НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
71
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния
свят
, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто.
Само онзи, който се стреми с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила към тази цел, само той живее. А ония, които не съзнават тая цел или не считат за нужно да я достигнат, те са мъртви. Животът предполага един висок идеал, а смъртта - отсъствие на тоя идеал. Възкресението е процес на достижението на тоя идеал, а падението е процес на изгубването му. Живата разумна природа познава ония, които имат висок идеал, тя ги бележи с особени знаци и ги записва в своята книга.
А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния
свят
, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто.
Но в какво се състои високият идеал? Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички учители на човечеството ни показва това. Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек.
към текста >>
И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният
свят
и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие.
Очевидно, не. Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света.
И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният
свят
и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие.
Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто.
към текста >>
Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-
възвишеното
и най-доброто.
И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека.
Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-
възвишеното
и най-доброто.
И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо.
към текста >>
Бог обича и люби само това, което е най-
възвишено
, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас.
Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях.
Бог обича и люби само това, което е най-
възвишено
, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас.
Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов.
към текста >>
И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-
възвишеното
, най- интелигентното и най-хубавото.
Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека.
И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-
възвишеното
, най- интелигентното и най-хубавото.
Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни.
към текста >>
Една
възвишена
разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив.
Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни.
Една
възвишена
разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив.
Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина! Това е целта и смисъла на човешкия живот. Х.
към текста >>
* О, дай насъщния ми хлеб във жертва
свята
и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!...
1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка. КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!...
* О, дай насъщния ми хлеб във жертва
свята
и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!...
* О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... * И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... Иван ТОЛЕВ * * * KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!... * O, give me the daily bread of holy sacrifice and more piety and more Love, the tried soul to draw up abundant power under the sweet burden of Father's calling!...
към текста >>
Огненият
свят
, който дава на вашата земя живота, който е даден вам!
Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце!
Огненият
свят
, който дава на вашата земя живота, който е даден вам!
Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината.
към текста >>
Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен
свят
.
Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива. Дворци, празненства и величави гледки.
Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен
свят
.
Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини!
към текста >>
А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък
свят
, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците!
Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях !
А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък
свят
, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците!
Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко.
към текста >>
Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето,
възвишеното
, безкрайно Начало.
Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко.
Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето,
възвишеното
, безкрайно Начало.
Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига.
към текста >>
Ние живеем известно време всред нейното
възвишено
сияние.
Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот.
Ние живеем известно време всред нейното
възвишено
сияние.
Влизаме в нея и отминаваме. Откъде идем — никой не знае. От английски Оm. Ив. Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя.
към текста >>
Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния
свят
за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура.
В лемурско и в началото на атлантско време човек се е чувствал като част от племето. Колкото повече човешкото съзнание е потъвало в материята, толкоз повече човек се е откъсвал от връзките с цялото. Все повече се е чувствал като същество, отделно от другите. Това доведе до егоизъм, понеже по-високите духовни сили не бяха още развити. В гръцко-римската епоха, когато дойде Христос, те бяха вече развити до известна степен.
Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния
свят
за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура.
Човек беше се вече доста откъснал от връзките с цялото. Човешката душа все повече и повече се заплиташе в материята. Това потъване можеше да стане толкоз голямо, че да бъде трудно освобождението на човешкото съзнание от егоизма. Земната аура представляваше все по-неблагоприятни условия за човешкото развитие. Трябваше да дойде Христос, за да даде нов импулс на човешкото развитие, чрез което слизането надолу да се замести с възкачването нагоре.
към текста >>
Още в невидимия
свят
музиката на сферите е образувал зачатък на нашето ухо, а мировият език е образувал зачатъка на нашия гласен орган.
Д-р Щайнер казва: „с изкуството човек се доближава до онова състояние, което е имал преди раждането и което ще има след смъртта. В изкуството се проявява това, което ни свързва с духа. Това дава на изкуството небесен отблясък, В художника има отблясък от живота преди раждането. Затова поетът действително е знаещият на подсъзнателното, т. е. на онова, което другите са забравили от живота преди раждането.
Още в невидимия
свят
музиката на сферите е образувал зачатък на нашето ухо, а мировият език е образувал зачатъка на нашия гласен орган.
Обаче, преди раждането ние минаваме през забравата“. На друго място той казва: „Във всяко истинско изкуство живее религиозно настроение. Последното издига художника до духовни висоти, дето той твори“. Както науката ни разрива истината по един начин, така и изкуството ни я разкрива по друг начин. Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“.
към текста >>
Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя
свят
, управляван от материалистичната наука.
Някои швейцарски и френски вестници са станали отзив на тях. Аз се отзовавам сега на молбата на La Voile d’Isis да обясня на четците му, какъв бе характера и целта на стария Гьотеанум, който посетих през месец септември 1922 г. Това обективно обяснение ще дам с абсолютно безпристрастие. За да се разбере постъпката на Рудолф Щайнер, необходимо е да я съпоставим с движението на съвременния езотеризъм и да припомним, на късо, произхода на антропософското общество. В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен.
Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя
свят
, управляван от материалистичната наука.
Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини.
към текста >>
Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия
свят
с неочаквана бързина.
В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука. Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение.
Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия
свят
с неочаквана бързина.
Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция.
към текста >>
Тая кръглост очертаваше алегорично земния
свят
и трябваше да служи практически за салон за представления.
Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг.
Тая кръглост очертаваше алегорично земния
свят
и трябваше да служи практически за салон за представления.
Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд.
към текста >>
Тая кръглост очертаваше алегорично божествения
свят
.
През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена.
Тая кръглост очертаваше алегорично божествения
свят
.
Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св.
към текста >>
Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния
свят
и тяхното хармонично сътрудничество.
Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят.
Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния
свят
и тяхното хармонично сътрудничество.
Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас.
към текста >>
Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия
свят
.
Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд.
Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия
свят
.
Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас. Духовното заведение при Дорнах биде построено през време на световната война от 1914 г. до 1918 г.
към текста >>
Християнството схваща божествения
свят
като твърде отдалечен от земята.
Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог. Съвсем друго е схващането за готическата катедрала. Чрез длъгнестата форма на прозорците, чрез полета на колонките и изпъкналостите, чрез високата кула, която завършва зданието като стрела, християнската църква изразява главоломния възход на душата към небето. Готическата катедрала е една огромна молитва, дето всека продълговатост повтаря жеста на молитвено сложените ръце.
Християнството схваща божествения
свят
като твърде отдалечен от земята.
При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм.
към текста >>
В него земният (естественият)
свят
и божественият (духовният)
свят
не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм.
Християнството схваща божествения свят като твърде отдалечен от земята. При все туй, отвъдното прониква във вътрешността на църковното средище през стъклариите, дето свещената история блести в искрящи цветове и дето лъчите му достигат до вярващите. Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм.
В него земният (естественият)
свят
и божественият (духовният)
свят
не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм.
Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса. Когато проникнете в първата кръглост, мислите, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет на осмоъгълните колони. Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства.
към текста >>
Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения
свят
, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище.
Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии.
Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения
свят
, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище.
Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р.
към текста >>
Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-
възвишени
полети.
Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си.
Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-
възвишени
полети.
Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея.
към текста >>
И езикът е огън,
свят
с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла.
Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва!
И езикът е огън,
свят
с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла.
Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл.
към текста >>
Висшият духовен
свят
се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава .
Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него.
Висшият духовен
свят
се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава .
., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път.
към текста >>
Чрез пророчеството, което е най-
възвишената
от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето.
е тръгнал, всред много лишения, мъчения и страдания, да проповядва Словото Божие във всички места, дето Духът Господен го е изпровождал. Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа. (Следва) Великата катастрофа или голямото запустение през периода 1926—1932 г. „И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20).
Чрез пророчеството, което е най-
възвишената
от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето.
— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат.
към текста >>
С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия
свят
, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци.
„И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много.
С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия
свят
, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци.
Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени. Прозее, тези пророчески знаци, схванати върху камъка, са били намерени удивително точни. Предходният период на християнската ера (4 год.
към текста >>
“ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен
свят
!
и ефектите от „военното затъмнение“ ще траят също дълго време. Епохата на „Големия ход“ е втория „Avent“ (дълъг пост) или всемирната църква на Водолея, защото слънчевата система е влязла сега в съзвездието на Водолея, знакът на „Сина Човешки“ и че Христос отново се е явил, но не като личност, а като божествен принцип. Следвайки тия изумителни пророчества, толкова посредством стенните знаци, отбелязани върху Пирамидата, колкото и чрез божествената наука на астрологията, с която съвременните Маги са запознати със знанието, дадено от Всемирната църква на Водолея, светът е тържествено предизвестен за предстоящата близост на „Великата катастрофа“ и, според примера на своите предшественици, тези Маги викат на народа; „Покайте се! Изтърпете църковното наказание! Царството небесно е дошло!
“ Но ние казваме: покайте се вие, църковни властници от миналите времена, които лудешки търсите да владеете в тоя временен
свят
!
Покайте се вие, капиталисти и спекуланти, които отчаяно се опитвате да задържите прогреса на човечеството! Покайте се всички вие, жестоки егоисти, които се изолирате сами от всяка братска любов и стоите настрана от всякакво съприкосновение с другите! Светът е паднал в бездната на материалния култ на златния телец и се е свързал с някои тежки дългове. Тези дългове не ще бъдат признати, защото в Водолея златото е изгубило своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма. От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна.
към текста >>
Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият
свят
ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят.
„Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“. Съединените Щати са пълни с интриги, с нечестни съюзи, с чужди елементи, които мамят бляскавите свободи на американските институции и 1922 г. не ще мине, преди да е извадила на бял ден множеството заговори, подбудителите на които ще бъдат наказани съответно с техните престъпления, или изгонени от страната. Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа партия, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание. Крайният изход е очевиден.
Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият
свят
ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят.
Очевидно е, че голямата война не се е свършила с безусловна капитулация: така заздравява раната, но вторият звяр се повдига, подобен на първия. Ясно бе станало в конгреса, че международните банки ще посредничат, за да се възприеме безусловната капитулация, като платят затова, което се е дължало на подстрекателя на войната: обаче ще се види, че нито Германия, нито никой друг народ не ще може да плати своите дългове. Финансовите сили толкова полезно са манипулирали, с международната размяна, че никоя чужда нация не може да се надява отсега нататък да плаща или купува нашите произведения. А между това конституционните държави установиха, че „Конгресът има право да сече монети и регулира курса на чуждата парична размяна, като им установява цената“. Въпреки всичко, след „Голямата катастрофа“, когато хилядо-годишнината бъде най-после достигната, в „Стаята на Царя“ — на 1 септември 1932 год., тези, които ще преживеят, ще видят сабите върнати в ковачницата, за да се превърнат в палешници на орало и копията да се прегънат в инструменти за кастрене.
към текста >>
Когато учителят влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто,
възвишено
, с което той именно ще влезе във връзка.
Не, те разбират от любов, само че ти продължавай да работиш в това направление. Недей се отчайва от първия опит. Ако устоиш до край, те непременно в края на краищата ще капитулират пред силата на любовта! Тя е непобедима. Никой не може да устои на нейния език.
Когато учителят влиза в клас, той трябва да е изпълнен с любов и доверие към учениците; да почувства, че в тях има нещо чисто,
възвишено
, с което той именно ще влезе във връзка.
Но и преди влизане в клас той често трябва да се съсредоточава и да се изпълва с любов и доверие към тях. Та а именно той подготвя това хармонизиране на душите. Във всички окултни общества духовният елемент се е считал като най-важно условие, за да има бликащ живот. Но за да може учителят, до колкото зависи от него, да помогне на това, той трябва да е канал на божествената светлина. Той трябва да стане извор.
към текста >>
Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов
свят
, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“.
3) Виж по това статията: „Няколко думи за значението на окултната биология“ в списание „Житно зърно“ год. II, Кн. 5 — 6. ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ Новата органическа сила От Г-ца М. К. Фулилъв Хамел Покойният сър Джеймс Дюар, след изследванията си върху „новата органическа сила“, усърдно замоли откривателката никога да не позволи да се пише или говори за нея като за сила, която има нещо общо със силите, които са досега известни на учените.
Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов
свят
, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“.
Своеобразните ефекти, изпитвани сега в различни практични насоки, имат своята причина в тъй наречената „дейна частица“ случайно открита преди няколко години от госпожа Мод Дикинсън. Да започнем от начало, или поне тъй близо до началото, колкото е възможно, за да проследим тая мистерия. Ние намираме, че откривателката още от ранната си младост дълбоко се интересувала от всичко, което е дочувала за свещените масла с които си служили древните евреи при обредните помазания на свещениците и царете. По едно време у нея се събудило желанието да събере всички важни случки в свръзка с предмета. В „Изход“ — 30; 22-25 се намира рецептата за маслото, което е било в „светилището“.
към текста >>
Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и
свято
знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие?
Какви дивни картини възкръсват пред очите при звука на това име! От него е произлязла думата „алхимия“, а оттам пък и нейната модерна равносилна — химията. Когато човек се труди да проникне в мистерията на „новата сила“, толкова поразителна по своите сложни прояви, изкусява се да допусне, че това не е в същност нова сила, но е ново появяване на една такава, позната много отдавна в земята Хем. Външният неин символ с право може да бъде бръмбарът т. е. тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си.
Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и
свято
знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие?
Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота.
към текста >>
№ 4 сочи малкия
свят
като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит.
Големината на тая топка, гледана с просто око, е колкото края на обикновен неподрязан молив. В № 2 веществото около топката стана по-грапаво и мехурчета започнаха да се групират около кръга, в центъра на който се яви нещо по форма на една чепка грозде. Едно дребничко яйцеобразно същество се виждаше да се плъзга по повърхността на топката. В № 3 към това се присъединиха десетки нему подобни и всички се движеха бързо, като минаваха в разни посоки, но никога не се сблъскваха. Когато, обаче, някое от тях се приближаваше до края на сферата, то не се връщаше, но като че потъваше в нея.
№ 4 сочи малкия
свят
като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит.
В № 5 се вижда бързото развитие на гроздовата чепка от ляво на сферата в дълъг змиеобразен израстък. На горния му край има едно тъмно петно, от което излиза крива линия. В № 6 тая линия се очертава до края си във фигура подобна на оная, из която е излязла. Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения. След това „светът“ като че ли бързо се забули в парите, от които бе изплувал и формата му като че съвсем се изгуби.
към текста >>
В това допиране до силата на цветния
свят
има истинска поезия.
Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения. След това „светът“ като че ли бързо се забули в парите, от които бе изплувал и формата му като че съвсем се изгуби. Прекрасни са формите, които се очертават при лъчите на тия мъгляви газови и парови прояви. Някои са като снежни кристали, други като върхове на пръти, а трети като мъхове; други са подобни на царевица, други като ръжени зърна, в житни класове и свободни. Едни от най красивите, които видях, приличаха на верижка от дребни маргаритки, и мене ми се струваха, като любовен дар на духа от полско цвете за тоя, който желае да му се наслаждава и който изпитва детска радост при вида на тая невинна красота.
В това допиране до силата на цветния
свят
има истинска поезия.
Като че това са лъчи, от които ще се образуват истинските цветя. Може би оттук да вземат цветните феи краските за цветята. Ферментиране – зародиш образуван от бръмбар Проекцията на кристалите, влакънцата и на другите дребни предмети е феномен почти невероятен, докато човек не свикне да ги наблюдава както с микроскоп, така и с просто око. Даже и преди да се появи бръмбарът, тия прояви ясно се забелязват. Ако съществуват образци от силно наситена материя, изглежда като че ли лъчите, които изхождат из нея, материал за сгъстяване.
към текста >>
Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния
свят
оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета.
Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр. измислица на Птоломея, те са прави. Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме. Холандският астролог Тиренс казва следното върху тази точка на „щастието“: „Собственият ми опит ме учи, че тази точка може много нещо да разкрие както в рождения хороскоп, тъй и в прогресивния, и че е от голямо практично значение в хороскопа — тя е практичния резултата, конкретния синтез на един хороскоп, взет като едно цяло“.
Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния
свят
оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета.
А понеже трябва да приемем, че целта на човешката еволюция не е едностранчивото развитие, то ясно е, че азът в своите многобройни въплъщения не се проявява все чрез един и същи знак, а чрез различни знакове — спрямо нуждите на развитието. Един човек, който има нужда да развие своята воля и своята издръжливост, ще се роди запр. със слънцето в неподвижен знак. Други пък, който трябва да развие емоционалната страна на своето естество, ще се роди във воден знак, и според това коя страна на емоционалното трябва да развие, той ще избере или Рак, или Скорпион, или Риби. Но не е необходимо това да бъде винаги така.
към текста >>
За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял
свят
.
В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината.
За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял
свят
.
Но тя не е съчинена от него, както погрешно мислят некой: много преди ХIII-ия век, учението на Зо-ар се предавало като остатъци от старото предание на евреите-мистици. То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и гръцките мистерии. За имената и трудовете на предшествениците на Моиз Леви има обширни сведения в книгата на S. Karrpe. „Etude sur les origines et la nature du Zohar“. А пък Ад.
към текста >>
Религиозната и философска
възвишеност
на Зо-ар е безспорна, макар, както повечето ориенталски книги върху посвещението, да изглежда като един хаос.
То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и гръцките мистерии. За имената и трудовете на предшествениците на Моиз Леви има обширни сведения в книгата на S. Karrpe. „Etude sur les origines et la nature du Zohar“. А пък Ад. Франк изтъква в съчинението си La Kabbale, че Зо-ар, още преди откритието на астронома Коперник,е открила на хора та, че земята се движи около слънцето.
Религиозната и философска
възвишеност
на Зо-ар е безспорна, макар, както повечето ориенталски книги върху посвещението, да изглежда като един хаос.
