НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
952
резултата в
46
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
 
-
Калименов Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 266 - год. XIII. Севлиево, 15 октомври 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Към новият свят – Пламен Крушение на материализма – С.
Калименов Словото на
Учителя
.
Новото идва. (из неделната беседа „Вехтото премина“ – 3 април 1927 г.) Що е човек? – С. К. Черният дроб и гроздето – Д-р Ник. Станчев Гроздето като храна и лекарство – Д р Д. Т.
към текста >>
Калименов СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Новото идва (из неделната беседа „Вехтото премина“ – 3. IV.
Новият свят, който днес се ражда, ще се отърси от него навсякъде и ще го захвърли като една изгнила, непотребна дрипа, която вече е изиграла своята роля и е станала вредна за правилния развой и изграждане на живота. За да си послужим пак с един термин, употребяван често от материалистите—това е живата, естествена, неподправена, неизмислена от човешки ум диалектика на еволюционния процес на живота, която изисква крушението на материализма. Това е бъдещето — живот, подхранен от чистите извори на дълбокото, истинско религиозно чувство — чувство, което ще ни свърже в едно цяло с целокупния живот, чувство, което е първото необходимо условие за изграждане на новия свят. По какъв начин ще стане това, ще видим в една следваща статия. (следва) С.
Калименов СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Новото идва (из неделната беседа „Вехтото премина“ – 3. IV.
1940 г.) Съвременният човек във формата, в която днес го виждаме, не е в състояние да дойде до пълна и ясна представа за живота. Защо? — Защото той е заобиколен с редица предмети, от които при добива най-разнообразни впечатления. Тия многобройни впечатления препятстват на неговото право мислене. Днес дори видни писатели и философи нямат ясна представа за живота. Често съвременните хора се спират върху дреболиите на живота, а пропущат важните моменти, като казват: това са малки работи, те не заслужават нашето внимание.
към текста >>
Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят за да се пенсионират:
учителят
иска да се пенсионира свещеника иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира.
Тия многобройни впечатления препятстват на неговото право мислене. Днес дори видни писатели и философи нямат ясна представа за живота. Често съвременните хора се спират върху дреболиите на живота, а пропущат важните моменти, като казват: това са малки работи, те не заслужават нашето внимание. Казвам: малките роботи, обаче, са докарали живота до едно неестествено положение. Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят нормален живот.
Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят за да се пенсионират:
учителят
иска да се пенсионира свещеника иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира.
Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум. Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има.
към текста >>
че един поет, художник, проповедник,
учител
и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой.
Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че банкерът, който ви дава пари на заем, прави някаква услуга? Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща? Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват.
че един поет, художник, проповедник,
учител
и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой.
Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел. нито пък той може да ви бъде приятел. Мислите ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас. Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение.
към текста >>
Из беседата, държана от
Учителя
на 3 април 1927 г.
При сегашните условия, както живее човек, на земята всякога ще има скърби и страдания: един заминал, друг се осакатил, трети се разболял и т. н. Пари можете да имате, но щастие не очаквайте. Искате ли да бъдете щастливи, стремете се да приложите в живота си Христовото учение, да се свържете с Бога, Той да живее у вас, че дето и да се намирате, всякъде да чувате неговия тих глас да ви говори и напътва. Старото вече преминава, новото иде. Щом дойде новото, земята ще се освободи от своя товар и отвсякъде ще се чуват най-хубавите песни.
Из беседата, държана от
Учителя
на 3 април 1927 г.
София — Изгрев ЩО Е ЧОВЕК? Днес, когато с помощта на науката човек придоби безброй знания, които засягат и обгръщат всичко, което е около него, всичко, в което неговия ум може да проникне; Днес. когато университетските библиотеки по всички части на света пращят от хиляди томове, в които са насъбрани безброй знания по всички отрасли на науката, философията и практиката; Днес, когато образованите люде на нашето време с гордост заявяват. че са последователи на „научния“ светоглед, че са надраснали суеверията и предразсъдъците на миналото и че съвременната наука има достатъчно светлина за да им даде правилна ориентировка в живота: Днес, когато науката празнува триумфа си над суеверието и нейните представители едногласно твърдят, че никога в историята на човечеството не го е озарявала толкова го-лема светлина; Днес, когато имат толкова много знания за всичко друго — познават ли учените, образованите хора на днешното време себе си? Що е човек?
към текста >>
Още по-
поучително
е сравнението на гроздето с млякото.
По тая причина трябва да се задоволяваме със средни величини, движещи се в широки граници. Така килограм прясно грозде съдържа: Като вземем под внимание само захарта, витамините и минералните соли, веднага изпъква огромната важност на гроздето като храна. В сравнение с някои зеленчуци и плодове, гроздето дава на тялото повече калории. Един кг. грозде дава 740 калории, грах — 650, ябълки — 590, круши — 550, прясно зеле — 190, домати — 180.
Още по-
поучително
е сравнението на гроздето с млякото.
Ние намираме в килограм: Съществената разлика между гроздето и млякото е в това, че гроздето е три пъти по-богато със захар, а млякото — много по-богато с мазнини. Но понеже и двете тия хранителни вещества са от един вид - топлородни, тая разлика се заличава и в краен резултат имаме, че млякото дава средно 700 калории, когато гроздето дава 740 или те са с еднаква калорийно стойност. В плюс на гроздето остават още минералните вещества и витамините. Ако вместо грозде вземем за сравнение гроздов сок, тогава сравнението е още по-благоприятно за гроздето. На това основание в един хвърчащ лист за пропаганда през 1932 год.
към текста >>
2.
 
-
Калименов Непоклатима (стих.) – Олга Славчева Словото на
Учителя
.
Севлиево, 1 ноември 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Боже, пази България! – С. Калименов Крушение на материализма (продължение от брой 266) – С.
Калименов Непоклатима (стих.) – Олга Славчева Словото на
Учителя
.
Ще ви се даде. (из неделната беседа – 15 май, 1927 г.) Плодните дървета – Д-р Ст. Кадиев. Заветното писмо на Бетовен Учителят (стих.) – Пенчо Руссенов Разбирам (стих.) – Пенчо Руссенов Гроздето като храна и лекарство (продължение от брой 266) – Д р Д. Т. Бурилков Из науката и живота. Картофите в кухнята – сп „Храна и живот“ На Мусала – Веско Жекова.
към текста >>
Заветното писмо на Бетовен
Учителят
(стих.) – Пенчо Руссенов Разбирам (стих.) – Пенчо Руссенов Гроздето като храна и лекарство (продължение от брой 266) – Д р Д. Т.
– С. Калименов Крушение на материализма (продължение от брой 266) – С. Калименов Непоклатима (стих.) – Олга Славчева Словото на Учителя. Ще ви се даде. (из неделната беседа – 15 май, 1927 г.) Плодните дървета – Д-р Ст. Кадиев.
Заветното писмо на Бетовен
Учителят
(стих.) – Пенчо Руссенов Разбирам (стих.) – Пенчо Руссенов Гроздето като храна и лекарство (продължение от брой 266) – Д р Д. Т.
Бурилков Из науката и живота. Картофите в кухнята – сп „Храна и живот“ На Мусала – Веско Жекова. БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! Човешкият ум, човешката воля и човешката сила не са за вяра. Те могат да бъдат правилно насочени, но също така могат и да грешат.
към текста >>
Славчева СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Ще ви се даде (из неделната беседа „Ще ви се даде“– 18. II.
* Защото мигновено ми олеква Товарът Който беше ме повалил И болката от удара пресеква Усещам че ръката Ти ме гали * И ме прегръща на гърди Ти мили Дори дочувам говора Ти сладък. Веднага в мене бликва нова сила И пак щастлива съм и вечно млада. * Това е слава чудна и магична! Е Твоята Любов неизразима! Блажена съм, че Тебе съм обична В Теб мойта вяра е непоклатима. О.
Славчева СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Ще ви се даде (из неделната беседа „Ще ви се даде“– 18. II.
1940 г.) При сегашния развой на живота хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: Взимай! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай“, а съзнателният живот започва с науката „давай“. Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви.
към текста >>
Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на
учителя
си: първо той дава вниманието си към
учителя
, като го слуша, а после почва да работи върху уроците си, които
учителя
му предава.
И тъй докато даваме, нашият живот има смисъл. Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва. Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо.
Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на
учителя
си: първо той дава вниманието си към
учителя
, като го слуша, а после почва да работи върху уроците си, които
учителя
му предава.
Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитанието на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина, черен труд: това е труд.
към текста >>
“ Въз основа на този закон и ученикът трябва да дава на
учителя
си, за да бъде от него научен.
Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. „Давайте и ще ви се даде!
“ Въз основа на този закон и ученикът трябва да дава на
учителя
си, за да бъде от него научен.
Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? — Ако не искаш да страдаш трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен.
към текста >>
— Майката дава, бащата дава,
учителят
дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават.
Не е въпросът да раздава всичкото си имане на бедните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез които да създаде работа на много хор? Този е правилният начин на даване. Христос казва: „Давайте и ще ви се даде! “ В живота кой дава?
— Майката дава, бащата дава,
учителят
дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават.
От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е да се научи той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва.
към текста >>
Из беседа от
Учителя
, държана на 15 май, 1927 г., София.
Ако видите погрешка в някого, оставете го сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние сам да изправи грешката си. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. „Давайте, и ще ви се даде! “ Ако ние даваме, и Бог ще ни дава.
Из беседа от
Учителя
, държана на 15 май, 1927 г., София.
ПЛОДНИТЕ ДЪРВЕТА Един ден приказваме: —В природата съществуват и са във вечна борба два принципа: градивният, строителният, творческият принцип и разрушителният. Там, гдето владее първият, творческият принцип, животът се намира в състояние на подеме, на възход, на напредък. Там, където царува вторият принцип, животът се преустройва. Обществото може да напредва само тогава, когато в не го съзнателно и системно е култивиран първият, творческият принцип, като явление на колективната воля. Моят добър приятел X.
към текста >>
Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“
УЧИТЕЛЯТ
Венец от святи думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда.
Благодаря на всички добри приятели, главно на княз Лихновски и на проф. Шмидт. Желанието ми е музикалните инструменти на княза да се запазят у едното от вас, само да няма спор помежду ви по тоя въпрос. Ако обаче се нуждаете от пари, разрешавам да продадете цигулките; ще се радвам до ви се притека на помощ отвъд гроба. С гордост пристъпям към смъртта. Ако тя се яви преди да проявя музикалните си дарби, ще го отдам на моята сурова съдба; смъртта ми в такъв случай, е твърде ранна и бих искал да дойде малко по късно; на всеки случай, тъй или инак, ще бъда доволен: защото тя ще ме отърве от моето тежко положение и ще я срещна бодро.
Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“
УЧИТЕЛЯТ
Венец от святи думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда.
Той — сочи свободата. . . * Единствен в нашто време Учител и мъдрец — Той смъква нашто бреме И служи като жрец Обкича ни с венец. * С венец с думи святи Той среща ни всегда И учи, че сме братя И сочи свобода. . .
към текста >>
* Единствен в нашто време
Учител
и мъдрец — Той смъква нашто бреме И служи като жрец Обкича ни с венец.
С гордост пристъпям към смъртта. Ако тя се яви преди да проявя музикалните си дарби, ще го отдам на моята сурова съдба; смъртта ми в такъв случай, е твърде ранна и бих искал да дойде малко по късно; на всеки случай, тъй или инак, ще бъда доволен: защото тя ще ме отърве от моето тежко положение и ще я срещна бодро. Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“ УЧИТЕЛЯТ Венец от святи думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда. Той — сочи свободата. . .
* Единствен в нашто време
Учител
и мъдрец — Той смъква нашто бреме И служи като жрец Обкича ни с венец.
* С венец с думи святи Той среща ни всегда И учи, че сме братя И сочи свобода. . . Пенчо Руссенов РАЗБИРАМ . . . Разбирам колко много в живота бил съм сляп, живеех сред тревога забравил бях за Бога, — освен злато и хляб.
към текста >>
Някога преди години през голяма зима и дълбок сняг, наши хора с
Учителя
са тръгнали за Мусала, но поради дълбокият сняг.
Погледни там колко борове има на високото, но вода нали няма там? “ Вижда ми се някак чудно, че макар и в малкото дете, душата разбира и оценява красотата! Тук-там се подават букети от жълти планински цветя, по нататък буйно трева смесена с ароматни теменуги. Както вървим пред нас се изпречва голяма скала. Колко е грамадна, казвам аз.
Някога преди години през голяма зима и дълбок сняг, наши хора с
Учителя
са тръгнали за Мусала, но поради дълбокият сняг.
не са могли да продължат по нататък, спрели са тук, запалили огън, отпочинали и се върнали обратно, ни разказал моя брат. Продължаваме. Пред нас все нови и нови гледки, една от друга по-хубави, се откриват всеки миг. Идваме до чешмичката при мостчето. Правим обяд, отпочиваме добре и поемаме отново. Не след дълго, в далечината съзираме Мусала — различаваме наблюдателницата и пирамидата на върха.
към текста >>
3.
 
-
Карагьозова Словото на
Учителя
.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мир – С. Калименов Крушение на материализма. Философията на материализма. (продължение от брой 268) – С. Калименов На път към мъдреца (стих.) – И.
Карагьозова Словото на
Учителя
.
Новият човек. (из неделната беседа – 29 септември 1940г.) Истинско знание Спомени – Д. Стоянов Старият орел – Ангел Каралийчев Из науката и живота. Картофите като храна. – Д-р Д. М.
към текста >>
Карагьозова СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Новият човек (из неделната беседа „Новият човек“ – 29. IX.
Със мъдрост са пропити, със свещен любовен плам! * Безкористно жадуващ, там всякой може да пие, кога в душа му морна, скръб тежка се увие! В лазура на водата тъгите да попие; Сърце си загоряло с прохлада да измие! Освободен, пожънат клас в живота ще добие! * Там, със трептящите, звезди на небето заляна в ранна утринна нега се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага И.
Карагьозова СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Новият човек (из неделната беседа „Новият човек“ – 29. IX.
1940 г.) Кое нещо е реално в света? Единственото нещо реално в света е човекът. Извън човека, всичко е сянка на битието. Някой пита: какво съм аз? Аз съм единствената реалност в света — човекът.
към текста >>
Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова което
учителят
говори, е вярно, искам да се проясни времето.
Смъртта е само една сянка на живота. Следователно, когато не изпълняваме волята Божия, сенките идат в света. Сега аз ви говоря за новия живот, за новия човек. Вие искате да знаете, това, което ви говоря, дали е право или не. Аз не искам да питате хората дали е право или не.
Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова което
учителят
говори, е вярно, искам да се проясни времето.
И вижте какво ще стане. Ако времето се уясни, туй учение е право. Или може времето да е ясно и да поискате да се заоблачи. Както искате опитайте. Но и другояче може да питате.
към текста >>
Из беседата, държане от
Учителя
на 29. XI.
Мир на земята. — Мир може да има само в Любовта. Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в истината. Човекът, който сега иде, ще превърне всичките отрови в сладки плодове.
Из беседата, държане от
Учителя
на 29. XI.
1940 год. ИСТИНСКО ЗНАНИЕ В съвременните училища се преподават много и то най-различни науки: езици, история, география, геометрия, математика, физика, химия, биология, медицина и др. Това е много добре. Те са клонове от живота, които съвременният човек трябва да знае и да борави с тях. Те разширяват кръгозора на човека и той днес вижда много по-ясно онова, което нашите деди в далечното минало не са знаели.
към текста >>
Учителя
казва: „За в бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, горната и долната част на главата, челото, носа, брадата.
Човек може да познава основно само онзи, който може да чете по азбуката на живата природа На това живо писмо в природата трябва да се научат повече люде. За тая цел е нужно специално училище, специални курсове. Чувства се нужда вече от училище, в което да се преподава живото писмо на природата - да знаем да четем и тълкуваме нейните символи. Защото тя ни говори не направо, а чрез символи. Нейният език е образен.
Учителя
казва: „За в бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, горната и долната част на главата, челото, носа, брадата.
Дробовете, стомаха; какви са тъканите, каква е нервната система, дали е отзивчива и т. н. Като имаме всички тия данни, ние ще можем да създадем добри хора“. Така тия училища ще ни дадат познания, ще хвърлят нова светлина върху човека. И човек малко или много, добре или зле, ще чете по белезите, които природата е отбелязала върху събеседника му, приятеля му, съжителя му, и неговите желания и копнежи ще бъдат открити. Както няма скрити неща за онзи, който вижда и разбира добре Като придобием изкуството да познаем характерните черти на людете, ние ще можем да избегнем много нещастия, които ни грозят.
към текста >>
4.
 
-
Недев Знаем ... – Пламен Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 271 - год. XIII. Севлиево, 15 януари 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Творчество – С. Калименов Миналото и сегашното Ще свърнеш (стих.) – В.
Недев Знаем ... – Пламен Словото на
Учителя
.
Новият век. (из неделната беседа – 24 ноември 1940г.) Живият олтар (стих.) – Елвилюри Към творческо пресъздаване на българския нац. бит – С. Калименов Сегашното положение на човечеството – Из „Царството на живата природа“ Оградата на „Изгрева“ – П. Камбуров Из науката и живота.
към текста >>
Пламен СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Новият век (из неделната беседа „Новият век“ – 24. XI.
А ний знаем, че духовният потенциал, че способността за творческо духовно напрежение на българския народ са огромни. Ний познаваме душата нашия народ, ний познаваме силите и възможностите му, затова казваме: Достатъчно е този народ да хване пътя, начертан му от провидението, за да учуди света. Достатъчно е тия сили да бъдат впрегнати в творческа работа, за да извършат чудеса. Ний знаем, с душата си, а не с ума си, че се намираме пред прага на съдбоносни събития, в които българският народ по пътя на мира, ще спечели най-великата духовна победа, каквато досега е спечелвана в света. Ний знаем, че българският народ ще се издигне и ще пребъде като факел и знаменосец на Новата култура.
Пламен СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Новият век (из неделната беседа „Новият век“ – 24. XI.
1940 г.) В цялата човешка реч има нещо, което е пропито с нечистота. Има малко думи които са чисти. Тези думи, които са запазили своята чистота, те са мощните думи. Вземате за пример думата любов, тя трябва да се чисти най-малко сто години, за да се очисти. Сега, щом кажеш „любов“, разбира се това, което не е.
към текста >>
София-Изгрев ЖИВИЯТ ОЛТАР
Учителю
, познава ли Те днес светът?
Сега иде единствената мощна сила, която ще разтопи света и няма да остане частица неразтопена. Всичко ще се разтопи. След като се разтопи, ще се филтрира и всичко ще остане чисто и светът ще се изправи. Сега, един затворник, който 20 години е бил затворен в едно подземие, дето не е виждал слънцето никога, като го пуснат на слънце, като види изгрева на слънцето, ще каже: „О, Господи, благодаря ти, че слънцето изгря за мене.“ Из беседа, държана на 24.ХI.1940 г. Неделя 10 ч.
София-Изгрев ЖИВИЯТ ОЛТАР
Учителю
, познава ли Те днес светът?
Светът повтаря често името учител. . . Но аз казал бих: и в денят на Страшний съд светът, Учителю, ще бъде Твой хулител. * Защо? — Защото Ти си живият олтар.
към текста >>
Светът повтаря често името
учител
.
Всичко ще се разтопи. След като се разтопи, ще се филтрира и всичко ще остане чисто и светът ще се изправи. Сега, един затворник, който 20 години е бил затворен в едно подземие, дето не е виждал слънцето никога, като го пуснат на слънце, като види изгрева на слънцето, ще каже: „О, Господи, благодаря ти, че слънцето изгря за мене.“ Из беседа, държана на 24.ХI.1940 г. Неделя 10 ч. София-Изгрев ЖИВИЯТ ОЛТАР Учителю, познава ли Те днес светът?
Светът повтаря често името
учител
.
. . Но аз казал бих: и в денят на Страшний съд светът, Учителю, ще бъде Твой хулител. * Защо? — Защото Ти си живият олтар. Защото никой не повярва, че Човекът можал би жертва, жрец и жертвеник — макар за миг да бъде!
към текста >>
Но аз казал бих: и в денят на Страшний съд светът,
Учителю
, ще бъде Твой хулител.
Сега, един затворник, който 20 години е бил затворен в едно подземие, дето не е виждал слънцето никога, като го пуснат на слънце, като види изгрева на слънцето, ще каже: „О, Господи, благодаря ти, че слънцето изгря за мене.“ Из беседа, държана на 24.ХI.1940 г. Неделя 10 ч. София-Изгрев ЖИВИЯТ ОЛТАР Учителю, познава ли Те днес светът? Светът повтаря често името учител. . .
Но аз казал бих: и в денят на Страшний съд светът,
Учителю
, ще бъде Твой хулител.
* Защо? — Защото Ти си живият олтар. Защото никой не повярва, че Човекът можал би жертва, жрец и жертвеник — макар за миг да бъде! А такъв си ти отвека. * Не вярва никой, че с венец из пепелта на своите погребани мечти възкръсваш.
към текста >>
“ * Нали единствени Ти,
Учителю
, в света — за този свят се пръсна духом сред народа в сърцевината му да вложиш красота?
Нали сърцето Ти огромната утроба било е и ще бъде пак за брой голям души и детски умове — с любов, без злоба? * Дали не Твойта доброта закорави света във неговата дързости като камък, та подвига Ти да отрича, че разви духът му Ти — със Твоя саможертвен пламък? * Нима идеализма Ти на сътворец — из българската глина глината световна да преизваеш в истински човек с венец, нима това възбуди завистта отровна? * Но кой с такваз любов дерзае в свои пян,? И кой е толкоз кал и обиди надплувал с молитвата: „Прости им, Господи, грехът — за този Час съм се родил и съм жадувал!
“ * Нали единствени Ти,
Учителю
, в света — за този свят се пръсна духом сред народа в сърцевината му да вложиш красота?
— Каква Ти даде той отплата на Войвода? * . . . Така ще си върви светът, когото Ти с огърлица от сълзи към добро си водил, така — догдето слънцето не възтрепти над Твоя лик на мъченик, звезди избродил. Елвилюри КЪМ ТВОРЧЕСКО ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН БИТ Времето, в което живеем, изисква смели и решителни действия.
към текста >>
току що се запознала с идеите на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на
Учителя
, които се четяха в салона на братството.
И ние трябва да произнесем мощното слово: сухи кости от по цялото лице на земята, от четиритех й краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божий иде и той ще влезе в вас! Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло. И ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, свободни, съгласно с вашето сърце, с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! Из „Царството на живата природа“ Оградата на „Изгрева“ Сестра Б. от гр. К.
току що се запознала с идеите на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на
Учителя
, които се четяха в салона на братството.
Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най вече да види Учителя. И наистина, в скоро време тя можа да осъществи това си желание. Отиде в София и, след като престояла на Изгрева 2-3 дни, се върна дълбоко разочарована от проявите на някои братя и сестри изгревчани. Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща. — Вие имате ли къща с двор и градина?
към текста >>
Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най вече да види
Учителя
.
Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло. И ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, свободни, съгласно с вашето сърце, с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! Из „Царството на живата природа“ Оградата на „Изгрева“ Сестра Б. от гр. К. току що се запознала с идеите на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в салона на братството.
Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най вече да види
Учителя
.
И наистина, в скоро време тя можа да осъществи това си желание. Отиде в София и, след като престояла на Изгрева 2-3 дни, се върна дълбоко разочарована от проявите на някои братя и сестри изгревчани. Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща. — Вие имате ли къща с двор и градина? — запита я братът!
към текста >>
Всеки, който намери тази врата и похлопа на нея със смирение и чисто сърце, нему братята на любовта ще отворят, ще го въведат в Изгрева на светлината и
Учителят
на мъдростта ще му се изяви.
Като се доближат до тази ограда неготовите казват: „Тук не е за нас“ и се връщат назад. Точно това е станало и с вас. Вие сте се доближили до оградата, пожелали сте да надникнете през нея в Изгрева и, понеже оградата на Изгрева е от „бодлива тел“, скъсали сте си роклята и сте се върнали разочарована. . . Изгревът, любезна сестро, има една свещена врата, наречена врата на любовта.
Всеки, който намери тази врата и похлопа на нея със смирение и чисто сърце, нему братята на любовта ще отворят, ще го въведат в Изгрева на светлината и
Учителят
на мъдростта ще му се изяви.
. . Пожелавам ви, прочее, когато втори път посетите София да не надничате през оградата, но да влезете през вратата... — Бог да ви благослови, мили брат, за хубавото обяснение, което дадохте! — Вие тъй картинно обрисувахте положението, в което съм изпаднала когато бях на Изгрева, че ми стана и радостно и смешно! — Сега вече разбирам, защо българските учени и духовници не могат да разберат великото учение на Учителя. Очевидно, дойдат до бодливата ограда и се връщат назад.
към текста >>
— Сега вече разбирам, защо българските учени и духовници не могат да разберат великото учение на
Учителя
.
Изгревът, любезна сестро, има една свещена врата, наречена врата на любовта. Всеки, който намери тази врата и похлопа на нея със смирение и чисто сърце, нему братята на любовта ще отворят, ще го въведат в Изгрева на светлината и Учителят на мъдростта ще му се изяви. . . Пожелавам ви, прочее, когато втори път посетите София да не надничате през оградата, но да влезете през вратата... — Бог да ви благослови, мили брат, за хубавото обяснение, което дадохте! — Вие тъй картинно обрисувахте положението, в което съм изпаднала когато бях на Изгрева, че ми стана и радостно и смешно!
— Сега вече разбирам, защо българските учени и духовници не могат да разберат великото учение на
Учителя
.
Очевидно, дойдат до бодливата ограда и се връщат назад. А френските професори, югославските и латвийските учени сигурно са намерили свещената врата за която говорите. — Да, сестро моя, нашите учени, благодарение на своето предубеждение, са стигнали само до оградата, а чуждестранните учени със своето искрено търсителство намериха свещената врата, влязоха през нея и разбраха великата истина. Те си отпътуваха, отнасяйки в своите души свещения плам на новото учение и вдъхновени от високият идеал за служене на Бога. Те ще разкажат на сънародници, че в малка България има нещо велико — учението на Учителя на всемирното Братство, чиито свещени принципи: любов, мъдрост и истина въздействат здравословно върху страдащите човешки души и ощастивляват всички хора, които ги прилагат в живота си.
към текста >>
Те ще разкажат на сънародници, че в малка България има нещо велико — учението на
Учителя
на всемирното Братство, чиито свещени принципи: любов, мъдрост и истина въздействат здравословно върху страдащите човешки души и ощастивляват всички хора, които ги прилагат в живота си.
— Сега вече разбирам, защо българските учени и духовници не могат да разберат великото учение на Учителя. Очевидно, дойдат до бодливата ограда и се връщат назад. А френските професори, югославските и латвийските учени сигурно са намерили свещената врата за която говорите. — Да, сестро моя, нашите учени, благодарение на своето предубеждение, са стигнали само до оградата, а чуждестранните учени със своето искрено търсителство намериха свещената врата, влязоха през нея и разбраха великата истина. Те си отпътуваха, отнасяйки в своите души свещения плам на новото учение и вдъхновени от високият идеал за служене на Бога.
Те ще разкажат на сънародници, че в малка България има нещо велико — учението на
Учителя
на всемирното Братство, чиито свещени принципи: любов, мъдрост и истина въздействат здравословно върху страдащите човешки души и ощастивляват всички хора, които ги прилагат в живота си.
— Благодаря ви още веднъж, мили брат, за хубавите думи. Идеята за оградата залегна като един жив образ в моето съзнание, за да ми напомня всякога за да ми напомня, че наистина „ограда“ се слага за да не влизат животните и хората, а „врата“ – за да влизат человеците. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Има ли живот в другите планети Шведския астроном Лундморк, не преди много, написа една статия озаглавена: „Живота в другите планети“, в която разглежда въпроса дали планетата Марс може да бъде обитаема от живи същества. Той между другото казва: При днешното положение на астрономията могат да бъдат много лесно възприети теориите, които подържат вероятността, че има живот от другия планети, но в заключение учения признава, че днес знаем много малко за числеността на обитаемите светове. Установено е, че най-силните земни телескопи, ония бисери на оптиката, които се намират в американските обсерватории, не са ми открили и най-малката следа за съществуванието или не на някакви градове или обитатели в другите планети, въпреки голямата им сила да проникват в дълбочините на пространството.
към текста >>
Ако вярвате на мен, искайте ме от родителите си,
учителите
, лекарите и управниците — държавата.
От жито събрано, първо се отделят всички чужди тела, като камъчета, пръст, уров, овес и пр. Химията учи, че повечето от хранителните части на житните зърна са прилепени на ножицата. Като се вземат на житното зърно първите дървесинни части, остава, освен брашнената или ендоспермата, един пласт на протеини, богати с много хранителни вещества, витамина В, признат за необходим, особено хранене на деца. Следователно, от брашната, получени от житното зърно обелено, раждам се аз цялостния хляб, жизнен и приятно миризлив. Обичайте ме, защото аз ви уверявам, че съм отлична и жизнена храна, предпазвам и излекувам анемията, рахита, разстройствата против растежа, туберкулозата, запичането, рака и деминерализацията, поради солите, които съдържам и др.
Ако вярвате на мен, искайте ме от родителите си,
учителите
, лекарите и управниците — държавата.
Аз, цялостния хляб, съм храна за всички, заради фосфора, който съдържам. Цялостния хляб е истински приятен мирис на трапезата, истинска отплата на човешката мъка. Не ме имайте като белия хляб, който се прави от житното зърно, смляно без всякакви познания по хигиената, защото това би ме наскърбило, — той е дело на лукавия. Не гледайте на черния ми цвят, защото той е цвят на силата и здравето. Можете да се запознаете с мен лично, като дойдете да ме вземете от магазина и фурната, гдето са така също и моят брат и сестра булгура (пшеницата) и овесина.
към текста >>
5.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Нагоре – Пламен Истински учени Основа на новото учение Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 273 - год. XIII. Севлиево, 9 март 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Нагоре – Пламен Истински учени Основа на новото учение Словото на
Учителя
.
Словото стана плът. (из неделна беседа – 27. октомври 1940г.) В памет на Анри Бергсон – от проф. Ив. В. Саръилиев Днешното време – Л. Л.
към текста >>
От всичко онова, което той с писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно индийската мъдрост, а на Християнското учение на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението което проповядва
учителя
П.
В една от последните книжки на списанието „Д. Здраве“ поместена статия от К. Д. Тодоров, в коя го автора клейми Г-н П. Дънов. Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно индийската мъдрост. Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на помената та статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки.
От всичко онова, което той с писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно индийската мъдрост, а на Християнското учение на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението което проповядва
учителя
П.
Дънов е висшата Любов, оная любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота. Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име. До като християнството не бе догматизирано от черковниците, то имаше друга основа, и беше живо в душите на неговите носители.
към текста >>
Единственото ново, здраво и положително, което днес се влага в живота това е учението на Братството и Любовта, която
учителят
П.
Г-да Чолаков и Тодоров издигат в култ солта, която е обезсоляла. А злословят и клеймят солта, която не е обезсоляла, въстават против здравото, което ще съгради утрешния живот, новия свят. Стария свят вече рухва. Колкото да се мъчат да го подкрепяш, това е изкуствено продължение на агонията му. Ние виждаме стъпките на новия свят и на новия ред, в който човек за човека ще бъде брат.
Единственото ново, здраво и положително, което днес се влага в живота това е учението на Братството и Любовта, която
учителят
П.
Дънов от десетки години проповядва. В новото учение има и практически науки като: Графология, Френология, Астрология, Хиромантия, Физногномика, Ирисова диагноза и пр. Когато се гради ново здание архитекта ръководи и наблюдава работниците. Разхвърлените материали — камъни, тухли, греди, вар, цимент и пр. не са в безпорядък и негодни, както ги вижда случайния и невещ минувач.
към текста >>
Ние им препоръчаме да прочетат: „Живот за цялото“, „
Учителят
говори“, „Свещените думи на
учителя
“, „Възпитание и наука“, беседи серии от първа до дванадесета.
Те не проникват в истината и положителното, което се излъчва от неговата среда. Те не могат да оценят ценното между тях. Това показва, че те нямат собствен критерий, и че са слуги на онова пагубно обществено мнение, създадено преди години в пресата от заинтересовани и уплашени свещеници. Г-да Чолаков и Тодоров се напъват да докажат, че в беседите на г-н Дънов, няма нищо свястно, нищо научно и логично. Това показва, че те не са чели нищо, и че те черпят всичко от „чуто и видяно“.
Ние им препоръчаме да прочетат: „Живот за цялото“, „
Учителят
говори“, „Свещените думи на
учителя
“, „Възпитание и наука“, беседи серии от първа до дванадесета.
Да се критикува едно учение от „чуто и видяно“, това показва, че тия господа са се отнесли много леко към въпроса и го разглеждат, без да са го проучили. Преди хиляди години българите гонеха богомилите. Горяха ги живи полени с катран. Обаче след хиляди години, днес, западния свят каза: „Ако България е дала нещо ценно на света, това е Богомилството, единствения принос към културната история на света“. Нашите учени едва тогава се опомниха от вековното опиянение и почнаха да проучват и изследват Богомилството като положителна проява.
към текста >>
Ако от две хиляди години насам семената на христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.“ СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Словото стана плът (из неделната беседа „Словото стана плът“ – 27. X.
Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод. От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод“.
Ако от две хиляди години насам семената на христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.“ СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Словото стана плът (из неделната беседа „Словото стана плът“ – 27. X.
1940 г.) Има три начина за говорене в света: езикът на децата, езикът на възрастните и езикът на старите. Може би като четете езика на децата, мислите, че е проста работа, детинска работа. Аз наричам детински език езика на любовта. Езикът на възрастните е езикът на мъдростта, езикът на старите е езика на истината. Има неща, които, ако ви ги кажа, вие утре ще умрете.
към текста >>
Из беседата държана от
Учителя
на 27. X.
Като отидат. там, ще им дадат дреха ще се облекат. И казва Бог: „Онези, които не бяха мой народ, те ме намериха, а онези които бяха мой народ, отвън останаха“. Казвам сега: Аз ви похвалявам, че вие сакатите, хромите, клосните идвате на угощение. Стремете се да обичате всичко, което Бог е създал.
Из беседата държана от
Учителя
на 27. X.
1950 год. в София — Изгрев В ПАМЕТ НА АНРИ БЕРГСОН от проф. Ив. В. Саръилиев Със смъртта на Бергсон слезе от световната сцена най-големият философ на нашата епоха, най-голям по важността и оригиналността на схващанията и теориите, с които обогати философията, по обширността и дълбочината на влиянието, което упражни върху съвременниците си, по известността която придоби във всички цивилизовани страни. В продължение на няколко десетилетия, до смъртта си, Бергсон бе доминиращата фигура на най-новата философия.
към текста >>
След като
учителствал
няколко години, той бива назначен в 1900 год.
В продължение на няколко десетилетия, до смъртта си, Бергсон бе доминиращата фигура на най-новата философия. Неговата философия е най-значителната проява на философската мисъл през двадесетия век. Тя представлява от себе си една истинска новости със създаването й Бергсон обезсмърти себе си и заслужи възхищението и признателността на човечеството. Бергсон е роден на 18 октомври 1859 година в Париж. където получил средното и висшето си образование.
След като
учителствал
няколко години, той бива назначен в 1900 год.
за професор по философия в Колеж дьо Франс. Тук той преподава с голям успех в продължение но двадесети години, до 1921 г., когато напуща професорската катедра, за да може да се отдаде изцяло на съставянето на своите съчинения. След голямата война той взима за известно време, участие в работите на Международния комитет за умствено сътрудничество при Обществото на народите, на който остава председател до 1925 г., когато тежка болест го принуждава да се откаже от този почетени пост. Болестта лиши философа от способността да се движи, но остави незасегнати умствените му способности и той можа да продължи до края на живота си своята творческа писателска дейност. В 1914 год.
към текста >>
Боев — Новогодишен разговор с
Учителя
; Д-р Е. К.
Със следното съдържание: Доброто и злото в живота: Стрелец — Природа и машина; Д-р Ел. К. — Съм със себе си; Инж. Д. В. Кочов — „Граници“ и „Пропасти“, Боян Боев — Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма: Д-р Ил. Стр. — Синтеза на биологични функции, П, Манев — Астрология: .
Боев — Новогодишен разговор с
Учителя
; Д-р Е. К.
— Анри Бергсон; Le nouveau qui nait — от Учителя и др. Списанието „Житно зърно“ трябва да бъде получавано от всеки, който иска да обгърне живота в новата светлина, която ни дава един широк мироглед, основан на дълбоко познаване скритите страни и вътрешните пружини на живота. Год. абонамент 80 лева. Адрес; пощ. кутия № 270, София.
към текста >>
— Анри Бергсон; Le nouveau qui nait — от
Учителя
и др.
— Съм със себе си; Инж. Д. В. Кочов — „Граници“ и „Пропасти“, Боян Боев — Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма: Д-р Ил. Стр. — Синтеза на биологични функции, П, Манев — Астрология: . Боев — Новогодишен разговор с Учителя; Д-р Е. К.
— Анри Бергсон; Le nouveau qui nait — от
Учителя
и др.
Списанието „Житно зърно“ трябва да бъде получавано от всеки, който иска да обгърне живота в новата светлина, която ни дава един широк мироглед, основан на дълбоко познаване скритите страни и вътрешните пружини на живота. Год. абонамент 80 лева. Адрес; пощ. кутия № 270, София. Чекова сметка № 1597.
към текста >>
6.
 
-
Калименов Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 274 - год. XIII. Севлиево, 22 март 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Дай ни любов! – Пламен Раждането на новия свят – Неделчо Попов Новото българско село – С.
Калименов Словото на
Учителя
.
Старото и новото. (из неделна беседа – 1 декември 1940г.) Разумният живот Слънчевите петна и политическите събития – А. У. Бялата ладия – Д. К-ва. Из науката и живота. Светлинни транспорти – Д. В.
към текста >>
Калименов СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Старото и новото (из неделната беседа „Старото и новото“ – 1. XII.
И понеже тия мощни творчески сили, макар засега виждани от малцина, са в действителност на лице в село —то ние не можем да се съмняваме, че българското село, а заедно с него и целия български народ, го очаква небивал разцвет. Нещо ново, нещо истински хубаво, нещо непредвиждано и неочаквано ще се създаде. Ний виждаме вече силите, които ще го изградят. Щом те са на лице, всичко друго е само въпрос на време. Нова България, с нейния основен и най-важен елемент — новото българско село — са на път пред своето осъществяване. С.
Калименов СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Старото и новото (из неделната беседа „Старото и новото“ – 1. XII.
1940 г.) Ние сме нещастни, понеже поддържаме една философия, която е вече остаряла. Ние носим една сабя, която е вече ръждясала, носим едно рало, което се е изтъркало, носим едно перо, което вече не пише, а драще, носим една дреха, която е износена. Сега аз обръщам внимание на личния живот. Туй, което не издържа във вас, то не е сила. Богатство, което не остава във вас, не разчитайте на него.
към текста >>
Учителят
учи учениците си, но не ги учи както трябва.
Всички страдания, които ние изпитваме от хиляди години, те са едни. Нека да разбираме пътищата на живата природа, в която Бог се проявява. Да разбираме как трябва да живеем. Бащата не постъпва съобразно със законите на любовта и носи лошите последици. Синовете на старини не го обичат.
Учителят
учи учениците си, но не ги учи както трябва.
Отпосле те са непризнателни. Всички ний носим лошите последствия. Всяко нещо в света, което е родено без любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш без любов, за в бъдеще то носи ад.
към текста >>
Из беседата, държана от
Учителя
на 1 декември 1941 София — Изгрев РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ „Здравето на човека зависи от законите, които управлявате неговото тяло“.
Да благодарим на Бога за хляба. Да благодарим на Бога за звездите, за слънцето, за всичко да благодарим. Ние, съвременните хора, не сме въздали слава на Бога. Като синове, ний трябва да се върнем към Бога с онова любвеобилно сърце и да кажем: „Ние искаме да Ти служим вече“. Не искаме да бъдем господари, но искаме да бъдем добри слуги, които вършат волята Божия.
Из беседата, държана от
Учителя
на 1 декември 1941 София — Изгрев РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ „Здравето на човека зависи от законите, които управлявате неговото тяло“.
Учителя Големите слънчеви системи, съзвездия и планети се движат по строго определени пътища и закони и по тоя начин те пазят едно идеално равновесие. Също и живота на земята се проявява по строго определени закони — гравитация, приливи и отливи, годишни времена и пр. Щом не се спазят известни закони, макар и най-малки и маловажни наглед явява се веднага смущение. Обществения живот се ръководи също от закони и правила, които като не се спазват довеждат до конфликти и катастрофи, които скъпо струват на цялото общество и забавят неговото развитие. Човешкото тяло е също подчинено на закони, които трябва да се спазват строго за да може да запази здравето си и да служи като годен инструмент за работа.
към текста >>
Учителя
Големите слънчеви системи, съзвездия и планети се движат по строго определени пътища и закони и по тоя начин те пазят едно идеално равновесие.
Да благодарим на Бога за звездите, за слънцето, за всичко да благодарим. Ние, съвременните хора, не сме въздали слава на Бога. Като синове, ний трябва да се върнем към Бога с онова любвеобилно сърце и да кажем: „Ние искаме да Ти служим вече“. Не искаме да бъдем господари, но искаме да бъдем добри слуги, които вършат волята Божия. Из беседата, държана от Учителя на 1 декември 1941 София — Изгрев РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ „Здравето на човека зависи от законите, които управлявате неговото тяло“.
Учителя
Големите слънчеви системи, съзвездия и планети се движат по строго определени пътища и закони и по тоя начин те пазят едно идеално равновесие.
Също и живота на земята се проявява по строго определени закони — гравитация, приливи и отливи, годишни времена и пр. Щом не се спазят известни закони, макар и най-малки и маловажни наглед явява се веднага смущение. Обществения живот се ръководи също от закони и правила, които като не се спазват довеждат до конфликти и катастрофи, които скъпо струват на цялото общество и забавят неговото развитие. Човешкото тяло е също подчинено на закони, които трябва да се спазват строго за да може да запази здравето си и да служи като годен инструмент за работа. Защото човек разполага със своето тяло като с машина за работа и той трябва да знае какво е нужно за него, как да се грижи за него, ако иска да изпълни съзнателно и без пречки работата, възложена му от Природата.
към текста >>
Идеите на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на
Учителя
в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение.
. . Представи, понятия, идеи, знания, растат, зреят. Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява.
Идеите на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на
Учителя
в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение.
Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя.
към текста >>
Единствено знание за идеите на
Учителя
получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал.
Представи, понятия, идеи, знания, растат, зреят. Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение.
Единствено знание за идеите на
Учителя
получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал.
След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“.
към текста >>
Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на
Учителя
.
Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството.
Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на
Учителя
.
С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“. ПРОЛЕТНО УТРО (размишления) Обикновено се мисли, утро като всяко утро. Пролет, като всяка пролет. Всяка сутрин изгрява слънце, и лете и зиме, и пролет и есен, както и те идват и си отиват, вечен кръговъртеж.
към текста >>
С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на
Учителя
.
Идеите на Всемирното Братство в чужбина Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя.
С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на
Учителя
.
Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“. ПРОЛЕТНО УТРО (размишления) Обикновено се мисли, утро като всяко утро. Пролет, като всяка пролет. Всяка сутрин изгрява слънце, и лете и зиме, и пролет и есен, както и те идват и си отиват, вечен кръговъртеж. Човек се ражда, расте, учи мисли, работи, яде, спи, почива, идва края, свършва се, умира.
към текста >>
Тази година е казано от
Учителя
, че имаме най-добри условия за работа, за приложение.
И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми? От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл. събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота. Моя апел към всички е: да окичим нашия живот с хубави плодове от добродетели, от красиви мисли и добри постъпки през тая година.
Тази година е казано от
Учителя
, че имаме най-добри условия за работа, за приложение.
И да разбере света, че ние не се кланяме на слънцето, но излизаме да възприемем оня живот що носи слънцето на всяко цвете, на всяка тревичка, на всяко дръвце и на всяка жива твар, че от него приемаме живот, здраве и сила, светли мисли, благородни чувства, добра и прави постъпки, които ще докажат на света че светлината светлина ражда, любовта добро ражда, мисълта знанието разширява, а те се възприемат сутрин, когато умът е свободен, когато сърцето е отворено, когато духът е бодър и душата възприемчива. К, Величков
към текста >>
7.
 
-
Недев Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 276 - год. XIII. Севлиево, 20 април 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Възкръсналият човек – Пламен Красотата ще спаси света – Из новоизлязлата книга „Що е красота“ от Ангел Томов Пролетен звън (стих.) – В.
Недев Словото на
Учителя
.
Акаш и прана. (из неделна беседа – 24 декември 1939 г.) Легенда за Христа (стих.) – Елвилюри Загадъчни явления Графология. Натиск Не само с хляб може да се живее – П. Камбуров Из науката и живота. Спиралните небулози.
към текста >>
В. Н е д е в СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Акаш и прана (из неделната беседа „Акаш и прана“ – 24. XII.
Не лени се, хайде ставай и към слънчев връх тръгни! * Семето, посято в есен, минало през зимен сън, нежно пролетната песен го събужда със своя звън; * Веч е пролет за душите — ставай, край на твоя сън! Виж, затрепкаха лъчите на Божествений огън! * Твои братя — легиони, са застанали на крак и в космичните закони те разчитат знак след знак. * Ставай, в прелестта велика на живота да прозреш и на любовта езика с буден дух да разбере!
В. Н е д е в СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Акаш и прана (из неделната беседа „Акаш и прана“ – 24. XII.
1939 г.) Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи и той е нещастен, недоволен е от живота.
към текста >>
От музикалното и даровито дете излиза музикална енергия, от която и
учителят
се ползва.
Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога. Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си.
От музикалното и даровито дете излиза музикална енергия, от която и
учителят
се ползва.
Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроци те, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят. Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора.
към текста >>
Учителят
черпи нещо от своя способен ученик.
Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровито дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползва.
Учителят
черпи нещо от своя способен ученик.
От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроци те, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят. Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора. Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще промисли.
към текста >>
От ученика излиза прана, с която той плаща на
учителя
си за уроци те, които му преподава.
Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровито дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползва. Учителят черпи нещо от своя способен ученик.
От ученика излиза прана, с която той плаща на
учителя
си за уроци те, които му преподава.
Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят. Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора. Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще промисли. Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим.
към текста >>
Из беседата, държана от
Учителя
на 24. XII.
И чувствата му трябва да бъдат божествени. Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година. Това трябва да бъде идеал за цел живот. И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал. И като слизаме и като се качваме, това трябва да бъде вечния идеал на нашите души — да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.
Из беседата, държана от
Учителя
на 24. XII.
1939 год. _________________________________ Силата е във вас. Не мислете, че сте слаби. Никой няма право да мисли, че е слаб, защото Бог му е дал извор на неизчерпаема сила. Естествено, когато със скръстени ръце чакате резултати, вие няма да ги получите.
към текста >>
ЛЕГЕНДА ЗА ХРИСТА (според
учителя
) Давайки си в жертва нам живота, люшнат бе Исус въз тежък кръст.
Естествено, когато със скръстени ръце чакате резултати, вие няма да ги получите. Почнете само да действате, и резултатите непременно ще дойдат. Нужна е и разумност в действията ни. Но и нея Бог не ни е отказал. Вслушвайте се в гласа му, който говори в душите Ви, и вие ще намерите правия път.
ЛЕГЕНДА ЗА ХРИСТА (според
учителя
) Давайки си в жертва нам живота, люшнат бе Исус въз тежък кръст.
Сянка на човек ридай в Голгота: — Святий, изцели ме с Божий пръст! * „Отковете, моля ви за Бога, гвоздея из дясната Ми длан — да спася прокажения да мога и оттука, кръстом прикован. * „Вижте, той към Мене как вопие; иска Моя кървав благослов и от Моята ръка да пие здраве, истина, живот с любов. * „Оставете ме да го докосна, от кръста Си щом се наведа. Без това —ще е победоносна вечерната кървава звезда.
към текста >>
8.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Генералната линия – Пламен Нещо от учението на
учителя
за дишането – Б.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 279 - год. XIII. Севлиево, 22 юни 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Генералната линия – Пламен Нещо от учението на
учителя
за дишането – Б.
Боев Песен за нея (стих.) – В. Недев Словото на Учителя. Вечер и сутрин. (из неделна беседа – 8 декември 1940 г.) Молитвеният връх (стих.) – Елвилюри Бог е любов (стих.) – В. В. Прераждането - път към съвършенство – С.
към текста >>
Недев Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 279 - год. XIII. Севлиево, 22 юни 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Генералната линия – Пламен Нещо от учението на учителя за дишането – Б. Боев Песен за нея (стих.) – В.
Недев Словото на
Учителя
.
Вечер и сутрин. (из неделна беседа – 8 декември 1940 г.) Молитвеният връх (стих.) – Елвилюри Бог е любов (стих.) – В. В. Прераждането - път към съвършенство – С. Калименов Питагор – А. Неделчев Из науката и живота.
към текста >>
Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА
УЧИТЕЛЯ
ЗА ДИШАНЕТО Повече от 45 години
Учителят
работи в България и през това време е извършил колосална работа.
Да управляваме с мъдрост. Да бъдем майка за всички. Да създадем условия за всички. Да няма мизерия, да няма глад; да няма гонения, да няма причини за недоволство... Това иска Бог от нас: Мир и любов! Пламен Б.
Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА
УЧИТЕЛЯ
ЗА ДИШАНЕТО Повече от 45 години
Учителят
работи в България и през това време е извършил колосална работа.
Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това ся. повече от 100 тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването природата.
към текста >>
От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използва огромната литература, дадена от
Учителя
.
Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това ся. повече от 100 тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването природата.
От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използва огромната литература, дадена от
Учителя
.
Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите, и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние.
към текста >>
За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля
Учителят
върху принципите на дишането.
И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и задачите ни в днешната епоха.
За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля
Учителят
върху принципите на дишането.
Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите, и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия.
към текста >>
Ето що казва
Учителят
по това: „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото. когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха. Той изпъква и по после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по дълбоките сили, които проникват въздуха. Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 19% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после известно количество микроби, прах и пр. Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна.
Ето що казва
Учителят
по това: „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана“, Други учени я наричат „животворно електричество“ и „животворен магнетизъм“. Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната. т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова.
към текста >>
И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислорода, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила-праната, По тия две причини са ясни следните думи на
Учителя
: „Силата иде от белия дроб.
Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана“, Други учени я наричат „животворно електричество“ и „животворен магнетизъм“. Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната. т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова.
И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислорода, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила-праната, По тия две причини са ясни следните думи на
Учителя
: „Силата иде от белия дроб.
Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста от пред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност.
към текста >>
Ето осветлението на
Учителя
по този въпрос: „Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използва въздуха, който диша.“ В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция. Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то по настоящем.
Ето осветлението на
Учителя
по този въпрос: „Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. За това ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично“. из сп. „Житно зърно“ (следва) ПЕСЕН ЗА НЕЯ Любов, която вечно грее и води те през вечността; която вечно свойта песен пее и тържествува над смъртта!
към текста >>
Недев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Вечер и сутрин (из неделната беседа „Вечер и сутрин“ – 8. XII.
Вълни на Нов живот край теб да зашумят! * О, Нея в дивни химни да излееш! Да чуят живи мъртъвци! Възкръснали, със дух крилат да заживеят в Великата Любов родени младенци! В. С.
Недев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Вечер и сутрин (из неделната беседа „Вечер и сутрин“ – 8. XII.
1940 г.) Днешният човек живее в един неизвестен нему свят. Той се ражда, и не знае защо се е родил. Умира, и не знае защо умира. Теоретически, исторически вие може да доказвате, че човек е създаден за нещо. Аз, обаче, говоря за личната опитност.
към текста >>
Мислите ли, че един
Учител
, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости?
Казвате: защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ все тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.
Мислите ли, че един
Учител
, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости?
Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки човек. който ви говори, ви предава едновременно и положителното, отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете.
към текста >>
Има един разказ: Един
учител
пратил своя ученик да ходи по света.
Сутринта, това е любовта, от която ще приемем това, което слънцето носи, подаръци от Бога. Като изгрява слънцето, ще видим подаръците, които Бог изпраща в светлина, топлина. Всеки добър човек за мене е един изгрев. Всеки човек, който обича, е изгрев, който постъпва добре, е изгрев. Всеки човек, който не живее добре, той е залез на слънцето.
Има един разказ: Един
учител
пратил своя ученик да ходи по света.
Дал му да носи една торба с разни плодове: ябълки, круши, череши, сливи. Той се спрял на едно място и като изял плодовете, казал: Да посея семките, че другите хора като дойдат, да се ползват за в бъдеще, да има какво да ядат. Той минал след пет години на това място, гледа тия дървета израсли и завързали плод. Казвам: Посейте семките, които носите, да бъдат за в полза на другите. После ще се ползвате и вие.
към текста >>
Из беседата, държана от
Учителя
на 8. XII.
Дал му да носи една торба с разни плодове: ябълки, круши, череши, сливи. Той се спрял на едно място и като изял плодовете, казал: Да посея семките, че другите хора като дойдат, да се ползват за в бъдеще, да има какво да ядат. Той минал след пет години на това място, гледа тия дървета израсли и завързали плод. Казвам: Посейте семките, които носите, да бъдат за в полза на другите. После ще се ползвате и вие.
Из беседата, държана от
Учителя
на 8. XII.
1940 год. София — Изгрев ____________________________________ Не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение.
към текста >>
Учителя
Много предразсъдъци, много суеверия и неистини са били привързвани в миналото към истината за прераждането.
* Бог е любов — сила дивна, тайна, чудеса що прави там гдето цари; живота превръща в песен безкрайна, Там са всички мъдри, смирени, добри. * Бог е любов — сила всемогъща, сила що гради, твори, възражда, що човекът — звяр в ангел превръща, сърцата очиства, душите преражда. * Бог е любов и само чрез любовта се проявява неговата сила, власт; Бог като любов е всичко в света, чрез нея само той живее в нас. В. В. ПРЕРАЖДАНЕТО – ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея.
Учителя
Много предразсъдъци, много суеверия и неистини са били привързвани в миналото към истината за прераждането.
Както в религията на древните египтяни, така и в тази на древните и на съвременните индуси, чистата истина за прераждането е достигнала до народните маси и е била възприемана от тяхното съзнание примесена с много заблуждения, изопачена, неправилно, ограничено, механически схващана. Не само това, но дори и мнозина окултисти в наше време, макар и да не са възприели своите схващания за прераждането направо от народните предания, все още считат закона за прераждането действащ като някакъв сляп механизъм, като някоя мъртва, несъзнателна машина, която отделя семената от плевелите, чистото от нечистото, като едното запазва и покровителства, а другото изхвърля на бунището, точно според техните човешки, ограничени, тесногръди разбирания. Не! Законът за прераждането в никой случай не може да действа според такива ограничени, неправилни човешки схващания; законът за прераждането в никой случай не може да бъде считан за причина и оправдание на някакво, каквото и да било то, по-строго или по-слабо, кастово деление на хората; законът за прераждането в никой случай не действа така, че да поставя непреодолими граници между хората, па макар и само за един живот. И още по-малко законът за прераждането, който е основният стълб на човешката и на космичната еволюция, може да действа така, че вместо на пред, да тласка колелото на живота назад, като връща съществата, и специално човека, в по-нисши животински форми. За забелязване е, че, с ясното намерение да представят прераждането в една колкото се може по-неблагоприятна светлина от гледището на здравия човешки разум, с желанието да го направят колкото се може по-неприемливо за днешното човешко съзнание, неговите днешни противници са се потрудили да го представят пред очите на тези, които са незапознати с въпроса, в един съвършено изопачен вид, а именно, като фактор, противопоставящ се на прогреса и правещ безсмислени усилията за по-голяма социална справедливост. Не!
към текста >>
Като имаме всичко това пред вид, ний можем да повторим думите на
Учителя
: „Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея“.
Ще повторим: такъв закон за прераждането, действащ според човешките разбирания, не съществува. Съществува Божествен Закон за прераждането, чиято цел е еволюцията и който действа, съобразно върховните интереси на тази всемирна еволюция, за благото, за усъвършенстването на всички същества. А това значи, че човек нито ще се върне назад да живее в по-нисшите, животински форми, нито пък че е осъден да остане цял живот в едно мизерно състояние или в някаква затворена по отношение на други обществени слоеве каста. Прераждането е Божествен, а не човешки закон, и затова всички безсмислени, жестоки, неразумни положения, които му се приписват, са човешки измислици, а не действителност. Най-после, човечеството, в своята целокупност, се движи непрестанно напред и затова веднъж изживените положения и форми на човешкия живот не могат вече да се върнат, нито пък може да се оправдае по какъвто и да било начин тяхното връщане.
Като имаме всичко това пред вид, ний можем да повторим думите на
Учителя
: „Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея“.
— С други думи, човек не трябва да очаква друг да се бори, друг да действа, друг да промени съдбата му, вместо той самия да се залови здраво на работа за издигане на живота си и за променяне на съдбата си. Съдбата ни е творение на нашите ръце — на нашия ум, на нашата воля, на нашето сърце. Тя е неизбежна дотолкова, доколкото ние сме я направили такава. Тя е безмилостна и жестока дотолкова, доколкото ние сме я направили такава. И тя е светла и изпълнена с блага пак дотолкова, доколкото ние сме я направили такава.
към текста >>
„Човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен, казва
Учителя
.
Безграничен е светът: пространството и времето са пред нас, Вечността е пред нас — наше достояние, наше неизчерпаемо и неотемлимо наследство. Никакви граници за живота, никакви граници в пространството, никакви граници във времето — това е нашето Божествено наследство. Кой би могъл след това да каже, че ние сме бедни, нещастни, окаяни създания? Кой би могъл да каже, че животът е безсмислен — грозно, непоносимо творение слепия случай или на някакъв жесток творец? Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда?
„Човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен, казва
Учителя
.
Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги с използвал за добро.“ От това по-ясно няма: ний трябва да изправим грешките си, и едва тогава ще можем да очакваме с право едно по-добро бъдеще. Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота. Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас. Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство.
към текста >>
И тук ние пак ще припомним думите на
Учителя
: „Помнете, казва Той, че на човека е определено да стане ангел.
Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас. Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство. Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог. Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо тяло. Бог си - със своята безсмъртна душа, със своя мощен дух.
И тук ние пак ще припомним думите на
Учителя
: „Помнете, казва Той, че на човека е определено да стане ангел.
От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота“. За това ни е дадено прераждането! Велика милост, велико благо, велика сила в ръцете на човека! Прераждането е мощен лост за изграждане щастието, благоденствието, напредъка и съвършенството на човека и на човечеството. С.
към текста >>
Калименов и приложение: „Прераждането в светлината но
Учителя
“ от същия.
Поставя се на огън, като непрекъснато се бърка с дървена лопатка. Мармалада се сгъстява добре. Когато изстине се насипва в съдове, които се запазват от плесенясване с парафин. (Натопява се едно парче плат в парафин и се поставя плътно върху мармалада) Из „Народно здраве“ КНИГОПИС Прераждането надеждата на човечеството от Ървин С. Купър. с предговор: „Прераждането е факт“ от С.
Калименов и приложение: „Прераждането в светлината но
Учителя
“ от същия.
Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в умовете на днешния материалистически свят и да озари неговото със знание. Какво с човекът без съзнанието за своята същност? Какво е човекът, който живее с илюзията за материалния характер на своето истинско „аз“? —Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог.
към текста >>
Ценността на книгата се увеличава с предговора приложението: „Прераждането светлината на
Учителя
“, което дава възможност на читателя да обхване по широко разгледания въпрос.
Той е едно същество, което парализира само себе си със своята фалшива, противоречаща на действителността мисъл. Истината за прераждането трябва да проникне навред. Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа. Едно ценно помагало за изпълнение на тази задача е новоизлязлата книга „Прераждането — надеждата но човечеството“ от английския писател - окултист Ървин С. Купър, В нея той е събрал и изложил с вещина и последователност всички логични доводи, които ни водят към схващането, че прераждането е не само необходимост, но и действителност в живото.
Ценността на книгата се увеличава с предговора приложението: „Прераждането светлината на
Учителя
“, което дава възможност на читателя да обхване по широко разгледания въпрос.
Книгата има 7 коли, среден формат, отпечатана е на хубава хартия, с художествена цветна корица струва 15 лева. Има ли друг свят, разкази от Невена Неделчева. Тази книга съдържа следните разкази: Има ли друг свят? Истинска приказка. При болния. Легенда.
към текста >>
Както във всички свои досегашни работи, така и в тези разкази, авторката с ръководена от благородната идея да популяризира истините за духовния свят, истините за новия живот, да популяризира, общо, учението на
Учителя
чрез повествователната форма на разказа и романа.
За какво ме обичаш? Неочаквана среща. Грижа от другия свят. Молба. Какво е необходимо. Екскурзия. Приказка.
Както във всички свои досегашни работи, така и в тези разкази, авторката с ръководена от благородната идея да популяризира истините за духовния свят, истините за новия живот, да популяризира, общо, учението на
Учителя
чрез повествователната форма на разказа и романа.
И направеното досега от нея не е по-малко. Невена Неделчева даде вече два романа „Превъзмогване“ и „Светлина в живота“, а също и няколко сборника разкази. Не ще съмнение, великото учение, това учение, което съдържа в себе си истинския духовен хляб за настоящето и още повече за бъдещето на човечеството, се нуждае и от велики способности, за де бъде по съответния начин изразено и предадено чрез формите на художествената литература. Великото, възвишеното, единственото по своята дълбочина и ценност учение, трябва да намери и с течение на времето непременно ще намери своя съвършен художествен израз, какъвто повече от всичко друго заслужава. Но, до времето, в което ще се яви гения, който ще ни даде това, което очакваме — съвършения художествен израз, съвършеното художествено третиране на великото учение — до това време всички работници, които работят в това направление, си имат своето място и своята заслуга.
към текста >>
със следното съдържание: Добрият син: Из учението на
Учителя
за любовта — Д-р Ел.
и струва 5 лв. Доставя се от авторката: Н. Неделчева, Изгрев, София ХIII. Житно зърно, брой 5. година XV.
със следното съдържание: Добрият син: Из учението на
Учителя
за любовта — Д-р Ел.
Р. К.; Нещо от учението но Учителя за дишането — Б. Боев; Общуване с космоса — A. В. С.; Високият идеал за личността и обществото — П. Г. П. Трите страни на живота — Н.
към текста >>
Р. К.; Нещо от учението но
Учителя
за дишането — Б.
Доставя се от авторката: Н. Неделчева, Изгрев, София ХIII. Житно зърно, брой 5. година XV. със следното съдържание: Добрият син: Из учението на Учителя за любовта — Д-р Ел.
Р. К.; Нещо от учението но
Учителя
за дишането — Б.
Боев; Общуване с космоса — A. В. С.; Високият идеал за личността и обществото — П. Г. П. Трите страни на живота — Н. Попов; Из нашия живот — Б.
към текста >>
отзиви, вести, книгопис; L’unique réalité — от
Учителя
.
Г. П. Трите страни на живота — Н. Попов; Из нашия живот — Б. Боев; По колелото но зодиака. Близнаци — Стрелец; Стихове; Загадъчни явления.
отзиви, вести, книгопис; L’unique réalité — от
Учителя
.
Абонамента на списанието е 10 лв. Адрес: пощ. кутия №270 — София,
към текста >>
9.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мълчание– Пламен Нещо от учението на
учителя
за дишането (продължение от брой 279) – Б.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 280 - год. XIII. Севлиево, 7 юли 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мълчание– Пламен Нещо от учението на
учителя
за дишането (продължение от брой 279) – Б.
Боев Към висини (стих.) – Хр. См. Които победи Словото на Учителя. Смисъла на живота. (из неделна беседа „Слава във вишних Богу“ – 11 февруари 1940 г.) Пред новата епоха – из беседите Графология. (продължение от брой 276) Надеждата на човечеството – Ърв. С.
към текста >>
Които победи Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 280 - год. XIII. Севлиево, 7 юли 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мълчание– Пламен Нещо от учението на учителя за дишането (продължение от брой 279) – Б. Боев Към висини (стих.) – Хр. См.
Които победи Словото на
Учителя
.
Смисъла на живота. (из неделна беседа „Слава във вишних Богу“ – 11 февруари 1940 г.) Пред новата епоха – из беседите Графология. (продължение от брой 276) Надеждата на човечеството – Ърв. С. Купър Из науката и живота. Какво докарва месната храна – Д-р Ана Кингсфорд Слънчеви бани Разни: Случаи на ясновидство и др.
към текста >>
Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА
УЧИТЕЛЯ
ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането.
Излишно е, без-мислено и глупаво е да даваме ум на Бога: Той не се нуждае от нашите съвети. Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве. И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това. което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б.
Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА
УЧИТЕЛЯ
ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането.
В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“.
към текста >>
В връзка с това
Учителят
дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване.
Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве. И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това. което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането.
В връзка с това
Учителят
дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване.
Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“. Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
към текста >>
Следните мисли на
Учителя
допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“.
Следните мисли на
Учителя
допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“. Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем.
към текста >>
Ето осветлението не
Учителя
по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек.
Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър.
Ето осветлението не
Учителя
по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек.
Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
към текста >>
Ето какъв съвет дава
Учителят
по това: „Дишайте съзнателно и с любов!
Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Ето какъв съвет дава
Учителят
по това: „Дишайте съзнателно и с любов!
Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта.“ Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане.
към текста >>
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Смисъла на живота (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II.
Що е победа? — Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки. Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта. От човека се иска подвиг в духовния път. И тоя Път го чака!
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Смисъла на живота (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II.
1940 г.) Кое е онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Три неща осмислят живота: Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце.
към текста >>
Из беседата, държана от
Учителя
на 11 февруари 1940 г.
Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение. Блажени сте, че сте достигнали до последните дни.
Из беседата, държана от
Учителя
на 11 февруари 1940 г.
София — Изгрев _________________________________________ Ще стане това, което Бог иска! Ще стане това, което наистина трябва да стане, а не това, което хората мислят за необходимо. На всяко нещо е важен краят. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Някои хора търсят лично щастие. Това е проява на личният елемент в тях.
към текста >>
Със сърце, изпълнено с радост, ний сме слагали цветя при нозете на египетските богове; падали сме на земята, обзети от екстаз, когато Божественият огън е слизал и форма на светкавица върху олтарите на Зороастра; поднасяли сме жертви на Вишну в изсечените в скалите светилища на Индия; носили сме жълтата тога на Буда и сме пели стиховете от Осморния Път на Благодатта; в мраморните храмове на Гърция ний сме изливали с радост възлияния на тъй прекрасните нейни богове: подчинявали сме се безпрекословно но строгите постановления на римските закони; о може би сме били и в числото на тия, които са слушали непознатия
Учител
, когато Той е ходел и учил в Палестина, и понеже неговите думи и постъпки са засягали нашите ограничени схващания, може би ний сме хвърляли камъни върху този скиташ богохулник.
Прераждането е вдъхновение за поета, светлина за философа, радост за светията, защото то сочи пътя към Бога. Колко трогателна и мила е тази поезия на миналото! Когато сме били почти диваци ний сме се били в армиите на фараоните или на някои отдавна забравени царе: като търговци, ний сме продавали платове, изтъкани от занаятчии, станали на прах още в предисторичните времена. Ний сме се кланяли на Бога под различни имена, и всеки път формата на религията, в която сме се родили, ни се е струвала като единствено права. Ние сме се прекланяли пред тъмните образи в обширните храмове на Атлантида, покрити днес от океана.
Със сърце, изпълнено с радост, ний сме слагали цветя при нозете на египетските богове; падали сме на земята, обзети от екстаз, когато Божественият огън е слизал и форма на светкавица върху олтарите на Зороастра; поднасяли сме жертви на Вишну в изсечените в скалите светилища на Индия; носили сме жълтата тога на Буда и сме пели стиховете от Осморния Път на Благодатта; в мраморните храмове на Гърция ний сме изливали с радост възлияния на тъй прекрасните нейни богове: подчинявали сме се безпрекословно но строгите постановления на римските закони; о може би сме били и в числото на тия, които са слушали непознатия
Учител
, когато Той е ходел и учил в Палестина, и понеже неговите думи и постъпки са засягали нашите ограничени схващания, може би ний сме хвърляли камъни върху този скиташ богохулник.
През средните векове ний сме водили строгия живот на духовника или религиозния. А сега, ето ни дошли още един път на земята, за да посветим силите си в служене на истинския Бог, влизайки отново в кръга на раждането и смъртта, в древното и чудесно Училище на света. Ърв. С. Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Какво докарва месната храна Има най-положителни научни основания в полза, но мнението, че видимите преимущества на месната храна всецяло зависят от нейното възбуждащо действие, прилично на алкохола. Месната храна и алкохолът действат силно и бързо на нервната система; при това усилено се разходват не само съставните части на храната, но и елементите на организма.
към текста >>
10.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – Пламен Огнено кръщение Нещо от учението на
учителя
за дишането (продължение от брой 280) – Б.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 281 - год. XIII. Севлиево, 1 август 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – Пламен Огнено кръщение Нещо от учението на
учителя
за дишането (продължение от брой 280) – Б.
Боев Словото на Учителя. В Негово име ще се надяват народите. (из неделна беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.) Учителят на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В. Из „Народно Здраве“ Естетика и живот – Г. С. Г.
към текста >>
Боев Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 281 - год. XIII. Севлиево, 1 август 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – Пламен Огнено кръщение Нещо от учението на учителя за дишането (продължение от брой 280) – Б.
Боев Словото на
Учителя
.
В Негово име ще се надяват народите. (из неделна беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.) Учителят на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В. Из „Народно Здраве“ Естетика и живот – Г. С. Г. Божията воля - или човешката (Истинска случка) – П.
към текста >>
(из неделна беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.)
Учителят
на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В.
Севлиево, 1 август 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – Пламен Огнено кръщение Нещо от учението на учителя за дишането (продължение от брой 280) – Б. Боев Словото на Учителя. В Негово име ще се надяват народите.
(из неделна беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.)
Учителят
на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В.
Из „Народно Здраве“ Естетика и живот – Г. С. Г. Божията воля - или човешката (Истинска случка) – П. Камбуров Из науката и живота. Чесънът. – Д-р К.
към текста >>
Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА
УЧИТЕЛЯ
ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 280) Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва но никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворна сила или праната.
Силите в природата уравновесяват нещата. Бурите се явяват за да прочистят атмосферата, а с това заедно събарят гнилите дървета в гората. След тия международни бури човечеството ще се обнови. То ще се отврати от своите минали постъпки, носещи ред несправедливости и ужас. В нас крепне надеждата, че сред развалините но старото ще изникне новото, ще се роди новото човечеството, мощно, велико, светло, в което ще цари любовта и справедливостта и в което ще грее истината. Б.
Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА
УЧИТЕЛЯ
ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 280) Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва но никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворна сила или праната.
Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главния прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които дава Учителят в това отношение. „Вие трябва да прилагате дълбокото дишане.
към текста >>
Ето съветите, които дава
Учителят
в това отношение.
В нас крепне надеждата, че сред развалините но старото ще изникне новото, ще се роди новото човечеството, мощно, велико, светло, в което ще цари любовта и справедливостта и в което ще грее истината. Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 280) Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва но никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворна сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главния прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта.
Ето съветите, които дава
Учителят
в това отношение.
„Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка.
към текста >>
Ето осветленията на
Учителя
по това.
