НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
666
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Мнозина възприемат известни
мисли
по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре.
" Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.
Мнозина възприемат известни
мисли
по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре.
Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества.
към текста >>
И както човешкият дух работи в утробата
на
майката, за да изгради
тялото
на
детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът
на
майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта
на
Божествения Дух, за да изградят духовното
тяло
на
ученика - неговото вечно жилище.
А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба.
И както човешкият дух работи в утробата
на
майката, за да изгради
тялото
на
детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът
на
майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта
на
Божествения Дух, за да изградят духовното
тяло
на
ученика - неговото вечно жилище.
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
към текста >>
Те повествуват за това, какви хора са минали, какви са били техните
мисли
, желания и постъпки.
Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото трябва да знаете, че всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност.
Те повествуват за това, какви хора са минали, какви са били техните
мисли
, желания и постъпки.
За Учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език. Преди 2000 години един богат момък зададе на Христа следния въпрос: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " „Учителю благи! " В български език, па и във всички други езици, няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тия две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл.
към текста >>
2.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат
на
грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно
немислим
.
До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде.
Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат
на
грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно
немислим
.
Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният.
към текста >>
Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее
тялото
и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето
на
вечността.
Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време.
Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее
тялото
и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето
на
вечността.
Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно.
към текста >>
3.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща
на
земята и ви дава
тяло
, без да ви пита, искате ли това или не искате.
Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение.
Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща
на
земята и ви дава
тяло
, без да ви пита, искате ли това или не искате.
Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите.
към текста >>
Второто положение: изпращат ви
на
земята, дават ви
тяло
, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете.
Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния.
Второто положение: изпращат ви
на
земята, дават ви
тяло
, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете.
Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта.
към текста >>
Той
мисли
и постъпва така, защото е минал през самоотричането.
За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.
Той
мисли
и постъпва така, защото е минал през самоотричането.
Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората.
към текста >>
4.
ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
С други думи, откак човек е започнал да
мисли
чрез понятия и да изразява съжденията си посредством членоразделна реч, той идва и до изобретяването
на
първата и най-проста машина - лоста.
ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Един руски учен счита, че човек се отличава от животните между другото и по това, че умее да си служи с лост. Наистина, и животното би могло да се приучи да действа с лост, ала то само никога не би дошло до идеята за лоста. Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в умствения живот на човека, такова е и лостът във физическия свят.
С други думи, откак човек е започнал да
мисли
чрез понятия и да изразява съжденията си посредством членоразделна реч, той идва и до изобретяването
на
първата и най-проста машина - лоста.
Може би съзнавайки мощната сила на лоста, Архимед - един от най-гениалните математици и механици на древността, е възкликнал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята! " Така поне разказва легендата. Но и легенда да е, ние имаме достатъчно основание да й вярваме, защото Архимед наистина е бил първомайстор в употребата на лоста - той неведнъж е изпитал на дело неговата дивна мощ. Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните. Разказите от ония времена още носят тръпките на ужаса, който са изпитали римските кораби, безмилостно сграбчвани от някакви огромни канджи, които действали иззад стените на Сиракуза.
към текста >>
Вярно е, че и най-тежкото
тяло
би могло да се повдигне, стига да се опре
на
късото рамо
на
един лост, а силата да действува
на
другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго.
Но и легенда да е, ние имаме достатъчно основание да й вярваме, защото Архимед наистина е бил първомайстор в употребата на лоста - той неведнъж е изпитал на дело неговата дивна мощ. Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните. Разказите от ония времена още носят тръпките на ужаса, който са изпитали римските кораби, безмилостно сграбчвани от някакви огромни канджи, които действали иззад стените на Сиракуза. А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна тежест има земята.
Вярно е, че и най-тежкото
тяло
би могло да се повдигне, стига да се опре
на
късото рамо
на
един лост, а силата да действува
на
другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго.
Теоретически това е така, но на практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата на опорна точка, както си е мислил Архимед. Един съвременен математик, след като допуска, че Архимед има вече нужната опорна точка, прави следните изчисления за времето, което би било нужно, за да се повдигне земята поне на 1 сантиметър. Земята, според съвременната астрономия, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона. Ако човек може да вдигне с ръце 60 кг., то за да повдигне земята, той би трябвало да наляга със същата сила върху лост, чието дълго рамо е 100,000,000,000,000,000,000,000 пъти по-дълго от късото му рамо. Де ще се намери толкова дълъг лост?
към текста >>
Теоретически това е така, но
на
практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата
на
опорна точка, както си е
мислил
Архимед.
Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните. Разказите от ония времена още носят тръпките на ужаса, който са изпитали римските кораби, безмилостно сграбчвани от някакви огромни канджи, които действали иззад стените на Сиракуза. А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна тежест има земята. Вярно е, че и най-тежкото тяло би могло да се повдигне, стига да се опре на късото рамо на един лост, а силата да действува на другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго.
Теоретически това е така, но
на
практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата
на
опорна точка, както си е
мислил
Архимед.
Един съвременен математик, след като допуска, че Архимед има вече нужната опорна точка, прави следните изчисления за времето, което би било нужно, за да се повдигне земята поне на 1 сантиметър. Земята, според съвременната астрономия, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона. Ако човек може да вдигне с ръце 60 кг., то за да повдигне земята, той би трябвало да наляга със същата сила върху лост, чието дълго рамо е 100,000,000,000,000,000,000,000 пъти по-дълго от късото му рамо. Де ще се намери толкова дълъг лост? Но да допуснем, че Архимед го има.
към текста >>
5.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени
мисли
и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините.
е печатана статията на Д-р Вл. Руменов: „Медицината и нашите грехове", В нея се изтъква връзката, която съществува между много психични недъзи и състоянието на тъй наречените жлези с вътрешна секреция; щитовидната, надбъбречната, хипофизната и пр. Това разширява хоризонтите на медицината, но този въпрос си има и една по-дълбока страна. Може да се намери причината на много болести в психичния живот на човека. И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината.
Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени
мисли
и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините.
Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства. Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг.
към текста >>
Въздействието
на
нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите
мисли
и чувства.
Руменов: „Медицината и нашите грехове", В нея се изтъква връзката, която съществува между много психични недъзи и състоянието на тъй наречените жлези с вътрешна секреция; щитовидната, надбъбречната, хипофизната и пр. Това разширява хоризонтите на медицината, но този въпрос си има и една по-дълбока страна. Може да се намери причината на много болести в психичния живот на човека. И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината. Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени мисли и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините.
Въздействието
на
нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите
мисли
и чувства.
Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр.
към текста >>
- От опита
на
Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата
на
човешкото
тяло
усеща или „вижда", така да се каже, светлината.
След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство. В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата.
- От опита
на
Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата
на
човешкото
тяло
усеща или „вижда", така да се каже, светлината.
На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити.
към текста >>
6.
СФЕРАТА НА МАРС - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията
на
разните органи
на
човешкото
тяло
са музикални.
„Новото учение ще влезе в света чрез музиката! " Учителят Заедно с разширението на човешкото съзнание, разширява се и областта на природата, в която то прониква, нови елементи се вливат в културата. Една от областите, в които ярко е изразена степента на проявата на човешкия дух, е музиката. Музиката прониква цялата природа. Това може да се докаже по много начини.
Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията
на
разните органи
на
човешкото
тяло
са музикални.
И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си. Верността на нейния метод се вижда между другото и от това, че тя успешно го прилага при лекуване на разните болести и за развитие на музикалните способности у човека. Но не само човешкото тяло, но и всичко друго се прониква от музика. Лаковски, Гурвич и пр. доказаха, че тялото на всички организми, кристалите, небесните тела и пр.
към текста >>
Но не само човешкото
тяло
, но и всичко друго се прониква от музика.
Музиката прониква цялата природа. Това може да се докаже по много начини. Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията на разните органи на човешкото тяло са музикални. И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си. Верността на нейния метод се вижда между другото и от това, че тя успешно го прилага при лекуване на разните болести и за развитие на музикалните способности у човека.
Но не само човешкото
тяло
, но и всичко друго се прониква от музика.
Лаковски, Гурвич и пр. доказаха, че тялото на всички организми, кристалите, небесните тела и пр. изпущат лъчи, които нарекоха с разни имена: радиации, митогенни лъчи и пр. Тия лъчи са музикални. Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно съотношение в природата между звук, цвят и число.
към текста >>
доказаха, че
тялото
на
всички организми, кристалите, небесните тела и пр.
Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията на разните органи на човешкото тяло са музикални. И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си. Верността на нейния метод се вижда между другото и от това, че тя успешно го прилага при лекуване на разните болести и за развитие на музикалните способности у човека. Но не само човешкото тяло, но и всичко друго се прониква от музика. Лаковски, Гурвич и пр.
доказаха, че
тялото
на
всички организми, кристалите, небесните тела и пр.
изпущат лъчи, които нарекоха с разни имена: радиации, митогенни лъчи и пр. Тия лъчи са музикални. Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно съотношение в природата между звук, цвят и число. Даден цвят отговаря на определен тон и на определено число. И тя може например да изсвири дадена картина, да я превърне в музика.
към текста >>
Човешките
мисли
са музикални!
Болният ако пее, ще оздравее! И човек докато пее, не може да заболее. Музиката по този начин е мощно средство за поддържане здравословното състояние на организма! Но не само това! Има връзка не само между организма и музиката, но има връзка между музиката и човешката мисъл!
Човешките
мисли
са музикални!
Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия, правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човек мисли, изпраща в пространството един вид мислени радиовълни. Тия радиовълни са музикални! Особено е музикална правата мисъл, правото чувство! Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Музиката е правилен начин за организиране материята на човека и на човешките мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия, правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човек
мисли
, изпраща в пространството един вид мислени радиовълни.
И човек докато пее, не може да заболее. Музиката по този начин е мощно средство за поддържане здравословното състояние на организма! Но не само това! Има връзка не само между организма и музиката, но има връзка между музиката и човешката мисъл! Човешките мисли са музикални!
Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия, правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човек
мисли
, изпраща в пространството един вид мислени радиовълни.
Тия радиовълни са музикални! Особено е музикална правата мисъл, правото чувство! Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Музиката е правилен начин за организиране материята на човека и на човешките мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в човешкия ум и сърце".
към текста >>
Музиката е правилен начин за организиране материята
на
човека и
на
човешките
мисли
, чувства и постъпки.
Човешките мисли са музикални! Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия, правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човек мисли, изпраща в пространството един вид мислени радиовълни. Тия радиовълни са музикални! Особено е музикална правата мисъл, правото чувство! Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа.
Музиката е правилен начин за организиране материята
на
човека и
на
човешките
мисли
, чувства и постъпки.
И понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в човешкия ум и сърце". Тук идваме до една важна точка, именно до връзката между музиката и вътрешния, психичния живот на човка! Самата музикалност на мислите и чувствата прави силна връзката между музиката и вътрешния живот! Тая е причината, дето известна музика събужда в нас определени чувства и мисли, като че ли ни говори! Тук идваме до възпитателното значение на музиката - като важен фактор, който може да гради нещо красиво в душевния живот на човека!
към текста >>
Самата музикалност
на
мислите
и чувствата прави силна връзката между музиката и вътрешния живот!
Особено е музикална правата мисъл, правото чувство! Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Музиката е правилен начин за организиране материята на човека и на човешките мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в човешкия ум и сърце". Тук идваме до една важна точка, именно до връзката между музиката и вътрешния, психичния живот на човка!
Самата музикалност
на
мислите
и чувствата прави силна връзката между музиката и вътрешния живот!
Тая е причината, дето известна музика събужда в нас определени чувства и мисли, като че ли ни говори! Тук идваме до възпитателното значение на музиката - като важен фактор, който може да гради нещо красиво в душевния живот на човека! Значи от факта, че самата мисъл е музикална и изпуща музикални радиовълни, следва връзката между музиката и човешката мисъл. Казахме, че има връзка между тон и идея. Ето защо музиката събужда в човека и мисъл, идея!
към текста >>
Тая е причината, дето известна музика събужда в нас определени чувства и
мисли
, като че ли ни говори!
Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Музиката е правилен начин за организиране материята на човека и на човешките мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в човешкия ум и сърце". Тук идваме до една важна точка, именно до връзката между музиката и вътрешния, психичния живот на човка! Самата музикалност на мислите и чувствата прави силна връзката между музиката и вътрешния живот!
Тая е причината, дето известна музика събужда в нас определени чувства и
мисли
, като че ли ни говори!
Тук идваме до възпитателното значение на музиката - като важен фактор, който може да гради нещо красиво в душевния живот на човека! Значи от факта, че самата мисъл е музикална и изпуща музикални радиовълни, следва връзката между музиката и човешката мисъл. Казахме, че има връзка между тон и идея. Ето защо музиката събужда в човека и мисъл, идея! Музиката, която иде със слънчевите лъчи и от звездите, не е само една хармония, но тя носи към нас и идеите на висшите светове, които са нейното отечество!
към текста >>
Човешките
мисли
и чувства могат да бъдат музикални и немузикални.
Казахме, че има връзка между тон и идея. Ето защо музиката събужда в човека и мисъл, идея! Музиката, която иде със слънчевите лъчи и от звездите, не е само една хармония, но тя носи към нас и идеите на висшите светове, които са нейното отечество! Ето защо всяка истинска музика ни свързва с висшите светове и спомага за пробуждането на възвишени идеи! Музикалността трябва да се разбира външно и вътрешно.
Човешките
мисли
и чувства могат да бъдат музикални и немузикални.
Онзи, който е недоволен, сърдит, обезверен, обезсърчен, обзет от съмнения, има немузикално вътрешно състояние, той е немузикален! Човек трябва да работи за своята вътрешна и външна музикалност. Те са свързани. От горното е ясно, как музиката се издига като първостепенен възпитателен фактор както в училището, тъй и за възрастните! Човек има изгледи за голямо музикално развитие в бъдеще.
към текста >>
Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да
мисли
.
Тя трябва да проникне целокупното обучение! Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия салон на училището - да се почне тържествено! И после всеки час да почва и да свършва с пеене. Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент.
Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да
мисли
.
Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда.
към текста >>
Тъй и при изгрева
на
нова култура душите се отварят и изливат своите
мисли
, чувства, копнежи в музика!
При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното. Всички човешки черти минали през нейния огън, се пречистват и просветват. Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр. Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си! Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините!
Тъй и при изгрева
на
нова култура душите се отварят и изливат своите
мисли
, чувства, копнежи в музика!
Всякога една нова култура се ражда с музика! И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на небесния свят, разкритие на нови страни на човешката душа! Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса! Славянството има особено важна мисия в свръзка с новата музика, музиката на бъдещето! Това е, защото духовната мисия на славяните е във връзка с раждането на шестата раса!
към текста >>
7.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Музиката, тя разведрява и разширява брънките
на
твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки
мисли
на
хармония; тя дава
на
твоя мозък магически крила
на
полет и творчество.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Музиката. Кой не е писал за музиката, кой не се е изказвал за музиката? И когато говорят хората за нея, имат винаги представа за нещо инструментално, разнообразно по съдържание и значение. Нашата мисъл тук, обаче, не е за тази музика, която в някои свои прояви погрешно носи това свято име. За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта.
Музиката, тя разведрява и разширява брънките
на
твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки
мисли
на
хармония; тя дава
на
твоя мозък магически крила
на
полет и творчество.
Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята. Обичай музиката!
към текста >>
Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за
тялото
, за земята.
За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта. Музиката, тя разведрява и разширява брънките на твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки мисли на хармония; тя дава на твоя мозък магически крила на полет и творчество. Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота.
Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за
тялото
, за земята.
Обичай музиката! Тази музика, която е здраве, свежест и радост за тялото; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта. Обичай музиката! Тази музика, която освобождава душата от гнета на всекидневния живот. Музиката, която ти дава нетленен смисъл.
към текста >>
Тази музика, която е здраве, свежест и радост за
тялото
; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта.
Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята. Обичай музиката!
Тази музика, която е здраве, свежест и радост за
тялото
; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта.
Обичай музиката! Тази музика, която освобождава душата от гнета на всекидневния живот. Музиката, която ти дава нетленен смисъл. И тогава за тебе ще престане да съществува външна форма на музиката. Защото не всичко, което носи това име, е музика.
към текста >>
Когато ти си музикален, когато ти живееш с музика в твоя дух, от
тялото
ти ще лъха здраве, бодрост и радост.
Обичай музиката! Тази музика, която освобождава душата от гнета на всекидневния живот. Музиката, която ти дава нетленен смисъл. И тогава за тебе ще престане да съществува външна форма на музиката. Защото не всичко, което носи това име, е музика.
Когато ти си музикален, когато ти живееш с музика в твоя дух, от
тялото
ти ще лъха здраве, бодрост и радост.
Мисълта ти ще пробужда заспалите души, а сърцето ти ще трогва и привлича. Защото душата ти е богата, защото тя разлива хармония навсякъде, защото тя е пропита от музика, тя е музика. Колко далеч е човек от това висше състояние на своя живот! Ала никой не пречи на пробудения да живее вечно в музика. Има един ключ и човек трябва да го намери в себе си.
към текста >>
Той е да знае човек да превръща своите състояния
на
злоба, угнетение и омраза, свързани с
тялото
и личността, в светли изживявания
на
музикален полет.
Мисълта ти ще пробужда заспалите души, а сърцето ти ще трогва и привлича. Защото душата ти е богата, защото тя разлива хармония навсякъде, защото тя е пропита от музика, тя е музика. Колко далеч е човек от това висше състояние на своя живот! Ала никой не пречи на пробудения да живее вечно в музика. Има един ключ и човек трябва да го намери в себе си.
Той е да знае човек да превръща своите състояния
на
злоба, угнетение и омраза, свързани с
тялото
и личността, в светли изживявания
на
музикален полет.
Това ще рече, да има малкото, скромното желание да дава място на музиката, на дивната хармония на живота в себе си. Живей в музика! Изящество. Изяществото е едно дълбоко качество на душата. То е необходимо във всички области на живота, Човек трябва да работи всичко, което почва, най-изящно. Изящната работа е една мярка за самия човек.
към текста >>
И най-голям смисъл в живота има, когато човек
мисли
добре, когато чувствува добре, когато постъпва добре.
Всичко онова, което оставя вечни следи, което пребъдва вечно е дело на високия идеал на човека, на един народ, на човечеството. И в всичко това, било то малко или голямо, живее духът на изяществото. Ако човек би знаел, какво нещо е изяществото в неговия личен живот, той не би търпял нищо от това, което го заобикаля. Изяществото в личния живот на човека е най-хубавият израз на музиката в душата на човка; на онази дълбока хармония, която цари в него. А има ли човек хармония в себе си, той ще бъде здрав физически, той ще има едно красиво, благородно сърце, той ще разполага с един изящен мозък и ум; той, следователно, ще живее добре.
И най-голям смисъл в живота има, когато човек
мисли
добре, когато чувствува добре, когато постъпва добре.
Думата изящество крие в себе си много повече от това, което може да се изрази словесно. Човек трябва да живее с нея, за да бъде животът му хубав, красив, смислен. Пролетта. Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде въжделение в живота. С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта. Ех, когато малко слънце грейне през студен зимен ден, веднага човек излага гърба си на него.
към текста >>
8.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дори ако си позволим да
мислим
с митологичните представи и понятия
на
древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала
на
среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители
на
Олимпийските игри.
Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! " Нека си представим сега, че покрай Диоген минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философстващ отшелник, хубава като Венера.
Дори ако си позволим да
мислим
с митологичните представи и понятия
на
древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала
на
среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители
на
Олимпийските игри.
Защото позната е слабостта на Венера към Марс, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и самият Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера. Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка - „Венера" и „Марс“ - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене от шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера" пие вода от шепите на „Марс" и „Марс" - от розовите шепи на Венера.
към текста >>
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове
на
човешкото съзнание и се стигне до долинките
на
живота около
тялото
и стомаха - са родени все в сферата
на
Сатурн.
Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове
на
човешкото съзнание и се стигне до долинките
на
живота около
тялото
и стомаха - са родени все в сферата
на
Сатурн.
А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива.
към текста >>
Висшият сатурнов тип
мисли
бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми.
Студеният и сух Сатурн, антитеза на пълното с живот и сила слънце, носи умората, затвореността и автоматизма на старческия живот. Топлината на живота сякаш изчезва под зимния му дъх. Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Канализационният процес в минералното царство е сатурнов процес - има го и в мисълта.
Висшият сатурнов тип
мисли
бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми.
Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположеня, върху които изгражда своята система. Характерна е тази систематична конструктивност на сатурновия тип мислител. Мълчалив, сериозен, затворен в себе си, необщителен, той обмисля дълбоко, дълго и зряло нещата. И преди да ги изрази в една затворена форма, той не приказва. Сатурновият тип обича самотата и уединението.
към текста >>
Характерна е тази систематична конструктивност
на
сатурновия тип
мислител
.
Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Канализационният процес в минералното царство е сатурнов процес - има го и в мисълта. Висшият сатурнов тип мисли бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми. Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположеня, върху които изгражда своята система.
Характерна е тази систематична конструктивност
на
сатурновия тип
мислител
.
Мълчалив, сериозен, затворен в себе си, необщителен, той обмисля дълбоко, дълго и зряло нещата. И преди да ги изрази в една затворена форма, той не приказва. Сатурновият тип обича самотата и уединението. Този стремеж към уединение, сериозен, трезвен, интелектуално обагрен живот, избива често към аскетизъм. Сатурновият тип от висшия разред е човек на правдата.
към текста >>
9.
РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Далеч не трябва да се
мисли
, че практичният човек от този тип не може да изпълни детайла
на
нахвърлената работа.
Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този свят на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник. А в пътя на практичността няма противници. Има трудни обстоятелства, има спънки, има неспособност, има схващане на моментите, има най-после прозорливост и способност да проведеш работата. Трябва да разграничим практичността на два главни типа - има една практичност, която е ръководна. Тя не се губи в дребнавостите, тя нахвърля големите линии на това, което трябва да се направи.
Далеч не трябва да се
мисли
, че практичният човек от този тип не може да изпълни детайла
на
нахвърлената работа.
Има една друга практичност, така да наречем на подробностите, на дребните неща. Тази практичност спада към занаятчийството в живота. Тук не се иска голям ум и способности. Най-голямата способност тук е механизацията – навикът да се извършва дадена работа. За големите майстори на практичността тези „практици на дребно" са добре дошли - те са частични изпълнители на голямото цяло.
към текста >>
Вярно е, че има учени, които във воя творчески размах излизат из рамките
на
възможното през дадено време, но това далеч не значи, че техните проекти и
замисли
не са реализуеми.
Практичността далеч не подразбира материализма. Не може да има на земята идеализъм без практичност. Инак този идеализъм не може да даде плод на земята. Често хората смятат липсата на практичност на дребно у някой учен с неговата голяма ръководна практичност. И затова говорят за занесеността на учения.
Вярно е, че има учени, които във воя творчески размах излизат из рамките
на
възможното през дадено време, но това далеч не значи, че техните проекти и
замисли
не са реализуеми.
В ръководната практичност трябва да разграничим една категория случаи, когато нещата могат да се проведат веднага, в зависимост от дадените възможности и условия, има и такива случаи, когато нещата изискват създаване на условия, за да могат да станат. Често, при такива случаи, в течение на времето голяма роля играе колективната проява на творчество. Практичност и творчество са тясно свързани. Култура, материална и духовна, са тясно свързани с ръководната практичност. Възход, еволюция в човешкия род, това е свързано с практичността.
към текста >>
Хармоничността
на
развитието и съчетанието
на
тези органи -
на
глава, лице,
тяло
и крайници - е най-голямата характерологична черта
на
ръководната практичност в живота, която твори.
Животът е един низ от изживявания и опитности. Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината. Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете. Така са се развили и органите за нейното проявление.
Хармоничността
на
развитието и съчетанието
на
тези органи -
на
глава, лице,
тяло
и крайници - е най-голямата характерологична черта
на
ръководната практичност в живота, която твори.
Днес повече от всякога на земята има нужда от хора на истинската практичност, защото те са призвани да сложат начало на една нова истинска култура на живота.
към текста >>
10.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И тогава физическата страна
на
този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно
тяло
.
И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен".
И тогава физическата страна
на
този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно
тяло
.
Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
към текста >>
Една от най-големите заблуди е да се
мисли
, че Христос е
на
„небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века".
Една от най-големите заблуди е да се
мисли
, че Христос е
на
„небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят.
към текста >>
- Като излезе от
тялото
си и отиде при Йосифа Ариматейски.
" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как?
- Като излезе от
тялото
си и отиде при Йосифа Ариматейски.
Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
към текста >>
Той не искаше да остави
тялото
си в гроба, защото то беше живо.
Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе.
Той не искаше да остави
тялото
си в гроба, защото то беше живо.
Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
към текста >>
Мислите
ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение?
И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.
Мислите
ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение?
В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
към текста >>
Мислите
ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него.
Мислите
ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово?
към текста >>
11.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да
обмислиш
и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло.
- Светлината носи живот, светлината носи здраве, светлината носи знание, радост, смисъл. Колко е необходима светлината навсякъде! Искаш да прочетеш нещо, трябва светлина. Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина. Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти.
Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да
обмислиш
и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло.
Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината. Има вътрешна светлина, има светлина на духа. Това е виделината на живота. Човек с виделина се познава отдалеч. Той грее, лъчи светлината от себе си.
към текста >>
Болестта отстъпва място
на
здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността
на
тялото
и в кръвта.
Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота. А няма щастие, няма смисъл живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота. Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато виделината, светлината на живота огрява всяка твоя мисъл, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка. Светлината гради живота. Микробите изчезват от там, където има достъп светлината.
Болестта отстъпва място
на
здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността
на
тялото
и в кръвта.
Светлината създава движението в живота. Тя урегулира, уравновесява и подтиква всичките процеси в природата. Затова има растеж, затова всичко в природата цъфва и зрее, когато светлината грее. И тъй, в светлина никне, цъфти и зрее всичко. Така зреят всичките хубави, светли мисли, всичките благородни чувства, всяка красива и благородна постъпка.
към текста >>
Така зреят всичките хубави, светли
мисли
, всичките благородни чувства, всяка красива и благородна постъпка.
Болестта отстъпва място на здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността на тялото и в кръвта. Светлината създава движението в живота. Тя урегулира, уравновесява и подтиква всичките процеси в природата. Затова има растеж, затова всичко в природата цъфва и зрее, когато светлината грее. И тъй, в светлина никне, цъфти и зрее всичко.
Така зреят всичките хубави, светли
мисли
, всичките благородни чувства, всяка красива и благородна постъпка.
Светлината дава сила на ума, благородство на сърцето и мощ на волята, няма по-красиво нещо от светлината. Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата. Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така. Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота.
към текста >>
Щедростта е най-големият лечител
на
всички тези болести
на
душата, а и
на
тялото
.
Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек. Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем. Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже. Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието.
Щедростта е най-големият лечител
на
всички тези болести
на
душата, а и
на
тялото
.
Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай! В това се крие великият закон на щедростта. Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо. Щедрият човек е хармонично устроен. Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните замисли и прояви в живота.
към текста >>
Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните
замисли
и прояви в живота.
Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото. Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай! В това се крие великият закон на щедростта. Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо. Щедрият човек е хармонично устроен.
Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните
замисли
и прояви в живота.
Колко много може да се каже за щедростта. Но тя трябва да се живее, тя трябва да стане вътрешно естество на човека. Щедрият човек е вдъхновен човек, той е поет на красивото в живота. Той е здрав, защото избликът на сили, които естествено струят в него, му дават богати възможности да помага на другите. „Давай, давай, всичко давай", така гласи високо художествената песен на живота.
към текста >>
12.
LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Личия Нервал може да вижда вътрешността
на
човешкото
тяло
по-сигурно от рентгеновия апарат.
Един от най-добрите парижки специалисти д-р Анри Яворски се е заинтересувал от нея. В хипнотично състояние тя вижда предмети, които са далеч от нея. За да се докаже, че тук не влияе телепатията, правени са следните опити: пред нея се поставят купчина пакети, които съдържат различни предмети, обвити добре отвън. Пакетите са така разбъркани, че и самият експериментатор не знае в кой пакет, какво има. Обаче тя безпогрешно казва какво е съдържанието на пакетите.
Личия Нервал може да вижда вътрешността
на
човешкото
тяло
по-сигурно от рентгеновия апарат.
Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите.
към текста >>
Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи
на
тялото
.
Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите.
Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи
на
тялото
.
Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания. Това е тъй наречената Виенска школа по парапсихология, графология пр. И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми. Например професорът във Виенския университет д-р К.
към текста >>
В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени
мисли
из беседите
на
Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена.
Ето една ценна книга, която има да изиграе голяма роля. Книгата е снабдена с следните къси, но съдържателни уводни думи: „Ние предлагаме Словото на Учителя на всички братя, чиито души са затрогнати от Любовта, чийто разум е озарен от знанието и чийто дух се радва на пълна свобода. Защото само оня, казва Учителят, чиято душа е затрогната от Любовта, живее. Само оня, чийто разум е озарен от знанието, носи светлина. И само оня, чийто дух се радва на съвършена свобода, може да се нарече истински човек и брат на човечеството".
В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени
мисли
из беседите
на
Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена.
От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души. Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово. Поднасяйки тия плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души. И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън, Тяло на любовта, Христос.
към текста >>
И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината
на
своя живот и в градините
на
своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка
на
божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън,
Тяло
на
любовта, Христос.
В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени мисли из беседите на Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена. От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души. Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово. Поднасяйки тия плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души.
И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината
на
своя живот и в градините
на
своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка
на
божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън,
Тяло
на
любовта, Христос.
Препоръчваме тая книга горещо на читателите си. Чрез нея те ще могат да се запознаят с основните идеи, които Учителят излага в многобройните си беседи и лекции. Лятна окултна сбирка в Швейцария.- През август т.г. в Гьотеанум до Дорнах ще се състои окултна сбирка. Тя ще има три секции: английска, френска и немска.
към текста >>
13.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като орган
на
душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ
на
човек и че в нея се крие негли способността му да
мисли
.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Формата на главата винаги е привличала погледа на хората като физиогномичен обект.
Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като орган
на
душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ
на
човек и че в нея се крие негли способността му да
мисли
.
Поне у Платон намираме ясно изразен възгледа, че главата, именно е .седалище на мисловната способност. До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа.
към текста >>
Тъкмо
на
това пък се спира Аристотел,
мислител
с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа.
Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като орган на душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ на човек и че в нея се крие негли способността му да мисли. Поне у Платон намираме ясно изразен възгледа, че главата, именно е .седалище на мисловната способност. До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека.
Тъкмо
на
това пък се спира Аристотел,
мислител
с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа.
Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им.
към текста >>
Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата
на
тия дългоухи представители
на
животинското царство била малка в сравнение с
тялото
им.
Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета.
Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата
на
тия дългоухи представители
на
животинското царство била малка в сравнение с
тялото
им.
Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни.
към текста >>
Подавайки се
на
едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му
мисли
.
Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност. Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати.
Подавайки се
на
едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му
мисли
.
Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.
към текста >>
При това, за последиците много-много няма да му
мисли
- задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част
на
челото му е изобщо слабо развита.
Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена.
При това, за последиците много-много няма да му
мисли
- задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част
на
челото му е изобщо слабо развита.
За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
към текста >>
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части
на
челото - идейните
мислители
, съзерцателите
на
вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят
на
земята велики откровения.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии.
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части
на
челото - идейните
мислители
, съзерцателите
на
вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят
на
земята велики откровения.
Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
към текста >>
14.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови
мисли
, нови подтици от божествения свят.
Човек, който живее личен живот, е изолиран от всичко, от целокупния живот. Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна. Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде. Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр.
Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови
мисли
, нови подтици от божествения свят.
И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват. Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той. Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии.
към текста >>
Нали всеки орган в човешкото
тяло
работи и се грижи за цялото
тяло
?
Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво. Листата на това дърво никога не окапват. За да бъде в хармония с общия живот, в който е потопен, човек трябва да развива в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях. И тая връзка да бъде не привидна, но съзнателна. Всяко същество е клетка или орган в космичния организъм.
Нали всеки орган в човешкото
тяло
работи и се грижи за цялото
тяло
?
Това същевременно е и необходимо условие за неговото благоденствие. Всички клетки и органи следват това, което главата им казва. Онзи, който е надраснал личния живот, иска да приложи това, което природата отдавна е приложила. Той си казва: „Главата на великия космичен организъм е Бог. Ближните са трупа, а пък аз см ръцете и краката, които трябва да работят.
към текста >>
Дребнавите
мисли
и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен.
Тя винаги показва, че има отклонение от природните закони и поради това има загуба. Последната е пряката причина на скръбта, неразположението на човека. При новия вид дейност човек става способен да види поезията на живота! Защото страхът, тревогите. разочарованията на личния живот замъгляват човешкото съзнание.
Дребнавите
мисли
и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен.
по-свеж, небето поусмихнато. И най-малката тревичка може да бъде за него извор на радост. Той вижда в нея това, което друг не вижда. Той вижда нови страни в живота, скрити до сега от него. Този вид дейност е извор на творчество!
към текста >>
15.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Механистичното схващане
на
миналия век отнемаше възможността да се
мисли
за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива.
Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология.
Механистичното схващане
на
миналия век отнемаше възможността да се
мисли
за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива.
Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията.
към текста >>
Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването
на
друг или невидим свят,
на
друго, „астрално", светлинно
тяло
в човека и всичко друго в природата.
С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията. Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека. Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното.
Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването
на
друг или невидим свят,
на
друго, „астрално", светлинно
тяло
в човека и всичко друго в природата.
С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството.
към текста >>
Днешният човек не
мисли
вече така.
Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията.
Днешният човек не
мисли
вече така.
Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот.
към текста >>
Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да
мисли
свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете
на
Истината.
Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана.
Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да
мисли
свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете
на
Истината.
А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>
16.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Щом, обаче, му споменат за една Нова Земя, той си
мисли
, че знае, що значи това и се усмихва снизходително или иронично.
Марк Рорбах НОВАТА ЗЕМЯ Из книгата „Мир всред бурята" Човек изобщо не знае ни кой е, ни защо живее. Той не знае, ни откъде иде, ни накъде отива.
Щом, обаче, му споменат за една Нова Земя, той си
мисли
, че знае, що значи това и се усмихва снизходително или иронично.
А всъщност няма нищо по-естествено на земята от геологичните промени. Сегашните континенти са били някога покрити с ледници или са били залети от водите на пространни морета. Знае се, от друга страна, че Африка и Америка са образували в далечни времена един едничък континент. Защо тогава да се мисли, че земята е вече добила окончателния си вид? Нищо не е окончателно в нашия свят, в който стават непрекъснати промени.
към текста >>
Защо тогава да се
мисли
, че земята е вече добила окончателния си вид?
Той не знае, ни откъде иде, ни накъде отива. Щом, обаче, му споменат за една Нова Земя, той си мисли, че знае, що значи това и се усмихва снизходително или иронично. А всъщност няма нищо по-естествено на земята от геологичните промени. Сегашните континенти са били някога покрити с ледници или са били залети от водите на пространни морета. Знае се, от друга страна, че Африка и Америка са образували в далечни времена един едничък континент.
Защо тогава да се
мисли
, че земята е вече добила окончателния си вид?
Нищо не е окончателно в нашия свят, в който стават непрекъснати промени. Земята се е родила някога в далечното минало, но и тя един ден ще умре. Засега, външно, тя следва своето правилно движение, което постепенно намалява скоростта си. Вътре в нея, обаче, стават последователни промени и преобразования, които се изразяват в известни промени в разположението на континентите и моретата по повърхността на земята. Ала тази работа, която се извършва в нейните недра и на повърхността й, не е случайна.
към текста >>
Кой може да си представи радостта
на
плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта
на
плода, когато соковете му се всмукват от клетките
на
човешкото
тяло
?
Земеделието ще стане едно дълбоко изкуство, защото ще трябва не само да се подобряват растителните видове, а да се пробуди и вътрешният им живот. Витамините, за които днес толкова много се говори, не са само химични вещества. Те са, тъй да се изразим, носители на растителното съзнание. Посредством тях, човешкото и растително царства ще си сътрудничат в една величествена работа и ще обменят помежду си най-хубавото, което притежават. Съвременният човек не може и да си представи дори красотата на подобно сътрудничество.
Кой може да си представи радостта
на
плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта
на
плода, когато соковете му се всмукват от клетките
на
човешкото
тяло
?
Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно. Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни. Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства. След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост.
към текста >>
* * * След като човек разбере смисъла
на
миналото си развитие той трябва да
помисли
за своето бъдеще.
След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост. Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения.
* * * След като човек разбере смисъла
на
миналото си развитие той трябва да
помисли
за своето бъдеще.
Да постоянствува в днешното си състояние, това е престъпление, което наистина заслужва наказание. Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да мисли за ония, които не са още свободни и които страдат. Тогава той ще напусне своето гордо самодоволство и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите. Тази жажда ще бъде, обаче, напълно утолена едва в царството на новата земя. Но днес всеки миг у пробудения човек се усилва любовта към ближния, когото, той чувствува като едно със себе си.
към текста >>
Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да
мисли
за ония, които не са още свободни и които страдат.
Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения. * * * След като човек разбере смисъла на миналото си развитие той трябва да помисли за своето бъдеще. Да постоянствува в днешното си състояние, това е престъпление, което наистина заслужва наказание.
Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да
мисли
за ония, които не са още свободни и които страдат.
Тогава той ще напусне своето гордо самодоволство и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите. Тази жажда ще бъде, обаче, напълно утолена едва в царството на новата земя. Но днес всеки миг у пробудения човек се усилва любовта към ближния, когото, той чувствува като едно със себе си. При такова състояние бездействието е невъзможно. Само работата, творческата дейност, борбата дори, а понякога и скръбта могат да задоволят нашата жажда и нашата воля за мир.
към текста >>
17.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То е все едно да се
мисли
, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си.
Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще. Природата, в истински смисъл на думата, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония. Работата на тия същества е разумно разпределена в различните царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони.
То е все едно да се
мисли
, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си.
Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството? Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност. А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали.
към текста >>
Всичко друго той има:
тяло
, с всичкото му дивно устройство, той има; храна, вода, въздух, светлина му са дадени и то преизобилно.
Отвори ли се вратата му, първата жива формула, която прозвучава отвътре, е следната: Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит живота. С тези думи великият Учител в школата на живата Природа се явява пред нейния праг. Той е отворил вратата, застанал е на нея и ги изрича като зов отвътре, от училището на Природата, като призив към ония души, към ония човеци, които искат да бъдат ученици. Защото това е съществената задача на човека на земята - да учи.
Всичко друго той има:
тяло
, с всичкото му дивно устройство, той има; храна, вода, въздух, светлина му са дадени и то преизобилно.
Едно нещо само не е дадено на човека - знание. Но това знание той трябва сам да придобие. Никой не може да го придобие зарад него. И цар да е, и богатства да има, и управник да е, ще свали и царски одежди, и пищни дрехи, ще слезе от креслото на властта и ще започне да служи, за да добие великото знание на Природата. Такъв е нейният закон, а тя от своите закони не отстъпва.
към текста >>
Колкото да си
мислим
, че можем да я подчиним, колкото да си въобразяваме, че можем да ù наложим нашия произвол, в края
на
краищата ще се убедим, че тя не отстъпва от своя установен ред.
Едно нещо само не е дадено на човека - знание. Но това знание той трябва сам да придобие. Никой не може да го придобие зарад него. И цар да е, и богатства да има, и управник да е, ще свали и царски одежди, и пищни дрехи, ще слезе от креслото на властта и ще започне да служи, за да добие великото знание на Природата. Такъв е нейният закон, а тя от своите закони не отстъпва.
Колкото да си
мислим
, че можем да я подчиним, колкото да си въобразяваме, че можем да ù наложим нашия произвол, в края
на
краищата ще се убедим, че тя не отстъпва от своя установен ред.
Нам се струва, че тя привидно отстъпва, че се покорява, че можем да ù се наложим. Всъщност, обаче, тя никога не отстъпва. Природата често постъпва като оня маг, в дома на когото нахлули разбойници. Той ги оставил да влязат вътре, въоръжени до зъби, па като им казал да разполагат, както намират за добре, излязъл вън. Тогава той натиснал едно копче, вратата херметически се затворила, а стаята, в която били разбойниците, започнала да се пълни с вода.
към текста >>
18.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И когато Природата иска да се освободи от затлъстяването, от натрупаните безцелни
мисли
, от тежките чувства
на
хората, израз
на
тяхното желание само за придобиване и тру¬пане
на
материални блага, тогава тя създава катаклизми в живота.
И като се разрасне този малък спасителен пламък, тогава ще станеш човек жив, мислещо същество, което може да направи нещо за себе си и за другите. Така, когато заспят и масите, и нищо не ги интересува и вълнува в живота, огънят е, който ги събужда към нов живот. Ще се случи неочаквано нещо, което да развали великото спокойствие на заспалите. И ако е толкова силно впечатлението от това събитие, ще започне усилена „треска", единствено можеща да изведе хората към добро, а доброто е живота. Живот без горене, без огън, не може да съществува.
И когато Природата иска да се освободи от затлъстяването, от натрупаните безцелни
мисли
, от тежките чувства
на
хората, израз
на
тяхното желание само за придобиване и тру¬пане
на
материални блага, тогава тя създава катаклизми в живота.
И почва горене, горене, докато изгори всичко излишно. Останал гол, пречистено съзнанието, тогава човек вижда пътя, вижда красотата и чистия смисъл на живота. Тогава разбира службата на огъня в живота. И запалва и подържа нетленен огън в себе си, който му дава постоянен импулс за работа и творчество. Огън трябва за всяко начало в живота, за да бъде то бла¬гословено.
към текста >>
И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло
на
смеха, да се раздвижи цялото ти
тяло
, цялото ти естество.
Този огън създава и пресъздава културите, движи народите, разцъфтява отделната личност и украсява с венец на нетление всичко, което е родено под знака на вечния огън на Боговете. Малкият огън, който създава всичко и движи човека напред да не престава никога да гори в нашите сърца, в нашите мозъци, в нашите души. С неговото разрастване ние ще вървим в пътя на мисълта, на духовния напредък, на винаги отбягващото от човека щастие и радост, пълна радост. Смехът. Смей се, приятелю, смей се ти, човече, брат! Смей се, не като луд, но от душа.
И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло
на
смеха, да се раздвижи цялото ти
тяло
, цялото ти естество.
Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи на живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си тяло. Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина.
към текста >>
Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи
на
живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си
тяло
.