Но ако в нея няма, според съвременните понятия, строг логически ред, то тя се отличава с голяма дълбочина и обширност на умствения засяг. В това отношение, трябва да се забележи, че целта е била да се прикрие, като с було, вътрешния й смисъл за профаните, за да се запази той само за посветените. Обаче, това не значи, че тайната трябва да остане вечно скрита. Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия свят. Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги.
към текста >>
Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия
свят
.
Франк изтъква в съчинението си La Kabbale, че Зо-ар, още преди откритието на астронома Коперник,е открила на хора та, че земята се движи около слънцето. Религиозната и философска възвишеност на Зо-ар е безспорна, макар, както повечето ориенталски книги върху посвещението, да изглежда като един хаос. Но ако в нея няма, според съвременните понятия, строг логически ред, то тя се отличава с голяма дълбочина и обширност на умствения засяг. В това отношение, трябва да се забележи, че целта е била да се прикрие, като с було, вътрешния й смисъл за профаните, за да се запази той само за посветените. Обаче, това не значи, че тайната трябва да остане вечно скрита.
Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия
свят
.
Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги. С помощта на Зо-ар, християните могат да изучат най-сигурно окултната наука, която се съдържа в Стария Завет. Но и евреите, чрез изследванията на Кабалата и съотношението на тайните й към християнските догми, могат да научат, че тия догми нямат оная идолопоклонска стойност, която им се приписва. Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог. Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света.
към текста >>
Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият
свят
или част от света, както и едно „общество“ или „един
свят
“.
Преди ерата на съвършеното съпружество, двата принципа, мъжкият и женският, не са били в хармония. От това разногласие е произлязла и фаталната участ Царете на Едом3), който представлява материята в противовес на Израил — духът, символизират в Зо-ар ерата на раздорите и плътта. Затуй и там е било невъзможно да съществуват и да създадат нещо устойчиво и органически цялостно и трайно. Третият стих свидетелства, че „първите царе — едомските царе, принципите на материалния живот — умряха и припасите им се свършиха, т. е. недостигнаха им средства за съществуване, и земята стана пуста.
Тук, думата „земя“ трябва да се вземе в най-символичен смисъл и значи целият
свят
или част от света, както и едно „общество“ или „един
свят
“.
На съвременен език, ние можем да кажем: средата, в която действат само принципите на материята и нехармоничното съревнование, е изложена на опустошение и тия принципи не могат да се усъвършенстват, а постоянно чезнат. Тази печална ера трае „до тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание“, т. е от волята на Бога, Върховният Кетеръ4), проявата на Началото, което се простира върху своите творения, Абсолютният, докато тая воля „бъде приготвена и облечена с почетната мантия“ или, с други думи, бъде усвоена от душите и световете, предавайки им свойствата си в една форма, годна да бъде разбрана и притежавана, и да видоизмени, по подражание, съществата по свой образ. И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов.
към текста >>
Материалният
свят
не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония.
Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и преобразуват. Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание. Изразът „материя“ се прилага върху всека форма на съществуване, низша, закъсняла, дремеща, груба, била тя физическа или интелектуална. Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата.
Материалният
свят
не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония.
Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“.
към текста >>
Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия
свят
е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен
свят
.
Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“. Тя е източникът на всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване, мислите, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата. Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват.
Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия
свят
е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен
свят
.
За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя. Чудни загадки, на пръв поглед!
към текста >>
На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял
свят
.
много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X. Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма.
На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял
свят
.
Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето. Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел.
към текста >>
замина за другия
свят
знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион.
На нея ясно се вижда: от лявата страна, върху петия и шестия човек (до първия свещеник) една женска физиономия със спокоен и хладен поглед (въздушните празнини между краката на стоящите лица си остават) и по-нататък (в средата) една фигура на мъж с брада и царствено одеяние, в шията на когото стоят министърът на благоустройството и един инженер. Строителят на моста, който ни донесе тая снимка, обеща да ни съобщи писмено всички подробни сведения по тоя случай. Той е узнал, че на това място бил погребан един стар български цар с царицата си. Камил Фламарион. На 4 юни т. г.
замина за другия
свят
знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион.
Той е бил роден на 26 февруари 1842 г. в Монтини ле Роа (Франция) а живееше от дълги години в имението на обсерваторията си в Жювизи. Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим.
към текста >>
Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия
свят
и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма.
На 4 юни т. г. замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион. Той е бил роден на 26 февруари 1842 г. в Монтини ле Роа (Франция) а живееше от дълги години в имението на обсерваторията си в Жювизи. Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука.
Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия
свят
и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма.
Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим. В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“. Ще се повърнем. Апостолат. Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина. Получиха се в редакцията разни списания и книги, между които и романът Преизподня, от Ив.
към текста >>
2.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и
възвишени
мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни.
А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа.
Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и
възвишени
мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни.
Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос.
към текста >>
Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-
възвишен
и животворящ принцип, ще пребъдва в нас.
Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите. Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си".
Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-
възвишен
и животворящ принцип, ще пребъдва в нас.
Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта.
към текста >>
* Сладко е да седя в някой към, за да мечтая и да пиша стихове, че ти си целия
свят
за мен.
* Тогаз, елате, мои дъждовни нощи, с туптящи стъпки; усмихни се, моя златна есен; ела, безгрижни априле, пръскащ целувките си на всъде. Ела ти, и ти, и ти също! Любими, вие знайте, че ние сме смъртни. Мъдро ли е да сломиш сърцето си по някой, който оттегля своето? Защото времето е кратко.
* Сладко е да седя в някой към, за да мечтая и да пиша стихове, че ти си целия
свят
за мен.
Героично е са лелея скръбта си и да реша да бъда неутешим. Но едно ново лице поглежда през вратата ми и вдига очи към моите. Аз не мога да не избърша сълзите си и да не променя тона на моята песен. Защото времето е кратко. II. Никой, братко, завсегда не живее, и нищо дълго време не трае.
към текста >>
В Египет, в храмовете, се е пазила най-ревностно най-
възвишената
наука, която хората можеха да добият.