В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек трябва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обед), но и чрез пиене на гореща вода.
Ето осветленията на
Учителя
по това.
„Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си. Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие във водата. Без нея никаква култура не съществува.
към текста >>
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
В Негово име ще се надяват народите (из неделната беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят„ – 29. XII.
което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350 — 400 куб. сантиметра въздух, е другият въздух остава непроменен! Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум! При такова дишане всички органи обедняват на прана и се израждат постепенно! Така идва преждевременното остаряване!
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
В Негово име ще се надяват народите (из неделната беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят„ – 29. XII.
1940 г.) На съвременни човек му трябва една здрава основа. Човек трябва да се надява на нещо. Понеже съвременните хора живеят при придобитите блага на хиляди поколения преди тях, те не оценяват през какви мъчнотии е минало човечеството докато дойде до туй положение. Всички хора, изобщо, имат една идея: те търсят път към лесния живот. Имат право хората да търсят, но докато се дойде до този лесния живот, трябва ум.
към текста >>
Из беседата, държана от
Учителя
на 29. XII.
Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов. И второ. Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна. Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем.
Из беседата, държана от
Учителя
на 29. XII.
1940 г. София — Изгрев ____________________________ От хората се иска само послушание: вслушване в гласа на Бога. Изпълнение на Неговите заповеди. Постоянен стремеж да вършим Неговата, а не нашата воля, да вървим по Неговия, а не по нашия път. Безумец е този, който мисли, че може да направи нещо в света без Неговата воля.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ
НА ПЪТ
Учителят
ни като светлината чертай пред нас най-лъчезарен път: на скромните посочва ширината, на гордите — скалите на духът.
Постоянен стремеж да вършим Неговата, а не нашата воля, да вървим по Неговия, а не по нашия път. Безумец е този, който мисли, че може да направи нещо в света без Неговата воля. Ний сме „нещо“ само тогава, когато сме оръдия в Неговите ръце, проводници на Неговата сила. Захвърли ли ни Той (което става когато искаме да наложим нашата вместо Неговата воля) ний ставаме нищо в света. Такава е съдбата на много световни величия.
УЧИТЕЛЯТ
НА ПЪТ
Учителят
ни като светлината чертай пред нас най-лъчезарен път: на скромните посочва ширината, на гордите — скалите на духът.
* О, Неговата крачка е могъща: като стрела е Неговият ход, на път младежки сили Той разгръща, неуморим водач в порой без брод. * След Него ли вървиш, не бой се момко! Ще минеш всички стръмни долини и, стигнал на Върхът. ще викнеш громко: — Спасени сме от подмолни злини! * Непостижим е нашият Учител във път, в мисли, в дело и живот!
към текста >>
* Непостижим е нашият
Учител
във път, в мисли, в дело и живот!
УЧИТЕЛЯТ НА ПЪТ Учителят ни като светлината чертай пред нас най-лъчезарен път: на скромните посочва ширината, на гордите — скалите на духът. * О, Неговата крачка е могъща: като стрела е Неговият ход, на път младежки сили Той разгръща, неуморим водач в порой без брод. * След Него ли вървиш, не бой се момко! Ще минеш всички стръмни долини и, стигнал на Върхът. ще викнеш громко: — Спасени сме от подмолни злини!
* Непостижим е нашият
Учител
във път, в мисли, в дело и живот!
Духът Му е свещената обител, на Творческия огън бял рапсод. * Молитвите и мъдрите Му думи, изказани с пророчески уста, са бял порой над хули и над глуми, и най-правдив тълковни на Христа. * Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак. Елвилюри СЛЪНЦЕ И КОЖА В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка на нашето тяло. Напоследък, обаче, учените доказаха.
към текста >>
Купър Лица и души, физиогномични портрети, Георги Радев
Учителят
Великият закон. П.
Шели Първо стъпало. Л. Н. Толстой Бял или чер хляб, П. Георгиев Душата, доказателство, че съществува. Ана Безант Прераждането надеждата ма човечеството, Ърв.
Купър Лица и души, физиогномични портрети, Георги Радев
Учителят
Великият закон. П.
Дънов Абсолютна чистота Трите основи на живота Доставя книжарница „Братство“- Севлиево
към текста >>
11.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мисията на България – Пламен Огниво, кремък и прахан Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 282 - год. XIV. Севлиево, 22 септември 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мисията на България – Пламен Огниво, кремък и прахан Словото на
Учителя
.
Бог. Любовта. Живата природа – Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев Пълнота на живота – Р. У. Трайн Повече светлина – С. К. Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота.
към текста >>
Живата природа – Из книгата „
Учителят
говори“, Г.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 282 - год. XIV. Севлиево, 22 септември 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мисията на България – Пламен Огниво, кремък и прахан Словото на Учителя. Бог. Любовта.
Живата природа – Из книгата „
Учителят
говори“, Г.
Радев Пълнота на живота – Р. У. Трайн Повече светлина – С. К. Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота. Величието на звездния свят. Дърво — барометър Яжте грозде!
към текста >>
Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света
Учителя
на Всемирното Братство.
Идва нещо истински ново в света. Нещо невиждано и нечувано. Нещо неочаквано и неподозирано. Нещо Божествено. Това е любовта между хората и народите.
Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света
Учителя
на Всемирното Братство.
Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия свят. Да осъществи това учение в живота си и да го разнесе по всички части на секта — това е мисията на Българския народ, това е истински Новото, което днес Бог дава чрез България на света. П л а м е н _________________________________________ Човешкият ум, новината воля и човешкото сърце могат да творят и по-хубави неща от тия, които днес виждаме навсякъде около себе си. Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг свят, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето. Достатъчно е да решим — и ще го направим.
към текста >>
Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния
Учител
, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт.
Без идеи той е без корен, без основа. Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход. Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота. Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта.
Ако в християнския свят днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния
Учител
, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт.
Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно. Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство. С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно.
към текста >>
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
(Из книгата „
Учителят
говори“, Г.
Огнивото, кремъка и праханта на новото ще спомогнат да се запали буен огън, и зимата, която е сковавала човешките сърца, да отстъпи място на лятото, на Любовта. Да бъдем смели и минем тия тежки изпитания и готови утре да посрещнем новото лято, което ще трае винаги и в което зимата ще бъде изключена. Страшна е зимата — омразата — сега, но тя засяга само ония люде, в чиито сърца намери прием. Горко на тях, защото душите им ще бъдат сковани в лед. Блажени ония, през които протече великата всемирна любов.
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
(Из книгата „
Учителят
говори“, Г.
Радев) БОГ (Извадки от главата „Бог“) Има Един, който се проявява като Любов. като Мъдрост и като Истина. Има Един! И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия. Наричат го Бог, Господ, Отец.
към текста >>
Така са лекували и всички религиозни
учители
и техните първи ученици.
Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по тоя начин — като затварят каналите на тялото и поради това замедляват течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй, че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест не може да намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло ще оздравее. Впрочем, това е естествения метод за лекуване чрез самовнушение и внушение на другите т. е. чрез великата сила на вярата.
Така са лекували и всички религиозни
учители
и техните първи ученици.
Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес става само вследствие вътрешното действие на жизнената сила на мисълта. Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на медицината и вследствие на това психичния фактор в живота не лекаря стои днес на първобитно състояние. Но зората на 20-ия век изгрява, човечеството крачи напред и открива скритите сили на природата. Лекарите трябва да изучават психология и нейните сродни науки и да ги прилагат при духовното лекуване.
към текста >>
12.
 
-
— Пламен Учене Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „
Учителят
говори“ Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 283 - год. XIV. Севлиево, 1 октомври 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ще победи любовта!
— Пламен Учене Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „
Учителят
говори“ Словото на
Учителя
.
Предназначението на човека. (из неделна беседа – 31 август 1941 г.) Пророческа геометрия — Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен Графология. Еволюционно изменение на почерка Двата врага на щастието. Страхът и ядосването — Ор, С.
към текста >>
неизмеримо високо над себе си, само един върховен и непогрешим арбитър, само един върховен и непогрешим водач и
учител
— Любовта.
Любовта ще живее и тогава, когато всички човешки заблуждения измрат. Любовта ще живее и тогава, когато всякаква човешка омраза и всякакво човешко насилие изчезне. Любовта ще живее и ще триумфира и тогава, когато пълната забрава погълне и последния спомен за човешките заблуждения и безумства. Ний вярваме в Любовта! Ний вярваме само в нейната победа, тъй, както вярваме в Бога Ние поставяме над себе си.
неизмеримо високо над себе си, само един върховен и непогрешим арбитър, само един върховен и непогрешим водач и
учител
— Любовта.
Ще победи Любовта! Който се съмнява в това, той се съмнява в самото съществуване на Бога, той се съмнява в своето собствено съществуване. Ще победи Любовта! Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта.
към текста >>
За учението, отчаянието и изхода от него,
Учителя
превежда следния пример: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи.
Когато мразим, пак се учим, но тогава горчив излиза нашия урок. Когато се окуражаваме, ние се учим. когато се обезкуражаваме, ние пак се учим. Но ако не се опомним и не потърсим изход от това положение, ние зле ще изпатим. Когато правим добро, ние се учим, когато правим зло, пак се учим, но тоя урок носи след себе си своите отрицателни последствия.
За учението, отчаянието и изхода от него,
Учителя
превежда следния пример: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи.
При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най после се домогнете до нещо. Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати без знание на език и след дълго лутане — гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние.
към текста >>
Из „
Учителят
говори“ Георги Марков СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Предназначението на човека (из неделната беседа „Предназначението на човека“ – 31. VIII.
За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма.
Из „
Учителят
говори“ Георги Марков СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Предназначението на човека (из неделната беседа „Предназначението на човека“ – 31. VIII.
1941 г.) Какво е предназначението на човека на земята? Защо е дошъл човек на земята? Хората, които живеят на земята, не са разрешили този въпрос. Те се занимават с туй, за което не са дошли. А това зависи от съзнанието, от ума на човека.
към текста >>
Из беседата държана от
Учителя
на 31. VIII.
Никога не се изменя любовта. Бог казва, че Той ни е написал на дланта си. Баща ви и майка ви може да ви забра вят, но „Аз, казва Бог, никога няма да ви забравя, написал съм ви на дланта си“. Всеки път като погледне, ще си спомни. Всичките неща в нас трябва да бъдат написани на нашите ръце и тогава като погледнем, каквото е написано, да го правим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.
Из беседата държана от
Учителя
на 31. VIII.
1941 г. София — Изгрев ____________________________________ Когато искате да направите добро на човека, създайте му работа. Покажете му правия, Божествения път. Не му говорете само, че работите му ще се оправят. Работи за Бога, обичай всички, и работите ти ще се оправят.
към текста >>
13.
 
-
Балмонт Словото на
Учителя
.
Севлиево, 15 октомври 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: В името на Христа! — Пламен Национален идеализъм — Г. Тахчиев Завет на живота (стих.) — К.
Балмонт Словото на
Учителя
.
Методите на природата. (из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9 септември 1923 г.) Словото на Учителя. Методите на природата. Изхвърлете ги! (из неделната беседа „Нашите длъжници“ – 30 декември 1923 г.) Лебед (стих.) — К.
към текста >>
(из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9 септември 1923 г.) Словото на
Учителя
.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: В името на Христа! — Пламен Национален идеализъм — Г. Тахчиев Завет на живота (стих.) — К. Балмонт Словото на Учителя. Методите на природата.
(из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9 септември 1923 г.) Словото на
Учителя
.
Методите на природата. Изхвърлете ги! (из неделната беседа „Нашите длъжници“ – 30 декември 1923 г.) Лебед (стих.) — К. Балмонт Пророческа геометрия (продължение от брой 283) Графология. Почерк и личност.
към текста >>
За постигане на тази цел се апелира най-вече към
учителството
, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици.
Да вървим само по Неговия път! Да не отстъпваме от Закона му! Това е нашият върховен дълг. Това е единствения път, по който можем, да достигнем истинското добро за себе си и за народа си. Пламен НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛИЗЪМ От няколко години с всички сили се работи чрез печата, училището и радиото за създаване високо национално съзнание в българския народ.
За постигане на тази цел се апелира най-вече към
учителството
, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици.
Апелира се още и за поддържане единство между всички българи, защото само в единството на нацията е нейната сила. Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно. защото националното съзнание, единен роден език и единомислието са първите условия за запазването и развитието на един народ. По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация.
към текста >>
Учителството
трябва особено да обърне внимание за изчистването на езика ни от подобни „чуждици“, които понижават културното ниво на народа ни.
Най-голям националист е онзи, който е носител на най-висок идеал, който е с най-високо нравствено съзнание, а последното включва в себе си интересите на нацията. Всеки безнравствен човек е враг на своята нация, той подкопава нейните нравствени и културни устои и намалява силата на нацията. Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици. Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица? Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства, мисли и образи в нас.
Учителството
трябва особено да обърне внимание за изчистването на езика ни от подобни „чуждици“, които понижават културното ниво на народа ни.
Знае се, че колкото повече отрицателни думи има в речника на един човек, толкова той е с по-низко съзнание и обратно. Колкото повече думи има изразяващи нравственост, красота и саможертва в езика на един човек, толкова повече той има високо пробудено съзнание. Нашият народ изпи горчивата чаша и сега му предстои да вкуси от плода на своите страдания. И чудото на нашето безкръвно обединение е един голям и исторически факт, който не е случаен, а е глас на Провидението, което дойде да възстанови нарушената правда. Нашият народ сега на ново е поставен на изпит с постигане на своята цялост за да се види дали ще тръгне пак по пътя на тези българи преди робството или ще тръгне по пътя на нашите самоотвержени възрожденци.
към текста >>
Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики
учители
на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега.
Историята се повтаря, но в по-съвършена форма. Нашият народ има да играе голяма културна роля в света. В миналото той даде славянската писменост на цялото славянство почти, а на Европа даде възраждането чрез богомилството. Нека всички българи се въодушевяваме от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия свят. Нека нашият национализъм бъде проникнат и окрилян от идеализма.
Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики
учители
на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега.
Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г. Тахчиев ЗАВЕТ НА ЖИВОТА Аз попитах свободния вятър, Що да сторя да бъда все млад, Отговори ми буйния вятър : „Все въздушен бъди и крилат“. * Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя свят“.
към текста >>
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Методите на природата (из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9. IX.
* Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя свят“. * Аз попитах високото слънце, Как да блесна с безсмъртни зари, Не отвърна ми вечното слънце, Но душата дочува: „гори“. Преведе: Йорд. Ковачев _____________________________________________ * Константин Дмитриевич Балмонт (15 юни 1867 - 23 декември 1942) е руски поет символист, преводач, есеист. Превежда и издава сборник български народни песни „Златен сноп на българската поезия“ (1930).
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Методите на природата (из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9. IX.
1923 г.) Човекът трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, име спорна точка или отгоре или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате опорна точка? — За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията аз наричам опорни точки на живота.
към текста >>
Из беседа държана от
Учителя
на 9 септември 1923 г., София-Изгрев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Изхвърлете ги!
Понапечеш се и казваш: слава Богу, тук е без труд. Питам тогава: коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво — да ходиш в гората с воловете си, или да си грееш гърба направо на слънце? — Първото е с разноски, а второто — без пари. Следователно, тази философия е износна, без разноски. И тъй, любов към Бога — това е най-естественото положение.
Из беседа държана от
Учителя
на 9 септември 1923 г., София-Изгрев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Изхвърлете ги!
(из неделната беседа „Нашите длъжници“ – 30. XII. 1923 г.) Всяка наша погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. До тогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, когато държи в себе си нещо друго. Защо некои хора не могат да мислят?
към текста >>
Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че
Учителят
му дал една задача да се занимава с изучаване езика на животните.
До тогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, когато държи в себе си нещо друго. Защо некои хора не могат да мислят? — Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, ний не можем да мислим.
Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че
Учителят
му дал една задача да се занимава с изучаване езика на животните.
Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки, те хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите? “ — „Туй нещо, казва едната, падна от небето.
към текста >>
Из беседа държана от
Учителя
на 30 декември 1923 г., София-Изгрев ЛЕБЕД Спи брегът, мълчи водата бляскава.
Няма да се спирате пред себе си да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете? “ Не, ще си кажете: какво трябва да направя? Ще си отговорите: Аз трябва да изхвърля из душата си всички нечистотии. Вземи, изхвърли всичките тези парцали навън . Ако вие очистите вашите къщи, и по буква и по дух, от всички вехтории, от всички тия ненужни парцали, вие ще се освободите от много нещастия.
Из беседа държана от
Учителя
на 30 декември 1923 г., София-Изгрев ЛЕБЕД Спи брегът, мълчи водата бляскава.
Само там тръстики де трептят Чуй се песен тъжна и неласкава Като сетен дъх на болна гръд. * Лебед умирающ със ридание Там разказва миналите дни, На небето вечерно сияние Бавно гасне в бледи светлини. * От къде таз мъка е излъчена ? И защо в гърдите толкоз мрак ? Иска в миг душата му измъчена Безвъзвратното да върне пак.
към текста >>
14.
 
-
Недев Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 286 - год. XIV. Севлиево, 15 ноември 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Изграждай само върху правдата! – Пламен Когато предразсъдъците паднат Скръб и надежда (стих.) – В.
Недев Словото на
Учителя
.
Външна и вътрешна работа. (из неделна беседа – 2 ноември 1941 г.) Читалището извор на светлина – С. Калименов Един е пътя! – С. К. Едно се иска Слънцето – Из книгата „Всекидневни чудеса“ от Георги Томалевски Из науката и живота.
към текста >>
Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия
Учител
на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста.
Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество.
Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия
Учител
на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста.
Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички.
към текста >>
В. Недев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Външна и вътрешна работа (из неделната беседа „Външна и вътрешна работа“ – 2. XI.
* Зима. Скърпен повей над надежди плахи вее, а душите в себе си се вглеждат и прозират — Пламък вечен там безспирно грее! О, те Бога в себе си намират!. * И почерпват сила и надежда за живота на Живот Велик от Песента! Бог над тях със благост се навежда и пошепва: тя ще дойде, ще дойде пролетта!
В. Недев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Външна и вътрешна работа (из неделната беседа „Външна и вътрешна работа“ – 2. XI.
1941 г.) Когото говоря за Любовта,. аз говоря за нея не от обикновеното гледище. Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, то е любовта. Най първо се създава материалния свят.
към текста >>
Майката трябва да научи дъщеря си с любов, бащата — сина си,
учителите
— учениците.
Направете един опит. Някой от вас, които имате земя, посейте една слива или праскова цяла, без да й изядете месото. После изяжте една слива или праскова и я посейте, за да видите каква ще бъде разликата. Като изяждаме един плод и посеем само костилката, ние придаваме своето користолюбие на растението. За в бъдеще нека любовта бъде подтик.
Майката трябва да научи дъщеря си с любов, бащата — сина си,
учителите
— учениците.
Всички да кажат. че този закон е за учениците, за учителите, за всички. Ако учителят преподава с любов, учениците ще отговорят с любов. Ако учениците учат с любов. учителите ще преподават с любов.
към текста >>
че този закон е за учениците, за
учителите
, за всички.
После изяжте една слива или праскова и я посейте, за да видите каква ще бъде разликата. Като изяждаме един плод и посеем само костилката, ние придаваме своето користолюбие на растението. За в бъдеще нека любовта бъде подтик. Майката трябва да научи дъщеря си с любов, бащата — сина си, учителите — учениците. Всички да кажат.
че този закон е за учениците, за
учителите
, за всички.
Ако учителят преподава с любов, учениците ще отговорят с любов. Ако учениците учат с любов. учителите ще преподават с любов. Казвам: ако в целия обществен строй влезе любовта да привлече хората, знанието да им дава широта, истината да ги движи, тогава ще имаме един нов порядък. Само любовта е, която ще издигне света.
към текста >>
Ако
учителят
преподава с любов, учениците ще отговорят с любов.
Като изяждаме един плод и посеем само костилката, ние придаваме своето користолюбие на растението. За в бъдеще нека любовта бъде подтик. Майката трябва да научи дъщеря си с любов, бащата — сина си, учителите — учениците. Всички да кажат. че този закон е за учениците, за учителите, за всички.
Ако
учителят
преподава с любов, учениците ще отговорят с любов.
Ако учениците учат с любов. учителите ще преподават с любов. Казвам: ако в целия обществен строй влезе любовта да привлече хората, знанието да им дава широта, истината да ги движи, тогава ще имаме един нов порядък. Само любовта е, която ще издигне света. Любовта сега влиза в света.
към текста >>
учителите
ще преподават с любов.
Майката трябва да научи дъщеря си с любов, бащата — сина си, учителите — учениците. Всички да кажат. че този закон е за учениците, за учителите, за всички. Ако учителят преподава с любов, учениците ще отговорят с любов. Ако учениците учат с любов.
учителите
ще преподават с любов.
Казвам: ако в целия обществен строй влезе любовта да привлече хората, знанието да им дава широта, истината да ги движи, тогава ще имаме един нов порядък. Само любовта е, която ще издигне света. Любовта сега влиза в света. Ако вие, вярващите, я приемете, станете най-първо нейни слуги, после станете нейни любимци. Тогава всичко ще се оправи.
към текста >>
Из беседата, държане от
Учителя
на 2 ноември 1941 г.
От слънцето ще слизат и от онзи свят ще слизат. В новата епоха на земята ще слизат същества от слънцето, от месечината, от Марс, от Венера, от Меркурий, от Юпитер, от Сатурн, от Уран и от други, по-далечни звезди. Туй всичко ще го видите и когато го видите, ще повярвате. Сега иде зима, а след зимата иде лято. Лятото носи по-големи благословения, отколкото зимата.
Из беседата, държане от
Учителя
на 2 ноември 1941 г.
София — Изгрев ЧИТАЛИЩЕТО ИЗВОР НА СВЕТЛИНА Светлината си има и тя своите качества. Има различни видове светлина. Има светлина, която едва блещука. Има светлина на газова лампа. Има светлина на електрическа лампа.
към текста >>
ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“
Учителя
Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие.
Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К.
ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“
Учителя
Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие.
Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи.
към текста >>
Томалевски,
учител
по физика, е наистина един опит да се навлезе с будно око в тайнствената лаборатория, в светилището, във великата съкровищница на Бога — Природата.
Нека оставим детинщините на децата. Светът, животът е велико чудо, което само плесенясалите мозъци, посветени в култа на материализма, не виждат. считат за нещо обикновено . . . Книгата „Всекидневните чудеса“ на Г.
Томалевски,
учител
по физика, е наистина един опит да се навлезе с будно око в тайнствената лаборатория, в светилището, във великата съкровищница на Бога — Природата.
Това е един опит да се видят нещата не тъй прости, не тъй обикновени, не тъй сляпо и механически развиващи се, както са гледали и както гледат и досега на тях много от хората на науката. Това е един опит, който не трябва да остане самотен и изолиран, но трябва да бъде последван от други. трябва да бъде вдълбочен и разширен, трябва да бъде подхванат от стотици търсещи и жадни за истинско знание умове. В тази насока трябва да се работи. непрестанно, все по-смело и смело, все по-нашироко и по-нашироко, за да може да се обгърне, поне доколкото това е възможно, цялата безграничност на заобикалящия ни живот и да се разкрие истинското лице на природата.
към текста >>
15.
 
-
Недев Словото на
Учителя
. Стани.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 287 - год. XIV. Севлиево, 15 декември 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Внимание – Пламен Старата и новата култура Вечната Майка (стих.) – В.
Недев Словото на
Учителя
. Стани.
(из неделната беседа „Стани и опаши се! “ – 11 декември 1921 г.) Молитва (стих.) – М. Ю. Лермонтов Ангел (стих.) – М. Ю. Лермонтов *** (стих.) – М. Ю. Лермонтов Търсете и ще намерите – С. К.
към текста >>
Учителя
Ние сме в края на една епоха.
Друго спасение, друга сигурност няма! Времената изискват това! „Пътят е тесен, като острието на ножа“. Внимание! П л а м е н СТАРАТА И НОВАТА КУЛТУРА „Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаването на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред а порядък в света“.
Учителя
Ние сме в края на една епоха.
Ние присъстваме при ликвидацията на старата епоха и при раждането на новата. Старата епоха вече си отива. Това става с големи страдания и жертви, но повече нейното царуване е излишно и пагубно. Че си отива, за това говорят днешните събитие, а че новата се ражда, говорят много факти и явления, които не минават незабелязано от окото на будния наблюдател. А думите на великия Учител на човечеството Христос с ясни линии ни рисуват днешното време и новото, което иде: „И ще чуете боеве и слухове военни.
към текста >>
А думите на великия
Учител
на човечеството Христос с ясни линии ни рисуват днешното време и новото, което иде: „И ще чуете боеве и слухове военни.
Учителя Ние сме в края на една епоха. Ние присъстваме при ликвидацията на старата епоха и при раждането на новата. Старата епоха вече си отива. Това става с големи страдания и жертви, но повече нейното царуване е излишно и пагубно. Че си отива, за това говорят днешните събитие, а че новата се ражда, говорят много факти и явления, които не минават незабелязано от окото на будния наблюдател.
А думите на великия
Учител
на човечеството Христос с ясни линии ни рисуват днешното време и новото, което иде: „И ще чуете боеве и слухове военни.
Ала не се смущавайте. защото всичко това трябва да бъде; но не е още окончателно, защото ще въстане народ връх народ и царство връх царство. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове и всичко това ще бъде начало на болежа“. Ние виждаме днес, че цял свят е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ. Ние се намираме пред един свършен факт.
към текста >>
Учителят
казва: „търпението е основа на човешкия характер“.
С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка.
Учителят
казва: „търпението е основа на човешкия характер“.
С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава.
към текста >>
А
Учителя
недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса.
Но човечество все на това ли стъпало на развитие ще остане? Както всички форми на живот в природата се из-менят и вървят към все по голямо усъвършенстване, така и човечеството ще премине в нов. по съвършен. по-добър етап, то ще премине към по-съвършена форма на живот. Окултистите загатват за идването на шеста раса в света.
А
Учителя
недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса.
„От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента ни раждането“. „В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“.
към текста >>
В. Недев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Стани (из неделната беседа „Стани и опаши се!
Очаквай я навсъде и всегда! Невинний поглед на детето с Нея те привлича! Тя дневно е ухание в светлата съдба на тез, които пеят и обичат! * Във вечерен здрач от звездните простори, Тя праща ти тайнствен, свят привет! Извори, дървеса, цветя и плодове за Нея ти говорят; О, Тя ти вдъхва вяра и надежда и Словото Разумно — тоз Жив, Небесен Хляб!
В. Недев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Стани (из неделната беседа „Стани и опаши се!
“ – 11.XII. 1921 г.) Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Кои са причините за това? Тук въпросът не е да се констатира факта, а да се разбере кои са дълбоките причини за това. Това е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на ирационалните числа.
към текста >>
Успехът седи в поправените погрешки — казва
Учителя
.
Това е нещастието — малкото камъче което претуря колата! Отделено е Словото от Делото. А Словото и Делото — това е Истината. Тя е едничката основа, върху която може да се гради във всички времена и при всички условия. Отделянето на Словото от Делото — ето малкото камъче което претуря колата.
Успехът седи в поправените погрешки — казва
Учителя
.
Тия погрешки могат да станат източник на бъдещи успехи, ако се заловим здравата да ги поправим. С това ние ще бъдем полезни и на себе си и на околните и на държавата си. Скъпи на думи трябва да станем — и нека всяко Слово е съпроводено с дело! Тогава ще дойде онова, което търсим, ако Словото ни е право или ще се коригираме бързо — защото живота е най-добрия учител — неговата санкция оправя всички криви философии. Л. Лулчев НАЙ-ЛЕСНОТО Викаш Иван.
към текста >>
Тогава ще дойде онова, което търсим, ако Словото ни е право или ще се коригираме бързо — защото живота е най-добрия
учител
— неговата санкция оправя всички криви философии. Л.
Отделянето на Словото от Делото — ето малкото камъче което претуря колата. Успехът седи в поправените погрешки — казва Учителя. Тия погрешки могат да станат източник на бъдещи успехи, ако се заловим здравата да ги поправим. С това ние ще бъдем полезни и на себе си и на околните и на държавата си. Скъпи на думи трябва да станем — и нека всяко Слово е съпроводено с дело!
Тогава ще дойде онова, което търсим, ако Словото ни е право или ще се коригираме бързо — защото живота е най-добрия
учител
— неговата санкция оправя всички криви философии. Л.
Лулчев НАЙ-ЛЕСНОТО Викаш Иван. Идва Иван. Сърдиш се защо дошъл. Ами ти защо го вика? Искам Стоян.
към текста >>
— Когато доброто се проявява, Бог присъства — казва
Учителя
.
Сега мнозина говорят за вяра, за убеждение, но вяра, убеждение не е само това, за което само говориш, а и което правиш и живееш. Тъй че който вярва в силата на Доброто, той го вика и кани. То ще му и дойде на гости. Но не е достатъчно само да вярвате в Доброто. Когато то дойде дайте му на негово разположение вашите ръце, ум, сърце, вашите нозе и живот — и правете това, което то ви казва — правете Доброто!
— Когато доброто се проявява, Бог присъства — казва
Учителя
.
Ето значи как може да се намери Бог най-лесно. — Но дали ще дойде? Ами опитайте! — Но как ще Го познаем? Много лесно.
към текста >>
16.
 
-
Лулчев Словото на
Учителя
. Роденият.
Севлиево, 1 януари 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мир, братство и любов – Пламен Да се молим! – С. К. Листа от роза – Л.
Лулчев Словото на
Учителя
. Роденият.
(из неделна беседа – 30 ноември 1941 г.) Новото, което иде – Из „Паневритмия“ от Учителя Смисъла на противоречията Кои е? (стих.) – В. Недев Единение (стих.) – R. Зидарите на Велика България – П. Г. Пампоров Великото сърце – Т. Ч.
към текста >>
(из неделна беседа – 30 ноември 1941 г.) Новото, което иде – Из „Паневритмия“ от
Учителя
Смисъла на противоречията Кои е?
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мир, братство и любов – Пламен Да се молим! – С. К. Листа от роза – Л. Лулчев Словото на Учителя. Роденият.
(из неделна беседа – 30 ноември 1941 г.) Новото, което иде – Из „Паневритмия“ от
Учителя
Смисъла на противоречията Кои е?
(стих.) – В. Недев Единение (стих.) – R. Зидарите на Велика България – П. Г. Пампоров Великото сърце – Т. Ч. Път към сила и свобода – Г.
към текста >>
Учителя
Христос победи злото.
Има Бог, и щом като е тъй ний трябва да изпълняваме Неговия Закон: Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя! Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон. Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота.
Учителя
Христос победи злото.
Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава. ДА СЕ МОЛИМ! Когато опасността заплашва само теб, единствено само теб, ти, ако така си решил, имаш право да кажеш: Няма да взема никакви мерки. Каквото Бог даде!
към текста >>
Л. Лулчев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Роденият (из неделната беседа „Роденият“ – 30.XI.
Тогава няма смърт. Това които виждат, го знаят. А другите наричат това „вяра“ — и се усмихват. А аз се усмихвам на тях - че те листа от роза са красива, а питат: — Где е розата? Има ли роза в света?
Л. Лулчев СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Роденият (из неделната беседа „Роденият“ – 30.XI.
1941 г.) Ще говоря върху раждането на човека. Всички се радват, когато се роди някой. Нещата, които се раждат, трябва да бъдат добре организирани. Неорганизираните идеи в нашия ум причиняват едно болезнено състояние. Едно пясъчно зърно не може да има онази радост, която житното зърно има.
към текста >>
Из беседата държана от
Учителя
на 30. XI.
Всеки ден по този път ще вървите и тогава ще имате всички постижения. Роденият ще направи това. Любовта е път за постижение на всичко онова което човешката душа желае и което Бог е определил. Цялата вселена е създадена като предметно учение. И в цялата вечност има какво да се учи.
Из беседата държана от
Учителя
на 30. XI.
1941 год. София — Изгрев НОВОТО, КОЕТО ИДЕ Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота.
към текста >>
Из книгата „Паневритмия“ от
Учителя
, 1938 г.
Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй, по съществуващите днес признаци мажем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението.
Из книгата „Паневритмия“ от
Учителя
, 1938 г.
Глава „Принципи на Паневритмията“ СМИСЪЛА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА Всяко противоречие в живота на човека е една предпазителна мярка. Чрез това противоречие някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат. Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. Следователно, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонение от този път.
към текста >>
Из съборната беседа „По Бога направени“, държана от
Учителя
на 25 август 1929 г., София-Изгрев КОИ Е?
Тогава ще видите как Бог оправя работите. Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе“. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време именно, и вие се приготовлявате.
Из съборната беседа „По Бога направени“, държана от
Учителя
на 25 август 1929 г., София-Изгрев КОИ Е?
От вси страни приижда, тълпи се народ към старец светъл белобрад; всред множество от жадни за истински живот звънти ритмично слово на Учител тих и благ. * — Ела сине, приближи! Чуй сладката му реч! говори майка тук на своя син. — Слушам майко и разбирам.
към текста >>
От вси страни приижда, тълпи се народ към старец светъл белобрад; всред множество от жадни за истински живот звънти ритмично слово на
Учител
тих и благ.
Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе“. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време именно, и вие се приготовлявате. Из съборната беседа „По Бога направени“, държана от Учителя на 25 август 1929 г., София-Изгрев КОИ Е?
От вси страни приижда, тълпи се народ към старец светъл белобрад; всред множество от жадни за истински живот звънти ритмично слово на
Учител
тих и благ.
* — Ела сине, приближи! Чуй сладката му реч! говори майка тук на своя син. — Слушам майко и разбирам. О, аз пленен съм веч!
към текста >>
Да не е
учител
или пророк?
Със свещени чувства и мисли се зоват: „Брат! Сестра! “ — Друже мой, ела и ние да вкусим От тази хармония! С таз чиста радост сърца ни да туптят! * — Защо го слушате?
Да не е
учител
или пророк?
— се сопва някой с навъсено лице. — Той е самозван! Отивам си замислен и питам моя Бог: — Кой е и какъв е? Кому право да отдам? * И чувам в душата си напевен, тих, но властен глас: — Аз чрез Него ви досягам!
към текста >>
R. Зидарите на Велика България „Майките и
учителите
ще спасят света!
* Спри и поблагодари, че не отломък някакъв си непотребен, а дух мощен, жив, — през хиляди страдания преминал несломен. * Спри, душа. желанията си неспирни! Слей дъха си с туй великото, неуловимото дихание, и пулса в тебе да забие в нов от днескашния ден ударен такт — да бие с удара на живите вселени! С аромата на цветята слей ти своето ухание, душа, самата — цвят сама — вселена, най-красивото на Любовта създание!
R. Зидарите на Велика България „Майките и
учителите
ще спасят света!
“ Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота. България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни идеи за цяла Европа, не е завършила своята мисия. Сега именно настъпва времето да се разкрият творческите сили на нашия народ, поставен на кръстопътя между изток и запад и затова призван да създаде една нова култура — самобитна, оригинална, а не подражателна. „Ценностите на изтока и запада трябва да се преценят от едно ново гледище — и тогава може действително да се турят основите на една нова култура, която да бъде свободна от крайностите на мистичния, но пасивен изток и активния, но материалистичен запад. 50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса.
към текста >>
Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и
учителите
народни.
50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко: 1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада. Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи. Обаче настанало е времето, когато ще трябва да творим своя, самобитна култура, да тръгнем по свой път, да изявим скритите сили на нашата душа, а те са запазени и големи. 2) Да изучим основно своята история, да познаем и се преклоним пред великото дело на Кирила и Методия и техните ученици, на богомилите — мъченици и герои за вярата, на възрожденците и плеядата борци за правда и свобода.
Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и
учителите
народни.
Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание. Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота. Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището. Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене.
към текста >>
Преди всичко майките и
учителите
, семейството и училището.
2) Да изучим основно своята история, да познаем и се преклоним пред великото дело на Кирила и Методия и техните ученици, на богомилите — мъченици и герои за вярата, на възрожденците и плеядата борци за правда и свобода. Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни. Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание. Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота. Кой ще изгради велика България?
Преди всичко майките и
учителите
, семейството и училището.
Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене. Издигнете жената! Издигнете учителя! Създайте всички най-благоприятни условия за дома и училището, защото само така България действително ще бъде велика и ще изпълни своята историческа задача! Преди всичко — човеци със светъл ум, любящо сърце, творческа воля и висок идеал!
към текста >>
Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а
учителите
ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене.
Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни. Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание. Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота. Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището.
Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а
учителите
ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене.
Издигнете жената! Издигнете учителя! Създайте всички най-благоприятни условия за дома и училището, защото само така България действително ще бъде велика и ще изпълни своята историческа задача! Преди всичко — човеци със светъл ум, любящо сърце, творческа воля и висок идеал! ВЕЛИКОТО СЪРЦЕ Човекът с най-великото сърце и с най-светлият ум — това е Христос.
към текста >>
Издигнете
учителя
!
Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота. Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището. Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене. Издигнете жената!
Издигнете
учителя
!
Създайте всички най-благоприятни условия за дома и училището, защото само така България действително ще бъде велика и ще изпълни своята историческа задача! Преди всичко — човеци със светъл ум, любящо сърце, творческа воля и висок идеал! ВЕЛИКОТО СЪРЦЕ Човекът с най-великото сърце и с най-светлият ум — това е Христос. Христос се роди като евреин, но обичаше всички хора от всички народи. „Любете враговете си!
към текста >>
И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на
Учителя
.
Така че, тиквата е един полезен и неоценим за здравето и живота на човека плод, и трябва да взема по-широко участие във всекидневната му храна. Д-р Ник. Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА МЛАДИ И СТАРИ от Л. Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си.
И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на
Учителя
.
Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава. Народа казва: „да би старо можело и младо знаело! “ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели.
към текста >>
Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при
Учителя
, я продължава.
Д-р Ник. Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА МЛАДИ И СТАРИ от Л. Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя.
Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при
Учителя
, я продължава.
Народа казва: „да би старо можело и младо знаело! “ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек.
към текста >>
Новото знание, което
Учителят
носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания.
“ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък.
Новото знание, което
Учителят
носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания.
Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“. Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея. В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила. Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг.
към текста >>
Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от
Учителя
: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“.
Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания. Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините.
Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от
Учителя
: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“.
Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея. В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила. Тук имаме една възходяща градация, не само като форма на художествено творчество, но градация на три свята със свои принципи и законодателство — физическия, духовния и мисловния, които се включват един в друг. Първата приказка разрешава проблемът на живота единично, т. е. само за героя в приказката — Брадичката.
към текста >>
И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на
Учителя
— като път на познание и метод за разгръщане величието на
Учителя
.
Основната идея на първата приказка е да обичаме, но чрез Бога, т. е хората помежду си да имат отношение, а с Бога връзка. Основната идея във втората приказка е идеята за светийството. Дали отиването до се живее по планините свят живот може да помогне на страдащия народ? — Добрият пастир пасе стадото си, а наемника бяга по планините, това са светиите.
И основната идея в третата приказки е страданието и смисъла му в живота но ученика, в светлината на
Учителя
— като път на познание и метод за разгръщане величието на
Учителя
.
Същността на страданието се корени в човешкото битие, то е резултат от ограниченото виждане и разбиране на живота. Този проблем създаде цяло течение в литературата — мировата скръб, във философията — песимизма, в живота – типа на излишния човек. В тая малка приказка много леко и ясно авторът е дал разрешение на този много шумен проблем. — Да бъдем доволни от всичко, което става в живота ни защото в едно близко или далечно бъдеще нашите страдания ще се оплодят в знания и радости. Докато в душите на хората живее един висок идеал, докато има хора, които обичат народа и искрено работят за него, и докато хората страдат и се радват, тези приказки ще бъдат нови, свежи и четени.
към текста >>
Извънредно
поучителна
книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината.
Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим.
Извънредно
поучителна
книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината.
Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К. Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр.
към текста >>
В това много увлекателно и високо
поучително
съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя.
София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал. В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола.
В това много увлекателно и високо
поучително
съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя.
Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността. Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки.
към текста >>
17.
 
-
Влиянието на светлината върху човешкия организъм Словото на
Учителя
.
Севлиево, 5 април 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата пролет – Пламен Към великата цел – В. Н. Сестро моя! (стих.) – В. Н.
Влиянието на светлината върху човешкия организъм Словото на
Учителя
.
Отвали камъка. (из неделна беседа – 14 декември 1941 г.) Съработници на Бога – Любомир Лоши времена – Любомир Новата мисъл в света Ще се завърнем ний! (стих.) – И. Карагьозова Новото, което иде – Дим. Станев „Генко орлето“ от Любомир Лулчев – Йордан Андреев Книгопис ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Кой може да спре стопяването на ледовете, когато наближава пролетта?
към текста >>
В книгата „В царството на живата природа“,
Учителят
по-подробно излага тоя въпрос и в първата статия „Влиянието на слънчевата енергия“, той ни дава нещо съвсем ново.
Слънчевата светлина има различно влияние върху човешкия организъм през различните годишни времена, също и през различните часове на дена. Не току тъй медицинската наука дойде до заключение, че слънчевите бани правени преди обед са по-полезни, по здравословни и за предпочитане, отколкото след обед. След обед може да е по-топло, но преди обед слънчевата светлина има особено благотворно влияние върху организма на човека. А пролетното слънце влияе чудно, както върху растенията и животните, така и върху човека. Стига човек да се нагоди в хармония със законите на живата природа.
В книгата „В царството на живата природа“,
Учителят
по-подробно излага тоя въпрос и в първата статия „Влиянието на слънчевата енергия“, той ни дава нещо съвсем ново.
Това, което той излага там почиване дългогодишен опит, наблюдение и изследване Ето няколко цитати от тая статия: „Слънчевата енергия минава вейки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне, до 12 часа среднощ — отлив. „Приливът“, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрява на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът. Най-силен отлив е при залез.
към текста >>
Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и
учители
, а именно, до златния век, до царството Божие на земята.
Ние сме слънчеви лъчи. Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие.
Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и
учители
, а именно, до златния век, до царството Божие на земята.
* Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло. А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата.
към текста >>
Учителят
казва: „Светлината, това е творческият акт на великата природа.
А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината. Там дето тя има достъп, има живот. Няма ли тя достъп, няма живот.
Учителят
казва: „Светлината, това е творческият акт на великата природа.
„Две неща определят човека като истински човек; умствените способности и моралните му чувство. Чрез мозъчните му центрова човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова повече се развиват умствените му способности. Чрез моралните си чувства, човек възприема топлина от горните светове. Колкото вече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства.
към текста >>
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII.
Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава.
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII.
1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните.. Тия два порядъка съвършено се различават.
към текста >>
Из беседата държана от
Учителя
на 14. XII.
Минава един светия и я пита: Защо плачеш? — Излязох от дома на моя баща без благословение, и моят възлюбен умря. Аз съм готова да изправя своята погрешка. Светията поставил ръката си на умрелия и той оживял. И тогава им казал: Върнете се н вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота.
Из беседата държана от
Учителя
на 14. XII.
1941 год. София-Изгрев. ___________________________ Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човек може да добие доброто си разположение от въздуха, чрез носа си. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомаха — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо?
към текста >>
Минаха много столетия и днес
Учителя
ни говори и призовава за нова работа.
Не жертвайте другите, а себе си! “ И той показа пътя с личния си пример. Нашият народ е разбрал добре това и много сполучливо го е изразил с пословицата: — С чужда пита майчин помен не става! Но и до сега малцина са тия които последваха тясната и стръмна пътека на Христа. . .
Минаха много столетия и днес
Учителя
ни говори и призовава за нова работа.
Неговия език е ясен и конкретен. Иска възможното и необходимото: — От земята, на която стъпвате и от въздухът, кой го дишате, трябва да извадите нещо полезно. Земята т.е. почвата представя сърцето, а въздухът — умът. Следователно, ако не можете да извадите от сърцето и умът си хубавото, което Бог е вложил в тях, вие ще останете обикновени хора.
към текста >>
Работете съзнателно и с любов да станете съработници с Бога Ето великата нова идея за човечеството, новият път голямото стъпало на което
Учителя
вика всеки от нас да прекрачи — съработници на Бога!
почвата представя сърцето, а въздухът — умът. Следователно, ако не можете да извадите от сърцето и умът си хубавото, което Бог е вложил в тях, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нещата и явленията, които стават около вас, за да разберете какво се крие в тях. Не очаквайте всичко на готово. Щом започнете да работите, помощта от вън ще дойде.
Работете съзнателно и с любов да станете съработници с Бога Ето великата нова идея за човечеството, новият път голямото стъпало на което
Учителя
вика всеки от нас да прекрачи — съработници на Бога!
Да бъдем носители на Неговите закони, да бъдем изпълнители на него за та воля, да внесем в света един ред — Неговият ред, който носи блага за всички. Защото от хиляди години човечеството живя по много рецепти, опитва много философии и учения, слуша много реформатори и пълководци ... и има печални резултати. Не е опитана само едничката разумна рецепта, която ще даде най-добри резултати за всичките времена — съработници на Бога сиреч, носители на Неговата Любов на Неговата Мъдрост, на Неговата Истина, изпълнители на Волята Му, проводници на Неговате блага, образци на Неговия живот — живот на Човека, създаден „по образ и подобие“ — и забравено през вековете ... Да бъдем съработници на Бога — ето новият идеал на Човечеството! Любомир ЛОШИ ВРЕМЕНА Често ще чуете от мнозина днес да казват, че настанели лоши времена. А кои са добрите?
към текста >>
Гениите, светиите и
Учителите
на човечеството, това са светещите, Белите братя, които през вековете са носили на човечеството светлина, любов истина.
Любовта, която носи живот, Мъдростта, която носи светлина и Истината, която дава свобода — това е новата, живата мисъл в света. Преди да знае състава на хляба, гладният иска да яде; преди да разказваме за свойствата на водата — жадният иска да пие. Дайте живият хляб на гладните, дайте живата вода на жадните, дайте живата светлина на всички. Има живо вдъхновено Слово, което пробужда в нас душата и действа магически. Такова е Словото на всички истински велики, светещи души, понеже носи светлина.
Гениите, светиите и
Учителите
на човечеството, това са светещите, Белите братя, които през вековете са носили на човечеството светлина, любов истина.
В сърцата им винаги е горял олтарът на великата, чиста безкористна любов към всички; в умовете им е светила Мъдростта, а в душите им Истината е давала криле, простор и сила. Науката и възпитанието като светлината и топлината са необходими за растежа на душата, за развоя на ума и сърцето, за едно ново поколение, за една нова култура. Но истинската наука за живота — не теории, абстракции и думи само — а жив опит, живо слово, жива Светлина. Истинското възпитание - не сух лицемерен морал — а възвишени примери на любов чистота, възход — ето кое е нужно днес. Възлюби звездите, цветята морето, всичко живо.
към текста >>
18.
 
-
Към
учителите
– Олга Славчева Словото на
Учителя
.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата жертва – Пламен Всред природата! – В. Недев Тя иде! (стих.) – Ст. Г.
Към
учителите
– Олга Славчева Словото на
Учителя
.
Настана денят. (из неделна беседа – 19 април 1942 г.) Реално и нереално. Сей чисто семе! – Любомир Реално и нереално. Ламтеж по призрачни неща – Любомир Реално и нереално.
към текста >>
КЪМ
УЧИТЕЛИТЕ
Знаеш ли ги,
учителю
, който учиш децата във всичките им степени, кой си?
На новий свят За светлината и лъчите, Защото той го не обича. * Тя иде и нищо да я спре не може, Защото не от вчера знай: На старий свят Прочетени са дните — Дошъл е негов край, Той рухва с трясък. И из развалините Се ражда с блясък. С нежно сладък зов, На новий свят — Царицата Любов! . . . Ст. Г.
КЪМ
УЧИТЕЛИТЕ
Знаеш ли ги,
учителю
, който учиш децата във всичките им степени, кой си?
Ти, който имаш с тях през годината дълги месеци всекидневна среща, който започваш и завършваш учебните занятия с молитва, който цял просияваш, когато видиш проблясък на разум в тях и скърбиш, когато не си разбран, не си приет. Знаеш ли ти кой си? Имаше едно време Един, който изпращаше своите ученици по работа на „богата жетва“ по села и градове. Той им даваше наставления какви до бъдат, когато подобно агнета попаднат при вълци, що да желаят, от що да се пазят, и срещу кои злини да бъдат безстрашни. Изпратените от Него ученици отпосле ставаха учители — пастири на „агънцата“ Му.
към текста >>
Изпратените от Него ученици отпосле ставаха
учители
— пастири на „агънцата“ Му.
КЪМ УЧИТЕЛИТЕ Знаеш ли ги, учителю, който учиш децата във всичките им степени, кой си? Ти, който имаш с тях през годината дълги месеци всекидневна среща, който започваш и завършваш учебните занятия с молитва, който цял просияваш, когато видиш проблясък на разум в тях и скърбиш, когато не си разбран, не си приет. Знаеш ли ти кой си? Имаше едно време Един, който изпращаше своите ученици по работа на „богата жетва“ по села и градове. Той им даваше наставления какви до бъдат, когато подобно агнета попаднат при вълци, що да желаят, от що да се пазят, и срещу кои злини да бъдат безстрашни.
Изпратените от Него ученици отпосле ставаха
учители
— пастири на „агънцата“ Му.
Следователно, ти Учителю, си Христов ученик по велико наследие. Ти стана учител, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“. Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело. Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!?
към текста >>
Следователно, ти
Учителю
, си Христов ученик по велико наследие.
Ти, който имаш с тях през годината дълги месеци всекидневна среща, който започваш и завършваш учебните занятия с молитва, който цял просияваш, когато видиш проблясък на разум в тях и скърбиш, когато не си разбран, не си приет. Знаеш ли ти кой си? Имаше едно време Един, който изпращаше своите ученици по работа на „богата жетва“ по села и градове. Той им даваше наставления какви до бъдат, когато подобно агнета попаднат при вълци, що да желаят, от що да се пазят, и срещу кои злини да бъдат безстрашни. Изпратените от Него ученици отпосле ставаха учители — пастири на „агънцата“ Му.
Следователно, ти
Учителю
, си Христов ученик по велико наследие.
Ти стана учител, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“. Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело. Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!? Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното?
към текста >>
Ти стана
учител
, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“.
Знаеш ли ти кой си? Имаше едно време Един, който изпращаше своите ученици по работа на „богата жетва“ по села и градове. Той им даваше наставления какви до бъдат, когато подобно агнета попаднат при вълци, що да желаят, от що да се пазят, и срещу кои злини да бъдат безстрашни. Изпратените от Него ученици отпосле ставаха учители — пастири на „агънцата“ Му. Следователно, ти Учителю, си Христов ученик по велико наследие.
Ти стана
учител
, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“.
Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело. Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!? Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното? А може би, ти се срамуваш да се наречеш Негов ученик — изпълнител на повелението Му!
към текста >>
Но ти,
учителю
, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!?
Изпратените от Него ученици отпосле ставаха учители — пастири на „агънцата“ Му. Следователно, ти Учителю, си Христов ученик по велико наследие. Ти стана учител, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“. Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело.
Но ти,
учителю
, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!?
Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното? А може би, ти се срамуваш да се наречеш Негов ученик — изпълнител на повелението Му! И в твоето осрамване ти премълчаваш великите истини, които са ти поръчани да кажеш на тия „малките“, които трябва да упътиш в правия път, Срамуваш ли се, учителю, за Него ти? Едно време българските „евлогимени“ (? Думата не се разчита добре в пдф-а) се срамуваха от свой род и език.
към текста >>
И в твоето осрамване ти премълчаваш великите истини, които са ти поръчани да кажеш на тия „малките“, които трябва да упътиш в правия път, Срамуваш ли се,
учителю
, за Него ти?
Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело. Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!? Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното? А може би, ти се срамуваш да се наречеш Негов ученик — изпълнител на повелението Му!
И в твоето осрамване ти премълчаваш великите истини, които са ти поръчани да кажеш на тия „малките“, които трябва да упътиш в правия път, Срамуваш ли се,
учителю
, за Него ти?
Едно време българските „евлогимени“ (? Думата не се разчита добре в пдф-а) се срамуваха от свой род и език. Наричаха се елини, родени из родните дунавски и тракийски полета. И трябваше един мощен глас до се издигне и гръмко да извика над заспалите съвести: — О, неразумни юроде, породи что се срамиш да се наречеш болгарин. . .?
към текста >>
Къде е техния
Учител
— пастир де ги „събере“ и стопли душите им с живото слово на Божия син?
Наистина, гласа му чуха люде не малцина, скочиха и издигнаха българското име и език дори и до днес. Но ... до оставим миналото. Какво е днес това смущение, което се забелязва между твоите „агънца“? Защо са изгубили те смисъл и радост в живота?! Кой ги е подгонил?
Къде е техния
Учител
— пастир де ги „събере“ и стопли душите им с живото слово на Божия син?
Защо се блъскат в безпътица? Защо умират крой пакостните идоли на века и забравяте райската градина но своите души —ония велики дарования, които им даде Господаря на живота, когато ги изпрати. Ти, Учителю, що прави през това време, та те, като подгонени овце се трупат на куп в кошарата и пълни с безумен страх виждат че са сами и безпомощни? Защо мълча за Него ти, през тия дълги учебни години, та ги остави тъй неподготвени и не защитени? Да, ти ги учиш на всичко.
към текста >>
Ти,
Учителю
, що прави през това време, та те, като подгонени овце се трупат на куп в кошарата и пълни с безумен страх виждат че са сами и безпомощни?
Защо са изгубили те смисъл и радост в живота?! Кой ги е подгонил? Къде е техния Учител — пастир де ги „събере“ и стопли душите им с живото слово на Божия син? Защо се блъскат в безпътица? Защо умират крой пакостните идоли на века и забравяте райската градина но своите души —ония велики дарования, които им даде Господаря на живота, когато ги изпрати.
Ти,
Учителю
, що прави през това време, та те, като подгонени овце се трупат на куп в кошарата и пълни с безумен страх виждат че са сами и безпомощни?
Защо мълча за Него ти, през тия дълги учебни години, та ги остави тъй неподготвени и не защитени? Да, ти ги учиш на всичко. Само едно скри от тях: че смисъла на живота ще намерят само, ако любят Бога, както Христос го възлюби. Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати учители между „малките“ — непросветените. Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския учител-пастир: — О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего?
към текста >>
Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати
учители
между „малките“ — непросветените.
Защо умират крой пакостните идоли на века и забравяте райската градина но своите души —ония велики дарования, които им даде Господаря на живота, когато ги изпрати. Ти, Учителю, що прави през това време, та те, като подгонени овце се трупат на куп в кошарата и пълни с безумен страх виждат че са сами и безпомощни? Защо мълча за Него ти, през тия дълги учебни години, та ги остави тъй неподготвени и не защитени? Да, ти ги учиш на всичко. Само едно скри от тях: че смисъла на живота ще намерят само, ако любят Бога, както Христос го възлюби.
Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати
учители
между „малките“ — непросветените.
Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския учител-пастир: — О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего? Той е път, истина и живот, и ти, учителю, чрез Него водиш тях и сам вървиш по неговия път. Стегни се, учителю, помогни на българския младеж. Сега ти си учен, пълен с опитности и знание, обич — помогни на България, чрез децата й — българчетата които са в ръцете ти! Ти знаеш как.
към текста >>
Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския
учител
-пастир: — О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего?
Ти, Учителю, що прави през това време, та те, като подгонени овце се трупат на куп в кошарата и пълни с безумен страх виждат че са сами и безпомощни? Защо мълча за Него ти, през тия дълги учебни години, та ги остави тъй неподготвени и не защитени? Да, ти ги учиш на всичко. Само едно скри от тях: че смисъла на живота ще намерят само, ако любят Бога, както Христос го възлюби. Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати учители между „малките“ — непросветените.
Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския
учител
-пастир: — О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего?
Той е път, истина и живот, и ти, учителю, чрез Него водиш тях и сам вървиш по неговия път. Стегни се, учителю, помогни на българския младеж. Сега ти си учен, пълен с опитности и знание, обич — помогни на България, чрез децата й — българчетата които са в ръцете ти! Ти знаеш как. О, ти знаеш!
към текста >>
Той е път, истина и живот, и ти,
учителю
, чрез Него водиш тях и сам вървиш по неговия път.
Защо мълча за Него ти, през тия дълги учебни години, та ги остави тъй неподготвени и не защитени? Да, ти ги учиш на всичко. Само едно скри от тях: че смисъла на живота ще намерят само, ако любят Бога, както Христос го възлюби. Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати учители между „малките“ — непросветените. Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския учител-пастир: — О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего?
Той е път, истина и живот, и ти,
учителю
, чрез Него водиш тях и сам вървиш по неговия път.
Стегни се, учителю, помогни на българския младеж. Сега ти си учен, пълен с опитности и знание, обич — помогни на България, чрез децата й — българчетата които са в ръцете ти! Ти знаеш как. О, ти знаеш! Попитай сърцето си, разума си — те ще ти подскажат що трябва да вършиш.
към текста >>
Стегни се,
учителю
, помогни на българския младеж.
Да, ти ги учиш на всичко. Само едно скри от тях: че смисъла на живота ще намерят само, ако любят Бога, както Христос го възлюби. Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати учители между „малките“ — непросветените. Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския учител-пастир: — О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего? Той е път, истина и живот, и ти, учителю, чрез Него водиш тях и сам вървиш по неговия път.
Стегни се,
учителю
, помогни на българския младеж.
Сега ти си учен, пълен с опитности и знание, обич — помогни на България, чрез децата й — българчетата които са в ръцете ти! Ти знаеш как. О, ти знаеш! Попитай сърцето си, разума си — те ще ти подскажат що трябва да вършиш. Разтвори книгата на живота и тя ще те научи как да им помогнеш.
към текста >>
Върни се към подвига на своите добри
учители
и те ще те научат.
Сега ти си учен, пълен с опитности и знание, обич — помогни на България, чрез децата й — българчетата които са в ръцете ти! Ти знаеш как. О, ти знаеш! Попитай сърцето си, разума си — те ще ти подскажат що трябва да вършиш. Разтвори книгата на живота и тя ще те научи как да им помогнеш.
Върни се към подвига на своите добри
учители
и те ще те научат.
Те са посели в сърцето ти безсмъртни семена, потърси ги! Не забравяй целта си, задачата си, о, учителю! Защото истината с неумолими пръсти ще запише твоята дейност и бедното поколение щете пито: „Що даде роду своему“? Ела, Паисие, и викни отново! Но ти, учителю, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние, учителите, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина.
към текста >>
Не забравяй целта си, задачата си, о,
учителю
!
О, ти знаеш! Попитай сърцето си, разума си — те ще ти подскажат що трябва да вършиш. Разтвори книгата на живота и тя ще те научи как да им помогнеш. Върни се към подвига на своите добри учители и те ще те научат. Те са посели в сърцето ти безсмъртни семена, потърси ги!
Не забравяй целта си, задачата си, о,
учителю
!
Защото истината с неумолими пръсти ще запише твоята дейност и бедното поколение щете пито: „Що даде роду своему“? Ела, Паисие, и викни отново! Но ти, учителю, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние, учителите, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина. Олга Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Настана денят (из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV. 1942 г.) Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен света?
към текста >>
Но ти,
учителю
, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние,
учителите
, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина.
Върни се към подвига на своите добри учители и те ще те научат. Те са посели в сърцето ти безсмъртни семена, потърси ги! Не забравяй целта си, задачата си, о, учителю! Защото истината с неумолими пръсти ще запише твоята дейност и бедното поколение щете пито: „Що даде роду своему“? Ела, Паисие, и викни отново!
Но ти,
учителю
, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние,
учителите
, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина.
Олга Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Настана денят (из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV. 1942 г.) Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен света? У човека всички сетива не са събудени. Той има пет сетива събудени, а има още седем, които трябва да се събудят. И половината още не са събудени.
към текста >>
Олга Славчева СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Настана денят (из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV.
Те са посели в сърцето ти безсмъртни семена, потърси ги! Не забравяй целта си, задачата си, о, учителю! Защото истината с неумолими пръсти ще запише твоята дейност и бедното поколение щете пито: „Що даде роду своему“? Ела, Паисие, и викни отново! Но ти, учителю, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние, учителите, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина.
Олга Славчева СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Настана денят (из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV.
1942 г.) Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен света? У човека всички сетива не са събудени. Той има пет сетива събудени, а има още седем, които трябва да се събудят. И половината още не са събудени. Трябва да се събуди още едно сетиво, за да бъдат пробудени половината.
към текста >>
Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия,
учителят
няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит.
Най-първо ще ви питат какво сте научили. Ще дадете отчет. Там искат да знаят. Сега вие мислите да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа. Хубави поетични работи са.
Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия,
учителят
няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит.
Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на учителя си. Ако пък му носиш цветя, даваш му това-онова, сладко ядене, говориш му сладко, а не учиш, той ще ти каже: Така не става тази работа. Казваш: Аз обичам Христа. Ако го обичаш, ще учиш. Ако обичаш Христа, ще сложиш на човечеството.
към текста >>
Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на
учителя
си.
Ще дадете отчет. Там искат да знаят. Сега вие мислите да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа. Хубави поетични работи са. Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия, учителят няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит.
Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на
учителя
си.
Ако пък му носиш цветя, даваш му това-онова, сладко ядене, говориш му сладко, а не учиш, той ще ти каже: Така не става тази работа. Казваш: Аз обичам Христа. Ако го обичаш, ще учиш. Ако обичаш Христа, ще сложиш на човечеството. Ако обичаш Христа, ще служиш на децата си, на мъжа си, на всички ще служиш.
към текста >>
Из беседа, държана от
Учителя
на 19. IV.
— Той. Кой ще създаде вселената? — Той. Казвам: При Него като дойдем всичко да жертваме. Да кажем: Да се свети името на Господа, вашия Бог, на когото ние служим.
Из беседа, държана от
Учителя
на 19. IV.
1942 г. София-Изгрев Любомир РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО Сей чисто семе! Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли като се посади боб да израсте царевица, или козата да роди агне — те се смееха — толкова това им се виждаше невероятно.
към текста >>
Светлината на слънцето, казва
Учителя
, е резултат на мислите на същества, които живеят на него.
Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той. Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство. Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството.
Светлината на слънцето, казва
Учителя
, е резултат на мислите на същества, които живеят на него.
Значи, светлината е мисъл. Но за да може мисълта да се прояви както светлината, за да може тя да добие силата и качествата слънчевата светлина, човек трябва да надрасте земната среда, той трябва да влезе в хармония със слънцето, в хармония с небето. Когато се увеличава светлината в природата, увеличава се и топлината. Тогава цялата природа оживява, събужда се за нов живот. Животните се раздвижват, цветята и дърветата цъфтят.
към текста >>
Не може човек да каже що е реалност — казва
Учителя
— ако той не мисли.
В него бе живота и животът бе виделина на человеците и виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Зад всяко предприятие, общество, държава и пр. седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се. Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност.
Не може човек да каже що е реалност — казва
Учителя
— ако той не мисли.
Само човек който мисли може да каже що е реалност. Напразно някой търсят реалното вън от ума. Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува. „Умът, — това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч, става реално чрез мисълта.
към текста >>
19.
 
-
Николов Словото на
Учителя
.
Севлиево, 1 юли 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Очакваното – С. К. Чудната страна – Пламен На беседа (стих.) – Саша Светлинов Добрият живот – Т. Ч., А. В.
Николов Словото на
Учителя
.
Любовта разрешава всички противоречия. (из неделната беседа „Послушни и непослушни“ – 21 декември 1941 г.) Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди – Л. Л. На слънчеви лъчи (стих.) – Ст. Г. Музиката и болката. Въздействието й върху ума и тялото – Е. П.
към текста >>
* Следим го ний от светлите прозорци, че сякаш то е верният ни знак За хубавото, що с поглед благ
Учителят
сега ни заговори .
. . * Затуй че всъде пей зелена пролет дори от всеки разцъфтял се клон . . . От синия бездънен небосклон люлей се бяло облаче отколе . . .
* Следим го ний от светлите прозорци, че сякаш то е верният ни знак За хубавото, що с поглед благ
Учителят
сега ни заговори .
. . * . . . Проблясват искри в детските ни взори, изгрява в душите ни Добро. И сякаш заразплита от сребро Невидимите нишки във простора.
към текста >>
Ти,
Учителю
Скъп и благ, Да минем всички към желаний бряг, където сочиш радости безбройни .
* Училището сякаш бели кораб ни носи над зеленото море . . . И сякаш няма никъде да опре под сините разплискани простори . . . * „Носи ни бели, корабе, спокойно, води ни.
Ти,
Учителю
Скъп и благ, Да минем всички към желаний бряг, където сочиш радости безбройни .
. .! “ Саша Светлинов ДОБРИЯТ ЖИВОТ Всичките нещастия, които виждаме днес в света, са достигнати по пътя на лошият живот. Омразата, враждата — лична, класова, национална, расова — това е началото на лошият живот, това е семето, от което израстват всички нещастия и страдания. Тия войни, които тъй безумно и стихийно унищожават човешкият живот; тия войни, които унищожават благата и радостта не само във воюващите страни, но и по цялата земя; тия войни, които карат всекиго да трепери, пред ужаса на смъртта — тия ужасни войни са израсли от малката и едва видима сянка на омразата. Ясно е, че по тоя път повече не можем и не трябва да вървим.
към текста >>
Той е посочен от най-мъдрите и най-просветени
учители
на човечеството.
Омразата, враждата — лична, класова, национална, расова — това е началото на лошият живот, това е семето, от което израстват всички нещастия и страдания. Тия войни, които тъй безумно и стихийно унищожават човешкият живот; тия войни, които унищожават благата и радостта не само във воюващите страни, но и по цялата земя; тия войни, които карат всекиго да трепери, пред ужаса на смъртта — тия ужасни войни са израсли от малката и едва видима сянка на омразата. Ясно е, че по тоя път повече не можем и не трябва да вървим. Трябва да издирим и хванем други път, по който ще се избавим от тия нещастия и страдания. Такъв път има.
Той е посочен от най-мъдрите и най-просветени
учители
на човечеството.
Това е пътя на обичта. Добри мисли и чувства — от тук започва добрият живот. След това идат добрите постъпки, добрите дела. Да тръгне и да върви човек по пътя на добрият живот, това значи да върви към възраждане и обнова, към здраве и щастие. Само чрез добрият живот може да се дойде до най-големите радости и блага, както лични тъй и общочовешки.
към текста >>
Николов СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Любовта разрешава всички противоречия (из неделната беседа „Послушни и непослушни“ – 21. XII.
Защото само те ще ни заведат до добрият, щастлив и свободен живот; защото само те ще ни доведат и до най-големите и най-полезни реформи в света. Т. Ч. _________________________________ Нравствеността не се насажда със закони, за нея е необходимо възпитание и самообладание. Човечеството ще стигне до истинска нравственост само по пътя към Слънцето. А. В.
Николов СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Любовта разрешава всички противоречия (из неделната беседа „Послушни и непослушни“ – 21. XII.
1941 г.) Съвременните хора трябва да имат една правилна философия. Запример, всички сте все учени, философи, свършили сте гимназия, запознати сте с X. У. Z. Три неизвестни. Какво означават те?
към текста >>
Един ден, като не си знаех урока, излъгах
учителя
си, че ме заболял зъб и затова не съм могъл да си науча урока.
Той се представи някой път и те го лъжат. Той седи и слуша и някой път казва: Това вярно ли е? — Да. А то не е вярно. Един познат ми разправяше следното: Аз, казва, следвах гимназия.
Един ден, като не си знаех урока, излъгах
учителя
си, че ме заболял зъб и затова не съм могъл да си науча урока.
Той ме извини, но до вечерта ме заболя зъбът и трябваше да го извадя. На болните хора препоръчвам да се разхождат и да си приказват на дъжда. Да го имат за един цяр. Като дой де дъждът, всички да излязат на разходка на дъжда. Като се върнат, умовете им освежени, сърцата освежени, телата освежени.
към текста >>
Из беседата държана от
Учителя
на 21. XII.
После се образуват и светли мисли. Всяка малка искрица образува хубавите чувства, изглеждаш като ангел, свободен от всичките ограничения. Отсега нататък има да срещате само хора на любовта. Не да търсите края на живота, но началото на живота. Всеки ден ще срещате хората на любовта, които ще ви дадат образ, какъв трябва да бъдете.
Из беседата държана от
Учителя
на 21. XII.
1941 г. София — Изгрев МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА ИЛИ ВИЛКА ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ Твърде отдавна, от преди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях за да търсят закопани съкровища. В голяма степен, движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища.
към текста >>
КНИГОПИС „Все що е писано“, беседи от
Учителя
, държани в София през 1917 год.
. . . Вл. Селянов ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към всички идейни движения и добри хора Някой си турчин — Мехмед, слаб, с остър нос и друг — българин, Никола Вълков или Никола Одисоев, ходят из цяла България и ловко използват чисти и наивни хорица, като им искат и вземат средства за едни и други цели. Те се представляват като че ли познати с всички видни хора във всяко движение Последния някъде се явявал и като ясновидец и лъготил къде какво му скимне. От такивато всеки трябва да се пази и да се предават на властта! М. С.
КНИГОПИС „Все що е писано“, беседи от
Учителя
, държани в София през 1917 год.
208 стр. голям формат на хубава дебело хартия. Хубаво издание. Цено 30 лева. Доставя се чрез г-н Боян Боев, кв.
към текста >>
Беседите на
Учителя
са пропити с дълбоко мъдрост, с прави мисли, с бащински напътствия към всеки човек.
голям формат на хубава дебело хартия. Хубаво издание. Цено 30 лева. Доставя се чрез г-н Боян Боев, кв. Изгрев, София, 13.
Беседите на
Учителя
са пропити с дълбоко мъдрост, с прави мисли, с бащински напътствия към всеки човек.
В тях са изложени идеите върху които ще се поставят основите на бъдещата култура. Беседите на Учителя трябва да чете и препрочита всеки човек във всяко време и положение: Когато е радостен, когато е тъжен, когато се намира в затруднение, когато му предстои известно задача за разрешение в живота. Всеки човек ще намери задоволителна духовна храна. Беседите на Учителя откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот. Те дават всестранна светлина.
към текста >>
Беседите на
Учителя
трябва да чете и препрочита всеки човек във всяко време и положение: Когато е радостен, когато е тъжен, когато се намира в затруднение, когато му предстои известно задача за разрешение в живота.
Цено 30 лева. Доставя се чрез г-н Боян Боев, кв. Изгрев, София, 13. Беседите на Учителя са пропити с дълбоко мъдрост, с прави мисли, с бащински напътствия към всеки човек. В тях са изложени идеите върху които ще се поставят основите на бъдещата култура.
Беседите на
Учителя
трябва да чете и препрочита всеки човек във всяко време и положение: Когато е радостен, когато е тъжен, когато се намира в затруднение, когато му предстои известно задача за разрешение в живота.
Всеки човек ще намери задоволителна духовна храна. Беседите на Учителя откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот. Те дават всестранна светлина. Те не разглеждат въпросите разпокъсано, а всестранно. Те осветяват пътя.
към текста >>
Беседите на
Учителя
откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот.
Изгрев, София, 13. Беседите на Учителя са пропити с дълбоко мъдрост, с прави мисли, с бащински напътствия към всеки човек. В тях са изложени идеите върху които ще се поставят основите на бъдещата култура. Беседите на Учителя трябва да чете и препрочита всеки човек във всяко време и положение: Когато е радостен, когато е тъжен, когато се намира в затруднение, когато му предстои известно задача за разрешение в живота. Всеки човек ще намери задоволителна духовна храна.
Беседите на
Учителя
откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот.