Малкият огън, който създава всичко и движи човека напред да не престава никога да гори в нашите сърца, в нашите мозъци, в нашите души. С неговото разрастване ние ще вървим в пътя на мисълта, на духовния напредък, на винаги отбягващото от човека щастие и радост, пълна радост. Смехът. Смей се, приятелю, смей се ти, човече, брат! Смей се, не като луд, но от душа. И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло на смеха, да се раздвижи цялото ти тяло, цялото ти естество.
Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи
на
живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си
тяло
.
Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра.
към текста >>
От всека брънка
на
лицето му, от всяка нишка
на
тялото
, блика, блика спонтанна, заразителна, силно влияеща радост.
Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека. Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости. Затова той се смее с чисти чувства и радост.
От всека брънка
на
лицето му, от всяка нишка
на
тялото
, блика, блика спонтанна, заразителна, силно влияеща радост.
Не може човек да се смее свободно навсякъде Неуместно е там, където хората са натъжени, човек да се смее. Неестествено е, когато човек работи сериозно, да прихне да се смее. Ала, когато човек спокойно наблюдава течащите около него събития, непрестанно редуващите се картини на живота, изразени в слово, цвят, звук и дело, тогава може да се смее от душа. Защото в живота има много смешни неща. Смей се всякога в душата си волно, когато тежък камък се открехне от сърцето ти, когато тежък път, пълен с изпитания остане зад гърба ти.
към текста >>
19.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите
на
Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и
мислители
в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие
на
земята. А.
Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите
на
Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и
мислители
в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие
на
земята. А.
Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
към текста >>
Трояката жертва се извършва в дух, в
тяло
и в дело.
- Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа.
Трояката жертва се извършва в дух, в
тяло
и в дело.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота.
към текста >>
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай
на
това, живеейки само в духа - премини към жертва
на
тялото
... Прониквай, оживявай
тялото
си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата
на
делото: давай плодове във всички области
на
твоя живот - както от жертвата
на
духа, така и от жертвата
на
тялото
".
Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа.
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай
на
това, живеейки само в духа - премини към жертва
на
тялото
... Прониквай, оживявай
тялото
си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата
на
делото: давай плодове във всички области
на
твоя живот - както от жертвата
на
духа, така и от жертвата
на
тялото
".
Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
към текста >>
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя."
Тялото
за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя."
Тялото
за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
към текста >>
Пълното единство между духа и
тялото
, което е храм
на
духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие
на
свободни духове - това е пътят
на
Христа.
Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски.
Пълното единство между духа и
тялото
, което е храм
на
духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие
на
свободни духове - това е пътят
на
Христа.
- „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми.
към текста >>
20.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Затова ли или с други
помисли
, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст
на
земята.
" И тя отговори: „Никой Господи. Исус ù рече: „Нито аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече". Ако книжниците и фарисеите, почтени израилски граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие". Ала тия люде нахлуват при него като тълпа, настръхнала, настървена. Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието.
Затова ли или с други
помисли
, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст
на
земята.
Какво е писал на земята, ние не знаем. Йоан поне нищо не загатва по това. Да беше станало такова събитие в наши дни, навярно щяхме да имаме най-точни и подробни сведения за него. Защото заедно с книжниците и фарисеите, които в наше време биха били навярно видни правници, социолози и учени, щяха да пристигнат цел рояк журналисти и фоторепортери, които не биха изпуснали и най-малкото движение на Исуса. И ние щяхме да имаме поне на фотографска снимка онова, което великият Учител е написал на земята.
към текста >>
Обективният отговор за правната същина
на
това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане
тялото
на
човека и известно негово поведение за определено време".
Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо).
Обективният отговор за правната същина
на
това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане
тялото
на
човека и известно негово поведение за определено време".
Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение?
към текста >>
Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното
тяло
, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето.
Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък.
Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното
тяло
, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето.
Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста?
към текста >>
А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал
тялото
ми с целувки?
Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш? Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки?
А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал
тялото
ми с целувки?
При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина. Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм. Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш? Каквото си търсил при мене, това съм ти давал.
към текста >>
Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си
мислиш
, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта.
За какво негодуваш? Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки? А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал тялото ми с целувки? При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина. Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм.
Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си
мислиш
, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта.
И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш? Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата".
към текста >>
21.
АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в
мислите
на
събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас
на
дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват
на
кръст душата
на
човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от
тялото
му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само
на
две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия
на
символа Христос, позната като разпятие.
Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ.
Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в
мислите
на
събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас
на
дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват
на
кръст душата
на
човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от
тялото
му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само
на
две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия
на
символа Христос, позната като разпятие.
Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие. Това показва и единствено свободният човешки разум - не-прикованата човешка глава: това показват и похитителите и хулителите на всичко идеално - същите мъчители на старата Голгота; това показват и ония явления, които предвещават края на всичко, гнило, както капещите есенни листа предвещават идването на зимата. Всички, като части от общото човешко тъпо, сме разпънати. Въпросът, обаче, не е там. Важното е, не как сме, а какво трябва да правим.
към текста >>
22.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако се държи в течение
на
години в блато с жълта глина
на
дъното, жълтите петна по
тялото
му се увеличават по размер и брой.
Преди всичко се събраха много факти в биологията, които доказват, че психичните фактори играят важна роля, както при физиологичните процеси, тъй и при изменчивостта на видовете. Даже се установи, че душевните процеси указват влияние върху хи¬мическите процеси в организма. Например, ако покажем на едно куче храна, според това, дали тая храна е от месо или от тлъстини, тя ще повлияе върху качеството на отделения сок, който е годен за смилане на храната. Това се нарича психична секреция. Интересни опити са правени с петнистия дъждовник (от опашатите земноводни; живее и у нас).
Ако се държи в течение
на
години в блато с жълта глина
на
дъното, жълтите петна по
тялото
му се увеличават по размер и брой.
А ако се държи на черна земя, те стават почти черни. Това е описано и в Библията: Аков туря пред овците пръчки и родените агнета са нашарени с линии (Битие, глава 30, стихове 37-39). Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки.
към текста >>
Фогт казва, че има два вида ум: ум
на
личността и ум
на
тялото
.
Това е описано и в Библията: Аков туря пред овците пръчки и родените агнета са нашарени с линии (Битие, глава 30, стихове 37-39). Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки. Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел.
Фогт казва, че има два вида ум: ум
на
личността и ум
на
тялото
.
Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието. Херман Мюлер казва, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. Пфлюгер изтъква, че Аристотел признава психичните фактори при дейността на органите. А пък той го знае, понеже чрез Платон е в свръзка с Питагорейската окултна школа.
към текста >>
Такива „флу¬оресциращи" плочи имат свойството да светват в тъмна стая, ко¬гато към тях се насочи или приближи лъчеизпускане от човеш¬кото
тяло
или от някой организъм.
И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни". Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у човека. Д-р Люис е правил опити с чувствителни плочи. Това са плочи, намазани с особено флуоресциращо вещество.
Такива „флу¬оресциращи" плочи имат свойството да светват в тъмна стая, ко¬гато към тях се насочи или приближи лъчеизпускане от човеш¬кото
тяло
или от някой организъм.
Като държи лицето пръстите си на 6-7 милиметра разстояние от плочите, последните светват и може да се получи фотография на „светлината", която излиза от пръстите. Също така, като фиксирал с погледа си подобна флуоресцираща плоча в течение на 30 минути в тъмна стая, той е получил фотография на сиянието, което излиза от очите. С това се потвърждава твърдението на окултната наука, че очите, ушите и пр. изпущат снопове светлина. Каан изследвал лъчите, които изпущат мозъкът, сърцето, черният дроб, белият дроб и пр.
към текста >>
Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото
тяло
.
Това не обяснява ли също и друг един факт, който срещаме често в жи¬вота? Когато човек се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва. Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително. Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне".
Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото
тяло
.
Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните.
към текста >>
Интересен е опитът
на
Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от
тялото
.
Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните.
Интересен е опитът
на
Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от
тялото
.
За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети. И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът. След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те. И като осветил пак часовника с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките. След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни.
към текста >>
12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си
намислил
по едно цвете.
Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал.
12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си
намислил
по едно цвете.
Приспаният казал безпогрешно име¬ната на тия цветя. Д-р Котик е правел опити с гореспоменатата флуорес¬цираща плоча в тъмна стая. Той е карал лицето да мисли уси¬лено и флуоресциращата плоча светвала. Когато преставала силната концентрирана мисъл, плочата пак ставала тъмна. За да контролира опита, той накарал лицето да съсредоточава мисълта си върху не¬що и да я отпуща, без да казва, в кои моменти прави това.
към текста >>
Той е карал лицето да
мисли
уси¬лено и флуоресциращата плоча светвала.
Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал. 12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си намислил по едно цвете. Приспаният казал безпогрешно име¬ната на тия цветя. Д-р Котик е правел опити с гореспоменатата флуорес¬цираща плоча в тъмна стая.
Той е карал лицето да
мисли
уси¬лено и флуоресциращата плоча светвала.
Когато преставала силната концентрирана мисъл, плочата пак ставала тъмна. За да контролира опита, той накарал лицето да съсредоточава мисълта си върху не¬що и да я отпуща, без да казва, в кои моменти прави това. Котик през това време наблюдавал светване и потъмняване на плочата. По-после чрез проверки се установило че светването и потъмняването на флуоресциращата плоча съвпада с концентрирането и отпущането на мисълта у лицето. Някои привърженици на психоаналитичната теория на Фройд предполагат, че виденията се обясняват с халюцинации, с подсъз¬нателни желания и самовнушения.
към текста >>
Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото
тяло
е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание.
Значи, ясновидството, събуждано у лицето при дълбокия магнетичен сън, се констатира и при будно състоя¬ние, както е при опитите на Бендер. Обаче, още по-ясно личи туй у тъй наречената Префортска ясновидка Фредерика Хауфе, изследвана от немския лекар д-р Юстин Кьорнер в течение на три години. Изследванията му са изложени в голямото му съчинение „Префортската ясновидка", преведена на разни езици. Интересен е опитът на Дюрвил с флуоресциращия диск. Поставя се той на един стол.
Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото
тяло
е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание.
И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък.
към текста >>
Физичното
тяло
на
лицето, почти безжизнено, е
на
един стол, а флуоресциращият диск светва.
Изследванията му са изложени в голямото му съчинение „Префортската ясновидка", преведена на разни езици. Интересен е опитът на Дюрвил с флуоресциращия диск. Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск.
Физичното
тяло
на
лицето, почти безжизнено, е
на
един стол, а флуоресциращият диск светва.
Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология.
към текста >>
Към него е отишло флуидното (лъчистото)
тяло
на
спящия.
Интересен е опитът на Дюрвил с флуоресциращия диск. Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва.
Към него е отишло флуидното (лъчистото)
тяло
на
спящия.
Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция.
към текста >>
Значи, флуидното
тяло
постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното
тяло
лежи в безсъзнание.
Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия.
Значи, флуидното
тяло
постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното
тяло
лежи в безсъзнание.
Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция. Италия, Естония, Гърция, Англия и пр.
към текста >>
В този конгрес френският инженер Живилие е представил апарата си за регистри¬ране
на
излъчванията
на
човешкото
тяло
- аурата.
Италия, Естония, Гърция, Англия и пр. Има вече грамадна литература по метапсихика. Метапсихичните общества си имат списания, международни конгреси и пр. Напр. в Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя такъв конгрес, на който е присъствувал и проф: Ханс Дриш.
В този конгрес френският инженер Живилие е представил апарата си за регистри¬ране
на
излъчванията
на
човешкото
тяло
- аурата.
Даже в гр. Лунд в университета се отвори катедра по метапсихика. От всичко гореказано следват три заключения: 1. Освен видимото тяло, организмът притежава и друго естество. Това е загатване за тъй наречената „аура". 2.
към текста >>
Освен видимото
тяло
, организмът притежава и друго естество.
се състоя такъв конгрес, на който е присъствувал и проф: Ханс Дриш. В този конгрес френският инженер Живилие е представил апарата си за регистри¬ране на излъчванията на човешкото тяло - аурата. Даже в гр. Лунд в университета се отвори катедра по метапсихика. От всичко гореказано следват три заключения: 1.
Освен видимото
тяло
, организмът притежава и друго естество.
Това е загатване за тъй наречената „аура". 2. Човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5 сетива. Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство. 3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент. Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки.
към текста >>
23.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили,
мисли
, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват.
Когато човек прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него. Действието на паневритмичните движения е трояко: 1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото развитие. Тия сили са животворни. 2. Понеже движенията на паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност. 3.
Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили,
мисли
, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват.
Нека да разгледаме първото действие на паневритмията. Нейните движения не са само за упражнение на мускулите, белите дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и човека. Енергиите в природата са поляризирани. Нещата в природата изобщо са поляризирани. Един малък пример са двата полюса на магнита, положителното и отрицателно електричества, коренът и стъблото у растенията и пр.
към текста >>
Движението
на
десните крайници или самото обръщане
на
дясно изразява свързване
на
човека с творческите сили
на
природата, а движението
на
левите крайници или обръщане
на
тялото
на
ляво изразява свързване със съграждащите сили.
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията.
Движението
на
десните крайници или самото обръщане
на
дясно изразява свързване
на
човека с творческите сили
на
природата, а движението
на
левите крайници или обръщане
на
тялото
на
ляво изразява свързване със съграждащите сили.
Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр.
към текста >>
се вижда, че дясната страна
на
тялото
е положителна, а лявата - отрицателна.
Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр.
се вижда, че дясната страна
на
тялото
е положителна, а лявата - отрицателна.
Горната част на тялото е положителна, а долната - отрицателна. Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи.
към текста >>
Горната част
на
тялото
е положителна, а долната - отрицателна.
Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата - отрицателна.
Горната част
на
тялото
е положителна, а долната - отрицателна.
Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество.
към текста >>
Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото
тяло
излизат такива радиации.
се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти.
Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото
тяло
излизат такива радиации.
Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво.
към текста >>
Всеки орган
на
тялото
си има своя духовна страна.
Става обмяна. При паневритмичните движения трябва да се знае, какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тия енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действуваш на природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него.
Всеки орган
на
тялото
си има своя духовна страна.
Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот.
към текста >>
Ето защо, при тия упражнения трябва да се
мисли
.
За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост.
Ето защо, при тия упражнения трябва да се
мисли
.
Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията.
към текста >>
Тогаз движенията, които правим, стават като израз
на
това, което
мислим
.
Те проникват самия изпълнител. Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот! Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея: Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи.
Тогаз движенията, които правим, стават като израз
на
това, което
мислим
.
По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света! Всяка идея, всяко душевно качество съответствува на известно движение.
към текста >>
По този начин
мислите
, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения!
Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот! Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея: Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим.
По този начин
мислите
, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения!
Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света! Всяка идея, всяко душевно качество съответствува на известно движение. Има движение на доброто.
към текста >>
Като правим тия или ония движения с
тялото
си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него.
И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят.
Като правим тия или ония движения с
тялото
си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него.
По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
към текста >>
От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган
на
тялото
.
Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3.
От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган
на
тялото
.
Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека.
към текста >>
И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи
на
тялото
, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка.
И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи
на
тялото
, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява!
към текста >>
Някой
мисли
, че движенията
на
човека са произволни, че нямат голямо значение.
От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек.
Някой
мисли
, че движенията
на
човека са произволни, че нямат голямо значение.
Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество.
към текста >>
По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие
на
възвишени
мисли
, чувства, облагородяване
на
характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи
на
тялото
!
Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека.
По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие
на
възвишени
мисли
, чувства, облагородяване
на
характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи
на
тялото
!
Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие!
към текста >>
Ако във време
на
тия упражнения човек не
мисли
за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия
мисли
ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения
на
света!
Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество.
Ако във време
на
тия упражнения човек не
мисли
за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия
мисли
ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения
на
света!
Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията. Новите идеи чрез паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние.
към текста >>
24.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тук ще изложим само някои
мисли
от последната книга
на
Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания.
Същото правил и с животни. В конгреса по физика в Лондон от 2 до 6 окт. 1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия. Конгресът се е председателствувал от Лорд Ръдърфорд.
Тук ще изложим само някои
мисли
от последната книга
на
Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания.
Ето някои мисли от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен източник в страха от смъртта и от неизвестността на отвъдния свет. Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който мисли, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея. Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите. В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и духовно. Ние не умираме.
към текста >>
Ето някои
мисли
от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен източник в страха от смъртта и от неизвестността
на
отвъдния свет.
В конгреса по физика в Лондон от 2 до 6 окт. 1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия. Конгресът се е председателствувал от Лорд Ръдърфорд. Тук ще изложим само някои мисли от последната книга на Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания.
Ето някои
мисли
от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен източник в страха от смъртта и от неизвестността
на
отвъдния свет.
Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който мисли, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея. Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите. В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и духовно. Ние не умираме. Нашето съзнание продължава и след смъртта.
към текста >>
Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който
мисли
, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея.
1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия. Конгресът се е председателствувал от Лорд Ръдърфорд. Тук ще изложим само някои мисли от последната книга на Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания. Ето някои мисли от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен източник в страха от смъртта и от неизвестността на отвъдния свет.
Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който
мисли
, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея.
Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите. В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и духовно. Ние не умираме. Нашето съзнание продължава и след смъртта. Аз идвам до едно ново разбиране на сигурните факти и те ни приближават до Висшето Същество!
към текста >>
Телепатията се обяснява чрез предаването
на
мислителните
трептения чрез вълните
на
универсиона.
Аз с моята теория не се намирам в противоречие с никоя религия. Съществува една основна нематериална субстанция, наречена "универсион". Тая субстанция е основата на всички видове лъчи. Сгъстяването на последните образува материята, т.е. материализацията. Има вечна материализация и дематериализация в света!
Телепатията се обяснява чрез предаването
на
мислителните
трептения чрез вълните
на
универсиона.
Човешкото тяло може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира на друго място. Радиациите, които идат към земята от други небесни тела, поддържат живота на земята. И обратно, радиациите, които нашата земя изпраща в пространството, служат за поддържане живота на другите планети и другите небесни тела. Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя.
към текста >>
Човешкото
тяло
може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира
на
друго място.
Съществува една основна нематериална субстанция, наречена "универсион". Тая субстанция е основата на всички видове лъчи. Сгъстяването на последните образува материята, т.е. материализацията. Има вечна материализация и дематериализация в света! Телепатията се обяснява чрез предаването на мислителните трептения чрез вълните на универсиона.
Човешкото
тяло
може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира
на
друго място.
Радиациите, които идат към земята от други небесни тела, поддържат живота на земята. И обратно, радиациите, които нашата земя изпраща в пространството, служат за поддържане живота на другите планети и другите небесни тела. Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя. И ние ще продължаваме да живеем и след разрушението на земята.
към текста >>
Един пример от галванопластиката може да обясни, как човек при смъртта премества своето съзнание в друго едно
тяло
: Ако в отрицателния полюс
на
една електрическа батерия турим един металически предмет: напр.
Той знае това; и другите го знаят. Друго едно лице когато се приближи до детето, последното също така плаче и се дърпа настрани. И това лице има рак. Това лице не знае това; зная го само аз. Тия две лица излъчват неприятни радиации, които детето чувствува и у него настъпва криза." В този случай са действували ненормалните клетъчни радиации, и тия радиации са именно причината на рака.
Един пример от галванопластиката може да обясни, как човек при смъртта премества своето съзнание в друго едно
тяло
: Ако в отрицателния полюс
на
една електрическа батерия турим един металически предмет: напр.
лъжичка или друго, а на положителния полюс една сребърна плоча, то като пуснем тока, след време среброто ще се премести от плочата и ще покрие лъжичката, която е на отрицателния полюс. Ако наблюдаваме водата, няма да можем да видим пренасянето на среброто. Сребърната плоча постепенно се разпада на електрони, които отиват на отрицателния полюс и там пак се възстановява среброто. Всеки ден получавам писма и статии от познати и непознати, които ме насърчават и които привеждат нови факти за потвърждение на моята теория!
към текста >>
25.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Той трябва да проучи своето
тяло
, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите
на
своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони.
Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят.
Той трябва да проучи своето
тяло
, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите
на
своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони.
Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ.
към текста >>
Но преди всичко човек трябва да стане "цар"
на
своето
тяло
,
на
своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките
на
своя мозък, дробове, стомах.
Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света".
Но преди всичко човек трябва да стане "цар"
на
своето
тяло
,
на
своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките
на
своя мозък, дробове, стомах.
Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
към текста >>
В него, каквото
помисли
човек, веднага става.
Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят.
В него, каквото
помисли
човек, веднага става.
Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят.
към текста >>
Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията
на
своето
тяло
- в своя мозък, дробове и стомах.
Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки.
Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията
на
своето
тяло
- в своя мозък, дробове и стомах.
Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната.
към текста >>
Той знае, че докато не превъзмогне противоречията
на
тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар
на
своя мозък, дробове и стомах,
на
своите
мисли
, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред.
В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят.
Той знае, че докато не превъзмогне противоречията
на
тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар
на
своя мозък, дробове и стомах,
на
своите
мисли
, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред.
Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот". От смърт в живот! От безверие във вяра!
към текста >>
26.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване
на
своите
мисли
, чувства и сили".
Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни. Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение.
Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване
на
своите
мисли
, чувства и сили".
Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон. Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо.
към текста >>
Движенията при паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар
на
сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите
мисли
, чувства и постъпки.
Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на природата. Но ако мисълта на човека не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува. Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно.
Движенията при паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар
на
сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите
мисли
, чувства и постъпки.
От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тия упражнения човек от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори паневритмията.
към текста >>
С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред
тялото
.
Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад? Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне.
С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред
тялото
.
Туй упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка - туй е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка - на тия в чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне.
към текста >>
Туй упражнение е за разрешаване
на
известни противоречия в
мисли
и чувства.
Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад? Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне. С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото.
Туй упражнение е за разрешаване
на
известни противоречия в
мисли
и чувства.
Движението с дясната ръка - туй е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка - на тия в чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в природата, трябва да отвориш.
към текста >>
Движението с дясната ръка - туй е разрешаване
на
противоречията в
мислите
, а движението с лявата ръка -
на
тия в чувствата.
Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне. С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото. Туй упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства.
Движението с дясната ръка - туй е разрешаване
на
противоречията в
мислите
, а движението с лявата ръка -
на
тия в чувствата.
С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в природата, трябва да отвориш. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е.
към текста >>
трябва да не
мислиш
за онуй, което си оставил зад гърба си, за старото.
С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в природата, трябва да отвориш. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е.
трябва да не
мислиш
за онуй, което си оставил зад гърба си, за старото.
Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето трябва да се отвори. А туй, което отваря, е настоящето. Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата.
към текста >>
логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта
на
мислите
и чувствата.
трябва да не мислиш за онуй, което си оставил зад гърба си, за старото. Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето трябва да се отвори. А туй, което отваря, е настоящето. Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е.
логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта
на
мислите
и чувствата.
7. Освобождение. Двете ръце се турят пред гърдите с свити пръсти и със силен замах се движат на страни, като същевременно се разтварят. Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата.
към текста >>
То може да се нарече още: Внасяне
на
чистото Слово в живота, или: Правилен път за внасяне
на
чисти
мисли
, чувства и постъпки в живота.
Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. 9. Чистене. Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане, Духането - това е Словото, а движението на ръцете в страни - туй е посяване на Словото. Туй упражнение говори за възприемане на Словото и за посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее.
То може да се нарече още: Внасяне
на
чистото Слово в живота, или: Правилен път за внасяне
на
чисти
мисли
, чувства и постъпки в живота.
10. Летене. Тия вълнообразни движения с ръце на страни - това е закон за придобиване на светлина в себе си, на знание. Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне.
към текста >>
Тялото
се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред.
Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне. Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота. 11. Евера.
Тялото
се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред.
Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е.
към текста >>
14.
Мисли
!
Обаче и всяка материална частица си има свои полюси. Също тъй и всеки орган. И между тия два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тия сили работят и във всеки човек. Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството.
14.
Мисли
!
Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него. Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл. Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят.
към текста >>
Същевременно последователно люлеене
на
тялото
върху единия и другия крак.
Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то? 18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред, нагоре.
Същевременно последователно люлеене
на
тялото
върху единия и другия крак.
Тия движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а туй упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата.
към текста >>
27.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Но ние сме същества, които имат
тяло
, които имат материални нужди.
Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим! От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости. Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни.
Но ние сме същества, които имат
тяло
, които имат материални нужди.
Никой разумен не може да ги отрече. Тъкмо в този стремеж да дойдем до истинските човешки нужди, се крие тайната за ценностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди. Всичко, което би се посочило в това направление, е нещо натрупано, не същината на нещата. Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за човека, за всяко живо създание.
към текста >>
Мислите
ли за нещо друго?
Ето една жива мярка, една красива оценка на нещо неотменно необходимо. Скитали сте дълго, изморени сте от дълъг път и впечатления. Изживели сте при това много лишения и недоимъци. Стигате някъде при хубав извор всред природата. Нямате нищо за ядене, освен няколко сухи къшейчета хляб.
Мислите
ли за нещо друго?
Вие се нахранвате с благодарност и с каква радост! Вие благодарите с цялата си душа, че имате тези няколко сухи къшейчета хляб. Вие изпитвате живо тяхната благодат. Имате едно първично, непревзето, без прищевки отношение към една първична нужда – хляба. И му давате своята истинска цена.
към текста >>
И във вниманието, което ние отдаваме
на
тези малки
мисли
, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла
на
мисленето,
на
правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир
на
човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени.
И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава.
И във вниманието, което ние отдаваме
на
тези малки
мисли
, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла
на
мисленето,
на
правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир
на
човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени.
Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика!
към текста >>
Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните
мисли
и картини, що е ценност.
И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени.
Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните
мисли
и картини, що е ценност.
За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика! Вие ще разберете какво е задоволство на душата.
към текста >>
28.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако
мислим
, че човешкото естество се изчерпва само с физичното му
тяло
, ние не можем да дойдем до практични и резултатни схващания.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Не можем да разрешим въпросите на живота, ако ги разглеждаме само от физично гледище, понеже зад физичната страна има една духовна страна. Поне последните открития в разните науки установиха това и, стига човек да е заинтересуван, той може, ако желае, по чисто научен път да дойде до духовния мироглед. За да видим, как едно по-дълбоко разглеждане на въпроса се явява плодотворно, нека вземем за пример, въпроса за отношението между здравето и вътрешния живот.
Ако
мислим
, че човешкото естество се изчерпва само с физичното му
тяло
, ние не можем да дойдем до практични и резултатни схващания.
Можем да изследваме най-грижливо анатомията и физиологията на разните човешки системи: храносмилателна, дихателна, кръвоносна, отделителна, мускулна, нервна и пр., обаче туй не е достатъчно, за да имаме ясна представа по въпросите за здравето, болестите и пр. В настоящата статия ще кажем няколко думи за здравето и вътрешния живот. За да стане той по-ясен, по конкретен, ще го разгледаме в свръзка с учението за трептенията или вибрациите. Окултната наука разглежда въпросите на живота от гледището на 7 принципа. Тъй че всеки въпрос може да се разглежда от 7 гледища.
към текста >>
когато
мисли
, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем
мислителни
вълни.
По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите. Обаче има ли вълни по-къси и от всички видове лъчи, които познава физиката? Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек.
когато
мисли
, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем
мислителни
вълни.
Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
към текста >>
Тия
мислителни
радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата
на
трептения
на
физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина
на
трептенията.
Това са тъй наречените вълни на мисълта! Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка.
Тия
мислителни
радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата
на
трептения
на
физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина
на
трептенията.
Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими?
към текста >>
Сега се явява въпрос за характера
на
вълните при разните видове
мисли
.
Знае се, научно е установено, че човек. когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията.
Сега се явява въпрос за характера
на
вълните при разните видове
мисли
.
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства.
към текста >>
Защото тогаз усилват вибрациите
на
своите
мисли
и чувства.
Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли. Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-възвишена, по-благородна, от по-висок свят, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации. Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими?
Защото тогаз усилват вибрациите
на
своите
мисли
и чувства.
И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат. Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни.
към текста >>
Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото
мисли
и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр.
Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат.
Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото
мисли
и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр.
Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими.
към текста >>
Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си
мисли
и чувства, тия същества изпращат
мисли
с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание.
Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя.
Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си
мисли
и чувства, тия същества изпращат
мисли
с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание.
Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести.
към текста >>
Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават
на
тялото
по-бавните си вибрации.
Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации.
Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават
на
тялото
по-бавните си вибрации.
Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос.
към текста >>
Чрез най-възвишени
мисли
, чувства и състояния, например
на
любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите
на
своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации
на
болестта.
Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос.
Чрез най-възвишени
мисли
, чувства и състояния, например
на
любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите
на
своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации
на
болестта.
Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван!
към текста >>
Ето защо повдигането
на
съзнанието до висшите божествени
мисли
и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние
на
организма.
Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта.
Ето защо повдигането
на
съзнанието до висшите божествени
мисли
и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние
на
организма.
Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван.
към текста >>
Тия възвишени
мисли
и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо
тяло
и внасят в него живот, активност, свежест, сила.
При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма.
Тия възвишени
мисли
и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо
тяло
и внасят в него живот, активност, свежест, сила.
На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван. Нали Лазар беше възкресен от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря?
към текста >>
Бързите вибрации
на
възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в
тялото
на
такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях.
Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения.
Бързите вибрации
на
възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в
тялото
на
такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях.
Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност.
към текста >>
Затова именно в
тялото
на
един светия,
на
един праведник, т.е.
действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях.
Затова именно в
тялото
на
един светия,
на
един праведник, т.е.
на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния.
към текста >>
Той е непроницаем за лошото влияние
на
околните лоши
мисли
, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации
на
неговата аура.
на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния.
Той е непроницаем за лошото влияние
на
околните лоши
мисли
, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации
на
неговата аура.
Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот.
към текста >>
Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви
мисли
, те водят към чувства от такъв характер.
Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват.
Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви
мисли
, те водят към чувства от такъв характер.
Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
към текста >>
Ето защо в основата
на
много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни
мисли
и чувства водят към болести.
Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест.
Ето защо в основата
на
много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни
мисли
и чувства водят към болести.
От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и.
към текста >>
Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави
мисли
и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна
на
живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот.
Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави
мисли
и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна
на
живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му.
към текста >>
Ако човек има отрицателни
мисли
и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Ако човек има отрицателни
мисли
и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният.
към текста >>
29.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тая група работи за новите идеи чрез брошури, сбрания и пращане
на
свели
мисли
към всички народи от членовете
на
групата и от всички съчувственици
на
идеята.
Изявленията, които означават съгласие за приемане горното, требва да бъдат обнародвани в печата от всички народни правителства не по късно от 15 август 1938 година. От книгата на г-н Бонч-Томашевски: "Планетна доктрина. Път към разрешение на световната криза", 1935 година, Шанхай (на английски). – Из списание "Окултизъм и йога", книга 8, 1937 г. Група на служителите на човечеството Форстер Бейли от Англия печата изложение за дейността на тая група, която работи в множество страни.
Тая група работи за новите идеи чрез брошури, сбрания и пращане
на
свели
мисли
към всички народи от членовете
на
групата и от всички съчувственици
на
идеята.
Тая група почна да издава отскоро и голямо списание: "The world Obserber". Адресът му е: Forster Bailey, 38, Broadwater Down, Tunbridge Wells, England. Лаковски и дълголетството Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга "Наука и щастие" три основни правила, които трябва да се спазват, за да се достигне до дълбока старост: 1. Трябва да вярваме в дълговечността, да вярваме, че можем да я достигнем. 2. Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3.
към текста >>
Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от
тялото
ни получават нужните материали, особено кислород.
Лаковски и дълголетството Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга "Наука и щастие" три основни правила, които трябва да се спазват, за да се достигне до дълбока старост: 1. Трябва да вярваме в дълговечността, да вярваме, че можем да я достигнем. 2. Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3. Да не се боим от смъртта и да вярваме в безсмъртието, т.е. в Бога.
Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от
тялото
ни получават нужните материали, особено кислород.
Много кръвоносни съдове могат да се съкращават под влиянието на чисто психически преживявания. Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява. Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизлияния. От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондриомите в клетките са тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток.
към текста >>
И авторът описва в книгата преди всичко опитите
на
Парланж в Париж, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото
тяло
.
И на тия, които се колебаят в своята вяра, им казвам: Има един духовен свят! Има едно Провидение! – И доказателствата те ще видят в тая книга. – От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства.
И авторът описва в книгата преди всичко опитите
на
Парланж в Париж, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото
тяло
.
В тая книга се излага подробно, как по този начин той е лекувал болни от парализация, глухота, рак и пр. Той даже е сполучвал с еманациите, които излизали от неговото тяло да мумифицира някои животински части. Той е доказал, че излъчванията, които излизат от неговото тяло, премахват микробите. Книгата е пълна с факти, с опити!
към текста >>
Той даже е сполучвал с еманациите, които излизали от неговото
тяло
да мумифицира някои животински части.
– И доказателствата те ще видят в тая книга. – От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства. И авторът описва в книгата преди всичко опитите на Парланж в Париж, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото тяло. В тая книга се излага подробно, как по този начин той е лекувал болни от парализация, глухота, рак и пр.
Той даже е сполучвал с еманациите, които излизали от неговото
тяло
да мумифицира някои животински части.
Той е доказал, че излъчванията, които излизат от неговото тяло, премахват микробите. Книгата е пълна с факти, с опити!
към текста >>
Той е доказал, че излъчванията, които излизат от неговото
тяло
, премахват микробите.
– От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства. И авторът описва в книгата преди всичко опитите на Парланж в Париж, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото тяло. В тая книга се излага подробно, как по този начин той е лекувал болни от парализация, глухота, рак и пр. Той даже е сполучвал с еманациите, които излизали от неговото тяло да мумифицира някои животински части.
Той е доказал, че излъчванията, които излизат от неговото
тяло
, премахват микробите.
Книгата е пълна с факти, с опити!
към текста >>
30.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Мислите
ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва
на
тази мома,
на
нейния волен, жизнерадостен смях,
на
нейната цъфтяща младост?
На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2.
Мислите
ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва
на
тази мома,
на
нейния волен, жизнерадостен смях,
на
нейната цъфтяща младост?
Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни.
към текста >>
Защото смехът за тия "свекърви" е белег
на
лекомислие
, песните са "непристойни", а хората – съблазън!
Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки.
Защото смехът за тия "свекърви" е белег
на
лекомислие
, песните са "непристойни", а хората – съблазън!
Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание.
към текста >>
Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс
на
Божествения свят и
тялото
на
човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи
на
земята, с "плътта" – сир.
Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън!
Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс
на
Божествения свят и
тялото
на
човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи
на
земята, с "плътта" – сир.
низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>
31.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Кошков Известно е, че само благодарение
на
слънчевите лъчи става фотохимичната синтеза
на
въглехидратите в листата
на
растенията, при което се извършва разлагане
на
СО2, като въглеродът се използува за образуване
на
първата органична храна – въглехидратите, без което не би бил
мислим
никакъв живот
на
земята.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО Д-р С.
Кошков Известно е, че само благодарение
на
слънчевите лъчи става фотохимичната синтеза
на
въглехидратите в листата
на
растенията, при което се извършва разлагане
на
СО2, като въглеродът се използува за образуване
на
първата органична храна – въглехидратите, без което не би бил
мислим
никакъв живот
на
земята.
Слънцето е източник на светлина и топлина, то движи водата и въздуха и създава храна за растения и животни. Чрез нееднаквото нагряване на въздушните пластове се предизвиква движение на въздуха, а също и изпарение на водата Топлината, която харчи слънцето за изпарение на водата и издигането ù като пари, се появява в механичната енергия, която извършва водата при падане, при движение на колела, воденици и други. Слънчевата светлина е поощрител на жизнените явления, тя влияе и върху психичното състояние и създава повишена жизненост и самочувствие. Безслънчевите дни създават мрачно настроение, а изпълнените със слънце – весело и жизнерадостно. Така действува светлината и върху най-малките растения и животни.
към текста >>
Последните поддържат равновесието
на
фосфорните и калциеви соли в организъма, съдържанието
на
които расте в кръвта и способствува, следователно, за растежа и заякването
на
тялото
.
Много от болестите на кожата са реакция на вътрешно-органни смущения и разстройства. Ето защо наложително е тя да се държи чиста и най-малко всека седмица да се прави баня. Слънцелечението – натурално или изкуствено – има грамаден успех при лекуването на някои детски болести като рахита, спазмофилията и размекване на костите. Някои вещества (ергостерин, мляко и др.), изложени на облъчване с ултравиолетови лъчи, придобиват лечебни свойства, поради образуваните в тях витамини. Изглежда че така действуват върху кожата и нейните стерини, които се превръщат в провитамини.
Последните поддържат равновесието
на
фосфорните и калциеви соли в организъма, съдържанието
на
които расте в кръвта и способствува, следователно, за растежа и заякването
на
тялото
.
към текста >>
32.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света
на
твоите
мисли
, чувства и постъпки.
В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа. И работата, която правим тук, има и вътрешна страна. Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с това даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат.
Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света
на
твоите
мисли
, чувства и постъпки.
Това може да се използува и във възпитанието. После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита: – Кое е характерното за днешната епоха? – Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта.
към текста >>
Тъй трябва да
мисли
човек, за да не се самозаблуждава.
То не може да си представи, защо някой път е притиснато отгоре от други житни зърна и защо някой път е вътре в земята. Но когато поникне на нивата, противоречията изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи.
Тъй трябва да
мисли
човек, за да не се самозаблуждава.
Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този.
към текста >>
Тя е най-красивото съчетание между
мислите
, чувствата и постъпките
на
човека.
Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта.
Тя е най-красивото съчетание между
мислите
, чувствата и постъпките
на
човека.
Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне!
към текста >>
За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото
тяло
.
Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено.
За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото
тяло
.
И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време.
към текста >>
33.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Зимата учи човека
на
две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина –
на
тялото
и духа.
Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари.
Зимата учи човека
на
две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина –
на
тялото
и духа.
Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване. Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни.
към текста >>
Всяка частица
на
тялото
се раздвижва при тия тържествени дни
на
зимата.
Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата.
Всяка частица
на
тялото
се раздвижва при тия тържествени дни
на
зимата.
Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита.
към текста >>
Усещаш пролетта като разширение
на
мозъка и ти се чувствуваш способен да
мислиш
.
И пред очите ти изпъкват много други цветя. Ти попадаш в онзи магически, шеметен кръг, в който могат да те въведат само цветята, топлината и слънцето. Живееш в пълна пролет! И я усещаш като подновление на кръвта – сякаш и кръвта е била смразена през зимата. Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като подмладяващи сили в ръцете и краката.
Усещаш пролетта като разширение
на
мозъка и ти се чувствуваш способен да
мислиш
.
Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата. Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му. Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта. Пролетта събужда волността в човешката душа.
към текста >>
Да
мислиш
с цялото разнообразие, което се събужда в природата.
Ти попадаш в онзи магически, шеметен кръг, в който могат да те въведат само цветята, топлината и слънцето. Живееш в пълна пролет! И я усещаш като подновление на кръвта – сякаш и кръвта е била смразена през зимата. Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като подмладяващи сили в ръцете и краката. Усещаш пролетта като разширение на мозъка и ти се чувствуваш способен да мислиш.
Да
мислиш
с цялото разнообразие, което се събужда в природата.
Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му. Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта. Пролетта събужда волността в човешката душа. През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта.
към текста >>
34.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
НЯКОИ
МИСЛИ
ЗА СЪНЯ Светослав П.
НЯКОИ
МИСЛИ
ЗА СЪНЯ Светослав П.
Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека. Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение. Той е една школа, в която духовното тяло на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа. Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува. Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот.
към текста >>
Освен чисто физиологическия процес
на
упокояване, почистване и възобновяване
на
човешкото
тяло
, сънят има и особено вътрешно окултно значение.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека.
Освен чисто физиологическия процес
на
упокояване, почистване и възобновяване
на
човешкото
тяло
, сънят има и особено вътрешно окултно значение.
Той е една школа, в която духовното тяло на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа. Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува. Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме.
към текста >>
Той е една школа, в която духовното
тяло
на
човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека. Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение.
Той е една школа, в която духовното
тяло
на
човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува. Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме. Много по-мъдрите от нас са дали следните няколко елементарни, но твърде важни правила за съня: Народната мъдрост казва: "Лягай рано ставай рано".
към текста >>
Духовното
тяло
на
човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека. Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение. Той е една школа, в която духовното тяло на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
Духовното
тяло
на
човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува.
Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме. Много по-мъдрите от нас са дали следните няколко елементарни, но твърде важни правила за съня: Народната мъдрост казва: "Лягай рано ставай рано". Хигиенистите потвърждават напълно това, като го обосновават, а окултната наука навлиза много по-навътре и разглежда скритото значение и същина на този въпрос.
към текста >>
Не е количеството сън, което обновява духовното и физическо
тяло
, а неговото качество.
Хигиенистите потвърждават напълно това, като го обосновават, а окултната наука навлиза много по-навътре и разглежда скритото значение и същина на този въпрос. Не лягай по-късно от 10 часа, освен по изключение. Създай си един навик от това. Не ставай никога след изгрев слънце. Ако времето за сън ти е недостатъчно, лягай преди 10 часа, но никога не ставай след изгрев-слънце.
Не е количеството сън, което обновява духовното и физическо
тяло
, а неговото качество.
Хигиенистите препоръчват 8 часа сън за малките и старите, а 7 часа за средната възраст. Това не е още норма. Историята ни посочва изключително творчески натури, които са спали и по 4 часа, дори и по-малко, без да са чувствували липсата от сън. Заключението е, че това е чисто индивидуален въпрос. За забелязване е, обаче, у птиците, които в здравословно отношение твърде много превъзхождат човека, следния факт: птиците след залез-слънце се готвят вече за сън.
към текста >>
Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност
на
твоето
тяло
да почине, отиваш с духовното си
тяло
в един по-висок свят отново
на
работа.
И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка.
Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност
на
твоето
тяло
да почине, отиваш с духовното си
тяло
в един по-висок свят отново
на
работа.
Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност. Отправи, преди да си легнеш, мисълта си към онзи велик извор на живота и му изкажи дълбоката си благодарност, задето ти е позволил да участвуваш в делото на деня.
към текста >>
Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото
тяло
и новата вътрешна работа за духовното
тяло
в отвъдната школа
на
живота.
Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня.
Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото
тяло
и новата вътрешна работа за духовното
тяло
в отвъдната школа
на
живота.
От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>
35.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
От първите яйца се получили две напълно развити организми, а от вторите се получили организми, които имали едно
тяло
, но с по две глави.
Те възбудиха интерес у мнозина зоолози и една група от тях посветиха дългогодишни изследвания в тая област. Тридесет години следваха тия изследвания от разни зоолози. Един, който най-много допринесе заедно с Дриш в тая област, е фрайбургският зоолог Ханс Шпеман. Интересен е опитът с яйце на дъждовник. С тях правили два вида опити; едни яйца напълно разделили на две половинки, а други само пристиснали, без напълно да разделят двете части.
От първите яйца се получили две напълно развити организми, а от вторите се получили организми, които имали едно
тяло
, но с по две глави.
Какво показват тия опити? Че организмът не е машина, не е механизъм. Никога от едно яйце не биха се получили два организъма, ако това яйце беше един механизъм, а не нещо живо, чиито закони се различават от законите на механиката. Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено.
към текста >>
Изучаване еманациите
на
човешкото
тяло
Във френското списание "Le médecin français" (кн.
Никога от едно яйце не биха се получили два организъма, ако това яйце беше един механизъм, а не нещо живо, чиито закони се различават от законите на механиката. Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено. С множество подобни опити Дриш и групата зоолози, които работят в това направление, идват до неовиталзма. От тия опити се вижда, че биомеханизмът е безсилен да обясни новите факти в биологията.
Изучаване еманациите
на
човешкото
тяло
Във френското списание "Le médecin français" (кн.
11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото тяло. Той си служи с особен апарат за изучаването им. В статията са изложени основните принципи на апарата. Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура. Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини.
към текста >>
11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото
тяло
.
Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено. С множество подобни опити Дриш и групата зоолози, които работят в това направление, идват до неовиталзма. От тия опити се вижда, че биомеханизмът е безсилен да обясни новите факти в биологията. Изучаване еманациите на човешкото тяло Във френското списание "Le médecin français" (кн.
11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото
тяло
.
Той си служи с особен апарат за изучаването им. В статията са изложени основните принципи на апарата. Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура. Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Най-голямата звезда, голяма колкото слънчевата система Д-р Ото Струве, директор на обсерваторията във Висконсин, Съединените Щати, е съобщил неотдавна, че звездата Ипсилон Ауриге, видима с просто око, като звезда от трета величина, е най-голямото слънце във вселената.
към текста >>
в сравнение с това необятно
тяло
, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително.
През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност. Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км. Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра. Антарес и Бетелжьо са толкова много по-големи от Алдебаран и Арктур и от други гиганти, чиито диаметри са измерени или пресметнати, че те често се наричат от астрономите "свръхгиганти". Сега, обаче, изглежда, че тези свръхгиганти са прости джуджета в сравнение с Ипсилон Ауриге.
в сравнение с това необятно
тяло
, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително.
Звездата Ипсилон Ауриге лесно се разпознава с просто око близо до бляскавата звезда Капела. Но тя е много по-малко видима от четирите блестящи звезди Антарес, Бетелжьо, Алдебаран и Арктур, които звезди са от първа величина. Нейната сравнително слаба видимост се дължи на много по-голямото разстояние. Разстоянията на Арктур, Алдебаран, Бетелжьо и Антарес от земята, според измерванията, са респективно 384, 560, 1900 и 1200 милиарда километра, докато Ипсилон Ауриге е на 16 хиляди милиарда километра далеч от нас. Според сегашната еволюционна теория, гигантските и свръхгигантски звезди са с много малка гъстота и в твърде ранен стадий на развитие.
към текста >>
Препоръчваме тая статия с оригиналните
мисли
в нея, които осветляват някои страни
на
живота.
Тоя труд ще допринесе за осъзнаването на днешния човек и за намирането на истинския път към нов живот. "Зазоряване" — Когато ние живите станем, от Любомили. София, 1938. година Стр. 46. Човекът-епизод и човекът-съдба, от Георги Томалевски – Статия, печатана в списание "Философски преглед".
Препоръчваме тая статия с оригиналните
мисли
в нея, които осветляват някои страни
на
живота.
Интересен е анализът на обикновената любов, която представлява само един епизод и на оная любов, която е създала изкуството, великите подвизи! "Озарение", стихове от Йордан Ковачев. Пловдив, 1938 година. Стр. 124. Това е трета сбирка стихотворения от автора.
към текста >>
36.
РАБОТА - А. Б.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато
мисли
, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем
мислителни
или по-добре психични радиовълни.
Този принцип, приложен при изследване на всички области на живота, дава плодотворни резултати. Не може да се разбере вътрешната страна на дишането, ако не се вземе под внимание и този принцип. Ще си послужим с няколко примери и аналогии, за да направим това по-понятно, по-достъпно за читателя. Знае се, че един радиоапарат може да приема всевъзможни видове радиовълни, които са навсякъде около нас. Хиляди най-разнообразни видове радиовълни проникват пространсътвото около нас и ние можем да ги слушаме, щом поставим съответния възприемателен апарат.
Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато
мисли
, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем
мислителни
или по-добре психични радиовълни.
В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно. От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек. Туй е тъй наречената телепатия. Но не е човек едничкото същество, което има психичен живот. Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба.
към текста >>
От друга страна, установено е с множество научни опити, че
мислителните
радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек.
Ще си послужим с няколко примери и аналогии, за да направим това по-понятно, по-достъпно за читателя. Знае се, че един радиоапарат може да приема всевъзможни видове радиовълни, които са навсякъде около нас. Хиляди най-разнообразни видове радиовълни проникват пространсътвото около нас и ние можем да ги слушаме, щом поставим съответния възприемателен апарат. Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни. В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно.
От друга страна, установено е с множество научни опити, че
мислителните
радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек.
Туй е тъй наречената телепатия. Но не е човек едничкото същество, което има психичен живот. Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба. Значи пространството е проникнато от мислите, чувствата и изобщо от психичните преживявания на всички разумни същества: на хората, на по-долните царства и на всички напреднали същества, които съставляват йерархията на разумните сили в природата. Пространството е проникнато и от мисълта на Великата Разумност, която съставлява основите на битието.
към текста >>
Значи пространството е проникнато от
мислите
, чувствата и изобщо от психичните преживявания
на
всички разумни същества:
на
хората,
на
по-долните царства и
на
всички напреднали същества, които съставляват йерархията
на
разумните сили в природата.
В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно. От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек. Туй е тъй наречената телепатия. Но не е човек едничкото същество, което има психичен живот. Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба.
Значи пространството е проникнато от
мислите
, чувствата и изобщо от психичните преживявания
на
всички разумни същества:
на
хората,
на
по-долните царства и
на
всички напреднали същества, които съставляват йерархията
на
разумните сили в природата.
Пространството е проникнато и от мисълта на Великата Разумност, която съставлява основите на битието. И тъй, въздухът може да се разгледа от трояко гледище. Разгледан по форма, той е механична смес от кислород, азот и пр. Разгледан по съдържание, той е проникнат от праната или жизнената сила. Разгледан по смисъл, той е проникнат от психични, разумни сили.
към текста >>
за окислението
на
хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани
на
тялото
, дето се извършва окислителният процес или процесът
на
горенето.
И тъй, въздухът може да се разгледа от трояко гледище. Разгледан по форма, той е механична смес от кислород, азот и пр. Разгледан по съдържание, той е проникнат от праната или жизнената сила. Разгледан по смисъл, той е проникнат от психични, разумни сили. Той преди всичко съдържа ценния кислород, който служи при физиологичния процес на дишането, т.е.
за окислението
на
хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани
на
тялото
, дето се извършва окислителният процес или процесът
на
горенето.
От всичко гореказано следва, че въздухът съдържа и други ценности, които са от голяма важност, както за здравето, тъй и за духовния растеж на човека. Ако ние използуваме въздуха само като смес от кислород и азот и улесним с кислорода окислителния процес в организма, тогаз дишането ще представлява само механичен процес. Но това не е още истинското дишане. Тогава в какво се състои то? Нужно е знанието на методите, чрез които дишането да бъде не само механичен процес, но да можем чрез него да използуваме и тия неоценими богатства, които проникват въздуха, а именно праната и психичните енергии.
към текста >>
Когато човек има прави, добри, възвишени
мисли
, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука. Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина.
Когато човек има прави, добри, възвишени
мисли
, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл! Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма.
към текста >>
А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените
мисли
и чувства
на
напредналите същества – Божествената мисъл!
Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина. Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените
мисли
и чувства
на
напредналите същества – Божествената мисъл!
Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него.
към текста >>
Правите, добрите
мисли
, чувства и постъпки са изявление
на
Любовта.
Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него.
Правите, добрите
мисли
, чувства и постъпки са изявление
на
Любовта.
Виждаме, как в края на краищата любовта е най-важният ключ за свързване с великия неизчерпаем резервоар на сили в природата и тяхното използуване за правилно развитие и обнова. Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има всестранно практическо приложение в живота.
към текста >>
37.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е
на
степени, за да може да изрази живота
на
духовните същества, които също са
на
степени- Небето, според схващането
на
окултистите, се организира по силата
на
ония вътрешни сродства,
на
оная вътрешна "гравитация" по закона
на
любовта, която съществува между обитателите
на
този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение
на
тия тъкмо вътрешни сродства, по
мисли
, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества.
Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е
на
степени, за да може да изрази живота
на
духовните същества, които също са
на
степени- Небето, според схващането
на
окултистите, се организира по силата
на
ония вътрешни сродства,
на
оная вътрешна "гравитация" по закона
на
любовта, която съществува между обитателите
на
този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение
на
тия тъкмо вътрешни сродства, по
мисли
, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела.
към текста >>
Ясно е, следователно, че всяко небесно
тяло
си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души.
Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела.
Ясно е, следователно, че всяко небесно
тяло
си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души.
"Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
към текста >>
в духовната атмосфера
на
по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства
на
"небето"; те дори понякога се въплъщават
на
това или онова небесно
тяло
, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането
на
душите, обитаващи физическата и духовна сфери
на
небесните тела.
Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса.
в духовната атмосфера
на
по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства
на
"небето"; те дори понякога се въплъщават
на
това или онова небесно
тяло
, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането
на
душите, обитаващи физическата и духовна сфери
на
небесните тела.
За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя.
към текста >>
За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои
мисли
от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос.
Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела.
За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои
мисли
от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос.
"Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите.
към текста >>
Един ангел може така да владее
тялото
си, че да става видим и невидим.
Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя.
Един ангел може така да владее
тялото
си, че да става видим и невидим.
Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
към текста >>
38.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това следва от факта, че техните
мисли
и чувства протичат в съгласие с формите
на
божествената мъдрост.
Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онзи, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си, е божествена истина и мъдрост. Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост.
Това следва от факта, че техните
мисли
и чувства протичат в съгласие с формите
на
божествената мъдрост.
Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език.
към текста >>
Ангелските
мисли
не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия
на
природния, не
на
духовния живот.
Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост.
Ангелските
мисли
не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия
на
природния, не
на
духовния живот.
Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта.
към текста >>
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко
тяло
, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата
на
една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността
на
същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно.
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко
тяло
, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата
на
една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността
на
същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си.
към текста >>
За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в
тялото
си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние.
Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането ù. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността, тя пак не може да се сравни с великата Божия мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният мир е състояние непознато за човека.
За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в
тялото
си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние.
Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира.
към текста >>
Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат
тялото
си и влязат в небето.
Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога.
Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат
тялото
си и влязат в небето.
Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това ставай с човека, когато той минава през процеса на ново раждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтичат Божествения мир. Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появят първите слънчеви лъчи.
към текста >>
39.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Когато човек има отрицателни
мисли
, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието
на
неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата.
Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна.
Когато човек има отрицателни
мисли
, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието
на
неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата.
Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават. От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние. Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането.
към текста >>
Тук вече важи строежът
на
самата материя
на
тялото
– дали тя има по-префинен или по-груб строеж.
Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме. Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас. Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека.
Тук вече важи строежът
на
самата материя
на
тялото
– дали тя има по-префинен или по-груб строеж.
В първия случай тя е по-чувствителна, по-отзивчива към трептенията на висшия живот, на висшите идеи и ги възприема. А във втория случай тя е чувствителна само към по-грубите, по-бавни трептения на низшите мисли, чувства и стремежи, на по-низшия живот. Това е аналогично на случая, когато един радиоапарат е нагласен да възприема едни вълни, а не други. За да се види, каква роля играе строежът на организма, можем да си послужим с една аналогия; някой може да е виртуоз, но той не може да изяви своето изкуство, ако няма подходящ инструмент. Човешката душа е обширна.
към текста >>
А във втория случай тя е чувствителна само към по-грубите, по-бавни трептения
на
низшите
мисли
, чувства и стремежи,
на
по-низшия живот.
Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас. Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека. Тук вече важи строежът на самата материя на тялото – дали тя има по-префинен или по-груб строеж. В първия случай тя е по-чувствителна, по-отзивчива към трептенията на висшия живот, на висшите идеи и ги възприема.
А във втория случай тя е чувствителна само към по-грубите, по-бавни трептения
на
низшите
мисли
, чувства и стремежи,
на
по-низшия живот.
Това е аналогично на случая, когато един радиоапарат е нагласен да възприема едни вълни, а не други. За да се види, каква роля играе строежът на организма, можем да си послужим с една аналогия; някой може да е виртуоз, но той не може да изяви своето изкуство, ако няма подходящ инструмент. Човешката душа е обширна. Тя крие неподозирани сили и знания. Тя е по-обширна от това, което се проявява днес като човешка личност.
към текста >>
И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване
на
това
тяло
, за да стане все погоден инструмент за проявата
на
великите съкровища
на
Духа.
Тя крие неподозирани сили и знания. Тя е по-обширна от това, което се проявява днес като човешка личност. И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на човека, чрез които тя се проявява. Тя е ограничена от тях. Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения човек проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия човек.
И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване
на
това
тяло
, за да стане все погоден инструмент за проявата
на
великите съкровища
на
Духа.
Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото. Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото.
към текста >>
Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята
на
тялото
.
И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на човека, чрез които тя се проявява. Тя е ограничена от тях. Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения човек проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия човек. И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа. Този третия закон също отваря обширно поле за работа.
Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята
на
тялото
.
Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото. Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо.
към текста >>
Трябва да се изучат и причините, по които
тялото
загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации.
Тя е ограничена от тях. Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения човек проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия човек. И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа. Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото.
Трябва да се изучат и причините, по които
тялото
загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации.
Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото. Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните.
към текста >>
Месната храна загрубява материята
на
тялото
.
И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа. Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото. Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини.
Месната храна загрубява материята
на
тялото
.
Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните. А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея.
към текста >>
А пък тия похоти и влечения
на
животното се отразяват и върху материята
на
тяхното
тяло
, т.е.
Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото. Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните.
А пък тия похоти и влечения
на
животното се отразяват и върху материята
на
тяхното
тяло
, т.е.
удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм.
към текста >>
Също така и спиртните пития загрубяват материята
на
тялото
, т.е.
И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните. А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя.
Също така и спиртните пития загрубяват материята
на
тялото
, т.е.
правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват.
към текста >>
Друг фактор, който оказва влияние върху строежа
на
материята
на
тялото
, е характерът
на
човешките
мисли
и чувства.
удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм.
Друг фактор, който оказва влияние върху строежа
на
материята
на
тялото
, е характерът
на
човешките
мисли
и чувства.
Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят.
към текста >>
Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни
мисли
, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите
мисли
и чувства – по-дълги.
И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства.
Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни
мисли
, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите
мисли
и чувства – по-дълги.
Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове.
към текста >>
Ето защо, по-низшите чувства и
мисли
понижават характера
на
трептенията
на
материята
на
тялото
и с това я загрубяват.
Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги.
Ето защо, по-низшите чувства и
мисли
понижават характера
на
трептенията
на
материята
на
тялото
и с това я загрубяват.
По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр.
към текста >>
По същата причина възвишените
мисли
, чувства, желания и пр.
правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват.
По същата причина възвишените
мисли
, чувства, желания и пр.
префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня.
към текста >>
От друга страна материалистичните
мисли
, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят.
Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят.
От друга страна материалистичните
мисли
, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят.
Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня. който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават.
към текста >>
40.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тъкмо ентропията е, която създава тая загриженост относно съдбата за света, защото се
мисли
, че всички енергии ще минат през фаталната врата
на
топлината и светът ще се приближава все повече и повече до своята бавна смърт.
Стана ли вън по-топло от това, че ние пуснахме там топлината на нашата стая? Нито един термометър от тия, които показват външната температура, не е помръднал нито с една милионна от градуса от това явление. Тогава законът за съхранение и превръщане на енергията не е верен, щом в нищо се превърна онова количество топлина, което напусна стаята, щом като то не създаде никакъв нов процес. Тая топлина се разсея във въздуха и мировото пространство, без да причини никакви промени, както не произвежда никакви промени чаша с кипяща вода, която ние изсипваме в морето. Това именно крайно разсейване на енергията през вратата на топлината, наричат в науката ентропия.
Тъкмо ентропията е, която създава тая загриженост относно съдбата за света, защото се
мисли
, че всички енергии ще минат през фаталната врата
на
топлината и светът ще се приближава все повече и повече до своята бавна смърт.
Научно погледнато, това проследяване на световната енергетична деградация има своята интересна страна. То е стройно и логично построено въз основа на знайното за свата, но е лишено от светлината на една истина, която се крие в незнайното, а това незнайно е огромно. То е, както казва великият Нютон, цял океан, а онова което знаем, представя няколко камъчета край брега на океана. Кой познава съвсем добре тайните лабиринти на природата, където тя върши мълчаливо своята работа ? Ето например, някой стои на прозореца набързо движещия се влак, а в мрачината на нощта излитат малки бягащи искри.
към текста >>
Тялото
на
земята, като
тяло
на
едно огромно същество, ще се разшири извън коравата ù граница и нейната материя в много по-рядка и рафинирана форма, ще обладава по-голямо пространство.
Кой може да противопостави друго твърдение освен това, че най-вероятно е за бъдещия живот, за бъдните му прояви, когато сигурно човешкото съзнание, подхвърлено и то на еволюция, ще бъде на много по-високо стъпало, материалната обвивка на света ще бъде по-рядка, енергията ще се намира в друго състояние? Твърде вероятно е, бъдещето на нашата земя да представя едно "размразяване", едно отпущане на интраатомните сили, за да се прояви животът в една по-рядка и по-фина материална среда. Тогава ще отслабне властта на гравитацията и тия вериги, които държат формите на живота, ще се отпуснат до известна степен. Тогава поле за жизнените процеси няма да бъде само водата, коравата почва, подземните недра. Това поле ще се разшири до неподозирани размери.
Тялото
на
земята, като
тяло
на
едно огромно същество, ще се разшири извън коравата ù граница и нейната материя в много по-рядка и рафинирана форма, ще обладава по-голямо пространство.
За да се стигне до това, сегашната земя трябва да мине през "чистилището". Всички процеси в живата и мъртва природа водят към това чистилище, към тоя "термичен ад" – вратата на топлинните явления, към ентропията, от която толкова се боят учените теоретици. На нас тоя страх се струва неоснователен и малко наивен, защото ние се присъединяваме към ония, които заменят думата смърт с тясна врата, през която се отива към една нова фаза на живота, към царството на едно ново, неизвестно за нас бъдеще.
към текста >>
41.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тялото
е тънко, стройно, лекоподвижно.
Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта – признак на прекалена "мозъчност" и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни – имат нещо обтегнато, удължено и остро. Изпъкналите форми тук изобщо имат тенденция да се сплескват, да се изравняват. Това е особено характерно у меркурианката, чиито телесни форми – иначе гъвкави и еластични – далеч не обладават оня разкошен разцвет, какъвто показват, например, формите на венериния женски тип.
Тялото
е тънко, стройно, лекоподвижно.
Движенията – бързи, пъргави, нервни – се придружават с чести жестикулации. Ходът е същия – чевръст, пъргав. У някои меркурианци с венерин примес, ходът дори е някак "танцуващ". Не напразно измежду меркурио-венерините типове – мъже и жени – се срещат нерядко отлични танцьори. Ние снехме тая бегла скица, наблюдавайки нашия меркурианец в бюрото.
към текста >>
Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие
на
наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си
помислите
, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието
на
всички модерни съобщителни и транспортни средства.
"Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице.
Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие
на
наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си
помислите
, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието
на
всички модерни съобщителни и транспортни средства.
Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици. Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини. Възможни са и други сечения на двете сфери.
към текста >>
42.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тайната
на
живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината
на
деня" – всичките добри подбуди, светли
мисли
и благородни чувства.
И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи непринуден, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие. Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси.
Тайната
на
живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината
на
деня" – всичките добри подбуди, светли
мисли
и благородни чувства.
в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот.
към текста >>
Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка
на
душата,
на
ума,
на
сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка
на
човешкото
тяло
.
Истинските импулси тикат човека към творчество. Те внасят светлина и широта в съзнанието. Те разширяват сърцето. Те освобождават душата от гнетящото в човешкия живот. Светът на импулсите е свят на музика.
Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка
на
душата,
на
ума,
на
сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка
на
човешкото
тяло
.
Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт. Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси. Светът на импулсите е свят на музика!
към текста >>
43.
DU MAITRE - LE GRAND HOMME
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Днешното време Събитията които стават в Европа и в Азия и навсякъде, противоречията, които днес бушуват в всички области
на
живота, конвулсиите в всички континенти ни навяват следните
мисли
: Днешното разбиране
на
живота е механично.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Днешното време Събитията които стават в Европа и в Азия и навсякъде, противоречията, които днес бушуват в всички области
на
живота, конвулсиите в всички континенти ни навяват следните
мисли
: Днешното разбиране
на
живота е механично.
Този процес на механизирането на живота е почнал отдавна, от хиляди години. И това не е случайно. Това е една фаза, през която минава човечеството. При механичното разбиране на живота човек е наклонен да мисли, че с външни мерки, с измтаняването на формите ще може да се създаде нещо ново, нещо трайно. Това заблуждение се дължи на обстоятелството, че се пренебрегва вътрешната страна на въпроса.
към текста >>
При механичното разбиране
на
живота човек е наклонен да
мисли
, че с външни мерки, с измтаняването
на
формите ще може да се създаде нещо ново, нещо трайно.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Днешното време Събитията които стават в Европа и в Азия и навсякъде, противоречията, които днес бушуват в всички области на живота, конвулсиите в всички континенти ни навяват следните мисли: Днешното разбиране на живота е механично. Този процес на механизирането на живота е почнал отдавна, от хиляди години. И това не е случайно. Това е една фаза, през която минава човечеството.
При механичното разбиране
на
живота човек е наклонен да
мисли
, че с външни мерки, с измтаняването
на
формите ще може да се създаде нещо ново, нещо трайно.
Това заблуждение се дължи на обстоятелството, че се пренебрегва вътрешната страна на въпроса. Могат да се сключват договори, могат да се свикват разни международни конференции. Те може да са хубави начинания, те могат да имат добри подбуди, но всичко това не е достатъчно. Нужно е преди всичко едно ново разбиране на живота! Нужни са хора с едно ново съзнание!
към текста >>
Мислителните
вълни Проф.
Въргов допуща тоя апокриф да е писан от Богомила, преди да е станал богомил или пък апокрифът да е бил с богомилско съдържание първоначално и после да е бил преправен. И в книгата "Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството" се изтъква, че много апокрифи и легенди, приписвани на богомилите, нямат никакъв богомилски произход. Франциск Асизки и богомилството Богомилите в Италия се наричали с разни имена: катари, патарени и пр. Катарите в северна Италия имали влияние върху Франциск Асизки, видният италиански мистик (1182-1226). Ние пак виждаме тук, как богомилството, разпространено на запад, дава тласък на идейния живот и много движения и течения, които допринасят за събуждането на новия дух в Западна Европа, имат пряка или косвена връзка с богомилството.
Мислителните
вълни Проф.
Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни. Тия негови опити се потвърдиха после от много учени. Чикагският психолог Якобсон съобщи, че му се удало да регистрира тия електромагнитни лъчи на човешкия и животинския мозък. Той е установил между другото, че при по интензивна мислителна дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време на сън излъчването намалява и даже престава. По друг метод е дошъл до същото и проф.
към текста >>
Той е установил между другото, че при по интензивна
мислителна
дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време
на
сън излъчването намалява и даже престава.
Ние пак виждаме тук, как богомилството, разпространено на запад, дава тласък на идейния живот и много движения и течения, които допринасят за събуждането на новия дух в Западна Европа, имат пряка или косвена връзка с богомилството. Мислителните вълни Проф. Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни. Тия негови опити се потвърдиха после от много учени. Чикагският психолог Якобсон съобщи, че му се удало да регистрира тия електромагнитни лъчи на човешкия и животинския мозък.
Той е установил между другото, че при по интензивна
мислителна
дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време
на
сън излъчването намалява и даже престава.
По друг метод е дошъл до същото и проф. Ханс Бергер от Иенския университет. В първите си опити той си е служил с лица, чиито черепи били счупени, но после правил опити с лица със здрави черепи. Остава още неизследвано от тия изследователи, доколко от тия криви линии, получени с апаратите, може да се съди за вида и за съдържанието на мисълта. Величието на малкото Запитвали ли сте се някой път, колко молекули съдържа един кубически сантиметър въздух?
към текста >>
Това ни кара да
мислим
, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват.
Ханс Бергер от Иенския университет. В първите си опити той си е служил с лица, чиито черепи били счупени, но после правил опити с лица със здрави черепи. Остава още неизследвано от тия изследователи, доколко от тия криви линии, получени с апаратите, може да се съди за вида и за съдържанието на мисълта. Величието на малкото Запитвали ли сте се някой път, колко молекули съдържа един кубически сантиметър въздух? Може да се изброят толкова много, че за да се означат, би трябвало да се образува едно число от три групи по 19 нули.
Това ни кара да
мислим
, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват.
Например, атомът на водорода може да бъде представен от една сфера, която да има радиус равен на една десетмилионна част от милиметра. С други думи, би трябвало да съединим един до друг 10 милиона атома, за да получим една редица, дълга един милиметър. Ако наредим в редица атоми, съдържащи се в един грам водород, би се получила една линия, дълга 60 милиарда километра, т.е. равна на 400 пъти разстоянието между земята и слънцето. Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка частица от тялото е атомът, то нека си въобразим един свят, в който размерите на съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните.
към текста >>
Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка частица от
тялото
е атомът, то нека си въобразим един свят, в който размерите
на
съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните.
Това ни кара да мислим, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват. Например, атомът на водорода може да бъде представен от една сфера, която да има радиус равен на една десетмилионна част от милиметра. С други думи, би трябвало да съединим един до друг 10 милиона атома, за да получим една редица, дълга един милиметър. Ако наредим в редица атоми, съдържащи се в един грам водород, би се получила една линия, дълга 60 милиарда километра, т.е. равна на 400 пъти разстоянието между земята и слънцето.
Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка частица от
тялото
е атомът, то нека си въобразим един свят, в който размерите
на
съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните.
Нашите подобни ще бъдат страшни великани, чийто ръст ще бъде 5000 пъти по-висок от Айфеловата кула (300 метра), или по-добре, те ще стигнат височината на една планина, която ще бъде 170 пъти по-висока от най високите върхове на Хималаите. Една пчела, увеличена в същите размери, ще бъде няколко десетки хиляди метра. Един микроб ще бъде едно страшно животно с диаметър един метър; докато един атом при такова голямо увеличение ще достига едва една шеста част от милиметра. Из в. "Мир". Френологична карта, със символични изображения на разните склонности и способности и тяхното месторазположение в човешката глава – от Р.
към текста >>
44.
РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
След откритието
на
хормоните, които много органи изпращат по цялото
тяло
, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите
на
органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна
на
нещата.
Защото всеки от тях извършва една работа, която никой друг орган не може да извърши. Без никой орган не може. Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи. От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха.
След откритието
на
хормоните, които много органи изпращат по цялото
тяло
, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите
на
органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна
на
нещата.
Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган!
към текста >>
Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата
на
всеки народ в
тялото
на
общочовешкия организъм.
Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната.
Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата
на
всеки народ в
тялото
на
общочовешкия организъм.
Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос. Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм. Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество. По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена. Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята.
към текста >>
Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние
на
всички други органи в
тялото
.
Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони. И тъй, да се цени всеки народ! Всеки народ може да даде нещо. което никой друг народ не може да даде! И ценностите, които дава всеки народ, после стават общочовешко достояние, общочовешко постижение!
Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние
на
всички други органи в
тялото
.
Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм. Корените, клоните, листата, цветовете и пр. на едно растение са в тясна взаимна зависимост. Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло.
към текста >>
Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото
тяло
.
Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние на всички други органи в тялото. Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм. Корените, клоните, листата, цветовете и пр. на едно растение са в тясна взаимна зависимост. Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата.
Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото
тяло
.
Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение. И благосъстоянието на листата зависи от това на цялото растение. По същия начин и всички народи са свързани един с друг. И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и влага общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество. Всички други народи губят нещо ценно.
към текста >>
Ето защо всички отрицателни, разрушителни
мисли
, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ.
А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него. Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия.
Ето защо всички отрицателни, разрушителни
мисли
, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ.
По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне". Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие.
към текста >>
45.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Навсякъде – докъдето може да проникне и най-острият поглед
на
съвременния
мислител
, той вижда нещо друго, което се смята като основна същност
на
процесите
на
целокупния живот.
РИТЪМЪТ – МУЗИКА НА ВСЕМИРА Георг Нордман Понятието непрекъснатост е родено и си остава само в мисловния процес. Всъщност, такова нещо не съществува нито в неорганичната, нито в органичната природа.
Навсякъде – докъдето може да проникне и най-острият поглед
на
съвременния
мислител
, той вижда нещо друго, което се смята като основна същност
на
процесите
на
целокупния живот.
То е сменяемостта или ритмиката. В макрокосмичния живот ние се натъкваме на тоя закон, когато наблюдаваме в обсега на вековете появата и изчезването на слънцата – вселенските центрове, около които кръжат планетни системи с многосложен живот, неизмеримо далечен по разстояние, а същевременно удивително еднакъв с живота, който познаваме тук, при нас. Структурата на космоса е атомистична, като за атоми приемаме тия отделни ядра – галактични, слънчеви и планетарни, между които има безнадеждна за нашата бедна представа пустота, но всички свързани в една обща, първична аура от сили, която е също извън обсега на нашия човешки поглед. Появата и изчезването на световете, както и тяхната промяна, не е нищо което може да се наблюдава за един, два, пет или хиляди човешки животи. Ние трябва да пребродим аналите на космоса, за да установим тая ритмичност във вселенския живот, нещо, което също не е в нашите сили.
към текста >>
Положителната и отрицателна електризация
на
две тела е ритмична смяна
на
полярността вследствие
на
туй, че част от електроните
на
тялото
преминават към съседното
тяло
или поради при ток
на
електрони от второто към първото
тяло
.
Всеки удар на това сърце е колебание между два свята "да бъде" или "да не бъде" – между живота и смъртта. През камерите на тоя чуден орган всеки час преминават по 480 литра кръв. За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм. Енергията, която получаваме от слънцето – нашият мощен склад на живота, също пулсира в максимуми и минимуми, които според научната статистика се сменят всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-пъпно плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък.
Положителната и отрицателна електризация
на
две тела е ритмична смяна
на
полярността вследствие
на
туй, че част от електроните
на
тялото
преминават към съседното
тяло
или поради при ток
на
електрони от второто към първото
тяло
.
Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията свързани с тях. Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва хаосът, а след него небитието. Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги. Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
към текста >>
се залови да открие формула, която да изразява енергията
на
лъчеизпускането като функция от дължината
на
вълната и температурата
на
лъчеизпускащото
тяло
.
Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги. Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Немският учен М. Planck през 1900 г.
се залови да открие формула, която да изразява енергията
на
лъчеизпускането като функция от дължината
на
вълната и температурата
на
лъчеизпускащото
тяло
.
И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
към текста >>
Според Planck, има определени центрове
на
лъчеизпускане, които се намират във вътрешността
на
лъчеизпускащото
тяло
, които той нарече радиатори.
Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите.
Според Planck, има определени центрове
на
лъчеизпускане, които се намират във вътрешността
на
лъчеизпускащото
тяло
, които той нарече радиатори.
Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център.
към текста >>
Тия същите радиатори са и центрове
на
поглъщането, ако върху това
тяло
падат отвън вълни, с дължина,
на
каквато то резонират.
Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори.
Тия същите радиатори са и центрове
на
поглъщането, ако върху това
тяло
падат отвън вълни, с дължина,
на
каквато то резонират.
И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения.
към текста >>
Това са твърдели и древни
мислители
, чийто мисловен пермеабилитет е бил мощен, и който е давал откровенията за световната същност направо, с едно вътрешно просветление, без истините да са били завладявани с такъв труд.
Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. В съвременната физика, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва. Материята е настанена в пространството някак зърнесто, атомистично.
Това са твърдели и древни
мислители
, чийто мисловен пермеабилитет е бил мощен, и който е давал откровенията за световната същност направо, с едно вътрешно просветление, без истините да са били завладявани с такъв труд.
Какъвто е необходим за аналитичната мисъл на нашата съвременност. Нека обърнем очи към всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук, електромагнитни вълни и пр. Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично.
към текста >>
Чрез музиката
на
говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката
на
тялото
– паневритмията.
Човекът не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката. Музиката отделя човешката душа от убийствената катадневност и я отвежда до висини, от където тя вижда, че сама е музика, хармония и красота. Ние още не знаем значението на тоя небесен дар, но ако се научим да живеем "музикално", ще бъдем здрави, щастливи и всякога доволни. Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето. Чрез ритмичната смяна – музиката на дишането, посветените в това изкуство правят чудеса.
Чрез музиката
на
говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката
на
тялото
– паневритмията.
Да слееш съзнанието си с ритъма, красотата и хармонията в света, то е да познаеш блаженството – рая. Раят, това е едно музикално състояние на човека. Раят не е бездействие и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност. Раят, това е най-висша деятелност на човешката душа. Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич.
към текста >>
46.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Вътрешното им естество
мисли
и е мъдро, то желае и обича.
Тези от второто небе – много често, а ангелите от първото или най-външното небе – понякога . Това слънце не е сам Бог, но произлиза от Него. Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този свят. Тъй като любов и огън си съответствуват, това слънце изглежда на ангелите огнено, защото те не могат да видят любовта непосредствено, а виждат на нейно място онова, което ù съответствува. Ангелите, както хората, имат едно вътрешно и едно външно естество.
Вътрешното им естество
мисли
и е мъдро, то желае и обича.
А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов. Топлината на духовния свят е жива, тъй както и светлината. Топлината и светлината на физическия свят са безжизнени.
към текста >>
Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато
мисли
мъдро, вижда нещата в светлина.
Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън. А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него. Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота.
Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато
мисли
мъдро, вижда нещата в светлина.
Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината. Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог.
към текста >>
Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в
тялото
.
Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него. Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота. Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина. Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината.
Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в
тялото
.
И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог. Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце.
към текста >>
Нека се пазим от погрешката да
мислим
, че слънцето
на
духовният свят е сам Бог.
Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина. Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината. Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината.
Нека се пазим от погрешката да
мислим
, че слънцето
на
духовният свят е сам Бог.
Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце. Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като човек, понякога в слънцето, понякога вън от него. Божествената любов и божествената мъдрост произлизат от Бога и се проявяват като слънце, от което изхожда топлина и светлина, озаряващи цялото небе. Чрез тях, именно, се изявява Божественият Дух.
към текста >>
47.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода
на
най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните
мислители
, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено.
– И слушателите на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците за тая светлина и за туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ Първият лъч на светлинна за латишкия народ е излязлата книга "И земята ще се изпълни със знание за Господа" на големия Учител от далечната България. В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това". Иван Камбуров за окултната музика Известният наш музикален критик Иван Камбуров е напечатал в "Утро" от 16 VI т.г. статия върху окултната музика, в която той специално разглежда новоизлязлата книга "Песни от Учителя".
Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода
на
най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните
мислители
, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено.
Религиозните мислители отдават на музиката божествен произход. Карл Бюхер обяснява произхода на музиката от ритъма във връзка с работата, а Карл Щумф – от говора във връзка с чувствата. В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца.
към текста >>
Религиозните
мислители
отдават
на
музиката божествен произход.
В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това". Иван Камбуров за окултната музика Известният наш музикален критик Иван Камбуров е напечатал в "Утро" от 16 VI т.г. статия върху окултната музика, в която той специално разглежда новоизлязлата книга "Песни от Учителя". Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено.
Религиозните
мислители
отдават
на
музиката божествен произход.
Карл Бюхер обяснява произхода на музиката от ритъма във връзка с работата, а Карл Щумф – от говора във връзка с чувствата. В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай".
към текста >>
По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и
на
края завършва: "Много ценни и хубави
мисли
има в тая книга и за призванието
на
музиканта и певеца.
Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено. Религиозните мислители отдават на музиката божествен произход. Карл Бюхер обяснява произхода на музиката от ритъма във връзка с работата, а Карл Щумф – от говора във връзка с чувствата. В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика".
По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и
на
края завършва: "Много ценни и хубави
мисли
има в тая книга и за призванието
на
музиканта и певеца.
За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни. Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология. астрономия. Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития.
към текста >>
Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение
на
27 години душата му е оставяла
тялото
и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада.
Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д.
Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение
на
27 години душата му е оставяла
тялото
и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада.
Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист. Умея да преценявам показанията на свидетелите. Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в реалността на неговия мистичен опит." Не е лесно да се чете Сведенборг. Още по-трудно е да се разбере. Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване.
към текста >>
В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни
мисли
, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта.
После се разглежда въпросът, коя храна е по-полезна: дали месната заедно с растителните продукти или вегетарианската. Заключението е в полза на вегетарианската храна. И то се подкрепя с важни аргументи, морални и научно-здравословни. След това се разглежда от ново, оригинално гледище въпроса за психичните причини, които влияят благоприятно или неблагоприятно върху храненето и правилното усвояване на храните. Тук се идва до крайно важни заключения.
В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни
мисли
, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта.
В сравнение с досегашната литература по въпроса, тая книга внася нови идеи и за това тя е ценен принос в тая област и необходима за всеки. Препоръчваме я на читателите си. Notre-Dame des Neiges. Histoire d'une famille de Boulangers par Gabriel Gobron. Un vol.
към текста >>
48.
ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот
на
човека и физиологическите процеси в неговото
тяло
.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот
на
човека и физиологическите процеси в неговото
тяло
.
Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини.
към текста >>
Но освен това очебийно въздействие
на
някои афекти върху работата
на
органите, има и една по-дълбока връзка между
мислите
, чувствата, желанията, постъпките
на
човека и здравословното му състояние.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло. Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр.
Но освен това очебийно въздействие
на
някои афекти върху работата
на
органите, има и една по-дълбока връзка между
мислите
, чувствата, желанията, постъпките
на
човека и здравословното му състояние.
По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят.
към текста >>
Доказано е, че човек, когато
мисли
, изпраща числителни радиовълни.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Боян Боев Известно е, че има съотношение между психичния живот на човека и физиологическите процеси в неговото тяло. Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи.
Доказано е, че човек, когато
мисли
, изпраща числителни радиовълни.
Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини. Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят.
към текста >>
Значи, има един свят
на
мислителните
вълни.
Всекиму е известно, че при гняв или страх пулсът се изменя, сърцето почва да бие неправилно, човек може да се зачерви или да побледнее, може да се разстрои стомахът му и пр. Но освен това очебийно въздействие на някои афекти върху работата на органите, има и една по-дълбока връзка между мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека и здравословното му състояние. По този въпрос ще кажем тук няколко думи. Доказано е, че човек, когато мисли, изпраща числителни радиовълни. Това е доказано с възможността на телепатията и по други начини.
Значи, има един свят
на
мислителните
вълни.
Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека.
към текста >>
Например, мисълта е един процес в умственото
тяло
на
човека.
Значи, има един свят на мислителните вълни. Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу.
Например, мисълта е един процес в умственото
тяло
на
човека.
После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест.
към текста >>
После това движение, което отговаря
на
дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото
тяло
.
Това можем да наречем умствен свят. Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека.
После това движение, което отговаря
на
дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото
тяло
.
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява.
към текста >>
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото
тяло
на
човека.
Също така и когато човек чувства, изпраща аналогични вълни наоколо. Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло.
И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото
тяло
на
човека.
И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия.
към текста >>
И после това неправилно движение въз основа
на
горния закон се предава
на
чувственото
тяло
, после
на
етерното и най-после се изразява във физическото
тяло
като болест.
Това е тъй нареченият чувствен свят. Първият окултен закон в тая област гласи: – Това, което е горе, слиза долу. Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека.
И после това неправилно движение въз основа
на
горния закон се предава
на
чувственото
тяло
, после
на
етерното и най-после се изразява във физическото
тяло
като болест.
Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия. При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена.
към текста >>
Всъщност, когато въздействието
на
неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото
тяло
, в последното се проявява като предразположение към болест.
Например, мисълта е един процес в умственото тяло на човека. После това движение, което отговаря на дадената мисъл, слиза в чувствения свят, след това в етерния и най-после във физическото тяло. И ако мисълта е била крива, то се създава вече едно неправилно движение в умственото тяло на човека. И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест.
Всъщност, когато въздействието
на
неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото
тяло
, в последното се проявява като предразположение към болест.
И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия. При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена. Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви мисли, чувства, желания и пр. кои органи нападат и какви болести им причиняват.
към текста >>
При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви
мисли
, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена.
И после това неправилно движение въз основа на горния закон се предава на чувственото тяло, после на етерното и най-после се изразява във физическото тяло като болест. Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия.
При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви
мисли
, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена.
Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви мисли, чувства, желания и пр. кои органи нападат и какви болести им причиняват. Едни неправилни мисли или чувства нападат сърцето и го повреждат. Други нападат черния дроб, трети - бъбреците, четвърти - стомаха или червата, други - ушите или очите и пр.. Ще дам един пример: Всяка по-силна и неестествена проява на индивидуалността, като напр. упражняване на насилие върху другите, тормозенето им и пр.
към текста >>
Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви
мисли
, чувства, желания и пр.
Ето защо, човек много по-рано, може би с векове по-рано, е събрал семената на някоя бъдеща болест. Всъщност, когато въздействието на неправилната, кривата мисъл или чувство слезе до физическото тяло, в последното се проявява като предразположение към болест. И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия. При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена.
Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви
мисли
, чувства, желания и пр.
кои органи нападат и какви болести им причиняват. Едни неправилни мисли или чувства нападат сърцето и го повреждат. Други нападат черния дроб, трети - бъбреците, четвърти - стомаха или червата, други - ушите или очите и пр.. Ще дам един пример: Всяка по-силна и неестествена проява на индивидуалността, като напр. упражняване на насилие върху другите, тормозенето им и пр. има за последствие известни болести на кръвта.
към текста >>
Едни неправилни
мисли
или чувства нападат сърцето и го повреждат.
И тогава при най-малки неблагоприятни външни условия човек заболява. Друг човек, който няма тия предразположения, не би заболял при същите условия. При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена. Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви мисли, чувства, желания и пр. кои органи нападат и какви болести им причиняват.
Едни неправилни
мисли
или чувства нападат сърцето и го повреждат.
Други нападат черния дроб, трети - бъбреците, четвърти - стомаха или червата, други - ушите или очите и пр.. Ще дам един пример: Всяка по-силна и неестествена проява на индивидуалността, като напр. упражняване на насилие върху другите, тормозенето им и пр. има за последствие известни болести на кръвта. Тъкмо обратното качество, а именно слабоволието, при което човек става играчка в ръцете на другите, причинява пак болест в кръвта, но от съвсем друг характер. Всяка крива мисъл или всяко неестествено, болезнено чувство като напр.
към текста >>
От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни
мисли
и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими.
Всяка крива мисъл или всяко неестествено, болезнено чувство като напр. тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести. При това, болестта като резултат няма да идва всякога веднага. Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган.
От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни
мисли
и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими.
Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка?
към текста >>
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители
на
човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения
на
етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното
тяло
е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали.
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители
на
човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения
на
етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното
тяло
е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
към текста >>
Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото
тяло
за някакъв болезнен процес.
Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка?
Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото
тяло
за някакъв болезнен процес.
Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват.
към текста >>
Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното
тяло
и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично
тяло
.
Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес.
Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното
тяло
и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично
тяло
.
Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват. Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека.
към текста >>
Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света
на
неговите
мисли
, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес.
Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света
на
неговите
мисли
, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват. Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека. Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия?
към текста >>
Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса
на
мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род
мисли
и чувства, чиято причина те представляват.
Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина.
Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса
на
мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род
мисли
и чувства, чиято причина те представляват.
Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека. Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия? " Тук се явява и втори въпрос: „И при лекуването каква е ролята и значението на външните и вътрешни фактори? " На първия въпрос се отговори вече по-горе: Вътрешните причини създават предразположение на органа към заболяване; той става тъй податлив към това, че при най-малки неблагоприятни външни условия заболява.
към текста >>
Окултната медицина може да покаже точно коя болест с кое нарушение
на
вътрешния живот -
на
живота
на
мислите
, чувствата, желанията и постъпките - е свързана.
Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека. Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия? " Тук се явява и втори въпрос: „И при лекуването каква е ролята и значението на външните и вътрешни фактори? " На първия въпрос се отговори вече по-горе: Вътрешните причини създават предразположение на органа към заболяване; той става тъй податлив към това, че при най-малки неблагоприятни външни условия заболява.
Окултната медицина може да покаже точно коя болест с кое нарушение
на
вътрешния живот -
на
живота
на
мислите
, чувствата, желанията и постъпките - е свързана.
И в течение на болестта постепенно ще се измени и психичният живот. И когато обновата, промяната в психичния живот е направена, тогава болестта се лишава от своя корен и с най-леки външни средства може да бъде премахната. В окултния роман „Модерни розенкройцери" се дава едно хубаво сравнение за пояснение на това: Да си представим, че един човек се намира в една стая. Вратата отвън е заключена, но освен това отвътре са поставени върху вратата напречни железни греди, които не позволяват нейното отваряне. В случая само отключването на вратата не може да постигне целта.
към текста >>
49.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото
тяло
на
царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо.
Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи. Какво можеше да направи нещастният баща? Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно.
Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото
тяло
на
царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо.
Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира. Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго. Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа.
към текста >>
Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно
тяло
, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии
на
мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като
на
планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго.
Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо. Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира.
Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно
тяло
, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии
на
мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като
на
планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго.
Не веднъж той излизаше, не веднъж той придружаваше мълчаливо нейната свита като верен паж. Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба. Само той знаеше, какво чакаше, какво искаше, и какво търсеше.
към текста >>
Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени
мисли
, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата
на
царския глашатай, който известяваше печалната вест.
Никога тя не спре погледа си върху него, никога нейните очи не уловиха тъжния поглед на Бен-Абу. Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици. Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи. А за разкошна мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари. Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше.
Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени
мисли
, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата
на
царския глашатай, който известяваше печалната вест.
Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло. Той се отдалечи тогава дваж по-нещастен. Сега вече надеждата, че царската дъщеря ще се влюби в него, съвсем изчезна. А той искаше само това. Боже мой, само това - любовта на нейното младо сърце, след което той ще си отпътува за своята страна.
към текста >>
За миг небето и земята се промениха, и без да
мисли
, без да сети и разбере, какво става с него, той се втурна към царския дворец, където царската стража се мъчеше да спре неговото ранно и шумно нахълтване.
Така в своята безнадеждност и отчаяние той остана край нейния дворец с някаква специална надежда в дълбочината на своята душа. Всяка сутрин той пръв узнаваше за хода на нейната болест. И ето през една свежа пролетна сутрин, царският пратеник съобщаваше с указ желанието на младата царкиня. Тя обещава да обикне тоя, който можел да я излекува. Саваот-Бен-Абу пръв чу това.
За миг небето и земята се промениха, и без да
мисли
, без да сети и разбере, какво става с него, той се втурна към царския дворец, където царската стража се мъчеше да спре неговото ранно и шумно нахълтване.
— Пуснете ме, казваше той, искам да видя веднага царя. Дочул глъч, царят дойде и разбра, какво искаше ранният посетител. — Пуснете го! — Царю, рече Бен-Абу, аз ще излекувам вашата дъщеря. Пуснете ме при нея.
към текста >>
Царкинята Елмира, полуотвори очи и погледна тоя, който вливаше потоци жизнени сили в нейното изнурено
тяло
.
Изпълнен с гореща вяра, готов да даде своята чиста и млада кръв за нея. той се приближи до тая, която безжизнено лежеше на богатото легло. Саваот-Бен-Абу в тоя миг беше забравил всичко, освен това, че тя трябваше да оздравее. Тогава той се наведе тихо и безшумно над нея и леко като ухание на пролетен зефир, Саваот-Бен-Абу целуна болната царкиня. И чудото стана.
Царкинята Елмира, полуотвори очи и погледна тоя, който вливаше потоци жизнени сили в нейното изнурено
тяло
.
Това той можеше да направи тогава, когато трябваше да изпълни един върховен закон. В нейната душа се преливаха хиляди тонове, в сърцето ù някой запя чудна песен. Тя стана бавно и лъчезарна от хубост и здраве, кротко протегна ръце към своя спасител. Нейните устни мълвяха свещените слова, които Бен-Абу дълго беше чакал. Те прозвучаха като победна песен, като празничен звън, като небесен хор, който възвестяваше жадуваната и очакваната радост.
към текста >>
50.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Не
мисли
, какво е зло.
За човека, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто. Доброто е закон на вечно подмладяване. Който иска да бъде млад, да следва неговия път. Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото!
Не
мисли
, какво е зло.
Остави този въпрос за „старите"! Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни. Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние.
към текста >>
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява
мислите
, чувствата и волята
на
човека; която подмладява неговото
тяло
.
Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло. Остави този въпрос за „старите"! Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни.
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява
мислите
, чувствата и волята
на
човека; която подмладява неговото
тяло
.
Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството.
към текста >>
Като стигнеш известна възраст, ти започваш да
мислиш
, че си стар.
И при всичката своя старост, тя е по-млада от нас. За нея с право може да се каже, че е вечно млада в своите прояви. Винаги се учи от природата и ще почерпиш нещо ценно от нея. Природата никога не остарява, никога не губи своята сила, никога не се обезсърчава, любовта ù никога не се изменя. При всичките си промени, тя остава неизменна.
Като стигнеш известна възраст, ти започваш да
мислиш
, че си стар.
Спомни си за Природата - тя е живяла безчет години и още не е остаряла. Светът е създаден за младите. Всичко в света, което се учи, е младо. Старият човек, подобно апокалиптичните старци, е божествена съкровищница. Той е съкровищница на божествените придобивки.
към текста >>
51.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо
тяло
, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете.
Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в село от много години. Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от село не мръдна.
Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо
тяло
, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете.
Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха. Но човешка слабост! Може ли да бъде човек винаги изправен, па макар тоя човек да бъде и поп Грую?
към текста >>
" Попадията беше умна, не обичаше много да се бърка в работите
на
мъжа си, познаваше го тя, влезе в другата стая и си
помисли
: "Нещо се е случило, но ще му мине".
Имаше той будна съвест и очи, за да си дава сметка за всичко сторено и мислено. Искаше той да бъде изправен пред себе си и пред Бога, както често обичаше да казва. Но един ден поп Грую се върна от града, уморен и измъчен, с набръчкано чело, умислен и мълчалив. Попадията го вид още от пътната врата и си рече: "Има нещо, случило му се е нещо, каква ли неприятна работа ще е". И току се приготви да го попита, каква е работата, когато той затвори вратата след себе си, влезе в стаята си и рече на жена си: "Остави ме, зает съм!
" Попадията беше умна, не обичаше много да се бърка в работите
на
мъжа си, познаваше го тя, влезе в другата стая и си
помисли
: "Нещо се е случило, но ще му мине".
Тая заран поп Грую бе тръгнал за града. Наближаваше Възкресение, та за вкъщи трябваше да се накупят някои неща. Облекло на жената и децата, обувки за него и други някои работи. Тъкмо на кръстопътя, до Стоянчовата мелница, където се събираха пътищата от близките села, редом с него тръгна един селянин, Михо Сиромаха, както му викаха, от съседното село, човек на средна възраст Поп Грую го познаваше, беше го виждал в село по сбора. Тръгнаха заедно, като разбраха, че и двамата отиват в града.
към текста >>
52.
Магелан – покорителят на моретата – Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Важи за
мислите
, чувствата и постъпките
на
човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания. Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот.
Важи за
мислите
, чувствата и постъпките
на
човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият.
Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми?
към текста >>
В човешкото
тяло
могат да се наблюдават подобни процеси.
Тогава по кой начин трябва да се нареди животът на обществата, народите, расите и на цялото човечество? По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот?
В човешкото
тяло
могат да се наблюдават подобни процеси.
Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр.
към текста >>
Напр., някои клетки в човешкото
тяло
могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед
на
интересите
на
целия организъм.
По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси.
Напр., някои клетки в човешкото
тяло
могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед
на
интересите
на
целия организъм.
Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг.
към текста >>
В
тялото
на
растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими.
И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм.
В
тялото
на
растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими.
И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях.
към текста >>
Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат
на
миналото -
на
миналите погрешни
мисли
, чувства и постъпки
на
народите.
Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя на човешкото съзнание. И този принцип на международна солидарност и взаимопомощ не може да се осъществи по механичен начин. Той трябва да дойде чрез новото разбиране на живота като единство. Иначе, даже и ако се локализират някои войни по едни или други причини, то в бъдеще пак ще съществуват причини за нови катастрофи.
Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат
на
миналото -
на
миналите погрешни
мисли
, чувства и постъпки
на
народите.
Днешното хаотично положение е жетва на дълбокото минало. А сегашните нови идеи - сегашните творчески мисли, чувства и постъпки - са сеитба за бъдещето. Всяка мисъл на новото време, всяка мисъл за обединение, за хармония, е сеитба на ново красиво, светло бъдеще. Нека всеки човек на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство! Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще събудят светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден.
към текста >>
А сегашните нови идеи - сегашните творчески
мисли
, чувства и постъпки - са сеитба за бъдещето.
И този принцип на международна солидарност и взаимопомощ не може да се осъществи по механичен начин. Той трябва да дойде чрез новото разбиране на живота като единство. Иначе, даже и ако се локализират някои войни по едни или други причини, то в бъдеще пак ще съществуват причини за нови катастрофи. Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат на миналото - на миналите погрешни мисли, чувства и постъпки на народите. Днешното хаотично положение е жетва на дълбокото минало.
А сегашните нови идеи - сегашните творчески
мисли
, чувства и постъпки - са сеитба за бъдещето.
Всяка мисъл на новото време, всяка мисъл за обединение, за хармония, е сеитба на ново красиво, светло бъдеще. Нека всеки човек на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство! Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще събудят светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден. Те ще ускорят и реализирането му! И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили!
към текста >>
Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки
мислителни
радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси.
Те ще ускорят и реализирането му! И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили! Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света.
Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки
мислителни
радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси.
А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда! И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат! Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете! И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта!
към текста >>
Тия
мислителни
радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда!
Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света. Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие.
Тия
мислителни
радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда!
И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат! Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете! И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта! И ония народи, които първи подемат инициативата за побратимяване на народите, за взаимно сътрудничество, те ще бъдат начело на новата култура, която иде - ще бъдат авангард на общочовешкото семейство. Каквито и събития да има, каквито и тъмни облаци да надвиснат на небосклона, каквито и вихрушки да се извият над многострадалната земя, нека всички, които живеят с новите идеи в душите си, чиито души копнеят за един светъл ден, да бъдат бодри, пълни със светли надежди!
към текста >>
53.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените
замисли
, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване
на
целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически.
В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените
замисли
, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване
на
целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи.
към текста >>
И ако аз се спрях
на
неговото дело, изнесено така хубаво в книгата
на
Цвайг, сторих го, за да го взема като илюстрация
на
изказаните по-горе
мисли
.
Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи. Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите, чак когато настъпи жътва? Ако проследим и подвига на Магелан, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм.
И ако аз се спрях
на
неговото дело, изнесено така хубаво в книгата
на
Цвайг, сторих го, за да го взема като илюстрация
на
изказаните по-горе
мисли
.
Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за "Островите на подправките", които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан. Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови, и които - по-далеч - мият бреговете на Индия. Магелан, обаче, е твърдял, че има такъв проток, и че той го знае с увереност.
към текста >>
При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила
на
белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а
тялото
му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него.
Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено.
При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила
на
белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а
тялото
му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него.
Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести.
към текста >>
54.
Стихове - Д. Антонова и S.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Обикновено човек
мисли
все за себе си.
В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове. Всичко е обляно с обилна слънчева светлина. Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата! Всички сме около Учителя. Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество.
Обикновено човек
мисли
все за себе си.
Днес мислете за Цялото. Не премахвайте усмивката на своето лице. Винаги, и в най-тъжното ви състояние, да се забелязва една усмивка, защото ако не се усмихвате, привличате разрушителните енергии на природата към себе си. Винаги се усмихвайте. – Какво приема човек от планината?
към текста >>
По закона за еволюцията започваме с
тялото
.
В паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. При паневритмията има най-малките съпротивления. Тя показва на хората начина, как да приемат силите на природата. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия.
По закона за еволюцията започваме с
тялото
.
На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече. Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха?
към текста >>
55.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Словото
на
Учителя беше пълно с дълбоки
мисли
за новите насоки
на
развитието и нуждите
на
днешния момент.
Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила.
Словото
на
Учителя беше пълно с дълбоки
мисли
за новите насоки
на
развитието и нуждите
на
днешния момент.
Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания." Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас." И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея.
към текста >>
Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат
на
нашите хубави
мисли
, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.
Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.
Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат
на
нашите хубави
мисли
, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.
След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи. е една велика действителност. Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот.
към текста >>
Добрият сън изисква изтегнато
тяло
, по възможност малко извърнато
на
дясно.
Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение.
Добрият сън изисква изтегнато
тяло
, по възможност малко извърнато
на
дясно.
Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т.н.
към текста >>
нарушават по-силно съня от всичко друго Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички
мисли
и тревоги.
Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т.н.
нарушават по-силно съня от всичко друго Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички
мисли
и тревоги.
Из в. "Дневникъ" Един необикновен сън Четвърт век ни отделя от Сараевския атентат, на който станаха жертва австрийският престолонаследник принц Фердинанд и неговата съпруга графиня Хохенберг. Не е безинтересно, по случай годишнината от тоя фатален за Европа ден, да се знае историята на необикновения сън на виенския епископ д-р Жозеф Ланий, който е бил един от възпитателите на престолонаследника. Д-р Ланий разказва, че в този трагичен ден, 28 юни 1914 г., в 3.30 часа се пробудил внезапно от страшен сън. Сънувал, че става рано сутринта и върху масата, между другата кореспонденция, намерил един голям траурен плик с герба на престолонаследника.
към текста >>
Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края
на
краищата общи за всички, И темите
на
тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се
замисли
за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота
на
човека.
Песен над равнините - Разкази от Буча Бехар. Ц. 15 лв. Доставя авторката; "Цар Асен" 56, Ст. Загора. Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит.
Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края
на
краищата общи за всички, И темите
на
тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се
замисли
за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота
на
човека.
В тоя смисъл тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят размисъл и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на човека. Препоръчваме книгата "Песен над равнините" на нашите читатели, които, надаваме се, ще я оценят. Библиотека "БЕЗСМЪРТНИ МИСЛИ". Първа книга - ЖАН ЖАК РУСО по Ромен Ролан. Цена 60 лв.
към текста >>
Библиотека "БЕЗСМЪРТНИ
МИСЛИ
".
Сюжетите на тия разкази са почерпени почти изключително из селския живот. Но авторката далеч няма за цел да рисува само външно народния бит. Тя се интересува преди всичко от човека, от неговия живот, от неговите душевни преживявания, които са в края на краищата общи за всички, И темите на тези разкази са така подбрани, че винаги разказват някои светли или тъмни страни от човешката душа, които карат читателя да се вгледа в себе си и да се замисли за ония малки, често пъти незначителни неща, които, въпреки своята природна незначителност, определят по такъв съдбоносен начин живота на човека. В тоя смисъл тези малки разкази са наистина богати по съдържание, защото будят размисъл и предизвикват дълбоки отзиви в сърцето на човека. Препоръчваме книгата "Песен над равнините" на нашите читатели, които, надаваме се, ще я оценят.
Библиотека "БЕЗСМЪРТНИ
МИСЛИ
".
Първа книга - ЖАН ЖАК РУСО по Ромен Ролан. Цена 60 лв. подвързана; стр. 242. Издател Светослав Славянски - ул. 6 Септемврий, 12.
към текста >>
56.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Мислиш
ли, че не е определено за тебе, какво количество въздух трябва да приемеш?
Тя обгръща цялото човечество. И ако ти не можеш да обичаш хората поне умствено, не можеш да започнеш с любовта. Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се повдигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това, въпреки всички противоречия, които съществуват в света. Най-после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе.
Мислиш
ли, че не е определено за тебе, какво количество въздух трябва да приемеш?
Мислиш ли, че не е определено, какво количество храна, светлина, звукове трябва да приемеш всеки ден? - Определено е. Но това изглежда така невероятно, че на човека и през ум не му минава за тия неща. Трябва една нова наука, която да разкрие тези истини. Верующите често се хвалят, че имат силна вяра в Бога.
към текста >>
Мислиш
ли, че не е определено, какво количество храна, светлина, звукове трябва да приемеш всеки ден?
И ако ти не можеш да обичаш хората поне умствено, не можеш да започнеш с любовта. Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се повдигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това, въпреки всички противоречия, които съществуват в света. Най-после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе. Мислиш ли, че не е определено за тебе, какво количество въздух трябва да приемеш?
Мислиш
ли, че не е определено, какво количество храна, светлина, звукове трябва да приемеш всеки ден?
- Определено е. Но това изглежда така невероятно, че на човека и през ум не му минава за тия неща. Трябва една нова наука, която да разкрие тези истини. Верующите често се хвалят, че имат силна вяра в Бога. Но ако и те така лесно се обезсърчават, къде е любовта им и вярата им в Бога?
към текста >>
Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено
тяло
.
За да го обичате, той трябва да има надежда. За да го обичате, той трябва да има любов. Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява между два полюса - единият полюс трябва да бъде положителен и да дава, а другият трябва да бъде отрицателен и да взема. Само по този начин ще се получи движението на живота у човека.
Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено
тяло
.
Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората. Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората. Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека.
към текста >>
Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично
тяло
, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш.
За да го обичате, той трябва да има любов. Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява между два полюса - единият полюс трябва да бъде положителен и да дава, а другият трябва да бъде отрицателен и да взема. Само по този начин ще се получи движението на живота у човека. Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло.
Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично
тяло
, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш.
За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората. Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората. Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека. Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го.
към текста >>
За да изгради човек това
тяло
, той трябва да се самоотрече.
Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява между два полюса - единият полюс трябва да бъде положителен и да дава, а другият трябва да бъде отрицателен и да взема. Само по този начин ще се получи движението на живота у човека. Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш.
За да изгради човек това
тяло
, той трябва да се самоотрече.
Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората. Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората. Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека. Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го.
към текста >>
Изпращай му добри
мисли
.
Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то. Вярвай, че светът е създаден за разумните, за добрите хора, че е създаден за всички, които Бог е поставил на някаква работа. Вярвай, защото онези, които не вярват, сами себе си спъват - те ще закъснеят в своя прогрес. Ако видиш човек, който е нещастен, ала вярва, че ще излезе от своето нещастие, подкрепи го във вярата му.
Изпращай му добри
мисли
.
Щом желаеш доброто на хората и те ще желаят твоето добро. Радвай се на знанието на другите хора и те ще се радват на твоето. Радвай се на всяко хубаво нещо, което виждаш, защото то ще бъде един ден и твое. Такъв е законът: всичко, което хората поотделно придобиват, ще стане един ден общо благо. И тъй, първото нещо, което трябва да внесеш в живота си е: да имаш абсолютна любов към Бога, абсолютна вира и надежда в Него.
към текста >>
Слушай Неговия глас и животът ти ще се
осмисли
.
Вярвай в Оногова, който казва, че твоята работа ще се уреди! Този, който постоянно внася в тебе вяра, това е Бог. Този, който постоянно внася в тебе надежда, това е Бог. Този Бог говори на всички. Той е говорил и помагал на всички в миналото и сега помага, и в бъдеще ще помага.
Слушай Неговия глас и животът ти ще се
осмисли
.
Ти няма да постигнеш всичко изведнъж, но всичко ще ти върви с радост и ще понасяш леко изпитанията и мъчнотиите в живота. Слушай гласа на Оногова, който постоянно внася у тебе любов, вяра и надежда!
към текста >>
57.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и
мисли
, В това седи истинската магия
на
Словото и Истината.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука.
Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и
мисли
, В това седи истинската магия
на
Словото и Истината.
Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го.
към текста >>
Посеяното
на
добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега
на
морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се
замислил
дълбоко върху всичко.
А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
Посеяното
на
добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега
на
морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се
замислил
дълбоко върху всичко.
Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът?
към текста >>
Веднъж
на
брега
на
морето от устата
на
Христа и друг път от устата
на
Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно
тялото
на
Христа, неговата, божем духовна същност.
А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства.
Веднъж
на
брега
на
морето от устата
на
Христа и друг път от устата
на
Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно
тялото
на
Христа, неговата, божем духовна същност.
При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне.
към текста >>
Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да
мислите
за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината
на
нещата.
във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм.
Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да
мислите
за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината
на
нещата.
Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа.
към текста >>
В вашето съзнание избликват всички тези
мисли
, когато съпоставите истинската проповед
на
Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава.
Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия. Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен.
В вашето съзнание избликват всички тези
мисли
, когато съпоставите истинската проповед
на
Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава.
Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа.
към текста >>
Христос намеква за
мислите
на
човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро".
Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили.
Христос намеква за
мислите
на
човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро".
Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две.
към текста >>
Лишеят, който се прикрепя здраво о скалите, ни показва, как да обръщаме нашите корави като скала чувства и
мисли
в ползотворна почва.
Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях. Има път, начин за това.
Лишеят, който се прикрепя здраво о скалите, ни показва, как да обръщаме нашите корави като скала чувства и
мисли
в ползотворна почва.
Бистрият поток разронва всяка набита земя и я обръща на златна почва. В пътя на работа над себе си, човек става добра почва и дава плод - едно тридесет, друго шестдесет, а друго сто. Той намира себе си, познава Бога, възлюбва света, хората, в които Бог се проявява.
към текста >>
58.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И тъй, що представя Нептун, не като небесно
тяло
- това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус
на
известни космични сили, които функционират в слънчевата система?
Обясненията дадени в "Сфера на Уран” по тия въпроси, важат очевидно и за Нептун, както впрочем и за всяка новооткрита планета, каквато е запр. Плутон. Ала тия обяснения на окултистите, колкото и да с правдоподобни, все пак имат теоретичен, спекулативен характер. От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептун по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептун, чиито "влияния* изобщо мъчно се дешифрират.
И тъй, що представя Нептун, не като небесно
тяло
- това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус
на
известни космични сили, които функционират в слънчевата система?
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас.
към текста >>
Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния
на
най-потайни
мисли
и чувства са силно развити.
Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението.
Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния
на
най-потайни
мисли
и чувства са силно развити.
Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат.
към текста >>
59.
Стихове – Д. Антонова и О. Славчева
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Чрез непрестанна работа човек трябва да организира своето духовно
тяло
.
което се знае и не се прилага, то е в ущърб на човека. Всеки трябва да поправи погрeшките си. Човек има много погрешки да поправя, но понякога той се обленява да ги поправи. Който не се изправя сам, ще се унищожи, т.е. ще деградира.
Чрез непрестанна работа човек трябва да организира своето духовно
тяло
.
Как може да се организира то? Чрез хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки. Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила. Той има организирано духовно тяло. Трябва да се дадат най-добрите условия на физическото тяло, за да може то да се развива правилно.
към текста >>
Чрез хубавите
мисли
, хубавите чувства и хубавите постъпки.
Човек има много погрешки да поправя, но понякога той се обленява да ги поправи. Който не се изправя сам, ще се унищожи, т.е. ще деградира. Чрез непрестанна работа човек трябва да организира своето духовно тяло. Как може да се организира то?
Чрез хубавите
мисли
, хубавите чувства и хубавите постъпки.
Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила. Той има организирано духовно тяло. Трябва да се дадат най-добрите условия на физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се разви-ват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно.
към текста >>
Той има организирано духовно
тяло
.
ще деградира. Чрез непрестанна работа човек трябва да организира своето духовно тяло. Как може да се организира то? Чрез хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки. Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила.
Той има организирано духовно
тяло
.
Трябва да се дадат най-добрите условия на физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се разви-ват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички. Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов.
към текста >>
Трябва да се дадат най-добрите условия
на
физическото
тяло
, за да може то да се развива правилно.
Чрез непрестанна работа човек трябва да организира своето духовно тяло. Как може да се организира то? Чрез хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки. Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила. Той има организирано духовно тяло.
Трябва да се дадат най-добрите условия
на
физическото
тяло
, за да може то да се развива правилно.
Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се разви-ват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички. Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум.
към текста >>
Онзи, който
мисли
, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш.
И отива и му купува ново шише. После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи. От този момент детето и този човек стават близки приятели. И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят.
Онзи, който
мисли
, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш.
И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво? Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе. И те ще се свържат с великата Реалност! Сега да се подмладите всички!
към текста >>
60.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Мислиш
ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят.
Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата.
Мислиш
ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят.
Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението?
към текста >>
– В време
на
съня двойникът
на
човека излиза вън от физическото
тяло
.
– Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането?
– В време
на
съня двойникът
на
човека излиза вън от физическото
тяло
.
Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм?
към текста >>
– Кое ти дава повод да
мислиш
това?
Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан.
– Кое ти дава повод да
мислиш
това?
– Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: – Ще ти покажа.
към текста >>
Искат да ти покажат, че в
тялото
на
човека живее едно друго
тяло
, което излиза.
– А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: – Ще ти покажа. И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в леглото. – Казах му: – Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва.
Искат да ти покажат, че в
тялото
на
човека живее едно друго
тяло
, което излиза.
С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята. И от тогава насетне този млад човек се заинтересува да изучава тия работи. Казах му: – Това ни най-малко не е ненормално. Това е една опитност, – Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека? – Ще ви дам един пример: Един мой познат ми разправя: – Заспивам към обяд и виждам, че един мой приятел върви из улиците и идва към мене.
към текста >>
Онова духовно
тяло
е.реално.
Питам го: – Колко време чукаш на вратата? Онзи ми каза: – Три минути. Казвам на този познат: – Значи за тия три минути сте преминали от едно по-висше състояние в едно естествено състояние, в което организмът функционира. Та човек може да вижда и по-друг начин. Това има известна аналогия с телевизията.
Онова духовно
тяло
е.реално.
Духовният живот е по-свободен, а физическият е по-ограничен. Между двете тела има връзка и като се скъса тая връзка – това е смъртта. – Как да почнем с приложението на великите природни закони и методи в живота? – Човек може да почне с малки опити на приложение. Ще ви дам един пример: Имаше един адвокат, който се провини и лежа 4 години в Централния затвор.
към текста >>
61.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства,
мисли
и постъпки.
Коен Най-малко 80-90 на сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение на разпнатия на кръста Христос. Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни. Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му последователи. Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего".
А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства,
мисли
и постъпки.
Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух.
към текста >>
С това ни най-малко не
мислим
, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос.
Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена.
С това ни най-малко не
мислим
, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос.
Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си. От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" (13; 34, 35). И още по нататък: „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си" (15; 12).
към текста >>
Като гъба, която разпростира своите хифи в
тялото
на
дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане
на
егото.
То е завзело всяко кътче от човешкото естество. Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание. От него се ражда егоизмът.
Като гъба, която разпростира своите хифи в
тялото
на
дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане
на
егото.
И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят.
към текста >>
62.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Човек не е
измислил
златното сечение, природата сама се стреми постоянно към него.
Когато питагорейците намериха строежа на златното сечение в пентаграма, разбулиха ли те великата тайна на Твореца, откриха ли строителния план на света, първичния закон на всяка хармония? Има естетични образувания от друг вид: симетрия и паралелизъм, свързване на кръга с триъгълник и разни други правилни форми. Обаче, изглежда, че златното сечение заема особено место. Законът на неговото образуване не е така очевиден, както при другите съединения на форми. То носи в себе си една вътрешна хармония, една ясна и естествена връзка на частта с цялото, една благородна, добре отмерена общност на пропорциите, които никога не могат да си противоречат, защото са – да се изразим с хубавата мисъл на Кеплер – от същата плът и кръв.
Човек не е
измислил
златното сечение, природата сама се стреми постоянно към него.
Тя се старае да изпълни своя собствен закон. И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение. Благородството на човешкото тяло.
към текста >>
Благородството
на
човешкото
тяло
.
Човек не е измислил златното сечение, природата сама се стреми постоянно към него. Тя се старае да изпълни своя собствен закон. И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение.
Благородството
на
човешкото
тяло
.
Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение. Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката. Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък. Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята.
към текста >>
Последното разлага цялата дължина
на
една по-малка част – горната част
на
тялото
– и
на
една по-голяма част – тазът и краката.
И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение. Благородството на човешкото тяло. Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение.
Последното разлага цялата дължина
на
една по-малка част – горната част
на
тялото
– и
на
една по-голяма част – тазът и краката.
Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък. Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята. Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило. Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване.
към текста >>
Измеренията
на
конското
тяло
са подчинени
на
закона
на
златното деление.
Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята. Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило. Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване. Благородното животно.
Измеренията
на
конското
тяло
са подчинени
на
закона
на
златното деление.
Ако вземем височината на задницата за основа, то навсякъде се получават „златни правоъгълници", т.е. правоъгълници, чиито страни са образувани според златното сечение. Също и шията, и главата, се подчиняват на същата основна мярка, въпреки ъгъла, който те образуват с оста на тялото – един ъгъл, който е ъгъл на правилния петоъгълник! Симетрия в природата. Чудноватите образувания на отделните кристали имат като основна форма шестоъгълника, обаче и тук може да се докаже, че неравни отсечки често се намират в отношение на златно сечение.
към текста >>
Също и шията, и главата, се подчиняват
на
същата основна мярка, въпреки ъгъла, който те образуват с оста
на
тялото
– един ъгъл, който е ъгъл
на
правилния петоъгълник!
Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване. Благородното животно. Измеренията на конското тяло са подчинени на закона на златното деление. Ако вземем височината на задницата за основа, то навсякъде се получават „златни правоъгълници", т.е. правоъгълници, чиито страни са образувани според златното сечение.
Също и шията, и главата, се подчиняват
на
същата основна мярка, въпреки ъгъла, който те образуват с оста
на
тялото
– един ъгъл, който е ъгъл
на
правилния петоъгълник!
Симетрия в природата. Чудноватите образувания на отделните кристали имат като основна форма шестоъгълника, обаче и тук може да се докаже, че неравни отсечки често се намират в отношение на златно сечение. У някои скални кристали се срещат впрочем правилни петоъгълници и възможно е питагорейците да са били подтикнати от тях към изследвания върху закона на хармонията. Симетрия и в строителното изкуство. Браманте, строителят на черквата „Свети Петър" в Рим, е дал на мощната сграда една строго симетрична, хоризонтална проекция, изведена от квадрата.
към текста >>
Особено са го интересували пропорциите
на
човешкото
тяло
.
При установяването на отделните размери, обаче, той се е ръководил от златното сечение. Хармония. На Тициановата „Почиваща Венера" може особено добре да се посочи, как отношението на златното сечение прониква цялото творение, как един едничък винаги повтарян принцип на деление, установява най-важните точки на композицията и сякаш създава за фигурите една невидима опорна система, достъпна само за подсъзнанието. Форматът на картината е така избран, че половината диагонал е толкова голям, колкото по-голямата част от ширината на картината. Построена съразмерност. Албрехт Дюрер се е занимавал много с математическите основи на художествената композиция и ни е оставил множество конструкции и учебни примери.
Особено са го интересували пропорциите
на
човешкото
тяло
.
Означи ли се цялата дължина с Д, то горната част на тялото, например, трябва да бъде 1/2, главата – 1/8, лицето, а също така и дължината на ръката – 1/10 от тая дължина. Пресметната красота. Със своето ново чувство за света Ренесансът събуди вкус към точната конструкция. Италианските майстори-строители от тая епоха са работели почти изключително със златното сечение – понякога с една почти смайваща простота и последователност. Растението-пентаграма. При всичката неправилност, която показва бръшляновият лист в подробностите, основното сродство с формата на петоъгълника се налага.
към текста >>
Означи ли се цялата дължина с Д, то горната част
на
тялото
, например, трябва да бъде 1/2, главата – 1/8, лицето, а също така и дължината
на
ръката – 1/10 от тая дължина.
На Тициановата „Почиваща Венера" може особено добре да се посочи, как отношението на златното сечение прониква цялото творение, как един едничък винаги повтарян принцип на деление, установява най-важните точки на композицията и сякаш създава за фигурите една невидима опорна система, достъпна само за подсъзнанието. Форматът на картината е така избран, че половината диагонал е толкова голям, колкото по-голямата част от ширината на картината. Построена съразмерност. Албрехт Дюрер се е занимавал много с математическите основи на художествената композиция и ни е оставил множество конструкции и учебни примери. Особено са го интересували пропорциите на човешкото тяло.
Означи ли се цялата дължина с Д, то горната част
на
тялото
, например, трябва да бъде 1/2, главата – 1/8, лицето, а също така и дължината
на
ръката – 1/10 от тая дължина.
Пресметната красота. Със своето ново чувство за света Ренесансът събуди вкус към точната конструкция. Италианските майстори-строители от тая епоха са работели почти изключително със златното сечение – понякога с една почти смайваща простота и последователност. Растението-пентаграма. При всичката неправилност, която показва бръшляновият лист в подробностите, основното сродство с формата на петоъгълника се налага. Изглежда, като че ли растението се стреми към златното сечение, като че ли природата се мъчи да дойде колкото е възможно по близко до идеалната математическа форма.
към текста >>
63.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В кръвта ти настъпва една обнова, която повдига функциите
на
тялото
,
на
сърцето,
на
ума.
Този малък слънчев лъч идва да ти покаже пътя към извора на живота, изворът от който черпи живот всичко живо върху земята... След дълъг зимен студ, сковал всичко, настъпват топли дни. Природата сама те изкарва из твоя затвор навън. Ти тръгваш из полето, из гората, из планината. Дишаш свободно, волно, благодатния свеж въздух и аромат на настъпваща пролет. Тя ти дава този красив дар – въздуха.
В кръвта ти настъпва една обнова, която повдига функциите
на
тялото
,
на
сърцето,
на
ума.
Обнова, която освобождава човека от много вериги, що зимата на живота създава. Въздухът, свежият въздух е най-желания дар, който природата ни дава. Без него няма живот на земята. А ние, заровени в големия, мръсния, шумен град, колко малко се сещаме да оценим свежия, пресния въздух! Колко малко излизаме всред природата, за да го оценим и се ползваме на воля от тази върховна благодат!
към текста >>
* В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да
мислим
за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите.
Ала същинските двигатели в живота са светлината, въздуха, хляба и свободата. Чрез тях човек може да прозре в самата реалност на живота. В света на човешкото общежитие тия първични дарове на природата създават всичките науки, изкуства, социален порядък. В света на индивидуалното растене, тия същите блага са най-великото откровение за проявата на великата Разумност в живота. Те са връзката, истинската религиозна основа, чрез която човек се свързва с Бога.
* В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да
мислим
за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите.
Ала от нас се иска твърде малко. Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни. Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината на нашита красиви чувства, благородни мисли и постъпки, ние ще отворим и сърцата на близките си, ние ще победим душите им. И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро.
към текста >>
Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината
на
нашита красиви чувства, благородни
мисли
и постъпки, ние ще отворим и сърцата
на
близките си, ние ще победим душите им.
Те са връзката, истинската религиозна основа, чрез която човек се свързва с Бога. * В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да мислим за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите. Ала от нас се иска твърде малко. Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни.
Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината
на
нашита красиви чувства, благородни
мисли
и постъпки, ние ще отворим и сърцата
на
близките си, ние ще победим душите им.
И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро. Ние ще се приучим по този начин да ценим и онези велики блага, които природата тъй-щедро ни дава и за които ние въобще не се сещаме, макар че те са най-необходимото в нашия живот и че в тях живеем непрекъснато. Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите. Чрез другите, подобните нам, идва благословението в живота ни. Чрез подобните нам идва благословението на Бога върху нас.
към текста >>
И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави
мисли
, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота
на
другите,
на
тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро.
* В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да мислим за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите. Ала от нас се иска твърде малко. Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни. Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината на нашита красиви чувства, благородни мисли и постъпки, ние ще отворим и сърцата на близките си, ние ще победим душите им.
И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави
мисли
, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота
на
другите,
на
тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро.
Ние ще се приучим по този начин да ценим и онези велики блага, които природата тъй-щедро ни дава и за които ние въобще не се сещаме, макар че те са най-необходимото в нашия живот и че в тях живеем непрекъснато. Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите. Чрез другите, подобните нам, идва благословението в живота ни. Чрез подобните нам идва благословението на Бога върху нас. И чрез нас се излива същото благословение върху другите.
към текста >>
Ние ще се приучим да обичаме и
мислим
за другите.
Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни. Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината на нашита красиви чувства, благородни мисли и постъпки, ние ще отворим и сърцата на близките си, ние ще победим душите им. И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро. Ние ще се приучим по този начин да ценим и онези велики блага, които природата тъй-щедро ни дава и за които ние въобще не се сещаме, макар че те са най-необходимото в нашия живот и че в тях живеем непрекъснато.
Ние ще се приучим да обичаме и
мислим
за другите.
Чрез другите, подобните нам, идва благословението в живота ни. Чрез подобните нам идва благословението на Бога върху нас. И чрез нас се излива същото благословение върху другите. Така се поддържа в живота доброто в равновесие. Всеки ден ние закърмваме в сърцето си ред хубави чувства, в ума си редица хубави мисли към другите.
към текста >>
Всеки ден ние закърмваме в сърцето си ред хубави чувства, в ума си редица хубави
мисли
към другите.
Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите. Чрез другите, подобните нам, идва благословението в живота ни. Чрез подобните нам идва благословението на Бога върху нас. И чрез нас се излива същото благословение върху другите. Така се поддържа в живота доброто в равновесие.
Всеки ден ние закърмваме в сърцето си ред хубави чувства, в ума си редица хубави
мисли
към другите.
Всеки ден ние се проявяваме в живота с редица постъпки полезни и красиви за другите. Ние поддържаме свежестта и красотата на живота с това. Ние се свързваме с великата щедрост на природата, която ни дарява с живот и всички необходими за него блага. Чрез нашата малка щедрост, чрез нашите незабележими дарове, ние се свързваме с великата творческа мисъл на Бога, на Разумността. Затова е казано: „Сине мой, дай си сърцето".
към текста >>
64.
НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но, ако след това бихте си
помислили
за гигантските предали
на
слънчевото
тяло
, ако съпоставите това, че нашата земя сравнена със слънцето е като капка вода пред водата
на
една цяла бъчва, тогава грандиозната наша земя ще се превърне
на
нищожна прашинка.
Никой от нас няма представа, колко голямо кълбо е нашата земя в пространството. Всъщност един радиус от 6370 километра е нещо огромно и непостижимо. Качете се на един планински връх и огледайте хоризонтите. Помислете си, какво голямо кълбо е това на което сте кацнали! Ще ви обхване идеята за грандиозното.
Но, ако след това бихте си
помислили
за гигантските предали
на
слънчевото
тяло
, ако съпоставите това, че нашата земя сравнена със слънцето е като капка вода пред водата
на
една цяла бъчва, тогава грандиозната наша земя ще се превърне
на
нищожна прашинка.
Кое е тогава малко и кое е голямо? Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот. Ето причината, поради която ние сме превърнали малките неща на големи, големите в малки, неважните във важни и жизнените във второстепенни. Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце.
към текста >>
65.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Етерното му
тяло
и по-висшите членове
на
неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му
тяло
и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр.
Виждаме тук как това, което е било, се възвръща, само че в една по-висша фаза. Нещо аналогично можем да наблюдаваме и в развитието на човечеството. В дълбока древност, в лемурско и атлантско време, човешкият организъм е бил съвсем другояче устроен. Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито.
Етерното му
тяло
и по-висшите членове
на
неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му
тяло
и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр.
