НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
1258
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Наистина, днес са създадени много по-либерални и
човеколюбиви
закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията".
Само праведните имат това право! " Какъв магичен ефект са произвели думите на Христа върху обвинителите на жената - прелюбодейка, виждаме от думите на стиха, който гласи: „А те като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от най-старите, та до последните*. Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса. А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон. Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията.
Наистина, днес са създадени много по-либерални и
човеколюбиви
закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията".
Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо).
към текста >>
Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на
човека
и известно негово поведение за определено време".
Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо).
Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на
човека
и известно негово поведение за определено време".
Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение?
към текста >>
Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на
Богочовека
в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието.
Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон". Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява Христос, и докато жената не достигне нравствената висота на „дева Мария", епизодът на прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря.
Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на
Богочовека
в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието.
Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада.
към текста >>
Как смее тази грешница да се докосва до тоя
свят
човек
, па да целува и нозете му с грешните си уста?
Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал.
Как смее тази грешница да се докосва до тоя
свят
човек
, па да целува и нозете му с грешните си уста?
В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне?
към текста >>
Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен
човек
, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата?
В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне?
Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен
човек
, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата?
Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш? Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки? А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал тялото ми с целувки?
към текста >>
Затова ли че съм коленичила при нозете на този
свят
човек
, при нозете на
Човека
, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки?
Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш?
Затова ли че съм коленичила при нозете на този
свят
човек
, при нозете на
Човека
, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки?
А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал тялото ми с целувки? При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина. Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм. Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш?
към текста >>
Мария Магдалина - това е душата на
човека
, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния
свят
.
И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби".
Мария Магдалина - това е душата на
човека
, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния
свят
.
Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос.
към текста >>
Спасението не е призвание на обикновения
човек
, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос.
Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят".
Спасението не е призвание на обикновения
човек
, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос.
Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център. Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>
Мария Магдалина намира Христа - душата на
човека
, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център.
Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос.
Мария Магдалина намира Христа - душата на
човека
, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център.
Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>
2.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Също така,
човек
сам, без чужда помощ, би могъл да открие и усвои цялата аритметика с учението за дробите, пропорциите, просто и сложно тройно правило, после цялата алгебра, тригонометрия, аналитична геометрия, дескриптивна геометрия, висша математика и пр.
И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия. То ще може да ги усвои и само, но ще употреби повече усилия и време. А в училището с помощта на по-знаещите, по-напредналите, то ще ги научи за няколко години.
Също така,
човек
сам, без чужда помощ, би могъл да открие и усвои цялата аритметика с учението за дробите, пропорциите, просто и сложно тройно правило, после цялата алгебра, тригонометрия, аналитична геометрия, дескриптивна геометрия, висша математика и пр.
Но за да открие всичко това сам, би му трябвали може би милиарди години, а сега с помощта на другите той може да го усвои в съкратен срок, за 10-15 години. - Нещо аналогично е и с развитието на цялото човечество. При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото.
към текста >>
- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е
човекът
, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в
човека
.
Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода.
- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е
човекът
, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в
човека
.
Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно.
към текста >>
Ариадна е божественото в
човека
.
Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека.
Ариадна е божественото в
човека
.
Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола.
към текста >>
Защото божественото в
човека
има висш произход.
Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря?
Защото божественото в
човека
има висш произход.
Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола. Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада. Той отива при двора на Пелеяс.
към текста >>
Човек
може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.
Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход.
Човек
може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.
Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола. Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада. Той отива при двора на Пелеяс. Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс.
към текста >>
Язон е пак самият
човек
.
По молбата на говорещия дъб от един клон на последния той поръчва да му приготвят статуя, която поставя на кораба, с който ще пътува за търсене на златното руно. Във време на пътуването тая статуя постоянно му е говорила и го съветвала, какво да прави. Той с група младежи пътува с кораб за страната Колхида, дето е златното руно. След много приключения и препятствия той побеждава змея, който пази златното руно и го взема. Ще кажа пак няколко думи за обяснение на тоя символ.
Язон е пак самият
човек
.
Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят.
към текста >>
човек
тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола.
След много приключения и препятствия той побеждава змея, който пази златното руно и го взема. Ще кажа пак няколко думи за обяснение на тоя символ. Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е.
човек
тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола.
Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа.
към текста >>
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на
човека
във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия
свят
.
Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола.
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на
човека
във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия
свят
.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес.
към текста >>
Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от
човека
.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон.
Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от
човека
.
Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите.
към текста >>
Човек
може да я ликвидира за дълго време, обаче чрез струята на висшия живот, който минава през него, това става за късо време.
Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите. Това е пак загатване за кармата. Несметената тор в Авгиевите обори - това е натрупаната карма.
Човек
може да я ликвидира за дълго време, обаче чрез струята на висшия живот, който минава през него, това става за късо време.
Същата идея е вложена и в легендата за градината на Хесперидите. Херкулес е трябвало да вземе от тая градина три златни ябълки. Но дървото, което давало златни ябълки, било пазено от змей. Херкулес минава през големи страдания, изпитания и най-сетне постига своята цел. Защо ябълките са именно три?
към текста >>
Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на
човека
върху миналите му опитности.
Персефона периодически се връща при Деметра и пак слиза в подземното царство. Това е загатване за пътя на еволюцията на човешката душа. Дълбоки окултни истини проникват тия митове и легенди. Например в една легенда се говори за реката Лета или реката на забравата. Всеки, който се окъпвал в нея, забравял всичко, което знаел.
Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на
човека
върху миналите му опитности.
Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали прадедите на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка? В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место.
към текста >>
Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на
човека
в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него.
Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината. Те са притежатели на богатства, над които има проклятие. И понеже Зигфрид отнел това тяхно богатство, той скоро умира.
Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на
човека
в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него.
Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за умствената сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим). Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст? Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр.
към текста >>
3.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Georg Nordmann В НАШИ ДНИ Има ценности в живота, към които
човек
не може да се приближи, без да е изпитал горчивините на много разочарования.
Georg Nordmann В НАШИ ДНИ Има ценности в живота, към които
човек
не може да се приближи, без да е изпитал горчивините на много разочарования.
За едни натури е достатъчно само едно хрумване и те веднага разбират много неща. За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало.
към текста >>
Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и
свято
и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата.
За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход.
Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и
свято
и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата.
В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване. В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът.
към текста >>
В такива дни вътрешния подвиг на
човека
, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие.
Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля.
В такива дни вътрешния подвиг на
човека
, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие.
Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване. В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът. Хората живеят отделено, уединени и изолирани в изяждащи ги тревоги, едно диво надпреварване в измама расте, заедно с грамадния растеж на техниката, която съкрати разстоянието във физически смисъл, ала разлъчи сърцата в студени недосегаеми далечини. За света се подготвя нова катастрофа, която несръчно се прикрива от маневрите на дипломацията.
към текста >>
Когато над света легнат облаците на омразата, насаждана ловко от агенти на лъжата, и гневните светкавици на жестокостта започнат своята работа, тогава чак ще се пробуди заспалата съвест у
човека
и той ще падне ничком да проси милост.
За света се подготвя нова катастрофа, която несръчно се прикрива от маневрите на дипломацията. За подготовката на идващото зло си служат с методите на внушението, които, не може да се отрече, са доста тънки и майсторски. Всякъде се говори за мир, всички се надпреварват да манифестират волята си за запазване мира, а тайно се въоръжават. Тая лъжа - недостойна за тия, които се смятат много културни и водят човечеството, няма да остане без последствия. В живота има закони, които работят безшумно, но чиято работа е могъща и неотменна.
Когато над света легнат облаците на омразата, насаждана ловко от агенти на лъжата, и гневните светкавици на жестокостта започнат своята работа, тогава чак ще се пробуди заспалата съвест у
човека
и той ще падне ничком да проси милост.
Тогава ще плъзнат адепти на мира и „човещината" и народите пак ще обещават, че ще живеят в „мир и културно развитие" Тогава чак всички ще разберат, защо е имало съсредоточени, мълчаливи, но упорити работници в полето на духовния растеж, тогава ще проумеят, защо във вихъра на нявгашното пиянство е имало оазиси на духовна трезвост, към която те отправяха погледи на високомерие. Човек, както и цял народ, разбира в огъня на страданията онова, което иначе не може или не желае да разбере.
към текста >>
Човек
, както и цял народ, разбира в огъня на страданията онова, което иначе не може или не желае да разбере.
Всякъде се говори за мир, всички се надпреварват да манифестират волята си за запазване мира, а тайно се въоръжават. Тая лъжа - недостойна за тия, които се смятат много културни и водят човечеството, няма да остане без последствия. В живота има закони, които работят безшумно, но чиято работа е могъща и неотменна. Когато над света легнат облаците на омразата, насаждана ловко от агенти на лъжата, и гневните светкавици на жестокостта започнат своята работа, тогава чак ще се пробуди заспалата съвест у човека и той ще падне ничком да проси милост. Тогава ще плъзнат адепти на мира и „човещината" и народите пак ще обещават, че ще живеят в „мир и културно развитие" Тогава чак всички ще разберат, защо е имало съсредоточени, мълчаливи, но упорити работници в полето на духовния растеж, тогава ще проумеят, защо във вихъра на нявгашното пиянство е имало оазиси на духовна трезвост, към която те отправяха погледи на високомерие.
Човек
, както и цял народ, разбира в огъня на страданията онова, което иначе не може или не желае да разбере.
към текста >>
4.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като че ли навлизаш в друг свет, безкраен и вечен,
свят
на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа!
Но ето, хълмовете й стават все по-низки и се сливат вече с полето. Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук чал, Мазалат, Озана. Какво чувство изпитваш, когато ги видиш?
Като че ли навлизаш в друг свет, безкраен и вечен,
свят
на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа!
Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места? Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук.
към текста >>
- Това разкрива цел един
свят
, в който живеят тия хора.
Между тях, над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ.
- Това разкрива цел един
свят
, в който живеят тия хора.
С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление.
към текста >>
Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един
човек
умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност.
Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един
човек
умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>
С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения
свят
на хармонията.
Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук. Един съидейник музикант посещава селото. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му.
С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения
свят
на хармонията.
Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването.
към текста >>
Новият тип
човек
дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи!
Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването.
Новият тип
човек
дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи!
Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него.
към текста >>
Идете в Мъглиш, за да имате вяра в
човека
, вяра във вечно младите творчески сили на човешкия дух!
Те като се вернат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички. Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден. Идете в Мъглиш при тия възторжени души, за да видите плода на делото им!
Идете в Мъглиш, за да имате вяра в
човека
, вяра във вечно младите творчески сили на човешкия дух!
Този пост е редактиран от Hristo: 25 март 2013 - 01:16
към текста >>
5.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Борба на два
свята
, на две царства, на два живота.
Борбата се започна. Ели-Pa можеше да учуди Адита, да блесне пред нея. Неговото знание беше дълбоко като морската шир. Но той добре познаваше своя противник, познаваше го от векове. Борбата требваше да бъде умела и ловка, спокойна и твърда.
Борба на два
свята
, на две царства, на два живота.
Требващо да се подберат средствата. Трябваше да се отхвърлят всички ония, които еднакво бяха познати на Ариман-Дез. Трябваше да си служи само с това, което според него беше недопустимо за оня. Прости и мощни истини, внедрени в скрижалите на най-дълбоката същност, предадени като свещени принципи от неговите учители; най-сигурното, най-простото и истинско, но и най-недостъпно за Ариман-Дез. По тоя път ще тръгне той.
към текста >>
Една голяма акула смути спокойния
свят
на рибите.
Когато Адита ме види там, тя ще разбере, колко недостъпен и шеметен е той за безкрайното мнозинство. Мисълта му доби форма, Ели-Pa безшумно се плъзна по зеле¬ната повърхност на морето. Удари с перките и се изгуби между рибите, които на стада плуваха по тихите морски води. Така безо¬пасно беше там... Адита следеше с притаен дъх. И докато проследи незнайните следи на рибите, Ариман-Дез изчезна.
Една голяма акула смути спокойния
свят
на рибите.
Те се пръснаха на шир, тя премина между тях и хищно догони една хубава и рядка риба с блестящи люспи и гъвкави движения. Акулата всеки миг се приближаваше. И какво се готвеше да направи тя? Акулите открай вековете знаеха само едно - безпощадно да гълтат. Ели-Pa видя опасността.
към текста >>
Ели-Pa се превърна на
човек
и, за да спаси Адита от страшна напаст, за да спаси себе си, за да стане верен на своята страна и нейните свещени повеления, той хвана птицата за главата и застана пред Адита.
Земята майчински го приласка, и то се сгуши в нейната мека гръд. Но Ариман-Дез не спеше. И той беше решил да иде до край, да опита всичко, но да погуби Ели-Pa, да го изтръгне от лицето на земята, да не съществува, за да спечели Адита, вечната и безстрашна жрица на живота. И ето, той се превърна на кокошка и започна да рови земята, да кълве зрънцето. Тогава... да, точно тогава стана друго, което беше така неочаквано за Ариман-Дез.
Ели-Pa се превърна на
човек
и, за да спаси Адита от страшна напаст, за да спаси себе си, за да стане верен на своята страна и нейните свещени повеления, той хвана птицата за главата и застана пред Адита.
Победата беше негова. Тя беше запечатана с огнени слова. Ариман-Дез безпомощно стоеше пред нозете на Ели-Pa и молеше за милост. Той искаше само едно: да го пуснат в неговата страна. Бащата на Адита искаше да се накаже Ариман-Дез така, че никога вече да не съществува той по лицето на земята.
към текста >>
6.
НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения
свят
, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра.
Той го отбелязва, изтъквайки една характерна негова черта - при туй докосване на жената, от неговата аура се е излъчила сила, част от оная животворна магнетична сила, която е била акумулирана у него. С това Христос е разкрил не само мощната сила на вя¬рата, не само нейното естество, а е определил и закона на нейното действие. Само вярата е в състояние да предизвика от¬деляне на онази божествена жизнена сила, която дей¬ствува мигновено, магически. вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта. С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра.
Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения
свят
, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра.
Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло. Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа. Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра.
към текста >>
Ясно е, следователно, че за да се излекува един
човек
моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра.
Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло. Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа.
Ясно е, следователно, че за да се излекува един
човек
моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра.
В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария. Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет.
към текста >>
7.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Боян Боев НА ГРАНИЦАТА Днешната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия
свят
; нещо повече: тя не само е на самата граница, но даже е нагазила в областта на последния.
Боян Боев НА ГРАНИЦАТА Днешната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия
свят
; нещо повече: тя не само е на самата граница, но даже е нагазила в областта на последния.
И това е лесно обяснимо, защото светът е един. И ако го делим на два свята, това е поради ограничеността на човека в дадена степен на развитие. И този важен завой в науката е плод не на философски спекулации, а на новите научни факти. Събра се грамаден фактически материал, който даде нов характер на научните проблеми и ново направление на изследванията. Ще дам няколко примера из раз¬ните области.
към текста >>
И ако го делим на два
свята
, това е поради ограничеността на
човека
в дадена степен на развитие.
Боян Боев НА ГРАНИЦАТА Днешната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят; нещо повече: тя не само е на самата граница, но даже е нагазила в областта на последния. И това е лесно обяснимо, защото светът е един.
И ако го делим на два
свята
, това е поради ограничеността на
човека
в дадена степен на развитие.
И този важен завой в науката е плод не на философски спекулации, а на новите научни факти. Събра се грамаден фактически материал, който даде нов характер на научните проблеми и ново направление на изследванията. Ще дам няколко примера из раз¬ните области. Преди всичко се събраха много факти в биологията, които доказват, че психичните фактори играят важна роля, както при физиологичните процеси, тъй и при изменчивостта на видовете. Даже се установи, че душевните процеси указват влияние върху хи¬мическите процеси в организма.
към текста >>
Подобни факти вече показват, че има в
човека
нови, неизвестни до сега на науката сили.
Нека споменем най-първо за тъй наречената „радиестезия" или „багетизъм". Знае се, че има тъй наречени сензитиви, които с лескова или металическа вилка могат да открият подземни води, руди, метали и пр. Нещо повече: Радиестезията е толкоз усъвършенствувана, че чрез нея може да се определи дълбочината, коли¬чеството и направлението на водното течение или на рудната жила. Аз сам съм наблюдавал, как един сензитив в България пред нас направи няколко интересни опити: откри, например, златен пръстен, скрит в тревата на една полянка. Когато той кръс¬тоса с металическата вилка на ръка полянката в няколко направ¬ления, тъкмо над пръстена пръчката почна да се движи силно в ръцете му и то с такава сила, че силните мускули на околните не можеха да спрат тия движения.
Подобни факти вече показват, че има в
човека
нови, неизвестни до сега на науката сили.
А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти. Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили. Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри. Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма.
към текста >>
Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у
човека
.
Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма. Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва. Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни".
Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у
човека
.
Д-р Люис е правил опити с чувствителни плочи. Това са плочи, намазани с особено флуоресциращо вещество. Такива „флу¬оресциращи" плочи имат свойството да светват в тъмна стая, ко¬гато към тях се насочи или приближи лъчеизпускане от човеш¬кото тяло или от някой организъм. Като държи лицето пръстите си на 6-7 милиметра разстояние от плочите, последните светват и може да се получи фотография на „светлината", която излиза от пръстите. Също така, като фиксирал с погледа си подобна флуоресцираща плоча в течение на 30 минути в тъмна стая, той е получил фотография на сиянието, което излиза от очите.
към текста >>
Когато
човек
се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва.
Вторият корен нарича „детектор”. Но Гурвич е правил множество други опити, при които за индуктори и детектори са служили разни видове организми. Гореспоменатият опит на Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит.при който „индуктор" са човешките пръсти, а детек¬тор - някое растение? Това хвърля светлина и върху характера на „пасите”. Това не обяснява ли също и друг един факт, който срещаме често в жи¬вота?
Когато
човек
се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва.
Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително. Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е.
към текста >>
Лъчите, които изпущат
човек
и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр.
Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр.
Лъчите, които изпущат
човек
и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр.
Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети. И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът.
към текста >>
Човек
притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5 сетива.
Даже в гр. Лунд в университета се отвори катедра по метапсихика. От всичко гореказано следват три заключения: 1. Освен видимото тяло, организмът притежава и друго естество. Това е загатване за тъй наречената „аура". 2.
Човек
притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5 сетива.
Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината.
към текста >>
8.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В чувството на благодарност, което
човек
подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота.
Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между камъните, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът. Няма по-скъпо нещо в тоя час на усамотение всред све¬жите борики и тихата милувка на синьото небе, от това шумоление и тая нестихваща песен на водата, която слиза надолу.
В чувството на благодарност, което
човек
подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота.
Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка. Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете. Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше долини и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги.
към текста >>
Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на
човека
, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане.
Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората?
Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на
човека
, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане.
Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят.
към текста >>
А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд
свят
.
Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество.
А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд
свят
.
Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури. Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на думата, живи човешки същества.
към текста >>
Творец е всеки
човек
, у когото бликат обилните води на размисъл, който живее и трепти със смисъла, трагизма и възторга на всеки побягнал миг.
Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури. Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на думата, живи човешки същества. Такива индивиди са творческа, а творчеството е най-мощният белег на вечността. Творец е не само онзи, който се е отдал на някое от изкуствата и науката.
Творец е всеки
човек
, у когото бликат обилните води на размисъл, който живее и трепти със смисъла, трагизма и възторга на всеки побягнал миг.
Такива хора са винаги нови, свежи и непостижими. Те винаги са наши, зоват ни, но винаги между тях и нас съществува наклонът, по който бликат водите на слизащия планински поток. Да обичаш, значи да станеш проводник на един по-висш живот, да станеш деец в един процес, който изгаря непотре¬бните тлъстини на инертността и да напуснеш черупката на едно вегетативно, полуживотинско съществуване. На най-високо стъпало стои една любов, с която трудно може да се похвалим. За нея четем в далечните писания.
към текста >>
9.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Пампоров ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСИАНИЗМА Докато Андрей Товянски е представител на мистицизма в полския месианизъм и изпъква пред нас преди всичко като
човек
на делото и като велик религиозен реформатор, Хьоне Вронски може с право да се смята за основател на месианизма и представител на чисто философското, окултно направление в него.
П. Г.
Пампоров ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСИАНИЗМА Докато Андрей Товянски е представител на мистицизма в полския месианизъм и изпъква пред нас преди всичко като
човек
на делото и като велик религиозен реформатор, Хьоне Вронски може с право да се смята за основател на месианизма и представител на чисто философското, окултно направление в него.
Йосиф М. Хьоне Вронски е роден на 24 авг. 1778 год. в Познан. Баща му е бил чех, а майка му полякиня.
към текста >>
Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял
човек
.
На неговото желание да се посве¬ти изцяло на науката, Косцюшко заявил: „Науката свети по-ясно от светкавицата и бие по-силно от гръм! " Вронски се записва в пол¬ския легион в Марсилия и същевременно използува свободното си време в научни занятия. На 15 авг. 1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството.
Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял
човек
.
Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г.
към текста >>
Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на
човека
към живота.
(ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ.
Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на
човека
към живота.
Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
към текста >>
Предназначение на
човека
е да се издигне в областта на абсолютното.
Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта.
Предназначение на
човека
е да се издигне в областта на абсолютното.
Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова.
към текста >>
Според филосо¬фията на Кант
човек
не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността.
А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното.
Според филосо¬фията на Кант
човек
не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността.
Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски.
към текста >>
Задача на
човека
е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се.
Задача на
човека
е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
„Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание".
към текста >>
„Най-висша задача на
човека
на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба".
Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
„Най-висша задача на
човека
на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба".
Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас.
към текста >>
„
Човек
като творение спада към сътворения
свят
, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец".
Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие.
„
Човек
като творение спада към сътворения
свят
, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец".
Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество.
към текста >>
Макар че самосъздаването на
човека
е цел, за която едничко всемирът съществува,
човек
не е Абсолют.
Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец".
Макар че самосъздаването на
човека
е цел, за която едничко всемирът съществува,
човек
не е Абсолют.
Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина".
към текста >>
Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява
човека
с Бога и разума с Абсолюта.
Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога.
Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява
човека
с Бога и разума с Абсолюта.
„Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта.
към текста >>
„Зависимост и относителност траят, докато
човек
не осъзнае Бога".
Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие. „Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта.
„Зависимост и относителност траят, докато
човек
не осъзнае Бога".
Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична.
към текста >>
„Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в
човека
на Божието Слово.
Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина".
„Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в
човека
на Божието Слово.
Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието.
към текста >>
Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния
свят
на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния
свят
на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието.
Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния
свят
на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния
свят
на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния.
към текста >>
Месианистичната философия е практична, понеже учи
човека
, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е.
В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия е практична, понеже учи
човека
, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е.
да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния. [1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали.
към текста >>
Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения
свят
към абсолютния и вечния.
Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието.
Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения
свят
към абсолютния и вечния.
[1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали. След войната месианистичният институт превежда на полски неговитe съчинения; излезли са от печат голяма част.
към текста >>
10.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Учителят казва: –
Човек
трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание.
Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра. Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, съ¬стоянието на душите, на нуждите на момента. Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката.
Учителят казва: –
Човек
трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание.
Той трябва да работи и в музиката. Разумната при¬рода е вложила музиката в него. Тя съществува като заложба във всеки човек, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния! Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот?
към текста >>
Тя съществува като заложба във всеки
човек
, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния!
Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната при¬рода е вложила музиката в него.
Тя съществува като заложба във всеки
човек
, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния!
Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
Тя е правилният начин за организиране на материята в
човека
и на неговите мисли, чувства и постъпки.
Тя съществува като заложба във всеки човек, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния! Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа.
Тя е правилният начин за организиране на материята в
човека
и на неговите мисли, чувства и постъпки.
И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да ста¬не цял преврат в неговия ум и сърце. Музиката е сгъстена светлина, а пък светлината е израз на мисълта. От мислите, чувствата и стремежите на човека зависи неговото здраве и неговото бъдеще. А мисълта е вече музика. Тя върви по един музикален начин.
към текста >>
И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане
човек
музикален, трябва да ста¬не цял преврат в неговия ум и сърце.
Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки.
И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане
човек
музикален, трябва да ста¬не цял преврат в неговия ум и сърце.
Музиката е сгъстена светлина, а пък светлината е израз на мисълта. От мислите, чувствата и стремежите на човека зависи неговото здраве и неговото бъдеще. А мисълта е вече музика. Тя върви по един музикален начин. Музиката не е чувство, но способност.
към текста >>
От мислите, чувствата и стремежите на
човека
зависи неговото здраве и неговото бъдеще.
– Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да ста¬не цял преврат в неговия ум и сърце. Музиката е сгъстена светлина, а пък светлината е израз на мисълта.
От мислите, чувствата и стремежите на
човека
зависи неговото здраве и неговото бъдеще.
А мисълта е вече музика. Тя върви по един музикален начин. Музиката не е чувство, но способност. Всички нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят. Ти не можеш да служиш на Цялото, ако не мислиш.
към текста >>
Аз сега говоря за музиката, която изключва всички недъзи на
човека
.
Ти не можеш да служиш на Цялото, ако не мислиш. А пък не можеш да мислиш, ако не си музикален. Ако не си музикален, ще мислиш, но ще имаш обикновена мисъл. Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото. Без права мисъл никакъв художник или музикант не можете да бъдете.
Аз сега говоря за музиката, която изключва всички недъзи на
човека
.
Щом един музикант има някои недъзи, то тая музика, за която аз говоря, не е там. Един човек, за да привлече музи¬калните сили на природата към себе си, трябва да постави живота си в служене на човечеството. Някой пее или свири за пари. За 3000 лева, за 7000 лева и пр. Един виртуоз може да свири хубаво, но като му плащат, той губи половината от силата си.
към текста >>
Един
човек
, за да привлече музи¬калните сили на природата към себе си, трябва да постави живота си в служене на човечеството.
Ако не си музикален, ще мислиш, но ще имаш обикновена мисъл. Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото. Без права мисъл никакъв художник или музикант не можете да бъдете. Аз сега говоря за музиката, която изключва всички недъзи на човека. Щом един музикант има някои недъзи, то тая музика, за която аз говоря, не е там.
Един
човек
, за да привлече музи¬калните сили на природата към себе си, трябва да постави живота си в служене на човечеството.
Някой пее или свири за пари. За 3000 лева, за 7000 лева и пр. Един виртуоз може да свири хубаво, но като му плащат, той губи половината от силата си. Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безко¬ристно.
към текста >>
Ако
човек
не пее, не се развива правилно.
Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безко¬ристно. Той трябва да свири от любов! Музиката е божествена. И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото.
Ако
човек
не пее, не се развива правилно.
Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен.
към текста >>
Като казвам, че
човек
трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност.
Музиката е божествена. И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото. Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален.
Като казвам, че
човек
трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност.
Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто.
към текста >>
Човек
остарява в момента, когато е недоволен.
Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален.
Човек
остарява в момента, когато е недоволен.
Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика!
към текста >>
Лошият
човек
не може да пее.
Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен.
Лошият
човек
не може да пее.
За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът!
към текста >>
За да пее
човек
той трябва да е добър.
Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее.
За да пее
човек
той трябва да е добър.
Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът! Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека!
към текста >>
Когато
човек
пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика!
Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто.
Когато
човек
пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика!
При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът! Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека! За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе. Като намериш Безграничния, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен, ще се промени. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта.
към текста >>
Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на
човека
!
За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто. Когато човек пее, всичко в него трябва да пее; всичко в него да е музика! При пението трябва да участвуват, умът, сърцето, душата и духът!
Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на
човека
!
За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе. Като намериш Безграничния, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен, ще се промени. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Истинският израз на Любовта е музиката. – Какво е действието на музиката върху човека?
към текста >>
– Какво е действието на музиката върху
човека
?
Цял един квартет трябва да взима уча¬стие при пеенето на човека! За да пееш както трябва, трябва една велика идея да е жива в тебе. Като намериш Безграничния, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен, ще се промени. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Истинският израз на Любовта е музиката.
– Какво е действието на музиката върху
човека
?
– С музиката можете да се лекувате. Всички органи на чо¬века са музикални. От тях излизат тонове. Всеки орган си има свой особен тон. Ето защо, когато човек пее или свири, може да лекува своите органи.
към текста >>
Ето защо, когато
човек
пее или свири, може да лекува своите органи.
– Какво е действието на музиката върху човека? – С музиката можете да се лекувате. Всички органи на чо¬века са музикални. От тях излизат тонове. Всеки орган си има свой особен тон.
Ето защо, когато
човек
пее или свири, може да лекува своите органи.
Болният ще се спаси, ако вярва в Любовта! Той ще се спаси и ако пее! Създайте си една песен, чрез която да престане всяка болка, и който има някоя органическа болка, да изпее тая песен. Без музика не можеш да бъдеш здрав. Докато пееш, болестта не може да дойде.
към текста >>
Няма някое състояние в
човека
, което да не може да се лекува с музика.
Има песен за скръбта, чрез която тя се отне¬ма. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата. Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва!
Няма някое състояние в
човека
, което да не може да се лекува с музика.
Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него.
към текста >>
Ако
човек
почне да пее всеки ден, ще се подмлади.
Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите.
Ако
човек
почне да пее всеки ден, ще се подмлади.
Ще влязат хубави мисли и чув¬ства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен животът! Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява живот.
към текста >>
Човек
трябва да се научи на истинския, музикалния език.
Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява живот. И говорът трябва да бъде музикален. Ако няма музика и в говора ти, ти не можеш да се обновяваш. Тя е турена и във ва¬шия говор.
Човек
трябва да се научи на истинския, музикалния език.
Този език го има в душата. Всички сили, които човешката душа има, трябва да минат през музиката, за да се уравновесят. Тя е правилният начин за саморазвиване, за усъвършенствуване на човешката душа. Без му¬зика не можеш да се повдигнеш. Който иска да се повдига, трябва да я обикне.
към текста >>
Това, за което
човек
пее, то може да се реализира.
Музиката трябва да се направи като едно динамично средство, като път за постижение. Тя е начало на всяка култура, на всяка еволюция в при¬родата. Тя е проводник на истинския живот. С пението могат до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете. Това, чрез което нещата се реализират, е музиката.
Това, за което
човек
пее, то може да се реализира.
Музиката е изкуство да разпалваш божествения огън в себе си. Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко. Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие. Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука.
към текста >>
Чрез нея
човек
ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие.
С пението могат до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете. Това, чрез което нещата се реализират, е музиката. Това, за което човек пее, то може да се реализира. Музиката е изкуство да разпалваш божествения огън в себе си. Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко.
Чрез нея
човек
ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие.
Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят. А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени.
към текста >>
Тя си има свой
свят
.
Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко. Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие. Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката.
Тя си има свой
свят
.
А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът?
към текста >>
И психична, която кара
човека
да мисли.
След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? " Всички видове музика действуват ли еднакво? Има три вида музика: механична, която само раз¬движва нещата. Органична, която ги организира.
И психична, която кара
човека
да мисли.
Човек трябва да се издигне до орга¬ничната музика и от нея до психичната. Музиката е онова, което засяга и облагородява душата. Тя по¬мага да се прояви божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му.
към текста >>
Човек
трябва да се издигне до орга¬ничната музика и от нея до психичната.
После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? " Всички видове музика действуват ли еднакво? Има три вида музика: механична, която само раз¬движва нещата. Органична, която ги организира. И психична, която кара човека да мисли.
Човек
трябва да се издигне до орга¬ничната музика и от нея до психичната.
Музиката е онова, което засяга и облагородява душата. Тя по¬мага да се прояви божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му. Без музика никой не може да бъде красив!
към текста >>
Тя по¬мага да се прояви божественото в
човека
.
Има три вида музика: механична, която само раз¬движва нещата. Органична, която ги организира. И психична, която кара човека да мисли. Човек трябва да се издигне до орга¬ничната музика и от нея до психичната. Музиката е онова, което засяга и облагородява душата.
Тя по¬мага да се прояви божественото в
човека
.
Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му. Без музика никой не може да бъде красив! – Някои мислят, че като пеят, си губят времето, когато имат толкоз важни работи ! – Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората.
към текста >>
Музикалният живот на
човека
не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му.
И психична, която кара човека да мисли. Човек трябва да се издигне до орга¬ничната музика и от нея до психичната. Музиката е онова, което засяга и облагородява душата. Тя по¬мага да се прояви божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат по-правилни черепи.
Музикалният живот на
човека
не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му.
Без музика никой не може да бъде красив! – Някои мислят, че като пеят, си губят времето, когато имат толкоз важни работи ! – Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към Възвишеното! Музиката не трябва да бъде външен процес, за да разве¬селява хората.
към текста >>
– Защо музиката обновява
човека
?
Пението е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Като пееш, ще бъдеш здрав, добър и умен. Какво по¬вече от това?
– Защо музиката обновява
човека
?
– Тя е метод за спестяване и придобиване на енергии. Тя е врата, през която трябва да минеш, за да ти се отворят всички възможности. Всички трябва да бъдете музикални! Музиката освобождава човека. Ние сме се натоварили като някое товарно животно.
към текста >>
Музиката освобождава
човека
.
Какво по¬вече от това? – Защо музиката обновява човека? – Тя е метод за спестяване и придобиване на енергии. Тя е врата, през която трябва да минеш, за да ти се отворят всички възможности. Всички трябва да бъдете музикални!
Музиката освобождава
човека
.
Ние сме се натоварили като някое товарно животно. Много жестоки господари сме на себе си. Разтовари се! Малко товари! Музиката е тониране.
към текста >>
човек
ще почне да възприема музиката, която излиза от тях.
Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките. Има музика, която укротява змиите. – Какво значи, дето казахте веднъж, че новата култура ще дойде, когато цветята проговорят? – Т.е.
човек
ще почне да възприема музиката, която излиза от тях.
От растенията излиза музика. Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее.
към текста >>
Човек
трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа.
Има музика, която укротява змиите. – Какво значи, дето казахте веднъж, че новата култура ще дойде, когато цветята проговорят? – Т.е. човек ще почне да възприема музиката, която излиза от тях. От растенията излиза музика.
Човек
трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа.
Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това!
към текста >>
Музиката е връзка между човешкия и божествения
свят
.
Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете пре¬дисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музи¬ката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната му¬зика е предисловие.
Музиката е връзка между човешкия и божествения
свят
.
Музиката е излязла от светилището на Посветените! – Какво е отношението на музиката към възпитанието на детето ? – Музиката трябва да влезе в училището като първостепенен фактор при възпитанието. Днес учат в училището музиката, но това е много механично. Запознават детето с музиката, с нотите, но не я вземат като възпитателен метод.
към текста >>
11.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но колкото и да се старае
човек
, на нея изобщо мъчно може да се угоди - все ще ти намери някакъв недостатък, все ще ти натяква, че бавно работиш, че се пипнеш, че се потриваш.
Тогава вие най-добре ще сте изпитали, какво е Марта. Още от ранно утро тя е на крак. Ако има слуги, слугини - и те трябва да бъдат на крак. Не дай, Боже, последните да са малко мудни, непохватни, или пък мързеливи. Марта, сама пъргава, чевръста, спретната и работлива, страшно мрази ленивите хора.
Но колкото и да се старае
човек
, на нея изобщо мъчно може да се угоди - все ще ти намери някакъв недостатък, все ще ти натяква, че бавно работиш, че се пипнеш, че се потриваш.
Пометеш, да речем. Тя ще смери с поглед стаята, ще кресне: "Тъй ли се мете! ", па ще грабне метлата от ръцете ти - да премете още веднъж. Съдове, чинии, тенджери - все недомити ù се виждат. Те трябва винаги да лъщят.
към текста >>
Особен е характерът на Марта - съжалява
човека
, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща.
Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка. Всичко е приготвено, всичко грижливо подредено, ала има никакво казармено напрежение в атмосферата на твоята майка, нещо стегнато, нещо потискащо. И с пълна още уста, ти грабваш чантата си, па изтичваш на улицата облекчен, с отпуснато сърце, на воля. Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома. Дори и когато ти се кара, ти сещаш как сърцето я боли за тебе.
Особен е характерът на Марта - съжалява
човека
, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща.
В такива случаи дори, за да излее някак сърцето си, тя ще ти се скара, ще те нахока. Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето. Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи.
към текста >>
Човек
трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи.
Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома. Дори и когато ти се кара, ти сещаш как сърцето я боли за тебе. Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща. В такива случаи дори, за да излее някак сърцето си, тя ще ти се скара, ще те нахока. Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето.
Човек
трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи.
Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат! И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат.
към текста >>
В нейния уреден, чист и спретнат
свят
ние се движим не свободно, а със стеснение, сякаш на пръсти - от страх да не настъпим някой взрив.
Все мърмори. Много е усърдна, много работлива, но каквото и да направи, все ще ти го натякне. В най-добрия случай, ще иска да ù се оцени работата, да ù се признае, да ù се уважи. А това - чисто психологически - подбива цената на нейната иначе усърдна и спретната работа. Услугите на Марта често ни тежат.
В нейния уреден, чист и спретнат
свят
ние се движим не свободно, а със стеснение, сякаш на пръсти - от страх да не настъпим някой взрив.
Марта е в постоянно движение, в постоянно напрежение. Тя иска да увлече в своя енергетичен вихър всичко, що срещне по пътя си - и хора, и неща. Външната пасивност я дразни. Тя ù се струва чисто и просто бездействие, мързел. Тъкмо тази черта от характера на Марта е отбелязана в приведения из евангелието пасаж.
към текста >>
Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния
свят
– "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата.
Кажи ù да ми помогне". Но що ù отговаря Христос? "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще ù се отнеме".
Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния
свят
– "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата.
Нейният реалистичен ум е постоянно насочен към земната действителност, към конкретното, материалното. Висшата действителност, идеалният свят, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими. Тъкмо това е дял на Мария, която по думите на Христа, е избрала "добрата част". Самата външност на Мария, целият ù строеж, говори за нейния характер, за вътрешния стремеж на душата ù към оня "вечен принцип, който се крепи на една вечна основа" (Учителя). Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията.
към текста >>
Висшата действителност, идеалният
свят
, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими.
"Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще ù се отнеме". Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния свят – "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата. Нейният реалистичен ум е постоянно насочен към земната действителност, към конкретното, материалното.
Висшата действителност, идеалният
свят
, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими.
Тъкмо това е дял на Мария, която по думите на Христа, е избрала "добрата част". Самата външност на Мария, целият ù строеж, говори за нейния характер, за вътрешния стремеж на душата ù към оня "вечен принцип, който се крепи на една вечна основа" (Учителя). Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията. Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните.
към текста >>
Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния
свят
, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души.
Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията. Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори.
Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния
свят
, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души.
Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение. На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята.
към текста >>
Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният
свят
ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение.
Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта".
Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният
свят
ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение.
На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет.
към текста >>
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния
свят
- който строи и изгражда, това е все Марта.
На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет.
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния
свят
- който строи и изгражда, това е все Марта.
Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва.
към текста >>
Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на
човека
.
Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет. Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта. Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма.
Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на
човека
.
Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора".
към текста >>
Марта строи и организира външния
свят
, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки.
Марта е която гради и урежда външния свет. Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта. Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека.
Марта строи и организира външния
свят
, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки.
Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян.
към текста >>
Мария строи и организира вътрешния
свят
, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран
свят
със земята - светът, който се устройва.
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта. Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки.
Мария строи и организира вътрешния
свят
, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран
свят
със земята - светът, който се устройва.
В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето.
към текста >>
В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два
свята
, два живота - материалния живот и духовния.
Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва.
В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два
свята
, два живота - материалния живот и духовния.
В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята.
към текста >>
В душата на
човека
, а следователно и в обществения живот, тези два
свята
все още са непримирени.
Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния.
В душата на
човека
, а следователно и в обществения живот, тези два
свята
все още са непримирени.
Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот.
към текста >>
Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни
свята
, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният
човек
на Слънцето.
Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян.
Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни
свята
, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният
човек
на Слънцето.
Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира. За това ни загатва дълбоко символичният разказ за възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика. Ала за това друг път. Г.
към текста >>
12.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и
човек
ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет.
Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и
човек
ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
Затуй, по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението. Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действуват върху по-дълбоките сили на човешкото естество.
към текста >>
Движенията, които
човек
извършва, не са без значение.
Нека разгледаме по-подробно израза: "всемирна хармония на движението". Има космичен ритъм, който лежи в основата на живота. Това е онзи творчески ритъм, който е създал всичко, който организира всичко, който всичко претворява и гради Под действието на това космично движение и ритъм са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно действуващите принципи в космоса. Изразени са както в движението на небесните тела, тъй и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове и пр.
Движенията, които
човек
извършва, не са без значение.
Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира.
към текста >>
Те не свързват
човека
с всемира, с Цялото.
Те са вечно действуващите принципи в космоса. Изразени са както в движението на небесните тела, тъй и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове и пр. Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер.
Те не свързват
човека
с всемира, с Цялото.
Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира. Ако движенията, които прави човек, са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека.
към текста >>
Ако движенията, които прави
човек
, са в хармония с космичния ритъм,
човек
се свързва със силите на живата природа и ги приема.
Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира.
Ако движенията, които прави
човек
, са в хармония с космичния ритъм,
човек
се свързва със силите на живата природа и ги приема.
Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека. Значи движенията на паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него. Действието на паневритмичните движения е трояко: 1.
към текста >>
Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху
човека
.
Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира. Ако движенията, които прави човек, са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения.
Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху
човека
.
Значи движенията на паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него. Действието на паневритмичните движения е трояко: 1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото развитие. Тия сили са животворни. 2.
към текста >>
Когато
човек
прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него.
А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира. Ако движенията, които прави човек, са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека. Значи движенията на паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот.
Когато
човек
прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него.
Действието на паневритмичните движения е трояко: 1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото развитие. Тия сили са животворни. 2. Понеже движенията на паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност. 3. Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват.
към текста >>
Те са акумулатори, чрез които
човек
се свързва с творческите и съграждащи сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото развитие.
Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека. Значи движенията на паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него. Действието на паневритмичните движения е трояко: 1.
Те са акумулатори, чрез които
човек
се свързва с творческите и съграждащи сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото развитие.
Тия сили са животворни. 2. Понеже движенията на паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност. 3. Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват. Нека да разгледаме първото действие на паневритмията. Нейните движения не са само за упражнение на мускулите, белите дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и човека.
към текста >>
Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях
човек
изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват.
Когато човек прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него. Действието на паневритмичните движения е трояко: 1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото развитие. Тия сили са животворни. 2. Понеже движенията на паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност. 3.
Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях
човек
изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват.
Нека да разгледаме първото действие на паневритмията. Нейните движения не са само за упражнение на мускулите, белите дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и човека. Енергиите в природата са поляризирани. Нещата в природата изобщо са поляризирани. Един малък пример са двата полюса на магнита, положителното и отрицателно електричества, коренът и стъблото у растенията и пр.
към текста >>
Нейните движения не са само за упражнение на мускулите, белите дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и
човека
.
Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото развитие. Тия сили са животворни. 2. Понеже движенията на паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност. 3. Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват. Нека да разгледаме първото действие на паневритмията.
Нейните движения не са само за упражнение на мускулите, белите дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и
човека
.
Енергиите в природата са поляризирани. Нещата в природата изобщо са поляризирани. Един малък пример са двата полюса на магнита, положителното и отрицателно електричества, коренът и стъблото у растенията и пр. Изобщо, в природата има два вида енергии: творчески или създаващи и съграждащи или съзидаващи. Ако искаме, можем да ги наречем мъжки и женски принцип в природата, положителни и отрицателни сили и пр.
към текста >>
Същото важи и за живота на отделния
човек
.
И после се казва: "И земята беше неустроена". И постепенното ù устройване, това е действието на съграждащите сили Разбира се, във всеки момент са в действие двата вида сили. И във всяка култура действуват тия два вида сили. Например, раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип.
Същото важи и за живота на отделния
човек
.
Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тия творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр.
към текста >>
Когато
човек
се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него.
И постепенното ù устройване, това е действието на съграждащите сили Разбира се, във всеки момент са в действие двата вида сили. И във всяка култура действуват тия два вида сили. Например, раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек.
Когато
човек
се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него.
А устройството на живота в съгласие с тия творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили.
към текста >>
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват
човека
с тях и той ги приема в себе си.
Например, раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тия творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него.
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват
човека
с тях и той ги приема в себе си.
Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията. Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото на ляво изразява свързване със съграждащите сили.
към текста >>
Изобщо, дясната страна на
човека
- десният крак, дясната ръка и пр.
А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тия творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си.
Изобщо, дясната страна на
човека
- десният крак, дясната ръка и пр.
- е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията. Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото на ляво изразява свързване със съграждащите сили. Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак.
към текста >>
Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на
човека
с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото на ляво изразява свързване със съграждащите сили.
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията.
Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на
човека
с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото на ляво изразява свързване със съграждащите сили.
Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр.
към текста >>
Например, когато
човек
си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи!
Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество.
Например, когато
човек
си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи!
Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации. Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята.
към текста >>
Човек
периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили.
Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации. Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си.
Човек
периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили.
При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения.
към текста >>
При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре,
човек
се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз
човек
приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята.
Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации. Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили.
При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре,
човек
се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз
човек
приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята.
В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му.
към текста >>
В много несъзнателни движения, които
човек
прави, има скрито значение, което самият
човек
не знае.
Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации. Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята.
В много несъзнателни движения, които
човек
прави, има скрито значение, което самият
човек
не знае.
И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му. Човек трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии.
към текста >>
Когато
човек
бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък.
Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво.
Когато
човек
бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък.
Човек, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му. Човек трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Движенията трябва да са разумни. Има движения и неразумни.
към текста >>
Човек
, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения.
Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък.
Човек
, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения.
Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му. Човек трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Движенията трябва да са разумни. Има движения и неразумни. Нашит движения и когато са несъзнателни, не са произволни.
към текста >>
Някой път несъзнателно
човек
си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му.
При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения.
Някой път несъзнателно
човек
си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му.
Човек трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Движенията трябва да са разумни. Има движения и неразумни. Нашит движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Резки движения, напр.
към текста >>
Човек
трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии.
В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му.
Човек
трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии.
Движенията трябва да са разумни. Има движения и неразумни. Нашит движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Резки движения, напр. баране на главата, движение на крака, ръце и пр., са във връзка не само с физиологични процеси, но и с известни душевни процеси.
към текста >>
Всяко движение на
човека
, макар и несъзнателно, има вътрешен смисъл.
Има движения и неразумни. Нашит движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Резки движения, напр. баране на главата, движение на крака, ръце и пр., са във връзка не само с физиологични процеси, но и с известни душевни процеси. От всеки пръст излизат сили, които са израз и на нещо психично.
Всяко движение на
човека
, макар и несъзнателно, има вътрешен смисъл.
Например, казва Учителят, туряне ръката на гърба, това е скритният, подлият начин на постъпване. Онзи, който иска да прободе някого с нож, скрива ножа зад гърба си и му казва: "Добре дошъл". Един оратор, който държи ръката си отзад на гърба си, пак крие някаква мисъл. Тия движения са изостанали от дълбокото минало. Когато човек си дигне ръката, то известни духовни сили са в активност и той ги праща в света; и същевременно той с пръстите си приема известни сили от природата.
към текста >>
Когато
човек
си дигне ръката, то известни духовни сили са в активност и той ги праща в света; и същевременно той с пръстите си приема известни сили от природата.
Всяко движение на човека, макар и несъзнателно, има вътрешен смисъл. Например, казва Учителят, туряне ръката на гърба, това е скритният, подлият начин на постъпване. Онзи, който иска да прободе някого с нож, скрива ножа зад гърба си и му казва: "Добре дошъл". Един оратор, който държи ръката си отзад на гърба си, пак крие някаква мисъл. Тия движения са изостанали от дълбокото минало.
Когато
човек
си дигне ръката, то известни духовни сили са в активност и той ги праща в света; и същевременно той с пръстите си приема известни сили от природата.
Става обмяна. При паневритмичните движения трябва да се знае, какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тия енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действуваш на природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него.
към текста >>
Подсъзнателните движения изобилстват у
човека
.
Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него. Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие.
Подсъзнателните движения изобилстват у
човека
.
Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа.
към текста >>
Обаче има нещо важно:
човекът
на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот.
Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства.
Обаче има нещо важно:
човекът
на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот.
Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени.
към текста >>
Това е условие за целесъобразна обмяна между
човека
и околната природа.
Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието.
Това е условие за целесъобразна обмяна между
човека
и околната природа.
Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл.
към текста >>
Защото характерът на енергиите, които
човек
изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава
човека
при движението.
Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа.
Защото характерът на енергиите, които
човек
изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава
човека
при движението.
Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране.
към текста >>
При движенията силата на
човека
седи в концентрирането.
Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране.
При движенията силата на
човека
седи в концентрирането.
Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно.
към текста >>
Тъй дълбоко да се концентрира
човек
при тия упражнения, като че ли ги прави сам!
Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането.
Тъй дълбоко да се концентрира
човек
при тия упражнения, като че ли ги прави сам!
Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа".
към текста >>
А когато тя не взема участие, то всичката работа на
човекът
отива напразно.
При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие.
А когато тя не взема участие, то всичката работа на
човекът
отива напразно.
Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми?
към текста >>
При паневритмията трябва да знаем значението на всяко движение, какво е влиянието му върху
човека
.
Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната. Ако не съзнаеш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подействува да протече тая енергия в тебе.
При паневритмията трябва да знаем значението на всяко движение, какво е влиянието му върху
човека
.
Трябва да се знаят, кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят опити и наблюдения, за да се види. какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии физически и психически. Например, нека вземем една от песните на Всемирното Братство: "Добър ден". Тая песен се пее със специални движения.
към текста >>
Защото при движенията се подбуждат към активност енергии, които
човек
приема и изпраша чрез ръцете си и чрез цялото си естество!
какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии физически и психически. Например, нека вземем една от песните на Всемирното Братство: "Добър ден". Тая песен се пее със специални движения. Ако тя бъде изпята с и без движения, ще се види разликата. Изпълнена с движение, тя има мощно действие върху изпълнителя и зрителя.
Защото при движенията се подбуждат към активност енергии, които
човек
приема и изпраша чрез ръцете си и чрез цялото си естество!
Даже в източните окултни школи се знае, че известни формули за да имат по-мощно действие, произнасянето им се придружава с движение и музика. Формулата се изпълнява и се превръща едновременно в движение. Това са тъй наречените "мантри" на източните школи. И тия движения не са произволни, но са в хармония с музиката и с идеята, вложена в песента. Значението на паневритмията ще стане по-ясно, като вземем предвид туй, което наричаме "съответствие" в природата.
към текста >>
Човек
трябва да учи това.
Има движение на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Кротостта също! Всички добродетели си имат свои линии на движение. Няма добродетел, която да няма линии на движение.
Човек
трябва да учи това.
Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр., додето намери, кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тая основа е изградена и паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре, погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията им. Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен свят.
към текста >>
Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен
свят
.
Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр., додето намери, кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тая основа е изградена и паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре, погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията им.
Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен
свят
.
Действието на тия движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко! За музикалната страна на паневритмията говорих повече в първата си статия и затова тук не се спирам повече на нея. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>
Всеки център на мозъка е свързан с особен
свят
и със съществата, които живеят в този
свят
.
За всички видове движения има и центрове в мозъка. И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1.
Всеки център на мозъка е свързан с особен
свят
и със съществата, които живеят в този
свят
.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр.
към текста >>
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен
свят
и със съществата, които живеят в него.
И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен
свят
и със съществата, които живеят в него.
По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
към текста >>
Много е важно, какви са движенията, които прави
човек
.
И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
Много е важно, какви са движенията, които прави
човек
.
Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят.
към текста >>
Някой мисли, че движенията на
човека
са произволни, че нямат голямо значение.
От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек.
Някой мисли, че движенията на
човека
са произволни, че нямат голямо значение.
Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество.
към текста >>
Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако
човек
направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на
човека
.
От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение.
Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако
човек
направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на
човека
.
По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света!
към текста >>
Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния
свят
.
Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява!
Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния
свят
.
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него.
към текста >>
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния
свят
, на цялото човечество.
Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят.
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния
свят
, на цялото човечество.
Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията.
към текста >>
Ако във време на тия упражнения
човек
не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света!
Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество.
Ако във време на тия упражнения
човек
не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света!
Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията. Новите идеи чрез паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние.
към текста >>
13.
СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният
свят
е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини.
Д-р Ел.
Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният
свят
е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини.
Наистина, политиците правят усилия да "спасят света", да предотвратят някоя нова световна касапница, ала ние виждаме колко ялови и пусти остават всички техни усилия. Какво обществено, международно мероприятие остава на почит, неопетнено, с необходимия авторитет, за да се поддържа добрия пулс в световния обществен живот! Сега хората се стремят да възвърнат света в епохата на двустранните пактове. Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите. Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя".
към текста >>
Един
свят
, който пее апологични песни на посредствеността и разрушението.
Това е европейската култура. Затова тя е вървяла по пътя на взаимните войни и изтребления. Затова законите на разните страни са писани за нрави немного далечни от животинските. И крайният резултат - една хаотична картина: покрай труповете и разрушенията от войни, пролетни изгледи на хубави човешки стремежи - постижения на техниката, на науката, на изкуствата. А от друга страна, страхотни зимни картини на вътрешна уредба на живота - даровити хора умират без хляб, способни държавници гинат по-затворите.
Един
свят
, който пее апологични песни на посредствеността и разрушението.
Истинските творци се зачитат само след смъртта или след дълги преследвания и лишения. В мозъка на всеки един разумен човек се очертава един голям въпрос - за пътя, за изхода от този ад, в който живее светът. Къде е пътят? Бихме могли да кажем с езика на апостола Павла, че ако хората биха си поставили искрено този въпрос, то сигурно биха намерили някое разрешение право, добро за цялото човечество. И колкото повече хора мислят върху това, толкова е по-добре за тях и за всички.
към текста >>
В мозъка на всеки един разумен
човек
се очертава един голям въпрос - за пътя, за изхода от този ад, в който живее светът.
Затова законите на разните страни са писани за нрави немного далечни от животинските. И крайният резултат - една хаотична картина: покрай труповете и разрушенията от войни, пролетни изгледи на хубави човешки стремежи - постижения на техниката, на науката, на изкуствата. А от друга страна, страхотни зимни картини на вътрешна уредба на живота - даровити хора умират без хляб, способни държавници гинат по-затворите. Един свят, който пее апологични песни на посредствеността и разрушението. Истинските творци се зачитат само след смъртта или след дълги преследвания и лишения.
В мозъка на всеки един разумен
човек
се очертава един голям въпрос - за пътя, за изхода от този ад, в който живее светът.
Къде е пътят? Бихме могли да кажем с езика на апостола Павла, че ако хората биха си поставили искрено този въпрос, то сигурно биха намерили някое разрешение право, добро за цялото човечество. И колкото повече хора мислят върху това, толкова е по-добре за тях и за всички. Светът се нуждае от умни, но искрени и честни служители, които могат да работят безвъзмездно за благото на цялото човечество, за "човешкото" на земята. Това не изисква пренебрегване на личността, на нацията, на нейните висши интереси.
към текста >>
Напротив, всяко истинско човешко благо е благо за всички, за всеки народ, за всеки
човек
.
Къде е пътят? Бихме могли да кажем с езика на апостола Павла, че ако хората биха си поставили искрено този въпрос, то сигурно биха намерили някое разрешение право, добро за цялото човечество. И колкото повече хора мислят върху това, толкова е по-добре за тях и за всички. Светът се нуждае от умни, но искрени и честни служители, които могат да работят безвъзмездно за благото на цялото човечество, за "човешкото" на земята. Това не изисква пренебрегване на личността, на нацията, на нейните висши интереси.
Напротив, всяко истинско човешко благо е благо за всички, за всеки народ, за всеки
човек
.
Трудно е да се посочи днес път на света, на хората. Днес хората живеят с мисълта за натрупване на богатства, за осигуряване и придобиване. Как можеш да препоръчаш на такъв свят Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"! Това е нещо чуждо за всички хора днес. Светът живее с традицията на миналото.
към текста >>
Как можеш да препоръчаш на такъв
свят
Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"!
Светът се нуждае от умни, но искрени и честни служители, които могат да работят безвъзмездно за благото на цялото човечество, за "човешкото" на земята. Това не изисква пренебрегване на личността, на нацията, на нейните висши интереси. Напротив, всяко истинско човешко благо е благо за всички, за всеки народ, за всеки човек. Трудно е да се посочи днес път на света, на хората. Днес хората живеят с мисълта за натрупване на богатства, за осигуряване и придобиване.
Как можеш да препоръчаш на такъв
свят
Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"!
Това е нещо чуждо за всички хора днес. Светът живее с традицията на миналото. Народите - това е тяхното минало, традицията е, която ги определя като народи със свой лик и облик. Как можеш да кажеш на хората, че традицията, това тяхно "собствено*, характерно, е което ги спъва и отнема от тях всяка човечна мисъл, всяко благородно дело и проява? Днес не можеш проведе една свободна мисъл.
към текста >>
Освобождението от всичко онова, което спъва свободния дух, истинския
човек
- най-важният фактор в правилното развитие на обществото, на човечеството.
Днес не можеш проведе свободна мисъл по простата причина, че хората живеят и са пропити от конформизма, от онова чувство да съгласуваш своите мисли, чувства и прояви с официално приетото, с общественото мнение. Ние говорим за пътя. За онзи път, който води към един нов живот. Живот на творчески импулси за отделната личност, живот на творчество и добруване за отделните народи, за цялото човечество. Не е ли той - пътят - в непрекъснатото освобождение на съзнанието на отделната личност - предимно на всяка личност по отделно, на общественото съзнание, на съзнанието на народите, от чувството за придобиване, от спъващия традиционизъм, от конформизма?
Освобождението от всичко онова, което спъва свободния дух, истинския
човек
- най-важният фактор в правилното развитие на обществото, на човечеството.
Това е път, здрав път към новото, към нов живот, който почива на нови основи. За него говорят днес велики Учители на човечеството.
към текста >>
14.
АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за
човека
и природата.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство.
Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за
човека
и природата.
За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата. Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида. Основната идея, разработена в една вплетена в романа алегория, гласи, че по пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си, търсещият ще открие истината в себе си.
към текста >>
За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на
човека
, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо.
Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи.
За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на
човека
, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо.
Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде".
към текста >>
"Има цветя в този
свят
, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.
А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия.
"Има цветя в този
свят
, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.
Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога.
към текста >>
Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което
човек
може да има за себе си и за тези, които обича".
Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.
Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което
човек
може да има за себе си и за тези, които обича".
"Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".
към текста >>
Във всеки
човек
може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".
Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога.
Във всеки
човек
може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".
"Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело.
към текста >>
Новалис живее с вярата, че
човек
е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание.
"Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля". "Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената".
Новалис живее с вярата, че
човек
е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание.
Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията". "Ние трябва да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по-морални, толкоз в по-голяма хармония ще бъдеш с Бога, толкоз по-божествени ще бъдем, толкоз по-приобщени с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да възприемем Бога.
към текста >>
15.
СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Аз съм в друг един
свят
.
Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане! ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата.
Аз съм в друг един
свят
.
Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него. Животът му не е ли чуден наниз от скъпи мигове?
към текста >>
Не са ли това 51 добродетели, които
човек
трябва да извоюва в себе си?
Цял ден се работи тук. Едни изравняват местата за камъните, други ги очукват, за да ги направят пригодни, а трети ги поставят. И ето, стълбата е вече готова! Широки простори се откриват за оня, който прекрачи нейните 51 стъпала! Той ще види голяма част от мощната Рилска верига с Мусала!
Не са ли това 51 добродетели, които
човек
трябва да извоюва в себе си?
С всяка една от тях той няма ли да изгради едно от стъпалата на тая велика стълба ? Днес човек единично и купно не гради ли стълбата с 51 стъпала ? Шум и трясък се чуват днес около нас: гради се приказната стълба с 51 стъпала! И, когато бъде тя готова, ще почне първият ден на "живота"! ТЕ ЧАКАТ!
към текста >>
Днес
човек
единично и купно не гради ли стълбата с 51 стъпала ?
И ето, стълбата е вече готова! Широки простори се откриват за оня, който прекрачи нейните 51 стъпала! Той ще види голяма част от мощната Рилска верига с Мусала! Не са ли това 51 добродетели, които човек трябва да извоюва в себе си? С всяка една от тях той няма ли да изгради едно от стъпалата на тая велика стълба ?
Днес
човек
единично и купно не гради ли стълбата с 51 стъпала ?
Шум и трясък се чуват днес около нас: гради се приказната стълба с 51 стъпала! И, когато бъде тя готова, ще почне първият ден на "живота"! ТЕ ЧАКАТ! Изкачвам се високо над второто езеро. Вече съм по склоновете на върха "Харно ми е".
към текста >>
Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един
свят
на висша любов и на висша красота, за който са родени всички!
Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка. Защо събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж?
Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един
свят
на висша любов и на висша красота, за който са родени всички!
Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем. Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички! " Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила! ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея?
към текста >>
Има един
свят
, за който заслужава да се живее!
Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка. Защо събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж? Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички! Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем.
Има един
свят
, за който заслужава да се живее!
Той е тъй близо до всички! " Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила! ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея? Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро. Днес ще има работа!
към текста >>
Надежда за един нов
свят
- това е вестта на котвата.
И ето, една голяма котва се очертава пред очите ни. Из нея бликат кристалните струи. Котва е формата, която тая година се въплъти там горе, при Седемте Езера. Котвата е начало на водите, които слизат надолу. Тия води ще занесат една нова вест там долу.
Надежда за един нов
свят
- това е вестта на котвата.
Надежда за близкото утро - това е вестта на котвата. Тая година се праща долу светлата вест на котвата!
към текста >>
16.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния
свят
; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален.
Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния
свят
; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса.
Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
към текста >>
Както Бог промишлява за идеалния
свят
и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния
свят
.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния.
Както Бог промишлява за идеалния
свят
и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния
свят
.
И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
към текста >>
Само половината от материята на материалния
свят
е организирана, другата половина - не е.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим.
Само половината от материята на материалния
свят
е организирана, другата половина - не е.
Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят.
към текста >>
Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния
свят
, тия разрушения, тази неустойчивост.
Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е.
Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния
свят
, тия разрушения, тази неустойчивост.
Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния.
към текста >>
И наистина, в този
свят
на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата.
И наистина, в този
свят
на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят.
към текста >>
Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния
свят
, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта.
И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния
свят
, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта.
Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят.
към текста >>
Те искат да се отърват от "тоя
свят
", сиреч от материалния порядък, който е творение на
човека
, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния
свят
.
Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта.
Те искат да се отърват от "тоя
свят
", сиреч от материалния порядък, който е творение на
човека
, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния
свят
.
Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
към текста >>
Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния
свят
, нито реалния, нито идеалния.
Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят.
Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния
свят
, нито реалния, нито идеалния.
Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта.
към текста >>
Защото невъзможно е
човек
да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания.
Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния.
Защото невъзможно е
човек
да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания.
Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта?
към текста >>
Човек
трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния
свят
.
И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания.
Човек
трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния
свят
.
Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство.
към текста >>
Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя
свят
, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния
свят
.
Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят.
Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя
свят
, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния
свят
.
Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения.
към текста >>
Едно от най-големите суеверия на
човека
е, че иска да влезе в живота на идеалния
свят
чрез смъртта!
Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят.
Едно от най-големите суеверия на
човека
е, че иска да влезе в живота на идеалния
свят
чрез смъртта!
Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава.
към текста >>
Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния
свят
в смъртта.
Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния
свят
в смъртта.
Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор.
към текста >>
Там
човекът
, който не е разбрал живота на материалния
свят
, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава.
Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения.
Там
човекът
, който не е разбрал живота на материалния
свят
, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава.
И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони.
към текста >>
Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния
свят
.
Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор.
Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния
свят
.
Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах.
към текста >>
Те не са проучили още материалния и реалния
свят
, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото.
- В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят.
Те не са проучили още материалния и реалния
свят
, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото.
Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света.
към текста >>
Човек
трябва да проучи, преди всичко, материалния
свят
.
Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото.
Човек
трябва да проучи, преди всичко, материалния
свят
.
Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния.
към текста >>
Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния
свят
, ако иска да владее неговите сили и закони.
Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят.
Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния
свят
, ако иска да владее неговите сили и закони.
Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ.
към текста >>
Но преди всичко
човек
трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах.
Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света".
Но преди всичко
човек
трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах.
Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
към текста >>
Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния
свят
; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния.
Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света.
Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния
свят
; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния.
И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина.
към текста >>
в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област
човек
е предизвикал известна дисхармония, с кой
свят
той е влязъл в противоречие.
Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ.
в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област
човек
е предизвикал известна дисхармония, с кой
свят
той е влязъл в противоречие.
Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение.
към текста >>
Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният
свят
е
свят
на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие.
Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният
свят
е
свят
на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина.
към текста >>
В реалния
свят
се допуща само един дисонанс в една редица прояви.
Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
В реалния
свят
се допуща само един дисонанс в една редица прояви.
А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния.
към текста >>
А в материалния
свят
дисонансите и консонансите са по половина.
Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви.
А в материалния
свят
дисонансите и консонансите са по половина.
От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят.
към текста >>
От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния
свят
, е един дисонанс.
И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина.
От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния
свят
, е един дисонанс.
Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред.
към текста >>
И
човек
няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина.
Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение.
И
човек
няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина.
Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят.
към текста >>
Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния
свят
с реалния и идеалния.
В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина.
Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния
свят
с реалния и идеалния.
Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор!
към текста >>
Тук се крие ключът за успеха му в материалния
свят
.
А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния.
Тук се крие ключът за успеха му в материалния
свят
.
И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие.
към текста >>
В материалния
свят
човек
трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее.
Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред.
В материалния
свят
човек
трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее.
Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност.
към текста >>
Защото много мъчно се живее в материалния
свят
.
И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее.
Защото много мъчно се живее в материалния
свят
.
В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид.
към текста >>
При това, той е
свят
на еднообразие.
Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор!
При това, той е
свят
на еднообразие.
Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния.
към текста >>
Между материалния
свят
, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие.
В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид.
Между материалния
свят
, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие.
Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви.
към текста >>
А идеалният
свят
може да бъде опознат от
човека
само чрез материалния.
Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния.
А идеалният
свят
може да бъде опознат от
човека
само чрез материалния.
Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния.
към текста >>
Човек
, който не е слизал в материалния
свят
и не е живял в него, не може да разбере и идеалния
свят
.
В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния.
Човек
, който не е слизал в материалния
свят
и не е живял в него, не може да разбере и идеалния
свят
.
Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята?
към текста >>
Защото материалният
свят
е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа.
Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят.
Защото материалният
свят
е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа.
И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят.
към текста >>
И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения
свят
, изпращат го в материалния
свят
, за да видят как ще се прояви.
Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа.
И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения
свят
, изпращат го в материалния
свят
, за да видят как ще се прояви.
Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят?
към текста >>
Но и обратното е вярно - за да разбере
човек
материалния
свят
, трябва да е живял в идеалния.
Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви.
Но и обратното е вярно - за да разбере
човек
материалния
свят
, трябва да е живял в идеалния.
Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния.
към текста >>
Който, следователно, не разбира материалния
свят
, не е живял в идеалния.
А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния.
Който, следователно, не разбира материалния
свят
, не е живял в идеалния.
Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога.
към текста >>
- За да разберем идеалния, божествен
свят
.
Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята?
- За да разберем идеалния, божествен
свят
.
Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята.
към текста >>
Защо трябва да влезем в идеалния
свят
?
И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят.
Защо трябва да влезем в идеалния
свят
?
- За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят.
към текста >>
Ако
човек
не мине през школата на материалния
свят
, няма да знае как да служи на Бога.
Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния.
Ако
човек
не мине през школата на материалния
свят
, няма да знае как да служи на Бога.
Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става.
към текста >>
Това, обаче, е невъзможно за материалния
свят
.
Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята.
Това, обаче, е невъзможно за материалния
свят
.
Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят.
към текста >>
Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния
свят
.
- За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят.
Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния
свят
.
В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята.
към текста >>
В него, каквото помисли
човек
, веднага става.
Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят.
В него, каквото помисли
човек
, веднага става.
Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят.
към текста >>
В материалния
свят
пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата.
Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум.
В материалния
свят
пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата.
Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти.
към текста >>
Ето защо, вечността е за материалния
свят
.
Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата.
Ето защо, вечността е за материалния
свят
.
Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира.
към текста >>
Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния
свят
.
В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята.
Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния
свят
.
Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах.
към текста >>
Иска ли
човек
да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие.
Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят.
Иска ли
човек
да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие.
Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири.
към текста >>
Окултният ученик знае, че в идеалния
свят
, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири.
Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах.
Окултният ученик знае, че в идеалния
свят
, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири.
В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят.
към текста >>
В идеалния
свят
се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос.
Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири.
В идеалния
свят
се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос.
Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред.
към текста >>
Защото това е интимната същина и на идеалния
свят
- вечна обнова, вечно подмладяване.
Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова.
Защото това е интимната същина и на идеалния
свят
- вечна обнова, вечно подмладяване.
Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот.
към текста >>
Тъй както основния процес на реалния
свят
е растенето и развитието, а на материалния - промяната.
Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване.
Тъй както основния процес на реалния
свят
е растенето и развитието, а на материалния - промяната.
Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот".
към текста >>
Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния
свят
.
Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната.
Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния
свят
.
Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот". От смърт в живот!
към текста >>
17.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и
свят
човек
, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи.
Само едно същество е останало незасегнато от чара на Саломе. Това е била Иродиада, нейната майка. Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва. Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта. Вие вече се досещате, коя крепост е искала да превземе Иродиада - Иоан Кръстител.
В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и
свят
човек
, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи.
Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага.
към текста >>
Иоан Кръстител - това е
човекът
, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена.
Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта. Вие вече се досещате, коя крепост е искала да превземе Иродиада - Иоан Кръстител. В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи. Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина.
Иоан Кръстител - това е
човекът
, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена.
Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти.
към текста >>
Пророка,
човекът
на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта.
С това и някои други стълкновения, в които Илия и Езавел влизат отпосле, като чели се свършва враждата между Илия и Езавел. Но ако проследим невидимите пътища на техните отношения, те ще ни доведат на оная историческа повърхност, дето се развива борбата между Йоан и Иродиада. И някои искат да кажат, че със своята смърт чрез обезглавяване Иоан Кръстител е изплатил своя - "Илиин грях" - обезглавяването на 450-те пророци. Това става тъкмо по волята на Иродиада, която задоволява по такъв начин своята неутолена никога Езавелина жажда за мъст. Така се гонят през вековете.
Пророка,
човекът
на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта.
Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници. Рече ли пророкът, аскетът, войнът на духовния подвиг, да обладае "грешницата", да я покори и "обърне", той негли ще преживее съдбата на Пафнутий, героя на Анатол Франс в "Таис". "Аскетът" и "грешницата" са два непримирими полюса. Илия и Езавел, Йоан и Иродиада - Саломе вечно ще враждуват. Това са два свята на противоположни сили.
към текста >>
Това са два
свята
на противоположни сили.
Пророка, човекът на вдъхновението, и жената-съблазнителка, "астралната жена", обладателка на тънкото изкуство на изкушението и съблазънта. Гонят се и се стълкновяват, като вечни, непримирими противници. Рече ли пророкът, аскетът, войнът на духовния подвиг, да обладае "грешницата", да я покори и "обърне", той негли ще преживее съдбата на Пафнутий, героя на Анатол Франс в "Таис". "Аскетът" и "грешницата" са два непримирими полюса. Илия и Езавел, Йоан и Иродиада - Саломе вечно ще враждуват.
Това са два
свята
на противоположни сили.
Но кой може тогава да ги примири? - Само Христос. Христос, който привлича Мария Магдалина - "грешницата" и извършва у нея един дълбок вътрешен преврат. Йоан отблъсква Саломе - той не може да асимилира и превърне нейните астрални токове. Христос привлича Мария Магдалина и алхимически трансформира нейните сили, като им дава възходящо направление.
към текста >>
18.
ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Коен КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА В днешния век, когато най-важното занимание на хората е да решават кръстословици и с това да си въобразяват, че много знаят, малцина мислят и се замислят, че живота - личен и обществен - не върви добре, че се нуждае от изправяне, от "изправител" - от една жива мярка, която подсказва винаги вярно, кога
човек
върви напред.
Д-р Ел. Р.
Коен КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА В днешния век, когато най-важното занимание на хората е да решават кръстословици и с това да си въобразяват, че много знаят, малцина мислят и се замислят, че живота - личен и обществен - не върви добре, че се нуждае от изправяне, от "изправител" - от една жива мярка, която подсказва винаги вярно, кога
човек
върви напред.
Въпросът не е до догми и максими морални. Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората.
към текста >>
Човек
, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си.
Въпросът не е до догми и максими морални. Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората.
Човек
, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си.
Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове.
към текста >>
Главната човешка мисъл днес е как
човек
да се осигури повече, сир.
И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората. Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си. Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така?
Главната човешка мисъл днес е как
човек
да се осигури повече, сир.
да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят".
към текста >>
В този свой стремеж, той върви безогледно -
човек
днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове.
Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си. Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага.
В този свой стремеж, той върви безогледно -
човек
днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове.
Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек.
към текста >>
Ала да мисли
човек
само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот.
Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота.
Ала да мисли
човек
само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот.
Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си.
към текста >>
Все таки, хората откак
свят
светува, мислят все така, как "да се устроят".
Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот.
Все таки, хората откак
свят
светува, мислят все така, как "да се устроят".
Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал.
към текста >>
Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на
човека
, ала да иска да заграби
човек
всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие.
да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят".
Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на
човека
, ала да иска да заграби
човек
всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие.
Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот.
към текста >>
Изкуство е как да живее
човек
.
В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие.
Изкуство е как да живее
човек
.
Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот. Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това.
към текста >>
Наистина, за да се замисля
човек
върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това.
Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот.
Наистина, за да се замисля
човек
върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това.
А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели. Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор.
към текста >>
Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на
човека
, изчезват бавно, но сигурно.
А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели. Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор.
Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на
човека
, изчезват бавно, но сигурно.
Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер. На земята днес има твърде много учени, техници и пр. За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята. А ние виждаме, че това не става.
към текста >>
Така
човек
, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер.
Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света.
Така
човек
, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер.
На земята днес има твърде много учени, техници и пр. За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята. А ние виждаме, че това не става. Има наистина хора, които искрено работят за издигането и просветяването на човечеството, но всред шума на военни фанфари, всред вечните писъци за мир, зад които се крият ненаситните и алчни домогвания на народите, не може да се чуе техния тих глас. На земята днес се готви нещо страшно.
към текста >>
За погледа на един разумен
човек
, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята.
Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер. На земята днес има твърде много учени, техници и пр.
За погледа на един разумен
човек
, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята.
А ние виждаме, че това не става. Има наистина хора, които искрено работят за издигането и просветяването на човечеството, но всред шума на военни фанфари, всред вечните писъци за мир, зад които се крият ненаситните и алчни домогвания на народите, не може да се чуе техния тих глас. На земята днес се готви нещо страшно. Хората са обезумели. Наред със своя личен егоцентризъм, създава се и се разраства национален егоцентризъм.
към текста >>
Някои казват, че когато
човек
мисли за себе си, щял да бъде полезен и за другите.
Има наистина хора, които искрено работят за издигането и просветяването на човечеството, но всред шума на военни фанфари, всред вечните писъци за мир, зад които се крият ненаситните и алчни домогвания на народите, не може да се чуе техния тих глас. На земята днес се готви нещо страшно. Хората са обезумели. Наред със своя личен егоцентризъм, създава се и се разраства национален егоцентризъм. Всичко това не вещае добро!
Някои казват, че когато
човек
мисли за себе си, щял да бъде полезен и за другите.
Това е вярно само по себе си. Ала днешния човек, възпитан от всичко безпътно в следвоенния живот, далеч, като мисли за себе си, не мисли да направи добро на другите, а още по-малко мисли за своето духовно растене, което е най-важното нещо в живота. Духовно порасналият човек е развил в себе си една права мисъл, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне. Той е минал по трънливия път на себе издигането, на себе изправянето, той е убеден, че живота не се свършва с нашето еднократно жалко земно съществувание. Той е убеден в разумната вечност и смисъл на живота.
към текста >>
Ала днешния
човек
, възпитан от всичко безпътно в следвоенния живот, далеч, като мисли за себе си, не мисли да направи добро на другите, а още по-малко мисли за своето духовно растене, което е най-важното нещо в живота.
Хората са обезумели. Наред със своя личен егоцентризъм, създава се и се разраства национален егоцентризъм. Всичко това не вещае добро! Някои казват, че когато човек мисли за себе си, щял да бъде полезен и за другите. Това е вярно само по себе си.
Ала днешния
човек
, възпитан от всичко безпътно в следвоенния живот, далеч, като мисли за себе си, не мисли да направи добро на другите, а още по-малко мисли за своето духовно растене, което е най-важното нещо в живота.
Духовно порасналият човек е развил в себе си една права мисъл, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне. Той е минал по трънливия път на себе издигането, на себе изправянето, той е убеден, че живота не се свършва с нашето еднократно жалко земно съществувание. Той е убеден в разумната вечност и смисъл на живота. В това се крие неговото благородно, себеотдайно и пожертвувателно отношение към другите - той има едно благородно, красиво сърце. Той не е безволен.
към текста >>
Духовно порасналият
човек
е развил в себе си една права мисъл, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне.
Наред със своя личен егоцентризъм, създава се и се разраства национален егоцентризъм. Всичко това не вещае добро! Някои казват, че когато човек мисли за себе си, щял да бъде полезен и за другите. Това е вярно само по себе си. Ала днешния човек, възпитан от всичко безпътно в следвоенния живот, далеч, като мисли за себе си, не мисли да направи добро на другите, а още по-малко мисли за своето духовно растене, което е най-важното нещо в живота.
Духовно порасналият
човек
е развил в себе си една права мисъл, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне.
Той е минал по трънливия път на себе издигането, на себе изправянето, той е убеден, че живота не се свършва с нашето еднократно жалко земно съществувание. Той е убеден в разумната вечност и смисъл на живота. В това се крие неговото благородно, себеотдайно и пожертвувателно отношение към другите - той има едно благородно, красиво сърце. Той не е безволен. У него струи активна, но разумна, творческа воля.
към текста >>
Няма друго време на земята, когато истинското желание и усилие на
човека
да пресъздаде сам себе си, да е така необходимо, както днес.
Той не е безволен. У него струи активна, но разумна, творческа воля. За него няма спънки, които да не могат да се преодолеят. Важното е едно семе да падне на добра почва. Нещата тогава сами дават плод.
Няма друго време на земята, когато истинското желание и усилие на
човека
да пресъздаде сам себе си, да е така необходимо, както днес.
Днес, когато всичко мисли само за едно външно уреждане на живота; днес, когато всички стойности са обезценени, когато не съществува никаква здрава опора за никого, когато вътрешният живот на човека е избледнял, днес най-много от всякога е необходима една жива мярка за пресъздаване на личния живот, а наред с него - и живота на всички. Крайно време е да станем човеци - същества, в които да грее истинска светлина за нещата в живота, в сърцата на които да живее любовта и търпимостта към другите,от волята на които да се лъчат дела и импулси, които могат да обновят света. Необходима е за всеки земен жител една жива мярка за обнова на живота.
към текста >>
Днес, когато всичко мисли само за едно външно уреждане на живота; днес, когато всички стойности са обезценени, когато не съществува никаква здрава опора за никого, когато вътрешният живот на
човека
е избледнял, днес най-много от всякога е необходима една жива мярка за пресъздаване на личния живот, а наред с него - и живота на всички.
У него струи активна, но разумна, творческа воля. За него няма спънки, които да не могат да се преодолеят. Важното е едно семе да падне на добра почва. Нещата тогава сами дават плод. Няма друго време на земята, когато истинското желание и усилие на човека да пресъздаде сам себе си, да е така необходимо, както днес.
Днес, когато всичко мисли само за едно външно уреждане на живота; днес, когато всички стойности са обезценени, когато не съществува никаква здрава опора за никого, когато вътрешният живот на
човека
е избледнял, днес най-много от всякога е необходима една жива мярка за пресъздаване на личния живот, а наред с него - и живота на всички.
Крайно време е да станем човеци - същества, в които да грее истинска светлина за нещата в живота, в сърцата на които да живее любовта и търпимостта към другите,от волята на които да се лъчат дела и импулси, които могат да обновят света. Необходима е за всеки земен жител една жива мярка за обнова на живота.
към текста >>
19.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Човек
трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили".
Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни. Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение.
Човек
трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили".
Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон. Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо.
към текста >>
Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на
човека
в свръзка с енергиите на природата и тяхното използуване за неговия растеж.
От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни. Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили". Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета.
Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на
човека
в свръзка с енергиите на природата и тяхното използуване за неговия растеж.
Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон. Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на природата. Но ако мисълта на човека не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува.
към текста >>
При паневритмичните упражнения
човек
влиза в обмяна с живите сили на природата.
Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон. Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо.
При паневритмичните упражнения
човек
влиза в обмяна с живите сили на природата.
Но ако мисълта на човека не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува. Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно. Движенията при паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване.
към текста >>
Но ако мисълта на
човека
не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува.
Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон. Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на природата.
Но ако мисълта на
човека
не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува.
Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно. Движенията при паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тия упражнения човек от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света.
към текста >>
Всеки
човек
е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно.
Това е природен закон. Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на природата. Но ако мисълта на човека не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува. Можем да си послужим със следното уподобление.
Всеки
човек
е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно.
Движенията при паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тия упражнения човек от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата.
към текста >>
Движенията при паневритмията са от такъв характер, че
човек
при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки.
Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на природата. Но ако мисълта на човека не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува. Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно.
Движенията при паневритмията са от такъв характер, че
човек
при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки.
От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тия упражнения човек от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори паневритмията.
към текста >>
По този начин чрез тия упражнения
човек
от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света.
Но ако мисълта на човека не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува. Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно. Движенията при паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване.
По този начин чрез тия упражнения
човек
от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света.
Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори паневритмията. Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество. Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество.
към текста >>
Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква
човека
към тая идея за възприемане и даване на полученото.
Това е женският принцип, възприемащото начало. Тия два състояния се сменят. Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени.
Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква
човека
към тая идея за възприемане и даване на полученото.
Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!
към текста >>
Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у
човека
се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му.
Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света.
Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у
човека
се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му.
Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии.
към текста >>
Тия движения възпитават
човека
в тоя именно дух.
Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение.
Тия движения възпитават
човека
в тоя именно дух.
У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата.
към текста >>
Чрез тия движения
човек
примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света.
2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тия движения възпитават човека в тоя именно дух. У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро.
Чрез тия движения
човек
примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света.
3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата. Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света.
към текста >>
Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния
свят
, между нас и природата.
Тия движения възпитават човека в тоя именно дух. У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите.
Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния
свят
, между нас и природата.
Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света. Тъй отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.
към текста >>
Всичко, което
човек
е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде.
У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата.
Всичко, което
човек
е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде.
Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света. Тъй отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите. Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването.
към текста >>
Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия
човек
и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света.
Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата. Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде.
Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия
човек
и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света.
Тъй отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите. Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването.
към текста >>
Тъй отделният
човек
и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането.
3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата. Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света.
Тъй отделният
човек
и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането.
Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите. Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта.
към текста >>
Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в
човека
качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.
Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и природата. Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света. Тъй отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса.
Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в
човека
качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.
Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава.
към текста >>
Тогава
човек
влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието.
Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите. Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта.
Тогава
човек
влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието.
Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.
към текста >>
Колкото повече
човек
дава, толкоз повече ще получава.
Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите. Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието.
Колкото повече
човек
дава, толкоз повече ще получава.
Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила.
към текста >>
Ако
човек
е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън.
Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава.
Ако
човек
е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън.
Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не дава постоянно това, що получава, няма да е в състояние да получава нови струи.
към текста >>
Всичко, което
човек
получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.
Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото.
Всичко, което
човек
получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.
Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не дава постоянно това, що получава, няма да е в състояние да получава нови струи. В такова състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и един жив извор! При първия имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор - движение и живот!
към текста >>
И при възлизане, и при слизане
човек
трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота!
Тоя процес го имаме навсякъде в природата. Нали и в обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. И след туй отново се слага на земята. Туй е слизането.
И при възлизане, и при слизане
човек
трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота!
Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него. 5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след туй се снемат и насочват назад. Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения свят, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад.
към текста >>
Защото ако
човек
не слезе, не може да се качи.
Нали и в обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. И след туй отново се слага на земята. Туй е слизането. И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота!
Защото ако
човек
не слезе, не може да се качи.
Туй упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него. 5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след туй се снемат и насочват назад. Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения свят, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад. Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път.
към текста >>
Туй упражнение улеснява
човека
да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него.
Това е възлизане. И след туй отново се слага на земята. Туй е слизането. И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота! Защото ако човек не слезе, не може да се качи.
Туй упражнение улеснява
човека
да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него.
5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след туй се снемат и насочват назад. Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения свят, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад. Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад?
към текста >>
Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения
свят
, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад.
И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота! Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него. 5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след туй се снемат и насочват назад.
Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения
свят
, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад.
Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад? Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне.
към текста >>
Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи
човека
напред по жизнения път.
Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него. 5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след туй се снемат и насочват назад. Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения свят, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад.
Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи
човека
напред по жизнения път.
Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад? Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне. С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>
С ръцете
човек
изпраща известни енергии, които премахват препятствията.
Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне. С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото. Туй упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка - туй е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка - на тия в чувствата.
С ръцете
човек
изпраща известни енергии, които премахват препятствията.
Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в природата, трябва да отвориш. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онуй, което си оставил зад гърба си, за старото.
към текста >>
То събужда в
човека
тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата.
Двете ръце се турят пред гърдите с свити пръсти и със силен замах се движат на страни, като същевременно се разтварят. Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо.
То събужда в
човека
тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата.
Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта". Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души.
към текста >>
Тия движения означават, че
човек
се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки.
Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта". Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържеството на свободата.
Тия движения означават, че
човек
се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки.
Те показват границите на свободата, показват, от де започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпилеят. Тия движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя.
към текста >>
Тия сили работят и във всеки
човек
.
Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса. Туй именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно. Обаче и всяка материална частица си има свои полюси. Също тъй и всеки орган. И между тия два полюса има течение на електрични и магнетични енергии.
Тия сили работят и във всеки
човек
.
Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него.
към текста >>
Туй движение ни свързва с умствения
свят
; ние встъпваме в него.
Тия сили работят и във всеки човек. Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо.
Туй движение ни свързва с умствения
свят
; ние встъпваме в него.
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл. Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята.
към текста >>
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния
свят
, от света на правата, възвишената мисъл.
Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него.
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния
свят
, от света на правата, възвишената мисъл.
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето.
към текста >>
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения
свят
.
14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него. Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл.
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения
свят
.
А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме божественото.
към текста >>
Човек
работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите.
И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята. Туй последователно вдигане на ръцете наклонено напред нагоре, с последователното повдигане на нозете - тъй е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините.
Човек
работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите.
Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Туй движение е правилен път за свързване с природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява слънцето. Ръцете правят дъгообразни движения отпред в страни с обратно движение до гърдите. След туй ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води.
към текста >>
Всички слънчеви енергии влизат в
човека
, за да може той да расте, да се развива.
Туй движение е правилен път за свързване с природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява слънцето. Ръцете правят дъгообразни движения отпред в страни с обратно движение до гърдите. След туй ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част - туй е процесът на зараждане новото.
Всички слънчеви енергии влизат в
човека
, за да може той да расте, да се развива.
Втората част - туй е протичането на животворни енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат. Това движение говори: Да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга.
към текста >>
Втората част - туй е протичането на животворни енергии през
човека
като мощни води.
Изгрява слънцето. Ръцете правят дъгообразни движения отпред в страни с обратно движение до гърдите. След туй ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част - туй е процесът на зараждане новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива.
Втората част - туй е протичането на животворни енергии през
човека
като мощни води.
17. Квадрат. Това движение говори: Да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад - животът на земята.
към текста >>
Правдата и Добродетелта за
човека
.
Това движение говори: Да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад - животът на земята. Запад показва, какво благо са Истината.
Правдата и Добродетелта за
човека
.
Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то? 18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред, нагоре. Същевременно последователно люлеене на тялото върху единия и другия крак. Тия движения са обработване силите на квадрата.
към текста >>
Като залезе слънцето, нали
човек
оценява, какво благо е то?
При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад - животът на земята. Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека.
Като залезе слънцето, нали
човек
оценява, какво благо е то?
18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред, нагоре. Същевременно последователно люлеене на тялото върху единия и другия крак. Тия движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а туй упражнение ги обработва.
към текста >>
То изразява, че
човек
трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни.
Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието.
То изразява, че
човек
трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни.
Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса.
към текста >>
Това е
човекът
раздвоен - двата полюса на
човека
, създаване на полюсите - мъжът и жената.
Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини.
Това е
човекът
раздвоен - двата полюса на
човека
, създаване на полюсите - мъжът и жената.
И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден. Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крак с прегъване на коляното. Чрез тия движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека.
към текста >>
И после, като се съединяват в едно, образува се
човекът
. 23.
Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен - двата полюса на човека, създаване на полюсите - мъжът и жената.
И после, като се съединяват в едно, образува се
човекът
. 23.
Хубав ден. Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крак с прегъване на коляното. Чрез тия движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека. Тия движения са за каляване на нервната система на човека.
към текста >>
Засилват се волевите постъпки на
човека
.
Това е човекът раздвоен - двата полюса на човека, създаване на полюсите - мъжът и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден. Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крак с прегъване на коляното. Чрез тия движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята.
Засилват се волевите постъпки на
човека
.
Тия движения са за каляване на нервната система на човека. Те са магнетизиране на нервната система. По този начин човек става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види, кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява. 24. Колко сме доволни. Стъпки напред, последвани с люлейни стъпки на единия и другия крак.
към текста >>
Тия движения са за каляване на нервната система на
човека
.
И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден. Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крак с прегъване на коляното. Чрез тия движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека.
Тия движения са за каляване на нервната система на
човека
.
Те са магнетизиране на нервната система. По този начин човек става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види, кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява. 24. Колко сме доволни. Стъпки напред, последвани с люлейни стъпки на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората - вътрешните ръце са заловени.
към текста >>
По този начин
човек
става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види, кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява. 24.
Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крак с прегъване на коляното. Чрез тия движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека. Тия движения са за каляване на нервната система на човека. Те са магнетизиране на нервната система.
По този начин
човек
става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види, кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява. 24.
Колко сме доволни. Стъпки напред, последвани с люлейни стъпки на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората - вътрешните ръце са заловени. Първата част е приготовление. Втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме правилен израз.
към текста >>
Петата отговаря на физичния
свят
, а пръстите - на умствения
свят
.
С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката.
Петата отговаря на физичния
свят
, а пръстите - на умствения
свят
.
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота.
към текста >>
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния
свят
, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения
свят
.
Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят.
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния
свят
, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения
свят
.
И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28.
към текста >>
И в двата
свята
уреждаме противоречията, които съществуват.
И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят.
И в двата
свята
уреждаме противоречията, които съществуват.
И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28. Заключително упражнение.
към текста >>
Чрез тия музикални дихателни упражнения
човек
се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота.
Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане.
Чрез тия музикални дихателни упражнения
човек
се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота.
Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28. Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле.
към текста >>
Чрез тях
човек
влиза в хармония с природата. 28.
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота.
Чрез тях
човек
влиза в хармония с природата. 28.
Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят.
към текста >>
Като дойдат във физичния
свят
, ръцете се разделят.
Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28. Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле.
Като дойдат във физичния
свят
, ръцете се разделят.
Значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.
към текста >>
Значи, във физичния
свят
имаме поляризиране - два полюса.
Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят.
Значи, във физичния
свят
имаме поляризиране - два полюса.
Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.
към текста >>
Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния
свят
.
Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят. Значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея.
Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния
свят
.
към текста >>
20.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В същност, никой не може да си представи точката — тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия
свят
.
Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила. В своята същност математичната точка е без атрибути, без белези, и в статично състояние. Тя не участвува в света, тъй като тогава тя не може да даде сигнал за своето съществувание. Точката придобива огромно значение и започва да създава всичко останало само в момента, когато почне движението, в съвкупността на чиито моменти се ражда идеята за измерение.
В същност, никой не може да си представи точката — тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия
свят
.
За нея ние можем да мислим, само след като се е появило движението. Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса.
към текста >>
По-точно казано, белези за тоя странен
свят
щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия.
По-точно казано, белези за тоя странен
свят
щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
към текста >>
Ние, които живеем в триизмерния
свят
, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност.
Ние, които живеем в триизмерния
свят
, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
към текста >>
Идеята за правата линия в
човека
създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност.
Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща.
Идеята за правата линия в
човека
създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност.
Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура.
към текста >>
Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния
свят
от отрицателната до положителната безкрайност.
Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата.
Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния
свят
от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея.
към текста >>
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов
свят
и нов начин за завладяване пространството.
Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов
свят
и нов начин за завладяване пространството.
Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае".
към текста >>
Тоя
свят
е
свят
на равнината.
Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството.
Тоя
свят
е
свят
на равнината.
Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него.
към текста >>
В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния
свят
.
Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление.
В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния
свят
.
Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол.
към текста >>
Впрочем, това, което са видели, стои като статична, безжизнена панорама в тяхното съзнание, или като илюстрована картичка, когато някой друг
човек
от същият тоя опит би могъл да направи голямо творческо депо.
Има хора с равнинно съзнание. Те всякога се разширяват и не съзнават защо. Има хора, които трупат богатство, пари, материали, но никога нямат план за тяхното използуване. Такива са и тия, които дирят много и разнообразни преживелици, но само заради преживяванията, които запълват времето, а не за мъдростта, която се добива от тях. Има човеци, които могат да пребродят света от полюс до полюс, без нищо да са видели.
Впрочем, това, което са видели, стои като статична, безжизнена панорама в тяхното съзнание, или като илюстрована картичка, когато някой друг
човек
от същият тоя опит би могъл да направи голямо творческо депо.
Такива хора приличат на селяните, които имат възможност да наблюдават в най-хубавите часове на предизгревната светлина вълшебните багри по небето, но които никога нищо не са видели, защото считат това за ненужно и безполезно. Хора с такова двуизмерно съзнание се боят от дълбочината и изпитват неловко, граничещо с неприятен страх чувство, когато се изправят пред някои от големите въпроси на живота. Разговорите, интересите, заниманията и средата им са подбрани така, че да тласкат времето, което отминава забавно, леко и епизодично. Символично, първото измерение можем да уподобим на редица фази от развитието на един индивид или даден процес, при което отделно изживените моменти се нареждат един зад друг така, че индивидът не може да има към тях общ поглед. Той може да се връща към тях само ретроспективно, по същия изминат път, като преповтаря изживелиците, без да може да ги сведе в някаква системност.
към текста >>
За това триизмерният
свят
, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на
човека
неговите сетива, се нарича време-пространствен
свят
(континиум).
Тя бе проследена в един ред на последователност. От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство. При това разсъждение ние несъзнателно вмъкваме понятието за времето. Не само това, ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горе процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение.
За това триизмерният
свят
, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на
човека
неговите сетива, се нарича време-пространствен
свят
(континиум).
Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни.
към текста >>
Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от
човека
, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение.
Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение. За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен свят (континиум). Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него.
Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от
човека
, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение.
Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири.
към текста >>
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния
свят
и смятаме, че то е всичко.
Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния
свят
и смятаме, че то е всичко.
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят.
към текста >>
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг
свят
с по-много измерения, например с четири.
Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко.
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг
свят
с по-много измерения, например с четири.
Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем.
към текста >>
Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че
свят
не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна.
Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че
свят
не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното.
към текста >>
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния
свят
, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния
свят
, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
към текста >>
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният
свят
може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния
свят
.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният
свят
може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния
свят
.
От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
към текста >>
За да осъзнаем равнината или двуизмерния
свят
, ние трябва да се намираме в триизмерния
свят
, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни
свят
, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система.
Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем.
За да осъзнаем равнината или двуизмерния
свят
, ние трябва да се намираме в триизмерния
свят
, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни
свят
, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система.
Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми.
към текста >>
Всяко загубване за външния
свят
е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
Всяко загубване за външния
свят
е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят.
към текста >>
Както триизмерният
свят
включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми.
Както триизмерният
свят
включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица.
към текста >>
Както от триизмерния
свят
напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния
свят
триизмерният е напълно овладян.
Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу.
Както от триизмерния
свят
напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния
свят
триизмерният е напълно овладян.
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз.
към текста >>
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния
свят
.
Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди. или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян.
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния
свят
.
Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни.
към текста >>
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен
свят
.
или ако ги заварди, той ги коренно видоизменя, обличайки ги в триизмерни форми. Както триизмерният свят включва в себе си и владее всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера.
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен
свят
.
Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения. Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
към текста >>
Поради това, да облече
човек
в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения.
Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни.
Поради това, да облече
човек
в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения.
Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност. В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката.
към текста >>
Нещата, които ние виждаме в нашия
свят
, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения.
Нещата, които ние виждаме в нашия
свят
, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.
В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят.
към текста >>
Тя е в друг, в триизмерен
свят
, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен
свят
.
Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност. В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката.
Тя е в друг, в триизмерен
свят
, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен
свят
.
И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят.
към текста >>
И нашият
свят
е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят.
И нашият
свят
е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота.
към текста >>
Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия
свят
, се намира в света с четири измерения.
Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък.
Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия
свят
, се намира в света с четири измерения.
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света.
към текста >>
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния
свят
.
Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения.
Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния
свят
.
Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата.
към текста >>
Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият
свят
.
Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата.
Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият
свят
.
Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства.
към текста >>
До като за широкия
свят
- за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой.
Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят. Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора.
До като за широкия
свят
- за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой.
Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства. За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове. На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и младост.
към текста >>
21.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки
човек
е дълбоко заложена идеята за "ценност".
Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид.
Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки
човек
е дълбоко заложена идеята за "ценност".
Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология. Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.).
към текста >>
Човек
, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно.
Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология. Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.).
Човек
, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно.
Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел. Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот.
към текста >>
Човек
по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта.
Сентиментите, диспозициите и осъзнатите комплекси съставляват съзнателната човешка личност. Потиснатите комплекси и поривите съставляват несъзнателната човешка личност. Сцеплението между отделните психологически констелации, които съставляват съзнателната личност става чрез съзнателна дейност, насочена към известна цел; това наричаме съзнателна воля. Съвкупността пък от всички неосъзнати първични сили, които водят началото си от неосъзнатата личност и се изразяват по един или друг начин, наричаме несъзнателна воля. Двете воли са във вечна борба за надмощие.
Човек
по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта.
Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме. Или пък "несъзнателното" се изразява по друг начин, като запример ходене на сън, или пък душевно заболяване. При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване. При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни.
към текста >>
При тази борба между съзнателното и несъзнателното
човек
губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава.
Двете воли са във вечна борба за надмощие. Човек по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта. Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме. Или пък "несъзнателното" се изразява по друг начин, като запример ходене на сън, или пък душевно заболяване. При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване.
При тази борба между съзнателното и несъзнателното
човек
губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава.
В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни. Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция. Това става посредством психоанализа на Фройд или посредством "основния анализ" на Уилиам Браун. Веднъж изровено и изнесено в ясното съзнание предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект. Този обект, това предметно съдържание, тази цел в живота, която извършва това по един най-пълен начин, наричаме идеал.
към текста >>
Идеалът, следователно, е най-високата цел, която
човек
може да си постави.
Това става посредством психоанализа на Фройд или посредством "основния анализ" на Уилиам Браун. Веднъж изровено и изнесено в ясното съзнание предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект. Този обект, това предметно съдържание, тази цел в живота, която извършва това по един най-пълен начин, наричаме идеал. Самият пък процес, Hardfield нарича "selfrealisation", най-близкият превод на български на който е "себеосъществяване". Самото пък афективно състояние, което изпитваме при този процес на "себеосъществяване", той нарича щастие.
Идеалът, следователно, е най-високата цел, която
човек
може да си постави.
За да бъде той един действителен идеал, трябва да обхваща, да включва в себе си всички противоречиви стремежи, които могат да се зародят в човешката душа. В основата на тези стремежи лежат инстинктивните емоции, респективно инстинктите. Следователно, истинският идеал трябва да примири и трите инстинкта, които по-горе изтъкнахме: на самосъхранение, полов и обществен, които може още да разгледаме като любов към личността и любов към ближния, като под любов към ближния подразбираме половия и обществен инстинкт. Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния. Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в човека.
към текста >>
Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в
човека
.
Идеалът, следователно, е най-високата цел, която човек може да си постави. За да бъде той един действителен идеал, трябва да обхваща, да включва в себе си всички противоречиви стремежи, които могат да се зародят в човешката душа. В основата на тези стремежи лежат инстинктивните емоции, респективно инстинктите. Следователно, истинският идеал трябва да примири и трите инстинкта, които по-горе изтъкнахме: на самосъхранение, полов и обществен, които може още да разгледаме като любов към личността и любов към ближния, като под любов към ближния подразбираме половия и обществен инстинкт. Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния.
Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в
човека
.
Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога. Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни. Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия свят отпада и конфликтът, борбата в човека между любовта към себе си и любовта към другите изчезва. Виждаме, следователно, че в основата на всеки идеал трябва да лежи любовта към Бога.
към текста >>
Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия
свят
отпада и конфликтът, борбата в
човека
между любовта към себе си и любовта към другите изчезва.
Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния. Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в човека. Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога. Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни.
Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия
свят
отпада и конфликтът, борбата в
човека
между любовта към себе си и любовта към другите изчезва.
Виждаме, следователно, че в основата на всеки идеал трябва да лежи любовта към Бога. При това, тази любов може да я схващаме само активно, като служба на Бога; иначе ще влезнем в противоречие с основния психологически закон, според който целостта, интеграцията на личността се подържа чрез дейност. В заключение трябва да изтъкнем още една характеристика на истинския идеал - това е идеята за вечното, непостижимото. Идеалът, комуто служим, трябва да е вечен, непостижим, защото, ако нашият идеал е граничен, ако е тленен, какво тогава ще стане с нас, след като го осъществим! Ние тогава не ще имаме повече цел, към която да се стремим, и тогава ще дойде смъртта.
към текста >>
22.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един
свят
,
свят
на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас!
Полянката на Изгрева. Небето чисто синьо. Изобилно слънце. Полянката покрита с пролетни разнообагрени цветя. Цъфналите дървета придават неземен вид на гледката.
Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един
свят
,
свят
на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас!
Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват! Сиянието на тоя свят ни облъхва. Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя!
към текста >>
Сиянието на тоя
свят
ни облъхва.
Изобилно слънце. Полянката покрита с пролетни разнообагрени цветя. Цъфналите дървета придават неземен вид на гледката. Снежнобелите им одежди като че ли ни говорят за друг един свят, свят на чистота, на красота, на хармония, който в тоя момент е тъй близо до нас! Чувствуваме едно вътрешно сродство със света, който те ни изявяват!
Сиянието на тоя
свят
ни облъхва.
Витоша е цяла обляна със слънчеви лъчи. Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя! Той е тук. Около него братя и сестри.
към текста >>
Славата Божия значи, да прояви
човек
всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения
свят
.
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия!
Славата Божия значи, да прояви
човек
всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения
свят
.
Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада.
към текста >>
– Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния
човек
.
Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега?
– Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния
човек
.
Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията. Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота.
към текста >>
Всички са в мълчание, потопени във вълшебния
свят
.
Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта, за да прогледнете. II. Музиката Вълните на песента се издигат над главите ни и заливат всичко наоколо. Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден.
Всички са в мълчание, потопени във вълшебния
свят
.
в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва : – Новото в света е музиката. Един запитва: – Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония.
към текста >>
– Божественият
свят
е
свят
на вечна хармония.
Всички са в мълчание, потопени във вълшебния свят. в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва : – Новото в света е музиката. Един запитва: – Кой е изворът на музиката?
– Божественият
свят
е
свят
на вечна хармония.
Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа.
към текста >>
Когато
човек
е музикален, той има светлина.
На четвърто място е принципът на поляризирането. А на пето място е принципът на ритъма в света. – Кой е пътят, който води към истинската музика? – Всички музикални хора трябва да имат красива душа. Душа, която не е красива, не може да прояви музиката.
Когато
човек
е музикален, той има светлина.
Без светлина не може да се прояви музиката. Има и една вътрешна музикалност: Правилно да мислиш - това е музика. Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика. Добрият човек е музикален.
към текста >>
Добрият
човек
е музикален.
Когато човек е музикален, той има светлина. Без светлина не може да се прояви музиката. Има и една вътрешна музикалност: Правилно да мислиш - това е музика. Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика.
Добрият
човек
е музикален.
Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата.
към текста >>
Умният
човек
е музикален.
Без светлина не може да се прояви музиката. Има и една вътрешна музикалност: Правилно да мислиш - това е музика. Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика. Добрият човек е музикален.
Умният
човек
е музикален.
Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това.
към текста >>
Силният
човек
е музикален.
Има и една вътрешна музикалност: Правилно да мислиш - това е музика. Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален.
Силният
човек
е музикален.
За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично.
към текста >>
За да може да пее
човек
, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух.
Правилно да чувствуваш - това е музика. Правилно да постъпваш - това е музика. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален.
За да може да пее
човек
, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух.
Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува.
към текста >>
За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния
свят
Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалният център е развит и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци!
За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния
свят
към текста >>
23.
ДНИ НА ОТЛИВ. УТРИННАТА ПЕСЕН - Е
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия
свят
.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА И тъй, казвам ви: Създава се ново небе и нова земя.
Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия
свят
.
Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо. В сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат "истински човеци".
към текста >>
Ако искате да прогресирате и да влезете в новия
свят
, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА И тъй, казвам ви: Създава се ново небе и нова земя. Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят.
Ако искате да прогресирате и да влезете в новия
свят
, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.
Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо. В сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат "истински човеци". - Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро.
към текста >>
Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов
свят
в съзнанието на
човека
и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще.
В сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат "истински човеци". - Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Това са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот.
Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов
свят
в съзнанието на
човека
и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще.
Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове и чийто крак докосне тези места, не може да не почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: "Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал!
към текста >>
Човек
като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език.
- Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Това са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове и чийто крак докосне тези места, не може да не почувствува чудотворното им влияние.
Човек
като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език.
На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: "Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: "Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! - И тогава ще се изпълнят думите на Христа: "Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: "Всички хора живеят вече в скончанието на века, защото скончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото".
към текста >>
24.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ДНИ НА ОТЛИВ Те не са малко в живота на
човека
.
ДНИ НА ОТЛИВ Те не са малко в живота на
човека
.
Тях ги има често и в природата. Може би в природата те да идват по някаква закономерност, ала в живота на хората те вървят по пътя на ирационалното. Дни на отлив в живота на човека идат и когато цялата природа ликува от радост, когато слънце грее и птички пеят, и цветя цъфтят, и пчелички весело бръмчат, и въздухът е изпълнен с утринна свежест и аромат. Няма закон за идването на тези дни на отлив. Те са дни на скръб, на вътрешен гнет, на потискане на чувствата, на безцелно напрежение на нервите, на мозъчна неуясненост, на душевна безизходност.
към текста >>
Дни на отлив в живота на
човека
идат и когато цялата природа ликува от радост, когато слънце грее и птички пеят, и цветя цъфтят, и пчелички весело бръмчат, и въздухът е изпълнен с утринна свежест и аромат.
ДНИ НА ОТЛИВ Те не са малко в живота на човека. Тях ги има често и в природата. Може би в природата те да идват по някаква закономерност, ала в живота на хората те вървят по пътя на ирационалното.
Дни на отлив в живота на
човека
идат и когато цялата природа ликува от радост, когато слънце грее и птички пеят, и цветя цъфтят, и пчелички весело бръмчат, и въздухът е изпълнен с утринна свежест и аромат.
Няма закон за идването на тези дни на отлив. Те са дни на скръб, на вътрешен гнет, на потискане на чувствата, на безцелно напрежение на нервите, на мозъчна неуясненост, на душевна безизходност. Дни на тъмнина. Никой не може да ги избегне. Те сами идват.
към текста >>
Срещнеш
човек
или животно или се случи дребно събитие в твоя живот, загубиш разположение на духа, загубиш сили и самообладание, загубиш смисъл.
Те са дни на скръб, на вътрешен гнет, на потискане на чувствата, на безцелно напрежение на нервите, на мозъчна неуясненост, на душевна безизходност. Дни на тъмнина. Никой не може да ги избегне. Те сами идват. Станеш сутрин весел.
Срещнеш
човек
или животно или се случи дребно събитие в твоя живот, загубиш разположение на духа, загубиш сили и самообладание, загубиш смисъл.
Тъпа болка залегне в сърцето ти. Безцелна борба се зароди в теб между смисъл и безсмислие и в кошмар се гонят мисли неоформени и смътни. И все тъмнее и тъмнее. Целият свят е лош, всичко ти е криво, всичко те преследва и ненавижда. Чувствуваш се излишен на земята, неспособен да направиш дори и най-малкото добро.
към текста >>
Целият
свят
е лош, всичко ти е криво, всичко те преследва и ненавижда.
Станеш сутрин весел. Срещнеш човек или животно или се случи дребно събитие в твоя живот, загубиш разположение на духа, загубиш сили и самообладание, загубиш смисъл. Тъпа болка залегне в сърцето ти. Безцелна борба се зароди в теб между смисъл и безсмислие и в кошмар се гонят мисли неоформени и смътни. И все тъмнее и тъмнее.
Целият
свят
е лош, всичко ти е криво, всичко те преследва и ненавижда.
Чувствуваш се излишен на земята, неспособен да направиш дори и най-малкото добро. Сякаш всеки ще те упрекне и когато правиш добро. В такива дни на отлив, прибери се в себе си и чакай без да губиш вяра в самия себе, в силата на твоя дух. Не чопли нищо в себе си и не взимай участие в тия неясни и тъмни борби, що стават вътре в теб. Чакай с пълно спокойствие.
към текста >>
Силата на
човека
седи там, когато сам разрешава всичко и носи своите страдания.
Сякаш всеки ще те упрекне и когато правиш добро. В такива дни на отлив, прибери се в себе си и чакай без да губиш вяра в самия себе, в силата на твоя дух. Не чопли нищо в себе си и не взимай участие в тия неясни и тъмни борби, що стават вътре в теб. Чакай с пълно спокойствие. Не ходи в такива дни никъде и не дири други хора да разрешават твоите собствени въпроси.
Силата на
човека
седи там, когато сам разрешава всичко и носи своите страдания.
В дни на отлив не дири приятелите си. Защото ще ти се видят други, не в истинската светлина на гледане. Прав е мъдрият Соломон като казва: "не отивай в дома на приятеля си в ден скръбен". Не са малко скръбните дни, дните на отлив. Не почвай нищо тогава, защото не грее слънцето на твоя живот.
към текста >>
Отливът в живота на
човека
не е нещо откъснато от целия останал
свят
.
В дни на отлив не дири приятелите си. Защото ще ти се видят други, не в истинската светлина на гледане. Прав е мъдрият Соломон като казва: "не отивай в дома на приятеля си в ден скръбен". Не са малко скръбните дни, дните на отлив. Не почвай нищо тогава, защото не грее слънцето на твоя живот.
Отливът в живота на
човека
не е нещо откъснато от целия останал
свят
.
Загубването разположение на духа не се дължи само на грешки, допуснати от самия човек. Има случаи и те са най-много, когато разположението на духа се влияе от редица събития в живота и природата. Човек е свързан със свои близки, сродници, приятели; човек е свързан с хора далеч от него, ала сродни нему по устройство. Нарушеното равновесие някъде по тази сложна верига от връзки, влече след себе си общо понижение на разположението на духа във всички членове на веригата. Настъпва отлив, демагнитизация.
към текста >>
Загубването разположение на духа не се дължи само на грешки, допуснати от самия
човек
.
Защото ще ти се видят други, не в истинската светлина на гледане. Прав е мъдрият Соломон като казва: "не отивай в дома на приятеля си в ден скръбен". Не са малко скръбните дни, дните на отлив. Не почвай нищо тогава, защото не грее слънцето на твоя живот. Отливът в живота на човека не е нещо откъснато от целия останал свят.
Загубването разположение на духа не се дължи само на грешки, допуснати от самия
човек
.
Има случаи и те са най-много, когато разположението на духа се влияе от редица събития в живота и природата. Човек е свързан със свои близки, сродници, приятели; човек е свързан с хора далеч от него, ала сродни нему по устройство. Нарушеното равновесие някъде по тази сложна верига от връзки, влече след себе си общо понижение на разположението на духа във всички членове на веригата. Настъпва отлив, демагнитизация. И колкото един член седи на по-далечен ред от веригата толкова по-силно чувствува той тази детонация, която стига до него усилена.
към текста >>
Човек
е свързан със свои близки, сродници, приятели;
човек
е свързан с хора далеч от него, ала сродни нему по устройство.
Не са малко скръбните дни, дните на отлив. Не почвай нищо тогава, защото не грее слънцето на твоя живот. Отливът в живота на човека не е нещо откъснато от целия останал свят. Загубването разположение на духа не се дължи само на грешки, допуснати от самия човек. Има случаи и те са най-много, когато разположението на духа се влияе от редица събития в живота и природата.
Човек
е свързан със свои близки, сродници, приятели;
човек
е свързан с хора далеч от него, ала сродни нему по устройство.
Нарушеното равновесие някъде по тази сложна верига от връзки, влече след себе си общо понижение на разположението на духа във всички членове на веригата. Настъпва отлив, демагнитизация. И колкото един член седи на по-далечен ред от веригата толкова по-силно чувствува той тази детонация, която стига до него усилена. Затова трябва в дни на отлив, когато човек навлезе в празно пространство на своята вътрешна система, където се сблъсква в шеметна борба целия ад, спокойно да доизчака новия изгрев на слънцето в него. Не вади заключения за света, живота и хората в дни на отлив.
към текста >>
Затова трябва в дни на отлив, когато
човек
навлезе в празно пространство на своята вътрешна система, където се сблъсква в шеметна борба целия ад, спокойно да доизчака новия изгрев на слънцето в него.
Има случаи и те са най-много, когато разположението на духа се влияе от редица събития в живота и природата. Човек е свързан със свои близки, сродници, приятели; човек е свързан с хора далеч от него, ала сродни нему по устройство. Нарушеното равновесие някъде по тази сложна верига от връзки, влече след себе си общо понижение на разположението на духа във всички членове на веригата. Настъпва отлив, демагнитизация. И колкото един член седи на по-далечен ред от веригата толкова по-силно чувствува той тази детонация, която стига до него усилена.
Затова трябва в дни на отлив, когато
човек
навлезе в празно пространство на своята вътрешна система, където се сблъсква в шеметна борба целия ад, спокойно да доизчака новия изгрев на слънцето в него.
Не вади заключения за света, живота и хората в дни на отлив. Защото ще сбъркаш и създадеш крива представа за всичко. Не само беднотията създава условия за отлив в човешкия живот. Наистина страданията и недоимъкът са лош съветник. Ала силата на духа стои над всичко.
към текста >>
Дните на отлив са една жива необходимост в живота на
човека
.
Защото ще сбъркаш и създадеш крива представа за всичко. Не само беднотията създава условия за отлив в човешкия живот. Наистина страданията и недоимъкът са лош съветник. Ала силата на духа стои над всичко. Недоимъкът и страданията са спънка за този, чието съзнание не е развито и гледа на живота само егоцентрично, без проникновение и разбиране и без жива вяра.
Дните на отлив са една жива необходимост в живота на
човека
.
Защото те са условие да се прибере човек в себе си. Защото те са пътепоказатели на всички отклонения от онзи път, който подържа вечно тока на свежестта и творческия импулс. Дните на отлив са пътеки, чрез които човек се добира до великата мъдрост на живота. В дни на отлив прибери се в скритата и свещена стая на твоята душа, и ти ще видиш самия себе си. УТРИННАТА ПЕСЕН И всеки ден нашият живот се повтаря еднообразно и незвучно - ставаме, храним се, работим, спим и пак ставане, ядене, спане.
към текста >>
Защото те са условие да се прибере
човек
в себе си.
Не само беднотията създава условия за отлив в човешкия живот. Наистина страданията и недоимъкът са лош съветник. Ала силата на духа стои над всичко. Недоимъкът и страданията са спънка за този, чието съзнание не е развито и гледа на живота само егоцентрично, без проникновение и разбиране и без жива вяра. Дните на отлив са една жива необходимост в живота на човека.
Защото те са условие да се прибере
човек
в себе си.
Защото те са пътепоказатели на всички отклонения от онзи път, който подържа вечно тока на свежестта и творческия импулс. Дните на отлив са пътеки, чрез които човек се добира до великата мъдрост на живота. В дни на отлив прибери се в скритата и свещена стая на твоята душа, и ти ще видиш самия себе си. УТРИННАТА ПЕСЕН И всеки ден нашият живот се повтаря еднообразно и незвучно - ставаме, храним се, работим, спим и пак ставане, ядене, спане. Монотонно, понякога сиво.
към текста >>
Дните на отлив са пътеки, чрез които
човек
се добира до великата мъдрост на живота.
Ала силата на духа стои над всичко. Недоимъкът и страданията са спънка за този, чието съзнание не е развито и гледа на живота само егоцентрично, без проникновение и разбиране и без жива вяра. Дните на отлив са една жива необходимост в живота на човека. Защото те са условие да се прибере човек в себе си. Защото те са пътепоказатели на всички отклонения от онзи път, който подържа вечно тока на свежестта и творческия импулс.
Дните на отлив са пътеки, чрез които
човек
се добира до великата мъдрост на живота.
В дни на отлив прибери се в скритата и свещена стая на твоята душа, и ти ще видиш самия себе си. УТРИННАТА ПЕСЕН И всеки ден нашият живот се повтаря еднообразно и незвучно - ставаме, храним се, работим, спим и пак ставане, ядене, спане. Монотонно, понякога сиво. При повечето от случаите, без радости, без възхищения, без вдъхновения. И животът тежи, чувствува се като бреме безгранично и вечно.
към текста >>
Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на
човека
все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от величието и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда.
При повечето от случаите, без радости, без възхищения, без вдъхновения. И животът тежи, чувствува се като бреме безгранично и вечно. Ний живеем все така еднообразно и безразлично. С много малко импулси, с много малко стремежи и с още по-малко постижения. Чакаме всичко да дойде все от вън.
Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на
човека
все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от величието и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда.
Ала човек има в себе си много възможности да поддържа един дълбок тон на вътрешна радост през всеки свой ден на живота. А радостта, вътрешната радост прави човека крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано. Денят е смислен, животът пълен. Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън.
към текста >>
Ала
човек
има в себе си много възможности да поддържа един дълбок тон на вътрешна радост през всеки свой ден на живота.
И животът тежи, чувствува се като бреме безгранично и вечно. Ний живеем все така еднообразно и безразлично. С много малко импулси, с много малко стремежи и с още по-малко постижения. Чакаме всичко да дойде все от вън. Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на човека все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от величието и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда.
Ала
човек
има в себе си много възможности да поддържа един дълбок тон на вътрешна радост през всеки свой ден на живота.
А радостта, вътрешната радост прави човека крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано. Денят е смислен, животът пълен. Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън. Защото е сън само за отмора.
към текста >>
А радостта, вътрешната радост прави
човека
крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано.
Ний живеем все така еднообразно и безразлично. С много малко импулси, с много малко стремежи и с още по-малко постижения. Чакаме всичко да дойде все от вън. Наистина, много радости, много импулси за творчество идат в живота на човека все от вън, от природата, от живота на цветята, на буболечките, от чудния вид на облаците и синьото небе, от величието и мощта на планините и от неизказуемата песен на тихия ветрец или на бурята и дъжда. Ала човек има в себе си много възможности да поддържа един дълбок тон на вътрешна радост през всеки свой ден на живота.
А радостта, вътрешната радост прави
човека
крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано.
Денят е смислен, животът пълен. Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън. Защото е сън само за отмора. Това е хубаво, ала е само необходимост.
към текста >>
Със своя изкуствен живот само
човек
не знае да се разцъфва и да пее сутрин песни на хвалене, песни на радост.
Това е тяхната утринна песен. Те я пеят всяка сутрин и затова са пълни с красота всеки ден. Славеите пеят винаги преди изгрев слънце. Така правят и други песнопойци измежду птиците. И цял ден вършат своята работа с дълбока радост.
Със своя изкуствен живот само
човек
не знае да се разцъфва и да пее сутрин песни на хвалене, песни на радост.
А в утринната песен е смисълът на живота. В първия тон, който ще издадат струните на твоя живот всяка утрин, се крие разковничето на твоята радост, на твоето творчество, на твоите успехи, на твоите слънчеви добродетели, на твоите прави отношения с хората и с всичко в природата Утринната песен! - Тя е смисленият тон на великата симфония на всекидневието. Пейте, пейте песни, ангелски деца! - Пейте вие, чийто живот е създаден за хармония, творчество и нестихваща радост.
към текста >>
25.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Човек
е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята.
ЧОВЕШКАТА ДУША Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение.
Човек
е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята.
Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай".
към текста >>
Цялото естество на
човека
чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му.
ЧОВЕШКАТА ДУША Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята.
Цялото естество на
човека
чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му.
Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.
към текста >>
Дори висшите, безсмъртни начала у
човека
– неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално.
ЧОВЕШКАТА ДУША Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му.
Дори висшите, безсмъртни начала у
човека
– неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално.
И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила.
към текста >>
Би могло да се каже, че сърцето на
човека
в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува.
ЧОВЕШКАТА ДУША Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически.
Би могло да се каже, че сърцето на
човека
в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува.
Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко!
към текста >>
Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух –
свят
, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на
човека
.
Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай".
Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух –
свят
, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на
човека
.
Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби.
към текста >>
Под "небе", следователно, се разбира разумният
свят
, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила.
Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.
Под "небе", следователно, се разбира разумният
свят
, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила.
А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие".
към текста >>
Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за
човека
.
А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие".
Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за
човека
.
Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта. Човек не може да познае Бога вън от Любовта. А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата.
към текста >>
Човек
не може да познае Бога вън от Любовта.
В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие". Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта.
Човек
не може да познае Бога вън от Любовта.
А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата. Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа.
към текста >>
А онова начало у
човека
, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата.
Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта. Човек не може да познае Бога вън от Любовта.
А онова начало у
човека
, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата.
Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа. Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума.
към текста >>
И когато се говори, че Бог живее в
човека
, подразбира се неговата душа.
Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта. Човек не може да познае Бога вън от Любовта. А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата. Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога.
И когато се говори, че Бог живее в
човека
, подразбира се неговата душа.
Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа. Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшия живот на Любовта у човека, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа.
към текста >>
И за да се пробуди висшия живот на Любовта у
човека
, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа.
И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа. Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата.
И за да се пробуди висшия живот на Любовта у
човека
, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа.
В нея, именно, се таи центърът на тази първична божествена същина. Велико нещо е човешката душа, за да живее Бог в нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: "И направи Бог човека по образ и подобие свое". Душата на човека прониква неговото тяло. Тя прониква сърцето му, ума му, но е същевременно вън от тях.
към текста >>
И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: "И направи Бог
човека
по образ и подобие свое".
Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшия живот на Любовта у човека, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа. В нея, именно, се таи центърът на тази първична божествена същина. Велико нещо е човешката душа, за да живее Бог в нея.
И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: "И направи Бог
човека
по образ и подобие свое".
Душата на човека прониква неговото тяло. Тя прониква сърцето му, ума му, но е същевременно вън от тях. Тя прониква целия космос, но е същевременно извън космоса. Душата е повече от всичко, което можем да си представим. Тя не може да се опише с думи.
към текста >>
Душата на
човека
прониква неговото тяло.
Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшия живот на Любовта у човека, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа. В нея, именно, се таи центърът на тази първична божествена същина. Велико нещо е човешката душа, за да живее Бог в нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: "И направи Бог човека по образ и подобие свое".
Душата на
човека
прониква неговото тяло.
Тя прониква сърцето му, ума му, но е същевременно вън от тях. Тя прониква целия космос, но е същевременно извън космоса. Душата е повече от всичко, което можем да си представим. Тя не може да се опише с думи. За тази душа говори Новото учение.
към текста >>
26.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО САМАРЯНКАТА Ако рече
човек
да се спре върху всички ония проблеми, които буди разговорът на Исуса със Самарянката при Якововия кладенец край Сихар, трябва да напише цяла книга.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО САМАРЯНКАТА Ако рече
човек
да се спре върху всички ония проблеми, които буди разговорът на Исуса със Самарянката при Якововия кладенец край Сихар, трябва да напише цяла книга.
Аз няма да привеждам изцяло този разговор – всеки може сам да го прочете в евангелието на Йоана, четвърта глава. Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец.
към текста >>
С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на
човека
с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи.
Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор.
С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на
човека
с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи.
А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и психологията. В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия. Самарянката му казва: Как ти, който си Юдеин, искаш вода от мене, която съм Самарянка.
към текста >>
Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на
човека
и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у
човека
и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
Исус в отговор ù рече: Ако би знаела Божия дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би поискала от него, и той би ти дал жива вода. Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му и добитъкът му? Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам".
Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на
човека
и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у
човека
и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса.
към текста >>
Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в
човека
.
Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му и добитъкът му? Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам". Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в
човека
.
Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса. Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните деди и прадеди са се кланяли.
към текста >>
да видите
човек
, който ми каза все що съм сторила.
Ала Исус ù казва да отиде и повика мъжа си. Това става повод да открие тя, че той е пророк, че познава най-тайните гънки на човешкото сърце, най-скритите пътеки на човешкия живот и съдба. Засегната в едно от най-чувствителните места на своя интимен живот, нейното съзнание се пробужда за миг, интуицията ù заговорва и откровенията на пророческите книги, звучащи дотогава като мъртви думи за нея, мигом оживяват и въстават като свидетели на истината в нейния ум: "Зная, че ще дойде Месия, и че когато той дойде, ще ни яви всичко”. Проникването на Исуса в съкровената страна на нейния живот, това че той ù "явява всичко", както е казано и за Месия, пробуждат у нея смътната интуиция за скрития смисъл на Исусовите думи и за неговата необикновена личност. В този смисъл тя свидетелствува и пред Самаряните за него: "Дойдете, казва им тя.
да видите
човек
, който ми каза все що съм сторила.
Да не би да е той Христос? " В образа на Самарянката ние имаме не само един тип на жена, а и един тип на човешко съзнание, на човешка психика. Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света. Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек. Хората от типа на Самарянката живеят в затворения свят на личното съзнание.
към текста >>
Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения
човек
.
В този смисъл тя свидетелствува и пред Самаряните за него: "Дойдете, казва им тя. да видите човек, който ми каза все що съм сторила. Да не би да е той Христос? " В образа на Самарянката ние имаме не само един тип на жена, а и един тип на човешко съзнание, на човешка психика. Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света.
Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения
човек
.
Хората от типа на Самарянката живеят в затворения свят на личното съзнание. Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват. Те не могат да се издигнат до ония високи полета на духовна дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите. Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина). Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба.
към текста >>
Хората от типа на Самарянката живеят в затворения
свят
на личното съзнание.
да видите човек, който ми каза все що съм сторила. Да не би да е той Христос? " В образа на Самарянката ние имаме не само един тип на жена, а и един тип на човешко съзнание, на човешка психика. Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света. Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек.
Хората от типа на Самарянката живеят в затворения
свят
на личното съзнание.
Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват. Те не могат да се издигнат до ония високи полета на духовна дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите. Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина). Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба. Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание.
към текста >>
Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира
човекът
като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина).
Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света. Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек. Хората от типа на Самарянката живеят в затворения свят на личното съзнание. Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват. Те не могат да се издигнат до ония високи полета на духовна дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите.
Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира
човекът
като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина).
Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба. Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание. Тя не биде особено засегната и от опита на Исуса да я освободи от ония религиозни и племенни предразсъдъци, пораждащи толкова вражди между хората, говорейки ù за истинските служители на Духа. Ала тя стана особено отзивчива към думите на Исуса и неговата необикновена личност, когато той засегна най-интимните страни на живота ù – нещо, което веднага го озари в пробуденото ù съзнание с ореола на Пророк и Месия. Живеещи в низшите слоеве на човешкото съзнание, типовете от рода на Самарянката нямат в себе си нищо устойчиво, на което да се опрат.