Числото 8 представлява двойната нула — емблема на оплодяване. Числото 9 представлява репродукцията, тъй като умножено с другите прости числа и прилагайки двете символически, аритметически операции, винаги само се възпроизвежда. Напр.: 2x9= 18 = 9; 3x9 = 27 = 9; 4 X 9 = 36 = 9. Числото е представлявало образът на всички създадени неща. Мислило се е тогава, че Бог говори на човечеството чрез минерални вибрации, които се видоизменят веднага в едно нежно съчетание от благоухание и форми.
В Египет, в храмовете, се е пазила най-ревностно най-
възвишената
наука, която хората можеха да добият.
Там са ходили да черпят вдъхновение бъдещите реформатори: Орфей, Ликург, Питагор, Мойсей и дори, уверяват, ходил е и Христос. Когато Египет бе застрашен от чуждо нахлуване, мъдреците се свиквали на съвещание, за да спасят познатата наука; те решили да я поверят на играта, която много по-лесно се отдава да се разпространява без да всява подозрение и с изгледи да бъде запазена. Магесникът Хермес, от когото произхожда думата Херметическо, се нагърбил с тази задача, като издълбал върху 78 златни листа това, което днес се нарича играта на Таро, която и днес е особено разпространена в Испания и Югославия, а в Италия е чувствително намалена. Всеки лист е притежавал едно число, една буква и една фигура, които от себе си са представлявали загадка. Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от идеи по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век.
към текста >>
Едно разглеждане на елементите, в сегашния научен смисъл на понятието „елемент“, ще ни изтъкне многообразието на материалния
свят
и трите групи вещества, представители на които са живакът, сярата и солеобразуващите елементи.
Кристалът, които се кристализира из разтвора, образува формата си като привлича в една централна точка материалните частици на разтвора; при твърдото състояние на телата действат концентрационните сили на жизнения етер. При течностите пък, предоставени сами на себе, виждаме, че всяка течност се стреми да заеме капкообразна форма, както най-ясно това е.изразено у живака, който и в най-малките свои капчици наподобява земното кълбо. Газовете, напротив, предоставени сами на себе си се стремят да разрушат съдовете, които им придават известна форма, и се стремят към необятната ширина на етера, а топлинният елемент се стреми да разруши не само своите собствени окови, но и тия на елементите, които стоят между него; той кара твърдите, течните и въздухообразните тела да се разширяват. Така се проявява в двата долни и двата горни елемента поляритетът на сцеплението и разширяемостта; той ни сочи на противоположните по същност действия на жизнения и химическия етер, от една страна, и светлинния и топлинния, от друга. Изучаването на четирите елементи от древните ни довежда непосредствено до строителните сили, които действат в тях (древните са признавали четири основни елементи: огън, въздух, земя и вода — Б. пр.).
Едно разглеждане на елементите, в сегашния научен смисъл на понятието „елемент“, ще ни изтъкне многообразието на материалния
свят
и трите групи вещества, представители на които са живакът, сярата и солеобразуващите елементи.
Четирите строителни сили могат да действат в пространството самостоятелно една от друга, но при едновременното им действие всяка си избира своя собствена област; и тъй като те носят в себе си поменатите по-горе противоположности, с които градят в пространството, те образуват по тоя начин полюси. Главната противоположност е в действието на жизнения етер и топлинния етер. Животът на един организъм се състои в това, че в ритмично съчетаното градивно действие на четирите строителни сили се проявява стремежа да се наруши в полюсите състоянието на покоя. Ритъмът е признак на това, че животворността действа. В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен свят.
към текста >>
В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен
свят
.
Едно разглеждане на елементите, в сегашния научен смисъл на понятието „елемент“, ще ни изтъкне многообразието на материалния свят и трите групи вещества, представители на които са живакът, сярата и солеобразуващите елементи. Четирите строителни сили могат да действат в пространството самостоятелно една от друга, но при едновременното им действие всяка си избира своя собствена област; и тъй като те носят в себе си поменатите по-горе противоположности, с които градят в пространството, те образуват по тоя начин полюси. Главната противоположност е в действието на жизнения етер и топлинния етер. Животът на един организъм се състои в това, че в ритмично съчетаното градивно действие на четирите строителни сили се проявява стремежа да се наруши в полюсите състоянието на покоя. Ритъмът е признак на това, че животворността действа.
В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен
свят
.
Рудолф Щайнер често указваше на двата полюса в човешкия организъм: на главата и системата на обмяната на веществата, чийто сумирано действие дава ритъма в дишането и циркулацията на кръвта 2) Тия три процеса са основата за познаване човешката същност в нейното земно въплъщение. Явява се въпрос: намираме ли тия процеси и в живота на земята и в каква форма? Защото ние трябва да ги намерим, щом човек се е родил из окръжаващата го природа, щом той по-рано е съставял едно цяло със земята, на която той сега диша и върху която сега ходи. На земната повърхнина имаме противоположността на полюсите и екватора. Силите на втвърдяването действат на полюсите в снега и леда, проявени в засилена степен, също така както те се проявяват в образуването костите на черепа; на екватора живеят действащите сили на вегетацията (растенето); светлината и топлината проникват в растенията, и в пълнотата и разнообразието на раждащите се и умиращи растителности се проявяват на земята силите, които съответстват на обмяната на веществата у човека.
към текста >>
такава, в каквато се проявява чувствения материален
свят
в двата си низши елемента — Земя и Вода, които се стремят да се явят в особени отделни форми, като кристали и капки.
Ние виждаме противоположните форми на електричеството да се проявяват в сярата и в кристалите на солите — в сярата отрицателната и в кристалите положителната форма. Сярата е лесно запалима и вече по външните си форми и цвят показва сродството си с огъня. При търкане тя развива отрицателно електричество. В тръби, от които е изтеглен въздуха, може да се получи електричеството освободено от веществото и, само по начина, по който то се проявява, може да се разбере неговата физическа природа. То се явява в атомистична форма, т. е.
такава, в каквато се проявява чувствения материален
свят
в двата си низши елемента — Земя и Вода, които се стремят да се явят в особени отделни форми, като кристали и капки.
