НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
547
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Бащи и майки искат децата им да излизат хора, човеци с благородни сърца с
възвишени
умове и души, а те нямат хармония помежду си.
Рядко в целокупната история на човечеството биха могли да се срещнат истински майки и бащи. които да изпълнят своята роля в горе начертания смисъл. Рядко майка и баща са подтиквали развитието на своите деца в една правилна насока. Прочее, не педагогиката е целта на настоящата статия. Едно уяснение на някои тъмни и пренебрегнати страни, това цели тя.
Бащи и майки искат децата им да излизат хора, човеци с благородни сърца с
възвишени
умове и души, а те нямат хармония помежду си.
те се карат пред своите деца. Баща и майка създават деца хранят ги, ала когато седнат на масата те мислят повече за себе си, отколкото за децата. Родители пиянствуват, развратничат, гневят се, злодумствуват, кроят тъмни планове, и всичко пред своите деца. Родители са, хора, божем, зрели, ала тяхната мисъл е плитка. Тя не може да се углъби, да разбере нещо повече от всекидневното, от туй, което ги заобикаля.
към текста >>
Той би бил изпълнен с други,
възвишени
идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен.
Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече. Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание. Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора.
Той би бил изпълнен с други,
възвишени
идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен.
из-пълнен с истински добродетели. Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота. Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота. Съвременната психоанализа изтъква и е силно убедителна върху ролята, която играят бащата и майката в развитието на децата.
към текста >>
Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял
свят
, още докато са в утробата на майката.
Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното.
Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял
свят
, още докато са в утробата на майката.
На днешния свет липсва мекия принцип. Той се нуждае най-много от принципа на любовта - тази любов, която е огрята от великото слънце на мъдростта. На днешния свят трябват истински майки. От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството. От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството.
към текста >>
На днешния
свят
трябват истински майки.
Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип. Той се нуждае най-много от принципа на любовта - тази любов, която е огрята от великото слънце на мъдростта.
На днешния
свят
трябват истински майки.
От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството. От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството. Истински майки и бащи, ето гаранцията на утрешния светъл ден на човечеството
към текста >>
2.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на
възвишените
мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове.
За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека.
Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на
възвишените
мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове.
Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях. А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния. Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата?
към текста >>
А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия
свят
по-
възвишени
, по-благородни душевни състояния.
Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях.
А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия
свят
по-
възвишени
, по-благородни душевни състояния.
Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата? Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат на страни. Тоя страх, тоя ужас.
към текста >>
Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-
възвишените
идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр.
Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях. А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния.
Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-
възвишените
идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр.
Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата? Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат на страни. Тоя страх, тоя ужас. който те изпитват, предизвиква физиологически процес в техния организъм, и се образуват известни отрови в него.
към текста >>
Тоя въпрос има и други страни: макар храната да е вегетарианска, макар тя да съдържа
възвишени
, чисти енергии в себе си, но това знание още не е достатъчно: трябва да знаеш законите, по които да влезеш в контакт с тия енергии и да ги приемеш в себе си.
Растенията имат върху човека не само физиологично действие, но и психично. А това психично действие произтича между другото и от това, че самите растения имат психичен живот, макар не тъй интензивен, както у човека; после това произтича и от друго едно обстоятелство : като се свържем с растенията, свързваме се с тия висши разумни същества, които работят върху тях и градят техните тела. Ето защо чрез растенията човек се свързва с висши строителни сили в природата. Това е една обширна интересна област за изучаване, понеже психичното действие на растенията е различно: разните растения засягат разни страни на човешкия душевен живот. Тая област на изучаване може да има голямо приложение при възпитанието и само-възпитанието Когато човек приеме един плод, той се свързва с тия психични сили които са участвували при изграждането на тая форма.
Тоя въпрос има и други страни: макар храната да е вегетарианска, макар тя да съдържа
възвишени
, чисти енергии в себе си, но това знание още не е достатъчно: трябва да знаеш законите, по които да влезеш в контакт с тия енергии и да ги приемеш в себе си.
Не бързай да приемеш плода! Съзерцавай го известно време! Възхити се от красивата му форма и чудните оттенъци на краските! Помисли за възвишените сили, които градят тия красиви форми! Помисли за тяхната любов, за възвишеното поле.
към текста >>
Помисли за
възвишените
сили, които градят тия красиви форми!
Тая област на изучаване може да има голямо приложение при възпитанието и само-възпитанието Когато човек приеме един плод, той се свързва с тия психични сили които са участвували при изграждането на тая форма. Тоя въпрос има и други страни: макар храната да е вегетарианска, макар тя да съдържа възвишени, чисти енергии в себе си, но това знание още не е достатъчно: трябва да знаеш законите, по които да влезеш в контакт с тия енергии и да ги приемеш в себе си. Не бързай да приемеш плода! Съзерцавай го известно време! Възхити се от красивата му форма и чудните оттенъци на краските!
Помисли за
възвишените
сили, които градят тия красиви форми!
Помисли за тяхната любов, за възвишеното поле. в което работи тяхното съзнание! Потопи се в оня свет на радост и красота, в който те живеят! Стани в тоя момент музикален, влез във вътрешната свещена хармония, която прониква природата! Така ако правиш, тогаз храненето ще ти бъде един мощен възпитателен метод в твоя път на възлизане!
към текста >>
Помисли за тяхната любов, за
възвишеното
поле.
Тоя въпрос има и други страни: макар храната да е вегетарианска, макар тя да съдържа възвишени, чисти енергии в себе си, но това знание още не е достатъчно: трябва да знаеш законите, по които да влезеш в контакт с тия енергии и да ги приемеш в себе си. Не бързай да приемеш плода! Съзерцавай го известно време! Възхити се от красивата му форма и чудните оттенъци на краските! Помисли за възвишените сили, които градят тия красиви форми!
Помисли за тяхната любов, за
възвишеното
поле.
в което работи тяхното съзнание! Потопи се в оня свет на радост и красота, в който те живеят! Стани в тоя момент музикален, влез във вътрешната свещена хармония, която прониква природата! Така ако правиш, тогаз храненето ще ти бъде един мощен възпитателен метод в твоя път на възлизане! Не само това, но това твое акордиране с разумните сили на природата ще те улесни да станеш възприемчив към по-високите психични сили в плода и да направиш връзка с тях!
към текста >>
Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с
възвишени
, благородни идеи, с любов.
Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях!
Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с
възвишени
, благородни идеи, с любов.
Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес!
към текста >>
Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-
възвишени
енергии от природата!
И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях!
Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-
възвишени
енергии от природата!
После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра. Събуждането на новите сили в човешката душа се проявява в разните области на живота.
към текста >>
3.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически
свят
, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи.
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически
свят
, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет.
към текста >>
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския
свят
.
Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския
свят
.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
към текста >>
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения
свят
и са направени от най-фината, най-висша материя.
Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения
свят
и са направени от най-фината, най-висша материя.
И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове".
към текста >>
Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две
възвишени
царства.
Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две
възвишени
царства.
Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят.
към текста >>
Те водят най-чистия и
възвишен
живот, живот на абсолютно безкористие.
От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света.
Те водят най-чистия и
възвишен
живот, живот на абсолютно безкористие.
В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство.
към текста >>
те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и
свят
живот.
В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство.
те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и
свят
живот.
Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
към текста >>
Под ръководството на техния мощен Дух са слезли някога от високите върхове на Битието ония
възвишени
духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата.
И едните и другите сили, обаче, са нужни за сега за проявите на живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има трета една школа - школата на Великите Братя, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия космос и които след завършване на всяка еволюция - създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
Под ръководството на техния мощен Дух са слезли някога от високите върхове на Битието ония
възвишени
духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата.
Те са създали и устроили първичната „космична" земя, някогашния „рай". На тази „космична земя" и досега живеят ония съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики предци, и днес слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай.
към текста >>
Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим
свят
.
И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и ония 144,000 души, за които се говори в Откровението и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат със своя мощен дух всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при нови условия.
Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим
свят
.
Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно Братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.
към текста >>
4.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ако човек в своя сън се върти в целия тоя
свят
на страсти, противоречия и борби на земята, той не е далеч от един плосък живот на обикновения човек.
Освободено съзнанието по този начин от всичко излишно и обременяващо, ние можем да бъдем сигурни, че ще спим добре и ще се събудим на утринта напълно обновени и ободрени. Сънят е голямо изкуство. Ние трябва да приучим нашата мисъл да бъде господар над тялото. Тогава ние ще се освободим лесно от теготите на деня преди да легнем да спим. По сънят може да се види, казва Учителят, докъде е стигнал човек в своето развитие.
Ако човек в своя сън се върти в целия тоя
свят
на страсти, противоречия и борби на земята, той не е далеч от един плосък живот на обикновения човек.
Ако той в своя сън живее в сфери на хармонична мисъл, на наука, на музика, изкуство и творчество, той е в състояние вече да възприема много по-възвишена и по-дълбока мисъл. Неговото съзнание е готово вече да схваща неща и внушения, които не са „от мира сего". Този, който знае как да се храни и как да спи, той е на път да разбира как трябва да работи в живота. Работата, нейното значение. За съвременните хора работата е бреме.
към текста >>
Ако той в своя сън живее в сфери на хармонична мисъл, на наука, на музика, изкуство и творчество, той е в състояние вече да възприема много по-
възвишена
и по-дълбока мисъл.
Сънят е голямо изкуство. Ние трябва да приучим нашата мисъл да бъде господар над тялото. Тогава ние ще се освободим лесно от теготите на деня преди да легнем да спим. По сънят може да се види, казва Учителят, докъде е стигнал човек в своето развитие. Ако човек в своя сън се върти в целия тоя свят на страсти, противоречия и борби на земята, той не е далеч от един плосък живот на обикновения човек.
Ако той в своя сън живее в сфери на хармонична мисъл, на наука, на музика, изкуство и творчество, той е в състояние вече да възприема много по-
възвишена
и по-дълбока мисъл.
Неговото съзнание е готово вече да схваща неща и внушения, които не са „от мира сего". Този, който знае как да се храни и как да спи, той е на път да разбира как трябва да работи в живота. Работата, нейното значение. За съвременните хора работата е бреме. Малцина са онзи, които вършат нещата с радост, преданост и разбиране.
към текста >>
5.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Човек намира своето щастие в реализирането на
възвишени
идеали, а не в индивидуалното удоволствие.
Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта! Тялото служи за действие, а не за удоволствие.
Човек намира своето щастие в реализирането на
възвишени
идеали, а не в индивидуалното удоволствие.
Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността.
към текста >>
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален
свят
- един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора.
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален
свят
- един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.
към текста >>
6.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно,
възвишено
, вложено в човешката душа.
Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен.
Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно,
възвишено
, вложено в човешката душа.
Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата.
към текста >>
" Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо
възвишено
, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека!
А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини. Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това?
" Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо
възвишено
, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека!
Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество! Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата!
към текста >>
Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив
свят
на хармония, светлина и чистота?
Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот.
Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив
свят
на хармония, светлина и чистота?
Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде.
към текста >>
Това е защото този красив
свят
е вътре в него и образува собствената му същина.
Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота?
Това е защото този красив
свят
е вътре в него и образува собствената му същина.
И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта!
към текста >>
Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия
свят
в него.
Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек?
Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия
свят
в него.
Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния.
към текста >>
7.
В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял
свят
.
В окултната наука е известно, че йогите в Индия седят всред джунглите спокойни и съсредоточени. Те дишат правилно и дълбоко. Така развиват такава светеща сфера, аура, около себе си, че никое животно не може да ги доближи. Дълбокото дишане усилва в човека шестото чувство, усилва в него непосредственото схващане и долавяне на нещата - неговата интуиция, неговите телепатически способности. Който знае правилно да яде, правилно да спи, правилно да работи, той трябва да знае преди това да диша правилно.
Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял
свят
.
Дишането е най-важната функция на земята. Да изучим това голямо изкуство! Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл, възвишена душа и крепък дух. Красивото. Красивото издига човека. То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл.
към текста >>
Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл,
възвишена
душа и крепък дух. Красивото.
Дълбокото дишане усилва в човека шестото чувство, усилва в него непосредственото схващане и долавяне на нещата - неговата интуиция, неговите телепатически способности. Който знае правилно да яде, правилно да спи, правилно да работи, той трябва да знае преди това да диша правилно. Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял свят. Дишането е най-важната функция на земята. Да изучим това голямо изкуство!
Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл,
възвишена
душа и крепък дух. Красивото.
Красивото издига човека. То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл. Иска ли човек да бъде здрав, трябва да обича красивото. Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото. Иска ли да живее с вечни импулси, трябва да се стреми към красивото.
към текста >>
8.
СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният
свят
, който ръководи развитието на човечеството.
Изхождайки от тези основни мерки, може да се каже, че у съвременния човек, у съвременните общества, този процес не върви нормално. Многобройните болести, които терзаят човечеството, краткотрайността на живота - ако се вземат 120 години за пределна възраст на един дълготраен човешки живот - растящите страдания, научно-материалистичната и религиозно-догматична мисъл, които спъват развитието на човечеството - това са все данни, които потвърждават горното твърдение. А при това положение на нещата, човешкият живот не може да се развива правилно. Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери.
И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният
свят
, който ръководи развитието на човечеството.
Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства. Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите. А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци. Любовта не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти.
към текста >>
Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този
възвишен
свят
за канализиране, преди всичко, на човешките чувства.
Многобройните болести, които терзаят човечеството, краткотрайността на живота - ако се вземат 120 години за пределна възраст на един дълготраен човешки живот - растящите страдания, научно-материалистичната и религиозно-догматична мисъл, които спъват развитието на човечеството - това са все данни, които потвърждават горното твърдение. А при това положение на нещата, човешкият живот не може да се развива правилно. Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството.
Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този
възвишен
свят
за канализиране, преди всичко, на човешките чувства.
Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите. А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци. Любовта не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти. Тя е за хора, които чувствуват правилно.
към текста >>
9.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния
свят
, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния
свят
.
Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята.
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния
свят
, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния
свят
.
Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
към текста >>
Те са минали школите на физическия, духовен и божествен
свят
и са имали откровението на целия космос.
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили.
Те са минали школите на физическия, духовен и божествен
свят
и са имали откровението на целия космос.
Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
към текста >>
Учителят не може да се яви на физическия
свят
като завършен акт.
Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
Учителят не може да се яви на физическия
свят
като завършен акт.
Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението.
към текста >>
Неговата
възвишена
разумност изключва всякаква лъжа.
Той знае, защо е употребил една дума, и какъв ефект ще произведат нейните вибрации. Едно помнете: Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа.
Неговата
възвишена
разумност изключва всякаква лъжа.
Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода.
към текста >>
И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него
свят
, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него
свят
.
В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител.
И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него
свят
, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него
свят
.
Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие.
към текста >>
10.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Нека останем верни на красивия
свят
, за който тогаз добиваме откровение!
Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз! Нека да останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява! Нека винаги да звучат в ушите ни Словата, които тогаз ни нашепват отгоре! Вие внасяте нова поезия в нашия живот и по-голяма пълнота! Чрез вас ние се учим да виждаме в цветята нова красота, която до тогаз не сме подозирали.
Нека останем верни на красивия
свят
, за който тогаз добиваме откровение!
Нека да виждаме хората такива, каквито ги виждаме тогаз! * * * Учителят сяда на едно възвишение. Всички сме около него. Той почва да ни говори. Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения!
към текста >>
* * * Учителят сяда на едно
възвишение
.
Нека винаги да звучат в ушите ни Словата, които тогаз ни нашепват отгоре! Вие внасяте нова поезия в нашия живот и по-голяма пълнота! Чрез вас ние се учим да виждаме в цветята нова красота, която до тогаз не сме подозирали. Нека останем верни на красивия свят, за който тогаз добиваме откровение! Нека да виждаме хората такива, каквито ги виждаме тогаз!
* * * Учителят сяда на едно
възвишение
.
Всички сме около него. Той почва да ни говори. Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа. Ако хората биха разбирали божествените закони, то човек всеки ден би могъл да бъде щастлив.
към текста >>
И целият
свят
е създаден чрез принципа на любовта.
Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа. Ако хората биха разбирали божествените закони, то човек всеки ден би могъл да бъде щастлив. Най-великото и най-реалното в света е любовта. Тя е най-мощната сила в света.
И целият
свят
е създаден чрез принципа на любовта.
Няма по-хубаво нещо от това да обичаш. Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат. Тя е най-големият извор, който съединява всички души в едно. Великата любов внася живот и осмисля битието. Това е щастието на човека.
към текста >>
" Обстановката чудно хармонира с красивия
свят
, в който ни въвежда Учителят!
Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света!
" Обстановката чудно хармонира с красивия
свят
, в който ни въвежда Учителят!
Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас.
към текста >>
Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг
свят
; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце!
Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие!
Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг
свят
; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце!
Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас. Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места!
към текста >>
11.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия
свят
и трансцедентните феномени.
Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр. Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден. От година и половина в гр.
Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия
свят
и трансцедентните феномени.
Това начало, което тепърва ще расте, е едно радостно явление. Летен международен конгрес при Свободния университет за окултни науки „Гьотеанум" в Дорнах (Швейцария). Той се е състоял през август тая година в „Гьотеанум". Имал е три секции: немска (8-5 авг.), френска (13-19 авг.) и английска (4-10 авг.). Ръководната идея на конгреса е била: „Самопознание и светопознание".
към текста >>
Тя е ценна и по
възвишените
идеи, вложени в нея.
1935 г. Стр. 43 Цена 20 лева. В началото поемата е снабдена с трицветна илюстрация, която представлява пътуването на Хелмира заедно със своята небесна ръководителка до планетите и до самото слънце. Поемата описва това пътуване с един художествен език, образно. Поемата говори за богатото въображение на авторката.
Тя е ценна и по
възвишените
идеи, вложени в нея.
Препоръчваме я на читателите си. Паневритмия. От Асинета. 1935 г. Стр. 14. Цена 8 лева.
към текста >>
12.
РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-
възвишено
и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага.
Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви.
Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-
възвишено
и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага.
Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята . Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране. За да се изградят, например новото общество, новите порядки, новият живот и новите отношения, нужно е преди всичко една здрава основа. Нужни са знания за конкретните случаи и неща, а не само умувания и скитане по звездите, което мнозина охотно правят.
към текста >>
Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в
свята
.
Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви. Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага.
Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в
свята
.
Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране. За да се изградят, например новото общество, новите порядки, новият живот и новите отношения, нужно е преди всичко една здрава основа. Нужни са знания за конкретните случаи и неща, а не само умувания и скитане по звездите, което мнозина охотно правят. Новото строителство изисква хора, калени в несгодите на живота, които да бъдат с изпитани и благородни характери.
към текста >>
Защото да се следва една благородна и
възвишена
идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска.
Новите порядки и новите отношения идват, навлизат в живота, но не сляпо и стихийно, а тихо, постепенно и съзнателно. Новото идва стъпка по стъпка, завзема позициите и се укрепява все по-здраво, все по-твърдо в сърцата и умовете на тия, които са му дали прием както в своята душа, така и в своя живот. Социалното преустройство е неизбежно, но то може да се установи здраво, само когато се яви като последствие от духовното обновление на човечеството. Идеята да се проучва и строи в живота е велика и благородна. Нека всички служим достойно на тази идея само с най-отбрани и благородни средства.
Защото да се следва една благородна и
възвишена
идея с неблагородни средства, значи да се опетни и самата идея, което не бива да се допуска.
Нека всички, които се чувствуват призвани да бъдат строители или ония, които желаят да допринесат за обновяването на живота, да усилят стремежа си към положителното и да заживеят в по-пълна хармония с идеите на обновлението. Тогава те ще бъдат повече полезни и на себе си - понеже ще се удвоят силите им - и на околните, понеже техният живот ще бъде най-добрата поука. Нека не се забравя, че ония малки усилия, които всеки ден човек прави, за да хармонизира живота си с Вечното, не ще забавят да дадат своите добри плодове.
към текста >>
13.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо
възвишено
, прекрасно, свещено, божествено!
Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество.
Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо
възвишено
, прекрасно, свещено, божествено!
И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие.
към текста >>
И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за
Възвишеното
и Вечното и пр.?
Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено!
И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за
Възвишеното
и Вечното и пр.?
Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа.
към текста >>
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи
възвишен
свят
на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му.
Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения!
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи
възвишен
свят
на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му.
И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище.
към текста >>
Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо
възвишено
и вечно!
По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота.
Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо
възвишено
и вечно!
А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще?
към текста >>
Той ще осъзнае, че онзи стремеж към
възвишен
идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него.
Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха. Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него.
Той ще осъзнае, че онзи стремеж към
възвишен
идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него.
Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване.
към текста >>
Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и
възвишено
в човека.
Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване. във време на екскурзиите трябва да се изучава всичко и да може да се дойде до вътрешния живот, скрит зад външните форми. За събуждане на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите.
Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и
възвишено
в човека.
Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем. И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса.
към текста >>
14.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и
възвишеното
!
Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска. Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци. Каква идейност!
Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и
възвишеното
!
Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
към текста >>
Новият
свят
, който слиза, докосва нашето съзнание!
Любовта е качеството, способността на безсмъртния човек. Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас!
Новият
свят
, който слиза, докосва нашето съзнание!
Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет.
към текста >>
Светлината на едно откровение от един по-горен
свят
те озарява.
Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота.
Светлината на едно откровение от един по-горен
свят
те озарява.
Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца. Всички декламации бяха високо идейни.
към текста >>
Ти ни говориш с чудни думи за един нов
свят
-
свят
на свободата и красотата!
" Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш.
Ти ни говориш с чудни думи за един нов
свят
-
свят
на свободата и красотата!
Поглеждам селото. Колко красиво изглежда то от тук! Поглеждам околните върхове! До виждане на всички вас!
към текста >>
15.
ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на съзнанието във физическия
свят
става чрез една голяма катастрофа.
ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на съзнанието във физическия
свят
става чрез една голяма катастрофа.
Едва след туй настава у човека едно друго състояние, което може да се нарече мистично или по-добре - музикално. И тогава човек запява - той мисли музикално, чувствува музикално, постъпва музикално. Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда.
към текста >>
Музикалният
свят
е среда, чрез която душата се проявява на земята.
И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща! Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша.
Музикалният
свят
е среда, чрез която душата се проявява на земята.
Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен.
към текста >>
И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо
възвишено
и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл.
А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката!
И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо
възвишено
и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл.
Съвременните хора са много немузикални. Само крайно немузикални хора могат да се бият помежду си, да търпят какофонията на оръдията, които сеят смърт и разрушения. Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат жестокостта и насилието във всичките му форми. Ако хората бяха по-музикални, нямаше да губят толкова време и енергия, нямаше да полагат такива неимоверни усилия за постигане на толкова малки резултати. И ако ги постигат така трудно нещата, това показва, че не са много умни, че са слабо музикални.
към текста >>
И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален
свят
, в който диша неговото пробудено съзнание.
Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората. И наистина, природата създава сега един нов тип, един нов човек. Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята. И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек.
И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален
свят
, в който диша неговото пробудено съзнание.
Едно от най-характерните свойства на новия човек е това, че той вижда навсякъде и отвсякъде - и отпред, на далечни разстояния, и отзад, и нагоре в небесното пространство, и надолу - в недрата на земята. Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите. Вижда какво става на слънцата от Млечния път и другите звездни вселени. И понеже мозъкът му е устроен като най-фин радиоапарат, който може да долавя дори и най-късите вълни, тъй чува онази прословута хармония на сферите, която са чували Посветените от всички времена.
към текста >>
Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния
свят
, невидими за съвременните хора.
Но нима съвременният човек, със своята сложна психика, със своя културен живот, изразен в наука, религия, изкуство, обществен строй, със своите културни институти - училища, университети, театри, църкви, обществени учреждения, не е „фантастичен" и непонятен за животните? Какво знаят те за всичко това и как си го представят? Навярно човекът за тях е само едно по-голямо и по-хитро животно, а културните му учреждения са все „къщи" - отделни разпокъсани представи за къщи. Новият човек, който иде сега, е синтез на всичко. Той иде да организира света, да внесе онова великото и красивото, за което са копнели душите на всички издигнати хора.
Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния
свят
, невидими за съвременните хора.
Той е, който носи разрешение на всички ония мъчителни въпроси, които терзаят човечеството днес. Той не е човек, който мисли само за себе си. Да мислиш само за себе си - това е животинско състояние. Той е в съгласие с целокупната разумност в света, с всички разумни същества и мисли като тях. Той живее в пълно единение с тях.
към текста >>
16.
СФЕРАТА НА МАРС - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ето защо всяка истинска музика ни свързва с висшите светове и спомага за пробуждането на
възвишени
идеи!
Тук идваме до възпитателното значение на музиката - като важен фактор, който може да гради нещо красиво в душевния живот на човека! Значи от факта, че самата мисъл е музикална и изпуща музикални радиовълни, следва връзката между музиката и човешката мисъл. Казахме, че има връзка между тон и идея. Ето защо музиката събужда в човека и мисъл, идея! Музиката, която иде със слънчевите лъчи и от звездите, не е само една хармония, но тя носи към нас и идеите на висшите светове, които са нейното отечество!
Ето защо всяка истинска музика ни свързва с висшите светове и спомага за пробуждането на
възвишени
идеи!
Музикалността трябва да се разбира външно и вътрешно. Човешките мисли и чувства могат да бъдат музикални и немузикални. Онзи, който е недоволен, сърдит, обезверен, обезсърчен, обзет от съмнения, има немузикално вътрешно състояние, той е немузикален! Човек трябва да работи за своята вътрешна и външна музикалност. Те са свързани.
към текста >>
И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на небесния
свят
, разкритие на нови страни на човешката душа!
