НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
2027
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За оня богат
свят
от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество.
Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила.
За оня богат
свят
от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество.
Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот. Ако електричеството, като механична енергия можа да преобрази външния облик на днешната култура, колко повече ще стори това Любовта — онази мирова енергия, която лежи в основата на цялото Битие. Един от признаците, както не веднъж е изтъквал Учителя, че тази велика космична сила вече действа на земята, е увеличаване на страданията у хората. И това е понятно, като се има пред вид, че и преди настъпването на пролетта, много хора страдат от разни болести, които като инфлуенцата, често имат епидемичен характер. Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта.
към текста >>
Блажена,
свята
вяра!
Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния. Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него. Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде!
Блажена,
свята
вяра!
Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност. Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича. Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря. Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток. Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето!
към текста >>
Боже, че живея в Твоя дивен
свят
безкраен!
* И тихичко звъни н були , И пъпки, семена и гранки, . И с любящ поглед нежно милва Ливади, ниви и градини. * Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна младост. * Да грейне чакам друга пролет Макар да иде с бавни стъпки И да залей земята с песен Светът каквато не е слушал! S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На младенческата радост, че живея!
Боже, че живея в Твоя дивен
свят
безкраен!
* Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже! само радост грей в душата! * И събудената младост видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже! туй е нейната молитва, А за мене извор е на радост, чиста радост!
към текста >>
Човешкият ум сега се намира в един преходен
свят
.
В. П. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон за контролиране (из неделната беседа „Закон за контролиране“ – 19.12.1937 г.) Цялата природа, както ние я виждаме, е една Божествена книга, която още не сме научили да четем. Благодарение на великите хора, които знаят този странен език, и ние се ползваме от тази книга. Те са оставили за нас преводна литература от тази книга, от която и ние се ползваме и с която се занимаваме. И следната култура ще бъде култура на човешкия ум, нито култура на човешкото сърце, но култура на човешката душа.
Човешкият ум сега се намира в един преходен
свят
.
Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце. Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум.
към текста >>
Той може да възприема мислите на целия
свят
.
Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват.
Той може да възприема мислите на целия
свят
.
Някой мисли влизат в съзнанието му, некой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието. Значи мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други — отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която той може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: всяка мисъл, пусната в пространството, от когото и да е, тя някога ще се реализира.
към текста >>
С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия
свят
.
Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране.
С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия
свят
.
Как става това? — Със своята мисъл, даже и светията може да повлияе на хората не само за добро, но и за зло. Например, ако някой цар намисли да отвори война, в която да тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако обаче той рече: Не ми влиза в работата какво ще прави този цар, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви пред царя и да му каже: Това, което си намислил да правиш, няма да те доведе на добър край.
към текста >>
Тя е създала материалния
свят
Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи.
Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени мисли, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл.
Тя е създала материалния
свят
Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи.
Сега от всички се изисква самообладание на мисълта. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае, в дадения случай, какъв резултат може да произведе всека мисъл. Никога не пропущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всека отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действа като киселина — руши.
към текста >>
Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите,
възвишените
същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума?
Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: кажи това, кажи онова. По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре нещо в тебе, ти трябва да мълчиш.
Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите,
възвишените
същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума?
Да, но те знаят законите, те владеят, контролират своята мисъл и нищо не казват. Като видят, че не вършиш добро, те само ти нашепват: Не прави така, не е добро това, което вършиш. Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаваме.
към текста >>
Хубавата,
възвишената
музика притежава в себе си силата на космичния ритъм и съединява хората с духовния
свят
.
Заедно с другите дежурни, ний трябваше да очистим 100 кг. картофи за картофената супа, която Учителят много препоръчва. Настроението ни през време на работата ни беше отлично. През всичкото време на чистенето, ний пеехме. Трябва да прибавя тука, че Учителят отдава голямо значение на музиката в създаването на новия живот.
Хубавата,
възвишената
музика притежава в себе си силата на космичния ритъм и съединява хората с духовния
свят
.
Но в школата на Учителя понятието „музикалност“ има и друго значение— това е пълната вътрешна хармония и душевна мекота, а не само музиката като професия и като изкуство. В една голяма палатка се намираше магазина на лагера, от гдето можеше да се вземе всичко което е необходимо. Продуктите се доставяха на коне. В лагера имаше също и баня, с топла и студена вода, направена в една палатка. Направена бе също и лодка, с която се носеше вода от чешмата стояща на другата страна на езерото, а през другото време служеше за разходки по езерото.
към текста >>
Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален
свят
в който живеят обитателите на земята.
— Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти. — Не, отговорил Хермес. — Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества.
Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален
свят
в който живеят обитателите на земята.
Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Живота. — Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо?
към текста >>
На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия
свят
.
Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум.
На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия
свят
.
Аз виждам седемте лъчи на Словото — Светлина, единния Бог, който господства посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове? — Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? — Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурн, щастливи, безгрижни, но не съзнаващи своето щастие.
към текста >>
Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен
свят
, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката.
Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота.
Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен
свят
, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката.
Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм.
към текста >>
Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия
свят
.
— Благодаря ти. мой Учителю. При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек. Но бях нещастен. Тука изгубих всичко: лиших се от разкошният си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари.
Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия
свят
.
И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю. Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание. Младият мъж отиде при хората.
към текста >>
2.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Музиката е светлинен лъч, който носи живот за човешката душа и ни свързва с един по-висок
свят
.
Г. Пампоров. Друга пролет – Auroro Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 211) – Влад Пашов Из науката и живота. Един точно сбъднал се сън – д-р Ст. Съобщения Книжнина МУЗИКАТА Музиката ще спаси света Музиката е израз на нещо велико и красиво, което се заражда в човешката душа.
Музиката е светлинен лъч, който носи живот за човешката душа и ни свързва с един по-висок
свят
.
Тя е най-възвишеното чувство до което душата на човека може да се издигне. Музиката носи хармония, тя настройва и ни потапя в една по висока, по-рядка среда, в която няма противоречия, в която няма борби. В нея всяко нещо е на мястото си. В бъдеще живота на земята ще се устрои музикално от великият диригент на света. В миналото хората са били по-малко музикални отколкото сега.
към текста >>
Тя е най-
възвишеното
чувство до което душата на човека може да се издигне.
Друга пролет – Auroro Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 211) – Влад Пашов Из науката и живота. Един точно сбъднал се сън – д-р Ст. Съобщения Книжнина МУЗИКАТА Музиката ще спаси света Музиката е израз на нещо велико и красиво, което се заражда в човешката душа. Музиката е светлинен лъч, който носи живот за човешката душа и ни свързва с един по-висок свят.
Тя е най-
възвишеното
чувство до което душата на човека може да се издигне.
Музиката носи хармония, тя настройва и ни потапя в една по висока, по-рядка среда, в която няма противоречия, в която няма борби. В нея всяко нещо е на мястото си. В бъдеще живота на земята ще се устрои музикално от великият диригент на света. В миналото хората са били по-малко музикални отколкото сега. А и борбите и грубите прояви в живота са били повече и по-жестоки.
към текста >>
Затова Учителя казва: „Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и
възвишено
, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в широк смисъл на думата.“ В славянството настъпва подем, възход към музикалността, една стъпка към хармонията.
А и борбите и грубите прояви в живота са били повече и по-жестоки. За в бъдеще хората ще станат по-музикални. С това заедно ще намалеят борбите и ще се проявяват по-нежно, по-човешки. Ако в днешната музика се допускат дисонанси като контраст, за да изпъкнат някои положения, в живата музика на бъдещето общество ще се изхвърлят всички дисонанси и ще останат само хармонията и мелодията, върху чиито закони се базира дори и днес живота на земята. Музиката ще бъде един метод за превъзпитание.
Затова Учителя казва: „Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и
възвишено
, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в широк смисъл на думата.“ В славянството настъпва подем, възход към музикалността, една стъпка към хармонията.
С голям интерес следят например от Америка развитието на музиката в славянските страни, слушат я с внимание и й предписват светло бъдеще, спасителна работа, която има да изиграе за напред. Музиката е израз на нещо красиво и велико, на нещо възвишено и ново, както в самия човек, така и в целият свят. Достоевски навремето си каза: „Красотата ще спаси света.“ И ето днес става нещо подобно, нещо много по-велико. Музиката е красота! Светлината е красота!
към текста >>
Музиката е израз на нещо красиво и велико, на нещо
възвишено
и ново, както в самия човек, така и в целият
свят
.
С това заедно ще намалеят борбите и ще се проявяват по-нежно, по-човешки. Ако в днешната музика се допускат дисонанси като контраст, за да изпъкнат някои положения, в живата музика на бъдещето общество ще се изхвърлят всички дисонанси и ще останат само хармонията и мелодията, върху чиито закони се базира дори и днес живота на земята. Музиката ще бъде един метод за превъзпитание. Затова Учителя казва: „Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в широк смисъл на думата.“ В славянството настъпва подем, възход към музикалността, една стъпка към хармонията. С голям интерес следят например от Америка развитието на музиката в славянските страни, слушат я с внимание и й предписват светло бъдеще, спасителна работа, която има да изиграе за напред.
Музиката е израз на нещо красиво и велико, на нещо
възвишено
и ново, както в самия човек, така и в целият
свят
.
Достоевски навремето си каза: „Красотата ще спаси света.“ И ето днес става нещо подобно, нещо много по-велико. Музиката е красота! Светлината е красота! Правата мисъл е красота! Истината е красота!
към текста >>
Любовта,
възвишеното
чувство, благородната постъпка, свободата са красота!
Достоевски навремето си каза: „Красотата ще спаси света.“ И ето днес става нещо подобно, нещо много по-велико. Музиката е красота! Светлината е красота! Правата мисъл е красота! Истината е красота!
Любовта,
възвишеното
чувство, благородната постъпка, свободата са красота!
И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му. Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва.
към текста >>
Днес живеем в
свят
с много дисонанси и хармонията едва се забелязва.
Любовта, възвишеното чувство, благородната постъпка, свободата са красота! И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му.
Днес живеем в
свят
с много дисонанси и хармонията едва се забелязва.
Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още? Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали?
към текста >>
Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината,
възвишеното
чувство, любовта и доброто.
Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му. Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не!
Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината,
възвишеното
чувство, любовта и доброто.
Ще се колебаем ли още? Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали? От нас не се иска много, а само да отворим очите, умовете и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител. Иде пролет – да бъде вечна пролет! Иде пролет – да бъде вечна пролет В градините, в полето и в леса В душата и сърцето на човека По цялата земя!
към текста >>
Като стане религиозен, човек иска да умре, да отиде в другия
свят
.
Някой човек се възмущава как така да има животински работи в себе си. На земята без животни човек не може. Те са помощница на човека, те са неговите слуги- Следователно, в човека има една животинска душа, която е свързана с него. Тя живее в човешкото сърце и той трябва да я възпитава. Има религиозни схващания, според които хората мислят, че са неспособни, не знаят как да живеят.
Като стане религиозен, човек иска да умре, да отиде в другия
свят
.
Същевременно той не иска да гледа дома си, жена си и децата си, не иска да ходи на служба. Това са особени религиозни хора. Обаче това е неразбрана религия. Като станеш религиозен човек, тогава именно, и науката и семейството, и жена ти, и децата ти, и службата ти ще се осмислят. Тогава човек ще цени всичко.
към текста >>
Wachsmuth изложени в неговото капитално съчинение: Le monde etherique (етерният
свят
), различните етерни сили се отличават със свойствен само на тях присъщ ритъм.
Защото енергиите сами по себе си са посредници, чрез които се предават импулсите, които идат от един разумен център. И в зависимост от вътрешното съдържание на импулса, в зависимост от онази мисъл, която е вложена в него, от там и от задачата която му е дадена, е и формата и характера на движение на дадена енергия А тази характерност на движението на дадена енергия определя и структурата на формата, която създава. Защо то всяка форма е външен израз на силите, които стоят зад нея. И онзи който разбира този закон, като види известна форма, знае каква сила, каква енергия, стои зад нея, знае тази форма на какъв импулс е резултат. Според научните изследвания на д-р G.
Wachsmuth изложени в неговото капитално съчинение: Le monde etherique (етерният
свят
), различните етерни сили се отличават със свойствен само на тях присъщ ритъм.
Той казва: „формиращата тенденция в етера на топлината е сферата. Когато топлинния етер действа в материята той се стреми да създава сфери. Когато действа светлинния етер, той на свой ред се стреми да създава триъгълни фигури. Химическия етер се стреми към създаване на полукръгове. А жизненият етер създава квадратни форми.“ И според Г.
към текста >>
3.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния
свят
.
Словото на Учителя. Който приема свидетелството Негово. (из неделната беседа – 2 януари 1938 г.) Исус и Христос – по Макс Хайндл Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 213) – Влад Пашов Братство – Дим. Станев. Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя.
Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния
свят
.
Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа.
към текста >>
* О, пъпките нежни, невинни и кротки, в смъртта потопени, страдание
свято
понесоха с радост, дълбоко смирени.
* Стани да чуеш как славеят със своя златен глас звъни, стани да слушаш песента му и сам да пееш ти стани! * Стани да видиш, как извира в гората изворът сребрист. Стани да пиеш от водата и сам да бъдеш извор чист. Д. Антонова ВЪЗКРЕСЕНИЕ И тях ги разпнаха на кръста, забоден дълбоко и твърдо в земята. Там пъпките малки умряха със радост и с вяра гореща в сърцата.
* О, пъпките нежни, невинни и кротки, в смъртта потопени, страдание
свято
понесоха с радост, дълбоко смирени.
* И буря брули ги, но те оцеляха и студ ги отвънка обгърна, но сокът божествен протичащ отвътре стопи го и в огън превърна. * Че речено беше, в смъртта потопени не дълго да бъдат. Че речено беше, те пак да възкръснат, в живот да пребъдат. * И те разцъфтяха, възкръснаха всички, в живот всепобеден минаха. И плод изобилен роди се на кръста, на който разпънати бяха. Д.
към текста >>
Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния
свят
.
Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце, благородна душа, човечност и мир. П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който приеме свидетелството Негово (из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.) Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето.
Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния
свят
.
Любовта ще управлява реалния свят. Според разбиранията на сегашните хора. когато се говори за любов, тя разбират детински работи. Казват за някой, който се е влюбил, че е малко нещо като смахнат. Когато млад човек говори за любов, както и да е, но когато стар човек, на 60 70 години, говори за любов, казват, че този човек не е с ума си.
към текста >>
Любовта ще управлява реалния
свят
.
П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който приеме свидетелството Негово (из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.) Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния свят.
Любовта ще управлява реалния
свят
.
Според разбиранията на сегашните хора. когато се говори за любов, тя разбират детински работи. Казват за някой, който се е влюбил, че е малко нещо като смахнат. Когато млад човек говори за любов, както и да е, но когато стар човек, на 60 70 години, говори за любов, казват, че този човек не е с ума си. Значи, старият човек не трябва да говори за любов.
към текста >>
Те палят големи свещи след като човек замине за онзи
свят
.
Обаче, като запалили свещта, която била тежка три-четири килограма, забелязали, че свещта се разтопила веднага и се разляла на земята Скоро след това съобщили, че синът на чорбаджията бил заклан от турците. Това показва, че те късно се сетили да се молят на Бога. От по-рано е трябвало да се молят. По-рано е трябвало да палят свещ. Та казвам: Много хора са готови да палят големи свещи, но те всякога закъсняват.
Те палят големи свещи след като човек замине за онзи
свят
.
Хората ценят нещата само тогава, когато ги изгубят. Сега ще ви приведа друг един пример. В село Суджеско, във Варненско, имало някой си Стоян, голям юнак, голям пехливанин. Той че сто казвал на майка си: Не зная защо ми е това голо здраве, дотегна ми да ходя да се боря с хората. Майка му все го карала да работи, а той се оплаквал от сиромашията и от голото си здраве.
към текста >>
А в духовния
свят
е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния
свят
.
Тогава и с камъни да ме товарят, ще бъда благодарен на всичко. Сега оцених какво нещо било здравето.“ Мнозина от вас сте като този юнак Стоян, не цените здравето и казвате: Защо ми е това голо здраве? Не, за онзи, който разбира, няма по-хубаво нещо от здравето. Здравето е най-голямото благословение, което Бог ни дава. Та, на физическото поле, нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи.
А в духовния
свят
е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния
свят
.
Следователно, за да бъде силен по сърце, човЯк непременно трябва да тури за основа на живота си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав.
към текста >>
Вие мислите, че като отидете на онзи
свят
, ангели, облечени в бели дрехи и с музики и песни ще ви приемат.
Герои са ония, които могат да пият от горчивата чаша на живота. Вие искате да избегнете от страданията? Не, това е невъзможно. Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко което имате в себе си, ще ви се вземе.
Вие мислите, че като отидете на онзи
свят
, ангели, облечени в бели дрехи и с музики и песни ще ви приемат.
Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно, и след като изпълните волята Божия, тогава ще ви приемат така, както си представяте. И тъй, да излезе човек от положението на горчивата чаша, в това седи неговото геройство. В горчивата чаша се крие всичко. Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките.
към текста >>
Не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един
свят
на пълно безлюбие.
Каквото е последвало Христа, това и вас ще последва. Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша, и не го отмина, мислите ли че за вас ще има изключение? — Няма да има изключение. Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони, когато е престъпил законите на Любовта.
Не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един
свят
на пълно безлюбие.
Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта. Онзи, който има любов в себе си, горят го за Господа и той пее. А онзи, който няма любов в себе си, в душата му е цял ад, като че ли целият свят се събаря наоколо му. А онзи, който живее в любовта, като че ли цял свят се създава около него и за него. Има хора, кои то умират и светът се създава за тях.
към текста >>
А онзи, който няма любов в себе си, в душата му е цял ад, като че ли целият
свят
се събаря наоколо му.
Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони, когато е престъпил законите на Любовта. Не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта. Онзи, който има любов в себе си, горят го за Господа и той пее.
А онзи, който няма любов в себе си, в душата му е цял ад, като че ли целият
свят
се събаря наоколо му.
А онзи, който живее в любовта, като че ли цял свят се създава около него и за него. Има хора, кои то умират и светът се създава за тях. А има хора, които умират и светът се руши за тях. Та казвам: Смъртта е най-големият изпит за човека. Чрез страданията, чрез смъртта, любовта се проявява.
към текста >>
А онзи, който живее в любовта, като че ли цял
свят
се създава около него и за него.
Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони, когато е престъпил законите на Любовта. Не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта. Онзи, който има любов в себе си, горят го за Господа и той пее. А онзи, който няма любов в себе си, в душата му е цял ад, като че ли целият свят се събаря наоколо му.
А онзи, който живее в любовта, като че ли цял
свят
се създава около него и за него.
Има хора, кои то умират и светът се създава за тях. А има хора, които умират и светът се руши за тях. Та казвам: Смъртта е най-големият изпит за човека. Чрез страданията, чрез смъртта, любовта се проявява. Зад всички страдания е скрита Божествената любов.
към текста >>
Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един
свят
, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този
свят
.
Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет.
Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един
свят
, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този
свят
.
Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем.
към текста >>
Тъй като определихме, че всеки елемент има по три качества, то в допълнение на това ще кажа, че всеки елемент има по три проявления, които отговарят на трите света; като във всеки
свят
едно от качествата з доминиращо, изявено, а другите са в полупотенциално състояние.
Тук ясно виждаме изразени два принципа — активния и пасивния — топлината и студа — под чието въздействие се организират всички форми. Топлината, огъня разширява, а студа свива. Тогаз развиването на органическите форми върви по резултантната на тези две движения. И тъй, имаме четири елемента, от които всеки елемент има специфична форма на движение, която определя характера на формите и състоянията, които създава. Или с други думи казано — всеки елемент има специфичен начин на вибриране, има и специфичен ритмус, от което се определя, че всеки елемент има специфичен цвят и тон.
Тъй като определихме, че всеки елемент има по три качества, то в допълнение на това ще кажа, че всеки елемент има по три проявления, които отговарят на трите света; като във всеки
свят
едно от качествата з доминиращо, изявено, а другите са в полупотенциално състояние.
По такъв начин получаваме четири елемента с по три качества — 12 проявени качества — това са дванадесетте знака на зодиака, които са основа на астрологията. Огънят е активния принцип а земята е пасивният принцип. Огъня е носител на светлина и топлина, той е емблема на духа на разумното начало. А земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи. Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знаци към четирите елемента.
към текста >>
Първия знак е началото на неговото проявление — това е в света на принципите; втория знак развиване на елемента, проявата му в света на законите, в реалния
свят
, третото му проявление е във феноменалния
свят
—
свят
завършени процеси, на резултатите, в материалния
свят
.
Огънят е активния принцип а земята е пасивният принцип. Огъня е носител на светлина и топлина, той е емблема на духа на разумното начало. А земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи. Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знаци към четирите елемента. Всеки елемент се проявява в три знака.
Първия знак е началото на неговото проявление — това е в света на принципите; втория знак развиване на елемента, проявата му в света на законите, в реалния
свят
, третото му проявление е във феноменалния
свят
—
свят
завършени процеси, на резултатите, в материалния
свят
.
Така Първия знак на зодиака наречен овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там където еклиптика (видимия път на слънцето през небесната сфера) пресича небесния екватор. Тъй че Овен е първия знак на огнения елемент. Втория знак на огъня се нарича Лъв, той е средата, и третия знак на огъня се нарича Стрелец; той е резултата, крайния предел на проявление на принципа на огъня. Тези три знака на зодиака образуват помежду си един равностранен триъгълник, наречен триъгълник или тригон на огъня. По Платоновата класификация, полярна на огъня видехме че е земята — и тя се проявява в три знака.
към текста >>
Има нещо много приятно в онова чувство, чрез което ние усещаме други хора да стоят по горе от нас: техните мисли и
възвишени
чувства заживяват в нас!
На песимистите за да се преобразят би трябвало да се каже: обичайте и правете добро! Човек се усъвършенства като обича, безразлично дали е княз или метач. Ще дойде ден и дошъл е вече, когато хората ще бъдат овладени ом мъдростта да се обичат. Борбата ще се замести с Любовта на всички за всички. Морала ще се изрази в добротата, в солидарността в усъвършенстването на човека, в изпълнение на своя обществен дълг.
Има нещо много приятно в онова чувство, чрез което ние усещаме други хора да стоят по горе от нас: техните мисли и
възвишени
чувства заживяват в нас!
Ако е приятно човек да бъде обичан, необходимо е така също и той да обича. Като работи за доброто на хората, човек се ползва от тяхното нравствено и интелектуално величие. Човешкото щастие зависи от голямата солидарност на хората и от стремежа към все по-тясното помирение на народите, ни расите и на религиите. Дим. Станев КНИЖНИНА Зазоряване — (когато ние, живите станем) от Любомили. Доставя при поискване Люб.
към текста >>
4.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега и вие, със своето дълготърпение, ще преодолеете мъчнотиите и ще създадете вашия
свят
.
Той знаеше, че хората ще грешат, няма да изпълняват волята Му, но Той го създаде, защото любовта Му към хората беше по-голяма от техните грехове. Ако Той нямаше любов към хората, към всички същества, Той ни най-малко не би създал света за същества, да Му създават толкова много неприятности. Както Бог има неприятности, така и вие ще имате. Но както Бог преодоля всички мъчнотии и неприятности с любовта и с дълготърпението си, така и вие ще ги преодолеете. Друг път, освен този, няма.
Сега и вие, със своето дълготърпение, ще преодолеете мъчнотиите и ще създадете вашия
свят
.
Няма нищо, което да не е станало така. Всичко онова, което човек е определил да стане по закона на любовта, то е станало. В любовта няма нищо невъзможно. Ако човек постави в ума си мисълта да направи някакво дело с любов, той непременно ще успее. Невъзможно е да не успее.
към текста >>
В това отношение, целият
свят
е един възпитателен институт, чрез който трябва да се възпитавате.
И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи. Сега вие искате един ключ как да поправите живота си. — Приложете любовта. Онези от вас, които нямат търпение, трябва да отидат на някое гише на банка, дето се разменят пари, там да при-добият търпение. Там всички хора бързат, всеки иска да свърши работата си по-скоро, а ти трябва да се обхождаш с всички добре, с най-голямо търпение.
В това отношение, целият
свят
е един възпитателен институт, чрез който трябва да се възпитавате.
„И наведе се Христос и пишеше на земята.“ Всеки човек трябва да пише. Какво ще пише той на земята? Той всякога трябва да пише мъчните въпроси. Да пишеш, значи да разсъждаваш. За да разрешиш един въпрос, иска се смятане.
към текста >>
Това показва, че ние имаме един
свят
на безлюбие.
Той излиза, отива в света да мери ближния си, да опита любовта, и след две години се връща при учителя си, като му казва: Сега започни да ми говориш . Да опиташ ближния си, това значи да опиташ дали работи закона на любовта. Казвам: дошло е време, когато законът на любовта трябва да се приложи. Сега студът проповядва, че трябва топла стая, топли дрехи, въглища и дърва, топла, богата храна и т. н. Студът е безлюбието в света.
Това показва, че ние имаме един
свят
на безлюбие.
От какво се нуждае този свят? От топлина, от любов. Студът показва състоянието на Европа. Температурата се измени тази година, понеже и на изток и на запад се бият, пък и други се приготовляват за война. Студът сега показва, че ако хората се бият, студ ще има, нищо друго.
към текста >>
От какво се нуждае този
свят
?
Да опиташ ближния си, това значи да опиташ дали работи закона на любовта. Казвам: дошло е време, когато законът на любовта трябва да се приложи. Сега студът проповядва, че трябва топла стая, топли дрехи, въглища и дърва, топла, богата храна и т. н. Студът е безлюбието в света. Това показва, че ние имаме един свят на безлюбие.
От какво се нуждае този
свят
?
От топлина, от любов. Студът показва състоянието на Европа. Температурата се измени тази година, понеже и на изток и на запад се бият, пък и други се приготовляват за война. Студът сега показва, че ако хората се бият, студ ще има, нищо друго. Пък и дърветата няма да имат никакви плодове.
към текста >>
Целият
свят
, т. е.
Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон. Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават. — Чакай да проверя този закон. И той провери. Ние имаме един дълъг опит.
Целият
свят
, т. е.
цялата земя е станала гробница все на разумни същества. Всичко това е резултат все на безлюбие. Безлюбието съществува навсякъде. Само тук-таме се проявява любовта. Не че хората нямат любов, но те държат любовта за себе си.
към текста >>
Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи
свят
.
Тъй щото човек ще служи едновременно и на Господа, и на дома си. Сегашните хора искат да се освободят от служенето на Бога, под предлог, имат задължения към държавата, към дома си. Някой казва, че е чиновник и не може да служи на Бога, докато не се пенсионира. Не, ще служиш едновременно и на Бога и на службата си. И какво виждаме?
Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи
свят
.
Тази философия, че като се пенсионира тогава човек може да служи на Бога, е фалшива философия. На всякъде, всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на себе си. Навсякъде ще видите честолюбие, гордост, недоразумения между хората. ТЬ не могат да се примирят. Между хората трябва да има съзнание.
към текста >>
То написало един ден писмо до Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи
свят
.
Между хората трябва да има съзнание. Всеки трябва да си отговори, по любов ли постъпва, или без любов. И в душата на всеки трябва да се роди желание да служи на Господа от любов. Като ставате сутрин, отворете сърцето си и благодарете на Господа. И да не Го познавате, постъпете както е постъпило едно малко момиченце.
То написало един ден писмо до Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи
свят
.
Съдържанието на писмото било: „Господи, майка ми и баща ми умряха, няма кой да се погрижи за мене. Кажи на хората по някакъв начин да ми помогнат.“ То адресирало писмото и се върнало дома с надежда, че ще получи някакъв отговор. Като получили това писмо, всички пощенски чиновници се събрали заедно и го прочели. Като видели голямата вяра на това дете, те решили кой колкото може да даде по някаква сума. В скоро време те събрали една доста голяма сума.
към текста >>
Но нима е реално само осезаемото, видимото, това, което наричаме външен
свят
?
Значи, думата „продукт“ означава тук не „произведение,“ или „произведено,“ а именно само производно. На туй трябва да се възрази от две страни: първо, емпирическото наблюдение, което говори действително за зависимост на психическото от материалното (на душевното състояние от състоянието на тялото), в същото време говори и за случаи на обратна зависимост на телесните процеси от душевните. Всякога, когато моята воля, моето желание извиква у мене действие, т. е. определените лесни процеси, ние имаме пред себе си обратен случай, на зависимост на тялото от душата: за това свидетелства, например съвременната „психотерапия,“ която обяснява телесното здраве с душевното състояние на пациента . . .
Но нима е реално само осезаемото, видимото, това, което наричаме външен
свят
?
Нима не откриваме в дълбочините на нашия собствен дух реалност, много по-първична, по самостоятелна? Как бихме обяснили страха от смъртта и инстинкта за само съхранение — неща ясни и за материализма — ако „реалността,“ която им е нужна и скъпа, би съвпадала само с видимата и осезаема външна реалност? Истинската, първична реалност ние виждаме не само вън, а я усещаме и преживяваме вътре в самите нас, в битието на нашето „аз.“ И доколкото съзнаваме нашето аз, като ограничено ние с това съзнаваме, че то със своите корени е закрепено в някаква абсолютна, непреходна и всеобхватна реалност . . . Сега ще дадем цитати в две сказки на Анри Бергсон.
към текста >>
И така, имаме четири елемента два пасивни — земя и вода и два активни — огън и въздух, които имат по три проявления — в трите
свята
по едно — така че получаваме 4 елемента по три знака 12 знака, които обемат целия кръг на зодиака.
Начално проявление на този принцип е четвъртия знак на зодиака наречен Рак. Той е най-висшето проявление на този принцип. Второто проявление на този принцип е знака Скорпион, а третото проявление знака Риби. И тези три знака могат да се представят графически с един триъгълник обърнат с върха надолу — емблема на негативния, пасивния принцип. Като преплетем тези 2 триъгълници получаваме нова хексаграма.
И така, имаме четири елемента два пасивни — земя и вода и два активни — огън и въздух, които имат по три проявления — в трите
свята
по едно — така че получаваме 4 елемента по три знака 12 знака, които обемат целия кръг на зодиака.
Четирите елемента и човешките темпераменти Четирите елемента се проявяват в човека в четирите темперамента, познати още на древните под следните имена: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Има и други класификации на елементите, но тази е най-древна и същевременно строго научна. Темперамента не е нищо друго, освен резултат на модифициране на вътрешните сили на индивида от силите на космоса. При холеричния и сангвиничния темпераменти, човек проявява по-голяма активност, по-голяма подвижност и енергичност. И тяхната дейност е насочена предимно във външния свят.
към текста >>
И тяхната дейност е насочена предимно във външния
свят
.
И така, имаме четири елемента два пасивни — земя и вода и два активни — огън и въздух, които имат по три проявления — в трите свята по едно — така че получаваме 4 елемента по три знака 12 знака, които обемат целия кръг на зодиака. Четирите елемента и човешките темпераменти Четирите елемента се проявяват в човека в четирите темперамента, познати още на древните под следните имена: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Има и други класификации на елементите, но тази е най-древна и същевременно строго научна. Темперамента не е нищо друго, освен резултат на модифициране на вътрешните сили на индивида от силите на космоса. При холеричния и сангвиничния темпераменти, човек проявява по-голяма активност, по-голяма подвижност и енергичност.
И тяхната дейност е насочена предимно във външния
свят
.
Те имат стремеж да въздействат със своето същество върху средата. Тяхното движение може да се нарече центробежно, каквото беше, както видяхме, движението на топлинния и светлинния етери. Следователно, качествата които даден темперамент носи, са израз на качествата на елемента, който стои зад него. Така холеричния темперамент е огнен, свързан е с елемента на огъня и проявява неговите качества. Сангвиничния темперамент е въздушен — в него преобладава елемента въздух и той проявява неговите качества Флегматичния и меланхоличния темпераменти са противоположни на холеричния и сангвиничния — те се стремят да се изолират от външния свят и се съсредоточават в своя вътрешен свят.
към текста >>
Сангвиничния темперамент е въздушен — в него преобладава елемента въздух и той проявява неговите качества Флегматичния и меланхоличния темпераменти са противоположни на холеричния и сангвиничния — те се стремят да се изолират от външния
свят
и се съсредоточават в своя вътрешен
свят
.
И тяхната дейност е насочена предимно във външния свят. Те имат стремеж да въздействат със своето същество върху средата. Тяхното движение може да се нарече центробежно, каквото беше, както видяхме, движението на топлинния и светлинния етери. Следователно, качествата които даден темперамент носи, са израз на качествата на елемента, който стои зад него. Така холеричния темперамент е огнен, свързан е с елемента на огъня и проявява неговите качества.
Сангвиничния темперамент е въздушен — в него преобладава елемента въздух и той проявява неговите качества Флегматичния и меланхоличния темпераменти са противоположни на холеричния и сангвиничния — те се стремят да се изолират от външния
свят
и се съсредоточават в своя вътрешен
свят
.
Техният поглед е отправен повече вътре в самите тях, те са концентрирани в себе си и външно са пасивни, мудни. Тяхното движение можем да определим като центростремително. А видяхме, че химическия и жизнения етери имат центростремително движение. Флегматическия темперамент е израз на химическия етер, на елемента вода; а меланхоличния е израз на жизнения етер, на елемента земя. Това съответствие между темпераментите и елементите е един ключ в астрологичното изучаване на човека.
към текста >>
Така например хора у които етерните сили са дълбоко проникнали във физическата материя, произвеждат винаги един активен организъм във външния, обективния
свят
.
Техният поглед е отправен повече вътре в самите тях, те са концентрирани в себе си и външно са пасивни, мудни. Тяхното движение можем да определим като центростремително. А видяхме, че химическия и жизнения етери имат центростремително движение. Флегматическия темперамент е израз на химическия етер, на елемента вода; а меланхоличния е израз на жизнения етер, на елемента земя. Това съответствие между темпераментите и елементите е един ключ в астрологичното изучаване на човека.
Така например хора у които етерните сили са дълбоко проникнали във физическата материя, произвеждат винаги един активен организъм във външния, обективния
свят
.
Ако етерните сили са по-свободни, т. е. имат един контакт с физическата материя, но не са напълно погълнати от нея, такива хора ще бъдат по-малко активни във външния свят, защото активността зависи от състоянието на жизнената енергия, а у тях тази енергия не е всецяло заета с физическия организъм. Затова у тях не може да се очаква и един внушителен организъм. Но в замяна на това тяхната деятелност е насочена към техния вътрешен свят. Те живеят по-богат духовен живот.
към текста >>
имат един контакт с физическата материя, но не са напълно погълнати от нея, такива хора ще бъдат по-малко активни във външния
свят
, защото активността зависи от състоянието на жизнената енергия, а у тях тази енергия не е всецяло заета с физическия организъм.
А видяхме, че химическия и жизнения етери имат центростремително движение. Флегматическия темперамент е израз на химическия етер, на елемента вода; а меланхоличния е израз на жизнения етер, на елемента земя. Това съответствие между темпераментите и елементите е един ключ в астрологичното изучаване на човека. Така например хора у които етерните сили са дълбоко проникнали във физическата материя, произвеждат винаги един активен организъм във външния, обективния свят. Ако етерните сили са по-свободни, т. е.
имат един контакт с физическата материя, но не са напълно погълнати от нея, такива хора ще бъдат по-малко активни във външния
свят
, защото активността зависи от състоянието на жизнената енергия, а у тях тази енергия не е всецяло заета с физическия организъм.
Затова у тях не може да се очаква и един внушителен организъм. Но в замяна на това тяхната деятелност е насочена към техния вътрешен свят. Те живеят по-богат духовен живот. Равновесието на етерните сили се подържа от Аза. И когато Аза вземе ръководството на човешкия живот, темпераментите се уравновесяват.
към текста >>
Но в замяна на това тяхната деятелност е насочена към техния вътрешен
свят
.
Това съответствие между темпераментите и елементите е един ключ в астрологичното изучаване на човека. Така например хора у които етерните сили са дълбоко проникнали във физическата материя, произвеждат винаги един активен организъм във външния, обективния свят. Ако етерните сили са по-свободни, т. е. имат един контакт с физическата материя, но не са напълно погълнати от нея, такива хора ще бъдат по-малко активни във външния свят, защото активността зависи от състоянието на жизнената енергия, а у тях тази енергия не е всецяло заета с физическия организъм. Затова у тях не може да се очаква и един внушителен организъм.
Но в замяна на това тяхната деятелност е насочена към техния вътрешен
свят
.
Те живеят по-богат духовен живот. Равновесието на етерните сили се подържа от Аза. И когато Аза вземе ръководството на човешкия живот, темпераментите се уравновесяват. Надмощието на едни или други етерни сили обуславя здравето и болестите в организма. Процеса на възпалението, например е белег, че в тази част на организма топлинния етер е много активен.
към текста >>
Първия род сили имат началото си в Божествения
свят
, в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния
свят
, който е създаден от Бога.
От една страна етерните сили на външния космос проявени чрез знаците на зодиака и планетите, взети за момента и мястото на раждането и от друга страна силите вложени в самия организъм. Следователно, живота на индивида, неговите физически и психически състояния, неговото здраве и болести са резултат на взаимоотношението между тези два вида сили. ГЛАВА VI. Трите рода сили I. Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики света в космоса.
Първия род сили имат началото си в Божествения
свят
, в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния
свят
, който е създаден от Бога.
Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака“ както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи — в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителя го нарича, който свят е създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества. Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния свят създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува. Съгласно принципа за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати света действат две начала — активно, оплодяващо, даващо импулс, потик и негативно, оплодявано, отхранващо и оформяващо, мъжко и женско.
към текста >>
Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака“ както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи — в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния
свят
, както Учителя го нарича, който
свят
е създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички
възвишени
разумни същества.
ГЛАВА VI. Трите рода сили I. Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики света в космоса. Първия род сили имат началото си в Божествения свят, в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо.
Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака“ както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи — в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния
свят
, както Учителя го нарича, който
свят
е създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички
възвишени
разумни същества.
Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния свят създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува. Съгласно принципа за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати света действат две начала — активно, оплодяващо, даващо импулс, потик и негативно, оплодявано, отхранващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние.
към текста >>
Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния
свят
създаден от човека като космическо същество.
Трите рода сили I. Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики света в космоса. Първия род сили имат началото си в Божествения свят, в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака“ както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи — в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителя го нарича, който свят е създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества.
Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния
свят
създаден от човека като космическо същество.
Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува. Съгласно принципа за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати света действат две начала — активно, оплодяващо, даващо импулс, потик и негативно, оплодявано, отхранващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние. В идейния свят активното начало се нарича огън, който не е създаден а е самороден, вечно съществуващ.
към текста >>
В идейния
свят
активното начало се нарича огън, който не е създаден а е самороден, вечно съществуващ.
Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния свят създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува. Съгласно принципа за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати света действат две начала — активно, оплодяващо, даващо импулс, потик и негативно, оплодявано, отхранващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние.
В идейния
свят
активното начало се нарича огън, който не е създаден а е самороден, вечно съществуващ.
Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва. Пасивния принцип се нарича Вода — Синът Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената светлина — третото начало на всичко създадено, онова което ги подържа и крепи. На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните.
към текста >>
В зодиакалното небе, или в реалния
свят
, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена — философски живак (огненото начало) философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало).
Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва. Пасивния принцип се нарича Вода — Синът Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената светлина — третото начало на всичко създадено, онова което ги подържа и крепи. На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните.
В зодиакалното небе, или в реалния
свят
, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена — философски живак (огненото начало) философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало).
Третото начало се нарича още дух на телата. В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат — първобитният огън, наричан по някога етер, който оплодява първобитната вода — тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът. От идейния свят създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и цялата на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат зависят също от идеята.
към текста >>
От идейния
свят
създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени.
На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните. В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена — философски живак (огненото начало) философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата. В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат — първобитният огън, наричан по някога етер, който оплодява първобитната вода — тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът.
От идейния
свят
създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени.
В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и цялата на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два света. II Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието. Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите.
към текста >>
Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния
свят
, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите.
От идейния свят създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и цялата на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два света. II Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието.
Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния
свят
, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите.
Формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. В физическия свят ще има тенденция към създаване на големи. масивни форми.
към текста >>
В физическия
свят
ще има тенденция към създаване на големи.
II Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието. Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите. Формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване.
В физическия
свят
ще има тенденция към създаване на големи.
масивни форми. В психическия свят в чувствата, дава широта и простор на чувствата. В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всека форма и зад всека психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организъма и оттам определя и особеностите на органическия тип.
към текста >>
В психическия
свят
в чувствата, дава широта и простор на чувствата.
Формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. В физическия свят ще има тенденция към създаване на големи. масивни форми.
В психическия
свят
в чувствата, дава широта и простор на чувствата.
В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всека форма и зад всека психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организъма и оттам определя и особеностите на органическия тип. А знаем, че органическия строеж е в зависимост от кръвта. Следователно, органически енергиите се проявяват чрез кръвта.
към текста >>
5.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия
свят
- света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.
Живият хляб. (из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч.
Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия
свят
- света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.
Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота?
към текста >>
Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар
свят
.
(из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.
Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар
свят
.
Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота?
към текста >>
Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния
свят
, събрани вкупом, не представляват нищо.
Защо погубихте неговата красота? Защо забравихте неговия смисъл и неговото величие? Защо потънахте в тъмнина ? То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички. И тези богатства са: велик ум, велико сърце, велика воля.
Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния
свят
, събрани вкупом, не представляват нищо.
Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина. Кое е новото дете? Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали. Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил. Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не!
към текста >>
не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия
свят
около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация.
Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ.
не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия
свят
около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация.
Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят.
към текста >>
света с мисията да изгради новия
свят
.
не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация. Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на.
света с мисията да изгради новия
свят
.
Новото дете идва! Не мислете сега да го „създавате“, да го „възпитавате“, да му давате цял, насока, разбирания и идеали в живота. Не! То носи всичко със себе си! То има толкова много светлина и сила, че може да даде и на вас. Затова, само не му пречете.
към текста >>
Новият
свят
, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения.
Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер.
Новият
свят
, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения.
Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К. _____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и всестранно развитие ще застанат славянските народи.
към текста >>
Невидимият, разумният
свят
ликвидира със старото, с всички стари предприятия.
Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават. Сега хората искат да станат възрастни, но с това заедно в тях се явяват повече желания. Бог задоволява всичките им желания, за да знаят и те как да дават на хората, на своите ближни. Да знаеш как да раздаваш, това е съвършенство. Сега ние се намираме в един век на пресяване.
Невидимият, разумният
свят
ликвидира със старото, с всички стари предприятия.
Всички стари теории, всички стари предприятия са на ликвидиране. Не че ще се поругаят с тях, но при пресяването всичко, което не е ценно, ще отпадне, ще се употреби за тор, а ценното ще се използва. Новото трябва да влезе в света. От старото главите на хората беляха. Какви ли не болести се явиха от старото.
към текста >>
Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези
възвишени
, благородни мисии, които облагородяват човека.
Когато светлината влезе в мозъка, и там трябва да се трансформира, да се нагоди така, че да стане благоприятна за мислите. Защото мислите могат да растат само при специална светлина. Мислите растат в човешкия мозък така, както семената в земята. Чувствата пък растат в човешкото сърце така, както картофите в земята. Следователно, мислите растат в мозъка както семената в почвата и после узряват.
Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези
възвишени
, благородни мисии, които облагородяват човека.
Тъй, както вие сега мислите за нещата, това още не е същинска мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята.
към текста >>
Съвременният
свят
се намира в едно неестествено състояние.
Чувствата пък растат в човешкото сърце така, както картофите в земята. Следователно, мислите растат в мозъка както семената в почвата и после узряват. Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисии, които облагородяват човека. Тъй, както вие сега мислите за нещата, това още не е същинска мисъл. Това е болезнено състояние.
Съвременният
свят
се намира в едно неестествено състояние.
Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив.
към текста >>
Христос казва: „Ето, иде князът на този
свят
.
Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света.
Христос казва: „Ето, иде князът на този
свят
.
Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди.
към текста >>
Невидимият
свят
или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат.
Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. 16-та неделна беседа от Учителя, държана на 17 януари 1938 год. София — Изгрев. _______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия.
Невидимият
свят
или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат.
СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила. * Пресен го донесе от пазаря татко, грабнах го, захапах, и задъвках сладко. * Но се спрях и ето — скрих го във долапа, друг, си казах, утре сладко ще го лапа.
към текста >>
Жоро (ученик) Екскурзия В този земен
свят
, всички сме дошли на екскурзия, Както когато излезеш от града, селото, или от къщи, ти си с мисълта, че ще идеш и пак ще се върнеш, тъй трябва да гледаме и на живота, че сме дошли на екскурзия и един ден, трябва да се върнем при Бога. Ех!
Не спирай, не се колебай! . . . От зло и добро ти двойна жертва ще да вземеш но не ще имаш добър край. * За две ръце, са два товара тежки, един, ти носваш го до край. И тъй избирай — добро или зло, но знай с Доброто ще да имаш Светлина и мир без край.
Жоро (ученик) Екскурзия В този земен
свят
, всички сме дошли на екскурзия, Както когато излезеш от града, селото, или от къщи, ти си с мисълта, че ще идеш и пак ще се върнеш, тъй трябва да гледаме и на живота, че сме дошли на екскурзия и един ден, трябва да се върнем при Бога. Ех!
казват: умра горкия! Че какво умря? Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право.
към текста >>
Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи
свят
.
(следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората. Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си.
Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи
свят
.
Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота. И госпожа Вранка притискаше топло и нежно петте си малки яйчица, а господин Га оправяше перушинките й, уверен в ненадминатата й красота. Но, така ли е нареден света, и така ли е отредено за всички същества, никога да не могат да се нарадват на пълното си щастие? Господин Га и госпожа Бранна никога до сега не бяха мислили за това. И ето сега неочаквано ги извади от тяхното от нищо не смущавано до сега щастие, пробуди ги от техния сладостен сън един пушечен гърмеж.
към текста >>
6.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И до като не се свържем с нея, ние живеем в един
свят
на илюзии.
А още повече човека, като разумно същество, надарено с ум и воля да твори и създава. Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните. Да влезем в съюз със силите, които градят. ___________________________ Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта.
И до като не се свържем с нея, ние живеем в един
свят
на илюзии.
ЦАРСКИЯТ СИН Разтвори се царската порта и царят на прага застана. В ръцете на младия принц цигулката връчи, посочи му пътя и рече му тихо: „Иди ти в страната, която те чака далече оттука. Тя смърт е и мъка, в живот превърни я. * Иди ти да свариш, на хората радост да носиш. Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се.
към текста >>
Има учени хора, които могат да отиват до слънцето и до други
възвишени
светове.
Запример, в човешкия мозък има отлично радио, с антените му, което говори, схваща нещата, но той не може да го използва. Когато в моретата става никаква катастрофа с параход, на милиард километра може да се съобщи чрез радиото мястото, дето става тази катастрофа, и да дойде помощ на време. Посредством радиото може да се съобщи за всяка катастрофа, която става в пространството някъде, далеч или близо. Така може да се помогне на хората. Навсякъде в природата стават пертурбации, които, посредством радиото, могат да се схванат.
Има учени хора, които могат да отиват до слънцето и до други
възвишени
светове.
И като се върнат, те разправят как живеят съществата там, какви са отношенията на мъжете и жените и т. н. На какъв език говорят тия същества? — На всемирен космичен език. Някои учени са поналучкали това нещо. Разправят един анекдот на един учен, който отивал да изучава окултните науки.
към текста >>
Също така в човешкия организъм има всички апарати, с които може да се вижда, какво става в другия
свят
.
Каквото човек има, всичко е на място. Каквито дарби и да има човек, те са на мястото си. И ако някога човек греши, тези грешки се дължат на факта, че той не знае още как да оперира с тази организация, която му е дадена. Най-чудната организация на земята, това е човешкият организъм. В него са застъпени всички науки: и химия, и физика, и астрономия, и социология, и психология, и всички духовни науки.
Също така в човешкия организъм има всички апарати, с които може да се вижда, какво става в другия
свят
.
Всеки от вас може да види това, но трябва да знаете как да насочите апарата си, към кой свят да го обърнете. Защото има различни светове: едни са тъмни и те изпущат тъмнина. Други светове са светли — те изпущат светлина. Учените казват, че тази тъмната светлина е онази, в която някога нашата земя е попаднала, та и до днес още не можем да се освободим от тази светлина, от тази каша. Едва сега човечеството излиза от тази тъмна зона.
към текста >>
Всеки от вас може да види това, но трябва да знаете как да насочите апарата си, към кой
свят
да го обърнете.
Каквито дарби и да има човек, те са на мястото си. И ако някога човек греши, тези грешки се дължат на факта, че той не знае още как да оперира с тази организация, която му е дадена. Най-чудната организация на земята, това е човешкият организъм. В него са застъпени всички науки: и химия, и физика, и астрономия, и социология, и психология, и всички духовни науки. Също така в човешкия организъм има всички апарати, с които може да се вижда, какво става в другия свят.
Всеки от вас може да види това, но трябва да знаете как да насочите апарата си, към кой
свят
да го обърнете.
Защото има различни светове: едни са тъмни и те изпущат тъмнина. Други светове са светли — те изпущат светлина. Учените казват, че тази тъмната светлина е онази, в която някога нашата земя е попаднала, та и до днес още не можем да се освободим от тази светлина, от тази каша. Едва сега човечеството излиза от тази тъмна зона. След сто или двеста години можем да бъдем далеч от тази зона.
към текста >>
Този пример е важен дотолкова, доколкото да се увери човек, че извън физическия
свят
има друг един разумен
свят
, който взема участие, във всичко, което хората вършат.
— Имам. Тогава възможно е да се реши в половин час. Обаче ти сам по никой начин не би могъл да я решиш. Ако тя се реши по всички правила, както е в учебниците, за това се искат най-малко седем осем часа, а ти в половин час издържа изпита си много добре. Обаче друг подобен случай с никой химик не се е случвал.
Този пример е важен дотолкова, доколкото да се увери човек, че извън физическия
свят
има друг един разумен
свят
, който взема участие, във всичко, което хората вършат.
Та понякога вие се обезсърчавате, като мислите, че никой не се грижи за вас, че сте изоставени като някой кораб в пространството и трябва сами да се грижите за себе си. Не, това не е така. Това е едно заблуждение. Вие трябва да имате един апарат, с който да влезете във връзка с духовния свят. Някои хора не искат да бъдат духовни, не искат да се молят, не искат в нищо да вярват, като мислите, че това е заблуждение.
към текста >>
Вие трябва да имате един апарат, с който да влезете във връзка с духовния
свят
.
Обаче друг подобен случай с никой химик не се е случвал. Този пример е важен дотолкова, доколкото да се увери човек, че извън физическия свят има друг един разумен свят, който взема участие, във всичко, което хората вършат. Та понякога вие се обезсърчавате, като мислите, че никой не се грижи за вас, че сте изоставени като някой кораб в пространството и трябва сами да се грижите за себе си. Не, това не е така. Това е едно заблуждение.
Вие трябва да имате един апарат, с който да влезете във връзка с духовния
свят
.
Някои хора не искат да бъдат духовни, не искат да се молят, не искат в нищо да вярват, като мислите, че това е заблуждение. Нещата всякога може да се проверят. Аз мога да ви дам правила, чрез които да поставите вярата си на опит, да видите права ли е или не. Когато вярата ви е права, вие усещате една пълнота в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. А когато нещата не са верни, вие усещате в себе си едно раздвояване.
към текста >>
Невидимият
свят
е много взискателен Тебе, запример ти трябват хиляда лева По никой начин не искай повече, нито по малко.
Човек не знае на кой глас да вярва. Понеже е ангажиран с много работи и не може да се съсредоточи, а пък му се иска да спечели, той вярва на този глас, който му казва, че ще спечели един милион и си купува билет. Но излиза че не печели. След това идва разочарованието. Същото нещо се случва и при женитбите на хората.
Невидимият
свят
е много взискателен Тебе, запример ти трябват хиляда лева По никой начин не искай повече, нито по малко.
Искай точно толкова, колкото ти трябват. Ако искаш повече — лошо. Ако искаш по-малко — пак лошо Хилядата лева ще ти дойдат, и то точно колкото си искал. —- Как ще дойдат? — Сега аз няма да се спирам да обяснявам как ще дойдат.
към текста >>
Сега целият
свят
минава през едно голямо изпитание и тия ангели идат да помагат.
Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега на земята има много ангели въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ. Достатъчно е да отправите мисълта си към тия ангели и те веднага ще дойдат да ви помогнат. И в София има доста въплътени ангели. Не само в България, но и в Англия, и в Америка, и във Франция, и в Русия, навсякъде има такива ангели. Благодарение на тези ангели — служители на Бога, хората могат да понесат тия изпитания, през които минавате.
Сега целият
свят
минава през едно голямо изпитание и тия ангели идат да помагат.
Земята претърпява едно голямо преустройство. Не само земята, но и човешкото сърце минава през едно голямо преустройване. Бог създава в хората едно ново сърце и написва в него своя закон. Той създава и нов ум в хората, нова конструкция, за да могат да дойдат новите хора в света. Тия нови хора ще имат ново верую, ново разбиране.
към текста >>
Това, което не знаем, този
свят
, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде.
Тия нови хора ще имат ново верую, ново разбиране. „Няма нищо ново под слънцето“. Но има нещо ново над слънцето. „И вятърът вее където ще и гласът му чуваш, но не знаеш откъде иде“. Така е с всеки, който е роден от Бога.
Това, което не знаем, този
свят
, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде.
И хората не знаят от къде иде тя. Снегът сега се топи. Навсякъде едно безпокойствие. Голямо наводнение става сега. Но хората не знаят какво ще стане.
към текста >>
Мозъка, това е Божествения
свят
в човека.
Затова малцина владеят тази тайна и могат да проникнат във вътрешната мъдрост, която ръководи целия космичен процес във всички плоскости на неговото проявление. Херметичната наука разделя човека на три части, всяка от които включва в себе си елементите на целия човек. Първият човек, това е главата, с всички органи по нея и мозъка, в когото се намират локализирани всички центрове, които управляват целия организъм. И затова казваме, че мозъка, това е човека. Мозъка създава човека.
Мозъка, това е Божествения
свят
в човека.
Това е идейния свят на човека. Мозъка, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят. А в умствения свят се намират преобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя.
към текста >>
Това е идейния
свят
на човека.
Херметичната наука разделя човека на три части, всяка от които включва в себе си елементите на целия човек. Първият човек, това е главата, с всички органи по нея и мозъка, в когото се намират локализирани всички центрове, които управляват целия организъм. И затова казваме, че мозъка, това е човека. Мозъка създава човека. Мозъка, това е Божествения свят в човека.
Това е идейния
свят
на човека.
Мозъка, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят. А в умствения свят се намират преобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя. Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци.
към текста >>
Мозъка, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения
свят
.
Първият човек, това е главата, с всички органи по нея и мозъка, в когото се намират локализирани всички центрове, които управляват целия организъм. И затова казваме, че мозъка, това е човека. Мозъка създава човека. Мозъка, това е Божествения свят в човека. Това е идейния свят на човека.
Мозъка, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения
свят
.
А в умствения свят се намират преобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя. Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци. И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък.
към текста >>
А в умствения
свят
се намират преобразите на всичко съществуващо.
И затова казваме, че мозъка, това е човека. Мозъка създава човека. Мозъка, това е Божествения свят в човека. Това е идейния свят на човека. Мозъка, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят.
А в умствения
свят
се намират преобразите на всичко съществуващо.
Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя. Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци. И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък. Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък.
към текста >>
Той е свързан със силите на духовния
свят
, с духовното тяло на човека.
Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират за сега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще. Втория човек е средния, който включва гърдите с белите дробове, сърцето и гръбначния мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек.
Той е свързан със силите на духовния
свят
, с духовното тяло на човека.
Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите не слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система — ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система. Третия човек е долния човек, който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи — черва, черен дроб, жлъчка, бъбреците, половите органи, бедрата, колените, пищялите и стъпалата.
към текста >>
Този
свят
в човека е свързан със силите не слънцето.
свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще. Втория човек е средния, който включва гърдите с белите дробове, сърцето и гръбначния мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек. Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата.
Този
свят
в човека е свързан със силите не слънцето.
Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система — ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система. Третия човек е долния човек, който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи — черва, черен дроб, жлъчка, бъбреците, половите органи, бедрата, колените, пищялите и стъпалата. Някои от тия органи са във връзка и с втория свят — симпатичната система, черния дроб и далак. Мозъка на този човек е симпатичната система.
към текста >>
Някои от тия органи са във връзка и с втория
свят
— симпатичната система, черния дроб и далак.
Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите не слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система — ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система. Третия човек е долния човек, който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи — черва, черен дроб, жлъчка, бъбреците, половите органи, бедрата, колените, пищялите и стъпалата.
Някои от тия органи са във връзка и с втория
свят
— симпатичната система, черния дроб и далак.
Мозъка на този човек е симпатичната система. Този човек е свързан със силите на земята. Силите на земята строят долния човек, земния човек. От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден свят. Когато функционират.
към текста >>
От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден
свят
.
Третия човек е долния човек, който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи — черва, черен дроб, жлъчка, бъбреците, половите органи, бедрата, колените, пищялите и стъпалата. Някои от тия органи са във връзка и с втория свят — симпатичната система, черния дроб и далак. Мозъка на този човек е симпатичната система. Този човек е свързан със силите на земята. Силите на земята строят долния човек, земния човек.
От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден
свят
.
Когато функционират. правилно и хармонично и трите части на човека, тогаз имаме хармонично развит човек, който може да се развива правилно. Всяка една от трите части, на човека има от своя страна тройно и от друга страна седморно деление. И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземено (заземено), който от своя страна е троичен — главата която представлява Божествения свят в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух. Гърдите, които представя т духовният човек з физическия човек — тук е сърцето на човека, чрез които се проявява човешката душа.
към текста >>
И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземено (заземено), който от своя страна е троичен — главата която представлява Божествения
свят
в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух.
Силите на земята строят долния човек, земния човек. От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден свят. Когато функционират. правилно и хармонично и трите части на човека, тогаз имаме хармонично развит човек, който може да се развива правилно. Всяка една от трите части, на човека има от своя страна тройно и от друга страна седморно деление.
И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземено (заземено), който от своя страна е троичен — главата която представлява Божествения
свят
в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух.
Гърдите, които представя т духовният човек з физическия човек — тук е сърцето на човека, чрез които се проявява човешката душа. И най-после стомаха и краката, които представя земния човек във физическия човек. Той има отношение към човешката воля И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме — глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са — умът. сърцето и волята. Умът. сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек.
към текста >>
това е неговата чистота и
святост
, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила.
По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него.
това е неговата чистота и
святост
, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила.
И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин.
към текста >>
7.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова те изграждат в душите си чист и
свят
олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват.
И често те се чудят кой път да хванат. в каква дейност да изразходват бликащата в тях енергия, към кой идеал да се устремят. На младежта е присъщо увлечението. Младите са по-искрени, по-чисти, по-безкористни от възрастните. Върху тях още животът не е наложил своя печат на „неизбежните компромиси“.
Затова те изграждат в душите си чист и
свят
олтар на идеите, които са усвоили и които ги вдъхновяват.
Те им отдават много повече. Те отиват до край в своята преданост към тях. Те са готови за жертва и с радост се жертват за своите идеали. Чистата вяра, неизчерпаемата енергия, безграничната преданост на младите в служенето им на идеала, който ги вдъхновява, ги прави ценни и необходими работници за всяко идейно течение, от какъвто характер и да бъде то. Затова всички се стремят да ги привлекат.
към текста >>
Да създадем тук, в земята си, един
свят
на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта.
Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов!
Да създадем тук, в земята си, един
свят
на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта.
Да създадем социална справедливост, да създадем истинско братство, да дадем огромен тласък на живота към всееш ранен възход, върху основата на любовта, мъдростта и истината. Може ли? Да, може! Стига да искаме. Стига да речем.
към текста >>
Този нов
свят
на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята.
\ Ние можем да създадем нещо друго. Нещо истински ново и истински хубаво. Нещо истински велико и светло: нещо, подобно на което не е имало и няма никъде другаде: нещо. поради което, вместо ние да гледаме настрани, за да копираме чуждото. другите ще бъдат принудени да отправят очите си към нас.
Този нов
свят
на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята.
Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни. Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят. И ние само от там ще черпим своите идеи и идеали, своите планове, своя импулс. своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно. Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили.
към текста >>
Никой, досега, на нашия земен
свят
, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен
свят
.
Нещо истински велико и светло: нещо, подобно на което не е имало и няма никъде другаде: нещо. поради което, вместо ние да гледаме настрани, за да копираме чуждото. другите ще бъдат принудени да отправят очите си към нас. Този нов свят на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята. Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни.
Никой, досега, на нашия земен
свят
, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен
свят
.
И ние само от там ще черпим своите идеи и идеали, своите планове, своя импулс. своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно. Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили. заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на Царството Божие! Ето нашият Идеал!
към текста >>
Ние се свързваме с тоя велик
свят
на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили.
Този нов свят на пълна хармония, на истинска справедливост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята. Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни. Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят. И ние само от там ще черпим своите идеи и идеали, своите планове, своя импулс. своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно.
Ние се свързваме с тоя велик
свят
на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили.
заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на Царството Божие! Ето нашият Идеал! Ето великата цял, за реализирането на която ние сме дошли и живеем на земята! Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония. Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия.
към текста >>
Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият
свят
на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония.
своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно. Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили. заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на Царството Божие! Ето нашият Идеал! Ето великата цял, за реализирането на която ние сме дошли и живеем на земята!
Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият
свят
на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония.
Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия. Към царството Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта. Животът няма да спре в една точка. Утре той няма да бъде това, което е бил вчера или което е днес. Идва Новият свят на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще царува Любовта.
към текста >>
Идва Новият
свят
на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще царува Любовта.
Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония. Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия. Към царството Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта. Животът няма да спре в една точка. Утре той няма да бъде това, което е бил вчера или което е днес.
Идва Новият
свят
на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще царува Любовта.
НОЩНО БДЕНИЕ Ясен лунен лик в прозореца поглежда. Тайнствен, чуден чар във този лик трепти, И събужда, пали свидната надежда За бленуван кът, где щастие цъфти. * Ей, ти, лунен лъч, разискряй се, разискряй! Отстъпете, вие, сенки на нощта! О, ти, мой любим, гальовно се усмихвай.
към текста >>
А ние живеем за великото в света за Бога и трябва да бъдем Негови проводници и носители на Неговите
възвишени
идеи и благородни чувства.
Кога и как ще стане това? — To няма да стане без болка и вътрешна борба. То ще стане с решителност и риск. То ще стане като разтърсим малко нещо животното в себе си и го вържем, като му кажем, че ние не живеем за него, а то живее за нас . . .
А ние живеем за великото в света за Бога и трябва да бъдем Негови проводници и носители на Неговите
възвишени
идеи и благородни чувства.
Това е светлината, която трябва да носим ние в света. Това е светлината и помощта, от която се нуждаят хилядите и милиони братя, чийто живот се е вмирисал в техните затворени щерни. Трябва коренно преобразование на мислите и чувствата, коренно преобразование на самия начин за живеене. Ние трябва да бъдем умни и видим пътя, който природата ни посочва. А човек сляп трябва да е, за да не го види, и глух и без чувство — за да не го разбере.
към текста >>
Тогава е най-добрият момент, най-хубавото време да отправим мислите си и чувствата си към Бога, към
възвишеното
и красивото.
А човек сляп трябва да е, за да не го види, и глух и без чувство — за да не го разбере. Кога пеят птичките, кога чучулигата в полето се вдига в захлас в небесната синевина и се изгубва там, а се чува само трепета не гласа й? — Сутрин, на ранина, преди изгрев на слънцето, в рани зори. Тогава въздуха е по-свеж, по-чист, по-ободрителен. Тогава приижда сила от Слънцето.
Тогава е най-добрият момент, най-хубавото време да отправим мислите си и чувствата си към Бога, към
възвишеното
и красивото.
Както славеят на ранина извива хвалебна песен на Твореца, да благодарим и ние на Бога за великият живот, за светлината, за слънцето. Както чучулигата се издига на високо, за да е по-близо до небето, така и ние да издигнем нашите мисли и чувства нагоре, към великият извор, към Бога. Нов път ни посочва Бог, диаметрално противоположен на оня, по който сме вървели до сега. Като тръгнем по него, ще излезем от тъмнината, в която сме попаднали и ще навлезем в красивата светлина, в която всичко расте и вирее и в която препъване не може да има. Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия свят.
към текста >>
Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия
свят
.
Тогава е най-добрият момент, най-хубавото време да отправим мислите си и чувствата си към Бога, към възвишеното и красивото. Както славеят на ранина извива хвалебна песен на Твореца, да благодарим и ние на Бога за великият живот, за светлината, за слънцето. Както чучулигата се издига на високо, за да е по-близо до небето, така и ние да издигнем нашите мисли и чувства нагоре, към великият извор, към Бога. Нов път ни посочва Бог, диаметрално противоположен на оня, по който сме вървели до сега. Като тръгнем по него, ще излезем от тъмнината, в която сме попаднали и ще навлезем в красивата светлина, в която всичко расте и вирее и в която препъване не може да има.
Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия
свят
.
Ще бъдем ли ние като разумните девици, за които се говори в Евангелието, да налеем масло в светилниците си? Ако сме като тях разумни и налеем масло в светилниците си, ще влезем в новият живот. Какво представлява маслото в светилниците? — Това е нашият стремеж към възвишеното, това са нашите възвишени пориви към разумен живот и смислени действия, това са нашите светли мисли и чисти чувства. Това е великата любов в душата ни.
към текста >>
— Това е нашият стремеж към
възвишеното
, това са нашите
възвишени
пориви към разумен живот и смислени действия, това са нашите светли мисли и чисти чувства.
Като тръгнем по него, ще излезем от тъмнината, в която сме попаднали и ще навлезем в красивата светлина, в която всичко расте и вирее и в която препъване не може да има. Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия свят. Ще бъдем ли ние като разумните девици, за които се говори в Евангелието, да налеем масло в светилниците си? Ако сме като тях разумни и налеем масло в светилниците си, ще влезем в новият живот. Какво представлява маслото в светилниците?
— Това е нашият стремеж към
възвишеното
, това са нашите
възвишени
пориви към разумен живот и смислени действия, това са нашите светли мисли и чисти чувства.
Това е великата любов в душата ни. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новата любов (из неделната беседа „Новата любов“ – 30.I.1938 г.) Човечеството представя един колектив, сбор от много разумни същества, които живеят на едно място. Съвременните хора искат да постигнат щастието, но те искат да го постигнат извън човечеството извън природата. Там е погрешката им. Създаването на съвременния дом, на съвременната държава, лежи все върху същата основа, която не е вярна, вследствие на което имаме постоянни оплаквания.
към текста >>
Както животът на растенията беше предисловие на органическия
свят
, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитаещите, както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по високо, което иде сега в света.
Всяка лъжа, каквато и да е тя, хвърля известен отпечатък върху лицето на човека. Ние постоянно се лъжем. Стане нещо, и ние се излъгваме, или криво тълкуваме нещата. Този те лъже, онзи те лъже, и ти 01 своя страна лъжеш, докато най после остарееш от тревоги. И тогава казваш: Животът няма смисъл: Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде.
Както животът на растенията беше предисловие на органическия
свят
, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитаещите, както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по високо, което иде сега в света.
Като говорим за човека, ние разбираме колективния човек, а не този, който сега познаваме, отделния човек. Защото, като нашата цивилизация е имало много цивилизации още, но, в сравнение с миналите, нашата седи по-високо. Обаче, в сравнение с бъдещите цивилизации, нашата остава назад. Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната. Бъдещите хора ще имат много по-високо разбиране за нещата.
към текста >>
Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия
свят
, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа.
Всички работи са благородни. Човек създава работата, а не работата човека. Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене.
Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия
свят
, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа.
Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят. това е свободата, която живее в неговата душа и в неговия дух. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни развеждат навсякъде, ще бъдат на наше разположение.
към текста >>
Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия
свят
, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух.
Човек създава работата, а не работата човека. Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа.
Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия
свят
, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух.
Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят. това е свободата, която живее в неговата душа и в неговия дух. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни развеждат навсякъде, ще бъдат на наше разположение. Те ще бъдат готови на всякакви услуги по отношение на нас.
към текста >>
Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия
свят
.
Сократ, един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично мел гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е едно отлично метене. Да се справя човек с противоречията в себе си, това е едно отлично метене. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух.
Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия
свят
.
това е свободата, която живее в неговата душа и в неговия дух. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни развеждат навсякъде, ще бъдат на наше разположение. Те ще бъдат готови на всякакви услуги по отношение на нас. Тогава между тях и нас ще се създаде една връзка, и ние ще кажем: Всичко, каквото придобихме на земята, е заради вас.
към текста >>
Следователно, за да живее добре на физическия
свят
, човек трябва да разбира законите на този
свят
— да разбира законите и силите, които функционират в него.
„Там е пътя към Бога на мъдростта! “ (следва) Сл. Камбуров Влад Пашов (9) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) Част I Тъй че в човека има трима човеци, които действат един в друг и никой не може да разбере човешката природа, ако не знае че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление.
Следователно, за да живее добре на физическия
свят
, човек трябва да разбира законите на този
свят
— да разбира законите и силите, които функционират в него.
По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина.
към текста >>
Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия
свят
в природата и човека — физическият
свят
е склад на природата.
Камбуров Влад Пашов (9) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) Част I Тъй че в човека има трима човеци, които действат един в друг и никой не може да разбере човешката природа, ако не знае че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление. Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос.
Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия
свят
в природата и човека — физическият
свят
е склад на природата.
Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък.
към текста >>
За да проникне човек в тайните на физическия
свят
, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия
свят
няма тази светлина.
Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека.
За да проникне човек в тайните на физическия
свят
, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия
свят
няма тази светлина.
За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък. И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство. Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост.
към текста >>
За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния
свят
, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението.
По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина.
За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния
свят
, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението.
За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък. И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство. Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост. Като говорим за силите на слънчевата система имаме предвид 12-те космически принципи, от които за сега се проявяват само седем, които имат центъра си в слънцето, което е видимия образ на Словото, което е творческия източник на всички строителни сили на слънчевата система.
към текста >>
И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения
свят
, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство.
Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък.
И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения
свят
, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство.
Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство. Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост. Като говорим за силите на слънчевата система имаме предвид 12-те космически принципи, от които за сега се проявяват само седем, които имат центъра си в слънцето, което е видимия образ на Словото, което е творческия източник на всички строителни сили на слънчевата система. Това са седем активни творчески течения на всемирния живот, чрез който ни идват благата на живота. В астрологията тези творчески принципи на Словото са свързани със седемте планети на слънчевата система.
към текста >>
Добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили на живата природа.“ Следователно, като говорим за Космичния човек, имаме пред вид проявата на цяла система от принципи, зад които стои Първичната причина, и като резултат на тази проява имаме външния обективен
свят
и човек И Гьоте казва във Фауст: „Всичко преходно е символ.“ Зад всека една видима форма стои една идея, един принцип, едно качество.
Ето как Учителя говори за това: „Когато се говори за човека, като образ и подобие на Бога подразбира се човек в неговата първична проява, така наречения Космичен Човек. Всеки човек, всека душа е един първичен елемент. една клетка, от Великия Космичен Човек, и си има точно определено място и функция в този велик организъм. Следният израз на Учителя, може да ни послужи като ключ, за изяснение на отношенията, които съществуват между Космичния Човек и съвременния човек. Той казва: „Под думата „човек“ разбираме сбор от добродетели.
Добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили на живата природа.“ Следователно, като говорим за Космичния човек, имаме пред вид проявата на цяла система от принципи, зад които стои Първичната причина, и като резултат на тази проява имаме външния обективен
свят
и човек И Гьоте казва във Фауст: „Всичко преходно е символ.“ Зад всека една видима форма стои една идея, един принцип, едно качество.
Значи, всека една система е израз на един велик принцип, на една велика идея. Също така и в човека зад всеки орган стои една добродетел един принцип, една идея. Следователно, всяка система, всяко слънце, всека звезда в космичното пространство е израз на едно качество, на един принцип на Космичния човек. И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек.
към текста >>
Но повече и повече се явяват лица, които долавят трепетите на славното и велико бъдеще, когато ще се разцъфне човешката душа, когато ще се пробуди едно ново съзнание на мировото единство, отразено о многобройните прояви на видимия
свят
.
Това е една малка стихотворна сбирка на руски, написана и издадена от нашия приятел Павел Кравченко — Тавва в Белград преди няколко години. Но в тази малка книга и изразено твърде много. Защото чувствата мислите и настроенията, изразени в тези кратки, мистични стихотворения, се отнасят към новата епоха на озарението, епоха на всемирното, космичното съзнание. Затова и не са понятни за мнозинството днес. Те са знамение за близкото бъдеще.
Но повече и повече се явяват лица, които долавят трепетите на славното и велико бъдеще, когато ще се разцъфне човешката душа, когато ще се пробуди едно ново съзнание на мировото единство, отразено о многобройните прояви на видимия
свят
.
Основен мотив на всички стихотворения е всеединството, единството на човека с Бога, с космоса. Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този възвишен свят и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете. Навсякъде е Той и Той е едничката реалност, а всичко друго — това са образи, прояви огледала. Той долавя мировата хармония и прогласява пролетта на мирозданието, иска да бъде приятел но света и всичко живо излиза като сеятел на Любовта и братството, след като е познал себе си в огледалата на света. Въпреки някои малки несъвършенства на стиха тук-таме, сбирката заслужава вниманието на всички пробудени души.
към текста >>
Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този
възвишен
свят
и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете.
Защото чувствата мислите и настроенията, изразени в тези кратки, мистични стихотворения, се отнасят към новата епоха на озарението, епоха на всемирното, космичното съзнание. Затова и не са понятни за мнозинството днес. Те са знамение за близкото бъдеще. Но повече и повече се явяват лица, които долавят трепетите на славното и велико бъдеще, когато ще се разцъфне човешката душа, когато ще се пробуди едно ново съзнание на мировото единство, отразено о многобройните прояви на видимия свят. Основен мотив на всички стихотворения е всеединството, единството на човека с Бога, с космоса.
Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този
възвишен
свят
и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете.
Навсякъде е Той и Той е едничката реалност, а всичко друго — това са образи, прояви огледала. Той долавя мировата хармония и прогласява пролетта на мирозданието, иска да бъде приятел но света и всичко живо излиза като сеятел на Любовта и братството, след като е познал себе си в огледалата на света. Въпреки някои малки несъвършенства на стиха тук-таме, сбирката заслужава вниманието на всички пробудени души. П. Г. Пампоров Получи се в редакцията ни сп.
към текста >>
8.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли,
възвишените
чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и чистотата, посети в една душа.
А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното. Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота. И ние трябва да сме подобни на нея, защото сме по образ и подобие на нея създадени. Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки отношения, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена щедростта и всички други добродетели.
Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли,
възвишените
чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и чистотата, посети в една душа.
Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи. Днес животът има нужда точно от такива служители, от истински работници, защото предстои да настъпи пролет на нов живот — начало на светла епоха и край на тъмната. Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него. Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме.
към текста >>
Лишен от идеал, от
възвишен
стремеж, той остава в тъмнина, без въздух, задушава се и изчезва.
Но човек има и вътрешен душевен живот. Той е вярно копие на великия живот в целия Космос. И в себе си носи частица от Цялото, носи душа и дух, които оживяват тялото му. Някои отричат това, но те са заблудени и отричат истинският човек в себе си. Човек лишен от вътрешното слънце също се изражда.
Лишен от идеал, от
възвишен
стремеж, той остава в тъмнина, без въздух, задушава се и изчезва.
Такъв човек не съществува за истинският живот. Колко жалко същество е той! Носи хляб и вода в себе си, а гладен и жаден ходи. Носи ги на гърба си, а не знае и ги отрича. Какво се иска!
към текста >>
Тагор казва следното: „Изтокът със своите идеали, през течение на цели векове завардил в гърдите си
свят
липата на слънцето и мълчанието на звездите, може търпеливо да чака, докато Запада, с неговия стремителен бяг за постигане материални блага, не се спира.
Днес всяка жена мисли, че трябва да отмъсти за своите излъгани сестри, и всеки мъж за своите онеправдани и измамени братя. Век с потиснато сърце! Време с много наука и малко просвета. С много богатства и хиляди бедстващи. Времена с най-много учения, и най-много обезверени. Р.
Тагор казва следното: „Изтокът със своите идеали, през течение на цели векове завардил в гърдите си
свят
липата на слънцето и мълчанието на звездите, може търпеливо да чака, докато Запада, с неговия стремителен бяг за постигане материални блага, не се спира.
Европа, забързана, се движи навсякъде и хвърля презрителен поглед из вагонния прозорец на влака към жетваря, който събира ръжта в полето и следствие на грамадната скорост с която се движи, на нея се струва, че той едва се тътри като непрекъснато се отдалечава от него. Но всека скорост има свои предели. Идва време когато нещата загубват своя смисъл и изгладнялото сърце на Европа ще потърси храна. Тя рано или късно ще приближи към този скромен жетвар, които събира ръжта под палещите лъчи на слънцето. Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост.
към текста >>
Има учители, които са били в Божествения
свят
.
Те са истинските учени хора. Други учени има, които отдалеч гледат, и трети, които говорят каквото чули от другите. Те казват: Аз съм чул от гениален човек. Това са третата степен учени, които на доверие приемат каквото отдалеч видели другите или каквото видели онези, които са ходили там. И Учителите са на три степени.
Има учители, които са били в Божествения
свят
.
А има и такива които на доверие приемат. Всички са все учители. Три степени учители. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така и аз уча“. Кога се е учил Христос от Отца?
към текста >>
Че се е учил по-рано, се разбира от думите му: „Както аз не съм от този
свят
, така и вие не сте от този
свят
“.
Кога се е учил Христос от Отца? Искат да кажат, че Той се е учил в Индия или в Египет. Други казват, че в Юдея се учил. И там да се е учил е възможно. Но Христос се е учил много по рано, отколкото предполагат.
Че се е учил по-рано, се разбира от думите му: „Както аз не съм от този
свят
, така и вие не сте от този
свят
“.
Един от учените хора на израелския народ — Соломон — така пише в осмата глава на притчите, 31 стих: „И наслаждението ми беше с человеческите синове“. На кое място? Не на тая земя, която сега имаме, някъде другаде. Та и нашата земя няма да остане в туй положение. Понеже е предвидено, няма да се мине дълго време и нашата земя ще се измени.
към текста >>
Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този
свят
.
Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ.
Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този
свят
.
Лошите условия на живота как ще ги обърнете? Сега вие искате да пресъздадете света. Най-първо светът не може да се пресъздаде. Трябва да започнем оттам, отдето Бог е започнал. Не можеш да пресъздадеш света, ако не пресъздадеш мъжа и жената.
към текста >>
Следователно, тия същества и техния
свят
се различават според техния ум.
Сега да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използвате? От този живот трябва да се създаде 6ж-дещия живот. Туй, което е вярно за индивида, вярно е за дома, за обществото, за цялото човечество. Животът не е нищо друго, освен отношението което съществата имат, което разумните същества имат.
Следователно, тия същества и техния
свят
се различават според техния ум.
Ако влезете в един европейски град, ще видите, че е добре устроен и домовете са добре построени улиците чисти. Ако идете в някой източен град, ще видите, че не е така хубаво по строен. Там не са обърнали толкова внимание на домовете. Обърнали са внимание на храмовете, а обикновените жилища не са толкова хигиенични. В западната култура се обръща по-голямо внимание на жилищата.
към текста >>
Има едно пеене в причинния
свят
.
Но сутрин никакво оплакване. Сутрин, като станеш, весел ще бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже имате набрана опитност. Но сутринта, като станете, дигнете си очите и благодарете, запейте си: Благодаря ти, Господи! Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън.
Има едно пеене в причинния
свят
.
Има музика на физическото поим а такава и във висшите светове. А има една музика и в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика.
към текста >>
Съвременните глухи хора казват: Защо съм дошъл в този мъчителен
свят
, в тази плачевна юдол?
Благодарение на тази музика всичко в природата се проявява. Трябва да ви се отворят ушите, за да чуете какво пеене има когато дърветата цъфтят, какво пеене има в дървото вътре. Да чуете онази музика в ония хубави извори, които извират. Не само това, но и светлината, сутрин, когато изгрева слънцето, носи най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика — цели оркестри из пространството.
Съвременните глухи хора казват: Защо съм дошъл в този мъчителен
свят
, в тази плачевна юдол?
За глухите светът е плачевна юдол. За тия с отворени очи е Царство Божие. Та пожелавам на всинца ви да се занимавате с музика. Тя да ви бъде за стимул в живота, и всичко онова, което желаете, постепенно ще се постигне. 21 неделна беседа, държана от Учителя на 20 февруари 1938 г.
към текста >>
И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за
свята
същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила!
Тя е най-съвършеното оръдие, чрез което се разбива дебелата преграда към любовта! . . . С езика на посветените то се казва Търпение! То е правият път към посвещението. — Постигни го!
И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за
свята
същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила!
. . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен!
към текста >>
И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и
святост
— ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни!
С езика на посветените то се казва Търпение! То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . .
И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и
святост
— ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни!
— — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен! . . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея!
към текста >>
И същевременно, тези принципи се трансформират в човешкия
свят
, като качества — правейки връзка между космичната мисъл и човешката, ние казваме — Овен има такива и такива качества и свойства.
Когато говорим за космичните принципи, които обуславят проявата на Космичният човек, ние разбираме, че тези принципи са израз на мисълта на космичния човек, и зад тях стои мисълта на космичния човек, съединена с мисълта на Природата и мисълта на Бога, както казва Учителя. Това е в съгласие с първия принцип на херметичната философия - че всичко в света е ум, че умът прониква цялото Битие. Тези принципи се проявяват в човешкия живот като качества. И астрологията именно проучва качествата и силите, като израз на принципите, които стоят в основата на Битието, които са основно проучени в херметичната философия. Въз основата на горното, значи, когато кажем, че знака Овен е глава на Космичния човек, ние вече разбираме този принцип, чрез който се проявява космичната мисъл.
И същевременно, тези принципи се трансформират в човешкия
свят
, като качества — правейки връзка между космичната мисъл и човешката, ние казваме — Овен има такива и такива качества и свойства.
И ако разгледаме развоя на човешкия живот и на човешката мисъл, ще намерим, че в разните моменти и епохи на това са развитие отразени и проявени различни качества, по които можем да знаем вече, кой космичен принцип е имал доминиращо влияние в дадена епоха на развитието. На същото основание и като изследваме качествата, които даден човек проявява, можем да знаем, под влиянието на кои космични принципи се намира, и кои принципи вземат участие в неговия живот в даден момент. Това е основния принцип на астрологическото изследване. По законите на вибрацията и ритмуса качествата се предават в цялото космическо пространство и като живи творчески сили строят формите и стават част от тези форми. Разбран така, творческият процес е музикален процес — една велика хармония.
към текста >>
И закона на аналогията гласи: Туй което е във външния
свят
, е и вътре в самия организъм.
Това е основния принцип на астрологическото изследване. По законите на вибрацията и ритмуса качествата се предават в цялото космическо пространство и като живи творчески сили строят формите и стават част от тези форми. Разбран така, творческият процес е музикален процес — една велика хармония. Тези качества, по този начин се предават на материя та на нашето тяло и на растенията, които употребяваме за храна. Но в творческия процес, освен външните сили на космоса вземат участие и вътрешните сили на организъма, като последните са подобни на първите.
И закона на аналогията гласи: Туй което е във външния
свят
, е и вътре в самия организъм.
Така че външните форми са резултат на взаимодействието между две сили: вътрешните присъщи на организма и външни, които действат от космоса, като съществува подобие между едните и другите. Но вътрешните сили на организъма, се намират в повече или по-малко потенциално състояние и по закона на сродството се събуждат и динамизират от външните космични сили. И астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сили, които строят всички форми. ГЛАВА IX. Тайната на зодиака Цялото небесно пространство, т. е.
към текста >>
9.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на
възвишената
природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината.
А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него. Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него! СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни. Защо да си губим времето в размисъл, в мечти? Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания.
Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на
възвишената
природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината.
А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси? За да задоволим гордостта и тщеславието си! Само за да се превърнем във роби на химери! Та това ли е, наистина, същественото в живота ни? За това ли се борим, страдаме и умираме?
към текста >>
Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия
свят
, както и цялата природа.
***) Главоболията. — Понеже те зависят от натиска на кръвта и особено, са причинени от интоксикацията обща на организма, то не трябва да очакваме винаги да се освободим по тоя начин от главоболията, като пълним стомаха, но е необходимо да си променим начина на храненето или по-добре казано на самоотравянето си. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Вечно благовестие (из неделната беседа „Вечно благовестие“ – 13.X.1929 г.) „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Откровение 14:6 Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има за задача да управлява света.
Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия
свят
, както и цялата природа.
Едни от тях определят отношенията между елементите; други — управляват водите; трети — огъня; четвърти — човешкия живот; пети — природните сили, електричество, магнетизъм; шести — регулират кръвообращението и т. н. „И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен.
към текста >>
Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия
свят
, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си.
Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека. Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него.
Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия
свят
, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си.
Да благовествате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога. а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него.
към текста >>
Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от
възвишени
същества.
Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди.
Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от
възвишени
същества.
Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии. Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи. Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу.
към текста >>
Зад всеки принцип стои едно общество от разумни
възвишени
същества, за които този принцип е път на проявление.
Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества.
Зад всеки принцип стои едно общество от разумни
възвишени
същества, за които този принцип е път на проявление.
На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии. Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи. Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака.
към текста >>
Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още
свят
, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание.
Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответства точно на дадено съзвездие, което видехме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини) в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че, човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството.
Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още
свят
, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание.
Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи.
към текста >>
10.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен
свят
от живи и интелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия.“ В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление, и дали, наистина, както казва г.
За науката граници няма и не може да има. Смешно е да й се налагат такива. И ние твърдим, че науката, в лицето на редица свои първи представители, е навлязла отдавна в тая област, която г. Консулов като че ли счита за „ненаучна“, за „terra incognita“, за „забранена зона“, за област, в която само простите, суеверните или мошениците навлизат. Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото“ ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен
свят
от живи и интелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия.“ В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление, и дали, наистина, както казва г.
Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота. (следва) Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма.
към текста >>
Умовете на хората от стария и новия
свят
почнаха да се замислят над тайните на задгробния
свят
, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството.
Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота. (следва) Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма.
Умовете на хората от стария и новия
свят
почнаха да се замислят над тайните на задгробния
свят
, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството.
По такъв начин, стената на недоверието бе пробита. Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност. Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма. Окултизмът е също такава наука, каквато е и всяка друга наука, само че методите на нейните постижения са други.
към текста >>
Пред нас има една стена, която отделя материя от духовния
свят
.
Той живее и работи всред българския народ, но всички други народи могат да се ползват от неговите указания и да пият от този светъл извор на Истина, Мъдрост и Любов. Учителят Дънов ни дава основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас чрез пробуждане на духовното сърце, което още не функционира в нас или пък се проявява само като краткотраен проблясък на светлина, и огън. Нашата епоха е огнена епоха. Пробуждането на духовното сърце е първия етап в нея. Без това ние не можем вече да вървим напред, не можем да имаме никакъв успех.
Пред нас има една стена, която отделя материя от духовния
свят
.
Ний не можем да преминем през нея без любов, без вътрешен огън и стремеж, и всички наши знания в тази област ще бъдат само мозъчни, без практическа възможност за приложението им, те ще бъдат нереални за нас. Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които са били за нас непонятни. Неговите външни методи за оздравяване на живота са — братство, чист естествен живот, чиста храна, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежаща на духовния мир и влияеща на развитието на духовното сърце. Любовта и музиката са тясно свързани. Те са сестри.
към текста >>
— Докато излезете от вашия
свят
, който вие сами сте образували.
Следователно, ако ти мислиш само за себе си, ще остарееш. Защото, като мислиш само за себе си, ти ще дойдеш в стълкновение с другите хора и ще кажеш: Този работи за моето благо, а онзи не работи. По този начин ти ще почнеш да подозираш хората, а и те ще те подозират. Като влезеш в стълкновение, това стълкновение ще породи в тебе манията, че всички хора те преследват. Хората казват: До кога ще страдаме?
— Докато излезете от вашия
свят
, който вие сами сте образували.
Докато имате тези понятия и вярвания за живота вие все ще страдате. Съвременните хора имат изопачени понятия за Бога, за духовния свят, за държавата, за бащата и за майката, за дома — какво ли не. Възгледите на сегашните хора са по-широки и по-добри, отколкото са били в миналото, но все още има някой изопачени идеи. Но сега това не влиза в нашата програма. Ние не сме изпратени в света да го оправяме.
към текста >>
Съвременните хора имат изопачени понятия за Бога, за духовния
свят
, за държавата, за бащата и за майката, за дома — какво ли не.
По този начин ти ще почнеш да подозираш хората, а и те ще те подозират. Като влезеш в стълкновение, това стълкновение ще породи в тебе манията, че всички хора те преследват. Хората казват: До кога ще страдаме? — Докато излезете от вашия свят, който вие сами сте образували. Докато имате тези понятия и вярвания за живота вие все ще страдате.
Съвременните хора имат изопачени понятия за Бога, за духовния
свят
, за държавата, за бащата и за майката, за дома — какво ли не.
Възгледите на сегашните хора са по-широки и по-добри, отколкото са били в миналото, но все още има някой изопачени идеи. Но сега това не влиза в нашата програма. Ние не сме изпратени в света да го оправяме. Всеки от вас е изпратен да реформира себе си. Всеки от вас е изпратен да реформира своя дух, своята душа, своя ум, своето сърце и своята воля.
към текста >>
НОВА ЕРА От светла мъдрост трепети ефирни, — привет от висш, разумен
свят
, полъхват тук и силите размирни превръщат в плам за жизнений разцвет.
Много начини имаше, чрез които Христос можеше да избегне страданията, но Той знаеше, че ако се откаже от тях, цялото човечество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човечеството. Следователно, ако чрез страданията си човек облекчава страданията на цялото човечество, заслужава да страда. От Божествено гледище, има страдания, които са необходими за човека. Те крият в себе си известни блага.
НОВА ЕРА От светла мъдрост трепети ефирни, — привет от висш, разумен
свят
, полъхват тук и силите размирни превръщат в плам за жизнений разцвет.
* Началото на нова, бъдна ера изгрея веч в сърца безброй. В душата си, събудил мощна вяра. намира страждущий покой. * — Да, вяра в наший благ Създател! — Вред чувам този зов велик, Любов от Извор вечен, необятен, тече, приижда всеки миг.
към текста >>
Живата природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите“ на великия, големи я
свят
.
* Ти, звук завършен в пролетната песен, ти, първа дума в приказката лятна, ти, слънчев лъч, мелодия, в която трепти живота радостен и благ. Д. Антонова ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цял, която наричаме Бог, Разумност, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „Жива природа“ аз не подразбирам онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява.
Живата природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите“ на великия, големи я
свят
.
Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос. Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен“ и „граничен“ и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми.
към текста >>
“ Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където
възвишени
разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите.
Какво е желязото, ако не Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марс. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше слънцето в света?
“ Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където
възвишени
разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите.
Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в слънцето.Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на слънцето до мястото където виждаме да се намира Сатурн. Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили—една центробежна, която действа от слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действаща от Безграничния космос. Там където се срещат и уравновесяват тези две сили ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна.
към текста >>
Има много такива невидими фактори, които действат върху развитието на живота във физическия
свят
, които не се вземат под внимание при съвременната астрологична практика.
Но освен тъй наречените тъмни слънца, които указват мощно влияние на световните явления и чрез нашето Слънце и планети се проявява черната светлина при известни съчетания. Проявата на черната светлина в живота наричаме злокобни Влияния. Там, където тя се проявява по-силно, а това става в такива случаи, когато обикновената светлина й дава възможност, черната светлина е носител на смъртта и разрушението. И отклонението на нашата земна ос е станало под влиянието на тъмното Слънце, което е невидимо. А това наклонение на земната ос е дало по-голяма възможност на черната светлина да се прояви.
Има много такива невидими фактори, които действат върху развитието на живота във физическия
свят
, които не се вземат под внимание при съвременната астрологична практика.
Някои от тези фактори са свързани с принципа на доброто, а други с принципа на злото. И когато в астрологията се говори за лошите аспекти, то подразбираме такова съчетание между лъчите на небесните тела, при които черната светлина може да се прояви и да стане фактор в нашия живот. А при хармоничните аспекти пътя за влиянието на черната светлина е преграден. Разгледани органически и психологически, а не само механически, аспектите представят от себе си известни съчетания на различните енергии. При някои съчетания, когато бялата светлина има доминиращо влияние и действа в известно направление, казваме че имаме добри аспекти.
към текста >>
— Три
свята
!
Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея! Към светла бъднина! Ум! . . Сърце! . . Душа!
— Три
свята
!
… Три сили! ... Три книги! ... Ако можеш да влезеш в първия, ще трябва да се пречистиш във втория ... за да завладееш третия! И тогава, като излезеш от третия, ще се осветиш във втория, за да се възцариш в първия с жезъла на посвещението! . .
към текста >>
Затова тя трябва да се приложи широко в народните маси на цял
свят
.
Ако движенията, които прави човек, са в хармония с тия космични движения и този ритъм, той се свързва със силите на живата природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека“. Движенията на паневритмията не са произволни, а са взети от ритъма. който лежи в основата на космичния живот.
Затова тя трябва да се приложи широко в народните маси на цял
свят
.
Движенията на паневритмичните упражнения са плавни и хармонични. Те не са резки и са свързани с положителните сили в живота. Затова те действат тониращо и възпитателно. Паневритмията трябва да се приложи навсякъде, от всяко общество. Тя трябва да влезе и в програмата на училищата.
към текста >>
11.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова ключът към новият
свят
е в ръцете на славянските народи.
А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра. На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал.
Затова ключът към новият
свят
е в ръцете на славянските народи.
Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса. Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство. А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес.
към текста >>
Новият
свят
е
свят
на истинска хармония и международно братство.
На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал. Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи. Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса.
Новият
свят
е
свят
на истинска хармония и международно братство.
А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес. Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите. * Бъдещето е на славянството!
към текста >>
Новият
свят
ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите.
Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса. Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство. А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес.
Новият
свят
ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите.
* Бъдещето е на славянството! Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин. Тази истина трябва да бъде схваната и разбрана до най-малките си подробности. Тя трябва да бъде из дигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни. Славянството ще може да развърне всичката своя духовна си ла и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение—което ще бъде не обединение механическо, външно, формално, а обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно.
към текста >>
Да работим за изграждането на Новия
свят
, който славянството носи!
Да работим за това именно обединение, което не е обединение чрез премахване на граници, а е обединение по дух! Да работим, преди всичко, за осъзнаване, от всеки българин, от всеки славянин, на тази велика мисия на тази велика идея, чието реализиране възложено, в недалечното бъдеще, на славянството! Да работим за уясняване на пътищата. Да работим за премахване на лутаницата, на безпътицата, на враждата, на неразбирането между славяните. Да работим за координиране на всички сили.
Да работим за изграждането на Новия
свят
, който славянството носи!
УЧИ! — Учи, ми казва мен зората, —учи, говори сутринта. Денят поема тази песен, за да я чуя вечерта. * —Учи, говори ми дървото и клати всеки, златен плод, учи, учи се като мене, да бъдеш пълен със живот. * —Учи, ми шепне тишината.
към текста >>
Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един
свят
на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго.
* О, пробуждане красиво, песента на чучулига от полето към простора, хвръкнала като стрела, изгрев златен златни багри и сияние и радост, и ухание неземно, и танцуващи крила. Д. Антонова НАУКАТА И ЖИВОТА (продължение от бр. 221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо.
Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един
свят
на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго.
Следните думи на големия английски физик — Сър Алфред Ръсел Уолес — ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз — казва проф. Уолес — бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисъл та си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия. Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними явления, констатирани в семейството на един приятел. Моето желание да зная и моята любов към истината ме подтикнаха да направя една анкета.
към текста >>
Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един
свят
, който е скрит за другите.
Те ме победиха, те ме заставиха да ги приема като факти, дълго време преди да мога да им дам съответното спиритуалистично обяснение. Тогава, в системата на моите схващания и мисли, нямаше място за тях. Малко по малко, обаче, такова място се образува“. Преди всичко, фактите, които известният професор по физиология Шарл Рише можа да наблюдава и проучи, доказаха, че, у някои лица, съществува една способност, наречена от него „шесто сетиво“, с което те виждат, чуват и узнават неща, които с нашите обикновени 5 сетива не можем да доловим. Това не е теория, а факт, обоснован и доказан с множество най-грижливи наблюдения и експерименти.
Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един
свят
, който е скрит за другите.
Ясно е, значи, че днешната положителна наука, по един строго експериментален път, по пътя на необоримите факти, дойде до признание на ясновидството, за което окултизмът говори от толкова векове. Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидството, са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство“? Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука. Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото“, сполучиха не само да отделят т. н.
към текста >>
Така както ние се ориентираме на физическия
свят
с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота.
Когато е трябвало да накажат някой човек, наказвали са го с разпъване на кръст. Кръстът е едно от позорните наказания. Кръстът има две значения. Има един пасивен кръст и един кръст, който е в движение. От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира.
Така както ние се ориентираме на физическия
свят
с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота.
Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката Му, но главата Му беше свободна. Главата означава Божията мъдрост. Лявата ръка представя Божията любов, а дясната — Божията истина. Краката пък представят сегашния живот на хората. Някой казват, че трябва да имат кръст.
към текста >>
Сега иде нов
свят
, нова светлина, нова любов, нова свобода.
Дойдем ли до човешките работи, там всеки има право да се противи, но дойдем ли до Божествените работи, всички трябва да има ме един възглед, не еднообразен, но всички трябва да имаме желание да изразим Божията любов така, както искаме да се прояви и спрямо нас. Както искаме хората да бъдат откровени и искрени спрямо нас, така трябва да бъдем и ние спрямо другите Това е новото, което Бог сега иска от всички хора. Бог ще прекара света през един голям огън, за да го пречисти. Ако някой мисли, че в бъдещия си живот ще може да живее така, както е живял в миналото, той се лъже. Миналото е минало.
Сега иде нов
свят
, нова светлина, нова любов, нова свобода.
И това се отнася не само за един народ. но за всички народи, за всички племена. Сега желая ви на всички да дигнете кръста си — този златен кръст на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина, да го турите на себе си. Поздравявам ви сега с този новия кръст. 30 неделна беседа, държана от Учителя но 8 май 1938 г.
към текста >>
Вследствие на това явява се главоболие, виене на
свят
, болки по ставите, нервни разстройства и парализи.
Това затлъстяване започва от външните форми и минава в сърцето, бъбреците, черния дроб и другите органи 3. Самите белтъци при този случай не изгарят правилно, като от лишната сяра и фосфор в тях се образува сярна фосфорна, пикочна и оцетна киселини, а също и левкомаини*. Ние описахме по-рано картината как се образуват тия киселини 4. Сярната, фосфорната и пикочната киселини, преди всичко, движейки се в кръвта, правят я от алкална и нормална на кисела, която е много годна почва за микробите и болестите 5. Всички тия киселини, особено пикочната, свиват кръвоносните съдове, особено капилярите, и кръвното налягане става голямо, понеже кръвта мъчно се движи.
Вследствие на това явява се главоболие, виене на
свят
, болки по ставите, нервни разстройства и парализи.
— те като се вземе пред вид и злоупотреблението с повече готварска сол и други соли. ние имаме още в ранна възраст — 40 — 50 г., предразположение към кръвно налягане и артериосклероза. За психическите причини на тия болести ща споменем по после. 6. Същите тия киселини, особено пикочната, действат и върху солите и върху обвивките на короните на зъбите, вследствие на което се явява разклатване на зъбите, а венците се възпаляват. Това не е типичната пиорея, която се явява от млечната киселина, за която ще споменем по-долу. 7.
към текста >>
Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия
свят
.
Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи.
Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия
свят
.
Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина.
към текста >>
И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този
свят
сега се създава; или че се създава един нов
свят
в даден човек, който е още хаотичен и неустроен.
Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти - известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика. Имаме добри и лоши аспекти. Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип - а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип.
И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този
свят
сега се създава; или че се създава един нов
свят
в даден човек, който е още хаотичен и неустроен.
Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано. * * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята.
към текста >>
* * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия
свят
като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята.
И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен. Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано.
* * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия
свят
като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята.
Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата.
към текста >>
Бог е във всека красива проява, във всяко
възвишено
чувство, във всека благородна постъпка.
Аз хиляди пъти се молех да бъде по близко до нас человеците, а Той е тъй недосегаем . . .“ Ученикът ходеше с наведена глава и тъга изпиваше всека радост в дните на живота му. Твърде мъчно беше да намери и обикне Бога... Той не можеше да бъде ученик, какъвто Учителят му изискваше - да обича най-първо Бога и после всичко друго... И веднъж с дълбока скръб в душата си, той тихо запита Учителя си: — О, Учителю, аз не мога да намеря Бога и да Го обикна, а тъй много бих искал.,. Търсих Го, и искам да Го обичам, но как? ... Лека усмивка пробегна по лицето на Учителя, изразяваща бащинска ласка към тъгата на ученика и му каза: — Бог е много близко, защото е във всичко.
Бог е във всека красива проява, във всяко
възвишено
чувство, във всека благородна постъпка.
Там, гдето виждаш да се проявява справедливост, там се проявява Бог. Там, гдето виждаш да се проявява любов, там се Бог проявява. Там, гдето виждаш да се проявява Доброто, Истината, свободата, там Бог се проявява. Бог е в светлината, която ни идва от слънцето, в бликащите извори, в разцъфналите цветя, в плодните дървета, във всичко. Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога.
към текста >>
12.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Езика, който е най-близко до тоя на Любовта, е Есперанто, защото освен външната форма, която служи за израз на мисли и чувства, той носи идея — вътрешна идея, която свързва хората не само от една народност, но от различни народности и раси от цял
свят
.
Отдалечат ли се от основните принципи на универсалния език на живата природа, те не могат да се разберат. Тогава между тях застава грубостта и свирепостта и се разделят на враждебни лагери. Говорят ли на езика на любовта, между тях има сплотеност, единство, сила. Колкото един от обикновените езици е по-близо до тоя на Любовта, толкова той е по-жив и толкова повече той носи мир и градивен материала в себе си. Защото извън любовта няма развитие, няма живот.
Езика, който е най-близко до тоя на Любовта, е Есперанто, защото освен външната форма, която служи за израз на мисли и чувства, той носи идея — вътрешна идея, която свързва хората не само от една народност, но от различни народности и раси от цял
свят
.
Истински език, който заслужава да се учи. и подържа от човеците на земята е оня, който носи идеята за сигурен мир, правда и разбирателство. Есперанто е именно езикът на мира и взаимното разбирателство. Като се срещнат един българин и един турчин, да кажем, които знаят и двата езика и се разбират на тях, изживяват едно чувство, и между тях има граница, пропаст. А ако се срещнат като есперантисти, те изживяват съвсем друго чувство, техните души се свързват и те с готови на услуги, взаимни жертви и пр., защото стоят на една неутрална база, и защото идеята на Есперанто е възпитала в тях човека-брат.
към текста >>
То ще ви даде възможност да влезете във връзка със съидейници от целия
свят
; ще ви приобщи към оная мощна вълна на международен живот, която е одухотворявана и импулсирана от чистото и
възвишено
чувство за всечовешкото братство; то ще ви даде възможност да го използвате за най-различни практически цели: идейна работа, самообразование, стопанска дейност и т. н.
То расте и се развива. Да се свържем с онова ново благо, което носи мир и разбирателство, което осигурява благоденствие на човеците. Да се свържем с оная сила на живата природа — Любовта, която единствена гради и носи най-верен начин за възпитание на човек и общество. ______________________________ Учете есперанто! Работете за него!
То ще ви даде възможност да влезете във връзка със съидейници от целия
свят
; ще ви приобщи към оная мощна вълна на международен живот, която е одухотворявана и импулсирана от чистото и
възвишено
чувство за всечовешкото братство; то ще ви даде възможност да го използвате за най-различни практически цели: идейна работа, самообразование, стопанска дейност и т. н.
Учете есперанто! Отдайте му поне една малка частица от вашия живот, от вашия вътрешен огън. Така то ще стане една мощна сила, действаща за отправяне света към пълна хармония и вечен мир. Людвиг Лазар Заменхоф Людовик Лазар Заменхоф твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г. в полския град Белосток .
към текста >>
В днешно време, когато вълната на националния егоизъм и антагонизъм се надига все повече и повече навсякъде, заплашвайки да залее целия
свят
, и да го върне със столетия назад, като го превърне в арена на незапомнено човеко изтребление, вътрешната идея на есперанто (която, естествено, не принадлежи само нему) трябва да се издигне като мощен пътеводен фар в живота на индивида, обществото и нацията.
Есперанто е неделим от своята вътрешна идея. Без нея той не би бил това, което е, нито пък би могъл да изпълни с успех задачата, която му е възложена. Без своята вътрешна идея, без своята жива душа, есперанто би бил едно творение, което едва ли би преживяло своя автор. С нея — той е една жива, мощна, безсмъртна сила, която не ще се спре пред нищо, а ще продължава да живее и да се развива. Вътрешната идея на Есперанто, така както сам Заменхоф я е формулирал, е идеята на „хомаранизма“, на всечовечността или, с други думи, на международното и всечовешко братство Вътрешната идея на есперанто е идеята за общечовешкото семейство, в което са надживени и изключени всякакви национални и расови ежби и преследвания, в което човекът е човек, син на Бога, и брат на всички люде, а след това германец, евреин, българин или турчин.
В днешно време, когато вълната на националния егоизъм и антагонизъм се надига все повече и повече навсякъде, заплашвайки да залее целия
свят
, и да го върне със столетия назад, като го превърне в арена на незапомнено човеко изтребление, вътрешната идея на есперанто (която, естествено, не принадлежи само нему) трябва да се издигне като мощен пътеводен фар в живота на индивида, обществото и нацията.
Не в безогледната, безмилостна, егоистична и жестока борба на всички против всички ще намерим нии своето щастие и напредък. Не в стремежа да унищожим врага си или да използваме другите като средство за достигане на наши цели, ние ще разрешим задачите на живота си. Само хармонията, разбирателството, съгласуването на отделния интереси, ще ни осигурят истинско правилно развитие и напредъка. Есперанто е ценен, велик и мощен поради своята вътрешна идея. Тя го е създала, тя му е вдъхнала живот.
към текста >>
И ние трябва да носим този Дух в себе си и да знаем, че сме органи на този Велик Човек, който управлява целия
свят
.
След това Бог изпратил и месеца, но пак не се явил живот. Когато, най-после. дошло слънцето, всички същества оживели. Или. казано в друг смисъл: когато великият човешки Дух е дошъл на земята, тогава всички оживели. И следователно, днес всичко живее благодарение на човешкия Дух, на този велик човек, който живее в света.
И ние трябва да носим този Дух в себе си и да знаем, че сме органи на този Велик Човек, който управлява целия
свят
.
В това отношение, ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този Велик Човек, който ни обединява в една мисъл. Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този Велик Човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомаха, и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно Това, което отличава човека, е неговата глава.
към текста >>
Има нещо
възвишено
и благородно у човека.
Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този Велик Човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомаха, и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава.
Има нещо
възвишено
и благородно у човека.
Всички ние си приличаме в някой неща: всички дишаме един и същ въздух; всички, без разлика имаме едно и също верую; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина. В това няма никакво различие. Следователно, светлината носи знанието в нас, тя носи възвишеното и благородното. Водата и въздухът са носители на човешкия живот. Нека използваме благото, което природата ни дава чрез светлината.
към текста >>
Следователно, светлината носи знанието в нас, тя носи
възвишеното
и благородното.
Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно у човека. Всички ние си приличаме в някой неща: всички дишаме един и същ въздух; всички, без разлика имаме едно и също верую; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина. В това няма никакво различие.
Следователно, светлината носи знанието в нас, тя носи
възвишеното
и благородното.
Водата и въздухът са носители на човешкия живот. Нека използваме благото, което природата ни дава чрез светлината. Да използваме знанията, които природата ни дава, за общото благо на човечеството. Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят. Нека се радваме, че живеем на нашата земя, и че ще дойде денят, който ще донесе мир и радост на всички хора.
към текста >>
Невидимият
свят
сега действа чрез огъня.
човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещения огън. Човек няма какво да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го подържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре подържа свещения огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, мъдростта, то е истината.
Невидимият
свят
сега действа чрез огъня.
Той употребява огъня, като най-мощно средство за пречистване на човека и земята. И земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който сега е на земята, ще възпламеня материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено, като ненужна сгур.
към текста >>
* Денем чудни дни прекарвам по скали и езера, по поляни неогледни и изпъстрени с цветя, и се радвам че живея, че съм в
свят
един велик, вечността где преживявам само в миг, о, дивен миг!
ПОЗДРАВ ОТ ПЛАНИНАТА Щом се спуснеш ти надолу, сири се, вътре, край града и кажи на мойта майка, че безкрайно съм добре; че свободно аз живея по високи върхове и от камъни и слънце своя чуден дом градя. * Спри се, вътре, и кажи й, че живот намерих нов, че сърцето ми е младо и трепти в една любов неизказано красива, лъчезарна кат зора, и гореща като слънце, твърда като канара. * О, кажи й, ветре буен, че съм влюбена в‘върха, че обичам аз водите и прозрачните мъгли, и лъчите и звездите, тишината и ека, и цветята и тревата, и гранитните скали. * Вечер песен ме приспива, а ме буди вечността. Ставам рано н поемам аз нагоре към върха и на слънце изгрев светъл, аз запявам песента, или тласкана от буря в мен запява пък духа.
* Денем чудни дни прекарвам по скали и езера, по поляни неогледни и изпъстрени с цветя, и се радвам че живея, че съм в
свят
един велик, вечността где преживявам само в миг, о, дивен миг!
Д. Антонова * * * ЕЛАТЕ НА РИЛА Елате на Рила, в копнеж закопнели, в копнеж закопнели по новия свят. Край нашия огън ще чуете песни, край нашия огън се мъки топят. * Ще гледате сутрин как слънцето мощно нагрява, събужда и топло се смей. Водата прозрачна как бяга надолу и чисти, и мие, и радостно пей. * Елате на Рила, без страх изкачете високите чуки на волни орли.
към текста >>
Д. Антонова * * * ЕЛАТЕ НА РИЛА Елате на Рила, в копнеж закопнели, в копнеж закопнели по новия
свят
.
* Спри се, вътре, и кажи й, че живот намерих нов, че сърцето ми е младо и трепти в една любов неизказано красива, лъчезарна кат зора, и гореща като слънце, твърда като канара. * О, кажи й, ветре буен, че съм влюбена в‘върха, че обичам аз водите и прозрачните мъгли, и лъчите и звездите, тишината и ека, и цветята и тревата, и гранитните скали. * Вечер песен ме приспива, а ме буди вечността. Ставам рано н поемам аз нагоре към върха и на слънце изгрев светъл, аз запявам песента, или тласкана от буря в мен запява пък духа. * Денем чудни дни прекарвам по скали и езера, по поляни неогледни и изпъстрени с цветя, и се радвам че живея, че съм в свят един велик, вечността где преживявам само в миг, о, дивен миг!
Д. Антонова * * * ЕЛАТЕ НА РИЛА Елате на Рила, в копнеж закопнели, в копнеж закопнели по новия
свят
.
Край нашия огън ще чуете песни, край нашия огън се мъки топят. * Ще гледате сутрин как слънцето мощно нагрява, събужда и топло се смей. Водата прозрачна как бяга надолу и чисти, и мие, и радостно пей. * Елате на Рила, без страх изкачете високите чуки на волни орли. Оттам да запейте и нашата песен, далеч да се пръснат сгъстени мъгли.
към текста >>
След това време извадих адреси от същото списание и започнах да кореспондирам с целия
свят
.
— от Австралия. Ето една радост, която неможеше да се опише: три нощи неможах да спя. Аз, абаджийчето, да получа картичка на чужд език и то от тъй далечна страна. Картичката беше илюстрована с жена възседнала бизон. Разбира се, че и аз отговорих с илюстрована картичка, с изглед из нашия Балкан.
След това време извадих адреси от същото списание и започнах да кореспондирам с целия
свят
.
На 6 — 7 август 1907 г. стана първия български есперантски конгрес, организиран от търновската есперантска група „Лумо“ в гр. В. Търново. Конгресът беше посетен от 25 души, между които и високоуважаемият о. з. полковник Силвестриев, тогава поручик.
към текста >>
Блайер и неговите непрестанни усилия да разпространява есперантските книги из целия
свят
; и най-после г.
и особено ценните услуги през време на войната, които U. Е. А. и г. Якоба е указал на мнозина и лично на г. Клаич. Редактора на Literature mondo, — г.
Блайер и неговите непрестанни усилия да разпространява есперантските книги из целия
свят
; и най-после г.
П. Г. Пампорова, трезвеник, вегетарианец и член на Всемирното Братство, на едно движение, което е жив синтез на всички възвишени идеи за нов живот на любов, светлина, свобода и братство, неуморен сеятел на братско сближение. След това приветстваха конгреса гостите от чужбина и после представители от всички клубове на Югославия. Живо, вдъхновено слово се лееше от устата на стари и млади есперантисти и се чувстваше оня тържествен момент на сливане на душите в устрема към високия идеал на общочовешка хармония, когато ще се осъществи всесветското сътрудничество между народите за благото на всички. Всяка говорител изнесе нищо важно, ценно и така взаимно се допълняха.
към текста >>
Пампорова, трезвеник, вегетарианец и член на Всемирното Братство, на едно движение, което е жив синтез на всички
възвишени
идеи за нов живот на любов, светлина, свобода и братство, неуморен сеятел на братско сближение.
и г. Якоба е указал на мнозина и лично на г. Клаич. Редактора на Literature mondo, — г. Блайер и неговите непрестанни усилия да разпространява есперантските книги из целия свят; и най-после г. П. Г.
Пампорова, трезвеник, вегетарианец и член на Всемирното Братство, на едно движение, което е жив синтез на всички
възвишени
идеи за нов живот на любов, светлина, свобода и братство, неуморен сеятел на братско сближение.
След това приветстваха конгреса гостите от чужбина и после представители от всички клубове на Югославия. Живо, вдъхновено слово се лееше от устата на стари и млади есперантисти и се чувстваше оня тържествен момент на сливане на душите в устрема към високия идеал на общочовешка хармония, когато ще се осъществи всесветското сътрудничество между народите за благото на всички. Всяка говорител изнесе нищо важно, ценно и така взаимно се допълняха. Есперантското движение в някои страни има голям успех (Швеция, Дания, Холандия напр.) а в други преживява голяма криза. Двете международни организации I.
към текста >>
Новите, идейните люде из цял
свят
вече си подават ръце и изграждат новият
свят
, който се ражда в мъките и страданията на нашата епоха.
Е. L. и U. Е. А. също внасят смут в душите на всички есперантисти. Изказа се пожелание да се постигне обединение.
Новите, идейните люде из цял
свят
вече си подават ръце и изграждат новият
свят
, който се ражда в мъките и страданията на нашата епоха.
Колко е красиво, когато виждаме да грее огъня на идеализма в душите особено на младежта. П. Г. Пампоров ИЗ ЖИВАТА НАУКА Светлината, чистият въздух, чистата вода, здравата и права мисъл са носители на здраве, на сила, на хармония. Лиши ли се човек от светлинна от чист въздух, не практикува ли постоянно дълбокото дишане в живота си. като средство за свързване със здравословните сили в живата природа, той залинява и се разболява.
към текста >>
Дишането за тези две дами беше нещо
свято
: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи.
Тя ни консултира, придружена от своя вуйчо, който след 2 — 3 дни бе заместен от нейната майка. Научена добре да диша пълното дишане с хомоскопа, в комбинация със смелото, новото и слънчевото дишане, с работа — плетене на един шал, с разходки и храна растителна, тя се преобразява напълно и става неузнаваема, каквато никога нее била през живота си! На 15-ия ден тя се завръща в къщата, о дома си, дето мъжът й от силното нервно напрежение, което е преживял в миналото с болната си жена, и от голяма радост пада на легло и тя се предава на него и на своите деца. Тя става на свой ред негов лекар и той бърже се съвзема и заживяват най-щастливо. Въпреки големите си грижи за дом и семейство, тя намира време да пропагандира дишането между свои познати и оздравява една своя приятелка, болна също като нея.
Дишането за тези две дами беше нещо
свято
: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи.
Р. С. от Д., 22 год. Дядо и баща алкохолици. Цялото семейство, освен майката и бащата, силно нервни с припадъци. Кризи с изгубване на съзнание.
към текста >>
1. Есперантизмът е стремеж да се разпространи в цял
свят
употребата на неутрален човешки език, който „без да се натрапва.
Като второ необходимо средство, вън от хомоскопа, тези нервно болни усвоиха растителната храна и въздържането от отровите на тютюна, алкохола, кафето и чая! Из книгата „Дишането, фактор на здраве и воля“ ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЕСПЕРАНТИЗМА Приета на първия всемирен есперантски конгрес в Булон сюр мер, авг. 1905 г. Понеже за същността на есперантизма мнозина имат много погрешно схващане, ние, подписалите. представители на есперантизма от различни страни на света, събрани на международен есперантски конгрес в Булон сюр мер, намерихме необходимо по предложение от автора на езика Есперанто да дадем следното обяснение: Що е есперантизъм?
1. Есперантизмът е стремеж да се разпространи в цял
свят
употребата на неутрален човешки език, който „без да се натрапва.
във вътрешния живот на народите и без ни най-малко да се стреми да изтласка съществуващите национални езици“, би дал на люде от различни народности възможност да се разбират помежду си. Защо Есперанто? 2. Понеже за сега никой изследовател в целия свят вече не се съмнява, че международен език може да бъде само изкуствен език и понеже от премногото опити, направени в последните два века, всички представляват само теоретични проекти, а език наистина завършен, от всяка страна изпитан, съвършено жизнеспособен и във всяко отношение най-годен се показа един единствен Есперанто, приятелите на идеята за международен език, като съзнават, че теоретични препирни ще доведат до нищо и че целта може де се постигне само с практична работа, още отдавна всички се събраха около единствения език Есперанто и работят за неговото разпространение и за обогатяването на неговата литература. Кой е господар на езика? 3. Понеже авторът на езика Есперанто още отначало се е отказал веднъж за винаги от всички лични права и привилегии по отношение на този език, Есперанто е „ничия собственост“, нито във веществено нито в нравствено отношение.
към текста >>
2. Понеже за сега никой изследовател в целия
свят
вече не се съмнява, че международен език може да бъде само изкуствен език и понеже от премногото опити, направени в последните два века, всички представляват само теоретични проекти, а език наистина завършен, от всяка страна изпитан, съвършено жизнеспособен и във всяко отношение най-годен се показа един единствен Есперанто, приятелите на идеята за международен език, като съзнават, че теоретични препирни ще доведат до нищо и че целта може де се постигне само с практична работа, още отдавна всички се събраха около единствения език Есперанто и работят за неговото разпространение и за обогатяването на неговата литература.
Понеже за същността на есперантизма мнозина имат много погрешно схващане, ние, подписалите. представители на есперантизма от различни страни на света, събрани на международен есперантски конгрес в Булон сюр мер, намерихме необходимо по предложение от автора на езика Есперанто да дадем следното обяснение: Що е есперантизъм? 1. Есперантизмът е стремеж да се разпространи в цял свят употребата на неутрален човешки език, който „без да се натрапва. във вътрешния живот на народите и без ни най-малко да се стреми да изтласка съществуващите национални езици“, би дал на люде от различни народности възможност да се разбират помежду си. Защо Есперанто?
2. Понеже за сега никой изследовател в целия
свят
вече не се съмнява, че международен език може да бъде само изкуствен език и понеже от премногото опити, направени в последните два века, всички представляват само теоретични проекти, а език наистина завършен, от всяка страна изпитан, съвършено жизнеспособен и във всяко отношение най-годен се показа един единствен Есперанто, приятелите на идеята за международен език, като съзнават, че теоретични препирни ще доведат до нищо и че целта може де се постигне само с практична работа, още отдавна всички се събраха около единствения език Есперанто и работят за неговото разпространение и за обогатяването на неговата литература.
Кой е господар на езика? 3. Понеже авторът на езика Есперанто още отначало се е отказал веднъж за винаги от всички лични права и привилегии по отношение на този език, Есперанто е „ничия собственост“, нито във веществено нито в нравствено отношение. Всеки желаещ може да издава на или за този език всякакви съчинения каквито желае и да употребява езика за всевъзможни цели. Що е основата? 4. Есперанто няма никакъв личен законодател и не зависи от никой отделен човек.
към текста >>
VII работнически конгрес в Изафьорд единодушно възприе резолюция, с която препоръча на работничеството да изучава есперанто, като единствен път да дойде в жив културен досег с външния
свят
изисква въвеждането му в горните класове на първоначалните училища и в гимназиите.
Кой е есперантист? 5. Есперантист се нарича всяко лице, което знае и употребява езика Есперанто, все едно за какви цели го употребява. Да принадлежи към някое дейно есперантско дружество се препоръчва на всеки есперантист, но не е задължително. ХРОНИКА Исландия.—Работничеството приема есперанто. На 4 юни т. г.
VII работнически конгрес в Изафьорд единодушно възприе резолюция, с която препоръча на работничеството да изучава есперанто, като единствен път да дойде в жив културен досег с външния
свят
изисква въвеждането му в горните класове на първоначалните училища и в гимназиите.
Ив. X. Кр. Успех на Есперанто в пощите във Франция. Министерството на пощите във Франция е издало нареждане до пощенските станции да окачат табелка за употребата на Есперанто ако в тях има чиновник есперантист, който добре да владее езика.
към текста >>
13.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учителят казва: „Физическият
свят
е едно изложение на дейността на
възвишените
същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас.
Той няма една постоянно величина, с която да работи. И наистина, какво може да направи човек с непостоянен характер и кой може да разчита на него? За да измени човек характера си и да го направи от непостоянен на постоянен, той трябва да направи първата крачка, да постави основа в живота си и да почне да работи съзнателно и да изпълнява задачата си, възложена му от Природата с любов, а да не чака тя да го подканва и принуждава. Защото за този, който не върви по пътищата на природата, рано или късно ще дойдат страданията. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса.
Учителят казва: „Физическият
свят
е едно изложение на дейността на
възвишените
същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас.
Цялата природа около нас е проникната и е резултат на този ритмус. Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили. Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична мисъл. чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират.
към текста >>
Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен
свят
, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии.
Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус.
Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен
свят
, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии.
Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус. Космичният ритмус се отличава със закономерност и целесъобразност, което е един признак, че той е проникнат от безграничната космична мждрост. В него няма нищо случайно, нищо произволно, а всичко става по великите закони на Мъдростта, която е същина на космичния ритмус. Космичния ритмус, това е кръвта, носителката на живота във великия космичен организъм. Както кръвта пулсира, обикаля и храни цялото тяло, така и космичният ритъм прониква, храни и обновява всички части на грамадния космичен организъм.
към текста >>
Положителното отговаря на артериалната система и е носител на
възвишени
ефирни енергии, а отрицателното отговаря на венозната система и събира нечистотиите и ги носи със себе си, за да ги отстрани и получава пак нов потик от общия извор на живота.
Космичния ритмус, това е кръвта, носителката на живота във великия космичен организъм. Както кръвта пулсира, обикаля и храни цялото тяло, така и космичният ритъм прониква, храни и обновява всички части на грамадния космичен организъм. Всички онези процеси, които стават в човешкия организъм, са отражение на космичния ритмус. Както в човешкия организъм имаме две течения на кръвта, така и във великия космичен ритмус има две течения, които имат допирна точка в белите дробове на космоса. Едното течение е положително, а другото е отрицателно.
Положителното отговаря на артериалната система и е носител на
възвишени
ефирни енергии, а отрицателното отговаря на венозната система и събира нечистотиите и ги носи със себе си, за да ги отстрани и получава пак нов потик от общия извор на живота.
Така става постоянно обновяване в космичния организъм. Друга една поляризация на космичния ритмус намираме в главномозъчната и симпатичната системи. И там имаме същото — в главномозъчната система пулсира положителното, а в симпатичната — отрицателното начало на космичния ритмус. Това са четирите реки, които обграждат Едемската градина — рая на човека. Това е един много интересен окултен факт, върху който не мога да се спра тук.
към текста >>
И знаеш ли, че там започва планината И оня връх, от где се вижда целий
свят
?
Поточе шумоли, и птичка песен пее, И грее златен лик на светъл небосвод. * Зад твоя роден дом е чудната градина. И там е светлина, трептяща светлина. И пее всеки лист, и пее всяко цвете, И пак е тишина, велика тишина. * Зад твоя роден дом ти знаеш ли, че има Градини-красота, и плод, и аромат?
И знаеш ли, че там започва планината И оня връх, от где се вижда целий
свят
?
* Зад твоя роден дом отиваш ли понявга, Когато си във скръб, кога си угнетен? Далеч от хорски шум, далече от живота Във мир и тишина дълбоко потопен. * Зад твоя роден дом отиваш ли, когато Гори те жад и глад изпитваш безпредел? Ще лъхне нежен лъх, в разтворена шепа За теб ще падне плод под слънцето узрял. * Зад твоя роден дом синей се планината.
към текста >>
По-приказна е тя от приказния
свят
, На първите ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят.
* Зад твоя роден дом отиваш ли понявга, Когато си във скръб, кога си угнетен? Далеч от хорски шум, далече от живота Във мир и тишина дълбоко потопен. * Зад твоя роден дом отиваш ли, когато Гори те жад и глад изпитваш безпредел? Ще лъхне нежен лъх, в разтворена шепа За теб ще падне плод под слънцето узрял. * Зад твоя роден дом синей се планината.
По-приказна е тя от приказния
свят
, На първите ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят.
* По-приказна е тя, по-щедра и красива От всичко що с любов си някога мечтал. Зад твоя роден дом, високо в планината, Проляната сълза превръща се в кристал. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дни на Битието (из неделната беседа „Желаният мир“ – 28.VIII.1938 г.) Съвременният свят, повече от всеки друг път, днес се нуждае от мир. Защото най-добрите придобивки за всяка една култура могат да се постигнат само чрез мира. Днес бялата раса е на път да придобие този мир.
към текста >>
Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дни на Битието (из неделната беседа „Желаният мир“ – 28.VIII.1938 г.) Съвременният
свят
, повече от всеки друг път, днес се нуждае от мир.
Ще лъхне нежен лъх, в разтворена шепа За теб ще падне плод под слънцето узрял. * Зад твоя роден дом синей се планината. По-приказна е тя от приказния свят, На първите ти дни любимата, когато Ти виждаше да грей във всеки нежен цвят. * По-приказна е тя, по-щедра и красива От всичко що с любов си някога мечтал. Зад твоя роден дом, високо в планината, Проляната сълза превръща се в кристал. Д.
Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дни на Битието (из неделната беседа „Желаният мир“ – 28.VIII.1938 г.) Съвременният
свят
, повече от всеки друг път, днес се нуждае от мир.
Защото най-добрите придобивки за всяка една култура могат да се постигнат само чрез мира. Днес бялата раса е на път да придобие този мир. Днес има повече разумни хора, отколкото във всяко друго време, които са дошли до това съзнание — да търсят мир. Водителите на човечеството през миналите времена, през миналите раси, са мислили, че светът. Бялата раса, която е носителка на мира и която воюва заради него, ще стане майка на друга една раса, на шестата раса, която ще бъде раса на братство между народите.
към текста >>
Аз наричам тази шеста раса — раса на братство, понеже любовта ще се прояви на физическия
свят
.
Защото най-добрите придобивки за всяка една култура могат да се постигнат само чрез мира. Днес бялата раса е на път да придобие този мир. Днес има повече разумни хора, отколкото във всяко друго време, които са дошли до това съзнание — да търсят мир. Водителите на човечеството през миналите времена, през миналите раси, са мислили, че светът. Бялата раса, която е носителка на мира и която воюва заради него, ще стане майка на друга една раса, на шестата раса, която ще бъде раса на братство между народите.
Аз наричам тази шеста раса — раса на братство, понеже любовта ще се прояви на физическия
свят
.
Тогава хората ще бъдат разумни и народите ще живеят едни за други. Големите народи ще бъдат като големите братя в едно семейство, а малките народи ще бъдат като малките братя. И всички ще живеят в мир помежду си. Такова ще бъде положението на всички народи. Това е волята на Бога, който е създал света.
към текста >>
Каменните, коравите сърца на хората ще се употребят за паваж на улиците, а меките сърца ще се поставят да трептят, да изнесат хубавото и красивото на Божествения
свят
.
Новото сърце, това е сърцето, което е направено от мека материя, а не от камениста, кремъчна материя. Мекото сърце е направено от материята на милосърдието. Всеки човек, на когото сърцето е милосърдно, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от новата раса. Каменното сърце на хората трябва да се отнеме и да се замести с меко, ново сърце.
Каменните, коравите сърца на хората ще се употребят за паваж на улиците, а меките сърца ще се поставят да трептят, да изнесат хубавото и красивото на Божествения
свят
.
Казано Писанието, че в този ден именно, Бог ще вложи духа си в меките сърца на хората, и ще го познаят всички, от малки до големи. Господ е почнал вече да влага духа си в сърцата на хората. Във всички хора е започнало вече да се пробужда новото сърце. Хората постепенно се пробуждат, както цветята пролетно време постепенно се разцъфтяват и връзват семе. Великото в света седи в това пробуждане и в освобождението на хората от сегашните несгоди на живота.
към текста >>
Сега невидимият
свят
се нуждае от работници.
Вие намирате, че от вашата любов нищо не остава. Ето защо, за да не се обезсърчават хората, Бог е обещал да дойде отвътре, а не отвън. Така няма да се изгуби и вашата любов. Вие трябва да знаете, че всичко, което трябва да стане в света, ще стане. Бог е така предвидел нещата, че бъдещето царство, което ще се създаде, ще се създаде отвътре, а не отвън.
Сега невидимият
свят
се нуждае от работници.
Всички вас ви приготовляват за работници, да бъдете носители на Божествените идеи, че като дойде Бог отвътре във вашето слънце, да може да се прояви. Казвате: Какво трябва да правя в този свят? - На всеки от вас е дадена една мисия. Вие трябва да бъдете носители на Божествената любов, на Божественото знание и светлина на Божията истина и свобода. И тогава, всички ваши мисли и желания, каквито и да са, колкото големи и да са, от какъвто характер и да са, всички ще се сбъднат.
към текста >>
Казвате: Какво трябва да правя в този
свят
?
Така няма да се изгуби и вашата любов. Вие трябва да знаете, че всичко, което трябва да стане в света, ще стане. Бог е така предвидел нещата, че бъдещето царство, което ще се създаде, ще се създаде отвътре, а не отвън. Сега невидимият свят се нуждае от работници. Всички вас ви приготовляват за работници, да бъдете носители на Божествените идеи, че като дойде Бог отвътре във вашето слънце, да може да се прояви.
Казвате: Какво трябва да правя в този
свят
?
- На всеки от вас е дадена една мисия. Вие трябва да бъдете носители на Божествената любов, на Божественото знание и светлина на Божията истина и свобода. И тогава, всички ваши мисли и желания, каквито и да са, колкото големи и да са, от какъвто характер и да са, всички ще се сбъднат. Всичко онова, което сега ви мъчи и смущава, което ви пакости, както и всичко, което ви причинява радост и блаженство, ще се използва, за да познаете Бога. — Бог ще бъде с вас във всичките ви пътища.
към текста >>
Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-
възвишените
умствени, морални и духовни способности.
Отворете вратите на вашите сърца, отворете вратите на вашите умове и нека влезе Божествената светлина и Божествената любов. Беседа от Учителя, държана на 28 август. 1938 г. 10 ч. пр. обед София — Изгрев К.
Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-
възвишените
умствени, морални и духовни способности.
Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център. Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства.
към текста >>
Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-
възвишени
състояния и най красиви преживявания.
Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката.
Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-
възвишени
състояния и най красиви преживявания.
Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас.
към текста >>
Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички -
възвишени
същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия
свят
.
Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства. Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете. Ще предам накратко това, което той изнася: „Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта.
Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички -
възвишени
същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия
свят
.
Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура.
към текста >>
„Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш
свят
.
Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение.
„Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш
свят
.
Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби.
към текста >>
Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия
свят
започва да действа възбудително върху хората.
може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот.
Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия
свят
започва да действа възбудително върху хората.
Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека - когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Това показва, че този човек е приел малко светлина - само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират.
към текста >>
* „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „
Свят
и наука“ год.
който се запише за „Добро здраве“ год. XVI, редактирано от Д-р Г. Ефрсмов. За 40 лева подписчикът ще има списанието и тази прекрасна книга. Адрес: Редакция „Добро здраве“, бул. Тотлебен 2, София VI.
* „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „
Свят
и наука“ год.
VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември. „Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му. Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева. Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул.
към текста >>
„
Свят
и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му.
Адрес: Редакция „Добро здраве“, бул. Тотлебен 2, София VI. * „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год. VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември.
„
Свят
и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му.
Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева. Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2, София VI. * Излезе от печат първата здравна читанка „Зелен здравец“ от Д-р Ник. Станчев и Вл.
към текста >>
Годишната цена на „
Свят
и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева.
Тотлебен 2, София VI. * „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год. VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември. „Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му.
Годишната цена на „
Свят
и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева.
Адрес — Редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2, София VI. * Излезе от печат първата здравна читанка „Зелен здравец“ от Д-р Ник. Станчев и Вл. Русалиев, с илюстрации от Дим.
към текста >>
Адрес — Редакция „
Свят
и наука“ бул.
* „Романът на една мумия“, от френския писател Теофил Готие се дава безплатно на всеки, който се запише за списанието „Свят и наука“ год. VI, редактирано от Д-р Г. Ефремов, първия брой на което излиза на 15 септември. „Свят и наука“ с популярните си статии и многобройни картини въвежда читателя в науката, запознава го с чудесата на природата, развежда го из чужди страни, дава му страници из живота на бележити люде, отговаря на много въпроси, които занимават постоянно мисълта му. Годишната цена на „Свят и наука“, заедно с книгата „Романът на една мумия“ е само 45 лева.
Адрес — Редакция „
Свят
и наука“ бул.
Тотлебен 2, София VI. * Излезе от печат първата здравна читанка „Зелен здравец“ от Д-р Ник. Станчев и Вл. Русалиев, с илюстрации от Дим. Тодоров — Жарава.
към текста >>
14.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, до тогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия
свят
.
Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания. Той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Третото съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата.
Следователно, до тогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия
свят
.
Ако у вас не е развито духовното съзнание, тогава и силата няма да бъде позната за вас. Вие няма да имате понятие как да използвате тази сила. Ако у вас не е развито съзнанието за живота, тогава вие няма да познавате живота. В живота се явяват големи противоречия, вследствие на различните философски идеи, които съществуват. Запример, онези хора, които живеят на север, имат едно разбиране за времето.
към текста >>
Не, злото не е изключено и в божествения
свят
.
Запример, най-отровните змии се срещат в тропическите места. В се верния пояс няма такива отровни змии. И там има зверове, но не такива, каквито в тропическите страни. В северния пояс животните са малко по-человеколюбиви. Мнозина мислят, че като станат божествени, ще изключат злото.
Не, злото не е изключено и в божествения
свят
.
Вие се чудите как е възможно злото да съществува в Божествения свят Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват. Когато някои същества от Божествения свят искат да опитат злото, те трябва да слязат на земята, между хората. Като слязат на земята, те питат: Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а вие, казват, сте били големи специалист в злото. Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения свят, трябва да се измени.
към текста >>
Вие се чудите как е възможно злото да съществува в Божествения
свят
Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват.
В се верния пояс няма такива отровни змии. И там има зверове, но не такива, каквито в тропическите страни. В северния пояс животните са малко по-человеколюбиви. Мнозина мислят, че като станат божествени, ще изключат злото. Не, злото не е изключено и в божествения свят.
Вие се чудите как е възможно злото да съществува в Божествения
свят
Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват.
Когато някои същества от Божествения свят искат да опитат злото, те трябва да слязат на земята, между хората. Като слязат на земята, те питат: Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а вие, казват, сте били големи специалист в злото. Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения свят, трябва да се измени. Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората Всеки човек, който не разбира Божествените закони, той лесно може да създаде злото в себе си.
към текста >>
Когато някои същества от Божествения
свят
искат да опитат злото, те трябва да слязат на земята, между хората.
И там има зверове, но не такива, каквито в тропическите страни. В северния пояс животните са малко по-человеколюбиви. Мнозина мислят, че като станат божествени, ще изключат злото. Не, злото не е изключено и в божествения свят. Вие се чудите как е възможно злото да съществува в Божествения свят Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват.
Когато някои същества от Божествения
свят
искат да опитат злото, те трябва да слязат на земята, между хората.
Като слязат на земята, те питат: Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а вие, казват, сте били големи специалист в злото. Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения свят, трябва да се измени. Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората Всеки човек, който не разбира Божествените закони, той лесно може да създаде злото в себе си. Та сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат ангели.
към текста >>
Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения
свят
, трябва да се измени.
Не, злото не е изключено и в божествения свят. Вие се чудите как е възможно злото да съществува в Божествения свят Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват. Когато някои същества от Божествения свят искат да опитат злото, те трябва да слязат на земята, между хората. Като слязат на земята, те питат: Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а вие, казват, сте били големи специалист в злото.
Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения
свят
, трябва да се измени.
Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората Всеки човек, който не разбира Божествените закони, той лесно може да създаде злото в себе си. Та сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. Кажете ми, кое е онова, което прави плодът да изгнива? Първоначално плодът, който седи на дървото, е пресен, а после изгнива.
към текста >>
Като умре и замине за другия
свят
, любовта и там продължава.
Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава.
Като умре и замине за другия
свят
, любовта и там продължава.
Се га, като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете от какво зависи ваше то щастие на земята. Съществува един закон в света, който регулира щастието. Този закон казва, че Бог държи всички хора в ума си. Всички ония, които съзна-ват това, те живеят. Като извършват някакви погрешки хората образуват облаци в Божествения свят.
към текста >>
Като извършват някакви погрешки хората образуват облаци в Божествения
свят
.
Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Се га, като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете от какво зависи ваше то щастие на земята. Съществува един закон в света, който регулира щастието. Този закон казва, че Бог държи всички хора в ума си. Всички ония, които съзна-ват това, те живеят.
Като извършват някакви погрешки хората образуват облаци в Божествения
свят
.
Тия облаци пречат на Бога да ни виж да. Престане ли Бог да ни вижда, ние умираме вече. Като ни изгуби, Той започва навсякъде да ни търси, за да ни съживи отново. Бог вижда, че с нашите грехове ние туряме една преграда между Него и нас, поради което Неговата любов не може вече да действа в нас. Някой казва, че по-добре е човек да бъде свободен от богатството.
към текста >>
Във всеки човек се крие нещо хубаво,
възвишено
и благородно, което Бог е направил.
че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството им е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без това богатство. Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички.
Във всеки човек се крие нещо хубаво,
възвишено
и благородно, което Бог е направил.
Понякога и в най-лошия човек можете да видите една отлична черта. Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави.
към текста >>
Сега вие сте дошли на земя та при един такъв хубав живот и трябва да отправите своята мисъл към онова
възвишеното
, красивото, което съществува в секта.
Да, 25 см. е това. Пусни се, да ти е спокойна душата и да поемеш новия път. Следователно, всички големи страдания, от които се оплаквате са все на 25 см. разстояние. Ако се пуснете, ще се освободите.
Сега вие сте дошли на земя та при един такъв хубав живот и трябва да отправите своята мисъл към онова
възвишеното
, красивото, което съществува в секта.
Вие никога не сте били при по-добри условия на живота, отколкото тия, при които сте сега Ако земята не беше толкова красива и хубава, и ако Бог не я обичаше, Той никога не би изпратил своя Син на земята, да каже на хората, че и на тази земя може да се живее и да се учи. Хората са дошли на земята при най-добри условия, но учат неща, които не са за тях. В природата няма излишни неща. Това, което наричаме празно, излишно, то е човешка работа. Природата дава изобилно и радости и страдания.
към текста >>
Но когато Ева сгреши, той каза: „Аз ще отида с нея, да й покажа какво да прави Ще напусна рая и ще отида да страдам заедно с нея.“ Невидимият
свят
одобри поведението на Ева Той пожела да отиде с нея, да я избави от страданията, които ще я сполетят.
Отгде дойде грехът в рая? Какво й липсваше на Ева? Тя имаше отличен другар. По-добре построен по ум, по сърце от Адама нямаше. Той беше отличен тип, слънчев тип, отлична душа.
Но когато Ева сгреши, той каза: „Аз ще отида с нея, да й покажа какво да прави Ще напусна рая и ще отида да страдам заедно с нея.“ Невидимият
свят
одобри поведението на Ева Той пожела да отиде с нея, да я избави от страданията, които ще я сполетят.
От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо, ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания са резултат на нашето минало.
към текста >>
Всеки човек, като заминава за другия
свят
, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва.
Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? — За греховете и погрешките, които си правил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел да изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин.
Всеки човек, като заминава за другия
свят
, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва.
При това, не ставайте съдии едни не други. Някой паднал и се окалял. — Ама защо падна, защо направи това? — Направих го вече. — Трябваше да бъдеш по внимателен.
към текста >>
— * Не раснат сочни плодове, — пропадат много трудове; — а бедните и целий
свят
очаква скъпотия — глад!
Беседа, държана от Учителя на 4 септември 1938 год. София — Изгрев, 10 ч. БЛАГ ДЪЖДЕЦ Добре дошъл, о благ дъждец, с' крила на лекия ветрец, добре дошъл но наший край, отдавна всичко те желай! * Повехна цвят. Зла суша вред, пчелица не събира мед — пресъхнаха треви, нивя, потока спря, замря песня.
— * Не раснат сочни плодове, — пропадат много трудове; — а бедните и целий
свят
очаква скъпотия — глад!
* Но ти дойде, о блага вест, живот и радост пръсна днес: треви, поля и дървеса поглъщат твоята роса! * Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се подмлади — изгря надежда в гърди. * Дъга в простора се яви, потока весело шуми. И птичка радостно запя — ей, знойна мъка отлетя! * Добре дошъл, добре дошъл безброй блага за вси донел, изпълни въздух с' аромат направи красен целий свят!
към текста >>
* Добре дошъл, добре дошъл безброй блага за вси донел, изпълни въздух с' аромат направи красен целий
свят
!
— * Не раснат сочни плодове, — пропадат много трудове; — а бедните и целий свят очаква скъпотия — глад! * Но ти дойде, о блага вест, живот и радост пръсна днес: треви, поля и дървеса поглъщат твоята роса! * Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се подмлади — изгря надежда в гърди. * Дъга в простора се яви, потока весело шуми. И птичка радостно запя — ей, знойна мъка отлетя!
* Добре дошъл, добре дошъл безброй блага за вси донел, изпълни въздух с' аромат направи красен целий
свят
!
* Усмихна се селяка мил, труда в кой себе посветил Не ще погине: Бог е жив, преблаг н много милостив! * Безценна всяка капка е, Бог в нея свойта милост вля: благословено е сал то, на време сторено добро. * Към благодарни и към зли тез капки ся добри към вси: те себе си отдадоха живот на други дадоха! Дим. Станев БЕЗКОРИСТИЕ Под думата безкористие не се разбира даване без да получиш, а това значи, колкото дадеш толкова да вземеш. Трябва да се има предвид, че не ние даваме, а Бог чрез нас дава.
към текста >>
И Христос казва: „Не давайте бисерите на свинете.“ С това иска да каже че всяко даване трябва да даде резултат, Под чисто безкористие се разбира да получим заплатата си в Божествения
свят
, а това значи, вместо на нас да се възвърне, да го възвърнат на нашите ближни, в които Бог живее, в които и ние живеем.
* Безценна всяка капка е, Бог в нея свойта милост вля: благословено е сал то, на време сторено добро. * Към благодарни и към зли тез капки ся добри към вси: те себе си отдадоха живот на други дадоха! Дим. Станев БЕЗКОРИСТИЕ Под думата безкористие не се разбира даване без да получиш, а това значи, колкото дадеш толкова да вземеш. Трябва да се има предвид, че не ние даваме, а Бог чрез нас дава. Вземането може да бъде в друго време, в друга форма и от друго лице и получаването да бъде чрез друго лице, което ние обичаме, но все очакваме да ни се възвърне за даденото поне като едно морално удовлетворение, че това, което сме дали, ще направи лицето по умно и по-добро.
И Христос казва: „Не давайте бисерите на свинете.“ С това иска да каже че всяко даване трябва да даде резултат, Под чисто безкористие се разбира да получим заплатата си в Божествения
свят
, а това значи, вместо на нас да се възвърне, да го възвърнат на нашите ближни, в които Бог живее, в които и ние живеем.
Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел. Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“. Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения свят, където всички сме едно цяло. Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили. Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли.
към текста >>
Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения
свят
, където всички сме едно цяло.
Трябва да се има предвид, че не ние даваме, а Бог чрез нас дава. Вземането може да бъде в друго време, в друга форма и от друго лице и получаването да бъде чрез друго лице, което ние обичаме, но все очакваме да ни се възвърне за даденото поне като едно морално удовлетворение, че това, което сме дали, ще направи лицето по умно и по-добро. И Христос казва: „Не давайте бисерите на свинете.“ С това иска да каже че всяко даване трябва да даде резултат, Под чисто безкористие се разбира да получим заплатата си в Божествения свят, а това значи, вместо на нас да се възвърне, да го възвърнат на нашите ближни, в които Бог живее, в които и ние живеем. Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел. Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“.
Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения
свят
, където всички сме едно цяло.
Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили. Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие. Безкористно може да се постъпи само с този, с който се чувстваме едно, т. е. когото обичаме.
към текста >>
И винаги, когато сърдечно прощаваме на врага си, ние правим тази връзка с неговата душа, виждаме себе си в нея и ние с радост прощаваме Безкористието е един акт от божествения
свят
, и ние сме готови на безкористие в онези моменти на нашия живот, когато сме високо в божествения
свят
, когато любовта ни е посетила, когато Бог ни е посетил.
Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие. Безкористно може да се постъпи само с този, с който се чувстваме едно, т. е. когото обичаме. Ако можем да издигнем съзнанието си до там, щото да се свържем с божественото начало на нашия враг, ние пак може да му дадем безкористно.
И винаги, когато сърдечно прощаваме на врага си, ние правим тази връзка с неговата душа, виждаме себе си в нея и ние с радост прощаваме Безкористието е един акт от божествения
свят
, и ние сме готови на безкористие в онези моменти на нашия живот, когато сме високо в божествения
свят
, когато любовта ни е посетила, когато Бог ни е посетил.
Ние сме безкористни само когато имаме в излишък, а излишъка иде от изобилието на Бога. Който живее в закона на безкористието, той е верен касиер на Бога; на него Бог разчита, че нищо няма да присвои от това, което му се дава, и затова той го осиновява да разполага с неговите богатства, за да заплаща на слугите му, на всеки според заслугите му. Когато сме в закона на безкористието. ние тогава сме синове на Бога, а когато сме в закона на користолюбието, ние сме слуги на низшето в себе си. Г. Тахчиев Към слънцето Високо Ти грееш и даваш живот, живота на всички цветя и треви.
към текста >>
Той събужда най-
възвишените
чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
Не усетих нито да заспя, нито да се събудя. Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него. С. С. В. Пашов (15) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето.
Той събужда най-
възвишените
чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие. Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”.
към текста >>
Там ще намери търсещия всичките методи и пътища за развиване на ума и облагородяване на сърцето и пътищата, по които да направи връзка със съществата от духовния
свят
, с което ще подобри живота си и ще намери щастието и смисъла на живота, които са стремеж на всеки човек.
Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.” Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава. А това знание и методите как да регулираме, уравновесяваме и трансформираме тези енергии, за да имаме, нормален живот, ще намерите в изобилие в беседите на Учителя. * * * С изложеното дотук аз направих само една бегла скица на някои от основните принципи на Херметичната наука във връзка с астрологията. Който иска по-основно да се запознае с тази велика наука, нека проучва беседите и лекциите на Учителя, които са неизчерпаем извор на Великата наука. Там ще намерите всички онези методи, които са необходими за проучване на живота, проявен както в човека, така и в Безграничния космос.
Там ще намери търсещия всичките методи и пътища за развиване на ума и облагородяване на сърцето и пътищата, по които да направи връзка със съществата от духовния
свят
, с което ще подобри живота си и ще намери щастието и смисъла на живота, които са стремеж на всеки човек.
В беседите и лекциите ученикът ще намери всички методи и пътища, по които са вървели учениците на херметичната наука през всички времена и епохи, само че са пригодени за настоящата фаза на развитие, в която се намира днес човечеството. С това завършвам първата част, която е само като един увод в следващото изложение на астрологичната наука, като същевременно представя и завършена работа, която може да даде макар и най-бегла представа за Великото Херметично знание, което е осветлявало пътя на човечеството в миналото, осветява го и днес, ще го осветява и за в бъдеще. Изгрев - София В. Пашов
към текста >>
15.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По съществено за всеки един е да оправи своя собствен
свят
, отколкото да се мъчи да оправи света отвън.
И защо най после те трябва да чакат светът да се оправи, че тогава и те да се оправят? С това чакане какво ще придобият? Нищо не ще придобият. Само времето си ще губят, ще тънат в невежество и ще вървят по стария отъпкан, но крив път. Който е дошъл до това съзнание, да вижда нещо криво в света, нека се постарае да оправи кривото в себе си и ще види че светът е оправен.
По съществено за всеки един е да оправи своя собствен
свят
, отколкото да се мъчи да оправи света отвън.
И как е възможно, човек, който не е оправил себе си, да оправя другите, да справя света? Ако света е крив, това се дължи на нас, на нашето несъвършенство. Ако всеки поотделно реши да оправи себе си, то светът в едно много късо време ще се оправи. Но преди да дойде човек до този процес, да оправи себе си и света, той трябва да дойде до едно по-дълбоко знание, до едно основно познание на законите на живата природа. Човек трябва да се запознае основно със законите на природата, защото той е нейно дете и извън нея той излиза от своята среда.
към текста >>
Впрегни своята съзнателна воля на работа и твоят
свят
е вече оправен.
Той трябва да учи в живота, за да дойде до онова познание да оправи себе си — своите мисли, чувства, постъпки и пр. Щом всеки оправи себе си, светът е вече оправен. И всички бъркотии в света произтичат от неоправените светове на отделните хора. Съществено оправяне е съзнанието, което излиза от дълбочината на душата, а не онова, което иде отвън, от второ лице. То е вече насилие или по право дресировка, която няма корен и като така, няма и никаква стойност.
Впрегни своята съзнателна воля на работа и твоят
свят
е вече оправен.
РИЛА Тая година Рила е по-гостоприемна, по-весела и по-слънчева. И колко красива и грациозна е тя! Тук, на планината, в тоя чист въздух и много слънце, човек се намира в истинското царство на живата природа. Жива е тя, защото всичко в нея говори. И върховете, и скалите, и водите, и вятърът.
към текста >>
Това е писмо от разумния
свят
.
Жива е тя, защото всичко в нея говори. И върховете, и скалите, и водите, и вятърът. Застанеш до извор или водопад и неговите води ти нашепват чудни неща, за смисъла на живота, за красотата, за неговите пътища и пр, А небето, тоя син връшник, който ни захлупва отгоре, колко е красиво, особено нощно време, когато се обсипе с безброй светли точки. Често между земята и небето се носят бели като сняг облаци, и като величествени кораби плуват в това обширно и безбрежно море. Това са мисли на висши същества.
Това е писмо от разумния
свят
.
Това е живо писмо. Всеки облак има специфична форма, която изразява символи. Чрез тях ни говорят съществата. И дали това писмо не може да се разбере? Който ги е наблюдавал дълго време и се е свързал с разумната жива природа ги разбира и чете по тях.
към текста >>
Всички ония, които искат
възвишен
път, ще турят рамото си под гредата Любовта като дойде, ще туриш рамото си под греда та.
И ти като взводен само заповядваш. Но когато дойде Христос, Той не дойде да заповядва, но си тури рамото за да вдигне гредата. Та ония, които заповядват, все взводни ще останат. Който заповядва, за него няма повишение. А пък който туря рамото си под гредата, той става генерал.
Всички ония, които искат
възвишен
път, ще турят рамото си под гредата Любовта като дойде, ще туриш рамото си под греда та.
И ако не го туриш нищо няма да станеш. * „Велика наука е: Считай, че всичко, което ти се случва в твоя живот, е предметно учение, дадено от Бога“. * „Тия камъни, слънцето, въздуха облаците и пр. са все предметно учение за вас. Ако чрез всички страдания можеш да видиш Любовта, и ако чрез страданията дойде Любовта, тогава страданията са на место.
към текста >>
Мнозина разпитват, къде е духовния
свят
.
Една погрешка е суров материал, който трябва да организираш. Погрешката е не-използван материал.“ * „Мнозина искат да отидат направо при Господа. — Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултата от Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултата от Неговата работа—вън от себе си.
Мнозина разпитват, къде е духовния
свят
.
Англичанинът Хинтън изучавал десет години наред четвъртото измерение, но въпреки това, не можал да си обясни къде се намира духовния свят и къде — Божественият. За да разбере само до некъде духовния свят човек, трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е. от духовния свят.
към текста >>
Англичанинът Хинтън изучавал десет години наред четвъртото измерение, но въпреки това, не можал да си обясни къде се намира духовния
свят
и къде — Божественият.
Погрешката е не-използван материал.“ * „Мнозина искат да отидат направо при Господа. — Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултата от Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултата от Неговата работа—вън от себе си. Мнозина разпитват, къде е духовния свят.
Англичанинът Хинтън изучавал десет години наред четвъртото измерение, но въпреки това, не можал да си обясни къде се намира духовния
свят
и къде — Божественият.
За да разбере само до некъде духовния свят човек, трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос или да се реализира известно желание, първо трябва да се мине през съзнанието на човека, там да узрее и после да излезе навън“.
към текста >>
За да разбере само до некъде духовния
свят
човек, трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание.
— Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултата от Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултата от Неговата работа—вън от себе си. Мнозина разпитват, къде е духовния свят. Англичанинът Хинтън изучавал десет години наред четвъртото измерение, но въпреки това, не можал да си обясни къде се намира духовния свят и къде — Божественият.
За да разбере само до некъде духовния
свят
човек, трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание.
По този начин той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос или да се реализира известно желание, първо трябва да се мине през съзнанието на човека, там да узрее и после да излезе навън“. * „Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право — Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любящи и т. н.
към текста >>
По този начин той отива в духовния
свят
.
Бог работи вътре в човека, а резултата от Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултата от Неговата работа—вън от себе си. Мнозина разпитват, къде е духовния свят. Англичанинът Хинтън изучавал десет години наред четвъртото измерение, но въпреки това, не можал да си обясни къде се намира духовния свят и къде — Божественият. За да разбере само до некъде духовния свят човек, трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание.
По този начин той отива в духовния
свят
.
Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос или да се реализира известно желание, първо трябва да се мине през съзнанието на човека, там да узрее и после да излезе навън“. * „Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право — Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любящи и т. н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че той трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата или към каква да е друга църква Човек е роден само с живота, без никакво външно верую.
към текста >>
от духовния
свят
.
Мнозина разпитват, къде е духовния свят. Англичанинът Хинтън изучавал десет години наред четвъртото измерение, но въпреки това, не можал да си обясни къде се намира духовния свят и къде — Божественият. За да разбере само до некъде духовния свят човек, трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е.
от духовния
свят
.
За да се разреши даден въпрос или да се реализира известно желание, първо трябва да се мине през съзнанието на човека, там да узрее и после да излезе навън“. * „Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право — Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любящи и т. н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че той трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата или към каква да е друга църква Човек е роден само с живота, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но за да може красивото да се развива в него. Духът Господен трябва да дойде върху него.
към текста >>
Тези двама капацитети дойдоха от другия
свят
да се разтоварят с Христа.
Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години, и като се върнеш при мене, ще бъда на твое разположение. Беседа на Молитвения връх - Рила Мнозина задават този въпрос какво нещо е Господ — но на всички отговарям: Погледни небето, погледни онази безкрайност от светове, които Бог е създал, погледни всички хора, животни, растения, които Той е създал, и тогава питай. На земята съществуват не само обикновените хора, които виждате, но и много още невидими. Когато Христос беше на планината, при Него дойдоха Мойсей и Илия, известни капацитети на земята, и се разговаряха с Него Той се разговаряше с тях по важни въпроси. Но един от учениците му дойде и каза: Учителю, да направим тук три шатри — една, за Тебе една за Мойсея, една за Илия.
Тези двама капацитети дойдоха от другия
свят
да се разтоварят с Христа.
Някои питат, кое е заставяло Христа да се моли. Те разбират молитвата в ограничен смисъл. Молитвата е дишане. Когато се качва по високи планински места, дишането на човека се усилва. — Ама защо човек трябва да се моли?
към текста >>
Някои питат, какво нещо е божественият
свят
.
Само минават и заминават край него, без да му принесат някаква полза. Ако някой от вас би отишъл в рая, с какво особено ще се отличава? Ако някой глух влезе в света на музиката, какво ще чуе от тази музика? Нито ще чуе, нито ще разбере. Той ще види само, че ръцете на този човек играят върху пианото, но нищо повече няма да разбере.
Някои питат, какво нещо е божественият
свят
.
— Нищо особено не е, но в него има такава поезия и музика, които непременно трябва да чуете, за да имате представа за Божествения свят. Ако чуете някое от възвишените същества от оня свят, ще забележите, че техният говор е много деликатен, едва се чува. Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор, хората говорят като гръмотевицата. Те кряскат, викат, но гласът им не се чува далеч.
към текста >>
— Нищо особено не е, но в него има такава поезия и музика, които непременно трябва да чуете, за да имате представа за Божествения
свят
.
Ако някой от вас би отишъл в рая, с какво особено ще се отличава? Ако някой глух влезе в света на музиката, какво ще чуе от тази музика? Нито ще чуе, нито ще разбере. Той ще види само, че ръцете на този човек играят върху пианото, но нищо повече няма да разбере. Някои питат, какво нещо е божественият свят.
— Нищо особено не е, но в него има такава поезия и музика, които непременно трябва да чуете, за да имате представа за Божествения
свят
.
Ако чуете някое от възвишените същества от оня свят, ще забележите, че техният говор е много деликатен, едва се чува. Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор, хората говорят като гръмотевицата. Те кряскат, викат, но гласът им не се чува далеч. Колко далеч най-много се чува гръмотевицата?
към текста >>
Ако чуете някое от
възвишените
същества от оня
свят
, ще забележите, че техният говор е много деликатен, едва се чува.
Ако някой глух влезе в света на музиката, какво ще чуе от тази музика? Нито ще чуе, нито ще разбере. Той ще види само, че ръцете на този човек играят върху пианото, но нищо повече няма да разбере. Някои питат, какво нещо е божественият свят. — Нищо особено не е, но в него има такава поезия и музика, които непременно трябва да чуете, за да имате представа за Божествения свят.
Ако чуете някое от
възвишените
същества от оня
свят
, ще забележите, че техният говор е много деликатен, едва се чува.
Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор, хората говорят като гръмотевицата. Те кряскат, викат, но гласът им не се чува далеч. Колко далеч най-много се чува гръмотевицата? — Най-много на разстояние до 15—20 километра.
към текста >>
Има един друг
свят
, който стои над нашия.
Но не! Злото, насилието, не е и не може да бъде вечно! Тъжната картина, която представлява днес света не ще остане завинаги такава. Залог за това е, повтарям, съществуването на Всемирното Братство. Има една друга, надземна, върховна реалност.
Има един друг
свят
, който стои над нашия.
Има един велик извор на духовни, Божествени сили, с който е свързано и отгдето черпи своите идеи и сили Всемирното Братство. Днешната земна реалност — реалността на борбите, противоречията и егоизма ще премине като сянка и над земята ще се възцари истинската и вечната, непреходната Божествена реалност — реалността на братството, хармонията и мира. Мълчаливо, но непрестанно и упорито, безшумно, но ефикасно, обединените духовни сили на тия съзнателни души работят и те ще разбият най-сетне черната тъма, надвиснала над човечеството, и ще преправят пътя на мира и справедливостта. * Днес, в най-високата планина на Балканския полуостров — Рила, на височина над 2500 м. —е поставена в действие мощна духовна радиостанция, която разпраща по всички страни на света мислите-сили за любов и братство, за мир и разбирателство между хората и народите.
към текста >>
хора с
възвишени
стремежи, със се събрали тук, на върха на чистата и
свята
планина, за да засвидетелстват своята преданост към Учителя и неговото велико дело, и да дадат това, което могат, за това Дело.
* Днес, в най-високата планина на Балканския полуостров — Рила, на височина над 2500 м. —е поставена в действие мощна духовна радиостанция, която разпраща по всички страни на света мислите-сили за любов и братство, за мир и разбирателство между хората и народите. Подтикнати от живият, неугасим огън на безпределната Божия любов, стотици умове разпращат всекидневно по всички страни мощните мисли за Новото, които невидимо проникват в подсъзнанието на хората и непрестанно работят за своето реализиране. Духовната радиостанция в планината Рила, при Седемте кристално-чисти, божествено красиви и незабравими планински езера, това е лагерът на Всемирното Братство, който е увенчан с присъствието на Учителя. Хора от седем различни страни на Европа, хора с непрестанно трептящи за доброто души.
хора с
възвишени
стремежи, със се събрали тук, на върха на чистата и
свята
планина, за да засвидетелстват своята преданост към Учителя и неговото велико дело, и да дадат това, което могат, за това Дело.
България, Югославия, Франция, Латвия, Полша, Литва и Естония с представени в тазгодишния лагер на Всемирното Братство. Кое е това, което кара тези хора да преминават хиляди километри, за да дойдат тук? — Без съмнение, това е Божествената любов, това е високият идеал и безграничната вяра в Учителя и в неговата мисия. Беседа в планината От своите далечни краища те се научиха за Божия пратеник и дойдоха тук, да чуят неговите живи слова, които вливат безгранична светлина в техните души и укрепват техните духове. И, запознавайки се с живия хляб на словото на Учителя, те учат български, език, знаят го вече — четат в оригинал беседите на Учителя, слушат неговите думи, разбират всичко.
към текста >>
16.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че вие ще влезете в духовния
свят
.
Докато не проверите тия неща, вие ще мислите, че са приказки от „Хиляда и една нощ“. Сега аз не искам да вярвате, но не искам и да кажа, че не виждам тия неща, защото така ще излезе, че не говоря истината. Аз виждам нещата, но не тези, обикновените очи. Земята е едно добро условие за развитие на човека Ако вие турите в действие всички възможности, които сега ви са дадени, и ако ги разработите, вие ще влезете във втората фаза на живота. Втората фаза на живота седи в това.
че вие ще влезете в духовния
свят
.
Сега на земята всеки човек се намира в положението на дете, което е в утробата на майка си. Това дете не диша, то е свързано с майка си чрез един малък канал, отдето се храни, без да диша. На деветия месец, когато дробове те му се сформират, то излиза от утробата на майка си. Та казвам: вие сега сте в утробата на майка си, не можете още да дишате. Остава още един месец, докато се родите.
към текста >>
В физическия
свят
има условия, при които човек може да живее по-дълго време.
Този кръг, в който до сега сте живели, се завършва. Остава разумният живот, който имате да живеете на земята. Той може да се продължи 10 — 20 — 30 до 120 год. Ако днес хората живея; малко на земята, това се дължи на факта, че те не разбират живота. А който го разбира, можете да си представите какво високо развитие трябва да има.
В физическия
свят
има условия, при които човек може да живее по-дълго време.
Това се отнася до съзнателния живот. Когато човек дойде до тази епоха, той ще бъде господар на своето положение, на своята съдба. И тогава няма да се вълнувате от текущите събития. Тази материя може да ви се вижда отвлечена, но аз говоря за постиженията на един човек на земята, а не на небето. Говоря за тия, които ще могат да направят това.
към текста >>
Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е
възвишено
и красиво.
И като мина през тези страдания, всичко му се върна. Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее. Хората искат да се подмладят . За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл.
Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е
възвишено
и красиво.
Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание. Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за мисълта, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо. По този начин само ще се подмладите. — Аз не мога да направя това.
към текста >>
* Скръб и жертва вечно се преплитат и благата в тоя
свят
творят, в път безкраен неспирно текат на живота обилните струи. S.
* ...А капките от всеки цвят са вече наземи съборени, за да отнесат на корена милувката от Слънчев свет. Ал. Г. * * * След жътва Над пожънатата златна нива лъха скрита скръб смирена; като нежна, но сиротна майка, всеки клас е дал без корист жертва. * И зрънцата вече са прибрани в хижата на труд благословен; във простори от слънце заляни. ветрец пее, милва всеки стрък.
* Скръб и жертва вечно се преплитат и благата в тоя
свят
творят, в път безкраен неспирно текат на живота обилните струи. S.
Резолюция на 25-я юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз Двадесет и петия конгрес на българските есперантисти в заседанията си на 17 и 18 юли 1938 год. в гр Севлиево, като направи преценка за вървежа на Есперантското движение в България през последните няколко години, със задоволство констатира, че международния помагален език безспирно се разпространява между всички слоеве на българския народ и че печели все повече и повече привърженици. По тоя повод конгресът намира за нужно да подчертае, че организацията е напълно неутрална и не може да допусне да се вплетат в нейната културно-просветна дейност елементи от такова естество, които са несъвместими с нееднократно подчертаваната неутралност на Еспер. движение по отношение на всички политически и религиозни въпроси. Българските есперантисти считат, че с разпространението на международния помагален език те, редом с останалите културно-просветни организации, вършат великото дело на все по голямото културно издигане на българския народ, което дело ни е завещано от епохата на възраждането.
към текста >>
Чрез своята дейност те се стремят да дадат възможност на все по-голям брой свои сънародници да усвоят едно лесно, общодостъпно и неутрално средство за сношение с външния
свят
.
Резолюция на 25-я юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз Двадесет и петия конгрес на българските есперантисти в заседанията си на 17 и 18 юли 1938 год. в гр Севлиево, като направи преценка за вървежа на Есперантското движение в България през последните няколко години, със задоволство констатира, че международния помагален език безспирно се разпространява между всички слоеве на българския народ и че печели все повече и повече привърженици. По тоя повод конгресът намира за нужно да подчертае, че организацията е напълно неутрална и не може да допусне да се вплетат в нейната културно-просветна дейност елементи от такова естество, които са несъвместими с нееднократно подчертаваната неутралност на Еспер. движение по отношение на всички политически и религиозни въпроси. Българските есперантисти считат, че с разпространението на международния помагален език те, редом с останалите културно-просветни организации, вършат великото дело на все по голямото културно издигане на българския народ, което дело ни е завещано от епохата на възраждането.
Чрез своята дейност те се стремят да дадат възможност на все по-голям брой свои сънародници да усвоят едно лесно, общодостъпно и неутрално средство за сношение с външния
свят
.
Те считат, че България трябва да намери своето заслужено място в реда на цивилизованите народи в света и да вземе равноправно дял в международния живот. Те намират, че тъкмо чрез възприемането на неутралния международен език се запазва достойнството и равноправието на всички нации в международния живот и международните сношения, докато употребата на отделни избрани национални езици в тия сношения поставя останалите нации (между които и Българската) в подчинено и унизено положение. Девизът на Българските есперантисти е бил и си остава; Работейки за разпространението на есперанто между българския народ, да работят неуморно и чрез Есперанто за България, като запознават външния свят, с българската земя и с българския народ, неговата история, неговото настояще, неговия бит, литература и култура. Следвайки тия начала на своята дейност, българските есперантисти очакват, че българската държава ще оцени правилно тяхното дело и ще им дава заслуженото съдействие и подкрепа, както нееднократно е правила до сега. Подписали — конгресно бюро: Председател: Ат. Д.
към текста >>
Девизът на Българските есперантисти е бил и си остава; Работейки за разпространението на есперанто между българския народ, да работят неуморно и чрез Есперанто за България, като запознават външния
свят
, с българската земя и с българския народ, неговата история, неговото настояще, неговия бит, литература и култура.
движение по отношение на всички политически и религиозни въпроси. Българските есперантисти считат, че с разпространението на международния помагален език те, редом с останалите културно-просветни организации, вършат великото дело на все по голямото културно издигане на българския народ, което дело ни е завещано от епохата на възраждането. Чрез своята дейност те се стремят да дадат възможност на все по-голям брой свои сънародници да усвоят едно лесно, общодостъпно и неутрално средство за сношение с външния свят. Те считат, че България трябва да намери своето заслужено място в реда на цивилизованите народи в света и да вземе равноправно дял в международния живот. Те намират, че тъкмо чрез възприемането на неутралния международен език се запазва достойнството и равноправието на всички нации в международния живот и международните сношения, докато употребата на отделни избрани национални езици в тия сношения поставя останалите нации (между които и Българската) в подчинено и унизено положение.
Девизът на Българските есперантисти е бил и си остава; Работейки за разпространението на есперанто между българския народ, да работят неуморно и чрез Есперанто за България, като запознават външния
свят
, с българската земя и с българския народ, неговата история, неговото настояще, неговия бит, литература и култура.
Следвайки тия начала на своята дейност, българските есперантисти очакват, че българската държава ще оцени правилно тяхното дело и ще им дава заслуженото съдействие и подкрепа, както нееднократно е правила до сега. Подписали — конгресно бюро: Председател: Ат. Д. Атанасов, Илия Силвестриев Подпрсдсеа: Дочо Т. Станев Секретар: Симеон Ст. Хесапчиев ЗА ГРОЗДЕТО Гроздето съдържа минерални вещества, които са необходими за организъма и му придават силотворни качества.
към текста >>
Но както и да се изследва живота, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото животът е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен
свят
, в който ние живеем в настоящия стадий на развитието.
ЕЛЕМЕНТИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА ________________________ ГЛАВА I. Космичният жизнен ритъм Най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчно явление в Битието, това е животът. Различни теории и хипотези са създали учените и философите за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес живота си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора. Животът е обект на проучване от много страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си много сили и елементи. Затова и проучването му е обект на много дисциплини и науки.
Но както и да се изследва живота, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото животът е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен
свят
, в който ние живеем в настоящия стадий на развитието.
Животът прониква и оживява целия космос, и е същина на космоса. Така че и въпрос не може да става за произхода на живота. Въпросът се свежда следователно към това: да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучат всички условия, които обуславят проявите на живота. Животът, като едно велико космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата на космоса по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият космос е един жив организъм, и този именно жив организъм е проникнат от Живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи.
към текста >>
Колко
възвишено
, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в мисълта, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас.
Трябва да се живее, а не да се съществува! Да, размисли върху това, че трябва да се живее. Твоят живот, ако би бил ти и най-жалкият от смъртните не е празен блян, а действителност, пълна с висок смисъл! Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш срещу вечността. Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих. II.
Колко
възвишено
, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в мисълта, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас.
Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен свят, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена. III. Има нещо облагородяващо и даже свято в труда. Колкото и малко човек да мисли за своето високо призвание, той все пак дава право да се възлагат на него надежди, докато наистина сериозно се труди. Само в празнотата има вечно отчаяние. Трудът, колкото и да е той низък и користен, всякога е свързан с природата.
към текста >>
Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен
свят
, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена. III.
Да, размисли върху това, че трябва да се живее. Твоят живот, ако би бил ти и най-жалкият от смъртните не е празен блян, а действителност, пълна с висок смисъл! Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш срещу вечността. Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих. II. Колко възвишено, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в мисълта, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас.
Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен
свят
, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена. III.
Има нещо облагородяващо и даже свято в труда. Колкото и малко човек да мисли за своето високо призвание, той все пак дава право да се възлагат на него надежди, докато наистина сериозно се труди. Само в празнотата има вечно отчаяние. Трудът, колкото и да е той низък и користен, всякога е свързан с природата. Най-новото Евангелие на нашето време е: „Познай своето дело и го изпълни!
към текста >>
Има нещо облагородяващо и даже
свято
в труда.
Твоят живот, ако би бил ти и най-жалкият от смъртните не е празен блян, а действителност, пълна с висок смисъл! Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш срещу вечността. Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих. II. Колко възвишено, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в мисълта, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас. Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен свят, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена. III.
Има нещо облагородяващо и даже
свято
в труда.
Колкото и малко човек да мисли за своето високо призвание, той все пак дава право да се възлагат на него надежди, докато наистина сериозно се труди. Само в празнотата има вечно отчаяние. Трудът, колкото и да е той низък и користен, всякога е свързан с природата. Най-новото Евангелие на нашето време е: „Познай своето дело и го изпълни! “ IV.
към текста >>
Из скритите дълбочини на сърцето на работника се повдига даруваната от Бога сила,
святата
, небесната, жизнената същност, която всемогъщият Бог е вдъхнал в човека.
V. Благословен е онзи, който е намерил своята работа. Да не пожелае той друго благословение. Щом го е намерил, той ще го следва. Подобно на свободно течащ канал, с благородна настойчивост прекаран през гнилото блато на човешкото съществуване; подобно на поток, който все по-дълбоко и по-дълбоко си проправя пътя. Трудът е живот.
Из скритите дълбочини на сърцето на работника се повдига даруваната от Бога сила,
святата
, небесната, жизнената същност, която всемогъщият Бог е вдъхнал в човека.
Човек се събужда с цялата си душа, възприемайки всичко благородно, и всяко знание, щом той се залови правилно на работа. Знание? Дръжте се здраво о това знание, което при работата на дело доказва своето значение, понеже самата природа оправдава такова знание, потвърждава неговата истинност. В същност човек няма други знания освен ония, които са добити в труда. VI. На света съществува само едно чудовище — празният човек. В какво вярва той?
към текста >>
Благодарение на тях и на техните произведения, светът е именно
свят
, а не пустиня. Т.
Великата душа на вселената е справедлива. IX. Свободен е онзи човек, който се подчинява на природните закони и в дълбочината на душата си е убеден, че, независимо от всички противоречия. нищо несправедливо не може да случи с него, че въобще, само леността и страхливата неверност правят злото възможно. Първата отличителна черта на такъв човек е тази, че той не се противи на необходимостта и без възмущение й се покорява. X. Богатството на света се състои в оригиналните хора.
Благодарение на тях и на техните произведения, светът е именно
свят
, а не пустиня. Т.
Карлайл Из „Миналото и сегашното“ ______________________________ Заб.: Томас Карлайл е английски писател. Живял от 1795 до 1881 г. В неговите съчинения с отразено едно дълбоко разбиране на живота, с каквото малцина други писатели могат да се похвалят. Най-важните му произведения с: „Героите и героическото в историята“, в която той проповядва нещо като култ на героите, — разбира се, не в обикновения ограничен смисъл на този дума, „Миналото и сегашното“ и „История на френската революция“. Първите две книги са издадени на български КНИЖНИНА Получи се в редакцията сп.
към текста >>
17.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жеков Полезни грижи за очите, носа и ушите Книжнина ЧОВЕКЪТ И НЕГОВАТА ЛОГИКА Съществува един
свят
извън нашата логика. Учителя.
Кръстанов Чесънът против туберкулозата – Е. С. Астрология. Четирите елемента и дванадесетте знака на зодиака (продължение от бр. 229) – Влад Пашов Колона на лекаря: Що е болест и що е здраве? Разлика в мощност – Д-р Ив.
Жеков Полезни грижи за очите, носа и ушите Книжнина ЧОВЕКЪТ И НЕГОВАТА ЛОГИКА Съществува един
свят
извън нашата логика. Учителя.
Когато децата, в своите игри, си нареждат къщички, с най-различни предмети, те пренасят напълно съзнанието си в тях, като заживяват с представата, че това е една пълна реалност, т. е., че предметите, на които те сами с дали известно символично съдържание, с наистина такива, каквито те си ги представят. Когато учените хора на земята изграждат своите научни и философски системи, или когато прокламират своите схващания за некой отделни въпроси, оставайки във всеки един момент верни на своята логика, привеждайки всички факти, положения и доводи. които подкрепят тяхната теза и старателно избягвайки всичко, което може по-сериозно да й противоречи, — те с уверени в своята правота и в ненарушимостта на своята логика. Обаче, както децата, така също и учените на нашето време, не знаят, не съзна ват, че извън техния свят, в границите на който те си остават напълно, абсолютно логични и прави, извън ограничения свят достъпен за обикновеното човешко проникване, съществува още един обширен, безграничен, неизследван, непознат за тях свят.
към текста >>
Обаче, както децата, така също и учените на нашето време, не знаят, не съзна ват, че извън техния
свят
, в границите на който те си остават напълно, абсолютно логични и прави, извън ограничения
свят
достъпен за обикновеното човешко проникване, съществува още един обширен, безграничен, неизследван, непознат за тях
свят
.
Жеков Полезни грижи за очите, носа и ушите Книжнина ЧОВЕКЪТ И НЕГОВАТА ЛОГИКА Съществува един свят извън нашата логика. Учителя. Когато децата, в своите игри, си нареждат къщички, с най-различни предмети, те пренасят напълно съзнанието си в тях, като заживяват с представата, че това е една пълна реалност, т. е., че предметите, на които те сами с дали известно символично съдържание, с наистина такива, каквито те си ги представят. Когато учените хора на земята изграждат своите научни и философски системи, или когато прокламират своите схващания за некой отделни въпроси, оставайки във всеки един момент верни на своята логика, привеждайки всички факти, положения и доводи. които подкрепят тяхната теза и старателно избягвайки всичко, което може по-сериозно да й противоречи, — те с уверени в своята правота и в ненарушимостта на своята логика.
Обаче, както децата, така също и учените на нашето време, не знаят, не съзна ват, че извън техния
свят
, в границите на който те си остават напълно, абсолютно логични и прави, извън ограничения
свят
достъпен за обикновеното човешко проникване, съществува още един обширен, безграничен, неизследван, непознат за тях
свят
.
Къщичката на детето си е къщичка за него. Хората, предметите, животните, с които то я населява и изпълва, с наистина такива за него. Но за възрастния, който живее вече в един друг свят, всичко това има само една относителна реалност, една относителна обективност. Теориите, схващанията и разбиранията на нашите учени за живота с правилни, логични, разумни, обективни, вътре в тази сфера, в която те живеят и се движат. Но ако човек успее да се издигне над общопознатото, и общопризнатото, ако той успее да види невиди мото, скритото и да разбере непонятното за другите, за него тогава ще стане повече от ясно, че, в същност, обективността на съвременните научни схващания е една относителна обективност, че логиката им е една относителна, ограничена логика, че реалността за тях, е една относителна реалност.
към текста >>
Но за възрастния, който живее вече в един друг
свят
, всичко това има само една относителна реалност, една относителна обективност.
Когато учените хора на земята изграждат своите научни и философски системи, или когато прокламират своите схващания за некой отделни въпроси, оставайки във всеки един момент верни на своята логика, привеждайки всички факти, положения и доводи. които подкрепят тяхната теза и старателно избягвайки всичко, което може по-сериозно да й противоречи, — те с уверени в своята правота и в ненарушимостта на своята логика. Обаче, както децата, така също и учените на нашето време, не знаят, не съзна ват, че извън техния свят, в границите на който те си остават напълно, абсолютно логични и прави, извън ограничения свят достъпен за обикновеното човешко проникване, съществува още един обширен, безграничен, неизследван, непознат за тях свят. Къщичката на детето си е къщичка за него. Хората, предметите, животните, с които то я населява и изпълва, с наистина такива за него.
Но за възрастния, който живее вече в един друг
свят
, всичко това има само една относителна реалност, една относителна обективност.
Теориите, схващанията и разбиранията на нашите учени за живота с правилни, логични, разумни, обективни, вътре в тази сфера, в която те живеят и се движат. Но ако човек успее да се издигне над общопознатото, и общопризнатото, ако той успее да види невиди мото, скритото и да разбере непонятното за другите, за него тогава ще стане повече от ясно, че, в същност, обективността на съвременните научни схващания е една относителна обективност, че логиката им е една относителна, ограничена логика, че реалността за тях, е една относителна реалност. Гледано от по-високо, това, което днешните учени считат за нещо обективно, в същност представлява техни субективни схващания за нещата, Това е така и не може да бъде другояче, защото съвременните учени познават и признават съществуването само на една ограничена плоскост. — само на повърхността, външността, видимостта на живота. Животът, истинският живот, в своята целокупност, в своята безграничност, в своята неизмерима, неизследвана дълбочина, е за тях непонятна, неразгадана тайна, от която те като че ли не се интересуват.
към текста >>
Но те са смешни, същевременно, когато, ограничавайки се в тази тясна черупка на общопознатото, почват да ни предлагат своите теории за „противоестествеността на вегетарианството“, за това, че „границите“ на науката с само в този
свят
(Проф.
Гледано от по-високо, това, което днешните учени считат за нещо обективно, в същност представлява техни субективни схващания за нещата, Това е така и не може да бъде другояче, защото съвременните учени познават и признават съществуването само на една ограничена плоскост. — само на повърхността, външността, видимостта на живота. Животът, истинският живот, в своята целокупност, в своята безграничност, в своята неизмерима, неизследвана дълбочина, е за тях непонятна, неразгадана тайна, от която те като че ли не се интересуват. Те с прави, за себе си, когато се ограничават в известна, строго определена сфера. Това никой не може да им оспори или забрани.
Но те са смешни, същевременно, когато, ограничавайки се в тази тясна черупка на общопознатото, почват да ни предлагат своите теории за „противоестествеността на вегетарианството“, за това, че „границите“ на науката с само в този
свят
(Проф.
Консулов в „Природа и наука“) или пък за психопатичността на гения и психопатичността на окултисти и теософи — (Д-р Чолаков, в ,Душевно здраве“). Лъжлива е мярката ви, господа. Макар да сте учени, вие сте се заловили да измервате несъизмерима неща. Затова идвате до такива абсурди — да определяте „границите“ на науката или да твърдите, че всеки гений е психопат. Ако вие се решите да излезете и надникнете за малко вън от умствената сграда, в която сте израсли и живеете, вие ще видите, че именно вашите мерки за науката и живота, за гения, и за душевното здравей болест, с фалшиви.
към текста >>
Тази борба е съществувала винаги, но сега тя взема особен, интензивен характер, защото старият
свят
умира, а на негово място се ражда новият
свят
.
И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести. И който срещне подобна статия, нека не мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г. г., които седят по върховете, че има хора, които са на противното становище, че мярката, която те прилагат в живота, е тяхна субективна, следователно неестествена. ________________________ *) Съставна дума от гръцки произход: мразя и ново. РАЖДАНЕТО НА НОВАТА ДУХОВНА КУЛТУРА Днес в света се води голяма борба между материализма и духовното начало.
Тази борба е съществувала винаги, но сега тя взема особен, интензивен характер, защото старият
свят
умира, а на негово място се ражда новият
свят
.
Преди 2000 год. на земята дойде Христос и даде на хората новия Закон на Любовта. До Христа, човечеството не познаваше любовта. Но и днес, въпреки, че учението на Христа победи езичеството, любовта, като същност на живота е неизвестна на хората, и светът живее по закона на егоизма, по закона на материализма и служенето на своето собствено „аз“. Христос каза: „Аз не мога да открия всичко на хората, защото те не могат да разбират, но ще дойде Утешителят, Духът на Истината, Той ще открие всичко и ще научи човечеството.
към текста >>
Тази именно еволюция на материята от грубия материализъм към духовността представлява раждането на новия
свят
, борбата на духовното начало с примитивността и грубото варварство.
Но и днес, въпреки, че учението на Христа победи езичеството, любовта, като същност на живота е неизвестна на хората, и светът живее по закона на егоизма, по закона на материализма и служенето на своето собствено „аз“. Христос каза: „Аз не мога да открия всичко на хората, защото те не могат да разбират, но ще дойде Утешителят, Духът на Истината, Той ще открие всичко и ще научи човечеството. Светът, в който живя Син Божи, беше много примитивен, много несъвършен. Човешкият разум не беше способен да разбере вечните тайни на Божия живот, тайните на Космоса и затова Христос говореше с думи, достъпни за ума на тези хора. Но всичко в света се усъвършенства, и човешкият разум става все по-способен да приеме това, което по-рано е било недостъпно за него, и материята се усъвършенства, става по изтънчена и указва по-малко съпротивление на Духа.
Тази именно еволюция на материята от грубия материализъм към духовността представлява раждането на новия
свят
, борбата на духовното начало с примитивността и грубото варварство.
Но това не става лесно. Нужни са били милиони години, за да може човекът да дойде до сегашното си състояние, също така ще са нужни много милиони години, за да може обикновеният човек да стане духовен човек, истински Божи син, образ на живия Бог. Краят на всяка епоха от еволюцията на човечеството и началото на друга епоха, се характеризират с велики събития в историята на човечеството. В тези събития вземат участие не само хората, но и природата и целия космос. Ние живеем в особена епоха.
към текста >>
Светът, този
свят
, към който всички ний сме свикнали, престава да съществува, пропада и се ражда неизвестното ново.
Но това не става лесно. Нужни са били милиони години, за да може човекът да дойде до сегашното си състояние, също така ще са нужни много милиони години, за да може обикновеният човек да стане духовен човек, истински Божи син, образ на живия Бог. Краят на всяка епоха от еволюцията на човечеството и началото на друга епоха, се характеризират с велики събития в историята на човечеството. В тези събития вземат участие не само хората, но и природата и целия космос. Ние живеем в особена епоха.
Светът, този
свят
, към който всички ний сме свикнали, престава да съществува, пропада и се ражда неизвестното ново.
Ние още не можем да го видим, но хаосът и безпокойството в света ни сочат неговото идване. Днес всичко на земното кълбо се клати. Няма ни едно място, гдето да не е проникнало безпокойството, неудовлетвореността и търсенията на нещо което, според мнението на хората, може да им донесе щастие. Но такова щастие не съществува. Щастието не идва отвън, то се намира в самите хора, в техните сърца и от хората зависи как ще устроят своя живот.
към текста >>
Те са съществували и в античния
свят
, само че под други имена, но същността им е една и съща.
Но такова щастие не съществува. Щастието не идва отвън, то се намира в самите хора, в техните сърца и от хората зависи как ще устроят своя живот. Мнозина днес провъзгласяват „нови“ учения, предлагат ги за нови, и са хванали много хора в мрежите си. Но не трябва да забравяме думите на Христа, че ще дойдат мнозина, но „по плодовете им ще ги познаете“. Съвременните материалистични учения за щастието на човечеството фактически не са нови.
Те са съществували и в античния
свят
, само че под други имена, но същността им е една и съща.
Фактически, това е връщане към старото което е съществувало някога. Човечеството няма да влезе в новото, докато не скъса веригите на материализма и егоизма, които го приковават към старото и не му дават възможност да намери истинското щастие. Истинското щастие е в духовния мир, в душата на човека в законите на Бога. Не трябва да си представяме духовния свят като някакъв аскетизъм и задушаване на всички земни радости. Напротив, това е радост и веселие в техния благороден, възвишен образ.
към текста >>
Не трябва да си представяме духовния
свят
като някакъв аскетизъм и задушаване на всички земни радости.
Съвременните материалистични учения за щастието на човечеството фактически не са нови. Те са съществували и в античния свят, само че под други имена, но същността им е една и съща. Фактически, това е връщане към старото което е съществувало някога. Човечеството няма да влезе в новото, докато не скъса веригите на материализма и егоизма, които го приковават към старото и не му дават възможност да намери истинското щастие. Истинското щастие е в духовния мир, в душата на човека в законите на Бога.
Не трябва да си представяме духовния
свят
като някакъв аскетизъм и задушаване на всички земни радости.
Напротив, това е радост и веселие в техния благороден, възвишен образ. Това е хармония, красота, пълнота на творчество и развитие на всички свои сили. Който мисли иначе, той не познава истинските закони на духовния свят. Съществуват безброй светове, гдето живеят същества, много по-издигнати от хората. Те се наслаждават от безгранична радост, която човек не може да си представи, защото няма способности да почувства тази радост и тази пълнота на живота, която е достояние на възвишените същества.
към текста >>
Напротив, това е радост и веселие в техния благороден,
възвишен
образ.
Те са съществували и в античния свят, само че под други имена, но същността им е една и съща. Фактически, това е връщане към старото което е съществувало някога. Човечеството няма да влезе в новото, докато не скъса веригите на материализма и егоизма, които го приковават към старото и не му дават възможност да намери истинското щастие. Истинското щастие е в духовния мир, в душата на човека в законите на Бога. Не трябва да си представяме духовния свят като някакъв аскетизъм и задушаване на всички земни радости.
Напротив, това е радост и веселие в техния благороден,
възвишен
образ.
Това е хармония, красота, пълнота на творчество и развитие на всички свои сили. Който мисли иначе, той не познава истинските закони на духовния свят. Съществуват безброй светове, гдето живеят същества, много по-издигнати от хората. Те се наслаждават от безгранична радост, която човек не може да си представи, защото няма способности да почувства тази радост и тази пълнота на живота, която е достояние на възвишените същества. Радостта на дивака е също в яденето, пиянството и в грубите форми на половата любов.
към текста >>
Който мисли иначе, той не познава истинските закони на духовния
свят
.
Човечеството няма да влезе в новото, докато не скъса веригите на материализма и егоизма, които го приковават към старото и не му дават възможност да намери истинското щастие. Истинското щастие е в духовния мир, в душата на човека в законите на Бога. Не трябва да си представяме духовния свят като някакъв аскетизъм и задушаване на всички земни радости. Напротив, това е радост и веселие в техния благороден, възвишен образ. Това е хармония, красота, пълнота на творчество и развитие на всички свои сили.
Който мисли иначе, той не познава истинските закони на духовния
свят
.
Съществуват безброй светове, гдето живеят същества, много по-издигнати от хората. Те се наслаждават от безгранична радост, която човек не може да си представи, защото няма способности да почувства тази радост и тази пълнота на живота, която е достояние на възвишените същества. Радостта на дивака е също в яденето, пиянството и в грубите форми на половата любов. Културният човек не се задоволява с това. Той желае да чете, да участва в някаква дейност, търси дружбата и симпатията на други хора, наслаждава се от изкуството и от идеите.
към текста >>
Те се наслаждават от безгранична радост, която човек не може да си представи, защото няма способности да почувства тази радост и тази пълнота на живота, която е достояние на
възвишените
същества.
Не трябва да си представяме духовния свят като някакъв аскетизъм и задушаване на всички земни радости. Напротив, това е радост и веселие в техния благороден, възвишен образ. Това е хармония, красота, пълнота на творчество и развитие на всички свои сили. Който мисли иначе, той не познава истинските закони на духовния свят. Съществуват безброй светове, гдето живеят същества, много по-издигнати от хората.
Те се наслаждават от безгранична радост, която човек не може да си представи, защото няма способности да почувства тази радост и тази пълнота на живота, която е достояние на
възвишените
същества.
Радостта на дивака е също в яденето, пиянството и в грубите форми на половата любов. Културният човек не се задоволява с това. Той желае да чете, да участва в някаква дейност, търси дружбата и симпатията на други хора, наслаждава се от изкуството и от идеите. Живота на дивака му се струва жалък и прост. Така и живота на културните материалисти на нашата планета изглежда жалък и беден на съществата от другите, блестящи духовни светове, Всичко, което притежава по-висока духовност, има по-пълен и съвършен израз от това, което е грубо и примитивно.
към текста >>
Когато хората разберат законите на духовния
свят
— Любовта, Красотата и Доброто, тогава пред тях ще се разкрие безкрайно поле за дейност, безгранични възможности и безгранична радост и щастие на земята.
Радостта на дивака е също в яденето, пиянството и в грубите форми на половата любов. Културният човек не се задоволява с това. Той желае да чете, да участва в някаква дейност, търси дружбата и симпатията на други хора, наслаждава се от изкуството и от идеите. Живота на дивака му се струва жалък и прост. Така и живота на културните материалисти на нашата планета изглежда жалък и беден на съществата от другите, блестящи духовни светове, Всичко, което притежава по-висока духовност, има по-пълен и съвършен израз от това, което е грубо и примитивно.
Когато хората разберат законите на духовния
свят
— Любовта, Красотата и Доброто, тогава пред тях ще се разкрие безкрайно поле за дейност, безгранични възможности и безгранична радост и щастие на земята.
До тогава ще има борба, нещастия, хаос и безпокойство, Днес всички духовни хора, които са почувствали красотата и истината на великия закон на Христа, за Любовта и братството, трябва да се обединят и да помагат, за да може тази духовност да дойде по-скоро на земята. А кой е пътя за нейното идване? Същият, който показа Христос на своите ученици, изпращайки ги да проповядват Евангелието, и същият, който сега ни сочи Великият Учител на Всемирно Бяло Братство. Духовният свят ще дойде отвътре, от душите на хората, и когато той се възцари в душите, тогава той ще може да се изрази и навън. Е. Кидалова Белград СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Скрих таланта (из неделната беседа „Скрих таланта“ – 16.X.1938 г.) „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“. Матея.
към текста >>
Духовният
свят
ще дойде отвътре, от душите на хората, и когато той се възцари в душите, тогава той ще може да се изрази и навън. Е.
Така и живота на културните материалисти на нашата планета изглежда жалък и беден на съществата от другите, блестящи духовни светове, Всичко, което притежава по-висока духовност, има по-пълен и съвършен израз от това, което е грубо и примитивно. Когато хората разберат законите на духовния свят — Любовта, Красотата и Доброто, тогава пред тях ще се разкрие безкрайно поле за дейност, безгранични възможности и безгранична радост и щастие на земята. До тогава ще има борба, нещастия, хаос и безпокойство, Днес всички духовни хора, които са почувствали красотата и истината на великия закон на Христа, за Любовта и братството, трябва да се обединят и да помагат, за да може тази духовност да дойде по-скоро на земята. А кой е пътя за нейното идване? Същият, който показа Христос на своите ученици, изпращайки ги да проповядват Евангелието, и същият, който сега ни сочи Великият Учител на Всемирно Бяло Братство.
Духовният
свят
ще дойде отвътре, от душите на хората, и когато той се възцари в душите, тогава той ще може да се изрази и навън. Е.
Кидалова Белград СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Скрих таланта (из неделната беседа „Скрих таланта“ – 16.X.1938 г.) „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“. Матея. 25;25 В живота съществува една основа, която никой не трябва да пренебрегва. Основата е най-елементарното нещо, с което човек трябва да се занимава. Основата всякога ни се вижда като играчка, като детинска работа, а тя е естественото нещо в живота Когато децата изучават буквите: а, б, в, г, и т. н .
към текста >>
Съществува един
свят
извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки.
н . това ви се вижда детинска, елементарна работа, но тази работа е основа на знанието. Или, ако се спрете върху кой да е език, на който пише някой философ или поет, или виден писател, той ви се вижда детинска работа, но в същност той е основата на нещата. Елементарните неща определят истинското положение на работите. Следователно, и в човешкия живот има една такава основа, която той не трябва да пренебрегне.
Съществува един
свят
извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки.
Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош, Външното още нищо не значи.
към текста >>
Не е добре човек да бъде в един статичен
свят
и да умре.
Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Сега, както и да разсъждавате, не си правете статични заключения. Запример, някой казва: Не е добре човек да умира. Не е добре, обаче, човек и да живее. Това са относителни положения.
Не е добре човек да бъде в един статичен
свят
и да умре.
Но не е добре човек да живее и да не знае как да живее. Какви блага има в един живот, като живееш да страдаш и да не знаеш защо страдаш? Казвам: добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е на място. Ако, като живее, човек се освобождава от страданията, и този живот има смисъла.
към текста >>
След като умреш в невидимия
свят
, ти почваш да живееш на земята.
Ако умреш, и пак не принасяш известна полза ще те съдят, Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякакви отговорности. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам да ги обяснявам. Смъртта е начало на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето.
След като умреш в невидимия
свят
, ти почваш да живееш на земята.
Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по горен свят, но ако, след като умреш, не влезеш да живееш в един по-горен свят страданието започна. Страданието, дето и да е, на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. В света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителен живот е този, който изисква време, за да се прояви. Значи, под думата „недействителен“ подразбирам непроявен.
към текста >>
Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по горен
свят
, но ако, след като умреш, не влезеш да живееш в един по-горен
свят
страданието започна.
Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам да ги обяснявам. Смъртта е начало на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята.
Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по горен
свят
, но ако, след като умреш, не влезеш да живееш в един по-горен
свят
страданието започна.
Страданието, дето и да е, на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. В света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителен живот е този, който изисква време, за да се прояви. Значи, под думата „недействителен“ подразбирам непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен, аз мога да се произнасям за него Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво да се произнасям за него.
към текста >>
Страданието, дето и да е, на земята или в невидимия
свят
, е признак на това, че ти не си постъпил разумно.
Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам да ги обяснявам. Смъртта е начало на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по горен свят, но ако, след като умреш, не влезеш да живееш в един по-горен свят страданието започна.
Страданието, дето и да е, на земята или в невидимия
свят
, е признак на това, че ти не си постъпил разумно.
В света съществуват едновременно два живота: действителен и недействителен. Недействителен живот е този, който изисква време, за да се прояви. Значи, под думата „недействителен“ подразбирам непроявен. Ако животът е проявен, той е действителен, аз мога да се произнасям за него Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво да се произнасям за него. Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея.
към текста >>
Волята на човека е първият израз на разумно проявения
свят
.
Вие имате една семка, но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята, да цъфне, да даде плод и тогава да се произнесете. Но за това ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види какъв е. В този смисъл често ние се произнасяме преждевременно за нещата.
Волята на човека е първият израз на разумно проявения
свят
.
Мисълта и чувствата са нещо отвлечено. Единственото реално нещо в човешкия живот, това са неговите постъпки, които се обуславят от волята му. Всяка наша постъпка носи в себе си един умствен и един чувствен отпечатък. Всеки плод е интересен за нас дотолкова, доколкото той съдържа в себе си сочност и сладчина. Ако няма тази сочност и тази сладчина в себе си.
към текста >>
Ако биха ви пренесли в един
свят
на същества, които са хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни.
Аз казвам: „Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов“. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата истина се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си Сега вие не съжалявайте за положението, в което се намирате.
Ако биха ви пренесли в един
свят
на същества, които са хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни.
Ако бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентности с особена музикалност, вие бихте чули такива песни и такава музика, каквито по никой начин не можете да възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25,000 клавиши. Казвате: Вярно ли е това? Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е малко отражение на ангелската музика.
към текста >>
Музиката на всички наши велики музиканти представлява едно малко течение от музиката на небесния
свят
, от Божествената музика.
Като видите една малка река, вие веднага знаете че тя е излязла от големите океани. Същото представя нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетховена, на Моцарта, на Баха, вие се чудете, отгде е дошла тази музика.
Музиката на всички наши велики музиканти представлява едно малко течение от музиката на небесния
свят
, от Божествената музика.
Благодарете, че са дошли тези музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бехтовена, Моцарта и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат на ред.
към текста >>
Едно малко листче е паднало в Божествения
свят
Наведи се и дигни това листче.
Доброто дело, което човек направи през деня, колкото и малкото да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: Ще те имаме пред вид за в бъдеще. Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Важно е какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче?
Едно малко листче е паднало в Божествения
свят
Наведи се и дигни това листче.
Сега не мислете, че аз ви считам прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам: Ще ви имам пред вид. Но на всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба. Невидимият свят се нуждае от хора без никакви препоръки, но готови да вдигнат листчето от земята.
към текста >>
Невидимият
свят
се нуждае от хора без никакви препоръки, но готови да вдигнат листчето от земята.
Едно малко листче е паднало в Божествения свят Наведи се и дигни това листче. Сега не мислете, че аз ви считам прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам: Ще ви имам пред вид. Но на всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба.
Невидимият
свят
се нуждае от хора без никакви препоръки, но готови да вдигнат листчето от земята.
Онези, които ида с големи препоръки, ще чуят думите: „Ще ви имаме пред вид“. И този, който зарови таланта в земята, беше от тези с големите препоръки. На тези хора ще им кажат: Дайте таланта, за да го дадем на другите, които са готови да го използват, т. е. на тези, които го дигнаха от земята. Питам ви сега: Кой е този лист, който трябва да дигнете от земята?
към текста >>
Възвишените
същества от невидимия
свят
, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура — хора с чисти сърца и светли умове.
_________________________________ Когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така. всички трябва да се радваме, но ние не говорим за ония учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение.
Възвишените
същества от невидимия
свят
, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура — хора с чисти сърца и светли умове.
Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи ? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята. (От беседата „Дело съвършено“) Сутрин рано Спи градът В свойто ложе приютен и загърнат в тъмнина. Спи градът сам от себе уморен отмалял и изтощен. * И сънува: как Съдбата с натиснала главата и засмукала кръвта като истински вампир упоен на пищен пир.
към текста >>
Зов за нов живот приканя всички братя на земята: * Братя, има много слънце, много въздух в тоя
свят
, много радост и любов, много щастие!
* Иде огън, светлина! Иде чуден, хубав ден! Братя, ето! Гръмва звън в ранен час се разнася ясен глас: * твърд упорен, неуморен, като глас на съвестта, проговорил в градский шум: * Бим, бам, бум. бим, бам, бум!
Зов за нов живот приканя всички братя на земята: * Братя, има много слънце, много въздух в тоя
свят
, много радост и любов, много щастие!
Иде ден и залива светлината нашироко и надлъж всяко кътче на земята! * Братя, вдигайте главите, отворете си сърцата, поемете благодат щедро сипана Отгоре. И, опити в тая радост, продължете своя друм! О р и о н БЕГЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР Връщам се през Бургас Варна след 15-месечно пътуване из хубавия север. От 1-ви август мин. год.
към текста >>
229) В първата част се спрях доста обширно върху четирите елемента, техните общи свойства и тяхното проявление в трите
свята
, а също така накратко споменах и за отношението на четирите елементи към човешките темпераменти.
Ако откритото от д-р Н. Василев лекарство против животинската туберкулоза даде резултати и по отношение на човека, в борбата срещу жълтата болест у нас ще настъпи цяла революция. Нашето желание е, това ново откритие да пребъде, за да може най-сетне жълтата напаст която, особено в селото, е намерила тъй благодатна почва за развитие, да бъде отстранена от нашата земя, която търпи милиарди загуби, вследствие многобройните жертви. Е. С В. Пашов АСТРОЛОГИЯ Четирите елемента и дванадесетте знака на зодиака (продължение от бр.
229) В първата част се спрях доста обширно върху четирите елемента, техните общи свойства и тяхното проявление в трите
свята
, а също така накратко споменах и за отношението на четирите елементи към човешките темпераменти.
Също така доста обширно се спрях върху тайната на зодиака, която ни изяснява отношението на елементите към зодиака. Сега ще се спра тук върху практичната страна на учението на зодиака във връзка с четирите елемента. Казах по-рано, че проявлението на четирите елемента в трите свята на Битието ни дава 12 фази на космичния ритмус, които фази се наричат знаци на зодиака. Но това е вътрешната страна на въпроса, разглеждане на въпроса по същина, но за практиката е необходима освен това и техническата страна на това проявление. И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни – вътрешна, която е свързана с проявленията на четирите елемента, като проява на четири основни принципи, които служат като основа за проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера.
към текста >>
Казах по-рано, че проявлението на четирите елемента в трите
свята
на Битието ни дава 12 фази на космичния ритмус, които фази се наричат знаци на зодиака.
С В. Пашов АСТРОЛОГИЯ Четирите елемента и дванадесетте знака на зодиака (продължение от бр. 229) В първата част се спрях доста обширно върху четирите елемента, техните общи свойства и тяхното проявление в трите свята, а също така накратко споменах и за отношението на четирите елементи към човешките темпераменти. Също така доста обширно се спрях върху тайната на зодиака, която ни изяснява отношението на елементите към зодиака. Сега ще се спра тук върху практичната страна на учението на зодиака във връзка с четирите елемента.
Казах по-рано, че проявлението на четирите елемента в трите
свята
на Битието ни дава 12 фази на космичния ритмус, които фази се наричат знаци на зодиака.
Но това е вътрешната страна на въпроса, разглеждане на въпроса по същина, но за практиката е необходима освен това и техническата страна на това проявление. И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни – вътрешна, която е свързана с проявленията на четирите елемента, като проява на четири основни принципи, които служат като основа за проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера. От това гледище, зодиака се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея. Сиреч, между тропика на Рака на север, и тропика на Козирога на юг.
към текста >>
Но той казахме има три проявления Овен , Лъв и Стрелец , които имат отношение към трите
свята
в човека и природата-умствения, духовния и физическия или волевия.
Огъня е горещ и сух. Тези качества на огъня се предават и на онези типове които се явяват като израз на тази творческа енергия. Огъня дава специфични морфологични и психологични белези, които с проява на качества на този елемент. Огнения елемент дава холеричния темперамент*). Това са обши качества на огнения тригон.
Но той казахме има три проявления Овен , Лъв и Стрелец , които имат отношение към трите
свята
в човека и природата-умствения, духовния и физическия или волевия.
Овена има отношение към умствения свят и гореспоменатите качества на огъня се проявяват при него като умствени качества Хората, които се намират под негово влияние, с активни, подвижни деятелни с прогресивен ум и силно подчертано аз. Те са крайно независими и амбициозни, идеалисти; хора на мисълта и плановете. Те обичат да ръководят, да направляват, да дават тон на нещата. Обичат да господаруват, но самите те не търпят чужда власт. Те не могат да търпят чуждо мнение.
към текста >>
Овена има отношение към умствения
свят
и гореспоменатите качества на огъня се проявяват при него като умствени качества Хората, които се намират под негово влияние, с активни, подвижни деятелни с прогресивен ум и силно подчертано аз.
Тези качества на огъня се предават и на онези типове които се явяват като израз на тази творческа енергия. Огъня дава специфични морфологични и психологични белези, които с проява на качества на този елемент. Огнения елемент дава холеричния темперамент*). Това са обши качества на огнения тригон. Но той казахме има три проявления Овен , Лъв и Стрелец , които имат отношение към трите свята в човека и природата-умствения, духовния и физическия или волевия.
Овена има отношение към умствения
свят
и гореспоменатите качества на огъня се проявяват при него като умствени качества Хората, които се намират под негово влияние, с активни, подвижни деятелни с прогресивен ум и силно подчертано аз.
Те са крайно независими и амбициозни, идеалисти; хора на мисълта и плановете. Те обичат да ръководят, да направляват, да дават тон на нещата. Обичат да господаруват, но самите те не търпят чужда власт. Те не могат да търпят чуждо мнение. По нисшите типове се явяват като тирани и насилници.
към текста >>
Той ни опознава с външния
свят
— развива конкретния ум, наблюдателните способности.
Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот на човека. Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание. Този тригон можем да го наречем тригон на знанието, на науката и изкуствата Качествата на въздуха бяха както видяхме — горещина и влажност. Те са основата върху която се проявява сангвиничния темперамент — който дава хора с топла и буйна кръв. Чрез първия знак на въздуха Близнаци ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализата.
Той ни опознава с външния
свят
— развива конкретния ум, наблюдателните способности.
Във втория знак на въздуха — Везните , имаме равновесие на вътрешните и външни сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при близнаците. В третия знак на въздуха — Водолея , имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание— мистично знание. Тригона на водата символизира юга и е противоположен на студения север. Той е който разтопява ледовете — това е силата, която от твърдото прави течно. „Това е обновлението на кристала под друга форма, и възкресение от смърт в живот“, както казва един от херметичните философи.
към текста >>
Неврастенията, история, причини и бацил на чумата, стерилизация на ненормалната храна за децата; окултизъм, четвъртото измерение, окултно значение на нашия
свят
, отговори до читателя и др.
Българският писател и родната реч от Стефан п. Василев, две книги по 30 лв. 7. Петко Рачо Славейков —очерци за живота му и спомени за него от неговия син Рачо Славейков. Цена 15 лв. Доставя книжарница „Братство“— Севлиево.
Неврастенията, история, причини и бацил на чумата, стерилизация на ненормалната храна за децата; окултизъм, четвъртото измерение, окултно значение на нашия
свят
, отговори до читателя и др.
съдържа новият, брой на Здрава Раса. Търсете го по будките и вестникарски настоятелства. Златната земя част I и II, от К. Петканов 50 лв. Девет дни. К.
към текста >>
18.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Погрешни схващания и течения, които водят към взаимно изяждане, си пробиват път в умовете на хората навсякъде по
свята
.
Тахчиев Астрология. (продължение от бр. 230) – Влад Пашов Дафинка Д-р Л. Доганова – Стефан Тошев ПРЕХОДНИ ВРЕМЕНА Живеем в дни на увлечения след лъжливи богове. Тълпите, навсякъде по света, вървят слепешката след водачи, които ги водят към гибел.
Погрешни схващания и течения, които водят към взаимно изяждане, си пробиват път в умовете на хората навсякъде по
свята
.
Преходно време! . . . Какво ново има в егоизма, бил той личен, семеен, класов или национален? Допустимо ли е да се разрешат правилно болните въпроси на днешното време, въз основа на егоизма и алчността? Правото принадлежи на силния, защото той винаги може да се наложи и ще се наложи!
към текста >>
Benitta _________________________________________ Когато невидимият
свят
е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път.
Имайки предвид това, нека родителите първом погледнат в себе си, в своите души, в своите мисли, чувства и постъпки, и да направят всичко възможно, щото погрешките, които не искат да ги имат техните деца, да ги нямат и те в себе си. Ако ли пък децата проявяват отрицателни качества, които родителите не забелязват да притежават в себе си, то нека се постараят да бъдат полезни на своите деца, като проучат дълбоките причини, в които се крият тези отрицателни качества и да ги премахнат. Причините да премахнат, а не да прибягват към строгости и дресировки, които оказват твърде малко благотворни влияния. Но за постигане на добри резултати при възпитание на децата, се изисква от родителите повече безкористна обич към децата. И тази обич да се изрази не с глезене и разгалване на децата, а чрез онова съзнателно и разумно себеотрицание, което е същината на родителството.
Benitta _________________________________________ Когато невидимият
свят
е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път.
За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши. За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, които му са дадени, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества. ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ Познала скръб и сълзи във света, след дълги, бурни изпитания, в теб, вечна страннице — душа, избликват светлите желания. * За истински живот на красота, на мир, на детска радост и усмивка и с нова скръб — о, със скръб по любовта, жадуваш топлий лъх на нейната обвивка.
към текста >>
Когато чистите и светли мисли на ума и
възвишените
пориви на сърцето се преобразят в услуга, само тогава можем да бъдем сигурни, че пътя, по който вървим, е прав и истински, От всичко онова, което човек прави, едно е, което околните най-добре разбират — това са; услугите.
В. Недев УСЛУГИТЕ като неизбежен етап по пътя на личното усъвършенстване Естествени, безплатни и еднократни действия — това са услугите. Те са израз на една вътрешна пълнота, изявена най-често във физически действия. Много неща занимават ума или сърцето на човека всеки ден, но с отминаването на деня много от тях се забравят и не ползват човека, ако не намерят израз в конкретни действия, каквито са услугите. Човека най-добре можем да познаем, не по онова, на което е способен, а по онова, което действително прави. Знае се, че истински човек е оня, чийто ум, сърце и воля действат в съгласие и едновременно.
Когато чистите и светли мисли на ума и
възвишените
пориви на сърцето се преобразят в услуга, само тогава можем да бъдем сигурни, че пътя, по който вървим, е прав и истински, От всичко онова, което човек прави, едно е, което околните най-добре разбират — това са; услугите.
Това е така, защото услугите са връзка с реалния живот. Те са мярка, чрез която виждаме до къде сме достигнали. Който прави услуги, е по-напред от оня, който само ги желае, но нищо не прави. Нещо повече: услугите поставят граница между въображението и реалното. Умствения прогрес на човека е невъзможен без тях.
към текста >>
Тия добри чувства подхранват в човека хубави мисли,
възвишени
стремежи и добри дела.
Човек се ползва от живота до толкова, до колкото удовлетворява идеите си. Услугите са; мост, по който мечтаните и далечни неща идват при нас и стават близки и разбрани. Тъй както капките роса освежават и красят сутрин цветята, тъй също и услугите красят и услаждат живота. Човек трябва да помага, да прави услуги, не заради някакво бъдещо небесно блаженство, а за това, че така по-добре ще служим на живота и още затова, че и ние трябва да правим нещо, а не само да очакваме. Услугите с като лъчи, които греят право в душата, изпълват сърцето с радост и добри чувства.
Тия добри чувства подхранват в човека хубави мисли,
възвишени
стремежи и добри дела.
Който така служи, добре служи. Колкото повече хора така служат, толкова по-скоро и целия живот ще се преобрази. Услугите не са плод на усилие, а са постоянни спътници на едно духовно израстване. Те са служене на Идеалното, Великото и Вечното. Кой може да служи ?
към текста >>
Областта на делата е физическият
свят
; областта на вярата е духовния
свят
и областта на любовта е Божествения
свят
.
Ако не вярваш, трябва да го напуснеш. Ако държиш за делата, като ти дадат една работа, трябва да я свършиш. Не я ли свършиш ти ще се подцениш. Ако дойдете до любовта, вие влизате вече в друга една област. Значи, тримата излизат от три гледища, от три области на живота: областта на перата, областта на делата и областта на любовта.
Областта на делата е физическият
свят
; областта на вярата е духовния
свят
и областта на любовта е Божествения
свят
.
Законите в тия три области са различни. Законите на делата са едни, законите на вярата са други, а законите на любовта трети. И Христос проповядваше вяра, но първо казваше, че Бога трябва да обичате. При това, като обичате Бога и мене ще обичате. Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: Давам ви и друга заповед: Отца ще обичате, но и Мене ще обичате.
към текста >>
За Божествения
свят
вярата не е достатъчна.
Законите на делата са едни, законите на вярата са други, а законите на любовта трети. И Христос проповядваше вяра, но първо казваше, че Бога трябва да обичате. При това, като обичате Бога и мене ще обичате. Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: Давам ви и друга заповед: Отца ще обичате, но и Мене ще обичате. После едни други ще се обичате.
За Божествения
свят
вярата не е достатъчна.
Там се изисква още нещо, много повече от вярата. В Божествения свят работите не се уреждат само с вяра. Казвам: Не можете да служи те едновременно на двама господари. От това гледище никой не може да обича двама души едновременно. Обаче, когато се каже, че човек трябва да обича всички, думата всички подразбира Бога.
към текста >>
В Божествения
свят
работите не се уреждат само с вяра.
При това, като обичате Бога и мене ще обичате. Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: Давам ви и друга заповед: Отца ще обичате, но и Мене ще обичате. После едни други ще се обичате. За Божествения свят вярата не е достатъчна. Там се изисква още нещо, много повече от вярата.
В Божествения
свят
работите не се уреждат само с вяра.
Казвам: Не можете да служи те едновременно на двама господари. От това гледище никой не може да обича двама души едновременно. Обаче, когато се каже, че човек трябва да обича всички, думата всички подразбира Бога. Това значи: Бог, който живее във всички хора, можем да Го обичаме. Но ако вие мислите, че можете да обичате всички които Бог обича, това е неразбиране.
към текста >>
В Америка, в Индия, по целия
свят
имат специални системи за постигане на вътрешни резултати, но вън от любовта, всички методи нищо не струват.
Същият закон има значение и за обществата. Ако между членовете на едно общество няма никаква любов, цялото общество ще бъде хилаво. В най-широк смисъл взето, вън от Божията любов никакъв прогрес не може да се очаква. Същият закон има отношение и към самия човек. Ако във всеки даден случай между ума, сърцето и волята на човека няма разбирателство, той не може да прогресира, не може да бъде здрав.
В Америка, в Индия, по целия
свят
имат специални системи за постигане на вътрешни резултати, но вън от любовта, всички методи нищо не струват.
Любовта е единствения правилен и сигурен метод за работа. Дойде ли до ума, любовта трябва да се прояви като светлина. Дойде ли до сърцето, тя трябва да се прояви като мека, приятна топлика, която е в състояние да стопи всичко твърдо в човека, както външната топлина е в състояние да стопи и най-твърдите метали и да ги превърне в течни. Във волята пък любовта се проявява като сила. Онази любов, която едновременно произвежда светлина в ума, топлина в сърцето и си ла във волята, това е божествената любов в живота.
към текста >>
— тя отлетя в отвъдния
свят
.
Те са фанатични защитници на това, в което са убедени. Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защитават. (следва) Дафинка Д-р Л. Доганова Ние се разделихме с нея на 2. декември т. г.
— тя отлетя в отвъдния
свят
.
Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот. Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовното културно просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и 38 българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени. Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и характер. Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. „Детски другар“, беше членка на настоятелството на съюза на писателите.
към текста >>
19.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човешкият ум все по-вече се обогатяваше със знания за външния
свят
; науката чрез микроскопа и телескопа проникна в светове, недостъпни за обикновения човешки поглед.
Импулса за възраждането на Западна Европа След пробуждането и освобождаването на човешката мисъл от папския тормоз през средните векове, започна бързо да се заражда, расте и развива културата .на Западна Европа. Възникнаха различни философски системи, крито дадоха своите обяснения за тайните на света и живота. Редом с тях се зараждаше и развиваше обективната наука, която бавно но системно почна из следване на природата и живота с всичките им явления и процеси. Човешкият ум крепнеше и се обогатяваше със знания. Развиха се различни философски доктрини — идеалистически и материалистически.
Човешкият ум все по-вече се обогатяваше със знания за външния
свят
; науката чрез микроскопа и телескопа проникна в светове, недостъпни за обикновения човешки поглед.
Изследвайки законите на природата създаде се механиката, която послужи като основа на техниката, която се постара да впрегне в работа известни сили на природата, за да ги използва за културата. Създадоха се грамадни параходи, които прекосяват надлъж и на шир океаните. Създадоха се аероплани и цепелини, които проникнаха на високо и на широко в пространството Построиха се железни пътища и автомобили, с които хората завладяxa сушата. Всичко това говори за величието и силата на човешкия ум, който наблюдавайки при родата в нейните проявления, постара се да я копира и създаде техниката като средство за улеснение на външния живот на човека. До колко е по стигнато това, то е друг въпрос, който е свързал с други причини, за които няма да се спирам.
към текста >>
— Западния човек признава реалността изключително на физическия
свят
.
Всичко това се дължеше на онзи изблик на живота, който се проявяваше в човешката душа и се проектира навън. Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин.
— Западния човек признава реалността изключително на физическия
свят
.
За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят.
към текста >>
За него духовния
свят
е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот.
Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят.
За него духовния
свят
е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот.
И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем.
към текста >>
И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния
свят
, като основна и фундаментална реалност.
Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот.
И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния
свят
, като основна и фундаментална реалност.
А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот.
към текста >>
А духовния
свят
, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас.
Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност.
А духовния
свят
, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас.
Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот.
към текста >>
Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния
свят
, не знаят какво е отношението на този
свят
към нашия ежедневен живот.
Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас.
Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния
свят
, не знаят какво е отношението на този
свят
към нашия ежедневен живот.
И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде.
към текста >>
И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния
свят
.
— Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот.
И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния
свят
.
За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена.
към текста >>
За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния
свят
е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем.
За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят.
За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния
свят
е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем.
Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура.
към текста >>
Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този
свят
, ако съществува, към нашия живот.
И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем.
Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този
свят
, ако съществува, към нашия живот.
Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура. Зад това, което наричаме западноевропейска култура, стои нещо друго, непознато на тези, които строят културата във външните й проявления.
към текста >>
Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния
свят
към нашия живот.
А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот.
Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния
свят
към нашия живот.
По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура. Зад това, което наричаме западноевропейска култура, стои нещо друго, непознато на тези, които строят културата във външните й проявления. Кои с дълбоките причини, кои с истинските фактори на това развитие, за обикновения поглед е скрито.
към текста >>
Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния
свят
, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори.
А задачата беше да се развие човешкия ум и да се оформи човек като самостоятелна личност, с воля и характер. Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше.
Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния
свят
, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори.
Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека. И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава.
към текста >>
Понякога учените хора дават такива образи: те казват, че за да се получи един грам от гази материя, всички фабрики на този
свят
трябва да работят цели три хиляди години.
Това учение съставлява атмосферата, в която човек трябва да живее. Ако на земята нямаше въздух, какво би ни ползвала самата земя? Тогава нямаше да има условия за живот. Обаче, човек може да живее и в друга среда, много по-рядка от въздуха. Вие трябва да знаете в какво седи мощността на една рядка материя.
Понякога учените хора дават такива образи: те казват, че за да се получи един грам от гази материя, всички фабрики на този
свят
трябва да работят цели три хиляди години.
Казвате: как да разберем това нещо? — Разберете го както искате. Според учените, един грам от тази материя е толкова мощен, че с него можеш да създадеш всичко. Ако човек би имал в себе си от тази материя в такова малко количество, което може да се събере на върха на една игла, той би бил гениален човек. Засега хората нямат и толкова, но те се стремят да придобият поне малки, микроскопически частици от тази материя, която строи всичко.
към текста >>
Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок
свят
.
Но за да се възприеме тази енергия, нужно е знание, понеже понякога тази енергия се намира в по-голямо количество, а понякога в по-малко. При изгрева на слънцето тази енергия е по-изобилна. Към обед тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си.
Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок
свят
.
Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите?
към текста >>
Той трябва да се свърже с този чист
свят
, който аз наричам
свят
на планини и на гори.
Към обед тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл.
Той трябва да се свърже с този чист
свят
, който аз наричам
свят
на планини и на гори.
Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас.
към текста >>
Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и
възвишен
свят
и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства.
Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори.
Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и
възвишен
свят
и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства.
Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция.
към текста >>
Казвате: где е този
свят
, за който говорите?
Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри.
Казвате: где е този
свят
, за който говорите?
Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция. Това впечатление ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето през сетивата. Има хора, в които това чувство е силно развито.
към текста >>
Вие можете да имате едно впечатление за този
свят
, както и за много други неща, по интуиция.
Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас.
Вие можете да имате едно впечатление за този
свят
, както и за много други неща, по интуиция.
Това впечатление ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето през сетивата. Има хора, в които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуицията няма никаква наука.
към текста >>
Вие си представяте онзи
свят
такъв какъвто не е.
— Че му помагаш, това е дребна работа. Спасението е нещо друго. Да спасиш човека, това значи да създадеш условия за постигане на идеала. А това е прерогатива само на Бога. Сега тези разсъждения ви смущават, защото вие като деца, търсите само лесния път.
Вие си представяте онзи
свят
такъв какъвто не е.
Вие мислите, че като дойдете на земята, всичко ще ви върви напред, навсякъде ще ви посрещат с лаврови венци. Когато евангелистите дойдоха в България, те мислеха, че като проповядват Евангелието, всички българи ще се обърнат, ще станат евангелисти. После, като ги стегнаха, видяха че не е така; Те мислеха, че всичкото зло е в иконите, и като изхвърлят иконите, работите ще се оправят. Не, всички хора имат икони в себе си. Всички имат идоли, на които се покланят.
към текста >>
легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия
свят
, цялото човечество ще пропадне.
Често хората представят страданията на Христа. Кое страда у вас: — Божественото в човека страда. Бог страда заради нас. Можете ли да си представите какви са били страданията на Христа! Той е познавал любовта, мъдростта и истината, и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял.
легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия
свят
, цялото човечество ще пропадне.
Казва се за Христа, че при тези страдания кръв излизала от порите му. На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице? Единственото нещо, което сега трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание. Христос е дал един пример, и всички трябва да вървим в стъпките му.
към текста >>
Следователно, личностите родени под кардиналните знаци са работници в този
свят
, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще.
Те са края на един сезон и преход към друг. Те имат следните общи качества — многостранност, гъвкавост, приспособимост, безпокойство и нерешителност. Главните знаци символизират изтичащата двигателна сила на вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, жела ние за проявление. Затова хората родени под влиянието на тази динамична група са активни, деятелни предприемчиви. Те са хора на волята.
Следователно, личностите родени под кардиналните знаци са работници в този
свят
, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще.
При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в спокойна и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми. Затова се казва, че тяхната мощ и сила е ментална, духовна и дава цел на дейността и една подвижност на благородните стремежи на живота. От подвижните или общи знаци три са двойни – , и . И само не е двоен. Основните техни черти са — приспособимост, подвижност, многостранност.
към текста >>
Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния
свят
, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни.
Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент.
Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния
свят
, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни.
Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни системи има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа на кратко учението за темпераментите във връзка с 4-те елемента, и физиогномичните типове които четирите елемента ни дават. ГЛАВА III. Четирите основни типа.
към текста >>
Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния
свят
, те са хора на практиката.
Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни.
Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния
свят
, те са хора на практиката.
Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни системи има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа на кратко учението за темпераментите във връзка с 4-те елемента, и физиогномичните типове които четирите елемента ни дават. ГЛАВА III. Четирите основни типа. Както видяхме в досегашното изложение имаме четири рода сили, или казано на астрологически език, имаме четири основни елемента в Битието.
към текста >>
От това гледище, всички форми, които виждаме във външния обективен
свят
— органически и неорганически, са израз на силите, които стоят зад тях.
След това общо описание на елементите и знаците ще изложа на кратко учението за темпераментите във връзка с 4-те елемента, и физиогномичните типове които четирите елемента ни дават. ГЛАВА III. Четирите основни типа. Както видяхме в досегашното изложение имаме четири рода сили, или казано на астрологически език, имаме четири основни елемента в Битието. Всяка от тези сили има специфични качества и свойства и свое специфично вътрешно движение и създава специфични форми, в зависимост от качествата, които има в себе си.
От това гледище, всички форми, които виждаме във външния обективен
свят
— органически и неорганически, са израз на силите, които стоят зад тях.
Външните форми са символи, които ни разкриват характера и начина на действие на силите, чийто външен израз са те. Външната форма е един белег, сигнатура, за качествата и характера на силите, които действат в дадена област на живота. И онези, които разбират закона на съответствията — великият закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, които стоят зад тях. Всяка сила в своето проявление е поляризирана — има външно и вътрешно проявление. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение.
към текста >>
По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия
свят
.
И онези, които разбират закона на съответствията — великият закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, които стоят зад тях. Всяка сила в своето проявление е поляризирана — има външно и вътрешно проявление. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение. А във вътрешната си поляризация тя създава известни психически качества, които са присъщи на нейното вътрешно естество и които съответстват на външната линия, която тази сила създава. Така че онзи, който знае да чете символите, като види известна линия - знае вече, какви психически качества и способности стоят зад нея.
По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия
свят
.
Така казах, че топлинният етер създава сферични или овални форми; светлинният етер създава триъгълни форми; химическият етер създава полукръгови (или полулунни) форми и жизненият етер създава четириъгълни форми. Въз основа на това можем да кажем, че наблюдавайки структурата на един човек, можем да кажем какви сили действат в строежа на тези форми, формата е външната страна в проявлението на силата, а вътрешното проявление на силата е това, което е прието да се нарича темперамент и характер. Понеже силата остава скрита от нашия поглед, ние я изучаваме по нейните проявления — външната форма и темперамента. Основните качества на четирите елемента бяха: на огъня - сухота и горещина; на въздуха - горещина и влажност; на водата - влажност и студенина, и на земята - студенина и сухота. Но това са общи качества, които в своето проявление се диференцират.
към текста >>
Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен
свят
.
Тя изтича от неговата далечна наследственост, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти. Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището. — Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата.
Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен
свят
.
Гледал съм ги с лупа. Какво толкова здраво ги държи за живота? Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове? И има ли някаква разлика между всички тях и нас хората? Вие мислили ли сте никога за това?
към текста >>
20.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и тайни разкривал красиви и светли из царството дивно на приказен
свят
.
* Разказват за него планинските хора, над снежни кристали белеел се той, под трепета златен на слънцето чудно възпламвали багри, искрици безброй. * Разказват за него планинските хора, цветът му бил дивен, възпламнало чист, мнозина във жажда поели нагоре, но пътя към него бил тъй каменист. * Разказват за него планинските хора, че ангел го пазел от лоша ръка, докоснат от никой не бива да бъде цветът му Божествен, просяйнал в мрака. * Разказват за него. че ток проговорвал в минутите чудни, вълшебния цвят.
и тайни разкривал красиви и светли из царството дивно на приказен
свят
.
* Разказват за него, мнозина разказват. малцина обаче са чули това. което разкривал цветът белоснежен, което продумвал с безсмъртни слова. R. ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните. Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим.
към текста >>
Да проявява положителното, красивото и
възвишеното
все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта.
не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа. Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви.
Да проявява положителното, красивото и
възвишеното
все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта.
Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия.
към текста >>
Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този
свят
, който виждаме, стои духовния
свят
, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата.
Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия. Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута. „В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II.
Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този
свят
, който виждаме, стои духовния
свят
, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата.
Разви се силно спиритическо движение, в което влязоха редица видни учени със световна известност като Уйлям Крукс знаменит химик, Оливер Лодж, прочут физик, Шарл Рише — знаменит физиолог, Камил Фламарион и т. н. които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния свят имаме друг един свят, който се манифестира по различни начини в нашия свят и живот. Паралелно с него и след него се роди и разви теософското движение, което, на базата на източната древна мъдрост, се силеше да докаже на западния човек, че зад този сетивен свят има друг, свръхсетивен свят, който не е недостъпен, но може да се влезе във връзка с него. И показваха пътищата за това, които 6txa научили от окултните школи на Индия. Голяма светлина хвърли това движение в ума на западния човек по отношение връзката която съществува между физическия и духовния свят.
към текста >>
които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния
свят
имаме друг един
свят
, който се манифестира по различни начини в нашия
свят
и живот.
Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута. „В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II. Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този свят, който виждаме, стои духовния свят, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата. Разви се силно спиритическо движение, в което влязоха редица видни учени със световна известност като Уйлям Крукс знаменит химик, Оливер Лодж, прочут физик, Шарл Рише — знаменит физиолог, Камил Фламарион и т. н.
които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния
свят
имаме друг един
свят
, който се манифестира по различни начини в нашия
свят
и живот.
Паралелно с него и след него се роди и разви теософското движение, което, на базата на източната древна мъдрост, се силеше да докаже на западния човек, че зад този сетивен свят има друг, свръхсетивен свят, който не е недостъпен, но може да се влезе във връзка с него. И показваха пътищата за това, които 6txa научили от окултните школи на Индия. Голяма светлина хвърли това движение в ума на западния човек по отношение връзката която съществува между физическия и духовния свят. Внесе една нова светлина в живота и подигна крайчеца на завесата що забулваше тайните на живота — древната мъдрост дойде на помощ на западния човек, който по свой път, чрез собствени усилия на мисълта беше си създал известни представи за света и живота, който беше придобил известна мъдрост, която почерпи в себе си и в заобикалящата го природа. Тази източна мъдрост, носена от теософското движение, разкри на западния човек, некой от елементарните окултни тайни, които до тогава бяха скрити за широкия свят.
към текста >>
Паралелно с него и след него се роди и разви теософското движение, което, на базата на източната древна мъдрост, се силеше да докаже на западния човек, че зад този сетивен
свят
има друг, свръхсетивен
свят
, който не е недостъпен, но може да се влезе във връзка с него.
„В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II. Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този свят, който виждаме, стои духовния свят, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата. Разви се силно спиритическо движение, в което влязоха редица видни учени със световна известност като Уйлям Крукс знаменит химик, Оливер Лодж, прочут физик, Шарл Рише — знаменит физиолог, Камил Фламарион и т. н. които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния свят имаме друг един свят, който се манифестира по различни начини в нашия свят и живот.
Паралелно с него и след него се роди и разви теософското движение, което, на базата на източната древна мъдрост, се силеше да докаже на западния човек, че зад този сетивен
свят
има друг, свръхсетивен
свят
, който не е недостъпен, но може да се влезе във връзка с него.
И показваха пътищата за това, които 6txa научили от окултните школи на Индия. Голяма светлина хвърли това движение в ума на западния човек по отношение връзката която съществува между физическия и духовния свят. Внесе една нова светлина в живота и подигна крайчеца на завесата що забулваше тайните на живота — древната мъдрост дойде на помощ на западния човек, който по свой път, чрез собствени усилия на мисълта беше си създал известни представи за света и живота, който беше придобил известна мъдрост, която почерпи в себе си и в заобикалящата го природа. Тази източна мъдрост, носена от теософското движение, разкри на западния човек, некой от елементарните окултни тайни, които до тогава бяха скрити за широкия свят. Постепенно теософското движение стана едно масово движение и заля света със своето учение — учението на древните индуски мъдреци.
към текста >>
Голяма светлина хвърли това движение в ума на западния човек по отношение връзката която съществува между физическия и духовния
свят
.
Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този свят, който виждаме, стои духовния свят, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата. Разви се силно спиритическо движение, в което влязоха редица видни учени със световна известност като Уйлям Крукс знаменит химик, Оливер Лодж, прочут физик, Шарл Рише — знаменит физиолог, Камил Фламарион и т. н. които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния свят имаме друг един свят, който се манифестира по различни начини в нашия свят и живот. Паралелно с него и след него се роди и разви теософското движение, което, на базата на източната древна мъдрост, се силеше да докаже на западния човек, че зад този сетивен свят има друг, свръхсетивен свят, който не е недостъпен, но може да се влезе във връзка с него. И показваха пътищата за това, които 6txa научили от окултните школи на Индия.
Голяма светлина хвърли това движение в ума на западния човек по отношение връзката която съществува между физическия и духовния
свят
.
Внесе една нова светлина в живота и подигна крайчеца на завесата що забулваше тайните на живота — древната мъдрост дойде на помощ на западния човек, който по свой път, чрез собствени усилия на мисълта беше си създал известни представи за света и живота, който беше придобил известна мъдрост, която почерпи в себе си и в заобикалящата го природа. Тази източна мъдрост, носена от теософското движение, разкри на западния човек, некой от елементарните окултни тайни, които до тогава бяха скрити за широкия свят. Постепенно теософското движение стана едно масово движение и заля света със своето учение — учението на древните индуски мъдреци. Но апостолите на теософското движение не можаха да разберат духа на западно европейската мисъл и култура, не можаха да разберат вътрешния смисъл и вътрешните причини на западно европейската култура, не можаха да разберат Християнството, което беше религия на западния човек. Те не разбраха импулса, който Христос донесе в света, не можаха да разберат и своето място и предназначение в този велик импулс.
към текста >>
Тази източна мъдрост, носена от теософското движение, разкри на западния човек, некой от елементарните окултни тайни, които до тогава бяха скрити за широкия
свят
.
които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния свят имаме друг един свят, който се манифестира по различни начини в нашия свят и живот. Паралелно с него и след него се роди и разви теософското движение, което, на базата на източната древна мъдрост, се силеше да докаже на западния човек, че зад този сетивен свят има друг, свръхсетивен свят, който не е недостъпен, но може да се влезе във връзка с него. И показваха пътищата за това, които 6txa научили от окултните школи на Индия. Голяма светлина хвърли това движение в ума на западния човек по отношение връзката която съществува между физическия и духовния свят. Внесе една нова светлина в живота и подигна крайчеца на завесата що забулваше тайните на живота — древната мъдрост дойде на помощ на западния човек, който по свой път, чрез собствени усилия на мисълта беше си създал известни представи за света и живота, който беше придобил известна мъдрост, която почерпи в себе си и в заобикалящата го природа.
Тази източна мъдрост, носена от теософското движение, разкри на западния човек, некой от елементарните окултни тайни, които до тогава бяха скрити за широкия
свят
.
Постепенно теософското движение стана едно масово движение и заля света със своето учение — учението на древните индуски мъдреци. Но апостолите на теософското движение не можаха да разберат духа на западно европейската мисъл и култура, не можаха да разберат вътрешния смисъл и вътрешните причини на западно европейската култура, не можаха да разберат Християнството, което беше религия на западния човек. Те не разбраха импулса, който Христос донесе в света, не можаха да разберат и своето място и предназначение в този велик импулс. Те мислеха, че с това, което са научили от древната мъдрост, ще преобразят света. Те не разбраха, че не е въпрос само да вярваме и да знаем за онзи свят, но трябва да намерим конкретното отношение и вмешателство на този свят към нашия живот.
към текста >>
Те не разбраха, че не е въпрос само да вярваме и да знаем за онзи
свят
, но трябва да намерим конкретното отношение и вмешателство на този
свят
към нашия живот.
Тази източна мъдрост, носена от теософското движение, разкри на западния човек, некой от елементарните окултни тайни, които до тогава бяха скрити за широкия свят. Постепенно теософското движение стана едно масово движение и заля света със своето учение — учението на древните индуски мъдреци. Но апостолите на теософското движение не можаха да разберат духа на западно европейската мисъл и култура, не можаха да разберат вътрешния смисъл и вътрешните причини на западно европейската култура, не можаха да разберат Християнството, което беше религия на западния човек. Те не разбраха импулса, който Христос донесе в света, не можаха да разберат и своето място и предназначение в този велик импулс. Те мислеха, че с това, което са научили от древната мъдрост, ще преобразят света.
Те не разбраха, че не е въпрос само да вярваме и да знаем за онзи
свят
, но трябва да намерим конкретното отношение и вмешателство на този
свят
към нашия живот.
Те допринесоха много, понеже подтикнаха будните умове на запада да търсят и проучват, да се доберат до тайните на природата. Но те не можаха да допринесат почти нищо за подобрението на живота, защото нямаха методи, които да отговарят на духа на епохата, и хората останаха да си живеят по старому, въпреки знанията, които им даде Теософията, както живеят и индусите, от където те почерпиха своето учение. Това показва, че на това движение липсваше нещо съществено, от което имаше нужда съвременния свят. Древната Мъдрост която беше полезна и е полезна за Изтока, се указа негодна за Запада в своите практически изводи. А западния човек е човек на практиката.
към текста >>
Това показва, че на това движение липсваше нещо съществено, от което имаше нужда съвременния
свят
.
Те не разбраха импулса, който Христос донесе в света, не можаха да разберат и своето място и предназначение в този велик импулс. Те мислеха, че с това, което са научили от древната мъдрост, ще преобразят света. Те не разбраха, че не е въпрос само да вярваме и да знаем за онзи свят, но трябва да намерим конкретното отношение и вмешателство на този свят към нашия живот. Те допринесоха много, понеже подтикнаха будните умове на запада да търсят и проучват, да се доберат до тайните на природата. Но те не можаха да допринесат почти нищо за подобрението на живота, защото нямаха методи, които да отговарят на духа на епохата, и хората останаха да си живеят по старому, въпреки знанията, които им даде Теософията, както живеят и индусите, от където те почерпиха своето учение.
Това показва, че на това движение липсваше нещо съществено, от което имаше нужда съвременния
свят
.
Древната Мъдрост която беше полезна и е полезна за Изтока, се указа негодна за Запада в своите практически изводи. А западния човек е човек на практиката. Той иска да опита нещата на физическия свят. Затова не беше пригодена източната мъдрост, която му поднесе теософското движение. В душата на западния човек бяха се насъбрали ред противоречия от индивидуален, семеен, обществен и социален характер, които чакаха своето разрешение.
към текста >>
Той иска да опита нещата на физическия
свят
.
Те допринесоха много, понеже подтикнаха будните умове на запада да търсят и проучват, да се доберат до тайните на природата. Но те не можаха да допринесат почти нищо за подобрението на живота, защото нямаха методи, които да отговарят на духа на епохата, и хората останаха да си живеят по старому, въпреки знанията, които им даде Теософията, както живеят и индусите, от където те почерпиха своето учение. Това показва, че на това движение липсваше нещо съществено, от което имаше нужда съвременния свят. Древната Мъдрост която беше полезна и е полезна за Изтока, се указа негодна за Запада в своите практически изводи. А западния човек е човек на практиката.
Той иска да опита нещата на физическия
свят
.
Затова не беше пригодена източната мъдрост, която му поднесе теософското движение. В душата на западния човек бяха се насъбрали ред противоречия от индивидуален, семеен, обществен и социален характер, които чакаха своето разрешение. Теософията не можа да даде разрешение на тези проблеми, не можа да даде цяр за болките, които имаше западната култура. Като отрече християнството, като каза че то не е нищо друго освен древната мъдрост, предадена даже не тъй умело, то не можа да даде нещо по-ценно. То не можа да вникне в онази нова мъдрост, която християнството съдържаше в себе си, не можаха да разберат смисъла и тайната на Христовия импулс, от който идваха жизнените сокове за западната култура.
към текста >>
И в невидимия
свят
има духове, същества, подобни на хората.
На небето няма кой да ви тормози, да ви заставя да платите дълговете си. Там ще бъдете свободни. Там няма да се обезсърчавате, защото няма да има кой да ви създава такива условия. Там няма да се съблазнявате. Значи, човек има условия да се прояви такъв, какъвто е, да прояви своите слабости, само когато слезе на земята.
И в невидимия
свят
има духове, същества, подобни на хората.
Някои ангели, които живеят на небето, пожелават понякога да оправят света. Като разбере желанието им, Бог ги изпраща на земята, като им дава задачата да възпитат един човек. Те се виждат в чудо. Сега да дойдем до разбраните неща. Всички трябва да разберат, че светът е създаден по известни закони.
към текста >>
Не, както и да Го очакват, Христос няма да дойде втори път на физическия
свят
.
Христос дойде преди две хиляди години на земята. Ако и днес дойде, какво особено Го очаква? Христос е казал, че отива при Отца си да ви приготви жилища. При това положение, какво още Го очаквате? Хората Го очакват да дойде отгоре с множество ангели.
Не, както и да Го очакват, Христос няма да дойде втори път на физическия
свят
.
Той ще дойде в умовете на хората. Когато Христос влезе в човешките умове, мисълта им ще просветне и нещо велико ще се разкрие пред тях. Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали. Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателност, който всички деца имат и да се радват и на най-малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас.
към текста >>
Всичко, каквото става във всички общества, по целия
свят
, е полезно и на място.
Той ще дойде в умовете на хората. Когато Христос влезе в човешките умове, мисълта им ще просветне и нещо велико ще се разкрие пред тях. Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали. Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателност, който всички деца имат и да се радват и на най-малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас.
Всичко, каквото става във всички общества, по целия
свят
, е полезно и на място.
В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата. Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум? Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля, но има неща, които стават според Божията воля. Има един човешки свят, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля.
към текста >>
В целия
свят
има един общ план, който работи в изобилието на нещата.
Когато Христос влезе в човешките умове, мисълта им ще просветне и нещо велико ще се разкрие пред тях. Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали. Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателност, който всички деца имат и да се радват и на най-малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас. Всичко, каквото става във всички общества, по целия свят, е полезно и на място.
В целия
свят
има един общ план, който работи в изобилието на нещата.
Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум? Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля, но има неща, които стават според Божията воля. Има един човешки свят, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там.
към текста >>
Има един човешки
свят
, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля.
Всичко, каквото става във всички общества, по целия свят, е полезно и на място. В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата. Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум? Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля, но има неща, които стават според Божията воля.
Има един човешки
свят
, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля.
А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил. Какво търсят хората света ? Човек навсякъде търси Бога и като Го намери, ще му служи. В живота си човек търси две неща: да бъде обичан и да го обичат.
към текста >>
А има един
свят
, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там.
В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата. Мислите ли, че в управлението на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум? Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля, но има неща, които стават според Божията воля. Има един човешки свят, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля.
А има един
свят
, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там.
Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил. Какво търсят хората света ? Човек навсякъде търси Бога и като Го намери, ще му служи. В живота си човек търси две неща: да бъде обичан и да го обичат. Ако не намери някой, когото да обича, той е недоволен.
към текста >>
Достатъчно е човек да развие в себе си тази способност да се свързва с безсмъртната светлина и топлина на слънцето, и той ще може да се сбогува със съществата от невидимия
свят
, от горните светове изобщо.
Има смъртни трептения на светлината, но има и безсмъртни трептения на светлината. Също така има смъртни трептения на топлината, има и безсмъртни трептения на топлината. Мислете тогава върху безсмъртната светлина и топлина, които носят живот в себе си. Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си, на действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще може да възприема такива звукове от слънцето, каквито никога не е чувал. Тези звукове идат от слънцето.
Достатъчно е човек да развие в себе си тази способност да се свързва с безсмъртната светлина и топлина на слънцето, и той ще може да се сбогува със съществата от невидимия
свят
, от горните светове изобщо.