Наистина, бързината на разпространението на електричеството се приближава до бързината на светлината, но това само доказва неговото етерно естество. При четирите строителни сили, които отговарят на четирите елемента, етерното действа във физическите форми, а при електричеството, етерното слиза във физическото, без да бъде непосредствено видимо за окото, както при твърдите и течни тела. В солите, напр. при търкане стъкло, което представя смес от соли, се получава положително електричество; то се заражда в солта, която, както видяхме, е най-сродна на земята. Положителното електричество никога не се явява в свободно състояние както отрицателното, то винаги е свързано с материята на трите низши елемента.
към текста >>
Тия електрически сили в атмосферата имат насока на действие към центъра на земята, те се стремят към земята докато, както видяхме по-рано, духозните сили, които живеят в земята, се стремят вън от нея и чрез растителния
свят
се стараят да излязат на въздух и светлина.
Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода. Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на покой. Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а покой; електричеството не ражда, а умъртвява живота. В електричеството физическото престава да действа като силова проява, но ние отново намираме тия физически сили да действат в земната атмосфера като електрически течения и лъчи и тяхното действие е толкова по-продължително, колкото по-високо отиваме в атмосферата. В по-високите пластове материята става по-духовна, но действащите сили са по-физически; с други думи, проявяващите се тук електрически действия ни показват, че, на високо, физическото не се стреми, както долу на земята, да затвърдее, а се намира в непрекъснато зараждане и разрушение, разбира се, в много по-тънка форма, отколкото долу на земята.
Тия електрически сили в атмосферата имат насока на действие към центъра на земята, те се стремят към земята докато, както видяхме по-рано, духозните сили, които живеят в земята, се стремят вън от нея и чрез растителния
свят
се стараят да излязат на въздух и светлина.
Тъй че и в посоката на действие на тия два вида сили виждаме полярност. Електрическите сили в атмосферата вземат участие в обмяната на веществата на земята; те могат и трябва във всеки един момент да се възобновя-ват, защото земята е един жив организъм. В земната твърд живеят мисловните сили на цялата земя, а във ваденето и преставането на дъжда, както и в ритмичното спадане и покачване на въздушното налягане сутрин, обед и вечер, ние виждаме прояви на нейната (земната) ритмична система, и електрическите сили, които действат в заобикалящата я атмосфера, са резултат на обмяната на нейните вещества. Когато през лятото, вследствие дейността на слънцето, етерните строителни сили на земята изместят навън от земната повърхност сферата на действието си, тогава се забелязват и разстройства в иначе равномерното действие на силите, а тия разстройства се изразяват в натрупвания в системата на обмяната на веществата. Бурите се дължат на това, че иначе равномерно протичащото в атмосферата течение във вертикална посока достига голямо напрежение.
към текста >>
До колко електрическите явления в атмосферата, особено при бурите, са тясно свързани с обмяната на веществата на земята, това се проявява в тяхното действие върху органическия
свят
.
Бурите се дължат на това, че иначе равномерно протичащото в атмосферата течение във вертикална посока достига голямо напрежение. Чрез това размера на силите неимоверно се повишава. Като външен израз на това са тежките тъмни и плътни буреносни облаци. Тогава се предизвиква един стремеж към изравняване и при силни разреждания бляскат мълнии към земята. След като премине това състояние, земята отново почва да диша, въздухът е пречистен, нарушената хармония е възстановена и в спокоен темп продължават пак чудно редуващите се явления.
До колко електрическите явления в атмосферата, особено при бурите, са тясно свързани с обмяната на веществата на земята, това се проявява в тяхното действие върху органическия
свят
.
У човека е забелязано във време на буря сънливост и умора — признак за действието на това разстройство в обмяната на веществата на земята върху обмяната на веществата у човека. Разстройството в обмяната на веществата на земята се отразява и върху рибите и животните, които живеят във водния елемент, съответстващ на химическия етер. Те са твърде чувствителни към електрическите вълнения в атмосферата. Има видове риби, които чрез неспокойствието си, честото изскачане на повърхността и мятане по водата сочат 24 часа по-рано за готвещата се буря. Видехме, че на нашата земна твърд съществува тенденцията главно чрез действието на калция и силиция, да се установят в покой процесите от животински и растителен характер.
към текста >>
Материалния
свят
може да се обхване с формули и се направи с това по-прегледен само, когато се отдалечи от жизнените процеси на градежа и разрушението.
Те са твърде чувствителни към електрическите вълнения в атмосферата. Има видове риби, които чрез неспокойствието си, честото изскачане на повърхността и мятане по водата сочат 24 часа по-рано за готвещата се буря. Видехме, че на нашата земна твърд съществува тенденцията главно чрез действието на калция и силиция, да се установят в покой процесите от животински и растителен характер. Нашите тъй наречени днес елементи са като тоновете на една гама и въпреки своето многообразие са едно живо единство. Изобщо, ние не можем с химически средства по-нататък да ги разложим, а само можем по наше желание в разтвори да ги съединяваме едни с други и да намираме формулите на получените съединения; обаче, за сложните белтъчини, за живото вещество, това не можем да сторим вече.
Материалния
свят
може да се обхване с формули и се направи с това по-прегледен само, когато се отдалечи от жизнените процеси на градежа и разрушението.
Но има пък известни елементи, които по-химически начин не се разпадат и разлагат, но от само себе си, без външно въздействие правят това — те са тъй наречените радиоактивни вещества. Веществото се разлага, като от една страна при тоя разпаден процес се образува олово, от друга, хелий, като едновременно с това се излъчват и тъй наречените алфа, вита и гама лъчи. Това се дължи все на същите етерно-физически сили, които действат и в атмосферата на земята. И тук се извършва в голям брой вещества процес, който е в пълен смисъл на думата процес на обмена на веществата. Това, което не може вече да направи химическия етер, който действа при процесите, правят го електрическите сили в техните три видоизменения, които видяхме да действат в атмосферата.
към текста >>
Това обстоятелство свидетелствало не само за
святостта
на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела.
Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им. Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо.
Това обстоятелство свидетелствало не само за
святостта
на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела.
Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас. Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител на Бога, учител и водител на народа в ония тъмни времена когато и най-невинното свободомислие се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници. * * * Като е дума за поп Богомила Бабунски, трябва да забележим, че той не е бил самият водител на богомилите в България, поп Богомил, а негов съименник, който е оставил името си и на селото Богомила, което е било центъра на неговата дейност Родоначалникът на богомилското движение се е подвизавал още пори царуването на Петра в Мизия. Тук е мястото да се спрем върху един кратък анализ на данните, които един български професор е събрал из разните библиотеки и въз основа на които той, даже и след като изтъква добрите страни на богомилското учение, все пак го нарича ту „еретическо“, ту „сектантско“2). За да се разбере точно скрития (окултния) смисъл на това учение, трябва да се игнорират апокрифните и критическите писания за тях, а да се вземат пред виц само истинските богомилски книги.
към текста >>
Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован
свят
.
Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда. През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията.
Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован
свят
.
То се развиваше, стана на мода, а впоследствие се изроди в общ упадък на духа. Философската формула на Хегел: „всичко действително е разумно“, с която филистерската тъпост на буржоазните мислители оправдаваше всеки произвол и насилие, профанирана от същите тези мислители, ред години служи за основа на оня хаос в понятията изобщо, който мирно и безметежно, царува и до ден днешенъ2). Никъде философската мисъл относително нейното приложение в практическия живот не се затруднява и не изпада в грешки както при. определянето естеството на дадена вещ — дали тя е действителна или недействителна. Понятието за действителност, на дадена материална вещ, или право, или отношение се определя от традиции, нрави, обичаи или от специални законоположения.
към текста >>
Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения
свят
ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода.
Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж. Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма. Последният, въпреки нескромната си претенция да е във всичко „диалектичеч“, е крайно ограничен и метафизичен, защото ограничава всека мисъл за разбиране явленията в една доста анемична форма, като приписва на материята свойства, каквито тя няма.
Напредъкът на философската мисъл, който напоследък се увенча с успеха на Айнщайновата теория за относителността, базирана главно върху непознатото на учения
свят
ново средство за абстрактно мислене — четвъртото измерение, твърде много разклати устоите на досегашната натурфилософия, без която материализмът остава в положение на риба без вода.
Твърде много бихме се отдалечили от своята задача, ако се заемем да доказваме, че естествените науки в лицето на дарвинизма, от една страна, и материалистичната философия със свойствата на „вечната“ материя, са ония същите постулати, по които намираме безкрайната верига на явленията. Две неща само можем да кажем по тия въпроси: а) Намирането първопричината на явленията в познаваемата материя изключва всяко понятие за вечността на последната. б) Идеалистичната философия (окултната), чиято основна същност е строго диалектична, изхожда от оная първопричина на явленията, която е непознаваема по своята същност,а е познаваема по своята проява. Това е Бог, същността на Когото нашият разум никога не може да познае, понеже е безграничен във всяко отношение. С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава.
към текста >>
И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова
възвишеното
в света, което осмисля живота.
По асоциация на идеите ние си спомняме Коперник, който намира, че вселената е непознаваема за чувствата и че чувствените възприятия откриват само сходството и отношенията на конечните предмети. Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични.
И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова
възвишеното
в света, което осмисля живота.
И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него. През същото онова време идеализмът бе почнал да се свива в своята черупка, като виждаше успехите на своя противник, който използваше всяко научно откритие. Теорията за молекулярното и атомното сцепление на телата, за образуването на топлината и светлината, установена от Тиндал, разклати до самите основи тогавашния философски идеализъм, който изнемогваше под ударите на науката. За окултизъм още и дума не ставаше. Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони.
към текста >>
И обектът на окултната философия е именно това
възвишено
, което сочи пътят към него.
Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични. И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова възвишеното в света, което осмисля живота.
И обектът на окултната философия е именно това
възвишено
, което сочи пътят към него.
През същото онова време идеализмът бе почнал да се свива в своята черупка, като виждаше успехите на своя противник, който използваше всяко научно откритие. Теорията за молекулярното и атомното сцепление на телата, за образуването на топлината и светлината, установена от Тиндал, разклати до самите основи тогавашния философски идеализъм, който изнемогваше под ударите на науката. За окултизъм още и дума не ставаше. Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема.
към текста >>
Хайдебранд казва2): „В приказките физическият
свят
се представя като изражение на един духовен
свят
, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“.
И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци. А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа. Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата. На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено.
Хайдебранд казва2): „В приказките физическият
свят
се представя като изражение на един духовен
свят
, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“.
В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр. Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят. Трябва да се разкажат на децата много, такива приказки. След 9-та година характерът на приказките ще се измени“. Връзката на разните предмети с работата всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа.
към текста >>
Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния
свят
.
от една страна, ще се дойде-до известни правила в природата. Но това ще даде материал и на смятането: лесно може да се дойде така до 4-те обикновени аритметични действия. Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр. също могат лесно и красиво да се свържат с работата всред природата. Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в училището, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос.
Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния
свят
.
Не трябва да туряме преграда между детето и духовния свят. Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна работа става безжизнена. Някой ще каже: „Ами активното обучение? Ами трудовият принцип? “ Каквито и други принципи приложете, ако щете, но липсва ли от училището духовният елемент, там няма живот, там има мъртвило!
към текста >>
Не трябва да туряме преграда между детето и духовния
свят
.
Но това ще даде материал и на смятането: лесно може да се дойде така до 4-те обикновени аритметични действия. Четивата, песните, разказите, игрите, гимнастиката и пр. също могат лесно и красиво да се свържат с работата всред природата. Духовният елемент в училищния живот След казаното по-рано за значението на духовния елемент в училището, сега можем по-подробно да разгледаме този въпрос. Главният източник за разцвета на детските сили, — това е връзката с духовния свят.
Не трябва да туряме преграда между детето и духовния
свят
.
Иначе, вехнат детските заложби, всяка учебна работа става безжизнена. Някой ще каже: „Ами активното обучение? Ами трудовият принцип? “ Каквито и други принципи приложете, ако щете, но липсва ли от училището духовният елемент, там няма живот, там има мъртвило! „Духът оживотворява“, казва немският педагог Барч, като цитира този стих от Новия завет.
към текста >>
От духовния
свят
идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето.
