НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
595
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Жив пример за това представя
Христос
.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА III. Лекуване Лекуването в далечното минало се е считало като една свещена наука. То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители.
Жив пример за това представя
Христос
.
„Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие.
към текста >>
Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача
на
истинските алхимици винаги е била търсене
на
метода за
възраждане
на
човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние.
Когато дойдем до самия метод, той става така да се каже езотеричното в различните религии или окултни общества. Диренето и прилагането на тоя метод е било предмет на дълго проучване от страна на всички ония, които са се занимавали с човешката душа и са търсили начин, за да ù помогнат. Вземете напр. алхимиците на средните векове. Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване.
Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача
на
истинските алхимици винаги е била търсене
на
метода за
възраждане
на
човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние.
Това е било задача и на всички Учители на човечеството. И самия Христос го е потърсил и той го е намерил. Ако проследим методите, които са се практикували в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие. Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н. В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи.
към текста >>
И самия
Христос
го е потърсил и той го е намерил.
Вземете напр. алхимиците на средните векове. Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване. Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача на истинските алхимици винаги е била търсене на метода за възраждане на човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние. Това е било задача и на всички Учители на човечеството.
И самия
Христос
го е потърсил и той го е намерил.
Ако проследим методите, които са се практикували в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие. Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н. В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи. И действително, ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес. Сега той не би дал същия резултат, както тогава, когато е бил създаден.
към текста >>
2.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и
израждане
и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото
на
смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото
на
братолюбието.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и
израждане
и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото
на
смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото
на
братолюбието.
Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството! Такава ли е съдбата на човека?
към текста >>
„Чистите по сърце ще видят Бога", казва
Христос
.
Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота? Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
„Чистите по сърце ще видят Бога", казва
Христос
.
Някои казват, че твърденията в това учение не подлежали на проверка. Това обаче, не е вярно. Не е ли това една ясна и категорична формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия? Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни. Знаем добре, че никога не можем да добием тези елементи, ако не спазим условията, а искаме да видим Бога, без да спазим исканото за постигането на това.
към текста >>
3.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
ОТДЕЛЯНЕ
НА
ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА Хората знаят, че се раждат, но не помнят своето
раждане
.
ОТДЕЛЯНЕ
НА
ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА Хората знаят, че се раждат, но не помнят своето
раждане
.
Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици.
към текста >>
Но своето
раждане
те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА Хората знаят, че се раждат, но не помнят своето раждане. Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света.
Но своето
раждане
те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание.
И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване.
към текста >>
За тоя път е говорил
Христос
, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота".
Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато! Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен. На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си". Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя.
За тоя път е говорил
Христос
, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота".
Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа. Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални. Тук започва онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота. Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога. А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света.
към текста >>
Спомнете си онези изречения от Евангелието
на
Йоана, където
Христос
употребява тази дума: „Света"... Тогава думите
на
свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си.
Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява.
Спомнете си онези изречения от Евангелието
на
Йоана, където
Христос
употребява тази дума: „Света"... Тогава думите
на
свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си.
В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души.
към текста >>
4.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Материализмът днес убива живота: той води към
израждане
на
нервната система.
Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр. Така е и с всички други науки. Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти.
Материализмът днес убива живота: той води към
израждане
на
нервната система.
Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система. Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система. Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура. Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир.
към текста >>
Има окултна връзка между материализма и
израждането
на
нервната система.
То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр. Така е и с всички други науки. Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система.
Има окултна връзка между материализма и
израждането
на
нервната система.
Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система. Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура. Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници.
към текста >>
Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките
на
раждането
на
една нова култура.
Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система. Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система.
Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките
на
раждането
на
една нова култура.
Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир.
към текста >>
Големият салон
на
окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „
Христос
" висока 9 метра.
Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека.
Големият салон
на
окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „
Христос
" висока 9 метра.
Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос.
към текста >>
Христос
е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си.
Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ?
Христос
е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си.
В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2].
към текста >>
Техните лица са измъчени: те са победени от силата
на
любовта, която пръска
Христос
.
Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер.
Техните лица са измъчени: те са победени от силата
на
любовта, която пръска
Христос
.
Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр.
към текста >>
С любовта, която носи
Христос
, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява.
В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2].
С любовта, която носи
Христос
, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява.
По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната. Във Вашингтон искат чрез конференцията по разоръжението да примирят Япония със Съединените щати и други сили, искат да примирят Азия с Европа и Америка.
към текста >>
Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере
Христос
на
близкото бъдеще.
Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало. Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа.
Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере
Христос
на
близкото бъдеще.
Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3]. [1]Виж „Изследванията на Райхенбах" в сп. „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5. [2]Виж „Всемирна Летопис".
към текста >>
5.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някои погледнаха
на
него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото
раждане
означава нов удар против сляпото подражание
на
Японския народ
на
западните култури.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества.
Някои погледнаха
на
него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото
раждане
означава нов удар против сляпото подражание
на
Японския народ
на
западните култури.
Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е.
към текста >>
Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим
на
Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането
на
Христос
.
Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан.
Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим
на
Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането
на
Христос
.
” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала.
към текста >>
Главния Дух е Дух от Бога, даден
на
хората при тяхното
раждане
.
Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява.
Главния Дух е Дух от Бога, даден
на
хората при тяхното
раждане
.
той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност.
към текста >>
6.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Такива са били ученията
на
великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей,
Христос
.
Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите.
Такива са били ученията
на
великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей,
Христос
.
Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
към текста >>
Но кои са признаците за
раждането
на
новата култура,
на
новото общество?
Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество.
Но кои са признаците за
раждането
на
новата култура,
на
новото общество?
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат.
към текста >>
Това са онези будни души, които предчувствуват
раждането
на
новото и се предават всецяло
на
него.
Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят.
Това са онези будни души, които предчувствуват
раждането
на
новото и се предават всецяло
на
него.
Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също.
към текста >>
И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за
съграждане
на
нещо ново.
Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството.
И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за
съграждане
на
нещо ново.
Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
7.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество
на
човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и
израждане
на
органичните форми, в изопачаване
на
чувствата и атрофиране
на
мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското.
Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина.
Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество
на
човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и
израждане
на
органичните форми, в изопачаване
на
чувствата и атрофиране
на
мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското.
Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
към текста >>
„Истината ще ви направи свободни” е казал
Христос
.
Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод.
„Истината ще ви направи свободни” е казал
Христос
.
С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог. Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог.
към текста >>
8.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата
на
вдъхновени творци,
израждане
на
поколението и др.
Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2).
Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата
на
вдъхновени творци,
израждане
на
поколението и др.
показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада.
към текста >>
Както е знайно, от
възраждането
насам, а особено в миналия век - стихията
на
запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа.
- Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада?
Както е знайно, от
възраждането
насам, а особено в миналия век - стихията
на
запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа.
Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията".
към текста >>
Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед,
Христос
, съществуването
на
които, звучи за съвременното ухо като легенди и
на
авторитета
на
които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции.
Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др.
Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед,
Христос
, съществуването
на
които, звучи за съвременното ухо като легенди и
на
авторитета
на
които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции.
Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят.
към текста >>
9.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А това е пагубно колкото за отделния индивид, повече за поколението, защото води към сигурно
израждане
.
„Колкото е възможно по-близко до природата"! Тая максима в много случаи би ни предпазила от напастите, що нашето невежество по въпросите на храненето ни донася. Да припомням ли случая с болестите на безвитаминното хранене? - В далечния изток умират хиляди хора в страшни мъки поради прекалено изтънчените вкусове. Пък и в наши дни много от телесния упадък, особено на бедните в големите градове, се дължи на недоимък от витамини, поради еднообразната и неестествена храна.
А това е пагубно колкото за отделния индивид, повече за поколението, защото води към сигурно
израждане
.
Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно.
към текста >>
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло
на
Христос
, както сам Той казва
на
тайната вечеря.
Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние.
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло
на
Христос
, както сам Той казва
на
тайната вечеря.
Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени.
към текста >>
10.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Христос
казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво.
Христос
казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова? Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква.
към текста >>
Какво означават 12-те престола, за които
Христос
говори, че ще седне
на
тях?
Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова? Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква.
Какво означават 12-те престола, за които
Христос
говори, че ще седне
на
тях?
— Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята. Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа. От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние. И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля.
към текста >>
Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за
съграждане
.
- Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път. Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония!
Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за
съграждане
.
Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента. Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно.
към текста >>
Христос
учил учениците си върху вътрешното битие
на
живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати.
Но господар искаш да бъдеш? Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и слуга; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно.
Христос
учил учениците си върху вътрешното битие
на
живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати.
Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях.
към текста >>
Христос
казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена.
Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно. Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето.
Христос
казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена.
В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели. Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече.
към текста >>
Христос
говори
на
учениците си за второто битие, То е започнало вече.
Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели.
Христос
говори
на
учениците си за второто битие, То е започнало вече.
Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето. Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият. Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се обичат, а когато се обичат, не си препятствуват. Божественият принцип живее във всички живи същества и когато не живеят разумно, Той се опълчва срещу тях. Ако човек работи съгласно този принцип, той може правилно да развива своите дарби.
към текста >>
11.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Христос
изгони от храма „търговците
на
глоби" и „среброменителите".
В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек?
Христос
изгони от храма „търговците
на
глоби" и „среброменителите".
Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата.
към текста >>
А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът
на
израждането
.
За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика.
А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът
на
израждането
.
Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра.
към текста >>
12.
Ново направление на труда - Б. Боев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако човекът, съвършеният човек, Буда,
Христос
, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда.
Индуската митология примирява двете твърдения; тя учи, че развитието иде вълнообразно: след издигането на вълната иде нейното спадане, а след това пак издигане. Даже от гледището на съвременната мисъл човек не може да бъде само развитие на молюската. Всяка еволюция предполага инволюция. Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея. Нещо не може да бъде произведено от нищо.
Ако човекът, съвършеният човек, Буда,
Христос
, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда.
Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго?
към текста >>
Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за
раждане
и смърт.
Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан.
Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за
раждане
и смърт.
Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено.
към текста >>
13.
Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с
изграждане
и деление, той принадлежи към физическия свят.
този процес на събиране? Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон.
Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с
изграждане
и деление, той принадлежи към физическия свят.
Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката?
към текста >>
Затова именно,
Христос
казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл
на
тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина
на
нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз.
Съвременните хора искат да знаят Истината. Кому се казва Истината? - Само на онзи човек, който е свързан с Божествения СВ"Г. Евреите казваха: -Луд е, бяс има, защо Го слушате"? - Това е гласът на света, от който всеки човек трябва да се освободи.
Затова именно,
Христос
казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл
на
тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина
на
нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз.
В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека.
към текста >>
14.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
лошите аспекти
на
човека; другата е добрата събота, в която
Христос
е извършил добро.
ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е.
лошите аспекти
на
човека; другата е добрата събота, в която
Христос
е извършил добро.
Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека.
към текста >>
Назначаването
на
служба наричат „
раждане
", а уволняването от служба наричат „смърт".
Това е необходимо за всеки човек, понеже той вижда, че работите не се уреждат така, както е мислил. Хората на земята не са дошли по своя воля. Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват.
Назначаването
на
служба наричат „
раждане
", а уволняването от служба наричат „смърт".
Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици.
към текста >>
Раждането
е начало
на
живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне
на
своите погрешки.
Хората на земята не са дошли по своя воля. Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт".
Раждането
е начало
на
живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне
на
своите погрешки.
Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея.
към текста >>
Христос
учил учениците си
на
науката
на
доброто.
В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден.
Христос
учил учениците си
на
науката
на
доброто.
Той ги учил на разни методи и начини, как да отварят своите сърца и умове, както и тия на другите хора. Не е мъчно да се отвори сърцето на един богат човек, но трябва да знаеш, как да го отвориш; трябва да намериш ключа на неговото сърце. Само с неговия ключ ще можеш да отвориш сърцето му. Ключът на сърцето и ключът на ума, това е разковничето на всеки човек. Който намери такъв ключ, не трябва да го използува за себе си, но да го предаде на притежателя му.
към текста >>
И тъй, доброто, това е съботният ден,
Христос
не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по дух, когато човек трябва да прави добро.
Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро. Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи. Със злото Той ограничава хората, а с доброто ги освобождава. Следователно, с това Бог иска да каже на човека: „Ако вървиш по пътя на доброто, всякога ще те освобождавам; ако вървиш по пътя на злото, всякога ще те ограничавам".
И тъй, доброто, това е съботният ден,
Христос
не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по дух, когато човек трябва да прави добро.
Добро, обаче. е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света. _____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще.
към текста >>
15.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но
Христос
не се обръща към тази или онази наша способност, но
на
централното съзнание.
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът.
Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но
Христос
не се обръща към тази или онази наша способност, но
на
централното съзнание.
Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
към текста >>
Това е истинското
новораждане
, за което
Христос
говори
на
Никодим.
Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено.
Това е истинското
новораждане
, за което
Христос
говори
на
Никодим.
Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек.
към текста >>
16.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва
израждане
.
Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си. И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството. Тогава човек действува в разрез със закона на Цялото. Като пречи така на цялото развитие, той същевременно пречи и на цялото човечество.
Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва
израждане
.
И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него. Той сам се изолира от него. Не можем да бъдем в контакт с изобилния живот на живата природа, ако живеем в закона на частите. Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота.
към текста >>
Ето защо
Христос
казва: "Това, което сте направили
на
най-малкия от моите братя,
на
мене сте го направили." От друга страна, това отношение към растенията няма ли да докара нов начин
на
тяхното отглеждане?
Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества. От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм. Когато поливаш едно цвете от любов, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята любов към Цялото. И тогава това, което правиш на цветето, ще намери отглас в цялото битие.
Ето защо
Христос
казва: "Това, което сте направили
на
най-малкия от моите братя,
на
мене сте го направили." От друга страна, това отношение към растенията няма ли да докара нов начин
на
тяхното отглеждане?
Когато третираш растенията по този начин, ти ще подтикнеш тяхната еволюция, ще съдействуваш за всички техни жизнени процеси. И те ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Ние мислим, че не намира отглас нашата любов към тях! Не. любовта ни намира отглас в тях; те я чувствуват и отговарят. Отношението ни към растенията при отглеждането им днес е повече механично.
към текста >>
17.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при
изграждане
новото възпитание и образование.
Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард. Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност.
И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при
изграждане
новото възпитание и образование.
Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство.
към текста >>
Христос
говори
на
учениците си.
То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява! "В който град влезете".
Христос
говори
на
учениците си.
Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат божествените семенца в душите. Това е "работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят.
към текста >>
18.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Христос
и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората
на
посредствения живот
на
народа и ги учили
на
простите, но вечни истини.
И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството.
Христос
и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората
на
посредствения живот
на
народа и ги учили
на
простите, но вечни истини.
За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл.
към текста >>
А от
възраждането
насам, религията в лицето
на
църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор.
Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал.
А от
възраждането
насам, религията в лицето
на
църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор.
Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго. Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството. Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл.
към текста >>
19.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И когато
Христос
изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот.
И това съзнание днес се ражда. Навсякъде виждаме признаци за това. Напр. характерна е в това отношение като симптом книгата на Кропоткин „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото. Днешният живот е уреден в прямо противоречие с този велик закон на живот в цялото.
И когато
Христос
изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот.
И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път.
към текста >>
Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране
на
живота може да направи човека работник за
изграждане
на
новата култура
на
земята.
Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях? Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление. Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа.
Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране
на
живота може да направи човека работник за
изграждане
на
новата култура
на
земята.
към текста >>
20.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река
на
духовното
възраждане
, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят. Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи. И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали.
И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река
на
духовното
възраждане
, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот. Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи? Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и безкористие. Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I.
към текста >>
Христос
учи за царството Божие
на
земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните.
Войната е неправда. Войната е тържество на силата, не на правото. Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа".
Христос
учи за царството Божие
на
земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните.
Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата.
към текста >>
Списание „
Възраждане
".
Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14. Учителска мисъл, орган на Български учителски съюз, 15.
Списание „
Възраждане
".
За да може списанието да завърши успешно годишнината си, умоляваме неиздължилите се абонати да сторят това при получаването на настоящата книга.
към текста >>
21.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Глава
на
това Братство е
Христос
, „живия" и проявяващия се Бог
на
любовта.
– ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане.
Глава
на
това Братство е
Христос
, „живия" и проявяващия се Бог
на
любовта.
Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи.
към текста >>
„И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог
на
любовта –
Христос
, който ще живее фактически в сърцата и умовете
на
хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло.
Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал.
„И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог
на
любовта –
Христос
, който ще живее фактически в сърцата и умовете
на
хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло.
Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство.
към текста >>
Имал е и има надмощие в установяване
на
обществените отношения и
изграждането
на
социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото.
Имал е и има надмощие в установяване
на
обществените отношения и
изграждането
на
социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация.
към текста >>
22.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Има неща, които не са вземани пред вид при
изграждане
на
настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза.
Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм. Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение. И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха. Кризата е чисто духовна, идейна.
Има неща, които не са вземани пред вид при
изграждане
на
настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза.
Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия.
към текста >>
И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до
израждане
, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото
на
човешкото развитие, като приложи законите
на
Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения.
Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение. И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха. Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза.
И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до
израждане
, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото
на
човешкото развитие, като приложи законите
на
Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения.
Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления.
към текста >>
И когато
Христос
казваше
на
Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство
на
насилие и робство, а е царство
на
братство, любов и свобода.
И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека.
И когато
Христос
казваше
на
Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство
на
насилие и робство, а е царство
на
братство, любов и свобода.
А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите.
към текста >>
23.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И
Христос
е дошъл от това съзвездие, за да покаже
на
хората методите и принципите
на
разумния живот.
Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало.
И
Христос
е дошъл от това съзвездие, за да покаже
на
хората методите и принципите
на
разумния живот.
Той дойде да даде една наука, която да се приложи в живота и да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и си създадоха една религия и църква, която кръстиха с неговото име. Но Христос нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на божественото в себе си. Светът и животът са в едно прогресивно състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата. Закон е, че всичко в Космоса подлежи на развитие.
към текста >>
Но
Христос
нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход
на
божественото в себе си.
То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало. И Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот. Той дойде да даде една наука, която да се приложи в живота и да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и си създадоха една религия и църква, която кръстиха с неговото име.
Но
Христос
нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход
на
божественото в себе си.
Светът и животът са в едно прогресивно състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата. Закон е, че всичко в Космоса подлежи на развитие. Единственото нещо, което остава неизменно, това е Първичната Причина, тъй както центърът в един кръг не се изменя, а окръжността е в движение. Животът е един вътрешен резултат на човешкия дух. И от живота ние можем да съдим, какъв е духът на човека в неговото проявление.
към текста >>
И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за
съграждане
и усилване
на
своите очи,
на
своя нос, устни, чело, вежди и т.н.
ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно. Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото. Затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дават ход само на правилните и хармонични мисли.
И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за
съграждане
и усилване
на
своите очи,
на
своя нос, устни, чело, вежди и т.н.
За съграждането на всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители на силите и материалите за изграждането на този орган. Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер. А ако човек са оставя на случая и не контролира и направлява мислите си, такъв ще бъде и резултатът му. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му.
към текста >>
За
съграждането
на
всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители
на
силите и материалите за
изграждането
на
този орган.
И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно. Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото. Затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дават ход само на правилните и хармонични мисли. И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за съграждане и усилване на своите очи, на своя нос, устни, чело, вежди и т.н.
За
съграждането
на
всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители
на
силите и материалите за
изграждането
на
този орган.
Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер. А ако човек са оставя на случая и не контролира и направлява мислите си, такъв ще бъде и резултатът му. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този път човек ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и съзнателната работа и тогаз ще може да помогне и на другите, на обществото.
към текста >>
24.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за
прераждането
на
душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането
на
душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава
на
следващите форми.
Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение.
Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за
прераждането
на
душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането
на
душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава
на
следващите форми.
Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони.
към текста >>
Бялото Братство представлява един жив организъм, глава
на
който е този космичен дух, който ние познаваме като
Христос
, и който ръководи еволюцията
на
нашата слънчева система, и
на
нашето човечество.
Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество.
Бялото Братство представлява един жив организъм, глава
на
който е този космичен дух, който ние познаваме като
Христос
, и който ръководи еволюцията
на
нашата слънчева система, и
на
нашето човечество.
И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа. И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
към текста >>
И когато
Христос
започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя
на
служенето, който е път
на
ученика.
Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа.
И когато
Христос
започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя
на
служенето, който е път
на
ученика.
към текста >>
25.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
апостоли
на
новата мисъл – за единство
на
религиите, за безсмъртието
на
душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и
прераждането
.
Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др.
апостоли
на
новата мисъл – за единство
на
религиите, за безсмъртието
на
душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и
прераждането
.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>
Това, което
Христос
заповядваше!
Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше.
Това, което
Христос
заповядваше!
Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира.
към текста >>
И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата
на
егоизма – за
възраждане
, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното
на
природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание.
народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола. Робство, което ни коства стотица хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!... В Париж аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ. движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел.
И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата
на
егоизма – за
възраждане
, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното
на
природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
към текста >>
Може би защото френският народ е заплашен най-много от
израждане
.
Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция.
Може би защото френският народ е заплашен най-много от
израждане
.
Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца.
към текста >>
26.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И като събра всички първосвещеници и книжници народни, изпита от тях, де требваше да се роди
Христос
.
В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят. „Когато Исус се родил във Витлеем в дните на Цар Ирод – тъй започва евангелското сказание, едно от най-високо поетичните – ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним". Кога Цар Ирод чу това, много се смути и цял Иерусалим с него.
И като събра всички първосвещеници и книжници народни, изпита от тях, де требваше да се роди
Христос
.
И те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото тъй е писано в Пророците". Къде точно и кога, най-вече „първосвещеници" и „книжници", които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят. Звездата – живо писмо в живата книга на звездите – те не я виждат, за нея те са слепи. Те виждат само букви. Затова: „Ирод като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата.
към текста >>
Вестта за „Звездата", която предвещава
раждането
на
новия цар –
на
една нова, велика идея и заминаването
на
мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут.
Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка". Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток".
Вестта за „Звездата", която предвещава
раждането
на
новия цар –
на
една нова, велика идея и заминаването
на
мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут.
Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така. Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят!
към текста >>
27.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И наистина, когато
Христос
проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето
на
есеите подготвени хора, подготвена среда.
Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците. Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна.
И наистина, когато
Христос
проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето
на
есеите подготвени хора, подготвена среда.
От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура.
към текста >>
От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало
на
богомилското движение във връзка с бъдещата мисия
на
славянството при
изграждането
на
новата култура.
И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде.
От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало
на
богомилското движение във връзка с бъдещата мисия
на
славянството при
изграждането
на
новата култура.
Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса). Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за свобода и братство.
към текста >>
28.
СПЕКТРИ - Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Верлен е единственият християнски поет от времето
на
Данте; другият е с душата
на
онзи бял
Христос
, който изглежда, че излиза от Русия”.
Но непременно ще стане така, че ще дойде край на това страшно уединение и всички ще разберат, колко неестествено са се разделили един от друг. Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”. Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора.
Верлен е единственият християнски поет от времето
на
Данте; другият е с душата
на
онзи бял
Христос
, който изглежда, че излиза от Русия”.
Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности.
към текста >>
Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът
на
Европа" и в други съчинения разглежда подробно
зараждането
, издигането, разцвета и постепенния упадък
на
културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа
на
многобройни факти, симптоми и пр.
Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството.
Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът
на
Европа" и в други съчинения разглежда подробно
зараждането
, издигането, разцвета и постепенния упадък
на
културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа
на
многобройни факти, симптоми и пр.
той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
към текста >>
29.
I'influence de I'energie solaire
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Каквото
Христос
започна, трябва да бъде продължено.
Понеже човечеството е изневерило на Всемирния Бог и срещу силите на светлината, то е попаднало в скръбните среди на духовна тъмнота. Адска драма на себепогубване на Божествените сили преживява нашата епоха. Но само формата е разрушима, никога и силите, защото те са вечни. И така е приготвен материалът за преустройството на обществото. Архитектът на вселената призовава на работа в гигантското всемирно предприятие на побратимяването на човечеството.
Каквото
Христос
започна, трябва да бъде продължено.
Неговата Сила да ни води. Всека стъпка нагоре ни води по-близо до Него, а също и до Вас. В Него ние някога ще се съединим. За теософите реформатори на живота : Оскар Кумф (Чехословакия) Бахаистите за Bсемирното Бяло Братство „La nova tago”, орган на бахаисткото движение, пише по повод на есперантския превод на „Високия идеал” : „Това е лекция от Дънов с портрета на автора и предговор от д-р К. Н. Паскалев и М. Вълчева.
към текста >>
„
Възраждане
” и другаде.
Ю р у к о в. Издание на „Посредник”, София, ул. „6 Септемврий”, № 3. цена ... лева. Авторът е познат наш книжовник, известен със своето списание „Факел”, с литературния сборник „Факла” и с многобройните си статии в спис.
„
Възраждане
” и другаде.
При четенето на тия книга веднага се познава, че авторът има всестранна подготовка, която го прави способен на обективна преценка на идеите и значението на Григорий Петров. Препоръчваме на читателите си този ценен и сериозен принос в нашата идейна книжнина.
към текста >>
30.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тази е причината за
възраждането
на
психоламаркизма днес.
И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада.
Тази е причината за
възраждането
на
психоламаркизма днес.
Тя е причината, поради която множество сериозни и проницателни биолози днес застъпват психоламаркизма, или неоламаркизма, или неовитамизма. Такива са напр. Раул Франсе, проф. Август Паули, проф. Ханс Дриш, Адолф Вагнер, Райнке, Г.
към текста >>
Казано е в Евангелието: „И отиде
Христос
на
планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението
на
Христа стана
на
планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове
на
планината Синай.
Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата.
Казано е в Евангелието: „И отиде
Христос
на
планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението
на
Христа стана
на
планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове
на
планината Синай.
Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува.
към текста >>
31.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
„
Христос
– сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи
на
Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка
на
човека.
Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека.
„
Христос
– сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи
на
Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка
на
човека.
Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
към текста >>
Не,
раждането
е един вечен, непрекъснат процес.
Тези 250 милиарда години за тях са като две и половина години. Погледнат от тяхно гледище, човекът е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че еднъж като се роди човек и всичко е свършено.
Не,
раждането
е един вечен, непрекъснат процес.
Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.
към текста >>
Имайте пред вид едно: въпросът за
раждане
и
прераждане
е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.
Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че еднъж като се роди човек и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила.
Имайте пред вид едно: въпросът за
раждане
и
прераждане
е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.
Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът.
към текста >>
А всички хора
на
добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която
Христос
разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните.
Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек.
А всички хора
на
добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която
Христос
разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните.
Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен.
към текста >>
И
Христос
иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила
на
божествената наука.
Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.
И
Христос
иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила
на
божествената наука.
Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план. Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие". А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум.