Те дават всестранна светлина. Те не разглеждат въпросите разпокъсано, а всестранно. Те осветяват пътя. Те посочват пътя за правилно развитие на всяка душа. Беседите но Учителя са ней-ценното, най-важното в съвременната литература.
към текста >>
Беседите но
Учителя
са ней-ценното, най-важното в съвременната литература.
Беседите на Учителя откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот. Те дават всестранна светлина. Те не разглеждат въпросите разпокъсано, а всестранно. Те осветяват пътя. Те посочват пътя за правилно развитие на всяка душа.
Беседите но
Учителя
са ней-ценното, най-важното в съвременната литература.
Те са бисера на съвременната мисъл, защото те носят най-оригиналната наука и мъдрост. Защото те приближават всеки човек до Божествения живот и му посочват правия път. Защото в тях една опитна ръка, един светъл ум чертаят нов път, показват нови начини за разрешение на всички трудни въпроси, както частни и обществени, така и всечовешки. Те са гласа на Бога. И ако всички хора, общества и народи се вслушат в тях ще се избегнат всякакви конфликти и стълкновения.
към текста >>
Ето какво казва
Учителя
във „Все що е писано“ преди 25 години.
Той се нуждае от плодовете но вашето дърво“. „Христос иде на земята да раздвижи спрелия в пътя си параход. Той ще му даде голям тласък, ще го разтърси, ще го залюлее, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува с движение но човечеството в права посока“. В беседите има много пророчества.
Ето какво казва
Учителя
във „Все що е писано“ преди 25 години.
„За да се изпълни все що е писано“ — това се отнася до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: Кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200 — 300 грама на човек. Може да се случи и да гладува човек по два-три дни. Всеки ще се пита: Защо дойдоха тези времена до главата ни?
към текста >>
20.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Гласът божий – Пламен Науката за дишането и днешното време – (Из книгата „
Учителят
за дишането“ от Боян Боев) Земя (стих.) – Л.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 295 - год. XIV. Севлиево, 15 август 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Гласът божий – Пламен Науката за дишането и днешното време – (Из книгата „
Учителят
за дишането“ от Боян Боев) Земя (стих.) – Л.
Анев На слънце Словото на Учителя. Да изповядваме. (из неделна беседа – 29 март 1942 г.) Дълбокото дишане и психичният подем – Боян Боев Пръстенът на Льовенскьолдови – Селма Лагерльоф Из науката и живота. Подъбиче – Д-р П. Икономов Запазване чрез сушене на зеленчуци ГЛАСЪТ БОЖИЙ Гласът Божий никога не е преставал да говори на хора та.
към текста >>
Анев На слънце Словото на
Учителя
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 295 - год. XIV. Севлиево, 15 август 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Гласът божий – Пламен Науката за дишането и днешното време – (Из книгата „Учителят за дишането“ от Боян Боев) Земя (стих.) – Л.
Анев На слънце Словото на
Учителя
.
Да изповядваме. (из неделна беседа – 29 март 1942 г.) Дълбокото дишане и психичният подем – Боян Боев Пръстенът на Льовенскьолдови – Селма Лагерльоф Из науката и живота. Подъбиче – Д-р П. Икономов Запазване чрез сушене на зеленчуци ГЛАСЪТ БОЖИЙ Гласът Божий никога не е преставал да говори на хора та. Той не престава да им говори и днес.
към текста >>
(Из книгата „
Учителят
за дишането“ от Боян Боев) _________________________________ Прилагайте любовта в живота си, като велик основен закон на Битието.
Силите, които идат от божествения свят, не могат да се вливат в нея с по-голяма пълнота. Ето защо, материалистичният мироглед води между другото към упадък на нервната система. Това е една от причините, дето днешният век се нарича „нервен век“. За да се излезе от това положение, е необходимо проникването на новото разбиране на природата в днешната култура, — а заедно с това и на методите, които това разбиране носи със себе си. С новите методи за дишане, заедно с другите нови елементи, които ще влязат в днешната култура, ще се създадат благоприятни условия за идването на новата култура, която е пред прага ни.
(Из книгата „
Учителят
за дишането“ от Боян Боев) _________________________________ Прилагайте любовта в живота си, като велик основен закон на Битието.
Това иска Бог от всички хора и от всички народи на земята. ЗЕМЯ Земя, земя ти благодатна Земя създадена за рай И а свят любим, о, люлко златна, Тъй хубава от край до край! * Ваятелят — основен камък, Вложил е мисъл в твоя лик. Не си ли ти Любовен пламък На дух прекрасен и велик? * Без край са твойте простори.
към текста >>
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Да изповядваме (из неделната беседа „Да изповядваме!
себелюбивата любов, трябва да отстъпи пред Великата, Божествената. Това е вливане на нова струя между хората, това е явяване на светлото слънце между народите. На слънце във физическия живот! На слънце в душевния живот! На слънце в политическия и международен живот!
СЛОВОТО НА
УЧИТЕЛЯ
Да изповядваме (из неделната беседа „Да изповядваме!
“ – 29. III. 1942 г.) Какво трябва да изповядваме, какво учение трябва да изповядваме днес? В какво седи изповедта? Много неразбрана е изповедта. Направил си едно прегрешение, да го изповядаш съвсем друго значение турили на думата изповед.
към текста >>
Из беседата държана от
Учителя
на 29. III.
Правете опити с малките работи. Направи един най-малък опит. Кажи на човека една дума с любов, тъй че да почувства душата. Една дума тъй да е произнесена, че той да я запомни. Не големите, но малките работи опитайте!
Из беседата държана от
Учителя
на 29. III.
1942 год. София — Изгрев ДЪЛБОКОТО ДИШАНЕ И ПСИХИЧНИЯТ ПОДЕМ От Боян Боев Преди всичко дълбокото дишане освобождава нервната система от всички натрупани в нея отровни дезасимилационни продукти, които спъват нейната дейност. От друга страна чрез дишането се внася прана в мозъка, в цялата нервна система и във всички органи. С това се подобрява тяхното състояние, а туй се отразява и върху душевното развитие, понеже всеки орган е свързан с известни психични сили. Органите са инструменти за проява на душевния живот.
към текста >>
Учителят
казва по този въпрос така: „Който диша правилно, той постепенно се обновява.
Органите са инструменти за проява на душевния живот. И щом те са в по-добро състояние, то и душевният живот ще се проявява по-добре. Освен това, чрез дълбокото дишане — при спазване психичните условия на дишането — човек влиза в съприкосновение с разумните сили в природата, и те пресъздават целия му вътрешен свят. Съзнателното дишане коренно обновява както организма тъй и душевния живот; мислите, чувствата и желанията на човека се урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа.
Учителят
казва по този въпрос така: „Който диша правилно, той постепенно се обновява.
Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите“. Дълбокото дишане облагородява чувствата Когато човек се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духът си. Разбира се, при тези вдишки съсредоточаването на мисълта е необходимо. При възбуда, гняв или апатия, човек да направи няколко дълбоки вдишки, и всички тия отрицателни прояви изчезват.
към текста >>
Учителят
дава по този въпрос следните разяснения: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа.
Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е. защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна дълбокото дишане внася хармония, сила и музикално състояние и в психичния му живот. При правилното, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, по този начин той се освобождава и от всякаква апатия.
Учителят
дава по този въпрос следните разяснения: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа.
Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях. То се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Или стомахът не е свършил работата си, както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчната системи, неразположението веднага изчезва.
към текста >>
Учителят
казва: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха — чрез носа.
Забележително е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесие“. При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен.
Учителят
казва: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха — чрез носа.
Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомахът — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? Не дишат правилно! “ Ето един практичен метод, който може да се прилага винаги с успех: Когато обидят някого, когато го предизвикат или когато му се случат други работи, които, могат да го изкарат из търпение и равновесие, когато почувства, че е пред прага на кипване и изгубване на самообладание, да направи 3 или 5 дълбоки вдишки и ще види чудния резултат: веднага ще почувства спокойствие, ще добие власт над своите нерви. — ще почувства прилив на вътрешна сила!
към текста >>
Учителят
казва: „Добрите ти чувства зависят от това, как е устроена дихателната ти система.
— ще почувства прилив на вътрешна сила! А всяко излизане от търпение и равновесие е слабост, а не сила. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствала указват влияние върху дишането, върху белия дроб, и дишането указва влияние върху чувствата.
Учителят
казва: „Добрите ти чувства зависят от това, как е устроена дихателната ти система.
Ако дробовете ти са добре устроени, ще имаш добро разположение, и обратно“. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или някой друг голям крах в живота, това може да се отрази върху дишането и белия дроб. Тия чувства ако не се трансформирате действат разрушително върху белия дроб. Това е една от причините на туберкулозата.
към текста >>
По това
Учителя
дава следните осветления: „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си.
Дишането зависи от мисълта, а и мисълта зависи от дишането. Правилната мисъл дава условия за правилно дишане и обратно. Между тях има взаимодействие. За влиянието на правилните мисли и чувства върху дишането говорихме достатъчно по-рано. Сега ще кажем няколко думи за влиянието на дишането върху мисълта.
По това
Учителя
дава следните осветления: „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си.
И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени и направи неправилен темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно. Те не знаят, какво представлява дишането и защо дишат.
към текста >>
Учителят
казва: „Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето.
Човек, който иска да развие волята си, трябва да почне с дишането. Когато той не е в състояние да контролира дишането, винаги волята му е слаба, защото волята се калява от съпротивлението. Това е много понятно, защото за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употребява силна воля, постоянство. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейности и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля. * Понеже облагородяването на мислите, чувствата и волята има връзка с оформяването на характера, то следва и връзката между дишането и характера.
Учителят
казва: „Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето.
То помага за оформяване на човешкия характер“. С други думи. има връзка между дишането и развитието на добродетелите в човека, защото зависят от правилното насочване на умствения, чувствения и волевия живот на човека. Учителят казва по това. „Казах, че добротата прави човека способен да диша, както трябва — създава условие за правилно дишане.
към текста >>
Учителят
казва по това.
* Понеже облагородяването на мислите, чувствата и волята има връзка с оформяването на характера, то следва и връзката между дишането и характера. Учителят казва: „Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. То помага за оформяване на човешкия характер“. С други думи. има връзка между дишането и развитието на добродетелите в човека, защото зависят от правилното насочване на умствения, чувствения и волевия живот на човека.
Учителят
казва по това.
„Казах, че добротата прави човека способен да диша, както трябва — създава условие за правилно дишане. Обаче тук има известно взаимодействие и прели да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първо условие, което предава на човека известни добродетели“. (Из книгата „Учителя за дишането“ от Боян Боев) Селма Лагерльоф ПРЪСТЕНЪТ НА ЛЬОВЕНСКЬОЛДОВИ Изминаха няколко години без да се заговори за пръстенът. Но случи са, че в 1788 година, г-ца Малвина Шпак дойде в Хедеби в качество на гувернантка, за да управлява домакинството.
към текста >>
(Из книгата „
Учителя
за дишането“ от Боян Боев) Селма Лагерльоф ПРЪСТЕНЪТ НА ЛЬОВЕНСКЬОЛДОВИ Изминаха няколко години без да се заговори за пръстенът.
има връзка между дишането и развитието на добродетелите в човека, защото зависят от правилното насочване на умствения, чувствения и волевия живот на човека. Учителят казва по това. „Казах, че добротата прави човека способен да диша, както трябва — създава условие за правилно дишане. Обаче тук има известно взаимодействие и прели да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първо условие, което предава на човека известни добродетели“.
(Из книгата „
Учителя
за дишането“ от Боян Боев) Селма Лагерльоф ПРЪСТЕНЪТ НА ЛЬОВЕНСКЬОЛДОВИ Изминаха няколко години без да се заговори за пръстенът.
Но случи са, че в 1788 година, г-ца Малвина Шпак дойде в Хедеби в качество на гувернантка, за да управлява домакинството. Тя бе дъщеря на бедния пастир от Сьормланд, никога по-рано на бе стъпвала във Вермланв и не знаеше ни най-малко какво ще намери в къщата, в която отиваше да служи. Още от първия ден на постъпването си, баронеса Льовенскьолд я повика и й направи една съвсем странна изповед. — Считам, че ми е длъжност, — каза господарката на къщата, — да предупредя веднага госпожицата, че в Хедеби има вампир. Не е рядко да се срещне по стълбите, или по коридорите, понякога дори по стаите, един едър и силен човек със син шинел и високи ботуши, като старите войници на Карла XII.
към текста >>
Г-ца Шпак бе очевидно бедно момиче, не идваше от почтено среда и бе приета на семейната трапеза от домакините както и
учителката
.
Истината е, че не разбираме нищо от всичко това. Ако слугите си позволят някакви намеци. Надявам се, че госпожицата ще бъде достатъчно разумна да не им дава ухо. Г-ца Шпак се поклони отново и каза, че не ще позволи никога на слугите да намекват каквото и да е за господарите: и тука. приемът се свърши.
Г-ца Шпак бе очевидно бедно момиче, не идваше от почтено среда и бе приета на семейната трапеза от домакините както и
учителката
.
Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно тяло със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо на мястото си в новата среда. Всички намираха, че е очарователна и способна да бъде полезна по хиляди начини. Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите. Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала.
към текста >>
Или някоя от госпожите, или
учителката
все ще кажеше: — Днес видях генерала.
Г-ца Шпак бе очевидно бедно момиче, не идваше от почтено среда и бе приета на семейната трапеза от домакините както и учителката. Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно тяло със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо на мястото си в новата среда. Всички намираха, че е очарователна и способна да бъде полезна по хиляди начини. Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите.
Или някоя от госпожите, или
учителката
все ще кажеше: — Днес видях генерала.
Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала. Не минаваше ден да не попитат г-цо Шпак не е ли срещала призрака и тъй като трябваше да казва всеки път, че не е, тя видя, че равнодушието на призрака към нея предизвиква известно незачитане. В това отношение, тя бе по-долу от учителката и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала. Всъщност, г-ца Шпак никога не бе виждала да се отнасят към едно привидение тъй без стеснение и тя схвана още от първите дни, че всичко ще се свърши с някоя злополука. Тя си мислеше често, че ако се касае наистина за някакво привидение от онзи свят, то трябва да е на някой нещастник.
към текста >>
В това отношение, тя бе по-долу от
учителката
и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала.
Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите. Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала. Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала. Не минаваше ден да не попитат г-цо Шпак не е ли срещала призрака и тъй като трябваше да казва всеки път, че не е, тя видя, че равнодушието на призрака към нея предизвиква известно незачитане.
В това отношение, тя бе по-долу от
учителката
и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала.
Всъщност, г-ца Шпак никога не бе виждала да се отнасят към едно привидение тъй без стеснение и тя схвана още от първите дни, че всичко ще се свърши с някоя злополука. Тя си мислеше често, че ако се касае наистина за някакво привидение от онзи свят, то трябва да е на някой нещастник. който иска помощ от живите, за да намери покой в гроба си. Дребничката г-ца Шпак бе от енергичните хора и, ако би имала глас в семейството, биха се направили сериозни изследвания, за да се стигне до дъното на работата, вместо да се приказва само за подвизите на генерала. Но гувернантката знаеше, какво изисква нейното положение и никога от устата й не трябваше да се чуе и най-малката критика за действията на господарите.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-
поучителна
, отколкото видимата.
Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос. За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй.
тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-
поучителна
, отколкото видимата.
Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й. Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста. Всеки, който знае нещо от истинската история на събитията — разбирам от външна гледна точка — знае, че Германия беше приготвена от много, много години, с едно грижливо, пресметнато съвършенство, което, вероятно, никога не е било достигнато и света, за да се хвърли па гърлото на Европа; именно точно това — да наложи дръзко завладяването на света. Зная, че в Германия не вярват това. Там се опитват да се самоубедят.
към текста >>
Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на
Учителя
да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя
Учител
в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава.
Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието. Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина. Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро.
Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на
Учителя
да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя
Учител
в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава.
Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас.
към текста >>
Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите
Учители
поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате.
без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството.
Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите
Учители
поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате.
Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде.
към текста >>
Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия
Учители
.
Но затова ние всички можем да поемем работата на някой но-млад и му дадем възможности свободно да отиде. Аз така направих. Така и всеки от вас може да принесе своя дял. Всеки може да помогне и нещо повече: всеки е длъжен и да помогне. Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една работа като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин.
Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия
Учители
.
Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма.
към текста >>
То е огромната отговорности, която
Учителят
поема от любов към ученика.
Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът.
То е огромната отговорности, която
Учителят
поема от любов към ученика.
Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете.
към текста >>
Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия
Учители
са подложени на същия неизменен закон.
Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика.
Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия
Учители
са подложени на същия неизменен закон.
От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото.
към текста >>
От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика —
Учител
, лично отговорен за своите дела.
Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон.
От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика —
Учител
, лично отговорен за своите дела.
Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика.
към текста >>
Той обяснява доста ясно, защо
Учителите
мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на
Учителя
и на ученика.
От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото.
Той обяснява доста ясно, защо
Учителите
мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на
Учителя
и на ученика.
Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия.
към текста >>
(Лице с Лице — face еп face — Означава в този случай едно обучение независимо или отделно от другите, когато ученикът приема своето образование Лице с Лице, било със себе си (с висшия или Божествения аз) било със своя гуру (
учител
).
Цветовете имат много голямо магнетическо влияние. Под вредни влияния се разбират всички безредия, които могат да бъдат произведени от спорове, крамоли, лоши чувства и пр.Тия последните се отпечатват върху астралната материя ма атмосферата в една стая и се посята във въздуха. Това първо условие изглежда лесно за изпълнение, обаче, впоследствие трябва да се признае, че то е едно от най-трудните). Е. П. Блаватска. II. Преди да бъде ученикът допуснати да учи „Лице с Лице“, той трябва да придобие предварителни познания в една група от други избрани ученици (Upasakas), числото на които трябва да бъде нечетно.
(Лице с Лице — face еп face — Означава в този случай едно обучение независимо или отделно от другите, когато ученикът приема своето образование Лице с Лице, било със себе си (с висшия или Божествения аз) било със своя гуру (
учител
).
По тоя начин всякой получава това, което му се дължи, съобразно това, как си е служил с придобитите по-рано познания. Това става само към края на периода на обучението). III. Преди да запознаеш ученика си със светлите думи на „Lamrin“ или да му позволиш да се подготви за Dubjeb, ти (учителят), трябва да бдиш, щото духът му да бъде напълно пречистен и в мир с всичко, специално с другите части от него самия. Другояче думите на Мъдростта и на добрия закон ще бъдат пръснати и отнесени от вятъра. („Lamrin“ е едно съчинение — за практическо обучение, в две части, едната екзотерическа, другата езотерическа.
към текста >>
Преди да запознаеш ученика си със светлите думи на „Lamrin“ или да му позволиш да се подготви за Dubjeb, ти (
учителят
), трябва да бдиш, щото духът му да бъде напълно пречистен и в мир с всичко, специално с другите части от него самия.
Е. П. Блаватска. II. Преди да бъде ученикът допуснати да учи „Лице с Лице“, той трябва да придобие предварителни познания в една група от други избрани ученици (Upasakas), числото на които трябва да бъде нечетно. (Лице с Лице — face еп face — Означава в този случай едно обучение независимо или отделно от другите, когато ученикът приема своето образование Лице с Лице, било със себе си (с висшия или Божествения аз) било със своя гуру (учител). По тоя начин всякой получава това, което му се дължи, съобразно това, как си е служил с придобитите по-рано познания. Това става само към края на периода на обучението). III.
Преди да запознаеш ученика си със светлите думи на „Lamrin“ или да му позволиш да се подготви за Dubjeb, ти (
учителят
), трябва да бдиш, щото духът му да бъде напълно пречистен и в мир с всичко, специално с другите части от него самия.
Другояче думите на Мъдростта и на добрия закон ще бъдат пръснати и отнесени от вятъра. („Lamrin“ е едно съчинение — за практическо обучение, в две части, едната екзотерическа, другата езотерическа. Под подготовление за Dubjeb се разбира приготвянето на специални вази, огледала и кристали, употребявани за развитие на ясновидство. Другите части от него самия означават учениците от неговата група. Докато не цари най-голяма хармония помежду слушателите, никакъв успех не е възможен.
към текста >>
Учителят
сам образува групите, според магнетическата и електрическа природа на учениците, събирайки и групирайки с най-голямо старание положителните и отрицателни елементи. IV.
Другояче думите на Мъдростта и на добрия закон ще бъдат пръснати и отнесени от вятъра. („Lamrin“ е едно съчинение — за практическо обучение, в две части, едната екзотерическа, другата езотерическа. Под подготовление за Dubjeb се разбира приготвянето на специални вази, огледала и кристали, употребявани за развитие на ясновидство. Другите части от него самия означават учениците от неговата група. Докато не цари най-голяма хармония помежду слушателите, никакъв успех не е възможен.
Учителят
сам образува групите, според магнетическата и електрическа природа на учениците, събирайки и групирайки с най-голямо старание положителните и отрицателни елементи. IV.
Докато учениците учат, те трябва да бъдат сплотени като пръстите на една и съща ръка. Ти трябва да им втълпиш, че това, което наранява единия, трябва да нарани и другите, и че ако радостта на единия не намира ни-какъв отзвук в сърцата на другите, условията не съществуват вече и безполезно е да се следва по-нататък. (Това няма да се случи, ако предварителният избор е бил направен според изискваните магнетически качества. Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари). V. Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички.
към текста >>
Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на
Учителя
).
Докато учениците учат, те трябва да бъдат сплотени като пръстите на една и съща ръка. Ти трябва да им втълпиш, че това, което наранява единия, трябва да нарани и другите, и че ако радостта на единия не намира ни-какъв отзвук в сърцата на другите, условията не съществуват вече и безполезно е да се следва по-нататък. (Това няма да се случи, ако предварителният избор е бил направен според изискваните магнетически качества. Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари). V. Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички.
Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на
Учителя
).
Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII. Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик).
към текста >>
Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на
Учителя
, отколкото моя брат“ и т.
Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII.
Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на
Учителя
, отколкото моя брат“ и т.
н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества).
към текста >>
Те са избрани от неговия
Учител
, който взима всичко в съображение.
Тия дванадесет пасажа са избрани измежду седемдесет и три правила, изброяването на които е безполезно, тъй като не биха имали смисъл в Европа. Само тия няколко са достатъчни да покажат мъчнотиите, с които е посят пътя на тоя, който иска да стане „Upasaka“ и кой го се е родил и възпитавал на Запад.7) Цялото възпитание на Запад, особено английското, е основано на принципа на съревнованието и на борбата; всеки ученик е подтикван да възприеме по-бързо, да изпревари другарите си и да ги надмине с всички възможни средства. Това, което погрешно наричат „приятелско съперничество“, ревностно се култивира навсякъде и същият тоя дух се поддържа и засилва във всяка една дреболия на живота. С подобни идеи, втълпени в него от детинство още, как може един европееца да се чувствува „като пръстите на една и съща ръка“ с неговите съученици? Още по-вече, че тия негови съученици не са избрани по негова преценка или лична симпатия.
Те са избрани от неговия
Учител
, който взима всичко в съображение.
Тоя, който иска да бъде ученик, трябва да бъде преди всичко достатъчно силен, за да разруши в сърцето си всяко чувство на отделеност или антипатия спрямо другите. Колко ли европейци са готови да опитат това сериозно? И после, дреболиите на ежедневния живот! Наредбата да не се ръкуваме с най-близките ни даже! Колко противно е всичко това на европейските понятия за приятелство и доброжелателство!
към текста >>
2)
Учители
.
Не е „Страхът Божий“ начало на мъдростта, а „Самопознанието“, което е самата мъдрост. Колко велик и истински се вижда па ученика на окултизма, който е започнал да осъществява някоя от тия истини, отговора, даван от Делфийския Оракул на всички тия, които са отивали да дирят Скритата Мъдрост, думи повтаряни и потвърждавани хиляди и хиляди пъти от мъдрия Сократ: „Познай себе си“! Превел от френски: М. К. ______________________ 1) Това са две статии писани от Г-жа Е. Блаватска, основателката на Теософското общество, в основаното от нея списание Luсifеr.
2)
Учители
.
3) ученик в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката ) 4) ame animale 5) Наставници или ангели хранители. 6) Доктрина на сърцето, сиреч вътрешно учение. 7) Трябва да си спомняме, че всички „Чела“, както и светските ученици се наричат „Upasaka“ до след първото Посвещение, където стават Lanous — Upasakas. До тоя ден, даже тия, които принадлежат към Lamaseri – (Будически духовен орден) - те и са държани отделно, се считат като светски. 8) Теософско списание СЕ АГНЕЦ ГРАДЕТ И Агнето говори---Смут В езиците настава, И бесен, лют Световний Княз въстава .
към текста >>
И взема тогава
Учителят
на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи.
И изгори той първия лист на пергамента, стри го на прах, турна го до сърцето си и, уловен за ръка от Стария Маг, тръгна след него. . . . И въведен бе в обширната земя на сенките. И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява.
И взема тогава
Учителят
на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи.
И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията.
към текста >>
В това ще се уверим, ако разгледаме внимателно тетрадките на учениците в един клас или дори в едно по дол-но отделение, където всички ученици са учили при същия
учител
.
Че особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а трябва да се дири вътрешна връзка между тях и известни характерни качества на съответния индивид, това ни доказват някои факти, които са ясни и за непосветените в графологията. Преди всичко трябва да изтъкнем, че съществуват толкова различни ръкописи, колкото и милиони пишещи хора има. И както е трудно до невъзможност да се намерят двама хора съвсем еднакви, тъй също не се намират два ръкописа абсолютно еднакви. Но както мнозина могат по някои черти в характера да си приличат, така понякога виждаме и ръкописи твърде подобни един на друг. Твърдението, че човек пише, както го научат, не е вярно.
В това ще се уверим, ако разгледаме внимателно тетрадките на учениците в един клас или дори в едно по дол-но отделение, където всички ученици са учили при същия
учител
.
Казват, че ръкописът на едно лице понякога бивал различен на разните места на една и съща страница. Внимателното разследване обаче доказва, че и в такъв ръкопис характеристичните признаци винаги се запазват и повтарят. И тъкмо това обстоятелство, че на някои хора ръкописът се лесно пременява, е едно важно условие за разкриване на известни вътрешни качества. Независимостта на ръкописа от училищното обучение става явна, като сравним писаното с лесната и това с лявата ръка, или като пишем с крак на пясък или на дъска с тебе-шир, стиснат с пръстите на краката и това писано сравним с писаното с дясната ръка. Хора, които случайно са изгубили дясната си ръка, когато почнат да пишат с лявата, забелязват, че ръкописът им съдържа същите характерни черти, каквито имал по-рано ръкописът с дясната им ръка.
към текста >>
Заключението е, че особеността на ръката не зависи само нито От анатомическата конструкция на ръката, нито от качествата на материала за писане, нито пък от
учителя
по писане, а главно От мозъчните центрове.
Казват, че ръкописът на едно лице понякога бивал различен на разните места на една и съща страница. Внимателното разследване обаче доказва, че и в такъв ръкопис характеристичните признаци винаги се запазват и повтарят. И тъкмо това обстоятелство, че на някои хора ръкописът се лесно пременява, е едно важно условие за разкриване на известни вътрешни качества. Независимостта на ръкописа от училищното обучение става явна, като сравним писаното с лесната и това с лявата ръка, или като пишем с крак на пясък или на дъска с тебе-шир, стиснат с пръстите на краката и това писано сравним с писаното с дясната ръка. Хора, които случайно са изгубили дясната си ръка, когато почнат да пишат с лявата, забелязват, че ръкописът им съдържа същите характерни черти, каквито имал по-рано ръкописът с дясната им ръка.
Заключението е, че особеността на ръката не зависи само нито От анатомическата конструкция на ръката, нито от качествата на материала за писане, нито пък от
учителя
по писане, а главно От мозъчните центрове.
Това отговаря и на факта, че дори леки разстройства на мозъчната дейност, напр. физически вълнения, влияят върху промяната на ръкописа. Това показ ват и промените. в ръкописа на душевноболните. Научните начала за преценка на ръкописа се дирят, следователно, на първо место във физиологията на централната нервна система в свръзка с психологическите принципи.
към текста >>
Един ден като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, свалили (съборили) една врата, от което събаряне много се уплашило, но освен това, че ще бъде и наказано от
учителката
, поболя се и от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декемврий 1904 год.
Ще продължим. Съобщава: Гум. Един случай на прераждане в България. — През 1904 год. имах едно 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско.
Един ден като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, свалили (съборили) една врата, от което събаряне много се уплашило, но освен това, че ще бъде и наказано от
учителката
, поболя се и от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декемврий 1904 год.
се помина. През 1906 год. на 24 септември, роди ми се момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години. През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми Пена С.
към текста >>
Освен това каза и името на
учителката
, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ни момче.
През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми Пена С. Даскалова, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без забикалки каза: „мамо ма, че нали аз ходих на училище? “ Майка й й каза: „ех, и тая добра — кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „мамо, мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших , разболях се и вече не ходих“.
Освен това каза и името на
учителката
, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ни момче.
След неколко време съпругата ми заговорила на Здравка за училището, като й казала, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантата“, го запитала майка й и отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная, която бе на покойното ни момче и казала „ето я“. Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.
към текста >>
Тогава ще се изпълнят думите на Великия
Учител
и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички.
Тогава ще се изпълнят думите на Великия
Учител
и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият
Учител
Христос, за когото Еванг.
Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието.
Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият
Учител
Христос, за когото Еванг.
Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
към текста >>
10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „
Учителю
благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл.
10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „
Учителю
благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
" А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много.
към текста >>
Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „
Учителю
, всичко това упазих от младостта си".
Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог.
Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „
Учителю
, всичко това упазих от младостта си".
А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост.
към текста >>
При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения
Учител
, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост.
Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо.
При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения
Учител
, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост.
В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие.
към текста >>
Аз не зная, как пееш Ти,
Учителю
!
Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море. Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3.
Аз не зная, как пееш Ти,
Учителю
!
Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас.
към текста >>
Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен.
Учителю
!
Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние.
Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен.
Учителю
!
4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога.
към текста >>
О поете-
учител
, аз сядам при Твоите нозе.
Мойта песен отхвърли от себе си украшенията. Тя не е окичена и пременена. Това би помрачило нашия съюз. Това би ни бъркало, то би заглушило Твоя шепот. Тщеславието на поета се разсейва пред тебе със срам.
О поете-
учител
, аз сядам при Твоите нозе.
Нека моят живот бъде прост и правдив като кавал от тръстика, който Ти пълниш със звукове. 8. Игрите не радват вече детето, облечено в княжески одежди и скъпоценни огърлици: дрехите сковават всека негова крачка. То страни от света и не се помръдва. защото се бои да ги не скъса или окаля. Твоите златни окови, майко, не са му полезни, щом те го откъсват от здравия прах на земята, щом те го лишават от общение с великата красота на човешкия живот.
към текста >>
Едни мислят, че стига да намерите някой
учител
по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен.
(Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична.
Едни мислят, че стига да намерите някой
учител
по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен.
Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина?
към текста >>
Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента
Учител
или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия.
Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях.
Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента
Учител
или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия.
Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат.
към текста >>
е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред
Учителя
, Висшия Аз!
От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т.
е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред
Учителя
, Висшия Аз!
Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени.
към текста >>
Нека го разгледаме :
Учителят
в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ?
Нека го разгледаме :
Учителят
в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека?
към текста >>
Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е
Учителя
, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен.
Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е
Учителя
, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма.
към текста >>
Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на
Учителя
не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на
Учителя
не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност.
към текста >>
1.) III И повдигна
Учителят
на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина.
9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн.
1.) III И повдигна
Учителят
на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина.
И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него! “ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството!
към текста >>
— И посочи му
Учителят
на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция.
И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове.
— И посочи му
Учителят
на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция.
А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове! “ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта.
към текста >>
Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен
учител
.
Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия.
Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен
учител
.
По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“.
към текста >>
Доставя се от Петър Чорбаджиев,
учител
— Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието.
Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“. _______________________ 1) Преведена и на български.
Доставя се от Петър Чорбаджиев,
учител
— Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието.
3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен. 4) Наскоро излиза от печат в български превод. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ (Продължение от кн. 1). От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и гражданските междуособици, които са вълнували Израиля до времето на Ездра. При все това, те били запазени, вместо в светилището на храма, в средата на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей.
към текста >>
Но който трепери с устните си, особено с половината на горната устна и се старае да скрие това треперене, макар неговия сатиричен присмех да ви бъде
поучителен
, той ще ви нарани дълбоко. 4.
от ъгъла към носа до вътрешния край на окото, и двете мерени със същата праволинейна мярка (фиг. 20), означава тъпост или глупост. 2. Когато долната устна със зъбите се протяга хоризонтално, половината от широчината на устата, гледана в профил (фиг. 21.), очаквайте освен ако придадем за други градации, едно от следните четири качества или всички; глупост, грубост, злоба, скъперничество. 3. Никога не храни предразсъдък против един човек, който, мълчалив и говорещ, слуша ли или запитва, отговаря или разказва,смее ли се или плаче, тъжен или весел, има една грациозна или поне искрена уста, която задържа хубавата си пропорция и никога неоткрива един сърдит, злобен зъб.
Но който трепери с устните си, особено с половината на горната устна и се старае да скрие това треперене, макар неговия сатиричен присмех да ви бъде
поучителен
, той ще ви нарани дълбоко. 4.
Всичката непропорционалност между горната и долната устна (фиг. 22), е признак на глупост или нечестивост. Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си.
към текста >>
Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо
поучителни
.
Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни.
Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо
поучителни
.
Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно. Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия. в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера. „Каква гъска!
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По стъпките на
Учителя
(стихове).
Расова наука. — Теория на кармоплазмата. — Произход и развитие на човека. Ч. II. 4. Сава Чукалов.
По стъпките на
Учителя
(стихове).
5. Ал. Шишков. Химн на изгряващото слънце. 6. „Мило дете, аз те обичам“. 7. „Теория за безсмъртните....“. Карл Нисса 8. Кабала.
към текста >>
В термина „управници" ние включваме не само властниците, но и духовниците и
учителите
.
почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си собственост. И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове. Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги. Същата аналогия може да се направи и за целия народ. Когато той почне да се развива и мине в една по-висока стадия на културата, законът ще се приложи по същия начин; народът завзема мястото на жената или на почвата, а неговите управници - мястото на мъжа или земеделеца.
В термина „управници" ние включваме не само властниците, но и духовниците и
учителите
.
Те са три категории водители на народа по пътя на културата. Ако и трите тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е. какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине.
към текста >>
В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и
учителите
- на мозъка.
Ако и трите тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е. какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине. Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край.
В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и
учителите
- на мозъка.
Предназначението на стомаха, както се знае, е да доставлява храна на тялото. Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е.
към текста >>
Така, процесът на развитието сам по себе си ще се спре: народът, който трупа богатства, като егоистична цел, скоро ще загине, защото нито държавниците му, нито духовенството и
учителите
могат да функционират.
Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е. оная сила, чрез която може да стане храносмилането.
Така, процесът на развитието сам по себе си ще се спре: народът, който трупа богатства, като егоистична цел, скоро ще загине, защото нито държавниците му, нито духовенството и
учителите
могат да функционират.
Да допуснем сега, че стомахът изпълнява добре своята длъжност: след като извърши работата си, той изпрати соковете си към белите дробове - държавниците на народа - които трябва да разпределят правилно тия сокове. Но ако белите дробове задържат всичката кръв само за себе си, складират я във вреда на стомаха и мозъка, дихателният процес ще почне да се затруднява прогресивно, докато най-сетне човек умира от асфикция (задушаване). Така е и с ония държавници, които работят само за себе си: те искат да живеят и благоденствуват за сметка на народа и неговите висши съсловия, а не разбират, че по тоя начин те убиват и народа, и себе си. Сега можем да вземем едно трето положение: ако предположим, че и белите дробове извършват добре своята работа, както стомаха. Кръвта тогава, пречистена през клетките на дробовете - а те са 3 билиона и 600 милиона клетки!
към текста >>
от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и
учителството
).
- се препраща към мозъка. Но ако и мозъкът се ухитри да я задържи само за себе си, от силата, която ще се образува, тоя мозък ще се уголеми в ущърб на дробовете. Тогава умопобъркването е неминуемо, защото мозъкът, като не препраща енергията към стомаха и дробовете, няма да получава нова, па и не може да разпределя получената добре. Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството. Всичките болести на отделните индивиди и на народите водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ.
от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и
учителството
).
Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка.
към текста >>
В последен анализ, ако духовенството и
учителите
на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди.
Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството. Всичките болести на отделните индивиди и на народите водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ. от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му.
В последен анализ, ако духовенството и
учителите
на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди.
И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка. Но по какъв начин държавниците и духовниците с учителите трябва да действуват за развитието на народа? Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той обработва, така и у държавниците се подбуждат стремежите за работа чрез разните методи, с които може да се управлява народа и да се подобрява живота му. Тия методи се коренят във вътрешната сила на народа.
към текста >>
Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с
учителите
- трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка.
от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане.
Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с
учителите
- трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка.
Но по какъв начин държавниците и духовниците с учителите трябва да действуват за развитието на народа? Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той обработва, така и у държавниците се подбуждат стремежите за работа чрез разните методи, с които може да се управлява народа и да се подобрява живота му. Тия методи се коренят във вътрешната сила на народа. И както земеделецът, ако не сее земята със съответните култури, претърпява крахове, така и управниците, ако не употребяват съотвените методи, които народът може да възприеме и култивира, по същия закон ще изгубят силата си. Защото законът е такъв, че всяка изразходвана енергия в природата трябва да се навакса.
към текста >>
Но по какъв начин държавниците и духовниците с
учителите
трябва да действуват за развитието на народа?
Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка.
Но по какъв начин държавниците и духовниците с
учителите
трябва да действуват за развитието на народа?
Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той обработва, така и у държавниците се подбуждат стремежите за работа чрез разните методи, с които може да се управлява народа и да се подобрява живота му. Тия методи се коренят във вътрешната сила на народа. И както земеделецът, ако не сее земята със съответните култури, претърпява крахове, така и управниците, ако не употребяват съотвените методи, които народът може да възприеме и култивира, по същия закон ще изгубят силата си. Защото законът е такъв, че всяка изразходвана енергия в природата трябва да се навакса. Да поясним това положение: земеделецът, който е работил през целия ден, трябва да яде най-малко три пъти дневно, за да запълни тази изразходвана енергия.
към текста >>
Духовенството и
учителите
, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират.
Ако същият, по аналогия, безразборно би използувал своята почва, без да я тори, т.е. без да й дава храна, тя по същия закон ще банкрутира, т.е. ще престане да ражда. Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в управлението, също ще банкрутира. Прогресът върви по един неумолим природен закон и който не се съобразява с тоя закон, ще понесе всички последици.
Духовенството и
учителите
, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират.
Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа. Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях.
към текста >>
Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с
учителите
) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа.
без да й дава храна, тя по същия закон ще банкрутира, т.е. ще престане да ражда. Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в управлението, също ще банкрутира. Прогресът върви по един неумолим природен закон и който не се съобразява с тоя закон, ще понесе всички последици. Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират.
Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с
учителите
) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа.
Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях. Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях.
към текста >>
Духовенството с
учителите
трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях.
Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа. Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях.
Духовенството с
учителите
трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях.
Следователно, културата на всеки народ се състои в това, да се пренесе енергията от едно по-низше състояние в друго, по-висше. Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове. Това се нарича в природата растене, еволюция, култура. И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура. Както животът на едно дърво се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура.
към текста >>
Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с
учителите
.
А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях. Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване. Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне".
Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с
учителите
.
Народите и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът. Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ.
към текста >>
От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с
учителите
- всички трябва да разбират своето предназначение.
Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие.
От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с
учителите
- всички трябва да разбират своето предназначение.
Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение?
към текста >>
Държавниците ни, заедно с духовенството и
учителството
, схващат ли напълно своето предназначение?
От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас?
Държавниците ни, заедно с духовенството и
учителството
, схващат ли напълно своето предназначение?
Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X. ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ (песен) Зора се чудна зазорява, Зора на светъл нов живот, С великолепие огрява Поспрелия се наш живот. В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр.
към текста >>
САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА
УЧИТЕЛЯ
Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста.
и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка.
САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА
УЧИТЕЛЯ
Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста.
* Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков.
към текста >>
Треперя, да не би да свърна от Пътя, който
Учителят
ни показа.
Сърцето е кораво и изсъхнало — нека се учи от твоя пример на състрадание; нека се учи и то да прощава и еднакво да обича всяко твое създание. Никой не е виждал още твоето лице и малцина са само, които знаят как то изглежда. То ме наблюдава през целия дълъг ден на моя живот. Аз треперя от страх пред твоя поглед, както трепетликата трепери, без да знае кой праща зефира. Тя него вижда.
Треперя, да не би да свърна от Пътя, който
Учителят
ни показа.
Защото твоето лице е навред: внедрен в нещата ти питаеш пъпката до разтварянето й и цвета, докато даде плода си. Навред си! Да мисля зло дори ме е страх. Защото ти ще узнаеш това от цветенцата, които те пресрещат сутрин. Tе ще ти разкрият мислите ми, когато идваш сутрин да ги китиш с мокрите си бисери.
към текста >>
Знам, знам защо съм на земята, дето
Учителят
слезе, да ни посочи Пътя.
Слез и във всичките мои братя и събуди във всички любовта си. със своето върховно присъствие долей слея на тяхната лампа, за да могат да виждат, да могат да дирят слепци. със своите огнени милувки изгори всичко в техните храмове, всеки недостоен накит по стените им. Преди да се потопиш в огнените прегръдки на запада, напомни ми пак защо съм тука! Ти си и при падналия и при светията, но мен ме е срам да те придружа до жилищата им.
Знам, знам защо съм на земята, дето
Учителят
слезе, да ни посочи Пътя.
Знам, знам Пътя! И когато Пътя ми се струва труден, аз дигам очи към Тебе. Когато орачът се умори и пот избие на челото му, той подига очи към големия огън над главата си. Защо трепериш тогава, сърце? Защо трепериш, като лиян при целувката на зефира?
към текста >>
Мене ме води
Учителят
и ме изправя пред тебе.
Защо трепериш тогава, сърце? Защо трепериш, като лиян при целувката на зефира? Неизразявано и неизразимо! Дигам очи. Ти ме поразяваш с величието си, Треперя, както детето, когато бащата го води за пръв път към скамейката: то трепери от страх, от вълнение и от радост.
Мене ме води
Учителят
и ме изправя пред тебе.
Аз съм поразен, и приготвената песен замира върху треперещите ми устни. Аз треперя и се повалям в праха, както ръженият клас след силна градушка. Ти гледаш отгоре как се раждаме, умираме, любим се, мразим се и се убиваме в твоята аура! Отварям прозорците на храма си. Влез, влез!
към текста >>
Изучването на религиите показва, че всеки
Учител
, когато е посвещавал народът или расата, е разделял поуките си на две части: едната, скрита под булото на приказки, алегории и символи, е бивала предназначена за тълпата.
Достатъчно е да споменем Раймонд Дюли2), Спиноза3) и Лайбницъ4). Всичките алхимици са едновременно и кабалисти. Всичките тайни религиозни и военни общества, които са се появявали на запад, като гностиците, църковниците, розенкрайцерите, мартинистите или франк-масоните усърдно са се занимавали с Кабалата и са изучвали нейната теория. Вронски, Фабър д’Оливе и Елифас Леви дължат на Кабалата изумителната дълбочина на своите знания и явно признавал това. От къде произлиза това тайнствено учение?
Изучването на религиите показва, че всеки
Учител
, когато е посвещавал народът или расата, е разделял поуките си на две части: едната, скрита под булото на приказки, алегории и символи, е бивала предназначена за тълпата.
Тя е екзотерическата част. Другата, разкрита на некои любими и избрани ученици, никога не трябвало да се пише ясно, когато са я записвали, но да се предава устно от поколение на поколение. Тя е езотерическата част. Както Буда, така и Исус, не са избегнали това общо правило, за доказателство на което служи Откровението (Апокалипсиса). Защо тогава Мойсей да бъде единственият, който да се отклони от тоя общ ред?
към текста >>
* И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист;
учител
, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния!
ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта! И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой.
* И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист;
учител
, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния!
. . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист. * В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . . Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне освободената личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: .
към текста >>
А когато е бил
учител
в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него!
* И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи. които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него!
А когато е бил
учител
в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него!
И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети.
към текста >>
след ваканциите бях назначен за първи път
учител
в основното училище в с. С.
Обаче, майка ми не можа да се успокои. На втория ден сутринта пристигна братът ма баща ми с известие, че вчера в 8 ч. вечерта майка им починала от холерната болест, която тогава върлуваше. * * * Пророчески сън в картина. През 1871 год.
след ваканциите бях назначен за първи път
учител
в основното училище в с. С.
в Чехия, село, което ми 6Ь до тогава съвсем непознато. Два деня преди тръгването ми от Прага, аз сънувах за моята нова длъжност и мен ми се представи ясно очертана една старовременна цьрквица, построена на едно възвишено място над селото. На втория ден сутринта още, взех да нарисувам с акварелни бои църквицата, която сънувах. На гретия ден, като взех сбогом с родителите ми, тръгнах за местоназначението си с трена до станцията П., от дето, съгласно нарежданията на кмета, ме очакваха с колата, за да ме закарат в с. С, далеч от гарата около един час и половина.
към текста >>
Попов,
учител
при Шумен.
Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас. А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да мислим за тях и да мислят за нас. КНИГОПИС Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания: 1. Етични проблеми. От Янко Хр.
Попов,
учител
при Шумен.
Нар. м. гимназия. Издание на шуменския ученически благотворителен комитет. Шумен, 1918 г. Ц. 6 лв. 2. Учението за Кармата.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ Закони и исторически факти Поука за българите Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика
учителка
.
IX — Баща вижда умиращия си син. 12. Обществена хроника: I — В чужбина. II — В България 13. Известие. От редакцията 14. Теософски книги.
Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ Закони и исторически факти Поука за българите Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика
учителка
.
Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действали и действат непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ.
към текста >>
За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения
Учител
Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес.
Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света.
За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения
Учител
Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес.
Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени.
към текста >>
И до днес още недоучените български
учители
и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'.
Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат.
И до днес още недоучените български
учители
и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др.
към текста >>
Но великият
Учител
Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“.
Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи.
Но великият
Учител
Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“.
(Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности.
към текста >>
* * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на
Учителя
зова!
78 и 79. НОВА ЕСТЕТИКА КЪМ ХРИСТА . . . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо.
* * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на
Учителя
зова!
От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб.
към текста >>
За едничък
Учител
признайте тогова, който е господар на живота и смъртта, и ние съединени ще говорим словата на Истината, които светиите на небето обичат да слушат, а те ще се съберат около нас, за да ни чуят“.
Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак? Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона. Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе; жътвата е изоставена, и заблудените лозари не знаят дори, къде е лозето. Съберете се там на равнината, където се намира едно, днес напуснато, гумно. Елате като на битка, въоръжени с разбиране, мъдрост, разум и внимание; вашите нозе нека бъдат тъй свободни, както и вашите ръце.
За едничък
Учител
признайте тогова, който е господар на живота и смъртта, и ние съединени ще говорим словата на Истината, които светиите на небето обичат да слушат, а те ще се съберат около нас, за да ни чуят“.
В определения ден се събраха равините всред полето, на едно кръгло място, обградено със зид. Те дойдоха безмълвни. Раби Симеон седна посред тях и, като ги видя всички събрани, заплака. „Горко ми, извика той, ако открия великите тайни! Тежко ми, ако оставя да се забравят“.
към текста >>
Най-после един от тях, Раби Абба, пое реч и каза: „Ако
Учителят
позволи — не е ли писано: тайните на Господа принадлежат на тези, които се боят от Него?
Те дойдоха безмълвни. Раби Симеон седна посред тях и, като ги видя всички събрани, заплака. „Горко ми, извика той, ако открия великите тайни! Тежко ми, ако оставя да се забравят“. Равините мълчала.
Най-после един от тях, Раби Абба, пое реч и каза: „Ако
Учителят
позволи — не е ли писано: тайните на Господа принадлежат на тези, които се боят от Него?
И не се ли боим ние всички, които сме тука, От Господа, и не сме ли ние посветени в тайните учения на Храма? “ А имената на тези, които присъстваха там, бяха: Раби Елеазар, син на Раби Симеон, Раби Абба, Раби Йехуда, Раби Йозе, син на Якова, Раби Тискиа, син на Раф, Раби Йозе и Раби Йеса. И за да не издадат тайната, те положиха едната си ръка в ръката на Раби Симеона, а другата издигнаха към небето за клетва. Тогава седнаха те заедно с него на гумното, над тях падаше сянка от големи дървета. Раби Симеон стана и каза молитвата си; и пак седна и се обърна към тях, като им рече: „Елате и всички положете своята десница на моите гърди“.
към текста >>
Като говорел на учениците си за сомнамбулизъм,
учителят
им разказал из собствения си живота долната случка: През време на ученичеството си в Одеса той живеел в една стая с един другар, с когото до късна вечер си учели и пишели уроците.
Интересен случай от ясновидство. При събиране сведения за поета Добри П. Чинтулов натъкнах се на един много интересен случай от ясновидство. Един от учениците на даскал Добри, почтеният сливенски търговец и виден гражданин Киро Д. Чаушов, ми разправи следния факт, който му произвел тогава, като юноша, силно впечатление.
Като говорел на учениците си за сомнамбулизъм,
учителят
им разказал из собствения си живота долната случка: През време на ученичеството си в Одеса той живеел в една стая с един другар, с когото до късна вечер си учели и пишели уроците.
От неколко деня другарят му бил много неспокоен, че нямал писмо от своите родители отдавна време. Една вечер той бил Още по-разтревожен за това. Легнали си по-рано, с обещание да станат по-рано за дружно занимание. Какво било учудването на Чинтулова, когато видел другаря си да става след малко, да запалва свещта и да сяда на масата да пише! Чинтулов го наблюдавал скрито, преструвал се, че спи и хърка, и се канел на сутринта да му се кара, задето го е излъгал и сам е станал да се занимава.
към текста >>
Г-н Д, класен
учител
, ни разправи следното: „Това беше през 1901 или 1902 г.
Едвам сега той можал да си обясни случката със скърцането на къщата . . . — „Сигурно, това бе духът на жена ми, рекъл си той, понеже същата вечер, когато се скърцаше в стаята ми, се е поминала в София . . .“ Съобщава: Хр. Харизанов. (София) Писмо, прочетено предварително на сън.
Г-н Д, класен
учител
, ни разправи следното: „Това беше през 1901 или 1902 г.
Тогаз бях студент в София. Една сутрин във физико-математическия факултет моят другар Стефан Илиев (убиха го през балканската война) ми каза, че сънувал много лош сън. Беше много разтревожен. Той ми разправи подробно съня си: получил от сестра си писмо, в което тя му съобщава, че по-големият му брат бил тежко болен. В писмото се съобщаваше и самата болест, но сега не си я спомням.
към текста >>
Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска
учителка
.
Той заловил не само мисълта, но и вълнението, тревогата на баща си. Умрял прави съобщение чрез сън. Достоверността на съобщението се доказва. Този и следният факти са ни разправени от един наш добър приятел, г. М.: „Аз и жена ми сме от Габрово.
Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска
учителка
.
През 1909 година, — годила и половина след смъртта на баба ми. — жена ми, след завършването на селската учебна година, се завърнала в града. Аз бях още в София, понеже в градовете учебната година свършва по късно. Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си. Тя дала на жена ми някои практически съвети за живота и после казала: „Много ми беше мъчно, когато умирах, понеже никой от вас не беше при мен, за да ви улесня при погребението“ (погребението станало много скромно в наше отсъствие, като са били взети в заем пари от чужди хора).
към текста >>
учителите
, основни и гимназиални, да разпространяват между колегите си, учениците от горните класове и гражданите това толкова полезно списание, в което се третират основните въпроси по образованието и възпитанието.
Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението. ИЗВЕСТИЕ Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани. Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока. Умоляват се особено Г. г.
учителите
, основни и гимназиални, да разпространяват между колегите си, учениците от горните класове и гражданите това толкова полезно списание, в което се третират основните въпроси по образованието и възпитанието.
Желателно е да се абонират всички читалища, общински и училищни библиотеки, за да се разпространяват окултните знания между широките народни маси. Г. г. настоятелите могат да събират и обявления (реклами) за кориците на списанието. Има случаи на записване един до трима абонати, от чийто абонамент настоятелят удържа 10%. Това е неправилно и явно несправедливо, защото по тоя начин всеки единичен абонат би могъл да се запише чрез другиго и така да намали произволно абонамента си с 8 лв., с което се ощетява изданието и се увеличава още по-вече дефицита.
към текста >>
Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на
учителя
Човѣкътъ и неговитѣ тѣла.
Древната мѫдрость. Кратко очертание на теософскитѣ учения Загадъчнитѣ племена на „Синитѣ планини“ в Индия Чакри, Кундалини и Прана (Висшитѣ духовни сили на човѣка, които той трѣбва да развие въ процеса на своето бѫдаще развитие). От Ледбитерь Мислителната сила, нейното владане и развитие. От Анни Безантъ Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя.
Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на
учителя
Човѣкътъ и неговитѣ тѣла.
Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ. Отъ Йоги Рамачарака, прѣвелъ В. Граблашевъ. Вмѣсто молитви. Отъ Ал. Шишковъ.
към текста >>
Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на
учителитѣ
въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ.
Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията.
Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на
учителитѣ
въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ.
Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ. Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и
учители
, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ.
Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие.
Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и
учители
, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ.
Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище.
към текста >>
Учителят
трябва да научи учениците преди всичко, как да се хранят, кои храни са здравословни и кои не.
Това не е случайно. Напр., Питагор в своята прочута окултна школа в южна Италия е бил въвел вегетариански режим. Голяма грешка правят родителите, като дават на детето месна храна. Ако искат те да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-висши духовни влияния, ако искат да ги избавят от всяка грубост, жестокост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, трябва да ги хранят с растителна храна. Месото забавя еволюцията на детето.
Учителят
трябва да научи учениците преди всичко, как да се хранят, кои храни са здравословни и кои не.
После учителят трябва да научи учениците, как да дишат. „Дайте най-добри условия на детето! “ Кои са тези условия? Хранете детето с плодове. Малките деца, ако се хранят само с плодове, не им трябва друго възпитание до седмата година.
към текста >>
После
учителят
трябва да научи учениците, как да дишат.
Напр., Питагор в своята прочута окултна школа в южна Италия е бил въвел вегетариански режим. Голяма грешка правят родителите, като дават на детето месна храна. Ако искат те да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-висши духовни влияния, ако искат да ги избавят от всяка грубост, жестокост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, трябва да ги хранят с растителна храна. Месото забавя еволюцията на детето. Учителят трябва да научи учениците преди всичко, как да се хранят, кои храни са здравословни и кои не.
После
учителят
трябва да научи учениците, как да дишат.
„Дайте най-добри условия на детето! “ Кои са тези условия? Хранете детето с плодове. Малките деца, ако се хранят само с плодове, не им трябва друго възпитание до седмата година. В бъдеще окултизмът ще каже още по-големи подробности по въпроса за храненето.
към текста >>
Но преди да разгледам училището като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за
учителя
, за училището съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За
учителя
е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи.
С лоши възпитателни условия, между които е употребяването на месо и спиртни питиета, се пречи не само за второто, но и за първото. Значи, често с лоши възпитателни условия може да се попречи за проявата даже на тези дарби, които детето носи със себе си вече готови от миналото си прераждане. Много такива дарби по този начин би останали в спящо състояние, и може би ще чакат за проява някое следващо прераждане. Казаното за периода на бременността и за храната на детето се отнася повече за семейството, отколкото за училището. Наглед това няма свръзка със заглавието на статията.
Но преди да разгледам училището като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за
учителя
, за училището съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За
учителя
е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи.
С това се улеснява работата на учителя: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва). ____________________ 1) От книгите на български могат да се прочетат по този въпрос сладните : 1) Д-р А. Кингсфорд: Научните основи на вегетарианството; 2) Д-р А. Хейг: Диета и храна; 3) P. X. Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост.
към текста >>
С това се улеснява работата на
учителя
: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва).
Значи, често с лоши възпитателни условия може да се попречи за проявата даже на тези дарби, които детето носи със себе си вече готови от миналото си прераждане. Много такива дарби по този начин би останали в спящо състояние, и може би ще чакат за проява някое следващо прераждане. Казаното за периода на бременността и за храната на детето се отнася повече за семейството, отколкото за училището. Наглед това няма свръзка със заглавието на статията. Но преди да разгледам училището като възпитателен и образователен фактор, трябваше да се спра на горните въпроси, понеже за учителя, за училището съвсем не е безразлично, какви деца му идат от семейството За учителя е много важно, възпитанието в дома да бъде поставено на правилни основи.
С това се улеснява работата на
учителя
: училището гради върху основите, съзидани в дома. (Следва).
____________________ 1) От книгите на български могат да се прочетат по този въпрос сладните : 1) Д-р А. Кингсфорд: Научните основи на вегетарианството; 2) Д-р А. Хейг: Диета и храна; 3) P. X. Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост. Първите три са издание на книгоиздателство „Възраждане“, улица „Ботев“, № 13—София, а последната е издание на Ст.
към текста >>
За един тесен кръг от хора той е
учител
на египетските масони; за висшите класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и .
Какво е тя за него? Или много или нищо! Карлейл твърди, че е била всичко, но това е много съмнително. Факт е само това, че синеоката Лоренца се появява заедно с него, след срещата му с графа де Сен-Жермен. Личността на тоя тъмен човек е почти неизвестна.
За един тесен кръг от хора той е
учител
на египетските масони; за висшите класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и .
. . скитникът-евреин. Това е тъй чудно! Умът се губи в догадки. Съвременниците му говорят, че всякога той пред Разпятието на Спасителя е изпадал в странно мрачно състояние. Често и сълзи бликвали из неговите загадъчни очи.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, нам ни трябват
учители
умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите.
Остава още последният момент, да каже пророкът: Да дойде Духът. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и ние ще се намерим пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Това ще бъде деня на общото възкресение на всички народи по лицето на земята. На тия живи кости, които в България са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горепоменатите две течения: топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживялите кости, ще им дадат потик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях.
Следователно, нам ни трябват
учители
умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите.
Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта в коя посока да се движи, нито на Духа как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои.
към текста >>
Като, че духът на оногози, когото той тайно наричаше
Учител
, влизаше в него, озаряваше го със светлината си .
Ни презрение, ни страх, ни съжаление нямаше в тоя поглед. Това беше дълъг, мълчалив въпрос. „Погледът на мъдрия се насочва по вече върху , туй—да се намери причината и оправданието на просташката, отколкото на самата просташка“, казал е неговия Господ. Джета се стараеше да вникне в причините на миналото. Внезапно, ново странно чувство го завладя.
Като, че духът на оногози, когото той тайно наричаше
Учител
, влизаше в него, озаряваше го със светлината си .
. . той видя с други очи, той разбираше скрития смисъл на нещата. Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . .
към текста >>
Ако
учителят
го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка.
Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в тялото и душата си — трайни следи. И тези следи ще се проявяват в бъдеще, когато то порасне, като предразположения. Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората. То ще живее за една възвишена цял. Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка.
Ако
учителят
го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка.
Напротив, сърцето на ученика още повече се ожесточава. 2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил учителят спрямо него, т. е. то ще добие предразположение да се гневи, да оскърбява и пр. От горните два примера някой може да помисли, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в присъствието на детето. В същност, второто влияе толкоз върху детето, колкото и първото.
към текста >>
2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил
учителят
спрямо него, т. е.
Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората. То ще живее за една възвишена цял. Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка. Ако учителят го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка. Напротив, сърцето на ученика още повече се ожесточава.
2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил
учителят
спрямо него, т. е.
то ще добие предразположение да се гневи, да оскърбява и пр. От горните два примера някой може да помисли, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в присъствието на детето. В същност, второто влияе толкоз върху детето, колкото и първото. Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето! Напр., бащата или майката могат да бъдат много любезни към петгодишното си дете, обаче, каква полза от това, ако тя пред него се карат на слугата и даже го бият.
към текста >>
Кришнамурти в своята статия: „
Учителството
като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год.
Добре, но пита се сега, кой е най-важният възпитателен фактор, с който ще се развие любовта у детето? Това е любовта на възпитателя към ученика. Тая любов е необходима, за да се развие любовта у самото дете. Изобщо, в любовта на възпитателя към ученика се крие тайната на възпитателното изкуство. Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов.
Кришнамурти в своята статия: „
Учителството
като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год.
I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен.
към текста >>
I) казва: никой не трябва да бъде
учител
, не трябва да му се позволява да бъде
учител
, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа.
Това е любовта на възпитателя към ученика. Тая любов е необходима, за да се развие любовта у самото дете. Изобщо, в любовта на възпитателя към ученика се крие тайната на възпитателното изкуство. Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов. Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год.
I) казва: никой не трябва да бъде
учител
, не трябва да му се позволява да бъде
учител
, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа.
Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят.
към текста >>
Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за
учител
?
Тая любов е необходима, за да се развие любовта у самото дете. Изобщо, в любовта на възпитателя към ученика се крие тайната на възпитателното изкуство. Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов. Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа.
Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за
учител
?
Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение.
към текста >>
Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за
учител
.
Изобщо, в любовта на възпитателя към ученика се крие тайната на възпитателното изкуство. Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов. Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител?
Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за
учител
.
Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига.
към текста >>
Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността
учител
, както другите деца се приготовляват за другите професии.
Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов. Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител.
Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността
учител
, както другите деца се приготовляват за другите професии.
Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени).
към текста >>
Изпълненият с любов и симпатия
учител
привлича децата и прави техният училищен живот приятен.
Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии.
Изпълненият с любов и симпатия
учител
привлича децата и прави техният училищен живот приятен.
Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране.
към текста >>
Един симпатичен
учител
развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят.
I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен.
Един симпатичен
учител
развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят.
Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране. В такъв случай те трябва да бъдат бавно поправяни с по-голямо търпение и постоянна любов.
към текста >>
Любовта на детето към
учителя
ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига.
Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение.
Любовта на детето към
учителя
ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига.
Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране. В такъв случай те трябва да бъдат бавно поправяни с по-голямо търпение и постоянна любов. Този способ се е показал успешен, когато е бил опитан.“ Любовта на възпитателя към ученика е важна между другото и в това отношение, че ще улесни и пряката училищна работа. Любовта ражда любов.
към текста >>
Любовта на
учителя
към ученика ще породи любовта на ученика към
учителя
.
Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране. В такъв случай те трябва да бъдат бавно поправяни с по-голямо търпение и постоянна любов. Този способ се е показал успешен, когато е бил опитан.“ Любовта на възпитателя към ученика е важна между другото и в това отношение, че ще улесни и пряката училищна работа. Любовта ражда любов.
Любовта на
учителя
към ученика ще породи любовта на ученика към
учителя
.
На това никой не грЯба да се чуди, като се има пред вид, че любовта е най-великата сила в света. Тя е единственият ключ, който отваря сърцата на хората. Ученикът ще бъде старателен от любов към учителя си. Свещеник Георги Петров в книгата си „Съвременната школа и живота“ разказва, как звероукротителят Дуров е владеел тайната да укротява зверове. Той разкрива, в що се състои тайната на неговия успех: тя се състояла в ласкавото и добро обхождане с животните при обучението им.
към текста >>
Ученикът ще бъде старателен от любов към
учителя
си.
Този способ се е показал успешен, когато е бил опитан.“ Любовта на възпитателя към ученика е важна между другото и в това отношение, че ще улесни и пряката училищна работа. Любовта ражда любов. Любовта на учителя към ученика ще породи любовта на ученика към учителя. На това никой не грЯба да се чуди, като се има пред вид, че любовта е най-великата сила в света. Тя е единственият ключ, който отваря сърцата на хората.
Ученикът ще бъде старателен от любов към
учителя
си.
Свещеник Георги Петров в книгата си „Съвременната школа и живота“ разказва, как звероукротителят Дуров е владеел тайната да укротява зверове. Той разкрива, в що се състои тайната на неговия успех: тя се състояла в ласкавото и добро обхождане с животните при обучението им. Той никога не е вземал камшик в ръка. И понеже, казва свещеник Георги Петров, Дуровите зверове лесно се поддават на лъскането и любовта, колко повече трябва да се поддават на същото меките и нежни детски сърца? Значението на любовта при обхождането с децата е изтъкнато много добре и в евангелието: „оставете децата да дохождат при мене и не ги възпирайте.
към текста >>
Личността на
учителя
Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица.
Марка, гл. 10, ст. 14 и 16). Някои педагогически течения говорят за трудово училище. Добре, но и в трудовото училище, в центъра на цялата училищна дейност, трябва да стои любовта.
Личността на
учителя
Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица.
Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот. Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ.
към текста >>
Тук се натъкваме на важността на
учителската
личност.
Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски е бил и проф. Пирогов.
Тук се натъкваме на важността на
учителската
личност.
Учителят е важен не само със своите познания, но преди всичко със своя характер. Той трябва да представлява един идеален характер, който да е в състояние да събуди чувството на благоговение у своите питомци. Учителят трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж. Г-н П. К. Д.
към текста >>
Учителят
е важен не само със своите познания, но преди всичко със своя характер.
Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски е бил и проф. Пирогов. Тук се натъкваме на важността на учителската личност.
Учителят
е важен не само със своите познания, но преди всичко със своя характер.
Той трябва да представлява един идеален характер, който да е в състояние да събуди чувството на благоговение у своите питомци. Учителят трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж. Г-н П. К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение.
към текста >>
Учителят
трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж.
И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски е бил и проф. Пирогов. Тук се натъкваме на важността на учителската личност. Учителят е важен не само със своите познания, но преди всичко със своя характер. Той трябва да представлява един идеален характер, който да е в състояние да събуди чувството на благоговение у своите питомци.
Учителят
трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж.
Г-н П. К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“. За да може да изпълни учителят своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота.
към текста >>
За да може да изпълни
учителят
своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота.
Учителят трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж. Г-н П. К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“.
За да може да изпълни
учителят
своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота.
Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга.
към текста >>
По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо
учителят
трябва да знае окултизма?
К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“. За да може да изпълни учителят своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота. Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот.
По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо
учителят
трябва да знае окултизма?
“ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга. Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа. Това, което казахме за учителя, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето.
към текста >>
Особено детската душа не само слуша думите на
учителя
, но интуитивно чете в душата на своя
учител
като с отворена книга.
За да може да изпълни учителят своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота. Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа.
Особено детската душа не само слуша думите на
учителя
, но интуитивно чете в душата на своя
учител
като с отворена книга.
Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа. Това, което казахме за учителя, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето. Свободното възпитание — идеал на бъдещето училище. За наказанията Трябва да имаме доверие в силите, скрити вътре в детето. Тези сили са божествени.
към текста >>
Когато
учителят
говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа.
Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга.
Когато
учителят
говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа.
Това, което казахме за учителя, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето. Свободното възпитание — идеал на бъдещето училище. За наказанията Трябва да имаме доверие в силите, скрити вътре в детето. Тези сили са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия, за да се проявят те.
към текста >>
Това, което казахме за
учителя
, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето.
По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга. Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа.
Това, което казахме за
учителя
, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето.
Свободното възпитание — идеал на бъдещето училище. За наказанията Трябва да имаме доверие в силите, скрити вътре в детето. Тези сили са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия, за да се проявят те. А от това следва, че не трябва да насилваме детската природа.
към текста >>
Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на
учителя
, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност.
А от това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да 5е прояви нейната дълбока същност. От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение.
Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на
учителя
, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност.
Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика.
към текста >>
Ако го заставим да следва упътванията на
учителя
, не се ли накърнява детската свобода?
От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие?
Ако го заставим да следва упътванията на
учителя
, не се ли накърнява детската свобода?
Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
към текста >>
Учителят
трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика.
Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо.
Учителят
трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика.
Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание.
към текста >>
Учителят
, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за
учител
.
Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика.
Учителят
, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за
учител
.
И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е.
към текста >>
И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на
учителя
.
Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител.
И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на
учителя
.
Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното.
към текста >>
Ако се премахне принуждението от училището,
учителят
няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?
Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока?
Ако се премахне принуждението от училището,
учителят
няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?
“ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното. Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат.
към текста >>
Ако
учителят
въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее.
Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания. Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях. Чрез тях не се постига нищо.
Ако
учителят
въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее.
Злото по никой начин не може да се победи със зло. Само любовта побеждава. Толстой казва: „Да възпитаваш,значи да въздействаш върху сърцето.“3) Е добре, ако заплашваш детето, то заключва своето сърце, то скрива вече за напред своето сърце от тебе, то не позволява вече да проникваш навътре в него, и тогаз ти вече не можеш да му въздействаш възпитателно. Ти, може би, ще можеш да го дресираш, но не и да го възпитаваш. Тогаз вече всички твои педагогически принципи са безсилни.
към текста >>
Не трябва да има стена между
учителя
и ученика.
Както наказанието е терор, така също и наградата е косвен терор, понеже тогаз караме учениците да вършат доброто от желание да получат награда, а не от любов, от влечение към самото добро. Чрез системата на наградите ние ще получим фалшиви характери. Но ние като се обявяваме против наградите изобщо, обявяваме ме се против тези награди, които се дават поради извършване на добро или неизвършване на зло. А съвсем друго нещо е, когато се награждават всички ученици независимо от техния успех и дела, само като проява на нашата любов към тях. Такива награди имат, разбира се, друг характер.
Не трябва да има стена между
учителя
и ученика.
Отношенията помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни. За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален учител. Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка. Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто. Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала.
към текста >>
За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален
учител
.
Но ние като се обявяваме против наградите изобщо, обявяваме ме се против тези награди, които се дават поради извършване на добро или неизвършване на зло. А съвсем друго нещо е, когато се награждават всички ученици независимо от техния успех и дела, само като проява на нашата любов към тях. Такива награди имат, разбира се, друг характер. Не трябва да има стена между учителя и ученика. Отношенията помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни.
За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален
учител
.
Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка. Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто. Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали. Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея.
към текста >>
Този
учител
преподавал в едно село заедно с една
учителка
.
А съвсем друго нещо е, когато се награждават всички ученици независимо от техния успех и дела, само като проява на нашата любов към тях. Такива награди имат, разбира се, друг характер. Не трябва да има стена между учителя и ученика. Отношенията помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни. За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален учител.
Този
учител
преподавал в едно село заедно с една
учителка
.
Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто. Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали. Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея. Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката.
към текста >>
Той стоял
учител
в това село само една година; взел първо и трето отделение, а
учителката
второ и четвърто.
Такива награди имат, разбира се, друг характер. Не трябва да има стена между учителя и ученика. Отношенията помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни. За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален учител. Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка.
Той стоял
учител
в това село само една година; взел първо и трето отделение, а
учителката
второ и четвърто.
Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали. Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея. Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава.
към текста >>
Учителката
държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала.
Не трябва да има стена между учителя и ученика. Отношенията помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни. За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален учител. Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка. Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто.
Учителката
държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала.
А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали. Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея. Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра.
към текста >>
А
учителят
бил много добър към децата, и те го обикнали.
Отношенията помежду им трябва да бъдат приятелски, братски, другарски, задушевни. За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален учител. Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка. Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто. Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала.
А
учителят
бил много добър към децата, и те го обикнали.
Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея. Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра. При нея учениците стояли мирно, като кукли.
към текста >>
Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към
учителката
, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея.