Всяка епоха, всяка култура намира своя израз в поезията, науката, живописта, архитектурата, музиката и пр. Всяка сутрин при слънчевия изгрев цветята отварят своите венчета за новия живот, който новият ден носи със себе си! Всяка пролет цветята се разцъфтяват и украсяват с разнообразието на своите багри полята и планините! Тъй и при изгрева на нова култура душите се отварят и изливат своите мисли, чувства, копнежи в музика! Всякога една нова култура се ражда с музика!
И тая музика е нещо съвсем ново, тя е ново откровение на небесния
свят
, разкритие на нови страни на човешката душа!
Новата музика, която днес иде, тя ще роди шестата раса! Славянството има особено важна мисия в свръзка с новата музика, музиката на бъдещето! Това е, защото духовната мисия на славяните е във връзка с раждането на шестата раса! Ето защо, новата музика ще излезе от славянството. Новата музика ще бъде музика на любовта!
към текста >>
Нека тая вълна да обхване целият
свят
.
Ето защо, на тия души трябва да се дадат по-благоприятни условия, за да се разцъфтят с всичката си красота и да могат да развият и дадат това ценното, което носят със себе си! А в благоприятните условия се включва и музиката! Ето защо, на подрастващото поколение трябва да се даде една солидна музикална култура, защото красивите заложби, с които те ще дойдат, могат да се развият само в една музикална атмосфера. Такава атмосфера е тъй благоприятна за разкритие на съкровищата на душата, както са благоприятни за едно цвете поливането с вода и огряване със слънчеви лъчи! Нека мощна музикална вълна да залее този народ, за да изпълни той своята важна духовна мисия.
Нека тая вълна да обхване целият
свят
.
И тая вълна ще бъде авангарда за новата слънчева култура на земята!
към текста >>
17.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен
свят
на мечти и сънища!
На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората!
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен
свят
на мечти и сънища!
Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората.
към текста >>
Разкри ни цял един
свят
!
Не е ли тъй и с човешките култури! Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух! В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи.
Разкри ни цял един
свят
!
Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен.
към текста >>
Особено на по-откритите
възвишения
той става неудържим!
Тя раздвижва, тя възкресява всичко, до което се докосне! Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете! При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен!
Особено на по-откритите
възвишения
той става неудържим!
Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души. Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори! Но залавянето на вериги е спасително средство. Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение!
към текста >>
Един
възвишен
живот е скрит в човека и той трябва да се прояви.
Няма да остане нищо от сегашното! Тогава ще бъдете свободни от всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца. Вас ви очаква един живот по-висок. Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло!
Един
възвишен
живот е скрит в човека и той трябва да се прояви.
Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание. Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме!
към текста >>
Ние сме потопени в красивия
свят
, който се разкрива в нас.
Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце! " Четенето свърши, но още стоим в мълчание.
Ние сме потопени в красивия
свят
, който се разкрива в нас.
Колко близки са тия думи до човешката душа! Тя разбира техния език, понеже те идат от нейната родина! Временно поутихна вятърът. По небето се появиха перести облаци от най-нежна полупрозрачна тъкан! Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята усмивка!
към текста >>
18.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този
свят
.
И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите". Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии.
Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този
свят
.
Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците. На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа.
към текста >>
Възприемането на
възвишените
творчески идеи не може никога да върви по някаква външна закономерност.
За него се иска време. При това за тези идеи се иска пълно съзнание. Само в сърце, огряно от слънцето на едно пълно съзнание, могат тези идеи да растат и зреят. Днес тези озарени хора работят и продължават наченатото дело на обнова по най-мощния път, като използват психологическия фактор. Пътят на развитието, обусловен от психологическия фактор, върви по една крива и е ирационален.
Възприемането на
възвишените
творчески идеи не може никога да върви по някаква външна закономерност.
Никаква официална власт или доктрина не е в състояние да наложи възприемането на онези идеи, които не умират. Единствените условия за тяхното възприемане и, следователно, живеене, това е преситата от условността в днешния свят и от произлизащите от него неестествени отношения на нещата. Психологическият фактор работи по един крайно ирационален начин. Нови идеи се възприемат и разнасят от хора, които не представляват нищо в света. И те стават фактор в живота на много хора, те с новото, което носят, тикат живота напред.
към текста >>
Единствените условия за тяхното възприемане и, следователно, живеене, това е преситата от условността в днешния
свят
и от произлизащите от него неестествени отношения на нещата.
Само в сърце, огряно от слънцето на едно пълно съзнание, могат тези идеи да растат и зреят. Днес тези озарени хора работят и продължават наченатото дело на обнова по най-мощния път, като използват психологическия фактор. Пътят на развитието, обусловен от психологическия фактор, върви по една крива и е ирационален. Възприемането на възвишените творчески идеи не може никога да върви по някаква външна закономерност. Никаква официална власт или доктрина не е в състояние да наложи възприемането на онези идеи, които не умират.
Единствените условия за тяхното възприемане и, следователно, живеене, това е преситата от условността в днешния
свят
и от произлизащите от него неестествени отношения на нещата.
Психологическият фактор работи по един крайно ирационален начин. Нови идеи се възприемат и разнасят от хора, които не представляват нищо в света. И те стават фактор в живота на много хора, те с новото, което носят, тикат живота напред. И тъй, психологическият фактор е онзи неразбираем път, по който мълчаливо и неусетно една зародена идея става действителност като минава през ред глави и сърца, неусетно, без външна закономерност и натиск. Психологическият фактор работи еднакво силно и в пътя на доброто и в пътя на злото.
към текста >>
Зависи, дали една
възвишена
идея ще бъде посята в нива от тръни или в добре разкопана земя.
Нови идеи се възприемат и разнасят от хора, които не представляват нищо в света. И те стават фактор в живота на много хора, те с новото, което носят, тикат живота напред. И тъй, психологическият фактор е онзи неразбираем път, по който мълчаливо и неусетно една зародена идея става действителност като минава през ред глави и сърца, неусетно, без външна закономерност и натиск. Психологическият фактор работи еднакво силно и в пътя на доброто и в пътя на злото. Еднакво е в състояние да възпита човека и масите или в зло и разрушителност, или в добро и творчество.
Зависи, дали една
възвишена
идея ще бъде посята в нива от тръни или в добре разкопана земя.
На всеки случай, психологическият фактор служи най-интензивно на доброто, светлото, благородното и напредничавото. За него е необходимо само време, за да се реализират нещата. За една светла идея могат да минат стотици и хиляди години, но тя ще си пробие път и ще се реализира. По този наглед бавен, но мощен ирационален път върви развитието на човечеството и от звяр става човек с божествена искра - душа. Ако хората биха знаели колко важен фактор в развитието на човечеството е психологическия, те биха държали много голяма сметка за всичко, което мислят, което чувствуват и което вършат, защото неусетно всичко това с време дава голям плод, който може да бъде горчив или сладък.
към текста >>
19.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен
свят
.
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история.
Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен
свят
.
Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците".
към текста >>
Излязъл от божествения
свят
на Истината и слязъл в материалния
свят
, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
Излязъл от божествения
свят
на Истината и слязъл в материалния
свят
, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие.
Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>
Защото той, който е слязъл от божествения
свят
, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.
Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
Защото той, който е слязъл от божествения
свят
, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.
„А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината".
към текста >>
И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния
свят
, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния
свят
, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята.
Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов.
към текста >>
Ала такива са законите на този
свят
.
Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят.
Ала такива са законите на този
свят
.
В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца".
към текста >>
Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия
свят
.
Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него.
Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия
свят
.
Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта.
към текста >>
Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия
свят
, той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
" Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.
Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия
свят
, той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания.
към текста >>
И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния
свят
.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния
свят
.
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки.
към текста >>
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия
свят
, с всички йерархии в него, с Бога.
Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия
свят
, с всички йерархии в него, с Бога.
Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
към текста >>
Чрез молитвата невидимият
свят
предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Чрез молитвата невидимият
свят
предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече.
към текста >>
За тези именно прости, но
възвишени
души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл.
За тези именно прости, но
възвишени
души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
към текста >>
Те, обаче, никога ще излязат на бял
свят
.
Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света.
Те, обаче, никога ще излязат на бял
свят
.
Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи.
към текста >>
20.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Нова светлина проблясва в ума ти, поток от
възвишени
чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти.
Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието.
Нова светлина проблясва в ума ти, поток от
възвишени
чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти.
Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
към текста >>
Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален
свят
.
Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината.
Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален
свят
.
Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им.
към текста >>
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив
свят
, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно.
Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината. Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините.
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив
свят
, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно.
Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина.
към текста >>
21.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всички
възвишени
същества в божествения
свят
очакват разцъфтяването на човешката душа".
Боян Боев РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА „От незапомнени времена чакат разцъфтяване на човешката душа, божественото у човека". „Можем да кажем, че едвам сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка. Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа".
Всички
възвишени
същества в божествения
свят
очакват разцъфтяването на човешката душа".
УЧИТЕЛЯТ Да си представим жълъд, заровен в земята. След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ дъб. Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява. Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух.
към текста >>
Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия
свят
.
И ето, на друга някоя точка на земното кълбо се е разгарял друг такъв пламък, който също постепенно се е запламтявал. Всяка залязваща култура е отстъпвала място на други девствени раси, намиращи се още в детинството на своето развитие. Всяка издигаща се култура е приемала в наследство всички ценности от старите изгасващи култури и е творила нови ценности. От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава. Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим.
Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия
свят
.
Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството.
към текста >>
Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния
свят
.
И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет? Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в периода на техния залез. Днес имаме характерното за всеки упадък понижение на всички ценности. Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха.
Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния
свят
.
Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход. Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето. Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата".
към текста >>
22.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял
свят
от идеи.
Неговото осле кротко е застанало отстрани. По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него. Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря. Това е съдържанието на притчата. У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата.
За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял
свят
от идеи.
Пред вътрешния им взор се разкриват тънки съотношения, възникват широки картини на човешкия живот и развитие, изпъкват хиляди съответствия. Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание. Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит.
към текста >>
Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-
възвишеният
, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг.
Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник.
Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-
възвишеният
, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг.
Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача.
към текста >>
Това
възвишено
морално чувство има универсален характер - то действува вън и свръх народностни, верски и расови различия.
И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин. Трябва да знае човек, каква вражда - на религиозна почва - е съществувала между юдеи и самаряни, за да долови дълбокия умисъл, с който Христос избира за носител на милосърдието един самарянин. За юдеите този самарянин е бил „еретик", едва ли не „езичник" и „идолопоклонник". Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей. Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият замисъл, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието.
Това
възвишено
морално чувство има универсален характер - то действува вън и свръх народностни, верски и расови различия.
То се интересува от човека, от душата. То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта. То не зависи от никакъв външен закон. Ще обърна сега внимание на друга една подробност в притчата. Милостивият самарянин си има магаре, на което е натоварил своето вино и своят елей.
към текста >>
Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия
свят
и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея".
И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек. То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето.
Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия
свят
и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея".
За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „опашката" на магарето. И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от себе си. И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен? ", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
към текста >>
23.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ти ни каза, че човек е само тогава човек, когато има светъл ум, благородно и чисто сърце, разумна воля и
възвишена
душа и дух.
И видехме, че основната връзка се изразява в дивна хармония. В чара на Твоята виделина, душата ни се изпълни с полъха на Истината. Тогава ние видяхме, че сме се отдалечили от пътя, който ни свързва с всичко в дивна, неизменна хармония. Ние разбрахме нашето собствено естество и познахме нашата немощ. Ти събуди в нас стремеж да вървим напред, да се развиваме, да изправяме себе си в своето отклонение от пътя, в своите погрешки, да работим за създаване в нас на права, силна мисъл, на топли, чисти, благородни чувства и красиви постъпки.
Ти ни каза, че човек е само тогава човек, когато има светъл ум, благородно и чисто сърце, разумна воля и
възвишена
душа и дух.
Ти ни каза в своя живот да почнем от малките работи. Защото малките неща създават големите последствия. И като не пренебрегваме малките неща, ние ще се научим да ценим и пазим нашите малки, светли мисли, нашити благородни чувства и подтици и да даваме винаги ход на хубави постъпки и дела. С това ще ценим хубавите си идеи и начинания и ще се стараем да ги осъществим. Така светът ще се пресъздаде - от малкото, от незабележимото към голямото и видимото.
към текста >>
Красив е той, защото в него ние предвкусваме благата на един друг, по-
възвишен
свят
, към който трябва да се стреми всичко по земята.
Така той ще стане творческа личност в обществото. Ще гради себе си и в себе си, ще гради и в света и обществото. Ти ни даде светлина в живота и ние разбрахме, че силата на човека седи в онова истинско знание, което ни показва пътя на живата връзка с Първопричината. Велик е пътят, по който си повел нашите души. Той е път на освобождение, на светлина, на разширение, напредък!
Красив е той, защото в него ние предвкусваме благата на един друг, по-
възвишен
свят
, към който трябва да се стреми всичко по земята.
Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да ни храниш с плодовете на истината. В нашето несъвършенство и немощ Ти ни даряваш богато с твоята велика любов и ние не спираме да вървим в Твоя път на светлина. В дълбочината на душата си изказваме постоянно своята благодарност за всичко това, което Ти правиш с нас и за нас. Да бъде благословен онзи ден, когато Те срещнахме в своя живот! Велико е Твоето име и дело, Учителю!
към текста >>
24.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Лозенските
възвишения
са вече зад нас.
Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата!
Лозенските
възвишения
са вече зад нас.
Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното!
към текста >>
Облъхва ни красотата на друг един
свят
!
- Какво ще ни кажете вие пак? Ето, ние пак сме при вас! Ние знаем вашата тайна: вие сте приготвили да ни кажете нови красиви неща! Искате да ни поднесете нови скъпи дарове от вашата богата съкровищница! Ние сме в друго царство вече!
Облъхва ни красотата на друг един
свят
!
Ние сме вече при неговото подножие. Ние сме при портите на това царство! До нас достига вече светлината, с която то озарява всичко наоколо си! При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него. Сега чувствувам, колко са те близки до душите ни, колко са скъпи за нас!
към текста >>
Благоговейно чувство за
святостта
на тия места ни изпълва.
Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно!
Благоговейно чувство за
святостта
на тия места ни изпълва.
Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин.
към текста >>
25.
РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния
свят
чрез никакви инструменти.
Премахнем ли ограничението на ритъма, т.е. започнем ли да схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, - всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е значи музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която съзнанието не може да го проследи. Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния
свят
чрез никакви инструменти.
За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
към текста >>
Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов
свят
, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново.
Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов
свят
, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство. Така схващана, несъизмеримостта е основния белег на окултната музика.
към текста >>
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-
възвишени
области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-
възвишени
области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
Така схващана, несъизмеримостта е основния белег на окултната музика.
към текста >>
26.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Търново със своите
възвишения
, надвиснали над лъкатушна Янтра, със своите приказни, амфитеатрално наредени здания, лозята с китните си вили, - всичко живо възкръсва пред мен!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО Тая година Търново пак ни зове! Низ от красиви картини изпъкват пред мен: миналите събори са оставили светли следи в нашите души.
Търново със своите
възвишения
, надвиснали над лъкатушна Янтра, със своите приказни, амфитеатрално наредени здания, лозята с китните си вили, - всичко живо възкръсва пред мен!
Пак ще се потопим в един красив свят. Какво сърдечно посрещане на гарата! Каква топлота! Това говори за красотата на оня свят, който иде, в който влизаме и в който се учим да живеем! Сега се създават между душите ония истински отношения, които ще бъдат основата при градежа на новата култура.
към текста >>
Пак ще се потопим в един красив
свят
.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО Тая година Търново пак ни зове! Низ от красиви картини изпъкват пред мен: миналите събори са оставили светли следи в нашите души. Търново със своите възвишения, надвиснали над лъкатушна Янтра, със своите приказни, амфитеатрално наредени здания, лозята с китните си вили, - всичко живо възкръсва пред мен!
Пак ще се потопим в един красив
свят
.
Какво сърдечно посрещане на гарата! Каква топлота! Това говори за красотата на оня свят, който иде, в който влизаме и в който се учим да живеем! Сега се създават между душите ония истински отношения, които ще бъдат основата при градежа на новата култура. Ние сме вече в самия стан, при вилите.
към текста >>
Това говори за красотата на оня
свят
, който иде, в който влизаме и в който се учим да живеем!
Низ от красиви картини изпъкват пред мен: миналите събори са оставили светли следи в нашите души. Търново със своите възвишения, надвиснали над лъкатушна Янтра, със своите приказни, амфитеатрално наредени здания, лозята с китните си вили, - всичко живо възкръсва пред мен! Пак ще се потопим в един красив свят. Какво сърдечно посрещане на гарата! Каква топлота!
Това говори за красотата на оня
свят
, който иде, в който влизаме и в който се учим да живеем!
Сега се създават между душите ония истински отношения, които ще бъдат основата при градежа на новата култура. Ние сме вече в самия стан, при вилите. Спретнатост и чистота. Десетина души са дошли по-рано, за да подготвят обстановката. Станът е оживен.
към текста >>
Учителят е седнал на едно
възвишение
.
Ние я повтаряме от начало по части и после изцяло. Никога няма да забравя онова, което той вложи в тая песен. То е най-хубавото пение на тая песен, което съм слушал. Няма да забравя обстановката. Това беше източно от горната вила, при лозята.
Учителят е седнал на едно
възвишение
.
Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени.
към текста >>
Тя е свалена от друг един
свят
и красотата на последния озарява душите ни.
Няма да забравя обстановката. Това беше източно от горната вила, при лозята. Учителят е седнал на едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук.
Тя е свалена от друг един
свят
и красотата на последния озарява душите ни.
Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот.
към текста >>
На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален
свят
.
Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление.
На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален
свят
.
През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси : педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи!
към текста >>
Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия
свят
и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота.
Синьо безоблачно небе! Всички се упътваме към старопрестолния град. В читалище „Надежда" Учителят ще говори. Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук.
Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия
свят
и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота.
Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва.
към текста >>
Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив
свят
, който слиза на земята, за да стане действителност.
Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори.
Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив
свят
, който слиза на земята, за да стане действителност.
Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмяна на мисли, на опитности, проекти за работа и пр.
към текста >>
27.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В целия
свят
има една божествена вълна.
Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича.
В целия
свят
има една божествена вълна.
В целия свят има събудени души. Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата.
към текста >>
В целия
свят
има събудени души.
Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича. В целия свят има една божествена вълна.
В целия
свят
има събудени души.
Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата. Сегашните времена са важни.
към текста >>
Това не е ли предвкусване на красивия
свят
, в който ще надникнем днес?
Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си. Да, днешният ден ще бъде пак необикновен.
Това не е ли предвкусване на красивия
свят
, в който ще надникнем днес?
Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила!
към текста >>
Те ни говорят за един
свят
, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в душите ни!
Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни. Тук рядко е стъпвал човешки крак от векове! Напредваме постепенно по билото. Цветя в изобилие: карамфили, каменоломки, камбанки, после сродникът на еделвайса и пр. Тук-там се спираме и ги съзерцаваме.
Те ни говорят за един
свят
, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в душите ни!
Всяка тревица може да направи щастлив онзи, който вижда в нея нещо повече от формата! Чувствуваме, че отиваме към един извор на светлина! Наближаваме тая част на билото, която е точно между Маричините езера и „Окото". Те ясно се виждат от двете ни страни. Ние сме в надоблачни висини.
към текста >>
Една радост, която като че ли е от друг един
свят
, ни изпълва.
Ние сме в надоблачни висини. Ние сме тук в светилището на Рила. Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича!
Една радост, която като че ли е от друг един
свят
, ни изпълва.
Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов!
към текста >>
Ти чувствуваш, че всяко нещо е
свято
; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас.
Ти чувствуваш, че всяко нещо е
свято
; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот.
към текста >>
Той е тъй
възвишен
!
И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление. Нейният поздрав ни направи богати! Нейният поздрав е любовен! Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език!
Той е тъй
възвишен
!
Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много!
към текста >>
28.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и
свят
живот.
Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива.
Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и
свят
живот.
И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки. Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение. - Той не е създал философска система като Вронски, Тиежковски, Трентовски... Той не е писал поеми като Мицкевич, Красински, Словацки. Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели.
към текста >>
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот
свят
и одухотворен.
То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко.
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот
свят
и одухотворен.
За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
към текста >>
И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли,
възвишени
, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша.
духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава.
И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли,
възвишени
, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша.
Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка. Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици.
към текста >>
29.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето
възвишено
естество.
Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход.
Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето
възвишено
естество.
Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола. Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада. Той отива при двора на Пелеяс. Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс.
към текста >>
Той е царски син - значи има божествен произход, в него има
възвишено
естество.
Във време на пътуването тая статуя постоянно му е говорила и го съветвала, какво да прави. Той с група младежи пътува с кораб за страната Колхида, дето е златното руно. След много приключения и препятствия той побеждава змея, който пази златното руно и го взема. Ще кажа пак няколко думи за обяснение на тоя символ. Язон е пак самият човек.
Той е царски син - значи има божествен произход, в него има
възвишено
естество.
Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане.
към текста >>
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия
свят
.
Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола.
Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия
свят
.
Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес.
към текста >>
И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване
възвишените
вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй.
Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр. * * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето.
И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване
възвишените
вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй.
И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони. Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр. Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини. Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр.
към текста >>
Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха
възвишените
истини.
Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони. Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр.
Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха
възвишените
истини.
Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си.
към текста >>
Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява
възвишени
истини.
Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр. Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини. Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр.
Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява
възвишени
истини.
В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>
30.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко
възвишено
и
свято
и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата.
За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход.
Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко
възвишено
и
свято
и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата.
В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване. В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът.
към текста >>
В такива дни е трудно да се приказва за една скрита
възвишена
радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля.
Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата.
В такива дни е трудно да се приказва за една скрита
възвишена
радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля.
В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване. В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът. Хората живеят отделено, уединени и изолирани в изяждащи ги тревоги, едно диво надпреварване в измама расте, заедно с грамадния растеж на техниката, която съкрати разстоянието във физически смисъл, ала разлъчи сърцата в студени недосегаеми далечини.
към текста >>
31.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като че ли навлизаш в друг свет, безкраен и вечен,
свят
на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа!
Но ето, хълмовете й стават все по-низки и се сливат вече с полето. Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук чал, Мазалат, Озана. Какво чувство изпитваш, когато ги видиш?
Като че ли навлизаш в друг свет, безкраен и вечен,
свят
на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа!
Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места? Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук.
към текста >>
- Това разкрива цел един
свят
, в който живеят тия хора.
Между тях, над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ.
- Това разкрива цел един
свят
, в който живеят тия хора.
С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление.
към текста >>
То е удобно, красиво, на едно
възвишение
и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина.
Защо да отлагат повече? Но къде да се строи? Има предложение за горния и за долния край на селото. Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място.
То е удобно, красиво, на едно
възвишение
и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина.
То е при самата борова гора. И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж. Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои кола докарват на мястото дърва и каменни въглища.
към текста >>
С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с
възвишения
свят
на хармонията.
Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук. Един съидейник музикант посещава селото. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му.
С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с
възвишения
свят
на хармонията.
Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването.
към текста >>
Само
възвишена
идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа.
И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строе¬жа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения?
Само
възвишена
идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа.
Кипи живот около салона. След изкопаването на основите ра¬ботят и няколко души външни работници, но работата на съидейни¬ците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натова¬рени на коне, други с кофи или котли.
към текста >>
32.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
А в по-
възвишените
на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд
свят
.
Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество.
А в по-
възвишените
на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд
свят
.
Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури. Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на думата, живи човешки същества.
към текста >>
33.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Вронски е създал смела,
възвишена
и творческа концепция за отношението на човека към живота.
(ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия. В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество, всестранно знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици. Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ.
Вронски е създал смела,
възвишена
и творческа концепция за отношението на човека към живота.
Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота.
към текста >>
Това са наистина смели и
възвишени
слова.
Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното. Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба".
Това са наистина смели и
възвишени
слова.
Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание.
към текста >>
„Човек като творение спада към сътворения
свят
, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец".
Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие.
„Човек като творение спада към сътворения
свят
, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец".
Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество.
към текста >>
Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния
свят
на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния
свят
на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието.
Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния
свят
на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния
свят
на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния.
към текста >>
Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения
свят
към абсолютния и вечния.
Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието.
Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения
свят
към абсолютния и вечния.
[1]Всички съчинения Вронски е писал на френски и поради туй полските патриоти не са го обичали. След войната месианистичният институт превежда на полски неговитe съчинения; излезли са от печат голяма част.
към текста >>
34.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тя си има свой
свят
.
Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко. Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напред¬налите Същества, които са завършили земното си развитие. Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката.
Тя си има свой
свят
.
А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът?
към текста >>
Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към
Възвишеното
!
Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му. Без музика никой не може да бъде красив! – Някои мислят, че като пеят, си губят времето, когато имат толкоз важни работи ! – Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората.
Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към
Възвишеното
!
Музиката не трябва да бъде външен процес, за да разве¬селява хората. Тогаз тя е излишна. Тя трябва да окаже влияние върху хода на вашата мисъл. Трябва да знаете, че ако пеете, при¬добивате нещо. Пението е сила.
към текста >>
Музиката е връзка между човешкия и божествения
свят
.
Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете пре¬дисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музи¬ката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната му¬зика е предисловие.
Музиката е връзка между човешкия и божествения
свят
.
Музиката е излязла от светилището на Посветените! – Какво е отношението на музиката към възпитанието на детето ? – Музиката трябва да влезе в училището като първостепенен фактор при възпитанието. Днес учат в училището музиката, но това е много механично. Запознават детето с музиката, с нотите, но не я вземат като възпитателен метод.
към текста >>
35.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В нейния уреден, чист и спретнат
свят
ние се движим не свободно, а със стеснение, сякаш на пръсти - от страх да не настъпим някой взрив.