към текста >>
Христос
е съвкупност от всички разумни и светли души.
Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души. А за да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се сберат в едно единство.
Христос
е съвкупност от всички разумни и светли души.
Така човекът от „син на мисълта" става „възлюблен Син на Любовта". Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Ти, който се домогват да станеш Син божи, постави си като идеал да имаш: Сърце чисто като кристал. Ум светъл като слънцето.
към текста >>
32.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Мисията
на
славянството е да стане въплъщение
на
Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият
Христос
, т.е.
Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа).
Мисията
на
славянството е да стане въплъщение
на
Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият
Христос
, т.е.
да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
към текста >>
Христос
, Когото можем да наречем глава
на
Всемирното Братство, говори за тая култура
на
единство, която иде и за
раждането
на
това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох
на
тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието.
Христос
, Когото можем да наречем глава
на
Всемирното Братство, говори за тая култура
на
единство, която иде и за
раждането
на
това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох
на
тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>
33.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Още
Христос
е казал: Бъдете съвършени.
Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен. Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес. Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл.
Още
Христос
е казал: Бъдете съвършени.
Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен. Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота. Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо.
към текста >>
Идеята за вечността
на
душата, за безсмъртието
на
живота налагат като необходимост метаморфозата
на
формата,
прераждането
като необходим природен закон.
Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище.
Идеята за вечността
на
душата, за безсмъртието
на
живота налагат като необходимост метаморфозата
на
формата,
прераждането
като необходим природен закон.
Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието.
към текста >>
34.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В великия космичен свет първият принцип е създал материалната вселена, всички видими материални светове с техните сили и енергии, необходими за
съграждането
на
отделните форми.
Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното. Затова и онзи хора, които воюват, които разрушават - „злите хора" винаги проявяват външно по-голяма сила и активност, отколкото добрите хора, които градят.
В великия космичен свет първият принцип е създал материалната вселена, всички видими материални светове с техните сили и енергии, необходими за
съграждането
на
отделните форми.
Принцип на отделяне, индивидуализиране, той е обособил и разделил съществата на отделни единици и затова в него бушува вечна борба, вечно разрушение и смърт. Силният, със силата, която съдържа в себе си, сам се разрушава. Така, скорпионът, когато го заплашва смърт, сам забива в себе си своето отровно жило и се самоубива. В втория принцип смърт не съществува. Той носи в себе си елексира на вечния живот.
към текста >>
За тази именно райска култура, за тази „златна ера"
на
човешкото развитие загатва
Христос
когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях".
А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината.
За тази именно райска култура, за тази „златна ера"
на
човешкото развитие загатва
Христос
когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях".
След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип.
към текста >>
И когато
Христос
говори за „княза
на
този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство
на
света.
Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света.
И когато
Христос
говори за „княза
на
този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство
на
света.
Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта.
към текста >>
Този пръв етап
Христос
е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян.
Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята.
Този пръв етап
Христос
е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян.
Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти.
към текста >>
35.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Минали през процеса
на
възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни
прераждане
.
те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години.
Минали през процеса
на
възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни
прераждане
.
Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него.
към текста >>
Що е
Христос
?
Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.
Що е
Христос
?
- Христос е колективен дух. Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>
-
Христос
е колективен дух.
Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос?
-
Христос
е колективен дух.
Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа.
към текста >>
Христос
съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? - Христос е колективен дух.
Христос
съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство).
към текста >>
Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е
Христос
!
За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? - Христос е колективен дух. Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот.
Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е
Христос
!
В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство). И така помнете: Единствената велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, на образуват някакво видимо за хората общество или организация.
към текста >>
И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при
раждането
на
Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването
на
Христа.
- Христос е колективен дух. Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство.
И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при
раждането
на
Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването
на
Христа.
Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство). И така помнете: Единствената велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, на образуват някакво видимо за хората общество или организация. те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ.
към текста >>
36.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Не е ли и сам
Христос
отрицател
на
политическия и черковен живот
на
своето време?
Това е достатъчно противопоставяне на прогнилите порядки на тогавашната, па и всякогашна действителност на човешкия външен ред и порядък. За богомилството, злото, Сатаната са били само един символ на лошия живот на хората. Ти инак считат сатаната като един съработник на Бога. Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа. Това прави по негова молба Бог.
Не е ли и сам
Христос
отрицател
на
политическия и черковен живот
на
своето време?
С това и на всички времена! Защо ще виним богомилството, когато сам Богочовекът Христос, Спасителят и глава на всички християнски черкви е отрицател на земните форми и порядки! „Моето Царство не е от този свят". „Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения.
към текста >>
Защо ще виним богомилството, когато сам Богочовекът
Христос
, Спасителят и глава
на
всички християнски черкви е отрицател
на
земните форми и порядки!
Ти инак считат сатаната като един съработник на Бога. Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа. Това прави по негова молба Бог. Не е ли и сам Христос отрицател на политическия и черковен живот на своето време? С това и на всички времена!
Защо ще виним богомилството, когато сам Богочовекът
Христос
, Спасителят и глава
на
всички християнски черкви е отрицател
на
земните форми и порядки!
„Моето Царство не е от този свят". „Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите.
към текста >>
„Господи, да дойде Царството Ти
на
земята", говори
Христос
.
Това прави по негова молба Бог. Не е ли и сам Христос отрицател на политическия и черковен живот на своето време? С това и на всички времена! Защо ще виним богомилството, когато сам Богочовекът Христос, Спасителят и глава на всички християнски черкви е отрицател на земните форми и порядки! „Моето Царство не е от този свят".
„Господи, да дойде Царството Ти
на
земята", говори
Христос
.
Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят. Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений.
към текста >>
Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе
възраждането
и реформацията в Европа и културния свят.
„Моето Царство не е от този свят". „Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите.
Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе
възраждането
и реформацията в Европа и културния свят.
Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений. Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи.
към текста >>
И
Христос
сам не е оставил книги написани, нито Мойсей, нито Буда и Кришна.
Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи. Богомилството, поп Богомил не остави написани книги, ала всичкото богатство на митологическа и символична приказка и песен, на която се радва българският народ е дело все на богомилството. Какъв по-голям принос от този, какъв по ценен, положителен и културен дар от това богато духовно хранилище!
И
Христос
сам не е оставил книги написани, нито Мойсей, нито Буда и Кришна.
Тяхното слово, обаче, живее вечно. Затова, защото е магично. Защото е огрято от великата любов към всичко живо. Ще отречем ли, че най-великите двигатели на човечеството са били неговите велики духовни Учители! На какви земни закони и порядки са се подчинявали те?
към текста >>
„Аз съм Пътят, Истината и Животът", казва
Христос
.
Затова, защото е магично. Защото е огрято от великата любов към всичко живо. Ще отречем ли, че най-великите двигатели на човечеството са били неговите велики духовни Учители! На какви земни закони и порядки са се подчинявали те? В тях е лежала истинската физическа и духовна обнова на всеки човек, на всеки народ.
„Аз съм Пътят, Истината и Животът", казва
Христос
.
Богомилството е служило на Христа в пълнота. И не е чудно, че не е било прието на времето в България. Не е била по-добра участта нито на Христа, нито на който и да било друг велик Учител и техните първи последователи. При това, чистите и велики учения на тия велики Учители е по-хубаво винаги да си останат официално непризнати. Всяко тяхно признаване, значи да се опорочат.
към текста >>
37.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И намирането
на
законите за слизането и възлизането
на
народите е от голямо значение, понеже хвърля светлина върху един въпрос, който има голяма важност и в съвременния живот: тогаз тоя народ, тая култура, която се съобрази с тия закони, може да се предпази от ненормално слизане и
израждане
и ще може да намери сигурния път към възход и цъфтеж.
Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа, там нямаме днес, както е имало в миналото. Защо е ставало всичко това? Кои са причините? Някой може да мисли, че всичко това е ставало случайно. Но там, дето някой вижда случайност, друг вижда действието на строго определени закони.
И намирането
на
законите за слизането и възлизането
на
народите е от голямо значение, понеже хвърля светлина върху един въпрос, който има голяма важност и в съвременния живот: тогаз тоя народ, тая култура, която се съобрази с тия закони, може да се предпази от ненормално слизане и
израждане
и ще може да намери сигурния път към възход и цъфтеж.
В настоящето искам да кажа няколко думи върху най-важните закони за слизането и възлизането на народите. Но преди това нека хвърлим поглед върху вътрешния смисъл на еволюцията. Ще представлява в същност еволюцията? Трябва да знаем, че материалната страна на битието не изчерпва живота. Той си има и една вътрешна, духовна страна.
към текста >>
Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането
на
народите от световната сцена, за тяхното
израждане
?
Формите са важни в това отношение, защото чрез тях се изявяват, разкриват силите на Духа. Например, човешката мисъл не може да се прояви чрез мозъка на една муха. Ето защо разумната природа винаги гради, строи, усъвършенствува външните форми и вътрешния строеж на организмите. Някои се стремят да обяснят еволюционния процес чрез механични причини - главно с естествения подбор и борбата за съществуване, обаче все повече и повече биолозите днес приемат психо-ламаркизма, според който главният фактор за еволюционния процес е от психичен характер. Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище.
Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането
на
народите от световната сцена, за тяхното
израждане
?
Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях. Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите на развитието, от природните и божествените закони води към израждане. Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък.
към текста >>
Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите
на
развитието, от природните и божествените закони води към
израждане
.
Ето защо разумната природа винаги гради, строи, усъвършенствува външните форми и вътрешния строеж на организмите. Някои се стремят да обяснят еволюционния процес чрез механични причини - главно с естествения подбор и борбата за съществуване, обаче все повече и повече биолозите днес приемат психо-ламаркизма, според който главният фактор за еволюционния процес е от психичен характер. Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище. Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях.
Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите
на
развитието, от природните и божествените закони води към
израждане
.
Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр.
към текста >>
Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път
на
израждането
.
Някои се стремят да обяснят еволюционния процес чрез механични причини - главно с естествения подбор и борбата за съществуване, обаче все повече и повече биолозите днес приемат психо-ламаркизма, според който главният фактор за еволюционния процес е от психичен характер. Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище. Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях. Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите на развитието, от природните и божествените закони води към израждане.
Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път
на
израждането
.
Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса.
към текста >>
Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното
израждане
и упадък.
Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях. Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите на развитието, от природните и божествените закони води към израждане. Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери.
Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното
израждане
и упадък.
Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса. Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят. Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането.
към текста >>
непременно води към
израждане
на
дадено общество, култура, народ или раса.
Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери. Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр.
непременно води към
израждане
на
дадено общество, култура, народ или раса.
Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят. Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането. Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието. Втората причина за слизането и възлизането на народите в се състои в следното : Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа; всеки ден човек обновява материята на своето тяло и за няколко години материята на цялото тяло е съвсем друга. Обновява се всеки ден и лицето на земята.
към текста >>
Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява
израждането
.
Египтяните упражняваха големи насилия върху робите и върху околните завоювани племена и народи, и това не можеше да не докара тяхното израждане и упадък. Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса. Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят.
Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява
израждането
.
Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието. Втората причина за слизането и възлизането на народите в се състои в следното : Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа; всеки ден човек обновява материята на своето тяло и за няколко години материята на цялото тяло е съвсем друга. Обновява се всеки ден и лицето на земята. Планините се измиват и рушат, и материалите им запълват ниските места и морските дълбочини. Всеки ден незабелязано се обновява земното лице, и след векове картината на земната кора е вече съвсем друга.
към текста >>
А един народ, невъзприемчив към новото, той вече е тръгнал по пътя
на
слизането,
на
израждането
.
Не само художниците и поетите, но и много други хора са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Това са тъй наречените носители на новите идеи. Те са есенцията на народа. И един народ е щастлив, когато има повече такива носители на новите идеи. Колкото повече такива души има в един народ, в едно общество, толкоз по-голяма е гаранцията, че тоя народ е даровит, жизнеспособен и че ще може да върви по пътя на възлизането, а не на слизането.
А един народ, невъзприемчив към новото, той вече е тръгнал по пътя
на
слизането,
на
израждането
.
Носителите на новите идеи може да са неразбирани още от своите съвременници, те даже може да са преследвани, гонени, но това ще трае, докато съзнанието на масите се издигне до по-висока степен, за да схване ценността на новото, което те носят. В своя възходящ път разумната природа може да срещне препятствия, а такива препятствия среща там, дето формите са се втвърдили, кристализирали и са изгубили своята първоначална пластичност и податливост за по-нататъшни изменения. Тогаз разумната природа намира нови форми, по-пригодни за целта, а тия втвърдени, кристализирани вече форми се израждат и загиват. Тъй се обяснява измирането на разните растителни и животински форми в миналото. Например гигантските гущери в мезозойската ера: динозавърът, плезиозавърът, ихтиозавърът и пр., също тъй и допотопните мамут, мастодонт и пр.. Техните форми са били неспособни към по-нататъшен развой и трябвало да изчезнат.
към текста >>
Евреите
на
времето не приеха това новото, което
Христос
носеше.
Тогаз разумната природа намира нови форми, по-пригодни за целта, а тия втвърдени, кристализирани вече форми се израждат и загиват. Тъй се обяснява измирането на разните растителни и животински форми в миналото. Например гигантските гущери в мезозойската ера: динозавърът, плезиозавърът, ихтиозавърът и пр., също тъй и допотопните мамут, мастодонт и пр.. Техните форми са били неспособни към по-нататъшен развой и трябвало да изчезнат. Тъй се обяснява и измирането на много от човешките раси. Виждаме множество примри в историята, как един народ като не приеме новото, което дадената епоха носи, той вече се лишава от ония благоприятни условия и сили, които могат да съдействуват за по-нататъшното му възлизане и навлиза в пътя на големи противоречия.
Евреите
на
времето не приеха това новото, което
Христос
носеше.
С това те се лишиха от известни условия и после трябваше да минат през големи противоречия, страдания. Ерусалим беше разрушен и самите те прокудени по всичките страни на света. Богомилите носеха новите идеи, които бяха тъй необходими за тогавашната епоха, както живителната влага за растенията. Обаче българите изгониха и избиха богомилите. И понеже не приеха тия нови идеи, те се лишиха от благоприятните условия и вследствие на това минаха през големи страдания: петвековно турско робство.
към текста >>
38.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И когато
Христос
казва
на
учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител.
Закон е - като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог.
И когато
Христос
казва
на
учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител.
Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза.
към текста >>
Затова
Христос
казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята
на
Оногова, който ме е проводил".
Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител.
Затова
Христос
казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята
на
Оногова, който ме е проводил".
Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон.
към текста >>
В тази смисъл
на
думата се говори в Писанието за
раждане
на
мъже от мъже.
Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно.
В тази смисъл
на
думата се говори в Писанието за
раждане
на
мъже от мъже.
Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон.
към текста >>
Затова
Христос
се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители".
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
Затова
Христос
се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители".
Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и справедлив! Да ви припомня ли случая с Мойсей?
към текста >>
Затова
Христос
с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители!
И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души.
Затова
Христос
с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители!
" Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното? Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината". Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато.
към текста >>
39.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
НОВОРАЖДАНЕ
Когато преди две хиляди години
Христос
е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред,
на
който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право
на
гражданственост в него.
НОВОРАЖДАНЕ
Когато преди две хиляди години
Христос
е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред,
на
който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право
на
гражданственост в него.
Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново".
към текста >>
Защото имайте предвид, че
Христос
е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде
на
онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси.
НОВОРАЖДАНЕ Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него. Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените.
Защото имайте предвид, че
Христос
е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде
на
онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси.
Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски.
към текста >>
Трябва да прочетете трета глава от евангелието
на
Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите
на
Христа за това „
раждане
изново".
НОВОРАЖДАНЕ Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него. Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси.
Трябва да прочетете трета глава от евангелието
на
Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите
на
Христа за това „
раждане
изново".
Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални?
към текста >>
Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „
раждането
", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно
новораждане
".
И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие?
Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „
раждането
", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно
новораждане
".
Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални? " Затова защото, всъщност, няма събитие в живота на човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както новораждането. Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой.
към текста >>
" Затова защото, всъщност, няма събитие в живота
на
човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както
новораждането
.
Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални?
" Затова защото, всъщност, няма събитие в живота
на
човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както
новораждането
.
Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой. И ако човек не се роди изново, той няма никога да разбере дълбоките тайни на Живата Природа, нито ще схване интимните си връзки с нея. Ако не се роди човек изново, светът, който той иска да разбере по чисто външен път, ще остане завинаги непонятен за него. Съвременните хора са така заети със своите материални интереси, щото мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен, и че светът, в който протича земното им съществувание, едва ли не е единствен. Ала нито сегашният живот на хората е най-важен - защото има само временно значение - нито светът, който е разкрит пред тях, е единствен.
към текста >>
Като се има пред вид този факт, въпросът за
новораждането
добива особено значение.
Ако не се роди човек изново, светът, който той иска да разбере по чисто външен път, ще остане завинаги непонятен за него. Съвременните хора са така заети със своите материални интереси, щото мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен, и че светът, в който протича земното им съществувание, едва ли не е единствен. Ала нито сегашният живот на хората е най-важен - защото има само временно значение - нито светът, който е разкрит пред тях, е единствен. Земята е едно временно училище за човека, в което той няма да остане завинаги. Но както един ученик, който остане три години под ред в един и същи клас, бива изключен от училището като неспособен, така и един човек, който остане три епохи подред на земята, не може да остане повече на нея - той бива изпратен в един по-нисш свят.
Като се има пред вид този факт, въпросът за
новораждането
добива особено значение.
Още повече, че човечеството е изправено пред прага на една нова епоха, в която ще царува един нов ред на нещата, коренно различен от сегашния. Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания. Тия стари разбирания представят една мъглива област, в която не личат ясно нито очертанията на предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота. А животът, въпреки голямото си разнообразие, има една обща цел. Той има един велик общ център, който направлява всичките му много сложни функции.
към текста >>
40.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
ХРИСТОС
Днес хората делят Христа
на
„исторически", „комичен", „мистичен" и т.н.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
ХРИСТОС
Днес хората делят Христа
на
„исторически", „комичен", „мистичен" и т.н.
Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
към текста >>
Ала
Христос
сам по себе си е един и неделим.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н.
Ала
Христос
сам по себе си е един и неделим.
Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.
към текста >>
Има само един
Христос
- живият
Христос
, който е изявление
на
Бога, изявление
на
Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим.
Има само един
Христос
- живият
Христос
, който е изявление
на
Бога, изявление
на
Любовта.
Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
към текста >>
Христос
това е Бог, който се разкрива
на
света.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
Христос
това е Бог, който се разкрива
на
света.
Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
към текста >>
Като проява
на
Бога,
Христос
не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света.
Като проява
на
Бога,
Христос
не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него.
И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
към текста >>
Най-пълен израз
на
Любовта е дал
на
земята
Христос
все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
Най-пълен израз
на
Любовта е дал
на
земята
Христос
все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен".
към текста >>
Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт,
Христос
е и си остава най-съвършен израз
на
Любовта.
Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт,
Христос
е и си остава най-съвършен израз
на
Любовта.
И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът!
към текста >>
И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен"
Христос
?
Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа.
И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен"
Христос
?
Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
към текста >>
И тогава физическата страна
на
този
Христос
, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен".
И тогава физическата страна
на
този
Христос
, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
към текста >>
Всички човешки души, в които живее
Христос
, обединени в едно - това е физическата страна
на
Христа.
Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
Всички човешки души, в които живее
Христос
, обединени в едно - това е физическата страна
на
Христа.
Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони.
към текста >>
Това е „космичния"
Христос
– проявеният Бог в света.
" Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна.
Това е „космичния"
Христос
– проявеният Бог в света.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
към текста >>
Така трябва да се схваща
Христос
в неговата широта.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
Така трябва да се схваща
Христос
в неговата широта.
Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е.
към текста >>
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият"
Христос
, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум?
Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият"
Христос
, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум?
Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
към текста >>
Къде е говорил
Христос
преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум?
Къде е говорил
Христос
преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята.
към текста >>
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че
Христос
е
на
„небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века".
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че
Христос
е
на
„небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят.
към текста >>
Истината е, че
Христос
никога не е напускал земята.
Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
Истината е, че
Христос
никога не е напускал земята.
Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот.
към текста >>
Христос
е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот
на
земята и човечеството.
до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята".
Христос
е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот
на
земята и човечеството.
Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.
към текста >>
Затова свидетелства и свещеното писание, в което
Христос
се явява централно лице.
Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.
Затова свидетелства и свещеното писание, в което
Христос
се явява централно лице.
Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората.
към текста >>
Затова загатва и сам
Христос
в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците".
Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
Затова загатва и сам
Христос
в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците".
Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
към текста >>
Трябва хората да работят усилено в течение
на
няколко хиляди години, за да дойде
Христос
между тях.
Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората.
Трябва хората да работят усилено в течение
на
няколко хиляди години, за да дойде
Христос
между тях.
Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
към текста >>
Ала със своето слизане
на
земята,
Христос
откри нова епоха в развитието
на
човечеството.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.
Ала със своето слизане
на
земята,
Христос
откри нова епоха в развитието
на
човечеството.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>
Излязъл от божествения свят
на
Истината и слязъл в материалния свят,
Христос
свърза човешките души със света
на
Истината, дето се крият великите цели
на
всяко битие.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
Излязъл от божествения свят
на
Истината и слязъл в материалния свят,
Христос
свърза човешките души със света
на
Истината, дето се крият великите цели
на
всяко битие.
Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>
Само
Христос
е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога.
Само
Христос
е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината.
към текста >>
„А вечен живот е, казва
Христос
, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа".
Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.
„А вечен живот е, казва
Христос
, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа".
Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула.
към текста >>
Христос
е пътят
на
онова разумно движение
на
душите, което ги води към вечния живот в Истината.
Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е.
Христос
е пътят
на
онова разумно движение
на
душите, което ги води към вечния живот в Истината.
И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството.
към текста >>
Те казват, че
Христос
дошъл
на
земята за да пострада и да спаси човечеството.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос.
Те казват, че
Христос
дошъл
на
земята за да пострада и да спаси човечеството.
Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
към текста >>
Днес, обаче, всички проповедници разправят, че
Христос
бил дошъл
на
земята да спаси хората.
Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината.
Днес, обаче, всички проповедници разправят, че
Христос
бил дошъл
на
земята да спаси хората.
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
към текста >>
Ако
Христос
бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно
на
духа
на
Христовото учение.
Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората.
Ако
Христос
бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно
на
духа
на
Христовото учение.
Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>
Христос
донесе
на
земята науката за душата.
Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят.
Христос
донесе
на
земята науката за душата.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
към текста >>
Трябваше да слезе
Христос
, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже
на
хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството.
Трябваше да слезе
Христос
, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже
на
хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
към текста >>
Когато
Христос
, „Синът Божи“, слезе
на
земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва.
Когато
Христос
, „Синът Божи“, слезе
на
земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.
И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето.
към текста >>
Христос
можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога.
Христос
можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
към текста >>
От това гледище
Христос
е колективен дух.
Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.
От това гледище
Христос
е колективен дух.
Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е
Христос
.
Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов.
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е
Христос
.
Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа".
към текста >>
„А вечен живот е", казва
Христос
, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа".
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.
„А вечен живот е", казва
Христос
, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа".
Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят.
към текста >>
Така и
Христос
се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят.
„А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа". Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина.
Така и
Христос
се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят.
Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите.
към текста >>
За евреите
Христос
беше „синът
на
Йосифа, синът
на
дърводелеца".
Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите.
За евреите
Христос
беше „синът
на
Йосифа, синът
на
дърводелеца".
За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така.
към текста >>
Къде се беше учил
Христос
?
неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.
Къде се беше учил
Христос
?
Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.
към текста >>
Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че
Христос
е бил прост, неук човек.
В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос?
Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че
Христос
е бил прост, неук човек.
Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
към текста >>
Сам
Христос
, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така.
Сам
Христос
, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
" Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.
към текста >>
" Като говори за „небесни неща",
Христос
е подразбирал великите мистерии
на
Слънцето.
Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
" Като говори за „небесни неща",
Христос
е подразбирал великите мистерии
на
Слънцето.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
към текста >>
Наистина,
Христос
е нямал нужда да се учи в човешките училища.
Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.
Наистина,
Христос
е нямал нужда да се учи в човешките училища.
Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
към текста >>
И когато
Христос
се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
И когато
Христос
се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки.
към текста >>
Чрез молитвата
Христос
е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
Чрез молитвата
Христос
е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
към текста >>
Едва след разрешението
на
своята трудна задача,
Христос
е разбрал опитно, че единственият път за спасение
на
човечеството е Любовта.
Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Едва след разрешението
на
своята трудна задача,
Христос
е разбрал опитно, че единственият път за спасение
на
човечеството е Любовта.
Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>
Защо
Христос
, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки.
Защо
Христос
, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии.
към текста >>
Сам
Христос
, обаче, казва, че дошъл
на
света да свидетелствува за Истината.
Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
Сам
Христос
, обаче, казва, че дошъл
на
света да свидетелствува за Истината.
Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.
към текста >>
Едно, обаче, може да се каже с увереност -
Христос
беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината.
Едно, обаче, може да се каже с увереност -
Христос
беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
към текста >>
Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна
Христос
да бъде разпнат.
Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.
Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна
Христос
да бъде разпнат.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши.
към текста >>
На
кръста
Христос
преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.
На
кръста
Христос
преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество.
към текста >>
Тази чаша пое
Христос
в Гетсиманската градина.
Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.
Тази чаша пое
Христос
в Гетсиманската градина.
А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
към текста >>
Съзнавайки важността
на
момента,
Христос
казва: „За този час аз дойдох
на
света." Голямо напрежение изживя
Христос
, но разреши задачата си правилно.
Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество.
Съзнавайки важността
на
момента,
Христос
казва: „За този час аз дойдох
на
света." Голямо напрежение изживя
Христос
, но разреши задачата си правилно.
Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко.
към текста >>
Нима
Христос
, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно.
Нима
Христос
, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл.
към текста >>
И ако
Христос
се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста,
на
който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен.
Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине.
И ако
Христос
се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста,
на
който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен.
Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико.
към текста >>
Христос
, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите
на
бича, от разпятието.
Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен.
Христос
, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите
на
бича, от разпятието.
За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.
към текста >>
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора
на
своя век -
Христос
положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл.
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора
на
своя век -
Христос
положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
към текста >>
Пред всичко това
Христос
е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха.
Пред всичко това
Христос
е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
към текста >>
Христос
възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението.
Христос
възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>
Христос
не носи докрай дървения кръст.
Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб.
Христос
не носи докрай дървения кръст.
Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
към текста >>
Не,
Христос
не беше слаб човек.
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест.
Не,
Христос
не беше слаб човек.
Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста.
към текста >>
" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия
Христос
!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия
Христос
!
Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>
Хвърлил дървения кръст
на
земята,
Христос
се изправи и пое прав своя път към Голгота.
Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Хвърлил дървения кръст
на
земята,
Христос
се изправи и пое прав своя път към Голгота.
Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба.
към текста >>
Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук
Христос
не стоя дълго.
- Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси.
Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук
Христос
не стоя дълго.