За да илюстрирам казаното, ще приведа един случай, който ми е разказан от един първоначален учител. Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка. Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто. Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали.
Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към
учителката
, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея.
Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра. При нея учениците стояли мирно, като кукли. В класната стая царувала мъртва тишина.
към текста >>
Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не
учителката
.
Този учител преподавал в едно село заедно с една учителка. Той стоял учител в това село само една година; взел първо и трето отделение, а учителката второ и четвърто. Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали. Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея.
Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не
учителката
.
Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра. При нея учениците стояли мирно, като кукли. В класната стая царувала мъртва тишина. При учителя било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни.
към текста >>
Дисциплината при
учителката
била много добра.
Учителката държала своите деца много строго, често ги биела и им се карала. А учителят бил много добър към децата, и те го обикнали. Веднъж, когато временно неговите отделения преминали към учителката, от 40 деца в тези отделения останали само 10, — останалите напуснали, уплашени от нея. Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава.
Дисциплината при
учителката
била много добра.
При нея учениците стояли мирно, като кукли. В класната стая царувала мъртва тишина. При учителя било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни. Децата при учителката били съвсем слаби по успех. Това констатирал и самият околийски инспектори при ревизиите си.
към текста >>
При
учителя
било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни.
Той после с голям труд ги върнал като им казал, че за напред той ще им преподава, а не учителката. Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра. При нея учениците стояли мирно, като кукли. В класната стая царувала мъртва тишина.
При
учителя
било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни.
Децата при учителката били съвсем слаби по успех. Това констатирал и самият околийски инспектори при ревизиите си. Даже някои от нейните деца, поради нагрубяванията няколко години наред, станали идиоти, смахнати. Това не е чудно. Даже и да няма бой, който да причини мозъчно сътресение, всяка лоша дума, всяка грубост влияе и дава лоша форма на мозъка, причинява един вид израждане на мозъка.
към текста >>
Децата при
учителката
били съвсем слаби по успех.
Учениците се върнали, само като разбрали, че пак той ще им преподава. Дисциплината при учителката била много добра. При нея учениците стояли мирно, като кукли. В класната стая царувала мъртва тишина. При учителя било по-свободно, дисциплината не била толкоз голяма, но всички деца са били силни по успех и радостни.
Децата при
учителката
били съвсем слаби по успех.
Това констатирал и самият околийски инспектори при ревизиите си. Даже някои от нейните деца, поради нагрубяванията няколко години наред, станали идиоти, смахнати. Това не е чудно. Даже и да няма бой, който да причини мозъчно сътресение, всяка лоша дума, всяка грубост влияе и дава лоша форма на мозъка, причинява един вид израждане на мозъка. Това е много естествено.
към текста >>
Веднъж
учителят
закъснял няколко минути, понеже имал друга работа.
Това не е чудно. Даже и да няма бой, който да причини мозъчно сътресение, всяка лоша дума, всяка грубост влияе и дава лоша форма на мозъка, причинява един вид израждане на мозъка. Това е много естествено. Естествената сряда за детето е любовната атмосфера, думи на симпатия. Когато няма тази атмосфера, бедното дете страда, като растение лишено от слънце.
Веднъж
учителят
закъснял няколко минути, понеже имал друга работа.
Учителката влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат. След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи. След малко дохожда учителят в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая. Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях.
към текста >>
Учителката
влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат.
Даже и да няма бой, който да причини мозъчно сътресение, всяка лоша дума, всяка грубост влияе и дава лоша форма на мозъка, причинява един вид израждане на мозъка. Това е много естествено. Естествената сряда за детето е любовната атмосфера, думи на симпатия. Когато няма тази атмосфера, бедното дете страда, като растение лишено от слънце. Веднъж учителят закъснял няколко минути, понеже имал друга работа.
Учителката
влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат.
След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи. След малко дохожда учителят в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая. Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина.
към текста >>
След малко дохожда
учителят
в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая.
Естествената сряда за детето е любовната атмосфера, думи на симпатия. Когато няма тази атмосфера, бедното дете страда, като растение лишено от слънце. Веднъж учителят закъснял няколко минути, понеже имал друга работа. Учителката влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат. След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи.
След малко дохожда
учителят
в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая.
Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина. Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би учителката“, „и мен ме би“ и пр. Децата се страхували от учителката ; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души.
към текста >>
Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би
учителката
“, „и мен ме би“ и пр.
След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи. След малко дохожда учителят в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая. Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина.
Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би
учителката
“, „и мен ме би“ и пр.
Децата се страхували от учителката ; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души. На хорото когато срещали учителката, всички деца се разбягвали като от страшно привидение, а когато срещали учителя, всички го заобикаляли, скачали върху му и му разправяли радостно това, което ги интересувало. И той им разправял интересни неща. Селяните се чудели и казвали, че такъв учител са нямали до сега. Те се чудели, как той привлича децата.
към текста >>
Децата се страхували от
учителката
; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души.
След малко дохожда учителят в училище; в салона на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая. Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина. Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би учителката“, „и мен ме би“ и пр.
Децата се страхували от
учителката
; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души.
На хорото когато срещали учителката, всички деца се разбягвали като от страшно привидение, а когато срещали учителя, всички го заобикаляли, скачали върху му и му разправяли радостно това, което ги интересувало. И той им разправял интересни неща. Селяните се чудели и казвали, че такъв учител са нямали до сега. Те се чудели, как той привлича децата. И той с тази любов ги е заинтересувал и по предметите.
към текста >>
На хорото когато срещали
учителката
, всички деца се разбягвали като от страшно привидение, а когато срещали
учителя
, всички го заобикаляли, скачали върху му и му разправяли радостно това, което ги интересувало.
Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина. Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би учителката“, „и мен ме би“ и пр. Децата се страхували от учителката ; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души.
На хорото когато срещали
учителката
, всички деца се разбягвали като от страшно привидение, а когато срещали
учителя
, всички го заобикаляли, скачали върху му и му разправяли радостно това, което ги интересувало.
И той им разправял интересни неща. Селяните се чудели и казвали, че такъв учител са нямали до сега. Те се чудели, как той привлича децата. И той с тази любов ги е заинтересувал и по предметите. Значи, добрият успех се постига също чрез любовта.
към текста >>
Селяните се чудели и казвали, че такъв
учител
са нямали до сега.
Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина. Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би учителката“, „и мен ме би“ и пр. Децата се страхували от учителката ; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души. На хорото когато срещали учителката, всички деца се разбягвали като от страшно привидение, а когато срещали учителя, всички го заобикаляли, скачали върху му и му разправяли радостно това, което ги интересувало. И той им разправял интересни неща.
Селяните се чудели и казвали, че такъв
учител
са нямали до сега.
Те се чудели, как той привлича децата. И той с тази любов ги е заинтересувал и по предметите. Значи, добрият успех се постига също чрез любовта. Смятането е сравнително по-сух и по-мъчен предмет за учениците. И самият учител нямал наклонност към математиката.
към текста >>
И самият
учител
нямал наклонност към математиката.
Селяните се чудели и казвали, че такъв учител са нямали до сега. Те се чудели, как той привлича децата. И той с тази любов ги е заинтересувал и по предметите. Значи, добрият успех се постига също чрез любовта. Смятането е сравнително по-сух и по-мъчен предмет за учениците.
И самият
учител
нямал наклонност към математиката.
Веднъж когато той им предавал по смятане, всички толкоз се заинтересували, че казали: „подир обяд да имаме пак смятане“. Гореспоменатият учител изглежда, че е бил роден за такъв. Когато той напущал селото, всички ученици молели да им бъде учител и за следващата година. И после той постоянно им пращал илюстровани картички и книжки. Всичко гореказано се отнася не само за първоначалните училища, но и за гимназиите и за университета.
към текста >>
Гореспоменатият
учител
изглежда, че е бил роден за такъв.
И той с тази любов ги е заинтересувал и по предметите. Значи, добрият успех се постига също чрез любовта. Смятането е сравнително по-сух и по-мъчен предмет за учениците. И самият учител нямал наклонност към математиката. Веднъж когато той им предавал по смятане, всички толкоз се заинтересували, че казали: „подир обяд да имаме пак смятане“.
Гореспоменатият
учител
изглежда, че е бил роден за такъв.
Когато той напущал селото, всички ученици молели да им бъде учител и за следващата година. И после той постоянно им пращал илюстровани картички и книжки. Всичко гореказано се отнася не само за първоначалните училища, но и за гимназиите и за университета. Какво трябва да бъде отношението на учениците към изучаваните предмети? Коя е тайната за събуждане интерес у ученика?
към текста >>
Когато той напущал селото, всички ученици молели да им бъде
учител
и за следващата година.
Значи, добрият успех се постига също чрез любовта. Смятането е сравнително по-сух и по-мъчен предмет за учениците. И самият учител нямал наклонност към математиката. Веднъж когато той им предавал по смятане, всички толкоз се заинтересували, че казали: „подир обяд да имаме пак смятане“. Гореспоменатият учител изглежда, че е бил роден за такъв.
Когато той напущал селото, всички ученици молели да им бъде
учител
и за следващата година.
И после той постоянно им пращал илюстровани картички и книжки. Всичко гореказано се отнася не само за първоначалните училища, но и за гимназиите и за университета. Какво трябва да бъде отношението на учениците към изучаваните предмети? Коя е тайната за събуждане интерес у ученика? Училищната работа в съгласие с детската природа.
към текста >>
Учителската
личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети.
Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто. Този пример показва, че не винаги заплашването с по-слаба бележка и с наказание е фактор за научване на уроците. В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно училище. Всичко, което става в училище, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика.
Учителската
личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети.
Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка.
към текста >>
Тук освен личността на
учителя
, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в училището и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа.
Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка. Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка. Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците.
Тук освен личността на
учителя
, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в училището и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа.
От няколко века насам педагозите като Каменски, Русо, Песталоци и пр. постоянно казват, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. За да се осъществят всички тези пожелания за възпитание съгласно с детската природа, нужно е действително познание на последната. Какви грешки могат да станат, ако не се знае детската природа, аз разглеждам по-долу при главите „Обучение по естествознание“, „Обучение по математика“, „Религиозно възпитание“ и пр. Тогаз ще стане ясно, как окултизмът се явява плодотворен при разрешаване на този тъй важен въпрос: обучение в съгласие с детската природа.
към текста >>
Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми
учителят
да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси.
В всички области на училищната дейност ние можем да дадем възможност на детето да твори. Между другото, и при обучението по естествознание. При днешния начин на преподаване на естествознанието това не се постига. Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност. Но последният принцип се прилага в много слаба степен.
Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми
учителят
да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси.
Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили. Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището. Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр. Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели.
към текста >>
То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава
учителят
.
Некои от тези машини и апарати сам той трябва да си ги приготви, а не да му се дават готови. По аналогичен начин може да става обучението по химия И така, обучението по цялото естествознание ще се постави на съвсем други основи. Обучението по естествознание ще се основава на труда, на активността на самото дете. А какво се прави сега? Ученикът днес е най пасивното лице на света.
То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава
учителят
.
Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава учителят. В това се състои неговата активност. В новото училище ученикът ще намира познанията по възможност сам. Но по-голямата част от този труд, въведен в училището, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото. Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото училище. Това.
към текста >>
Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава
учителят
.
По аналогичен начин може да става обучението по химия И така, обучението по цялото естествознание ще се постави на съвсем други основи. Обучението по естествознание ще се основава на труда, на активността на самото дете. А какво се прави сега? Ученикът днес е най пасивното лице на света. То трябва да стои замръзнало на мястото си много часове през деня и да гълта знанията, които му дава учителят.
Най-многото, което може да направи, е да отговори на въпросите, които му задава
учителят
.
В това се състои неговата активност. В новото училище ученикът ще намира познанията по възможност сам. Но по-голямата част от този труд, въведен в училището, не трябва да бъде така да се каже излишен за света; той трябва да се извършва със съзнанието, че чрез него се принася полза на цялото. Напр., продуктите от градинската или полската работа на ученика ще ползват самото училище. Това. съзнание, че той работи нещо, полезно за всички, има голямо възпитателно значение.
към текста >>
Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от
учителя
.
По тях те има специална глава към края на настоящата статия. Цялата естествена история представлява разкошна сума от факти, които могат да се използват като символи на вечните духовни истини. Като примери, аз тук ще приведа само няколко от тези факти. С тези примери аз само искам да уясня методът. По-нататъшното разработване на предмета може да стане в специална статия.
Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от
учителя
.
Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории. Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения.
към текста >>
Вдлъбнат корем добър
учител
.
— Наведен гръб — вгрижен човек. Широк гръб — силен човек. Космат гръб — голям сластец. * 27. — Едър корем — горд глупец.
Вдлъбнат корем добър
учител
.
Издаден корем — лош характер. * 28. — Едри страни —клонеж към пир. Обли бедра — потаен хитрец. Едри колена — в неволи слаб.
към текста >>
Религията на Юлияна, чийто
учител
беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда.
След погинването на Хипация (Хипатия) в Александрия, православното християнство тури ръка на Плотин и съчиненията му. Тази борба стана в края по-скоро борба между християнството и по-послешните гръцки философи с неоплатоническите си концепции, отколкото борби между християнството и езическия Рим. Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога. Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните.
Религията на Юлияна, чийто
учител
беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда.
Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год.
към текста >>
За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък интуитивните способности на
учителя
си Парацелзус.
По същия метод злото може да бъде променено в добро чрез силата на вярата. Небето е една нива, в която човешкото въображение хвърля своите семена“. В този единствен пасаж от Парацелзуса се намира и философията на астрологията, и доказателството за ефикасността на молитвата. Казах, че той бе баща на хомеопатията. Също така той бе баща и на една, развила се по-късно, школа на животинския магнетизъм, която бе основана във Франция през последните години на осемнадесетия век и началото на която винаги се свързва с името на Месмер.
За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък интуитивните способности на
учителя
си Парацелзус.
Но възкръснало вече, магнетическото лечение, при тогавашните неблагоприятни условия бе предназначено да играе много по-голяма роля в бъдещето на медицинското изкуство, отколкото в миналото. Като смятам Паралелзуса за пионер на всички тези движения, едва ли ще бъде изненада ако се каже, че той бе един от първите церители чрез вярата, и от най-великите. „Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото тяло. Всички магически процеси са основани на вярата. Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Толев: На
Учителя
.
Списанието в PDF Година 1, Брой 8 (1 януари 1920 г.) 1. Борби и насилия. — Стачките у нас — Вътрешен мир ....... 2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив.
Толев: На
Учителя
.
2) Забравени страници, . стихове от г-ца Олга Славчева: I. Признание. II. Просяци. III. Към новата година. IV. Нощен час.
към текста >>
Великият
Учител
Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият
учител
, Христос, а всинца вие братя сте“[1].
И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта.
Великият
Учител
Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият
учител
, Христос, а всинца вие братя сте“[1].
От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората. Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство. А за да работи, да помага и се пожертва за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство на мировата любов, без което е немислим никакъв смислен живот на земята и никакво развитие. С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта!
към текста >>
Из „Трепети на една душа“ НА
УЧИТЕЛЯ
Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина!
статията на Б. Боев „Окултизъм и възпитание - Неотложна училищна реформа“. [4] Вж. „Синархия“ - статии в кн. 1,2 и 3 на списанието.
Из „Трепети на една душа“ НА
УЧИТЕЛЯ
Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина!
* Как твойта благост чудна сърцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! * И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... * Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърце?... Иван Толев НОВА ЕСТЕТИКА ЗАБРАВЕНИ СТРАНИЦИ * * * ПРИЗНАНИЕ Пред милото дете невинно виновна аз стоя, и в чистия му поглед право не мога да се взра.
към текста >>
Учителят
кара учениците да дигнат някоя голяма буца пръст.
— Когато есенно време учениците се изведат всред природата, могат да се накарат да обърнат внимание на листата. Това явление може да се използва, за да добият първо понятие за великия закон на прераждането, чрез който се развива човешката душа. Листата окапват есенно време, но на пролет те отново се появяват. 2. Езикът на житния стрък покарал под буца пръст. Учениците се извеждат есенно време на разходка, за да видят засетите ниви, Те констатират, че много от тях са се вече раззеленили.
Учителят
кара учениците да дигнат някоя голяма буца пръст.
Някое зърно, което случайно е попаднало под буцата, пак е поникнало, само че с бледожълт цвят, с болнав изглед. Тогаз учениците ще схванат, че светлината е необходима за растенията и че, без нея, те стават хилави, бледожълти, израждат се. От там вече лесно учениците могат да намерят езикът на този житен стрък. Той ни казва, когато минаваме покрай него: „човече, и твоята душа има нужда като мен от слънце. Тя трябва да бъде огряна от лъчите на духовната светлина.
към текста >>
— Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз
учителят
може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката.
Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката.
— Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз
учителят
може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката.
Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове.
към текста >>
Трендафил (Rosa centifolia), — Когато някой ученик донесе в клас трендафил или при друг подходен случай,
учителят
ще разправи на учениците за езика на трендафила.
Значи, при глухарчето е осъществено единството. В бъдеще, в следната, шестата култура, ще бъде осъществено общочовешкото братство и единство, а още по-добре в шестата раса. Но това, което човечеството за напред ще осъществява, глухарчето го е осъществило още сега. Ето защо глухарчето ни казва: „човече, вземи пример от мен, и работи с всички сили, за да настане по-скоро общочовешкото братство и единство на земята. Не се примирявай със сегашната действителност, но бъди борец за бъдещата велика култура на братството и единството“. 12.
Трендафил (Rosa centifolia), — Когато някой ученик донесе в клас трендафил или при друг подходен случай,
учителят
ще разправи на учениците за езика на трендафила.
Разбира се, както винаги, така и сега, учениците първом ще наблюдават трендафила. Ще го изучат от гледна точка на естествената история. Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика. Розовият цвят е символ на божествената любов. Това е една от най-висшите бои.
към текста >>
У Толстой дошла веднъж една
учителка
от Н-ска губерния.
2) Те говорят против религиозното обучение, понеже досега то е служило на господстващите класи да приспиват масите. И тяхното отрицание на религията трябва да се счита като реагиране против това злоупотребление. Но днес религиозното възпитание не трябва да служи на интересите на господстващите класи, за приспиване на масите. При религиозното възпитание трябва да се имат пред вид само интересите на детската душа. Значението на религиозното възпитание в човешкия живот е схванато добре от Толстоя.
У Толстой дошла веднъж една
учителка
от Н-ска губерния.
Поговорила насаме с Толстоя. Тя прочела с глас в трапезарията дневника на своите училищни знания, от който се виждало, че тя внушава на децата вредата от ракията, виното и тютюна. Като прочела дневника, след чая, Толстой й казал, че е жално, дето в нейното училище при нейните големи усилия и големи умствени сили няма религиозна основа. „Това, което вие говорите за ракията, за тютюна, казал й Лев Толстой, е много хубаво, но то няма да се задържи. Тези частни правила ся.
към текста >>
обед аз бях в една градина от
учители
и студенти.
Но да хулиш, да псуваш - това не разбирам. Как можеш да оправдаеш това свое поведение? Но аз ти заявявам: бъди внимателен, друг път да не повтаряш такива хули и псувни, защото живеем в нови времена, в които законът за възмездието много бърже действа. На такива „хергелета“ като тебе, много скоро им слагат по един кюстек, та да не ритат... — Разделихме се. Същия ден сл.
обед аз бях в една градина от
учители
и студенти.
Между нас беше и нашия съчувственник И Д. И още с пристигането си при нас Б. се обръща към него с думите: „Абе И., ти имаш ли кюстек? “ „Какъв кюстек? “ „Питай Т-в, той ще ти каже.
към текста >>
12)
Учител
и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто.
Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена.
12)
Учител
и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто.
Цената па този том е 12 лв. Доставя се — София, ул. Опълч., 66. Препоръчваме най-горещо таза книга на всички българи. 2. Д-р А.
към текста >>
Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални
учители
, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека.
Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му.
Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални
учители
, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека.
От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас.
към текста >>
И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните
учители
и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура.
как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните
учители
и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура.
И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците,
учителите
, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците,
учителите
, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>
За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти,
учител
, съдия и пр.
Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари.
За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти,
учител
, съдия и пр.
- все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е.
към текста >>
Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха
Учителя
си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно.
Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части.
Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха
Учителя
си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно.
Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си.
към текста >>
Учителят
я видя да трепери.
Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . .
Учителят
я видя да трепери.
Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й. - Ако би знала божията дарба! Ако би могла да разбереш бездната на любовта, о жено! Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката. . .
към текста >>
Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на
Учителя
.
Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . .
Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на
Учителя
.
Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му. - Жено, каза й Той, иди повикай мъжа си и ела тук с него. - Аз нямам мъж, каза тя, навеждайки главата си със стеснение. А Исус подзе: Това, което казваш, е истина.
към текста >>
При тези думи грешницата, възбудена и светнала от радост, погледна
Учителя
в лицето, очи в очи, и тя викна в един славен възторг на вяра: - Ах, сега аз виждам, аз разбирам, Ти си пророк!
- Аз нямам мъж, каза тя, навеждайки главата си със стеснение. А Исус подзе: Това, което казваш, е истина. -—Ти нямаш мъж. Обаче, до сега си водила петима: ти предаде цвета на твоята младост на Тамара; публично си обичала Ноабаб; ти продаде целувките си на Бен-Зара; ти беше робинята на любовта на Елиезера; твоите устни са се запечатвали на устните на Манахела; и този, който сега има твоите знакове от любов, Ибрахим, не е твой мъж. Жено, ти каза истината.
При тези думи грешницата, възбудена и светнала от радост, погледна
Учителя
в лицето, очи в очи, и тя викна в един славен възторг на вяра: - Ах, сега аз виждам, аз разбирам, Ти си пророк!
И без да си вземе назад съсъда с вода, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула. Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде! “ . . . И хората, които я чуваха, се поглеждаха помежду си, покорени от тайната, и те не можаха да разберат свръхчовешката радост на леката жена, светият пламък, който искреше от очите й.
към текста >>
Тогаз учениците, които от далеч видеха коленичилата пред техния
Учител
, пристигнаха към кладенеца.
И без да си вземе назад съсъда с вода, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула. Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде! “ . . . И хората, които я чуваха, се поглеждаха помежду си, покорени от тайната, и те не можаха да разберат свръхчовешката радост на леката жена, светият пламък, който искреше от очите й.
Тогаз учениците, които от далеч видеха коленичилата пред техния
Учител
, пристигнаха към кладенеца.
Те бяха смаяни от учудване, тъй както другите хора от Сихем; и преди даже да сложат провизиите си, те не можаха да се въздържат да не манифестират чувствата, които вълнуваха сърцето им. - О Учителю! Ти говореше с тази жена!! В тяхното възклицание имаше нещо като почитателно мъмрене. И тяхното смайване беше толкова дълбоко, колкото юдейските тълкуватели заявяваха, че е по-предпочтително да изгорят Закона, отколкото да се обясни той на една жена.
към текста >>
- О
Учителю
!
“ . . . И хората, които я чуваха, се поглеждаха помежду си, покорени от тайната, и те не можаха да разберат свръхчовешката радост на леката жена, светият пламък, който искреше от очите й. Тогаз учениците, които от далеч видеха коленичилата пред техния Учител, пристигнаха към кладенеца. Те бяха смаяни от учудване, тъй както другите хора от Сихем; и преди даже да сложат провизиите си, те не можаха да се въздържат да не манифестират чувствата, които вълнуваха сърцето им.
- О
Учителю
!
Ти говореше с тази жена!! В тяхното възклицание имаше нещо като почитателно мъмрене. И тяхното смайване беше толкова дълбоко, колкото юдейските тълкуватели заявяваха, че е по-предпочтително да изгорят Закона, отколкото да се обясни той на една жена. Прочее, тази жена беше от Самария! И тя беше една жена с леко поведение!
към текста >>
Но
Учителят
не пожела нищо да яде.
И тяхното смайване беше толкова дълбоко, колкото юдейските тълкуватели заявяваха, че е по-предпочтително да изгорят Закона, отколкото да се обясни той на една жена. Прочее, тази жена беше от Самария! И тя беше една жена с леко поведение! Исус, който познаваше мислите им и който знаеше, колко бяха отдалечени от истината, не отговори нищо. Тогава те сложиха пред нозете му Храната, която бяха донесли: сушени сливи от Бетулия, маслини от древната Терса и грозде от могилите на Хебал, една малка делва овче мляко и два пшенични хляба.
Но
Учителят
не пожела нищо да яде.
— Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя.
към текста >>
“ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на
Учителя
.
Тогава те сложиха пред нозете му Храната, която бяха донесли: сушени сливи от Бетулия, маслини от древната Терса и грозде от могилите на Хебал, една малка делва овче мляко и два пшенични хляба. Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие?
“ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на
Учителя
.
Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза.
към текста >>
На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски
учители
: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“.
Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот.
На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски
учители
: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“.
И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца.
към текста >>
За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение:
учителят
влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти.
Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка.
За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение:
учителят
влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти.
На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд.
към текста >>
Учителят
, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система.
Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка. За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти. На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час.
Учителят
, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система.
Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд. Това е добре, но даже то да се постигне, а всичко друго си остане същото, пак няма да бъде достатъчно, тогаз пак ще кажем, че училището е на фалшиви основи. Нужни са още по-коренни реформи в училището.
към текста >>
Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура
Поучителни
са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски.
Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота.
Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура
Поучителни
са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски.
Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно.
към текста >>
Представете си, днес повечето съдии,
учители
, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото.
Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота.
Представете си, днес повечето съдии,
учители
, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото.
Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота. Окултизмът не е само теория, но и практика. Ако погледне.м практически на въпроса, трябва да кажем, че окултизмът е н у ж д е н на всеки гражданин. за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони. Той ще научи чрез окултизма, че висша правда царува непоколебимо в света.
към текста >>
Когато държавниците, съдиите, адвокатите,
учителите
, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура.
Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот.
Когато държавниците, съдиите, адвокатите,
учителите
, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура.
За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света.
към текста >>
По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото
учителство
назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището.
В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото.
По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото
учителство
назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището.
Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче.
към текста >>
Учителят
трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т. е.
Канализиране на детската енергия В детето лежи грамадна енергия. Сама по себе си тази енергия е полезна. Ако има оплакване, то е от направлението, което е взела енергията. Ролята на възпитателя сега не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи възпитателят, то е само да й даде направление.
Учителят
трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т. е.
превръщане на духовните сили една в друга. Лошо е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тази енергия непременно се проявява. И ако не се прояви в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо направление.
към текста >>
„
Учителска
мисъл“, год 1., кн, I).
Канализирането ще се постигне още и чрез поглъщане вниманието и интереса на ученика чрез разни дружества и кръжоци. Ще се даде възможност на ученика в тези дружества да твори, да разисква и пр. На ученическите дружества и кръжоци по никой начин не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат. Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис.
„
Учителска
мисъл“, год 1., кн, I).
Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища. Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои учители), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр. Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг начин: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности. Това е най-сигурният начин за премахване на злите наклонности.
към текста >>
Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои
учители
), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр.
Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис. „Учителска мисъл“, год 1., кн, I). Даже, според мен, в горните класове ученически дружества със своите реферати трябва да заемат видно место в ученическия живот. Те трябва да бъдат един от най-важните фактори в ученическия живот в горните класове на средните училища.
Даже учениците при едно средно училище, ако искат, могат да имат свое списание (разбира се, издавано по съветите на някои
учители
), в което ще се поместват по-важните ученически реферати, четени в училището, после някои разкази, стихове от ученици в училището, после хроники за живота на есперантското, въздържателното и други дружества в училището и пр.
Ако искаме да резюмираме с няколко думи, какво ще каже канализиране на детската енергия, ще кажем: Не направо да се борим със злите наклонности на детето, чрез потискане, сподавяне и наказания, но по друг начин: чрез развитие у него на добри стремежи и наклонности. Това е най-сигурният начин за премахване на злите наклонности. Създай на учениците благородна дейност. Ангажирай всичкия им интерес в тая дейност. (Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2.
към текста >>
Разговарянето с първите е
поучително
, а с вторите само забавно.
Главно качество на такива хора е да схващат всичко по материалистичен, начин т. е. да снемат всичко на нивото на обикновеното, полезното, практичното. Според това, те клонят към онзи вид изкуства, които не се основават на вдъхновение и поезия. Те проявяват сръчност към много неща, но рядко постигат особено съвършенство, благодарение на голямото си равнодушие, което им е присъщо. Хора с несмесена ръка имат повече силен, отколкото всестранен интелект, когато у тези със смесената е обратното.
Разговарянето с първите е
поучително
, а с вторите само забавно.
Една добра възпитателна метода би допринесла много за отстранение на недостатъците на този тип хора. Да вземем за пример на смесена ръка най-първо една артистично-елементарна ръка. Такава ръка (сравни фиг. 59) се отличава с по-голяма дебелина и по-слаба гъвкавост, отколкото чисто артистическата, но не притежава особената коравина и прекомерна големина и плътност на елементарната, пръстите й са все още големи и обикновено съвсем възловати; също и палецът е голям.Грубите линии и нехубавото впечатление, което правят тези ръце, отгатват един интелект, посветен на съвсем обикновени неща. Притежателят на такъв тип ръце проявява некрасиви качества, преди всичко егоизъм и алчност.Тези ръце се отварят трудно, а се затварят леко.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни
учители
и свещеници?
Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки?
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни
учители
и свещеници?
Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
към текста >>
Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или
Учители
, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си.
Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение. Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал.
Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или
Учители
, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си.
Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете. Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик. През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили.
към текста >>
Защо
учителят
трябва да знае окултизма?
Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия.
Защо
учителят
трябва да знае окултизма?
От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех. Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява. После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие.
към текста >>
От всичко гореказано е ясно, че
учителят
трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика.
Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма?
От всичко гореказано е ясно, че
учителят
трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика.
Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех. Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява. После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие. Познаването на тези, периоди е от голяма важност.
към текста >>
Доверие на
учителя
в силите на детската душа — това е първото условие за успех.
Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа.
Доверие на
учителя
в силите на детската душа — това е първото условие за успех.
Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява. После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие. Познаването на тези, периоди е от голяма важност. Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин. Да вземем за пример паметта.
към текста >>
Защото само като има доверие в тях,
учителят
ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява.
А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех.
Защото само като има доверие в тях,
учителят
ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява.
После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие. Познаването на тези, периоди е от голяма важност. Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин. Да вземем за пример паметта. Седалище на паметта е етерното тяло, а етерното тяло се намира в периода на своето оформяване между 7.
към текста >>
После
учителят
трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие.
Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех. Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява.
После
учителят
трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие.
Познаването на тези, периоди е от голяма важност. Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин. Да вземем за пример паметта. Седалище на паметта е етерното тяло, а етерното тяло се намира в периода на своето оформяване между 7. и 14.
към текста >>
Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване
учителят
ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин.
Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех. Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява. После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие. Познаването на тези, периоди е от голяма важност.
Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване
учителят
ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин.
Да вземем за пример паметта. Седалище на паметта е етерното тяло, а етерното тяло се намира в периода на своето оформяване между 7. и 14. година Ако се работи изкуствено от страна на възпитателя за развитието на детската памет преди 7-та година, то детето може би ще блесне с чудесна памет, но това ще бъде временно. Това блясване скоро ще се последва от едно изтощение и угасване на рано проявената дарба.
към текста >>
А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на
учителя
.
Една важна точка във възпитанието е тяхното задоволяване. Ако запознаем ученика с всички важни факти на химията, физиката, биологията, минералогията и пр. с помощта на трудовия принцип, въведен в училището, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми. Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони.
А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на
учителя
.
От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако учителят не притежава действителни познания по окултизма. Най-после, чрез окултизмът учителят ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него. Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни? Всичко гореказано се отнася и до родителите. Не е случайно, дето една детска душа е въплътена в това или онова семейство.
към текста >>
От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако
учителят
не притежава действителни познания по окултизма.
Ако запознаем ученика с всички важни факти на химията, физиката, биологията, минералогията и пр. с помощта на трудовия принцип, въведен в училището, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми. Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони. А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на учителя.
От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако
учителят
не притежава действителни познания по окултизма.
Най-после, чрез окултизмът учителят ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него. Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни? Всичко гореказано се отнася и до родителите. Не е случайно, дето една детска душа е въплътена в това или онова семейство. За родителите трябва да е ясно, че връзките между децата и тях са може-би много стари.
към текста >>
Най-после, чрез окултизмът
учителят
ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него.
с помощта на трудовия принцип, въведен в училището, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми. Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони. А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на учителя. От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако учителят не притежава действителни познания по окултизма.
Най-после, чрез окултизмът
учителят
ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него.
Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни? Всичко гореказано се отнася и до родителите. Не е случайно, дето една детска душа е въплътена в това или онова семейство. За родителите трябва да е ясно, че връзките между децата и тях са може-би много стари. Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано.
към текста >>
„Съзнание“, орган на българския
учителски
съюз.
Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха. Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“. Заключение От в.
„Съзнание“, орган на българския
учителски
съюз.
брой 13. от 20 декември 1919. година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI. 1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“.
към текста >>
година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско
учителско
дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI.
Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“. Заключение От в. „Съзнание“, орган на българския учителски съюз. брой 13. от 20 декември 1919.
година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско
учителско
дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI.
1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр.
към текста >>
учителят
Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“.
„Съзнание“, орган на българския учителски съюз. брой 13. от 20 декември 1919. година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI. 1919 год.
учителят
Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“.
Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима.
към текста >>
Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред
учителството
в това направление.
от 20 декември 1919. година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI. 1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало.
Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред
учителството
в това направление.
Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници.
към текста >>
Трябва цялото
учителство
, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр.
година се учим, че в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI. 1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление.
Трябва цялото
учителство
, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр.
да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока. Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците.
към текста >>
да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички
учители
, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока.
1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр.
да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички
учители
, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока.
Работата всред учителството е необходима. Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати.
към текста >>
Работата всред
учителството
е необходима.
учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр. да се заинтересува от окултизма и окултната педагогика.3) За целта е нужно предварително сближение на всички учители, съчувственици на окултизма, които могат да почнат една организирана работа в тая посока.
Работата всред
учителството
е необходима.
Тая работа е една от най-ценните. Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати. Нейният опит, да се приложи окултизмът във възпитанието, е първият.
към текста >>
За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един
учител
повече от 25 ученика. П.
Така се погребват маса таланти. А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък. За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая.
За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един
учител
повече от 25 ученика. П.
Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа.
към текста >>
Търси
Учителя
.
* С дружен труд — туй мощно средство — да засилим любовта; да добием съвършенство — ето, туй ни е целта! Ямбол, 4. II. 1920 г. К. Из „Скъпоценните камъни на Изток“ Стани! Събуди се!
Търси
Учителя
.
Бди и чакай! Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него. Но който веднъж Го е видял, Него, Който няма име, Който е невидим, неосезаем, безплътен, неизменен, непостижим, без начало и без край, по-висок от висините и по-дълбок от дълбините, той е спасен. Смъртта няма повече власт над него. Мъдрите хора са подобни на светилници.
към текста >>
Учител
без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати.
Праведният и свят живот е по-добър от всички скъпоценни камъни. Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с любов: такъв е законът. Венецът на нашите страдания ни говори за далечните радости. Душата зрее със сълзи. Който през живота си не е вкусил от твоя хляб, той не ще си спомни за тебе след твоята смърт.
Учител
без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати.
Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта. Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си. Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна. Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове.
към текста >>
„Моята последна песен“
Учителят
ми по музика се връщаше от Германия и семейството му го вече очакваше.
в 4 часа сл. обед. Сбогом! “ Същата нощ, но в час по-ранен от тоя на мама, и г-жа Д. сънувала сестра ми да се сбогува с нея, като й казала същото, що каза мен. Тя и там държала в ръце букет алени макове.
„Моята последна песен“
Учителят
ми по музика се връщаше от Германия и семейството му го вече очакваше.
Една нощ аз сънувах, че го чакам за урокът си. Той влиза в стаята мрачен, тъжен п ми казва: „днес ти няма да свириш; остави ме аз да ти посвиря. да ти посвиря за последен път — моята последна песен . . . .“ И като седна на органа, засвирва наизуст някаква своя фантазия: нещо тъй дълбоко, тъй тъжно, тъй сърцераздирателно. мъчително п нервно, че покъса сърцето ми.
към текста >>
нито даже в сълзите що лее... И аз се облях в мъчителни сълзи и през тях цяла изтръпнала аз следях
учителя
, който продължаваше да свири своята „последна песен“.
Той влиза в стаята мрачен, тъжен п ми казва: „днес ти няма да свириш; остави ме аз да ти посвиря. да ти посвиря за последен път — моята последна песен . . . .“ И като седна на органа, засвирва наизуст някаква своя фантазия: нещо тъй дълбоко, тъй тъжно, тъй сърцераздирателно. мъчително п нервно, че покъса сърцето ми. В тая „песен“ се чуваха воплите на една душа, която и плаче, и роптае по нещо много желано, но несбъднато, душа, която не намира облекчение тя, нищо.
нито даже в сълзите що лее... И аз се облях в мъчителни сълзи и през тях цяла изтръпнала аз следях
учителя
, който продължаваше да свири своята „последна песен“.
Полека-лека той стана все по-мрачен. додето най-сетне се превърна в облак — дим и изчезна. В мъка аз се събудих. При първия случай, един ден след това. аз отидох у домашните му.
към текста >>
Да чуя имат ли вести от
учителя
ми.
Полека-лека той стана все по-мрачен. додето най-сетне се превърна в облак — дим и изчезна. В мъка аз се събудих. При първия случай, един ден след това. аз отидох у домашните му.
Да чуя имат ли вести от
учителя
ми.
Току-що бяха получили телеграма. че предишната нощ. по погрешка. той е бил убит в Русия — на път за България. Пророчески сън Като ученичка в странство, бях в един пансион.
към текста >>
Тя ми казва да бързам долу, защото ме вика една от
учителките
, за да й помогна в нещо. Отидох.
по погрешка. той е бил убит в Русия — на път за България. Пророчески сън Като ученичка в странство, бях в един пансион. Една нощ, през изпитната седмица, сънувах. че преди почване на писмения екзамен по френска литература, аз бегло повтарям, материала, и точно дохождам, до писателя, когото най-малко познавам, и тогава в спалнята ми влиза една от пансионерките (с която малко дружах), облечена в съвършено нова розова блуза.
Тя ми казва да бързам долу, защото ме вика една от
учителките
, за да й помогна в нещо. Отидох.
По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката. После, учителката ме спря до вратата, като настоя да забележа добре фигурите столовете, защото утре сама ще ги реда по същия начин. След това аз бърже изкачих стълбата нагоре, за да ида и повторя френския писатели. Но точно в това време звънецът бие. и аз не успявам да повторя писателя.
към текста >>
После,
учителката
ме спря до вратата, като настоя да забележа добре фигурите столовете, защото утре сама ще ги реда по същия начин.
Пророчески сън Като ученичка в странство, бях в един пансион. Една нощ, през изпитната седмица, сънувах. че преди почване на писмения екзамен по френска литература, аз бегло повтарям, материала, и точно дохождам, до писателя, когото най-малко познавам, и тогава в спалнята ми влиза една от пансионерките (с която малко дружах), облечена в съвършено нова розова блуза. Тя ми казва да бързам долу, защото ме вика една от учителките, за да й помогна в нещо. Отидох. По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката.
После,
учителката
ме спря до вратата, като настоя да забележа добре фигурите столовете, защото утре сама ще ги реда по същия начин.
След това аз бърже изкачих стълбата нагоре, за да ида и повторя френския писатели. Но точно в това време звънецът бие. и аз не успявам да повторя писателя. Сънят ми направи силно впечатление. и затова на утрото аз бързах да повторя бегло другите поети, та да ми остане повече време за въпросния писатели.
към текста >>
Изтръпнах, а тя ми каза, че една от
учителките
ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох.
и аз не успявам да повторя писателя. Сънят ми направи силно впечатление. и затова на утрото аз бързах да повторя бегло другите поети, та да ми остане повече време за въпросния писатели. Но точно почвам него. па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън.
Изтръпнах, а тя ми каза, че една от
учителките
ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох.
Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища. Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой. т. е.
към текста >>
— Ако
учителката
мислеше от вечерта мен да повика на утрото, за да й помогна, то нейната мисъл да ми е предадена на сън, тя сигурно не знаеше, че на утрото случайно ще срещне именно тая моя съпансионерка.
Може би. и може не . . . Но какво ще каже науката за един сън. който предварително открива точно и във всички подробности всичко, що ще се случи на утрото?
— Ако
учителката
мислеше от вечерта мен да повика на утрото, за да й помогна, то нейната мисъл да ми е предадена на сън, тя сигурно не знаеше, че на утрото случайно ще срещне именно тая моя съпансионерка.
и нея да изпратя, за да ме повика, та и това да ми се предаде. Сигурно и посредницата не е мислила, че ще бъде изпратена. Тук. и в други подобни сънища, има нещо различно от „внушение“. — нещо, пред което това, що въобще наричаме „наука“, още немее, но разумният, мислещ човек не може повърхностно да пренебрегне, ни спокойно отмине. А и тоя род сънища имал свое разумно, не по-малко „научно“ обяснение .
към текста >>
Следователно политическите дейци, духовенството,
учителите
, съдиите и пр.
В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ.
Следователно политическите дейци, духовенството,
учителите
, съдиите и пр.
трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др. С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се убеди, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго. То трябва да бъде настолна книга във всяко семейство и да краси всяка училищна, читалищна и частна библиотека.
към текста >>
Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и
учителство
, с малки изключения, професорството, съдийството и пр.
Ония, които запишат най-малко 10 души абонати и изпратят сумата на тия десет абонаменти, имат прав, да получат едно годишно течение безплатно. Всички директори, училищни инспектори, читалища, настоятелства, шефове па административни и др. учреждения ще изпълнят, един дълг към съвестта си и към народа, ако запишат себе си, учрежденията и приятелите си за абонати на това толкова полезно списание, за да може то да се закрепи и да продължи излизането си дълги години. Истината, изобщо, си пробива път бавно. Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни.
Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и
учителство
, с малки изключения, професорството, съдийството и пр.
нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога. А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си. В тая си дейност вейки може да намери пълно удовлетворение за себе си защото узнава истинския смисъл на своето съществуване. Материализмът, не може да даде такива знания и следов., не може да задоволи човешкия ум в стремежа му да издири първопричината на Творението, процеса на развитието и целта му. Той фалира по всички линии, и по въпросите на хигиената и медицината трябва да се констатира пълното фиаско на съвременната наука.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Учителят
на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло!
Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! “ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“. Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес!
Учителят
на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло!
Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад.
към текста >>
„Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият
Учител
.
Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучване законите на физиологията, които се коренят в живата природа — създаването на кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания — и с приложението на тия закони в живота за благото на всички. Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот.
„Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият
Учител
.
„Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот!
към текста >>
Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници,
учители
и др.
Те са необходими за неговото развитие. Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат. И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята. Тия хора са същите ония 144 хиляди, за които се говори пак в Откровението (гл. 14), които са били видени да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си.
Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници,
учители
и др.
и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни.
към текста >>
Същото трябва да вършат и
учителите
— да учат и възпитават даром, свещениците — да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също, и пр.
Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвали и отглеждат децата си безкористно, т. е. без да им плаща никой за техния труд.
Същото трябва да вършат и
учителите
— да учат и възпитават даром, свещениците — да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също, и пр.
Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва също да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов?
към текста >>
Същата роля трябва да изпълняват в обществото
учителите
, духовниците и политическите дейци.
Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани.
Същата роля трябва да изпълняват в обществото
учителите
, духовниците и политическите дейци.
Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . . И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени.
към текста >>
И действително, както твърди
Учителят
на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени.
Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . .
И действително, както твърди
Учителят
на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени.
След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света. В висшата механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение. Такова колело или кълбо е и нашата земя. Понеже тя е направила сто милиона такива обръщания около слънцето, изключението ще се изрази или катастрофално, или благотворно. Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон.
към текста >>
Доктор Папюс, прочутият окултист, който умря жертва на великата война, когато лекуваше ранените с неотслабнала преданост, говореше в една от сказките си в Русия, пред най-видните представители на аристокрацията и на двореца, за лионския чудотворец, когото наричаше свой „духовен
учител
“.
Поразителните резултати, които получавах всеки ден, ме учудваха, но аз не ги разбирах“. И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един счупен креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора. Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери. Той учеше, че има три вида болести: физически, астрални и духовни. Физическите болести са от областта на алопатическата медицина, астралните болести се лекуват чрез хомеопатията, магнетизма и методите на старите окултисти, а духовните могат да се церят само чрез теургията и молитвата.
Доктор Папюс, прочутият окултист, който умря жертва на великата война, когато лекуваше ранените с неотслабнала преданост, говореше в една от сказките си в Русия, пред най-видните представители на аристокрацията и на двореца, за лионския чудотворец, когото наричаше свой „духовен
учител
“.
Там жадуваха да видят тая личност. И великият княз Владимир отиде в Лион да го посети и нареди да бъде повикан от царя, в руския дворец. Филип отиде там в 1900 год. Княгинята Лейхтенбергска, съпруга на великия княз Николай, го представи на императрицата. Царицата, силно увлечена в мистичните учения, се ентусиазира от теорията на окултните науки, от магнетизма, спиритизма и магията.
към текста >>
Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на
учителство
, което било неговото естествено призвание.
Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд. Малкият Леон е получил първоначалното си образование в училището на Песталоци в Ивердон (Швейцария). Той е изучвал прилежно предметите, предвидени в учебната програма, но особено се заинтересувал от ботаниката, за изучването на която се е губел по цели дни из планините, за да търси екземпляри за хербария си. Като се за- върнал в родния си град, започнал да се приготовлява за адвокатска професия, каквато упражнявали баща му и дядо му. Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него.
Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на
учителство
, което било неговото естествено призвание.
Заловил се да превежда някои капитални съчинения от французки на немски, като напр. Телемаха, и след това се установил в Париж, дето станал собственик на едно възпитателно заведение за момчета. Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи. Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр.
към текста >>
Един е
учителят
на цялото човечество — опитът.
Често се спори, че знанието, придобито в един живот, се изгубвало в следния. Алан Кардек отхвърля тая идея и поддържа, че теорията за вродените идеи не е една химера, а следов., знанието, придобито през едно съществуване, не се изгубва в другото. Казва се, че духът може през инкарнацията да забрави нещо отчасти и за известно време, но латентната интуиция, която той запазва за всичко, което веднъж е узнал, му помага в напредването. Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили.
Един е
учителят
на цялото човечество — опитът.
Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт.
към текста >>
Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от
учителите
на Зороастра.
Тия науки с три: Кабалата, Магията и Херметизмът. Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир.
Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от
учителите
на Зороастра.
Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм. Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят. Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото. Ето, драги приятелю, какво трябва да изучите. Кръгозорът е грамаден, но принципите с толкова прости, че те с представени и се съдържат в числата и в буквите на азбуката.
към текста >>
Това с „подвизи на Херкулеса“, които приличат на една детска забава, както казват
учителите
по свещената наука.
Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм. Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят. Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото. Ето, драги приятелю, какво трябва да изучите. Кръгозорът е грамаден, но принципите с толкова прости, че те с представени и се съдържат в числата и в буквите на азбуката.
Това с „подвизи на Херкулеса“, които приличат на една детска забава, както казват
учителите
по свещената наука.
Способностите, които с необходими за успех в тази наука, с правилността на съждението и независимостта на ума. Трябва да се напуснат всички предразсъдъци и предвзети идеи. Его защо Христос е казал: „ако не бедете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ или Малкут, т. е. Царството на знанието (Матея — 18; 3). Ние ще почнем с Кабалата, която обединява Берешит и Меркава, Гематрията и Темурата.
към текста >>
Тази възможност, за възпитанието на децата, е от такова голямо значение за правилния избор на професията, че, както родителите, на които е присърце доброто на техните деца, така и призвания възпитател и
учител
трябва да се запознаят с нормите на нашата наука, или, ако това не им е възможно, поне да оставят ръцете на поверените си деца да бъдат проучени от опитен хирогномичен диагностик, и по този на- чин те могат да придобият един верен възглед за тях. а.
ПРОФ. НЕСТЛЕР. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IX год. I.) 12. Хирогномия на детската ръка1) Не е необходимо тепърва да доказваме на новака в изкуството и учението за познаване по ръцете, какво голямо значение има за бащата, за майката и за възпитателя на едно дете, да познават изобщо хирософията, ако те използват нейните закони, за да узнаят не винаги ясно проявения характер на детето, неговите духовни предразположения и способности, неговото душевно състояние и наклонности.
Тази възможност, за възпитанието на децата, е от такова голямо значение за правилния избор на професията, че, както родителите, на които е присърце доброто на техните деца, така и призвания възпитател и
учител
трябва да се запознаят с нормите на нашата наука, или, ако това не им е възможно, поне да оставят ръцете на поверените си деца да бъдат проучени от опитен хирогномичен диагностик, и по този на- чин те могат да придобият един верен възглед за тях. а.
Палецът Що се отнася до ръката на бозайничето, ние вече видехме, че, обикновено, стисната в юмрук ръчица със свит палец означава неразвита още разумна воля. Да приложим по-нататък установените закони за фалангите на палеца върху детската ръка. (гл. фиг. 36) Намерим ли детска ръка, на която и трите фаланги на палеца са хармонични, то можем от това да заключим, че респективното дете притежава жива разсъдливост и инициатива, при съответстваща мера разумна воля. Според това, нехармоничното развитие било на едната или на другата фаланга на палеца, т. е.
към текста >>
Тогава другарите му го заплашили, че ще го обадят на
учителката
, която ще го накаже строго.
Когато бях болна, лежах в гостната стая, дето то ме вардеше от мухи с кърпа, вързана за една пръчка. Аз оздравях. Една година след моето оздравяване, Колю се помина. Веднъж Колю отишъл в училище, дето учениците се приготвяли да дават представление. Той там неволно събаря една врата.
Тогава другарите му го заплашили, че ще го обадят на
учителката
, която ще го накаже строго.
То тогава се уплашва и се разболява, от носа му протича черна кръв, и на 4-ия ден умира. Това беше през 1904 година. След две години добих момиченце Здравка. То порасна, подбра шестата година, почна да учи вече молитвички. Веднъж отива да ляга със сестра си Кинка в гостната стая.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение,
учителят
трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен.
Вярно е, че има нещо общо между тях, но Violino primo отива по-далеч. Названието „дидактично художество“, с което се кръсти течението на Violino primo и на хората около „Училищна практика“, породи известни недоразумения. Това течение не се състои само в „дидактично художество“, но р нещо повече, което не се загатва от названието. Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него.
Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение,
учителят
трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен.
Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно. „Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина. Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа.
към текста >>
„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между
учител
и ученици, вместо да царува казармена дисциплина.
Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него. Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно.
„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между
учител
и ученици, вместо да царува казармена дисциплина.
Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа. Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка.
към текста >>
Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред
учителите
на гр.
В това училище се прилагат принципите на окултната педагогика. Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата.
Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред
учителите
на гр.
Базел (Швейцария) през април и май 1920 година. УСИЛЕНА ДЕЙНОСТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ. ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ През март и април 1920. година Д-р Р. Щайнер е държал пред 40 лекари курс върху въпроси от областта на физиологията, патологията и терапията.
към текста >>
Българското
учителство
е било винаги пропито с идеализъм.
Адолф Аренсон в 4 лекции развил темата: „Окултна методика“. Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“. А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“. Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“.
Българското
учителство
е било винаги пропито с идеализъм.
Напоследък се забелезва у доста учители интерес към окулт- но-педагогически въпроси. Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище.
към текста >>
Напоследък се забелезва у доста
учители
интерес към окулт- но-педагогически въпроси.
Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“. А Д-р И. Хугентоблер говорил на тема: „Антропософия и езикознание“. Г-жа Каролина фон Хайдебранд говорила на тема: „Педагогическа практика в Валдорфското училище“. Българското учителство е било винаги пропито с идеализъм.
Напоследък се забелезва у доста
учители
интерес към окулт- но-педагогически въпроси.
Препоръчваме им да изучат педагогическата практика в Валдорфското училище. Паул Бауман държал 3 лекции на тема: „Музиката и евритмичното възпитателно изкуство“. Тук трябва да кажа неколко думи за едно ново изкуство, неречено евритмия, разработено подробно от Д-р Р. Щайнер. Евритмията ще играе голяма роля в бъдното училище. Това са ритмични движения на отделни лица или група хора, движения, които се извършват при музика или декламация и изразяват вътрешното, душевното състояние.
към текста >>
Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен
учител
са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване.
Отличителният характер на тази школа се състои в стремежа да избягва гласността и сектантството. Граф Йосиф де Мейстер бил коренен католик м много симпатизирал на обществото на Мартинистите. Той е предсказвал близкото възраждане на учението под влиянието на лъчите, които ще излязат от светилищата на окултизма. И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения.
Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен
учител
са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване.
Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът. И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо. Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта. Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието.
към текста >>
Разумният
учител
и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание.
Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното: Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер. на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер. При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие. За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат. На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна.
Разумният
учител
и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание.
У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот. Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце. Силни, еластични, но не корави ръце, у които не би трябвало да се открие никаква слабост, показват, обикновено, развита и жива дейност на разсъдъка, отколкото у други ръце, тъй като те съдържат у себе си способност към теоретизиране и изпълнение. Обаче, не е все едно, дали една мека или корава ръка е свързана с квадратни, конически или лопатовидни пръсти; едната дава на другата своя особен отпечатък.
към текста >>
Един от селските
учители
, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните.
Преди балканската война случайно бях отишъл в едно село в Южна България. Приятели от селото поискаха да им беседвам върху безсмъртието на душата. Събраха се доста слушатели, мъже и жени. Жителите на това село бяха доста интелигентни и любознателни, за да изслушат подобна беседа, неподходяща за материалистичните мозъци на XX век. В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата.
Един от селските
учители
, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните.
Аз му възразих, че психологията, която той е учил в училището, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология. Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с учителя се свърши благополучно. Беше лятна вечер и месечина светеше като ден. Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама. Аз се съгласих.
към текста >>
Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с
учителя
се свърши благополучно.
Събраха се доста слушатели, мъже и жени. Жителите на това село бяха доста интелигентни и любознателни, за да изслушат подобна беседа, неподходяща за материалистичните мозъци на XX век. В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата. Един от селските учители, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните. Аз му възразих, че психологията, която той е учил в училището, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология.
Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с
учителя
се свърши благополучно.
Беше лятна вечер и месечина светеше като ден. Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама. Аз се съгласих. — Слушай, да Ви кажа, почна той. Всичко, което разказахте в беседата си, е вярно, но аз, като учител, не мога да призная публично едно учение, което е противно на официалната психология.
към текста >>
Учителят
пожела да се разходим из селото, но само двама.
В края на моята беседа, аз засегнах нещо за предвещанията на сънищата. Един от селските учители, гимназист (не съм упълномощен да му съобщя името) започна да ми възразява и да доказва с помощта на психологията, че от сънищата не може да се извлече никакво предсказание, че душата не е безсмъртна и че не трябва да се заблуждават селяните. Аз му възразих, че психологията, която той е учил в училището, не е истинската психология и че фактите, които излагам, са заети от опитната психология. Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с учителя се свърши благополучно. Беше лятна вечер и месечина светеше като ден.
Учителят
пожела да се разходим из селото, но само двама.
Аз се съгласих. — Слушай, да Ви кажа, почна той. Всичко, което разказахте в беседата си, е вярно, но аз, като учител, не мога да призная публично едно учение, което е противно на официалната психология. Аз ще Ви разкажа един факт из моя собствен живот, от който ще се уверите, че искрено Ви говоря. Като младеж, аз бях по-рано учител в моето родно село, в западна България (с.
към текста >>
Всичко, което разказахте в беседата си, е вярно, но аз, като
учител
, не мога да призная публично едно учение, което е противно на официалната психология.
Селяните внимателно изслушаха беседата ми и нашия спор с учителя се свърши благополучно. Беше лятна вечер и месечина светеше като ден. Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама. Аз се съгласих. — Слушай, да Ви кажа, почна той.
Всичко, което разказахте в беседата си, е вярно, но аз, като
учител
, не мога да призная публично едно учение, което е противно на официалната психология.
Аз ще Ви разкажа един факт из моя собствен живот, от който ще се уверите, че искрено Ви говоря. Като младеж, аз бях по-рано учител в моето родно село, в западна България (с. Г., царибродско), често посещавах хората и любех момите. Един ден моята стара майка ми каза: „Синко, не си прави труд да дириш жена от тук и да лъжеш селските моми. Ти ще се ожениш много на далеч.
към текста >>
Като младеж, аз бях по-рано
учител
в моето родно село, в западна България (с.
Учителят пожела да се разходим из селото, но само двама. Аз се съгласих. — Слушай, да Ви кажа, почна той. Всичко, което разказахте в беседата си, е вярно, но аз, като учител, не мога да призная публично едно учение, което е противно на официалната психология. Аз ще Ви разкажа един факт из моя собствен живот, от който ще се уверите, че искрено Ви говоря.
Като младеж, аз бях по-рано
учител
в моето родно село, в западна България (с.
Г., царибродско), често посещавах хората и любех момите. Един ден моята стара майка ми каза: „Синко, не си прави труд да дириш жена от тук и да лъжеш селските моми. Ти ще се ожениш много на далеч. — От де знаеш това, мале? запитах я аз.
към текста >>
Сега аз минавам за учен човек между тях, а иначе щяха да ме вземат за простак, щяха да ме презират, защото като коря жена си, коря и селото им, а на това отгоре и жена ми щеше да ме намрази, С това разговора ни с тоя съвременен
учител
се свърши.
Това е твоята бъдеща жена, която е много далеч от тука и ще бъде пъргава и луда, като кобилата, която видех на сън. Мина се що мина — продължи той — аз се ожених в това село, дето съм сега, и както виждате, жена ми е руса и дръпната, като луда кобила. Сънят на майка ми се изпълни с всичките му подробности. — А защо не казахте това пред селяните във време на беседата ми, го пресякох аз? — Може ли такова нещо?
Сега аз минавам за учен човек между тях, а иначе щяха да ме вземат за простак, щяха да ме презират, защото като коря жена си, коря и селото им, а на това отгоре и жена ми щеше да ме намрази, С това разговора ни с тоя съвременен
учител
се свърши.
Ето де се крие тайната ,сила на духовното невежество: за да бъдем приятни на „кобилата“, на селото, на обществото, трябва да тъпчем истината; за да ни счита светът за „учени“, трябва съзнателно да се кланяме пред неговия култ и да заглушаваме гласа на съвестта си. Хората от сегашния век са двулични и се обръщат към всяка страна, според както им диктуват интересите. Това е въплъщение на егоизъм, от който днес страда светът. Гореизложеният случай показва, че съдбата на човека на физическия свят е предварително решена и живота му е очертан в една точно определена програма, която може отчасти да се измени само от една силна воля, използване за добро. В тази програма влазя и звездата на бъдния брак и семеен живот.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тези двама източни
учители
са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение.
Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya.
Тези двама източни
учители
са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение.
При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора.
към текста >>
Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на
Учителя
са могли да постигнат през миналите векове.
В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3. „Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини.
Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на
Учителя
са могли да постигнат през миналите векове.
И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34. Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему. Но най-възвишеното учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17.
към текста >>
в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с
Учителя
чрез особена връзка.
И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34. Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему. Но най-възвишеното учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17.
в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с
Учителя
чрез особена връзка.
„А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка.
към текста >>
и в) Живота на
Учителя
(отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)?
и в) Живота на
Учителя
(отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека.
към текста >>
Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов,
Учителят
ще бъде там, да го заведе към пътеката.
И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа.
Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов,
Учителят
ще бъде там, да го заведе към пътеката.
Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо.
към текста >>
Тези велики
учители
, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили.
Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите.
Тези велики
учители
, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили.
Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът.
към текста >>
При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на
Учителя
се изпълняват.
Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“.
При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на
Учителя
се изпълняват.
Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си.
към текста >>
Още веднъж извинете,
Учителю
, в името на майка Ви!
Вашите слънца, вашите звезди, толкоз хубави, толкоз великолепни, не страдат никак, не чувстват, но аз, аз чувствам една болка по-голяма от всичките светове, движещи се из пространството! Толкова малко нещо, толкова малко, а да се чувства такава непоносима болка! Какво е това, прочее? Каква е тази тайна? Едно същество толкова слабо и ограничено като мен, но толкова много да страда!
Още веднъж извинете,
Учителю
, в името на майка Ви!
Извинете ме и бъдете милостиви към нещастната Ви съотечественица. Вдовица Н. Бофар. Реноза (Испания), Сантандерска провинция. Това е тъжното писмо, което възпроизвеждам текстуално, за да покажа всичкия ужас на подобно състояние. Повтарям да се извиня за хвалебните изрази по мой адрес.
към текста >>
Учителю
, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда.
Нека търсим смирено, и всички заедно. Аз се извинявам пак, за дето възпроизведох похвалните изрази на това послание. Но ако бях ги утаил, това би значело да утая същевременно и израза на скръбта, доверието и вярата! Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899.
Учителю
, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда.
На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още! Струваше ми се, че пред мен бе едно нематериално създание. толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия .
към текста >>
Аз искам да продължа, да постоянствам, и за тая цел именно, драги и знаменити
учителю
, аз Ви умолявам да ни помогнете.
За напред аз ще живея само със спомена за нея; щерка ми, моята постоянна мисъл; тя, моя култ; тя, моето обожаемо същество. Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно облекчение във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко посветена в това учение. Мъж ми и аз се опитахме веднъж със маса, но уви! без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни. Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто!
Аз искам да продължа, да постоянствам, и за тая цел именно, драги и знаменити
учителю
, аз Ви умолявам да ни помогнете.
Жива ли е тя още? Тя, чийто живот биде прекъснат толкова брутално в разцвета му, толкоз чист, че имаше време само да обича майка си, своята майчица — една дума, толкоз сладка в милите й уста! Ах, аз бях толкова щастлива! Дълго време вече има откак не съм чула сладкия звук на гласа й! За да я чуя още веднъж, бих дала от все сърце всичките останали години от живота си.
към текста >>
Ако постигна това щастие под вашето ръководство, драги
учителю
, тоя неизчерпаем източник на утеха би бил неизразим за мен.
Тя, чийто живот биде прекъснат толкова брутално в разцвета му, толкоз чист, че имаше време само да обича майка си, своята майчица — една дума, толкоз сладка в милите й уста! Ах, аз бях толкова щастлива! Дълго време вече има откак не съм чула сладкия звук на гласа й! За да я чуя още веднъж, бих дала от все сърце всичките останали години от живота си. Аз се късам от желание да се сдобия с доказателства за преживяването на любимата и хубава душа на обожаваната ми щерка, и особено да зная, че тя може да се съобщава с мен.
Ако постигна това щастие под вашето ръководство, драги
учителю
, тоя неизчерпаем източник на утеха би бил неизразим за мен.
С дъщеря ми, Бог и Вие бихте се смесили във мисълта ми. Прочитането на прекрасните Ви съчинения ми внушиха мисълта да възложа надеждата си върху Вас, със увереност, че Вие можете да направите това, което искам, и с надежда, че бихте благоволили да приемете благосклонно молбата на една бедна майка, която въздиша да намери отново изчезналото си дете, но не и умрялото. Бъдете толкоз благодетелни към тая опечалена и незнаеща майка. Вие, които имате светлина, осветете я, помогнете й в моралната й мъка: тази е най- хубавата милостиня, която бихте могли да й дадете. Голямото ми желание да се вдълбоча в тия мистерии не е едно суетно любопитство; то е силна, реална, единствена нужда, от която само смъртта би могла да ме освободи.
към текста >>
Божественият
Учител
казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление.
Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални.
Божественият
Учител
казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление.
Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си. Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски мисли в нашия дух. Ап. Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“. И не може да не се забележи, че мисълта за високи, благородни неща е един строителен процес. Това е строенето на нашето собствено, вечно жилище, не само на жилището ни в небето, но също и на това в нашия сегашен живот.
към текста >>
Трябва да си припомним думите на
Учителя
: „както вярвате, така и ще получите“.
Ние трябва да бъдем уверени, че сме деца на Бога, сътворени по негов образ и подобие, и че ние споделяме неговото владичество. Неговата сила е наша — ние не трябва да бъдем слаби. Неговият живот е наш — не трябва Да боледуваме. Неговите съкровищници са наши — не трябва да бъдем бедни. Нека в нашия дух има представи само за живот, здраве, изобилие и тогава тия дарове ще станат наши, понеже Бог е любов, и законът на неговата любов е съвършен.
Трябва да си припомним думите на
Учителя
: „както вярвате, така и ще получите“.
Когато просим, ние трябва да обърнем представата за липса в представа за имане. Държим ли здраво мисълта за притежанието, ние ще бъдем съвладетели на това, което е божие, понеже той е наш, Баща, наш Бог, наше добро и няма нищо друго, което не би могло да бъде наше. Ако сеем такива мисли, ние ще пожънем в нашия опит действителността, защото: „каквото посее човек, това и ще пожъне“. Ако ние сеем мисли за всемогъщото добро, то ще пожънем богата жетва от добро. Сеенето на духовни мисли е молитвата.
към текста >>
Първите
учители
са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол.
Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце.
Първите
учители
са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол.
В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата.
към текста >>
Всички велики
Учители
на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност.
Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне.
Всички велики
Учители
на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност.
Етиката не е основана върху някои законник, нито върху чувствата, а е установена върху незиблемите закони на природата. „Любете враговете си“ — това е една от заповедите, на които учеше Христос, заповед, която най-много е смущавала хората. Колко са се запитвали, без да го кажат, какъв е истинският смисъл на това учение? При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета.
към текста >>
За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от
учители
и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение.
Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява.
За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от
учители
и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение.
Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата. За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота. Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия.
към текста >>
Учителите
и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания.
Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия. Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност.
Учителите
и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания.
Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo).
към текста >>
Учители
и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им.
Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия. Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания.
Учители
и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им.
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I.
към текста >>
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от
Учителя
, за да образуват единствената велика музика“.
Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им.
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от
Учителя
, за да образуват единствената велика музика“.
Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
към текста >>
Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за
Учителите
, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I.
Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за
Учителите
, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите.
към текста >>
Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите
Учители
на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи.
И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания.
Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите
Учители
на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи.
Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката.
към текста >>
По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите
Учители
на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога.
Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите
Учители
на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога.
Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I.
към текста >>
Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните
Учители
същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“.
Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога.
Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните
Учители
същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“.
И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри?
към текста >>
Учителите
на езотеризма винаги са считали числата като интелектуални форми или символи, които позволяват да се издирва най-точно есенцията на нещата, както и силите и различните промени на субстанцията.
В края на краищата, предшестващата схема се свежда към следната фигура: За всеки осведомен човек, тази фигура (7) синтезира съвършено всички жизнени функции, описани по-горе. Ако съединим с тая схема изведената по-преди диаграма, ще се получи следният геометрически йероглиф, твърде изразителен по рода си, на едно пълно и окончателно цяло: Следователно, от тази символическа фигура (8) произтичат всичките числа, старите планетни знаци и известно число други традиционни знаци, които се отнасят било към херметизма, било към разните отдели на езотеризма. ГЛАВА VII Цифрите и съответните им планетни знаци Аз не се осмелявам да твърдя тук, че древните учени са притежавали цифрите ни в сегашните им форми, но в всеки случай трябва да се признае, че тия знаци отиват най-малко до средните векове, а може би и по-далеч. Трябва, прочее, да се забележи, че херметическите учени от първите столетия на християнската ера и на средните векове бяха пазители и продължители на учението за античните посвещения и, за всеки сериозен издирвач, традиционната верига не изглежда да е била съвсем прекъсната даже и през най-бурните векове. При туй, знае се изобщо, че във всички времена е имало тайни общества, наистина посветени, според разните епохи, и те са съществували под разни форми, било религиозни или други, тъй като тяхната истинска цел е била запазването, повече или по-малко пълно, на истинското антично знание Нека кажем, че и сега съществуват дружества на питагорейци, херметисти и кабалисти, в които знанието се предава посредством йероглифически фигури и лесни за задържане фигури, придружени с достатъчни устни разяснения.
Учителите
на езотеризма винаги са считали числата като интелектуални форми или символи, които позволяват да се издирва най-точно есенцията на нещата, както и силите и различните промени на субстанцията.
За тях, числата съставляват една истинска тайна алгебра на принципите и законите, които управляват всички същества. Човечеството не се съмнява, че дължи на тия гениални мислители, истински, неизвестни или непризнати, пионери на прогреса. хиляди чудни открития, от които то напълно се ползва. Тия посветени различават в числата три главни значения, сиреч три гледища или начини за тълкуване, а именно: 1) метафизическо значение, 2) йероглифско значение и 3) физическо значение. В действителност, само знанието на тия три значения може да води към най-висши открития, понеже те са като първоначални лъчи на една висока наука, каквото е старото гръцко учение, в което се изразяваше по предимство знанието на Питагор и на знаменитата негова школа.
към текста >>
Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за
Учителите
, за сродните души к пр.
Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б.
Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за
Учителите
, за сродните души к пр.
ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето.
към текста >>
Към
учителите
и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод.
Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов.
Към
учителите
и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод.
Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението. Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога. Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът! Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието.
към текста >>
Речта на
учителите
е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението.
Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод.
Речта на
учителите
е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението.
Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога. Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът! Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието. Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата.
към текста >>
При туй той бе велик
учител
.
Опасно ли е да се правят редица усилия, за да се измени една част от нашата жизнена светлина в спектрална светлина? Очевидно, да. То е, като да бихте поискали да навикнете кръвта Ви да тече извън жилите Ви — тя ще минава в тях с големи изливани? Същото е, ако бихме искали от пияницата и главовъртежите му някаква яснота. Парацелз е употребявал това опасно призоваване на астралната светлина, и пропадна като гръмнат.
При туй той бе велик
учител
.
Нека се върнем към уроците си. Аз предавам на учениците си, според нуждите на ума им, това, което духат ми дава за тях. В идещите ми писма ще начертая плана на курсовете ни. Вие ще ми отговаряте от време на време, за да ми съобщавате, как разбирате, и какви нови разяснения желаете за написаните вече неща. Ще Ви посочвам книги за прочит и, доколкото ми е възможно, ще Ви помагам да се снабдявате с тях.
към текста >>
моят син (сега
учител
) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади.
П. Видение. — (Писмо до редакцията). Ако и непознат с вас, но пред вид Вашите познания и опитност в областта на окултната наука, обръщам се към вас, за което прося предварително извинение, за главоболието и губене времето, което ще Ви причиня с настоящето си писмо, с молба да ме научите как да постъпя в случая. Работата се състои в това! Тъкмо преди 3 години, през ноември 1918 год.
моят син (сега
учител
) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади.
По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви.
към текста >>
Разпространението на будизма още във времето на „
Учителя
“ (Буда—бел.
Прага посрещна прочутият индийски поет, философ и, както справедливо писаха вестниците, пророк Рабиндранат Тагор. Поетът престоя малко дни и чете беседи на 18 юни в залата на чешкия университет и на 19 юни в салона на „Lucerna“ пред чешкото студентство. Първата беседа засягаше религиозните течения в Индия. Поетът говореше особено за Буда и основаването на будизма. Говори, че Буда бил в историческите времена първият, който проповядвал спасението на всички хора, без разлика.
Разпространението на будизма още във времето на „
Учителя
“ (Буда—бел.