Все мърмори. Много е усърдна, много работлива, но каквото и да направи, все ще ти го натякне. В най-добрия случай, ще иска да ù се оцени работата, да ù се признае, да ù се уважи. А това - чисто психологически - подбива цената на нейната иначе усърдна и спретната работа. Услугите на Марта често ни тежат.
В нейния уреден, чист и спретнат
свят
ние се движим не свободно, а със стеснение, сякаш на пръсти - от страх да не настъпим някой взрив.
Марта е в постоянно движение, в постоянно напрежение. Тя иска да увлече в своя енергетичен вихър всичко, що срещне по пътя си - и хора, и неща. Външната пасивност я дразни. Тя ù се струва чисто и просто бездействие, мързел. Тъкмо тази черта от характера на Марта е отбелязана в приведения из евангелието пасаж.
към текста >>
Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния
свят
– "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата.
Кажи ù да ми помогне". Но що ù отговаря Христос? "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще ù се отнеме".
Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния
свят
– "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата.
Нейният реалистичен ум е постоянно насочен към земната действителност, към конкретното, материалното. Висшата действителност, идеалният свят, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими. Тъкмо това е дял на Мария, която по думите на Христа, е избрала "добрата част". Самата външност на Мария, целият ù строеж, говори за нейния характер, за вътрешния стремеж на душата ù към оня "вечен принцип, който се крепи на една вечна основа" (Учителя). Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията.
към текста >>
Висшата действителност, идеалният
свят
, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими.
"Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще ù се отнеме". Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния свят – "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата. Нейният реалистичен ум е постоянно насочен към земната действителност, към конкретното, материалното.
Висшата действителност, идеалният
свят
, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими.
Тъкмо това е дял на Мария, която по думите на Христа, е избрала "добрата част". Самата външност на Мария, целият ù строеж, говори за нейния характер, за вътрешния стремеж на душата ù към оня "вечен принцип, който се крепи на една вечна основа" (Учителя). Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията. Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните.
към текста >>
Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния
свят
, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души.
Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията. Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори.
Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния
свят
, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души.
Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение. На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята.
към текста >>
Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният
свят
ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение.
Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта".
Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният
свят
ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение.
На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет.
към текста >>
На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и
възвишено
в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание.
Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение.
На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и
възвишено
в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание.
Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет. Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта.
към текста >>
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния
свят
- който строи и изгражда, това е все Марта.
На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет.
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния
свят
- който строи и изгражда, това е все Марта.
Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва.
към текста >>
Марта строи и организира външния
свят
, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки.
Марта е която гради и урежда външния свет. Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта. Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека.
Марта строи и организира външния
свят
, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки.
Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян.
към текста >>
Мария строи и организира вътрешния
свят
, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран
свят
със земята - светът, който се устройва.
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта. Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки.
Мария строи и организира вътрешния
свят
, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран
свят
със земята - светът, който се устройва.
В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето.
към текста >>
В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два
свята
, два живота - материалния живот и духовния.
Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва.
В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два
свята
, два живота - материалния живот и духовния.
В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята.
към текста >>
В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два
свята
все още са непримирени.
Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния.
В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два
свята
все още са непримирени.
Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот.
към текста >>
Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни
свята
, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето.
Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян.
Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни
свята
, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето.
Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира. За това ни загатва дълбоко символичният разказ за възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика. Ала за това друг път. Г.
към текста >>
36.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен
свят
.
Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр., додето намери, кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тая основа е изградена и паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре, погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията им.
Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен
свят
.
Действието на тия движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко! За музикалната страна на паневритмията говорих повече в първата си статия и затова тук не се спирам повече на нея. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>
Всеки център на мозъка е свързан с особен
свят
и със съществата, които живеят в този
свят
.
За всички видове движения има и центрове в мозъка. И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1.
Всеки център на мозъка е свързан с особен
свят
и със съществата, които живеят в този
свят
.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр.
към текста >>
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен
свят
и със съществата, които живеят в него.
И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен
свят
и със съществата, които живеят в него.
По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
към текста >>
От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с
възвишените
божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3.
ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват.
От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с
възвишените
божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3.
От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение.
към текста >>
По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на
възвишени
мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото!
Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека.
По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на
възвишени
мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото!
Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие!
към текста >>
Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния
свят
.
Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява!
Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния
свят
.
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него.
към текста >>
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния
свят
, на цялото човечество.
Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят.
Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния
свят
, на цялото човечество.
Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията.
към текста >>
Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху
възвишените
идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света!
Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество.
Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху
възвишените
идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света!
Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията. Новите идеи чрез паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние.
към текста >>
37.
АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една
възвишена
философия и познания за човека и природата.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство.
Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една
възвишена
философия и познания за човека и природата.
За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата. Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида. Основната идея, разработена в една вплетена в романа алегория, гласи, че по пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си, търсещият ще открие истината в себе си.
към текста >>
Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на
възвишени
мисли.
Защото тайната на Вселената, към чиято разгадка ние се стремим, е тайна на нашия дух. И тъй, опознали себе си, ние ще опознаем и вселената. Тази идея е изразена в следния дистихон: "Едному се отдаде - той вдигна булото на Богинята от Саис. Но какво видя? Той видя - чудо на чудесата - Сам себе си".
Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на
възвишени
мисли.
Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи.
към текста >>
"Има цветя в този
свят
, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.
А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия.
"Има цветя в този
свят
, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.
Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога.
към текста >>
38.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния
свят
, между нас и природата.
Тия движения възпитават човека в тоя именно дух. У него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движения човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света. 3. Даване. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите.
Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния
свят
, между нас и природата.
Всичко, което човек е приел от природата, той трябва да го обработи и да го даде. Тия движения магически действуват за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света. Тъй отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме, как тия упражнения, са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.
към текста >>
Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения
свят
, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад.
И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на живота! Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него. 5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след туй се снемат и насочват назад.
Вдигане ръцете - туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от божествения
свят
, а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че приемайки новото, старото туряш отзад.
Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад? Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне.
към текста >>
Туй движение ни свързва с умствения
свят
; ние встъпваме в него.
Тия сили работят и във всеки човек. Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо.
Туй движение ни свързва с умствения
свят
; ние встъпваме в него.
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл. Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята.
към текста >>
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния
свят
, от света на правата,
възвишената
мисъл.
Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него.
Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния
свят
, от света на правата,
възвишената
мисъл.
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето.
към текста >>
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения
свят
.
14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него. Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл.
Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения
свят
.
А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме божественото.
към текста >>
Петата отговаря на физичния
свят
, а пръстите - на умствения
свят
.
С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката.
Петата отговаря на физичния
свят
, а пръстите - на умствения
свят
.
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота.
към текста >>
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния
свят
, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения
свят
.
Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят.
Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния
свят
, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения
свят
.
И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28.
към текста >>
И в двата
свята
уреждаме противоречията, които съществуват.
И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят.
И в двата
свята
уреждаме противоречията, които съществуват.
И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с които той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28. Заключително упражнение.
към текста >>
Като дойдат във физичния
свят
, ръцете се разделят.
Чрез тях човек влиза в хармония с природата. 28. Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле.
Като дойдат във физичния
свят
, ръцете се разделят.
Значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.
към текста >>
Значи, във физичния
свят
имаме поляризиране - два полюса.
Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят.
Значи, във физичния
свят
имаме поляризиране - два полюса.
Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.
към текста >>
Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния
свят
.
Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят. Значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея.
Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния
свят
.
към текста >>
39.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-
възвишена
, по-благородна, от по-висок
свят
, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
когато мисли, чувствува и пр., той изпраща от себе си известни видове вълни, които можем да наречем мислителни вълни. Само чрез тях може да се обяснят напр. телепатичните явления, които са вече установени с опити, направени в Европа и Америка. Тия мислителни радиовълни не можем да намерим никъде в стълбицата на трептения на физиците, защото те имат най-късите вълни, следователно и с най-голямата бързина на трептенията. Сега се явява въпрос за характера на вълните при разните видове мисли.
Има много доказателства, от които се вижда, че колкото мисълта е по-
възвишена
, по-благородна, от по-висок
свят
, толкова тя има по-къси вълни и по-бързи вибрации.
Защо нестинарите са неуязвими за огъня? Друг въпрос се явява: Защо те в обикновено състояние са уязвими, но когато чрез молитва, песни и пр. дойдат до едно вдъхновено състояние, тогаз стават неуязвими? Защото тогаз усилват вибрациите на своите мисли и чувства. И тия силни вибрации след това се предават на цялата им природа и ги ограждат.
към текста >>
Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно
възвишените
си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание.
Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя.
Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно
възвишените
си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание.
Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести.
към текста >>
Тогаз идваме до важната истина, че една
възвишена
, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр.
Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи.
Тогаз идваме до важната истина, че една
възвишена
, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр.
на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест.
към текста >>
Чрез най-
възвишени
мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта.
Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос.
Чрез най-
възвишени
мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта.
Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван!
към текста >>
Тия
възвишени
мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила.
При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма.
Тия
възвишени
мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила.
На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван. Нали Лазар беше възкресен от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря?
към текста >>
Бързите вибрации на
възвишения
духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях.
Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения.
Бързите вибрации на
възвишения
духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях.
Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност.
към текста >>
Онзи човек, който има
възвишен
вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния.
Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност.
Онзи човек, който има
възвишен
вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния.
Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести.
към текста >>
От Божествения
свят
постоянно слиза към физическия
свят
вълна на живот.
Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести.
От Божествения
свят
постоянно слиза към физическия
свят
вълна на живот.
Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване.
към текста >>
Ако човек има светли, хармонични,
възвишени
, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения
свят
и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот.
Ако човек има светли, хармонични,
възвишени
, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения
свят
и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му.
към текста >>
Ако божествения
свят
си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия.
Ако божествения
свят
си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия.
към текста >>
Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения
свят
и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили.
Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения
свят
и тогаз той не може да получи тая животворна струя.
Затова органите обедняват на живот и. стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният.
към текста >>
40.
ДВА ОБРАЗА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Египет представлява физическия
свят
.
Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата?
Египет представлява физическия
свят
.
Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет.
към текста >>
Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и
свят
народ".
И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и
свят
народ".
Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет?
към текста >>
Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите
възвишени
принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него.
Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай?
Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите
възвишени
принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него.
Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности.
към текста >>
41.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На красиво
възвишение
е палатката на Учителя.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА 10 часа сутринта. Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието.
На красиво
възвишение
е палатката на Учителя.
Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж!
към текста >>
Това не е ли предчувствие за красивия
свят
, който утрешният ден ти носи?
Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли.
Това не е ли предчувствие за красивия
свят
, който утрешният ден ти носи?
Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа.
към текста >>
– Как може да се свърже човек с Реалния
свят
?
Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Тъй трябва да мисли човек, за да не се самозаблуждава. Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него.
– Как може да се свърже човек с Реалния
свят
?
– Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите!
към текста >>
Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния
свят
.
Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека.
Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния
свят
.
Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек?
към текста >>
42.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
век поради големите успехи в изследването на материалния
свят
се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е.
То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание. Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в човека, това е приближаване на една нова култура. Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество. Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г. Биологични опити на Дриш и Шпеман Във втората половина на 19.
век поради големите успехи в изследването на материалния
свят
се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е.
могат да се обяснят по механичен начин. Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той искаше самите опити да покажат, дали жизнените явления се свеждат към физико-химичните такива. Той си задава въпрост: "Какво става от едно оплодено яйце, след като го разделим на два части? " И разсъждавал така: "Ако организмът е една машина, то тъй разделеното яйце или няма да се развива никак, поради нарушението, което е извършено, или пък ще даде две половинки животни".
към текста >>
Името на тоя художник е вече разпространено по целия
свят
.
След неговата смърт младият му син Ото емигрирал от Русия и се заселил в Съединените щати. След една бляскава университетска кариера той постъпил в прочутата обсерватория Йеркс на която от 6 години е директор. (Из в. Зора) Художникът Огюстен Лесаж Списание, "La Paix" помества статия от Паскал върху творчеството на художника Лесаж. Той напоследък уреди изложба на своите 360 картини, и всички, които са ги видели, са учудени и възхитени от тях – в това число художници и учени.
Името на тоя художник е вече разпространено по целия
свят
.
Той е бил миньор, не е следвал художествена школа и тия картини са плод на ръководство от вътре. "Отче наш" – от Август Цейшковски. Изложение и превод на П. Г. Пампоров. Със студия: А Цйешковски и неговата философия на Духа.
към текста >>
Това е загатване за Красивото,
възвишеното
, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество.
" авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица.
Това е загатване за Красивото,
възвишеното
, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество.
Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него. Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа. Препоръчваме я на читателите си. В. "Radiosteza gazeto".
към текста >>
Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив
свят
и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив
свят
в самия живот около него.
В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини.
Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив
свят
и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив
свят
в самия живот около него.
Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа. Препоръчваме я на читателите си. В. "Radiosteza gazeto". Това е международен есперантски орган на Съюза на приятелите на радиестезията. Излиза месечно в гр.
към текста >>
43.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Както, към всяко ценно нещо в тоя
свят
, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон.
Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем.
Както, към всяко ценно нещо в тоя
свят
, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон.
Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство.
към текста >>
Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-
възвишената
любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име.
Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява.
Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-
възвишената
любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име.
Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското?
към текста >>
Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото
възвишено
слово.
Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското?
Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото
възвишено
слово.
Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци.
към текста >>
За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето
възвишено
учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят.
То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца.
За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето
възвишено
учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят.
Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер.
към текста >>
Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския
свят
, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин.
Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки.
Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския
свят
, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин.
Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност.
към текста >>
Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-
възвишеното
и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията.
Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки. Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския свят, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин. Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората.
Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-
възвишеното
и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията.
Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност. Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата. Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските народи.
към текста >>
44.
РАБОТА - А. Б.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Изучаването на материалния
свят
е необходимо.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Изучаването на материалния
свят
е необходимо.
Но това е само външната страна на истината. Можем да вземем за пример дишането. То си има една външна и една вътрешна страна. И който знае само външната страна на дишането, той не може да има ония резултати, които са желателни. Знае се, че въздухът е съставен от около 79 азот, около 20 кислород, плюс малко водни пари, въгледвуокис и минимални следи от елементите неон, аргон и пр.
към текста >>
Когато човек има прави, добри,
възвишени
мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука. Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина.
Когато човек има прави, добри,
възвишени
мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл! Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма.
към текста >>
А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и
възвишените
мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл!
Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина. Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и
възвишените
мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл!
Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него.
към текста >>
Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към
Възвишеното
, Чистото, Доброто, Светлината.
Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина. Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си. А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл!
Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към
Възвишеното
, Чистото, Доброто, Светлината.
Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него. Правите, добрите мисли, чувства и постъпки са изявление на Любовта.
към текста >>
45.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти,
възвишени
, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа.
Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства.
Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти,
възвишени
, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа.
Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота ! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
към текста >>
Даже и самите предмети, изработени с такъв
свят
подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот.
Даже и самите предмети, изработени с такъв
свят
подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно.
Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
към текста >>
46.
DU MAITRE - PENSE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тя е мощно средство за възпитание на характера, на темперамента, на всички трайни навици, за развитие на умствените способности, за насочване на духовните енергии към
Възвишеното
!
Ако се приложат в гимназиите, в скоро време ще видим нейните плодотворни резултати, както за физическото укрепване на подрастващото поколение, тъй и за издигането му към висш идеен живот. Нека паневритмията да влезе в училищната програма като един важен дял от училищния живот. Нека всяка сутрин учениците и ученичките след като направят тия музикални ритмични упражнения всред красивата природа, да започнат своите училищни занятия. Те не само ще бъдат здрави и бодри! Но паневритмията съдържа високовъзпитателен елемент в себе си.
Тя е мощно средство за възпитание на характера, на темперамента, на всички трайни навици, за развитие на умствените способности, за насочване на духовните енергии към
Възвишеното
!
Това става както чрез дълбоката музика, тъй и чрез движенията, които имат мощно действие върху душевния живот на човека. Нека всички идеалисти, които желаят доброто на обществото, да работят за въвеждането на паневритмията в гимназиите и обществото. 250 годишнината на Емануил Сведенборг Миналата седмица Швеция отпразнува 250 годишнината от раждането на Емануил Сведенборг, който се смята за един от най-богато надарените и гениални хора, които светът е познавал някога. В учения свят той е познат като човек с най-удивителни научни постижения. Научните изследователи в много области на знанието, които в новите времена са направили открития от голяма важност, са намирали, че този гениален швед, Емануил Сведенборг, преди 200 години е мислил и знаел за ония истини, които те са „открили" сега.
към текста >>
В учения
свят
той е познат като човек с най-удивителни научни постижения.
Но паневритмията съдържа високовъзпитателен елемент в себе си. Тя е мощно средство за възпитание на характера, на темперамента, на всички трайни навици, за развитие на умствените способности, за насочване на духовните енергии към Възвишеното! Това става както чрез дълбоката музика, тъй и чрез движенията, които имат мощно действие върху душевния живот на човека. Нека всички идеалисти, които желаят доброто на обществото, да работят за въвеждането на паневритмията в гимназиите и обществото. 250 годишнината на Емануил Сведенборг Миналата седмица Швеция отпразнува 250 годишнината от раждането на Емануил Сведенборг, който се смята за един от най-богато надарените и гениални хора, които светът е познавал някога.
В учения
свят
той е познат като човек с най-удивителни научни постижения.
Научните изследователи в много области на знанието, които в новите времена са направили открития от голяма важност, са намирали, че този гениален швед, Емануил Сведенборг, преди 200 години е мислил и знаел за ония истини, които те са „открили" сега. Той учил философия в шведския университет в Упсала и после пропътувал много страни в Европа. Когато се завърнал в Швеция, той обнародвал една книга за механическите и математическите си открития – 14 на брой. На 40 годишната си възраст той обнародвал три големи съчинения, в които изложил своята теория за света. Едва в сравнително неотдавнашно време учените са се изравнили в познанията си с знанията на Сведенборг за мозъка, за подсъзнанието, за устройството на материята и за образуването на вселената.
към текста >>
47.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В езика на символизма под планина се разбират висшите области на умствения
свят
.
СКИНИЯТА Боян Боев В Библията се разказва, че Мойсей построил скинията по образеца, който видял горе на планината (Изход, 26, 30). И там се дават подробно мерките на скинията, даже за най-малките ù части (Изход, гл. 25). Тук, освен едно реално преживяване на Мойсея, същевременно имаме и един символ. Преди всичко що е планина в окултната символика?
В езика на символизма под планина се разбират висшите области на умствения
свят
.
Затова Христос се преобразява на планината Тавор. Пак на планината той държи своята „планинска" проповед. Що е скиния или храм в истинския смисъл на думата? Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на човека. Скинията съществува „горе".
към текста >>
Значи самият човек става скиния, когато
Възвишеното
се проявява чрез него.
Апостол Павел казва в едно послание: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий? " За този именно храм загатва и Христос, като казва: „Съборете този храм и Аз в три деня ще го възобновя". И казва се там, че Той говорил за тялото си. За вътрешния смисъл на скинията е казано ясно и в Откровението: „Скинията на Бога е с човеците. Той ще обитава в тях" (глава 21, ст. 3).
Значи самият човек става скиния, когато
Възвишеното
се проявява чрез него.
И както е казано на Мойсей да построи скинията долу по мярката, дадена за скинията, която е горе, тъй и човешкият живот трябва да се нареди по мерките, които съществуват горе. А когато в човешкия живот се вложат други мерки, произволни, а не тия, които съществуват „горе", тогава и строят ще бъде човешки, пълен с противоречия, катастрофи, страдания, дисхармония, а не божествен. Скинията съществува „горе"! Това означава, че там съществата са реализирали в своя външен и вътрешен живот такъв строй, че Безграничният обитава всред тях. Всички минали култури са загивали, понеже им е липсвало нещо съществено.
към текста >>
48.
ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Събуждат се вече по-
възвишените
духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност.
И това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре.
Събуждат се вече по-
възвишените
духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност.
Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс.
към текста >>
Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен
свят
?
И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата.
Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен
свят
?
Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят.
към текста >>
Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния
възвишен
свят
на красота и хармония за безграничния!
Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми.
Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния
възвишен
свят
на красота и хармония за безграничния!
Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм.
към текста >>
Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един
свят
на
святост
и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост.
Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм.
Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един
свят
на
святост
и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост.
И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което мисли.
към текста >>
49.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
макар и повърхностно, за
възвишените
и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха.
Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения. На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят.
макар и повърхностно, за
възвишените
и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха.
И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят.
към текста >>
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и
святост
, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и
святост
, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
към текста >>
Даваме няколко извадки от нея: Когато цял
свят
считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.
Това луксозно издание сдържа 51 песни. Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката. Препоръчваме я на всички читатели. Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г. Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало.
Даваме няколко извадки от нея: Когато цял
свят
считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.
Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий. Нито преследвания, нито мъки, нито дори смърт ги спираха.
към текста >>
50.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Небето за тях е оня невидим
свят
, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта.
Това е "небето" на съвременната астрономия – безпределното физическо пространство, в което се движат мириади звезди, принадлежащи към различни "галактични системи", отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обикалят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така, както обаче го описват, това "небе" изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна.
Небето за тях е оня невидим
свят
, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта.
В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите.
към текста >>
То е оня
възвишен
, високо организиран, макар и невидим за физическите очи
свят
, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества.
В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите.
То е оня
възвишен
, високо организиран, макар и невидим за физическите очи
свят
, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества.
Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия.
към текста >>
Този
свят
не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик
свят
Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества.
Този
свят
не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик
свят
Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела.
към текста >>
Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое
възвишено
същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия.
То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм.
Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое
възвишено
същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия.
Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса.
към текста >>
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически
свят
, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи.
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически
свят
, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят.
към текста >>
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския
свят
.
"Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския
свят
.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
към текста >>
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения
свят
и са направени от най-фината материя.
в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения
свят
и са направени от най-фината материя.
"Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове".
към текста >>
Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия
свят
.
Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия.
Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия
свят
.
Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
към текста >>
Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две
възвишени
царства.
Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.
Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две
възвишени
царства.
Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.от техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят.
към текста >>
Те водят най-чистия и
възвишен
живот, живот на абсолютно безкористие".
И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.от техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света.
Те водят най-чистия и
възвишен
живот, живот на абсолютно безкористие".
С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>
Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един
свят
, който мъчно се подава на описване. Г.
Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие". С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели.
Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един
свят
, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>
51.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Какъв велик
свят
се откри на човека, когато се явиха те!
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега?
Какъв велик
свят
се откри на човека, когато се явиха те!
Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях.
към текста >>
Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един
свят
, който иначе не би съществувал за него!
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те!
Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един
свят
, който иначе не би съществувал за него!
И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън?
към текста >>
Изобщо
възвишените
състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата.
Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент.
Изобщо
възвишените
състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата.
Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр.
към текста >>
Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му
свят
.
усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр.
Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му
свят
.
Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът?
към текста >>
Защото тогава той е в съзвучие с
възвишената
, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича.
Защото тогава той е в съзвучие с
възвишената
, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме.
към текста >>
Гореказаното обяснява и защо
възвишените
състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето.
Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
Гореказаното обяснява и защо
възвишените
състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето.
Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване.
към текста >>
От друга страна човек, който има посветли, по-
възвишени
състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние.
Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават.
От друга страна човек, който има посветли, по-
възвишени
състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние.
Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане. Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата.
към текста >>
Знае се от окултната наука, че
възвишените
, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги.
И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства.
Знае се от окултната наука, че
възвишените
, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги.
Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове.
към текста >>
По същата причина
възвишените
мисли, чувства, желания и пр.
правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват.
По същата причина
възвишените
мисли, чувства, желания и пр.
префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня.
към текста >>
От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия
свят
.
Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят.
От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия
свят
.
Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня. който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават.
към текста >>
Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш
свят
.
Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век. Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения. Тия последните са само външната дреха на светлината. Тя съдържа, освен това, сили от по-висш характер.
Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш
свят
.
Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.
към текста >>
И чрез него ние можем да се свържем с оня
възвишен
свят
на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.
Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят. Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили.
И чрез него ние можем да се свържем с оня
възвишен
свят
на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.
Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието.
към текста >>
52.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един
възвишен
свят
на импулсите.
ИМПУЛСИ Тях ние ги имаме всеки ден, с всяко ставане, с всяко лягане Без тях, без импулси, животът би бил пустиня неизбродна. Ала най-голям е импулсът да живеем. И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи непринуден, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие. Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота.
Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един
възвишен
свят
на импулсите.
Има един особен свят на възвишените импулси. Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства. в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество.
към текста >>
Има един особен
свят
на
възвишените
импулси.
Ала най-голям е импулсът да живеем. И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи непринуден, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие. Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите.
Има един особен
свят
на
възвишените
импулси.
Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства. в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички.
към текста >>
Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен
свят
, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства.
И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи непринуден, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие. Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси.
Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен
свят
, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства.
в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот. в този красив свят на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота. От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот.
към текста >>
в този красив
свят
на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота.
която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси. Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства. в него човек намира отдих от умората на всекидневието, от разочарованието, което съпътствува неуклонно човешкият живот.
в този красив
свят
на импулсите, човек намира неизчерпаемия източник на сили в живота.
От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот. Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината. Истинските импулси тикат човека към творчество.
към текста >>
Светът на импулсите е
свят
на музика.
Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината. Истинските импулси тикат човека към творчество. Те внасят светлина и широта в съзнанието. Те разширяват сърцето. Те освобождават душата от гнетящото в човешкия живот.
Светът на импулсите е
свят
на музика.
Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло. Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт. Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси.
към текста >>
Симфоничен
свят
, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален
свят
, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло.
Истинските импулси тикат човека към творчество. Те внасят светлина и широта в съзнанието. Те разширяват сърцето. Те освобождават душата от гнетящото в човешкия живот. Светът на импулсите е свят на музика.