Така, като че ли с радио слуша, той ще почне да приема новини от слънцето. Жителите от слънцето ще почнат да ви разправят кога колко големи петна ще има на слънцето, какви преобразования стават там и т. н. Ще кажете, че тези неща не ви влизат в работа. Радио е това. Искате или не, ще можете да се съобщавате с горния свят.
към текста >>
Искате или не, ще можете да се съобщавате с горния
свят
.
Достатъчно е човек да развие в себе си тази способност да се свързва с безсмъртната светлина и топлина на слънцето, и той ще може да се сбогува със съществата от невидимия свят, от горните светове изобщо. Така, като че ли с радио слуша, той ще почне да приема новини от слънцето. Жителите от слънцето ще почнат да ви разправят кога колко големи петна ще има на слънцето, какви преобразования стават там и т. н. Ще кажете, че тези неща не ви влизат в работа. Радио е това.
Искате или не, ще можете да се съобщавате с горния
свят
.
Сега ние сме в България, но по радиото можем да слушаме какво става в Лондон, в Берлин — по целия свят. Едно време това не беше възможно, както днес не е възможно да се съобщава човек от слънцето със земята. Както е възможно да се съобщават хората от едно място на друго на света, така един ден ще бъде възможно да се съобщават от слънцето до земята. Цялата вселена е едно обективно училище, в което човек трябва да учи, да се развият всичките му дарби и способности. Без това училище ние няма да имаме никакъв успех.
към текста >>
Сега ние сме в България, но по радиото можем да слушаме какво става в Лондон, в Берлин — по целия
свят
.
Така, като че ли с радио слуша, той ще почне да приема новини от слънцето. Жителите от слънцето ще почнат да ви разправят кога колко големи петна ще има на слънцето, какви преобразования стават там и т. н. Ще кажете, че тези неща не ви влизат в работа. Радио е това. Искате или не, ще можете да се съобщавате с горния свят.
Сега ние сме в България, но по радиото можем да слушаме какво става в Лондон, в Берлин — по целия
свят
.
Едно време това не беше възможно, както днес не е възможно да се съобщава човек от слънцето със земята. Както е възможно да се съобщават хората от едно място на друго на света, така един ден ще бъде възможно да се съобщават от слънцето до земята. Цялата вселена е едно обективно училище, в което човек трябва да учи, да се развият всичките му дарби и способности. Без това училище ние няма да имаме никакъв успех. Като знаете, че Бог е създал света, вие не трябва да се обезсърчавате.
към текста >>
отидете на небето, в този висок
свят
вие не можете да учите.
Ще дойде ден, когато ще бъдете нещо повече, отколкото сте днес. Казано е в писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Ние сме изпратени на земята като малки разумни деца да се учим. При сегашното състояние на хората, небето е недостъпно за тях. Вие можете да бъдете на небето, но нищо да не разберете от живота там. Ако при това състояние, в което днес се намирате.
отидете на небето, в този висок
свят
вие не можете да учите.
Там няма условия за вас Там можете да отидете на гости, за малко време, но веднага ще ви пратят в по-долните светове, гдето можете да учите. По-долните светове са свързани със земята. За да бъде небесното училище достъпно за вас, вие трябва непременно да слезете на земята, там да свършите курса. Като свършите земния курс, тогава ще можете да се учите и в небесното училище. За небесното училище се изисква по високо съзнание.
към текста >>
Реших да вървя по един от северните притоци на Амазонка, където все още можех да намеря някое туземско село и да играя ролята на бел Бог Ала слънцето вече беше сложило глава зад западните
възвишения
, облаците се сгъстиха и изведнъж се стъмни, както това става в тая част на земята.
Сам с кучето си и бойна пушка сред безпътните и непроходими лесове на Африка на няколко мили южно от екватора! Какво да правя? Опасността беше голяма,особено като се имат пред вид изненадите, на които често биват подхвърляни пътниците в тия непознати области. Опрян на пушката си, аз се огледах безпомощно наоколо. Ни път, ни светлинка, ни признак на живот.
Реших да вървя по един от северните притоци на Амазонка, където все още можех да намеря някое туземско село и да играя ролята на бел Бог Ала слънцето вече беше сложило глава зад западните
възвишения
, облаците се сгъстиха и изведнъж се стъмни, както това става в тая част на земята.
Идеше тропическа нощ. Време за съображение нямаше. Бързо позовах на помощ всичките подсъзнателни сили на природата си, но колкото и да бързах, мракът прегради пътя ми Волята изгуби сигурност. Трябваше да потърся най близкото и сигурно прибежище. Заспал бях под една влажна и неприветна пещера, а се намерих край топло огнище на.
към текста >>
21.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което днес се дава за делото на разрушението, утре ще се дава за творческото изграждане на новия
свят
.
Идва духовната пролет! Ледът в човешките сърца ще се стопи. Студът на омразата ще бъде заменен с топлината на любовта. Тъмнината на невежеството и заблуждението ще бъде заменена със светлината на знанието и мъдростта. Безспирните досегашни борби ще бъдат заменени с взаимопомощта и взаимното сътрудничество.
Това, което днес се дава за делото на разрушението, утре ще се дава за творческото изграждане на новия
свят
.
Духовният поглед на будния човек никога не трябва да се задоволява само с картината на настоящето. Ний трябва да виждаме не само това, което е, но и това. което идва, което утре ще бъде. Ний трябва да мислим за него да работим за него, да живеем с него и да го считаме по-действително, от преходното, което днес ни заобикаля. Идва духовната пролет за човечеството!
към текста >>
За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния
свят
като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този
свят
, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен
свят
—
свят
на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си.
Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот. Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега. Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син.
За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния
свят
като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този
свят
, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен
свят
—
свят
на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си.
Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух.
към текста >>
Още по-късно Мойсей открива Неговото присъствие в горящата къпина, което символизира, че този Велик Дух е слязъл до етерния
свят
на нашата земя.
Зад видимото слънце той виждал духовното слънце, Духът на Слънцето, Духът на Космоса, когото нарекъл Ахура-Мазда — Дух на Слънцето или още Вохуману, т. е. Творческото Слово или Творчески Дух. Той е можал само да го съзерцава, като е възприел чрез проводници мъдростта на този Велик Дух. Още в по-сетнешна епоха намираме Хермес, който, издигайки се чрез дълбоко размишление високо в пространството, влиза във връзка с Него, като го нарича Озирис или Великия Разум на вселената. И той възприема във висините тази велика мъдрост и запознава с нея ограничено число хора, които са били подготвени да я приемат.
Още по-късно Мойсей открива Неговото присъствие в горящата къпина, което символизира, че този Велик Дух е слязъл до етерния
свят
на нашата земя.
И Той е който дава на Мойсея на планината Синай скрижалите с 10-те Божи заповеди. (следва) Влад Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият брат (из извънредната беседа „Малкият брат“ – 1.I.1939 г.) Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача им, но нищо не може да им каже.
към текста >>
Всички форми на физическия
свят
, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени.
Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство.
Всички форми на физическия
свят
, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени.
Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено.
към текста >>
За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия
свят
.
И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет.
За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия
свят
.
Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна.
към текста >>
Така той ще прояви всичко красиво и
възвишено
, което е вложено в неговата душа.
Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията любов.
Така той ще прояви всичко красиво и
възвишено
, което е вложено в неговата душа.
Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. За правене на добро няма определено време: Добро можете да правите всякога. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг.
към текста >>
22.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един
свят
, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа.
След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил. На какво се дължи този странен на пръв поглед резултат, се питат те. И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена без да познава истинското му естество. Тя чисто и просто не съответства на неговия дух и не може да задоволи съществените нужди на неговата душа. Тя е годна, може би, за един изкуствен човешки механизъм, създаден в интелектуалните представи на човека, ала е абсолютно негодна за живия, същинския човек, който далеч не съвпада с интелектуалните схеми на съвременната материалистично ориентирана наука.
Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един
свят
, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа.
Той трябва да познае своята душа. Без познаване истинската същина на човека и света, хората ще създават изкуствени построения, в които ще се чувстват нещастни, потиснати, ограничени като в затвор. До тия изводи по необходимост, идват най-будните умове на съвременната наука, способни за една обективна и безпристрастна преценка. (Вж„ напр, книгата на Alexis Carrel: L’ Homme, cet Inconnu, която произведе голям шум в Европа и Америка). Тия изводи, както би трябвам да се очаква, с насочени по линията на ония идеи, които Учителят на В. Вс.
към текста >>
Най-
възвишените
и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила.
Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията — с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна. от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича разнообразие в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което става сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа.
Най-
възвишените
и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила.
за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Георги Радев __________________________ *) „Пред новата епоха. Развитието на народите.
към текста >>
Новата мъдрост на само че учи човека за съществуването на духовния
свят
, но новата мъдрост разкрива и пътя на човека към Бога в самия себе си, който беше затворен до тогава.
които носеха нов живот, нови блага, които до тогаз не са влизали в сферата на нашата земя. Най-великият между Синовете Божии е посетил земята и заедно с идването си донесе и най-великото благо на човечеството — донесе силата на любовта. която носи в себе си обезсмъртения живот. И тази любов именно разкрива новата мъдрост, която е била непозната до тогаз на света. Тази мъдрост само с предвкусвали посветените от предишните епохи, в по-голяма или в по-малка степен.
Новата мъдрост на само че учи човека за съществуването на духовния
свят
, но новата мъдрост разкрива и пътя на човека към Бога в самия себе си, който беше затворен до тогава.
Новата мъдрост отваря вратите и събаря преградите между човек и човек, и учи хората че са братя, и не само ги учи, но ги и заставя да живеят като братя. Онзи, който е приел импулса на Любовта, на новата мъдрост, онзи, който е приел импулса на Христа, той почва вече да се чувства като част от един общочовешки организъм, който е проникнат от силите на Великия Божествен Дух. Той вече знае, че благото на целия организъм е и негово благо, и страданието на която и да е част от организъма е страдание на целия организъм. Това разбиране създава съвършено нови отношения които със само идеал за сега. Новата Мъдрост е мъдростта на най великия от Синовете Божи, когато древната мъдрост, както видехме, беше предадена чрез по-нисши същества.
към текста >>
Така е поне за физическия
свят
.
Духовник импулси, които идат от Бога, имат тройно проявление — в космоса, в човечеството или в историята, и в човека като индивидуалности. Като космични прояви тези импулси се изразяват в прегрупиране на силите на съществата, които работят в различните области на природата което води към промий в самата материя. Как се проявяват тези импулси в историята, изтъкнах накратко в настоящата статия. А във всеки човек тези импулси се последват от пробуждане на неговото съзнание и взимане нова насока в живота — влизане в пътя на служене и жертвата за общо благо - поднасяне всичко, каквото има в трите света - за благото и повдигането на цялото човечество В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любов, доброта и справедливост (из неделната беседа „Любов, доброта и справедливост“ – 18.XII.1938 г.) Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата.
Така е поне за физическия
свят
.
Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви.
към текста >>
Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи
свят
да го намерим.
Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви.
Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи
свят
да го намерим.
Възможно е и това. То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастие то на човека е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека.
към текста >>
Днес приемам целият
свят
на светло тържество.
Защото измени на целта, за която му бяха дадени тия дарби. Изгуби и светлата радост, която имаше в живота си. Т. Ч. МОЯТ ПРАЗНИК Сега е велик празник за мен. Защото на гости ми е Любовта.
Днес приемам целият
свят
на светло тържество.
Приемам всички хора и всичко живо. Приемам и водите, тревите, цветята, дърветата и камъните. Приемам цялата земя. Приемам слънцето, месецът и звездите. Приемам цялата вселена.
към текста >>
В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен
свят
, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека.
За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество. Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси. За тях е потребен съвършено чист въздух и слънце. * * * Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие.
В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен
свят
, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека.
И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамичната част в човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото тяло, и са му придали в най-голям размер своята динамичност. И затова те са енергични и деятелни във физическия свят. Хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма.
към текста >>
И затова те са енергични и деятелни във физическия
свят
.
* * * Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека. И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамичната част в човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото тяло, и са му придали в най-голям размер своята динамичност.
И затова те са енергични и деятелни във физическия
свят
.
Хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоликът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм, и затова той не е така активен във физическо отношение, както при холериците и сангвиниците. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Лаковски и дълголетието Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга „Наука и щастие“ три основни правила, които трябва да се спазват, за ла се достигне до дълбока старост: 1.
към текста >>
Тя повече приличаше на видение от някой
възвишен
свят
, на ангел небесен, отколкото на земно същество.
Пред мен и около мен се простираха само сиви пясъци. Погледа не виждаше нито зелена тревица, нито цветя. До слухът не стигаше песен на птичка Устата ми гореше за капка вода. Бях отчаян и изнемощял: Отведнъж пред мен се изправи млада и красива девойка. Аз я погледнах, забравил се от почуда и възхищение.
Тя повече приличаше на видение от някой
възвишен
свят
, на ангел небесен, отколкото на земно същество.
Тя стоеше и ме гледаше със своите небесни очи Лицето й сияеше озарено от блага усмивка, както сияе небето на изток през пролетно утро, когато зората се усмихне. Аз съвсем забравих кой съм, какъв съм, отде ида, къде отивам. Съвсем изчезнаха моите мисли, моите разбирания, моите желания и стремежи. Целият аз бях погълнат от сияещата красота и от двете небесни очи. Когато откъснах поглед от нея, аз видях, че слънце грее, видях, че треви и цветя са покрили земята на около, видях, че плодни дървета, струпани със зрели и вкусни плодове, се редят навсякъде, видях, че извори бистри и студени бликат и носят свежест и прохлада и чух песента на птички сладкопойни.
към текста >>
23.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения
свят
, а деветторката е големият Брат който живее на земята и ръководи цялото човечество“.
Тези събития, които идват за нас по силата на една необходимост, с резултат от действието на много воли, на много същества, видими и невидими за нас. Тези тъкмо невидими същества които действат през годината и направляват всички събития в живота на човечеството, представят нейното вътрешно съдържание. Всека година действат различни интелигентни сили, от разни степени и категории. През настоящата 1939 година действат, според Учителя, високо интелигентни същества, пълни с любов и милост, със сила и мощ, които той олицетворява в образа на „Големия Брат на човечеството“. Спирайки се върху символиката на числото 1939, което крие в своите цифри същината на онези сили, които действат през годината, Учителят казва: „Числото 39 в новата 1939 год.
представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения
свят
, а деветторката е големият Брат който живее на земята и ръководи цялото човечество“.
Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи“. Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат“. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя.
към текста >>
По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния
свят
.
Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи“. Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат“. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя.
По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния
свят
.
И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора.
към текста >>
Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония
възвишени
същества, за които той говори.
Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора. Напротив то е понякога толкова по-скрито, колкото по-съдбоносна за човечеството е дадена година. Ще завърша тия редове с един цитат от Учителя, взет из неделната му беседа, държана на 1 януари 1939 година.
Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония
възвишени
същества, за които той говори.
„Понеже 1939 година е епохална. желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат , но в 1999 година. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес.
към текста >>
* Че пролет вълшебна с надежди и песен пристъпва кат дева невинна в олтар, след тайнство
свято
отново се готви земята да ръси с най-скъпия дар.
Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на Великото в света“. ОТНОВО Отново лазурно небе се усмихва и слънчевий диск се на север стреми, отново в простора безбрежно се носят обилните струи на радост и мощ.
* Че пролет вълшебна с надежди и песен пристъпва кат дева невинна в олтар, след тайнство
свято
отново се готви земята да ръси с най-скъпия дар.
* Тъй всяка година и много години Ний чакаме с трепет във будни души, да дойде и друга — да, вечната пролет сърцата на всички с любов да залей. S. Неделчо Попов ПРОЛЕТ В ПРОЛЕТТА Едно дълбоко предчувствие, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света. Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще- ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам.
към текста >>
Приятели от целия
свят
, в чиито сърца е запален свещения огън на новото, да раздадем от градината на сърцето си плодове на любовта — топли чувства.
Вятър вее. Всичко пее. Пролет вън и вътре е дошла. Пролет във пролетта! Привет на теб о, първи ден на пролетта, о, ден желан на свободата, о, ден на светлата победа.
Приятели от целия
свят
, в чиито сърца е запален свещения огън на новото, да раздадем от градината на сърцето си плодове на любовта — топли чувства.
От градината на ума плодове на щедростта — светли мисли. От градината на волята плодове на истината — постъпки благородни. Залог, чрез който невредими ще минем през бурята, която очаква света, която ще покаже на хората за сетен път техните заблуждения и резултатите на онова, което те със създали. Големият брат подава десница на своите малки братя и сестри и им казва — Тръгнете след мене! — Носете светлина на душите, помагайте.
към текста >>
Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист,
свят
и учен.
Служете на себе си и на ближните, но най-първо служете на Бога и ще получите венец от цветя на Вечната Пролет. ______________ Днес всеки ковък мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи.
Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист,
свят
и учен.
След всичко това, хората се запитват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обеднеят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това. което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. __________________________ *) Под тоя надслов излязоха от печат двете новогодишни беседи от Учителя.
към текста >>
В съвременния
свят
има много неща, които не са научни, т. е.
Който иска да се запознае с Големия брат на човечеството, нека ги прочете. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Не може да се слугува на двама господари (из неделната беседа „Не може да се слугува на двама господари“ – 22.I.1939 г.) Ще се спра върху стиха, който някога Христос е изказал в отрицателен смисъл: „Не може да се слугува на двама господари“. Често хората казват: „Аз не мога да слугувам, не мога да работя, не мога да уча, не мога да ям“. За да каже човек, че не може да слугува, има ред причини за това. Аз искам да засегна въпроса обективно и научно.
В съвременния
свят
има много неща, които не са научни, т. е.
те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение. Аз наричам научни неща ония, които могат да се поставят на опит. Те имат приложение в живота. От единия до другия край, самият живот е опит, приложение. Някои казват: Ние трябва да изучаваме живота Онези, които са създали живота, преди да се е проявил той на земята, те са мислили за него, те са мислили за всички същества на земята.
към текста >>
В божествения
свят
човек и да иска не може да на прави никакво престъпление.
Това е необходимостта. В закона има друго нещо. Дойдете ли до закона, там нещата стават другояче, казват: закон е това. Говорим ли обаче, за работата, ние разбираме друг един порядък, в който нещата са осмислени. При това положение ти си свободен да постъпваш така, както намигаш за добре.
В божествения
свят
човек и да иска не може да на прави никакво престъпление.
Представете си, че сте поставени господар на всичкото богатство на земята, ще имате ли условия да крадете? Нямате никакви условия за кражба. Следователно, ако всичката земя е ваша, кражбата е изключена Днес всички нещастия и страдания в света произтичат от факта, че хората искат всичко да става по тяхна воля, а не по волята Божия, всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен. Право е това, но за да се образува силата, всички дъждовни капки трябва да се съединят в едно. Всяка капка сама по себе си не е силна.
към текста >>
Значи, космическият
свят
представя целия
свят
в себе си.
Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек.
Значи, космическият
свят
представя целия
свят
в себе си.
Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява Днес всички хора искат да придобият нещо. Всеки си има по една малка или голяма амбиция. Някой иска да стане министър в България, в Англия, в Германия, във Франция или другаде. Друг пък иска да стане учен, философ, поет, музикант. И всеки мисли, че може да придобие това по механически начин.
към текста >>
Като отиде в другия
свят
, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов.
Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта. Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници.
Като отиде в другия
свят
, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов.
Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла. Човек расте през целия си живот. Страданието е пак растене.
към текста >>
Това е Божественият
свят
.
Тогава ще дойде истинският живот. Тогава ще имате приятели, които ви обичат и които вие ще обичате. Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните.
Това е Божественият
свят
.
Ще видите тогава, че съществува една нова земя, която хората не познават, но на която първоначално са живели. В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота. Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, от гдето излиза животът. Там ще видите по какъв начин е създаден светът. Това ще стане в бъдеше.
към текста >>
То напомни на целия
свят
забравената стара истина, стояща в основата не слънчевия култ.
Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение — движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов.
То напомни на целия
свят
забравената стара истина, стояща в основата не слънчевия култ.
Но то ни носи не само тия знания, които ни даваха древните мъдреци някога, но и нещо ново. Светът вече почва да възприема тия схващания. Навсякъде лекарите препоръчват слънчеви бани. Лете, вместо да се крият в тъмните стаи, хората вече предпочитат да посещават плажовете. Обгорялото от слънцето лице е станало вече модно, а предишната бледност — некрасива.
към текста >>
Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния
свят
и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт.
Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.
Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния
свят
и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт.
Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот.
към текста >>
Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически
свят
и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея.
Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път.
Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически
свят
и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея.
Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си.
към текста >>
И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния
свят
.
Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност.
И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния
свят
.
Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пее за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина?
към текста >>
А усмивката Му се пръскаше по цял
свят
— и по цялата земя грееше веселбата на душата Му.
И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът —и в Него ще се втече. * Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище! “ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич.
А усмивката Му се пръскаше по цял
свят
— и по цялата земя грееше веселбата на душата Му.
Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рзчителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и прегръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница.
към текста >>
И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял
свят
с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци.
... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рзчителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и прегръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие.
И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял
свят
с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци.
Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница. * От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. Затова Негови жреци са отвеки Посветените. Златооблечени царе от Червената Земя Му кадяха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. A белите маги от Химават Му принасят в жертва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава.
към текста >>
И — да възкръсне отново великият празник на върховното светило — та по цял
свят
да се чуват свещени песни при изгрев!
* Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе. Да станем като Него! Да пронижем душите си с копия от светлина! Да разсипем по небето кървави гроздове огън!
И — да възкръсне отново великият празник на върховното светило — та по цял
свят
да се чуват свещени песни при изгрев!
И — на залез да раздират здрача модри пламъци от възпалени благовония: — сърцата отново да се разпалят от великата Любов и великото Страдание, които са родили света! И — смърт не ще има! * Хвала на Тебе, Който простираш към нас безбройни ръце от светлина! — Слава на Тебе, Боже на висините, велико огнено Сърце, Което пролива бляскавата си кръв за нас! Амин!
към текста >>
По същия начин Той виждаше и всяка скрита добродетел, всяка добра и
възвишена
мисъл.
Имаше нещо особено и неповторимо и в неговия поглед: за него като че няма ще нищо скрито. Макар да бе мек и благ, той, обаче, проникваше до най-дълбоко скритите кътчета на душата. Пред този поглед нищо не можеше да се скрие. Той виждаше всичко, той четеше целия живот на човека като отворена книга. Явно беше още при пръв поглед, че всяка лъжа, всека скрита помисъл, бяха явни за Него.
По същия начин Той виждаше и всяка скрита добродетел, всяка добра и
възвишена
мисъл.
Облечен в широка бела тога, висок и строен, величествен и красив, Учителят говореше на събрания народ: „Защо дойдохте вие тук, да ме слушате? Хляб ли нямате, та дойдохте да ви нахраня? Свобода ли нямате, та искате да ви освободя? Болни ли сте, та искате да ви излекувам? „Казвам ви: И гладния мога да нахраня.
към текста >>
в този и в другия
свят
, то е неговата единствена.
Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба? Аз ви нося друго, нетленно богатство. То не изчезва, не може да бъде откраднато или изгубено. Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот.
в този и в другия
свят
, то е неговата единствена.
вечна, неотемлима собственост. „Аз ви нося богатството на душата, и който го приеме и усвои, той честит ще бъде — и на тоя и на оня свят . . „Вие търсите още красота И хубаво е да бъдете красиви. Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята. Но какво струва вашата физическа красота — красотата на телата ви, на жилищата ви.
към текста >>
„Аз ви нося богатството на душата, и който го приеме и усвои, той честит ще бъде — и на тоя и на оня
свят
. .
Аз ви нося друго, нетленно богатство. То не изчезва, не може да бъде откраднато или изгубено. Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот. в този и в другия свят, то е неговата единствена. вечна, неотемлима собственост.
„Аз ви нося богатството на душата, и който го приеме и усвои, той честит ще бъде — и на тоя и на оня
свят
. .
„Вие търсите още красота И хубаво е да бъдете красиви. Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята. Но какво струва вашата физическа красота — красотата на телата ви, на жилищата ви. и на всичко, което ви заобикаля. ако вашите души са грозни и черни?
към текста >>
„Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг
свят
.
ще останат за вас само един спомен, и тогава с какво ще живеете вие, ако не притежавате красотата на душата, която е вечна? „Аз ви нося именно тази вечна, истинска, вътрешна красота—красотата на душата, чието отражение е земната, физическата красота . . . „И още много работи търсите вие, които не ще ви донесат щастие, ако не са придружени от вътрешната реалност, към която аз ви насочвам и които, едностранчиво възприети и следвани, могат по-скоро да ви отклонят от правия път и да ви погубят. отколкото да ви спасят.
„Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг
свят
.
който бил нереален; че съм ви карал да забравяте настоящето, за някакво проблематично бъдеще. „Аз обаче ви казвам: Няма „този“ свят, няма „онзи“ свят. Съществува само един единствен свят, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате. В същност, този един единствен свят е безграничен и това. което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота.
към текста >>
„Аз обаче ви казвам: Няма „този“
свят
, няма „онзи“
свят
.
. . „И още много работи търсите вие, които не ще ви донесат щастие, ако не са придружени от вътрешната реалност, към която аз ви насочвам и които, едностранчиво възприети и следвани, могат по-скоро да ви отклонят от правия път и да ви погубят. отколкото да ви спасят. „Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг свят. който бил нереален; че съм ви карал да забравяте настоящето, за някакво проблематично бъдеще.
„Аз обаче ви казвам: Няма „този“
свят
, няма „онзи“
свят
.
Съществува само един единствен свят, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате. В същност, този един единствен свят е безграничен и това. което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен.
към текста >>
Съществува само един единствен
свят
, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате.
„И още много работи търсите вие, които не ще ви донесат щастие, ако не са придружени от вътрешната реалност, към която аз ви насочвам и които, едностранчиво възприети и следвани, могат по-скоро да ви отклонят от правия път и да ви погубят. отколкото да ви спасят. „Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг свят. който бил нереален; че съм ви карал да забравяте настоящето, за някакво проблематично бъдеще. „Аз обаче ви казвам: Няма „този“ свят, няма „онзи“ свят.
Съществува само един единствен
свят
, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате.
В същност, този един единствен свят е безграничен и това. което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини.
към текста >>
В същност, този един единствен
свят
е безграничен и това.
отколкото да ви спасят. „Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг свят. който бил нереален; че съм ви карал да забравяте настоящето, за някакво проблематично бъдеще. „Аз обаче ви казвам: Няма „този“ свят, няма „онзи“ свят. Съществува само един единствен свят, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате.
В същност, този един единствен
свят
е безграничен и това.
което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността.
към текста >>
„този“
свят
заради „другия“.
И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни. изселващи пещерите, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение. „Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така. както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“. „Аз не желая да забравяте.
„този“
свят
заради „другия“.
Ако има някой, които така тълкуват моето учение, те имат голяма грешка. Не може да пусне клони, да се разлисти, да даде цветове и плодове в небето този, който няма корени в земята. Живота на човека е така създаден, че той, подобно на растението, трябва да черпи от земята соковете, които ще превърне горе в прекрасни листа, цветове и плодове. „Земята е арената на вашия живот. Земята е местото на вашите борби, усилия и трудове.
към текста >>
Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този
свят
.
в царство Божие — небето ще бъде заключено за вас. Докато не реализирате рая в живота си тук на земята, вие напразно ще го дирите на небето. Какъвто е живота ви тук, такъв ще бъде и там. Каквото вие представлявате тук, същото нещо ще сте и там. Вие не можете да израстете като по чудо.
Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този
свят
.
Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот. „Няма скокове в живота. Няма край стълбата на еволюцията. Всичко се движи нагоре: ангели, хора, растения и животни. Нищо не е в застой, затова и вие не трябва да стоите!
към текста >>
Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в
свят
.
Събудете се от този сън и не спете вече! Заспите ли. големи нещастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, гдето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допускайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство.
Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в
свят
.
Човек е създаден добър. но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички ви да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е.
към текста >>
представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения
свят
; деветорната е големият брат, който живее не земята и ръководи цялото човечество.
Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи да по-знаем в нея Божия образ. И тъй числото 39 в новата 1939 г.
представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения
свят
; деветорната е големият брат, който живее не земята и ръководи цялото човечество.
Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения светове. Из беседата държана от Учителя на 31. XII. 1938г.
към текста >>
Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия
свят
.
Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С. Калименов Шестото сетиво на човека, наблюдения, изследвания и лична опитност, от проф. Шарл Рише. Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света. Отче наш,от Авг. Циешковски.
Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия
свят
.
Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. Вечната поема. Auroro Безсмъртието на човека, проф. Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отъждествявайте вечното, безначалното й безграничното с временното.
към текста >>
Нощ пред бреговете на новия
свят
, кратка биография на Хр. Колумб.
Калименов Шестото сетиво на човека, наблюдения, изследвания и лична опитност, от проф. Шарл Рише. Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света. Отче наш,от Авг. Циешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят.
Нощ пред бреговете на новия
свят
, кратка биография на Хр. Колумб.
Вечната поема. Auroro Безсмъртието на човека, проф. Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отъждествявайте вечното, безначалното й безграничното с временното. * * * ЧУЖДИ ИЗДАНИЯ: Лекуване чрез цветните лъчи, от А. О.
към текста >>
24.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на
свята
мощта * дълбоко скрита в твоята душа.
И то ще продължи за винаги, вечно. Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта. Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта.
Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на
свята
мощта * дълбоко скрита в твоята душа.
Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове. Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна. О, чуй гласа отдавна който те зове!
към текста >>
Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия
свят
, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие.
Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека.
Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия
свят
, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие.
Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот.
към текста >>
След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния
свят
, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там.
Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот.
След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния
свят
, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там.
След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят.
към текста >>
След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния
свят
Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос.
Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там.
След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния
свят
Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос.
И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях.
към текста >>
Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия
свят
и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето.
Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот.
Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия
свят
и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето.
В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“.
към текста >>
И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял
свят
не щеше да побере написаните книги“.
Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име.
И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял
свят
не щеше да побере написаните книги“.
Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство. И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя. В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си. И затова след възкресението Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
към текста >>
Христос победи смъртта във физическия
свят
и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това.
за да се убедят, че не е привидение: „Защо се смущавате и защо се пораждат такива помисли в сърцата ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че аз съм същия; попипайте ме и се уверете, защото дух няма месо и кости, както виждате, че аз имам. И като рече това, по каза им ръцете и нозете си. И взе та яде пред тях“. Това показва, че Христос възкръсна с физическото си тяло, но преобразено и направено безсмъртно.
Христос победи смъртта във физическия
свят
и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това.
Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне.
към текста >>
Светлината, с която си служите на земята, няма да ви служи и на другия
свят
, вие ще бъдете слепи.
Аз вземам думата Бог и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мене не е важно какво представя светлината изобщо. За мене светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможности да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност.
Светлината, с която си служите на земята, няма да ви служи и на другия
свят
, вие ще бъдете слепи.
И ако човек мисли, че на физическия свят може да се ползва с духовната светлина, той пак ще бъде сляп, Човек е дошъл на земята да се учи на ония неща, които на небето ги няма. После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото ? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова- Защо?
към текста >>
И ако човек мисли, че на физическия
свят
може да се ползва с духовната светлина, той пак ще бъде сляп, Човек е дошъл на земята да се учи на ония неща, които на небето ги няма.
Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мене не е важно какво представя светлината изобщо. За мене светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможности да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност. Светлината, с която си служите на земята, няма да ви служи и на другия свят, вие ще бъдете слепи.
И ако човек мисли, че на физическия
свят
може да се ползва с духовната светлина, той пак ще бъде сляп, Човек е дошъл на земята да се учи на ония неща, които на небето ги няма.
После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото ? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова- Защо? Защото законът на физическия свят е такъв.
към текста >>
Защото законът на физическия
свят
е такъв.
И ако човек мисли, че на физическия свят може да се ползва с духовната светлина, той пак ще бъде сляп, Човек е дошъл на земята да се учи на ония неща, които на небето ги няма. После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото ? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова- Защо?
Защото законът на физическия
свят
е такъв.
На физическия свят ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие. Запример скръбта не е нищо друго, освен изпразване от нещо старо. След това човек съжалява, че старото е отишло некъде. Като се напълни шишето ти с нещо ново, ти казваш: Добре стана, че се изпразних. Или, добре стана, че излях старата вода от шишето която стои с години вътре, та налях нова, чиста.
към текста >>
На физическия
свят
ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие.
После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото ? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова- Защо? Защото законът на физическия свят е такъв.
На физическия
свят
ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие.
Запример скръбта не е нищо друго, освен изпразване от нещо старо. След това човек съжалява, че старото е отишло некъде. Като се напълни шишето ти с нещо ново, ти казваш: Добре стана, че се изпразних. Или, добре стана, че излях старата вода от шишето която стои с години вътре, та налях нова, чиста. За да се разбере това, човек се нуждае от ново разбиране, от ново възпитание в нова насока.
към текста >>
Те искат да нагодят духовния
свят
според техните разбирания и вярвания.
Тъй щото, всички болести, които носят с идването си новото, Божественото, са на местото си. От Божествено гледище, всека болест носи новото в човека, но той трябва да бъде готов да го приеме. Ако не беше така, болестите нямаше да имат смисъл. Който разбира смисъла на болестите, той знае, че те се явяват като благо за съвременните хора. Съвременните хора са дошли до особено разбиране.
Те искат да нагодят духовния
свят
според техните разбирания и вярвания.
И тогава, ако къщата не отиват според техните разбирания, както те ги мислят, считат, че това не е право. Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече де живея, да се измъчвам като вол. Искам да замина за онзи свят, да се освободя от страданията на земята. Нищо вече не ме интересува тук — нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите“.
към текста >>
Искам да замина за онзи
свят
, да се освободя от страданията на земята.
Съвременните хора са дошли до особено разбиране. Те искат да нагодят духовния свят според техните разбирания и вярвания. И тогава, ако къщата не отиват според техните разбирания, както те ги мислят, считат, че това не е право. Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече де живея, да се измъчвам като вол.
Искам да замина за онзи
свят
, да се освободя от страданията на земята.
Нищо вече не ме интересува тук — нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите“. Като го гледам, аз разбрах нуждите му. Той няма средства в живота. Тогава аз му казах: Слушай, аз предвиждам бъдещето на хората. И за тебе мога да кажа нещо.
към текста >>
Ти си влязъл в един
свят
на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе.
Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си.
Ти си влязъл в един
свят
на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе.
Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон, се отнася и до крушата и до всички останали плодове. Бог е създал всяко нещо, за да служи.
към текста >>
Духовният
свят
я зове.
Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето.
Духовният
свят
я зове.
Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание. В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината.
към текста >>
За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и
възвишена
мисъл.
Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание. В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината.
За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и
възвишена
мисъл.
Това действие се символизира с упражнението „Мисли“. „Мисли право мисли! Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето. Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци.
към текста >>
Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния
свят
на Духа.
Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата. По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си, с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии.
Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния
свят
на Духа.
Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма.
към текста >>
Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към
възвишеното
, пречистват кръвта.
Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв.
Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към
възвишеното
, пречистват кръвта.
Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи
възвишен
свят
, от който те са дошли като посланици, тук, на земята.
Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов.
Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи
възвишен
свят
, от който те са дошли като посланици, тук, на земята.
Но във физическото си тяло, Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота. Това се открива и в дълбочината на Неговото учение, и в силата на неговото слово и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувстват към него неговите ученици и последователи. В разговор с него се чувства дълбочината на неговата мисъл и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброта. Явно е, че Учителят е дошъл от друг свят, гдето отношенията са съвсем други, в сравнение с тези на земята, гдето добротата и любовта са естествени състояния а душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа.
към текста >>
Явно е, че Учителят е дошъл от друг
свят
, гдето отношенията са съвсем други, в сравнение с тези на земята, гдето добротата и любовта са естествени състояния а душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа.
Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята. Но във физическото си тяло, Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота. Това се открива и в дълбочината на Неговото учение, и в силата на неговото слово и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувстват към него неговите ученици и последователи. В разговор с него се чувства дълбочината на неговата мисъл и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброта.
Явно е, че Учителят е дошъл от друг
свят
, гдето отношенията са съвсем други, в сравнение с тези на земята, гдето добротата и любовта са естествени състояния а душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа.
Пишейки тия редове, аз отново виждам, в мисълта си, белия дом на хазяина на „Изгрева“, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, през което като че ли гледа друго лице, лицето на неговия велик, мощен Дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие. Белград, март 1939 г. (превод от руски)
към текста >>
25.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Детето трябва да се подготви за Новият
свят
, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата.
Не е купуването една цигулка, флейта, китара и т. н. което ще съсипе родителите или държавата, която е длъжна да се притече в случая със своята помощ, като създаде нужния кадър от преподаватели и подпомогне бедните родители, като достави безплатни инструменти за децата им. Това иска детето. То иска истинско разбиране и истинска грижа. То иска много повече от това, което сме получили ний, по-възрастните, от нашите родители, защото то носи в себе си, в душата си, в ума си и в сърцето си много по-големи ценности, много по големи заложби и способности, от тия, които притежаваме ние.
Детето трябва да се подготви за Новият
свят
, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата.
Тази подготовка, ние, възрастните, сме длъжни според силите си, да му дадем. С. К. ______________________________ На света идва Новото Дете, въплъщение на любов, мъдрост и истина! Затова старият свят ще си отиде — никой не може го спре. Новото Дете идва, а.
към текста >>
Затова старият
свят
ще си отиде — никой не може го спре.
То иска много повече от това, което сме получили ний, по-възрастните, от нашите родители, защото то носи в себе си, в душата си, в ума си и в сърцето си много по-големи ценности, много по големи заложби и способности, от тия, които притежаваме ние. Детето трябва да се подготви за Новият свят, който идва — светът на хармонията, на любовта, на истината и свободата. Тази подготовка, ние, възрастните, сме длъжни според силите си, да му дадем. С. К. ______________________________ На света идва Новото Дете, въплъщение на любов, мъдрост и истина!
Затова старият
свят
ще си отиде — никой не може го спре.
Новото Дете идва, а. с него идва и Новият Свят! МОЛИТВА О, влей в сърцата обич — да повее над всичко младост, красота! Сплотени в дух на братство да възпеем във химни твойта доброта! * И дай ни светла вяра във душите в света на висшия живот!
към текста >>
с него идва и Новият
Свят
!
Тази подготовка, ние, възрастните, сме длъжни според силите си, да му дадем. С. К. ______________________________ На света идва Новото Дете, въплъщение на любов, мъдрост и истина! Затова старият свят ще си отиде — никой не може го спре. Новото Дете идва, а.
с него идва и Новият
Свят
!
МОЛИТВА О, влей в сърцата обич — да повее над всичко младост, красота! Сплотени в дух на братство да възпеем във химни твойта доброта! * И дай ни светла вяра във душите в света на висшия живот! Да крепнем в чист копнеж към висините на ясен, слънчев небосвод! * Щом бурна нощ душите ни обгърне, изчезнат радост и екстаз, със вяра в слънце мрака да превърнем, да бликне Твойта мощ във нас!
към текста >>
Достатъчно е да отидем в нея с отворена душа и с жадно сърце, достатъчно е да се поставим в нея в едно положение на възприемчивост, като дигнем преградите, които обикновено разделят нашето индивидуално съзнание от външния
свят
.
Гората, това е един живот мощен, пълен, изобилен. Тя е един безграничен океан от буйно бликащи сили, които се надигат, бушуват и стремят на някъде, подобно на морските вълни, и които могат да се преливат, неизвестно как, в душата на човека. Човек може да черпи много и много духовна и физическа енергия от гората. Това не е някаква особена тайна. За това не се изисква някакво особено изкуство.
Достатъчно е да отидем в нея с отворена душа и с жадно сърце, достатъчно е да се поставим в нея в едно положение на възприемчивост, като дигнем преградите, които обикновено разделят нашето индивидуално съзнание от външния
свят
.
Достатъчно е да създадем една малка връзка между нашата душа и душата на гората, за да бликне веднага в нас мощната струя на един свеж, опресняващ, вдъхновяващ и оздравяващ живот. Чувствителните, възприемчивите натури познават това действие — тази мощна, благотворна сила на гората, без тя да им е доказвана, без да са чели теории за нея. Те непосредствено чувстват, схващат и се ползват от това, което, за тях, не се нуждае от доказателства. Затова те обичат гората с всичката чиста обич и привързаност, каквато децата имат към своята майка. Затова те чувстват една необходимост чувстват един духовен глад и жажда — по-често да отиват в нея, по-често да се потапят в нейните мощни, опресняващи струи, по-често да черпят, да пият до умора из неизчерпаемия източник, който блика от душата на гората.
към текста >>
Когато Бог направи човека от пръст, от земя, в това състояние той изучаваше физическия
свят
— света на надеждата.
За постигане на вярата е необходимо едно условие. Човек не може да има силна вяра. ако не може правилно да диша. Това е научно твърдене. Не може да има силна вяра един човек който има слабо дишане.
Когато Бог направи човека от пръст, от земя, в това състояние той изучаваше физическия
свят
— света на надеждата.
Казано с в Писанието, че Бог вдъхна в ноздрите на първия човек живо дихание и той стана жива душа. Сега ние изучаваме закона на вярата, закона на дишането. Щом диша. човек не може да не вярва. В този смисъл аз не вярвам на ония хора, който казват, че не вярват. Човек!.
към текста >>
Любовта е акт на Божествения
свят
, който от милиони години мисли, как да направи хората на земята щастливи.
Обаче един ден тя го среща. И тия двамата. които до преди малко бяха непознати, сега стават близки подават си ръка и образуват помежду си една хубава връзка. Любовта не се създава в този живот. Ако някой ви обича, знайте, че тази любов се е развивала в течение на хиляди години, а сега й се дава възможност да се прояви.
Любовта е акт на Божествения
свят
, който от милиони години мисли, как да направи хората на земята щастливи.
Той изпраща свои посланици, учители и ученици, само да може в умовете на тия хора, които сега живеят, да внесе една нова идея, да оценят това, което е създадено заради тях. Казано е в Писанието: „Бог ще ни се открие“. Как ще ви се открие? Чрез въздуха, чрез светлината. Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“ до горно „до“ и като издишате пак я възпроизведете.
към текста >>
Вий, малцината, чиито очи са отворени,
свято
пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света.
Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели! Възраствай семената, разцъфтявай долините, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината! Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество. безграничното величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо!
Вий, малцината, чиито очи са отворени,
свято
пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света.
Изгря веч Светлината! Близко е деня, в който очите на всички люде и народи ще се обърнат към нея! Ман. Иванов СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено съзнание. Обикновено, човек в будно състояние изучава физическия, земния живот, а през време на съня той изучава духовния живот. Това всеки сам може да разбере, като си даде труд да размишлява след всеки изминал ден и след всяко ставане от сън.
към текста >>
Чрез тях ние можем да се възвисим и до ония
възвишени
, светли области на живота, откъдето идва всичко велико и
свято
, всичко идеално, което съществува в нашия земен живот.
. . Колко далеч с живота, истинският живот, от представите, които обикновено хората имат за него! . . Голема част от нашите сънища са, краткотрайни прониквания, малки надзървания в нашето близко или далечно минало. Чрез тях ние можем да проникнем дори до живота в ония безкрайно отдалечени епохи, когато човек е бил едно полудиво същество, водещо нескончаеми борби с хищните зверове и със себеподобните си.
Чрез тях ние можем да се възвисим и до ония
възвишени
, светли области на живота, откъдето идва всичко велико и
свято
, всичко идеално, което съществува в нашия земен живот.
Чрез тях ние можем да проникнем и до онова отдалечено бъдеще, когато днешния човек ще стане съвсем друго същество и когато ужасите и несъвършенството на днешния живот ще бъдат само един далечен спомен. В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие. К. Величков ЖЕНАТА И МИРЪТ Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на народите са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място. В много държави днес жената върви рамо до рамо с мъжа, както в семейството, така и в строителството на държавната сграда, затова и тя носи своята отговорности за бъдещето. Жената, която дълги години наред искаше и се бореше да влезе като официален фактор в държавните учреждения, сега тя вече в много страни придоби тези права.
към текста >>
Жената трябва да внесе повече обич, повече любов между человеците закърмяйки ги с нея, когато те са нейни малки деца и вдъхвайки я в техните гърди със своя постоянен устрем към
възвишеното
, благородното, красивото.
Ако жената даде това, което вече мъжът е дал или постигнал до там, до където той вече е достигнал какъв смисъл има от влизането й в обществения и политически живот ? Кое е това, което не достига на мъжа ? Кое е това, което трябва да внесе в изобилие жената при строителството на държавата ? — Любовта! — и като естествена последица от нея— Мира.
Жената трябва да внесе повече обич, повече любов между человеците закърмяйки ги с нея, когато те са нейни малки деца и вдъхвайки я в техните гърди със своя постоянен устрем към
възвишеното
, благородното, красивото.
Жената трябва да внесе мекота в сърцата на управниците и гдето би се появила буря да я предотврати. В нейното сърце трябва да има толкова обич към всичко живо, че да стопи всички недоразумения, всяка омраза и неприязън. Нейният поглед да стопи всички страшни помисли на мъжа и да издигне лозунга на мира между всички народи. Защото майката е на всякъде майка и за нея са чада всичките деца от целия свят. Тя е дала плът от своята плът на децата си, откърмила ги е с частици от своя живот и знае колко ценен е човешкия живот, затова никога няма да посегне на него и да го отнеме.
към текста >>
Защото майката е на всякъде майка и за нея са чада всичките деца от целия
свят
.
— и като естествена последица от нея— Мира. Жената трябва да внесе повече обич, повече любов между человеците закърмяйки ги с нея, когато те са нейни малки деца и вдъхвайки я в техните гърди със своя постоянен устрем към възвишеното, благородното, красивото. Жената трябва да внесе мекота в сърцата на управниците и гдето би се появила буря да я предотврати. В нейното сърце трябва да има толкова обич към всичко живо, че да стопи всички недоразумения, всяка омраза и неприязън. Нейният поглед да стопи всички страшни помисли на мъжа и да издигне лозунга на мира между всички народи.
Защото майката е на всякъде майка и за нея са чада всичките деца от целия
свят
.
Тя е дала плът от своята плът на децата си, откърмила ги е с частици от своя живот и знае колко ценен е човешкия живот, затова никога няма да посегне на него и да го отнеме. И затова жената майка трябва да застане смело и да извоюва живота на тези, които тя е родила, кърмила и люляла с мечти за живот. а не за смърт. Тя трябва да изиска и настои мирът да стане основа, върху която ще се гради благоденствие то на отделните народи и общо за цялото човечество. Н. Неделчева ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ (продължение от бр.
към текста >>
Точно всред лято, когато бяха пожънати нивите му и сноповете бяха натрупани за да ги превозват, на другия ден се изви внезапно буря,
засвятка
, затрещя и падна гръм всред снопите на Бояна и всичко изгоря до сламка.
Боян се гневеше, сърдеше, караше им се, най-после заплаши бащите им, че ще се оплаче в града. И млъкнаха децата, така им бяха заръчали бащите им: да мълчат, защото кой го знае всякакви хора ходеха в дома му, где да го знаеш какво може да направи I Но като замлъкнаха децата и големите, сякаш Бог започна да говори. И Неговите думи не са като на хората — приказки, а дела. Случи му се през пролетта, измряxa на Боян три от най-хубавите крави. Започна мор по овцете му.
Точно всред лято, когато бяха пожънати нивите му и сноповете бяха натрупани за да ги превозват, на другия ден се изви внезапно буря,
засвятка
, затрещя и падна гръм всред снопите на Бояна и всичко изгоря до сламка.
Селяните виждаха в това Божия пръст, който искаше да опомни Бояна и пак го придумваха, но той не отстъпи. По-зъл сякаш ставаше. Наближаваше време да се берат кукурузите и лозята. Един ден цялото село изтръпна. Небето стана черно и посред бял ден беше тъмно като нощ.
към текста >>
26.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Зови безспир към висините на
свят
ефирен,
свят
на радост, мир и чистота, разкривай ни лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света!
И то ще има добри другари. Така е гледал на музиката пророк Илия. Писано е за него, че, когато бил крайно изморен и угнетен от многото неприятности, с които била свързана работата му, той извиквал: „Доведете ми сега един музикант.“ „И случваше се тъй, че, докато музикантът свиреше, духът Господен го осеняше,“ Бр. Бартон НА ДУШАТА - СЛЪНЦЕ В МРАКА Душа със стремеж красив, преливаща със зарите на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, душа за подвизи велики вдъхновена! * Ти, толкова широка, светла, ти грееш със лъчите на Висшата Божествена любов, милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов!
* Зови безспир към висините на
свят
ефирен,
свят
на радост, мир и чистота, разкривай ни лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света!
* Душа, ти, нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страждущи те чакат! * Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят! Свети, трепти и сей в душите рози, с Божествен лъх да се разцъфтят! В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа. Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия.
към текста >>
* Душа, ти, нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на
свят
прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страждущи те чакат!
Така е гледал на музиката пророк Илия. Писано е за него, че, когато бил крайно изморен и угнетен от многото неприятности, с които била свързана работата му, той извиквал: „Доведете ми сега един музикант.“ „И случваше се тъй, че, докато музикантът свиреше, духът Господен го осеняше,“ Бр. Бартон НА ДУШАТА - СЛЪНЦЕ В МРАКА Душа със стремеж красив, преливаща със зарите на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, душа за подвизи велики вдъхновена! * Ти, толкова широка, светла, ти грееш със лъчите на Висшата Божествена любов, милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! * Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай ни лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света!
* Душа, ти, нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на
свят
прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страждущи те чакат!
* Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят! Свети, трепти и сей в душите рози, с Божествен лъх да се разцъфтят! В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа. Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия. Макар днес да се предполага, че съвременните майки са по-интелигентни, прилагат по-нови методи при възпитанието на децата си и не са така строги както някогашните майки, които са считали за срамно да галят и целуват поотрасналите си деца, то все пак много и много деца растат като цветя без слънце, без майчина милувка.
към текста >>
Неделчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият закон (из неделната беседа „Малкият закон“ – 22.VI.1919 г.) Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял
свят
страда.
И младежът отново се залива в сълзи . . . горещи сълзи, които го разтърсват из основи . . . Ето едно сърце, в което ще има една празнота за през цел живот — празнота, която може да запълни само топлата майчина милувка. Н.
Неделчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият закон (из неделната беседа „Малкият закон“ – 22.VI.1919 г.) Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял
свят
страда.
Днес всички се запитват, кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора, други мислят, че виновници са управляващите и т. н., а в същност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви, ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие.
към текста >>
Животът е създаден така, че всяко добро, всека наша мисъл или всяко действие са конкретно свързани с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия
свят
и всичките му йерархии и с Бога.
Всички говорят, че не е време за добър и чист живот. А кога ще дойде това време? Ако един безбожник ако един безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение: „За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие.“ Ние трябва да изпълняваме божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас.
Животът е създаден така, че всяко добро, всека наша мисъл или всяко действие са конкретно свързани с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия
свят
и всичките му йерархии и с Бога.
Мойсей казва: Господ въздава престъплението върху чедата до четвъртия род, а благословението до хиляди родове. Следователно, за реализирането на добрите неща се изисква дълъг период време. Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания ще се реализират, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали.“ Ако вие не проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не можете да проявите любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на едно агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш.
към текста >>
Те очакват света да се оправи, целият
свят
да стане свободен, че и те да стенат свободни.
Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? — Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Сега съвременните хора са попаднали в едно заблуждение.
Те очакват света да се оправи, целият
свят
да стане свободен, че и те да стенат свободни.
Това е едно заблуждение. В основата на това схващане лежи нещо невярно. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие майките и бащите го проверявате всеки ден.
към текста >>
Вас са ви изпратили от другия
свят
, от невидимия
свят
, да направите един опит, и след като се върнете, ще дадете отчет.
А ние мислим, че сме дошли на земята само да благуваме. Истината ще ви направи свободни. Кога? — Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит.
Вас са ви изпратили от другия
свят
, от невидимия
свят
, да направите един опит, и след като се върнете, ще дадете отчет.
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме, почитаме Христа, направили сме му църкви, тамян му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение? Где е приложението му? “ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор да дойде и отвън, със закон да го приложи. Свободата не може със закон да се налага.
към текста >>
Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-
възвишена
мисъл, поезия, музика, знания и любов.
Истина е. че ти си обект на една висша справедливост, в която можеш да откриеш и съзерцаваш Първичното Начало. Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония. Истина е, че ти си една велика възможност и извън тебе всичко би било небитие. Що е истина?
Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-
възвишена
мисъл, поезия, музика, знания и любов.
Истина е, че съществува свят на .чудесата“. Истина е, че съществува свят на душата. Истина е, че съществува Божествен свят. Що е истина? Ти и небето сте едно.
към текста >>
Истина е, че съществува
свят
на .чудесата“.
че ти си обект на една висша справедливост, в която можеш да откриеш и съзерцаваш Първичното Начало. Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония. Истина е, че ти си една велика възможност и извън тебе всичко би било небитие. Що е истина? Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-възвишена мисъл, поезия, музика, знания и любов.
Истина е, че съществува
свят
на .чудесата“.
Истина е, че съществува свят на душата. Истина е, че съществува Божествен свят. Що е истина? Ти и небето сте едно. Възможностите на небето са и твои възможности.
към текста >>
Истина е, че съществува
свят
на душата.
Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония. Истина е, че ти си една велика възможност и извън тебе всичко би било небитие. Що е истина? Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-възвишена мисъл, поезия, музика, знания и любов. Истина е, че съществува свят на .чудесата“.
Истина е, че съществува
свят
на душата.
Истина е, че съществува Божествен свят. Що е истина? Ти и небето сте едно. Възможностите на небето са и твои възможности. Небето е в тебе — в твоята душа.
към текста >>
Истина е, че съществува Божествен
свят
.
Истина е, че ти си една велика възможност и извън тебе всичко би било небитие. Що е истина? Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-възвишена мисъл, поезия, музика, знания и любов. Истина е, че съществува свят на .чудесата“. Истина е, че съществува свят на душата.
Истина е, че съществува Божествен
свят
.
Що е истина? Ти и небето сте едно. Възможностите на небето са и твои възможности. Небето е в тебе — в твоята душа. Истина е, че ти си тъй реален, както е реален Всемира.
към текста >>
Тук има нещо силно, на което целият
свят
ще обърне внимание.
От нея зависи да се внесе за в бъдеще правда и ред в световните работи и в отношенията между народите. И всеки, който си позволи да отключа или да заключа с този ключ, без позволението на Небето, ще бъде наказан. България ще даде светлият, единственият до сега пример — тя ще покаже как трябва да се разрешат занапред спорните въпроси между народите. Щастливи сте, че живеете в тази земя. От нея започва възраждането, от нея ще огреят лъчите на новата култура.
Тук има нещо силно, на което целият
свят
ще обърне внимание.
Бог обикна България и я направи земя свещена. Като така, тя ще бъде и земя свободна. Всички ще дойдат тук на поклонение. България ще бъде нова Палестина, нов Ерусалим. Обичайте я, защото тя ще даде разковничето за изправяне неправдата по земята.
към текста >>
Какво криеха тези два чудновати
свята
за моя брат, аз не разбрах дотогава, докато с нас се случи нещо много важно и съдбоносно.
„Погледни сега, ти ще можеш да видиш добре земята“. Какво виждах тогава, аз не помня, но това което слушах. никога не го забравих. Той говореше за чудни места в тая земя, които криели най-големите съкровища за човешкия дух. Така казваше той и неговите устни повтаряха две непознати за мен имена — планината и пустинята.
Какво криеха тези два чудновати
свята
за моя брат, аз не разбрах дотогава, докато с нас се случи нещо много важно и съдбоносно.
Това се случи през един паметен ден, когато аз и моя брат, заедно с много от жителите на нашия свят чухме, че на земята се родило нещо, което премного наскърбило нашия Велик Баща. Аз не разбрах нищо от това, което всички слушаха с голямо внимание. Видях само това, което никога дотогава не бях видела — всички бяха опечалени. Разотидоха се с мисълта да се съберат на другия ден пак, за да вземат някакво решение. Когато останахме сами, аз помолих моя брат да ми обясни това, което се случило.
към текста >>
Това се случи през един паметен ден, когато аз и моя брат, заедно с много от жителите на нашия
свят
чухме, че на земята се родило нещо, което премного наскърбило нашия Велик Баща.
Какво виждах тогава, аз не помня, но това което слушах. никога не го забравих. Той говореше за чудни места в тая земя, които криели най-големите съкровища за човешкия дух. Така казваше той и неговите устни повтаряха две непознати за мен имена — планината и пустинята. Какво криеха тези два чудновати свята за моя брат, аз не разбрах дотогава, докато с нас се случи нещо много важно и съдбоносно.
Това се случи през един паметен ден, когато аз и моя брат, заедно с много от жителите на нашия
свят
чухме, че на земята се родило нещо, което премного наскърбило нашия Велик Баща.
Аз не разбрах нищо от това, което всички слушаха с голямо внимание. Видях само това, което никога дотогава не бях видела — всички бяха опечалени. Разотидоха се с мисълта да се съберат на другия ден пак, за да вземат някакво решение. Когато останахме сами, аз помолих моя брат да ми обясни това, което се случило. Той беше така умен и добър, а моето сърце не проумяваше.
към текста >>
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния
свят
, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
Човешкия друм лъкатуши през чудни места, той минава и през планини и през пустини. Мълчи планината в своята страхотна мощ, но живее нейния език. Почива пустинята в своето огнено дихание, но чуден е нейния говор. Разказват те легендарни приказки, вдигат за миг своите була и показвал, на земните жители своите прекрасни и живи образи, своите прости, но свещени тайни. Б. Бехар ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА (из „ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА“, от Георги Радев) Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен.
Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния
свят
, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? — Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно малкото“ — атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда — надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използва за практичните цели на живота.
към текста >>
Привеждаме ги не като някакви единствени, особени, и много характерни прояви на невидимото в нашия земен
свят
, а само като едни обикновени случаи, взети от огромното множество подобни такива.
В една къща в Норвегия известно време се забелязало странно явление; на изсъхналия под изведнъж се явявали следи от детски стъпки, като че петгодишно дете с боси крачка е изтичало по тях. Когато сменили дъските на тая стая, следите на босите крачка отново се явили. Обяснявали си ги с една стара семейна история, според която една от техните прабаби удавила детето си. Горните случаи вземаме от в. Зора, който пък навярно ги е взел от някой европейски вестник.
Привеждаме ги не като някакви единствени, особени, и много характерни прояви на невидимото в нашия земен
свят
, а само като едни обикновени случаи, взети от огромното множество подобни такива.
Тия прояви съществуват навред. Те са съществували винаги до сега, съществуват, и за напред ще съществуват. Макар до не са толкова чести, все пак, всеки човек може да чуе разкази за тях от очевидци. — непосредствени наблюдатели. Колкото и да са редки те, събрани, обаче, в своята целокупност, изследвани в тяхното разнообразие, те представляват вече огромна тежест в полза на тезата, че човешката душа преживява разпадането на физическото тяло.
към текста >>
Всичко това е едно малко прозорче към отвъдния
свят
, чиято реалност не можем да унищожим, колкото и да я отричаме с умовете си.
— непосредствени наблюдатели. Колкото и да са редки те, събрани, обаче, в своята целокупност, изследвани в тяхното разнообразие, те представляват вече огромна тежест в полза на тезата, че човешката душа преживява разпадането на физическото тяло. Разбира се, само окултната наука може да даде правилно осветление на тези прояви, в техните отделни, разнообразни случаи. Днес хората, невярващи, или сляпо вярващи, без да знаят и без да разбират, се задоволяват само или да отричат с насмешка тия явления, или пък да се страхуват от тях, без да могат да кажат в какво именно се състоят те. В същност, това са привързани към земния живот души, които са научили изкуството да се материализират повече или по-малко, да стават видими или да могат да произведат някакви физически явления като чукане, преместване на предмети и т. н.
Всичко това е едно малко прозорче към отвъдния
свят
, чиято реалност не можем да унищожим, колкото и да я отричаме с умовете си.
към текста >>
27.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако допускаме, че звездния
свят
, грамадните слънчеви системи са създадени от една висша разумна сила, основаващи се на строго определени математички закони, то и живота на тях, включително и тоя на земята, е; резултат на тая висша разумна сила.
Бурята ще престане, ветровете ще утихнат и човечеството ще се намери на спасителен бряг, само тогава, когато приеме в ладията си Христа, когато то възприеме и приложи в живота си Любовта и доброто, когато то започне де служи на истинския живот, когато заеме местото си, което му е определено от природата и изпълни функцията, която му е определена да извърши. Да, човек като индивид и колектив в лицето на цялото човечество, има отредена работа, която трябва да изпълни. Хората строят машини, правят инструменти и оръдия, за да могат да извършат някаква работа. Ако те не биха намерили приложение на тия машини и инструменти, не биха ги правили. Тогава човек в живота случайно от само себе си ли се е явил, без цел и без определена функция ли е в живота?
Ако допускаме, че звездния
свят
, грамадните слънчеви системи са създадени от една висша разумна сила, основаващи се на строго определени математички закони, то и живота на тях, включително и тоя на земята, е; резултат на тая висша разумна сила.
Като така, човечеството от какво трябва да се ръководи в своя път? Дали още да върви по неразумните пътища на опасните игри, ламтежи и егоизъм, или да тръгне по нови пътища? Един е изхода от днешното хаотично политическо положение — човечеството да приеме в ладията си Христа и да приложи в живота си великата Любов и добро. Само като дойде Любовта помежду хората, благата ще могат правилно да се разпределят между всички. Благата са за всички, не са само за отделни единици.
към текста >>
чието око е достатъчно проницателно, за да може да направи тънката разлика между реално и илюзорно в този
свят
, изобилстващ с променчиви величини и ценности.
И чак тогава, когато мисли, че е само но една крачка от него или пък че държи в ръцете си това, което толкова време е гонил, той вижда, че ръцете му са празни. Щастлив е този. който навреме може да се отърси от хипнозата на илюзиите в живота. Щастлив е този, който съумее да се освободи от тях, преди те да са изсмукали силите на живота му. Щастлив е този.
чието око е достатъчно проницателно, за да може да направи тънката разлика между реално и илюзорно в този
свят
, изобилстващ с променчиви величини и ценности.
А действителните, абсолютните ценности наистина съществуват. Истински реалното, вечно реалното наистина съществува. Но колко пренебрежително, с какво детинско неразбиране, поглеждаме ний обикновено към него. Не го считаме за достойно да задържи за по-дълго време вниманието ни. Отминаваме го набързо, за да не отнема времето ни.
към текста >>
Мъчениц на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия
свят
.
Само любовта е в състояние да оправи света и да примири всички противоречия в живота. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? (Из книгата „Пътят на звездата“) Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светци, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама.
Мъчениц на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия
свят
.
Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници, мисионери — за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите.
към текста >>
Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел
свят
има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници, мисионери — за мъченици на вярата и дума не може да става.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? (Из книгата „Пътят на звездата“) Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светци, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъчениц на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят.
Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел
свят
има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници, мисионери — за мъченици на вярата и дума не може да става.
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някой, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имат светци?
към текста >>
Какво ще кажат за прорицалището на Аполона в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен
свят
Пития?
Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някой, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имат светци? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци, не са ли имали пророци и и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши — ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда?
Какво ще кажат за прорицалището на Аполона в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен
свят
Пития?
Според правоверните християни, всички тия пророци, светии, и чудотворци са били езичници и идолопоклонци. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имат средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие, отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така за религиозния живот на човечеството — голям въпрос е.
към текста >>
Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на
святост
и благочестие, отдавна е забутляла и се е превърнала в целина.
Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци, не са ли имали пророци и и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши — ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполона в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии, и чудотворци са били езичници и идолопоклонци. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имат средновековен манталитет.
Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на
святост
и благочестие, отдавна е забутляла и се е превърнала в целина.
Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така за религиозния живот на човечеството — голям въпрос е. В същност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал, и тогава остават само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избиват навън по други места.
към текста >>
Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този
свят
, тогава енергиите на този
свят
не могат правилно да текат в неговия организъм.
Когато някой се оплаква, че остарял, че има кръвно налягане, казвам му: Излез от света на старите и влез в света на младите. Кой е светът на младите? Светът на младите е любовта. Кой е светът на старите? — Мъдростта.
Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този
свят
, тогава енергиите на този
свят
не могат правилно да текат в неговия организъм.
Ако не излезе от този свят, той е осъден на смърт. В този свят има непоносима за него светлина, която ще го изсуши. В този свят той ще стане на кука. Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата.
към текста >>
Ако не излезе от този
свят
, той е осъден на смърт.
Кой е светът на младите? Светът на младите е любовта. Кой е светът на старите? — Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм.
Ако не излезе от този
свят
, той е осъден на смърт.
В този свят има непоносима за него светлина, която ще го изсуши. В този свят той ще стане на кука. Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни.
към текста >>
В този
свят
има непоносима за него светлина, която ще го изсуши.
Светът на младите е любовта. Кой е светът на старите? — Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм. Ако не излезе от този свят, той е осъден на смърт.
В този
свят
има непоносима за него светлина, която ще го изсуши.
В този свят той ще стане на кука. Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два свята и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, дето хората никога не остаряват.
към текста >>
В този
свят
той ще стане на кука.
Кой е светът на старите? — Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света мъдростта, и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм. Ако не излезе от този свят, той е осъден на смърт. В този свят има непоносима за него светлина, която ще го изсуши.
В този
свят
той ще стане на кука.
Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два свята и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, дето хората никога не остаряват. С други думи, този свят е свят на вечно подмладяване, или свят, дето хората са постоянно млади.
към текста >>
Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два
свята
и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния
свят
, дето хората никога не остаряват.
В този свят има непоносима за него светлина, която ще го изсуши. В този свят той ще стане на кука. Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни.
Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два
свята
и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния
свят
, дето хората никога не остаряват.
С други думи, този свят е свят на вечно подмладяване, или свят, дето хората са постоянно млади. Кажем ли, че хората са вечно млади, ние имаме едно статическо положение. Затова по-добре е да се каже, че човек се вечно подмладява — динамическо състояние. Тези хора не искат да дойдат на земята, за да не остаряват. Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото.
към текста >>
С други думи, този
свят
е
свят
на вечно подмладяване, или
свят
, дето хората са постоянно млади.
В този свят той ще стане на кука. Този човек се нуждае още от майка, която трябва да го храни. Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и от там в света на истината дето е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен само след като е минал през първите два свята и тогава да влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, дето хората никога не остаряват.
С други думи, този
свят
е
свят
на вечно подмладяване, или
свят
, дето хората са постоянно млади.
Кажем ли, че хората са вечно млади, ние имаме едно статическо положение. Затова по-добре е да се каже, че човек се вечно подмладява — динамическо състояние. Тези хора не искат да дойдат на земята, за да не остаряват. Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото. Добра е тази идея, но какво печелите, ако хората ви обичат?
към текста >>
Най-после се яви Данаил, като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения
свят
и откри съня на царя чрез откровение.
Ако човек мисли с човешкото съзнание да разреши всичко, той е на крив път. Той скоро ще се намери в затруднение. Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му явят и изтълкувате съня. Обаче, те се намериха в чудо. Царят им каза, че ако не отгатнат съня му, всички ще бъдат посечени.
Най-после се яви Данаил, като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения
свят
и откри съня на царя чрез откровение.
Сега цялото човечество се намира пред една фаза на оживяване. Човек трябва да стане, да оживее и да възкръсне. Значи, цялото човечество трябва да мине през тези три фази —ставане, оживяване и възкресение. Възкресението подразбира новото, космическото съзнание в човека, което ще дойде. Тогава във всички хора ще проблесне нова светлина и всички ще съзнаят, че са братя едни за други.
към текста >>
Любовта е най-
възвишеното
знание на земята.
Щом дойде любовта в сърцето им, те веднага ще знаят да пишат. Когато любовта дойде в сърцето на музиканта, той вече знае как да свири. Говорителят знае как да говори. Домакинята знае как да готви и да гледа къщата си. Аз поддържам това: всички работи да стават според любовта.
Любовта е най-
възвишеното
знание на земята.
Любовта е най-възвишеното чувство на земята. Любовта е най-възвишената постъпка на земята Най-голямата сила, която човек може да притежава, иде чрез любовта. Под думата любов, аз не разбирам мекота, мекушавост. Любовта прави човека твърд, и мен, и силен и умен, и светъл — всичко прави любовта у човека. Аз не съм за онази мекота, която извинява човека.
към текста >>
Любовта е най-
възвишеното
чувство на земята.
Когато любовта дойде в сърцето на музиканта, той вече знае как да свири. Говорителят знае как да говори. Домакинята знае как да готви и да гледа къщата си. Аз поддържам това: всички работи да стават според любовта. Любовта е най-възвишеното знание на земята.
Любовта е най-
възвишеното
чувство на земята.
Любовта е най-възвишената постъпка на земята Най-голямата сила, която човек може да притежава, иде чрез любовта. Под думата любов, аз не разбирам мекота, мекушавост. Любовта прави човека твърд, и мен, и силен и умен, и светъл — всичко прави любовта у човека. Аз не съм за онази мекота, която извинява човека. Не, няма да го извинил, но ще му направим една приятелска забележка.
към текста >>
Любовта е най-
възвишената
постъпка на земята Най-голямата сила, която човек може да притежава, иде чрез любовта.
Говорителят знае как да говори. Домакинята знае как да готви и да гледа къщата си. Аз поддържам това: всички работи да стават според любовта. Любовта е най-възвишеното знание на земята. Любовта е най-възвишеното чувство на земята.
Любовта е най-
възвишената
постъпка на земята Най-голямата сила, която човек може да притежава, иде чрез любовта.
Под думата любов, аз не разбирам мекота, мекушавост. Любовта прави човека твърд, и мен, и силен и умен, и светъл — всичко прави любовта у човека. Аз не съм за онази мекота, която извинява човека. Не, няма да го извинил, но ще му направим една приятелска забележка. Ще му кажем:Това което правиш, не е за твое добро.
към текста >>
Най-простото нещо на тоя
свят
.
Но един ден някой го предумал да отиде в някакво училище за певци. Видях го една година по-късно. Гърдите му бяха изпъчени: в очите му светеше огън; смехът му се чуваше в съседната махала. Беше възкръснал и преобразен човек. Какво му се беше случило?
Най-простото нещо на тоя
свят
.
Просто, беше се научил, как да диша. Обикновено, човек прекарва живота, като използва едва една трета от белия дроб. За това, именно,. когато тичате „нещо ви бодва в страната“. Болката се дължи на разтягането на онази част от белия дроб, с която трябва да си служите, но не си служите.
към текста >>
в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички
възвишени
същества от целия космос.
А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е.
в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички
възвишени
същества от целия космос.
Това е съвършеният, безсмъртният човек. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията изучава засега само седем планетни течения, които засега вземат активно участие в развитието*.
към текста >>
28.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен
свят
, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях?
Две думи. с които се характеризират два диаметрално противоположни света, две насоки, два мирогледа, две взаимно отричащи се положения. Любов. . . и интерес! Както в частния живот, в живота на отделния индивид, така също и в обществения и международния живот, това са две противопоставящи се една на друга стихии, едната от които е стихията на старото, а другата — стихията на Новото.
И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен
свят
, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях?
Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси? Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот.
към текста >>
Вземете сега съвременния културен
свят
, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора?
Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни. Тя се е докоснала до този велик пророк, за да го въздигне, и от там насетне този пророк е писал тези хубави работи. Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи. И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише. Питам: кое е по-хубаво в света — да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат?
Вземете сега съвременния културен
свят
, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора?
— В същност, нищо но придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот? Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща, и хората ще видят какви неща ще станат в природата. За всяко нарушение в живата природа тя иска своето равновесие.
към текста >>
Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния
свят
и сега идват още по-тежки страдания.
Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи. И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише. Питам: кое е по-хубаво в света — да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора? — В същност, нищо но придоби.
Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния
свят
и сега идват още по-тежки страдания.
Да не мислите, че идва мирен живот? Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща, и хората ще видят какви неща ще станат в природата. За всяко нарушение в живата природа тя иска своето равновесие. Всички тези хора, които са измрели, техният живот, който еволюираше спре, създаде известна отрова вътре в света. И всякога след една война, се ражда разврат.
към текста >>
Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и
свят
живот, това е само Бог!
Сега казват: Христовата кръв ще ни очисти. Коя е Христовата кръв? — Това е великата жертва, великото учение на любовта. Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете.
Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и
свят
живот, това е само Бог!
Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“. Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“. Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските?
към текста >>
Не, духовният
свят
си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските?
Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“. Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Не, духовният
свят
си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските?
Там никой не краде, дивиденти не се губят. Нито стотинка се губи от тях. Кой каквото си е изработил, то си остава за негова сметка. То е красивото в света. Онзи, който живее добър живот, съответното му се връща; онзи, който живее лош живот, и нему съответното се връща.
към текста >>
И съвременният
свят
към това отива.
Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява.
И съвременният
свят
към това отива.
Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от любов да служим на Бога и да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: аз съм причината за това. Някой път като ви говоря, говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод, да им разправя хубаво, в тях има нещо добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия. Тъй говоря за да бъда положителен.
към текста >>
Та, не се забавлявайте с вашия
свят
, т. е.
Сега, да не отидете на другата страна, да мислите, че всички сълзи са свещени! Не, два вида сълзи има. Има актьори на сцената, които турят зад ушите си по едно мехурче, пълно с вода, съединено с копче, та като се натисне, да пусне вода, да даде вид че плаче. Не е плач това. Вода е то.
Та, не се забавлявайте с вашия
свят
, т. е.
не отвличайте ума си. Отворете сърцата си, сега са последните времена в света. И ако чакате да дойде друга епоха, вие ще останете назад. Може да дойде друга епоха, но сега е време за работа. Казва се: „И допре го до устата ми и рече“.
към текста >>
Ако положим човешкото тяло с прострени ръце върху основата на която и да било от тия постройки, то
възвишението
на олтара заема същото положение в зданието, каквото мозъкът заема в човешкото тяло.
Без съмнение, Старият завет представлява едно ръководство по физиология и анатомия, за тези, които могат да го четат с един научен подход към него. Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена драма около техните взаимоотношения. Човечеството има да благодари на египетския полубог Хермес за закона на аналогията: Това, което е горе, е подобно на това, което е долу: и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло. Светилището на евреите, великият египетски храм в Карнак, религиозните постройки на хавайските свещеници и християнските църкви, имащи форма на кръст, ни доказват това.
Ако положим човешкото тяло с прострени ръце върху основата на която и да било от тия постройки, то
възвишението
на олтара заема същото положение в зданието, каквото мозъкът заема в човешкото тяло.
Всички посветени на древния свят са били анатоми. Те са знаели, че функциите на природата са възпроизведени в миниатюр в човешкото тяло. Затова те са се ползвали от човека като ръководство и са говорили на своите ученици, че да разберем човека, това значи да разберем вселената. Тези мъдреци са знаели, че всяка звезда на небето, всеки елемент и всяка функция в природата са представени в човешкото тяло със свои съответен център, полюс или дейност. Това съотношение между външната природа и вътрешната природа на човека, е било скрито от тълпата и е съставлявало тайно знание на древното свещенство.
към текста >>
Всички посветени на древния
свят
са били анатоми.
Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена драма около техните взаимоотношения. Човечеството има да благодари на египетския полубог Хермес за закона на аналогията: Това, което е горе, е подобно на това, което е долу: и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло. Светилището на евреите, великият египетски храм в Карнак, религиозните постройки на хавайските свещеници и християнските църкви, имащи форма на кръст, ни доказват това. Ако положим човешкото тяло с прострени ръце върху основата на която и да било от тия постройки, то възвишението на олтара заема същото положение в зданието, каквото мозъкът заема в човешкото тяло.
Всички посветени на древния
свят
са били анатоми.
Те са знаели, че функциите на природата са възпроизведени в миниатюр в човешкото тяло. Затова те са се ползвали от човека като ръководство и са говорили на своите ученици, че да разберем човека, това значи да разберем вселената. Тези мъдреци са знаели, че всяка звезда на небето, всеки елемент и всяка функция в природата са представени в човешкото тяло със свои съответен център, полюс или дейност. Това съотношение между външната природа и вътрешната природа на човека, е било скрито от тълпата и е съставлявало тайно знание на древното свещенство. В Атлантида и Египет са се отнасяли към религията много по-сериозно, отколкото днес.
към текста >>
29.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня
възвишен
принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на искрено сътрудничество и взаимопомощ.
Държави, които до вчера са били неприязнено настроени една към друга или най малко равнодушни, между които е зеела пропаст уж поради идеологични различия, поради нееднаквост в политическия строй, днес се сближават и търсят да си сътрудничат, въпреки различията. Какво кара тия държави да пренебрегнат своите непримирими божем идеологични позиции, за да потърсят сближение и сътрудничество? Дали съзнанието, че тия различия не са в края на краищата тъй непримирими, че народите трябва да преодолеят своите вражди, да потърсят мирен начин за разрешаване на спорните въпроси помежду си и да си съдействат, зачитайки своите интереси? Ни най-малко. Оня потик, който ги кара да потърсят сближение, далеч не е взаимното разбиране и симпатия, искреното желание за примиряване и сътрудничество.
Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня
възвишен
принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на искрено сътрудничество и взаимопомощ.
По-тикът, който лежи в основата на това временно привличане на индиферентни или враждуващи доскоро държави, е страхът — страхът пред обща опасност. А страхът е закон на животинския свят. Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни.
към текста >>
А страхът е закон на животинския
свят
.
Дали съзнанието, че тия различия не са в края на краищата тъй непримирими, че народите трябва да преодолеят своите вражди, да потърсят мирен начин за разрешаване на спорните въпроси помежду си и да си съдействат, зачитайки своите интереси? Ни най-малко. Оня потик, който ги кара да потърсят сближение, далеч не е взаимното разбиране и симпатия, искреното желание за примиряване и сътрудничество. Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня възвишен принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на искрено сътрудничество и взаимопомощ. По-тикът, който лежи в основата на това временно привличане на индиферентни или враждуващи доскоро държави, е страхът — страхът пред обща опасност.
А страхът е закон на животинския
свят
.
Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт. Докато отношенията между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени.
към текста >>
Ако нашите умове бяха свободни от представите за време и пространство, ний бихме могли да схванем по какъв начин Едното може да се прояви като Тройка и да създаде един
свят
, но понеже всички ний сме Негови създания, ний не можем да обгърнем нашия Създател, ний не можем да проникнем с нашето любопитство в светилището на тайната на тайните.
Щом Бог е един и във всичко, тогава може да съществува само една оригинална, първична сила и една оригинална. първична материя. И силата и материята могат да бъдат само две прояви на вечното Единство. Не може да съществуват нито „материя“ нито ,движение“ сами по се бе си. Тези два термина означават само две прояви на това, което е вън от нашето схващане.
Ако нашите умове бяха свободни от представите за време и пространство, ний бихме могли да схванем по какъв начин Едното може да се прояви като Тройка и да създаде един
свят
, но понеже всички ний сме Негови създания, ний не можем да обгърнем нашия Създател, ний не можем да проникнем с нашето любопитство в светилището на тайната на тайните.
Ний можем само с мисълта си да се издигнем до трона на Вечния и да се опитаме да почувстваме силата на Бога вътре в нашето сърце и тогава ний ще знаем повече за Него, отколкото ако сме проучили цялата библиотека на Ватикана или ако сме изучили наизуст цялата Encyclopedia theologica. Яков Бьоме, очите на кого то са били отворени за истината, казва: „Вечната основа, волята на Бога, пожелава да съзерцава нещо, и тъй като всичко е част от Него, Всемирното съзнание съзерцава себе си“, или, с други думи „Бог вижда себе си в огледалото на своята собствена вечна Мъдрост“. Човешкият език не е пригоден да борави с вечните истини, които стоят над ограничените разбирания, и които никога не биха могли да бъдат разбрани без помощта на онази истинска светлина, за чието съществуване ние желаем да добием доказателство. Следователно, хората на външната, повърхностна логика, хората на съмнението и отрицанието, които разчитат само на своя интелект, никога не ще се домогнат до истината, защото той отблъсква светлината на Духа и изгасява — не светлината — а своята собствена способност за разбиране. Д-р Фр.
към текста >>
Съвременният
свят
се обезсърчава, защото е поставил своите разбирания на една крива основа.
Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него, и той става беден. Но какво придобива богатият със своето богатство? Богатството е условие в живота. Или, какво при дава красотата на човека? Богатството и красотата са външни условия.
Съвременният
свят
се обезсърчава, защото е поставил своите разбирания на една крива основа.
Сегашната основа, на която е поставен живота, е женска основа. А в рая имаше една мъжка основа. Когато се роди Адам, създаде се Раят, а когато се роди жената, създаде се сегашният свят. Следователно, стремежите на сегашния свят са поставени на женски основи. Качеството на жената е, че тя обича да събира.
към текста >>
Когато се роди Адам, създаде се Раят, а когато се роди жената, създаде се сегашният
свят
.
Или, какво при дава красотата на човека? Богатството и красотата са външни условия. Съвременният свят се обезсърчава, защото е поставил своите разбирания на една крива основа. Сегашната основа, на която е поставен живота, е женска основа. А в рая имаше една мъжка основа.
Когато се роди Адам, създаде се Раят, а когато се роди жената, създаде се сегашният
свят
.
Следователно, стремежите на сегашния свят са поставени на женски основи. Качеството на жената е, че тя обича да събира. Като си направи една къщичка, тя започва да събира: съдове, чашки, чинии, игли, конци, шапчици, обуща и т. н. Ден след ден тя събира, и гледаш, след една година тя напълнила къщата. Направила юргани, възглавници, напълнила хамбари с различни вещи, готви се за далечни времена, да има от всичко, каквото й потрябва.
към текста >>
Следователно, стремежите на сегашния
свят
са поставени на женски основи.
Богатството и красотата са външни условия. Съвременният свят се обезсърчава, защото е поставил своите разбирания на една крива основа. Сегашната основа, на която е поставен живота, е женска основа. А в рая имаше една мъжка основа. Когато се роди Адам, създаде се Раят, а когато се роди жената, създаде се сегашният свят.
Следователно, стремежите на сегашния
свят
са поставени на женски основи.
Качеството на жената е, че тя обича да събира. Като си направи една къщичка, тя започва да събира: съдове, чашки, чинии, игли, конци, шапчици, обуща и т. н. Ден след ден тя събира, и гледаш, след една година тя напълнила къщата. Направила юргани, възглавници, напълнила хамбари с различни вещи, готви се за далечни времена, да има от всичко, каквото й потрябва. Не е лошо това, то е едно благословение.
към текста >>
Вие имате цял
свят
на разположение, и пак сте недоволни.
После, като не е доволен от себе си, той ще се обърне към жената в себе си, нея ще потърси. Първо в живота се е явил ума, но като не бил доволен от себе си, явило се човешкото сърце. Така се явили чувствата в човека. Следователно, човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него. Днес всички хора са недоволни, но ако ги питаш защо са недоволни, и те не знаят.
Вие имате цял
свят
на разположение, и пак сте недоволни.
Сега религиозните хора казват, че са чада Божии, Синове Божии, които се движат в света, създаден от Бога, но пак са недоволни, че техният Баща не се е погрижил за тях. Те са обиколени от множество светове, по-големи от нашата земя, и пак са недоволни. Как ще си обясните недоволството на човека? Запример, мъжът е недоволен от жена си. Защо? Защото много събира.
към текста >>
Но щом дойдем до онзи разумен,
възвишен
живот, там други закони се изучават.
Защото много харчи. Аз засягам сегашния живот в неговите прояви. Всека наука обяснява неща та в едно отношение, тя не ги обяснява изцяло. Химията, запример, обяснява отношенията, които съществуват между елементите и съединенията. Физиката обяснява само това, което се отнася до силите, до електричеството, до магнетизма, до топлината, светлината и т. н.
Но щом дойдем до онзи разумен,
възвишен
живот, там други закони се изучават.
Там човек се натъква на един по-обширен живот. Следователно, ние имаме един механически, един органически, един психически и един Божествен живот. Всички тези видове живот се различа ват по възможностите и по условията, които съдържат в себе си. Най ограничен е механическият живот. Малко по-свободен е органическият.
към текста >>
Каквото мисли, чувства и върши човек в Божествения
свят
, той трябва да го поставя на опитна почва.
Следователно, ние имаме един механически, един органически, един психически и един Божествен живот. Всички тези видове живот се различа ват по възможностите и по условията, които съдържат в себе си. Най ограничен е механическият живот. Малко по-свободен е органическият. Още по-свободен е психическият, а най свободен от всички е Божественият живот.
Каквото мисли, чувства и върши човек в Божествения
свят
, той трябва да го поставя на опитна почва.
Като химик, ти трябва да знаеш по кой начин и при какви условия да съединиш елементите, за да образуват едно съединение. Като правиш опити сутрин, ти ще имаш един резултат; ако правиш опита на обед, ти ще имаш друг резултат, и ако го правиш вечер, ти ще имаш трети резултат. Това нещо физиците не го различават. Те мислят, че когато и да направиш съединението, все ще имаш един и същ резултат, щом си взел едни и същи елементи или съединения. Не е така.
към текста >>
Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този или от онзи
свят
, върху детето, което се ражда.
Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката и бащата, какво е било и състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата и действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват и върху зачеването на детето. Не само това, но и състоянието на по-големите братчета и сестричета се отразява върху детето, което се ражда.
Също така се отразяват и чичовците, дедите и прадедите, било от този или от онзи
свят
, върху детето, което се ражда.
Всичко влияе върху новороденото дете. Сега аз говоря за неща, които зная. Няма какво да ги доказвам. Само онзи, който не знае нещата, той ги доказва. Аз няма защо да ви доказвам какво нещо е захарта.
към текста >>
Ние трябва да бъдем благодарни, че има един
възвишен
свят
над хората, който управлява народите.
Ако е добре на всички народи, ще бъде добре и на всеки народ отделно. Ако един народ мисли да е добре само на него, той е на крив път. Както е изключена възможността един човек ще бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни, така е изключена възможността един народ да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни. Това ще се опита. Всички народи трябва да залегнат едни за други.
Ние трябва да бъдем благодарни, че има един
възвишен
свят
над хората, който управлява народите.
А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно.
към текста >>
Този
свят
за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени.
Както е изключена възможността един човек ще бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни, така е изключена възможността един народ да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни. Това ще се опита. Всички народи трябва да залегнат едни за други. Ние трябва да бъдем благодарни, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал.
Този
свят
за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени.
Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще се постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива.
към текста >>
Този
свят
разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят.
Това ще се опита. Всички народи трябва да залегнат едни за други. Ние трябва да бъдем благодарни, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени.
Този
свят
разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят.
Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще се постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос на крайни мерки като стане нужда, той може да ги приспи, но след това те пак ще почнат отново.
към текста >>
Този
свят
е вън и вътре в нас.
Всички народи трябва да залегнат едни за други. Ние трябва да бъдем благодарни, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят.
Този
свят
е вън и вътре в нас.
Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще се постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос на крайни мерки като стане нужда, той може да ги приспи, но след това те пак ще почнат отново. С това нищо не се постига Всеки народ, всеки човек трябва да се отнесе към себе си.
към текста >>
Разумният
свят
иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива.
Този свят за който ви говоря, е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят. Този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще се постигне с това приспиване?
Разумният
свят
иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива.
Ако е въпрос на крайни мерки като стане нужда, той може да ги приспи, но след това те пак ще почнат отново. С това нищо не се постига Всеки народ, всеки човек трябва да се отнесе към себе си. Вие искате Господ да махне злото от света, да ви приспи. Но с приспиване нищо не се постига. Това е неразбиране на нещата.
към текста >>
Защото човешката душа живее извън нашия
свят
, в един
свят
с много повече измерения.
Да възлюбиш душата на човека — в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и необятност!
Защото човешката душа живее извън нашия
свят
, в един
свят
с много повече измерения.
Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор — човешкия дух.
към текста >>
Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен
свят
.
А Божият дух се пои от най-великия извор — абсолютния, незнайния Дух на битието, за когото никой нищо не знае. И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти!
Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен
свят
.
РАЗНООБРАЗИЕТО КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ От какво хората оглупяват? — От еднообразието! Ако един човек яде една и съща храна постоянно — макар и най вкусната — най-после тя опротивява. Ако гледа постоянно и най-красивото нещо — и то дотяга. Когато се погледнат хората от различните професии, ще се забележи, че те всички имат свои типични физиономии. Защо?
към текста >>
30.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои учени си представят материалния
свят
крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света.
Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от този момент, в който ние я виждаме. Възгледите на съвременните учени и религиозни хора са крайно ограничени.
Някои учени си представят материалния
свят
крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света.
Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после, щастието на човека зависи от неговата воля. Аз взимам думата воля в смисъл на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т.
към текста >>
Значи Мойсей говори за един
свят
, дето няма любов.
Така е, но кой човек краде? Само онзи човек, който няма любов в себе си. Мойсей казва още, че не трябва да се лъже. Кой лъже? Който няма любов в себе си?
Значи Мойсей говори за един
свят
, дето няма любов.
Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието. Вземете двама млади, които се срещат и се обикват. В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него.
към текста >>
Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи
свят
и видяла как живеят хората там.
Има мъчения в ада, но те не са външни, те са вътре в самия човек. Това, което мъчи човека, е нещо невидимо. Страданието, мъчението е нещо невидимо. То е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкото тяло. Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка.
Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи
свят
и видяла как живеят хората там.
Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят.
към текста >>
След един месец аз ще си замина за другия
свят
.
Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка. Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята.
След един месец аз ще си замина за другия
свят
.
Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала.
към текста >>
Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия
свят
.
Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят.
Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия
свят
.
И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали е мръднала, или се е наместила, това е въпрос.
към текста >>
И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи
свят
.
Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят.
И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи
свят
.
Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали е мръднала, или се е наместила, това е въпрос. Питам: Мислите ли, че хората, които постоянно живеят в отчаяние и разочарования, и са готови да се самоунищожат, са разумни хора?
към текста >>
Сега аз говоря за културните народи, за културния
свят
.
Всички хора, които са разумни, знаят, че едно малко бутане на запалката, ще причини зло за всички. Единственото разумно нещо, което днес се препоръчва, то е да се разрешат всички въпроси с разумните сили, с любовта. Само любовта е в състояние днес разреши всички противоречия, които сега съществуват в света. Само чрез любовта могат на всеки народ да се отдадат онези съществени права, които Бог им е дал. Бог е дал право на всеки човек, на всяка душа, на всяко същество, без разлика на големина, и тези права трябва да им се отдадат.
Сега аз говоря за културните народи, за културния
свят
.
Това нещо те могат да го направят. Като се събират духовните хора, те трябва да се молят навсякъде да присъства Божия дух, за да могат всички учени, всички държавници и управляващи да имат само едно мнение. Често някои ме питат, на коя страна съм — на страната на правото или на страната на силата. Аз не засягам този въпрос. За мене няма права страна в света.
към текста >>
Този
свят
ще се оправи така както никога не сте мислили.
Христос право е казал: „Един е вашият Баща, един е вашият Учител“. В този смисъл вие можете да кажете: Един е нашият Учител, Той никога не умира. Един е нашият Баща, нашият Бог, Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света. Какво ще стане в света?
Този
свят
ще се оправи така както никога не сте мислили.
Вие ще проверите това. Пророците на миналото са казвали, че са видели Господа, заобиколен с всички ангели,с всичката си слава да слиза на земята, между хората. Когато дойде Бог на земята, ще стане голяма илюминация. Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре. Като стане тази бъдещата война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела.
към текста >>
Не по-малко приятно и полезно питие е и мътеницата, направена от нашето чудесно кисело мляко, което е прочуто по целия
свят
.
Те са много хранителни и полезни за здравето. Погледнете сега, какво е натрупал Слънчо из зеленчуковите градини: едри краставици. домати, тиквички, зелен фасул, сини патладжани и много други ранни зеленчуци. Суровите домати са много полезни и никое дете не бива да се отказва от тях и да не прави истории с майка си, когато тя направи за обед сурова салата от тях и от други зеленчукови плодове и листа. Също така сок от домати е много полезно и приятно питие, което не бива да липсва от никоя трапеза и което трябва да замени виното, бирата и лимонадата.
Не по-малко приятно и полезно питие е и мътеницата, направена от нашето чудесно кисело мляко, което е прочуто по целия
свят
.
На употребата на много кисело мляко и на чесън много учени отдават здравината на българина и дълголетието на много столетници в България. За да бъдат здрави децата, трябва от малки да свикват да ядат сурови зеленчуци и плодове, за да заякчат стомах и черва и да засилят зъби, кости и мускули. Най доброто средство за засилване на сърцето това е захарта на плодовете. Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх Яжте плодове, много плодове! Пийте плодов и доматен сок!
към текста >>
Ако нему е добре, то на целия
свят
ще бъде добре!
Но едно тълкуване имат цветовете в долните октави, друго тълкуване и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взема, нищо да не дава“. За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид.
Ако нему е добре, то на целия
свят
ще бъде добре!
“ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад! “ Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използувай своите знания само за себе си.“ Синия цвят те тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си и готви си за война! “ Най - сетне, виолетовия цвят тълкуват така: „Като човек ти ще бъдеш силен, но дръж силата си за себе си! “ А високо напредналите същества, които възприе-мат висшите октави на цветните лъчи, дават друго тълкувание на цветовете. Според тях, червеният цвят символизира живота, даден от Бога.
към текста >>
Когато един човек има една
възвишена
идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие.
Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако мислите ви са дисхармонични. висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура. Ако черният ви дроб е разстроен вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят. От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите.
Когато един човек има една
възвишена
идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие.
Червеният цвят, например, оказва върху такъв човек най-благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи! Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати.
към текста >>
Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия
свят
?
Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи! Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати. Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи.
Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия
свят
?
И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма, чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване на цветните лъчи има даденият по горе ключ. Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината. Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“ В.
към текста >>
Той събужда най-
възвишените
чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето.
Той събужда най-
възвишените
чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни.
към текста >>
Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота
възвишената
природа на Венера.
Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта.
Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота
възвишената
природа на Венера.
В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила.
към текста >>
„Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш
свят
.
В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do.
„Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш
свят
.
Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти.
към текста >>
Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия
свят
започва да действа възбудително върху хората.
Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот.
Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия
свят
започва да действа възбудително върху хората.
Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя). Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено.
към текста >>
Докато Венера има работа с чисто органическия
свят
, то марсовата енергия може да се нарече механическа.
Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори за самата борба. Убийствата и разрушенията се дължат на Марса, Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле на действие на другите по-висши сили.
Докато Венера има работа с чисто органическия
свят
, то марсовата енергия може да се нарече механическа.
Марс е активният, прогресивен принцип в природата — принципът, който привежда нещата в движение. Той е, който извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата.
към текста >>
Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния
свят
Марс е инстинкта и сляпата животинска страст.
Той е, който извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса, между другото, затова марсиянците обичат да си похапват добре.
Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния
свят
Марс е инстинкта и сляпата животинска страст.
Когато Марсовата енергия вземе надмощие, прави човека решителен, войнствен, Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти.
към текста >>
31.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този
свят
на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония.
август 1939 год. При Рилските Езера. На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл. Пашов Астрология. (продължение от бр.
245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този
свят
на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония.
Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този. който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас.
към текста >>
Тая
възвишена
философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света.
Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност.
Тая
възвишена
философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света.
Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство. От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов.
към текста >>
От това духовно братство, основано на най-
възвишените
форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си.
Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство.
От това духовно братство, основано на най-
възвишените
форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си.
Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие!
към текста >>
Ако вие си позволите да кажете в ангелския
свят
само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там.
Той се чувства, че е лош. Това е неговото минало. Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
Ако вие си позволите да кажете в ангелския
свят
само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там.
Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души.
към текста >>
Ако в ангелския
свят
се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години.
Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук.
Ако в ангелския
свят
се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години.
Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света.
към текста >>
Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния
свят
.
Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години.
Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния
свят
.
Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света. Та ако вие отидете в ангелския свят, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях.
към текста >>
Та ако вие отидете в ангелския
свят
, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях.
Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света.
Та ако вие отидете в ангелския
свят
, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях.
Вашата мисъл веднага ще бъде видима за тях. Някой искат да отидат на небето, да видят Христа. Но знаете ли, какво ще бъде положението ви? Всички ваши мисли ще тръгнат подире ви, както едно време Аврам, при напущане на бащиния си дом, с цел да отиде в Ханаанската земя, взе със себе си всичката си стока — говеда и камили. Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли?
към текста >>
Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи
свят
.
Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света.
Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи
свят
.
Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното.
към текста >>
В духовния
свят
се учи душата.
Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.
В духовния
свят
се учи душата.
В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта.
към текста >>
То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния
свят
.
Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек.
То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния
свят
.
Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си.
към текста >>
Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния
свят
, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание.
Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят.
Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния
свят
, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание.
И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света.
към текста >>
Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния
свят
.
Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан.
Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния
свят
.
За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос. То е неизчерпаемо и неизследваемо, защото само статичните неща се изчерпват. А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с.
към текста >>
За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния
свят
и възможностите на самосъзнанието.
Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят.
За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния
свят
и възможностите на самосъзнанието.
То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос. То е неизчерпаемо и неизследваемо, защото само статичните неща се изчерпват. А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с. в него вечно се внася нещо ново.
към текста >>
Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален
свят
, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава.
А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето.
Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален
свят
, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава.
И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н.
към текста >>
И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво,
възвишено
, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава.
И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво,
възвишено
, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки.
към текста >>
Понеже Нептуновите вибрации са много
възвишени
и ни свързват с един извънсетивен
свят
, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни.
Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
Понеже Нептуновите вибрации са много
възвишени
и ни свързват с един извънсетивен
свят
, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни.
Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене.
към текста >>
Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези
възвишени
вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта.
Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане.
Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези
възвишени
вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта.
В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, сега се поучава, затова няма да се спирам върху него. (следва) ___________________________________ 4) Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма.
към текста >>
Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия
свят
.
Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар. Великата тайна на любовта получава с тази книга, еднакво ценна както в художествено, така и в научно отношение, своя най-пълен и съвършен отговор. Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф. Шарл Рише. Отче наш, от Август Цйешковски.
Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия
свят
.
Рила, когато проговори, впечатления и размишления, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Поетично описание живота на Братството в летния лагер на Рила. С илюстрации. 2. БИБЛ. „ВСЕМИРНА ЛИТЕРАТУРА“ Хамлет, от Шекспир преведе от оригинала Сава Калименов, със статия „Величието на Шекспира“.
към текста >>
Нощ пред бреговете на новия
свят
, кратка биография на Хр.
Чудната мелница. Принц — просяк, Г.Посадов. Белушка, Б. Бехар Библиотека „Отбрани приказки” се състои от 10 отделни номера, съдържащи добре подбрани приказки, еднакво интересни и за деца, и за възрастни, и често съдържащи дълбок окултен смисъл. Бащина обич, съдържа 5 приказки: Чучулигата, Бащина обич, Признателност, Меча благодарност, Да е доволен; преработила Н. Нсделчсва.
Нощ пред бреговете на новия
свят
, кратка биография на Хр.
Колумб. 4. ЕСПЕРАНТСКИ Практична граматика на есперанто, от Емил Стратев. необходимо помагало за всички есперантисти е, Пълен речник на есперанто, от Ат. Николов (под печат) абонамент. Беседи от Учителя: (Библ.
към текста >>
32.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пшеница, царевица, фасул, който се сееше навред всичко, което трябваше да излезе на бял
свят
, чакаше в мъчителна жажда.
Вред такова. Всичко беше посято. Летните посеви много отдавна се гушеха под земята и се мъчеха да разберат, какво става и накъде да вървят. Едва закрепени в сухата пръст, те правеха сетни усили да видят простора и слънцето. Зимните се бяха дигнали само на педя и жадно чакаха да бликне свеж струя от небето.
Пшеница, царевица, фасул, който се сееше навред всичко, което трябваше да излезе на бял
свят
, чакаше в мъчителна жажда.
Сушата идеше, или беше дошла. Всички в село я виждаха. Виждаше я и Стойко, синът на дядо Първака. Беше я видел много по-рано от всичките през очите на баща си, който никога не се лъжеше, усещаше я и сега по мъката, която го чоплеше. Лошо за всички и за тях.
към текста >>
И понеже Той е слязъл от един
възвишен
свят
, в един неорганизиран
свят
, Той трябва да се смали, за да намери едно място в нас да живее.
Само Бог може да слезе в света. Там, където Бог може да слезе и да възлезе, никой друг не може. Любовта се изявява чрез живота. Че Бог е слязъл, това ни показва животът, който имаме. Животът показва присъствието на Бога в нас.
И понеже Той е слязъл от един
възвишен
свят
, в един неорганизиран
свят
, Той трябва да се смали, за да намери едно място в нас да живее.
Бог се самоотрича от своето величие и слава и слиза да живее между своите деца. И можем да кажем, че Бог живее като човек сега. Живее както ние живеем. А после ние ще отидем при Бога и ще живеем в Него като човеци. Бог, които е слязъл при нас, ни носи всичкото свое благословение, и търси един начин, по който да ни го предаде.
към текста >>
Ние живеем в един
свят
неоценен.
Понеже няма по-велик от Бога, за когото Той да живее, затова Той иска да живее за онези, които е създал. Затова Бог е започнал да се самоограничава, за да слезе до нас. И в туй ограничение Той се радва, че може да слезе да опознае онези същества. които е създал. Сега аз разглеждам живота от едно ново становище.
Ние живеем в един
свят
неоценен.
Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота.
към текста >>
Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на
възвишените
същества.
— Не, те ще излязат от човешката глава, човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще минат и ще дойдат в света. Те с толкова финни, че през никое друго място няма да минат. Затова казва псалмопевецът, — Като видя Господа душата ми се изпълва с радост. И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме. Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността.
Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на
възвишените
същества.
Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността. В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота. Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи плодове.
към текста >>
Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта
свята
правда!
Наричат го още свършек на света, което също не разбират какво значи. А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха. Беседа от Учителя, държана на 12. VIII. събота 1939 год. при 7-те езера на Рила АЗ ВИЖДАМ Един саван от кръв, заблуди и лъжа, покрива цялата земя.
Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта
свята
правда!
* Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята. Един всесилен, всевластен порив от небето разпалва нетленната искра, в сърцата на всички конто си рекъл: да ся начало на Твойта слава и величие! * О, иде края на царя на таз земя! Затова на всички викам, да бъдем винаги готови, да смъкнем тежките окови, и в сияйний ден на свободата, да грейне всекиму в душата Любовта Божия — великий дар награда за теглата! Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине.
към текста >>
В нашия
свят
противоречието е основа на познанието.
Възхода, правилното развитие на човека минава през тоя път. Всичко друго само забавя неговото развитие. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ (продължение от бр. 246) Онзи, който влиза в областта на Новото учение, трябва да се научи да мисли по нов начин, трябва да се научи да мисли в противоречията. За него противоречието не е опасно.
В нашия
свят
противоречието е основа на познанието.
Зад противоречията стои многостранното проявление на Реалността. Зад противоречията човек трябва да прозре сложната динамика на проявяващия се творчески процес. Зад противоречията човек трябва да види два момента от един и същ процес. Онзи който не може през противоречията да проникне в същината на нещата, ще се спъне в проучването на Новото учение и няма да се домогне до никакво реално познание. Онзи, който търси да намери закостенели и установени форми, формули, дефиниции и системи, които да му разкрият Новото учение, ще остане разочарован.
към текста >>
На двата острови се в намират развалини от предисторичен град, един от най-интсресните в цял
свят
.
Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Сянката на Атлантида B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили. Много островчета украсяват повърхността на това езеро, между които се намират забележителните острови на Слънцето и Луната.
На двата острови се в намират развалини от предисторичен град, един от най-интсресните в цял
свят
.
Този град се нарича Тихуанацо (Тиуанако) и брои много хиляди години. Въз основа на някои сведения предполага се, че Тихуанацо е изоставен от своите жители около преди 13,000 години. Императорите от Династията Инца, когато са нахлули в Боливия два века преди Р. Христово, са намерили тия развалини почти в същото състоя ние, в каквото са ги намерили испанците след тринадесет столетия. Те са намерили града напълно запустял, в който са останали само красиво павираните улици и площади, грандиозните храмове и статуи и останки от водната канализация, за да свидетелстват за културата, която е съществувала някога около Титицаца.
към текста >>
Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното,
възвишеното
, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр.
Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество.
Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното,
възвишеното
, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр.
и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий.
към текста >>
Излезе в 16 страници брой 1 год VII на „
Свят
и наука“, картинно списание за всяко семейство, под редакцията на д-р Г. Ефремов.
XVII, първият брой на който излезе на 15септември. За 40 лева, следователно, подписчикът ще получава „Добро здраве“ през цялата му годишнина, ще получи веднага и книгата „Радостите на живота“. Адрес: Редакция „Добро здраве“ бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741.
Излезе в 16 страници брой 1 год VII на „
Свят
и наука“, картинно списание за всяко семейство, под редакцията на д-р Г. Ефремов.
Разкрива пред читателя чудесата на древния мир, дава живота на велики люде, завежда в близки и далечни страни, дава художествени разкази. Годишният абонамент на „Свят и наука“ е само 45 лева. Подписчикът ще получи безплатно книгата „Как да жнвеем“ от Д-р Г. Ефремов. която е същинска азбука на здравето. Адрес: Редакция .Свят и Наука“, бул.
към текста >>
Годишният абонамент на „
Свят
и наука“ е само 45 лева.
Адрес: Редакция „Добро здраве“ бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741. Излезе в 16 страници брой 1 год VII на „Свят и наука“, картинно списание за всяко семейство, под редакцията на д-р Г. Ефремов. Разкрива пред читателя чудесата на древния мир, дава живота на велики люде, завежда в близки и далечни страни, дава художествени разкази.
Годишният абонамент на „
Свят
и наука“ е само 45 лева.
Подписчикът ще получи безплатно книгата „Как да жнвеем“ от Д-р Г. Ефремов. която е същинска азбука на здравето. Адрес: Редакция .Свят и Наука“, бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741.
към текста >>
Адрес: Редакция .
Свят
и Наука“, бул.
Излезе в 16 страници брой 1 год VII на „Свят и наука“, картинно списание за всяко семейство, под редакцията на д-р Г. Ефремов. Разкрива пред читателя чудесата на древния мир, дава живота на велики люде, завежда в близки и далечни страни, дава художествени разкази. Годишният абонамент на „Свят и наука“ е само 45 лева. Подписчикът ще получи безплатно книгата „Как да жнвеем“ от Д-р Г. Ефремов. която е същинска азбука на здравето.
Адрес: Редакция .
Свят
и Наука“, бул.
Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741. Домакиня и майка, бр. 61,год. VII. Всяка абонатка получава два разкошни подаръка; една книга — енциклопедия с отдели за домашна култура, готварство, ръкоделие и шев.
към текста >>
33.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок
свят
, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер.
Единственото условие и мерило за неговия успех е количеството вътрешна енергия, количеството духовна сила, с която е придружено то. Да мълчим и да работим, вътрешно и външно, с всичкото търпение, на което сме способни! Дайте на България хора, способни на това, и вие ще имате една велика нация. Пламен Г. Радев СФЕРА НА УРАН (Из „Пътя на звездата“) Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека.
За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок
свят
, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер.
В това название, обаче, мнозина подозират скритата смисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс - сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действат известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека — в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център от нашата слънчева система — планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор — изследвания, които имат характер на емпирически статистики — потвърждават недвусмислено горното допущение.
към текста >>
Неговата мисъл е светла, а чувствата му — благородни и
възвишени
Той може да се нарече ангел.
Всеки човек може да дойде до положение да гледа на всичко с отворени очи, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето. Главата на човека представя Божественото начало в него; лицето — вложеният капитал, който трябва да се тури в обръщение; ръката — капиталът, който принася полза. Силата на човека седи в добре устроената глава, в правилното лице и в добре сформираната ръка. Който е могъл да обработи тия три полета в себе си, той е красив човек.
Неговата мисъл е светла, а чувствата му — благородни и
възвишени
Той може да се нарече ангел.
Отличителното качество на ангела е неговата светла мисъл. От главата му излиза светлина, а от сърцето — светлина. .Изпитай и виж, че пророк от „Галилея не е възстанал“. Време е вече пророкът от Галилея да дойде във вашата душа и да й обясни всичко, което я интересува. Този пророк ще й покаже пътя към царството Божие, пътя към Бога.
към текста >>
Божественият
свят
е оправен.
Всеки човек трябва да вземе участие в градежа на Божествената сграда. За тази цел всеки трябва да се освободи от безпокойствата си, от грижите за насъщния хляб. Щом е дошъл на земята и работи, човек е осигурен. Кога ще се оправи светът? Това е задача на Бога, а не на човека.
Божественият
свят
е оправен.
Що се отнася до изправянето на човешкия свят това зависи от самия човек. Щом човек изправи себе си. заедно с това и неговият свят, ще се изправи. Старият свят, като стара дреха, си заминава. Нов свят се гради сега.
към текста >>
Що се отнася до изправянето на човешкия
свят
това зависи от самия човек.
За тази цел всеки трябва да се освободи от безпокойствата си, от грижите за насъщния хляб. Щом е дошъл на земята и работи, човек е осигурен. Кога ще се оправи светът? Това е задача на Бога, а не на човека. Божественият свят е оправен.
Що се отнася до изправянето на човешкия
свят
това зависи от самия човек.
Щом човек изправи себе си. заедно с това и неговият свят, ще се изправи. Старият свят, като стара дреха, си заминава. Нов свят се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега.
към текста >>
заедно с това и неговият
свят
, ще се изправи.
Кога ще се оправи светът? Това е задача на Бога, а не на човека. Божественият свят е оправен. Що се отнася до изправянето на човешкия свят това зависи от самия човек. Щом човек изправи себе си.
заедно с това и неговият
свят
, ще се изправи.
Старият свят, като стара дреха, си заминава. Нов свят се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък. Невидимият свят не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората.
към текста >>
Старият
свят
, като стара дреха, си заминава.
Това е задача на Бога, а не на човека. Божественият свят е оправен. Що се отнася до изправянето на човешкия свят това зависи от самия човек. Щом човек изправи себе си. заедно с това и неговият свят, ще се изправи.
Старият
свят
, като стара дреха, си заминава.
Нов свят се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък. Невидимият свят не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората. И тъй, пророкът, когото хората очакват.
към текста >>
Нов
свят
се гради сега.
Божественият свят е оправен. Що се отнася до изправянето на човешкия свят това зависи от самия човек. Щом човек изправи себе си. заедно с това и неговият свят, ще се изправи. Старият свят, като стара дреха, си заминава.
Нов
свят
се гради сега.
Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък. Невидимият свят не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората. И тъй, пророкът, когото хората очакват. ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене.
към текста >>
Невидимият
свят
не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората.
заедно с това и неговият свят, ще се изправи. Старият свят, като стара дреха, си заминава. Нов свят се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък.
Невидимият
свят
не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората.
И тъй, пророкът, когото хората очакват. ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? Отгоре, отдето Бог го е изпратил.
към текста >>
Съвременният
свят
се нуждае от нови възгледи за живота.
Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат че Христос е произлизал от Давидовия род. Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, но Израил представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като Син Божи.
Съвременният
свят
се нуждае от нови възгледи за живота.
от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха.
към текста >>
Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения
свят
.
Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, но Израил представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като Син Божи. Съвременният свят се нуждае от нови възгледи за живота. от нови учители и пророци.
Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения
свят
.
Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов.
към текста >>
Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения
Свят
, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите.
Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови.
Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения
Свят
, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите.
Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа.
към текста >>
_____________________________________ Мнозина мислят, че като отидат на онзи
свят
, там ще придобият щастие.
Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река. която има стремеж към морето, към вечния живот. Беседа от Учителя държана на 16 февруари 1930 год. София, Изгрев.
_____________________________________ Мнозина мислят, че като отидат на онзи
свят
, там ще придобият щастие.
Те се самоизлъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят. * Търсете любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите любовта у хората, а не в себе си.
към текста >>
Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи
свят
.
която има стремеж към морето, към вечния живот. Беседа от Учителя държана на 16 февруари 1930 год. София, Изгрев. _____________________________________ Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие. Те се самоизлъгват.
Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи
свят
.
Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят. * Търсете любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите любовта у хората, а не в себе си. вие всякога ще бедете изложени пред големи противоречия н разочарования. Докато не видиш любовта в себе си, в другите хора никога няма да я видиш.
към текста >>
Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи
свят
.
Беседа от Учителя държана на 16 февруари 1930 год. София, Изгрев. _____________________________________ Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие. Те се самоизлъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят.
Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи
свят
.
* Търсете любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите любовта у хората, а не в себе си. вие всякога ще бедете изложени пред големи противоречия н разочарования. Докато не видиш любовта в себе си, в другите хора никога няма да я видиш. * Човек трябва да знае, че е дошъл на земята да учи.
към текста >>
От невидимия
свят
го следят, как учи, какви мисли и чувства го вълнуват.
* Търсете любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите любовта у хората, а не в себе си. вие всякога ще бедете изложени пред големи противоречия н разочарования. Докато не видиш любовта в себе си, в другите хора никога няма да я видиш. * Човек трябва да знае, че е дошъл на земята да учи.
От невидимия
свят
го следят, как учи, какви мисли и чувства го вълнуват.
Всички постъпки на човека се хроникират. Ако той се разкае за лошата си постъпка и я изправи, и това се хроникира. * Мнозина искат да постигнат желанията си изведнъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, как се извършват процесите в нея.
към текста >>
Тъжно беше да се гледа тоя
свят
на човешки събития.
Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмуквано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд. Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно, с измършавели тела, по които се четяха ребрата; със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева. Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една торба храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по черни и по-тъжни като бездънни езера. Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата които не бяха малко имаха същата участ.
Тъжно беше да се гледа тоя
свят
на човешки събития.
Стойко ги гледаше неспокойно и мъчително, безпомощен пред тяхната участ. Техният добитък беше многоброен. Волове, крави, овце — би направил всичко, а не знаеше какво. Тъкмо по това време в село се разнесе слух. На десета километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд.
към текста >>
В Новото учение се проучват едновременно законите и на трите
свята
— физическия, който в човека отговаря на стомашната система: физическите сили и закони са създали стомашната система.
В никое друго учение, човек не е проучен толкова детайлно, както в Новото учение. В новото учение се проучава динамиката но човека; проучава се човекът с всичките процеси, които стават в него — физически, физиологически, психически, духовни, умствени и божествени, и отношението на тези процеси към космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение се изучават законите на живота, законите на човешките чувства и мисли и законите на отношението на мислите, чувствата и постъпките. И таке се изгражда една съвършено нова наука за човека — нова психология, нова логика, нова етика, и нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното, Новото Учение прониква в тайните на човешкото битие, изнасяйки и методите, които са необходими за развиване на духовните и умствени сили, способности и органи.
В Новото учение се проучват едновременно законите и на трите
свята
— физическия, който в човека отговаря на стомашната система: физическите сили и закони са създали стомашната система.
Духовният, който в човека отговаря на дихателната система, която и създава в човека. Той е света на силите. И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е свят на светлината и хармонията. Проучавайки тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три свята. На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо.
към текста >>
И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е
свят
на светлината и хармонията.
И таке се изгражда една съвършено нова наука за човека — нова психология, нова логика, нова етика, и нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното, Новото Учение прониква в тайните на човешкото битие, изнасяйки и методите, които са необходими за развиване на духовните и умствени сили, способности и органи. В Новото учение се проучват едновременно законите и на трите свята — физическия, който в човека отговаря на стомашната система: физическите сили и закони са създали стомашната система. Духовният, който в човека отговаря на дихателната система, която и създава в човека. Той е света на силите.
И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е
свят
на светлината и хармонията.
Проучавайки тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три свята. На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо. На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения. Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си.
към текста >>
Проучавайки тези три
свята
в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три
свята
.
Изхождайки от видимото, конкретното, Новото Учение прониква в тайните на човешкото битие, изнасяйки и методите, които са необходими за развиване на духовните и умствени сили, способности и органи. В Новото учение се проучват едновременно законите и на трите свята — физическия, който в човека отговаря на стомашната система: физическите сили и закони са създали стомашната система. Духовният, който в човека отговаря на дихателната система, която и създава в човека. Той е света на силите. И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е свят на светлината и хармонията.
Проучавайки тези три
свята
в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три
свята
.
На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо. На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения. Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си. Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега.
към текста >>
На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия
свят
правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо.
В Новото учение се проучват едновременно законите и на трите свята — физическия, който в човека отговаря на стомашната система: физическите сили и закони са създали стомашната система. Духовният, който в човека отговаря на дихателната система, която и създава в човека. Той е света на силите. И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е свят на светлината и хармонията. Проучавайки тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три свята.
На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия
свят
правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо.
На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения. Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си. Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега. Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека.
към текста >>
Тук спада духовния
свят
, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения.
Той е света на силите. И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е свят на светлината и хармонията. Проучавайки тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три свята. На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо. На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки.
Тук спада духовния
свят
, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения.
Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си. Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега. Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека. Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си.
към текста >>
Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения
свят
, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си.
И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е свят на светлината и хармонията. Проучавайки тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три свята. На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо. На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения.
Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения
свят
, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си.
Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега. Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека. Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си. И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества.
към текста >>
Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите
свята
, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега.
Проучавайки тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три свята. На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо. На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения. Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си.
Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите
свята
, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега.
Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека. Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си. И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества. Така че новото учение не е от онези духовни движения, които изучават духовните истини откъснати от настоящето, от физическия, живот.
към текста >>
Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения
свят
и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека.
На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо. На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения. Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си. Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега.
Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения
свят
и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека.
Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си. И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества. Така че новото учение не е от онези духовни движения, които изучават духовните истини откъснати от настоящето, от физическия, живот. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния си живот и да го обновим.
към текста >>
И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и
възвишени
същества.
Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си. Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега. Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека. Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си.
И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и
възвишени
същества.
Така че новото учение не е от онези духовни движения, които изучават духовните истини откъснати от настоящето, от физическия, живот. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния си живот и да го обновим. Затова можем да кажем, че Новото учение е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, — били материалистически или спиритуалистически ... То има за задача да обнови живота, да внесе повече разбираме, разумност и светлина в него, за да не се спъват хората. И лозунга на Новото учение е: мисли добре, храни се добре и работи добре. В. П а ш о в Вл.
към текста >>
247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите
свята
- умствения, духовния и физическия.
То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния си живот и да го обновим. Затова можем да кажем, че Новото учение е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, — били материалистически или спиритуалистически ... То има за задача да обнови живота, да внесе повече разбираме, разумност и светлина в него, за да не се спъват хората. И лозунга на Новото учение е: мисли добре, храни се добре и работи добре. В. П а ш о в Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите
свята
- умствения, духовния и физическия.
Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.
към текста >>
Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения
свят
ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния
свят
поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия
свят
дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност.
Затова можем да кажем, че Новото учение е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, — били материалистически или спиритуалистически ... То има за задача да обнови живота, да внесе повече разбираме, разумност и светлина в него, за да не се спъват хората. И лозунга на Новото учение е: мисли добре, храни се добре и работи добре. В. П а ш о в Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия.
Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения
свят
ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния
свят
поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия
свят
дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност.
Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий.
към текста >>
Юпитер — в умствения
свят
говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния
свят
поражда и поддържа авторитета; а във физическия
свят
носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
И лозунга на Новото учение е: мисли добре, храни се добре и работи добре. В. П а ш о в Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност.
Юпитер — в умствения
свят
говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния
свят
поражда и поддържа авторитета; а във физическия
свят
носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
към текста >>
Марс — в умствения
свят
напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния
свят
се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия
свят
всички поривисти и насилствени действия.
П а ш о в Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
Марс — в умствения
свят
напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния
свят
се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия
свят
всички поривисти и насилствени действия.
Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
към текста >>
Във физическия
свят
се проявява като гняв, насилие, разрушителност.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия.
Във физическия
свят
се проявява като гняв, насилие, разрушителност.
Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите.
към текста >>
Слънце - в умствения
свят
не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния
свят
вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия
свят
поражда щедрост, благородство.
247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност.
Слънце - в умствения
свят
не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния
свят
вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия
свят
поражда щедрост, благородство.
Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите.
към текста >>
Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения
свят
, преминаваща в духовния
свят
в разновидностите на любовта, а във физическия
свят
се проявява като производителност във всички области. Меркурий.
Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.
Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения
свят
, преминаваща в духовния
свят
в разновидностите на любовта, а във физическия
свят
се проявява като производителност във всички области. Меркурий.
В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите. Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и негативни.
към текста >>
В умствения
свят
ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния
свят
придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия
свят
спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий.
В умствения
свят
ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния
свят
придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия
свят
спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите. Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и негативни. При разглеждане на елементарното естество на знаците и планетите, видяхме, че както знаците така и планетите са разпределени между четирите елементарни тритона.
към текста >>
Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния
свят
е интуитивна, а във физическия
свят
се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния
свят
е интуитивна, а във физическия
свят
се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите. Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и негативни. При разглеждане на елементарното естество на знаците и планетите, видяхме, че както знаците така и планетите са разпределени между четирите елементарни тритона. И хармонични отношения и връзки имаме тогаз, когато има симпатия, сродство между природата на знака и природата на планетата, т. е.
към текста >>
34.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един
свят
, където няма разочарование и болката на сърцето престава.
П л а м е н Посей, сеячо, свойта нива! Посей, сеячо, свойта нива, догдето слънце грей. Посей я ти, догдето ден е, догде сърце ти песен пей, * Че дни ще дойдат на земята, на буря дни и на мъгли, и студ с вериги ще сковава земята много, много дни. * Догде е време, разори я, браздите, топли ти разкрий, и там сърцата си надеждни за дните бъдещи ти скрий. * Посей, сеячо, своята нива, сърцето ти догдето пей; че дните днешни за посев са, защото слънце грей. Д.
Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един
свят
, където няма разочарование и болката на сърцето престава.
Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко. Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече.
към текста >>
Има един съвършен
свят
, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове,
свят
, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко.
Посей, сеячо, свойта нива, догдето слънце грей. Посей я ти, догдето ден е, догде сърце ти песен пей, * Че дни ще дойдат на земята, на буря дни и на мъгли, и студ с вериги ще сковава земята много, много дни. * Догде е време, разори я, браздите, топли ти разкрий, и там сърцата си надеждни за дните бъдещи ти скрий. * Посей, сеячо, своята нива, сърцето ти догдето пей; че дните днешни за посев са, защото слънце грей. Д. Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава.
Има един съвършен
свят
, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове,
свят
, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко.
Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо.
към текста >>
За тези, които са свикнали да мислят във време и пространство, е малко трудно да си представят тоя велик
свят
, в който време и пространство са само елементи, защото той е във времето, в пространството и същевременно е вън от тях.
Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо.
За тези, които са свикнали да мислят във време и пространство, е малко трудно да си представят тоя велик
свят
, в който време и пространство са само елементи, защото той е във времето, в пространството и същевременно е вън от тях.
Светът на великата реалност е безграничен, безсмъртен, необятен. В него Великият отначало проявява своята любов без да се е проявил. Безбройните звезди, слънца, които виждаме вечер да красят лице на небето, видимите и невидими светове пеят химна на неизказаната любов. Пеят за единия, пеят и славят своя Творец, неизменен и вечен в своята любов към тях. Пътя за света на Реалността минава през два света.
към текста >>
През разочарованието на физическия
свят
и през болките на духовния
свят
.
Светът на великата реалност е безграничен, безсмъртен, необятен. В него Великият отначало проявява своята любов без да се е проявил. Безбройните звезди, слънца, които виждаме вечер да красят лице на небето, видимите и невидими светове пеят химна на неизказаната любов. Пеят за единия, пеят и славят своя Творец, неизменен и вечен в своята любов към тях. Пътя за света на Реалността минава през два света.
През разочарованието на физическия
свят
и през болките на духовния
свят
.
Ето защо, ти, който си поел пътя, при сянката на разочарованието не спирай, нито се плаши от болката, която чувстваш, когато си скръбен, защото те са неизбежни. Неизбежни са, но не са безкрайни. Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен. Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават.
към текста >>
Пътниче, да те не съблазнят неуспехите и бурите на твоя
свят
.
Неизбежни са, но не са безкрайни. Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен. Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават. Те съществуват във всичките светове, при всички превъплъщения“.
Пътниче, да те не съблазнят неуспехите и бурите на твоя
свят
.
Помни и не забравяй великата си цел. Имай вяра в Тоя който ти е дал живота. Той ти е дал и сила да можеш да понесеш бремето на студа и глада на тоя свят. — А там в света на реалността ще съблечеш прашната си дреха и тези, които те обичат, ще те облекат с нова премяна. И тогава, чист и светъл, като слънчев лъч ще целунеш крепката десница на любящия, баща на вековете. Н.
към текста >>
Той ти е дал и сила да можеш да понесеш бремето на студа и глада на тоя
свят
.
Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават. Те съществуват във всичките светове, при всички превъплъщения“. Пътниче, да те не съблазнят неуспехите и бурите на твоя свят. Помни и не забравяй великата си цел. Имай вяра в Тоя който ти е дал живота.
Той ти е дал и сила да можеш да понесеш бремето на студа и глада на тоя
свят
.
— А там в света на реалността ще съблечеш прашната си дреха и тези, които те обичат, ще те облекат с нова премяна. И тогава, чист и светъл, като слънчев лъч ще целунеш крепката десница на любящия, баща на вековете. Н. Попов КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА Културата взета като едно духовно-материално цяло, е израз на вечно проявяващият се човешки дух. Всека епоха от човешката култура е написана страница от творческата дейност на цялото човечество. Ето защо, националната култура на даден народ е само една брънка от общо човешката културна верига.
към текста >>
Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар
свят
се е запалил, че и досега още продължава пожарът.
Константинов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Път на зазоряване (из неделната беседа „Път на зазоряване“ – 24. IX. 1939 г.) Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават з природата. Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин.
Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар
свят
се е запалил, че и досега още продължава пожарът.
При това, този свят е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда. Като гледаме звездата, ние се радваме, че е светла, че се е явила нова звезда, но горко на онези, дето е светнала звездата. Там всичко се е обърнало на газ. Всякога, когато някой противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме, защо стават тия работи. Ако хлябът би попитал гладния, защо го яде, какво ще му отговори?
към текста >>
При това, този
свят
е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда.
1939 г.) Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават з природата. Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин. Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар свят се е запалил, че и досега още продължава пожарът.
При това, този
свят
е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда.
Като гледаме звездата, ние се радваме, че е светла, че се е явила нова звезда, но горко на онези, дето е светнала звездата. Там всичко се е обърнало на газ. Всякога, когато някой противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме, защо стават тия работи. Ако хлябът би попитал гладния, защо го яде, какво ще му отговори? Той ще му каже: Аз те ям, защото съм гладен.
към текста >>
Ако работи добре и за цялото човечество, той ще работи добре и за невидимия
свят
.
Тогава той ще види, че половината от съдбата му е в негови ръце. Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си. Ако работи добре в дома си, ще работи добре в обществото. Ако работи добре в обществото, ще работи добре и в народа си. Ако работи добре за народа си, ще работи добре и за цялото човечество.
Ако работи добре и за цялото човечество, той ще работи добре и за невидимия
свят
.
От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Съвременните хора се нуждаят от едно ново, преобразено поколение, за което в мистичен език може да се каже стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в царството Божие“. Духът, разумното начало а човека трябва да заговори. Духът работи в нас, но ние се намираме в едно положение, че не можем да се въздържаме. Мъчно е човек да се въздържа.
към текста >>
В всека война се създава един нов
свят
.
Тя представя един краен резултат, в който Бог се налага, за да превъзпита хората. В това време, именно, иде Божествената сила. която е създала света, и която пред нищо не може да отстъпи. Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори.
В всека война се създава един нов
свят
.
Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани.
към текста >>
Ако стане нова война, нов
свят
ще се създаде, с ново разбиране.
В това време, именно, иде Божествената сила. която е създала света, и която пред нищо не може да отстъпи. Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят.
Ако стане нова война, нов
свят
ще се създаде, с ново разбиране.
След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството.
към текста >>
Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия
свят
.
Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си.
Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия
свят
.
животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария.
към текста >>
Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият
свят
са непреривно свързани.
В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден.
Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият
свят
са непреривно свързани.
Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария. Малкото дете, възрастният и старият образуват един човек. Старият човек от време на време въздиша и си казва: Какво дете бях.
към текста >>
Като отидем в невидимия
свят
и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго, освен нашето детинство.
Старият човек от време на време въздиша и си казва: Какво дете бях. Той съжалява за своето детинство и за своите младини. Малкото дете, като погледне дядо си, казва: колко е умен дядо ми! Детето, баща му и дядо му заедно съставят един човек. Нищо не е изгубено.
Като отидем в невидимия
свят
и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго, освен нашето детинство.
Сега, като се върнете дома си. аз искам да се подмладите. Всеки да се подмлади за толкова години, колкото години е обичал Христа, а не да казвате само, че сте работили за Христа, без да сте постигнали нещо. Вие трябва да опитате своята любов. Ако страдате от ревматизъм, а сте се подвизавали десет години, кажете си: В името на тази любов, която съм имал десет години, да изчезне моя ревматизъм.
към текста >>
В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики,
възвишени
емоции.
По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова.
В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики,
възвишени
емоции.
(следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 248) Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма. Това е хармоничното отношение между знаците и планетите. А когато планетите се намират в несходни тям по природа знаци, те не могат да проявят своите добри качества, а проявяват по-скоро своите отрицателни качества или съвсем не могат да се проявят.
към текста >>
А огненият и въздушният елементи, като проявления на активния принцип, са симпатични, защото както виждаме и във физическия
свят
, въздухът е необходим за проявата на огъня; и земният, и водният елементи са симпатични, защото земята е необходима за проявата на водата.
При закона за поляризацията имаме няколко плоскости на поляризиране. Най-първичната творческа сила при първата си поляризация ни дава двата първични принципа - активният мъжкият, който в астрологията е символизирай с огнения елемент и пасивния, женският, който е символизирай с Водата - за огъня се казва, че е горещ и сух, а за водата, че е студена и влажна - следователно, тези два елемента се взаимно допълват, затова се наричат в астрологията допълнителни. При втората поляризация на творческата сила се явява въздуха, който е активният принцип и земята; като пасивен принцип, въздухът е влажен и горещ, а земята е студена и суха. Виждаме, че и тези два елемента са допълнителни. А огънят и земята са дисхармонични и въздухът и водата също.
А огненият и въздушният елементи, като проявления на активния принцип, са симпатични, защото както виждаме и във физическия
свят
, въздухът е необходим за проявата на огъня; и земният, и водният елементи са симпатични, защото земята е необходима за проявата на водата.
Изтъквам тези отношения между елементите, защото те са необходими да се изяснят някои отношения между знаците и планетите. Така една планета, като е управител на един знак от даден елемент, управлява също така един знак и от допълнителния му елемент. Например Марс управлява знака Овен от огнения тригон и знака Скорпион от водния тригон, който е допълнителен на огнения. Така че, всеки знак има по една планета за управител или господар, което значи, че естеството на този знак и на тази планета са в хармония, в симпатия - сходни по естество. Кои планети кои знаци управляват?
към текста >>
35.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един
свят
на ред и порядък, в
свят
на велики закони.
Отнася се всичко блуждаещо, и се отмива от почвата всичко, което не е сраснало с каменната снага на планината. Бързите, стихийните промени — бурите, след като отминат, оставят един прочистен терен, един ред на нещата, отговарящ на техните естествени места. (Естественото място на пясъка и тинята е равнината, а на скалите — планината). Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места. Да, на отредените от природата места!
Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един
свят
на ред и порядък, в
свят
на велики закони.
Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите.
към текста >>
Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя
свят
!
Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“.
Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя
свят
!
Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир.
към текста >>
и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия
свят
липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда.
Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир. С една реч, целият ни житейски опит, и личен.
и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия
свят
липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда.
Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост.
към текста >>
И всичките тия събития, които стават в
свята
— социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили.
Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен.
И всичките тия събития, които стават в
свята
— социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили.
Ще рече, има Правда в свята, но в свята на разумните, велики души — не в човешкия свят, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората. И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите? Ще отговорим с думите на Христа, които той отправя към своите ученици: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между нас не ще бъде така: който иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител. И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга.
към текста >>
Ще рече, има Правда в
свята
, но в
свята
на разумните, велики души — не в човешкия
свят
, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората.
Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен. И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили.
Ще рече, има Правда в
свята
, но в
свята
на разумните, велики души — не в човешкия
свят
, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората.
И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите? Ще отговорим с думите на Христа, които той отправя към своите ученици: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между нас не ще бъде така: който иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител. И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и човешкия син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“.
към текста >>
Тия думи на великият Учител, който е познавал абсолютно справедливия ред на Божествения
свят
, ни дават ключа за разрешаване на парливата социална проблема.
И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите? Ще отговорим с думите на Христа, които той отправя към своите ученици: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между нас не ще бъде така: който иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител. И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и човешкия син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“.
Тия думи на великият Учител, който е познавал абсолютно справедливия ред на Божествения
свят
, ни дават ключа за разрешаване на парливата социална проблема.
Докато начело на народите стоят люде, които властват и господаруват над тях, човешкият строй ще бъде постоянно разяждан от неправдата. Зададеният по-горе горчив въпрос няма да падне от устните на хората. В човешкият свят ще се възцари справедливостта само тогава, когато всред него слязат да работят ония „човешки синове“, които ще бъдат не господари и владетели на хората, a техни служители. Г. Радев Нови явления по небето през 1940-41 г. (Из „Umstrittenes Weltbild“ — R.
към текста >>
В човешкият
свят
ще се възцари справедливостта само тогава, когато всред него слязат да работят ония „човешки синове“, които ще бъдат не господари и владетели на хората, a техни служители. Г.
И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и човешкия син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“. Тия думи на великият Учител, който е познавал абсолютно справедливия ред на Божествения свят, ни дават ключа за разрешаване на парливата социална проблема. Докато начело на народите стоят люде, които властват и господаруват над тях, човешкият строй ще бъде постоянно разяждан от неправдата. Зададеният по-горе горчив въпрос няма да падне от устните на хората.
В човешкият
свят
ще се възцари справедливостта само тогава, когато всред него слязат да работят ония „човешки синове“, които ще бъдат не господари и владетели на хората, a техни служители. Г.
Радев Нови явления по небето през 1940-41 г. (Из „Umstrittenes Weltbild“ — R. Henseling) Извънредно интересните пертурбации по идейните и политико-обществените сцени на настоящето време, с явления, който не можем да разберем и тълкуваме правилно без астрологичния фактор. Събития, от които зависи моралната и материална физиономия на следващите поколения ще да с много тясно свързани и до решителна степен обусловени от космичните влияния. Любопитно е явлението, че по времето на Христа — епоха също така изключителна в развитието ни съзнанието в тогавашния човек — небето ни дава една много аналогична с тая през 1940 — 41 години картини.
към текста >>
Ако един порядък се замени в
свята
с друг, по-добър, това е в реда на нещата.
Някой път разглеждате чисто физически. че светът може да се свърши. Питам, когато се разваля една къща, какво лошо има? Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е.
Ако един порядък се замени в
свята
с друг, по-добър, това е в реда на нещата.
Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията.
към текста >>
Та в съвременния
свят
, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл.
Питам, когато се разваля една къща, какво лошо има? Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е. Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата. Това е един Божествен ред на нещата.
Та в съвременния
свят
, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл.
Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията.
към текста >>
Ако говорите за Божествения
свят
, учените хора казват: ние разбираме само физическия
свят
, който изследваме.
Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е. Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата. Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл.
Ако говорите за Божествения
свят
, учените хора казват: ние разбираме само физическия
свят
, който изследваме.
Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите.
към текста >>
Духовните хора приемат Божествения
свят
и духовния
свят
, а за физическия
свят
казват, че той не съществува за тях.
Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е. Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата. Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме.
Духовните хора приемат Божествения
свят
и духовния
свят
, а за физическия
свят
казват, че той не съществува за тях.
Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко.
към текста >>
Три
свята
съществуват.
Това е един Божествен ред на нещата. Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията.
Три
свята
съществуват.
Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива.
към текста >>
Аз наричам Божествен
свят
света на причините, духовен
свят
е света на законите, а физическия
свят
е светът на явленията.
Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват.
Аз наричам Божествен
свят
света на причините, духовен
свят
е света на законите, а физическия
свят
е светът на явленията.
Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета.
към текста >>
Законите седят в неговите дробове, а физическият
свят
не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи.
Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко.
Законите седят в неговите дробове, а физическият
свят
не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи.
Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото.
към текста >>
Онзи, който не разбира физическия
свят
.
Тези, които разглеждат събитията, търсят причините някъде, но причината днес не седи нито в Англия нито в Германия, нито във Франция, нито в Русия, нито в Америка, нито в Япония, нито в Китай. Че двама души се състезават, причината не седи в състезанието. Някаква причина има, причината е извън тях. Причината седи в неразбирането на любовта. Онзи, който не разбира любовта, той се състезава.
Онзи, който не разбира физическия
свят
.
той се; състезава. Онзи, който не разбира закона, той се състезава. Всичките хора на земята мислят, че като се осигурят материално, вече са се осигурили. Донякъде е така. За колко години може да се осигурят?
към текста >>
В сегашния
свят
, в природата, се изисква една трезва мисъл.
доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа. То е дълъг процес. За да направим нещо, изисква се дълъг процес. Ако тръгнеш от тук до слънцето с пипане, колко милиона години ти трябват?
В сегашния
свят
, в природата, се изисква една трезва мисъл.
Една Божествена мисъл се изисква. Много хора се съмняват. Съмнението е на място само тогава, когато то те кара да проверяваш и опитваш нещата. Ти ще минеш през един мост — имаш право да го провериш. Ако не го провериш, може мостът да се счупи.
към текста >>
Съвременното човечество се нуждае от една Божествена мисъл, която сега иде в света И тази мисъл стимулира целия
свят
.
Светлина, която не е приятна за очите, и звук, който не е приятен за ушите, не са полезни Храната, която е приятна на устата и на стомаха, е здравословна. Храната, която не е приятна на устата и на стомаха, не е здравословна. Често се сърдим на стомаха, но той е много справедлив. Той никога не обича да се занимава с лоша храна. Когато дадете лоша храна, той я връща.
Съвременното човечество се нуждае от една Божествена мисъл, която сега иде в света И тази мисъл стимулира целия
свят
.
Целият материален свят се видоизменя. И всичкото това безпокойство, което се случва в цялата земя, се дължи на промяната, която става в живота с хората. Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна.
към текста >>
Целият материален
свят
се видоизменя.
Храната, която не е приятна на устата и на стомаха, не е здравословна. Често се сърдим на стомаха, но той е много справедлив. Той никога не обича да се занимава с лоша храна. Когато дадете лоша храна, той я връща. Съвременното човечество се нуждае от една Божествена мисъл, която сега иде в света И тази мисъл стимулира целия свят.
Целият материален
свят
се видоизменя.
И всичкото това безпокойство, което се случва в цялата земя, се дължи на промяната, която става в живота с хората. Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна. Ние трябва да се нагодим към условията, които идат.
към текста >>
ние го носим от този Божествен
свят
на причините.
В човека има едно чувство към отечеството. Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си. Той е излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество, и там, дето се е заселил, той носи това чувство със себе си. Всичко онова, което ние носим със себе си.
ние го носим от този Божествен
свят
на причините.
Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят. Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме? — Защото са много далеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи.
към текста >>
Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия
свят
, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения
свят
.
Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си. Той е излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество, и там, дето се е заселил, той носи това чувство със себе си. Всичко онова, което ние носим със себе си. ние го носим от този Божествен свят на причините.
Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия
свят
, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения
свят
.
Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме? — Защото са много далеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи. Даже сега с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат.
към текста >>
И тогава вече целият
свят
добива друг изглед.
Даже сега с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат. че луната ще се вижда като на един километър. Ако на луната има такива здания, ще може да се виждат. Би било голяма сензация, ако един наш телескоп открие някое здание на луната. Тогава ще се докаже, че на луната са живели или живеят хора.
И тогава вече целият
свят
добива друг изглед.
Ние сега мислим, че само земята е населена, и че няма други населени светове. Някои мислят. че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот.
към текста >>
И в оня
свят
е ходил.
Някои мислят. че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот. Обаче ако четете Сведенборга, един шведски учен, който станал ясновидец, той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги.
И в оня
свят
е ходил.
Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората. Вие ще кажете, че тия неща са отвлечени. Защо да се не занимаваме с това, което е най-насъщно за нас. Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? Френолозите намират един център при слепите очи.
към текста >>
Разправя, че ангелският
свят
е разделен на три
свята
: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората.
че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот. Обаче ако четете Сведенборга, един шведски учен, който станал ясновидец, той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги. И в оня свят е ходил.
Разправя, че ангелският
свят
е разделен на три
свята
: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората.
Вие ще кажете, че тия неща са отвлечени. Защо да се не занимаваме с това, което е най-насъщно за нас. Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? Френолозите намират един център при слепите очи. По някой път и вие сами можете да го намерите — когато сте гладен, усещате едно напрежение при слепите очи.
към текста >>
Та казвам, всичките спорове в сегашния
свят
разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос.
Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно.
Та казвам, всичките спорове в сегашния
свят
разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос.
Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии. Казват – трябва да се пести храната. Когато дойдат мирни времена, тогава вече ние разполагаме, оценяваме храната тъй както трябва.
към текста >>
След туй, станало нещо друго, станало падане на тези
възвишени
същества.
Това животно има едни условия турени. Ще дойде време, когато тази разумна сила, която е в тази форма, ще се измени, ще мине в по-горна форма. За първия човек Библията говори така: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. То е било една великолепна картина, когато боговете са живели. Царството Божие е било тогава на земята.
След туй, станало нещо друго, станало падане на тези
възвишени
същества.
Кои са били причините, не се знае. Знае се, но няма какво да ви ги описвам на вас. Може да ви кажа, защо двама мъже се карат за една жена, може да ви обясня, защо две жени се карат за един мъж, но какво ще ви ползва? Може да ви обясня, защо човек пие вино — има си причина. Без причина не може.
към текста >>
Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този
свят
на Истината.
Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение. Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила. Тогава дори и най-злите се явяват в нашите очи като малки, неразумни деца, и ние страдаме повече от злото, което те готвят за самите себе си, отколкото от това, което биха могли да направят на нас. И толкова повече ние желаем да им помогнем. В това състояние на съзерцание ние ставаме истински творци.
Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този
свят
на Истината.
Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете. Чрез поезията ние разкриваме в образи величествените постройки, до които сме проникнали чрез интуицията си. Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и драматичните състояния. Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената. А лесно ли е, наистина, влизането в този свят на съзерцанието?
към текста >>
А лесно ли е, наистина, влизането в този
свят
на съзерцанието?
Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината. Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете. Чрез поезията ние разкриваме в образи величествените постройки, до които сме проникнали чрез интуицията си. Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и драматичните състояния. Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената.
А лесно ли е, наистина, влизането в този
свят
на съзерцанието?
Средството би било много просто, ако тук се касаеше само да се откажем от желанието. Но въпросът е там, че за да постигнем освобождението си от него, ние би трябвало да можем да заповядваме на подсъзнанието си, а нашата воля не може да действа направо върху него. Ний не можем да подчиним едно желание, докато не сме опитали неговото нищожество. Голямата сила на илюзията се крие в нашето невежество, и тя не може вече да действа, когато ние се изправим лице с лице срещу нея. Но, преди да можем да разрушим всичките си илюзии, необходимо ни е едно голямо количество опитности, които, разбира се, не могат да бъдат придобити само в един живот, без да говорим за толкова болезнените кармични следствия.
към текста >>
Добро предпазно средство е и срещу епидемичен полимиелит, а като лечебно средство може да се използва и при главоболие, виене на
свят
,артериосклероза на кръвоносните съдове.
Редовна употреба на чесъна улеснява кръвообращението. Опит с животно показва, че действа предпазно и срещу склероза на кръвоносните съдове. В някои случаи етеричните масла на чесъна предизвикват намаление растежа на ракообразни подувания и тумори. Чесънът действа и върху общото състояние на организма и увеличава съпротивителната му сила. Поради тези си свойства чесъна се препоръчва при всички остри и хронично инфекциозни стомашни и чревни заболявания, особено като предпазно лечебно средство при остри и хронически гастроентерити, дизентерия, паратиф, тифус и холера.
Добро предпазно средство е и срещу епидемичен полимиелит, а като лечебно средство може да се използва и при главоболие, виене на
свят
,артериосклероза на кръвоносните съдове.
ангина пекторис, (гръдна жаба). Дава се като храна на оперирани или облъчвания при тумори. Напоследък нашия чесън се изнася в странство, гдето от него извличат лечебни етерични масла и произвеждат препарата под име „Allicocaps“ (може би се има предвид алицина), който се дава вместо чесън. По-добре е да се взема самия чесън (по една глава дневно). Тоя навик ще повиши съпротивителната сила на организма и ще предпазва срещу изброените заболявания.
към текста >>
36.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки си проправя през този въображаем
свят
такъв път, какъвто той смята за най-добър.
Ние дори не знаем, дали човек е просто или сложно същество. Непроницаеми тайни ни обграждат отвред. Те лежат вън от областта на онова, което можем да схванем с нашите чувства. За да го разберем, ние си мислим, че имаме разум. а в същност имаме само въображение.
Всеки си проправя през този въображаем
свят
такъв път, какъвто той смята за най-добър.
Никой обаче не може да каже, дали неговият път води към целта. И при все това, ние искаме всичко да проникнем, всичко да разберем — малки частици от едно велико Цяло, чиито граници не можем да съзрем, и което великият Творец е предоставил на нашите глупави спорове. Ние сме твърде суетни, като искаме да разберем, какво е това велико Цяло по себе си, и какво сме ние по отношение на него. Първият резултат, до който достигнах след тези размишления, беше да се науча да ограничавам изследванията си в областта на онова, което ме интересува непосредствено и което е от съществено значение за мен да разбера. Аз разбрах, освен това, че философите не само че не можаха да ме освободят от моите безполезни съмнения, а умножиха и онези съмнения, които ме измъчваха до тогава, без да премахнат нито едно от тях.
към текста >>
Аз съществувам и имам сетива, чрез които добивам впечатления от външния
свят
.
И при все това, ние искаме всичко да проникнем, всичко да разберем — малки частици от едно велико Цяло, чиито граници не можем да съзрем, и което великият Творец е предоставил на нашите глупави спорове. Ние сме твърде суетни, като искаме да разберем, какво е това велико Цяло по себе си, и какво сме ние по отношение на него. Първият резултат, до който достигнах след тези размишления, беше да се науча да ограничавам изследванията си в областта на онова, което ме интересува непосредствено и което е от съществено значение за мен да разбера. Аз разбрах, освен това, че философите не само че не можаха да ме освободят от моите безполезни съмнения, а умножиха и онези съмнения, които ме измъчваха до тогава, без да премахнат нито едно от тях. Тогава аз си избрах друг водач и си казах, нека се обърна към вътрешната светлина, тя няма да ме заблуди така, както те ме заблуждават, или поне, в такъв случай, заблудата ще бъде моя собствена, и аз много по-малко ще си увредя, следвайки собствените си заблуди, отколкото като повярвам в техните лъжи.
Аз съществувам и имам сетива, чрез които добивам впечатления от външния
свят
.
Ето първата истина, която ми прави впечатление, и която аз съм принуден да призная. При това съществувам не само аз, а и много други неща — преди всичко, предметите на моите усещания. И дори ако тия предмети бяха само представи, аз, все пак, не съм тия представи. Всичко, което чувствам вън от себе си и което действа на моите сетива, аз наричам материя. А всички части от материята, които схващам като нещо цялостно, аз наричам тела.
към текста >>
Ала вечен ли е този
свят
или е сътворен?
Няма нито едно същество във вселената, което да не може, в известна смисъл, да се смета за общ център на всички други същества, около който център всичките са наредени така, че са едновременно цел и средство едни по отношение на други. Умът се обърква и се губи всред тия безкрайно много отношения. Колко е нелепо да се извежда цялата тази хармония от слепия механизъм на материята, която се направлява единствено от случайността! Аз вярвам, че светът се управлява от една могъща и мъдра воля. Аз чувствам това и то е достатъчно за мене.
Ала вечен ли е този
свят
или е сътворен?
Един едничък принцип ли съществува, от който произтичат нещата, или тия принципи са два или повече, и какво е тяхното естество — аз нищо не зная за това. А и какво ме интересува да зная? Дали материята е вечна или сътворена, дали съществува един пасивен принцип или не съществува такъв, в края на краищата, е безразлично. Важно е, че цялото представя нещо единно и че говори за съществуването на един едничък разум. Защото аз не виждам нищо, което да не се включва в една и съща система, което да не се стреми и да не съдейства за постигането на една и съща цел, — запазването на Цялото в границите на установения ред.
към текста >>
Те обикалят целия
свят
, а търсят някой, на когото да дадат.
Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, но никой няма желание да взема.
Те обикалят целия
свят
, а търсят някой, на когото да дадат.
Те са хора. които обичат Бога. Те имат любов към Бога. Онези същества, които имат вяра, ходят да агитират за богатите. Те казват: Вярвайте, че има богатства, които са определени за вас.
към текста >>
Човек, който живее в Божествения
свят
, никога не може да се излъже в любовта.
Само една среща ти е достатъчно, приятно ти е. Според мене, духовният човек се отличава с две качества: той познава законите на светлината и законите на тъмнината. Духовният човек никога не се лъже. Вие не можете да му представите светлината за тъмнина и тъмнината за светлина. Това е невъзможно.
Човек, който живее в Божествения
свят
, никога не може да се излъже в любовта.
Вие не можете да му представите безлюбието за любов. Вие никога не можете да му кажете, че го обичате. Вие не можете да го излъжете. Още като се приближавате при него, той познава дали го обичате. Ако от вас излиза топлина.
към текста >>
Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: Този
свят
аз го създадох такъв.
Значи, ако животът, който е излязъл от любовта, не е използван добре, дава един резултат, който индусите наричат карма. Мисъл, която не е употребена както трябва, и тя образува карма. Ако и човешката воля не е постъпила както трябва, също образува карма. И тогава в един живот се струпват всички нещастия на главата ти. Ти казваш, Защо Господ създаде света такъв?
Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: Този
свят
аз го създадох такъв.
За да бъде мисълта на човека силна, това зависи от неговия ум. За да бъде човек благороден, това зависи от неговото сърце. За да бъде човек силен, това зависи от неговата воля. Следователно, Бог дал на човека три важни неща, и ако той върви по Божиите пътища, той може да бъде разумен, благороден и силен. Всичко, каквото човек мисли, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне.
към текста >>
Духовният, чистият,
святият
,
възвишеният
живот в любовта не може да управлява тия
възвишени
чувства, ако в човека не е развита музиката.
Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света.
Духовният, чистият,
святият
,
възвишеният
живот в любовта не може да управлява тия
възвишени
чувства, ако в човека не е развита музиката.
Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение.
към текста >>
Фактически, вие влизате в един чисто духовен
свят
, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот.
Ние се поставяме в едно състояние, когато всички наши желания са реализирани. Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас. Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени.
Фактически, вие влизате в един чисто духовен
свят
, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот.
Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас.
към текста >>
37.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Не само с хляб се живее на този
свят
“.
Вий, които не знаете как да искате, научете това: Искайте с цялата си душа, искайте с целия си ум, искайте с цялата си воля, искайте с цялото си същество: искайте с всичките фибри на тялото си и с всичките сили на духа си. Искайте така, и ще ви се даде! Какво да искаме? От какво най-много се нуждаем? Кое е най-нужното днес на нас самите, на нашия народ на нашите братя хора по всички части на света?
„Не само с хляб се живее на този
свят
“.
Не материалните блага — в борбата за които губим живота си — са първото условие за нашето истинско щастие. Ний, като индивиди, нашият народ и цялото човечество, се нуждаем от нещо друго, от нещо неотложно, нещо, което днес трябва да предшества всичко останало: повече любов, повече братство, повече мир! — в душите ни и в света, между всички хора и народи. Мир, Любов и Братство — ето нашето новогодишно пожелание. Ето това, което ний трябва да искаме с цялото си същество и с всичките си сили.
към текста >>
В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения
свят
, към света на Любовта.
В тази далечна епоха, душите се пръскат по другите планети на нашата система в зависимост от степента на своето развитие и диференцирането на силите, които са пробудили в себе си. Онези, които са се развивали под въздействието на силите на Марс, отиват на Марс, които са се развили под въздействието на силите на Юпитер, отиват на Юпитер, трети отиват на Сатурн, четвърти на Венера, пети — на Меркурий. На земята останали да живеят само онези най-силни души, които са се развили под влиянието на силите на Слънцето и у които вътрешното напрежение на силите е могло да уравновеси външното центростремително налягане. Те са били запазили вътрешната си връзка с Бога, и по вътрешен път са били във връзка със съществата на Слънцето. Те преживели голямото нещастие, което сполетяло земята и продължили човешкия род.
В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения
свят
, към света на Любовта.
Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят.
към текста >>
Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения
свят
.
В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения свят, към света на Любовта. Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес.
Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения
свят
.
Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството.
към текста >>
Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния
свят
.
Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят.
Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния
свят
.
Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта.
към текста >>
Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения
свят
тайните на Царството Божие — Великите мистерии.
И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи.
Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения
свят
тайните на Царството Божие — Великите мистерии.
Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта. (следва) ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак. * Не крийте се под нощната от пух завивка, кога звездите пред Алмазения брат смирено коленичат, чезнат със усмивка.
към текста >>
Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения
свят
, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния
свят
.
Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии.
Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения
свят
, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния
свят
.
Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта. (следва) ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак. * Не крийте се под нощната от пух завивка, кога звездите пред Алмазения брат смирено коленичат, чезнат със усмивка. Не се излагайте под леден водопад!
към текста >>
В отвъдния
свят
това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове.
какъв е живота на техните жители, каква е земята, на която живеят, нравите, богослужението и други заслужаващи отбелязване неща: — затова, че се позволи да се съобщават такива неща, аз смея да дам описания, според чуто и видяно. Всички духове и ангели произхождат от човешкия род, намират се близо до своите планети, и знаят какво става там. И всеки човек, на когото вътрешните сетива са достатъчно развити, може да влиза във връзка с такива същества и да бъде поучаван от тях; защото човек по същина е дух и по отношение на своята най-скрита природа сроден с всички духове, така че, в случай, че духът му се отвори и цъфне с Божието благоволение, той вече може да влезе във връзка с всички себеподобни. А това вече дванадесет години, ежедневно, мен е позволено. 2. Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели.
В отвъдния
свят
това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове.
И освен това да узнава за техните схващания, живот и богослужение. 3. Аз разговарях по този предмет много пъти с духове от нашата земя и те казват: човек би могъл да заключи за другите планети и за техните жители от многото неща които знае на своята земя;защото и от разсъжденията следва, че такива големи маси като планетите, някои от които по размер далече надминават нашата земя, не може да са ненаселени тела, които са създадени само за това да обикалят слънцето и със своята нищожна светлина да светят на една единствена земя, че тяхната цел ще е много по висша. Който вярва, (а това трябва всеки да вярва) че божеството е създало вселената с единствената цел да живее човешкия род, от който произхожда и небето, (защото човечеството е опитно училище на небето) той трябва също да е на мнението, че вред, където има небесни тела, има и хора, който живеят там. Планетите, който са видими за нашите очи, защото са от нашата слънчева система, са земи, тела от материален строеж, което явствува от това, че те отблъсват слънчевата светлина и наблюдавани с далекоглед не са като далечните слънца с блестящи пламъчета, а като земи прошарени с петна; после от това, че те също като нашата земя обикалят слънцето, обхождат зодиакалния кръг, вследствие на което има годишни времена, именно пролет, лято, есен и зима; по нататък, че те също като нашата земя се въртят около своята собствена ос и с това има и дни и нощи, сутрин. обед и вечер, и най после за това.
към текста >>
5. Освен това, ангелският
свят
е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен на човека и на всеки орган и член от човешкото тяло отговорят милиарди ангели със своите органи и функции.
както и нашето и който може да прецени правилно всичко това, не може да не дойде до заключение, че такова едно неизмеримо цяло е само едно средство към целта, а именно последната цел на творението т. е. небесното царство, в което да живеят Всевишният, ангелите и човеците. И тъй, вселената е едно средство, една възможност да се създават хора-жители на Царството Божие. Един разсъдлив човек трябва прочие да приеме, че за една такава велика цел не ще да стигне човешкият род от само една планета — нашата земя. Какъв безконечен ще е Бог, ако хилядите и милиарди небесни тела са населени с безброй човеци и пак всичко това е едва сравнимо с Него самият?
5. Освен това, ангелският
свят
е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен на човека и на всеки орган и член от човешкото тяло отговорят милиарди ангели със своите органи и функции.
Даде ми се също да узная, че небето може да съществува и отговаря на всички свои задачи само със съществуването на всички небесни тела с техните жители. 6. Има духове, чийто единствен стремеж е да се обогатяват със знания, защото само това им носи радост; на същите е позволено да странстват от една слънчева система в друга и да събират знания. Духове от тази категория казаха, че не само на планетите от нашата слънчева система има хора, а и по планетите от другите системи и то в безброй. Тези духове произхождат от планетата Меркурий. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Хвалете Господа (из неделната беседа „Хвалете Господа„ – 15. X.
към текста >>
Често хората роптаят против този
свят
.
Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо.
Често хората роптаят против този
свят
.
Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му.
към текста >>
Но какъв
свят
биха създали те, ако на тях беше представена тази задача?
Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят.
Но какъв
свят
биха създали те, ако на тях беше представена тази задача?
Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже.
към текста >>
Днес целият
свят
е разделен.
магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата. С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине без да се възползва от нещо. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира и му казва: И в тебе има нещо хубаво. Казвам: само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро.
Днес целият
свят
е разделен.
Ние не сме против делението. Нека хората се делят. Ние не сме и против всевъзможните начини на мислене. Ние знаем, че всичко, каквото става в света, е за добро. Но всяко нещо трябва да бъде поставено на своето място.
към текста >>
За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния
свят
и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота.
Той се връща дома си, и наистина, жена му го прегръща, целува, станал е някакъв преврат в нея. Каквото светията каже, всичко става. Но каквото обикновеният човек каже, нищо не става. Сега ние се намираме пред една преграда, която мъчно можем да минем. Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си.
За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния
свят
и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота.
Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение. Като излязоха от водата, положението им се подобри. И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес.
към текста >>
Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив
свят
.
Вижте как тъкат те. Какъв тънък конец имат. И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда.
Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив
свят
.
Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия.
към текста >>
Най-красивият
свят
, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието.
Какъв тънък конец имат. И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят.
Най-красивият
свят
, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието.
Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая.
към текста >>
Най красивият
свят
, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието.
И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието.
Най красивият
свят
, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието.
Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар.
към текста >>
Щастието е най-красивият
свят
, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят.
Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието.
Щастието е най-красивият
свят
, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят.
Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар. И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват.
към текста >>
Такъв
свят
е щастието.
Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят.
Такъв
свят
е щастието.
Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар. И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват. Това не е никакво щастие.
към текста >>
С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си:
свят
на любовта,
свят
на Мъдростта и
свят
на Истината.
Ако под думата ориз турците разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава. Но ако във външните условия разбират някакво щастие, това е едно илюзорно състояние. Ако мислите, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете. Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си.
С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си:
свят
на любовта,
свят
на Мъдростта и
свят
на Истината.
Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо?
към текста >>
Божественият
свят
съчетава в себе си едновременно трите
свята
: човешкият.
Ако мислите, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете. Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият.
Божественият
свят
съчетава в себе си едновременно трите
свята
: човешкият.
ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо? Защото ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив. Ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен.
към текста >>
Всички същества от организирания
свят
са подложени на страдания.
Човек се отличава от другите животни по своята мисъл. Но ако всеки ден мисълта му се изменя от вятъра, който вее, каква мисъл е тази? Ако при най-малките несгоди човек се разколебава в Божественото в себе си, тогава каква е неговата интензивност в мисълта му? Вие не искате да страдате, но страданието ще ви се наложи. Няма нито един човек в света, който да е избегнал страданието.
Всички същества от организирания
свят
са подложени на страдания.
Никой не прави изключение, и за никого не се прави това изключение. Човек може да избегне страданията. Но той трябва да живее в една хармонична среда, в която търканията да са много малки. Нужни са обновителни процеси на вашата нервна система. Днес разрушаващите условия са по-силни, та разрушават нашата нервна система, вследствие на което ние не можем да възприемем достатъчно нервна енергия.
към текста >>
Днес всички хора искат сегашният
свят
да бъде добър.
Божествената мисъл се отличава със свойството, че лекува. Дето и да съсредоточиш тази мисъл, каквато болка и да имаш, не се минава ден, два, три или една седмица, и болката минава. Ако нямаш божествена мисъл, болестта продължава. Ако имаш едно Божествено чувство, и то има силата да лекува, както Божествената мисъл. И Божествената постъпка действа по същия начин.
Днес всички хора искат сегашният
свят
да бъде добър.
И се питат. какво ще стане със света. - Земята ще пътува така, както и до сега си е пътувала. Слънцето ще си грее така, както и до сега си грее. Само едно нещо ще стане.
към текста >>
Той трябва да умре за всички свои нечисти желания, и ги замести с чисти и
възвишени
.
Дойде ли роптанието до тебе, кажи му: Аз съм чиновник, имам работа. Като свърша работата си, ще поговорим. Дойде второ, трето роптание. Кажи им същото. Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли.
Той трябва да умре за всички свои нечисти желания, и ги замести с чисти и
възвишени
.
Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. След това той ще благодари на Бога, че се е освободил от змийската кожа. Защото всички лоши пороци, това са змийска кожа, с която човек се облича. Човек трябва да съблече тази кожа от себе си. Това значи да се роди изново.
към текста >>
Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия
свят
.
Като свърша работата си, ще поговорим. Дойде второ, трето роптание. Кажи им същото. Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли. Той трябва да умре за всички свои нечисти желания, и ги замести с чисти и възвишени.
Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия
свят
.
След това той ще благодари на Бога, че се е освободил от змийската кожа. Защото всички лоши пороци, това са змийска кожа, с която човек се облича. Човек трябва да съблече тази кожа от себе си. Това значи да се роди изново. Казвам: бъдещето не е илюзия.
към текста >>
Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия
свят
много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва.
Приемете Любовта така, както Божественият дух у вас я предава. Приемете мъдростта и истината, както любовта на Бога във вас ги предава. Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка.
Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия
свят
много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва.
Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния. Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят. И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч.
към текста >>
Отдалечете физическия
свят
малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния.
Приемете мъдростта и истината, както любовта на Бога във вас ги предава. Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва.
Отдалечете физическия
свят
малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния.
Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят. И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.
към текста >>
Отдалечете и духовния
свят
от очите си, за да виждате и Божествения
свят
.
Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва. Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния.
Отдалечете и духовния
свят
от очите си, за да виждате и Божествения
свят
.
И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. Андрей Андреев ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ Орфей като образ има свои предшественици в стария изток.
към текста >>
Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния
свят
в материалния, затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера и личността, които са свързани с това тяло.
А колко се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже по някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, т. е. няма знаци да заемат два дома и няма домове, в които да има два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогаз се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Значи, 12-те домове на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като 4-те ъглови домове отговарят на четирите възрасти в живота на човека.
Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния
свят
в материалния, затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера и личността, които са свързани с това тяло.
Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те заедно със знака, който възхожда, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Той ни показва на общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в него.
към текста >>
38.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария
свят
трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него.
252) – Влад Пашов Господарю, не мога! – Д. С. Нови книги ОТГОВОРНОСТ В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. Учителя „Призова учениците Си“, неделна беседа, 5 Ноември 1939г. За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието.
За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария
свят
трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него.
Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова. Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина. Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил. Защото той не се вслуша и не иска да се вслуша в гласа на Истината и Правдата. И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи.
към текста >>
Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения
свят
, към Бога.
Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода. И всеки освободен е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа. Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята. И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота.
Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения
свят
, към Бога.
„Аз съм вратата“ — казва Той. Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето. Връзката със слънцето е направена, пътя е отворен, веригите на робството разкъсани, пътя на човека към Бога е отворен. Христос определи този път така: Любов към Бога, Любов към ближните и любов към себе си. И ето вече 2000 год.
към текста >>
Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения
свят
, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него.
това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали.
Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения
свят
, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него.
Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа.
към текста >>
Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения
свят
, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа.
Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението. Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа.
Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения
свят
, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа.
Новото учение възвестява новата златна епоха на човешкото развитие, наново възвестява конфедерацията на земята със слънцето и наново възвестява връзката и общението между хората и боговете както и на хората помежду им, напътвайки ги в Божествения път, когато Бог ще живее в човека и човек ще живее в Бога. Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на любовта. Любовта е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие. Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества. Новото учение е път за разрешаване на всички противоречия.
към текста >>
* Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия любовен жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите
свят
олтар.
към който се стремят всички души. В. Пашов МОЯТА МОЛИТВА Да съм тръба на Твойта слава, Боже, да съм око, прозрело красоти, които само любовта Ти може да вае на духовни висоти. * Да бъда меч в могъща Ти десница, пресекъл сатанинския език, — да съм перо, що в детската сълзица открива Твоя благ, предвечен Лик. * Да бъда плуг на Твойта светла нива: сърцето ми в сърца да рий бразди, пред мене Слънцето да вее грива, в следите ми да сееш с длан звезди . . .
* Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия любовен жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите
свят
олтар.
* Да бъда тънка езерна тръстика, засвирваща привечерния химн за Твоята премъдрост звездолика, кога с крило ме лъхне херувим. * Да бъда устрем във дъхът на вихър: да разлюлея от души Вълна, — сърце да внедря в пяната й лиха, та в миг да стигна Твойта Светлина. Елвилюри СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Призова учениците Си (из неделната беседа „Призова учениците Си“ – 5. XI. 1939 г.) Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората.
към текста >>
Бъдещият
свят
се създава за чистите хора.
— Че Бог те е изоставил, това ни най-малко не показва, че не ти е приятел. И светиите могат да те изоставят, но това ни най-малко не показва, че те не са твои приятели. Хората са дошли на земята да се окъпят, да се пречистят добре, поне десет пъти да минат през баня и тогава да се облекат с нови, чисти дрехи. За тия хора се пита в Писанието: „Какви са тези с белите дрехи? “ Това са ония хора, които минаха през големите мъчнотии и страдания и се очистиха.
Бъдещият
свят
се създава за чистите хора.
Сега се създава нов свят, нова епоха настъпва само за добрите хора в света. И след всичко това слушате някой да казва: Да си поживеем! Как ще си поживеете? Ако си на фронта, как ще си поживееш? Ако си в някоя баня, как ще си поживееш?
към текста >>
Сега се създава нов
свят
, нова епоха настъпва само за добрите хора в света.
И светиите могат да те изоставят, но това ни най-малко не показва, че те не са твои приятели. Хората са дошли на земята да се окъпят, да се пречистят добре, поне десет пъти да минат през баня и тогава да се облекат с нови, чисти дрехи. За тия хора се пита в Писанието: „Какви са тези с белите дрехи? “ Това са ония хора, които минаха през големите мъчнотии и страдания и се очистиха. Бъдещият свят се създава за чистите хора.
Сега се създава нов
свят
, нова епоха настъпва само за добрите хора в света.
И след всичко това слушате някой да казва: Да си поживеем! Как ще си поживеете? Ако си на фронта, как ще си поживееш? Ако си в някоя баня, как ще си поживееш? Ти си изгубил една голяма сума, как ще бъдеш спокоен да си поживееш?
към текста >>
София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на
възвишените
мисли и благородните чувства.
Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа. И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год.
София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на
възвишените
мисли и благородните чувства.
Сейте красивото, светлото, чистото! Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли! Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители.
към текста >>
Страданията са великата порта на познанието на вътрешния
свят
на човека, а заедно с това и на външния
свят
.
П. Г. Пампоров ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня. До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания. Страданията са огън на очищение. Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си.
Страданията са великата порта на познанието на вътрешния
свят
на човека, а заедно с това и на външния
свят
.
Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност. За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания. Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали любовта си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си. Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик.
към текста >>
Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия
свят
.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота.
Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия
свят
.
Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя.
към текста >>
И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два
свята
, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници.
Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили.
И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два
свята
, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници.
На основание на закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психични качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Телец и т. н., както разгледахме по-горе тези съответствия. Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява. Докато една планета в знаците се проявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера. Но проявата на космичните сили тук е в зависимост от степента на съзнанието, на което се намира даден човек.
към текста >>
Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия
свят
, в създаването не новия живот.
И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас. Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него.
Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия
свят
, в създаването не новия живот.
Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт. „Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев. В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта. Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме.
към текста >>
39.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Големите страдания и изпитания, през които минава християнското човечество — това са родилните мъки на новия
свят
, на Царството Божие.
Най-после пред нас е бъдещето, епохата на Духа-Светаго, епохата на осъществяване Любовта, на приложението на Божествените принципи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Никой земеделец не отива на жетва веднага след като е посеял семето на нивата си. Той знае да чака. Така и Бог знае да чака времето. И ето сега ние сме пред прага на третата епоха, на великата епоха на Духа, на Любовта.
Големите страдания и изпитания, през които минава християнското човечество — това са родилните мъки на новия
свят
, на Царството Божие.
Съвсем погрешно някои заключават, че Христовото учение е отживяло времето си, че войните и противоречията показват, че то е неприложимо в живота. „Ето вече две хиляди години, казват те, то не даде никакъв резултат, не можа да предотврати войните, това показва, че то най-малкото - не е за сложните социални проблеми“. Нищо по погрешно от това. Тъкмо наопаки. Големите социални въпроси и международни противоречия са неразрешими, ако не приемем началата на Любовта, светлината и свободата, вечните начала на любящата, мислещата и творческа човешка душа.
към текста >>
Ние не желаем един
свят
на роби или на автомати.
Съвсем погрешно някои заключават, че Христовото учение е отживяло времето си, че войните и противоречията показват, че то е неприложимо в живота. „Ето вече две хиляди години, казват те, то не даде никакъв резултат, не можа да предотврати войните, това показва, че то най-малкото - не е за сложните социални проблеми“. Нищо по погрешно от това. Тъкмо наопаки. Големите социални въпроси и международни противоречия са неразрешими, ако не приемем началата на Любовта, светлината и свободата, вечните начала на любящата, мислещата и творческа човешка душа.
Ние не желаем един
свят
на роби или на автомати.
Въпреки всичко — в човека е заложен божественият стремеж към свобода и творчество и тъкмо фактът, че човек може да греши, показва, че той може и да твори доброто, Човек е Божи Син — и като своя Баща — той е носител на светлина, топлина и сила. В ума си той носи светлината на Божията Мъдрост, в сърцето си той носи топлината на Божията Любов, в душата си той носи Силата на Божията Истина. Заложени в душата на всеки човек тези божествени семена очакват само благоприятни условия за своето развитие. Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на идеите на Божественото. Тъкмо големите противоречия и страдания, които преживяват днес християнските народи, показва г, че старият свят си отива и нов свят се ражда.
към текста >>
Тъкмо големите противоречия и страдания, които преживяват днес християнските народи, показва г, че старият
свят
си отива и нов
свят
се ражда.
Ние не желаем един свят на роби или на автомати. Въпреки всичко — в човека е заложен божественият стремеж към свобода и творчество и тъкмо фактът, че човек може да греши, показва, че той може и да твори доброто, Човек е Божи Син — и като своя Баща — той е носител на светлина, топлина и сила. В ума си той носи светлината на Божията Мъдрост, в сърцето си той носи топлината на Божията Любов, в душата си той носи Силата на Божията Истина. Заложени в душата на всеки човек тези божествени семена очакват само благоприятни условия за своето развитие. Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на идеите на Божественото.
Тъкмо големите противоречия и страдания, които преживяват днес християнските народи, показва г, че старият
свят
си отива и нов
свят
се ражда.
Народите искат правда, свобода и мир. Отделни люде отделни съсловия и цели народи се повдигат и заявяват открито на всеослушание: искаме свобода, искаме условия за разумен живот, искаме правда, мир и братство! Съзнанието е вече пробудено. Новият свят вече е формиран в душите на людете и народите. Остава да се осъществи, да се роди, да се проектира навън.
към текста >>
Новият
свят
вече е формиран в душите на людете и народите.
Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на идеите на Божественото. Тъкмо големите противоречия и страдания, които преживяват днес християнските народи, показва г, че старият свят си отива и нов свят се ражда. Народите искат правда, свобода и мир. Отделни люде отделни съсловия и цели народи се повдигат и заявяват открито на всеослушание: искаме свобода, искаме условия за разумен живот, искаме правда, мир и братство! Съзнанието е вече пробудено.
Новият
свят
вече е формиран в душите на людете и народите.
Остава да се осъществи, да се роди, да се проектира навън. Човечеството е едно велико семейство. Народите са членове на това велико семейство. Братски съюз на всички народи в Европа и в целия свят, всеобщо разоръжение, всеобщо сътрудничество, централно управително тяло с представители от всички народи — ето бъдещето. което е пред нас, което иде.
към текста >>
Братски съюз на всички народи в Европа и в целия
свят
, всеобщо разоръжение, всеобщо сътрудничество, централно управително тяло с представители от всички народи — ето бъдещето.
Съзнанието е вече пробудено. Новият свят вече е формиран в душите на людете и народите. Остава да се осъществи, да се роди, да се проектира навън. Човечеството е едно велико семейство. Народите са членове на това велико семейство.
Братски съюз на всички народи в Европа и в целия
свят
, всеобщо разоръжение, всеобщо сътрудничество, централно управително тяло с представители от всички народи — ето бъдещето.
което е пред нас, което иде. което неизбежно настъпва. Великата епоха на Любовта — епохата на Царството Божие ще започне след големите опустошителни войни и и сътресения, които идват само затуй, защото още упорстваме в езическите начала и насилия, убийства и неправди. Не е ли лудост и безумие — християнски народи да се унищожават взаимно и да унищожават за милиарди натрупани блага? Защо им е даден умът, защо им е дадено сърцето, защо им е дадена волята, защо проповядват Евангелието и четат „Отче наш“, когато не искат да се съобразяват ни най-малко с вечния нравствен закон, написан в душите и сърцата от нашия Баща — Бога?
към текста >>
И когато заживеем във великия закон на Любовта и братството — Любовта към Бога, началото на живота — като наш баща, и в Любовта към ближните като наши братя, целият
свят
изведнъж ще се преобрази, и от долина на плач ще се превърне в райска градина.
Та къде са границите между отделните народи за радиото например? Железници, телеграфи, телефони, радио, аероплани, цялата техника ни говори: човечеството е едно велико цяло, едно голямо семейство. Не само че е възможно, но е и неизбежно — всички да за-живеем като братя. Достатъчно е да признаем, че един е нашия Баща — Бог на Любовта и че ние сме братя, и да се откажем от незаконния съюз с лъжата и неправдата, които ни държаха досега в робство! „Възлюбени, сега сме чада Божии“.
И когато заживеем във великия закон на Любовта и братството — Любовта към Бога, началото на живота — като наш баща, и в Любовта към ближните като наши братя, целият
свят
изведнъж ще се преобрази, и от долина на плач ще се превърне в райска градина.
И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от дървото на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е дървото на Божията Любов. И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на Сина Божия, пълнолетието на Синовете Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни! П. Г. Пампоров НОВАТА ЕПОХА (Според кн. „Учителят говори“) Любов е знамето на новата епоха, а свобода е нейният закон, любов е тя за всички, що в любов дойдоха, любов, — дори за тигър и дракон.
към текста >>
* Трептят възрадвани, ликуват с песен и всички
възвишени
същества като пчели покрай цвета й пресен и лумват в хор вселенски тържества.
Пампоров НОВАТА ЕПОХА (Според кн. „Учителят говори“) Любов е знамето на новата епоха, а свобода е нейният закон, любов е тя за всички, що в любов дойдоха, любов, — дори за тигър и дракон. * Тогаз душата-пъпка цвет разтваря и Космосът пред нея свежда цвет: звезди-тичинки в луда надпревара трептят и роят се навред, навред. . . * Очаквана с трепетна надежда, проблясва във всичката си красота човешката душа във цвет-одежда, где Бог е влял любов и светлина.
* Трептят възрадвани, ликуват с песен и всички
възвишени
същества като пчели покрай цвета й пресен и лумват в хор вселенски тържества.
* Те знаят, на проявите безброя че там е вложен с багрено везмо, че Бог, незнайно как, е вплел развоя на цялото всебитие в писмо. * Те знаят, че е тя свещена книга: човешката душа, че онова, което е било и става в мига, записано е там с порой слова. * Те знаят. че вещай съдбите бъдни таз цвет душа от своя чист олтар и идват като пеперуди жъдни, за да вкусят от нейния нектар. * И духом носят Новата епоха, епоха на Божествена любов, где нивга не вирее суматоха, а само слънчевият благослов.
към текста >>
Като го слушат, съществата от невидимия
свят
го вярват и пишат всичко, което той обещава да направи.
Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джеба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пори, ще направи църква, училище, дом за бедни и т. н.
Като го слушат, съществата от невидимия
свят
го вярват и пишат всичко, което той обещава да направи.
Те си казват: Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училища да прави да помага на бедни и на сирачета. Всички хора на земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на земята. Те чакат благоприятни условия за това.
към текста >>
В божествения
свят
няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски
свят
има и горчиви и сладки.
Белият цвят на лай кучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертва. Жълтият цвят на тичинките й показва разумност. Горчивината й показва, че има нещо, което не е от висока култура. Вие казвате: Защо Бог е създал горчивите неща? За Бога горчивите неща са сладки.
В божествения
свят
няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски
свят
има и горчиви и сладки.
В човешкия свят Бог е наспорил работите. Там има и горчиви и сладки и солени. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни, и като виждам че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее слънцето да го погледнат една-две минути, да си попекат гърба на слънцето около един час и да си гледат работата.
към текста >>
В човешкия
свят
Бог е наспорил работите.
Жълтият цвят на тичинките й показва разумност. Горчивината й показва, че има нещо, което не е от висока култура. Вие казвате: Защо Бог е създал горчивите неща? За Бога горчивите неща са сладки. В божествения свят няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски свят има и горчиви и сладки.
В човешкия
свят
Бог е наспорил работите.
Там има и горчиви и сладки и солени. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни, и като виждам че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее слънцето да го погледнат една-две минути, да си попекат гърба на слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им: и главата им, и гръбнакът им ще минат.
към текста >>
Щом имате топлина, хубавите и
възвишени
чувства ще дойдат.
Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва от Бога, искай, но никога не искай излишни работи. Научете се да искате това, което потребно. Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за тялото си. Щом имате светлина, знанието ще дойде.
Щом имате топлина, хубавите и
възвишени
чувства ще дойдат.
Щом имате сила, здравето ще дойде. Щом си здрав, щом имаш сила, щом имаш светлина и топлина, всичките ти работи ще бъдат постижими. Ако си светлина, всички хора ще дойдат при тебе, защото всички имат нужда от светлина. Като ви гледам, аз намирам, че лицето ви е една нива, която трябва да се изоре и посее. Ако от невидимия свят видят, че вие не работите, те слизат отгоре със своето рало и започват да орат и да сеят.
към текста >>
Ако от невидимия
свят
видят, че вие не работите, те слизат отгоре със своето рало и започват да орат и да сеят.
Щом имате топлина, хубавите и възвишени чувства ще дойдат. Щом имате сила, здравето ще дойде. Щом си здрав, щом имаш сила, щом имаш светлина и топлина, всичките ти работи ще бъдат постижими. Ако си светлина, всички хора ще дойдат при тебе, защото всички имат нужда от светлина. Като ви гледам, аз намирам, че лицето ви е една нива, която трябва да се изоре и посее.
Ако от невидимия
свят
видят, че вие не работите, те слизат отгоре със своето рало и започват да орат и да сеят.
Ако вие не орете и не работите, те ще работят. Където разорават, те турят право на собственост. Тогава вие започвате да чувствате, че не сте собственици. Вие казвате, че сте остарели и не можете да работите, но те свършват всичката работа. Тогава вие искате да откупите от тях нивите си и питате колко им струва цялата работа.
към текста >>
Ако вие развиете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, то като отидете на онзи
свят
, вие ще имате приятели и между светиите и между ангелите.
Където разорават, те турят право на собственост. Тогава вие започвате да чувствате, че не сте собственици. Вие казвате, че сте остарели и не можете да работите, но те свършват всичката работа. Тогава вие искате да откупите от тях нивите си и питате колко им струва цялата работа. Те казват, че трябва да се отплатите на природата.
Ако вие развиете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, то като отидете на онзи
свят
, вие ще имате приятели и между светиите и между ангелите.
Ако имате любов, Бог ще бъде ваш приятел. Следователно, работете с ума си, работете със сърцето си. Това е практическо приложение, за което се изисква един дълъг период от съзнателна и красива работа. Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи свят. Не, още дълго време ще останете да живеете на земята.
към текста >>
Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи
свят
.
Те казват, че трябва да се отплатите на природата. Ако вие развиете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, то като отидете на онзи свят, вие ще имате приятели и между светиите и между ангелите. Ако имате любов, Бог ще бъде ваш приятел. Следователно, работете с ума си, работете със сърцето си. Това е практическо приложение, за което се изисква един дълъг период от съзнателна и красива работа.
Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи
свят
.
Не, още дълго време ще останете да живеете на земята. Докато не свършите работата си на земята, вие не може да отидете на онзи свят. Някой казва, че не иска да се върне на земята. Не, вие ще се върнете на земята. Въпрос е само след колко години.
към текста >>
Докато не свършите работата си на земята, вие не може да отидете на онзи
свят
.
Ако имате любов, Бог ще бъде ваш приятел. Следователно, работете с ума си, работете със сърцето си. Това е практическо приложение, за което се изисква един дълъг период от съзнателна и красива работа. Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи свят. Не, още дълго време ще останете да живеете на земята.
Докато не свършите работата си на земята, вие не може да отидете на онзи
свят
.
Някой казва, че не иска да се върне на земята. Не, вие ще се върнете на земята. Въпрос е само след колко години. Едни ще дойдат след 45 години: други — след 250 години, трети — след 1,000 години, четвърти — след 2,500 години. Онези след вас, които ще дойдат след 2,500 години, ще намерят безсмъртни хора, т. е.
към текста >>
И във всеки момент може да умреш, щом се отречеш от тоя
свят
, в който си — за да оживееш в другия, който чакаш.
запита тихо ученика. — Да умрял? Та ти никога не можеш да умреш. Умира онова вреченото, старото, което се изхабява. То остава тук, а другото което си „ти“ ще види това, което чакаш.
И във всеки момент може да умреш, щом се отречеш от тоя
свят
, в който си — за да оживееш в другия, който чакаш.
Което чакаш, то ще дойде! — Което чакам!? Нима то съществува някъде? — Всичко, което мислиш, съществува някъде. И твоята мисъл, рано или късно, ще те заведе там, където е тя.
към текста >>
Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият
свят
.
Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си.
Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият
свят
.
Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи. Идеите, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните. Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието.
към текста >>
Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един
възвишен
човешки живот.
Професор: З ... 1. Вегетарианско дружество - Загреб Господину... На 15 и 17 март т. г., Загребските вегетарианци и всички гости преживяха тържествени дни на своето духовно и здравословно прераждане. Защо? Защото Вашите сказки на 15 март на тема „Моралните добродетели на човека“, и на 17 т. м. „Вътрешната мисъл на живота и проблемът на храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите мисли.
Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един
възвишен
човешки живот.
Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество. Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в сговор и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот. Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате. Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас.
към текста >>
40.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както видимият
свят
се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели.
Защото, това е посоката, в която човечеството се развива по силата на един велик природен план, чието осъществяване не е в състояние да спре никоя сила в света. Дали настоящето поколение ще доживее деня, когато народите ще се примирят, обикнат и побратимят, това е въпрос. Но братството между народите един ден неминуемо ще настъпи. И тогава миналото ще изглежда на хората като един кошмарен сън. Г. Радев БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ (Из „Творческата сила на мисълта“) Мечтателите са спасителите на света.
Както видимият
свят
се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели.
Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия свят, архитектите на рая. Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един възвишен идеал, той един ден ще го осъществи. Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него. Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай. Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш.
към текста >>
Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия
свят
, архитектите на рая.
Дали настоящето поколение ще доживее деня, когато народите ще се примирят, обикнат и побратимят, това е въпрос. Но братството между народите един ден неминуемо ще настъпи. И тогава миналото ще изглежда на хората като един кошмарен сън. Г. Радев БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ (Из „Творческата сила на мисълта“) Мечтателите са спасителите на света. Както видимият свят се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели.
Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия
свят
, архитектите на рая.
Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един възвишен идеал, той един ден ще го осъществи. Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него. Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай. Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка?
към текста >>
Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един
възвишен
идеал, той един ден ще го осъществи.
Но братството между народите един ден неминуемо ще настъпи. И тогава миналото ще изглежда на хората като един кошмарен сън. Г. Радев БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ (Из „Творческата сила на мисълта“) Мечтателите са спасителите на света. Както видимият свят се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели. Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия свят, архитектите на рая.
Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един
възвишен
идеал, той един ден ще го осъществи.
Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него. Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай. Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“.
към текста >>
Колумб е лелеял бляна за един друг
свят
, и той намери тоя
свят
, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен
свят
от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него.
И тогава миналото ще изглежда на хората като един кошмарен сън. Г. Радев БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ (Из „Творческата сила на мисълта“) Мечтателите са спасителите на света. Както видимият свят се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели. Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия свят, архитектите на рая. Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един възвишен идеал, той един ден ще го осъществи.
Колумб е лелеял бляна за един друг
свят
, и той намери тоя
свят
, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен
свят
от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него.
Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай. Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш.
към текста >>
Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият
свят
, ако само вие им останете верни докрай.
Радев БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ (Из „Творческата сила на мисълта“) Мечтателите са спасителите на света. Както видимият свят се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели. Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия свят, архитектите на рая. Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един възвишен идеал, той един ден ще го осъществи. Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него.
Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият
свят
, ако само вие им останете верни докрай.
Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш.
към текста >>
Мечтай за
възвишени
неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш.
Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него. Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай. Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“.
Мечтай за
възвишени
неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш.
Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш. Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън. Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел. Мечтите са фиданките на реалностите. Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш.
към текста >>
Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-
възвишената
мечта на душата мърда един бдящ ангел.
Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш. Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън.
Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-
възвишената
мечта на душата мърда един бдящ ангел.
Мечтите са фиданките на реалностите. Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш. И ти също, млади читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много. В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати на твоите собствени мисли: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече. ни по-малко.
към текста >>
Сегашният човешки
свят
е създаден върху безлюбието или върху егоизма.
Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база.
Сегашният човешки
свят
е създаден върху безлюбието или върху егоизма.
Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо.
към текста >>
И в онзи
свят
има нещо лошо.
Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре.
И в онзи
свят
има нещо лошо.
И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят пак страдаш, не е ли по зле? Ако със смъртта се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терзии. с които теглят нещата до най-малките величини.
към текста >>
Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи
свят
пак страдаш, не е ли по зле?
Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл.
Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи
свят
пак страдаш, не е ли по зле?
Ако със смъртта се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терзии. с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла. Ако доброто натежава, хайде в рая.
към текста >>
И в онзи
свят
има терзии.
Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят пак страдаш, не е ли по зле? Ако със смъртта се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако отидеш в ада, какво си придобил?
И в онзи
свят
има терзии.
с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла. Ако доброто натежава, хайде в рая. Колцина от вас вярват в това? То е само една идея.
към текста >>
Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия
свят
, има смисъл смъртта.
Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота. Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него. Но ако след като е седяло 21 дена под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си. Някой иска да умре.
Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия
свят
, има смисъл смъртта.
Обаче, ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта, като запъртък, тази смърт не е на място. Ако имаш една идея, която е запъртък, или едно чувство запъртък, или една постъпка запъртък, те са безпредметни, те нищо не струват. Ще каже някой, че е проявил отлична постъпка. Питам: къде е пилето? — Няма го.
към текста >>
Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия
свят
.
Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината.
Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия
свят
.
Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа. И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите. Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-труди. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите.
към текста >>
на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този
свят2
, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата.
Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч.
на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този
свят2
, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата.
И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2010 м., когато забележихме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки запяха братски гърла, и ние след още 220 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души.
към текста >>
С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия
свят
, той върви пред всички и всички увлича.
След едно изкачване на 2010 м., когато забележихме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки запяха братски гърла, и ние след още 220 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика.
С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия
свят
, той върви пред всички и всички увлича.
Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр.
към текста >>
Радио-
свят
, брой 123, год. III-та.
Книгите са подвързани, с красива външност. Цена 60 лв. Издател за България е Светослав Славянски, ул. 6 септември 12, София. Могат да се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево.
Радио-
свят
, брой 123, год. III-та.
съдържа: Кога предават английските, немските, френските и италианските станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Стара Загора, Варна, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на операта „Бал с маски“, която ще се предава от „Миланската Скала“. Годишен абонамент 120 лв. за 52 броя с безплатна премия.
към текста >>
41.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За приказния
свят
на идващата пролет той тръпне във копнение!
* Със Теб, Властелине надземний, цъфти Любовта — онази, която с целувка споява рой двойки, онази, която в поета вещай красота, онази, която повдига с неземни упойки. * От древност, която човеци не помнят, със химн орфически Тебе Те, Слънце, възпяват светии и тоз лъчезарен завет и до днес приложим, с любов ще ширим, за да будиш духовни стихии. Елвилюри НА ПРАГА НА ПРОЛЕТТА То беше мраз в поля, гори, балкани, със стръв и лудост той поломи навсъде жизнения пламък. Тъжат цветя посърнали и клони, * че няма лист и цвят, ни нежен аромат! Но в пъпчиците млади, потънал във смирение животний пулс не спира!
За приказния
свят
на идващата пролет той тръпне във копнение!
* А зимата в човека? В сърцата леденее и чезнат във невяра в световний друм тълпите посърнали, жадуват те слънце да огрее — на обич братска за лъчите. * Но идва пролет и чакат я душите —пъпки, които още твърдо се надяват, изпълнени с предчувствени потръпки, красивото във себе да прославят. * Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят. * Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка.
към текста >>
От всички тия неща се сглобява един идеен
свят
.
Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат, дали това, което ядеш,е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш. Като чувстваш, ти се радваш на това. което чувстваш. И като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил.
От всички тия неща се сглобява един идеен
свят
.
Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че ако не можеш да се изправиш на краката си, като детето, ако не можеш да пазиш равновесие, ще бъдеш в положение на животно. Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има ли закон. който да налага на човека да обича този или онзи?
към текста >>
Ти не си дошъл на земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш , но си дошъл на земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия
свят
да я изпълниш.
Само тези мисли са добри, защото остават да работят в човека.Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес? Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш. Трябва да си зададеш въпроса: какво иска в дадения случай Божественото от тебе?
Ти не си дошъл на земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш , но си дошъл на земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия
свят
да я изпълниш.
Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: Това ще направя, онова ще направя — все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче, вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казахте: това ще направя, онова ще направя.
към текста >>
Сегашният
свят
се нуждае от силни, а не от слаби хора.
Спасението на човека седи в онази Божествена топлина. която любовта носи.Човек трябва да я възприеме. Спасението на човека седи в неговата воля, която е в състояние да възприеме Божествената сила. За да бъде щастлив, човек трябва да има светли мисли, топли чувства и силна воля. Само силният човек е способен да свърши онази работа, която му е дадена.
Сегашният
свят
се нуждае от силни, а не от слаби хора.
Слабите хора живеят в болници, дето други ги отглеждат. Силните хоро пък са изпратени в света да работят. Добрият човек е благо за всички. Той е като фар, поставен в мрачната нощ. Той е благо за всички параходи, които слизат на това пристанище.
към текста >>
* Велика и
свята
е жертвата на житното зърно.
* Велик е трудът, велики са усилията, но велики са и резултатите — възкръсна то вече във новий живот: Слънце го гали, ветрец го милва, сини небесни простори златни звезди го зоват. * И буйно расте то нагоре към Слънцето своя идеал. И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива. А ето че идва вече жетва, харман. воденица.
* Велика и
свята
е жертвата на житното зърно.
Велик и свят е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби. * На пролетна вечеря хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение. Ямбол — К. Величков ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО* Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост. а откъслечно.
към текста >>
Велик и
свят
е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби.
* И буйно расте то нагоре към Слънцето своя идеал. И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива. А ето че идва вече жетва, харман. воденица. * Велика и свята е жертвата на житното зърно.
Велик и
свят
е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби.
* На пролетна вечеря хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение. Ямбол — К. Величков ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО* Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост. а откъслечно. Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти.
към текста >>
Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическият
свят
, който действа в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране.
Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те се ограничават в тесните рамки на индивидуалния живот живота на частите, и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните единици, макар и по силата на един биологически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупка на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които, следвайки егоистичния принцип , отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминавал, от формите на личния към формите на колективния егоизъм.
Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическият
свят
, който действа в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране.
То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарял все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат поглед все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно.
към текста >>
Сегашният
свят
преминава към една нова форма.
Мнозина, обаче, все още подържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва — въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото — ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството.
Сегашният
свят
преминава към една нова форма.
Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова човечеството днес не може да работи със същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животински свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия свят.
към текста >>
Когато в далечни времена се е създавал животински
свят
, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия
свят
.
Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова човечеството днес не може да работи със същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това!
Когато в далечни времена се е създавал животински
свят
, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия
свят
.
С появата на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадият на механичното преустройство към този на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание.
към текста >>
В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния
свят
— живот за Цялото.
Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата — защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден — по силата на закона за социализиране на благата —достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства.
В основата на тоя нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния
свят
— живот за Цялото.
__________________________________ *) Из кн. „Живот за Цялото“ **) Тази статия с печатана през 1936 год. ПРОЛЕТНО УТРО НА БЕЛИЯ ВРЪХ Няма същество, недокоснато от чудната и невидима сила, която изпълва цялата природа през пролетта. Като почнем от дори непосетите семенца, от малките тревички, животинки и стигнем до човека, всичко сеща нов подтик към нов живот, който пролетта щедро излива. Понятно е, защо още най-старите народи, египтяни, гърци и др.
към текста >>
Паузата е в своя край — Нашите души са готови да запеят песен, да изразят онова
възвишеното
, красивото, което ги вълнува в такива ранни минути.
През това време птичките като че ли се надпреварват, коя по-хубаво па изпее своята поздравителна песен към слънцето. В такива минути да мълчиш е цяло изкуство. Трябва да знаеш как и колко да мълчиш, както знае кога и колко да мълчи и свири видният музикант, който взема участие в изпълнението на някоя от хубавите симфонии. Неговото мълчание и свирене нали е в хармония със свиренето на другите инструменти? . . .
Паузата е в своя край — Нашите души са готови да запеят песен, да изразят онова
възвишеното
, красивото, което ги вълнува в такива ранни минути.
Това възвишено състояние не може да се изрази с една обикновена песен. То не може да се изрази и с творби на компонисти, които светът познава. Рядко са музикални творения, чрез които да е изразен един чист душевен стремеж, един истински полет на душата към своята родина — към Бога. В такива ранни минути когато цялата природа ликува, се чувства необходимост от друга музика. Музика, изградена не само върху бликнали чувства, а музика прозвъннала в глъбините на душата.
към текста >>
Това
възвишено
състояние не може да се изрази с една обикновена песен.
В такива минути да мълчиш е цяло изкуство. Трябва да знаеш как и колко да мълчиш, както знае кога и колко да мълчи и свири видният музикант, който взема участие в изпълнението на някоя от хубавите симфонии. Неговото мълчание и свирене нали е в хармония със свиренето на другите инструменти? . . . Паузата е в своя край — Нашите души са готови да запеят песен, да изразят онова възвишеното, красивото, което ги вълнува в такива ранни минути.
Това
възвишено
състояние не може да се изрази с една обикновена песен.
То не може да се изрази и с творби на компонисти, които светът познава. Рядко са музикални творения, чрез които да е изразен един чист душевен стремеж, един истински полет на душата към своята родина — към Бога. В такива ранни минути когато цялата природа ликува, се чувства необходимост от друга музика. Музика, изградена не само върху бликнали чувства, а музика прозвъннала в глъбините на душата. Тази музика, това е новата музика, окултна музика, на която Учителя е положил вече основите.
към текста >>
„Радио-
Свят
“ .
с три безплатни стопански книги. Записването продължава. Вестника излиза седмично. Редакция бул. „Царица Йоана“ 3, София.
„Радио-
Свят
“ .
брой 126, год. трета съдържа: Кога предават всички немски, английски, френски, италиански и турски станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Варна, Ст. Загора, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера.
към текста >>
42.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И както с идването на пролетта се разтапяте снеговете и ледовете, и водата им бива погълната от почвата, така и с настъпване на новата култура, културата на Любовта, ледът на човешкия егоизъм неминуемо ще се разтопи и енергията му ще бъде погълната от почвата на човешката душа, в която с посети и чакат да покълнат семената на най-
възвишените
и благородни идеи.
Станев Астрология. (продължение от бр. 256) – Влад Пашов Новата култура – Нейчо Г. Чобанов ИДВАЩАТА ПРОЛЕТ Копнежът, с който хора та очакват пролетта, след една продължителна и доста мразовита зима, много наподобява оня копнеж, с който измъченото човечество очаква настъпването на по-добри дни на земята. По-ясно или по-смътно всички хора чувстват, че тази „зимна“ цивилизация, в която цари студеният егоизъм — личен и колективен — един ден ще изчезне.
И както с идването на пролетта се разтапяте снеговете и ледовете, и водата им бива погълната от почвата, така и с настъпване на новата култура, културата на Любовта, ледът на човешкия егоизъм неминуемо ще се разтопи и енергията му ще бъде погълната от почвата на човешката душа, в която с посети и чакат да покълнат семената на най-
възвишените
и благородни идеи.
Мнозина, все пак, ще попитат, дали тази толкова отдавна възвестявана пролет, наистина ще настъпи. Че пролетта, свързана с годишния кръговрат на земята около слънцето, редовно настъпва, в това не можем да се съмняваме, защото го знаем от опит.Но другата голяма Пролет — с какъв цикъла е свързана тя, и дали не е само една мечта на измъчената душа на човека? Ние няма да привеждаме доказателства, че новият живот, който се възвестява на човечеството, и който ще настъпи като пролетта, неизбежно ще дойде. Ще напомним само факта, че и материалисти, и идеалисти отдавна се борят с разни средства за събаряне на стария ред, който е станал вече непоносим и се стремят всеки по своему — да въдворят един нов ред, почиващ на повече човещина и справедливост. Хората от разните течения и социални категории си представят тоя нов, бъдещ строй, най-различно, като предлагат и различни средства за неговото осъществяване.
към текста >>
„Радио-
свят
“ ЗОВ ЗА ПРОБУДА Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; Жадуваща за ласка, със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен.
Във всеки случай небето обещава мир. Но това зависи не само от него, а от добрата воля на хората, която е по-силна от предопределението. И тъй, мирът е възможен а астрологически.. Ще продължим в идущия брой. С. И. Дерал Из в.
„Радио-
свят
“ ЗОВ ЗА ПРОБУДА Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; Жадуваща за ласка, със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен.
цветист и вдъхновен. * Ликуват от наслада на горски храм децата; в зори свещенодейства славей псалмопев, хор кръшен оглася в небето висината, поканен Бог е тамо в заветни им обет. * Прекланят си челата зеленолики деви, треви, цветенца пъстри пред неговият лик, със трепет се полюшват, приветстват и шушнат: В пробуда всички ний сме под мощни му светлик. * В скутите на майка, сгушено малко семе, подава веч главица под сладкият му зов; осеяно полето със зеленината плодна, вещае ни храница за светъл ден — нов. * Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; жадуваща за ласка,със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен, цветист и вдъхновен!
към текста >>
В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един
свят
, дето много лесно трансформира нещата.
Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе. то те ползва. Правата любов, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират. Това е Божествена енергия.
В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва и той се намира в един
свят
, дето много лесно трансформира нещата.
Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е слаб, няма с кого да се сравнява. Под думата вярна любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения. Вярната любов не подразбира, че някой много те обича, или малко те обича. Вярната любов разбира любов, която никога не се изменя по своето естество, тя е непреривна и си остава любов през цялата вечност.
към текста >>
Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и
свят
живот по Божията Любов?
Дето има любов, там е Бог. Той е навсякъде, всичко изпълва — съкровище на всички блага и добрини. Ако разбираме, че всичко във вселената е премъдро устроено, тогава навсякъде ще виждаме проявлението на Бога-Любов. Защото злото е неслучилото се добро. Ако хората не употребяват упоителни питиета и тютюн, много по-ясно биха чували Божия глас в себе си.
Страданията, болестите и нещастията не са ли Божия тояжка, която ни напътва да се покаем от лошите дела и като се свържем с Христа, да заживеем добродетелен, чист и
свят
живот по Божията Любов?
За разбиране Божието Слово в пълнота четири важни качества са необходими. Или четири важни качества ще придобие всеки, който слуша, чете и изпълнява Словото. Четирите Евангелия отговарят на тия качества: 1) Смелостта на лъва, 2) Разсъдливостта на човека, 3) Търпението на вола и 4) Полета на орела. Смелост е нужна, за да търсим и намерим Истината, разсъдливост за да я опознаем, търпение да я приложим. Привързаността към материалното ни отдалечава от Истината, затова необходимо е да имаме и способността да се издигаме над земното, материалното, да живеем с мисълта си на небето. Д.
към текста >>
Днес Христос зове целия християнски
свят
на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога.
Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии.
Днес Христос зове целия християнски
свят
на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога.
Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща. Човечеството ще се освободи от сегашното си тягостно положение на раздори, воини, размирици и др. Земята ще се превърне на райска градина, в коя го ще живеят човеците, ще хвалят и славят своя Бог в пълнотата на своето сърце, ум, душа и дух, и ще бъдат истински братя и сестри. Велики блага са приготвени за тия народи и племена, които изпълняват волята Божия.
към текста >>
43.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален
свят
вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не.
Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по големи, които ги задържате в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата. Но както житното зърно не умира по земята, така и човешката душа не ще погине в изпитанията и страданията на земния живот. Тя ще покълни, ще възрасне в светлината на слънчевия ден и ще даде обилен плод. Това е възкресението!
Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален
свят
вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не.
Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената справедливост на Бога, същността на Който е Любовта. Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея. Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и жестокостта на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина. Ние, които се кичим с името на Божия Син.
към текста >>
Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите
възвишени
пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина.
Дари им крила, повдигни ги! На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие! * Велико прекрасно събитие: възкръсвай в душите лъчите, които от дни незапомнени таят се в съкровен олтар! * И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов.
Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите
възвишени
пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина.
Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела. Душата на новия човек свети. Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия свят, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината. Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — пробудени души, в чиито недра се разпалва оная чиста, Божествена Любов, която ще роди Новото — Велико и Красиво, върху пепелището на Старото. В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека (из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII.
към текста >>
Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия
свят
, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината.
* И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов. Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина. Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела. Душата на новия човек свети.
Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия
свят
, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината.
Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — пробудени души, в чиито недра се разпалва оная чиста, Божествена Любов, която ще роди Новото — Велико и Красиво, върху пепелището на Старото. В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека (из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII. 1939 г.) В живота има три мерки, по които човек може да се ориентира. Ако не познаваш истината, ти не можеш да познаеш ума на човека. Ако не познават доброто, ти не можеш да познаваш волята на човека.
към текста >>
Та сега, в съвременния
свят
, хората се занимават само с позлатени работи.
За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов. Ти никога не можеш да мислиш правилно, ако в ума ти няма истина. Ти никога не можеш да постъпваш справедливо, ако правдата не е в твоята воля.
Та сега, в съвременния
свят
, хората се занимават само с позлатени работи.
Грамадна е разликата между истински златните и позлатените неща. Позлатените неща са сянка на златните. Когато говорим за златните неща, ние разбираме съществените, които никога не се изменят. Когато говорим за позлатените неща, ние разбираме несъществените, които се изменят, които не са реални. Христос засяга истината и казва: „Ако не се родиш отново, не можеш да влезеш в царството Божие“.
към текста >>
Целият
свят
трябва да се прероди.
Позлатените неща са сянка на златните. Когато говорим за златните неща, ние разбираме съществените, които никога не се изменят. Когато говорим за позлатените неща, ние разбираме несъществените, които се изменят, които не са реални. Христос засяга истината и казва: „Ако не се родиш отново, не можеш да влезеш в царството Божие“. Съвременните хора трябва да се преродят и умствено, и сърдечно, и волево.
Целият
свят
трябва да се прероди.
Христос казва; „Ако вашият ум, ако вашето сърце, ако вашата воля, ако вашата душа, и ако вашият дух не се преродят изново, не можете да влезете в царството Божие“. Това е казал Христос, така е писано във вечната книга на живота. Когато създаде света, Бог написа тия работи и постепенно ги разкрива. И всички хора, които се стремят към тази истина, тя им се открива според степента на тяхното развитие. Истината трябва да бъде достояние на всички хора.
към текста >>
той ще види как целият
свят
ще се отвори за него.
Къде е Бог? Той е в човешката душа и в човешкия дух. Когато искаш Бог да ти помогне, отправи своята душа, своя дух, своето сърце и своя ум към Него. Постъпи към Него с всичката си чистота и доброта на своето сърце и на своя ум и пожелай да изпълниш Неговата воля. Има ли това желание човек, държи ли го дълбоко в себе си.
той ще види как целият
свят
ще се отвори за него.
Сега вие искате да посрещнете новата година. Че как и къде ще намерите Бога? Вие ще намерите Бога във вашия дух, там ще се прояви Той. После ще го намерите във вашата душа. След това ще го намерите във вашия ум — ще се прояви чрез мислите ви.
към текста >>
Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия
свят
, както е слязъл преди две хиляди години.
След това ще го намерите във вашия ум — ще се прояви чрез мислите ви. И най после ще намерите Бога във вашето сърце, ще се прояви чрез чувствата ви. Дойдете ли до волята си, там Бог не слиза. Там няма да го намерите. Той ще дойде до сърцето ни най-много и после ще се върне назад, но няма да слезе в нашата воля.
Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия
свят
, както е слязъл преди две хиляди години.
Не, Бог вече няма да слиза на физическия свят, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори. Те казваха: Знаем, че на Мойсей е говорил Бог, но на този дали говори, ние се съмняваме. Каква разлика има между Мойсей и Христа? Защо Бог да е говорил на Мойсея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого.
към текста >>
Не, Бог вече няма да слиза на физическия
свят
, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори.
И най после ще намерите Бога във вашето сърце, ще се прояви чрез чувствата ви. Дойдете ли до волята си, там Бог не слиза. Там няма да го намерите. Той ще дойде до сърцето ни най-много и после ще се върне назад, но няма да слезе в нашата воля. Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия свят, както е слязъл преди две хиляди години.
Не, Бог вече няма да слиза на физическия
свят
, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори.
Те казваха: Знаем, че на Мойсей е говорил Бог, но на този дали говори, ние се съмняваме. Каква разлика има между Мойсей и Христа? Защо Бог да е говорил на Мойсея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого. Това е неразбиране.
към текста >>
Запалена стрела - летя в прибоя на етерния океан и във пороя съм Пеперуда-плам над тоя
свят
.
* Аз ида в Правда — с меч да припозная насилието с колко е глави, лъжата — с колко е езици в тая земя, която с гняв ще размотая и сам кълбо ще свия без „уви“. * Аз ида лек и тих, като сияя във утринния от лъчи букет: Над рамото ми пламеней, играе на слънцето ликът пресветъл. В края узнай, че грея Аз и лея мед. * Аз ида вихрен пряко Звездороя по друм, осеян от планетен цвят . . .
Запалена стрела - летя в прибоя на етерния океан и във пороя съм Пеперуда-плам над тоя
свят
.
* Аз ида светъл, бърз и благ и таен — къпони златни нося с двуелмаз: ще ви премеря в обич с дух безкраен! Бъдете будни в онзи миг омаен, когато ще ви възкресявам Аз! * Аз ида да деля и единявам: единното да сложа в двуедно, различното навек да разлъчавам, блаженство двойно щедро да раздавам под миглите на Вечното Око. * Аз ида Нов Закон да ви насаждам: Мъжът — във мене да познай Жена, жената — с Мъж във Мене да се ражда. във Мене всеки себе си да види, във себе си пък Мене да открий!
към текста >>
44.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
*** Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други
свят
и други синове и пламналия храм от хиляди сърца.
А душата на човека цъфти в Любовта Когато семената попаднат на добра почва, те поникват и принасят плод. Всеки ученик в живота, кой по-малко, кой повече, може да възрасти семената на доброто в душата си и даде един ден плод. Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто Присъствахме и на паневритмичните упражнения. Всяка сутрин няколко цигулки и китари свирят, а братята и сестрите играят упражненията. Пожелаваме във всеки град да се създаде такъв добър кръжок, в който да цари Любов и разбирателство, от които да лъха новото отношение между хората, дадено ни от Учителя.
*** Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други
свят
и други синове и пламналия храм от хиляди сърца.
* Аз спомням цъфнали градини от лъчисто бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя свят на светлооки синове познавам върхове и китни долини. * И слънцето на таз земя аз зная, о, клетнице земя. благато Слънце над благати брегове. възрастло всеки стрък, на всякое сърце тъмнините тежки във зари стопило. * Там няма есен, няма люта зима, и вихрите не веят в таз страна; пролетта сал плиска ведрина и свежест, там камъка дори цъфти, сияй и люби.
към текста >>
* Аз спомням цъфнали градини от лъчисто бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя
свят
на светлооки синове познавам върхове и китни долини.
Всеки ученик в живота, кой по-малко, кой повече, може да възрасти семената на доброто в душата си и даде един ден плод. Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто Присъствахме и на паневритмичните упражнения. Всяка сутрин няколко цигулки и китари свирят, а братята и сестрите играят упражненията. Пожелаваме във всеки град да се създаде такъв добър кръжок, в който да цари Любов и разбирателство, от които да лъха новото отношение между хората, дадено ни от Учителя. *** Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други синове и пламналия храм от хиляди сърца.
* Аз спомням цъфнали градини от лъчисто бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя
свят
на светлооки синове познавам върхове и китни долини.
* И слънцето на таз земя аз зная, о, клетнице земя. благато Слънце над благати брегове. възрастло всеки стрък, на всякое сърце тъмнините тежки във зари стопило. * Там няма есен, няма люта зима, и вихрите не веят в таз страна; пролетта сал плиска ведрина и свежест, там камъка дори цъфти, сияй и люби. * Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други брегове Д.
към текста >>
* Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други
свят
и други брегове Д.
* Аз спомням цъфнали градини от лъчисто бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя свят на светлооки синове познавам върхове и китни долини. * И слънцето на таз земя аз зная, о, клетнице земя. благато Слънце над благати брегове. възрастло всеки стрък, на всякое сърце тъмнините тежки във зари стопило. * Там няма есен, няма люта зима, и вихрите не веят в таз страна; пролетта сал плиска ведрина и свежест, там камъка дори цъфти, сияй и люби.
* Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други
свят
и други брегове Д.
К-ва СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Познаване на великото (из неделната беседа „Познаване на великото“ – 7. I. 1940 г.) Съвременните хора се делят на светски и духовни. Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето.
към текста >>
Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с
възвишени
чувства.
че миналото крие в себе си хубави работи. Хубавото в света, било в миналото, било в настоящето, е духът. Великото в света е духът. Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле.
Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с
възвишени
чувства.
За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост. Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия потик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият потик на любовта Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък потик.
към текста >>
:И люшва ни към Бога със
святите
копнежи.
“ — с яснота? :Душата ти е в пеперуди рой градина. :Очаквай Госта си с нектарена съдина. * — Пчелар ли е Учителят на Любовта, та кошери строи с различна широта? :Ловец е Той — плете от мъдрост благи мрежи.
:И люшва ни към Бога със
святите
копнежи.
Елвилюри ПОГРЕШКИ И ДОБРОДЕТЕЛИ Погрешките, несъзнателните погрешки, са показалци на ония именно места в живота ни, където има нещо да се изправя или да се доправя. Те са необходими до толкова, до колкото са неизбежни — когато са дошли след като сме направили всичко възможно за отбягването им. Има два вида погрешки: едни, които са дошли мимо нашата воля; те са несъзнателни погрешки; другите са съзнателните. Съзнателните погрешки спъват човека Погрешките трябва да превърнем в почва за утрешни добродетели. Често зад някои сегашни се таят великолепни качества, които лицето има тепърва да развива и да прояви.
към текста >>
Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов
свят
, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм.
Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка.
Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов
свят
, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм.
Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб. казва се страдание — една песен в два гласа.
към текста >>
Ние виждаме един
свят
, но дали този
свят
, който виждаме, е реалния
свят
, това е въпрос, върху кой то философите спорят.
За да проникне човек в тайната и смисъла на голготската мистерия и възкресението на Христа, трябва да проникне преди всичко в тайните, които са скрити в строежа и проявлението на Космоса. Тогаз човек ще разбере, че голготската мистерия с преди всичко космично събитие, след това историческо и най после мистическо. Казах вече. че за да се разбере космичния смисъл на голготската мистерия, трябва да се проникне в проявлението на света. Защото и истинската проява на света е скрита от нас.
Ние виждаме един
свят
, но дали този
свят
, който виждаме, е реалния
свят
, това е въпрос, върху кой то философите спорят.
Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен. А дисхармонията която ние виждаме, се дължи на други съзнания, които са внесли известни отклонения, както в човешкия живот, така и в живота на Природата“. Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние. И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път. В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път.
към текста >>
Според окултната философия, видимия
свят
в своето проявление е резултат на две диаметрално противоположно действащи сили.
Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен. Условията за това пробуждане подготви Христос чрез Голготската мистерия. Как стана това, ще видим по-долу. Но преди това да разгледаме въпроса от друго гледище. Защото сложните проблеми, какъвто е този за който става дума, трябва да се разгледат от различни страни, за да ни станат донякъде понятни.
Според окултната философия, видимия
свят
в своето проявление е резултат на две диаметрално противоположно действащи сили.
Едните имат центростремително направление и се изявяват като налягане, а другите имат центробежно направление и се изявяват като напрежение. Между тези две сили действа и трета една сила, която уравновесява и превръща тъй да се каже и използва за разумните цели на Битието дейността на тези два рода сили. Ако биха останали да действат само центростремителните сили, или биха взели надмощие, светът би се толкова много втвърдил, че не би била възможна проявата на никакъв живот. Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в безграничното космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват. А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога.
към текста >>
А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени
свята
на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога.
Според окултната философия, видимия свят в своето проявление е резултат на две диаметрално противоположно действащи сили. Едните имат центростремително направление и се изявяват като налягане, а другите имат центробежно направление и се изявяват като напрежение. Между тези две сили действа и трета една сила, която уравновесява и превръща тъй да се каже и използва за разумните цели на Битието дейността на тези два рода сили. Ако биха останали да действат само центростремителните сили, или биха взели надмощие, светът би се толкова много втвърдил, че не би била възможна проявата на никакъв живот. Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в безграничното космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват.
А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени
свята
на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога.
Налягането и напрежението, действат и в трите тези свята. Също така не трябва да се забравя, че силите на налягането и напрежението са поляризирани в тяхното проявление. Същевременно, проявлението на света и творческия процес на Битието, са подложени на два процеса — наречени инволюция и еволюция. При инволюционния процес става постепенно сгъстяване на материята което се дължи на увеличаваме и взимане надмощие на центростремителните сили. И колкото повече е продължавал този инволюционен процес, толкова повече налягането върху материята се е увеличавало, вследствие на което материята все повече и повече се е сгъстявала и живота все по-трудно се с проявявал.
към текста >>
Налягането и напрежението, действат и в трите тези
свята
.
Едните имат центростремително направление и се изявяват като налягане, а другите имат центробежно направление и се изявяват като напрежение. Между тези две сили действа и трета една сила, която уравновесява и превръща тъй да се каже и използва за разумните цели на Битието дейността на тези два рода сили. Ако биха останали да действат само центростремителните сили, или биха взели надмощие, светът би се толкова много втвърдил, че не би била възможна проявата на никакъв живот. Ако биха действали само центробежните сили, или биха взели надмощие, светът не би могъл да съществува в днешния му вид, защото материята би се разпръснала в безграничното космично пространство, и никакви форми не биха могли да се образуват. А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога.
Налягането и напрежението, действат и в трите тези
свята
.
Също така не трябва да се забравя, че силите на налягането и напрежението са поляризирани в тяхното проявление. Същевременно, проявлението на света и творческия процес на Битието, са подложени на два процеса — наречени инволюция и еволюция. При инволюционния процес става постепенно сгъстяване на материята което се дължи на увеличаваме и взимане надмощие на центростремителните сили. И колкото повече е продължавал този инволюционен процес, толкова повече налягането върху материята се е увеличавало, вследствие на което материята все повече и повече се е сгъстявала и живота все по-трудно се с проявявал. Следствие на това, психическия живот започнал да става за хората все по-илюзорен, и се отдаваше все по-голяма реалност на материалната действителност, докато се дойде до нашата епоха, когато съвършено се отрече реалността на духовното, на което започна да се гледа като на продукт на материята.
към текста >>
45.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния
свят
.
А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказани сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто. И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува. Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза. Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече. Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си.
Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния
свят
.
Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава? Ще изтече мътната вода. Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят. Злото трябва да се използва за добро.
към текста >>
Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов
свят
.
Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава? Ще изтече мътната вода.
Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов
свят
.
Злото трябва да се използва за добро. Такава е великата мъдрост на живота. С. К. ЧОВЕКЪТ И ЖИВОТНИТЕ Когато човека го колят, той вика, защото го боли и защото не му се иска да се раздели с живота и с близките си. Мил му е живота, мили му са близките и затова той се дърпа.
към текста >>
— Кат ново
свято
откровене и аз отново съм спасен .
ОТНОВО Отново вярата велика изпълва моята душа — и аз не мога да греша живот захваща в мен да блика . . . * Изчезва тъмното съмнене . . . Настъпва светъл, мощен ден!
— Кат ново
свято
откровене и аз отново съм спасен .
. . * Ръце простирам без тревога, с възторзи пълен съм. с копнеж . . . И шепна радостното „мога“, светът за мене тъй е свеж!
към текста >>
* Разбирам бавно твойте тайни, Животе,
свят
и многолик!
* Ръце простирам без тревога, с възторзи пълен съм. с копнеж . . . И шепна радостното „мога“, светът за мене тъй е свеж! . . .
* Разбирам бавно твойте тайни, Животе,
свят
и многолик!
Пред твойте образи сияйни аз беден, слаб съм и безлик . . . Пенчо Г. Руссенов ВСРЕД ПРИРОДАТА Да достигнеш един връх в природата е равно на удоволствието, което изпитваме от издигането ни до върховете на живота! Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота !
към текста >>
— Обществения живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към
възвишен
ред и порядък.
Някой казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече да се стреми. Не. стремежът, който човек има в душата си, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва да се стреми. Когато любим, ний имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за истината, за мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме?
— Обществения живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към
възвишен
ред и порядък.
който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в живота на цялото човечество. Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи спокойно под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква. Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други.
към текста >>
Много същества от невидимия
свят
биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат.
Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде шестата раса, расата на любовта. Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи.
Много същества от невидимия
свят
биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат.
Сега е време всеки да покаже, че е човек. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори, не е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще порасте, ще цъфне и ще даде своя плод.
към текста >>
Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този
свят
ще бъде изпъден вън“.
Във връзка с тази мистерия, Учителя казва: с идването си на земята, Христос внесе нещо ново в земния живот. Тази кръв, която протече от Него, когато го прободоха в сърцето, като влезе в земята, измени цялото естество земята. И тази кръв разкри тайните на злото, което съществуваше на земята. Това изменение в естеството на земята има отражение и в целия живот на човека. С проникването на силите на Христа в земята се даде възможност на вътрешното напрежение в неговото възходящо направление постепенно да вземе надмощие над външното налягане.
Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този
свят
ще бъде изпъден вън“.
Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта. И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека.
към текста >>
Този, именно, княз на този
свят
, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало.
Тази кръв, която протече от Него, когато го прободоха в сърцето, като влезе в земята, измени цялото естество земята. И тази кръв разкри тайните на злото, което съществуваше на земята. Това изменение в естеството на земята има отражение и в целия живот на човека. С проникването на силите на Христа в земята се даде възможност на вътрешното напрежение в неговото възходящо направление постепенно да вземе надмощие над външното налягане. Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“.
Този, именно, княз на този
свят
, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало.
— И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта. И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека. И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека.
към текста >>
И като казва Христос, че княза на този
свят
ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека.
Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“. Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта.
И като казва Христос, че княза на този
свят
ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека.
И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека. Когато беше на кръста, Христос се обръща към Бога с думите: „Господи, в твоите ръце предавам духът си“. Учителя превежда тези думи по следния начин: „Господи, понеже аз бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето защо, предавам духът си, натоварен с греховете на човечеството в твоите ръце.
към текста >>
Така в умствения
свят
, като сянка на първичната реалност на този
свят
— светлината — се явява тъмнината като сянка.
Друг един интересен факт в Голготската мистерия са трите кръста на Голгота. От двете страни на Христа, Разумното начало, бяха разпнати двама разбойници, с диаметрално противоположна психика. Те са емблема на силите на налягането и напрежението, които сили са свързани с известни йерархии от космични същества. Както казах и по-горе, света както по същина, така и по своето първично проявление, е чисто Божествен. Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност.
Така в умствения
свят
, като сянка на първичната реалност на този
свят
— светлината — се явява тъмнината като сянка.
Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот. Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието.
към текста >>
В духовния
свят
първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот.
Както казах и по-горе, света както по същина, така и по своето първично проявление, е чисто Божествен. Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност. Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание.
В духовния
свят
първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот.
Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви.
към текста >>
Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия
свят
, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност.
Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност. Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот.
Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия
свят
, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност.
И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си.
към текста >>
И понеже физическия
свят
и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния
свят
, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия
свят
, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието.
Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот. Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност.
И понеже физическия
свят
и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния
свят
, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия
свят
, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието.
И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение.
към текста >>
Катедра за изследване на невидимото Ню-Йорк Хералд Трибюн, съобщава от Лондон, че в Кембриджския университет се открива катедра по изследване на отвъдния
свят
.
Особено за бъбречни болки, захарна болест, случаите на възпаление на червата и стомаха, туберкулозата и пр. той е ненадминат. А за здравите организми е сигурно предпазно средство срещу много болести. След спанака идват: лапад, киселец, зелен грах, моркови, чесън, копър, целина, салати и пр. Всеки един от тях спомага не само като храна, но едновременно и като лечебно средство за човешкия организъм.
Катедра за изследване на невидимото Ню-Йорк Хералд Трибюн, съобщава от Лондон, че в Кембриджския университет се открива катедра по изследване на отвъдния
свят
.
Средства за поддържането на тази необикновена катедра били определени от духовното завещание на основателя на Британското Дружество за психични изследвания, Майерс. Колежът „Св. Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния свят, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане. Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар.
към текста >>
Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния
свят
, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане.
След спанака идват: лапад, киселец, зелен грах, моркови, чесън, копър, целина, салати и пр. Всеки един от тях спомага не само като храна, но едновременно и като лечебно средство за човешкия организъм. Катедра за изследване на невидимото Ню-Йорк Хералд Трибюн, съобщава от Лондон, че в Кембриджския университет се открива катедра по изследване на отвъдния свят. Средства за поддържането на тази необикновена катедра били определени от духовното завещание на основателя на Британското Дружество за психични изследвания, Майерс. Колежът „Св.
Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния
свят
, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане.
Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар. Наглед това е една книжка без претенции за някакъв значителен труд: нейният скромен външен вид не издава богатото съдържание на тия къси разкази, на брой 12, събрани в една книжка от 112 страници с гъсто набит шрифт. Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел. Багряна, те се импулсират от благородните си пориви и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд.
към текста >>
Дориян * * * Радио —
свят
, брой 136. год.
Тя се очертава като утвърждаваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник. Изобилстват също типичните български сравнения, които илюстрират разказа още по-релефно. Езикът е гладък, плавен и разнообразен, които качества правят разказа много увлекателен. Всеки остава възхитен от майсторството на младата белетристка да описва и разказва събитията с един много увлекателен тон, прочитайки кой да е разказ на тази малка сбирка и виждайки в тях живите образи на една действителност, изпълнена с красивите пориви и благородни дела на героите от тази среда. Н.
Дориян * * * Радио —
свят
, брой 136. год.
III-та, съдържа най-подробната програма българските предаватели, радио Белград и най-интересното от европейски станции на къси, среди и дълги вълни. Интересен радиотехнически материал. Съдържанието на операта „Севилския Бръснар“. Год. абонамент 120лв. Адрес: „Пирот“, 9.
към текста >>
46.
 