прев.) обясняваше индийският пророк с това, че Буда казал: „дошъл съм, за да ви освободя от робството на самите вас“. Философията на индийската религия е до сега малко известна в нас, тъй като, както самият поет казва, индийските религиозни книги, на пръв поглед, имаха за цел само да хвърлят светлина назад и значение археологическо. Но за индиеца те имат жив смисъл и затуй не можем да мислим иначе, освен че губят значението си, когато са само изложени в библиотеките с надписи, като неми свидетели на човешката мисъл и тъга, запазени на вечни времена под булото на учеността. („Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище.
към текста >>
Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е
Учител
(Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него.
Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги.
Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е
Учител
(Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него.
Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора. „rischim“ — то значи, че бил най-високо посветен и мъдрец. т. е. мъж, който достигнал свързване с Бога.
към текста >>
Спомних си при това разказа за друг индийски
учител
, за Рама Кришна, който е живял преди нас и за когото професор Max Muller пише: „когато изричал името Божие или когато слушал да го произнася друг, тъй се разчувствувала неговата душа, че потъвал в сълзи!
Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма. Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва. Който е присъствал на неделната му беседа в салона на Lucerna, забелязал е, с каква ненаказана нега и огромна любов звучеше гласа на индийския философ, когато произнасяше името Божие, в каквато и да е форма, преповтаряйки своите стихове, например, от книгата си „Гитанджали“,—Когато произнесе думата „Му Lord“ (Боже мой), гласът му омекна в някаква си недосегаема музикалност.
Спомних си при това разказа за друг индийски
учител
, за Рама Кришна, който е живял преди нас и за когото професор Max Muller пише: „когато изричал името Божие или когато слушал да го произнася друг, тъй се разчувствувала неговата душа, че потъвал в сълзи!
“ Надяваме се, че ще чуем още много за този светец и пионер на най-висшата идея и мнозина ще бъдат ония, които ще поведе след себе си, за да преминат великата река на Познанието. Мир да бъде с тях! Из „Okult. Revue“• Мистериите на окултизма. Французкият вестник Le Matin, един от най-разпространените органи на европейската преса, обяви неотдавна конкурс за изучаването на метапсихическите явления и по тоя случай е поискал мненията на най-видни учени.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от
Учителя
на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“.
Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел.
Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от
Учителя
на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“.
Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства.
към текста >>
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,
учителите
и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда .
. . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,
учителите
и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда .
. . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби?
към текста >>
Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг
учителство
, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот.
Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване.
Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг
учителство
, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот.
Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само от ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към всички. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа (СОНЕТИ) ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря — преди зори — и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
към текста >>
Чрез тази способност човек става ясновидец,
учител
и мъдрец.
Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира.
Чрез тази способност човек става ясновидец,
учител
и мъдрец.
Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен. Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест.
към текста >>
Така са лекували и всички религиозни
учители
и техните първи ученици.
Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по начин — като затварят каналите на тялото и поради това забавят течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло може да оздравее. Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата.
Така са лекували и всички религиозни
учители
и техните първи ученици.
Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес на лекуване става само в следствие вътрешното действие на жизнената сила и силата на мисълта. Един хирург с всесветска известност е казал пред своите колеги: „пренебрежението на жизнената сила в медицинското изкуство и изключителното изучаване действията на материята върху духа е повредило твърде много на развитието на медицината и в следствие на това психичният фактор в живота за лекаря стои днес на първобитно състояние. Но зората на 20-ия век изгря, човечеството крачи напред и открива скритите сили на природата. Лекарите трябва да изучават психология и нейните сродни науки и да ги прилагат при духовното лекуване.
към текста >>
При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните
учители
и техните първи ученици. Как?
Но може ли практически да се приложат тези истини, за да достигнем пълно здраве и да се излекуваме от всяка болест? И ако може, как става това? Във всички времена и във всички страни е имало хиляди случаи, з които, чрез действието на вътрешните сили и напълно независимо от външни средства, се е постигало излекуване. Методите, колкото и различни по име, почиват на едни и същи закони, които и днес, както и преди две хиляди години, действат, само че ние не ги познаваме. Силата на мисълта и жизнената сила са твърде могъщи в своите действия.
При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните
учители
и техните първи ученици. Как?
Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота.
към текста >>
Особено трябва да внимава Лайката,
учителят
, бащата, защото страхът за децата твърде силно и убийствено влияе върху тях, като по-чувствителни.
Страхът разтваря вратите на душата за опасни влияния, защото чрез самия страх ти привличаш именно това, от което се страхуваш. Ето защо страхът като гост у човека — най- скъпо му коства. Веднъж чумата казала, че убила само пет хиляди души, а в същото време петдесет хиляди умрели от страх. Страхът сломява мускулите и нарушава правилния ход на кръвообращението и на другите функции. Да се страхуваме за другите хора е също опасно, защото ние привличаме със страха върху своя ближен именно това, от което се страхуваме.
Особено трябва да внимава Лайката,
учителят
, бащата, защото страхът за децата твърде силно и убийствено влияе върху тях, като по-чувствителни.
Има много случаи, когато страхът у децата причинява именно туй, което без този страх не би се случило. Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни мисли, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават. Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве.
към текста >>
Бъдещият лекар ще бъде и
учител
Той ще цери духа.
Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост.
Бъдещият лекар ще бъде и
учител
Той ще цери духа.
По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар. „Дай на тялото достатъчно храна, движение, въздух и мисли, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета на здравето. Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство.
към текста >>
Но същевременно няма нищо по-
поучително
и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия.
Но аз не пиша, изповядвам се, за хора, кои го виждат в носа един орган, който могат само да секнат, и в устата един орган, който служи само за хранене. Аз се адресирам към ония, които мислят по някога между обедите ги. Те, не се съмнявам, ще разберат откровенията, които природата е турила в чертите на човешкото лице и ще доловят всичкото значение, което един интелигентен наблюдател може да извлече от тия откровения. Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености.
Но същевременно няма нищо по-
поучително
и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия.
Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой салон, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си. Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения. Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.? Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека?
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Статия от Боян Боев, гимназиален
учител
.
Сонети от Ив. Толев. 1. Сън в лятна нощ. 3. Най-простата жива пентаграма във вечността (илюстрация). 4. Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария — Окултното движение в Германия през последните години.
Статия от Боян Боев, гимназиален
учител
.
(Продължение от кн. 1 и край, с 2 илюстрации). 5. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (портрет, биография и проявления на ясновидските й способности). 6. Бележки за природните духове. Статия от Франц Хартман, доктор по медицината.
към текста >>
А и
учителите
на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето.
Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата. Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата. Скоковете и резките промени са недопустими в природата. Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото.
А и
учителите
на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето.
След тези къси разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава.
към текста >>
Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от
Учителя
на човечеството.
Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа.
Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от
Учителя
на човечеството.
Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най- висок идеал! _____________________________________ 1) Всемирна Летопис, год.III, кн. 1. 2) Вж. по тоя прЪдмет статията: ПотрЪбен ли е Сенат у нас? от Ив.Толев, в спис.“3адружен Труд“ (год. 1).
към текста >>
учител
) Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария Окултното движение в Германия през последните години (Продължение от кн.
„Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка . . .“ Но ти изля през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам — и отлете мечтата бързокрила . . . Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там . Иван ТОЛЕВ, Най-простата жива пентаграма във вечността Боян Боев (гимн.
учител
) Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария Окултното движение в Германия през последните години (Продължение от кн.
I и край). Източно-западният конгрес в Виена Той траял от 1. до 12. юни 1922 година. Въпросът за Изтока и Запада бил главния, по който се говорило на този конгрес.
към текста >>
В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на
учителя
според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията.
Много реферати били държани от други лектори. В реферата по окултна педагогика било изтъкнато значението на Валдорфското училище за съвременния духовен живот. В рефератите по окултна медицина доктори по медицината разгледали физиологията, патологията и терапията от окултно гледище. Имало реферат и за психоаналитичната теория на Фройд, която направи толкова шум на запад; тя била разгледана в светлината на окултното миропознание и човекопознание. „Психоанализата“ в светлината на окултното миропознание и човекопознание.
В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на
учителя
според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията.
Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка. В конгреса с участвали представители от разни народи и езици. Грамадният салон бил винаги препълнен.
към текста >>
Учителят
трябва да бъде свободен, нестесняван от външни предписания и правилници, свободен да прилага своя метод, като се основава изключително на своето познание на човешка та природа“.
Евритчичните упражнения били изпълнени от оксфордски ученици. Един английски вестник нарекъл евритмията „поезия На движението“. След сказките имало оживени разисквания върху педагогически въпроси. Взета била резолюция приблизително със следните мисли (съкратено предадено): „ В днешния момент се забелязва търсене на духовни основи на човешкия живот. Необходимо е да се влеят духовни импулса в нашия живот.
Учителят
трябва да бъде свободен, нестесняван от външни предписания и правилници, свободен да прилага своя метод, като се основава изключително на своето познание на човешка та природа“.
Част от главната зала в изгорялото здание на „Гьотеанум“1). Конференцията изказала желание да се основе един международен съюз за отваряне на свободни училища в духа на горната резолюция, при което съюза няма да се счита необходимо обвързан с една или друга възпитателна система. Главното, което трябва да характеризира новите училища ще бъде това: 1) свободата на училището и 2) вземане пред вид духовните ценности. Комитет за основаване на този съюз бил вече избран от самата конференция. Негови членове са видни английски педагози.
към текста >>
Същевременно един
учител
от това училище се праща в Валдорфското училище, за да изучи на местото практиката в това училище.
Конференцията изказала желание да се основе един международен съюз за отваряне на свободни училища в духа на горната резолюция, при което съюза няма да се счита необходимо обвързан с една или друга възпитателна система. Главното, което трябва да характеризира новите училища ще бъде това: 1) свободата на училището и 2) вземане пред вид духовните ценности. Комитет за основаване на този съюз бил вече избран от самата конференция. Негови членове са видни английски педагози. Първия опит ще почне в Кингс-Ланглей с едно училище с пансион, което ще се реформира тъкмо според Валдорфското свободно училище.
Същевременно един
учител
от това училище се праща в Валдорфското училище, за да изучи на местото практиката в това училище.
Този съюз мисли, че ще може да подготви тая учебна година още няколко учители за целта, тъй че идещата година да може да се уреди в Англия подготвителен курс за учители. На края на този учителски курс участващите ще могат да прекарат няколко седмици в училището на Д-р Щайнер в Щутгарт и в Дорнах за по-нататъшно образование и подготовка. Този комитет се надява, че съюзът ще има клонове в разни страни и че на всякъде ще трябва да се отворят такива училища. Френски курс по окултизма (антропософията) в „Гьотеанум“ Този курс бил уреден през септември 1922 год. и на него Д-р Щайнер държал ред лекции върху темата: „космология, философия и религия от антропософско гледище“.
към текста >>
Този съюз мисли, че ще може да подготви тая учебна година още няколко
учители
за целта, тъй че идещата година да може да се уреди в Англия подготвителен курс за
учители
.
Главното, което трябва да характеризира новите училища ще бъде това: 1) свободата на училището и 2) вземане пред вид духовните ценности. Комитет за основаване на този съюз бил вече избран от самата конференция. Негови членове са видни английски педагози. Първия опит ще почне в Кингс-Ланглей с едно училище с пансион, което ще се реформира тъкмо според Валдорфското свободно училище. Същевременно един учител от това училище се праща в Валдорфското училище, за да изучи на местото практиката в това училище.
Този съюз мисли, че ще може да подготви тая учебна година още няколко
учители
за целта, тъй че идещата година да може да се уреди в Англия подготвителен курс за
учители
.
На края на този учителски курс участващите ще могат да прекарат няколко седмици в училището на Д-р Щайнер в Щутгарт и в Дорнах за по-нататъшно образование и подготовка. Този комитет се надява, че съюзът ще има клонове в разни страни и че на всякъде ще трябва да се отворят такива училища. Френски курс по окултизма (антропософията) в „Гьотеанум“ Този курс бил уреден през септември 1922 год. и на него Д-р Щайнер държал ред лекции върху темата: „космология, философия и религия от антропософско гледище“. Този факт още повече издига „Гьотеанум“ като международен фактор в духовното движение.
към текста >>
На края на този
учителски
курс участващите ще могат да прекарат няколко седмици в училището на Д-р Щайнер в Щутгарт и в Дорнах за по-нататъшно образование и подготовка.
Комитет за основаване на този съюз бил вече избран от самата конференция. Негови членове са видни английски педагози. Първия опит ще почне в Кингс-Ланглей с едно училище с пансион, което ще се реформира тъкмо според Валдорфското свободно училище. Същевременно един учител от това училище се праща в Валдорфското училище, за да изучи на местото практиката в това училище. Този съюз мисли, че ще може да подготви тая учебна година още няколко учители за целта, тъй че идещата година да може да се уреди в Англия подготвителен курс за учители.
На края на този
учителски
курс участващите ще могат да прекарат няколко седмици в училището на Д-р Щайнер в Щутгарт и в Дорнах за по-нататъшно образование и подготовка.
Този комитет се надява, че съюзът ще има клонове в разни страни и че на всякъде ще трябва да се отворят такива училища. Френски курс по окултизма (антропософията) в „Гьотеанум“ Този курс бил уреден през септември 1922 год. и на него Д-р Щайнер държал ред лекции върху темата: „космология, философия и религия от антропософско гледище“. Този факт още повече издига „Гьотеанум“ като международен фактор в духовното движение. Все повече и повече дейността в „Гьотеанум“ взема международен характер.
към текста >>
Учители
от Валдорфското училище изложили педагогическата практика в него и значението му за днешната епоха.
Художествена и педагогическа сбирка в Щутгарт Тя траяла от 25. до 29. март 1923 година. Присъствали 1200 души от Германия и странство. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Педагогика и изкуство“ и „Педагогика и морал“.
Учители
от Валдорфското училище изложили педагогическата практика в него и значението му за днешната епоха.
От техните лекции станало ясно, колко са необходими окултни познания, за да се разбере детската природа. В лекциите си те изтъкнали и художествения елемент във валдорфската педагогическа практика. А той взема видно място в това училище. Имало изложба на картини, чертежи и други предмети, изработени от учениците. Евритмичните игри били изпълнени под ръководството на г-жа Мария Щайнер с валдорфски ученици и с гьотеанумската група.
към текста >>
Педагогически курс за швейцарски
учители
От 15.
В лекциите си те изтъкнали и художествения елемент във валдорфската педагогическа практика. А той взема видно място в това училище. Имало изложба на картини, чертежи и други предмети, изработени от учениците. Евритмичните игри били изпълнени под ръководството на г-жа Мария Щайнер с валдорфски ученици и с гьотеанумската група. Игрите били предшествани с уводни думи от Д-р Щайнер върху евритмията.
Педагогически курс за швейцарски
учители
От 15.
до 22. април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски учители педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание. Този курс бил уреден по инициативата на швейцарски учители от всички видове училища. Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни учители. Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4.
към текста >>
април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски
учители
педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание.
Имало изложба на картини, чертежи и други предмети, изработени от учениците. Евритмичните игри били изпълнени под ръководството на г-жа Мария Щайнер с валдорфски ученици и с гьотеанумската група. Игрите били предшествани с уводни думи от Д-р Щайнер върху евритмията. Педагогически курс за швейцарски учители От 15. до 22.
април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски
учители
педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание.
Този курс бил уреден по инициативата на швейцарски учители от всички видове училища. Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни учители. Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г.
към текста >>
Този курс бил уреден по инициативата на швейцарски
учители
от всички видове училища.
Евритмичните игри били изпълнени под ръководството на г-жа Мария Щайнер с валдорфски ученици и с гьотеанумската група. Игрите били предшествани с уводни думи от Д-р Щайнер върху евритмията. Педагогически курс за швейцарски учители От 15. до 22. април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски учители педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание.
Този курс бил уреден по инициативата на швейцарски
учители
от всички видове училища.
Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни учители. Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище.
към текста >>
Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни
учители
.
Игрите били предшествани с уводни думи от Д-р Щайнер върху евритмията. Педагогически курс за швейцарски учители От 15. до 22. април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски учители педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание. Този курс бил уреден по инициативата на швейцарски учители от всички видове училища.
Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни
учители
.
Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение.
към текста >>
се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и
учители
от Валдорфското училище.
Този курс бил уреден по инициативата на швейцарски учители от всички видове училища. Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни учители. Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г.
се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и
учители
от Валдорфското училище.
Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията.
към текста >>
Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на
Учителя
си и на мнозина лекари, ученици на същото общество.
Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания.
Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на
Учителя
си и на мнозина лекари, ученици на същото общество.
Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън.
към текста >>
Казали й, че думата е за една
учителка
, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи.
И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа. Ще приведа един от случаите когато е помогнала — не е важно, че е помогнала (помагат мнозина), а как именно е помогнала. В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори.
Казали й, че думата е за една
учителка
, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи.
Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората. Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване. Възпитателната била горда и невъзможно било да й се предложи материална помощ. Сестра Елисавета отишла при нея. Тя видяла младата девица с умно и енергично лице, но малко горда.
към текста >>
Вследствие на това ние,
учителите
: Д.
Джокев казваше още, че стреляли във време на тия проявления с пушка, махали със секири, коси и др., но пак неможели да премахнат причината им, понеже причинителят бил невидим и неусетим. Според мнението на едни, туй било вампир, а според други — дявол. С една реч, зъл, нечист дух. При всичко че поменатият Джокев, заедно с четиримата си синове и другите домашни, навред се оплакваха и ни уверяваха, но ние никак не вярвахме. За да се уверим, решихме да отидем в дома му и преседим една нощ.
Вследствие на това ние,
учителите
: Д.
Момчилов и Н. Стоев се споразумяхме със свещеник В. Стоян:в да отидем наедно и същевременно да направи свещеникът водосвет. Туй наше решение изпълнихме на 29 м. ноември. Още през деня на същото число подканихме и кмета, Здравко Момчилов, и бившия тукашен участъков фелдшер Юр.
към текста >>
след пладне, ние
учителите
, Д.
Още през деня на същото число подканихме и кмета, Здравко Момчилов, и бившия тукашен участъков фелдшер Юр. Костадинов, от гр. Кюстендил, който беше тук по свои частни работи, да ни придружат и отидем в дома на Джокева, за да се уверим в действителността. Същият ден (20 ноември) в 3 ч. 20 м.
след пладне, ние
учителите
, Д.
Момчилов и Н. Стоев, тръгнахме от селото Горна Лисина за определеното място, като се надявахме, че и другите ни другари ще ни застигнат: предполагахме, че те ще бъдат с коне. Взехме и един револвер, един дълъг ятаган и по една тояга: приготвихме се за борба със злия дух! Понесохме също и червен восък и училищния печат, които ни бяха необходими. Пристигнахме там в 4 ч.
към текста >>
— Кметът и фелдшерът отидоха у един съсед, а
учителите
и свещеникът спахме в Джокева.
Няколко кросна и др. неща бяха разхвърлени по стаята, които по-преди оставихме в порядък. Кой и как отключи катанеца и как го пак заключи? След това заключихме и запечатихме пак и си отидохме в старата къща да спим. Но кой е този, дето ще заспи тъй лесно?
— Кметът и фелдшерът отидоха у един съсед, а
учителите
и свещеникът спахме в Джокева.
През нощта два пъти проверявахме запечатаните и заключени ковчег и врата, но всичко си бе на мястото. Сутринта пак проверихме, но всичко на старо. В 6 ч. 30 м. сутринта тръгнахме си всички за Горна-Лисина, с изключение на свещеника, който остана пак да неправи водосвет.
към текста >>
чиновниците,
учителите
и други интелигентни граждани в с.
Ние, подписаните, страдахме две нощи без сън и повечето от нас, от страх до висша степен, приехме да страдаме, но да се уверим. И се уверихме в действителността. Мнозина които прочетат настоящето, не ще хванат вяра и ще ни направят суеверци, но тия господа нека заповядат да отидат там и се уверят. Не само ние, но и други, най-малко 20 души, ще докажат същото. Молим настоящето да се предаде от ръка на ръка на всеки от Г. Г.
чиновниците,
учителите
и други интелигентни граждани в с.
Босилеград, та който от тях се интересува, нека дойде да види истината, та от после да вземем повече хора инициативата за доказване и издирване причините, от които се е появило това невидимо същество. За верността на всичко гореизложено удостоверяваме със своеръчните си подписи: 1. декември 1899 година с. Горна-Лисина. Наблюдатели действията на невидимия дух: Учители: (под.) Д. Момчилсв; (под.) Н.
към текста >>
Наблюдатели действията на невидимия дух:
Учители
: (под.) Д.
Молим настоящето да се предаде от ръка на ръка на всеки от Г. Г. чиновниците, учителите и други интелигентни граждани в с. Босилеград, та който от тях се интересува, нека дойде да види истината, та от после да вземем повече хора инициативата за доказване и издирване причините, от които се е появило това невидимо същество. За верността на всичко гореизложено удостоверяваме със своеръчните си подписи: 1. декември 1899 година с. Горна-Лисина.
Наблюдатели действията на невидимия дух:
Учители
: (под.) Д.
Момчилсв; (под.) Н. Сгоев Свещеник: (под.) Вел. Стоянов Фелдшер: (под.) Юр. Костадинов Общ. писар: (под.) Юр.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние четем за великия
Учител
, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб,
Учителят
е отговорил, че недостойно е за един
Учител
, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя.
По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен.
Ние четем за великия
Учител
, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб,
Учителят
е отговорил, че недостойно е за един
Учител
, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя.
След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал.
към текста >>
След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята,
Учителят
е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се!
Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен. Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя.
След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята,
Учителят
е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се!
„ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал. Наистина, няма нищо ново под слънцето.
към текста >>
Не сме ли чели още за същия
Учител
, че е наблягал върху безсмъртието на душата?
Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен. Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя. След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят.
Не сме ли чели още за същия
Учител
, че е наблягал върху безсмъртието на душата?
И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал. Наистина, няма нищо ново под слънцето. (Из английското списание The Occult Review). Д-р Юстинус Кернер.
към текста >>
9 - та къща — философия, религия,
учителство
, възпитание и всичко свързано с тях.
7 – та къща има отношение към брака, съдружие, другарство, изобщо съжителство- По - нататък: явни неприятели, съдебни преследвания. Представя до известна степен индивидуалност, та, като противоположност на 1-ва къща- къщата на личността. 8 - та къща има отношение към смъртта и всичко свързано с нея, като наследства, завещания, свидетелства. Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло. Окултна къща.
9 - та къща — философия, религия,
учителство
, възпитание и всичко свързано с тях.
По-нататък Дълги пътешествия в чужди земи. Има отношение още и към абстрактното мислене в противовес на 3-та къща, която е къща на конкретното мислене. Тук попадат също сънища и видения. 10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното становище на родения. Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното.
към текста >>
други, той бе от своя страна
учител
на известните дейци по психическите опитни изследвания Д-р Люи Алберт де Роша и др., за които ние вече много пъти сме писали.
се е поминал в Монморанси, на 75 год. възраст, г. Хектор Дюрвил, директор на Journal du Magnetisme и на Ecole pratique du Magnetisme et du Massage. Покойният бе най-крупната личност по магнетизма и експерименталния психизъм в Франция. Ученик на Дюпоте, Делафонтен и на мн.
други, той бе от своя страна
учител
на известните дейци по психическите опитни изследвания Д-р Люи Алберт де Роша и др., за които ние вече много пъти сме писали.
Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ. т. г. на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло.
към текста >>
Верен на своите идеи, заминалия:
учител
по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления.
Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ. т. г. на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло.
Верен на своите идеи, заминалия:
учител
по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления.
Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
I, книга 1, 1922 г.) Михаил Бауер казва в статията си: „Д-р Щайнер и педагогиката“: „Всеки
учител
знае старото искане: обучавай в съгласие с природата, с детската природа.
Значи конкретното духовно познание е необходимо, за да бъдем съзнателни работници за божествения план на еволюцията. Приложение на окултизма в педагогиката. Окултната педагогика се основава на истинското човекопознание Всички велики педагози на миналото и настоящето твърдят, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. Бекон казва; „Човек може да управлява природата, само като й се подчинява“ (виж „Свободно възпитание“, стр. 17. год.
I, книга 1, 1922 г.) Михаил Бауер казва в статията си: „Д-р Щайнер и педагогиката“: „Всеки
учител
знае старото искане: обучавай в съгласие с природата, с детската природа.
Обаче, никой не може да изпълни това искане, ако не му е ясно постепенното развитие на детската природа, детската душа. Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“. За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област.
към текста >>
Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за
учителя
.
Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“. За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм.
Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за
учителя
.
Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество.
към текста >>
В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни
учители
и възпитатели.
Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа. Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот.
В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни
учители
и възпитатели.
Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят.
към текста >>
„Че
учителят
учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“.
Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“.
„Че
учителят
учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“.
Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти.
към текста >>
Децата сами се учат;
учителят
трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда.
Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“.
Децата сами се учат;
учителят
трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда.
Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината.
към текста >>
Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински
учители
, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят.
В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда.
Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински
учители
, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят.
Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината. Нейното училище представлява нещо като стопанство.
към текста >>
Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с
учителя
си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината.
Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти.
Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с
учителя
си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината.
Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей.
към текста >>
Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че
учителят
трябва да изхожда от един мироглед.
Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти. Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека. Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа.
Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че
учителят
трябва да изхожда от един мироглед.
Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието. А тези основи са духовни. И който не знае тези духовни основи на битието, не може да тури основа на истинската педагогика, понеже не разбира света, не разбира живота, не разбира човека, не разбира детето. Детето не е само купчина материя, не е само сбор от атоми.
към текста >>
Статията му „
Учителството
като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год.
В нея той разглежда общите принципи на възпитанието, без да се впуща в методически въпроси по отделните предмети, понеже е умрял много млад, 29 годишен. Роден е на 13 май 1877 година в Дрезден. Там свършил гимназия, а университет следвал в Лайпциг. Умрял е на 7 юли 1906 година в Мадагаскар от туберкулоза. Върху окултната педагогика е писал и Алционе.
Статията му „
Учителството
като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год.
I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година.
към текста >>
Той подготви
учители
за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях.
Върху окултната педагогика е писал и Алционе. Статията му „Учителството като служене Богу“ е преведена и на български (печатана в списание „Теософия“, год. I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика.
Той подготви
учители
за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях.
Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт. В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения.
към текста >>
Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма
учителска
стая.
А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика. През първата учебна година училището имало 8 паралелки, през втората — 11, през третата — 15 (без спомагателния клас — за патологични, тъпи деца), през четвъртата — 21 паралелки. Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове.
Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма
учителска
стая.
За третата учебна година се построи евритмичен салон, а старият останал да служи за занимание на оркестъра; тогава се разшири помещението за ръчен труд, като се прибавиха към него 2 нови стаи. На 16 юли 1921 година се тури основата на нова пристройка с празненство, в което взели участие всички учители и ученици. Говорил Д-р Щайнер. От отварянето на училището до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи. На 16. XII.
към текста >>
На 16 юли 1921 година се тури основата на нова пристройка с празненство, в което взели участие всички
учители
и ученици.
Това е извънредно бърз растеж на броя на учениците. Новите ученици са две категории: едни постъпват в първо отделение, а други идат от други училища. Откак съществува училището, винаги се строят нови пристройки за новите класове. Чрез пристройката през лятото на 1920 година се даде възможност да се отворят 5 класни стаи, музикален салон, помещение за ръчен труд и голяма учителска стая. За третата учебна година се построи евритмичен салон, а старият останал да служи за занимание на оркестъра; тогава се разшири помещението за ръчен труд, като се прибавиха към него 2 нови стаи.
На 16 юли 1921 година се тури основата на нова пристройка с празненство, в което взели участие всички
учители
и ученици.
Говорил Д-р Щайнер. От отварянето на училището до края на 1921 година са били построени 16 нови стаи. На 16. XII. 1921 год. се турила основата на здание, което било готово през есента на 1922 г.
към текста >>
Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и
учителите
във Валдорфското училище.
Недостигът се покрива със средствата на съюза „Свободно Валдорфско училище“ (членски вноски, волни помощи и пр) Този съюз възникна, едно, поради нуждата да се намерят средства за издръжка на училището и, друго, за популяризиране на идеята, лежаща в основата на свободното Валдорфско училище. Той е основан на 19 май 1920 година, значи, към края на първата учебна година от живота на училището. Целите на съюза са: 1) Материална и морална подкрепа на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 2) Насърчение на всека дейност, която е в съгласие с принципите на Валдорфското училище. Има два вида членове: редовни и извънредни.
Редовни са седемте основатели, всички родители на учениците и
учителите
във Валдорфското училище.
Всички останали членове се наричат извънредни. Извънреден член може да бъде всеки възрастен, който приема целите на дружеството и се стреми да работи за тяхното осъществяване. Д-р Щайнер е председател на съюза. Той е и ръководител на Свободното Валдфорско училище. Извънредните членове плащат и определена членска вноска, която варира според курса на германската марка.
към текста >>
Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските
учители
, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23.
Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското.
Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските
учители
, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23.
VII до 7. I. 1921 год.; 3) върху окултна педагогика Д-р Щайнер е говорил и в Стратфорд през април 1922 година на конгреса на английското педагогическо дружество „New Jdeals in education“3); 4) курс в Оксфорд през август 1922 год.; 5) Художествено-педагогическа седмица в Щутгарт през март 1923 година; 6) курс пред швейцарски учители от Д-р Щайнер през април 1923 година; 7) курс в Илклей (Англия) през август 1923 година. Не споменавам за многобройните отделни сказки по тези въпроси. Подробности за тези курсове няма да излагам тук, понеже това е сторено другаде. 4) За нас е важна резолюцията, взета на края на оксфордския курс и върху нея ще се спрем повечко.
към текста >>
1921 год.; 3) върху окултна педагогика Д-р Щайнер е говорил и в Стратфорд през април 1922 година на конгреса на английското педагогическо дружество „New Jdeals in education“3); 4) курс в Оксфорд през август 1922 год.; 5) Художествено-педагогическа седмица в Щутгарт през март 1923 година; 6) курс пред швейцарски
учители
от Д-р Щайнер през април 1923 година; 7) курс в Илклей (Англия) през август 1923 година.
Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското. Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските учители, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23. VII до 7. I.
1921 год.; 3) върху окултна педагогика Д-р Щайнер е говорил и в Стратфорд през април 1922 година на конгреса на английското педагогическо дружество „New Jdeals in education“3); 4) курс в Оксфорд през август 1922 год.; 5) Художествено-педагогическа седмица в Щутгарт през март 1923 година; 6) курс пред швейцарски
учители
от Д-р Щайнер през април 1923 година; 7) курс в Илклей (Англия) през август 1923 година.
Не споменавам за многобройните отделни сказки по тези въпроси. Подробности за тези курсове няма да излагам тук, понеже това е сторено другаде. 4) За нас е важна резолюцията, взета на края на оксфордския курс и върху нея ще се спрем повечко. В него било говорено по въпроса за основаване международен педагогически съюз, който да работи за реализирането на новото училище. Ето що е писал в.
към текста >>
Учителите
трябва да стоят в пряко допиране със света, трябва да бъдат автономни в своя мироглед и отговорни само пред съзнанието на своята общочовешка служба.
Нашата усложнена цивилизация има нужда от вливане на силни струи от духовни импулси. Но това вливане на духовни импулси може да се реализира от съвсем нови личности, чиито способности са могли да достигнат до пълна проява. Възпитанието в най широк смисъл на думата трябва да извърши това. Истинското възпитание, било това на детето, било това на младежа или на възрастния предполага преди всичко най-дълбоко уважение и скъпене свободното развитие на човешкия дух във всека индивидуалност. Новото поколение ще донесе не това, което старото си предначертава предварително, но това, що иде от новите пресни импулси на развиващия се човешки дух.
Учителите
трябва да стоят в пряко допиране със света, трябва да бъдат автономни в своя мироглед и отговорни само пред съзнанието на своята общочовешка служба.
Из своя собствен дух те трябва да работят за пълна проява на духа у техните ученици. Сказките на Д-р Щайнер, за които му изказваме дълбоката си благодарност, очертаха един . възпитателен идеал. Той изтъкна, че учителите трябва да бъдат свободни, нестеснявани от външни предписания и правилници. В дейността си те трябва ла се основават единствено на горното си познание на човешкото естество.
към текста >>
Той изтъкна, че
учителите
трябва да бъдат свободни, нестеснявани от външни предписания и правилници.
Новото поколение ще донесе не това, което старото си предначертава предварително, но това, що иде от новите пресни импулси на развиващия се човешки дух. Учителите трябва да стоят в пряко допиране със света, трябва да бъдат автономни в своя мироглед и отговорни само пред съзнанието на своята общочовешка служба. Из своя собствен дух те трябва да работят за пълна проява на духа у техните ученици. Сказките на Д-р Щайнер, за които му изказваме дълбоката си благодарност, очертаха един . възпитателен идеал.
Той изтъкна, че
учителите
трябва да бъдат свободни, нестеснявани от външни предписания и правилници.
В дейността си те трябва ла се основават единствено на горното си познание на човешкото естество. Д-р Щайнер изложи познанието на човешката природа и на света, от което учителят се нуждае. Това познание е научно и прониква в интимния вътрешен живот“. Събранието след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които учителите да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа. Г-жа Макензи, секретарка на конференцията, изтъкна, че на тези училища нема да се предписват в подробности тези или онези педагогически методи.
към текста >>
Д-р Щайнер изложи познанието на човешката природа и на света, от което
учителят
се нуждае.
Из своя собствен дух те трябва да работят за пълна проява на духа у техните ученици. Сказките на Д-р Щайнер, за които му изказваме дълбоката си благодарност, очертаха един . възпитателен идеал. Той изтъкна, че учителите трябва да бъдат свободни, нестеснявани от външни предписания и правилници. В дейността си те трябва ла се основават единствено на горното си познание на човешкото естество.
Д-р Щайнер изложи познанието на човешката природа и на света, от което
учителят
се нуждае.
Това познание е научно и прониква в интимния вътрешен живот“. Събранието след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които учителите да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа. Г-жа Макензи, секретарка на конференцията, изтъкна, че на тези училища нема да се предписват в подробности тези или онези педагогически методи. В тези училища трябва да се спазва само този принцип: свободни проява и развитие на човешкия дух. Светът има нужда от свободен духовен живот.
към текста >>
Събранието след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които
учителите
да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа.
възпитателен идеал. Той изтъкна, че учителите трябва да бъдат свободни, нестеснявани от външни предписания и правилници. В дейността си те трябва ла се основават единствено на горното си познание на човешкото естество. Д-р Щайнер изложи познанието на човешката природа и на света, от което учителят се нуждае. Това познание е научно и прониква в интимния вътрешен живот“.
Събранието след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които
учителите
да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа.
Г-жа Макензи, секретарка на конференцията, изтъкна, че на тези училища нема да се предписват в подробности тези или онези педагогически методи. В тези училища трябва да се спазва само този принцип: свободни проява и развитие на човешкия дух. Светът има нужда от свободен духовен живот. Тя каза, че конференцията е намерила в идеите на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот. Тя замоли събранието да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това.
към текста >>
Надяваме се да пратим и други
учители
за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за
учители
, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“.
Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат. Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви.
Надяваме се да пратим и други
учители
за подготовка през предстоящата учебна година, тъй че за следната учебна година да можем да отворим тук, в Англия, педагогически курс за
учители
, които след свършването му да прекарат неколко седмици в училищата на Д-р Щайнер в Щутгарт и Дорнах за по-нататъшна подготовка“.
Освен училището в Кингс — Ланглей, което е преустроено по типа на Валдорфското училище, и в други места са отворени такива нови училища. В Германия първи, които последваха Щутгарт, са Кьолн и Хамбург. В Кьолн подобно училище с неколко отделения е отворено по инициативата на г. и г-жа Гойерт. В Хамбург по инициативата на г.
към текста >>
Барч,
учител
в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското.
В Хамбург по инициативата на г. Полман е турено начало това направление Хамбургското училище се проектирало да бъде отворено през тая учебна година. Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“.
Барч,
учител
в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското.
Нови училища трябва да се отворят на всякъде. Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното събрание на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес. Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм.
към текста >>
В новото училище
учителят
ще бъде автономен, свободен в своята дейност.
Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи. В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво.
В новото училище
учителят
ще бъде автономен, свободен в своята дейност.
Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето.
към текста >>
При ръководството на учебното дело,
учителят
ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
В град Майланд е основано италианско общество за разпространение идеите на окултната педагогика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност.
При ръководството на учебното дело,
учителят
ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето. Ето що пише г. Бойчо Колев за нашия учител (сп. „педагогическа практика“, год.
към текста >>
Както до сега нашето
учителство
е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, свободен в своята дейност. Той няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
Както до сега нашето
учителство
е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето. Ето що пише г. Бойчо Колев за нашия учител (сп. „педагогическа практика“, год. II, кн.
към текста >>
Бойчо Колев за нашия
учител
(сп.
Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето. Ето що пише г.
Бойчо Колев за нашия
учител
(сп.
„педагогическа практика“, год. II, кн. 5, май 1922 г.): ;Българският учител прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на учителите за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на учителя през този период. Учителят почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението. Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“.
към текста >>
5, май 1922 г.): ;Българският
учител
прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на
учителите
за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на
учителя
през този период.
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето. Ето що пише г. Бойчо Колев за нашия учител (сп. „педагогическа практика“, год. II, кн.
5, май 1922 г.): ;Българският
учител
прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на
учителите
за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на
учителя
през този период.
Учителят почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението. Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“. В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика. В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика.
към текста >>
Учителят
почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението.
Ето що пише г. Бойчо Колев за нашия учител (сп. „педагогическа практика“, год. II, кн. 5, май 1922 г.): ;Българският учител прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на учителите за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на учителя през този период.
Учителят
почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението.
Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“. В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика. В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика. По този начин идеите на окултната педагогика ще се популяризират всред учителството, а също и всред останалото гражданство.
към текста >>
Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак
учителят
и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“.
Бойчо Колев за нашия учител (сп. „педагогическа практика“, год. II, кн. 5, май 1922 г.): ;Българският учител прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на учителите за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на учителя през този период. Учителят почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението.
Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак
учителят
и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“.
В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика. В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика. По този начин идеите на окултната педагогика ще се популяризират всред учителството, а също и всред останалото гражданство. Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика.
към текста >>
В отделни реферати, в
учителски
конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика.
5, май 1922 г.): ;Българският учител прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на учителите за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на учителя през този период. Учителят почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението. Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“. В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика.
В отделни реферати, в
учителски
конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика.
По този начин идеите на окултната педагогика ще се популяризират всред учителството, а също и всред останалото гражданство. Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика. Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители.
към текста >>
По този начин идеите на окултната педагогика ще се популяризират всред
учителството
, а също и всред останалото гражданство.
Учителят почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението. Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“. В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика. В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика.
По този начин идеите на окултната педагогика ще се популяризират всред
учителството
, а също и всред останалото гражданство.
Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика. Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата. в която ще никне вие-memo в душите на ученици и учители. Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие.
към текста >>
в която ще никне вие-memo в душите на ученици и
учители
.
В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика. По този начин идеите на окултната педагогика ще се популяризират всред учителството, а също и всред останалото гражданство. Когато назреят условията, може да се пристъпи към практика с отварянето на ново училище, в което да се прилагат принципите на окултната педагогика. Тръба да се наблегне на следното: В новите училища главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта трябва да бъде атмосферата.
в която ще никне вие-memo в душите на ученици и
учители
.
Тя ще бъде главния фактор, но, разбира се, трябва да се знаят конкретно и другите принципи на окултната педагогика, които са плод на ясновидското изследване на детското развитие. Новото училище, което ще трябва да се открие в България, разбира се, не трябва да бъде точно копие на Валдорфското, но нагодено спрямо нашите условия. Ние, разбира се, ще се ползваме от чуждата педагогическа опитност, както теоретическа, така и практическа, ще използваме доста работи от нея, но работниците в тази посока у нас трябва да бъдат творци. Някои работи от Валдорфското училище могат ла се вземат, други могат да се изоставят. Художник не е онзи, който само копира.
към текста >>
И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия
учител
Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден.
Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция. Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле. И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“. Единството на религиите.
И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия
учител
Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден.
Папюс получи и висока масонска степен, а в съюза на мартинистите, основан от Мартинез де Паскуали, той е бил избран за председател на върховния съвет. Така, ентусиазираният от окултните си знания и сили французки лекар, д-р Жерар Анкос, достигна много по пътя на висшата магия, но замина преждевременно, за да получи опитности, по-съобразни с предначертанията на божествения план... Той написа много съчинения и обогати с тях французката окултна литература. Обаче, когато се четат тия негови книги, както и писанията на много други французки автори по окултизма, трябва да не се изпуша никога из пред вид, че в теоретическите и практически увлечения га французкия ентусиазъм и екзалтация има много стръмни падини и пропасти... Ще цитираме само неколко от най-капиталните му съчинения: 1) L’ Occultisme contemporain (1887 г.); Clef absolue de la science occulte (1889 г.);3) Traite elementaire de science occulte (c. г.); 4) Essai de Physiologie synthetique (1891 г.); 5) La Kabbale (1892 г.); 6) Traite elementaire de Magie pratique (1893 г.); 7) L’ Arts divinatoires: graphologie, chiromancie, physiognomie (1895 г.); 8) Lumiere invisible (18S6 г.); 9) Du traitement externe et psychique des maladies nerveuses (1897 г.); 10) L’ame humaine avant la naissance et apres la mort (1898 г.); 11) Comment est constitue l’etre humain (1900 г.); 12) L’illuminisme en France (1771 — 1803); 13) La science des Mages et ses applications theoriques et pratiques (1903 г.); 14) Premiers elements d’ Astrosophie (1910 г.); 15) Le tarot divinatoire (1911 г.); 16) Initiation astrologique (1920 г.); 17) Traite methodique de Magie pratique (1923 г.) etc. Няколко от неговите посмъртни съчинения сега се печатат.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Великият
Учител
на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя.
И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1). Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството.
Великият
Учител
на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя.
Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в. Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Моисея : „око за око, зъб за зъб“, Христос предаде закона за любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога“. А в „изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“. Това каза Христос и завърши : „ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат.
към текста >>
В него еж и самите
учители
.
В 1572 година Испания поиска да се установи по-трайно в Холандия и основа университета в Дуе“. Днешното училище може да се сравни, както казва Violino Primo, с казармата или със затвора. Това ще стане ясно от онова, което следва по-долу. На пръв поглед, това сравнение е пресилено, но като се вникне по-дълбоко и се противопостави днешното училище на новото, ще се види, колко е вярно то. В „затвора“ само учениците ли се намират ?
В него еж и самите
учители
.
Те са в пълна зависимост от законите, правилниците, окръжните и другите наредби на Министерството. Учителят е ограничен, той няма свободни ръце, той не може да твори. Но някои ще кажат: „Нали учителите имат права ? Има учителски съвети, които имат право да решават по-важни въпроси. Това не доказва ли, че учителите имат свобода?
към текста >>
Учителят
е ограничен, той няма свободни ръце, той не може да твори.
Това ще стане ясно от онова, което следва по-долу. На пръв поглед, това сравнение е пресилено, но като се вникне по-дълбоко и се противопостави днешното училище на новото, ще се види, колко е вярно то. В „затвора“ само учениците ли се намират ? В него еж и самите учители. Те са в пълна зависимост от законите, правилниците, окръжните и другите наредби на Министерството.
Учителят
е ограничен, той няма свободни ръце, той не може да твори.
Но някои ще кажат: „Нали учителите имат права ? Има учителски съвети, които имат право да решават по-важни въпроси. Това не доказва ли, че учителите имат свобода? “ Да, те имат свобода, имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре. Затова, първото нещо, което иска окултизмът, е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището.
към текста >>
Но някои ще кажат: „Нали
учителите
имат права ?
На пръв поглед, това сравнение е пресилено, но като се вникне по-дълбоко и се противопостави днешното училище на новото, ще се види, колко е вярно то. В „затвора“ само учениците ли се намират ? В него еж и самите учители. Те са в пълна зависимост от законите, правилниците, окръжните и другите наредби на Министерството. Учителят е ограничен, той няма свободни ръце, той не може да твори.
Но някои ще кажат: „Нали
учителите
имат права ?
Има учителски съвети, които имат право да решават по-важни въпроси. Това не доказва ли, че учителите имат свобода? “ Да, те имат свобода, имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре. Затова, първото нещо, което иска окултизмът, е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището. Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне часовника си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае учителят да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват.
към текста >>
Има
учителски
съвети, които имат право да решават по-важни въпроси.
В „затвора“ само учениците ли се намират ? В него еж и самите учители. Те са в пълна зависимост от законите, правилниците, окръжните и другите наредби на Министерството. Учителят е ограничен, той няма свободни ръце, той не може да твори. Но някои ще кажат: „Нали учителите имат права ?
Има
учителски
съвети, които имат право да решават по-важни въпроси.
Това не доказва ли, че учителите имат свобода? “ Да, те имат свобода, имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре. Затова, първото нещо, което иска окултизмът, е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището. Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне часовника си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае учителят да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват. Или трябва да стои мирно, или пък трябва да чака мъмрене и уволнение.
към текста >>
Това не доказва ли, че
учителите
имат свобода?
В него еж и самите учители. Те са в пълна зависимост от законите, правилниците, окръжните и другите наредби на Министерството. Учителят е ограничен, той няма свободни ръце, той не може да твори. Но някои ще кажат: „Нали учителите имат права ? Има учителски съвети, които имат право да решават по-важни въпроси.
Това не доказва ли, че
учителите
имат свобода?
“ Да, те имат свобода, имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре. Затова, първото нещо, което иска окултизмът, е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището. Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне часовника си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае учителят да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват. Или трябва да стои мирно, или пък трябва да чака мъмрене и уволнение. Всеки момент в новото училище учителят ще бъде напълно свободен.
към текста >>
Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне часовника си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае
учителят
да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват.
Но някои ще кажат: „Нали учителите имат права ? Има учителски съвети, които имат право да решават по-важни въпроси. Това не доказва ли, че учителите имат свобода? “ Да, те имат свобода, имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре. Затова, първото нещо, което иска окултизмът, е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището.
Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне часовника си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае
учителят
да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват.
Или трябва да стои мирно, или пък трябва да чака мъмрене и уволнение. Всеки момент в новото училище учителят ще бъде напълно свободен. Ще му се даде възможност да действа. Методът, който той ще прилага, ще се основава изключително на дълбоките му познания на човешката природа, а не на некакви си предписания. Един от най-ярките защитници на училищната автономля е Д-р Рудолф Щайнер, който със следните силни думи говори против намесата на държавата в дейността на училището“3): „Днешното училище във всички свои степени формира човека такъв, какъвто е нужен за държавата.
към текста >>
Всеки момент в новото училище
учителят
ще бъде напълно свободен.
Това не доказва ли, че учителите имат свобода? “ Да, те имат свобода, имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре. Затова, първото нещо, което иска окултизмът, е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището. Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне часовника си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае учителят да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват. Или трябва да стои мирно, или пък трябва да чака мъмрене и уволнение.
Всеки момент в новото училище
учителят
ще бъде напълно свободен.
Ще му се даде възможност да действа. Методът, който той ще прилага, ще се основава изключително на дълбоките му познания на човешката природа, а не на некакви си предписания. Един от най-ярките защитници на училищната автономля е Д-р Рудолф Щайнер, който със следните силни думи говори против намесата на държавата в дейността на училището“3): „Днешното училище във всички свои степени формира човека такъв, какъвто е нужен за държавата. В училищните наредби са отразени нуждите на държавата. В това отношение и тези.
към текста >>
Ето що казва по- следниятъ4): „В бъдещето училище ще има повече свобода, както за детето, така и за
учителя
.
Държавата и иконамическият живот не трябва да предписват формите на учебното дело. Ако не искаме за напред хора да господстват над хора, трябва да дадем възможност, щото свободният дух във всека човешка душа да бъде ръководен фактор в живота, колкото е възможно в по-голяма степен. Това ще бъде възможно, само ако училището не се подчинява на държавата или стопанската организация. Свободата и самоуправата на възпитателното дело е едно от най-важните изисквания на времето“. На същото мнение са и Себастиян Фор и Ензор.
Ето що казва по- следниятъ4): „В бъдещето училище ще има повече свобода, както за детето, така и за
учителя
.
Той ще може напр. свободно, когато поиска, да вземе децата със себе си за цел ден в некоя учебна екскурзия, без да има нужда за това да иска чието и да било разрешение. Над него и неговата работа не ще тежат програми, изпити, инспектори“. Всичко това е осъществено в свободното Валдорфско училище. Както казва Карл Щокмайер, един от учителите в това училище, „там няма никаква дирекция, а всичко се решава от учителската колегия.
към текста >>
Както казва Карл Щокмайер, един от
учителите
в това училище, „там няма никаква дирекция, а всичко се решава от
учителската
колегия.
Ето що казва по- следниятъ4): „В бъдещето училище ще има повече свобода, както за детето, така и за учителя. Той ще може напр. свободно, когато поиска, да вземе децата със себе си за цел ден в некоя учебна екскурзия, без да има нужда за това да иска чието и да било разрешение. Над него и неговата работа не ще тежат програми, изпити, инспектори“. Всичко това е осъществено в свободното Валдорфско училище.
Както казва Карл Щокмайер, един от
учителите
в това училище, „там няма никаква дирекция, а всичко се решава от
учителската
колегия.
„И лицето, което е натоварено да извършва нещо вън от името на училището — казва той, — върши го като упълномощен за изпълнителен орган на училищната колегия. Това се прави, защото е нужна свобода на духовния живот“. На друго место същият казва: „По-рано учителят имаше по-голямо творческо поле. Сега законите съвсем му връзват ръцете. Не трябва да се допуска, педагогическите въпроси да се разрешават от парламентите“.
към текста >>
На друго место същият казва: „По-рано
учителят
имаше по-голямо творческо поле.
Над него и неговата работа не ще тежат програми, изпити, инспектори“. Всичко това е осъществено в свободното Валдорфско училище. Както казва Карл Щокмайер, един от учителите в това училище, „там няма никаква дирекция, а всичко се решава от учителската колегия. „И лицето, което е натоварено да извършва нещо вън от името на училището — казва той, — върши го като упълномощен за изпълнителен орган на училищната колегия. Това се прави, защото е нужна свобода на духовния живот“.
На друго место същият казва: „По-рано
учителят
имаше по-голямо творческо поле.
Сега законите съвсем му връзват ръцете. Не трябва да се допуска, педагогическите въпроси да се разрешават от парламентите“. * * * Нека сега разгледаме днешното училище от друго гледище. Методите на днешното училище не са в съгласие с детската природа. От друга страна, днешното училище не съдейства за събуждането на висшето, божественото в човека.
към текста >>
Как се отразяват наказанията, насилията върху
учителя
и ученика?
Ако остане в училището или бъде преместен в друго училище, той се изпълва с ожесточение, и у него се развива злоба към всички. С наказания ние не премахваме тези недостатъци, които искаме да премахнем. Ние само можем, поради страх, да попречим на тяхната външна проява. И той ще ги прояви, когато мине страха от наказания, когато не.ча да виси над него този или онзи член от правилника, и то в най-крайна форма, както когато се разруши речния бент от наводнение : водата изведнъж се освобождава и причинява големи пакости. В новото училище не.ча да има никакви наказания, както нема в кошера на Себастиян Фор, както нема в Свободното Валдорфско училище в Щуггарт.
Как се отразяват наказанията, насилията върху
учителя
и ученика?
Чрез наказанията ние затваряме пътя към детското сърце. Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „Учителят чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“. Пак там той казва: „Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си. Той трябва да уважава детската свобода. Ние не трябва да спираме полета на духа, не трябва да подрязваме крилата на душата.
към текста >>
Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „
Учителят
чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“.
Ние само можем, поради страх, да попречим на тяхната външна проява. И той ще ги прояви, когато мине страха от наказания, когато не.ча да виси над него този или онзи член от правилника, и то в най-крайна форма, както когато се разруши речния бент от наводнение : водата изведнъж се освобождава и причинява големи пакости. В новото училище не.ча да има никакви наказания, както нема в кошера на Себастиян Фор, както нема в Свободното Валдорфско училище в Щуггарт. Как се отразяват наказанията, насилията върху учителя и ученика? Чрез наказанията ние затваряме пътя към детското сърце.
Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „
Учителят
чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“.
Пак там той казва: „Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си. Той трябва да уважава детската свобода. Ние не трябва да спираме полета на духа, не трябва да подрязваме крилата на душата. Детските сили трябва да се развиват свободно. Както физическата дребност на учителя може да попречи, щото ученикът да стане гигант, ако е предразположен към това, също тъй и душевната ограниченост на учителя не трябва да попречи на вътрешните еволюционни възможности у детето.
към текста >>
Както физическата дребност на
учителя
може да попречи, щото ученикът да стане гигант, ако е предразположен към това, също тъй и душевната ограниченост на
учителя
не трябва да попречи на вътрешните еволюционни възможности у детето.
Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „Учителят чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“. Пак там той казва: „Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си. Той трябва да уважава детската свобода. Ние не трябва да спираме полета на духа, не трябва да подрязваме крилата на душата. Детските сили трябва да се развиват свободно.
Както физическата дребност на
учителя
може да попречи, щото ученикът да стане гигант, ако е предразположен към това, също тъй и душевната ограниченост на
учителя
не трябва да попречи на вътрешните еволюционни възможности у детето.
Учителят трябва да счита себе си като помагач за събуждането на детските способности, които може да са по-големи от неговите“. Не само обикновеното наказание, но и всяко възпитание, което не е в хармония с детската природа, е вече насилие върху нея. Външното насилие е очевидно за всички. А възпитание, не- хармонично с детската природа, е скрито насилие. Възпитанието трябва да бъде строго в съгласие с детската природа.
към текста >>
Учителят
трябва да счита себе си като помагач за събуждането на детските способности, които може да са по-големи от неговите“.
Пак там той казва: „Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си. Той трябва да уважава детската свобода. Ние не трябва да спираме полета на духа, не трябва да подрязваме крилата на душата. Детските сили трябва да се развиват свободно. Както физическата дребност на учителя може да попречи, щото ученикът да стане гигант, ако е предразположен към това, също тъй и душевната ограниченост на учителя не трябва да попречи на вътрешните еволюционни възможности у детето.
Учителят
трябва да счита себе си като помагач за събуждането на детските способности, които може да са по-големи от неговите“.
Не само обикновеното наказание, но и всяко възпитание, което не е в хармония с детската природа, е вече насилие върху нея. Външното насилие е очевидно за всички. А възпитание, не- хармонично с детската природа, е скрито насилие. Възпитанието трябва да бъде строго в съгласие с детската природа. Тогава много от простъпките ще изчезнат, защото много от тях се дължат на несъгласието на възпитателните методи с детската природа.
към текста >>
Какви грамадни дебели стени има между
учителя
и ученика ?
Днешното училище налага наказания, намалява поведението и с това мисли, че допринася нещо. Никакво наказание, никакво намаляване на поведението в новото училище! Всичко това трябва да изчезне. Но де е любовта — този най-главен възпитателен фактор — в днешното училище ? От днешното училище вее студ!
Какви грамадни дебели стени има между
учителя
и ученика ?
Ако не царува любовта, би се проявило низшето. Правилниците за дисциплината в бъдещето училище ще бъдат писани главно в сърцата на всички, а не на книга, и най-главния член от правилника ще бъде: любовта. Важни са думите на П. К. Джнов: „Нема по-велик цвет от любовта. Принципално трябва да решим въпроса: със сила или с любов“.
към текста >>
И Д-р Щайнер ясно говори в същия смисълъ8): „Възпитателната работа на
учителя
е религиозна дейност, защото
учителят
работи, за да се прояви божественото в подрастващото човечество.
Всяко възпитание в такъв смисъл е възпитание към религия. Естествено, тук религията не трябва да се схваща като вероизповядване, мировъзрение, наука или догма. Религиозното възпитание трябва да се вземе като развитие на най-високите душевни (божествени) сили. И тъй, всяко обучение трябва да бъде религиозно. Вълнуващия се по улиците на нашия град живот иска да научи и нас, възрастните, само на едно: религия“.
И Д-р Щайнер ясно говори в същия смисълъ8): „Възпитателната работа на
учителя
е религиозна дейност, защото
учителят
работи, за да се прояви божественото в подрастващото човечество.
Един нов дух трябва да дойде в човешкото развитие, именно духът, който търсим чрез окултизма. И този нов дух нема да вижда в човека един механизъм, както помпата, с която черпим вода от кладенеца“. III. Характеристика на днешния момент от духовното развитие на човечеството Такава характеристика е необходима, за да видим точката, до която сме стигнали, и да разберем тенденциите на развитието. Това ще хвърли светлина и върху педагогическите проблеми, защото щом разберем общите тенденции на развитието, ще разберем и тенденциите на развитието на отделната личност. Разбира се, всяко възпитание трябва да бъде проява на заложбите, скрити в детето.
към текста >>
6) Виж статията на Михел Бауер, основен
учител
в Германия: „Д-р Рудолф Щайнер и педагогиката".
4) и „Нова дейност“ на окултния университети „Гьотеанум“. Окултното движение в Германия през последните години“ (в спис. „Всемирна Летопис“, год. III, кн. 1 и 2).
6) Виж статията на Михел Бауер, основен
учител
в Германия: „Д-р Рудолф Щайнер и педагогиката".
7) Виж статията на Д. Кацаров в „Свободно възпитание“: „Яснополянското училище“. 8) Виж речта му на 7 септември 1919 год. при тържественото откриване на Свободното Валдорфско училище. 9) В списание „Свободно общество“, год.I, кн, 4 — 5, 1923 година.
към текста >>
Той е едновременно посланик на небето, и маг, и
учител
, и любвеобилен възпитател.
Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината.
Той е едновременно посланик на небето, и маг, и
учител
, и любвеобилен възпитател.
Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея.
към текста >>
би ни давала
поучителни
картинки.
Той казва, че истинското изкуство трябва да има етичен характер. Как трябва да се разбира тази връзка? Тя не трябва да се разбира плитко. Изкуството не трябва да бъде тенденциозно разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогава живописта напр.
би ни давала
поучителни
картинки.
Тая връзка трябва да се разбира много по-дълбоко. На друго место споменах нещо за възгледите на Д-р Щайнер върху изкуството1). Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята „Месияда“ зове безсмъртната душа като сила, която господства над всичко преходно“. Кои са тези музи-вдъхновителки?
към текста >>
Срещнах една моя позната,
учителка
на първо отделение, и я запитах, дали е попаднала на способни деца.
Всички повтаряха, че аз съм Саладин-Щастливецът. Този комплимент аз отхвърлях, като предпочитах да бъда наречен „Саладин-Благоразумният“. Често пъти това, що считаме за скромност, е някой по-изящен вид гордост. Но да продължа разказа си. (Следва). Духовна опитност Случаи от прераждане.
Срещнах една моя позната,
учителка
на първо отделение, и я запитах, дали е попаднала на способни деца.
Тя ми отговори следното: „Мога да се похваля тази година с добро щастие в това отношение обаче, имам един ученик, който тебе ще интересува, а мене вече крайно много нервира. Петнадесет години откак съм учителка, но до сега не съм имала подобна опитност“. След това тя продължи: „Знаеш, в първото отделение запознаваме децата с формите на буквите, писане, естествено, от ляво към дясно, и пр. Един от учениците е много схватливо дете, отличен е по смятане, и всичко, що предам, много бързо схваща, но когато дойде до писане — ужас! Той пише отдясно към ляво!
към текста >>
Петнадесет години откак съм
учителка
, но до сега не съм имала подобна опитност“.
Често пъти това, що считаме за скромност, е някой по-изящен вид гордост. Но да продължа разказа си. (Следва). Духовна опитност Случаи от прераждане. Срещнах една моя позната, учителка на първо отделение, и я запитах, дали е попаднала на способни деца. Тя ми отговори следното: „Мога да се похваля тази година с добро щастие в това отношение обаче, имам един ученик, който тебе ще интересува, а мене вече крайно много нервира.
Петнадесет години откак съм
учителка
, но до сега не съм имала подобна опитност“.
След това тя продължи: „Знаеш, в първото отделение запознаваме децата с формите на буквите, писане, естествено, от ляво към дясно, и пр. Един от учениците е много схватливо дете, отличен е по смятане, и всичко, що предам, много бързо схваща, но когато дойде до писане — ужас! Той пише отдясно към ляво! Аз туря ръчичката му от ляво на страницата и стоя над главата му. То внимателно изкарва реда, но дойде ли до края му, ако не съм над него, като че ли по стар навик, почне следния ред от дясно към ляво!
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато
Учителят
им ги възкреси.
Тая мистична алхимия развива своите стадии у всички ония, на които нашият Отец им е дал достатъчна сила, Те са, на които Той доверява Сина си; те са, които Христос пази, въпреки техните скърби и привидна самотност; те са, за които Той прие всичките страдания и без когото те биха сбъркали пътя и биха слезли до дъното на великия ад. Тия хора, както е казал и Rulman Merswin още преди 7 века, с нищо не се различават от другите по своя външен вид. Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на дърводелеца. Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина. Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести.
Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато
Учителят
им ги възкреси.
Човек е зависим от времето и пространството. Един богаташ или цар са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк. Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение.
към текста >>
Драги
Учителю
, Изпълнявам един дълг, като отговарям на въпросите Ви относително предчувствието на г-жа Констан върху отказа й да приеме едно лекарство, изпратено й от аптекаря.
Няколко дни след това съобщение, приятелят ми г. Жирар, директор на лабораторията при градоначалството, ми потвърди своя специален анализ на динамита. По време на същия обед, г-жа Констан ни съобщи още едно предчувствие не по-малко заслужващо внимание, изпитано пак от нея. Съгласно моя принцип да проверявам всичко с документирани анкети, аз получих, в потвърждение на факта, изложението, което давам по-долу, от самия лекар, Д-р Ресеге от Тулуза, домашен лекар на семейството Констан, в писмото му, което предавам текстуално, както и другите. Писмото от Д-р Ресеге Тулуза, 16 март 1901 г.
Драги
Учителю
, Изпълнявам един дълг, като отговарям на въпросите Ви относително предчувствието на г-жа Констан върху отказа й да приеме едно лекарство, изпратено й от аптекаря.
Ето историята; аз Ви я разказвам безлично, чисто исторически: Г-жа Констан бе на 23 години; тя живееше в Тулуза; един ден тя се разболя от кървава ангина. Д-р Ресеге, който бе в Тулуза, биде по- викан при болната и заповяда да намажат гърлото й с хлорхидрична киселина. Майката на г-жа Констан му подаде шишето, съдържащо предполагаемата киселина, но болната, която бе твърде отслабнала, не остави да направят това, като казваше, че ще я убият . . че това не е хлорхидрична киселина. След няколко суетни опитвания, докторът поиска да разбере защо става това и да докаже на болната, че лекарството е добро; той вкара една клечка кибрит в малкото шише, но течността веднага стана на въглен; тя била сярна киселина!
към текста >>
Позволете ми сега да Ви кажа, велики
учителю
, че и аз съм един от ония, които живо са се заинтересували и трогнали от учените и интересните разкрития, които правите за множествеността на световете — аз съм, от дълго време вече, Ваш ученик по научното богословие, което ще спаси от материализма религиозните въжделения на човечеството.
Подробностите не мога да си спомня, но не съм забравил, че аптекарят бе направил голяма грешка при изпълнението на рецептата ми и че г-жа Констан, чрез сигурното си предчувствие, настоятелно отказа да се употреби това лекарство. Опитах се да намеря подробностите в старите ми тетрадки от онова време, но напразно. Зная само, че се касаеше за кървава ангина. Рецептата ми предписваше да се приготвят две стъкла, едното за напаряне, а другото за пиене, и грешката на аптекаря се дължеше на смяна на етикетите. Аз твърдя, че помня добре щастливото предчувствие, което спаси г-жа Констан от ужасните ефекти на разяждането на стомаха й, ако бе погълнала сярната киселина.
Позволете ми сега да Ви кажа, велики
учителю
, че и аз съм един от ония, които живо са се заинтересували и трогнали от учените и интересните разкрития, които правите за множествеността на световете — аз съм, от дълго време вече, Ваш ученик по научното богословие, което ще спаси от материализма религиозните въжделения на човечеството.
Благоволете да приемете израза на моята дълбока и искрена признателност която напълно заслужвате. Б. Ресеге. Това са двете безспорни опитни наблюдения на предчувствия, на които материалистичната физиология, сигурно, не може да даде никакво обяснение. Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни поука. Тук няма нито един акт на мъдруване, нито предаване на мисълта, нито телепатия.
към текста >>
Ето това писмо: „ Драги
учителю
, важно е, за знанията, които разкривате на хората, да Ви съобщя това, което се случи с мен преди пет години и в което не ще можете да се усъмните, въпреки Вашия строг научен метод.
Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда? Не. Нема никакво суеверие в това, да анализираме тия потайности. Съобщението, което предаваме по-долу, ни показва един човек съвсем уравновесен, който, далеч от приятелите си, на двадесет километра от жилището си, там, дето трябва да пренощува, изпитва чувството на едно неопределено нещастие, изменява намерението си и си отива веднага в къщи, дето намира майка си да играе на карти, после ляга да спи както обикновено, после нещо му се проявява в края на същата нощ и му известява, че тя умира и то в същия момент, когато наистина умирала от пукване на сърцето, в една стая на другия край на къщата. Тук има две неща за различаване: 1) усет от далечно разстояние на едно предстояще и непредвидено нещастие и 2) проявление в момента на смъртта.
Ето това писмо: „ Драги
учителю
, важно е, за знанията, които разкривате на хората, да Ви съобщя това, което се случи с мен преди пет години и в което не ще можете да се усъмните, въпреки Вашия строг научен метод.
Преди всичко, нека Ви кажа кой съм аз. По настоящем (1899 год.) на възраст 35 години, аз се наслаждавам на отлично здраве, никога не съм имал халюцинации и винаги съм бил скептик към всякакви видения и предчувствия. Аз съм едър земевладелец и живея в имението си. Занимавам се с управление на земите си и, освен това, изпълнявам държавна служба на управител. Аз съм земски началник, което на французки може да се преведе управител и местен съдия, в окръга Колм, Псковска губерния.
към текста >>
Ето, драги
учителю
, факта, който се счетох длъжен да Ви съобщя.
Слугинята на майка ми се втурна в стаята ми, разплакана и викаше: „господине, госпожата умря! “ Според думите на слугите, майка ми се събудила в тоя ден към 7 часа и отишла в стаята на по-малките си деца, целунала най-малката си дъщеря, върнала се в стаята си и коленичила пред иконите, за да произнесе, по обичая си, утринната си молитва. В момента, когато се преклонила пред светите образи, внезапно умряла. Смъртта й била причинена от пръсване на сърцето; апоплектичен удар. Но най-важното бе, че това стана точно в 71/2 часа, в момента на моето видение.
Ето, драги
учителю
, факта, който се счетох длъжен да Ви съобщя.
Ако желаете да ме запитате за нещо, аз ще побързам да ви отговоря в интереса на вашите ценни и документирани издирвания. Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И
учителят
казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“.
Даже преподаването на предмети, които имат за цел да развият интелекта у детето, трябва да става с оглед за развиване на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце“. Днешното училище морализира децата като апелира на техния ум, без да раздвижи техните сърца! И тогава, разбира се, ще чуят със студено сърце нашето морализиране и ще останат непроменени. Ето как характеризира Христо Г. Ковачев това морализиране6); „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответно вдълбочаване и се извлича поука.
И
учителят
казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“.
„Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени. Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с мъртвите предмети, за сметка на общението с учителя.
към текста >>
Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с мъртвите предмети, за сметка на общението с
учителя
.
И учителят казва: „От тази приказчица се научихме, че не трябва да лъжем“. „Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени.
Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с мъртвите предмети, за сметка на общението с
учителя
.
Разбира се, пълно изключване на учителя, те не могат да желаят, но считат за идеал той да общува колкото се може по-малко с ученика, за да бъде последния по-самодеен. Ако общението на ученика с мъртвите предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на учителя тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито. Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени. Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената.
към текста >>
Разбира се, пълно изключване на
учителя
, те не могат да желаят, но считат за идеал той да общува колкото се може по-малко с ученика, за да бъде последния по-самодеен.
„Научихме се, че не трябва да крадем“. „Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени. Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с мъртвите предмети, за сметка на общението с учителя.
Разбира се, пълно изключване на
учителя
, те не могат да желаят, но считат за идеал той да общува колкото се може по-малко с ученика, за да бъде последния по-самодеен.
Ако общението на ученика с мъртвите предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на учителя тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито. Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени. Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват.
към текста >>
Ако общението на ученика с мъртвите предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на
учителя
тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито.
„Научихме се, че трябва да помагаме на бедните хора“. „Научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас“. Ние формулираме тези правила, и учениците ги повтарят след нас, обаче, те не са трогнати, ентусиазирани, възпламенени. Някои педагогически течения, изхождайки с право от принципа на самодейността, дохождат до крайност, уж за да бъде ученикът по-самодеен, те считат за идеал той да бъде предоставен колкото се може повече сам на себе си и на общение с мъртвите предмети, за сметка на общението с учителя. Разбира се, пълно изключване на учителя, те не могат да желаят, но считат за идеал той да общува колкото се може по-малко с ученика, за да бъде последния по-самодеен.
Ако общението на ученика с мъртвите предмети (машини, апарати, разни други учебни пособия, сечива, инструменти и пр.) прекрати или сведе до минимум общението между душата на ученика и душата на
учителя
тогава сърцето на детето би останало пусто, неразвито.
Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени. Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин.
към текста >>
А това ще стане, ако
учителят
разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства.
Ученикът, разбира се, може да се занимава с мъртви предмети, но общението на душите не трябва да пострада от това. Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени. Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин.
А това ще стане, ако
учителят
разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства.
Това, което излиза от учителя и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно. Обаче, ако учителят се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява. Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите. Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек.
към текста >>
Това, което излиза от
учителя
и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно.
Личното общение на душа с душа с нищо друго не може и не трябва да се замени. Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин. А това ще стане, ако учителят разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства.
Това, което излиза от
учителя
и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно.
Обаче, ако учителят се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява. Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите. Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек. Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата.
към текста >>
Обаче, ако
учителят
се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява.
Ще взема един пример от статията на Бреславския педагог Барч7): „Съдържанието на историята за милостивия самарянин се разработва в по-голяма- та си част от самите деца, като гледат картината на стената. При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин. А това ще стане, ако учителят разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства. Това, което излиза от учителя и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно.
Обаче, ако
учителят
се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява.
Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите. Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек. Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата. Сърцето и волята са в свръзка с по- дълбоките сили на душата.
към текста >>
Разбира се,
учителят
трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите.
При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин. А това ще стане, ако учителят разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства. Това, което излиза от учителя и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно. Обаче, ако учителят се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява.
Разбира се,
учителят
трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите.
Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек. Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата. Сърцето и волята са в свръзка с по- дълбоките сили на душата. И ако детето преживее всичко това през този период, ние можем да бъдем сигурни за по-нататъшното му правилно развитие.
към текста >>
Преди всичко този възторг, този ентусиазъм, този свещен трепет, тези възвишени желания и стремежи трябва да ги има самия
учител
.
Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата. Сърцето и волята са в свръзка с по- дълбоките сили на душата. И ако детето преживее всичко това през този период, ние можем да бъдем сигурни за по-нататъшното му правилно развитие. Целият човек е обновен от тях, инак дълбоките заложби на душата би останали скрити, може би през целия живот. Как ще се постигне това?