той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството.
към текста >>
После постепенно етерното му
тяло
почва все по-интимно да се свързва с физичното му
тяло
и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие
на
това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено.
Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата.
После постепенно етерното му
тяло
почва все по-интимно да се свързва с физичното му
тяло
и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие
на
това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено.
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно.
към текста >>
Но днес отново етерният двойник
на
човека почва да разхлабва своите връзки с физичното
тяло
; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното
тяло
.
той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството.
Но днес отново етерният двойник
на
човека почва да разхлабва своите връзки с физичното
тяло
; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното
тяло
.
Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие. Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота.
към текста >>
По-нататъшните изследвания доказаха, че тая одична светлина у растенията не е инертна, пасивна, но тя се намира в постоянно движение; има главно две течения: едното нагоре и другото надолу, – подобно
на
кръвообращението в човешкото
тяло
.
Най-силно свети стъблото. Някой би могъл да каже: „Как може да се докаже обективната стойност на показанията на сензитивите? ". Това е много лесно чрез ред контролни мерки, които прилагал Райхенбах, за да установи обективността на показанията им. Изводите на Райхенбах бляскаво се потвърдиха от изследванията на Лаковски и Гурвич. „Радиацията на организмите" на Лаковски и „митогенните лъчи" на Гурвич, които организмът изпуща, не са нищо друго освен одичната светлина на Райхенбах, само че констатирана по други методи.
По-нататъшните изследвания доказаха, че тая одична светлина у растенията не е инертна, пасивна, но тя се намира в постоянно движение; има главно две течения: едното нагоре и другото надолу, – подобно
на
кръвообращението в човешкото
тяло
.
Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира съзнателно до мощни дървета или се подпира на тях. Опитът е доказал, че чрез такива методи човек може да почерпи сили от дърветата. И тая енергия, която растението ще ти даде, то после има достатъчно начини, за да я почерпи отново от атмосферата. Растението освен тая одична светлина или животен магнетизъм има и електричество. Върху растежа на растенията можем да въздействаме по три начина: По материален начин.
към текста >>
Плодът
на
някое растение, което е отглеждано с обикновени
мисли
и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов.
Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един. Този закон важи и за растенията. Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят. Те не само ще дадат изобилен плод, но в самото растение ще се влее нещо красиво.
Плодът
на
някое растение, което е отглеждано с обикновени
мисли
и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов.
Ето защо Учителят казва: „Дето има любов, земята ражда повече. Дето има любов, лозата ражда повече, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която действа в природата и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! Ако един земледелец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехранят той и целият му дом; 500 зърна ще има един клас и тия зърна ще бъдат едри колкото дренки.
към текста >>
66.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце
блестяло
като капка сребърна роса.
Творецът показвал на всички хубостта на новия свят. Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе.
Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце
блестяло
като капка сребърна роса.
„Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса. Творецът видял, че Луцифер не обърнал никакво внимание на това малко същество, светло като блестяща капка и го запитал: „Видя ли човека? " „Видях едно малко, дребно същество, колкото синапово семенце, но не се спрях да го разглеждам; не заслужава! " „Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? " „Не вярвам, от такова мъничко нещо нищо не може да излезе.
към текста >>
„Незначително и дребно, – си
помислил
Луцифер, – не заслужава да се спра
на
него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание
на
това мъничко семенце, което
блестяло
като капка роса.
Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе. Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце блестяло като капка сребърна роса.
„Незначително и дребно, – си
помислил
Луцифер, – не заслужава да се спра
на
него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание
на
това мъничко семенце, което
блестяло
като капка роса.
Творецът видял, че Луцифер не обърнал никакво внимание на това малко същество, светло като блестяща капка и го запитал: „Видя ли човека? " „Видях едно малко, дребно същество, колкото синапово семенце, но не се спрях да го разглеждам; не заслужава! " „Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? " „Не вярвам, от такова мъничко нещо нищо не може да излезе. Такова нещо представя човекът в моите очи – едно нищо!
към текста >>
67.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
По-рано по този въпрос не съм
мислил
нищо.
– Вече 60 години. – Откога играеш? – От три години. – Как стана нестинар? – По вътрешно разположение.
По-рано по този въпрос не съм
мислил
нищо.
Докато разговаряхме със стареца, пред нас излезе едно момче, на възраст 15-16 годишно. Казаха, че и то било нестинар. Веднага въпроси обсипаха и него. – Ти откога си нестинар? – Тази е втора година.
към текста >>
Следователно нестинар, в техен смисъл
на
думата, т.е човек, който влиза в огъня, без да изгаря, може да бъде всеки,
на
когото вибрациите
на
тялото
са по-силни от вибрациите
на
огъня.
Селянките, които се ръкуваха с нея, целуваха ù ръка. Но и тя, изпълнена с топло чувство на доволство и благодарност, че е свършила работата си добре, им отговаряше със същото. От видяното при тия игри вадя следното заключение, когато вътрешните условия и качества в човека са по-силни от външните, той лесно се справя с тях. С това се обяснява, защо някои хора не са страхливи, не се плашат от мъчнотии и страдания. Вътрешните качества и условия у тях са по-силни от ония, които могат да предизвикват страх, мъчнотии и страдания.
Следователно нестинар, в техен смисъл
на
думата, т.е човек, който влиза в огъня, без да изгаря, може да бъде всеки,
на
когото вибрациите
на
тялото
са по-силни от вибрациите
на
огъня.
Нестинар, в широк смисъл на думата, може да бъде всеки, който е готов да влезе, както в огъня на мъчнотиите, изпитанията и страданията, без да се разколебае във великите закони на живота, така и в свещения огън на Любовта, който лекува, повдига и възкресява човека. Съвременните хора, общества и народи минават през огън. Днес светът гори. Голям е огънят, през който всички трябва да минем. Да бъдем, прочее, нестинари на новото време, да минем и заминем огъня, да излезем незасегнати на отвъдния бряг на живота.
към текста >>
68.
ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Човек може да постигне това, което
мисли
.
Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо. Ако то не стане част от неговия ум, човек не може да се ползува от него. Доброто и силата трябва да станат част от човека, за да може той да се ползува от тях. Човек може да се ползува само от онова, което влиза в съгласие с неговите сили, с неговия организъм. На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен.
Човек може да постигне това, което
мисли
.
Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав. Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи.
към текста >>
Физическият свят е място, дето се опитват нашите
мисли
, реални ли са или не.
На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен. Човек може да постигне това, което мисли. Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав.
Физическият свят е място, дето се опитват нашите
мисли
, реални ли са или не.
Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести.
към текста >>
Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек
намисли
, може да го направи, са верни.
Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав. Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи.
Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек
намисли
, може да го направи, са верни.
С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна.
към текста >>
Ако любовта съществува във всичките
мисли
на
човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне.
Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота.
Ако любовта съществува във всичките
мисли
на
човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне.
Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките. Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влеят в някой тесен улей, тогава стават опасни, и причиняват пакости.
към текста >>
Тялото
на
човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява.
Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи.
Тялото
на
човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява.
Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата.
към текста >>
Благодарение
на
постоянната промяна, която става в
тялото
, човек се чувства здрав и бодър.
Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява.
Благодарение
на
постоянната промяна, която става в
тялото
, човек се чувства здрав и бодър.
Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове?
към текста >>
Човек в
тялото
си представя една жива река, която тече.
Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява.
Човек в
тялото
си представя една жива река, която тече.
Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката.
към текста >>
Като погледне
тялото
си, казва: Какво стана с моите брегове?
Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата.
Като погледне
тялото
си, казва: Какво стана с моите брегове?
Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях.
към текста >>
Няма да
мисли
, че е остарял.
Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката.
Няма да
мисли
, че е остарял.
Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях. Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени.
към текста >>
Остаряването произтича от дисхармонията между
мислите
и чувствата.
Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката. Няма да мисли, че е остарял.
Остаряването произтича от дисхармонията между
мислите
и чувствата.
Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях. Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла.
към текста >>
Човек остарява, понеже чувствата и
мислите
му постоянно се карат – няма съгласие между тях.
Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата.
Човек остарява, понеже чувствата и
мислите
му постоянно се карат – няма съгласие между тях.
Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла. Това е несъответствие между мислите и чувствата.
към текста >>
Не трябва да очакваме помощ от
мисли
, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят.
Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях.
Не трябва да очакваме помощ от
мисли
, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят.
Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла. Това е несъответствие между мислите и чувствата. В чувствата всякога трябва да присъства топлината, а в мислите всякога трябва да присъства светлината.
към текста >>
Това е несъответствие между
мислите
и чувствата.
Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях. Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла.
Това е несъответствие между
мислите
и чувствата.
В чувствата всякога трябва да присъства топлината, а в мислите всякога трябва да присъства светлината. Има едно съответствие между светлината и топлината. Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта.
към текста >>
В чувствата всякога трябва да присъства топлината, а в
мислите
всякога трябва да присъства светлината.
Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла. Това е несъответствие между мислите и чувствата.
В чувствата всякога трябва да присъства топлината, а в
мислите
всякога трябва да присъства светлината.
Има едно съответствие между светлината и топлината. Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите.
към текста >>
Никога топлината не трябва да прави
мислите
топли.
Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла. Това е несъответствие между мислите и чувствата. В чувствата всякога трябва да присъства топлината, а в мислите всякога трябва да присъства светлината. Има едно съответствие между светлината и топлината.
Никога топлината не трябва да прави
мислите
топли.
Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят.
към текста >>
Топлината е вътрешната любов
на
чувствата, светлината е външната любов
на
мислите
.
В чувствата всякога трябва да присъства топлината, а в мислите всякога трябва да присъства светлината. Има едно съответствие между светлината и топлината. Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта.
Топлината е вътрешната любов
на
чувствата, светлината е външната любов
на
мислите
.
Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свят топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината дреха на сърцето му.
към текста >>
Подобна борба има и в нашите
мисли
и чувства.
Когато е употребила всички средства и методи и не е могла да постигне целта, тогава войната иде. В света смъртта и животът се борят. В тая борба смъртта всяка година завлича по 35 милиона души, а животът внася по 40 милиона души. В края на краищата борбата ще бъде в полза на живота. Животът ще победи.
Подобна борба има и в нашите
мисли
и чувства.
Низшите мисли се борят с висшите. Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ. който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои.
към текста >>
Низшите
мисли
се борят с висшите.
В света смъртта и животът се борят. В тая борба смъртта всяка година завлича по 35 милиона души, а животът внася по 40 милиона души. В края на краищата борбата ще бъде в полза на живота. Животът ще победи. Подобна борба има и в нашите мисли и чувства.
Низшите
мисли
се борят с висшите.
Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ. който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои. Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои.
към текста >>
За да бъдат
мислите
, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов.
Никаква сила в света да не е в състояние да го разколебае. Това е любов. Умът на човека трябва да е кален в мъдростта, та каквито мъчнотии да дойдат, да не могат да го разколебаят. Човек трябва да бъде кален в истината, за да дойде благото в него. Ако той не се кали в Божията любов, ако не се кали в Божията мъдрост и в Божията истина, той не може да се ползува от тях.
За да бъдат
мислите
, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов.
Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши. Второто отделение е изучаване на мъдростта.
към текста >>
69.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Коен До нас дойде малка вест, че
на
висока планина ти напусна своето физическо
тяло
.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ Д-р Ел. Раф.
Коен До нас дойде малка вест, че
на
висока планина ти напусна своето физическо
тяло
.
Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога.
към текста >>
Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно
тяло
, с което бе призован да работиш тук долу.
Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога.
Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно
тяло
, с което бе призован да работиш тук долу.
Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически.
към текста >>
Нашите добри
мисли
, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат.
А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу.
Нашите добри
мисли
, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат.
Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне.
към текста >>
Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта
на
физическото
тяло
не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал.
Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни.
Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта
на
физическото
тяло
не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал.
Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си.
към текста >>
Поради този прост закон, ние сме предразположени да
мислим
, че ти не си ни напуснал физически.
Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне.
Поради този прост закон, ние сме предразположени да
мислим
, че ти не си ни напуснал физически.
Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си.
към текста >>
Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил
тялото
си там.
И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически.
Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил
тялото
си там.
Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си.
към текста >>
Ти напусна земята, остави своето физическо
тяло
като войник
на
поста си.
Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там.
Ти напусна земята, остави своето физическо
тяло
като войник
на
поста си.
Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб.
към текста >>
Най-характерното в неговото физическо
тяло
бе в устройството
на
главата му.
„Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени.
Най-характерното в неговото физическо
тяло
бе в устройството
на
главата му.
Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото – конкретният ум – у него бе извънредно развита. От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути.
към текста >>
С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни
мисли
и пасажи от беседите, засягащи определени теми.
Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери.
С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни
мисли
и пасажи от беседите, засягащи определени теми.
Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр. и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно.
към текста >>
Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни
мисли
, извадени от близки по време
на
самия брой
на
списанието беседи.
Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр. и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно.
Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни
мисли
, извадени от близки по време
на
самия брой
на
списанието беседи.
Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или по-право мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя. Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп.
към текста >>
Те са еднородни
мисли
или по-право
мисли
, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло.
и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи.
Те са еднородни
мисли
или по-право
мисли
, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло.
Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя. Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп. "Житно Зърно". Тя не е малка работа.
към текста >>
Тази глава представя също така събрани от беседите
мисли
по този въпрос и подредени изящно.
Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи". Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя.
Тази глава представя също така събрани от беседите
мисли
по този въпрос и подредени изящно.
Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души". Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето", която претърпи две издания.
към текста >>
В последно време той даде разкошния превод
на
книгата
на
Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни
мисли
".
Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души". Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето", която претърпи две издания.
В последно време той даде разкошния превод
на
книгата
на
Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни
мисли
".
Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това!
към текста >>
70.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всяко насилствено завладяване създава аномалия в структурата
на
международния живот, която рано или късно става гангрена в
тялото
на
човечеството.
, НАЦИОНАЛИЗМЪТ В НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ N. Идеалът на човечеството не е да се създават силни народи, които да подчинят под своята власт малките и по-слабите, а да се създаде едно човешко общежитие, в което отделните нации, независимо от своята физическа мощ и големина, да участвуват с равноценна стойност при попълване на общото. В един организъм има малки органи, чиято важност е неподозирано голяма. Подчинението на един народ от друг народ със средствата на насилието е варварство, което не отговаря на идеалите на нашата съвременност. В живота на народите може да има само духовно и културно надмощие и съревнование.
Всяко насилствено завладяване създава аномалия в структурата
на
международния живот, която рано или късно става гангрена в
тялото
на
човечеството.
Няма нито един случай в историята, когато едно насилие да е останало ненаказано. Духът, който работи тайно и с вътрешна мощ, винаги намира начин да разкъса омразния обръч на принудата. Могат да бъдат завладявани и владени само полудиви, получовешки племена, които нямат дори и зачатък на култура. Но това продължава дотогава, докато в тоя народ се появи искрата на осъзнаване, докато в душата на някой от тия мълчаливи роби, избрани и белязани от съдбата, се пробуди споменът за нещо далечно и той извика „Хайде! ". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата.
към текста >>
Изводът, който следва да направим от данните
на
социологията, ни показва, че нацията е една „реална абстракция" толкова необходима, колкото е необходимо
тялото
на
човека, за да може чрез него да се прояви една по-велика реалност – духът.
За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество. И ако чувството на национализъм не е подкрепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, и необуздана. Един човек всякога храни у себе си любов към заобикалящата го действителност, но как това чувство на любов може да се превърне на омраза към другите? Границите на народите не са стени, които затварят и крият в себе си две отделни омрази, а синори на две лаборатории, в които се изготвят еднакво ценни придобивки за общочовешкото семейство.
Изводът, който следва да направим от данните
на
социологията, ни показва, че нацията е една „реална абстракция" толкова необходима, колкото е необходимо
тялото
на
човека, за да може чрез него да се прояви една по-велика реалност – духът.
Всеки народ носи своите дарове на великия жертвеник, всяка нация, както казват Кант и Фихте, не е мъртъв обект, а субект-носител на своя собствена воля и никой няма право да разпорежда с нея. Бердяев казва, че нацията е един мистичен организъм, неопределима рационално, а Франк – че „всяко национално битие в своите предели, може да се мисли като едно от многочислените прояви на абсолютното". Разбрана само в тоя широк смисъл на думата, нацията е в състояние да съхрани драгоценните перли на духа, родени при специални условия. Национализмът на Изток в общи черти е лишен от тая бясна надпревара за надмощие и алчност. Кой знае, може би, земята там е обширна, може би душата е обширна, та няма тая страшна надпревара, характерна за нашия запад и за нашите дни.
към текста >>
Бердяев казва, че нацията е един мистичен организъм, неопределима рационално, а Франк – че „всяко национално битие в своите предели, може да се
мисли
като едно от многочислените прояви
на
абсолютното".
И ако чувството на национализъм не е подкрепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, и необуздана. Един човек всякога храни у себе си любов към заобикалящата го действителност, но как това чувство на любов може да се превърне на омраза към другите? Границите на народите не са стени, които затварят и крият в себе си две отделни омрази, а синори на две лаборатории, в които се изготвят еднакво ценни придобивки за общочовешкото семейство. Изводът, който следва да направим от данните на социологията, ни показва, че нацията е една „реална абстракция" толкова необходима, колкото е необходимо тялото на човека, за да може чрез него да се прояви една по-велика реалност – духът. Всеки народ носи своите дарове на великия жертвеник, всяка нация, както казват Кант и Фихте, не е мъртъв обект, а субект-носител на своя собствена воля и никой няма право да разпорежда с нея.
Бердяев казва, че нацията е един мистичен организъм, неопределима рационално, а Франк – че „всяко национално битие в своите предели, може да се
мисли
като едно от многочислените прояви
на
абсолютното".
Разбрана само в тоя широк смисъл на думата, нацията е в състояние да съхрани драгоценните перли на духа, родени при специални условия. Национализмът на Изток в общи черти е лишен от тая бясна надпревара за надмощие и алчност. Кой знае, може би, земята там е обширна, може би душата е обширна, та няма тая страшна надпревара, характерна за нашия запад и за нашите дни. И тъкмо защото тоя запад е положил целия си обществен строй на неукротимия и стихиен бяс за материално надмощие, което убива всека помисъл за взаимопомощ, затова днес всеки народ гледа на всеки друг народ с очите на враг, който се готви да дръпне от ръката му залъка. Западната дипломация не е нищо друго, освен една тънка и прозрачна завеса, зад която се вижда двуличността и вълчата алчност И нека да признаем, че национализмът в наше време, който в по-голямата си част и на много места е лишен от вътрешни културни подтици, няма особено високо качество.
към текста >>
71.
ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Че телеологията и причинността не си противоречат, се вижда от участието
на
психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията
на
нашето
тяло
.
" Някои приемат паралелизъм между психичните и физиологичните процеси и казват, че може да съществуват паралелно, едновременно и двата вида процеси. Обаче, Густав Волф, който приема каузалното (причинно) взаимодействие между психичните и физиологични процеси, казва: „Някой намира противоречие между телеологията и причинността (каузалността). Ентелехията на Дриш трябва да се приеме като каузален фактор. У Аристотел душата е причина на всеки органически процес. Също така и ентелехията на Дриш има каузално значение.
Че телеологията и причинността не си противоречат, се вижда от участието
на
психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията
на
нашето
тяло
.
Тези движения са физиологични процеси, но никой не може да оспори, че са в причинна връзка с психичните ни процеси. Същото се наблюдава и при всички други същества. Следователно, психичното трябва да се смята като причинен, каузален фактор. Може ли биологът да бъде задоволен от твърдението, че такива сложни процеси като душевният живот играят ролята на безцелно придружаващи явления на една част от телесните процеси? Ние не можем да си представим едно придружаваше явление като действително, ако не е в каузална зависимост с явленията, които го придружават.
към текста >>
Дриш казва: „Дали може да се
измисли
една машина, която да може да отговаря по съответен начин
на
всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене?
Да си представим, че един организъм е поставен при такива условия, при каквито не е бил поставен до сега в миналите поколения. Но въпреки това организмът реагира целесъобразно. Тая целесъобразност не може да се обясни с естествения подбор, защото за да може да действа последният, трябва да има на разположение дълго време и ред поколения. А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно. Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни.
Дриш казва: „Дали може да се
измисли
една машина, която да може да отговаря по съответен начин
на
всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене?
Измислянето на такава машина е немислимо. Може да се измисли една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се измисли машина с първична целесъобразност, т.е. да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор".
към текста >>
Измислянето
на
такава машина е
немислимо
.
Но въпреки това организмът реагира целесъобразно. Тая целесъобразност не може да се обясни с естествения подбор, защото за да може да действа последният, трябва да има на разположение дълго време и ред поколения. А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно. Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни. Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене?
Измислянето
на
такава машина е
немислимо
.
Може да се измисли една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се измисли машина с първична целесъобразност, т.е. да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер.
към текста >>
Може да се
измисли
една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се
измисли
машина с първична целесъобразност, т.е.
Тая целесъобразност не може да се обясни с естествения подбор, защото за да може да действа последният, трябва да има на разположение дълго време и ред поколения. А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно. Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни. Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене? Измислянето на такава машина е немислимо.
Може да се
измисли
една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се
измисли
машина с първична целесъобразност, т.е.
да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология.
към текста >>
Някой може да
помисли
, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма.
И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние.
Някой може да
помисли
, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма.
Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло.
към текста >>
Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите
на
организма са организирани, както е организирано и физичното му
тяло
.
Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване.
Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите
на
организма са организирани, както е организирано и физичното му
тяло
.
Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2.
към текста >>
Тялото
на
радиациите не е нещо откъснато от физичното
тяло
на
организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма.
С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма.
Тялото
на
радиациите не е нещо откъснато от физичното
тяло
на
организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма.
Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите. Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
към текста >>
72.
АСТРОЛОГИЯ - П. М.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето
тяло
и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето
тяло
.
Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види. Бързината на този живот ни гони постоянно по повърхнината на земната кора, като постоянни „рекордни творци", възпирайки ни обаче да осъзнаем и обгърнем метафизичната страна на същия този живот. А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня. В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма.
Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето
тяло
и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето
тяло
.
По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света". Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна.
към текста >>
Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския
мислител
Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства
на
нея подобна в метафизичния свят.
По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света". Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна.
Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския
мислител
Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства
на
нея подобна в метафизичния свят.
С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на физиката. Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична цялост; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания. Ние забравяме, че психичните компоненти, които ние схващаме като душа, не са никакви мозъчни призраци, но мощни енергии, подобни на най-висшите електромагнитни. Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции. Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо".
към текста >>
В
тялото
и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота
на
организма, където могат и да се проследят.
Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии. Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела. По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства.
В
тялото
и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота
на
организма, където могат и да се проследят.
Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното на душата и тялото, то не сме вече така слепи за истината. Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù. Литература – източници: Alverdes: Leben als Sinnverwilklichung. Zeller: Philosophie der Griehen. Mittasch: Katalyse und Katalysatoren in Chemie und Biologie.
към текста >>
Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното
на
душата и
тялото
, то не сме вече така слепи за истината.
Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии. Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела. По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства. В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят.
Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното
на
душата и
тялото
, то не сме вече така слепи за истината.
Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù. Литература – източници: Alverdes: Leben als Sinnverwilklichung. Zeller: Philosophie der Griehen. Mittasch: Katalyse und Katalysatoren in Chemie und Biologie. Fries Cari: Das biolog. Formbildungsgesetz.
към текста >>
73.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКОТО
ТЯЛО
Вие сте виждали лица – това особено се наблюдава у млади хора – изпълнени с въодушевление, с възторг по нещо, по един идеал, по нещо видяно, по някакво вътрешно изживяване, как светят те.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКОТО
ТЯЛО
Вие сте виждали лица – това особено се наблюдава у млади хора – изпълнени с въодушевление, с възторг по нещо, по един идеал, по нещо видяно, по някакво вътрешно изживяване, как светят те.
Те лъхат особена свежест и красота. Те дишат сякаш в атмосфера от друг свят. Погледът им е насочен в други светове, в които живее хармония и импулс към друг живот, пълен с неземна красота. Вие сте виждали такива лица и у някои напреднали във възраст хора. Обзети от напредничави мисли и идеи, лицата на тия хора светят и дишат красота.
към текста >>
Обзети от напредничави
мисли
и идеи, лицата
на
тия хора светят и дишат красота.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Вие сте виждали лица – това особено се наблюдава у млади хора – изпълнени с въодушевление, с възторг по нещо, по един идеал, по нещо видяно, по някакво вътрешно изживяване, как светят те. Те лъхат особена свежест и красота. Те дишат сякаш в атмосфера от друг свят. Погледът им е насочен в други светове, в които живее хармония и импулс към друг живот, пълен с неземна красота. Вие сте виждали такива лица и у някои напреднали във възраст хора.
Обзети от напредничави
мисли
и идеи, лицата
на
тия хора светят и дишат красота.
Вие сте виждали образи на професори, уче¬ни, проповедници, учители на живота. Тяхната мисъл, освободена от посторонностите на всекидневието, диша в атмосфера на хубавото, доброто, на напредничавото, на съвършенството. в образите им е изпи¬сано това. И вие четете, долавяте хармонията, мира, красотата, които живеят в техните души. Те са израз на голямата вяра в своя идеал, на любовта към реализирането му, към постижение и успех, на надеждата, която изпълва всяко дело на ръцете им.
към текста >>
Куп
мисли
нахлуват в човешката глава.
Всекиму прави впечатление едно или друго. Измежду многото мен всякога ми е правила пророческо впечатление една големя мраморна, от едната страна грубо дялана композиция. Тя представя една изящно измоделирана мощна голяма ръка, обхванала в себе си две свити и прегърнати човешки тела. Впечатлението е голямо! Малък надпис в основата на полуизработения камък гласи: „La main de Dieu", – Ръката на Бога.
Куп
мисли
нахлуват в човешката глава.
Едно, обаче, остава дълбоко в съзнанието – човешкият живот е винаги в ръката на Бога. И пътят на човека требва да бъде винаги път Божи. Като изнесох впечатлението си от няколкото бегло описани статуи, мисълта ми беше да изтъкна, какво силно въздействие оказва красиво изработеното нещо, в което е вложена цялата душа, цялото умение и всичкото знание на майстора. Както Венера от Милос, така и останалите работи, па и хиляди и хиляди други творби на изкуството са изработени по закони, съществуващи в природата. Художникът повече или по-малко копира природата.
към текста >>
Тялото
на
Аполон се разделя първом
на
две части – горна, малка част (минор), от темето
на
главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата
на
краката.
Той вижда тази красота с погледа на своето собствено умение и вътрешно изживяване и се стреми да я възсъздаде. Така още от стари времена художници и учени, дълбоко посветени в тайните науки, са се добрали до известни закономерности, които поддържат красотата и хармонията на творенията в Природата. Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци.
Тялото
на
Аполон се разделя първом
на
две части – горна, малка част (минор), от темето
на
главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата
на
краката.
Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм.
към текста >>
Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко
тяло
, към всеки организъм.
Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В.
Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко
тяло
, към всеки организъм.
За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него. Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство на човешкото тяло, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз на чисто психологично отклонение от съвършения тип. Това е отклонение и особено обособяване на характера, на темперамента на човека. в туй отношение могат да се явят извънредно много характерологични особености, които не могат да бъдат обхванати тук. В действителност, характеологичната наука не е едно знание отнасящо се само до съвършения тип човек.
към текста >>
За женското
тяло
, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него.
Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм.
За женското
тяло
, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него.
Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство на човешкото тяло, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз на чисто психологично отклонение от съвършения тип. Това е отклонение и особено обособяване на характера, на темперамента на човека. в туй отношение могат да се явят извънредно много характерологични особености, които не могат да бъдат обхванати тук. В действителност, характеологичната наука не е едно знание отнасящо се само до съвършения тип човек. По-скоро тя е една наука за физическите и психическите отклонения от съвършения, хармонично развития тип.
към текста >>
Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство
на
човешкото
тяло
, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз
на
чисто психологично отклонение от съвършения тип.
Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм. За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него.
Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство
на
човешкото
тяло
, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз
на
чисто психологично отклонение от съвършения тип.
Това е отклонение и особено обособяване на характера, на темперамента на човека. в туй отношение могат да се явят извънредно много характерологични особености, които не могат да бъдат обхванати тук. В действителност, характеологичната наука не е едно знание отнасящо се само до съвършения тип човек. По-скоро тя е една наука за физическите и психическите отклонения от съвършения, хармонично развития тип. В своя автопортрет, големият германски художник Албрехт Дюрер е приложил твърде много математичните основи на златното сечение, по отношение на лицето.
към текста >>
Освен тази закономерност
на
хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции
на
човешкото
тяло
.
По-скоро тя е една наука за физическите и психическите отклонения от съвършения, хармонично развития тип. В своя автопортрет, големият германски художник Албрехт Дюрер е приложил твърде много математичните основи на златното сечение, по отношение на лицето. Нему са били твърде добре известни старите мерки за хармонично развитото лице, респективно глава. Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето).
Освен тази закономерност
на
хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции
на
човешкото
тяло
.
Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека.
към текста >>
Ето неговите мерки: Ако цялата дължина
на
тялото
означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част
на
тялото
, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината
на
дланите – една десета от общата дължина и пр.
В своя автопортрет, големият германски художник Албрехт Дюрер е приложил твърде много математичните основи на златното сечение, по отношение на лицето. Нему са били твърде добре известни старите мерки за хармонично развитото лице, респективно глава. Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло.
Ето неговите мерки: Ако цялата дължина
на
тялото
означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част
на
тялото
, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината
на
дланите – една десета от общата дължина и пр.
Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло.
към текста >>
Върху основните мерки
на
хармонията, красотата и съвършен¬ството
на
човешкото
тяло
са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове.
Нему са били твърде добре известни старите мерки за хармонично развитото лице, респективно глава. Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр.
Върху основните мерки
на
хармонията, красотата и съвършен¬ството
на
човешкото
тяло
са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове.
Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб.
към текста >>
Законите
на
златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото
тяло
, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело
на
човека.
Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове.
Законите
на
златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото
тяло
, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело
на
човека.
Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата.
към текста >>
Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите
на
златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията
на
тялото
и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата
на
душевния живот,
на
душевната същност
на
човека.
Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове.
Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите
на
златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията
на
тялото
и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата
на
душевния живот,
на
душевната същност
на
човека.
Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки.
към текста >>
Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика
на
човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото
тяло
.
Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека.
Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика
на
човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото
тяло
.
Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр.
към текста >>
Като се приложи тази единична мярка върху цялото
тяло
установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки.
Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст.
Като се приложи тази единична мярка върху цялото
тяло
установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки.
От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки. Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ.
към текста >>
Общата височина
на
едно нормално
тяло
съдържа девет и половина дължини
на
ръката, следователно основни мерки.
Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр.
Общата височина
на
едно нормално
тяло
съдържа девет и половина дължини
на
ръката, следователно основни мерки.
Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ. характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва. Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие.
към текста >>
Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването
на
човеш¬кото
тяло
.
Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки.
Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването
на
човеш¬кото
тяло
.
И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ. характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва. Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие. Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя.
към текста >>
Само когато човек изучава човешкото
тяло
, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието
на
това откритие.
Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки. Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ. характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва.
Само когато човек изучава човешкото
тяло
, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието
на
това откритие.
Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя. Измежду тях интересни са следните зависими помежду си мерки. За единица мярка служи обиколката на китката. Тогава шията има две мерки, а обиколката на кръстната област 4 мерки. Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни на човешкото тяло за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек.
към текста >>
Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото
тяло
, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите
на
Учителя.
Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ. характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва. Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие.
Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото
тяло
, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите
на
Учителя.
Измежду тях интересни са следните зависими помежду си мерки. За единица мярка служи обиколката на китката. Тогава шията има две мерки, а обиколката на кръстната област 4 мерки. Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни на човешкото тяло за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек. Изнасяйки тези последни мерки, така както се намират те у изследователите характеролози, става ясно, че те дават една много по-точна основа или по-право уточняват до големи размери данните на златното сечение.
към текста >>
Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни
на
човешкото
тяло
за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек.
Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие. Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя. Измежду тях интересни са следните зависими помежду си мерки. За единица мярка служи обиколката на китката. Тогава шията има две мерки, а обиколката на кръстната област 4 мерки.
Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни
на
човешкото
тяло
за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек.
Изнасяйки тези последни мерки, така както се намират те у изследователите характеролози, става ясно, че те дават една много по-точна основа или по-право уточняват до големи размери данните на златното сечение. При такава научна постановка, измервателните ра¬боти и изводите добиват по точен израз. Всичките посочени мерки, засягащи златното сечение, имат от¬ношение към едно повече или по-малко хармонично развито тяло, по-близко до идеала на природата или до отклоненията от този идеал. Познанието и приложението на тези мерки са живо огледало на чо¬вешкото развитие – духовно и телесно. Има една друга мярка, която мери човека по неговия вътрешен живот, по неговия вътрешен идеалистичен динамизъм.
към текста >>
Всичките посочени мерки, засягащи златното сечение, имат от¬ношение към едно повече или по-малко хармонично развито
тяло
, по-близко до идеала
на
природата или до отклоненията от този идеал.
За единица мярка служи обиколката на китката. Тогава шията има две мерки, а обиколката на кръстната област 4 мерки. Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни на човешкото тяло за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек. Изнасяйки тези последни мерки, така както се намират те у изследователите характеролози, става ясно, че те дават една много по-точна основа или по-право уточняват до големи размери данните на златното сечение. При такава научна постановка, измервателните ра¬боти и изводите добиват по точен израз.
Всичките посочени мерки, засягащи златното сечение, имат от¬ношение към едно повече или по-малко хармонично развито
тяло
, по-близко до идеала
на
природата или до отклоненията от този идеал.
Познанието и приложението на тези мерки са живо огледало на чо¬вешкото развитие – духовно и телесно. Има една друга мярка, която мери човека по неговия вътрешен живот, по неговия вътрешен идеалистичен динамизъм. Такива хора може не всякога да попаднат в хармонично отношение със златното сечение. Но те живеят в хармонично вътрешно равновесие и динамика между ума, сърцето и волята. Те живеят в душевна хармония и динамика.
към текста >>
С своя дълбок вътрешен живот те изменят с време формите
на
физическото
тяло
.
Но те живеят в хармонично вътрешно равновесие и динамика между ума, сърцето и волята. Те живеят в душевна хармония и динамика. Те светят. Защото свети и е красива душата им. Те са способни на големи дела, които преобразяват света и човека.
С своя дълбок вътрешен живот те изменят с време формите
на
физическото
тяло
.
Често с дисхармонични физически форми, те имат дивно хармоничен и импулсивен душевен живот. От такива лъчи най-голяма красота и хармония. Защото те са работници за пресъздаване на живота и формите му. Защото те са кроячи на новите форми, в които ще се влее истинският живот на духа. Е.
към текста >>
74.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години
на
земята и нито веднъж не му идва
на
ума да благодари
на
това велико пулсиращо сърце, защото си
мисли
, че всичкото това е в реда
на
нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов.
Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява.
Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години
на
земята и нито веднъж не му идва
на
ума да благодари
на
това велико пулсиращо сърце, защото си
мисли
, че всичкото това е в реда
на
нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов.
Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем?
към текста >>
Ако такъв човек живее не само със своето
тяло
, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила.
Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля.
Ако такъв човек живее не само със своето
тяло
, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила.
Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм? Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото? Какъв е смисълът на тоя кръговрат на световната енергия, на тия неописуемо много и разнообразни процеси в природата? От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието.
към текста >>
Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада
на
голямата вода." В тия думи е скрит отговорът
на
онова нестихващо питане за щастието и за смисъла
на
човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете
на
философи и
мислители
.
От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората.
Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада
на
голямата вода." В тия думи е скрит отговорът
на
онова нестихващо питане за щастието и за смисъла
на
човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете
на
философи и
мислители
.
При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса.
към текста >>
Как
мислите
, няма ли световен дух?
Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света.
Как
мислите
, няма ли световен дух?
Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието.
към текста >>
Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е
безсмислие
.
Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него.
Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е
безсмислие
.
Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената. Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка мислима красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика — щедростта на едно сърце, което е по-голямо от всички други на света. То струи водопади от обилна обич за всички вселени и светове, за всички пеперуди и пчелици, по крилата на които трепти същата красота, с която са надарени дълбоките и безкрайни селения на целия космос.
към текста >>
Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка
мислима
красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика — щедростта
на
едно сърце, което е по-голямо от всички други
на
света.
Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената.
Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка
мислима
красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика — щедростта
на
едно сърце, което е по-голямо от всички други
на
света.
То струи водопади от обилна обич за всички вселени и светове, за всички пеперуди и пчелици, по крилата на които трепти същата красота, с която са надарени дълбоките и безкрайни селения на целия космос.
към текста >>
75.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В това отношение, със смъртта
на
физическото
тяло
не умира и душата
на
човека, респективно умът, сърцето и волята, както твърди съвременната философия.
Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята? Тук не е мястото да се спираме на схващанията на философите за понятието воля. Все пак, има нещо, което е общо в понятието воля у съвременните философи и това, което в окултизма се нарича воля, а твърде близко на последното е и схващането у Учителя. Философията, която днес е официална, която се намира под знака на материализма на 19 век, счита волята като един елемент от онази троица в човешкото естество — ум, сърце и воля, които в своята цялост образуват човешката душа. Без да се спираме да доказваме, понеже това е един вечен въпрос, окултизмът счита тази троица на човешкото естество — ум, сърце, воля само като проява на душата, тази вечна същност, тази проява на Цялото, на Бога, която е надарена с вечен живот.
В това отношение, със смъртта
на
физическото
тяло
не умира и душата
на
човека, респективно умът, сърцето и волята, както твърди съвременната философия.
Душата пребъдва вечно. Със смъртта на тялото остават да съществуват още умът и сърцето, респ. чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло. Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност.
към текста >>
Със смъртта
на
тялото
остават да съществуват още умът и сърцето, респ.
Все пак, има нещо, което е общо в понятието воля у съвременните философи и това, което в окултизма се нарича воля, а твърде близко на последното е и схващането у Учителя. Философията, която днес е официална, която се намира под знака на материализма на 19 век, счита волята като един елемент от онази троица в човешкото естество — ум, сърце и воля, които в своята цялост образуват човешката душа. Без да се спираме да доказваме, понеже това е един вечен въпрос, окултизмът счита тази троица на човешкото естество — ум, сърце, воля само като проява на душата, тази вечна същност, тази проява на Цялото, на Бога, която е надарена с вечен живот. В това отношение, със смъртта на физическото тяло не умира и душата на човека, респективно умът, сърцето и волята, както твърди съвременната философия. Душата пребъдва вечно.
Със смъртта
на
тялото
остават да съществуват още умът и сърцето, респ.
чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло. Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът.
към текста >>
чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото
тяло
.
Философията, която днес е официална, която се намира под знака на материализма на 19 век, счита волята като един елемент от онази троица в човешкото естество — ум, сърце и воля, които в своята цялост образуват човешката душа. Без да се спираме да доказваме, понеже това е един вечен въпрос, окултизмът счита тази троица на човешкото естество — ум, сърце, воля само като проява на душата, тази вечна същност, тази проява на Цялото, на Бога, която е надарена с вечен живот. В това отношение, със смъртта на физическото тяло не умира и душата на човека, респективно умът, сърцето и волята, както твърди съвременната философия. Душата пребъдва вечно. Със смъртта на тялото остават да съществуват още умът и сърцето, респ.
чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото
тяло
.
Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът. Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни.
към текста >>
Тя също се проявява в човешкото
тяло
и местото й, според думите
на
Учителя, е „във всичките органи
на
тялото
" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява
на
единното цяло — душата, духът.
Със смъртта на тялото остават да съществуват още умът и сърцето, респ. чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло. Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята.
Тя също се проявява в човешкото
тяло
и местото й, според думите
на
Учителя, е „във всичките органи
на
тялото
" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява
на
единното цяло — душата, духът.
Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни. Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце". И тъй, Учителят определя: волята е служител. Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи?
към текста >>
Измежду многото
мисли
, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни.
чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло. Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът.
Измежду многото
мисли
, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни.
Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце". И тъй, Учителят определя: волята е служител. Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога.
към текста >>
Тя се проявява в
тялото
, в неговите органи.
Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът. Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни. Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце". И тъй, Учителят определя: волята е служител.
Тя се проявява в
тялото
, в неговите органи.
Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно.
към текста >>
Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението
на
мислите
,
на
чувствата,
на
постъпките,
на
делата ни.
Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот. Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките.
Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението
на
мислите
,
на
чувствата,
на
постъпките,
на
делата ни.
В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични. Пречистването, освобождението от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата. За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността. Дълъг жизнен път е това; не стават работите за един миг!
към текста >>
В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—
мислите
, чувствата и постъпките изявяват качеството си.
Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот. Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни.
В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—
мислите
, чувствата и постъпките изявяват качеството си.
Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични. Пречистването, освобождението от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата. За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността. Дълъг жизнен път е това; не стават работите за един миг! Много методи са посочвани в миналото във всички окултни школи, във всички религиозни системи.
към текста >>
* След това кратко разглеждане
на
проблема за волята у Учителя и специално
на
онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство
на
мисли
и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите.
Вяра— в що? — Вяра в постижимото, в самото растене, в съвършенството. Вяра във вечното, в Бога, който е извор на всички сили, на непрекъснат живот, който е образ на самото съвършенство. В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия слуга в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата. Ние ще намерим в нас изворите на безграничната и чиста любов към Него, Единният, Комуто можем да служим само чрез любовта.
* След това кратко разглеждане
на
проблема за волята у Учителя и специално
на
онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство
на
мисли
и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите.
Представеното разглеждане е един опит да се обхване в едно цяло този толкова сложен въпрос. И само като опит го предлагаме на приятелите си. Ние знаем, че който се захване със задача, подобна на нашата, би дал сигурно друго разрешение, би изложил материала по друг начин, би почерпил други данни из необятното и богато слово на Учителя. Така Божественото може да се изяви на земята по пътя на индивидуалното търсене. Важното е да се дири и изяви истината.
към текста >>
76.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване
на
мисли
, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н.
Метагномът е сензитив, който има способности или качества, които над-минават тези на средно-развития човек. Дриш най-много набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. в първата част на своя труд той в строго научна форма излага условията, на които трябва да отговаря едно явление, за да бъде научно установено. Даже в международния конгрес за психични науки в Атина преди няколко години, в който конгрес той участвувал, казал между другото: „По-добре е да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно". Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент.