към текста >>
27.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В един
човек
можеш да обичаш ума, сърцето, волята.
ЦЕННОСТИ Д-р Ел. Р. Коен Само ценното се обича.
В един
човек
можеш да обичаш ума, сърцето, волята.
Учителят Ние днешните хора не можем да се похвалим, че имаме много ценности в живота. Не става дума за ценности чисто материални – скъпоценности, злато, имоти. Такива има и не по-малко от всички времена в историята. Думата е за един друг род ценности, които нито "ръжда ги хваща, нито молец ги изяжда”. Думата е за ценности, които внасят смисъл в живота.
към текста >>
Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния
човек
.
Такива има и не по-малко от всички времена в историята. Думата е за един друг род ценности, които нито "ръжда ги хваща, нито молец ги изяжда”. Думата е за ценности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални ценности. Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота.
Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния
човек
.
Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим! От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости. Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни.
към текста >>
Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя
свят
, следователно и смисълът и радостта.
Думата е за ценности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални ценности. Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки?
Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя
свят
, следователно и смисълът и радостта.
И ще трябва да се примирим! От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости. Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече.
към текста >>
От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в
човека
нови и по-нови импулси и нови радости.
Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим!
От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в
човека
нови и по-нови импулси и нови радости.
Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече. Тъкмо в този стремеж да дойдем до истинските човешки нужди, се крие тайната за ценностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди.
към текста >>
Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за
човека
, за всяко живо създание.
Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече. Тъкмо в този стремеж да дойдем до истинските човешки нужди, се крие тайната за ценностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди. Всичко, което би се посочило в това направление, е нещо натрупано, не същината на нещата.
Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за
човека
, за всяко живо създание.
Те са най-необходимото при всички времена и условия. Те внасят траен смисъл и радост. Достатъчно е да влезе човек в някой рудник, под земята, за да оцени, какво нещо е дишането и въздуха. Представете си слънчев зимен ден, вие влизате с една карбидна лампа в един рудник, там е тъмно, влажно, макар и не студено, задушно, потискащо. Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял свят.
към текста >>
Достатъчно е да влезе
човек
в някой рудник, под земята, за да оцени, какво нещо е дишането и въздуха.
И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди. Всичко, което би се посочило в това направление, е нещо натрупано, не същината на нещата. Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за човека, за всяко живо създание. Те са най-необходимото при всички времена и условия. Те внасят траен смисъл и радост.
Достатъчно е да влезе
човек
в някой рудник, под земята, за да оцени, какво нещо е дишането и въздуха.
Представете си слънчев зимен ден, вие влизате с една карбидна лампа в един рудник, там е тъмно, влажно, макар и не студено, задушно, потискащо. Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял свят. Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг. въздухът е свеж. Вие неволно почвате да дишате с пълни гърди и една мощна радост ви обзема, тя ви завладява и вие разбирате смисъла на чистия въздух и цената, и красотата на дишането.
към текста >>
Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял
свят
.
Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за човека, за всяко живо създание. Те са най-необходимото при всички времена и условия. Те внасят траен смисъл и радост. Достатъчно е да влезе човек в някой рудник, под земята, за да оцени, какво нещо е дишането и въздуха. Представете си слънчев зимен ден, вие влизате с една карбидна лампа в един рудник, там е тъмно, влажно, макар и не студено, задушно, потискащо.
Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял
свят
.
Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг. въздухът е свеж. Вие неволно почвате да дишате с пълни гърди и една мощна радост ви обзема, тя ви завладява и вие разбирате смисъла на чистия въздух и цената, и красотата на дишането. Така оценявате истински тази първична нужда – дишането. Оценявате дишането правилно, непосредствено, живо.
към текста >>
И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на
човека
с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени.
И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава.
И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на
човека
с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени.
Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика!
към текста >>
За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този
човек
няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро.
За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този
човек
няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика! Вие ще разберете какво е задоволство на душата. Вие ще почувствувате една душевна пълнота и сили и инициатива и възможност да направите много нещо. Не пренебрегвайте тези родили се във вас инициативи под звуците на тази изпълнена с първична красота и жизненост музика!
към текста >>
28.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Поне последните открития в разните науки установиха това и, стига
човек
да е заинтересуван, той може, ако желае, по чисто научен път да дойде до духовния мироглед.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Не можем да разрешим въпросите на живота, ако ги разглеждаме само от физично гледище, понеже зад физичната страна има една духовна страна.
Поне последните открития в разните науки установиха това и, стига
човек
да е заинтересуван, той може, ако желае, по чисто научен път да дойде до духовния мироглед.
За да видим, как едно по-дълбоко разглеждане на въпроса се явява плодотворно, нека вземем за пример, въпроса за отношението между здравето и вътрешния живот. Ако мислим, че човешкото естество се изчерпва само с физичното му тяло, ние не можем да дойдем до практични и резултатни схващания. Можем да изследваме най-грижливо анатомията и физиологията на разните човешки системи: храносмилателна, дихателна, кръвоносна, отделителна, мускулна, нервна и пр., обаче туй не е достатъчно, за да имаме ясна представа по въпросите за здравето, болестите и пр. В настоящата статия ще кажем няколко думи за здравето и вътрешния живот. За да стане той по-ясен, по конкретен, ще го разгледаме в свръзка с учението за трептенията или вибрациите.
към текста >>
Знае се, научно е установено, че
човек
.
последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта!
Знае се, научно е установено, че
човек
.
когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли.
към текста >>
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок
свят
, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли.
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок
свят
, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат.
към текста >>
Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един
човек
със своето обикновено съзнание.
Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя.
Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един
човек
със своето обикновено съзнание.
Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести.
към текста >>
Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр.,
човек
тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта.
Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос.
Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр.,
човек
тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта.
Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван!
към текста >>
на
човек
, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити!
Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях. Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е.
на
човек
, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити!
Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура.
към текста >>
Онзи
човек
, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния.
Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност.
Онзи
човек
, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния.
Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести.
към текста >>
Когато
човек
има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер.
Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват.
Когато
човек
има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер.
Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
към текста >>
От Божествения
свят
постоянно слиза към физическия
свят
вълна на живот.
Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести.
От Божествения
свят
постоянно слиза към физическия
свят
вълна на живот.
Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване.
към текста >>
Ако
човек
има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения
свят
и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот.
Ако
човек
има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения
свят
и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му.
към текста >>
Ако божествения
свят
си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай
човек
като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Ако божествения
свят
си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай
човек
като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия.
към текста >>
Ако
човек
има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения
свят
и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Ако
човек
има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения
свят
и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният.
към текста >>
Ако само с външни фактори се лекува
човек
, то причината на болестта си остава дълбоко скрита и кога да е поради вътрешни, психични причини пак ще бъде предразположен към някоя болест.
Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният.
Ако само с външни фактори се лекува
човек
, то причината на болестта си остава дълбоко скрита и кога да е поради вътрешни, психични причини пак ще бъде предразположен към някоя болест.
Когато човек има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля. Затова Учителят казва, че равновесието между ума, чувствата и волята е условие за здравето. Не само за горния въпрос, но и за всички други въпроси на живота едно подобно разглеждане води към плодотворни идеи и отваря широки хоризонти и красиви перспективи.
към текста >>
Когато
човек
има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля.
стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният. Ако само с външни фактори се лекува човек, то причината на болестта си остава дълбоко скрита и кога да е поради вътрешни, психични причини пак ще бъде предразположен към някоя болест.
Когато
човек
има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля.
Затова Учителят казва, че равновесието между ума, чувствата и волята е условие за здравето. Не само за горния въпрос, но и за всички други въпроси на живота едно подобно разглеждане води към плодотворни идеи и отваря широки хоризонти и красиви перспективи.
към текста >>
29.
ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Човек
трябва да влезе в хармония с природните закони, за да почне Духът да работи в него.
Всички трябва да пият от любовта, за да оздравят. – Кой е истинският метод в случая? – Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Като възприемеш любовта, тогаз ще проявиш своята любов. Нали най-първо вдишваме въздух и после издишваме?
Човек
трябва да влезе в хармония с природните закони, за да почне Духът да работи в него.
При любовта си към Бога ще се научите, как да възприемате. Тогаз ще получаваш! Като отидеш при Бога, Той ще те научи, как да обичаш, и у тебе ще се прояви любов към хората. И тогаз ти ще даваш на хората. Ще даваш на другите, както Бог е дал на тебе!
към текста >>
Ти не можеш да не обичаш един
човек
, чието Божествено е разкрито пред тебе!
И тогаз ти ще даваш на хората. Ще даваш на другите, както Бог е дал на тебе! – Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин? – Понеже всички хора не са еднакво разкрити пред нас. Една разкрита картина можеш да я обичаш, но една неразкрита картина не можеш.
Ти не можеш да не обичаш един
човек
, чието Божествено е разкрито пред тебе!
Аз говоря за Душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда! Ще бъде голяма изненада за вас, когато видите, че всяка душа има много по-голяма цена. отколкото сте предполагали. Защо да не можете да гледате красотата на Господа,който се крие в хората?
към текста >>
Някой вижда в този
човек
нещо, което друг не вижда!
– Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин? – Понеже всички хора не са еднакво разкрити пред нас. Една разкрита картина можеш да я обичаш, но една неразкрита картина не можеш. Ти не можеш да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе! Аз говоря за Душата.
Някой вижда в този
човек
нещо, което друг не вижда!
Ще бъде голяма изненада за вас, когато видите, че всяка душа има много по-голяма цена. отколкото сте предполагали. Защо да не можете да гледате красотата на Господа,който се крие в хората? Божественото във вас, това сте вие! Вярвайте в онова божествено, което е вложено във вас!
към текста >>
Затова всеки
човек
има по-големи богатства, отколкото тия на цялата вселена!
отколкото сте предполагали. Защо да не можете да гледате красотата на Господа,който се крие в хората? Божественото във вас, това сте вие! Вярвайте в онова божествено, което е вложено във вас! Бог живее в нашите души.
Затова всеки
човек
има по-големи богатства, отколкото тия на цялата вселена!
Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите им, които живеят във вас. Ако ти повдигнеш в себе си хорските акции, то и хората вън ще се повдигнат. – Кое е най-важното условие за Любовта! – Чистотата!
към текста >>
Реалният
свят
е
свят
на чистотата!
Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите им, които живеят във вас. Ако ти повдигнеш в себе си хорските акции, то и хората вън ще се повдигнат. – Кое е най-важното условие за Любовта! – Чистотата!
Реалният
свят
е
свят
на чистотата!
Хубавият живот седи в чистотата, Нечистотата всякога носи страдания, Също тъй и дисхармонията носи страдания. А хармонията и чистотата носят велики блага. – Какво е действието на любовта? – Когато говоря за любовта, разбирам онова, което расте и дава ценност на нещата! Най-хубавият хляб се прави от любовта!
към текста >>
Всеки
човек
, когото обичаш, е радостен.
– Какво е действието на любовта? – Когато говоря за любовта, разбирам онова, което расте и дава ценност на нещата! Най-хубавият хляб се прави от любовта! Най-хубавият въздух се прави от любовта! Най-хубавата мисъл се прави от любовта!
Всеки
човек
, когото обичаш, е радостен.
Ако любовта не може да вдигне мъртвия от гроба, това не е любов. Като говоря за любовта, подразбирам, че тя е единствената сила, която може да ни въздигне – нас и нашите братя и сестри. Щастието е в любовта! Там е вашето благо! Всичко онова, за което копнете, само по този път можете да го постигнете.
към текста >>
Само като обичаш дълго време един
човек
, можеш да очакваш, че той ще се разцъфти и ще даде плод!
Знанието се добива с любов. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Тя носи всички възможности. Тя поправя всички погрешки. Ако носим великата Любов, с която можем да говорим на всички братя и сестри, ще бъдем добре дошли навсякъде.
Само като обичаш дълго време един
човек
, можеш да очакваш, че той ще се разцъфти и ще даде плод!
Някого с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв резултат, един плод. Първият дар на Любовта е музиката. Любовта е наука за музиката. Да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любовта, какво нещо е да не съдим! – Какво носи новата епоха, която иде?
към текста >>
30.
PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Човекът
, който събуди сърцето Кой си ти?
ПОЕМИ 1.
Човекът
, който събуди сърцето Кой си ти?
Понякога си мисля, че си ми приятел, в погледа на когото грее скъпа обич, а други път – че ми си враг, защото очите ти мълчат и не зная помислите ти. Аз помня деня, когато гласът на твоята флейта пробуди сърцето ми. От тогава времето потече като приказка; очаквам нещо и тръпнеща се вслушвам. Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи? До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни.
към текста >>
По-рано, щом слънцето се скриеше зад планината, аз не смеех да покажа лицето си в тъмнината, а сега мога да бродя самотна в нощта и не се боя от сенките Приятел на моето сърце, защото всичко бих ти дала; враг, защото бих се скитала бездомна в широкия
свят
по твоите неспирни стъпки.
Кой си ти, дето събуди с гласа на твоята флейта сърцето ми? Защо намазвам косите си с благоуханна вода в денят, когато безмълвен минаваш край нас? Защо приемам просяците в моя двор, когато по-рано не чувах ни техните песни, ни тяхната жалба? Приятел на моето сърце те наричам, защото с радост бих настлала пътя ти с дарове от моминското ми руво, а враг, защото ти отне покоя от детските ми дни. Кой си ти?
По-рано, щом слънцето се скриеше зад планината, аз не смеех да покажа лицето си в тъмнината, а сега мога да бродя самотна в нощта и не се боя от сенките Приятел на моето сърце, защото всичко бих ти дала; враг, защото бих се скитала бездомна в широкия
свят
по твоите неспирни стъпки.
Аз бях малка и сънлива. Ти веднъж изсвири на ранина своята песен за слънцето и моето сърце се пробуди. Сега минаваш край нас мълчалив и със замислени очи. Ти не знаеш, че тогава е моят празник. Гълъбите имат най-много зърна, цветята са полети, просяците тихо почиват в широкия ми двор, а мойте грижливо вчесани коси лъщят.
към текста >>
31.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Човек
, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява.
Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3. Да не се боим от смъртта и да вярваме в безсмъртието, т.е. в Бога. Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужните материали, особено кислород. Много кръвоносни съдове могат да се съкращават под влиянието на чисто психически преживявания.
Човек
, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява.
Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизлияния. От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондриомите в клетките са тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток. Благодарение на това те са особени възприематели на електрически вълни, под чието влияние започват да вибрират, както антената на радиоприемна станция. От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма и забавянето или спирането му означава болест и смърт.
към текста >>
И на тия, които се колебаят в своята вяра, им казвам: Има един духовен
свят
!
Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види. че тук не се иска да се дискредитира медицината, но и се отварят нови хоризонти.
И на тия, които се колебаят в своята вяра, им казвам: Има един духовен
свят
!
Има едно Провидение! – И доказателствата те ще видят в тая книга. – От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства. И авторът описва в книгата преди всичко опитите на Парланж в Париж, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото тяло.
към текста >>
32.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. КОДРАНЪТ НА ВДОВИЦАТА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ДОБРИТЕ ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА В съзнанието на
човека
има едно чувство, което определя ценността на нещата.
ДОБРИТЕ ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА В съзнанието на
човека
има едно чувство, което определя ценността на нещата.
Туй чувство не е еднакво развито у всички, затова едни хора знаят да ценят, а други – не. А всичко зависи от онази правилна оценка, която ние ще направим за един предмет или за едно живо същество. Защото тази оценка не е безразлична за нашия живот, за нашето поведение в живота. Онова, което ценим, винаги ни привлича. Ние се стремим към него, искаме да го придобием.
към текста >>
Една от най-трудните работи в света е преценяването на
човека
.
Онова, което ценим, винаги ни привлича. Ние се стремим към него, искаме да го придобием. Към нещата, които малко или никак не ценим, ние сме равнодушни. Ето защо, от съществено значение е да знаем правилно да ценим – да оценяваме, без да надценяваме или подценяваме. Както надценяването, така и подценяването представят едно отклонение от истинската стойност на нещата и затова те винаги носят разочарование.
Една от най-трудните работи в света е преценяването на
човека
.
Така, ние често твърдим за един човек, че е обикновен, за друг – че е талантлив, за трети – че е гениален. Мерките ни в случая са най-различни. Ще дадем тук един критерий за оценка на хората, принадлежащи към тия категории – един критерий, който, строго погледнато, излиза из границите на човешкия свят, ала затова е и по-универсален. Така, гениалните хора, според този критерий, са на три степени. Първостепенни гениални човеци са ония, които са ходили на Слънцето и са се завърнали оттам, носейки непосредствено знание и опит.
към текста >>
Така, ние често твърдим за един
човек
, че е обикновен, за друг – че е талантлив, за трети – че е гениален.
Ние се стремим към него, искаме да го придобием. Към нещата, които малко или никак не ценим, ние сме равнодушни. Ето защо, от съществено значение е да знаем правилно да ценим – да оценяваме, без да надценяваме или подценяваме. Както надценяването, така и подценяването представят едно отклонение от истинската стойност на нещата и затова те винаги носят разочарование. Една от най-трудните работи в света е преценяването на човека.
Така, ние често твърдим за един
човек
, че е обикновен, за друг – че е талантлив, за трети – че е гениален.
Мерките ни в случая са най-различни. Ще дадем тук един критерий за оценка на хората, принадлежащи към тия категории – един критерий, който, строго погледнато, излиза из границите на човешкия свят, ала затова е и по-универсален. Така, гениалните хора, според този критерий, са на три степени. Първостепенни гениални човеци са ония, които са ходили на Слънцето и са се завърнали оттам, носейки непосредствено знание и опит. Към второстепенните гениални хора спадат ония, които само отдалеч изследват слънцето, с помощта на своите телескопи.
към текста >>
Ще дадем тук един критерий за оценка на хората, принадлежащи към тия категории – един критерий, който, строго погледнато, излиза из границите на човешкия
свят
, ала затова е и по-универсален.
Ето защо, от съществено значение е да знаем правилно да ценим – да оценяваме, без да надценяваме или подценяваме. Както надценяването, така и подценяването представят едно отклонение от истинската стойност на нещата и затова те винаги носят разочарование. Една от най-трудните работи в света е преценяването на човека. Така, ние често твърдим за един човек, че е обикновен, за друг – че е талантлив, за трети – че е гениален. Мерките ни в случая са най-различни.
Ще дадем тук един критерий за оценка на хората, принадлежащи към тия категории – един критерий, който, строго погледнато, излиза из границите на човешкия
свят
, ала затова е и по-универсален.
Така, гениалните хора, според този критерий, са на три степени. Първостепенни гениални човеци са ония, които са ходили на Слънцето и са се завърнали оттам, носейки непосредствено знание и опит. Към второстепенните гениални хора спадат ония, които само отдалеч изследват слънцето, с помощта на своите телескопи. Третостепенни са ония, които се осланят на авторитета на първите две категории гениални хора. За талантите важи следната мярка.
към текста >>
Има Учители, които са били в Божествения
свят
– те са първостепенните Учители.
А третостепенни са ония, които са само кандидати за слушатели, които тепърва ще постъпят да слушат и да се учат. Очевидно, разните тия категории хора имат различни знания за Природата, различни възгледи за действителността. Така например, ония гениални човеци, които са ходили на Слънцето, изследвали са го и са го изучавали непосредствено, имат по-други възгледи от ония, които само отдалеч са го наблюдавали. Това което се каза за гениалните и талантливите важи и за Учителите. И те са на три степени.
Има Учители, които са били в Божествения
свят
– те са първостепенните Учители.
Други, които само са го съзерцавали отдалеч, а трети – които се осланят на авторитета и знанието на първите две категории Учители. От гледище на този, именно, критерий е интересно да се знае, към коя категория Учители е спадал Христос. Ние имаме всичкото основание да твърдим, че Христос е първостепенен Учител . Той сам казва за себе Си: "Както ме е Отец научил, така и аз уча". Кога се е учил той от "Отца” и къде?
към текста >>
Така, обръщайки се към учениците си, Христос казва: "Както аз не съм от този
свят
, така и вие не сте от този
свят
".
Кога се е учил той от "Отца” и къде? Окултистите са на различни мнения по този въпрос. Едни твърдят, че Христос се бил учил в Индия, други, че се бил учил в Египет или Юдея, в едни или други окултни школи. Това са техни предположения. Но ако се осланяме на думите на Христа, така както са запазени в евангелието, трябва да извадим по-друго заключение.
Така, обръщайки се към учениците си, Христос казва: "Както аз не съм от този
свят
, така и вие не сте от този
свят
".
Кой е този свят, от който той иде, чийто велик ред познава и чиито истини възвестява на хората? Разбира се, по-съществено е засега да се знаят тъкмо тия основни истини за живота, които Христос е изнесъл, отколкото да се разрешава чрез предположения и догадки, къде и кога се е .учил той. Основното, което Христос е проповядвал, е Любовта. Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали. Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота.
към текста >>
Кой е този
свят
, от който той иде, чийто велик ред познава и чиито истини възвестява на хората?
Окултистите са на различни мнения по този въпрос. Едни твърдят, че Христос се бил учил в Индия, други, че се бил учил в Египет или Юдея, в едни или други окултни школи. Това са техни предположения. Но ако се осланяме на думите на Христа, така както са запазени в евангелието, трябва да извадим по-друго заключение. Така, обръщайки се към учениците си, Христос казва: "Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят".
Кой е този
свят
, от който той иде, чийто велик ред познава и чиито истини възвестява на хората?
Разбира се, по-съществено е засега да се знаят тъкмо тия основни истини за живота, които Христос е изнесъл, отколкото да се разрешава чрез предположения и догадки, къде и кога се е .учил той. Основното, което Христос е проповядвал, е Любовта. Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали. Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт.
към текста >>
И ако попитате, защо
човек
трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби
човек
, ще намери смъртта.
Разбира се, по-съществено е засега да се знаят тъкмо тия основни истини за живота, които Христос е изнесъл, отколкото да се разрешава чрез предположения и догадки, къде и кога се е .учил той. Основното, което Христос е проповядвал, е Любовта. Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали. Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт.
И ако попитате, защо
човек
трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби
човек
, ще намери смъртта.
Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост.
към текста >>
Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби
човек
, който не е честен и справедлив.
Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали. Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш".
Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби
човек
, който не е честен и справедлив.
Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви.
към текста >>
Не може да люби
човек
, който не е чист.
Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив.
Не може да люби
човек
, който не е чист.
Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие.
към текста >>
Не може да люби
човек
, който не е безкористен.
Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист.
Не може да люби
човек
, който не е безкористен.
Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината.
към текста >>
Защото, когато
човек
люби, Мъдростта ще му свети и ще го озарява.
в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав.
Защото, когато
човек
люби, Мъдростта ще му свети и ще го озарява.
След Мъдростта ще дойде и Истината, която ще го научи на великите пътища на свободата. Любовта, която носи справедливост и честност, чистота и безкористие, винаги се озарява от Мъдростта и осветява от Истината. За тази Любов говори Новото Учение.
към текста >>
33.
ДВА ОБРАЗА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Даже намират аналогия между строежа на
човека
и на цялата вселена и от това гледище наричат
човека
микрокосмос.
КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ Боян Боев Всичко, което става в природата, е същевременно символ на вечни истини. Защото законът за аналогиите или съответствията навсякъде царува в природата. в това отношение всичко е във всичко. Даже един френски автор намира съответствие между органите в растението и в човешкото тяло.
Даже намират аналогия между строежа на
човека
и на цялата вселена и от това гледище наричат
човека
микрокосмос.
Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата?
към текста >>
Периодите, през които минава отделният
човек
, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода.
КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ Боян Боев Всичко, което става в природата, е същевременно символ на вечни истини. Защото законът за аналогиите или съответствията навсякъде царува в природата. в това отношение всичко е във всичко. Даже един френски автор намира съответствие между органите в растението и в човешкото тяло. Даже намират аналогия между строежа на човека и на цялата вселена и от това гледище наричат човека микрокосмос.
Периодите, през които минава отделният
човек
, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода.
Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят.
към текста >>
Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния
човек
, тъй и за целокупното човечество.
Даже един френски автор намира съответствие между органите в растението и в човешкото тяло. Даже намират аналогия между строежа на човека и на цялата вселена и от това гледище наричат човека микрокосмос. Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя.
Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния
човек
, тъй и за целокупното човечество.
Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен.
към текста >>
Египет представлява физическия
свят
.
Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата?
Египет представлява физическия
свят
.
Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет.
към текста >>
Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че
човек
не може да проявява своята висша, божествена природа.
Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя.
Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че
човек
не може да проявява своята висша, божествена природа.
Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли.
към текста >>
Тогава животът представлява мъчение;
човек
е играчка на външните условия и на насилието.
Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет.
Тогава животът представлява мъчение;
човек
е играчка на външните условия и на насилието.
Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет?
към текста >>
Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и
свят
народ".
И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и
свят
народ".
Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет?
към текста >>
Това е един процес, който става и вътре в
човека
.
Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет? Мойсей е представител на великите гении на човечеството, великите Души, които ръководят културите. Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона?
Това е един процес, който става и вътре в
човека
.
Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води. Те досега са управлявали. Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат.
към текста >>
На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" –
човек
, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж".
Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум.
На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" –
човек
, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж".
Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата.
към текста >>
Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още
човека
от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество.
Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея.
Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още
човека
от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество.
Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания.
към текста >>
Човекът
, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи.
Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата.
Човекът
, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи.
Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания. Умственият принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна. Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад?
към текста >>
Умственият принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в
човека
и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна.
Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания.
Умственият принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в
човека
и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна.
Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай?
към текста >>
Макар и
човекът
, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него.
Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай?
Макар и
човекът
, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него.
Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности.
към текста >>
Вътре в
човека
има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя!
Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото. Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството.
Вътре в
човека
има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя!
Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип?
към текста >>
Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в
човека
!
Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото. Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството. Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя!
Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в
човека
!
Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип? Но съблазните, изкушенията, които имат евреите в пустинята, извайва-нето на златното теле, роптанията и пр., не са ли и в човешкото съзнание в определена фаза на неговото развитие?
към текста >>
Когато
човек
няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет?
Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото. Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството. Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя! Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека!
Когато
човек
няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет?
Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип? Но съблазните, изкушенията, които имат евреите в пустинята, извайва-нето на златното теле, роптанията и пр., не са ли и в човешкото съзнание в определена фаза на неговото развитие? Защо, когато евреите наближават Ханаанската земя, имат да се справят още с много племена, които са враждебно настроени към тях и не ги пущат в нея?
към текста >>
Не става ли и в
човека
преминаване на Червеното море, т.е.
Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството. Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя! Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа?
Не става ли и в
човека
преминаване на Червеното море, т.е.
постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип? Но съблазните, изкушенията, които имат евреите в пустинята, извайва-нето на златното теле, роптанията и пр., не са ли и в човешкото съзнание в определена фаза на неговото развитие? Защо, когато евреите наближават Ханаанската земя, имат да се справят още с много племена, които са враждебно настроени към тях и не ги пущат в нея? Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя.
към текста >>
Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на
човека
се проявява.
Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло.
Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на
човека
се проявява.
Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта!
към текста >>
Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на
човека
!
За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески".
Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на
човека
!
Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси.
към текста >>
34.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у
човека
, показва слабо развитие.
И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена.
Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у
човека
, показва слабо развитие.
Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви!
към текста >>
У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на
човека
намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви!
У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на
човека
намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище.
към текста >>
Като че ли страданията, които преживява един
човек
, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба.
Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Като че ли страданията, които преживява един
човек
, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба.
На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва".
към текста >>
Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия
свят
– великият полюс на Божествения
свят
и тялото на
човека
, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън!
Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия
свят
– великият полюс на Божествения
свят
и тялото на
човека
, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>
низките животински влечения и страсти, които държат в робство
човека
.
Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
низките животински влечения и страсти, които държат в робство
човека
.
Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила.
към текста >>
няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един
човек
.
Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един
човек
.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили.
към текста >>
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на
човека
.
Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на
човека
.
Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа.
към текста >>
35.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст – тая велика книга за
човека
– той е видял истината по-зряло и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество.
Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия, и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений. Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М. Хайман, озаглавена "Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество". Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил никога противник на астрологията.
По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст – тая велика книга за
човека
– той е видял истината по-зряло и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество.
Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман. Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито: "На 28 август, 1749 г. по обяд, при дванадесеттях удара на часовника, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн. Констелацията бе щастлива: слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне. Юпитер и Венера се поглеждаха любезно.
към текста >>
" И когато тоя
свят
Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах!
Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса Които все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде!
" И когато тоя
свят
Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах!
" Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух!
към текста >>
" Това, че
човек
е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На
човека
във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка.
Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде! " И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах!
" Това, че
човек
е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На
човека
във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка.
Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива.
към текста >>
" (Фауст II, 1 част) Докогато
човек
не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на
човека
Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях.
Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината!
" (Фауст II, 1 част) Докогато
човек
не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на
човека
Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях.
И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза – Съперник на вълните – вятъра Издига на високо пенливите вълни. Душа човешка – приличаш на водата, Съдба човешка, Как много си близка на вятъра ти! " При тоя бърз набег на мисли, които Хайман ни дава става ясно, че в творчеството на Гьоте има примеси от ония проблеми, които е поставяла за разрешение някогашната и днешната астрология. Гьоте ги е доловил не толкова, може би, с вникване в тая наука, колкото с необятната мощ на своето сърце и интуиция.
към текста >>
36.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или
човека
.
Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните.
Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или
човека
.
Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо.
към текста >>
Ето защо цветята събуждат у
човека
радост и свещен копнеж към чистота и хармония!
И това как хубаво би могло да се използува във възпитанието! Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност? Според окултната наука растенията нямат проявено астрално тяло, а само физическо и етерно, а животните имат и развито астрално тяло; последното носител на низшите страсти и влечения у тях. Растението, нямайки астрално тяло, е чисто, т.е. не притежава тия страсти и влечения, които срещаме у животното.
Ето защо цветята събуждат у
човека
радост и свещен копнеж към чистота и хармония!
Привежда се пример, как едно цвете се привързало към една жена, която редовно го поливала. Това цвете било поставено в нейната стая в саксия. За известно време тя била принудена да отиде на друго място и поръчала на друго лице да се грижи за цветето. Макар и да било добре гледано, неговите листа увиснали надолу, като че ли цветето тъгувало. Ето един друг интересен пример: Едно лице наема къща в Шумен.
към текста >>
Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече:
човек
влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея.
И тая година асмата родила изобилен плод. Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден. Някои са правили следните опити: Навлизали са в гора в ранна пролет, тъкмо когато тя се разлиства. Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца. И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното.
Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече:
човек
влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея.
Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание.
към текста >>
Човек
може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията.
И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното. Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа".
Човек
може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията.
Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска.
към текста >>
Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен
свят
, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него.
Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението.
Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен
свят
, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него.
Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници.
към текста >>
Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни
свята
.
И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях!
Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни
свята
.
Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира!
към текста >>
Вие, изявители на един красив
свят
, каква висша поезия внасяте в живота!
Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята.
Вие, изявители на един красив
свят
, каква висша поезия внасяте в живота!
Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас!
към текста >>
Вашето съществуване показва, че има един
свят
на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници.
Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота!
Вашето съществуване показва, че има един
свят
на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници.
Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас! Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост!
към текста >>
Вие разпространявате около вас една атмосфера на
святост
!
Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас!
Вие разпространявате около вас една атмосфера на
святост
!
Не може да направи престъпление оня, който ви обича! Не може да каже лъжа оня, който ви разбира и говори с вас! Не може да бъде глупав оня, който може да чете това, що е писано във вас! Всички, които се приближават към вас, вие ги правите умни, добри, чисти, благородни и музикални! Каква велика мъдрост се крие в едно глухарче, в една иглика!
към текста >>
37.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това не е ли предчувствие за красивия
свят
, който утрешният ден ти носи?
Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли.
Това не е ли предчувствие за красивия
свят
, който утрешният ден ти носи?
Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа.
към текста >>
Най-великото и необикновено събитие в живота на
човека
е възприемането на първия лъч на Любовта.
Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието. После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита: – Кое е характерното за днешната епоха? – Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа.
Най-великото и необикновено събитие в живота на
човека
е възприемането на първия лъч на Любовта.
Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат!
към текста >>
Тъй трябва да мисли
човек
, за да не се самозаблуждава.
То не може да си представи, защо някой път е притиснато отгоре от други житни зърна и защо някой път е вътре в земята. Но когато поникне на нивата, противоречията изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи.
Тъй трябва да мисли
човек
, за да не се самозаблуждава.
Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този.
към текста >>
Също така и
човек
, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество.
Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Тъй трябва да мисли човек, за да не се самозаблуждава. Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват.
Също така и
човек
, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество.
Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека.
към текста >>
Това, което учи
човека
отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него.
А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Тъй трябва да мисли човек, за да не се самозаблуждава. Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество.
Това, което учи
човека
отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него.
– Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят.
към текста >>
– Как може да се свърже
човек
с Реалния
свят
?
Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Тъй трябва да мисли човек, за да не се самозаблуждава. Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него.
– Как може да се свърже
човек
с Реалния
свят
?
– Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите!
към текста >>
Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на
човека
.
Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта.
Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на
човека
.
Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне!
към текста >>
Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния
свят
.
Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека.
Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния
свят
.
Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек?
към текста >>
Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който
човек
може да се домогне до реалността, до живота.
Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе.
Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който
човек
може да се домогне до реалността, до живота.
Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе.
към текста >>
– Какво значи да познаваме един
човек
?
Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне!
– Какво значи да познаваме един
човек
?
– Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе. Радвайте се, че обичате! Радвайте се, че можете да четете от тая свещена книга, в която е писал Бог!
към текста >>
Когато срещнеш един
човек
, прочети туй, що Бог е писал в него.
И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо.
Когато срещнеш един
човек
, прочети туй, що Бог е писал в него.
Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе. Радвайте се, че обичате! Радвайте се, че можете да четете от тая свещена книга, в която е писал Бог! А пък вие скърбите, че не ви обичат! Радвайте се, и когато не ви обичат, понеже тогава се дава повод на вас.вие да обичате!
към текста >>
Когато
човек
проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността.
А пък вие скърбите, че не ви обичат! Радвайте се, и когато не ви обичат, понеже тогава се дава повод на вас.вие да обичате! Стана дума за блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл? – Само чрез любовта.
Когато
човек
проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността.
Но извън любовта блаженствате са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото.
към текста >>
Например
човек
с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта!
Стана дума за блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл? – Само чрез любовта. Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствате са неща непонятни.
Например
човек
с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта!
Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него.
към текста >>
Човек
може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите.
Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве.
Човек
може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите.
В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно.
към текста >>
Ако
човек
се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове.
в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието.
Ако
човек
се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове.
А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!
към текста >>
Като срещнеш един
човек
, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!
Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него.
Като срещнеш един
човек
, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!
" Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н. – Какво е бъдещето на славянството? – В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история. Но неговата мисия няма да бъде тясно националистична или расова, а общочовешка и духовна.
към текста >>
И разликата между тях и сегашния живот ще бъде такава, каквато е разликата между
човека
и животните.
– В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история. Но неговата мисия няма да бъде тясно националистична или расова, а общочовешка и духовна. – Какво ще бъде бъдещото хранене? – В бъдеще всички хора ще бъдат плодоядци. Това ще бъде в шестата раса.
И разликата между тях и сегашния живот ще бъде такава, каквато е разликата между
човека
и животните.
Шестата раса ще сближи народите.
към текста >>
38.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Както за физическата зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на
човека
се иска съответна подготвеност.
ЗИМА Символ на сковаващото в живота, зимата е страшилище за всички. И наистина, тя не може да бъде добра за всички. Да посрещнеш зимата, трябва да бъдеш готов за всякаква изненада. Време на изненади и мраз, това е зимата.
Както за физическата зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на
човека
се иска съответна подготвеност.
Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън.
към текста >>
Същественото в зимата е да владее
човек
изкуството да се прибира в себе си.
ЗИМА Символ на сковаващото в живота, зимата е страшилище за всички. И наистина, тя не може да бъде добра за всички. Да посрещнеш зимата, трябва да бъдеш готов за всякаква изненада. Време на изненади и мраз, това е зимата. Както за физическата зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на човека се иска съответна подготвеност.
Същественото в зимата е да владее
човек
изкуството да се прибира в себе си.
Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата.
към текста >>
Само
човек
е бодър и през зимата.
Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън.
Само
човек
е бодър и през зимата.
Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари. Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа. Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си.
към текста >>
Зимата учи
човека
на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа.
Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари.
Зимата учи
човека
на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа.
Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване. Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни.
към текста >>
Тя го учи, че през зимата трябва
човек
да се затвори в себе си.
Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари. Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа.
Тя го учи, че през зимата трябва
човек
да се затвори в себе си.
Зимата не е време за разцъфтяване. Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни. Дивна е белината на снега през зимата.
към текста >>
Векове изучава
човек
проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади.
Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари. Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа. Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване.
Векове изучава
човек
проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади.
Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни. Дивна е белината на снега през зимата. Как упоява тя, извисява човешката душа, внася здраве по земята. Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях.
към текста >>
Но
човек
не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му.
Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата.
Но
човек
не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му.
Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита. Сякаш сърцето ти ще се пукне при такива моменти.
към текста >>
За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска
човек
да живее тогава.
Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява.
За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска
човек
да живее тогава.
Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита. Сякаш сърцето ти ще се пукне при такива моменти. Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина. Не може, не може да се забрави хубавото на зимата! Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси.
към текста >>
Това бе нов вълшебен
свят
за нас.
Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси. Когато бяхме деца, през дългите зимни нощи сме слушали унасящи приказки край огнището. Нещо дълбоко мистично имаше във всичко това. Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна. в почуда гледахме сутрин светещите снежни и ледени кристали по прозорците и греещите висулки от лед по ръба на къщния покрив.
Това бе нов вълшебен
свят
за нас.
Животът е светещ кристал през зимата! И в неземна радост изпадахме, когато из полето, горите и планините отивахме да събираме първите кокичета – едва наболи изпод снега. И пак идваха нови зимни дни – до истинска пролет. Не бе ли зимата за нас, малките деца, един символ на събуждащия се героизъм в нашите души, в нашите сърца. Ние днес те познаваме в твоята красота и в твоята страхотност.
към текста >>
През никое друго време на годината
човек
не се чувствува така волен, както през пролетта.
Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата. Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му. Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта. Пролетта събужда волността в човешката душа.
През никое друго време на годината
човек
не се чувствува така волен, както през пролетта.
Наистина човек не лудува, за да изрази своята волност. Но той трябва да скита напролет, ей тъй, волно всред природата, всред гори и планини. Да се катери по скали и върхове. Ща почувствува благословението на пролетта, ще обикне природата, ще се сроди с живота в нея, ще крепне в здраве и радост! Волността, що събужда пролетта, я познават само насекомите и пеперудите.
към текста >>
Наистина
човек
не лудува, за да изрази своята волност.
Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му. Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта. Пролетта събужда волността в човешката душа. През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта.
Наистина
човек
не лудува, за да изрази своята волност.
Но той трябва да скита напролет, ей тъй, волно всред природата, всред гори и планини. Да се катери по скали и върхове. Ща почувствува благословението на пролетта, ще обикне природата, ще се сроди с живота в нея, ще крепне в здраве и радост! Волността, що събужда пролетта, я познават само насекомите и пеперудите. Познават я още парашутните, пухкави семена на някои растения.
към текста >>
39.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на
човека
.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П.
Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на
човека
.
Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение. Той е една школа, в която духовното тяло на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа. Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува. Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем.
към текста >>
Той е една школа, в която духовното тяло на
човека
отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека. Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение.
Той е една школа, в която духовното тяло на
човека
отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува. Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме. Много по-мъдрите от нас са дали следните няколко елементарни, но твърде важни правила за съня: Народната мъдрост казва: "Лягай рано ставай рано".
към текста >>
Духовното тяло на
човека
се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок
свят
, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека. Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение. Той е една школа, в която духовното тяло на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
Духовното тяло на
човека
се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок
свят
, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува.
Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме. Много по-мъдрите от нас са дали следните няколко елементарни, но твърде важни правила за съня: Народната мъдрост казва: "Лягай рано ставай рано". Хигиенистите потвърждават напълно това, като го обосновават, а окултната наука навлиза много по-навътре и разглежда скритото значение и същина на този въпрос.
към текста >>
За забелязване е, обаче, у птиците, които в здравословно отношение твърде много превъзхождат
човека
, следния факт: птиците след залез-слънце се готвят вече за сън.
Не е количеството сън, което обновява духовното и физическо тяло, а неговото качество. Хигиенистите препоръчват 8 часа сън за малките и старите, а 7 часа за средната възраст. Това не е още норма. Историята ни посочва изключително творчески натури, които са спали и по 4 часа, дори и по-малко, без да са чувствували липсата от сън. Заключението е, че това е чисто индивидуален въпрос.
За забелязване е, обаче, у птиците, които в здравословно отношение твърде много превъзхождат
човека
, следния факт: птиците след залез-слънце се готвят вече за сън.
Със залеза на дневното светило, техният интерес към движение и действие и въобще към живот престава, те инстинктивно чувствуват, че денът е завършен. Вие ще чуете, обаче, веселия глъч на пернатото царство в най-ранните часове на утрото. Но то се пробужда далеч преди първия лъч на слънцето. Подражавайте в съня си на птиците, и вие ще откриете магията на съня. Окултната наука доказва, че истинският сън на човека е до 1-2 часа след полунощ.
към текста >>
Окултната наука доказва, че истинският сън на
човека
е до 1-2 часа след полунощ.
За забелязване е, обаче, у птиците, които в здравословно отношение твърде много превъзхождат човека, следния факт: птиците след залез-слънце се готвят вече за сън. Със залеза на дневното светило, техният интерес към движение и действие и въобще към живот престава, те инстинктивно чувствуват, че денът е завършен. Вие ще чуете, обаче, веселия глъч на пернатото царство в най-ранните часове на утрото. Но то се пробужда далеч преди първия лъч на слънцето. Подражавайте в съня си на птиците, и вие ще откриете магията на съня.
Окултната наука доказва, че истинският сън на
човека
е до 1-2 часа след полунощ.
От там насетне сънят е лек, нервен и не така благодатен. Това потвърждават и хигиенистите. Според окултната наука съществува един специален род жизнена енергия в нощта, която е абсолютно необходима за човека. Ней той дължи своето обновяване през нощта. След залез-слънце въздухът е богат с жизнена сила, акумулирана през деня.
към текста >>
Според окултната наука съществува един специален род жизнена енергия в нощта, която е абсолютно необходима за
човека
.
Но то се пробужда далеч преди първия лъч на слънцето. Подражавайте в съня си на птиците, и вие ще откриете магията на съня. Окултната наука доказва, че истинският сън на човека е до 1-2 часа след полунощ. От там насетне сънят е лек, нервен и не така благодатен. Това потвърждават и хигиенистите.
Според окултната наука съществува един специален род жизнена енергия в нощта, която е абсолютно необходима за
човека
.
Ней той дължи своето обновяване през нощта. След залез-слънце въздухът е богат с жизнена сила, акумулирана през деня. По навик хората са се научили да лягат твърде късно и да стават твърде късно. По този начин те изпускат най-добрия дял от богатата трапеза, която природата им сервира всяка нощ и обират само трохите. Онзи, който рано ляга, отива пръв на пиршеството и може да яде до насита от най-хубавото, което е сложено.
към текста >>
Днес "културният"
човек
си е създал неправилни понятия и навици.
Онзи, който рано ляга, отива пръв на пиршеството и може да яде до насита от най-хубавото, което е сложено. Първите часове от 8-9 до 12 часа са сметаната, от 1 до 4 часа са млякото, а от там насетне остава суроватката. Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си.
Днес "културният"
човек
си е създал неправилни понятия и навици.
Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано. И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете. Първите, които приемат поздрава на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце! Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение.
към текста >>
Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на
човека
към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях.
И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня. Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не. Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота. Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня.
Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на
човека
към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях.
Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна.
към текста >>
Радвай се, че напускаш съзнателно физическия
свят
и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок
свят
отново на работа.
И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка.
Радвай се, че напускаш съзнателно физическия
свят
и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок
свят
отново на работа.
Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност. Отправи, преди да си легнеш, мисълта си към онзи велик извор на живота и му изкажи дълбоката си благодарност, задето ти е позволил да участвуваш в делото на деня.
към текста >>
Защото духовната същност на
човека
е неуморима и безсмъртна.
Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа.
Защото духовната същност на
човека
е неуморима и безсмъртна.
Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност. Отправи, преди да си легнеш, мисълта си към онзи велик извор на живота и му изкажи дълбоката си благодарност, задето ти е позволил да участвуваш в делото на деня. Изкажи му след това радостта си, че те праща отново да учиш.
към текста >>
Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен
свят
с неговата богата и разновидна деятелност.
Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня.
Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен
свят
с неговата богата и разновидна деятелност.
Отправи, преди да си легнеш, мисълта си към онзи велик извор на живота и му изкажи дълбоката си благодарност, задето ти е позволил да участвуваш в делото на деня. Изкажи му след това радостта си, че те праща отново да учиш. И заспи усмихнат в крепкия и благодатен сън, така както заспива невинно и чисто дете. А утрото посрещни с възглас на радост и отправи хвалебствие към Господаря на живота, за дето така мъдро и така чудно хубаво е създал богатото на живот утро, което предхожда деня. Благодари Му от все сърце за крепкия сън, който ти е дал и Го запитай, каква работа ще ти даде за през начеващия ден.
към текста >>
Ако така
човек
би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават.
А утрото посрещни с възглас на радост и отправи хвалебствие към Господаря на живота, за дето така мъдро и така чудно хубаво е създал богатото на живот утро, което предхожда деня. Благодари Му от все сърце за крепкия сън, който ти е дал и Го запитай, каква работа ще ти даде за през начеващия ден. Постави се изцяло на негово разположение, дай му сърцето, ума и волята си. Тогава вслушай се и ще усетиш да трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас да реди програмата на твоя ден. Стани тогава и я изпълни!
Ако така
човек
би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават.
Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня. Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>
Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения
човек
.
Постави се изцяло на негово разположение, дай му сърцето, ума и волята си. Тогава вслушай се и ще усетиш да трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас да реди програмата на твоя ден. Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен.
Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения
човек
.
И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня. Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>
И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен
свят
, трябва да почне от тук, от съня.
Тогава вслушай се и ще усетиш да трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас да реди програмата на твоя ден. Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек.
И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен
свят
, трябва да почне от тук, от съня.
Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>
40.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Основната идея на движението е, че
човек
е в пряка връзка с Великото Разумно Начало в света – с Бога и може отвътре да слуша Неговите напътствия.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Оксфордското движение В 1921 г. в един Оксфордски колеж Д-р Франк Букман, американец по произход, туря основите на едно движение, което скоро се разраства и сега има клонове в цяла Европа и в другите континенти. На 15 февруари т.г. Д-р Букман посети София за два дена и по този повод ще кажем няколко думи за това движение.
Основната идея на движението е, че
човек
е в пряка връзка с Великото Разумно Начало в света – с Бога и може отвътре да слуша Неговите напътствия.
По-удобно време за това е ранната сутрин. В ранен час съчувствениците на това движение отделно или групово прекарват в мълчание, абстрахирани от всичко временно и материално, от всички тревоги и безпокойствия на деня, изпълнени с мир и хармония. И в тоя час те са във възприемателно състояние и в тишината могат по-лесно да чуят отвътре говора на Бога. И тогава човек има вече програма за през деня. Той вече знае, какво трябва да прави през деня.
към текста >>
И тогава
човек
има вече програма за през деня.
Д-р Букман посети София за два дена и по този повод ще кажем няколко думи за това движение. Основната идея на движението е, че човек е в пряка връзка с Великото Разумно Начало в света – с Бога и може отвътре да слуша Неговите напътствия. По-удобно време за това е ранната сутрин. В ранен час съчувствениците на това движение отделно или групово прекарват в мълчание, абстрахирани от всичко временно и материално, от всички тревоги и безпокойствия на деня, изпълнени с мир и хармония. И в тоя час те са във възприемателно състояние и в тишината могат по-лесно да чуят отвътре говора на Бога.
И тогава
човек
има вече програма за през деня.
Той вече знае, какво трябва да прави през деня. На едного отвътре може да му се каже да отиде да иска извинение от някого, когото е излъгал предния ден, на друг може да се каже да остави тютюна или алкохола, да посети някого и пр. Всичко, което Бог говори в тишината, е проникнато от любов. Привържениците на Оксфордското движение казват, че човечеството ще се обнови чрез приложение на християнството, а това може да стане чрез приложението на любовта, чистотата, честността и безкористното в живота. Оня, който иска да схване основните сили и тенденции на дадена епоха, трябва да умее да разбира езика на симптомите.
към текста >>
Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в
човека
, това е приближаване на една нова култура.
Привържениците на Оксфордското движение казват, че човечеството ще се обнови чрез приложение на християнството, а това може да стане чрез приложението на любовта, чистотата, честността и безкористното в живота. Оня, който иска да схване основните сили и тенденции на дадена епоха, трябва да умее да разбира езика на симптомите. Известни симптоми, важни или наглед маловажни, прочетени правилно, могат да хвърлят светлина върху духа на епохата и посоките на развитието. Оксфордското движение е именно такъв симптом. То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание.
Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в
човека
, това е приближаване на една нова култура.
Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество. Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г. Биологични опити на Дриш и Шпеман Във втората половина на 19. век поради големите успехи в изследването на материалния свят се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е. могат да се обяснят по механичен начин.
към текста >>
век поради големите успехи в изследването на материалния
свят
се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е.
То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание. Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в човека, това е приближаване на една нова култура. Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество. Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г. Биологични опити на Дриш и Шпеман Във втората половина на 19.
век поради големите успехи в изследването на материалния
свят
се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е.
могат да се обяснят по механичен начин. Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той искаше самите опити да покажат, дали жизнените явления се свеждат към физико-химичните такива. Той си задава въпрост: "Какво става от едно оплодено яйце, след като го разделим на два части? " И разсъждавал така: "Ако организмът е една машина, то тъй разделеното яйце или няма да се развива никак, поради нарушението, което е извършено, или пък ще даде две половинки животни".
към текста >>
Името на тоя художник е вече разпространено по целия
свят
.
След неговата смърт младият му син Ото емигрирал от Русия и се заселил в Съединените щати. След една бляскава университетска кариера той постъпил в прочутата обсерватория Йеркс на която от 6 години е директор. (Из в. Зора) Художникът Огюстен Лесаж Списание, "La Paix" помества статия от Паскал върху творчеството на художника Лесаж. Той напоследък уреди изложба на своите 360 картини, и всички, които са ги видели, са учудени и възхитени от тях – в това число художници и учени.
Името на тоя художник е вече разпространено по целия
свят
.
Той е бил миньор, не е следвал художествена школа и тия картини са плод на ръководство от вътре. "Отче наш" – от Август Цейшковски. Изложение и превод на П. Г. Пампоров. Със студия: А Цйешковски и неговата философия на Духа.
към текста >>
Тоя труд ще допринесе за осъзнаването на днешния
човек
и за намирането на истинския път към нов живот.
Самото съчинение "Отче наш" е от 4 големи тома. И работата на Пампоров представя сбито, съкратено изложение на основните идеи на този капитален труд на автора. Цейшковски е вярвал, че сам Бог му е открил тайната на "Отче наш". Тая книга представя ценен внос в нашата книжнина и ще улесни както разбирането на оня мистичен дух, който работи в душата на Полша, тъй и духът на днешната епоха и дълбоките сили, които работят в нея. Книгата "Отче наш" хвърля светлина върху проблемите на съвременната култура и посочва методи за тяхното разрешение с помощта на вечните истини, скрити в Господнята молитва.
Тоя труд ще допринесе за осъзнаването на днешния
човек
и за намирането на истинския път към нов живот.
"Зазоряване" — Когато ние живите станем, от Любомили. София, 1938. година Стр. 46. Човекът-епизод и човекът-съдба, от Георги Томалевски – Статия, печатана в списание "Философски преглед". Препоръчваме тая статия с оригиналните мисли в нея, които осветляват някои страни на живота.
към текста >>
Човекът
-епизод и
човекът
-съдба, от Георги Томалевски – Статия, печатана в списание "Философски преглед".
Книгата "Отче наш" хвърля светлина върху проблемите на съвременната култура и посочва методи за тяхното разрешение с помощта на вечните истини, скрити в Господнята молитва. Тоя труд ще допринесе за осъзнаването на днешния човек и за намирането на истинския път към нов живот. "Зазоряване" — Когато ние живите станем, от Любомили. София, 1938. година Стр. 46.
Човекът
-епизод и
човекът
-съдба, от Георги Томалевски – Статия, печатана в списание "Философски преглед".
Препоръчваме тая статия с оригиналните мисли в нея, които осветляват някои страни на живота. Интересен е анализът на обикновената любов, която представлява само един епизод и на оная любов, която е създала изкуството, великите подвизи! "Озарение", стихове от Йордан Ковачев. Пловдив, 1938 година. Стр. 124.
към текста >>
Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към
човека
, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ.
Стр. 124. Това е трета сбирка стихотворения от автора. Първите две сбирки са: "Моето утро" и "На невидими струни". Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех. Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение.
Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към
човека
, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ.
В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение! От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек.
към текста >>
Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на
човека
!
Първите две сбирки са: "Моето утро" и "На невидими струни". Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех. Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ. В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор.
Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на
човека
!
С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение! От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек. В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората. Той там се чувствува като в храм, изпълнен е с свещено чувство.
към текста >>
Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия
човек
.
Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ. В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение! От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него.
Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия
човек
.
В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората. Той там се чувствува като в храм, изпълнен е с свещено чувство. Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа. В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него. Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам.
към текста >>
В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато
човек
отново ще се върне в рая!
В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг. В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм? " авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина.
В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато
човек
отново ще се върне в рая!
В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него.
към текста >>
Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив
свят
и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив
свят
в самия живот около него.
В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини.
Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив
свят
и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив
свят
в самия живот около него.
Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа. Препоръчваме я на читателите си. В. "Radiosteza gazeto". Това е международен есперантски орган на Съюза на приятелите на радиестезията. Излиза месечно в гр.
към текста >>
Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в
човека
и в цялата природа.
В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него.
Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в
човека
и в цялата природа.
Препоръчваме я на читателите си. В. "Radiosteza gazeto". Това е международен есперантски орган на Съюза на приятелите на радиестезията. Излиза месечно в гр. Орлеан (Франция).
към текста >>
Той намира тая книга за много интересна и цитира едно място из нея върху влиянието на краските върху
човека
.
Орлеан (Франция). Уводната статия на брой 4 от януари 1938 г. носи заглавие: "Дънов за влиянието на цветовете". в тая статия се говори за излизане в второ есперантско издание на книгата от Учителя: "В царството на живата природа". Статията е писана от самия директор на вестника – Пиер Делер.
Той намира тая книга за много интересна и цитира едно място из нея върху влиянието на краските върху
човека
.
Авторът на статията съобщава, че ще направи рецензия на тая книга във февруарския брой на вестника. Този орган преследва две цели: Пропаганда на радиестезията чрез есперанто. Пропаганда на есперанто между радиестезистите.
към текста >>
41.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял
свят
.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си.
И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял
свят
.
Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите?
към текста >>
Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния
човек
, на който е предаден този разказ.
В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично.
Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния
човек
, на който е предаден този разказ.
Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават.
към текста >>
Ако един горе-долу образован съвременен
човек
, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере?
А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката?
Ако един горе-долу образован съвременен
човек
, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере?
Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката.
към текста >>
Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един
свят
от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции.
Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал).
Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един
свят
от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции.
Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
към текста >>
Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния
човек
е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на
човека
сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи.
Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния
човек
е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на
човека
сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно. Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката.
към текста >>
Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на
човека
, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него.
Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на
човека
, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него.
Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно. Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката. Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого.
към текста >>
То представя
получовек
, полуживотно.
След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване. Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип.
То представя
получовек
, полуживотно.
Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката. Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого. То, обаче, ни навежда на една смела аналогия: в образа на тая гърбава жена е символизирана земята, чиято ос е също отклонена от перпендикуляра. Не е ли тя – по-специално човечеството, що я населява – оная „гърбава" жена, на която Христос трябваше да положи двете си ръце, за да се изправи нейната „гърбица"?
към текста >>
То е свързано с ония първични творчески йерархии, които са сътворили и направляват целия космос, целия видим и невидим
свят
.
Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого. То, обаче, ни навежда на една смела аналогия: в образа на тая гърбава жена е символизирана земята, чиято ос е също отклонена от перпендикуляра. Не е ли тя – по-специално човечеството, що я населява – оная „гърбава" жена, на която Христос трябваше да положи двете си ръце, за да се изправи нейната „гърбица"? Христос простира над жената двете си ръце, които имат десет пръста. За ония, които са запознати с Кабалата, числото десет е изпълнено с дълбок смисъл.
То е свързано с ония първични творчески йерархии, които са сътворили и направляват целия космос, целия видим и невидим
свят
.
Десетте пръста на Христа – фокуси на тия десет „Числа" – са били проводници на тяхната енергия. Разбира се, да изправиш един гърбав човек само с едно простиране на ръцете си върху него, не е едно обикновено явление. Поне съвременната медицина не познава такава лечебна процедура. В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка. Явно е, че Христос е упражнявал с ръцете си едно рядко изкуство, което не всекиму е достъпно.
към текста >>
Разбира се, да изправиш един гърбав
човек
само с едно простиране на ръцете си върху него, не е едно обикновено явление.
Не е ли тя – по-специално човечеството, що я населява – оная „гърбава" жена, на която Христос трябваше да положи двете си ръце, за да се изправи нейната „гърбица"? Христос простира над жената двете си ръце, които имат десет пръста. За ония, които са запознати с Кабалата, числото десет е изпълнено с дълбок смисъл. То е свързано с ония първични творчески йерархии, които са сътворили и направляват целия космос, целия видим и невидим свят. Десетте пръста на Христа – фокуси на тия десет „Числа" – са били проводници на тяхната енергия.
Разбира се, да изправиш един гърбав
човек
само с едно простиране на ръцете си върху него, не е едно обикновено явление.
Поне съвременната медицина не познава такава лечебна процедура. В евангелието, обаче, това се хроникира като действителна случка. Явно е, че Христос е упражнявал с ръцете си едно рядко изкуство, което не всекиму е достъпно. Та нима всички ръце са така музикални, каквито са били ръцете на Паганини – за да споменем един класически пример на първостепенен виртуоз? Всякой може да вземе в ръцете си цигулка и лък, но не всеки може да свири на нея.
към текста >>
„Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър
свят
.
Ала когато един Паганини грабне цигулката, чийто гриф – „гръбначен стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста, цигулката мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии. Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея. Изправила се е и е почнала да издава дивни звуци, да пее величествен химн – прослава на Бога. С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия". И тогава тази жена започва да слави Бога.
„Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър
свят
.
И тогава е започнала да слави Бога, т.е. да се учи и да разбира живота" . В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години". Разложено, това число ни дава 3 шесторки: 18 = 3.6 = 6+6+6. От друга страна 18 = 2.9 = 9+9.
към текста >>
Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите
свята
: физически, сърдечен и умствен.
И тогава е започнала да слави Бога, т.е. да се учи и да разбира живота" . В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години". Разложено, това число ни дава 3 шесторки: 18 = 3.6 = 6+6+6. От друга страна 18 = 2.9 = 9+9.
Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите
свята
: физически, сърдечен и умствен.
В резултат на това тя е добила два плода на горчивия опит и е изплатила две полици на „Сатана". Едва тогава тя е могла да бъде развързана от връзките на съдбата – освободена от веригите на Сатурн в „съботен ден", т.е. в деня на Сатурн, от Сина Човешки, който е „господар и на съботата". Още един последен извод: Само оня човек, който ходи прав, който е без гърбица, може да „слави Бога", да разбира живота и дълбокия му смисъл. Всички ония груби материалисти, в които животинският живот с неговите елементарни нагони и груби желания има надмощие, са все „гърбави".
към текста >>
Още един последен извод: Само оня
човек
, който ходи прав, който е без гърбица, може да „слави Бога", да разбира живота и дълбокия му смисъл.
От друга страна 18 = 2.9 = 9+9. Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите свята: физически, сърдечен и умствен. В резултат на това тя е добила два плода на горчивия опит и е изплатила две полици на „Сатана". Едва тогава тя е могла да бъде развързана от връзките на съдбата – освободена от веригите на Сатурн в „съботен ден", т.е. в деня на Сатурн, от Сина Човешки, който е „господар и на съботата".
Още един последен извод: Само оня
човек
, който ходи прав, който е без гърбица, може да „слави Бога", да разбира живота и дълбокия му смисъл.
Всички ония груби материалисти, в които животинският живот с неговите елементарни нагони и груби желания има надмощие, са все „гърбави". За тях съществуването на едно разумно начало в Битието, на един мъдър всеобщ план, по който живота се развива, е нещо хипотетично. Мнозина дори явно отхвърлят съществуванието на това разумно начало. Очевидно, аз не говоря тук за онова словесно отхвърляне разумността на Битието, а за едно отрицание на тая разумност в живота и чрез живота на тия люде. Ето защо и житейската философия на тия „гърбави" хора е също тъй „гърбава".
към текста >>
42.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Както, към всяко ценно нещо в тоя
свят
, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон.
Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем.
Както, към всяко ценно нещо в тоя
свят
, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон.
Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство.
към текста >>
Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой
човек
няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет.
Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта.
Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой
човек
няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет.
Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов.
към текста >>
За адепти и носители на нявгашната наука за
човека
и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят.
То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца.
За адепти и носители на нявгашната наука за
човека
и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят.
Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер.
към текста >>
Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския
свят
, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин.
Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки.
Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския
свят
, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин.
Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност.
към текста >>
Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя
човек
.
Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност. Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата. Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските народи.
Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя
човек
.
Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път. Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем?
към текста >>
Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи
човека
от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи.
Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали.
Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи
човека
от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи.
И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата". Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата. Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната.
към текста >>
Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на
човека
свободата.
Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи. И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата".
Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на
човека
свободата.
Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение.
към текста >>
Той размишлява и се представя като
човек
, с човешките слабости и недъзи.
Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие.
Той размишлява и се представя като
човек
, с човешките слабости и недъзи.
Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка".
към текста >>
43.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Коен Когато се говори за същината на нещата, говори се винаги за духа, а модата това е преходната форма, в която
човек
, човечеството облича своите настроения, разположенията на духа, насоки на мисълта, чувства, естетически и пр. настроения.
ДУХ И МОДА Д-р Ел. Р.
Коен Когато се говори за същината на нещата, говори се винаги за духа, а модата това е преходната форма, в която
човек
, човечеството облича своите настроения, разположенията на духа, насоки на мисълта, чувства, естетически и пр. настроения.
В този смисъл има една пълна преходност и в модата и „духа", който я създава. Тук „духът" е от категорията на настроенията на момента, на дадено време. Например, днес духът на времето за младежта е спортът, лекото удоволствие, празноскитането и громкият шум за родолюбив. Модата в проявата на този дух е подбиране на даден вид спорт – всеки спорт има своето време и симпатии. Лекото удоволствие през всяко време и възраст подбира своя жаргон, своето държане, своите песни и „литература", а родолюбието не се състои в развиване на граждански качества и добродетели – честност, благородство, любознание, работа върху себе си и, следователно, чрез себесъграждането да се работи за облагородяването на родния бит и култура.
към текста >>
Интересно е да се взре
човек
в духа на времето и да проследи тържествения ход на модата през разните периоди на последните години.
Ето една страничка от „духа" на времето. Мода е това. Заляла е света; не може да се възрази нищо. Не остава друго, освен да се изчака да отмине. То ще стане.
Интересно е да се взре
човек
в духа на времето и да проследи тържествения ход на модата през разните периоди на последните години.
Вземете дамите, които са най-податливи на модата. До вчера ги виждахме с шапки тип сенегалски и марокански негри, а сега ги виждаме вече с разни шапки на китайски кули или на мандарини. Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития.
към текста >>
И
човек
, който не спазва модата, не е в стил с духа на времето, с онзи дух, който иска от хората – нека ме извинят – да бъдат празни и суетни.
Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията. А в света на хората, модата е сигурно дело на безпътица и на несериозно отношение към живота.
И
човек
, който не спазва модата, не е в стил с духа на времето, с онзи дух, който иска от хората – нека ме извинят – да бъдат празни и суетни.