Преди всичко този възторг, този ентусиазъм, този свещен трепет, тези възвишени желания и стремежи трябва да ги има самия
учител
.
После, цялата училищна работа, цялата училищна атмосфера, целият училищен живот трябва да са от такъв характер, че да събуждат тези дълбоки страни на душата. Самата дейност на ученика трябва да бъде от характер да събужда тези възвишени страни на чувството и волята. Как трябва да стане всичко това, ще разгледаме в следните няколко глави. Значението на благоговението Най-силно е наблегнал на неговото значение Д-р Щайнер. Всичко, което казва окултната педагогика по този въпрос, се прилага с успех в „Свободното Валдорфско училище“.
към текста >>
Той произтича от благоговение, безкрайно уважение на ученика към възпитателя (
учител
или родител).
Значи, детето до 7 година подражава сляпо на всички околни, а от следната година — на онези, които то счита за авторитети. Обаче, има авторитет и авторитет. Принудения авторитет е плод на строгост, наказания, страх и пр. Той е израз на насилие и робство. А естественият не накърнява ни най-малко детската свобода.
Той произтича от благоговение, безкрайно уважение на ученика към възпитателя (
учител
или родител).
Тук преструвки не може да има, понеже освен външен разговор има разговор и общение на душа с душа. Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа. Ако учителят не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж.
към текста >>
Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в
учителевата
душа.
Принудения авторитет е плод на строгост, наказания, страх и пр. Той е израз на насилие и робство. А естественият не накърнява ни най-малко детската свобода. Той произтича от благоговение, безкрайно уважение на ученика към възпитателя (учител или родител). Тук преструвки не може да има, понеже освен външен разговор има разговор и общение на душа с душа.
Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в
учителевата
душа.
Ако учителят не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител?
към текста >>
Ако
учителят
не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие.
Той е израз на насилие и робство. А естественият не накърнява ни най-малко детската свобода. Той произтича от благоговение, безкрайно уважение на ученика към възпитателя (учител или родител). Тук преструвки не може да има, понеже освен външен разговор има разговор и общение на душа с душа. Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа.
Ако
учителят
не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие.
Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане.
към текста >>
Едничкото средство е:
учителят
трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.
А естественият не накърнява ни най-малко детската свобода. Той произтича от благоговение, безкрайно уважение на ученика към възпитателя (учител или родител). Тук преструвки не може да има, понеже освен външен разговор има разговор и общение на душа с душа. Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа. Ако учителят не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие.
Едничкото средство е:
учителят
трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.
Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане. Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин.
към текста >>
Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и
учител
?
Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа. Ако учителят не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година.
Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и
учител
?
Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане. Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин. Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е, учителят да бъде другар, приятел на децата. Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко. По-добре е да се каже: учителят да има авторитет, да буди благоговение“.
към текста >>
Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че
учителят
пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин.
Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане.
Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че
учителят
пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин.
Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е, учителят да бъде другар, приятел на децата. Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко. По-добре е да се каже: учителят да има авторитет, да буди благоговение“. Детето гледа на света, както лицето, към когото благоговее; то чувства, мисли, желае, действа като него. Това лице за него е мащаб, критерий на всичко.
към текста >>
Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е,
учителят
да бъде другар, приятел на децата.
Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане. Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин.
Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е,
учителят
да бъде другар, приятел на децата.
Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко. По-добре е да се каже: учителят да има авторитет, да буди благоговение“. Детето гледа на света, както лицето, към когото благоговее; то чувства, мисли, желае, действа като него. Това лице за него е мащаб, критерий на всичко. Преди да намери такъв критерий, младежът чрез самостойна вътрешна духовна работа след 14 година, той трябва преди тая възраст да види въплътен около себе си идеала като жив образец.
към текста >>
По-добре е да се каже:
учителят
да има авторитет, да буди благоговение“.
Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане. Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин. Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е, учителят да бъде другар, приятел на децата. Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко.
По-добре е да се каже:
учителят
да има авторитет, да буди благоговение“.
Детето гледа на света, както лицето, към когото благоговее; то чувства, мисли, желае, действа като него. Това лице за него е мащаб, критерий на всичко. Преди да намери такъв критерий, младежът чрез самостойна вътрешна духовна работа след 14 година, той трябва преди тая възраст да види въплътен около себе си идеала като жив образец. В коледния си педагогически курс Д-р Щайнер казва11): .След деветата година детето почва да гледа на възпитателя си другояче. До сега то не е обръщало внимание на недостатъците му.
към текста >>
През този период не е толкоз важно съдържанието на въпросите и отговорите на
учителя
, отколкото онова неопределимо, което лежи зад думите и дава характер на връзките между ученика и
учителя
.
В коледния си педагогически курс Д-р Щайнер казва11): .След деветата година детето почва да гледа на възпитателя си другояче. До сега то не е обръщало внимание на недостатъците му. Сега почва силно да им обръща внимание: как е изпуснал тебешира, как е несигурен, дали знае, що иска, какво настроение му е свойствено и пр. Скептикът другояче ще подейства върху детето, отколкото вярващият, независимо от техните думи, а само с тона на гласа си. В детската душа след деветата година се повдигат много въпроси за околния свят.
През този период не е толкоз важно съдържанието на въпросите и отговорите на
учителя
, отколкото онова неопределимо, което лежи зад думите и дава характер на връзките между ученика и
учителя
.
Детето чувства, че не ще може да гледа на учителя както по-рано, ако схване, че той не притежава вътрешна сигурност. Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището. Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството.
към текста >>
Детето чувства, че не ще може да гледа на
учителя
както по-рано, ако схване, че той не притежава вътрешна сигурност.
До сега то не е обръщало внимание на недостатъците му. Сега почва силно да им обръща внимание: как е изпуснал тебешира, как е несигурен, дали знае, що иска, какво настроение му е свойствено и пр. Скептикът другояче ще подейства върху детето, отколкото вярващият, независимо от техните думи, а само с тона на гласа си. В детската душа след деветата година се повдигат много въпроси за околния свят. През този период не е толкоз важно съдържанието на въпросите и отговорите на учителя, отколкото онова неопределимо, което лежи зад думите и дава характер на връзките между ученика и учителя.
Детето чувства, че не ще може да гледа на
учителя
както по-рано, ако схване, че той не притежава вътрешна сигурност.
Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището. Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете.
към текста >>
Затова от най-голяма важност е
учителят
да възбужда доверие.
Скептикът другояче ще подейства върху детето, отколкото вярващият, независимо от техните думи, а само с тона на гласа си. В детската душа след деветата година се повдигат много въпроси за околния свят. През този период не е толкоз важно съдържанието на въпросите и отговорите на учителя, отколкото онова неопределимо, което лежи зад думите и дава характер на връзките между ученика и учителя. Детето чувства, че не ще може да гледа на учителя както по-рано, ако схване, че той не притежава вътрешна сигурност. Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището.
Затова от най-голяма важност е
учителят
да възбужда доверие.
В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете. Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение. При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден.
към текста >>
Ако
учителят
не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение.
Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището. Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете.
Ако
учителят
не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение.
При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
към текста >>
При един
учител
идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден.
Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете. Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение.
При един
учител
идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден.
Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример.
към текста >>
Учителят
му подарява една картинка.
В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете. Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение. При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден.
Учителят
му подарява една картинка.
Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество.
към текста >>
Момченцето, от голямо благоговение към този
учител
, я пази у дома си като светиня.
Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете. Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение. При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден. Учителят му подарява една картинка.
Момченцето, от голямо благоговение към този
учител
, я пази у дома си като светиня.
След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора.
към текста >>
След общоевропейската война
учителят
посещава домът на детето, което е вече доста пораснало.
Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете. Ако учителят не е достоен за уважение, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение. При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня.
След общоевропейската война
учителят
посещава домът на детето, което е вече доста пораснало.
То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите.
към текста >>
Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред
учителя
си, че си го представял като извънредно същество.
Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример.
Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред
учителя
си, че си го представял като извънредно същество.
Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите. Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите. За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин?
към текста >>
Той мислел, че
учителят
не яде, защото не е като другите хора.
Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество.
Той мислел, че
учителят
не яде, защото не е като другите хора.
Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите. Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите. За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение.
към текста >>
Не можел да си представи, как
учителят
ще яде като другите.
След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора.
Не можел да си представи, как
учителят
ще яде като другите.
Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите. За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото.
към текста >>
За да бъде такова отношението между
учител
и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои.
Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите. Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите.
За да бъде такова отношението между
учител
и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои.
Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото. Когато обществото почне да го цени и уважава повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта. Детето иска да уважава, и затова учителят не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително.
към текста >>
Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може
учителят
да действа по този начин?
Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите. Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите. За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои.
Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може
учителят
да действа по този начин?
Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото. Когато обществото почне да го цени и уважава повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта. Детето иска да уважава, и затова учителят не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително. Той трябва да взема голямо участие в живота.
към текста >>
Детето иска да уважава, и затова
учителят
не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително.
За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото. Когато обществото почне да го цени и уважава повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта.
Детето иска да уважава, и затова
учителят
не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително.
Той трябва да взема голямо участие в живота. Той има нужда от обхватен мироглед, а не само от професионална подготовка по педагогика и дидактика. Той трябва да има дълбоко разбиране на всички явления в живота; трябва да расте постоянно; трябва да има много по-голяма мъдрост от тая, която излага пред учениците“. През този период от 7. до 14 година чувството на благоговение трябва да характеризира и религиозното чувство на детето.
към текста >>
Карл Щокмаер,
учител
в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени идеи, към духовното, което иска да осъществи.
„Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“. „Така детето ще стане способно по-после по вътрешен импулс, от вътрешния си мир да твори“. „Който в детинство се моли, на старост благославя“. „Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“.
Карл Щокмаер,
учител
в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени идеи, към духовното, което иска да осъществи.
Но това благоговение не може да бъде силно у човека, ако не бъде развито у детето· Обаче, у детето не може да има благоговение към идеята: детето още не живее в мира на мисълта, интелекта. Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители. И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените идеи на доброто, истината и красотата. Само така детето като порасне ще дойде до истинска свобода“. Силите на благоговението са лъчи.
към текста >>
Сега съвременните реформатори,
учители
, възпитатели, са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество.
Под земята се готви нещо страшно. Ако съвременните хора не приемат Божествената Любов, земята ще се отвори, и ще ги повикат долу. И в какво седи съвременното възпитание? Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, а животът започва с Любовта.
Сега съвременните реформатори,
учители
, възпитатели, са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество.
Какви ли не методи са употребили, но тези методи немат резултат или имат съвсем малки резултати, но онзи, истинския метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен“. Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Любовта е крайната цел на мировата история, амин на вселената“.
към текста >>
Учителят
Жул Тибо станал негов неприятел, защото децата самия него не разбирали, а княза много добре разбирали!
Но в неговите произведения има много други места важни за педагогиката. Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот“, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарал 4 години. Той обичал децата и постоянно дружал с тях. Родителите му се сърдели, че децата не можели да минат без него.
Учителят
Жул Тибо станал негов неприятел, защото децата самия него не разбирали, а княза много добре разбирали!
Князът се чудел, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата. В селото живеела бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20 годишна, слаба, мършава. Мария била отдавна болна от туберкулоза, но пак ходела по къщите да работи: прала, мела, гледала добитъка. Децата били много жестоки към нея. Старите жени и мъже я обвинявали в разврат.
към текста >>
Когато
учителят
живо чувства любов към учениците, тогава детските сърца се отварят, душите на
учителя
и ученика са в хармония, в контакт· А такава атмосфера е абсолютно необходима.
Чрез огъня на своята любов, той превръща тяхната енергия. Децата се съвсем преобразяват. Илюша, против когото най- много била насочена омразата им, става любимец на всички. Някой би казал: „Да не би пък да мислите,че децата са чисти като ангели? · В тях, освен божественото, може да има и много долни прояви, плод на миналите им съществувания или на лошата обстановка, в която са израсли, обаче, разумното възпитание е в състояние да превърне всички енергии.
Когато
учителят
живо чувства любов към учениците, тогава детските сърца се отварят, душите на
учителя
и ученика са в хармония, в контакт· А такава атмосфера е абсолютно необходима.
Ето що казва Д-р Щайнер в речта си пред родителите на валдорфските ученици на 13. I. 1921 година16); „Любовта е толкоз необходима, колкото и външната методична похватност. Любовна атмосфера трябва да има в класа, и в нея да става обучението. Обаче, тази любов не може да се получи чрез диктовка. Нищо не може да се постигне, ако се проповядва за любов в педагогическите и други училища, които подготвят учители.
към текста >>
Нищо не може да се постигне, ако се проповядва за любов в педагогическите и други училища, които подготвят
учители
.
Когато учителят живо чувства любов към учениците, тогава детските сърца се отварят, душите на учителя и ученика са в хармония, в контакт· А такава атмосфера е абсолютно необходима. Ето що казва Д-р Щайнер в речта си пред родителите на валдорфските ученици на 13. I. 1921 година16); „Любовта е толкоз необходима, колкото и външната методична похватност. Любовна атмосфера трябва да има в класа, и в нея да става обучението. Обаче, тази любов не може да се получи чрез диктовка.
Нищо не може да се постигне, ако се проповядва за любов в педагогическите и други училища, които подготвят
учители
.
Тая любов може да произтича само от едно познание, което говори за Духа, което разкрива Духа. И тая духовна наука, която доведе до основаването на Валдорфското училище, тя даде на учителите и учителките в нея тая истинска любов“. Любовта не значи безредие. Тя води към вътрешна хармония и ред. В светлината на любовта всяко немирство и леност изчезват от само себе си.
към текста >>
И тая духовна наука, която доведе до основаването на Валдорфското училище, тя даде на
учителите
и
учителките
в нея тая истинска любов“.
1921 година16); „Любовта е толкоз необходима, колкото и външната методична похватност. Любовна атмосфера трябва да има в класа, и в нея да става обучението. Обаче, тази любов не може да се получи чрез диктовка. Нищо не може да се постигне, ако се проповядва за любов в педагогическите и други училища, които подготвят учители. Тая любов може да произтича само от едно познание, което говори за Духа, което разкрива Духа.
И тая духовна наука, която доведе до основаването на Валдорфското училище, тя даде на
учителите
и
учителките
в нея тая истинска любов“.
Любовта не значи безредие. Тя води към вътрешна хармония и ред. В светлината на любовта всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да достигнат сега става най-лесното нещо.
към текста >>
Любовта на
учителя
непременно ражда любовта на ученика Тук важи онзи велик закон; Любовта ражда любов, който се намира в приведените цитати от беседите на г. Дънов.
Любовта не значи безредие. Тя води към вътрешна хармония и ред. В светлината на любовта всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да достигнат сега става най-лесното нещо.
Любовта на
учителя
непременно ражда любовта на ученика Тук важи онзи велик закон; Любовта ражда любов, който се намира в приведените цитати от беседите на г. Дънов.
Ето един трогателен пример за това. Един мой колега, г. А. Г., ми разказа спомен от своето учителстване в едно село. Той работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му.
към текста >>
А. Г., ми разказа спомен от своето
учителстване
в едно село.
Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да достигнат сега става най-лесното нещо. Любовта на учителя непременно ражда любовта на ученика Тук важи онзи велик закон; Любовта ражда любов, който се намира в приведените цитати от беседите на г. Дънов. Ето един трогателен пример за това. Един мой колега, г.
А. Г., ми разказа спомен от своето
учителстване
в едно село.
Той работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Той бил любим от децата. Радостта била атмосферата на училището. На другата година го преместили на друго място.
към текста >>
“ Когато самият
учител
стане извор на любовта, ще има трогателни примери за проявена любов и на ученика към
учителя
.
Веднъж той получава писмо от това село, от свой бивш ученик. Той му пишел: „Винаги си спомням за тебе. Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още?
“ Когато самият
учител
стане извор на любовта, ще има трогателни примери за проявена любов и на ученика към
учителя
.
Любовта развива и всички способности на детето, дава светлина на ума, сила на волята, здраве на тялото. Успехът в това училище, дето тя е приложена, е осигурен. От друга страна, такова училище става източник на радост, на щастие за ученика. За да може да се издигне любовта до главен възпитателен фактор, нужни са следните условия; 1) Преди всичко, учителят и другите възпитатели трябва да работят върху себе си и да събудят в себе си извора на Божествената Любов. За да може да стори това, възпитателят трябва да знае методите на духовния растеж.
към текста >>
За да може да се издигне любовта до главен възпитателен фактор, нужни са следните условия; 1) Преди всичко,
учителят
и другите възпитатели трябва да работят върху себе си и да събудят в себе си извора на Божествената Любов.
Ти обичаш ли ме още? “ Когато самият учител стане извор на любовта, ще има трогателни примери за проявена любов и на ученика към учителя. Любовта развива и всички способности на детето, дава светлина на ума, сила на волята, здраве на тялото. Успехът в това училище, дето тя е приложена, е осигурен. От друга страна, такова училище става източник на радост, на щастие за ученика.
За да може да се издигне любовта до главен възпитателен фактор, нужни са следните условия; 1) Преди всичко,
учителят
и другите възпитатели трябва да работят върху себе си и да събудят в себе си извора на Божествената Любов.
За да може да стори това, възпитателят трябва да знае методите на духовния растеж. 2) Второ условие е да царува духът на любовта в целия училищен живот. Тя да бъде атмосферата, в която живеят ученици и учители. Това най- добре става, когато училищният живот е основан на духа на взаимопомощта, когато училището представлява братско общежитие. То трябва да бъде всред природата.
към текста >>
Тя да бъде атмосферата, в която живеят ученици и
учители
.
Успехът в това училище, дето тя е приложена, е осигурен. От друга страна, такова училище става източник на радост, на щастие за ученика. За да може да се издигне любовта до главен възпитателен фактор, нужни са следните условия; 1) Преди всичко, учителят и другите възпитатели трябва да работят върху себе си и да събудят в себе си извора на Божествената Любов. За да може да стори това, възпитателят трябва да знае методите на духовния растеж. 2) Второ условие е да царува духът на любовта в целия училищен живот.
Тя да бъде атмосферата, в която живеят ученици и
учители
.
Това най- добре става, когато училищният живот е основан на духа на взаимопомощта, когато училището представлява братско общежитие. То трябва да бъде всред природата. Детето да се чувства свързано със своите другари и с учителите си чрез братското общежитие. Такова общежитие развива колективното съзнание. Учениците да вършат в училището общи работи; общо да си приготвят хляб, да си готвят, да чистят училището, да обработват зеленчуковата и други градини.
към текста >>
Детето да се чувства свързано със своите другари и с
учителите
си чрез братското общежитие.
За да може да стори това, възпитателят трябва да знае методите на духовния растеж. 2) Второ условие е да царува духът на любовта в целия училищен живот. Тя да бъде атмосферата, в която живеят ученици и учители. Това най- добре става, когато училищният живот е основан на духа на взаимопомощта, когато училището представлява братско общежитие. То трябва да бъде всред природата.
Детето да се чувства свързано със своите другари и с
учителите
си чрез братското общежитие.
Такова общежитие развива колективното съзнание. Учениците да вършат в училището общи работи; общо да си приготвят хляб, да си готвят, да чистят училището, да обработват зеленчуковата и други градини. Всяко дете да се изпълва с радост, че работи за другите, а не за себе си. Обстановката трябва да бъде такава, че работата за другите да стане извор на висша радост в детското сърце. В днешното общество всеки работи за себе си.
към текста >>
1923 год.) 3) Сикорски: „Възпитателните задачи на средните училища“ (списание „
Учител
“ год.
Идещия път ще разгледаме изкуството, играта и труда от гледището на окултната педагогика. _________________________________________________________________________ 1) Виж статията „Развитието на петата раса“ във „Всемирна Летопис“, год. 1, кн. 4 2) „Една сказка върху педагогиката“ във в. „Anthroposophie“, год 4, брой 33 от 15. II.
1923 год.) 3) Сикорски: „Възпитателните задачи на средните училища“ (списание „
Учител
“ год.
16, кн. 9 и 10, ноември и дек. 1916 г.) 4) Д-р Ник Кръстников: „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот.“ 5) Виж „Възпитанието на детето в светлина на окултизма,“ от Д-р Рудолф Щайнер („Всемирна Летопис“, година 1, кн. 4 и 5 ). 6) Виж статията му; „Разработка на четива с морално съдържание“ (списание „Учителска Мисъл“, год.
към текста >>
6) Виж статията му; „Разработка на четива с морално съдържание“ (списание „
Учителска
Мисъл“, год.
1923 год.) 3) Сикорски: „Възпитателните задачи на средните училища“ (списание „Учител“ год. 16, кн. 9 и 10, ноември и дек. 1916 г.) 4) Д-р Ник Кръстников: „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот.“ 5) Виж „Възпитанието на детето в светлина на окултизма,“ от Д-р Рудолф Щайнер („Всемирна Летопис“, година 1, кн. 4 и 5 ).
6) Виж статията му; „Разработка на четива с морално съдържание“ (списание „
Учителска
Мисъл“, год.
IV, кн, 4-5, декември — януари 1923 година). 7) Виж в. „Силезийски училищен вестник“, брой 1916 от 20 април 1922 година. 8) Списание „Всемирна Летопис“, год. I, кн 4 и 5.
към текста >>
12) Виж статията; „Педагогически курс“ на Д-р Щайнер пред швейцарски
учители
от 15.
5 — 7. 10) Карл Щокмаер: „Свободното Валдорфско училище като основно и по-горно училище“ в списание „Sozlale Zukunft“, год. I, кн. 5 — 7. 11) „Der Lehrer“ urs Dr Rudolf Steiners, Goetheanum, 1921.
12) Виж статията; „Педагогически курс“ на Д-р Щайнер пред швейцарски
учители
от 15.
до 22. април 1923 година (вестник „Anthroposophie“, броеве 44—50, год. IV, май-юни 1923 година), 13) Виж статията й: „Pädagogische Praxis und Waldorfschule“ в сборника „Kultur und Erziehung“, том III (този сборник съдържа лекциите, държани в Антропософския университетски курс в Гьотеанум през 1920 година) 14) „Свободното Валдорфско училище като основно и по-горно училище“ (списание „Soziale Zukunft“, год I, кн. 1 — 7) 15) Толстой: „За живота“, 16) Из Бюлетин № 2 на съюза „Свободно Валдорфско училище“ от март 1922 година. СРАВНИТЕЛНА ФИЗИОГНОМИЯ от Самуел Р.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с
учители
, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш
учителите
и учениците му?
Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? - разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за благото на своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш?
Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с
учители
, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш
учителите
и учениците му?
Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим". Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата някому и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или, с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
към текста >>
И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава
учител
по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“.
Баща му се считал за римски гражданин (civis romanus) и тая титла на благородство е предал в наследство на сина си. Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“.
И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава
учител
по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“.
За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8).
към текста >>
За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и
законоучител
Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“.
За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и
законоучител
Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции.
към текста >>
Някогашният ученик на фарисейския
законоучител
Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и проповедник на неговото учение, като пожертвал за него и живота си.
9, ст. 1). Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, . .“ (ibidem — 22; 4, 19—25). По това време, обаче, станало неговото обръщане в християнството. Това събитие някои писатели наричат „чудесно“, но ние ще разкрием по-долу е истинската му същност от научно гледище за да се разбере и схване и от най-закоравелите съвременни материалисти, че, както казва Писанието, „за Бога всичко е възможно“.
Някогашният ученик на фарисейския
законоучител
Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и проповедник на неговото учение, като пожертвал за него и живота си.
Това негово обръщане е станало в 36-та година по следния начин, описан в „Деянията Апостолски“ (глави 9, 22 и 26) и разказан от самия него: „Както ми свидетелства първосвещеникът и всичкото старейшинство, от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези, които бяха там, за да ги накажат. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето. И паднах на земята, и чух глас, който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш? И аз отворих: кой си ти, Господи? И рече ми: аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш (к. н.).
към текста >>
Той е надхвърлил тогавашната култура на еврейството с всичките му
учители
в храмовете, поразил е със своите дълбоки знания и дарби най-великите тогавашни гръцки философи и е смаял даже римските учени, писатели и законоведци.
Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна. Пределите на Мала-Азия са се оказали тесни за неговия активен и борчески дух.
Той е надхвърлил тогавашната култура на еврейството с всичките му
учители
в храмовете, поразил е със своите дълбоки знания и дарби най-великите тогавашни гръцки философи и е смаял даже римските учени, писатели и законоведци.
Идещият път ще изтъкнем системно и, колкото се може, изчерпателно както проявите на неговата мощ като високо издигнат мистик, така и многобройните окултни закони и правила, които той е поставил като основа на разумния живот и духовния напредък. (Следва) ______________________________ 1) Измежду съчиненията, посветени специално върху живота и дейността на Павла, можем да цитираме следните: 1. Фарара, Живот и трудове на ап. Павел. 2. Инокенти, Св.
към текста >>
2) Този фарисейски
законоучител
отпреди около 2000 години се оказва по-умен от съвременните властници и официални духовници, К.
Baur (Ferdinand Christian Baur). Paulus, der Apostel Jesu Christi, 5. Stalker, The life of St. Paul, 6. Sabatier (Auguste Sabatier), L’apotre Paul и др.
2) Този фарисейски
законоучител
отпреди около 2000 години се оказва по-умен от съвременните властници и официални духовници, К.
Либра Астрология (Продължение от год. III, кн. VII) Меркурий в различните домове Меркурий в 2-ия дом: положение благоприятно, което обещава успех и печалба от научни трудове, от писателска дейност в разните отрасли на науката, или като журналист и т. н. Един хармоничен аспект на Меркурий с Луната носи печалба от страна на широката публика1); с Венера: печалба от дейност в областта на изящните изкуства или от работа, в която вкуса и модата играят голяма роля; с Юпитер: печалба от упражняване на известна служба, която е във връзка с висшата магистратура — светска или религиозна; с Сатурн: чрез такт и издръжливост, постоянство; с Урана: печалба от ексцентрични, своеобразни предприятия или от изобретения; с Марс: чрез механика или благодарение на своята сръчност. Знаковете, от които изхождат аспектите, могат да ни дадат по-нататъшна осветления, а също тъй и домовете, от които те идат.
към текста >>
На този въпрос един
Учител
отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката.
Детето през този период мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее. Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност. От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето?
На този въпрос един
Учител
отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката.
Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел, за критерий. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е божествен институт.“ В пансиона, в детския дом никога детето няма да намери майчината нежност.
към текста >>
И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел,
учител
, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“.
И всички функции в едно идеално семейство не са ли върху принципа на взаимопомощта? Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите? Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството?
И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел,
учител
, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“.
Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта.
към текста >>
Един
Учител
казва: „Духовният елемент трябва да преобладава в училището.
Това е в хармония както с детската природа, така и с посоката на развитието на човечеството. Ако възпитанието де събужда висшите заложени сили в детската душа, то е едностранчиво. Човешката душа е златна рудница, чиито съкровища още не подозират. Заложбите в детската душа чакат само подходни методи, за да се проявят. За да стане това, цялата училищна дейност трябва да бъде проникната от духовен елемент.
Един
Учител
казва: „Духовният елемент трябва да преобладава в училището.
Ако не преобладава, то ще бъде казарма“. Духът е най-великата сила. Той движи световете. Той е архитектът. Зад всичко материално лежи духовното.
към текста >>
Тук пак виждаме, как
учителят
не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са последица от неговия начин на гледане на живота.
Той събужда спящите детски сили. Защо? Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа. Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа. Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа. И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед.
Тук пак виждаме, как
учителят
не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са последица от неговия начин на гледане на живота.
Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата? Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма? На това може да се отговори така: какво значи насилие във възпитанието? Кога възпитанието не е в разрез с детската природа?
към текста >>
В това училище децата работят заедно с
учителя
си в къщи, в обора, на полето и в градината.
Ти събуждаш ли у него предчувствие на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота? На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5).
В това училище децата работят заедно с
учителя
си в къщи, в обора, на полето и в градината.
Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот.
към текста >>
И след това вече иде размяната на мисли между
учителя
и ученика върху преживяното.
Целта не е да назубри детето известни догми, а да се събуди висшето у него. Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат. като плод от преживяното. Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот.
И след това вече иде размяната на мисли между
учителя
и ученика върху преживяното.
Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум.
към текста >>
Това
учителят
трябва да знае като една свещена истина.
Виртуозът-цигулар е добил сръчност чрез дълги упражнения. За да се проявят благородните заложби, които спят в детето, трябва да се постъпи по същия начин и с него. За да развием възвишените му качества, трябва подходна дейност на ученика. Преди да разгледаме, как може да стане това, нека кажем, коя е първата стъпка към всяко истинско възпитание. У детето е заложено божественото.
Това
учителят
трябва да знае като една свещена истина.
Ето защо един Учител казва: „първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика“ Доверието тук се разбира в по-широк смисъл. Доверие не само в смисъл, че ще му доваряваме това или онова; не само в смисъл на увереност, че няма да злоупотреби с това или онова, но доверие в божествените сили, които работят в него. Всеки има в себе си една светая светих, олтар, в който гори вечния пламък на любовта и жертвата. В душата на всеки човек живее дълбоко съзнанието за доброто, за висшето. У едни то е погребано и спи, а у други то почва да се събужда.
към текста >>
Ето защо един
Учител
казва: „първата стъпка на всяко възпитание е доверието на
учителя
към ученика“ Доверието тук се разбира в по-широк смисъл.
За да се проявят благородните заложби, които спят в детето, трябва да се постъпи по същия начин и с него. За да развием възвишените му качества, трябва подходна дейност на ученика. Преди да разгледаме, как може да стане това, нека кажем, коя е първата стъпка към всяко истинско възпитание. У детето е заложено божественото. Това учителят трябва да знае като една свещена истина.
Ето защо един
Учител
казва: „първата стъпка на всяко възпитание е доверието на
учителя
към ученика“ Доверието тук се разбира в по-широк смисъл.
Доверие не само в смисъл, че ще му доваряваме това или онова; не само в смисъл на увереност, че няма да злоупотреби с това или онова, но доверие в божествените сили, които работят в него. Всеки има в себе си една светая светих, олтар, в който гори вечния пламък на любовта и жертвата. В душата на всеки човек живее дълбоко съзнанието за доброто, за висшето. У едни то е погребано и спи, а у други то почва да се събужда. Именно доверието в това вечно начало е първата стъпка и ключа на цялата педагогика!
към текста >>
Когато съществува това доверие,
учителят
ще има вяра в себе си, вяра в своята работа.
Доверие не само в смисъл, че ще му доваряваме това или онова; не само в смисъл на увереност, че няма да злоупотреби с това или онова, но доверие в божествените сили, които работят в него. Всеки има в себе си една светая светих, олтар, в който гори вечния пламък на любовта и жертвата. В душата на всеки човек живее дълбоко съзнанието за доброто, за висшето. У едни то е погребано и спи, а у други то почва да се събужда. Именно доверието в това вечно начало е първата стъпка и ключа на цялата педагогика!
Когато съществува това доверие,
учителят
ще има вяра в себе си, вяра в своята работа.
От тая вяра той ще черпи импулс за дейност. Това доверие ще роди и любовта към ученика. Когато преживеем дълбоко, че в човека има нещо висше, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас. Ние тогаз ще дойдем и до разбиране о на истинската свобода, ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш този, в когото имаш доверие.
към текста >>
(Виж примера на
учителя
Георги Иванов: „Костадин“ 6).
Когато преживеем дълбоко, че в човека има нещо висше, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас. Ние тогаз ще дойдем и до разбиране о на истинската свобода, ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш този, в когото имаш доверие. Каквито и немирства да прави детето, каквито слабости то и да проявява, ти ще знаеш, че в него има нещо непокварено, има нещо заложено, което ще победи всички препятствия и ще се прояви с всичката си красота, понеже никой не може да се опре и да заприщи пътя на мощното течение на божествения живот, който блъска от вътре на вън И в края на краищата непременно ще забележиш това с радост. Ако нямаш това доверие, то ти още при първата несполука ще се отчаеш, но ако устоиш, радостта ти ще бъде безгранична.
(Виж примера на
учителя
Георги Иванов: „Костадин“ 6).
За да се влее духовния елемент в училището, трябва да работим в три направления, които, от по-високо гледище, в същност са едно Ще ги разгледаме по ред. (Следва) _________________________ 1) Вж. Всемирна Летопис, год, III, кн. X. 2) Виж: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“, от Д-р Рудолф Щайнер в спис. „Всемирна Летопис“, год.
към текста >>
Тук на първо място се поставя човека, и то както като
учител
, така и като ученик.
II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика.
Тук на първо място се поставя човека, и то както като
учител
, така и като ученик.
Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия.
към текста >>
Който изучи окултната педагогика, няма вече като
учител
да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето.
Антропософията (окултизмът) като наука за целия човек, по самото си естество представлява педагогика. Защото тя не дава никакво истинско познание без самовъзпитание, без лично пресъздаване. Не е възможно да се приеме или отхвърли новото знание върху човешкия организъм и педагогическите резултати от него без вътрешно лично пресъздаване. Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия. Тук не е вече дума само за нова педагогическа система, но за съвсем нов начин на мислене.
Който изучи окултната педагогика, няма вече като
учител
да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето.
Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище.
към текста >>
Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади
учители
.
Защото тя не дава никакво истинско познание без самовъзпитание, без лично пресъздаване. Не е възможно да се приеме или отхвърли новото знание върху човешкия организъм и педагогическите резултати от него без вътрешно лично пресъздаване. Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия. Тук не е вече дума само за нова педагогическа система, но за съвсем нов начин на мислене. Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето.
Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади
учители
.
Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище. Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище.
към текста >>
Учителят
може да действа, само когато е свободен.
Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище? “ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа.
Учителят
може да действа, само когато е свободен.
И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот. За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото. Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14.
към текста >>
Един и същ
учител
със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи.
година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса. Това, което казвам, няма пропагандаторски цели. На лице е вече опитността в течение на 3 години. Ние във Валдорфското училище имаме паралелни класове, от които едни още от начало са възпитани по Валдорфската педагогика, и други, които са съставени от ученици, дошли от други училища в течение на тези три години. Разликата е във вътрешните свободни творчески сили на двете детски групи.
Един и същ
учител
със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи.
Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата. Учителят често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие. В едно истинско училище най-много се учи самият учител.
към текста >>
Учителят
често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие.
Разликата е във вътрешните свободни творчески сили на двете детски групи. Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи. Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата.
Учителят
често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие.
В едно истинско училище най-много се учи самият учител. И така трябва да бъде, защото инак той би станал филистер. И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж. Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В.
към текста >>
В едно истинско училище най-много се учи самият
учител
.
Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи. Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата. Учителят често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие.
В едно истинско училище най-много се учи самият
учител
.
И така трябва да бъде, защото инак той би станал филистер. И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж. Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн.
към текста >>
И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови
учители
за целта.
Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката. Тогаз условията затова бяха съвсем неблагоприятни. Щутгарт е средно голям индустриален град. Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения.
И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови
учители
за целта.
Д-р Щайнер можеше да строи само върху едно: Духът. Последния той беше изпробвал цел един живот. Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен учител, после като сказчик в едно работническо училище, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца. Този, комуто са известни писмените и устни изявления на Д-р Щайнер върху педагогическите въпроси, можеше да предчувства, че тук ще работи най-великият педагог от времето на Песталоци. Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен учител: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания.
към текста >>
Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен
учител
, после като сказчик в едно работническо училище, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца.
Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения. И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови учители за целта. Д-р Щайнер можеше да строи само върху едно: Духът. Последния той беше изпробвал цел един живот.
Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен
учител
, после като сказчик в едно работническо училище, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца.
Този, комуто са известни писмените и устни изявления на Д-р Щайнер върху педагогическите въпроси, можеше да предчувства, че тук ще работи най-великият педагог от времето на Песталоци. Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен учител: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания. В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“. Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители.
към текста >>
Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен
учител
: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания.
И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови учители за целта. Д-р Щайнер можеше да строи само върху едно: Духът. Последния той беше изпробвал цел един живот. Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен учител, после като сказчик в едно работническо училище, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца. Този, комуто са известни писмените и устни изявления на Д-р Щайнер върху педагогическите въпроси, можеше да предчувства, че тук ще работи най-великият педагог от времето на Песталоци.
Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен
учител
: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания.
В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“. Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители. Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката. Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели.
към текста >>
Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за
учители
.
Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен учител, после като сказчик в едно работническо училище, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца. Този, комуто са известни писмените и устни изявления на Д-р Щайнер върху педагогическите въпроси, можеше да предчувства, че тук ще работи най-великият педагог от времето на Песталоци. Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен учител: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания. В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“.
Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за
учители
.
Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката. Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели. Подготовка на учители Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското училище. Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата. Той търсеше такива учители, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце.
към текста >>
Подготовка на
учители
Именно това направи Д-р Щайнер с
учителите
на Валдорфското училище.
В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“. Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители. Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката. Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели.
Подготовка на
учители
Именно това направи Д-р Щайнер с
учителите
на Валдорфското училище.
Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата. Той търсеше такива учители, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце. А това е главното условие за един учител. Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма. Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват.
към текста >>
Той търсеше такива
учители
, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце.
Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители. Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката. Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели. Подготовка на учители Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското училище. Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата.
Той търсеше такива
учители
, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце.
А това е главното условие за един учител. Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма. Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват. Свободата на учителя — главно условие за творчество Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски учители. Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал.
към текста >>
А това е главното условие за един
учител
.
Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката. Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели. Подготовка на учители Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското училище. Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата. Той търсеше такива учители, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце.
А това е главното условие за един
учител
.
Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма. Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват. Свободата на учителя — главно условие за творчество Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски учители. Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно.
към текста >>
Свободата на
учителя
— главно условие за творчество Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски
учители
.
Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата. Той търсеше такива учители, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце. А това е главното условие за един учител. Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма. Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват.
Свободата на
учителя
— главно условие за творчество Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски
учители
.
Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно. Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за учители и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания. Не само учениците, но и учителите на днешното училище ок за оплакване. Силите, както на едните, така и на другите, се атрофират, поради липсата на свобода.
към текста >>
Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за
учители
и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания.
Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма. Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват. Свободата на учителя — главно условие за творчество Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски учители. Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно.
Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за
учители
и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания.
Не само учениците, но и учителите на днешното училище ок за оплакване. Силите, както на едните, така и на другите, се атрофират, поради липсата на свобода. Предметна, а не часова система Главното обучение в Валдорфското училище е сутрин от 8 до 10 часа. Един и същ учебен предмет се учи много седмици наред. Обучението трае известен период, до тогаз, до дето детското внимание се запази пълно с живот.
към текста >>
Не само учениците, но и
учителите
на днешното училище ок за оплакване.
Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват. Свободата на учителя — главно условие за творчество Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски учители. Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно. Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за учители и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания.
Не само учениците, но и
учителите
на днешното училище ок за оплакване.
Силите, както на едните, така и на другите, се атрофират, поради липсата на свобода. Предметна, а не часова система Главното обучение в Валдорфското училище е сутрин от 8 до 10 часа. Един и същ учебен предмет се учи много седмици наред. Обучението трае известен период, до тогаз, до дето детското внимание се запази пълно с живот. След това се преминава към друг учебен предмет.
към текста >>
С начина, по който валдорфските
учители
обучават, те съкращават времето.
Обучението трае известен период, до тогаз, до дето детското внимание се запази пълно с живот. След това се преминава към друг учебен предмет. Чрез предметната система се избягва вредното действие на часовата система ; чрез последната вниманието на детето се разпокъсва на много страни. При часовата система едно чувствително дете, което дълбоко възприема нещата, в следния час трябва да изгони от душата си дълбоко преживяното в предидещия час, га да се отдаде на съвсем друго. Това за него е цяло мъченичество.
С начина, по който валдорфските
учители
обучават, те съкращават времето.
Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).2) Главно условие за учителя е любовта Най-главното условие за всяко обучение е, щото учителят при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия. Ако той буди антипатия, то учениците при най-талантливата метода ще бъдат разпокъсани. Да, за нервите е даже по-зле, — когато омразния или вдъхващия страх учител обучава изправно, отколкото ако обучаваше непохватно. Основно правило за валдорфския учител е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците. Съкратяване на времето Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати.
към текста >>
Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).2) Главно условие за
учителя
е любовта Най-главното условие за всяко обучение е, щото
учителят
при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия.
След това се преминава към друг учебен предмет. Чрез предметната система се избягва вредното действие на часовата система ; чрез последната вниманието на детето се разпокъсва на много страни. При часовата система едно чувствително дете, което дълбоко възприема нещата, в следния час трябва да изгони от душата си дълбоко преживяното в предидещия час, га да се отдаде на съвсем друго. Това за него е цяло мъченичество. С начина, по който валдорфските учители обучават, те съкращават времето.
Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).2) Главно условие за
учителя
е любовта Най-главното условие за всяко обучение е, щото
учителят
при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия.
Ако той буди антипатия, то учениците при най-талантливата метода ще бъдат разпокъсани. Да, за нервите е даже по-зле, — когато омразния или вдъхващия страх учител обучава изправно, отколкото ако обучаваше непохватно. Основно правило за валдорфския учител е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците. Съкратяване на времето Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати. Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година.
към текста >>
Да, за нервите е даже по-зле, — когато омразния или вдъхващия страх
учител
обучава изправно, отколкото ако обучаваше непохватно.
При часовата система едно чувствително дете, което дълбоко възприема нещата, в следния час трябва да изгони от душата си дълбоко преживяното в предидещия час, га да се отдаде на съвсем друго. Това за него е цяло мъченичество. С начина, по който валдорфските учители обучават, те съкращават времето. Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).2) Главно условие за учителя е любовта Най-главното условие за всяко обучение е, щото учителят при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия. Ако той буди антипатия, то учениците при най-талантливата метода ще бъдат разпокъсани.
Да, за нервите е даже по-зле, — когато омразния или вдъхващия страх
учител
обучава изправно, отколкото ако обучаваше непохватно.
Основно правило за валдорфския учител е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците. Съкратяване на времето Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати. Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година. Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното.
към текста >>
Основно правило за валдорфския
учител
е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците.
Това за него е цяло мъченичество. С начина, по който валдорфските учители обучават, те съкращават времето. Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).2) Главно условие за учителя е любовта Най-главното условие за всяко обучение е, щото учителят при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия. Ако той буди антипатия, то учениците при най-талантливата метода ще бъдат разпокъсани. Да, за нервите е даже по-зле, — когато омразния или вдъхващия страх учител обучава изправно, отколкото ако обучаваше непохватно.
Основно правило за валдорфския
учител
е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците.
Съкратяване на времето Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати. Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година. Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното. Но за да може да прави туй, учителят трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“.
към текста >>
Съкратяване на времето Изкуството на тези
учители
е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати.
С начина, по който валдорфските учители обучават, те съкращават времето. Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).2) Главно условие за учителя е любовта Най-главното условие за всяко обучение е, щото учителят при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия. Ако той буди антипатия, то учениците при най-талантливата метода ще бъдат разпокъсани. Да, за нервите е даже по-зле, — когато омразния или вдъхващия страх учител обучава изправно, отколкото ако обучаваше непохватно. Основно правило за валдорфския учител е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците.
Съкратяване на времето Изкуството на тези
учители
е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати.
Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година. Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното. Но за да може да прави туй, учителят трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“. Така и учителят трябва да бъде скулптор.
към текста >>
Но за да може да прави туй,
учителят
трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“.
Основно правило за валдорфския учител е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците. Съкратяване на времето Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати. Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година. Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното.
Но за да може да прави туй,
учителят
трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“.
Така и учителят трябва да бъде скулптор. Върху това той трябва да работи неуморно. Колективен класен дух Децата имат спрямо учителя едно колективно душевно настроение. Съществува колективен класен дух. Обучение на чужди езици Всички деца, от седмата си година още, учат чужди езици и то за практическо употребление.
към текста >>
Така и
учителят
трябва да бъде скулптор.
Съкратяване на времето Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати. Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година. Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното. Но за да може да прави туй, учителят трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“.
Така и
учителят
трябва да бъде скулптор.
Върху това той трябва да работи неуморно. Колективен класен дух Децата имат спрямо учителя едно колективно душевно настроение. Съществува колективен класен дух. Обучение на чужди езици Всички деца, от седмата си година още, учат чужди езици и то за практическо употребление. За тая цел не се прибягва до преводи, а се гледа да се намери пряката връзка на нещата с техните названия, при което по никой начин не си спомагат с названието на предмета на майчиния език.
към текста >>
Колективен класен дух Децата имат спрямо
учителя
едно колективно душевно настроение.
Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното. Но за да може да прави туй, учителят трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“. Така и учителят трябва да бъде скулптор. Върху това той трябва да работи неуморно.
Колективен класен дух Децата имат спрямо
учителя
едно колективно душевно настроение.
Съществува колективен класен дух. Обучение на чужди езици Всички деца, от седмата си година още, учат чужди езици и то за практическо употребление. За тая цел не се прибягва до преводи, а се гледа да се намери пряката връзка на нещата с техните названия, при което по никой начин не си спомагат с названието на предмета на майчиния език. За това не се задава въпрос: „как се казва куче? “ но се посочва кучето и се именува: le chien.
към текста >>
Д-р Щайнер изисква от
учителя
да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти обущата“.
Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне3). Занимание в работилниците В ръчния труд участват и момчета и момичета. Първите се учат да плетат, както и вторите. Вторите учат дърводелство, както и първите.
Д-р Щайнер изисква от
учителя
да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти обущата“.
Следобедни занимания Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд. а повече е склонна към мира на фантазията. Следобедното време се заема с гимнастично и евритмично обучение (последното е задължително за всички деца), с музика и пение. Тези дейности не действат само на първата област (главата), но и на втората и третата области на човешкия организъм4), т. е.
към текста >>
Чрез тях
учителят
се вкочанява, а ученикът става неврастеничен.Това запазва валдорфският дух.
С един метод на обучение, който е г хармония с човешката природа, се постигат преките учебни цели по един разумен начин и още на много други работи, които ще бъдат от полза за детето в по-нататъшния му живот. Валдорфски дух — без наказания. Преди всичко, не трябва да се накърнява жизнената сила на детето. Наказанията могат да съсипят детето. Те не съществуват.
Чрез тях
учителят
се вкочанява, а ученикът става неврастеничен.Това запазва валдорфският дух.
Този дух свети в очите на всички. Бихме желали да има повече такива очи, пълни с жизнерадост и благоговение. Тогаз бъдещето няма да бъде така тъмно. (Следва). Б. Боев. _______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн.
към текста >>
За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски
учители
: „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта.
(Следва). Б. Боев. _______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен. Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен. 2) Бел. прев.
За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски
учители
: „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта.
Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги първите два предобедни часа. Те са в неговите ръце. Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр. В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год.
към текста >>
Главните предмети преподава класния
учител
, и те са винаги първите два предобедни часа.
_______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен. Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен. 2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта.
Главните предмети преподава класния
учител
, и те са винаги първите два предобедни часа.
Те са в неговите ръце. Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр. В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн.
към текста >>
Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени
учители
: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр.
Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен. 2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта. Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги първите два предобедни часа. Те са в неговите ръце.
Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени
учители
: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр.
В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн. 5 — 7. „Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият
Учител
и Спасител на човечеството, Христос.
Разбира се, това е кратковременно, защото материалната сила не е трайна, насилието отгоре ражда насилие отдолу. И ние виждаме, че на много точки върху земното кълбо непрестанно дими: Балканския полуостров, Мароко, Сирия, Индия, Египет и пр. Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот.
При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият
Учител
и Спасител на човечеството, Христос.
Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
към текста >>
После описва своя постоянен контакт с него като
учител
в Свободното Валдорфско Училище.
Особено важно е било възпоменателното събрание в Ваймар, дето Др Щайнер е работил толкоз години в Гьотевата архива като добър познавач на Гьоте. След заминаването му, някои негови ученици излязоха в страниците на „Гьотеанум“ със спомени от срещите си с него. С такива статии излязоха Д-р Валтер Щайн, Алберт Стефен, Ернст Юли. Тези статии са особено трогателни, те са пропити с любов, благодарност и ентусиазъм. Д-р Валтер Щайн описва първата си среща с Д-р Щайнер.
После описва своя постоянен контакт с него като
учител
в Свободното Валдорфско Училище.
Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с любов, е получавал от Д-р Щайнер. Той казва, как Д-р Щайнер помогнал за оздравяването на жена му и детето му. От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му. В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания.
към текста >>
В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към
учителите
.
Д-р Валтер Щайн описва първата си среща с Д-р Щайнер. После описва своя постоянен контакт с него като учител в Свободното Валдорфско Училище. Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с любов, е получавал от Д-р Щайнер. Той казва, как Д-р Щайнер помогнал за оздравяването на жена му и детето му. От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му.
В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към
учителите
.
Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи. И самият Стефен турил работнишка блуза и почнал да работи. Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа. Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи.
към текста >>
Един
Учител
.2) Един от най-важните лозунги на окултната педагогика е: .Вън от стаите, в лоното на живата природа!
„Наблюденията в живата природа са необходими за възпитанието на нашия ум и нашето сърце“. „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга“. „Аз не разбирам под думите „жива природа“ това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която то проявява“.
Един
Учител
.2) Един от най-важните лозунги на окултната педагогика е: .Вън от стаите, в лоното на живата природа!
“ При започването на възпитанието в детската градина (забавачницата) и в отделенията, няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия, с никакви инструменти, а просто ще се постави в съприкосновение с живата природа, с цветя, треви, дръвчета, извори, птици и пр. и в тази среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Цялото обучение ще става за първо време единствено в свръзка с живата природа. Последната ще бъде изходна точка на цялото обучение. Изучаването на разните учебни предмети, напр.
към текста >>
Един
Учител2
) Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр.
Вредно е, ако събудим един център в мозъка преждевременно. Като се работи по горепосочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкоз енергия в мозъка си“. „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогаз нека то почне от малко с машини“.
Един
Учител2
) Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр.
За да подсладят тази работа, те казват, че детето, разбира се, от начало ще почне с игри и след това ще премине към труд. По същата причина, поради която са вредни кирпичките и кубчетата на Фрьобел и Монтесори, вредно е и обучението на дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. от ранна възраст, преди 14. година. Други искат децата от ранна възраст да почнат с машинен труд. Искат детето още от малко да го направят „малък индустриалец“!
към текста >>
Един
Учител
казва: „Изучаването само на материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна, загрубява душата.“ Трябва да се надрастне материалистичната психика.
Но това е в противоречие с принципите на окултната педагогика. 2) Има училища, в които главната работа на децата е полска, обаче тази работа е външна, механична, не е одухотворена. Тогаз тя няма онова възпитателно значение! Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления. А това загрубява душата!
Един
Учител
казва: „Изучаването само на материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна, загрубява душата.“ Трябва да се надрастне материалистичната психика.
Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрастне. Материалистичната психика убива нещо ценно в душата му. Трудът трябва да се одухотвори по начин, описан в миналата книжка. Не е достатъчно само да се кажа, че детето работи всред природата! Важно е как то възприема нещата!
към текста >>
ако
учителят
изведе децата на Витоша, да поочистят малко пътищата от камъчета, сухи клечки и сухи дървета.
Този начин на възпитание ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които сега се практикуват, не могат да заместят това, което предлага окултната педагогика. Трудовите седмици са една малка закръпка на стара извехтяла дреха. В едно училище по старите методи, с една трудова седмица, през време на която детето се занимава само с физически труд, за да се предаде след това само на „книжно“ учение, не може да се постигне много нещо. Работата на детето всред природата „Децата трябва да започнат своето възпитание с чертане на малки лехи, с пренасяне на пръст от едно место на друго, посаждане плодни дръвчета, чистене извори, освобождаване дръвчета от гъсеници. Напр.
ако
учителят
изведе децата на Витоша, да поочистят малко пътищата от камъчета, сухи клечки и сухи дървета.
Това за тях е едно упражнение, и същевременно ще очистят пътищата. В всички околни местности да бъдат посадени плодни дръвчета от децата! В плодните дръвчета има духовни сили, и когато детето посади едно дърво, то тези духовни сили ще помогнат за повдигането на детето. Сега децата развалят. Те сега се учат да развалят.
към текста >>
Един
Учител2
) Чистене пътищата Когато
учителят
прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си.
Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамична сила. Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“.
Един
Учител2
) Чистене пътищата Когато
учителят
прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си.
Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя.
към текста >>
Учителят
ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр.
Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка.
Учителят
ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр.
по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат.
към текста >>
И после, когато
учителят
влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя.
Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях!
И после, когато
учителят
влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя.
Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност. Децата няма да разпиляват безредно материалите.
към текста >>
Учителят
трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка.
Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя.
Учителят
трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка.
Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност. Децата няма да разпиляват безредно материалите. Това обстоятелство е важно.
към текста >>
И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият
учител
може да улесни раждането на тези чувства у детето.
Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония!
И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият
учител
може да улесни раждането на тези чувства у детето.
С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили.
към текста >>
Разбира се, както казва един
Учител
, в екскурзиите трябва да има още четива и песнички.
От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много! Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа.
Разбира се, както казва един
Учител
, в екскурзиите трябва да има още четива и песнички.
Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния свят! Това не действа възпитателно! Там, през дето се минава, трябва да се работи: пътищата да се очистят, изворите да се очистят, чешми да се направят. Изобщо трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността! Защо се казва, че възпитанието на детето трябва да почне с физическото?
към текста >>
Един
Учител2
) казва: „В време на екскурзия няма да се обядва по-отделно, а общо, на братска трапеза.“ Така ще се съдейства за развитието на колективното съзнание.
Там, през дето се минава, трябва да се работи: пътищата да се очистят, изворите да се очистят, чешми да се направят. Изобщо трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността! Защо се казва, че възпитанието на детето трябва да почне с физическото? Защото е най-достъпното и най-нагледното в неговата околност! И това физическо ще послужи като израз и символ на духовното, и така детето незабелязано ще се издигне до разбиране на духовните истини, ще се издигне постепенно до духовни висоти!
Един
Учител2
) казва: „В време на екскурзия няма да се обядва по-отделно, а общо, на братска трапеза.“ Така ще се съдейства за развитието на колективното съзнание.
После има и друго важно обстоятелство: след ядене, местото трябва да се очисти от най-малкия къс хартия, кори и други останки. Какви добри навици могат да се развият от това наглед малко обстоятелство! А у нас сега как е? Около красиви извори или кристални потоци често от пръв поглед ще познаете, че са обядвали, по разхвърлените останки от яденето! Колко грозен е този навик не само по себе си, но още и във възпитателно отношение!
към текста >>
2) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
Тая работа може да трае малко време от начало и може да се вземе за средно между игра и труд. Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4-5.
2) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията? Да, вярно е, че мнозина даже и незавършват прогимназията, а мнозина след завършването й или прекъсват образованието си или постъпват в професионално училище. Днес прогимназиалното образование е задължително, макар и само на книга. Обаче, според окултизма, общото образование, през което трябва да минат всички деца трябва да се простира и след прогимназията (след 14 година), защото преди младежът да се специализира в някоя професия, трябва да има достатъчно общо образование. Една от опасните тенденции днес в нашето учебно дело е ранното специализиране и професионализиране, ранното постъпване в професионално училище — след завършване на прогимназията.
към текста >>
Приложение на окултната педагогика в България
Учителят
, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът.
Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него. Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка. Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога.
Приложение на окултната педагогика в България
Учителят
, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът.
Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище. Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение. Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период. Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика.
към текста >>
Но въпреки тези неудобства,
учителят
, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика.
Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът. Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище. Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение. Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период.
Но въпреки тези неудобства,
учителят
, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика.
Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат.
към текста >>
Такива опити са вече правени в България от някои
учители
, и те с възторг говорят за резултата.
Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище. Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение. Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период. Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика.
Такива опити са вече правени в България от някои
учители
, и те с възторг говорят за резултата.
Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция.
към текста >>
Даже най-малкият опит в това направление може да даде
поучителен
резултат.
Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение. Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период. Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика. Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят.
Даже най-малкият опит в това направление може да даде
поучителен
резултат.
Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта.
към текста >>
Една
учителка
, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания.
Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период. Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика. Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат.
Една
учителка
, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания.
Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице.
към текста >>
Една друга
учителка
, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая
учителка
не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат.
Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика. Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания.
Една друга
учителка
, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая
учителка
не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат.
Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице. А любовта върви заедно със свободата.
към текста >>
Един
учител
, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция.
Такива опити са вече правени в България от някои учители, и те с възторг говорят за резултата. Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат.
Един
учител
, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция.
Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя. За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице. А любовта върви заедно със свободата. От какво произтича принципа на свободата във възпитанието?
към текста >>
Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост
учителя
.
Децата съвсем се променят. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция.
Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост
учителя
.
За да успеят опитите, трябва самият учител да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако учителят не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта. Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице. А любовта върви заедно със свободата. От какво произтича принципа на свободата във възпитанието? 1) От доверието в божествените сили у детето.
към текста >>
За да успеят опитите, трябва самият
учител
да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако
учителят
не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта.
Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Една учителка, която прилага, доколкото е възможно, някои от новите методи, казва, че у децата се развила такава любов към цветята, че те вече никак не могли да ги късат и даже не сядали върху тях, за да не им причиняват страдания. Една друга учителка, която също прилага, в кръга на възможността, някои от принципите на окултната педагогика, разказва, че селяните се чудели, как тая учителка не бие децата, не им се кара, а пък те съвсем се променили, станали други, а по-рано постоянно им се карали, — и никакъв резултат. Един учител, който пак работил в това направление, така спечелил любовта на децата, че те даже го заграждали и не го пущали да си отиде за коледната или великденска ваканция. Едно е важно: всеки такъв опит дава богат резултат, който изпълва с радост учителя.
За да успеят опитите, трябва самият
учител
да се промени: никакъв такъв опит не успява, ако
учителят
не приложи преди всичко най-важния възпитателен фактор: любовта.
Всички други методи, които излага окултната педагогика, трябва да се прилагат при тази атмосфера на любов, Имате ли любов, най-важното условие е на лице. А любовта върви заедно със свободата. От какво произтича принципа на свободата във възпитанието? 1) От доверието в божествените сили у детето. 2) От доверието в силата на любовта да възпитава, да преобразява.
към текста >>
Аз съм слушал
учители
, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват.
А благоприятно условие е любовта. Можеш да преобразиш някого с всичките му слабости, ако имаш любов към него. Любовта има способността да преобразява, да превръща отрицателното в положително. Един от най-важните въпроси в педагогиката е: как да се съедини свободата с дисциплината? 2) Училището трябва да бъде свободно, но и без дисциплина не може.
Аз съм слушал
учители
, които твърдят, че те взаимно се изключват или взаимно се накърняват.
Но това е само привидно. Те могат съвместно да съществуват. Но кога? Тяхното съвместно съществуване е възможно само при любовта! Само при любовта децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водими от любовта.
към текста >>
Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на
учителя
да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа.
Но кога? Тяхното съвместно съществуване е възможно само при любовта! Само при любовта децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водими от любовта. Дисциплина да има там, дето има и свобода — това е изкуството. Това може да става, само когато дисциплината произтича от любовта.
Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на
учителя
да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа.
Ако възпитанието външно е свободно, ако нема наказания, принуждения, външно насилие, то още съвсем не значи, че възпитанието е свободно. Некои схващат съвсем повърхностно този въпрос. Ако възпитанието е външно свободно, а е в дисхармония с детската природа, с нейните нужди, то е вече насилие върху нея. Учителят, който иска да прилага принципите на окултната педагогика, може да почне с първата крачка: да употреби любовта като най-важен възпитателен фактор — и нека види резултатите. След като види резултатите, които надминават очакванията му, като види, как е спечелил сърцата на децата, като види, как е събудил у тях радост, творчество, подем, тогаз той може да почне и с другите принципи и методи на окултната педагогика. напр.
към текста >>
Учителят
, който иска да прилага принципите на окултната педагогика, може да почне с първата крачка: да употреби любовта като най-важен възпитателен фактор — и нека види резултатите.
Това може да става, само когато дисциплината произтича от любовта. Под свободно възпитание се разбира: 1) свобода на учителя да твори; 2) възпитание на детето без насилия и наказания; 3) трети елемент на свободата е: програмата да бъде в строга хармония с детската природа. Ако възпитанието външно е свободно, ако нема наказания, принуждения, външно насилие, то още съвсем не значи, че възпитанието е свободно. Некои схващат съвсем повърхностно този въпрос. Ако възпитанието е външно свободно, а е в дисхармония с детската природа, с нейните нужди, то е вече насилие върху нея.
Учителят
, който иска да прилага принципите на окултната педагогика, може да почне с първата крачка: да употреби любовта като най-важен възпитателен фактор — и нека види резултатите.
След като види резултатите, които надминават очакванията му, като види, как е спечелил сърцата на децата, като види, как е събудил у тях радост, творчество, подем, тогаз той може да почне и с другите принципи и методи на окултната педагогика. напр. влизане в общение със силите на живата природа и пр.. В странство движението за окултната педагогика се усилва от ден на ден. Свободното Валдорфско училище вече брои 900 ученика с 40 преподаватели. Училища по типа на Валдорфското се отвориха и в Кьолн, Хамбург. Есен, а в Берлин, Базел и Лондон се подготвят условията за отваряне на такива училища.
към текста >>
В печата, в събранията на
учителските
дружества, в
учителските
конференции и в публични събрания трябва да се заговори за принципът на окултната педагогика: преобразяването на всички училища в този нов дух е жизнен въпрос за правилното по-нататъшно развитие на човечеството, за подема на духовните му сили.
След като види резултатите, които надминават очакванията му, като види, как е спечелил сърцата на децата, като види, как е събудил у тях радост, творчество, подем, тогаз той може да почне и с другите принципи и методи на окултната педагогика. напр. влизане в общение със силите на живата природа и пр.. В странство движението за окултната педагогика се усилва от ден на ден. Свободното Валдорфско училище вече брои 900 ученика с 40 преподаватели. Училища по типа на Валдорфското се отвориха и в Кьолн, Хамбург. Есен, а в Берлин, Базел и Лондон се подготвят условията за отваряне на такива училища.
В печата, в събранията на
учителските
дружества, в
учителските
конференции и в публични събрания трябва да се заговори за принципът на окултната педагогика: преобразяването на всички училища в този нов дух е жизнен въпрос за правилното по-нататъшно развитие на човечеството, за подема на духовните му сили.
1) Виж статията на Гено Дочев: „Детската природа и възпитанието“ в сп. „Учителска Мисъл“, год. VI, кн. 9 — 10. 2) Виж: „Една свободна училищна община“, от М.
към текста >>
„
Учителска
Мисъл“, год.
Свободното Валдорфско училище вече брои 900 ученика с 40 преподаватели. Училища по типа на Валдорфското се отвориха и в Кьолн, Хамбург. Есен, а в Берлин, Базел и Лондон се подготвят условията за отваряне на такива училища. В печата, в събранията на учителските дружества, в учителските конференции и в публични събрания трябва да се заговори за принципът на окултната педагогика: преобразяването на всички училища в този нов дух е жизнен въпрос за правилното по-нататъшно развитие на човечеството, за подема на духовните му сили. 1) Виж статията на Гено Дочев: „Детската природа и възпитанието“ в сп.
„
Учителска
Мисъл“, год.
VI, кн. 9 — 10. 2) Виж: „Една свободна училищна община“, от М. Левитина, стр. 29. Д-р Рудолф Щайнер Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ (Продължение от кн.
към текста >>
След това вече се редят: „полицейските кучета“, „
учителите
“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“.
В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6).
След това вече се редят: „полицейските кучета“, „
учителите
“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“.
Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време“ и болни хора! Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, за дето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: № №-та на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика“ на българския „учен“ професор не бихме желали.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пророци, ясновидци и велики духовни
учители
.
. . А вечната истина е една и непоклатима. Тя е: Бог-Отец, създателят на вселената, който е дал живота и е внесъл дивна хармония и ред във всички негови проявления, е създал и човека като жива и безсмъртна душа, която се развива по законите на еволюцията, в редица прераждания, както се преражда всичко в природата, докато тя се завърне пак в своя първоизточник, очистена чрез страданията и изпитанията от всички наслоения на земното й съществувание, т. е. от греха. В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия свят с всички факти из живота на природата и на човека (в мислите, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването на света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение на всички векове.
Пророци, ясновидци и велики духовни
учители
.
начело с Спасителя Христа, със засвидетелствали с ученията си и със запечатали с делата си тая лъчезарна истина. А бездушниците, които не вярват в нея. сами ще се удушат от своето безверие. Защото такъв е законът на Духа, който ражда живота . . . Ст.
към текста >>
Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и
Учител
на едно ново човечество.
Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят. Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги.
Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и
Учител
на едно ново човечество.
Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род).
към текста >>
Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е
Учител
.
Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят. Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество.
Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е
Учител
.
Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят.
към текста >>
Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите;
Учителите
, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант).
Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят. Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител.
Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите;
Учителите
, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант).
Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството.
към текста >>
Добре е, дето Водителят и
Учителят
са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество.
Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант).
Добре е, дето Водителят и
Учителят
са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество.
Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут.
към текста >>
Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък
Учителят
има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и
Учителят
именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере.
В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество.
Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък
Учителят
има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и
Учителят
именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере.
Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут. За тия възвишени състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност.
към текста >>
Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а
Учителят
главно чрез Любовта (женски род).
Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере.
Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а
Учителят
главно чрез Любовта (женски род).
Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут. За тия възвишени състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност. Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества.
към текста >>
Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и
Учител
за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят.
Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род).
Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и
Учител
за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят.
На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут. За тия възвишени състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност. Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества. Но ние можем да предположим, че е възможно даже тука, в някое възвишено състояние, което по настояще ние даже не можем да схванем, връзката между сродните души, родени заедно в далечното заморяване на Проявлението, все още да бъде жизнена и да се чувства. .
към текста >>
Една от най-
поучителните
функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания.
P.), за да се добие съобщение с по-чувствителните духове и чрез медиуми с по-изтънчени нерви. Той заключава най-сетне като съобщава много медиумнически факти. В 1897 год. се появи неговото съчинение Анимическата еволюция, което е едно вдълбочено проучване на човешката личност в сегашното, миналото и бъдещето й съществуване. Трябва да се държи точна сметка за това, какво представлява от себе си самия г живот, какви са условията, при които се развива всемирният живот, и условията, при които се проявява животът на отделната личност.
Една от най-
поучителните
функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания.
Има и случаи, твърде редки впрочем, за множественост на личности в един човек. Тогава силната памет е дадена само на една от тия личности, а в другите тя е по-слаба. Това явление може опитно да се изучи посредством сомнамбулизма. По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов. В 1899 год.
към текста >>
(Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна
учителевата
личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план.
Зо-ар не знае що е безнадеждност, тя е неприемлива, както и обезсърчението Защото Бог неосъжда немилостиво и не изоставя никого в едно бездънно падение. Зо-ар вижда само доброто и Бога като вечни същности. Нито престъплението, нито наказанието могат да продължават за винаги. Няма вечен виновник и вечен ад. Сега в Бога, а в бъдеще в целия свят ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал!
(Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна
учителевата
личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план.
За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството. Отношението между тия две понятия: „учител“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“. Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи. Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя.
към текста >>
Отношението между тия две понятия: „
учител
“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“.
Нито престъплението, нито наказанието могат да продължават за винаги. Няма вечен виновник и вечен ад. Сега в Бога, а в бъдеще в целия свят ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал! (Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна учителевата личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план. За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството.
Отношението между тия две понятия: „
учител
“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“.
Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи. Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя. Учителева личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество: учител и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството; учител и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис. От една страна, имаме личности — творци, а от друга, закони, правила, наставления, пътища и методи.
към текста >>
Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на
учителската
личност към учебните методи.
Сега в Бога, а в бъдеще в целия свят ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал! (Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна учителевата личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план. За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството. Отношението между тия две понятия: „учител“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“. Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството.
Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на
учителската
личност към учебните методи.
Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя. Учителева личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество: учител и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството; учител и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис. От една страна, имаме личности — творци, а от друга, закони, правила, наставления, пътища и методи. Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър учител, учител-художник, чрез заучаване на методи. Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат учителя!
към текста >>
Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на
учителя
.
(Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна учителевата личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план. За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството. Отношението между тия две понятия: „учител“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“. Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи.
Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на
учителя
.
Учителева личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество: учител и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството; учител и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис. От една страна, имаме личности — творци, а от друга, закони, правила, наставления, пътища и методи. Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър учител, учител-художник, чрез заучаване на методи. Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат учителя! Първенството е на творческата личност, защото без нея и нейните творби не би съществувало никакво изкуство и никакви закони и методи, защото теорията не може да създаде личността, не може да роди личността и твореца.
към текста >>
Учителева
личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество:
учител
и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството;
учител
и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис.
За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството. Отношението между тия две понятия: „учител“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“. Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи. Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя.
Учителева
личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество:
учител
и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството;
учител
и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис.
От една страна, имаме личности — творци, а от друга, закони, правила, наставления, пътища и методи. Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър учител, учител-художник, чрез заучаване на методи. Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат учителя! Първенството е на творческата личност, защото без нея и нейните творби не би съществувало никакво изкуство и никакви закони и методи, защото теорията не може да създаде личността, не може да роди личността и твореца. Разбира се, законите, правилата, методите — теорията на творчеството има голямо значение, ала не за да ни създаде творците — гении и таланти, когато ги нямаме, а да ги изясни, да ти подкрепи и доразвие, когато вече ги имаме налице като живи човешки личности.
към текста >>
Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър
учител
,
учител
-художник, чрез заучаване на методи.
Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи. Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя. Учителева личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество: учител и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството; учител и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис. От една страна, имаме личности — творци, а от друга, закони, правила, наставления, пътища и методи.
Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър
учител
,
учител
-художник, чрез заучаване на методи.
Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат учителя! Първенството е на творческата личност, защото без нея и нейните творби не би съществувало никакво изкуство и никакви закони и методи, защото теорията не може да създаде личността, не може да роди личността и твореца. Разбира се, законите, правилата, методите — теорията на творчеството има голямо значение, ала не за да ни създаде творците — гении и таланти, когато ги нямаме, а да ги изясни, да ти подкрепи и доразвие, когато вече ги имаме налице като живи човешки личности. Нещо подобно имаме и в педагогичното изкуство. Старата педагогика имаше прекомерна вяра в методите, а учителевата личност се изоставяше игнорираше.
към текста >>
Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат
учителя
!
Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи. Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя. Учителева личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество: учител и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството; учител и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис. От една страна, имаме личности — творци, а от друга, закони, правила, наставления, пътища и методи. Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър учител, учител-художник, чрез заучаване на методи.
Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат
учителя
!
Първенството е на творческата личност, защото без нея и нейните творби не би съществувало никакво изкуство и никакви закони и методи, защото теорията не може да създаде личността, не може да роди личността и твореца. Разбира се, законите, правилата, методите — теорията на творчеството има голямо значение, ала не за да ни създаде творците — гении и таланти, когато ги нямаме, а да ги изясни, да ти подкрепи и доразвие, когато вече ги имаме налице като живи човешки личности. Нещо подобно имаме и в педагогичното изкуство. Старата педагогика имаше прекомерна вяра в методите, а учителевата личност се изоставяше игнорираше. Старата педагогика вярва, че методът е, който ще даде обучението, а ние, „художниците“, твърдим, че колкото и добър да е методът.
към текста >>
Старата педагогика имаше прекомерна вяра в методите, а
учителевата
личност се изоставяше игнорираше.
Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър учител, учител-художник, чрез заучаване на методи. Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат учителя! Първенството е на творческата личност, защото без нея и нейните творби не би съществувало никакво изкуство и никакви закони и методи, защото теорията не може да създаде личността, не може да роди личността и твореца. Разбира се, законите, правилата, методите — теорията на творчеството има голямо значение, ала не за да ни създаде творците — гении и таланти, когато ги нямаме, а да ги изясни, да ти подкрепи и доразвие, когато вече ги имаме налице като живи човешки личности. Нещо подобно имаме и в педагогичното изкуство.
Старата педагогика имаше прекомерна вяра в методите, а
учителевата
личност се изоставяше игнорираше.
Старата педагогика вярва, че методът е, който ще даде обучението, а ние, „художниците“, твърдим, че колкото и добър да е методът. той не може да даде и създаде обучението. Не, методът не прави учителя, а учителят прави метода; не е учителят за метода, а методът за учителя! Така ние поставяме учителя като личност, като творец свободен на първо място, пред метода, като не игнорираме последния, ала не го смятаме и за всемогъщ, както вярват мнозинството педагози. Методът е добро оръжие в ръцете на добрия учител, както и хирургическият нож е полезен и спасителен само в ръцете на изкусния хирург.
към текста >>
Не, методът не прави
учителя
, а
учителят
прави метода; не е
учителят
за метода, а методът за
учителя
!
Разбира се, законите, правилата, методите — теорията на творчеството има голямо значение, ала не за да ни създаде творците — гении и таланти, когато ги нямаме, а да ги изясни, да ти подкрепи и доразвие, когато вече ги имаме налице като живи човешки личности. Нещо подобно имаме и в педагогичното изкуство. Старата педагогика имаше прекомерна вяра в методите, а учителевата личност се изоставяше игнорираше. Старата педагогика вярва, че методът е, който ще даде обучението, а ние, „художниците“, твърдим, че колкото и добър да е методът. той не може да даде и създаде обучението.
Не, методът не прави
учителя
, а
учителят
прави метода; не е
учителят
за метода, а методът за
учителя
!
Така ние поставяме учителя като личност, като творец свободен на първо място, пред метода, като не игнорираме последния, ала не го смятаме и за всемогъщ, както вярват мнозинството педагози. Методът е добро оръжие в ръцете на добрия учител, както и хирургическият нож е полезен и спасителен само в ръцете на изкусния хирург. Нима самият инструмент може да оздрави, да спаси болния? Нима в ръцете на касапина тоя нож ще изиграе спасителна роля? Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли.
към текста >>
Така ние поставяме
учителя
като личност, като творец свободен на първо място, пред метода, като не игнорираме последния, ала не го смятаме и за всемогъщ, както вярват мнозинството педагози.
Нещо подобно имаме и в педагогичното изкуство. Старата педагогика имаше прекомерна вяра в методите, а учителевата личност се изоставяше игнорираше. Старата педагогика вярва, че методът е, който ще даде обучението, а ние, „художниците“, твърдим, че колкото и добър да е методът. той не може да даде и създаде обучението. Не, методът не прави учителя, а учителят прави метода; не е учителят за метода, а методът за учителя!
Така ние поставяме
учителя
като личност, като творец свободен на първо място, пред метода, като не игнорираме последния, ала не го смятаме и за всемогъщ, както вярват мнозинството педагози.
Методът е добро оръжие в ръцете на добрия учител, както и хирургическият нож е полезен и спасителен само в ръцете на изкусния хирург. Нима самият инструмент може да оздрави, да спаси болния? Нима в ръцете на касапина тоя нож ще изиграе спасителна роля? Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли. Методът е хирургическия нож на учителя.
към текста >>
Методът е добро оръжие в ръцете на добрия
учител
, както и хирургическият нож е полезен и спасителен само в ръцете на изкусния хирург.
Старата педагогика имаше прекомерна вяра в методите, а учителевата личност се изоставяше игнорираше. Старата педагогика вярва, че методът е, който ще даде обучението, а ние, „художниците“, твърдим, че колкото и добър да е методът. той не може да даде и създаде обучението. Не, методът не прави учителя, а учителят прави метода; не е учителят за метода, а методът за учителя! Така ние поставяме учителя като личност, като творец свободен на първо място, пред метода, като не игнорираме последния, ала не го смятаме и за всемогъщ, както вярват мнозинството педагози.
Методът е добро оръжие в ръцете на добрия
учител
, както и хирургическият нож е полезен и спасителен само в ръцете на изкусния хирург.
Нима самият инструмент може да оздрави, да спаси болния? Нима в ръцете на касапина тоя нож ще изиграе спасителна роля? Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли. Методът е хирургическия нож на учителя. За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-учител, силна личност.
към текста >>
Методът е хирургическия нож на
учителя
.
Така ние поставяме учителя като личност, като творец свободен на първо място, пред метода, като не игнорираме последния, ала не го смятаме и за всемогъщ, както вярват мнозинството педагози. Методът е добро оръжие в ръцете на добрия учител, както и хирургическият нож е полезен и спасителен само в ръцете на изкусния хирург. Нима самият инструмент може да оздрави, да спаси болния? Нима в ръцете на касапина тоя нож ще изиграе спасителна роля? Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли.
Методът е хирургическия нож на
учителя
.
За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-учител, силна личност. Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията на тялото, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче на детската душа. Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „учител“ и „метод“. Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а учителят. От тук идваме до новото положение: учителят - художник.
към текста >>
За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-
учител
, силна личност.
Методът е добро оръжие в ръцете на добрия учител, както и хирургическият нож е полезен и спасителен само в ръцете на изкусния хирург. Нима самият инструмент може да оздрави, да спаси болния? Нима в ръцете на касапина тоя нож ще изиграе спасителна роля? Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли. Методът е хирургическия нож на учителя.
За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-
учител
, силна личност.
Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията на тялото, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче на детската душа. Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „учител“ и „метод“. Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а учителят. От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“.
към текста >>
Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „
учител
“ и „метод“.
Нима в ръцете на касапина тоя нож ще изиграе спасителна роля? Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли. Методът е хирургическия нож на учителя. За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-учител, силна личност. Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията на тялото, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче на детската душа.
Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „
учител
“ и „метод“.
Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а учителят. От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение.
към текста >>
Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а
учителят
.
Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли. Методът е хирургическия нож на учителя. За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-учител, силна личност. Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията на тялото, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче на детската душа. Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „учител“ и „метод“.
Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а
учителят
.
От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др.
към текста >>
От тук идваме до новото положение:
учителят
- художник.
Методът е хирургическия нож на учителя. За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-учител, силна личност. Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията на тялото, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче на детската душа. Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „учител“ и „метод“. Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а учителят.
От тук идваме до новото положение:
учителят
- художник.
Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др. Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци.
към текста >>
Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на
учителя
като на „артист“, като на „художник“.
За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-учител, силна личност. Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията на тялото, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче на детската душа. Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „учител“ и „метод“. Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а учителят. От тук идваме до новото положение: учителят - художник.
Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на
учителя
като на „артист“, като на „художник“.
Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др. Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци. Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му.
към текста >>
Учителят
не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др.
Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а учителят. От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение.
Учителят
не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др.
Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци. Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико! Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“. Методите без талантливия учител са мъртви формули.
към текста >>
Учителят
не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци.
От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др.
Учителят
не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци.
Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико! Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“. Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност.
към текста >>
Учителят
не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на
учителя
, чрез ума и сърцето му.
Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др. Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци.
Учителят
не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на
учителя
, чрез ума и сърцето му.
И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико! Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“. Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност. Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „преподаване на уроци“ по часове, програми и правила!
към текста >>
Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е
учителят
; училището е такова, какъвто е и
учителят
;
учителят
е душата на училището“.
За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др. Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци. Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико!
Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е
учителят
; училището е такова, какъвто е и
учителят
;
учителят
е душата на училището“.
Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност. Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „преподаване на уроци“ по часове, програми и правила! М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят! “ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя.
към текста >>
Методите без талантливия
учител
са мъртви формули.
Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др. Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци. Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико! Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“.
Методите без талантливия
учител
са мъртви формули.
И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност. Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „преподаване на уроци“ по часове, програми и правила! М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят! “ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя. Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа.
към текста >>
И
учителят
не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност.
Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци. Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико! Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“. Методите без талантливия учител са мъртви формули.
И
учителят
не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност.
Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „преподаване на уроци“ по часове, програми и правила! М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят! “ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя. Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа. Тук шаблоните и терковете са само вредни.
към текста >>
“ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за
учителя
.
Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“. Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност. Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „преподаване на уроци“ по часове, програми и правила! М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят!
“ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за
учителя
.
Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа. Тук шаблоните и терковете са само вредни. Педантизмът и фелдфебелщината са престъпни, а догмата е убийство. Свободно творчество е потребно тук и художници-учители! Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр.
към текста >>
Учителят
трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа.
Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност. Той трябва да живее и да участва с цялата си душа при обучението, да се радва и скърби заедно с децата — обучението да е живот за него и то творчески живот, художествено постижение, а не „преподаване на уроци“ по часове, програми и правила! М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят! “ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя.
Учителят
трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа.
Тук шаблоните и терковете са само вредни. Педантизмът и фелдфебелщината са престъпни, а догмата е убийство. Свободно творчество е потребно тук и художници-учители! Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр. Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде!
към текста >>
Свободно творчество е потребно тук и художници-
учители
!
М. Горки казва: „Всеки човек трябва да бъде артист в своя занаят! “ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя. Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа. Тук шаблоните и терковете са само вредни. Педантизмът и фелдфебелщината са престъпни, а догмата е убийство.
Свободно творчество е потребно тук и художници-
учители
!
Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр. Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде! Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант.
към текста >>
Когато се заговори за
учителя
като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че
учителят
трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр.
“ Ние пък твърдим, че тая максима има най-голям смисъл и задължение за учителя. Учителят трябва да бъде голям „художник“, защото той има работа с живата, нежна, подвижна и неуловима детска душа. Тук шаблоните и терковете са само вредни. Педантизмът и фелдфебелщината са престъпни, а догмата е убийство. Свободно творчество е потребно тук и художници-учители!
Когато се заговори за
учителя
като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че
учителят
трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр.
Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде! Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист.
към текста >>
Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна
учителска
армия на таланти и гении — художници.
Педантизмът и фелдфебелщината са престъпни, а догмата е убийство. Свободно творчество е потребно тук и художници-учители! Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр. Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде! Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо.
Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна
учителска
армия на таланти и гении — художници.
Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист. Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си.
към текста >>
Когато казваме, че
учителят
трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща
учителевото
изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на
учител
, пак
учител
, а не поет, не музикант.
Свободно творчество е потребно тук и художници-учители! Когато се заговори за учителя като „художник“, повечето от приятелите и неприятелите на тая идея разбират, че учителят трябва да бъде човек на изкуството — да бъде поет, да бъде музикант, рисувач и пр. Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде! Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници.
Когато казваме, че
учителят
трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща
учителевото
изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на
учител
, пак
учител
, а не поет, не музикант.
Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист. Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността!
към текста >>
Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото
учителят
да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата!
Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде! Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист.
Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото
учителят
да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата!
За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар.
към текста >>
За да направи това,
учителят
трябва да владее едно особено изкуство —
учителско
и само
учителско
изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри
учители
по силата на своето изкуство.
Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист. Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата!
За да направи това,
учителят
трябва да владее едно особено изкуство —
учителско
и само
учителско
изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри
учители
по силата на своето изкуство.
Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар. Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават.
към текста >>
Че за работата на
учителя
тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле
учителят
да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си.
Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист. Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство.
Че за работата на
учителя
тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле
учителят
да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си.
Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар. Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават. Изкуството да се обучават малките деца е особено изкуство, и то не бива да се меси с другите изкуства, макар и да не им противоречи.
към текста >>
Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека
учител
!
Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист. Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността!
Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека
учител
!
За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар. Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават. Изкуството да се обучават малките деца е особено изкуство, и то не бива да се меси с другите изкуства, макар и да не им противоречи. Ето защо, когато се говори за „учител-художник“, не бива да се разбира, че учителят е художник в друга област освен в своята — обучението. Учителевото изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли, учителят твори и ролите, и играта.
към текста >>
За да бъдете
учител
, трябва, преди всичко, да бъдете по душа
учител
, да обладавате не друг, а
учителски
дар.
Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител!
За да бъдете
учител
, трябва, преди всичко, да бъдете по душа
учител
, да обладавате не друг, а
учителски
дар.
Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават. Изкуството да се обучават малките деца е особено изкуство, и то не бива да се меси с другите изкуства, макар и да не им противоречи. Ето защо, когато се говори за „учител-художник“, не бива да се разбира, че учителят е художник в друга област освен в своята — обучението. Учителевото изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли, учителят твори и ролите, и играта. За да сътвори ролите, учителят може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност.
към текста >>
Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри
учители
на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават.
За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар.
Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри
учители
на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават.
Изкуството да се обучават малките деца е особено изкуство, и то не бива да се меси с другите изкуства, макар и да не им противоречи. Ето защо, когато се говори за „учител-художник“, не бива да се разбира, че учителят е художник в друга област освен в своята — обучението. Учителевото изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли, учителят твори и ролите, и играта. За да сътвори ролите, учителят може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност. И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена.
към текста >>
Ето защо, когато се говори за „
учител
-художник“, не бива да се разбира, че
учителят
е художник в друга област освен в своята — обучението.
Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар. Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават. Изкуството да се обучават малките деца е особено изкуство, и то не бива да се меси с другите изкуства, макар и да не им противоречи.
Ето защо, когато се говори за „
учител
-художник“, не бива да се разбира, че
учителят
е художник в друга област освен в своята — обучението.
Учителевото изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли, учителят твори и ролите, и играта. За да сътвори ролите, учителят може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност. И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена. Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица. Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността.
към текста >>
Учителевото
изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли,
учителят
твори и ролите, и играта.
Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар. Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават. Изкуството да се обучават малките деца е особено изкуство, и то не бива да се меси с другите изкуства, макар и да не им противоречи. Ето защо, когато се говори за „учител-художник“, не бива да се разбира, че учителят е художник в друга област освен в своята — обучението.
Учителевото
изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли,
учителят
твори и ролите, и играта.
За да сътвори ролите, учителят може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност. И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена. Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица. Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността. Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата работа.
към текста >>
За да сътвори ролите,
учителят
може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност.
За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар. Има много поети и музиканти, които не само че не могат да станат добри учители на децата по всичко, ами и по своята специалност не могат да обучават. Изкуството да се обучават малките деца е особено изкуство, и то не бива да се меси с другите изкуства, макар и да не им противоречи. Ето защо, когато се говори за „учител-художник“, не бива да се разбира, че учителят е художник в друга област освен в своята — обучението. Учителевото изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли, учителят твори и ролите, и играта.
За да сътвори ролите,
учителят
може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност.
И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена. Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица. Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността. Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата работа. Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на учителя!
към текста >>
Методите могат да улеснят
учителя
актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността.
Ето защо, когато се говори за „учител-художник“, не бива да се разбира, че учителят е художник в друга област освен в своята — обучението. Учителевото изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли, учителят твори и ролите, и играта. За да сътвори ролите, учителят може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност. И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена. Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица.
Методите могат да улеснят
учителя
актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността.
Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата работа. Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на учителя! Те не разбират нищо от учителевото изкуство. Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“. Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител.
към текста >>
Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в
учителевата
работа.
Учителевото изкуство има нещо близко с изкуството на актьора, обаче, докато актьорът играе чужди роли, учителят твори и ролите, и играта. За да сътвори ролите, учителят може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност. И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена. Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица. Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността.
Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в
учителевата
работа.
Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на учителя! Те не разбират нищо от учителевото изкуство. Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“. Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си.
към текста >>
Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на
учителя
!
За да сътвори ролите, учителят може да се ползва от законите на научната педагогика, ала за да ги играе — там вече трябва да се ползва от себе си, от собственото си сърце — да прояви своята личност. И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена. Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица. Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността. Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата работа.
Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на
учителя
!
Те не разбират нищо от учителевото изкуство. Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“. Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“.
към текста >>
Те не разбират нищо от
учителевото
изкуство.
И колкото тая личност е по-силна, по-даровита, по-творческа и оригинална, толкова и играта е по-художествена. Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица. Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността. Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата работа. Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на учителя!
Те не разбират нищо от
учителевото
изкуство.
Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“. Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница.
към текста >>
Но в душите им няма нито сянка от
учителевото
изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-
учител
.
Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността. Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата работа. Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на учителя! Те не разбират нищо от учителевото изкуство. Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“.
Но в душите им няма нито сянка от
учителевото
изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-
учител
.
Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“.
към текста >>
Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко
учители
, а сетне книжни педагози.
Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“. Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница.
Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко
учители
, а сетне книжни педагози.
Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката.
към текста >>
Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „
учителевата
личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“.
Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози.
Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „
учителевата
личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“.
Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др.
към текста >>
Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти
учителевото
изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на
учителя
, за личността му и художеството му.
Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“.
Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти
учителевото
изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на
учителя
, за личността му и художеството му.
Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник.
към текста >>
Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите
учители
-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр.
Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му.
Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите
учители
-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр.
книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън.
към текста >>
книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за
учителевото
художество.
Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр.
книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за
учителевото
художество.
Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности.
към текста >>
Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики
учители
и апостоли на човечеството са били по душа художници-
учители
, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката.
Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество.
Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики
учители
и апостоли на човечеството са били по душа художници-
учители
, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката.
Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното.
към текста >>
са действали върху малки и големи тъй, както действа
учителят
-художник.
Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др.
са действали върху малки и големи тъй, както действа
учителят
-художник.
И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното. Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна. Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече учителевата личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца.
към текста >>
Великите
учители
, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности.
книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън.
Великите
учители
, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности.
Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното. Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна. Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече учителевата личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца. Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни мисли и са крещели срещу всяка творческа личност. В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното учителство да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на учителя, да потърси в себе си художника, твореца.
към текста >>
Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече
учителевата
личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца.
са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното. Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна.
Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече
учителевата
личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца.
Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни мисли и са крещели срещу всяка творческа личност. В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното учителство да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на учителя, да потърси в себе си художника, твореца. Преди 15 год. между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз. книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки.
към текста >>
В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното
учителство
да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на
учителя
, да потърси в себе си художника, твореца.
Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното. Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна. Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече учителевата личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца. Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни мисли и са крещели срещу всяка творческа личност.
В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното
учителство
да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на
учителя
, да потърси в себе си художника, твореца.
Преди 15 год. между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз. книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха.
към текста >>
между народното
учителство
се разпространи стихийно в 5,000 екз.
Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна. Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече учителевата личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца. Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни мисли и са крещели срещу всяка творческа личност. В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното учителство да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на учителя, да потърси в себе си художника, твореца. Преди 15 год.
между народното
учителство
се разпространи стихийно в 5,000 екз.
книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник.
към текста >>
книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за
учителевата
творческа личност, за изкуството на
учителя
, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки.
Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече учителевата личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца. Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни мисли и са крещели срещу всяка творческа личност. В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното учителство да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на учителя, да потърси в себе си художника, твореца. Преди 15 год. между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз.
книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за
учителевата
творческа личност, за изкуството на
учителя
, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки.
Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот.
към текста >>
И „най-ученият“ между тях, който направлява „
учителската
педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно
учителство
, че един художник-
учител
струва повече от трийсет книжни методици.
Преди 15 год. между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз. книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха.
И „най-ученият“ между тях, който направлява „
учителската
педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно
учителство
, че един художник-
учител
струва повече от трийсет книжни методици.
И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение. Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя!
към текста >>
И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен
учител
величавата фигура на творческата свободна личност, на
учителя
-художник.
между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз. книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици.
И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен
учител
величавата фигура на творческата свободна личност, на
учителя
-художник.
На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди. Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик, учителят, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение. Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя! Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя работа да бъде като художница в своето дело.
към текста >>
Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик,
учителят
, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение.
Само големите педагози онемяха. И „най-ученият“ между тях, който направлява „учителската педагогична мисъл“ и до днес не позволява да се мерне даже името на тоя даскал, който си позволи да смъкне фалшивата мантия на бездушните и бездарни „теоретици“, до оскърби „учеността“ и благородната титла, за да сочи пред цялото народно учителство, че един художник-учител струва повече от трийсет книжни методици. И въпреки всичко, гласът на „еретикът“ Violino Primo гърми и се носи много по-далече от философското фъфлене на учените методици: въпреки всичката омраза и злоба, Violino Primo бавно, но сигурно издига в съзнанието на българския народен учител величавата фигура на творческата свободна личност, на учителя-художник. На тая идея ще възтържествува над ученото филистерство, защото с нас е живият, кипящ живот. Тая идея си пробива път във всички области и среди.
Масарик, днешният председател на Чехословашката република, Масарик,
учителят
, апостолът и създателят на нова Чехословакия, говореше на своя народ тъй: „Важно ли е или незначително вашето занятие, или пък е съвсем незабелязано за другите — то вършете всяка работа с любов, с вдъхновение.
Всеки и всяка от вас да стане първокласен художник в своята работа, каквато и да бъде тя! Дъски ли мие една жена, дрехи ли пере, ядене ли готви — нека във всяка своя работа да бъде като художница в своето дело. Вършете всяка работа като своя собствена — себе си да покажете в нея! “ А това значи творчество, художество, за каквото ние пледираме от 23 години. Масарик като апостол и пророк говори високо, че само онова дело е ценно, в което се проявява личността, в което влагаме себе си, т. е.
към текста >>
А делото на
учителя
— това е обучението.
Масарик като апостол и пророк говори високо, че само онова дело е ценно, в което се проявява личността, в което влагаме себе си, т. е. дето творим като художници. Всяко наше дело да бъде плът и кръв от нашата личност. Да вложим цялото си сърце и творческа жар! Така се действа!
А делото на
учителя
— това е обучението.
И тук повече от всякъде другаде трябва влагане на личността, трябва чувство, трябва художество. А големият политик и общественик, водителят на английското работничество, заявява: „Няма добро, без поезията, без художеството. То лежи в сърцето на човешкия култ. Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание.
към текста >>
А тоя Шекспир може да се роди само между
учителите
-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма!
Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир!
А тоя Шекспир може да се роди само между
учителите
-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма!
____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител. Редактира от 1926 г. педагогическа страница във в.
към текста >>
По професия е начален
учител
.
Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков.
По професия е начален
учител
.
Редактира от 1926 г. педагогическа страница във в. „Вестник на жената”. Сътрудничи на периодиката - в. „Литературен час”, в.
към текста >>
Книга за
учители
и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др.
По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка. Народна приказка” (1923), „Нашите далечни прадеди - славяните. Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото момиченце. Народна приказка” (1927), „Когато пее бабиното вретенце. Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците.
Книга за
учители
и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др.
Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град. Умира на 8.12.1940 г. в Котел. (от Литературен свят) ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. VI) „Същественото, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още.
към текста >>
Един
Учител
.1) Общението с живата природа, проникването на цялото обучение и възпитание от художествен елемент, преживяването на явленията в живата природа като символи, алегории на висши истини, животът на служенето — всичко това дава мощен тласък за разцъфтяването на красивото, божественото в детската душа.
(от Литературен свят) ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. VI) „Същественото, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още. Всичко знаете, но същественото не знаете“. „Младото поколение трябва да бъде духовно не само с табели. На тези млади ние трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче“.
Един
Учител
.1) Общението с живата природа, проникването на цялото обучение и възпитание от художествен елемент, преживяването на явленията в живата природа като символи, алегории на висши истини, животът на служенето — всичко това дава мощен тласък за разцъфтяването на красивото, божественото в детската душа.
В тая възраст много могат да съдействат и приказките. Те са подходящи за нея и по тая причина, че детето не може да схване висшите истини направо, облечени в дрехата на понятия, понеже умствено не е достатъчно развито, но чрез приказки то може да ги преживее вътрешно, интуитивно, картинно, През тази възраст всичко се възприема и разбира в картини, образи. Приказките не трябва да завършват с шаблонните думи: „От днешната приказка се научихме, че не трябва да се лъже, че не трябва да се краде“, но самата приказка да говори, кое е истинното. Тя трябва да разкрива в символична, алегорична, картинна форма известни действителни закони, които регулират цялата природа, които лежат в основата на живота. Относно приказките важат два закона: 1) Всички закони, принципи, истини, които детето усвои в алегорична или изобщо в картинна форма, по-после, когато порасне, то ще бъде способно да ги разбере и научно, направо.
към текста >>
Като пример ще дам следната приказка от един
Учител
: „Един беден човек обикалял света и вярвал в хората, вярвал и в Бога.
Те са знаели, че ако през една епоха човечеството усвои известни истини като алегории, символи, образи, в следна една епоха ще може да ги усвои направо. Така са създадени онези митове н легенди, които имат окултен произход, напр. за Херкулес, Тезей и Ариядна, за Язон и златното руно, за Прометей, Зигфрид и пр. 2) Символите, алегориите в приказките не трябва да са изкуствени, измислени произволно, но трябва да отговарят на действителни съответствия в природата. И тогаз те имат мощно действие на душата.
Като пример ще дам следната приказка от един
Учител
: „Един беден човек обикалял света и вярвал в хората, вярвал и в Бога.
Пристига в един град. Всички други, които пристигнали в този град, посрещнали ги. Той останал. Тук попитал, там попитал, казали му: „Няма место за теб„“. Останал сам, той говорел на себе си за своето положение.
към текста >>
От друга страна, казва един
Учител
, трябва да се използват в горните класове произведенията на видни философи, поети, художници от всички векове, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души, във всички векове, са проповядват.и едни и същи висши истини. Напр.
идейния му живот. В горните класове, казва Д-р Щайнер, по чисто научен път вече ще се изтъкват фактите, които говорят за духовното разбиране на живота. Така ще дойде ученикът до научно обосноваване на духовното разбиране на живота. Днес има вече грамадно количество факти във всички науки, които могат да станат изходни точки за изграждането на научните основи на духовния мироглед: във физиката, химията, биологията, психологията, историята, философията и пр. Напр. в биологията изследванията на Харисон, Николсон, Бранд, Густав Волф и пр, Но така е и във всички други науки.
От друга страна, казва един
Учител
, трябва да се използват в горните класове произведенията на видни философи, поети, художници от всички векове, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души, във всички векове, са проповядват.и едни и същи висши истини. Напр.
този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на Борис Георгиев и пр. В горните класове е нужен анализ на произведенията на видни учени и писатели, напр. на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. И тези идеи ще дадат мощен духовен импулс. Какъв импулс дава напр.
към текста >>
________________________________________ 1) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
на животът в съгласие с великите закони на живата природа, и то относно всички области на живота. Великите духовни истини не трябва да бъдат за младежа нещо отвлечено. ТФ трябва да бъдат в душата на ученика. И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален свят, основан на разумното разбиране на законите на живата природа. И тогаз ученикът разбира, че животът добива висшия си смисъл и красотата чрез идейния живот, чрез работата за новото, което иде. (Следва).
________________________________________ 1) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
Из живота на Свободното Валдорфско училище Основано през септ. 1919 г., то съществува седма учебна година. През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50 учители и учителки, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12 учители и учителки, 8 паралелки и 250 ученика). Има всички отделения и класове от 1-во отделение до 8. клас. Педагогическите методи и учебният материал са напълно самостоятелни.
към текста >>
През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50
учители
и
учителки
, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12
учители
и
учителки
, 8 паралелки и 250 ученика).
И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален свят, основан на разумното разбиране на законите на живата природа. И тогаз ученикът разбира, че животът добива висшия си смисъл и красотата чрез идейния живот, чрез работата за новото, което иде. (Следва). ________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. Из живота на Свободното Валдорфско училище Основано през септ. 1919 г., то съществува седма учебна година.
През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50
учители
и
учителки
, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12
учители
и
учителки
, 8 паралелки и 250 ученика).
Има всички отделения и класове от 1-во отделение до 8. клас. Педагогическите методи и учебният материал са напълно самостоятелни. За тези които желаят, след свършване на училището, има подготвителен клас за зрелостен изпит в държавна гимназия. Учебната система е предметната (а не часовата). Това се отнася само до главните учебни предмети1).
към текста >>
Всеки месец е имало общи събрания (на всички ученици и
учители
) с песни, музика, евритмични упражнения и по няколко думи от
учители
.
Това се отнася само до главните учебни предмети1). Ръкоделие учат и учениците, а в работилниците работят и ученичките. Свободното Валдорфско училище с група ученици Наскоро излезе нова книга „Педагогическата и художествена работа в Валдорфското училище“, с интересно съдържание. Предговорът е от Каролина фон Хайдебранд. В него се разправя за характера и живота в училището, и между другото се разправя за живото участие, което вземал Д-р Щайнер в живота на училището.
Всеки месец е имало общи събрания (на всички ученици и
учители
) с песни, музика, евритмични упражнения и по няколко думи от
учители
.
Някои от общите те събрания се посещавали от Д-р Щайнер и тогаз той е говорил на децата. Дадени са в книгата два образеца от подобни негови речи Едната реч е държана на 24 юли 1920 г., на края на първата учебна година преди разпущането на учениците за ваканцията. Втората е държана през 1923 година. Те са пълни с красиви образи, символи, живот и движение. Децата са чужди на отвлечената мисъл, на тях трябва да се говори в живи образи, в картини.
към текста >>
Обучение по ръчна работа В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (
учител
в същото училище).
Някои от общите те събрания се посещавали от Д-р Щайнер и тогаз той е говорил на децата. Дадени са в книгата два образеца от подобни негови речи Едната реч е държана на 24 юли 1920 г., на края на първата учебна година преди разпущането на учениците за ваканцията. Втората е държана през 1923 година. Те са пълни с красиви образи, символи, живот и движение. Децата са чужди на отвлечената мисъл, на тях трябва да се говори в живи образи, в картини.
Обучение по ръчна работа В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (
учител
в същото училище).
Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското училище. От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно училище на духовни основи. Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата предчувствие за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека. Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд. училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението.
към текста >>
В така създадените от децата форми
учителят
и лекарят, казва Волфхюгел, виждат откровение на вътрешните духовни сили, те са извор за добиване познания за детската индивидуалност.
В този период от юношеското развитие се забелязва вътрешен стремеж към създаване на пластични форми от глината, дървото и камъка (моделиране). Както при рисуването, дърводелството и пр., така и при моделирането тук се работи по самостоятелен метод, който е плод на дълбокото познаване на законите за развитието на детските сили. Този метод е в противоречие с днешната практика. Формите, които се създават при моделирането не са подражание на външни форми, а плод на фантазията. Целта е да се развие творческото въображение, да се събудят спящите заложби.
В така създадените от децата форми
учителят
и лекарят, казва Волфхюгел, виждат откровение на вътрешните духовни сили, те са извор за добиване познания за детската индивидуалност.
Какви силни преживявания изпълват децата, когато работят по този начин! На края на книгата са прибавени на хубава хартия 16 таблици с фотографии на дървени и моделирани предмети, изработени от учениците. Тези фотографии говорят за големия напредък, направен в това отношение от валдорфските ученици. ТФ показват, какво мощно средство може да бъде този метод за развитието на творческото въображение, а заедно с това и на всички душевни сили. Обучение по книговезство Тук предаваме три снимки на Свободното Валдорфско училище (фасадата на сградата му и две класни стаи за обучение).
към текста >>
Четецът може-би ще запита, по тази точка, как би могло да се установи контакта са
Учителите
?
Много такива индивиди са вече обучени от по-старите братя и тия ученици образуват авангарда на еволюцията. Те пък на свой ред наставляват други, които са техни последователи, така че еволюцията може да се сравни с летежа на диви патици, при които най-силните издържат грамадната съпротива на въздуха при върха на клина, а по-слабите се нареждат отзад. Ако моралното, интелектуалното и духовното естество на даден човек са добре развити или, да си послужим с езотеричната терминология, ако неговите по-висши тела почват да се организират, тогава той може да бъде избран от по-старите братя за по-специално обучение. Знанията, първо, ще се предават телепатично на неговия подсъзнателен ум и когато той е напреднал достатъчно по тоя начин, ще бъде поставен в контакт с другите ученици на по-старите братя, които са на физическото поле, и те ще го учат и наставляват съзнателно чрез обикновените средства на това поле — чрез говоримото и писаното слово. Тогава, след като напредне още по-вече, по-старите и по-младите братя заедно, посредством процеса, познат под термина посвещение, ще съгласуват хармонично подсъзнанието със съзнанието.
Четецът може-би ще запита, по тази точка, как би могло да се установи контакта са
Учителите
?
Малко бих могъл да кажа по този въпрос, понеже това е предмет на вътрешна опитност. Достатъчно е да се каже, че желанието, ако е доста силно и се поддържа доста дълго, ще проникне през булото и ще се постигне желания контакт. След това, пътят се отваря съобразно растежа на ученика. Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият свят е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета. Даже екзотгричната наука започва да признава, че полът има не само физическа страна, но и емоционална.
към текста >>
* * * На вниманието на българското
учителство
.
Нека това бъде нашия копнеж и единственото ни стремление“. Обаче, научаваме се, че г. Сабино Ринелла, тоя светъл ум, служител на истината и доброто, който е една. от гордостите на своя народ, бил отзован от фашисткото правителство. При все туй, където и да бъде, ние не се съмняваме, че той ще остане верен на своите идеи и ще работи неуморно за тяхното осъществяване в живота.
* * * На вниманието на българското
учителство
.
В тази книжка четците ни ще намерят ценната статия на добре известния педагогически деец у нас, г.Цв. Попов (Violino Primo), под заглавието: „Личност и метод“. В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на учителя като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието. С други думи, учителят трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е. сам да се издигне до състоянието да знае в съвършенство законите на живата природа,, по които се развива детската душа, за да може да ги прилага разумно и целесъобразно в своята педагогична дейност.
към текста >>
В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на
учителя
като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието.
от гордостите на своя народ, бил отзован от фашисткото правителство. При все туй, където и да бъде, ние не се съмняваме, че той ще остане верен на своите идеи и ще работи неуморно за тяхното осъществяване в живота. * * * На вниманието на българското учителство. В тази книжка четците ни ще намерят ценната статия на добре известния педагогически деец у нас, г.Цв. Попов (Violino Primo), под заглавието: „Личност и метод“.
В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на
учителя
като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието.
С други думи, учителят трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е. сам да се издигне до състоянието да знае в съвършенство законите на живата природа,, по които се развива детската душа, за да може да ги прилага разумно и целесъобразно в своята педагогична дейност. Очевидно е, че мислите, изложени от автора в тая статия, се схождат напълно с принципите на окултната педагогика, за разяснението и възприемането на които нашето списание „Всемирна Летопис“ е дало редица статии. Учителят — възпитател трябва, преди всичко, да познае и възпита себе си, като развие всичките си душевни заложби на любов, мъдрост и истина — да възкреси Христа в душата си — и след това да пристъпи към великото си дело. Възпитанието на детето е свещено тайнство на Божията Любов!
към текста >>
С други думи,
учителят
трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е.
При все туй, където и да бъде, ние не се съмняваме, че той ще остане верен на своите идеи и ще работи неуморно за тяхното осъществяване в живота. * * * На вниманието на българското учителство. В тази книжка четците ни ще намерят ценната статия на добре известния педагогически деец у нас, г.Цв. Попов (Violino Primo), под заглавието: „Личност и метод“. В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на учителя като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието.
С други думи,
учителят
трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е.
сам да се издигне до състоянието да знае в съвършенство законите на живата природа,, по които се развива детската душа, за да може да ги прилага разумно и целесъобразно в своята педагогична дейност. Очевидно е, че мислите, изложени от автора в тая статия, се схождат напълно с принципите на окултната педагогика, за разяснението и възприемането на които нашето списание „Всемирна Летопис“ е дало редица статии. Учителят — възпитател трябва, преди всичко, да познае и възпита себе си, като развие всичките си душевни заложби на любов, мъдрост и истина — да възкреси Христа в душата си — и след това да пристъпи към великото си дело. Възпитанието на детето е свещено тайнство на Божията Любов! * * * Краят на една лъжа.
към текста >>
Учителят
— възпитател трябва, преди всичко, да познае и възпита себе си, като развие всичките си душевни заложби на любов, мъдрост и истина — да възкреси Христа в душата си — и след това да пристъпи към великото си дело.
Попов (Violino Primo), под заглавието: „Личност и метод“. В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на учителя като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието. С други думи, учителят трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е. сам да се издигне до състоянието да знае в съвършенство законите на живата природа,, по които се развива детската душа, за да може да ги прилага разумно и целесъобразно в своята педагогична дейност. Очевидно е, че мислите, изложени от автора в тая статия, се схождат напълно с принципите на окултната педагогика, за разяснението и възприемането на които нашето списание „Всемирна Летопис“ е дало редица статии.
Учителят
— възпитател трябва, преди всичко, да познае и възпита себе си, като развие всичките си душевни заложби на любов, мъдрост и истина — да възкреси Христа в душата си — и след това да пристъпи към великото си дело.
Възпитанието на детето е свещено тайнство на Божията Любов! * * * Краят на една лъжа. „Научните“ глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово“ и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира.
към текста >>
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши
учители
... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодейства, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши
учители
... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква.
към текста >>
Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен
учител
“. (В.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен
учител
“. (В.
„Зорница“, бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействат по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... * * * Предсмъртно изявление. На 10 май т. г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис“ и наш добър приятел Атанас Ив.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на
Учител
.
В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството.
Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на
Учител
.
Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери.
към текста >>
Истинският
Учител
, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя
Учител
е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи.
Истинският
Учител
, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя
Учител
е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник.
към текста >>
Ако са
учители
или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина.
Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действа само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие. Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си.
Ако са
учители
или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина.
Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата. Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои.
към текста >>
За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното
учителство
, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата.
За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното
учителство
, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>
Създаден сякаш за пътуващ агент,
учител
, писател, посланик.
Издръжлив, верен и честен, благороден и приветлив, особено когато му покажат, че го ценят. Интуитивна, но горда натура. Склонност към другия пол и към лукса изобщо. Луната в Дева Годен повече за слуга, отколкото за господар. Благоприятства интелекта и способността за различаване.
Създаден сякаш за пътуващ агент,
учител
, писател, посланик.
Нерешителен и критичен; голям педант: обича детайлите. Луната във везни Обикновено силно влечение към другия пол, учтив и приятен в обноските си. Има много приятели и силно се влияе от тях. Склонност към съвместна работа с други. Любов към изкуството.
към текста >>
Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя
учител
, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване. Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората. М а с о н е почетното име, което се дава на строителя, зидаря. Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното.
Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя
учител
, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
Но първото значение на строителя е съвършено вярно . . . Най-после, въображение (imago) е упражнение в създаване ментални образи — картини на безмълвната мисъл. Да разгледаме тези идеи в обратен ред. Въображението произлиза от думата образ, картина, форма — латинското imago, което на свой ред е произлязло от старосемитския корен mag.
към текста >>
Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали,
учител
на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите.
От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно.
Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали,
учител
на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите.
И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение. Магът е едновременно ментален масон и учен философ. Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях.
към текста >>
Изкуството действа върху целия човек; това може лесно да се провери от
учителя
, като вмъкне художествения елемент в обучението.
Чрез изкуството човек се свързва с тези висши сфери. Чрез него човек се свързва с Бога, който е източник на Висшата Красота, Истина и Добро. Любовта и Красотата са пътя, по който ние се доближаваме до разбиране на Бога. Ето защо художественият елемент е духовен. Изкуството освобождава, понеже събужда божественото в човека.
Изкуството действа върху целия човек; това може лесно да се провери от
учителя
, като вмъкне художествения елемент в обучението.
Веднага става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя с концентрирано внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогаз вече няма немирни ученици. Това преобразяване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Отличителна черта на втория възпитателен период Ако разгледаме периода, през който минава детето, ще видим и друго едно основание в полза на художествения елемент. Знае се, че първият период (от раждането до седмата година) е период на физичното развитие, а вторият (от 7 до 14 година)—период на ритмичната (дихателно-кръвоносна) система, а третият — на умственото развитие.
към текста >>
„Ако учениците се уморяват, това показва, че
учителят
не си служи с ритмичния елемент.
Фантазията е особено активна у детето през този период. Ето защо чрез художествени приказки ще се действа на тая страна на душата. Ритъм и умора Друго основание в полза на художествения елемент: умората е в свръзка с нервно-сетивната система (главата) и храносмилателно-двигателната, а ритмичната система не се уморява. Чрез въвеждане в обучението като основен елемент ритъмът, музиката, художествената дейност, засега се ритмичната система в човешкия организъм, а тая система не се уморява. „Когато внесем художествения елемент в обучението, тогаз ще имаме средство против умората“, казва Д-р Щайнер.
„Ако учениците се уморяват, това показва, че
учителят
не си служи с ритмичния елемент.
Когато се вмъкне в обучението художествения елемент, то става приятно и не уморява“. Художественият елемент трябва да прониква цялото обучение „От изкуствата детето трябва да се занимава с тези, които са по-близо до природата“. „Хубаво е да очистим един извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогаз се чува една красива музика от водата. Това възпитава децата.
към текста >>
Един
Учител2
).
Когато си неразположен, нарисувай някои плодове и цветя. И всякога в такива случаи ще имаш едно успокоение. Всякога трябва да сме в контакт с живата природа. „Когато изпееш една дума, ти се концентрираш. За да концентрираш вниманието си върху една дума с по-дълбоко съдържание, трябва да я изпееш“.
Един
Учител2
).
Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката. По-рано се каза, че свързването на детето с живата природа трябва да стане изходна точка на цялото обучение. Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства!
към текста >>
Чрез тяхното рисуване, казва един
Учител
, детето ще се свърже със силите на живата природа, с живите сили на дърветата, цветята и пр.
чрез мелодия, тя по-дълбоко ще ги преживее. Така, на музиката в новото училище ще се даде видно място. И рисуването може да се свърже с дейността всред природата. Ще се рисуват цветя, плодове и пр. И това рисуване ще има по-голямо значение отколкото си мислят някои.
Чрез тяхното рисуване, казва един
Учител
, детето ще се свърже със силите на живата природа, с живите сили на дърветата, цветята и пр.
и тези сили ще се прелеят в него .и ще го обновят както телесно, така и духовно, ще събудят у него нови импулси. Детето трябва да създаде при рисуването и нови форми от себе си, т. е. да продължи работата на природата. Така, детето ще се яви като творец, и това е от важен възпитателен характер. Работата на детето всред природата може да бъде изходна точка за обучението и по всички други предмети: геометрия, смятане, география, история, чужди езици.
към текста >>
2) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
И така, духовният елемент ще проникне в училището, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „. По такъв начин всичко красиво ще бъде събудено в детската душа и тогаз ще имаме новият човек, човекът на новата култура. ___________________________________ 1) Виж „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“ от Д-р Рудолф Щайнер, във „Всем. Летопис“, год, I. кн. 4 — 5.
2) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VII) Тази сила той схваща като изходяща от Великата Първа Причина и, следов., като божествена по естеството си, изразявайки се чрез проводниците. Които монадата е изградила на различните по лета, и така обусловена от естеството на полето, на което работи, и впоследствие ограничена от типа и несъвършенствата на всеки индивидуален проводник; така че, макар тая живот-сила да е възможно да мине през много превръщания и даже да бъде използвана за цели твърде различни от първичния си импулс, при всичко това тя е божествена по произход и по естество и трябва да бъде зачитана като свещена и задържана от индивида, чрез който действа, като свещен дар, който той ще трябва да управлява под насоката на Божествения Живот, от всички видове на който той е облагодетелстван член. Тази живот-сила поддържа да съществува всичко, което е, и предпазва живите форми от разрушителните сили, които постоянно се стремят да сведат всека специализирана субстанция към общия й вид. Тази е първата функция на живота-сила — да поддържа в проявление това, което е добило форма, и да го държи на равнището, до което то се е развило.
към текста >>
Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя
учител
и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение.
че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства.
Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя
учител
и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение.
Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол.
към текста >>
Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на
Учителя
, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат.
Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение.
Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на
Учителя
, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат.
Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение.
към текста >>
Много религиозни
учители
, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата.
При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили.
Много религиозни
учители
, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата.
Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
към текста >>
Когато чувствеността доведе един религиозен
учител
до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна.
Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо.
Когато чувствеността доведе един религиозен
учител
до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна.
Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно. Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото. Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село.
към текста >>
Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други
учители
от Валд.
Издава се от медицинската секция при окултния университет „Гьотеанум“, под главното редакторство на г-жа д-р по медицина И. Вегман. Абонамент 13‘20 швейц. франка (за странство с известно повишение). За абониране трябва да се пише на следния адрес: Medizinische Sektion der Fraien Hochschule fur Qeisteswissenschaft am Goetheanum, — in Arlesheim bei Basel (Suisse). Pädagogisch — Künstlerisches aus der Freien Waldorfschule (Художественото обучение в Свободното Валдорфско училище).
Излqзло под редакцията на Каролина фон Хайдебранд при сътрудничеството и на други
учители
от Валд.
училище. Стр. 43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924.
към текста >>
Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски
учители
).
43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт.
Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за швейцарски
учители
).
Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд. училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише. Нова книга.
към текста >>
Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас Мир даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя“ на Теософското Общество в България, държавният
учител
, г.
За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк Олкът и др., защото сме намирали, че заслужват внимание от разни гледища. Необходими разяснения.
Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас Мир даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя“ на Теософското Общество в България, държавният
учител
, г.
Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт“ между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че,,les extremites se touchent“, т. е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи . . . Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка — сигурно, безплодна — борба против дейците на Бялото Братство.
към текста >>
ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален
учител
в София, при нозете на
Учителя
ДЪНОВ.
. . под вас“! Такава е на практика „теософията“ на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи . .. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ.
ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален
учител
в София, при нозете на
Учителя
ДЪНОВ.
Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище.
към текста >>
Некой си
учител
, г.
Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак.
Некой си
учител
, г.
Гаврийски, който е помислил, че е еднакво лесно да говори по непонятните за него духовни въпроси, както е лесно до превежда граматики на чужди езици, без самият той за знае тия езици, се е опълчил напоследък и против най-знаменитите творения на чуждата литература. Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г. Гаврийски е „възстанал против модата да се четат иностранни писатели, често пъти неразбираеми, какъвто е случая с Рабиндранат Тагор, индийски мистичен философ-поет“. Че са неразбираеми за г. г.
към текста >>
Тагор, за които той е получил Нобеловата премия по литература, това е съвършено естествено, като се знае какъв е манталитета на тия двама българи, единият
учител
, а другият адвокат и подпредседател на Народното Събрание.
Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г. Гаврийски е „възстанал против модата да се четат иностранни писатели, често пъти неразбираеми, какъвто е случая с Рабиндранат Тагор, индийски мистичен философ-поет“. Че са неразбираеми за г. г. Гаврийски и Борис Вазов поетическите произведения на най-великия съвременен поет Раб.
Тагор, за които той е получил Нобеловата премия по литература, това е съвършено естествено, като се знае какъв е манталитета на тия двама българи, единият
учител
, а другият адвокат и подпредседател на Народното Събрание.
Но да се „възстара“ против четенето на тия произведения, като се забранява то и на цялата наша интелигенция, ето кое може да изложи на присмех в чужбина и ония, които „въстават“, и ония, които печатат подобни препоръки в „Мир“. Съчиненията на Тагора са преведени, освен на английски от самия него, и на другите европейски езици и всякъде са посрещнати с възторг от литературната критика. И ние дадохме в превод на български цялата му поема Гитанджали (в I год. на „Всем. Летопис“) и сега печатаме извадки от „Градинарят“.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА: Основните задачи на
учителя
.
СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 8. АСТРОЛОГИЯ: Меркурий в разните знакове. 9. ОКУЛТНА ГИМНАСТИКА (Уводни бележки). Статия от Б. Боев. 10.
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА: Основните задачи на
учителя
.
Реферат, четен от гимназ. учител П. Г. Пампоров в педагогич. конференция в Севлиево . 11. ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВРИТМИЯТА В ПЕДАГОГИКАТА (из практиката на Свободното Валдорфско училище).
към текста >>
учител
П. Г.
ОКУЛТНА ГИМНАСТИКА (Уводни бележки). Статия от Б. Боев. 10. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА: Основните задачи на учителя. Реферат, четен от гимназ.
учител
П. Г.
Пампоров в педагогич. конференция в Севлиево . 11. ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВРИТМИЯТА В ПЕДАГОГИКАТА (из практиката на Свободното Валдорфско училище). Статия от Едита Рьорле (превод от немски). 12. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА — Буквите и тяхното значение.
към текста >>
През всичките векове е имало духовни
Учители
и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.
Поглеждам в лицето му през мрачината, и часовете на сънищата отминуват. (От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот.
През всичките векове е имало духовни
Учители
и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.
Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание. В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете.
към текста >>
Великите
Учители
идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание.
(От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.
Великите
Учители
идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание.
В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите.
към текста >>
В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите
Учители
и адептите на по-висшите светове.
Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество. Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание.
В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите
Учители
и адептите на по-висшите светове.
Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите. които въплътяват Единният Живот, който, в своята всемирност, е Океана на Живота, а от него се раждат всичките животи и към него те се връщат.
към текста >>
Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият
Учител
на Братството.
На други пък е даден вътрешния ключ на Астрологията и на знаците на Зодиака, който скоро ще бъде даден на света, свързвайки всичките знаци с видението на Езекиила, колела в колелата, бидейки душата и духът на земята съществуват наистина като в колела (Езекиил I и II гл.) На някои други от членовете на Ордена е дошло онова славно видение и осъществяване на космическото съзнание, когато душата реализира, действително и експериментално, нещо от единството на същинското Себе, и абсолютното знание и увереността, че същинското Себе на всяка душа е вечно, безсмъртно и неродено, подобно на Духа на Мелхиседек — „без баща, без майка и без начало или край на дни“. Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост.
Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият
Учител
на Братството.
Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта.
към текста >>
Един
Учител1
) Окултизмът има приложение във всички области на живота.
А. Либра. Боян Боев Окултна гимнастика (Уводни бележки) „Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи на тялото и на къде отива тя. С тези енергии, които изпращаш, ти действаш на природата и тя ще ти отговори“. „Гимнастиката образува връзка между живата природа и нас. Ние мислим, че гимнастиката е главно за упражнение на органите, а не обръщаме внимание на връзката между природата и нас“.
Един
Учител1
) Окултизмът има приложение във всички области на живота.
Той не е плод на философски спекулации, а на опитното изследване на действителността. Той изучва законите на живата природа и методите за приложението им в живота. Днешният живот е отклонен от великите закони, които лежат в основите на живота. Както относно храненето, така и относно възпитанието,мисленето, чувстването и пр,, днешният човек е в пълна дисхармония с тези закони. И само когато човешкият живот се постави в хармония с тях, т. е.
към текста >>
___________________________________ 1) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
Става правилна обмяна с тези сили. По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер на музиката на мислите, вложени в нея. С това се постигат два резултата: 1) Музиката влияе сама по себе като музика. 2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни идеи и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен. На горните принципи се гради и евритмията, която може да се вземе като особен клон от окултната гимнастика.
___________________________________ 1) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА П. Г. Пампоров Основните задачи на учителя (Реферат, четен през м. април т. г. в педагогическата конференция в Севлиево) „Човек е един божествен лъч“.
към текста >>
Пампоров Основните задачи на
учителя
(Реферат, четен през м.
2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни идеи и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен. На горните принципи се гради и евритмията, която може да се вземе като особен клон от окултната гимнастика. ___________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА П. Г.
Пампоров Основните задачи на
учителя
(Реферат, четен през м.
април т. г. в педагогическата конференция в Севлиево) „Човек е един божествен лъч“. „Да бъдем малки божествени деца — ето бъдещият идеал.“ „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството на Бога“. „Децата са гатанка от Бога, по-мъчна за разрешение от всяка друга. Но само любовта стига, за да я разреши“ — Л е н а у.
към текста >>
Те са поверени на майките и
учителите
.
Пъпките на новия,. бъдния живот.. Надеждата на човечеството. Небесната роса, що разхлажда и опреснява. Свежата струя, която прочиства благото на живота. Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода.
Те са поверени на майките и
учителите
.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
към текста >>
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и
учителя
, за да влязат, в училището на самия живот.
бъдния живот.. Надеждата на човечеството. Небесната роса, що разхлажда и опреснява. Свежата струя, която прочиства благото на живота. Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода. Те са поверени на майките и учителите.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и
учителя
, за да влязат, в училището на самия живот.
Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия.
към текста >>
Учителят
е духовна майка за децата.
Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода. Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела.
Учителят
е духовна майка за децата.
Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот.
към текста >>
Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и
учителят
е призван да им даде дух.
Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата.
Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и
учителят
е призван да им даде дух.
тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва.
към текста >>
Учителят
е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож.
тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва.
Учителят
е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож.
цветя, които идват от небето на хармонията върху земята на страданията, за да проявят бож. мъдрост. Задачите на учителя ще се опреде-лят от предназначението на тези бож. цветя — децата — които съставят бъдещето човечество. Какво нещо е човек, отде иде и какво е неговото предназначение? Какъв е смисълът на неговия живот?
към текста >>
Задачите на
учителя
ще се опреде-лят от предназначението на тези бож.
Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож. цветя, които идват от небето на хармонията върху земята на страданията, за да проявят бож. мъдрост.
Задачите на
учителя
ще се опреде-лят от предназначението на тези бож.
цветя — децата — които съставят бъдещето човечество. Какво нещо е човек, отде иде и какво е неговото предназначение? Какъв е смисълът на неговия живот? Душата е слънчев лъч, излязъл от Бога. Той се изявява като светлина, топлина и сила.
към текста >>
А
учителят
и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец.
живот и затова определя за негова цел: мъдростта, добродетелта и благочестието. Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота.
А
учителят
и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец.
Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята.
към текста >>
Сега, първата u върховна задача на
учителя
е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как?
„Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот.
Сега, първата u върховна задача на
учителя
е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как?
Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете. Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото.
към текста >>
Учителят
сам трябва да се съзнава като малко божествено дете.
свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание.
Учителят
сам трябва да се съзнава като малко божествено дете.
Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото. Бог е Любов. Любовта е смисълът и благото в живота. Любовта дава живот.Хората живеят с любов.
към текста >>
Всички велики
учители
на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството.
те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества.
Всички велики
учители
на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството.
То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека. Животът е стремеж към благо. Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел.
към текста >>
И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на
учителското
звание.
гнева, грубостта, егоизма, завистта — това, което трови живота в отношенията между хората. Другата страна на любовта е великото търпение и прощение — от страна на този, който люби. Майката проявява велико търпение към децата, прощава им за всичко, защото знае, че те ще пораснат. Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат.
И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на
учителското
звание.
Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви.
към текста >>
царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на
учителя
е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов.
Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр.
царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на
учителя
е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов.
Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож.
към текста >>
Учителят
трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов.
И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов.
Учителят
трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов.
Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов.
към текста >>
Учителят
трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото.
И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат.
Учителят
трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото.
Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов. Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха. Тя не е пропита с Христовия дух.
към текста >>
Любовта изисква дълбоко почитание и уважение на детската душа, дълбоко взаимно доверие между
учител
и ученик, пълна искреност, взаимно познаване и подпомагане.
Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха. Тя не е пропита с Христовия дух. Тя е студена, казармена Наказанията не възпитават, а ожесточават. Злото не може да се победи със зло.
Любовта изисква дълбоко почитание и уважение на детската душа, дълбоко взаимно доверие между
учител
и ученик, пълна искреност, взаимно познаване и подпомагане.
Детето разтваря душите си само на топлите лъчи на любовта — пред нежните ласки на слънцето, а пред студа и вятъра на омраза, укори и наказания — то все по-вече се загръща в кожуха на недоверието. Любовта е велика с това, че тя не вижда злото в никого, а само доброто. Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието.
към текста >>
Също така и
учителят
трябва да каже на ученика не какво да не прави, а какво трябва да прави: ще любиш Бога и ближния, ще говориш истината, ще бъдеш разумен. Отриц.
Тогава детето казва: „да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за любовта, за това което трябва да се прави. Когато отидеш при лекаря, той трябва да ти каже, какво да ядеш, а не какво да не ядеш. Той трябва да ти каже: „ще ядеш варено жито, ще пиеш житната вода, ще ядеш печен праз, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, но малко ще ядеш“.
Също така и
учителят
трябва да каже на ученика не какво да не прави, а какво трябва да прави: ще любиш Бога и ближния, ще говориш истината, ще бъдеш разумен. Отриц.
заповеди тикат към зло. Положителните водят към добро.Положителният метод е присаждане. Няма какво да се борим със злото чрез укори, изобличения, направо, а косвено трябва да се борим, като го заменяме с доброто, като засилваме добродетелите. Щом има светлина, тъмнината изчезва. Щом доброто се прояви, злото бива надмогнато.
към текста >>
1006/ 925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните
учители
в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение.
и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове“) до най-новото време, любопитно би било — но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес — да се види, кой би бил тоя български „учен“. който би разкритикувал техните открития и учения и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учеща се младеж. Но господата, подписавщи окръжното, са нарушили и предписанието на чл 8 от закона за нар. просвещение (resp надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата — в. Слово бр.
1006/ 925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните
учители
в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение.
Но така издадено, то е явно незаконно и следва да се отмени. Прилагам препис за противната страна и един екземпляр от обтъжения акт. Моля да се изискат от М-вото на Нар. Просвещение и се имат пред вид преписките по двете окръжни: № 33.006 от 13 дек. 1919 г.
към текста >>
В новото училище
учителят
ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“.
Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“. Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво.
В новото училище
учителят
ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“.
С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр.
към текста >>
С право
учителят
може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на
учителя6
).
Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“.
С право
учителят
може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на
учителя6
).
Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год.
към текста >>
биха били обявени от Консулова за „нелепости“, насочени против „устоите“ на държавата, а от неговия приятел Радославова — забранени да сганта, достояние на
учителите
и учениците.
със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като гореспоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр.
биха били обявени от Консулова за „нелепости“, насочени против „устоите“ на държавата, а от неговия приятел Радославова — забранени да сганта, достояние на
учителите
и учениците.
5) „Дъновизмът“ тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“. 6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год.
към текста >>
6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на
учителя
.
Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости“, насочени против „устоите“ на държавата, а от неговия приятел Радославова — забранени да сганта, достояние на учителите и учениците. 5) „Дъновизмът“ тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“.
6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на
учителя
.
А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г. Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят .
към текста >>
Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален
учител
и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“. 6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г.
Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален
учител
и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
Тоя пасаж продължава така: „учителят . . . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
към текста >>
Тоя пасаж продължава така: „
учителят
.
6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г. Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
Тоя пасаж продължава така: „
учителят
.
. . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
към текста >>
При ръководството на учебното дело,
учителят
ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят . . . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност .
При ръководството на учебното дело,
учителят
ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
към текста >>
Както до сега нашето
учителство
е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
Тоя пасаж продължава така: „учителят . . . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество.
Както до сега нашето
учителство
е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура.
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во?
към текста >>
Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и
учители
“.
Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта.
Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и
учители
“.
От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“.
към текста >>
От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на
учителите
, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между
учители
и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“.
От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на
учителите
, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между
учители
и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов?
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички
учители
на човечеството ни показва това.
Животът предполага един висок идеал, а смъртта - отсъствие на тоя идеал. Възкресението е процес на достижението на тоя идеал, а падението е процес на изгубването му. Живата разумна природа познава ония, които имат висок идеал, тя ги бележи с особени знаци и ги записва в своята книга. А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния свят, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто. Но в какво се състои високият идеал?
Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички
учители
на човечеството ни показва това.
Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек. Бог е най-висшето, най-разумното, най-силното същество. Той е най-благият, най-добрият.
към текста >>
Станал частен
учител
.
И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика.
Станал частен
учител
.
Това му помогнало да си уясни практически много педагогически принципи. Това, заедно с по-послешните му окултно-педагогически изследвания върху детската природа, му е дало възможност да хвърли светлина върху педагогическите проблеми. Възложена му била задачата да прегледа архивата на Гьоте във Ваймар и да издаде научните му трудове. Той прекарал дълго време във Ваймар и бляскаво изпълнил задачата си. Минаваше в Германия като един от най-добрите познавачи на Гьоте, върху когото е писал много3).
към текста >>
Става и
учител
в едно работническо училище.
Това, заедно с по-послешните му окултно-педагогически изследвания върху детската природа, му е дало възможност да хвърли светлина върху педагогическите проблеми. Възложена му била задачата да прегледа архивата на Гьоте във Ваймар и да издаде научните му трудове. Той прекарал дълго време във Ваймар и бляскаво изпълнил задачата си. Минаваше в Германия като един от най-добрите познавачи на Гьоте, върху когото е писал много3). След това отива в Берлин, дето редактира списанието „Magazine fur Litteratur“.
Става и
учител
в едно работническо училище.
Още от младини пише ред трудове по гносеология, естетика, естествознание и ред литературно критични статии. 1901 година е важен момент в живота му: от тогаз почва да работи в полето на окултизма. Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици: Учител Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр. Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода.
към текста >>
Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици:
Учител
Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр.
Минаваше в Германия като един от най-добрите познавачи на Гьоте, върху когото е писал много3). След това отива в Берлин, дето редактира списанието „Magazine fur Litteratur“. Става и учител в едно работническо училище. Още от младини пише ред трудове по гносеология, естетика, естествознание и ред литературно критични статии. 1901 година е важен момент в живота му: от тогаз почва да работи в полето на окултизма.
Дейността му в това направление почва с неколко сказки в Берлин върху западно-европейските мистици:
Учител
Екарт (Майстер Екхарт), Таулер, Никола Кузански, Ангелус Силезиус и пр.
Тези сказки после излязоха в отделна книга под заглавие: „Мистицизмът в началото на новите времена и отношението му към модерното мировъзрение“. 1901 година дели външно живота му на два периода. Този, който разглежда нещата повърхностно, ще види разликата между Щайнера, в първия и втория периоди. Но който проучи добре идеите му в двата периода, ща види, че между тях няма противоречие. Преди 1901 година той не беше още съзнателно в контакт с духовния мир, и духовните сили, СПЯЩИТЕ му сили, още не са били напълно събудени, за да може направо да изучи дълбоките основи на битието; но тези сили са били достатъчно будни и крепки у него, за да му дадат и през първия период правилно вътрешно ръководство и интуиция.
към текста >>
Всички велики
Учители
преди или след Христа са били и са във връзка с Него.
Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области. Досегашният жоивот на християнството е само приготовление. Затова, казва Д-р Щайнер, сегашното човечество се намира още в началото на своето християнско развитие. Християнството, като учение за Божествената Любов, още не е приложено. Днешната култура е противоречие с този импулс.Новата култура ще бъде култура на Любовта — приложение на истинското Христово учение.
Всички велики
Учители
преди или след Христа са били и са във връзка с Него.
Всички окултни школи на миналото са подготвяли човечеството за идването на Христа, така например, окултните центрове на германските племена още преди Христа са ги подготвяли за Христа чрез мита за Зигфрид: Зигфрид, чрез окъпване в кръвта на змея, станал неуязвим. Обаче, един лист, отбрулен от дървото, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея. И само там бил той уязвим. Там било слабото место на Зигфрид. А това място е същото, дето бил прободен Христос с копие на кръста.
към текста >>
Специална на Валдорфските
учители
държа в течение на неколко години много педагогическите курсове.
Те видеха, какви широки перспективи разкрива окултизмът в медицината и въз основа на резолюцията, която взеха на края на един от курсовете, отвориха Терапевтическата клиника в Шутгарт, дето окултната медицина се прилага с успех при лекуване на разни болести. Д-р Щайнер и педагогиката Той още в 19... година напечати малкия си, но важен труд: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в който разви основните принципи на окултната педагогика. През 1919 година напечата втория си педагогически труд: „Три Лекции върху народното образование“ (държани в Щутгарт на 11. и 18. май и 1 юни 1919 г.) Още същата година пристъпи към практическото реализирано на идеите си за новото училища, като отвори Свободното Валдорфско училище в Щутгарт (септември 1919 година).
Специална на Валдорфските
учители
държа в течение на неколко години много педагогическите курсове.
Вън от тях, той държа педагогически курс в „Гьотеанум“ през декември и януари 1921-1922 година, й друг такъв пак там, специално за швейцарски учители от 15. до 22. април 1923 година5). Други два педагогически курсове а държал в Англия; в Оксфорд през август 1922 година й в Илклей през 1923 година. Освен това е печатал и множество статии по педагогически въпроси в разните немски окултни списания й вестници и в бюлетините, издавани от Съюза на „Свободно Валдорфско училище“, Трябва да се изучи детската природа, казва Д-р Щайнер, и самото й изучване вече само по себе си се превръща в педагогика; окултизмът, чрез своето по-дълбоко изследване, е в състояние да хвърли светлина върху детската природа и законите на нейното развитие.
към текста >>
Вън от тях, той държа педагогически курс в „Гьотеанум“ през декември и януари 1921-1922 година, й друг такъв пак там, специално за швейцарски
учители
от 15.
Д-р Щайнер и педагогиката Той още в 19... година напечати малкия си, но важен труд: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в който разви основните принципи на окултната педагогика. През 1919 година напечата втория си педагогически труд: „Три Лекции върху народното образование“ (държани в Щутгарт на 11. и 18. май и 1 юни 1919 г.) Още същата година пристъпи към практическото реализирано на идеите си за новото училища, като отвори Свободното Валдорфско училище в Щутгарт (септември 1919 година). Специална на Валдорфските учители държа в течение на неколко години много педагогическите курсове.
Вън от тях, той държа педагогически курс в „Гьотеанум“ през декември и януари 1921-1922 година, й друг такъв пак там, специално за швейцарски
учители
от 15.
до 22. април 1923 година5). Други два педагогически курсове а държал в Англия; в Оксфорд през август 1922 година й в Илклей през 1923 година. Освен това е печатал и множество статии по педагогически въпроси в разните немски окултни списания й вестници и в бюлетините, издавани от Съюза на „Свободно Валдорфско училище“, Трябва да се изучи детската природа, казва Д-р Щайнер, и самото й изучване вече само по себе си се превръща в педагогика; окултизмът, чрез своето по-дълбоко изследване, е в състояние да хвърли светлина върху детската природа и законите на нейното развитие. Това, на което набляга Д-р Щайнер, е знанието на детските периоди и на техните подразделения — епохите.
към текста >>
Яко един
учител
ги приложи, по резултатите ще може да сади.
Това, на което набляга Д-р Щайнер, е знанието на детските периоди и на техните подразделения — епохите. Когато сме в пълна светлина относно детската природа и периодите, ние вече притежаваме основите на цялата педагогика: тогаз ще знаем, какви са нуждите на детето в този или онзи период, ще знаем и кои възпитателни средства са в пълна хармония с детската природа в даден период6). Окултизмът е, преди всичко, дело на опита. Окултните истини трябва да се опитат. Нека вземем за пример принципите на окултната педагогика.
Яко един
учител
ги приложи, по резултатите ще може да сади.
Резултатите ще надминат неговите очаквания: живот, творчество, радост ще блика от там, дето по-рано е било апатия и мъртвило. Д-р Щайнер и изкуството Окултизмът хвърля голяма светлина върху същността на изкуството и извора на творчеството. Когато се схване това, тогаз по-добре ще може да се разбере и ролята на изкуството за растежа на човешката душа. Д-р Щайнер казва: „с изкуството човек се доближава до онова състояние, което е имал преди раждането и което ще има след смъртта. В изкуството се проявява това, което ни свързва с духа.
към текста >>
Той имаше много ученици между
учителите
, лекарите, студентите и пр.
Големи пречки срещаше по пътя си, но той ги преодоляваше с кураж. Главна пречка беше опожаряването на „Гьотеанум“ и клеветите против него от разни лагери, главно от представители на църквата и някои материалисти. Тези клевети бяха тъй плитки и абсурдни! Но затова пък той се радваше на любовта на своите ученици. Те ще продължат делото му.
Той имаше много ученици между
учителите
, лекарите, студентите и пр.
На всякъде в Германия и околните държави има студентски окултно-просветителни групи, които развиват голяма дейност. Можем да кажем, че духовното движение в Германия получи своя най-голям тласък чрез Д-р Щайнер и неговите ученици. Това окултно движение е най-важния момент в духовния живот на съвременна Германия. _________________________________ 1) Д-р Шайнер се пресели отвъд на 30 март т. г. в Арлесхайм (до Гьотеанум) в Швейцария.
към текста >>
5) Виж Педагогически курс за швейцарски
учители
от Д-р Щайнер (в „Anthroposophie“, броеве 44 — 50, май — юни 1923 г.) 6) Основните педагогически възгледи на Д-р Щайнер четецът ще намери в статията му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма, („Всемирна Летопис“, год.
I, кн. 2 3) Интересен е, между другото, труда му: „Фауст от окултно гледище“. 4) Подробности за дейността на „Гьотеанум“ виж в „Всемирна Летопис“, год. II, книга IV и год. III, книга 1-2.
5) Виж Педагогически курс за швейцарски
учители
от Д-р Щайнер (в „Anthroposophie“, броеве 44 — 50, май — юни 1923 г.) 6) Основните педагогически възгледи на Д-р Щайнер четецът ще намери в статията му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма, („Всемирна Летопис“, год.
1, кн. 4 и 5) и в педагогическия курс, който се печата в настоящата книга на списанието. 7) Вестник „Anthroposophie“, брой 40 от 5 април 1923 година. Едуард Шюре Опожареният храм в Дорнах и значението му1) Преди две години, едно сензационно събитие привлече вниманието на европейската публика върху личността на Доктор Рудолф Щайнер и върху антропософското общество, основано от него преди около петнадесет години. Прочутият окултист, гениалният теософ, току-що бе съградил върху бърдото на Дорнах, не далеч от Баал, в Сольорския кантон, едно странно и величествено здание, предназначено да бъде израз на мисълта му и средище на пропагандата му.
към текста >>
Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на
учителите
на източната теософия.
Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой. Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция. Понеже притежаваше първостепенна ораторска дарба и увлекателно красноречие, той завладя веднага многобройна публика в Германия, Швейцария, Англия и дори в Италия.
Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на
учителите
на източната теософия.
При тия условия, охладняването и недоразуменията, съперничествата и споровете станаха неизбежни. От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество. Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения. Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога.
към текста >>
Артисти, архитекти, живописци и стъклари от всички народности работеха там под директивата на
учителя
.
Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас. Духовното заведение при Дорнах биде построено през време на световната война от 1914 г. до 1918 г.
Артисти, архитекти, живописци и стъклари от всички народности работеха там под директивата на
учителя
.
Това дело можа да се довърши благодарение само на извънредната ревност и пълния със себеотрицание ентусиазъм на тия доброволни работници, които, всички без изключение, се задоволяваха, вместо заплата, с честта да работят за великото дело. Пожарът на 31 декември 1922 г. срещу 1 януари 1923 г., който унищожи в една нощ издигнатото като чрез магия здание, доби характер наистина трагичен. Който и да е бил авторът му или ако някоя сляпа причина го е извършила, не можем да се въздържим да не кажем, че ако невидимите сили, които бдят над човешките съдбини, биха желали, те биха могли да попречат на това разрушение; но ако те са го позволили, това значи, че или са счели тоя посветителен храм не достигнал желаната висота, или пък голямото мнозинство от хората не са още узрели, за да го разберат. Неприятелите тържествуваха, а приятелите на д-р Щайнер можеха да се убоят да не би делото му да се намира в опасност.
към текста >>
Но неукротимия кураж на
учителя
и работливостта на неговата школа само се удвоиха.