Симфоничен
свят
, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален
свят
, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло.
Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт. Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси. Светът на импулсите е свят на музика!
към текста >>
Светът на импулсите е
свят
на музика!
Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло. Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт. Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси.
Светът на импулсите е
свят
на музика!
Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот. Човек трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний. Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето. Безкрайна е проявата на този велик свят на импулсите.
към текста >>
Безкрайна е проявата на този велик
свят
на импулсите.
Светът на импулсите е свят на музика! Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот. Човек трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний. Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето.
Безкрайна е проявата на този велик
свят
на импулсите.
На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на човека, цялото му духовно и материално творчество. – Кое дава импулс на поета да пише своите вдъхновени песни? – Не е ли малкото красиво цвете, пръснало своя аромат и красота навсякъде из пространството. Не е ли небето със своята дълбока синева или с разнообразните облаци, що менят всеки миг своите форми! Не е ли един мигновен поглед, що събужда в душата вечен копнеж към нещо красиво !
към текста >>
Усет е необходим в човека, за да даде място в себе си на малките импулси, които идат през пространството от един особен
свят
на хармония, на музика и красота.
Те ще ни посетят и при пукването на зората, при изгрева на слънцето, през светлия ден и през тъмната нощ, през всичките времена на годината. Те ще ни покажат своята красота и сила чрез всичко живо по земята и небето. Импулсът е като лек пролетен зефир. Духне и го няма вече. Трябва да се схване в момента.
Усет е необходим в човека, за да даде място в себе си на малките импулси, които идат през пространството от един особен
свят
на хармония, на музика и красота.
Само чутката душа се добира до този свят на импулсите. Тя им дава място в себе си. Така тя твори блага в живота. Блага и ценности за всички. Да се добере човек до извора на вечните импулси в живота – ето нещо смислено, към което трябва винаги да се стреми.
към текста >>
Само чутката душа се добира до този
свят
на импулсите.
Те ще ни покажат своята красота и сила чрез всичко живо по земята и небето. Импулсът е като лек пролетен зефир. Духне и го няма вече. Трябва да се схване в момента. Усет е необходим в човека, за да даде място в себе си на малките импулси, които идат през пространството от един особен свят на хармония, на музика и красота.
Само чутката душа се добира до този
свят
на импулсите.
Тя им дава място в себе си. Така тя твори блага в живота. Блага и ценности за всички. Да се добере човек до извора на вечните импулси в живота – ето нещо смислено, към което трябва винаги да се стреми. В него е благословението на живота. Е.
към текста >>
53.
МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
С любовта ти влизаш в един красив
свят
, в най добрите условия.
Щом дойде любовта, виждаш, че всичко е възможно. Напр. някой човек е отчаян, иска да се самоубива, да се дави. Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек. При любовта има разширение.
С любовта ти влизаш в един красив
свят
, в най добрите условия.
При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта!
към текста >>
Всяка мисъл, минала през любовта, е
възвишена
!
Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи. Човек трябва да има здрава мисъл.
Всяка мисъл, минала през любовта, е
възвишена
!
Какво нещо е любовта? Като обикнеш един човек, ти виждаш страданията му. Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени!
към текста >>
При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия
свят
, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича!
Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял!
При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия
свят
, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича!
Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне.
към текста >>
В божествения
свят
живите книги се радват, когато ги четат.
После отивам при един камък и пак правя същото. Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях.
В божествения
свят
живите книги се радват, когато ги четат.
И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас.
към текста >>
И ние на този
свят
защо скърбим?
Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат.
И ние на този
свят
защо скърбим?
Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни!
към текста >>
54.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-
възвишеното
от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено.
– И слушателите на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците за тая светлина и за туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ Първият лъч на светлинна за латишкия народ е излязлата книга "И земята ще се изпълни със знание за Господа" на големия Учител от далечната България. В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това". Иван Камбуров за окултната музика Известният наш музикален критик Иван Камбуров е напечатал в "Утро" от 16 VI т.г. статия върху окултната музика, в която той специално разглежда новоизлязлата книга "Песни от Учителя".
Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-
възвишеното
от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено.
Религиозните мислители отдават на музиката божествен произход. Карл Бюхер обяснява произхода на музиката от ритъма във връзка с работата, а Карл Щумф – от говора във връзка с чувствата. В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца.
към текста >>
250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия
свят
.
Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност. На един свой приятел той писал в 1743. година, когато бил вече почти 60 годишен: "Сам Господ Бог ме е призовал на работа и е повикал мен, Своя служител. Той откри пред моите очи духовния свет, даде ми правото да се разговарям с духовете и ангелите, което аз правя непрекъснато." Този академик е прекарал втората половина на своя живот в разговор с безплътните духове; той бил ясновидец, който виждал сбития, станали на хиляди километра разстояние, а понякога ги е и предвиждал. За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност.
250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия
свят
.
В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно.
към текста >>
Но тоя път и научният
свят
взел участие в чествуването на великия мистик.
За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност. 250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека.
Но тоя път и научният
свят
взел участие в чествуването на великия мистик.
В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д. Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла тялото и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада. Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист.
към текста >>
55.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик
свят
, в който живеят и работят много същества.
Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето.
Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик
свят
, в който живеят и работят много същества.
Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука. Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един свят. Само когато човек влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това. Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония възвишени същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях.
към текста >>
Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един
свят
.
То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука.
Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един
свят
.
Само когато човек влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това. Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония възвишени същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях. Всичко има в доброто! Друго едно правило в науката за подмладяване: Радвай се на всичко добро! Когато четеш един поет, радвай се на неговата поезия.
към текста >>
Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония
възвишени
същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях.
Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука. Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един свят. Само когато човек влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това.
Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония
възвишени
същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях.
Всичко има в доброто! Друго едно правило в науката за подмладяване: Радвай се на всичко добро! Когато четеш един поет, радвай се на неговата поезия. Когато чуеш един музикант, радвай се на музиката му. Радвай се на творенията на художника, на трудовете на учения, на философа.
към текста >>
56.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Човек е готов да продаде мило и
свято
, за да осигури себе си.
Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен.
Човек е готов да продаде мило и
свято
, за да осигури себе си.
Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия.
към текста >>
И ще получи човек благороден плод -
възвишени
светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното.
И ще получи човек благороден плод -
възвишени
светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога.
към текста >>
57.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ката (материята на емоционалния
свят
, света на желания, страсти, чувства); 4.
За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3.
Ката (материята на емоционалния
свят
, света на желания, страсти, чувства); 4.
Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета.
към текста >>
С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния
свят
".
То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса.
С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния
свят
".
Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите.
към текста >>
От гледище на това миросъзерцание, физическият
свят
със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание.
От гледище на това миросъзерцание, физическият
свят
със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели.
към текста >>
Нещата в този
свят
не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо.
Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите.
Нещата в този
свят
не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо.
Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, луната, планетите, покрай физичното си значение, имат и символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действат в нея, такива сили действат и във всички същества, принадлежащи към нейната система.
към текста >>
За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един
свят
на събития.
Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята.
За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един
свят
на събития.
Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава.
към текста >>
Но да напуснем висините на небесния
свят
, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето.
Тези ангели пребивават в божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж. статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната".
Но да напуснем висините на небесния
свят
, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето.
Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите.
към текста >>
Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия
свят
, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето.
Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия
свят
, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила.
към текста >>
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския
свят
, защото това би ни отвело твърде далеч.
И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността.
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския
свят
, защото това би ни отвело твърде далеч.
В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са.
към текста >>
Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от
възвишени
идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са.
Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната.
Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от
възвишени
идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са.
все черти на слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин. предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ.
към текста >>
58.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за
святеля
.
Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът?
Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за
святеля
.
Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло.
към текста >>
във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното,
възвишеното
, разумното.
Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа.
във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното,
възвишеното
, разумното.
Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм. Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата.
към текста >>
Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-
възвишено
и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата.
във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне. - Едно минало на угнетение, на свито сърце, на песимизъм, на мизантропизъм.
Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-
възвишено
и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата.
Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа.
към текста >>
Защото сте член на този
свят
, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате.
Защото сте член на този
свят
, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос. Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие. Във вас има добро, във вашето сърце гори пламък на благороден стремеж и жертва. Вие чувствувате, че всеки ден се разрастват те във вас.
към текста >>
Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно,
възвишено
, благородно!
И след всяко подхлъзване, нов още по-голям огън се разраства във вас. Чувствувате дъхът, присъствието на Бога до вас. Неговият нов импулс и творческа радост. При всяко вглъбяване в себе си, след всяка грешка и след всяко страдание, вие чувствувате, вие изживявате, разбирате, че във вас има една друга същност, която не греши, която е абсолютно разумна, която е абсолютно чиста, която е част от Бога и „едно с Бога" - както е казано в Писанието. Това е вашата собствена душа, вашето същинско аз, което е неизменно, чисто, разумно, което не може да върши престъпление и не може да бъде ни „път", ни „каменлива почва", ни „трънеста почва".
Вие, вашата душа сте само добра почва за всичко разумно,
възвишено
, благородно!
Тя, живият Бог във вас, е която се проявява в света и която превръща всяко зло в него в добро. У всеки човек и най-лошия наглед работи душата, Бог. У всеки човек се проявява тя и го издига. Чрез всеки човек се праща добро на земята. Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя.
към текста >>
В това отношение светът, широкият
свят
представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
В това отношение светът, широкият
свят
представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън.
към текста >>
Че днешният
свят
е едно велико дело на самото християнство!
В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение.
Че днешният
свят
е едно велико дело на самото християнство!
Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви.
към текста >>
Душата, светът на душата, на духа е
свят
на живия Бог.
Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството.
Душата, светът на душата, на духа е
свят
на живия Бог.
В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък.
към текста >>
Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и
възвишени
дела.
Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро".
Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и
възвишени
дела.
В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент.
към текста >>
59.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония
възвишени
състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание.
Ала тия обяснения на окултистите, колкото и да с правдоподобни, все пак имат теоретичен, спекулативен характер. От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептун по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептун, чиито "влияния* изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система?
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония
възвишени
състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание.
При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
към текста >>
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия
свят
, светът на "Нирвана".
В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептун, чиито "влияния* изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия
свят
, светът на "Нирвана".
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
към текста >>
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния
свят
- светът на висшия манас.
И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана".
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния
свят
- светът на висшия манас.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
към текста >>
Едва в тоя
свят
човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия
свят
той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас.
Едва в тоя
свят
човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия
свят
той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят.
към текста >>
И ако проявите на Уран в човешкия
свят
се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
И ако проявите на Уран в човешкия
свят
се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
"несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>
"несправедлив"
свят
.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
"несправедлив"
свят
.
В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
към текста >>
В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този
свят
и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят.
В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този
свят
и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера".
към текста >>
Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия
свят
" - светът на любовта и единението.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун.
Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия
свят
" - светът на любовта и единението.
Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология.
към текста >>
Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен
свят
, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости.
любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептун, се ориентират към социализма и по специално към комунизма. Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун. Под същото влияние попада, от друга страна, и съвременният спиритизъм, към който има по-голямо сродство първият, духовно настроен тип. На някои, може би, ще се стори странно, че астролозите поставят под знака на една и съща планета две тъй различни по характер и по тенденции движения.
Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен
свят
, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости.
Интересно е да се отбележи, че съвременният спиритизъм - казвам съвременен, защото спиритични явления и спиритична практика винаги са съществували - възникна и се разпространи непосредствено след откриването на Нептун (23. септ. 1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизъмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, "апорти", местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания.
към текста >>
със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден
свят
", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този
свят
и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение.
със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден
свят
", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този
свят
и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун.
към текста >>
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен
свят
, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството.
И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен
свят
, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството.
Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ.
към текста >>
Сатурн, последна планета от "подлунния
свят
" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака.
Сатурн, последна планета от "подлунния
свят
" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение.
към текста >>
60.
Стихове – Д. Антонова и О. Славчева
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Има дни, в които идейното,
възвишеното
, раят са тъй близко до земята!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Има дни музикални.
Има дни, в които идейното,
възвишеното
, раят са тъй близко до земята!
В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата Реалност, която движи всичко и която води всичко към светли върхове! В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в душите. Днес имаме един такъв ден. Една нежна тъкан от високи тънки облаци се вижда, огряна от слънчевите лъчи. Всички чувствуват живота като велика радост, като велика хармония, като висша красота.
към текста >>
Божественото,
Възвишеното
трябва да бъде главата, началото на човешкия живот!
Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа?
Божественото,
Възвишеното
трябва да бъде главата, началото на човешкия живот!
Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие.
към текста >>
И при най-неблагоприятните условия великият разумен
свят
ни подкрепя.
И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим.
И при най-неблагоприятните условия великият разумен
свят
ни подкрепя.
Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат.
към текста >>
Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия
свят
, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена.
Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш! " Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов.
Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия
свят
, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена.
Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички.
към текста >>
Дотогава той живее в един
свят
на ограничения.
Той трябва да знае, в кой момент какво трябва да направи за Цялото. Когато Божественото вътре в тебе ти каже да направиш нещо, направи го веднага. И тогава ще бъдеш свободен. А да се направи това, то е най-лесното нещо. Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен.
Дотогава той живее в един
свят
на ограничения.
Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява. Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта!
към текста >>
Красивото обичаш в човека, чистото,
святото
в него!
Кое се обича? Обича се Божественото в човека. Любовта е взискателна. Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека?
Красивото обичаш в човека, чистото,
святото
в него!
Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките.
към текста >>
Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един
възвишен
свят
, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе.
И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво?
Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един
възвишен
свят
, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе.
И те ще се свържат с великата Реалност! Сега да се подмладите всички!
към текста >>
61.
DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Окултната педагогика хвърля по-дълбока светлина върху детското естество и посочва законите и методите за неговото развитие, за да прояви онова
възвишеното
, което крие детската душа в глъбините си.
Няма да преувеличим, ако кажем, че моралното заздравяване на българската душа е проблема от първа величина днес. Предстои прочее да се намери противоядие срещу моралната атрофия на българската общественост, като се укрепи нравственото чувство и социалната съвест. На първо място следва училището да провери средствата и методите си, понеже в него има много формализъм, много „дидактика" и малко „педагогика". Констатацията на Д-р Чакъров е права, но причините на това се крият дълбоко в цялото днешно разбиране на живота. Нужно е изработване на съвсем нов мироглед върху законите на живота, върху естеството на човека и законите на неговото развитие, върху детското естество, върху законите на историчното развитие, върху днешната фаза в развитието и перспективите на бъдещето.
Окултната педагогика хвърля по-дълбока светлина върху детското естество и посочва законите и методите за неговото развитие, за да прояви онова
възвишеното
, което крие детската душа в глъбините си.
„Новият ден" Стр. 46, София, 1940 година. Цена 5 лева. Това е една малка книжка, която тъй отговаря на заглавието си! Вътрешното ù заглавие е: „Нови насоки в съзнателния живот на природата.
към текста >>
Сегашният
свят
е обречен на преобразование.
И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия. И братът може да се жертва за сестрата при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата.
Сегашният
свят
е обречен на преобразование.
Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта. Бъдещето, което идва, е светло. Засега, обаче, човечеството минава през една тъмна зона.
към текста >>
Небето е високо организиран
свят
на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят.
Това е гаранция за новия ден който иде на земята! Ето няколко мисли от последната статия: „Когато хората не разбират съветите на любовта, когато станат крайно своенравни, природата им дава уроци. Иначе тя е необикновено търпелива. Едничкото нейно желание е да свършат хората с успех училището на земята, за да им се разкрият възможностите на „небето". А що означава „небе"?
Небето е високо организиран
свят
на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят.
Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човека раса, от която земните хора са. само една малка незначителна част. В светлината на това разбиране човешкият живот придобива друг космичен смисъл. Тогава всичко, което става днес на земята, няма да бъде за него само източник на страдания, тревоги и беди, а обект за наблюдаване и проучване". Двете горни книжки трябва да получат разпространение всред широките народни маси, всред всички кътове на обществото.
към текста >>
62.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния
свят
; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния
свят
; същевременно се развива и умствено.
Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата.
После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния
свят
; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния
свят
; същевременно се развива и умствено.
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно.
към текста >>
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния
свят
, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено.
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния
свят
, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми.
Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
към текста >>
Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния
свят
, а именно самосъзнание и умствено развитие.
Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния
свят
, а именно самосъзнание и умствено развитие.
Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов. Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията. Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията.
към текста >>
Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен
свят
.
камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот.
Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен
свят
.
Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин.
към текста >>
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен
свят
.
Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята?
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен
свят
.
Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан.
към текста >>
Това зависи от онзи психичен
свят
, в който те са потопени. Напр.
Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи.
Това зависи от онзи психичен
свят
, в който те са потопени. Напр.
един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
към текста >>
Всеки плод разкрива на човека онзи психичен
свят
, с който е свързан.
Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете.
Всеки плод разкрива на човека онзи психичен
свят
, с който е свързан.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк.
към текста >>
Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен
свят
.
Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми.
Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен
свят
.
Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения.
към текста >>
Той да се остави техният вътрешен
свят
да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.
един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят.
Той да се остави техният вътрешен
свят
да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.
В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях.
към текста >>
В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен
свят
, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк.
В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен
свят
, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях. Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906). Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти. Те могат да обичат и да се привързват.
към текста >>
Възвишеното
му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие.
Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази.
Възвишеното
му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие.
Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един.
към текста >>
63.
НАБРОСКИ ВЪРХУ НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ В ЖИВОТА НА ВЕЛИКИТЕ ХОРА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Доброто разположение ни поставя в контакт с един нов, обширен
свят
–
свят
на безброй възможности.
Tе ce взаимно обуславят. Разположението упражнява едва ли не решително влияние върху успеха на човека в живота. Ние често не подозираме, каква важна роля играе разположението в живота на хората. Обаче независимо от това, ние всеки ден даваме своята дан на доброто или лошо разположение на околните, с които работата, времето или дългът ни свързват. При добра воля и добро разположение всички работи се уреждат лесно; дори и невъзможното става възможно.
Доброто разположение ни поставя в контакт с един нов, обширен
свят
–
свят
на безброй възможности.
Има хора, които са дошли до онова стъпало на развитие, от което виждат само погрешките на околните, без да знаят начин, как да се поправят тия погрешки. Затова те често губят доброто си разположение. Научим ли се да плащаме като свои дълговете на ближните си, тогава нищо не ще е в състояние да ни лиши от доброто ни разположение. Разположението на човека зависи, преди всичко, от правилните му отношения с околните. Научим ли се да ценим онова, което имаме и да помагаме на ония, които и това нямат, ние всякога ще имаме причина да се радваме и да имаме добро разположение.
към текста >>
Когато се научим да виждаме само доброто, приятното, красивото,
възвишеното
и само него да споделяме, тогава ние ще сме в състояние да вливаме нови струи на радост в живота и ще бъдем винаги при изворите на доброто разположение.
Научим ли се да плащаме като свои дълговете на ближните си, тогава нищо не ще е в състояние да ни лиши от доброто ни разположение. Разположението на човека зависи, преди всичко, от правилните му отношения с околните. Научим ли се да ценим онова, което имаме и да помагаме на ония, които и това нямат, ние всякога ще имаме причина да се радваме и да имаме добро разположение. Защото радостта на околните е и наша радост. Хората са като скачени съдове и затова и скръбта и радостта се преливат и изравняват.
Когато се научим да виждаме само доброто, приятното, красивото,
възвишеното
и само него да споделяме, тогава ние ще сме в състояние да вливаме нови струи на радост в живота и ще бъдем винаги при изворите на доброто разположение.
За да може човек да запази едно постоянно добро отношение към всичко заобикалящо, трябва да постави Любовта като начало на своя живот, така че всички по-нататъшни отношения да изхождат от нея. Много е важно за човека да има едно трайно отношение към нещата, но не шаблонно, а принципиално. Само при едно такова отношение душните се разкриват и познават, а сърцата – обикват. Нашето отношение към околните не трябва да се влияе от това, дало теса ни показали своята лицева или опака страна. Доберем ли се до едно такова отношение, това е знак, че имаме вътрешно равновесие.
към текста >>
Готовността ни да споделяме само онова положителното, красивото и
възвишеното
ще въздейства благотворно върху околната среда и ние постоянно ще внасяме нови струи на радост в живота, което е тъй необходимо днес.
Който не вижда малкото, никога няма да дойде до великото. Доволството в живота до известна степен е резултат на възпитанието. Сега има много недоволни хора, вследствие погрешността в насоката на досегашното възпитание. Досега хората с вeкове са насочвани към материалното богатство като към единствен извор на доволство; от там този ламтеж за богатство и тази настървеност за неговото запазване. Но красотата на живота се крие не в притежаване на много, а в умението ни да извличаме най-голяма полза от това, което днес имаме.
Готовността ни да споделяме само онова положителното, красивото и
възвишеното
ще въздейства благотворно върху околната среда и ние постоянно ще внасяме нови струи на радост в живота, което е тъй необходимо днес.
Само така никога няма да пресъхне за нас и за околните изворът на нови радости и вдъхновения – изворът на доброто разположение.
към текста >>
64.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Би било от значение, в този дух на мисли, да се спомене, че този, който донесе на човечеството най-
възвишения
морал и върховната истина за живота, който възвести любовта и братството между човеците – Исус от Назарет, е бил и е най-много петнен и отричан от всички.
Тя е най-голямата ценност в живота. Затова остава скрита за хората – за да не избезсолее. Хората на великите дела са. тия, които подържат непрекъснатия ток на живота. За тях разправя древната мъдрост, че ако ги има десет в един град, зло не можело да го постигне.
Би било от значение, в този дух на мисли, да се спомене, че този, който донесе на човечеството най-
възвишения
морал и върховната истина за живота, който възвести любовта и братството между човеците – Исус от Назарет, е бил и е най-много петнен и отричан от всички.
А истинската признателност към Него, естествено, не е в душите, но в далата, които са основа на учението Му. По един или по друг начин, животът с течение на времето издига на показ тия, които в краткия си земен живот са оставили дълбока следа, поради която хората са минали стъпка напред в своето развитие. В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески смисъл. Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път. Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право вживота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик.
към текста >>
За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен
свят
.
След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново. Тя обикаля Европа и Америка. В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес.
За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен
свят
.
Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна. С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове.
към текста >>
65.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
и да сътвори своя собствен
свят
, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО Идеите на Август Цйешковски П. Г. Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина!
и да сътвори своя собствен
свят
, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената.
Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич).
към текста >>
Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия
свят
тук-там се показват.
Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява.
Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия
свят
тук-там се показват.
„Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота.
към текста >>
Древният
свят
до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие.
Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството.
Древният
свят
до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие.
Това е слизането на човешкия дух в материята. Човек е роб на природата. Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида. В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме".
към текста >>
" – имаме вече стремеж от външния към вътрешния
свят
.
Няма съзнание за себе си, няма свобода на индивида. В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си!
" – имаме вече стремеж от външния към вътрешния
свят
.
Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието.
към текста >>
Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния
свят
.
В религията имаме пантеизъм, в обществения живот – деспотизъм. „Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят.
Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния
свят
.
Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза.
към текста >>
Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния
свят
, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата.
„Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят.
Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния
свят
, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата.
Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение.
към текста >>
Следователно християнството е антитеза на стария
свят
, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния
свят
.
Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата.
Следователно християнството е антитеза на стария
свят
, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния
свят
.
От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи.
към текста >>
Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно
възвишената
цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото.
Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата.
Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно
възвишената
цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото.
Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят.
към текста >>
Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя
свят
, съгласно волята Божия.
Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото.
Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя
свят
, съгласно волята Божия.
Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена.
към текста >>
Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния
свят
.
Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото.
Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния
свят
.
Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък.
към текста >>
Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия
свят
, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко.
„Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила.
Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия
свят
, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко.
На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа.
към текста >>
Към
святата
цел и пътят трябва да бъде свещен.
Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие.
Към
святата
цел и пътят трябва да бъде свещен.
За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода. Само едно нравствено съвършено, свято човечество може да бъде щастливо. „Търсете първом Царството Божие".
към текста >>
Само едно нравствено съвършено,
свято
човечество може да бъде щастливо.
Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода.
Само едно нравствено съвършено,
свято
човечество може да бъде щастливо.
„Търсете първом Царството Божие".
към текста >>
66.
ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В божествения
свят
тъмнина не съществува – той е
свят
на абсолютна светлина.
И когато учените и философите от най-старо време дори и до днес говорят за тъмнината и светлината като за две противоположни сили в света, трябва да се знае, че тази противоположност съществува само в тяхното съзнание. Въз основа на тази противоположност, мъдреците на древността са създали две божества – едно на светлината, друго на тъмнината, които постоянно водят борба помежду си. Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение. Тъмнина, обаче, всъщност не съществува. Такава реалност в света няма.
В божествения
свят
тъмнина не съществува – той е
свят
на абсолютна светлина.
Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека. Тя се подхранва от обстановката на физическия свят, свят на гъстата материя, която хвърля сенки. Тия сенки, именно, хората наричат тъмнина. Подобно идеята за борба между светлината и тъмнината, която се повтаря вековечно, повтарят се и много религиозни вярвания от различен произход. В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща.
към текста >>
Тя се подхранва от обстановката на физическия
свят
,
свят
на гъстата материя, която хвърля сенки.
Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение. Тъмнина, обаче, всъщност не съществува. Такава реалност в света няма. В божествения свят тъмнина не съществува – той е свят на абсолютна светлина. Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека.
Тя се подхранва от обстановката на физическия
свят
,
свят
на гъстата материя, която хвърля сенки.