С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна.
към текста >>
Не мислете, че след възкресението си
Христос
беше сам - в ада той беше вожд
на
цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници.
Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода.
Не мислете, че след възкресението си
Христос
беше сам - в ада той беше вожд
на
цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници.
С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло.
към текста >>
С всичко това
Христос
доказа, че силният не може да бъде държан
на
кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници.
С всичко това
Христос
доказа, че силният не може да бъде държан
на
кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.
към текста >>
Христос
бе сърцето
на
Бога, и затова той възкръсна.
Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите.
Христос
бе сърцето
на
Бога, и затова той възкръсна.
Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания.
към текста >>
При своето идване преди 2000 години
на
земята,
Христос
ни е показал само едната страна
на
своя образ.
Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.
При своето идване преди 2000 години
на
земята,
Христос
ни е показал само едната страна
на
своя образ.
Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи.
към текста >>
Силен и мощен е сега
Христос
!
Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила.
Силен и мощен е сега
Христос
!
В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
към текста >>
Христос
не може да бъде разпнат втори път!
Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат.
Христос
не може да бъде разпнат втори път!
Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
към текста >>
Този
Христос
иде сега да посети човешките умове и сърца.
Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път!
Този
Христос
иде сега да посети човешките умове и сърца.
Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?
към текста >>
Той е живият
Христос
, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко.
Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот.
Той е живият
Христос
, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко.
Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>
Когато казвам, че
Христос
иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън.
В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко.
Когато казвам, че
Христос
иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън.
Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.
към текста >>
Христос
няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън.
Христос
няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята.
към текста >>
Помнете,
Христос
е проява
на
Божията Любов.
Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?
Помнете,
Христос
е проява
на
Божията Любов.
И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
към текста >>
Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „
Христос
е благовествувал преди 2000 години.
Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.
Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „
Христос
е благовествувал преди 2000 години.
Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори.
към текста >>
Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл
на
небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам:
Христос
във време и пространство не е благовествувал!
И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл
на
небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам:
Христос
във време и пространство не е благовествувал!
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание.
към текста >>
Ето защо, не само през време
на
своята тригодишна проповед, но и в течение
на
2000 години,
Христос
не е престанал да говори.
Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!
Ето защо, не само през време
на
своята тригодишна проповед, но и в течение
на
2000 години,
Христос
не е престанал да говори.
И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.
към текста >>
Но и от онова, което
Христос
е говорил в течение
на
трите години
на
своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци.
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание.
Но и от онова, което
Христос
е говорил в течение
на
трите години
на
своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци.
Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора.
към текста >>
Мислите ли, от друга страна, че
Христос
изнесе цялото си учение?
И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.
Мислите ли, от друга страна, че
Христос
изнесе цялото си учение?
В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
към текста >>
В сравнение с това, което
Христос
носеше, той даде много малко
на
тогавашните хора.
Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение?
В сравнение с това, което
Христос
носеше, той даде много малко
на
тогавашните хора.
Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос.
към текста >>
Христос
не искаше да даде оръжието си в ръцете
на
невежите, та да го обърнат против него.
Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи.
Христос
не искаше да даде оръжието си в ръцете
на
невежите, та да го обърнат против него.
Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг.
към текста >>
Мислите ли, обаче, че ако дойде днес
Христос
, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него.
Мислите ли, обаче, че ако дойде днес
Христос
, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово?
към текста >>
Другояче ще проповядва днес
Христос
.
В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
Другояче ще проповядва днес
Христос
.
Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ?
към текста >>
Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически"
Христос
, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът
на
неговото живо слово все ще им остава чужд.
Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ?
Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически"
Христос
, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът
на
неговото живо слово все ще им остава чужд.
Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
към текста >>
Знайте, че има само един
Христос
на
великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите
на
хората.
няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа!
Знайте, че има само един
Христос
на
великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите
на
хората.
За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>
За този
Христос
ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат"
Христос
.
Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората.
За този
Христос
ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат"
Христос
.
Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр.
към текста >>
За живия
Христос
ви говоря аз, за онзи
Христос
, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават.
За живия
Христос
ви говоря аз, за онзи
Христос
, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
към текста >>
За онзи
Христос
, който носи всички методи за
изграждане
на
разумния живот.
Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
За онзи
Христос
, който носи всички методи за
изграждане
на
разумния живот.
Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес!
към текста >>
Той е великият
Христос
, който се нарича Глава
на
Великото Всемирно Братство.
Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот.
Той е великият
Христос
, който се нарича Глава
на
Великото Всемирно Братство.
Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те.
към текста >>
Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е
Христос
, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията
на
учителите" и пр.
За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е
Христос
, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията
на
учителите" и пр.
и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят!
към текста >>
Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема
Христос
, тъй както знаят какво е мястото и
на
другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр.
Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема
Христос
, тъй както знаят какво е мястото и
на
другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
към текста >>
Този
Христос
трябва да познаят човеците днес!
За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
Този
Христос
трябва да познаят човеците днес!
Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите.
към текста >>
Всички,
на
които
Христос
се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята.
Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите.
Всички,
на
които
Христос
се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята.
А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога.
към текста >>
41.
Списанието PDF
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Новораждане
Психологическият фактор – д-р Ел. Р.
СЪДЪРЖАНИЕ на 4 и 5 бр.
Новораждане
Психологическият фактор – д-р Ел. Р.
Коен Сфера на Сатурн – Г. Нови насоки в биологията –Боян Боев Практичният човек от характерологично гледище – д-р Новотни Ръцете на адмирал Бърд и на Абад ел Крим Учителят говори. Христос Притчи и приказки. Пред прага Из нашия живот. Една среща в Розовата долина – Боян Боев Здраве, Сила и Живот Вести и книгопис Le Maitre parle – Le Maitre Съдържание
към текста >>
Христос
Притчи и приказки.
СЪДЪРЖАНИЕ на 4 и 5 бр. Новораждане Психологическият фактор – д-р Ел. Р. Коен Сфера на Сатурн – Г. Нови насоки в биологията –Боян Боев Практичният човек от характерологично гледище – д-р Новотни Ръцете на адмирал Бърд и на Абад ел Крим Учителят говори.
Христос
Притчи и приказки.
Пред прага Из нашия живот. Една среща в Розовата долина – Боян Боев Здраве, Сила и Живот Вести и книгопис Le Maitre parle – Le Maitre Съдържание
към текста >>
42.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо
израждане
.
Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той. Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии. Тогаз той няма оная възприемчивост към енергиите, които идат към него от целия всемир, даже и от най-далечните звезди. Той няма възприемчивост към идеите, които идат към него от висшите светове. Той се заключва, той се изолирва за всичко това.
Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо
израждане
.
Дарбите талантите и всички други заложби, вложени в него, се лишават от животворната влага, която е нужна за тяхното разцъфтяване. Именно тая невъзприемчивост на човека към космичните енергии при личния живот е най-важната точка при разглеждането на този въпрос. От всички благоприятни условия се лишава този, който поради личния си живот се изолира от околната среда. От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи. Това може да направи само един божествен лъч, озарил неговото съзнание.
към текста >>
Но тая земя е съществувала много по-рано, преди твоето
раждане
.
Всичко, което човек има, дължи на дейността на Цялото. Например, даваш някому ябълка. Всъщност, какво даваш ти? Докато ти считаш, че това, което даваш, е твое, ти още живееш в света на илюзиите. Ти казваш, че тая ябълка е пораснала в твоята градина.
Но тая земя е съществувала много по-рано, преди твоето
раждане
.
С милиони години разумната природа е работила в света, додето превърне скалите в плодородната пръст, от която се ползуваш. После, самият живот, който е в дървото, е вложен пак от разумната природа. Тя щедро го дарява с топлина, светлина и пр. Но може да се възрази, че човек все пак е положил грижи за ябълката: поливал я, торил я и пр. Материалите, които си давал на дървото и после, самите сили на собствения ти организъм, чрез които си работил, са пак почерпани от разумната природа!
към текста >>
И
Христос
казва; „Аз върша това, което Отец ми казва".
След време слугата напуща чифлика. А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си. Обаче той съзнава същевременно, че всичко, което има в чифлика, е и негово. Той чувствува своите връзки с всичко, което е около него, И той работи това, което баща му казва. По същия начин и свободният, пробуденият върши това, което Великото Разумно Начало му казва да върши.
И
Христос
казва; „Аз върша това, което Отец ми казва".
Свободният, всичко с което разполага, туря на разположение на Цялото, като не го счита за свое. Това е непреривен процес през целия живот. Този вид дейност внася нещо ново в живота. Ти обичаш някого. Да кажем, че онзи, когото обичаш, обича другиго.
към текста >>
Защото
Христос
казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята
на
Онзи, който ме е изпратил".
Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот! Това е културата на Христа! Това е Христовата идея, която блести в Евангелието.
Защото
Христос
казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята
на
Онзи, който ме е изпратил".
И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил". И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния! Те да бъдат твоят любовен дар! Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята. От тях почват да се явяват вече във всички народи!
към текста >>
43.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В страниците
на
списанието аз ще се постарая да оживя всички образи
на
жени, които се срещат в Евангелието - от образа
на
Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа
на
оная безименна вдовица, която пуска в касата
на
храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва
Христос
, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест.
Там ще почувствувате да трепти като живо чувство незнайната Мария Клеопова - чувството на една дълбоко религиозна душа, на една проста, но безгранична вяра, на едно безмълвно обожание, което се е изливало само в едно - предано слугуване на Учителя от Назарет. Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди.
В страниците
на
списанието аз ще се постарая да оживя всички образи
на
жени, които се срещат в Евангелието - от образа
на
Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа
на
оная безименна вдовица, която пуска в касата
на
храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва
Христос
, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест.
ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата.
към текста >>
Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна,
на
една от най-дълбоките проблеми в психологията
на
вярата, а от друга -
на
проблемът за
раждането
на
висшето, гениалното.
Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф.
Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна,
на
една от най-дълбоките проблеми в психологията
на
вярата, а от друга -
на
проблемът за
раждането
на
висшето, гениалното.
Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера.
към текста >>
При това,
раждането
, както
на
Исаак, така и
на
Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера.
Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст.
При това,
раждането
, както
на
Исаак, така и
на
Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера.
Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите.
към текста >>
Тук се докосваме до втория проблем - проблема за
раждане
на
висшето (гениалното).
Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение. Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли. Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество.
Тук се докосваме до втория проблем - проблема за
раждане
на
висшето (гениалното).
Накъдето и да хвърлим поглед в органическия свят, ще видим, че нисшите растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите. Вземете, запример, една круша дивачка. Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите.
към текста >>
44.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ясно е, че ако Елисавета, завършек
на
една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди
на
старини, като зрял и най-висш плод
на
старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка
на
дълго очаквалия Месия -
Христос
.
да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария.
Ясно е, че ако Елисавета, завършек
на
една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди
на
старини, като зрял и най-висш плод
на
старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка
на
дълго очаквалия Месия -
Христос
.
Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос.
към текста >>
Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето -
Христос
.
Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване.
Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето -
Христос
.
Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота.
към текста >>
Дълго време преди
раждането
на
Христа, означено езотерично с „три месеца преди
раждането
на
Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка
на
Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове.
Дълго време преди
раждането
на
Христа, означено езотерично с „три месеца преди
раждането
на
Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка
на
Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф.
към текста >>
Това заиграване
на
младенеца в утробата
на
Елисавета от поздрава
на
Мария е израз
на
цялото онова месианско движение, което предхожда
раждането
на
Христа, възвестяването
на
неговото учение.
Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Това заиграване
на
младенеца в утробата
на
Елисавета от поздрава
на
Мария е израз
на
цялото онова месианско движение, което предхожда
раждането
на
Христа, възвестяването
на
неговото учение.
Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф.
към текста >>
45.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За Товянски
Христос
не е измъченият
на
кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон
на
живота.
Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен.
За Товянски
Христос
не е измъченият
на
кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон
на
живота.
Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа.
към текста >>
Христос
не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото
на
Иуда, най-висшият герой и победител
на
злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията
на
света - Богочовекът." Символът
на
новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата
на
победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота.
Христос
не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото
на
Иуда, най-висшият герой и победител
на
злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията
на
света - Богочовекът." Символът
на
новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата
на
победата.
Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>
- „Най-съвършеният дух, в човешки образ."
Христос
е избавил света, като е донесъл огъня
на
небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа.
- „Най-съвършеният дух, в човешки образ."
Христос
е избавил света, като е донесъл огъня
на
небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
към текста >>
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в
прераждането
на
душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието
на
светлите духове, във вдъхновението, откровението.
То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в
прераждането
на
душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието
на
светлите духове, във вдъхновението, откровението.
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки.
към текста >>
духовно
възраждане
, пробуждане
на
божественото съзнание.
Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
духовно
възраждане
, пробуждане
на
божественото съзнание.
Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша.
към текста >>
Именно днес то е актуално, живо, защото духовното
възраждане
, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели
на
лъчезарно и всестранно ново откровение
на
Всемирното Бяло Братство, откровение
на
Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва.
Именно днес то е актуално, живо, защото духовното
възраждане
, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели
на
лъчезарно и всестранно ново откровение
на
Всемирното Бяло Братство, откровение
на
Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>
46.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
„
Христос
, казва Учителят, е искал да им каже: Много добре е писал Мойсей, но вие зле сте го разбрали.
Ала този род филми са недостъпни за обикновеното зрение и затова ще трябва да се задоволим с кратките думи, които Исус изрича, след настойчивите въпроси на книжниците и фарисеите. Изправяйки се, той казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея". Сигурно в тия думи се крие формулираният на техен език резултат от ония дълбоки изчисления, които Исус е направил, пишейки с пръст по земята. За тия изчисления загатва, за съжаление твърде бегло, Учителят в една своя беседа. Ще предам накъсо осветлението, което той дава върху тия думи.
„
Христос
, казва Учителят, е искал да им каже: Много добре е писал Мойсей, но вие зле сте го разбрали.
За да се изправи тая жена по неговия начин вие всички трябва да бъдете светии. Ако сте светии, хвърлете камък отгоре ù! Но ако сте грешници, вие с вашите камъни ще я убиете. А кое е по-добре, да се убие ли тази жена или да се поправи? " Учителят завършва коментариите си върху думите на Христа с един привиден парадокс: „Христос обърна вниманието на тия хора, че грешници нямат право да убиват грешници, защото са от един еснаф.
към текста >>
" Учителят завършва коментариите си върху думите
на
Христа с един привиден парадокс: „
Христос
обърна вниманието
на
тия хора, че грешници нямат право да убиват грешници, защото са от един еснаф.
„Христос, казва Учителят, е искал да им каже: Много добре е писал Мойсей, но вие зле сте го разбрали. За да се изправи тая жена по неговия начин вие всички трябва да бъдете светии. Ако сте светии, хвърлете камък отгоре ù! Но ако сте грешници, вие с вашите камъни ще я убиете. А кое е по-добре, да се убие ли тази жена или да се поправи?
" Учителят завършва коментариите си върху думите
на
Христа с един привиден парадокс: „
Христос
обърна вниманието
на
тия хора, че грешници нямат право да убиват грешници, защото са от един еснаф.
Само праведните имат това право! " Какъв магичен ефект са произвели думите на Христа върху обвинителите на жената - прелюбодейка, виждаме от думите на стиха, който гласи: „А те като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от най-старите, та до последните*. Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса. А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон. Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията.
към текста >>
Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение
на
закона за продължаване и съхранение
на
рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността
на
жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите
на
брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител
на
опасни болести, които разяждат самата сърцевина
на
живота, носейки
израждане
на
расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства
на
правовия ред, представяйки извор
на
престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка
на
обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности
на
мъжа и жената?
Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената?
Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение
на
закона за продължаване и съхранение
на
рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността
на
жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите
на
брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител
на
опасни болести, които разяждат самата сърцевина
на
живота, носейки
израждане
на
расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства
на
правовия ред, представяйки извор
на
престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка
на
обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности
на
мъжа и жената?
Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
към текста >>
Не поради туй ли, че онова що
Христос
е писал с пръст
на
земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство.
Не поради туй ли, че онова що
Христос
е писал с пръст
на
земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-справедливо третиране на въпроса. във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? " Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани.
към текста >>
" Учителят загатва, че
Христос
е казал и други думи
на
тази жена.
До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява? И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-справедливо третиране на въпроса. във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?
" Учителят загатва, че
Христос
е казал и други думи
на
тази жена.
Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон".
към текста >>
Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява
Христос
, и докато жената не достигне нравствената висота
на
„дева Мария", епизодът
на
прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря.
Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на „Мойсеевия закон".
Тя твърди, че докато мъжът не се издигне до онова висше съзнание, чийто носител се явява
Христос
, и докато жената не достигне нравствената висота
на
„дева Мария", епизодът
на
прелюбодейката нескончаемо ще се повтаря.
Дойде ли това съзнание, оживее ли духът на Богочовека в душите на хората, тогава всички „книжници и фарисеи", сиреч всички правни норми и закони ще се разпръснат от само себе си - „от най-старите до последните" - както е казано в евангелието. Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта.
към текста >>
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга
на
гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които
Христос
посвещава след възкресението си, в течение
на
единадесет години, в тайните
на
Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Името на жената, уловена в прелюбодейство, не е споменато в евангелието. Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада.
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга
на
гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които
Христос
посвещава след възкресението си, в течение
на
единадесет години, в тайните
на
Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня.
към текста >>
Легендата разказва, че онова място от челото ù, което
Христос
докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението
на
смъртта.
Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Легендата разказва, че онова място от челото ù, което
Христос
докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението
на
смъртта.
А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина.
към текста >>
Спасението не е призвание
на
обикновения човек, то е функция
на
космичното съзнание, чийто носител се явява
Христос
.
Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят".
Спасението не е призвание
на
обикновения човек, то е функция
на
космичното съзнание, чийто носител се явява
Христос
.
Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център. Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>
47.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил
Христос
, не е достатъчно само едно присаждане.
Така наречените християни на наши дни са само присадени християни Всички качества и добродетели, които отличават истинския християнин, истинския съвършен човек, така както той ни се очер¬тава в образа на Христа, са само присадки у хората. И затова, ко¬гато завилнеят бури, като недавнашната световна война или като испанската днес, всички присадки се откършват и дивачките проявяват първичното си естество. Ето защо, с право някои наричат съвременните християнски народи цивилизовани варвари. И наисти¬на, въпреки своята просвета, въпреки своята наука, изкуства, тех¬ника, днешните хора си остават отвътре варвари. Низшето естество у човека, независимо от всички присадки, се проявява с всичка сила у него.
Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил
Христос
, не е достатъчно само едно присаждане.
Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт. В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта.
към текста >>
В основата, обаче,
на
Христовото учение, лежи мисълта за
новораждането
, за едно дълбоко алхимическо претворяване
на
човека, за едно претворяване
на
неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото
на
мъдростта.
Ето защо, с право някои наричат съвременните християнски народи цивилизовани варвари. И наисти¬на, въпреки своята просвета, въпреки своята наука, изкуства, тех¬ника, днешните хора си остават отвътре варвари. Низшето естество у човека, независимо от всички присадки, се проявява с всичка сила у него. Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил Христос, не е достатъчно само едно присаждане. Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт.
В основата, обаче,
на
Христовото учение, лежи мисълта за
новораждането
, за едно дълбоко алхимическо претворяване
на
човека, за едно претворяване
на
неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото
на
мъдростта.
Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира.
към текста >>
Ето защо,
Христос
поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира.
В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта.
Ето защо,
Христос
поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира.
Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен.
към текста >>
Затова
Христос
казва
на
учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е
на
Небесата".
Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот.
Затова
Христос
казва
на
учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е
на
Небесата".
Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи.
към текста >>
48.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Например,
раждането
на
нови идеи в една култура, това е действието
на
творческия принцип.
Ако искаме, можем да ги наречем мъжки и женски принцип в природата, положителни и отрицателни сили и пр. Изразът в Библията: "Бог създаде небето и земята" е загатване за действието на творческите сили в природата. И после се казва: "И земята беше неустроена". И постепенното ù устройване, това е действието на съграждащите сили Разбира се, във всеки момент са в действие двата вида сили. И във всяка култура действуват тия два вида сили.
Например,
раждането
на
нови идеи в една култура, това е действието
на
творческия принцип.
А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тия творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си.
към текста >>
Христос
казал: "Кой се допре до дрехите ми?
А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа.
Христос
казал: "Кой се допре до дрехите ми?
" Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила.
към текста >>
" Но
Христос
се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него.
Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми? " Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене!
" Но
Христос
се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него.
Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила. Също тъй и Христос прострял ръката си и се допрял до прокажения, за да го излекува. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия.
към текста >>
Също тъй и
Христос
прострял ръката си и се допрял до прокажения, за да го излекува.
" Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила.
Също тъй и
Христос
прострял ръката си и се допрял до прокажения, за да го излекува.
Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната. Ако не съзнаеш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подействува да протече тая енергия в тебе.
към текста >>
49.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В идеалния свят се влиза чрез вечния процес
на
"
новораждането
", за който е загатнал
Христос
.
Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири.
В идеалния свят се влиза чрез вечния процес
на
"
новораждането
", за който е загатнал
Христос
.
Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред.
към текста >>
Новораждането
е процес
на
вечно подмладяване и обнова.
С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос.
Новораждането
е процес
на
вечно подмладяване и обнова.
Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане.
към текста >>
50.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление,
възраждане
и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери
на
Духа, той ще бъде излекуван!
Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван!
Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление,
възраждане
и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери
на
Духа, той ще бъде излекуван!
Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван. Нали Лазар беше възкресен от Христос, но нали е казано, че Христос обичаше Лазаря? Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко?
към текста >>
Нали Лазар беше възкресен от
Христос
, но нали е казано, че
Христос
обичаше Лазаря?
Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван! Даже нещо повече: Ако към един болен пратят струи от любов околните, той ще бъде излекуван.
Нали Лазар беше възкресен от
Христос
, но нали е казано, че
Христос
обичаше Лазаря?
Защо любовта, вярата и пр. действуват лечебно? Можем да си послужим със следната аналогия за пояснение: да си представим, че някъде има натрупани нечистотии, утайки и пр.. Ако пуснем силна водна струя, няма ли тя да изчисти всичко? Ако през едно блато със застояла вода пуснем бърза текуща вода, няма ли тя да изчисти всички миазми на блатото? Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения.
към текста >>
51.
ДВА ОБРАЗА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Заколването
на
агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи
Христос
за повдигането
на
човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот
на
Цялото.
На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности. Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени. Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва?
Заколването
на
агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи
Христос
за повдигането
на
човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот
на
Цялото.
Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството. Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя! Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа?
към текста >>
Това е реализиране в човешката душа
на
туй, което
Христос
донесе
на
земята, това е озарение
на
човешкото съзнание от Неговата Светлина.
Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта.
Това е реализиране в човешката душа
на
туй, което
Христос
донесе
на
земята, това е озарение
на
човешкото съзнание от Неговата Светлина.
Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя?
към текста >>
Ето защо
Христос
казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески".
Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина.
Ето защо
Христос
казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески".
Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество.
към текста >>
Влизането в Ханаанската земя, това е
новораждането
– възкресението
на
човека!
За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески".
Влизането в Ханаанската земя, това е
новораждането
– възкресението
на
човека!
Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси.
към текста >>
52.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И думата
Христос
е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ
на
разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване.
Хората се боят от тая маска и от думите преситени от една няколко вековна лъжа. Смятат го утопия, защото не го осъзнават като път за възход, който път е необходим за всички времена, при всички общества по всички меридиани. В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне. Затова добре е да не се говори вече за християнство, тъй като тая дума е лишена отдавна от магическата си сила. Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго.
И думата
Христос
е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ
на
разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване.
Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело. При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус. В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи. Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса. Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители.
към текста >>
Христос
стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността
на
едно дело.
Смятат го утопия, защото не го осъзнават като път за възход, който път е необходим за всички времена, при всички общества по всички меридиани. В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне. Затова добре е да не се говори вече за християнство, тъй като тая дума е лишена отдавна от магическата си сила. Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване.
Христос
стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността
на
едно дело.
При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус. В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи. Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса. Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа.
към текста >>
При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития,
Христос
се вика като нотариус.
В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне. Затова добре е да не се говори вече за християнство, тъй като тая дума е лишена отдавна от магическата си сила. Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело.
При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития,
Христос
се вика като нотариус.
В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи. Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса. Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията.
към текста >>
Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят
на
Исуса, когото народите наричат
Христос
.
Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията. Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо.
Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят
на
Исуса, когото народите наричат
Христос
.
Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си.
към текста >>
Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката
на
едно ново
раждане
.
Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото. Това не се удава, защото единственият начин за неговото репродуциране е живото дело на обич. Само там ние Го усещаме в Неговата същност и толкова в по-голяма степен, колкото далото е по-истинно, по-широко и всеотдайно. Може би последната черта на неговата духовна прелест се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери". Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг.
Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката
на
едно ново
раждане
.
Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници. Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител. Каква страшна изненада, обаче, е било неговото появяване, яхнал скромната ослица и вместо царе и пълководци, той е казал на хората да станат слуги и служители на ближния.
към текста >>
53.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И наистина, само живият
Христос
на
Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство.
Движението на Всемирното Братство, школата на „Изгрева" и идеите, които оттам се разпространяват, всичко това е приготовление за една нова култура. Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват духовната, културната мисия на целокупното Славянство, т.е. ще започнат апостолската работа за културното обединение на цялото човечество. Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния. Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина.
И наистина, само живият
Христос
на
Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство.
От Белградската група на приятелите на новата култура. Учителят на латишки език. Наскоро излезе на латишки език книгата „Човешко и Божествено" – сборник беседи от Учителя, а именно: „Човешко и Божествено", „Външна и вътрешна любов", „Основни черти на новото", „Радвай се! " и Царският път на душата". Това е вече втора книга от Учителя, в превод на латишки.
към текста >>
Както
Христос
освети със смъртта си кръста, така и нашият българин освети кладата и показа
на
света, как се служи самоотвержено
на
една идея,
на
едно учение,
на
една религия, 415 години преди чеха Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.
Това бил първият богомил апостол, който умира за еманципацията на човешкия разум. Неговото изгаряне станало в присъствието на император Алексей, на патриарх Николай, на сенаторите, велможите и множество народ. Наместо да се поклони на кръста, поставен на хиподрума срещу кладата, за да бъде помилван, както няколко пъти бил увещаван лично от императора и чрез пратени от него лица, Василий предпочел смъртта. Развълнуван и с вяра той стъпя на кладата и пламъците го поглъщат. А тия пламъци, според летописец очевидец, се издигали високо до върха на обелиска в хиподрума, гдето била кладата.
Както
Христос
освети със смъртта си кръста, така и нашият българин освети кладата и показа
на
света, как се служи самоотвержено
на
една идея,
на
едно учение,
на
една религия, 415 години преди чеха Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.
Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили. Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата.