-
В този смисъл целият материален
свят
е създаден за човека.
„Братство“ ще разгледаме, въобще доколко основателни са тия твърдения за психопатичността на гения и изобщо на надарения човек и, в частност, дали наистина склонността към изучаване на „окултното“ е белег на психопатчност. С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И ще родиш син (из неделната беседа „И ще родиш син“ – 11. II. 1940 г.) Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т. е. с проявяването на човека.
В този смисъл целият материален
свят
е създаден за човека.
Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят. В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега. да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос.
към текста >>
Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния
свят
.
С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И ще родиш син (из неделната беседа „И ще родиш син“ – 11. II. 1940 г.) Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т. е. с проявяването на човека. В този смисъл целият материален свят е създаден за човека.
Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния
свят
.
В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега. да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос. Ако имаме религиозни вярвания, които се дължат на вашата опитност.
към текста >>
Ако целият
свят
е лош, откъде иде доброто?
Ако сами сте проверили нещата, това е едно, но ако се осланяте само на вяра, че този или онзи са писали или казали така, това е друго нещо. Защото нещата, които са писани, могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ако всичко от писаното е вярно, защо тогава съществува този дисонанс в света? Ако всичко в света е зло, тогава откъде произтича доброто? Или, ако всичко е добро откъде произтича злото?
Ако целият
свят
е лош, откъде иде доброто?
Човек има две естества. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива душа — духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто — от духа.
към текста >>
Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи
свят
.
В този смисъл и Мойсей не принадлежеше само на евреите. Той дойде само да услужи на този народ, а евреите се помислиха за богоизбран народ. И всеки от нас, който реши да служи на Бога е богоизбран. Той е посланик Божий. Всички трябва да бъдете посланници, а не проповедници.
Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи
свят
.
Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят.
към текста >>
Някои искат да умрат, за да отидат на онзи
свят
.
Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи свят. Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете?
Някои искат да умрат, за да отидат на онзи
свят
.
Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.
към текста >>
Умирането най-малко не въвежда човека в онзи
свят
.
Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет, какво сте учили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят.
Умирането най-малко не въвежда човека в онзи
свят
.
Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?
към текста >>
За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи
свят
, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел.
Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя.
За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи
свят
, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел.
За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе.
към текста >>
За онези хора, които вярват, че са в онзи
свят
така е, в онзи
свят
са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.
Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел.
За онези хора, които вярват, че са в онзи
свят
така е, в онзи
свят
са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.
В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска.
към текста >>
В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи
свят
и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи
свят
, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи
свят
, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?
Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират.
В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи
свят
и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи
свят
, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи
свят
, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?
Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея.
към текста >>
До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи
свят
горе, но е при тебе.
За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога.
До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи
свят
горе, но е при тебе.
Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея. И той започва да я описва: млада мома. стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н.
към текста >>
Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи
свят
, при Бога?
Тя иска да направиш нещо за нея. И той започва да я описва: млада мома. стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н. Търговец т се обърнал към проповедника с думите: на кого от двамата да вярвам?
Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи
свят
, при Бога?
Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина? Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: Къде е нашият Стоян?
към текста >>
Казвате: Ще се познаваме ли на онзи
свят
?
Казвате: Къде е нашият Стоян? Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш. Дето ходиш, все за него мислиш. Той е в твоята къща, но ти не го виждаш.
Казвате: Ще се познаваме ли на онзи
свят
?
Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал.
към текста >>
Докато не беше влязъл в онзи
свят
, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици.
За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал. Нали Христос се явяваше с тялото на своите ученици?
Докато не беше влязъл в онзи
свят
, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици.
Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате. Та казвам: Човек трябва да се роди. Христос трябва да се роди.
към текста >>
Това показва, че в миналото е дадено предимство на
възвишените
и благородни стремежи.
Така една квадратура на Слънцето със Сатурн, ще се прояви в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничения, спънки и злочестини, които ще се проявят в едно или друго направление - в зависимост от домовете и знаците, в които се намират Слънцето и Сатурн. Тези ограничения са резултат на себелюбието, което сме подхранвали в миналото. Тази квадратура показва не една борба, която се е водила между висшите и нисшите наклонности, при която нисшите са взели надмощие и по този начин сами сме си турили пречки и ограничения на пътя, с които сега трябва да се справим. Точно противоположен е произходът и значението на тригона между Слънцето и Сатурна. Този аспект се проявява в характера като прямота, съсредоточеност, задълбочаване на мисълта - качества, добити от по-раншен живот.
Това показва, че в миналото е дадено предимство на
възвишените
и благородни стремежи.
Квадратът или опозицията между Марс и Венера ни показва на един конфликт между страстта и Любовта, в който страстта е взела надмощие, и сега се изявява като лош аспект, на когото носим последствията. Така че лошите аспекти ги считаме като злоупотреба с доброто в миналите съществувания и показват на някаква пречка, която сами сме си създали и трябва да я превъзмогнем. А добрите аспекти ни показват, че сме използвали разумно доброто и като резултат на това имаме плода на това разумно използвано добро. Следователно, човек сам си подготвя пътя в живота, което е изразено в аспектите и положенията на планетите и знаците в хороскопа, но не трябва да се забравя, че човек, който е създал пречките има възможността и да ги премахне и да създаде нещо ново. Сега може да разгледаме аспектите в тяхното развитие по отделно.
към текста >>
Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял
свят
Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски.
а другите се повтаряли. Заключението било,че надписът бил на някой неизвестен език от преди 4 хил. години. Обаче най-интересното било, че буквите не били писани на ръка, а били печатани с печат. . . Много отдавна и в Китай са познавали книгопечатането.
Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял
свят
Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски.
Но Йохан Гутенберг изнамери третия начин — печатане с отделни букви, набиране една по една. В същност Гутенберг не е изнамерил книгопечатането, което съществувало много преди него, но изнамерил печатната преса, с което възроди а книгопечатането, направил го е евтино и достъпно за всички. И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял свят като баща на книгопечатането. Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането? Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от дърво и да си ги направи в много екземпляри.
към текста >>
И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял
свят
като баща на книгопечатането.
. . Много отдавна и в Китай са познавали книгопечатането. Значи книги се, печатали и преди да се яви на бял свят Гутенберг: първият начин бил с печат, а вторият — с дъски. Но Йохан Гутенберг изнамери третия начин — печатане с отделни букви, набиране една по една. В същност Гутенберг не е изнамерил книгопечатането, което съществувало много преди него, но изнамерил печатната преса, с което възроди а книгопечатането, направил го е евтино и достъпно за всички.
И това е неговата заслуга към човечеството, за което той се почита из цял
свят
като баща на книгопечатането.
Как дошла на Гутенберг идеята, да намери нов начин за книгопечатането? Йохан Гутенберг, който дълго време печата книги с помощта на дъска, видял, че този начин е много бавен и скъп, и затова решил да се опита да изреже отделните букви от дърво и да си ги направи в много екземпляри. Но дървото не било удобно защото се пукало от сушата и набъбвало от влагата. Тогава той се заел да ги лее от метал. И загубил цели 10 години, докато успял да се установи на най-сполучливия начин за отливане на буквите.
към текста >>
Ако се фабрикува в заводите
възвишената
Божествена мисъл, ако се фабрикува любовта, побратимяването, то побързайте да ги въоръжите с тия велики оръжия на живота, защото техния повик е за живот, те не искат да загинат.
Наистина, че те имат нужда от едно ново оръжие. Едно силно ново въоръжение, могъщо, което носи спасение. Това оръжие с което се мисли, че ще им се помогне, те го имаха, те го опитаха, те виждат неговата слабост. Нима е позволено да се използва помрачението на нещастните. Ако далеч някъде се фабрикува оръжието на спасението, то това оръжие е мирът.
Ако се фабрикува в заводите
възвишената
Божествена мисъл, ако се фабрикува любовта, побратимяването, то побързайте да ги въоръжите с тия велики оръжия на живота, защото техния повик е за живот, те не искат да загинат.
Вържете ги с това оръжие на смирението, правдивостта и истината, за да дойде тяхната радост и радостта на цялото човечество. Това е най-ефикасното въоръжение, което трябва да се раздава и с което трябва да се помага. Асен Райчев. Една малка забава Както е известно, международният език есперанто е въведен официално в нашия държавен институт за слепите. Там тоя език се преподава от плащания от държавата лектор — слепият есперантист Дим.
към текста >>
КНИГОПИС „Радио
свят
“, брой 139 година трета, съдържа най-подробната програма но Българските предаватели, Радио Белград и най-интересното от всички Европейски станции на къси, средни и дълги вълни.
лекторът раздаде есп. значки на отличилите се изпълнители, старият сляп есперантист г. Ст. Ненков благодари от името на слепите, а г. Д-р Атанасов и Кръстанов — от името на зрящите, като окуражиха младите артисти от чиято воля, постоянство и успех мнозина има да се поучат. И. X. К.
КНИГОПИС „Радио
свят
“, брой 139 година трета, съдържа най-подробната програма но Българските предаватели, Радио Белград и най-интересното от всички Европейски станции на къси, средни и дълги вълни.
Крайно интереси радиотехнически материал. Съдържанието на операта „Травиата“. която ще се предава от Будапещенската кралска опера. Годишен абонамент 120 лева. Адрес: Пирот 9, София, тел. 2-55-90.
към текста >>
47.
 