Тия сенки, именно, хората наричат тъмнина. Подобно идеята за борба между светлината и тъмнината, която се повтаря вековечно, повтарят се и много религиозни вярвания от различен произход. В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща. Така, от хиляди години се говори: „Да повярваме в Господа Исуса, да повярваме, че Той е Син Божи, че е бил изпратен на земята да изкупи с кръвта си греховете на хората, да ги спаси". Много добре, вярваме във всичко това.
към текста >>
Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня
свят
".
Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим.
Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня
свят
".
Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън.
към текста >>
Те са, които ще създадат един нов
свят
.
„Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи.
Те са, които ще създадат един нов
свят
.
А другите – те са безнадеждно стари". На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди? - ще попитат някои. Нали Бог е, който повдига и възражда.
към текста >>
И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи
свят
като блажено прибежище след адските страдания на тоя
свят
.
Защото е място на безлюбие! Всички твърдят, че съвременното човечество, че хората на западно-европейската култура, били много прогресирали. Да, има нещо, което е прогресирало: това са яйцата на съвременната култура. Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците.
И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи
свят
като блажено прибежище след адските страдания на тоя
свят
.
Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли. Главата, това е божественият свят в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен свят. Хората трябва да станат господари и на своето сърце, на своите чувства. Те трябва да станат най-сетне господари и на стомаха си, на своите желания. Всичко е вложено в мозъка на човека: и сетивни центрове, и центровете на обективния, наблюдателния ум, и тия на тона, времето и такта, и тия на паметта за специфични неща, и центровете на разсъждението и причинната мисъл, и тия на милосърдието, на вярата, на любовта към Бога; на любовта към ближния; вложени са и центровете на личните чувства, на страха, любостежанието, разрушителността и строителността и много още други способности и сили, проявени днес, и които тепърва има да се проявят.
към текста >>
Главата, това е божественият
свят
в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен
свят
.
Да, има нещо, което е прогресирало: това са яйцата на съвременната култура. Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците. И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи свят като блажено прибежище след адските страдания на тоя свят. Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли.
Главата, това е божественият
свят
в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен
свят
.
Хората трябва да станат господари и на своето сърце, на своите чувства. Те трябва да станат най-сетне господари и на стомаха си, на своите желания. Всичко е вложено в мозъка на човека: и сетивни центрове, и центровете на обективния, наблюдателния ум, и тия на тона, времето и такта, и тия на паметта за специфични неща, и центровете на разсъждението и причинната мисъл, и тия на милосърдието, на вярата, на любовта към Бога; на любовта към ближния; вложени са и центровете на личните чувства, на страха, любостежанието, разрушителността и строителността и много още други способности и сили, проявени днес, и които тепърва има да се проявят. Мозъкът познава много добре работата си. Той прекрасно умее да възприема разнородните трептения, които изхождат от различните светове, да ги трансформира и приспособи така, че да бъдат възприети от човека.
към текста >>
Когато умът се облече в най-хубавата си премяна – най-светлите и
възвишени
мисли, когато сърцето се облече в най-хубавата си премяна – най-благородните и
възвишени
чувства, този ден във вас е настъпил.
– Това ще дойде по един естествен начин. Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо? Водите се увеличават, растенията се събуждат за растеж, цветята цъфват, плодните дръвчета връзват плод и цялата природа се облича в нова премяна. По същия закон, когато дойдат тия братя на земята, които сега са определени, на нея ще стане един преврат. Такъв преврат ще настъпи и у вас.
Когато умът се облече в най-хубавата си премяна – най-светлите и
възвишени
мисли, когато сърцето се облече в най-хубавата си премяна – най-благородните и
възвишени
чувства, този ден във вас е настъпил.
Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен свят, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели. И затова казваме: Влезте във вашето небе – вашата глава. Възлезте на най-високото място. Не ходете да търсите Бога отвън: вие имате в главата си най-финия радиоприемател Мислете за Бога най-малко по половин час на ден. Ако имате тихо, свободно място, уединете се и се отдайте на спокойно размишление за Оногова, който ви е дал всички добрини.
към текста >>
Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен
свят
, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели.
Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо? Водите се увеличават, растенията се събуждат за растеж, цветята цъфват, плодните дръвчета връзват плод и цялата природа се облича в нова премяна. По същия закон, когато дойдат тия братя на земята, които сега са определени, на нея ще стане един преврат. Такъв преврат ще настъпи и у вас. Когато умът се облече в най-хубавата си премяна – най-светлите и възвишени мисли, когато сърцето се облече в най-хубавата си премяна – най-благородните и възвишени чувства, този ден във вас е настъпил.
Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен
свят
, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели.
И затова казваме: Влезте във вашето небе – вашата глава. Възлезте на най-високото място. Не ходете да търсите Бога отвън: вие имате в главата си най-финия радиоприемател Мислете за Бога най-малко по половин час на ден. Ако имате тихо, свободно място, уединете се и се отдайте на спокойно размишление за Оногова, който ви е дал всички добрини. Тогава към вас ще потекат великите блага на живота.
към текста >>
67.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Според мен реален, действителен е само материалният
свят
със своите сили и закони.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Боян Боев Въпросът е обширен и многостранен. Тук ще разгледаме само една негова страна, а именно въпроса за мирогледа на тая младеж. Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка в провинцията. Когато стана дума за мирогледа, за животоразбирането, тя каза: – Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено.
Според мен реален, действителен е само материалният
свят
със своите сили и закони.
Запитах я, как е дошла до това разбиране. Тя отговори: – Чрез естествените науки. Между тях и Библията има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед! Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава! И тияпротиворечия именно ме доведоха с логическа необходимост до материализма.
към текста >>
Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования
свят
.
И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества.
Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования
свят
.
Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр.
към текста >>
През този период човек по-живо си спомня за оня
възвишен
живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за
възвишеното
, прекрасното, чистото и светото.
Той е период на умственото развитие и едновременно период на идеализма. Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2.
През този период човек по-живо си спомня за оня
възвишен
живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за
възвишеното
, прекрасното, чистото и светото.
Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта.
към текста >>
Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен
свят
, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен
свят
, който чувства в душата си.
Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа.
Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен
свят
, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен
свят
, който чувства в душата си.
Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период.
към текста >>
68.
КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В днешния културен
свят
хората се бият за преимущество.
Но, като помислил малко, видял, че Зевс направил това, което той сам го беше молил. Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката. Хората си представят злото такова, каквото не е. Хората, като не разбират злото, искат да се отмахне. Но злото е една необходимост в света.
В днешния културен
свят
хората се бият за преимущество.
Хората на земята мислят, че те ще оправят света. Светът е свободен. Хората не са господари на света. Те са само слуги. Онези, които управляват земята, са дошли и са я обсадили.
към текста >>
Ако човек би могъл да се добере до онова нормално състояние, което му е дадено от природата първоначално, в него би се проявило едно чувство на възприемане и схващане, той би могъл да има отношение с невидимия
свят
.
За бъдеще на земята ще живеят само любещите, кротките, истинолюбивите, тия, които имат добродетели, те ще бъдат наследниците на земята. Бъдещите наследници на земята ще бъдат здрави хора, със светли умове и благородни сърца и воли. Те ще бъдат хора свободни и силни. Мисълта на човека трябва да носи благо на другите. Мислите трябва да бъдат за полза на човеците, да ги повдигат, а не да ги спъват.
Ако човек би могъл да се добере до онова нормално състояние, което му е дадено от природата първоначално, в него би се проявило едно чувство на възприемане и схващане, той би могъл да има отношение с невидимия
свят
.
Вярата е едно чувство, което ни показва, какво има в другия свят. Ако човек би разбрал вярата, той би могъл да вижда. Вярата е закон за виждане. Казахме, че извън нашия порядък има друг порядък, който ще организира нашия. Ние на земята сме в процес на организиране.
към текста >>
Вярата е едно чувство, което ни показва, какво има в другия
свят
.
Бъдещите наследници на земята ще бъдат здрави хора, със светли умове и благородни сърца и воли. Те ще бъдат хора свободни и силни. Мисълта на човека трябва да носи благо на другите. Мислите трябва да бъдат за полза на човеците, да ги повдигат, а не да ги спъват. Ако човек би могъл да се добере до онова нормално състояние, което му е дадено от природата първоначално, в него би се проявило едно чувство на възприемане и схващане, той би могъл да има отношение с невидимия свят.
Вярата е едно чувство, което ни показва, какво има в другия
свят
.
Ако човек би разбрал вярата, той би могъл да вижда. Вярата е закон за виждане. Казахме, че извън нашия порядък има друг порядък, който ще организира нашия. Ние на земята сме в процес на организиране. Има един стих в Писанието, който казва: „Жена, кога ражда, на скръб е.
към текста >>
Ние живеем на земята и когато се ражда нещо
възвишено
и ние вземаме участие.
Или, другояче да се изразим: Всичко, което Бог е създал е обмислено и всичко в края на краищата ще се обърне за добро. Да имаме вяра в това! Щом дойдем до Божественото, никого да не вземаме за авторитет. Да вярваме, че всичко, което претъпяваме, ще се превърне за наше добро. Сега всички страдаме, понеже ние вземаме участие в страданието на човечеството, което ражда.
Ние живеем на земята и когато се ражда нещо
възвишено
и ние вземаме участие.
Ако искаме да участваме в бъдещите блага, ще трябва да вземем участие и в страданията, които хората днес претърпяват. Дотолкоз, доколкото сме взели участие в страданията, дотолкоз ще се ползуваме и от благата. Колкото по-големи страдания сме минали, толкоз и по-големи блага ще дойдат. Колкото са по-малки страданията ни, толкова и благата ни ще бъдат по-малки. Ние претърпяваме страдания, защото това, което се ражда, ще се роди едновременно във всички души.
към текста >>
Ако те не обичат ближните си като себе си, в оня
свят
не може да идат.
Докато ние не се родим от Бога, не можем да бъдем щастливи. Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб. Днес хората имат стари разбирания. Те мислят, че като умрат, ще идат в небето, апостол Петър ще ги посрещне и т.н. Докато хората не обикнат Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото сърце и с всичката си сила, кракът им в небето не може да стъпи.
Ако те не обичат ближните си като себе си, в оня
свят
не може да идат.
Като умре човек, ако не обича Бога и ближните си, ще иде при още по-лоши условия. Хората, които не са се научили да обичат Бога и ближните си, ще се върнат в стария живот и страданията им ще бъдат по-големи. Без любов никаква идея не може да се роди в света, без любов никакво благородно чувство и никаква благородна постъпка не може да се роди. Никакъв прогрес, никакво щастие, нищо в света не може да се роди без любов. Съвременното човечество трябва да роди най-възвишеното чувство в света.
към текста >>
Съвременното човечество трябва да роди най-
възвишеното
чувство в света.
Ако те не обичат ближните си като себе си, в оня свят не може да идат. Като умре човек, ако не обича Бога и ближните си, ще иде при още по-лоши условия. Хората, които не са се научили да обичат Бога и ближните си, ще се върнат в стария живот и страданията им ще бъдат по-големи. Без любов никаква идея не може да се роди в света, без любов никакво благородно чувство и никаква благородна постъпка не може да се роди. Никакъв прогрес, никакво щастие, нищо в света не може да се роди без любов.
Съвременното човечество трябва да роди най-
възвишеното
чувство в света.
Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви. Когато дойде този брат, той ще ни покаже, защо е създаден светът. Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния смисъл на живота и ще разберем, защо са били всички страдания.
към текста >>
69.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев
свят
, в който живеем постоянно.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание! Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка скала, при всяка полянка.
Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев
свят
, в който живеем постоянно.
И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре. В утринния въздух как са. свежи тревите и цветята – щастливите обитатели на тия чисти сфери!
към текста >>
И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен
свят
, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание! Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка скала, при всяка полянка. Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно.
И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен
свят
, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути!
В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре. В утринния въздух как са. свежи тревите и цветята – щастливите обитатели на тия чисти сфери! Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори.
към текста >>
– Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много
възвишени
.
Има и специални лампи, които осветяват хижата. Ярко осветени лица, по които играят светлините на огъня. Грамадни фантастични сенки постоянно се менят по стените. От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро. По естествен начин се подкачва разговор с Учителя.
– Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много
възвишени
.
Хората са още в първо отделение, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества. – Как се отразява планината върху организма? – Върху всички системи тя действа благотворно – върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът?
към текста >>
70.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В очите му ще се чете светлината на
възвишения
свят
, от който иде.
Това, което е горяло като свещен копнеж в сърцата на най-умните и най-добрите хора през всички векове, ще стане велика действителност на земята. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни, искрени борци на земята, но и цялото небе. Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветенца и дървета, които среща по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота.
В очите му ще се чете светлината на
възвишения
свят
, от който иде.
Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент. През дето мине, пустинните пясъци ще се превърнат в китни цветни и плодни градини. Изсъхналото дърво, до което се приближи, ще се раззелени, ще се покрие изобилно с цветове и ще завърже. Сухата чешма, до която се приближи, ще протече. В тая ранна сутрин тези мисли са тъй живи в мен!
към текста >>
Щом обичаш един човек, той се отваря пред тебе, една светлина се разкрива в него и виждаш нов, красив
свят
в него.
Човек има 12 обвивки и зад тях е човекът. Ти докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш. А любовта е виждане на божественото. Ще туриш за правило да уважаваш божественото в другите хора и тогава ще се образуват ония вътрешни връзки между вас и другите. Да обикнеш един човек, това значи да откриеш великото, което има в него.
Щом обичаш един човек, той се отваря пред тебе, една светлина се разкрива в него и виждаш нов, красив
свят
в него.
А пък щом не го обичаш, всичко е тъмно за тебе, нищо не виждаш в него. Всякога, когато обикнеш един човек, трябва да знаеш, че си обикнал Безграничния. Това, което обичаш, е Безграничният. Той е в онзи, когото обичаш. И това, което те подбужда да обичаш, е пак Той.
към текста >>
Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия
свят
, който иде.
Човек трябва да отиде при Безграничния, за да се научи, какво нещо е любовта. Тя е първата причина на всичко. Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг.
Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия
свят
, който иде.
За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото. Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение. Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре. Той внася нещо хубаво в тебе, както когато те грее слънцето.
към текста >>
В духовния
свят
съществата не хвърлят лош поглед никому, радват се на щастието на другите и живеят един за друг.
Когато срещнеш болен човек, пожелай му да бъде здрав. Някой иска да стане учен човек. Пожелай му книги и учител. Ти не можеш да пожелаеш, както трябва, ако нямаш светлина в ума и топлина в сърцето. Щом пожелаеш, ти се радваш, че си проводник на Безграничния.
В духовния
свят
съществата не хвърлят лош поглед никому, радват се на щастието на другите и живеят един за друг.
И ние можем да живеем така. Но за да живееш така, трябва да има, кого да обичаш! – Какво трябва да се прави в момента ? – Приемете любовта и започнете да ù служите. Станете слуги на любовта.
към текста >>
71.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия
свят
, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство.
Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости.
Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия
свят
, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство.
в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност.
към текста >>
Това е ясно,
възвишено
и практично, приложимо.
Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки. Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си". Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога. И за да не се изпадне във философски спекулации и тълкувание, Учителят дава по този въпрос — що е изпълнение волята на Бога — един от най-великите, динамични отговори, които човечеството познава. Той казва: „Волята на Бога седи в това, човек да развива своите заложби".
Това е ясно,
възвишено
и практично, приложимо.
Пътят е начертан със замах и правда Този път почва от човека, почва с развитието на заложбите в него. А това значи да се почне от начало, като детето. Да развиваш своите заложби, това е волята Божия! Всека и най-малка спънка в това отношение е следователно спъване волята Божия, спъване на собствената воля, спъване в съвършенството. За децата не е ясно как трябва да почнат да се развиват.
към текста >>
Защото целият
свят
се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия.
Тук е приложението на съзнателната воля. Тя е онзи вътрешен импулс, който пресъздава. И в това отношение ние намираме в Учителя указание за пътя — „Волята почва с ограничението", казва Той. Какво значи ограничение? Тази дума внася голям смут в мозъка на хората.
Защото целият
свят
се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия.
И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
към текста >>
Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки
свята
, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките.
Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот.
Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки
свята
, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките.
Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични. Пречистването, освобождението от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата. За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността.
към текста >>
Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите
свята
— на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство.
А силата на човешката душа е „в изпълнение волята на Бога" Ние разбираме изпълнението волята на Бога в светлината на Учителевата мисъл като процес на развитие на заложбите в нас. В тази гениална мисъл би било погрешно да схванем, че трябва да развием само технически своите заложби. Целта е, като ги развием, в каква посока ще ги употребим. Тогава идва служенето — Богу или мамону. Тук е смисълът на разумната воля.
Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите
свята
— на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство.
За да може да се върви в определена насока, за да може да се служи само Богу, е необходимо човек да има твърдост или другояче казано непоколебимост. Последната може да съществува само, ако има вяра. Непоколебимостта е една проява на вярата. Ако изпълнението волята на Бога седи в развитието на нашите заложби, тогава става ясно значението на вярата в този процес. Учителят казва: „Вярата е един процес на растенето.
към текста >>
72.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Младият човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов
свят
.
Д-р Ел. Р. К. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ Хората днес са към много неща и прояви на живота твърде безразлични. Естествено, много са причините, които правят човека и неговите подобни безразлични към живота. Преди всичко, активното отношение в живота е качество на младостта.
Младият човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов
свят
.
Нищо не е в състояние да го задоволи напълно. Пролет, той е изпълнен със сили, с копнежи, с идеи за нов живот — справедлив и хубав. Тези идеи черпи от самата природа, която през пролетта се пробужда за нов живот. Той ги получава от слънчевите лъчи, които щедро вливат живот във всичко през пролетта. Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества.
към текста >>
Че болшинството от хората в днешния
свят
са напълно безразлични досущ към всичко, което е извън кръга на техните лични интереси, в това няма никакво съмнение.
И като остане гол, като изживее всичките сътресения от това ще разбере, че едва сега почва да схваща смисъла на живота и да се радва на малките блага, които до тогава не ги е ценял и виждал. Ще почне да му става живота не тъй безразличен както му е бил преди. Това пробуждане е първи акт на съзнанието. Това са първите стъпки, според думите на Учителя от „зазоряването на човешката душа". От там започва истинския живот.
Че болшинството от хората в днешния
свят
са напълно безразлични досущ към всичко, което е извън кръга на техните лични интереси, в това няма никакво съмнение.
Нещо повече, ти си създаваш врагове, щом досегнеш с пръст неприкосновеността на личните интереси, на личната сфера на нужди. Войните се създават за това. Не някаква потреба от създаване на нов свят и нов ред създава войните. Главната причина е в посягането, в навлизането в частна сфера на нужди, в раздвижване на консерватизма. Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко.
към текста >>
Не някаква потреба от създаване на нов
свят
и нов ред създава войните.
Това са първите стъпки, според думите на Учителя от „зазоряването на човешката душа". От там започва истинския живот. Че болшинството от хората в днешния свят са напълно безразлични досущ към всичко, което е извън кръга на техните лични интереси, в това няма никакво съмнение. Нещо повече, ти си създаваш врагове, щом досегнеш с пръст неприкосновеността на личните интереси, на личната сфера на нужди. Войните се създават за това.
Не някаква потреба от създаване на нов
свят
и нов ред създава войните.
Главната причина е в посягането, в навлизането в частна сфера на нужди, в раздвижване на консерватизма. Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко. Днес безразличието се шири навсякъде. Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми. Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си.
към текста >>
По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното,
възвишеното
.
И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота.
По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното,
възвишеното
.
Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист. Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се събудят в такъв човек.
към текста >>
Това е двигателната философия на съвременния
свят
.
прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист. Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се събудят в такъв човек. У него мисълта е насочена към наслажденията и счита всичко извън тях за заблуждение и глупост.
Това е двигателната философия на съвременния
свят
.
И тази философия завършва накрая с катаклизми, със страдания. Резултатът е или ликвидация със себе си или сублимация на идеи — едно ново търсене на нови устои, на истината за живота, на смисъл в живота. Истинските, искрените търсачи са все таки щастливи откривачи. Те откриват дверите на духа, изворите на вечно творческия деен живот. За един такъв човек, за един духовен човек, намерил своето собствено аз, своя дух, духа на всичко и всички, няма безразличие, няма заспалост, пасивност.
към текста >>
73.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики
свята
във вечността (3).
Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2).
Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики
свята
във вечността (3).
Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13).
към текста >>
Любовта е атмосфера на Божествения
свят
.
Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2).
Любовта е атмосфера на Божествения
свят
.
Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете.
към текста >>
Любовта е материализирания Христос, а материализирания
свят
е материализираната Любов на Бога.
В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога.
Любовта е материализирания Христос, а материализирания
свят
е материализираната Любов на Бога.
Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта.
към текста >>
Целият физически
свят
е изявление на Бога.
По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога.
Целият физически
свят
е изявление на Бога.
Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта.
към текста >>
Като познаем физическия
свят
, ще познаем Бога (2, 3, 6).
Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога.
Като познаем физическия
свят
, ще познаем Бога (2, 3, 6).
Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13).
към текста >>
Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две
възвишени
души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4).
Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две
възвишени
души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно.
към текста >>
Божествен и човешки
свят
: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите
свята
; Връзка между Бога и човека.
ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14.
Божествен и човешки
свят
: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите
свята
; Връзка между Бога и човека.
1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I. – 1941 г. и много други.
към текста >>
74.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Човек е най-
възвишеното
същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено.
Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш". Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си.
Човек е най-
възвишеното
същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено.
Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот. Когато опитаме всички земни блага, когато загубим всичкото си богатство, когато преминем през много страдания и мъки, в нас се пробужда едно ново съзнание, едно вътрешно дълбоко познание за нашия небесен баща. Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки. То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили.
към текста >>
Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко
възвишено
в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за
възвишеното
в нашите постъпки.
Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си. Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено. Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот. Когато опитаме всички земни блага, когато загубим всичкото си богатство, когато преминем през много страдания и мъки, в нас се пробужда едно ново съзнание, едно вътрешно дълбоко познание за нашия небесен баща.
Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко
възвишено
в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за
възвишеното
в нашите постъпки.
То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили. С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си!
към текста >>
С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и
възвишената
и благородна природа, която Бог е вложил в нас.
Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот. Когато опитаме всички земни блага, когато загубим всичкото си богатство, когато преминем през много страдания и мъки, в нас се пробужда едно ново съзнание, едно вътрешно дълбоко познание за нашия небесен баща. Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки. То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили.
С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и
възвишената
и благородна природа, която Бог е вложил в нас.
Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си! По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща.
към текста >>
Ние трябва да го развием, това семе да пусне корените си в Божествения
свят
, да израсте и в него да потекат соковете на единния живот.
От такива синове се нуждае съвременното човечество. Ние можем да бъдем като Христа, да последваме Неговия пример. Изведнъж не можем да бъдем, но да започнем с най-малкото. Нашият баща ни е дал всичките възможности и условия да бъдем от добрите синове. В нас е вложено семето на добрия син.
Ние трябва да го развием, това семе да пусне корените си в Божествения
свят
, да израсте и в него да потекат соковете на единния живот.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Да бъдем плодоносни пръчки на тая жива лоза. Ако мислим, чувствуваме и постъпваме добре, ние сме добри синове. Ако обичаме нашите ближни, ние сме добри синове. Ако обичаме Бога, ние сме добри синове.
към текста >>
75.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите
свята
: в Божествения
свят
тя се проявява като Любов към Бога; в духовния
свят
тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия
свят
тя се проявява като Любов към ближния си (3).
Не по-малко е богатството и разнообразието на мислите на Учителя върху други особености на Любовта, които доизграждат едно цялостно, красиво учение по този въпрос. Ще разгледаме по известен ред редица отношения на Любовта към самия живот — проява на Любовта, качества на Любовта, Любовта като фактор за обнова, претворба на живота и др. и др. Върху проявата на Любовта, Учителят е казал твърде много нещо. Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека.
Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите
свята
: в Божествения
свят
тя се проявява като Любов към Бога; в духовния
свят
тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия
свят
тя се проявява като Любов към ближния си (3).
Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото.
към текста >>
Проявата на Любовта в физическия
свят
е преходна, временна, преривна.
Проявата на Любовта може да се разглежда също така двояко: проява в космоса, в битието, като принцип и проява в живота на човека. Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14).
Проявата на Любовта в физическия
свят
е преходна, временна, преривна.
Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7). Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14).
към текста >>
Проявата на Любовта в духовния
свят
внася разширение, освобождение.
Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото.
Проявата на Любовта в духовния
свят
внася разширение, освобождение.
Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7). Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14). Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог. Бог е незнаен без Любовта (14).
към текста >>
Проявата на Любовта в Божествения
свят
дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор.
В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение.
Проявата на Любовта в Божествения
свят
дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор.
До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7). Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14). Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог. Бог е незнаен без Любовта (14). Любовта се проявява в живота.
към текста >>
В съвременния
свят
Любовта може да се прояви само чрез добродетелта (6).
Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог. Бог е незнаен без Любовта (14). Любовта се проявява в живота. Тя ражда, тя носи живота. Доброто е плод на Любовта (3).
В съвременния
свят
Любовта може да се прояви само чрез добродетелта (6).
Любовта и добротата се проявяват извън времето, а последствията им остават в времето (13). Мъдростта представя формите, чрез които Божията Любов се проявява и изявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Правдата е физическата страна на Любовта (3). Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството.
към текста >>
Любовта като принцип едва сега влиза в
свята
.
Тя е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Любовта се проявява в това, което хората наричат „случайни неща". Основа на новия жив от е Любовта като изключение. Любовта като изключение носи великото, мощното в живота (9). Любовта се проявява като принцип в духа.
Любовта като принцип едва сега влиза в
свята
.
Тя обгръща всичко (2, 3)". От изнесените мисли на Учителя върху проявата на Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие на образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите на Любовта. За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия. Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството. Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях.