С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване
на
мисли
, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н.
Ще кажем по няколко думи за някои от тия явления. Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица.
към текста >>
Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването
на
мисли
, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия.
в първата част на своя труд той в строго научна форма излага условията, на които трябва да отговаря едно явление, за да бъде научно установено. Даже в международния конгрес за психични науки в Атина преди няколко години, в който конгрес той участвувал, казал между другото: „По-добре е да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно". Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване на мисли, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н. Ще кажем по няколко думи за някои от тия явления.
Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването
на
мисли
, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия.
За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3) Да има съвпадение, както по съдържание, така и по време с проверените събития, например по отношение съобщение за смърт. 4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.).
към текста >>
Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания
на
ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи
на
телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане
на
умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите
на
умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не
мисли
.
Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство.
Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания
на
ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи
на
телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане
на
умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите
на
умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не
мисли
.
Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо.
към текста >>
Затуй тук имаме нещо повече от предаване
на
мисли
.
И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли.
Затуй тук имаме нещо повече от предаване
на
мисли
.
Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото.
към текста >>
Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване
на
мисли
.
В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр.
Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване
на
мисли
.
Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Например, това може да допуснем при знаменития случай с Осовецки: едно писмо било написано в Лондон. То било много добре опаковано и запечатано от един англичанин, който не знаел съдържанието му и било предадено на Шренк; и Осовецки е прочел вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш казва, че тук не е изключено психометричното предаване на съдържанието му от автора на писмото, т.е.
към текста >>
Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай
на
истинско ясновидство, защото изключва четене
на
мисли
и ролята
на
подсъзнанието.
Преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови. Тая бутилка принадлежала на едно лице, загинало при корабокрушение. Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето. Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката.
Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай
на
истинско ясновидство, защото изключва четене
на
мисли
и ролята
на
подсъзнанието.
Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула.
към текста >>
Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване
на
мисли
.
Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето. Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома.
Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване
на
мисли
.
Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство.
към текста >>
Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи
на
ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване
мисли
от умрели.
В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът.
Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи
на
ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване
мисли
от умрели.
При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство.
към текста >>
За да се удостовери един случай
на
прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване
на
мислите
.
За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението.
За да се удостовери един случай
на
прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване
на
мислите
.
Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство. Например, ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи в краен случай, че тая мисъл е възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че почти всеки ден човека в сънищата си има прорицателство за най- близкото бъдеще и то някой път с най-големи подробности. Що е психометрия? Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице.
към текста >>
Въз основа
на
новите факти
на
парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото
тяло
.
Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр.
Въз основа
на
новите факти
на
парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото
тяло
.
Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция.
към текста >>
Под „екскурзии" той разбира излизане
на
душата при някои случаи и тогава
тялото
изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от
тялото
чрез душата.
в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа.
Под „екскурзии" той разбира излизане
на
душата при някои случаи и тогава
тялото
изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от
тялото
чрез душата.
Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото.
към текста >>
Когато оперираният е вече напълно под действието
на
упойката и
тялото
му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности.
Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция.
Когато оперираният е вече напълно под действието
на
упойката и
тялото
му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности.
Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.
към текста >>
Това е типичен случай за отделяне
на
душата от
тялото
.
Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала.
Това е типичен случай за отделяне
на
душата от
тялото
.
Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид).
към текста >>
Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен
тялото
.
Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото.
Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен
тялото
.
Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен.
към текста >>
нейното отделяне от
тялото
, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.
Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е.
нейното отделяне от
тялото
, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.
Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция. Тя се състои в следното: няколко метагнома, живущи в местности, далеч една от друга, дават откъслечни съобщения, които отделно с неразбираеми, напр.
към текста >>
77.
ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Съвършенството може да бъде механично — едно
тяло
е съвършено създадено.
За да бъдем свободни, трябва да правим нещата с любов. Когато правим нещата с любов, освобождаваме другите; когато те ни правят нещо с любов, освобождават нас. Тъй че и когато даваме и когато вземаме да бъдем свободни, или да бъдем съвършени и в даването и във вземането. Какво нещо е съвършенството? Съвършенството не е нещо статично.
Съвършенството може да бъде механично — едно
тяло
е съвършено създадено.
Съвършенството може да бъде органично — туй тяло може да функционира съвършено, съвършено да свършва работата си. Съвършенството може да бъде психично — когато едно същество постъпва разумно, никакви погрешки не прави. Съвършенството е една безгранична цел на Божествения живот. Ние непреривно се стремим към съвършенството. То показва, че трябва да имаме едно непреривно желание да изучаваме и постигаме онова, което е вложено в нас.
към текста >>
Съвършенството може да бъде органично — туй
тяло
може да функционира съвършено, съвършено да свършва работата си.
Когато правим нещата с любов, освобождаваме другите; когато те ни правят нещо с любов, освобождават нас. Тъй че и когато даваме и когато вземаме да бъдем свободни, или да бъдем съвършени и в даването и във вземането. Какво нещо е съвършенството? Съвършенството не е нещо статично. Съвършенството може да бъде механично — едно тяло е съвършено създадено.
Съвършенството може да бъде органично — туй
тяло
може да функционира съвършено, съвършено да свършва работата си.
Съвършенството може да бъде психично — когато едно същество постъпва разумно, никакви погрешки не прави. Съвършенството е една безгранична цел на Божествения живот. Ние непреривно се стремим към съвършенството. То показва, че трябва да имаме едно непреривно желание да изучаваме и постигаме онова, което е вложено в нас. Съвършеният човек никога не се обезсърчава.
към текста >>
Той никога не принуждава другите хора, не иска да се бори, не използува
мислите
, чувствата и постъпките
на
другите.
Ние непреривно се стремим към съвършенството. То показва, че трябва да имаме едно непреривно желание да изучаваме и постигаме онова, което е вложено в нас. Съвършеният човек никога не се обезсърчава. Той винаги знае какво да прави и никога не пита, с какво трябва да се занимава. в живота на съвършения човек лъжата и насилието са изключени.
Той никога не принуждава другите хора, не иска да се бори, не използува
мислите
, чувствата и постъпките
на
другите.
Той е искрен в себе си. Винаги представя работата, както е. Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка. Той изправя погрешките си още в своята мисъл. Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки.
към текста >>
Той има в себе си един ритъм, който регулира
мислите
, чувствата и постъпките.
Недоволство в него няма. Той никога не роптае. Съвършеният човек прави всяко нещо навреме и на място,нито по-рано, нито по-късно. Обикновеният човек или закъснява, или избързва. Съвършеният поставя всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на тяхното място.
Той има в себе си един ритъм, който регулира
мислите
, чувствата и постъпките.
Тоя ритъм внася хармония в него, а в същото време го хармонира и с цялата природа. Затова той всичко може да постигне. Защо сме дошли на земята? Ние сме дошли, за да свършим една работа. Нашата задача е да внесем светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото.
към текста >>
Нашата задача е да внесем светлина в ума, топлина в сърцето и сила в
тялото
.
Той има в себе си един ритъм, който регулира мислите, чувствата и постъпките. Тоя ритъм внася хармония в него, а в същото време го хармонира и с цялата природа. Затова той всичко може да постигне. Защо сме дошли на земята? Ние сме дошли, за да свършим една работа.
Нашата задача е да внесем светлина в ума, топлина в сърцето и сила в
тялото
.
Щом имаме достатъчно светлина, ще мислим право; щом имаме достатъчно топлина, чувствата ни ще бъдат благородни; щом имаме достатъчно сила в себе си, всичко, каквото искаме, ще постигнем. в правите мисли, в правите чувства и постъпки се проявява Божият дух. Да имаме достатъчно светлина в ума, достатъчно топлина в сърцето и достатъчно сила в тялото, това значи да бъдем съвършени. За да бъдем съвършени, трябва да съгласуваме нашата воля с разумната воля в природата. в живота всякога великата разумност да ни бъде мерило.
към текста >>
Щом имаме достатъчно светлина, ще
мислим
право; щом имаме достатъчно топлина, чувствата ни ще бъдат благородни; щом имаме достатъчно сила в себе си, всичко, каквото искаме, ще постигнем.
Тоя ритъм внася хармония в него, а в същото време го хармонира и с цялата природа. Затова той всичко може да постигне. Защо сме дошли на земята? Ние сме дошли, за да свършим една работа. Нашата задача е да внесем светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото.
Щом имаме достатъчно светлина, ще
мислим
право; щом имаме достатъчно топлина, чувствата ни ще бъдат благородни; щом имаме достатъчно сила в себе си, всичко, каквото искаме, ще постигнем.
в правите мисли, в правите чувства и постъпки се проявява Божият дух. Да имаме достатъчно светлина в ума, достатъчно топлина в сърцето и достатъчно сила в тялото, това значи да бъдем съвършени. За да бъдем съвършени, трябва да съгласуваме нашата воля с разумната воля в природата. в живота всякога великата разумност да ни бъде мерило. Погрешките ни се дължат на това, че нашата връзка с нея не е правилна.
към текста >>
в правите
мисли
, в правите чувства и постъпки се проявява Божият дух.
Затова той всичко може да постигне. Защо сме дошли на земята? Ние сме дошли, за да свършим една работа. Нашата задача е да внесем светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Щом имаме достатъчно светлина, ще мислим право; щом имаме достатъчно топлина, чувствата ни ще бъдат благородни; щом имаме достатъчно сила в себе си, всичко, каквото искаме, ще постигнем.
в правите
мисли
, в правите чувства и постъпки се проявява Божият дух.
Да имаме достатъчно светлина в ума, достатъчно топлина в сърцето и достатъчно сила в тялото, това значи да бъдем съвършени. За да бъдем съвършени, трябва да съгласуваме нашата воля с разумната воля в природата. в живота всякога великата разумност да ни бъде мерило. Погрешките ни се дължат на това, че нашата връзка с нея не е правилна. В нас се зараждат два процеса: пробуждане на съзнанието ни и проява на свръхсъзнанието ни.
към текста >>
Да имаме достатъчно светлина в ума, достатъчно топлина в сърцето и достатъчно сила в
тялото
, това значи да бъдем съвършени.
Защо сме дошли на земята? Ние сме дошли, за да свършим една работа. Нашата задача е да внесем светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Щом имаме достатъчно светлина, ще мислим право; щом имаме достатъчно топлина, чувствата ни ще бъдат благородни; щом имаме достатъчно сила в себе си, всичко, каквото искаме, ще постигнем. в правите мисли, в правите чувства и постъпки се проявява Божият дух.
Да имаме достатъчно светлина в ума, достатъчно топлина в сърцето и достатъчно сила в
тялото
, това значи да бъдем съвършени.
За да бъдем съвършени, трябва да съгласуваме нашата воля с разумната воля в природата. в живота всякога великата разумност да ни бъде мерило. Погрешките ни се дължат на това, че нашата връзка с нея не е правилна. В нас се зараждат два процеса: пробуждане на съзнанието ни и проява на свръхсъзнанието ни. Когато се пробужда нашето съзнание, ние разбираме смисъла на противоречията в живота и обикваме всичко, което ги създава.
към текста >>
78.
ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Надвиснал над студеното стоманено
тяло
на
оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон
на
малко, нежно дръвче, а
на
клона славей с разтворена човка.
Тя беше написана съвсем по стария, наивен маниер, с който бяха илюстрирани книгите на нашето време, когато нямаше специалисти илюстратори и всичко се пишеше по шаблона на познатите всекиму романтични винетки. Тази илюстрация представяше едно оръдие, изоставено и затрупано наполовина с пръст, по която времето е направило да прорастат треви и шубрачки. Очевидно, на това място някога се е водил кървав бой. Това смълчано оръдие, покрито вече с ръжда, е огласяло околността с кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици млади човеци, които сега спят под рохкавата пръст. Илюстрацията показваше, че е настъпила зряла пролет.
Надвиснал над студеното стоманено
тяло
на
оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон
на
малко, нежно дръвче, а
на
клона славей с разтворена човка.
Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл. Животът побеждава! — помислих си в тая минута.
към текста >>
—
помислих
си в тая минута.
Надвиснал над студеното стоманено тяло на оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон на малко, нежно дръвче, а на клона славей с разтворена човка. Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл. Животът побеждава!
—
помислих
си в тая минута.
Ето, преминала е вече бурята. Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа! Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания. Над полята и долините кънти шумът на битката.
към текста >>
79.
DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Бергсон изнесе в книгата си „Материя и памет", че
тялото
служи, за да изяви мисълта, без да я образува.
И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно. Бергсон пръв установи на позитивни основи безсмъртието на душата. Наистина, още през 1896 год.
Бергсон изнесе в книгата си „Материя и памет", че
тялото
служи, за да изяви мисълта, без да я образува.
Днес това е всеобщо признато. Нищо изненадващо, че Бергсон, закърмен на младини от лъжливата наука на оная епоха (1880 год.), напуска последната, за да следва една истина до нейната крайна точка. И тая крайна точка е християнският Бог. Това именно ми изповяда Бергсон при последното ми свиждане с него". Човек - радиоприемник В едно заседание на лекарското дружество в град Лодз е бил правен опит с инженер Роман, който обладавал изумителната способност да приема радио-телефонни съобщения (речи, музика и пр.) без помощта на всякакъв апарат, на разстояние до три километра от предавателната станция.
към текста >>
Всяко стихотворение буди в човека светли
мисли
, нови идеи, красиви подтици Мистична дълбочина има в стихотворенията: „Едничка радост", „В минути
на
страдания" „Любов си, Боже, Ти", „Моя сестро" и пр.
Цена 10 лв. С голяма радост посрещаме тази книга. В нея вее новият Дух, който сега слиза над човечеството — Духът на любовта, на братството, на жертвата, на служенето. Стиховете са богати с образи, имат голяма музикалност. Формата е високо-художествена.
Всяко стихотворение буди в човека светли
мисли
, нови идеи, красиви подтици Мистична дълбочина има в стихотворенията: „Едничка радост", „В минути
на
страдания" „Любов си, Боже, Ти", „Моя сестро" и пр.
Препоръчваме я на читателите си. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1941 година Абонаментът остава пак 80 лева.
към текста >>
80.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
ИЗ УЧЕНИЕТО
НА
УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да
мисли
и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие.
Д-р Ел. Р. К.
ИЗ УЧЕНИЕТО
НА
УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да
мисли
и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие.
Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света.
към текста >>
Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или
мислител
е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят.
На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред.
Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или
мислител
е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят.
Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко.
към текста >>
Ще предадем някои от най-съществените
мисли
на
Учителя върху естеството
на
Любовта.
Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже.
Ще предадем някои от най-съществените
мисли
на
Учителя върху естеството
на
Любовта.
Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието.
към текста >>
Ние срещаме, освен горните, още и следните
мисли
по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа
на
великата Божествена наука.
Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека.
Ние срещаме, освен горните, още и следните
мисли
по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа
на
великата Божествена наука.
„Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3).
към текста >>
Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността
на
мислите
на
Учителя върху космичната, Божествена същност
на
Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики.
Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5).
Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността
на
мислите
на
Учителя върху космичната, Божествена същност
на
Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики.
Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи.
към текста >>
Наистина, всички тия
мисли
са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота.
Наистина, всички тия
мисли
са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
към текста >>
Като хвърлим поглед върху естеството
на
тия
мисли
, ще видим, че те са едно благословение
на
небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха.
Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
Като хвърлим поглед върху естеството
на
тия
мисли
, ще видим, че те са едно благословение
на
небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха.
За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа.
към текста >>
Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона
на
преизобилната Любов
на
Бога, все таки тези
мисли
са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни.
Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона
на
преизобилната Любов
на
Бога, все таки тези
мисли
са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
към текста >>
Като изнасяме
мислите
на
Учителя върху Божествената същност
на
Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов
на
Бога.
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Като изнасяме
мислите
на
Учителя върху Божествената същност
на
Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов
на
Бога.
Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов.
към текста >>
Ето няколко от най-важните
мисли
на
Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление
на
великата Любов.
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
Ето няколко от най-важните
мисли
на
Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление
на
великата Любов.
Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6).
към текста >>
Посочените
мисли
са предостатъчни за да илюстрират схващанията
на
Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов.
През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Посочените
мисли
са предостатъчни за да илюстрират схващанията
на
Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов.
Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем.
към текста >>
Тя дава
на
ума светли
мисли
,
на
сърцето и волята съответни желания и действия.
Любовта е артериалната кръв в човека. Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание.
Тя дава
на
ума светли
мисли
,
на
сърцето и волята съответни желания и действия.
Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе.
към текста >>
Космическата обич дава сила
на
човека и чрез духа преобразява
тялото
му.
Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия.
Космическата обич дава сила
на
човека и чрез духа преобразява
тялото
му.
Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог.
към текста >>
От изнесените
мисли
изпъква ясно, че схващането
на
Учителя за същността
на
Любовта в живота
на
човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения.
Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11).
От изнесените
мисли
изпъква ясно, че схващането
на
Учителя за същността
на
Любовта в живота
на
човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения.
Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство.
към текста >>
Ние разбираме от тия дълбоко мъдри
мисли
на
Учителя, че Любовта е майка
на
самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява
на
живота.
Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения.
Ние разбираме от тия дълбоко мъдри
мисли
на
Учителя, че Любовта е майка
на
самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява
на
живота.
Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога.
към текста >>
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността
на
тия
мисли
за същината
на
Любовта в живота
на
човека, ние не можем да ги коментираме.
Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността
на
тия
мисли
за същината
на
Любовта в живота
на
човека, ние не можем да ги коментираме.
Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух.
към текста >>
Учителят говори, глави: Любов, Живот,
Тяло
на
Любовта, Христос, Бог, Дух.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3.
Учителят говори, глави: Любов, Живот,
Тяло
на
Любовта, Христос, Бог, Дух.
– 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7.
към текста >>
81.
Списанието PDF
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Кое е тогава най-съществено за човека, без което е
немислим
животът му
на
земята?
Повечето от хората на съвременния материалистичен век считат парите за нещо съществено в своя живот. Те мислят, че като имат пари, всичко могат да придобият. Жестоко се мамят те, като смятат парите за същественото в света. Като се разболеят, обаче, изменят мнението си за „същественото" и търсят упование в нещо друго. Действително, здравето, парите, силата и всичките блага, с които сме заобиколени, са съществени, но това са все още относително съществени н-ща.
Кое е тогава най-съществено за човека, без което е
немислим
животът му
на
земята?
Кое е онова, което ни определя като човеци? Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена мисъл. Това е любещото сърце на човека. Това е тялото — благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват. В повечето от своите беседи Учителят обръща вниманието на тези, които го слушат, върху обширния и прекрасен свят на ума, сърцето и волята.
към текста >>
Това е
тялото
— благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват.
Действително, здравето, парите, силата и всичките блага, с които сме заобиколени, са съществени, но това са все още относително съществени н-ща. Кое е тогава най-съществено за човека, без което е немислим животът му на земята? Кое е онова, което ни определя като човеци? Безспорно, това е нашият ум, нашата божествена мисъл. Това е любещото сърце на човека.
Това е
тялото
— благородната воля, която гради и съгражда онова, което умът, сърцето и душата й нашепват.
В повечето от своите беседи Учителят обръща вниманието на тези, които го слушат, върху обширния и прекрасен свят на ума, сърцето и волята. Разкрива някои от техните закони и дава правила за приложението им в живота. Колко малко знае съвременната наука за ума, сърцето и волята в сравнение с онова, което се разкрива пред взора на мъдреца! Умът е, който свети и прави нещата ясни в пътя, начертан от мощния дух на живота. Учителят сравнява ума с висок планински връх, огрян от слънцето... Сърцето е храм, където отсяда любовта, за да утеши скръбния, да го стопли и да му вдъхне надежда за по-добро утре, да разкрие пред очите на душата неизразимата хубост на Божествения свят.
към текста >>
82.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Не по-малко е богатството и разнообразието
на
мислите
на
Учителя върху други особености
на
Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА II ПРОЯВИ И МЯСТО НА ЛЮБОВТА Досега разглеждахме схващанията на Учителя за същността на Любовта — като космическа същност, като същност, свързана с живота на човека. Разгледахме още и схващанията Му за Христа като израз, въплъщение на самата Любов на Бога. Ние видяхме, какво богатство и оригиналност на мисълта се крият в тия схващания, в това учение на Учителя за Любовта.
Не по-малко е богатството и разнообразието
на
мислите
на
Учителя върху други особености
на
Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос.
Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3).
към текста >>
От изнесените
мисли
на
Учителя върху проявата
на
Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие
на
образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите
на
Любовта.
Основа на новия жив от е Любовта като изключение. Любовта като изключение носи великото, мощното в живота (9). Любовта се проявява като принцип в духа. Любовта като принцип едва сега влиза в свята. Тя обгръща всичко (2, 3)".
От изнесените
мисли
на
Учителя върху проявата
на
Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие
на
образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите
на
Любовта.
За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия. Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството. Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях. В действителност Любовта ни се представя като една ирационална същност, която има също ирационална проява. На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят".
към текста >>
Когато
помислим
за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност
на
Любовта е от голямо значение за съвършенството
на
човека и
на
живота.
Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки.
Когато
помислим
за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност
на
Любовта е от голямо значение за съвършенството
на
човека и
на
живота.
Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява.
към текста >>
Разчитайки тия
мисли
на
Учителя за проявата
на
Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта.
В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие.
Разчитайки тия
мисли
на
Учителя за проявата
на
Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта.
Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества".
към текста >>
Ето съществените
мисли
по този въпрос: „Четири са проявите
на
Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека.
Ето съществените
мисли
по този въпрос: „Четири са проявите
на
Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята. Това са корените на Любовта в физическия свят. Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога. Това са клонищата на Любовта.
към текста >>
И тъй, в схващането
на
Учителя за четирите прояви
на
Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие
на
света,
на
човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители
на
човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули
на
Учителя, но нека оставим това
на
всеки, който се
позамисли
върху тия прояви
на
Любовта.
Днешното човечество, днешният свят преживява своята епоха на развитието на ума. До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде. в нея ще се закръгли духовното развитие на човечеството. То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога.
И тъй, в схващането
на
Учителя за четирите прояви
на
Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие
на
света,
на
човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители
на
човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули
на
Учителя, но нека оставим това
на
всеки, който се
позамисли
върху тия прояви
на
Любовта.
Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата.
към текста >>
Останалите
мисли
на
Учителя, изказани върху проявите
на
Любовта не са по-малко дълбоки и интересни.
До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде. в нея ще се закръгли духовното развитие на човечеството. То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта.
Останалите
мисли
на
Учителя, изказани върху проявите
на
Любовта не са по-малко дълбоки и интересни.
Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта.
към текста >>
По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света
на
измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата
на
човека могат да се проявяват чрез
тялото
и органите му.
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16).
По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света
на
измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата
на
човека могат да се проявяват чрез
тялото
и органите му.
На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия.
към текста >>
Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко
мисли
са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането
на
Учителя за мястото
на
Любовта.
И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия. Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието.
Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко
мисли
са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането
на
Учителя за мястото
на
Любовта.
А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството. Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта.
към текста >>
83.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Преди всичко,
тялото
на
организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно
тяло
, което е седалище
на
жизнената сила.
При това окисление — един видя горение — се разрушават органичните вещества на тъканите. И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма. Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса, с това не се изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване.
Преди всичко,
тялото
на
организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно
тяло
, което е седалище
на
жизнената сила.
Тя е именно архитектът или строителят на формите и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е склонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или праната в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздухът, светлината и пр.
към текста >>
Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по делото
тяло
и внася в всички органи сила, живот, здраве, обнова".
Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана". Други учени я наричат „животворно електричество" и „животворен магнетизъм". (Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта.
Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по делото
тяло
и внася в всички органи сила, живот, здраве, обнова".
И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислород, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила – праната. По тия две причини са ясни следните думи на Учителя (3): „Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста отпред назад).
към текста >>
Когато
мислите
, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно.
Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането. Ето упътванията на Учителя по това (4): „Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тия разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не стане това, той требва да има вяра, надежда, любов, знание, светлина и свобода". в връзка с това Учителят дава и следните осветления (10): „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувствуване и правилното постъпване.
Когато
мислите
, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно.
Причината е в следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по ефикасно до тази прана и да я използува рационално. Това е един от основните закони на дишането". Следните мисли на Учителя (7) допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие.
към текста >>
Следните
мисли
на
Учителя (7) допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
в връзка с това Учителят дава и следните осветления (10): „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувствуване и правилното постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по ефикасно до тази прана и да я използува рационално. Това е един от основните закони на дишането".
Следните
мисли
на
Учителя (7) допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
Обаче има известно взаимодействие. И преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели". Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от жизнена сила или прана, но и от психични сили.
към текста >>
Мисли
от по-нисш характер се предават чрез въздуха, Духовните
мисли
се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
Обаче има известно взаимодействие. И преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели". Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от жизнена сила или прана, но и от психични сили.
Мисли
от по-нисш характер се предават чрез въздуха, Духовните
мисли
се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
А по-възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха.
към текста >>
А по-възвишените
мисли
се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха.
И преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели". Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от жизнена сила или прана, но и от психични сили. Мисли от по-нисш характер се предават чрез въздуха, Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
А по-възвишените
мисли
се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха.
Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха.
към текста >>
чрез
мислителни
радиовълни.
За да схванем това, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от жизнена сила или прана, но и от психични сили. Мисли от по-нисш характер се предават чрез въздуха, Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха. А по-възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е.
чрез
мислителни
радиовълни.
Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
към текста >>
Значи, такива
мислителни
радиовълни проникват въздуха.
Мисли от по-нисш характер се предават чрез въздуха, Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха. А по-възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни.
Значи, такива
мислителни
радиовълни проникват въздуха.
Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл.
към текста >>
Също така и
мисли
от още по-висш характер проникват въздуха.
А по-възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха.
Също така и
мисли
от още по-висш характер проникват въздуха.
Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър.
към текста >>
Този човек е господар
на
своето
тяло
.
Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". „Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
Този човек е господар
на
своето
тяло
.
Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7). Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това (7): „Дишайте съзнателно и с любов!
към текста >>
Това
тяло
го слуша, каквото му каже.
Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". „Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло.
Това
тяло
го слуша, каквото му каже.
Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7). Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това (7): „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете, каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки".
към текста >>
Тялото
за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". „Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже.
Тялото
за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7). Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това (7): „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете, каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко!
към текста >>
Такъв човек свободно може да се справи с
тялото
си" (7).
„Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
Такъв човек свободно може да се справи с
тялото
си" (7).
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това (7): „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете, каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото Разумно Начало в природата, свържете се с Него и дишайте ритмично.
към текста >>
А като
мисли
човек право, издига се над животното.
Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". „Дойде ли някоя права мисъл в вас, проверете веднага, извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права”. Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
А като
мисли
човек право, издига се над животното.
Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата.
към текста >>
Във време
на
дишане
мисли
, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането.
Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата.
Във време
на
дишане
мисли
, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането.
Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на жив от и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането.
към текста >>
Мисли
, че това благословение иде в човека чрез въздуха".
Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането.
Мисли
, че това благословение иде в човека чрез въздуха".
Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на жив от и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. * * * Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната.
към текста >>
Докато е
на
земята, човек требва да
мисли
, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които дава Учителят в това отношение (5): „Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използувайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
Докато е
на
земята, човек требва да
мисли
, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим и посветете за дишане и гимнастика поне един час. И след това може да започнете работата, която ви предстои през деня. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си и работите.
към текста >>
Ето осветленията
на
Учителя по това (5): „Първата работа
на
ученика е да отвори порите
на
тялото
си." Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване.
В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек требва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! ". Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода.
Ето осветленията
на
Учителя по това (5): „Първата работа
на
ученика е да отвори порите
на
тялото
си." Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване.
Човек, чиито кожни пори са отворени, чувствува приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие в водата. Без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма, малцина знаят.
към текста >>
Като се изпоти добре, ще изтрие
тялото
си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече.
Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешният човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон.
Като се изпоти добре, ще изтрие
тялото
си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече.
После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." * * * Вдишването требва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек требва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3,500 куб. сантиметра. Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350-400 куб.
към текста >>
Ти никога не можеш да
мислиш
като човек, ако дишаш като животното.
Ще видите тогава, колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното — с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл.
Ти никога не можеш да
мислиш
като човек, ако дишаш като животното.
За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, требва да дишате като добри хора. Дишането е мярка за определяне степента на развитието.
към текста >>
84.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако човек държи всички тия
мисли
, тая кал в ума си, той не може да бъде здрав.
Едно дете, родено от болна майка, не може да бъде здраво. Това е анормално състояние. Един човек, който вярва в Бога, смущава се и се безпокои постоянно, това е вяра на болни хора. Вярва, че ще умре, че ще осакатее, че ще осиромашее, че нищо няма да стане от него. Вярва, че светът е лош, че хората са лоши.
Ако човек държи всички тия
мисли
, тая кал в ума си, той не може да бъде здрав.
Казва: В какво да вярвам? Човек да вярва в туй, което иска да стане. Щом не иска да бъде болен, да не мисли за болестта. Що ще се занимава с нея? Да вярва в здравето си; да вярва в светлия си ум; да вярва, че богат може да стане; да вярва, че всичко от него може да стане.
към текста >>
Щом не иска да бъде болен, да не
мисли
за болестта.
Вярва, че ще умре, че ще осакатее, че ще осиромашее, че нищо няма да стане от него. Вярва, че светът е лош, че хората са лоши. Ако човек държи всички тия мисли, тая кал в ума си, той не може да бъде здрав. Казва: В какво да вярвам? Човек да вярва в туй, което иска да стане.
Щом не иска да бъде болен, да не
мисли
за болестта.
Що ще се занимава с нея? Да вярва в здравето си; да вярва в светлия си ум; да вярва, че богат може да стане; да вярва, че всичко от него може да стане. Да вярва, че светът е разумно създаден и че хората са добри. Много от нашите идеи не са реални и са като куклите на децата. Ние искаме на нашите кукли Разумното да обърне внимание.
към текста >>
Някои наши
мисли
и чувства са кукли, които искаме да направим като синове и дъщери
на
Бога.
Да вярва, че светът е разумно създаден и че хората са добри. Много от нашите идеи не са реални и са като куклите на децата. Ние искаме на нашите кукли Разумното да обърне внимание. Кое дете бихме могли да убедим, че неговите кукли майка му ги е родила? То знае, че тя ги е купила от пазара.
Някои наши
мисли
и чувства са кукли, които искаме да направим като синове и дъщери
на
Бога.
Много хора днес страдат от излишни мисли и желания, които нямат отношение към сегашния им живот. На мнозина желанията са като на допотопните животни. Един съвременен богаташ иска милиарди. Защо му са тия пари? Може ли човек с пари да се откупи от смъртта, или може ли с пари да купи някаква добродетел, или да добие безсмъртие?
към текста >>
Много хора днес страдат от излишни
мисли
и желания, които нямат отношение към сегашния им живот.
Много от нашите идеи не са реални и са като куклите на децата. Ние искаме на нашите кукли Разумното да обърне внимание. Кое дете бихме могли да убедим, че неговите кукли майка му ги е родила? То знае, че тя ги е купила от пазара. Някои наши мисли и чувства са кукли, които искаме да направим като синове и дъщери на Бога.
Много хора днес страдат от излишни
мисли
и желания, които нямат отношение към сегашния им живот.
На мнозина желанията са като на допотопните животни. Един съвременен богаташ иска милиарди. Защо му са тия пари? Може ли човек с пари да се откупи от смъртта, или може ли с пари да купи някаква добродетел, или да добие безсмъртие? Човек мисли, че има права в света.
към текста >>
Човек
мисли
, че има права в света.
Много хора днес страдат от излишни мисли и желания, които нямат отношение към сегашния им живот. На мнозина желанията са като на допотопните животни. Един съвременен богаташ иска милиарди. Защо му са тия пари? Може ли човек с пари да се откупи от смъртта, или може ли с пари да купи някаква добродетел, или да добие безсмъртие?
Човек
мисли
, че има права в света.
Когато лисицата влезе в курника и задигне една кокошка, стопанинът излиза с пушката да я убие. Но когато син му заколи кокошка, ни най-малко не излиза с пушка да го убие. В случая той никак не мисли за страданията на кокошката, но изхожда от своето лично благо. В света има един закон, който регулира всички неща. Между всички същества има съотношение.
към текста >>
В случая той никак не
мисли
за страданията
на
кокошката, но изхожда от своето лично благо.
Защо му са тия пари? Може ли човек с пари да се откупи от смъртта, или може ли с пари да купи някаква добродетел, или да добие безсмъртие? Човек мисли, че има права в света. Когато лисицата влезе в курника и задигне една кокошка, стопанинът излиза с пушката да я убие. Но когато син му заколи кокошка, ни най-малко не излиза с пушка да го убие.
В случая той никак не
мисли
за страданията
на
кокошката, но изхожда от своето лично благо.
В света има един закон, който регулира всички неща. Между всички същества има съотношение. Често благото на едно същество зависи от друго. Ние не можем безразборно да сечем, кое да е дърво, или да убием, кое да е животно. Има факти в живота, които показват, че с отсичането на едно дърво, или с убиването на едно животно, може да се случи голямо нещастие на човека.
към текста >>
Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота
на
нашата мисъл, който направлява живота
на
нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява
тялото
ни.
Често благото на едно същество зависи от друго. Ние не можем безразборно да сечем, кое да е дърво, или да убием, кое да е животно. Има факти в живота, които показват, че с отсичането на едно дърво, или с убиването на едно животно, може да се случи голямо нещастие на човека. Ще каже някой, че не вярва в това. Не е важно, дали вярва, но важно е онова, което съществува в природата.
Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота
на
нашата мисъл, който направлява живота
на
нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява
тялото
ни.
Всяко нещо, което мислим, че е разумно, да бъде в съгласие с великия закон, който направлява всичко. Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим. Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас.
към текста >>
Всяко нещо, което
мислим
, че е разумно, да бъде в съгласие с великия закон, който направлява всичко.
Ние не можем безразборно да сечем, кое да е дърво, или да убием, кое да е животно. Има факти в живота, които показват, че с отсичането на едно дърво, или с убиването на едно животно, може да се случи голямо нещастие на човека. Ще каже някой, че не вярва в това. Не е важно, дали вярва, но важно е онова, което съществува в природата. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, който направлява живота на нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява тялото ни.
Всяко нещо, което
мислим
, че е разумно, да бъде в съгласие с великия закон, който направлява всичко.
Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим. Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах.
към текста >>
Намислим
да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това.
Ще каже някой, че не вярва в това. Не е важно, дали вярва, но важно е онова, което съществува в природата. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, който направлява живота на нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява тялото ни. Всяко нещо, което мислим, че е разумно, да бъде в съгласие с великия закон, който направлява всичко. Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим.
Намислим
да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това.
Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си.
към текста >>
Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си
тяло
.
Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си.
Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си
тяло
.
Те са постоянните ни добри съветници. Ние хората мислим, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Това е една погрешка. Светът е тъй добре създаден от природата, че той е оправен. Няма какво ние да оправяме света.
към текста >>
Ние хората
мислим
, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите
на
света.
Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си. Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници.
Ние хората
мислим
, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите
на
света.
Това е една погрешка. Светът е тъй добре създаден от природата, че той е оправен. Няма какво ние да оправяме света. Казват, че светът е лош. По отношение на даден човек или по отношение на даден народ светът може да бъде лош.
към текста >>
Не може ръката да бъде добре, ако тя не функционира в съгласие с цялото
тяло
.
Всяко същество ще жъне плодовете на своя живот и в края на краищата ще разбере, че, ако не живее според основния закон в света, а живее според своята си воля, резултатите ще бъдат лоши. Цялата природа е създадена разумно. Ние трябва да знаем, какво е отношението ни към нещата. Ние сме част от тая природа и трябва да бъдем в съгласие с нея. Нашият живот зависи от нейния живот, нашата мисъл зависи от нейната мисъл, нашата сила зависи от нейната сила.
Не може ръката да бъде добре, ако тя не функционира в съгласие с цялото
тяло
.
Всеки от нас трябва да живее в съгласие с основния закон на битието, от което той е малка частица. Нашето благо зависи от благото на цялото. Когато сме в съгласие с цялото, ние имаме всичко на разположение. Щом живеем според този закон, ще имаме на разположение толкоз, колкото ни е необходимо. Ние искаме новото в света.
към текста >>
Когато работим за цялото, няма защо да работим за себе си, понеже то
мисли
за всички свои части.
Когато Божественото се прояви в човека, има самоотричане, сила, знание, има любов. Дойде ли човешкото, иде колебание. Всички трябва да разберем, че ние сме част от единното. Нашият живот е част от общия живот. Когато работим за цялото, ние работим за нас.
Когато работим за цялото, няма защо да работим за себе си, понеже то
мисли
за всички свои части.
Не работим ли за него, и то не може да работи заради нас. Свържем ли се, обаче, с него, работим ли за него, и то работи за нас. Това е най-новото разбиране. Това са факти, които всеки един от нас ще провери. Да работим за цялото, както работим за себе си.
към текста >>
Ние страдаме от нечистите
мисли
и чувства, които Господ ни връща.
Каквото ние пращаме към Господа, това Той ще върне към нас. Той е единственото чисто същество в света. В Него няма алчност. Нечистотата, която му пращаме, Той ни я връща с лихвите. И доброто, което Му пращаме, пак ни го връща с лихвите.
Ние страдаме от нечистите
мисли
и чувства, които Господ ни връща.
Ние сме причина за своето щастие и нещастие в света. Цялото желае щастието на всяка своя част. Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме. То ни казва: Не прави това, от което страдаш. Прави това, което те радва.
към текста >>
Грамадно богатство има човек в ума си, в сърцето си, повече от 300 милиарда клетки има в
тялото
си, които са се пожертвували за него и той пак е недоволен.
Цялото желае щастието на всяка своя част. Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме. То ни казва: Не прави това, от което страдаш. Прави това, което те радва. Днес хората са недоволни от това, което имат.
Грамадно богатство има човек в ума си, в сърцето си, повече от 300 милиарда клетки има в
тялото
си, които са се пожертвували за него и той пак е недоволен.
Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си. Той се отделя от общия живот, от който е част и иска само тази малка част да е щастлива, а всички други да работят заради нея. Това е невъзможно. Такова щастие в света няма. Докато цялото е щастливо, ще бъде щастлива и всяка част.
към текста >>
От благоденствието
на
тялото
зависи и нашето благоденствие.
Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си. Той се отделя от общия живот, от който е част и иска само тази малка част да е щастлива, а всички други да работят заради нея. Това е невъзможно. Такова щастие в света няма. Докато цялото е щастливо, ще бъде щастлива и всяка част.
От благоденствието
на
тялото
зависи и нашето благоденствие.
Това е основният закон, който всеки един от нас трябва да разбира и приложи в живота си, ако иска да живее разумно и да му бъде добре. Ние сме свързани с цялата вселена и тя е наша родина. Това е идеята на новата раса, която иде в света. Всичко ще бъде според основния закон на битието, който отначало е положен. Не може само един народ, едно общество, един човек да бъдат велики.
към текста >>
85.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот
на
сиромасите и ако предам
тялото
си
на
изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не
мисли
зло,
на
неправдата се не радва, сърадва се
на
истината, всичко претърпява,
на
всичко хваща вяра,
на
всичко се надее, всичко търпи.
Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека.
Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот
на
сиромасите и ако предам
тялото
си
на
изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не
мисли
зло,
на
неправдата се не радва, сърадва се
на
истината, всичко претърпява,
на
всичко хваща вяра,
на
всичко се надее, всичко търпи.
Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението.
към текста >>
В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните
мисли
за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа.
В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна".
В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните
мисли
за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа.
Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението. Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността. Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна.
към текста >>
С тези
мисли
Учителят ни разкрива благосклонността като проява
на
Любовта към ближния.
Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността. Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна. Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си.
С тези
мисли
Учителят ни разкрива благосклонността като проява
на
Любовта към ближния.
Благосклонният е удовлетворен духовно и материално. Той желае и ближният му, значи всяко живо същество, да има всичко, което има сам той, защото всичко живо е излязло от Бога. Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие.
към текста >>
В тази беседа срещаме и следните още
мисли
, които доразясняват същността
на
благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна
на
Любовта.
Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек. Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за духовното и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта. Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия. Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”.
В тази беседа срещаме и следните още
мисли
, които доразясняват същността
на
благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна
на
Любовта.
Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес.
към текста >>
От всички
мисли
, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна
на
Любовта е проява
на
първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна
на
Любовта.
Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу".
От всички
мисли
, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна
на
Любовта е проява
на
първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна
на
Любовта.
Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда.
към текста >>
Това се потвърждава още от следните
мисли
на
Учителя: „Първият скъпоценен камък
на
Божествената Любов е камъкът
на
търпението." (бес.
В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта.
Това се потвърждава още от следните
мисли
на
Учителя: „Първият скъпоценен камък
на
Божествената Любов е камъкът
на
търпението." (бес.
Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда".
към текста >>
Четвърто качество
на
Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не
мисли
зло".
Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Четвърто качество
на
Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не
мисли
зло".
Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието.
към текста >>
Според Учителя, както ще видим от следващите
мисли
, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество
на
Любовта, която дава цена
на
всичко.
Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла.
Според Учителя, както ще видим от следващите
мисли
, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество
на
Любовта, която дава цена
на
всичко.
В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Където Бог присъствува, всичко се осмисля, всичко се обича. Влезе ли човек в областта на Любовта, той влиза в Божествения свят.
към текста >>
Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите
мисли
и чувства към великия Божествен свят.
Бог присъствува навсякъде и във всичко: и в страданията и в радостите. За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото. За Божията Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си. Също и Любовта трябва сама да се проявява.
Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите
мисли
и чувства към великия Божествен свят.
Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно. А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло". На отрицателно изказаната от ап. Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не мисли зло, и още на неправдата не се радва, на всичко хваща вяра и на всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества. Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия".
към текста >>
Когато човек пречиства
мислите
и чувствата си, ще се научи да живее правилно.
За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото. За Божията Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си. Също и Любовта трябва сама да се проявява. Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен свят.
Когато човек пречиства
мислите
и чувствата си, ще се научи да живее правилно.
А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло". На отрицателно изказаната от ап. Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не мисли зло, и още на неправдата не се радва, на всичко хваща вяра и на всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества. Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия". И още: „Любовта осмисля знанието, тя дава цена на всичко".
към текста >>
А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето
тяло
".
За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото. За Божията Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си. Също и Любовта трябва сама да се проявява. Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен свят. Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно.
А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето
тяло
".