-
Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова
възвишеното
и благородното в себе си.
Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата. Като изтълкува съня му, Фараона го направи управител на цял Египет. Какво казва историята на Йосифа? Тя показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно.
Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова
възвишеното
и благородното в себе си.
Дарбите на човека са дадени, за да създаде една личност, един благороден характер. Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, — каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се на мира в самия човек Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено.
към текста >>
Човек носи в себе си всичко
възвишено
и благородно.
Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, — каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се на мира в самия човек Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено. Върху това тяло вечността пише онова, което човек прави и е направил досега.
Човек носи в себе си всичко
възвишено
и благородно.
Необходимо е човек да разбере своите унаследени черти. Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си. Много от мъчнотиите му се дължат на тия унаследени черти. Често в самия човек се явява една борба. При това, забелязано е, че колкото по-високо се подига човек, толкова и борбата става по голяма.
към текста >>
Тези течения вече рушат онова благородното и
възвишеното
, което е създадено в човека.
Когато двама души се влюбят, в първо време любовта върви добре. Но после в ума на момата влиза една бомба, и тя си казва: Ами ако ме остави? След време и в ума на момъка влезе същата бомба: Ако ме остави? Като влезе този бръмбар и в неговия и в нейния ум, те започват да се отнасят критически един към друг, загубват доверието си. Така се образуват две противоположни течения в човека.
Тези течения вече рушат онова благородното и
възвишеното
, което е създадено в човека.
Вие трябва да имате в се бе си мисълта: Любовта никога не руши. Любовта всякога съгражда. Всяка мисъл, която влезе у вас и започне да руши, тя не произлиза от любовта. Тя е вън от любовта. Тази мисъл съществува, но не в областта на любовта.
към текста >>
В духовния
свят
пък се явява едно напрежение.
Вие трябва да пазите следния закон: Всяка мисъл. която не произлиза от любовта, причинява известно налягане върху човека. И ако в дадения случай разумността не присъства, налягането ще причини известна опасност. Но ако разумността присъства, налягането си е на място. Това налягане ще се използва разумно.
В духовния
свят
пък се явява едно напрежение.
Ако при това напрежение разумността не присъства, напрежението може да разруши човека. Щом разумността присъства, напрежението е на място. Обаче, ако налягането и напрежението действат едновременно върху човека, без присъствието на разумността, те разрушават човека. Ако налягането е повече в единия случай, а в друг случай напрежението е повече, в първия случай ще имаме физическа пакост, а във втория случай духовна пакост. И в единия и в другия случай хората умират.
към текста >>
Казвам: невидимият
свят
е много красив.
Чрез този път, Той ни показва какво има в света. А някой казва: дотегна ми да живея. Това е неразбиране на живота. Ти не си живял още. Ако погледнеш с очите на любовта, ти ще видиш много нещо.
Казвам: невидимият
свят
е много красив.
Но и този свят може да бъде така красив. Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помогнат, да разкрият целият свят пред тебе, да видиш всички възможности и условия. Да допуснем, че ти имаш желание да пееш. Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш цигулка. Дават ти и цигулка.
към текста >>
Но и този
свят
може да бъде така красив.
А някой казва: дотегна ми да живея. Това е неразбиране на живота. Ти не си живял още. Ако погледнеш с очите на любовта, ти ще видиш много нещо. Казвам: невидимият свят е много красив.
Но и този
свят
може да бъде така красив.
Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помогнат, да разкрият целият свят пред тебе, да видиш всички възможности и условия. Да допуснем, че ти имаш желание да пееш. Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш цигулка. Дават ти и цигулка. После ти трябва и пияно.
към текста >>
Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помогнат, да разкрият целият
свят
пред тебе, да видиш всички възможности и условия.
Това е неразбиране на живота. Ти не си живял още. Ако погледнеш с очите на любовта, ти ще видиш много нещо. Казвам: невидимият свят е много красив. Но и този свят може да бъде така красив.
Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помогнат, да разкрият целият
свят
пред тебе, да видиш всички възможности и условия.
Да допуснем, че ти имаш желание да пееш. Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш цигулка. Дават ти и цигулка. После ти трябва и пияно. Дават ти и пиано.
към текста >>
Ако вие се намерите в един
свят
, който може да задоволи всички ваши копнежи, които Бог е вложил във вас от панти века, знаете ли какво ще постигнете?
Да допуснем, че ти имаш желание да пееш. Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш цигулка. Дават ти и цигулка. После ти трябва и пияно. Дават ти и пиано.
Ако вие се намерите в един
свят
, който може да задоволи всички ваши копнежи, които Бог е вложил във вас от панти века, знаете ли какво ще постигнете?
Вие често седите и казвате: Не ми се живее. Тепърва трябва па живеете. Турете си за задача да не живеете за себе си но да живеете за Бога. Ако вие обичате някого, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде му е погрешката?
към текста >>
И не само в България — по цял
свят
.
Всички живи хора днес знаят това — всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото“ на това малцина го знаят, ала че е така свидетелства и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облечени в черни раса са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта.
И не само в България — по цял
свят
.
Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предсещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност., тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов“ не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята воля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето?
към текста >>
Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него с прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички
свят
.
Настоящето е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта“, печатано в брой 4, год. 1, (1924) на списание „Житно зърно“ ГЕОРГИ РАДЕВ ПРЕМИНА ПРАГА НА ЗЕМНИЯ ЖИВ ОТ Макар за нас да не съществува съмнение в това, че животът е вечен и че отделният индивид запазва своето съзнание и своя живот след като мине през прага на така наречената „смърт“. Макар ний да знаем с пълна сигурност, че, в същност, Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това с било и до преди няколко месеца. Макар да знаем, че съзнанието на Георги Радев със също така будно, както и преди, и че със същата дълбочина и съвършенство то работи непрестанно, хвърляйки светлина върху тъмни, заплетени за мнозина въпроси и разкривайки велики истини там, гдето очите на мнозина не виждат нищо.
Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него с прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички
свят
.
Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи там, гдето сега се намира, за това, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и … неговите безценни редове не изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно“. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България да разглежда нещата, въпросите, с вещина, и проникновение, с безпогрешна строго научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. В същност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него.
към текста >>
И това, което той тогава ще донесе и ще даде на
свята
, ще бъде възприето, оценено и използвано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот.
. . Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но... всичко е за добро. Защото, такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би, в едно време на много по голяма, от сегашната, светлина.
И това, което той тогава ще донесе и ще даде на
свята
, ще бъде възприето, оценено и използвано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот.
Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата нива — Георги Радев Редакцията ИСТИНСКА ПОБЕДА Като общо правило, досега споровете между отделните народи и особено териториалните спорове, са се решавали чрез посредството на силата, т. е. на оръжието. Днес вече ние имаме един прецедент, по силата на който можем да кажем, бидейки напълно уверени в твърдението си, че териториалните спорове, и, изобщо, споровете между народите, може да се разрешават и без война. Договорът между България и Румъния за доброволното отстъпване на Южна Добруджа на България, е един пръв по рода си исторически акт, ако не в цялата история, то поне в тази на нашето столетие. Ако някой преди десет години кажеше, че е възможно да си възвърнем отнетите в края на миналата война земи по мирен начин, то мнозина биха го направили на луд.
към текста >>
Твърди се, че душата не умира, че и от оня
свят
духът продължава да работи в област, която обича.
Да се прегледа, да се лекува. Веднага съжалих за това. Очите му пламнаха, челото му се набърчи и по бузите бликна кръв-ясни розови петна. — О, докторите само знаят да плашат хората, казваше той, като кашлица довърши изречението му. Георги наистина си отиде.
Твърди се, че душата не умира, че и от оня
свят
духът продължава да работи в област, която обича.
Може би. Даже ми се струва, че го вярвам, да е така. И все пак, зарад Георги ми е страшно много мъчно. Защото работници трябват и на тоя свят — много и добри работници. А Георги беше един от добрите работници за Делото на Учителя. Стефан
към текста >>
Защото работници трябват и на тоя
свят
— много и добри работници.
Георги наистина си отиде. Твърди се, че душата не умира, че и от оня свят духът продължава да работи в област, която обича. Може би. Даже ми се струва, че го вярвам, да е така. И все пак, зарад Георги ми е страшно много мъчно.
Защото работници трябват и на тоя
свят
— много и добри работници.
А Георги беше един от добрите работници за Делото на Учителя. Стефан
към текста >>
48.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Към новият
свят
– Пламен Крушение на материализма – С.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 266 - год. XIII. Севлиево, 15 октомври 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Към новият
свят
– Пламен Крушение на материализма – С.
Калименов Словото на Учителя. Новото идва. (из неделната беседа „Вехтото премина“ – 3 април 1927 г.) Що е човек? – С. К. Черният дроб и гроздето – Д-р Ник.
към текста >>
Народно здраве Списък на книгите, които доставя редакция в-к .Братство КЪМ НОВИЯТ
СВЯТ
Всред страхотни сътресения, всред страдания и болки, днес се ражда един нов
свят
.
– С. К. Черният дроб и гроздето – Д-р Ник. Станчев Гроздето като храна и лекарство – Д р Д. Т. Бурилков Из науката и живота. Лукът храни и лекува – в.
Народно здраве Списък на книгите, които доставя редакция в-к .Братство КЪМ НОВИЯТ
СВЯТ
Всред страхотни сътресения, всред страдания и болки, днес се ражда един нов
свят
.
Той не ни пита — искаме ли го или не го искаме, не ни пита какви са нашите лични интереси и схващания, не ни пита бедни ли сме или богати, силни ли сме или слаби, учени или неучени. Той налага своето навсякъде, при всички условия. Първата дума, първата вест, която носи новият свят това е възстановяването на правдата: Първата и неотложна задача, която той поставя пред частни лица, общества и народи, и чието разрешение ултимативно изисква, е: Да престане експлоатацията на човек от човека, на народ от народа, да възтържествува общият интерес над частния, да се признае и приложи закона за единството и общите интереси на целия социален организъм, на цялото общество, на цялото човечество. Връщане назад няма. Старото е осъдено безвъзвратно.
към текста >>
Първата дума, първата вест, която носи новият
свят
това е възстановяването на правдата: Първата и неотложна задача, която той поставя пред частни лица, общества и народи, и чието разрешение ултимативно изисква, е: Да престане експлоатацията на човек от човека, на народ от народа, да възтържествува общият интерес над частния, да се признае и приложи закона за единството и общите интереси на целия социален организъм, на цялото общество, на цялото човечество.
Бурилков Из науката и живота. Лукът храни и лекува – в. Народно здраве Списък на книгите, които доставя редакция в-к .Братство КЪМ НОВИЯТ СВЯТ Всред страхотни сътресения, всред страдания и болки, днес се ражда един нов свят. Той не ни пита — искаме ли го или не го искаме, не ни пита какви са нашите лични интереси и схващания, не ни пита бедни ли сме или богати, силни ли сме или слаби, учени или неучени. Той налага своето навсякъде, при всички условия.
Първата дума, първата вест, която носи новият
свят
това е възстановяването на правдата: Първата и неотложна задача, която той поставя пред частни лица, общества и народи, и чието разрешение ултимативно изисква, е: Да престане експлоатацията на човек от човека, на народ от народа, да възтържествува общият интерес над частния, да се признае и приложи закона за единството и общите интереси на целия социален организъм, на цялото общество, на цялото човечество.
Връщане назад няма. Старото е осъдено безвъзвратно. Нищо не ще го спаси. Една мирна социална революция се извършва днес в България. както и в много други държави, заставащи начело на световното движение за повече социална правда.
към текста >>
в една или друга форма, и целия останал
свят
.
Старото е осъдено безвъзвратно. Нищо не ще го спаси. Една мирна социална революция се извършва днес в България. както и в много други държави, заставащи начело на световното движение за повече социална правда. Где по-рано, где по-късно, това движение, това коренно преобразование, ще залее.
в една или друга форма, и целия останал
свят
.
Нищо не ще устои пред прав дата. Интересите на малцината не може. да не отстъпят пред интересите на мнозинството. Новият свят идва, и в неговите основи трябва да бъде положен закона за правдата: повече хляб, по-добри условия на живот за трудещите се, по-голям простор и повече възможности за творческа дейност за всички, които, в своята работа са ръководени от идеала за общото благо. Може би изграждането на новото не ще стане тъй-леко, може би то не ще мине без сътресения.
към текста >>
Новият
свят
идва, и в неговите основи трябва да бъде положен закона за правдата: повече хляб, по-добри условия на живот за трудещите се, по-голям простор и повече възможности за творческа дейност за всички, които, в своята работа са ръководени от идеала за общото благо.
Где по-рано, где по-късно, това движение, това коренно преобразование, ще залее. в една или друга форма, и целия останал свят. Нищо не ще устои пред прав дата. Интересите на малцината не може. да не отстъпят пред интересите на мнозинството.
Новият
свят
идва, и в неговите основи трябва да бъде положен закона за правдата: повече хляб, по-добри условия на живот за трудещите се, по-голям простор и повече възможности за творческа дейност за всички, които, в своята работа са ръководени от идеала за общото благо.
Може би изграждането на новото не ще стане тъй-леко, може би то не ще мине без сътресения. Но то трябва да стане и ще стане. И — хиляди пъти по-добре ще бъде да го приемем и приложим доброволно, съзнателно и с радост, схващайки ясно колко велик и свещен дълг изпълняваме с това, и колко огромно е значението му за хармоничното развитие на целокупния живот. отколкото да се опитваме да му се противопоставяме. Една мирна социална революция се извършва днес в България, и нейният ход не трябва да се спира пред нищо.
към текста >>
Тя е велика и
свята
!
отколкото да се опитваме да му се противопоставяме. Една мирна социална революция се извършва днес в България, и нейният ход не трябва да се спира пред нищо. Частният интерес трябва да отстъпи пред общия. Всички участващи в процеса на производството трябва да получат своя справедлив дял — трябва да имат осигурени сносни условия за живот. Това е задачата!
Тя е велика и
свята
!
Тя е равносилна на нещо повече от едно политическо освобождение. И затова средства и пътища за нейното разрешение гребва да се намерят и ще се намерят. П л а м е н КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА Макар че мнозина ще погледнат на този израз (заглавието на статията ни) като на преждевременен и прибързан, все пак, това не ще ни спре да констатираме наличността на известни признаци, които още не всички виждат. Може би материализмът, като философско учение и като всеобщо разпространен мироглед, проникнал еднакво както в интелигентните и учени кръгове, така и в широките народни маси, е все още в точката на своя видим апогей. Може би на мнозина се чини, че материализмът завинаги е станал господар на човешкото съзнание.
към текста >>
Материализмът е, нека употребим неговите собствени термини, една духовна надстройка на разлагащия се стар
свят
.
П л а м е н КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА Макар че мнозина ще погледнат на този израз (заглавието на статията ни) като на преждевременен и прибързан, все пак, това не ще ни спре да констатираме наличността на известни признаци, които още не всички виждат. Може би материализмът, като философско учение и като всеобщо разпространен мироглед, проникнал еднакво както в интелигентните и учени кръгове, така и в широките народни маси, е все още в точката на своя видим апогей. Може би на мнозина се чини, че материализмът завинаги е станал господар на човешкото съзнание. Ние, обаче, виждаме ясно тия сили, които действат невидимо, но непрестанно и сигурно, за неговото разрушение Материализмът е една философска система, едно умствено. духовно състояние, което е неразривно свързано с живот на фалшивата буржоазна демокрация, която агонизира навсякъде по света.
Материализмът е, нека употребим неговите собствени термини, една духовна надстройка на разлагащия се стар
свят
.
Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар свят — светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма. Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма. И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят. Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма.
към текста >>
Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар
свят
— светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма.
Може би материализмът, като философско учение и като всеобщо разпространен мироглед, проникнал еднакво както в интелигентните и учени кръгове, така и в широките народни маси, е все още в точката на своя видим апогей. Може би на мнозина се чини, че материализмът завинаги е станал господар на човешкото съзнание. Ние, обаче, виждаме ясно тия сили, които действат невидимо, но непрестанно и сигурно, за неговото разрушение Материализмът е една философска система, едно умствено. духовно състояние, което е неразривно свързано с живот на фалшивата буржоазна демокрация, която агонизира навсякъде по света. Материализмът е, нека употребим неговите собствени термини, една духовна надстройка на разлагащия се стар свят.
Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар
свят
— светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма.
Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма. И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят. Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси.
към текста >>
И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов
свят
.
Ние, обаче, виждаме ясно тия сили, които действат невидимо, но непрестанно и сигурно, за неговото разрушение Материализмът е една философска система, едно умствено. духовно състояние, което е неразривно свързано с живот на фалшивата буржоазна демокрация, която агонизира навсякъде по света. Материализмът е, нека употребим неговите собствени термини, една духовна надстройка на разлагащия се стар свят. Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар свят — светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма. Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма.
И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов
свят
.
Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси. Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен.
към текста >>
Всичко, което досегашният, старият
свят
е родил, е подпечатано с печата на материализма.
Материализмът е, нека употребим неговите собствени термини, една духовна надстройка на разлагащия се стар свят. Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар свят — светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма. Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма. И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят. Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено.
Всичко, което досегашният, старият
свят
е родил, е подпечатано с печата на материализма.
Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси. Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен. Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ. Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа.
към текста >>
Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар
свят
— тъй наречения буржоазен
свят
, света на личните егоистични интереси.
Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар свят — светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма. Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма. И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят. Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма.
Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар
свят
— тъй наречения буржоазен
свят
, света на личните егоистични интереси.
Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен. Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ. Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа. Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве.
към текста >>
Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият
свят
си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите.
Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма. И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят. Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси.
Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият
свят
си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите.
Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен. Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ. Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа. Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве. Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар свят.
към текста >>
Това е точно така, защото този стар
свят
, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен.
И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят. Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси. Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите.
Това е точно така, защото този стар
свят
, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен.
Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ. Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа. Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве. Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар свят. бе именно материализмът.
към текста >>
Религията на умиращия стар
свят
беше и е едно лицемерие, една лъжа.
Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси. Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен. Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ.
Религията на умиращия стар
свят
беше и е едно лицемерие, една лъжа.
Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве. Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар свят. бе именно материализмът. И обратно, революционните течения бяха взели материализма, като свое знаме, като свое средство в борбата, когато, в същност, техния естествен афинитет, самата тяхна същност и техния истински произход ги свързваха и тласкаха към идеализма, към дълбоката, жива, искрена и нелицимерна религиозна вяра. В основите, в самата същност на революционните обновителни течения се крие неподправено, истинско, чисто и мощно религиозно чувство.
към текста >>
Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар
свят
.
Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен. Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ. Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа. Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве.
Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар
свят
.
бе именно материализмът. И обратно, революционните течения бяха взели материализма, като свое знаме, като свое средство в борбата, когато, в същност, техния естествен афинитет, самата тяхна същност и техния истински произход ги свързваха и тласкаха към идеализма, към дълбоката, жива, искрена и нелицимерна религиозна вяра. В основите, в самата същност на революционните обновителни течения се крие неподправено, истинско, чисто и мощно религиозно чувство. Това с преди всичко чувството за нашето единство с окръжаващите ни, това е чувството на една непреодолима жажда за правда, за свобода и за истина, това е чувството, което ни тласка да се притечем на по мощ, да посветим живота си в служба на нашите страдащи, онеправдани братя, това е чувството, което ни дава сила да се жертваме без ни най-малката сянка на корист пред олтаря на един велик идеал. Кой би могъл да каже, че това не е есенцията, че това не е най-чистата кристализация на истинското религиозно чувство?
към текста >>
Новият
свят
, който днес се ражда, ще се отърси от него навсякъде и ще го захвърли като една изгнила, непотребна дрипа, която вече е изиграла своята роля и е станала вредна за правилния развой и изграждане на живота.
По необходимост, маските ще паднат и всеки ще поеме тази роля, която му принадлежи, която му е естествена и присъща. Промяната, която става, може да бъде невидима за мнозинството, но нейните резултати не може да не излязат наяве пред очите на всички. Материалистичният мироглед започва вече да губи своя raison d'étre, своето право на съществуване. Дълбоко скритата, невидима за очите на мнозинството причина, която го подхранваше, която му даваше сили и условия за живот, вече почва да се губи, а заедно с нея ще изчезне и нейният резултат. Материалистичният мироглед е безвъзвратно осъден на пълно крушение.
Новият
свят
, който днес се ражда, ще се отърси от него навсякъде и ще го захвърли като една изгнила, непотребна дрипа, която вече е изиграла своята роля и е станала вредна за правилния развой и изграждане на живота.
За да си послужим пак с един термин, употребяван често от материалистите—това е живата, естествена, неподправена, неизмислена от човешки ум диалектика на еволюционния процес на живота, която изисква крушението на материализма. Това е бъдещето — живот, подхранен от чистите извори на дълбокото, истинско религиозно чувство — чувство, което ще ни свърже в едно цяло с целокупния живот, чувство, което е първото необходимо условие за изграждане на новия свят. По какъв начин ще стане това, ще видим в една следваща статия. (следва) С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новото идва (из неделната беседа „Вехтото премина“ – 3. IV.
към текста >>
Това е бъдещето — живот, подхранен от чистите извори на дълбокото, истинско религиозно чувство — чувство, което ще ни свърже в едно цяло с целокупния живот, чувство, което е първото необходимо условие за изграждане на новия
свят
.
Материалистичният мироглед започва вече да губи своя raison d'étre, своето право на съществуване. Дълбоко скритата, невидима за очите на мнозинството причина, която го подхранваше, която му даваше сили и условия за живот, вече почва да се губи, а заедно с нея ще изчезне и нейният резултат. Материалистичният мироглед е безвъзвратно осъден на пълно крушение. Новият свят, който днес се ражда, ще се отърси от него навсякъде и ще го захвърли като една изгнила, непотребна дрипа, която вече е изиграла своята роля и е станала вредна за правилния развой и изграждане на живота. За да си послужим пак с един термин, употребяван често от материалистите—това е живата, естествена, неподправена, неизмислена от човешки ум диалектика на еволюционния процес на живота, която изисква крушението на материализма.
Това е бъдещето — живот, подхранен от чистите извори на дълбокото, истинско религиозно чувство — чувство, което ще ни свърже в едно цяло с целокупния живот, чувство, което е първото необходимо условие за изграждане на новия
свят
.
По какъв начин ще стане това, ще видим в една следваща статия. (следва) С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новото идва (из неделната беседа „Вехтото премина“ – 3. IV. 1940 г.) Съвременният човек във формата, в която днес го виждаме, не е в състояние да дойде до пълна и ясна представа за живота. Защо? — Защото той е заобиколен с редица предмети, от които при добива най-разнообразни впечатления.
към текста >>
Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с
възвишени
работи.
Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с
възвишени
работи.
Разумният, божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Човек трябва да обърне внимание на своите мисли, чувства и желания. Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо? — Понеже има желания, които, след като се, изпълнят, умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене. В този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания.
към текста >>
Те познават външния
свят
— това, което е около тях, но това.
че са последователи на „научния“ светоглед, че са надраснали суеверията и предразсъдъците на миналото и че съвременната наука има достатъчно светлина за да им даде правилна ориентировка в живота: Днес, когато науката празнува триумфа си над суеверието и нейните представители едногласно твърдят, че никога в историята на човечеството не го е озарявала толкова го-лема светлина; Днес, когато имат толкова много знания за всичко друго — познават ли учените, образованите хора на днешното време себе си? Що е човек? Може ли съвременната наука, „положителна“, каквато е тя, да отговори с положителност, със сигурност на този въпрос? Учените хора на днешното време знаят всичко, но знаят какво са самите те. Те познават, растенията, животните, минералите, приятелите, слънцата, планетите, физиката и химията, алгебрата и геометрията, но не познават себе си.
Те познават външния
свят
— това, което е около тях, но това.
което е вътре в тях, своя вътрешен свят, те не познават. Обаче ние мислим, че наука и култура, изградени без себе-познание, са наука и култура, легнали на фалшива, гнила, нетрайна основа. Ний мислим. че многото, безбройните съвременни знания, поставени на точните везни на Правдата, ще се окажат съвсем леки, в сравнение с едничкото и скромно себепознание. Що е човек ?
към текста >>
което е вътре в тях, своя вътрешен
свят
, те не познават.
Що е човек? Може ли съвременната наука, „положителна“, каквато е тя, да отговори с положителност, със сигурност на този въпрос? Учените хора на днешното време знаят всичко, но знаят какво са самите те. Те познават, растенията, животните, минералите, приятелите, слънцата, планетите, физиката и химията, алгебрата и геометрията, но не познават себе си. Те познават външния свят — това, което е около тях, но това.
което е вътре в тях, своя вътрешен
свят
, те не познават.
Обаче ние мислим, че наука и култура, изградени без себе-познание, са наука и култура, легнали на фалшива, гнила, нетрайна основа. Ний мислим. че многото, безбройните съвременни знания, поставени на точните везни на Правдата, ще се окажат съвсем леки, в сравнение с едничкото и скромно себепознание. Що е човек ? Докато съвременната наука е неспособна да даде ясен и положителен отговор на този въпрос — отговор, който да задоволи не само повърхностния спекулативен ум на човека, но да задоволи душата му.
към текста >>
Освен практически полезните указания тази книга ни разкрива един нов
свят
— света на живия език на светлината, в който всеки цвят ни говори свой собствен понятен вече нам език.
Тази книга е един ключ, с помощта на който можем да проникнем, чрез външната форма на човешката физиономия, до това, което се крие в душата на човека. Разгледани са паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Мусолини и Ганди. Лекуване чрез цветните лъчи, от А. Осб. Йивс. С приложение: - „Символичният език на цветните лъчи“.
Освен практически полезните указания тази книга ни разкрива един нов
свят
— света на живия език на светлината, в който всеки цвят ни говори свой собствен понятен вече нам език.
Благословение, ромон от Люб. Лулчев, в който е обрисуван пътя, по който минават хората, търсещи новото—захвърляйки старите методи и черпейки от идеала на Всемирното Братство вдъхновение и сили за изграждане на новия свят с нови методи и върху нова основа. Карма, от Е. П. — Карма, това е закона за Причинността, схващан не едностранчиво, в неговите външни, механически прояви, е в неговата широка, всестранна дейност, обхващаща духовното развитие на човека през вековете. Прераждането, една велика, отдавна забравена истина, от Софр. Ников.
към текста >>
Лулчев, в който е обрисуван пътя, по който минават хората, търсещи новото—захвърляйки старите методи и черпейки от идеала на Всемирното Братство вдъхновение и сили за изграждане на новия
свят
с нови методи и върху нова основа.
Лекуване чрез цветните лъчи, от А. Осб. Йивс. С приложение: - „Символичният език на цветните лъчи“. Освен практически полезните указания тази книга ни разкрива един нов свят — света на живия език на светлината, в който всеки цвят ни говори свой собствен понятен вече нам език. Благословение, ромон от Люб.
Лулчев, в който е обрисуван пътя, по който минават хората, търсещи новото—захвърляйки старите методи и черпейки от идеала на Всемирното Братство вдъхновение и сили за изграждане на новия
свят
с нови методи и върху нова основа.
Карма, от Е. П. — Карма, това е закона за Причинността, схващан не едностранчиво, в неговите външни, механически прояви, е в неговата широка, всестранна дейност, обхващаща духовното развитие на човека през вековете. Прераждането, една велика, отдавна забравена истина, от Софр. Ников. Ние не идваме за пръв и последен път на тази земя. Идвали сме много пъти, последователно, в течение на миналите векове, и пак ще дойдем да продължим своето развитие.
към текста >>
Тази книга може да бъде наречена „Поема на духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към
възвишеното
в живота.
Гениалната шведска писателка тук, както и в цялото свое творчество е проникнала интуитивно до много окултни истини. Съкровище на смирените, от Морис Метерлинк. Книга в която говори не умът, който се заблуждава в сенките на нещата, а душата, която прониква зад външните форми и вижда същината на нещата. Миналото и сегашното. (Етика на живота), от Тома Карлейл.
Тази книга може да бъде наречена „Поема на духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към
възвишеното
в живота.
Животът на Бетховена, от Ромен Ролан. Висшата душа. Ралф Емерсон. Лекуване чрез пост, от Д-р Ридлин. Лекуване с треви, Хр.
към текста >>
49.
 