към текста >>
На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите
свята
, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки
свят
".
От изнесените мисли на Учителя върху проявата на Любовта в битието като принцип, ние виждаме също голямото разнообразие на образи и форми, чрез които ни се изясняват проявите на Любовта. За нас изпъква като кардинално схващане мисълта, че Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството, тя, обаче, оставя последствия в времето и пространството — внася хармония в живота, внася пълно единство, добро, примирява всички противоречия. Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството. Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях. В действителност Любовта ни се представя като една ирационална същност, която има също ирационална проява.
На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите
свята
, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки
свят
".
Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1. На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа.
към текста >>
На физическия
свят
като Любов към ближния.
Самият жив от безусловно се проявява в времето и пространството, защото всички същества на земята и в небесното пространство живеят във времето и пространството. Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях. В действителност Любовта ни се представя като една ирационална същност, която има също ирационална проява. На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят". Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1.
На физическия
свят
като Любов към ближния.
Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога".
към текста >>
Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия
свят
, не може да бъде непрекъсната.
Любовта, която ражда живота, е извън времето и пространството и се проявява също извън тях. В действителност Любовта ни се представя като една ирационална същност, която има също ирационална проява. На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят". Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1. На физическия свят като Любов към ближния.
Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия
свят
, не може да бъде непрекъсната.
Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки.
към текста >>
В духовния
свят
, в света на ангелите, като Любов към своята душа.
На земята тя става разбираема само с резултатите си, посредством добродетелта и особеностите, които внася в трите свята, свързани със земята — образуващи в своята цялост окултното понятие „земя", „единният човешки свят". Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1. На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2.
В духовния
свят
, в света на ангелите, като Любов към своята душа.
Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3. В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени.
към текста >>
В Божествения
свят
Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога".
На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа. Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и освобождение. 3.
В Божествения
свят
Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога".
Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта.
към текста >>
Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в
свята
, се проявява в Мъдростта.
В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие.
Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в
свята
, се проявява в Мъдростта.
Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества".
към текста >>
Това са корените на Любовта в физическия
свят
.
Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята.
Това са корените на Любовта в физическия
свят
.
Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога. Това са клонищата на Любовта. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите, в Христа, у всички хора, които са готови да защитят, да се жертвуват за една Божествена кауза. Самопожертвуванието спада в Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила.
към текста >>
Любовта като принцип едва сега стъпва в
свята
.
Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога. Това са клонищата на Любовта. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите, в Христа, у всички хора, които са готови да защитят, да се жертвуват за една Божествена кауза. Самопожертвуванието спада в Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила.
Любовта като принцип едва сега стъпва в
свята
.
Тя обгръща всичко. В нея няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в свята. В нея няма зло, всичко е добро, възвишено. До Любовта като сила има противоречия.
към текста >>
Тя примирява всички противоречия в
свята
.
Самопожертвуванието спада в Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип едва сега стъпва в свята. Тя обгръща всичко. В нея няма никакви противоречия.
Тя примирява всички противоречия в
свята
.
В нея няма зло, всичко е добро, възвишено. До Любовта като сила има противоречия. Всеки човек, за да разбере смисъла на живота, трябва да мине през всичките степени на Любовта — през корените й — през Любовта като стремеж; през клоните й — през Любовта като чувство; през цветовете й — през Любовта като сила и да дойде до Любовта като принцип, да опита божествения плод на Любовта (2,3). Любовта се проявява и царува там, дето има братство и сестринство. Светът е създаден за добрите хора, дошли на земята да проявят Любовта си към Бога (13).
към текста >>
В нея няма зло, всичко е добро,
възвишено
.
Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип едва сега стъпва в свята. Тя обгръща всичко. В нея няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в свята.
В нея няма зло, всичко е добро,
възвишено
.
До Любовта като сила има противоречия. Всеки човек, за да разбере смисъла на живота, трябва да мине през всичките степени на Любовта — през корените й — през Любовта като стремеж; през клоните й — през Любовта като чувство; през цветовете й — през Любовта като сила и да дойде до Любовта като принцип, да опита божествения плод на Любовта (2,3). Любовта се проявява и царува там, дето има братство и сестринство. Светът е създаден за добрите хора, дошли на земята да проявят Любовта си към Бога (13). Братството е основано на Любовта като чувство, чието проявление е в душата (2).
към текста >>
Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и
възвишените
неща.
Светът е създаден за добрите хора, дошли на земята да проявят Любовта си към Бога (13). Братството е основано на Любовта като чувство, чието проявление е в душата (2). Любовта се проявява само в разумните същества. Любовта — Христос се проявява като вътрешна светлина в ума и сърцето на хората. Любовта се проявява в човека само при едно интензивно, силно желание да бъде мъдър (6).
Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и
възвишените
неща.
Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека.
към текста >>
Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия
свят
.
Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов.
Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия
свят
.
Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Смело може да се каже, че човек може да преброди всичката психологическа, философска, окултна и християнска литература в света и няма да намери такава оригинална и дълбока мисъл, така вярна и истинна при това. Само този, който може да направи дълбок анализ на човешкото естество, или по-право казано на окултен език: само този, който познава истинското естество на нещата, респективно на човека и на Любовта, може да изкаже такава дълбока и вярна истина за проява на Любовта в човека.
към текста >>
Думите на Учителя: „Любовта като принцип едва сега влиза в
свята
" ни разкриват цялата еволюция на човечеството, на света.
То първом се оформя в корените на живота и се събужда стремежът към растене. След това намира своя път — отправя се нагоре, към слънцето, към Бога, добива своето съдържание — това е чувството в душата. Следващите два процеса на развитието са. цъфтенето — силата на ума и зреенето — даване на плода в духа — божествено закръгляне на човешкото развитие. В тия четири прояви на Любовта можем да видим не само еволюцията на човека, но и еволюцията на ц-блото човечество, неговата филогения.
Думите на Учителя: „Любовта като принцип едва сега влиза в
свята
" ни разкриват цялата еволюция на човечеството, на света.
Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към възвишеното, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума. И така е. Днешното човечество, днешният свят преживява своята епоха на развитието на ума. До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде.
към текста >>
Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към
възвишеното
, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума.
След това намира своя път — отправя се нагоре, към слънцето, към Бога, добива своето съдържание — това е чувството в душата. Следващите два процеса на развитието са. цъфтенето — силата на ума и зреенето — даване на плода в духа — божествено закръгляне на човешкото развитие. В тия четири прояви на Любовта можем да видим не само еволюцията на човека, но и еволюцията на ц-блото човечество, неговата филогения. Думите на Учителя: „Любовта като принцип едва сега влиза в свята" ни разкриват цялата еволюция на човечеството, на света.
Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към
възвишеното
, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума.
И така е. Днешното човечество, днешният свят преживява своята епоха на развитието на ума. До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде. в нея ще се закръгли духовното развитие на човечеството.
към текста >>
Днешното човечество, днешният
свят
преживява своята епоха на развитието на ума.
цъфтенето — силата на ума и зреенето — даване на плода в духа — божествено закръгляне на човешкото развитие. В тия четири прояви на Любовта можем да видим не само еволюцията на човека, но и еволюцията на ц-блото човечество, неговата филогения. Думите на Учителя: „Любовта като принцип едва сега влиза в свята" ни разкриват цялата еволюция на човечеството, на света. Следва, че светът е минал през стадиите стремеж — корени, чувство — надземна същност, насочена към възвишеното, към Бога и сега живее в цвета, в цъфтежа на живота, което представя силата на ума. И така е.
Днешното човечество, днешният
свят
преживява своята епоха на развитието на ума.
До Божествения живот, който е принципът, плодът на Любовта, човечеството далеч още не е дошло. Това е новата епоха, която ще дойде и требва да дойде. в нея ще се закръгли духовното развитие на човечеството. То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта.
към текста >>
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия
свят
.
То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога.
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия
свят
.
Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
към текста >>
По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния
свят
или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16).
По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния
свят
или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия.
към текста >>
Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен
свят
е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята.
Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя.
Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен
свят
е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята.
И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия. Човечеството се научи да борави със силите и материята; трябва само една крачка по същия път, за да се стигне до Духа, до Любовта, до Бога. В пълна хармония със схващането си за Божествената същност на Любовта, Учителят казва за мястото й: „Душата е място на Любовта. Работете за своята душа (11). Любовта се изучава само в свръхсъзнанието.
към текста >>
Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен
свят
, който е извън времето и пространството.
Любовта се изучава само в свръхсъзнанието. Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека.
Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен
свят
, който е извън времето и пространството.
Той е Божествен свят, в него живее Бог, Любовта. А на земята мястото на Любовта е навсякъде, проявата й всякога, защото тя не заема място и време. — „Любовта е навсякъде, където Бог се проявява." (Следва) ---------------------------------------------------------------------- [1] За литературните указания виж бр. 4 от тази година на списанието Житно Зърно, стр. 124. [2] 16) Свещени думи на Учителя.
към текста >>
Той е Божествен
свят
, в него живее Бог, Любовта.
Любовта трябва да се търси в цялото битие, в което се проявява Бог (14)." Тези няколко мисли са напълно достатъчни, за да ни уяснят схващането на Учителя за мястото на Любовта. А мястото на Любовта е душата, свръхсъзнанието, навсякъде, където Бог се проявява. Душата и свръхсъзнанието са близки понятия. Това е Божествената искра в човека, това е Бог в човека. Следва изводът: мястото на Любовта е в един специален, особен свят, който е извън времето и пространството.
Той е Божествен
свят
, в него живее Бог, Любовта.
А на земята мястото на Любовта е навсякъде, проявата й всякога, защото тя не заема място и време. — „Любовта е навсякъде, където Бог се проявява." (Следва) ---------------------------------------------------------------------- [1] За литературните указания виж бр. 4 от тази година на списанието Житно Зърно, стр. 124. [2] 16) Свещени думи на Учителя. 1938 год
към текста >>
76.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-
възвишените
области на духа.
Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО Повече от 45 години Учителят работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това са повече от 100 тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат!
Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-
възвишените
области на духа.
Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използува огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско место в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането[1]. Днес върху дишането има грамадна литература.
към текста >>
А по-
възвишените
мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха.
И преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели". Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от жизнена сила или прана, но и от психични сили. Мисли от по-нисш характер се предават чрез въздуха, Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
А по-
възвишените
мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха.
Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха.
към текста >>
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до
възвишената
култура, която иде".
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до
възвишената
култура, която иде".
„Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с
възвишените
Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7).
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с
възвишените
Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Ето какъв съвет дава Учителят по това (7): „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете, каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото Разумно Начало в природата, свържете се с Него и дишайте ритмично. Използувайте всеки чист въздух за целта" (5).
към текста >>
Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-
възвишените
сили, които проникват въздуха.
Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса на дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл, която присъствува в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането.
Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-
възвишените
сили, които проникват въздуха.
Учителят дава следните изяснения по този въпрос (10): „Можеш да опиташ чрез дишането, коя мисъл е права и коя — не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". „Дойде ли някоя права мисъл в вас, проверете веднага, извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права”.
към текста >>
Ако диша като животните, човек никога не може да има светла
възвишена
мисъл.
Който се интересува, може да изчисли, колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава, колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното — с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Ако диша като животните, човек никога не може да има светла
възвишена
мисъл.
Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, требва да дишате като добри хора.
към текста >>
Законите на дишането — от книгата: „Божествен и човешки
свят
". 9.
Основни правила на хигиената — от книгата: „Езикът на любовта". 5. Хигиенични правила — от книгата: „Светото място". 6. 18 лекция на мл. клас, IV год. 7. Дишането на човека и животните — от книгата: „Просветено съзнание". 8.
Законите на дишането — от книгата: „Божествен и човешки
свят
". 9.
За дишането, 1940 год. 10. Дишането — най важният процес в природата — в сп. „Житно зърно", год VIII, кн. II. 11. Трансформиране на енергиите — млад.
към текста >>
77.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния
свят
, но същината й е в божествения
свят
.
Те са чували много за Учителя, за идеите Му, за живота на Изгрева и ето, сега искат да се запознаят по отблизо с Него. Те са млади, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа. Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта.
Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния
свят
, но същината й е в божествения
свят
.
Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране. Омраза в любовта не съществува. Не можеш да обичаш никого и да мразиш другиго. Това е невъзможно, както не е възможно през един чучур да тече и сладка, и горчива вода. Ние говорим за любовта, която дава най-добри условия на човешката душа да се развива.
към текста >>
– В Духа, в Божествения
свят
.
– Смърт няма в света. Смъртта е една фикция. Всичко се създава и всичко се руши. Под рушение разбирам преобразование на формите. – Къде е източникът, кой е изворът на любовта?
– В Духа, в Божествения
свят
.
– Кой е вечният стремеж на човка? – Любовта. Тя е единственото Божествено, което е основа на всичко. Тя е единна. Единственото нещо, което не се дели, е любовта.
към текста >>
Друг от лекарите ми казва: – Идеите на Учителя са много
възвишени
.
В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек!
Друг от лекарите ми казва: – Идеите на Учителя са много
възвишени
.
Аз още от детинство съм се стремял към такива идеи.
към текста >>
78.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
поради ранната смърт на поета, колкото поради необятността на онзи
свят
, в който ни увежда, този роман се налага с неотменни качества на една гениална творба.
НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕИ И ОБРАЗИ В РОМАНА - ФРАГМЕНТ „УЧЕНИЦИТЕ ОТ САИС" ОТ НОВАЛИС „Едному се отдаде — Той вдигна булото на Богинята от Саис. — И що видя Той? — Той видя чудо на чудесата, сам себе си". Това двустишие съдържа есенцията на така дълбоко замисления роман от Новалис. Незавършен, не толкоз, може би.
поради ранната смърт на поета, колкото поради необятността на онзи
свят
, в който ни увежда, този роман се налага с неотменни качества на една гениална творба.
Той запленява мисълта ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска мисъл, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът. Възправя се пред нас величаво природата със своята единосъщност, следваща неизменно своите закони и вечен ритъм, природата с обилието на своите творчески сили, гдето преливайки се от форма във форма, животът тържествува в необозримо многообразие. Край нея води своето странно съществувание другата догадка — човекът, който пречупвайки по особен начин нейния образ през съзнанието си, застава в най-различни отношения спрямо нея. Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси. Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм.
към текста >>
Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия
възвишен
дух — казва поетът.
Той запленява мисълта ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска мисъл, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът. Възправя се пред нас величаво природата със своята единосъщност, следваща неизменно своите закони и вечен ритъм, природата с обилието на своите творчески сили, гдето преливайки се от форма във форма, животът тържествува в необозримо многообразие. Край нея води своето странно съществувание другата догадка — човекът, който пречупвайки по особен начин нейния образ през съзнанието си, застава в най-различни отношения спрямо нея. Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси. Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм.
Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия
възвишен
дух — казва поетът.
Но човек не само пирува на обилната трапеза на природата. Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик. Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание.
към текста >>
Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на
свято
поклонение.
Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик. Непроницаемото великолепие и загадъчно многообразие на природата будят у него жажда към познание. Природата е разгънала пред него огромната си книга, гдето със странни знаци, линии, багри и форми тя е засвидетелствувала своето съществувание.
Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на
свято
поклонение.
Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си.
към текста >>
Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на
святост
пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си.
Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на свято поклонение. Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му.
Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на
святост
пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си.
Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената". Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател? Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни.
към текста >>
Той е изцяло осъществение на истината, която Новалис изявява в своя роман: „Да бъдеш Вестител на природата е красива и
свята
длъжност."
Преизпълнен със знание за форми, изявяващи единния, вечния живот, вдъхновен от любовта към всяка проява на Бога, Той бди с благост и търпение над усилията и опитите на своите ученици, радва се на техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им. Всред жадните за истина ученици се издига Той със своя образ, отразил в себе си Висшата воля на Бога. Неговите сетива са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство. Пред неговия проникновен поглед се изявява онази животрептяща нишка, що сродява всичко съществуващо. Вечният живот за Истината, Любовта му към всичко живо претворяват за Него природата в храм, гдето той свещенодействува.
Той е изцяло осъществение на истината, която Новалис изявява в своя роман: „Да бъдеш Вестител на природата е красива и
свята
длъжност."
към текста >>
79.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
– Как може да се свърже човек с невидимия
свят
?
– Един мой приятел – на висока служба в София – казва, че при влизане в стаята си вечерно време, когато лампата не е запалена, вижда ореол около главата на жена си. – Той е виждал аурата на жена си – сиянието, което е около тялото. Ясновидството има разни степени; някой е откраднал пари и мисли за тях. И ти виждаш парите пред него. Той създава с мисълта си известни форми.
– Как може да се свърже човек с невидимия
свят
?
– Чрез моста на любовта! Природата не можеш да я разбереш, ако не я обичаш. Камъните, като ги обикнеш, ще ти се открият. Щом обикнеш някои неща, те ще ти станат ясни, но не изведнъж, а постепенно. Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е единственото разумно нещо.
към текста >>
В музикалния
свят
има изобилни енергии.
Болестите си имат причините в човешките мисли, чувства и постъпки; те се дължат на понижението на трептенията на органите. Тогава човек придобива предразположение към болести. – Вие сте говорили за лечебното действие на музиката. На какво се основава то? – Тя повишава трептенията на човешкия организъм.
В музикалния
свят
има изобилни енергии.
При музиката трябва да приемеш сили. Тя е най-разумният език на Истината. Без музика нищо не можеш да постигнеш. Музикантите трябва да бъдат хора на Истината. Човек, който не обича Истината, не може да бъде музикант.
към текста >>
– Тя влива живот във
възвишените
заложби на човешката душа, и те се разцъфтяват, както от действието на слънчевата светлина и топлина, на влагата и пр.
Човек, който не обича Истината, не може да бъде музикант. Един народ трябва да пази музикантите си, за да трансформират енергиите на народа. Музикантите трансформират енергиите на цял народ. Любовта е въздухът, в който музикантът се проявява. – Какво е действието на любовта в случая?
– Тя влива живот във
възвишените
заложби на човешката душа, и те се разцъфтяват, както от действието на слънчевата светлина и топлина, на влагата и пр.
растението покълва от спящата в земята семка и възраства. Хората се заблуждават, че могат да бъдат щастливи в злото. Светът страда от безлюбие. Любовта днес не е разбрана. В нея влиза законът на самоотричането.
към текста >>
Бъдете хубави цветя, че да идват
възвишени
същества да възприемат вашето благоухание.
Знаете ли, колко е мъчно това? Цялата природа е предметно учение. Човек като стане сутринта и види, че слънцето изгрева, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, да се зарадва. Като чуе, че птичките пеят, да се зарадва.
Бъдете хубави цветя, че да идват
възвишени
същества да възприемат вашето благоухание.
Когато човек мисли за Разумното Начало в света, той става благоуханен. Великото работи вътре в човека; ти ще отидеш при него като някой ангел да отвалиш камъка, за да се яви То в него. – Кое характеризира днешния момент? – Сега е преходен период. Днес една култура преминава в друга.
към текста >>
80.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия
свят
всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите.
В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник.
Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия
свят
всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите.
Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен. По този път човечеството никога няма да дойде до братство и Любов. Съвсем друг е пътят на развитието и усъвършенствуването на човека според Учителя. „Човек, казва Той, най-първо трябва да мисли и живее, да направи връзка с Бога, да работи за Бога, след това да мисли, живее и работи за своята душа и едва след това за другите, за света".
към текста >>
Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три
свята
: в Божествения
свят
— като Любов към Бога; в духовния
свят
— като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия
свят
— като Любов към ближните си.
за своята душа, той има здрава опора и идеал да служи на другите и на света. Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта. Тъкмо затова приложението на Любовта започва с изграждане Отношенията на човека към Бога. „Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си".
Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три
свята
: в Божествения
свят
— като Любов към Бога; в духовния
свят
— като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия
свят
— като Любов към ближните си.
Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал. Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов. Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога.
към текста >>
Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови
възвишени
възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта.
А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото. Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека. Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта. Затова той трябва да благодари.
Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови
възвишени
възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта.
Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)". „Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)".
към текста >>
Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен
свят
(13).
Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)".
Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен
свят
(13).
„Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога.
към текста >>
Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия
свят
се проявява като Любов към ближния.
Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички".
Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия
свят
се проявява като Любов към ближния.
Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия.
към текста >>
Приятелството е чувство, което има отношение към духовния
свят
.
Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора.
Приятелството е чувство, което има отношение към духовния
свят
.
Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния.
към текста >>
Милосърдието се отнася към Божествения
свят
.
Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят.
Милосърдието се отнася към Божествения
свят
.
То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия.
към текста >>
Когато човек проявява Любовта си в трите
свята
, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие.
Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора.
Когато човек проявява Любовта си в трите
свята
, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие.
Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл.
към текста >>
81.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Затова, след като разгледахме Любовта към Бога и Любовта към ближния, респективно към своята душа, нека сега хвърлим поглед върху ония отношения, които Любовта има към широкия
свят
, към тази среда на хората тук на земята.
Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА II При разглеждане Любовта към ближния, така както я изнася Учителят, ще видим, че истинската Любов към ближния е всъщност Любов към себе си, към своята душа. Защото само душата е близка на друга душа, защото само душите са близки и сродни, защото само те са еднородни дъщери на Вселюбящия. Така в светлината на учението на Учителя, Любовта към своята душа и Любовта към ближния са равнозначни и се обединяват в едно цяло. Естествено, последните две прояви на Любовта, са някак поляризация на единната Любов към Първопричината, която наричаме Бог.
Затова, след като разгледахме Любовта към Бога и Любовта към ближния, респективно към своята душа, нека сега хвърлим поглед върху ония отношения, които Любовта има към широкия
свят
, към тази среда на хората тук на земята.
Вази именно среда, в света, всред хората, човек, чрез приложение на Любовта, има за задача да преобрази света, да създаде в него условия за „Царството небесно". В този смисъл приложението на Любовта в света, засяга всички най-дребни прояви и сенки на човешкия живот. Ето какво казва Учителят за Отношенията на Любовта към света „Който познае Любовта, познава и света. Има само един Господ, Той е Бог на Любовта, която се проявява като стремеж, като чувство, като сила, като принцип. Никаква друга философия, никаква религия не съществува освен Любовта.
към текста >>
Като познаем физическия
свят
, в който се проявява Любовта, ще познаем и Бога.
В този смисъл приложението на Любовта в света, засяга всички най-дребни прояви и сенки на човешкия живот. Ето какво казва Учителят за Отношенията на Любовта към света „Който познае Любовта, познава и света. Има само един Господ, Той е Бог на Любовта, която се проявява като стремеж, като чувство, като сила, като принцип. Никаква друга философия, никаква религия не съществува освен Любовта. Любовта като принцип е всичко и над всичко.
Като познаем физическия
свят
, в който се проявява Любовта, ще познаем и Бога.
Любовта в света е реално нещо. Тя има форма, съдържание и смисъл (2). В истинската Любов има хармония във формата, съдържанието и смисъла (13). Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия свят, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения свят. Любовта като стремеж прави човека активен.
към текста >>
Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия
свят
, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения
свят
.
Любовта като принцип е всичко и над всичко. Като познаем физическия свят, в който се проявява Любовта, ще познаем и Бога. Любовта в света е реално нещо. Тя има форма, съдържание и смисъл (2). В истинската Любов има хармония във формата, съдържанието и смисъла (13).
Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия
свят
, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения
свят
.
Любовта като стремеж прави човека активен. Любовта като чувство премахва тъгата, прави човека благ, радостен и пожертвувателен (2). По отношение на съдържанието, Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи за развитието на човешката душа в пълнота (3). Вън от Любовта няма щастие (7). В Любовта има живот.
към текста >>
Любовта подразбира
възвишеното
, великото и вечното начало в живота.
Любовта върши чудеса. Тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително (7). Любовта трябва да се влее в живота като велико условие. След това ще дойдат всичките й качества. Любовта трябва да бъде стремеж на всяка душа.
Любовта подразбира
възвишеното
, великото и вечното начало в живота.
Любовта ще изправи всичко в света (8, 12). Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14). Христовото учение е за Любовта (8). Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве.
към текста >>
В Божествения
свят
няма религии (3), няма църкви (6).
Мировата Любов ще научи хората да разбират смисъла на всичко. Тя ще разкрие великата тайна, за разбиране отношенията едни към други (1). Понеже Любовта днес не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Любовта, обаче, стои над всички народности и над всички религии. Любовта сама създава религиите.
В Божествения
свят
няма религии (3), няма църкви (6).
Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3). Религията е връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия ни прави подобни на Бога. Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1). Моралният живот е извън физическия свят.
към текста >>
Моралният живот е извън физическия
свят
.
В Божествения свят няма религии (3), няма църкви (6). Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3). Религията е връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия ни прави подобни на Бога. Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1).
Моралният живот е извън физическия
свят
.
Във физическия свят няма никакъв морал. Морал има само между разумни същества (6). На физическия свят, Бог — Любовта се изявява чрез даване. Бъдете щедри като Бога (10)! Оставете Любовта да се проявява свободно (14)!
към текста >>
Във физическия
свят
няма никакъв морал.
Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3). Религията е връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия ни прави подобни на Бога. Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1). Моралният живот е извън физическия свят.
Във физическия
свят
няма никакъв морал.
Морал има само между разумни същества (6). На физическия свят, Бог — Любовта се изявява чрез даване. Бъдете щедри като Бога (10)! Оставете Любовта да се проявява свободно (14)! В Любовта присъствува цялото битие (14).
към текста >>
На физическия
свят
, Бог — Любовта се изявява чрез даване.
Тази религия ни прави подобни на Бога. Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1). Моралният живот е извън физическия свят. Във физическия свят няма никакъв морал. Морал има само между разумни същества (6).
На физическия
свят
, Бог — Любовта се изявява чрез даване.
Бъдете щедри като Бога (10)! Оставете Любовта да се проявява свободно (14)! В Любовта присъствува цялото битие (14). Бъдещият свят е света на Любов, разбирателство, братство и свобода (13). Всички поданици там живеят братски (6)." Всяка от изнесените мисли на Учителя е ясна сама за себе си.