към текста >>
Високо цени ролята
на
богомилството за духовното
прераждане
на
Европа и хърватския архиепископ Щросмайер.
Сега на сцената изпъква чехът Ян Хус. Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака.
Високо цени ролята
на
богомилството за духовното
прераждане
на
Европа и хърватския архиепископ Щросмайер.
Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни.
към текста >>
54.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
2)
Христос
- из "Учителят говори".
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Peteris Donovs Cilveks, Kristus, Patiesiba. Това е заглавието на една малка сбирка беседи от Учителя, преведени на латвийски от Мелита Кедрова. Тя има следното съдържание: 1) Ето човекът - из първа серия беседи "Сила и живот".
2)
Христос
- из "Учителят говори".
3) Истината. 4) Божественият промисъл. 5) Блажените – из "Духът и плътта". 6) Идеалът на човека и 8) Теория и приложение - из "Любов към Бога". Изданието на книгата е хубаво и спретнато.
към текста >>
Любопитно е, че малките лъвчета, в първите седмици след
раждането
, ходят много тромаво.
Директорът на Парижкия институт по зоологична психология, проф. Аше-Супле, устроил в зоологичната градина редица опити, с цел да установи, дали се познават животните, когато се видят в огледало. Този въпрос има, според проф. Супле голямо научно значение, защото "ако дивите животни могат да познават своето изображение, това ще покаже, че те имат представа за своето "аз" - факт, който би бил особено ценен за психологията на животните", Представата за материалните предмети се създава у животните не само посредством зрителните впечатления. Голяма роля играят негли и мускулните движения, които животното трябва да направи, за да се добере до един предмет.
Любопитно е, че малките лъвчета, в първите седмици след
раждането
, ходят много тромаво.
Походката им съвсем не прилича на гъвкавата походка на възрастните лъвове. Те се блъскат о стените на клетката и о предметите, които се изпречват на пътя им, сякаш са слепи, макар че зрението им по това време е вече напълно развито. Изглежда, че на малките лъвчета им липсва още "мускулен опит" - те не могат да определят разстоянието по онова усилие, което трябва да направят, за да преодолеят това разстояние. Опитите с огледалото позволяват да се изолират чисто зрителните усещания на животното, което не може да се ръководи в случая ни от миризмата, ни от преценка на пространството, а изключително от зрението. Тъкмо това е интересното в опитите на Аше - Супле.
към текста >>
Христос
е дошъл
на
света, за да разкрие тайните
на
небето и законите
на
Духа.
Религията на Христа е тайна, която произтича от едно разбиране на нещата, което не е човешко. В нея има нещо особено, което става източник на непознати дотогава слова, на непознато дотогава учение. Исус не се обляга на нашите науки. Първоизточникът на неговото учение и на неговия живот се крие у самия него. Той не е философ, защото доказателствата му са чудеса Затова учениците му са започнали да го обожават още от самото начало.
Христос
е дошъл
на
света, за да разкрие тайните
на
небето и законите
на
Духа.
Александър Велики, Цезар, Карл Велики и аз основахме големи държави. Но на какво опряхме ние творенията на нашия гений? - На силата. Единствен Христос основава своето царство на любовта. И днес има милиони хора, които са готови да умрат заради него.
към текста >>
Единствен
Христос
основава своето царство
на
любовта.
Той не е философ, защото доказателствата му са чудеса Затова учениците му са започнали да го обожават още от самото начало. Христос е дошъл на света, за да разкрие тайните на небето и законите на Духа. Александър Велики, Цезар, Карл Велики и аз основахме големи държави. Но на какво опряхме ние творенията на нашия гений? - На силата.
Единствен
Христос
основава своето царство
на
любовта.
И днес има милиони хора, които са готови да умрат заради него. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА „ЖИТНО ЗЪРНО” Открива се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почва от януари 1939 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв.
към текста >>
"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за
изграждане
на
един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура
на
братството между човеците.
"ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради.
"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за
изграждане
на
един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура
на
братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>
55.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Навсякъде във Франция се образуват малки духовни ядра, жадни за любов и истина, които непрестанно и с удвоени усилия работят, за да се преобразят чрез любовта, тъй както
Христос
ни е учил и да се приближат до това живо огнище - братството в България.
Идеите на Всемирното Братство в чужбина Учението на Учителя във Франция. В последните няколко години във франция се създаде голямо движение във връзка с учението и идеите на Учителя. В около 30 града са образувани братски кръгове, в които се проучват беседите и прилагат методите на Новото учение в живота. С какво вдъхновение работят тия наши френски приятели се вижда от едно писмо пратено недавна от един приятел - Тони Белмен в Лион. Ето няколко откъса от него: "Днес ние живеем с чувството, че сме намерили най-сетне, след дълги години, нашите истински братя, с които сме свързани неразделно.
Навсякъде във Франция се образуват малки духовни ядра, жадни за любов и истина, които непрестанно и с удвоени усилия работят, за да се преобразят чрез любовта, тъй както
Христос
ни е учил и да се приближат до това живо огнище - братството в България.
Нас ни обзема едно голямо и свято чувство при мисълта за годините, през които се е разраствало това чудесно огнище на духовен живот, благодарение на вярата и духовното издигане на всички ония, които са. се приближили до Учителя и са почувствували значението на голямото дело, което лъчи Божествената любов в света. Ние не знаем, как да изразим нашата признателност към всички тези братя - българи, които още не сме видели с очите си, освен неколцина, но които ние чувствуваме тъй близки до нас, в нашите сърца, като че те са наши близки роднини - от едно и също духовно семейство. В нашата признателност към вас има толкова любов, която отправяме към Учителя и която бихме желали вие да му я предадете, заедно с нашия най-скромен и най-предан израз на добра воля. Кажете му, че и ние работим усърдно с всички сили да станем благородни и съвършени, за да вземем дейно участие в голямото Божествено дело на земята.
към текста >>
Той счита тия идеи необходими за
възраждането
на
днешната култура и за откриването
на
нови хоризонти за човечеството.
се приближили до Учителя и са почувствували значението на голямото дело, което лъчи Божествената любов в света. Ние не знаем, как да изразим нашата признателност към всички тези братя - българи, които още не сме видели с очите си, освен неколцина, но които ние чувствуваме тъй близки до нас, в нашите сърца, като че те са наши близки роднини - от едно и също духовно семейство. В нашата признателност към вас има толкова любов, която отправяме към Учителя и която бихме желали вие да му я предадете, заедно с нашия най-скромен и най-предан израз на добра воля. Кажете му, че и ние работим усърдно с всички сили да станем благородни и съвършени, за да вземем дейно участие в голямото Божествено дело на земята. Ние знаем, че само Божествената любов може да преобрази нашия живот и само живият пример на сливане с доброто може да преобрази братята около нас." * Един професор в Тулузкия университет (Франция) свикал през май 20 професори, да им говори за идеите на Учителя.
Той счита тия идеи необходими за
възраждането
на
днешната култура и за откриването
на
нови хоризонти за човечеството.
* Конгресът на читалищния съюз. Читалищният съюз има своя конгрес на 6 и 7 май т.г. в София. Заседанията му бяха бурни. Много разисквания имаха личен характер.
към текста >>
"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за
изграждане
на
един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура
на
братството между човеците.
"ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради.
"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за
изграждане
на
един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура
на
братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска. Всичко се изпраща на адрес: "ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.
към текста >>
56.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Коен Най-малко 80-90
на
сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение
на
разпнатия
на
кръста
Христос
.
ПОГЛЕД КЪМ ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ НА ПРОЛЕТТА В ЖИВОТА Д-р Ел. P.
Коен Най-малко 80-90
на
сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение
на
разпнатия
на
кръста
Христос
.
Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни. Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му последователи. Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего". А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки.
към текста >>
Сам
Христос
е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората
на
съвременния свят, пък и света
на
миналото, които държат твърде много
на
материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего".
ПОГЛЕД КЪМ ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ НА ПРОЛЕТТА В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Най-малко 80-90 на сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение на разпнатия на кръста Христос. Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни. Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му последователи. Това негли е твърде естествено нещо.
Сам
Христос
е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората
на
съвременния свят, пък и света
на
миналото, които държат твърде много
на
материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего".
А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие.
към текста >>
А сам
Христос
е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки.
Коен Най-малко 80-90 на сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение на разпнатия на кръста Христос. Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни. Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му последователи. Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего".
А сам
Христос
е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки.
Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух.
към текста >>
Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта
на
самия
Христос
, осияни от неговия велик дух.
А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие.
Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта
на
самия
Христос
, осияни от неговия велик дух.
Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път.
към текста >>
Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и
зараждането
на
видовете
на
земята е любовта.
И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят.
Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и
зараждането
на
видовете
на
земята е любовта.
В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората.
към текста >>
Затова
Христос
, великият символ
на
любовта казва:„Аз съм хляба
на
живота.
В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората.
Затова
Христос
, великият символ
на
любовта казва:„Аз съм хляба
на
живота.
Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес.
към текста >>
Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият
Христос
.
И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта.
Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият
Христос
.
Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз.
към текста >>
Тъкмо това, обаче, е възвестил
Христос
– любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората.
И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората.
Тъкмо това, обаче, е възвестил
Христос
– любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората.
В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност.
към текста >>
Вечно живият, чрез своя принцип
на
любовта,
Христос
дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи.
Тия, които ще останат живи, ще разберат, ще възприемат, ще живеят с тази вечно нова светлина. Ще изчезне от земята тогава „великата утопия" на съвременните хора. Идва този ден и сега, и веч! Той се ражда от кръвта на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си. Нови вестители, нови творци в любовта са необходими!
Вечно живият, чрез своя принцип
на
любовта,
Христос
дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи.
Дотегнали са му всичките досегашни езически представители! „Нова заповед Ви давам: да живеете в любов помежду си."
към текста >>
57.
ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното
възраждане
.
Но когато то е вече възмъжало, същите форми са вече негодни, те не могат да задоволяват неговите потребности. Требват нови дрехи. Поддръжниците, обаче, на старото, се страхуват, че като пропаднат старите форми, ще пропадне и религията. Нищо подобно. Тъкмо наопаки.
Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното
възраждане
.
Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило.
към текста >>
Христос
посади в душите
на
бялата раса,
на
най-напредналите народи, семената
на
Любовта,
на
светлината и свободата.
Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна.
Христос
посади в душите
на
бялата раса,
на
най-напредналите народи, семената
на
Любовта,
на
светлината и свободата.
Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса.
към текста >>
безсмъртни, светещи, любящи души, деца
на
един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство
Христос
заложи основите
на
Всемирното братство в душите
на
людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго".
„Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна. Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са.
безсмъртни, светещи, любящи души, деца
на
един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство
Христос
заложи основите
на
Всемирното братство в душите
на
людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго".
Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа!
към текста >>
Христос
още преди 2000 г.
Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души.
Христос
още преди 2000 г.
беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода! Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха. И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство!
към текста >>
беше предсказал дните
на
велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки
на
Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът
на
вашето освобождение."
Христос
е сега, Който идва в света, в съзнанието
на
християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода!
То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души. Христос още преди 2000 г.
беше предсказал дните
на
велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки
на
Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът
на
вашето освобождение."
Христос
е сега, Който идва в света, в съзнанието
на
християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода!
Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха. И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят!
към текста >>
Христос
е, Който събаря затворите
на
душите, разтопява леда
на
егоизма, разпръсва тъмнината
на
заблуждението и разкъсва веригите
на
лъжата и греха.
Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души. Христос още преди 2000 г. беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода!
Христос
е, Който събаря затворите
на
душите, разтопява леда
на
егоизма, разпръсва тъмнината
на
заблуждението и разкъсва веригите
на
лъжата и греха.
И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят! Новият свят на Царството Божие, новият свят на Любовта, Светлината и свободата за всички люде и народи настъпва вече, ражда се всред големите страдания и борби.
към текста >>
Всички християнски църкви, народи и общества, могат да смекчат и да намалят болките
на
раждането
, да го направят по-безболезнено, като се откажат от упорството си да поддържат старите отживели форми – стария живот
на
неправди, като възприемат вечните Божествени начала.
Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят! Новият свят на Царството Божие, новият свят на Любовта, Светлината и свободата за всички люде и народи настъпва вече, ражда се всред големите страдания и борби. Ето това е смисълът на съвременната криза на християнския свят.
Всички християнски църкви, народи и общества, могат да смекчат и да намалят болките
на
раждането
, да го направят по-безболезнено, като се откажат от упорството си да поддържат старите отживели форми – стария живот
на
неправди, като възприемат вечните Божествени начала.
Това е задачата на нашето време, на всички християни. Да възприемем Божествените начала на вечната религия на Духа, които да ръководят не само личния, семейния, народния, но и икономическия и международния живот. Раздвоението днес е от това, че ние ги признаваме като задължителни в личния и семейния живот, а в обществения, икономическия и международния живот се ръководим от отживелите, езически, предпотопни схващания, че „правото е в силата", че „борбата е закон на съществуване", че „целта оправдава средствата". Няма сила по-велика от силата на Духа. Борба трябва, необходима е, но не взаимно изтребление кърваво във войната, а борба против невежество, егоизъм, робство – за повече светлина, за повече братство, за повече свобода.
към текста >>
58.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Чудеса
на
цивилизацията и поквара;
израждане
и
възраждане
; честност и безчестие; отчаяние и надежда.
Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството.
Чудеса
на
цивилизацията и поквара;
израждане
и
възраждане
; честност и безчестие; отчаяние и надежда.
Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински.
към текста >>
Христос
ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане.
„Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще. То е социална молитва, а не индивидуална, всемирна, а не лична. Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори.
Христос
ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане.
Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа?
към текста >>
Христос
откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа.
Христос
откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите".
към текста >>
59.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е
Христос
— великият Учител
на
Любовта.
Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта.
Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е
Христос
— великият Учител
на
Любовта.
Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава.
към текста >>
Всички прибавят по нещо за
доизграждането
на
тази велика сграда
на
Любовта в живота.
За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта.
Всички прибавят по нещо за
доизграждането
на
тази велика сграда
на
Любовта в живота.
И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап.
към текста >>
Ето няколко от най-важните мисли
на
Учителя върху Христа като Любов: „
Христос
е изявление
на
великата Любов.
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
Ето няколко от най-важните мисли
на
Учителя върху Христа като Любов: „
Христос
е изявление
на
великата Любов.
Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6).
към текста >>
Христос
е изявление
на
Бога.
От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта.
Христос
е изявление
на
Бога.
Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11).
към текста >>
Любовта е материализирания
Христос
, а материализирания свят е материализираната Любов
на
Бога.
В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога.
Любовта е материализирания
Христос
, а материализирания свят е материализираната Любов
на
Бога.
Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта.
към текста >>
Христос
слезе
на
земята да изяви Любовта.
Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11).
Христос
слезе
на
земята да изяви Любовта.
Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
към текста >>
Христос
е вратата
на
Любовта.
Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта.
Христос
е вратата
на
Любовта.
През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
към текста >>
Той е единственият, живият
Христос
, изявление
на
Бога,
на
Любовта.
Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим.
Той е единственият, живият
Христос
, изявление
на
Бога,
на
Любовта.
Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот.
към текста >>
Христос
е най-пълен израз
на
Любовта
на
земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
Христос
е най-пълен израз
на
Любовта
на
земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята.
към текста >>
Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло
на
Любовта,
Христос
, Бог, Дух.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3.
Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло
на
Любовта,
Христос
, Бог, Дух.
– 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7.
към текста >>
Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и
Христос
– 1929 г. 9.
Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7. Да възлюбиш – II мл. събор – в същата: Любов и мисъл – 1924 г. 8.
Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и
Христос
– 1929 г. 9.
Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13.
към текста >>
60.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
* * * Светлорозови зари възвестяваха
раждането
на
деня.
Свърши се! Господи, не им вменявай в грях стореното от незнание. И из устата Му излезе последното дихание. В тоя миг слънцето потъмня Настана мрак. Земята се разтреси и завесата на храма се разкъса на две.
* * * Светлорозови зари възвестяваха
раждането
на
деня.
Цяла нощ Мария от Магдала плака и сега бързаше да иде на гроба. Като го видя празен, тя седна на отваления камък и зарида. И като взе за гробаря Този, Който беше пред нея, тя му се замоли: — Господине, ако ти си Го взел, речи, къде си Го положил, да ида да Го видя. — Мария! — Учителю!
към текста >>
Още вечерта
Христос
застана посред тях и рече: „Мир вам!
И като взе за гробаря Този, Който беше пред нея, тя му се замоли: — Господине, ако ти си Го взел, речи, къде си Го положил, да ида да Го видя. — Мария! — Учителю! — Не ме докосвай, защото не съм възлязъл още при Отца! Но иди при братята ми и възвести им Моето възкресение.
Още вечерта
Христос
застана посред тях и рече: „Мир вам!
"
към текста >>
61.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе
Христос
— великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление.
Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе
Христос
— великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст.
към текста >>
Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият
Христос
.
Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият
Христос
.
В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си".
към текста >>
Тъкмо затова приложението
на
Любовта започва с
изграждане
Отношенията
на
човека към Бога.
„Човек, казва Той, най-първо трябва да мисли и живее, да направи връзка с Бога, да работи за Бога, след това да мисли, живее и работи за своята душа и едва след това за другите, за света". Много е ясно, че това е път, пълен с резултат, творчество и съвършенство. Когато човек разреши първом въпроса за Бога и за себе си — сир. за своята душа, той има здрава опора и идеал да служи на другите и на света. Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта.
Тъкмо затова приложението
на
Любовта започва с
изграждане
Отношенията
на
човека към Бога.
„Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си". Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си. Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал. Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов.
към текста >>
Христос
е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот.
То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия.
Христос
е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот.
След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла.
към текста >>
62.
КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д.
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В „Степени
на
съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането
на
Любовта съвпада с момента
на
новораждането
на
човека.
В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие".
В „Степени
на
съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането
на
Любовта съвпада с момента
на
новораждането
на
човека.
Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух. Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота".
към текста >>
Раждането
съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство".
Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух. Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята.
Раждането
съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство".
В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство. Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов.
към текста >>
В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху
новораждането
.
В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух. Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство".
В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху
новораждането
.
Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство. Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината.
към текста >>
Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че
новораждането
е първата крачка в пътя за придобиването
на
Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие.
Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това.
Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че
новораждането
е първата крачка в пътя за придобиването
на
Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие.
А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство. Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път.
към текста >>
Животът в Любовта след
новораждането
се изявява, да се изразим така по недостатък
на
думи, в служба — служба
на
Бога, служба
на
самата Любов.
Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство.
Животът в Любовта след
новораждането
се изявява, да се изразим така по недостатък
на
думи, в служба — служба
на
Бога, служба
на
самата Любов.
Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба.
към текста >>
Тази мисъл
на
Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи
на
Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането
на
Любовта ни води към
новораждане
и служба.
Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата".
Тази мисъл
на
Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи
на
Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането
на
Любовта ни води към
новораждане
и служба.
Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила.
към текста >>
Христос
казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът.
Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си.
Христос
казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът.
Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение.
към текста >>
в него, В това „ново учение" е завършекът
на
една положителна земна еволюция и
раждането
на
една нова култура.
От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения. Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството. В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество.
в него, В това „ново учение" е завършекът
на
една положителна земна еволюция и
раждането
на
една нова култура.
По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14).
към текста >>
След него първи
Христос
разясни
на
света, че „Бог е Любов" и в името
на
този Бог, в името
на
Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот.
В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието.
След него първи
Христос
разясни
на
света, че „Бог е Любов" и в името
на
този Бог, в името
на
Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот.
Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма. Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта.
към текста >>
63.
ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и
съграждане
в народите и между народите.
ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Божествената наука предвещава явяването на шестата раса.
Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и
съграждане
в народите и между народите.
Става и една вътрешна промяна в човешката душа. Онова, което по-рано е имало смисъл в човека, сега е изгубило своя смисъл. Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения.
към текста >>
Христос
пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение.
Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта.
Христос
пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение.
Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>
Какво завещание остави
Христос
на
човечеството?
Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение.
Какво завещание остави
Христос
на
човечеството?
— „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото ни явяване в света — възстановяване на свободата.
към текста >>
Новораждането
е скъсване
на
ония връзки, които сега ни спъват.
Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят.
Новораждането
е скъсване
на
ония връзки, които сега ни спъват.
То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото ни явяване в света — възстановяване на свободата. Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява.
към текста >>
Със своето слизане
на
земята
Христос
откри нова епоха в развитието
на
човечеството.
Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура. И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание. Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината.
Със своето слизане
на
земята
Христос
откри нова епоха в развитието
на
човечеството.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тая светлина ще привлече хората един към друг и ще ги обедини вътрешно. Когато тя изгрее в душата, човек вече не се съмнява, не се колебае. Това е един от най-великите моменти, които той може да преживее.
към текста >>
Живият
Христос
е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата.
в него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват. Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще.
Живият
Христос
е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата.
Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички.
към текста >>
Той носи всички методи за
изграждане
на
разумния живот.
Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват. Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата.
Той носи всички методи за
изграждане
на
разумния живот.
Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички. Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж.
към текста >>
Той е безсмъртният
Христос
с безподобно търпение и смирение, Глава
на
Всемирното Братство.
Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот.
Той е безсмъртният
Христос
с безподобно търпение и смирение, Глава
на
Всемирното Братство.
Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички. Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението.
към текста >>
64.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Христос
слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример
на
възкачване.
Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие". Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята".
Христос
слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример
на
възкачване.
Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко.
към текста >>
Христос
каза: "Дерзайте, Аз победих света!
Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството.
Христос
каза: "Дерзайте, Аз победих света!
" Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената.
към текста >>
" Дали Той (
Христос
) виждаше в лицето
на
света най-големия враг
на
човека, та затова се провикна така?
И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света!
" Дали Той (
Христос
) виждаше в лицето
на
света най-големия враг
на
човека, та затова се провикна така?
Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне?
към текста >>
Сложната градивна симетрия, която е приложена за
изграждането
на
човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата
на
един закон отразяват цялостната структура
на
телесната форма.
Това са хората на труда и делото. Сетивната сфера твори най-хармоничния характер; особено ако в него са пробудени и духовни качества. тук преобладава ролята на централната нервна система, заедно с съзнателните функции на сетивните органи. Чрез тях те долавят красивото и положителното в света. Мнозина са склонни да не виждат едно такова диференциране на органите и системите в човека, макар че то е, което дава характеристика на психиката.
Сложната градивна симетрия, която е приложена за
изграждането
на
човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата
на
един закон отразяват цялостната структура
на
телесната форма.
"Окото е огледало на човешката душа" – казват, но окото е и едно от най-достъпните огледала на организма. тук, върху ириса на окото, можем да намерим място на всеки орган или органна система. Въз основа на това наблюдение почива и ирисовата диагноза. Но как е проектиран този всестранен организъм върху една кръгла площ, като тази на ириса? Разпределението става така, че към центъра на ириса (т. е.
към текста >>
65.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И
ХРИСТОС
Като четете книгите
на
дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания.
G. N.
МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И
ХРИСТОС
Като четете книгите
на
дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания.
във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо.
към текста >>
Нима
Христос
беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците?
Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо?
Нима
Христос
беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците?
Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите.
към текста >>
Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а
Христос
е живот.
Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята.
Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а
Христос
е живот.
Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия.
към текста >>
Мъдреците посочват пътя, а
Христос
казва: Аз съм пътят, истината и животът.
Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот.
Мъдреците посочват пътя, а
Христос
казва: Аз съм пътят, истината и животът.
Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно.
към текста >>
Ония говореха за безсмъртието, а
Христос
възкресяваше мъртъвци.
Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът.
Ония говореха за безсмъртието, а
Христос
възкресяваше мъртъвци.
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва.
към текста >>
Животът
на
всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът
на
Христа е символично преповторение
на
Битието, където има
раждане
, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите.
Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци.
Животът
на
всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът
на
Христа е символично преповторение
на
Битието, където има
раждане
, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите.
Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
към текста >>
Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели
на
човешкия род,
Христос
е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия.
Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа.
Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели
на
човешкия род,
Христос
е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия.
Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността.
към текста >>
Христос
е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало
на
добра почва.
Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно.
Христос
е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало
на
добра почва.
Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си.
към текста >>
Христос
е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва.
Христос
е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама".
към текста >>
Мъдреците и философите се изучават, а
Христос
се живее.
Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
Мъдреците и философите се изучават, а
Христос
се живее.
Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама". Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума.
към текста >>
Христос
е началото, краят и безкрайността.
Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее.
Христос
е началото, краят и безкрайността.
Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама". Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума. Там е Неговата сила и величие.
към текста >>
Христос
е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума.
Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама".
Христос
е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума.
Там е Неговата сила и величие. Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба.
към текста >>
Той,
Христос
, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба.
Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума. Там е Неговата сила и величие. Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях.
Той,
Христос
, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба.
От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>
Затова Него –
Христос
– Божия син Го наричат „Син Человечески".
Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили.
Затова Него –
Христос
– Божия син Го наричат „Син Человечески".
Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>
Христос
– въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх.
Христос
– въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>
66.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ХРИСТОС
ВЪЗКРЕСЕ!
Др Ел. Р. К.
ХРИСТОС
ВЪЗКРЕСЕ!
От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово.
към текста >>
Христос
остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени
на
църквите.
От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово.
Христос
остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени
на
църквите.
Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия.
към текста >>
Ако хората, ако светът би бил учен, че
Христос
е Любов и следователно най-великия смисъл
на
живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
Ако хората, ако светът би бил учен, че
Христос
е Любов и следователно най-великия смисъл
на
живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
към текста >>
В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия
Христос
.
В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен.
В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия
Христос
.
Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта.
към текста >>
Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното
самозараждане
.
За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука.
Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното
самозараждане
.
Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане. Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел.
към текста >>
Някога е станало някъде —
на
земята или
на
друго небесно тяло – не е важно, едно единствено
зараждане
на
живота, в една единствена форма – клетка.
Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане.
Някога е станало някъде —
на
земята или
на
друго небесно тяло – не е важно, едно единствено
зараждане
на
живота, в една единствена форма – клетка.
Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане. Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога?
към текста >>
Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск
на
тази философия в теорията
на
първоначалното
самозараждане
.
„Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век.
Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск
на
тази философия в теорията
на
първоначалното
самозараждане
.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия.
към текста >>
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона
на
Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът
на
това случайно
самозараждане
, ако това наистина е дело
на
една сляпа случайност, а не
на
дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел.
Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона
на
Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът
на
това случайно
самозараждане
, ако това наистина е дело
на
една сляпа случайност, а не
на
дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел.
И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло.
към текста >>
То става по бавния път
на
прераждането
, при което и физическо тяло и астрално (света
на
чувствата) и умствено (света
на
мисълта) се подлагат
на
още по-голямо преорганизиране и преобновяване.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество.
То става по бавния път
на
прераждането
, при което и физическо тяло и астрално (света
на
чувствата) и умствено (света
на
мисълта) се подлагат
на
още по-голямо преорганизиране и преобновяване.
Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум.
към текста >>
А за великите Духове, за големите съвършени личности
на
човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт,
прераждане
и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно.
За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта.
А за великите Духове, за големите съвършени личности
на
човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт,
прераждане
и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно.
Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога.
към текста >>
Христос
проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието.
За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности.
Христос
проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието.
Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>
Христос
разшири съзнанието и обедини света и хората в името
на
Бога и
на
Любовта.
Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта.
Христос
разшири съзнанието и обедини света и хората в името
на
Бога и
на
Любовта.
Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>
В името
на
тази Любов, която ще дойде в света –
Христос
възкресе!
Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение.
В името
на
тази Любов, която ще дойде в света –
Христос
възкресе!
към текста >>
67.
ДВА СВЯТА - N.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Той,
Христос
, е имал предвид тъкмо съвестта
на
такива възрастни,
на
тия човеци, които случайно попаднат до живите слова
на
„Отче наш".
как могат тия, които са пред лицето на Бога да бъдат изкушавани и съблазнявани? Това е невъзможно. „В Бога човек изкушаем не бива! " Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи".
Той,
Христос
, е имал предвид тъкмо съвестта
на
такива възрастни,
на
тия човеци, които случайно попаднат до живите слова
на
„Отче наш".
Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас. Да се избавим от злото в нас, ето въпросът?
към текста >>
Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци
Христос
е турил в редовете
на
молитвата този дивен, мъдър стих.
Това е невъзможно. „В Бога човек изкушаем не бива! " Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш".
Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци
Христос
е турил в редовете
на
молитвата този дивен, мъдър стих.
За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас. Да се избавим от злото в нас, ето въпросът? — Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него?
към текста >>
Защо тогава
Христос
, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно?
— Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него? То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно. Ето вече две хиляди години, от когато е даден този дълбок стих на човечеството и то никак не е престанало да живее в същата злоба и мъст, както са живели и първите човеци, наследниците на приматите.
Защо тогава
Христос
, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно?
— Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно. Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото. В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока.
към текста >>
— Разбира се,
Христос
ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно.
То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно. Ето вече две хиляди години, от когато е даден този дълбок стих на човечеството и то никак не е престанало да живее в същата злоба и мъст, както са живели и първите човеци, наследниците на приматите. Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно?
— Разбира се,
Христос
ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно.
Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото. В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока. Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането.
към текста >>
Силите
на
злото могат да се превърнат в сили
на
доброто и
съграждането
.
— Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно. Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото. В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока.
Силите
на
злото могат да се превърнат в сили
на
доброто и
съграждането
.
Учителите на човечеството са давали и дават много живи методи и примери за това. В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия човек. Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро. Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство. Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки човек съзнанието, заедно с което волята за добро.
към текста >>
Христос
, сигурно знае, че ние не прощаваме
на
длъжниците си.
В общественото цяло, трябва да се премахне злото още от главата. Така, всяка обществена единица за себе си, без разлика. Тогава човечеството ще си подаде братски ръка. Има и един велик ключ в самата молитва „Отче наш" за разбиране стиха — не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго. Този ключ се крие в предходния стих: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници".
Христос
, сигурно знае, че ние не прощаваме
на
длъжниците си.
Най-малко докато не ни изплатят всичко. А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим. „Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото?
към текста >>
Христос
нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може човек да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът
на
злобата.
А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим. „Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото? Който може да прощава, от душа и сърце, злото в него не живее и той е избавен от злото во век.
Христос
нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може човек да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът
на
злобата.
Само когато прости, човек освобождава сърцето и ума си от всяко зло и дава място в себе си на Любовта и Разума. А в Разума и Любовта е основата на истинския живот на отделния човек и на всички народи и човечеството. * Ние дадохме в тези две кратки статии— опити (вж. сп. Ж. Зърно бр.
към текста >>
68.
СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин
Христос
, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство
на
духа, да бъде разпнат от нас
на
някаква нова Голгота.
G. N. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце. Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек. Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават.
Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин
Христос
, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство
на
духа, да бъде разпнат от нас
на
някаква нова Голгота.
Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм.
към текста >>
Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас
на
духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя
на
възраждането
, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно.
НОВИТЕ ЧОВЕЦИ Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце. Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек. Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач.
Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас
на
духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя
на
възраждането
, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно.
Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно.
към текста >>
69.
МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Сега, след идването
на
Божествения Дух
на
земята, който се въплъти като
Христос
, окултният ученик се приема по-иначе в храма
на
мъдростта.
Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици. Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг". Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението.
Сега, след идването
на
Божествения Дух
на
земята, който се въплъти като
Христос
, окултният ученик се приема по-иначе в храма
на
мъдростта.
Тоя храм вече не е на земята, макар че на земята съществуват храмове на окултни школи. В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва. Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество. Но условията в тия общества не са такива, каквито са били в храмовете на стария Египет и Индия. В тях кандидатът не се подлага на никакви изпитания и от него не изискват никакви особени вътрешни морални качества.
към текста >>
Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и
израждане
.
Сега, обаче, времето е по-друго и понастоящем светът е навлязъл в друга фаза, когато от интелектуалното развитие той преминава в областта на духовното развитие и като първа стъпка на това е развитието на духовното сърце и на висшите морални качества на личността. Според това, променя се и работата и задачата на окултните общества. От окултистите сега се иска да изпълняват онова, което знаят. Интелектуалното знание и образованост сега не са вече на първо место и човек, който има невъзпитано сърце и груби чувства, е също такъв невежа, както и оня, които не е учил нищо. Теоретичното знание има значение само тогава, когато то дава възможност на човека да работи върху своето усъвършенствуване и да помага на другите хора, като им носи знание, което той сам е придобил.
Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и
израждане
.
В тоя смисъл, окултисти, които не са изпълнили възвишената мисия, която им е била дадена на земята от страна на невидимия свят, да бъдат проводници на великото и помощници на еволюцията, окултисти, които са били само празни бърборковци и не са работили да усъвършенствуват своята душа, остават безплодни. Сега е времето на синтетичното разбиране на нещата, време на идващото братство, обединение и мир. Ония, които не са очистили и усъвършенствували своята душа, не са в състояние да разберат това. Те живеят в старите разбирания, във времето на разединението, когато човешкият интелект разделяше, анализираше всичко и така създаде разединение, сектантство, съперничество и омраза. Всичко това бе потребно на своето място никога, и на своето време, но сега животът вече излезе от тези форми на мислене и за тях не остава вече място и следователно не ги очаква никакво бъдеще и напредък.
към текста >>
70.
ЕДИН МУЗИКАТ НА БЪДЕЩЕТО - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители
на
пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към
израждане
и изчезване.
Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие. Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие. Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях. Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления.
Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители
на
пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към
израждане
и изчезване.
Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи. Когато Христос е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък. Кротките човеци се стремят да живеят съобразно принципите и законите на Божествения порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение. И затова те ще наследят земята.
към текста >>
Когато
Христос
е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята".
Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях. Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления. Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване. Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи.
Когато
Христос
е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята".
Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък. Кротките човеци се стремят да живеят съобразно принципите и законите на Божествения порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение. И затова те ще наследят земята.
към текста >>
71.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Великата окултна школа
на
Христос
бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души.
В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина.
Великата окултна школа
на
Христос
бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души.
На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело.
към текста >>
На
останалите
Христос
говореше с притчи.
Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души.
На
останалите
Христос
говореше с притчи.
Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята?
към текста >>
Защото
Христос
наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете
на
хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот.
Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята.
Защото
Христос
наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете
на
хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот.
Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също.
към текста >>
Идването му се очакваше най-вече от ония, които
на
времето бяха край
Христос
, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите.
- За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината.
Идването му се очакваше най-вече от ония, които
на
времето бяха край
Христос
, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите.
А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му.
към текста >>
И по закона
на
Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името
на
една Божествена цел:
раждане
изново
на
духовното в човека!
И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината.
И по закона
на
Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името
на
една Божествена цел:
раждане
изново
на
духовното в човека!
T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи.
към текста >>
72.
ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
" Но понеже от толкова години насам
Христос
вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката
на
миналото.
АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го!
" Но понеже от толкова години насам
Христос
вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката
на
миналото.
АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне. Христос е в България между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите.
към текста >>
Христос
е в България между вас и с вас.
АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го! " Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото. АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне.
Христос
е в България между вас и с вас.
Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно. Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението си. АВГУСТ 1912, Велико Търново Който иска да дойде между нас, пека се изуе, и нека се приближи.
към текста >>
Главата
на
Бялото Братство е
Христос
.
Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно. Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението си. АВГУСТ 1912, Велико Търново Който иска да дойде между нас, пека се изуе, и нека се приближи. T03и, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и богоугодна.
Главата
на
Бялото Братство е
Христос
.
Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане. Съдбата на България, 3а която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Вие сте между този народ, 3а да работите 3а неговото повдигане. Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим.
към текста >>
Христос
не дойде да помага
на
духовете, а дойде да помага
на
душите.
T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята. АВГУСТ 1913, София Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път.
Христос
не дойде да помага
на
духовете, а дойде да помага
на
душите.
Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало.
към текста >>
Това е, което Господ Исус
Христос
сега ви казва.
Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове.
Това е, което Господ Исус
Христос
сега ви казва.
АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас.
към текста >>
Христос
6 духовния смисъл
на
думата е между пас.
Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. АВГУСТ 1914, Велико Търново Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно.
Христос
6 духовния смисъл
на
думата е между пас.
Когато един ден ние разберем, вярата, то тя щe се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, той е антихрист. Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа.
към текста >>
Христос
ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем.
В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас. Когато един ден ние разберем, вярата, то тя щe се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание.
Христос
ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем.
Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, той е антихрист. Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Българският народ не е имал такова благословение както сега. Христос ще изведе този кораб на България.
към текста >>
Но може някой да каже, че този, който казва, че е
Христос
, той е антихрист.
Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас. Когато един ден ние разберем, вярата, то тя щe се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем.
Но може някой да каже, че този, който казва, че е
Христос
, той е антихрист.
Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Българският народ не е имал такова благословение както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб, и няма защо да се плашим.
към текста >>
Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато
Христос
ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде.
Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас. Когато един ден ние разберем, вярата, то тя щe се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, той е антихрист.
Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато
Христос
ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде.
Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Българският народ не е имал такова благословение както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб, и няма защо да се плашим. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате.
към текста >>
Христос
ще изведе този кораб
на
България.
Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, той е антихрист. Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Българският народ не е имал такова благословение както сега.
Христос
ще изведе този кораб
на
България.
Христос е на този кораб, и няма защо да се плашим. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка. Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум.
към текста >>
Христос
е
на
този кораб, и няма защо да се плашим.
Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, той е антихрист. Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Българският народ не е имал такова благословение както сега. Христос ще изведе този кораб на България.
Христос
е
на
този кораб, и няма защо да се плашим.
Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка. Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум. Аз съм готов десетократно да му заплатя разноските.
към текста >>
Аз ви проповядвам един
Христос
, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате.
Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Българският народ не е имал такова благословение както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб, и няма защо да се плашим.
Аз ви проповядвам един
Христос
, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате.
Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка. Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум. Аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово.
към текста >>
Времената са толкова назрели, щото
Христос
ще се яви, но какви ще ви намери?
Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка. Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум. Аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово.
Времената са толкова назрели, щото
Христос
ще се яви, но какви ще ви намери?
Аз казвам, и ще продължавам да казвам, че говоря това, което ми диктува този, който ме е пратил, без да гледам, кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако и вие не ме искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно, и в която искам всинца вие да пребъдвате. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте 3а Христа.
към текста >>
АВГУСТ 1915, Велико Търново Това, че
Христос
е говорил с притчи, подразбира известен начин, известен метод, който дава
на
света.
Ако и вие не ме искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно, и в която искам всинца вие да пребъдвате. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте 3а Христа. В този закон стои спасението на българския народ и на всички вас.
АВГУСТ 1915, Велико Търново Това, че
Христос
е говорил с притчи, подразбира известен начин, известен метод, който дава
на
света.
Понеже хората в неговото време не бяха готови, той даде образите в притчи, 3а да се запазят 3а нашето време. Ако Христос дойде сега няма да се занимава с тях и с това. Той ще ви говори 3а други работи. Ония, които преди 2000 години не са Го разбрали, сте вие, които сега трябва да Го разберете. Тогавашното учение на Христа е основа 3а сегашното, което ще говори на света, и затова именно тези форми, които са работа на вашия мозък ще претърпят известни промени.
към текста >>
Ако
Христос
дойде сега няма да се занимава с тях и с това.
В църква направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно, и в която искам всинца вие да пребъдвате. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте 3а Христа. В този закон стои спасението на българския народ и на всички вас. АВГУСТ 1915, Велико Търново Това, че Христос е говорил с притчи, подразбира известен начин, известен метод, който дава на света. Понеже хората в неговото време не бяха готови, той даде образите в притчи, 3а да се запазят 3а нашето време.
Ако
Христос
дойде сега няма да се занимава с тях и с това.
Той ще ви говори 3а други работи. Ония, които преди 2000 години не са Го разбрали, сте вие, които сега трябва да Го разберете. Тогавашното учение на Христа е основа 3а сегашното, което ще говори на света, и затова именно тези форми, които са работа на вашия мозък ще претърпят известни промени. Енергията от физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. На физическото поле пие черпим енергия, 3а да работим горе.
към текста >>
И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи
на
религията, а в тях е станало обезформяне
на
красивите форми,
израждане
на
религиозните идеи.
Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят, и ако не може една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Новата религия е учението на Христа на физическото поле, и то е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията Поезията, това е ритъм, в музиката това е съзвучието, а в чисто физическия свят това е външната красота. Това е външната страна па религията, па която всички хора сега са подчинени.
И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи
на
религията, а в тях е станало обезформяне
на
красивите форми,
израждане
на
религиозните идеи.
Трябва да се върнем към истинското Христово учение.
към текста >>
73.
Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Христос
понесе големи страдания, но с това той остави
на
света една велика свещена идея, която никога няма да умре.
На земята са дохождали и велики хора, като Христа, например, Който от две хиляди години насам е все между хората; те разправят за страданията Му, плачат 3а Него, но и досега още продължават да Го разпъват. Казвате: какъв е смисълът на страданието? Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията.
Христос
понесе големи страдания, но с това той остави
на
света една велика свещена идея, която никога няма да умре.
Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива.
към текста >>
Неговата идея не умря, но и
Христос
не умря.
Казвате: какъв е смисълът на страданието? Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре.
Неговата идея не умря, но и
Христос
не умря.
Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци.
към текста >>
Христос
беше поставен
на
голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и
на
третия ден Той възкръсна.
Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря.
Христос
беше поставен
на
голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и
на
третия ден Той възкръсна.
Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни.
към текста >>
Ако християнството се крепи до днес, това се дължи
на
факта, че
Христос
и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее.
Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна.
Ако християнството се крепи до днес, това се дължи
на
факта, че
Христос
и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее.
Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: ти си вълк, лисица, мечка тигър и т.н.
към текста >>
Ако пък в живота
на
християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че
Христос
е възкръснал.
Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее.
Ако пък в живота
на
християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че
Христос
е възкръснал.
Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: ти си вълк, лисица, мечка тигър и т.н. Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: той е цяла овца!
към текста >>
Съграждането
на
човешкия живот може да се уподоби
на
построяването
на
един параход.
Това, което умира, не е човекът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия. Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво. Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли, и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тия пеша, вие сами създавате своето нещастие.
Съграждането
на
човешкия живот може да се уподоби
на
построяването
на
един параход.
Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия.
към текста >>
74.
Окултната музика - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Христос
казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си".
Само така можете да се ползувате от посещението на любовта, само така ще разберете Божиите пътища. Останете ли в положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работите му, както на него е угодно, нищо няма да разберете. Разумното дете се приспособява към баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди към него. Не повтаряйте погрешките на вашето детинство. Повдигнете се стъпка нагоре, да приемете благото на любовта.
Христос
казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си".
Това значи: който не приеме Словото, няма живот в себе си. Словото освобождава човека. От какво го освобождава? - От старото, което служи за тор. Със старото можете само да наторите нивите си, но не можете да се храните с него.
към текста >>
Не е въпрос 3а осигуряване, но 3а
съграждане
на
своето духовно тяло.
- От старото, което служи за тор. Със старото можете само да наторите нивите си, но не можете да се храните с него. Новото е храната на човека. Докато сте млади, хранете се с новото, та като остареете, да имате материал за бъдещето. Ще кажете, че човек трябва да се осигури.
Не е въпрос 3а осигуряване, но 3а
съграждане
на
своето духовно тяло.
Пазете се от старото, което руши и подяжда човешкия живот. Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения. Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че той ви изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напущате.
към текста >>
Няма защо да съжаляват,
Христос
възкръсна, следователно, и днес живее и проповядва Защо не приемете и не приложите Словото Му?
Оценявайте благата, които днес се дават, а не миналите блага, от времето на Мойсея. Днешният ден е важен. Той е божествен ден. Използувайте благото което сегашният момент носи. Той е изгревът на живота Мнозина съжаляват, че не са живели във времето на Христа.
Няма защо да съжаляват,
Христос
възкръсна, следователно, и днес живее и проповядва Защо не приемете и не приложите Словото Му?
Много от сегашните християни приличат на евреите. И те чуват, гледат, но не приемат Словото на Христа - Защо? - Защото се държат 3а старите човешки разбирания. Христос каза на Петра: "Това кръв и плът не ти е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината. Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
към текста >>
Христос
каза
на
Петра: "Това кръв и плът не ти е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината.
Той е изгревът на живота Мнозина съжаляват, че не са живели във времето на Христа. Няма защо да съжаляват, Христос възкръсна, следователно, и днес живее и проповядва Защо не приемете и не приложите Словото Му? Много от сегашните християни приличат на евреите. И те чуват, гледат, но не приемат Словото на Христа - Защо? - Защото се държат 3а старите човешки разбирания.
Христос
каза
на
Петра: "Това кръв и плът не ти е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината.
Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората? ". Ако Христос дойде днес на земята, хората ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т.н. И това е на място, но най-добре е да се възприме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е всесилен, всеблаг, всеопрощаващ но истинското Знание се заключава в изпълнение на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение.
към текста >>
Как ще разберете стиха, дето
Христос
казва: "Когато Син Человечески дойде
на
земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
Няма защо да съжаляват, Христос възкръсна, следователно, и днес живее и проповядва Защо не приемете и не приложите Словото Му? Много от сегашните християни приличат на евреите. И те чуват, гледат, но не приемат Словото на Христа - Защо? - Защото се държат 3а старите човешки разбирания. Христос каза на Петра: "Това кръв и плът не ти е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината.
Как ще разберете стиха, дето
Христос
казва: "Когато Син Человечески дойде
на
земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
". Ако Христос дойде днес на земята, хората ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т.н. И това е на място, но най-добре е да се възприме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е всесилен, всеблаг, всеопрощаващ но истинското Знание се заключава в изпълнение на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение. Гледайте на живота през очите на любовта.
към текста >>
". Ако
Христос
дойде днес
на
земята, хората ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т.н.
Много от сегашните християни приличат на евреите. И те чуват, гледат, но не приемат Словото на Христа - Защо? - Защото се държат 3а старите човешки разбирания. Христос каза на Петра: "Това кръв и плът не ти е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината. Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
". Ако
Христос
дойде днес
на
земята, хората ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т.н.
И това е на място, но най-добре е да се възприме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е всесилен, всеблаг, всеопрощаващ но истинското Знание се заключава в изпълнение на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение. Гледайте на живота през очите на любовта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновеният човек не може да ви даде.
към текста >>
75.
За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Сега вие в Търново се надхитрявате -
на
едного говори майката Господня,
на
другиго -
Христос
.
Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори умът си за гостоприемство на тях, те ще му кажат много чудни неща да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога Бога.
Сега вие в Търново се надхитрявате -
на
едного говори майката Господня,
на
другиго -
Христос
.
Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите чисти духове са един против друг? Плодът показва дървото, и делата - человека. Предупреждавам ви всички ви да не маряте Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист, на крамоли.
към текста >>
Роденото от плътта плът е - казва
Христос
, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира
на
живота,
на
новото
възраждане
, чрез възкресение и безсмъртие.
Вам Ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите, за сега, в тоя Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто и на злото е определено място. Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде.
Роденото от плътта плът е - казва
Христос
, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира
на
живота,
на
новото
възраждане
, чрез възкресение и безсмъртие.
Тука е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането.
към текста >>
76.
Да мисли! - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С това се е отличил
Христос
: “Дойдох да изпълня волята
на
Онзи, Който Ме е изпратил”, казва
Христос
.
Аз зная, колко е мъчно човек да приложи едно правило! Когато човек се разгневи, веднага идва съмнението, колебанието. Във всичко в света може да се усъмните, но в Бога - никога! Бъдете готови да се жертвувате заради тази велика Любов - заради Господа, Който съизволява да се ограничи, да дойде да живее в нас! Бъдете готови в дадения случай всичко да жертвате заради Него!
С това се е отличил
Христос
: “Дойдох да изпълня волята
на
Онзи, Който Ме е изпратил”, казва
Христос
.
Най-после когато Му казаха, че трябва да понесе кръста на страданията, каза: “Аз ще направя всичко, което Отец ми е казал.” Христос имаше знание, имаше и сила. Той казваше: “Не мога ли да поискам един-два легиона ангели да дойдат и ме освободят? - Мога, но няма да го направя. Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на моите братя.” Туй е Божествената воля! В какво седи Божията Любов?
към текста >>
Най-после когато Му казаха, че трябва да понесе кръста
на
страданията, каза: “Аз ще направя всичко, което Отец ми е казал.”
Христос
имаше знание, имаше и сила.
Когато човек се разгневи, веднага идва съмнението, колебанието. Във всичко в света може да се усъмните, но в Бога - никога! Бъдете готови да се жертвувате заради тази велика Любов - заради Господа, Който съизволява да се ограничи, да дойде да живее в нас! Бъдете готови в дадения случай всичко да жертвате заради Него! С това се е отличил Христос: “Дойдох да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратил”, казва Христос.
Най-после когато Му казаха, че трябва да понесе кръста
на
страданията, каза: “Аз ще направя всичко, което Отец ми е казал.”
Христос
имаше знание, имаше и сила.
Той казваше: “Не мога ли да поискам един-два легиона ангели да дойдат и ме освободят? - Мога, но няма да го направя. Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на моите братя.” Туй е Божествената воля! В какво седи Божията Любов? - в послушанието.
към текста >>
Христос
вече няма да Го разпъват в света. Защо?
- Мога, но няма да го направя. Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на моите братя.” Туй е Божествената воля! В какво седи Божията Любов? - в послушанието. Ще дойде ден, когато няма да има страдания.
Христос
вече няма да Го разпъват в света. Защо?
Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа! Този Христос,Който днес живее в сърцата и душите на 500 милиона хора, за Него няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат. Той е достатъчно силен, и Неговата сила ще се развие още повече. С тази сила можем да разполагаме и ние. Затова казва Христос: “всичко каквото попросите в Мое име, ще ви бъде.” в кое име?
към текста >>
Този
Христос
,Който днес живее в сърцата и душите
на
500 милиона хора, за Него няма такова голямо дърво,
на
което могат да го разпънат.
В какво седи Божията Любов? - в послушанието. Ще дойде ден, когато няма да има страдания. Христос вече няма да Го разпъват в света. Защо? Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа!
Този
Христос
,Който днес живее в сърцата и душите
на
500 милиона хора, за Него няма такова голямо дърво,
на
което могат да го разпънат.
Той е достатъчно силен, и Неговата сила ще се развие още повече. С тази сила можем да разполагаме и ние. Затова казва Христос: “всичко каквото попросите в Мое име, ще ви бъде.” в кое име? - вимето на Божията Любов, в името на това разумно сърце, което е в нас. Ако имаш разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него.
към текста >>
Затова казва
Христос
: “всичко каквото попросите в Мое име, ще ви бъде.” в кое име?
Христос вече няма да Го разпъват в света. Защо? Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа! Този Христос,Който днес живее в сърцата и душите на 500 милиона хора, за Него няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат. Той е достатъчно силен, и Неговата сила ще се развие още повече. С тази сила можем да разполагаме и ние.
Затова казва
Христос
: “всичко каквото попросите в Мое име, ще ви бъде.” в кое име?
- вимето на Божията Любов, в името на това разумно сърце, което е в нас. Ако имаш разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него. Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаване почит един към друг. То е първото нещо.
към текста >>
Ако имаш разумно сърце,
Христос
може да дойде и да живее в него.
Този Христос,Който днес живее в сърцата и душите на 500 милиона хора, за Него няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат. Той е достатъчно силен, и Неговата сила ще се развие още повече. С тази сила можем да разполагаме и ние. Затова казва Христос: “всичко каквото попросите в Мое име, ще ви бъде.” в кое име? - вимето на Божията Любов, в името на това разумно сърце, което е в нас.
Ако имаш разумно сърце,
Христос
може да дойде и да живее в него.
Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаване почит един към друг. То е първото нещо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате: лекции може да държите; морал на хората може да, дадете; можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви.
към текста >>
И после ще апелирате към Христа, към Този живият
Христос
, Когото аз наричам Син
на
Любовта.
” Историята, която ние знаем от хиляди години, казва, че всички онези, които са се ръководили от своето разумно сърце, са постъпвали разумно. Те никога не са създали някаква катастрофа. И затова псалмопевецът казва “Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси. Не видях човек с разумно сърце да проси, да е излязъл на поругание.” Ако някой път праведните са били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнат на своите братя. И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце.
И после ще апелирате към Христа, към Този живият
Христос
, Когото аз наричам Син
на
Любовта.
Единственият Учител в света. Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем. Когато се обръщам към Него, аз казвам: “Господи, с Твоето име, с което Ти Си знаен само горе на небето, да бъде Твоята воля.” Надпреварвайте се в почит! Това нещо е необходимо за българина. Между всичките славяни, българите са най-груби.
към текста >>
Неговото име ние знаем, че е
Христос
, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем.
И затова псалмопевецът казва “Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси. Не видях човек с разумно сърце да проси, да е излязъл на поругание.” Ако някой път праведните са били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнат на своите братя. И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце. И после ще апелирате към Христа, към Този живият Христос, Когото аз наричам Син на Любовта. Единственият Учител в света.
Неговото име ние знаем, че е
Христос
, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем.
Когато се обръщам към Него, аз казвам: “Господи, с Твоето име, с което Ти Си знаен само горе на небето, да бъде Твоята воля.” Надпреварвайте се в почит! Това нещо е необходимо за българина. Между всичките славяни, българите са най-груби. Това ще си го признаете. Няма никаква обида в това.
към текста >>
Тогава ще се яви това ново състояние, новото
раждане
на
човека, ще се зароди един нов подем в човешкия дух.
Не, всеки един от вас, от свое гледище, да разреши, как се обхожда с другите, и дали Господ е доволен от неговата обхода. Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, то е съдене. Вие можете да изправите всичките ваши погрешки. Тази вечер Господ ще вземе всичките наши грехове и ще ги хвърли зад гърба си. Моментално ще стане това.