Защо духовният елемент внася подем, радост, разширение, живот? Защо той е атмосферата, в която всички таланти, добри заложби у детето разцъфтяват? Защото чрез духовния елемент човек се свързва с извора на всеки подем, творчество и живот, чрез което се дават условия за разкриване глъбините на детската душа, която крие много съкровища в себе си. Духовният елемент преобразява! Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение.
От духовния
свят
идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето.
То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си.
към текста >>
То трябва да бъде винаги в контакт с духовния
свят
.
Защо той е атмосферата, в която всички таланти, добри заложби у детето разцъфтяват? Защото чрез духовния елемент човек се свързва с извора на всеки подем, творчество и живот, чрез което се дават условия за разкриване глъбините на детската душа, която крие много съкровища в себе си. Духовният елемент преобразява! Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение. От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето.
То трябва да бъде винаги в контакт с духовния
свят
.
Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето. Само с материалния свят го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година. С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да.
към текста >>
Само с материалния
свят
го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година.
Духовният елемент преобразява! Когато се внесе той в училищната практика, бледният урок става пълен с живот, апатичните лица на учениците изразяват вече радост, интерес, очакване, благоговение. От духовния свят идат енергиите, които съдействат за правилното духовно и физическо развитие на детето. То трябва да бъде винаги в контакт с духовния свят. Каролина фон Хайдебранд казва3): В днешната педагогика липсва работа за проявата и развитието на духовното у детето.
Само с материалния
свят
го занимават, само с практичния живот, с което не трябва да се почне преди 9. година.
С това духовният мир се затваря пред детето, получава се едно безгранично стесняване, ограничение на детето. То прилича на дърво, откъснато от корена си. Даже и да има любов към своята работа, без духовния елемент учителят не може да. направи много нещо. Тогаз той поднася на детето само това, : което изсушава детската душа.
към текста >>
2-3); чрез разглеждане на природните явления като символи на висши истини (виж КН.-2-2); чрез разбиране на външния
свят
, като се изхожда от опитността на вътрешния живот.
Да лишим кой да е учебен час от духовния елемент, това значи да направим мъртъв този учебен час, да го лишим от живот. Някои, може би, ще разбират криво духовния елемент, като зачуване на някои сухи догматични правила и заповеди. Духовният елемент прониква училището чрез целия училищен живот и по разни начини: чрез вътрешно хармонизиране на душите. (Виж главата „Вътрешната страна на училищния живот — в кн. 2-3 на „Всемирна Летопис“); чрез влизане в контакт с вътрешния живот на живата природа (виж кн.
2-3); чрез разглеждане на природните явления като символи на висши истини (виж КН.-2-2); чрез разбиране на външния
свят
, като се изхожда от опитността на вътрешния живот.
Д-р Херман Фон Баравале напр. казва, че ритъмът на морския прилив и отлив може да се сравни с ритъма на дихателната система у човека. Преди да се вземе за кръга, казва той, могат да се направят евритмични упражнения и игри чрез тичане по кръг, чрез което кръгът да се преживее вътрешно. За да се схване смяната на годишните времена като израз на вътрешния живот на природа” та, може да се свърже със смяната на почивката и работата у човека. И много други случаи в училищния живот могат да се използват за разбиране на известни духовни истини. Напр.
към текста >>
намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята
възвишена
и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист.
намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята
възвишена
и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците. Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй. Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани.
към текста >>
Може да има у източните учители искрена и
възвишена
цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй.
Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците.
Може да има у източните учители искрена и
възвишена
цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй.
Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани. В една книга от този вид не може да се дадат много сведения, но все пак, без съмнение, те са достатъчни да послужат като ръководни нишки на ония ученици, които се подлагат на опити. Нервното усилие, тъй общо между ония, които изучват окултизма, се дължи на несполуката им да осигурят едно подходящо разпределение на жизнените сили между казаните проводници. Съвременните условия на брака Един статистик поддържаше преди няколко време, че в Англия 25 на сто от брачните двойки постоянно са се развеждали, 50 на сто са живели заедно, но без любов, и само 25 на сто са били щастливи. Тъй, само една четвърт от женитбите, които стават в Англия, Постигат целта, за която са се сключили, и от всичките женени лица само едно от четирите е щастливо.
към текста >>
Ставрев е написан отделно и с
възвишен
ентусиазъм от таланта и творчеството на Тагора.
В осем статии Тагор е успЯл да изложи изчерпателно същността на тоя мироглед, и българските интелигентни хора, а особено така наречените „учени“ професори от типа на „биолога“, професор Д-р Ст. Консулов, колега на уредника на четивото, ако още не са изгубили способността да мислят и добродетелта да чувстват благородно и честно, ще разберат, колко струва тяхната официална наука, пропита от отживялото вече и фалирало по всички линии учение на материализма. Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г.
Ставрев е написан отделно и с
възвишен
ентусиазъм от таланта и творчеството на Тагора.
Другият предговор от г. Ник. Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия. Книгата е препоръчана от М-Вото на Нар. Просвещение, понеже не е издание на „Всемирна Летопис“ . . .
към текста >>
Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия
свят
, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището.
Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху тялото на желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе. Когато тоя критически процес става, гъстото физическо тяло стои свързано с по-висшето чрез една сребърна нишка. Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху тялото на желанията ще бъде сравнително слаб и неясен. Понеже съзнанието се гради върху пълнотата на това после-смъртно съзерцание, и прогресът в бъдещия земен живот ще бъде докоснат в зависимост от него. Един слаб отпечатък от жизненото тяло върху това на желанията ще унищожи много от полезността на миналия живот.
Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия
свят
, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището.
Като се има пред вид това обяснение, лесно ще се разбере, колко е желателно да има тиха атмосфера в стаята на мъртвеца. Роднините на заминалата душа трябва да се въздържат от тъгуване и оплаквания, понеже това проявление на техните чувства отвлича вниманието на душата и й пречи да пожъне всичката полза от после-смъртната си работа. Едно по-пълно разпространяване на окултното знание относно науката за смъртта ще спомогне за премахването на сериозните пречки в еволюцията на индивидуалната душа.“ _______________________ 1) Сега вече 900.
към текста >>
НАГОРЕ