-
Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този
свят
.
Сега, като говоря за благоприятни условия за развитие на народите, мнозина казват, че бъдещето е на славяните. Един англичанин казва: ние, западните народи сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните Защо именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена, вдовица с четири деца, че запалила къщата на един богат помешчик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир.
Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този
свят
.
Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца. които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помешчик.
към текста >>
Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“ УЧИТЕЛЯТ Венец от
святи
думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда.
Благодаря на всички добри приятели, главно на княз Лихновски и на проф. Шмидт. Желанието ми е музикалните инструменти на княза да се запазят у едното от вас, само да няма спор помежду ви по тоя въпрос. Ако обаче се нуждаете от пари, разрешавам да продадете цигулките; ще се радвам до ви се притека на помощ отвъд гроба. С гордост пристъпям към смъртта. Ако тя се яви преди да проявя музикалните си дарби, ще го отдам на моята сурова съдба; смъртта ми в такъв случай, е твърде ранна и бих искал да дойде малко по късно; на всеки случай, тъй или инак, ще бъда доволен: защото тя ще ме отърве от моето тежко положение и ще я срещна бодро.
Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“ УЧИТЕЛЯТ Венец от
святи
думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда.
Той — сочи свободата. . . * Единствен в нашто време Учител и мъдрец — Той смъква нашто бреме И служи като жрец Обкича ни с венец. * С венец с думи святи Той среща ни всегда И учи, че сме братя И сочи свобода. . .
към текста >>
* С венец с думи
святи
Той среща ни всегда И учи, че сме братя И сочи свобода.
Ако тя се яви преди да проявя музикалните си дарби, ще го отдам на моята сурова съдба; смъртта ми в такъв случай, е твърде ранна и бих искал да дойде малко по късно; на всеки случай, тъй или инак, ще бъда доволен: защото тя ще ме отърве от моето тежко положение и ще я срещна бодро. Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“ УЧИТЕЛЯТ Венец от святи думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда. Той — сочи свободата. . . * Единствен в нашто време Учител и мъдрец — Той смъква нашто бреме И служи като жрец Обкича ни с венец.
* С венец с думи
святи
Той среща ни всегда И учи, че сме братя И сочи свобода.
. . Пенчо Руссенов РАЗБИРАМ . . . Разбирам колко много в живота бил съм сляп, живеех сред тревога забравил бях за Бога, — освен злато и хляб. * Съзнавам: днес съм буден отхвърлям тоз товар — и радостно пробуден поемам пътя труден и Той ми е другар!
към текста >>
Високи планински
възвишения
, покрити със свежа зеленина обграждат отвсякъде пътя.
„Храна и живот“ НА МУСАЛА Топло лятно утро. Тръгваме весели и бодри към автобуса, който ще ни отнесе в Чам-Кория. Стигнахме на време и тъкмо се настанихме, той потегли плавно. след това усилва бързината си, а после вече ние летим през малките полета, отрупани на всякъде със снопи. Скоро се намираме в дефилето на Искър.
Високи планински
възвишения
, покрити със свежа зеленина обграждат отвсякъде пътя.
Ето ни в Панчарево. Малка почивка. Разглеждаме местността и колата тръгва. След малко пристигаме в Самоков, сменяме автомобила и незабавно потегляме по нататък. Още в първите минути се чувства приближаването на Голямата Планина — Рила.
към текста >>
50.
 
-
Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи
свят
, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“.
Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н.
Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи
свят
, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“.
Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд.
към текста >>
1924 г.) Ако днес би дошъл на земята Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен
свят
Много въпроси би задал Той на съвременните учени, на съвременните църковници, на съвременните управляващи.
Като заключение, ще повторим пак: Материализмът почива на вярвания, които висят във въздуха. Той няма и не може да има основа. (следва) С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисълът на живота (из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш? “ – 10. II.
1924 г.) Ако днес би дошъл на земята Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен
свят
Много въпроси би задал Той на съвременните учени, на съвременните църковници, на съвременните управляващи.
Да вземем запример историята на един отделен народ. В нея ще видим проливането на много, много кръв. Нека запитаме историците, философите, държавниците и учените, кое е причината на това. Те ще изтъкнат цели редици причини, но всички тези причини са повърхностни. А всяко нещо има своя истинска, дълбока причина.
към текста >>
У човека се крие нещо по-
възвишено
и по благородно.
хиляди лекари, които са посветили живота си да лекуват човечеството. Има хиляди хора които са посветили живота си да проповядват морал на хората. Никога не е имало толкова училища, толкова университети, тъй добре устроени, както сега. Разбира се, трябва ли ние да се спрем, да кажем, че сме достигнали върха на нашето развитие? — Не, ние сме едва в началото на нашето развитие.
У човека се крие нещо по-
възвишено
и по благородно.
И коя трябва да бъде оная мярка, с която се обуславя живота ни ? Когато майката започне с възпитанието на децата си, кой трябва да бъде първия принцип, който трябва да всади в своето дете? Кой въпрос трябва да зададе майката? Вън от желанието си детето й да бъде здраво, майката иска това дете да бъде умно и силно. Тя иска това дете да бъде не само умно, но и в широк смисъл добродетелно, защото умен човек може да бъде само добродетелният.
към текста >>
От този
свят
няма остане нищо върху земята.
Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.
От този
свят
няма остане нищо върху земята.
В утробата на тази земя ще израсте друга една култура. Кога ще стане това ? — Ако не приеме те любовта. Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано. Сега, нас не ни е страх, дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения.
към текста >>
Защо е тази всеобща криза в християнския
свят
?
като слугувам на по-малките си братя. Бог прониква цялото битие и ако аз си въобразявам, че мога да угодя на Бога. без да любя братята си, това значи да се самоизлъгвам. И ако искам да любя ближните си. без да съзнавам великото Единство на живота — пак се самоизлъгвам и лъжа и другите.
Защо е тази всеобща криза в християнския
свят
?
Защото най-напредналите народи, които проповядваха словото на другите, сами не приложиха основния закон на Любовта. Не признаха, че Бог е Баща на всички ни и всички сме братя. Сега богатството и властта ще им се отнеме и ще се даде на ония народи, които ще изпълнят до край великият закон на Любовта. Човечеството е едно велико семейство, в което трябва да цари правда, мир и Любов. П. Г. Пампоров.
към текста >>
51.
 
-
Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените,
възвишени
, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат.
О, море – Н. Якимова Книгопис МИР Има човешки закони, има и Божествени закони. Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата. Докато в първите — в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка. Един човек, едно общество или един народ могат да се ръководят в своя живот и да постъпват съобразно човешките, ограничени и подлежащи на грешки разбирания и закони, и тогава те ще имат един резултат.
Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените,
възвишени
, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат.
А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай. Има хора днес, които, разсъждавайки чисто по човешки, може би напълно логично (според човешката, ограничена, късогледа и недовиждаща логика) са склонни да дадат едно бързо разрешение на нашите национални въпроси по стария, погрешен, човешки начин, извор на всички досегашни грешки и на следващите ги страдания за хората и народите. Тези хора, може би са прави за себе си, от свое гледище, (защото тяхното съзнание е неспособно да обгърне нещата в една по-широка, излизаща вън от границите на обикновеното човешко умуване, област.) Но да се възприеме тяхното гледище и да се постъпи според него, би било непростима грешка и нечувано престъпление спрямо истинските интереси на нашия народ. Защото, в същност, законите, по които се управлява света, законите, по които се управлява живота на хората и народите, не са човешките, а са Божествените закони. Има една друга Воля, има една друга Сила, която стои високо над всички световни, земни сили.
към текста >>
Ти, който си недоволен, влизаш в един друг
свят
.
Има някаква потенциална сила. Но силата зависи от онази разумност, която човек има в себе си. Тогава аз разсъждавам по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си.
Ти, който си недоволен, влизаш в един друг
свят
.
И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите.
към текста >>
И ти трябва да знаеш, че този
свят
не е реален.
Но силата зависи от онази разумност, която човек има в себе си. Тогава аз разсъждавам по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят.
И ти трябва да знаеш, че този
свят
не е реален.
Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи.
към текста >>
Влезеш в един
свят
, дето хората са болни, влезеш в един
свят
на сиромашия — това не е реален
свят
.
Тогава аз разсъждавам по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят. И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален.
Влезеш в един
свят
, дето хората са болни, влезеш в един
свят
на сиромашия — това не е реален
свят
.
В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи. Невъзможно е щастливия човек да го направиш щастлив.
към текста >>
В реалния
свят
всичко има, там няма никакво лишение.
Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят. И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят.
В реалния
свят
всичко има, там няма никакво лишение.
Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи. Невъзможно е щастливия човек да го направиш щастлив. За да го направиш щастлив, ти трябва да го лишиш от неговото щастие, че после да му го дадеш.
към текста >>
Вие живеете в един
свят
на щастие.
Та ако хората мисля г, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие, за мене. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази хубавата дреха ще ти причини само редица страдания Та сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл.
Вие живеете в един
свят
на щастие.
Ако сте нещастен, то причината за това е вашето неразбиране. Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако сестрите и братята са нещастни, коя е причината за това? Бащата е богат, имат всичките удобства, братята, сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им?
към текста >>
Трябва да знаем, че в целия
свят
съществува любов, мъдрост, истина, сила.
Оставете тази работа! Хората нека си говорят каквото искат. Няма защо да подслушваш какво говорят хората. Не са виновни тия, които говорят, виновен е този, който подслушва. Като погледнем света, трябва нашите сърца да се изпълнят с благоговение.
Трябва да знаем, че в целия
свят
съществува любов, мъдрост, истина, сила.
Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят. Имах още един познат, и той замина за другия свят.
към текста >>
Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия
свят
.
Като погледнем света, трябва нашите сърца да се изпълнят с благоговение. Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила. Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини?
Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия
свят
.
Имах още един познат, и той замина за другия свят. Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идват при мене и 4 — 5 часа разговарят с мене. Не видение, но живеят на земята, единият беше хуморист, каза: Няма да казваш къде съм, понеже имам да плащам. Жена ми и дъщерите ми да не знаят къде съм. И другият казва да не казвам къде е.
към текста >>
Имах още един познат, и той замина за другия
свят
.
Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила. Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят.
Имах още един познат, и той замина за другия
свят
.
Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идват при мене и 4 — 5 часа разговарят с мене. Не видение, но живеят на земята, единият беше хуморист, каза: Няма да казваш къде съм, понеже имам да плащам. Жена ми и дъщерите ми да не знаят къде съм. И другият казва да не казвам къде е. Иска да е свободен от жената и от децата си.
към текста >>
Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия
свят
и кажете: Ако онова което учителят говори, е вярно, искам да се проясни времето.
Смъртта е само една сянка на живота. Следователно, когато не изпълняваме волята Божия, сенките идат в света. Сега аз ви говоря за новия живот, за новия човек. Вие искате да знаете, това, което ви говоря, дали е право или не. Аз не искам да питате хората дали е право или не.
Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия
свят
и кажете: Ако онова което учителят говори, е вярно, искам да се проясни времето.
И вижте какво ще стане. Ако времето се уясни, туй учение е право. Или може времето да е ясно и да поискате да се заоблачи. Както искате опитайте. Но и другояче може да питате.
към текста >>
Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения
свят
.
Не да го махнете, но да му намерите работа. Като станеш недоволен, вземи една мотика, или лопата, иди копай. Колкото си по-недоволен, по-дълбоко копай. Като си доволен, напусни работата. Та казвам: Ще имаме една светлина.
Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения
свят
.
Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка.
към текста >>
Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези
възвишени
същества в другия
свят
?
Колкото си по-недоволен, по-дълбоко копай. Като си доволен, напусни работата. Та казвам: Ще имаме една светлина. Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения свят. Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот .
Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези
възвишени
същества в другия
свят
?
Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят.
към текста >>
Всеки един от вас има възможност да иде в оня
свят
, да се учи и да се върне в България.
Като си доволен, напусни работата. Та казвам: Ще имаме една светлина. Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения свят. Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят?
Всеки един от вас има възможност да иде в оня
свят
, да се учи и да се върне в България.
Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята.
към текста >>
Някои казват: Още не сме за оня
свят
.
Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка.
Някои казват: Още не сме за оня
свят
.
Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята. Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее.
към текста >>
Аз не, искам вие да станете граждани на оня
свят
.
Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят.
Аз не, искам вие да станете граждани на оня
свят
.
Да умираш, значи да се изселиш временно от земята. Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее. Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена.
към текста >>
Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня
свят
за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята.
Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята.
Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня
свят
за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята.
Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее. Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена. Аз говоря за вътрешния живот. Лъжата трябва да се изхвърли от човешкия ум.
към текста >>
Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи
свят
.
От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си. Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му.
Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи
свят
.
Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките.
към текста >>
52.
 
-
Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от
възвишената
обич на човека.
Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители. И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството.
Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от
възвишената
обич на човека.
В съвременните борби — обществени, партийни, международни, имаме само победени, защото в тях липсва основния елемент, великия принцип на Любовта. В тях има само победени и разорени, защото са подтиквани само от алчния егоизъм, от свирепото животинско чувство на звяра легнал в основата на днешния човешки живот. Обаче, освен грубия животински принцип в човека има и нещо повече, той носи дълбоко в душата си божествена искра, която трябва да се възпламени, за да грейне между людете нова светлина, за да се създадат между тях нови отношения. А да се опита новия принцип е най-лесното нещо. Иска се от всички само добро желание и изтрезняване от загубата, която хиляди години трови човечеството.
към текста >>
То е мъжкото дете, което ти трябва да родиш на
свят
.
Ние обаче, без да го разбираме и без да сме създали нищо. искаме да го владеем. Всеки един от вас иска да бъде господар на себе си, господар на своята съдба. Но, за да бъдеш господар на своята съдба, ти трябва да родиш един отличен ум. То е първото нещо.
То е мъжкото дете, което ти трябва да родиш на
свят
.
Второ, ще родиш една отличия дъщеря — то е сърцето. Като родиш тия неща — оттам насетне всичко ще ти върви по мед и масло. Но ако не родиш мъжкото дете както трябва, всичките нещастия ще дойдат до главата ти; ако не родиш дъщерята, както трябва, всичките нещастия ще дойдат до главата ти. Другите, като ми се оплакват, не съм им казвал това, но сега за първи път на вас го казвам: Кой ви е крив, че сте родили такъв ум? Кой ви е крив, че сте родили такова сърце?
към текста >>
Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо
възвишено
да не вземете участие в туй, което се ражда?
Когато една жена ражда, колко души вземат участие в това раждане? Според някои автори, човек има в тялото си 30 милиарда клетки, според други — 300 милиарда. Аз вземам по-малкото, не съм го изчислил, не го вземам, както казват. Значи, 30 или 300 милиарда клетки вземат участие в раждането на едно дете. На земята има два милиарда хора.
Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо
възвишено
да не вземете участие в туй, което се ражда?
А после искате да участвате в благата? Вие искате без страдания да ви дойдат всички блага? — Такова нещо няма. Дотолкова, доколкото вие участвате страданията, дотолкова ще участва те и в радостта. Дотолкова. доколкото участвате в работата, дотолкова ще участвате и в благата, които работата донася.
към текста >>
Сега вие всички имате старата вяра, да умрете и да идете в оня
свят
, да ви посрещне апостол Петър, да влезете в рая, да покажете, че сте вярвали.
Писанието казва: Роденият от Бога грях не прави. Това е туй, което трябва да се роди в нас от Бога. Докато то не се роди, ние не можем да бъдем щастливи. Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб. Като се роди детето, тя забравя скръбта си.
Сега вие всички имате старата вяра, да умрете и да идете в оня
свят
, да ви посрещне апостол Петър, да влезете в рая, да покажете, че сте вярвали.
Такива работи ги няма. То е забавление. Изисква се сериозна работа. Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня свят. Сериозна е тази работа.
към текста >>
Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня
свят
.
Като се роди детето, тя забравя скръбта си. Сега вие всички имате старата вяра, да умрете и да идете в оня свят, да ви посрещне апостол Петър, да влезете в рая, да покажете, че сте вярвали. Такива работи ги няма. То е забавление. Изисква се сериозна работа.
Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня
свят
.
Сериозна е тази работа. Ако дойде някой да ви говори обратното, то е заблуда. Такива учения няма. Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня свят не можеш да влезеш. Ти ще отидеш в един свят като този и още по-лош.
към текста >>
Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня
свят
не можеш да влезеш.
Изисква се сериозна работа. Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня свят. Сериозна е тази работа. Ако дойде някой да ви говори обратното, то е заблуда. Такива учения няма.
Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня
свят
не можеш да влезеш.
Ти ще отидеш в един свят като този и още по-лош. Ще влезеш в тринадесетата сфера. Аз бих желал, който иде при мен, да ми разправя за своята любов, не за страданията си. Аз бих желал да ми разправят само тия страдания, които произлизат от любовта. Една майка, която носи едно страдание за онова дете, което е в утробата й, тя носи най-благородното страдание.
към текста >>
Ти ще отидеш в един
свят
като този и още по-лош.
Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня свят. Сериозна е тази работа. Ако дойде някой да ви говори обратното, то е заблуда. Такива учения няма. Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня свят не можеш да влезеш.
Ти ще отидеш в един
свят
като този и още по-лош.
Ще влезеш в тринадесетата сфера. Аз бих желал, който иде при мен, да ми разправя за своята любов, не за страданията си. Аз бих желал да ми разправят само тия страдания, които произлизат от любовта. Една майка, която носи едно страдание за онова дете, което е в утробата й, тя носи най-благородното страдание. Тя скърби, но има радост в нея.
към текста >>
По някой път аз получавам по стотина писма от мисловния
свят
, че няма възкресение.
Да ви кажа положително: беше спор във времето на Христа дали има възкресение или не. Има възкресение, Христос е възкръснал. Туй всеки един от вас ще го провери. Няма защо да доказвам, понеже то е въпрос на опит. Ако река да ви убеждавам, това би значило, че аз съм заинтересуван.
По някой път аз получавам по стотина писма от мисловния
свят
, че няма възкресение.
Чета писмото, туря го в коша. Че какво ще ми разправят, дали е възкръснал Христос или не! Тук преди години набедяват един баща, че убил сина си. Във Видинско беше. Писаха вестниците.
към текста >>
„Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова
възвишеното
чувство в света.
Седя си аз и си размишлявам. По едно време задуха вятър, разтърси крушата и паднаха 7-8 круши, доста хубаво узрели. Нещо в мене тогава ми казва: „Яж и не мърмори.“ Разбира се, това не е доказателство, — някой може да каже, че то е изключение. И наистина, вие можете да идете под крушата и да мърморите и пак няма да паднат. Някой път и да мърмориш, няма нищо.
„Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова
възвишеното
чувство в света.
Братство трябва да се роди. Братство и сестринство трябва да се роди. Трябва да се роди — новият брат, трябва да се роди новата сестра. Това е любовта, в двете й фази. Докато новият брат не дойде, докато новата сестра не дойде, любовта не може да се прояви.
към текста >>
Тоя събор установил окончателно догмите на католичеството и разделил християнския
свят
на две, католици и протестанти.
— Не разбирам, защо да бъде същото. — Но нали знаете, че всеки развой върви ритмично? Числото 7 е ключ на ритмичния развой. Коя е най решителната дата в историята на европейското християнство? Датата на трентския събор, който работил от 1545 до 1553 година.
Тоя събор установил окончателно догмите на католичеството и разделил християнския
свят
на две, католици и протестанти.
Съборът заседавал 8 години. Решителната година трябва да се търси по средата. Тя е 1549. Прибавете към нея 103 и ще получите 1652, което се дели на 7 и дава 236. Да вземем една дата, която засяга вас, българите.
към текста >>
— Виждали са ме по цял
свят
.
— Аз съм член на Тайното международно правителство, което ръководи света и се грижи за доброто на всички същества. — Имате ли нещо общо с франкмасонството? — Не. Франкмасонското общество е днес крайно изродено и то ме не интересува. — Къде живеете?
— Виждали са ме по цял
свят
.
Живея там, дето има обич, мъдрост и почит към всичко велико. Из в. „Окултизъм и науки“ Д. К. ТОЛСТОЙ ПСИХОПАТ ЛИ Е? В редактираното от д-р Кирил Чолаков сп.
към текста >>
Вън от туй той е във връзка с хора от целия
свят
, мнозина от които лично са го посетили в Ясна поляна.
Но ризницата оказва твърде малка за колосалната фигура на яснополския мъдрец, така че психиатърът вместо ни даде истинския му образ, ни поднася доволно безвкусна карикатура. Толстой живеел като отшелник в Ясна поляна! За всеки който си е дал труд да се запознае с живота на великия писател, е известно, че това не е истина и за никакво отшелничество на Толстоя през този период от живота му не може да се говори. Тъкмо обратното! В Ясна поляна Толстой проявява кипяща проповедническа дейност: той е в постоянен досег със селяните, та дори доброволен учител на техните деца.
Вън от туй той е във връзка с хора от целия
свят
, мнозина от които лично са го посетили в Ясна поляна.
Та дори нашият скромен пътен книжар, покойният Георги Шопов, е гостувал на Толстоя в Ясна поляна и е бил в преписка с него и по-после! Но особено несъстоятелен е г. Чолаков, когато тълкува безпримерното писателско трудолюбие на Толстоя със страха да не бъде засегнат някак си от критиката! Колко сърдечно би се смял великият писател, ако би бил жив и ако писаното от г. Чолаков по този въпрос би стигнало до него!
към текста >>
Той е бил толкова сомовластен и горд в това отношение, че е могъл да се опълчи против целия
свят
, когато е било въпрос да прокара своите възгледи!
Но особено несъстоятелен е г. Чолаков, когато тълкува безпримерното писателско трудолюбие на Толстоя със страха да не бъде засегнат някак си от критиката! Колко сърдечно би се смял великият писател, ако би бил жив и ако писаното от г. Чолаков по този въпрос би стигнало до него! Та за Толстоя, духовният аристократи, не е съществувал никакъв страх от никого относно достойнствата и недостатъците но художествените му произведения.
Той е бил толкова сомовластен и горд в това отношение, че е могъл да се опълчи против целия
свят
, когато е било въпрос да прокара своите възгледи!
Човекът, който в царска Русия е писал „Не могу молчать! “ и който не е намерил Сибир само поради-световното обществено мнение. треперел от страх, да не би X или У да каже нещо лошо за някой от романите му!? Та той е бил най-големия си съдия в това отношение. Сигурно г.
към текста >>
53.
 
-
– Пламен Раждането на новия
свят
– Неделчо Попов Новото българско село – С.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 274 - год. XIII. Севлиево, 22 март 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Дай ни любов!
– Пламен Раждането на новия
свят
– Неделчо Попов Новото българско село – С.
Калименов Словото на Учителя. Старото и новото. (из неделна беседа – 1 декември 1940г.) Разумният живот Слънчевите петна и политическите събития – А. У. Бялата ладия – Д. К-ва. Из науката и живота.
към текста >>
Като златни зърна в душата на всеки човек и на всяко живо същество са посеяно от ръката на Великия Творец на живота н на вселената зародишите на великото н красивото, на чистото и светлото, на
възвишеното
и Божественото — на Любовта!
Бялата ладия – Д. К-ва. Из науката и живота. Светлинни транспорти – Д. В. Кочов Идеите на Всемирното Братство в чужбина Пролетно утро – К. Величков ДАЙ НИ ЛЮБОВ!
Като златни зърна в душата на всеки човек и на всяко живо същество са посеяно от ръката на Великия Творец на живота н на вселената зародишите на великото н красивото, на чистото и светлото, на
възвишеното
и Божественото — на Любовта!
Слънцето, което всека сутрин виждаме да изгрява над хоризонта, е изпълнило с живот клетките на тялото ни, разляло е живота си по цялата земя, изпълнило е с него всеки човек, всяко животно и растение, създало е условия за развитието на всичко и всички. Великото, духовно Слънце на живота, стоящо зад физическото слънце, което всички виждаме, е вложило във всички нас една безсмъртна, неунищожима, никога неугасваща частица от себе си — онази нетленна Искра от Божествения дух в човека, която е гаранция за неговото светло бъдеще и чиято същина е Божествената Любов. Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Да, във всички нас живее Божествения Дух и предопределението на нашата съдба е всички ний да минем, по-рано или по-късно, по пътеките, които водят към Божественото, за да влезем в царството на Бога — в царството на висшия живот. Уви! Колко мрачно е настоящето на човека и човечеството, на цялата наша земя.
към текста >>
Пламен РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ
СВЯТ
Изгревът на слънцето показва раждането на деня.
Днес ний, хората по цялата земя, се нуждаем преди всичко от любов. * * * 22 март — денят на пролетното равноденствие, денят, от който буйно бликащи талази от Божествен живот изтичащ от Слънцето със все по-голяма и по-голяма сила започват да обливат цялата земя — е ден, в който всички ний трябва да се обърнем към Бога. към великото Слънце на живота и да поискаме да изпълни душите ни с любов. Една гаранция, една сигурност, една надежда, едно единствено истинско упование могат да съществуват за хората и народите — това е Любовта. Господи, дай ни Любов!
Пламен РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ
СВЯТ
Изгревът на слънцето показва раждането на деня.
Светлина озарява всичко и ний виждаме, че сме заобиколени с красота. Но какво щеше да ни ползва красивият ден, ако нямахме очи да виждаме неговата хубост, ако нямахме уши да слушаме песните огласящи простора? Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да мисли право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват? Новия свят ще се роди. Тон се е родил вече за мнозина.
към текста >>
Новия
свят
ще се роди.
Господи, дай ни Любов! Пламен РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ Изгревът на слънцето показва раждането на деня. Светлина озарява всичко и ний виждаме, че сме заобиколени с красота. Но какво щеше да ни ползва красивият ден, ако нямахме очи да виждаме неговата хубост, ако нямахме уши да слушаме песните огласящи простора? Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да мисли право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват?
Новия
свят
ще се роди.
Тон се е родил вече за мнозина. — Човекът на новото се отличава със своята щедрост, със своята широка душа. Новият свят изисква хора с отворени очи. Хора, които не са вързани за земните богатства като слепци. Новото има отношение към пробуждането на човешкото съзнание — приемането на върховната справедливост в умовете, приемането на оная велика любов.
към текста >>
Новият
свят
изисква хора с отворени очи.
Но какво щеше да ни ползва красивият ден, ако нямахме очи да виждаме неговата хубост, ако нямахме уши да слушаме песните огласящи простора? Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да мисли право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват? Новия свят ще се роди. Тон се е родил вече за мнозина. — Човекът на новото се отличава със своята щедрост, със своята широка душа.
Новият
свят
изисква хора с отворени очи.
Хора, които не са вързани за земните богатства като слепци. Новото има отношение към пробуждането на човешкото съзнание — приемането на върховната справедливост в умовете, приемането на оная велика любов. която има предвид благото на всички. Обикновено след вятър и буря настава тишина и спокойно ведро небе излива благослов над земята. Така и днес развихрената буря ще разруши оковите на егоизма, сковал живота на човека.
към текста >>
Раждането на новия
свят
, това е новия живот.
Обикновено след вятър и буря настава тишина и спокойно ведро небе излива благослов над земята. Така и днес развихрената буря ще разруши оковите на егоизма, сковал живота на човека. Ще разведри човечеството. и ще му покаже светлия път на свободата и любовта. Днес почти всички говорят за новото, което иде.
Раждането на новия
свят
, това е новия живот.
В новия живот бедни хора няма. Тяхното богатство с пари се не купува. Златото на цялата земя дори не може да ти даде това щастие, което ти дарува новото богатство наречено: Любящо сърце, светъл ум и благородна воля. Пробужда се човешката душа. Пробужда се и вижда, че хората недостойно носят името човеци, че време е народите да се почувстват като синове на Един баща, взаимно да си помагат и да живеят като братя.
към текста >>
Раждането на новия
свят
е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството.
Тяхното богатство с пари се не купува. Златото на цялата земя дори не може да ти даде това щастие, което ти дарува новото богатство наречено: Любящо сърце, светъл ум и благородна воля. Пробужда се човешката душа. Пробужда се и вижда, че хората недостойно носят името човеци, че време е народите да се почувстват като синове на Един баща, взаимно да си помагат и да живеят като братя. И ще се сбъдне реченото от псалмолевеца „Аз ще ви бъда цар и вий ще ми бъдете народ, казва Господ“.
Раждането на новия
свят
е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството.
Раждането на новия свят не може да бъде дело на човек защото качествата на новото са: Любов, светлина и свобода. А любовта, светлината и свободата са атрибути само на Бога. „Повикайте ме в ден скръбен и аз ще ви се изявя“. И така, когато дойде голямата скръб когато последните кумири ще бъдат разрушени, когато ще бъде изпита до дъно горчивата чаша на човешкото безумие, от сърцето на човека ще се изтръгне стена ние, печален вопъл пред тъжната картина на разрушенията — дело на неразумен живот. Тогава из пепелището на гордостта и тщеславието ще се появи странник, с очи отправени към небесата.
към текста >>
Раждането на новия
свят
не може да бъде дело на човек защото качествата на новото са: Любов, светлина и свобода.
Златото на цялата земя дори не може да ти даде това щастие, което ти дарува новото богатство наречено: Любящо сърце, светъл ум и благородна воля. Пробужда се човешката душа. Пробужда се и вижда, че хората недостойно носят името човеци, че време е народите да се почувстват като синове на Един баща, взаимно да си помагат и да живеят като братя. И ще се сбъдне реченото от псалмолевеца „Аз ще ви бъда цар и вий ще ми бъдете народ, казва Господ“. Раждането на новия свят е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството.
Раждането на новия
свят
не може да бъде дело на човек защото качествата на новото са: Любов, светлина и свобода.
А любовта, светлината и свободата са атрибути само на Бога. „Повикайте ме в ден скръбен и аз ще ви се изявя“. И така, когато дойде голямата скръб когато последните кумири ще бъдат разрушени, когато ще бъде изпита до дъно горчивата чаша на човешкото безумие, от сърцето на човека ще се изтръгне стена ние, печален вопъл пред тъжната картина на разрушенията — дело на неразумен живот. Тогава из пепелището на гордостта и тщеславието ще се появи странник, с очи отправени към небесата. Това ще бъде покаяното човечество, на което Бог ще подаде своята десница и ще му продума тихо: „Започнете сега с любов и всичко, което търсите, ще ви се даде“.
към текста >>
Следователно, раждането на новия
свят
ще бъде дело на Любовта, н всички които искат да се сдобият с новия живот, трябва да се научат от Любовта.
А любовта, светлината и свободата са атрибути само на Бога. „Повикайте ме в ден скръбен и аз ще ви се изявя“. И така, когато дойде голямата скръб когато последните кумири ще бъдат разрушени, когато ще бъде изпита до дъно горчивата чаша на човешкото безумие, от сърцето на човека ще се изтръгне стена ние, печален вопъл пред тъжната картина на разрушенията — дело на неразумен живот. Тогава из пепелището на гордостта и тщеславието ще се появи странник, с очи отправени към небесата. Това ще бъде покаяното човечество, на което Бог ще подаде своята десница и ще му продума тихо: „Започнете сега с любов и всичко, което търсите, ще ви се даде“.
Следователно, раждането на новия
свят
ще бъде дело на Любовта, н всички които искат да се сдобият с новия живот, трябва да се научат от Любовта.
Любовта е, която иде да обнови света, Любовта е която носи мир и свобода. Любовта е, която проправя пътя през сърцата и душите за Оня който иде благословен в Името Господне. Благословения, под чието върховно разпореждане се ражда новия свят. Неделчо Попов ____________________________ Сега е време за градеж! За вътрешно съсредоточение на духовните сили.
към текста >>
Благословения, под чието върховно разпореждане се ражда новия
свят
.
Тогава из пепелището на гордостта и тщеславието ще се появи странник, с очи отправени към небесата. Това ще бъде покаяното човечество, на което Бог ще подаде своята десница и ще му продума тихо: „Започнете сега с любов и всичко, което търсите, ще ви се даде“. Следователно, раждането на новия свят ще бъде дело на Любовта, н всички които искат да се сдобият с новия живот, трябва да се научат от Любовта. Любовта е, която иде да обнови света, Любовта е която носи мир и свобода. Любовта е, която проправя пътя през сърцата и душите за Оня който иде благословен в Името Господне.
Благословения, под чието върховно разпореждане се ражда новия
свят
.
Неделчо Попов ____________________________ Сега е време за градеж! За вътрешно съсредоточение на духовните сили. Сега е време за извоюване и полагане духовните основи, върху които утре ще бъде изградено величието на страната и народа ни. Сега е време, когато трябва да проявим всичките сили на характера си, да до кажем, че сме взели поука от миналото, че сме зрели, и че сме достойни за по-добра участ. НОВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО България — това е преди всичко българското село.
към текста >>
Ти вярвай, че когато ти си щастлив, и целия
свят
е щастлив; когато ти си нещастен, и целият
свят
е нещастен.
Не какво ще бъде след един час, но в дадения момент какво съм, то е реалното. Законът е верен. Ако аз съм добър сега, и следния момент ще бъда добър. Ако аз сега не съм добър, и следния момент няма да бъда добър. Сега, личната философия се състои в това, че вие искате изключително вие да бъдете щастливи.
Ти вярвай, че когато ти си щастлив, и целия
свят
е щастлив; когато ти си нещастен, и целият
свят
е нещастен.
Със своето нещастие безпокоиш целия свят и с Своето щастие внасяш радост в целия свят. Един баща, учен човек, правил своите наблюдения. Направил един балон и го свързал с едно въже. Детето му се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се дига. Като видял това, бащата, чуди се какво да прави.
към текста >>
Със своето нещастие безпокоиш целия
свят
и с Своето щастие внасяш радост в целия
свят
.
Законът е верен. Ако аз съм добър сега, и следния момент ще бъда добър. Ако аз сега не съм добър, и следния момент няма да бъда добър. Сега, личната философия се състои в това, че вие искате изключително вие да бъдете щастливи. Ти вярвай, че когато ти си щастлив, и целия свят е щастлив; когато ти си нещастен, и целият свят е нещастен.
Със своето нещастие безпокоиш целия
свят
и с Своето щастие внасяш радост в целия
свят
.
Един баща, учен човек, правил своите наблюдения. Направил един балон и го свързал с едно въже. Детето му се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се дига. Като видял това, бащата, чуди се какво да прави. Ходи подир балона, гледа дано някак спаси сина си.
към текста >>
Ние сме в един
свят
, който е разумно създаден.
Ходи подир балона, гледа дано някак спаси сина си. Газът започнал да излиза от балона и благодарение на това балонът кацнал на земята, но на 30 — 40 километра разстояние. Тогава бащата запитва сина си: „Синко, какво искаш да правиш? “ — „Учен човек исках, татко, да стана, като тебе.“ Казвам: Ние, като малките деца, много лесно режем въжето. После се понасяме в пространството.
Ние сме в един
свят
, който е разумно създаден.
Ний трябва да разбираме законите на мисълта. „Някой казва: Аз мога да мисля каквото си искам.“ — Не може да мислиш, каквото си искаш. Не може да чувстваш каквото си искаш и не може да постъпваш както си искаш. Сега ние се приближаваме към екватора на живота. Това е новата епоха, която иде.
към текста >>
Сега вас са ви проповядвали за един
свят
и до сега като четете Милтон и Данте те са описали оня
свят
, но по милтоновски и по дантевски.
Който от вас може да издържи на бурите на морето, като излезе, ще влезе в обетованата земя. Тогава ще го посрещнат с лаврови венци, със знамена, с какво ли не. Там е животът. Няма да умирате и всичко ще имате. И дрехи, и обуща, и шапки, пияно, орган, оркестър, театър, представления, та пеене, та прегръдки, та целувки, какво ли не.
Сега вас са ви проповядвали за един
свят
и до сега като четете Милтон и Данте те са описали оня
свят
, но по милтоновски и по дантевски.
Така, както сега се проявява животът, той е най-добрият живот за нас. При сегашните условия, при нашето сегашно развитие, ако ни въведат в една по-висша форма на живот, той ще бъде несъобразен. Запример, вие можете да направите един малък опит. Ако вие сте едно малко дете между големите хора, то като поседи, ще му стане скучно. То няма с какво да се занимава, затова ще започне да иска орехи, ябълки, това, онова.
към текста >>
На физическия
свят
ще разбереш любовта, както физическият
свят
изисква.
Във физическата любов има всичко духовно, но вие виждате само външната страна на любовта. Когато виждаш само външната страна на любовта, то е физическата любов. Така не се разсъждава. Любовта е една, но тя се проявява. И тя има три проявления.
На физическия
свят
ще разбереш любовта, както физическият
свят
изисква.
В духовния свят ще разбереш любовта както духовния свят изисква. И в Божествения свят ще я разбереш, както Божественият свят изисква. Ако не разбираш физическата любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов, не можеш да разбереш. Ти си излязъл от Бога, а да не можеш да носиш Божествената любов и да разбереш физическата любов. Това, за което хората говорят, то е неразбраната любов в света.
към текста >>
В духовния
свят
ще разбереш любовта както духовния
свят
изисква.
Когато виждаш само външната страна на любовта, то е физическата любов. Така не се разсъждава. Любовта е една, но тя се проявява. И тя има три проявления. На физическия свят ще разбереш любовта, както физическият свят изисква.
В духовния
свят
ще разбереш любовта както духовния
свят
изисква.
И в Божествения свят ще я разбереш, както Божественият свят изисква. Ако не разбираш физическата любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов, не можеш да разбереш. Ти си излязъл от Бога, а да не можеш да носиш Божествената любов и да разбереш физическата любов. Това, за което хората говорят, то е неразбраната любов в света. В какво седи неразбраната любов?
към текста >>
И в Божествения
свят
ще я разбереш, както Божественият
свят
изисква.
Така не се разсъждава. Любовта е една, но тя се проявява. И тя има три проявления. На физическия свят ще разбереш любовта, както физическият свят изисква. В духовния свят ще разбереш любовта както духовния свят изисква.
И в Божествения
свят
ще я разбереш, както Божественият
свят
изисква.
Ако не разбираш физическата любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов, не можеш да разбереш. Ти си излязъл от Бога, а да не можеш да носиш Божествената любов и да разбереш физическата любов. Това, за което хората говорят, то е неразбраната любов в света. В какво седи неразбраната любов? —В неразбраната любов ти не искаш да дадеш право на другите хора да живеят, ти искаш да подчиниш всичко на себе си, ти да живееш, а другите хора да ти робуват.
към текста >>
Адът не е нищо друго освен
свят
на безлюбие, Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество са създали ада.
Отпосле те са непризнателни. Всички ний носим лошите последствия. Всяко нещо в света, което е родено без любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш без любов, за в бъдеще то носи ад.
Адът не е нищо друго освен
свят
на безлюбие, Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество са създали ада.
Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. Това е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, то е ваша работа, вие сте свободни. Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си. Аз създавам моя рай и моя ад.
към текста >>
Казвате: В оня
свят
ще се познаваме ли?
Тя е вярване. Когато обичаш един човек, ти имаш вяра в него. Онзи, който те обича, и той трябва да има вяра в теб. Един човек, който иска да ти направи услуга и е готов всякога да ти услужи, той те обича. Вие искате да знаете какво е новото учение.
Казвате: В оня
свят
ще се познаваме ли?
В оня свят не искам да се познаваме както сега, да си нанасяме удари. Не искам така да се познаваме. Така се запознават на бойното поле. Борят се хората, бият се. Всичко това е добро.
към текста >>
В оня
свят
не искам да се познаваме както сега, да си нанасяме удари.
Когато обичаш един човек, ти имаш вяра в него. Онзи, който те обича, и той трябва да има вяра в теб. Един човек, който иска да ти направи услуга и е готов всякога да ти услужи, той те обича. Вие искате да знаете какво е новото учение. Казвате: В оня свят ще се познаваме ли?
В оня
свят
не искам да се познаваме както сега, да си нанасяме удари.
Не искам така да се познаваме. Така се запознават на бойното поле. Борят се хората, бият се. Всичко това е добро. Тези неща може да са като на представление.
към текста >>
В духовния
свят
вече има духовни планети, духовни слънца.
В нас, съвременните хора трябва да се роди една идея за Бога, за онова величие, което има в неговия ум. Какви удобства, какви физически възможности ни е дал Той само! В нашата вселена има десет милиона слънца, около всяко слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките слънца трябва да ги изходите и да живеете по един милион години. Като се върнете от това ваше физическо пътешествие, тогава ще влезете във втория рай на ангелите.
В духовния
свят
вече има духовни планети, духовни слънца.
Във всяко слънце там ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките. Като се върнете, вие сте завършили вашата разходка в духовния свят. Тогава ще влезете в третото небе на ангелите и там във всеки един свят ще живеете по един милиард години. Като се върнете, ще сте завършили вашата разходка в третото небе. Туй значат думите: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго и истинаго Бога“.
към текста >>
Като се върнете, вие сте завършили вашата разходка в духовния
свят
.
В нашата вселена има десет милиона слънца, около всяко слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките слънца трябва да ги изходите и да живеете по един милион години. Като се върнете от това ваше физическо пътешествие, тогава ще влезете във втория рай на ангелите. В духовния свят вече има духовни планети, духовни слънца. Във всяко слънце там ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките.
Като се върнете, вие сте завършили вашата разходка в духовния
свят
.
Тогава ще влезете в третото небе на ангелите и там във всеки един свят ще живеете по един милиард години. Като се върнете, ще сте завършили вашата разходка в третото небе. Туй значат думите: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго и истинаго Бога“. Тогава ще разберете благото. Казвате: Ние пък какво сме мислили.
към текста >>
Тогава ще влезете в третото небе на ангелите и там във всеки един
свят
ще живеете по един милиард години.
Всичките слънца трябва да ги изходите и да живеете по един милион години. Като се върнете от това ваше физическо пътешествие, тогава ще влезете във втория рай на ангелите. В духовния свят вече има духовни планети, духовни слънца. Във всяко слънце там ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките. Като се върнете, вие сте завършили вашата разходка в духовния свят.
Тогава ще влезете в третото небе на ангелите и там във всеки един
свят
ще живеете по един милиард години.
Като се върнете, ще сте завършили вашата разходка в третото небе. Туй значат думите: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго и истинаго Бога“. Тогава ще разберете благото. Казвате: Ние пък какво сме мислили. Тогава човек няма да се плаши от смъртта.
към текста >>
„Радио-
свят
“ БЯЛАТА ЛАДИЯ Когато довършвах моята ладия, зорницата се извисяваше над безпределната водна пустиня, а блясъкът на Твоята красота се отразяваше в океанското огледало.
Трябва да отбележим, че активността на слънцето ще продължи до 1942 г., след това ще настъпи периодът на намалението на активността и само в 1944 г. ще настъпи пълно успокоение на слънчевия ритъм. Да почакаме още три години. А. У. Из в.
„Радио-
свят
“ БЯЛАТА ЛАДИЯ Когато довършвах моята ладия, зорницата се извисяваше над безпределната водна пустиня, а блясъкът на Твоята красота се отразяваше в океанското огледало.
Последната межда е засмолена. Със смолата на Доверието. Дъските и мачтата на моята малка ладия отсякох със секирата на моя Дух от най-високия връх на тая земя. Опитвам въжетата: тях с векове препридах от най-крепките нишки на Търпението върху верния си рудан. Ето и крилото — бялото платно.
към текста >>
Дръзкият й бяг към Горния
свят
смути покоя му.
Всред музиката на сферите долових призивите на Твоята флейта. Благословени дни на лъчисто блаженство! Изправена до главната мачта пиех лъчи и безпределност. Лекокрили попътни ветрове возеха белия парус, а бисерни миди, привлечени от неговата белота, го окичваха с разноцветни раковини. Но победният ход на бялата ладия не се изплъзна от будното око на морския Бог, на чийто дъно лежаха множество разбити мачти и разкъсани попътни платна.
Дръзкият й бяг към Горния
свят
смути покоя му.
Той плесна с ръце и неукротимите бури застанаха смирени пред нозете му. Безмълвен бе морският бог, само показалецът му сочеше на бялата ладия. Това бе повелята. И забушуваха тогаз най-яростните вихри. В миг по спокойната гръд на океана изникнаха върхове и бездни, страхотни бездни достигащи океанското дъно.
към текста >>
Никой не е могъл и не ще може да отнеме копнежа на човешката душа към вечното и необятното Пътищата водещи от близкото към далечното, нишките що свързват малкото с голямото, човека с Бога това са проблеми, посоки на мисълта, достойни поприща на всеки дух, копнеещ да живее в по-широк, по-велик, по-красив
свят
.
А други „учени“ в Елада не бяха ли си съставили карта на „човечеството“ с едно очертание около средиземноморието? (езотерични учения са говорили винаги за живота като космично явление). Какво от това че днес считат междупланетното разпространение на жизнени форми за възможно? Що от това, че днес знаем и можем повече от вчера? Ценностите се отнасят до онези, които знаят стойността им.
Никой не е могъл и не ще може да отнеме копнежа на човешката душа към вечното и необятното Пътищата водещи от близкото към далечното, нишките що свързват малкото с голямото, човека с Бога това са проблеми, посоки на мисълта, достойни поприща на всеки дух, копнеещ да живее в по-широк, по-велик, по-красив
свят
.
. . Представи, понятия, идеи, знания, растат, зреят. Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява.
към текста >>
54.
 