Тогава ще се яви това ново състояние, новото
раждане
на
човека, ще се зароди един нов подем в човешкия дух.
Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде радостен и весел. Това може да стане още тази вечер. Онези, които са готови, да не отлагат. Пък онези, които не са готови, когато им дойде времето. Които са готови, моментално могат да разрешат този въпрос.
към текста >>
77.
ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
"Глава
на
Бялото Братство е
Христос
" А според нас има три вида слънчеви системи.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Козмичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
"Глава
на
Бялото Братство е
Христос
" А според нас има три вида слънчеви системи.
Първите, които са органи на цели звездни вселени образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят. И небето, за което се говори в Свещените Писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия.
към текста >>
Минали през процеса
на
възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни
прераждане
.
Те се отличават с високо организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години.
Минали през процеса
на
възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни
прераждане
.
Тези човеци, наречени “Синове Божии” в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия разумен свят, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези именно велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най-високите прояви в мисъл и дело - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те. Защото за да се прояви един гениален човек на земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него.
към текста >>
Що е
Христос
?
Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те. Защото за да се прояви един гениален човек на земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.
Що е
Христос
?
- Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божественото единение - това е Христос. В този смисъл Той е Глава на великото всемирно Братство. И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа.
към текста >>
-
Христос
е колективен дух.
Зад всяка духовна дейност на земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те. Защото за да се прояви един гениален човек на земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос?
-
Христос
е колективен дух.
Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божественото единение - това е Христос. В този смисъл Той е Глава на великото всемирно Братство. И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само трима мъдреци от Изток - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда.
към текста >>
Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божественото единение - това е
Христос
.
Защото за да се прояви един гениален човек на земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? - Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот.
Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божественото единение - това е
Христос
.
В този смисъл Той е Глава на великото всемирно Братство. И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само трима мъдреци от Изток - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда. А тия трима мъдреци бяха също служители на великото всемирно Братство. И така, помнете: единствената велика Общност, която сега съществува на света, това е великото всемирно Братство.
към текста >>
И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при
раждането
на
Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването
на
Христа.
Що е Христос? - Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божественото единение - това е Христос. В този смисъл Той е Глава на великото всемирно Братство.
И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при
раждането
на
Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването
на
Христа.
Ала само трима мъдреци от Изток - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда. А тия трима мъдреци бяха също служители на великото всемирно Братство. И така, помнете: единствената велика Общност, която сега съществува на света, това е великото всемирно Братство. Ония членове от великото всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини не образуват никакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят.
към текста >>
78.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ние са намираме в края
на
този период и Учителят казва,че
Христос
именно за това дойде
на
земята, за да възвести
на
човечеството края
на
този тъмен период и началото
на
Новата епоха
на
Светлината, в която управлението
на
света минава от ръцете
на
тъмните сили в ръцете
на
светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега.
Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес.
Ние са намираме в края
на
този период и Учителят казва,че
Христос
именно за това дойде
на
земята, за да възвести
на
човечеството края
на
този тъмен период и началото
на
Новата епоха
на
Светлината, в която управлението
на
света минава от ръцете
на
тъмните сили в ръцете
на
светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега.
В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата.
към текста >>
В началото
на
всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите
на
човешката душа и за
изграждане
на
културата.
Тези събудени души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности. Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце. Те са лъчите на това Слънце. В началото на всяко нова епоха са се явявали тези пробудени души и са полагали основите на новата култура, като са изнасяли основните принципи и закони върху които тя се гради. В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята.
В началото
на
всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите
на
човешката душа и за
изграждане
на
културата.
Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура.
към текста >>
Цялата дейност
на
първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело
на
него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като
Христос
.
Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас. Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината. Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя.
Цялата дейност
на
първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело
на
него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като
Христос
.
Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие.
към текста >>
Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди
Христос
да слезе
на
земята в плът, тя се изявява в Братството
на
всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие
на
земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе
на
земята, към която иде вече.
Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята.
Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди
Христос
да слезе
на
земята в плът, тя се изявява в Братството
на
всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие
на
земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе
на
земята, към която иде вече.
За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет.
към текста >>
Един век npegu
Христос
да слезе
на
земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само
на
думи но и
на
дела, великите тайни
на
Царството Божие.
Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях.
Един век npegu
Христос
да слезе
на
земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само
на
думи но и
на
дела, великите тайни
на
Царството Божие.
Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет. Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората. Между тях е нямало роби. Всички са били свободни и са работили един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост.
към текста >>
Есеите, както всички окултни общества
на
миналото, са поддържали учението за
прераждането
.
Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение. Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека.
Есеите, както всички окултни общества
на
миналото, са поддържали учението за
прераждането
.
Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот.
към текста >>
Така че, есеите са почва, върху която
Христос
се явява
на
обществената сцена.
Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей.
Така че, есеите са почва, върху която
Христос
се явява
на
обществената сцена.
Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта.
към текста >>
Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг
на
школите,
Христос
го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото
Христос
представлява висшия Аз
на
човечеството, който се пробужда за нов живот.
Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие.
Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг
на
школите,
Христос
го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото
Христос
представлява висшия Аз
на
човечеството, който се пробужда за нов живот.
Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2.
към текста >>
Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата
на
храма.” Учението, което донесе
Христос
, е Учението
на
Любовта, като носител
на
вечния Живот, Учението
на
Мъдростта, като носител
на
Божественото знание и Учението за Истината, като основа
на
всяка свобода.
Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот.
Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата
на
храма.” Учението, което донесе
Христос
, е Учението
на
Любовта, като носител
на
вечния Живот, Учението
на
Мъдростта, като носител
на
Божественото знание и Учението за Истината, като основа
на
всяка свобода.
И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3.
към текста >>
Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия
на
Битието, именно, тайната
на
новораждането
на
човека,
раждането
на
висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал.
Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста.
Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия
на
Битието, именно, тайната
на
новораждането
на
човека,
раждането
на
висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал.
Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа.
към текста >>
Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната
на
висшето човешко Аз, тайната
на
Бога, роден в човечеството, тайната
на
новораждането
е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите.
Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал.
Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната
на
висшето човешко Аз, тайната
на
Бога, роден в човечеството, тайната
на
новораждането
е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите.
Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е.
към текста >>
Светият Граал, това е Светата чаша, с която
Христос
е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната
на
Христос
кръв.
Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал.
Светият Граал, това е Светата чаша, с която
Христос
е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната
на
Христос
кръв.
Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
към текста >>
Кеплер даже казва, че в миналото си
прераждане
в Египет е изучавал астрономия и сега продължавал тези проучвания.
По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина. Също така Кеплер, Тихо де Брахе и Нютон, творците на съвременната механика, физика и астрономия са били по един или по друг начин под влиянието на тези идеи.
Кеплер даже казва, че в миналото си
прераждане
в Египет е изучавал астрономия и сега продължавал тези проучвания.
Гьоте - една от най-забележителните личности в западно-европейската култура, също е бил под влиянието на розенкройцерските идеи. Това се вижда и от неговия Фауст, а още повече от малката му поема “Приказката за зелената змия и бялата лилия”, в която във вид на приказка, разкрива известни мистични идеи. Що се отнася до чисто окултните общества в Западна Европа, те всички са клонки на розенкройцерството. Клод дьо Сен Мартен и неговата школа са родени от розенкройцерството. Лафатер, прочут физиогномист и френолог в края на 18 век и началото на 19 век, също така е бил във връзка с розенкройцерите.
към текста >>
79.
Георги Куртев (1870-1961)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето
раждане
баща ми е бил голям ловец.
- Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди. Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага. Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина.
За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето
раждане
баща ми е бил голям ловец.
Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата.
към текста >>
Отговорът бил: ‘‘Когато поднесоха парата
на
Христос
, за да го изпитат, той какво им каза?
Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет. Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война.
Отговорът бил: ‘‘Когато поднесоха парата
на
Христос
, за да го изпитат, той какво им каза?
Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю? И ти, щом си дал съгласие да служиш в армията, ще отидеш на войната! ” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров.
към текста >>
80.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
апостоли
на
новата мисъл - за единство
на
религиите, за безсмъртието
на
душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и
прераждането
.
Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др.
апостоли
на
новата мисъл - за единство
на
религиите, за безсмъртието
на
душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и
прераждането
.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева.
към текста >>
Това, което
Христос
заповядваше!
Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше.
Това, което
Христос
заповядваше!
Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира.
към текста >>
И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата
на
егоизма - за
възраждане
, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното
на
природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание.
Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел.
И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата
на
егоизма - за
възраждане
, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното
на
природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна.
към текста >>
Може би защото френският народ е заплашен най-много от
израждане
.
Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция.
Може би защото френският народ е заплашен най-много от
израждане
.
Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца.
към текста >>
81.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Израждането
на
божествените форми е декадентство.
Не остава нищо друго освен чрез чисти действия да изплатим кармата и да се освободим от тази изправителна планета, затвора на нашата слънчева система. 14 август 1995 Вече 4 месеца чакам отговор от Организацията за защита на изкуството. Отговор още не е дошъл. Изглеждаше нямаме единомислие по отношение на изкуството. За мене истинското изкуство е израз на най-възвишеното, което импулсира душата и е израз на идеалите и принципите на Новото човечество.
Израждането
на
божествените форми е декадентство.
Истина е, че днешното изкуство е точно изображение на сегашния морал и естетика. Изглежда за мене няма пространство в света. Никой не желае да публикува моето изкуство. Новото винаги бива отхвърлено и преследвано. И великият Учител Христос също беше отхвърлен, мъчен и разпнат.всички големи мислители са имали същата съдба.
към текста >>
И великият Учител
Христос
също беше отхвърлен, мъчен и разпнат.всички големи мислители са имали същата съдба.
Израждането на божествените форми е декадентство. Истина е, че днешното изкуство е точно изображение на сегашния морал и естетика. Изглежда за мене няма пространство в света. Никой не желае да публикува моето изкуство. Новото винаги бива отхвърлено и преследвано.
И великият Учител
Христос
също беше отхвърлен, мъчен и разпнат.всички големи мислители са имали същата съдба.
Сега какво трябва да правя? Спомням си думите на Бетховен:„Тези, които страдат да си спомнят за мене,защото и аз много съм страдал. Много пъти мислех да се самоубия, но изкуството ме спаси.“ И аз реших да се боря за Новото Човечество с любов и вяра. Друго оръжие нямам. Това е единственото оръжие, което препоръчва Христос и е разрешено от Бога.
към текста >>
Това е единственото оръжие, което препоръчва
Христос
и е разрешено от Бога.
И великият Учител Христос също беше отхвърлен, мъчен и разпнат.всички големи мислители са имали същата съдба. Сега какво трябва да правя? Спомням си думите на Бетховен:„Тези, които страдат да си спомнят за мене,защото и аз много съм страдал. Много пъти мислех да се самоубия, но изкуството ме спаси.“ И аз реших да се боря за Новото Човечество с любов и вяра. Друго оръжие нямам.
Това е единственото оръжие, което препоръчва
Христос
и е разрешено от Бога.
Г.Куртев 'Когато сърцето се слее с кръста, великата цел е реализирана." (последна творба) 7 септември 1995 Знаете ли, с тези писма които из пратих, какво разбрах? Разбрах, кои са хората от Новото човечество, кои са моите приятели, и с кого мога да свърша една работа. Хората, които бягат от истината са от Старата култура. Няма по-възвишено нещо от Истината! 4 декември 1995 Отново новият кмет и екипа му желаят да се реализира музея, но общината няма пари.
към текста >>
82.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос
й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте
на
Отца.
И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години.
Христос
й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте
на
Отца.
Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина. Бог е Дух, и които Му се кланя , с Дух и Истина трябва да Му се кланяте". Истинското служене на Бога не е във външната форма, а в дълбокото Му съзнаване в нас и във всички хора. Наблюдавайте себе си и ще видите как вашето съзнание ще се разширява всеки ден и как нещата ще придобиват все по-нов и по-хубав изглед. И при това служене, когато дойдат изпитанията, вие ще си кажете: „такава е волята Божия, всичко е за добро".
към текста >>
Най-великото понятие за Бога е това, което е открил
Христос
: че Бог е нашият баща, изворът
на
живота, негово първо начало; и цялото служене
на
Бога е служенето
на
законите
на
безкористната любов,
на
светлината и
на
истината.
Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала.
Най-великото понятие за Бога е това, което е открил
Христос
: че Бог е нашият баща, изворът
на
живота, негово първо начало; и цялото служене
на
Бога е служенето
на
законите
на
безкористната любов,
на
светлината и
на
истината.
Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота.
към текста >>
Христос
дойде за да приближи хората към тия основни закони
на
битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие
на
земята.
Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината.
Христос
дойде за да приближи хората към тия основни закони
на
битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие
на
земята.
Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи.
към текста >>
Всички учители
на
човечеството, от панти века и до днес, основателите
на
великите религии, които имат един и същ, Божествен произход, са членове
на
Великото Бяло Братство, глава
на
което е
Христос
, и което има за цел да ръководи човешката еволюция.
Троян Д. Станев ______________________________________________________ * Може да се достави от редакцията на в. Братство Б. Ред.: трябва да се прави разлика между Бели Братя и учениците на Бялото Братство. Първите са завършили своята човешка еволюция същества, които, от любов към своите по-малки братя и в изпълнение на един предначертан план, се въплотяват понякога между тях за да ръководят тяхното усъвършенстване.
Всички учители
на
човечеството, от панти века и до днес, основателите
на
великите религии, които имат един и същ, Божествен произход, са членове
на
Великото Бяло Братство, глава
на
което е
Христос
, и което има за цел да ръководи човешката еволюция.
Вторите, т. е учениците на Бялото Братство, са xоpa като всички, с почти същите слабости и възможности да грешат. Това, което ги отличава от другите хора, то е че те съзнателно стъпват в пътя на еволюцията, тласкани от искрено желание да се усъвършенстват и да работят за доброто на другите. За тази цел те употребяват различни методи, дадени им от техните учители, в зависимост от времето и условията. Тъй наречените „бели братя“ в България са само ученици или, по-право, кандидати за ученици на Великото Бяло Братство; защото самото понятие „ученик на Бялото Братство“ или окултен ученик изисква един висок морален и духовен ценз, съответства на един закрепнал и непоколебим в стремежа към доброто характер.
към текста >>
И така е приготвен материала за
изграждане
на
новото човешко общество.
Скъпи братя и сестри! Из далечните окръзи на Северна Бохемия и близка Саксония са се събрали на величествена планинска възвишеност братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост. Понеже човечеството е изневерило на всемирния Бог и на силите на светлината, то е паднало в мъчителни сфери на духовна тъмнина. Нашата епоха изпита и преживя една адска драма на самоунищожение на Божествените сили. Но само формата е разрушима, никога силите, защото те са вечни.
И така е приготвен материала за
изграждане
на
новото човешко общество.
Архитекта на Вселената зове всички към работа в това гигантско предприятие на побратимяване на човечеството. Това, което Христос е започнал, трябва да бъде продължено. Неговата сила да ни води. Bcякa стъпка нагоре ни води по-близо до Него и до вас. В Него ние някога ще се съединим.
към текста >>
Това, което
Христос
е започнал, трябва да бъде продължено.
Понеже човечеството е изневерило на всемирния Бог и на силите на светлината, то е паднало в мъчителни сфери на духовна тъмнина. Нашата епоха изпита и преживя една адска драма на самоунищожение на Божествените сили. Но само формата е разрушима, никога силите, защото те са вечни. И така е приготвен материала за изграждане на новото човешко общество. Архитекта на Вселената зове всички към работа в това гигантско предприятие на побратимяване на човечеството.
Това, което
Христос
е започнал, трябва да бъде продължено.
Неговата сила да ни води. Bcякa стъпка нагоре ни води по-близо до Него и до вас. В Него ние някога ще се съединим. За теософите — реформатори на живота: Оскар Кумпф ВЕСТИ В-к „Братство" в Америка В редакцията на в. Братство е получено писмо от брат Рашо Тодоров, живущ в Аржентина, Южна Америка, където отдавна работи за разпространение на Новото Учение.
към текста >>
83.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изграждането
на
едно ново общество, в което взаимните отношения ще се базират
на
Любовта.
Въпроса е твърде кратък, но отговора, за да се уясни всичко, би трябвало да бъде доста обширен. Аз ще се огранича с най-важното, спорел мен. Направо на въпроса. — Основаната идея, която „белите братя“ преследват е: Възцаряването на братството в света. Възцаряването на Царството Божие на земята.
Изграждането
на
едно ново общество, в което взаимните отношения ще се базират
на
Любовта.
А това подразбира, че в едно такова общество насилие не трябва да съществува. В него не трябва да има мизерия от една страна и охолство, от друга. Там трябва да има само честни, свестни работници, които са се посветили да служат преди всичко на великата идея на общото, колективното. Основната идея на всеки един от тях трябва да бъде да дава, да служи на другите, а не да му служат. Ние знаем, че това е единствената база, върху която може да се реализира един нов живот между хората, и затова можем високо да заявим: братството в света ще се реализира първом от тези хора, които са надрасли личния, семеен, класов и национален егоизъм и които са готови във всяко време да дават повече, а да вземат по-малко, т. е.
към текста >>
Глава
на
Бялого Братство е
Христос
.
При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно. Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко. Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота.
Глава
на
Бялого Братство е
Христос
.
Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог.
към текста >>
Човешката еволюция става по законите
на
:
Прераждане
.
Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването.
Човешката еволюция става по законите
на
:
Прераждане
.
Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането. Последното продължава до тогава, докато човек завърши своята земна еволюция. Карма. В живота съществува абсолютна справедливост. Вечна правда царува в света за този, който е способен да я види.
към текста >>
За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща
на
земята по закона
на
прераждането
.
както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства.
За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща
на
земята по закона
на
прераждането
.
Последното продължава до тогава, докато човек завърши своята земна еволюция. Карма. В живота съществува абсолютна справедливост. Вечна правда царува в света за този, който е способен да я види. На Божествената правда е основан закона на Кармата, който е изразен от Христа с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете". Според този закон, човек винаги е сам творец на съдбата си, т. е.
към текста >>
84.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Паралелно с
изграждането
на
това ново общество, паралелно с
раждането
и развитието
на
този нов живот, всички стари форми ще отстъпят мястото си
на
нови.
Обикновено, днес всеки човек, когато дава, когато предлага едно произведение на своя труд, не забравя по най-категоричен начин да изиска срещу него неговата равноценност. Това е тъй наречената търговия, която обхваща целия сегашен икономически живот, и вън от която — така вярват всички — не съществува друго средство, други начин за правилна обмена. Нам обаче се струва, че съвременната търговия е именно кристализираната форма, кристализирания продукт на съвременните грубо егоистични икономически отношения между отделните личности и групи. Нам се струва че тая форма на размина не е нито най-добрата, нито единствено възможната, но че тя, като кристализация, като нарастък на съвременния личен и обществен егоизъм, е пълно отрицание на един по-висок морал, за който ние искаме да работим и на едно ново, по-съвършено общество, взаимните отношения в което ще се базират на любовта. Ние тук няма да се спираме да доказваме истинността на нашите твърдения, обаче нам е ясно едно: новият живот и новото общество си имат свои собствени, нови форми на живот.
Паралелно с
изграждането
на
това ново общество, паралелно с
раждането
и развитието
на
този нов живот, всички стари форми ще отстъпят мястото си
на
нови.
Една от тази нови форми, която в новото общество, което е нашия идеал, ще замести днес съществува щата форма на обмяна — търговията, това е метода, чрез който ние издаваме нашето скромно вестниче! ... Не е важно че то е тъй скромно, тъй незначително днес! Въпреки това, в него тупти живота на една мощна сила на бъдещето. То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация. Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава.
към текста >>
Тази мисъл
Христос
е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте!
Приложете тази философия и в вашия животъ! * Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога? Как да се облагородя? “ Казвам: поглъщайте по-малко енергия, а изпращайте повече навън!
Тази мисъл
Христос
е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте!
" То значи: всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божественият Дух да я използва за неговото напредване. От спазването на това правило зависи и нашето развитие на земята ... * Някой казва: „Аз нямам нищо — какво мога да дам? “ — Закон е: всеки ще деде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш, колкото по-малко плащаш, по-малко ще получиш.
към текста >>
85.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя спомогна за разкриване онова разбиране
на
Христовото учение, което са имали първите негови проповедници:
Христос
, ап.
Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани.
Тя спомогна за разкриване онова разбиране
на
Христовото учение, което са имали първите негови проповедници:
Христос
, ап.
Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия.
към текста >>
Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива
на
всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки
на
дребния егоизъм: тя създаде човека
на
израждането
, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива
на
всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки
на
дребния егоизъм: тя създаде човека
на
израждането
, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество.
Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
към текста >>
86.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Глава или Началник
на
Великата Бяла Ложа е
Христос
.
Други пък вярват че всемогъщият и вездесъщ Бог е поел грижата за всичко, че Той лично урежда всичко, без каквито и до било помощници. И двете вярвания са еднакво детински. Зад великите природни закони стои едно могъщо Съзнание, от което те произтичат, и цялата вселена е изпълнена с видими и невидими (за обикновеното човешко око) агенти на това Съзнание, — негови служители, които работят за изпълнението на предначертания от Него план. Великото Всемирно Бяло Братство представлява от себе си сбора на всички духове от цялата вселена, на всички разумни сили, въплътени или не, които работят, в хармония с Божията воля, за изпълнение на великия Божествен План на всемирната еволюция. Центъра на Всемирното Бяло Братство, това е Великата Бяла Ложа на Учителите, които работят за издигането на целокупния живог, на всички същества.
Глава или Началник
на
Великата Бяла Ложа е
Христос
.
Други, известни нам, Учители са: Буда, Кришна. Хермес, Лао-тзе, Зороастър, Мохамед. Всичката велика градивна работа извършена всред човечеството от панти века и до днес, е пряко или косвено дело на Учителите. Всички религии с основани от тях според времето, условията и средата, — винаги на хората е било давано тъкмо това, за което те са дорасли, което степента на тяхното развитие е изисквала. От тук и голямата разлика в религиозните представи, схващания и методи.
към текста >>
Тяхната работа в своята същност е една и съща:
изграждане
основите
на
всемирното братство, освобождаването
на
човека от робството
на
материята и подготвянето по такъв начин условията за идването
на
Царството Божие
на
земята.
Всички религии с основани от тях според времето, условията и средата, — винаги на хората е било давано тъкмо това, за което те са дорасли, което степента на тяхното развитие е изисквала. От тук и голямата разлика в религиозните представи, схващания и методи. Обаче всички тия ручейчета и рекички имат един общ извор и водят към една и съща цел. От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание и намеса. Те управляват целия ход на историческите събития като винаги се стремят техния краен резултат да подпомага еволюцията и благоденствието на човечеството.
Тяхната работа в своята същност е една и съща:
изграждане
основите
на
всемирното братство, освобождаването
на
човека от робството
на
материята и подготвянето по такъв начин условията за идването
на
Царството Божие
на
земята.
До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, борейки се, обладани от тъмните сили. с превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. Бавно но сигурно ние се движим към Новата Бре, когато ще имаме: един Бог, една Религии, едно обединено човечество и една единствена държава върху цялото земно кълбо.
към текста >>
Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от
раждането
до смъртта и еднакво във всички човешки същества — е окото.
Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина.
Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от
раждането
до смъртта и еднакво във всички човешки същества — е окото.
Чрез него ни се разкрива в своята дивна красота целокупната природа и в него като в огледало се проектира тя. Установява се, че окото посредством нервната система, е свързано с всички органи, с целия организма и болезнените явления констатирани тук или там в човешкото тяло, намират отпечатък по диска на окото. Едно внимателно наблюдение ще ни открие, че по основния тон на ириса — кафяв, син или сив — е изпълнен с микроскопични петна, чертички, штрихи от друг цвят по-тъмен или по-светъл. Тия чертички или петна, съвсем не са случайни, а резултат на промени във физическото и душевно състояние. Колкото по чиста, по плътна е основната боя на ириса, толкова по продължителен е човешкия живот.
към текста >>
87.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мизерия, глад,
израждане
.
Ч.) Книжнина Един е изходът! Пълен хаос царува днес е света. Хаос икономически, политически и духовен. Човечеството се намира в задънена улица: Милиони безработни. Липса на най-необходимото.
Мизерия, глад,
израждане
.
Това от една страна. А от друга: свръхпечалби, прекомерно високи заплати, излишества, разкош, безумно прахосничество. Над всичко това, — пълна духовна тъмнина царува както в широките маси, така и в привилегированите съсловия. Липса на ориентираност в живота. Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия.
към текста >>
Изграждане
на
един идеал, една вяpa, едно отечество за всички хора
на
земята.
Със своето вярно чутие той трябва сам да намери изходния път и да тръгне смело и непоколебимо по него. А затова е нужно съзнание. Нужно е да се види ясно изхода, който ще ни спаси от днешния хаос, и който е само един: ОБЕДИНЕНИЕ! Пълно икономическо, политическо и духовно обединение. Обединение и хармониране на всички сили в целокупния живот.
Изграждане
на
един идеал, една вяpa, едно отечество за всички хора
на
земята.
Изграждане на едно единно стопанство в световен мащаб, при което ще бъде отстранена убийствената конкуренция, митническата войни, свърхпроизводството, безработицата. Обединението трябва да започне от долу, от народа и да се наложи на върховете. То трябва да започне от селото, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свет. Само така то ще почива на здрава основа. Затова, както по-горе казахме, е нужно съзнание.
към текста >>
Изграждане
на
едно единно стопанство в световен мащаб, при което ще бъде отстранена убийствената конкуренция, митническата войни, свърхпроизводството, безработицата.
А затова е нужно съзнание. Нужно е да се види ясно изхода, който ще ни спаси от днешния хаос, и който е само един: ОБЕДИНЕНИЕ! Пълно икономическо, политическо и духовно обединение. Обединение и хармониране на всички сили в целокупния живот. Изграждане на един идеал, една вяpa, едно отечество за всички хора на земята.
Изграждане
на
едно единно стопанство в световен мащаб, при което ще бъде отстранена убийствената конкуренция, митническата войни, свърхпроизводството, безработицата.
Обединението трябва да започне от долу, от народа и да се наложи на върховете. То трябва да започне от селото, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свет. Само така то ще почива на здрава основа. Затова, както по-горе казахме, е нужно съзнание. Нужно е преди всичко нашия селянин да разбере, че той вече не може да се крепи като отделна стопанска единица.
към текста >>
Само обединението
на
селото в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране
на
производството, намиране
на
пазари, откриване
на
нови, по-доходни клонове производство, не по силите
на
отделните стопанства, може не само да спаси селянина от
израждане
и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към всестранно културно развитие
на
селото.
То трябва да започне от селото, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свет. Само така то ще почива на здрава основа. Затова, както по-горе казахме, е нужно съзнание. Нужно е преди всичко нашия селянин да разбере, че той вече не може да се крепи като отделна стопанска единица. Като такава, той е обречен на загиване, най малкото — на вечна мизерия.