към текста >>
Бъдещият
свят
е света на Любов, разбирателство, братство и свобода (13).
Морал има само между разумни същества (6). На физическия свят, Бог — Любовта се изявява чрез даване. Бъдете щедри като Бога (10)! Оставете Любовта да се проявява свободно (14)! В Любовта присъствува цялото битие (14).
Бъдещият
свят
е света на Любов, разбирателство, братство и свобода (13).
Всички поданици там живеят братски (6)." Всяка от изнесените мисли на Учителя е ясна сама за себе си. Те всички имат отношение към света — сир. към самите нас хората и към всичко онова, което ни заобикаля. В това отношение, тия мисли са свързани в едно цяло и изграждат, заедно с много мисли изнесени в предходната глава — за Отношенията на Любовта към ближния, едно цялостно учение за Любовта в света, в което главна роля играе човек. Поставен човека на своето място в света, той първом изгражда отношенията си към Първопричината, от която зависи всичко; второ, той изгражда отношенията към своята душа, което значи да изгради правилни отношения към своя ближен и след това човек изгражда отношенията си към света, което ще рече, към всичко извън него.
към текста >>
Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия
свята
, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога".
В това отношение, тия мисли са свързани в едно цяло и изграждат, заедно с много мисли изнесени в предходната глава — за Отношенията на Любовта към ближния, едно цялостно учение за Любовта в света, в което главна роля играе човек. Поставен човека на своето място в света, той първом изгражда отношенията си към Първопричината, от която зависи всичко; второ, той изгражда отношенията към своята душа, което значи да изгради правилни отношения към своя ближен и след това човек изгражда отношенията си към света, което ще рече, към всичко извън него. Когато човек стигне да изгради правилните отношения към света, към всичко извън него, като върви по очертания път, той вече има дълбоко убеждение, което почива на онова истинско знание и мъдрост, които могат да се нарекат комически, както и на опитността добита в пътя за приложение на Любовта през вековете. С други думи казано,. човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова.
Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия
свята
, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога".
В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия свят. В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в цялостната й проява — във формата, в съдържанието и смисъла. В тази проява на Любовта към света, „човек става активен, благ, пожертвувателен". Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота". В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството".
към текста >>
В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия
свят
.
Поставен човека на своето място в света, той първом изгражда отношенията си към Първопричината, от която зависи всичко; второ, той изгражда отношенията към своята душа, което значи да изгради правилни отношения към своя ближен и след това човек изгражда отношенията си към света, което ще рече, към всичко извън него. Когато човек стигне да изгради правилните отношения към света, към всичко извън него, като върви по очертания път, той вече има дълбоко убеждение, което почива на онова истинско знание и мъдрост, които могат да се нарекат комически, както и на опитността добита в пътя за приложение на Любовта през вековете. С други думи казано,. човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова. Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия свята, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога".
В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия
свят
.
В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в цялостната й проява — във формата, в съдържанието и смисъла. В тази проява на Любовта към света, „човек става активен, благ, пожертвувателен". Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота". В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството". Когато човек люби, живее.
към текста >>
От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия
свят
единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи.
Като влезе в света „Любовта ще изправи всичко". Истинска връзка помежду си, хората могат да имат само „чрез Любовта, когато се издигнат в областта на свръхсъзнанието", казва Учителят. От тази мисъл изпъква, че истинска връзка между хората може да има само когато те се гледат като души, защото само душите, които са.Божествената искра в човека, живеят в свръхсъзнанието — света, в който се проявява Бог. „Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен".
От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия
свят
единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи.
Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата.
към текста >>
Затова Учителят казва още: ,На физическия
свят
, Бог— Любовта се изявява чрез даване".
Истинска връзка помежду си, хората могат да имат само „чрез Любовта, когато се издигнат в областта на свръхсъзнанието", казва Учителят. От тази мисъл изпъква, че истинска връзка между хората може да има само когато те се гледат като души, защото само душите, които са.Божествената искра в човека, живеят в свръхсъзнанието — света, в който се проявява Бог. „Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен". От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи.
Затова Учителят казва още: ,На физическия
свят
, Бог— Любовта се изявява чрез даване".
А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света.
към текста >>
В Божествения
свят
съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта.
Затова са се явили религиите на земята. Това е една обществена форма, в която хората се опитаха да ограничат Любовта. Тази форма послужи за разделянето на народите. „Любовта, обаче, казва Учителят, стои над всички религии. Тя обединява всички народности, в името на Първичния Всепроникващ Разум.
В Божествения
свят
съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта.
Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята. Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот. Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно! ". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр.
към текста >>
Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този
свят
," който стои над всички форми на земята.
Това е една обществена форма, в която хората се опитаха да ограничат Любовта. Тази форма послужи за разделянето на народите. „Любовта, обаче, казва Учителят, стои над всички религии. Тя обединява всички народности, в името на Първичния Всепроникващ Разум. В Божествения свят съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта.
Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този
свят
," който стои над всички форми на земята.
Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот. Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно! ". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия.
към текста >>
Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия
свят
няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот.
Тази форма послужи за разделянето на народите. „Любовта, обаче, казва Учителят, стои над всички религии. Тя обединява всички народности, в името на Първичния Всепроникващ Разум. В Божествения свят съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята.
Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия
свят
няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот.
Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно! ". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия. Тази философия е докарала всичките злини на земята.
към текста >>
". Днешният
свят
се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден.
Тя обединява всички народности, в името на Първичния Всепроникващ Разум. В Божествения свят съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята. Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот. Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно!
". Днешният
свят
се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден.
Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия. Тази философия е докарала всичките злини на земята. Тя е издигнала до култ грубата сила, измамата и незачитането на живота. Ала светът, след като е опитал всичките тези методи си остава все същия — неоправен, без справедливост, без мир, тънещ в зло.
към текста >>
Идеал на днешния
свят
е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр.
В Божествения свят съществува само Любов." Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята. Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот. Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно! ". Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден.
Идеал на днешния
свят
е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр.
Това е философията на света, ето хилядолетия. Тази философия е докарала всичките злини на земята. Тя е издигнала до култ грубата сила, измамата и незачитането на живота. Ала светът, след като е опитал всичките тези методи си остава все същия — неоправен, без справедливост, без мир, тънещ в зло. Светът опита всичко и не постигна нищо.
към текста >>
Ще завършим тази глава за „Любовта в света" с великите думи на Учителя: „Бъдещият
свят
е
свят
на Любов, разбирателство, братство и свобода.
Светът опита всичко и не постигна нищо. Не е опитал само Любовта! Учителят е вестител на Любовта, на Божествената Любов в света. Той казва: „Само Любовта е в състояние да оправи света! " В това седи най-голямото отношение на Любовта към света — само Тя може да го оправи!
Ще завършим тази глава за „Любовта в света" с великите думи на Учителя: „Бъдещият
свят
е
свят
на Любов, разбирателство, братство и свобода.
Всички поданици там живеят братски. За този нов свят, всеки един човек на земята трябва да принесе своя дар. (Следва)
към текста >>
За този нов
свят
, всеки един човек на земята трябва да принесе своя дар. (Следва)
Учителят е вестител на Любовта, на Божествената Любов в света. Той казва: „Само Любовта е в състояние да оправи света! " В това седи най-голямото отношение на Любовта към света — само Тя може да го оправи! Ще завършим тази глава за „Любовта в света" с великите думи на Учителя: „Бъдещият свят е свят на Любов, разбирателство, братство и свобода. Всички поданици там живеят братски.
За този нов
свят
, всеки един човек на земята трябва да принесе своя дар. (Следва)
към текста >>
82.
РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато човек има
възвишени
стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него.
Ако човек, като обича, не се радва, това не е любов. – Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога! Човек, като обикне Бога, ще обикне всичко. При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите.
Когато човек има
възвишени
стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него.
Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си. Ти не гледай на неговата външност.
към текста >>
Тя е един велик
свят
за проучаване.
Тя се крие от другите. Само като обичаш никого, душата му се разкрива пред тебе. Като обичаш едного, ти обичаш всички, понеже тая любов протича към другите, раздава се на другите. Твоята любов към него минава към другите. – Когато протича любовта през нас, единственото нещо, което можем да направим, е да благодарим, че тя ни е посетила и тече през нас.
Тя е един велик
свят
за проучаване.
При нея имаме най-напред даване. Човек приема, обработва полученото и след това го връща. Казано е от Христа: „Хлопай, търси и искай." Хлопането е на волята, търсенето е на сърцето, а искането е на ума. Всяко нещо, което искаш с ума си, търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава. Което искаш само с ума си, или само със сърцето си, или само с волята си, то не ти се дава.
към текста >>
Любовта е един безграничен
свят
!
Любовта е това, което гради. Тя е това, което внася винаги нови ценности в човека. Всички усилия на любовта вървят във възходяща линия. Любовта на човека трябва да върви във възходяща степен, т.е всеки ден човек да има ново прозрение, ново откровение за нея. Само при нея е възможно вечното обновяване на човека.
Любовта е един безграничен
свят
!
Като влезеш в нея, ще вървиш от светлина към светлина! Любовта е влизане в живота! Хората не слушат вътрешния си глас и затова страдат. Дойде ти някоя хубава мисъл, а пък ти я отхвърлиш; искаш нещо грамадно, но то няма да дойде. Всичко в природата расте.
към текста >>
Ние влизаме в един много по-широк и по-красив
свят
.
– Любовта! При молитвата ти говориш на Оня, Когото обичаш, и Ти говори Оня, Който те обича. Ако имаш разположението на дете, Божиите блага са за тебе. Преди всичко трябва да се научим да виждаме и да чуваме. Сега природата се разширява за човека.
Ние влизаме в един много по-широк и по-красив
свят
.
Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едвам сега се разкрива. Човек ще влезе във връзка с един възвишен свят на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни. А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни.
към текста >>
Красивото е, че има един
свят
, който едвам сега се разкрива.
Ако имаш разположението на дете, Божиите блага са за тебе. Преди всичко трябва да се научим да виждаме и да чуваме. Сега природата се разширява за човека. Ние влизаме в един много по-широк и по-красив свят. Тепърва има да се учи много.
Красивото е, че има един
свят
, който едвам сега се разкрива.
Човек ще влезе във връзка с един възвишен свят на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни. А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран.
към текста >>
Човек ще влезе във връзка с един
възвишен
свят
на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни.
Преди всичко трябва да се научим да виждаме и да чуваме. Сега природата се разширява за човека. Ние влизаме в един много по-широк и по-красив свят. Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едвам сега се разкрива.
Човек ще влезе във връзка с един
възвишен
свят
на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни.
А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран. Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят.
към текста >>
Неорганизираният
свят
е ограничен, а организираният е неограничен.
Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едвам сега се разкрива. Човек ще влезе във връзка с един възвишен свят на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни. А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни.
Неорганизираният
свят
е ограничен, а организираният е неограничен.
Божественият свят е организиран. Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят. – Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще.
към текста >>
Божественият
свят
е организиран.
Красивото е, че има един свят, който едвам сега се разкрива. Човек ще влезе във връзка с един възвишен свят на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни. А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен.
Божественият
свят
е организиран.
Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят. – Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр., трябва да има любов.
към текста >>
Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран
свят
.
Човек ще влезе във връзка с един възвишен свят на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни. А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран.
Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран
свят
.
– Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр., трябва да има любов. Всяко нещо трябва да произтича от потика на любовта.
към текста >>
83.
КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д.
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния
свят
.
Пулсът на сърцето е тактът на Любовта. Престане ли човек да люби, спира и сърцето. Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали. Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята.
Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния
свят
.
След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще.
към текста >>
Раждането съдържа
възвишеното
, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство".
Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух. Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята.
Раждането съдържа
възвишеното
, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство".
В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство. Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов.
към текста >>
А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота —
възвишеното
, мощното и силното, което води към съвършенство.
А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие.
А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота —
възвишеното
, мощното и силното, което води към съвършенство.
Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата".
към текста >>
Само
възвишената
и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека.
Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14).
Само
възвишената
и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека.
Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14). Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13).
към текста >>
А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и
възвишена
поезия и музика".
Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта.
А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и
възвишена
поезия и музика".
Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения. Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството.
към текста >>
В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения
свят
, както и смисъла на целокупния живот.
Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето.
В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения
свят
, както и смисъла на целокупния живот.
Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта. Хората умират от безлюбие. Любовта е по-силна от смъртта. Тя носи безсмъртие. Който люби, не умира.
към текста >>
Светът, широкият човешки
свят
, учен от времето на ап.
Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта. Само търпението и благосклонността са две качества, които ап. Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността.
Светът, широкият човешки
свят
, учен от времето на ап.
Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта.
към текста >>
84.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Има един красив, реален
свят
, който не подозираш".
Следвай този зов. Усмихвай се на живота с упованието на дете, което поглежда очите на майка си. Не грохвай преждевременно под бремето на тежкия товар, под тежестта на безброй безпокойства. Гледай на всичко през Нейните очи и ще добиеш невинността и чистотата на детето, и всички твои тревоги и смущения ще се стопят. Те са тъй илюзорни и безпредметни!
Има един красив, реален
свят
, който не подозираш".
Когато видиш пъстрокрили пеперудки да летят над цъфнали дървета, когато видиш облаци, носещи се леко по небесната шир, мисли за Нея — Великата Световна Майка — Любовта. Тя стои зад всички форми, зад всички сили. Тя е осеяла небето с безброй звезди и чрез тях възпитава твоя ум и твоето сърце. Когато погледнеш към звездите и мислиш за Нея, веднага ще станеш способен да чуеш, какво ти говорят те чрез музиката, която изпращат в света. Нека утихне всичко в тебе, за да чуеш, какво ти говори тихата музика, която слиза от звездните сфери към земята.
към текста >>
Колкото по-
възвишен
е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно.
Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл. Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази. Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло.
Колкото по-
възвишен
е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно.
Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен. Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви мисли. При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език.
към текста >>
Съществува една такава връзка между духовния
свят
и естествения
свят
в човека, че двата
свята
изглеждат, като да са един и същ.
При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят. Те отговориха, че съзнават връзката си с човека, с когото говорят, с неговата мисъл, но понеже тя — неговата духовна мисъл — се влива в естествената му мисъл, езикът на този човек и всичкото му знание им се струва да е тяхно собствено. Има една друга причина, защо ангелите и духовете се свързват така тясно с човека, че да считат неговото знание за тяхно собствено.
Съществува една такава връзка между духовния
свят
и естествения
свят
в човека, че двата
свята
изглеждат, като да са един и същ.
Но тъй като човек се е отделил от небето, Бог се е погрижил той да бъде придружаван от ангели и духове и по тоя начин посредством тях да го управлява. Тази е причината за силната връзка между човека, ангелите и духовете. Друго би било, ако човек не беше се отделил от небето — в такъв случай той щеше да бъде управляван непосредствено направо от Бога. В далечното минало хората са били в тясна връзка с ангелите, така че са общували с тях като с приятели, понеже са признавали божественото под човешката форма. За тях небето и светът са съставлявали едно и също царство.
към текста >>
85.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Живо трептят звездите над нас като същества, които с интерес надничат да видят нашия
свят
!
Три часа след полунощ. От всички страни на стана се стичат към центъра братя и сестри. Каква незабравима картина: всички са в радостно очакване на новите прозрения, които раждащият се ден ще ни дари. Тръгваме тихо по пътя към „Махабур" и „Сърцето". В далнината се очертават силуетите на Изгревния връх, „Харно ми е," билото над „Близнаците" и „Сърцето." Как тия очертания в тоя ранен час ни разкриват нова страна на тяхното естество; сега те ни говорят по нов начин.
Живо трептят звездите над нас като същества, които с интерес надничат да видят нашия
свят
!
Ето светлата звезда Алгол от съзвездие Персей. Ето и Лебедът. Скоро ще залязнат бляскавата звезда Алтайр от Орел и Лира от Вега. Ето Плеядите. Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни слънца, с един живот, чието величие човек не подозира.
към текста >>
Той като че ли ни разкрива хубостта на един
свят
, за който копнеем.
Скоро ще залязнат бляскавата звезда Алтайр от Орел и Лира от Вега. Ето Плеядите. Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни слънца, с един живот, чието величие човек не подозира. На изток трепти Алдебаран от съзвездието Телец; по-долу е красивият Орион, а току-що е изгрял на изток Сириус. Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус.
Той като че ли ни разкрива хубостта на един
свят
, за който копнеем.
Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този възвишен свят, за който ламти човешката душа. Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов. Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си. Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него.
към текста >>
Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този
възвишен
свят
, за който ламти човешката душа.
Ето Плеядите. Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни слънца, с един живот, чието величие човек не подозира. На изток трепти Алдебаран от съзвездието Телец; по-долу е красивият Орион, а току-що е изгрял на изток Сириус. Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус. Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем.
Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този
възвишен
свят
, за който ламти човешката душа.
Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов. Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си. Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него. Вървим нагоре един след друг в чудно извита линия.
към текста >>
Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един
свят
на висша красота, хармония и любов.
Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни слънца, с един живот, чието величие човек не подозира. На изток трепти Алдебаран от съзвездието Телец; по-долу е красивият Орион, а току-що е изгрял на изток Сириус. Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус. Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем. Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този възвишен свят, за който ламти човешката душа.
Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един
свят
на висша красота, хармония и любов.
Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си. Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него. Вървим нагоре един след друг в чудно извита линия. Лампичките ни хвърлят фантастични сенки около нас.
към текста >>
Навлизаме в самите недра на Калинините върхове — един нов
свят
, тъй отстранен от обикновените пътища на туристите!
Край „Дамка" се спущаме долу в „Пазар-дере". Висока буйна трева. Около нас красив венец от върхове. Ето, насреща се очертават „Калинините върхове" като далечна мечта, към която се приближаваме. „Пазар-дере" минаваме неусетно.
Навлизаме в самите недра на Калинините върхове — един нов
свят
, тъй отстранен от обикновените пътища на туристите!
По тая причина те са по-малко известни. Скоро стигаме при самите езера. Те са две, от които едното е особено голямо. Царствена тишина владее тук. Около езерата непристъпни скали.
към текста >>
Свързахме се с вашия
възвишен
свят
.
Светът се нуждае от умни работници". Сенките на върховете вече се удължават. Довиждане, скъпи езера и върхове. Ще останем верни на това, което ни казахте. Благодарим за ценните ви дарове.
Свързахме се с вашия
възвишен
свят
.
Отнасяме с нас образа на небесната чистота, в която сте потопени. Ще занесем долу на всички светлината, която приехме от вас.
към текста >>
86.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ти си поставен в един
свят
с изобилни блага.
Любовта е само един момент. Щом любиш в този момент, ти ще любиш и в следващия. Любов е само тая любов, която никога не престава. И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта. Когато човек наруши божествените закони, тогава идва ограничението.
Ти си поставен в един
свят
с изобилни блага.
Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане! Пак ще те посетя". Всичко това ти идва даром. Ти нищо не си платил за него. И въпреки това ти си недоволен.
към текста >>
Тя въвежда човека в реалния
свят
.
Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката? – Това е Любовта!
Тя въвежда човека в реалния
свят
.
И ако човек иска мислите му да бъдат безсмъртни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта. Тогава у него се събуждат най хубавите, най-възвишените мисли. Иде духовната пролет! Сега е зима. Като дойде пролетта, всичко ще се оправи.
към текста >>
Тогава у него се събуждат най хубавите, най-
възвишените
мисли.
Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката? – Това е Любовта! Тя въвежда човека в реалния свят. И ако човек иска мислите му да бъдат безсмъртни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта.
Тогава у него се събуждат най хубавите, най-
възвишените
мисли.
Иде духовната пролет! Сега е зима. Като дойде пролетта, всичко ще се оправи. Ледовете и снеговете ще си отидат. В мозъците на хората ще стане такава промяна, че злото не ще може да пребивава там.
към текста >>
87.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Дружбата между него и нас може да израства бавно, но ние сме уверени, че тоя човек ни носи най-големия дар в живота, че той ще ни покаже най-
възвишените
страдания и най-блестящата радост.
Ние може да не съзнаваме това, но лицето, което ни е направило неотразимо впечатление, в същност ни дава нещо, което другите не могат да ни дадат. Нашата душа получава като храна живителното облъхване, дошло от топлика на тоя друг живот. Ние може да имаме стотици приятели и близки, но все пак чувствуваме духовния глад и незадоволеността, когато сме далеко от сродния човек, когото сме нарекли приятел на душата си. Ние се забавляваме с някого си, самоизлъгваме се, че сме намерили смисъл в живота си, но в нас мълчаливо се простира трагизмът на пустинята, като че потъваме в някакво безсмислено празно пространство. Отведнъж, обаче, ние срещаме другия, който ни притегля като с магнит.
Дружбата между него и нас може да израства бавно, но ние сме уверени, че тоя човек ни носи най-големия дар в живота, че той ще ни покаже най-
възвишените
страдания и най-блестящата радост.
Някаква увереност, че той е част от нашия собствен живот, ни кара да го търсим и дори да го боготворим. За другите той може да няма тая цена, но нещо във вас го познава по-добре от всички останали, някаква вътрешна увереност ни показва, че той е една чудесна градина, в която ще цъфнат най прекрасните цветя, че той е един пълноводен извор, който чака да поправим задръстения му път. "Защо ми отнехте щастието? " – се питат тревожно всеки ден. Кой може да ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до себе си?
към текста >>
В нейните кратки обятия има всичкия мир и всичката радост, която не сме могли да намерим в измамния
свят
на миражите.
Спуснати по измамния път на миражите, ние забравихме, колко беше хубаво в кротките и чисти обятия на тази обич. Не се тревожете когато ви оставят. Сигурно в тоя час вашата мисия за другия е вече свършена. Ако погледнете нагоре, ще видите ослепителния блясък на белия връх, който ви чака. Там стои безмълвна и безбурна тая любов, която някога забравихме.
В нейните кратки обятия има всичкия мир и всичката радост, която не сме могли да намерим в измамния
свят
на миражите.
Не прогонвай обичта, която разцъфтява в сърцето ти и която трябва да подариш на никого. Може би чрез тази обич то ще познае обичта на света. Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре.
към текста >>
Мислиш ли, че е добре да задържиш при себе си един човек, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален
свят
, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ?
Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви. Не извършвай насилие върху свободния избор на хората.
Мислиш ли, че е добре да задържиш при себе си един човек, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален
свят
, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ?
Отиде ли си някой от твоя живот, дошло е неговото време. Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето си и, ако в ударите на това твое сърце усетиш ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат да се излъжат, сърцето ти – никога. В такъв случай бъди уверен и в това, че никой не може да ти го отнеме. Не, никога и никой не е успял да разлъчи тия, между които е имало любов!
към текста >>
88.
ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Те не са два
свята
, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ И ЗДРАВЕТО Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене, неправилно дишане, неправилно възприемане на светлината и пр. с други думи всяко отклонение от природните закони води към болест. Последните могат да бъдат и от психични, вътрешни причини. Това е понятно, понеже между физичния и психичния живот има постоянно взаимодействие.
Те не са два
свята
, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг.
от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото".
към текста >>
Тогава отрицателните мисли от мисловния му
свят
слизат към тялото и носят разрушение.
Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото". "Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото! С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има".
Тогава отрицателните мисли от мисловния му
свят
слизат към тялото и носят разрушение.
И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма.
към текста >>
Физичният
свят
не е откъснат сам по себе си от висшите светове.
Напр., ако той е гневен свързва се с всички други хора, които са в това състояние, привлича техните енергии, които действуват разрушително върху организма му. Същото става и при всички други отрицателни състояния. Всеки човек се свързва по закона на съзвучието с всички други хора, които имат в момента подобни състояния и тия хора вливат в него положителни, творчески, строителни или отрицателни, разрушителни енергии – според характера на неговото състояние. 3. Освен познатите енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и пр., напоследък се откриха и тъй наречените космични лъчи, които идат към земята от безкрайните пространства на всемира. Този въпрос си има и по-дълбока страна.
Физичният
свят
не е откъснат сам по себе си от висшите светове.
Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път.
към текста >>
От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия
свят
един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие.
Този въпрос си има и по-дълбока страна. Физичният свят не е откъснат сам по себе си от висшите светове. Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света.
От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия
свят
един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие.
И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван?
към текста >>
Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните,
възвишените
мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване.
Но психичният живот – мислите, чувствата и пр. – може да действува не само отрицателно, но и положително – според характера си. Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна! " (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15).
Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните,
възвишените
мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване.
Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1).
към текста >>
89.
НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-нисш характер, по-близка до физичния
свят
, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с
възвишените
мисли.
Рентгеновите лъчи от 12 ангстрьома до 1/14 ангстрьома. след това идат космичните лъчи. Те са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни. Зад тях са вече мислителните или изобщо психичните радиовълни, чийто брой на трептения в секунда е още по-голям; те са още по-къси вълни. Но както има разлика между светлинните вълни на разните спектрални цветове, същото важи и за мислителните вълни.
тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-нисш характер, по-близка до физичния
свят
, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с
възвишените
мисли.
Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло е в трептение. Тя изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда. Когато органите са здрави, те имат нормални радиации, трептенията са нормални.
към текста >>
Една
възвишена
Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни.
след това идат космичните лъчи. Те са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни. Зад тях са вече мислителните или изобщо психичните радиовълни, чийто брой на трептения в секунда е още по-голям; те са още по-къси вълни. Но както има разлика между светлинните вълни на разните спектрални цветове, същото важи и за мислителните вълни. тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-нисш характер, по-близка до физичния свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Една
възвишена
Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни.
Материята на цялото тяло е в трептение. Тя изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда. Когато органите са здрави, те имат нормални радиации, трептенията са нормални. Важен закон е следният: Болестта е по-нисш живот в организма.
към текста >>
А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до
възвишените
области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов!