-
(из неделна беседа – 17 декември 1939 г.) Красотата и грозотата в духовния
свят
Разумното в живата природа В лабиринта на човешката душа – Из книгата „Сигнали“ от Г.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 275 - год. XIII. Севлиево, 6 април 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Слънце зад облаците – Пламен Бог в дърветата – Прентис Мълфорд Идеите на Всемирното Братство в света Словото на Учителя. Идете в Галилея.
(из неделна беседа – 17 декември 1939 г.) Красотата и грозотата в духовния
свят
Разумното в живата природа В лабиринта на човешката душа – Из книгата „Сигнали“ от Г.
Томалевски Из науката и живота. И звездите се размножават и умират Кръвожадното чудовище – Т. Ч. Книгопис СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАЦИТЕ Има една велика истина, която ние, хората, не трябва никога да забравяме. Никога, дори и в минутите на най-страшни събития в нашия живот ний не трябва да забравяме, че Божието слънце винаги грее и вечно ще продължава да грее, макар понякога и зад заплашително надвисналите над нашия хоризонт тъмни, страшни облаци. Има ли, в този свят, нещастие, което не може и което няма да бъде превърнато в щастие?
към текста >>
Има ли, в този
свят
, нещастие, което не може и което няма да бъде превърнато в щастие?
(из неделна беседа – 17 декември 1939 г.) Красотата и грозотата в духовния свят Разумното в живата природа В лабиринта на човешката душа – Из книгата „Сигнали“ от Г. Томалевски Из науката и живота. И звездите се размножават и умират Кръвожадното чудовище – Т. Ч. Книгопис СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАЦИТЕ Има една велика истина, която ние, хората, не трябва никога да забравяме. Никога, дори и в минутите на най-страшни събития в нашия живот ний не трябва да забравяме, че Божието слънце винаги грее и вечно ще продължава да грее, макар понякога и зад заплашително надвисналите над нашия хоризонт тъмни, страшни облаци.
Има ли, в този
свят
, нещастие, което не може и което няма да бъде превърнато в щастие?
Има ли скръб, която не може и няма да бъде превърната в радост? Има ли падение, което няма да бъде последвано от издигане? Има ли нощ, която да не бъде последвана от ден? Не! Всичко е в ръката на Бога.
към текста >>
Новото учение, което се съдържа в тия беседи трябва да се разпространи из цял
свят
, за да спаси винаги страдащото и тънещо в мизерия човечество.
. . намирайте ме във всичко създадено, тогава аз ще ви пращам обновление на тялото и духа, което ще преобрази вашите обичаи и страсти и желания така, че полека-лека да отпадне от вас всичко грубо и всяка алчност, която е противна на законите и на тяхното място ще докара радости от такива области на душата, която днес никой смъртен не може да проникне“. Прентис Мълфорд (Prentice Mulford ) Из книгата; „Нашите сили как да ги използваме“ ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА Въпреки най-неблагоприятните условия днес за проява на идеите на братство и мир между хората, въпреки шествието на Марса, на злобата и свирепостта, идеите на Всемирното Братство намират отзвук в много чутки души, те намират прием в мнозина, които гладуват и жадуват за Любовта, за доброто, за ценното и смисленото. Г-н Тадрос Мигали, журналист от Египет, ни пише: „Изказвам Ви най-голямата си благодарност и удоволствие за пратката от интересни книги. За мен е много радостно да притежавам тази много ценна духовна храна.
Новото учение, което се съдържа в тия беседи трябва да се разпространи из цял
свят
, за да спаси винаги страдащото и тънещо в мизерия човечество.
Моля, изпратете ми срещу приложената сума: „Високият идеал, Великият закон. Пробуждане на колективното съзнание, Новият живот, Тесният път“ (на Есперанто). Съидейнически поздрав Тадрос Мигали Пишат ни от Будапеща, Унгария „ . . . Много се радваме, че получихме в. „Frateco“.
към текста >>
Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е
свято
.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше.
Вие можете да говорите глупости колкото искате, но дойдете ли до любовта, това е свещено място. Ще събуете обущата си, защото мястото на което стоите, е свещено. И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят обущата си. Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа.
Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е
свято
.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше.
Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си. Като дойде до там, той трябва да събуе обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека.
към текста >>
Всеки човек има нещо
свято
в себе си.
Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа. Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си.
Всеки човек има нещо
свято
в себе си.
Като дойде до там, той трябва да събуе обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека. От вън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй обущата си“. Съвременните християни казват: „Никой досега не е видял Христа“. — Който не Го обича, не може да Го види.
към текста >>
Всичко онова, което желаеш при любовта е свещено, чисто,
свято
,
възвишено
.
Няма по-свещено нещо от любовта. Когато любовта се прояви в душата на човека, животът се осмисля. Само при любовта всички неща са възможни. Всичко, каквото желаеш, можеш да постигнеш при любовта. При любовта не можеш да желаеш неестествени неща.
Всичко онова, което желаеш при любовта е свещено, чисто,
свято
,
възвишено
.
Извън любовта, обаче, законът е друг. Извън любовта човек не може да бъде силен, не може да бъде щастлив. Без любов няма щастие. В любовта всичко е постижимо. Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в думите ми.
към текста >>
В каквато област и да е то, дали е земно желание, дали е за духовния или за Божествения
свят
, ще знаете, че всички желания на любовта са свещени.
Ако тази смяна не ставаше, не зная как бихме могли да живеем на земята. Та казвам: трябва да имаме хубави чувства към Бога, който е приготвил всичко така разумно, който е промислил за нас и който ни с дал всички възможности да постигнем своите желания. В това се състои проявлението на човека. Като знаете това, стремете се да ме се подавате на чуждо влияние, да ме ви спъват хората. Нека всичко у вас да произтича от любов, изпълнете го.
В каквато област и да е то, дали е земно желание, дали е за духовния или за Божествения
свят
, ще знаете, че всички желания на любовта са свещени.
Всичко онова, което не е свещено, то е извън рамките на любовта. Аз го наричам това нереален свят, нереална любов. Нереалната любов е в сенките. Значи, и любовта си има свои сенки. Любовта на сенките е преходна любов.
към текста >>
Аз го наричам това нереален
свят
, нереална любов.
В това се състои проявлението на човека. Като знаете това, стремете се да ме се подавате на чуждо влияние, да ме ви спъват хората. Нека всичко у вас да произтича от любов, изпълнете го. В каквато област и да е то, дали е земно желание, дали е за духовния или за Божествения свят, ще знаете, че всички желания на любовта са свещени. Всичко онова, което не е свещено, то е извън рамките на любовта.
Аз го наричам това нереален
свят
, нереална любов.
Нереалната любов е в сенките. Значи, и любовта си има свои сенки. Любовта на сенките е преходна любов. Тя трае месец, два, три, година, две. Когато изпаднете в едно неразположение, ще знаете, че това са сенките на любовта.
към текста >>
Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия
свят
.
За да се прояви любовта в теб ти ще оцениш онова, което ти се дава. Същевременно пък и другият ще оценява това, което ти му даваш. Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с това, което тя създава. Даже и най-грубия човек, като възприеме любовта, и той става благороден.
Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия
свят
.
Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита. Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят. Той казва че като я слушал, бил готов да пожертва всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал стария му американски ум.
към текста >>
Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия
свят
.
Даже и най-грубия човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита. Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини.
Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия
свят
.
Той казва че като я слушал, бил готов да пожертва всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал стария му американски ум. В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвате всичко. Щом излезете навън, дойде ви пак стария ум и казвате: Не е така, както си мислех. И това не било реалното в живота.
към текста >>
Като отидете на другия
свят
, тя ще ви посрещат.
Четете посланията към евреите, да видите как са достигнали някои своето съвършенство. Вие трябва да имате връзка със съвършените същества. Вие имате братя и сестри, които никога не сте виждали. Един ден ще ги видите. Това ще бъде вашата радост.
Като отидете на другия
свят
, тя ще ви посрещат.
Тогава ще разберете, какво нещо е любовта. Те обичат хората. Когато вие намерите пред някакво изкушение, те веднага изпращат до вас някаква насърчителна мисъл. Ако те не бяха, животът на земята щеше да бъде цял ад. Благодарете, че в този затвор, в който се намирате, те ви изпращат по нещо за ядене — някаква хубава мисъл, някакво хубаво чувство или някаква добра постъпка.
към текста >>
Затова помнете: единственото нещо, с което човек може да обърне внимание на невидимия
свят
, това е любовта.
Като дишаме ние сме свободни. Като приемаме светлината, ние сме пак свободни. Като мислим, като чувстваме, като постъпваме, ние сме пак свободни Ако не се чувствате свободни, причината седи в това, че още не сте дошли в положение да служите на любовта. Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов. Не само това, но когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост — цялото небе се радва, взима участие в тяхната любов.
Затова помнете: единственото нещо, с което човек може да обърне внимание на невидимия
свят
, това е любовта.
Като любите ще видите, че животът ви ще се измени по органически начина. В любовта към Бога и Христа седи разрешението на всички въпроси, и за вас, и за европейските народи, и за цялото. човечество. Каквото и да прави, човечеството не може да се противи на този закон. Иде време, когато грехът на земята ще бъде невъзможен. Питам: Ако сте на 120 години, какво може да ви изкуси?
към текста >>
От невидимия
свят
ще дойдат напреднали същества, носители на любовта, и те ще донесат на хората Божието благословение.
От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон.
От невидимия
свят
ще дойдат напреднали същества, носители на любовта, и те ще донесат на хората Божието благословение.
Бог казва: „Ще изпратя Духа си.“ - Този Дух ще дойде не като във времето на първите християни. Те го приеха, но не можаха да Го задържат. Когато Духът дойде, мъртвите ще излязат от гробовете си. С други думи казано: когато Духът дойде, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на човека ще оживеят. Тогава всички хора ще бъдат свободни.
към текста >>
София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ
СВЯТ
Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд.
Христос казва на учениците си: „Идете и кажете на братята си да отидат в Галилея.“ Галилея представя главата на човека. Там ще видите Христа. Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г.
София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ
СВЯТ
Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд.
Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят.
към текста >>
Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния
свят
.
Там ще видите Христа. Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд.
Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния
свят
.
Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си.
към текста >>
Според него, понятието красота в духов
свят
е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е.
Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г. София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят.
Според него, понятието красота в духов
свят
е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е.
— на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами.
към текста >>
И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен
свят
.
София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни мисли, които Д-р Руд. Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота.
И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен
свят
.
Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота.
към текста >>
В духовния
свят
, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска.
— на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами.
В духовния
свят
, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска.
То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове.
към текста >>
Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия
свят
, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота.
И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската.
Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия
свят
, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота.
Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества.
към текста >>
Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия
свят
, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин.
Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове.
Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия
свят
, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин.
Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие.
към текста >>
Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния
свят
, така че едно грозно същество е едно същество лъжец.
Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие.
Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния
свят
, така че едно грозно същество е едно същество лъжец.
Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата.
към текста >>
Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния
свят
.
Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество. А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец.
Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния
свят
.
Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение.
към текста >>
Не е възможно да се опише точно висшия
свят
, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания.
А „грозно“ можем да наречем онова същество, което отказва да разкрие душата си с нейния истински живот и прикрива известни свои качества. Това същество се откъсва от своята духовна среда. Понятието „грозота“, следователно, се съвпада с понятието лицемерие. Да лъжеш и да бъдеш грозен, това са синоними в духовния свят, така че едно грозно същество е едно същество лъжец. Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят.
Не е възможно да се опише точно висшия
свят
, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания.
И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване.
към текста >>
Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния
свят
, тези изрази представляват само едно отражение.
Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата.
Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния
свят
, тези изрази представляват само едно отражение.
Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа.
към текста >>
Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия
свят
, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия.
И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване.
Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия
свят
, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия.
Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво.
към текста >>
Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния
свят
такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния
свят
.
Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз.
Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния
свят
такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния
свят
.
В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове.
към текста >>
55.
 
-
„Радио-
свят
“ Наполеон и Гьоте за прераждането Победата на Любящият.
(из неделна беседа – 14 април 1940 г.) Молитва за Учителя (стих.) – Елвилюри Божествен псалом за Учителя (стих.) – Елвилюри Защо е набожен нашия селянин – Д. Данаилов Прераждането. Вродените склонности на децата – Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър. Из науката и живота. Астрологията и последните събития – из в.
„Радио-
свят
“ Наполеон и Гьоте за прераждането Победата на Любящият.
(приказка) – Т. Ч. Книгопис ЗЛАТЕН ВЕК Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината. Много са били мненията преди това, с жар, упорство и убеждение са били защищавани, но щом слънцето изгрее, место за спорове и за различни мнения не съществува. Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността, — това, което е вече станало, това, което се вижда от всички? Днес вече няма човек в България, който може да твърди, че България можеше или трябваше да мине по друг път към разрешение на своите национални задачи, освен по пътя на мира.
към текста >>
То е нещо много повече от физическата, грубата сила, която може да завладее и да подчини на себе си целия
свят
.
Всичко друго е като дим, който изчезва. Всичко друго днес го има, а утре го няма, — нетрайно, е нереално е. (Защото, от едно по-високо гледище, истинска реалност притежават само трайните неща, само вечните ценности. Това, което се губи, притежава само една временна, относителна реалност). Днес българският на род притежава духовни богатства, вечни ценности, каквито никой друг народ на земята не притежава.
То е нещо много повече от физическата, грубата сила, която може да завладее и да подчини на себе си целия
свят
.
То е нещо много повече от желязната външна дисциплина, която завладява външните неща. То е нещо много повече от милиардни богатства, от огромни купища злато, които поставят на наше разположение всички земни блага. Ние, българите, не познаваме още това наше богатство (което е толкова велико и безгранично, че по своята същина, принадлежи същевременно на цялото човечество). Ний българите не познаваме още това, което е нашата истинска национална гордост и затова го отричаме. Това може да изглежда чудно, но то е факт: ние отричаме, отхвърляме, не признаваме и дори охулваме и преследваме най-великото, най-мощното, най-светлото, вечното, Божественото, което се проявява днес чрез българския народ.
към текста >>
Пламен НОВА КНИГА Нова страница се пише днес в историята на човечеството, нов ден идва, нов
свят
се ражда.
Защото сако от тук те ще могат да получат насъщната храна за задоволяването на своя духовен глад, — оня съществен елемент, който ще се вгради в основата на истински обновеното човечество. Златния век на България е започнал. Днес много малко са тия, които могат да видят това, защото близостта по време и по място пречи на огромното мнозинство да обхване нещата в техния истински размер и в тяхната истинска същност, така както преди две хиляди години не можаха да схванат силата и значението на Исусовото слово. Въпреки това, Златният век за България е настъпил. Това, което чрез словото на Учите ля тя дава на света, ще остане за вечни времена съкровище на народа ни и на цялото човечество.
Пламен НОВА КНИГА Нова страница се пише днес в историята на човечеството, нов ден идва, нов
свят
се ражда.
Мнозина все още мислят, че това са само нови имена на старите неща, на старата действителност — мислят, че същината ще си остане пак същата и че ще имаме, както много пъти досега, само промяна на декорациите. Не! За мнозина може да е така, но за тези, които виждат по-дълбоко нещата, не е така. Животът коренно ще се промени. Светът ще промени не само своята физиономия, но също така и своята основна насока, своя дух, своя начин на схващане. Не че старото съвършено ще изчезне, — мнозина, като живи гробници, като музеи за археологически ценности, ще останат да пазят неговите догми и форми.
към текста >>
В нея ще се отразяват
възвишените
схващания на един нов мироглед.
Съответно с тоя нов дух и с неговите главни отличителни черти, ще се създаде една нова литература, ще се даде на народа ни и на човечеството една нова книга, в която духовно жадните ще утолят глада и жаждата си за истински духовни ценности. Нека не мислим, че това, което имаме досега, е нещо голямо, нещо особено, на което можем да разчитаме и на което можем да се спрем. Не! Нито ний, българите, нито пък цялото човечество притежава това, което ще ни е необходимо за в бъдеще. Нова литература, нова книга ще се създаде. В нея ще трепти духа на една нова епоха.
В нея ще се отразяват
възвишените
схващания на един нов мироглед.
В нея ще се очертават контурите на един нов свят и на едно ново човечество. Досегашното ще изглежда като запазили своята красота и здравина дрехи от минали епохи, които ще имат преди всичко само научна стойност, не и стойността на жив хляб за човечеството. Тази нова книга ще дойде! Може би отначало тя не ще намери отворена врата. Може би тя ще бъде отхвърлена и гонена, но в края на краищата тя ще победи и завладее света.
към текста >>
В нея ще се очертават контурите на един нов
свят
и на едно ново човечество.
Нека не мислим, че това, което имаме досега, е нещо голямо, нещо особено, на което можем да разчитаме и на което можем да се спрем. Не! Нито ний, българите, нито пък цялото човечество притежава това, което ще ни е необходимо за в бъдеще. Нова литература, нова книга ще се създаде. В нея ще трепти духа на една нова епоха. В нея ще се отразяват възвишените схващания на един нов мироглед.
В нея ще се очертават контурите на един нов
свят
и на едно ново човечество.
Досегашното ще изглежда като запазили своята красота и здравина дрехи от минали епохи, които ще имат преди всичко само научна стойност, не и стойността на жив хляб за човечеството. Тази нова книга ще дойде! Може би отначало тя не ще намери отворена врата. Може би тя ще бъде отхвърлена и гонена, но в края на краищата тя ще победи и завладее света. Чрез тази нова книга, изворите на която са вече на лице, България ще създаде новия златен век на своята литература.
към текста >>
1940 г.) Ние живеем в един
свят
който още не е установен — преходен е.
Обезсърчението, невежеството, което се проявява в нас се дължи на отсъствието на Бога. Когато Той присъства, ние се чувстваме силни и мощни. Отворете всички сърцата си сега, за любовта към Бога. Любовта е, която ще оправи света. Из беседите СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дървото на живота (из неделната беседа „Дървото на живота“ – 14. IV.
1940 г.) Ние живеем в един
свят
който още не е установен — преходен е.
Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно.
към текста >>
Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял
свят
да му се поклони, си направило един истукан, един идол, и на него се моли.
И затова те гледат да не изгубят това, което сега имат. И всички нещастия в света произлизат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота. В всички религии, във всички науки има нещо, което липсва. Вземете, за пример, понятието на хората за Бога. Вземете човекът, това разумно същество, на кого не се е молило.
Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял
свят
да му се поклони, си направило един истукан, един идол, и на него се моли.
Ето, тези разумни същества — хората — като се яви някой велик, гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават го; като умре, те почват да се кланят на костите му и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което стои вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо.
към текста >>
От негово гледище няма по-красив
свят
от физическия.
София — Изгрев _______________________________________ Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно Престане ли да обича, той не вижда вече. Без любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие любовта, той пак прогледва и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на любовта, той вижда красивите неща.
От негово гледище няма по-красив
свят
от физическия.
Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло.
към текста >>
129 на „Радио-
свят
“ от .5 април 1940 г.
. . Аз съм уверен — с риск да бъда обвинен, че съм под влияние на една идея-фикс, че причините на падането на кабинета ще бъдат вътрешни, а не пряко-външни. . . Мирът няма да хареса на всички“. В бр.
129 на „Радио-
свят
“ от .5 април 1940 г.
ние писахме, основавайки се върху хороскопа на френско-германската война (3 септември 1939 г. 17 часа) изработен от г-н д‘Егмон; „Най-интересното в него е внезапен, неочакван мир. . . Англия ще даде много малко жертви в конфликта... И като най-важна последица но този мир ще бъде смяна на политиката и, може би, на режима във Франция“. В другите броеве на вестника ние поместихме хороскопите на холандската кралица, на крал Леополд Белгийски и на норвежкия крал.
към текста >>
„Радио-
свят
“ НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др.
. . Колкото за крал Георги II гръцки, г-н д‘Егмон писа за него следното: „Темата на крал Георги II не е от ония, които бихме пожелали. В нея има много невралгични точки. Темата на влизането ни Слънцето в зодията Овена през 1939 г. като че ли временно отлага предопределеното... Кралят е бил вече в изгнание и рискува пак да отиде“ из в.
„Радио-
свят
“ НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др.
документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте. И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“. В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон и Гьоте в в.
към текста >>
56.
 
-
Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-
възвишените
области на духа.
Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО Повече от 45 години Учителят работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това ся. повече от 100 тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат!
Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-
възвишените
области на духа.
Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване.
към текста >>
Ти виждаш
свят
, в блаженство потопен!
О, Тя ти шепне: „Не унивай в трънливий път към Ханаан! “ * Любов, която усмирява на тигъра свирепостта и дух терзан освобождава от робски гнет и тегота! * Когато Тя те озарява, ти тръпнеш във екстаз пред тайнствений всемир! Душата ти тогаз безкрай се разширява и литва с волността на пролетен зефир! * И с кротост и смирение зашепваш ти молитва в присъствие на Образ Съвършен — рой образи красиви в душата ти прелитат!
Ти виждаш
свят
, в блаженство потопен!
* Чрез форми пъстролики, дивно съчетани, Тя буди творческий размах! Тя буди в тебе мисъл и желание по творческий огън на светъл, мощен Маг! * Любов, която те събужда от хипноза и кошмар! О, Тя е вечната ти нужда! Тя — най-велик божествен дар!
към текста >>
Кресливий вой на старий
свят
да занемее!
* Любов, която те събужда от хипноза и кошмар! О, Тя е вечната ти нужда! Тя — най-велик божествен дар! * За Нея о, душа любяща, да запееш! Нек’струните ти в хор нечуван да звънят!
Кресливий вой на старий
свят
да занемее!
Вълни на Нов живот край теб да зашумят! * О, Нея в дивни химни да излееш! Да чуят живи мъртъвци! Възкръснали, със дух крилат да заживеят в Великата Любов родени младенци! В. С.
към текста >>
1940 г.) Днешният човек живее в един неизвестен нему
свят
.
* О, Нея в дивни химни да излееш! Да чуят живи мъртъвци! Възкръснали, със дух крилат да заживеят в Великата Любов родени младенци! В. С. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Вечер и сутрин (из неделната беседа „Вечер и сутрин“ – 8. XII.
1940 г.) Днешният човек живее в един неизвестен нему
свят
.
Той се ражда, и не знае защо се е родил. Умира, и не знае защо умира. Теоретически, исторически вие може да доказвате, че човек е създаден за нещо. Аз, обаче, говоря за личната опитност. Едно дете, което се е родило, не знае защо се е родило.
към текста >>
Сега ние се намираме в един
свят
на илюзии, както младия, — той не му мисли за стари години.
Но защо трябва да плачеш на болния си крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, за да омекне малко. Един философ така би разсъждавал.
Сега ние се намираме в един
свят
на илюзии, както младия, — той не му мисли за стари години.
Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: аз вярвам в Бога, и мислят че всичко е наред. Но и като вярват, изпитанията пак идват. Даже любещата майка, която обича детето си, в някои случаи и тя се изменя. Детето вижда майка си такава, каквато не е.
към текста >>
Всички, които са в другия
свят
и са свързани с вас, ви нашепват постоянно разни неща.
Те са връзки на вечността. Те са връзки, които преживяват този живот, онзи живот и минават в Божествения живот. Те образуват един непреривен кръг и животът се осмисля, От хиляди поколения хората вървят по един и същ отъпкан път и вие днес сте резултат на хиляди поколения. Защо тръгнахте в този път? Какво сте придобили?
Всички, които са в другия
свят
и са свързани с вас, ви нашепват постоянно разни неща.
Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен. Поправете се. Казвате: така сме родени. Да, така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешната.
към текста >>
В сегашния
свят
всички сте на изпит.
Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“. Спокойствието на човешката душа е едно здравословно състояние. Като дойде този човек, и започваш да се дразниш, спри се. Казваш: Как тъй да не разбира? Ами ти разбираш ли неговото положение?
В сегашния
свят
всички сте на изпит.
Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: Когато се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш.
към текста >>
Вечер е
свят
на безлюбие, от който сме наследили тези лошите черти.
Несретите ще се премахнат, когато дойде Божествената мъдрост да ръководи. Ограниченията ще се премахнат когато дойде истината и тръгнеш по тоя път. Вие искате радости. Радостите идат сутрин, но във вечерта има страдания. Писанието казва, че вечерно време идат страданията, сутрин идат радостите.
Вечер е
свят
на безлюбие, от който сме наследили тези лошите черти.
Сутринта, това е любовта, от която ще приемем това, което слънцето носи, подаръци от Бога. Като изгрява слънцето, ще видим подаръците, които Бог изпраща в светлина, топлина. Всеки добър човек за мене е един изгрев. Всеки човек, който обича, е изгрев, който постъпва добре, е изгрев. Всеки човек, който не живее добре, той е залез на слънцето.
към текста >>
Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в умовете на днешния материалистически
свят
и да озари неговото със знание.
Мармалада се сгъстява добре. Когато изстине се насипва в съдове, които се запазват от плесенясване с парафин. (Натопява се едно парче плат в парафин и се поставя плътно върху мармалада) Из „Народно здраве“ КНИГОПИС Прераждането надеждата на човечеството от Ървин С. Купър. с предговор: „Прераждането е факт“ от С. Калименов и приложение: „Прераждането в светлината но Учителя“ от същия.
Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в умовете на днешния материалистически
свят
и да озари неговото със знание.
Какво с човекът без съзнанието за своята същност? Какво е човекът, който живее с илюзията за материалния характер на своето истинско „аз“? —Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог. който се мисли за червей.
към текста >>
Има ли друг
свят
, разкази от Невена Неделчева.
Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа. Едно ценно помагало за изпълнение на тази задача е новоизлязлата книга „Прераждането — надеждата но човечеството“ от английския писател - окултист Ървин С. Купър, В нея той е събрал и изложил с вещина и последователност всички логични доводи, които ни водят към схващането, че прераждането е не само необходимост, но и действителност в живото. Ценността на книгата се увеличава с предговора приложението: „Прераждането светлината на Учителя“, което дава възможност на читателя да обхване по широко разгледания въпрос. Книгата има 7 коли, среден формат, отпечатана е на хубава хартия, с художествена цветна корица струва 15 лева.
Има ли друг
свят
, разкази от Невена Неделчева.
Тази книга съдържа следните разкази: Има ли друг свят? Истинска приказка. При болния. Легенда. За какво ме обичаш? Неочаквана среща.
към текста >>
Тази книга съдържа следните разкази: Има ли друг
свят
?
Едно ценно помагало за изпълнение на тази задача е новоизлязлата книга „Прераждането — надеждата но човечеството“ от английския писател - окултист Ървин С. Купър, В нея той е събрал и изложил с вещина и последователност всички логични доводи, които ни водят към схващането, че прераждането е не само необходимост, но и действителност в живото. Ценността на книгата се увеличава с предговора приложението: „Прераждането светлината на Учителя“, което дава възможност на читателя да обхване по широко разгледания въпрос. Книгата има 7 коли, среден формат, отпечатана е на хубава хартия, с художествена цветна корица струва 15 лева. Има ли друг свят, разкази от Невена Неделчева.
Тази книга съдържа следните разкази: Има ли друг
свят
?
Истинска приказка. При болния. Легенда. За какво ме обичаш? Неочаквана среща. Грижа от другия свят. Молба.
към текста >>
Грижа от другия
свят
. Молба.
Тази книга съдържа следните разкази: Има ли друг свят? Истинска приказка. При болния. Легенда. За какво ме обичаш? Неочаквана среща.
Грижа от другия
свят
. Молба.
Какво е необходимо. Екскурзия. Приказка. Както във всички свои досегашни работи, така и в тези разкази, авторката с ръководена от благородната идея да популяризира истините за духовния свят, истините за новия живот, да популяризира, общо, учението на Учителя чрез повествователната форма на разказа и романа. И направеното досега от нея не е по-малко. Невена Неделчева даде вече два романа „Превъзмогване“ и „Светлина в живота“, а също и няколко сборника разкази.
към текста >>
Както във всички свои досегашни работи, така и в тези разкази, авторката с ръководена от благородната идея да популяризира истините за духовния
свят
, истините за новия живот, да популяризира, общо, учението на Учителя чрез повествователната форма на разказа и романа.
За какво ме обичаш? Неочаквана среща. Грижа от другия свят. Молба. Какво е необходимо. Екскурзия. Приказка.
Както във всички свои досегашни работи, така и в тези разкази, авторката с ръководена от благородната идея да популяризира истините за духовния
свят
, истините за новия живот, да популяризира, общо, учението на Учителя чрез повествователната форма на разказа и романа.
И направеното досега от нея не е по-малко. Невена Неделчева даде вече два романа „Превъзмогване“ и „Светлина в живота“, а също и няколко сборника разкази. Не ще съмнение, великото учение, това учение, което съдържа в себе си истинския духовен хляб за настоящето и още повече за бъдещето на човечеството, се нуждае и от велики способности, за де бъде по съответния начин изразено и предадено чрез формите на художествената литература. Великото, възвишеното, единственото по своята дълбочина и ценност учение, трябва да намери и с течение на времето непременно ще намери своя съвършен художествен израз, какъвто повече от всичко друго заслужава. Но, до времето, в което ще се яви гения, който ще ни даде това, което очакваме — съвършения художествен израз, съвършеното художествено третиране на великото учение — до това време всички работници, които работят в това направление, си имат своето място и своята заслуга.
към текста >>
Великото,
възвишеното
, единственото по своята дълбочина и ценност учение, трябва да намери и с течение на времето непременно ще намери своя съвършен художествен израз, какъвто повече от всичко друго заслужава.
Екскурзия. Приказка. Както във всички свои досегашни работи, така и в тези разкази, авторката с ръководена от благородната идея да популяризира истините за духовния свят, истините за новия живот, да популяризира, общо, учението на Учителя чрез повествователната форма на разказа и романа. И направеното досега от нея не е по-малко. Невена Неделчева даде вече два романа „Превъзмогване“ и „Светлина в живота“, а също и няколко сборника разкази. Не ще съмнение, великото учение, това учение, което съдържа в себе си истинския духовен хляб за настоящето и още повече за бъдещето на човечеството, се нуждае и от велики способности, за де бъде по съответния начин изразено и предадено чрез формите на художествената литература.
Великото,
възвишеното
, единственото по своята дълбочина и ценност учение, трябва да намери и с течение на времето непременно ще намери своя съвършен художествен израз, какъвто повече от всичко друго заслужава.
Но, до времето, в което ще се яви гения, който ще ни даде това, което очакваме — съвършения художествен израз, съвършеното художествено третиране на великото учение — до това време всички работници, които работят в това направление, си имат своето място и своята заслуга. Едно от ней-ценните качества на творчеството на Н. Неделчева е неговата пълна, широка общодостъпност. То е понятно за всички. И има една много широка среда, в която то може да бъде добре възприето.
към текста >>
Книгата „Има ли друг
свят
“ има 80 стр.
Едно от ней-ценните качества на творчеството на Н. Неделчева е неговата пълна, широка общодостъпност. То е понятно за всички. И има една много широка среда, в която то може да бъде добре възприето. Независимо от това, което е писано за възрастните, нейните три сбирки разкази за деца „Бащина обич“, „Дарът на феите“ и „Чудната цигулка“, а също и отделните разкази „Чута молитва“ и „Рибарчето“ носят един много ценен положителен елемент при възпитанието на децата.
Книгата „Има ли друг
свят
“ има 80 стр.
и струва 5 лв. Доставя се от авторката: Н. Неделчева, Изгрев, София ХIII. Житно зърно, брой 5. година XV.
към текста >>
57.
 
-
А по
възвишените
мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха.
Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем. че въздухът се прониква не само от жизнени Сили или прана, но и от психични сили. Мисли от по- нисш характер се предават чрез въздуха. Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
А по
възвишените
мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха.
Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по висш характер проникват въздуха.
към текста >>
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до
възвишената
култура, която иде“.
хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до
възвишената
култура, която иде“.
„Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с
възвишените
Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“.
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с
възвишените
Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта.“ Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането.
към текста >>
тя дава условия и за усвояване и на по
възвишените
сили, които проникват въздуха.
Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това.
тя дава условия и за усвояване и на по
възвишените
сили, които проникват въздуха.
__________________________________ Бог управлява света. Всички човешки „величия“ са в ръцете Му. в шепата Му, като малки прахолинки, които Той духва когато пожелае. И, тогава, от всичкото им величие, от всичката им сила остава едно нищо. Нека имаме търпение: Бог управлява света!
към текста >>
На изпит е подложен днес целият Християнски
свят
.
които се домогне до Него. Ако е най-после отчаян, ако не може да разреши трудната задача на своя живот, нека човек отиде там долу, в полето, в хубавите китни пазви на планината дето работят неговите братя цял ден на открито, на слънце, на чист въздух и се срещне с тях, с техния жив и жаден поглед да научат нещо, да види техния стремеж да постигнат нещо. Тогава той ще види, че в него ще се събуди вярата в душата му, ще се пробуди едно топло чувство и той ще види смисъла на живота, смисъла на трудностите и страданията, смисъла на изпитанията, на които е подложен. В тях гори желанието за подвиг, за нещо красиво и велико. И в постоянния си си стремеж човек го постига.
На изпит е подложен днес целият Християнски
свят
.
На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят. Що е победа? — Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки. Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта.
към текста >>
Ние имаме един
свят
на подсъзнанието, влизаме в този
свят
, без да го съзнаваме.
Теориите за светлината днес са други, в сравнение с тия на миналия век. Също така и за силите на природата има много теории, които постоянно се менят и заместват с нови. Не че природата се е изменила, тя си е останала една и съща, но нашите изяснения се менят. Като растем, нашите възгледи постоянно се изменят а същевременно и отношенията ни към природата се менят. Нашето съзнание се мени.
Ние имаме един
свят
на подсъзнанието, влизаме в този
свят
, без да го съзнаваме.
После ние имаме един свят на съзнанието, друг — на самосъзнанието, и един свят на свръхсъзнанието светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват. Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание.
към текста >>
После ние имаме един
свят
на съзнанието, друг — на самосъзнанието, и един
свят
на свръхсъзнанието светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват.
Също така и за силите на природата има много теории, които постоянно се менят и заместват с нови. Не че природата се е изменила, тя си е останала една и съща, но нашите изяснения се менят. Като растем, нашите възгледи постоянно се изменят а същевременно и отношенията ни към природата се менят. Нашето съзнание се мени. Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме.
После ние имаме един
свят
на съзнанието, друг — на самосъзнанието, и един
свят
на свръхсъзнанието светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват.
Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща от миналото.
към текста >>
Когато влезем в подсъзнателния
свят
, трябва да сме будни.
Не че природата се е изменила, тя си е останала една и съща, но нашите изяснения се менят. Като растем, нашите възгледи постоянно се изменят а същевременно и отношенията ни към природата се менят. Нашето съзнание се мени. Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме. После ние имаме един свят на съзнанието, друг — на самосъзнанието, и един свят на свръхсъзнанието светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват.
Когато влезем в подсъзнателния
свят
, трябва да сме будни.
Тъй щото съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща от миналото. Там се складират всички неща от цялата вечност.
към текста >>
Всички красиви неща спадат към устроения
свят
, а всички грозни се отнасят към неустроения
свят
.
Вълците възпитават овцете и овцете възпитават вълците. Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора. в красивия и чист въздух и светлина — във всичко красиво. Всичко красиво носи живот.
Всички красиви неща спадат към устроения
свят
, а всички грозни се отнасят към неустроения
свят
.
Неустроеният свят, именно, създава нещастията на хората. Благодарение на този свят, ако двама души се съберат но едно място, те не могат да се разберат, не могат да живеят помежду си. Всяко нещо в света, което считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Не е въпроса да няма войни, а разумно трябва да се воюва.
към текста >>
Неустроеният
свят
, именно, създава нещастията на хората.
Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора. в красивия и чист въздух и светлина — във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят.
Неустроеният
свят
, именно, създава нещастията на хората.
Благодарение на този свят, ако двама души се съберат но едно място, те не могат да се разберат, не могат да живеят помежду си. Всяко нещо в света, което считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Не е въпроса да няма войни, а разумно трябва да се воюва. Във всеки човек става една голяма борба.
към текста >>
Благодарение на този
свят
, ако двама души се съберат но едно място, те не могат да се разберат, не могат да живеят помежду си.
Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора. в красивия и чист въздух и светлина — във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят. Неустроеният свят, именно, създава нещастията на хората.
Благодарение на този
свят
, ако двама души се съберат но едно място, те не могат да се разберат, не могат да живеят помежду си.
Всяко нещо в света, което считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Не е въпроса да няма войни, а разумно трябва да се воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът.
към текста >>
В човека ще обичате
възвишеното
, Божественото.
Един човек, който обича само едното, той не може да те обича. Той ще те обича, но после ще обича друг Може да те обича този, който обича всички. При Божествената любов, ако някой само за една хилядна част от секундата те обича, то тая любов вече не се прекъсва. Тогава безсмислено е да го питаш утре дали те обича. Ако има прекъсване на любовта, това не е любов.
В човека ще обичате
възвишеното
, Божественото.
Един човек минава през детство, възмъжалост и старост. Ако фотографирате тези три състояния, те ще изглеждат като различни хора. Обаче, има една същина, коя го е една и съща в тях. Това е божествената душа. За сега ние сме още в областта на сенките.
към текста >>
В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния
свят
.
Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление. Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал. Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост. Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели.
В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния
свят
.
Неврастенична натура. Блуждания на фантазията (при разбора трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). (следва) _____________________________________ *) Насоката на буквите може да се определи точно, като се изрази в ъглови градуси. **) Голям интерес заслужават два примера, които привежда проф. Прайер в едно от своите графологични съчинения.
към текста >>
Моят мозък представлява една радиостанция, от която съобщенията се предават външния
свят
по безжични вълни и отговорите се връщат във форма на краски, думи и звуци.
И наистина, той е бил намерен там. Едно момче изчезнело, и родителите му се обърнали към професора с молба да им помогне да намерят сина си. Чрез телепатични изследвания професорът го намерил. Професорът така казва за себе си: Посветил съм целия си живот но изучаване телепатията. вибрациите, които съществуват в организма и господството на духа над материята.
Моят мозък представлява една радиостанция, от която съобщенията се предават външния
свят
по безжични вълни и отговорите се връщат във форма на краски, думи и звуци.
Никога не съм изпадал в транс и всичките си опити съм правил при пълна светлина, пред хора, които седят наоколо ми. Светлината е храна Както въздухът, така и светлината е храна, необходима за живота. Ако нашата способност да възприемаме светлината е по-малка от нормалната, в такъв случай ние сме болни. Светлината не само осветлява, но и храни. Доктор Д.
към текста >>
58.
 
-
Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял
свят
.
И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството. Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка. Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден.
Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял
свят
.
На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, — на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък. Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенстваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за делото и да жертваш живота си за Цялото, — това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.
към текста >>
От хиляди години
възвишени
същества, гений и талантливи люде работят да пробудят съзнанието на людете, този процес да стане вътрешно в тях, всеки да извърши поотделно, съзнателно това прочистване.
П л а м е н ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ За да издържа тежести и да дава по-голямо съпротивление, да стане годно за работа, мекото желязо се превръща в стомана чрез нагряване и закаляване. За да добие твърдост, то се прекарва през огън. За да се пречисти златото от примеси, то също се прекарва през огън, за да се отдели чистото от нечистото. За да се опомни човек, за да се събуди неговото съзнание, за да се освободи от заблуждение и върне от погрешно направление, природата прекарва човека през страдания. Днес човечеството минава през този процес.
От хиляди години
възвишени
същества, гений и талантливи люде работят да пробудят съзнанието на людете, този процес да стане вътрешно в тях, всеки да извърши поотделно, съзнателно това прочистване.
Обаче, както виждаме, те не са се подали ни най-малко на тези благородни внушения, а вървят по погрешни пътища, към надмощие над другите, към заграбване и присвояване на блага и средства по един неестествен начин, който ги доведе до безизходно положение, до ужасен конфликт, до кръвопролитие. Те не се вслушаха в гласа на живата природа, те не взеха пример от нея. В техните души не се пробуди онова начало, вложено като основа и принцип от Създателя на живота. То е заглушено от дивите подънки и затрупано от сгурия и чужди примеси. Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество.
към текста >>
В душите на людете, в стремежите на народите трябва да залегне и се пробуди оня
възвишен
принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие.
Обаче, както виждаме, те не са се подали ни най-малко на тези благородни внушения, а вървят по погрешни пътища, към надмощие над другите, към заграбване и присвояване на блага и средства по един неестествен начин, който ги доведе до безизходно положение, до ужасен конфликт, до кръвопролитие. Те не се вслушаха в гласа на живата природа, те не взеха пример от нея. В техните души не се пробуди онова начало, вложено като основа и принцип от Създателя на живота. То е заглушено от дивите подънки и затрупано от сгурия и чужди примеси. Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество.
В душите на людете, в стремежите на народите трябва да залегне и се пробуди оня
възвишен
принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие.
Правилните проявления на човека и народите не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и справедливите отношения помежду им. Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно възвишено начало — любовта. Нов човек днес се ражда. Сред тия кръвопролития между народите, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и народите. Огъня пречиства златото.
към текста >>
Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно
възвишено
начало — любовта.
В техните души не се пробуди онова начало, вложено като основа и принцип от Създателя на живота. То е заглушено от дивите подънки и затрупано от сгурия и чужди примеси. Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество. В душите на людете, в стремежите на народите трябва да залегне и се пробуди оня възвишен принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие. Правилните проявления на човека и народите не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и справедливите отношения помежду им.
Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно
възвишено
начало — любовта.
Нов човек днес се ражда. Сред тия кръвопролития между народите, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и народите. Огъня пречиства златото. Огъня ще пречисти и опомни човечеството и ще го върне от погрешния път, ще го върне от смърт в живот, от омраза в любов. Днес е огненото кръщение на човечеството.
към текста >>
В Русия някога имало поверие, че който на земята е сиромах, в оня
свят
е богат, който на земята е прост войник, на небето е генерал.
Туй същество, което никъде не може да се събере, да му туриш граници и да доказваш, че то съществува. То, което е направило всички неща, ти доказваше че то съществува. Властта на човека Има хора, които благодарение на властта, която имат в ръцете си, им се струва, че са нещо повече от царе. Те мислят, че силата, с която временно разполагат, принадлежи именно на тях и че завинаги ще имат възможност да правят каквото си искат. По тоя повод ще ви приведа един анекдот из руския живот.
В Русия някога имало поверие, че който на земята е сиромах, в оня
свят
е богат, който на земята е прост войник, на небето е генерал.
Една банда от апаши, разбойници искала да използва това поверие. Те намерили един руски войник, който обичал да пие. Намерили го пиян, паднал някъде на пътя. Те го задигат. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа се и пита: Что такое?
към текста >>
Събират се войници наоколо, казват му, че вчера като се напил, отишъл в другия
свят
и там е вече генерал.
Една банда от апаши, разбойници искала да използва това поверие. Те намерили един руски войник, който обичал да пие. Намерили го пиян, паднал някъде на пътя. Те го задигат. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа се и пита: Что такое?
Събират се войници наоколо, казват му, че вчера като се напил, отишъл в другия
свят
и там е вече генерал.
Сега той иска да провери дали това е вярно или не. Плюе на земята и заповядва на войниците: Я го изчистете! Те го изчистват. Плюе още веднъж и те пак го изчистват. Иска нещо, веднага му го донасят.
към текста >>
Те му казват: В този
свят
водка няма.
Плюе на земята и заповядва на войниците: Я го изчистете! Те го изчистват. Плюе още веднъж и те пак го изчистват. Иска нещо, веднага му го донасят. Минало известно време, дошло му на ум и той казва: Водка, водка, донеси!
Те му казват: В този
свят
водка няма.
Всичко друго — дрехи, каквото иска, има, даже може да го оженят, да има деца, но водка в този свят няма. Станал той, разхожда се из стаята, заповядва, и заповедите му се изпълняват. Държат го 40 деня и го убеждават, че е генерал. Всички му се подчиняват. Най-после му скрояват кюлафа.
към текста >>
Всичко друго — дрехи, каквото иска, има, даже може да го оженят, да има деца, но водка в този
свят
няма.
Те го изчистват. Плюе още веднъж и те пак го изчистват. Иска нещо, веднага му го донасят. Минало известно време, дошло му на ум и той казва: Водка, водка, донеси! Те му казват: В този свят водка няма.
Всичко друго — дрехи, каквото иска, има, даже може да го оженят, да има деца, но водка в този
свят
няма.
Станал той, разхожда се из стаята, заповядва, и заповедите му се изпълняват. Държат го 40 деня и го убеждават, че е генерал. Всички му се подчиняват. Най-после му скрояват кюлафа. Намират му една княгиня, ще го женят.
към текста >>
Пийнал малко водка и казва: Онези, значи, ме излъгаха, и в този
свят
, значи, има водка.
Той казал: Има ли водка? Отговарят му: има. Казват му: Има. — Дайте ми! Дали му.
Пийнал малко водка и казва: Онези, значи, ме излъгаха, и в този
свят
, значи, има водка.
Като пил, той придобил смелост. Гледа, минава неговият командир. Понеже го вижда генерал, поздравява го. Казва му: Знаеш на оня свят какво ми правеше — биеше ме. Сега пък аз има да те бия.
към текста >>
Казва му: Знаеш на оня
свят
какво ми правеше — биеше ме.
Дали му. Пийнал малко водка и казва: Онези, значи, ме излъгаха, и в този свят, значи, има водка. Като пил, той придобил смелост. Гледа, минава неговият командир. Понеже го вижда генерал, поздравява го.
Казва му: Знаеш на оня
свят
какво ми правеше — биеше ме.
Сега пък аз има да те бия. Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че това една измама. Снемат еполетите му, арестуват го. Пак го довеждат в този свят, пак става войник.
към текста >>
Пак го довеждат в този
свят
, пак става войник.
Казва му: Знаеш на оня свят какво ми правеше — биеше ме. Сега пък аз има да те бия. Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че това една измама. Снемат еполетите му, арестуват го.
Пак го довеждат в този
свят
, пак става войник.
Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим че сме нещо. Като дойдат големите изпитания, снемат ни от този свят и се намерим такива, каквито сме. Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо.
към текста >>
Като дойдат големите изпитания, снемат ни от този
свят
и се намерим такива, каквито сме.
Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че това една измама. Снемат еполетите му, арестуват го. Пак го довеждат в този свят, пак става войник. Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим че сме нещо.
Като дойдат големите изпитания, снемат ни от този
свят
и се намерим такива, каквито сме.
Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай. Нека бъдем доволни!
към текста >>
Красив е живота тогава, когато всеки се стреми към някаква цел, защото стремежа към определена цел осмисля живота, но най вече тогава, когато тази цел е
възвишена
и благородна.
Това търсене предполага едно по друго отношение към всичко заобикалящо ни; нужно е едно по високо съзнание, за да се види онова, което малцина виждат. Природата изобилно твори красотата, но ние трябва да се научим да я виждаме. Всички гледат но малцина виждат. Много работа предстои на човека до като се превъзпита така, че във всичко да може да вижда и намира красотата на живота. Във всяко добро дело има красота, но тя е скрита и неуловима за окото на неподготвения; неуловима за погледа на повърхностния наблюдател, за оня, който не познава формата, не разбира съдържанието и не дири смисъла на нещата.
Красив е живота тогава, когато всеки се стреми към някаква цел, защото стремежа към определена цел осмисля живота, но най вече тогава, когато тази цел е
възвишена
и благородна.
„Има друга една красота“, казва поета, „красотата на добрите дела, която грее през вековете и чиито свежест и ухание никога не повяхват“. Когато лъчи от тази „друга красота“ ни огреят, тогава много от сега вълнуващите ни въпроси ще станат ясни и разбрани, а живота ни по-сносен и по-приятен. Защо живота днес е тежък? Защо има толкова болки и страдания? Причини могат да се посочат много, но една е истинската причина: различните стремежи на хората, които се преплитат и кръстосват.
към текста >>
Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен
свят
, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души.
Ето защо, трябва да се работи, усилено, неуморно и системно. Всеки човек носи в душата си много красиви качества, но твърде рядко и на малцина се удава това да могат да дадат сполучлив израз на онова, което с години хранят в душата си. Малцина успяват да въплътят в живота си всичката поезия, която носят в душата си Тази поезия не е успяла да проникне през тежката завеса на ежедневието за да може да разпростре своя чуден лъх върху целия му живот, да предаде хубост на всичките му постъпки и да сложи своя отпечатък върху отношенията му към хората и нещата. Нашето истинско аз стои далеч пред нас, хиляди пъти по-красиво, по-благородно и по-мощно, отколкото се проявява във всекидневния ни живот. Човек непрестанно копнее по неговата хубост и се стреми към сливане с него.
Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен
свят
, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души.
Истинското призвание на човека е в това, да бъде изразител на оня велик вътрешен живот, който всеки човек носи в глъбините на душата си, без (в повечето случаи) да подозира съществуването му. С течение на времето законите на новата действителност — законите на истината, доброто и красотата, ще се наложат. А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване. Г. С. Г. БОЖИЯТА ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА (Истинска случка) Беден човек е бай Нено, но богат по душа.
към текста >>
59.
 
-
Величието на звездния
свят
.
Бог. Любовта. Живата природа – Из книгата „Учителят говори“, Г. Радев Пълнота на живота – Р. У. Трайн Повече светлина – С. К. Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота.
Величието на звездния
свят
.
Дърво — барометър Яжте грозде! Книжнина МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота. В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са посмели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, но това ново е наистина ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма. В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново“, шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божественото Ново, което, по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова.
към текста >>
Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност, — един
свят
, в който, според мнението на мнозина, царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния.
Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас, сме изправени пред велик, съдбоносен избор: Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото! Кое е право? Кое трябва да последваме? Кое ще ни заведе към по-добро бъде ще? В кое е спасението и истината?
Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност, — един
свят
, в който, според мнението на мнозина, царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния.
Ние живеем в този човешки свят, намиращ се далеч от възвишения идеал за Божествения живот и за Божествените отношения между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем? Можем ли ний да отхвърлим човешкия закон, — закона за борбата и насилието, закона за правото на силния, закона на егоизма, и да възприемем Божествения закон, — закона за Любовта и братството, закона за правото на слабия и за дълга на силния, закона за жертвата? Ако има на света нещо ново, нещо истински и вечно ново, нещо истински спасително, то това е Божествения закон на любовта. Новото, което никога не остарява, е в Любовта. Любовта, за която няма граници, която не прави разлика между свои и чужди.
към текста >>
Ние живеем в този човешки
свят
, намиращ се далеч от
възвишения
идеал за Божествения живот и за Божествените отношения между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем?
Кое е право? Кое трябва да последваме? Кое ще ни заведе към по-добро бъде ще? В кое е спасението и истината? Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност, — един свят, в който, според мнението на мнозина, царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния.
Ние живеем в този човешки
свят
, намиращ се далеч от
възвишения
идеал за Божествения живот и за Божествените отношения между хората и народите ние живеем „между вълци“, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем?
Можем ли ний да отхвърлим човешкия закон, — закона за борбата и насилието, закона за правото на силния, закона на егоизма, и да възприемем Божествения закон, — закона за Любовта и братството, закона за правото на слабия и за дълга на силния, закона за жертвата? Ако има на света нещо ново, нещо истински и вечно ново, нещо истински спасително, то това е Божествения закон на любовта. Новото, което никога не остарява, е в Любовта. Любовта, за която няма граници, която не прави разлика между свои и чужди. Любовта, която обгръща всички.
към текста >>
Мисията на българския народ е именно тази: да докаже на целия
свят
, да покаже нагледно на всички хора и народи на земята, че може да се живее в мир и любов с всички, че може да се намери мирно разрешение на всички въпроси, че могат хората и народите да вървят по пътя на Бога, дори заобиколени от вълци, дори всред пламъците на огъня, и пак да останат здрави и невредими.
Да отхвърлим закона на вълците и да заживеем по закона на истинските човеци, т. е. по закона на Бога: по закона на Любовта. Няма величие по-голямо от това. Няма постижение, по по-голямо от това. Няма разцвет, по-голям от този: да тръгнем по пътя на Новото, което Бог сочи на хората — по пътя на Любовта.
Мисията на българския народ е именно тази: да докаже на целия
свят
, да покаже нагледно на всички хора и народи на земята, че може да се живее в мир и любов с всички, че може да се намери мирно разрешение на всички въпроси, че могат хората и народите да вървят по пътя на Бога, дори заобиколени от вълци, дори всред пламъците на огъня, и пак да останат здрави и невредими.
Идва нещо истински ново в света. Нещо невиждано и нечувано. Нещо неочаквано и неподозирано. Нещо Божествено. Това е любовта между хората и народите.
към текста >>
Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия
свят
.
Нещо невиждано и нечувано. Нещо неочаквано и неподозирано. Нещо Божествено. Това е любовта между хората и народите. Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света Учителя на Всемирното Братство.
Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия
свят
.
Да осъществи това учение в живота си и да го разнесе по всички части на секта — това е мисията на Българския народ, това е истински Новото, което днес Бог дава чрез България на света. П л а м е н _________________________________________ Човешкият ум, новината воля и човешкото сърце могат да творят и по-хубави неща от тия, които днес виждаме навсякъде около себе си. Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг свят, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето. Достатъчно е да решим — и ще го направим. Достатъчно е да хванем правия път — и ще достигнем целта.
към текста >>
Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг
свят
, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето.
Това е любовта между хората и народите. Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света Учителя на Всемирното Братство. Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия свят. Да осъществи това учение в живота си и да го разнесе по всички части на секта — това е мисията на Българския народ, това е истински Новото, което днес Бог дава чрез България на света. П л а м е н _________________________________________ Човешкият ум, новината воля и човешкото сърце могат да творят и по-хубави неща от тия, които днес виждаме навсякъде около себе си.
Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг
свят
, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето.
Достатъчно е да решим — и ще го направим. Достатъчно е да хванем правия път — и ще достигнем целта. Ще насочим всички сили на ума. на волята и на сърцето си и ще осъществим Царството на мира, на братството и любовта, — Царството Божие на земята. Ако във злото сме силни, защо да не обърнем посоката, и да бъдем силни и в доброто?
към текста >>
Ако в християнския
свят
днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт.
Без идеи той е без корен, без основа. Основните идеи дават крила на човека и той макар да минава през големи изпитания, макар и някога да се намери между чука и наковалнята, той намира изход. Намира изход, защото тия идеи го свързват с извора на живота. Основната идея посочва пътя на човека да намери вътрешната истина на живота. Една висша основна идея внася хармония в частния живот на човека, в живота на обществото, както и в живота на племената и народите Тя е обединителното звено, което като се приложи ще донесе мир и хармония, ще произведе правилни отношения, приложение на най-висшия принцип в живота — любовта.
Ако в християнския
свят
днес съществуваше единство в идеите, общи стремежи и що годе еднакви разбирания, ако в него царуваше закона на техния Учител, когото те изповядват близо от две хиляди години насам, днешните резки противоречия не биха изпъкнали и не би се дошло до съвременния братоубийствен конфликт.
Ако в тия, които държат благата в ръцете си чрез насилие, би имало поне малко разумност, поне капка любов от оная, която донесе Онзи, в чието име днес се молят да победят, днешното кръвопролитие би се избегнало. А то сега при тая разумност и светлина, при тоя култура е излишно. Навярно те вече са го разбрали, но тяхната болна амбиция и гордост не им позволяват да направят отстъпка. Те предпочетоха да пролеят реки от кръв, да убият милиони човешки същества, да унищожат грамадни културни богатства, само и само да запазят своето господство. С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно.
към текста >>
* * * ЛЮБОВТА (Извадки от главата „Любовта“) Любовта е
свят
, в който живее Божествения Дух.
Цялата вселена представя „Градът Божи“, дето Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик. че обхваща и най малките същества и урежда живота им. Всички ангели, всички велики същества, които с живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос.
* * * ЛЮБОВТА (Извадки от главата „Любовта“) Любовта е
свят
, в който живее Божествения Дух.
Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.
към текста >>
Най-великият
свят
, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта.
Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик. че обхваща и най малките същества и урежда живота им. Всички ангели, всички велики същества, които с живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос. * * * ЛЮБОВТА (Извадки от главата „Любовта“) Любовта е свят, в който живее Божествения Дух.
Най-великият
свят
, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта.
И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят, е проявена, материализирана Любов.
към текста >>
Целият космос в неговата целокупност, целият физически
свят
, е проявена, материализирана Любов.
Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.
Целият космос в неговата целокупност, целият физически
свят
, е проявена, материализирана Любов.
Това е великото „тяло на Бога“. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, и вътре в нас.
към текста >>
Чуй тази песен: Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот — живот на благия Божи Дух, Дух на
святостта
, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост.
Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клоне. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта — от корените до плода.
Чуй тази песен: Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот — живот на благия Божи Дух, Дух на
святостта
, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост.
за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов * * * ЖИВАТА ПРИРОДА (Извадки от главата „Живата природа“) Живата природа, със своята целокупност, е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява.
към текста >>
Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват „атомите“ на великия, големия
свят
.
за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов * * * ЖИВАТА ПРИРОДА (Извадки от главата „Живата природа“) Живата природа, със своята целокупност, е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, си-реч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентности по онази върховна разумност, която тя проявява.
Живата природа е сбор от мислещи същества, които представляват „атомите“ на великия, големия
свят
.
Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества с, които придават ценност на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен“ и „граничен“, и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми.
към текста >>
Нима да познаваме външния
свят
, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си?
Те не зноят що е човек, отгде той иде и къде отива, и дали смъртта е край, или пън е начало и врата към друг живот. Какво ни ползват безбройните други знания, когато най-същественото знание, знанието за себе си, нашата същина, ни е отнето? Каква полза да познаваш света, а да не познаваш себе си? Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота. Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за себепознание?
Нима да познаваме външния
свят
, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си?
Човек е дух, а не тяло. Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината. Човек е дух, а не тяло. Неговият живот продължава след смъртта на тялото в този живот има велик и дълбок смисъл. Той има велика цел, велико предназначение, велико бъдеще.
към текста >>
Купер ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Величието на звездния
свят
В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове.
Ний имаме още много други такива, лоши или добри черги, които се проявяват в нас инстинктивно. Тия примери показват какво става през всичките ни животи. Ний минаваме през всякакви опитности, които забравяме, но извличаме от тях редица правила за живота и за поведение, способности, склонности и сили, които са от ней-голяма стойност за нас. Подробностите ни биха пречили много, защото биха отегчили нашия дух, но извлечената от тях поука ще ни бъде винаги полезна за една непосредствена употреба. Из „Прераждането“, Ървин С.
Купер ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Величието на звездния
свят
В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове.
Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгли и плоска като зърно леща. Според най-низката оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра. Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години.
към текста >>
един подобен отделен
свят
за себе си.
Нашата слънчева система е твърде отстранена от центъра на тая млечна система. Ние се намираме по-скоро към предградието на млечния път. По-рано астрономите са мислили, че всички звезди, които могат да се видят с телескоп върху небосвода, спадат към този млечен път. Но измерванията са показали, че много звездни купчини, които поради своята отдалеченост ни се струват като мъгла — мирови мъглявини — са много по-далече от крайния предел на нашия млечен път. Например, разстоянието до мъглявината Андромеда е един милион светлинни години, и следователно звездите на Андромеда е невъзможно да са включени в нашата млечна система, а образувал.
един подобен отделен
свят
за себе си.
Благодарение на сегашните исполински телескопи са известни вече стотици такива вселенски острови като нашия млечен път. Изследователите ги наричат галактони (на старогръцки - млечен път). Напоследък се установи, че между галактоните съществуват известни ъгъл показват, съотношения и че известен брой галактони образувал, още по-големи звездни системи, наречени „космони“. Такива космони са известни за сега 50. Един космон обхваща повече от 200 млечни системи или галактони.
към текста >>
София VI Излезе от печат „
Свят
и Наука“ брой I.
от Д р Г. Ефремов или друга книга по избор от списъка, даден в брой I. на списанието. Запишете се веднага, като пратите 40 лева до редакция „Добро Здраве“, бул. Тотлебен 2.
София VI Излезе от печат „
Свят
и Наука“ брой I.
год. IX. картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде. природописание, прогрес и чудеса не техниката и пр., под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза всеки месец с много картини и струва само 45 лева. Всеки абонат получава безплатно.
към текста >>
Запишете се веднага, като пратите 45 лева до редакция „
Свят
и Наука“, бул.
картинно, популярно списание за наука, чужди страни, бележити люде. природописание, прогрес и чудеса не техниката и пр., под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза всеки месец с много картини и струва само 45 лева. Всеки абонат получава безплатно. като премия, книгата „Пътешествието на капитан Скот към южния полюс“ от Т. Тес.
Запишете се веднага, като пратите 45 лева до редакция „
Свят
и Наука“, бул.
Тотлебен 2, София, по чекова сметка № 741.
към текста >>
60.
 
-
* Във тоя
свят
да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни.
* Да бъда, аз чрез Тебе вдъхновен Творец, да сътворя, от Твоя мисъл храм — вселена. Да бъда в красотата вещият мъдрец да изявявам светлината Ти нетленна. * Излей пред мене образи на звезден рой — да плават в сърцето ми като триреми. . . Сърцето ми — върхът е на писеца Твой — от него да извират росните поеми.
* Във тоя
свят
да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни.
Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес.
към текста >>
Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния
свят
, към периферията.
Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат.
Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния
свят
, към периферията.
Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа.
към текста >>
Казвате: като идем на оня
свят
, ще разберем всичко.
Най-първо трябва да вярваш, за да станат нещата реални. Вярата е предшественик на реалността. Тя е врата, през която човек трябва да влезе. Какво трябва да се прави сега? Или трябва да се седи на една лъжа?
Казвате: като идем на оня
свят
, ще разберем всичко.
— Аз от там ида, от оня свят. Сега ида от там, и в оня свят вестниците пишат: слезте да напълните главите на тия хора, на тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти мисли, да покажете, че това, което вършат, е престъпление. Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел. Ако тия хора не се примирят очаква ги една участ, каквато светът никога не е виждал. Ако се примирят, ще дойде.
към текста >>
— Аз от там ида, от оня
свят
.
Вярата е предшественик на реалността. Тя е врата, през която човек трябва да влезе. Какво трябва да се прави сега? Или трябва да се седи на една лъжа? Казвате: като идем на оня свят, ще разберем всичко.
— Аз от там ида, от оня
свят
.
Сега ида от там, и в оня свят вестниците пишат: слезте да напълните главите на тия хора, на тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти мисли, да покажете, че това, което вършат, е престъпление. Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел. Ако тия хора не се примирят очаква ги една участ, каквато светът никога не е виждал. Ако се примирят, ще дойде. Божието благословение, ще дойде царството Божие на земята.
към текста >>
Сега ида от там, и в оня
свят
вестниците пишат: слезте да напълните главите на тия хора, на тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти мисли, да покажете, че това, което вършат, е престъпление.
Тя е врата, през която човек трябва да влезе. Какво трябва да се прави сега? Или трябва да се седи на една лъжа? Казвате: като идем на оня свят, ще разберем всичко. — Аз от там ида, от оня свят.
Сега ида от там, и в оня
свят
вестниците пишат: слезте да напълните главите на тия хора, на тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти мисли, да покажете, че това, което вършат, е престъпление.
Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел. Ако тия хора не се примирят очаква ги една участ, каквато светът никога не е виждал. Ако се примирят, ще дойде. Божието благословение, ще дойде царството Божие на земята. Туй нека го чуят всичките водители.
към текста >>
Аз бих рекъл, че много съм направил, ако мога да туря ред и порядък в целия
свят
, всичките хора да бъдат щастливи.
Ако любовта ви не може да присъства в чувствата, ако любовта ви не може да присъства във вашата мисъл, ако любовта ви не може да присъства във вашите постъпки, вие не можете да бъдете силни хора. Трудна работа е това, не казвам, че е лесна. Аз по някой път като гледам, виждам нещата от друго гледище Някой казва, че много съм направил. Аз виждам, че много малко съм направил. Какво съм направил?
Аз бих рекъл, че много съм направил, ако мога да туря ред и порядък в целия
свят
, всичките хора да бъдат щастливи.
Сега хората се бият и аз седя и си казвам: много малко съм направил. Не съм убедил тия хора да не се бият. Толкоз съдии има, осъждат праведни хора. Казвам: не съм ги научил на тия закони. Много адвокати защищават кривото.
към текста >>
Любовта каквато е на земята, такава е и в другия
свят
.
Това е насилие. Под думата жертва аз разбирам да направим всичко онова, което е за нашето щастие и за щастието на другите. Новата светлина в света трябва да се проповядва. Без любов светът не може да се обнови. Единственото нещо, което трае, е любовта, но не онази временната любов, която трае месец, година, две, но любовта, която трае през вечността.
Любовта каквато е на земята, такава е и в другия
свят
.
Никога не се изменя любовта. Бог казва, че Той ни е написал на дланта си. Баща ви и майка ви може да ви забра вят, но „Аз, казва Бог, никога няма да ви забравя, написал съм ви на дланта си“. Всеки път като погледне, ще си спомни. Всичките неща в нас трябва да бъдат написани на нашите ръце и тогава като погледнем, каквото е написано, да го правим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.
към текста >>
Човекът ще намери една
възвишена
, една нова вяра в себе си; ще добие такава самоувереност, свобода и размах, за каквито сега няма и представа.
Страхът трябва да си върви. А за да можем да го прогоним нужен ни е нов съюзник в борбата с него — това е Вярата. Когато дадем предимство на вярата, ще видим как страхът ще се сгромоляса от своя престол. Не можем да го измъкнем чрез сила, но можем да го избутаме малко по-малко. И когото изчезне страхът, няма до има място вече и за загриженост, ще се отървем от един стар враг и от една нова болест — двата неприятели на щастието.
Човекът ще намери една
възвишена
, една нова вяра в себе си; ще добие такава самоувереност, свобода и размах, за каквито сега няма и представа.
И тогава неговите творчески сили ще идват неправо от Божествения извор. Ор. С. Марден ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Шипките Шипката до неотдавна беше най-негодното дърво, защото не ни служеше за нищо. А днес каква промяна! Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо?
към текста >>
61.
 
-
Нека всички българи се въодушевяваме от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия
свят
.
Нашият народ сега на ново е поставен на изпит с постигане на своята цялост за да се види дали ще тръгне пак по пътя на тези българи преди робството или ще тръгне по пътя на нашите самоотвержени възрожденци. Днес от българския народ се иска дори нещо ново, и повече от това що дадоха възрожденците. Историята се повтаря, но в по-съвършена форма. Нашият народ има да играе голяма културна роля в света. В миналото той даде славянската писменост на цялото славянство почти, а на Европа даде възраждането чрез богомилството.
Нека всички българи се въодушевяваме от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия
свят
.
Нека нашият национализъм бъде проникнат и окрилян от идеализма. Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега. Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г.
към текста >>
* Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя
свят
“.
Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега. Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г. Тахчиев ЗАВЕТ НА ЖИВОТА Аз попитах свободния вятър, Що да сторя да бъда все млад, Отговори ми буйния вятър : „Все въздушен бъди и крилат“.
* Аз попитах след него морето, Кой е първият жизнен завет, Отговори ми звучно морето: „Пълнозвучен бъди в тоя
свят
“.
* Аз попитах високото слънце, Как да блесна с безсмъртни зари, Не отвърна ми вечното слънце, Но душата дочува: „гори“. Преведе: Йорд. Ковачев _____________________________________________ * Константин Дмитриевич Балмонт (15 юни 1867 - 23 декември 1942) е руски поет символист, преводач, есеист. Превежда и издава сборник български народни песни „Златен сноп на българската поезия“ (1930). СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Методите на природата (из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9. IX.
към текста >>
Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен
свят
, където тази светлина ще се изяви.
Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание. Една стъпка по горе, още по-горе, още по-горе. Казват: Край няма ли? Ти не мисли за края на нещата. Ти мисли за горе, и надолу не гледай.
Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен
свят
, където тази светлина ще се изяви.
И тъй, остават две неща явни в света: Любов към ближния — тя е относителната реалност. Любов към Бога — тя е абсолютна реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е любовта към Бога. Върху тази любов, може би, някой друг път ние ще се спрем да ви поговорим, какво нещо е абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност и как може до се измени нашия живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен. Някои казват: толкова години вървим по този път и не виждаме никаква реалност.
към текста >>
Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички него ви пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие и когато вибрациите му преминат в един по-горен
свят
, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон.
За сега музиката е така силно свързана е времето, че речем ли да я освободим от това ограничение, тя престава да съществува. Сега за сега това е така. В човека, обаче, има принципални възможности за едно по-друго отнасяне към нещата и живота, и когато в него се пробудят скритите сили на една нова природа, той ще започне полека-лека да се освобождава от условностите на сегашния живот и ще навлезе в света не несъизмеримите величини. За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовното въздигане, което води към едно ново съзнание. В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време.
Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички него ви пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие и когато вибрациите му преминат в един по-горен
свят
, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон.
В същност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, подържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда едно безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди — резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т. е.
към текста >>
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния
свят
чрез някакви инструменти.
Премахнем ли ограничението на ритъма, т. е. започнем ли ди схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, — всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е, значи, музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувстват безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а по някога и повече време — до тогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта в която на съзнанието не може да го проследи. Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния
свят
чрез някакви инструменти.
За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора — и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследял, и схванат, това ново. Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области.
към текста >>
Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов
свят
, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез някакви инструменти. За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора — и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследял, и схванат, това ново.
Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов
свят
, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области. А шеметното разнообразие, които ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живото в един нов облик — безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство. Така схващана, несъизмеримостта е основния белег окултната музика. К. Ик. КНИГОПИС Цигани от Д. С.
към текста >>
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-
възвишени
области.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез някакви инструменти. За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора — и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследял, и схванат, това ново. Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-
възвишени
области.
А шеметното разнообразие, които ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живото в един нов облик — безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство. Така схващана, несъизмеримостта е основния белег окултната музика. К. Ик. КНИГОПИС Цигани от Д. С. Пушкин, преведе в стихове Сим. Гатев.
към текста >>
Из видимия
свят
сборник, разкази от Гочо Момешки.
Цена 4 лв, издание но книгоиздателство „Братство“. В поезията има едно неуловима, неподаваща се на никакви човешки измервания, на никакви форми, същност, която е един вид храма за душата, както хляба е храна за тялото. Да преведеш една поетично творба от голям чужд автор не значи да спазиш само съдържанието и формата, но да предадеш и оня неуловим чар — душата на поезията. В настоящия превод на „Цигани” е спазено именно това — чувства се живия лъх на оригинала, чувства се прелестта на поетичното слово на самия автор, затова той е един от най-добрите наши стихотворни преводи. С. К.
Из видимия
свят
сборник, разкази от Гочо Момешки.
Съдържа 20 разказа, цена 25 лв. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево. След като издаде един роман под заглавие „Край брега на Дунава“, младият автор Гочо Момешки ни поднася сега сборник от разкази под заглавие „Из видимия свят“. Със свойствената си скромност, която проличава още в първия му труд, той рисува картини от близкото, непосредственото, видимото. — това, което, както ясно личи, авторът сам е наблюдавал в живота.
към текста >>
След като издаде един роман под заглавие „Край брега на Дунава“, младият автор Гочо Момешки ни поднася сега сборник от разкази под заглавие „Из видимия
свят
“.
В настоящия превод на „Цигани” е спазено именно това — чувства се живия лъх на оригинала, чувства се прелестта на поетичното слово на самия автор, затова той е един от най-добрите наши стихотворни преводи. С. К. Из видимия свят сборник, разкази от Гочо Момешки. Съдържа 20 разказа, цена 25 лв. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево.
След като издаде един роман под заглавие „Край брега на Дунава“, младият автор Гочо Момешки ни поднася сега сборник от разкази под заглавие „Из видимия
свят
“.
Със свойствената си скромност, която проличава още в първия му труд, той рисува картини от близкото, непосредственото, видимото. — това, което, както ясно личи, авторът сам е наблюдавал в живота. Но тия картини са верни, те са обгърнати по възможност всестранно и са облъхнати от топлото чувство на автора за справедливост, честност, за правда и истина в живота. Разказите на Момешки са живи картини из живия,, всекидневния живот. В това се състои и тяхната ценност.
към текста >>
62.
 
-
Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен
свят
„правото принадлежи на силния“?!
Как ще постъпим ний, когато я имаме? — От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости.
Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен
свят
„правото принадлежи на силния“?!
Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите.
към текста >>
Висок и постоянен морал е нужен на съвременния
свят
.
— Стара мисъл. че сме по-слаби от неизвестното, що ни чака. Ще изчезне също съмнението, което също е само мисъл, че може да не успеем в започната работа. И само истинското знание ще утвърди мисълта и ще укрепи чувствата. Учение, знание, морал, мироглед, за който не сме в състояние да положим живота си, не могат да направят никакви изменения и реформи в съвременния живот.
Висок и постоянен морал е нужен на съвременния
свят
.
В силата на такъв морал ще можем да преодолеем всички пречки, които препятстват за повдигането и растенето на човешката душа Само с морална мощ и със светъл разум ще можем да разрушим всички кумири, кои то миналото е издигнало. И тогава въоръжени с тази сила веднъж за винаги ще трябва да се разделим със своите вътрешни слабости. Твърдия и неотстъпчив морал се добива само от дълбокото познание на живота. Това знание се пръска вече няколко десетки години между българския народ и, който е готов, ще го приеме. Цанка Нейчева - Ямбол Георги Томалевски Правилен светоглед (Из новоизлязлата книга „Всекидневни чудеса“) Един фактор, който играе решително роля през целия ни живот, това е убеждението ни, нашият светоглед.
към текста >>
При някои индивиди то е нещо толкова голямо и
свято
, че те лесно биха дали живота си за него.
Ще споменем само това, че всеки от тях е само съставка на общото, без да е единствено. Нека приемем тяхното съчетание като неоспоримо и да преминем по-нататък, при все че редица наблюдения и проучвания ни подсказвал., че всеки един от милионите индивиди по лицето на нашата планета представлява единствен, неповторим образец и характерното у него е повече някаква метафизична даденост, чиито корени са почти неизследваеми. Всички хора мислят, всички чувстват, но онова, което отличава човек от човека, не е точно различната мисъл, различното чувство, но нещо много по-дълбоко, от материалната му същност, по далече от темперамента и от всичко, за което може да са говори с образи, сравнения и рационалност. Истинският пулс на аза начева там, където свършват, определителностите и обективацията и започва обширното царство на духа. Убеждението или светогледът на един човек е лост, който тласка целия му живот в дадена посока.
При някои индивиди то е нещо толкова голямо и
свято
, че те лесно биха дали живота си за него.
За тях то е по-голямо от всяка примка и всяка съблазън. Във взора на тия, които го имат, то сияе с блясък, пред който бледнее блясъкът на златото и драгоценните камъни и о по-силно от опияняващата власт на страстите. Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена. В такъв случай не би живял Галилей, нито Джордано Бруно, нито Хус, нито дори Единственият и най-лъчезарен от всички учители на човечеството, който излезе от Назарет. Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека.
към текста >>
Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава
свята
?
Във взора на тия, които го имат, то сияе с блясък, пред който бледнее блясъкът на златото и драгоценните камъни и о по-силно от опияняващата власт на страстите. Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена. В такъв случай не би живял Галилей, нито Джордано Бруно, нито Хус, нито дори Единственият и най-лъчезарен от всички учители на човечеството, който излезе от Назарет. Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека. Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света.
Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава
свята
?
Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове? Как смятате — виновни ли са хората, че не се вдъхновяват, за високи алтруистични и човеколюбиви дела, щом като не познават своя произход, както и високото си духовно предназначение? Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония свят се простират до тесните рамки на всекидневния бит? В това положение, наблюдавани от свободните простори на духа, не приличаме ли на къртове, забили носове в мрачната дупка на нашия егоизъм, която сме изровили от страх или от съмнение към всичко, което ни заобикаля? Защо ни е чудно, че „хората са такива“, както ние се изразяваме често, щом като през целия си живот те дишат и издишват отровата на тоя егоизъм и това недоверие?
към текста >>
Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония
свят
се простират до тесните рамки на всекидневния бит?
Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека. Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света. Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава свята? Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове? Как смятате — виновни ли са хората, че не се вдъхновяват, за високи алтруистични и човеколюбиви дела, щом като не познават своя произход, както и високото си духовно предназначение?
Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония
свят
се простират до тесните рамки на всекидневния бит?
В това положение, наблюдавани от свободните простори на духа, не приличаме ли на къртове, забили носове в мрачната дупка на нашия егоизъм, която сме изровили от страх или от съмнение към всичко, което ни заобикаля? Защо ни е чудно, че „хората са такива“, както ние се изразяваме често, щом като през целия си живот те дишат и издишват отровата на тоя егоизъм и това недоверие? Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания? Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност.
към текста >>
Като идеш в другия
свят
и там ти трябва тяло.
Но най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него.
Като идеш в другия
свят
и там ти трябва тяло.
Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат. Някои цитират Писанието: „Бог никой не Го е видял“. За мене тази работа е много ясна.
към текста >>
Посаждането и отглеждането на овощните дървета ни свързва с един
възвишен
свят
то действа облагородяваше на нашите души, на нашите характери и обноски.
Защото всички други условия са налице, необходима е само нашата инициатива, необходимо е нашето съзнание, нашето разбиране и умение. Нищо друго не може да издигне България толкова много икономическо отношение, както един огромен износ на отбрани овощия. Нищо друго не може да подобри толкова много храненето, а заедно с това и здравето не нашия народ. колкото огромното количество разнообразни овощия, които биха били достъпни за всички по цена и биха се намирали в достатъчно количество почти през цялата година. Нищо друго не може до способства толкова много и за духовното издигане на българина, защото посаждането отглеждането на овощни дървета, макар да е, външно погледнато, само един физически акт, в същност, според тези, които знаят, то си има и една вътрешна, чисто духовна страна.
Посаждането и отглеждането на овощните дървета ни свързва с един
възвишен
свят
то действа облагородяваше на нашите души, на нашите характери и обноски.
Не напразно една дълбока народна мъдрост, оставена ни още от турците гласи: .Този, който е посеял едно овощно дръвче, не е изгубил напразно живота си“. Да, така е, защото с това си действие той свързва живота си с живота на едно живо същество, което, макар и да принадлежи на растителното царство, има за задача, през цялото свое съществуване, да прави добро, да работи, да се жертва за другите, да нахрани гладните, да им даде от своите сили, от своя живот. Сейте дървета, особено овощни дървета! Ако не можете да направите друго добро, ако не можете да оставите друг спомен, направете поне това, защото то ще осмисли живота ви. Всеки, който посажда и отглежда овощни дръвчета, той не работи само за себе си — той работи, независимо от това дали иска и съзнава това — преди всичко за бъдещите поколения — за тия, които идат след него.
към текста >>
63.
 
-
Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял
свят
, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.
Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения.
Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял
свят
, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.
Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела. Те понесоха лишения, преживяха гонения, направиха жертви, за да се ползваме ние днес. Те оставиха светла следа след себе си. И наистина, в своя живот, всеки човек трябва да се стреми да остави една светла следа след себе си.
към текста >>
Ражда се нов
свят
, нови люде идат.
Днес също не по-малко пълни със свещени идеали души копнеят за нея и работят с всички сили. Ние сме пред прага на една нова епоха, за която са говорили древните мъдреци и за която говорят днешните. Знаменията стават. Личбите са на лице. По всичко личи, че старата култура си отива, и ще си отиде.
Ражда се нов
свят
, нови люде идат.
Ние очакваме новата епоха, която ще донесе мир и разбирателство, която ще събуди висшето съзнание в човека и той ще се почувства член и гражданин на една всемирна държава, в която царува и управлява любовта, като основен закон на живота.Тогава ще има условия да се прояви и доброто. Когато приближи новата епоха, ние трябва да знаем, че предразсъдъците един по един ще паднат от човека. И днес единствената пречка за възцаряването на новата епоха, за идването на царството Божие на земята са предразсъдъците. Но както виждаме те се изкореняват и ще се изкоренят за винаги. След тяхното изкореняване, можем да кажем, че човешкия ум и сърце са се отървали от един голям кошмар.
към текста >>
Най първо се създава материалния
свят
.
В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Външна и вътрешна работа (из неделната беседа „Външна и вътрешна работа“ – 2. XI. 1941 г.) Когото говоря за Любовта,. аз говоря за нея не от обикновеното гледище. Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, то е любовта.
Най първо се създава материалния
свят
.
Не са създадени първом хората, а материята е създадена първом. После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът. Бог обикнал човека и го създал. Обичта е подтика, за да се създаде нещо. Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш.
към текста >>
А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия
свят
.
В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно.
А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия
свят
.
Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек.
към текста >>
Ние живеем в един негативен
свят
на отблъскване, на движение.
Казвам: когато дойдат страданията в света, то е очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън. Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън. Ако излезе, спасен си; ако не излезе, трябват медикаменти. Казвам: настава една епоха, когато погрешките трябва да се поправят. Досега ние не сме изучавали любовта.
Ние живеем в един негативен
свят
на отблъскване, на движение.
Любовта отсега ще влезе в света. Когато дойде Христос. Той каза, че като те ударят от едната страна, да обърнеш и другата. Ако ти вземат горната дреха, дай и долната. Какво подразбира това?
към текста >>
Ние живеем в един разумен
свят
.
Хората на любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят. Сега има един ропот вътре: това ми липсва, онова ми липсва. Онзи, когото посети любовта, той в себе си е доволен, и дето мине, но си туй доволство в себе си, дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек като дойде, природата го слуша, като дойде, благословение има.
Ние живеем в един разумен
свят
.
Ние сами определяме своята съдба. Ако изпълняваш закона както се предвижда отгоре, всичко тече по мед и масло. Ако не внимаваме, въпросите се усложняват. Тогава ще кажем: наследствени черти. Дядо ми беше като мене.
към текста >>
От слънцето ще слизат и от онзи
свят
ще слизат.
Тогава училищата ще бъдат идеални, църквите ще бъдат идеални, домът ще бъде идеален. Плодородие ще има, земята ще бъде свежа, въздухът ще бъде свеж, птиците ще пеят, няма да има убийства. Всеки ще бъде доволен. Хората ще ходят да се опознават в света и да изучават природата. Ще има връзка между слънцето и земята.
От слънцето ще слизат и от онзи
свят
ще слизат.
В новата епоха на земята ще слизат същества от слънцето, от месечината, от Марс, от Венера, от Меркурий, от Юпитер, от Сатурн, от Уран и от други, по-далечни звезди. Туй всичко ще го видите и когато го видите, ще повярвате. Сега иде зима, а след зимата иде лято. Лятото носи по-големи благословения, отколкото зимата. Из беседата, държане от Учителя на 2 ноември 1941 г.
към текста >>
Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия
свят
такъв, какъвто той трябва и може да бъде —
свят
на истинска правда, на мир, братство и любов,
свят
на истинско знание и мъдрост,
свят
на истинската Божествена светлина.
ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони. Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение.
Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия
свят
такъв, какъвто той трябва и може да бъде —
свят
на истинска правда, на мир, братство и любов,
свят
на истинско знание и мъдрост,
свят
на истинската Божествена светлина.
Тази светлина трябва да свети в нашите читалища. Без нея те, могат да бъдат всичко друго, но не и олтари. светилища и проводници на истинската светлина. С. Калименов ЕДИН Е ПЪТЯ! Само любовта, е която що издигне света.
към текста >>
— това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния
свят
.
Само любовта, е която що издигне света. Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила. Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци!
— това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния
свят
.
Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята. . . Така се мисли днес. Така мнозина мислят днес. Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните мисли и тяхната вяра.
към текста >>
Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична,
възвишена
любов между всички хора на земята.
Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила. Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят.
Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична,
възвишена
любов между всички хора на земята.
. . Така се мисли днес. Така мнозина мислят днес. Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните мисли и тяхната вяра. . .
към текста >>
Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с
възвишен
стремеж.
И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки.
Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с
възвишен
стремеж.
Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него.
към текста >>
Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния
свят
, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши.
Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния
свят
, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили.
към текста >>
Преди да се появи петно, на места се забелязват
възвишения
, които се пробиват постепенно.
Какво ли се крие под тази царствена дреха на слънцето? Специалният анализ ни учи, че фотосферата е динамична, неспокойна среда, образувана от сгъстените, намиращи се в непознато нам състояние пари на изпареният от огромната топлина метали. По тази фотосфера се образуват слънчевите петна и огромните ерупции, прилични на страхотни вулкани, наречени протуберанси при които се изхвърля материя на стотици хиляди километри над слънчевия диск. Дебелината на фотосферата, сравнена с големината на слънцето не е много голяма. Слънчевите петна, които наблюдаваме там са вихрообразни пробиви във фотосферата като огромни кладенци към дълбочината на слънчевото тяло.
Преди да се появи петно, на места се забелязват
възвишения
, които се пробиват постепенно.
Създаденото петно почва да расте и понякога достига до такива огромни размери, че в него биха се вместили десетки такива кълба като нашата земя. В слънчевите петна ние не забелязваме някакви подробности, както не забелязваме такива, като гледаме отдалече в отворената врата на някоя къща, огрята от слънчевите лъчи, макар че в тази къща е нахлула обилна светлина. Имало е случаи, когато такива петна по слънцето са достигали размера на една тридесет и шеста част от повърхността на слънчевия диск и до осемнадесет земни диаметри (216,000 км.) Макар че слънчевите петна, продължителността на които е няколко месеца, представляват пробив във фотосферата от силните възходящи и низходящи течения на слънчевия „въздух“, те участват в около осното въртене на слънцето, както пробивите в нашата атмосфера участват във въртенето на земята. По движението на тия петна би могло да се определи, макар и не съвсем точно времето за около осното въртене на слънцето, средната продължителност на което е 25 дни. Едни изследвания показват, че на слънчевата фотосфера има енергия, която се намира между 45 и 50 гама на електромагнитните трептения.
към текста >>
незатъмнени от саждите на детски-наивното и чудовищно-лъжливото схващане на материализма за един механически развиващ се
свят
, за един механически движещ се и създал се живот, лишен от всякакво съзнателно и разумно ръководство, лишен от всякаква предначертана, съзнателна планова целесъобразност .
То не ни прави впечатление. Обаче, колко велико, тайнствено, загадъчно и непостижимо е това чудо на всекидневно заобикалящия ни живот — може да узнае или поне де предусети, само този, който се отърсва, макар само понякога и само за кратки моменти, от хипнозата на равнодушието и на затъпяващия навик. Велико е всекидневното чудо на живота. Велико е всекидневното чудо на природата, но за да го видим, искат се очи. Очи незамъглени от тъпото чувство, че пред нас стои нещо „познато“, нещо „обикновено“, очи.
незатъмнени от саждите на детски-наивното и чудовищно-лъжливото схващане на материализма за един механически развиващ се
свят
, за един механически движещ се и създал се живот, лишен от всякакво съзнателно и разумно ръководство, лишен от всякаква предначертана, съзнателна планова целесъобразност .
. . Нека оставим детинщините на децата. Светът, животът е велико чудо, което само плесенясалите мозъци, посветени в култа на материализма, не виждат. считат за нещо обикновено . . .
към текста >>
64.
 
-
Ние виждаме днес, че цял
свят
е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ.
Че си отива, за това говорят днешните събитие, а че новата се ражда, говорят много факти и явления, които не минават незабелязано от окото на будния наблюдател. А думите на великия Учител на човечеството Христос с ясни линии ни рисуват днешното време и новото, което иде: „И ще чуете боеве и слухове военни. Ала не се смущавайте. защото всичко това трябва да бъде; но не е още окончателно, защото ще въстане народ връх народ и царство връх царство. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове и всичко това ще бъде начало на болежа“.
Ние виждаме днес, че цял
свят
е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ.
Ние се намираме пред един свършен факт. От нас се иска само да запазим самообладание и вяра, да не изгубим любовта си, да не изгубим надежда. Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост. за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем.
към текста >>
Затова основният камък на бъдещата култура е
възвишената
, божествената любов.
С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава.
Затова основният камък на бъдещата култура е
възвишената
, божествената любов.
Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта. Днес, човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата. То не е възприело още любовта, тя не е легнала като основа в неговия живот и в отношенията между народите. Тя още не е станала среда за развитието на людете.
към текста >>
— В умовете на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на
възвишеното
, на Божественото.
Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било. В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески! “. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята.
— В умовете на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на
възвишеното
, на Божественото.
Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта. Днес тя се ражда! Вечната Майка Една е Тази, що през вековете безспир те е люляла с нежен, майчин зов! Една е Вечната ти Майка и сестра: Една е Тя — Великата Любов! * Която във тревичката и в мъничкото цвете внедрява и раздухва искрица — живот, е тласнала там горе.
към текста >>
* Във вечерен здрач от звездните простори, Тя праща ти тайнствен,
свят
привет!
* Жадувай я! Търси я! Очаквай я навсъде и всегда! Невинний поглед на детето с Нея те привлича! Тя дневно е ухание в светлата съдба на тез, които пеят и обичат!
* Във вечерен здрач от звездните простори, Тя праща ти тайнствен,
свят
привет!
Извори, дървеса, цветя и плодове за Нея ти говорят; О, Тя ти вдъхва вяра и надежда и Словото Разумно — тоз Жив, Небесен Хляб! В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Стани (из неделната беседа „Стани и опаши се! “ – 11.XII. 1921 г.) Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Кои са причините за това?
към текста >>
Невидимият
свят
е сит на тези молитви.
Свещи не ми трябват. Аз искам човешките сърца да бъдат запалени с любов. Каменни църкви не ни трябват. Ний искаме сърца да любят, ред и законност във всеки дом, във всяко училище, — това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията.
Невидимият
свят
е сит на тези молитви.
Сега вие седите в затвора и сънувате. Някой сънува, че е богат — чете парите си. Някой мисли вътре в затвора, че се жени. Някой мисли в този затвор, че е много учен. Какво ли не мислят хората?
към текста >>
* Грей сила благодатни В съзвучните слова, И
святост
необятна Чрез нея аз зова.
Един ден ще вадите връзката, която съществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъв е Божественият план, предвиден за Неговото дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света, Това е задачата на всички ни — да подготвим този път. Из съборната беседа „Ще се превърне в радост“, София, 21 Август 1927 г. МОЛИТВА* Когато скръб изпитва Сърцето в тежък час, Аз чудната молитва Прошепвам в полуглас.
* Грей сила благодатни В съзвучните слова, И
святост
необятна Чрез нея аз зова.
* Съмнения в безкрая Отлитат след скръбта, И вярвам и ридая С неземна лекота . . . М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. АНГЕЛ*) Среднощ по небето бял ангел летял И тиха е песен той пял: Звездите, луната и облаци рой С таз песен унасял е той. * Той пеел как в чисто блаженство сияй Безгрешният дух в светъл рай, Към Бога велик той възнасял хвала И искрена тя е била.
към текста >>
* Той носел е млада душа до гърди В тоз
свят
на сълзи и беди.
* Съмнения в безкрая Отлитат след скръбта, И вярвам и ридая С неземна лекота . . . М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. АНГЕЛ*) Среднощ по небето бял ангел летял И тиха е песен той пял: Звездите, луната и облаци рой С таз песен унасял е той. * Той пеел как в чисто блаженство сияй Безгрешният дух в светъл рай, Към Бога велик той възнасял хвала И искрена тя е била.
* Той носел е млада душа до гърди В тоз
свят
на сълзи и беди.
И в нея тази песен остала да трай — Без думи, но жива до край. * И дълго копняла душата в света След чудна и странна мечта, Но никакъв глас не заместил е тук За нея небесния звук. М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. *** Тръгнах сам на път далеч в полето, Пътят бял в мъгла пред мен блести: С тиха нощ осеня Бог небето, И звезда с звездата в мир шепти.
към текста >>
Човешката душа има нужда от една храна, — храна, която дава безсмъртие — Любовта, а нейното приложение, нейното реализиране в нашия
свят
е Доброто.
Какъв е смисъла на тази алчност? Какво се ползваш ти, които задържаш в ръцете си благата на стотици, хиляди или дори на милиони хора, когато ти сам не можеш да ги употребиш?... Какво да търсим? Към какво да се стремим? Кое е това, което ще ни ползва сега и завинаги, през всичките векове на бъдещето?
Човешката душа има нужда от една храна, — храна, която дава безсмъртие — Любовта, а нейното приложение, нейното реализиране в нашия
свят
е Доброто.
Само в едно е смисъла на човешкия живот, само в едно е вечната, непреходна ценност — да правиш добро, да живееш за Доброто и, паралелно с това, да растеш духовно. Това са истинските постижения, това са истинските богатства, които може да придобие човек на земята. Това е истинският път и целта на човешкия живот. Разбира се, не всички хора едновременно и в еднаква степен, са способни да усвоят тази истина. Децата трябва да преминат през всичките свои периоди на развитие, през всичките свои етапи, през всичките свои играчки.
към текста >>
Който вижда — вижда светлината му и целия
свят
, който тая светлина разкрива: който е сляп, сеща топлината му.
— Но дали ще дойде? Ами опитайте! — Но как ще Го познаем? Много лесно. Когато изгрява слънцето как го познаваме?
Който вижда — вижда светлината му и целия
свят
, който тая светлина разкрива: който е сляп, сеща топлината му.
Опитайте и вие — ще разберете поне дали виждате или сте още слепи! Л. Лулчев ЕДЕЛВАЙС Беше дълбока нощ и ни една звезда не блестеше на тъмния небосвод . . . Човекът крачеше в тъмнината, покрай грапища и препятствия, рискувайки всеки момент да падне и мислеше за своята съдба, която му е отредила вечно да се скита в тоя мрак . . .
към текста >>
Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния
свят
на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му.
Почувствала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше, — пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена . . . „Еделвайс! “ Само един момент . . . само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувства отново, там долу, свързана в телесните вериги и усещаща тежестта на материята.
Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния
свят
на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му.
Той разбра, че има нещо, за което заслужава да се живее, което заслужава всички жертви, и което той трябва непременно да намери. В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред. Той гледаше — пред него блестеше огромно поле озарено със светлина. Сини върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи. Душата мълчеше .
към текста >>
В този наш, човешки, земен
свят
,
свят
на изпитания,
свят
на радости и скърби, на светлини и сенки, на падения и подеми, в този
свят
всичко расте, живее и умира, но само едно вечно остава: Доброто!
Всички хора, с които се срещаме, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любовта, която е тъй мощна, че влияе на всичко което ни обкръжава. Р. У. Трайн Доброто расте!
В този наш, човешки, земен
свят
,
свят
на изпитания,
свят
на радости и скърби, на светлини и сенки, на падения и подеми, в този
свят
всичко расте, живее и умира, но само едно вечно остава: Доброто!
. . Всичко расте, но само доброто е безсмъртно. Всичко расте, но не всичко има бъдеще. Съдбата на плевелите е — огъня. Бъдещето на доброто е вечен растеж, все по-голям и по-голям триумф.
към текста >>
— Това е един цял, огромен, нечуван и невиждан
свят
.
Съдбата на плевелите е — огъня. Бъдещето на доброто е вечен растеж, все по-голям и по-голям триумф. Някой може да се смеят на доброто дело, защото го сметат че е много малко — като „синапово зърно“. Но знаете ли какво съдържа в себе си това зърно? Знаете ли какво е неговото бъдеще?
— Това е един цял, огромен, нечуван и невиждан
свят
.
Това е величие, блясък и красота неподозирани, във сън невиждани. Това, според думите на Христа, е онова огромно дърво, което ще разпростре клонете си над цялата земя и ще дава плодовете си за храна на всички гладни. Силата на доброто не е в неговата „големина“. — тя е в неговото вътрешно съдържание. Тя е в неговия замисъл, тя е във вложения в него дух.
към текста >>
В тоя
свят
на изпитания, на светлини и сенки, на скърби и радости, не се отчайвайте всичко ще отмине, и ще остане само едно — Доброто.
Макар то да е и най-малкото. Ний никак не се съмняваме, че постепенно, с течение на времето, ще имаме възможност да пращаме в. Братство безплатно на всички (около три хиляди) читалища в България. Доброто си има своите сигурни пътища на действие. Има Божествени закони, които правят да не пресъхва извора, който дава.
В тоя
свят
на изпитания, на светлини и сенки, на скърби и радости, не се отчайвайте всичко ще отмине, и ще остане само едно — Доброто.
Доброто винаги расте! КНИГОПИС Три приказки за млади и стари, от Любомир Лулчев. Мъдростта и истините на живота могат до бъдат облечени в най-различни форми. Една от тия форми е приказката. Не е толкова важна дрехата.
към текста >>
65.
 
-
Нов строй, нов
свят
искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите идеите за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството.
Метерлинк Химн на Амон-Ра (стих.) – Превод от старогръцки: А. А. – текстът не се разчита И туй ще мине. – Йор. Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от идеи. Хората искат да устрояват, да преустрояват света.
Нов строй, нов
свят
искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите идеите за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството.
Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си. Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени.
към текста >>
Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов
свят
, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени.
Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите идеите за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството. Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си. Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата.
Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов
свят
, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени.
Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света. Той а великия и единствен Първоизвор, от който идват всички тласъци към Доброто. Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания.
към текста >>
Между новият
свят
на Христа и новият
свят
на хората съществува цяла бездна!
Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света. Той а великия и единствен Първоизвор, от който идват всички тласъци към Доброто. Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания.
Между новият
свят
на Христа и новият
свят
на хората съществува цяла бездна!
Това, което хората днес искат да правят. това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов. Това не може да се отрече. Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос.
към текста >>
Човек трябва да влезе в новия
свят
с чисто чело, свободен от сенките и престъпления на миналото.
Човечеството има да плаща. Огромни дългове на миналото има да плаща човечеството, преди да стъпи върху изравнения път към бъдещето. Това е смисъла, това е и причината на ставащите днес световни катаклизми. Когато човек ще почва да строи ново здание, той трябва преди това да изплати всичките си стари дългове. Днес Природата е предприела основно разчистване на старите сметки, основно разплащане на старите дългове, основно изгаряне на старите грехове.
Човек трябва да влезе в новия
свят
с чисто чело, свободен от сенките и престъпления на миналото.
Затова са именно днешните страдания: Светът трябва да се претопи за да се излее на ново. Всичко старо трябва да изгори, за да даде път на новото. Само огънят може да направи това! Его защо, ние трябва да гледаме без страх без съмнения и колебания на това, което става. Христос стои зад всичко това!
към текста >>
След това ще спомним как биха се проявили ако ние имаме и имахме един по-
възвишен
морал, едно по-
възвишено
съзнание.
Стоицев ВЛАСТ И НАРЕДБИ Поради създаденото общо световно положение, преживяваме едни анормални и трудни времена. Сега и богати и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе края. А края за търпеливите и разумните люде ще бъде най-добър — планът Божий ще се изпълни на земята. Освен смутът, ние виждаме, че при малки липси и неуредици, безпокойството става още по-голямо. Понеже трябва едно по-будно и по-трезво съзнание от всички ни в днешните моменти, за да облекчим до негде своите трудности, ние изнасяме някои неща, които виждаме, както те се проявяват в живота.
След това ще спомним как биха се проявили ако ние имаме и имахме един по-
възвишен
морал, едно по-
възвишено
съзнание.
От физическо и духовно гледище, тези прояви са едно огледало за всички ни, но особено за разумните люде, та като виждаме отклоненията, да вземаме поука и да ги не следваме; а същевременно да прегърнем разумното, доброто. Сега се въведоха купони за хляб. Но що виждаме? Още след 1 — 2 дни, несъвестни хора изобраха картофите из пазаря на Пловдив и те от 3 — 4 лв. достигнаха 7,8 — 10 лева килограм.
към текста >>
В учението на Христа се съдържат всички пътища и методи, с помощта на които ще се изгради новия
свят
на социална справедливост, на братство и любов между хората.
Проблемата на храненето, от Д-р Мих. Стоицев. Правилното хранене е източник на живот, a неправилното хранене носи преждевременно остаряваме и смърт. Да се нахраним правилно, значи да се подмладим. „Проблемата на храненето“ съдържа много научни данни за състава и влиянието на различите храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Отче наш — като завет Христов и социална програма на бъдещето, от Авг. Циешковски.
В учението на Христа се съдържат всички пътища и методи, с помощта на които ще се изгради новия
свят
на социална справедливост, на братство и любов между хората.
Гениалния полски мистик Циешковски с пророческо прозрение ни разказва, че това, което ще разреши наболелите въпроси на живота, и което ний напразно търсим разни из изкуствени, политически и стопански формули, съществува вече, в своята най-съвършена форма, в учението на Христа. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф. Оливер Лодж, ректор на Бирмингамския Университет. Не всички учени вървят по течението на всеобщо признатото, макар то да бъде и заблуждение. Има такива, които не се страхуват да вървят по нови пътища, въпреки предразсъдъците на техните колеги.
към текста >>
Той ви разкрива нови, широки хоризонти, като ви свързва по най-лесен начин с целия
свят
!
Път към себепознание, от Д-р Руд. Щайнер Отбрани приказки (10 отделни номера) ЕСПЕРАНТСКА ЛИТЕРАТУРА Учебник по Есперанто с 316 картини в текста, от Д-р Захариев, пригоден за самоуци и курсове. Този е най-добрия учебник за изучаване на международния език Есперанто. С него изучаването става бързо и леко. Учете международния език Есперанто.
Той ви разкрива нови, широки хоризонти, като ви свързва по най-лесен начин с целия
свят
!
Практична граматика на Есперанто, необходимо помагало за всеки есперантист, от Емил Стратев Пълен есперанто-български речник, от Атанас Николов. Обема около 500 страници. Този е единствения най-пълен есперанто-български речник, който съперничи с есперантските речници на големите европейски народи и затова е гордост на българските есперантисти. Есперанто-български речник, от Атанас Николов. Есперантско-български разговорник, от Атанас Николов.
към текста >>
66.
 
-
Първата стъпка, направена с Любов, ще постави началото на твоя възходящ спираловиден път; Великата Любов ще разкрие чара и величието на твоя вътрешен
свят
!
Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух! Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще видиш сбъдването на твоя вековен сън: От малката искра ще пламне ярка светлина, която ще ти разкрие собственото ти величие! Ти ще разбереш, че си дух, а не пръст! Твоята душа ще расте и ще расте — ще стане толкова голяма, велика, че ти ще разбереш най сетне, че само вселената в своята безкрайност може да те побере — когато станеш това, което трябва да бъдеш: Едно със своя вечен Баща! Ала ти, който дръзваш да преминеш планини от мъчнотии и да преплуваш реки от сълзи до като постигнеш себе си, ти ще се въртиш винаги в един затворен кръг до като не възлюбиш Бога и ближния си както себе си!
Първата стъпка, направена с Любов, ще постави началото на твоя възходящ спираловиден път; Великата Любов ще разкрие чара и величието на твоя вътрешен
свят
!
Тя ще те доведе до твоята Велика цел: развитието на всичката мощ и красота, които се крият в тебе, за да станеш от човек Богочовек. Тя — Великата Любов, ще те научи да твориш светове! Възлюби Този, който се е смалил в теб, за да те издигне до Себе Си! Възлюби ближния си, както себе си! В. Н.
към текста >>
* В
възвишений
химн на разумна обмяна ти дружно с твоя любим ще твориш!
но често ти мрежа оплиташ с подмамка за чисти, любящи сърца: * Тогава в теб глухо се носи единствен гласът на плътта, в очите ги пламъци тъмни горят, загасва и сетния лъч на Духа и мрак възцаряваш, всред който звезди не трептят. * Сестро моя, — спящ ангел и муза! Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди! Тоз, който в душа ти Божествен огън разбужда. е твоята котва всред бурни житейски вълни!
* В
възвишений
химн на разумна обмяна ти дружно с твоя любим ще твориш!
В задружния устрем ти всичко ще даваш и всичко ще вземаш и в тоз динамизъм нестихващ кат'лилиев цвет ще цъфтиш! * Тъй, Живия Храм на Велика Любов ще сградите, а в него ще дойдат сияйни, неземни жреци. Дочули те зова на вашата жива молитва навеки с разумната Божия Воля ще свържат ваш’ те души! В. Н. ВЛИЯНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Светлината влияе здравословно върху човешкия организъм, както и върху всички други организми.
към текста >>
Той е бил човек с висока култура и макар да не е имал под ръка данните на съвременната наука за влиянието на светлината и топлината върху органическия
свят
и специално върху човешкия организъм, той добре е разбрал кой е източника на живота върху земята, кое е динамото, което пуска всичко в движение и приложил това, което видял и разбрал.
А именно, да ставаме през цялата пролет рано, преди изгрев слънце и да правим разходка на открито, да дишаме чист и свеж въздух. Сутрин е най-тихо, атмосферата е прочистена от праха, а природата има особен чар, дивна красота. 3а влиянието на светлината и топлината и за пролетното благотворно влияние на слънчевата енергия върху човека ни говори не само г-н П. Дънов. Шест века преди Р. Хр. Питагор препоръчва последователите и учениците си да излизат сутрин рано на разходка и да посрещат изгрева на слънцето.
Той е бил човек с висока култура и макар да не е имал под ръка данните на съвременната наука за влиянието на светлината и топлината върху органическия
свят
и специално върху човешкия организъм, той добре е разбрал кой е източника на живота върху земята, кое е динамото, което пуска всичко в движение и приложил това, което видял и разбрал.
А какво ще кажат нашите съвременници. Навярно общественото мнение ще ги възвърне от правия път, който самата жива природа чертае и ще се заровят в тъмнина, на сянка, далеч от простора, далеч от истинския природосъобразен живот. В по-ново време Прентис Мълфорд (1844—1891, той е най-забележителният представител на американската окултно школа) също говори за влиянието на светлината и топлината, за целебната и възраждаща сила на пролетта върху човешкия организъм. Ето какво казва той: „Нашето тяло се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи. „Всяка година в началото на пролетта върху тая планета идва и действа една сила, която, изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя, — преди всичко, обаче, най-висшата, най-сложната и затова и най-чувствителна духовна организация: Земния човек.
към текста >>
Вие, най-способните, ще създадете нов
свят
.
Ние, съвременните хора, имаме една по-важна задача, отколкото временно да се наредим. Вие искате да станете министър в България. Това е нищо. Вие сте пратен на земята да се учите, да бъдете архитект на една нова все лена. Бог прави нова вселена и ще ви тури там.
Вие, най-способните, ще създадете нов
свят
.
Нали сега говоря г за нов ред? В порядъка хората, един нов ред Европа да турят. Какъв ще бъде новият ред на нещата? Ако хората живеят в тъмнина, то е старият ред на нещата. Ако започнат да живеят в топлина и светлина, то новият ред на нещата.
към текста >>
Да кажем, имате къща и имот и от невидимия
свят
ви кажат: Откажете се.
Само такова същество трябва да дойде. Кой ще премахне едно препятствие във вашия ум? Само едно такова същество трябва да дойде. А ние сега се занимаваме с много малки задачи. Запример, ако на вас ви дадат една задача да се от кажете от себе си.
Да кажем, имате къща и имот и от невидимия
свят
ви кажат: Откажете се.
Ще кажете: как да се откажа? Защо да се откажа? Толкоз години се мъчих за нея. Ти мислиш, като не се откажеш, няма да я вземат. Човек трябва да се откаже.
към текста >>
След като заминем от този
свят
, пак да сме господари на положението.
Ти мислиш, като не се откажеш, няма да я вземат. Човек трябва да се откаже. Нас ни питат ще се откажем ли доброволно Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек, не му ли вземат всичкото! Не е въпросът да бъдем собственици когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък.
След като заминем от този
свят
, пак да сме господари на положението.
Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота. Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен.
към текста >>
Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения
свят
не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота.
Човек трябва да се откаже. Нас ни питат ще се откажем ли доброволно Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек, не му ли вземат всичкото! Не е въпросът да бъдем собственици когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението.
Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения
свят
не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота.
Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен. Сега не мислете, че престъплението седи в големите неща.
към текста >>
За предпочитане е един човек да ви обича, отколкото цял
свят
да ви хвали.
Сърцето трябва да взема правилно, и онова, което не влиза в работа, да се освобождава от него. Тялото — по същия закон. Трябва да бъдем свободни. Не трябва да задържаме излишни желания, които ни създават хиляди страдания. Сега ние търсим щастието там, гдето не можем да го намерим.
За предпочитане е един човек да ви обича, отколкото цял
свят
да ви хвали.
Аз бих предпочел един да ме обича, отколкото цял свят да ми пише статии. В тия хвалби има само раздвижване на въздуха, нищо друго няма. Любовта дава изобилно. А да те хвалят хората, не зная какво мотат да ти дадат. Казвам: Всякога да бъдем благодарни на любовта, която ни дава и на обичта, която взема.
към текста >>
Аз бих предпочел един да ме обича, отколкото цял
свят
да ми пише статии.
Тялото — по същия закон. Трябва да бъдем свободни. Не трябва да задържаме излишни желания, които ни създават хиляди страдания. Сега ние търсим щастието там, гдето не можем да го намерим. За предпочитане е един човек да ви обича, отколкото цял свят да ви хвали.
Аз бих предпочел един да ме обича, отколкото цял
свят
да ми пише статии.
В тия хвалби има само раздвижване на въздуха, нищо друго няма. Любовта дава изобилно. А да те хвалят хората, не зная какво мотат да ти дадат. Казвам: Всякога да бъдем благодарни на любовта, която ни дава и на обичта, която взема. Защото в нас единственото реално нещо е любовта, която ни дава живот и обичта е, която възприема живота.
към текста >>
Истинското възпитание - не сух лицемерен морал — а
възвишени
примери на любов чистота, възход — ето кое е нужно днес.
Такова е Словото на всички истински велики, светещи души, понеже носи светлина. Гениите, светиите и Учителите на човечеството, това са светещите, Белите братя, които през вековете са носили на човечеството светлина, любов истина. В сърцата им винаги е горял олтарът на великата, чиста безкористна любов към всички; в умовете им е светила Мъдростта, а в душите им Истината е давала криле, простор и сила. Науката и възпитанието като светлината и топлината са необходими за растежа на душата, за развоя на ума и сърцето, за едно ново поколение, за една нова култура. Но истинската наука за живота — не теории, абстракции и думи само — а жив опит, живо слово, жива Светлина.
Истинското възпитание - не сух лицемерен морал — а
възвишени
примери на любов чистота, възход — ето кое е нужно днес.
Възлюби звездите, цветята морето, всичко живо. Познай себе си, и Божественото в Природата. Бъди цар в царството на своя ум и сърце и смело тръгни да завладееш царството на щастието и свободата — ето в това е новото. ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕМ НИЙ! Ще се завърнем ний, на слънчев ден в покоите приветни.
към текста >>
Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила,
святата
светлина.
И. Карагьозова НОВОТО, КОЕТО ИДЕ То е подобно на топлите пролетни дни, които ни облъхват с нов живот. Кой не усеща животворното влияние на топлия лъх? Само слепия не вижда мощната животворна сила, която буди и възраства към нов живот. Само глухия не чува последствията от топлия вятър. Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради.
Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила,
святата
светлина.
Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония. Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички! Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина? Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да мислим право. Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва на земята да се научи да мисли право Съвременния човек е подобен на дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава на майка се, че вазата сама се счупила.
към текста >>
Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме
святата
и животворна Светлина?
Само глухия не чува последствията от топлия вятър. Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради. Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина. Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония. Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички!
Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме
святата
и животворна Светлина?
Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да мислим право. Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва на земята да се научи да мисли право Съвременния човек е подобен на дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава на майка се, че вазата сама се счупила. Съзнанието за дълг и отговорност се особено развива сега в човека. То е новото, което иде и което издига човека над временното и дребнавото, над личното. Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война.
към текста >>
което не е само ядене и пиене, но търпение, Любов, Мир и Радост в Духа
Святаго
.
То е новото, което иде и което издига човека над временното и дребнавото, над личното. Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война. Той е отхвърлил думите на Христа: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се приведе“, защото вярата му е слаба. Днешната война е съдба за човечеството. След тия страдания иде Новото, иде Царството Божие на земята и в нас.
което не е само ядене и пиене, но търпение, Любов, Мир и Радост в Духа
Святаго
.
Това е новото, което иде и за което ни говори всека Пролет и топлия слънчев лъч. Дим. Станев ГЕНКО ОРЛЕТО от Любомир Лулчев Повестта „Генко Орлето“ е история — път на една душа. На пръв поглед изглежда захвърлена, там някъде в едно диво балканско село, без грижи на майко и баща. Но после ни става ясно, че тези условия са най-благоприятни за тая душа с оглед на пътя, който има да измине. Скромните и естествени природни условия култивират сила и борчески дух в детето, който ще употреби за преодоляване на предстоящите му препятствия.
към текста >>
67.
 
-
Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един
възвишен
идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.
– Любомир Реално и нереално. Ламтеж по призрачни неща – Любомир Реално и нереално. Пазете царството! – Любомир Влиянието на човешката мисъл Ледовете се топят – В. Недев Нова насока в живота – Нейчо Георгиев ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА Да живееш за една свещена.
Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един
възвишен
идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.
Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно, непринудено, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот. Една Велика Жертва стои в основата на света, в основата на живота: това е непонятната в нейната пълнота, за нас, хората. жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре.
към текста >>
Тя иде и нищо да я спре не може Защото силна е и властна Над тоя вече прогнил
свят
, Безлюбен и безпътен.
Души на любовта! Вие мълчите и ухаете! Вашия безмълвен зов се долавя от всички пробудени чутки души; вашия мистичен зов: — Да посрещнем пролетта! В. Недев _____________________________________________ Подигнете очите си нагоре: безграничните небесни простори денем и безчислените златни звезди нощем, ви говорят за величието на Бога и за светлото бъдеще на човешката душа. ТЯ ИДЕ!
Тя иде и нищо да я спре не може Защото силна е и властна Над тоя вече прогнил
свят
, Безлюбен и безпътен.
И рухва негов трон В’пропаст далечна с’тътен. . . * Тя иде и нищо да я спре не може, А който я отрича Затваря си очите. На новий свят За светлината и лъчите, Защото той го не обича. * Тя иде и нищо да я спре не може, Защото не от вчера знай: На старий свят Прочетени са дните — Дошъл е негов край, Той рухва с трясък.
към текста >>
На новий
свят
За светлината и лъчите, Защото той го не обича.
ТЯ ИДЕ! Тя иде и нищо да я спре не може Защото силна е и властна Над тоя вече прогнил свят, Безлюбен и безпътен. И рухва негов трон В’пропаст далечна с’тътен. . . * Тя иде и нищо да я спре не може, А който я отрича Затваря си очите.
На новий
свят
За светлината и лъчите, Защото той го не обича.
* Тя иде и нищо да я спре не може, Защото не от вчера знай: На старий свят Прочетени са дните — Дошъл е негов край, Той рухва с трясък. И из развалините Се ражда с блясък. С нежно сладък зов, На новий свят — Царицата Любов! . . . Ст. Г. КЪМ УЧИТЕЛИТЕ Знаеш ли ги, учителю, който учиш децата във всичките им степени, кой си?
към текста >>
* Тя иде и нищо да я спре не може, Защото не от вчера знай: На старий
свят
Прочетени са дните — Дошъл е негов край, Той рухва с трясък.
Тя иде и нищо да я спре не може Защото силна е и властна Над тоя вече прогнил свят, Безлюбен и безпътен. И рухва негов трон В’пропаст далечна с’тътен. . . * Тя иде и нищо да я спре не може, А който я отрича Затваря си очите. На новий свят За светлината и лъчите, Защото той го не обича.
* Тя иде и нищо да я спре не може, Защото не от вчера знай: На старий
свят
Прочетени са дните — Дошъл е негов край, Той рухва с трясък.
И из развалините Се ражда с блясък. С нежно сладък зов, На новий свят — Царицата Любов! . . . Ст. Г. КЪМ УЧИТЕЛИТЕ Знаеш ли ги, учителю, който учиш децата във всичките им степени, кой си? Ти, който имаш с тях през годината дълги месеци всекидневна среща, който започваш и завършваш учебните занятия с молитва, който цял просияваш, когато видиш проблясък на разум в тях и скърбиш, когато не си разбран, не си приет.
към текста >>
С нежно сладък зов, На новий
свят
— Царицата Любов!
. . * Тя иде и нищо да я спре не може, А който я отрича Затваря си очите. На новий свят За светлината и лъчите, Защото той го не обича. * Тя иде и нищо да я спре не може, Защото не от вчера знай: На старий свят Прочетени са дните — Дошъл е негов край, Той рухва с трясък. И из развалините Се ражда с блясък.
С нежно сладък зов, На новий
свят
— Царицата Любов!
. . . Ст. Г. КЪМ УЧИТЕЛИТЕ Знаеш ли ги, учителю, който учиш децата във всичките им степени, кой си? Ти, който имаш с тях през годината дълги месеци всекидневна среща, който започваш и завършваш учебните занятия с молитва, който цял просияваш, когато видиш проблясък на разум в тях и скърбиш, когато не си разбран, не си приет. Знаеш ли ти кой си? Имаше едно време Един, който изпращаше своите ученици по работа на „богата жетва“ по села и градове.
към текста >>
Лекарите го оставили за оня
свят
.
“ Казвам: „Стани! “ Аз само веднъж казах на едното да стане. Много пъти не се казва. Само един опит имам. Пишат ми от Търново, че един брат се вцепенил.
Лекарите го оставили за оня
свят
.
Не може да стане, краката му вцепенени и лежи на леглото. Пращам двама братя и казвам как да го лекуват. И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват: единият го заболял кръста, другият — корема. Пишат ми: Тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам.
към текста >>
Гледам, братът лежи и ми казва: „Аз съм готов за оня
свят
.
Не може да стане, краката му вцепенени и лежи на леглото. Пращам двама братя и казвам как да го лекуват. И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват: единият го заболял кръста, другият — корема. Пишат ми: Тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам.
Гледам, братът лежи и ми казва: „Аз съм готов за оня
свят
.
Като е дошло времето, ще си вървя“. Смел брат. Рекох: Какво има? — Не мога да стана, краката ми са вцепенени. Казвам: това е духовно вцепеняване.
към текста >>
Някои говорят за оня
свят
.
Да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая. На онова, което беше в рая, на него можем да разчитаме. Адам и Ева, като приеха това, което беше вън от рая, той ги изкара вън от рая. Сега ние мислим, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва. С туй знание нищо не се добива.
Някои говорят за оня
свят
.
Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“. Че как така нищо не губи? Животът е загубил. Като няма оня свят, всичко е загубил. Аз не поддържам тази логика.
към текста >>
Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня
свят
, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня
свят
, то нищо не губя“.
На онова, което беше в рая, на него можем да разчитаме. Адам и Ева, като приеха това, което беше вън от рая, той ги изкара вън от рая. Сега ние мислим, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва. С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят.
Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня
свят
, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня
свят
, то нищо не губя“.
Че как така нищо не губи? Животът е загубил. Като няма оня свят, всичко е загубил. Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба.
към текста >>
Като няма оня
свят
, всичко е загубил.
С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят. Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“. Че как така нищо не губи? Животът е загубил.
Като няма оня
свят
, всичко е загубил.
Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба. Когато ти ставаш причина да не функционира, да не се проявява Божественото, то е загуба. Всяка една мисъл, която ви отклонява от правия, Божествен живот, не е чиста мисъл. Тя излиза от някой нечист източник.
към текста >>
Вие мислите, че като идете в оня
свят
, ще ви посрещнат с диплома.
Като направиш една погрешка, след седем години пак си чист. По един естествен път ще се очистиш, понеже нечистотата е вложена вътре в самата материя. Животът е училище. Тука, на земята, вие сте на училище. Като се върнете на небето, ще ви изпитват, какво сте научили на земята.
Вие мислите, че като идете в оня
свят
, ще ви посрещнат с диплома.
Най-първо ще ви питат какво сте научили. Ще дадете отчет. Там искат да знаят. Сега вие мислите да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа. Хубави поетични работи са.
към текста >>
Сега вие мислите да идете в оня
свят
облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа.
Като се върнете на небето, ще ви изпитват, какво сте научили на земята. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще ви посрещнат с диплома. Най-първо ще ви питат какво сте научили. Ще дадете отчет. Там искат да знаят.
Сега вие мислите да идете в оня
свят
облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа.
Хубави поетични работи са. Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия, учителят няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит. Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на учителя си. Ако пък му носиш цветя, даваш му това-онова, сладко ядене, говориш му сладко, а не учиш, той ще ти каже: Така не става тази работа. Казваш: Аз обичам Христа.
към текста >>
Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият
свят
да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората.
Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашия ум, противоречията, които съществувах в нашето сърце, за да се премахне туй постоянно терзание. Ако ти не можеш да обичаш, какво даваш на човечеството? Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие. Всеки мисли за себе си.
Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият
свят
да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората.
Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: на.ч ни предстои една велика работа.
към текста >>
На 120 години да каже: Искам да си замина за другия
свят
да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли за някъде и да замине за дома.
Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: на.ч ни предстои една велика работа. Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като млада мома.
На 120 години да каже: Искам да си замина за другия
свят
да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли за някъде и да замине за дома.
Това е идеала за оня свят. Сега по някой път седим и казваме: Дотегна ни животът. Животът без любов дотяга. Няма нещо по-тежко от живот без любов. И най-лошият живот с любов, никому не дотяга, никой не иска да се раздели с него — той носи благо със себе си.
към текста >>
Това е идеала за оня
свят
.
Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: на.ч ни предстои една велика работа. Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като млада мома. На 120 години да каже: Искам да си замина за другия свят да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли за някъде и да замине за дома.
Това е идеала за оня
свят
.
Сега по някой път седим и казваме: Дотегна ни животът. Животът без любов дотяга. Няма нещо по-тежко от живот без любов. И най-лошият живот с любов, никому не дотяга, никой не иска да се раздели с него — той носи благо със себе си. Има едно Същество, което ние можем без страх от никакво съмнение да обичаме.
към текста >>
Направил ли си нещо от любов, ти сам ще знаеш това — в душата ще е светло, в сърцето топло и ще чувстваш радост, като че целият
свят
е твой.
Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на некой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са и много естествено е, че животът ще ни опровергава, в сека крачка неочаквани противоречия ще ни смущават... Сей чисто семе: — всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе! А стореното от Любов — любов ражда. Това е закон, в който няма изключения. Тия, които мислят, има грешка, нека я търсят първом грижливо в себе си и ще видят че след това работите им ще почнат да се оправят.
Направил ли си нещо от любов, ти сам ще знаеш това — в душата ще е светло, в сърцето топло и ще чувстваш радост, като че целият
свят
е твой.
Тогава пак ще работиш и даже повече отколкото сега работиш, но такава работа не ще те изморява, а ще ти дава само още по-голям потик. Противоречията ще изчезнат. Ти ще бъдеш доволен от себе си. Любомир РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО Ламтеж по призрачни неща Днес мнозина развалят живота си, губят дните си и жертват силите си да постигат цели, които са временни, често призрачни, като облаци, които първият вятър разгонва или изгряващото слънце стопява. Зад всеки предмет и вещ стои една идея, някое реализирано желание.
към текста >>
Зад идеите стоят техните носители —
възвишени
съзнания, които би трябвало да проучваме.
Всичко това е прекрасно. В основата си всичко това са Божествени идеи. Но когато закона за цялото се използва частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание.
Зад идеите стоят техните носители —
възвишени
съзнания, които би трябвало да проучваме.
Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много си тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски — това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора. . .
към текста >>
В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този
свят
.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека.
. . С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните! 10. II. 1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата.
В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този
свят
.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека.
Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той. Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство. Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството.
към текста >>
Ако в него се явят светли,
възвишени
мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство.
10. II. 1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека. Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той.
Ако в него се явят светли,
възвишени
мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство.
Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството. Светлината на слънцето, казва Учителя, е резултат на мислите на същества, които живеят на него. Значи, светлината е мисъл.
към текста >>
А когато добрата, положителната,
възвишената
мисъл се яви в човека, в него се явяват чисти,
възвишени
чувства и той оживява за нов живот, той стана слънчев лъч, цял изтъкан обграден от мисъл, проявяващ истинския живот.
Значи, светлината е мисъл. Но за да може мисълта да се прояви както светлината, за да може тя да добие силата и качествата слънчевата светлина, човек трябва да надрасте земната среда, той трябва да влезе в хармония със слънцето, в хармония с небето. Когато се увеличава светлината в природата, увеличава се и топлината. Тогава цялата природа оживява, събужда се за нов живот. Животните се раздвижват, цветята и дърветата цъфтят.
А когато добрата, положителната,
възвишената
мисъл се яви в човека, в него се явяват чисти,
възвишени
чувства и той оживява за нов живот, той стана слънчев лъч, цял изтъкан обграден от мисъл, проявяващ истинския живот.
Той влиза в пролетта и лятото на живота. Той се намира в разцвета на своята душа. Мисълта създава, организира нещата. Начало на всичко е мисълта на Великия. В Евангелието е казано: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.
към текста >>
Днешният
свят
на хората е
свят
на безсмислие.
Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви. „Защо хората воюват? — защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? — защо го не мислят.
Днешният
свят
на хората е
свят
на безсмислие.
Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл. Да разсъждаваш върху нещата, да ги анализираш, да поучаваш онова, което са реализирали мислещите, това още не е мисъл, не е ум. „Умът седи над всяко разчепкване, анализиране. „Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават.
към текста >>
„Когато всички хора започнат да мислят, човешкият
свят
ще се оправи, между тях естествено ще се яви връзката на Любовта, която едничка може да ги обедини в едно цяло.“ Мисълта, блянът на чирака след време се осъществява.
Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл. Да разсъждаваш върху нещата, да ги анализираш, да поучаваш онова, което са реализирали мислещите, това още не е мисъл, не е ум. „Умът седи над всяко разчепкване, анализиране. „Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават.
„Когато всички хора започнат да мислят, човешкият
свят
ще се оправи, между тях естествено ще се яви връзката на Любовта, която едничка може да ги обедини в едно цяло.“ Мисълта, блянът на чирака след време се осъществява.
Той става майстор, артист, художник. Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си. Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам.
към текста >>
Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен
свят
.
Както той мисли, такъв е. Както продължава да мисли, такъв си остава. * Ти си слаб. мисли, че си силен и ще станеш силен. Имаш някоя слабост, мисли, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш.
Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен
свят
.
Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина. Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги водят. Добрия, силния характер се създава с права мисъл. Мисли и ще превъзмогнеш всички препятствия: ако си болен ще оздравееш, ако си слаб ще станеш силен, ако си страхлив, ще станеш смел. С една дума, правата мисъл пресъздава човека, тя пресъздава и целия свят.
към текста >>
С една дума, правата мисъл пресъздава човека, тя пресъздава и целия
свят
.
Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят. Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина. Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги водят. Добрия, силния характер се създава с права мисъл. Мисли и ще превъзмогнеш всички препятствия: ако си болен ще оздравееш, ако си слаб ще станеш силен, ако си страхлив, ще станеш смел.
С една дума, правата мисъл пресъздава човека, тя пресъздава и целия
свят
.
В света — видим и невидим за нас —всичко е мисъл. Човек чрез самовнушение може да приложи силата на мисълта спрямо себе си за да се пресъздаде. Ако си слаб, вечер преди лягане, съсредоточен дълбоко в себе си кажи: „аз ставам силен“. Ако не запомняш добре уроците си, вечер преди лягане, дълбоко съсредоточен в себе си кажи: „Моята памет се засилва, аз ставам умен“. Ако си болен, не забравяй да държиш в съзнанието си мисълта, че си здрав и силен, а също така вечер преди лягане, съсредоточен в себе си, кажи: „Аз съм здрав.
към текста >>
68.
 