Само обединението
на
селото в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране
на
производството, намиране
на
пазари, откриване
на
нови, по-доходни клонове производство, не по силите
на
отделните стопанства, може не само да спаси селянина от
израждане
и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към всестранно културно развитие
на
селото.
От там трябва да се почне: от нашето село. Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество.
към текста >>
Това, както и всичко, което е учил
Христос
, е строго научно.
Казано е в розенкройцерската философия, че Библията е дадена на света от Ангелите, които уреждат човешките съдбини и които стоят над всякакви грешки и затова ако търсим светлината, ний ще я намерим там. Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили. Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим. Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“.
Това, както и всичко, което е учил
Христос
, е строго научно.
Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество. Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати. От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи. Закона на вселената е този, че ний можем да получим от нея само това, което сме й дали.
към текста >>
88.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор,
Христос
и др.
Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята.
От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор,
Христос
и др.
Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират. Те всички еднакво са представители на Великото Всемирно Бяло Братство и проповядват едно и също учение. Спорове и гонения съществуват само помежду техните последователи, които, недорасли да схванат в „Дух и Истина“ тяхното учение и да го приложат, се от-делят егоистично едни от други, като всички поотделно считат само себе си за прави, а всички останали наричат неверници, неправоверни, сектанти.
към текста >>
Когато
Христос
излекува болния от 38 год.
(продължение от брой 25). Като става въпрос за лекуване болести по духовен път, ний искаме в свръзка с това да кажем няколко думи и за произхода на болестите. Според окултната наука причината на болестите и на всички страдания в живота е греха, отклонението от Божествените закони на живота. Според формата и степента на отклонението е и резултата. И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях.
Когато
Христос
излекува болния от 38 год.
лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп? " (Йоан 9:2). И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело?
към текста >>
И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото
Христос
ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота?
И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп? " (Йоан 9:2).
И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото
Христос
ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота?
Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело? Негово е царството. Той царува в Своята вселена, тя се управлява по Неговите закони. Само този вижда противоречия, който не знае законите които са положени в основите на живота, който не знае причините на нещата. Всяка проява в живота е сеитба и каквото е посяно, такава ще бъде и жетвата!
към текста >>
като научи жителите му да забравят миналото, поправяйки досегашните си грешки и да си подадат братски ръка за
изграждане
на
мирен творчески живот
на
Балканите Работейки едновременно както за есперанто, така и за неговата вътрешна идея — побратимяването
на
народите, „Balkana konkordo“ е намерило най верния път за оживяването, за олицетворяването
на
езика, — който иначе рискува да се превърне в една куха.
Адрес: пощенска кутия, № 233 — София, абонамент 80 лева. С радост посрещаме появата на новото списание на балканските есперантисти, което, както показва и името му, ще работи за опознаването, сближаването и побратимяването на всички балкански народи. Ще работи за премахване на пречките, които до сега са разделяли тези народи, вдъхновявано от възгласа: „Балканци, опознайте се и обикнете се един други! " Ние пожелаваме пълен успех на „Balkana konkordo“ а достигането на неговите цели. Нека то стане спасителен фар за целия Балкански полуостров.
като научи жителите му да забравят миналото, поправяйки досегашните си грешки и да си подадат братски ръка за
изграждане
на
мирен творчески живот
на
Балканите Работейки едновременно както за есперанто, така и за неговата вътрешна идея — побратимяването
на
народите, „Balkana konkordo“ е намерило най верния път за оживяването, за олицетворяването
на
езика, — който иначе рискува да се превърне в една куха.
нежизнеспособна, осъдена на смърт форма. Есперанто не може да живее без своята „вътрешна идея“. Без нея той ще представлява тяло без душа, форма, лишена от съдържание и смисъл. Есперанто е дадено на човечеството за да изиграе една велика рол при обединението на това разкъсано на части днес човечество. И доколкото той изпълнява своята мисия, доколкото той е верен на своето предназначение, дотолкова той ще живее и се развива, вървейки към своята окончателна победа.
към текста >>
89.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днешните науки, както се развиват, вървят по същия път — всяка в своята област трупа факти, без до търсят вътрешната връзка между всички явления и факти и така да се използват в
изграждане
на
формите
на
живота.
И всички искат да се освободят. Само по себе си това е една Божествена идея, но криво разбрана и приложена. Осигуровката е в това, като натрупаш известен материал, да го съградиш, органически казано, да го организираш, а иначе остава като товар, който е източник на всички безпокойства в живота. Съвременните хора са дошли до там, че трябва да почнат едно пресяване на материалите, за да остане само ценното и по такъв начин да освободят ума, сърцето, душата, духа и тялото си от ненужен багаж. И човек трябва да носи със себе си толкова, колкото е необходимо за един щастлив живот.
И днешните науки, както се развиват, вървят по същия път — всяка в своята област трупа факти, без до търсят вътрешната връзка между всички явления и факти и така да се използват в
изграждане
на
формите
на
живота.
На съвременната наука й липсва живия синтез. В по-висшите светове всяка наука си има област, но всички са свързани помежду си и си помагат, понеже те са свързани със съзнанието на човека, което е единно само по себе си. Науката е резултат на човешкия дух и така по себе си не съществува. Всяка мисъл, която дойде в човешкия ум трябва да се реализира, защото ако човек само мисли, без да туря в действие мислите си, те стават бреме, както и всяка вещ на земята. И всички хора сега са обременени.
към текста >>
И когато
Христос
казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление
на
всяко движение и поставя всяко нещо
на
мястото му.
Каква нужда има Бог да вярваш в Него? — Човек трябва да вярва заради себе си, а не за Бога, понеже, ако човек не бъде свързан с тази Реалност, той не може да има правилно развитие. Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им. И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството.
И когато
Христос
казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление
на
всяко движение и поставя всяко нещо
на
мястото му.
А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят.
към текста >>
Ако, освободили се, ние се вдълбочим в една статия, третираща схващанията за вселената,
прераждането
или живота след смъртта, предмета е така интересен и завладяващ, че желанието да се посветим дълбоко в знанията, откриващи
на
духа грандиозни хоризонти и чудесни разкрития, бързо расте.
„Празни приказки, мечти, сънища“ — ето епитетите, с които се награждават тези тъй ясни и прости истини, които ние срещаме в окултната философия. Обаче човешкия ум у много хора е вече готов да разбира окултната наука и даже да я приложи на практика. Но нужно е едно сериозно и обмислено изучаване. В нашите всекидневни занимания, каквито и да бъдат те, трябва да запазим едно специално място за четене и размишление. И тук е както и във всички други случаи: първата стъпка е мъчна.
Ако, освободили се, ние се вдълбочим в една статия, третираща схващанията за вселената,
прераждането
или живота след смъртта, предмета е така интересен и завладяващ, че желанието да се посветим дълбоко в знанията, откриващи
на
духа грандиозни хоризонти и чудесни разкрития, бързо расте.
Още повече тези окултни учения ни учат да живеем истински, „да живеем живота“, както казва Max Heindel, в смисъл на дълбоко съзнателно отношение към този живот, а не, „да изживеем живота си“, т. е. да го прахосаме, да го прекараме как да е, както обичат да говорят хората-деца. които вървят слепешката в живота. „Да живеем живота“: преди всичко психическия, душевния. Това е здравото, уравновесено, лишено от преувеличения от всякакъв род, желание да се живее.
към текста >>
90.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор
на
силите
на
злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за
изграждането
на
Новия Свят
на
братството, истината, мира, справедливостта, любовта.
Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта!
Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор
на
силите
на
злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за
изграждането
на
Новия Свят
на
братството, истината, мира, справедливостта, любовта.
Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде!
към текста >>
Преди човек да влезе в Царството Божие, преди за него да се възвърне Рая
на
земята, в неговото сърце трябва да се роди, да страда и да възкръсне прикования
Христос
!
Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде! Иде Царството Божие на земята! Ще се възвърне земния Рай, — ний ще влезем отново в него. Но — от нас преди това се изискват усилия, — грамадни усилия и грамадни жертви, за да се подготвим за него, за да се пречистим, да просветнем, да станем достойни за него!
Преди човек да влезе в Царството Божие, преди за него да се възвърне Рая
на
земята, в неговото сърце трябва да се роди, да страда и да възкръсне прикования
Христос
!
Да, преди да възкръснем в Новия Свят, ние, в огъня на страданията трябва да изкупим всичките си грешки и престъпления, сторени от нас в стария, грешен, отиващ си вече свят. И тъй, да се не боим от страданията! Tе са неизбежни! Те са необходими! И те са сигурния път, който ни води към Новото, към Красивото, към Великото, което иде!
към текста >>
91.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос
е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни.
И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи.
Христос
е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни.
И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
към текста >>
Ние вече участваме в
изграждането
на
Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто,
на
което ставаме проводници в живота, без да се гледа
на
това, дали го съзнаваме или не.
При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие. Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания?
Ние вече участваме в
изграждането
на
Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто,
на
което ставаме проводници в живота, без да се гледа
на
това, дали го съзнаваме или не.
За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича.
към текста >>
Според тяхната абсолютна мярка за
изграждането
на
зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост.
Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания? Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не. За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто.
Според тяхната абсолютна мярка за
изграждането
на
зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост.
Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието.
към текста >>
Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за
изграждането
на
Великото Царство Божие
на
земята, без да се гледа
на
това, дали го признава или отрича.
Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не. За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява.
Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за
изграждането
на
Великото Царство Божие
на
земята, без да се гледа
на
това, дали го признава или отрича.
Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота.
към текста >>
92.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Изходният път (The Temple of The People, Halcyon, California Нуждата от
прераждане
(Мах Heindel) - Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам!
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 25 май 1931 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.
Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Изходният път (The Temple of The People, Halcyon, California Нуждата от
прераждане
(Мах Heindel) - Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам!
(Учителя И.) - Из „The Temple Artisan" Към учителя! (Т.Ч.) Обикнете живота! (Кришнамурти.) Апел на Международна женска лига за мир и свобода, българска секция 650,000,000,000 (Из „Софийски Търг. в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо недоволство, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние. Проблемите на живота с извънредно трудни, неспокойствието е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна.
към текста >>
Ако ний се нуждаем от един
Христос
, бъдете сигурни, че този
Христос
съществува; ако ние се нуждаем от Бог, от небе или ад, ние можем да бъдем сигурни, че тe съществуват някъде и в никаква форма.
И на вас, братко, сестро, приятелю или страннико, които имате сърдечна болка, измъчени сте от търсене и обезкуражени, и на вас, които с отворени умове търсите великите реалности, ние ви носим една нова вест и един горещ апел едновременно. Пътят винаги е бил отворен. Ще се присъедините ли към нас, за да го направим толкова достъпен, че да утоли всецяло глада и жаждата на душата? Никога не е възниквала една нужда, никога не е възниквал един въпрос у човека, без да може по някакъв начин, някъде, тая нужда да бъде задоволена, на тоя въпрос да бъде отговорено. Ний можем да намерим пътя.
Ако ний се нуждаем от един
Христос
, бъдете сигурни, че този
Христос
съществува; ако ние се нуждаем от Бог, от небе или ад, ние можем да бъдем сигурни, че тe съществуват някъде и в никаква форма.
Ако се нуждаем от друг живот или от други животи на земята, или на някое друго място, ний сигурно ще живеем тези животи. Ако ний имаме нужда от човешка любов и симпатия, те ще бъдат получени от този, който истински търси. Ако ний знаем къде и как някои от тия нужди могат да бъдат задоволени, и ви кажем това, няма ли да бъде истинска лудост да се обърнете гърбом и да тръгнете в друга посока? Вярвайки че знаем къде могат да бъдат намерени великите дарове на живота, ние се обръщаме към вас да отворите сърцата си и умовете си за това, което ние можем да ви кажем, и ако вий бъдете задоволени от това, което ние искрено ви казваме, може би ще се присъедините към нас за едно по-нататъшно търсене. Има три универсални, основни закона, чрез правилното приложение на които може да бъде разрешена и най-трудната задача на живота.
към текста >>
Трето — Повтарящите се превъплъщения
на
човешката душа в различните състояния и фази
на
живота, обикновено наричани с името
прераждане
.
Вярвайки че знаем къде могат да бъдат намерени великите дарове на живота, ние се обръщаме към вас да отворите сърцата си и умовете си за това, което ние можем да ви кажем, и ако вий бъдете задоволени от това, което ние искрено ви казваме, може би ще се присъедините към нас за едно по-нататъшно търсене. Има три универсални, основни закона, чрез правилното приложение на които може да бъде разрешена и най-трудната задача на живота. Само поради нашето невежество и неправилно тълкуване на тези закони, ний сме се заблудили, дошли сме до задънена улица, заставени най сетне да приемем чужди възгледи, също така невежествени като нашите, или да отхвърлим всичко духовно, за да бъдем увлечени в едно материалистично направление на мисълта. Тия закони са: Първо — Основното единство на вселената, на всичко духовно и материално. Второ — Закона за причина и следствие, наречен другояче Карма.
Трето — Повтарящите се превъплъщения
на
човешката душа в различните състояния и фази
на
живота, обикновено наричани с името
прераждане
.
Тези закони с тъй неотменни в духовния и душевния живот, както и във физическия, защото и трите тия състояния се взаимно проникват. Когато ние напълно разберем и усвоим тези дълбоки истини и добием способността да ги използваме правилно, ний ще можем да отговорим на всеки въпрос, който засяга нашата еволюция. Ако вие схванете необикновения смисъл и значение на нашето време и че вие можете да го използвате, отдавайки силите си в служба на ония Велики Души, които с водили еволюцията на човешките раси, вий не ще отминете тая щастлива възможност. „Искайте и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори".
към текста >>
The Temple of The People Halcyon, California НУЖДАТА ОТ
ПРЕРАЖДАНЕ
от Мах Heindel Нуждата от
прераждане
е двустранна: физическа и духовна.
Тези закони с тъй неотменни в духовния и душевния живот, както и във физическия, защото и трите тия състояния се взаимно проникват. Когато ние напълно разберем и усвоим тези дълбоки истини и добием способността да ги използваме правилно, ний ще можем да отговорим на всеки въпрос, който засяга нашата еволюция. Ако вие схванете необикновения смисъл и значение на нашето време и че вие можете да го използвате, отдавайки силите си в служба на ония Велики Души, които с водили еволюцията на човешките раси, вий не ще отминете тая щастлива възможност. „Искайте и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори".
The Temple of The People Halcyon, California НУЖДАТА ОТ
ПРЕРАЖДАНЕ
от Мах Heindel Нуждата от
прераждане
е двустранна: физическа и духовна.
Ако минералните вещества в нашето тяло не се втвърдяваха и така биха ни дали възможност да си останем млади в течение на милиони години, не би било необходимо да се прераждаме: ний бихме могли да вземаме уроците на живота в течение на неспирния ход на епохите. Но поради нашето невежество и злоупотребление с това тяло, то не трае повече от 70 години и, както казват, даже по-малко от половината на това време е средната продължителност на човешкия живот. Следователно, ако ние бихме прекарали тук само един кратък тридесет или четиридесетгодишен живот, ний не бихме могли да усвоим всички уроци, които ни се дават тука и това би било прахосване на енергия. Ний, като хора, сигурно не бихме построили училище, снабдявайки го с всички приспособления за обучение на учебниците за да го изоставим после само след еднодневна работа в него; това със сходно с една космична система, която изисква присъствието на учениците в училището на живота само през един живот—ден. След като се свърши първия учебен ден в училището, ние изпращаме учениците дома, за да усвоят уроците на тоя ден и да се подготвят за възприемането на следващите уроци, и това продължава дълги дни и години.
към текста >>
Но не към тоя езически
Христос
и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини.
А се слей любовно с душите на малките и заради тях отдай сили и младост, живот и радост. Току що стъпили в градината на живота, мили и невинни, като цветя, те те гледат с доверчиви очи. Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина.
Но не към тоя езически
Христос
и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини.
Не и не! А към Оня човеколюбив Христос. Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си. Защото тогава и на тебе и на другите ще бъде добре, тогава всеки ще бъде щастлив и доволен в живота. Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“.
към текста >>
А към Оня човеколюбив
Христос
.
Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина. Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини. Не и не!
А към Оня човеколюбив
Христос
.
Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си. Защото тогава и на тебе и на другите ще бъде добре, тогава всеки ще бъде щастлив и доволен в живота. Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“. Учителю, стреми се да разпалиш в детските мънички, но чисти и благородни сърца, искрата от огъня на великата любов. Тя, тая Божествена искра, блещука там.
към текста >>
93.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В биологията е доказано, че
раждането
, зрелостта и смъртта
на
много насекоми, риби и влечуги става в определено число седмици.
В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите. Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли. Седмата година на живота е критична за едно дете; четиринадесетата година ознаменува периода на юношеството; двадесети и първата е възприета навсякъде като „пълнолетие", а седемдесетте години като уречен предел на човешкия живот. Дали това са само случайни периоди? Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно.
В биологията е доказано, че
раждането
, зрелостта и смъртта
на
много насекоми, риби и влечуги става в определено число седмици.
Толкова много примери от тоя род са наблюдавани, че те ни дават достатъчни материал, с помощта на който да се изгради закона, с който биолога да работи. В същност това са няколко общоприети факти — приети от хората на науката — и за учениците на Мъдростта те са видимите резултати на невидими причини, които пък в същност са разумни сили, работещи в съгласие с известни закони, един от които е законът за цикъла, универсален в своето действие. Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме съзнателно? В третото послание към Галатяните ние четем: „Защото законът бе нашия учител, който трябваше да ни заведе при Христа, за да можем да се оправдаем пред Него чрез вярата: но след като вярата дойде, ний нямаме вече нужда от този учител." Тук ние виждаме необходимостта да бъдем „под закон“. Докато ние сме още деца в познанието (а мнозина са доволни да си останат такива), учейки нашите уроци в училището на живота, ний трябва да бъдем управлявани от закона.
към текста >>
Това именно е
изграждането
на
характера.
В това именно се състои съзнателната еволюция. Нека се постараем да разгледаме как ний можем да употребим познанието на закона за цикъла, за да ускорим развитието си. Човешкият живот е също така обект на закона за цикъла, както са слънчевата система и атома. Всяко впечатление, което ние получаваме, има свойство да се възобновява в определени интервали. Ако чрез преповтаряне ние засилваме едно впечатление, неговите понататъшни възобновявания ще стават все по-силни и по-силни, докато това впечатление се вреже в нашето съзнание и се превърне в една сила, която действа независимо, сама произвеждайки навън подобни впечатления.
Това именно е
изграждането
на
характера.
В един по-широк цикъл, впечатленията и потиците дават форма па характера и развитието на една раса. Да предположим сега, че едно нежелателно впечатление, което става причина за редовно възобновяване на лошо настроение или зло желание, е влязло в нашето съзнание. Понеже „цикличната точка“, която носи със себе си това впечатление се движи, то тягостното настроение постоянно ще се възобновява, обхващайки и завладявайки ума н колкото повече волята му се противопоставя, толкова по-голяма ще бъде борбата. Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава. Следвайте този прост експеримент и много от „греховете" ще изгубят своята сила.
към текста >>
Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване
на
слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това
израждане
, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя
на
себелюбието.
младежи от двата пола, които още се двоумите кой път да хванете и каква цел да гоните в живота, се обръщам аз. Към вас се обръщам, защото вий сте още свободни да извирате; към вас се обръщам, защото вий сте бъдещето човечество и от сегашния ви избор зависи щастието и нещастието, свободата и робството във вашия бъдещ живот. Два пътя се откриват пред вас, младежи: пътя на себелюбието и пътя на човеколюбието. Кой ще изберете вий ? По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат.
Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване
на
слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това
израждане
, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя
на
себелюбието.
И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път.
към текста >>
По тоя път е минал
Христос
и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ.
По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат. Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието. И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя.
По тоя път е минал
Христос
и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ.
А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път. Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния свят, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до гроба, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си. От вас зависи и едното и другото. Мили младежи, нима вий можете още да се двоумите? Живота иска от вас да го обгърнете изцяло и да го изживеете напълно.
към текста >>
94.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато
Христос
дойде
на
земята, Той имаше една велика цел — Той искаше да покаже
на
европейските народи как трябва да постъпват.
Човек се е явил в един момент, когато е трябвало да се тури ред и порядък. Когато се е явил човекът, той е турил ред и порядък. Но щом той съгрешава, започва пак същата борба. И сега вече трябва да дойдат хората, които да разбират Природата и да мислят в хармония с нея, и тогаз ще се даде кардинално разрешение на всички въпроси. Сега всички хора трябва да вземат участие в разрешението на една велика задача, която ангажира всички еднакво.
Когато
Христос
дойде
на
земята, Той имаше една велика цел — Той искаше да покаже
на
европейските народи как трябва да постъпват.
Той им каза: „Вие ще дойдете до една криза в света, и единствения изход за вас ще бъде да приложите туй, което аз ви казвам; само тъй ще се избавите от една голяма катастрофа“. А днес учените се приближават да намерят средство да запалят въздуха. И ако запалят въздуха, какво ще стане със съвременната култура? Писанието казва, че земята ще бъде обхваната от огън, и всичко по нея ще изчезне. Тъй както вървят хората, скоро ще стане това.
към текста >>
А Любовта и доброто, е един вечен процес
на
творчество,
съграждане
и освобождение.
Съвременните хора носят товара на хиляди поколения върху себе си, които са живели с отрицателни мисли и желания, и всички те тегнат върху нас по закона на наследствеността. И ние трябва да се освободим от всички тези вторични наслойки, за да могат да действат девствените течения на Природата, и така ще може здраво да се приложи великия закон на Любовта, който има предвид благото на всички същества. Тогаз хората ще влязат в хармония с Природата и ще се освободят от всички противоречия и недъзи. Те ще се освободят от злото, и ще победят и последния враг — смъртта. Тогава ще влезем във връзка със същества много по напреднали, със същества, които са реализирали Любовта.
А Любовта и доброто, е един вечен процес
на
творчество,
съграждане
и освобождение.
Това което вечно освобождава, това е Любовта, Мъдростта и Истината. Това е един вечен процес и този стремеж за свобода у човечеството се дължи на неговата дейност. Иде вече времето, когато добрите хора ще имат тази сила да приспят лошите хора и да си свършат работата. Ако сегашните хора съсредоточат своята мисъл. и искат да се поправи света, той ще се поправи.
към текста >>
Сегашните религиозни хора се преструват че страдат, когато им се представят страданията
на
Христа, а не искат и да знаят, че техните братя в света страдат
Христос
е който страда в твоите братя, и като им помогнеш, помагаш
на
Христа.
и искат да се поправи света, той ще се поправи. В пет години отгоре светът може да се поправи, няма никакво препятствие за това; единственото препятствие, това са личните интереси на хората. Но общочовешките интереси, които включват личните, трябва да се поставят на пръв план, и тогава ще изчезнат всички противоречия. Индивидуализирането у днешните хора е стигнало до крайните си предели, и се е превърнало в анормално явление; тази анормалност е довела хората до краен егоизъм и пълно обезверяване един в друг. Но ако не вярвате в своите близки, какъв ред и порядък може да има в света?
Сегашните религиозни хора се преструват че страдат, когато им се представят страданията
на
Христа, а не искат и да знаят, че техните братя в света страдат
Христос
е който страда в твоите братя, и като им помогнеш, помагаш
на
Христа.
Само онова учение което носи свобода за всички хора, без изключение, за всички животни и растения — само то е правото учение, — откъдето и да иде. Това което носи свобода, то е право. Стремежите на съвременното човечество за свобода са на място, но трябва да се познава правилния път за добиване на тази свобода. До като искаме доброто, свободата и щастието само за себе си, ние сме на крив път. Когато търсим доброто, свободата и щастието на всички хора, това е правия път за освобождение.
към текста >>
Астрология, от Сефариал, наука за узнаване човешките способности, наклонности и съдба по положението
на
планетите в момента
на
раждането
му - 40 лв.
Човек и Бог, от Пламен - 10 лв. Въведение в асоционизма, от Д-р Кирил Паскалев - 60 лв. Хирология, от В. А. Вреде, ръководство за узнаване човешкия характер, способности и съдба по линиитe и формата на ръката - 40 лв. Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето - 55 лв.
Астрология, от Сефариал, наука за узнаване човешките способности, наклонности и съдба по положението
на
планетите в момента
на
раждането
му - 40 лв.
Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов - 25 лв. На слънце, ръководство за използваме лечебнит сили на слънцето, от А. Никола - 7 лв. Лекуване с пост и жизнената сила, от Д-р М. Ридлин - 8. лв.
към текста >>
95.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
1931 год.) Айнщайн за задължителната военна служба
Прераждането
(Матилда Фяншър) Книжнина Всекиму според делата В физическо отношение човек се обуславя от ред фактори: растенията, животните, въздуха, водата, светлината.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 15 Февруари 1932 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Всекиму според делата (Беседи държани от Учителя на 20. XII.
1931 год.) Айнщайн за задължителната военна служба
Прераждането
(Матилда Фяншър) Книжнина Всекиму според делата В физическо отношение човек се обуславя от ред фактори: растенията, животните, въздуха, водата, светлината.
В този смисъл съвременните хора не са свободни, а са детерминирани от тези фактори. Свободен е човека, който стои над смъртта, глада, страданията, страха и пр. За да реализира тази свобода човек трябва да постави в характера си известни норми, по които да се отличава от другите. Поне в един момент човек трябва да се отличава от всички същества, и само в този момент човек може да каже на себе си „аз съм“. Няма ли този момент, човек е едно обикновено същество, което върви по общото течение.
към текста >>
Христос
когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да чувстваме правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти.
Всичко се плаща — нищо не можем да избегнем. Туй е което индусите наричат закон за кармата. И при смъртта си човек не се освобождава от дълговете си; като умре човек, това е един специфичен сън, в който той си почива. През време на този сън той няма да мисли че има земане-даване — съвършено е свободен. Но понеже този сън няма да трае през цялата вечност, ще спи най много 45 години и като се събуди всички наоколо му които имат да вземат, започват да си търсят своето.
Христос
когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да чувстваме правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти.
Този правилен ход на нашите мисли, чувства и постъпки се определя от хармоничното съотношение на силите в човека. Когато всички сили са в равновесие и действат правилно, човек усеща една приятност в цялото си същество. Това е нормата. Ако ти само допуснеш мисълта, че това състояние може да се измени, ти нарушаваш равновесието. И тези мисли, които ни хрумват, те идат най вече от външния свят, света който е около нас.
към текста >>
Проф. Алберт Айнщайн
Прераждането
от Матилда Фяншър Първия закон
на
живота е себесъхранението.
1931 год., НБ) Айнщайн за задължителната военна служба Въвеждането на задължителната военна служба е, според моето дълбоко убеждение, главната причина за моралния упадък на бялата раса, който излага на голяма опасност нашата цивилизация и даже нашето съществуване. Френската революция, на която дължим толкова социални благодеяния, създаде тая опасност, която се простре малко по-малко у всички народи. Ето защо, този който иска да спомогне за създаването на един международен дух и да се бори срещу шовинизма, трябва да се бори срещу задължителната военна служба. Преследванията, на които са подложени тия, които отказват да служат поради религиозни или морални убеждения, не са ли същите, на които бяха подложени никога религиозните мъченици? Може ли да се постави войната извън законите — както прави това пакта Бриан—Келог — ако отделните личности са подчинени беззащитно на военния механизъм на всяка държава?