На отрицателно изказаната от ап. Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не мисли зло, и още на неправдата не се радва, на всичко хваща вяра и на всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества. Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия". И още: „Любовта осмисля знанието, тя дава цена на всичко". Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да мисли зло и пр.
към текста >>
Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не
мисли
зло, и още
на
неправдата не се радва,
на
всичко хваща вяра и
на
всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества.
Също и Любовта трябва сама да се проявява. Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен свят. Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно. А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло". На отрицателно изказаната от ап.
Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не
мисли
зло, и още
на
неправдата не се радва,
на
всичко хваща вяра и
на
всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества.
Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия". И още: „Любовта осмисля знанието, тя дава цена на всичко". Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да мисли зло и пр. и пр.? Явно, това са най-големите противоречия в живота.
към текста >>
Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да
мисли
зло и пр.
А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло". На отрицателно изказаната от ап. Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не мисли зло, и още на неправдата не се радва, на всичко хваща вяра и на всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества. Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия". И още: „Любовта осмисля знанието, тя дава цена на всичко".
Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да
мисли
зло и пр.
и пр.? Явно, това са най-големите противоречия в живота. В тях се крие борбата на личното, егоистичното с божественото в човека. Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание. В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия.
към текста >>
В останалите
мисли
, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път
на
развитие, в лутането си между полюсите
на
живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия.
Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да мисли зло и пр. и пр.? Явно, това са най-големите противоречия в живота. В тях се крие борбата на личното, егоистичното с божественото в човека. Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание.
В останалите
мисли
, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път
на
развитие, в лутането си между полюсите
на
живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия.
Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога.
към текста >>
Една от тия
мисли
, обаче, прави силно впечатление.
и пр.? Явно, това са най-големите противоречия в живота. В тях се крие борбата на личното, егоистичното с божественото в човека. Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание. В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия.
Една от тия
мисли
, обаче, прави силно впечатление.
Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство.
към текста >>
Останалите
мисли
на
Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество
на
Любовта, оставяме
на
всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си.
Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство.
Останалите
мисли
на
Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество
на
Любовта, оставяме
на
всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си.
От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното". Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита. Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него.
към текста >>
Любовта подразбира светли
мисли
и благородни чувства.
И тъй, добиването на истинското знание е качество и възможност само на Любовта. То е шесто качество на Любовта. Своята знаменита 13 глава от I посл. към коринтяните апостол Павел завършва с думите: „Но най-голямата от тях е Любовта". А Учителят казва: „Който има Любов, има силата да премахне всички мъчнотии и страдания.
Любовта подразбира светли
мисли
и благородни чувства.
Тия мисли и чувства правят човека доволен. Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства — лъчи от топлината на Божественото слънце. Без тия лъчи човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действува" (13). Любовта премахва всички мъчнотии и страдания. Тя ни дава светли мисли и благородни чувства.
към текста >>
Тия
мисли
и чувства правят човека доволен.
То е шесто качество на Любовта. Своята знаменита 13 глава от I посл. към коринтяните апостол Павел завършва с думите: „Но най-голямата от тях е Любовта". А Учителят казва: „Който има Любов, има силата да премахне всички мъчнотии и страдания. Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства.
Тия
мисли
и чувства правят човека доволен.
Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства — лъчи от топлината на Божественото слънце. Без тия лъчи човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действува" (13). Любовта премахва всички мъчнотии и страдания. Тя ни дава светли мисли и благородни чувства. В това седи седмото качество на Любовта.
към текста >>
Светлите
мисли
са лъчи от светлината
на
Божественото слънце, а добрите чувства — лъчи от топлината
на
Божественото слънце.
Своята знаменита 13 глава от I посл. към коринтяните апостол Павел завършва с думите: „Но най-голямата от тях е Любовта". А Учителят казва: „Който има Любов, има силата да премахне всички мъчнотии и страдания. Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства. Тия мисли и чувства правят човека доволен.
Светлите
мисли
са лъчи от светлината
на
Божественото слънце, а добрите чувства — лъчи от топлината
на
Божественото слънце.
Без тия лъчи човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действува" (13). Любовта премахва всички мъчнотии и страдания. Тя ни дава светли мисли и благородни чувства. В това седи седмото качество на Любовта. * * * Много може да се каже още върху качествата на Любовта.
към текста >>
Без тия лъчи човек не може нито да
мисли
, нито да чувствува, нито да действува" (13).
към коринтяните апостол Павел завършва с думите: „Но най-голямата от тях е Любовта". А Учителят казва: „Който има Любов, има силата да премахне всички мъчнотии и страдания. Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства. Тия мисли и чувства правят човека доволен. Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства — лъчи от топлината на Божественото слънце.
Без тия лъчи човек не може нито да
мисли
, нито да чувствува, нито да действува" (13).
Любовта премахва всички мъчнотии и страдания. Тя ни дава светли мисли и благородни чувства. В това седи седмото качество на Любовта. * * * Много може да се каже още върху качествата на Любовта. Учителят е изнесъл в беседите си редица още прояви и качества на Любовта.
към текста >>
Тя ни дава светли
мисли
и благородни чувства.
Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства. Тия мисли и чувства правят човека доволен. Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства — лъчи от топлината на Божественото слънце. Без тия лъчи човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действува" (13). Любовта премахва всички мъчнотии и страдания.
Тя ни дава светли
мисли
и благородни чувства.
В това седи седмото качество на Любовта. * * * Много може да се каже още върху качествата на Любовта. Учителят е изнесъл в беседите си редица още прояви и качества на Любовта. Има да се каже още твърде много нещо. Преди да завършим с качествата на Любовта, нека споменем още няколко, които Учителят е изказал в някои други беседи.
към текста >>
86.
ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато човек има неразположение
на
тялото
или духа, трябва преди всичко да възстанови правилното дишане.
Това е една от причините на сърцебиенето, задуха и някои гръдни болести. А пък при дълбокото дишане, напълнените с въздух дробове натискат върху диафрагмата и тя се спуща надолу до мястото си и не натиска сърцето и белите дробове". Много болести: главоболие, стомашни болести, сърдечни, гръдни и пр. се дължат на неправилното дишане. Бързото и плитко дишане е опасно за организма.
Когато човек има неразположение
на
тялото
или духа, трябва преди всичко да възстанови правилното дишане.
Това трябва да му е първата работа, преди всички други методи, които ще употреби. За връзката между дишането и здравословното състояние Учителят дава следните пояснения (8): „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му — също. У онзи, който диша правилно, кръвообращението е правилно. От каквато и болест да страдате, търсете между другото и помощта на дълбокото дишане. То помага на ревматизма, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и пр.
към текста >>
За влиянието
на
правилните
мисли
и чувства върху дишането говорихме достатъчно в миналата статия.
Пречистването на атмосферата от мъглите и явяването на чистия въздух е свързано с развитието на ума. Това съвпадение по време не е случайно — има причинна връзка между тези две явления. Дишането зависи от мисълта, а мисълта зависи от дишането. Правилната мисъл дава условия за правилно дишане и обратно. Между тях има взаимодействие.
За влиянието
на
правилните
мисли
и чувства върху дишането говорихме достатъчно в миналата статия.
Сега ще кажем няколко думи за влиянието на дишането върху мисълта. По това Учителят дава следните осветления (7): „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. — У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта.
към текста >>
87.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Постъпките
на
човека се отразяват върху брадата му, чувствата – върху скулите, а
мислите
– върху челото Всяка мисъл, всяко чувство оставят отпечатък върху човешкото
тяло
.
Изпърво се засяга въпросът за човешкото естество и за силите, които то крие в себе си. Учителят казва: – Човек трябва да вярва във великите заложби, които има в себе си. Много работи са вложени в човека и чакат своето време. Когато правех своите изучвания в провинцията, казах на един народен учител: „Доведете ми един ученик, и аз ще ви кажа, какви способности има." Направих това и Учителят ми каза: „Отгде знаете това? " Заложбите, дарбите на човека са изразени по черепа, лицето и пр.
Постъпките
на
човека се отразяват върху брадата му, чувствата – върху скулите, а
мислите
– върху челото Всяка мисъл, всяко чувство оставят отпечатък върху човешкото
тяло
.
– Един мой приятел – на висока служба в София – казва, че при влизане в стаята си вечерно време, когато лампата не е запалена, вижда ореол около главата на жена си. – Той е виждал аурата на жена си – сиянието, което е около тялото. Ясновидството има разни степени; някой е откраднал пари и мисли за тях. И ти виждаш парите пред него. Той създава с мисълта си известни форми.
към текста >>
– Той е виждал аурата
на
жена си – сиянието, което е около
тялото
.
Много работи са вложени в човека и чакат своето време. Когато правех своите изучвания в провинцията, казах на един народен учител: „Доведете ми един ученик, и аз ще ви кажа, какви способности има." Направих това и Учителят ми каза: „Отгде знаете това? " Заложбите, дарбите на човека са изразени по черепа, лицето и пр. Постъпките на човека се отразяват върху брадата му, чувствата – върху скулите, а мислите – върху челото Всяка мисъл, всяко чувство оставят отпечатък върху човешкото тяло. – Един мой приятел – на висока служба в София – казва, че при влизане в стаята си вечерно време, когато лампата не е запалена, вижда ореол около главата на жена си.
– Той е виждал аурата
на
жена си – сиянието, което е около
тялото
.
Ясновидството има разни степени; някой е откраднал пари и мисли за тях. И ти виждаш парите пред него. Той създава с мисълта си известни форми. – Как може да се свърже човек с невидимия свят? – Чрез моста на любовта!
към текста >>
Ясновидството има разни степени; някой е откраднал пари и
мисли
за тях.
Когато правех своите изучвания в провинцията, казах на един народен учител: „Доведете ми един ученик, и аз ще ви кажа, какви способности има." Направих това и Учителят ми каза: „Отгде знаете това? " Заложбите, дарбите на човека са изразени по черепа, лицето и пр. Постъпките на човека се отразяват върху брадата му, чувствата – върху скулите, а мислите – върху челото Всяка мисъл, всяко чувство оставят отпечатък върху човешкото тяло. – Един мой приятел – на висока служба в София – казва, че при влизане в стаята си вечерно време, когато лампата не е запалена, вижда ореол около главата на жена си. – Той е виждал аурата на жена си – сиянието, което е около тялото.
Ясновидството има разни степени; някой е откраднал пари и
мисли
за тях.
И ти виждаш парите пред него. Той създава с мисълта си известни форми. – Как може да се свърже човек с невидимия свят? – Чрез моста на любовта! Природата не можеш да я разбереш, ако не я обичаш.
към текста >>
Болестите си имат причините в човешките
мисли
, чувства и постъпки; те се дължат
на
понижението
на
трептенията
на
органите.
Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е единственото разумно нещо. Ти не можеш да бъде щастлив, ако не си разумен. Всичко в природата е отражение на разумното. Има степени на разумни същества. И ако се нарушат нейните закони, идват болести и страдания.
Болестите си имат причините в човешките
мисли
, чувства и постъпки; те се дължат
на
понижението
на
трептенията
на
органите.
Тогава човек придобива предразположение към болести. – Вие сте говорили за лечебното действие на музиката. На какво се основава то? – Тя повишава трептенията на човешкия организъм. В музикалния свят има изобилни енергии.
към текста >>
Това значи
мислите
, чувствата и постъпките ти да бъдат в съгласие с Великото разумно Начало в света!
Любовта, мъдростта и истината не допущат противоречия. Това, което Бог е дал, е любовта. Това, което го разпределя, е мъдростта. А пък това, което опитва туй, което е дадено, е истината. Какво значи да живееш в любовта?
Това значи
мислите
, чувствата и постъпките ти да бъдат в съгласие с Великото разумно Начало в света!
Трябва да изучим, как То се проявява в живота и както То се проявява, това да вземем като мярка, за предметно учение. Божествено учение е това, което дава живот на хората. Едно учение, което не може да даде мир на човешката душа, прилича на къща, чийто комин не тегли и цялата къща е изпълнена с дим. Едно учение трябва да има приложение за човешкото тяло, ум и сърце. Всички хора, които живеят със своите лични възгледи и не вземат пред вид Божественото, са на крива посока.
към текста >>
Едно учение трябва да има приложение за човешкото
тяло
, ум и сърце.
Какво значи да живееш в любовта? Това значи мислите, чувствата и постъпките ти да бъдат в съгласие с Великото разумно Начало в света! Трябва да изучим, как То се проявява в живота и както То се проявява, това да вземем като мярка, за предметно учение. Божествено учение е това, което дава живот на хората. Едно учение, което не може да даде мир на човешката душа, прилича на къща, чийто комин не тегли и цялата къща е изпълнена с дим.
Едно учение трябва да има приложение за човешкото
тяло
, ум и сърце.
Всички хора, които живеят със своите лични възгледи и не вземат пред вид Божественото, са на крива посока. Човек мисли, че този го обрал, че онзи го обрал. Това са все заблуждения. Той е образувал за света едно понятие, което не е вярно. Оставил е реалните неща в света и се занимава със сенките и тогава нищо не вижда от света.
към текста >>
Човек
мисли
, че този го обрал, че онзи го обрал.
Трябва да изучим, как То се проявява в живота и както То се проявява, това да вземем като мярка, за предметно учение. Божествено учение е това, което дава живот на хората. Едно учение, което не може да даде мир на човешката душа, прилича на къща, чийто комин не тегли и цялата къща е изпълнена с дим. Едно учение трябва да има приложение за човешкото тяло, ум и сърце. Всички хора, които живеят със своите лични възгледи и не вземат пред вид Божественото, са на крива посока.
Човек
мисли
, че този го обрал, че онзи го обрал.
Това са все заблуждения. Той е образувал за света едно понятие, което не е вярно. Оставил е реалните неща в света и се занимава със сенките и тогава нищо не вижда от света. Човек трябва да се освободи от своите заблуждения. Знаете ли, колко е мъчно това?
към текста >>
Когато човек
мисли
за Разумното Начало в света, той става благоуханен.
Цялата природа е предметно учение. Човек като стане сутринта и види, че слънцето изгрева, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, да се зарадва. Като чуе, че птичките пеят, да се зарадва. Бъдете хубави цветя, че да идват възвишени същества да възприемат вашето благоухание.
Когато човек
мисли
за Разумното Начало в света, той става благоуханен.
Великото работи вътре в човека; ти ще отидеш при него като някой ангел да отвалиш камъка, за да се яви То в него. – Кое характеризира днешния момент? – Сега е преходен период. Днес една култура преминава в друга. Новото ще вземе надмощие.
към текста >>
88.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това показва
на
първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с
тялото
и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа.
По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния.
Това показва
на
първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с
тялото
и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа.
Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив?
към текста >>
Тъй като духовният човек, каквото и да прави,
мисли
за божествените неща, той е във връзка с ангелите
на
небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди.
Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони.
Тъй като духовният човек, каквото и да прави,
мисли
за божествените неща, той е във връзка с ангелите
на
небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди.
А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността.
към текста >>
С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно
мисли
за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение
на
своите ближни.
Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това.
С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно
мисли
за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение
на
своите ближни.
Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло.
към текста >>
И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и
мисли
, които са източник
на
всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и
мислите
, а са тяхното пълно олицетворение.
Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта.
И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и
мисли
, които са източник
на
всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и
мислите
, а са тяхното пълно олицетворение.
Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат.
към текста >>
89.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Душата постоянно трябва да поощрява
тялото
.
Престанат ли да играят, остаряват. Когато човек престане да се движи, у него се набират утайки, в които няма живот. И тогава става недоволен от живота. Едно разумно движение винаги е свързано се живата, разумната природа. Хубавите движения носят нов живот.
Душата постоянно трябва да поощрява
тялото
.
Да се убеди човек, че не е стар, това е цяла наука. Земята е на 21/2 милиарда години и още е млада, работи и играе! В тия упражнения е вложен ритъмът на слънцето. Затова те могат да се нарекат слънчеви упражнения. Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свой линии. Напр.
към текста >>
Когато правите тия упражнения, да не
мислите
за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи.
Земята е на 21/2 милиарда години и още е млада, работи и играе! В тия упражнения е вложен ритъмът на слънцето. Затова те могат да се нарекат слънчеви упражнения. Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свой линии. Напр. как ще изразиш се движение една добродетел?
Когато правите тия упражнения, да не
мислите
за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи.
С тия упражнения се запознавате с Напредналите същества, правите вътрешна връзка се тях. С разумните движения привличаме тия същества на помощ и те ни дават от своите дарове. За хората може да се каже: „Вода газят, жадни ходят". Имат всички блага, а не ги виждал. Мислете за онова, което е в съгласие със законите на живата природа.
към текста >>
Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие
мислите
, че никой не
мисли
за вас!
От всяко цвете излиза специална музика. И чрез тая музика цветята говорят. Музиката, която излиза от различните цветя и даже от разните им части, е различна. Пейте за камъчетата, за изворчетата, за да се свържете с природата. Това, което учите тук, на онзи свят не можете да го научите.
Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие
мислите
, че никой не
мисли
за вас!
Благодари на Великата Разумност за светлината, за въздуха и пр. И като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво.
към текста >>
И като
помислиш
, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката.
Музиката, която излиза от различните цветя и даже от разните им части, е различна. Пейте за камъчетата, за изворчетата, за да се свържете с природата. Това, което учите тук, на онзи свят не можете да го научите. Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие мислите, че никой не мисли за вас! Благодари на Великата Разумност за светлината, за въздуха и пр.
И като
помислиш
, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката.
Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпчи. Аз като минавам край него, спра се, разговаряме се с него и после го отминавам.
към текста >>
90.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Много противоречия произтичат от неразбиране естествените закони, които управляват човешкия ум, човешкото сърце и
тяло
.
Здравите хора усещат глад, болните не усещат. Здравият, щом огладнее, започва работа. Някои мислят, че и без глад може в света. Но може ли да си представим, какъв ще бъде светът без глад? Без глада ще се появят много неестествени чувства.
Много противоречия произтичат от неразбиране естествените закони, които управляват човешкия ум, човешкото сърце и
тяло
.
Като не разбират смисъла на глада, хората се питат, защо е гладът и защо човекът трябва да гладува. Гладът е едно от най-хубавите неща, които природата ни е дала. При глада се образува едно желание за ядене. Гладът ни подтиква към ядене, което е едно от най-хубавите неща на земята. Като опитаме яденето, ще дойдем във връзка с реалността на живота.
към текста >>
Много от другите органи в
тялото
също помагат за задоволяване глада.
Когато дойде гладът, не трябва да се уплашим, но да се зарадваме и да го приемем с разположение. Гладът ни подтиква към ядене, да намерим благата в природата и след това иде доволството. Като се нахрани едно същество, изпитва доволство, което по никой друг начин не може да има. Във всички органически същества гладът е причина за създаване редица органи, чиято служба е задоволяването му. Храносмилателната система с всичката си разновидност в разните същества има тая служба.
Много от другите органи в
тялото
също помагат за задоволяване глада.
Може да се попитаме, какво ни носи гладът. Гладът носи живота. Хората искат да живеят, но нямат ясна представа, как се добива той. Ако човек не гладува, животът не може да дойде. Щом човек е недоволен от глада, той не разбира, какво е гладът.
към текста >>
Да не оставяме нисши
мисли
в нас.
Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина? Причината е нисшият живот. Да се пазим от нисшия живот, понеже той спира истинските процеси в природата.
Да не оставяме нисши
мисли
в нас.
Човек трябва да яде, но яденето без глад не ползува. Само гладният човек знае, какво нещо е яденето. Който не е гладен, за него яденето е механичен процес. Като яде човек, да задоволи глада, трябва да приеме благото на живота. Гладът е подтикът за една правилна обмяна между природата и човешката душа.
към текста >>
91.
ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
КАКВО НИ ТРЯБВА Когато човек е недоволен от живота или от себе си, когато
мисли
, че това или онова му липсва, когато се счита беден, то нека погледне
тялото
си и види, колко богатства природата е вложила в него, без той да ги оценява и използува.
КАКВО НИ ТРЯБВА Когато човек е недоволен от живота или от себе си, когато
мисли
, че това или онова му липсва, когато се счита беден, то нека погледне
тялото
си и види, колко богатства природата е вложила в него, без той да ги оценява и използува.
Може ли да се смята беден човек, който има здраво тяло да работи, очи да гледа, уши да слуша, сърце да обича? Има ли право да бъде недоволен човек, когато има здрави очи да вижда красотата в природата? На каква цена човек би продал очите си, с какво богатство би ги заменил? Нима човек има право да бъде недоволен, когато има възможност да слуша пеенето на птиците, песента на водите, или разумния говор на човека? Нима може да бъде недоволен човек, когато сам изкаже реч, с която може да се разбере с подобните си, или в песен да изрази своята радост или скръб?
към текста >>
Може ли да се смята беден човек, който има здраво
тяло
да работи, очи да гледа, уши да слуша, сърце да обича?
КАКВО НИ ТРЯБВА Когато човек е недоволен от живота или от себе си, когато мисли, че това или онова му липсва, когато се счита беден, то нека погледне тялото си и види, колко богатства природата е вложила в него, без той да ги оценява и използува.
Може ли да се смята беден човек, който има здраво
тяло
да работи, очи да гледа, уши да слуша, сърце да обича?
Има ли право да бъде недоволен човек, когато има здрави очи да вижда красотата в природата? На каква цена човек би продал очите си, с какво богатство би ги заменил? Нима човек има право да бъде недоволен, когато има възможност да слуша пеенето на птиците, песента на водите, или разумния говор на човека? Нима може да бъде недоволен човек, когато сам изкаже реч, с която може да се разбере с подобните си, или в песен да изрази своята радост или скръб? Беден ли е човек, чиито ръце са така разумно създадени и приспособени за всяка работа?
към текста >>
Той има най-доброто
тяло
, което природата е създала
на
земята, може да се движи, да опитва хиляди блага, създадени за него, може сам да работи и твори.
Има ли право да бъде недоволен човек, когато има здрави очи да вижда красотата в природата? На каква цена човек би продал очите си, с какво богатство би ги заменил? Нима човек има право да бъде недоволен, когато има възможност да слуша пеенето на птиците, песента на водите, или разумния говор на човека? Нима може да бъде недоволен човек, когато сам изкаже реч, с която може да се разбере с подобните си, или в песен да изрази своята радост или скръб? Беден ли е човек, чиито ръце са така разумно създадени и приспособени за всяка работа?
Той има най-доброто
тяло
, което природата е създала
на
земята, може да се движи, да опитва хиляди блага, създадени за него, може сам да работи и твори.
Човек трябва да съзнава, че има тяло, което струва много повече от всички други тела на земята, да не гледа с пренебрежение на него, но да го оценява. Някой казва: Кога ще се освободя от това тяло, да ида в другия свят. Но и в другия света човек трябва да има тяло. Без тяло не можем да се явим пред Бога. Трябва да имаме очи да Го видим, уши да чуем гласа Му и уста да Му говорим.
към текста >>
Човек трябва да съзнава, че има
тяло
, което струва много повече от всички други тела
на
земята, да не гледа с пренебрежение
на
него, но да го оценява.
На каква цена човек би продал очите си, с какво богатство би ги заменил? Нима човек има право да бъде недоволен, когато има възможност да слуша пеенето на птиците, песента на водите, или разумния говор на човека? Нима може да бъде недоволен човек, когато сам изкаже реч, с която може да се разбере с подобните си, или в песен да изрази своята радост или скръб? Беден ли е човек, чиито ръце са така разумно създадени и приспособени за всяка работа? Той има най-доброто тяло, което природата е създала на земята, може да се движи, да опитва хиляди блага, създадени за него, може сам да работи и твори.
Човек трябва да съзнава, че има
тяло
, което струва много повече от всички други тела
на
земята, да не гледа с пренебрежение
на
него, но да го оценява.
Някой казва: Кога ще се освободя от това тяло, да ида в другия свят. Но и в другия света човек трябва да има тяло. Без тяло не можем да се явим пред Бога. Трябва да имаме очи да Го видим, уши да чуем гласа Му и уста да Му говорим. Ако съвременните хора не виждат Господа, то се дължи на това, че те са слепи.
към текста >>
Някой казва: Кога ще се освободя от това
тяло
, да ида в другия свят.
Нима човек има право да бъде недоволен, когато има възможност да слуша пеенето на птиците, песента на водите, или разумния говор на човека? Нима може да бъде недоволен човек, когато сам изкаже реч, с която може да се разбере с подобните си, или в песен да изрази своята радост или скръб? Беден ли е човек, чиито ръце са така разумно създадени и приспособени за всяка работа? Той има най-доброто тяло, което природата е създала на земята, може да се движи, да опитва хиляди блага, създадени за него, може сам да работи и твори. Човек трябва да съзнава, че има тяло, което струва много повече от всички други тела на земята, да не гледа с пренебрежение на него, но да го оценява.
Някой казва: Кога ще се освободя от това
тяло
, да ида в другия свят.
Но и в другия света човек трябва да има тяло. Без тяло не можем да се явим пред Бога. Трябва да имаме очи да Го видим, уши да чуем гласа Му и уста да Му говорим. Ако съвременните хора не виждат Господа, то се дължи на това, че те са слепи. На тези, които ни казват: Докажете ни, че Господ съществува, ще кажем: На слепи хора това не може да се докаже.
към текста >>
Но и в другия света човек трябва да има
тяло
.
Нима може да бъде недоволен човек, когато сам изкаже реч, с която може да се разбере с подобните си, или в песен да изрази своята радост или скръб? Беден ли е човек, чиито ръце са така разумно създадени и приспособени за всяка работа? Той има най-доброто тяло, което природата е създала на земята, може да се движи, да опитва хиляди блага, създадени за него, може сам да работи и твори. Човек трябва да съзнава, че има тяло, което струва много повече от всички други тела на земята, да не гледа с пренебрежение на него, но да го оценява. Някой казва: Кога ще се освободя от това тяло, да ида в другия свят.
Но и в другия света човек трябва да има
тяло
.
Без тяло не можем да се явим пред Бога. Трябва да имаме очи да Го видим, уши да чуем гласа Му и уста да Му говорим. Ако съвременните хора не виждат Господа, то се дължи на това, че те са слепи. На тези, които ни казват: Докажете ни, че Господ съществува, ще кажем: На слепи хора това не може да се докаже. Трябва да имат очи да Го видят.
към текста >>
Без
тяло
не можем да се явим пред Бога.
Беден ли е човек, чиито ръце са така разумно създадени и приспособени за всяка работа? Той има най-доброто тяло, което природата е създала на земята, може да се движи, да опитва хиляди блага, създадени за него, може сам да работи и твори. Човек трябва да съзнава, че има тяло, което струва много повече от всички други тела на земята, да не гледа с пренебрежение на него, но да го оценява. Някой казва: Кога ще се освободя от това тяло, да ида в другия свят. Но и в другия света човек трябва да има тяло.
Без
тяло
не можем да се явим пред Бога.
Трябва да имаме очи да Го видим, уши да чуем гласа Му и уста да Му говорим. Ако съвременните хора не виждат Господа, то се дължи на това, че те са слепи. На тези, които ни казват: Докажете ни, че Господ съществува, ще кажем: На слепи хора това не може да се докаже. Трябва да имат очи да Го видят. Ние не оценяваме живота, който ни е даден.
към текста >>
Трябва да уважаваме
тялото
, сърцето си, ума си.
в човека няма съгласие между ума и сърцето. Умът и сърцето воюват, те нямат един и същ стремеж — умът търси красотата, сърцето търси удоволствието и развлечението. Когато умът и сърцето започнат да служат на един принцип, ще настане съгласие помежду им. Любовта трябва да им бъде ръководно начало. Учените хора казват, че при гневно състояние в човека умират милиони клетки.
Трябва да уважаваме
тялото
, сърцето си, ума си.
Да не покваряваме ума си с нечисти мисли, сърцето си — с нечисти чувства и да пазим тялото си чисто. Човек не оценява дадените му богатства. Той има глава и не мисли, защо му е дадена. По някой път се чуди, защо природата в такава малка глава е вложила толкова много работи. Най-ценните богатства се помещават в главата.
към текста >>
Да не покваряваме ума си с нечисти
мисли
, сърцето си — с нечисти чувства и да пазим
тялото
си чисто.
Умът и сърцето воюват, те нямат един и същ стремеж — умът търси красотата, сърцето търси удоволствието и развлечението. Когато умът и сърцето започнат да служат на един принцип, ще настане съгласие помежду им. Любовта трябва да им бъде ръководно начало. Учените хора казват, че при гневно състояние в човека умират милиони клетки. Трябва да уважаваме тялото, сърцето си, ума си.
Да не покваряваме ума си с нечисти
мисли
, сърцето си — с нечисти чувства и да пазим
тялото
си чисто.
Човек не оценява дадените му богатства. Той има глава и не мисли, защо му е дадена. По някой път се чуди, защо природата в такава малка глава е вложила толкова много работи. Най-ценните богатства се помещават в главата. Там се намират висшите сетива, мозъкът, чрез който се изразява разумността в човека.
към текста >>
Той има глава и не
мисли
, защо му е дадена.
Любовта трябва да им бъде ръководно начало. Учените хора казват, че при гневно състояние в човека умират милиони клетки. Трябва да уважаваме тялото, сърцето си, ума си. Да не покваряваме ума си с нечисти мисли, сърцето си — с нечисти чувства и да пазим тялото си чисто. Човек не оценява дадените му богатства.
Той има глава и не
мисли
, защо му е дадена.
По някой път се чуди, защо природата в такава малка глава е вложила толкова много работи. Най-ценните богатства се помещават в главата. Там се намират висшите сетива, мозъкът, чрез който се изразява разумността в човека. Сърцето е най-чудната машина, която ден и нощ работи през 50, 70, 90 и 120 години и при това сама се обновява и поправя. Няма машина в света, която да издържа толкоз труд и работа, както човешкото сърце.
към текста >>
Един човек, който живее 120 години
на
земята, трябва така да пресъздаде
тялото
си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога.
Сърцето е такъв голям свят, че болест не го хваща. От гледището, от което ние разглеждаме сърцето като орган, чрез който се предава ритъмът на вселената в човека или орган, чрез който пулсира животът на цялото, невъзможно е да заболее сърцето. Хората са оцапали сърцето, но то е толкоз ценно, че Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето", не казва: Дай си ума. Богатствата, които ни са дадени от природата, освен че трябва да ги оценим, но трябва да ги развием, да ги обработим и да се ползуваме от тях. Ние на земята ще обработим нашите тела, ще пресъздадем материята, от която са направени, за да създадем светли тела.
Един човек, който живее 120 години
на
земята, трябва така да пресъздаде
тялото
си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога.
Каквото мисли, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва на тялото. Той е скулптор, който вае тялото си. Ако удря майсторски, т.е. ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво тяло, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака. Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина.
към текста >>
Каквото
мисли
, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва
на
тялото
.
От гледището, от което ние разглеждаме сърцето като орган, чрез който се предава ритъмът на вселената в човека или орган, чрез който пулсира животът на цялото, невъзможно е да заболее сърцето. Хората са оцапали сърцето, но то е толкоз ценно, че Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето", не казва: Дай си ума. Богатствата, които ни са дадени от природата, освен че трябва да ги оценим, но трябва да ги развием, да ги обработим и да се ползуваме от тях. Ние на земята ще обработим нашите тела, ще пресъздадем материята, от която са направени, за да създадем светли тела. Един човек, който живее 120 години на земята, трябва така да пресъздаде тялото си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога.
Каквото
мисли
, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва
на
тялото
.
Той е скулптор, който вае тялото си. Ако удря майсторски, т.е. ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво тяло, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака. Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина. Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно.
към текста >>
Той е скулптор, който вае
тялото
си.
Хората са оцапали сърцето, но то е толкоз ценно, че Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето", не казва: Дай си ума. Богатствата, които ни са дадени от природата, освен че трябва да ги оценим, но трябва да ги развием, да ги обработим и да се ползуваме от тях. Ние на земята ще обработим нашите тела, ще пресъздадем материята, от която са направени, за да създадем светли тела. Един човек, който живее 120 години на земята, трябва така да пресъздаде тялото си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога. Каквото мисли, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва на тялото.
Той е скулптор, който вае
тялото
си.
Ако удря майсторски, т.е. ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво тяло, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака. Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина. Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора.
към текста >>
ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво
тяло
, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака.
Ние на земята ще обработим нашите тела, ще пресъздадем материята, от която са направени, за да създадем светли тела. Един човек, който живее 120 години на земята, трябва така да пресъздаде тялото си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога. Каквото мисли, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва на тялото. Той е скулптор, който вае тялото си. Ако удря майсторски, т.е.
ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво
тяло
, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака.
Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина. Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас.
към текста >>
Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши
тялото
си и то да прилича
на
развалина.
Един човек, който живее 120 години на земята, трябва така да пресъздаде тялото си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога. Каквото мисли, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва на тялото. Той е скулптор, който вае тялото си. Ако удря майсторски, т.е. ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво тяло, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака.
Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши
тялото
си и то да прилича
на
развалина.
Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас.
към текста >>
Към
тялото
си ще имаме свещено отношение.
Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас.
Към
тялото
си ще имаме свещено отношение.
Така чисто да пазим тялото си, че от него да излиза ухание. Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела. В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества. Духът е най-мощното в човека. Той е велика сила, чийто плод е любовта.
към текста >>
Така чисто да пазим
тялото
си, че от него да излиза ухание.
Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас. Към тялото си ще имаме свещено отношение.
Така чисто да пазим
тялото
си, че от него да излиза ухание.
Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела. В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества. Духът е най-мощното в човека. Той е велика сила, чийто плод е любовта. Докато човек не приеме и не прояви любовта, духът не може да се изяви.
към текста >>
Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството
на
духа си, да съзнава достойнството
на
душата, достойнството
на
ума и сърцето и да съзнава, че живее
тяло
, което е по-хубаво от всички други тела.
Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас. Към тялото си ще имаме свещено отношение. Така чисто да пазим тялото си, че от него да излиза ухание.
Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството
на
духа си, да съзнава достойнството
на
душата, достойнството
на
ума и сърцето и да съзнава, че живее
тяло
, което е по-хубаво от всички други тела.
В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества. Духът е най-мощното в човека. Той е велика сила, чийто плод е любовта. Докато човек не приеме и не прояви любовта, духът не може да се изяви. Да приеме човек любовта., за да стане подобен на Тоя, който то създал.
към текста >>
92.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Те са едни и същи в физиологичния ритъм
на
тялото
(пулс, дишане), в логичните постройки
на
мисълта (теза, антитеза, синтеза) и в звездната механика
на
всемира (ден и нощ, годишни времена и др.).
от тоналността. Цялата днешна музикална хармония води началото си от това различаване и разграничаване на службата, или, както казват музикантите, на функцията, която изпълнява в мелодията всека степен от гамата. Каденците или заключенията (наричани още clausulae от теоретиците на XII век) не са, прочее, нищо друго освен препинателни знаци в музикалната реч и служат да разграничат, да отделят една от друга частите на мелодията. Тяхната употреба е била наложена от един ритмичен императив, чиито корени се губят в най-дълбоките гънки на човешкия инстинкт, там именно, където се извършва общуването, допирът на личността с космоса. Защото ритмичните закони не са изключително от обсега на музиката: те са универсални.
Те са едни и същи в физиологичния ритъм
на
тялото
(пулс, дишане), в логичните постройки
на
мисълта (теза, антитеза, синтеза) и в звездната механика
на
всемира (ден и нощ, годишни времена и др.).
Музикалното творчество е само едно отражение на тези универсални закони върху плоскостта на слуховите представи. Тоновите образи, цялата звукова геометрия, с която компонистите ни обайват — не са ли това само смътни спомени от онази универсална, космична музика, която движи вселените и която трепти в цялото наше материално и духовно битие? Наистина, трудно може да се допусне, че инвенциите и фугите на Йох. Себ. Бах или симфониите на Бетовен са се родили ех nihilo. Много по-логично е да се мисли, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери на космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди на древните народи.
към текста >>
Много по-логично е да се
мисли
, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери
на
космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди
на
древните народи.
Те са едни и същи в физиологичния ритъм на тялото (пулс, дишане), в логичните постройки на мисълта (теза, антитеза, синтеза) и в звездната механика на всемира (ден и нощ, годишни времена и др.). Музикалното творчество е само едно отражение на тези универсални закони върху плоскостта на слуховите представи. Тоновите образи, цялата звукова геометрия, с която компонистите ни обайват — не са ли това само смътни спомени от онази универсална, космична музика, която движи вселените и която трепти в цялото наше материално и духовно битие? Наистина, трудно може да се допусне, че инвенциите и фугите на Йох. Себ. Бах или симфониите на Бетовен са се родили ех nihilo.
Много по-логично е да се
мисли
, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери
на
космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди
на
древните народи.
Напротив, изглежда, че цялата музикална теория на елините, (а така също на египтяните и на вавилонците) е била основана върху предпоставката за космичния характер на тоновото изкуство. Така Платон твърди, че астрономията и музиката са сестри: „Изглежда, че както очите са били създадени за астрономията, така ушите са били сътворени за хармоничните движения, обаче, както твърдят и питагорейците, тези две науки са сестри — с което и ние сме съгласни... Музикантите вършат онова, което вършат и астрономите: те дирят числа в акордите, които стигат до ушите им" (Платон, Република, т, VII, § 530 и 531). Същите идеи са лежали в основата и на питагорейското учение, което е главният извор за историята на гръцката музикална теория. Именно питагорейците визира Аристотел, когато казва: „Има философи, които поддържат, че, естествено, движението на тела с такава голяма маса, каквито са звездите, сигурно произвежда някакъв звук, щом като телата, които се движат по земята и които имат много по-малка маса и много по-малка скорост, все пак са способни да звучат. Невъзможно е, прочее, звездите, чийто брой е толкова голям, чиято маса така грамадна, и които са понесени в простора с такава чудовищна бързина, да не произвеждат и те никакъв звук.
към текста >>
93.
ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Човек може да прави дихателните упражнения при три вида положения
на
тялото
си: легнал, седнал и прав.
Пълно изпразване на белия дроб не е възможно, но човек да се стреми да го изпразни колкото се може повече. Това улеснява влизане на по-голямо количество чист въздух в белия дроб - значи обмяната на въздуха става по-пълна. Специалните дихателни упражнения се правят обикновено три пъти на ден - сутрин, на обед и вечер. Но освен тях хубаво е човек в течение на деня от време на време да се спира и да прави по една дълбока вдишка и после пак да продължи естественото си дишане. По този начин и естественото дишане постепенно ще става все по-правилно - по-дълбоко и по-ритмично.
Човек може да прави дихателните упражнения при три вида положения
на
тялото
си: легнал, седнал и прав.
Когато човек при дишане е легнал, той е повече във връзка със земните сили; когато е седнал, повече се засяга симпатичната нервна система, а когато при дишане е прав, повече се засяга главният мозък. Дихателните упражнения трябва да се правят на чист въздух. Лятно време могат да се правят на открито, а зимно време - в отоплена стая, но добре проветрена - при отворен или полуотворен страничен прозорец. Духане и дъхане Духането е повече свързано с електромагнитното течение. То може да бъде два вида: непрекъснато или на пресекулки.
към текста >>
Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността
на
човешкото
тяло
.
То може да се приложи като метод при възбуда, вълнение. Дишане и ходене Казахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): „Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система".
Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността
на
човешкото
тяло
.
И това е много лесно обяснимо. Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи. А последните са във връзка до известна степен с дишането. Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане подмладява човека. Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква.
към текста >>
Дишането внася хармония в телесния и психичен живот
на
човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко
на
душевния живот -
на
възвишени
мисли
, чувства и стремежи.
Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): „Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система". Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло. И това е много лесно обяснимо.
Дишането внася хармония в телесния и психичен живот
на
човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко
на
душевния живот -
на
възвишени
мисли
, чувства и стремежи.
А последните са във връзка до известна степен с дишането. Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане подмладява човека. Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Ръцете му се набръчкват от горната страна. Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане.
към текста >>
Това възвисява вътрешния живот
на
човека и извайва новите форми и линии
на
тялото
.
Ръцете му се набръчкват от горната страна. Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват". Човек, който има връзка с Бога, става красив! А пък правилното дишане е важен метод, който прави човека възприемчив към Божествената мисъл; то го свързва с Великата Разумност в света.
Това възвисява вътрешния живот
на
човека и извайва новите форми и линии
на
тялото
.
Дишане и пеене Има връзка между дишането и пеенето. Между тях има взаимодействие, както има между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по това (8): „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си". И обратното е вярно: дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен.
към текста >>
Ако децата всеки ден правят в училището дихателни упражнения под ръководството
на
учителя, те преди всичко ще бъдат здрави, устойчиви към болести и освен това у тях ще се подготви пътят за правилни
мисли
и чувства, за силна воля, силна памет и разцъфтяване
на
добродетелите и дарбите.
Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа. За тях човек трябва да се отнесе до Учител. Само под ръководството на Учител те могат да се прилагат правилно и резултатно. Дишане и възпитание Голяма е връзката между дишането и възпитанието, Много може да се направи в педагогичната област, ако правилното дишане се приложи в училището. Учителят казва по това (8): „Без дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят правилно и да чувствуват правилно".
Ако децата всеки ден правят в училището дихателни упражнения под ръководството
на
учителя, те преди всичко ще бъдат здрави, устойчиви към болести и освен това у тях ще се подготви пътят за правилни
мисли
и чувства, за силна воля, силна памет и разцъфтяване
на
добродетелите и дарбите.
В бъдещето училище дихателните упражнения ще имат широко приложение и то както самостоятелно, тъй и съчетани с гимнастични упражнения. Правилното дишане — път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си „De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи.
към текста >>
Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние
на
органите се вижда ясно от следното: Когато
тялото
или органите обеднее
на
прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея.
В бъдещето училище дихателните упражнения ще имат широко приложение и то както самостоятелно, тъй и съчетани с гимнастични упражнения. Правилното дишане — път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си „De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи.
Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние
на
органите се вижда ясно от следното: Когато
тялото
или органите обеднее
на
прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея.
При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган.
към текста >>
При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в
тялото
или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта.
Правилното дишане — път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си „De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: Когато тялото или органите обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея.
При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в
тялото
или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта.
Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите.
към текста >>
При правилното дишане се обогатяват всички части
на
тялото
с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган.
Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: Когато тялото или органите обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея. При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира.
При правилното дишане се обогатяват всички части
на
тялото
с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган.
И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите. От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдействува за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: Чрез правилното дишане се развива между другото и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество.
към текста >>
От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот
на
човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята
на
човешкото
тяло
, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна
на
здраве и сила.
Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите.