И колко, колко излишни грижи, усилия, чест и човешко достойнство се потъпкват и похабяват, за да се върви в крак с времето и с модата. В тези стремежи жената става на кукла и играчка, способна да пренебрегне всичко свещено в себе си пред повика на модата и изискванията ù – облекло, прическа, държане, маниери. Мъжът загубва своето достойнство и става роб на временните обществени настроения, вместо да бъде сериозен и постоянен работник в живота. Наистина, историята извинява всичко, дири оправдание на всичко и обяснява по един или друг начин всичко, ала разумът едва ли би дал оправдание на всичко това, което става днес с нас и около нас. В миналите вкове хората са зарегистрирали определени стилове в облеклото, в обходата, в прическата, в строежите.
към текста >>
Съвременният
човек
не знае, какво е това, което иска да постигне, каква цел ще постигне с това.
Този стремеж към грандиозното се долавя във всички насоки на техниката. Израз на това можем да видим в големите постижения, посочени в ланшното международно изложение в Париж, и в това изложение, което се създава сега в Ню Йорк. Основната емблема на световното изложение в Ню Йорк са кълбото и обелискът. Това говори за стремежа нагоре и за завладяването на земята. В догонване на това грандиозното в духа на нашето време има две нещастни положения.
Съвременният
човек
не знае, какво е това, което иска да постигне, каква цел ще постигне с това.
Съвременният човек не знае и как да го постигне. Той се лута вечно между модата и също така преходния „дух" на времето. Има една мода и един дух, които са вечни и които заслужават подражание. То е духът на природата. В нея всичко става естествено и непринудено.
към текста >>
Съвременният
човек
не знае и как да го постигне.
Израз на това можем да видим в големите постижения, посочени в ланшното международно изложение в Париж, и в това изложение, което се създава сега в Ню Йорк. Основната емблема на световното изложение в Ню Йорк са кълбото и обелискът. Това говори за стремежа нагоре и за завладяването на земята. В догонване на това грандиозното в духа на нашето време има две нещастни положения. Съвременният човек не знае, какво е това, което иска да постигне, каква цел ще постигне с това.
Съвременният
човек
не знае и как да го постигне.
Той се лута вечно между модата и също така преходния „дух" на времето. Има една мода и един дух, които са вечни и които заслужават подражание. То е духът на природата. В нея всичко става естествено и непринудено. Само големи катаклизми в природата са в състояние да променят нещата рязко, наведнъж.
към текста >>
Употребяват думата мода, защото и в природата всяка епоха има своята характеристика – растително одеяние, човешки или животински
свят
, очертание на терена, на земната повърхнина.
Един общ дух, неизменяем дух ръководи всичко в нея. – Духът на развитието, духът на по-съвършеното, на по-доброто ! Целта е вечното добро и разрастването му. Целта е красотата и пълното разцъфтяване на живота. В природата, в нейната проява, дух и мода се сливат в едно – в онзи пулс на последователно, но вечно изявяване на Истината, на великия Разум на Битието.
Употребяват думата мода, защото и в природата всяка епоха има своята характеристика – растително одеяние, човешки или животински
свят
, очертание на терена, на земната повърхнина.
Това е, така да се рече, все пак една мода. И все пак, в тези променящи формата си прояви в природата има нещо вечно, което се крие зад всичко. Това е туй, което поддържа винаги духовния ритъм на живота и природата. В нея смърт и живот се сливат в едно – в един пулс на вечен живот, за който няма граници. Една велика мисъл беше изказал Кант на времето: „Две неща ме вдъхновяват безгранично – звездното небе над мене и моралният закон в мене".
към текста >>
И при липсата на тия вдъхновения
човек
идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло.
Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за границата на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение. Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества. Далеч сме ние от времето на Кант. За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо.
И при липсата на тия вдъхновения
човек
идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло.
По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира.
към текста >>
Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки
човек
да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух.
Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах.
Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки
човек
да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух.
Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко. И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем. че целият съвременен хаос представя мъките на майка, що ражда. Какво ще се роди – смърт за планетата или нов живот?
към текста >>
Мислещият
човек
вярва в духа на новото, което е истински живот и освобождение от гнета, празнотата и суетата на днешното време, векът на модата.
Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко. И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем. че целият съвременен хаос представя мъките на майка, що ражда. Какво ще се роди – смърт за планетата или нов живот?
Мислещият
човек
вярва в духа на новото, което е истински живот и освобождение от гнета, празнотата и суетата на днешното време, векът на модата.
към текста >>
44.
РАБОТА - А. Б.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Изучаването на материалния
свят
е необходимо.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Изучаването на материалния
свят
е необходимо.
Но това е само външната страна на истината. Можем да вземем за пример дишането. То си има една външна и една вътрешна страна. И който знае само външната страна на дишането, той не може да има ония резултати, които са желателни. Знае се, че въздухът е съставен от около 79 азот, около 20 кислород, плюс малко водни пари, въгледвуокис и минимални следи от елементите неон, аргон и пр.
към текста >>
Това е загатнато и в Библията, дето е казано: „Бог вдъхна в ноздрите на
човека
дихание на живот, и стана
човек
жива душа" („Битие", 2, 7).
Можем да вземем за пример дишането. То си има една външна и една вътрешна страна. И който знае само външната страна на дишането, той не може да има ония резултати, които са желателни. Знае се, че въздухът е съставен от около 79 азот, около 20 кислород, плюс малко водни пари, въгледвуокис и минимални следи от елементите неон, аргон и пр. Обаче, въздухът е проникнат и от нещо повече.
Това е загатнато и в Библията, дето е казано: „Бог вдъхна в ноздрите на
човека
дихание на живот, и стана
човек
жива душа" („Битие", 2, 7).
Това е слабо загатване, че чрез дишането човек приема в себе си освен механичната смес на азот и кислород и нещо друго: нещо животворно и духовно. Нека разгледаме по-подробно тоя въпрос. Знае се, че етерът прониква между-молекулярното и междуатомното пространство, т.е. пространството, завзето от кой да е предмет, се прониква едновременно и от етера. Установено е от много изследвания напоследък, че всяко същество изпуска тъй наречените „радиации": минералът, растението, животното, човекът и пр.
към текста >>
Това е слабо загатване, че чрез дишането
човек
приема в себе си освен механичната смес на азот и кислород и нещо друго: нещо животворно и духовно.
То си има една външна и една вътрешна страна. И който знае само външната страна на дишането, той не може да има ония резултати, които са желателни. Знае се, че въздухът е съставен от около 79 азот, около 20 кислород, плюс малко водни пари, въгледвуокис и минимални следи от елементите неон, аргон и пр. Обаче, въздухът е проникнат и от нещо повече. Това е загатнато и в Библията, дето е казано: „Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание на живот, и стана човек жива душа" („Битие", 2, 7).
Това е слабо загатване, че чрез дишането
човек
приема в себе си освен механичната смес на азот и кислород и нещо друго: нещо животворно и духовно.
Нека разгледаме по-подробно тоя въпрос. Знае се, че етерът прониква между-молекулярното и междуатомното пространство, т.е. пространството, завзето от кой да е предмет, се прониква едновременно и от етера. Установено е от много изследвания напоследък, че всяко същество изпуска тъй наречените „радиации": минералът, растението, животното, човекът и пр. Това е установено по съвсем други пътища и от явленията на тъй наречената радиестезия, т.е.
към текста >>
Установено е от много изследвания напоследък, че всяко същество изпуска тъй наречените „радиации": минералът, растението, животното,
човекът
и пр.
Това е загатнато и в Библията, дето е казано: „Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание на живот, и стана човек жива душа" („Битие", 2, 7). Това е слабо загатване, че чрез дишането човек приема в себе си освен механичната смес на азот и кислород и нещо друго: нещо животворно и духовно. Нека разгледаме по-подробно тоя въпрос. Знае се, че етерът прониква между-молекулярното и междуатомното пространство, т.е. пространството, завзето от кой да е предмет, се прониква едновременно и от етера.
Установено е от много изследвания напоследък, че всяко същество изпуска тъй наречените „радиации": минералът, растението, животното,
човекът
и пр.
Това е установено по съвсем други пътища и от явленията на тъй наречената радиестезия, т.е. явленията с тъй наречената лескова или металическа вилка. По съвсем други методи дойдоха до това заключение и мнозина биолози чрез опити и наблюдения, които ги доведоха до неовитализма. Всички горни факти са загатване за жизнената сила, която прониква цялата природа и която се нарича още прана. Тая прана прониква въздуха.
към текста >>
Обаче, от ред изследвания се знае, че и
човек
, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни.
Този принцип, приложен при изследване на всички области на живота, дава плодотворни резултати. Не може да се разбере вътрешната страна на дишането, ако не се вземе под внимание и този принцип. Ще си послужим с няколко примери и аналогии, за да направим това по-понятно, по-достъпно за читателя. Знае се, че един радиоапарат може да приема всевъзможни видове радиовълни, които са навсякъде около нас. Хиляди най-разнообразни видове радиовълни проникват пространсътвото около нас и ние можем да ги слушаме, щом поставим съответния възприемателен апарат.
Обаче, от ред изследвания се знае, че и
човек
, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни.
В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно. От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек. Туй е тъй наречената телепатия. Но не е човек едничкото същество, което има психичен живот. Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба.
към текста >>
От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг
човек
.
Ще си послужим с няколко примери и аналогии, за да направим това по-понятно, по-достъпно за читателя. Знае се, че един радиоапарат може да приема всевъзможни видове радиовълни, които са навсякъде около нас. Хиляди най-разнообразни видове радиовълни проникват пространсътвото около нас и ние можем да ги слушаме, щом поставим съответния възприемателен апарат. Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни. В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно.
От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг
човек
.
Туй е тъй наречената телепатия. Но не е човек едничкото същество, което има психичен живот. Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба. Значи пространството е проникнато от мислите, чувствата и изобщо от психичните преживявания на всички разумни същества: на хората, на по-долните царства и на всички напреднали същества, които съставляват йерархията на разумните сили в природата. Пространството е проникнато и от мисълта на Великата Разумност, която съставлява основите на битието.
към текста >>
Но не е
човек
едничкото същество, което има психичен живот.
Хиляди най-разнообразни видове радиовълни проникват пространсътвото около нас и ние можем да ги слушаме, щом поставим съответния възприемателен апарат. Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни. В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно. От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек. Туй е тъй наречената телепатия.
Но не е
човек
едничкото същество, което има психичен живот.
Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба. Значи пространството е проникнато от мислите, чувствата и изобщо от психичните преживявания на всички разумни същества: на хората, на по-долните царства и на всички напреднали същества, които съставляват йерархията на разумните сили в природата. Пространството е проникнато и от мисълта на Великата Разумност, която съставлява основите на битието. И тъй, въздухът може да се разгледа от трояко гледище. Разгледан по форма, той е механична смес от кислород, азот и пр.
към текста >>
От всичко гореказано следва, че въздухът съдържа и други ценности, които са от голяма важност, както за здравето, тъй и за духовния растеж на
човека
.
Разгледан по форма, той е механична смес от кислород, азот и пр. Разгледан по съдържание, той е проникнат от праната или жизнената сила. Разгледан по смисъл, той е проникнат от психични, разумни сили. Той преди всичко съдържа ценния кислород, който служи при физиологичния процес на дишането, т.е. за окислението на хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани на тялото, дето се извършва окислителният процес или процесът на горенето.
От всичко гореказано следва, че въздухът съдържа и други ценности, които са от голяма важност, както за здравето, тъй и за духовния растеж на
човека
.
Ако ние използуваме въздуха само като смес от кислород и азот и улесним с кислорода окислителния процес в организма, тогаз дишането ще представлява само механичен процес. Но това не е още истинското дишане. Тогава в какво се състои то? Нужно е знанието на методите, чрез които дишането да бъде не само механичен процес, но да можем чрез него да използуваме и тия неоценими богатства, които проникват въздуха, а именно праната и психичните енергии. Този въпрос е обширен, но ние ще споменем и то накратко само за два от основните закони, които лежат в основите на истинското дишане.
към текста >>
Когато
човек
има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука. Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина.
Когато
човек
има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл! Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма.
към текста >>
Ако
човек
знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически !
Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина. Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си. А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл! Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината.
Ако
човек
знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически !
Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него. Правите, добрите мисли, чувства и постъпки са изявление на Любовта. Виждаме, как в края на краищата любовта е най-важният ключ за свързване с великия неизчерпаем резервоар на сили в природата и тяхното използуване за правилно развитие и обнова.
към текста >>
И когато
човек
при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него.
А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл! Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма.
И когато
човек
при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него.
Правите, добрите мисли, чувства и постъпки са изявление на Любовта. Виждаме, как в края на краищата любовта е най-важният ключ за свързване с великия неизчерпаем резервоар на сили в природата и тяхното използуване за правилно развитие и обнова. Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има всестранно практическо приложение в живота.
към текста >>
45.
МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
– Най-голямото благо, което
човек
има от Бога, е животът .
РАБОТАТА Истината за работата.
– Най-голямото благо, което
човек
има от Бога, е животът .
– Най-голямата благодарност на човека заради живота е работата. – Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи.
към текста >>
– Най-голямата благодарност на
човека
заради живота е работата.
РАБОТАТА Истината за работата. – Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът .
– Най-голямата благодарност на
човека
заради живота е работата.
– Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее.
към текста >>
– Колкото
човек
е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият
свят
е внимателен към неговата работа.
РАБОТАТА Истината за работата. – Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът . – Най-голямата благодарност на човека заради живота е работата.
– Колкото
човек
е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият
свят
е внимателен към неговата работа.
Работи само онзи, който работи от любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее. Който разбира мисли!
към текста >>
В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става
свята
и любима.
Светът не бе сътворен тъй, както разбират някои ограничени преводачи на Писанието. Сътворението е един процес, който продължава и ще продължава. В този процес на вечното творчество вземат участие всички. Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават.
В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става
свята
и любима.
В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената. Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята. Плодното дърво свършва много добре своята работа. Така съзнателният човек гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота.
към текста >>
Работата е най-благородното проявление, с което
човекът
е повикан да бъде съработник в неизследими за
човека
планове на божествено творчество със своята работа
човек
прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята.
Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената.
Работата е най-благородното проявление, с което
човекът
е повикан да бъде съработник в неизследими за
човека
планове на божествено творчество със своята работа
човек
прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята.
Плодното дърво свършва много добре своята работа. Така съзнателният човек гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота. със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд. – Това е една грешка.
към текста >>
Така съзнателният
човек
гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота.
В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената. Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята. Плодното дърво свършва много добре своята работа.
Така съзнателният
човек
гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота.
със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд. – Това е една грешка. Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк.
към текста >>
Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък
свят
.
със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд. – Това е една грешка. Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк.
Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък
свят
.
Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана. Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците. Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша. Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа".
към текста >>
Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и
свята
в услугите на живота, от всяка друга предпочитана.
– Това е една грешка. Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк. Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота.
Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и
свята
в услугите на живота, от всяка друга предпочитана.
Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците. Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша. Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа". Ако гледаме добре, ще видим, че няма човек на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята. Хиляди са примерите, които могат да се вземат.
към текста >>
Ако всеки
човек
би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците.
Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк. Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана.
Ако всеки
човек
би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците.
Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша. Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа". Ако гледаме добре, ще видим, че няма човек на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята. Хиляди са примерите, които могат да се вземат. Ние вземаме само един: ползата, която имаме от пощенската служба, която служи така добре на всички членове на човечеството, безразлично на кой кът от земята се намират.
към текста >>
Истински духовният
човек
вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа".
Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана. Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците. Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша.
Истински духовният
човек
вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа".
Ако гледаме добре, ще видим, че няма човек на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята. Хиляди са примерите, които могат да се вземат. Ние вземаме само един: ползата, която имаме от пощенската служба, която служи така добре на всички членове на човечеството, безразлично на кой кът от земята се намират. Безброй са хората, които са работили и работят пряко или косвено, за да може да се изпълни пощенската служба. С нея ей служи всеки човек от всеки народ.
към текста >>
Ако гледаме добре, ще видим, че няма
човек
на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята.
Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана. Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците. Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша. Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа".
Ако гледаме добре, ще видим, че няма
човек
на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята.
Хиляди са примерите, които могат да се вземат. Ние вземаме само един: ползата, която имаме от пощенската служба, която служи така добре на всички членове на човечеството, безразлично на кой кът от земята се намират. Безброй са хората, които са работили и работят пряко или косвено, за да може да се изпълни пощенската служба. С нея ей служи всеки човек от всеки народ.
към текста >>
С нея ей служи всеки
човек
от всеки народ.
Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа". Ако гледаме добре, ще видим, че няма човек на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята. Хиляди са примерите, които могат да се вземат. Ние вземаме само един: ползата, която имаме от пощенската служба, която служи така добре на всички членове на човечеството, безразлично на кой кът от земята се намират. Безброй са хората, които са работили и работят пряко или косвено, за да може да се изпълни пощенската служба.
С нея ей служи всеки
човек
от всеки народ.
към текста >>
46.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Рече ли, обаче,
човек
да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик.
Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал.
Рече ли, обаче,
човек
да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик.
Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда. На тия мисли ни навежда историята на метра-първообраз. Защото онова, което става вън, е символ на онова, което става вътре. Г.
към текста >>
Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния
свят
– по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна".
В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик.
Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния
свят
– по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна".
И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда. На тия мисли ни навежда историята на метра-първообраз. Защото онова, което става вън, е символ на онова, което става вътре. Г.
към текста >>
47.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Защото тогава
човек
излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него.
С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите?
Защото тогава
човек
излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него.
В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа. Нежен ветрец полъхва и гали косите им. Как радостно свети слънцето! Птички пят над главите им.
към текста >>
Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в
човека
.
Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание!
Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в
човека
.
Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
към текста >>
Даже и самите предмети, изработени с такъв
свят
подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот.
Даже и самите предмети, изработени с такъв
свят
подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>
48.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Няколко часа по-късно целият град знаеше, че Бен Сафра, най-богатият
човек
в града, не беше вече между живите.
По-нататък новината се носеше от ония, които, уморени от будуване край смъртно-болния, сега се прибираха по домовете си. – Бен Сафра умре, – казваха старите евреи от кварталното кафене на Бен Шица. – Бог да успокои душата му ! – Всемогъщият да му прости греховете, – добавяше Маир с упорит глас. – Да наследи рая, добавяше друг.
Няколко часа по-късно целият град знаеше, че Бен Сафра, най-богатият
човек
в града, не беше вече между живите.
И както винаги, събрани по праговете, жените разискваха, разказваха, някои дори се надпреварваха да изброяват добрите му качества. Нали за умрелите не бива да се говори лошо. Само жената на Арон месаря, Рашел, за която се говореше, че има дълъг език, рече: – Сега вече всеки ще може да влезе в къщата му, вратите за погребението ще бъдат отворени. – Разбира се, това е погребение, – обади се русата Лея. – Не е сватба я!
към текста >>
Бен Елиезер Сафра бше най-богатият
човек
в града.
Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният салон, чиито мебели бяха покрити с креп. Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато. Всички искаха да му отдадат последна почит. Не бяха малко ония, които го познаваха. Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в разкош и блясък.
Бен Елиезер Сафра бше най-богатият
човек
в града.
Капиталите му бяxa се увеличавали, когато беше буден и когато спеше, секундникът отмерваше неговите печалби. Такова богатство няма край Но, уви, животът имаше край и за него, както и за всички. Смъртта не прави разлика. Когато дните се свършат, тя идва, студена и неумолима. Тя взима еднакво душата на тоя, който обитава в палати, и на оня, който живее в колиба.
към текста >>
Какво толкова ме засегна смъртта на един милионер, когато по широкия
свят
умират хиляди нещастници, които нямаха позволително за гроб и стояха повече отколкото трябва непогребани?
– Само той, който сега лежеше, мълчалив и затворен, навеки млъкнал. Нищо не се чуваше, нищо не се виждаше. Светът на умрелите беше велика тайна за живите, за всички и за мен, който смирено и тихо стоях до ония, които шепнешком приказваха и хвалеха добродетелите на починалия. Петнадесет минути по-късно аз излязох навън и поех широката улица. Нещо тежко се откъсна от гърдите ми.
Какво толкова ме засегна смъртта на един милионер, когато по широкия
свят
умират хиляди нещастници, които нямаха позволително за гроб и стояха повече отколкото трябва непогребани?
Прибрах се късно и заспах веднага след тоя тягостен ден. Събудих се посред нощ и... чудно! Мисълта за Сафра не ме остави до съмнало. На следната нощ се повтори същото. А на третата стана нещо, от което няколко косъма ми побеляха.
към текста >>
49.
DU MAITRE - PENSE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Радостта, която
човек
чувствува при тия упражнения, светлото състояние на духа, което остава през целия ден, след като се направят те сутринта, показват, че наистина чрез тях
човек
е придобил нещо.
След превода на „Високия идеал", тая е втора книга от Учителя, печатана на югославски. * „Паневритмия", от Беинса Дуно Това красиво издание съдържа три части; Първа част: Описание на движенията. Втората част съдържа музиката, а третата носи заглавие: „Принципи на паневритмията". Време е паневритмията да проникне в широките маси. Нека тия красиви упражнения, които носят свежест, сила и повдигат, облагородяват мислите и чувствата, да намерят широко приложение.
Радостта, която
човек
чувствува при тия упражнения, светлото състояние на духа, което остава през целия ден, след като се направят те сутринта, показват, че наистина чрез тях
човек
е придобил нещо.
Какво именно? Жизнени енергии от цялата разумна природа. Ако те се приложат в градовете и селата, ще имаме един ефикасен метод за повдигане на обществото. Ако се приложат в гимназиите, в скоро време ще видим нейните плодотворни резултати, както за физическото укрепване на подрастващото поколение, тъй и за издигането му към висш идеен живот. Нека паневритмията да влезе в училищната програма като един важен дял от училищния живот.
към текста >>
Това става както чрез дълбоката музика, тъй и чрез движенията, които имат мощно действие върху душевния живот на
човека
.
Нека паневритмията да влезе в училищната програма като един важен дял от училищния живот. Нека всяка сутрин учениците и ученичките след като направят тия музикални ритмични упражнения всред красивата природа, да започнат своите училищни занятия. Те не само ще бъдат здрави и бодри! Но паневритмията съдържа високовъзпитателен елемент в себе си. Тя е мощно средство за възпитание на характера, на темперамента, на всички трайни навици, за развитие на умствените способности, за насочване на духовните енергии към Възвишеното!
Това става както чрез дълбоката музика, тъй и чрез движенията, които имат мощно действие върху душевния живот на
човека
.
Нека всички идеалисти, които желаят доброто на обществото, да работят за въвеждането на паневритмията в гимназиите и обществото. 250 годишнината на Емануил Сведенборг Миналата седмица Швеция отпразнува 250 годишнината от раждането на Емануил Сведенборг, който се смята за един от най-богато надарените и гениални хора, които светът е познавал някога. В учения свят той е познат като човек с най-удивителни научни постижения. Научните изследователи в много области на знанието, които в новите времена са направили открития от голяма важност, са намирали, че този гениален швед, Емануил Сведенборг, преди 200 години е мислил и знаел за ония истини, които те са „открили" сега. Той учил философия в шведския университет в Упсала и после пропътувал много страни в Европа.
към текста >>
В учения
свят
той е познат като
човек
с най-удивителни научни постижения.
Но паневритмията съдържа високовъзпитателен елемент в себе си. Тя е мощно средство за възпитание на характера, на темперамента, на всички трайни навици, за развитие на умствените способности, за насочване на духовните енергии към Възвишеното! Това става както чрез дълбоката музика, тъй и чрез движенията, които имат мощно действие върху душевния живот на човека. Нека всички идеалисти, които желаят доброто на обществото, да работят за въвеждането на паневритмията в гимназиите и обществото. 250 годишнината на Емануил Сведенборг Миналата седмица Швеция отпразнува 250 годишнината от раждането на Емануил Сведенборг, който се смята за един от най-богато надарените и гениални хора, които светът е познавал някога.
В учения
свят
той е познат като
човек
с най-удивителни научни постижения.
Научните изследователи в много области на знанието, които в новите времена са направили открития от голяма важност, са намирали, че този гениален швед, Емануил Сведенборг, преди 200 години е мислил и знаел за ония истини, които те са „открили" сега. Той учил философия в шведския университет в Упсала и после пропътувал много страни в Европа. Когато се завърнал в Швеция, той обнародвал една книга за механическите и математическите си открития – 14 на брой. На 40 годишната си възраст той обнародвал три големи съчинения, в които изложил своята теория за света. Едва в сравнително неотдавнашно време учените са се изравнили в познанията си с знанията на Сведенборг за мозъка, за подсъзнанието, за устройството на материята и за образуването на вселената.
към текста >>
Човек
със зимен сън Голямата научна полярна експедиция на професор Полнар Хайд се натъкнала в далечния север на интересно откритие.
След петдесетата си година Е. Сведенборг внезапно изоставил научните си занятия и се предал на религиозни размишления и съзерцания, плод на които били няколко съчинения. (Из в. „Зора") Във втория период на своя живот Сведенборг е писал съчинения, в които разглежда много въпроси в светлината на окултната наука. И сега има Сведенборгиански общества в Англия, Швеция, Норвегия, Чехия и пр., които работят за преиздаване на съчиненията му и за разпространение на неговите идеи.
Човек
със зимен сън Голямата научна полярна експедиция на професор Полнар Хайд се натъкнала в далечния север на интересно откритие.
Това е важен принос на науката. в далечния север експедицията забелязала снежни могили, от чиито върхове излизало нещо като пушек. Жителите на тия могили при намалението на слънчевата светлина и топлина, когато наближи полярната нощ, изпадат в едно сънливо състояние, в една голяма нужда от сън. Инстинктивно тогаз те влизат в тия снежни могили, облечени в дебели кожи и прекарват в сън цялата полярна нощ. През това време дишането и работа на сърцето се намалява крайно и става една пета от нормалното „Пушекът", който излиза от могилите, това са водните пари при издишането.
към текста >>
Ние описахме в отдела „Вести" в миналата годишнина на списанието опит за левитация в Индия:
човекът
в положение на левитация бил фотографиран от много страни.
Това непознато до сега племе същевременно представлява преходна форма между американските и азиатските древни раси: новото племе е съединителното звено между ескимоса и американските червенокожи туземни племена. Измерванията констатираха у това племе един силно брахицефален череп и един лицев индекс между питекантропуса и ескимоса. Новооткрита спирална мъглявина Преди известно време от обсерваторията Маунт – Уилсон са открили една спирална мъглявост, която с чудовищна бързина от 50 милиона километра в час преминава през вселената. Нейната бързина е толкова голяма, че тя би могла за една секунда да обиколи земята, но тя е толкова много отдалечена от земята, че за да стигне до нас нейната светлина, необходими са приблизително 234,000 милиона години Новооткритата мъглявина се намира в купа на звездите № 2 на Голямата мечка, която съдържа най-малко 200 такива мъглявини, всяка една от които е разделена от другата с 10 милиона милиарда километра. Опити със сензитивката Станислава Томчиковна Охорович, инженер Петър Лебедински и други са правили интересни опити с полската сензитивка Станислава Томчиковна.
Ние описахме в отдела „Вести" в миналата годишнина на списанието опит за левитация в Индия:
човекът
в положение на левитация бил фотографиран от много страни.
Снимките са обнародвани в една Лондонска илюстрация миналата година. Сега при опитите с тая полска сензитивка е постигнато левивитация не на човек, а на разни предмети. Напр. в началото на опита се поставят едни ножици на масата, и до нея сензитивката, намираща се в транс, протяга ръцете си напред над ножиците. Ножиците се вдигат нагоре и застават във въздуха, без никаква подпора от никъде. И в това положение са снети фотографии.
към текста >>
Сега при опитите с тая полска сензитивка е постигнато левивитация не на
човек
, а на разни предмети. Напр.
Новооткрита спирална мъглявина Преди известно време от обсерваторията Маунт – Уилсон са открили една спирална мъглявост, която с чудовищна бързина от 50 милиона километра в час преминава през вселената. Нейната бързина е толкова голяма, че тя би могла за една секунда да обиколи земята, но тя е толкова много отдалечена от земята, че за да стигне до нас нейната светлина, необходими са приблизително 234,000 милиона години Новооткритата мъглявина се намира в купа на звездите № 2 на Голямата мечка, която съдържа най-малко 200 такива мъглявини, всяка една от които е разделена от другата с 10 милиона милиарда километра. Опити със сензитивката Станислава Томчиковна Охорович, инженер Петър Лебедински и други са правили интересни опити с полската сензитивка Станислава Томчиковна. Ние описахме в отдела „Вести" в миналата годишнина на списанието опит за левитация в Индия: човекът в положение на левитация бил фотографиран от много страни. Снимките са обнародвани в една Лондонска илюстрация миналата година.
Сега при опитите с тая полска сензитивка е постигнато левивитация не на
човек
, а на разни предмети. Напр.
в началото на опита се поставят едни ножици на масата, и до нея сензитивката, намираща се в транс, протяга ръцете си напред над ножиците. Ножиците се вдигат нагоре и застават във въздуха, без никаква подпора от никъде. И в това положение са снети фотографии. При тия опити са в действие ония сили в човешкото естество и природата, които са в действие при опитите по радиестезия: при опитите с показващите пръчки (батетата), със сидеричното махало и пр... По случай предстоящите нестинарски игри На 3 юни т.г., както всяка година, ще има нестинарски игри в няколко села от Малко Търновско: село Вургари и пр.. Т. Брънеков беше писал статия в в.
към текста >>
50.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В езика на символизма под планина се разбират висшите области на умствения
свят
.
СКИНИЯТА Боян Боев В Библията се разказва, че Мойсей построил скинията по образеца, който видял горе на планината (Изход, 26, 30). И там се дават подробно мерките на скинията, даже за най-малките ù части (Изход, гл. 25). Тук, освен едно реално преживяване на Мойсея, същевременно имаме и един символ. Преди всичко що е планина в окултната символика?
В езика на символизма под планина се разбират висшите области на умствения
свят
.
Затова Христос се преобразява на планината Тавор. Пак на планината той държи своята „планинска" проповед. Що е скиния или храм в истинския смисъл на думата? Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на човека. Скинията съществува „горе".
към текста >>
Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на
човека
.
Преди всичко що е планина в окултната символика? В езика на символизма под планина се разбират висшите области на умствения свят. Затова Христос се преобразява на планината Тавор. Пак на планината той държи своята „планинска" проповед. Що е скиния или храм в истинския смисъл на думата?
Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на
човека
.
Скинията съществува „горе". А онази скиния, която Мойсей трябва да построи на земята, трябва да бъде направена по мерките, които му са дадени „горе". С други думи, скинията, която е „горе", трябва да се свали долу, на земята. Това не се отнася само за една външна постройка. Това има отношение и към самия човешки живот.
към текста >>
Значи самият
човек
става скиния, когато Възвишеното се проявява чрез него.
Апостол Павел казва в едно послание: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий? " За този именно храм загатва и Христос, като казва: „Съборете този храм и Аз в три деня ще го възобновя". И казва се там, че Той говорил за тялото си. За вътрешния смисъл на скинията е казано ясно и в Откровението: „Скинията на Бога е с човеците. Той ще обитава в тях" (глава 21, ст. 3).
Значи самият
човек
става скиния, когато Възвишеното се проявява чрез него.
И както е казано на Мойсей да построи скинията долу по мярката, дадена за скинията, която е горе, тъй и човешкият живот трябва да се нареди по мерките, които съществуват горе. А когато в човешкия живот се вложат други мерки, произволни, а не тия, които съществуват „горе", тогава и строят ще бъде човешки, пълен с противоречия, катастрофи, страдания, дисхармония, а не божествен. Скинията съществува „горе"! Това означава, че там съществата са реализирали в своя външен и вътрешен живот такъв строй, че Безграничният обитава всред тях. Всички минали култури са загивали, понеже им е липсвало нещо съществено.
към текста >>
Човек
копнее за един идеален строй, за един идеален живот.
Всички минали култури са загивали, понеже им е липсвало нещо съществено. Те не са били направени по образеца, който съществува горе. Животът им се е отклонявал от великите закони, които лежат в основите на битието. Животът горе е израз на тия закони. И виждаме резултатите: хармонията, която съществува в цялата природа.
Човек
копнее за един идеален строй, за един идеален живот.
Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една реалност, защото човек не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде. От друга страна това показва, че този идеален строй е вложен и в човешкото естество; ето защо, той е строят, който самата човешка природа изисква. Този идеален строй, за който копнее човешката душа, за който тя бленува, – това е животът на напредналите, светли същества, които живеят „горе". Те са надраснали личния живот. "Техният живот е: мир, хармония, красота, разумност, взаимопомощ, любов, служене!
към текста >>
Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една реалност, защото
човек
не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде.
Те не са били направени по образеца, който съществува горе. Животът им се е отклонявал от великите закони, които лежат в основите на битието. Животът горе е израз на тия закони. И виждаме резултатите: хармонията, която съществува в цялата природа. Човек копнее за един идеален строй, за един идеален живот.
Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една реалност, защото
човек
не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде.
От друга страна това показва, че този идеален строй е вложен и в човешкото естество; ето защо, той е строят, който самата човешка природа изисква. Този идеален строй, за който копнее човешката душа, за който тя бленува, – това е животът на напредналите, светли същества, които живеят „горе". Те са надраснали личния живот. "Техният живот е: мир, хармония, красота, разумност, взаимопомощ, любов, служене! Както Мойсей построи тук долу на земята скинията по образеца, който видя „горе", тъй и човек днес трябва да свали долу идеалния строй, който съществува горе.
към текста >>
Както Мойсей построи тук долу на земята скинията по образеца, който видя „горе", тъй и
човек
днес трябва да свали долу идеалния строй, който съществува горе.
Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една реалност, защото човек не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде. От друга страна това показва, че този идеален строй е вложен и в човешкото естество; ето защо, той е строят, който самата човешка природа изисква. Този идеален строй, за който копнее човешката душа, за който тя бленува, – това е животът на напредналите, светли същества, които живеят „горе". Те са надраснали личния живот. "Техният живот е: мир, хармония, красота, разумност, взаимопомощ, любов, служене!
Както Мойсей построи тук долу на земята скинията по образеца, който видя „горе", тъй и
човек
днес трябва да свали долу идеалния строй, който съществува горе.
Животът горе трябва да се свали долу. Тия напреднали същества дирижират процесите в цялата природа. Те нямат никакъв личен интерес в това. Тяхната дейност е служене на Безграничния. Дейността им е служене на най-малките, на най-слабите в името на Великия!
към текста >>
51.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният
човек
чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният
човек
чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
към текста >>
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния
свят
, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния
свят
, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
към текста >>
Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в
човека
трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен. Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг.
Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в
човека
трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг.
към текста >>
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у
човека
се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества.
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у
човека
се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк!
към текста >>
Човек
е така алчен за забогатяване!
И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
Човек
е така алчен за забогатяване!
Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг.
към текста >>
При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и
човека
, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли.
При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и
човека
, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува.
към текста >>
Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя
свят
", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии".
Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя
свят
", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат.
към текста >>
Ако
човек
не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили.
Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват.
Ако
човек
не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили.
В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед.
към текста >>
Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за
човека
само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат.
Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето.
Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за
човека
само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат.
В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели". Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги.
към текста >>
52.
ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА Боян Боев Днес изобщо отношението на
човека
към природата е по-механично, отколкото в миналите епохи.
ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА Боян Боев Днес изобщо отношението на
човека
към природата е по-механично, отколкото в миналите епохи.
По-рано човек е живял в по-близко общение с нея. Той по-живо е чувствувал вътрешния ù живот, разумността, която я прониква. И това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята.
към текста >>
По-рано
човек
е живял в по-близко общение с нея.
ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА Боян Боев Днес изобщо отношението на човека към природата е по-механично, отколкото в миналите епохи.
По-рано
човек
е живял в по-близко общение с нея.
Той по-живо е чувствувал вътрешния ù живот, разумността, която я прониква. И това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми.
към текста >>
То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния
човек
не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха.
ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА Боян Боев Днес изобщо отношението на човека към природата е по-механично, отколкото в миналите епохи. По-рано човек е живял в по-близко общение с нея. Той по-живо е чувствувал вътрешния ù живот, разумността, която я прониква. И това не е случайно.
То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния
човек
не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха.
Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата.
към текста >>
И затова
човек
се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми.
По-рано човек е живял в по-близко общение с нея. Той по-живо е чувствувал вътрешния ù живот, разумността, която я прониква. И това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята.
И затова
човек
се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми.
Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс.
към текста >>
Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на
човека
, един поврат нагоре.
Той по-живо е чувствувал вътрешния ù живот, разумността, която я прониква. И това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми.
Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на
човека
, един поврат нагоре.
Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope.
към текста >>
Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и
човек
ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност.
И това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре.
Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и
човек
ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност.
Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс.
към текста >>
Чрез този процес
човек
ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата.
То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност.
Чрез този процес
човек
ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата.
Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо.
към текста >>
То ще бъде бъдещето отношение на
човека
към нея.
Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно.
То ще бъде бъдещето отношение на
човека
към нея.
То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество.
към текста >>
То ще внесе повече красота в живота на
човека
.
У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея.
То ще внесе повече красота в живота на
човека
.
Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност.
към текста >>
Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен
свят
?
И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата.
Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен
свят
?
Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят.
към текста >>
Даже и една мраморна статуя на
човек
е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество.
То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят?
Даже и една мраморна статуя на
човек
е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество.
Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми.
към текста >>
Животът на
човека
ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност.
То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество.
Животът на
човека
ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност.
От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния!
към текста >>
От друга страна съществува закон: Колкото повече
човек
има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно.
Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност.
От друга страна съществува закон: Колкото повече
човек
има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно.
Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния! Когато облаците се движат по небето, мисли за тях.
към текста >>
Хубаво е
човек
да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси.
Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно.
Хубаво е
човек
да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси.
Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния! Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях!
към текста >>
Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен
свят
на красота и хармония за безграничния!
Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми.
Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен
свят
на красота и хармония за безграничния!
Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм.
към текста >>
Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един
свят
на
святост
и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост.
Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм.
Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един
свят
на
святост
и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост.
И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което мисли.
към текста >>
Защото
човек
се свързва с това, за което мисли.
Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм. Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост. И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб.
Защото
човек
се свързва с това, за което мисли.
към текста >>
53.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
О, тоя мирис на жита, що зреят И дъх на юнско слънце, Каква невинна,
свята
радост будят.
И нека следват удари безброй По мойта каменна снага. Издигай Твоя чук, ломи! И после с тънко длето ме дълбай, На малки късчета ме направи, Но в Сградата ми място дай. Не ме захвърляй Ти, ломи. И всички остри върхове махни, Във гладък камък превърни ме, Но в Твойта сграда ме сложи.
О, тоя мирис на жита, що зреят И дъх на юнско слънце, Каква невинна,
свята
радост будят.
За нея нямам думи! И нежен лъх на звъннали ливади, В зори по тях елмаз блести, В блажен, в красив захлас мълви сърцето: Аз нямам, нямам думи! А първата молитва – песен тиха На подранили птички – На ранина да дирим Бога, шепне В душата на човека. О, тоз поток неспирен на живота, Разлян в безбройни струи, Безкрайна благодарност само буди! За нея нямам думи!
към текста >>
А първата молитва – песен тиха На подранили птички – На ранина да дирим Бога, шепне В душата на
човека
.
Не ме захвърляй Ти, ломи. И всички остри върхове махни, Във гладък камък превърни ме, Но в Твойта сграда ме сложи. О, тоя мирис на жита, що зреят И дъх на юнско слънце, Каква невинна, свята радост будят. За нея нямам думи! И нежен лъх на звъннали ливади, В зори по тях елмаз блести, В блажен, в красив захлас мълви сърцето: Аз нямам, нямам думи!
А първата молитва – песен тиха На подранили птички – На ранина да дирим Бога, шепне В душата на
човека
.
О, тоз поток неспирен на живота, Разлян в безбройни струи, Безкрайна благодарност само буди! За нея нямам думи! S.
към текста >>
54.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и
святост
, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и
святост
, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
към текста >>
Защото всеки
човек
е дошъл на земята, за да се учи.
Цена 50 лева. Доставя се от Руси Събев, ул. „Опълченска", № 64, София. В предговора се казва: „Тая книга е за ученика. Тая книга е за всички.
Защото всеки
човек
е дошъл на земята, за да се учи.
Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик". В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието.
към текста >>
Всеки
човек
е дошъл на земята, за да стане ученик".
Доставя се от Руси Събев, ул. „Опълченска", № 64, София. В предговора се казва: „Тая книга е за ученика. Тая книга е за всички. Защото всеки човек е дошъл на земята, за да се учи.
Всеки
човек
е дошъл на земята, за да стане ученик".
В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието. Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото.
към текста >>
Когато тия идеи оживеят в
човека
, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото.
Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик". В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието.
Когато тия идеи оживеят в
човека
, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото.
Тая книга води към освобождението на човешката душа от всички вериги. Тя е призвана да играе важна роля при възхода на човечеството към една нова култура. „Паневритмия" от Беинса Дуно Тая книга, за която миналия път писахме отзив, се доставя от Руси Събев, улица „Опълченска", № 64, София. Цена 90 лв. „Песни от Учителя".
към текста >>
Даваме няколко извадки от нея: Когато цял
свят
считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.
Това луксозно издание сдържа 51 песни. Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката. Препоръчваме я на всички читатели. Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г. Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало.
Даваме няколко извадки от нея: Когато цял
свят
считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.
Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий. Нито преследвания, нито мъки, нито дори смърт ги спираха.
към текста >>
55.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Небето за тях е оня невидим
свят
, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта.
Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна.
Небето за тях е оня невидим
свят
, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта.
В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите.
към текста >>
То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи
свят
, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества.
В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите.
То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи
свят
, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества.
Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия.
към текста >>
Този
свят
не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик
свят
Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества.
Този
свят
не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик
свят
Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела.
към текста >>
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически
свят
, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи.
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически
свят
, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят.
към текста >>
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския
свят
.
"Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския
свят
.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
към текста >>
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения
свят
и са направени от най-фината материя.
в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения
свят
и са направени от най-фината материя.
"Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове".
към текста >>
Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия
свят
.
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия.
Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия
свят
.
Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
към текста >>
Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния
човек
, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората.
Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния
човек
, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.от техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света.
към текста >>
Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един
свят
, който мъчно се подава на описване. Г.
Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие". С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели.
Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един
свят
, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>
56.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Всеки мислещ
човек
може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича любовта, тъй като
човек
получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Но все пак, това, което образува небето, е Божественото, което произтичат Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтичат Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си.
Всеки мислещ
човек
може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича любовта, тъй като
човек
получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира.
Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост. Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, Търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта.
към текста >>
Трябва да се запомни, че качеството на любовта на
човека
определя качеството на живота му.
Но все пак, това, което образува небето, е Божественото, което произтичат Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтичат Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира.
Трябва да се запомни, че качеството на любовта на
човека
определя качеството на живота му.
Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост. Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, Търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля.
към текста >>
Човек
може да съзнае това, когато в него дойде любовта.
Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира. Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост. Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, Търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства чрез тях.
Човек
може да съзнае това, когато в него дойде любовта.
Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си. Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение.
към текста >>
Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на
човека
– главата, средната част – гърдите и най-долната – краката.
Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината. Трите небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго. Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо.
Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на
човека
– главата, средната част – гърдите и най-долната – краката.
По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред. Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно небе. Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе.
към текста >>
Вътрешното естество на
човека
е подчинено на същия този ред.
Трите небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго. Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо. Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо.
Вътрешното естество на
човека
е подчинено на същия този ред.
Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно небе. Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе. Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта.
към текста >>
Човек
има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно небе.
Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо. Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред.
Човек
има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно небе.
Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе. Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна.
към текста >>
Поради тази причина,
човек
, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе.
Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред. Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно небе.
Поради тази причина,
човек
, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе.
Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе.
към текста >>
Тези две страни имат същото отношение към
човека
, както волята към интелекта му.
Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред. Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно небе. Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе. Всяко небе има една вътрешна и една външна страна.
Тези две страни имат същото отношение към
човека
, както волята към интелекта му.
Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого.
към текста >>
Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от
човека
– то е в самия него.
Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали.
Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от
човека
– то е в самия него.
Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички.
към текста >>
Колкото повече
човек
се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост.
Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат.
Колкото повече
човек
се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост.
Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човка между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него. тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него. Така също възприема и Бога, понеже божественото, което произтичат Него, съставлява небето.
към текста >>
И наистина, ако небето не е вътре в
човека
, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него.
Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човка между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята.
И наистина, ако небето не е вътре в
човека
, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него.
тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него. Така също възприема и Бога, понеже божественото, което произтичат Него, съставлява небето. И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е според качеството на доброто, което характеризира това общество. Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат според тяхното собствено добро.
към текста >>
Бог се изявява и действува в
човека
според качеството на неговата любов.
тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него. Така също възприема и Бога, понеже божественото, което произтичат Него, съставлява небето. И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е според качеството на доброто, което характеризира това общество. Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат според тяхното собствено добро.
Бог се изявява и действува в
човека
според качеството на неговата любов.
Злите, които са вън от небето, се измъчват от присъствието на Бога. Дотолкова доколкото ангелите виждат Бога, той им изглежда като ангел, само че се различава от тях по Божественото, което изхожда от Него. Небето е там, където хората вярват в Бога, познават Го и Го обичат. Най-после, може да се каже, че този, който носи небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, които са му присъщи, но и в най-малките неща, защото тези най-малки неща са образ на великите. Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена любов и е такъв, каквато е любовта му.
към текста >>
Цялото небе, събрано в едно, отразява един
човек
, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел.
Небето е там, където хората вярват в Бога, познават Го и Го обичат. Най-после, може да се каже, че този, който носи небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, които са му присъщи, но и в най-малките неща, защото тези най-малки неща са образ на великите. Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена любов и е такъв, каквато е любовта му. Така че, Бог в небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки по подобие на себе си и създаващ небе там, където е Той самият. Това е, което прави от всеки ангел небе в миниатюр, от всяко общество – небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно – небе в най-голяма форма.
Цялото небе, събрано в едно, отразява един
човек
, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел.
Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи.
към текста >>
Човек
би казал, че в небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство.
На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че са направени от чисто сребро, а плодовете лъщят като злато. Цветята пък, с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си.
Човек
би казал, че в небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство.
Та нали и изкуството на земята е също небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог пред очите на онзи, които живеят в любов към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на небето, тъй като те са най-дебрите от всички. Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в небето съответствува на тяхното добро; вътрешната наредба – на разните елементи,от които доброто им се състои, а нещата отвън – на истините, произтичащи от доброто, а също и на техните схващания и знания.
към текста >>
Всички промени на място в духовния
свят
произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние.
Тъй като тези неща съответствуват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответствуват и на любовта, мъдростта и интелигентността им. Така схващат ангелите обстановката около тях. Димовете им са дарове от Бога – на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение.
Всички промени на място в духовния
свят
произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние.
Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина, небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното.
към текста >>
Така че, който има силно желание в духовния
свят
да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение.
Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина, небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното.
Така че, който има силно желание в духовния
свят
да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение.
И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтичат несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини.
към текста >>
Все пак, ако
човек
прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини.
Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение. И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтичат несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората.
Все пак, ако
човек
прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини.
Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост. Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост.
към текста >>
Един ангел може да изрази с една само дума това, за което
човек
би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език.
Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината.
Един ангел може да изрази с една само дума това, за което
човек
би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език.
Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно.
към текста >>
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от
човека
, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно.
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от
човека
, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си.
към текста >>
Небесният мир е състояние непознато за
човека
.
Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането ù. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността, тя пак не може да се сравни с великата Божия мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна.
Небесният мир е състояние непознато за
човека
.
За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него.
към текста >>
За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а
човек
докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние.
Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането ù. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността, тя пак не може да се сравни с великата Божия мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният мир е състояние непознато за човека.
За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а
човек
докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние.
Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира.
към текста >>
Това ставай с
човека
, когато той минава през процеса на ново раждането.
Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях.
Това ставай с
човека
, когато той минава през процеса на ново раждането.
Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтичат Божествения мир. Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появят първите слънчеви лъчи. Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час, прилича донякъде на радостта на пробуждащата се душа, в чието съзнание изгрява слънцето на любовта, на мира и на съвършената радост.
към текста >>
Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в
човека
настъпва едно състояние на радост, която произтичат Божествения мир.
Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това ставай с човека, когато той минава през процеса на ново раждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания.
Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в
човека
настъпва едно състояние на радост, която произтичат Божествения мир.
Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появят първите слънчеви лъчи. Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час, прилича донякъде на радостта на пробуждащата се душа, в чието съзнание изгрява слънцето на любовта, на мира и на съвършената радост.
към текста >>
57.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил
човек
, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега?
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил
човек
, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега?
Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество.
към текста >>
Какъв велик
свят
се откри на
човека
, когато се явиха те!
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега?
Какъв велик
свят
се откри на
човека
, когато се явиха те!
Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях.
към текста >>
Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един
свят
, който иначе не би съществувал за него!
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те!
Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един
свят
, който иначе не би съществувал за него!
И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън?
към текста >>
И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на
човека
до днешното му състояние.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него!
И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на
човека
до днешното му състояние.
Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това.
към текста >>
Човек
не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл.
Човек
не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество.
Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични. Нещо повече.
към текста >>
И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която
човек
възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични.
Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това.
И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която
човек
възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични.
Нещо повече. И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда. Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които човек се скопчва не само с близката среда. но и с целия всемир, и възприема енергии. Даже нещо повече: човек възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество.
към текста >>
Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които
човек
се скопчва не само с близката среда.
Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични. Нещо повече. И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда.
Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които
човек
се скопчва не само с близката среда.
но и с целия всемир, и възприема енергии. Даже нещо повече: човек възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество. Тая възприемчивост на човека спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие. Възприемчивостта на човека към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество. Това прилича на следното.
към текста >>
Даже нещо повече:
човек
възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество.
И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични. Нещо повече. И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда. Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които човек се скопчва не само с близката среда. но и с целия всемир, и възприема енергии.
Даже нещо повече:
човек
възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество.
Тая възприемчивост на човека спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие. Възприемчивостта на човека към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество. Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре.
към текста >>
Тая възприемчивост на
човека
спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие.
Нещо повече. И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда. Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които човек се скопчва не само с близката среда. но и с целия всемир, и възприема енергии. Даже нещо повече: човек възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество.
Тая възприемчивост на
човека
спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие.
Възприемчивостта на човека към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество. Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии.
към текста >>
Възприемчивостта на
човека
към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество.
И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда. Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които човек се скопчва не само с близката среда. но и с целия всемир, и възприема енергии. Даже нещо повече: човек възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество. Тая възприемчивост на човека спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие.
Възприемчивостта на
човека
към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество.
Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта?
към текста >>
Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме
човек
в даден момент.
Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта?
Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме
човек
в даден момент.
Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта.
към текста >>
Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят
човека
по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата.
Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент.
Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят
човека
по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата.
Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр.
към текста >>
Тогава се влива в
човека
течението на божествения живот, което слиза отгоре.
Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент. Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата.
Тогава се влива в
човека
течението на божествения живот, което слиза отгоре.
И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр.
към текста >>
И това е много лесно обяснимо, защото тогава
човек
е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена.
А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент. Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре.
И това е много лесно обяснимо, защото тогава
човек
е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена.
Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр.
към текста >>
Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му
свят
.
усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр.
Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му
свят
.
Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът?
към текста >>
Обяснимо е от горното и защо
човек
познава само оня, когото обича.
на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява.
Обяснимо е от горното и защо
човек
познава само оня, когото обича.
Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре.
към текста >>
Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния
човек
.
при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича.
Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния
човек
.
Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме.
към текста >>
Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват
човека
от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре.
Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа.
Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват
човека
от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре.
Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния.
към текста >>
Когато
човек
има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата.
Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна.
Когато
човек
има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата.
Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават. От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние. Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането.
към текста >>
От друга страна
човек
, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние.
Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават.
От друга страна
човек
, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние.
Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане. Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата.
към текста >>
Ако
човек
има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане.
И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават. От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние. Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили.
Ако
човек
има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане.
Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата. Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме. Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас.
към текста >>
Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от
човека
!
И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане. Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата. Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме.
Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от
човека
!
Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас. Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека. Тук вече важи строежът на самата материя на тялото – дали тя има по-префинен или по-груб строеж. В първия случай тя е по-чувствителна, по-отзивчива към трептенията на висшия живот, на висшите идеи и ги възприема.
към текста >>
Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на
човека
.
Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата. Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме. Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас.
Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на
човека
.
Тук вече важи строежът на самата материя на тялото – дали тя има по-префинен или по-груб строеж. В първия случай тя е по-чувствителна, по-отзивчива към трептенията на висшия живот, на висшите идеи и ги възприема. А във втория случай тя е чувствителна само към по-грубите, по-бавни трептения на низшите мисли, чувства и стремежи, на по-низшия живот. Това е аналогично на случая, когато един радиоапарат е нагласен да възприема едни вълни, а не други. За да се види, каква роля играе строежът на организма, можем да си послужим с една аналогия; някой може да е виртуоз, но той не може да изяви своето изкуство, ако няма подходящ инструмент.
към текста >>
И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на
човека
, чрез които тя се проявява.
Това е аналогично на случая, когато един радиоапарат е нагласен да възприема едни вълни, а не други. За да се види, каква роля играе строежът на организма, можем да си послужим с една аналогия; някой може да е виртуоз, но той не може да изяви своето изкуство, ако няма подходящ инструмент. Човешката душа е обширна. Тя крие неподозирани сили и знания. Тя е по-обширна от това, което се проявява днес като човешка личност.
И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на
човека
, чрез които тя се проявява.
Тя е ограничена от тях. Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения човек проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия човек. И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа. Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото.
към текста >>
Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения
човек
проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия
човек
.
Човешката душа е обширна. Тя крие неподозирани сили и знания. Тя е по-обширна от това, което се проявява днес като човешка личност. И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на човека, чрез които тя се проявява. Тя е ограничена от тях.
Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения
човек
проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия
човек
.
И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа. Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото. Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини.
към текста >>
От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между
човека
и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия
свят
.
Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят.
От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между
човека
и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия
свят
.
Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня. който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават.
към текста >>
Освен това, при един материалистичен мироглед
човек
при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня.
По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр.
Освен това, при един материалистичен мироглед
човек
при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня.
който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават. Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век. Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения.
към текста >>
Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш
свят
.
Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век. Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения. Тия последните са само външната дреха на светлината. Тя съдържа, освен това, сили от по-висш характер.
Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш
свят
.
Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.
към текста >>
И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен
свят
на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.
Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят. Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили.
И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен
свят
на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.
Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието.
към текста >>
Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на
човека
.
Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание.
Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на
човека
.
Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота.
към текста >>
Но
човек
се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието.
Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека.
Но
човек
се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието.
Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука.
към текста >>
И колкото повече
човек
усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание.
Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието.
И колкото повече
човек
усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание.
И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит. Животът ни е дал всички условия и възможности.
към текста >>
И всички те са на наше разположение, стига
човек
да изучи великите му закони и да ги приложи.
И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит. Животът ни е дал всички условия и възможности.
И всички те са на наше разположение, стига
човек
да изучи великите му закони и да ги приложи.
И човешкото съзнание вече се пробужда за една нова култура, която ще отстрани всички противоречия на днешния живот. От тях човек може да се освободи само чрез светлината на едно ново съзнание, на едно ново разбиране за живота.
към текста >>
От тях
човек
може да се освободи само чрез светлината на едно ново съзнание, на едно ново разбиране за живота.
Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит. Животът ни е дал всички условия и възможности. И всички те са на наше разположение, стига човек да изучи великите му закони и да ги приложи. И човешкото съзнание вече се пробужда за една нова култура, която ще отстрани всички противоречия на днешния живот.
От тях
човек
може да се освободи само чрез светлината на едно ново съзнание, на едно ново разбиране за живота.
към текста >>
58.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
То е творчески процес за отделния
човек
.
Един поглед върху самата същина на това изравняване. - То не засяга глъбините на душата, не засяга знанието на хората, не засяга висотата и благородството на чувствата, не засяга хората като волеви индивиди. Ние виждаме изравняването в уеднаквяване на удобствата, за постижение и притежаване на някои общи блага, В знанието изравняване е невъзможно. Енциклопедизмът е абсурден и вреден. Знанието е свързано с усилия, с време, с практика.
То е творчески процес за отделния
човек
.
Той твори, гради със знанието в собствената си душа. Той гради и за целокупния живот. Само знаещият може - той е творец. Знаещият, можещият е оптимист. В него няма самоизмама.
към текста >>
Човек
не носи в себе си сърце човешко!
Има други, които се намират в животинско състояние. Какво могат да дадат те? Животното мисли само за себе си, то само взима. А човешките сърца? Те са толкова редки!
Човек
не носи в себе си сърце човешко!
Тук, на базата на човешкото сърце, годно да възприеме и прояви внушенията на любовта на Бога, бихме могли да имаме едно красиво изравняване между хората. То е изравняване в жертвата, изравняване в търпимост, изравняване, което минава в спонтанно надпреварване в правене добро. Ала и сърцето има своя жива наука, свои убеждения, свои опитности. Те го извисяват и го правят все по-спонтанно, по-непринудено. Те го обръщат от каменно сърце в сърце топло и трептящо.
към текста >>
Има един висш
свят
, в който и пред който всички живи същества са равни.
То е изравняване в жертвата, изравняване в търпимост, изравняване, което минава в спонтанно надпреварване в правене добро. Ала и сърцето има своя жива наука, свои убеждения, свои опитности. Те го извисяват и го правят все по-спонтанно, по-непринудено. Те го обръщат от каменно сърце в сърце топло и трептящо. Една жива наука на сърцето, ето път, през който трябва да мине всеки, за да стигне до там, където наистина всичко е равно по между си.
Има един висш
свят
, в който и пред който всички живи същества са равни.
Мярка за това равенство е животът. Всеки, който има живот, е равен пред Бога, пред Разумността. Никой няма право да посяга върху правото на другия в това отношение. Всеки има равно право да се ползува от слънчевата светлина и топлина. Всеки има право да се ползува от благата на живота.
към текста >>
В това направление - да се дадат тези възможности на всички живи същества, като почнем от
човека
, трябва да работят умните, знаещите, благородните по сърце.
Мярка за това равенство е животът. Всеки, който има живот, е равен пред Бога, пред Разумността. Никой няма право да посяга върху правото на другия в това отношение. Всеки има равно право да се ползува от слънчевата светлина и топлина. Всеки има право да се ползува от благата на живота.
В това направление - да се дадат тези възможности на всички живи същества, като почнем от
човека
, трябва да работят умните, знаещите, благородните по сърце.
Те, които седят високо, трябва да покажат пътя чрез жив пример. В пътя на живота на всекиго трябва да му се дадат изобилни условия да се развива правилно - наред с материалното добро, да напредва в знание и в добродетел. И тъй, общественото изравнение - по знание, по чин, по служба, това е безсмислица. Хората при дадени условия дори не могат да се догонят, не могат да станат еднакви. Защото биха изменили тогава на своя натюрел, на своя темперамент.
към текста >>
59.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Интересно е това, че те в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния
човек
, на обществата и народите в печална развалина.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ Георг Нордман Понякога хората изпитват особен страх за съдбата на света.
Интересно е това, че те в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния
човек
, на обществата и народите в печална развалина.
Тоя специален страх и световна загриженост проявяват най-често, кабинетните учени. Те, между другото, придобиват цифрено статистическо съзнание и сливат своят живот с него. Разбира се, науката никога не пита, кое е по-важно, кое – по-маловажно Науката само търси, разкрива и нарежда. Науката, така да се каже, иска само да знае и нищо повече. Тя има само задачата да събира отделните факти, да ги класифицира, да ги свърже в закони и да отговори на вечното, нестихващото питане на будния човешки дух.
към текста >>
В склона на планината,
човек
е хванал тоя поток, направил е огромен язовир, а оттам е пуснал мощните му струи да падат с грамадна сила по специални тръби.
Всички процеси в природата са частни случаи от него. Всичко е превръщане на енергията от потенциална в кинетична и обратното, както и от един вид в друг:от механична в електрична, от електрична в светлинна, в химична и в топлинна. Един калейдоскоп на тия енергетични промени представлява света, в който живеем. В планината някъде бумти обилен планински поток. Той се спуска надолу по склонове, урви, камънаци, шуми, блъска се и бяга към морето.
В склона на планината,
човек
е хванал тоя поток, направил е огромен язовир, а оттам е пуснал мощните му струи да падат с грамадна сила по специални тръби.
Там долу те движат перките на водната турбина, а на тая турбина е окачена грамадната ос на динамомашината. Святкат искри, в кантона нещо бучи, огромното колело се върти със светкавична бързина, а по дългата жица до града бягат електричните демони и осветяват булевардите, ресторантите, аудиториите, работилниците и тихата стая на учения. Ето това е един от многобройните примери за превръщането на механичната енергия в електрична, светлина, топлина и пр. от всички видове енергии, които на длъж и шир по света образуват тая калейдоскопична "игра" на живота, особено място заема топлинната енергия. Тая особеност се състои в това, че тя е последната инстанция в процеса на деградирането на енергията и е врата към едно незнайно, неизследвано царство, в което ние настаняваме като най-мощен властелин смъртта.
към текста >>
Святкат
искри, в кантона нещо бучи, огромното колело се върти със светкавична бързина, а по дългата жица до града бягат електричните демони и осветяват булевардите, ресторантите, аудиториите, работилниците и тихата стая на учения.
Един калейдоскоп на тия енергетични промени представлява света, в който живеем. В планината някъде бумти обилен планински поток. Той се спуска надолу по склонове, урви, камънаци, шуми, блъска се и бяга към морето. В склона на планината, човек е хванал тоя поток, направил е огромен язовир, а оттам е пуснал мощните му струи да падат с грамадна сила по специални тръби. Там долу те движат перките на водната турбина, а на тая турбина е окачена грамадната ос на динамомашината.
Святкат
искри, в кантона нещо бучи, огромното колело се върти със светкавична бързина, а по дългата жица до града бягат електричните демони и осветяват булевардите, ресторантите, аудиториите, работилниците и тихата стая на учения.
Ето това е един от многобройните примери за превръщането на механичната енергия в електрична, светлина, топлина и пр. от всички видове енергии, които на длъж и шир по света образуват тая калейдоскопична "игра" на живота, особено място заема топлинната енергия. Тая особеност се състои в това, че тя е последната инстанция в процеса на деградирането на енергията и е врата към едно незнайно, неизследвано царство, в което ние настаняваме като най-мощен властелин смъртта. До топлината, по пътя на енергетичните трансформации, се стига лесно и безпрепятствено. Тя е последната спирка по нанадолнището, където свършват градациите и започва някаква страшна, неизбродима и неизвестна област.
към текста >>
И след тия милиони години,
човек
ги открива и впрегна отново в работа запасената в тях енергия.
Ние трябва да си представим някаква геологична епоха, отдалечена от нас на милиони години. Тогава по земята са расли грамадни дървета. Те са имали своите корени дълбоко и крепко сраснали с богатата почва на още младата земя, а буйните им корени са черпили енергията на слънцето, която знаем много добре, чрез дишането и асимилацията, се превръща в най-съществения градивен елемент на материята. Така тия складове на слънчева енергия един ден биват срутени и засипани от страшни землетресения и урагани, каквито ние не можем да си представим. Те падат под дебелите пластове на земята и стоят ь засипани с милиони години, овъглени, загубили някогашния си облик, запазили само енергията на слънцето.
И след тия милиони години,
човек
ги открива и впрегна отново в работа запасената в тях енергия.
И така, ние затоплихме въздуха на нашата стая с енергията на слънцето, превърната при горенето в топлина. Ако след като стаята е затоплена, ние отворим прозореца, тя ще изстине. Ние неправилно казваме, че студът е нахлул в нея, защото истината е, че топлината, която се намираше в стаята, излезе Законът за термичното равновесие гласи, че топлината се предава от място с по-висока, към място с по-низка температура. Какво стана с топлинната енергия? Къде отиде тя?
към текста >>
60.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича
човека
някак косо.
Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързосхватлив, отколкото съсредоточено наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца. притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуровият тип от долния уровен оня беглив, "крадлив" поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки, и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство.
У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича
човека
някак косо.
Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта – признак на прекалена "мозъчност" и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни – имат нещо обтегнато, удължено и остро. Изпъкналите форми тук изобщо имат тенденция да се сплескват, да се изравняват.
към текста >>
Меркурий – планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на
човека
, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства.
и във физиономия, и в характер. Ако потърсим основната, господствуваща душевна черта у меркуровия тип, ще установим, че тя е бързият и схватлив ум, който тутакси се приспособява към условия и среда. Ето защо, той се стреми към ония отрасли на човешката дейност, дето се иска не борческа енергия, не физическа или нравствена сила, неорганизаторски талант и воля на водач, а способностите на обективния ум, на интелекта – като се почне от най-високите му прояви в наука, изкуство философия и се стигне до най-низките му форми, където се явява автоматизма на простото регистриране, копиране, преписване машинописно. Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланик на боговете. с това е символизирана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението.
Меркурий – планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на
човека
, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства.
Навсякъде, където има разпространяване и обмена чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието – всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера. Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати – юристконсулти, са силно проникнати от меркуриерата сфера, към която гореизброените служби принадлежат. Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или, както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари – сътрудници в разпространяване на словото – принадлежат също така към меркуриевата сфера.
към текста >>
на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния
свят
, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание".
Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на "Меркурий", сир.
на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния
свят
, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание".
Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурий принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията, и които работят. следователно, с съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй, възникна и се разви в едно специфично сечение на юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция – зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сир.
към текста >>
Те му придаваха вид на възрастен
човек
, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър.
Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на "цилиндъра и бастуна". Вземам тези две думи като характерни символи. При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун. "Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава.
Те му придаваха вид на възрастен
човек
, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър.
Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици.
към текста >>
Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и
човекът
се явява само едно жалко число в дългите статистически редици.
Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси.
Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и
човекът
се явява само едно жалко число в дългите статистически редици.
Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини. Възможни са и други сечения на двете сфери. Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и "Тъмните полукълба" на Юпитер и Меркурий – и то в голяма степен. При това, особено интересно би било да се проследи влиянието и на другите планетни сфери върху тази юпитеро-меркуриева основа.
към текста >>
61.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен
свят
на импулсите.
ИМПУЛСИ Тях ние ги имаме всеки ден, с всяко ставане, с всяко лягане Без тях, без импулси, животът би бил пустиня неизбродна. Ала най-голям е импулсът да живеем. И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи непринуден, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие. Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота.
Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен
свят
на импулсите.
Има един особен свят на възвишените импулси. Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства. в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество.
към текста >>
Има един особен
свят
на възвишените импулси.
Ала най-голям е импулсът да живеем. И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи непринуден, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие. Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите.
Има един особен
свят
на възвишените импулси.
Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства. в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички.
към текста >>
Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен
свят
, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства.
И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи непринуден, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие. Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси.
Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен
свят
, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства.
в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот.
към текста >>
в него
човек
намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот.
Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси. Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства.
в него
човек
намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот.
в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот. Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината.
към текста >>
в този красив
свят
на импулсите,
човек
намира неизчерпаемия източник на сили в живота.
която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси. Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства. в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот.
в този красив
свят
на импулсите,
човек
намира неизчерпаемия източник на сили в живота.
От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот. Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината. Истинските импулси тикат човека към творчество.
към текста >>
Истинските импулси тикат
човека
към творчество.
в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот. Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината.
Истинските импулси тикат
човека
към творчество.
Те внасят светлина и широта в съзнанието. Те разширяват сърцето. Те освобождават душата от гнетящото в човешкия живот. Светът на импулсите е свят на музика. Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло.
към текста >>
Светът на импулсите е
свят
на музика.
Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината. Истинските импулси тикат човека към творчество. Те внасят светлина и широта в съзнанието. Те разширяват сърцето. Те освобождават душата от гнетящото в човешкия живот.
Светът на импулсите е
свят
на музика.
Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло. Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт. Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси.
към текста >>
Симфоничен
свят
, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален
свят
, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло.
Истинските импулси тикат човека към творчество. Те внасят светлина и широта в съзнанието. Те разширяват сърцето. Те освобождават душата от гнетящото в човешкия живот. Светът на импулсите е свят на музика.
Симфоничен
свят
, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален
свят
, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло.
Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт. Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси. Светът на импулсите е свят на музика!
към текста >>
Светът на импулсите е
свят
на музика!
Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло. Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт. Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси.
Светът на импулсите е
свят
на музика!
Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот. Човек трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний. Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето. Безкрайна е проявата на този велик свят на импулсите.
към текста >>
Човек
трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний.
Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси. Светът на импулсите е свят на музика! Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот.
Човек
трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний.
Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето. Безкрайна е проявата на този велик свят на импулсите. На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на човека, цялото му духовно и материално творчество. – Кое дава импулс на поета да пише своите вдъхновени песни?
към текста >>
Безкрайна е проявата на този велик
свят
на импулсите.
Светът на импулсите е свят на музика! Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот. Човек трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний. Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето.
Безкрайна е проявата на този велик
свят
на импулсите.
На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на човека, цялото му духовно и материално творчество. – Кое дава импулс на поета да пише своите вдъхновени песни? – Не е ли малкото красиво цвете, пръснало своя аромат и красота навсякъде из пространството. Не е ли небето със своята дълбока синева или с разнообразните облаци, що менят всеки миг своите форми! Не е ли един мигновен поглед, що събужда в душата вечен копнеж към нещо красиво !
към текста >>
На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на
човека
, цялото му духовно и материално творчество.
Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот. Човек трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний. Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето. Безкрайна е проявата на този велик свят на импулсите.
На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на
човека
, цялото му духовно и материално творчество.
– Кое дава импулс на поета да пише своите вдъхновени песни? – Не е ли малкото красиво цвете, пръснало своя аромат и красота навсякъде из пространството. Не е ли небето със своята дълбока синева или с разнообразните облаци, що менят всеки миг своите форми! Не е ли един мигновен поглед, що събужда в душата вечен копнеж към нещо красиво ! Кое прави от обикновения човек, човек на успеха, на дарбите, на творчеството?
към текста >>
Кое прави от обикновения
човек
,
човек
на успеха, на дарбите, на творчеството?
На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на човека, цялото му духовно и материално творчество. – Кое дава импулс на поета да пише своите вдъхновени песни? – Не е ли малкото красиво цвете, пръснало своя аромат и красота навсякъде из пространството. Не е ли небето със своята дълбока синева или с разнообразните облаци, що менят всеки миг своите форми! Не е ли един мигновен поглед, що събужда в душата вечен копнеж към нещо красиво !
Кое прави от обикновения
човек
,
човек
на успеха, на дарбите, на творчеството?
Не са ли малките импулси, що събуждат в него любовта. Любовта разцъфтява човека. Любовта издига човека до висотата на живота, извисява го до небето. Онзи импулс, що събужда в човека любовта, е най-великият импулс в живота. Защото само с любовта се постига всичко.
към текста >>
Любовта разцъфтява
човека
.
– Не е ли малкото красиво цвете, пръснало своя аромат и красота навсякъде из пространството. Не е ли небето със своята дълбока синева или с разнообразните облаци, що менят всеки миг своите форми! Не е ли един мигновен поглед, що събужда в душата вечен копнеж към нещо красиво ! Кое прави от обикновения човек, човек на успеха, на дарбите, на творчеството? Не са ли малките импулси, що събуждат в него любовта.
Любовта разцъфтява
човека
.
Любовта издига човека до висотата на живота, извисява го до небето. Онзи импулс, що събужда в човека любовта, е най-великият импулс в живота. Защото само с любовта се постига всичко. Благословени са импулсите в живота! Те ни издигат, те ни създават благата, те ни дават светлина, те ни дават благородство, обич, любов, те правят успеха и постижението винаги неразделна част от нашия живот.
към текста >>
Любовта издига
човека
до висотата на живота, извисява го до небето.
Не е ли небето със своята дълбока синева или с разнообразните облаци, що менят всеки миг своите форми! Не е ли един мигновен поглед, що събужда в душата вечен копнеж към нещо красиво ! Кое прави от обикновения човек, човек на успеха, на дарбите, на творчеството? Не са ли малките импулси, що събуждат в него любовта. Любовта разцъфтява човека.
Любовта издига
човека
до висотата на живота, извисява го до небето.
Онзи импулс, що събужда в човека любовта, е най-великият импулс в живота. Защото само с любовта се постига всичко. Благословени са импулсите в живота! Те ни издигат, те ни създават благата, те ни дават светлина, те ни дават благородство, обич, любов, те правят успеха и постижението винаги неразделна част от нашия живот. Те ни водят към мъдрост.
към текста >>
Онзи импулс, що събужда в
човека
любовта, е най-великият импулс в живота.
Не е ли един мигновен поглед, що събужда в душата вечен копнеж към нещо красиво ! Кое прави от обикновения човек, човек на успеха, на дарбите, на творчеството? Не са ли малките импулси, що събуждат в него любовта. Любовта разцъфтява човека. Любовта издига човека до висотата на живота, извисява го до небето.
Онзи импулс, що събужда в
човека
любовта, е най-великият импулс в живота.
Защото само с любовта се постига всичко. Благословени са импулсите в живота! Те ни издигат, те ни създават благата, те ни дават светлина, те ни дават благородство, обич, любов, те правят успеха и постижението винаги неразделна част от нашия живот. Те ни водят към мъдрост. Те ни дават прозрението – да обичаме истината и свободата.
към текста >>
Усет е необходим в
човека
, за да даде място в себе си на малките импулси, които идат през пространството от един особен
свят
на хармония, на музика и красота.
Те ще ни посетят и при пукването на зората, при изгрева на слънцето, през светлия ден и през тъмната нощ, през всичките времена на годината. Те ще ни покажат своята красота и сила чрез всичко живо по земята и небето. Импулсът е като лек пролетен зефир. Духне и го няма вече. Трябва да се схване в момента.
Усет е необходим в
човека
, за да даде място в себе си на малките импулси, които идат през пространството от един особен
свят
на хармония, на музика и красота.
Само чутката душа се добира до този свят на импулсите. Тя им дава място в себе си. Така тя твори блага в живота. Блага и ценности за всички. Да се добере човек до извора на вечните импулси в живота – ето нещо смислено, към което трябва винаги да се стреми.
към текста >>
Само чутката душа се добира до този
свят
на импулсите.
Те ще ни покажат своята красота и сила чрез всичко живо по земята и небето. Импулсът е като лек пролетен зефир. Духне и го няма вече. Трябва да се схване в момента. Усет е необходим в човека, за да даде място в себе си на малките импулси, които идат през пространството от един особен свят на хармония, на музика и красота.
Само чутката душа се добира до този
свят
на импулсите.
Тя им дава място в себе си. Така тя твори блага в живота. Блага и ценности за всички. Да се добере човек до извора на вечните импулси в живота – ето нещо смислено, към което трябва винаги да се стреми. В него е благословението на живота. Е.
към текста >>
Да се добере
човек
до извора на вечните импулси в живота – ето нещо смислено, към което трябва винаги да се стреми.
Усет е необходим в човека, за да даде място в себе си на малките импулси, които идат през пространството от един особен свят на хармония, на музика и красота. Само чутката душа се добира до този свят на импулсите. Тя им дава място в себе си. Така тя твори блага в живота. Блага и ценности за всички.
Да се добере
човек
до извора на вечните импулси в живота – ето нещо смислено, към което трябва винаги да се стреми.
В него е благословението на живота. Е.
към текста >>
62.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия
свят
и всички същества от най-дребните до най-големите.
После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта.
Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия
свят
и всички същества от най-дребните до най-големите.
Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди. Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него.
към текста >>
Всеки
човек
има известна задача на земята.
Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди. Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него.
Всеки
човек
има известна задача на земята.
Той не е дошъл така. Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно.
към текста >>
Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които
човек
нормално, правилно може да се развива.
Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди. Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него. Всеки човек има известна задача на земята. Той не е дошъл така.
Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които
човек
нормално, правилно може да се развива.
Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив.
към текста >>
Когато
човек
не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят
човека
да намери любовта, т.е.
Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив.
Когато
човек
не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят
човека
да намери любовта, т.е.
те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега.
към текста >>
Това, малкото житно зърно, храни целия
свят
.
Няма да му дам целия самун. Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина". Защото малкото има едно свойство при любовта. Ако ние постъпим с любов, има един закон в света, който действува: малкото се увеличава. Житното зърно нали е малко, но то се увеличава.
Това, малкото житно зърно, храни целия
свят
.
Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат. Това малкото, което се дава, ще расте. Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща ? Трябва да имаме една идея за нея.
към текста >>
Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран
свят
, дето нещата ще растат.
Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина". Защото малкото има едно свойство при любовта. Ако ние постъпим с любов, има един закон в света, който действува: малкото се увеличава. Житното зърно нали е малко, но то се увеличава. Това, малкото житно зърно, храни целия свят.
Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран
свят
, дето нещата ще растат.
Това малкото, което се дава, ще расте. Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща ? Трябва да имаме една идея за нея. Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи.
към текста >>
Един
човек
иска да ти помага.
На земята всичко е разумно, предвидено. Казват: "Има ли Бог? " Ти щом живееш, Великата Разумност живее в тебе! Ти искаш да обичаш и да те обичат! Това е Великата Разумност в нас!
Един
човек
иска да ти помага.
Това е Великата Разумност вътре в него, която се проявява. Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас. А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо.
към текста >>
Човек
като няма знание и да му дадат свобода, не може да я оцени.
Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода. Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата.
Човек
като няма знание и да му дадат свобода, не може да я оцени.
Редът, по който трябва да живеем, не трябва да го създаваме. Всички тия закони трябва да ги извадим от нашия организъм. Да видим, как са построени стомахът, белият дроб и мозъкът. Те извършват специални функции. Всяка система трябва да се подложи на опит.
към текста >>
63.
DU MAITRE - LE GRAND HOMME
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
При механичното разбиране на живота
човек
е наклонен да мисли, че с външни мерки, с измтаняването на формите ще може да се създаде нещо ново, нещо трайно.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Днешното време Събитията които стават в Европа и в Азия и навсякъде, противоречията, които днес бушуват в всички области на живота, конвулсиите в всички континенти ни навяват следните мисли: Днешното разбиране на живота е механично. Този процес на механизирането на живота е почнал отдавна, от хиляди години. И това не е случайно. Това е една фаза, през която минава човечеството.
При механичното разбиране на живота
човек
е наклонен да мисли, че с външни мерки, с измтаняването на формите ще може да се създаде нещо ново, нещо трайно.
Това заблуждение се дължи на обстоятелството, че се пренебрегва вътрешната страна на въпроса. Могат да се сключват договори, могат да се свикват разни международни конференции. Те може да са хубави начинания, те могат да имат добри подбуди, но всичко това не е достатъчно. Нужно е преди всичко едно ново разбиране на живота! Нужни са хора с едно ново съзнание!
към текста >>
Трябва едно коренно преобразяване на
човека
чрез новите идеи!
Само новите идеи, които днес проникват навсякъде, могат да дадат условия за една хармонична култура на мир, на едно сближение и побратимяване на народите. При това ново разбиране на живота всички народи ще се смятат като едно голямо семейство. И съперничеството помежду им ще се замести с взаимно помагане, при което по-големите народи ще се смятат като по-големи братя, а по-малките като по-малки братя. И по-силните, по-големите и по-напредналите от тях ще помагат на по-слабите. Една градина можеш да чистиш от плевелите, но ако оставиш корените им, те отново ще поникнат, и може би още по-буйно.
Трябва едно коренно преобразяване на
човека
чрез новите идеи!
И тия последните имат тая магическа сила в себе си да преобразяват душите, защото те засягат дълбоките сили на човешкото естество. Само хора с ново съзнание могат да изградят една култура на всеобщ мир, на радост и творчество. За новооткрития "богомилски" апокриф Д-р FАл. Поповски печата във в-к. "Мир", от 29.IV. т.г.
към текста >>
Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка частица от тялото е атомът, то нека си въобразим един
свят
, в който размерите на съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните.
Това ни кара да мислим, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват. Например, атомът на водорода може да бъде представен от една сфера, която да има радиус равен на една десетмилионна част от милиметра. С други думи, би трябвало да съединим един до друг 10 милиона атома, за да получим една редица, дълга един милиметър. Ако наредим в редица атоми, съдържащи се в един грам водород, би се получила една линия, дълга 60 милиарда километра, т.е. равна на 400 пъти разстоянието между земята и слънцето.
Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка частица от тялото е атомът, то нека си въобразим един
свят
, в който размерите на съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните.
Нашите подобни ще бъдат страшни великани, чийто ръст ще бъде 5000 пъти по-висок от Айфеловата кула (300 метра), или по-добре, те ще стигнат височината на една планина, която ще бъде 170 пъти по-висока от най високите върхове на Хималаите. Една пчела, увеличена в същите размери, ще бъде няколко десетки хиляди метра. Един микроб ще бъде едно страшно животно с диаметър един метър; докато един атом при такова голямо увеличение ще достига едва една шеста част от милиметра. Из в. "Мир". Френологична карта, със символични изображения на разните склонности и способности и тяхното месторазположение в човешката глава – от Р.
към текста >>
64.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
До тях: сила и материя, може да се сведе всичко в органичния и неорганичния
свят
, както до границите така и извън границите на нашето виждане.
Ако съберем съзнанието си в по-тесния обсег на нашия планетен живот, ще видим, че земята живее ритмично. Тя се върти около своята полярна ос за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около 26 хиляди години. След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата последователност... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото. Един от основните и неизменни белези на материята е нейната инертност, а основен белег на силата е импулсът. Тая истина има грамадно значение.
До тях: сила и материя, може да се сведе всичко в органичния и неорганичния
свят
, както до границите така и извън границите на нашето виждане.
С инертността на материята и с импулса на силата изглежда съграден животът в цялата си същност. С тия елементи е била изградена, както науката на древните за човека и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси. Навсякъде ние виждаме неспирната борба между импулса на силата и инерцията на материята. Импулсът се стреми да надвие инерцията, а последната да угаси импулса. Една предвечна воля е поставила в борба тия две начала – живот и смърт, в чиято смяна се гради калейдоскопичния и грандиозен световен живот.
към текста >>
С тия елементи е била изградена, както науката на древните за
човека
и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси.
След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата последователност... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото. Един от основните и неизменни белези на материята е нейната инертност, а основен белег на силата е импулсът. Тая истина има грамадно значение. До тях: сила и материя, може да се сведе всичко в органичния и неорганичния свят, както до границите така и извън границите на нашето виждане. С инертността на материята и с импулса на силата изглежда съграден животът в цялата си същност.
С тия елементи е била изградена, както науката на древните за
човека
и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси.
Навсякъде ние виждаме неспирната борба между импулса на силата и инерцията на материята. Импулсът се стреми да надвие инерцията, а последната да угаси импулса. Една предвечна воля е поставила в борба тия две начала – живот и смърт, в чиято смяна се гради калейдоскопичния и грандиозен световен живот. Под знака на импулса и на инерцията се дирижира разгледания в началото живот на макрокосмоса под същия ритъм се въртят електроните около централното ядро на атома. Пулсациите в живота на слънчевата система докарват периодичната смяна на годишните времена, които манифестират с удивителна точност и красота живота с неговите приливи и отливи.
към текста >>
Нашето сърце, в тоя чуден и величествен организъм на
човека
, бие в ритъм и опреснява кръвта, пращайки я към "прозореца" на организма – белите дробове, откъдето влиза чистият въздух.
Пулсациите в живота на слънчевата система докарват периодичната смяна на годишните времена, които манифестират с удивителна точност и красота живота с неговите приливи и отливи. Есен листата падат, животът се оттегля, и тия жълти, политнали към земята сълзи, напомнят за смъртта. Почвата поема тия загинали листа, преработва тяхната материя и пак я дава на корените за новия избликнал живот в пролетта. През зимата, която за дадено място на земята е отлив на живота, последният преминава "отвъд", за да се яви пак при нас. Смърт и живот – тъжен напев, едно сетно прощално ноктюрно на живота, което се заменя с ясния бодър вик на новороденото, което протяга ръце към слънцето и просторите, от където е дошло.
Нашето сърце, в тоя чуден и величествен организъм на
човека
, бие в ритъм и опреснява кръвта, пращайки я към "прозореца" на организма – белите дробове, откъдето влиза чистият въздух.
Всеки удар на това сърце е колебание между два свята "да бъде" или "да не бъде" – между живота и смъртта. През камерите на тоя чуден орган всеки час преминават по 480 литра кръв. За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм. Енергията, която получаваме от слънцето – нашият мощен склад на живота, също пулсира в максимуми и минимуми, които според научната статистика се сменят всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-пъпно плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък.
към текста >>
Всеки удар на това сърце е колебание между два
свята
"да бъде" или "да не бъде" – между живота и смъртта.
Есен листата падат, животът се оттегля, и тия жълти, политнали към земята сълзи, напомнят за смъртта. Почвата поема тия загинали листа, преработва тяхната материя и пак я дава на корените за новия избликнал живот в пролетта. През зимата, която за дадено място на земята е отлив на живота, последният преминава "отвъд", за да се яви пак при нас. Смърт и живот – тъжен напев, едно сетно прощално ноктюрно на живота, което се заменя с ясния бодър вик на новороденото, което протяга ръце към слънцето и просторите, от където е дошло. Нашето сърце, в тоя чуден и величествен организъм на човека, бие в ритъм и опреснява кръвта, пращайки я към "прозореца" на организма – белите дробове, откъдето влиза чистият въздух.
Всеки удар на това сърце е колебание между два
свята
"да бъде" или "да не бъде" – между живота и смъртта.
През камерите на тоя чуден орган всеки час преминават по 480 литра кръв. За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм. Енергията, която получаваме от слънцето – нашият мощен склад на живота, също пулсира в максимуми и минимуми, които според научната статистика се сменят всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-пъпно плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък. Положителната и отрицателна електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради при ток на електрони от второто към първото тяло.
към текста >>
Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и
човекът
се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса.
Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично. Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта.
Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и
човекът
се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса.
Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека. Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност.
към текста >>
Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на
човека
.
Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта. Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност.
Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на
човека
.
Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност. Ние живеем миньорните и печални часове на едно дръпване, на един отлив на живота, а други път възторжената радост на прилива, който ни донася усещането, че пулсираме заедно с великото едно. Така е възникнала и музиката, в основата, в нейната същност лежи усетът за ритъм, който отпосле се облича в дрехата на мелодията. Човекът не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката. Музиката отделя човешката душа от убийствената катадневност и я отвежда до висини, от където тя вижда, че сама е музика, хармония и красота.
към текста >>
Човекът
не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката.
В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека. Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност. Ние живеем миньорните и печални часове на едно дръпване, на един отлив на живота, а други път възторжената радост на прилива, който ни донася усещането, че пулсираме заедно с великото едно. Така е възникнала и музиката, в основата, в нейната същност лежи усетът за ритъм, който отпосле се облича в дрехата на мелодията.
Човекът
не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката.
Музиката отделя човешката душа от убийствената катадневност и я отвежда до висини, от където тя вижда, че сама е музика, хармония и красота. Ние още не знаем значението на тоя небесен дар, но ако се научим да живеем "музикално", ще бъдем здрави, щастливи и всякога доволни. Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето. Чрез ритмичната смяна – музиката на дишането, посветените в това изкуство правят чудеса. Чрез музиката на говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката на тялото – паневритмията.
към текста >>
Раят, това е едно музикално състояние на
човека
.
Ние още не знаем значението на тоя небесен дар, но ако се научим да живеем "музикално", ще бъдем здрави, щастливи и всякога доволни. Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето. Чрез ритмичната смяна – музиката на дишането, посветените в това изкуство правят чудеса. Чрез музиката на говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката на тялото – паневритмията. Да слееш съзнанието си с ритъма, красотата и хармонията в света, то е да познаеш блаженството – рая.
Раят, това е едно музикално състояние на
човека
.
Раят не е бездействие и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност. Раят, това е най-висша деятелност на човешката душа. Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич. Ние сме всякога на кръстопът между смърт и живот. Със смяната на противоположностите се тъче целокупният живот, който за окото на тия, които виждат, и за ухото на тия, които чуват, е хармония и музика на всемира.
към текста >>
65.
НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен
свят
, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего".
Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен
свят
, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална.
"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
към текста >>
"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния
свят
.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална.
"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния
свят
.
Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят.
към текста >>
И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този
свят
, който не е
свят
Христов.
Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното.
И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този
свят
, който не е
свят
Христов.
Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
към текста >>
Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния
свят
.
"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния
свят
.
Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес.
към текста >>
Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен
свят
са нереални, илюзорни.
Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя.
Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен
свят
са нереални, илюзорни.
Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота.
към текста >>
С това ти проглеждаш в един нов
свят
от ценности, що не се изменят.
Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота.
С това ти проглеждаш в един нов
свят
от ценности, що не се изменят.
Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си. Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения.
към текста >>
Дали самият
човек
, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта?
Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно?
Дали самият
човек
, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта?
Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си. Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения. Накрая той пак остава без същественото. До себе си – до своята собствена същност не се е добрал.
към текста >>
Човек
от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си.
Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него?
Човек
от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си.
Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения. Накрая той пак остава без същественото. До себе си – до своята собствена същност не се е добрал. – Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата.
към текста >>
Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в
човека
.
Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения. Накрая той пак остава без същественото. До себе си – до своята собствена същност не се е добрал. – Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата.
Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в
човека
.
Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа.
към текста >>
Дали Метерлинк не вижда в това оголения
човек
, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието.
Накрая той пак остава без същественото. До себе си – до своята собствена същност не се е добрал. – Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата. Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека.
Дали Метерлинк не вижда в това оголения
човек
, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието.
Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него.
към текста >>
Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия
човек
?
До себе си – до своята собствена същност не се е добрал. – Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата. Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека. Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието.
Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия
човек
?
Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом.
към текста >>
За всеки обикновен
човек
същественото е това, което става около него.
Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа.
За всеки обикновен
човек
същественото е това, което става около него.
На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота.
към текста >>
в своя личен живот,
човек
не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб.
вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси.
в своя личен живот,
човек
не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб.
И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя!
към текста >>
През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо,
човек
вижда в своите подобни само свои опасни врагове.
След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му.
През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо,
човек
вижда в своите подобни само свои опасни врагове.
Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма.
към текста >>
Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на
човека
само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот.
в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва.
Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на
човека
само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот.
Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие.
към текста >>
За разумния
човек
, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима.
* Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"?
За разумния
човек
, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима.
Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
към текста >>
Разумният
човек
вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината.
Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима.
Разумният
човек
вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината.
Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
към текста >>
По този начин
човек
се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип.
Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо.
По този начин
човек
се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип.
И илюзията се превръща в реалност.
към текста >>
66.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на
човека
.
На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°. Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи. Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността. Душевните прояви не могат да се "измерват" количествено по тоя начин. Числените данни, които в случая се явяват ъгли, могат да ни дадат само едно приблизително указание за големината на поменатото по-горе отношение; те са един вид "количествени символи", чрез които установяваме едно съответствие между един графичен признак и една душевна проява на човка.
При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на
човека
.
Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин . Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало. След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка. Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата.
към текста >>
Човек
с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно.
Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин . Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало. След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка. Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата.
Човек
с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно.
Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани.
към текста >>
Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у
човека
.
Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор.
Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у
човека
.
Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
към текста >>
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен
човек
, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този
човек
(научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци.
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен
човек
, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този
човек
(научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
към текста >>
– Един
човек
с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля.
Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка?
– Един
човек
с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля.
И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр.
към текста >>
И наистина, гордият
човек
, както и
човекът
, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля.
И наистина, гордият
човек
, както и
човекът
, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк.
към текста >>
Добрият, чувствителният
човек
, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие.
Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
Добрият, чувствителният
човек
, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие.
Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами.
към текста >>
Разочарованието им от околния
свят
, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво.
Разочарованието им от околния
свят
, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон.
към текста >>
Задържащите импулси, силни отначало, постепенно отслабват и
човек
се оставя на свободното течение на своите чувства и на волната игра на фантазията.
Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон. Често, обаче, се срещат почерци, в които наклонът на буквите се мени – последните са ту наклонени (вдясно или вляво), ту прави. Очевидно, такива почерци издават една постоянна борба между волята и чувствата. И тук срещаме най-различни случаи у най-различни почерци – нещо, което ни води до най-различни тълкувания. Има, запример, почерци, които започват с прави букви и след това, по-рязко или постепенно, изменят своя наклон, като полягат вляво.
Задържащите импулси, силни отначало, постепенно отслабват и
човек
се оставя на свободното течение на своите чувства и на волната игра на фантазията.
Контролът на ума и волята, силен отпървом, постепенно изчезва. Среща се обаче и обратното – наведените букви, течещи като буен поток, тук-там се препречват от прави букви, които играят ролята на спирачки. Понякога дори почеркът, от наведен в началото, става към края изправен. Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен.
към текста >>
Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична величина, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у
човека
. Г.
Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси. От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси. Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията.
Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична величина, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у
човека
. Г.
към текста >>
67.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла откак
свят
светува в най-различни вариации.
Сърцето му се отпуща. "Нищо е, ама като дойде госпожицата. По-напред се чудеше какъв кусур да ми намери и току крещеше на главата ми за щяло-нещяло! " помисля си вестовоят и хвърля за миг поглед към госпожицата, която е застанала до масичката и прелистя небрежно някакъв моден журнал, който е донесла със себе си. "Наистина хубавица", решава вестовоят и изтичва към съседната стая, отдето се чува гласа на поручика, който го вика за нещо.
Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла откак
свят
светува в най-различни вариации.
Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е. между Афродита и Арес – най-опърничавия и буен син на Зевс, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща. Наистина, Атина-Палада, богинята-войн го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Арес, и то без оръжие, без бой.
към текста >>
Ала в материалния
свят
добро и красиво не всякога се покриват и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката.
Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали "fortuna minor" – малката фортуна. "Голямата фортуна" – големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми – "Habeas согpus'a на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, "естетично", хармонично, носещо щастие в живота. чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата.
Ала в материалния
свят
добро и красиво не всякога се покриват и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката.
Колко девойки са се полъгвали по външната красота на своите избраници, считайки, че те са същевременно и "добри" по венерин вкус и разбиране. Чувството за красота е вродено у Венера, и то е твърде сложно. То съдържа и усет за съразмерност на формите и за хармония на багрите, и ритмично, и музикално чувство. И затова венерините типове, у които артистичните заложби са започнали да се развиват и оформяват, естествено минават през изкуството на танца (балерини), през музиката (певци), през лиричната поезия. Във Венерината сфера се съдържат основните елементи на изкуството, слети в един първичен синкретизъм.
към текста >>
От първичния извор на живота излизат две мощни струи, които у
човека
имат следните съответствия двойката Телец (Венера) – Скорпион (Марс) представя специфично половата енергия, която служи на преките биологични цели на живота – размножаване, разпространяване и съхраняване на рода; физиологически, тя представя половите продукти и половите функции.
Ала тя има двойна полярност, която е така хубаво изразена в зодиака. Венера "владее" в зодиака два "дома" – Телец и Везни. Марс също два – Овен и Скорпион. Полярни са, от една страна, Венера в Телец и Марс в Скорпион, а от друга – Венера във Везни и Марс в Овен. Без да се впущаме в подробности върху биологичния и психологичен смисъл, който съдържат тия полярни двойки, ще кажем, че те означават двете течения на "биоса" (Марс-Венера): "възходящо" и "низходящо".
От първичния извор на живота излизат две мощни струи, които у
човека
имат следните съответствия двойката Телец (Венера) – Скорпион (Марс) представя специфично половата енергия, която служи на преките биологични цели на живота – размножаване, разпространяване и съхраняване на рода; физиологически, тя представя половите продукти и половите функции.
Двойката Овен (Марс) – Везни (Венера) представя "сублимираната" полова енергия, която се насочва към главата. Ще припомня, че Везни символизират, според астрологичната традиция, скрепена в зодиака, бъбреците и кръста, а Овен – главата, мозъка, тъй както Телец съответствува анатомически на гърлото, а Скорпион на външните полови органи. Следователно, второто, възходящо течение представя онова вътрешно излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези, заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешни секреции, и влияе така мощно върху душевния живот на човека. Всички процеси, свързани с "женските" прояви на нагона за продължаване на рода в целия органически свят, със сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера. Тук, обаче, деятелно участие взема другата "женска" планета – Луната.
към текста >>
Следователно, второто, възходящо течение представя онова вътрешно излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези, заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешни секреции, и влияе така мощно върху душевния живот на
човека
.
Полярни са, от една страна, Венера в Телец и Марс в Скорпион, а от друга – Венера във Везни и Марс в Овен. Без да се впущаме в подробности върху биологичния и психологичен смисъл, който съдържат тия полярни двойки, ще кажем, че те означават двете течения на "биоса" (Марс-Венера): "възходящо" и "низходящо". От първичния извор на живота излизат две мощни струи, които у човека имат следните съответствия двойката Телец (Венера) – Скорпион (Марс) представя специфично половата енергия, която служи на преките биологични цели на живота – размножаване, разпространяване и съхраняване на рода; физиологически, тя представя половите продукти и половите функции. Двойката Овен (Марс) – Везни (Венера) представя "сублимираната" полова енергия, която се насочва към главата. Ще припомня, че Везни символизират, според астрологичната традиция, скрепена в зодиака, бъбреците и кръста, а Овен – главата, мозъка, тъй както Телец съответствува анатомически на гърлото, а Скорпион на външните полови органи.
Следователно, второто, възходящо течение представя онова вътрешно излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези, заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешни секреции, и влияе така мощно върху душевния живот на
човека
.
Всички процеси, свързани с "женските" прояви на нагона за продължаване на рода в целия органически свят, със сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера. Тук, обаче, деятелно участие взема другата "женска" планета – Луната. Ето защо, любовта, така както се проявява в живота на средния човек – любовта като стремеж в сърцето и чувство в душата – с целия оня свят, който създава, също принадлежи на Венерината сфера, чиято есенция тя впрочем представлява. Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човка и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране.
към текста >>
Всички процеси, свързани с "женските" прояви на нагона за продължаване на рода в целия органически
свят
, със сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера.
Без да се впущаме в подробности върху биологичния и психологичен смисъл, който съдържат тия полярни двойки, ще кажем, че те означават двете течения на "биоса" (Марс-Венера): "възходящо" и "низходящо". От първичния извор на живота излизат две мощни струи, които у човека имат следните съответствия двойката Телец (Венера) – Скорпион (Марс) представя специфично половата енергия, която служи на преките биологични цели на живота – размножаване, разпространяване и съхраняване на рода; физиологически, тя представя половите продукти и половите функции. Двойката Овен (Марс) – Везни (Венера) представя "сублимираната" полова енергия, която се насочва към главата. Ще припомня, че Везни символизират, според астрологичната традиция, скрепена в зодиака, бъбреците и кръста, а Овен – главата, мозъка, тъй както Телец съответствува анатомически на гърлото, а Скорпион на външните полови органи. Следователно, второто, възходящо течение представя онова вътрешно излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези, заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешни секреции, и влияе така мощно върху душевния живот на човека.
Всички процеси, свързани с "женските" прояви на нагона за продължаване на рода в целия органически
свят
, със сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера.
Тук, обаче, деятелно участие взема другата "женска" планета – Луната. Ето защо, любовта, така както се проявява в живота на средния човек – любовта като стремеж в сърцето и чувство в душата – с целия оня свят, който създава, също принадлежи на Венерината сфера, чиято есенция тя впрочем представлява. Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човка и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране. Изкуството, и по-специално танца, музиката – главно пеенето – поезията, особено лиричната, както и другите изкуства се развиват във "възходящото течение" на Венерино-Марсовата енергия, като "сублимации" на първичната енергия на биоса.
към текста >>
Ето защо, любовта, така както се проявява в живота на средния
човек
– любовта като стремеж в сърцето и чувство в душата – с целия оня
свят
, който създава, също принадлежи на Венерината сфера, чиято есенция тя впрочем представлява.
Двойката Овен (Марс) – Везни (Венера) представя "сублимираната" полова енергия, която се насочва към главата. Ще припомня, че Везни символизират, според астрологичната традиция, скрепена в зодиака, бъбреците и кръста, а Овен – главата, мозъка, тъй както Телец съответствува анатомически на гърлото, а Скорпион на външните полови органи. Следователно, второто, възходящо течение представя онова вътрешно излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези, заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешни секреции, и влияе така мощно върху душевния живот на човека. Всички процеси, свързани с "женските" прояви на нагона за продължаване на рода в целия органически свят, със сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера. Тук, обаче, деятелно участие взема другата "женска" планета – Луната.
Ето защо, любовта, така както се проявява в живота на средния
човек
– любовта като стремеж в сърцето и чувство в душата – с целия оня
свят
, който създава, също принадлежи на Венерината сфера, чиято есенция тя впрочем представлява.
Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човка и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране. Изкуството, и по-специално танца, музиката – главно пеенето – поезията, особено лиричната, както и другите изкуства се развиват във "възходящото течение" на Венерино-Марсовата енергия, като "сублимации" на първичната енергия на биоса. Ето защо, всички хора на изкуството са малко или много белязани от Венера. Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата.
към текста >>
Това е външно съответствие на една реалност: оня
свят
– така нареченият от окултистите астрален
свят
– който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс.
Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна – Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие : както Марсовата стихияс смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре – тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот – семейството. Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс.
Това е външно съответствие на една реалност: оня
свят
– така нареченият от окултистите астрален
свят
– който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс.
Човечеството е така дълбоко потопено в този свят, че засега той най-мощно се проявява в неговия живот и удря най-силен отпечатък върху цялото му битие. Г.
към текста >>
Човечеството е така дълбоко потопено в този
свят
, че засега той най-мощно се проявява в неговия живот и удря най-силен отпечатък върху цялото му битие. Г.
И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие : както Марсовата стихияс смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре – тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот – семейството. Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс. Това е външно съответствие на една реалност: оня свят – така нареченият от окултистите астрален свят – който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс.
Човечеството е така дълбоко потопено в този
свят
, че засега той най-мощно се проявява в неговия живот и удря най-силен отпечатък върху цялото му битие. Г.
към текста >>
68.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Човек
е
човек
според мярката на любовта му към Бога и към ближния.
Божествената любов се изявява на ангелите в небето като Слънце, от което излизат топлина и светлина. Топлината, която изхожда от него, е проява на любовта, а светлината му е проява на мъдростта. До толкова, до колкото ангелите са проводници на тази духовна топлина и светлина, те са изявление на любовта и мъдростта. Тe не са любов и мъдрост сами по себе си, а чрез Бога. Тази духовна топлина и светлина се струи не само в ангелите, но и в хората, като им въздействува дотолкова, доколкото тe са добри нейни проводници.
Човек
е
човек
според мярката на любовта му към Бога и към ближния.
Това слънце, т.е. Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина. Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост. Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос.
към текста >>
Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в
човека
и онова, което е във вселената.
Тази духовна топлина и светлина се струи не само в ангелите, но и в хората, като им въздействува дотолкова, доколкото тe са добри нейни проводници. Човек е човек според мярката на любовта му към Бога и към ближния. Това слънце, т.е. Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина. Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост.
Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в
човека
и онова, което е във вселената.
Човек е, наистина, един микрокосмос. Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят.
към текста >>
Човек
е, наистина, един микрокосмос.
Човек е човек според мярката на любовта му към Бога и към ближния. Това слънце, т.е. Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина. Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост. Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената.
Човек
е, наистина, един микрокосмос.
Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената.
към текста >>
Тези съответствия не са ясни за хората във физическия
свят
, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния
свят
.
Това слънце, т.е. Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина. Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост. Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос.
Тези съответствия не са ясни за хората във физическия
свят
, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния
свят
.
В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената. Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него.
към текста >>
В този
свят
съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия
свят
, в кое да е от трите му царства.
Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина. Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост. Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос. Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят.
В този
свят
съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия
свят
, в кое да е от трите му царства.
За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената. Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него. Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си.
към текста >>
които пребивават в духовния
свят
.
Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос. Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите.
които пребивават в духовния
свят
.
е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената. Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него. Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си. Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично.
към текста >>
е ясно, че вселената е един образ на Бого-
Човека
, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената.
Човек е, наистина, един микрокосмос. Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят.
е ясно, че вселената е един образ на Бого-
Човека
, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената.
Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него. Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си. Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично.
към текста >>
Не че вселената е Бого-
човекът
, но тя произлиза от Него.
Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената.
Не че вселената е Бого-
човекът
, но тя произлиза от Него.
Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си. Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма.
към текста >>
Нито
човек
е
човек
сам по себе си, но всичко е от Бога, който е
Човек
, Мъдрост, любов, Материя и Форма.
За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената. Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него. Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си.
Нито
човек
е
човек
сам по себе си, но всичко е от Бога, който е
Човек
, Мъдрост, любов, Материя и Форма.
Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически. Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния.
към текста >>
Има два
свята
– духовен и физически.
Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си. Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма.
Има два
свята
– духовен и физически.
Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния. Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр. топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си.
към текста >>
Духовният
свят
не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния.
Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически.
Духовният
свят
не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния.
Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр. топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си. Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината?
към текста >>
Двата
свята
са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр.
Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически. Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния.
Двата
свята
са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр.
топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си. Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината? В действителност, обаче, духовната топлина, именно, е доброто, и духовната светлина е истината.
към текста >>
топлината във физическия
свят
съответствува на доброто в духовния
свят
, а светлината във физическия
свят
съответствува на истината и на вярата в духовния
свят
.
Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически. Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния. Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр.
топлината във физическия
свят
съответствува на доброто в духовния
свят
, а светлината във физическия
свят
съответствува на истината и на вярата в духовния
свят
.
А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си. Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината? В действителност, обаче, духовната топлина, именно, е доброто, и духовната светлина е истината. Макар че те са така различни, все пак съставят едно цяло по закона на съответствията.
към текста >>
Човек
пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината?
Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния. Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр. топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си.
Човек
пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината?
В действителност, обаче, духовната топлина, именно, е доброто, и духовната светлина е истината. Макар че те са така различни, все пак съставят едно цяло по закона на съответствията. Ето защо, когато човек чете в Св. Писание за топлината и светлината, духовете и ангелите, които обкръжават човка, виждат добро вместо топлина и вяра вместо светлина. Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак.
към текста >>
Ето защо, когато
човек
чете в Св.
А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си. Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината? В действителност, обаче, духовната топлина, именно, е доброто, и духовната светлина е истината. Макар че те са така различни, все пак съставят едно цяло по закона на съответствията.
Ето защо, когато
човек
чете в Св.
Писание за топлината и светлината, духовете и ангелите, които обкръжават човка, виждат добро вместо топлина и вяра вместо светлина. Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак. те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия. Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото. И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни.
към текста >>
Понеже тези два
свята
са различни, ясно е, че духовният
свят
се озарява от друго слънце, различно от физическото.
Макар че те са така различни, все пак съставят едно цяло по закона на съответствията. Ето защо, когато човек чете в Св. Писание за топлината и светлината, духовете и ангелите, които обкръжават човка, виждат добро вместо топлина и вяра вместо светлина. Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак. те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия.
Понеже тези два
свята
са различни, ясно е, че духовният
свят
се озарява от друго слънце, различно от физическото.
И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни. А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината. Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце. Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта.
към текста >>
И там, както във физическия
свят
, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни.
Ето защо, когато човек чете в Св. Писание за топлината и светлината, духовете и ангелите, които обкръжават човка, виждат добро вместо топлина и вяра вместо светлина. Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак. те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия. Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото.
И там, както във физическия
свят
, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни.
А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината. Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце. Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта. Повечето хора не знаят, че има и друго слънце, освен физическото.
към текста >>
Целият ангелски
свят
се озарява от това слънце.
Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце. Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта. Повечето хора не знаят, че има и друго слънце, освен физическото. Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо.
Целият ангелски
свят
се озарява от това слънце.
Ангелите от третото небе го виждат постоянно. Тези от второто небе – много често, а ангелите от първото или най-външното небе – понякога . Това слънце не е сам Бог, но произлиза от Него. Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този свят. Тъй като любов и огън си съответствуват, това слънце изглежда на ангелите огнено, защото те не могат да видят любовта непосредствено, а виждат на нейно място онова, което ù съответствува.
към текста >>
Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този
свят
.
Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо. Целият ангелски свят се озарява от това слънце. Ангелите от третото небе го виждат постоянно. Тези от второто небе – много често, а ангелите от първото или най-външното небе – понякога . Това слънце не е сам Бог, но произлиза от Него.
Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този
свят
.
Тъй като любов и огън си съответствуват, това слънце изглежда на ангелите огнено, защото те не могат да видят любовта непосредствено, а виждат на нейно място онова, което ù съответствува. Ангелите, както хората, имат едно вътрешно и едно външно естество. Вътрешното им естество мисли и е мъдро, то желае и обича. А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически.
към текста >>
Топлината на духовния
свят
е жива, тъй както и светлината.
Ангелите, както хората, имат едно вътрешно и едно външно естество. Вътрешното им естество мисли и е мъдро, то желае и обича. А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов.
Топлината на духовния
свят
е жива, тъй както и светлината.
Топлината и светлината на физическия свят са безжизнени. Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън. А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него.
към текста >>
Топлината и светлината на физическия
свят
са безжизнени.
Вътрешното им естество мисли и е мъдро, то желае и обича. А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов. Топлината на духовния свят е жива, тъй както и светлината.
Топлината и светлината на физическия
свят
са безжизнени.
Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън. А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него. Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота.
към текста >>
Топлината и светлината на духовния
свят
произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия
свят
произлизат от едно слънце, което е чист огън.
А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов. Топлината на духовния свят е жива, тъй както и светлината. Топлината и светлината на физическия свят са безжизнени.
Топлината и светлината на духовния
свят
произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия
свят
произлизат от едно слънце, което е чист огън.
А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него. Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота. Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина.
към текста >>
Когато
човек
обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина.
Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън. А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него. Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота.
Когато
човек
обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина.
Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината. Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог.
към текста >>
Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният
свят
е сам Бог.
Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина. Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината. Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината.
Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният
свят
е сам Бог.
Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце. Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като човек, понякога в слънцето, понякога вън от него. Божествената любов и божествената мъдрост произлизат от Бога и се проявяват като слънце, от което изхожда топлина и светлина, озаряващи цялото небе. Чрез тях, именно, се изявява Божественият Дух.
към текста >>
Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров
човек
.
Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината. Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог.
Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров
човек
.
Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце. Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като човек, понякога в слънцето, понякога вън от него. Божествената любов и божествената мъдрост произлизат от Бога и се проявяват като слънце, от което изхожда топлина и светлина, озаряващи цялото небе. Чрез тях, именно, се изявява Божественият Дух.
към текста >>
Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като
човек
, понякога в слънцето, понякога вън от него.
И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог. Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце.
Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като
човек
, понякога в слънцето, понякога вън от него.
Божествената любов и божествената мъдрост произлизат от Бога и се проявяват като слънце, от което изхожда топлина и светлина, озаряващи цялото небе. Чрез тях, именно, се изявява Божественият Дух.
към текста >>
69.
МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Човек
трябва да обикне Великото в света!
Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си!
Човек
трябва да обикне Великото в света!
И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш. Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда.
към текста >>
Всичката погрешка е, че днес всеки
човек
живее за себе си.
Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш. Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда. Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже.
Всичката погрешка е, че днес всеки
човек
живее за себе си.
Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото. Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта. Хората не са оценили още подаръците и благата на любовта, а пък искат самата любов! Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов. Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се подмладявате и ще остарявате.
към текста >>
Като дойде любовта, тя учи
човека
, и тогава
човек
има най-хубавите постъпки и отношения.
Хората не са оценили още подаръците и благата на любовта, а пък искат самата любов! Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов. Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се подмладявате и ще остарявате. И като дойдете до любовта, тогава няма вече остаряване. Любовта – това са най хубавите отношения, които може да има.
Като дойде любовта, тя учи
човека
, и тогава
човек
има най-хубавите постъпки и отношения.
Но преди да дойде тя, човек трябва да учи отношенията. Можеш да излъжеш само оня, когото не обичаш. Щом излъжеш някого, любовта я няма там. В любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон.
към текста >>
Но преди да дойде тя,
човек
трябва да учи отношенията.
Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов. Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се подмладявате и ще остарявате. И като дойдете до любовта, тогава няма вече остаряване. Любовта – това са най хубавите отношения, които може да има. Като дойде любовта, тя учи човека, и тогава човек има най-хубавите постъпки и отношения.
Но преди да дойде тя,
човек
трябва да учи отношенията.
Можеш да излъжеш само оня, когото не обичаш. Щом излъжеш някого, любовта я няма там. В любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Любовта носи радост Тя носи импулс и живот.
към текста >>
някой
човек
е отчаян, иска да се самоубива, да се дави.
Ако любовта не донесе тия неща, тя не е любов. – От где иде обезсърчението у хората? – Щом дойде любовта, създават се най-хубавите условия. Ти седиш и мислиш, че нещата са невъзможни и се обезсърчаваш. Щом дойде любовта, виждаш, че всичко е възможно. Напр.
някой
човек
е отчаян, иска да се самоубива, да се дави.
Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек. При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия. При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ.
към текста >>
С любовта ти влизаш в един красив
свят
, в най добрите условия.
Щом дойде любовта, виждаш, че всичко е възможно. Напр. някой човек е отчаян, иска да се самоубива, да се дави. Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек. При любовта има разширение.
С любовта ти влизаш в един красив
свят
, в най добрите условия.
При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта!
към текста >>
Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато
човек
съзнае любовта.
При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта!
Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато
човек
съзнае любовта.
Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи. Човек трябва да има здрава мисъл.
към текста >>
Човек
трябва да има здрава мисъл.
Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи.
Човек
трябва да има здрава мисъл.
Всяка мисъл, минала през любовта, е възвишена! Какво нещо е любовта? Като обикнеш един човек, ти виждаш страданията му. Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг.
към текста >>
Като обикнеш един
човек
, ти виждаш страданията му.
Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи. Човек трябва да има здрава мисъл. Всяка мисъл, минала през любовта, е възвишена! Какво нещо е любовта?
Като обикнеш един
човек
, ти виждаш страданията му.
Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго!
към текста >>
При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия
свят
, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича!
Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял!
При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия
свят
, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича!
Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне.
към текста >>
Човек
има любовта и остава само да я прояви.
И аз нося нечистотиите и не се обезсърчавам." – Това са символи. Идеята е, че има в природата една разумност, която ни крепи. – Как може да се добие любовта? – Това е неправилен израз. Тя не е нещо, което отвън може да се сипе в хората. Не!
Човек
има любовта и остава само да я прояви.
Тя е силата, която носиш в себе си. Ако останеше тя сега да дойде в тебе, то е изгубена работа. – Кои са методите на любовта? – Обръщайте внимание на дребните неща, защото те са, които ще разрешат въпросите! Любовта е в най-малките подбуди!
към текста >>
Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този
човек
пътя, – да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя.
Тя е силата, която носиш в себе си. Ако останеше тя сега да дойде в тебе, то е изгубена работа. – Кои са методите на любовта? – Обръщайте внимание на дребните неща, защото те са, които ще разрешат въпросите! Любовта е в най-малките подбуди!
Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този
човек
пътя, – да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя.
И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в живота ти! Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота. Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък.
към текста >>
Когато обичаш някой
човек
, от тебе нещо излиза.
Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота. Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък. В новата култура всичко ще се прави с любов.
Когато обичаш някой
човек
, от тебе нещо излиза.
Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Кога го отивам при цветето, виждам какво е писал Безграничният в него. Отивам при друго цвете и пак правя същото. После отивам при един камък и пак правя същото.
към текста >>
В божествения
свят
живите книги се радват, когато ги четат.
После отивам при един камък и пак правя същото. Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях.
В божествения
свят
живите книги се радват, когато ги четат.
И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас.
към текста >>
И ние на този
свят
защо скърбим?
Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат.
И ние на този
свят
защо скърбим?
Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни!
към текста >>
когато обичаме един
човек
и той се радва, и ние се радваме.
Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е.
когато обичаме един
човек
и той се радва, и ние се радваме.
А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>
70.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия
свят
.
Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност. На един свой приятел той писал в 1743. година, когато бил вече почти 60 годишен: "Сам Господ Бог ме е призовал на работа и е повикал мен, Своя служител. Той откри пред моите очи духовния свет, даде ми правото да се разговарям с духовете и ангелите, което аз правя непрекъснато." Този академик е прекарал втората половина на своя живот в разговор с безплътните духове; той бил ясновидец, който виждал сбития, станали на хиляди километра разстояние, а понякога ги е и предвиждал. За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност.
250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия
свят
.
В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно.
към текста >>
Но тоя път и научният
свят
взел участие в чествуването на великия мистик.
За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност. 250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека.
Но тоя път и научният
свят
взел участие в чествуването на великия мистик.
В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д. Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла тялото и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада. Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист.
към текста >>
По-нататък той разглежда въпроса, какво количество храна е необходимо на
човека
за 24 часа.
от ред. на в. "Братство" и от Руси Събев, ул. "Опълченска", № 64, София. В първите отдели авторът описва видовете храни, физико-химичната страна на храносмилателния процес в устата, стомаха, черния дроб.
По-нататък той разглежда въпроса, какво количество храна е необходимо на
човека
за 24 часа.
Книгата е придружена с таблица за храните и с много поучителни диаграми за витамините, като се разглежда и значението им за човека. Интересна е главата за правилното и неправилно съчетание на храните Тая част за съчетанието на храните съдържа съвсем ново гледище по въпроса в тая глава се казват истини, които за пръв път се разглеждат и осветляват от едно ново гледище, чисто научно. в това отношение се правят много грешки при храненето и затова тая глава и крайно важна. После се разглежда въпросът, коя храна е по-полезна: дали месната заедно с растителните продукти или вегетарианската. Заключението е в полза на вегетарианската храна.
към текста >>
Книгата е придружена с таблица за храните и с много поучителни диаграми за витамините, като се разглежда и значението им за
човека
.
на в. "Братство" и от Руси Събев, ул. "Опълченска", № 64, София. В първите отдели авторът описва видовете храни, физико-химичната страна на храносмилателния процес в устата, стомаха, черния дроб. По-нататък той разглежда въпроса, какво количество храна е необходимо на човека за 24 часа.
Книгата е придружена с таблица за храните и с много поучителни диаграми за витамините, като се разглежда и значението им за
човека
.
Интересна е главата за правилното и неправилно съчетание на храните Тая част за съчетанието на храните съдържа съвсем ново гледище по въпроса в тая глава се казват истини, които за пръв път се разглеждат и осветляват от едно ново гледище, чисто научно. в това отношение се правят много грешки при храненето и затова тая глава и крайно важна. После се разглежда въпросът, коя храна е по-полезна: дали месната заедно с растителните продукти или вегетарианската. Заключението е в полза на вегетарианската храна. И то се подкрепя с важни аргументи, морални и научно-здравословни.
към текста >>
71.
ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на
човека
и физиологическите процеси в неговото тяло.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на
човека
и физиологическите процеси в неговото тяло.
Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини.
към текста >>
Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно,
човек
може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло.
Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно,
човек
може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр.
Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни.
към текста >>
Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на
човека
и здравословното му състояние.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло. Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр.
Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на
човека
и здравословното му състояние.
По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят.
към текста >>
Доказано е, че
човек
, когато мисли, изпраща числителни радиовълни.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло. Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи.
Доказано е, че
човек
, когато мисли, изпраща числителни радиовълни.
Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят.
към текста >>
Значи, има един
свят
на мислителните вълни.
Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини.
Значи, има един
свят
на мислителните вълни.
Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека.
към текста >>
Това можем да наречем умствен
свят
.
Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни.
Това можем да наречем умствен
свят
.
Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
към текста >>
Също така и когато
човек
чувства, изпраща аналогични вълни наоколо.
По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят.
Също така и когато
човек
чувства, изпраща аналогични вълни наоколо.
Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека.
към текста >>
Това е тъй нареченият чувствен
свят
.
Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо.
Това е тъй нареченият чувствен
свят
.
Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест.
към текста >>
Например, мисълта е един процес в умственото тяло на
човека
.
Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу.
Например, мисълта е един процес в умственото тяло на
човека
.
После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест.
към текста >>
После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения
свят
, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека.
После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения
свят
, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява.
към текста >>
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на
човека
.
Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на
човека
.
И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия.
към текста >>
Ето защо,
човек
много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест.
Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест.
Ето защо,
човек
много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест.
Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия. При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена. Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви мисли, чувства, желания и пр.
към текста >>
И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия
човек
заболява.
После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест.
И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия
човек
заболява.
Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия. При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена. Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви мисли, чувства, желания и пр. кои органи нападат и какви болести им причиняват. Едни неправилни мисли или чувства нападат сърцето и го повреждат.
към текста >>
Друг
човек
, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия.
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява.
Друг
човек
, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия.
При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена. Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви мисли, чувства, желания и пр. кои органи нападат и какви болести им причиняват. Едни неправилни мисли или чувства нападат сърцето и го повреждат. Други нападат черния дроб, трети - бъбреците, четвърти - стомаха или червата, други - ушите или очите и пр.. Ще дам един пример: Всяка по-силна и неестествена проява на индивидуалността, като напр.
към текста >>
Тъкмо обратното качество, а именно слабоволието, при което
човек
става играчка в ръцете на другите, причинява пак болест в кръвта, но от съвсем друг характер.
кои органи нападат и какви болести им причиняват. Едни неправилни мисли или чувства нападат сърцето и го повреждат. Други нападат черния дроб, трети - бъбреците, четвърти - стомаха или червата, други - ушите или очите и пр.. Ще дам един пример: Всяка по-силна и неестествена проява на индивидуалността, като напр. упражняване на насилие върху другите, тормозенето им и пр. има за последствие известни болести на кръвта.
Тъкмо обратното качество, а именно слабоволието, при което
човек
става играчка в ръцете на другите, причинява пак болест в кръвта, но от съвсем друг характер.
Всяка крива мисъл или всяко неестествено, болезнено чувство като напр. тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести. При това, болестта като резултат няма да идва всякога веднага. Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган.
към текста >>
От друга страна ако
човек
има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими.
Всяка крива мисъл или всяко неестествено, болезнено чувство като напр. тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести. При това, болестта като резултат няма да идва всякога веднага. Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган.
От друга страна ако
човек
има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими.
Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка?
към текста >>
Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен
човек
и веднага може да се познае, кой орган е заболял.
тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести. При това, болестта като резултат няма да идва всякога веднага. Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими.
Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен
човек
и веднага може да се познае, кой орган е заболял.
Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес.
към текста >>
Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че
човек
е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес.
Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка?
Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че
човек
е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес.
Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват.
към текста >>
Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху
човека
; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен
свят
: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест
човек
до известна степен става друг.
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес.
Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху
човека
; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен
свят
: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест
човек
до известна степен става друг.
Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват. Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека. Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия?
към текста >>
Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на
човека
.
Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват.
Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на
човека
.
Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия? " Тук се явява и втори въпрос: „И при лекуването каква е ролята и значението на външните и вътрешни фактори? " На първия въпрос се отговори вече по-горе: Вътрешните причини създават предразположение на органа към заболяване; той става тъй податлив към това, че при най-малки неблагоприятни външни условия заболява. Окултната медицина може да покаже точно коя болест с кое нарушение на вътрешния живот - на живота на мислите, чувствата, желанията и постъпките - е свързана.
към текста >>
В окултния роман „Модерни розенкройцери" се дава едно хубаво сравнение за пояснение на това: Да си представим, че един
човек
се намира в една стая.
" Тук се явява и втори въпрос: „И при лекуването каква е ролята и значението на външните и вътрешни фактори? " На първия въпрос се отговори вече по-горе: Вътрешните причини създават предразположение на органа към заболяване; той става тъй податлив към това, че при най-малки неблагоприятни външни условия заболява. Окултната медицина може да покаже точно коя болест с кое нарушение на вътрешния живот - на живота на мислите, чувствата, желанията и постъпките - е свързана. И в течение на болестта постепенно ще се измени и психичният живот. И когато обновата, промяната в психичния живот е направена, тогава болестта се лишава от своя корен и с най-леки външни средства може да бъде премахната.
В окултния роман „Модерни розенкройцери" се дава едно хубаво сравнение за пояснение на това: Да си представим, че един
човек
се намира в една стая.
Вратата отвън е заключена, но освен това отвътре са поставени върху вратата напречни железни греди, които не позволяват нейното отваряне. В случая само отключването на вратата не може да постигне целта. Първо трябва да се премахнат вътрешните напречни железни греди. Тогава отключването може да стане много лесно. Отмахването на вътрешните железни напречни греди означава отстраняването на вътрешните причини на болестта.
към текста >>
72.
СФЕРА НА ЛУНАТА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител -
човека
.
ДНЕС Д-р Ел. Раф. Коен Днес, това е един миг от безкрайното астрономично време. В този миг „днес" се създават или разрушават светове по небесното пространство, раждат се и изчезват култури по нашата малка земя.
В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител -
човека
.
Колко многозначително е това днес! В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез. В проекцията на това днес, човек може да види величието на отделни личности и народи. Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението.
към текста >>
В него
човек
може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез.
ДНЕС Д-р Ел. Раф. Коен Днес, това е един миг от безкрайното астрономично време. В този миг „днес" се създават или разрушават светове по небесното пространство, раждат се и изчезват култури по нашата малка земя. В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител - човека. Колко многозначително е това днес!
В него
човек
може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез.
В проекцията на това днес, човек може да види величието на отделни личности и народи. Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението. Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния човек, разумният гражданин на земята. „Днес", това е кръстопът, в който се срещат винаги две епохи - една минала и една идваща.
към текста >>
В проекцията на това днес,
човек
може да види величието на отделни личности и народи.
Коен Днес, това е един миг от безкрайното астрономично време. В този миг „днес" се създават или разрушават светове по небесното пространство, раждат се и изчезват култури по нашата малка земя. В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител - човека. Колко многозначително е това днес! В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез.
В проекцията на това днес,
човек
може да види величието на отделни личности и народи.
Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението. Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния човек, разумният гражданин на земята. „Днес", това е кръстопът, в който се срещат винаги две епохи - една минала и една идваща. В него ще видим най-добре проектирани недъзите на миналото и копнежите, идеалите на бъдещето.
към текста >>
Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния
човек
, разумният гражданин на земята.
Колко многозначително е това днес! В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез. В проекцията на това днес, човек може да види величието на отделни личности и народи. Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението.
Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния
човек
, разумният гражданин на земята.
„Днес", това е кръстопът, в който се срещат винаги две епохи - една минала и една идваща. В него ще видим най-добре проектирани недъзите на миналото и копнежите, идеалите на бъдещето. Като кръстопътен пункт, като миг между други две „днес", ние виждаме, че винаги „днес" е епоха на преоценка на ценностите. „Днес" е винаги онова време, когато се отнасяме критически и към вчерашния ден с всичките му постижения и към деня утре с всичките му надежди. А то е хубаво състояние на човешката душа.
към текста >>
Или, другояче казано, мисълта за утрешното благо, за утрешното добро да не бъде нещо съдбоносно, камък препинание в живота на
човека
.
„Днес" е винаги онова време, когато се отнасяме критически и към вчерашния ден с всичките му постижения и към деня утре с всичките му надежди. А то е хубаво състояние на човешката душа. С това отношение към деня вчера и към деня утре, тя живее само в настоящия ден, което е едно трезво отношение към живота. И тук е смисълът на мисълта на старите да не мислим за утрешния ден. Ще рече, да не се въвлечем в празни желания, които нямат здрав корен в днешния ден.
Или, другояче казано, мисълта за утрешното благо, за утрешното добро да не бъде нещо съдбоносно, камък препинание в живота на
човека
.
Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре. В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото, човек - малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота. Такива тръгват по определен път, с ясна цел. За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота.
към текста >>
В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото,
човек
- малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота.
С това отношение към деня вчера и към деня утре, тя живее само в настоящия ден, което е едно трезво отношение към живота. И тук е смисълът на мисълта на старите да не мислим за утрешния ден. Ще рече, да не се въвлечем в празни желания, които нямат здрав корен в днешния ден. Или, другояче казано, мисълта за утрешното благо, за утрешното добро да не бъде нещо съдбоносно, камък препинание в живота на човека. Така „днес" се очертава като дълбоко психологическо състояние в човешкия живот, при което в съзнанието се изживява винаги трагедията на „днес", който бе вчера и на това „днес", което ще бъде утре.