Те са по-дълги и по-бавни в сравнение с тия на здравия орган. На това именно се основава лекуването с вътрешния, психичния лечебен фактор. Действието на този фактор се основава на следния закон: Колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова те имат по-голяма мощ, по-голяма прониквателна си¬ла и по-голямо надмощие над дългите и бавни вълни. Как се прилага действието на тия два закона при лекуване? Чрез повишаване трептенията на организма.
А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до
възвишените
области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов!
Тогава човек ще възприеме в себе си животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тия на болестта и затова те ще преодолеят, превъзмогнат и премахнат бавните и дълги вълни на болезненото състояние и по този начин ще внесат коренна обнова в организма, преустройство, преорганизиране на материята на болния орган и на целия организъм. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко вярата и любовта. Те са свързани с други възвишения състояния, които ще разгледаме идния път. Позната е една древна истина: Вярата лекува.
към текста >>
Те са свързани с други
възвишения
състояния, които ще разгледаме идния път.
Чрез повишаване трептенията на организма. А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов! Тогава човек ще възприеме в себе си животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тия на болестта и затова те ще преодолеят, превъзмогнат и премахнат бавните и дълги вълни на болезненото състояние и по този начин ще внесат коренна обнова в организма, преустройство, преорганизиране на материята на болния орган и на целия организъм. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко вярата и любовта.
Те са свързани с други
възвишения
състояния, които ще разгледаме идния път.
Позната е една древна истина: Вярата лекува. В нея има два елемента, които в същност, от едно по-дълбоко гледище, имат един и същи източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав! Тая страна на вярата стана по-известна след книгата на Емил Куе: „Лекуване с вяра".Болният трябва да вярва, че е здрав, той да е уверен, че болестта му минава и че вече е минала. Лечебното действие на тая страна на вярата ще стане ясно от следното: Знае се, че мисълта, изобщо Духът е архитектът на човеш¬кото тяло.
към текста >>
То се основава на един закон, който е познат и във физичния
свят
: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот.
Тук под вяра се разбира не само гореописаната страна на вярата, но и една друга, по-дълбока, по-мистична нейна страна. Тук под вяра се разбира една връзка с Божественото, с Великото Разумно Начало в света. Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма. Тя привлича към човека обновители и, творчески сили от целия всемир. Как може да се обясни това?
То се основава на един закон, който е познат и във физичния
свят
: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот.
Когато дойдем до тая мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм. Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото. Тогава в болния орган и в цялото тяло се влива изобилна струя от живот. На тая струя не могат да устоят бавните- и дълги вълни на болезненото състояние. Христос когато е лекувал някого, му е казвал: „Да бъде според твоята вяра".
към текста >>
Чрез любовта човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от божествения
свят
.
Защо дру¬гите, които се допирали до Христа от вси страни не получили нищо, а тая жена получила? Защото тя била във възприемчивото състояние, което дава вярата. Повишение на трептенията на организма носи и любовта. Любовта има мощно лечебно действие. Тя носи живот.
Чрез любовта човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от божествения
свят
.
Те вливат в него живот, който коренно об¬новява. претворява, пресъздава организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувствува любовта на Бога, ако той познае любовта и тя протече през него, той може да се излекува веднага". На друго място Учителят казва: „Любовта премахва всички болести в света, мо¬ментално ги премахва". Нещо повече.
към текста >>
90.
DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Целият
свят
е в него.
О, колко много ги обичам! Аз не мога да гледам нещата поотделно, но всичко наедно! Аз не мога да си представя себе си отделно от другите хора. Аз съм чист като лъчите на слънцето. Вашето дете по кръв има сродство със слънцето, със земята, с луната и дори с черешата, както с всичко друго, което се намира и в другата половина на света.
Целият
свят
е в него.
И на всички той е брат, сестра, роднина. И когато нашето дете проходи, тогава ще тича по чужди земи, в чудни дворове ще прегръща чужди животни, като че ли са негови. Тогава вие ще кажете: „Немирно дете! " Но тъкмо това е истинският живот. Защото великата Мъдрост на Твореца действува в него.
към текста >>
Ако в своето творческо дело всеки писател би имал подобен съветник — майстор, като Райнов, сигурно би създал много по-положително и по-
възвишено
писание.
Той посочва всичките положителни страни на даден автор, посочва мястото и характерното, с което той заема това място в българската литература. И всеки автор е заел незаменимо място в родната книжнина, всеки запълва една празнина, която би зеела без него. Естествено, Райнов посочва и слабите страни на всеки писател. Та това, според нас, е още по-ценно и културно. Няма слепота в разглеждането и няма лицеприятие.
Ако в своето творческо дело всеки писател би имал подобен съветник — майстор, като Райнов, сигурно би създал много по-положително и по-
възвишено
писание.
Затова делото на Николай Райнов е толкова грамадно и високо просветно, че не може да се измери. Който иска да чете правилно и да разбира вярно българските писатели, трябва да прочете тия 9 тома на Р. И в душата си всеки ще му изкаже едно мълчаливо благодаря. Ще види тогава, че недавнашните закачки на някои литературни критици по вестниците по повод на тия Райнови книги са били тенденциозни и въпреки това само в полза на Райновото дело. Чудно хубави са разборите, които Р.
към текста >>
91.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
казва: "Физическият
свят
има сравнително по-ниски трептения т.е.
любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психичното: трансформира състоянията на ума, сърцето, волята и пр. Също така, любовта внася живот не само в организма, но и в духовния живот на човека: затова чрез нея се разцъфтяват заложбите и дарбите в човека, скръбното състояние се сменя с радостно и пр. Но ние ще разгледаме горните думи на Учителя във връзка със здравните проблеми. Учителят в беседата си от 17. май т.г.
казва: "Физическият
свят
има сравнително по-ниски трептения т.е.
с по-малка фреквенция . Духовният свят има по-силни трептения т.е. с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция. Човек за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните обуща, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете".
към текста >>
Духовният
свят
има по-силни трептения т.е.
Но ние ще разгледаме горните думи на Учителя във връзка със здравните проблеми. Учителят в беседата си от 17. май т.г. казва: "Физическият свят има сравнително по-ниски трептения т.е. с по-малка фреквенция .
Духовният
свят
има по-силни трептения т.е.
с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция. Човек за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните обуща, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете". В миналата статия разгледахме този въпрос във връзка с електромагнитните течения в човешкия организъм. Сега ще го разгледаме във връзка със закона за съзвучието, който се нарича още закон на Хелмхолц.
към текста >>
с по-голяма фреквенция, а Божественият
свят
има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция.
Учителят в беседата си от 17. май т.г. казва: "Физическият свят има сравнително по-ниски трептения т.е. с по-малка фреквенция . Духовният свят има по-силни трептения т.е.
с по-голяма фреквенция, а Божественият
свят
има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция.
Човек за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните обуща, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете". В миналата статия разгледахме този въпрос във връзка с електромагнитните течения в човешкия организъм. Сега ще го разгледаме във връзка със закона за съзвучието, който се нарича още закон на Хелмхолц. Ако отворим капака на пианото и изпеем срещу струните тона "ла", то въздушните вълни, които излизат от нас, ще ударят всички струни, но не всички ще затрептят, а струните "ла" от разни октави, и ще чуем в отговор тона "ла".
към текста >>
Издигането на нашето съзнание до
възвишени
мисли и чувства усилва нашата възприемчивост.
Към човека идат енергии, трептения от всички степени и категории, но ние ще възприемем само тия, които са в хармония с нашите състояния, а към другите ще останем безчувствени, тъй както струните на китарата с изключение на някои остават безчувствени към въздушните вълни на тона "ла". Когато Учителят казва: "Последствията на добрите мисли и чувства са много добри, а на лошите мисли и чувства – много лоши", той подразбира между другото и действието на горния закон за съзвучието. При лошите мисли и чувства около човека се образува астрална обвивка или черупка, в която той е затворен и която не позволява той да възприема животворните сили, които идат към земята. А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза".
Издигането на нашето съзнание до
възвишени
мисли и чувства усилва нашата възприемчивост.
Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове. Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост. Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно време в молитва и размишление, за да стане по-възприемчив към тия неща, които ще възприеме. Горният закон на Хелмхолц отваря широки възможности за човешкото развитие.
към текста >>
92.
МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния
свят
за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
"МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници.
Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния
свят
за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас.
към текста >>
Моралното съзнание е съзнанието за Битието, за единението, съзнанието за
Възвишеното
, за Хармонията, съзнанието за свободно избрания и общ живот и съществуване, съзнанието за същината, истинския смисъл за обожествяването".
Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас. Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение. Ние трябва да се стремим да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по морални, толкоз сме в по-голяма хармония с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да доловим Бога.
Моралното съзнание е съзнанието за Битието, за единението, съзнанието за
Възвишеното
, за Хармонията, съзнанието за свободно избрания и общ живот и съществуване, съзнанието за същината, истинския смисъл за обожествяването".
Във всеки миг, във всяко явление действува цялото. Човечеството, Вечното е вездесъщо, защото то не познава нито време, нито пространство. Ние съществуваме, живеем и мислим в Бога. Всичко, което е истинно, трае вечно. Когато нашата интелигентност хармонира с нашия свят, тогава ние ще станем подобни на Бога.
към текста >>
Когато нашата интелигентност хармонира с нашия
свят
, тогава ние ще станем подобни на Бога.
Моралното съзнание е съзнанието за Битието, за единението, съзнанието за Възвишеното, за Хармонията, съзнанието за свободно избрания и общ живот и съществуване, съзнанието за същината, истинския смисъл за обожествяването". Във всеки миг, във всяко явление действува цялото. Човечеството, Вечното е вездесъщо, защото то не познава нито време, нито пространство. Ние съществуваме, живеем и мислим в Бога. Всичко, което е истинно, трае вечно.
Когато нашата интелигентност хармонира с нашия
свят
, тогава ние ще станем подобни на Бога.
В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява. Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото.
към текста >>
В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия
свят
оживотворява.
Във всеки миг, във всяко явление действува цялото. Човечеството, Вечното е вездесъщо, защото то не познава нито време, нито пространство. Ние съществуваме, живеем и мислим в Бога. Всичко, което е истинно, трае вечно. Когато нашата интелигентност хармонира с нашия свят, тогава ние ще станем подобни на Бога.
В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия
свят
оживотворява.
Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него.
към текста >>
Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия
свят
, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска.
Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия
свят
, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>
93.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния
свят
от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството.
най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции. Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време. Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр.
и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния
свят
от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството.
Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил.
към текста >>
"Ето защо, наред с
възвишеното
понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е.
И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3).
"Ето защо, наред с
възвишеното
понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е.
идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил. течения и пр."... (стр. 14, 15). Излишно е да говорим по тия въпроси.
към текста >>
Да се извлича душата от астралния и материалния
свят
, така може да мислят само материалистите от миналия век.
Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа". Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност.
Да се извлича душата от астралния и материалния
свят
, така може да мислят само материалистите от миналия век.
В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически.
към текста >>
свят
, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния
свят
.
78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож.
свят
, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния
свят
.
На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си". Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея. Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр.
към текста >>
94.
КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Хранете се със светли мисли и
възвишени
чувства, които носят радост и веселие.
Какво ще научи, какво ще придобие човек, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване? Тази мисъл ще го застари. Ще загуби красотата и младостта си. От живота на човека зависи да бъде външно и вътрешно млад, да се радва на живота, да се ползува от добрите условия. Не оставяйте ума и сърцето си в застой.
Хранете се със светли мисли и
възвишени
чувства, които носят радост и веселие.
Съвременните хора се нуждаят от чистота в мислите, чувствата и постъпките. Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства. Такова съдружие прави човека недоволен, внася дисхармония в живота му. Очи има човек, а е недоволен; уши има, нос, уста има, пак е недоволен; здраве има, пак е недоволен.
към текста >>
Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи
свят
.
Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света.
Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи
свят
.
Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си. Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия свят. Запишете последната и най-важна мисъл: Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта, не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда.
към текста >>
Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и
възвишени
души по целия
свят
.
Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света. Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи свят. Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си.
Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и
възвишени
души по целия
свят
.
Запишете последната и най-важна мисъл: Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта, не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите Името на Бога.
към текста >>
95.
ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Докато човек е със старата глава, той не може да разбира светлите и
възвишени
идеи, които идат от разумния
свят
.
Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда. Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав. Това е цяло щастие.
Докато човек е със старата глава, той не може да разбира светлите и
възвишени
идеи, които идат от разумния
свят
.
В тези идеи е новият път. От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае човек за да разбере, възприеме и приложи новите идеи. Своенравен е човек, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага. В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа.
към текста >>
И като благодарите, че сте цветя от Божествения
свят
, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си.
Затова ценете красотата, така ще развивате очите си. Впрегнете ръцете си на работа, за да проявите справедливостта си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път.
И като благодарите, че сте цветя от Божествения
свят
, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си.
Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов.
към текста >>
96.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен
свят
, с известни разумни сили, които действуват в природата.
Природата е проникната от разумни сили. Ако мислим, че тя е мъртъв механизъм, бездушна машина, ние разглеждаме едностранчиво света. Разумните сили, които проникват цялата природа, дават целесъобразно направление на силите, които организират формите. Един плод не е само материалната форма, но зад нея има жизнени и разумни сили. Той е резултат на тяхната работа.
Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен
свят
, с известни разумни сили, които действуват в природата.
Слънчевите лъчи можем да си представим като писма, които ни идат от далечните пространства. И ако можем да ги отворим и прочетем, ще се ползуваме от идеите, които съдържат тия писма. Ето защо, всичко, което ни заобикаля, ни носи много по-големи дарове, отколкото ние подозираме на пръв поглед, и може да бъде по-мощен фактор за нашето физично и духовно повдигане. Всеки човек влиза направо във връзка с материалната страна на нещата, които са около него. Но за да влезе във връзка с животворните и разумни сили, които проникват природата, трябва да се спазват известни закони как можем да влезем в по-интимен контакт с тия сили?
към текста >>
Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един
възвишен
свят
.
Той има приложение даже и в отношенията между хората. Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук. Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-нисшите до най-висшите, т.е. от енергии с най-малка фреквенция (честота) на вълните до такива с най-висока фреквенция. Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание.
Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един
възвишен
свят
.
Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене?
към текста >>
Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен начин, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни
възвишени
сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр.
на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата. По този начин храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес. Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр. са допирни точки, чрез които можем да влизаме във връзка с великата разумност, която работи в света, можем да се докоснем до нейните енергии и да ги приемем в себе си, и тъй да се обновяваме физически и духовно!
Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен начин, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни
възвишени
сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр.
Чрез такива осезателни начини ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм. Това е един от начините, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с възвишените разумни сили в природата. Ако влизаме в контакт с цветята, дърветата, изворите, реките, планините и пр. с по-повдигнато, с по-отзивчиво съзнание, тогава бихме се свързали с животворните разумни, божествени сили, които работят в тях и колко благотворно действие би имали те както върху нашия организъм, тъй и за създаване на подем и разцвет в душевния ни живот! Слънчевата светлина има не само физиологично действие, но и психично.
към текста >>
Това е един от начините, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с
възвишените
разумни сили в природата.
Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр. са допирни точки, чрез които можем да влизаме във връзка с великата разумност, която работи в света, можем да се докоснем до нейните енергии и да ги приемем в себе си, и тъй да се обновяваме физически и духовно! Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен начин, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни възвишени сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр. Чрез такива осезателни начини ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм.
Това е един от начините, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с
възвишените
разумни сили в природата.
Ако влизаме в контакт с цветята, дърветата, изворите, реките, планините и пр. с по-повдигнато, с по-отзивчиво съзнание, тогава бихме се свързали с животворните разумни, божествени сили, които работят в тях и колко благотворно действие би имали те както върху нашия организъм, тъй и за създаване на подем и разцвет в душевния ни живот! Слънчевата светлина има не само физиологично действие, но и психично. Тя е съставена от седемте цвята на слънчевия спектър – червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и морав. Психичното действие на всеки един от тия цветове е известно, напр.
към текста >>
Всеки слънчев лъч носи идеите на един
възвишен
, разумен
свят
.
червеният цвят подтиква към движение, към активност, жълтият подтиква ума към работа, синият внася мир, вяра, спокойствие и пр. Слънчевата светлина понеже съдържа всичките седем цвета в хармонично цяло, съдържа действието на всичките цветове. Вълните на слънчевите лъчи са музикални. И ако ние с повдигнато състояние на съзнанието възприемаме слънчевата светлина, ще влезем в контакт с тая музика, тя ще внесе своя ритъм в нашия организъм и ще повдигне между другото и неговото здравно състояние. Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня.
Всеки слънчев лъч носи идеите на един
възвишен
, разумен
свят
.
Ние се свързваме само с тия енергии на слънчевата светлина, с които сме в съзвучие по закона на Хелмхолц. Ако възприемем слънчевите лъчи при обикновено състояние на съзнанието, ние ще влезем във връзка предимно с механическите енергии на светлината. Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност, благоговение, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля. Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби! "
към текста >>
97.
РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния
свят
.
Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало. Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата. Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности.
Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния
свят
.
При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа.
към текста >>
Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия
свят
и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание.
Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия
свят
и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство.
към текста >>
"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия
свят
– към този
свят
, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне".
Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея". "Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти. Философията е само производна на музиката, нейна последица".
"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия
свят
– към този
свят
, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне".
Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности. Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека.
към текста >>
Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-
възвишената
природа у човека.
"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне". Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности.
Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-
възвишената
природа у човека.
Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
към текста >>
Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов
свят
, пълен с хармония, светлина и радост.
Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл.
Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов
свят
, пълен с хармония, светлина и радост.
Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр. и пр.
към текста >>
98.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тя е крепителка в живота – мостчето за приемане на най-
възвишеното
чувство – любовта.
Да вярваме в разумната природа и спокойно ще очакваме благата си. Всяко едно благо се придобива с вяра и упование към Бога Без вяра не е възможно да угоди някой Богу. Тя е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи, тя е подтикът към знанието. Всеки подтик в душата показва, че вярата се проявява. Тя е създала правилното мислене.
Тя е крепителка в живота – мостчето за приемане на най-
възвишеното
чувство – любовта.
Вярата, надеждата и любовта са трит любими сестри на човешката душа, трите спътници в живота. Вярата е нежно облякло на душата, но тя изпитва, както и любовта. Ако устоим на изпитанията ù ще придобием желаните блага. Тя е носителка на възвишения живот. Вярата осмисля живота, а последният е ковачницата за придобиването ù.
към текста >>
Тя е носителка на
възвишения
живот.
Тя е създала правилното мислене. Тя е крепителка в живота – мостчето за приемане на най-възвишеното чувство – любовта. Вярата, надеждата и любовта са трит любими сестри на човешката душа, трите спътници в живота. Вярата е нежно облякло на душата, но тя изпитва, както и любовта. Ако устоим на изпитанията ù ще придобием желаните блага.
Тя е носителка на
възвишения
живот.
Вярата осмисля живота, а последният е ковачницата за придобиването ù. Тя е средството за приемане радостта; дава на човека криле за работа и учение. Помага му във всекидневната работа, улеснява го за придобиване Божественото. Вярата е качество на Духа. Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага.
към текста >>
Когато реализира само блага от материалния
свят
, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит
свята
, тя е цялостна.
Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага.
Когато реализира само блага от материалния
свят
, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит
свята
, тя е цялостна.
С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога.
към текста >>
С нея човек се справя с противоречията в духовния
свят
.
Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна.
С нея човек се справя с противоречията в духовния
свят
.
На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда.
към текста >>
На физическия
свят
човек работи и живее с надеждата.
Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят.
На физическия
свят
човек работи и живее с надеждата.
В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда.
към текста >>
В духовния
свят
– с вярата.
Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата.
В духовния
свят
– с вярата.
В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда. Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си.
към текста >>
В Божествения
свят
– с любовта.
С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата.
В Божествения
свят
– с любовта.
Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда. Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си. Мъчнотиите и изпитанията са средството за изпитване на нашата вяра.
към текста >>
Спирачките за придобиване на това
възвишено
чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването.
С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарече син на Фараоновата дъщеря. С вяра мъченици биваха мъчени, убивани и с песни отиваха на кладата, или в прегръдките на лъвовете. Да имаме жива вяра! Като живеем ще трябва да вярваме, но в нещо разумно. Можем ли да говорим и прилагаме любовта, когато не сме придобили вярата?
Спирачките за придобиване на това
възвишено
чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването.
Истински вярващ е онзи, който работи. Човек трябва да се кали, да развие вярата и надеждата, да не пада духом и да не се обезкуражава. Затова човек трябва да дружи с хора със силна вяра и надежда. Тъй че, дружбата на човека с вярващи хора развива съответните дарби и способности у него. Вярата е едно от средствата за възпитанието ни.
към текста >>
99.
СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия
свят
.
Той трябва да работи върху своя ум, чувства и воля. Неговият умствен живот извайва челото му, чувствата му извайват неговия нос и скули, а волята му извайва формата на неговата брада. Ако учителят работи за повдигането на своя умствен, чувствен и волев живот, той постепенно ще може да измени челото, носа, скулите, брадата си и пр. Висшите прояви на душата – любовта и милосърдието – се намират отгоре на главата. Колкото човек е по-любвеобилен и милосърден, толкова главата му горе става по-широка и висока.
Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия
свят
.
Разрушителните енергии са около ушите Ето защо човек, който е гневлив, има глава, широка около ушите и издути околоушни центрове. Той може да убие човека и пет пари не дава. Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва.
към текста >>
Всички страдания са токове, които идат от невидимия
свят
да поправят грешките на хората.
Той може да убие човека и пет пари не дава. Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва. И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите.
Всички страдания са токове, които идат от невидимия
свят
да поправят грешките на хората.
След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки.
към текста >>
Любовта е най-благоприятната атмосфера, в която се разцъфтяват
възвишените
детски заложби и сили, и отрицателните прояви се трансформират.
Ако съдържа по-малко сила, волята остава неразвита. Когато учениците са немирни и невнимателни, учителят може да приложи музиката като метод за тониране: може да вземе няколко акорда или може да прибегне до някоя песен. Има друг метод, по който много лесно детските енергии могат да вземат възходящо направление: това е любовта! Най-първо той да ги обикне и те да го обикнат. Децата познават, кой ги обича!
Любовта е най-благоприятната атмосфера, в която се разцъфтяват
възвишените
детски заложби и сили, и отрицателните прояви се трансформират.
Досега ние имаме все правила, закони и методи без любов. Те са все мъртви закони и правила. От сега нататък трябва да изучаваме живите закони. Те са законите на любовта! Учителят никога не трябва да си послужи с лъжа.
към текста >>
100.
OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Чрез труд във физическия
свят
най-първо трябва да се упражнят сетивата.
Преждевременната работа с машините убива детската природа. През първия образователен период — до 14-та година — у детето са в разцвет и подем жизнените сили и затова то до тая възраст не трябва да се занимава с мъртви пособия, а само с това, в което има движение и живот. Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата. След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр. Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него.
Чрез труд във физическия
свят
най-първо трябва да се упражнят сетивата.
С това трябва да се започне. Чрез работа във физическия свят сетивата ще се упражняват. После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили. Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория.
към текста >>
Чрез работа във физическия
свят
сетивата ще се упражняват.
Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата. След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр. Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него. Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят сетивата. С това трябва да се започне.
Чрез работа във физическия
свят
сетивата ще се упражняват.
После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили. Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория. Трябва да се приспособим към детското естество и да почнем от това, към което децата имат желание. Да им създадем работа, например, чистене извори, чистене пътища, правене лехи, освобождение дървета от гъсеници, посаждане и отглеждане на цветя, зеленчуци и плодни дървета и пр.
към текста >>
Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия
свят
около него.
Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него. Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят сетивата. С това трябва да се започне. Чрез работа във физическия свят сетивата ще се упражняват. После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили.
Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия
свят
около него.
Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория. Трябва да се приспособим към детското естество и да почнем от това, към което децата имат желание. Да им създадем работа, например, чистене извори, чистене пътища, правене лехи, освобождение дървета от гъсеници, посаждане и отглеждане на цветя, зеленчуци и плодни дървета и пр. Трудът сред природата е целесъобразен и от здравно гледище. При този начин на обучение детето ще работи на чист въздух и слънце, ще бъде в движение.
към текста >>
Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен
свят
, в света на нашите мисли и чувства".
От друга страна, всички природни явления учителят ще използува като символи за разбиране на най-отдалечени духовни и морални закони. Децата ще се учат да превеждат природните явления. Например, като чистят извора, у тях трябва да се събуди подтик за чистене на техните мисли и чувства. Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон.
Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен
свят
, в света на нашите мисли и чувства".
Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта.
към текста >>
Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-
възвишените
истини и закони в света.
Например, като чистят извора, у тях трябва да се събуди подтик за чистене на техните мисли и чувства. Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон. Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства". Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората.
Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-
възвишените
истини и закони в света.
А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта. В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на първоначалното училище тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден.
към текста >>
Това, което детето прави във физическия
свят
, ще се превърне у него в духовна сила.
Подобен красив резултат ще има и чистенето на изворите, които детето среща при своите разходки. То ще очисти дъното на извора, ще го постели с бели, красиви камъчета, ще го огради и ще се вслуша в музиката на кристалните му струи. От детето, което е очистило един извор от любов към извора, красотата и хората, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия.
Това, което детето прави във физическия
свят
, ще се превърне у него в духовна сила.
Детето след като очисти извора от камъчета, клончета, листа и пр., у него да се яви идеята, че неговото сърце трябва да е тъй-чисто както този извор. Някои, като идат при извора, си събуват обущата и си потапят краката във водата. Учителят казва: „Когато отидеш при някой извор, ще си гребнеш вода, ще си събуеш обущата и настрана от извора ще си измиеш краката. Тъй трябва да се възпитават малките деца". Детето с колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си.
към текста >>
НАГОРЕ