От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот
на
човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята
на
човешкото
тяло
, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна
на
здраве и сила.
Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдействува за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: Чрез правилното дишане се развива между другото и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането, води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения — за събуждането на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища!
към текста >>
94.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН
НА
ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията
на
дъждовните капки по стъклата
на
твоите прозорци,
мисли
за Великата Любов, която работи в света.
Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН
НА
ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията
на
дъждовните капки по стъклата
на
твоите прозорци,
мисли
за Великата Любов, която работи в света.
Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света. Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител.
към текста >>
Когато видиш цветята по разцъфтените ливади,
мисли
за нея!
Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота. От планините тя изпраща изворите, за да утоли жаждата на хиляди хора, тревички и цветя долу в долината. Човек набраздява земята и хвърля в браздите семената; но главният дял от работата остава на нея, великата Майка — Любовта! Тя познава нуждите на зърното, скрито в земните недра, праща му своите дарове: животворна влага, светлина и топлина, за да покълне и изкара нежен стрък нагоре — на слънце и на свобода.
Когато видиш цветята по разцъфтените ливади,
мисли
за нея!
Тя с усет на вещ художник е турила всички багри по пъстрите им одежди. За човека с новото отношение към природата цветята не са мъртви форми. Той се свързва с вътрешния им живот. И когато с такъв усет той се приближава към тях, става възприемчив към разумното начало, което работи в тях и това ражда у него нови идеи и проблясъци. Цветето му говори на своя език и той го разбира.
към текста >>
" Когато нежният пролетен ветрец те облъхне,
мисли
за нея, Великата Майка
на
света — Любовта!
Имам да ти кажа много неща, да ти разкрия много тайни, понеже аз съм посланик, пратен от други светове. Имам да ти говоря толкова много за света, от който ида! Нося ти поздрав от твоите далечни приятели. И в тебе има градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Поливай ги всеки ден и от плодовете им раздавай на всички!
" Когато нежният пролетен ветрец те облъхне,
мисли
за нея, Великата Майка
на
света — Любовта!
Научи се да разбираш неговия език; минавайки край теб, той тихо ти шепне: „Нося ти красивите мисли на чистите сфери! Любовта управлява живота. Всичко е любов! Съдбините на всички са в нейните ръце. Затова бъди радостен, пълен с доверие и надежда.
към текста >>
Научи се да разбираш неговия език; минавайки край теб, той тихо ти шепне: „Нося ти красивите
мисли
на
чистите сфери!
Имам да ти говоря толкова много за света, от който ида! Нося ти поздрав от твоите далечни приятели. И в тебе има градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Поливай ги всеки ден и от плодовете им раздавай на всички! " Когато нежният пролетен ветрец те облъхне, мисли за нея, Великата Майка на света — Любовта!
Научи се да разбираш неговия език; минавайки край теб, той тихо ти шепне: „Нося ти красивите
мисли
на
чистите сфери!
Любовта управлява живота. Всичко е любов! Съдбините на всички са в нейните ръце. Затова бъди радостен, пълен с доверие и надежда. Бъдещето ти се усмихва и те зове към слънчевите върхове.
към текста >>
Когато видиш пъстрокрили пеперудки да летят над цъфнали дървета, когато видиш облаци, носещи се леко по небесната шир,
мисли
за Нея — Великата Световна Майка — Любовта.
Усмихвай се на живота с упованието на дете, което поглежда очите на майка си. Не грохвай преждевременно под бремето на тежкия товар, под тежестта на безброй безпокойства. Гледай на всичко през Нейните очи и ще добиеш невинността и чистотата на детето, и всички твои тревоги и смущения ще се стопят. Те са тъй илюзорни и безпредметни! Има един красив, реален свят, който не подозираш".
Когато видиш пъстрокрили пеперудки да летят над цъфнали дървета, когато видиш облаци, носещи се леко по небесната шир,
мисли
за Нея — Великата Световна Майка — Любовта.
Тя стои зад всички форми, зад всички сили. Тя е осеяла небето с безброй звезди и чрез тях възпитава твоя ум и твоето сърце. Когато погледнеш към звездите и мислиш за Нея, веднага ще станеш способен да чуеш, какво ти говорят те чрез музиката, която изпращат в света. Нека утихне всичко в тебе, за да чуеш, какво ти говори тихата музика, която слиза от звездните сфери към земята. Тя ти говори; „Мисли за Любовта която крепи света.
към текста >>
Когато погледнеш към звездите и
мислиш
за Нея, веднага ще станеш способен да чуеш, какво ти говорят те чрез музиката, която изпращат в света.
Те са тъй илюзорни и безпредметни! Има един красив, реален свят, който не подозираш". Когато видиш пъстрокрили пеперудки да летят над цъфнали дървета, когато видиш облаци, носещи се леко по небесната шир, мисли за Нея — Великата Световна Майка — Любовта. Тя стои зад всички форми, зад всички сили. Тя е осеяла небето с безброй звезди и чрез тях възпитава твоя ум и твоето сърце.
Когато погледнеш към звездите и
мислиш
за Нея, веднага ще станеш способен да чуеш, какво ти говорят те чрез музиката, която изпращат в света.
Нека утихне всичко в тебе, за да чуеш, какво ти говори тихата музика, която слиза от звездните сфери към земята. Тя ти говори; „Мисли за Любовта която крепи света. Тя ни води в строен ред из всемира. Ти, жителю на земята, издигай съзнанието си нагоре към нас, сияйните слънца, за да почувствуваш изворите на живота и великия му смисъл. Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие.
към текста >>
Тя ти говори; „
Мисли
за Любовта която крепи света.
Когато видиш пъстрокрили пеперудки да летят над цъфнали дървета, когато видиш облаци, носещи се леко по небесната шир, мисли за Нея — Великата Световна Майка — Любовта. Тя стои зад всички форми, зад всички сили. Тя е осеяла небето с безброй звезди и чрез тях възпитава твоя ум и твоето сърце. Когато погледнеш към звездите и мислиш за Нея, веднага ще станеш способен да чуеш, какво ти говорят те чрез музиката, която изпращат в света. Нека утихне всичко в тебе, за да чуеш, какво ти говори тихата музика, която слиза от звездните сфери към земята.
Тя ти говори; „
Мисли
за Любовта която крепи света.
Тя ни води в строен ред из всемира. Ти, жителю на земята, издигай съзнанието си нагоре към нас, сияйните слънца, за да почувствуваш изворите на живота и великия му смисъл. Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие. Условията върху разните звезди са тъй разнообразни, че за всяко същество има условия, най-подходящи за неговата степен на развитие. С трепетна радост ще забие сърцето ти, когато разбереш величието и красотата на нейния план!
към текста >>
И ти
мислиш
, че си изоставен!
Тя води света към велико щастие! " Всичко, що става на обширната световна сцена, да ти напомня за нея! Когато видиш чуден слънчев изгрев, засмени полянки, пролетни тихи небеса, снежни върхове, бездни и шумни водопади из планините, знай че всяка красота в света е отблясък на Нейната мисъл! С безброй дарове е обсипала тя пътя ти! Всичко, що виждаш около себе си, е любовен дар!
И ти
мислиш
, че си изоставен!
Въздухът, който дишаш, светлината, която те облива, цветята, с които си заобиколен, планините — всичко това са нейни дарове. Тя често те посещава, често осенява с присъствието си светилището, което е в глъбините на твоята душа. И тогава светла мисъл проблясва в ума ти, нежно чувство стопля твоето сърце, в тебе се ражда вдъхновение за благороден подвиг. Това са даровете, които тя ти е оставила при своето посещение. Когато нощем оставяш тялото си да почива, за да се укрепи и обнови, тя взема тебе — изтъканият от лъчите на светлината — в своите селения, за да ти покаже съкровищата, които е приготвила за тебе и за всички и за да ти пришепне велики идеи и закони, които на земята още не можеш да разбереш.
към текста >>
Когато нощем оставяш
тялото
си да почива, за да се укрепи и обнови, тя взема тебе — изтъканият от лъчите
на
светлината — в своите селения, за да ти покаже съкровищата, които е приготвила за тебе и за всички и за да ти пришепне велики идеи и закони, които
на
земята още не можеш да разбереш.
И ти мислиш, че си изоставен! Въздухът, който дишаш, светлината, която те облива, цветята, с които си заобиколен, планините — всичко това са нейни дарове. Тя често те посещава, често осенява с присъствието си светилището, което е в глъбините на твоята душа. И тогава светла мисъл проблясва в ума ти, нежно чувство стопля твоето сърце, в тебе се ражда вдъхновение за благороден подвиг. Това са даровете, които тя ти е оставила при своето посещение.
Когато нощем оставяш
тялото
си да почива, за да се укрепи и обнови, тя взема тебе — изтъканият от лъчите
на
светлината — в своите селения, за да ти покаже съкровищата, които е приготвила за тебе и за всички и за да ти пришепне велики идеи и закони, които
на
земята още не можеш да разбереш.
Когато някой те погледне с поглед, който те преобразява, който не може да забравиш, и който ти разкрива тайните на цялата вечност, тя те е погледнала през неговите очи. Когато някой ти направи ценна услуга, тя го е пратила при теб. На всички свои деца тя знае имената, които са имали преди слизането си на земята — с които са познати горе. Тя се слива с всички, живее във всички, и всички живеят в нея. И до когото се докосне лъч от нея, у него затрептява веднага радостта на нова надежда!
към текста >>
Когато си обезсърчен, когато
мислиш
, че никой не те обича,
мисли
за нея, за де те огрее една светлина и да те стопли един лъч, който излиза от Световното Сърце.
Когато някой те погледне с поглед, който те преобразява, който не може да забравиш, и който ти разкрива тайните на цялата вечност, тя те е погледнала през неговите очи. Когато някой ти направи ценна услуга, тя го е пратила при теб. На всички свои деца тя знае имената, които са имали преди слизането си на земята — с които са познати горе. Тя се слива с всички, живее във всички, и всички живеят в нея. И до когото се докосне лъч от нея, у него затрептява веднага радостта на нова надежда!
Когато си обезсърчен, когато
мислиш
, че никой не те обича,
мисли
за нея, за де те огрее една светлина и да те стопли един лъч, който излиза от Световното Сърце.
И тогава ще разбереш, че напразно се обезсърчаваш, защото си потопен в нейното сияние. Тя те обгръща от вси страни. Когато сълзи текат по бузите ти, когато мислиш. че пътят е безизходен, тя ще те посети и ще видиш, че не си забравен и изоставен. Когато се строши съдът, който държиш в ръцете си, и мислиш, че си изгубил всичко, тя е приготвила за тебе нещо по-хубаво.
към текста >>
Когато сълзи текат по бузите ти, когато
мислиш
.
Тя се слива с всички, живее във всички, и всички живеят в нея. И до когото се докосне лъч от нея, у него затрептява веднага радостта на нова надежда! Когато си обезсърчен, когато мислиш, че никой не те обича, мисли за нея, за де те огрее една светлина и да те стопли един лъч, който излиза от Световното Сърце. И тогава ще разбереш, че напразно се обезсърчаваш, защото си потопен в нейното сияние. Тя те обгръща от вси страни.
Когато сълзи текат по бузите ти, когато
мислиш
.
че пътят е безизходен, тя ще те посети и ще видиш, че не си забравен и изоставен. Когато се строши съдът, който държиш в ръцете си, и мислиш, че си изгубил всичко, тя е приготвила за тебе нещо по-хубаво. Има два начина за разглеждане на природата: едни я считат за мъртъв механизъм, бездушна машина, сбор от физико-химични сили. Но при по дълбоко изучаване човек разбира, че тя е жива и разумна. Зад физико-химичните сили работят разумни сили.
към текста >>
Когато се строши съдът, който държиш в ръцете си, и
мислиш
, че си изгубил всичко, тя е приготвила за тебе нещо по-хубаво.
Когато си обезсърчен, когато мислиш, че никой не те обича, мисли за нея, за де те огрее една светлина и да те стопли един лъч, който излиза от Световното Сърце. И тогава ще разбереш, че напразно се обезсърчаваш, защото си потопен в нейното сияние. Тя те обгръща от вси страни. Когато сълзи текат по бузите ти, когато мислиш. че пътят е безизходен, тя ще те посети и ще видиш, че не си забравен и изоставен.
Когато се строши съдът, който държиш в ръцете си, и
мислиш
, че си изгубил всичко, тя е приготвила за тебе нещо по-хубаво.
Има два начина за разглеждане на природата: едни я считат за мъртъв механизъм, бездушна машина, сбор от физико-химични сили. Но при по дълбоко изучаване човек разбира, че тя е жива и разумна. Зад физико-химичните сили работят разумни сили. Първият начин на разглеждане ни отчуждава от природата, от вътрешния й живот, туря стени между нас и нея и така ние сами правим нещастен и бледен живота си. За човека с второто схващане една основна идея прониква природата; за него тя е свещена книга, в която е писал Великият.
към текста >>
Защото хармонията, в която ще влезе човек, преди всичко непременно ще преустрои, ще преорганизира материята
на
неговото
тяло
.
Кое човешко лице е по-красиво? Нали това, което изразява разумността, която работи в човека? Външната човешка форма е красива, когато изразява дълбоката работа на духа. Също така и когато зад външните форми на природата почнем да прозираме дейността на Разумното Начало в света, тогава тя ще ни се разкрие в неподозирана до сега красота. Тия енергии, с които ще влезем във връзка при общение с вътрешния живот на природата, ще укрепят преди всичко физическия човек, неговото здраве.
Защото хармонията, в която ще влезе човек, преди всичко непременно ще преустрои, ще преорганизира материята
на
неговото
тяло
.
Общението на човека с вътрешния живот на природата ще му отвори всички възможности, път за всички постижения. То е първата стъпка към събуждане, просветление и освобождение на човешката душа. То е влизане в преддверието на свещения храм на Любовта. И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената! АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот.
към текста >>
Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и
мисли
.
АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята. Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества. В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат.
Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и
мисли
.
Тоновете на говора им съответствуват на чувствата им, а думите — на идеите. Поради това съответствие, говорът им е духовен, защото той е звучащо чувство и говореща мисъл. Всеки, който се поразмисли, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите на мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство. Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа. Поради това ангелите могат да познаят, какъв е един човек само от говора му: от тона на гласа, какво е чувството му, и от изговарянето на думите — какъв е неговият ум.
към текста >>
Всеки, който се
поразмисли
, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите
на
мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство.
Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества. В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат. Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и мисли. Тоновете на говора им съответствуват на чувствата им, а думите — на идеите. Поради това съответствие, говорът им е духовен, защото той е звучащо чувство и говореща мисъл.
Всеки, който се
поразмисли
, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите
на
мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство.
Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа. Поради това ангелите могат да познаят, какъв е един човек само от говора му: от тона на гласа, какво е чувството му, и от изговарянето на думите — какъв е неговият ум. Ангелският език няма нищо общо с човешките езици освен някои думи, които са звуков израз на някое чувство. Те не могат да изразят нищо друго освен това, което е в пълно съгласие с тяхното чувство; всичко което не е в такова съгласие, ги отблъсква. Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето.
към текста >>
Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи
на
хармоничното звучно преливане
на
мисли
и чувства.
Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази. Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло. Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно.
Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи
на
хармоничното звучно преливане
на
мисли
и чувства.
Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен. Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви мисли. При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят.
към текста >>
Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви
мисли
.
Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло. Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно. Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен.
Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви
мисли
.
При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят. Те отговориха, че съзнават връзката си с човека, с когото говорят, с неговата мисъл, но понеже тя — неговата духовна мисъл — се влива в естествената му мисъл, езикът на този човек и всичкото му знание им се струва да е тяхно собствено. Има една друга причина, защо ангелите и духовете се свързват така тясно с човека, че да считат неговото знание за тяхно собствено.
към текста >>
95.
DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Д-р Килнер е намерил едно вещество от циановите съединения, което позволява почти
на
всички да виждат аурата — светлината, която излиза от човешкото
тяло
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Нещо за човешката аура Мнозина чувствителни хора винаги са твърдели, че виждат около всички човешки същества един светъл кръг, един вид психична атмосфера, чийто цвят се променя според умственото и морално състояние на човека. Днес чрез множество научни изследвания опитно е установено съществуването на човешката аура.
Д-р Килнер е намерил едно вещество от циановите съединения, което позволява почти
на
всички да виждат аурата — светлината, която излиза от човешкото
тяло
.
Това цианово съединение се нарича дициаанин. Алкохолен разтвор от дицианин се туря между две стъкла и през така приготвените очила се наблюдава човек на тъмно. Тогава се вижда светлината, която обгръща човешкото тяло. Установено е. че има хора, които естествено виждат тази светлина.
към текста >>
Тогава се вижда светлината, която обгръща човешкото
тяло
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Нещо за човешката аура Мнозина чувствителни хора винаги са твърдели, че виждат около всички човешки същества един светъл кръг, един вид психична атмосфера, чийто цвят се променя според умственото и морално състояние на човека. Днес чрез множество научни изследвания опитно е установено съществуването на човешката аура. Д-р Килнер е намерил едно вещество от циановите съединения, което позволява почти на всички да виждат аурата — светлината, която излиза от човешкото тяло. Това цианово съединение се нарича дициаанин. Алкохолен разтвор от дицианин се туря между две стъкла и през така приготвените очила се наблюдава човек на тъмно.
Тогава се вижда светлината, която обгръща човешкото
тяло
.
Установено е. че има хора, които естествено виждат тази светлина. Само чрез еманациите на аурата може да се даде научно обяснение на явленията на радиестезията, която се разви напоследък много и намери голямо приложение в живота. Нови презокеански телепатични опити Опити са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа.
към текста >>
Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си
мисли
върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и
мисли
от съзнанието си, т.е.
Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа. В случая предавателната и приемателна станции се представят само от човеци. В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан. Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати.
Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си
мисли
върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и
мисли
от съзнанието си, т.е.
става истинска предавателна станция. Същото нещо прави и приемателната станция, отстранявайки всичко друго от своето съзнание. Разбира се, че при тия опити не винаги се добиват пълни резултати; има и значителни отклонения. Например, предавателната станция праща рисунката свещ, а на приемателната се получава електрическа лампа. В този случай идеята е възприета; отклонението засяга само формата.
към текста >>
96.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот,
тялото
му се подмладява, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен.
Научил ги да орат, да сеят, да насаждат плодни дървета, да отглеждат зеленчуци. Всички станали вегетарианци. Понеже бил учен човек, отворил фабрики, в които приготовлявали едно прозрачно вещество, от което ги научил да си строят здравословни жилища, в които светлината отвсякъде прониквала. Така тоя мъдрец успял да промени живота на тия бедни хора и те заживели в благоденствие и радост. Такава промяна става, когато любовта посети човека.
Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот,
тялото
му се подмладява, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен.
Настава промяна както във външния, така и във вътрешния му живот. Има хора, които се боят от любовта, понеже считат, че тя носи страдания. Има любов, която носи страдания, но ние не говорим за тая любов. И любовта се изявява на степени. Ако се прекара електрически ток с малко напрежение през тялото на човека, той умира.
към текста >>
Ако се прекара електрически ток с малко напрежение през
тялото
на
човека, той умира.
Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот, тялото му се подмладява, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен. Настава промяна както във външния, така и във вътрешния му живот. Има хора, които се боят от любовта, понеже считат, че тя носи страдания. Има любов, която носи страдания, но ние не говорим за тая любов. И любовта се изявява на степени.
Ако се прекара електрически ток с малко напрежение през
тялото
на
човека, той умира.
Ако се прекара ток с голямо напрежение, той става по-свеж. Като премине токът на любовта през човека, той съвършено се променя. Хората, които любовта е посетила, се отличават по това, че те са благодарни от всичко. Каквото и да правят, както и другите да се отнасят с тях, те са благодарни. Ядат ли, работят ли, страдат ли, благодарни са.
към текста >>
Тогава ще
мислим
, че причината е нашето минало, нашите деди и прадеди са ни оставили такова наследство.
Сега има един ропот, едно недоволство, всеки се оплаква, че това или онова му липсва. Човек, когото любовта е посетила, е доволен, където и да мине, носи доволство, носи благодарност в себе си. Дето влезе такъв човек, носи благословение, хората и природата го слушат. Ако приемем и проявим любовта, животът ни ще бъде уреден и от нищо няма да бъдем лишени. Не изпълняваме ли нейните закони, ще имаме затруднения, мъчнотии.
Тогава ще
мислим
, че причината е нашето минало, нашите деди и прадеди са ни оставили такова наследство.
Ако ние се подчиним на нейните закони, любовта е в сила да се справи с всичкото наше минало. Човек, който приеме любовта, всичко може да постигне. Любовта дава всички възможности и постижения. Някой може да поиска да стане цар или виден философ или никаква знаменитост в света. Да иска човек да стане най-виден или най богат в света, това е лакомия.
към текста >>
Защо не иска да научи закона, по който идат в нас светлите
мисли
, чувства и постъпки?
Любовта дава всички възможности и постижения. Някой може да поиска да стане цар или виден философ или никаква знаменитост в света. Да иска човек да стане най-виден или най богат в света, това е лакомия. Любовта и това може да даде, но готов ли е човек с всичко, каквото има, да служи на другите? Защо човек не поиска да стане лекар да намери цяр и да лекува проказата, или туберкулозата или сифилиса, че да бъде полезен на човечеството?
Защо не иска да научи закона, по който идат в нас светлите
мисли
, чувства и постъпки?
Защо не иска да бъде здрав, добър, че накъдето ходи, да носи доброта? Защо не поиска да научи закона, по който идат всичките блага в света ? Когато ще искаме нещо в света, нека вземем пример от малките деца. Едно дете ще поиска пари да си купи малко хляб или някой плод. Ако е момче, ще поиска да си купи конче, ако е момиче – кукла.
към текста >>
97.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
се установиха радиациите
на
човешкия, а и
на
всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно
тяло
на
организма.
Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др.
се установиха радиациите
на
човешкия, а и
на
всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно
тяло
на
организма.
Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека.
към текста >>
Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите
на
човешкото физично
тяло
?
В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма.
Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите
на
човешкото физично
тяло
?
И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).
към текста >>
И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното
тяло
и тия радиации?
Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло?
И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното
тяло
и тия радиации?
Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр.
към текста >>
Чрез изучаване взаимодействието между физичното
тяло
и по-висшите членове
на
човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията.
А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации?
Чрез изучаване взаимодействието между физичното
тяло
и по-висшите членове
на
човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията.
Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби.
към текста >>
Както физичното
тяло
си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).
Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека.
Както физичното
тяло
си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).
В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно.
към текста >>
белите кръвни телца се справят с влезлите в
тялото
микроби.
Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр.
белите кръвни телца се справят с влезлите в
тялото
микроби.
Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни. Напр.. установено е къс мускул в съседство със чупената кост да се превръща в хрущял и след това в костна тъкан.
към текста >>
Извършват се значи в цялото
тяло
верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването
на
организма към кръвозагубата".
235): „При кръвозагуба всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изявява жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния предишен обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и влизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възраждането на кръвта.
Извършват се значи в цялото
тяло
верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването
на
организма към кръвозагубата".
Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните въпроси, ако не ни е ясна връзката между душевните и телесни процеси. Тая връзка е важният ключ, който разкрива обширни хоризонти и възможности. А тя е установена чрез множество опити и наблюдения. Всекиму е известно зачервяването при гняв, побледняване и затуптяване на сърцето при страх и пр. Тия факти показват.
към текста >>
Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията,
тялото
му ще бъде дадено
на
дисекция в университета, а никак не искал това.
Някои лекари казват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак. Кръвните телца се разрушават при тревога. Възпалението на задното черво и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са далечен резултат на душевни и морални смущения". Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт. Те му давали живот най-много един-два дена.
Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията,
тялото
му ще бъде дадено
на
дисекция в университета, а никак не искал това.
Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени.
към текста >>
Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля
тялото
от смъртта до излизането му от затвора.
Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт. Те му давали живот най-много един-два дена. Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията, тялото му ще бъде дадено на дисекция в университета, а никак не искал това. Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал.
Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля
тялото
от смъртта до излизането му от затвора.
Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки".
към текста >>
Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че
мислите
и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж
на
тъканите.
Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла.
Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че
мислите
и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж
на
тъканите.
От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки". (следва) Литература: 1. „Хигиенични правила" – из книгата .Светото място". 2. „Въздухът и мисълта" – Лекция в общия окултен клас на 20 декември 1933 год. 3. „Пулс" – из кн.
към текста >>
От казаното стават ясни следните думи
на
Учителя: „Здравето
на
човека зависи от неговите
мисли
, чувства и постъпки".
Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите.
От казаното стават ясни следните думи
на
Учителя: „Здравето
на
човека зависи от неговите
мисли
, чувства и постъпки".
(следва) Литература: 1. „Хигиенични правила" – из книгата .Светото място". 2. „Въздухът и мисълта" – Лекция в общия окултен клас на 20 декември 1933 год. 3. „Пулс" – из кн. .Посока на растене”. 4.
към текста >>
98.
DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Метали в човешкия организъм Чрез спектроскоп те могат да се открият в органите
на
човешкото
тяло
, даже и когато са в минимално количество – когато едва има следи от тях.
Този народ прояви творчество с даването на славянската азбука. Втора вълна на творчество той прояви с богомилското движение, което се роди в България, когато цяла Западна Европа беше в най-голям мрак и невежество. И богомилската вълна, която от тук заля Европа, разнесе новите идеи, които докараха ренесанса, реформацията и освободиха човешката мисъл от оковите. Днес пак този народ трябва да продължи своята мисия и преди всичко той трябва да я съзнае. Първо той трябва да съзнае характера на тази мисия и това съзнание трябва да определи направлението на неговите енергии; те трябва да се излеят предимно в духовно направление.
Метали в човешкия организъм Чрез спектроскоп те могат да се открият в органите
на
човешкото
тяло
, даже и когато са в минимално количество – когато едва има следи от тях.
Черният дроб съдържа мед и алуминий; сърцето – мед, алуминий и сребро; дробовете – мед, алуминий и титан. В по-голямо количество човешкият организъм съдържа желязо, калций и магнезий и то предимно в кръвта и костите. В човешкия организъм магнезият постепенно се замества от калция с течение на времето и това е свързано с процеса на остаряването и упадъка. В човешкото тяло има и минимални количества злато. Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото тяло, се предизвиква разстройство.
към текста >>
В човешкото
тяло
има и минимални количества злато.
Първо той трябва да съзнае характера на тази мисия и това съзнание трябва да определи направлението на неговите енергии; те трябва да се излеят предимно в духовно направление. Метали в човешкия организъм Чрез спектроскоп те могат да се открият в органите на човешкото тяло, даже и когато са в минимално количество – когато едва има следи от тях. Черният дроб съдържа мед и алуминий; сърцето – мед, алуминий и сребро; дробовете – мед, алуминий и титан. В по-голямо количество човешкият организъм съдържа желязо, калций и магнезий и то предимно в кръвта и костите. В човешкия организъм магнезият постепенно се замества от калция с течение на времето и това е свързано с процеса на остаряването и упадъка.
В човешкото
тяло
има и минимални количества злато.
Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото тяло, се предизвиква разстройство. Ние бихме могли да си набавим всичко, което липсва на тялото, чрез правилно подбиране на храните, но трябва да знаем съдържанието на храните. Много от употребяваните зеленчуци и плодове съдържат тия метали. Ето защо, ако човек се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество. Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци.
към текста >>
Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото
тяло
, се предизвиква разстройство.
Метали в човешкия организъм Чрез спектроскоп те могат да се открият в органите на човешкото тяло, даже и когато са в минимално количество – когато едва има следи от тях. Черният дроб съдържа мед и алуминий; сърцето – мед, алуминий и сребро; дробовете – мед, алуминий и титан. В по-голямо количество човешкият организъм съдържа желязо, калций и магнезий и то предимно в кръвта и костите. В човешкия организъм магнезият постепенно се замества от калция с течение на времето и това е свързано с процеса на остаряването и упадъка. В човешкото тяло има и минимални количества злато.
Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото
тяло
, се предизвиква разстройство.
Ние бихме могли да си набавим всичко, което липсва на тялото, чрез правилно подбиране на храните, но трябва да знаем съдържанието на храните. Много от употребяваните зеленчуци и плодове съдържат тия метали. Ето защо, ако човек се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество. Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци. ********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни мисли, цена 75 лв.
към текста >>
Ние бихме могли да си набавим всичко, което липсва
на
тялото
, чрез правилно подбиране
на
храните, но трябва да знаем съдържанието
на
храните.
Черният дроб съдържа мед и алуминий; сърцето – мед, алуминий и сребро; дробовете – мед, алуминий и титан. В по-голямо количество човешкият организъм съдържа желязо, калций и магнезий и то предимно в кръвта и костите. В човешкия организъм магнезият постепенно се замества от калция с течение на времето и това е свързано с процеса на остаряването и упадъка. В човешкото тяло има и минимални количества злато. Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото тяло, се предизвиква разстройство.
Ние бихме могли да си набавим всичко, което липсва
на
тялото
, чрез правилно подбиране
на
храните, но трябва да знаем съдържанието
на
храните.
Много от употребяваните зеленчуци и плодове съдържат тия метали. Ето защо, ако човек се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество. Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци. ********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни мисли, цена 75 лв. отделен номер.
към текста >>
********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни
мисли
, цена 75 лв.
Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото тяло, се предизвиква разстройство. Ние бихме могли да си набавим всичко, което липсва на тялото, чрез правилно подбиране на храните, но трябва да знаем съдържанието на храните. Много от употребяваните зеленчуци и плодове съдържат тия метали. Ето защо, ако човек се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество. Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци.
********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни
мисли
, цена 75 лв.
отделен номер. В тия трудни времена да се поддържа една библиотека като Безсмъртни мисли и то на такава висота – при такава изящност на изданието и такъв подбор на материала, – прави чест на издателството и на художествения печат в България. За голямото значение на тази библиотека сме имали възможност да се изкажем преди в страниците на нашето списание. За българския културен читател тия две книги са два нови свята, с които ще има възможност да се запознае непосредствено. Ние считаме особено ценна за читателите на нашето списание книгата Паскал, чиято личност и дело представят образ на висша издигнатост.
към текста >>
В тия трудни времена да се поддържа една библиотека като Безсмъртни
мисли
и то
на
такава висота – при такава изящност
на
изданието и такъв подбор
на
материала, – прави чест
на
издателството и
на
художествения печат в България.
Много от употребяваните зеленчуци и плодове съдържат тия метали. Ето защо, ако човек се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество. Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци. ********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни мисли, цена 75 лв. отделен номер.
В тия трудни времена да се поддържа една библиотека като Безсмъртни
мисли
и то
на
такава висота – при такава изящност
на
изданието и такъв подбор
на
материала, – прави чест
на
издателството и
на
художествения печат в България.
За голямото значение на тази библиотека сме имали възможност да се изкажем преди в страниците на нашето списание. За българския културен читател тия две книги са два нови свята, с които ще има възможност да се запознае непосредствено. Ние считаме особено ценна за читателите на нашето списание книгата Паскал, чиято личност и дело представят образ на висша издигнатост. Препоръчваме тия две нови книги на всички наши читатели. Зовът на Малайските джунгли от Гарвет Уелс, книга 1 от новата библ.
към текста >>
99.
НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
"И ако раздам всичкия си имот за прехрана
на
сиромасите, и ако предам
тялото
си
на
изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам".
Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището.
"И ако раздам всичкия си имот за прехрана
на
сиромасите, и ако предам
тялото
си
на
изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам".
Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен.
към текста >>
Той е
намислил
да направи нещо от тоя камък.
Дали са потребни? Аз ви питам: Потребни ли са ударите на скулптора? Ето, той е избрал един камък и почва да го удря с своя чук. Падат късове, но тия късове не са нужни. Тоя скулптор е едно разумно същество.
Той е
намислил
да направи нещо от тоя камък.
Той ще му даде една красива форма, на която всички ще се възхищават с радост. Каквото са ударите на тоя скулптор за камъка, това са страданията за човека. Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие. "Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ.
към текста >>
Преди всичко във светли
мисли
и благородни чувства.
Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов. в какво ще се изрази любовта, която човек придобива?
Преди всичко във светли
мисли
и благородни чувства.
Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света. Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните. Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения. Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят. Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат.
към текста >>
100.
ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ето някои
мисли
от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат
на
неправилно разбиране
на
любовта,
на
неправилно дишане, хранене и пр.".
Това е понятно, понеже между физичния и психичния живот има постоянно взаимодействие. Те не са два свята, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг. от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище.
Ето някои
мисли
от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат
на
неправилно разбиране
на
любовта,
на
неправилно дишане, хранене и пр.".
"Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото". "Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото! С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган.
към текста >>
"Лошите
мисли
зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи
на
тялото
".
Те не са два свята, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг. от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.".
"Лошите
мисли
зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи
на
тялото
".
"Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото! С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11).
към текста >>
"Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава
тялото
!
от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото".
"Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава
тялото
!
С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7).
към текста >>
Тогава отрицателните
мисли
от мисловния му свят слизат към
тялото
и носят разрушение.
Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото". "Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото! С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има".
Тогава отрицателните
мисли
от мисловния му свят слизат към
тялото
и носят разрушение.
И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма.
към текста >>
"Неправилните
мисли
и чувства раждат ред болезнени състояния" (11).
"Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото". "Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото! С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган.
"Неправилните
мисли
и чувства раждат ред болезнени състояния" (11).
.Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха!
към текста >>
Ето как Учителят обяснява въздействието
на
лъжата и страха върху физиологичните функции
на
тялото
: "Лъжата изменя химичния състав
на
кръвта и
на
тъканите в организма.
Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12).
Ето как Учителят обяснява въздействието
на
лъжата и страха върху физиологичните функции
на
тялото
: "Лъжата изменя химичния състав
на
кръвта и
на
тъканите в организма.
Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7). "Цяла война става и вътре в тялото. Ако се разсърдите, ако направите някоя неестествена постъпка, във вас става война.
към текста >>
"Цяла война става и вътре в
тялото
.
"Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7).
"Цяла война става и вътре в
тялото
.
Ако се разсърдите, ако направите някоя неестествена постъпка, във вас става война. И идва едно болезнено състояние. И после ви взема няколко месеци, няколко години, докато се съвземете от някоя болест. На какво се дължи това? На неправилните мисли!
към текста >>
На
неправилните
мисли
!
"Цяла война става и вътре в тялото. Ако се разсърдите, ако направите някоя неестествена постъпка, във вас става война. И идва едно болезнено състояние. И после ви взема няколко месеци, няколко години, докато се съвземете от някоя болест. На какво се дължи това?
На
неправилните
мисли
!
" (12). "Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб. И ако вие не контролирате вашите низши чувства, тогава ще се разстрои черният ви дроб. А това ще повлече разстройство на всички други системи. трябва да контролирате вашата гордост и вашата алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб.
към текста >>
Материята
на
тялото
е в постоянно трептение.
трябва да контролирате вашата гордост и вашата алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб. Също така не трябва да бъдете нервни, защото щом сте нервни, разстройва се черният ви дроб" (18). Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на човека, чрез което човек се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак. Дисхармония, разочарования в чувствата могат да доведат до болест в белия дроб, казва Учителят. Сега нека разгледаме по-подробно, как неправилните психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите.
Материята
на
тялото
е в постоянно трептение.
Френският радиестезист инженер Л. Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и човек. Той е намерил за разните видове растения или животни разни дължини на вълните на техните радиации. Нещо повече: дори различните органи в един и същ организъм изпущат вълни с разни дължини . Мислите, чувствата, стремежите могат да се разгледат от разни гледища.
към текста >>
Мислите
, чувствата, стремежите могат да се разгледат от разни гледища.
Материята на тялото е в постоянно трептение. Френският радиестезист инженер Л. Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и човек. Той е намерил за разните видове растения или животни разни дължини на вълните на техните радиации. Нещо повече: дори различните органи в един и същ организъм изпущат вълни с разни дължини .
Мислите
, чувствата, стремежите могат да се разгледат от разни гледища.
Понеже, разгледани от гледището на третия окултен принцип, те съответствуват също така на известен вид трептения, то е ясно, че може да има взаимодействие между трептенията в разните области. Неправилните, отрицателните мисли и чувства, напр. тревоги, безпокойства, страх, скръб и пр. съдържат трептения, които са в дисхармония с нормалното състояние на организма и затова действуват пагубно върху него. Ето защо много болести се дължат на отрицателни психични състояния.
към текста >>
Неправилните, отрицателните
мисли
и чувства, напр.
Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и човек. Той е намерил за разните видове растения или животни разни дължини на вълните на техните радиации. Нещо повече: дори различните органи в един и същ организъм изпущат вълни с разни дължини . Мислите, чувствата, стремежите могат да се разгледат от разни гледища. Понеже, разгледани от гледището на третия окултен принцип, те съответствуват също така на известен вид трептения, то е ясно, че може да има взаимодействие между трептенията в разните области.
Неправилните, отрицателните
мисли
и чувства, напр.
тревоги, безпокойства, страх, скръб и пр. съдържат трептения, които са в дисхармония с нормалното състояние на организма и затова действуват пагубно върху него. Ето защо много болести се дължат на отрицателни психични състояния. Последните могат да действуват разрушително върху организма по три пътища: 1. Те непосредствено със своите трептения могат да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях, да изменят дори и анатомичния им строеж. 2.
към текста >>
Ако той има отрицателни
мисли
, тревоги, страх и пр., то те не само че непосредствено действуват върху организма, но по закона за съзвучието тогава организмът става привлекателен център
на
множество подобни разрушителни сили, които съществуват в природата.
съдържат трептения, които са в дисхармония с нормалното състояние на организма и затова действуват пагубно върху него. Ето защо много болести се дължат на отрицателни психични състояния. Последните могат да действуват разрушително върху организма по три пътища: 1. Те непосредствено със своите трептения могат да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях, да изменят дори и анатомичния им строеж. 2. Човек е един вид радиоприемателен и радиопредавателен апаратъ.
Ако той има отрицателни
мисли
, тревоги, страх и пр., то те не само че непосредствено действуват върху организма, но по закона за съзвучието тогава организмът става привлекателен център
на
множество подобни разрушителни сили, които съществуват в природата.
Напр., ако той е гневен свързва се с всички други хора, които са в това състояние, привлича техните енергии, които действуват разрушително върху организма му. Същото става и при всички други отрицателни състояния. Всеки човек се свързва по закона на съзвучието с всички други хора, които имат в момента подобни състояния и тия хора вливат в него положителни, творчески, строителни или отрицателни, разрушителни енергии – според характера на неговото състояние. 3. Освен познатите енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и пр., напоследък се откриха и тъй наречените космични лъчи, които идат към земята от безкрайните пространства на всемира. Този въпрос си има и по-дълбока страна.
към текста >>
Това става, когато човек чрез своите неправилни
мисли
, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи
на
пътя
на
тая жизнена вълна да се влее в него.
Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път.
Това става, когато човек чрез своите неправилни
мисли
, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи
на
пътя
на
тая жизнена вълна да се влее в него.
При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр.
към текста >>
При всяко нарушение
на
божествените закони в
мисли
, чувства и постъпки, между човека и този приток
на
живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме.
в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него.
При всяко нарушение
на
божествените закони в
мисли
, чувства и постъпки, между човека и този приток
на
живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме.
И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр. са най-разнообразни по дължината на своите вълни.
към текста >>
Явява се въпрос: Отрицателните
мисли
, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван?
От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване.
Явява се въпрос: Отрицателните
мисли
, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван?
Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр. са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения, по характера на своите вълни. По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб.
към текста >>
Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото
тяло
съответствува
на
някое по-горно
тяло
. Напр.
И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван?
Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото
тяло
съответствува
на
някое по-горно
тяло
. Напр.
мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр. са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения, по характера на своите вълни. По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб. друг вид – сърцето, белия дроб и пр.
към текста >>
мозъкът съответствува
на
умственото
тяло
, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното
тяло
" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и
мислите
, чувствата и пр.
Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр.
мозъкът съответствува
на
умственото
тяло
, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното
тяло
" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и
мислите
, чувствата и пр.
са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения, по характера на своите вълни. По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб. друг вид – сърцето, белия дроб и пр. Има и по-дълбоки закони, които могат да действуват в случая.
към текста >>
Учителят изтъква един от тия закони по следния начин: "Ако се смееш, подиграваш
на
недъзите
на
хората, те ще дойдат
на
тялото
ти" (9).
са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения, по характера на своите вълни. По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб. друг вид – сърцето, белия дроб и пр. Има и по-дълбоки закони, които могат да действуват в случая.
Учителят изтъква един от тия закони по следния начин: "Ако се смееш, подиграваш
на
недъзите
на
хората, те ще дойдат
на
тялото
ти" (9).
Това се обяснява тъй: Когато човек осмее чужди недъзи, той се свързва с тия разрушителни енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и тогава те почват да действуват и върху неговия организъм. Но психичният живот – мислите, чувствата и пр. – може да действува не само отрицателно, но и положително – според характера си. Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна! " (2).
към текста >>
Но психичният живот –
мислите
, чувствата и пр.
По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб. друг вид – сърцето, белия дроб и пр. Има и по-дълбоки закони, които могат да действуват в случая. Учителят изтъква един от тия закони по следния начин: "Ако се смееш, подиграваш на недъзите на хората, те ще дойдат на тялото ти" (9). Това се обяснява тъй: Когато човек осмее чужди недъзи, той се свързва с тия разрушителни енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и тогава те почват да действуват и върху неговия организъм.
Но психичният живот –
мислите
, чувствата и пр.
– може да действува не само отрицателно, но и положително – според характера си. Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна! " (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15). Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване.
към текста >>
Както неестествените
мисли
, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите
на
организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените
мисли
съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване.
Но психичният живот – мислите, чувствата и пр. – може да действува не само отрицателно, но и положително – според характера си. Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна! " (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15).
Както неестествените
мисли
, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите
на
организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените
мисли
съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване.
Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1).
към текста >>
Докато е
на
земята, човек трябва да
мисли
, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
"Правилната мисъл води към здраве" (15). Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване. Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза.
Докато е
на
земята, човек трябва да
мисли
, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1). Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. Учителят казва по този въпрос: "Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? " (5).
към текста >>
Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване
на
своето
тяло
.
Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1).
Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване
на
своето
тяло
.
Учителят казва по този въпрос: "Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? " (5).
към текста >>
Учителят казва по този въпрос: "Ако човек не може да преобрази своето
тяло
, което е резултат
на
неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1). Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
Учителят казва по този въпрос: "Ако човек не може да преобрази своето
тяло
, което е резултат
на
неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
" (5).
към текста >>
НАГОРЕ