В този дълбок психологизъм изпълнен с вечни борби със себе си, с устоите на времето и на обществото,
човек
- малцина човеци - намират в себе си следите и насоките на вечното, на вечните двигатели в живота.
Такива тръгват по определен път, с ясна цел. За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота. Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти. За тях фактор става великата Разумност на живота.
към текста >>
Двигател става неведомата Истина, допирът до която прави
човека
свободен.
За тях вчера, днес и утре стават малки отсечки в проявата на вечното, неизменното. За тях се раждат нови проблеми и цели в живота. Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти. За тях фактор става великата Разумност на живота. Жизнената сила става неувяхващата любов, която обединява всичко в едно.
Двигател става неведомата Истина, допирът до която прави
човека
свободен.
Свободата е една низа от освобождения от условностите на деня вчера и от тези, в които се облича живота при мисълта за деня утре. Погледът на човек добрал се до надрастване на това постоянно повтарящо се „днес" е странен. Той вижда всичко, което става в това постоянно днес, вижда го като факт, ала не го счита, както всички други, че е в реда на нещата, че не би могло да бъде другояче, че хората не биха могли да намерят в себе си достатъчно сили и добра воля да изменят нещата. Но какво става днес? Ето един въпрос, който не бихме могли да го разделим от миналото.
към текста >>
Погледът на
човек
добрал се до надрастване на това постоянно повтарящо се „днес" е странен.
Те заживяват с пулса на вечното, в който въпросите на всекидневието стават незначителни микроскопични обекти. За тях фактор става великата Разумност на живота. Жизнената сила става неувяхващата любов, която обединява всичко в едно. Двигател става неведомата Истина, допирът до която прави човека свободен. Свободата е една низа от освобождения от условностите на деня вчера и от тези, в които се облича живота при мисълта за деня утре.
Погледът на
човек
добрал се до надрастване на това постоянно повтарящо се „днес" е странен.
Той вижда всичко, което става в това постоянно днес, вижда го като факт, ала не го счита, както всички други, че е в реда на нещата, че не би могло да бъде другояче, че хората не биха могли да намерят в себе си достатъчно сили и добра воля да изменят нещата. Но какво става днес? Ето един въпрос, който не бихме могли да го разделим от миналото. В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка. И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот.
към текста >>
В своя личен живот,
човек
днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка.
Свободата е една низа от освобождения от условностите на деня вчера и от тези, в които се облича живота при мисълта за деня утре. Погледът на човек добрал се до надрастване на това постоянно повтарящо се „днес" е странен. Той вижда всичко, което става в това постоянно днес, вижда го като факт, ала не го счита, както всички други, че е в реда на нещата, че не би могло да бъде другояче, че хората не биха могли да намерят в себе си достатъчно сили и добра воля да изменят нещата. Но какво става днес? Ето един въпрос, който не бихме могли да го разделим от миналото.
В своя личен живот,
човек
днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка.
И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот. Те го правят дееспособен, те са причина за създаване на цели материални култури, но и за тяхното разрушение. Ала човек не се нуждае само днес от подобни неща. Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес.
към текста >>
Ала
човек
не се нуждае само днес от подобни неща.
Но какво става днес? Ето един въпрос, който не бихме могли да го разделим от миналото. В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка. И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот. Те го правят дееспособен, те са причина за създаване на цели материални култури, но и за тяхното разрушение.
Ала
човек
не се нуждае само днес от подобни неща.
Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес. Предисторическият човек не е познавал хляба в днешния му вид. Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание.
към текста >>
Предисторическият
човек
не е познавал хляба в днешния му вид.
И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот. Те го правят дееспособен, те са причина за създаване на цели материални култури, но и за тяхното разрушение. Ала човек не се нуждае само днес от подобни неща. Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес.
Предисторическият
човек
не е познавал хляба в днешния му вид.
Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни. Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот.
към текста >>
Разбира се, това придобито от предисторическия
човек
качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен
човек
го е запазил, дори развил до съвършенство.
Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес. Предисторическият човек не е познавал хляба в днешния му вид. Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание.
Разбира се, това придобито от предисторическия
човек
качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен
човек
го е запазил, дори развил до съвършенство.
Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни. Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот. Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него.
към текста >>
Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия
човек
е създала жената, която е водила по-заседнал живот.
Предисторическият човек не е познавал хляба в днешния му вид. Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни.
Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия
човек
е създала жената, която е водила по-заседнал живот.
Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век.
към текста >>
Облеклото на предисторичния
човек
е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии.
Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни. Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот. Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни.
Облеклото на предисторичния
човек
е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии.
Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного.
към текста >>
От меките, пухени легла на модерния
човек
- тези легла, които подържат покварата върху земята,
прачовекът
не е имал нужда.
Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного.
От меките, пухени легла на модерния
човек
- тези легла, които подържат покварата върху земята,
прачовекът
не е имал нужда.
Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр.
към текста >>
Той не е имал строителния мозък на културния историчен
човек
, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора.
Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове.
Той не е имал строителния мозък на културния историчен
човек
, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора.
Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло.
към текста >>
На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на
човека
е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли.
и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня.
На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на
човека
е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли.
Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит. Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие.
към текста >>
Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият
човек
направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит.
Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен.
Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият
човек
направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит.
Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението.
към текста >>
Блажен и благословен е този миг за
човека
, защото тогава разбрал, че е мислещо същество!
Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит.
Блажен и благословен е този миг за
човека
, защото тогава разбрал, че е мислещо същество!
Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението. За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество.
към текста >>
И този момент на озарение настъпва в живота на всеки
човек
и днес, в неговото лично развитие.
На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит. Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината.
И този момент на озарение настъпва в живота на всеки
човек
и днес, в неговото лично развитие.
Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението. За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество. Той е най-великия миг в неговия живот. В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище.
към текста >>
В по-нататъшното историческо време, ние срещаме
човека
в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище.
И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението. За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество. Той е най-великия миг в неговия живот.
В по-нататъшното историческо време, ние срещаме
човека
в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище.
Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа.
към текста >>
През дадени времена
човек
яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот.
Той е най-великия миг в неговия живот. В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище. Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил.
През дадени времена
човек
яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот.
Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа. Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди. Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм.
към текста >>
Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на
човека
, как се развива неговото
човеколюбиво
сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в
човека
- неговата душа.
В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище. Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот.
Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на
човека
, как се развива неговото
човеколюбиво
сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в
човека
- неговата душа.
Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди. Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота.
към текста >>
Дълго би било да описваме всички прояви на отделния
човек
в пътя на задоволяване всекидневните нужди.
Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа.
Дълго би било да описваме всички прояви на отделния
човек
в пътя на задоволяване всекидневните нужди.
Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората.
към текста >>
Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен
човек
е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди.
Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа. Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди.
Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен
човек
е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди.
В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него.
към текста >>
Ала
човек
се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм.
През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа. Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди. Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови.
Ала
човек
се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм.
Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него. И по отношение развитието на човека, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи. Във вечното „днес" на живота, човек като единица е легнал в основата на обществения живот.
към текста >>
Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато
човек
е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота.
Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа. Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди. Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм.
Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато
човек
е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота.
Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него. И по отношение развитието на човека, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи. Във вечното „днес" на живота, човек като единица е легнал в основата на обществения живот. Виждаме го в семейството, в далечното време на примитивната радост; виждаме го в племето, в номадско - скитническо време; виждаме го в нацията от древността до днес.
към текста >>
Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на
човека
- Божественото в него.
Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното съзнателно същество, досежно своите първи нужди. В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората.
Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на
човека
- Божественото в него.
И по отношение развитието на човека, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи. Във вечното „днес" на живота, човек като единица е легнал в основата на обществения живот. Виждаме го в семейството, в далечното време на примитивната радост; виждаме го в племето, в номадско - скитническо време; виждаме го в нацията от древността до днес. Навсякъде, във всички форми на обществеността, човекът-единицата е предал своите собствени стремежи и нужди. Ние виждаме, че една човешка общност се крепи на общата нужда да се запази частния интерес на всеки член на общността.
към текста >>
И по отношение развитието на
човека
, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи.
В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него.
И по отношение развитието на
човека
, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи.
Във вечното „днес" на живота, човек като единица е легнал в основата на обществения живот. Виждаме го в семейството, в далечното време на примитивната радост; виждаме го в племето, в номадско - скитническо време; виждаме го в нацията от древността до днес. Навсякъде, във всички форми на обществеността, човекът-единицата е предал своите собствени стремежи и нужди. Ние виждаме, че една човешка общност се крепи на общата нужда да се запази частния интерес на всеки член на общността. Така се е зародил специфичният егоизъм на всяка общност.
към текста >>
Във вечното „днес" на живота,
човек
като единица е легнал в основата на обществения живот.
Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него. И по отношение развитието на човека, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи.
Във вечното „днес" на живота,
човек
като единица е легнал в основата на обществения живот.
Виждаме го в семейството, в далечното време на примитивната радост; виждаме го в племето, в номадско - скитническо време; виждаме го в нацията от древността до днес. Навсякъде, във всички форми на обществеността, човекът-единицата е предал своите собствени стремежи и нужди. Ние виждаме, че една човешка общност се крепи на общата нужда да се запази частния интерес на всеки член на общността. Така се е зародил специфичният егоизъм на всяка общност. В резултат от които, през всичките векове разните човешки общности са само враждували.
към текста >>
Навсякъде, във всички форми на обществеността,
човекът
-единицата е предал своите собствени стремежи и нужди.
Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него. И по отношение развитието на човека, духовното му развитие, тези моменти в историческия му живот са давали най-мощни импулси и са оставяли най-трайни следи. Във вечното „днес" на живота, човек като единица е легнал в основата на обществения живот. Виждаме го в семейството, в далечното време на примитивната радост; виждаме го в племето, в номадско - скитническо време; виждаме го в нацията от древността до днес.
Навсякъде, във всички форми на обществеността,
човекът
-единицата е предал своите собствени стремежи и нужди.
Ние виждаме, че една човешка общност се крепи на общата нужда да се запази частния интерес на всеки член на общността. Така се е зародил специфичният егоизъм на всяка общност. В резултат от които, през всичките векове разните човешки общности са само враждували. Народи са изчезвали от лицето на земята и във всичките дни от нейния живот с много човешка кръв е напоена нейната гръд. И за какво ли не - за хляб, за земя, за вяра, за „чест", па и без причина, са се водили жестоки войни между хората, между човешките общности.
към текста >>
А това е в тясна зависимост от духовната еволюция на отделния
човек
.
Преса, радио, конгреси - от разно естество, разнасят културата и културите навсякъде и с най-бързо темпо. Днес този бърз международен обсег е толкова важен, че за един малък миг може да се запали света или да се спаси чрез някоя „мирна конференция." За да дойде, след последната, някоя още по-голяма международна криза. В това отношение народите - човешките общности си останаха със своя колективен егоизъм, със своя стремеж да заграбят колкото се може повече земя от другите народи. Напоследък дори се нададоха викове от някои да се затрият от лицето на земята някои народи, а също и някои малки държавици от Европа. Трудно може да се разграничи обществото днес по отношение на своите навици, свързани с колективния егоизъм, от това общество от древността и средните векове.
А това е в тясна зависимост от духовната еволюция на отделния
човек
.
Характерологично е писмото, зазидано в основите на сградите на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк. То е написано от много знаменити глави на днешното време. Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета.
към текста >>
Всеки пише по нещо за днешния
свят
и
човек
.
Напоследък дори се нададоха викове от някои да се затрият от лицето на земята някои народи, а също и някои малки държавици от Европа. Трудно може да се разграничи обществото днес по отношение на своите навици, свързани с колективния егоизъм, от това общество от древността и средните векове. А това е в тясна зависимост от духовната еволюция на отделния човек. Характерологично е писмото, зазидано в основите на сградите на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк. То е написано от много знаменити глави на днешното време.
Всеки пише по нещо за днешния
свят
и
човек
.
Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката.
към текста >>
Между мнозина, Айнщайн пише за
човека
днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета.
А това е в тясна зависимост от духовната еволюция на отделния човек. Характерологично е писмото, зазидано в основите на сградите на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк. То е написано от много знаменити глави на днешното време. Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години.
Между мнозина, Айнщайн пише за
човека
днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета.
Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан.
към текста >>
Ала при всичките тези постижения,
човек
си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега.
Характерологично е писмото, зазидано в основите на сградите на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк. То е написано от много знаменити глави на днешното време. Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета.
Ала при всичките тези постижения,
човек
си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега.
И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан. Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни.
към текста >>
За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния
човек
и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката.
Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове.
За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния
човек
и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката.
Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан. Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни. Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това.
към текста >>
Кракът на
човека
е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан.
Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата.
Кракът на
човека
е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан.
Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни. Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това. Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война. Личи, че липсва добра воля у хората, у народите.
към текста >>
Човек
днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни.
Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан.
Човек
днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни.
Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това. Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война. Личи, че липсва добра воля у хората, у народите. Това показва, че на човека липсва здраво възпитание като човек.
към текста >>
Това показва, че на
човека
липсва здраво възпитание като
човек
.
Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни. Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това. Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война. Личи, че липсва добра воля у хората, у народите.
Това показва, че на
човека
липсва здраво възпитание като
човек
.
Това е, което трябва днес - едно истинско духовно възпитание, което да направи от културния човек-звяр един истински човек - син Божи. Тогава милиардите пари – тежък човешки труд, които се хвърлят навсякъде за превъоръжаване, ще се използуват за да се създаде рай на земята. Това е възможно! Ако човечеството днес не се вразуми, тогава ще го постигне това, за което древните кабалисти са казвали: ако сътвореното не тръгне по пътя на истината, тогава то се обръща с всички средства против своя създател. Ако културното човечество днес не използува всичките постижения на науката, техниката и стопанския живот за доброто и духовното издигане на цялото човечество, тогава със същите тези средства, то ще се самоунищожи.
към текста >>
Това е, което трябва днес - едно истинско духовно възпитание, което да направи от културния
човек
-звяр един истински
човек
- син Божи.
Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това. Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война. Личи, че липсва добра воля у хората, у народите. Това показва, че на човека липсва здраво възпитание като човек.
Това е, което трябва днес - едно истинско духовно възпитание, което да направи от културния
човек
-звяр един истински
човек
- син Божи.
Тогава милиардите пари – тежък човешки труд, които се хвърлят навсякъде за превъоръжаване, ще се използуват за да се създаде рай на земята. Това е възможно! Ако човечеството днес не се вразуми, тогава ще го постигне това, за което древните кабалисти са казвали: ако сътвореното не тръгне по пътя на истината, тогава то се обръща с всички средства против своя създател. Ако културното човечество днес не използува всичките постижения на науката, техниката и стопанския живот за доброто и духовното издигане на цялото човечество, тогава със същите тези средства, то ще се самоунищожи. Такъв е законът!
към текста >>
73.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на
човека
.
Приведохме я, обаче, за да подчертаем още веднъж връзката между Луната и Сатурн, която ни е дадена в геометричната формула на зодиака. В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее" в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурн, владеещ в знака Козирог. Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурн.
Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на
човека
.
В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма". Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир.
към текста >>
В това ядро се крие цялата наследственост на
човека
, резултат на неговото минало, неговата „карма".
В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее" в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурн, владеещ в знака Козирог. Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурн. Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на човека.
В това ядро се крие цялата наследственост на
човека
, резултат на неговото минало, неговата „карма".
Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.
към текста >>
Всички вегетативни процеси в органическия
свят
, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността.
Луната през време на месечната си обиколка около земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции.
Всички вегетативни процеси в органическия
свят
, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността.
Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание". В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика.
към текста >>
Лунната сфера в
човека
носи не само паметта на настоящето, на настоящия
човек
като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна.
Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността. Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията.
Лунната сфера в
човека
носи не само паметта на настоящето, на настоящия
човек
като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна.
Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание". В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище.
към текста >>
възприемането и „обличането" с ония общо разпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на
човека
, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист.
Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. Те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния" ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло", т.е.
възприемането и „обличането" с ония общо разпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на
човека
, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист.
Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън. За това загатнахме и когато говорихме за змиевидната орбита на Луната, която се издава ту към „външните", ту към „вътрешните" планети. Луната изобщо попада под силното влияние на другите планети. Под влияние на Марс, Юпитер, Сатурн и пр. тя бива „нагласена" и „тонирана" марсовски, юпитеровски, сатурновски.
към текста >>
Трябва
човек
да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата.
Ето защо и масите, под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, войнолюбиво. Те лесно се подават на хипнозата на така наречените „силни личности", които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагащи се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитер. Тогава народната „психея", лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение.
Трябва
човек
да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата.
Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа.
към текста >>
74.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Под стар
човек
на земята, природата подразбира
човек
, който живее в областта на самосъзнанието.
Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът. неговата семка, не падне на земята, ако не „умре", защо е узрял? Старият трябва да мине през смъртта, за да се подмлади. Младият трябва да мине през процеса на узряването, за да остарее.
Под стар
човек
на земята, природата подразбира
човек
, който живее в областта на самосъзнанието.
Той вижда не само своите погрeшки, но и погрeшките на стотици и хиляди поколения преди него. Вижда, обаче и техните добродетели. Той използува и едните, и другите. Грешките изправя, а с добродетелите работи като с ценно наследство. Така че стар, от гледище на природата, е оня човек, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения.
към текста >>
Така че стар, от гледище на природата, е оня
човек
, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения.
Под стар човек на земята, природата подразбира човек, който живее в областта на самосъзнанието. Той вижда не само своите погрeшки, но и погрeшките на стотици и хиляди поколения преди него. Вижда, обаче и техните добродетели. Той използува и едните, и другите. Грешките изправя, а с добродетелите работи като с ценно наследство.
Така че стар, от гледище на природата, е оня
човек
, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения.
А да се възмущава човек от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране. Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота?
към текста >>
А да се възмущава
човек
от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране.
Той вижда не само своите погрeшки, но и погрeшките на стотици и хиляди поколения преди него. Вижда, обаче и техните добродетели. Той използува и едните, и другите. Грешките изправя, а с добродетелите работи като с ценно наследство. Така че стар, от гледище на природата, е оня човек, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения.
А да се възмущава
човек
от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране.
Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота? По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка.
към текста >>
Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади
човек
, без да мине през процеса на смъртта.
Грешките изправя, а с добродетелите работи като с ценно наследство. Така че стар, от гледище на природата, е оня човек, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения. А да се възмущава човек от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране. Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие.
Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади
човек
, без да мине през процеса на смъртта.
Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота? По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка. Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия. Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел. Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива.
към текста >>
По какъвто и път, обаче, да постигне
човек
подмладяването, то е една неоценима придобивка.
А да се възмущава човек от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране. Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота?
По какъвто и път, обаче, да постигне
човек
подмладяването, то е една неоценима придобивка.
Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия. Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел. Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива. Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички. Закон за подмладяване, това е Доброто.
към текста >>
То прави
човека
мъдър.
Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички. Закон за подмладяване, това е Доброто. Злото - това е закон за остаряване. Който иска да бъде млад, да прави добро, който иска да бъде стар, да прави зло. Злото, обаче, е за малцина.
То прави
човека
мъдър.
Само който е минал през школата на злото е "стар". Преди, обаче, да мине през школата на злото, той е минал през школата на доброто. Така е нормално в природата: първом да се мине през школата на доброто и след това през тая на злото. Започне ли се със злото, целият процес ще вземе обратен ход. Според Апокалипсиса, в света има само двадесет и четири старци.
към текста >>
За
човека
, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто.
Преди, обаче, да мине през школата на злото, той е минал през школата на доброто. Така е нормално в природата: първом да се мине през школата на доброто и след това през тая на злото. Започне ли се със злото, целият процес ще вземе обратен ход. Според Апокалипсиса, в света има само двадесет и четири старци. Едно интелигентно същество трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на старостта, така както я разбира природата.
За
човека
, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто.
Доброто е закон на вечно подмладяване. Който иска да бъде млад, да следва неговия път. Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло.
към текста >>
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на
човека
; която подмладява неговото тяло.
Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло. Остави този въпрос за „старите"! Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни.
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на
човека
; която подмладява неговото тяло.
Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството.
към текста >>
Благодарение на доброто,
човек
расте под благодатните лъчи на божественото слънце.
Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни. Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части.
Благодарение на доброто,
човек
расте под благодатните лъчи на божественото слънце.
От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи.
към текста >>
От едно само трябва да се пази
човек
- от недоволството.
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце.
От едно само трябва да се пази
човек
- от недоволството.
То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука.
към текста >>
То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в
човека
.
Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството.
То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в
човека
.
То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука. Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един свят.
към текста >>
Когато
човек
навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик
свят
, в който живеят и работят много същества.
Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето.
Когато
човек
навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик
свят
, в който живеят и работят много същества.
Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука. Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един свят. Само когато човек влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това. Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония възвишени същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях.
към текста >>
Да се научи
човек
да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука.
От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи.
Да се научи
човек
да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука.
Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един свят. Само когато човек влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това. Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония възвишени същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях. Всичко има в доброто! Друго едно правило в науката за подмладяване: Радвай се на всичко добро!
към текста >>
Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един
свят
.
То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука.
Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един
свят
.
Само когато човек влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това. Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония възвишени същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях. Всичко има в доброто! Друго едно правило в науката за подмладяване: Радвай се на всичко добро! Когато четеш един поет, радвай се на неговата поезия.
към текста >>
Само когато
човек
влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това.
То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука. Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един свят.
Само когато
човек
влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това.
Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония възвишени същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях. Всичко има в доброто! Друго едно правило в науката за подмладяване: Радвай се на всичко добро! Когато четеш един поет, радвай се на неговата поезия. Когато чуеш един музикант, радвай се на музиката му.
към текста >>
Всеки
човек
съдържа една скрита, разумна енергия, която природата е вложила у него да извърши известна работа.
Когато четеш един поет, радвай се на неговата поезия. Когато чуеш един музикант, радвай се на музиката му. Радвай се на творенията на художника, на трудовете на учения, на философа. Радвай се на инженера-строител, на работника, на земеделеца! Навсякъде, където се проявява живота, оценявай го и му се радвай.
Всеки
човек
съдържа една скрита, разумна енергия, която природата е вложила у него да извърши известна работа.
Така е и с всяко живо същество. Участвувай в делата на природата! Радвай се на онова, което тя твори, и се учи от нея. Няма по-голям учител от нея. Не искай в никой случай да заместиш природата в себе си.
към текста >>
Старият
човек
, подобно апокалиптичните старци, е божествена съкровищница.
При всичките си промени, тя остава неизменна. Като стигнеш известна възраст, ти започваш да мислиш, че си стар. Спомни си за Природата - тя е живяла безчет години и още не е остаряла. Светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо.
Старият
човек
, подобно апокалиптичните старци, е божествена съкровищница.
Той е съкровищница на божествените придобивки. Още едно съществено правило: Винаги имай благодарно сърце. Едно от чувствата, които поддържат процеса на подмладяването е благодарността. И като страдаш. да благодариш,.
към текста >>
Тя иска да извая нещо съвършено от всеки
човек
.
Едно от чувствата, които поддържат процеса на подмладяването е благодарността. И като страдаш. да благодариш,. че природата те е удостоила със своето внимание. Страданията са ония майсторски удари, които ваятелският млат на природата нанася с тънко разбиране върху нас.
Тя иска да извая нещо съвършено от всеки
човек
.
Ето защо всякога имай пълна вяра в природата. Тя има всичкото добро желание да подпомогне човека в неговото растене. Но тя обича да я слушат. Тя обича прилежните ученици и на тях помага. Ти трябва всеки миг да ù благодариш за онова, което тя ти дава и което никой друг не може да ти даде.
към текста >>
Тя има всичкото добро желание да подпомогне
човека
в неговото растене.
да благодариш,. че природата те е удостоила със своето внимание. Страданията са ония майсторски удари, които ваятелският млат на природата нанася с тънко разбиране върху нас. Тя иска да извая нещо съвършено от всеки човек. Ето защо всякога имай пълна вяра в природата.
Тя има всичкото добро желание да подпомогне
човека
в неговото растене.
Но тя обича да я слушат. Тя обича прилежните ученици и на тях помага. Ти трябва всеки миг да ù благодариш за онова, което тя ти дава и което никой друг не може да ти даде. И тъй, за всяка придобивка, колкото и малка да е тя, благодари. Красива черта в човека е да умее да благодари за малкото.
към текста >>
Красива черта в
човека
е да умее да благодари за малкото.
Тя има всичкото добро желание да подпомогне човека в неговото растене. Но тя обича да я слушат. Тя обича прилежните ученици и на тях помага. Ти трябва всеки миг да ù благодариш за онова, което тя ти дава и което никой друг не може да ти даде. И тъй, за всяка придобивка, колкото и малка да е тя, благодари.
Красива черта в
човека
е да умее да благодари за малкото.
Благодарността ти да минава всеки ден през хиляди форми. Така ти ще поддържаш вечно активен вътрешния процес на подмладяване. * * *
към текста >>
75.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Човек
, човечеството страда най-вече от това, че много малко познава туй, което става в самия него, в недрата на обществения живот.
Те обхващат и растителното, можем да кажем и минералното царство. Важното за нас е да схванем процеса, причините, които го предизвикват. Тогава ще видим и схванем целия процес, който става в нашия душевен живот, който става и в обществения живот. Бихме могли да кажем, в този ход на мисли, че много вътрешни недъзи биха изчезнали в личния ни живот. Бихме могли да кажем че много обществени недъзи биха също изчезнали от лицето на земята.
Човек
, човечеството страда най-вече от това, че много малко познава туй, което става в самия него, в недрата на обществения живот.
Неведението е страшно нещо! Няма по-голям ад от тъмнината. Тя е майка на всички нещастия. Малко нещо може да се каже днес върху самата същина на регенерационния процес. Има едно схващане, което твърди, че това се дължи на нуждата дадено животно да се приспособи към околната среда и условия.
към текста >>
нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия
човек
, а така също и в обществения живот.
Днес се счита, че регенерацията е една първична особеност, качество на живата материя, че всеки жив организъм притежава своя първичен "организатор" на жизнените отправления, на еволюцията на организма. Това схващане вече ни навежда на мисълта. че живата материя крие в себе си нещо вечно. Тя може да се претворява, да се преобразява, ала тя крие в себе си семето на живота, който е вечен, който никога не загасва, който тика всичко напред. Разбирайки същината на възобновителния процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества.
нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия
човек
, а така също и в обществения живот.
В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта. Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира.
към текста >>
В своя личен живот
човек
живее винаги под угрозата на смъртта.
Това схващане вече ни навежда на мисълта. че живата материя крие в себе си нещо вечно. Тя може да се претворява, да се преобразява, ала тя крие в себе си семето на живота, който е вечен, който никога не загасва, който тика всичко напред. Разбирайки същината на възобновителния процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества. нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия човек, а така също и в обществения живот.
В своя личен живот
човек
живее винаги под угрозата на смъртта.
Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен.
към текста >>
Тази мисъл, вродена или посадена у
човека
от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си.
че живата материя крие в себе си нещо вечно. Тя може да се претворява, да се преобразява, ала тя крие в себе си семето на живота, който е вечен, който никога не загасва, който тика всичко напред. Разбирайки същината на възобновителния процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества. нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия човек, а така също и в обществения живот. В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта.
Тази мисъл, вродена или посадена у
човека
от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си.
Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си.
към текста >>
Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия
човек
, те го правят безволен, а живота безсмислен.
Тя може да се претворява, да се преобразява, ала тя крие в себе си семето на живота, който е вечен, който никога не загасва, който тика всичко напред. Разбирайки същината на възобновителния процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества. нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия човек, а така също и в обществения живот. В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта. Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си.
Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия
човек
, те го правят безволен, а живота безсмислен.
Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва.
към текста >>
Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която
човек
не разбира.
нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия човек, а така също и в обществения живот. В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта. Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота.
Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която
човек
не разбира.
Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си.
към текста >>
Под страх от смъртта
човек
трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен.
В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта. Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира.
Под страх от смъртта
човек
трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен.
Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки.
към текста >>
Човек
е готов да продаде мило и
свято
, за да осигури себе си.
Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен.
Човек
е готов да продаде мило и
свято
, за да осигури себе си.
Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия.
към текста >>
Ала в този стремеж към лично осигуряване
човек
създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си.
Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо.
Ала в този стремеж към лично осигуряване
човек
създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си.
Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия. От тук се ражда лъжата, кражбата, измамата. Ето с какво трябва да скъса човек в себе си. Не да се откаже от своите първични нужди.
към текста >>
Така
човек
опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки.
Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си.
Така
човек
опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки.
Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия. От тук се ражда лъжата, кражбата, измамата. Ето с какво трябва да скъса човек в себе си. Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи.
към текста >>
Ето с какво трябва да скъса
човек
в себе си.
Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия. От тук се ражда лъжата, кражбата, измамата.
Ето с какво трябва да скъса
човек
в себе си.
Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи. Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес.
към текста >>
Човек
ще се подмлади и обнови.
Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи. Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес.
Човек
ще се подмлади и обнови.
На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост.
към текста >>
Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия
човек
.
Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес. Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено.
Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия
човек
.
Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното.
към текста >>
И ще получи
човек
благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното.
И ще получи
човек
благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога.
към текста >>
Има и още един начин за обновяването на
човека
.
Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното. И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Има и още един начин за обновяването на
човека
.
Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога. Кое създава това?
към текста >>
Има вътрешни душевни сили, които преобразяват
човека
.
Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога. Кое създава това? Външните причини тук не играят важна роля.
Има вътрешни душевни сили, които преобразяват
човека
.
За тях трябват необходими моменти за да се проявят. Те идват при мигове на озарение в човешкия живот. В тия мигове мислите, чувствата, волята на човека регенерират, проявяват своята първоначална същност. Умът и сърцето познават тоя път. Те знаят, как да обновят мислите, чувствата, волята.
към текста >>
В тия мигове мислите, чувствата, волята на
човека
регенерират, проявяват своята първоначална същност.
Кое създава това? Външните причини тук не играят важна роля. Има вътрешни душевни сили, които преобразяват човека. За тях трябват необходими моменти за да се проявят. Те идват при мигове на озарение в човешкия живот.
В тия мигове мислите, чувствата, волята на
човека
регенерират, проявяват своята първоначална същност.
Умът и сърцето познават тоя път. Те знаят, как да обновят мислите, чувствата, волята. Ние си спомняме великия зов на Учителя - оставете умовете и сърцата си свободни. Те ще намерят начин, как да извисят мислите, как да облагородят чувствата, волята! Оставете ги спокойни да вършат своята работа.
към текста >>
Един
човек
, една личност е фактор за създаването на много блага на земята.
Оставете ги спокойни да вършат своята работа. Тогава ще се оправи светът, животът. Тогава животът ще приеме своя първичен, съвършен вид. Процесът на регенерацията като универсален закон в живота играе голяма роля в развитието на обществата, на цялото човечество. Ние го виждаме да се проявява в процеса на заместването, на попълването на хубавото, на доброто.
Един
човек
, една личност е фактор за създаването на много блага на земята.
Изчезне тя от сцената на живота. Може би привидно, привременно да се почувствува загубата на тази личност. Ала животът е разумен в своята основа. В него работи неуморно, непрестанно този велик закон на регенерацията. Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага.
към текста >>
Ако
човек
би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те.
Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага. Заедно с тях и причината за тяхното създаване. Хората се тревожат за нещата повече, отколкото трябва. То е затова, защото мислят, че загубеното не може да се възстанови. Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се възобнови.
Ако
човек
би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те.
Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна.
към текста >>
Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала
човек
не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес.
След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна. Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и тръни. Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи, обновени полета, готови да дадат наново своето благословение.
Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала
човек
не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес.
В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и възобновило в своя прежен вид. Ала ние хората сме свикнали да поддържаме с жар разрушенията, унищоженията. И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот.
към текста >>
И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на
човека
.
Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и тръни. Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи, обновени полета, готови да дадат наново своето благословение. Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала човек не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес. В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и възобновило в своя прежен вид. Ала ние хората сме свикнали да поддържаме с жар разрушенията, унищоженията.
И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на
човека
.
Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот. В него се таят регенеративните сили на живота. И смисълът е там: да има човек светла връзка с този извор на живот вечен. Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека.
към текста >>
И смисълът е там: да има
човек
светла връзка с този извор на живот вечен.
Ала ние хората сме свикнали да поддържаме с жар разрушенията, унищоженията. И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот. В него се таят регенеративните сили на живота.
И смисълът е там: да има
човек
светла връзка с този извор на живот вечен.
Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека. Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината.
към текста >>
Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на
човека
.
И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот. В него се таят регенеративните сили на живота. И смисълът е там: да има човек светла връзка с този извор на живот вечен.
Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на
човека
.
Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината. Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека.
към текста >>
"Това което
човек
разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината.
И смисълът е там: да има човек светла връзка с този извор на живот вечен. Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека. Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото.
"Това което
човек
разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината.
Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека. Хвърлете бегъл поглед в живота на хората и ще видите, как безмилостно косата на смъртта скубе, стриже навсякъде, накъдето се обърне. И все пак животът е по-силен. От пустините, пустошите и пепелищата, природата, животът въздига нови светове, в които кипи нов живот. В живота е всичко така разумно устроено, че и смъртта, - този враг на самия живот - се използува най-целесъобразно.
към текста >>
Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на
човека
.
Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека. Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината.
Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на
човека
.
Хвърлете бегъл поглед в живота на хората и ще видите, как безмилостно косата на смъртта скубе, стриже навсякъде, накъдето се обърне. И все пак животът е по-силен. От пустините, пустошите и пепелищата, природата, животът въздига нови светове, в които кипи нов живот. В живота е всичко така разумно устроено, че и смъртта, - този враг на самия живот - се използува най-целесъобразно. Смъртта е може би най-големият регенеративен фактор.
към текста >>
76.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ката (материята на емоционалния
свят
, света на желания, страсти, чувства); 4.
За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3.
Ката (материята на емоционалния
свят
, света на желания, страсти, чувства); 4.
Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета.
към текста >>
С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния
свят
".
То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса.
С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния
свят
".
Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите.
към текста >>
От гледище на това миросъзерцание, физическият
свят
със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание.
От гледище на това миросъзерцание, физическият
свят
със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели.
към текста >>
Нещата в този
свят
не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо.
Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Нещата в този
свят
не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо.
Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действат в нея, такива сили действат и във всички същества, принадлежащи към нейната система.
към текста >>
За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един
свят
на събития.
Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята.
За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един
свят
на събития.
Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава.
към текста >>
Но да напуснем висините на небесния
свят
, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето.
Тези ангели пребивават в божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж. статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната".
Но да напуснем висините на небесния
свят
, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето.
Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите.
към текста >>
Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия
свят
, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето.
Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия
свят
, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила.
към текста >>
Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на
човека
- алчността.
То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип.
Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на
човека
- алчността.
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната.
към текста >>
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския
свят
, защото това би ни отвело твърде далеч.
И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността.
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския
свят
, защото това би ни отвело твърде далеч.
В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са.
към текста >>
В тялото на
човека
, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система.
За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч.
В тялото на
човека
, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система.
Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето.
към текста >>
Психологически, то представя висшият аз на
човека
, неговата индивидуалност.
Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила.
Психологически, то представя висшият аз на
човека
, неговата индивидуалност.
за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт.
към текста >>
Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден
човек
на изкуството.
Тя е типич-ната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слнчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както слънцето.
Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден
човек
на изкуството.
У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон" често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата.
към текста >>
Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е
човек
на качеството, не на количеството.
Истинският слнчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон" често се издига до пророчески екстаз.
Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е
човек
на качеството, не на количеството.
Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем, съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци" в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват.
към текста >>
77.
ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Те са опитали и знаят всичко, в което
човек
днес живее.
ОПИТВАНЕ НА ЛЮБОВТА Светът днес се нуждае от нови възгледи. Старите възгледи са били много добри, но за миналото. Те ще останат в музеите на природата, като старини, по които ще се изучава миналото. За бъдещите поколения, които идват, тия стари възгледи са нещо познато. Душите, които ще дойдат с тия поколения, са високо напреднали.
Те са опитали и знаят всичко, в което
човек
днес живее.
Ето защо, те искат да внесат нещо ново. Старото е вече опитано. Неговите резултати се знаят. А как се е изразило то в съзнанието на човека? - В това, че човек е обичал преди всичко и над всичко себе си.
към текста >>
А как се е изразило то в съзнанието на
човека
?
Душите, които ще дойдат с тия поколения, са високо напреднали. Те са опитали и знаят всичко, в което човек днес живее. Ето защо, те искат да внесат нещо ново. Старото е вече опитано. Неговите резултати се знаят.
А как се е изразило то в съзнанието на
човека
?
- В това, че човек е обичал преди всичко и над всичко себе си. Новото, в което човек сега влиза, се изразява в това, че той иска да обича и другите. Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен. Той иска да го обича като себе си. Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов начин.
към текста >>
- В това, че
човек
е обичал преди всичко и над всичко себе си.
Те са опитали и знаят всичко, в което човек днес живее. Ето защо, те искат да внесат нещо ново. Старото е вече опитано. Неговите резултати се знаят. А как се е изразило то в съзнанието на човека?
- В това, че
човек
е обичал преди всичко и над всичко себе си.
Новото, в което човек сега влиза, се изразява в това, че той иска да обича и другите. Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен. Той иска да го обича като себе си. Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов начин. Идеята за ближния е вложена в самата структура на човека.
към текста >>
Новото, в което
човек
сега влиза, се изразява в това, че той иска да обича и другите.
Ето защо, те искат да внесат нещо ново. Старото е вече опитано. Неговите резултати се знаят. А как се е изразило то в съзнанието на човека? - В това, че човек е обичал преди всичко и над всичко себе си.
Новото, в което
човек
сега влиза, се изразява в това, че той иска да обича и другите.
Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен. Той иска да го обича като себе си. Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов начин. Идеята за ближния е вложена в самата структура на човека. Тя е връзката между духа и душата, между ума и сърцето.
към текста >>
Идеята за ближния е вложена в самата структура на
човека
.
- В това, че човек е обичал преди всичко и над всичко себе си. Новото, в което човек сега влиза, се изразява в това, че той иска да обича и другите. Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен. Той иска да го обича като себе си. Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов начин.
Идеята за ближния е вложена в самата структура на
човека
.
Тя е връзката между духа и душата, между ума и сърцето. Защото ближен на душата е духът, а ближен на сърцето е умът. Това е вътрешната проява на тази идея в живота на човека. Външно тя се проявява във връзката, която съществува между мъжа и жената. И ако попитате, защо мъжът трябва да обича жената, отговорът е следният: мъжът трябва да обича жената - своя ближен, защото тя е проводник на любовта.
към текста >>
Това е вътрешната проява на тази идея в живота на
човека
.
Той иска да го обича като себе си. Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов начин. Идеята за ближния е вложена в самата структура на човека. Тя е връзката между духа и душата, между ума и сърцето. Защото ближен на душата е духът, а ближен на сърцето е умът.
Това е вътрешната проява на тази идея в живота на
човека
.
Външно тя се проявява във връзката, която съществува между мъжа и жената. И ако попитате, защо мъжът трябва да обича жената, отговорът е следният: мъжът трябва да обича жената - своя ближен, защото тя е проводник на любовта. А от любовта се ражда животът. Понеже мъжът се нуждае от живот, то ако не обича жената, той ще се лиши от живота. Жената, от своя страна, трябва да обича мъжа, защото той представя човешкия ум и светлината, която произтича от мъдростта.
към текста >>
Човек
не може да познае вселената, докато няма светлина в себе си.
Жената, от своя страна, трябва да обича мъжа, защото той представя човешкия ум и светлината, която произтича от мъдростта. Ако жената не го обича, тя ще се лиши от светлината и ще ходи в тъмнина. А без светлина, тя няма никога да разбере живота. Мъжът, сиреч великото, мощното, разумното в света е, което дава условия на живота да се прояви. Той носи светлина.
Човек
не може да познае вселената, докато няма светлина в себе си.
Но и той ще остане непознат, ако не издава светлина. Иска ли човек да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света. В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл.
към текста >>
Иска ли
човек
да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си.
А без светлина, тя няма никога да разбере живота. Мъжът, сиреч великото, мощното, разумното в света е, което дава условия на живота да се прояви. Той носи светлина. Човек не може да познае вселената, докато няма светлина в себе си. Но и той ще остане непознат, ако не издава светлина.
Иска ли
човек
да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си.
Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света. В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния.
към текста >>
Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният
свят
иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта.
Но и той ще остане непознат, ако не издава светлина. Иска ли човек да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света. В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл.
Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният
свят
иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта.
В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си.
към текста >>
В тия форми се крият методите, по които
човек
трябва да живее, като прилага любовта към ближния.
Иска ли човек да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света. В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта.
В тия форми се крият методите, по които
човек
трябва да живее, като прилага любовта към ближния.
Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си.
към текста >>
Като идейни форми на разумния
свят
, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота.
Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си.
Като идейни форми на разумния
свят
, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота.
Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители.
към текста >>
" Но понеже е разбран
човек
, вътрешно го оправдава.
Синът на един баща, който обича да си попийва и да пуши тютюн, става въздържател. Кара го баща му да му наточи вино от избата, ала той отказва: "Такова нещо аз не правя. Накарай ме да ти донеса вода от най-далечния извор, ще го сторя, но да ти наточа вино - това не мога да направя". Друг път го кара да отиде да му купи тютюн: "Поискай ми да ти нацепя дърва, но не ме карай тютюн да ти купувам". Оплаква се бащата: "Непослушен син!
" Но понеже е разбран
човек
, вътрешно го оправдава.
"Прав е син ми", казва той и обяснява: "Дядо му, прадядо му не пушеха и не пиеха. А аз се научих и да пуша, и да пия. Син ми върви по тяхна линия. Аз, както виждате, съм кръшнал от нея". Хората искат да изградят семейния живот по един външен начин.
към текста >>
Какво значи да живее
човек
?
Бащата и майката често морализират своите деца, наставяйки ги в онова, което и тям липсва. Това е една очевидна заблуда. Това, което е вярно за семейния живот, е вярно изобщо за живота. Хората искат да живеят извън любовта - нещо, което е абсолютно невъзможно. Защото оня принцип, от който животът произтича, е любовта.
Какво значи да живее
човек
?
За да живее човек, той трябва да подържа у себе си притока на любовта. Иска ли да продължи живота си, той трябва да усили у себе си любовта. Намалее ли любовта му, той ще умре. С увеличаване на любовта, увеличава се и животът. С намаляване на любовта, намалява се и животът.
към текста >>
За да живее
човек
, той трябва да подържа у себе си притока на любовта.
Това е една очевидна заблуда. Това, което е вярно за семейния живот, е вярно изобщо за живота. Хората искат да живеят извън любовта - нещо, което е абсолютно невъзможно. Защото оня принцип, от който животът произтича, е любовта. Какво значи да живее човек?
За да живее
човек
, той трябва да подържа у себе си притока на любовта.
Иска ли да продължи живота си, той трябва да усили у себе си любовта. Намалее ли любовта му, той ще умре. С увеличаване на любовта, увеличава се и животът. С намаляване на любовта, намалява се и животът. Изразено математически, може да се каже, че животът е право пропорционален на любовта.
към текста >>
Този закон засяга както физическия, така и духовния живот на
човека
.
Иска ли да продължи живота си, той трябва да усили у себе си любовта. Намалее ли любовта му, той ще умре. С увеличаване на любовта, увеличава се и животът. С намаляване на любовта, намалява се и животът. Изразено математически, може да се каже, че животът е право пропорционален на любовта.
Този закон засяга както физическия, така и духовния живот на
човека
.
Така, вярата на човека зависи от любовта. Колкото повече любов има той, толкова повече и вяра ще има. А колкото повече вяра има, толкова повече и надежда ще има. Тия първични сили в душата на човека са неразривно свързани помежду си. Та ясно е, че любовта е, която усилва или намалява живота, а следователно и всички негови функции.
към текста >>
Така, вярата на
човека
зависи от любовта.
Намалее ли любовта му, той ще умре. С увеличаване на любовта, увеличава се и животът. С намаляване на любовта, намалява се и животът. Изразено математически, може да се каже, че животът е право пропорционален на любовта. Този закон засяга както физическия, така и духовния живот на човека.
Така, вярата на
човека
зависи от любовта.
Колкото повече любов има той, толкова повече и вяра ще има. А колкото повече вяра има, толкова повече и надежда ще има. Тия първични сили в душата на човека са неразривно свързани помежду си. Та ясно е, че любовта е, която усилва или намалява живота, а следователно и всички негови функции. Тя е, която усилва или намалява неговите душевни сили.
към текста >>
Тия първични сили в душата на
човека
са неразривно свързани помежду си.
Изразено математически, може да се каже, че животът е право пропорционален на любовта. Този закон засяга както физическия, така и духовния живот на човека. Така, вярата на човека зависи от любовта. Колкото повече любов има той, толкова повече и вяра ще има. А колкото повече вяра има, толкова повече и надежда ще има.
Тия първични сили в душата на
човека
са неразривно свързани помежду си.
Та ясно е, че любовта е, която усилва или намалява живота, а следователно и всички негови функции. Тя е, която усилва или намалява неговите душевни сили. Наблюденията показват, че когато се намали любовта у един човек, това се отразява върху цялото му органическо естество - органите на човека също постепенно намаляват и се израждат. Крайният предел на това намаляване на любовта е смъртта. Тук спира всяко растене, което е един процес на живота, а следователно и на любовта.
към текста >>
Наблюденията показват, че когато се намали любовта у един
човек
, това се отразява върху цялото му органическо естество - органите на
човека
също постепенно намаляват и се израждат.
Колкото повече любов има той, толкова повече и вяра ще има. А колкото повече вяра има, толкова повече и надежда ще има. Тия първични сили в душата на човека са неразривно свързани помежду си. Та ясно е, че любовта е, която усилва или намалява живота, а следователно и всички негови функции. Тя е, която усилва или намалява неговите душевни сили.
Наблюденията показват, че когато се намали любовта у един
човек
, това се отразява върху цялото му органическо естество - органите на
човека
също постепенно намаляват и се израждат.
Крайният предел на това намаляване на любовта е смъртта. Тук спира всяко растене, което е един процес на живота, а следователно и на любовта. Мнозина днес очакват да ги спаси някой от несгодите на живота. Но само любовта може да спаси хората. Без любов спасение няма.
към текста >>
78.
СФЕРА НА УРАН - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Боян Боев ДНЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Да си представим
човек
, комуто е поверена една машина, но той не може да работи с нея - поврежда я и като се опитва да я поправи, разваля я още повече.
Боян Боев ДНЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Да си представим
човек
, комуто е поверена една машина, но той не може да работи с нея - поврежда я и като се опитва да я поправи, разваля я още повече.
От това се съди, че няма познания за нея, за службата на всяка нейна част. Или ако се повери някому обработване на градина и той не събере никаква реколта, то причината може да е в неблагоприятния климат, в почвата, в недоброкачествените семена или в липсата на вода и пр.. Но ако всичките добри условия са на лице, тогава причината е в липса на познания за отглеждането на даденото растение. Също и когато учителят не съумее да събуди в поверените му деца всичко благородно, красиво и добро, това показва, че той не е запознат със законите на детското развитие и начините за приложението им във възпитанието. Когато човек си послужи, в каква и да е област, с известни методи и те доведат до противоречия, мъчнотии, това показва, че те са неестествени, непълни, фалшиви в основата си, несъгласни с природните закони. И тогава той трябва да се върне назад и да потърси други методи.
към текста >>
Когато
човек
си послужи, в каква и да е област, с известни методи и те доведат до противоречия, мъчнотии, това показва, че те са неестествени, непълни, фалшиви в основата си, несъгласни с природните закони.
Боян Боев ДНЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Да си представим човек, комуто е поверена една машина, но той не може да работи с нея - поврежда я и като се опитва да я поправи, разваля я още повече. От това се съди, че няма познания за нея, за службата на всяка нейна част. Или ако се повери някому обработване на градина и той не събере никаква реколта, то причината може да е в неблагоприятния климат, в почвата, в недоброкачествените семена или в липсата на вода и пр.. Но ако всичките добри условия са на лице, тогава причината е в липса на познания за отглеждането на даденото растение. Също и когато учителят не съумее да събуди в поверените му деца всичко благородно, красиво и добро, това показва, че той не е запознат със законите на детското развитие и начините за приложението им във възпитанието.
Когато
човек
си послужи, в каква и да е област, с известни методи и те доведат до противоречия, мъчнотии, това показва, че те са неестествени, непълни, фалшиви в основата си, несъгласни с природните закони.
И тогава той трябва да се върне назад и да потърси други методи. Животът на едно общество или народ или на цялото човечество е много по-сложен от работата с една машина или обработването на една градина. И както при последните и тук е нужно основно познание, още повече, че се работи с по-сложни единици: общество, народ, раса и пр. Малкото дете е под грижите на майка си. Много малко поле е оставено за неговата собствена инициатива, за неговата самодейност.
към текста >>
Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален
свят
.
Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука.
Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален
свят
.
Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу".
към текста >>
Всяка сила, която излиза от
човек
, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си.
Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха. Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа.
Всяка сила, която излиза от
човек
, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си.
И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена. Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери. Даже нещо повече - може да се напише цяла една история на народите, на расите на човечеството в това ново осветление, за да се види причинната връзка между историческите явления.
към текста >>
79.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Като четат, че Уран поражда у
човека
склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци".
Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон - и той е нещастен. Беинса Дуно. Учителят говори. Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията.
Като четат, че Уран поражда у
човека
склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци".
И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля. В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж.
към текста >>
В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на
човека
.
Учителят говори. Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци". И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля.
В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на
човека
.
Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови".
към текста >>
Очевидно, Уран действува като един
свят
от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови".
Очевидно, Уран действува като един
свят
от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети.
към текста >>
Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече
свят
на личното, егоцентрично съзнание.
У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече
свят
на личното, егоцентрично съзнание.
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос.
към текста >>
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов
свят
, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат
човека
с космичното съзнание.
Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание.
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов
свят
, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат
човека
с космичното съзнание.
В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ.
към текста >>
В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в
човека
.
Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание.
В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в
човека
.
За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл.
към текста >>
За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок
свят
, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер.
Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека.
За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок
свят
, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер.
В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор - изследвания, които имат характер на емпирически статистики - потвърждават недвусмислено горното допущение.
към текста >>
За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на
човека
- в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ.
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос.
За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на
човека
- в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ.
с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор - изследвания, които имат характер на емпирически статистики - потвърждават недвусмислено горното допущение. Така или иначе, след откриването на Урана от Улиям Хершел в 1781 год., тази транс-сатурнова планета, която донейде революционизира класичната астрологична система с нейните седем планети, биде вмъкната, не без основание, в астрологичната практика. Някои, може би, ще попитат: „Нима Уран не е упражнявал влияние преди датата на неговото откриване? Нали и преди е съществувал като планета от слънчевата система?
към текста >>
Човек
трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни.
Астрономите са го наблюдавали и по-рано - още през 1690 година, па и отпосле - ала са го сматряли като звезда. Уран е съществувал досущ така, както е съществувало и електричеството в природата, преди да бъде то открито и проучено през миналия век, най-напред в лабораториите на физиците. Ала електричеството стана онова, което днес е за човечеството - именно една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация - едва след като биде открито. И преди радиото хората са плували в океан от електрически вълни, ала едва след изобретяването на тоя дивен апарат, стана възможно да се улавят тия вълни и да станат покорни носители на човешката мисъл и човешкото изкуство. Същото се отнася и за по-тънките сили на Уран от чисто психично естество.
Човек
трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни.
За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.
към текста >>
За да станат известни сили творчески у
човека
, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях.
Уран е съществувал досущ така, както е съществувало и електричеството в природата, преди да бъде то открито и проучено през миналия век, най-напред в лабораториите на физиците. Ала електричеството стана онова, което днес е за човечеството - именно една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация - едва след като биде открито. И преди радиото хората са плували в океан от електрически вълни, ала едва след изобретяването на тоя дивен апарат, стана възможно да се улавят тия вълни и да станат покорни носители на човешката мисъл и човешкото изкуство. Същото се отнася и за по-тънките сили на Уран от чисто психично естество. Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни.
За да станат известни сили творчески у
човека
, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях.
Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
към текста >>
Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на
човека
.
Същото се отнася и за по-тънките сили на Уран от чисто психично естество. Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот.
Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на
човека
.
Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм.
към текста >>
В литературата този стремеж към освобождаване на
човека
от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен.
В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит.
В литературата този стремеж към освобождаване на
човека
от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен.
Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
към текста >>
Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния
човек
, а не обществото.
Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм.
Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния
човек
, а не обществото.
За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон".
към текста >>
За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен
човек
, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото.
За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен
човек
, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му".
към текста >>
Водолей - това е
човекът
, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
Водолей - това е
човекът
, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина.
към текста >>
Между този идеален тип на
човек
- мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина.
Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта").
Между този идеален тип на
човек
- мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина.
И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства.
към текста >>
Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално
човек
, у обикновения
човек
се израждат в ексцентричност.
(Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно.
Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално
човек
, у обикновения
човек
се израждат в ексцентричност.
Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата.
към текста >>
И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у
човека
дълбокия копнеж към този, именно,
свят
на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този
свят
.
Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата.
И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у
човека
дълбокия копнеж към този, именно,
свят
на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този
свят
.
Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея". У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека. Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон.
към текста >>
Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква
човека
да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат.
От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят.
Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква
човека
да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат.
Това е мисията на "Водолея". У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека. Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип.
към текста >>
У обикновения
човек
, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава
човека
.
То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея".
У обикновения
човек
, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава
човека
.
Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това.
към текста >>
А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които
човек
е прокарал.
Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха.
А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които
човек
е прокарал.
Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря.
към текста >>
Той издига
човека
в един
свят
на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва.
Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал.
Той издига
човека
в един
свят
на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва.
Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс.
към текста >>
Той издига
човека
във въздуха, който символизира умствения
свят
.
Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва.
Той издига
човека
във въздуха, който символизира умствения
свят
.
Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно.
към текста >>
Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения
свят
, където няма отъпкани пътища.
Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана.
Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения
свят
, където няма отъпкани пътища.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж.
към текста >>
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения
свят
, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря.
А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения
свят
, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря.
Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
към текста >>
Колкото един
човек
е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж.
Колкото един
човек
е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката.
към текста >>
В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога,
човека
и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на
човека
и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на
човека
, в когото дремят още много скрити сили.
В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото.
В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога,
човека
и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на
човека
и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на
човека
, в когото дремят още много скрити сили.
Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света.
към текста >>
То е така мощно, че прониква цялото естество на
човека
, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея.
В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота.
То е така мощно, че прониква цялото естество на
човека
, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея.
То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват.
към текста >>
80.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Коен ИМА ДНИ, ИМА НЕЩА... Има дни, когато животът е радост, когато
човек
чувствува дълбок смисъл във всеки дъх, във всяка стъпка, във всеки нов лъч на зората.
Д-р Ел. P.
Коен ИМА ДНИ, ИМА НЕЩА... Има дни, когато животът е радост, когато
човек
чувствува дълбок смисъл във всеки дъх, във всяка стъпка, във всеки нов лъч на зората.
Има дни, когато страданието е издигане над суетността на всеки отлитащ ден, а радостта е животворна влага. Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения човек, когато настъпват прозрения и човек вижда себе си в един свят, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята. Тези дни са наистина малко в живота, ала те подържат неговата свежест, те го преизпълват с красиви импулси и стремеж да работи за преобнова на самия живот. Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост. Наистина, материалната независимост е благо на земята.
към текста >>
Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения
човек
, когато настъпват прозрения и
човек
вижда себе си в един
свят
, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята.
Д-р Ел. P. Коен ИМА ДНИ, ИМА НЕЩА... Има дни, когато животът е радост, когато човек чувствува дълбок смисъл във всеки дъх, във всяка стъпка, във всеки нов лъч на зората. Има дни, когато страданието е издигане над суетността на всеки отлитащ ден, а радостта е животворна влага.
Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения
човек
, когато настъпват прозрения и
човек
вижда себе си в един
свят
, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята.
Тези дни са наистина малко в живота, ала те подържат неговата свежест, те го преизпълват с красиви импулси и стремеж да работи за преобнова на самия живот. Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост. Наистина, материалната независимост е благо на земята. Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на човека, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота. Ала материалната независимост е път към по-съществено нещо в живота - свободата.
към текста >>
Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на
човека
, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота.
Има дни, когато страданието е издигане над суетността на всеки отлитащ ден, а радостта е животворна влага. Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения човек, когато настъпват прозрения и човек вижда себе си в един свят, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята. Тези дни са наистина малко в живота, ала те подържат неговата свежест, те го преизпълват с красиви импулси и стремеж да работи за преобнова на самия живот. Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост. Наистина, материалната независимост е благо на земята.
Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на
човека
, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота.
Ала материалната независимост е път към по-съществено нещо в живота - свободата. Тя не е само външно явление и постижение. Защото човек днес като гражданин се ползва от външна свобода, ала ако остане само с нея, може да умре гладен. Фактически, днес благата на живота се добиват изключително по пътя на ограниченията - себеограниченията, ограниченията на другите За да постигнеш нещо, ще се ограничиш от едно, от друго, ще ограничиш едного, другиго. Ето един кръговрат, който се повтаря вечно в живота на човека, взет като отделна единица или в обществото.
към текста >>
Защото
човек
днес като гражданин се ползва от външна свобода, ала ако остане само с нея, може да умре гладен.
Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост. Наистина, материалната независимост е благо на земята. Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на човека, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота. Ала материалната независимост е път към по-съществено нещо в живота - свободата. Тя не е само външно явление и постижение.
Защото
човек
днес като гражданин се ползва от външна свобода, ала ако остане само с нея, може да умре гладен.
Фактически, днес благата на живота се добиват изключително по пътя на ограниченията - себеограниченията, ограниченията на другите За да постигнеш нещо, ще се ограничиш от едно, от друго, ще ограничиш едного, другиго. Ето един кръговрат, който се повтаря вечно в живота на човека, взет като отделна единица или в обществото. Има дни, те са много, много малко, когато човек вкусва от свободата като вътрешно изживяване. Това е върховен момент. Защото тогава и като роб, като слуга на земята, като ограничен от слабостите на плътта, той чувствува пристъпа, диханието на свободата, крилата на душевния полет - многоожидан през вековете от заробената човешка душа.
към текста >>
Ето един кръговрат, който се повтаря вечно в живота на
човека
, взет като отделна единица или в обществото.
Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на човека, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота. Ала материалната независимост е път към по-съществено нещо в живота - свободата. Тя не е само външно явление и постижение. Защото човек днес като гражданин се ползва от външна свобода, ала ако остане само с нея, може да умре гладен. Фактически, днес благата на живота се добиват изключително по пътя на ограниченията - себеограниченията, ограниченията на другите За да постигнеш нещо, ще се ограничиш от едно, от друго, ще ограничиш едного, другиго.
Ето един кръговрат, който се повтаря вечно в живота на
човека
, взет като отделна единица или в обществото.
Има дни, те са много, много малко, когато човек вкусва от свободата като вътрешно изживяване. Това е върховен момент. Защото тогава и като роб, като слуга на земята, като ограничен от слабостите на плътта, той чувствува пристъпа, диханието на свободата, крилата на душевния полет - многоожидан през вековете от заробената човешка душа. Не, свободата не е външен процес и външно благо в живота. Тя не съществува и в природата като външен процес.
към текста >>
Има дни, те са много, много малко, когато
човек
вкусва от свободата като вътрешно изживяване.
Ала материалната независимост е път към по-съществено нещо в живота - свободата. Тя не е само външно явление и постижение. Защото човек днес като гражданин се ползва от външна свобода, ала ако остане само с нея, може да умре гладен. Фактически, днес благата на живота се добиват изключително по пътя на ограниченията - себеограниченията, ограниченията на другите За да постигнеш нещо, ще се ограничиш от едно, от друго, ще ограничиш едного, другиго. Ето един кръговрат, който се повтаря вечно в живота на човека, взет като отделна единица или в обществото.
Има дни, те са много, много малко, когато
човек
вкусва от свободата като вътрешно изживяване.
Това е върховен момент. Защото тогава и като роб, като слуга на земята, като ограничен от слабостите на плътта, той чувствува пристъпа, диханието на свободата, крилата на душевния полет - многоожидан през вековете от заробената човешка душа. Не, свободата не е външен процес и външно благо в живота. Тя не съществува и в природата като външен процес. И там нещата са взаимно зависими.
към текста >>
Едва ли има друг
свят
на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата.
Ред закони ограничават живота в природата. Наистина в нея и всред нея има наглед по-голяма свобода, отколкото в човешките общежития, в човешкия живот. Това е затуй, защото в природата притокът на живот е изобилен, нормален, неспъван от нищо неестествено, както в живота на хората. И в този изобилен приток на жизнена сила, всичко в природата се чувствува сякаш растящо на свобода, на воля. Ала то е привидно.
Едва ли има друг
свят
на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата.
Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник.
към текста >>
Човек
всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг
свят
пълен с ограничения, които сам си е създал.
Наистина в нея и всред нея има наглед по-голяма свобода, отколкото в човешките общежития, в човешкия живот. Това е затуй, защото в природата притокът на живот е изобилен, нормален, неспъван от нищо неестествено, както в живота на хората. И в този изобилен приток на жизнена сила, всичко в природата се чувствува сякаш растящо на свобода, на воля. Ала то е привидно. Едва ли има друг свят на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата.
Човек
всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг
свят
пълен с ограничения, които сам си е създал.
Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство.
към текста >>
Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е
свят
с най-големите ограничения и зависимости.
Ала то е привидно. Едва ли има друг свят на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата. Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това.
Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е
свят
с най-големите ограничения и зависимости.
В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство. Произволности в небесното пространство няма. Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм. При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват.
към текста >>
Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този
свят
на сгъстяване, в този
свят
на тъмнината, в този
свят
на чудесата!
В това ограничение се раждат всички възможности за развитие на планетите, на живота по тях. Свободата и в небесното пространство се проявява почти изключително вътрешно. Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички небесни тела. В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация.
Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този
свят
на сгъстяване, в този
свят
на тъмнината, в този
свят
на чудесата!
Какви закони работят в него! Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този свят на сгъстяване, на кондензиране на материята. Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела. Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството.
към текста >>
Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този
свят
на сгъстяване, на кондензиране на материята.
Тя се явява като израз на приобщението с цялостната проява на живота във всички небесни тела. В това приобщение с първичния живот, по чиито закони се движи всичко по небето и по земята, се крие тайната на разумността в природата и на творческата свобода. Еволюцията на небесните тела започва с еволюцията, с живота на минералното царство, с кондензиране на материята, с нейната кристализация. Какви зависимости, какви ограничения съществуват в този свят на сгъстяване, в този свят на тъмнината, в този свят на чудесата! Какви закони работят в него!
Бих казал, мозъкът на земята, на небесните тела е в този
свят
на сгъстяване, на кондензиране на материята.
Планините, долините, низините и водните басейни са браздите, мощните гънки на този велик мозък на земята, на небесните тела. Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството. Живи закони са ги образували и на още по-живи закони са пътепоказатели те. И когато земята мисли и твори, създават се планините и моретата по нея, претворява се материята.
към текста >>
Къде е свободата в този
свят
на гъстота, на кристализация?
Скалите са нервната тъкан, масата, кристалите са нервните клетки. Те са органите на творчеството. Живи закони са ги образували и на още по-живи закони са пътепоказатели те. И когато земята мисли и твори, създават се планините и моретата по нея, претворява се материята. И когато земята чувствува, нови континента се появяват изпод водната стихия.
Къде е свободата в този
свят
на гъстота, на кристализация?
В него има музика и мощ. В него има притча и сказание за великите закони, зад които има живот вечен - живот и свобода. Има дни, има светове,в които импулсът е голям и растенето на воля безгранично. Малка, тънка бреза расте всред борови дървета. Тя има наглед всички условия да расте свободно, да се развива така, както е в природата ù.
към текста >>
Няма
свят
на по-големи ограничения от този, в който живеят нашите по-малки събратя - животните.
А хората? В приспособлението на растенията към околната среда, ще искаме да подирим прояви на разум. Големият Метерлинк написа цяла книга върху интелигентността на цветята в природата. Красиви работи има в нея. Считаме, обаче, че приспособяването у растенията трябва да го схванем като жертва на външната свобода, за да се запази вътрешната - стремежът към растене, към живеене, към съществувание.