Това дело можа да се довърши благодарение само на извънредната ревност и пълния със себеотрицание ентусиазъм на тия доброволни работници, които, всички без изключение, се задоволяваха, вместо заплата, с честта да работят за великото дело. Пожарът на 31 декември 1922 г. срещу 1 януари 1923 г., който унищожи в една нощ издигнатото като чрез магия здание, доби характер наистина трагичен. Който и да е бил авторът му или ако някоя сляпа причина го е извършила, не можем да се въздържим да не кажем, че ако невидимите сили, които бдят над човешките съдбини, биха желали, те биха могли да попречат на това разрушение; но ако те са го позволили, това значи, че или са счели тоя посветителен храм не достигнал желаната висота, или пък голямото мнозинство от хората не са още узрели, за да го разберат. Неприятелите тържествуваха, а приятелите на д-р Щайнер можеха да се убоят да не би делото му да се намира в опасност.
Но неукротимия кураж на
учителя
и работливостта на неговата школа само се удвоиха.
Променяйки още веднъж своята тактика и отказвайки се временно от широките перспективи на разрушения храм, той се предаде трескаво на практическото приложение на философията му в разните науки: естествената история, медицината, педагогиката. Веднага след свършването на войната, той промени името на своето духовно заведение. Вместо да го нарича „Йоанов дом“, той го назова Гьотеанум (Гьотев дом), от признателност към гения на Гьоте, тоя предтеча на съвременната окултна наука, който мощно го е подкрепил в развитието му, но също, предполагам аз, от желание да отбележи мирския характер на своето дело. Сега се говори за една нова сграда, много по-скромна, по нямане достатъчно парични средства, която трябва да се издигне вместо опожарената. Тя няма да бъде вече на половина от камък и от дърво както първата, но от железен бетон, за да се запази от небесния огън (?
към текста >>
Разумява се, трябва да се съжалява за разбирането и разпространението на щайнеровата идея, че не може да се възобнови опожарения храм, тъй като
учителят
би се защищавал най-добре чрез един храм.
Тя няма да бъде вече на половина от камък и от дърво както първата, но от железен бетон, за да се запази от небесния огън (? — Б. Р.) и от човешката злоумишленост. Нейният ъгловат изглед няма вече нищо артистично или символично. Вътрешността се състои от ред салони за сказки и лаборатории, и от един салон, предназначен за представленията на лирическата евритмия.
Разумява се, трябва да се съжалява за разбирането и разпространението на щайнеровата идея, че не може да се възобнови опожарения храм, тъй като
учителят
би се защищавал най-добре чрез един храм.
Без съмнение, д-р Щайнер никога не е възнамерявал собствено да установи един култ в своето духовно заведение, нито да напада некоя от съществуващите религии. Съвсем напротив, неговото учение има за цел да открие дълбокия смисъл, вечната същина на всичките религии, всека от които представлява една страна на истината,и така да благоприятства сближението им, като ги доведе до висшия източник на общото им вдъхновение. В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия. Но оригиналното в разрушеното здание бе, че то представляваше архитектурния израз на космогонията и психологията. С това то наподобяваше знаменитите исторически храмове, които отбелязват големите етапи на цивилизацията и са останали като безсмъртни образи на големите религии.
към текста >>
В това отношение, твърде
поучително
би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала.
Съвсем напротив, неговото учение има за цел да открие дълбокия смисъл, вечната същина на всичките религии, всека от които представлява една страна на истината,и така да благоприятства сближението им, като ги доведе до висшия източник на общото им вдъхновение. В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия. Но оригиналното в разрушеното здание бе, че то представляваше архитектурния израз на космогонията и психологията. С това то наподобяваше знаменитите исторически храмове, които отбелязват големите етапи на цивилизацията и са останали като безсмъртни образи на големите религии. Проектът за новата сграда на „Гьотеанум“.
В това отношение, твърде
поучително
би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала.
Фасадата на гръцкия храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света. Божествеността се покои в същност във вътрешността на храмовия олтар, който има форма на една колосална статуя. Тя владее над града и покровителства цялата страна. Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог.
към текста >>
Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при
законоучителя
Гамалиил.
в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога. Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск. В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава.
Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при
законоучителя
Гамалиил.
То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна. То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“. Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани. И Павел е вършел ревностно същото: той разбирал, че трябва да се пазят и изпълняват точно предписанията на човешките закони, защото е считал, че това е дълг на всекиго. По-вече от всички свои съвременници, той е бил патриот и националист в най-тесния смисъл на тия думи и полагал всички усилия, да се премахнат, дори физически, всички, които не са мислели като него.
към текста >>
От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и
учителя
.
Ако вие вдигнете капаха на пианото, наведете се навътре и изпеете тона до, то образуваните въздушни вълни ще ударят върху всички струни на пианото, но не всички ще затрептят, а само и струните до от разните октави. Ако изсвирите на цигулка на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре. Ако изсвирите на струна сол на първа позиция тона ла, струната ре ще остане неподвижна, а ще затрепти струната ла. Във всички тези случаи само ония струни затрептяват, които са в хармония с създадения тон. На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр.
От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и
учителя
.
във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера! Учениците и учителят трябва да чувстват, че са в хармония! И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и учителя. Става взаимно преливане на живот, и учителят получава подем и вдъхновение. Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя.
към текста >>
Учениците и
учителят
трябва да чувстват, че са в хармония!
Ако изсвирите на струна сол на първа позиция тона ла, струната ре ще остане неподвижна, а ще затрепти струната ла. Във всички тези случаи само ония струни затрептяват, които са в хармония с създадения тон. На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр. От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера!
Учениците и
учителят
трябва да чувстват, че са в хармония!
И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и учителя. Става взаимно преливане на живот, и учителят получава подем и вдъхновение. Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя. Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят. Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление.
към текста >>
И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и
учителя
.
Във всички тези случаи само ония струни затрептяват, които са в хармония с създадения тон. На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр. От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера! Учениците и учителят трябва да чувстват, че са в хармония!
И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и
учителя
.
Става взаимно преливане на живот, и учителят получава подем и вдъхновение. Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя. Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят. Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление. Но същото чувстват и учениците.
към текста >>
Става взаимно преливане на живот, и
учителят
получава подем и вдъхновение.
На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр. От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера! Учениците и учителят трябва да чувстват, че са в хармония! И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и учителя.
Става взаимно преливане на живот, и
учителят
получава подем и вдъхновение.
Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя. Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят. Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление. Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем.
към текста >>
Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и
учителя
.
От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера! Учениците и учителят трябва да чувстват, че са в хармония! И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и учителя. Става взаимно преливане на живот, и учителят получава подем и вдъхновение.
Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и
учителя
.
Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят. Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление. Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем. Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа.
към текста >>
Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у
учителя
; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление.
Учениците и учителят трябва да чувстват, че са в хармония! И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и учителя. Става взаимно преливане на живот, и учителят получава подем и вдъхновение. Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя. Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят.
Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у
учителя
; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление.
Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем. Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа. При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи.
към текста >>
Вдъхновението, любовта, доверието на
учителя
дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа.
Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя. Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят. Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление. Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем.
Вдъхновението, любовта, доверието на
учителя
дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа.
При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи. Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел. Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно.
към текста >>
1) Чрез любовта и доверието на
учителя
към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи.
Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление. Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем. Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа. При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа?
1) Чрез любовта и доверието на
учителя
към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи.
Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел. Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно?
към текста >>
Не е достатъчна само работата на единичния
учител
, за да се постигне възпитателната цел.
Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем. Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа. При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи.
Не е достатъчна само работата на единичния
учител
, за да се постигне възпитателната цел.
Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш!
към текста >>
Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между
учител
и ученик.
И те изпитват един подем. Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа. При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи. Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел.
Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между
учител
и ученик.
Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш!
към текста >>
Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и
учителевата
душа, и тогаз всички усилия отиват напразно!
При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа? 1) Чрез любовта и доверието на учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление на неговите мисли, чувства и стремежи. Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел. Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно.
Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и
учителевата
душа, и тогаз всички усилия отиват напразно!
Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш! Не сте ли правили такива наблюдения: когато учителят влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то учителят няма подем, няма вдъхновение. Запитали ли сте, защо това е така?
към текста >>
Не сте ли правили такива наблюдения: когато
учителят
влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то
учителят
няма подем, няма вдъхновение.
Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно? “ Направи опит и ще се увериш! Направи хиляди опити и наблюдения в разни случаи и ще видиш!
Не сте ли правили такива наблюдения: когато
учителят
влиза в клас, който има известно недоверие към него или изобщо неразположение поради каква да е причина, то
учителят
няма подем, няма вдъхновение.
Запитали ли сте, защо това е така? Той се чувства като смазан, с отрязани крила! А у дома си какво е мечтаел за този час! Как е мечтаел да събуди интерес у учениците, да ги събуди към творческа дейност! Защо сега не излиза мечтаното?
към текста >>
Вие не сте в клас, вие —
учител
и ученици — обитавате в един висш мир!
От де това разочарование? Защо неговите сили му отказват? Една от важните причини е липсата на хармония между душата на ученика и учи теля! Сега обръща ли се внимание на всичко това? Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души.
Вие не сте в клас, вие —
учител
и ученици — обитавате в един висш мир!
Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите. По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение.
към текста >>
Посред урока
учителят
казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“.
Защо неговите сили му отказват? Една от важните причини е липсата на хармония между душата на ученика и учи теля! Сега обръща ли се внимание на всичко това? Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души. Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир!
Посред урока
учителят
казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“.
Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите. По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение. И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество.
към текста >>
Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и
учител
!
Сега обръща ли се внимание на всичко това? Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души. Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир! Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда!
Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и
учител
!
Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите. По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение. И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество. Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера!
към текста >>
По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна:
учителят
влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение.
Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир! Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите.
По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна:
учителят
влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение.
И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество. Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това!
към текста >>
И тогаз
учителят
, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество.
Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите. По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение.
И тогаз
учителят
, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество.
Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това! Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения.
към текста >>
Душите на учениците и
учителя
— това са струни на един голям инструмент.
Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това! Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения. Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр. Но всичко това разрушава хармонията, акордирането на душите.
Душите на учениците и
учителя
— това са струни на един голям инструмент.
И за да може той да работи, струните трябва да бъдат акордирани. Защо само външните условия не са достатъчни за акордиране на душите? Защото, преди всичко, хармонията сама по себе си е нещо вътрешно! Тъй че, за да се създаде тази хармония не е достатъчна само външната учтивост, външната любезност, външната коректност! Това е една важна точка.
към текста >>
Някой мисли, че щом учениците стоят мирно на чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите на
учителя
, всичко е хубаво и гладко!
Това е една важна точка. Хармонията е вътрешен процес между душите. За да се осъществи тя, нужни са, преди всичко, вътрешни условия. Когато последните са на лице, непременно ще има и външните. Важно е това, което става в душите!
Някой мисли, че щом учениците стоят мирно на чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите на
учителя
, всичко е хубаво и гладко!
Двама души могат да бъдат близо физически, а душите им да са съвсем отдалечени. Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и учителя! Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила. Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе. Когато един оратор говори искрено, тогаз той действа дълбоко, макар и да не говори с ораторско изкуство.
към текста >>
Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и
учителя
!
За да се осъществи тя, нужни са, преди всичко, вътрешни условия. Когато последните са на лице, непременно ще има и външните. Важно е това, което става в душите! Някой мисли, че щом учениците стоят мирно на чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите на учителя, всичко е хубаво и гладко! Двама души могат да бъдат близо физически, а душите им да са съвсем отдалечени.
Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и
учителя
!
Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила. Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе. Когато един оратор говори искрено, тогаз той действа дълбоко, макар и да не говори с ораторско изкуство. А когато не говори искрено, тогаз вътрешният говор на душата противоречи на думите, които говори. И тогаз думите му остават без резултат.
към текста >>
Учителят
трябва да бъде духовно силен.
И тогаз думите му остават без резултат. Напразно е да проявяваш любовта само външно. Това би било без отзвук в детската душа, ако ти наистина вътрешно не чувстваш тази любов към тях от глъбините на душата си! Духовният мироглед е в състояние да събуди тази Любов, защото чрез него ти почваш да разбираш, че в детето живее божественото. На това божествено в него ти говориш, нему ти искаш да помогнеш да се събуди!
Учителят
трябва да бъде духовно силен.
Учениците трябва да чувстват вътрешно това. Когато някой учител иска да бъде пълен с любов към учениците, тогаз се намират ученици, които злоупотребяват с нея, с неговата добрина. Те казват: „Намерихме глупав учител, да си играем с него. Нищо не ни прави! “ И ако, когато чашата прелее, ти кипнеш, тогаз те вече разбират, че ти си плитка душа.
към текста >>
Когато някой
учител
иска да бъде пълен с любов към учениците, тогаз се намират ученици, които злоупотребяват с нея, с неговата добрина.
Това би било без отзвук в детската душа, ако ти наистина вътрешно не чувстваш тази любов към тях от глъбините на душата си! Духовният мироглед е в състояние да събуди тази Любов, защото чрез него ти почваш да разбираш, че в детето живее божественото. На това божествено в него ти говориш, нему ти искаш да помогнеш да се събуди! Учителят трябва да бъде духовно силен. Учениците трябва да чувстват вътрешно това.
Когато някой
учител
иска да бъде пълен с любов към учениците, тогаз се намират ученици, които злоупотребяват с нея, с неговата добрина.
Те казват: „Намерихме глупав учител, да си играем с него. Нищо не ни прави! “ И ако, когато чашата прелее, ти кипнеш, тогаз те вече разбират, че ти си плитка душа. Някой казва: „Искам да работя с любов, но има някои немирници,които не искат да знаят. От любов не разбират“.
към текста >>
Те казват: „Намерихме глупав
учител
, да си играем с него.
Духовният мироглед е в състояние да събуди тази Любов, защото чрез него ти почваш да разбираш, че в детето живее божественото. На това божествено в него ти говориш, нему ти искаш да помогнеш да се събуди! Учителят трябва да бъде духовно силен. Учениците трябва да чувстват вътрешно това. Когато някой учител иска да бъде пълен с любов към учениците, тогаз се намират ученици, които злоупотребяват с нея, с неговата добрина.
Те казват: „Намерихме глупав
учител
, да си играем с него.
Нищо не ни прави! “ И ако, когато чашата прелее, ти кипнеш, тогаз те вече разбират, че ти си плитка душа. Някой казва: „Искам да работя с любов, но има някои немирници,които не искат да знаят. От любов не разбират“. Не, те разбират от любов, само че ти продължавай да работиш в това направление.
към текста >>
Когато
учителят
влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто, възвишено, с което той именно ще влезе във връзка.
Не, те разбират от любов, само че ти продължавай да работиш в това направление. Недей се отчайва от първия опит. Ако устоиш до край, те непременно в края на краищата ще капитулират пред силата на любовта! Тя е непобедима. Никой не може да устои на нейния език.
Когато
учителят
влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто, възвишено, с което той именно ще влезе във връзка.
Но и преди влизане в клас той често трябва да се съсредоточава и да се изпълва с любов и доверие към тях. Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина. Той трябва да стане извор.
към текста >>
Но за да може
учителят
, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина.
Никой не може да устои на нейния език. Когато учителят влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто, възвишено, с което той именно ще влезе във връзка. Но и преди влизане в клас той често трябва да се съсредоточава и да се изпълва с любов и доверие към тях. Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот.
Но за да може
учителят
, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина.
Той трябва да стане извор. Значи, трябва да събуди духовния елемент в себе си. Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи. Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II. Свързване със силите на живата природа „При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори.
към текста >>
“ Един
Учител
.1) Как трябва да се изучава природата?
Ако той отиде в училището от кръчмата или от картите, нищо няма да направи. Той трябва да живее дълбок вътрешен живот; да развие ония качества в себе си, чрез които ще може да влезе в съприкосновение с божествения живот. II. Свързване със силите на живата природа „При истинското възпитание детето ще сади и полива плодни дръвчета, ще чисти извори. Така у него ще се събудят висши импулси. Но ако тая работа бъде механична, ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс!
“ Един
Учител
.1) Как трябва да се изучава природата?
1) Преди всичко, природата трябва да се изучава всред самата нея. През всеки сезон кипи живот. Всеки сезон дава материал за наблюдение. Детето трябва да се научи да наблюдава природата всред кипежа на нейния живот. От окултно гледище, Д-р Щайнер въстава против изучаването на растенията в класната стая с донесени екземпляри: „те трябва са се изучват на самото място, във връзка с цялата природа, като неразделни членове от цялото“.
към текста >>
Михаил Бауер, немски народен
учител
.
Но къде преподаваш? В клас! В нашите училища колко се преподава естествена история всред природата! Там трябва да се правят наблюденията. От изучаването на естествознанието по биологичната метода в клас няма голяма полза.
Михаил Бауер, немски народен
учител
.
казва: „Аз си представлявам един клас, в който учителят преподава по Шмайловата метода за игликата. Всеки ученик има по един екземпляр от това растение пред себе си, и при все това лицата им изразяват скука! Кой е виновния за туй? Обстоятелството, че този начин на обучение не е в хармония с детската душа на тази степен на развитие! “ 2) От къде трябва да дойде импулсът за изучаване на природата?
към текста >>
казва: „Аз си представлявам един клас, в който
учителят
преподава по Шмайловата метода за игликата.
В клас! В нашите училища колко се преподава естествена история всред природата! Там трябва да се правят наблюденията. От изучаването на естествознанието по биологичната метода в клас няма голяма полза. Михаил Бауер, немски народен учител.
казва: „Аз си представлявам един клас, в който
учителят
преподава по Шмайловата метода за игликата.
Всеки ученик има по един екземпляр от това растение пред себе си, и при все това лицата им изразяват скука! Кой е виновния за туй? Обстоятелството, че този начин на обучение не е в хармония с детската душа на тази степен на развитие! “ 2) От къде трябва да дойде импулсът за изучаване на природата? Най-добрата изходна точка за това е земеделската работа, работа на полето, на ливадата, в градината.
към текста >>
Учителят
ще му насочи вниманието към обстоятелството, че и кореновия връх, кога расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидна движения.
Систематични наблюдения над фасула и хмела. Децата с учудване ще забележат, че стъблените им върхове правят спираловидни движения във въздуха, додето намерят подпора. И това не може да се обясни чрез външни влияния, които нямат пръст в тези завивания: светлината, топлината, влагата и пр. нямат влияние. Детето ще се научи да гледа с благоговение на великия живот в природата.
Учителят
ще му насочи вниманието към обстоятелството, че и кореновия връх, кога расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидна движения.
Ако върхът на корена се допре до препятствие, веднага се извива и расте в противна посока. Ако при самия корен почвата е суха, а на страни близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се развие настрани към влагата и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки. Превръщане на светлината в топлина в студена местност. Когато се разхождате в гъста сенчеста гора, можете да срещнете красивите пъстри листа на бутурчето или цикламена (Cyklamen neapolitanum), гълъбовото око (Hepatica triloba), каменоломката (Saxifraga) и пр. Учениците ще обърнат внимание, че листата са червено-морави по долната си повърхнина.
към текста >>
Но това, което следва по-нататък, е още по-
поучително
: ако растението, което наблюдавате с децата, има горни и приземни листа, те с учудване ще забележат, че горните листа са обикновени, а само приземните, отдолу, червени.
Да обърнем внимание къде има такива растения — в гъсто, сенчесто място. Там слънчевата светлина прониква по-малко. Долната листна повърхнина става червена (антоциян). Червеният цвет абсорбира светлината, преминала през листа, и я превръща в топлина, нужна при растежа и при други функции на растението. Така светлината се използва напълно, нищо не се изгубва от нейната енергия.
Но това, което следва по-нататък, е още по-
поучително
: ако растението, което наблюдавате с децата, има горни и приземни листа, те с учудване ще забележат, че горните листа са обикновени, а само приземните, отдолу, червени.
Горните листа ако изгубят светлината, тя пак може да се използва от долните, значи не е изгубена. Само светлината, която пада на долните листа, би била изгубена за растението, ако не се задържаше. Децата ще забележат в екскурзиите, че много растения в студени планински места рано на пролет са цели червени. Напр., каменоломката (Saxifraga), гергьовденчето (Veronica praecox), дебелец (Sedum atratum), заушницата (Pedicularis incarnata) и пр. Тук пак се превръща светлина в топлина.
към текста >>
Той бил
учител
в един френски провинциален град.
Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак, а във втория — голям брой. Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения! Подобни изучавания могат да правят децата и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство! За да изясня мисълта си, нека кажа неколко думи за Фабр, прочутия френски ентомолог.
Той бил
учител
в един френски провинциален град.
В свободното си време с най-голяма любов изучвал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем“. То е било цел рай за ципокрилите.
към текста >>
Когато почне
учителят
да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпва, и често както той, така и учениците ще проявят творчество в своите наблюдения.
Като че ли са откъснати от целия свет! Като че ли са унесени при слушане приказки от хиляда и една нощ! Това е настроението, което трябва да събудим у детето! То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си! Препоръчвам изучването на „Ентомологически възпоминания“ от Фабр.
Когато почне
учителят
да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпва, и често както той, така и учениците ще проявят творчество в своите наблюдения.
Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучват цел ден, могат да проследят пътищата им. прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват. Могат да се правят опити с дъждовния червей в градината след дъжд как те, макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват. * * * Заведи детето до едно смазано цветенце и му кажи: „Ако ти си това цветенце ще ти бъде ли приятно? Заведи го при друго цветенце, весело, здраво, и кажи му: „Ако ти си като това цвете, ще ти бъде ли добре?
към текста >>
Един
Учител
.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата.
Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са. отзивчиви на любовта ни към тях“. „Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“. „Ако се изследва само външната, материалната страна на нещата, детето огрубява“.
Един
Учител
.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата.
Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг учител към деца, които се страхуват от вас. Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас. При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към учителя.
към текста >>
Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг
учител
към деца, които се страхуват от вас.
отзивчиви на любовта ни към тях“. „Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“. „Ако се изследва само външната, материалната страна на нещата, детето огрубява“. Един Учител.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата.
Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг
учител
към деца, които се страхуват от вас.
Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас. При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към учителя. Детето не трябва да се ограничи само с формата, а трябва да долови зад материалното самия живот, пулсът на който бие, вътрешния живот на природата, който е оттатък формите.
към текста >>
При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към
учителя
.
Един Учител.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата. Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг учител към деца, които се страхуват от вас. Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас.
При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към
учителя
.
Детето не трябва да се ограничи само с формата, а трябва да долови зад материалното самия живот, пулсът на който бие, вътрешния живот на природата, който е оттатък формите. Ако е само за изучване материалните форми и процеси, тогаз по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, и с учебника. Чрез изучване живота всред самата природа, ние искаме да се сближим с вътрешния й живот. Ще дам един пример. Детето може да излиза често на пролет вън от града преди изгрев-слънце и тогаз ще наблюдава следното: става особено съживяване в птичия мир на близката гора.
към текста >>
И когато
учителят
забележи това, трябва да знае, че е постигнал голям резултат.
И когато дойде до такива преживявания, то вече няма с удоволствие да къса цветето, но ще го остави да се радва на живота. То вече няма да сяда върху цветята. Когато сяда, ще гледа да сяда край тях, за да не ги стъпче. Но ти няма да му казваш да не ги къса. То по свой импулс трябва да дойде до това.
И когато
учителят
забележи това, трябва да знае, че е постигнал голям резултат.
Това ще го изпълни с радост. Това ще му покаже, че е на прав път. Детето постепенно ще почне да чувства, че същото начало, което живее и работи в цветята, птиците и пр., живее и работи и в него като съзнание, проявява се с все по-голяма пълнота. То ще се почувства сродно със силите, които работят в птиците, цветята, дърветата и пр. * * * „Целият космос изявява смисъла на вътрешния живот“.
към текста >>
Един
Учител
.1) Материалното е само символ на духовното, което стои зад него.
Това ще го изпълни с радост. Това ще му покаже, че е на прав път. Детето постепенно ще почне да чувства, че същото начало, което живее и работи в цветята, птиците и пр., живее и работи и в него като съзнание, проявява се с все по-голяма пълнота. То ще се почувства сродно със силите, които работят в птиците, цветята, дърветата и пр. * * * „Целият космос изявява смисъла на вътрешния живот“.
Един
Учител
.1) Материалното е само символ на духовното, което стои зад него.
Всички материални явления са само израз на духовни сили, които са зад тях. Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ“. Това може да ни поясни, как можем от външните явления да дойдем до известни духовни истини. Има особен закон за съответствията. На известни материални явления съответстват духовни.
към текста >>
Учителят
трябва да намери приказки за съответствия между външните и вътрешните явления, трябва да намери съответни символи.
Има особен закон за съответствията. На известни материални явления съответстват духовни. Можем да разгледаме материалните явления като алегории. Така може да се събуди духовното у детето. Обучението по природознание по този начин ще се одухотвори, ще ни доведе до духовен живот.
Учителят
трябва да намери приказки за съответствия между външните и вътрешните явления, трябва да намери съответни символи.
И те не трябва да бъдат измислени. Те строго трябва да отговарят на съответствията, които има в самата природа. Ние трябва да използваме известни факти на природата като символи на по-висши истини. Когато символите са правдиви, т. е. имат своя raison d'etre в природата, и отговарят на истински съответствия в природата, тогаз те имат дълбоко действие върху човешката душа.
към текста >>
Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на
учителя
, но от тях той ще има малка полза.
Те строго трябва да отговарят на съответствията, които има в самата природа. Ние трябва да използваме известни факти на природата като символи на по-висши истини. Когато символите са правдиви, т. е. имат своя raison d'etre в природата, и отговарят на истински съответствия в природата, тогаз те имат дълбоко действие върху човешката душа. Чрез съответни приказки ще се загатва за вътрешния живот на природата.
Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на
учителя
, но от тях той ще има малка полза.
По-важно е всеки учител сам да твори такива. Какъв грамаден материал за творчество може да намери учителят в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата! Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам учителят е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата. В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят. И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на учителя материал.
към текста >>
По-важно е всеки
учител
сам да твори такива.
Ние трябва да използваме известни факти на природата като символи на по-висши истини. Когато символите са правдиви, т. е. имат своя raison d'etre в природата, и отговарят на истински съответствия в природата, тогаз те имат дълбоко действие върху човешката душа. Чрез съответни приказки ще се загатва за вътрешния живот на природата. Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на учителя, но от тях той ще има малка полза.
По-важно е всеки
учител
сам да твори такива.
Какъв грамаден материал за творчество може да намери учителят в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата! Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам учителят е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата. В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят. И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на учителя материал. с който той да борави“.
към текста >>
Какъв грамаден материал за творчество може да намери
учителят
в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата!
Когато символите са правдиви, т. е. имат своя raison d'etre в природата, и отговарят на истински съответствия в природата, тогаз те имат дълбоко действие върху човешката душа. Чрез съответни приказки ще се загатва за вътрешния живот на природата. Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на учителя, но от тях той ще има малка полза. По-важно е всеки учител сам да твори такива.
Какъв грамаден материал за творчество може да намери
учителят
в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата!
Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам учителят е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата. В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят. И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на учителя материал. с който той да борави“. Че по този начин той ще убие най-ценното в душата си!
към текста >>
Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам
учителят
е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата.
имат своя raison d'etre в природата, и отговарят на истински съответствия в природата, тогаз те имат дълбоко действие върху човешката душа. Чрез съответни приказки ще се загатва за вътрешния живот на природата. Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на учителя, но от тях той ще има малка полза. По-важно е всеки учител сам да твори такива. Какъв грамаден материал за творчество може да намери учителят в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата!
Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам
учителят
е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата.
В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят. И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на учителя материал. с който той да борави“. Че по този начин той ще убие най-ценното в душата си! Приказката трябва да излезе от дъното на душата му като негова рожба, трябва да е преживяна от самия него.
към текста >>
В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и
учителят
.
Чрез съответни приказки ще се загатва за вътрешния живот на природата. Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на учителя, но от тях той ще има малка полза. По-важно е всеки учител сам да твори такива. Какъв грамаден материал за творчество може да намери учителят в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата! Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам учителят е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата.
В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и
учителят
.
И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на учителя материал. с който той да борави“. Че по този начин той ще убие най-ценното в душата си! Приказката трябва да излезе от дъното на душата му като негова рожба, трябва да е преживяна от самия него. Той трябва да вложи чувство в нея, а това става, само когато тя е плод на неговото творчество.
към текста >>
И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на
учителя
материал.
Такива приказки могат да се дадат готови в сборници на учителя, но от тях той ще има малка полза. По-важно е всеки учител сам да твори такива. Какъв грамаден материал за творчество може да намери учителят в неизчерпаемото разнообразие на живота в природата! Д-р Щайнер изтъква, че тези приказки, които сам учителят е съчинил специално за случая, са най-силни, те правят най-голямо впечатление на децата. В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят.
И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на
учителя
материал.
с който той да борави“. Че по този начин той ще убие най-ценното в душата си! Приказката трябва да излезе от дъното на душата му като негова рожба, трябва да е преживяна от самия него. Той трябва да вложи чувство в нея, а това става, само когато тя е плод на неговото творчество. Аз тук ще дам неколко примери, но не като „материал“, а само като илюстрация на мисълта си: 1. Снежинките.
към текста >>
Страданието не е смисъла на живота, но то е велик
учител
, който чисти душата и събужда у нея дремещите заложби!
С какви страдания той е бил роден в тъмните земни недра! През каква температура е минал той! Но ако не беше минал през тези страдания, той не щеше да бъде такъв, какъвто е сега! На тези страдания има той да благодари затова, което представлява сега. Той ни говори следното: „Изучи смисъла на страданието!
Страданието не е смисъла на живота, но то е велик
учител
, който чисти душата и събужда у нея дремещите заложби!
“ 5. Планинският връх. Изкачвате се с децата на висок планински връх и се чувствате очаровани от преживяното! Чувствате яснота на мисълта, разширение на душата. Какъв простор се открива пред вас, какви широки хоризонти!
към текста >>
Един
Учител1
) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи.
Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата!
Един
Учител1
) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи.
Например гъсеницата и пеперудата могат да се вземат като символ за възраждането на човешката душа. Даже и камъкът, който срещаме на пътя си, може да послужи като символ на велики истини“. За всички явления и закони на вътрешния живот могат да се намерят подходящи символи“. Най-дребното явление в природата, най-малката тревица, най-малкото цвете могат да станат изходна точка, за да се разберат някои висши духовни истини и да се събудят мощни духовни сили и стремежи в детската душа. Така, детето ще изучи материалното но ще го надрастне.
към текста >>
Един
Учител
казва: „Животът, който сега имаме, е дар от Бога.
Развитието на по-дълбокия духовен живот у детето е в съгласие с неговата природа. То е една негова нужда! Ето защо неразвиването му у детето е в противоречие с неговата природа. Пропусне ли се периода от раждането на детето до 14 година за развитието на по-дълбокия духовен живот, много е изгубено, Защото трябва да се има пред вид, коя област на неговото естество в кое състояние се намира в разните периоди. Как ще дойдем до този по-дълбок живот чрез природата?
Един
Учител
казва: „Животът, който сега имаме, е дар от Бога.
И целият живот във вселената е от Него, И всички добри условия. Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека. И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер.
към текста >>
(Следва) ______________________________________ 1) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл. 5, стих 45). Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло.
(Следва) ______________________________________ 1) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
2) По-големи подробности за този и следните примери могат да се намерят в „Das Pflanzenleben“ от Kerner von Marilaun и в други екологии на растенията. 3) Виж по това статията: „Няколко думи за значението на окултната биология“ в списание „Житно зърно“ год. II, Кн. 5 — 6. ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ Новата органическа сила От Г-ца М. К.
към текста >>
била
учителка
в гр. Вр.
една вечер къде 9 часа имали гости, бюфетът изпращял и вратата сама се отворила, след което една скъпа здрава кристална чаша цъкнала и наполовина се строшила, без да е била засегната от някого. Старият стопанин на къщата, голям фаталист, си казал: „Ще ни се случи нещо лошо“, и се развълнувал доста много. И действително след две недели дъщеря им заболяла от пневмония и за два деня се поминала. * Други съобщения за смърт. Госпожица Н. Хал.
била
учителка
в гр. Вр.
и живяла с една нейна другарка в една стая в училището и спали на един креват. Вечерта, във вторник срещу сряда, къде 11 часа, тя слуша като че някой ходи из стаята и извикал два пъти много ясно името й. Тя се уплашила както и другарката й и се завили през глава с юрганите. Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят. Сутринта те станали, проверили вратите и прозорците и констатирали, че наистина били заключени най-внимателно, обаче след 8 часа получила телеграма, че баща й се поминал вечерта във вторник срещу сряда точно в 11 часа.
към текста >>
Западно-европейските им
учители
са присадили това.
По-старите епохи не биха считали духовният си живот за идеология, защото за древното човечество духовният живот беше носител на мощни импулси. Обаче, съвременното човечество преживява днес безсилието на своя духовен живот. Това, което дълбоко извира от глъбините на човешкото естество, днес е пренебрегнато. И човечеството пъшка от резултатите на това положение. Това, което става в Русия днес, и по-нататък все по-нашироко ще става в света, е резултат на онова, което са учили в нашите университети.
Западно-европейските им
учители
са присадили това.
Безсилен е интелектуализмът6) по отношение на действителността. За това с него не можем да възпитаваме. Интелектуализмът не може толкоз да действа, колкото да говори. И говорят на всевъзможни конгреси. Това води към отчуждаване от живота.
към текста >>
Обаче, педагогиката и дидактиката подразбират отношение на човека към човека, отношението на
учителя
към подрастващия човек.
И причината на това не седеше в обстоятелството, че хората бяха умствено неразвити, а в това, че действителността се изплъзва от интелектуализма. И това става винаги. Интелектуализмът е нещо чуждо на действителността. Затова той никога не може да стане основа на педагогиката и дидактиката. Интелектуализмът ни отдалечава от действителността, отдалечава ни от познанието на човека, отдалечава ни от самия човек.
Обаче, педагогиката и дидактиката подразбират отношение на човека към човека, отношението на
учителя
към подрастващия човек.
Затова педагогиката и дидактиката трябва да се обосноват върху истинското човешко естество. Това може да стане само чрез едно действително човекопознание. А едно такова-познание може да даде само антропософията (окултизмът). След тази отрицателна страна на въпроса, по-долу ще разгледаме положителната му страна. (Следва) ________________________ 1) По технически причини, тази статия не можа да се помести в отдела й „Окултна педагогика“.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия
Учител
и Спасител на човечеството, Христос.
Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж.
Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия
Учител
и Спасител на човечеството, Христос.
Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения. По-нататък Христос е установил втория закон: „Възлюби ближния като себе си".
към текста >>
И
учителите
, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си".
Бог, който е Върховна Любов, Мъдрост и Истина, няма да позволи да се тъпчат безнаказано Неговите закони. Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите. Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания.
И
учителите
, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си".
Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална.
към текста >>
В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от
учителите
, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми.
Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел.
В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от
учителите
, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми.
било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа.
към текста >>
Дошъл при него веднъж един земеделец и му казал: —
Учителю
, изгубих мира на душата си!
Ще излея своите песни в твоето нямо сърце, и своята любов в твоята любов Ще ти се покланям с труд. Видех твоето нежно лице и обичам твоя мрачен прах, майко Земя. (От английски) Чанг-Киай (Превод) Живял в Китай мъдрецът Чанг-Киай. От вси страни се стичали хора при него и си отивали с радостни, просветлени души. По един чуден начин изчезвало бремето на душите им.
Дошъл при него веднъж един земеделец и му казал: —
Учителю
, изгубих мира на душата си!
По-рано бях радостен, леко ми беше на душата, а сега чувствам такава тежина, че даже не ми се и работи. — От кога почна да усещаш това? Откакто един търговец купи място до моята нива. А пък аз отдавна желаех да купя това място, за да разширя нивата си! Но той го купи.
към текста >>
Учителю
, кажи ми, какво да правя.
Откакто един търговец купи място до моята нива. А пък аз отдавна желаех да купя това място, за да разширя нивата си! Но той го купи. И зная, че той никога няма да ми го продаде, защото е богат. Тъй го ненавиждам сега!
Учителю
, кажи ми, какво да правя.
— Къде е нивата ти? — Не много далеч. Един час от тук. — Да отидем там. Мъдрецът разгледал нивата му.
към текста >>
— Любезни
учителю
, не знам, каква чудна промяна стана в мене!
Сега влез в земята му и ги прибери под стряхата. Отишъл си мъдрецът. Земеделецът, макар в недоумение, направил каквото му казал мъдрецът: думите му били за него свещени. След няколко дена той пак посетил мъдреца и с благоговение го поздравил. Мъдрецът мълчал.
— Любезни
учителю
, не знам, каква чудна промяна стана в мене!
Сега съм съвсем друг! Не изпитвам вече никаква омраза към съседа. Нека си има земята! Той не ми изглежда вече тъй лош, както ми се чинеше по-рано. Даже почвам да го обичам!
към текста >>
Обаче, заявя-вам, че ли съм един посветен в древната смисъл на думата, нито съм имал
учители
окултисти, нито съм черпил от таен източник, със задължение на неуязвимото мълчание.
Съществуват в света повече букви, отколкото се учат в училището . . . СИМВОЛИ И МИСТЕРИИ Сказка, държана в Софийския университет от Италианския пълномощен министър в София, г. Сабино Ринелла, в надвечерието на 14 февр. 1926 г, Апелирам към Вашето търпение, тъй като имам да Ви съобщя истини, които Ви са неизвестни.
Обаче, заявя-вам, че ли съм един посветен в древната смисъл на думата, нито съм имал
учители
окултисти, нито съм черпил от таен източник, със задължение на неуязвимото мълчание.
Чел съм и от ред години съм се занимавал върху разни трудове и всред маса документи, абсурдни и противоречиви — спрял съм се върху главните произведения, станали тъй редки със сведения и разбирания, които не може да се намерят другаде. И тъй като истината е основата на мъдростта, а последната oбpaзува щастието, благопожелавам, щото моите думи да открият на някои от Вас хоризонти много по-широки от тия, които съм постигнал. Може би, ние се намираме пред прага на едно общо видоизменение на научните методи. Материализмът направи последно усилие, като обясни анализът на последните граници на всичките клонове на науката. Синтезата е необходима за прогреса.
към текста >>
Великият минералог Аврам Готлоб Вернер от Фрайберг, когото Новалис и Хенрих Стефенс считаха за свои
учител
, делеше твърдата повърхност на земята на формационни пластове, а Стефенс в своята „Антропология“ ги свеждаше към три основни формации: шисти, калциеви и порфирни формации, от които първите две имат непосредствена връзка със зараждането на живота.
По-основното разглеждане на тоя. въпрос ни довежда до заключение, че — да се изразим картинно — земята представя човек, на който главата е надолу, а краищата на горе, и тъкмо тоя начин на схващане ще ни уясни значението на електрическите явления в земната атмосфера. Днес, когато ние сме загубили връзката между живата природа и минералното царство, разделят земната твърд по структурата на геологическите пластове, в които се намират растителни и животински остатъци от организми от отделните периоди на развитие: най-стария, архаичния гранит, гнайс или кварц, в който изобщо не са намерени следи от живи същества, и по-младия — глина, льос и пр., алувиалния, дилувиалния и терциерния пластове, в които са запазени скелетите на предисторическите хора и висши млекопитаещи. Тук няма да се спираме на последиците от тая връзка между пластовете и находките в тях, и на заключенията, които днешната наука вади от това относно произхода и развитието та живота, а ще укажем само, че като се вземе пред вид само това разпределение на земните пластове, изгубва се връзката, която съществува между органическото и минералното. През времето, когато се зараждаше гьотеанизма, се подемаше наново и тоя въпрос.
Великият минералог Аврам Готлоб Вернер от Фрайберг, когото Новалис и Хенрих Стефенс считаха за свои
учител
, делеше твърдата повърхност на земята на формационни пластове, а Стефенс в своята „Антропология“ ги свеждаше към три основни формации: шисти, калциеви и порфирни формации, от които първите две имат непосредствена връзка със зараждането на живота.
За формацията на шистите най-характерен е елемента силиций, който се явява в най-разнообразни съединения с други елементи; за калциевата формация същото значение има калция. И двата са елементи в днешния смисъл на думата, т. е. вещества, които не могат по химически начин да се разложат на по-прости съставни части. Това, обаче, значи, че между тях няма веществена разлика; както различните тонове произхождат от една прахармония, така и тия елементи имат общ произход. Искаме ли да узнаем характера на химическите елементи, трябва да ги извадим от тяхното вцепеняване и да ги накараме да встъпят в реакция с други вещества, за да образуват съединения.
към текста >>
Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител на Бога,
учител
и водител на народа в ония тъмни времена когато и най-невинното свободомислие се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници.
Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо. Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела. Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас.
Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител на Бога,
учител
и водител на народа в ония тъмни времена когато и най-невинното свободомислие се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници.
* * * Като е дума за поп Богомила Бабунски, трябва да забележим, че той не е бил самият водител на богомилите в България, поп Богомил, а негов съименник, който е оставил името си и на селото Богомила, което е било центъра на неговата дейност Родоначалникът на богомилското движение се е подвизавал още пори царуването на Петра в Мизия. Тук е мястото да се спрем върху един кратък анализ на данните, които един български професор е събрал из разните библиотеки и въз основа на които той, даже и след като изтъква добрите страни на богомилското учение, все пак го нарича ту „еретическо“, ту „сектантско“2). За да се разбере точно скрития (окултния) смисъл на това учение, трябва да се игнорират апокрифните и критическите писания за тях, а да се вземат пред виц само истинските богомилски книги. Също така трябва да се изоставят съвършено кривите тълкувания и недомислия на разните български коментатори, които, било от предубеждение или от незнание, предават изопачено същността на учението. (Следва). ________________________________________________ 1) А българските свещеници, водят сега люта борба, за да им се разреши даже второбрачието.
към текста >>
Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от
учителите
на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво.
Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел. Д-р А. Златаров — вече софийски професор — през лятото на 1924 г. в гр. Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“.
Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от
учителите
на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво.
В настоящия момент, когато отрицанието с усилен темп бърза към своя връх, когато царува безумие и ожесточен егоизъм, насочени срещу всичко прогресивно, което се стреми да обнови живота в духа на любовта и свободата, всяка подобна услуга, съзнателна или несъзнателна, е непростима. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 4) Възпитанието на детето, както казахме, трябва да почне всред живата природа, и то като работи предимно с извори и растения: цветя, треви и дървета. Защо не и с животни? Един Учител1) казва: „Защото в растенията има по-голяма .
към текста >>
Един
Учител1
) казва: „Защото в растенията има по-голяма .
Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от учителите на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво. В настоящия момент, когато отрицанието с усилен темп бърза към своя връх, когато царува безумие и ожесточен егоизъм, насочени срещу всичко прогресивно, което се стреми да обнови живота в духа на любовта и свободата, всяка подобна услуга, съзнателна или несъзнателна, е непростима. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 4) Възпитанието на детето, както казахме, трябва да почне всред живата природа, и то като работи предимно с извори и растения: цветя, треви и дървета. Защо не и с животни?
Един
Учител1
) казва: „Защото в растенията има по-голяма .
чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата с растенията.“ Правене на лехи Детето с ръчни колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, съответни на възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределение градината на лехи; у него ще се развие вкус, разбиране на красиви, симетрични фигури.
към текста >>
Един
Учител1
) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“.
От друга страна, когато децата поливат растението и виждат, как то постепенно израства, „те се учат на търпение, както казва Монтесори, изучават философията на живота.“ Това дава на характера им качества, които им трябват в живота. Покрай извънредно важния възпитателен резултат от такава работа, ще има и значителен външен, видим резултат. Всички деца в България, които са няколко стотин хиляди, представете си, в колко скоро време могат да покрият обширни пусти места в България с плодни дръвчета! В колко скоро време България може да се превърне в една градина! Лицето на цялата страна в колко скоро време може да се преобрази!
Един
Учител1
) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“.
Разбира се, във връзка с работата по посаждането и отглеждането на плодни дръвчета, цветя и зеленчуци, децата ще добиват познания по естествознание, после ще допълнят тези познания в екскурзиите. Значи, познанията им ще бъдат не само чисто естественонаучни, но и във връзка с практическия живот. Ще се запознаят с имената и свойствата на растенията, които се употребяват в стопанството, в медицината, ще се запознаят с отровните растения, с видовете почви, с начина на сеене и отглеждане растенията. Така, чрез копане, сеене, поливане и пр. детето ще влезе в контакт с природата, ще я изучи.
към текста >>
Един
Учител1
).
Трябва да е планински поток. Когато детето чертае лехи, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата то вече започва с геометрията. Рисуването ще дойде като едно следствие при наблюдение реда на нещата. А рисуването с бои трябва да дойде после, защото за това-се изисква по-голямо събуждане на душевните сили“.
Един
Учител1
).
Както се каза, физическата работа всред природата не трябва да бъде повече от 1-2 часа на ден, и то не наведнъж, а с прекъсвания, с междини. И тази работа трябва да бъде сравнително лека, по силите на детето. Даже от начало тя да почне като игра, като нещо средно между игра и работа. И във връзка с тази работа ще става обучението, както през време на самата работа, така и в останалото време на деня. Заедно с работата в градината, на полето, в гората и пр., детето ще добие първите познания по естествознание, земеделие, землемерие.
към текста >>
Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент
учителят
не може да.
То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си.
Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент
учителят
не може да.
направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа. Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“. За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини. Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание.
към текста >>
Това не е рядка трагедия в днешната
учителска
практика“.
С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа.
Това не е рядка трагедия в днешната
учителска
практика“.
За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини. Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание. Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото.
към текста >>
За да може да направи това,
учителят
сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини.
То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа. Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“.
За да може да направи това,
учителят
сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини.
Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание. Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото. Методиката на обучението трябва да бъде жива, трябва да възникне от живото чувстване от възпитателя на връзките с целия всемир.
към текста >>
Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински
учител
и
учителка
, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание.
Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа. Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“. За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини.
Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински
учител
и
учителка
, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание.
Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото. Методиката на обучението трябва да бъде жива, трябва да възникне от живото чувстване от възпитателя на връзките с целия всемир. Учителят трябва да стои в клас като, че зад него стоят мировите тайни и протичат през него, като оръдие, чрез което всемирът говори на детето“.
към текста >>
Учителят
трябва да стои в клас като, че зад него стоят мировите тайни и протичат през него, като оръдие, чрез което всемирът говори на детето“.
Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание. Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото. Методиката на обучението трябва да бъде жива, трябва да възникне от живото чувстване от възпитателя на връзките с целия всемир.
Учителят
трябва да стои в клас като, че зад него стоят мировите тайни и протичат през него, като оръдие, чрез което всемирът говори на детето“.
Според Д-р Ерих Швебш5) учителят съединява в себе си учителя, свещеника, художника и лекаря. Свещеника — защото разкрива глъбините на духа у детето, свързва го с духовния мир; художника — защото целокупното обучение трябва да е проникнато от красивото: лекаря — защото свързването на детето с духовния мир, с мира на красотата и съгласието на обучението с периодите на детското развитие, действа благоприятно върху физическото и духовното здраве на детето. Всяко обучение, което затваря за детето духовния мир, всяко обучение, което не излиза от красотата и ритъма, всяко обучение, което развива у детето неподходящи за дадения период сили или пренебрегва силите, които трябва да се развият през този период, — всяко такова обучение води детето даже и към физически болести. Учителят чрез окултната педагогика ще знае връзката между неспазване на известни педагогически принципи и известни болести. Сега въпросът е: чрез кой учебен предмет трябва да се внася духовният елемент?
към текста >>
Според Д-р Ерих Швебш5)
учителят
съединява в себе си
учителя
, свещеника, художника и лекаря.
Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото. Методиката на обучението трябва да бъде жива, трябва да възникне от живото чувстване от възпитателя на връзките с целия всемир. Учителят трябва да стои в клас като, че зад него стоят мировите тайни и протичат през него, като оръдие, чрез което всемирът говори на детето“.
Според Д-р Ерих Швебш5)
учителят
съединява в себе си
учителя
, свещеника, художника и лекаря.
Свещеника — защото разкрива глъбините на духа у детето, свързва го с духовния мир; художника — защото целокупното обучение трябва да е проникнато от красивото: лекаря — защото свързването на детето с духовния мир, с мира на красотата и съгласието на обучението с периодите на детското развитие, действа благоприятно върху физическото и духовното здраве на детето. Всяко обучение, което затваря за детето духовния мир, всяко обучение, което не излиза от красотата и ритъма, всяко обучение, което развива у детето неподходящи за дадения период сили или пренебрегва силите, които трябва да се развият през този период, — всяко такова обучение води детето даже и към физически болести. Учителят чрез окултната педагогика ще знае връзката между неспазване на известни педагогически принципи и известни болести. Сега въпросът е: чрез кой учебен предмет трябва да се внася духовният елемент? Д-р Шуберт отговаря на този въпрос така: „Всеки учебен час може да бъде религиозен час, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си детски сили, да чувстват разцъфтяването на пъпката.
към текста >>
Учителят
чрез окултната педагогика ще знае връзката между неспазване на известни педагогически принципи и известни болести.
Методиката на обучението трябва да бъде жива, трябва да възникне от живото чувстване от възпитателя на връзките с целия всемир. Учителят трябва да стои в клас като, че зад него стоят мировите тайни и протичат през него, като оръдие, чрез което всемирът говори на детето“. Според Д-р Ерих Швебш5) учителят съединява в себе си учителя, свещеника, художника и лекаря. Свещеника — защото разкрива глъбините на духа у детето, свързва го с духовния мир; художника — защото целокупното обучение трябва да е проникнато от красивото: лекаря — защото свързването на детето с духовния мир, с мира на красотата и съгласието на обучението с периодите на детското развитие, действа благоприятно върху физическото и духовното здраве на детето. Всяко обучение, което затваря за детето духовния мир, всяко обучение, което не излиза от красотата и ритъма, всяко обучение, което развива у детето неподходящи за дадения период сили или пренебрегва силите, които трябва да се развият през този период, — всяко такова обучение води детето даже и към физически болести.
Учителят
чрез окултната педагогика ще знае връзката между неспазване на известни педагогически принципи и известни болести.
Сега въпросът е: чрез кой учебен предмет трябва да се внася духовният елемент? Д-р Шуберт отговаря на този въпрос така: „Всеки учебен час може да бъде религиозен час, в който децата да чувстват развитието на вътрешните си детски сили, да чувстват разцъфтяването на пъпката. Даже и урокът по гимнастиката“. Да лишим кой да е учебен час от духовния елемент, това значи да направим мъртъв този учебен час, да го лишим от живот. Някои, може би, ще разбират криво духовния елемент, като зачуване на някои сухи догматични правила и заповеди.
към текста >>
(Следва) __________________________ 1) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
Преди да се вземе за кръга, казва той, могат да се направят евритмични упражнения и игри чрез тичане по кръг, чрез което кръгът да се преживее вътрешно. За да се схване смяната на годишните времена като израз на вътрешния живот на природа” та, може да се свърже със смяната на почивката и работата у човека. И много други случаи в училищния живот могат да се използват за разбиране на известни духовни истини. Напр. колко такива „случай може да ни даде историята и всеки друг предмет. После, духовен елемент се внася в училището чрез „мира на доброто“, чрез „мира на красотата“ и пр.
(Следва) __________________________ 1) Под „Един
Учител
“, авторът Боян Боев има предвид
Учителя
Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на
Учителя
.
2) Виж статията й: „Педагогическата практика в Валдорфското училище“. 3) В реферата си: „Навременното и ненавременното в възпитанието на малките деца“, държан в окултно-педагогическата конференция в Щутгарт през 1924 година. 4) В курса си в същата конференция. 5) В списание „Die Drei“, год. IV, кн. 2.
към текста >>
Макар че доктрините на източните и на западните школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни
учители
.
. . духовната помощ на жената е била потребна на мъжа-алхимик. Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка. Такова светотатство би станало черна магия и би било последвано от сигурна несполука. Истинските алхимици от старо време са взимали възрастни жени да им помагат, като са избягвали грижливо младите; и ако някои от тях се е случвало да се ожени, те са третирали своите жени цели месеци, както преди, тъй и подир своите алхимически операции, като сестри“.
Макар че доктрините на източните и на западните школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни
учители
.
В това твърдение не се съдържа никакъв укор; всички лъчи (в окултния смисъл на думата) излизат от Божественото Слънце. Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание.
към текста >>
Може да има у източните
учители
искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй.
Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците.
Може да има у източните
учители
искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй.
Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани. В една книга от този вид не може да се дадат много сведения, но все пак, без съмнение, те са достатъчни да послужат като ръководни нишки на ония ученици, които се подлагат на опити. Нервното усилие, тъй общо между ония, които изучват окултизма, се дължи на несполуката им да осигурят едно подходящо разпределение на жизнените сили между казаните проводници. Съвременните условия на брака Един статистик поддържаше преди няколко време, че в Англия 25 на сто от брачните двойки постоянно са се развеждали, 50 на сто са живели заедно, но без любов, и само 25 на сто са били щастливи. Тъй, само една четвърт от женитбите, които стават в Англия, Постигат целта, за която са се сключили, и от всичките женени лица само едно от четирите е щастливо.
към текста >>
Издава дружеството на
учителките
при софийските детски училища.
IV, кн. I. и II, дек. 1925. и ян. 1926 година. Месечно списание за детско възпитание и образование в предучилищна възраст.
Издава дружеството на
учителките
при софийските детски училища.
Редактори: Violino Primo и Трайко Симеонов. Адрес на редакцията: София, ул. „Клокотница“, № 2. Покрай другите детски списания, това е единствено по рода си, понеже е предназначено за възпитание в предучилищна възраст. То има два отдела: първият отдел съдържа педагогически и други статии, предназначени за родители и възпитатели, а вторият отдел съдържа материал за деца от предучилищна възраст.
към текста >>
Изтъква се нуждата от повече детски градини и работата на „Дружеството на софийските
учителки
в детските училища“ в това направление.
В друга статия от същия: „Изворът на живата вода“ се апелира да се търси материал за децата в произведенията на народното творчество, което крие в себе си още неподозирани съкровища. Там ще намерим материал, пълен с красота, сила, живот. И тези съкровища на народното творчество ще бъдат разбрани от детето, те са близки до него и за това ще говорят дълбоко на душата му и ще оставят дълбоки следи. Ето защо широко трябва да се използват за възпитателни цели народните приказки, песни, гатанки, пословици и пр. Уводната статия: „Повече детски градини в България“ е от Добра Пелашева.
Изтъква се нуждата от повече детски градини и работата на „Дружеството на софийските
учителки
в детските училища“ в това направление.
Приказката „Цар на царете“ от Violino Primo изтъква, че детето е най-слабото, но същевременно и на-силното същество: всички нему трябва да служат. Хубави са стихотворенията: „На децата тя е радост“ от Д. Мережковски, „Дядо Коледа“ от Трайко Симеонов, „Внучка“ по А. Плещеев от Трайко Симеонов и пр., приказките „Снежинка“, „Дядовия Козлю“ и пр. Особено красива е музикалната сценка „Снежинка“.
към текста >>
Преводът на това капитално съчинение на известния индуски мистик,
учител
и поет Рабиндранат Тагор е № 24 от библиотеката „Натурфилософско четиво“, уреждана от проф. г.
Препоръчваме списанието като навременно и необходимо на всички родители и възпитатели и му пожелаваме широко разпространение. Садхана, пътят към съвършенството от Рабиндранат Тагор. Превел Васил Ставрев. Издание на книгоиздателство „Акация“. София, 1926 г., цена 20 лв.
Преводът на това капитално съчинение на известния индуски мистик,
учител
и поет Рабиндранат Тагор е № 24 от библиотеката „Натурфилософско четиво“, уреждана от проф. г.
Д-р Ас. Златарев. Тоя превод е ценен принос в нашата, още бедна, окултна книжнина, и ние поздравяваме както преводача, така и издателството с похвалната идея да дадат на българската четяща публика, макар и под горното общо, и изковано заглавие („натурфилософия“!), най-хубавото изложение на духовния мироглед на Индия. В осем статии Тагор е успЯл да изложи изчерпателно същността на тоя мироглед, и българските интелигентни хора, а особено така наречените „учени“ професори от типа на „биолога“, професор Д-р Ст. Консулов, колега на уредника на четивото, ако още не са изгубили способността да мислят и добродетелта да чувстват благородно и честно, ще разберат, колко струва тяхната официална наука, пропита от отживялото вече и фалирало по всички линии учение на материализма. Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания.
към текста >>
София До Господа Директорите на
учителските
институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор.
Надяваме се, че и за напред г. Ринелла ще удостои нашето списание със своето ценно сътрудничество. Документи Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действали скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: I. ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г.
София До Господа Директорите на
учителските
институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор.
Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис“, орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се отменя. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл.
към текста >>
Учителите
в Кьолнското училище, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер.
Окултната педагогика в Германия и другаде Паул Олдендорф в спис. „Pädagogisches Zentralblatt “ кн. 8-9, 1924 година в една статия под заглавие: „Педагогиката на окултни (антропософски) основи“ пише между другото: „В Свободното Валдорфско училище вече, има 800 ученика1) с 49 преподаватели. Училище по типа на Валдорфското се отвори и в Кьолн, също така по частна инициатива, и носи името „Нов страж“. То има вече 100 деца (до 1 клас включително) и се намира в бърз растеж.
Учителите
в Кьолнското училище, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер.
Хамбургското училище има само първите две отделения и се развива добре. И двете училища са основани и поддържани по частна инициатива. Сега се предвижда в Хамбург построяване на ново здание. Начало на училище на окултни основи е поставено и в Есен от две учителки. Те имат вече разрешение от властта, обаче трябва да се борят още с някои мъчнотии.
към текста >>
Начало на училище на окултни основи е поставено и в Есен от две
учителки
.
То има вече 100 деца (до 1 клас включително) и се намира в бърз растеж. Учителите в Кьолнското училище, както и в Хамбургското „Волфганг Гьоте“ се избират от Д-р Щайнер. Хамбургското училище има само първите две отделения и се развива добре. И двете училища са основани и поддържани по частна инициатива. Сега се предвижда в Хамбург построяване на ново здание.
Начало на училище на окултни основи е поставено и в Есен от две
учителки
.
Те имат вече разрешение от властта, обаче трябва да се борят още с някои мъчнотии. Но въпреки тях, то вече функционира с 120 деца. и 5 преподаватели. Работи се за отваряне на такова училище и в Берлин, но по липса на някои предварителни условия, това за сега още не е реализирано. Но тук е основано окултно-педагогично дружество.
към текста >>
Там тези общества са основани от голям брой младежи, за да могат системно и практически да се подготвят за
учителска
практика в духа на окултната педагогика.
и 5 преподаватели. Работи се за отваряне на такова училище и в Берлин, но по липса на някои предварителни условия, това за сега още не е реализирано. Но тук е основано окултно-педагогично дружество. То работи за сближение на всички, които се интересуват от тези въпроси. Това доведе до основаване на окултно-педагогически общества в Тюбинген и в Йена.
Там тези общества са основани от голям брой младежи, за да могат системно и практически да се подготвят за
учителска
практика в духа на окултната педагогика.
В Шлеззиг-Холщайн също така има сближение и събрания на всички интересуващи се педагози. Голям интерес към окултната педагогика проявяват Хамбургските и Бреславските учителски кръгове. Напоследък в Лауенщайн, до Йена се откри възпитателно заведение за патологични деца на окултни основи. То е отворено при близкото участие на .Д-р Щайнер и на настоятелството на Антропософското общество в Гьотеанум. В Гьотеанум има открити 2 гимназиални класа с трима преподаватели.
към текста >>
Голям интерес към окултната педагогика проявяват Хамбургските и Бреславските
учителски
кръгове.
Но тук е основано окултно-педагогично дружество. То работи за сближение на всички, които се интересуват от тези въпроси. Това доведе до основаване на окултно-педагогически общества в Тюбинген и в Йена. Там тези общества са основани от голям брой младежи, за да могат системно и практически да се подготвят за учителска практика в духа на окултната педагогика. В Шлеззиг-Холщайн също така има сближение и събрания на всички интересуващи се педагози.
Голям интерес към окултната педагогика проявяват Хамбургските и Бреславските
учителски
кръгове.
Напоследък в Лауенщайн, до Йена се откри възпитателно заведение за патологични деца на окултни основи. То е отворено при близкото участие на .Д-р Щайнер и на настоятелството на Антропософското общество в Гьотеанум. В Гьотеанум има открити 2 гимназиални класа с трима преподаватели. В Холандия: Окултната педагогика буди силен интерес в тая страна. Педагогическия съюз в Хага ,,De Vrije School“ отвори училище по типа на Валдорфското.
към текста >>
В същата сбирка се държали много реферати от валдорфски
учители
и холандски педагози.
Педагогическия съюз в Хага ,,De Vrije School“ отвори училище по типа на Валдорфското. Това училище се развива добре. Има три отделения и 5 преподаватели; не получава никаква помощ от държавата. Д-р Щайнер е говорил два пъти в Холандия по педагогически въпроси. В Арнхайм (Холандия) от 17 до 25 юли 1924 година е имало окултно-педагогическа сбирка, на която Д-р Щайнер държал цикъл от 9 сказки на тема; „Педагогическата стойност на човекопознанието и културната стойност на педагогиката“.
В същата сбирка се държали много реферати от валдорфски
учители
и холандски педагози.
Д-р Щайнер е държал освен това и 3 сказки върху медицината. Имало е и детски евритмични упражнения. В Англия: Окултната педагогика намери голям отзвук и в Англия. Д-р Щайнер е държал там няколко курса върху окултната педагогика. В това направление работи и „Възпитателният съюз за осъществяват на духовните ценности“.
към текста >>
Тя е била уредена от Антропософското общество в Дорнах съвместно с
учителската
колегия на Свободното Валдорфско училище.
(„Educational Union for the Realisation of spiritual values“). От 9 до 23 август 1925 година се състоял курс в Торквей, на южните английски брегове, дето между другото се чели реферати по окултна педагогика и евритмия. Училището в Кингс-Ланглей функционира добре. В Лондон се подготвят условията за отварянето на училище в духа на окултната педагогика. Окултно-педагогически конференции в Щутгарт през април 1924 година Първата се състояла от 7 до 13 април 1924 година.
Тя е била уредена от Антропософското общество в Дорнах съвместно с
учителската
колегия на Свободното Валдорфско училище.
Бернската конференция се състояла от 13 до 17 април с. г. Тя била уредена също от Антропософското общество по желание особено на Бернски учители и учителки. Темата, сложена на разглеждане в първата конференция, била: „Мястото на възпитанието в личния и културен живот на днешната епоха“, а на втората: „Окултната педагогика и нейните предпоставки“. И на двете конференции имало гости и от странство, особено от Англия и Холандия. В Щутгарт, поради големия наплив на публика, събранията трябвало да се удостоят в големия салон на „Sieglhaus“.
към текста >>
Тя била уредена също от Антропософското общество по желание особено на Бернски
учители
и
учителки
.
Училището в Кингс-Ланглей функционира добре. В Лондон се подготвят условията за отварянето на училище в духа на окултната педагогика. Окултно-педагогически конференции в Щутгарт през април 1924 година Първата се състояла от 7 до 13 април 1924 година. Тя е била уредена от Антропософското общество в Дорнах съвместно с учителската колегия на Свободното Валдорфско училище. Бернската конференция се състояла от 13 до 17 април с. г.
Тя била уредена също от Антропософското общество по желание особено на Бернски
учители
и
учителки
.
Темата, сложена на разглеждане в първата конференция, била: „Мястото на възпитанието в личния и културен живот на днешната епоха“, а на втората: „Окултната педагогика и нейните предпоставки“. И на двете конференции имало гости и от странство, особено от Англия и Холандия. В Щутгарт, поради големия наплив на публика, събранията трябвало да се удостоят в големия салон на „Sieglhaus“. Оживеното задаване на въпроси и живото разговаряне с референтите след рефератите говорило за възбудения интерес. За сказките на Д-р Щайнер в Щутгарт присъстващите казали, че те не представляват само беседи върху възпитанието, но и самите те действат възпитателно върху слушателите.
към текста >>
В цветните картини на учениците можело да се види, как разни деца според темперамента си различно разработват един и същи мотив и от това
учителят
може да съди за природата на детето.
И на двете конференции имало гости и от странство, особено от Англия и Холандия. В Щутгарт, поради големия наплив на публика, събранията трябвало да се удостоят в големия салон на „Sieglhaus“. Оживеното задаване на въпроси и живото разговаряне с референтите след рефератите говорило за възбудения интерес. За сказките на Д-р Щайнер в Щутгарт присъстващите казали, че те не представляват само беседи върху възпитанието, но и самите те действат възпитателно върху слушателите. И в двете конференции били дадени евритмични упражнения и уредени изложби от работите на валдорфските и дорнахски ученици.
В цветните картини на учениците можело да се види, как разни деца според темперамента си различно разработват един и същи мотив и от това
учителят
може да съди за природата на детето.
Изложбите показвали, как усетът за цветовете от година на година все повече се развивал у децата; тези изложби говорили още за неимоверното богатство на творчески сили, които дремят в детската душа и които за доброто на детето трябва да бъдат събудени. В Щутгартския си курс от 5 сказки Д-р Щайнер говорил на тема: „Методика и условия на възпитанието“, а в Берн държал също 5 сказки.. Ето някои от неговите мисли в тези му курсове: „За едно истинско дълбоко разбиране на зависимостта между членовете на човешкото естество и връзката между физичното и духовното. Истинският духовен мироглед не попада в грешката на материализма, който не познава естеството на материята. Духовният мироглед надраства една антропология, която не обръща внимание, на душевното, той надраства и една психология, която не обръща никакво внимание на материалното. Д-р Щайнер казал, че в първите детски години истината, красотата и доброто трябва да бъдат въплътени пред детето в учителя, а умственият елемент специално трябва да се развива по-късно, след половата зрелост.
към текста >>
Д-р Щайнер казал, че в първите детски години истината, красотата и доброто трябва да бъдат въплътени пред детето в
учителя
, а умственият елемент специално трябва да се развива по-късно, след половата зрелост.
В цветните картини на учениците можело да се види, как разни деца според темперамента си различно разработват един и същи мотив и от това учителят може да съди за природата на детето. Изложбите показвали, как усетът за цветовете от година на година все повече се развивал у децата; тези изложби говорили още за неимоверното богатство на творчески сили, които дремят в детската душа и които за доброто на детето трябва да бъдат събудени. В Щутгартския си курс от 5 сказки Д-р Щайнер говорил на тема: „Методика и условия на възпитанието“, а в Берн държал също 5 сказки.. Ето някои от неговите мисли в тези му курсове: „За едно истинско дълбоко разбиране на зависимостта между членовете на човешкото естество и връзката между физичното и духовното. Истинският духовен мироглед не попада в грешката на материализма, който не познава естеството на материята. Духовният мироглед надраства една антропология, която не обръща внимание, на душевното, той надраства и една психология, която не обръща никакво внимание на материалното.
Д-р Щайнер казал, че в първите детски години истината, красотата и доброто трябва да бъдат въплътени пред детето в
учителя
, а умственият елемент специално трябва да се развива по-късно, след половата зрелост.
Той говорил за значението на учителският темперамент, за развитието на ученика; има някои учители от умствения тип, които пълнят детето с понятия, а други пък са волеви натури и действат заповеднически като малки царе. И в двата случая те вредят на детето. В първия случай се вреди на дихателната система, а във втория на храносмилателната. Последствията от това идат много по-късно. Д-р В.
към текста >>
Той говорил за значението на
учителският
темперамент, за развитието на ученика; има някои
учители
от умствения тип, които пълнят детето с понятия, а други пък са волеви натури и действат заповеднически като малки царе.
Изложбите показвали, как усетът за цветовете от година на година все повече се развивал у децата; тези изложби говорили още за неимоверното богатство на творчески сили, които дремят в детската душа и които за доброто на детето трябва да бъдат събудени. В Щутгартския си курс от 5 сказки Д-р Щайнер говорил на тема: „Методика и условия на възпитанието“, а в Берн държал също 5 сказки.. Ето някои от неговите мисли в тези му курсове: „За едно истинско дълбоко разбиране на зависимостта между членовете на човешкото естество и връзката между физичното и духовното. Истинският духовен мироглед не попада в грешката на материализма, който не познава естеството на материята. Духовният мироглед надраства една антропология, която не обръща внимание, на душевното, той надраства и една психология, която не обръща никакво внимание на материалното. Д-р Щайнер казал, че в първите детски години истината, красотата и доброто трябва да бъдат въплътени пред детето в учителя, а умственият елемент специално трябва да се развива по-късно, след половата зрелост.
Той говорил за значението на
учителският
темперамент, за развитието на ученика; има някои
учители
от умствения тип, които пълнят детето с понятия, а други пък са волеви натури и действат заповеднически като малки царе.
И в двата случая те вредят на детето. В първия случай се вреди на дихателната система, а във втория на храносмилателната. Последствията от това идат много по-късно. Д-р В. Щайн в реферата си развил мисълта, как от окултизма следва една чисто духовна педагогика.
към текста >>
Педагогическата група „Свободно Валдорфско училище“ в Кьонигсберг преднамерява да покани валдорфски
учители
за сказки.
В последния град са държани от други лица и следните педагогически реферати: „За характера на Свободного Валдорфско училище“, „Върху моралното възпитание“ и пр. Обиколката на Бреславския педагог Барч из Германия. Той е обиколил 35 германски града със сказка; Новия образователен идеал и Свободното Валдорфско училище“. Между другото са посетени: Тюбинген, Фриоург, Карлсруе, Хайделберг, Дармщат, Ваймар, Лайпциг, Франкфурт и пр. Вестниците са пълни с ласкави отзиви за сказките му и за Валдорфското училище.
Педагогическата група „Свободно Валдорфско училище“ в Кьонигсберг преднамерява да покани валдорфски
учители
за сказки.
Педагогическа конференция в Щутгарт от 2 до 6 април 1925 год. Рефератите са развивали общата тема на конференцията: „Окултното човекопознание като основа на възпитанието.“ Вила уредена и изложба от предмети, изработени от валдорфски ученици. Д-р Колиско е говорил на тема: „Развитието на детето в светлината на окултното -човекопознание и задачите на възпитанието“. Д-р Херман Баравале: „Обучението по смятане и геометрия като възпитателно средство към вътрешна свобода“. Хайдебранд: „Художествената страна при обучението“.
към текста >>
Евритмичните училища служат за подготвяне на
учителки
; в тях питомките се обучават и в други области.
Университетът се разпада на няколко отдела, от които всеки си има свой ръководител: 1) Общ окултен отдел. който се ръководеше от самия Д-р Щайнер. Към него временно е прибавен и педагогически отдел; 2) Медицински отдел, който е във връзка с Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах: 3) Отдел за евритмия; 4) Отдел за образни изкуства; 5) Математично-астрономичен отдел; 6) Отдел за естествознание и 7) Отдел за духовните стремежи на мдадежта. Евритмия. Център за разпространението на евритмията е евритмичното училище в Гьотеанум под ръководството на г-жа Мария Щайнер. Такова училище има и в Щутгарт, наречено „Евритмеум“.
Евритмичните училища служат за подготвяне на
учителки
; в тях питомките се обучават и в други области.
Планира се отварянето на подобно училище и в Берлин. Евритмично училище се отваря и в Париж под ръководството на госпожица Рице. Евритмията съединява в себе си пластика, поезия и живопис. Чрез форма и движения словото става видимо! Евритмичната група при Дорнах е направила обиколка през Германия и Холандия през 1925 година.
към текста >>
НАГОРЕ