-
Тръгнете по моя чист и
свят
път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота.
Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен.
Тръгнете по моя чист и
свят
път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота.
Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания. Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път.
към текста >>
Когато човек мисли, че само физическият
свят
е единственият реален, по-дълбоката, разумна страна на природата остава скрита за него.
Тя организира физико-химичните сили на материята,— организира формите А смисълът представлява разумното в природата, което дава целесъобразно направление на силите, които организират формите. Необходимостта от новите методи за дишане днес е по-голяма, отколкото във всяка друга епоха и то по следната причина: Материалистичната вълна, която заля човечеството през 18. век беше в своята най-висока точка през 19. век, причини известна промяна в отношението на човека към живите сили в природата. Поради материалистичните си разбирания човек се отдалечи от вътрешния живот на природата, разхлаби връзките си с живите и разумни нейни сили; влезе във връзка предимно с нейните механични явления, сили и закони, и вследствие на това тури известна спънка за приемане животворните и разумни сили от целия всемир.
Когато човек мисли, че само физическият
свят
е единственият реален, по-дълбоката, разумна страна на природата остава скрита за него.
Това туря спънка за физическия и духовния му възход. Тогава се намалява притокът на живите и разумни сили от целия всемир. Нека вземем за пример нервната система. Тя остава без достатъчно храна. Силите, които идат от божествения свят, не могат да се вливат в нея с по-голяма пълнота.
към текста >>
Силите, които идат от божествения
свят
, не могат да се вливат в нея с по-голяма пълнота.
Когато човек мисли, че само физическият свят е единственият реален, по-дълбоката, разумна страна на природата остава скрита за него. Това туря спънка за физическия и духовния му възход. Тогава се намалява притокът на живите и разумни сили от целия всемир. Нека вземем за пример нервната система. Тя остава без достатъчно храна.
Силите, които идат от божествения
свят
, не могат да се вливат в нея с по-голяма пълнота.
Ето защо, материалистичният мироглед води между другото към упадък на нервната система. Това е една от причините, дето днешният век се нарича „нервен век“. За да се излезе от това положение, е необходимо проникването на новото разбиране на природата в днешната култура, — а заедно с това и на методите, които това разбиране носи със себе си. С новите методи за дишане, заедно с другите нови елементи, които ще влязат в днешната култура, ще се създадат благоприятни условия за идването на новата култура, която е пред прага ни. (Из книгата „Учителят за дишането“ от Боян Боев) _________________________________ Прилагайте любовта в живота си, като велик основен закон на Битието.
към текста >>
ЗЕМЯ Земя, земя ти благодатна Земя създадена за рай И а
свят
любим, о, люлко златна, Тъй хубава от край до край!
Това е една от причините, дето днешният век се нарича „нервен век“. За да се излезе от това положение, е необходимо проникването на новото разбиране на природата в днешната култура, — а заедно с това и на методите, които това разбиране носи със себе си. С новите методи за дишане, заедно с другите нови елементи, които ще влязат в днешната култура, ще се създадат благоприятни условия за идването на новата култура, която е пред прага ни. (Из книгата „Учителят за дишането“ от Боян Боев) _________________________________ Прилагайте любовта в живота си, като велик основен закон на Битието. Това иска Бог от всички хора и от всички народи на земята.
ЗЕМЯ Земя, земя ти благодатна Земя създадена за рай И а
свят
любим, о, люлко златна, Тъй хубава от край до край!
* Ваятелят — основен камък, Вложил е мисъл в твоя лик. Не си ли ти Любовен пламък На дух прекрасен и велик? * Без край са твойте простори. На вред ги златно слънце грей. „Промисъл има“, то говори.
към текста >>
* Човекът вечно недоволен Забравил своя
свят
олтар От край е тъмна мисъл гонел.
Не си ли ти Любовен пламък На дух прекрасен и велик? * Без край са твойте простори. На вред ги златно слънце грей. „Промисъл има“, то говори. За всичко що по теб живей.
* Човекът вечно недоволен Забравил своя
свят
олтар От край е тъмна мисъл гонел.
Не теб да бъде господар * Напразно братска кръв проливал! Напразно с тая цел живей! Ще бъде той ... на твойта нива Доброто семе като сей. Л. Анев НА СЛЪНЦЕ Една възможност, благоприятна за здраве и растеж, подтик и работа, има човек през пролетните и летните дни. Той има възможност да се ползва от благата на великата природа, да черпи от съкровищницата на живота, да взема от оня център, от оня източник, които блика ежеминутно и праша енергия и живот на всички хора, на всичко живо в неговата система, стига човек да се нагласи така, да нагоди своя живот по такъв начин, че той да не възпрепятства на тая живителна енергия да въздейства върху него.
към текста >>
— Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов
свят
е великодушието, правдата, доброто.
За-това, вън от задименото кафене, вън от прашния град! На полето, на планината, в гората, работа на открито! Идва една слънчева култура, в която човек ще прояви слънчев живот. За нея всеки човек, по специално всеки българин трябва да се подготви, защото му предстои една сериозна задача за разрешение, предстои му да изпълни мисия. Каква е тая мисия?
— Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов
свят
е великодушието, правдата, доброто.
А понеже в новия живот човек за човека ще престане да бъде вълк, а брат и приятел, негова мисия е още да посее семената на Братството и Любовта в света, между хората и народите. И ако днес нещо липсва на хората и народите, това е именно братството и любовта. И ако чакаме от утрешния ден нещо смислено и ценно, то е именно същото — братство, мир, любов. Личната. себелюбивата любов, трябва да отстъпи пред Великата, Божествената. Това е вливане на нова струя между хората, това е явяване на светлото слънце между народите.
към текста >>
Сега най-високите идеи за оня
свят
, какви са?
Минали през слънцето, минали през друго слънце, навлезли във вселената. Казва: няма ли край? Отговаря му ангелът: това е още началото. Казва: моля те да ме върнеш, моето сърце не може да издържи. Не е за мене това, върни ме пак на земята.
Сега най-високите идеи за оня
свят
, какви са?
Чисто човешки: неопределени идеи. Та казвам: най-хубавите неща не се доказват. Любовта не се доказва, мъдростта не се доказва, истината не се доказва. Те са непосредствени неща, които засягат човешката душа. Всеки един човек в света, който е излязъл от Бога, носи Божието благословение.
към текста >>
Ако влезете в един музикален
свят
, знаете, колко странни работи има?
Новата Ева, която иде в света трябва да изяви роденото от Бога. Първата Ева, която Бог създаде, по образ и по добие свое, сега слиза на земята. Първият човек, когото Бог създаде и той сега слиза на земята. Дето се казва: второто пришествие, възкресението. Туй възкресение ще бъде новото раждане, в което хората ще се родят по нов начин.
Ако влезете в един музикален
свят
, знаете, колко странни работи има?
Щом се дадат тоновете, веднага образа се дава, има трептения. Някои имат само размътени образи, нищо определено нямат. Казвам: ако нашите мисли, чувства и постъпки ни дават един чист образ на нещата, ние имаме ясна представа за Бога. Запример, ние мислим, че той е велико същество някъде. Аз го виждам скрит зад най-дребните неща.
към текста >>
Влизам в един друг
свят
.
Аз го виждам скрит зад най-дребните неща. Заставам пред един цвят и с благоговение седя. Той е скрил зад него. Гледам, колко хубаво е направено това цвете, какъв аромат има. Казвам: Господи, познавам Те, Ти си.
Влизам в един друг
свят
.
Виждам ангели които изложили своите картини. Всеки цвят е картина на един ангел, който е работил. Има известни движения, които са важни. От движенията зависи здравето. Когато мислиш се движиш, когато чувстваш се движиш, когато постъпваш се движиш.
към текста >>
Гениален е този музикант, който се е спрял в невидимия
свят
.
Гаванката на стария цигулар се напълнила. Всички хвърляли в нея. Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял? Паганини казал: Благодари сега. Туй наричам гениалност.
Гениален е този музикант, който се е спрял в невидимия
свят
.
Не мислете, че в да ления случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят. Талантът е едно същество от духовния свят. Обикновеният човек е от земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални.
към текста >>
Геният е особено същество от Божествения
свят
.
Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял? Паганини казал: Благодари сега. Туй наричам гениалност. Гениален е този музикант, който се е спрял в невидимия свят. Не мислете, че в да ления случай вие сте гений.
Геният е особено същество от Божествения
свят
.
Талантът е едно същество от духовния свят. Обикновеният човек е от земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални. Ако си талантлив, посетило те е едно същество от духовния свят. Докато е то с тебе, всичко върви.
към текста >>
Талантът е едно същество от духовния
свят
.
Паганини казал: Благодари сега. Туй наричам гениалност. Гениален е този музикант, който се е спрял в невидимия свят. Не мислете, че в да ления случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят.
Талантът е едно същество от духовния
свят
.
Обикновеният човек е от земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални. Ако си талантлив, посетило те е едно същество от духовния свят. Докато е то с тебе, всичко върви. Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения свят.
към текста >>
Ако си талантлив, посетило те е едно същество от духовния
свят
.
Не мислете, че в да ления случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят. Талантът е едно същество от духовния свят. Обикновеният човек е от земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални.
Ако си талантлив, посетило те е едно същество от духовния
свят
.
Докато е то с тебе, всичко върви. Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения свят. Когато Бог изпрати духа си, всички хора ще бъдат гениални. Гениално в нас е само Божественото. Само духовното е талантливо.
към текста >>
Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения
свят
.
Талантът е едно същество от духовния свят. Обикновеният човек е от земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални. Ако си талантлив, посетило те е едно същество от духовния свят. Докато е то с тебе, всичко върви.
Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения
свят
.
Когато Бог изпрати духа си, всички хора ще бъдат гениални. Гениално в нас е само Божественото. Само духовното е талантливо. Гениите имат особени линии. Те имат особено устройство на очите.
към текста >>
Щом човек дойде в таланта, в гения, трябва да работи за божествения
свят
.
Само духовното е талантливо. Гениите имат особени линии. Те имат особено устройство на очите. Всичките им линии са съвсем другояче устроени. Гениалните и талантливите хора имат бъдеще.
Щом човек дойде в таланта, в гения, трябва да работи за божествения
свят
.
Колкото вземе, всичко трябва да раздава даром. Както от цветята излиза аромат, така и нашата душа да раздава, както слънцето раздава своята светлина. Туй се изисква от онези, които искат да служат на Бога. Най-първо в света трябва да влезе любовта, като подбудителна причина. Всеки човек, който иска да направи добро, да го направи от любов.
към текста >>
Освен това, чрез дълбокото дишане — при спазване психичните условия на дишането — човек влиза в съприкосновение с разумните сили в природата, и те пресъздават целия му вътрешен
свят
.
София — Изгрев ДЪЛБОКОТО ДИШАНЕ И ПСИХИЧНИЯТ ПОДЕМ От Боян Боев Преди всичко дълбокото дишане освобождава нервната система от всички натрупани в нея отровни дезасимилационни продукти, които спъват нейната дейност. От друга страна чрез дишането се внася прана в мозъка, в цялата нервна система и във всички органи. С това се подобрява тяхното състояние, а туй се отразява и върху душевното развитие, понеже всеки орган е свързан с известни психични сили. Органите са инструменти за проява на душевния живот. И щом те са в по-добро състояние, то и душевният живот ще се проявява по-добре.
Освен това, чрез дълбокото дишане — при спазване психичните условия на дишането — човек влиза в съприкосновение с разумните сили в природата, и те пресъздават целия му вътрешен
свят
.
Съзнателното дишане коренно обновява както организма тъй и душевния живот; мислите, чувствата и желанията на човека се урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят казва по този въпрос така: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите“.
към текста >>
От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейности и своята
възвишена
духовна природа, която включва и разумната воля.
— „Способността на съсредоточаване мисълта е в зависимости от дишането. Колкото по-дълбоко лиша човекът, толкова по-лесно може да се съсредоточава“: Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек, който иска да развие волята си, трябва да почне с дишането. Когато той не е в състояние да контролира дишането, винаги волята му е слаба, защото волята се калява от съпротивлението. Това е много понятно, защото за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употребява силна воля, постоянство.
От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейности и своята
възвишена
духовна природа, която включва и разумната воля.
* Понеже облагородяването на мислите, чувствата и волята има връзка с оформяването на характера, то следва и връзката между дишането и характера. Учителят казва: „Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. То помага за оформяване на човешкия характер“. С други думи. има връзка между дишането и развитието на добродетелите в човека, защото зависят от правилното насочване на умствения, чувствения и волевия живот на човека.
към текста >>
Тя си мислеше често, че ако се касае наистина за някакво привидение от онзи
свят
, то трябва да е на някой нещастник.
Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала. Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала. Не минаваше ден да не попитат г-цо Шпак не е ли срещала призрака и тъй като трябваше да казва всеки път, че не е, тя видя, че равнодушието на призрака към нея предизвиква известно незачитане. В това отношение, тя бе по-долу от учителката и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала. Всъщност, г-ца Шпак никога не бе виждала да се отнасят към едно привидение тъй без стеснение и тя схвана още от първите дни, че всичко ще се свърши с някоя злополука.
Тя си мислеше често, че ако се касае наистина за някакво привидение от онзи
свят
, то трябва да е на някой нещастник.
който иска помощ от живите, за да намери покой в гроба си. Дребничката г-ца Шпак бе от енергичните хора и, ако би имала глас в семейството, биха се направили сериозни изследвания, за да се стигне до дъното на работата, вместо да се приказва само за подвизите на генерала. Но гувернантката знаеше, какво изисква нейното положение и никога от устата й не трябваше да се чуе и най-малката критика за действията на господарите. Тя се въздържа чисто и просто да се намесва в шегите с призрака и запази към него лошите си предчувствия. Г-ца Шпак прекара цял месец в Хедеби, без да види призрака.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предназначението на това свръх- общество във физическия
свят
ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов.
Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме.
Предназначението на това свръх- общество във физическия
свят
ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов.
Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието. ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! * Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят.
към текста >>
Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал
свят
желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна.
източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права.
Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал
свят
желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна.
Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“.
към текста >>
Нищо на тоя
свят
не може да бъде установено без участието на Германския Императора“.
Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи. Ако някои биха били наклонни да се съмняват, че може да бъде обсебена от тъмните сили цяла една нация и то такава, която в своята минала история има толкова хубави проявления, която даде няколко истински добри хора, — ако някой би бил разположен да се съмнява в това, нека вземе официалните германски изложения и да прочете прокламациите на Негово Императорско Величество Кайзера, в които той говори за себе си (и, вероятно, той го вярва), като за изпратен от Бога да, управлява света. В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен. Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето. Който ми се противопостави, ще го смажа на късове.
Нищо на тоя
свят
не може да бъде установено без участието на Германския Императора“.
Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г. Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“. Четете това спокойно изявление: „Слабите нации нямат същото право на съществуване, което имат силните нации. Светът няма вече нужда от малките националности“. „Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да, се направи невъзможна всяка надежда за съвземане.
към текста >>
Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-
възвишения
алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала.
Че войната е едно страшно нещо. погрешно и зло само по-себе си, никой не може да се съмнява; както и в това, че тя е един начин напълно неподходящи за разрешение на един въпроси. Кармата па един човек, който предизвиква едра война, е но-страшна, отколкото човешкият ум може да си въобрази. Но за тези, на които тя е наложена, както сега на нас, тя може да бъде по-малката от двете злини. Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло.
Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-
възвишения
алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала.
Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството.
към текста >>
Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия,
святостта
па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните.
Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати.
Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия,
святостта
па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните.
За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик.
към текста >>
Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-
святия
“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т.
Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII.
Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-
святия
“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т.
н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества).
към текста >>
Медитацията, въздържанието във всичко, съблюдаването на моралните задължения,
възвишените
мисли, добрите дела, благосклонните думи, както и добра воля спрямо всичко и пълно себе-забравяне са най-ефикасните средства за придобиване знания и подготовление към възприемане на най-висшата мъдрост. XII.
Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие). IX. За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата. X. Никаква животинска плът, нищо от това, що носи живот в себе си, не бива да се яде от ученика. Той не бива да употребява нито спиртни питиета, нито опиум; последните са като злите духове, които нападат непредвидливите и разрушават техния разум . (Предполага се, че спиртните питиета съдържат в себе си лошия магнетизъм на всичките лица, които са способствували за приготовлението им; и че месото на всяко животно запазва психичните характерни черти, присъщи на вида). XI.
Медитацията, въздържанието във всичко, съблюдаването на моралните задължения,
възвишените
мисли, добрите дела, благосклонните думи, както и добра воля спрямо всичко и пълно себе-забравяне са най-ефикасните средства за придобиване знания и подготовление към възприемане на най-висшата мъдрост. XII.
Само като съблюдава строго тия правила, ученикът може да очаква в определено време да достигне могъществото на архатите и развитието, което лека-полека ще го направи Едно с Всеобемляющето Всичко. Тия дванадесет пасажа са избрани измежду седемдесет и три правила, изброяването на които е безполезно, тъй като не биха имали смисъл в Европа. Само тия няколко са достатъчни да покажат мъчнотиите, с които е посят пътя на тоя, който иска да стане „Upasaka“ и кой го се е родил и възпитавал на Запад.7) Цялото възпитание на Запад, особено английското, е основано на принципа на съревнованието и на борбата; всеки ученик е подтикван да възприеме по-бързо, да изпревари другарите си и да ги надмине с всички възможни средства. Това, което погрешно наричат „приятелско съперничество“, ревностно се култивира навсякъде и същият тоя дух се поддържа и засилва във всяка една дреболия на живота. С подобни идеи, втълпени в него от детинство още, как може един европееца да се чувствува „като пръстите на една и съща ръка“ с неговите съученици?
към текста >>
Не напразно очите на цял
свят
са отправени към него днес.
. . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена.
Не напразно очите на цял
свят
са отправени към него днес.
Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
към текста >>
се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял
свят
, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ.
се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял
свят
, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала.
към текста >>
И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял
свят
.
Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял
свят
.
Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо.
към текста >>
Белгия - цял
свят
ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII.
Белгия - цял
свят
ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X.
към текста >>
* * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния
свят
(светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите).
Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1).
* * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния
свят
(светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите).
Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата.
към текста >>
И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в
святия
храм на мъдростта.
Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината. И ще познаеш великата тайна на мъдростта! И ще се възнесеш към Великия Източник на първопричината, дето всичко живее в Единия и Единия е всичко! “ И направи той това, което бе написано на стария, пожълтял от времето и живота, папирус: изгори Книгата на Загадките, стри я на ситен прах; размеси го със сълзите на нещастието; турна го в Чашата на Страданието и го изпи. И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината!
И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в
святия
храм на мъдростта.
И видя той в него стоящи на светли престоли беловласи старци, пред които бяха прострени дебели рула — Книгите на Живота — и изучаваха в тях мъдростта на миналото, за да отгатнат съдбата на бъдещето! И даде му Великия Маг дванадесетолистов пергамент, когато го въведе в храма на мъдростта. И прочете той на първия лист на пергамента написано с едри букви, които светеха с мораво-зеленикавия цвят на верила: „Само когато Слънцето грее, животът има смисъл! “ И разгърна втория лист и прочете по него написаното: „Само когато реките текат, земята се разработва“. И буквите на написаното бяха направени от сапфир с ясно-син цвят.
към текста >>
И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-
възвишена
и благородна!
И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици.
И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-
възвишена
и благородна!
И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади.
към текста >>
И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този
възвишен
химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него!
И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна!
И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този
възвишен
химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него!
И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!...
към текста >>
И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-
възвишени
, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!...
И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него.
И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-
възвишени
, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!...
И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл! “... (Краят в следната книжка).
към текста >>
И беше той глух, сляп и ням към всички велики,
възвишени
и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите!
И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!...
И беше той глух, сляп и ням към всички велики,
възвишени
и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите!
И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл! “... (Краят в следната книжка). ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисери на Македония.
към текста >>
За всеки пръст има на ръката едно
възвишение
при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“.
Тя тук стои във връзка с теориите на астрологията и счита средния пръст като подчинен на мрачния Сатурн или Хронос (Бог на времето и символ на щастливия живот), а другите пръсти пък се посветяват на останалите планети. Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2). Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести. При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта.
За всеки пръст има на ръката едно
възвишение
при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“.
Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст. Има, следователно, юпитерова могилка, сатурнова и т.н. Към тези могилки, които отговарят на петте пръста, иде още едно възвишение срещу могилката на Венера, отделена от нея само с една или две силни линии; това е могилката на месечината. Като вървим от тази могилка по ръба на ръката на горе, ще намерим между него и меркуровата могилка още едно — последното — възвишение на ръката, което е означено като марсова могилка. На всеки пръст отговаря, обаче, и по една силна бразда или главна линия, която се простира от дъното на пръста към дланта.
към текста >>
Към тези могилки, които отговарят на петте пръста, иде още едно
възвишение
срещу могилката на Венера, отделена от нея само с една или две силни линии; това е могилката на месечината.
При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта. За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст. Има, следователно, юпитерова могилка, сатурнова и т.н.
Към тези могилки, които отговарят на петте пръста, иде още едно
възвишение
срещу могилката на Венера, отделена от нея само с една или две силни линии; това е могилката на месечината.
Като вървим от тази могилка по ръба на ръката на горе, ще намерим между него и меркуровата могилка още едно — последното — възвишение на ръката, което е означено като марсова могилка. На всеки пръст отговаря, обаче, и по една силна бразда или главна линия, която се простира от дъното на пръста към дланта. За мнението на хироманта ще важи естествено, да ли тези линии са слаби или силни, или пък съвсем липсват. Както виждаме, познавачът по ръката свързва отделните части на ръката със седемте планети, от които заема и особените имена за пръстите, могилките и линиите. Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем.
към текста >>
Като вървим от тази могилка по ръба на ръката на горе, ще намерим между него и меркуровата могилка още едно — последното —
възвишение
на ръката, което е означено като марсова могилка.
По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта. За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст. Има, следователно, юпитерова могилка, сатурнова и т.н. Към тези могилки, които отговарят на петте пръста, иде още едно възвишение срещу могилката на Венера, отделена от нея само с една или две силни линии; това е могилката на месечината.
Като вървим от тази могилка по ръба на ръката на горе, ще намерим между него и меркуровата могилка още едно — последното —
възвишение
на ръката, което е означено като марсова могилка.
На всеки пръст отговаря, обаче, и по една силна бразда или главна линия, която се простира от дъното на пръста към дланта. За мнението на хироманта ще важи естествено, да ли тези линии са слаби или силни, или пък съвсем липсват. Както виждаме, познавачът по ръката свързва отделните части на ръката със седемте планети, от които заема и особените имена за пръстите, могилките и линиите. Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем. По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята величина или поради отдалечението си от земята.
към текста >>
който нарича астрологията пай-
възвишената
и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда.
Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте.
който нарича астрологията пай-
възвишената
и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда.
пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно.
към текста >>
Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия
свят
.
Ернест М. Бюнтер. ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“.
Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия
свят
.
Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
към текста >>
Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този
свят
: сега князът на този
свят
ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички.
Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този
свят
: сега князът на този
свят
ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост.
към текста >>
Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия
свят
ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества.
Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия
свят
ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.
Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и
възвишен
идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
" с възгласа: „Да здравствует Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия.
Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и
възвишен
идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца.
към текста >>
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и
святост
, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище.
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и
святост
, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>
Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял
свят
за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво.
Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията. За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй".
Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял
свят
за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво.
Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение.
към текста >>
Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически
свят
.
- Както Оскар Хертвиг доказа, индивидуалиста развитие не е повторение на развитието на вида, както приема теорията за родството, но въз основа именно на положението, че има родство, то е продължение на родовото развитие. Елемента, който посредничи за това продължение е зародишната плазма. Последната притежава, покрай своите микроскопически качества, и ултра микроскопически такива, които могат да се представят като една владееща плазмата троица: пластичност, периодичност и цялост. Дотолкова е запазено в тях понятието за жизнения принцип, доколкото тази троица образува едно цяло, от което нищо не може да още отнето, без да се измени цялото. Крайната цел на всичко съществуващо е да завърши своето развитие или, с други думи — цялостността.
Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически
свят
.
Пластичността на зародишната плазма зависи от външните влияния, свойствената на материалната природа на зародишната плазма периодичност причинява смъртта на индивида, както и тая на подрасите; и расите. Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса.
към текста >>
И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между
възвишеното
и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга.
Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“.
И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между
възвишеното
и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга.
В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани.
към текста >>
Не е необходимо даже да се има един много
възвишен
морален идеал.
Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота.
Не е необходимо даже да се има един много
възвишен
морален идеал.
В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни. При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност.
към текста >>
Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия
свят
не остава за него.
Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили?
Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия
свят
не остава за него.
Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние.
към текста >>
Да се не стреми към нещо по-
възвишено
от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме.
Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние.
Да се не стреми към нещо по-
възвишено
от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме.
Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава.
към текста >>
Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и
възвишени
цели, т.
Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове.
Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и
възвишени
цели, т.
е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели!
към текста >>
По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в
святото
място и да излязат от там чисти и неопетнени.
е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели!
По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в
святото
място и да излязат от там чисти и неопетнени.
Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа.
към текста >>
И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца,
възвишена
като Бога!
. . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие.
И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца,
възвишена
като Бога!
. . . А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и любовта. И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта!
към текста >>
Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия
свят
.
Материализмът имаше велика мисия. Той я изпълни. Това ще разгледаме подробно в следващата книжка (брой). Но сега нека се запитаме, защо окултните истини са необходими за човечеството? Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ?
Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия
свят
.
Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат. От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека.
към текста >>
Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия
свят
, да бъдат ориентирани в това, което виждат.
Но сега нека се запитаме, защо окултните истини са необходими за човечеството? Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ? Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят. Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство.
Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия
свят
, да бъдат ориентирани в това, което виждат.
От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда. Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна.
към текста >>
От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия
свят
и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини.
Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ? Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят. Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат.
От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия
свят
и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини.
Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда. Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна. Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура.
към текста >>
По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния
свят
“, „Степените на висшето познание“ и пр.
„Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество.
По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния
свят
“, „Степените на висшето познание“ и пр.
В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев.
към текста >>
Под „горе“ се разбира духовния
свят
, а под „долу“ — физическия.
Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема. Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“.
Под „горе“ се разбира духовния
свят
, а под „долу“ — физическия.
В това изречение се съдържа една велика истина. Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното. Ето защо, за да разберем добре кое и да е явление, трябва да изучим и духовната му страна. В книжката си: „Кръвта е една особена течност“ Д-р Щайнер ни говори за духовните сили, които работят в кръвта. Изучаването на окултизма ще даде голям тласък и на медицината.
към текста >>
И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия
свят
.
За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни.
И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия
свят
.
Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление. Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам.
към текста >>
Животът подразбира три
свята
, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния
свят
, духът.
Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението. Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието.
Животът подразбира три
свята
, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния
свят
, духът.
Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот.
към текста >>
2) Руах — междинен
свят
, йерархия на невидимите същества, канали.
Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него.
2) Руах — междинен
свят
, йерархия на невидимите същества, канали.
Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство.
към текста >>
3) Нефеш — външният, открит
свят
, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.
Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата.
3) Нефеш — външният, открит
свят
, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.
Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът.
към текста >>
Тия два
свята
живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция.
Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот.
Тия два
свята
живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция.
Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си.
към текста >>
Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият
свят
, ще влязат във вечната любов.
Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове.
Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият
свят
, ще влязат във вечната любов.
Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко.
към текста >>
Зохар рисува тоя
свят
, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка.
Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност.
Зохар рисува тоя
свят
, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка.
Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава. Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам.
към текста >>
Третият
свят
е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам.
Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност. Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка. Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава.
Третият
свят
е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам.
Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам. Той е вселената или видимият светъ. Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-висшата степен на съществуването до най-долната низина.
към текста >>
Най-после, четвъртият
свят
е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам.
Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка. Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава. Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове.
Най-после, четвъртият
свят
е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам.
Той е вселената или видимият светъ. Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-висшата степен на съществуването до най-долната низина. Но тя не казва какво става по-нататък. Зохар ни учи, че след движението на излизането от Бога иде възвръщането в самия себе. Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща.
към текста >>
Нефеш подразбира физическия
свят
, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си.
Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама. Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената.
Нефеш подразбира физическия
свят
, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си.
Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е.
към текста >>
Руах върши същото по отношение на астралния
свят
, а Нешама — на божествения.
Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама. Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената. Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си.
Руах върши същото по отношение на астралния
свят
, а Нешама — на божествения.
По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината.
към текста >>
Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас
свят
.
Изучете, впрочем, внимателно и обрисувайте най-очебийните му черти. 2. Някои образи ни привличате повече, когато ги познаваме, макар и да не ни са приятни в първия момент на познанството. Тук сигурно има един принцип на дисхармония между вас и тях, който пречи да се произведе пълен ефект отначало, и друг принцип на хармония, който те произвеждате повече при всека среща. Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3.
Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас
свят
.
Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни.
към текста >>
Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-
святия
обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност.
Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11.
Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-
святия
обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност.
Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12.
към текста >>
Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като
свято
(фиг. 28).
Онази брада показва добър разсъдък, която е некак си врязана или извита в средата, на която долната част се протяга (фиг. 27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност.
Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като
свято
(фиг. 28).
Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко. Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната линия на устата на две равни части (фиг. 29). 3. Всяко лице е тъпо, на което долната част, взета от края на носа, е по-малка от една трета от цялото (фиг. 30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4.
към текста >>
Продължителността на пребиванието му в астралния
свят
, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло.
Продължителността на пребиванието му в астралния
свят
, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
към текста >>
Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите
свята
: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.
Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите
свята
: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
към текста >>
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три
свята
.
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три
свята
.
Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
към текста >>
болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия
свят
в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия
свят
в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Враждата между юг и север продължава, докато най-после с първата вавилонска династия семитските вавилннци изчезнат и дадат място на втория семитски
свят
, на кананерците.
През време на тия преобразования в населението ставали безброй борби между север и юг. Южновавилонските градски князе към 3000 г. пр. Хр. били в постоянни вражда дотогава, докогато едни от тях станали по-могъщи и образували по-големи царства. В същото време на север намираме голямото семитско-вавилонско царство, цъфтящето време на което било при царуването на Саргена и Нарам-Линза.
Враждата между юг и север продължава, докато най-после с първата вавилонска династия семитските вавилннци изчезнат и дадат място на втория семитски
свят
, на кананерците.
От този момент започва упадъка на създадената от шумерците семитско-вавилонска култура. Със смесването и напредващата дегенерация търговията и съобщенията западат и със смесването с дегенериралите родове трябвало и последния слой, кананайския, бързо да изчезне. В Египет намираме основателя на първата династия, Менес, една особено благоприятно представена от преданията фигура. Той навярно се е преселил от Типис в Мемфис, изнамерил е буквите, водил войни с либерийците и т. и. Преданията за Менес отговарят на факта, че египетската култура, подобно на вавилонската, отначало се е развивала самостоятелно и в основата си тя показва еднакви черти с вавилонската.
към текста >>
Чисто си ти като Бога, като ангелите, като херувимите, като всички благородни, чисти,
възвишени
творения на божествения Дух .
О, дете! . . Чисто си ти! Божествено си ти! . .
Чисто си ти като Бога, като ангелите, като херувимите, като всички благородни, чисти,
възвишени
творения на божествения Дух .
. . като най-хубавите създания във вселената! И когато аз те виждам весело и безгрижно да припкаш по полето, като волна птичка . . . Когато аз те виждам да гониш шарената пеперуда, цяло сияещо от радост и безгрижие ... да се плениш до захлас от нейната красота .
към текста >>
И колко би било тогава хубаво и
възвишено
, щото ти и аз да станем едно цяло!
. . Да се опия от тях! да се възродя чрез тях! . . Да заживея в тебе; да се пропия от тебе ... да стана и аз кат тебе — дете!. .
И колко би било тогава хубаво и
възвишено
, щото ти и аз да станем едно цяло!
.. Как тогава ние, съединили узрелия дух с невинната, чиста кристална душа, би изпитали истинско блаженство от всичко и у всичко в света! . . И нещат ли тогава да разтворят за нас устата си малките цветя и да ни разкажат за хубавото, за тайното, за великото в природата ; за което ние така малко знаем, и към което до сега сме биле глухи, слепи и бездушни!. . И нещем ли тогава ние да ви- дим и разберем дълбоката тайна на световната радост-скръб. . .
към текста >>
Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което
възвишената
душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите.
Нова Загора, (Из „Моите записки“) 1917 год. Карл Насса. Теорията за безсмъртните... Душата, която е постигнала в себе си Мисълта или, по-добре, Божествената Идея, се изтръгва веднъж за винаги от печалните кръгове на раждане и смърт и заема място между Божествата, в неизразимия мир на Величието. Нейната мисия е изпълнена, нейното Посвещение — завършено и нейното блаженство не ще има край. Но Единственият, в сърцето на когото тя блести, продължава да твори винаги нови форми на красота, тъй като плодовитостта на Всемирния Отец е безкрайна, както и самият той е безкраен.
Така, светът на Съвършените, мирът на Боговете е висшето състояние, при което
възвишената
душа се изпълва със своето собствено блаженство, като съзерцава същевременно и онова на другите.
Но всички тия Богове, всички тия Божествени Души, в същност образуват един единствен Бог. Съзнаващи своето божествено единение, те се сливат с Всемирния Баща, — в своята мъдрост творейки непрестанно, за да поддържат хармонията във вселената. Единението е един. живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него.
към текста >>
Всичките философи, като изхождал от най-
възвишените
понятия, до които може да достигне човешкия дух, непременно свършвал с Кабалата.
В България некои притежавал така нареченото Соломоние. Предмет на Кабалата Както пояснихме по горе, Кабалата съдържа, от една страна, цяла система, съвършено особена, основана на свойствата на старо-еврейския език, а от друга — едно философско упътване от най-голяма важност. Сега ще изложим тия два отдела, като ги разграничим най-внимателно. Ще почнем с предварителни бележки. Кабалата е ключ към сбора на всичките западни окултни традиции.
Всичките философи, като изхождал от най-
възвишените
понятия, до които може да достигне човешкия дух, непременно свършвал с Кабалата.
Достатъчно е да споменем Раймонд Дюли2), Спиноза3) и Лайбницъ4). Всичките алхимици са едновременно и кабалисти. Всичките тайни религиозни и военни общества, които са се появявали на запад, като гностиците, църковниците, розенкрайцерите, мартинистите или франк-масоните усърдно са се занимавали с Кабалата и са изучвали нейната теория. Вронски, Фабър д’Оливе и Елифас Леви дължат на Кабалата изумителната дълбочина на своите знания и явно признавал това. От къде произлиза това тайнствено учение?
към текста >>
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия
свят
с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия).
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия
свят
с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
към текста >>
III — Умствена (ментална) система Умствената или нервна система образува средата или съединителя между душата и външния
свят
и е инструмента, посредством който мисълта и подбуждението се превръщат в действие.
няма сърце, а има една само циркулация на кръвоносни съдове. 3. Жлезите. — Жлезите или филтри са органи, които не само отделят от кръвта или депозират елементите, от които разните органи са съставени, но и тлъстината, космите, млякото и другите животински продукти. Те се състоят от две сложения на капилярни съдове, едните за циркулацията на артериалната кръв и другите за отделяне на техните собствени материали. Дробовете, стомахът, червата, отделителните органи, особено черния дроб, са, по строежа си, предимствено жлезни и затова са причислени към тази система.
III — Умствена (ментална) система Умствената или нервна система образува средата или съединителя между душата и външния
свят
и е инструмента, посредством който мисълта и подбуждението се превръщат в действие.
Тя се състои, по строежа си, от една серия възели, свързани чрез ципести обвивки във фибри от разни форми. Главното седалище на тази система е главата. Тя има три реда органи, които са: 1) сетивните органи, 2) големият мозък и 3) малкият мозък. 1. Сетивните органи. — Органите, чрез които добиваме впечатления от външните предмети — очите, ушите и т. н.
към текста >>
Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов
свят
, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни.
Числото на професиите, за които е било досега възможно да се установяват тези качества, е малко. В това число спадат професиите на учените, офицерите, чиновниците и големите търговци. Ръкописите на учениците са обикновено без излишните украшения, завъртания и извивки на буквите и особено на главните букви. Буквите са тъй написани, че да могат лесно да се четат. Изключения има естествено и тука, както на всякъде другаде.
Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов
свят
, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни.
В ръкописа на един офицер, който притежава най-важните качества за своята професия, ще се забележат преди всичко признаците за твърдост, решителност, ясност, еластичност, простота и сдържаност, а покрай това и учтива форма. Където тези качества се виждат в ръкописа на един млад човек, който иска да се посвети на тази професия, там може да се очакват необходимите дарби и способности. Образци, съдържащи тези качества, ни представляват автографите на видните полководци: Наполеон, Хинденбург, Макензен, Жофър и пр. Не малко характеристичен и с признаци на войнственост и смелост е и автографът на Бисмарка. 3. Ръкопис на пок. герм.
към текста >>
Безценна жертва за свобода
свята
, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак .
.. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш? “, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш. * Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . .
Безценна жертва за свобода
свята
, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак .
. . * И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта . . . * Ела, о светъл дух, при свойте братя, де няма злост, ни срам, нито проклятя — ела на обща служба на любов! * Веч храмът е открит, олтарът свети и ангелите пеят химна свети — и жертвеникът пак е тук готов .
към текста >>
Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен
свят
изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории.
Последните определят условията за живота на бацилите, от съществуването на които зависи физичното и психичното, болезнено или здраво. състояние па човека, Целта на всека терапевтика е здравето, а дали тая цел се постига по законен или противозаконен начин, това е безразлично. Медицинската наука, обаче, тъй както тя обикновено се прилага от школния лекар, не изчерпва проблемата на терапевтиката, защото тази проблема не е само от физичен и физиологичен характер, но има и една психична страна, на която обикновено твърде малко се обръща внимание. На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава. Едва когато ние признаем фундаменталния принципи, който лежи в основата на цялата терапевтика; когато ние бъдем в състояние да установим законите, които биха ни направили понятни процесите на лекуването — тогава чак проблемът е разрешен.
Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен
свят
изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории.
Известните U и Х — лъчи напр. предизвикаха научно изследване на човешката аура (D-r Kilner, D-r O. Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия. Рано или късно, обаче, тия факти ще станат общопризната действителност. И тогава чак ние ще можем да считаме медицината за наука, и тогава ние ще можем да кажем с Парацелз: „Всяка болест е излечима, но не и всеки болен“.
към текста >>
Два деня преди тръгването ми от Прага, аз сънувах за моята нова длъжност и мен ми се представи ясно очертана една старовременна цьрквица, построена на едно
възвишено
място над селото.
вечерта майка им починала от холерната болест, която тогава върлуваше. * * * Пророчески сън в картина. През 1871 год. след ваканциите бях назначен за първи път учител в основното училище в с. С. в Чехия, село, което ми 6Ь до тогава съвсем непознато.
Два деня преди тръгването ми от Прага, аз сънувах за моята нова длъжност и мен ми се представи ясно очертана една старовременна цьрквица, построена на едно
възвишено
място над селото.
На втория ден сутринта още, взех да нарисувам с акварелни бои църквицата, която сънувах. На гретия ден, като взех сбогом с родителите ми, тръгнах за местоназначението си с трена до станцията П., от дето, съгласно нарежданията на кмета, ме очакваха с колата, за да ме закарат в с. С, далеч от гарата около един час и половина. Кочияшът, който не беше от същото село, бе сбъркал пътя, и караше колата по друг път. Тогава аз забелязах върха на една камбанария и я посочих на кочияша, да обърне колата към тази посока.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и
святост
.
Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му.
Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и
святост
.
Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България.
към текста >>
Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без
възвишен
морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството.
Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без
възвишен
морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!...
към текста >>
Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия
свят
, и само аз ще бъда свободен.
“ „Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител. Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“. „Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига? “ „Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо.
Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия
свят
, и само аз ще бъда свободен.
И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари. Но когато, най-сетне, работата беше свършена и халките бяха свързани несъкрушимо, аз разбрах, че тя окова самия мене“. 32. Тези, които ме обичат в този свят, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си. Не е такава Твоята любов — тя е по-силна от тяхната, но не ограничава свободата ми. Те никога не ме напущат, за да не ги забравям.
към текста >>
Тези, които ме обичат в този
свят
, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си.
„Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига? “ „Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо. Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен. И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари. Но когато, най-сетне, работата беше свършена и халките бяха свързани несъкрушимо, аз разбрах, че тя окова самия мене“. 32.
Тези, които ме обичат в този
свят
, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си.
Не е такава Твоята любов — тя е по-силна от тяхната, но не ограничава свободата ми. Те никога не ме напущат, за да не ги забравям. А Ти през всичкото време си невидим. Макар и да не Те назовавам аз в молитвите си, макар и да не те нося в сърцето си, любовта Ти към мене Очаква моята любов. 33. Кога настана утрото, те влязоха в моята къща и рекоха: „Ние ще заемем само едно мъничко ъгълче у тебе“.
към текста >>
Отсега страхът не ще ме владее в този
свят
— Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка.
“ Да, ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми: Твоя ужасен меч. Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията.
Отсега страхът не ще ме владее в този
свят
— Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка.
Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене. Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н! ма да чакам, да се крия и да плача.
към текста >>
Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован
свят
.
Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло.
Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован
свят
.
Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
към текста >>
И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования
свят
, те. е.
До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план.
И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования
свят
, те. е.
че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие.
към текста >>
След оперирането на слепия, открива му се цял нов
свят
; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива.
Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.).
След оперирането на слепия, открива му се цял нов
свят
; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива.
Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници.
към текста >>
Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите
свят
и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите.
Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото.
Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите
свят
и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите.
За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното.
към текста >>
Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен
свят
.
Всяко друго име можем да отнесем към всички съответни предмети: напр. всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“. Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;.
Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен
свят
.
Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто.
към текста >>
По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния
свят
, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства.
По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния
свят
, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
към текста >>
Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния
свят
.
Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела.
Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния
свят
.
Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата.
към текста >>
Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-
възвишено
, по-благородно отколкото окръжаващия го външен
свят
, облагородява се неговото етерно тяло.
Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло.
Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-
възвишено
, по-благородно отколкото окръжаващия го външен
свят
, облагородява се неговото етерно тяло.
Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела.
към текста >>
До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния
свят
.
Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението.
До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния
свят
.
Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното.
към текста >>
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния
свят
.
при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе.
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния
свят
.
Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7).
към текста >>
Сетивата му се отварят за околния
свят
.
Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят.
Сетивата му се отварят за околния
свят
.
И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната.
към текста >>
И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният
свят
почва да му влияе.
И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят.
И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният
свят
почва да му влияе.
Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух.
към текста >>
До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия
свят
могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти.
До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия
свят
могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
към текста >>
Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния
свят
.
Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост.
Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния
свят
.
Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност.
към текста >>
Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния
свят
, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния
свят
, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части.
към текста >>
Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния
свят
като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед.
С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път.
Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния
свят
като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед.
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция.
към текста >>
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния
свят
; до те.
Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед.
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния
свят
; до те.
газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
към текста >>
Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния
свят
.
Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка.
Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния
свят
.
До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле.
към текста >>
Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния
свят
, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили.
Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата.
Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния
свят
, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили.
Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове.
към текста >>
Не мога да определя разстоянието до там, то е било едно место в стария
свят
.
Обвинявали го несправедливо. Най-сетне учението му хванало здрави корени и намерило одобрение между разумните и образованите. Учението му трае до днес. (Къде се е случило всичко това?). — В една топла страна, по-южно от нашата, далеко на изток.
Не мога да определя разстоянието до там, то е било едно место в стария
свят
.
По-силно впечатление имам от неговия дух и неговия живот. (Колко привърженици има той днес?) — Твърде много. Повече отколкото се предполага. (В кой век е било това?). — Преди християнското леточисление; това учение съдържало много от Христовите принципи; той бил пророк като Христа.
към текста >>
„Целият
свят
почива върху тайната, и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива“.
„Бог е управлявал някога човеците чрез страха, а сега ни води с любов“. „Не е ли казано: Ти ще възлюбиш своя Бог? И сам Той не е ли казал: Аз ви възлюбих? “ И добави: „Тайното учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа; ония, на които душата е в постоянно възбуждение, не намерила своето равновесие, — те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък“?
„Целият
свят
почива върху тайната, и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива“.
„Небето се свежда към нас, за да ни чуе, но дори и пред него аз не бих желал да говоря незабулено. Земята се подвиква, за да ни слуша, но и пред нея аз ще говоря само със загадки“. „Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената.
към текста >>
Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша
святост
, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.
Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ.
Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша
святост
, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.
Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив.
към текста >>
III.) Споменахме вече за
възвишенията
или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите.
Превел от английски: В. Каназирев. 1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни. ХИРОМАНТИЯ Проф. Ю Нестлер. ЗНАЧЕНИЕ НА ХЪЛМОВЕТЕ НА ДЛАНТА (Продължение от кн.
III.) Споменахме вече за
възвишенията
или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите.
Преди да поясним по-отблизо тяхното значение в хиромантично отношение, ние ще ги посочим според положението, което заемат и като им прибавим античните астрологически планетни белези ще обясним и приложената фигура (№ 23). Като излизаме от корена на палеца, ние виждаме 1) хълма на Венера ; 2) хълма на Юпитер ; 3) хълма на Сатурн ; 4) слънчев хълм ; 5) хълма на Меркурий ; 6) хълма на Марс ; 7) хълма на луната . Според учението на хиромантията, трябва да има 7 хълма. Обаче, не всички тези възвишения са еднакво силно развити у Отделните индивиди. Случва се дори да липсват съвсем някои от тях на някоя ръка.
към текста >>
Обаче, не всички тези
възвишения
са еднакво силно развити у Отделните индивиди.
ЗНАЧЕНИЕ НА ХЪЛМОВЕТЕ НА ДЛАНТА (Продължение от кн. III.) Споменахме вече за възвишенията или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите. Преди да поясним по-отблизо тяхното значение в хиромантично отношение, ние ще ги посочим според положението, което заемат и като им прибавим античните астрологически планетни белези ще обясним и приложената фигура (№ 23). Като излизаме от корена на палеца, ние виждаме 1) хълма на Венера ; 2) хълма на Юпитер ; 3) хълма на Сатурн ; 4) слънчев хълм ; 5) хълма на Меркурий ; 6) хълма на Марс ; 7) хълма на луната . Според учението на хиромантията, трябва да има 7 хълма.
Обаче, не всички тези
възвишения
са еднакво силно развити у Отделните индивиди.
Случва се дори да липсват съвсем някои от тях на някоя ръка. За такъв хълм хиромантията казва тогава, че е развит слабо или отрицателно. Преди да говорим подробно за отделните хълмове, необходимо е да дадем тук делението на дланта, което се базира върху учението на окултизма, понеже това деление до известна степен има съотношение със значението на хълмовете. Ние, Обаче, не ще обосноваваме това съотношение, понеже то би могло да се разбере само От онези, които са посветени по-вече в тайните науки. Съгласно това окултно деление (обяснено на фиг.
към текста >>
Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е
възвишението
при корена на палеца.
Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество, 6. Недостатъчно или негативно развит хълм означава, че свързаните с него качества липсват. 7. Една вдлъбнатина на местото на някой хълм означава, че положителните качества се за.честват чрез съответните им недостатъци, “ Независимо от тези седем правила, трябва при преценката на хълмовете да се вземе под внимание и това, дали ръката е гладка или е покрита с линии и бръчки, защото последните могат да повлияят върху качествата на хълмовете в благоприятна или неблагоприятна смисъл. Това ще видим, като се запознаем по-отблизо по ред с отделните хълмове (фиг. 23) и с влиянието, което те, според учението на хиромантията, упражняват върху съдбата на човека. 1.
Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е
възвишението
при корена на палеца.
Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна линия, наречена линията на Венера, или линията на живота, Vitalis. Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов. Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните.
към текста >>
Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния
свят
.
Това ще видим, като се запознаем по-отблизо по ред с отделните хълмове (фиг. 23) и с влиянието, което те, според учението на хиромантията, упражняват върху съдбата на човека. 1. Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е възвишението при корена на палеца. Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна линия, наречена линията на Венера, или линията на живота, Vitalis. Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта.
Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния
свят
.
По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов. Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем.
към текста >>
Където, вместо
възвишението
на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина.
Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем. Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип.
Където, вместо
възвишението
на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина.
Когато Венерина хълм е средно голям и гладък, т. е. без линии и без бръчки, това означава целомъдрие, студенина, равнодушие в любовта, а често и кратък живот. Когато пък този хълм е средно голям и силно набразден, това означава силно желание, но слаба воля за удовлетворението му. Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани. Една права линия, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта.
към текста >>
Една линия върху това
възвишение
предсказва дарба и слава.
При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм, спокойствие на съвестта и наклонност към самоубийство. 4. Хълм на Слънцето Понеже слънчевият хълм се намира при корена на безимения пръст, който е пръстът на Аполон, този хълм се нарича още Аполонов хълм. Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий. От към юг граничи с линията на сърцето. Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава.
Една линия върху това
възвишение
предсказва дарба и слава.
Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи. Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство. Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство.
към текста >>
И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария
свят
.
Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително събрание, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави. Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на народите. Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света.
И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария
свят
.
Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Условието за това е моралното му подобрение и
възвишената
му духовна култура.
Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще.
Условието за това е моралното му подобрение и
възвишената
му духовна култура.
Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България. Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд.
към текста >>
През раждане и смърт, в този
свят
или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното.
4) 63. Ти ме направи приятел на онези, които аз не познавах до сега. Ти ме въведе в жилища, които ми бяха чужди до сега. Далечното Ти приближи към мене и чужденецът направи мой брат. Тежко ми е да напущам покрива, към който съм привикнал; аз забравям, че в новото живее старото и че Ти си навсякъде с мене.
През раждане и смърт, в този
свят
или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното.
Нищо не е чуждо за този, който по знае Тебе, за него няма затворена врата. 64. При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина.
към текста >>
В твоя
свят
на труда, потънал в борба и работа, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
Цветчето подслажда въздуха със своя аромат; и все пак неговата последна цел е — да се принесе в жертва на Тебе. Светът не обеднява, когато се покланя на Тебе. Хората различно възприемат смисъла на думите на поета; и все пак техният последен смисъл си Ти. 76. О, Господарю на моя живот, трябва ли аз от ден на ден да стоя пред Твоето лице? Скръстил ръце, Властителю на световете, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
В твоя
свят
на труда, потънал в борба и работа, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
И когато моят труд в този свят ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице? 77. Аз Те познавам, като мой Бог, и стоя на страна, не смея да те считам равен на себе си и да се приближа. Аз Те познавам, като мой Отец, и се прекланям пред Твоите стъпки — аз не смея да се докосна до ръката Ти, като до ръката на приятел. Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар. Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе.
към текста >>
И когато моят труд в този
свят
ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице?
Светът не обеднява, когато се покланя на Тебе. Хората различно възприемат смисъла на думите на поета; и все пак техният последен смисъл си Ти. 76. О, Господарю на моя живот, трябва ли аз от ден на ден да стоя пред Твоето лице? Скръстил ръце, Властителю на световете, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице? В твоя свят на труда, потънал в борба и работа, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
И когато моят труд в този
свят
ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице?
77. Аз Те познавам, като мой Бог, и стоя на страна, не смея да те считам равен на себе си и да се приближа. Аз Те познавам, като мой Отец, и се прекланям пред Твоите стъпки — аз не смея да се докосна до ръката Ти, като до ръката на приятел. Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар. Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе. В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе.
към текста >>
Моите дни минават на многолюдния пазар на този
свят
и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.
Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
Моите дни минават на многолюдния пазар на този
свят
и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.
Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса.
към текста >>
В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с
възвишената
цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“.
Представете си закона за гравитационното стремление на атомите един към друг, превърнат в духовна догма. Какво ще се получи? Съществува взаимно стремление и между монадите, които не са нищо друго освен души на атомите. Спиритуални атоми, според Лайбниц. Чрез тоя странен закон, явленията в материалната природа изглеждат само като дивни символи на духовните прояви.
В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с
възвишената
цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“.
Трябвало е хиляди години да се минат и хиляди поколения да се явят и изчезнат, до като се появи великият мистик, който да изрази тъй ясно най-неясния закон на битието. И вярно е, че само мистикът е тоя, който може със своя вътрешен взор да проникне във вечните тайни и да разбере чудовищното значение на това единение на материята с духа. Без него много от помислите на вечно-творящата Воля биха останали неизвестни, покрити с мрак в продължение на вековете. Тоя закон заставя да се измени мисълта на пантеистите относно различието на нравственото от вещественото. „Това е природата, гледана отвън или отвътре“, говорят те. Не.
към текста >>
Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния
свят
.
Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи.
Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния
свят
.
Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи.
към текста >>
Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния
свят
.
Тя неуморно се бори против простата тренировка на паметта и измисля най-хитроумни методи, за да не усвоява детето по памет това, което още не може да разбере. И какво е това „разбиране“, за което говорят? Материалистът е дълбоко убеден, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия. Той мъчно би се убедил, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума. Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз.
Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния
свят
.
Само материалистът го счита за единствено средство. Обаче, не са малко и такива хора, които не считат себе си за материалисти, но при все това не признават друг познавателен способ, освен умственият. Такива хора считат своя мироглед, може би, за идеалистичен или даже за духовен. Но тяхното схващане е материалистично, защото умът е оръдие на душата за разбиране на материалните неща. Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата.
към текста >>
________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на
възвишени
характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни.
- Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев.
________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на
възвишени
характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни.
Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
към текста >>
Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята
святост
.
Трети пък се хранят с корени, плодове, мъх, трева, кравешки изпражнения, (един Чела2) от нашите първи индийски групи упражняваше това преди да стане теософ!!), с кисело мляко, сурово тесто и т. н. Неподвижни, седящи в постоянно мълчание със сгънати под тях крака, те се напъват да достигнат величието. Едни ядат веднъж в денонощието. Други през четири, пет, шест деня. Едни носят много дрехи, други ходят голи.
Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята
святост
.
Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си.
към текста >>
Как те се пъчат с тяхната предполагаема
святост
, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си!
Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда!
Как те се пъчат с тяхната предполагаема
святост
, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си!
„И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение.
към текста >>
Всичко, което се извършва във физическия
свят
, има своите корени в духовния
свят
.
(Сравни с положенията на г. Ледбитър) 6) The Human Atmosphere. Боян Боев. Развитието на петата раса [При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили идеите, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки]. Ако искаме да работим за благото на човечеството, необходимо е да знаем законите на неговото развитие.
Всичко, което се извършва във физическия
свят
, има своите корени в духовния
свят
.
Физическото е един вид физиономия на духовното, което стои зад него. Истински закони на развитието може да ни даде само окултизмът (духовната наука). Ето защо всеки, които иска да работи в живота, всеки, който иска да плати своя данък за общочовешкото благо, трябва преди всичко да изучи окултизма. Само като изучим пътя, който е изминало човечеството до сега, ние ще разберем точката, до която то е стигнало, и посоката, по която то има да върви за напред. А това ще ни даде упътвания за начина, по който най-добре можем да вложим нашите сили за това човечество.
към текста >>
Така и всичко, което се извършва във физическия
свят
, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса.
На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента.
Така и всичко, което се извършва във физическия
свят
, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса.
Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса.
към текста >>
Целият по-събуден тогавашен
свят
с учудени очи гледа на тая цивилизация, която дава на човечеството нещо ново, което до тогаз никой не сънувал.
Но затова пък съзнанието става все по-ясно и умът все по-силен. Петата епоха се разпада на 7 култури, които са: 1) старо-индийска, 2) старо-персийска, 3) египетско-асирио-вавилонска, 4) гръдко-римска, 5) съвременната култура, 6 и 7) още ги няма. Като изучим историята на човечеството от старо-индийско време насам, наистина не можем да не се изпълним с учудване пред тази смяна на културите: пламва с всичкия си блясък древната индийска култура и пръска лъчи във всички известни тогаз части на света. Тогаз Индия е трябвало да се счита като фокус на човешкия гений; но ето че полека-лека пламъкът отслабва и най-сетне угасва, но затова пък в едно до тогаз съвсем неизвестно место, именно в Иран, блясва нова цивилизация, съвсем различна от предидещата. Но и тя щом достигне до своя апогей, отпада, за да блесне с пълен блясък цивилизацията на стария Египет, Асирия и Вавилон.
Целият по-събуден тогавашен
свят
с учудени очи гледа на тая цивилизация, която дава на човечеството нещо ново, което до тогаз никой не сънувал.
Но и тя най-после изгасва и мястото, дето е цъфтяла великата вавилонска цивилизация, сега е покрито с писъка на пустините. Тогаз пред изумения зрител пламва атинската цивилизация, а после и римската, но скоро фокусът на човечеството се пренася на север от Рим, — в тези земи, дето, според старите римляни, живеели „варвари“. Тая чудна на пръв поглед смяна на културите не е случайна. Както казахме, историята на човечеството от старо-индийско време до днес представлява едно все по-голямо завладяване от материалното, едно все по-голямо интересуване от материалното. Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото.
към текста >>
Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния
свят
.
Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството. Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот.
Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния
свят
.
До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното.
към текста >>
До като индийците считаха като едничък действителен
свят
само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния
свят
като действителност, обаче враждебна на духовното.
Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят.
До като индийците считаха като едничък действителен
свят
само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния
свят
като действителност, обаче враждебна на духовното.
Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества.
към текста >>
Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия
свят
.
През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот.
Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия
свят
.
В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи.
към текста >>
След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия
свят
.
От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична.
След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия
свят
.
В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините.
към текста >>
Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия
свят
.
Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна. Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството. Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека.
Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия
свят
.
Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава.
към текста >>
400): „Земята е станала един
свят
на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи.
Идването на Христа на земята е най-важното събитие в човешката и земната истории. С това е даден един нов импулс за по-нататъшното развитие не само на човечеството, но и на цялата планета. Импулсът на Христа постепенно ще прониква в човешкото сърце и ще поеме ръководството при по-нататъшното духовно развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това. За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр.
400): „Земята е станала един
свят
на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи.
Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов.
към текста >>
Светът на мъдростта ще се превърне в
свят
на любовта.
За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр. 400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир.
Светът на мъдростта ще се превърне в
свят
на любовта.
Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила.
към текста >>
Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият
свят
, т. е.
В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“. 2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука.
Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият
свят
, т. е.
ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א.
към текста >>
ангелският
свят
—върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко.
2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е.
ангелският
свят
—върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко.
2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност.
към текста >>
2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия
свят
, т. е.
3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко.
2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия
свят
, т. е.
астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност.
към текста >>
астрологическия
свят
, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него.
Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е.
астрологическия
свят
, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него.
3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т.
към текста >>
3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния
свят
, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания.
КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него.
3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния
свят
, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания.
А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност.
към текста >>
Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата
възвишеност
.
2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност.
Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата
възвишеност
.
Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност. Неговият атрибут (свойство, принадлежност, особеност, числено значение и т. н. качества) се нарича Кетер, което значи: венец, диадема. Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е.
към текста >>
живите
святости
или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите.
Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност. Неговият атрибут (свойство, принадлежност, особеност, числено значение и т. н. качества) се нарича Кетер, което значи: венец, диадема. Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е.
живите
святости
или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите.
2) Бет — ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е. ясност, младост. То означава ангелите на втория чин — Офаним, т. е. формите или колелата. На наш език — Херувими.
към текста >>
Съответства на името Техор или чистия
свят
, деветия чин на ангелите, който господства при раждането на хората.
милосърдие и означава ангелите от осмия чин Бене-Елохим — синовете Божии или Архангели. С тяхната служба Бог Елохим-Саваот произвежда животните и животното царство. Атрибутът му е Ход, т. е. хвала. 9) Тет — ט.
Съответства на името Техор или чистия
свят
, деветия чин на ангелите, който господства при раждането на хората.
С тяхната служба Шадай-Елоха праща на хората ангели-хранители. Атрибутът му е Йесод — основание. 10) Йод — י Оттук името Йах — Бог. Атрибутът му е Малкут — царство, владичество и храм на Бога. Той влияе чрез героите, полубоговете.
към текста >>
Тук се свършва ангелският
свят
.
Атрибутът му е Йесод — основание. 10) Йод — י Оттук името Йах — Бог. Атрибутът му е Малкут — царство, владичество и храм на Бога. Той влияе чрез героите, полубоговете. С тяхната помощ хората получават способността да разбират, да промишляват и да познават божествените предмети.
Тук се свършва ангелският
свят
.
11) Каф — כ. Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните.
към текста >>
Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия
свят
, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон.
С тяхната помощ хората получават способността да разбират, да промишляват и да познават божествените предмети. Тук се свършва ангелският свят. 11) Каф — כ. Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение.
Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия
свят
, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон.
Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства.
към текста >>
Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия
свят
приемат божиите свойства.
Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея.
Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия
свят
приемат божиите свойства.
По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел. Неговият атрибут означава „вид на Бога“ и „усмивка на Бога“. 12) Ламед — ל Оттук произлиза думата Люминед или учен, което съответства на името на Бога, съставено от трите букви шадай и наричано емблема Δ (делта).
към текста >>
Тук се свършва архангелския
свят
.
16) Айн — ע?. Името е Азаз, т. е. силен (fortis) и съответства на името Йехова-Саваот. То господства над деветото небе на Луната. Разумното същество на Луната се нарича Габриел.
Тук се свършва архангелския
свят
.
17) Фе— פ. Съответното име е Фоде или изкупител (redemptor), „разумна душа“, според Кирхер. Тая буква означава огън или стихия, в която живеят саламандрите. Разумното същество е Серафин, което има много подчинени. То господства през лятото на юга и на пладнината.
към текста >>
Името Кодеш значи
свят
(sanctus).
18) Цаде — צ т. е. справедливост, означава вода, в която живеят нимфите (Според Кирхер, това е мировата материя). Разумното същество е Тарсис, което господства на есен над запада. Крайното цаде ץ формира стихиите (въздуха, огъня, водата, земята), според Кирхер. 19) Коф — ק.
Името Кодеш значи
свят
(sanctus).
Оттук е произлязла стихията на земята, дето живеят гномите. Разумното същество на земята е Ариел. „През зимата той господства над севера, образува минералите и неодушевените същества“ (Кирхер). 20) Реш — ר. Името е (Роде х), т.
към текста >>
Или, казано на нашия език, духовният
свят
се отразява във физическия
свят
.
Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр.
Или, казано на нашия език, духовният
свят
се отразява във физическия
свят
.
Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“. Той преувеличава, наистина, значението на числените съотношения, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина. Сефариал казва, че числата са символи.
към текста >>
Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения
свят
, чийто широки полета той прибави към владенията на науката.
Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори. Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили.
Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения
свят
, чийто широки полета той прибави към владенията на науката.
Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб. Всичко изразява бавност и слабост в растителната, чувствителната и умствената функции.
към текста >>
Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния
свят
.
В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване. Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение.
Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния
свят
.
Бургас, 7 сеп. 1919. Съобщава: Ж. П. Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка. В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне. След два дни, въпреки успокояванията на лекаря, детето беше вече зле.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Мъдрост и Любов Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територия се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния
свят
и се заплашва с финансово-икономическо задушаване.
II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15. Поправка ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Какво ни предстои?
- Мъдрост и Любов Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територия се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния
свят
и се заплашва с финансово-икономическо задушаване.
Това са неизбежните резултати от едно безумно управление в продължение на четиридесет години. Българският народ преживява най-страшните изпитания в момента, когато в Париж се чертаят новите условия, в които ще се развива, според късогледите схващания на съвременната дипломация, неговия живот. Обаче, всъщност, не с тия рамки на договора за мир, които ще насочват нашето развитие. Има много по-велики закони, непонятни още за мнозинството от българската интелигенция и пренебрегвани умишлено от международния ареопаг, които налагат неотразимото си влияние върху еволюцията на човечеството, а същевременно и върху тая на нашия народ. Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че народите не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм.
към текста >>
И нашият народ, ръководен от Духовния
свят
, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни.
Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия.
И нашият народ, ръководен от Духовния
свят
, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни.
Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
към текста >>
А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния
свят
, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния
свят
, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
към текста >>
Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния
свят
, трябва да се откупва с пари?
Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци?
Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния
свят
, трябва да се откупва с пари?
Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия!
към текста >>
О, какъв
свят
лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз!
То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението. Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля! Из „Трепети на една душа“ (сонети), ТИХИЯТ ГЛАС * * * Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас?
О, какъв
свят
лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз!
* Свят без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир! * Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. * Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата!
към текста >>
*
Свят
без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир!
А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението. Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля! Из „Трепети на една душа“ (сонети), ТИХИЯТ ГЛАС * * * Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас? О, какъв свят лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз!
*
Свят
без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир!
* Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. * Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! * * * СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!...
към текста >>
* Но твоят страшен писък, жертво
свята
, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух!
* Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... * * * РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... * Къде летиш, дете незабравимо? В кой мир блести блажения ти лик? Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? * Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух.
* Но твоят страшен писък, жертво
свята
, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух!
.. * * * БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме и плакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... * Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - * и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - * или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! Иван Толев Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн.
към текста >>
Мъката на разединението се разпространява по целия
свят
и поражда неизброими образи в безкрайното небе.
137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... * Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - * и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - * или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! Иван Толев Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 5 и край) 84.
Мъката на разединението се разпространява по целия
свят
и поражда неизброими образи в безкрайното небе.
Тъгата на разединението цяла нощ гледа в мълчание от звезда към звезда и ражда съзвучие посред шумящите листа в дъжделивия здрач на юли. Скръбта, която обхваща всичко, се вселява в любовта и желанията, в страданията и радостите, тя вечно тае и се разлива като песен в сърцето на поета. 85. Когато войниците за пръв път излязоха из чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Де бяха техните принадлежности, тяхното оръжие ? Те изглеждаха бедни и безпомощни, и стрелите се сипеха като град върху тях през този ден, когато те излязоха из чертозите на своя повелител.
към текста >>
Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този
свят
, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка.
Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ?
Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този
свят
, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка.
Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта. Детето плаче. когато майката го отмахва от дясната ненка, но след минута се утешава, когато намира лявата. 96. В часа на моята раздела със земята, нека прощалната моя дума да бъде: това, което видях, не може да се сравни с нищо.
към текста >>
Той изследва невидимия
свят
и невидимото естество на човека.
“ П. К. Д. Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота. Някои имат съвсем криво схващане по този въпрос. Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството.
Той изследва невидимия
свят
и невидимото естество на човека.
Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“! Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците. Не е ли опасно той да забрави, че с двата си крака се намира на земята всред суровата действителност, за която трябва да държи сметка? Днес има много назрели обществени въпроси. Особено след последните събития, които разтърсиха издъно обществения организъм, трябва да се вземат бързи мерки.
към текста >>
Като почнем да се занимаваме много с онзи
свят
, ще се отчуждим твърде от този, и с това ще станем неспособни да разрешим задачите, които самият живот ни налага.
Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“! Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците. Не е ли опасно той да забрави, че с двата си крака се намира на земята всред суровата действителност, за която трябва да държи сметка? Днес има много назрели обществени въпроси. Особено след последните събития, които разтърсиха издъно обществения организъм, трябва да се вземат бързи мерки.
Като почнем да се занимаваме много с онзи
свят
, ще се отчуждим твърде от този, и с това ще станем неспособни да разрешим задачите, които самият живот ни налага.
А щом една философия не може да разреши тези задачи, тя не е ли безполезна за днешното време? “ На горното може да се отговори така: Преди всичко, трябва да се каже, че окултизмът не е плод на философски спекулации, защото съдържанието на окултизма са фактите, добити чрез опит и наблюдение. Окултистът е твърдо убеден, че без да се изследва самата действителност, която ни заобикаля, не може да се получи правилен отговор нито на един от въпросите, които вълнуват човешкия дух. Не ще съмнение, колкото нашите познания за действителността са попълни, толкоз сме по-способни работници в нея. Но окултизмът казва, че само материалистичното й изследване не ни запознава с нея, защото тя си има и духовна страна.
към текста >>
И така, като изучваме, с помощта на окултизма, духовния
свят
, ние по-добре разбираме видимият.
Тях изучва с всичкото внимание. Той с уважение се отнася към резултатите, до които е дошла днешната наука. Само че окултистът отива по-нататък, като изучва и духовната страна на явленията. Ето защо само чрез окултизма може да се достигне до пълно и всестранно разбиране на живота. И така, не само че окултизмът не ни отклонява от нашите преки задачи в живота, а напротив, той единствено е в състояние да ни направи наистина практични, способни работници в този живот.
И така, като изучваме, с помощта на окултизма, духовния
свят
, ние по-добре разбираме видимият.
Тогаз ние по-добре разбираме и нашите задачи в него. Окултистът не само че не хвърчи в облаците, но, напротив, той е най-големият реалист. „Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът.
към текста >>
За да имаме във физическия
свят
високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния.
Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство.
За да имаме във физическия
свят
високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния.
Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека.
към текста >>
Родителите искат децата им да проявят
възвишени
душевни качества.
Виждал съм бащи, които дават на своите деца вино, ракия, коняк и пр., и то на такива малки деца, че главите им даже не се виждат над масата. С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека. А колко повече те ще влияят вредно върху крехкия, нежен детски мозък! Те спират еволюцията на детската душа. Те пречат за проявата на божествените й свойства!
Родителите искат децата им да проявят
възвишени
душевни качества.
Тогаз нека не им дават никак спиртни питиета, за да не похабавят по този начин всичките им добри заложби. Детето носи със себе си от миналото духовен капитал. Сега ролята на възпитателя е двойна2). Той трябва да създаде такива възпитателни условия, щото: 1) всичкият този духовен капитал, който носи детето от миналото си прераждане, да може да се прояви; 2) да се отиде по-нататък в еволюцията на детето, т. е. да се увеличи духовният му капитал.
към текста >>
Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма
свято
тайнство, няма страшна Светая Светих.
Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло.
Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма
свято
тайнство, няма страшна Светая Светих.
Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум.
към текста >>
Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния
свят
.
в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия.
Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния
свят
.
След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
към текста >>
След смъртта си, когато отиде в средния
свят
на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват.
Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят.
След смъртта си, когато отиде в средния
свят
на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват.
Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел.
към текста >>
Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия
свЯт
и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание.
Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд.
Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия
свЯт
и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание.
Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа.
към текста >>
Системата му за съобщаване с невидимия
свят
е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека.
Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето.
Системата му за съобщаване с невидимия
свят
е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека.
Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото.
към текста >>
Духовният
свят
е тъй близо до смъртния (физическия)
свят
, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека.
Духовният
свят
е тъй близо до смъртния (физическия)
свят
, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън.
към текста >>
Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния
свят
брата й, който умрял неотдавна.
Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен. Вторият разказ разправя за мадам де Мартевил, вдовицата на Нидерландския посланик, която била съдена за една голяма сума, след смъртта на мъжа й. В мъчнотията си тя дошла при Сведенборг и му казала, че знае какво мъжа й заплатил сумата и получил разписка за това, която не можала сега да намери. Сведенборг обещал да й помогне колкото може, и след неколко деня посетил Мадам де Мартевил, за да й каже, че видял г-на Мартевил, който внезапно го напуснал, тъй като бил повикан от жена си за много важна работа. Вдовицата тогава му разправила, че в същата тая нощ явил се мъжът й на сън и казал й, къде ще намери разписката, и действително тя открила тази последната в едно чекмедже, дето лежала и една гарнитура игленки за коса от брилянти, която тя изгубила отдавна.
Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния
свят
брата й, който умрял неотдавна.
Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле. Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност. Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки. Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г.
към текста >>
на бъдни вечер получил удар от апоплексия, и на 29 март 1772 г., денят, за който предсказал, че ще замине в духовния
свят
, умрял в същия час, определен от самия него.
Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле. Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност. Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки. Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г.
на бъдни вечер получил удар от апоплексия, и на 29 март 1772 г., денят, за който предсказал, че ще замине в духовния
свят
, умрял в същия час, определен от самия него.
Ферелиус, пастирът на Шведската Лютеранска църква, който му дал св. причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си. Тогава умиращият Сведенборг се подпрял сам на леглото си и отговорил тържествено: „Всичко, което съм писал, е такава истина, каквато е истината, че ме гледате; можех да кажа много повече, ако ми бе позволено. След смъртта ще видите всичко, и тогава ще имаме да си кажем един другиму много по този предмет“. Той е бил наглеждан през време на последното си боледуване от жената на перукаря Ширсмит, с когото той живеел, и от нейната прислуга.
към текста >>
„Защо си тъжен и защо се скиташ от
свят
в
свят
?
Ето какво ще ти каже гласът: „Това бурно море и тези яростни вълни създавам Аз за тебе, за да се калиш в борбата. Само в борбата и всред изкушенията твоята душа ще заякне и ти ще научиш великия урок на смирението. Тогава всичко ще ти бъде мило в света: и приятното и неприятното, и милото и страшното, и безветрието и бурята, от която тъй много се плашиш сега. Ето, Аз съм с тебе и ще ти дам от моята сила. Но, за да станеш достоен за този ми дар, ти трябва да подириш искрено вратата на Храма ми, а не да се приближаваш към мен с нечисти нозе и пуста душа“.
„Защо си тъжен и защо се скиташ от
свят
в
свят
?
Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странстваш ? Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното — ти знаеш това, нали? Остави тленното и поеми ръката, която ти се подава отгоре. Върви по стъпките ми, не бой се от нищо, дерзай. Аз съм с тебе“. II.
към текста >>
“ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и
възвишени
чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !...
“... „Научи се да съзерцаваш в моята книга — вечността! Там ще изучиш скритите тайни на миналото, за да отгадаеш съдбата на бъдещето! “ „В недрата на моята проявена Сила - Природата, твоята обща майка и хранителница, ти ще научиш първите уроци за Вечността! Ала това ще стане, когато ти сам започнеш да четеш в нейната Велика Книга. И ще станеш ти достоен ученик на скритата мъдрост !
“ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и
възвишени
чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !...
За него Тайната и Мъдростта са две постигнати Истини! “ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала. И прозре през нея дълбоките глъбини на земята. И всичко пред него оживя! И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства.
към текста >>
Помогни ми да пребъда в твоята
свята
и неизменна истина — универсалния закон, що регулира силите във вселената и истината в мене, като ме направиш да стана свободен дух от великите предразсъдъци на моя век.
„Разтвори пред мен Скритата Книга на Вечността, за да мога да прочета и науча от нея великите истини за живота !. . . „Пробуди в мене Твоето премъдро начало, което е вложено в основата на моето битие, за да мога да разбера дълбоката тайна на моя живот: от де съм дошъл аз, какво трябва да правя тук и какво ще стане с мене, когато променя физическата форма на моето съществувание!... „Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!... „Отче Премъдри!
Помогни ми да пребъда в твоята
свята
и неизменна истина — универсалния закон, що регулира силите във вселената и истината в мене, като ме направиш да стана свободен дух от великите предразсъдъци на моя век.
„Помогни ми да вникна във всичките скрити закони на вселената, които регулират световете в нея; които поддържат живота, като изменят Силата, които я преобръщат в хилядите й разновидности и с това дават възможност на материята да се яви в най разнообразни форми блясъци и красоти ! . , . „О, Отче небесни! Помогни ми да разбера и вникна в дълбочината на Твоята Велика Премъдрост! . . .“ И чу глас, който му каза: „И ти помагам, и ще ти помагам, върви след Мене!
към текста >>
Моята тайна се казва мъдрост, тя е скрита за широкия
свят
.
. . .“ И чу глас, който му каза: „И ти помагам, и ще ти помагам, върви след Мене! . . . И вдълбочи се духът му в скритите тайни на живота, и оживотвори се пред него цялата природа. И разбра той, че наистина разумът е светлина, чрез която се проявява духът ; че знанието е лоста, върху който се слагат основите на мъдростта; че волята е силата, чрез която се достига съвършенството във вечността, и че духът е ключа, чрез който се отварят Съкровищниците на Всемирната Тайна! . И се разтвори пред него великата книга на Живата Природа, и чу гласът й, който тихо му прошепна: „Аз съм Природата и Живота в нея!
Моята тайна се казва мъдрост, тя е скрита за широкия
свят
.
Ще ти открия само част от моята същност, защото е слаб твоят ум да побере всичката моя скрита премъдрост. Вникни в мене и прозри закона на една от моите проявени форми на нежна красота, който я регулира и създава. Аз стоя пред тебе! . . . И устреми той своят духовен поглед към нея и видя мир чуден, мир непонятен за проумяването му само от неговия слаб ум!
към текста >>
Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи
святости
“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център.
вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал. това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност. Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е. „това, което никое око не е видяло“.
Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи
святости
“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център.
Присъщото му в частност разумно начало се нарича Митатрон (княз на Страните), назначението на което е да въвежда другите пред лицето на Бога. Чрез него Господ е говорил с Моисея. * * * Второто име е Йа (х). В това име йодът от Тетраграматон се съединява с хе. Изчислението му е Хохма, т. е.
към текста >>
Това повторение посочва прехода от закона за троицата към ново приложение или, по-точно, прехода от метафизическия
свят
към физическия или изобщо от който и да е
свят
към другия, следващ непосредно подир него.
Второто хе. Над Троицата, разгледана като закон, нищо друго не съществува. Троицата е синтетическа и абсолютна формула, към която се свеждат всички знания, и тая забравена формула—поне относително научното й значение — ни е предадена в цялост от всичките религии: от безсъзнателните пазители на Знанието и Мъдростта на първобитните цивилизации. И тъй, само три букви съставляват великото свещено име. Четвъртият член на това име е образуван от втората буква хе, като е повторена.
Това повторение посочва прехода от закона за троицата към ново приложение или, по-точно, прехода от метафизическия
свят
към физическия или изобщо от който и да е
свят
към другия, следващ непосредно подир него.
Значението на това свойство на второто хе е ключът на цялото божествено име във всичките му приложения, достъпни за възприемане. Впрочем, ако бихме се впуснали само да резюмираме заключенията на кабалистите за буквите, които съставляват третото име на Бога. ще ни потрябва цял том. Елифас Леви и Кирхер се занимават с него във всичките си съчинения. Това име означава всеобщо прошение на греховете, помилване, покой, избавление и изкупление на света и бъдещия живот.
към текста >>
Те с по-долни от ангелските чинове по
святост
, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение.
* * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе).
Те с по-долни от ангелските чинове по
святост
, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение.
Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h. 2) Н. С. Agrippa: „Philosophic occulte“, т. II. 3) Изглежда, че тук се прави подсещане за буквата алеф, че йероглифически изобразява четирите стихии, които взаимно се противопоставят по две.
към текста >>
Който се качва на върха, на
възвишението
на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си.
Това, което е видел в Сагитариус с окото на духа, трябва да се старае сега да достигне чрез ногата на действието. Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена. Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял. Но и това още не е достатъчно.
Който се качва на върха, на
възвишението
на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си.
На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата.
към текста >>
Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия
свят
и да направи изследвания по собствени плетища.
Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма.
Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия
свят
и да направи изследвания по собствени плетища.
По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица.
към текста >>
Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия
свят
в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести.
В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите.
Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия
свят
в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести.
Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни. Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден обущар, който емигрирал в Америка от Германия преди много години.
към текста >>
Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия
свят
.
Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм.
Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия
свят
.
Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него.
към текста >>
Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и
възвишени
, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното.
Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят.
Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и
възвишени
, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното.
„Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им.
към текста >>
Колкото по-
възвишено
и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили.
Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили.
Колкото по-
възвишено
и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили.
Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им. В някои места този велик „Церител“ не можа да стори нищо „поради неверието им“, защото до тогаз, до когато болните били на физическото поле, по-финните духовни сили не могли да ги докоснат. Вярата само може да издигне до духовното поле.
към текста >>
Ти разпространяваш своята светлина на земята и като ни повдигаш към източника на Твоята благост, приготовляваш ни място в добрия Твой
свят
.
После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев. от немски: Д-р С. Д. Молитвата на Кеплера. — Последният научен труд на знаменития астроном Кеплер завършва със следната молитва: „Преди да оставя тази маса, на която извърших всичките мои изследвания, остава ми само да си повдигна очите към Небето и като издигна ръцете си да поблагодаря на твореца на Вселената за Неговото милосърдие към мене“. „Велики Боже!
Ти разпространяваш своята светлина на земята и като ни повдигаш към източника на Твоята благост, приготовляваш ни място в добрия Твой
свят
.
. . . Благодаря Ти, за всичките тези радости, които аз изпитах в съзерцанието на Твоите дела. . . . Ето, аз завърших тази книга, в която се съдържат резултатите на всичките мои трудове. Аз вложих в нея всичките си способности, с които Ти си ме надарил.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия
свят
.
14. Книжнина. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно.
И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия
свят
.
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“.
към текста >>
* Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда
свята
, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!...
Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм. * * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!...
* Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда
свята
, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!...
27. XI. 1919 г. * * * АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? * Виж.
към текста >>
.. * * * СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два
свята
ден и нощ летят във всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира?
* О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. * Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... * * * БРАК Дете, кога цъфна, след люта зима, на Майката из сочните гърди, пред твойта красота неизразима угаснаха последните звезди! * И Слънцето блесна във свойта слава, възрадвано от твоя чуден лик, и дар нетлен, с какъвто то дарява, прати на теб от извора велик... * И, с тоя дар във брачни връзки сляна, ще засияйш честита и засмена, по-светла от най-светлите звезди! * Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз лъч, ти роза в моите гърди!
.. * * * СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два
свята
ден и нощ летят във всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира?
Не са ли те две влюбени сърдца?... * Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... * Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, * и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. Иван Толев А. Блек.
към текста >>
Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата
святи
спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . .
И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението.
Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата
святи
спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . .
Силвен ХО. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VI). Още за физическото възпитание на детето. Значение на дълбокото дишане, слънчевите бани, екскурзиите Един важен фактор за физическото възпитание на детето е пренебрегнат в нашето училище.
към текста >>
То ще живее за една
възвишена
цял.
Не бойте се за бъдещето на това дете. То, като порасне, ще има сърцето на един идеалист. Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в тялото и душата си — трайни следи. И тези следи ще се проявяват в бъдеще, когато то порасне, като предразположения. Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората.
То ще живее за една
възвишена
цял.
Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка. Ако учителят го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка. Напротив, сърцето на ученика още повече се ожесточава. 2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил учителят спрямо него, т. е. то ще добие предразположение да се гневи, да оскърбява и пр.
към текста >>
И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за
възвишеното
, идеалното.
Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот. Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ.
И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за
възвишеното
, идеалното.
Като Грановски е бил и проф. Пирогов. Тук се натъкваме на важността на учителската личност. Учителят е важен не само със своите познания, но преди всичко със своя характер. Той трябва да представлява един идеален характер, който да е в състояние да събуди чувството на благоговение у своите питомци. Учителят трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж.
към текста >>
За да може да изпълни учителят своята
възвишена
задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота.
Учителят трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж. Г-н П. К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“.
За да може да изпълни учителят своята
възвишена
задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота.
Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга.
към текста >>
Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с
възвишен
идеализъм, борци за нов живот.
Г-н П. К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“. За да може да изпълни учителят своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота.
Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с
възвишен
идеализъм, борци за нов живот.
По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма? “ Някой може да мисли, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област. Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга. Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа.
към текста >>
когато детската енергия е насочена към
възвишеното
.
И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е.
когато детската енергия е насочена към
възвишеното
.
Всичко, което следва по-нататък в настоящата статия, обяснява, как именно става това канализиране. Щом детската енергия е канализирана, тогаз всички аргументи против свободното възпитание падат. Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания. Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях.
към текста >>
Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия
свят
и после тази борба остава да слезе като война във физическия
свят
.
В училището един вид хипнотизират делата. За това са виновни управляващите, които го правят съзнателно. Ние мислим, че всички други народи са шовинисти, но ние не сме. И ние сме шовинисти. Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ.
Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия
свят
и после тази борба остава да слезе като война във физическия
свят
.
Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно. Възпитанието в духа на общочовешкото братство трябва да почне от училището. Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в училище, понеже той е фактор за сближение на народите. Не само че не трябва да говорим лошо за другите народи, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях.
към текста >>
На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината
свят
.
Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух. Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой?
На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината
свят
.
Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство. За какво е предприемал Александър своите походи?
към текста >>
Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия
свят
, и за мен няма нищо да остане“.
За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си.
Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия
свят
, и за мен няма нищо да остане“.
Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят. И наистина, неговата колесница е преминала с голям шум и блясък по световната сцена. Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло.
към текста >>
Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия
свят
.
За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си. Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“.
Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия
свят
.
И наистина, неговата колесница е преминала с голям шум и блясък по световната сцена. Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло. Опустошили се грамадни области и се избили и осакатели със стотици хиляди хора.
към текста >>
Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една
възвишена
кауза.
А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо. Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“. Нека при преподаване по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр. на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр.
Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една
възвишена
кауза.
След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството. При преподаването на географията също трябва да се избягва шовинизма. Обучението по естествознание Най-голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава на всякъде в живота. Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва.
към текста >>
И тези спомени несъзнателно ще събудят в нея
възвишени
нравствени сили.
В екскурзиите освен вникване в тайните на природата, постигат се и много други цели, между които развитието на естетичния вкус. А заедно с това се облагородява и сърцето на ученика. А това последното не е по-маловажно от обогатяването ума му с познания. Близостта с природата, обичта към нея е важен фактор за получаване на идеалисти, безкористни дейци. Природните красоти, видени, почувствани във време на екскурзията, остават като светли спомени в детската душа.
И тези спомени несъзнателно ще събудят в нея
възвишени
нравствени сили.
По аналогичен начин може да става обучението по физика, т. е. чрез активността на самия ученик. На ученика ще се дадат на разположение разни физически машини и апарати. за да работи с тях; при работенето с тях той ще се запознае с физиката и нейните закони. Некои от тези машини и апарати сам той трябва да си ги приготви, а не да му се дават готови.
към текста >>
Когато то живее само с материалистични представи, с представи само за видимия
свят
, то нервната му система остава без свръзка с висшите духовни сили.
Ние сме снабдили ученика само с материалистични представи. Всичко това е хубаво, необходимо е. Но. ако се ограничим само с това и не отидем по-нататък, то ученикът ще. живее само с материалистични представи. А това е много опасно за неговото по-нататъшно развитие.
Когато то живее само с материалистични представи, с представи само за видимия
свят
, то нервната му система остава без свръзка с висшите духовни сили.
Ако материализмът бе продължавал да се разпространява, то той би се отразил много пагубно върху нервната система на човечеството. Тя постепенно щеше да се изражда. Нервните области щяха да се увеличат. Ето какво казва Д-р Цигелротъ5) за нервните болести: „нервозността се явява като знамение в наше време. Цял свят страда от нерви.
към текста >>
Цял
свят
страда от нерви.
Когато то живее само с материалистични представи, с представи само за видимия свят, то нервната му система остава без свръзка с висшите духовни сили. Ако материализмът бе продължавал да се разпространява, то той би се отразил много пагубно върху нервната система на човечеството. Тя постепенно щеше да се изражда. Нервните области щяха да се увеличат. Ето какво казва Д-р Цигелротъ5) за нервните болести: „нервозността се явява като знамение в наше време.
Цял
свят
страда от нерви.
И действително, болестта, която до скоро беше достояние само на висшите класи, проникна вече и в низшите слоеве на обществения организъм, като не пожали и народната маса. Не само високо-поставени госпожи, но даже и готвачките, слугините имат своите „нерви“ и своите „припадъци“. Нервозността, нервните, истеричните болести съвсем не са плод на нашето време. Те са съществували във всички времена и във всички степени на културата. Но това, което вълнува хигиенистите, което ги зове на бойното поле, е обстоятелството, че в наше време нервните разстройства от ден на ден стават по-чести, обхващат всички възрасти, съсловия и професии.
към текста >>
Обръщане на погледа единствено към материалния
свят
, изгубване на себе си всред явленията на материалния
свят
, изгубване пред очи вечните духовни истини — това е причина на тези болести.
От ден на ден все повече и повече се разпространяват нервните болести във форма на неврастения, невралгия, истерия, нервозност и пр. Че всичко това е характерно за нашето време — това признават всички. Причината на това е неудовлетворяването нуждите на духа. Всеки един, който престъпва мировите закони, наказва сам себе си. Умственият подем не може да причини никаква ненормалност в нервната система, ако той се придружаваше от също такова задоволяване на духовните човешки нужди, на неговите сърдечни нужди.
Обръщане на погледа единствено към материалния
свят
, изгубване на себе си всред явленията на материалния
свят
, изгубване пред очи вечните духовни истини — това е причина на тези болести.
За да разберем горкото, трябва да знаем, че човек не е само физическо тяло; в човека живеят велики духовни сили, божествени сили. Днешният педагог трябва да знае много добре човешкото естество, за да знае истинските нужди на човешката душа. Ако той не знае човешкото естество, той ще мисли, че човешката душа ще може да се развива нормално, ако живее само с материалистични представи. Ние не трябва да се задоволяваме само с удовлетворение умствените нужди на детето, но и дълбоките му духовни нужди. Познанието на този факт от страна на педагога ще измени коренно възпитателната система.
към текста >>
Под тебе е цял един
свят
на живот; над тебе е също така цял един
свят
на живот.
„Зората е пробуждащото око на душата; предвестник на великото слънце на духа, който със своя блясък прави истините в тебе, в природата и във вселената.“ „Пред пробуждащата светлина на зората сенките падат, предметите се проглеждат, ала формите им се менят постоянно: това е царството на полуистините. Чрез него се преминава в царството на истините — източника на Великата Светлина. Такъв е стремежът към съвършенството! „О сине на мъдростта! Разбери всичката важност на положението, което ти заемаш в Живата Природа!
Под тебе е цял един
свят
на живот; над тебе е също така цял един
свят
на живот.
Ти живееш посред тях!... От де си дошъл ти, това е тайна на боговете!... Къде ще отидеш ти, това зависи от волята на твоя дух и направлението на твоята съдба! И живота под тебе и живота над тебе не зовът към себе си; и единия, и другия ти дават всичките свои прелести! Пред теб е избора на свободния човек!
към текста >>
То е
свят
от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта!
Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове. Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!?
То е
свят
от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта!
... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето.
към текста >>
... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв
свят
от същества би изпъкнал пред тебе!
Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта!
... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв
свят
от същества би изпъкнал пред тебе!
.. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето. “ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една минута, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите.
към текста >>
И вложен е закона в основата на нейното развитие, като бавно се достига чрез неговото велико търпение, до най-
възвишените
, деликатни и съвършени нейни форми!
Безбройни са боите, цветовете и блясъците, с които е надарена неговата природа и красота!... Ала всичко, що може да се каже за Него с думи, може само да го унижи! * „Плодът е всякога целта на един живот!... Всичкото страдание е да се постигне той. Това ти сочи общата твоя майка на плътта — природата — с великия си закон, чрез който се достига съвършенството на плода.
И вложен е закона в основата на нейното развитие, като бавно се достига чрез неговото велико търпение, до най-
възвишените
, деликатни и съвършени нейни форми!
„И пониква от всека по-низша всека по-висша форма на живот! И преминава от всека несъвършена към всека по-съвършена форма плода. И в този бавен процес на развитие, законът на търпението урегулира силите, които работят над плода, за да не се разпука новосъздаващата се негова форма!... „Ти си плод на редица дълги животи!. .. „Научи се от Живата Природа да развиеш вътре в себе си великия закон на търпението.
към текста >>
Гъстовежд — мнителник, Красновежд —
възвишен
ум.
Ширночел — зъл към враг. Късочърточел — търпелив човек. Дългочърточел — разумен човек. безчърточел — равнодушна кръв. * 6 — Шиловежд — несговорлив човек.
Гъстовежд — мнителник, Красновежд —
възвишен
ум.
Разделовежд — права мисъл. Дълговежд — мил човек. * 7. — Едноок — дърз човек. * 8.
към текста >>
чувство за
възвишена
поезия, лирика и идеална философия.
Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с. такива пръсти имат любов към индустрията, към полезните и необходими изкуства, както и към теориите и делата. Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм. На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е.
чувство за
възвишена
поезия, лирика и идеална философия.
Гладките пръсти означават, че страстите и инстинктите надделяват над разума. Възлестите пръсти означават влияние,:което е в съгласие със значението, което отговаря на крайния фаланг. Те означават също — пресметливост, чувство за обобщаване. Разбира се, трябва да се внимава върху болезнените надебелявания на ставите, каквито се случват при ревматични афекции и при подагра у по-старите хора — те не бива да се вземат за типични. Твърди и набръчкани ръце обикновено са признак на вироглавство и упоритост.
към текста >>
Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния
свят
.
да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца. И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг.
Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния
свят
.
Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“.
към текста >>
Тя блуждае по земята, за да търси своята дъщеря Персефона, която била отведена от Плутон в подземния
свят
).
Любвеобилен и доверчив характер. Понякога се изразява в един вид удобна и страхлива търпеливост. () ВИРГО — Дева Владетел . Знак на земята ТИП: ШВЕЙЦАРЕЦ Като асцендент: Цар Николай II, Меланхтон, Ги дьо Мопасан. (Вирго — Церера (Деметра) е богинята на земеделието и законодателна на обществения ред.
Тя блуждае по земята, за да търси своята дъщеря Персефона, която била отведена от Плутон в подземния
свят
).
Този знак представлява една мома, която държи в дясната си ръка няколко зрели житни класове. Това е символа на неопетнената душа. На арабски той се казва Суъ-була, т. е. онова, което ражда. На 25 дек.
към текста >>
Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия
свят
.
() СКОРПИО — Скорпион. Владетел . Знак на водата ТИП: СЪВЕРО-ГЕРМАНЕЦ Като асцендент: Гьоте, Д-р Рудолф Щайнер, Едисон, Морис Метерлинк, Жана д’Арк. Под този знак се различават два ясно разграничени типа: на по-висшия и по-низшия скорпион-тип. Под него идват по-висшите идеалисти, мистици, чието влияние може да бъде почувствано в широк кръг.
Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия
свят
.
Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия. Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него.
към текста >>
Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този
свят
една година преди рождението на нашия герой.
Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява.
Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този
свят
една година преди рождението на нашия герой.
В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя. Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид.
към текста >>
Колко
святи
, високи чувства заглъхват затова, че ние не се спираме на тях с дължимото внимание, не им даваме да се развият и да укрепнат в нас!
— Вземи едно, прехапи го и кажи, какво има в средата му ? — В средата няма нищо, в недоумение отговорило детето. — Сине мой! умно му отговорил тогава бащата, — вътре в зърното, дето ти не виждаш нищо, е скрита възможността за живота на едно величествено дърво, от плодовете на което биха се наслаждавали стотици хора, ако само зародиша би попаднал в добра почва и би пуснал летораст. И колко такива зародиши на добро загниват, в който и да било от нас, затова само, че ние лекомислено, като децата, не виждаме в тях нищо, не им придаваме значение!
Колко
святи
, високи чувства заглъхват затова, че ние не се спираме на тях с дължимото внимание, не им даваме да се развият и да укрепнат в нас!
И ето с годините огрубява чувствителното, отзивчиво сърце, рядко възникват добрите пориви, не се извършват възможните работи на любовта и правдата, а животът е тъй беден, тъй се нуждае от тях ! Превел от руски: К. Иларионов. * Видение и пренасяне на далечно разстояние. В столицата в една стая са живели двама студенти — единият естественик, другият химик. Единият от тях в продължение на цяла година бил във взаимни влечения с една мома, с която не могли да се задомят, поради материални и други несгоди.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не бой се ти, не крий се веч: по цели
свят
зове тръбата, арената не е далеч!
* На заледеното сърце любовно благите слова милуват нежно бол и гняв със огъня на любовта. . . * На край света, на край света скала вледена и злина не могат вече устоя пред огъня на любовта. * * * НАПРЕД! Напред, девойко, във борбата!
Не бой се ти, не крий се веч: по цели
свят
зове тръбата, арената не е далеч!
* Възпламени сърце прекрасно, не тай змията веч в гърди, и прегърни кръста ти страстно, в борба и ти се нареди... * Явиш ли се и ти в борбата, за помощ тебе ще зоват страдалци много, без отплата служи, служи и ти, до смърт. * Че утре сън като затвори навеки твоите очи, за тебе всеки ще говори, че светла личност беше ти. * Над гроба ти не ще ридаят, не ще оплакват твойта плът, защото всички вече знаят, че светлите души не мрат.. * * * МОЛИТВА О Татко милостиви, смири ми Ти душата! помилвай ми челото, та нека да заспя... че пъплят тъмни сенки и мъчат ми душата от минали страданья и минали тегла... * Така да си почина, аз искам, безметежно, да стихнат тежки мъки, изсушат се сълзи, духът ми да се носи в мълчание безбрежно и никога животът съня да не смути... * О Татко, дай таз милост! Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен.
към текста >>
* * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни
свят
да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“.
* Над гроба ти не ще ридаят, не ще оплакват твойта плът, защото всички вече знаят, че светлите души не мрат.. * * * МОЛИТВА О Татко милостиви, смири ми Ти душата! помилвай ми челото, та нека да заспя... че пъплят тъмни сенки и мъчат ми душата от минали страданья и минали тегла... * Така да си почина, аз искам, безметежно, да стихнат тежки мъки, изсушат се сълзи, духът ми да се носи в мълчание безбрежно и никога животът съня да не смути... * О Татко, дай таз милост! Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен. * То днес ни мъчи и терзае,.. избликва сълзи на очи, а утре лудо заиграе, обляно в радостни сълзи! . . .
* * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни
свят
да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“.
* — „Върви! “ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни! “ * Във миг го Той преобрази и образ строг се проясни, блестящи къдри разпиля по белоснежни рамена, очи кат синьото небе, с невинен поглед на дете. * Лицето блесна в красота, корал изви се на уста, в усмивка бисер просия и в чистата оназ снага греховен пламък се преля — сърце човешко затуптя. * Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр.
към текста >>
Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-
възвишени
вдъхновения?
Но моят бурен и труден живот не ми даде възможността да изуча това изкуство, което същевременно може да се счита и наука. За да бъдеш майстор в музиката и в теорията, и в изпълнението, трябва да и отдадеш целият си живот, а моят живот е бил посветен на други цели, на други задачи. Музиката е наистина изражение на божествената красота и тя е достойна да й се посвети цел живот. Макар аз да се покланям на всичко прекрасно, в тази кратка беседа аз ще разгледам музиката не от гледна точка на артиста, а от гледна точка на окултиста, и ще ви моля днес да застанете именно на тази гледна точка, колкото и да е тя чужда за вас. Защо музиката оказва такова силно влияние на страстите и на емоциите на човека?
Защо религията е намирала постоянно в музиката една от своите най-силни помощници, едно от своите най-
възвишени
вдъхновения?
Защо дори в ней-великите интелектуални религиозни моменти, като напр. във време на медитация, музиката, която се обръща, така да се каже, към света на чувствата — Оказва се все пак полезна? Очевидно, тя помага на ума да се повдига от физическото поле и му съдейства да възлезва и отлита във висшите области на съзнанието. Ние се срещаме във всички религии с това влияние на музиката. Дето и да ви се случи да пътувате, на Изток или на Запад, навред вие ще видите едно и също: навред музиката съставлява съществена част от религиозните церемонии и богослужения.
към текста >>
Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния
свят
.
Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати.
Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния
свят
.
По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце.
към текста >>
И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия
свят
в преддверието на невидимия храм на духа.
— Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се.
И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия
свят
в преддверието на невидимия храм на духа.
Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник.
към текста >>
Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел
свят
от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог.
Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо.
Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел
свят
от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог.
Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците.
към текста >>
Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него
свят
е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно.
Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог.
Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него
свят
е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно.
А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците. Ето от Плотин, Сведенборг, Бьоме и други имат своето право да бъдат връх сцената на мировата мисъл.
към текста >>
Не е важно, че едни са съществували във физическия
свят
хора, а други са само поетически образи.
— Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите.
Не е важно, че едни са съществували във физическия
свят
хора, а други са само поетически образи.
Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота.
към текста >>
Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния
свят
и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото.
Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб.
Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния
свят
и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото.
Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота. Шатобриан заблуждава в тъмните проходи на християнския мистицизъм. Хайне и Ленау негодуват против действителностьта, която разпръска техните романтични блянове. А всред всички тях цари дивния образ на Байрона, въплътен в Манфред, представител на цяла плеада навъсени и бурни скръбници.
към текста >>
Когато човек се стреми към някой велик идеал, към някоя
възвишена
цел.
Той ни казва, когато минаваме покрай него: „човече, и твоята душа има нужда като мен от слънце. Тя трябва да бъде огряна от лъчите на духовната светлина. Инак нея ще постигне моята участ, ще се изроди“. Но кога човешката душа е огряна от лъчите на духовната светлина? Кога човешката душа няма да изпадне в положението на житния стрък, покарал под буца пръст?
Когато човек се стреми към някой велик идеал, към някоя
възвишена
цел.
Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3. Езикът на растението в пещерата — Учениците във време на екскурзия наблюдават някоя пещера или друго някое тъмно място и виждат, как едно растение, поникнало там, расте не отвесно, както обикновено растат растенията, а наклонено, насочено кът направлението, от дето иде светлината. Този случай ще се използва, за да се обясни на учениците стремежа на човешката душа към Бога. В човешката душа винаги има копнеж, жадуване за нещо възвишено, идеално. Това не е нищо друго, освен стремежът му към Бога.
към текста >>
В човешката душа винаги има копнеж, жадуване за нещо
възвишено
, идеално.
Кога човешката душа няма да изпадне в положението на житния стрък, покарал под буца пръст? Когато човек се стреми към някой велик идеал, към някоя възвишена цел. Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3. Езикът на растението в пещерата — Учениците във време на екскурзия наблюдават някоя пещера или друго някое тъмно място и виждат, как едно растение, поникнало там, расте не отвесно, както обикновено растат растенията, а наклонено, насочено кът направлението, от дето иде светлината. Този случай ще се използва, за да се обясни на учениците стремежа на човешката душа към Бога.
В човешката душа винаги има копнеж, жадуване за нещо
възвишено
, идеално.
Това не е нищо друго, освен стремежът му към Бога. Тя се стреми към Бога, защото сама е частица от Бога, сама е от божествено естество. 4. Езикът на седемте основни тона в музиката. — Те са символ на седемте човешки тела. Също такъв символ са и седемте бои на слънчевия спектър.
към текста >>
Когато минаваме покрай него, то ни шепне, то ни подканя да развием и ние в душата си светложълтия цвят, цвета на
възвишения
ум, на мъдростта.
Инак, съзнанието, че си живял безплодно, ще ти причини голяма мъка. Стреми се да дадеш най-висш смисъл на твоя живот“. 10. Езикът на лютичето (Ranunculus). — Цветовете му са жълти. Жълтият цвят е символ на ума, на мъдростта.
Когато минаваме покрай него, то ни шепне, то ни подканя да развием и ние в душата си светложълтия цвят, цвета на
възвишения
ум, на мъдростта.
Какво нещо е мъдрост? Може да й се даде една философска дефиниция, но на прост език, понятен на децата, мъдростта е обмислено, разумно постъпване. Човек не трябва да действа прибързано, а да обмисля всяка своя дума и постъпка. Веднъж пуснатата стрела не се връща; също така и веднъж казаната дума или извършена постъпка не могат вече да се върнат; тя ще докарат неминуемо своите последствия. И хубаво е човек да мълчи, когато няма нужда да приказва.
към текста >>
Моравият цвят в окултизма е една от най-
възвишените
бои.
Смирението е великият път на духовен растеж. Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата.
Моравият цвят в окултизма е една от най-
възвишените
бои.
Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем. Работенето за една възвишена кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14. Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове.
към текста >>
Моравото е символ на
възвишен
идеализъм, на висока духовност.
Но под смирение не трябва да се разбира рабско чувство, рабска покорност и съзнание за своето нищожество. Този, който има истинско смирение, той и най-добре знае да пази своето достойнство. Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои.
Моравото е символ на
възвишен
идеализъм, на висока духовност.
Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем. Работенето за една възвишена кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14. Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове. Расте по сухите хълмове и край пътеките.
към текста >>
Работенето за една
възвишена
кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14.
Под смирение тук аз разбирам онова настроение, при което човек не счита другите хора за нула, а себе си по-горен от тях. После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои. Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем.
Работенето за една
възвишена
кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14.
Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове. Расте по сухите хълмове и край пътеките. Почва да цъфти от началото на юли. Цветовете му са много сухи, кожести, и затова, като се откъснат, могат, без да се натопят даже, да траят много време пресни, като че ли току-що са откъснати.
към текста >>
Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-
възвишените
духовни истини общодостъпни символи.
С повечето от горните примери се илюстрират морални принципи; само с някои от тях се символизират духовни. Обаче, можем да кажем, че за всяка духовна истина може да се намери подходящ символ всред природните явления. Разработката на това поле ще стане в бъдеще. Когато окултизмът бъде призован да тури основата на бъдещето училище, тогаз ще бъдат посочени символи за всички по-важни духовни истини. Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца.
Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-
възвишените
духовни истини общодостъпни символи.
Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14.
към текста >>
Такива сънища са го накарали да повярва, че душата на човека съществува след смъртта и се намира в друг
свят
.
Всичко това го е дълбоко вълнувало. Както зад известни наши постъпки стои нашето съзнание, така и първобитният човек е смятал, че тези явления са. плод от дейността на известни сили. по-мощни отколкото самият той А пък до схващането, че трябва да има духове, е дошъл, разбира се, чрез помощта на съня. Когато умирал някой негов близък, той след известно време го е виждал на сън.
Такива сънища са го накарали да повярва, че душата на човека съществува след смъртта и се намира в друг
свят
.
По-нататък е трябвало да повярва, че подобни духове управляват и природните явления, които гледал около себе си. Така се поражда основата на религията: анимизма. Понеже страшните природни явления са можели да му причинят пакост, у него се е събуждал страх от тези духове, и същевременно желание да ги омилостиви по някакъв начин. Така се поражда първата религия със своите молитви, жертвоприношения и пр. И така религията е била плод на невежеството, суеверието и страха на първобитния човек.
към текста >>
Инквизицията, това адско учреждение, е мъчила своите жертви от името на църквата заради еретичество и мнозина от тях е пращала на онзи
свят
чрез изгаряне или по друг начин.
И до когато нейните представители са били във връзка с небето, тя е била жива. Но по-после се изгубва тази връзка; те вече не са окултисти-ясновидци. Тогаз настъпват нейният упадък и нейните грешки. Фанатизмът идва, когато непосредственото духовно знание се замества само с привързаност към традициите. И затова не е чудно, че мнозина представители на църквата стават гонители на знанието, на науката, не е чудно, че църквата става реакционна в много работи.
Инквизицията, това адско учреждение, е мъчила своите жертви от името на църквата заради еретичество и мнозина от тях е пращала на онзи
свят
чрез изгаряне или по друг начин.
Църквата е давала срещу пари особени документи, наречени индулгенции. Индулгенциите давали право на отиване в рая, понеже чрез тях се опрощавали бъдещи грехове. Ян Хус загина мъченишки на кладата, заради смелостта си да изобличава неправдите на папската власт. Също така и Галилей беше измъчван в затвора за твърдението, че земята се върти около слънцето. А днес това е една най-обикновена, общопризната истина.
към текста >>
Този възторг, това благоговение, което изпитвате спрямо един човек, който се е пожертвал за една
възвишена
кауза, напомня от далеч, що е религиозно чувство.
Тя се намира в дефилето на река Златевица, приток на Тополница. Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр. И този, който е ходил: там, кога се върне в прозаичния град, с възторг си спомня за „Борикаша“. И когато той иска в града да повдигне своето настроение, спомня си за „Борикаша“. Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него.
Този възторг, това благоговение, което изпитвате спрямо един човек, който се е пожертвал за една
възвишена
кауза, напомня от далеч, що е религиозно чувство.
Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо възвишено, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро. Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек.
към текста >>
Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо
възвишено
, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро.
Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр. И този, който е ходил: там, кога се върне в прозаичния град, с възторг си спомня за „Борикаша“. И когато той иска в града да повдигне своето настроение, спомня си за „Борикаша“. Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него. Този възторг, това благоговение, което изпитвате спрямо един човек, който се е пожертвал за една възвишена кауза, напомня от далеч, що е религиозно чувство.
Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо
възвишено
, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро.
Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек. Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа.
към текста >>
Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния
свят
, символът הוהי разчленен в своето единство.
Сега ще разгледаме от какви елементи е съставена йерограмата на Йешуа (הושהי)1) . Всеки може тук да види тетраграмата הוהי разделена по средата הו-הי и свързана с буквата ש (шин). И така, הוהי изразява тук Адама Кадмона — човекът в неговия пълен синтез, с една реч, Божеството, проявено посредством своето Слово и изобразяваше плодотворното съединение на Мировата Душа и Духът. Да се раздели тази дума, значи емблематически да се изрази разчленението на неговото единство и делимото множество за раждане на множители. Шин (ש), която съединява двете части, изобразява производителния и тънък огън, проводник на неразделящия се живот, формиращия посредник, ролята на който е да извърши въплътяването, като позволява на Духа да слиза в материята, да я прониква, да възбужда силите й и да я преработва по свой начин.
Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния
свят
, символът הוהי разчленен в своето единство.
Същата буква ש, като прибавка към буквения кватернер, дава квинер (5) или числото на падението. Но същото число е и число на волята, а волята е средство за възстановяване. Посветените знаят, защо заменянето на четирите с пет е само временно пакостно: как в калта, дето се търкаля в падението си, човешкият множител се учи да си завладее една личност, действително свободна и съзнателна. Той отново се издига от падението си, по-силен и по-велик; по тоя начин, злото иде след доброто само временно и с цел да осъществи по-доброто. Това число 5 съдържа най-дълбоки тайни.
към текста >>
Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите
свята
.
Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели.
Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите
свята
.
Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
към текста >>
Първият тернер интелектуалният
свят
— е единственото съвършено възпроизвеждане на Св.
По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята.
Първият тернер интелектуалният
свят
— е единственото съвършено възпроизвеждане на Св.
Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща.
към текста >>
В моралния
свят
Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта.
В моралния
свят
Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник.
към текста >>
В астралния
свят
: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща.
Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
В астралния
свят
: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща.
Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник. В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема.
към текста >>
В.
Възвишеност
.
Недостатък: неспособност да употребява инструменти или да разбира машинария; липса на умелост в планиране, съумяване и наръчност в механизъм. 21. Идеалност. — Любов за съвършеното и красивото в природата и изкуството; изтънченост; екстаз; поезия. Излишък: отвращение даже от най-обикновените длъжности на живота. Недостатък: грубост; вулгарност; липса на вкус и изтънченост; незачитане към хубавото.
В.
Възвишеност
.
— Пристрастност към величественото и възвишеното, великолепното, буйното и романтичното, каквито са Ниагарския водопад и планинските пейзажи. Излишък: разточително-разкошни представи; преувеличени положения; любов към трагедии. Недостатък: равнодушие към величието на природата; гръмотевицата и ужасната светкавица не възбуждат никакво вълнение. 22. Подражателност. — Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания.
към текста >>
— Пристрастност към величественото и
възвишеното
, великолепното, буйното и романтичното, каквито са Ниагарския водопад и планинските пейзажи.
21. Идеалност. — Любов за съвършеното и красивото в природата и изкуството; изтънченост; екстаз; поезия. Излишък: отвращение даже от най-обикновените длъжности на живота. Недостатък: грубост; вулгарност; липса на вкус и изтънченост; незачитане към хубавото. В. Възвишеност.
— Пристрастност към величественото и
възвишеното
, великолепното, буйното и романтичното, каквито са Ниагарския водопад и планинските пейзажи.
Излишък: разточително-разкошни представи; преувеличени положения; любов към трагедии. Недостатък: равнодушие към величието на природата; гръмотевицата и ужасната светкавица не възбуждат никакво вълнение. 22. Подражателност. — Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания. Излишък; мимика; рабско подражание.
към текста >>
Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния
свят
.
Старите са имали едно особено деление на зодиака, според четирите фази на Луната (всяка от по 7 дни приблизително) в 28 лунни къщи и на всяка от тези къщи приписвали особено влияние. Сега това деление не се употребява и значението му се е изгубило. Заслужва, обаче, да се направят изучавания в това направление. Луната е голяма събирачка на хармоничното и нехармоничното, което иде чрез аспекти от другите планети. Луната, добре аспектирана и в една ъглова къща, е една гаранция за успешен живот.
Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния
свят
.
Един от най-лошите аспекти в хороскопа е четириъгълника или опозицията на Сатурн. Всякога трябва да се внимава, щото Луната да взема характера на знака, в който е поставена, напр. ако стои в , ще се прояви влиянието на Марс в импулсивност и пр., в добър и лош смисъл, според аспектите. Лошо аспектирана Луна е сигурен знак за слабо здраве, особено през първите седем месеци на живота. Луната има голямо влияние върху всичко, което има връзка с медиумитет, спиритизъм, психометрия и пр.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, туй което става във външния
свят
, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата.
Следователно, туй което става във външния
свят
, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
към текста >>
Така става ясно, че физическият
свят
има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта.
Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
Така става ясно, че физическият
свят
има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта.
И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида.
към текста >>
Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия
свят
, на жизнения
свят
(света на силите), на чувствения и на мисловия.
Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми.
Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия
свят
, на жизнения
свят
(света на силите), на чувствения и на мисловия.
Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни.
към текста >>
* Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял
свят
от красоти и светлини без край!...
Х.Х.Х НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях. Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . .
* Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял
свят
от красоти и светлини без край!...
* * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи? . . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!
към текста >>
Как ангелът лъчист в скинията си
свята
дръзна убийцата от мен да утаи?
* Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи?
Как ангелът лъчист в скинията си
свята
дръзна убийцата от мен да утаи?
. . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . . Иван ТОЛЕВ A.
към текста >>
Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от
свято
наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие.
- Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината.
Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от
свято
наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие.
- О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери. Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й. - Ако би знала божията дарба!
към текста >>
(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този
свят
повторно като мишки и плъхове.
Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза.
(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този
свят
повторно като мишки и плъхове.
Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа. Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли.
към текста >>
Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия
свят
като последствие от злосторство в собственото си минало).
Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера.
Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия
свят
като последствие от злосторство в собственото си минало).
И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна. Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост. Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще.
към текста >>
И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този
свят
да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века.
Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало).
И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този
свят
да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века.
Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна. Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост. Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще. Споменувам това, само за да ви покажа, че идеята е била общо разпространена между евреите.
към текста >>
Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния
свят
донася един неизбежен резултат на страдания.
Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта.
Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния
свят
донася един неизбежен резултат на страдания.
Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата.
към текста >>
Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен
свят
.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания.
Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен
свят
.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива.
към текста >>
Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния
свят
, асимилира се пак с небесния
свят
, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още.
Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния
свят
, асимилира се пак с небесния
свят
, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
към текста >>
Като се гледа на теорията по този начин, то най-
възвишеният
гений не е друго, освен победител в безбройни сражения.
Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена.
Като се гледа на теорията по този начин, то най-
възвишеният
гений не е друго, освен победител в безбройни сражения.
Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории.
към текста >>
Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-
възвишени
същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост.
Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече.
Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-
възвишени
същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост.
Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното.
към текста >>
Ако бях тук на този
свят
и по-рано, защо не зная това?
Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането. „Защо не помним?
Ако бях тук на този
свят
и по-рано, защо не зная това?
“ Отговорът на този въпрос,мисля, е един и ще го схванете веднага. Преди всичко,, помислете си колко е ограничена паметта ви в сегашния живот.Какво помните от детинството си? Само няколко случки. Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието.
към текста >>
Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния
свят
и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън.
Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос.
Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния
свят
и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън.
Вие се стремите винаги навън. Ако искате сериозно да спечелите оная памет, за която ви говоря, то обърнете се вътре в себе си, през известен период от време, само половин час дневно, затворете се от външния свят и престанете да мислите за нещата, които ви интересуват навън. Като отправите ума си навътре, вместо навън, и като направите да утихне мисълта и чувството ви, слушайте гласа на духа в тая вътрешна тишина. В нея ще възникне, бавно и постепенно, едно ново съзнание. Бавно и постепенно, съразмерно с познанието ви от миналата и сегашната ви способност, това съзнание ще се затвърди в самите вас, това ще бъдете самите вие, а щом се събуди духовното съзнание, тогава паметта ви за миналото ще се повърне.
към текста >>
Ако искате сериозно да спечелите оная памет, за която ви говоря, то обърнете се вътре в себе си, през известен период от време, само половин час дневно, затворете се от външния
свят
и престанете да мислите за нещата, които ви интересуват навън.
Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос. Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния свят и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън. Вие се стремите винаги навън.
Ако искате сериозно да спечелите оная памет, за която ви говоря, то обърнете се вътре в себе си, през известен период от време, само половин час дневно, затворете се от външния
свят
и престанете да мислите за нещата, които ви интересуват навън.
Като отправите ума си навътре, вместо навън, и като направите да утихне мисълта и чувството ви, слушайте гласа на духа в тая вътрешна тишина. В нея ще възникне, бавно и постепенно, едно ново съзнание. Бавно и постепенно, съразмерно с познанието ви от миналата и сегашната ви способност, това съзнание ще се затвърди в самите вас, това ще бъдете самите вие, а щом се събуди духовното съзнание, тогава паметта ви за миналото ще се повърне. Не искам да кажа, че всичко ще се събере в мозъка ви едновременно, но когато обърнете вниманието си към която точка искате, ще намерите, че можете да преживеете пак миналия си живот. Ето как някои от нас са добили паметта за миналото.
към текста >>
Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-
възвишен
свят
, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека.
Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит!
Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-
възвишен
свят
, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека.
Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение.
към текста >>
Много
възвишени
духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят.
Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си!
Много
възвишени
духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят.
Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва.
към текста >>
С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия
свят
, в който до известна степен само той участва.
Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли.
С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия
свят
, в който до известна степен само той участва.
Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта!
към текста >>
От друга страна,’училището не запалва у ученика
възвишен
идеализъм.
Нужни са още по-коренни реформи в училището. Учебното дело издъно трябва да се измени, понеже самите му основи са фалшиви. Само изменянето метода на обучението не е достатъчно. Днешното училище съобщава на младежа сума факти из областта на естествената история, география, физика, химия, история и пр., но с всичко това се задоволява само умът на ученика. Даже и задоволяването на ума не е пълно, понеже след излизането си от училището, ученикът не знае целта и смисъла на живота.
От друга страна,’училището не запалва у ученика
възвишен
идеализъм.
Ако ученикът стане идеалист, той става такъв мимо дейността си в училището. Ще дам няколко примера, за да поясня казаното. Свещеник Георги Петров разправя в „Съвременната школа и живота“ за един студент-тяхнолог, който след свършването на последния университетски изпит връща се зарадван в къщи, обаче, още същия ден, за изненада на всички околни се самоубива. И много право обяснява свещ. Георги Петров причината на това самоубийство.
към текста >>
Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от
възвишен
идеализъм, разбиране смисъла на живота.
Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота. Типовете, които ни рисува Шишманов в тези две повести, са плод на днешната действителност. Най-голям дял в това отношение има животът; известен дял има и днешното училище. В училището ние нахранване само паметта и ума на ученика, а другите страни на душевния му живот оставяме незадоволени. Ние на всичко учим учениците, даже ги учим, какво има на месечината и на полюсите, Всичко това е твърде хубаво, и така трябва да бъде.
Но главното изпускаме: изработване на един цялостен мироглед, развитие на едно благородно, любвеобилно сърце, вдъхновено от
възвишен
идеализъм, разбиране смисъла на живота.
Ние никак с това не се и занимаваме. Търсим ли причините за простъпките на учениците? Питаме ли се, защо има такива? Ако погледнем по-дълбоко и обективно, за тези простъпки не са виновни учениците, а училищната система. И какви мерки препоръчваме ние против тези простъпки?
към текста >>
Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто,
възвишеното
не е изгаснало; но само е заглъхнало временно.
Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер.
Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто,
възвишеното
не е изгаснало; но само е заглъхнало временно.
И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя.
към текста >>
Младежта е склонна да живее със самоотричане за нещо
възвишено
.
Идеализмът на младите те считат като опиянение, пълно с опасности. В същност обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото младите носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със старите идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират не изобщо всички бащи, а тези бащи, които искат Още да живеят с „доброто старо време“, които не искат да вървят заедно с времето.
Младежта е склонна да живее със самоотричане за нещо
възвишено
.
Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма.
към текста >>
възвишени
идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат.
И тя прекрачва прага. Един глас извиква отзад: „Глупачка“. Но друг глас долита в отговор: „Светица! “ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го въодушевяват. Ето защо с всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят!.
възвишени
идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат.
У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота. В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека. Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен.
към текста >>
У детето не се събуждат
възвишени
качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството.
У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота. В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека. Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен.
У детето не се събуждат
възвишени
качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството.
Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено. Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство.
към текста >>
Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия
свят
.
Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава.
Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия
свят
.
Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки. В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки.
към текста >>
Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния
свят
.
На тогова или оногова ще отстъпя винаги. Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“. Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене! “ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата.
Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния
свят
.
Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини. Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество. В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха.
към текста >>
Той е обикновено деятелен и прилежен, обича по-добрата ръчна работа и владее материалния
свят
чрез известна естествена интелигентности.
И този ръчен тип принадлежи на работническото съсловие и то повече на по-интелигентните му слоеве, които в своята дейност трябва до известна степен да употребят дух и разум. Лопатообразни ръце се срещат у по-добрите занаятчии от двата пола; тази форма се среща твърде много особено в Белгия, Англия и Америка. Притежателят на такава ръка обича коне, кучета, лов, корабоплаване, война, земеделие и търговия. Такъв човек се отличава с решителност и самосъзнание особено пък ако палеца му е голям. Той изисква по вече от живота и не е неприятел на приятното „излишество“.
Той е обикновено деятелен и прилежен, обича по-добрата ръчна работа и владее материалния
свят
чрез известна естествена интелигентности.
Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника.
към текста >>
Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално
възвишеното
.
Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания.
Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално
възвишеното
.
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг.
към текста >>
Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното,
възвишеното
и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки.
Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване. Ако крайните членове на пръстите (с ноктите) са полуконически. както обикновено се случва, това означава наклонност към поезия. Ако палецът, който при философските ръце обикновено е доста голям, е еднакво развит в двете си части, това означава особена наклонност към метафизиката.
Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното,
възвишеното
и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки.
Притежателят на такава ръка не вярва и не се доверява сляпо, а изпитва и осветлява основно чуждите идеи и мнения, преди да ги възприеме. Той изучва добре нещата изобщо, както и в подробности. Ва него и индивидът представлява такъв голям интерес, както и семейството, нацията и цялото население по земята. Той изучва и правилото, както и изключението. У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план.
към текста >>
Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия
свят
, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо.
У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план. У тях разумът е центърът, около който се върти цялото им мислене и действане. При все това те умеят да ценят хубавото. Това показва полуконическата форма на пръстите. И в друго отношение се вижда, че разумът е пътеводната звезда на човека с философски ръце.
Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия
свят
, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо.
Той всичко върши с пълно съзнание: той знае точно, как неговата воля решава, кое да избере и какъв друг избор би бил възможен, и в това съзнание той познава себе си и се отразява в своите действия. Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към политиката, социологията и т. н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми.
към текста >>
Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария
свят
тя се среща по-често, отколкото в новия.
Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята.
Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария
свят
тя се среща по-често, отколкото в новия.
Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия свят. е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели.
към текста >>
Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия
свят
.
От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия.
Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия
свят
.
е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка.
към текста >>
В всичко те се ръководят от идеално
възвишеното
, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото.
Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие.
В всичко те се ръководят от идеално
възвишеното
, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото.
Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра.
към текста >>
Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-
възвишеното
, без какви да било ограничения чрез условни вериги.
Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото.
Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-
възвишеното
, без какви да било ограничения чрез условни вериги.
Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си.
към текста >>
Обаче, чрез
възвишеността
на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите.
Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота.
Обаче, чрез
възвишеността
на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите.
Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена.
към текста >>
Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и
възвишена
.
Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството.
Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и
възвишена
.
Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр. трябва да са имали духовни (психически) ръце и най-прочутите живописци, като са рисували светии, мадони или други подобни, винаги са им давали такива ръце. Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство.
към текста >>
Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния
свят
, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване.
Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр. трябва да са имали духовни (психически) ръце и най-прочутите живописци, като са рисували светии, мадони или други подобни, винаги са им давали такива ръце. Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство.
Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния
свят
, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване.
В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически. От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.
към текста >>
Те се удивяват на Създателя в Неговите
възвишени
дела, радват се на високите дарби на природата, въодушевяват се от поезията на старите творения.
Те проявяват и упорство и своенравие, щом чрез него могат да си докарат полза. Всички тези качества се усилват повече, ако пръстите са ъглести. Съвсем друга картина представлява онзи тип, който се състои от едно смешение от елементарна и психическа ръка. Притежателите на такива ръце имат богати душевни дарби, но в материалните си интереси са безпомощни като деца. Те са скромни и щастливи, ако са пощадени от всичко, което има връзка с търговия и индустрия.
Те се удивяват на Създателя в Неговите
възвишени
дела, радват се на високите дарби на природата, въодушевяват се от поезията на старите творения.
Това, което за другите е лукс и добро живеене, у тях се замества със съзерцание и спокойствие. Друга смес от два различни типа виждаме във фигура 60. Това е ръката на холеричния човек Фигура 61 ни представлява ръката на човек индолентен, нищо не казващ, със съвсем неизразени наклонности и инстинкти. Би ни завело много далеко, ако бихме поискали да разглеждаме тук всичките възможни смесения на ръчни типове. Всеки, обаче, може лесно да си състави по-нататъшни комбинации и чрез упражнение да постигне сполучливи характеристики.
към текста >>
Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования
свят
; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене.
Това късо съобщение на д-р Самона от януари 1911 год. се последвало от различни други потвърждения. Г-жа Гардини, сестра на д-р Самона, съобщава, че била известена за съновидението на братовата си жена и твърди, че двете близнета наистина не си приличат помежду си, а едното действително съвсем прилича на покойната Александрина. Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата. Това е било, както се каза, в началото на 1911 година.
Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования
свят
; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене.
Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща. Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите. Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства.
към текста >>
От както почнаха да влизат в сношение с външния
свят
, двете близначета проявиха две различни духовни направления.
Телесното различие у двете близначета си остана трайно. Сега изпъкна и психическо различие. Това различие е важно, защото то пък изтъква приличието на сегашната Александрина с покойната Александрина (едното близначе получило името Александрина) и отблъсва предположението, че това подобие може да се дължи на сужетивното влияние на майката върху физическото и морално развитие на сегашната Александрина, В всеки случай аз ще изложа само фактите, без да изказвам собствено мнение или да тълкувам. като ще остава на самите четци сами да си правят разсъждения и заключения. Сегашната Александрина имаше още отначало голямо подобие с покойната, по сега това подобие се изразява все повече в развиващата й се психика.
От както почнаха да влизат в сношение с външния
свят
, двете близначета проявиха две различни духовни направления.
Всяко тръгна но свой път и сега имаме две съвсем различни натури. За малката Мария Паче (тъй се казва второто близначе) няма да говоря в подробности, защото колкото и да е интересно изобщо физическото различие между двете деца. подробностите не представляват, особен интерес. Ще говоря за психиката на сегашната Александрина. В противоположност на Мария Паче, Александрина е изобщо спокойна.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и
възвишен
дух.
И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й.
Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и
възвишен
дух.
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе.
към текста >>
* Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни
свят
обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа!
* Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни
свят
обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи!
* И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта.
към текста >>
Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха
засвяткаха
малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка.
Надея се във вас, и вие ще разберете, че не бива да говорите зле за хората, които знаят магията. Аз се наведох да й целуна ръка, но тя я отдръпна и ми посочи место при дъщеря й. Тогава видях госпожа Ламберт, как се простре на креслото, на което всякога седеше Мария; то бе на два метра разстояние от кревата. Лампата изпукаше синкава светлина; предметите едва се забелязваха. Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава.
Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха
засвяткаха
малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка.
Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си. Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици линията между майката и дъщерята. След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната. В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя.
към текста >>
Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния
свят
е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня
свят
по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя
свят
“ .
Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна. (Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм.
Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния
свят
е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня
свят
по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя
свят
“ .
За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той.
към текста >>
Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този
свят
.
Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц.
Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този
свят
.
На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи.
към текста >>
Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия
свят
.
той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“.
Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия
свят
.
По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си. Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен. Той бил до висша степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален.
към текста >>
Бьоме, в различие от другите пророци, вместо да ни дава подробности относително невидимия
свят
, по-скоро изучва най-вътрешните принципи на нещата и отива до самата основа или центъра.
И като ми се отнеме духът Божи, аз не мога даже да чета, а камо ли да разбирам това, което сам съм написал“. Той притежавал забележителни окултни сили, като е могъл да вижда в миналото и да чете бъдещето. По някога казвал на хората всичко за миналия им живот. Той вниквал лесно във вътрешния смисъл, скрит зад всяко име, без да обръща внимание на външния говор, като откривал съществения характер на лицето или скритата природа на животното или растението. Външните им форми изразявали за Бьоме вътрешните им качества, понеже тия външни форми са видими символи на вътрешната същност или реалност.
Бьоме, в различие от другите пророци, вместо да ни дава подробности относително невидимия
свят
, по-скоро изучва най-вътрешните принципи на нещата и отива до самата основа или центъра.
При изучаването на неговата система, ние ще почнем с неговото схващане, което, поради липса на по-добра дума, ще наречем Бог. Обаче, още при първата крачка се срещаме с една мъчнотия, защото, като говорим за Върховния, принудени сме да употребяваме несъвършени, следователно, недостатъчни термини, да не кажем погрешни: такива са те, когато искаме да изразим безкрайното. Ние говорим за божиите действия, като че те имат начало във времето, когато те нямат нито начало, нито край. Крайното не може да обгърне безкрайното, както не може и неизмеримото да бъде измерено. Само вечното може да реализира вечното.
към текста >>
Създаденото небе или ангелският
свят
е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си.
Създаването на духовете на свобода изнася множество относителни центрове, в известен смисъл независими от Бога, но това не означава необходимо безредие или антагонизъм. Всичките са били „в температура“ или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм. В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото. Това просто повдига общият ефект чрез различието им. Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове.
Създаденото небе или ангелският
свят
е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си.
Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия. Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично.
към текста >>
Извън-едноелементния
свят
се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други.
се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането.
Извън-едноелементния
свят
се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други.
И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер.
към текста >>
Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и
възвишена
.
И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер.
Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и
възвишена
.
Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си.
към текста >>
Когато въображението на Адам се обърнало към този
свят
, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях.
Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ .
Когато въображението на Адам се обърнало към този
свят
, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях.
Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена. Двойственото единство на завършеното същество изчезнало. Двата пола вече били различни.
към текста >>
Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този
свят
— всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам.
Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението.
Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този
свят
— всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам.
При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло.
към текста >>
При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този
свят
да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност.
Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам.
При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този
свят
да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност.
Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо.
към текста >>
Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този
свят
, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога.
само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота.
Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този
свят
, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога.
Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип.
към текста >>
Така че, когато тялото загине,
святата
душа е вече на небето, а нечестивата в ада.
Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това.
Така че, когато тялото загине,
святата
душа е вече на небето, а нечестивата в ада.
А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си.
към текста >>
Той пише, че „Вечният
свят
не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ .
От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си. За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност.
Той пише, че „Вечният
свят
не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ .
На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието. Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения. Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях.
към текста >>
Един от най-
възвишените
източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание.
После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи.
Един от най-
възвишените
източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание.
Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират.
към текста >>
Праведният и
свят
живот е по-добър от всички скъпоценни камъни.
Бди и чакай! Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него. Но който веднъж Го е видял, Него, Който няма име, Който е невидим, неосезаем, безплътен, неизменен, непостижим, без начало и без край, по-висок от висините и по-дълбок от дълбините, той е спасен. Смъртта няма повече власт над него. Мъдрите хора са подобни на светилници.
Праведният и
свят
живот е по-добър от всички скъпоценни камъни.
Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с любов: такъв е законът. Венецът на нашите страдания ни говори за далечните радости. Душата зрее със сълзи. Който през живота си не е вкусил от твоя хляб, той не ще си спомни за тебе след твоята смърт. Учител без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати.
към текста >>
От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата,
възвишената
философия на евреите, която е най-близка до истината.
Traite de radioactivite Paris. 1910. T. I. P. 390. 3) Уранът е открит от Клапфорт в 1789 г. КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз. Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване.
От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата,
възвишената
философия на евреите, която е най-близка до истината.
Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама.
към текста >>
Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-
възвишени
, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа.
Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие.
Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-
възвишени
, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа.
Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения.
към текста >>
Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния
свят
, като проявява най-малка идеална дейност.
От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване.
Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния
свят
, като проявява най-малка идеална дейност.
Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци.
към текста >>
Нефеш се намира в пряко сношение с външния
свят
, и само чрез влиянието на тоя
свят
произвежда жизнените функции.
Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност.
Нефеш се намира в пряко сношение с външния
свят
, и само чрез влиянието на тоя
свят
произвежда жизнените функции.
Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха.
към текста >>
Едновременно той действа и във външния
свят
, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава.
ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции.
Едновременно той действа и във външния
свят
, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава.
Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят.
към текста >>
Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния
свят
.
Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха.
Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния
свят
.
Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно.
към текста >>
Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния
свят
, с който се намира в постоянни сношения.
Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него. И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта.
Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния
свят
, с който се намира в постоянни сношения.
При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна. Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах. Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с тялото и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик. Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама.
към текста >>
Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия
свят
.
Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год. IX, №7 — 8. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления. Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло.
Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия
свят
.
Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец.
към текста >>
От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към
възвишение
, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.
Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му.
От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към
възвишение
, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.
Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете.
към текста >>
Спиритизмът е съобщение с духовете чрез лица, наречени медиуми, а окултизмът е пряко съобщение не само с другия
свят
, но и с всички окръжаващи сили, разсеяни около нас.
Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3. Мистерията на вечната девственост. Г-жа В. е издала в Париж един сборник на своите медианимични съобщения. Това, което е особено ценно в тая книга, то е ясно установеното различие между спиритизма и окултизма.
Спиритизмът е съобщение с духовете чрез лица, наречени медиуми, а окултизмът е пряко съобщение не само с другия
свят
, но и с всички окръжаващи сили, разсеяни около нас.
Окултистите не са такива въпреки волята си, както са медиумите. Всеки не може да бъде медиум, но всеки може да стане маг. Силата на окултиста се състои в неговата воля. Естествените медианимични флуиди са заместени у него с един механизъм от натрупани грамадни сили, които действат и на далечно разстояние и установяват стълба за съобщение с по-напредналите същества. Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с интуиция, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля.
към текста >>
който иде от невидимия
свят
и се въплътява в материална форма.
Препоръчано и от щаба на армията с предписание № 946 от 21. февруари 1920 год. на всички части, учреждения и управления от армията. Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч.
който иде от невидимия
свят
и се въплътява в материална форма.
Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства.
към текста >>
Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия
свят
.
на всички части, учреждения и управления от армията. Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма. Тая форма е човешкото тяло.
Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия
свят
.
„Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми.
към текста >>
Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически
свят
по строго определени и никога ненарушими природни норми.
Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът.
Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически
свят
по строго определени и никога ненарушими природни норми.
Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека.
към текста >>
Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния
свят
.
„Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми.
Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния
свят
.
Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.).
към текста >>
Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия
свят
).
Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата).
Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия
свят
).
Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове).
към текста >>
В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия
свят
и др.
Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат.
В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия
свят
и др.
Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др. С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се убеди, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго. То трябва да бъде настолна книга във всяко семейство и да краси всяка училищна, читалищна и частна библиотека. И по външност, списанието няма подобно на себе си в България: печата се в обем две печатни коли голям формата, в 32 страници по 3 колони дребен гармонд, на първокачествена, при сегашните условия, хартия (холцфрай) и с много илюстрации: картини, портрети, фигури и чертежи. Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За тоя нов
свят
се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза.
„Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот!
За тоя нов
свят
се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза.
„И знамение голямо се яви на небето — жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко“ (гл. 12; 1—2 и 5)· Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството. Те са необходими за неговото развитие. Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат.
към текста >>
Благотворните вибрации на това
възвишено
чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие.
И общественият строй трябва също да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно.
Благотворните вибрации на това
възвишено
чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие.
Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна .
към текста >>
Една
възвишена
духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях.
В България е турено началото. Делото на Христа е започнато и напредва crescendo. В много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бело Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактическа обстановка, принципите на Христа. Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза.
Една
възвишена
духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях.
Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята.
към текста >>
Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата,
свято
почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата.
Но аз няма да го оставя без грижа. Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си.
Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата,
свято
почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата.
Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота. Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега? питам гората.
към текста >>
Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя
свят
познават“.
Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа!
Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя
свят
познават“.
В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски. БОЯН БОЕВ Отношението на окултизма към Естествените науки Вълшебната книга Интересен е разказът „Вълшебната книга“ от Франц Печар. Край един планински градец живял мъдрец, за когото говорела цялата околност.
към текста >>
Също така би било абсурдно да се твърди, че от изучването на физическия
свят
следва, че не съществува и духовен.
Може да ви я опише подробно. Но той може ли да каже: „пловдивската околия изучих подробно. От самото нейно съществуване трябва да се вади заключение, че непременно друга околия не съществува“. И именно така прави материалистът. От съществуването на пловдивската околия съвсем не следва, че не съществува и карловска околия.
Също така би било абсурдно да се твърди, че от изучването на физическия
свят
следва, че не съществува и духовен.
Колкото за агностицизма, окултизмът се произнася така: не е вярно, че духовната страна на света не е достъпна на пряко изследване. В човека има духовни сили, чрез чието събуждане той може да възприема духовния мир, както сега възприема физическия. Съществуването на ясновидски способности в човешката душа в дремещо състояние днес може да се докаже научно. Ясновидството и съществуването на невидимия свят могат да се докажат експериментално. С тези експерименти се разрешава въпросът и за материализма.
към текста >>
Ясновидството и съществуването на невидимия
свят
могат да се докажат експериментално.
От съществуването на пловдивската околия съвсем не следва, че не съществува и карловска околия. Също така би било абсурдно да се твърди, че от изучването на физическия свят следва, че не съществува и духовен. Колкото за агностицизма, окултизмът се произнася така: не е вярно, че духовната страна на света не е достъпна на пряко изследване. В човека има духовни сили, чрез чието събуждане той може да възприема духовния мир, както сега възприема физическия. Съществуването на ясновидски способности в човешката душа в дремещо състояние днес може да се докаже научно.
Ясновидството и съществуването на невидимия
свят
могат да се докажат експериментално.
С тези експерименти се разрешава въпросът и за материализма. Всички тези експерименти ще изложим подробно в отделна статия. Случая с Д-р Ходжсон Некои мислят, че ако човек приема духовния мироглед, това го прави сигурно поради непознаване на новите велики завоевания на естествените науки. Ако той познаваше, казват те, естествените науки, сигурно щеше да разсъждава другояче. В същност, тъкмо обратното е вярно.
към текста >>
Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия
свят
.
Щом човек не го познава, лесно може да намери аргументи против него. Но тези аргументи ще показват само пълното непознаване на окултизма. Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък. Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение.
Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия
свят
.
Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката.
към текста >>
Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия
свят
в пълнота.
Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка.
Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия
свят
в пълнота.
При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото. Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения. Обаче, това не е вярно.
към текста >>
Затова съзнанието във физическия
свят
по-слабо се проявява.
„ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка.
Затова съзнанието във физическия
свят
по-слабо се проявява.
Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото. Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения. Обаче, това не е вярно. Вярно е, че известни въпроси, с които борави окултизмът, са предмет и на философията, обаче, до разрешението на тези въпроси окултизмът дохожда не чрез философски спекулации, а единствено чрез опит и наблюдение. По тази причина в това отношение окултизмът е по-близък по своите методи до естествените науки, отколкото до философията.
към текста >>
От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния
свят
е Питагор.
Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ. Окултизмът е стар колкото света. Винаги е имало окултисти и окултни школи. Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха.
От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния
свят
е Питагор.
От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер.
към текста >>
Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият
свят
се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият
свят
пред физическото.
Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др.
Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият
свят
се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият
свят
пред физическото.
Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално.
към текста >>
Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия
свят
и пр.
От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание.
Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия
свят
и пр.
могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати.
към текста >>
Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия
свят
по един и същ начин.
Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека. Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр. Те виждали и през непрозрачни предмети. Той е правил 13000 опити за целта.
Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия
свят
по един и същ начин.
От къде това съвпадение? Пример: един немски лекар Юстин Кернер (1786 — 1862), когато бил околийски лекар в гр. Вайнсберг, се запознал с г-жа Фредерика Хауфе, която била родом от Вюртемберското селце Префорст. Тя живела три години в дома на Д-р Кернер, Тая жена имала ясновидски способности. Д-р Кернер, който не бил запознат добре до тогава с тези въпроси, се заинтересувал и почнал ред научни изследвания върху нейното ясновидство.
към текста >>
Тя описва невидимия
свят
и други подробности, както ги описват „сензитивите“ на Райхенбах, много от които са били съвсем прости хора, взети из народа.
Аз горещо препоръчвам на читателите тази книга4). Тая жена още от детинство е имала ясновидска опитност, четене на мислите и пр. От де на къде нейните думи се съвпадат с думите на всички ясновидци, пророци и мистици, които са съществували от край време до сега? Тя говори така за душата, както говорят всички окултисти. Но не само това.
Тя описва невидимия
свят
и други подробности, както ги описват „сензитивите“ на Райхенбах, много от които са били съвсем прости хора, взети из народа.
Нещо повече: също така и субектите, с които са правили опити парижките експериментатори Дюрвил, Де Роша и пр., описват по същия начин човешката аура. Колкото повече природните науки напредват, толкоз повече те потвърждават отдавна известни окултни истини. Напр., окултистите винаги са твърдели за съществуването на един континент на местото на сегашния Атлантически океан. Даже Платон, който е бил в свръзка с известни окултни школи, говори много за Атлантида в „Тимей“ и „Критиас“. Но ето сега геологически, биогеографски и етнограф ски изследвания доказват, че действително трябва да е имало такъв континент на местото на сегашния Атлантически океан.
към текста >>
„Делото на нашия живот в този
свят
е двойно.
И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407).
„Делото на нашия живот в този
свят
е двойно.
Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа.
към текста >>
„Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия
свят
.
Тя се е развивала в течението на много слънчеви системи. Нашата слънчева система се превъплътява, както отделната човешка душа. Днешната слънчева система има много превъплъщения зад себе си. Тая част от окултизма, която изучва всичко това, се нарича окултна космогония. В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие.
„Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия
свят
.
Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция.
към текста >>
Същото това ще сторим и за невидимия
свят
.
след спирането на телесните функции? На този въпрос можем вече да отговорим утвърдително. Две средства за изследване ни се представляват, за да разрешим този проблем. Какво правим обикновено, когато поискаме да се осветлим за една непозната страна? Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност.
Същото това ще сторим и за невидимия
свят
.
От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот. От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си тяло и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там. Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род, предпазливостта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт.
към текста >>
Това е всичко, което виждат, във физическия
свят
, плътските очи.
Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп.
Това е всичко, което виждат, във физическия
свят
, плътските очи.
Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр.
към текста >>
Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния
свят
.
Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи.
Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния
свят
.
Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка.
към текста >>
Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия
свят
и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения.
Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия.
Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия
свят
и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения.
Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“.
към текста >>
Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия
свят
, както раждането тук на земята е смърт от другия
свят
Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот.
Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват.
Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия
свят
, както раждането тук на земята е смърт от другия
свят
Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот.
Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло. Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние.
към текста >>
Един нов
свят
, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно.
Ние знаем при това, че има деца недоносчета, а други закъснели. Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр.
Един нов
свят
, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно.
Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха.
към текста >>
„Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния
свят
са отегчени от тъга.
Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват.
„Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния
свят
са отегчени от тъга.
Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото).
към текста >>
Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов
свят
.
Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото).
Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов
свят
.
„Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“. Той вижда приятелите си около себе си, но скоро открива, че не може да се съобщава с тях. Той им говори, а те не показват, че го виждат; той се опитва да се допре до тях и вижда, че не им прави никакво впечатление. Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро. Но постепенно той достига да констатира, че е вече умрял“.
към текста >>
Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия
свят
.
Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство.
Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия
свят
.
„Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания.
към текста >>
„Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния
свят
(или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя.
Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят.
„Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния
свят
(или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя.
Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си.
към текста >>
Некои умрели виждат във физическия
свят
, а други във флуидическия
свят
и даже в духовния.
„Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание. Аз не почувствах никаква болка във физическото ми тяло. Струваше ми се, че духът ми е проектиран на горе. Аз усещах някакво бързо въртене; после, нещо се отдели внезапно и аз се намерих във въздуха, като виждах под мен смъртните ми Останки и апарата ми. То не бе неприятно“.
Некои умрели виждат във физическия
свят
, а други във флуидическия
свят
и даже в духовния.
Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно.
към текста >>
От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия
свят
се смесват с ония от другия.
Струваше ми се, че духът ми е проектиран на горе. Аз усещах някакво бързо въртене; после, нещо се отдели внезапно и аз се намерих във въздуха, като виждах под мен смъртните ми Останки и апарата ми. То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове.
От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия
свят
се смесват с ония от другия.
Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината.
към текста >>
Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния
свят
— когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния
свят
.
Аз усещах някакво бързо въртене; после, нещо се отдели внезапно и аз се намерих във въздуха, като виждах под мен смъртните ми Останки и апарата ми. То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия.
Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния
свят
— когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния
свят
.
В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят.
към текста >>
В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия
свят
, който напуща, и флуидическия, в който прониква.
То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят.
В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия
свят
, който напуща, и флуидическия, в който прониква.
Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие.
към текста >>
Но скоро умрелият влиза окончателно в новия
свят
, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго.
Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно.
Но скоро умрелият влиза окончателно в новия
свят
, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго.
Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1.
към текста >>
Умрелият е за напред гражданин на другия
свят
.
Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината.
Умрелият е за напред гражданин на другия
свят
.
Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1. Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства. Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм.
към текста >>
Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за
възвишени
мисли и чувства.
Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1.
Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за
възвишени
мисли и чувства.
Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм. Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм.
към текста >>
Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и
възвишеното
.
Той правел чудеса с по- мощта на молитвите си и имал репутация на церител на всички болести само с просто полагане на ръцете си. Отстранен веднъж от двореца, поради политически интриги, той бил наново повикан в 1894 год. при леглото на умиращия Александър III в Ливадия. Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3). * * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата.
Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и
възвишеното
.
За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича. Императрицата раждаше само момичета, но Николай II горещо желаеше да има наследник. Обезнадежден да има син, императорът стана суеверен и не беше далеч да види в това обстоятелство ръката на фаталността, която трябваше да се обезоръжи по какъвто и да е начин. Министърът на вътрешните работи, лицемерният набожник Сипягин, караше императора да се моли на светите икони в Москва, като го уверяваше, че чрез тяхната намеса би могло да се сдобие с един наследник, но светиите останаха глухи на императорските молитви.
към текста >>
* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на
святост
.
В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици.
* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на
святост
.
След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал.
към текста >>
Но неговата репутация на „
свят
човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние.
Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци.
Но неговата репутация на „
свят
човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние.
Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза. Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия. Думата ми е за Разпутина. Поради печалната роля, която игра той в руския политически живот и в събитията, кои го докараха падането на империята, необходимо е, струва ни се, да се спрем по-дълго върху тая личност. (следва) И. Брико.
към текста >>
Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „
свят
човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия.
По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци. Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние. Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза.
Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „
свят
човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия.
Думата ми е за Разпутина. Поради печалната роля, която игра той в руския политически живот и в събитията, кои го докараха падането на империята, необходимо е, струва ни се, да се спрем по-дълго върху тая личност. (следва) И. Брико. __________________________________________ 1) Княз Метерних: Мемоари, т. I, стр. 212.
към текста >>
При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя
свят
.
О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява. Те се смесват една с друга, тъй както нощната тъмнина се стопява в зората. В. Субстанцията на етерното тяло еднаква ли е във всички сфери (глобуси)? О. Не, в едни сфери е по-вече, а в други по-малко етерна.
При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя
свят
.
Това е катехизмът на прераждането. Според теорията, която се съдържа в него, изглежда, че цикълът на преражданията постепенно ще се спре, като обвивката на духа постепенно се разредява и става, по характера си, по-малко материална. Що се отнася до Относителното морално положение на различните светове, Алан Кардек твърди, че докато земята е една от най-малко напредналите сфери в слънчевата система, то Марс стои още по-долу от нашата планета. Юпитер е една от най-висшите в тая система, а Венера е по напреднала от земята. При това, големината на планетите и тяхното разстояние От слънцето нямат необходима връзка със степента на напредването.
към текста >>
И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия
свят
, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт.
Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес.
И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия
свят
, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт.
Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията. Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период. Но мнозина от тях умират всеки ден и на всека възраст, поради което хората се подновяват непрестанно : всеки ден изчезват и се явяват нови.
към текста >>
От появата на бял
свят
на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света.
Уелс — Бог, невидимия цар. Всека философия не е ли преди всичко представа на вселената? Всеки философ си има своя представа и се старае да я предаде на хората, въпреки че тая представа има, може-би,в основата си нещо, което не може да се изкаже, тъй като за този мислител това е истината, неговата истина, сиреч това, което най-добре задоволява аспирациите и мисълта на всеки индивид, по необходимост ограничен. Такава е също разликата между философа-гений и обикновения мислител (който също, впрочем, може да бъде и гений). Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви.
От появата на бял
свят
на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света.
Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта.
към текста >>
Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния
свят
, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта.
От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота.
Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния
свят
, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта.
Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие.
към текста >>
Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен
свят
(космос), кой го обхваща невидимо всички нас.
Една психична сила, която изтича от животворността на вселената. Това не може да се намери нито в градовете, нито в култивираните градини. Щастлив е оня, който чувства силна и сериозна любов към дивите дървета, птици и животни, който ги чувства подобни на себе и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира в симпатия и антипатия. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, а дърветата — другата.
Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен
свят
(космос), кой го обхваща невидимо всички нас.
Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужва нашето внимание. То съдържа една форма на мъдростта, коя то нам, може-би, липсва, която ние още не можем да придобием. Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сила, за да получим по-чисти, по-хубави, поздрави тела. Най-после, ние искаме да се освободим от болести.
към текста >>
Това, което дефиницията за конкретно и абстрактно искаше в същност да каже, беше съвсем различно от съдбоносното различаване на действителни и недействителни неща, по-скоро едно различаване на неща, които правят впечатление на нашите сетивни органи (на първо место осезанието) и такива неща, които спадат в областта на нашите представи, но не се възприемат в съзнанието ни чрез сетивните ни органи от външния
свят
на телата.
Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр. предметите, като столът, масата, хлябът, вилицата и ножът; абстрактни се наричат само мислени неща, които в действителността не съществуват, като напр. вярата, надеждата, любовта, мисълта и т. н. Тази стара граматика е далеко надмината от модерната психология.
Това, което дефиницията за конкретно и абстрактно искаше в същност да каже, беше съвсем различно от съдбоносното различаване на действителни и недействителни неща, по-скоро едно различаване на неща, които правят впечатление на нашите сетивни органи (на първо место осезанието) и такива неща, които спадат в областта на нашите представи, но не се възприемат в съзнанието ни чрез сетивните ни органи от външния
свят
на телата.
Сега известно течение в психологическите изследвания съвсем не е склонно да даде някакво предимство на „усещанията от вън“ пред „вътрешните усещания“. То изобщо не признава никакво принципно различие между двете, а ги обяснява: всичко, което е дадено в съзнанието ни, е съставено изобщо от редица усещания. Това не е нито нещо реално, нито нещо по-малко реално. От „предметите на външния свят“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо. Ние знаем само, че имаме усещания, усещания за бои, мирис, пипане, допиране и пр.
към текста >>
От „предметите на външния
свят
“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо.
Тази стара граматика е далеко надмината от модерната психология. Това, което дефиницията за конкретно и абстрактно искаше в същност да каже, беше съвсем различно от съдбоносното различаване на действителни и недействителни неща, по-скоро едно различаване на неща, които правят впечатление на нашите сетивни органи (на първо место осезанието) и такива неща, които спадат в областта на нашите представи, но не се възприемат в съзнанието ни чрез сетивните ни органи от външния свят на телата. Сега известно течение в психологическите изследвания съвсем не е склонно да даде някакво предимство на „усещанията от вън“ пред „вътрешните усещания“. То изобщо не признава никакво принципно различие между двете, а ги обяснява: всичко, което е дадено в съзнанието ни, е съставено изобщо от редица усещания. Това не е нито нещо реално, нито нещо по-малко реално.
От „предметите на външния
свят
“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо.
Ние знаем само, че имаме усещания, усещания за бои, мирис, пипане, допиране и пр. И не може да ни се каже, защо приписваме на тези усещания по-голяма действителност, отколкото на факта, че получаваме усещания и от образите на фантазията, че при припомня- нето на минали преживявания чувстваме болки, страх или радост. А тези болки, страх или радости са. също така безспорен реален факт на съзнанието, както усещането „бяло“, което възприемаме в този момент напр. от лист хартия.
към текста >>
Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария
свят
.
Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм.
Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария
свят
.
Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото. Ето, драги приятелю, какво трябва да изучите. Кръгозорът е грамаден, но принципите с толкова прости, че те с представени и се съдържат в числата и в буквите на азбуката. Това с „подвизи на Херкулеса“, които приличат на една детска забава, както казват учителите по свещената наука. Способностите, които с необходими за успех в тази наука, с правилността на съждението и независимостта на ума.
към текста >>
Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф —
Свят
Реш — Разпознаване.
5 — Справедливостта или Строгостта. 6 — Красотата. 7 — Победата. 8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността.
Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф —
Свят
Реш — Разпознаване.
Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности. Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Христово явление в задгробния
свят
. II.
Окултна хигиена и медицина: церителят Джон Аудней (брат Изаха), с две илюстрации. 14. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди. 15. Астрология. Уран и Нептун. 16. Духовна опитност. I.
Христово явление в задгробния
свят
. II.
Привързаност към имота. III. Хиромантия. IV. Предсказания на сън. V. Мирът предсказан. VI. Знамение и VII.
към текста >>
Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на
възвишените
цели на живота му.
За тая цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви и 2) на това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елементи - светлината и топлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата.
Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на
възвишените
цели на живота му.
Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата. Но в своя напредък те са изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живели в обратния процес - на изсъхването. Най- сетне, липсвали им светлина и топлина, и тогава става общо смразяване, всяко растене престава.
към текста >>
Най-
възвишените
и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят.
- С една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле. те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа.
Най-
възвишените
и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят.
Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата.
към текста >>
Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония
възвишени
идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото.
Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро.
Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония
възвишени
идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото.
Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност.
към текста >>
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-
възвишени
идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните.
Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка.
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-
възвишени
идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните.
Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования.
към текста >>
Стани, о ангел
свят
, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът!
. . Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърце Си: „виж, нема любов като Мойта любов! “... 24.XII. 1920. ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти облена там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път!
Стани, о ангел
свят
, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът!
27.Х II. 1920. COR CORDIUM Самотно бе сърцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска — и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърце . . . Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано със звездици. де чезнеха кат пламъци, рой 6лензве-зарници — и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърце .
към текста >>
Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен
свят
.
По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално.
Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен
свят
.
Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя.
към текста >>
Неговият дух иска храна, а храната на духа са
възвишените
дела.
Самия факт на лично усъвършенстване и служенето на едно дело, което няма по-велико от себе си, защото то е лично дело на Създателя, ще ви издигнат в собствените ви очи; тогава ще добиете най-здравия критерий за разумен живот. Не мислете, че светът окончателно е създаден, не. В него има още много да се създава. Искате ли това да разберете? Не се съмнявам в това ваше желание, защото вие всинца сте интелигентни, а интелигентното същество не може без духовна дейност.
Неговият дух иска храна, а храната на духа са
възвишените
дела.
С каква храна ще нахраните вашия дух, ако напр. сега подложите на изтезание един човек, защото е набрал букет от гората, за да зарадва с него някои градски деца? Знаете ли вие, че вашите собствени мисли, само защото са враждебни, ще се повърнати върху вас и вас самите ще уязвят? А какво би било, ако вие постъпихте тъкмо наопаки, напр. ако отправехте добри мисли, добри желания на тези деца?
към текста >>
Аз никъде не виждам Бога, а пък небесата, в които
възвишените
хорски дела създават радости, не са нищо друго, освен безкрай:о пространство с множество материални частици, наречени съзвездия, слънчева система и пр„ които се движат по установените от съвременната наука закони.
— да създадеш радост в небесата. — Искам думата! Всичко това, започна кълвачът, би било прекрасно, ако може да бъде действително. За какъв божествен план говорите, когато науката не познава преди всичко никакъв Бог. Мен е много странно да слушам подобни, извинете, нелепости.
Аз никъде не виждам Бога, а пък небесата, в които
възвишените
хорски дела създават радости, не са нищо друго, освен безкрай:о пространство с множество материални частици, наречени съзвездия, слънчева система и пр„ които се движат по установените от съвременната наука закони.
За каква храна на душите ни говорите? — Не само вие не виждате Бога. Него виждат само тия, чиито очи са способни да виждат; слепите никога не могат Го види. Както за Бога, така и за небесата твърде е рано да се говори с вас, уважаеми приятелю. Вие познавате само храната на стомаха и не подозирате, че всеки ден поднасяте храна и на душата си.
към текста >>
Вън от видимия
свят
, за материалиста друг
свят
не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността.
Добра или лоша храна — това е друг въпрос. Когато към вас се отпра- вят хвалебни думи за чест и достойнство, вие чувствате удоволствие, защото хората ви нахраниха душата. Когато някому окажете благородна услуга, от която нямате никакви материални облаги, вие сте доволен от себе си. Когато вие се самопожертвате за отечествени идеали или за успеха на науката, стомаха си ли нахранвате? Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл.
Вън от видимия
свят
, за материалиста друг
свят
не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността.
Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното.
към текста >>
старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този
свят
; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците!
Има ли събор там? — Няма... Светите хора от Синода почнаха гонитба срещу„новаторите“ — миряни и духовни. Борбата беше ожесточена, ала поради идейния си характер тя не обхващаше широките маси. Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в Царството Божие, ни го пущат другите да влязат. Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св.
старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този
свят
; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците!
“ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити. След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата. Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор.
към текста >>
След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял
свят
се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата.
Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в Царството Божие, ни го пущат другите да влязат. Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св. старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците! “ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити.
След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял
свят
се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата.
Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи.
към текста >>
Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия
свят
и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал.
В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан. Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия.
Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия
свят
и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал.
Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
към текста >>
Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия
свят
.
Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност.
Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия
свят
.
Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз.
към текста >>
Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния
свят
,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност.
Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма.
Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния
свят
,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност.
Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си.
към текста >>
Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния
свят
.
Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“. Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец. Но всичко това внезапно изчезна, както и беше се явило на сцената, и аз пак бях в креслото си. Най-вероятното обяснение на това явление изглежда да е; „видение, причинено от хипнотическо внушение“. Но против това обяснение се обяви моя приятел, който твърди, че никаква форма на хипнотизъм не се е приложила, защото факт е, че и нашия другар, който не взе участие в действието, също бе видял фигурата на сирената.
Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния
свят
.
Това последно обяснение е по-вероятно. Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни.
към текста >>
Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически
свят
, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление.
Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране. Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно.
Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически
свят
, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление.
Теориите и фактите сигурно помагат, за да се наредят разпръснатите откъслеци от сведения в един методичен план на вселената. (превод от английски) _____________________________________ 1) Сега е установено с опити, че нимфите могат и да се фотографират. — Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн.
към текста >>
Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния
свят
пишат направо с молив или перо.
— Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов.
Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния
свят
пишат направо с молив или перо.
И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция.
към текста >>
И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния
свят
единия път механическо, другия път химическо действие.
Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо.
И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния
свят
единия път механическо, другия път химическо действие.
В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството.
към текста >>
Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и
възвишената
душа.
И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста интуиция, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца. Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи.
Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и
възвишената
душа.
Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат. В действителност, ние имаме много аналогични наблюдения, направени чрез експерименти. Тук и други изследвачи забелязвали боята на диханието в афектираното състояние на хората в лудниците и затворите.
към текста >>
психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като
възвишен
дух и набожност, съединена с любов.
Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“. Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя. Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е.
психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като
възвишен
дух и набожност, съединена с любов.
Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо на дълбокия мислител. Още една експериментална опора на ясновидското изследване на психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране на мислите“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния на духа. Преди всичко нека си направим един малък прелед на психическите образи, както подробно са ги описали нашите компетентни хора Безант и Ледбитър в своето съчинение. След това да се обърнем към неколко интересни паралели на ясновидското наблюдение, а именно наблюдението на подобни мисловни форми посредством Килнеровите навеси: „Спекторанин“. Който се интересува по-подробно за тези изучавания, ще направи най-добре, ако се ориентира в цитираното съчинение на Безант и Ледбитър.
към текста >>
Обяснението за тях казва: „един пример от алчна, животинска любов, ако въобще такова чувство, като това, заслужва
възвишеното
име любов.
И това е един облак на любовта, но силно смесена с егоизъм (кафяво). Особена форма има психогонът на фигура 13 (фигурата липсва във вестника): „жадуваща животинска любов“. Картината представлява . един сноп от мътно-червени лъчи, които на краищата си. са обърнати назад като куки.
Обяснението за тях казва: „един пример от алчна, животинска любов, ако въобще такова чувство, като това, заслужва
възвишеното
име любов.
Разни бои допринасят, за да се получи този неприятен тон на боите, защото е едно смешение от ярките лъчи на чувствеността, размътени с глухите — на егоизма. Формата е особено характеристична, защото тези куки се явяват само там, където съществува едно жадуване за лично притежание. Ясно е, че производителят на тези мисловни форми не може да има представа за самопожертвователната любов, която се проявява в радостна услуга на другите и не мисли никога за възнаграждение или отплата. Неговата мисъл не е била: „колко мога да дам? “ а — „колко мога тук да спечеля?
към текста >>
Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-
възвишените
мисли.
с боядисани абсорбиращи стъкла можа да докаже, че халюцинационни образи (с бои) оптически имат същото положение както реални .зрителни образи с известните им психологически закони. Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи. С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони. Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални идеи, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони. Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно.
Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-
възвишените
мисли.
Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н. т.) образуващата се там мъглява форма има неопределени и неясни очертания. Наопаки пък, при ясно съзнати мисли съдържанието на идеята се изобразява най-разнообразни форми: орнаментни картини, звезди, топки, цветове, конуси, луни, пирамиди — във всички бои и за всички оттенъци. Това ни води в друга експериментална област, където ще дирим потвърждение на казаното, а именно: наблюдението на психогоните чрез Килнерова навес.
към текста >>
За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически
свят
символ.
Дамата позна тук видяната от нея преди малко хвърковата форма на мисълта. „Жалко, че не нарисувах тази фигура, преди да ми се покаже в книгата“ — това бяха нейните думи. Ако наистина това беше станало, щяхме да имаме още едно и то по-добро доказателство за нашата теза. Това не бива да се забравя при бъдещите експерименти. Ние препоръчваме и на други този вид контрола.
За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически
свят
символ.
Ледбитър казва за него: „малко форми на мислите има по-хубави и по-изразителни от тази. Това е мисълта на любовта и на мира, на закрилата и на благодетелтта“. . . Това изненадващо потвърждение на мисловните форми, чрез един почти безупречен експеримент, ни накара сериозно да се за-мислим. Г-н Z.
към текста >>
Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен
свят
!...
Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица!
Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен
свят
!...
* * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите.
към текста >>
Преди да бе осветлила науката нашия
свят
със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци.
Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека?
Преди да бе осветлила науката нашия
свят
със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци.
Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс!
към текста >>
Човекът, поставен между нашия осезаем
свят
и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред.
Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството!
Човекът, поставен между нашия осезаем
свят
и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред.
Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма.
към текста >>
Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на веществото в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия
свят
.
В Бога е живота! " Животът се проявява чрез движение. Движението не се прекъсва, поради равновесието на силите. Хармонията произтича от аналогията на противоположностите. В природата законите са неотменни и усъвършенстването безкрайно.
Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на веществото в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия
свят
.
Метафизиката представлява закони и действия, аналогични както в умствения, така и в нравствения ред, от една страна — неизменната истина, а от друга — фантазията и мечтата. От една страна е доброто, което е правдата, а от друга — злото, което представлява грешките, и от тяхното сблъскване се явяват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата).
към текста >>
Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за
възвишена
поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки.
Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама. У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения.
Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за
възвишена
поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки.
Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца.
към текста >>
АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския
свят
на средните векове и на Възраждането.
Окултна хигиена и медицина В големия град Нови-Орлеан (Сев. Америка) се подвизава един брат ДЖОН АУДНЕЙ, или, както той сам предпочитал да се казва, БРАТ ИЗАХА. Той не само проповядва, всеки ден почти, на многобройни и верни свои последователи, но и се е прочул като пророк и чудотворец, понеже лекува всички болести само с вяра и молитва, както той сам изповядвал. Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила. Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена.
АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския
свят
на средните векове и на Възраждането.
Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие.
към текста >>
най-чист, най-дезинтересиран, най-
свят
живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия.
То е веществено, когато се касае за еволюцията на материята, на пречистването й; то се представлява чрез образуването на философския камък, който ще реализира в ретортата на адепта, в няколко минути, преобръщането на оловото в злато, тъй като спонтанно се образува през хиляди години в недрата на земята. Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото тяло да еволюира от болезненото състояние към онова на здравето. Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест. Великото Дело е мистично, когато се касае да се направи човешката душа да еволюира от егоизма към отричането от мая, от сегашната личност към реалността на Егото, от борбата и конкуренцията към мирното съобщничество в обятията на Логоса. Истинските алхимици са постигнали тези три цели: мистичната цел, като са дали за образец .
най-чист, най-дезинтересиран, най-
свят
живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия.
В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
към текста >>
Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един
свят
, който се проявява в повече измерения от трите на физическия
свят
.
Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро.
Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един
свят
, който се проявява в повече измерения от трите на физическия
свят
.
Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята.
към текста >>
Уран ни открива, значи, преходът към един нов
свят
, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава.
Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“.
Уран ни открива, значи, преходът към един нов
свят
, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава.
За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII.
към текста >>
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния
свят
.
При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва). --------------- 1) Наричана и Хершел, на името на откривателя й.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния
свят
.
Чудно откровение е получено от английския викарий (свещеник) G. Vale Owen, написано чрез ръката му от духа, неговия ръководител. Тоя благоговеен духовник е предан служител на Бога от 27 години насам в Orford, Warrington, Англия. — В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба.
към текста >>
Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия
свят
, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия
свят
.
— В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба. Почтеното име на тоя проповедник е гаранция за достоверността на писаното. Сам той излиза да публикува ръкописите си със своето име. Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква.
Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия
свят
, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия
свят
.
От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа. Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности. Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера. Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия.
към текста >>
Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и
свят
, че всички ние бяхме в крайно умиление.
Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене.
Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и
свят
, че всички ние бяхме в крайно умиление.
И веднага подехме с тях и ние песнословието, за което и те бяха дошли над нас. И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление. Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби.
към текста >>
По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния
свят
, за който са имали ясна представа.
Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . .
По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния
свят
, за който са имали ясна представа.
За това всички тъй ревностно са служили на високите принципи на вярата, която е, според апостола Павла, осъществяване на неща. за които се надеем, и изява на неща, които се не виждат. Същия апостол в посланието към Галатяните, (гл. 3, ст. 19) ни казва, че Мойсей е бил медиум (посредник) на ангелите, които написали заповеди чрез неговата ръка.
към текста >>
Микроскопът направи цяла революция в биологическия
свят
, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена.
От анкетата, която той е направил през последните двадесет години, се е уверил в основното единство на жизнените реакции в растенията и животните. Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо.
Микроскопът направи цяла революция в биологическия
свят
, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена.
Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“.
към текста >>
Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен
свят
, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания.
Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години.
Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен
свят
, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания.
25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел
свят
, цяла вселена.
Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми.
Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел
свят
, цяла вселена.
То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.).
към текста >>
Източникът на тия
възвишени
мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас.
Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония.
Източникът на тия
възвишени
мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас.
Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават.
към текста >>
Следователно, като знаем как да живеем във физическия
свят
, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот.
Следователно, като знаем как да живеем във физическия
свят
, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
към текста >>
Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния
свят
.
Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл.
Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния
свят
.
И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него.
към текста >>
И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен
свят
.
Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят.
И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен
свят
.
Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие.
към текста >>
Но външният
свят
е вътрешният
свят
.
Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех.
Но външният
свят
е вътрешният
свят
.
Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро.
към текста >>
В божествения
свят
на любовта няма никаква дисхармония.
„Бог е любов“, казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите“.
В божествения
свят
на любовта няма никаква дисхармония.
Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта.
към текста >>
Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен
свят
.
* _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта. Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да говори, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота.
Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен
свят
.
С песента ми — в твоята зеница лъч — ще назърнеш ти в сърцето на нещата, и когато аз замина от земята, ще звучи тя в твоето сърце. КЪМ ЧЕТЕЦА 2) Кой ли ще бъдеш ти, четецо на моите поеми невга, от днес след сто години? . . . ……………………………… Какво да сторя, за да стигне до теб едничко цвете само от всичките съкровища на тази пролет, или едничка нишка от туй злато, което набраздява облаците там? Из цъфналата китка е твоята градина събирай спомените, що оставих във тънкото благоуханье на цветята, отдавнашни, умрели преди сто години .
към текста >>
Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и
възвишена
, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и
възвишена
, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения.
към текста >>
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен
свят
.
Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта.
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен
свят
.
Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
към текста >>
Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и
възвишени
мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и
възвишени
мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия.
към текста >>
Нашите мисли са по-
възвишени
, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Нашите мисли са по-
възвишени
, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло.
към текста >>
Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един
възвишен
идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един
възвишен
идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват.
към текста >>
Този
възвишен
идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.
желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Този
възвишен
идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.
Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност.
към текста >>
В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един
възвишен
морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния
свят
, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект.
Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек.
В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един
възвишен
морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния
свят
, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект.
Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление.
към текста >>
Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-
възвишена
от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“.
Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло. Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля. Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост.
Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-
възвишена
от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“.
Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . .
към текста >>
Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ
свят
, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство.
Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ
свят
, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат.
към текста >>
Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия
свят
и съществуването на човешката душа след смъртта.
. . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света.
Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия
свят
и съществуването на човешката душа след смъртта.
Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно. Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно.
към текста >>
Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния
свят
и пр.
Днес човек иска да постави в хармония своята вяра със своя ум. Невъзможността за днешния интелигент да каже това, което е казал Тома Аквински тогава, показва каква грамадна разлика има между средновековния и сегашния дух на времето. Както човешкият ум, така и природните науки са вече достатъчно развити, за да не е възможно да се направи подобно изявление от един истински интелигентен човек на днешния век. Новият дух на времето в същност почва още от Аристотел, но той почва да се чувства по-ясно едва след Бекона, който каза: „опитът и наблюдението са единствените източници на познанието“. Интелектът постепенно се развиваше в човечеството.
Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния
свят
и пр.
е преживелица от епохата на невежеството, ние не трябва да се отнасяме към неговите изявления пренебрежително. Ние трябва да ги разберем. Няма защо да унижаваме материалиста или да му се сърдим. Окултистът се стреми не да критикува, а да разбира. Щом се знаят причините, ще се знае, какви средства да се употребят, за да се дойде до истината.
към текста >>
Отговор до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният
свят
и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г).
януари 1869. година, забравен от учените, отхвърлен и пълен с най-голямо съмнение в бъдещето на своите открития. Освен по други въпроси, специално върху ода, главният предмет на неговите изследвания, той е написал следните съчинения: 1) Физико-физиологични писма върху динамидите, 2 тома (1849 г.) 2) Сензитивният човек и неговото отношение към ода (експериментални изследвания). Първото издание в 1854 — 1855 г., а второто в 1910 г. 3) Вярата на въглищаря и извратената мъдрост.
Отговор до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният
свят
и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г).
5) Кой е сензитивен и кой — не. Упътване за лесно намиране на сензитиви (1856 г.) 6) Отговор на възраженията на Фехнер и Карус (1856 г.) 7) Одо-магнетични писма (1856 г.) В тази книга Райхенбах в популярна и сбита форма излага резултатите от своите изследвания. 8) Одични изследвания в Берлин (1862 г.) 9) Афоризми върху сензитивността и ода (186о г.) Най-важното му съчинение е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода“. Това е грамадно двутомно съчинение с 1570 стр., писано в течение на 10 години. В него е изложил всички свои опити.
към текста >>
Този интерес се доказва и от излизането на бел
свят
в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг.
В своите съчинения той с най-голяма благодарност си спомня за Берцелиус, прочут шведски химик и негов приятел, който е бил от малцината съвременни нему учени, които вярно оценили Райхенбаховите опити, които го разбрали. Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“. Райхенбах беше забравен и само новите успехи в областта на хипнотизма и магнетизма накараха хората да си спомнят за Райхенбаха. Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит говорят за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област. Фактът, който говори, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания.
Този интерес се доказва и от излизането на бел
свят
в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг.
В България покойният професор в Соф. Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр. Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год.
към текста >>
А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка
святлинка
.
който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр. Светлината се е усилвала; дължината на пламъка, който излизал из пръстите, се е увеличавала значително. А това е, защото лява ръка се допира с дясна.
А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка
святлинка
.
Как можем да познаем сензптнвите? Обяснение на някои явления в живота чрез сензитивността Райхенбах дава обширни упътвания за познаване на сензитивите. Преди всичко, ще попитате човека, дали спи спокойно. Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница. Обаче, има някои от тях, които спят спокойно.
към текста >>
Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов
свят
и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие.
А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената.
Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов
свят
и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие.
Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр.
към текста >>
Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният
свят
; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето.
За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил.
Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният
свят
; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето.
А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).
към текста >>
Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен
свят
се движи той.
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото.
Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен
свят
се движи той.
Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват.
към текста >>
Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки
свята
, разделени от една бездна на безсъзнание.
разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго.
Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки
свята
, разделени от една бездна на безсъзнание.
Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти.
към текста >>
Колумб откри един нов
свят
.
Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото.
Колумб откри един нов
свят
.
Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания.
към текста >>
Обаче, във всекиго от нас се крие половин
свят
— един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен.
имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят.
Обаче, във всекиго от нас се крие половин
свят
— един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен.
Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние.
към текста >>
Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два
свята
или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.
Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен.
Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два
свята
или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.
Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко.
към текста >>
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен
свят
и живее в него.
За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч.
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен
свят
и живее в него.
Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
към текста >>
Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой
свят
ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.
Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня.
Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой
свят
ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.
Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“.
към текста >>
Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един
свят
на страдания, и при събуждането той предава страдания.
Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един
свят
на страдания, и при събуждането той предава страдания.
Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли.
към текста >>
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя
свят
, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас!
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя
свят
, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
-—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>
— Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим
свят
, откъдето той ще донесе други съкровища.
Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила.
— Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим
свят
, откъдето той ще донесе други съкровища.
— Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели.
към текста >>
За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия
свят
, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят.
За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия
свят
, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията. La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста.
към текста >>
Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия
свят
, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл.
Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции.
Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия
свят
, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл.
Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите. В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“. Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3. Др Ив. Теодоров.
към текста >>
Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния
свят
— в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния
свят
със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния
свят
минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие.
Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния
свят
— в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния
свят
със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния
свят
минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>
Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват
възвишените
красоти на цялото битие.
През 1913. год. той получи литературната премия Нобел. Освен няколко драматически трудове, той е написал на бенгалски, в стихове, горепоменатата сбирка Гитанджали която впоследствие превел на английски в проза, а напоследък издал Растящата луна, Градинарят на любовта и Кошница с плодова. В всичките си тия съчинения се изразява дълбокия мистицизъм на Индия в най-трогателна поетическа форма. За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза.
Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват
възвишените
красоти на цялото битие.
Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят.
към текста >>
С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия
свят
и му разкрива вечните тайни на битието.
За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза. Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето.
С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия
свят
и му разкрива вечните тайни на битието.
Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция?
към текста >>
Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен
свят
.
Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието.
Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен
свят
.
Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова!
към текста >>
„Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния
свят
, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо.
Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. „И сега жадувам смърт в безсмъртното. „В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот. „Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100).
„Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния
свят
, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо.
„О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. „И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия
свят
, тя може да се прояви.
Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона.
Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия
свят
, тя може да се прояви.
Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат.
към текста >>
Това е тъй по отношение на физическия
свят
.
Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви.
Това е тъй по отношение на физическия
свят
.
Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
към текста >>
Тя съществува изобилно във външния
свят
, но не остава вътре в нас.
- мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта - това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липса на светлина.
Тя съществува изобилно във външния
свят
, но не остава вътре в нас.
Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време.
към текста >>
Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи,
възвишени
чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината.
Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи,
възвишени
чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече.
към текста >>
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-
възвишените
индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината.
Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-
възвишените
индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината.
Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му.
към текста >>
Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една
възвишена
култура.
А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината.
Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една
възвишена
култура.
От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка.
към текста >>
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е
възвишено
и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е
възвишено
и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>
Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е
възвишено
и благородно в живота.
От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината.
Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е
възвишено
и благородно в живота.
Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
към текста >>
Като невеста, ти, в одеждата си
свята
, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!...
— запей за ново слънце и за новия Ми град! ,,,“ ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още, от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде — много е далеч,.. Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач — все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата* И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне — във висини, зари, цветя!... СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята!
Като невеста, ти, в одеждата си
свята
, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!...
В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят!
към текста >>
Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения
свят
!..
В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят!
Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения
свят
!..
Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото.
към текста >>
Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия
свят
съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега.
— РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X.
Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия
свят
съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега.
Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
към текста >>
Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния
свят
, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт.
Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния
свят
, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени.
към текста >>
Най-
възвишените
типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно.
„Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм.
Най-
възвишените
типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно.
Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit).
към текста >>
Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия
свят
е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането.
Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно.
Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия
свят
е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането.
„Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога.
към текста >>
Но най-
възвишеното
учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17.
Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове. И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34. Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему.
Но най-
възвишеното
учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17.
в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии.
към текста >>
Ние знаем, че целият гръцко-римски
свят
е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св.
Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
Ние знаем, че целият гръцко-римски
свят
е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св.
Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния.
към текста >>
По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия
свят
и да станат владеещи народи в сегашния цикъл.
“ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция.
По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия
свят
и да станат владеещи народи в сегашния цикъл.
В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка.
към текста >>
му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този
свят
.
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника?
му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този
свят
.
Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние.
към текста >>
Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-
възвишените
му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието.
Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“.
Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-
възвишените
му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието.
Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3). И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра.
към текста >>
________________________________ 1) „Да видим един
свят
в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“.
И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра. да се обединим в Единната Виделина. От английски — из спис. „The Seeker“ (A Quarterly Magazine of Christian Mysticism). Превела: Л. B-ва.
________________________________ 1) „Да видим един
свят
в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“.
2) „Раждането ни е само един сън и една забрава. Душата, която се издига с нас, нашата звезда на живота, Имала е другаде своето начало И иде от далеч. Не в съвършена забрава, И не в крайна голота, Но като следим облаците от слава, ние идем От Бога, Който е нашият дом.“ 3) Това се знае само от посветените. Б. Р. Окултизмът пред науката и литературата От Жан Фино1) „Нека по-скоро напуснем мрачната тъмница, за да те съзра без сянка, истино небесна: ти се крийш от нас, във нашето сънливо време; тоз живот е сън, смъртта пробуда е за нас“ (Волтер: „Философски писма“) I.
към текста >>
Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия
свят
, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература.
които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина.
Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия
свят
, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература.
Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области.
към текста >>
Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия
свят
, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма.
Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива.
Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия
свят
, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма.
Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината.
към текста >>
Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния
свят
, хармонично привързана към системата на физическия
свят
?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна.
Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния
свят
, хармонично привързана към системата на физическия
свят
?
Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>
Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия
свят
?
Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги?
Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия
свят
?
Раздялата вечна ли е? Умира ли всичко във нас? Ако остава нещо, какво става този невесом, невидим, неуловим елемент, който ще устрои нашата трайна личност? Ще преживее ли той дълго време? Ще живеели вечно?
към текста >>
Не сме ли ние пред тайнствените области на един невидим
свят
, различен от тоя, който се схваща от чувствата ни и непроницаем със нашите средства на положителното издирване?
Смъртта край пи е или е една промяна? Съществуват ли доказателства, свидетелства за преживяването на човешкото същество след разрушението на живия организъм? До днес тоя предмет е бил оставен извън кръга на научните наблюдения. Позволено ли е да го разгледаме със принципите на експерименталния (опитния) метод, на който човечеството дължи целият, реализиран до сега, напредък на науката? Логично ли е да опитаме това?
Не сме ли ние пред тайнствените области на един невидим
свят
, различен от тоя, който се схваща от чувствата ни и непроницаем със нашите средства на положителното издирване?
Не може ли да опитаме, да потърсим, дали известни факти, коректно и скрупульозно наблюдавани, са достъпни за научен анализ, за да бъдат приети като реални от най-строгата критика? Ние не желаем вече фрази и метафизика. Факти, факти! Касае се за нашата участ, за съдбата ни, за личната ни бъднина, за съществуването ни. И не е само хладният разсъдък който запитва, или само духат, а запитва също и чувството, сърцето.
към текста >>
Детето ми бе вече направило всичките си приготовления за другия
свят
!
Тази екскурзия толкова умори сина ми, че той се разболя от стомашна треска. Той падна, уви, в ръцете на невежествени и тъпоумни лекари, които нищо не разбираха от неговото положение и няколко месеца казваха само: „това не е нищо! “ Един тумор се образува в пикочния му мехур, ципите не можаха да издържат тоя напор и мехурът се пукна! Адските мъки не са нищо пред мъченичеството на нещастния ми син! Повикахме един прочут хирург, но той пристигна 22 часа след случката.
Детето ми бе вече направило всичките си приготовления за другия
свят
!
Оперираха го, но всяка надежда скоро изчезна. Нещастникът преживя тринадесет дни след операцията, макар хирургът да не му даваше повече от 24 часа живот.. Между туй, синът ми, като разбираше скръбта на майка си и сестра си, противостоеше, бореше се храбро, въпреки всичко. Какви тринадесет дни бяха те. Господине! През тия дни той ни показа величието на душата си. Ние сега мислим за себе си, за последиците от смъртта му за двете жени, останали сами, без подкрепа, а чужда страна, които ще оплакват вечно обожавания си син и брат.
към текста >>
Очите му като че ли виждаха нещо от другия
свят
!
През тия дни той ни показа величието на душата си. Ние сега мислим за себе си, за последиците от смъртта му за двете жени, останали сами, без подкрепа, а чужда страна, които ще оплакват вечно обожавания си син и брат. Той се опитваше с всички средства да смекчи ужаса от това положение. Това, което той ни казваше във ония върховни моменти, не можеше да се каже от един млад човек на 33 години, но от един светия, от един ангел, от един свръхчовек! Ох, това лице, измъчвано от толкова болки!
Очите му като че ли виждаха нещо от другия
свят
!
И устата му свити от болка, като че ли се опитваха да се усмихнат; той стискаше ръката ми и ми казваше: „сбогом, миличка мамо, аз толкова много те обичах, не ме забравяй! “ „О, всемогъщи Боже, продължаваше той, Ти не даде на Своя Син, който бе Бог, толкова мъки, колкото на мен, който съм един прост човек. Смърт, смърт, милост! Ако ме обичате, молете Бога да ми прати смъртта! “ И така цели тринадесет дни и повече... О, г.
към текста >>
дъщеря ми ме заклева да живея още, да не я оставям сама на тоя
свят
, и затуй аз се насилвам да живея и да страдам!
Да се надея ли, че ще видя пак сина си и че и той ще ме види? Има ли някое средство да се съобщаваме със него? Вие, които знаете толкова неща за небето, за духовете, за чудесата на вселената, моля Ви, от състрадание, кажете ми нещо, което би могло да остави един лъч от надежда, макар и слаб, в моето разбито, убито, измъчено сърце! Вие не можете да си представите извънмерната ми тъга! Аз бих желал вече да умра за него, но . .
дъщеря ми ме заклева да живея още, да не я оставям сама на тоя
свят
, и затуй аз се насилвам да живея и да страдам!
Какъв ужас! И аз мисля, че в един само момент бих могла да туря край на мъките си. Ако би било възможно да се претегли болката ми, да се измери тя както измервате световете, тежината ще бъде толкова голяма, че Вие бихте се ужасили да помислите, че би могло една човешка душа да бъде докарана до такава степен на измъчване: трябва да има нещо адско в съдбата ми! Нито нажежените железа, нито клещите не са способни да произведат такива страдания! Детето ми, обожаваното ми дете!
към текста >>
Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия
свят
, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо?
Унищожено е едно такова морално и физическо съвършенство, и тъй брутално, безсмислено, жестоко, дивашки! Безмилостната смърт ми взема всичко. Моята Рене, обожаваната ми щерка, не е вече при мен, и аз още живея! . . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори.
Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия
свят
, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо?
Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка!
към текста >>
Не се ли се касае, напротив, за първата стъпка в другия
свят
, в момента на скъсването с плътта?
Вие ще ме повярвате, че го четох с религиозно настроение. Аз приемам, по принцип, изявленията и появяванията, които отбелязвате, а главно ония с животните, като, напр., историята с котката на лекарката Мария Тило. Страхът на котката, която трябва да е видяла призрака, изглежда да е било едно възбуждане от електрическо естество. Но, велики ми брате, защо не виждате там само умиращи? Нищо не показва, че последната въздишка, последната човешка мисъл на умиращия е причината на изявленията, станали без негово знание.
Не се ли се касае, напротив, за първата стъпка в другия
свят
, в момента на скъсването с плътта?
Аз принадлежа, уверявам Ви, към многобройните Ваши непознати приятели, които Ви симпатизират. Всички очакваме сега една изчерпателна книга, която да приключи психическите Ви разкрития. А духовете? Медиумите? Какво можете да констатирате за тях, да удостоверите научно, с метода си на астроном и математик, за когото 2 и 2 правят 4, а не 5?
към текста >>
Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този
свят
.
И какво е самата тая природа? Има ли някаква воля, някаква цел? Де има повече ум, правда, доброта, мисли — в нашите нищожни мозъци или в обширната вселена? Колко въпроси в една и съща загадка! Няма нищо по-сигурно от това, че ние ще умрем.
Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този
свят
.
Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване.
към текста >>
От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв
свят
живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука.
Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди.
От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв
свят
живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука.
Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си.
към текста >>
Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния
свят
.
Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730. Оригиналите им всякога може да се прегледат. Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват.
Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния
свят
.
В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях.
към текста >>
След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен
свят
.
Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век.
След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен
свят
.
Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч.
към текста >>
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен
свят
не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им.
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен
свят
не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
към текста >>
Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия
свят
, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея.
Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея.
Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия
свят
, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея.
Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина.
към текста >>
нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия
свят
.
И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е.
нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия
свят
.
Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука.
към текста >>
Относно физическия
свят
емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“.
Относно физическия
свят
емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня.
към текста >>
Съграждащите сили виждат в идеалния
свят
, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната.
Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма.
Съграждащите сили виждат в идеалния
свят
, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната.
Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна.
към текста >>
Същият този смисъл на жертвоприношение имало в древна Индия изображението на кръста вътре з кръга, на който стоят всички богове, светии, слънцето и луната, като емблема на всичко съществуващо в проявения.
свят
.
Същият този символ се среща с още по-високо значение в древна Индия, в ръцете на един от индуските богове. Друго значение на символа на кръста се дава в древните мистерии: кръстът изобразява диференцираната материя! а разпнатото на него — божественият живот, слизащ в материята, за да я оживи. По такъв начин, прототип на разпна- тия Богочовек се явява Логосът. Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст.
Същият този смисъл на жертвоприношение имало в древна Индия изображението на кръста вътре з кръга, на който стоят всички богове, светии, слънцето и луната, като емблема на всичко съществуващо в проявения.
свят
.
Като олицетворява по-послешния космически процес, когато Логосът се скрил в природата, в проявената вселена, се появява кръстът на въплътяването: това е гръцкия кръст с равни части. По-далеч, този кръст като че ли се оживява, из неговите краища излиза пламък — това е кръста Svastika. Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози.
към текста >>
Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял
свят
чрез раждане.
Херметистите твърдят, че даже и в това царство съществува мъжки оплодотворяващ принцип, на който съответства един женски, обременяващ се принцип. Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието. Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното царство. Фиг. 11.
Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял
свят
чрез раждане.
Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на идеите, които мъжат развива и прилага. Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на физическата такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената). Това е раждането. Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота.
към текста >>
За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други
свят
.
Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух. В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи. Защото в тия сфери на съществуването всяка мисъл, всеки идеал, всеки сън става една реалност. От съчетаните духовни сили на мъжа и на жената в по-красивите области на битието, всички желания могат да се кристализират, тъй както из Съвършения, в живи творения. Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените.
За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други
свят
.
Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла!
към текста >>
Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-
възвишени
и развити души пак ще се опознаят взаимно.
От съчетаните духовни сили на мъжа и на жената в по-красивите области на битието, всички желания могат да се кристализират, тъй както из Съвършения, в живи творения. Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот.
Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-
възвишени
и развити души пак ще се опознаят взаимно.
Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен!
към текста >>
Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия
свят
, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този
свят
.
Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите!
Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия
свят
, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този
свят
.
Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата. Всеки трябва самичък да си извоюва правдата. Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност.
към текста >>
Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия
свят
.
Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други.
Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия
свят
.
Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор.
към текста >>
Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия
свят
.
Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина.
Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия
свят
.
Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено!
към текста >>
А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-
възвишено
, трябва да премине през смъртта.
О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност.
А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-
възвишено
, трябва да премине през смъртта.
Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1). Небето представлява основата, центърът на душата, където всичко, преди да може да се яви величието божие, трябва да пази мълчание. Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат. Всичките ни нещастия идат от личния ни живот.
към текста >>
В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък
свят
с безкрайно много измерения“.
Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството.
В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък
свят
с безкрайно много измерения“.
Защото в безкрайното разнообразие се изразява вечното подмладяване на Божеството, Из „The Occult Review“. ______________________________________________________________________________ 1) Псевдоним на известния английски кабалист и астролог Gomeold, автор на „Cosmic Symbolism“, „The Kabbalah of Numbers“, „A Manual of Occultism“ и мн. др. Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV). е.
към текста >>
Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния
свят
.
Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“.
Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния
свят
.
Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания. Ако детето е честолюбиво, може да се използва това качество твърде целесъобразно като средство за прогонване на леността, тъй като честолюбивите деца не могат да понасят, когато видят, че вземат другите за пример и повече ги хвалят, отколкото самите тях. Тогава те насилват на всяка цена своята, иначе непреодолима, леност, за да изпреварят поменатите, взети за пример, другари. Разбира се, тази игра не трябва да става все по един и същ начин, че то да забележи, какво с това се цели само да го отвикнат от леността. Когато на една детска ръка меркуровият хълм, т. е.
към текста >>
Там се измерват: инициативата, която потиква към неизвестните и
възвишени
сфери, вдъхновението, което осветлява тоя полет, и свободната воля, която регулира изпълнението на мисълта.
Тая част се нарича материална. Като изследваме първата част, ние ще- имаме мярката на моралния живот ; като изследваме втората— мярката на умствения живот, а като изследваме третата — стремежа на чувствения и животинския живот. За да съществува равновесие и хармония, трябва да има еднаква пропорция между тия три части. Характерности на горната част или корена на носа В горната част на носа, в онова място, където носът току-що се слива с челото, са отпечатани отраженията на духовния и нравствения живот на човешкото същество. Там се намират записани: справедливостта на действията, волята, самообладанието, моралната енергия.
Там се измерват: инициативата, която потиква към неизвестните и
възвишени
сфери, вдъхновението, което осветлява тоя полет, и свободната воля, която регулира изпълнението на мисълта.
Тази част отговаря на първата нокътната става на палеца. Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания! Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за идеите на другиго. Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба.
към текста >>
Всеки широк гръб, каквато и да е формата му, казва Лафатер, всякога представлява
възвишени
качества на ума, Характерности на долната част на носа Тук ние влизаме напълно в областта на живота на усещанията и чувствата.
Когато линията на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата. Правите носове са често студени и резервирани, но всякога прилични и вежливи. Гладко-издигнатите носове са сухи и надути, или сприхави и буйни; те могат да отидат до безсрамие и презрение. Издълбаните носове са безгрижни. Те са почти общи и с лоши наклонности.
Всеки широк гръб, каквато и да е формата му, казва Лафатер, всякога представлява
възвишени
качества на ума, Характерности на долната част на носа Тук ние влизаме напълно в областта на живота на усещанията и чувствата.
Долната част на носа, която се състои от края на носа, от ноздрите и крилата му, съответства на третата става на палеца, която образува една част от дланта на ръката и се нарича хълм на Венера. Там се отразява животинският и чувственият живот. Там е седалището на усещанията и чувствените пожелания, с всичките им нюанси, от най-тънкия и най-деликатния вкус до грубата и сляпа страст. За оногова, който знае да чете върху тая част на лицето, нищо не е по-знаменателно от нея. И туй е наистина за голямо учудване, дето в едно толкова тясно пространство природата е включила толкова разнообразни разположения и комбинации на линии.
към текста >>
Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един
свят
от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга.
Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото.
Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един
свят
от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга.
Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части. Топчицата или краят на носа може да бъде връхлест, четвъртит или лопатест. Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към користолюбие, скритост и скъперничество.
към текста >>
Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая
възвишена
хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа.
Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга.
Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая
възвишена
хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа.
Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части. Топчицата или краят на носа може да бъде връхлест, четвъртит или лопатест. Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към користолюбие, скритост и скъперничество. Четвъртитият край на носа изобразява една справедлива, мъдра и благоразумна натура; това е вкус към изтънченост и разсъдливост.
към текста >>
Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния
свят
).
А. Буе. Айнщайновият принцип на относителността (Продължение от кн. IV.) (Б. Р. Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката. Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф.
Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния
свят
).
Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината. Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки. Но това заключение противоречи на опита F.
към текста >>
Впрочем, той живее в другия
свят
и се е изявил вече на някои лица.
Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив.
Впрочем, той живее в другия
свят
и се е изявил вече на някои лица.
Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см.
към текста >>
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният
свят
и за действителността на преживяването.
Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма. Тази енергия трябва да се изучи с физически средства, и метапсихията трябва да заинтересува физиците толкоз, колкото и психолозите. Хжрярд Карингтон, от Ню-Йорк, автор на знаменити трудове за физическите и психо-физиологическите условия на медиумничеството, е установил електрическите и физическите методи, с които може да се разширят, улеснят и контролират свръхнормалните явления. Г-жа де Селтжр и Драйтжн Томас, от английското дружество за психически издирвания, докладвали своите опити с общия им медиум, г-жа Осбърн Леонар, които в по-голямата си част имат характер на book tests и на newspapers rest, т. е.
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният
свят
и за действителността на преживяването.
Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес. февруари м. г. м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им. Емил Манйен, французки делегат, който лекувал невроза чрез внушение, препоръчал, в подкрепа на обикновената медикация, средствата, произходящи от съвестното изучване на медиумите. Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г.
към текста >>
Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния
свят
.
(„Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите.
Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния
свят
.
Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди.
към текста >>
За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния
свят
да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях.
За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния
свят
да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора. „rischim“ — то значи, че бил най-високо посветен и мъдрец.
към текста >>
21: „тези, които са достигнали до съзнанието на най-
възвишените
души, изпълнени с мъдрост и намирайки я в съединението с душата, в съвършена хармония със своето вътрешно аз познавайки я в сърцето, лишени от егоизъм и забелязвайки я в всяко проявление в света, намерили мир.
мъж, който достигнал свързване с Бога. Поетът пише в „Sachana“ стр. 3: „пред себе си имах за пример своят баща, който живя дълъг живот в истинско съединение с Бога, незабравяйки задълженията си към света и запазвайки интерес за човешките неща“. Кои са били „ришите“? Плетат казва на стр.
21: „тези, които са достигнали до съзнанието на най-
възвишените
души, изпълнени с мъдрост и намирайки я в съединението с душата, в съвършена хармония със своето вътрешно аз познавайки я в сърцето, лишени от егоизъм и забелязвайки я в всяко проявление в света, намерили мир.
Ришите били онези, които достигнали най-съвършеният Бог в всяко отношение, намерили постоянен мир, съединили се с всичко и влезли в живота на Всемира“. Понеже Рабиндранат Тагор е син на риши, ясно е от това. че сам е, най-малкото, йоги, който, обаче, е на най-високата степен на тази цел, понеже още не я е достигнал. Рабиндранат Тагор има в своята личност всички външни белези на йоги. От неговата личност направо грее спиритуалистична светлина.
към текста >>
Когато един учен, прочут в целия
свят
, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага идеите си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови идеи трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко уважение.
Французкият вестник Le Matin, един от най-разпространените органи на европейската преса, обяви неотдавна конкурс за изучаването на метапсихическите явления и по тоя случай е поискал мненията на най-видни учени. Освен писмото на председателя на французкия спиритически съюз, г. Габриел Делан, единодушно признат за най-висок авторитет по въпроса, Matin публикува и заключенията на прочутия парижки професор по физиологията със всесветска известност, г. Шарл Рише, под заглавието: „мистериите на окултизма“. Ето тая интересна статийка: „В момента, когато Matin е открил конкурса, предназначен да пролее известна светлина върху още оспорваните факти на окултизма, един от най-знаменитите французки учени, професор Рише, е представил на академията на науките заключенията от своите изследвания в тая област на потайностите, които е резюмирал по най-магистрален начин в своето съчинение: Traite de metapsychique (трактат по метапсихиката).
Когато един учен, прочут в целия
свят
, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага идеите си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови идеи трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко уважение.
Ако окултните явления, които влизат в тая странна област, наречена от проф. Рише още в 1905 г. метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления. Даже има и такива, които никак не се съмняват в съществуването на окултните явления, но допущат, че последните стават рядко. На ония, които изваждат от това аргумент да отричат a priori тия явления, г.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-
възвишените
и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома.
Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България.
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-
възвишените
и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома.
на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
към текста >>
по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „
святата
православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!
на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „
святата
православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!
“ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
към текста >>
си замина за другия
свят
.
Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле.
си замина за другия
свят
.
Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце!
към текста >>
Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи
свят
, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят.
Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи
свят
, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр.
към текста >>
„Тоя
свят
— казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж.
Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства!
„Тоя
свят
— казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж.
Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия.
към текста >>
Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел
свят
не би вместил написаните книги“.
Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия.
Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел
свят
не би вместил написаните книги“.
Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота.
към текста >>
Любовта е най-
възвишеното
чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота.
Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания.
Любовта е най-
възвишеното
чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота.
Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата.
към текста >>
Природата или вселената, материалният или физическият
свят
, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове.
И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа.
Природата или вселената, материалният или физическият
свят
, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове.
Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“.
към текста >>
Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния
свят
, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията.
Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф.
Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния
свят
, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията.
От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас.
към текста >>
Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата,
възвишената
божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите. В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните.
Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата,
възвишената
божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов.
към текста >>
Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум,
възвишените
любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата.
В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум,
възвишените
любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата.
Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов.
към текста >>
Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и
възвишената
любов.
Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта.
Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и
възвишената
любов.
За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им.
към текста >>
Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия
свят
и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват.
А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго. Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение.
Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия
свят
и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват.
Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от справедливост предизвиква у онеправданите колективна реакция, пред която потисниците не могат да не отстъпят. Така, учението за любовта и братството, проповядвано от великите учители на човечеството, ще се приложи, най-сетне, за обща радост и щастие на всички. * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа" (СОНЕТИ) ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих — от Теб, от Твоето сърце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете — далеч от Твоето лице, . .
към текста >>
Души, растете в благодат безмерна, в нега
свята
, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към Любовта!
В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя —като Теб!.. НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре — към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . . И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. „Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта!
Души, растете в благодат безмерна, в нега
свята
, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към Любовта!
. .“ 4.III.1922. ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината. . . * На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината. . .
към текста >>
прелитат те от връх на връх от
свят
на
свят
, възлезли горе веч — на планината.
ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината. . . * На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината. . . * В безброй премеждия, тегла - житейски гнет.
прелитат те от връх на връх от
свят
на
свят
, възлезли горе веч — на планината.
. . * И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с Виделината . . 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч.
към текста >>
* И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая
свята
реч.
прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината. . . * И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с Виделината . . 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . .
* И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая
свята
реч.
. . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. . * Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот! . .е 14.VII.1922 г. Шумнатица. СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта.
към текста >>
Че всякоя сълза е огнен меч За този, който в другий
свят
очаква Смирение, утеха и наслада .
БЪДИ НЕЗЕМНА! (на другарката ми през земния живот). Когато моя земен път ще свърши И друг живот ще почна да градя. Когато се тайнството извърши С душата — мъченица и зад гроба, Недей плака, другарко, в късна доба: За мъртвия сълзите са беда! * Любимия недей и в смъртта оплаква.
Че всякоя сълза е огнен меч За този, който в другий
свят
очаква Смирение, утеха и наслада .
. . О, враг е тоз, за мъртвия що страда, Не чул мъртвеца скръбната му реч. * Готви се не да плачеш за тогова. Чий път начева в дивна светлина, А да вцариш религията нова В олтаря недосежен на душата . . .
към текста >>
* В мира, където промисъл могъща В човечеството необятно бди, Блаженство тях-неземните обгръща И в трепета на първомайска радост Приветстват те
възвишената
младост, Издигната над скърби и беди!
О, враг е тоз, за мъртвия що страда, Не чул мъртвеца скръбната му реч. * Готви се не да плачеш за тогова. Чий път начева в дивна светлина, А да вцариш религията нова В олтаря недосежен на душата . . . Тогаз, узнала тайна непозната, — За вечний ден готви се, о, жена!
* В мира, където промисъл могъща В човечеството необятно бди, Блаженство тях-неземните обгръща И в трепета на първомайска радост Приветстват те
възвишената
младост, Издигната над скърби и беди!
* Да бъдеш вечно млада и честита, — От вечното да вкусиш ти блаженство И себе си — по-твърда от гранита Да чувствуваш, когато си готова, Надсмей се ти над земната отрова И посрещни едното Божество! * А то е Правда, Обич и Добро е И светлий лик на Вечната Любов! Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ!
към текста >>
Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния
свят
.
В действителност, разсъжденията на всички луди хора са себе-концентрирани и субективни. Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума.
Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния
свят
.
Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо.
към текста >>
Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния
свят
отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение.
Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек.
Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния
свят
отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение.
Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк.
към текста >>
Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този
свят
, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев.
Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк.
Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този
свят
, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев.
от английското списание „The Occult Review“ 1) W. R. Inge. Christian Mysticism, стр. 5. 2) Вж. портрета и биографията му в кн.
към текста >>
При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези
възвишени
същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала.
Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите.
При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези
възвишени
същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала.
С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е.
към текста >>
Логиката не е от този
свят
.
Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви.
Логиката не е от този
свят
.
Но и доктрините не управляват делата. Можеш да практикуваш католицизма и да лъжеш, да експлоатираш миналото. Можеш да бъдеш материалист и съвършено честен човек. Аз познавам и превъзходния Ърнест Ренан, който с благородна искреност и за да се освободи лоялно от всяка хипокризия, отказа да приеме свещенически сан, към който го водеха неговите богословски занятия. Тия бележити умове са за уважение зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги уважаваме, както и те уважават за същото другите; но техните идеи могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост.
към текста >>
Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния
свят
и на самия мен.
Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана.
Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния
свят
и на самия мен.
За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология. Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и мислите, а физиология, сиреч образуване и съединение на тия чувства и идеи в свръзка с образуването и функцията на мозъка. С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания.
към текста >>
Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен
свят
на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка.
Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света.
Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен
свят
на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка.
На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм.
към текста >>
В основата си, всичките тия динамизми съставляват само един: той е духът в природата, глух и сляп за нас в нематериалния
свят
и даже в инстинкта на животните, несъзнателен в мнозинството от човешките дела, а съзнателен в малко от тях.