Няма
свят
на по-големи ограничения от този, в който живеят нашите по-малки събратя - животните.
Излишно е да се спираме дълго върху този затворен в себе си жизнен кръг на угнетение и робство. В царството на животните се служи предимно и изключително на себе си. От това следва и най-голямото ограничение на свободата, която съществува. Ала, какво би било, ако всеки индивид, всяко нещо би имало абсолютна свобода за своето растене и развиване в живота. Бихме живели в светове на гиганти, на непостижими неща.
към текста >>
Затова ние виждаме у животните да се развива и проявява чувството за взаимопомощ, а у
човека
разумът му осигурява и по-малко страдания и по-голяма външна свобода.
Ала, какво би било, ако всеки индивид, всяко нещо би имало абсолютна свобода за своето растене и развиване в живота. Бихме живели в светове на гиганти, на непостижими неща. Земята, която сега побира два милиарда и половина хора, по която живеят милиарди и милиарди животни, птици и влечуги, билиони и билиони растения, тази широка и всеобемляюща майка земя, би могла да даде убежище само на няколко същества. Виждаме каква голяма разумност е вложила природата, като е ограничила свободата на растенето и на развитието на видовете, чрез разни закономерни въздействия или взаимни ограничения. Така погледнато, можем да схванем ограничението в живота и в природата като път за развиване на разума, следователно като път за добиване на вътрешна свобода.
Затова ние виждаме у животните да се развива и проявява чувството за взаимопомощ, а у
човека
разумът му осигурява и по-малко страдания и по-голяма външна свобода.
Наистина, природата е дала велик разум на човека, с който може да разбива планини, да завладява земята, водата и небето, да бъде свободен, по-свободен от животните и растенията, ала ние го виждаме, че той става все по-голям роб на всичко, което той създава. Роб на техниката, която сам създава, роб на отношенията между хората, роб на всички възможности на живота, с цел да на-мери своя път. И в своята свобода всеки ограбва другия, за да натрупа повече блага за себе си. А те изчезват скоро. И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки човек, роден свободен, а станал роб по своя воля.
към текста >>
Наистина, природата е дала велик разум на
човека
, с който може да разбива планини, да завладява земята, водата и небето, да бъде свободен, по-свободен от животните и растенията, ала ние го виждаме, че той става все по-голям роб на всичко, което той създава.
Бихме живели в светове на гиганти, на непостижими неща. Земята, която сега побира два милиарда и половина хора, по която живеят милиарди и милиарди животни, птици и влечуги, билиони и билиони растения, тази широка и всеобемляюща майка земя, би могла да даде убежище само на няколко същества. Виждаме каква голяма разумност е вложила природата, като е ограничила свободата на растенето и на развитието на видовете, чрез разни закономерни въздействия или взаимни ограничения. Така погледнато, можем да схванем ограничението в живота и в природата като път за развиване на разума, следователно като път за добиване на вътрешна свобода. Затова ние виждаме у животните да се развива и проявява чувството за взаимопомощ, а у човека разумът му осигурява и по-малко страдания и по-голяма външна свобода.
Наистина, природата е дала велик разум на
човека
, с който може да разбива планини, да завладява земята, водата и небето, да бъде свободен, по-свободен от животните и растенията, ала ние го виждаме, че той става все по-голям роб на всичко, което той създава.
Роб на техниката, която сам създава, роб на отношенията между хората, роб на всички възможности на живота, с цел да на-мери своя път. И в своята свобода всеки ограбва другия, за да натрупа повече блага за себе си. А те изчезват скоро. И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки човек, роден свободен, а станал роб по своя воля. Трябва да разсъдим и признаем, че все пак робството на човека на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане.
към текста >>
И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки
човек
, роден свободен, а станал роб по своя воля.
Затова ние виждаме у животните да се развива и проявява чувството за взаимопомощ, а у човека разумът му осигурява и по-малко страдания и по-голяма външна свобода. Наистина, природата е дала велик разум на човека, с който може да разбива планини, да завладява земята, водата и небето, да бъде свободен, по-свободен от животните и растенията, ала ние го виждаме, че той става все по-голям роб на всичко, което той създава. Роб на техниката, която сам създава, роб на отношенията между хората, роб на всички възможности на живота, с цел да на-мери своя път. И в своята свобода всеки ограбва другия, за да натрупа повече блага за себе си. А те изчезват скоро.
И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки
човек
, роден свободен, а станал роб по своя воля.
Трябва да разсъдим и признаем, че все пак робството на човека на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане. Не за примирение в живота, човек трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко. Той е зависим преди всичко от няколко природни условия - от въздух, от светли на, от хляб. Природата тях ги е дала изобилно, ала хората са си ги взаимно ограничили. Но най-вече човек е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови.
към текста >>
Трябва да разсъдим и признаем, че все пак робството на
човека
на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане.
Наистина, природата е дала велик разум на човека, с който може да разбива планини, да завладява земята, водата и небето, да бъде свободен, по-свободен от животните и растенията, ала ние го виждаме, че той става все по-голям роб на всичко, което той създава. Роб на техниката, която сам създава, роб на отношенията между хората, роб на всички възможности на живота, с цел да на-мери своя път. И в своята свобода всеки ограбва другия, за да натрупа повече блага за себе си. А те изчезват скоро. И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки човек, роден свободен, а станал роб по своя воля.
Трябва да разсъдим и признаем, че все пак робството на
човека
на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане.
Не за примирение в живота, човек трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко. Той е зависим преди всичко от няколко природни условия - от въздух, от светли на, от хляб. Природата тях ги е дала изобилно, ала хората са си ги взаимно ограничили. Но най-вече човек е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови. Така вървят хората към взаимно унищожение.
към текста >>
Не за примирение в живота,
човек
трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко.
Роб на техниката, която сам създава, роб на отношенията между хората, роб на всички възможности на живота, с цел да на-мери своя път. И в своята свобода всеки ограбва другия, за да натрупа повече блага за себе си. А те изчезват скоро. И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки човек, роден свободен, а станал роб по своя воля. Трябва да разсъдим и признаем, че все пак робството на човека на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане.
Не за примирение в живота,
човек
трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко.
Той е зависим преди всичко от няколко природни условия - от въздух, от светли на, от хляб. Природата тях ги е дала изобилно, ала хората са си ги взаимно ограничили. Но най-вече човек е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови. Така вървят хората към взаимно унищожение. Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато човек закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата.
към текста >>
Но най-вече
човек
е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови.
И отново и все отново се ражда и засилва това чувство за лична сигурност у всеки човек, роден свободен, а станал роб по своя воля. Трябва да разсъдим и признаем, че все пак робството на човека на своя личен господ допринася за неговата свобода, за неговото вътрешно издигане. Не за примирение в живота, човек трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко. Той е зависим преди всичко от няколко природни условия - от въздух, от светли на, от хляб. Природата тях ги е дала изобилно, ала хората са си ги взаимно ограничили.
Но най-вече
човек
е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови.
Така вървят хората към взаимно унищожение. Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато човек закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата. Свобода на духа, свобода на мисълта, свобода на благородното сърце свобода на проявата, на живота. Има дни..., те са днес, когато човек разбира, че вътрешната свобода е великият смисъл, че тя е спасение от всяко робство, че тя е щастие, че тя е пълнота, че тя е истински живот, че тя е път към живот пълен с творческа любов и красота. Има дни..., когато човек захвърля робството на човешките измислици и норми и в душата си тръгва по път към съвършенство.
към текста >>
Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато
човек
закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата.
Не за примирение в живота, човек трябва да установи, че възможностите за външна свобода на земята са малко. Той е зависим преди всичко от няколко природни условия - от въздух, от светли на, от хляб. Природата тях ги е дала изобилно, ала хората са си ги взаимно ограничили. Но най-вече човек е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови. Така вървят хората към взаимно унищожение.
Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато
човек
закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата.
Свобода на духа, свобода на мисълта, свобода на благородното сърце свобода на проявата, на живота. Има дни..., те са днес, когато човек разбира, че вътрешната свобода е великият смисъл, че тя е спасение от всяко робство, че тя е щастие, че тя е пълнота, че тя е истински живот, че тя е път към живот пълен с творческа любов и красота. Има дни..., когато човек захвърля робството на човешките измислици и норми и в душата си тръгва по път към съвършенство. Има свят, в който човек е недосегаем. Той е светът на вътрешната свобода.
към текста >>
Има дни..., те са днес, когато
човек
разбира, че вътрешната свобода е великият смисъл, че тя е спасение от всяко робство, че тя е щастие, че тя е пълнота, че тя е истински живот, че тя е път към живот пълен с творческа любов и красота.
Природата тях ги е дала изобилно, ала хората са си ги взаимно ограничили. Но най-вече човек е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови. Така вървят хората към взаимно унищожение. Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато човек закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата. Свобода на духа, свобода на мисълта, свобода на благородното сърце свобода на проявата, на живота.
Има дни..., те са днес, когато
човек
разбира, че вътрешната свобода е великият смисъл, че тя е спасение от всяко робство, че тя е щастие, че тя е пълнота, че тя е истински живот, че тя е път към живот пълен с творческа любов и красота.
Има дни..., когато човек захвърля робството на човешките измислици и норми и в душата си тръгва по път към съвършенство. Има свят, в който човек е недосегаем. Той е светът на вътрешната свобода. Достигнал до него, той е в своя Великден на живота, в своята жива връзка с великия Разум на Битието.
към текста >>
Има дни..., когато
човек
захвърля робството на човешките измислици и норми и в душата си тръгва по път към съвършенство.
Но най-вече човек е зависим от ограниченията, които хората са си създали - икономически, политически, кастови, класови, расови. Така вървят хората към взаимно унищожение. Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато човек закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата. Свобода на духа, свобода на мисълта, свобода на благородното сърце свобода на проявата, на живота. Има дни..., те са днес, когато човек разбира, че вътрешната свобода е великият смисъл, че тя е спасение от всяко робство, че тя е щастие, че тя е пълнота, че тя е истински живот, че тя е път към живот пълен с творческа любов и красота.
Има дни..., когато
човек
захвърля робството на човешките измислици и норми и в душата си тръгва по път към съвършенство.
Има свят, в който човек е недосегаем. Той е светът на вътрешната свобода. Достигнал до него, той е в своя Великден на живота, в своята жива връзка с великия Разум на Битието.
към текста >>
Има
свят
, в който
човек
е недосегаем.
Така вървят хората към взаимно унищожение. Има дни, има часове, има мигове, те са сега, във века на ограниченията, на индивидуалните различия, на заграбване чуждото благо, най-много, когато човек закопнява от дълбочината на своята душа по онова, което му е първично дадено - свободата. Свобода на духа, свобода на мисълта, свобода на благородното сърце свобода на проявата, на живота. Има дни..., те са днес, когато човек разбира, че вътрешната свобода е великият смисъл, че тя е спасение от всяко робство, че тя е щастие, че тя е пълнота, че тя е истински живот, че тя е път към живот пълен с творческа любов и красота. Има дни..., когато човек захвърля робството на човешките измислици и норми и в душата си тръгва по път към съвършенство.
Има
свят
, в който
човек
е недосегаем.
Той е светът на вътрешната свобода. Достигнал до него, той е в своя Великден на живота, в своята жива връзка с великия Разум на Битието.
към текста >>
81.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
– Какво значи да познаеш един
човек
?
Няма по-хубаво нещо от нея. Тя е Божественото. Само чрез нея можем да намерим Безграничния! Като дойде тя, ще знаеш, къде е Той и ще знаеш, как да постъпваш. Ако имате любовта и излезете всред природата, веднага ще се свържете с вътрешната ù страна и ще дойде вдъхновение във вас.
– Какво значи да познаеш един
човек
?
– Вие още не се познавате. За да познаеш един човек, трябва да го обичаш. Щом не го обичаш, той е маска за тебе. А пък като го обичаш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от вселената. С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея.
към текста >>
За да познаеш един
човек
, трябва да го обичаш.
Само чрез нея можем да намерим Безграничния! Като дойде тя, ще знаеш, къде е Той и ще знаеш, как да постъпваш. Ако имате любовта и излезете всред природата, веднага ще се свържете с вътрешната ù страна и ще дойде вдъхновение във вас. – Какво значи да познаеш един човек? – Вие още не се познавате.
За да познаеш един
човек
, трябва да го обичаш.
Щом не го обичаш, той е маска за тебе. А пък като го обичаш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от вселената. С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея. Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас. Една разкрита картина не можеш да не я обичаш.
към текста >>
Та един
човек
, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш.
Щом не го обичаш, той е маска за тебе. А пък като го обичаш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от вселената. С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея. Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас. Една разкрита картина не можеш да не я обичаш.
Та един
човек
, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш.
Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. В тоя, когото обичаш, ще оценяваш всичко добро, което той има. Когато човек обича никого, не вижда погрeшките му.
към текста >>
Някой вижда в този
човек
нещо, което друг не вижда.
С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея. Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас. Една разкрита картина не можеш да не я обичаш. Та един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш. Аз говоря за душата.
Някой вижда в този
човек
нещо, което друг не вижда.
Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. В тоя, когото обичаш, ще оценяваш всичко добро, което той има. Когато човек обича никого, не вижда погрeшките му. Вижда хубавото в него. А когато не го обича, повтаря погрeшките му в ума си.
към текста >>
Когато
човек
обича никого, не вижда погрeшките му.
Та един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш. Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. В тоя, когото обичаш, ще оценяваш всичко добро, което той има.
Когато
човек
обича никого, не вижда погрeшките му.
Вижда хубавото в него. А когато не го обича, повтаря погрeшките му в ума си. Ако виждате погрeшките на човека, това значи, че вашата любов се е намалила. Не че той няма погрeшки, но вие не трябва да ги виждате, за да се изправи той. Щом му виждате погрeшките, той не може да се изправи.
към текста >>
Ако виждате погрeшките на
човека
, това значи, че вашата любов се е намалила.
Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. В тоя, когото обичаш, ще оценяваш всичко добро, което той има. Когато човек обича никого, не вижда погрeшките му. Вижда хубавото в него. А когато не го обича, повтаря погрeшките му в ума си.
Ако виждате погрeшките на
човека
, това значи, че вашата любов се е намалила.
Не че той няма погрeшки, но вие не трябва да ги виждате, за да се изправи той. Щом му виждате погрeшките, той не може да се изправи. Това е много мъчно изкуство. Вие повдигате цената на тия предмети, които обичате. С това повдигате и своята цена.
към текста >>
Например, като обичаш един
човек
, почваш да му приписваш някои качества, които той няма.
Без любовта, на която и граница да отидеш, ще те спрат. Под възкресение се разбира новата форма, която няма да се разрушава. Всеки ден трябва да намерите някого, когото да обичате. В разумната любов оня, когото обичаш, гледай да не го цапаш. Как ще го цапаш?
Например, като обичаш един
човек
, почваш да му приписваш някои качества, които той няма.
Не го ли цапаш така? За оня, когото обичаш, никаква отрицателна мисъл няма да имаш. Когато чуеш нещо лошо за него, ще кажеш: "Това не е така! " Като гледаш, че другите хора се обичат, това няма да ти помогне ни най-малко. Ти почни да обичаш, и ще разбереш, какво нещо е любовта.
към текста >>
– Какво е действието на любовта върху
човека
?
Както ти обичаш, никой друг не може да обича. Любовта на всекиго се различава. Любовта ви е ценна, понеже никой не може да проявява такава любов, каквато вие проявявате. Радвайте се на любовта си. Радвайте се и на любовта на другите.
– Какво е действието на любовта върху
човека
?
– Всяко нещо, в което любовта почва да действува, оживява. Когато говоря за любовта, разбирам онова, при което нещата растат, и което дава ценност на нещата. Всеки човек, когото обичат, е радостен. И всеки човек, който обича, е радостен. Ти минаваш за красив, но ако сравниш своята красота с тая на един ангел, тогава ще видиш, че ти си много малко нещо.
към текста >>
Всеки
човек
, когото обичат, е радостен.
Радвайте се на любовта си. Радвайте се и на любовта на другите. – Какво е действието на любовта върху човека? – Всяко нещо, в което любовта почва да действува, оживява. Когато говоря за любовта, разбирам онова, при което нещата растат, и което дава ценност на нещата.
Всеки
човек
, когото обичат, е радостен.
И всеки човек, който обича, е радостен. Ти минаваш за красив, но ако сравниш своята красота с тая на един ангел, тогава ще видиш, че ти си много малко нещо. Радвай се, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота. Аз се радвам, като срещна добър човек, понеже аз и той сме едно. Един човек, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш.
към текста >>
И всеки
човек
, който обича, е радостен.
Радвайте се и на любовта на другите. – Какво е действието на любовта върху човека? – Всяко нещо, в което любовта почва да действува, оживява. Когато говоря за любовта, разбирам онова, при което нещата растат, и което дава ценност на нещата. Всеки човек, когото обичат, е радостен.
И всеки
човек
, който обича, е радостен.
Ти минаваш за красив, но ако сравниш своята красота с тая на един ангел, тогава ще видиш, че ти си много малко нещо. Радвай се, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота. Аз се радвам, като срещна добър човек, понеже аз и той сме едно. Един човек, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш. И болен не можеш да бъдеш.
към текста >>
Аз се радвам, като срещна добър
човек
, понеже аз и той сме едно.
Когато говоря за любовта, разбирам онова, при което нещата растат, и което дава ценност на нещата. Всеки човек, когото обичат, е радостен. И всеки човек, който обича, е радостен. Ти минаваш за красив, но ако сравниш своята красота с тая на един ангел, тогава ще видиш, че ти си много малко нещо. Радвай се, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота.
Аз се радвам, като срещна добър
човек
, понеже аз и той сме едно.
Един човек, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш. И болен не можеш да бъдеш. Щом не те обича, болен ще бъдеш. Щом не те обича, сиромах ще бъдеш. Любовта като дойде, изключва всички отрицателни страни на живота.
към текста >>
Един
човек
, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш.
Всеки човек, когото обичат, е радостен. И всеки човек, който обича, е радостен. Ти минаваш за красив, но ако сравниш своята красота с тая на един ангел, тогава ще видиш, че ти си много малко нещо. Радвай се, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота. Аз се радвам, като срещна добър човек, понеже аз и той сме едно.
Един
човек
, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш.
И болен не можеш да бъдеш. Щом не те обича, болен ще бъдеш. Щом не те обича, сиромах ще бъдеш. Любовта като дойде, изключва всички отрицателни страни на живота. Има навсякъде обнова.
към текста >>
И
човек
, и ангели се обновяват.
Щом не те обича, болен ще бъдеш. Щом не те обича, сиромах ще бъдеш. Любовта като дойде, изключва всички отрицателни страни на живота. Има навсякъде обнова. И животни, и растения се обновяват.
И
човек
, и ангели се обновяват.
Но човек се обновява като човек; растението се обновява като растение; камъкът се обновява като камък; и ангелът се обновява като ангел. Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Ще възприемете любовта и тогава ще проявите своята любов. Първом вдишвам въздух и след туй го издишвам. Ако не приемам въздух, ако не дишам, ще мога ли да говоря, ще мога ли да ви кажа нещо?
към текста >>
Но
човек
се обновява като
човек
; растението се обновява като растение; камъкът се обновява като камък; и ангелът се обновява като ангел.
Щом не те обича, сиромах ще бъдеш. Любовта като дойде, изключва всички отрицателни страни на живота. Има навсякъде обнова. И животни, и растения се обновяват. И човек, и ангели се обновяват.
Но
човек
се обновява като
човек
; растението се обновява като растение; камъкът се обновява като камък; и ангелът се обновява като ангел.
Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Ще възприемете любовта и тогава ще проявите своята любов. Първом вдишвам въздух и след туй го издишвам. Ако не приемам въздух, ако не дишам, ще мога ли да говоря, ще мога ли да ви кажа нещо? Първом ще приемем божествената любов, и тогава ще я проявим.
към текста >>
Като проявяваш любовта, ти си в идеалния
свят
.
– Кого трябва да обичаме? – Безграничният, който живее в тебе и обича всичко. И ти ще се учиш да обичаш всичко. Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел.
Като проявяваш любовта, ти си в идеалния
свят
.
Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията?
към текста >>
Има музика в материалния
свят
, в реалния и в идеалния.
– Безграничният, който живее в тебе и обича всичко. И ти ще се учиш да обичаш всичко. Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят.
Има музика в материалния
свят
, в реалния и в идеалния.
Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека.
към текста >>
Музиката в материалния
свят
, това са постъпките.
И ти ще се учиш да обичаш всичко. Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят. Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния.
Музиката в материалния
свят
, това са постъпките.
Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват.
към текста >>
Музиката в реалния
свят
, това са добродетелите.
Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят. Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките.
Музиката в реалния
свят
, това са добродетелите.
Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си.
към текста >>
Музиката в идеалния
свят
, това е мисълта, това е любовта.
Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят. Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите.
Музиката в идеалния
свят
, това е мисълта, това е любовта.
– Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас.
към текста >>
– Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в
човека
.
Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията?
– Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в
човека
.
Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта.
към текста >>
Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на
човека
против любовта.
– Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате.
Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на
човека
против любовта.
Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си. Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и ла вас. Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрастне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър.
към текста >>
Като дойде една идея в
човека
, той трябва да я подхранва, за да може да възрастне.
Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта. Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си. Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и ла вас. Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас.
Като дойде една идея в
човека
, той трябва да я подхранва, за да може да възрастне.
За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света? – Сега светът се нуждае от добри работници! Един княз се влюбил в една мома. И двамата си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните.
към текста >>
82.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Може ли да бъде
човек
винаги изправен, па макар тоя
човек
да бъде и поп Грую?
Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете. Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха. Но човешка слабост!
Може ли да бъде
човек
винаги изправен, па макар тоя
човек
да бъде и поп Грую?
Може ли да знае човек, що е право и що криво пред очите на Всевишния? Живее човек цял живот и до последния си ден все се учи. Поп Грую не беше от ония, които си затваряха очите и махваха с ръка, когато трябваше да се направи нещо за другите. Имаше той будна съвест и очи, за да си дава сметка за всичко сторено и мислено. Искаше той да бъде изправен пред себе си и пред Бога, както често обичаше да казва.
към текста >>
Може ли да знае
човек
, що е право и що криво пред очите на Всевишния?
Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха. Но човешка слабост! Може ли да бъде човек винаги изправен, па макар тоя човек да бъде и поп Грую?
Може ли да знае
човек
, що е право и що криво пред очите на Всевишния?
Живее човек цял живот и до последния си ден все се учи. Поп Грую не беше от ония, които си затваряха очите и махваха с ръка, когато трябваше да се направи нещо за другите. Имаше той будна съвест и очи, за да си дава сметка за всичко сторено и мислено. Искаше той да бъде изправен пред себе си и пред Бога, както често обичаше да казва. Но един ден поп Грую се върна от града, уморен и измъчен, с набръчкано чело, умислен и мълчалив.
към текста >>
Живее
човек
цял живот и до последния си ден все се учи.
Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха. Но човешка слабост! Може ли да бъде човек винаги изправен, па макар тоя човек да бъде и поп Грую? Може ли да знае човек, що е право и що криво пред очите на Всевишния?
Живее
човек
цял живот и до последния си ден все се учи.
Поп Грую не беше от ония, които си затваряха очите и махваха с ръка, когато трябваше да се направи нещо за другите. Имаше той будна съвест и очи, за да си дава сметка за всичко сторено и мислено. Искаше той да бъде изправен пред себе си и пред Бога, както често обичаше да казва. Но един ден поп Грую се върна от града, уморен и измъчен, с набръчкано чело, умислен и мълчалив. Попадията го вид още от пътната врата и си рече: "Има нещо, случило му се е нещо, каква ли неприятна работа ще е".
към текста >>
Тъкмо на кръстопътя, до Стоянчовата мелница, където се събираха пътищата от близките села, редом с него тръгна един селянин, Михо Сиромаха, както му викаха, от съседното село,
човек
на средна възраст Поп Грую го познаваше, беше го виждал в село по сбора.
И току се приготви да го попита, каква е работата, когато той затвори вратата след себе си, влезе в стаята си и рече на жена си: "Остави ме, зает съм! " Попадията беше умна, не обичаше много да се бърка в работите на мъжа си, познаваше го тя, влезе в другата стая и си помисли: "Нещо се е случило, но ще му мине". Тая заран поп Грую бе тръгнал за града. Наближаваше Възкресение, та за вкъщи трябваше да се накупят някои неща. Облекло на жената и децата, обувки за него и други някои работи.
Тъкмо на кръстопътя, до Стоянчовата мелница, където се събираха пътищата от близките села, редом с него тръгна един селянин, Михо Сиромаха, както му викаха, от съседното село,
човек
на средна възраст Поп Грую го познаваше, беше го виждал в село по сбора.
Тръгнаха заедно, като разбраха, че и двамата отиват в града. Беше приятен априлски ден. Пролетта отдавна беше разнесла своя сладостен дъх. Първите предвестници шумно летяха над полето, покрито със сочен, зелен губер. Поп Грую, като всички живи хора по земята, обичаше това примамливо и вълшебно годишно време.
към текста >>
Той усещаше свежия прилив на жива сила, която извираше от слънцето и земята и съживяваше всичко живо; караше и него, стария
човек
, да усети как радостно тупа сърцето му, как меко и топло слънчевите лъчи галят лицето му, как бодро и леко стъпваха краката му по равния и чист път.
Беше приятен априлски ден. Пролетта отдавна беше разнесла своя сладостен дъх. Първите предвестници шумно летяха над полето, покрито със сочен, зелен губер. Поп Грую, като всички живи хора по земята, обичаше това примамливо и вълшебно годишно време. Той обичаше красотата, която щедрата ръка на природата разливаше навред.
Той усещаше свежия прилив на жива сила, която извираше от слънцето и земята и съживяваше всичко живо; караше и него, стария
човек
, да усети как радостно тупа сърцето му, как меко и топло слънчевите лъчи галят лицето му, как бодро и леко стъпваха краката му по равния и чист път.
Тая чудна и сладостна вълна, която се носеше покрай него през тая пролетна утрин, изпълни душата му с такова доволство, с такава неизразима благодарност, каквато не рядко поп Грую изпитваше. Тогава нещо у него се събуждаше, запалваше се, и едно стихийно желание да проповядва го обзимаше. И поп Грую не устояваше. Където и да се намираше, в църква, на гости някъде, на улицата, той започваше сладко и гладко да проповядва. В село това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за свята и за хората.
към текста >>
В село това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за
свята
и за хората.
Той усещаше свежия прилив на жива сила, която извираше от слънцето и земята и съживяваше всичко живо; караше и него, стария човек, да усети как радостно тупа сърцето му, как меко и топло слънчевите лъчи галят лицето му, как бодро и леко стъпваха краката му по равния и чист път. Тая чудна и сладостна вълна, която се носеше покрай него през тая пролетна утрин, изпълни душата му с такова доволство, с такава неизразима благодарност, каквато не рядко поп Грую изпитваше. Тогава нещо у него се събуждаше, запалваше се, и едно стихийно желание да проповядва го обзимаше. И поп Грую не устояваше. Където и да се намираше, в църква, на гости някъде, на улицата, той започваше сладко и гладко да проповядва.
В село това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за
свята
и за хората.
Макар някои неща да бяха слушали много пъти, те, обаче, изслушваха приказката му до край. Дар слово имаше поп Грую, та селяните обичаха да го слушат. И тоя път, както винаги, поп Грую започна да говори на единствения си слушател. Започна най-напред своята реч за хубавата пролят, която, ето пак е дошла въпреки всичките грахове на хората, натоварена пак със своите земни блага, които извираха от сърцето на Всеблагия Бог, Който е само Любов. Ето пак позеленяха полята, пак ще никне хлябът, ще цъфне всичко, ще завърже плод, ще зреят плодовете, ще кънти равнината от песента на жетварите.
към текста >>
Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този
човек
трябваше да къса от залъка си, за да се облекат.
Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село. Поп Грую се спре насред пътя между селото и града. Той не можеше да направи нито една крачка към едната, или другата посока. Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе.
Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този
човек
трябваше да къса от залъка си, за да се облекат.
Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи. Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра! Какво става с мен?
към текста >>
Стиска зъби клетият
човек
, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този
човек
, дай му нещо!
Разбира се, той не искаше да направи нещо за тоя случайно срещнат сиромах, непознат и от чуждо село. Отде накъде! Малко ли сиромаси има по земята, та тъкмо на този да помогне. Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва.
Стиска зъби клетият
човек
, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този
човек
, дай му нещо!
" А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден". Така поп Грую обърна гръб на себе си и се върна в село, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце. Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът.
към текста >>
Мира си изгуби
човекът
.
Стиска зъби клетият човек, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този човек, дай му нещо! " А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден". Така поп Грую обърна гръб на себе си и се върна в село, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце. Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва!
Мира си изгуби
човекът
.
Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му. Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му. Едва на съмване той заспа. Когато се събуди, беше вече ден.
към текста >>
Поп Грую не беше обикновен
човек
.
Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му. Едва на съмване той заспа. Когато се събуди, беше вече ден. – Ще ходя пак към града, рече той на попадията. Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към селото на Михо Сиромаха.
Поп Грую не беше обикновен
човек
.
Имаше той божий огън, говореше разпалено за Господа, за доброто и за Царството Божие на земята, но имаше сърце и воля за това добро. Но какво да се прави, като всеки човек с човешки слабости, дърпа се наляво, надясно, когато този Божий глас нему проповядва. Изкара той една безсънна нощ, но не остави тъмно петно в душата си. Намери селянина. – Бай Михо, брате, в града ще отидеш.
към текста >>
Но какво да се прави, като всеки
човек
с човешки слабости, дърпа се наляво, надясно, когато този Божий глас нему проповядва.
Когато се събуди, беше вече ден. – Ще ходя пак към града, рече той на попадията. Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към селото на Михо Сиромаха. Поп Грую не беше обикновен човек. Имаше той божий огън, говореше разпалено за Господа, за доброто и за Царството Божие на земята, но имаше сърце и воля за това добро.
Но какво да се прави, като всеки
човек
с човешки слабости, дърпа се наляво, надясно, когато този Божий глас нему проповядва.
Изкара той една безсънна нощ, но не остави тъмно петно в душата си. Намери селянина. – Бай Михо, брате, в града ще отидеш. Ще си откупиш кравата, аз ще ти дам, колкото ти трябват. – Аз похарчих половината.
към текста >>
83.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тя има следното съдържание: 1) Ето
човекът
- из първа серия беседи "Сила и живот".
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Peteris Donovs Cilveks, Kristus, Patiesiba. Това е заглавието на една малка сбирка беседи от Учителя, преведени на латвийски от Мелита Кедрова.
Тя има следното съдържание: 1) Ето
човекът
- из първа серия беседи "Сила и живот".
2) Христос - из "Учителят говори". 3) Истината. 4) Божественият промисъл. 5) Блажените – из "Духът и плътта". 6) Идеалът на човека и 8) Теория и приложение - из "Любов към Бога".
към текста >>
6) Идеалът на
човека
и 8) Теория и приложение - из "Любов към Бога".
Тя има следното съдържание: 1) Ето човекът - из първа серия беседи "Сила и живот". 2) Христос - из "Учителят говори". 3) Истината. 4) Божественият промисъл. 5) Блажените – из "Духът и плътта".
6) Идеалът на
човека
и 8) Теория и приложение - из "Любов към Бога".
Изданието на книгата е хубаво и спретнато. Нямаме възможност да преценим превода, но вярваме, че той е на висотата на съдържанието. Beinsa Duno. Skolotaja svetie vardi skolniekam. Това е заглавието на латвийския превод на книгата "Свещени думи на Учителя", която миналата година излезе на български.
към текста >>
Из отвъдния
свят
.
Нямаме я още под ръка, но надаваме се, че преводът е изискан, и че по спретнатост на изданието тя не отстъпва на латвийските сбирки беседи. Това са преводи на книги и беседи от Учителя, които излязоха през настоящата година. Не може да не се признае, че учениците на В. В. Братство от Рига са работили доста усърдно и са дали няколко хубави плода. Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина.
Из отвъдния
свят
.
Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят".
към текста >>
Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния
свят
".
Из отвъдния свят. Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно.
Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния
свят
".
Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него. Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва.
към текста >>
Защото той, наистина, прекарал известно време в другия
свят
и се възвърнал от него.
Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят".
Защото той, наистина, прекарал известно време в другия
свят
и се възвърнал от него.
Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край.
към текста >>
"Аз се събудих и видях земния
свят
".
Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край.
"Аз се събудих и видях земния
свят
".
Скептиците, които в очите на света минават за здравомислещи люде, ще кажат без съмнение, че болният предава в случая своите впечатления от наркозата. Обаче, сам мистер Тон, който има този опит, както и редакцията на вестника, която предава неговия разказ, са убедени, че това е едно действително преживяване в отвъдния свят. Колко езици има на земята? - Френската академия на науките, в сътрудничество с учени от всички страни, се опитала да установи общия брой на всички живи и мъртви езици на земята. Изследванията показали, че в течение на своя исторически живот, човечеството е говорило на 6760 езика и наречия.
към текста >>
Обаче, сам мистер Тон, който има този опит, както и редакцията на вестника, която предава неговия разказ, са убедени, че това е едно действително преживяване в отвъдния
свят
.
Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край. "Аз се събудих и видях земния свят". Скептиците, които в очите на света минават за здравомислещи люде, ще кажат без съмнение, че болният предава в случая своите впечатления от наркозата.
Обаче, сам мистер Тон, който има този опит, както и редакцията на вестника, която предава неговия разказ, са убедени, че това е едно действително преживяване в отвъдния
свят
.
Колко езици има на земята? - Френската академия на науките, в сътрудничество с учени от всички страни, се опитала да установи общия брой на всички живи и мъртви езици на земята. Изследванията показали, че в течение на своя исторически живот, човечеството е говорило на 6760 езика и наречия. Днес жителите на земята говорят само на 2796 езика. У бялата раса най-разпространен е английският език.
към текста >>
В целия
свят
се изваждат 40,000 кубични литри горивни, течности от петролните кладенци. 16.
В света се произвежда 1,500 килограма изкуствена коприна. 12. Германия всяка минута изразходва 4.000 марки (132,000 лева) за хранителни продукти, 6,000 марки (198 хил. лева) за внасяне от чужбина първични материали. 13. В Англия повече от 2,000 души всеки 60 секунди отиват на кино. 14. Всяка минута планетата Марс изминава по своята орбита близо 1,500 км. 15.
В целия
свят
се изваждат 40,000 кубични литри горивни, течности от петролните кладенци. 16.
Холандия, Източните Индий и британска Малайзия пращат на световния пазар 2 тона каучук. 17. Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1 минута е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18. В Лондон колите превозват 8,000 пътници. 19. В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21.
към текста >>
Всяка минута един
човек
в Индия заболява от холера. 25.
В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21. Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22. Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в Китай. 23. 18 литри кръв минава през вашето сърце. 24.
Всяка минута един
човек
в Индия заболява от холера. 25.
Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя. (Из в. "Мир"). Наполеон за Христа. - Когато бил на остров Св.
към текста >>
Елена, Наполен казал веднъж на граф Монтолон следното: "Аз познавам хората и затова ви казвам, че Исус не е обикновен
човек
!
Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя. (Из в. "Мир"). Наполеон за Христа. - Когато бил на остров Св.
Елена, Наполен казал веднъж на граф Монтолон следното: "Аз познавам хората и затова ви казвам, че Исус не е обикновен
човек
!
Религията на Христа е тайна, която произтича от едно разбиране на нещата, което не е човешко. В нея има нещо особено, което става източник на непознати дотогава слова, на непознато дотогава учение. Исус не се обляга на нашите науки. Първоизточникът на неговото учение и на неговия живот се крие у самия него. Той не е философ, защото доказателствата му са чудеса Затова учениците му са започнали да го обожават още от самото начало.
към текста >>
84.
ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНОТО У
ЧОВЕКА
Днес повече от всякога ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота.
ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНОТО У
ЧОВЕКА
Днес повече от всякога ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота.
А животът не може да се разбере правилно, ако не се разбере любовта. Защото любовта е онзи велик принцип, от който той е произтекъл. Всички опити да се разбере живота вън от любовта и да се изгради на една друга основа, са предварително осъдени на неуспех. Досегашният опит на човечеството богато доказва това. Ето защо, ако не разберем Божествената любов, от която животът се е родил и която е вложила у него всички условия за растеж и развитие, ще бъдем далеч от реалността на живота, от неговата същина - ще блуждаем само подир неговите сенки.
към текста >>
Това тъкмо трябва да съзнае днес
човек
.
Досегашният опит на човечеството богато доказва това. Ето защо, ако не разберем Божествената любов, от която животът се е родил и която е вложила у него всички условия за растеж и развитие, ще бъдем далеч от реалността на живота, от неговата същина - ще блуждаем само подир неговите сенки. Върху любовта, а не върху нейните сенки: нагон за продължаване на рода, нагон за самосъхранение, за сдружаване и пр. почиват дълбоко погледнато, отношенията между мъже и жени, между бащи и майки, между деца и родители, между братя и сестри, между учители и ученици, между отделните общества и народи. Тя е и си остава истинската основа на живота.
Това тъкмо трябва да съзнае днес
човек
.
Той трябва да престане да схваща живота от животинско гледище, като борба за съществувание, а да разбере дълбоката му същина, която се крие в любовта. Затова, именно, човек е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея. Мнозина днес желаят да се подобри света. Светът сам по себе си е добър, но в него са се вмъкнали много неща, създадени от хората. Тия, именно, неща трябва да се премахнат.
към текста >>
Затова, именно,
човек
е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея.
Върху любовта, а не върху нейните сенки: нагон за продължаване на рода, нагон за самосъхранение, за сдружаване и пр. почиват дълбоко погледнато, отношенията между мъже и жени, между бащи и майки, между деца и родители, между братя и сестри, между учители и ученици, между отделните общества и народи. Тя е и си остава истинската основа на живота. Това тъкмо трябва да съзнае днес човек. Той трябва да престане да схваща живота от животинско гледище, като борба за съществувание, а да разбере дълбоката му същина, която се крие в любовта.
Затова, именно,
човек
е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея.
Мнозина днес желаят да се подобри света. Светът сам по себе си е добър, но в него са се вмъкнали много неща, създадени от хората. Тия, именно, неща трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуди, както от физическо, така и от умствено и сърдечно естество. Ако хората можеха да се освободят от тия заблуди, като оставят само Божественото, сир.
към текста >>
Човек
трябва веднъж за винаги да съзнае това и да престане да нарушава великия закон.
Бог отдавна е изпратил към народите своето послание, което гласи: „Ако ме слушате и не се измъчвате един друг. Аз ще ви благословя. Но ако престъпите моя Закон и Аз ще оставя да подействува върху вас оня закон, който вие прилагате върху другите народи”. Всички страдания, всички болести и недъзи - и лични, и обществени - които измъчват човечеството, са. резултат от нарушаване закона на Любовта.
Човек
трябва веднъж за винаги да съзнае това и да престане да нарушава великия закон.
Той не трябва да се спъва от това, че другите хора не били по-добри от него. Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си.
към текста >>
Следователно,
човек
няма право да говори за недостатъците на другите хора.
резултат от нарушаване закона на Любовта. Човек трябва веднъж за винаги да съзнае това и да престане да нарушава великия закон. Той не трябва да се спъва от това, че другите хора не били по-добри от него. Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели.
Следователно,
човек
няма право да говори за недостатъците на другите хора.
Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си. А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият свят ще се оправи. Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи. Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа.
към текста >>
А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият
свят
ще се оправи.
Той не трябва да се спъва от това, че другите хора не били по-добри от него. Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си.
А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият
свят
ще се оправи.
Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи. Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса.
към текста >>
Ако тя не се изправят и човешкият
свят
няма да се оправи.
Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си. А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият свят ще се оправи.
Ако тя не се изправят и човешкият
свят
няма да се оправи.
Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека, Бог е вложил всичко у него.
към текста >>
Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния
човек
.
вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си. А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият свят ще се оправи. Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи.
Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния
човек
.
Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека, Бог е вложил всичко у него. Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в човека, да му даде подтик да се прояви, за да може човек отново да поеме истинския път на живота.
към текста >>
Още при създаването на
човека
, Бог е вложил всичко у него.
Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи. Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса.
Още при създаването на
човека
, Бог е вложил всичко у него.
Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в човека, да му даде подтик да се прояви, за да може човек отново да поеме истинския път на живота. Съвременните хора са се отклонили от този път. Те трябва да извървят в обратна посока ъгъла на отклонението и да тръгнат отново по правия път. Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено. Тя трябва безрезервно да му дадат ход у себе си.
към текста >>
Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в
човека
, да му даде подтик да се прояви, за да може
човек
отново да поеме истинския път на живота.
Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека, Бог е вложил всичко у него.
Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в
човека
, да му даде подтик да се прояви, за да може
човек
отново да поеме истинския път на живота.
Съвременните хора са се отклонили от този път. Те трябва да извървят в обратна посока ъгъла на отклонението и да тръгнат отново по правия път. Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено. Тя трябва безрезервно да му дадат ход у себе си. За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат човека.
към текста >>
За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат
човека
.
Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в човека, да му даде подтик да се прояви, за да може човек отново да поеме истинския път на живота. Съвременните хора са се отклонили от този път. Те трябва да извървят в обратна посока ъгъла на отклонението и да тръгнат отново по правия път. Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено. Тя трябва безрезервно да му дадат ход у себе си.
За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат
човека
.
На неговите внушения трябва да се подчинят и всички съвременни държавници, които са призвани да ръководят съдбините на народите в днешните трудни времена. Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд.
към текста >>
Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия
свят
в равновесие.
Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия.
Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия
свят
в равновесие.
За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели.
към текста >>
За хората този
свят
е невидим, но това не значи, че той не съществува.
Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие.
За хората този
свят
е невидим, но това не значи, че той не съществува.
Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин.
към текста >>
Този
свят
е вътре в нас.
Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува.
Този
свят
е вътре в нас.
Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение.
към текста >>
Разумният
свят
иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин.
За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели.
Разумният
свят
иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин.
Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви.
към текста >>
Свържат ли се хората с този
свят
, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи.
Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение.
Свържат ли се хората с този
свят
, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи.
Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена.
към текста >>
А волята на този
свят
е да се даде свобода на всеки
човек
да се прояви.
Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет.
А волята на този
свят
е да се даде свобода на всеки
човек
да се прояви.
Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * * *
към текста >>
Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки
човек
да прояви божественото в себе си.
Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви.
Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки
човек
да прояви божественото в себе си.
Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * * *
към текста >>
Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа,
човек
ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена.
Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си.
Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа,
човек
ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена.
Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * * *
към текста >>
Да се дадат условия за проява на божественото у
човека
, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време.
Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена.
Да се дадат условия за проява на божественото у
човека
, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време.
* * *
към текста >>
85.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
То се преустройва, нещо само тогава, до когато творческият разум на
човека
го има в ръцете си.
„Желязото ще спаси света", или „Желязото ще спаси нашия народ" - казват едни. „Златото ще спаси света" - казват други, а трети казват: „Духът ще победи! " Желязото има като прародина тъмната пазва на земята. Преминало през огъня, то е могло да запази само своята твърдост, с която орем земята, правим мечове, вериги, сечива и железни пътища. Желязото няма своя воля.
То се преустройва, нещо само тогава, до когато творческият разум на
човека
го има в ръцете си.
Изостави ли го, лежи в няма неподвижност и се разяжда от ръжда. Няма по-слабо от желязото, от тоя най-як на вид, най юначен метал. Нищо не изневерява повече от желязото, защото ако престанем да се грижим за него, за да продължим неговия живот, то ще рухне. Това знаят най-добре ония, които строят сгради, мостове, кули и други. Желязото е като един скъп храненик, от който, за да добиете нещо полезно, трябва да дадете премного.
към текста >>
Който разчита само на желязото, той не познава възможностите на утрешния ден, когато това желязо ще бъде погребано пак под земята, и народите едва умили кръвта от ръцетев си, ще бъдат отново жадни за оная храна, която насочва
човека
към творческо дело и възход.
Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт. То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект. Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата. Такъв народ строи мечове, оръдия, танкове, сипе дъжд от снаряди и куршуми, но се бои от бавната и неумолима власт на времето, което съсипва ефекта на всяка грубост и на всяко насилие.
Който разчита само на желязото, той не познава възможностите на утрешния ден, когато това желязо ще бъде погребано пак под земята, и народите едва умили кръвта от ръцетев си, ще бъдат отново жадни за оная храна, която насочва
човека
към творческо дело и възход.
Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява. Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми. Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания.
към текста >>
Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия
свят
, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява.
То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект. Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата. Такъв народ строи мечове, оръдия, танкове, сипе дъжд от снаряди и куршуми, но се бои от бавната и неумолима власт на времето, което съсипва ефекта на всяка грубост и на всяко насилие. Който разчита само на желязото, той не познава възможностите на утрешния ден, когато това желязо ще бъде погребано пак под земята, и народите едва умили кръвта от ръцетев си, ще бъдат отново жадни за оная храна, която насочва човека към творческо дело и възход.
Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия
свят
, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява.
Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми. Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания. Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях.
към текста >>
Докато с желязото може да си служи всеки, със златото може да борави само умният
човек
.
Златото носи други възможности. Преди всичко, то е рядко, скъпо и благородно. В облика му има аристократизъм, а блясъкът му е чист и непроменлив. То изтрайва на високи температури и не се мени от времето. Всяка вещ, която има предназначението да бъде дълготрайна, трябва да бъде направена от злато.
Докато с желязото може да си служи всеки, със златото може да борави само умният
човек
.
В ръцете на глупавия то се обезценява, а в злия то става страшно оръжие, което убива по-лошо от нож. Златото отива при златото, тъй както благородниците от някое общество се търсят, намират се, събират се и не дружат с простолюдието. За да спечелиш злато, трябва да имаш злато в своята кръв. Колкото и страшно да звучи това, но не всички хора, не и всички народи имат дарбата да бъдат богати. Има едни, които цял живот се мъчат от тъмно до тъмно, похабяват целия си живот в непосилен, убийствен труд и пак „не им върви".
към текста >>
Животът на такъв
човек
е усложнен, затворен в една малка сфера, пълен със съмнения.
Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог. Оня пък, които го има, долавя това и се огражда с дебели стени, с тежки врати и тайни ключове. Той става страхлив и саможив, чужди от хората, мнителен е спрямо всеки жест и в очите на всеки срещнат чете скрита омраза. Дните му са препълнени с уморителни кроежи, за да увеличи и запази своето богатство, а нощите със смъртен страх. Ако хлопне нещо, ако вятърът тракне клон или по покрива се търкулне нещо, в тъмнината на нощта дебнат две стреснати очи и бие едно ужасено сърце.
Животът на такъв
човек
е усложнен, затворен в една малка сфера, пълен със съмнения.
Както Самсон, останал без сила, след като жената му е отрязала косите, така и оня, който има богатство и после го загуби, остава безпомощен и жалък. Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури. Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот. Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг.
към текста >>
Когато истинският аристократ и богат
човек
оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич.
Както Самсон, останал без сила, след като жената му е отрязала косите, така и оня, който има богатство и после го загуби, остава безпомощен и жалък. Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури. Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот. Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг.
Когато истинският аристократ и богат
човек
оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич.
Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от слуга, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата. Аристократът на духа се изпитва с нищетата и неволята. Всеки може да познае бедняка-богаташ, който носи златото в своята кръв, и богатия бедняк, който временно сияе, защото е близо до златото, и върху него лежи отражението на един чужд блясък. Златото между това има и някои отрицателни въздействия: То убива вярата в собствените сили и отдалечава от живота. Хората, които живеят непрестанно в злато, не обичат да общуват с другите.
към текста >>
Човек
със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него.
Народите, които имат злато, излизат победители, но те трябва да изразходват много други средства, за да запазят златото си, тъй както богатият, който трябва да храни много слуги и вардяни, за да не посегнат на имота му. Духът е съвсем друго нещо. За духа не може да се говори с човешки слова. Там, където действува духът, законите на човешкия порядък се отдръпват плахо и безропотно. За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови.
Човек
със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него.
Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен.
към текста >>
Един
човек
, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно.
безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна.
Един
човек
, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно.
Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа.
към текста >>
86.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И като премине
човек
през всичките отношения на живота, пак идва до това — Аз - Ти.
Д-р Ел. P. Коен МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА ОТНОШЕНИЯ — "АЗ - ТИ" Това е едно отношение, което съществува от първия ден на светлината, на света.
И като премине
човек
през всичките отношения на живота, пак идва до това — Аз - Ти.
Две думи, които лесно се произнасят, но които крият в себе си всички проблеми на живота. Всички радости и скърби, всички страдания и успехи са тясно привързани към тази, да се изразим в модерен стил, ос на живота. В своя първичен смисъл "Аз", това е израз на творческия принцип в живота. Това е Родоначалникът на битието, Бащата на всичко, мъжкият принцип. "Аз" има живо отношение към всичко в живота.
към текста >>
Днес под "аз" се разбира всяка единица, всяко същество, което има отношение към останалия
свят
, който е "ти".
"Ти" е проявеният "Аз", проявеният мъжки принцип. Като принцип на разцъфтяването, "Ти" е символ на любовта, на движението. В своето първично отношение "Аз" и "Ти" са израз на едно цяло, което се проявява в творческия принцип на мъдростта и в двигателния принцип на любовта. Сам по себе си това е един напълно затворен в себе си кръг, в който се проявяват в идеална хармония всичките процеси на живота. И като сведем тези първични "Аз - Ти" на земята, в своите чисто земни форми, тогава ще разберем пътят, по който първичното, неограниченото, космичното е взело чист земен, относителен смисъл.
Днес под "аз" се разбира всяка единица, всяко същество, което има отношение към останалия
свят
, който е "ти".
Едновременно това "аз" е и "ти" за всичко останало подобно нему или от друг разред жизнена същност. И тук, между това "аз", което е в същото време и "ти", има вечно движение, един вечен кръговрат от отношения-хармонични и дисхармонични, разумни и неразумни. В земното понятие "аз-ти" се крият всички изисквания и нужди на личността, взета по отношение на себе си и по отношение на другите. В това човешко понятие, дълбоко погледнато, веднага проличава една липса. Веднага се вижда, че "аз"се нуждае от "ти" и "ти" се нуждае винаги от "аз".
към текста >>
Съвременният
човек
, обаче, не може да.
Те са. взаимните двигатели на всичко в живота. Те, обаче, не са всичко, не са цялото битие. Те са само символ на нещо друго велико, което е същинската основа на живота. Казано на окултен език, те са малка проекция на космичния мъж и жена, на принципа на мъдростта и любовта.
Съвременният
човек
, обаче, не може да.
мисли върху тия неща, те са толкова отвлечени.... Той е достатъчно силно влюбен в себе си, което едновременно значи "аз" и "ти", за да не може да мисли за нещо друго. И ето, най-важният двигател в живота-себевлюбването. То движи материалния свет на хората. Себевлюбването преобразява картата на земята, разрушава градове, премахва държави, въздига хора на обществения подиум, унизява ги до безнадеждност. Себевлюбването повдига походи за завладяване на чужди страни и земи.
към текста >>
Отношенията между съвременния
човек
- мъж, жена не са естествени, хармонични, творчески.
Например, днес походите за завладяване на някои страни се наричат с красивата дума "освобождаване на народите*, "внасяне ред и правда" в страната и пр. и пр. Ала себевлюбването е преди всичко едно психологическо отношение между "аз-ти", между мъжа и жената. Затова е тази вечна лутаница, това вечно взаимно търсене. В него се заражда целия психологизъм на съвременния живот, цялата тази трагикомедия на живота.
Отношенията между съвременния
човек
- мъж, жена не са естествени, хармонични, творчески.
Те вървят под знака на взаимните влияния, на различните господства. Било е време когато жената е господствувала над света, а в нашето историческо време видимо мъжът господствува. Жената представа задния план на фотографическата снимка на живота. Днес жените повдигат зов за освобождение, за изравнение с мъжа. В този повик има нещо твърде справедливо.
към текста >>
Това е най-насъщната нужда на
човека
, на човечеството днес.
Наистина, мъжът създаде в своята видима хегемония в света една култура на ума. Всъщност тя е една култура на суровостта, на студенината, на егоцентризма. Освобождението на жената би трябвало да се изрази най-малко в допълването на тази култура на студ и себичност на мъжа с една култура на сърцето, на топлината, в пресъздаването на тази себичност. Жената е символ на любовта, на топлината. Тя трябва с всичкото си съзнание да сътвори на земята една истинска култура на любов, търпимост, мекота и топлина, една култура на сърцето.
Това е най-насъщната нужда на
човека
, на човечеството днес.
Вземете жената като майка, като съпруга. Тя далеч не е застанала на своето място. А тя държи ключа на живота в своите ръце. Колко майки могат да се похвалят, че са родили синове и дъщери - човеци, с висок идеал, с человеколюбиви стремежи и възможности, със светла мисъл, работници за преусъвършенствуването на живота! Колко жени съпруги могат да се похвалят, че са издигнали своите мъже, че са ги насочили в един истински път на творчество, в път, в който се твори благо за всички.
към текста >>
* В живота има една същност - това е
човекът
.
Така ли е, обаче, с всички жени-майки и съпруги в света? - Днес жената поддържа и е потънала напълно в културата на мъжа. Тя негли я поддържа напълно. Тя живее, за да удовлетворява всички прищевки на мъжа, за да оформява по-добре културата на насилието, на разрушението, на крайния студен интелектуализъм. Тя, майката, която ражда синовете, мъжете на земята, поддържа разрушението и тика своята рожба натам.
* В живота има една същност - това е
човекът
.
Той е поляризиран в други две същности . "аз" и "ти". Те от памтивека са все така разделени. В своето цяло "аз" и "ти" са символи на две космични същности, на два велики принципа, които движат живота навсякъде. Те са принципите на мъдростта и на любовта.
към текста >>
На земята "аз" и "ти" са разделени, било вътре в
човека
като ум и сърце, било вън от него, като мъж и жена.
В своето цяло "аз" и "ти" са символи на две космични същности, на два велики принципа, които движат живота навсякъде. Те са принципите на мъдростта и на любовта. В своята истинска същина те са едно. Работят, обаче, по различни методи. Целта на тяхното дело е една и съща - съвършенството на живота.
На земята "аз" и "ти" са разделени, било вътре в
човека
като ум и сърце, било вън от него, като мъж и жена.
Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в човека, се теглят в различни посоки. Тази дисхармония създава вътре в човека цялото му нещастие. Раздвоеният в себе си човек няма свой идеал, не може да бъде полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите. От вън, човекът поляризиран в мъж—жена, живее също един напълно раздвоен живот. Наистина, това малко "аз—ти" постоянно се търси; "аз" дири непрекъснато "ти" и "ти" дири непрекъснато "аз", ала в историята на човечеството този вечен кръговрат, този вечен жизнен кръг не е дошъл досега във вътрешна хармония.
към текста >>
Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в
човека
, се теглят в различни посоки.
Те са принципите на мъдростта и на любовта. В своята истинска същина те са едно. Работят, обаче, по различни методи. Целта на тяхното дело е една и съща - съвършенството на живота. На земята "аз" и "ти" са разделени, било вътре в човека като ум и сърце, било вън от него, като мъж и жена.
Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в
човека
, се теглят в различни посоки.
Тази дисхармония създава вътре в човека цялото му нещастие. Раздвоеният в себе си човек няма свой идеал, не може да бъде полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите. От вън, човекът поляризиран в мъж—жена, живее също един напълно раздвоен живот. Наистина, това малко "аз—ти" постоянно се търси; "аз" дири непрекъснато "ти" и "ти" дири непрекъснато "аз", ала в историята на човечеството този вечен кръговрат, този вечен жизнен кръг не е дошъл досега във вътрешна хармония. Бидейки полюси "аз" - мъжът и "ти" - жената, би трябвало да се привличат за единен хармоничен, творчески живот.
към текста >>
Тази дисхармония създава вътре в
човека
цялото му нещастие.
В своята истинска същина те са едно. Работят, обаче, по различни методи. Целта на тяхното дело е една и съща - съвършенството на живота. На земята "аз" и "ти" са разделени, било вътре в човека като ум и сърце, било вън от него, като мъж и жена. Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в човека, се теглят в различни посоки.
Тази дисхармония създава вътре в
човека
цялото му нещастие.
Раздвоеният в себе си човек няма свой идеал, не може да бъде полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите. От вън, човекът поляризиран в мъж—жена, живее също един напълно раздвоен живот. Наистина, това малко "аз—ти" постоянно се търси; "аз" дири непрекъснато "ти" и "ти" дири непрекъснато "аз", ала в историята на човечеството този вечен кръговрат, този вечен жизнен кръг не е дошъл досега във вътрешна хармония. Бидейки полюси "аз" - мъжът и "ти" - жената, би трябвало да се привличат за единен хармоничен, творчески живот. Всъщност, за мъжа и жената, точно когато се привлекат, започва началото на тяхното раздалечаване.
към текста >>
Раздвоеният в себе си
човек
няма свой идеал, не може да бъде полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите.
Работят, обаче, по различни методи. Целта на тяхното дело е една и съща - съвършенството на живота. На земята "аз" и "ти" са разделени, било вътре в човека като ум и сърце, било вън от него, като мъж и жена. Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в човека, се теглят в различни посоки. Тази дисхармония създава вътре в човека цялото му нещастие.
Раздвоеният в себе си
човек
няма свой идеал, не може да бъде полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите.
От вън, човекът поляризиран в мъж—жена, живее също един напълно раздвоен живот. Наистина, това малко "аз—ти" постоянно се търси; "аз" дири непрекъснато "ти" и "ти" дири непрекъснато "аз", ала в историята на човечеството този вечен кръговрат, този вечен жизнен кръг не е дошъл досега във вътрешна хармония. Бидейки полюси "аз" - мъжът и "ти" - жената, би трябвало да се привличат за единен хармоничен, творчески живот. Всъщност, за мъжа и жената, точно когато се привлекат, започва началото на тяхното раздалечаване. Между тях се заражда великият процес на разделянето, на противоположностите, на несъгласието.
към текста >>
От вън,
човекът
поляризиран в мъж—жена, живее също един напълно раздвоен живот.
Целта на тяхното дело е една и съща - съвършенството на живота. На земята "аз" и "ти" са разделени, било вътре в човека като ум и сърце, било вън от него, като мъж и жена. Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в човека, се теглят в различни посоки. Тази дисхармония създава вътре в човека цялото му нещастие. Раздвоеният в себе си човек няма свой идеал, не може да бъде полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите.
От вън,
човекът
поляризиран в мъж—жена, живее също един напълно раздвоен живот.
Наистина, това малко "аз—ти" постоянно се търси; "аз" дири непрекъснато "ти" и "ти" дири непрекъснато "аз", ала в историята на човечеството този вечен кръговрат, този вечен жизнен кръг не е дошъл досега във вътрешна хармония. Бидейки полюси "аз" - мъжът и "ти" - жената, би трябвало да се привличат за единен хармоничен, творчески живот. Всъщност, за мъжа и жената, точно когато се привлекат, започва началото на тяхното раздалечаване. Между тях се заражда великият процес на разделянето, на противоположностите, на несъгласието. Заражда се борба за господство.
към текста >>
- Една култура на сърцето, на благородството, на любовта, на истинското творчество, която освобождава от грубото и извисява до небето, ще постави в хармонично отношение тази поляризирана същност -
човека
, ще обедини тия две същности в едно единно цяло.
Видимо господствуващ над жената, мъжът я въвлече като съучастник в неговото дело на себичност. Жената владее живота отвътре, ала не със своята истинска същност, която е любов, търпимост, благородство. По методи и разбиране, тя прилага това, което културата на мъжа е създала на земята. Затова животът върви от развала към провала. Принципът "ти" - жената, която фактически държи ключовете на живота, трябва да създаде на земята друга култура, която да внесе в живота туй, което културата на ума, на мъжа, не е съумяла да внесе.
- Една култура на сърцето, на благородството, на любовта, на истинското творчество, която освобождава от грубото и извисява до небето, ще постави в хармонично отношение тази поляризирана същност -
човека
, ще обедини тия две същности в едно единно цяло.
Поставил човек в себе си тези две свои съставни части "аз-ти" в едно хармонично отношение, в едно единно цяло, поставил в себе си мъжа и жената в пълна хармония, тогава той се извисява до своя космичен първообраз, който е синтез на съвършенството. Чрез една истинска култура на сърцето, на любовта, човек ще намери своя път, основното отношение в живота - "аз-ти" мъж-жена, ще намери своето единство и животът ще се извиси до своя духовен първообраз. Животът ще стане истински, творчески динамичен.
към текста >>
Поставил
човек
в себе си тези две свои съставни части "аз-ти" в едно хармонично отношение, в едно единно цяло, поставил в себе си мъжа и жената в пълна хармония, тогава той се извисява до своя космичен първообраз, който е синтез на съвършенството.
Жената владее живота отвътре, ала не със своята истинска същност, която е любов, търпимост, благородство. По методи и разбиране, тя прилага това, което културата на мъжа е създала на земята. Затова животът върви от развала към провала. Принципът "ти" - жената, която фактически държи ключовете на живота, трябва да създаде на земята друга култура, която да внесе в живота туй, което културата на ума, на мъжа, не е съумяла да внесе. - Една култура на сърцето, на благородството, на любовта, на истинското творчество, която освобождава от грубото и извисява до небето, ще постави в хармонично отношение тази поляризирана същност - човека, ще обедини тия две същности в едно единно цяло.
Поставил
човек
в себе си тези две свои съставни части "аз-ти" в едно хармонично отношение, в едно единно цяло, поставил в себе си мъжа и жената в пълна хармония, тогава той се извисява до своя космичен първообраз, който е синтез на съвършенството.
Чрез една истинска култура на сърцето, на любовта, човек ще намери своя път, основното отношение в живота - "аз-ти" мъж-жена, ще намери своето единство и животът ще се извиси до своя духовен първообраз. Животът ще стане истински, творчески динамичен.
към текста >>
Чрез една истинска култура на сърцето, на любовта,
човек
ще намери своя път, основното отношение в живота - "аз-ти" мъж-жена, ще намери своето единство и животът ще се извиси до своя духовен първообраз.
По методи и разбиране, тя прилага това, което културата на мъжа е създала на земята. Затова животът върви от развала към провала. Принципът "ти" - жената, която фактически държи ключовете на живота, трябва да създаде на земята друга култура, която да внесе в живота туй, което културата на ума, на мъжа, не е съумяла да внесе. - Една култура на сърцето, на благородството, на любовта, на истинското творчество, която освобождава от грубото и извисява до небето, ще постави в хармонично отношение тази поляризирана същност - човека, ще обедини тия две същности в едно единно цяло. Поставил човек в себе си тези две свои съставни части "аз-ти" в едно хармонично отношение, в едно единно цяло, поставил в себе си мъжа и жената в пълна хармония, тогава той се извисява до своя космичен първообраз, който е синтез на съвършенството.
Чрез една истинска култура на сърцето, на любовта,
човек
ще намери своя път, основното отношение в живота - "аз-ти" мъж-жена, ще намери своето единство и животът ще се извиси до своя духовен първообраз.
Животът ще стане истински, творчески динамичен.
към текста >>
87.
НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Във всеки
човек
са вложени разумността, доброто, красивото!
Група около Учителя на полянката. Става въпрос за смъртта. Учителят казва: – Когато някой умре, хората виждат само пашкула, а пък самата пеперуда си ходи по цветята радостна, но не я виждат и оплакват пашкула. – Какъв е смисълът на живота? – Великата разумност изисква от нас това, което ни е дала да прорасне.
Във всеки
човек
са вложени разумността, доброто, красивото!
Един човек е глупав, защото не може да прояви разумността. Не че не е разумен. Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има влага и пр., той ще се прояви. Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така.
към текста >>
Един
човек
е глупав, защото не може да прояви разумността.
Става въпрос за смъртта. Учителят казва: – Когато някой умре, хората виждат само пашкула, а пък самата пеперуда си ходи по цветята радостна, но не я виждат и оплакват пашкула. – Какъв е смисълът на живота? – Великата разумност изисква от нас това, което ни е дала да прорасне. Във всеки човек са вложени разумността, доброто, красивото!
Един
човек
е глупав, защото не може да прояви разумността.
Не че не е разумен. Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има влага и пр., той ще се прояви. Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие.
към текста >>
Божественото вложено в
човека
, трябва да се развие.
– Великата разумност изисква от нас това, което ни е дала да прорасне. Във всеки човек са вложени разумността, доброто, красивото! Един човек е глупав, защото не може да прояви разумността. Не че не е разумен. Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има влага и пр., той ще се прояви.
Божественото вложено в
човека
, трябва да се развие.
То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат.
към текста >>
В
човека
има велики дарби, които чакат своето развитие.
Един човек е глупав, защото не може да прояви разумността. Не че не е разумен. Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има влага и пр., той ще се прояви. Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така.
В
човека
има велики дарби, които чакат своето развитие.
Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави.
към текста >>
Трябва да имаме вяра в
човека
!
След това отиде при скривалището и изгони от там паяка. После и двете мравки си отидоха. Хората едвам сега откриват предаването по радиото. Те са изпреварени от мравките. Също така и пчелите и други предават по радиото.
Трябва да имаме вяра в
човека
!
Постепенно хората ще развият вложеното в тях! Например, един плод може да е стипчив и ти казваш: "Нищо не струва" - Казвам: "Бързаш! Чакай! След 4-5 месеца, той ще бъде сладък". - Трябва да чакаме нещата да узреят.
към текста >>
От твоето отношение към Божествения
свят
ще зависи и отношението на другите хора към тебе.
Доброто те освобождава, а пък злото те ограничава. В божествения живот хората постоянно се подмладяват. А пък при човешкия обикновен живот хората постоянно остаряват. Това, което постоянно подмладява, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко. Когато ти постоянно се подмладяваш, ти си в Божественото!
От твоето отношение към Божествения
свят
ще зависи и отношението на другите хора към тебе.
– Какъв е смисълът на страданието? – Страданието показва, че си изгубил нещо. А пък радостта показва, че си го намерил. Страданието е метод за растене. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемането на любовта.
към текста >>
Страданията правят
човека
по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемането на любовта.
От твоето отношение към Божествения свят ще зависи и отношението на другите хора към тебе. – Какъв е смисълът на страданието? – Страданието показва, че си изгубил нещо. А пък радостта показва, че си го намерил. Страданието е метод за растене.
Страданията правят
човека
по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемането на любовта.
Когато служиш с любов, няма да имаш страдания. Ще имаш страдания, но те ще бъдат външни, а не вътрешни. Сегашните хора страдат от разединение. – Какво трябва да се прави днес? – Любовта осмисля нещата.
към текста >>
Някои мислят, че при любовта
човек
се изтощава.
Трябва да обичаш! Ти не можеш да живееш, ако нямаш любов. Ти красив не можеш да бъдеш, ако нямаш светлина. Ако не обичаш нито една форма, ти ще умреш. Тъй че, ако се откажеш от любовта, ще умреш, ти съкращаваш живота си.
Някои мислят, че при любовта
човек
се изтощава.
Не, при любовта няма изтощение. При любовта ние изучаваме вътрешната страна на природата! Когато помагате никому, то неговите покровители отгоре ти помагат и ти създават условия за истинска вътрешна дейност. Под думата любов се разбира благото, което носи на хората човек, който е излязъл от Великото Божествено Начало!
към текста >>
Под думата любов се разбира благото, което носи на хората
човек
, който е излязъл от Великото Божествено Начало!
Тъй че, ако се откажеш от любовта, ще умреш, ти съкращаваш живота си. Някои мислят, че при любовта човек се изтощава. Не, при любовта няма изтощение. При любовта ние изучаваме вътрешната страна на природата! Когато помагате никому, то неговите покровители отгоре ти помагат и ти създават условия за истинска вътрешна дейност.
Под думата любов се разбира благото, което носи на хората
човек
, който е излязъл от Великото Божествено Начало!
към текста >>
88.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Една книга написана искрено, с честно и справедливо отношение към въпросите на земния живот на
човека
.
На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него. Тази любов към майката и любовта на "Безсмъртната" към своето дете, го прави справедлив, смел, честен, благороден, пожертвувателен до смърт, мъдър. Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата! Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и смисъл на живота. Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му.
Една книга написана искрено, с честно и справедливо отношение към въпросите на земния живот на
човека
.
Една книга пълна с любов към хората, към самия живот и хубавото в него. Тя се чете на един дъх, тя затрогва, тя трябва да бъде прочетена от всеки човек, който иска да живее с истински импулси в живота. Е. К. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Учението на Учителя във Франция. В последните няколко години във франция се създаде голямо движение във връзка с учението и идеите на Учителя.
към текста >>
Тя се чете на един дъх, тя затрогва, тя трябва да бъде прочетена от всеки
човек
, който иска да живее с истински импулси в живота.
Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата! Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и смисъл на живота. Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му. Една книга написана искрено, с честно и справедливо отношение към въпросите на земния живот на човека. Една книга пълна с любов към хората, към самия живот и хубавото в него.
Тя се чете на един дъх, тя затрогва, тя трябва да бъде прочетена от всеки
човек
, който иска да живее с истински импулси в живота.
Е. К. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Учението на Учителя във Франция. В последните няколко години във франция се създаде голямо движение във връзка с учението и идеите на Учителя. В около 30 града са образувани братски кръгове, в които се проучват беседите и прилагат методите на Новото учение в живота. С какво вдъхновение работят тия наши френски приятели се вижда от едно писмо пратено недавна от един приятел - Тони Белмен в Лион.
към текста >>
Нас ни обзема едно голямо и
свято
чувство при мисълта за годините, през които се е разраствало това чудесно огнище на духовен живот, благодарение на вярата и духовното издигане на всички ония, които са.
В последните няколко години във франция се създаде голямо движение във връзка с учението и идеите на Учителя. В около 30 града са образувани братски кръгове, в които се проучват беседите и прилагат методите на Новото учение в живота. С какво вдъхновение работят тия наши френски приятели се вижда от едно писмо пратено недавна от един приятел - Тони Белмен в Лион. Ето няколко откъса от него: "Днес ние живеем с чувството, че сме намерили най-сетне, след дълги години, нашите истински братя, с които сме свързани неразделно. Навсякъде във Франция се образуват малки духовни ядра, жадни за любов и истина, които непрестанно и с удвоени усилия работят, за да се преобразят чрез любовта, тъй както Христос ни е учил и да се приближат до това живо огнище - братството в България.
Нас ни обзема едно голямо и
свято
чувство при мисълта за годините, през които се е разраствало това чудесно огнище на духовен живот, благодарение на вярата и духовното издигане на всички ония, които са.
се приближили до Учителя и са почувствували значението на голямото дело, което лъчи Божествената любов в света. Ние не знаем, как да изразим нашата признателност към всички тези братя - българи, които още не сме видели с очите си, освен неколцина, но които ние чувствуваме тъй близки до нас, в нашите сърца, като че те са наши близки роднини - от едно и също духовно семейство. В нашата признателност към вас има толкова любов, която отправяме към Учителя и която бихме желали вие да му я предадете, заедно с нашия най-скромен и най-предан израз на добра воля. Кажете му, че и ние работим усърдно с всички сили да станем благородни и съвършени, за да вземем дейно участие в голямото Божествено дело на земята. Ние знаем, че само Божествената любов може да преобрази нашия живот и само живият пример на сливане с доброто може да преобрази братята около нас." * Един професор в Тулузкия университет (Франция) свикал през май 20 професори, да им говори за идеите на Учителя.
към текста >>
Често и планетите представят подобно устроен
свят
със своите спътници-луни, каквито Юпитер има 9, а Сатурн - 10.
Всяка от тия вселени съдържа няколко хиляди милиона звездни субстанции, предназначени да ги създадат. Строежът на тия вселени е еднакъв: централна част, където звездите са. повече, по-сближени и по-бляскави, около която екваториално са разпръснати други звезди. По същия модел е устроена и всяка звездна система, която влиза в състава на млечните пътища. Екваториално около звездата-слънце се движат планети - спътници.
Често и планетите представят подобно устроен
свят
със своите спътници-луни, каквито Юпитер има 9, а Сатурн - 10.
Досущ по същия модел е устроен атомът, около чието централно положително ядро в една екваториална плоскост обикалят съвсем дребните електрони. От горе до долу - еднакъв план! Какво величаво единство! Синтетичното заключение, което се налага, пише астрономът Емил Бено, е, че съществува единство в генетичния план на различните космически системи. Но не са ли всички тия планети, слънчеви и звездни светове в отношения като организмови клетки едни на други и най-после на цялата огромна Вселена?
към текста >>
89.
Магелан – покорителят на моретата – Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Напр., физическото здраве на
човека
изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания.
Напр., физическото здраве на
човека
изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее.
Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки?
към текста >>
Важи за мислите, чувствата и постъпките на
човека
, защото техният
свят
е толкова реален, колкото и физическият.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания. Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот.
Важи за мислите, чувствата и постъпките на
човека
, защото техният
свят
е толкова реален, колкото и физическият.
Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми?
към текста >>
По-дълбоко погледнато, нали и отделният
човек
в същност представлява колективен организъм.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания. Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици.
По-дълбоко погледнато, нали и отделният
човек
в същност представлява колективен организъм.
понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми? По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота.
към текста >>
Цялото човечество живее днес смазано от всевъзможни кризи и се гърчи всред тях; навсякъде виждаме дисхармонии, както в живота на отделния
човек
, тъй и в живота на обществата, народите и в международния живот.
Нека разгледаме проявите на съвременния живот, това, което днес става около нас. На кое схващане е резултат всичко това? Безспорно, целият днешен живот е нареден въз основа на старото схващане за отделността, разпокъсаността на живота. Обаче, какви са резултатите, плодовете от този начин на схващане? Какво виждаме около нас?
Цялото човечество живее днес смазано от всевъзможни кризи и се гърчи всред тях; навсякъде виждаме дисхармонии, както в живота на отделния
човек
, тъй и в живота на обществата, народите и в международния живот.
В последния особено ясно изпъква днес взаимно недоверие, взаимно съперничество и борби. Много отрицателни прояви, много погрешни страни на днешната култура са били до сега скрити, потенциални. Те винаги са съществували като възможности. Обаче, днес всички тия отрицателни скрити сили, действащи досега в дълбочините, са. излезли на повърхността и ги виждаме ясно и безпогрешно!
към текста >>
В тялото на растението или
човека
всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими.
И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм.
В тялото на растението или
човека
всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими.
И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях.
към текста >>
Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния
човек
, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр.
Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях. Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто.
Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния
човек
, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр.
Даже космичната биология определя точно местото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм. Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи. Ние не виждаме ли ясно, как народите стават все повече необходими един за друг? Това се вижда ясно не само в икономичния живот, но и в по-висшите области на живота. Геният на един народ може да дойде до особени открития в науката, техниката, може да роди специфични философски принципи, пророци, апостоли, нови идеи, които после се разпространяват и стават достояние на всички други народи.
към текста >>
Нека всеки
човек
на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство!
Иначе, даже и ако се локализират някои войни по едни или други причини, то в бъдеще пак ще съществуват причини за нови катастрофи. Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат на миналото - на миналите погрешни мисли, чувства и постъпки на народите. Днешното хаотично положение е жетва на дълбокото минало. А сегашните нови идеи - сегашните творчески мисли, чувства и постъпки - са сеитба за бъдещето. Всяка мисъл на новото време, всяка мисъл за обединение, за хармония, е сеитба на ново красиво, светло бъдеще.
Нека всеки
човек
на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство!
Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще събудят светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден. Те ще ускорят и реализирането му! И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили! Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест!
към текста >>
И когато
човек
всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат!
били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света. Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда!
И когато
човек
всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат!
Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете! И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта! И ония народи, които първи подемат инициативата за побратимяване на народите, за взаимно сътрудничество, те ще бъдат начело на новата култура, която иде - ще бъдат авангард на общочовешкото семейство. Каквито и събития да има, каквито и тъмни облаци да надвиснат на небосклона, каквито и вихрушки да се извият над многострадалната земя, нека всички, които живеят с новите идеи в душите си, чиито души копнеят за един светъл ден, да бъдат бодри, пълни със светли надежди! Нека да не губят вяра в красивото, чистото, което грее като вътрешно слънце с неугасима светлина в човешките души и което ще ги изведе до жадуваните върхове!
към текста >>
90.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
МАГЕЛАН — ПОКОРИТЕЛЯТ НА МОРЕТАТА "В начало бяха подправките." Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга "Покорителят на моретата", в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на
човека
Магелан и неговия подвиг.
МАГЕЛАН — ПОКОРИТЕЛЯТ НА МОРЕТАТА "В начало бяха подправките." Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга "Покорителят на моретата", в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на
човека
Магелан и неговия подвиг.
В що собствено се състои този подвиг, в основата на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени "Острови на подправките": на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества? Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценели така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на човека. Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите "especeria". Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради редкостта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена.
към текста >>
Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценели така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на
човека
.
МАГЕЛАН — ПОКОРИТЕЛЯТ НА МОРЕТАТА "В начало бяха подправките." Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга "Покорителят на моретата", в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на човека Магелан и неговия подвиг. В що собствено се състои този подвиг, в основата на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени "Острови на подправките": на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества?
Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценели така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на
човека
.
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите "especeria". Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради редкостта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа. Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, "Изтокът лежи тъй далеч от Запада, и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите!
към текста >>
Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у
човека
да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък.
Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове.
Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у
човека
да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък.
Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях. Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи.
към текста >>
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния
свят
.
След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния
свят
.
Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
към текста >>
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв
човек
през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат
човек
, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд.
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв
човек
през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат
човек
, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
към текста >>
91.
Елементарни астрологични комбинации – П. М.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Не е чудно и да продължи, но опитът, който ще наслои тя в съзнанието на хората, ще бъде огромен и с неочаквано голямо въздействие върху душата на съвременния
човек
.
Светът днес е по-напред от вчера. Има една огромна разлика между 1914 година и днес. За очите на зрящите тя е на лице. Погледнете загрижените лица на хората от всички народи и континенти и ще познаете, колко е любима войната днес. Може би тя не ще се избегне съвсем.
Не е чудно и да продължи, но опитът, който ще наслои тя в съзнанието на хората, ще бъде огромен и с неочаквано голямо въздействие върху душата на съвременния
човек
.
Тогава, когато ще бъдат опитани всички средства, когато очите ще бъдат сити от ужас, а ушите от празнодумие и кухи ефекти, тогава чак ще се подири истинската правда, която бе забравена, истинският мир, който бе отритнат, истинската обич, която не бяха познали. Днес е още рано. И защото е било рано, затова върховният разум на света допусна човечеството да събере кървавата жетва на своето безумие. Днес светът е пламнал. Пламнал е преди всичко целият свят на чувствата, на грубите емоции, пламнал е като барутен погреб един отвъден свят, чиято война дава като отражение тая война, която се води по бойните поля.
към текста >>
Пламнал е преди всичко целият
свят
на чувствата, на грубите емоции, пламнал е като барутен погреб един отвъден
свят
, чиято война дава като отражение тая война, която се води по бойните поля.
Не е чудно и да продължи, но опитът, който ще наслои тя в съзнанието на хората, ще бъде огромен и с неочаквано голямо въздействие върху душата на съвременния човек. Тогава, когато ще бъдат опитани всички средства, когато очите ще бъдат сити от ужас, а ушите от празнодумие и кухи ефекти, тогава чак ще се подири истинската правда, която бе забравена, истинският мир, който бе отритнат, истинската обич, която не бяха познали. Днес е още рано. И защото е било рано, затова върховният разум на света допусна човечеството да събере кървавата жетва на своето безумие. Днес светът е пламнал.
Пламнал е преди всичко целият
свят
на чувствата, на грубите емоции, пламнал е като барутен погреб един отвъден
свят
, чиято война дава като отражение тая война, която се води по бойните поля.
След всяко нещастие идва опомняне. И тоя път то не ще закъснее да дойде. Ще изгрее един ден, чиято светлина носи невидяни прелести и добро. В това вярват всички, които могат да виждат зад дима, зад огъня и зад ужаса на днешния ден.
към текста >>
92.
Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в
човека
трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на
свята
.
На какво се дължи съществуването на този плод? Ако си запознат със съвременната наука, ще кажеш, че той е резултат от действието на редица физико-химични сили, които са влизали в сложни взаимодействия, че в него е натрупано известно количество слънчева енергия, че той съдържа тия или ония витамини и пр. и пр. Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос.
И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в
човека
трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на
свята
.
До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници. Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество.
към текста >>
Ето защо, срещнеш ли
човек
, който те обича, ще си кажеш "Той е!
Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот. А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество. Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи Божият Дух, зад Божия Дух седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име. Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля.
Ето защо, срещнеш ли
човек
, който те обича, ще си кажеш "Той е!
" Срещнеш ли човек, който е готов да ти направи някаква услуга, ще си кажеш: "Той е! " Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на човека тия две думи: "Той е"! Един хубав пример за това представя следната опитност, която е имал един верующ. "Вървях в духовния път, разказва той, но се обезверих. Изпаднах в мрачно състояние.
към текста >>
" Срещнеш ли
човек
, който е готов да ти направи някаква услуга, ще си кажеш: "Той е!
А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество. Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи Божият Дух, зад Божия Дух седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име. Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля. Ето защо, срещнеш ли човек, който те обича, ще си кажеш "Той е!
" Срещнеш ли
човек
, който е готов да ти направи някаква услуга, ще си кажеш: "Той е!
" Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на човека тия две думи: "Той е"! Един хубав пример за това представя следната опитност, която е имал един верующ. "Вървях в духовния път, разказва той, но се обезверих. Изпаднах в мрачно състояние. Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша.
към текста >>
" Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на
човека
тия две думи: "Той е"!
Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи Божият Дух, зад Божия Дух седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име. Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля. Ето защо, срещнеш ли човек, който те обича, ще си кажеш "Той е! " Срещнеш ли човек, който е готов да ти направи някаква услуга, ще си кажеш: "Той е!
" Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на
човека
тия две думи: "Той е"!
Един хубав пример за това представя следната опитност, която е имал един верующ. "Вървях в духовния път, разказва той, но се обезверих. Изпаднах в мрачно състояние. Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша. Скитах се дълго.
към текста >>
93.
Стихове - Д. Антонова и S.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Обикновено
човек
мисли все за себе си.
В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове. Всичко е обляно с обилна слънчева светлина. Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата! Всички сме около Учителя. Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество.
Обикновено
човек
мисли все за себе си.
Днес мислете за Цялото. Не премахвайте усмивката на своето лице. Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихвате, привличате разрушителните енергии на природата към себе си. Винаги се усмихвайте. – Какво приема човек от планината?
към текста >>
– Какво приема
човек
от планината?
Обикновено човек мисли все за себе си. Днес мислете за Цялото. Не премахвайте усмивката на своето лице. Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихвате, привличате разрушителните енергии на природата към себе си. Винаги се усмихвайте.
– Какво приема
човек
от планината?
– Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си. Планините са енергии, складирани за бъдещето развитие на човечеството. Тук бъдете с пълна вяра, спокойни, с мир, пазете съгласието между ума и сърцето си, дръжте вън всички противоречия, които имате. И тогава, тук на планината ще могат да се отворят за вас съкровищата, които тя крие в себе си! Иначе тя остава заключена за вас.
към текста >>
– Какво е действието на паневритмията върху
човека
?
– Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си. Планините са енергии, складирани за бъдещето развитие на човечеството. Тук бъдете с пълна вяра, спокойни, с мир, пазете съгласието между ума и сърцето си, дръжте вън всички противоречия, които имате. И тогава, тук на планината ще могат да се отворят за вас съкровищата, които тя крие в себе си! Иначе тя остава заключена за вас.
– Какво е действието на паневритмията върху
човека
?
– Най-първо трябва да се запознаете с научната страна на паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да има големи постижения. В паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. При паневритмията има най-малките съпротивления. Тя показва на хората начина, как да приемат силите на природата.
към текста >>
На всеки
човек
, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече.
При паневритмията има най-малките съпротивления. Тя показва на хората начина, как да приемат силите на природата. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия. По закона за еволюцията започваме с тялото.
На всеки
човек
, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече.
Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване.
към текста >>
Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на
човека
.
Тя показва на хората начина, как да приемат силите на природата. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия. По закона за еволюцията започваме с тялото. На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече.
Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на
човека
.
Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила.
към текста >>
Така те подготвят
човека
за новата епоха.
Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия. По закона за еволюцията започваме с тялото. На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече. Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество.
Така те подготвят
човека
за новата епоха.
– Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в свята, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта.
към текста >>
Характерното за
човека
с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в
свята
, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си.
Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила.
Характерното за
човека
с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в
свята
, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си.
Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният! Да предадем на другите така Божията любов, както ни е предадена отгоре - такава, каквато е дошла при нас. Това значи да обичаш.
към текста >>
– Как може
човек
да се освободи от антипатията, която има към някои хора?
Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният! Да предадем на другите така Божията любов, както ни е предадена отгоре - такава, каквато е дошла при нас. Това значи да обичаш.
– Как може
човек
да се освободи от антипатията, която има към някои хора?
– Правете услуги на този, към когото имате антипатия, и последната ще се превърне в хармонични отношения. – Какво е действието на любовта? – Когато обичаш някого, от тебе излиза струя вода, която полива неговата градина. И той прави пътека, за да тече водата в неговата градина. Любовта дава всичко и взема всичко.
към текста >>
–
Човек
трябва да работи с любов.
– Когато обичаш някого, от тебе излиза струя вода, която полива неговата градина. И той прави пътека, за да тече водата в неговата градина. Любовта дава всичко и взема всичко. С нея започва животът. – Коя е дълбоката причина на страданията?
–
Човек
трябва да работи с любов.
Когато престане да работи така, идват страданията! – С кое трябва да се започне сега при преустройството на живота. – С любовта! Докато хората не почнат да се хранят с любовта, ще имат стария живот. Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли.
към текста >>
Тя като дойде, задоволява всички нужди на
човека
: и ума му, и живота му, и свободата му.
Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли. Сега любовта не е приложена в живота. Това, което има сега, е само сянка на любовта. В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има деление. Тя е, която урегулирва всички неща.
Тя като дойде, задоволява всички нужди на
човека
: и ума му, и живота му, и свободата му.
Защото на човека му трябват три неща: живот, светлина, знание и свобода. Няма по-голяма основа от основата на любовта. Няма по-светла мисъл от мисълта на любовта. И няма по-светло чувство от чувството на любовта. Затова винаги си почивайте в любовта.
към текста >>
Защото на
човека
му трябват три неща: живот, светлина, знание и свобода.
Сега любовта не е приложена в живота. Това, което има сега, е само сянка на любовта. В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има деление. Тя е, която урегулирва всички неща. Тя като дойде, задоволява всички нужди на човека: и ума му, и живота му, и свободата му.
Защото на
човека
му трябват три неща: живот, светлина, знание и свобода.
Няма по-голяма основа от основата на любовта. Няма по-светла мисъл от мисълта на любовта. И няма по-светло чувство от чувството на любовта. Затова винаги си почивайте в любовта. Като ви говоря за любовта подразбирам онова, от което ние се ползуваме.
към текста >>
Как
човек
може да влезе в новия живот?
А пък то трябва да приемем и приложим реда, който съществува в природата. Сегашните хора не могат да се освободят от своите детински идеи, както децата от куклите. Божественото във вас трябва да събере нещата. Всички добри хора трябва да се съберат. И после те трябва да се разпръснат, за да помагат.
Как
човек
може да влезе в новия живот?
За целта най-първо човек трябва да изучава чистотата!
към текста >>
За целта най-първо
човек
трябва да изучава чистотата!
Сегашните хора не могат да се освободят от своите детински идеи, както децата от куклите. Божественото във вас трябва да събере нещата. Всички добри хора трябва да се съберат. И после те трябва да се разпръснат, за да помагат. Как човек може да влезе в новия живот?
За целта най-първо
човек
трябва да изучава чистотата!
към текста >>
94.
Есен – G. Nordmann
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Какво небе създал си, Боже, каква земя, какъв прекрасен
свят
!
Д. Антонова КАКВО НЕБЕ!
Какво небе създал си, Боже, каква земя, какъв прекрасен
свят
!
Какъв живот, каква вселена необятна, какъв безкраен свят! Ти рече, Боже, и светът стана. И той пое по своя път, облян в потоци светлина. Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен свят, където, - Да бъде, рече, красота! С каква любов го Ти създаде, с каква безкрайна доброта.
към текста >>
Какъв живот, каква вселена необятна, какъв безкраен
свят
!
Д. Антонова КАКВО НЕБЕ! Какво небе създал си, Боже, каква земя, какъв прекрасен свят!
Какъв живот, каква вселена необятна, какъв безкраен
свят
!
Ти рече, Боже, и светът стана. И той пое по своя път, облян в потоци светлина. Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен свят, където, - Да бъде, рече, красота! С каква любов го Ти създаде, с каква безкрайна доброта. Земя, вода, небе и слънце, разлива всичко красота.
към текста >>
Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен
свят
, където, - Да бъде, рече, красота!
Д. Антонова КАКВО НЕБЕ! Какво небе създал си, Боже, каква земя, какъв прекрасен свят! Какъв живот, каква вселена необятна, какъв безкраен свят! Ти рече, Боже, и светът стана. И той пое по своя път, облян в потоци светлина.
Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен
свят
, където, - Да бъде, рече, красота!
С каква любов го Ти създаде, с каква безкрайна доброта. Земя, вода, небе и слънце, разлива всичко красота. Ти рече, Боже, и стана! И ей пред Теб, Човекът се яви, подобие на Теб. С каква любов го Ти погледна, с каква велика доброта!
към текста >>
И ей пред Теб,
Човекът
се яви, подобие на Теб.
И той пое по своя път, облян в потоци светлина. Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен свят, където, - Да бъде, рече, красота! С каква любов го Ти създаде, с каква безкрайна доброта. Земя, вода, небе и слънце, разлива всичко красота. Ти рече, Боже, и стана!
И ей пред Теб,
Човекът
се яви, подобие на Теб.
С каква любов го Ти погледна, с каква велика доброта! - Усмивка, поглед, реч и песен, да бъде, рече, красота! ЗАБИ ОРАЛОТО СКРЪБТА Заби оралото Скръбта във твърдата земя и мека я направи. Скръбта оралото заби и в рохките бразди тя семето постави. Когато дойде вечерта, тя седна да почине.
към текста >>
95.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ВЛИЯНИЕ НА ДУШЕВНИТЕ ПРОЯВИ ВЪРХУ ОРГАНИТЕ (Из книгата на Д-р Алекси Карел:
Човекът
- тоя непознат!) Всички състояния на съзнанието имат вероятно някакъв органичен израз.
ВЛИЯНИЕ НА ДУШЕВНИТЕ ПРОЯВИ ВЪРХУ ОРГАНИТЕ (Из книгата на Д-р Алекси Карел:
Човекът
- тоя непознат!) Всички състояния на съзнанието имат вероятно някакъв органичен израз.
Душевните вълнения, както всеки знае, се придружават с промени в кръвообращението. Те причиняват чрез посредството на съдодвигателните нерви разширение или свиване на малките артерии. Удоволствието предизвиква зачервяване на лицето. Гневът, страхът - побледняване. У някои индивиди, една лоша новина може да причини свиване на сърдечните съдове, малокръвие на сърцето, внезапна смърт.
към текста >>
Душевните и органични прояви се хармонизират най-съвършено, когато
човек
насочи своите способности към определена цел.
Също така ония, които всред шума на модерния град, умеят да запазят вътрешно спокойствие, остават запазени от нервни и органични смущения. Физиологичните прояви трябва да останат несъзнателни. Те се смущават, когато нашето внимание е насочено върху тях. Също така психонализата, фиксирайки мисълта на болните върху самите тях, понякога още повече ги разстройва. За да се чувствуваме добре, предпочтително е, да излезем от себе си посредством усилие, което не разсейва вниманието.
Душевните и органични прояви се хармонизират най-съвършено, когато
човек
насочи своите способности към определена цел.
Обединяването на желанията, насочването на разума към една единствена насока, дават до известна степен вътрешно спокойствие Човек се съсредоточава чрез съзерцание така добре, както и чрез работа. Но за него не е достатъчно да съзерцава красотата на морето, на планините и на облаците, съвършените творения на художниците и на поетите, великите постройки на философската мисъл, математичните формули, които изразяват природните закони. Той трябва също да бъде човек, който се бори за постигането на един морален идеал, който търси светлината всред тъмнината на нещата, който, вървейки по пътищата на мистиката, се отказва от себе си, за да постигне невидимата същина на този свет. Обединяването на проявите на съзнанието създава по-пълна хармония на органите и нервните дейности. В общества, където моралното чувство и интелигентността са едновременно развити, храносмилателните и нервните болести, престъпността и лудостта са редки.
към текста >>
Обединяването на желанията, насочването на разума към една единствена насока, дават до известна степен вътрешно спокойствие
Човек
се съсредоточава чрез съзерцание така добре, както и чрез работа.
Физиологичните прояви трябва да останат несъзнателни. Те се смущават, когато нашето внимание е насочено върху тях. Също така психонализата, фиксирайки мисълта на болните върху самите тях, понякога още повече ги разстройва. За да се чувствуваме добре, предпочтително е, да излезем от себе си посредством усилие, което не разсейва вниманието. Душевните и органични прояви се хармонизират най-съвършено, когато човек насочи своите способности към определена цел.
Обединяването на желанията, насочването на разума към една единствена насока, дават до известна степен вътрешно спокойствие
Човек
се съсредоточава чрез съзерцание така добре, както и чрез работа.
Но за него не е достатъчно да съзерцава красотата на морето, на планините и на облаците, съвършените творения на художниците и на поетите, великите постройки на философската мисъл, математичните формули, които изразяват природните закони. Той трябва също да бъде човек, който се бори за постигането на един морален идеал, който търси светлината всред тъмнината на нещата, който, вървейки по пътищата на мистиката, се отказва от себе си, за да постигне невидимата същина на този свет. Обединяването на проявите на съзнанието създава по-пълна хармония на органите и нервните дейности. В общества, където моралното чувство и интелигентността са едновременно развити, храносмилателните и нервните болести, престъпността и лудостта са редки. Там индивидите са по-щастливи.
към текста >>
Той трябва също да бъде
човек
, който се бори за постигането на един морален идеал, който търси светлината всред тъмнината на нещата, който, вървейки по пътищата на мистиката, се отказва от себе си, за да постигне невидимата същина на този свет.
Също така психонализата, фиксирайки мисълта на болните върху самите тях, понякога още повече ги разстройва. За да се чувствуваме добре, предпочтително е, да излезем от себе си посредством усилие, което не разсейва вниманието. Душевните и органични прояви се хармонизират най-съвършено, когато човек насочи своите способности към определена цел. Обединяването на желанията, насочването на разума към една единствена насока, дават до известна степен вътрешно спокойствие Човек се съсредоточава чрез съзерцание така добре, както и чрез работа. Но за него не е достатъчно да съзерцава красотата на морето, на планините и на облаците, съвършените творения на художниците и на поетите, великите постройки на философската мисъл, математичните формули, които изразяват природните закони.
Той трябва също да бъде
човек
, който се бори за постигането на един морален идеал, който търси светлината всред тъмнината на нещата, който, вървейки по пътищата на мистиката, се отказва от себе си, за да постигне невидимата същина на този свет.
Обединяването на проявите на съзнанието създава по-пълна хармония на органите и нервните дейности. В общества, където моралното чувство и интелигентността са едновременно развити, храносмилателните и нервните болести, престъпността и лудостта са редки. Там индивидите са по-щастливи. Но когато станат по-напрегнати и по-специализирани, .душевните прояви могат да доведат до смущения на здравето. Тези, които преследват един морален, религиозен или научен идеал, не търсят нито физиологична сигурност, нито дълголетие.
към текста >>
Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния
свят
, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята.
Изглежда също, че някои състояния на съзнанието причиняват патологични промени в организъма. Повечето от великите мистици са страдали физически и морално, поне през известен период от живота си. При това, съзерцанието може да бъде придружено от нервни прояви, които наподобяват тия на хистерията и на ясновидството. Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация . Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление.
Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния
свят
, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята.
Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума.
към текста >>
Най-напред тя е съвършено безкористна
Човек
се отдава на Бога.
Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства.
Най-напред тя е съвършено безкористна
Човек
се отдава на Бога.
както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите. Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм.
към текста >>
__________________ Устройството на големите градове стана без да се зачита
човека
.
Достатъчно е някой близо до него да бъде в състояние на молитва. Подобни факти имат голямо значение. Те показват действителността на известни съотношения, от още непознато естество, между душевните и органичните явления. Те доказват обективното значение на душевните прояви, с които хигиенистите, лекарите, възпитателите не са почти никога мислели да се занимават. Те ни откриват един нов свет.
__________________ Устройството на големите градове стана без да се зачита
човека
.
Формата и размерите на модерните постройки са продиктувани от необходимостта да се получи максимален доход на квадратен метър повърхност и да се дадат на наемателите кантори, квартири, които да им харесват. По този начин се достигна до постройката на гигантски къщи, които в малко пространство побират твърде голям брой хора. Последните живеят в тях с удоволствие, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото. Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа. ясно е, че той не е бил построен за доброто на неговите обитатели.
към текста >>
Така голям брой безполезни и дори вредни хранителни и фармацевтични продукти са станали необходими за цивилизования
човек
.
Но така то се по-добре запазва и хлябът се по-лесно приготвя. Мелничарите и хлебарите печелят повече пари. Консуматорите ядат, без да подозират това, един долнокачествен продукт. И във всичките страни, където хлябът е най-важната част от храната, населението се изражда. Грамадни суми се изразходват за търговската реклама.
Така голям брой безполезни и дори вредни хранителни и фармацевтични продукти са станали необходими за цивилизования
човек
.
По този начин, алчността на хората, способни да насочват вкуса на народните маси към продаваните от тях продукти, има огромно значение в нашата цивилизация. (Из същата книга)
към текста >>
96.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов
свят
-
свят
на хармония, красота, мир, свобода и братство!
Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас." И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло?
Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов
свят
-
свят
на хармония, красота, мир, свобода и братство!
И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде.
към текста >>
И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов
свят
.
Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа!
И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов
свят
.
който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю!
към текста >>
В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо
свято
.
Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение.
В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо
свято
.
Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божи. Роже Фаетаз, Доктор по физика от Парижкия университет За нашето дългоденствие. Някои правила за спането Времето, което е необходимо за сън, зависи от много условия: от индивидуалното състояние, от възрастта, от климата и пр. Ето защо, сънят не може да се мери с часове.
към текста >>
Изобщо взето,
човекът
, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво.
Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божи. Роже Фаетаз, Доктор по физика от Парижкия университет За нашето дългоденствие. Някои правила за спането Времето, което е необходимо за сън, зависи от много условия: от индивидуалното състояние, от възрастта, от климата и пр. Ето защо, сънят не може да се мери с часове.
Изобщо взето,
човекът
, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво.
Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до гoляма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове. Само след работа човек може да спи добре. Значителна роля играе и леглото.
към текста >>
Нервността и безсънието в наше време се дължат до гoляма степен на обстоятелството, че съвременният
човек
живее най-интензивно през вечерните часове.
Някои правила за спането Времето, което е необходимо за сън, зависи от много условия: от индивидуалното състояние, от възрастта, от климата и пр. Ето защо, сънят не може да се мери с часове. Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ.
Нервността и безсънието в наше време се дължат до гoляма степен на обстоятелството, че съвременният
човек
живее най-интензивно през вечерните часове.
Само след работа човек може да спи добре. Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са. много високи, покривката да бъде топла, но не тежка. Въздухът да бъде чист.
към текста >>
Само след работа
човек
може да спи добре.
Ето защо, сънят не може да се мери с часове. Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до гoляма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове.
Само след работа
човек
може да спи добре.
Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са. много високи, покривката да бъде топла, но не тежка. Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух.
към текста >>
Човек
, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение.
От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер. Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката.
Човек
, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение.
Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние.
към текста >>
Съзнанието на
човека
постоянно се разширява, пред него се откриват нови хоризонти.
Цена 25 лв. Доставя се от книгоиздателството. Ето една ценна книга, която има важно предназначение в нашия културен живот. Част от съвременната интелигенция се намира на кръстопът, както по научните и философски въпроси, тъй и върху обществените, а други живеят с остарелите вече материалистични схващания на 19 век. Но времето върви, тече безспирно по своя вечен път.
Съзнанието на
човека
постоянно се разширява, пред него се откриват нови хоризонти.
Всеки век носи своите нови идеи, които са плодотворни, необходими и жизнени за дадената и идващите епохи. Целта на тая книга е, именно, излагане от едно ново гледище разните въпроси на науката и живота. И това схващане, което авторът излага, не е случайно, но то е именно новото, до което е дошъл идейният живот на човечеството в пътя на своето развитие. Това е новата светлина, която почва да блести в културния живот на човечеството и която е призвана да съгради нови негови форми - разумни, красиви и хармонични. И статиите в тая книга са тъй разнообразни, че те засягат всестранно живота.
към текста >>
Тя се интересува преди всичко от
човека
, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на
човека
.
Песен над равнините - Разкази от Буча Бехар. Ц. 15 лв. Доставя авторката; "Цар Асен" 56, Ст. Загора. Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит.
Тя се интересува преди всичко от
човека
, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на
човека
.
В тоя смисъл тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят размисъл и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на човека. Препоръчваме книгата "Песен над равнините" на нашите читатели, които, надаваме се, ще я оценят. Библиотека "БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ". Първа книга - ЖАН ЖАК РУСО по Ромен Ролан. Цена 60 лв.
към текста >>
В тоя смисъл тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят размисъл и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на
човека
.
15 лв. Доставя авторката; "Цар Асен" 56, Ст. Загора. Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит. Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на човека.
В тоя смисъл тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят размисъл и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на
човека
.
Препоръчваме книгата "Песен над равнините" на нашите читатели, които, надаваме се, ще я оценят. Библиотека "БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ". Първа книга - ЖАН ЖАК РУСО по Ромен Ролан. Цена 60 лв. подвързана; стр. 242.
към текста >>
Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой
човек
днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура.
Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности.
Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой
човек
днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура.
На български излезе вече първата книга - Русо. Тя се чете на един дъх, защото е написана хубаво и преведена изящно. Доставя се от издателството и от всички по-големи книжарници в страната. Наскоро излиза и втората книга - Волтер по Андре Мороа. Препоръчваме тази ценна библиотека на нашите читатели.
към текста >>
97.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка
човек
среща само несполуки, които съкрушават вярата му и го обезсърчават.
ТРИТЕ МОЩНИ СИЛИ Голяма част от хората днес се лесно обезсърчават. Защо се обезсърчават?
Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка
човек
среща само несполуки, които съкрушават вярата му и го обезсърчават.
Ала дълбоката причина за обезсърчаването на човека не е във външните условия - тя се крие в слабата надежда, слабата вяра и слабата любов на човека. Ето защо, ако искат хората да не изпадат постоянно в обезсърчение, те трябва да засилят в себе си ония три извора, от които изтичат любовта, вярата и надеждата. Къде са тия извори? - В главата на човека, в неговия мозък. В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили.
към текста >>
Ала дълбоката причина за обезсърчаването на
човека
не е във външните условия - тя се крие в слабата надежда, слабата вяра и слабата любов на
човека
.
ТРИТЕ МОЩНИ СИЛИ Голяма част от хората днес се лесно обезсърчават. Защо се обезсърчават? Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка човек среща само несполуки, които съкрушават вярата му и го обезсърчават.
Ала дълбоката причина за обезсърчаването на
човека
не е във външните условия - тя се крие в слабата надежда, слабата вяра и слабата любов на
човека
.
Ето защо, ако искат хората да не изпадат постоянно в обезсърчение, те трябва да засилят в себе си ония три извора, от които изтичат любовта, вярата и надеждата. Къде са тия извори? - В главата на човека, в неговия мозък. В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили. И забелязано е, че когато хората се обезсърчат, обикновено се хващат за главата, като несъзнателно се пипат по известни места от черепа.
към текста >>
- В главата на
човека
, в неговия мозък.
Защо се обезсърчават? Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка човек среща само несполуки, които съкрушават вярата му и го обезсърчават. Ала дълбоката причина за обезсърчаването на човека не е във външните условия - тя се крие в слабата надежда, слабата вяра и слабата любов на човека. Ето защо, ако искат хората да не изпадат постоянно в обезсърчение, те трябва да засилят в себе си ония три извора, от които изтичат любовта, вярата и надеждата. Къде са тия извори?
- В главата на
човека
, в неговия мозък.
В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили. И забелязано е, че когато хората се обезсърчат, обикновено се хващат за главата, като несъзнателно се пипат по известни места от черепа. По главата се пипат, разбира се, и онези, които имат силна вяра, надежда и любов. Но между пипането на едните и на другите има голяма разлика. Ония, които имат вяра, като пипат главата си, на лицето им се явява усмивка - те се радват, че имат нещо в себе си, на което могат да разчитат.
към текста >>
Но това изглежда така невероятно, че на
човека
и през ум не му минава за тия неща.
Ти трябва да вярваш в това, въпреки всички противоречия, които съществуват в света. Най-после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе. Мислиш ли, че не е определено за тебе, какво количество въздух трябва да приемеш? Мислиш ли, че не е определено, какво количество храна, светлина, звукове трябва да приемеш всеки ден? - Определено е.
Но това изглежда така невероятно, че на
човека
и през ум не му минава за тия неща.
Трябва една нова наука, която да разкрие тези истини. Верующите често се хвалят, че имат силна вяра в Бога. Но ако и те така лесно се обезсърчават, къде е любовта им и вярата им в Бога? А човек трябва да има преди всичко абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда в Бога. Разбира се, че когато говоря за Бога, аз не подразбирам един Бог, който всява спорове и дележи у хората.
към текста >>
А
човек
трябва да има преди всичко абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда в Бога.
- Определено е. Но това изглежда така невероятно, че на човека и през ум не му минава за тия неща. Трябва една нова наука, която да разкрие тези истини. Верующите често се хвалят, че имат силна вяра в Бога. Но ако и те така лесно се обезсърчават, къде е любовта им и вярата им в Бога?
А
човек
трябва да има преди всичко абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда в Бога.
Разбира се, че когато говоря за Бога, аз не подразбирам един Бог, който всява спорове и дележи у хората. Според мене, Бог е същество, което хармонира всичко в света. При Него няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни.
към текста >>
Те обикалят целия
свят
и търсят някой, на когото да дадат.
Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, а не да вземат.
Те обикалят целия
свят
и търсят някой, на когото да дадат.
Те са същества, които наистина обичат Бога, които имат любов към Бога. Онези същества, които имат вяра, ходят да вдъхват вяра у хората. Те казват: Вярвайте, че има блага за вас, че има богатства, които са отредени за вас. Онези пък, които имат надежда, постоянно проповядват на хората: Надявайте се във всичко, което любовта и вярата носят. Вярвайте, че всичко това е сто на сто вярно.
към текста >>
Човек
трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли.
Оня езичник, който отиде при Христа да го моли за болния си син, провери тоя закон. Христос му каза: „– Иди си, син ти ще бъде здрав.” Като си отиде у дома, той намери сина си здрав и провери, че син му оздравял в същия час, в който Христос бе изрекъл горните думи. Съвременните хора се боят да вървят по пътя на любовта, защото считат любовта за опасна сила, която ще им донесе страдания. Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат цялостно любовта. Защото любовта сама по себе си е неделима.
Човек
трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли.
Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си.
към текста >>
Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един
човек
и Само него да обичат.
Христос му каза: „– Иди си, син ти ще бъде здрав.” Като си отиде у дома, той намери сина си здрав и провери, че син му оздравял в същия час, в който Христос бе изрекъл горните думи. Съвременните хора се боят да вървят по пътя на любовта, защото считат любовта за опасна сила, която ще им донесе страдания. Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат цялостно любовта. Защото любовта сама по себе си е неделима. Човек трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли.
Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един
човек
и Само него да обичат.
Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика.
към текста >>
Да се влюбиш в един
човек
и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота.
Съвременните хора се боят да вървят по пътя на любовта, защото считат любовта за опасна сила, която ще им донесе страдания. Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат цялостно любовта. Защото любовта сама по себе си е неделима. Човек трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли. Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат.
Да се влюбиш в един
човек
и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота.
Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика. Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата.
към текста >>
Аз не говоря за тази любов, която ослепява
човека
.
Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат цялостно любовта. Защото любовта сама по себе си е неделима. Човек трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли. Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота.
Аз не говоря за тази любов, която ослепява
човека
.
Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика. Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници.
към текста >>
Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на
човека
за всички хора.
Защото любовта сама по себе си е неделима. Човек трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли. Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека.
Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на
човека
за всички хора.
Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика. Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници. Но такова едно деление е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората.
към текста >>
Такъв
човек
внася разположение на духа у всекиго, без разлика.
Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си.
Такъв
човек
внася разположение на духа у всекиго, без разлика.
Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници. Но такова едно деление е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората. Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с умствения принцип в света. Тя подържа човешкият ум.
към текста >>
Ако вярата на
човека
е слаба и умът му е слаб.
Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници. Но такова едно деление е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората. Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с умствения принцип в света. Тя подържа човешкият ум.
Ако вярата на
човека
е слаба и умът му е слаб.
Такова съответствие съществува и между надеждата и сърцето, както и между любовта и духа. Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне.
към текста >>
Ако надеждата на
човека
е слаба, и сърцето му е слабо.
Но такова едно деление е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората. Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с умствения принцип в света. Тя подържа човешкият ум. Ако вярата на човека е слаба и умът му е слаб. Такова съответствие съществува и между надеждата и сърцето, както и между любовта и духа.
Ако надеждата на
човека
е слаба, и сърцето му е слабо.
Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото.
към текста >>
Ако любовта на
човека
е слаба и духът му е слаб.
Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с умствения принцип в света. Тя подържа човешкият ум. Ако вярата на човека е слаба и умът му е слаб. Такова съответствие съществува и между надеждата и сърцето, както и между любовта и духа. Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо.
Ако любовта на
човека
е слаба и духът му е слаб.
Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото. Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата.
към текста >>
Без тази велика сила
човек
нищо не може да постигне.
Ако вярата на човека е слаба и умът му е слаб. Такова съответствие съществува и между надеждата и сърцето, както и между любовта и духа. Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов.
Без тази велика сила
човек
нищо не може да постигне.
ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото. Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата. Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра.
към текста >>
Човек
трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото.
Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика.
Човек
трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото.
Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата. Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал.
към текста >>
Аз наричам светия всеки
човек
, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата.
Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото.
Аз наричам светия всеки
човек
, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата.
Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал. Аз не говоря за работите, които човек е създал - тях аз ги изключвам.
към текста >>
И
човек
, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи.
ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото. Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата. Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра.
И
човек
, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи.
За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал. Аз не говоря за работите, които човек е създал - тях аз ги изключвам. Само Божественото може да се люби. Само на Божественото може да се вярва. Само в Божественото може да се храни надежда.
към текста >>
За да бъде Син Божи,
човек
трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал.
Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото. Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата. Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи.
За да бъде Син Божи,
човек
трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал.
Аз не говоря за работите, които човек е създал - тях аз ги изключвам. Само Божественото може да се люби. Само на Божественото може да се вярва. Само в Божественото може да се храни надежда. Напразно днешните хора се мъчат да бъдат обичани.
към текста >>
Аз не говоря за работите, които
човек
е създал - тях аз ги изключвам.
Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата. Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал.
Аз не говоря за работите, които
човек
е създал - тях аз ги изключвам.
Само Божественото може да се люби. Само на Божественото може да се вярва. Само в Божественото може да се храни надежда. Напразно днешните хора се мъчат да бъдат обичани. За да обичате един човек, той трябва да има вяра.
към текста >>
За да обичате един
човек
, той трябва да има вяра.
Аз не говоря за работите, които човек е създал - тях аз ги изключвам. Само Божественото може да се люби. Само на Божественото може да се вярва. Само в Божественото може да се храни надежда. Напразно днешните хора се мъчат да бъдат обичани.
За да обичате един
човек
, той трябва да има вяра.
За да го обичате, той трябва да има надежда. За да го обичате, той трябва да има любов. Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява между два полюса - единият полюс трябва да бъде положителен и да дава, а другият трябва да бъде отрицателен и да взема. Само по този начин ще се получи движението на живота у човека.
към текста >>
Само по този начин ще се получи движението на живота у
човека
.
За да обичате един човек, той трябва да има вяра. За да го обичате, той трябва да има надежда. За да го обичате, той трябва да има любов. Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява между два полюса - единият полюс трябва да бъде положителен и да дава, а другият трябва да бъде отрицателен и да взема.
Само по този начин ще се получи движението на живота у
човека
.
Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората. Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората.
към текста >>
За да изгради
човек
това тяло, той трябва да се самоотрече.
Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява между два полюса - единият полюс трябва да бъде положителен и да дава, а другият трябва да бъде отрицателен и да взема. Само по този начин ще се получи движението на живота у човека. Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш.
За да изгради
човек
това тяло, той трябва да се самоотрече.
Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората. Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората. Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека. Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го.
към текста >>
Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже
човек
от онези глупости, които създават нещастията на хората.
Само по този начин ще се получи движението на живота у човека. Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората.
Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже
човек
от онези глупости, които създават нещастията на хората.
Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека. Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то.
към текста >>
Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди
човека
.
Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората. Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората.
Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди
човека
.
Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то. Вярвай, че светът е създаден за разумните, за добрите хора, че е създаден за всички, които Бог е поставил на някаква работа.
към текста >>
Ако видиш
човек
, който е нещастен, ала вярва, че ще излезе от своето нещастие, подкрепи го във вярата му.
Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то. Вярвай, че светът е създаден за разумните, за добрите хора, че е създаден за всички, които Бог е поставил на някаква работа. Вярвай, защото онези, които не вярват, сами себе си спъват - те ще закъснеят в своя прогрес.
Ако видиш
човек
, който е нещастен, ала вярва, че ще излезе от своето нещастие, подкрепи го във вярата му.
Изпращай му добри мисли. Щом желаеш доброто на хората и те ще желаят твоето добро. Радвай се на знанието на другите хора и те ще се радват на твоето. Радвай се на всяко хубаво нещо, което виждаш, защото то ще бъде един ден и твое. Такъв е законът: всичко, което хората поотделно придобиват, ще стане един ден общо благо.
към текста >>
Защото всеки
човек
може да чува гласа на Бога.
Радвай се на знанието на другите хора и те ще се радват на твоето. Радвай се на всяко хубаво нещо, което виждаш, защото то ще бъде един ден и твое. Такъв е законът: всичко, което хората поотделно придобиват, ще стане един ден общо благо. И тъй, първото нещо, което трябва да внесеш в живота си е: да имаш абсолютна любов към Бога, абсолютна вира и надежда в Него. И тогава винаги ще чуваш тихия Му глас да говори в тебе.
Защото всеки
човек
може да чува гласа на Бога.
Когато човек дойде до това, ще си припомни, че то му е казано някога и ще провери, че е един факт. Когато човек претърпи някой голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувствува изоставен от всички, нека се вглъби в себе си - тогава той ще чуе един тих глас, който му шепне: Не бой се, всичко ще се оправи! Щом чуеш тоя глас, ще провериш, че работата ти наистина ще се уреди. Вярвай в Оногова, който казва, че твоята работа ще се уреди! Този, който постоянно внася в тебе вяра, това е Бог.
към текста >>
Когато
човек
дойде до това, ще си припомни, че то му е казано някога и ще провери, че е един факт.
Радвай се на всяко хубаво нещо, което виждаш, защото то ще бъде един ден и твое. Такъв е законът: всичко, което хората поотделно придобиват, ще стане един ден общо благо. И тъй, първото нещо, което трябва да внесеш в живота си е: да имаш абсолютна любов към Бога, абсолютна вира и надежда в Него. И тогава винаги ще чуваш тихия Му глас да говори в тебе. Защото всеки човек може да чува гласа на Бога.
Когато
човек
дойде до това, ще си припомни, че то му е казано някога и ще провери, че е един факт.
Когато човек претърпи някой голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувствува изоставен от всички, нека се вглъби в себе си - тогава той ще чуе един тих глас, който му шепне: Не бой се, всичко ще се оправи! Щом чуеш тоя глас, ще провериш, че работата ти наистина ще се уреди. Вярвай в Оногова, който казва, че твоята работа ще се уреди! Този, който постоянно внася в тебе вяра, това е Бог. Този, който постоянно внася в тебе надежда, това е Бог.
към текста >>
Когато
човек
претърпи някой голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувствува изоставен от всички, нека се вглъби в себе си - тогава той ще чуе един тих глас, който му шепне: Не бой се, всичко ще се оправи!
Такъв е законът: всичко, което хората поотделно придобиват, ще стане един ден общо благо. И тъй, първото нещо, което трябва да внесеш в живота си е: да имаш абсолютна любов към Бога, абсолютна вира и надежда в Него. И тогава винаги ще чуваш тихия Му глас да говори в тебе. Защото всеки човек може да чува гласа на Бога. Когато човек дойде до това, ще си припомни, че то му е казано някога и ще провери, че е един факт.
Когато
човек
претърпи някой голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувствува изоставен от всички, нека се вглъби в себе си - тогава той ще чуе един тих глас, който му шепне: Не бой се, всичко ще се оправи!
Щом чуеш тоя глас, ще провериш, че работата ти наистина ще се уреди. Вярвай в Оногова, който казва, че твоята работа ще се уреди! Този, който постоянно внася в тебе вяра, това е Бог. Този, който постоянно внася в тебе надежда, това е Бог. Този Бог говори на всички.
към текста >>
98.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Когато
човек
минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено.
когато листата пожълтеят и окапят, някой може да помисли, че всичко е свършено. Обаче пъпките за идната пролет са готови по клоните. И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно младия живот. Когато ледът скове реките и езерата, като че ли всичко е свършено, като че ли те са осъдени за този скован, втвърден живот. Обаче, когато през идната пролет слънцето се засили, ледената им покривка се стопява и отново небето, слънцето и планината се оглеждат в тях.
Когато
човек
минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено.
След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота. Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството. От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите.
към текста >>
Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният
човек
, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството.
Обаче, когато през идната пролет слънцето се засили, ледената им покривка се стопява и отново небето, слънцето и планината се оглеждат в тях. Когато човек минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено. След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота. Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество.
Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният
човек
, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството.
От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант. По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните камъни - това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота. Топлината стопява, а студът втвърдява.
към текста >>
Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на
човека
.
А под ново небе се разбира коренно изменение на мислите, чувствата, разбиранията на хората, коренна промяна в тяхното съзнание. Изразът „ново небе и нова земя" има и друго, по-дълбоко тълкуване, но бихме се отклонили, ако го засегнем тук. Когато старите форми на живота са още силни, отначало почва промяна в света на човешката мисъл. явяват се нови мисли, нови идеи в човешкото съзнание. Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими.
Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на
човека
.
Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят.
към текста >>
Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия
свят
.
Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия.
Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия
свят
.
И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята.
към текста >>
И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия
свят
.
Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят.
И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия
свят
.
След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат.
към текста >>
След време всичко това ще слезе по-долу във физическия
свят
и ще се разрази в една война.
Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят.
След време всичко това ще слезе по-долу във физическия
свят
и ще се разрази в една война.
Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята. Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество.
към текста >>
На това може да се отговори така: Физическият
свят
е реален, но той има относителна реалност.
И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света?
На това може да се отговори така: Физическият
свят
е реален, но той има относителна реалност.
Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия.
към текста >>
Умственият
свят
е един
свят
с повече измерения, отколкото физическия.
Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален.
Умственият
свят
е един
свят
с повече измерения, отколкото физическия.
Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква.
към текста >>
Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия
свят
.
Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност.
Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия
свят
.
Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта.
към текста >>
Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения
свят
, и скоро това ще се изяви и във физическия.
На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят.
Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения
свят
, и скоро това ще се изяви и във физическия.
Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта. И ще настане новият ден - великият празник на пробудените души, освободени от веригите на старите възгледи върху живота.
към текста >>
Това е един от многото начини, по които
човек
може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи.
Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия.
Това е един от многото начини, по които
човек
може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи.
Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта. И ще настане новият ден - великият празник на пробудените души, освободени от веригите на старите възгледи върху живота.
към текста >>
99.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки
човек
.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината.
Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки
човек
.
Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст.
към текста >>
Много въпроси събужда в съзнанието на
човека
тази притча за Сеятеля.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото".
Много въпроси събужда в съзнанието на
човека
тази притча за Сеятеля.
Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст. Скоро изникна, защото нямаше дълбока земя. А като изгрее слънцето припламна и изсъхна.
към текста >>
Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване,
човек
би се замислил дълбоко върху всичко.
А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване,
човек
би се замислил дълбоко върху всичко.
Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът?
към текста >>
Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за
святеля
.
Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът?
Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за
святеля
.
Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло.
към текста >>
И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг
човек
-
човек
живеещ в духовна пълнота и познание.
Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм. Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата. Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си.
И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг
човек
-
човек
живеещ в духовна пълнота и познание.
Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух.
към текста >>
Защото сте член на този
свят
, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате.
Защото сте член на този
свят
, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос. Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие. Във вас има добро, във вашето сърце гори пламък на благороден стремеж и жертва. Вие чувствувате, че всеки ден се разрастват те във вас.
към текста >>
У всеки
човек
и най-лошия наглед работи душата, Бог.
Неговият нов импулс и творческа радост. При всяко вглъбяване в себе си, след всяка грешка и след всяко страдание, вие чувствувате, вие изживявате, разбирате, че във вас има една друга същност, която не греши, която е абсолютно разумна, която е абсолютно чиста, която е част от Бога и „едно с Бога" - както е казано в Писанието. Това е вашата собствена душа, вашето същинско аз, което е неизменно, чисто, разумно, което не може да върши престъпление и не може да бъде ни „път", ни „каменлива почва", ни „трънеста почва". Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно, възвишено, благородно! Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро.
У всеки
човек
и най-лошия наглед работи душата, Бог.
У всеки човек се проявява тя и го издига. Чрез всеки човек се праща добро на земята. Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот.
към текста >>
У всеки
човек
се проявява тя и го издига.
При всяко вглъбяване в себе си, след всяка грешка и след всяко страдание, вие чувствувате, вие изживявате, разбирате, че във вас има една друга същност, която не греши, която е абсолютно разумна, която е абсолютно чиста, която е част от Бога и „едно с Бога" - както е казано в Писанието. Това е вашата собствена душа, вашето същинско аз, което е неизменно, чисто, разумно, което не може да върши престъпление и не може да бъде ни „път", ни „каменлива почва", ни „трънеста почва". Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно, възвишено, благородно! Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро. У всеки човек и най-лошия наглед работи душата, Бог.
У всеки
човек
се проявява тя и го издига.
Чрез всеки човек се праща добро на земята. Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени.
към текста >>
Чрез всеки
човек
се праща добро на земята.
Това е вашата собствена душа, вашето същинско аз, което е неизменно, чисто, разумно, което не може да върши престъпление и не може да бъде ни „път", ни „каменлива почва", ни „трънеста почва". Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно, възвишено, благородно! Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро. У всеки човек и най-лошия наглед работи душата, Бог. У всеки човек се проявява тя и го издига.
Чрез всеки
човек
се праща добро на земята.
Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа.
към текста >>
До тяхното пълно разрешение идва всеки
човек
сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява
човек
не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа.
Чрез всеки човек се праща добро на земята. Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени.
До тяхното пълно разрешение идва всеки
човек
сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява
човек
не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа.
Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
към текста >>
Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за
човека
в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание.
И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо.
Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за
човека
в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание.
В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение.
към текста >>
В това отношение светът, широкият
свят
представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
В това отношение светът, широкият
свят
представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън.
към текста >>
Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от
човека
и специално от християнството, това е явно недоразумение.
Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата.
Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от
човека
и специално от християнството, това е явно недоразумение.
Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг.
към текста >>
Че днешният
свят
е едно велико дело на самото християнство!
В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение.
Че днешният
свят
е едно велико дело на самото християнство!
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви.
към текста >>
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес
човек
е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото.
Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство!
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес
човек
е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото.
Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви. Ала във всичко това е Христовият дух.
към текста >>
Питате се - как може да се понижи душата на
човека
до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си?
Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава.
Питате се - как може да се понижи душата на
човека
до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си?
- В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав.
към текста >>
Душата, светът на душата, на духа е
свят
на живия Бог.
Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството.
Душата, светът на душата, на духа е
свят
на живия Бог.
В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък.
към текста >>
Христос намеква за мислите на
човека
, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро".
Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили.
Христос намеква за мислите на
човека
, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро".
Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две.
към текста >>
Христос намеква за волята на
човека
, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела.
Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро".
Христос намеква за волята на
човека
, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела.
В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент.
към текста >>
В своята цялост волята, чувствата и мисълта в
човека
правят неговия характер.
Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела.
В своята цялост волята, чувствата и мисълта в
човека
правят неговия характер.
Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях.
към текста >>
Христос сигурно намеква за характера на
човека
, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение.
Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер.
Христос сигурно намеква за характера на
човека
, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение.
Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях. Има път, начин за това.
към текста >>
В пътя на работа над себе си,
човек
става добра почва и дава плод - едно тридесет, друго шестдесет, а друго сто.
И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях. Има път, начин за това. Лишеят, който се прикрепя здраво о скалите, ни показва, как да обръщаме нашите корави като скала чувства и мисли в ползотворна почва. Бистрият поток разронва всяка набита земя и я обръща на златна почва.
В пътя на работа над себе си,
човек
става добра почва и дава плод - едно тридесет, друго шестдесет, а друго сто.
Той намира себе си, познава Бога, възлюбва света, хората, в които Бог се проявява.
към текста >>
100.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия
свят
, светът на "Нирвана".
В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептун, чиито "влияния* изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия
свят
, светът на "Нирвана".
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
към текста >>
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния
свят
- светът на висшия манас.
И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана".
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния
свят
- светът на висшия манас.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
към текста >>
Едва в тоя
свят
човек
разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия
свят
той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас.
Едва в тоя
свят
човек
разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия
свят
той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят.
към текста >>
Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения
човек
, създава типа на революционера, на анархиста -
човека
със силен "инстинкт за свобода".
Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота.
Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения
човек
, създава типа на революционера, на анархиста -
човека
със силен "инстинкт за свобода".
ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове.
към текста >>
И ако проявите на Уран в човешкия
свят
се движат между двата полюса - свободният
човек
, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика,
човека
на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
И ако проявите на Уран в човешкия
свят
се движат между двата полюса - свободният
човек
, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика,
човека
на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
"несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>
"несправедлив"
свят
.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
"несправедлив"
свят
.
В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
към текста >>
В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този
свят
и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят.
В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този
свят
и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера".
към текста >>
Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия
свят
" - светът на любовта и единението.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун.
Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия
свят
" - светът на любовта и единението.
Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология.
към текста >>
Ясно е тогава, защо те схващат
човека
преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия.
Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо.
Ясно е тогава, защо те схващат
човека
преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия.
Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на. любовта и свободата.
към текста >>
Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен
свят
, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости.
любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептун, се ориентират към социализма и по специално към комунизма. Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун. Под същото влияние попада, от друга страна, и съвременният спиритизъм, към който има по-голямо сродство първият, духовно настроен тип. На някои, може би, ще се стори странно, че астролозите поставят под знака на една и съща планета две тъй различни по характер и по тенденции движения.
Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен
свят
, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости.
Интересно е да се отбележи, че съвременният спиритизъм - казвам съвременен, защото спиритични явления и спиритична практика винаги са съществували - възникна и се разпространи непосредствено след откриването на Нептун (23. септ. 1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизъмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, "апорти", местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания.
към текста >>
със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден
свят
", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този
свят
и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у
човека
, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение.
със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден
свят
", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този
свят
и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у
човека
, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун.
към текста >>
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен
свят
, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството.
И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен
свят
, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството.
Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ.
към текста >>
Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните,
човекът
, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън.
Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден, в съвпад с Уран, също ретограден, в знака Стрелец. Този съвпад е в квадратура с друг един характерен съвпад - между Сатурн и Плутон в знака Риби. Няма да се спираме да тълкуваме тази астрологична конфигурация, колкото и да е интересна тя, защото ще надскочим целта, която в случая сме си поставили - да набележим позициите на Нептун в хороскопите на идеолозите и водачите на комунизма, респ. болшевизма. Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад.
Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните,
човекът
, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън.
Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс.
към текста >>
Сатурн, последна планета от "подлунния
свят
" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака.
Сатурн, последна планета от "подлунния
свят
" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение.
към текста >>
НАГОРЕ