Космическият динамизъм управлява световете. Нютон му даде името притегляне. Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение. Жизненият динамизъм управлява съществата: в развития човек, психическият динамизъм е постоянно съединен с жизнения.
В основата си, всичките тия динамизми съставляват само един: той е духът в природата, глух и сляп за нас в нематериалния
свят
и даже в инстинкта на животните, несъзнателен в мнозинството от човешките дела, а съзнателен в малко от тях.
Аз писах в Урания (1883 год.): „това, което наричаме материя, изчезва, щом научният анализ счете, че я уловил. Ние намираме, като опора на вселената и принцип на всички форми, само силата, динамичният елемент. Човешкото същество има душата като съществен свой принцип. Вселената е един интелигентен непознаваем динамизъм“. Аз писах в „Непознатите естествени сили“ (1906 год.): „психичните проявления потвърждават това, което знаем от другаде, че чисто механическото обяснение на природата е недостатъчно и че във вселената има нещо друго, освен така наречената материя.
към текста >>
Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя
свят
.
Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло.
Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя
свят
.
Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.
към текста >>
Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия
свят
, тя е четвъртата планета във веригата на седемте.
Интелектуалността може да бъде от твърде висш ред, но при все туй да не може да се повдигне над зеленото течение. Най-низкият егоизъм е едно подтечение на стъклено-зеления цвят. Желанието за лични блага, за отличия и издигания се оприличава на есенната зеленина с един твърде ясен нюанс, във всеки случай по- малко тъмен от стъклено-зеления. Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел. Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение.
Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия
свят
, тя е четвъртата планета във веригата на седемте.
Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие.
към текста >>
Тонът на нашия
свят
е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения.
Интелектуалността без интуиция е от по-ясна краска, когато пък мъдрата индивидуализация без егоизъм се приближава към нюанса наречен зелен пастел. Индивидуализацията се проявява навред във вселената чрез зеленото трептение. Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте. Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира.
Тонът на нашия
свят
е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения.
Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение.
към текста >>
Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя
свят
.
Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация.
Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя
свят
.
Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг. Синият цвят представлява всичките висши умствени качества. В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр.
към текста >>
Музикалното течение върви от тъмното синьо (индиго) към небесното синьо, но досега никой не е бил способен да достигне най-
възвишеното
подтечение, никой не е съумял да пробуди звуковете, които са заспали там.
Друг пък мисли, че някой стар велик художник е водил ръката му, когато е рисувал най-хубавата си картина, която го е прославила. Душата на музиканта трепти от една мелодия, която само той е могъл да чуе, и казва ви тихо, че е възпроизвел със своите слаби средства такива небесни симфонии, каквито никой до тогава не е чул на земята. Никое от тия същества не допуща, че, като е било несъзнателно свързано чрез концентрацията си с синьото космическо течение, е получило драгоценностите, които са натрупани в него. Да предположим, че бихте поискали да изучите музиката, тогава синьото (индиго) подтечение е това, с което трябва да се свържете. Всичките велики композитори са черпили от него своето вдъхновение и, според тяхната способност за асимилация, тази „музика на висшите сфери“ ги е направила повече или по-малко знаменити.
Музикалното течение върви от тъмното синьо (индиго) към небесното синьо, но досега никой не е бил способен да достигне най-
възвишеното
подтечение, никой не е съумял да пробуди звуковете, които са заспали там.
Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения.
към текста >>
Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-
възвишеният
изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем.
Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов.
Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-
възвишеният
изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем.
Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него.
към текста >>
Има ли, обаче, такива движения в действителния
свят
?
Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло.
Има ли, обаче, такива движения в действителния
свят
?
Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища. Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло?
към текста >>
За нас е напълно ясно сега само това, че простите тела не са направени предвечно, а тяхното сегашно състояние е резултат от една бавна еволюция, която е ставала в съгласие с промените на мъглявостта, от която е излязъл нашия
свят
.
Може би същото това превръщане е било реализирано и за нерадиоактивните тела, тъй като Сър В. Рамзей претендира да е направил хелий от неон и от аргон с водород. Това единство на материята, което науката ни позволява днес да приемем, можем да опитаме да го реализираме с нашия материал от положителни ядки и отрицателни електрони. Доктор Ашалм току-що е предприел това в една наскоро излязла своя книга: „Атомът, неговата структура и форма“ (Издание на Пейо, 1921), която прави голяма чест на французката наука. При всичко това, нашите знания за атома не са нито толкова пълни, нито толкова дълбоки, за да ни позволят друго освен да си въобразяваме само възможности и вероятности.
За нас е напълно ясно сега само това, че простите тела не са направени предвечно, а тяхното сегашно състояние е резултат от една бавна еволюция, която е ставала в съгласие с промените на мъглявостта, от която е излязъл нашия
свят
.
Тази мъглявост е била съставена, несъмнено, както ония, които телескопът ни открива в дълбочините на небето, от два елемента, малко гъсти — водорода и небулиума, чийто атом притежава атомно тегло равно на 3. От тия два елемента е произведена нашата вселена, през един дълъг период от атомно сцепление, за което не знаем нищо. Делата материя тогава е била радиоактивна. Многобройните изотопи са свидетели на тия еволюции. Тъй, всичко ни довежда да вярваме, че радиоактивните промени, които засягат сега само една непроницаема маса от нашата земна материя, са пълнили някога цялото.
към текста >>
Аспектите на базните планети и могат да бъдат разглеждани и от друго становище: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия
свят
.
Един квадрат — —, който излиза от подвижен знак, изглежда да сочи по-скоро на един лош навик, от който човек може да се освободи. За и може да се каже същото, — само че при тях тези неща се по-слабо проявяват. Неблагозвучните аспекти показват онази част от кармата, която трябва да се доведе до край (която трябва да се разреши); Положенията на къщи и знаци дават другата част. Благозвучните аспекти като , и добрите , сочат на добри качества, които са били придобити в по-раншни съществувания; те ни подпомагат в живота. Така, един добър аспект, например; между и и или , (или между и ) може значително да подобри един хороскоп, изобилващ иначе с многочислени недобри аспекти.
Аспектите на базните планети и могат да бъдат разглеждани и от друго становище: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия
свят
.
Аспектите на и изхождащи от ъгловите къщи (1, 4. 7 и 10) на хороскопа, и планетите, които могат да се случат на Възхода (ASC.) м. с., дават основния тон на характера. Силата на аспекта играе, естествено, голяма роля. От опит се знаят границите, в които един аспект упражнява влиянието си; например, един не трябва да има точно 90°, за да упражнява действие като такъв, а така е и с другите аспекти.
към текста >>
Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния
свят
в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята.
в една къща могат да попаднат най-много два знака, или с други думи, в Германия може да бъде включен в една къща най-много един знак. Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа.
Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния
свят
в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята.
Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява. 10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С.
към текста >>
4 къща представя възрастта, когато лицето има зад себе си дните на своите земни преживелици и опити, и когато започва да се готви за живот в следния (астрален)
свят
.
Тази къща отговаря на оня миг, когато слънцето достига пладнина. 7 къща изобразява зрялата възраст, когато страсти и въжделения са надделени и висшият човек начева да владее над низшите склонности. Той започва да съзира, че не е отделно, съществуващо само за себе си, същество, разлъчено от всички околовръст, начева да се чувства едно с единния живот, който одушевява всичко. Затова седма къща означава в хороскопа къщата на дружния живот, брака, съпруга и т. н. Тя е точка на залеза.
4 къща представя възрастта, когато лицето има зад себе си дните на своите земни преживелици и опити, и когато започва да се готви за живот в следния (астрален)
свят
.
Тази къща в хороскопа представя, следователно, отношенията и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание. Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота.
към текста >>
В тази къща ще дирим вдъхновение, —
възвишено
мислене. B.
Оня, който има в IV къща, и който дирещ разрешаване на тези питания, не смогне да намери никаква разгадка, — ожида го самотност, изоставеност и обезнадеждване на старини! За по-лесно разглеждане ние можем подраздели домовете на четири групи от по три, а именно: A. I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек. I застъпва тялото () V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си. IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява ().
В тази къща ще дирим вдъхновение, —
възвишено
мислене. B.
Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ОРЕЛ Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка
свята
, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!
* Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач. . . * Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне, може би, и моят горък плач. . . 12. VII. 1922. Връх Мусала.
ОРЕЛ Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка
свята
, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!
. . * И с сетен, огнен поглед устремен във чашата горчива на съдбата, той с ужас изпищя: несбъднат блен, кат остър меч, прониза му душата!.. * И полетя към бездната стремглаво, изгубил всяка мощ и земна слава и — перлите на своето сърце! . . * Но не загина жителят небесен: към висини надзвездни, в миг потресен, поеха го невидими ръце .
към текста >>
Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона
свята
.
Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови. И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите.
Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона
свята
.
. . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир!
към текста >>
Какъв жесток венец за
святите
борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен!
А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир! И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви . . . О стадо от овце, кат тигри заядливи!
Какъв жесток венец за
святите
борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен!
Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах!
към текста >>
Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над
святата
любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен!
А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби!
Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над
святата
любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен!
Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете!
към текста >>
Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя
свят
Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг.
“ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди.
Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя
свят
Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг.
И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . .
към текста >>
И ти, омразен
свят
, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак!
Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете!
И ти, омразен
свят
, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак!
Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет!
към текста >>
Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол
свят
сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката!
Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича.
Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол
свят
сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката!
Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
към текста >>
Бъди проклет, о
свят
нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси!
Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет!
Бъди проклет, о
свят
нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси!
Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К.
към текста >>
* * * Проклет бъди, о
свят
, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити!
* * * Проклет бъди, о
свят
, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля.
към текста >>
Всеки сам си гради своя
свят
.
Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие.
Всеки сам си гради своя
свят
.
Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили. Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича. Колкото мисълта е по-чиста, толкова по могъщи са нейните действия.
към текста >>
Всеки от тях гради сам своя
свят
в зависимост от гледната точка, която заема.
Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието.
Всеки от тях гради сам своя
свят
в зависимост от гледната точка, която заема.
Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза.
към текста >>
Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения
свят
.
Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното.
Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения
свят
.
Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко.
към текста >>
Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения
свят
, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта.
Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата.
Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения
свят
, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта.
Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно.
към текста >>
Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния
свят
и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят.
В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел.
Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния
свят
и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят.
Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния.
към текста >>
Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия
свят
сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли.
Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“.
Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия
свят
сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли.
Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация.
към текста >>
По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия
свят
, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация.
По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия
свят
, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“.
към текста >>
Под „невидим
свят
“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора).
Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
Под „невидим
свят
“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора).
Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива.
към текста >>
Ние можем да се оградим с красиви и
възвишени
мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве.
И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя. Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“.
Ние можем да се оградим с красиви и
възвишени
мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве.
В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади!
към текста >>
си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез
възвишени
мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост.
Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год.
си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез
възвишени
мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост.
Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост.
към текста >>
Това е възможно чрез силен поток от чисти и
свята
мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път.
В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади!
Това е възможно чрез силен поток от чисти и
свята
мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път.
Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост. Бъдещият лекар ще бъде и учител Той ще цери духа. По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар.
към текста >>
Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован
свят
“.
Клеветата, присмеха, обвиненията в долнопробна хитрост, в шарлатанство, в лудост, всички мизерни инсинуации, всички злословия, които предразсъдъците, лицемерната набожност, невежеството, глупостта, грубите интереси, алчността, безправието, безчестието и лицемерието можеха да измислят — ето насърченията, дадени от света на тоя откривач на най-дълбоките истини и на най-великите закони, които някога са били дадени на хората, да познаят или даже да ги подозрат, вън от кръга на посветените. И сега, когато пред хиляди лица, способни да преценят машините му, се доказало по стотици начини, че Kelly наистина открива природни сили, непознати по-рано, че той ги е изучил и завладял някои от тях, че той е изнамерил и почти усъвършенствал апаратите, които ще позволят приложението на откритията му в най-разнообразни работи и области, след всичко това, как той бе погледнат от света? В конгреса гласували ли са му фондове, които да му помогнат да довърши чудното си дело? Светът на учените поздрави ли го като велик изнамервач, протягайки му приятелска ръка? Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа?
Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован
свят
“.
Светът почти никога не е искал да признае благодетелите си по-рано от ценя, когато им издигат паметници „за украшение на града“. Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила. Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп.
към текста >>
Това са тия последните сефириоти, които конституират природния
свят
или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува.
Това са тия последните сефириоти, които конституират природния
свят
или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите.
към текста >>
Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният
свят
не е това, което ни се представлява.
Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни. Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността. Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни. Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи. Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа.
Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният
свят
не е това, което ни се представлява.
Ако не бяхме надарени с очи и уши, той би ни се представлявал съвсем друг. Нашата ретина щеше да бъде устроена другояче, оптическият нерв би могъл да вибрира, т. е. да възприема вибрации не само между 380 и 760 трилиона в секундата, от крайното червено до крайното виолетово, но и. оттатък крайното червено и ултравиолетовото, или би могъл да бъде заместен с нерви, които да възприемат електрическите радиации, или магнетичните вълни, или пък такива невидими сили, които сега ни са непознати. За ония същества, които живеят в другите светове, вселената би била съвсем друга, отколкото тази на нашите научни системи.
към текста >>
че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният
свят
, би могъл даже и да не съществува.
Аз чувствам, мисля; това е нашата достоверност, незабавна достоверност, добита по опитен начин и единствено заслужваща да се нарича с това име. От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е. това, което чувства и мисли и това, което е чувствано и мислено. Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже.
че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният
свят
, би могъл даже и да не съществува.
Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност. Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят. Ако нашата планета бе навред покрита с облаци, ние не бихме знаели нищо нито за слънцето, нито за месечината, нито за планетите, нито за звездите, и системата на света би останала толкова непозната, че човешкото знание би било осъдено на една неизцерима лъжливост. Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем.
към текста >>
Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния
свят
, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност.
От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е. това, което чувства и мисли и това, което е чувствано и мислено. Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже. че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува.
Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния
свят
, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност.
Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят. Ако нашата планета бе навред покрита с облаци, ние не бихме знаели нищо нито за слънцето, нито за месечината, нито за планетите, нито за звездите, и системата на света би останала толкова непозната, че човешкото знание би било осъдено на една неизцерима лъжливост. Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем. И нашият оптически нерв е само един частичен изразител.
към текста >>
Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален
свят
и физико- химическите операции на мозъчното вещество.
Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните. Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето. Може да се претендира, че то иде от прадедите, после от възпитанието. Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа.
Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален
свят
и физико- химическите операции на мозъчното вещество.
Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един. Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция. Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ?
към текста >>
Наполеон поиска да завладее целия
свят
и пожертва всичко на тая амбиция.
Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един.
Наполеон поиска да завладее целия
свят
и пожертва всичко на тая амбиция.
Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ? Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда.
към текста >>
Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния
свят
, на мисловния
свят
, който е различен от материалния видим и осезаем
свят
.
Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда. Не е мозъкът, който мисли. Изучването на една звезда с телескопа не може да бъде справедливо приписано нито на инструмента, нито на окото, а на духа на астронома, който търси и намира.
Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния
свят
, на мисловния
свят
, който е различен от материалния видим и осезаем
свят
.
Действието на волята се показва навсякъде. Може да се направят твърде прости наблюдения: аз съм седнал в едно кресло, с ръце на коленете ми; аз се забавлявам да си вдигам един по един пръстите на лявата ми ръка върху дясната; те падат пак естествено; но ако аз поискам да не падат, те ще останат вдигнати. Какво е това, което действа върху мускулите им ? Много просто, моята воля. Има, прочее, една умствена сила, която действа върху материята.
към текста >>
Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и
възвишени
чувствания, те са органи на духовния живот.
Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние. Той възприема миризмите и ги предава на анализа на мозъка. Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието.
Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и
възвишени
чувствания, те са органи на духовния живот.
Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига!
към текста >>
Това са случаите на изключителните и привилегированите натури, които са
възвишено
организирани.
Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване. Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си. В тази операция, ухото, което изглежда да бездейства, не остава чуждо на насладата, ,то се присъединява със спокойствие, понеже акта на вкусването може да бъде хармоничен и пълен само при изричното условие, че никакъв неблагозвучен шум да не дойде да размърда тъпанчето. В чувствената клавиатура, за която говорихме по-горе, се произвеждат различни ефекти. Ако всички нейни струни трептят в унисон, сиреч, ако всичките чувства са еднакво развити и уравновесени, има съвършена хармония.
Това са случаите на изключителните и привилегированите натури, които са
възвишено
организирани.
Ако ли един от полюсите преобладава и служи един вид тонически, той упражнява върху целостта на клавиатурата бележито влияние. Така, преобладаването на мoзъчния полюс, или висшият, одухотворява чувствата и ги прави да се сливат, а преобладаването на родилния полюс или низшия ги материализира и ги прави да се раздвояват. Това явление е именно, което дава ключа на различието в чувственото възприемане, що съществува между животното и човека. Животното, чиито чувства имат острота и разширение, по-високи от тия на човека, действа в реда на низшите способности от гледището на материалния живот; то се тонира от родилния полюс. Неговите чувствени способности, негодни да доловят интелигентните и хармонични нюанси на звуковете, цветовете, благоуханията и приятните на вкус неща, се съединяват, за да си спомагат за външните действия на инстинктивния живот: дивечът, който следва някоя диря или души някоя плячка, мъжкото, което разпознава на значителни разстояния излъчванията на женското, преживящия добитък, който чрез мириса знае да избягва злотворната трева,всичките те се подчиняват на материални влияния.
към текста >>
Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат
свят
.
Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити. Авторът не се задоволява само да ни убеди, но иска и самите ние да се убеждаваме, като изучваме грамадното количество доказателства и факти, логично групирани пред очите на всички, които биха пожелали да се поучат от тях. Тия факти ни показват двойния и симетричен процес на смъртта и на раждането. От тях излиза, че последната функция на еволюцията ни е може би най-мъчителната. Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането на физическото тяло.
Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат
свят
.
Естествено, не без опасение се достига до тия брегове на смъртта. Психични формации, родени в лоши трептения, на низши обезплътени същества, без име и форми изпълват тия низши области. Нещастниците, които са задържани от тягостите на миналото им съществуване в това прибежище на ужаси, без да видят светлината, която ще ги освободи от тая неприветлива нощ, си въобразяват, че никога няма да излязат от там. Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област.
към текста >>
Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя
свят
, още при живота ни, ония, които сме изгубили.
Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г.
Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя
свят
, още при живота ни, ония, които сме изгубили.
В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много. Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето Александрина на италианския лекар Самона1). Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука.
към текста >>
Българският материалистичен
свят
, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси.
-------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия. Опитите със Еузапиа Паладино В списанието Journaldu Magnetisme etdu Psychism e experimental, издавано от магнетичното дружество в Париж 1), отдавна е напечатан официалния рапорт за сеансите, направени със прочутия медиум г-жа Еузапиа Паладино, от Неапол (Италия).
Българският материалистичен
свят
, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси.
Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки. Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен.
към текста >>
Резултатът от тях, за учения
свят
, е бил твърде благо приятен.
Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси. Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки.
Резултатът от тях, за учения
свят
, е бил твърде благо приятен.
Г-жа Еузапиа Паладино Първият сеанс е бил направен върху парахода, с който Еузапиа Паладино е пътувала. Присъствали: Хари Херман, Д-р Валентино Дуранте, кралски италиански комисар, д-рите Дуардо Огери и Херман Иелден, параходни лекари, професор Маулио Смераглиноло, артист от Неапол, Джузепе Бонфилио, директор на балета в нюйоркската опера, и някои други мъже и жени. Като насядали всички, вратите били грижливо заключени. Г-жа Паладино скоро паднала в транс, без да продума нито дума. Две електрически кълба осветлявали силно залата.
към текста >>
На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния
свят
“, чули се три удари.
„Е добре, казал най-после докторат: прегърни ме“. Веднага д-р Отери, около 60 годишен мъж, почнал да трепери, чувствайки се прегърнат. Тогава той запитал: „значи, наистина духовете съществуват и ще има бъдещ живот и за мен? “ — „Да“, бил отговорът. Тогава д-р Отери, твърде бледен и силно развълнуван, запитал за дъщеря си и веднага бил нежно прегърнат.
На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния
свят
“, чули се три удари.
В тоя момент студен ветрец задухал и развеял пердетата в залата. Веднага Бонфилио извикал, посочвайки към горния край на едно от пердетата: всички видели човешки образ. Една жена припаднала, всички напуснали местата си, а само Еузапиа останала неподвижна, но като уплашена. Най-после, пристъпил към опит Маулио Смераглиноло. Случаят бил твърде любопитен: той поискал да се появи майка му и тя се манифестирала чрез кръстното знамение, като си допрела пръстите си на челото му, после на гърдите му и най-после на двете му рамена.
към текста >>
Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния
свят
.
Когато щеше да се прави някоя разходка, Фрида казваше: „почакайте малко, Щастие веднага ще дойде с нас! “ Тогава тя вървеше като че ли водеше за ръка едно друго дете, тичаше също с тази невидима другарка, береше цветя и плодове в една кошничка, която невидимата й приятелка й беше подарила. Отначало смятаха това за въображение, но понеже детето нямаше способността нито да фантазира, нито пък имаше обичай да лъже, приеха „Щастие“ като една непозната за другите играчка, от която разумните родители не виждаха да произтича за тяхното дете никаква опасност. Това е, според мене, едно сигурно доказателство, че децата могат да бъдат ясновидци, и че техните ръководители ги окръжават, за което и една немска приказка разправя. Лицата, които са споменати тук, живеят още и могат чрез мълчание да се признаят.
Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния
свят
.
Те бяха: Ханс, 6-годишен, и Ханя, 8-годишна. Аз излагам тук техния разговор, който същия ден записах, доколкото си спомних, не точно дума по дума, но в същия смисъл. Ханс: „знаеш ли, Ханя, аз не желая да умра, — защото, като умре човек, изкопават трап, турят го в него и го засипват със черна, мръсна пръст! “ „Ах, не! “ отговори, с един мечтателен израз в сините очи, малкото момиченце, „ти не трябва да си представляваш това така... виж, ние идваме при майка си съвсем мънички, мнозина казват, че щъркелът донася децата, но това не е вярно.
към текста >>
И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с
възвишената
любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот.
И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с
възвишената
любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
Из „Сутринни лъчи“: 1. Два ангела нежни с криле белоснежни по небо летят... * Из светли селения те пеят хваления и Бога зоват. * Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да трепти, навред, от край до край, в света все тази песен да ехти. * „Мир вечен, вечна красота, о, нека, Боже, да звучи от слънце, месец и звезди все тази песен да ехти: мир вечен, вечна красота“. II. Детенце мило, дай свещта и в този кът я ти сложи: че вятър вън се развилнял — свещта ще угаси.
към текста >>
От божествения
свят
идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският
свят
достигат до нас трептенията на звуковете, т.
Психистите във французка Африка. В Сиди-Бел Абес съществува отдавна едно психично дружество. От миналата година то е почнало да издава свой орган: Спиритуалистически и научен преглед на северна Африка. Вдъхновени рисунки и танци, в окултния свет на запад е станала твърде известна със своите вдъхновени рисунки и танци г-жа Тили де Грааф. Знае се, че колкото човек притежава по-финна чувствителност, толкова е по-достъпен за възприемания от най-висшите области.
От божествения
свят
идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският
свят
достигат до нас трептенията на звуковете, т.
е. музиката. Под тяхното влияние нашата мисъл се проявява по-дълбока или слаба, нашите творения — поетически или прозаически и нашите вокални или инструментални произведения — по-съвършени или неблагозвучни. Обаче, г-жа Тили де Грааф рисува и танцува както под влиянието на една прочетена хубава книга по окултизма, така и на едно музикално съчинение. За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник.
към текста >>
Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия
свят
: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи.
За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник. Например, веднъж тя е прочела една книга от Оскар Уайлд и тутакси нарисувала съответната картина. А като изслушвала някоя музикална пиеса, като напр., Прелюдията от Шопен, Рапсодията от Лист или Гавота от Рамо, веднага нарисувала друга картина. Под такова вдъхновение тя е дала един великолепен образ на Христа, пълен с вътрешна светлина.
Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия
свят
: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи.
Тя чувствала, че при нея стои един ръководител, който тихо й заповядвал да нарисува това или онова, според неговата воля. При работенето тя не срещала никакви мъчнотии и всичко се свършвало само за неколко минути: видението се появявало пред очите й и тя го копирала . било с молив, било с пастел, а с бои си служела много рядко — когато трябвало да се усили впечатлението от рисунката или когато самият образ й се явява цветен. Всичко това дава основание да се заключава, че г жа Тили де Грааф е едно извънредно същество, което служи за посредник на някои заминали художествени гении. Един случай на възкръсване.
към текста >>
При тия условия, коремните органи се намираха Силно стегнати между диафрагмата и областта на корема като образуваха от двете
възвишения
една преса.
В тоя момент тя не се чувстваше вече, а от нея се отделяше нещо. Събудена, тя не знаеше, какво е станало с нея. 2. Обсебването. Това състояние се характеризира с едно крайно повърхностно и бързо дишане (около 100 в минутата), придружено с тръпки и продължително издишаме, чрез обръщане главата назад и силно протягане. Това силно издишане се дължи на преувеличеното свиване на коремните мускули, гръклянът на Ева бе почти затворен и оставаше да излиза въздуха твърде бавно.
При тия условия, коремните органи се намираха Силно стегнати между диафрагмата и областта на корема като образуваха от двете
възвишения
една преса.
В известни моменти, усиленото издишане приличаше на прекъсвани остри спазми. Всичките вратни мускули силно свити и вените издути. На край спазмата се свършваше с няколко движения нагоре и надолу на адамовата ябълка. Ръцете изстиваха и сърцето биеше от 100 — 110 пъти. 3. Ектоплазмическото явление.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Трансцендетална фотография, фотография на невидимия
свят
(с илюстрации).
Из „Трепети на една душа“ (сонети). Иван Толев 3. Музика на Духа: Песента на гласните (мистична мелодия от епохата на Хермеса Трисмегиста) 4. Ралф Уалдо Трайн. В хармония с безкрайното 5.
Трансцендетална фотография, фотография на невидимия
свят
(с илюстрации).
Статия от Ив. Белев 6. Боян Боев. Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария 7. Франц Хартман.
към текста >>
1) Разни откровения от Невидимия
свят
.
Слънцето утрин и вечер. Д-р Боян Фауст. 9. Ричард Ингалезе (лекция). Причината на болестта и лекуването й. 10. Духовна опитност.
1) Разни откровения от Невидимия
свят
.
2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища. 4) Манифестации на неудовлетворена любов. 11. Разни вести ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ Окултна социология — Що е синархия? — Нова България Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство., от което зависи и организацията на международното общежитие.
към текста >>
Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия
свят
.
Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“.
Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия
свят
.
В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда.
към текста >>
В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия
свят
“.
Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия
свят
“.
По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството.
към текста >>
от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и
свят
живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,.
от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и
свят
живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! _______________________________________ 1) .Конгреса на свещениците бе приветстван от Съюза на основните учители, чрез г. Д. Негенцов (широк социалист), който най-сърдечно предложи учителството и свещеничеството да тръгнат ръка за ръка за обща духовно-просветна дейност между народа. След 25-годишна раздяла, учителство и свещеничество наново си подават ръка за работа между народа“.
към текста >>
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ТРИУМФ Пробуден в блясъка на
свят
неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост — духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим!
подробно изложение на системата на Сент Ив д:Алвейдър в Всемирна Летопис, год, I, кн. I—III. 6) По тия въпроси препоръчваме особено популярното обществено-административно списание Гражданин, издавано под редакцията на проф. Д-р С. Киров и Ив. Толев, София, 1904 г.
Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ТРИУМФ Пробуден в блясъка на
свят
неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост — духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим!
Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърце ти донеси сапфири, бисери, рубини и — венци! И украси със тях и увенчай душата, коя унива в скръб, под гнета на теглата, — душата, срещната в небесни синини ! И в сияния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна — -живей в любовен химн блажените си дни! ... 28. V. 1923.
към текста >>
Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване
възвишени
мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ.
Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас.
Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване
възвишени
мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ.
От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“.
към текста >>
От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти,
възвишени
въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения.
Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ.
От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти,
възвишени
въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения.
Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън.
към текста >>
Защото ти ще привлечеш от мисловния
свят
сродни мисли.
Това не е вярно. Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили. Ако ние се убедим, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане. Виргили казал: „ще победят тези, които са убедени, че ще победят“. Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха.
Защото ти ще привлечеш от мисловния
свят
сродни мисли.
Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“.
към текста >>
Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния
свят
.
„Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното.
Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния
свят
.
Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва.
към текста >>
Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-
възвишен
и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“.
Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение. „Истината е всемирна. Всички форми, които ни отделят от хората на другите, народи и вери, не са важни — те трябва да се нараснат.“ Нам е нужна религия за всекидневния живот, религия на живота, а не на обреди.
Тя е мировата религия — тя е живот в единство с Бога, в любов.. „Аз сънувах, казва Тенисон, че градях камък по камък един храм, който не бе нито пагода, нито джамия, нито църква, но по-
възвишен
и по-прост, винаги отворен за всяко небесно дихание: и истината, мира, любовта и правдата идваха и обитаваха там“.
Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта. Как да завладеем още сега висшите. блага? Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме работата. „Най-важното, което е необходимо тук, е да се разтворим, просто да разкрием духът и сърцето си за божественото течение, което чака само отварянето на вратите, за да влезе“. То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък.
към текста >>
Макар и целият
свят
да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора.
Макар и целият
свят
да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
към текста >>
Трансцедентална фотография или фотография на невидимия
свят
Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям.
„Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното.
Трансцедентална фотография или фотография на невидимия
свят
Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям.
Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти. Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите. Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността на нашето преживяване след смъртта на физическото ни тяло, която е, чисто и просто, само една функция на живота или една фаза в жизнения процес.
към текста >>
Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия
свят
, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака.
Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише? Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите. Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка.
Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия
свят
, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака.
Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството.
към текста >>
Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия
свят
.
Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите. Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените.
Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия
свят
.
Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност. Ние ще го докажем тук с многобройните илюстрации на тази статия, които, повече от всякакви дисертации, ще дадат всекиму да разбере важността на предметната фотография. По тоя начин ще се извърши едно колкото научно, толкова и морално дело.
към текста >>
От тия данни всички сериозни учени дойдоха до заключение, че невидимият
свят
не е вече утопия, а една действителност.
отличният лекар по електротерапията и електрофизиологията, Д-р Фово де Курмел, полковника от инженерните войски Алберт де Роша, директор на политехниката в Париж, професорът по анатомията Г. Бура, сенаторът Бел, Габриел Делан, Д-р Пол Жоар, председател на всемирното дружество за психически изучавания и мн. др.,целият печат се заинтересувал за тия потайности на природата и, вследствие на това, психическите въпроси веднага се туриха на дневен ред. Даже представителите на съвременната положителна: наука — както това съобщихме в ред статии в II-та годишнина на „Всем. Летопис“ — професори в Парижкия университет и в Сорбоната проявиха жив интерес към новите изследвания, взеха активно участие в тях и така се събраха куп данни, като материал за опитния синтез.
От тия данни всички сериозни учени дойдоха до заключение, че невидимият
свят
не е вече утопия, а една действителност.
Истината биде лоялно призната. Емануил Воше, благодетел и основател на фонда за трансценд. фотография. Тук ще приведем и едно писмо на прочутия английски естественик Алфред Ръсел - Уелес, член на кралската академия в Лондон и продължители на делото на Дарвина, до основателя на въпросния Комитет, Емануил Воше. Ето това писмо : Драги господине, Аз съм твърде доволен като .виждам, че Вие се занимавате с фотографията на духовете, с помощта на разни научни авторитети от разни народности. Съжалявам, че не .мога и аз да Ви помага,ч, поради много претрупана работа и защото не желая да свържа името си с едно дело, в което не мога да взема активно участие.
към текста >>
е., че духовете на заминалите в другия
свят
хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират.
Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице. Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4). Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год. и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг. Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т.
е., че духовете на заминалите в другия
свят
хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират.
Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „. . . Аз се уверих по един абсолютен начин, че г-ца Кук и Кати Кинг са две различни индивидуалности, поне що се отнася до телата им. Множество .малки белези, които се намират по лицето на г-ца Кук, липсват по онова на Кати Кинг. Космите на г-ца Кук са кестеняви, почти черни, а космите на Кати Кинг са злато-кестеняви.
към текста >>
Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия
свят
, бягане от земното, материалното.
Лицето му изразява любов, любов диша и от жестовете му. Лавата му ръка е простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана.
Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия
свят
, бягане от земното, материалното.
Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят. Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение.
към текста >>
Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия
свят
.
Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана. Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното. Тези две сили са победени от Христа, от любовта.
Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия
свят
.
Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение. Таково вълнение съм изпитвал до сега само три пъти в живота си: пръв път в Равена, при наблюдението на християнските мозайки, после в Монреал, в една църква и най-после във Флоренция в една църква, дето личи творчеството на Микеланджело. Обаче, сегашното преживяване е най-дълбоко и най-незабравимо“.
към текста >>
Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг
свят
.
А тази синтеза е необходима за идването на новата култура. Много посетители от всички страни на света идваха да видят „Гьотеанум“ Някои от дошлите, понеже не знаеха немски, нарочно се заемаха да го изучават, само за да разбират говореното там. Стилът на „Гьотеанум“. Същност на изкуството, според Д-р Щайнер Д-р Щайнер така говори за изкуството: „Във всяко истинско изкуство живее винаги религиозно настроение. Последното издига човека до духовни висоти, в които художникът живее, когато твори.
Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг
свят
.
Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“. В предговора си към „Естественонаучни трудове на Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време мисли, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят на два съвсем противоположни полюса в човешката култура. Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане.
към текста >>
За нейните закони е меродавен обективния
свят
.
Последното издига човека до духовни висоти, в които художникът живее, когато твори. Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“. В предговора си към „Естественонаучни трудове на Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време мисли, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят на два съвсем противоположни полюса в човешката култура. Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид.
За нейните закони е меродавен обективния
свят
.
Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух. За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността. Изкуството, напротив, расте на полето на гениалната субективност. Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния свят.
към текста >>
Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния
свят
.
За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух. За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността. Изкуството, напротив, расте на полето на гениалната субективност.
Неговите произведения са плод на човешката фантазия, а не отражение на външния
свят
.
Научните закони имат своя източник в обективното битие вън от нас, а естетическите закони — в нашата индивидуалности. Затова последните нямат никаква познавателна стойност, те създават само илюзии. Който схваща така въпроса, никога няма да разбере, какво отношение има Гьотевата наука към Гьотевата поезия. Затова и двете ще бъдат криво разбрани. Мировото значение на Гьоте е именно в това, че неговото изкуство изтича от глъбините на битието; то не представлява нищо илюзорно, нищо субективно, но е също така проявител на закономерността, която поетът долавя в глъбините на битието.
към текста >>
Преживяното в невидимия
свят
ръководеше ръката, която твореше формите, поставяше боите, духовното съдържание на света се изливаше в линии, форми и бои.
„Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“. „Като излизаме от такова разбиране на изкуството, казва Д-р Щайнер, можем да кажем, че стилът на Гьотеанум изразява в художествена форма онова, което в неговия салон се излагаше в научна форма. Окултизмът излага свръхфизичното, до колкото е достъпно на човешкото познание. Това познание може да се представи от една страна във вид на идеи, а от друга страна може да се представи и в художествена форма. Затова стила на Гьотеанум не е подражание на някой външен мъртъв или жив предмет.
Преживяното в невидимия
свят
ръководеше ръката, която твореше формите, поставяше боите, духовното съдържание на света се изливаше в линии, форми и бои.
Така е сътворен стила на Гьотеанум. Този стил е сътворен в духа на Гьотевото разбиране на изкуството“. Гьотеанум имаше особен стил външен и вътрешен. Всяка културна епоха си носи своя стил. Също така и новата епоха, която иде, трябва да внесе нещо ново във всички видове изкуства, между другото и в архитектурата.
към текста >>
Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя
свят
с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя
свят
е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични.
IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год. II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“.
Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя
свят
с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя
свят
е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични.
Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
към текста >>
Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден
свят
.
Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас.
Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден
свят
.
Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във водата. Саламандрите пък се чувстват съвсем щастливи в огъня или етера. За всеки природен дух елемента, в който живее, е прозрачен, невидим и вдихвателен тъй, както е атмосферата за нас. Строго взето, те не могат да бъдат наричани „духове“, защото те имат реални тела съставени от астрална плът, кръв и кости. . .
към текста >>
Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният
свят
е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл.
Те, обаче, боледуват. По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери.
Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният
свят
е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл.
Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло. Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха.
към текста >>
Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия
свят
има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят.
Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето.
Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия
свят
има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят.
При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор.
към текста >>
При все това двата
свята
, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия.
Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят.
При все това двата
свята
, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия.
Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях.
към текста >>
Поради тая причина, случки, които стават в невидимия
свят
, понякога могат да бъдат видени и във видимия.
Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия.
Поради тая причина, случки, които стават в невидимия
свят
, понякога могат да бъдат видени и във видимия.
Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма.
към текста >>
Духовна опитност Разни откровения от невидимия
свят
.
Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта. Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят).
Духовна опитност Разни откровения от невидимия
свят
.
Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I. Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея. Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е работа на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него. До 26/XI с. г.
към текста >>
По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния
свят
, чрез престояване в ада, временно или вечно.
Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си.
По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния
свят
, чрез престояване в ада, временно или вечно.
Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г.
към текста >>
Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи
свят
, да си изплаща значителните прегрешения. III.
Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания.
Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи
свят
, да си изплаща значителните прегрешения. III.
Към 1910 или 1911 г. есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал. Обясни ми, че на следната сутрин щял да дойде при мене син му Иван Цонев от с. с., да ме пита за участта на изгубения си син Тодор, безследно изчезнал преди една седмица. Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та когато Иван се върне за село, щял да го намери (сина си) край селото.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните
възвишени
блага, е бързо и лесно осъществимо у нас?
Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp. на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят в Върховния съвет, дихателните и кръвоносните органи — в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи — в Стопанския съвет. В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане преработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите.
Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните
възвишени
блага, е бързо и лесно осъществимо у нас?
Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата.
към текста >>
И, под окото бдеше на Властител
свят
, изтръпваше сърцето в сладка мъка .
Из „Трепети на една душа“ сън в лятна нощ „Сине мой, дай ми сърцето си“ . . . Притчи — 23; 26. Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с животворна влага, и щедро ти наливах в шепата ти там, при здравеца, посред ухание благо . . .
И, под окото бдеше на Властител
свят
, изтръпваше сърцето в сладка мъка .
. . „Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка . . .“ Но ти изля през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам — и отлете мечтата бързокрила . . . Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там .
към текста >>
Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен
свят
; 2) възможност това па стане по научен път.
от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие. И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер.
Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен
свят
; 2) възможност това па стане по научен път.
Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности. Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма.
към текста >>
Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен
свят
.
година се отворил първия етаж на клиниката. Този институт се намира на югоизточния край на Щутгарт посред обширни гори. По-рано това красиво здание било санаториум Вилдермут. До това здание се намира друго, което служи за лаборатория. След основаването на този институт, лекарите, които работят в него, излязоха с позив, от който ще дадем по-важните места: „Този институт възникна, защото се чувства нужда от разширение и задълбочаване в съвременната медицина.
Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен
свят
.
Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма.
към текста >>
Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия
свят
, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него.
„Това е превръщане на човешкия език в движение“, казва Д р Щайнер. Какво нещо е лечебна евритмия ? Един вид медицинска окултна гимнастика, като се има пред вид връзката между духовните сили и телесните движения. През време на курса били изпълнени упражнения по лечебна евритмия. Д-р Колиско говорил на тема: „Дейността на сърдцето“.
Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия
свят
, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него.
Човек не може да се разбере, ако не се знаят неговите невидими тела. Институтът е издал вече ред научни книги; „Методология на лекуването в клинико-терапевтическия институт“. „Зъбен кариес“, — от проф. Д-р О. Рйомер. В нея автора разглежда зъбния кариес от окултно гледище въз основа изследванията на Д-р Щайнер.
към текста >>
Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния
свят
, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение.
Ние сме пред духовното събуждане на човечеството. Всичко това е предвестник на новата духовна култура, която иде на земята. ___________________________________________ 1) Виж две фотографически снимки на вънкашния му изглед в кн. IV, год. I на Всемирна Летопис.
Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния
свят
, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение.
Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички. А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят.
към текста >>
А съществуването на невидимия
свят
е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора.
I на Всемирна Летопис. Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение. Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички.
А съществуването на невидимия
свят
е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора.
Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят. Даже и у нас „учените пролетарии“, след гаврите си с „спиритизма“ и „ясновидството“, не могат да. издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1). За да осветлим нашите четци по тоя въпрос и с това да допринесем за просветата на широката публика у нас, ние ще изложим тук, на късо, историята на прочутата ясновидка от Префорст Фредерика Хауфе 2). По тая история са издадени досега няколко книги на немски, английски и френски, които са претърпели много издания.
към текста >>
Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски
свят
.
Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение. Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички. А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора.
Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски
свят
.
Даже и у нас „учените пролетарии“, след гаврите си с „спиритизма“ и „ясновидството“, не могат да. издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1). За да осветлим нашите четци по тоя въпрос и с това да допринесем за просветата на широката публика у нас, ние ще изложим тук, на късо, историята на прочутата ясновидка от Префорст Фредерика Хауфе 2). По тая история са издадени досега няколко книги на немски, английски и френски, които са претърпели много издания. Но най-известното съчинение по тоя предмет е онова на Д-р Юстинус Кернер, който в продължение на около три години — от 25.
към текста >>
Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя
свят
.
Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата.
Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя
свят
.
По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки.
към текста >>
Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този
свят
, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това.
Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала.
Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този
свят
, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това.
Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно. В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж.
към текста >>
Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният
свят
ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно.
В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това.
Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният
свят
ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно.
В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр.
към текста >>
Защото човек е точен образ и копие на великия външен
свят
и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.
Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили. Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея.
Защото човек е точен образ и копие на великия външен
свят
и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.
Заключение С това разискване за елементалните природни духове предметът по въпроса далеч не е изчерпан, защото остават множество различни класи: феи, елфи и караконджули, чието описание би изисквало написването на цяла енциклопедия, защото цялата вселена е проява на живот и съзнание, изразени в безбройно различни форми. Нищо във вселената не живее без „душа“, защото самата душа е живота. Некои от най-хубавите прояви са, както може да се въобрази, душите на цветята и, като свършвам тази статия, ще спомена следната опитност на един мой приятел. Той пише: „Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче). Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат.
към текста >>
Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня
свят
, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия
свят
.
Селяните се бояли от него като от дявол. Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол. В нормално състояние не бил опасен. Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“. Няма съмнеше, че малкият Феркас е несъзнателно оръдие на саламандрите.
Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня
свят
, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия
свят
.
Това трябва да се има пред вид всякога, когато се обсъждат действията или външните проявления на всеки индивид през земния му живот. Б. Р. БЪЛЕЖИТИ ОКУЛТИСТИ Командант ЛУИ ДАРЖЕ Командант Дарже. На 25 юни т. г. се е обезплътил в гр.
към текста >>
Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния
свят
, дето пребивават така наречените умрели.
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния
свят
, дето пребивават така наречените умрели.
Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба).
към текста >>
В астралния
свят
, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот.
Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже.
В астралния
свят
, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот.
Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат.
към текста >>
Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния
свят
, във време на съня.
Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня.
Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния
свят
, във време на съня.
Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит.
към текста >>
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния
свят
, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви!
Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния
свят
, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви!
Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство.
към текста >>
Астралният
свят
е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели.
Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас.
Астралният
свят
е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели.
Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка. (Из Rosicrucian Fellowship-Oceanside). _______________________________________ 1) Каквито и ние многократно възпроизведохме в Всемирна Летопис , по съобщения от наши сътрудници. 2) Вж.
към текста >>
Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по
възвишени
вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите.
Това трябва да стане, ако не сте ясновидец и не бихте могли самоволно да виждате космическите цветове. С тая практика, вие ще се научите да отличавате цвета или трептението на едно лице толкова лесно, че ще ви бъде ясно неговото физическо проявление. Девето: молете се на Бога па прояви силата си. Тази молба, като всяка друга, се изпълнява, тъй като всичко, което се поддържа от духа постоянно, рано или късно се проявява. Мисълта да лекувате болестите и да облекчавате страданията прави от вас един приспособен за тая цел център и, ако вие сте искрен и изпълнен с вяра, цялата лечебна мощ на вселената ще се излее към вас, за да удовлетвори молбата ви.
Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по
възвишени
вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите.
Десето: бъдете винаги положителни преди да лекувате някой болен. Вие бихте могли да образувате един център или канал, чрез който да се излеят космическите сили, сам ако запазите положителното естество на характера си. Направете една декларация от тоя род повтаряйте често: „божествената сила е в мен, аз съм положителен, положителен, положителен, аз имам сила да унищожа злото и невежеството“. Това изявление, като повиши собствените ви трептения, ще направи от вас по годно оръдие. Ако ли не вземете мерки да бъдете положителен, преди да почнете лекуването на некой болен.
към текста >>
Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия
свят
, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др.
Съоб.: М. Т-ва — София. Разни вести Окултен кинематограф. Пропагандирането на окултните истини, за да се разберат и възприемат от широките народни маси, може да става едновременно не само чрез живото и печатно слово, но и чрез театъра — представления на разни окултни пиеси — и чрез кинематографа. В желанието си да спомогне за успеха на духовното движение в България, редакцията на Всемирна Летопис е направила вече постъпки, да си достави един метапсихически филм, чрез който в многобройни картини да може да се представи на българската публика Целия процес на живота и смъртта, и то точно така, както се извършва в действителност.
Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия
свят
, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др.
Филмът носи названието: Тайните на живота и смъртта и се състои от три части: I. История и легенди, в която част ще се докаже, че метапсихическите или окултните факти съществуват от най-дълбока древност, но сега науката постепенно ги открива на съвременното човечество; II. Спиритизъм и Метапсихика и III. Видения на живи и умрели (приживе, във време на смъртта и след смъртта) и пр. Тоя филм, щом се получи в редакцията на Всемирна Летопис, ще се представи в столицата, а след това и в провинцията.
към текста >>
Трябва да се признае, че съвременният учен
свят
още съвсем слабо знае тайната и истинската цял на построяването на пирамидите.
Подробности още липсват върху това сензационно откритие. А според една телеграма от Стокхолм, руската експедиция, която, под водителството на професора Баренко, бе пристигнала в Лапония, за да прави научни изследвания, се е завърнала вече в Петроград. Казаният професор е заявил, че в полуострова Кола, между Ледовития океан и Бялото море, е открил остатъците от една извънредно отдалечена цивилизация, която той счита за предшественица на египетската. Между другите неща, експедицията е намерила многобройни гробове, образувани от огромни купища камъни, подобни на египетските пирамиди. Ако е вярно, наистина, че в полуострова Кола съществуват следите от една цивилизация, предшестваща египетската, и с издигнати пирамиди, този факт, от окултно гледище, е извънредно интересен.
Трябва да се признае, че съвременният учен
свят
още съвсем слабо знае тайната и истинската цял на построяването на пирамидите.
Заслужава да се провери, дали вътрешното разположение на пирамидите в Кола съответства с твърдо мъдрото вътрешно разпределение на египетските. Но знае се, колко е мъчно да се намери входа на тайните стаи в тоя род постройки, а в една ледовита страна, като въпросната, и най-продължителните издирвания, за жалост, едва ли биха били резултатни. Обаче, не би трябвало да се отчайваме, ако вземем пред вид твърденията на практиците от школата на будистките йоги. Тя поддържат, че имат един сигурен метод, за да се открие тайната: то е тяхното ясновидство на далечно разстояние. Ако е така, те биха могли да пренесат своя ясновидски оглед чак до Лапония, за да проверят съществуването на тия пирамиди, за които е думата.
към текста >>
Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял
свят
, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм.
Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял
свят
, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини.
към текста >>
Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия
свят
.
Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси.
Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия
свят
.
Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини. И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния
свят
.
Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположни посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действа. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност.
За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния
свят
.
Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
към текста >>
Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един
свят
, дето прониква малко светлина.
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека.
Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един
свят
, дето прониква малко светлина.
Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята!
към текста >>
Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия
свят
вън от нас.
Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека. И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна.
Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия
свят
вън от нас.
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
към текста >>
Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния
свят
.
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния
свят
.
Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
към текста >>
След като е спечелил тази
възвишена
победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се!
Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен. Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя.
След като е спечелил тази
възвишена
победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се!
„ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал. Наистина, няма нищо ново под слънцето.
към текста >>
Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-
възвишен
свой идеал.
Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя. След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика?
Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-
възвишен
свой идеал.
Наистина, няма нищо ново под слънцето. (Из английското списание The Occult Review). Д-р Юстинус Кернер. Ясновидката от Префорест Фредерика Хауфе (Продължение от кн. II). Последици от магнетичното й състояние — Очерк на новия период от страдания На 15.
към текста >>
А когато е нахранена, то тя
свято
лъчезари — това е любовта.
Това е нещо абсолютно, това е небе, където Бог живее. Следователно, за да расте волята тя трябва да се храни само от божественото. Тия същности са предчувствани по отношение на тяхната природа, а се познават по своите последици, които се казват: хармония, съгласие и любов. Когато волята се чисти от своите по-раншни отровни вещества, нарича се разкаяние. Когато е пък твърде изжадняла, до степен, че извиква от сферите на битието към живот обектите на своя копнеж — нарича се вяра.
А когато е нахранена, то тя
свято
лъчезари — това е любовта.
Тая част от волята, която ние съзнаваме, може да действа по два начина: единият е рационален, спокоен, систематичен, хладен. Неговият динамизъм е измерен и математичен; той расте с помощта на обредите, увлечението и с всичко онова, което познава магията и формалната религия. Другият е живителен, ентусиазен, безбрежен. Неговият пламък поглъща всичко, полетът му събаря всичко. Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца.
към текста >>
Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите
святкащи
и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката.
Всички тия знаци, както и обстоятелството, че пръстите не се допират един до други, а са много или малко разделени, дават да се разбере, че имаме работа с една жена с силно развита наклонност към лъжата. Клеветничество и наклонност към интригантство. Почти всяка жена има до известна степен наклонност към преструване; обаче, има дами, чиято наклонност да коват клевети и да интригуват, е особено силно развита. Пръстите и ръцете на такава жена са почти винаги дълги, сухи и ъглести; главната линия върви дълга и права, а сърдечната линия е без всяко разклонение. Но покрай хирософичните белези за ръката и физиогномиката ни дава няколко такива, за да констатираме споменатия порок.
Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите
святкащи
и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката.
Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта. Този недостатък лежи до известна степен в природата на повечето жени. Хирогномията ни казва за това, че горделивата жена има дълги пръсти, които повече изглеждат кокалести и възлести, че обича независимостта и не признава никакво превъзходство. Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него. Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити.
към текста >>
Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния
свят
.
Същото е и ако цялата ръка е набраздена—това показва избухливост или поне раздразнителност до висока степен. Леност. Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените пороци на женския пол. Тя се познава по тлъстите и много меки ръце. Първата фаланга на палеца на една ленива жена е много къс, което, в свръзка с другите знаци, ни открива най-малко безгрижност към материалните работи. Ако пръстите са остри, то това показва наблюдателност без рефлексия.
Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния
свят
.
Палмистрията ни учи, че ако при едно лениво лице главната линия е къса, това показва тъпа интелигентност. Има ли на мястото на юпитеровия хълм една равнина, то това показва слабо честолюбие; същото показва гладкия и малко развития венерин хълм. Яко марсовата равнина1) е добре оформена и марсовият хълм е много добре развит, то това е знак на отрицание, а пък един гладък и без бръчки меркуров Хълм показва още, че въпросната жена няма никакво влечение към науките. Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени идеи и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“. (Следва) ______________________________________________ 1) Тя е пространството между двата триъгълника.
към текста >>
През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този
свят
с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана.
Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си. Малцина хора са наистина тъй много злощастни, че да не обичат да говорят за нещастията си, които имат, или мислят, че имат случай да получат състрадание. Щом като мнимите търговци седнаха, Мурад започна своята история така: „Баща ми беше търговец в този град.
През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този
свят
с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана.
Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми. „Татко ми се събудил преди да го посекат. Сънят, обаче, му бе направил такова потресно впечатление, че той ме очаквал, като смятал, че е получил предупреждение отгоре. Поради това, той решил винаги да ме отбягва. Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с кучешка глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп.
към текста >>
Когато един
свят
трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството.
Ние констатираме неговата очевидност, когато изучваме планетите. Планетните духове или Елохим творят световете според образа, който виждат в божествената мисъл, образ, който им служи за родилка (матрица). Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение.
Когато един
свят
трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството.
Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят.
към текста >>
Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия
свят
започва от жизнената сила.
Планетните духове или Елохим творят световете според образа, който виждат в божествената мисъл, образ, който им служи за родилка (матрица). Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството.
Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия
свят
започва от жизнената сила.
Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета.
към текста >>
Атомите, които съставляват компактната маса на външния
свят
, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват.
Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила.
Атомите, които съставляват компактната маса на външния
свят
, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват.
Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети. За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена.
към текста >>
За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия
свят
.
Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват. Прераждането е един факт в природата, разгледано от окултно гледище или от онова на Херберт Спенсър с неговата теория за неразрушимостта на материята и силата, които се прераждат с цел за еволюция. Този закон за прераждането се проявява върху всички полета (планове), в всичките, светове или планети.
За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия
свят
.
Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена. Вземете малко въглен и го запалете. Какъв ще бъде резултата? Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод.
към текста >>
Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен
свят
, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния
свят
, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват.
Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас. Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения?
Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен
свят
, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния
свят
, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват.
На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове. Земята е опасана от тия тънки зони, прилични много на пръстените, които окръжават Сатурн, най-гъстите от които проникват нашата земя, а другите се разстаяват далеч в пространството, според своята разреденост и ръст.
към текста >>
Нека си представим нашия
свят
като една дупчеста вълнена бала, плуваща в един воден басейн.
Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове. Земята е опасана от тия тънки зони, прилични много на пръстените, които окръжават Сатурн, най-гъстите от които проникват нашата земя, а другите се разстаяват далеч в пространството, според своята разреденост и ръст. Всеки от тия материални кръгове има различна материална гъстота, определена от изменчивата интензивност на своите трептения.
Нека си представим нашия
свят
като една дупчеста вълнена бала, плуваща в един воден басейн.
Водата съответства на първия субективен план и не само обкръжава балата, но и я прониква. След това иде един атмосферен пояс около водата, който представлява втория субективен план, а по нататък се намира един етерен пояс, който образува третия субективен план. В тия различни кръгове именно живее човек между своите въплътявания, а в първия кръг, който прониква земята, идат душите или духовете на животните. Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения. Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята.
към текста >>
То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния
свят
, додето се приготви да се прероди.
Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения. Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята. Човек не може да отиде отвъд фотосферата на тази земя, за да се въплъти върху други планети, както известни метафизици твърдят — но той отива поне до там, додето неговите трептения, които контролират специфичното му тегло, станат толкова силни и толкова божествени, че действието на закона за притеглянето да не може да го задържи по-дълго време върху земята или в субективните планове. които го обикалят. Понеже мислите на човека са причина на неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията на неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята.
То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния
свят
, додето се приготви да се прероди.
Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя. Според теолозите, има само едно небе, но според окултистите, има няколко небеса. (Следва краят). _____________________________________________ 1) Вж. статии и съобщения на факти за прераждането в Всемирна Летопис год.
към текста >>
Аз съм есперантист и кореспондирам с цял
свят
чрез международния език Esperanto.
А дъските на тавана скърцаха през цялата нощ, като че ли някой ходеше в стаята, която се намираше над неговата. Скоро съобщиха и на жена му, че той е убит. Забравих да отбележа, че все по това време, даже преди да го убият още, кучето ни не преставаше да вие, близко до стаята на хазяина ни. Съобщава: М. Т-ва—София. Сънувани картини из действителния живот.
Аз съм есперантист и кореспондирам с цял
свят
чрез международния език Esperanto.
Така аз кореспондирах с един мой връстник от Чехословакия (Max Peukert, Panska ul. 18, Komotau, C. S. R.), който между другото беше ми изпратил и своя портрет. На 22.VII. 1922 година получих от него писмо с дата 14 с.
към текста >>
Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял
свят
в 1886 г.
С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год. е отворил своето училище по магнетизма, което съществува още.
Първото му съчинение: Опитно и лечебно ръководство по магнетизма е излязло на бял
свят
в 1886 г.
След като основал, в 1887 г. Магнетичното дружество в Франция, Хектор Дюрвил се посветил всецяло на разпространението на своите идеи. Главните му съчинения Magnetisme personnel и Le Fan tome des Vivants са едни от най-сериозните в областта на магнетизма и психизма. Животът му, изпълнен с такава плодовита дейност и украсен с безграничната преданост на една високо благородна кауза, каквато е духовният напредък на човечеството, нека служи за образец на подобни дейци в другите страни. В идещите книжки ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис едно сбито, но пълно изложение на идеите и резултатите от научните изследвания на Хектор Дюрвил, заедно с съответните интересни илюстрации.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия
свят
.
Отчуждаване от живота, отдалечаването в един вътрешен мир на съзерцание само, — това е чуждо на окултизма. Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение.
Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия
свят
.
Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа. Истински спиритуалист не е този, който има само известни духовни познания.
към текста >>
Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия
свят
, окултизмът може да укаже влияние там.
Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят.
Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия
свят
, окултизмът може да укаже влияние там.
Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа. Истински спиритуалист не е този, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения.
към текста >>
Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия
свят
, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи.
Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения. Някои представители на религията не искат да знаят, че духовният мироглед не е само, за да знаем, че има Бог, но да знаем и божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тези закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното всички пори на живота, всички области на живота да се видоизменят, да се обновят чрез тези истини. А това окултизмът е в състояние да направи. Има две противоположни течения в живота: в Индия още от най-старо време е имало спиритуализъм, но този спиритуализъм не е нашият идеал.
Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия
свят
, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи.
А западноевропейската култура е съвсем друга. Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят. И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното.
към текста >>
Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия
свят
.
Идеалът на окултизма е проникването на духовното всички пори на живота, всички области на живота да се видоизменят, да се обновят чрез тези истини. А това окултизмът е в състояние да направи. Има две противоположни течения в живота: в Индия още от най-старо време е имало спиритуализъм, но този спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западноевропейската култура е съвсем друга.
Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия
свят
.
И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното. За нея материалното е най-важното, най същественото; духовното е второстепенно, и даже то няма самостоятелно битие, даже духовен мир и не съществува. Не съществува и душа, независима от тялото.
към текста >>
Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния
свят
.
Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото.
Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния
свят
.
Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма.
към текста >>
Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия
свят
.
Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма.
Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия
свят
.
Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
към текста >>
И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия
свят
.
След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“.
И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия
свят
.
След малко той го въвел и в руския дворец2).Бившият французски посланик при тоя дворец, Палеолог, описа в своите спомени, печатани в Revue des deux mondes, 15 mars 1922., сцената, която Папюс представил пред пок. руски цар Николай II и царица Александра, като турил в движение окултни сили. Той свидетелства, между друго, следното: „В началото на мес. октомври 1905 г. Папюс бе повикан в Петербург, пред вид кризата, през която минаваше Русия тогава.
към текста >>
И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия
свят
, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“.
Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция. Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле.
И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия
свят
, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“.
Единството на религиите. И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия учител Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден. Папюс получи и висока масонска степен, а в съюза на мартинистите, основан от Мартинез де Паскуали, той е бил избран за председател на върховния съвет. Така, ентусиазираният от окултните си знания и сили французки лекар, д-р Жерар Анкос, достигна много по пътя на висшата магия, но замина преждевременно, за да получи опитности, по-съобразни с предначертанията на божествения план... Той написа много съчинения и обогати с тях французката окултна литература. Обаче, когато се четат тия негови книги, както и писанията на много други французки автори по окултизма, трябва да не се изпуша никога из пред вид, че в теоретическите и практически увлечения га французкия ентусиазъм и екзалтация има много стръмни падини и пропасти... Ще цитираме само неколко от най-капиталните му съчинения: 1) L’ Occultisme contemporain (1887 г.); Clef absolue de la science occulte (1889 г.);3) Traite elementaire de science occulte (c.
към текста >>
Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг
свят
от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни.
Морис Метерлинк. МЕТАПСИХИСТИТЕ1). I. Днешните окултисти, според нас не са нито йерофанти, нито адепти, нито инициирани или ясновидци, но само прости изследователи, които прилагат, при изучване на анормалните феномени, методите на експерименталните науки. Тези феномени се констатират от малцина, на които вниманието е будно, на всека крачка в живота. Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора?
Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг
свят
от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни.
Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля.
към текста >>
Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-
възвишените
, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме.
Да се твърди, че всека рана на мозъка засяга и духа, че всека мисъл спира, щом мозъкът бъде унищожен и, следователно, че духът е един продукт на мозъка, ще рече да се разсъждава буквално така: „всека повреда на телеграфния апарат унищожава телеграмата; прекъсната жицата — и телеграмата не съществува, следователно, апаратът създава телеграмата, а освен това и забранено е на науката да предполага, че има зад апарата още и един телеграфист“. X. Да дойдем до доказателствата, които науката на последните години добави към ония хиляди твърдения, които старите религии и окултистите бяха изнесли. Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло. Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание.
Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-
възвишените
, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме.
Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло. Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си мислим, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите мисли на нашия живот. Така, например, нека цитираме само един случай от хилядите: една слугиня, абсолютно неграмотна, могла, в състояние на хипноза, да повтаря наизуст, без никаква грешка, цели страници от санскритски, които някога си е чула от първия си господар, известен ориенталист, когато е чел извадки от Ведите. Така също е доказано, че коя и да е глава на една от хилядите книги, които сме чели, остава непокътната, фотографирана в нашия спомен и може в даден момент да се покаже пред очите ни, без да й липсва ни една точка или запетайка.
към текста >>
Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния
свят
.
Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“. Доктор Carl du Prel, един германски учен, допълни съчиненията на Райхенбаха и, надарен с първостепенен научен дух и с интуиция по някога гениална, можа да извлече всичките важни последици от тях, И до сега още не са признали справедливите му заслуги и неговите съчинения и до днес не са получили разпространението, което заслужват. Това на трябва да ни учудва — напредъкът на официалната наука, едничката която прониква чак до широката публика, е всякога по-бавен, отколкото напредъка на независимата наука.
Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния
свят
.
Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома. Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“.
към текста >>
Crawford, които направиха сензация в метапсихическия
свят
и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа.
След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас. Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „деви“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали. В реда на фактите от тоя род, да не говорим за книгата Raymond от Sir Oliver Lodge, за твърде интересните опити на Р. Е. Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W.
Crawford, които направиха сензация в метапсихическия
свят
и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа.
Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
към текста >>
Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия
свят
.
Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи.
Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия
свят
.
Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
към текста >>
Че тя е била ръководена от невидимия
свят
в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили?
Че тя е била ръководена от невидимия
свят
в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св. Архангел Михаил, св. Маргарита и св.
към текста >>
Тази сила да се получават впечатления от онзи
свят
ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди.
„Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител.
Тази сила да се получават впечатления от онзи
свят
ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди.
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят.
към текста >>
Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия
свят
.
Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед.
Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия
свят
.
Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша.
към текста >>
Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи
свят
да го вдъхнови.
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят.
Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи
свят
да го вдъхнови.
За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност.
към текста >>
Ако тази статия би извадила на бял
свят
други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна.
Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“.
Ако тази статия би извадила на бял
свят
други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна.
(Из „The Occult Review“). ______________________________________________________ 1) Тук под думата „демон“ се разбира не дявол, а дух-ръководител. — Б. Р. Законът за прераждането Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от кн. III и край).
към текста >>
Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия
свят
, наречено „детски двор“.
На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея? Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме. „Не се самоизмамвайте, Бог (т. е. законът) поругаем не бива; човек пожънва това, което е посеял“. В гр.
Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия
свят
, наречено „детски двор“.
Всички деца, които идват там, биват приети, обучавани и изпитвани. По някога изпитват по петдесетина в един ден, но не по-малко от десетина в седмицата. Някои от тия деца са изоставени от родителите им, а други сами са напуснали семействата си. Уверя- ват се предварително за характера и положението на всичките деца, поставени под това управление, и там се опит- ват да ги турят в особени условия, за да може по-способните от тях да станат добри граждани. За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва.
към текста >>
Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този
свят
, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления.
Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване. Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители. Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него.
Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този
свят
, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления.
Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен
свят
, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ.
А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята. В християнството то се нарича още грехопадането. Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал.
Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен
свят
, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ.
За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
към текста >>
Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов
свят
би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия.
Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов
свят
би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
към текста >>
Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш
свят
, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка.
За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш
свят
, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка.
Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
към текста >>
Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя
свят
„лежи в лукавия“.
Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание.
Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя
свят
„лежи в лукавия“.
На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>
И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя
свят
, зз да даде.
Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието.
И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя
свят
, зз да даде.
на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората.
към текста >>
Червеното зло е обсебило тоя
свят
и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-.
Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички — bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите.
Червеното зло е обсебило тоя
свят
и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-.
то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни“, съсловия и класи ; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни“ организации под претекст за „общо добро“. И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора!
към текста >>
Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния
свят
, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви.
Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засега, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения.
Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния
свят
, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви.
Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“.
към текста >>
Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния
свят
.
чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат!
Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния
свят
.
Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие.
към текста >>
О
свят
, откъснах твойто цвете!
Сърцето ми, кат горска птичка, своето небе намери в твоите очи. Те са за мене люлката на светлата зора, царици на звездите. И мойте песни тънат в глъбините им. О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност. О остави ме само да разкъсам облаците му и да разперя криле в слънчевото му сияние. IV.
О
свят
, откъснах твойто цвете!
Притиснах го до моето сърце — бодилът му ме бедна. Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана. О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост. Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си.
към текста >>
О
свят
, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост.
О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност. О остави ме само да разкъсам облаците му и да разперя криле в слънчевото му сияние. IV. О свят, откъснах твойто цвете! Притиснах го до моето сърце — бодилът му ме бедна. Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана.
О
свят
, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост.
Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си. Поетите тъкат за тебе було със златните конци на своето въображение, художниците дават винаги на твоя образ новото безсмъртие. Морето ти дарява своите перли, рудниците — свойто злато, летните градини — своите цветя, да те обвият и укрият, та по-скъпа ти да станеш. Сиянието от желанията на сърцата мжжки се разлива върху твойта младост.
към текста >>
Тези ученици не трябва да се наказват, а трябва да се събудят у тях
възвишените
духовни сили (които се намират у всеки човек).
Ученикът често бива наказван за немирства: приказване, сбиване, нараняване, носене оръжие и пр. Немирните ученици са често най-активни, пълни с енергия, обаче, тяхната енергия, поради днешната училищна система, остава неизползувана и затова се изразходва по горните начини. Те притежават по-голяма енергия, отколкото тъй наречените апатични деца. Но днешното училище е безсилно да се справи с тях. Неговото безсилие показва фалша на днешната училищна система.
Тези ученици не трябва да се наказват, а трябва да се събудят у тях
възвишените
духовни сили (които се намират у всеки човек).
Тогава енергията им ще се изразходва по правилен начин. Некои пък ученици се наказват за идеен живот. Съвсем фалшиво е да се наказва ученика за идеен живот. Искат да изкоренят идеите с преследването им. Но тези идеи са вътре в сърцето.
към текста >>
Най-правилното е да се събудят
възвишените
духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-
възвишените
идеи.
Съвсем фалшиво е да се наказва ученика за идеен живот. Искат да изкоренят идеите с преследването им. Но тези идеи са вътре в сърцето. А над сърцето и душата училището нема власт. Една идея колкото повече се преследва, толкова повече се разпространява.
Най-правилното е да се събудят
възвишените
духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-
възвишените
идеи.
Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения, възвишения идеализъм на младите. Днес най-много харесват тези ученици, които не се проявяват нито в буйство, нито в идеен живот. Но тези ученици са най-пасивни, с най-малко душевна енергия. Стане някоя простъпка от някой ученик. Веднага се назначава комисия.
към текста >>
Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения,
възвишения
идеализъм на младите.
Искат да изкоренят идеите с преследването им. Но тези идеи са вътре в сърцето. А над сърцето и душата училището нема власт. Една идея колкото повече се преследва, толкова повече се разпространява. Най-правилното е да се събудят възвишените духовни сили у младежа и тогава той ще дойде до най-възвишените идеи.
Но излишно е да говоря повече за това: често старите не разбират искрения,
възвишения
идеализъм на младите.
Днес най-много харесват тези ученици, които не се проявяват нито в буйство, нито в идеен живот. Но тези ученици са най-пасивни, с най-малко душевна енергия. Стане някоя простъпка от някой ученик. Веднага се назначава комисия. Ще разпитат провинения и много други ученици.
към текста >>
Чрез заплашвания ние можем да го направим лицемер, страхлив, подозрителен, но никога с
възвишен
характер.
Всички го наричали „крадец“, и то най-сетне повярвало, че има наклонност към кражба. Но ние не се ограничаваме само с мъмрене, а си служим и с заплашване. Казваме на провинения : „Ти сега си наказан по тази и тази точка, но ако продължаваш, ще ти наложим по-голямо наказание, може би ще видиш вратата на училището. Ние искаме с заплашвания да събудим висшето, доброто у ученика. Напразно! Никога с заплашвания не може да се събуди висшето у ученика!
Чрез заплашвания ние можем да го направим лицемер, страхлив, подозрителен, но никога с
възвишен
характер.
Как тези прости психологически истини не могат да се разберат от днешните ръководители на просветното дело! С наказания поправя ли се ученикът? Никога не се поправя! Ако наказанието е изключване, то ученикът се предоставя на улицата, дето се разваля. Ако остане в училището или бъде преместен в друго училище, той се изпълва с ожесточение, и у него се развива злоба към всички.
към текста >>
Очите му се разкриват отново за живота на целия
свят
, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души, вижда и на дъното им.
„Възраждане“, год. 12, книга 7, 1923 година: „По некога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потисканата от дълги години болка е достигнала пределите си, и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея, и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, като в детските години.
Очите му се разкриват отново за живота на целия
свят
, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души, вижда и на дъното им.
Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от другиго, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда душите, затрупани като неговата, с буците на самолюбието. Той вижда душите, пълни в дълбочините си, като неговата душа, с непонятната за самите тях страдания. Той. вижда забавяните мъки, сърца, от които капи кръв, неизказаното страдание на самота, на вечно разединение. Той слуша риданията на потъпкваната, убиваната любов, безмълвно замиращи в дълбините на всички души.
към текста >>
Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си на челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше мислите ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния
свят
, носи Бога твърдо в сърцето си“.
Така, тя потъна в едно по-тежко магнетично състояние и стана по-отблизо зависима, отколкото по-преди, от нервната енергия на другите. Едно по-разумно лекуване би прекратило на тази нещастна жена много от страданията й и много клеветнически нападки. Забележителен факт бе, че детето й, особено през първата седмица от живота му, спеше винаги в положението, което тя вземаше през магнетичния сън, т. е. с кръстосани ръце и крака. По- нататък ще видим, че и то бе надарено с нещастната способност да вижда духовете.
Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си на челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше мислите ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния
свят
, носи Бога твърдо в сърцето си“.
„Ако някой иска да те накара да направиш нещо против съвестта си, избягай в обятията на Бога“. „Не допущай да угасне светлината, която свети в тебе“ и пр. Понеже тръпките и припадъците от сомнамбулизма продължаваха, околните й, неспособни да разберат състоянието й, почнаха да се уморяват и да се отвращават от нея. Тя отиваше от зле по-зле, хвана я диария и нощем се потеше и те я укоряваха, че, при тия болести, още живее. Напразно се опитваха да я вдигат насила; караха я да стане от леглото, но тя падаше в безсъзнание на пода.
към текста >>
Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един
свят
от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга.
Понеже бях решил да избягвам да имам работа с тия магнетични способи, аз възложих на един приятел да й направи пасите, а това има за резултат да каже тя, че ако се продължава грижливо такова магнетично лекуване в течение на седем дни, ще спомогне много за възстановяване на силите й. Тия седем паси имаха за последица, за дълбоко нейно учудване — понеже тя не знаеше какво са й направили — да може да седне в леглото си на другата заран и да се чувства толкова силна, както никога от началото на моето лекуване. Така се продължи в течение на двадесет и пет дни редовното магнетично лекуване, със строго спазване всичките наставления, които тя даваше във време на съня си, и изоставиха всички други средства. Макар пълното възстановяване на здравето й да бе невъзможно и да оставаха още лоши белези, все пак тая нещастна жена бе толкоз много облекчена от тия средства, колкото бе позволено да се надява човек при един случай от такова естество. Но потресението, което изпита от смъртта на баща й, неутрализира това благотворно влияние и за напред живота й висеше на косъм.
Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един
свят
от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга.
Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената.
към текста >>
Те са езика на невидимия
свят
, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената.
Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота.
Те са езика на невидимия
свят
, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената.
Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е.
към текста >>
Физическата красота, проявена във видимия, материалния
свят
, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа.
(Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната.
Физическата красота, проявена във видимия, материалния
свят
, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа.
Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието.
към текста >>
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения
свят
, и Гебура, силата на милосърдието.
Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет.
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения
свят
, и Гебура, силата на милосърдието.
Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
към текста >>
Трябва да се премине от безформения
свят
в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи.
Трябва да се премине от безформения
свят
в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят.
към текста >>
Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския
свят
, който стои над човешкия.
Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския
свят
, който стои над човешкия.
Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
към текста >>
Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния
свят
.
Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения.
Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния
свят
.
Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести.
към текста >>
Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия
свят
, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят.
Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия
свят
, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека.
към текста >>
Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и
свят
възторг: той преживява
възвишените
мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител.
Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства.
Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и
свят
възторг: той преживява
възвишените
мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител.
Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата.
към текста >>
Тя произхожда от ангелския
свят
и се основава на магията на числата.
Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална).
Тя произхожда от ангелския
свят
и се основава на магията на числата.
Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . .
към текста >>
Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия
свят
и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания.
Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката.
Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия
свят
и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания.
Всеки човек има свой специфичен тон, който съответства на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди или дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония.
към текста >>
А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния
свят
за ръководството и благото на човечеството.
Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, който действа най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват , но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове — и тая своя способности човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърце прекрати своята дейност — то нашият зрителен орган е в състояние да се развие до там, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека2). Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения.
А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния
свят
за ръководството и благото на човечеството.
Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят.
към текста >>
Поради това, живописта не произхожда от божествения
свят
: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка.
Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките.
Поради това, живописта не произхожда от божествения
свят
: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка.
Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
към текста >>
Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален
свят
.
А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка.
Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален
свят
.
Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят.
към текста >>
Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния
свят
.
Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния
свят
.
Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр.
към текста >>
Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия
свят
, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия
свят
.
Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия
свят
, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия
свят
.
В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина?
към текста >>
В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния
свят
.
Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят.
В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния
свят
.
Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно.
към текста >>
Възвишеното
, прекрасното, вечното заговорва в душата му.
Нужно е близко общение с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя“. В планината Георгиев се чувства в общение с вечното, чувства се по-близко до божественото.
Възвишеното
, прекрасното, вечното заговорва в душата му.
Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувства в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувства възвишеното, което живее в глъбините на душата му. И така Борис Георгиев чувства нужда да изрази преживяното с бои и линии.
към текста >>
Човек в планината по-ясно чувства
възвишеното
, което живее в глъбините на душата му.
В планината Георгиев се чувства в общение с вечното, чувства се по-близко до божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувства в планината, казва Борис Георгиев.
Човек в планината по-ясно чувства
възвишеното
, което живее в глъбините на душата му.
И така Борис Георгиев чувства нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник“, както се изразява той. „За мен планината е необходима, казва той. Това е един закон за мен“. Думите на Б.
към текста >>
Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувства, че в основата на битието лежи
възвишеното
, великата хармония.
Задачит на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувства връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен“. Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен. Под това се разбира следното: да се събуди висшето, божественото в душата му.
Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувства, че в основата на битието лежи
възвишеното
, великата хармония.
Той да почувства, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава.
към текста >>
Всека истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-
възвишеното
, най-прекрасното в човешката душа).
Самият художник е чувствал награда б това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието“. „Истинското изкуство е истинска религия“. „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо, днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база, и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие.
Всека истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-
възвишеното
, най-прекрасното в човешката душа).
Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че кога човек го слуша, чувства, че влиза в един храм, и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия“. „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувства в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно“.
към текста >>
Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-
святото
в душата.
Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувстваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните. Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната.
Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-
святото
в душата.
Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина.
към текста >>
В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „
святая
святих
“ на душата,
възвишения
й вътрешен мир.
Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната. Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини.
В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „
святая
святих
“ на душата,
възвишения
й вътрешен мир.
Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред.
към текста >>
„Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо
свято
,
възвишено
, чисто“.
Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред.
„Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо
свято
,
възвишено
, чисто“.
Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя.
към текста >>
Всичко
възвишено
се събужда в душата на зрителя.
„Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието.
Всичко
възвишено
се събужда в душата на зрителя.
Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най-прекрасното в човешката душа. 8) Портрет на г. Д. Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев.
към текста >>
Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и
святост
на обстановката.
Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“. Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия ОТ тези, които съм посетил. 9) Майката на художника. За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина.
Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и
святост
на обстановката.
Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10) Странникът и неговата сестра. Тая картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живели в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той.
към текста >>
Споменът за нея стои
свят
в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар.
Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури. Той чувства, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение c него, той чувства нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души.
Споменът за нея стои
свят
в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар.
11) Странстващият пастир. „Странстващият пастир“ Картина от художника Борис Георгиев, Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината. Той така говори за тая картина: „това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка.“ У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго.
към текста >>
В същност, еволюцията се състои в проявата на
възвишеното
, което се намира в глъбините на всяка човешка душа.
11) Странстващият пастир. „Странстващият пастир“ Картина от художника Борис Георгиев, Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината. Той така говори за тая картина: „това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка.“ У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго.
В същност, еволюцията се състои в проявата на
възвишеното
, което се намира в глъбините на всяка човешка душа.
Две сърни с любов доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по далеч мечка и костенурка.
към текста >>
Картината като че ли е снета от един друг
свят
От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление.
Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи. Особено впечатление прави лицето на пастира. Каква хармония трябва да царува в душата му. Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка.
Картината като че ли е снета от един друг
свят
От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление.
Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующия пастир“, казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още. на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога“. 12-та картинка: Дете набрало трева и я държи в ръцете си.
към текста >>
Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг
свят
.
Изкуството не трябва да бъде тенденциозно разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогава живописта напр. би ни давала поучителни картинки. Тая връзка трябва да се разбира много по-дълбоко. На друго место споменах нещо за възгледите на Д-р Щайнер върху изкуството1).
Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг
свят
.
Също така Клопщок в началото на своята „Месияда“ зове безсмъртната душа като сила, която господства над всичко преходно“. Кои са тези музи-вдъхновителки? Коя е тая безсмъртна душа, за която говори Клопщок в началото на Месиядата? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се знаят тайните глъбини на човешката душа, трябва да се знае нещо за скритите основи на битието. Вдъхновението иде именно от тези глъбини.
към текста >>
Значи, източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-
възвишеното
, най-прекрасното в човешката душа.
Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога. Значи, изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистия по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана“): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, греба му още едно нещо: любов, повече любов“.
Значи, източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-
възвишеното
, най-прекрасното в човешката душа.
Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най- висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но, поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор.
към текста >>
„Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия
свят
, аз почнах да се грижа за тебе.
Не знам той ли или нещо друго бе причината, но аз заболях още същата вечер и скоро ме хвърли в ужасна температура. Положението ми се влошаваше още повече, когато припадъкът ме оставяше, защото идвах на себе си и можах да мисля за злощастията, които моята зла съдба е донесла и на другите. При първото ми свестяване, аз се огледах и видях, че съм пренесен от хубавата ми квартира в една мизерна колиба. Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града. Фаталният сандък бил изгорен и къщата, в която съм квартирувал, била срината до основите.
„Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия
свят
, аз почнах да се грижа за тебе.
Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието. Ще ти дам сметка за всяка пара, която съм изхарчила, като ти обясня и причината, поради която съм направила такава необикновена клетва. Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене. Аз съвсем не си спомням разказа на старата жена. Но нека продължа моят.
към текста >>
С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя
свят
: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал!
Тия парчета тук, господа, са нейните жалки останки. По-голямо злощастие от това аз не зная! И сега, може ли да се чутите. че аз оплаквам моята зла съдба? Нали с право съм наречен „Мурад-Нещастникът“?
С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя
свят
: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал!
Нищо, което съм сторил или предприел, не е било успешно. Моето име е Мурад-Нещастникът, защото аз съм чадо на злата съдба“. Оплакванията на Мурада бяха прекъснати от влизането на Саладина. След като няколко часа бе чакал напразно за вазата, той дойде да види, дали някое злощастие не се бе случило там с брата му. Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна счупената ваза.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предизвестия от невидимия
свят
(съобщава М.
Л. Доганова. (продължение от кн, V и край). 10. Духовна опитност: 1. Посещение след смърт (съобщава Хр. Хоризанов) и II.
Предизвестия от невидимия
свят
(съобщава М.
Т-ва). 11. Разни вести: I. Астрологически предсказания за 1924 г. от Д-р И. Т. Кронщром и II.
към текста >>
Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко
възвишен
.
Откъслеци I. Небесният хляб Христос порицава слушателите си, че Го дирят за самите чудеса, а не заради духа, на който те са израз. Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата, идеите, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества. Едничката храна, която „остава за вечен живот“—това е Светлината, това е приобщението ни с Словото. От тук не разбирайте, обаче, че трябва да избягваме науката, изкуствата и идеите. Напротив!
Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко
възвишен
.
А всичко, което човек въжделее за свое лично възвеличение, го отдалечава от Бога, приближавайки го към ада. Изобретателят, артистът, философът и всички хора са длъжни да култивират всички свои способности, вложени в тях, но с едничката цел — да сътрудничат на общия прогрес, да служат на Бога, а не за да трупат пари, почести и удоволствия. Защото всичко си има своя край. Ако една наука или изкуство се раждат, то значи, че те и ще умрат. Възможно е те да живеят хиляди векове, да посетят голямо число раси и множество планети.
към текста >>
Представете си най-
възвишените
същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са
възвишени
, тяхното действие все пак е само временно.
За тая цел ние трябва да сме постоянно и интелигентно внимателни: божествената постъпка може да се облече и в най-обикновена форма. Да познаем едно нещо или да го разберем, предполага предварителна работа: само след дълга опитност окото на художника долавя елегантността на линията и приятността на един нюанс. Това същото е и със сърцето: то ще може да различава духовните качества на храната, която възприема отвън, само дотолкова, доколкото то постоянства и е енергично в режима на пречистването си. Тъкмо и затуй, тайната на въплътеното Слово си остава няма за много интелигентности, тогава когато хора, прости по сърце, я долавят. Съсредоточението и съзерцанието не са цели, а средства да ни стоплят, за да действаме.
Представете си най-
възвишените
същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са
възвишени
, тяхното действие все пак е само временно.
Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно. Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог.
към текста >>
Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения
свят
.
Тъкмо и затуй, тайната на въплътеното Слово си остава няма за много интелигентности, тогава когато хора, прости по сърце, я долавят. Съсредоточението и съзерцанието не са цели, а средства да ни стоплят, за да действаме. Представете си най-възвишените същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно. Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно.
Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения
свят
.
Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н.
към текста >>
Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен
свят
.
Съседството на слаби или болни хора я отслабваше, както цветята, които при също такива обстоятелства губят красотата си и увяхват. Тя се поддържаше още с много въз- дух и, дори при най-голям студ, тя не можеше да живее без един отворен прозорец. Тя беше чувствителна към флуидичните излъчвания от най-различен вид, каквито ние и не подозирахме, а специално от ония, които излизаха от металите, растенията, хората и животните. Всички невесоми субстанции, както и различните цветове на призмата, произвеждаха върху нея чувствителни ефекти. Тя предчувстваше и ония електрически влияния, които ние не съзнавахме, и, нещо невероятно, тя имаше свръхестествени сведения или узнаваше по вдъхновение онова, което някой е написал.
Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен
свят
.
Ако бихме поискали да я сравним с едно човешко същество, бихме казали, че приличаше да е по-скоро в условията на оногова, който, плуващ между живота и смъртта, принадлежи повече на света, който ще посети, отколкото на оня, който се готви да напусне. Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт. Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе.
към текста >>
Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия
свят
и доказват знанието си за него.
Всички невесоми субстанции, както и различните цветове на призмата, произвеждаха върху нея чувствителни ефекти. Тя предчувстваше и ония електрически влияния, които ние не съзнавахме, и, нещо невероятно, тя имаше свръхестествени сведения или узнаваше по вдъхновение онова, което някой е написал. Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен свят. Ако бихме поискали да я сравним с едно човешко същество, бихме казали, че приличаше да е по-скоро в условията на оногова, който, плуващ между живота и смъртта, принадлежи повече на света, който ще посети, отколкото на оня, който се готви да напусне. Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт.
Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия
свят
и доказват знанието си за него.
Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена.
към текста >>
Тя бе част от задгробния
свят
и повече от половина мъртва.
Мнозина невярващи грешници, които идваха да я видят, се поправяха и почваха да вярват в бъдещия живот. Много години преди още г-жа Хауфе да бе поверена на моите грижи, земята, въздуха и всичко, което диша в него, неизключая и човешкият род, бяха престанали да имат някаква стойност за нея. Тя се домогваше за много повече от това, което смъртните можеха да й дадат. Тя искаше друго небе, друга храна и друга атмосфера, съвсем отлични от тия, които нашата планета й предлагаше. Тя бе почти в състоянието на един дух и принадлежеше вече на света на духовете.
Тя бе част от задгробния
свят
и повече от половина мъртва.
Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия свят, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно. Между това, благодарение на по-внимателни грижи, ние сполучихме да й причиним такова подобрение, че, въпреки всички направени усилия да отровят съществуването й, тя прекара няколко години в Вайнсберг по-малко мъчителни през сомнамбуличното й състояние. Както казахме, крехкото й тяло обгръщаше духа й като едно було от газ. Тя бе малка, чертите й напомняха Изток, очите й бяха проницателни и пророчески, а изразът им се увеличаваше от дългите й черни клепки. Тя бе едно нежно цвете, което живееше от слънчевите лъчи.
към текста >>
Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия
свят
, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно.
Много години преди още г-жа Хауфе да бе поверена на моите грижи, земята, въздуха и всичко, което диша в него, неизключая и човешкият род, бяха престанали да имат някаква стойност за нея. Тя се домогваше за много повече от това, което смъртните можеха да й дадат. Тя искаше друго небе, друга храна и друга атмосфера, съвсем отлични от тия, които нашата планета й предлагаше. Тя бе почти в състоянието на един дух и принадлежеше вече на света на духовете. Тя бе част от задгробния свят и повече от половина мъртва.
Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия
свят
, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно.
Между това, благодарение на по-внимателни грижи, ние сполучихме да й причиним такова подобрение, че, въпреки всички направени усилия да отровят съществуването й, тя прекара няколко години в Вайнсберг по-малко мъчителни през сомнамбуличното й състояние. Както казахме, крехкото й тяло обгръщаше духа й като едно було от газ. Тя бе малка, чертите й напомняха Изток, очите й бяха проницателни и пророчески, а изразът им се увеличаваше от дългите й черни клепки. Тя бе едно нежно цвете, което живееше от слънчевите лъчи. Ешенмайер казва по тоя предмет в своите Потайности: „естествените й разположения бяха приятни, любезни и сериозни.
към текста >>
Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този
свят
.
Ешенмайер казва по тоя предмет в своите Потайности: „естествените й разположения бяха приятни, любезни и сериозни. Тя се чувстваше винаги унесена в съзерцание и молитва. Очите й имаха нещо духовно в израза си и оставаха всякога ясни и бляскави, въпреки големите й страдания. Погледите й бяха проницателни и много подвижни във време на разговор, по някога внезапно се втренчваха и като че ли искряха и тогава се познаваше по тоя знак, че тя се намира в присъствието на някое от странните й проявления. В това състояние тя внезапно проговорваше бърже.
Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този
свят
.
Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила. У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент.
към текста >>
Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия
свят
В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот.
В това състояние тя внезапно проговорваше бърже. Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила. У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“.
Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия
свят
В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот.
Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели. Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и мъртвите тела. Гамаш, един португалец, който е живял в началото на XVIII век, е притежавал способността да познава, къде има вода и метали на голяма дълбочина под земята.
към текста >>
Всеки създаден
свят
е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога.
V и край) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, трябва да поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава „рабско подражание“ на природните форми, както некои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пейзажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената.
Всеки създаден
свят
е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога.
Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен.
към текста >>
А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия
свят
.
А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник.
А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия
свят
.
В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога.
към текста >>
От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен
свят
, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин.
В, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр. 155 - 158 и след.). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа, но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение.
От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен
свят
, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин.
Особено неговата Мадона действа наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното . . . Странникът и сестра му. Картина от художника Борис Георгиев.
към текста >>
Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи
свят
, защото онзи
свят
, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к.
И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т. е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“. Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща.
Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи
свят
, защото онзи
свят
, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к.
н.)“2) Жално е това, че „ние не можем да видим и чуем боговете“, но то никак не значи, че „те“ не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свят. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата със същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мярка на звуковете, то линията е мярка на съразмерностите и формите.
към текста >>
Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния
свят
.
Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“. Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к. н.)“2) Жално е това, че „ние не можем да видим и чуем боговете“, но то никак не значи, че „те“ не съществуват.
Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния
свят
.
А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата със същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мярка на звуковете, то линията е мярка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства. Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации.
към текста >>
Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки със сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия
свят
.
25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мярка на всичките системи на пропорциите е лакътя. „Ако — пояснява Saint-Yves — отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия три- ъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най-съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него във форма на заповеди“. Според тая, предписана от Бога, мярка — лакътя — с били съградени скинията и храма на Соломона3).
Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки със сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия
свят
.
За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи.
към текста >>
И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия
свят
.
И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл.
И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия
свят
.
Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността.
към текста >>
Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния
свят
, са напразно изгубени.
Търпението, като израз на самообладание, също тъй е признак на енергия. Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време.
Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния
свят
, са напразно изгубени.
Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал.
към текста >>
Обноски към външния
свят
Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака.
Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени.
Обноски към външния
свят
Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака.
Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък.
към текста >>
Кой то решително и до край следва това което счита за истина, не може да остане скрит от външния
свят
.
Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме. Който иска да спечели доверие, той. трябва да го заслужи. Той трябва безукорно да изпълни възложените му работи и също тъй да знае да пази тайни.
Кой то решително и до край следва това което счита за истина, не може да остане скрит от външния
свят
.
Без да ги търси, той ще намери приятели, които ще са готови да го следват навсякъде. Този, който търпи злото, става съучастник, а който не се противопоставя на злото с добро, лесно става роб и играчка на злото. Ти трябва да направиш всичко, за да не бъдеш съучастник в лъжата и неправдата. Не търпи повече робство над тялото, душата и духа. Строши веригите и хвърли бремето от раменете си.
към текста >>
Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат
свят
, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления.
Това са двете безспорни опитни наблюдения на предчувствия, на които материалистичната физиология, сигурно, не може да даде никакво обяснение. Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни поука. Тук няма нито един акт на мъдруване, нито предаване на мисълта, нито телепатия. Това е един вид откровение. Предаването на мислите и телепатията ще бъдат предмет на други глави.
Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат
свят
, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления.
Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето. Тук ще се ограничим само с точните предчувствия в будно състояние, без да се занимаваме, за сега, със съновиденията. Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им. Арсени Хусе разказва друга подобна история в своите Изповеди.
към текста >>
Друга хипотеза: Невидимият
свят
, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове, мисли, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват?
Когато умираме, то е, при известни обстоятелства, края на една болезнена еволюция, за която не си даваме сметка. Човек вярва, че е добре, но една неизвестна болест постепенно го отслабва. Подсъзнанието на жена му, която била твърде сензитивна, може да е проникнало неволно в това състояние на здравето и във фаталния край … Нашата психическа личност е надарена със способности, които са още неизучени. Това е само една обяснителна хипотеза. Ако я приемем, би трябвало, в допълнение, да открием, как тази интуиция е взела форма на уведомително привидение.
Друга хипотеза: Невидимият
свят
, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове, мисли, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват?
Това е една смела хипотеза, но тя би ни помогнала да разберем съобщеното по-горе наблюдение, както и много други, необясними наглед случаи. Едно невидимо същество е станало видимо, за да наложи, така да се каже, на г-жа Маришал да проиграе форсираната карта. Често сме виждали некои фокусници да ни представят един куп карти с покана да си из- берем една от тях „свободно“. Но ние избираме всякога картата, която фокусникът иска (с изключение на подложност). Въобразеният от нас дух е узнал и видял, че осъденият трябва да умре след късо време и предлага на съпругата му и тя да посочи него- Признавам, че като си представям тази хипотеза, изглежда малко вероятна.
към текста >>
Предизвестия от невидимия
свят
1.
Това обстоятелство ме сепна и не можах да отговоря на нощната ми посетителка, която скоро изчезна. Мисля, че е излишно да тълкувам аз горния факт: нека читателите сами си го изтълкуват. София, 25 февр. 1924 г. Съобщава: Хр. Харизанов.
Предизвестия от невидимия
свят
1.
Преди две години се помина г-ца В. Кръстева. Преди да се помине тя, умряла една нейна ученичка, която й се явила на сън и й казала, че там, където се намирала тя, било много хубаво, имало красиви градини и поляни, отрупани с книги за четене. „Ела, казала й ученичката, сама съм, мъчно ми е без тебе; ела, ще четем тия книги“. И скоро след тоя си сън, г ца К. е заминала за тия градини и библиотеки на невидимия мир. 2.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият,
възвишеният
идеал е нейният лъчезарен свод.
Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч“ и със „смазване“ другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си.
Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият,
възвишеният
идеал е нейният лъчезарен свод.
Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действат в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макар и след мъчителни перипетии и страдания за народа. *· Златните думи на Питагоровите ученици* (същият текст на гръцки може да се прочете в приложения pdf) Приготовление Почитай най-напред безсмъртните богове, както е обичай; уважавай клетвата; след това и славните герои и подземните божества, като вършиш законни дела. Очистване Почитай родителите си и които са родени най-близо до теб.
към текста >>
А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ
свят
.
А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .
А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ
свят
.
· · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек!
към текста >>
О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий
свят
ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави .
Ида, ето, ида! О земйо, сестро моя, майко на греха, при тебе, сестро, ида без злато и пурпур, покорен, сиромах, и само с Словото богат, което днес във слънчевия залез, в камбанний звън, във шепота в тревите, единствено успокоене носи . . . О земйо, сестро моя, земйо изжадняла за кръв и за позор, при тебе ида бос, с глава открита, ведно със теб да нося ярема на греха и целия ти страх, ведно със теб да пея на любовта тайнствения химн, че тя едничка може да забави деня на Страшний Съд. О брате месецо, о вий сестри звезди!
О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий
свят
ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави .
. . Стихнете, птички! Брат ви да запее, че пълно е сърцето му, че страда с онуй Страдане, от което се ражда Любовта . . . Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват трънени венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие.
към текста >>
Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко
възвишените
екстази: само делата са живи и свети.
Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . .
Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко
възвишените
екстази: само делата са живи и свети.
Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен.
към текста >>
По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен
свят
, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия
свят
с нашия.
И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му.
По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен
свят
, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия
свят
с нашия.
Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане.
към текста >>
Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия
свят
“.
Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му. По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия.
Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия
свят
“.
Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява!
към текста >>
Ние влизаме тук в един обширен
свят
, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия.
Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред идеите на старата метафизика и думите, с които тя се изразява. Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили. За напред се налага друг метод. Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея. Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства.
Ние влизаме тук в един обширен
свят
, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия.
Това, което магнетизираният субект може да почерпи, като говори за непознати нему неща, съществува ли мозъка му, когато посещава неизвестни нему къщи, когато разисква въпроси, чужди за него, когато отговаря на езици, които не знае, когато разбира мисълта, но не и думите, схваща това, което мисли едно близко или далечно лице, или пренася духа си на разстояние или най-сетне описва сцени, които не е могъл да знае? Нека престанем да основаваме нашите съждения върху материалните привидности, върху класическата физиология. Изобщо, хората, които не се осмеляват да погледнат в лицето тайнственото, да го поставят на картина, на разрешение, на уравнение, мислят, че знаят всичко (!) и че това. което е извън рамките на официалната наука, не заслужава изследване. Дълго време има от тогава, около 1865 година, когато аз, единствен в Франция, поддържах свръзката между слънчевата активност и дневните колебания на магнитната стрелка.
към текста >>
Но те засягали от близко невидимия
свят
.
При обсадата на Орлеан, тя предупредила Гландал, че той ще изчезне „безкръвно“ в продължение на три дни. И действително, при превземането на Турнел, Гландал паднал в Лоара и се удавил и пр. и пр. От къде идели тия гласове? От самата нея, по всяка вероятност.
Но те засягали от близко невидимия
свят
.
Жана д’Арк бе един рядък тип от ония сензитивни същества, които са надарени със свръхнормални способности, но има много други, които се приближават повече или по малко до това състояние. Проявленията на душата почват да се изучават чрез експерименталния метод. Но длъжни сме да констатираме, че в тоя род факти ние не можем почти никога да правим опити, но можем само да наблюдаваме, а това стеснява значително изпитателното поле. И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно. Тия изключителни условия са толкова повече за съжаление, че проблемата за душата, която е същата като оная за нейното преживяване след смъртта, е, безспорно, най интересната и най- важната от всички въпроси, тъй като касае се тук за самите нас, за вътрешното ни естество, за нашето безсмъртие или пълно унищожение.
към текста >>
Повтарям, ние живеем в един
свят
, на който познаваме само повърхността, и с голяма мъка можем да открием вътрешните реалности.
Туй е, следователно, настоящето, реалността. Признайте, че то не е много съществено. Понеже времето не съществува в само себе си и се измерва в ума ни само чрез нашите усещания, веригата на събитията е като настоящето, което се развръща и, виждайки това развръщане, нищо не ни пречи да турим волята си, да играе своята роля в него. Проблемата не остава от това по- малко сложна и любопитна едновременно. Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX.
Повтарям, ние живеем в един
свят
, на който познаваме само повърхността, и с голяма мъка можем да открием вътрешните реалности.
Между последните и душите ни има връзки, отношения, обмени още непознати. Аз ще свърша тази глава с едно писмо което получих в момента, в който класирах ръкописните документи на това съчинение. То изхожда от един бележит ум, чийто характера е хладно-положителен, бивш ученик на политехническата школа, главен инженер по мостовете и шосетата, постоянен член на астрономическото дружество в Франция, и който обсъжда точно големите и малки събития. Ето това писмо: Марокско управление Общи Сгради Главен инженер. Танжер, 6 юли 1918 г.
към текста >>
Пркз
свята
душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен.
Често липсва на родения постоянство на характера. (Следва) Отражения на светлината Песен на песните От лира, с лъчи озарена, Затрептя акорд — венец Божествен. От своята душа, въплотена, Извира живот: Духът Всевкчен Излива, лкй. се, във вкчна л&сен. От жива лира, в тон Божествен Свещен й извор радост излива, И в свещен трепет ни той облива.
Пркз
свята
душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен.
Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата. Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини. Ела, о Дух на Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание. Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота. Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя?
към текста >>
„ Нищо не сгрява ме в тоя
свят
„ Нито писмо едно, нито привет.
Ела, о Дух на Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени мисли и желания Внеси във мене истинското знание. Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота. Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя? 1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен?
„ Нищо не сгрява ме в тоя
свят
„ Нито писмо едно, нито привет.
„ А как жадувам за малко любов! „ За лъч на нежност отправям аз зов. „ И дали са хората виновни били „ Ил'мойта несръчност ги от мен отдели? „ Признавах аз само добрите дела, „ Омразата в мен е кратка била, „ И нивга огорчен, дошъл в унилост, „ Не напусна домът ми без дума на милост, „ Никой от мен по-добре в светът „ На пълната прошка не позна вкусът „ И не е дарил със свойта любов „ По вече хора под Божий покров. „ Но това, що бе най-горчиво за мен, „ То бе съдбата ми на усамотен.
към текста >>
С това съобщение, тоя човек на положителната наука (лекар и юрист) допринесе доста за потвърждението на закона за превъплътяването· Сега известяват, че Д-р Самона е напуснал физическия
свят
: той се поминал в Палермо.
Щом се разпространила вестта за това чудо, много богомолци са се стекли към параклиса в Фриняно, посветен на името на Св. Мария. Един заминал работник. В кн. IX, год. I, на Всемирна Летопис възпроизведохме статията на Д-р Камело Самона от Filosofia delle Scienza, в която авторът излагаше обстойно фактите по прераждането на малката си дъщеря Александрина.
С това съобщение, тоя човек на положителната наука (лекар и юрист) допринесе доста за потвърждението на закона за превъплътяването· Сега известяват, че Д-р Самона е напуснал физическия
свят
: той се поминал в Палермо.
С това обществото в Сицилия е изгубило един деен работник по експерименталния психизъм. Висшата окултна школа на Д-р Щайнера. Според едно известие на в. La Gazette de Lausanne, окултната школа на немския учен и мистик Д-р Рудолф Щайнер, която функционираше в Дорнах (при Базел — Швейцария) под името Гьотеанум1), но биде опожарена по престъпното подстрекателство на католишкото духовенство, не щяла да бъде възстановена на старото й място. Д р Щайнер е решил да съгради едно величествено здание за окултния си университет на Монте Верита, при Аскона.
към текста >>
Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия
свят
, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3.
Да се предприемат постъпки за въвеждане на спиритизма в училищата (В Англия спиритизмът е въведен в 251 доминикански лицеи и се преподава на 14844 ученици. Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка). Всичките тия пожелания на комисията са били приети единодушно· След това конгресът е приел устава и следните адреси, прочетени от г. Гастен: 1. Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници; 2.
Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия
свят
, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3.
На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия свят. Сър А Конан Дойл и Оутън (Англия) са държали сказки с проекции. Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2 1) Вж. фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в трите годишнини на Всемирна Летопис. 2) Тези бележки ни освобождават от нуждата да възразим на невежествената критика на г. Д.
към текста >>
На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия
свят
.
Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка). Всичките тия пожелания на комисията са били приети единодушно· След това конгресът е приел устава и следните адреси, прочетени от г. Гастен: 1. Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници; 2. Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3.
На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия
свят
.
Сър А Конан Дойл и Оутън (Англия) са държали сказки с проекции. Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2 1) Вж. фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в трите годишнини на Всемирна Летопис. 2) Тези бележки ни освобождават от нуждата да възразим на невежествената критика на г. Д. в синодалния орган Църковен Вестник.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим
свят
решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение.
Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му.
Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим
свят
решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение.
Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
към текста >>
Но понеже те владеели тогава целия
свят
с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството.
Но понеже те владеели тогава целия
свят
с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
„То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“.
към текста >>
Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение —
възвишеното
и благо- родното в света.
Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране. Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот.
Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение —
възвишеното
и благо- родното в света.
И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел.
към текста >>
Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в
свят
далечен да бих могъл и аз в тоз
свят
да полетя!.. .
Къде е тя? „Като девица преизбрана“ ... Доп. към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изплава сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената — не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове - цветя, но, кат Зефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя?
Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в
свят
далечен да бих могъл и аз в тоз
свят
да полетя!.. .
Търсих душата-блен, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видяхте ли? Къде е тя? Коя е тя?... III. Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи.
към текста >>
Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий
свят
, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже.
И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века.
Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий
свят
, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже.
Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери?
към текста >>
Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий
свят
с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . .
Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер.
Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий
свят
с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . .
Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено.
към текста >>
Наказвай го сега, човека, в тоя
свят
, от бремето на грях с огънатия врат!
Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял! Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна!
Наказвай го сега, човека, в тоя
свят
, от бремето на грях с огънатия врат!
Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат.
към текста >>
И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител
свята
!
Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат.
И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител
свята
!
Виновен съм, голям е моя грях! Веднъж в огромен, милионен град, забързал към смъртта, която ме очаква, аз жадно стъпки спрях пред куп злато: и като мълния, която пращаш Ти — виновен съм,голям е моя грях! Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после! Боже! Лъжлив пророк бях аз и богохулствата не съумях да спирам тъй, както богохулствам пред Тебе днес!
към текста >>
Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя
свят
гори!
Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях!
Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя
свят
гори!
Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · . Превела от полски: Дора Габе — Пенева. Ян Каспрович От няколко години насам (1919 год.) основаното в столицата Полско - Българско Дружество развива похвална книжовна дейност. То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека.
към текста >>
Всички наши видове на любов, даже и най-
възвишените
, са.
Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може. Други пък, които са тъй също голямо мнозинство, не се и замислят за него, освен в редки случаи на неволя и то със страх. Малцина са тия, които към своя Баща чувстват някаква привързаност. Любовта е чаровен цвят, съкровената чистота на който само земята на Живите може да подхранва.
Всички наши видове на любов, даже и най-
възвишените
, са.
само сенки, отражения на същинската Любов; и за тия нейни отражения изискват се векове от без бройни кумири, за да се облаче човек е тях. Природата, поставяйки тоя по следния на тази планета, го е снабдила чрез половия инстинкт с най-низшия фермент на любовта; веднага след туй жената почва да чувства материнската любов. Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания. Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя сантиментална или естетична само.
към текста >>
Нема по-добра школа от тази в света, по-
свята
, по-плодоносна, но пък и по-трудна.
Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество.
Нема по-добра школа от тази в света, по-
свята
, по-плодоносна, но пък и по-трудна.
Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия. Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е. тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа. А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него. Пък и аз, ако през някоя късна нощ, намеря на улицата някоя жертва на апаш, ще ли се погрижа за него, без да се страхувам, че щял съм да закъснея със съня си, че ще си изпоцапам дрехите, че може би ще усъмня и нощния пазач?
към текста >>
Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия
свят
, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара. Всеки пастир, който е същевременно и врата на кошарата си, защото само той знае как се тя отваря — е една страна, един аспект, една проява на Великия Пастир. Никой не се промъква през оградата, освен с цел да грабне от овцете или да им стори друго някое зло. За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им.
Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия
свят
, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин.
към текста >>
Не знаят нищо за далечния
свят
и за празниците на земята.
Когато Исус дойде за последна пасха в града на мъртвите, той седеше на магаре. Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него. Пастирите След животните, пазачите на животните. Ако и ангелът да не им бе възвестил великото рождение, те щяха пак да се втурнат към обора, да видят сина на чужденката. Пастирите живеят винаги сами и отдалечени.
Не знаят нищо за далечния
свят
и за празниците на земята.
И най-малкото събитие, стигне ли до тях, все ще ги потресе. Стадата бяха будни през дългата нощ на слънчевото обръщане. Тех сепна светлината и ангелските думи. Пастирите едва забелязват, в слабата светлинка на обора, младата хубава жена, мълчаливо загледана в детето. И зърват пеленачето току-що отворило очи, бузички червени, нежни, устица още не яли.
към текста >>
Пастирите от Витлеем не познаваха грубия
свят
, и не са горди.
Даровете са за утеха на майката. Те се радват на детето. Старите пастири бяха бедни и не презираха бедните, бяха наивни като деца, и се радваха на децата. Бяха родени от народа, произхождащ от Урия. Пастири са първите им царе: Саул и Давид.
Пастирите от Витлеем не познаваха грубия
свят
, и не са горди.
Роди ли се беден помежду им, гледат го с любов, даряват му с любов каквото имат. Те знаяха, че това бедно дете е изкупител на смирените — на човеците с „добрата воля“, върху които ангелът бе призвал мира. Също и непознатият цар Одисей от никого не бе приет така радушно, както от пастира Евмей в неговия обор. Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете.
към текста >>
Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия
свят
и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите.
Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата.
Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия
свят
и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите.
Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис.
към текста >>
Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия
свят
и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния
свят
и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините.
Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите.
Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия
свят
и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния
свят
и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините.
— При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис. Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията.
към текста >>
— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния
свят
, чийто влияния били описани грижливо в тази зала.
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“. Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници. Колонната зала.
— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния
свят
, чийто влияния били описани грижливо в тази зала.
Там ставали религиозни те шествия (процесиите) на свещената лодка (bar isis), от които думи води името си градът Париж или Париз. Тази лодка е била изнасяна в празнични дни от група жреци из светилището, дето обикновено стояла. Арката на Моисея, същинска лейденска бутилка за атмосферното електричество, не е била нищо друго освен точно възпроизвеждане на лодката от египетските мистерии. Колонната зала и шествието. В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето.
към текста >>
В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния
свят
от небето. Небето.
— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала. Там ставали религиозни те шествия (процесиите) на свещената лодка (bar isis), от които думи води името си градът Париж или Париз. Тази лодка е била изнасяна в празнични дни от група жреци из светилището, дето обикновено стояла. Арката на Моисея, същинска лейденска бутилка за атмосферното електричество, не е била нищо друго освен точно възпроизвеждане на лодката от египетските мистерии. Колонната зала и шествието.
В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния
свят
от небето. Небето.
— След минаването през тая порта, отивало се в първата зала на небето или светилището. Тая зала е била предназначена за религиозната служба. Тя била великолепно украсена, а в центъра й се намирала скинията, съдържаща мистично оживената статуя на бога и свещената лодка или арка. От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене.
към текста >>
Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия
свят
(аутопсия или теофания).
От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори.
Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия
свят
(аутопсия или теофания).
Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра.
към текста >>
Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият
свят
не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите.
подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение.
Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият
свят
не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите.
Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му.
към текста >>
Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия
свят
.
Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите.
Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия
свят
.
Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята.
към текста >>
Тази система на пряк избор от другия
свят
не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета.
Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят.
Тази система на пряк избор от другия
свят
не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета.
Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида.
към текста >>
Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия
свят
също тъй, както се отварят и портите на видимия храм.
Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида.
Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия
свят
също тъй, както се отварят и портите на видимия храм.
Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни. След десетдневния пълен пост, се започвала втората фаза на мистериите, най-важната от всичките. Тя се отнасяла за смъртта и възраждането. В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на мъртвите, т. е.
към текста >>
След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия
свят
и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята.
Тя се отнасяла за смъртта и възраждането. В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на мъртвите, т. е. с света на ония, които ние считаме за мъртви, но които живеят в друг план или област. Тогава туряли кандидатът легнал в един ковчег, неподвижен като мумия, де то той е бивал раздвояван с помощта на магнетизма (т. е. потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители.
След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия
свят
и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята.
След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните. Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна. Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се).
към текста >>
Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия
свят
, в присъствието на мистериозните съдии.
Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата?
Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия
свят
, в присъствието на мистериозните съдии.
Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери. Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да освободят душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя. Значи, тия картини, представлявани на посвещавания, не са били рисувани на платна, както е в прословутите тайнства на сегашната франкмасонерия (свободното зидарство), а са били действителни извиквания на астрални видения, С това се свършвал посветителния процес. Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни.
към текста >>
Сборът от на градите за един дух, получил от другия
свят
заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите.
В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е. как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ.
Сборът от на градите за един дух, получил от другия
свят
заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите.
В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня.
към текста >>
При всеки свой възторг, той преминава през оня
свят
, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение.
При всеки свой възторг, той преминава през оня
свят
, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
към текста >>
И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко
възвишено
чувство, те не са равнодушни към поезията.
В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива.
И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко
възвишено
чувство, те не са равнодушни към поезията.
Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот.
към текста >>
На такъв човек външния
свят
не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си.
Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си.
На такъв човек външния
свят
не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си.
Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“.
към текста >>
Техният дух е силен, но не
възвишен
; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина.
Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане.
Техният дух е силен, но не
възвишен
; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина.
Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка. Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло. Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден.
към текста >>
При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния
свят
и правеше това само след дълго настояване от другите.
Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач.
При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния
свят
и правеше това само след дълго настояване от другите.
Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й.
към текста >>
Свят
след
свят
, система след система се редуваха.
И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла.
Свят
след
свят
, система след система се редуваха.
. . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига. Несъмнено, и там, както на земята, смъртта коси човечеството, което, като полска трева, зеленее на пролет, а на есен увяхва и се преобръща в прах, след като изпълни предназначението си. Възможно ли е същото и с човешката душа — една съзнателна и могъща психическа искра? Нима тя е тъй нищожна, че, блестейки като блуждаещо огънче над някое зелено блато, угасва завинаги, без минало и бъдеще?
към текста >>
“ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този
свят
, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат?
Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. Ралф изтри потното си чело, след това притисна ръката си до болезнено тупащото си сърце. Колко пъти още той мъчително се бореше с ужасното съмнение: „съм или не съм?
“ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този
свят
, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат?
Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото?
към текста >>
Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен
свят
, отдето бях изгонен завинаги.
Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима.
Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен
свят
, отдето бях изгонен завинаги.
Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба.
към текста >>
А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия
свят
.
Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати.
А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия
свят
.
Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота. Погледнете тези сандъчета. Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко сандъчета. — Всичките са пълни с брилянти, бисери, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни, всеки от които представлява цяло състояние. А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато.
към текста >>
Вие стоите сега на тясната пътека, която води към другия
свят
.
Като доктор, Ралф веднага разбра, че се простудил в ледниците и че се явило опасно възпаление на дробовете. Той искаше да стане, но нямаше сили и с горчивина пак падна на леглото. На няколко крачки от тайнствения еликсир, той щеше да умре сам в тази скрита от хората пещера· След малко дойде Нарайяна. Като прегледа болния, той поклати глава и каза с съжаление: — Аз премного съм се надявал на вашите сили. Вие сте се простудили и това е ускорило, впрочем, неизбежния край.
Вие стоите сега на тясната пътека, която води към другия
свят
.
Еликсирът би могъл още да ви спаси, но аз разбирам, че в вашето положение вие, може би, не желаете вече да се възползвате от него. Приятелю мой! Направете ми услуга и, преди да умрете, дайте ми малко от вашата кръв, за да мога да се възползвам от нея за освобождението си. Ралф, с лека усмивка, му подаде ръката си. — Вземете!
към текста >>
Или, по-вярно, довиждане на онзи
свят
!
Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата. Бликна кръв. Той старателно я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза. — Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф.
Или, по-вярно, довиждане на онзи
свят
!
Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна. — Добре, сега ще ви донеса — каза той. След минута той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори.
към текста >>
Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“
Възвишеността
на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството.
Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами.
Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“
Възвишеността
на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството.
Трябва да се изучава монокордата. Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди. Флейтата е мека. Философът трябва да предпочита лира та и да свири на нея сутрин и вечер. Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността.
към текста >>
— Един
свят
, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко.
Въздухът около земята е неподвижен и нечисти. Всичко, което го окръжава, може да се изгуби. Висшият (горният) въздух е чист и здрави, а всичко, което го окръжава, е безсмъртно и божествено. Слънцето, луната и другите звезди са богове. Що е звезда?
— Един
свят
, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко.
Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето. Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на водата, а най- долу е земята. Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа.
към текста >>
Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите,
святостта
, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото.
Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите,
святостта
, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета.
към текста >>
Те го превеждат на чут и разбран език за целия
свят
.
. . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг.
Те го превеждат на чут и разбран език за целия
свят
.
— Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . . — Ами аеропланът? —- запита Меджи, която бе се облегнала върху рамо то на баща си, който мълчаливо слушаше.
към текста >>
Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов
свят
, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност?
Докторът поклати глава. — Всичко е знайно и всичко е загадка, приятелю мой. Що знаем ние? Що е самият живот? Кога именно започва тоя тайнствен момент, когато една мъртва материя добива всички тия качества, до бре известни на всички ни, които наричаме живот и който до сега не знаем как да определим?
Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов
свят
, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност?
. . Не, понякога ние сме тъй безпомощни пред тях, както и първият срещнат, но ние не искаме да покажем своето невежество — ние умеем да мълчим и си даваме вид, когато потрябва. А има случай ... — Той пак млъкна и повдигна чашата си. Но, види се, мисълта му го отнесе далече и той спре чашата на полупътя от уста та си, без да продължи· — Защо спря, Чарли, каза Белингтон — продължи: „има случаи . . .“ Ние бихме искали да чуем .
към текста >>
Той заобръща големия ръкопис, при бран в нея, като същевременно говореше: — Това е едно съчинение, което може-би някога ще види бел
свят
, но в никой случай, вероятно, до като съм още жив.
— Почакайте — каза докторът — нека ви прочета и писмото. — Умълчаха се. Меджи влезе тихо с жълтата папка в ръка и малкия ключ върху нея. Той развърза бавно папката. Приятелите му го гледаха съсредоточено.
Той заобръща големия ръкопис, при бран в нея, като същевременно говореше: — Това е едно съчинение, което може-би някога ще види бел
свят
, но в никой случай, вероятно, до като съм още жив.
Това ви учудва, нали? А как да ви кажа . . . не искам да рискувам . . .
към текста >>
Светът не е свикнал — за учения
свят
ми е думата — да приема действителността такава, каквато е.
. . собствено не толкова риска, колкото вре дата, която би се получила . . · Тук имам събрани факти, на които днешната официална наука, доколкото аз я познавам, не може да даде никакви обяснения. Но затова се нахвърля върху всички данни. Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба.
Светът не е свикнал — за учения
свят
ми е думата — да приема действителността такава, каквато е.
Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея. И когато не сполучи това, той не се отчайва. И когато собствената му теория пропадне и се яви нова, по-обоснована, по-“научна“, той и за нея се хваща с двете ръце и на нова сметка се мъчи да стори същото. Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . .
към текста >>
Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия
свят
в нея.
собствено не толкова риска, колкото вре дата, която би се получила . . · Тук имам събрани факти, на които днешната официална наука, доколкото аз я познавам, не може да даде никакви обяснения. Но затова се нахвърля върху всички данни. Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба. Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е.
Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия
свят
в нея.
И когато не сполучи това, той не се отчайва. И когато собствената му теория пропадне и се яви нова, по-обоснована, по-“научна“, той и за нея се хваща с двете ръце и на нова сметка се мъчи да стори същото. Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . . хм, тогава може, какво казвам, бъдете сигурни, че ще ви последва съдбата на Галилея .
към текста >>
Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този
свят
, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате.
____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите.
Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този
свят
, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате.
Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност.
към текста >>
Дошли на тоя
свят
съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях?
Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо?
Дошли на тоя
свят
съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях?
А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е.
към текста >>
Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения
свят
, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си.
Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й.
Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения
свят
, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си.
Недейте слуша внушенията на обективния си ум, а щом веднъж сте решили вашето създание, настоявайте до край. Трето правило·, една положителна молба дава по-добри резултати, отколкото едно оплакване или една жалба. Умственото настроение през време на просбата, произнасяна напълно почтително, винаги трябва да бъде положително. Отче наш е най-добрият пример за настроението, което трябва да има духът, който се моли. Нека анализираме тази молитва Исус е казал „след мене, молете се тъй“.
към текста >>
Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа
святи
и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа!
Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви.
Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа
святи
и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа!
“. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата.
към текста >>
Както се знае от библията и от много други случаи, подобни тайни съобщения се изпращат от невидимия
свят
. гр.
Лицето е малограмотно, научил се да чете и пише сам Като видел тия букви, нарисувал ги на книга една по една и ми ги предаде. Той не знаел към кого да се обърне, за да разбере значението на думи те. Попитал един свещеник, който му отговорил, че трябва да се правят молитви, но повече не искал да говори, защото хората щели да му се смеят. Лицето се довери на мен и аз се обръщам към вас. То иска да знае значението на думите, пък и аз се интересувам.
Както се знае от библията и от много други случаи, подобни тайни съобщения се изпращат от невидимия
свят
. гр.
Фердинанд, 11. VI. 1924. Съобщава: Ц. Б. Щ. (абонатка на спис.
към текста >>
С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за
възвишеното
и красивото.
От самите й върхове, които претендират за голяма ученост (професори, учители, писатели и др.) до най-дребните интелектуални съществувания, тя преживява още периода на дълбок летаргически сън. Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури. Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв.
С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за
възвишеното
и красивото.
Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно.
към текста >>
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия
свят
— ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия
свят
— ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
към текста >>
ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия
свят
.
Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25. ид. септ. т. г.
ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия
свят
.
Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа. Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди. На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват.
към текста >>
Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия
свят
?
Младия момък се уплашил и търтил да бега. Той тичал през полето, без да знае на къде, и най-сетне паднал в несвяст. Събудил се в болницата. Бузата му, която черната жена погалила, била покрита с черни петна, които с нищо не могли да се изтрият. Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата.
Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия
свят
?
Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните. Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр.
към текста >>
Ръководени от
възвишените
принципи на любовта и доброто, мнозина чужденци, без да бъдат подканвани от когото и да е и неламтящи за мимолетна слава, правят големи парични пожертвувания, било да се подкрепи разпространението на окултната книжнина, било да се помогне на страдащите и немощните.
На г. де Шанвил бил поднесен един дар — бронзова статуя. Вторият обед щял да бъде даден през ид. м. октомври или ноември т. г. Пожертвувателността в чужбина.
Ръководени от
възвишените
принципи на любовта и доброто, мнозина чужденци, без да бъдат подканвани от когото и да е и неламтящи за мимолетна слава, правят големи парични пожертвувания, било да се подкрепи разпространението на окултната книжнина, било да се помогне на страдащите и немощните.
Един от тия любещи своите ближни е директорът на списанието Psychic Magazine, г. Анри Дюрвил, който е основал специална болница в Ньой на Сена и е построил едно солидно двуетажно здание за тази цел, всред най-разкошния кът на булонската гора. В това приятно убежище болните телом и духом ще намерят най-занимателно гледане и лекуване по природните методи: топъл въздух, водно лечение, слънчеви бани, светилно церене, магнетизиране и психическо превъзпитание. Едно огромно многолюдие от страдащи се стича там и моли за прием. Апатични към живота, абстеници, неврастеници, отчаяни — всички нервно и душевно-болни, приемът на които е възможно в това лечебно заведение, намират ефикасна помощ.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-
възвишените
духовни и етични принципи.
Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят: съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне за дълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменят предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи.
Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество и които са чужди за най-
възвишените
духовни и етични принципи.
Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му.
към текста >>
Ти сам Творец си
свят
и Слава — сам!
защо не трайте вечно? О чисти мирове на звуци, красота — в свещени мигове! . . Утринен час Пристъпвам с тихи стъпки, Боже мой, пред Твоя вечно жив олтар —· всемира ми npедлaгaш, Боже мой, и храм, и дом е цели шар. Но що да жертвам, Отче мой?
Ти сам Творец си
свят
и Слава — сам!
Аз Твой съм плод . . Плода си аз ще дам: на Тебе — Твойто, Отче мой . . , Ти любиш ме, и аз Те любя чист, Ти работиш низ тоя свят лъчист — небето е престола Твой, о Боже мой. Вземи, тогава, кат дар от тез ръце, и моя ум, и моето сърце! Да бъде Твойта воля, Боже мой и Отче мой .
към текста >>
, Ти любиш ме, и аз Те любя чист, Ти работиш низ тоя
свят
лъчист — небето е престола Твой, о Боже мой.
Утринен час Пристъпвам с тихи стъпки, Боже мой, пред Твоя вечно жив олтар —· всемира ми npедлaгaш, Боже мой, и храм, и дом е цели шар. Но що да жертвам, Отче мой? Ти сам Творец си свят и Слава — сам! Аз Твой съм плод . . Плода си аз ще дам: на Тебе — Твойто, Отче мой . .
, Ти любиш ме, и аз Те любя чист, Ти работиш низ тоя
свят
лъчист — небето е престола Твой, о Боже мой.
Вземи, тогава, кат дар от тез ръце, и моя ум, и моето сърце! Да бъде Твойта воля, Боже мой и Отче мой . . . М. Ж. Марков. Слънцето ,Изгрява слънцето, праща светлина, Носи радост за живота тя: сила жива, изворна, течуща . . .“ Ок.
към текста >>
Също и Гьоте казва в „Фауст“ (Из „Пролога на небето):“ „Със братски сфери в състезанье, Превечно слънцето звучи, По пътя свой предначертани С гръмовен ход безспир върви...1) От слънцето се разнася в космичното пространство най-
възвишена
хармония, и най-чудната земна музика е само бледно нейно отражение.
Картината на слънчевия изгрев е пълна с висша красота, която остава запечатана в душата през целия ден като едно небесно видение. Слънцето се издига над хоризонта като огнена колесница всред ликуването и радостта на цялата природа. Душата като че ли долавя във вибрациите, които ни идат от него, многогласен благозвучен хор, съставен от величествени акорди. Тая хармония е една реалност за мистика. Още Питагор говореше за „хармонията на сферите“.
Също и Гьоте казва в „Фауст“ (Из „Пролога на небето):“ „Със братски сфери в състезанье, Превечно слънцето звучи, По пътя свой предначертани С гръмовен ход безспир върви...1) От слънцето се разнася в космичното пространство най-
възвишена
хармония, и най-чудната земна музика е само бледно нейно отражение.
За нея говорят всички мистици. Това не е чудно и от научно гледище, като знаем, че в основата на светлината и тона лежат вибрациите. По този въпрос няма да се простираме сега по-обширно, макар ида има повече да се каже по него. Мнозина художници са рисували слънчев залез, но малцина са използвали слънчевия изгрев като сюжет. А има такива изгреви, които остават запечатани в душата, даже през целия живот, като най- светли спомени.
към текста >>
Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния
свят
на божествената енергия, отражение на висши психични сили.
Това с други думи изразява великата окултна истина: „Всичко външно е само израз на духовното, което стои зад него“. Всичко външно, материално, е само физиономия, отражение на духовното, което стои зад него. Който знае само материалната страна, той не знае цялата истина. Слънцето е емблема на Божествената Любов. В Евангелието от Матея, глава 5., стих 45., е казано: „Защото Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и на добрите“.
Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния
свят
на божествената енергия, отражение на висши психични сили.
Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния свят на най-възвишените енергии на висши разумни същества и на Бога. Затова именно човек, който е присъствал на изгрева, през целия ден усеща разширение, светлина, радост в душата си. Целият ден живее като че ли едновременно на земята и във възвишени духовни сфери. Като че ли през целия ден още звучат в душата му тези небесни мелодии, които той съзнателно или несъзнателно е приел в себе си сутринта. И те държат през целия ден душата му в онова повдигнато настроение.
към текста >>
Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния
свят
на най-
възвишените
енергии на висши разумни същества и на Бога.
Всичко външно, материално, е само физиономия, отражение на духовното, което стои зад него. Който знае само материалната страна, той не знае цялата истина. Слънцето е емблема на Божествената Любов. В Евангелието от Матея, глава 5., стих 45., е казано: „Защото Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и на добрите“. Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния свят на божествената енергия, отражение на висши психични сили.
Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния
свят
на най-
възвишените
енергии на висши разумни същества и на Бога.
Затова именно човек, който е присъствал на изгрева, през целия ден усеща разширение, светлина, радост в душата си. Целият ден живее като че ли едновременно на земята и във възвишени духовни сфери. Като че ли през целия ден още звучат в душата му тези небесни мелодии, които той съзнателно или несъзнателно е приел в себе си сутринта. И те държат през целия ден душата му в онова повдигнато настроение. Той слиза от местото, дето е бил за изгрева, обаче, душата му е на „върха на планината“.
към текста >>
Целият ден живее като че ли едновременно на земята и във
възвишени
духовни сфери.
Слънцето е емблема на Божествената Любов. В Евангелието от Матея, глава 5., стих 45., е казано: „Защото Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и на добрите“. Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния свят на божествената енергия, отражение на висши психични сили. Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния свят на най-възвишените енергии на висши разумни същества и на Бога. Затова именно човек, който е присъствал на изгрева, през целия ден усеща разширение, светлина, радост в душата си.
Целият ден живее като че ли едновременно на земята и във
възвишени
духовни сфери.
Като че ли през целия ден още звучат в душата му тези небесни мелодии, които той съзнателно или несъзнателно е приел в себе си сутринта. И те държат през целия ден душата му в онова повдигнато настроение. Той слиза от местото, дето е бил за изгрева, обаче, душата му е на „върха на планината“. Нали окултизмът е дело на опита? Всички окултни принципи могат да се проверят чрез опит.
към текста >>
Преди всичко този възторг, този ентусиазъм, този свещен трепет, тези
възвишени
желания и стремежи трябва да ги има самия учител.
Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата. Сърцето и волята са в свръзка с по- дълбоките сили на душата. И ако детето преживее всичко това през този период, ние можем да бъдем сигурни за по-нататъшното му правилно развитие. Целият човек е обновен от тях, инак дълбоките заложби на душата би останали скрити, може би през целия живот. Как ще се постигне това?
Преди всичко този възторг, този ентусиазъм, този свещен трепет, тези
възвишени
желания и стремежи трябва да ги има самия учител.
После, цялата училищна работа, цялата училищна атмосфера, целият училищен живот трябва да са от такъв характер, че да събуждат тези дълбоки страни на душата. Самата дейност на ученика трябва да бъде от характер да събужда тези възвишени страни на чувството и волята. Как трябва да стане всичко това, ще разгледаме в следните няколко глави. Значението на благоговението Най-силно е наблегнал на неговото значение Д-р Щайнер. Всичко, което казва окултната педагогика по този въпрос, се прилага с успех в „Свободното Валдорфско училище“.
към текста >>
Самата дейност на ученика трябва да бъде от характер да събужда тези
възвишени
страни на чувството и волята.
И ако детето преживее всичко това през този период, ние можем да бъдем сигурни за по-нататъшното му правилно развитие. Целият човек е обновен от тях, инак дълбоките заложби на душата би останали скрити, може би през целия живот. Как ще се постигне това? Преди всичко този възторг, този ентусиазъм, този свещен трепет, тези възвишени желания и стремежи трябва да ги има самия учител. После, цялата училищна работа, цялата училищна атмосфера, целият училищен живот трябва да са от такъв характер, че да събуждат тези дълбоки страни на душата.
Самата дейност на ученика трябва да бъде от характер да събужда тези
възвишени
страни на чувството и волята.
Как трябва да стане всичко това, ще разгледаме в следните няколко глави. Значението на благоговението Най-силно е наблегнал на неговото значение Д-р Щайнер. Всичко, което казва окултната педагогика по този въпрос, се прилага с успех в „Свободното Валдорфско училище“. Още в първото си педагогическо съчинение: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“8), Д-р Щайнер изложи значението на това чувство при възпитанието. Чувството на благоговение е важен ключ за успешна възпитателна дейност.
към текста >>
В детската душа след деветата година се повдигат много въпроси за околния
свят
.
Преди да намери такъв критерий, младежът чрез самостойна вътрешна духовна работа след 14 година, той трябва преди тая възраст да види въплътен около себе си идеала като жив образец. В коледния си педагогически курс Д-р Щайнер казва11): .След деветата година детето почва да гледа на възпитателя си другояче. До сега то не е обръщало внимание на недостатъците му. Сега почва силно да им обръща внимание: как е изпуснал тебешира, как е несигурен, дали знае, що иска, какво настроение му е свойствено и пр. Скептикът другояче ще подейства върху детето, отколкото вярващият, независимо от техните думи, а само с тона на гласа си.
В детската душа след деветата година се повдигат много въпроси за околния
свят
.
През този период не е толкоз важно съдържанието на въпросите и отговорите на учителя, отколкото онова неопределимо, което лежи зад думите и дава характер на връзките между ученика и учителя. Детето чувства, че не ще може да гледа на учителя както по-рано, ако схване, че той не притежава вътрешна сигурност. Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището. Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно.
към текста >>
Той е
възвишено
същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите.
То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример. Един околийски инспектор, мой близък познат, разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите.
Той е
възвишено
същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите.
За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото. Когато обществото почне да го цени и уважава повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта.
към текста >>
В приказки, разкази, митове, легенди биографии, ще се рисуват
възвишени
характери, които да будят благоговение.
до 14 година чувството на благоговение трябва да характеризира и религиозното чувство на детето. Но нека да не се мисли, че благоговение трябва да се изпитва само към окръжаващите лица. Ето що казва Каролина фон Хайдебранд13); „Спомагат и съдържателни приказки и легенди. За по-възрастните помагат разкази за герои и биографии на знаменити мъже, в които те да виждат образци за подражание и уважение“. Това изтъква Д-р Щайнер и в статията си: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“.
В приказки, разкази, митове, легенди биографии, ще се рисуват
възвишени
характери, които да будят благоговение.
Какво богато поле за работа. През този период пред детето не трябва да се прави нищо, което пречи на проявата на благоговение у него. Пред него не трябва да се хулят или одумват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежните растения.
към текста >>
Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към
възвишени
идеи, към духовното, което иска да осъществи.
„Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“. „Така детето ще стане способно по-после по вътрешен импулс, от вътрешния си мир да твори“. „Който в детинство се моли, на старост благославя“. „Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“.
Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към
възвишени
идеи, към духовното, което иска да осъществи.
Но това благоговение не може да бъде силно у човека, ако не бъде развито у детето· Обаче, у детето не може да има благоговение към идеята: детето още не живее в мира на мисълта, интелекта. Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители. И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към възвишените идеи на доброто, истината и красотата. Само така детето като порасне ще дойде до истинска свобода“. Силите на благоговението са лъчи.
към текста >>
И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към
възвишените
идеи на доброто, истината и красотата.
„Който в детинство се моли, на старост благославя“. „Който не е благоговеел през периода от 7 до 14 година, той не може да бъде свободен като възрастен“. Карл Щокмаер, учител в Свободното Валдорфско училище, казва14): „Свободен, морално свободен е този, който в постъпките си се движи от благоговение към възвишени идеи, към духовното, което иска да осъществи. Но това благоговение не може да бъде силно у човека, ако не бъде развито у детето· Обаче, у детето не може да има благоговение към идеята: детето още не живее в мира на мисълта, интелекта. Обект на неговото благоговение могат да бъдат по-старите около него, неговите възпитатели и родители.
И от това благоговение от само себе си ще се развие благоговение към ,духовното и към
възвишените
идеи на доброто, истината и красотата.
Само така детето като порасне ще дойде до истинска свобода“. Силите на благоговението са лъчи. под чието влияние порастват най-красивите цветя в детската душа! Любовта — най-важен възпитателен фактор — Новото училище — братско общежитие „Възпитанието на ума трябва да се почне с развитието по-рано на милосърдието и любовта, за да бъде умът насочен правилно.“ — Дънов. „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която може да възпитавате.
към текста >>
Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия
свят
.
И в какво седи съвременното възпитание? Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, а животът започва с Любовта. Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели, са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество. Какви ли не методи са употребили, но тези методи немат резултат или имат съвсем малки резултати, но онзи, истинския метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен“.
Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия
свят
.
Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Любовта е крайната цел на мировата история, амин на вселената“. Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че аз вярвам в справедливостта на безкористната Любов.
към текста >>
Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия
свят
.
Какви ли не методи са употребили, но тези методи немат резултат или имат съвсем малки резултати, но онзи, истинския метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен“. Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Любовта е крайната цел на мировата история, амин на вселената“.
Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия
свят
.
Искрено признавам, че аз вярвам в справедливостта на безкористната Любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред Любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството?
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за
възвишени
неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни.
Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И.
Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за
възвишени
неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни.
Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици.
към текста >>
Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия
свят
, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр.
I, кн. V и VI. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях. Чувствителните плаки на най-усъвършенстваните фотографически апарати често изненадват с чудни прояви. Това, което французките офицери: комендантът Дарже, полковник де Роша (сега покойници1)), немецът Феерховъ2), Д-р Барадю ; и др., откриха чрез многобройни опити, послужи за изходна точка на новите усърдни изследвачи в областта на тренсценденталната фотография.
Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия
свят
, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр.
Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека.
към текста >>
С негова помощ, той е получил фотографии на много заминали в другия
свят
знаменитости, като Грент, Жана д’Арк и др., както и ръкописи върху плочи.
Авторът на съобщението за случая не дава името на свещеника, защото, както обяснява той, това би му създало неприятности от страна на неговото началство, което, по заповед от Рим, се противи на психическите издирвания. И католишката официална църква, както и православната, се държи всякога враждебно към науката. Но нека си спомним казаното от Галилей: „при все това, земята се върти“, истината е непобедима от мрака и невежеството на духовенството . . . * * * Д-р Тео Хансман, от Уашингтон (Съединените Щати), почти постоянно се занимава с психична фотография, като оперира обикновено с медиума-яснозидец Д-р Уйлямс Килър.
С негова помощ, той е получил фотографии на много заминали в другия
свят
знаменитости, като Грент, Жана д’Арк и др., както и ръкописи върху плочи.
В съчинението по трансцендентална фотография, в което са описани всички по-интересни случаи, са дадени подробни сведения и за способите, с които той си е служел. Всека събота, д-р Хансман отивал, към 10 часа преди пладне, у д-ра Килъра. Когато последният обявявал, че вижда достатъчно материализирани духове в тъмната стаичка, той насочвал обектива и винаги плаките отбелязвали разни човешки образи. Веднъж се получила една много чудна фотографическа снимка. На път за дома на д-ра Килъра, д-р Хансман купил нови плочи за писане и, когато почнал сеанса, наредил ги две по две с по една писалка между тях.
към текста >>
Тутакси едно дълго съобщение се получило от невидимия
свят
, написано върху всичките плочи.
Всека събота, д-р Хансман отивал, към 10 часа преди пладне, у д-ра Килъра. Когато последният обявявал, че вижда достатъчно материализирани духове в тъмната стаичка, той насочвал обектива и винаги плаките отбелязвали разни човешки образи. Веднъж се получила една много чудна фотографическа снимка. На път за дома на д-ра Килъра, д-р Хансман купил нови плочи за писане и, когато почнал сеанса, наредил ги две по две с по една писалка между тях. Едни от тях били поставени на земята, други — върху едно легло, а д-р Хансман седнал на един стол, като турил две плочи на колените си и стъпил на другите.
Тутакси едно дълго съобщение се получило от невидимия
свят
, написано върху всичките плочи.
Д-р Килър фотографирал приятеля си в момента, когато писалката почнала да скърца по плочите. На снимката се показал образа на починалата дъщеря на д-ра Хансман, г-ца Ида Хансман. Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна. През тялото й се вижда дясната ръка на д-р Хансман, сложена върху плочите, който държи на колените си. Проявлението изглежда обвито с едно бяло облаче, което ясно се очертава на тъмния фон на паравана.
към текста >>
На този
свят
, естествено, вие обичате да бъдете там, където ви почитат и ви посрещат приветливо.
От една страна, по естество, съпругът може да бъде груб, нечувствителен, несъобразителен и тираничен, когато жена му може да бъде винаги кротка, съобразителна и да не роптае. В духовния живот те не могат пак да се свържат, до като недостатъците на едната или другата страна не се излекуват напълно. Духовете не могат да дойдат в близка и постоянна връзка, ако нямат пълна общност. Това не може да се допусне. Жената, която мисли за някое заминало лице, привлича неговия дух и му дава единствената почивка, която то може да намери.
На този
свят
, естествено, вие обичате да бъдете там, където ви почитат и ви посрещат приветливо.
Също така е и с духа. Когато посрещнете някой дух с любов и почит, когато четете за неговия живот или мислите върху неговите дела и думи, вие нерядко сте посещавани от същия дух. Понеже вие сте изпратили мисълта си или сте издигнали духа си към него, то и той в замяна изпраща своя, отзовава се на вашия и в съотношение на силата на вашата възхита от него, ще бъде и концентрацията му върху вашия и близостта на неговото присъствие. Въпросният дух, тъй привлечен от жената, през периода, за който говорим, като не е в състояние да намери друг покой, може поне, чрез такова съсредоточаване на интереса, да бъде напълно, макар и несъзнателно, магнетизиран от нея. Той се привлича към нея за постоянно и не е вече в състояние да я остави.
към текста >>
Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух
Свят
“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8).
И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството.
Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух
Свят
“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8).
Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции. Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница. В „Деянията Апостолски“ е казано даже, че Савел, преименуван после на Павел, „дишал устрашаване и убийство връз учениците Господни“ (гл. 9, ст. 1). Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, .
към текста >>
В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно
Святому
Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“.
2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст. 39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“.
В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно
Святому
Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“.
Въпреки това решение, обаче, Павел обрязал новопокръстения ученик Тимотей, син на майка еврейка и на баща елин (Деяния — 16, 3). Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна.
към текста >>
Една точка, която ще бъде от върховен интерес за научния
свят
, лежи във факта, че първичното вещество може да предаде радиоактивното си свойство и на други вещества, които са в състояние да го задържат за дълго време, а също и са добре запознати с научната материя, знаят, че радиумът може да предаде своите радиоактивни качества само на ония вещества, които могат да го задържат за кратко време.
Кристали и други ефекти, причинени от „органическия „радиум“ или „новата сила“, както се виждат през микроскопа. Цилиндрите, в които това вещество е било затворено, действат разрушително върху смесените вещества, поради което те изгубват свойството си на сцепление. Когато почва излъчването, кората от утайките почва да се отделя от казана на повърхнината и след малко тя може да се измете от него във форма на прах. Фи. 5. — Ефект върху стъклото от трептенията, произведени от „новата сила“.
Една точка, която ще бъде от върховен интерес за научния
свят
, лежи във факта, че първичното вещество може да предаде радиоактивното си свойство и на други вещества, които са в състояние да го задържат за дълго време, а също и са добре запознати с научната материя, знаят, че радиумът може да предаде своите радиоактивни качества само на ония вещества, които могат да го задържат за кратко време.
Така че самият радиум не може да се засилва, подобно на случая с „новата сила“, както г-жа Дикинсън нарича своето откритие. Г-жа Дикинсън също твърди, че тази нова сила може да се употребява за цели, подобни на фотографиите с X — лъчи: с нея е било фотографирано през олово, нещо, което не може да се направи с радиума. Фиг. 6 показва фотографията на две тръбици, съдържащи това радиоактивно вещество; тя е била добита чрез чувствителна плака, но без камера-обскура и то през оловни съдове, в които тръбиците са били вложени. Конците, които се виждат на фотографската снимка, трябва да се забележи, са памучни, а н; телени. Тия, обаче, опити не са винаги сполучили и методът за тяхното приложение, за да се осигурят известни резултати, поне засега е строго установен. Фиг.6.
към текста >>
Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия
свят
е била по-голяма.
И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството. Духовният елемент в училището е елемент на живот. Какво трябва да се разбира под духовен елемент? Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята.
Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия
свят
е била по-голяма.
Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е имало за последствие развитието на човешкия ум. Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия свят. Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони. Обикновената история разглежда само външната връзка между нещата.
към текста >>
Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия
свят
.
Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма. Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е имало за последствие развитието на човешкия ум.
Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия
свят
.
Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони. Обикновената история разглежда само външната връзка между нещата. От лемурско време до края на атлантското, човек е имал смътно, първобитно ясновидство. Но към края на атлантско време, когато потъването на съзнанието в материята е стигнало до известна степен, той е изгубил постепенно ясновидството си. Той се е изправил лице срещу лице само с материалните явления.
към текста >>
Сега вече, за да намери отговор на въпросите, които са се повдигали у него при контакта с материалния
свят
, той е трябвало да изучва фактите, да ги сравнява и да търси причинната им връзка.
Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони. Обикновената история разглежда само външната връзка между нещата. От лемурско време до края на атлантското, човек е имал смътно, първобитно ясновидство. Но към края на атлантско време, когато потъването на съзнанието в материята е стигнало до известна степен, той е изгубил постепенно ясновидството си. Той се е изправил лице срещу лице само с материалните явления.
Сега вече, за да намери отговор на въпросите, които са се повдигали у него при контакта с материалния
свят
, той е трябвало да изучва фактите, да ги сравнява и да търси причинната им връзка.
Именно това е развило умствените му способности. Човешкото съзнание преди развитието на ума е било смътно, неясно, близко до днешното Съзнание във време на съня. Заедно с умственото развитие съзнанието е ставало все по-будно. Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи. Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм.
към текста >>
Прекрасното, чистото,
святото
, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти.
Всички велики поети, поети с интуиция, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.). Бог трябва да се прояви в човека. Бог работи вътре в човека. В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз. Доколкото го проявява, той живее по-съзнателен живот.
Прекрасното, чистото,
святото
, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти.
Тази висша детска природа трябва да бъде събудена. Това е в хармония както с детската природа, така и с посоката на развитието на човечеството. Ако възпитанието де събужда висшите заложени сили в детската душа, то е едностранчиво. Човешката душа е златна рудница, чиито съкровища още не подозират. Заложбите в детската душа чакат само подходни методи, за да се проявят.
към текста >>
За да развием
възвишените
му качества, трябва подходна дейност на ученика.
Предните крайници на къртицата са много деятелни и затова са много развити. Обаче, формата, която са приели, се определя от начина, по който функционират. Орелът и морякът са далекогледи, поради упражняване на окото в тая посока. Виртуозът-цигулар е добил сръчност чрез дълги упражнения. За да се проявят благородните заложби, които спят в детето, трябва да се постъпи по същия начин и с него.
За да развием
възвишените
му качества, трябва подходна дейност на ученика.
Преди да разгледаме, как може да стане това, нека кажем, коя е първата стъпка към всяко истинско възпитание. У детето е заложено божественото. Това учителят трябва да знае като една свещена истина. Ето защо един Учител казва: „първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика“ Доверието тук се разбира в по-широк смисъл. Доверие не само в смисъл, че ще му доваряваме това или онова; не само в смисъл на увереност, че няма да злоупотреби с това или онова, но доверие в божествените сили, които работят в него.
към текста >>
То трябва да бъде подпомогнато от целия културен
свят
, защото показва пътя на училището на бъдещето.
Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот.
То трябва да бъде подпомогнато от целия културен
свят
, защото показва пътя на училището на бъдещето.
Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика.
към текста >>
Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния
свят
.
Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“.
Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния
свят
.
И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г.
към текста >>
И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния
свят
— да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване.
върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят.
И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния
свят
— да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване.
Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г. професор Гизи държа в аулата на Цюрихския университет твърде добра реч върху зъбните болести.
към текста >>
Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован
свят
за изучаване същността и причините на зъбните болести.
В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението.
Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован
свят
за изучаване същността и причините на зъбните болести.
На 14. януари т. г. професор Гизи държа в аулата на Цюрихския университет твърде добра реч върху зъбните болести. Той изтъкна, че съществуват голям брой теории за причините на зъбните болести (зъбния кариес), но нито една от тях не обяснява всички явления изчерпателно и без противоречия. Едно е несъмнено, а именно, че зъбният кариес е най-разпространената болест.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко
възвишено
чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония.
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко
възвишено
чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също.
към текста >>
Съвременният
свят
, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй.
Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Съвременният
свят
, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй.
Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава?
към текста >>
До последната си минута той мислеше за целия
свят
“.
„Обаче, това не му попречи, казва Алберт Стефен, до последната минута на земния му живот сърцето му да е изпълнено с любов и умът му да бъде ясен. Макар и болен, той пак работеше от ранна сутрин до късна вечер. Ставаше в 5 ч. сутринта и пишеше статии за „Гьотеанум“ или други работи. Той искаше постоянно да дава духовни ценности, ако не устно, поне писмено.
До последната си минута той мислеше за целия
свят
“.
Леглото на Д-р Щайнер било в ателието. Последното представлява високо помещение, със светлина, която иде отгоре. Там човек не вижда нищо от земята, никакво дърво, планина, здание, а само небесната светлина. До леглото му е стояла статуята Христос, изваяна от самия Щайнер. Наоколо всички маси и етажерки били отрупани с книги.
към текста >>
По-нататък Д-р Щайнер запитал Стефен: „Защо поетите имат такъв страх от мъдростта на свръхчувствения
свят
?
когато на 26 март го посетил Алберт Стефен, Д-р Щайнер бързо отминал въпроса му, как се чувства, и почнал да говори за големите успехи на евритмичното училище, което, под ръководството на г-жа Мария Щайнер, обикаляше Германия. После заговорил за издаването на новата книга по окултна медицина, приготвена от него заедно с г-жа Д-р Вигман. Коректурните листове лежали на пода край леглото. След това разговорът минал върху някои новоизлезли негови биографии, които направили тъжно впечатление на Д-р Щайнер: те били пълни по вече с красноречие, отколкото с истина. След това заговорили за Тома Аквински, философ от средните векове.
По-нататък Д-р Щайнер запитал Стефен: „Защо поетите имат такъв страх от мъдростта на свръхчувствения
свят
?
“ Алберт Стефен отговорил: „Защото не са поети! “ На 27. март разговорът продължил върху „Мирогледа и художественото творчество“. На 29. март настъпило влошаване на болестта.
към текста >>
„Той, който виждаше в духовния
свят
, обясняваше на тези, които не виждаха“.
Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията). Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност.
„Той, който виждаше в духовния
свят
, обясняваше на тези, които не виждаха“.
Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха. Но Д-р Щайнер ни даде възможност да проникнем в глъбините на човешката душа.
към текста >>
Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния
свят
не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност.
биографията и портрета му в кн. 10-а от год. 11 на „Всемирна Летопис“. Окултните печати на Откровението Едно бележито художествено произведение е излязло напоследък, дело от голямо значение и интерес за всеки сериозен .ученик по окултните науки. Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1).
Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния
свят
не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност.
Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите.
към текста >>
Печатите представляват актуални факти от астралния
свят
, а седемте стълбове — факти от духовния
свят
.
Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1). Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност. Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове.
Печатите представляват актуални факти от астралния
свят
, а седемте стълбове — факти от духовния
свят
.
Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния.
към текста >>
За проникване в духовния
свят
в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане.
Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите.
За проникване в духовния
свят
в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане.
И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати.
към текста >>
„Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия
свят
се крият в свръхчувствения или невидимия
свят
.
Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми.
„Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия
свят
се крият в свръхчувствения или невидимия
свят
.
Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане.
към текста >>
Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния
свят
, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния.
Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят.
Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния
свят
, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния.
Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня.
към текста >>
Кубът представлява пространствения
свят
(триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление.
„Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“.
Кубът представлява пространствения
свят
(триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление.
Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“.
към текста >>
Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния
свят
, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия.
Аз сам до такава степен бях предаден на тая вяра, че сполучих чрез нея да оздравя хора в няколко случаи, когато лекарите бяха напълно изгубили всяка надежда. Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни пороци за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса. Така стана, че отведнъж в един брой на в. „Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става.
Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния
свят
, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия.
Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм. То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог.
към текста >>
Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този
свят
; духовният
свят
е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“.
Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна.
Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този
свят
; духовният
свят
е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“.
Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав.
към текста >>
Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния
свят
.
Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа!
Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния
свят
.
Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят. която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст.
към текста >>
Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния
свят
.
По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа! Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят.
Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния
свят
.
която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, ще трябва да имаме пред вид гореказаното.
към текста >>
В лоното на живата природа „Възпитанието на детето трябва да започне с физическия
свят
.
Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, ще трябва да имаме пред вид гореказаното. Тогаз всички педагогически въпроси се явяват в съвсем нова светлина.
В лоното на живата природа „Възпитанието на детето трябва да започне с физическия
свят
.
„Наблюденията в живата природа са необходими за възпитанието на нашия ум и нашето сърце“. „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга“. „Аз не разбирам под думите „жива природа“ това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която то проявява“.
към текста >>
Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен
свят
около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота!
Те не могат да вършат тая работа, която може да върши един възрастен работник! Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност.
Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен
свят
около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота!
Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония!
към текста >>
Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния
свят
!
Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност. Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота!
Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния
свят
!
Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето.
към текста >>
Делата, които то прави във физическия
свят
, ще се превърнат в духовни сили.
И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия.
Делата, които то прави във физическия
свят
, ще се превърнат в духовни сили.
От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много! Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа.
към текста >>
Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния
свят
!
Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа. Разбира се, както казва един Учител, в екскурзиите трябва да има още четива и песнички.
Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния
свят
!
Това не действа възпитателно! Там, през дето се минава, трябва да се работи: пътищата да се очистят, изворите да се очистят, чешми да се направят. Изобщо трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността! Защо се казва, че възпитанието на детето трябва да почне с физическото? Защото е най-достъпното и най-нагледното в неговата околност!
към текста >>
От една страна, да се внесе подобрение в обективния
свят
, да бъде детето строител в същия
свят
,.
Около красиви извори или кристални потоци често от пръв поглед ще познаете, че са обядвали, по разхвърлените останки от яденето! Колко грозен е този навик не само по себе си, но още и във възпитателно отношение! Този, който прави така, — въз основа на едно подсъзнателно трансформиране на енергиите, ще проявява тази небрежност и безвкусие и в други страни на своя живот! От всичко гореказано се вижда ясно, каква е тенденцията на окултната педагогика: от физическото към духовното! Не е достатъчно само да се работи всред природата!
От една страна, да се внесе подобрение в обективния
свят
, да бъде детето строител в същия
свят
,.
и от друга страна, от работата всред природата, да се издигне то до духовни висоти, да изгради нещо в своя дух. От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета. Тая работа може да трае малко време от начало и може да се вземе за средно между игра и труд. Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп.
към текста >>
Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия
свят
., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия
свят
, трябва да се изучи и невидимия.
материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество. 3) Според окултизма духовният или свърхчувственият мир не е свръхестествен. 4) В същата глава, дял III. 5) Противоречието лежи в следното: ако искаме да възпитаме детето в съгласие с неговата природа, не трябва да почваме с поднасяне на „логиката“ и „полезното“. 6) Б. пр.
Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия
свят
., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия
свят
, трябва да се изучи и невидимия.
По-долу, когато се споменава за времето, ще се разбира в този смисъл. 7) Б. прев. Т. е. за ясновидското изследване. Окултна медицина и хигиена Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище От Проф.
към текста >>
В първите години на живота си човек е член на външния
свят
, на целия космос.
И особено е важно, че тук голяма роля играят две вещества, които инак твърде малко са обърнали върху си внимание в човешкия организъм. Това са флуора и магнезия. Флуорът и магнезия в това разредено състояние, в което се намират в човешкия организъм, играят, именно в този процес у детето до зъбната смяна, една извънредно важна роля, при което силите на флуора поемат върху си ролята на пластичен художник, като закръгляват и задържат това, което се стреми на вън. Когато пък магнезия действа лъчеобразно и организира тези съединително тъканни нишки, които поел: ще се проникнат от варовити вещества. Затова е от особена важност да се запази равновесие в детската възраст между вноса на магнезия и флуора.
В първите години на живота си човек е член на външния
свят
, на целия космос.
Действието на флуора от вън се противопоставя на лъчеобразно действащите сили на метала магнезий“. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Интересно потвърждение на тези данни на духовния изследовател виждаме в микроскопското устройство на зъбите. Приготвяме тънък надлъжен разрез на един зъб и го наблюдаваме при силно увеличение.
към текста >>
И затова държи душата в материалния
свят
.
Изкуството е откриване на висши истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до Истината. както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание подобно на казарма и гледаме само материалното му удобство, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма.
И затова държи душата в материалния
свят
.
То не издига душата във висши сфери. Целта е, формата да буди духовното в човека, а за да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенически изисквания, преди всичко: да бъде построено на сухо, чисто, слънчево място, прозорците му да бъдат широки, за да влиза изобилно светлина в стаите. За оногова, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата известни сили, които са в хармония с тази идея.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А Христос дойде във физическия
свят
да изпълни, а не да разруши.
Човешките мъдрувания, които имат за цел да изменят хода на естествения развой, за да диктуват събитията по лично усмотрение, рухват като счупени детски играчки пред неумолимите божествени закони и предначертания. Цели народи и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но Божията воля е била винаги изпълнена. „Защото истина ви казвам: земята и небето ще преминат, но нито една резка или една точка от закона няма да премине, докле се всичко не сбъдне". Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне. Само слепите не виждат това и само безумните не могат да го проумеят.
А Христос дойде във физическия
свят
да изпълни, а не да разруши.
Тук, на земята, дето духът на злото витае и руши всичко, предстои да се приложат всички закони на битието, като мине човечеството през всички страдания, за да се научи на доброто. Държавниците, от която нация и да са, не могат да обърнат колелото на историята, каквито усилия и да правят. Народите искат мир, вътрешен и външен. Ако някои работят за войни, те ще се самоунищожат. Всяко насилие, всяко потисничество и всеки грабеж са осъдени.
към текста >>
Извади ме из моя
свят
.
Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки". Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори Любовта. Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ Любов, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт. Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища.
Извади ме из моя
свят
.
В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой! * В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот. Къщата й бе на края на една самотна улица.
към текста >>
Критерий на правда и
възвишени
дела не е разумът, а душата и сърцето.
За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота. Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне. Изтъкан изключително от два основни елемента; от диалектика и логика, изключителни плодове на здравия разум, материализмът е негоден за приложение в живота, освен в случаи на разрушение, понеже неговата философска база е отрицанието, а това значи, че му липсва условие за положително творчество. Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество.
Критерий на правда и
възвишени
дела не е разумът, а душата и сърцето.
Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител. За да може да бъде в услуга на правдата и на истината той греба да бъде облян от оная светлина и съгрян от оная топлина, изходящи от един и същи източник, който дава жизненост на всяко творение, както от материалния, така и от духовния мир. Тая светлина и тая топлина — това са проявите на божествената любов, неразлъчна от волята на Твореца, абсолютно необходима за приложението на последната. * * * Първия момент на пробуждане на душата се изразява в това, че тя всецяло подчинява на себе си разумът и тогава всяко действие на личността бива в контакт с волята на Бога.
към текста >>
Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия
свят
, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите?
Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят.
Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия
свят
, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите?
Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е.
към текста >>
В народа има загатвания и за ясновидството: в народните приказки се загатва за хора, които могат да виждат в невидимия
свят
.
Тая приказка е слушана в търновско. Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут. Той вика по имена познатите нему лица; също показва и имената на убийците“. В Министерския сборник, том XIII, стр. 159, Ципонков съобщава една македонска приказка за търговец, който след смъртта си съобщил на домашните си къде му са книжата и парите.
В народа има загатвания и за ясновидството: в народните приказки се загатва за хора, които могат да виждат в невидимия
свят
.
Тези хора народът нарича съботнинци вместо ясновидци, защото вярва, че те са хора, родени в събота. В една народна приказка се разправя, че един човек разбрал добрата вяра и желаел да се покръсти, но по-рано искал да види ада и рая. Тогаз светците ходели по земята. Един светия го завел на една планина и му показал ада и рая, и след това го кръстил. Тук е интересно, че се допуща възможно да се видят ада и рая (ясновидство).
към текста >>
едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя
свят
“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият
свят
лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света.
Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа. Значи, не съществува никакво основание да се нарича богомилството ерес, щом то е приело интегрално учението на Христа. Ако богомилите са поддържали, че съществува зло в света, т. е.
едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя
свят
“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият
свят
лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света.
Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф. Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“. В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение.
към текста >>
Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия
свят
.
Това откритие, което бе направено сравнително неотдавна от учените, е било познато преди много години и показано, че съществува чрез изследванията и опитите на У. Ж. Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила. Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1).
Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия
свят
.
Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му. Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се освободят много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката. Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша.
към текста >>
Гаскел, под заглавието „Троица,
Свята
“, дава много храна за мисълта.
В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А.
Гаскел, под заглавието „Троица,
Свята
“, дава много храна за мисълта.
Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността? “ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената.
към текста >>
Значи, у човека се крие нещо по-
възвишено
и по-благородно“.
Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата. Така че непречупеният кръг тук е символ на едно безусловно състояние, което е преди творението, когато пък поларизираният кръг със своите два полюса е символ на това, което става в периода, наречен „в Началото“. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 5) III. Живот на служене „Ние сме още в началото на своето развитие.
Значи, у човека се крие нещо по-
възвишено
и по-благородно“.
Един Учител1). Възпитателят трябва да има разбиране на онова красивото, чистото, което се крие в човешката душа. Тя не е още напълно проявена на земята. Възпитателят трябва да има усет за онзи свещен кът, който се крие в глъбините на всека човешка душа. Тя крие дарби, които чакат своето проявление.
към текста >>
На край, тя различава първия атом на проявление, който изхожда от Великия Непроявен и седем типа молекули; тия големи подразделения на материята, известни на езотеричната наука, се наричат Седем полета на Проявлението, от които материята, съставляваща нашия материален
свят
и единствената, която е позната на езотерическите учени, образува най-гъстото и най-неподвижното подразделение, което е последното, образувало се във време на еволюцията.
Това схващане съответства на екзотеричното схващане за Бога. Второ, тя подразбира изливът на тоя океан в право, но ограничено течение; това пак съответства на екзотеричното схващане за енергията. Трето, тя подразбира онази сега проявена енергия чрез пресичане на нейните силови линии, които образуват кръговъртежи, а те, чрез противопоставяне на силите, водят към стабилности; тия кръговъртежи на ограничените сили, въртейки се около собствените си центрове, вместо да се теглят направо през пространството, са ония единици на стабилност, които, в разните си комбинации, образуват различните видове материя. Езотеричната наука признава повече форми материя, отколкото познатите на физиците и химиците. Тя различава, първо, началните въртежи на устойчивостта; второ, техните комбинации в седемте прости типове молекули; трето, тя подразбира комбинации от тия молекули в по-гъсти и по-сложни структури; и четвърто, по-нататъшни комбинации, от които тия сравнително сложни структури образуват единици.
На край, тя различава първия атом на проявление, който изхожда от Великия Непроявен и седем типа молекули; тия големи подразделения на материята, известни на езотеричната наука, се наричат Седем полета на Проявлението, от които материята, съставляваща нашия материален
свят
и единствената, която е позната на езотерическите учени, образува най-гъстото и най-неподвижното подразделение, което е последното, образувало се във време на еволюцията.
По този начин става ясно, че езотерическият учен има да проучва една проявена вселена, седем пъти по-голяма, отколкото познатата на екзотерическия учен. Тия седем полета, понеже всичките изхождат от Непроявения като от първична причина, се разбират като имащи най-близка причинна връзка помежду си. Тъй, първото поле на развитие поражда второто и определя неговите прояви, второто — третото и т. н. до последното поле на физическата материя, което би могло да се нарече Поле на Ефектите, когато пък резултатите от дейността на по-висшите полета, и последиците им добити на край, би могли да бъдат наблюдавани. По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото.
към текста >>
Първото или физическото поле е материалният
свят
,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв.
Петото поле, Висшият Ментал или полето на Абстрактния ум вижда развитието на качествата на монадната есенция и нейните подразделения в Типовете. От тази точка нататък не би било вече оправдателно да се говори за монадната есенция, защото на това поле зародишният живот почва да функционира, и Висшият живот се живее. Четвъртото поле, по-низшият Ментал или полето на Конкретния Ум, се характеризира с ограниченост, която, макар че има граници, дава една определеност, която липсва на по-висшите полета; то е поле на конкретната мисъл и се характеризира с паметта. Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание.
Първото или физическото поле е материалният
свят
,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв.
Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Истината е, че човекът е душата, а тялото е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта на която, като с едно оръдие или инструмент във физическия
свят
, тя си служи, за да се проявява.
Те са такива великани на съвременната научна и религиозна мисъл, пред които пигмеите в България трябва да млъкнат и само да се учат . . . Но нека почнем от начало. Който е прочел най-съдържателната книга, дадена до сега на човечеството, а именно Библията, знае, че „Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек жива душа“4) Няма да се впущаме в подробно тълкуване на тоя стих, защото само върху него може да се напише цел трактат. но считаме за необходимо тук да отбележим погрешното твърдение, че „човек има или няма душа“.
Истината е, че човекът е душата, а тялото е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта на която, като с едно оръдие или инструмент във физическия
свят
, тя си служи, за да се проявява.
Самата материя съществува до толкова, доколкото представлява една видима и осезавана от нас физическа форма. В действителност. тя е енергия, образувана и управлявана по строго определени закони на живата природа. Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин.
към текста >>
В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия
свят
с всички факти из живота на природата и на човека (в мислите, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването на света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение на всички векове.
Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . . А вечната истина е една и непоклатима. Тя е: Бог-Отец, създателят на вселената, който е дал живота и е внесъл дивна хармония и ред във всички негови проявления, е създал и човека като жива и безсмъртна душа, която се развива по законите на еволюцията, в редица прераждания, както се преражда всичко в природата, докато тя се завърне пак в своя първоизточник, очистена чрез страданията и изпитанията от всички наслоения на земното й съществувание, т. е. от греха.
В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия
свят
с всички факти из живота на природата и на човека (в мислите, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването на света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение на всички векове.
Пророци, ясновидци и велики духовни учители. начело с Спасителя Христа, със засвидетелствали с ученията си и със запечатали с делата си тая лъчезарна истина. А бездушниците, които не вярват в нея. сами ще се удушат от своето безверие. Защото такъв е законът на Духа, който ражда живота .
към текста >>
Може би, твърде странно е, че най-висшите свръх-земни духове обикновено се описват като да са в най-
възвишена
мъжка форма.
Над всичко това, сродните души се познават поради радостта, която изпитват, когато работят заедно. Когато ученият и шивачката, механикът и перачката, артистът и поетесата, се радват когато работят в присъствието един на другиго, ако е възможно даже в същата стая, вие можете да бъдете уверени, че те са истински свързани, когато пък са триж благословени ония, чиято карма ще им позволи радостите на сътрудничеството — да участват в едно и също дело. Ние видяхме вече, че по никой начин не е всеобщ закон, сродните души да се въплътяват едновременно, при все че това става, когато е възможно; и, дължейки на преплетеността на кармичния закон, може да се случи те да се въплътят в тела от еднакъв пол. Наистина, при по-висшите стадии на еволюцията, когато физическите състояния на живота са били преминати, те не се раждат като мъж и жена, но като приятели. Най-високата хвала на съпруга си, която някоя вдовица може да изкаже, е да извика всред своите хълцания: „Той гледаше на мене по-малко като съпруга, отколкото като приятелка“, и това е най-съвършения тип от благородно приятелство, такъв какъвто бе между Орест и Пилада, между Тенисон и Халам (син на Тенисон), и чрез което висшата еволюция се най-добре символизира.
Може би, твърде странно е, че най-висшите свръх-земни духове обикновено се описват като да са в най-
възвишена
мъжка форма.
Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки. Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят.
към текста >>
Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия
свят
.
Може би, твърде странно е, че най-висшите свръх-земни духове обикновено се описват като да са в най-възвишена мъжка форма. Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки. Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията.
Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия
свят
.
Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант).
към текста >>
За тия
възвишени
състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност.
Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут.
За тия
възвишени
състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност.
Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества. Но ние можем да предположим, че е възможно даже тука, в някое възвишено състояние, което по настояще ние даже не можем да схванем, връзката между сродните души, родени заедно в далечното заморяване на Проявлението, все още да бъде жизнена и да се чувства. . (Из „The Occult Review“, 1926) Габриел Делан Живот и трудове В списанието Всемирна Летопис, единствено по рода си и по своята важност в България, се отделя твърде малко място, за да не кажа никакво, по въпросите на спиритизма. Освен някои редки вести в хрониката за събития из живота и дейността на видни спиритисти, какъвто е, напр., прочутият английски писател с всесветска известност, Конан Дойл, който е председателствал последния всемирен конгрес на спиритистите, биографията и портрета на основателя на спиритизма Алан Кардек и опитите с прочутия медиум Еузапиа Паладино, друго не сме прочели в същото списание по спиритизма. А това учение, което претендира да е станало вече една стройна наука и, като такава, се преподава в много училища на запад като учебен предмет в програмата, заслужава по-голямо внимание от страна на българските писатели и на четците у нас — с една дума, на целия наш интелектуален елит, който живо се интересува от актуалните въпроси на духовната наука.
към текста >>
Но ние можем да предположим, че е възможно даже тука, в някое
възвишено
състояние, което по настояще ние даже не можем да схванем, връзката между сродните души, родени заедно в далечното заморяване на Проявлението, все още да бъде жизнена и да се чувства. .
Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут. За тия възвишени състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност. Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества.
Но ние можем да предположим, че е възможно даже тука, в някое
възвишено
състояние, което по настояще ние даже не можем да схванем, връзката между сродните души, родени заедно в далечното заморяване на Проявлението, все още да бъде жизнена и да се чувства. .
(Из „The Occult Review“, 1926) Габриел Делан Живот и трудове В списанието Всемирна Летопис, единствено по рода си и по своята важност в България, се отделя твърде малко място, за да не кажа никакво, по въпросите на спиритизма. Освен някои редки вести в хрониката за събития из живота и дейността на видни спиритисти, какъвто е, напр., прочутият английски писател с всесветска известност, Конан Дойл, който е председателствал последния всемирен конгрес на спиритистите, биографията и портрета на основателя на спиритизма Алан Кардек и опитите с прочутия медиум Еузапиа Паладино, друго не сме прочели в същото списание по спиритизма. А това учение, което претендира да е станало вече една стройна наука и, като такава, се преподава в много училища на запад като учебен предмет в програмата, заслужава по-голямо внимание от страна на българските писатели и на четците у нас — с една дума, на целия наш интелектуален елит, който живо се интересува от актуалните въпроси на духовната наука. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Пред вид на това, ние се ползваме от случая с обезплътяването на най-великия съвременен спиритист във Франция, Габриел Делан, за да споделим с четците на уважаваното и ценно списание Всем.
към текста >>
си замина за другия
свят
, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан.
Освен някои редки вести в хрониката за събития из живота и дейността на видни спиритисти, какъвто е, напр., прочутият английски писател с всесветска известност, Конан Дойл, който е председателствал последния всемирен конгрес на спиритистите, биографията и портрета на основателя на спиритизма Алан Кардек и опитите с прочутия медиум Еузапиа Паладино, друго не сме прочели в същото списание по спиритизма. А това учение, което претендира да е станало вече една стройна наука и, като такава, се преподава в много училища на запад като учебен предмет в програмата, заслужава по-голямо внимание от страна на българските писатели и на четците у нас — с една дума, на целия наш интелектуален елит, който живо се интересува от актуалните въпроси на духовната наука. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Пред вид на това, ние се ползваме от случая с обезплътяването на най-великия съвременен спиритист във Франция, Габриел Делан, за да споделим с четците на уважаваното и ценно списание Всем. Летопис няколко мисли за същността и успехите на спиритизма Както се съобщи, на 15 февруари т. г.
си замина за другия
свят
, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан.
Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления. Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание.
към текста >>
По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален
свят
, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
Трябва да се държи точна сметка за това, какво представлява от себе си самия г живот, какви са условията, при които се развива всемирният живот, и условията, при които се проявява животът на отделната личност. Една от най-поучителните функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания. Има и случаи, твърде редки впрочем, за множественост на личности в един човек. Тогава силната памет е дадена само на една от тия личности, а в другите тя е по-слаба. Това явление може опитно да се изучи посредством сомнамбулизма.
По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален
свят
, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
В 1899 год. Габриел Делан публикува съчинението си: „Душата е безсмъртна“. В него той не се ограничава само да изтъкне съществуването на едно мислещо начало в човека, но показва още, че това начало не изчезва и не се разлага след смъртта, и той прави това пак чрез експерименталния метод. Като се обляга на исторически доказателства, той групира най-блестящи свидетелствания от миналото, посочва важността на магнетизма, напомня необяснимите без психическата наука явления с ясновидката от Префорст3), преписката на Бийо и Делйоз, потвържденията със сомнамбулите и другите случаи на хипнози, опитите на Алфонс Каханйе и всички форми на извикване на духове. Делан свършва труда си, като подчертава, че всичките духове единодушно потвърждават, в съобщенията си, съществуването на перисприта, и ролята, която той играе в човешката личност в тоя и другия живот.
към текста >>
В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването на нашата духовна личност, преживяването й след смъртта на тялото и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя
свят
.
Габриел Делан издаде книгата си: Изследвания по медиумничеството, в която излага как се упражнява медиумническата способиост. За тая цел той широко документира и доказва, че медиумничеството е една специална чувствителност, която съществува сама в себе си и заслужва да се развие и употреби, ако се иска да се използва за известни резултати. През периода от 1909 г. до 1911 г. се появиха два дебели тома: Материализирани проявления на живи и умрели.
В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването на нашата духовна личност, преживяването й след смъртта на тялото и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя
свят
.
След издаването на това голямо съчинение Габриел Делан бил почти ослепял и е почнал да работи много бавно. В 1924 год. той публикувал последното си съчинение: Документи за изучване на прераждането. В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими.
към текста >>
„Остава да се заключи — казва Делан — че ние идваме пак в тоя
свят
толкова пъти, колкото е необходимо за нашата пълна еволюция и пълен разцвет“.
След издаването на това голямо съчинение Габриел Делан бил почти ослепял и е почнал да работи много бавно. В 1924 год. той публикувал последното си съчинение: Документи за изучване на прераждането. В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими.
„Остава да се заключи — казва Делан — че ние идваме пак в тоя
свят
толкова пъти, колкото е необходимо за нашата пълна еволюция и пълен разцвет“.
Този справедлив закон ни обяснява социалните и интелектуални неравенства. И легитимно е да страдаме, след като сме накарали другите да страдат, и да бъдем ограничени в нашите достижения, след като сме злоупотребили с властта си, за да ограничим несправедливо свободата на другите. От това гледище, животът е най-хубавата поема, коя го може да се види. Тя съединява в едно голямо протежение всички творения и всички видове. Тя е хармонична и логична, защото знаем, че пътищата, даже и ако ни изглеждат тежки и неудобни, ще ни заведат към целта на желанията ни: към светлината.
към текста >>
Според Кабалата, създаденият
свят
е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура, Тиферет, Нецах, Ход и Йезод.
Тринадесетото ще възстанови двете светилища чрез милосърдието, и те ще бъдат възобновени както в началото. Защото шестте члена постоянстват, според както е писано: Той създаде, и после: тя бе. Тази е, в същност, истината. Тълкувание „Бог създаде шест члена. Всички низши неща се поддържат на тия шест елементи“.
Според Кабалата, създаденият
свят
е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура, Тиферет, Нецах, Ход и Йезод.
Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние. Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир. За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти. За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие.
към текста >>
Тази велика Троица се е надвесла над разстланите бездни, за да възсъздаде по свой образ един нов, хармоничен и траен
свят
.
Това е счупването на свещените вази, събарянето на едомските царе. По-висшите сефироти понесли сиянието, но променили формата си вследствие катастрофата на по-долните, за да ги подпомогнат и да пресъздадат разстроената вселена. По-висшите сефироти, следов., са преустроили човешката форма, тоя символ и съсредоточие на цялата уравновесена хармония. А чрез човешката форма Зо-ар подразбира съпружеското съчетание, мъжът и жената мистично слени в идеално единство. Кетер е първият Сефир, тъй прорича най-старият по дни, дългото Лице, едничкото Същество, двуполо, коренът на истинските съпружества, Шокма е бащата, а Бина — майката.
Тази велика Троица се е надвесла над разстланите бездни, за да възсъздаде по свой образ един нов, хармоничен и траен
свят
.
Тогава следните шест сефироти, от Хезод до Йезод, са се организирали на свой ред в човешка форма, станали членове на проявения Бог, наречен микропрозоп, царският син, отражение на Най-Стария по дни, а особено на мъжкия му елемент, докато последния Сефир, Малхут, обличайки женската привидност, и ставайки съпруга на проявения Бог и царица, достига, чрез последното съпружество, любовната верига на еманацията. Така, нареждането на сефиротите в пет човешки лица е, според Зо-ар, началото на спасението и на всемирното възстановяване. Тъй и съвършеното човешко съпружество е съчетанието, символът и централния елемент на цялата хармония. Но това не значи, че, в периода на спасението, законите на вселената стават мъже и жени в плът и кости, но трябва да се разбира, че те се свързват и съгласуват както членовете на човека в неговия организъм и както допълняващите организми на мъжа и жената в съвършеното съпружество. „Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба“.
към текста >>
Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения
свят
.
Голямото Лице на Макропрозопа, описан по-горе емблематично, се дели от кабалистите на седем съществени форми. Първата от тях е същинския лоб, втората е кристалната роса, с която той се пълни, третата се състои във въздушната ципа, ясна и затворена, която обвива божествения мозък, петата форма е челото, шестата — очите и седмата — ноздрите. Терминът „Достойнството на Достойнствата“ е перифразираният термин: „Благоволението на Благоволенията" (Ст. 13). Тоя абстрактен термин отговаря, в кабалистичните символи, на брадата на Макропрозопа. Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата.
Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения
свят
.
Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите. „И втората земя не се смята, и това бе речено“. Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения свят. Тя съответства на Малхут и не се смята, когато е въпрос за шестте членове, създадени от Бога.
към текста >>
Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения
свят
.
Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата. Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят. Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите. „И втората земя не се смята, и това бе речено“.
Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения
свят
.
Тя съответства на Малхут и не се смята, когато е въпрос за шестте членове, създадени от Бога. Тия шест членове напомнят шестте сефироти на микропрозопа. „И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа“. Втората земя се ражда от падналата и разрушената земя; едомските царе, сиреч седемте долни сефироти, след като са претърпели удара и смъртта, отново са притеглени постепенно от нея и злото се променя в добро чрез простото заместване на безредието с хармонията, на несплотения и груб егоизъм с организацията. Втората земя е произлязла от тази проклета земя, наказана от Господа.
към текста >>
Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения
свят
: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака.
Тринадесетият час е запазен за въздигането и възобновяването на всички неща. Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние?
Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения
свят
: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака.
Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината. Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина.
към текста >>
Сега в Бога, а в бъдеще в целия
свят
ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал!
Нетленният характер на съществото, този дълбок и коренен оптимизъм, е най-могъщото величие на Кабалата. Зо-ар не знае що е безнадеждност, тя е неприемлива, както и обезсърчението Защото Бог неосъжда немилостиво и не изоставя никого в едно бездънно падение. Зо-ар вижда само доброто и Бога като вечни същности. Нито престъплението, нито наказанието могат да продължават за винаги. Няма вечен виновник и вечен ад.
Сега в Бога, а в бъдеще в целия
свят
ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал!
(Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна учителевата личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план. За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството. Отношението между тия две понятия: „учител“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“. Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи.
към текста >>
Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият
свят
, това е политическия и социален Шекспир“.
А големият политик и общественик, водителят на английското работничество, заявява: „Няма добро, без поезията, без художеството. То лежи в сърцето на човешкия култ. Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго.
Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият
свят
, това е политическия и социален Шекспир“.
И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител.
към текста >>
(от Литературен
свят
) ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн.
Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др. Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град. Умира на 8.12.1940 г. в Котел.
(от Литературен
свят
) ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн.
VI) „Същественото, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още. Всичко знаете, но същественото не знаете“. „Младото поколение трябва да бъде духовно не само с табели. На тези млади ние трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче“. Един Учител.1) Общението с живата природа, проникването на цялото обучение и възпитание от художествен елемент, преживяването на явленията в живата природа като символи, алегории на висши истини, животът на служенето — всичко това дава мощен тласък за разцъфтяването на красивото, божественото в детската душа.
към текста >>
И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален
свят
, основан на разумното разбиране на законите на живата природа.
Защото училището не е съумяло да събуди висшите духовни сили у детето. Това, което практически се изучава в долните класове, в горните ще се изучава теоретически и ще се обосновава научно, ще се свързва с целия мироглед; ще се изучат основите на разумния живот, т. е. на животът в съгласие с великите закони на живата природа, и то относно всички области на живота. Великите духовни истини не трябва да бъдат за младежа нещо отвлечено. ТФ трябва да бъдат в душата на ученика.
И тогаз се събужда импулс да се работи за един нов идеален
свят
, основан на разумното разбиране на законите на живата природа.
И тогаз ученикът разбира, че животът добива висшия си смисъл и красотата чрез идейния живот, чрез работата за новото, което иде. (Следва). ________________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. Из живота на Свободното Валдорфско училище Основано през септ. 1919 г., то съществува седма учебна година. През настоящата учебна година (1925/1926) то има 50 учители и учителки, 27 паралелки и 950 ученика (през първата учебна година — 1919/1920: 12 учители и учителки, 8 паралелки и 250 ученика).
към текста >>
Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия
свят
.
Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . . Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си тяло, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях.
Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия
свят
.
Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните.
към текста >>
Това е първият проявен
свят
, Тиранодж или светът на безсмъртната младост.
Творението е в движение. Многото произхожда от Едното. Една енергия на любов — или вечното желание — е излязла и търси през милиарди форми на илюзията безкрайното същество, което е напуснала. Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост. Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч.
Това е първият проявен
свят
, Тиранодж или светът на безсмъртната младост.
Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата.
към текста >>
Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния
свят
или Светът на водите.
Многото произхожда от Едното. Една енергия на любов — или вечното желание — е излязла и търси през милиарди форми на илюзията безкрайното същество, което е напуснала. Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост. Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост.
Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния
свят
или Светът на водите.
И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта.
към текста >>
Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на
свята
, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата.
Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации.
Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на
свята
, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата.
Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота.
към текста >>
И тия три състояния имат за себе си три
свята
, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един
свят
на безсмъртна младост; един среден
свят
, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания,
свят
на водите, и най-после земният
свят
, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва.
И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта.
И тия три състояния имат за себе си три
свята
, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един
свят
на безсмъртна младост; един среден
свят
, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания,
свят
на водите, и най-после земният
свят
, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва.
Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“.
към текста >>
Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият
свят
е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета.
Тогава, след като напредне още по-вече, по-старите и по-младите братя заедно, посредством процеса, познат под термина посвещение, ще съгласуват хармонично подсъзнанието със съзнанието. Четецът може-би ще запита, по тази точка, как би могло да се установи контакта са Учителите? Малко бих могъл да кажа по този въпрос, понеже това е предмет на вътрешна опитност. Достатъчно е да се каже, че желанието, ако е доста силно и се поддържа доста дълго, ще проникне през булото и ще се постигне желания контакт. След това, пътят се отваря съобразно растежа на ученика.
Езотеричното схващане за пола За да се разбере схващането на езотерическия философ за пола, ние трябва да си спомним, че светът, както е известен нему, е седем пъти по-сложен , отколкото е известен на екзотерическия философ, защото, за първия, физическият
свят
е само едно от седемте полета на проявление: физическото явление, познато нам като пол, образува само едната страна на една сила, която функционира върху всичките тия седем полета.
Даже екзотгричната наука започва да признава, че полът има не само физическа страна, но и емоционална. Езотеричната наука заявява, че Той има умствена и духовна страна в добавък на ония други страни, под които изобщо той е познат: и че във всяко поле той се изразява различно, действайки съобразно законите на онова поле, защото всички елементи на пола, които се намират в седемте полета и са елени в прави пропорции, са съществени за най-високия вид полов живот. При това, половите сили произхождат и се контролират от по-висшите полета. Само като се разберат проявите на пола и законите, които ги управляват върху тия полета, ние ще можем да се надаваме, че ще контролираме тяхното действие у самите нас и в обществото. Езотерикът не употребява терминът „пол“ като нас: той говори за „живот-сила“, която схваща като енергия от електро-хидравлически тип, една лъчеизпущаща и магнетизираща трептяща активност, подобна на електричеството, с което тя е много тясно свързана, но която, обаче, е в състояние да се сгъстява и да упражнява налягане подобно на водната сила. (Следва).
към текста >>
Освен във вестниците „
Свят
“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др.
Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните“ изстъпления на поменатия професор.
Освен във вестниците „
Свят
“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др.
в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория“, но даже и ултра-консервативният вестник „Мир“, близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от 1.VI.т.г.) в която, като се констатира, че „Ст.
към текста >>
Всичките психически дружества от целия
свят
ще изпратят представители на тоя конгрес, за да работят в отлично братство и съгласие за разяснението на най-капиталните въпроси, който занимават и вълнуват цялото човечество.
Това е то, което не се тълкува с думи“. Нека след този факт — а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяването й след смъртта на тялото има безброй — ония.които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. * * * Четвъртият международен психически конгрес. На 12 юни т. г. се открива в Париж и ще заседава до 18 същи— четвъртият международен психически конгрес.
Всичките психически дружества от целия
свят
ще изпратят представители на тоя конгрес, за да работят в отлично братство и съгласие за разяснението на най-капиталните въпроси, който занимават и вълнуват цялото човечество.
Тия въпроси са: Що е човекът? От къде иде той? Какви са способности — те, които го свързват по време и пространство, с другите живи същества и светове? Какво е бъдещето му? и т. п.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия
свят
, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина!
Личен и обществен живот - Бъдещето Разумният живот се проявява като резултат от действието на светлината. Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината. А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината.
Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия
свят
, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина!
“ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство.
към текста >>
За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния
свят
.
Но това трябва да се преведе така: на външните условия растението отговаря чрез вътрешния активен принцип по определен начин. Това, което семето извършва, зависи от една вътрешна закономерност“. Възниква двоен въпрос: 1) с кои състояния на съзнанието са свързани и сега действащите сили в природата и движенията, породени от тях; 2) има ли научни методи за изследване на други състояния на съзнанието, различни от нормалното състояние на съзнанието на днешния човек. Отговорът на първия въпрос води към събаряне на „границите на естествознанието“, поставени от механистичното разглеждане на света. Този отговор води към една наука за природата — наука, която не изучва само явленията, движенията, но взема в кръга на своите изследвания и духовното, което е изразено в тези движения и се стреми да разбере това духовно.
За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния
свят
.
За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея.
към текста >>
Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния
свят
, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея.
За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния свят. За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената.
Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния
свят
, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея.
Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката.
към текста >>
Значи, материалният вечно движещ се
свят
е проява на действието на един идеен
свят
, на един духовен мир от същества.
За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея.
Значи, материалният вечно движещ се
свят
е проява на действието на един идеен
свят
, на един духовен мир от същества.
Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа.
към текста >>
Значи, силите от материалния
свят
не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях.
Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея. Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества.
Значи, силите от материалния
свят
не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях.
Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа. На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното.
към текста >>
На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния
свят
импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното.
Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа.
На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния
свят
импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното.
Както човек не може да се разбере от изучването на човешкия труп, така и никой двигателен процес, принадлежащ на материалния свет, не може да се разбере без връзката му със света на разумните същества. Зад физическите процеси стоят етерните, а зад етерните има състояния на съзнанието и изявления на волята на разумни същества. Има връзка между явленията в природата и състоянието на съзнанието на висшите разумни същества, т. е. с тяхната съзнателна дейност. Никога не могат да се разберат природните процеси, ако не се изучат във връзка с разумните сили зад тях.
към текста >>
Ние не трябва да си представяме етера като материя, а като лишен от всека материалност, като строителна сила, деятелен принцип, който причинява определени движения и форми в материалния
свят
.
Значи, те действат центробежно. Химическият и жизненият имат тенденция да се свиват, да се съсредоточават в един център. Значи, те действат всмукателно, центростремително. Тази полярност на двете групи етер — да се разширяват и свиват — лежи в основата на всички природни явления. Светлинният етер причинява в човешкото око светлинните явления.
Ние не трябва да си представяме етера като материя, а като лишен от всека материалност, като строителна сила, деятелен принцип, който причинява определени движения и форми в материалния
свят
.
Химическият или звуковият етер причинява химическите процеси, — съединението и разлагането на материята и същевременно причинява физически възприемания тон. Последният е особен начин на нареждане на материалните частици. Химическият етер има музикално, звуково естество, и физическият тон, който чуваме с физическото ухо, е само външен израз, именно чрез въздуха. Жизненият етер ни се изпраща между другото от слънцето и, като минава през земната атмосфера, видоизменява се. Той има връзка с гравитацията и магнетичните явления.
към текста >>
Отношението на земния организъм към растителния
свят
Интересно явление е качването и слизането на соковете в растенията.
Вечер: При слънчев залез - земята се старае да възстанови основната си етерна структура: топлинният етер бърза нагоре а химичният надолу, следователно, всеки в своята област на действие. Нощем: Земният организъм е възстановил основната си структура. Горе е по-топло, отколкото долу. Земята спи. Годишни времена.
Отношението на земния организъм към растителния
свят
Интересно явление е качването и слизането на соковете в растенията.
По това науката до сега не е дала задоволително обяснение: механическото обяснение с осмотичното налягане бе оборено от твърдението, че то е твърде малко. Тук правим същата грешка, както при чов. организъм, като разглеждаме растението като затворен в себе си механизъм, без да го вземем като член на живия земен организъм. Друга грешка: поради материалистично-механистичния мироглед, изучават се само физичните, а не и етерните и по- висши припципи, посочени в началото на нашето изложение. Проф. Ханзен с право казва в книгата си: „Растението“: Голяма празнина в нашето познание е пълният отказ да разберем качването на соковете в дърветата.“ А именно този процес е най-важното явление в живота на растението.
към текста >>
Материалният
свят
е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството.
А в земята топлинният етер образува най-външното, а жизненият е навътре. Жизненият етер е най-високата степен на развитие от разните видове етер. Слънцето е изпълнено цялото с него. Светлината — Ролята на озона Силите, свързани с материята, напр. електричеството, са полуматериални.
Материалният
свят
е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството.
Материалният свят е резултат на взаимодействието на тези два вида сили. Жизненият етер на слънцето образува в топлинната етерна земна сфера хелий, в светлинната — озон (О3) и по-низко в земната атмосфера — кислород (О2). Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н2О2) а по-низко в земната атмосфера — вода (виж фиг. 7). Значи, произходът на водата не е така прост, както си мислят мнозина. Но и по друг начин тя се образува. Фиг.
към текста >>
Материалният
свят
е резултат на взаимодействието на тези два вида сили.
Жизненият етер е най-високата степен на развитие от разните видове етер. Слънцето е изпълнено цялото с него. Светлината — Ролята на озона Силите, свързани с материята, напр. електричеството, са полуматериални. Материалният свят е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството.
Материалният
свят
е резултат на взаимодействието на тези два вида сили.
Жизненият етер на слънцето образува в топлинната етерна земна сфера хелий, в светлинната — озон (О3) и по-низко в земната атмосфера — кислород (О2). Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н2О2) а по-низко в земната атмосфера — вода (виж фиг. 7). Значи, произходът на водата не е така прост, както си мислят мнозина. Но и по друг начин тя се образува. Фиг. 7 Как слънцето и луната действат на химичните процеси.
към текста >>
Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия
свят
красота на Божия ден.
________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна.
Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия
свят
красота на Божия ден.
Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат.
към текста >>
Тази
свята
дума, която обгръща всичко в себе си, която разрешава всички въпроси, е Бог, който се проявява в човека.
Но къде е тя? Къде е Бог? На некой трон ли седи на небето?! Там, от дето се проявява Бог, се оживява религията, почва пътя и дейността на окултиста. Има нещо, което седи над всички ежби, над всички смрази и изтребления, това е — Любовта.
Тази
свята
дума, която обгръща всичко в себе си, която разрешава всички въпроси, е Бог, който се проявява в човека.
Тази всеобемаща любов е просияна от Мъдростта, защото съдържа в себе си висшата правда. Тя е Истината, защото носи свободата за човешката душа. Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм.
към текста >>
Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-
възвишеното
, най-справедливото, най-идеалното — на Бога?
В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът. Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването Царството Божие на земята! В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално. Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си. Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи.
Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-
възвишеното
, най-справедливото, най-идеалното — на Бога?
Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво. Примерът, образецът е осъществяване на изказаното, на желаното. По този начин, като прилага в живота си това, което се говори от неговия ръководител, той изказва най-силната проповед, като дава пример на най-висш морал. Окултистът се стреми да осветлява пътя не сегашното и бъдещето поколения.
към текста >>
Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия
свят
на духовете и демоните посредством омагьосване.
Такива си остават понятията и в съвременния изследовател, преди да добие знание за по-дълбоките истини, кои го са реалности в окултната философия. Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на първоначалното значение на думите:“ магически жезъл“. Нам е известно, че тия, които са дали на това оръдие името, са знаяли много повече, отколкото техните изродени приемници в последващите векове. Сравнително, малцина ще повярват, че думите: магия, масон и imago (образ, въображение), считани в настояще време, че принадлежат към различни семейства, произхождат от една и съща коренна идея, но в действителност това е така. Нека изследваме тези думи в тяхното най-ново значение.
Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия
свят
на духовете и демоните посредством омагьосване.
Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората. М а с о н е почетното име, което се дава на строителя, зидаря. Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното. Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
към текста >>
Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър,
свят
, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие.
ако техните материални нужди съответстваха на техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането на материалното здание: физическото тяло да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа. Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ).
Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър,
свят
, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие.
Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение.
към текста >>
VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един
свят
на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него.
На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн.
VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един
свят
на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него.
И наистина, душата иде от един висш свят. Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота. Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир. Това е необходимо за нашето развитие: така духовните импулси стоят живи в нашето съзнание или подсъзнание. Този висш мир на красота е сроден със силите, които се крият в човешката душа и които още не са проявени.
към текста >>
И наистина, душата иде от един висш
свят
.
Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него.
И наистина, душата иде от един висш
свят
.
Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота. Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир. Това е необходимо за нашето развитие: така духовните импулси стоят живи в нашето съзнание или подсъзнание. Този висш мир на красота е сроден със силите, които се крият в човешката душа и които още не са проявени. Чрез изкуството човек се свързва с тези висши сфери.
към текста >>
Преди раждането си, човек е живял в един
възвишен
мир на хармония, на красота.
______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят.
Преди раждането си, човек е живял в един
възвишен
мир на хармония, на красота.
Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир. Това е необходимо за нашето развитие: така духовните импулси стоят живи в нашето съзнание или подсъзнание. Този висш мир на красота е сроден със силите, които се крият в човешката душа и които още не са проявени. Чрез изкуството човек се свързва с тези висши сфери. Чрез него човек се свързва с Бога, който е източник на Висшата Красота, Истина и Добро.
към текста >>
Но не само това: всичката тази дейност в градината, на полето, в гората, при извора, в планината, какъв изобилен материал може да даде за символи, притчи, пълни с високо художествен елемент и при това от такъв
възвишен
характер, че да будят у него импулси и едно предчувствие на висшите божествени истини!
То всеки ден ще се грижи за подобрение на градината в естетично отношение. Ще я чисти, ще я полива. И как всичката тази дейност у него, чрез духовна алхимия, ще се превърне в мощни сили на едно по-висше поле: у него ще се появи импулс да прави същото и в своя вътрешен мир. Изучаването на естествознанието ще става на самото место в свръзка и паралелно с неговата дейност, за да могат тези познания, които то ще добие, да се свържат с най-красивите преживявания в живота му. И тогаз не само че изученото от материала по естествознание ще остави у него най-трайни впечатления, но ще събуди у него и интерес, понеже винаги художественият елемент буди интерес.
Но не само това: всичката тази дейност в градината, на полето, в гората, при извора, в планината, какъв изобилен материал може да даде за символи, притчи, пълни с високо художествен елемент и при това от такъв
възвишен
характер, че да будят у него импулси и едно предчувствие на висшите божествени истини!
По този начин тия божествени истини, вечните закони на битието, ще се свържат с най-красивите преживявания, ще бъдат проникнати от художествен елемент. Но и музиката може да се свърже с преживяното при дейността всред природата. В музиката ще се говори за цветята и тревите, изворите, слънчевите лъчи, планинските върхове, езерата, звездите и всичко това ще бъде същевременно и дълбока алегория за висшите истини, за законите на вътрешния живот на космоса и човека. Ще се излезе от физичното и ще се отиде към духовното. Напр. ще се говори в песента за извора, цветенцето, което се весели, когато го милват слънчевите лъчи, но всичко това после ще се пренесе за душевния живот.
към текста >>
Това е, когато мотивът за дейността му е от
възвишен
характер: най-
възвишен
характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога.
Но за кого ще работи? Дали от съзнание, че работи за себе си, че задоволява собствените си нужди? Тая негова дейност ще бъде израз на неговата любов; то ще иска с произведенията на своя труд да причини радост на другите. По горе се каза, че художественият елемент трябва да проникне всеки вид детска дейност. Но кое внася още по-висок художествен елемент в детската дейност?
Това е, когато мотивът за дейността му е от
възвишен
характер: най-
възвишен
характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога.
Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно свещенодействие. Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота. Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище. Заключение Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа.
към текста >>
Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното царство или в умствения
свят
.
Обаче, има и втора работа при създаването на новите форми и за това тя трябва да действа в полярност като двойственост с положителна и отрицателна страни и именно с тая фаза на живота-дейност е свързано езотеричното схващане за пола. За поддържането на живота е достатъчна единичната сила, но за каквато и да е форма на творението са необходими две сили, едната от които ще бъде активна, а другата инертно потенциална; а това значи, че първата сила ще бъде бързината, а втората ще бъде затворена във форма, която ще се освободи чрез стимула на бързината. Тогава ние имаме, в тия две сили, една, която търси да се изрази и така да дойде в положение на равновесие с другата, която е инертна, потенциална, която чака един потик. Последната или женската сила може да бъде сравнена с един склад динамит, чиито частици са пълни с латентна химическа енергия, а първата или мъжката сила — с един електрически удар или удар от чук, който освобождава тая латентна енергия. Тия две сили, както се казва от езотерика, бидейки положителна и отрицателна, мъжка и женска, от които положителната или мъжката е подбудителят, а отрицателната или женската, чрез латентната си енергия, изпълнява същинската работа на творението, под влиянието на мъжката или стимулатора, и веднага става импотентна, щом импулса от стимулирането се оттегли.
Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното царство или в умствения
свят
.
Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в Царството Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“. Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол.
към текста >>
Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният
свят
ще остане неповлиян от него.
Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото. Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник.
Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният
свят
ще остане неповлиян от него.
Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат.
към текста >>
Ако, обаче, той избере да работи във външния
свят
, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда.
Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него.
Ако, обаче, той избере да работи във външния
свят
, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда.
На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност.
към текста >>
На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния
свят
.
Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда.
На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния
свят
.
При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили.
към текста >>
Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша
святост
, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка.
Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша
святост
, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет.
към текста >>
Но интуицията на много
възвишени
души право им е подсказвала, че при такива обстоятелства те се чувстват недостойни да се приближат до своя Бог, но че трябва смирено да работят на нивата, или да се грижат за бедните, додето станат пак достойни приемници на Неговите дарби и Той да благоволи да ги приближи пак.
Но ще запитате какъв е церът против това? Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят първите пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен. Тогава, ако такова предупреждение чрез пропукване се яви, заплашеният индивид трябва да спре всички вътрешни дейности и да се възвърне на материалното поле със силни физически упражнения или даже изтощения според добрия старо-моден тип. Над всичко това, той би трябвало да се въздържа да предизвиква или да довежда по-вече духовна сила, докато каналите за минаването й не се поправят. А за мистика, да предизвиква по-нататъшни екстази при такива условия, това би значило да предизвика или прояви чувственост или истерия.
Но интуицията на много
възвишени
души право им е подсказвала, че при такива обстоятелства те се чувстват недостойни да се приближат до своя Бог, но че трябва смирено да работят на нивата, или да се грижат за бедните, додето станат пак достойни приемници на Неговите дарби и Той да благоволи да ги приближи пак.
Такова духовно смирение би спасило от срам мнозина възможни светци. Когато жизнените сили се проявяват върху по-низшите полета, ние откриваме висшите полета за нашата гибел. (Следва). Духовна опитност Съобщение на сън за истинско събитие. Поручик П., на минаване през столицата за новото си местослужене и като абонат на Всемирна Летопис, живо интересуващ се от духовните факти, ни съобщи за случая с. открития лечебен извор при с.
към текста >>
Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия
свят
и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили.
Твърде мъчно е, казва тоя редактор, да се очертаят точните граници на простора, който се обхваща от термина „спиритуализъм“. В неговата област несъмнено влизат: боговдъхновението, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др. — изобщо проявата на всички психически сили у човека, като резултат от упражнението на по-тънките му способности, в пълно съзнание и без контрол от други странични сили. Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности. Като класически примери на двете тия категории сър Артър дава случаите с двамата велики психисти; Емануел Сюйденборг и Андрю Джаксън Дейвис.
Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия
свят
и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили.
„Духовете — казва Дейвис — много пъти са ми помагали, но личността и разумът ми са били всякога свободни“. По въпроса за прераждането, сър Артър Конан Дойл ясно и с пълно безпристрастие доказва, че то е факт, като дава окончателен отговор на питането, къде сме били преди да се родим. Той обяснява по-нататък, защо не може всеки да си спомни миналите си съществувания и какво е влиянието на кармата и на атавизма върху личността на индивида. Най-сетне заслужава да отбележим — за осветление на заблуденото българско духовенство — как гледа Конан Дойл върху религиозната страна на спиритуализма. Още в началото на главата, посветена върху тоя предмет, той пише, че спиритуализмът е една система на мисъл и знание, които могат да се примирят с всяка религия.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Изобщо, политиката без
възвишена
духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло.
Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили.
Изобщо, политиката без
възвишена
духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло.
Това трябва добре да се разбере. Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички.
към текста >>
През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния
свят
, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.
Поглеждам в лицето му през мрачината, и часовете на сънищата отминуват. (От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот.
През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния
свят
, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.
Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание. В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете.
към текста >>
Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния
свят
, който е реалния
свят
, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание.
(От английски) ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии от брат Андрей Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот. През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.
Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния
свят
, който е реалния
свят
, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание.
В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите.
към текста >>
Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения
свят
, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения
свят
на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство.
Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите. които въплътяват Единният Живот, който, в своята всемирност, е Океана на Живота, а от него се раждат всичките животи и към него те се връщат.
Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения
свят
, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения
свят
на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство.
Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено. Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед.
към текста >>
Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или
святостта
, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси.
Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или
святостта
, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси.
Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание.
към текста >>
До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен
свят
е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне.
До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен
свят
е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
(Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята.
към текста >>
Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич
свята
.
До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата.
Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич
свята
.
* На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена . . . * Учи се * * * Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком във висини цъфти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути. * Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език! М. Белчева.
към текста >>
Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия
свят
, така и учителят е призван да им даде дух.
Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата.
Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия
свят
, така и учителят е призван да им даде дух.
тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва.
към текста >>
тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния
свят
на идеите, на
възвишените
чувства и действия.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния
свят
на идеите, на
възвишените
чувства и действия.
Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож.
към текста >>
Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-
възвишеният
идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи.
Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец.
Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-
възвишеният
идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи.
Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът.
към текста >>
Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия
свят
, макрокосмоса.
Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи.
Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия
свят
, макрокосмоса.
Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът. В същност, и трите изразяват по 1/3 от истината.
към текста >>
свят
, интуицията е виждане.
Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога. Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов.
свят
, интуицията е виждане.
Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете.
към текста >>
Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на
святост
, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица.
По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе.
Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на
святост
, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица.
Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини. Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски. Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение.
към текста >>
Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име,
Святото
Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.
Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества.
Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име,
Святото
Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.
„Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл.
към текста >>
Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран
свят
, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното.
Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му.
Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран
свят
, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното.
Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз.
към текста >>
Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от
святите
души и техните светли дела.
Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава.
Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от
святите
души и техните светли дела.
Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие. (Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия! Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение. Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни обобщения.
към текста >>
Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия
свят
?
Арабите, които са заимствали от Египет всичките свои окултни аркани, могат най-добре и вярно да ни дадат правото значение на тази дума. Ал — е определителен член, Кимия — таен, скрит, следователно, окултен — от там нашата съвременна Алхимия или, по-вярно Ал-Кимия. А това е твърде различно от сегашното популярно понятие, което предполага, че думата се отнася към изкуството да се прави злато, посредством някой химически процес и че Алхимията е нещо като магическа Химия. При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука. В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения.
Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия
свят
?
Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея.
към текста >>
Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и
възвишението
на душата, както на човека, така и на вселената.
Но това може да бъде по причина, че нашите възприятия не са съвършени и че ние в някои случаи не сме в състояние да направим ’реално различие и точна оценка на фактите. Но ако ли съществува действително такава реалност, която ние наричаме недостигащо звено в схемата на еволюцията, то това би показвало само, че духът макар й съединен с материята, все пак не е зависим от нея. Но материята? Какво ще стане с нея? Може ли тя да бъде независима от духа?
Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и
възвишението
на душата, както на човека, така и на вселената.
Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма.
към текста >>
Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия
свят
дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение.
Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек.
Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия
свят
дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение.
Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“. Той признава четири елемента: звезда, корен, елемент, сперма (семе), Тези елементи са съставени от три принципа: сидерическа сол, сяра и меркури. Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи: вода и земя. Тук ние виждаме хармонията на двете думи: Алхимия и Химия.
към текста >>
Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия
свят
и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите.
Едната е продължение на другата, смесват се една с друга, така че по отделно двете са непълни. Химикът, в своя анализ на различните съставни части на някоя материална форма, узнава също и това, какви пропорционални комбинации влизат във формата на тия съставни частици, и по закона на съотношенията той може, като се ползва от духовните закони на Алхимията, да анализира и комбинира същите тези атмосферни елементи, за да получи съответното изражение в кристализирана форма. Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там. Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти. Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина.
Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия
свят
и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите.
После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта. Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа. Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас.
към текста >>
свят
в миниатюр и затова трябва да поддържа този
свят
с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога.
Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа. Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е.
свят
в миниатюр и затова трябва да поддържа този
свят
с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога.
Животинската храна е необходима за някои организирали форми, животински и човешки. Когато казвам необходима, аз имам пред вид не добитите вкусове и привички да се яде ежедневно голямо количество месо, но такава конструкция, която би била напълня, без елементите на животинския живот. Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността на физическото тяло. Наглед, това е истина. Повърхностно, това е вярно, но в действителност — не.
към текста >>
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен
свят
.
Само че тия опити са недостъпни за ума и способностите на Консуловци. 2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3) Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности.
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен
свят
.
Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като гореспоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария
свят
.
И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите.
Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария
свят
.
За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи.
към текста >>
Чистота и
святост
лъхат небесата.
Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния.
Чистота и
святост
лъхат небесата.
С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния.
към текста >>
В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата
святост
, блести от блясъка на Неговата красота.
В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ.
В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата
святост
, блести от блясъка на Неговата красота.
Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм.
към текста >>
Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в
святост
и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец .
От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета! Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния! Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти. Тогава душата ти ще възсияе в мощ, красота и блаженство.
Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в
святост
и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец .
. . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец . . . А. Т. Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие.
към текста >>
Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и
святост
, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр.
Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св. Граал, призваният сам трябвало да запита за чудотворната й сила, иначе той е бивал отхвърлян. Така схващайки нещата в образа на носителката на Св, Граал Репанс де Шьойе, ние виждаме олицетворението на душевния елемент в неговата девствена първична проява, а в самия камък на Св. Граал — олицетворението на побеждаващия смъртта духовен елемент — едното е неразделно от другото.
Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и
святост
, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр.
самото название на Св. Граал „Желание от рая“. На един зелен поднос тя носеше желанието от рая и корени и клонки. То се наричаше Граал, що имаше това свойство: чиста, непорочна трябваше да се пази и никога неправда не биваше да помръдне десницата, предназначена да я съхранява. Как многозначително прозвучава от началото това, че Парсифал, влизайки а замъка на Св.
към текста >>
Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е
свят
и вие сте тоя храм .
На това и апостол Павел съзнателно гради своето възвестяване на Грааля (I поел. към Коринт., гл. 3 ст. 11: „Никой не може да положи друга основа, освен тая, която е положена и която е Исус Христос“). Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас?
Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е
свят
и вие сте тоя храм .
. . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст.
към текста >>
Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите
свята
: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“.
Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите
свята
: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък.
към текста >>
Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния
свят
, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения.
Преди всичко, не всякога братята и сестрите по плът, като членове на едно семейство, са. истинските духовни братя и сестри. В едно домочадие може да се въплътят, по законите на Духа, разнородни човешки души, идещи от разни полета (планове) на всемирния живот и които в проявите си на физическия свет коренно да се различават по ум, сърце и воля. Даже техните телесни форми (ръст и физиономия) може да не си приличат, а техните характери, темпераменти, стремежи и аспирации явно да се различават. Случаите на духовна прилика са много редки изключения в семействата.
Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния
свят
, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения.
От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа?
към текста >>
Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това
свято
место: окултната школа на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им?
Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това
свято
место: окултната школа на Христа?
Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с
възвишени
копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с
възвишени
копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие.
към текста >>
В първия случай, всичките му мисли биват чисти и
възвишени
, защото идат от божествения
свят
, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни.
Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра.
В първия случай, всичките му мисли биват чисти и
възвишени
, защото идат от божествения
свят
, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни.
Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства.
към текста >>
Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския
свят
, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
. . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра.
Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския
свят
, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р.
към текста >>
Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния
свят
, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите.
Какъв лъх на самотността, шепот на пустошта, пропастта, простора е веял там? Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена.
Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния
свят
, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите.
Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р.
към текста >>
Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен
свят
, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р.
Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен
свят
, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело.
към текста >>
И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на
свята
и човека.
Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на
свята
и човека.
(От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело. За ново дело аз възкръсвам : аз вечен съм борец от твоя легион!
към текста >>
В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и
свята
тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен.
Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ . В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ .
В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и
свята
тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен.
Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век.
към текста >>
Обжежен от
свято
вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план.
Обжежен от
свято
вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза.
към текста >>
С това проектираната творба биде въведена в идейния
свят
на свободното зидарство.
При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството.
С това проектираната творба биде въведена в идейния
свят
на свободното зидарство.
И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
към текста >>
В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и
свят
мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта).
В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и
свят
мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>
С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с
възвишената
идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда.
още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст.
С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с
възвишената
идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда.
Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание. Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791. Дълбока скръб изпълни сърцата на всички братя ; още по-дълбока тежка бол прореза сърцето на Волфганг Амадеус. И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната любов в най-чистата й форма; паметникът на любовта, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество.
към текста >>
Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния
свят
със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“.
Този воден екстракт пречи за от минерализирането на зъбното вещество в началото на зъбния кариес и с това съдейства за минерализирането, втвърдяването на зъбите. По същия начин действа и обикновения хлорофил, само че употребен другояче. Силата, намираща се в кората на конския кестен и други някои растения, в малко по-друга форма се намира и в хлорофила. Хлорофилът се изтегля от листата с етер. Когато с този хлорофилен екстракт разтриваме долната половина на тялото, постигаме такова запазване на зъбите, както и с ескулин (действащето вещество в конския кестен), приет вътрешно.
Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния
свят
със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“.
От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките. Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния свят покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф.
към текста >>
Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния
свят
покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф.
Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“. От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките.
Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния
свят
покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф.
Д-р О. Рьомер. Кабала Ключът на книгата „Зо-ар“ (Продължение от книга IX и край) Четвъртото значение на Царството Божие се отнася до апогея на видимата слънчева система, до момента, в който централната звезда и различните светове, зависими от нея, бъдат, взети общо, на най-високата точка на относителното си съвършенство. Този термин „относително съвършенство“ е необходим, защото, първо, пълното съвършенство е невъзможно в материалните неща и, второ, защото е възможно да не съвпаднат моментите на съвършенството на всеки от планетните светове както помежду им, така и с тоя на централната звезда: за да се установи месианската ера на цялото, трябва да се пресметнат известни компенсации и да се определят съразмерности. Значи, вижда се от това, че типичното значение на символа е подчинено на известни ограничения. Петото значение на Царството Божие е месианската ера, която озарява земята.
към текста >>
Човекът е микрокосмос, умален
свят
.
Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага. Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие.
Човекът е микрокосмос, умален
свят
.
И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето.
към текста >>
Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „
святостта
“.
Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно. Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички. Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело.
Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „
святостта
“.
Изискват се точни и документирани сметки . по двойното и тройното счетоводство. В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане. Прекратено дело. Г-н Прокурорът при Соф. Окр.
към текста >>
НАГОРЕ