Проф. Алберт Айнщайн
Прераждането
от Матилда Фяншър Първия закон
на
живота е себесъхранението.
Човек се привързва към живота с чудна настойчивост. Макар неговото тяло да е измъчено от болка и да е обезсилено до състояние на болезненост, той се хваща в най-слабата нишка — надавайки се, борейки се, молейки се за повече живот. Дълбоко в човека има едно желание да живее пак — не в някое химерично небе, но точно тука, на земята. Тъй често ние чуваме думите: „Ако само можех да живея моя живот пак, как друг бих го направил аз! “ Не е ли това един намек, че такова едно нещо е възможно?
към текста >>
Много хора гледат
на
теорията за
прераждането
с неодобрение и осъждане, защото те не мислят.
Духовния Човек — Азът който живее скрит във физическия човек носи знанието, че живота е вечен, един кръг, който обикаля и обикаля. Духът е като първобитното воденично колело. Неговите кофи (връзки) се потапят във водата (земята) напълвайки се там с опитност и тогава се издигат във въздуха (невидимите светове) гдето се изпразват, след което колелото се връща за да се потопи пак. Духът като се върне, той носи със себе си същото ожидание да изрази в това земно съществувание красотата, мира и хармонията опитани в невидимите царства. Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред.
Много хора гледат
на
теорията за
прераждането
с неодобрение и осъждане, защото те не мислят.
Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за прераждането те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие. Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват. Има и такива които свързват прераждането или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни. На една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за прераждането, да стане зелка! И има много хора, които вярват в това тълкуване на теорията за прераждането — аз казвам вярват понеже те не мислят.
към текста >>
Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за
прераждането
те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие.
Духът е като първобитното воденично колело. Неговите кофи (връзки) се потапят във водата (земята) напълвайки се там с опитност и тогава се издигат във въздуха (невидимите светове) гдето се изпразват, след което колелото се връща за да се потопи пак. Духът като се върне, той носи със себе си същото ожидание да изрази в това земно съществувание красотата, мира и хармонията опитани в невидимите царства. Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред. Много хора гледат на теорията за прераждането с неодобрение и осъждане, защото те не мислят.
Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за
прераждането
те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие.
Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват. Има и такива които свързват прераждането или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни. На една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за прераждането, да стане зелка! И има много хора, които вярват в това тълкуване на теорията за прераждането — аз казвам вярват понеже те не мислят. Ако те мислеха, скоро биха се добрали до едно по-разумно заключение.
към текста >>
Има и такива които свързват
прераждането
или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни.
Духът като се върне, той носи със себе си същото ожидание да изрази в това земно съществувание красотата, мира и хармонията опитани в невидимите царства. Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред. Много хора гледат на теорията за прераждането с неодобрение и осъждане, защото те не мислят. Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за прераждането те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие. Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват.
Има и такива които свързват
прераждането
или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни.
На една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за прераждането, да стане зелка! И има много хора, които вярват в това тълкуване на теорията за прераждането — аз казвам вярват понеже те не мислят. Ако те мислеха, скоро биха се добрали до едно по-разумно заключение. Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно прераждането, понеже те са имали мъчителен и горчив живот. Самата мисъл за повторно връщане на земята ги изпълва с ужас и те не искат да вярват, че това може да бъде.
към текста >>
На
една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за
прераждането
, да стане зелка!
Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред. Много хора гледат на теорията за прераждането с неодобрение и осъждане, защото те не мислят. Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за прераждането те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие. Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват. Има и такива които свързват прераждането или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни.
На
една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за
прераждането
, да стане зелка!
И има много хора, които вярват в това тълкуване на теорията за прераждането — аз казвам вярват понеже те не мислят. Ако те мислеха, скоро биха се добрали до едно по-разумно заключение. Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно прераждането, понеже те са имали мъчителен и горчив живот. Самата мисъл за повторно връщане на земята ги изпълва с ужас и те не искат да вярват, че това може да бъде. Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта на прераждането.
към текста >>
И има много хора, които вярват в това тълкуване
на
теорията за
прераждането
— аз казвам вярват понеже те не мислят.
Много хора гледат на теорията за прераждането с неодобрение и осъждане, защото те не мислят. Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за прераждането те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие. Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват. Има и такива които свързват прераждането или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни. На една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за прераждането, да стане зелка!
И има много хора, които вярват в това тълкуване
на
теорията за
прераждането
— аз казвам вярват понеже те не мислят.
Ако те мислеха, скоро биха се добрали до едно по-разумно заключение. Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно прераждането, понеже те са имали мъчителен и горчив живот. Самата мисъл за повторно връщане на земята ги изпълва с ужас и те не искат да вярват, че това може да бъде. Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта на прераждането. А веднъж възприели истината в своето съзнание, те биха намерили радост в живота, която би премахнала ужаса при мисълта за връщане тук отново пак.
към текста >>
Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно
прераждането
, понеже те са имали мъчителен и горчив живот.
Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват. Има и такива които свързват прераждането или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни. На една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за прераждането, да стане зелка! И има много хора, които вярват в това тълкуване на теорията за прераждането — аз казвам вярват понеже те не мислят. Ако те мислеха, скоро биха се добрали до едно по-разумно заключение.
Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно
прераждането
, понеже те са имали мъчителен и горчив живот.
Самата мисъл за повторно връщане на земята ги изпълва с ужас и те не искат да вярват, че това може да бъде. Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта на прераждането. А веднъж възприели истината в своето съзнание, те биха намерили радост в живота, която би премахнала ужаса при мисълта за връщане тук отново пак. За онези, които разбират справедливостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение.
към текста >>
Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта
на
прераждането
.
На една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за прераждането, да стане зелка! И има много хора, които вярват в това тълкуване на теорията за прераждането — аз казвам вярват понеже те не мислят. Ако те мислеха, скоро биха се добрали до едно по-разумно заключение. Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно прераждането, понеже те са имали мъчителен и горчив живот. Самата мисъл за повторно връщане на земята ги изпълва с ужас и те не искат да вярват, че това може да бъде.
Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта
на
прераждането
.
А веднъж възприели истината в своето съзнание, те биха намерили радост в живота, която би премахнала ужаса при мисълта за връщане тук отново пак. За онези, които разбират справедливостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение. Те са стъпала към нещо по-високо. Прераждането обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост на Бога.
към текста >>
Прераждането
обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост
на
Бога.
Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта на прераждането. А веднъж възприели истината в своето съзнание, те биха намерили радост в живота, която би премахнала ужаса при мисълта за връщане тук отново пак. За онези, които разбират справедливостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение. Те са стъпала към нещо по-високо.
Прераждането
обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост
на
Бога.
Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести? Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия. Каквото сеем, такова и ще пожънем. Ако ние сеем болест, като мислим разрушителни мисли, като подхранваме зла воля, отмъщение и омраза, тогава нашите тела раждат плод на страдание. Ние не можем да добием красиви, гладки, солидни картофи от грубо, недоброкачествено семе.
към текста >>
Обаче когато разберем закона
на
прераждането
и неговия спътник, закона
на
причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат
на
нашите собствени действия.
За онези, които разбират справедливостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение. Те са стъпала към нещо по-високо. Прераждането обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост на Бога. Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести?
Обаче когато разберем закона
на
прераждането
и неговия спътник, закона
на
причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат
на
нашите собствени действия.
Каквото сеем, такова и ще пожънем. Ако ние сеем болест, като мислим разрушителни мисли, като подхранваме зла воля, отмъщение и омраза, тогава нашите тела раждат плод на страдание. Ние не можем да добием красиви, гладки, солидни картофи от грубо, недоброкачествено семе. От друга страна, сеенето мисли на здраве красота и благост и радиирането на любов и доброта, донасят като своя награда здраве и щастие. Божествения закон, „каквото човек сее, това и ще пожъне“, често ни се струва неверен, когато се огледаме около себе си в света и видим онези, които правят зло да ycпяват и напредват като че ли тe са били синовете на добродетелта.
към текста >>
Прераждането
ни дава случай да изработим своето собствено спасение; да реализираме нашите желания, амбиции и стремежи.
Божествения закон, „каквото човек сее, това и ще пожъне“, често ни се струва неверен, когато се огледаме около себе си в света и видим онези, които правят зло да ycпяват и напредват като че ли тe са били синовете на добродетелта. Но, когато ние разберем, че всички трябва да живеят пак, ние знаем, че тe неминуемо ще пожънат в някой бъдещ живот онова, което тe днеска сеят. Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето. Тази идея е не само неразумна, но и несправедлива. Когато изучаваме природните закони ние имаме една прекрасна аналогия чрез която да можем да схванем и по високите светове, „както горе, така и долу“: когато сеем семена от морков, ние получаваме моркови — не цвекло.
Прераждането
ни дава случай да изработим своето собствено спасение; да реализираме нашите желания, амбиции и стремежи.
Живота е тъй кратък! Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в учене как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на мечтите и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си. Hякои съвършено престават да се стремят казвайки: „каква полза! Аз съм вече много стар". Но, когато знаем, че случая ще дойде пак в едно бъдещо физическо съществувание, ние работим с нова ревност, защото знаем, че нищо се не губи.
към текста >>
96.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сугарев) Една загадка за съвременната наука Случай
на
прераждане
(из в.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 1 Април 1932 год. Вестник „Братство" се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов — гр. Севлиево — Съдържание: Слънцето (Б.Б.) Истинско разоръжение (К.
Сугарев) Една загадка за съвременната наука Случай
на
прераждане
(из в.
„Утро“) Прераждането (Матилда Фяншър), продължение от брой 44 Словото на Учителя, Раждането на „Азът", (Беседа, държана от Учителя на 10.I.1932 год.) Злото черпи сила от любовта ни към него (Veno) Книжнина Вести Слънцето Изучаването на слънцето води своето начало oт незапомнени времена. Още в периода но най-ранното си развитие човек се е занимавал с това велико дневно светило. Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот. Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия.
към текста >>
„Утро“)
Прераждането
(Матилда Фяншър), продължение от брой 44 Словото
на
Учителя,
Раждането
на
„Азът", (Беседа, държана от Учителя
на
10.I.1932 год.) Злото черпи сила от любовта ни към него (Veno) Книжнина Вести Слънцето Изучаването
на
слънцето води своето начало oт незапомнени времена.
Вестник „Братство" се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов — гр. Севлиево — Съдържание: Слънцето (Б.Б.) Истинско разоръжение (К. Сугарев) Една загадка за съвременната наука Случай на прераждане (из в.
„Утро“)
Прераждането
(Матилда Фяншър), продължение от брой 44 Словото
на
Учителя,
Раждането
на
„Азът", (Беседа, държана от Учителя
на
10.I.1932 год.) Злото черпи сила от любовта ни към него (Veno) Книжнина Вести Слънцето Изучаването
на
слънцето води своето начало oт незапомнени времена.
Още в периода но най-ранното си развитие човек се е занимавал с това велико дневно светило. Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот. Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н.
към текста >>
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо
на
възраждането
, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица
на
вековете в дълбините
на
нашето истинско „аз“.
Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа.
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо
на
възраждането
, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица
на
вековете в дълбините
на
нашето истинско „аз“.
Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето.
към текста >>
Защо не вярвате в
прераждането
, в съществуването
на
навидим свят и невидими създания?
Веднага бил повикан стареца, който разговарял с девицата на арабски и няколко други езици, след което дал на комисията следното обяснение: „Вие, европейците, знаете твърде много, но вашата наука борави само с външната страна на нещата. Вашата наука може да се уподоби на кориците на една книга, тогава когато съдържанието на самата книга си остана тайна за вас. Защо не последвате примера на вашия прочут професор Макс Мюлер? Той държа 12 сказки, в които уверяваше, че Индия е люлка на човечеството и на науката. Защо не приемете окултизма?
Защо не вярвате в
прераждането
, в съществуването
на
навидим свят и невидими създания?
Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз".
към текста >>
Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти
на
земята вземайки, при
раждането
, ново физическо тяло, и че душите
на
мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение
на
днешното чудо.
Той държа 12 сказки, в които уверяваше, че Индия е люлка на човечеството и на науката. Защо не приемете окултизма? Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания? Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската?
Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти
на
земята вземайки, при
раждането
, ново физическо тяло, и че душите
на
мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение
на
днешното чудо.
Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К.
към текста >>
Случай
на
прераждане
„Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение
на
следното чудо.
Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз".
Случай
на
прераждане
„Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение
на
следното чудо.
Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин. Там умрялo момиченцето му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна. Родителите са в недоумение, защото това дете не знае нито че са живели по-рано в Русе, нито пък е било там.
към текста >>
Сам той бил безбожник и не вярвал нито в чудеса, нито в
прераждането
, това велико учение, основа
на
древните религии.
Там умрялo момиченцето му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна. Родителите са в недоумение, защото това дете не знае нито че са живели по-рано в Русе, нито пък е било там. През ваканцията обаче, бащата се съгласява да замине на разходка в Русе, като вземе със себе си и Райна. По пътя малката постоянно разказвала за старата къща, че била близо до Дунава, че ходила на близкото училище, че учителката се казвала г-жа Николова, че училищната стая била такава и такава и пр. Слисан, бащата слушал всичко това и не знаел какво да мисли.
Сам той бил безбожник и не вярвал нито в чудеса, нито в
прераждането
, това велико учение, основа
на
древните религии.
Щом стигнали в Русе, малката хванала баща си за ръка и го повела. Най-напред го завела в старата им къща, гдето живели преди 8 години, оттам отишли в училището и детето посочило училищната стая и други подробности, които съвпадали с истинското положение. Оставало да намерят само още и учителката, но тя не била в града. Тук имаме един случай от прераждане. Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко.
към текста >>
Тук имаме един случай от
прераждане
.
Слисан, бащата слушал всичко това и не знаел какво да мисли. Сам той бил безбожник и не вярвал нито в чудеса, нито в прераждането, това велико учение, основа на древните религии. Щом стигнали в Русе, малката хванала баща си за ръка и го повела. Най-напред го завела в старата им къща, гдето живели преди 8 години, оттам отишли в училището и детето посочило училищната стая и други подробности, които съвпадали с истинското положение. Оставало да намерят само още и учителката, но тя не била в града.
Тук имаме един случай от
прераждане
.
Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко. Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами. (из в. „Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години. Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса.
към текста >>
„Утро“)
Прераждането
Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години.
Оставало да намерят само още и учителката, но тя не била в града. Тук имаме един случай от прераждане. Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко. Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами. (из в.
„Утро“)
Прераждането
Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години.
Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса. Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната. Тогава той се връща към преграждането пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго на неописуемия мир и чудна хармония на Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност. Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители.
към текста >>
Този цикъл започвайки с
раждането
прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса.
Тук имаме един случай от прераждане. Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко. Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами. (из в. „Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години.
Този цикъл започвайки с
раждането
прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса.
Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната. Тогава той се връща към преграждането пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго на неописуемия мир и чудна хармония на Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност. Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители. Духът сега построява своя нов храм с цел да събира опитност върху земното поле.
към текста >>
Тогава той се връща към
преграждането
пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго
на
неописуемия мир и чудна хармония
на
Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност.
Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами. (из в. „Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години. Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса. Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната.
Тогава той се връща към
преграждането
пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго
на
неописуемия мир и чудна хармония
на
Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност.
Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители. Духът сега построява своя нов храм с цел да събира опитност върху земното поле. Той привлича материали съгласно своята основна природа. Един дух ме може да привлече онова с което той не е в хармония.
към текста >>
Има едно изключение в преди споменатия жизнен цикъл: Когато едно дете умре преди
раждането
на
астралното тяло, т. е.
Навярно не Бог. „Вие можете де заведете един кон при водата, но вие не можете да го накарате да пие“. Ние можем да бъдем заобиколени от всякакъв вид здрава храна, но ако постоянстваме да употребяваме тази, която не е здрава, ние не можем да обвиняваме друг, освен себе си, ако се разболеем. Разбира се, за сега масите са до известна степен невежи за много от законите покровителстващи здравето, и не знаят кое е най-добро. Законът на причината и последствието след време ще ги научи.
Има едно изключение в преди споменатия жизнен цикъл: Когато едно дете умре преди
раждането
на
астралното тяло, т. е.
около четиринадесетата си година, неговия дух не прави целия кръг, но отива направо в Първото небе, гдето то, чакайки прераждане, се учи на уроци за правилно живеене. В такъв случай пререждането обикновено става вътре в 21 година. Tези деца запазват техните умствени и астрални тела, загубвайки само физическото и етерно тяло. Като резултат на това, те често запомнят техните минали животи. Макс Хейндел ни разказва един твърде интересен случай от този вид за едно малко момиче, което познало своя баща (от неговия минал живот) на улицата.
към текста >>
около четиринадесетата си година, неговия дух не прави целия кръг, но отива направо в Първото небе, гдето то, чакайки
прераждане
, се учи
на
уроци за правилно живеене.
„Вие можете де заведете един кон при водата, но вие не можете да го накарате да пие“. Ние можем да бъдем заобиколени от всякакъв вид здрава храна, но ако постоянстваме да употребяваме тази, която не е здрава, ние не можем да обвиняваме друг, освен себе си, ако се разболеем. Разбира се, за сега масите са до известна степен невежи за много от законите покровителстващи здравето, и не знаят кое е най-добро. Законът на причината и последствието след време ще ги научи. Има едно изключение в преди споменатия жизнен цикъл: Когато едно дете умре преди раждането на астралното тяло, т. е.
около четиринадесетата си година, неговия дух не прави целия кръг, но отива направо в Първото небе, гдето то, чакайки
прераждане
, се учи
на
уроци за правилно живеене.
В такъв случай пререждането обикновено става вътре в 21 година. Tези деца запазват техните умствени и астрални тела, загубвайки само физическото и етерно тяло. Като резултат на това, те често запомнят техните минали животи. Макс Хейндел ни разказва един твърде интересен случай от този вид за едно малко момиче, което познало своя баща (от неговия минал живот) на улицата. Когато случая бил изследван било доказано, извън всякакво съмнение, че в един по-предишен живот този човек бил баща на детето.
към текста >>
Същия вестник предава случката не като едно доказателство за
прераждането
, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така.
Когато случая бил изследван било доказано, извън всякакво съмнение, че в един по-предишен живот този човек бил баща на детето. Недавна имаше един разказ в един неделен вестник за едно момиче в Индия, което твърдяло да е било майка на три възрастни мъже. То настоявало, че било тяхна майка и че умряло и се върнало пак със спомена за своя по-предишен живот. То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка.
Същия вестник предава случката не като едно доказателство за
прераждането
, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така.
Закона на прераждането, когато се разбере, е тъй прост, както е оня на деня и нощта и е съвсем подобен нему. През деня ние сме съзнателно активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден. Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта.
към текста >>
Закона
на
прераждането
, когато се разбере, е тъй прост, както е оня
на
деня и нощта и е съвсем подобен нему.
Недавна имаше един разказ в един неделен вестник за едно момиче в Индия, което твърдяло да е било майка на три възрастни мъже. То настоявало, че било тяхна майка и че умряло и се върнало пак със спомена за своя по-предишен живот. То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка. Същия вестник предава случката не като едно доказателство за прераждането, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така.
Закона
на
прераждането
, когато се разбере, е тъй прост, както е оня
на
деня и нощта и е съвсем подобен нему.
През деня ние сме съзнателно активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден. Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта. Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност.
към текста >>
Така е и при смъртта и
прераждането
.
Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта. Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност. Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се събудим на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси.
Така е и при смъртта и
прераждането
.
Тези състояния трябва да се разглеждат като тъй естествени, както и годишната смяна ма сезоните. Растенията, дърветата очевидно умират и се раждат пак през новата пролет. Ако някой ни каже: „Пролетта тази година не ще дойде”, ние не бихме му повярвали. Ние бихме възразили: „Това е невъзможно. Пролетта винаги идва.
към текста >>
Прераждането
е било учено дълго преди християнската религия, но дошло време, когато напредъка
на
човечеството зависел от неговите усилия в материалната област
на
живота и поради това тази истина била скрита от масите, за да не им отвлича вниманието в духовното, отвъдното, а е била тайно предавана
на
малцина- които са били достатъчно напреднали за да я получат.
Ако някой ни каже: „Пролетта тази година не ще дойде”, ние не бихме му повярвали. Ние бихме възразили: „Това е невъзможно. Пролетта винаги идва. Тя е един природен закон". Точно тъй естествено е и за човека да се върне пак на земята в новата пролет на своя живот.
Прераждането
е било учено дълго преди християнската религия, но дошло време, когато напредъка
на
човечеството зависел от неговите усилия в материалната област
на
живота и поради това тази истина била скрита от масите, за да не им отвлича вниманието в духовното, отвъдното, а е била тайно предавана
на
малцина- които са били достатъчно напреднали за да я получат.
Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането. Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера.
към текста >>
Има факти, които показват че
Христос
е учил своите ученици
на
закона за
прераждането
.
Ние бихме възразили: „Това е невъзможно. Пролетта винаги идва. Тя е един природен закон". Точно тъй естествено е и за човека да се върне пак на земята в новата пролет на своя живот. Прераждането е било учено дълго преди християнската религия, но дошло време, когато напредъка на човечеството зависел от неговите усилия в материалната област на живота и поради това тази истина била скрита от масите, за да не им отвлича вниманието в духовното, отвъдното, а е била тайно предавана на малцина- които са били достатъчно напреднали за да я получат.
Има факти, които показват че
Христос
е учил своите ученици
на
закона за
прераждането
.
Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера. Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп.
към текста >>
Прераждането
се подразбира и във въпроса
на
учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха
на
родителите си този човек се е родил сляп.
Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането. Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера.
Прераждането
се подразбира и във въпроса
на
учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха
на
родителите си този човек се е родил сляп.
Дошло е вече време, когато законите за прераждането и за причините и последствията (Карма) трябва да станат общопознати, за да могат хората да хармонизират живота си с тях. От „Rays From The Rose Cross" преведе: Ел. Игнатова Словото на Учителя Раждането на „Азът" От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността.
към текста >>
Дошло е вече време, когато законите за
прераждането
и за причините и последствията (Карма) трябва да станат общопознати, за да могат хората да хармонизират живота си с тях.
Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера. Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп.
Дошло е вече време, когато законите за
прераждането
и за причините и последствията (Карма) трябва да станат общопознати, за да могат хората да хармонизират живота си с тях.
От „Rays From The Rose Cross" преведе: Ел. Игнатова Словото на Учителя Раждането на „Азът" От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността. И всеки, който иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира Истината.
към текста >>
Игнатова Словото
на
Учителя
Раждането
на
„Азът" От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността.
И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера. Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп. Дошло е вече време, когато законите за прераждането и за причините и последствията (Карма) трябва да станат общопознати, за да могат хората да хармонизират живота си с тях. От „Rays From The Rose Cross" преведе: Ел.
Игнатова Словото
на
Учителя
Раждането
на
„Азът" От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността.
Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността. И всеки, който иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира Истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея, ще осакатим себе си и своите ближни, — затова трябва до говорим Истината.
към текста >>
В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда
Христос
вътре в теб, — това е новия човек.
Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз".
В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда
Христос
вътре в теб, — това е новия човек.
Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия.
към текста >>
когато говорим за
раждането
но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея.
Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа, и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тия сили, които действат по същия начин и ти помагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и пр. Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук на земята, а не горе на небето. И при този временния живот можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл, напр.
когато говорим за
раждането
но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея.
отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат и да родят „аза" в себе си, който е истинския Човек. А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място.
към текста >>
А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и
раждане
.
Всичко в света си има свой вътрешен смисъл, напр. когато говорим за раждането но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея. отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат и да родят „аза" в себе си, който е истинския Човек.
А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и
раждане
.
При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполитат ни страдания. Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие. — След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него.
към текста >>
При това
раждане
бащата и майката са винаги
на
едно място.
когато говорим за раждането но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея. отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат и да родят „аза" в себе си, който е истинския Човек. А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и раждане.
При това
раждане
бащата и майката са винаги
на
едно място.
Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполитат ни страдания. Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие. — След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек.
към текста >>
В
раждането
на
„аза" и душата и духът вземат еднакво участие.
— След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „аз", Бог, вътрешна същина и пр. „Аза". който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“.
В
раждането
на
„аза" и душата и духът вземат еднакво участие.
„Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат.
към текста >>
И когато
Христос
казва „ако не се родите изново", разбира
раждането
на
„аза",
на
туй Божественото в душата.
В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете.
И когато
Христос
казва „ако не се родите изново", разбира
раждането
на
„аза",
на
туй Божественото в душата.
Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта. Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били първоначално, само тогаз може да се роди „азът". Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата).
към текста >>
Раждането
на
това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов
на
всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла
на
Любовта и взаимопомощта.
Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата.
Раждането
на
това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов
на
всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла
на
Любовта и взаимопомощта.
Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта. Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били първоначално, само тогаз може да се роди „азът". Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата). И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал.
към текста >>
97.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание:
Христос
възкресе!
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 1 Май 1932 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.
Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание:
Христос
възкресе!
Търсете истинската светлина! (К. Сугарев) Преглед на общественият живот У нас В чужбина Из един катехизис (Г. Тахчиев) Словото на Учителя. Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год.
към текста >>
Ч.) Вести Нови книги
Христос
възкресе!
(К. Сугарев) Преглед на общественият живот У нас В чужбина Из един катехизис (Г. Тахчиев) Словото на Учителя. Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т.
Ч.) Вести Нови книги
Христос
възкресе!
Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно!
към текста >>
Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух —
Христос
, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение.
Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т. Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе! Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот.
Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух —
Христос
, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение.
Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството.
към текста >>
Христос
възкресе!...
Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно!
Христос
възкресе!...
Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството. Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги!
към текста >>
след 2030 години,
Христос
все още е разпънат
на
кръст с благословията
на
църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите
на
милионите обитатели
на
нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба.
Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес.
след 2030 години,
Христос
все още е разпънат
на
кръст с благословията
на
църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите
на
милионите обитатели
на
нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба.
Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно.
към текста >>
Но, както преди 2000 години
Христос
възкръсна, заживя отново в сърцата
на
хиляди свои последователи.
Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба.
Но, както преди 2000 години
Христос
възкръсна, заживя отново в сърцата
на
хиляди свои последователи.
така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи.
към текста >>
Христос
е Дух.
така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи.
Христос
е Дух.
а не тяло, и затова не може да бъде разпънат и умъртвен. Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен.
към текста >>
Христос
е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко!
а не тяло, и затова не може да бъде разпънат и умъртвен. Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен.
Христос
е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко!
Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда.
към текста >>
Христос
възкресе!
Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен. Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент.
Христос
възкресе!
Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда. В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби.
към текста >>
Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили
на
нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни
Христос
и да възкръснем в светлината
на
новия живот, победили греха и смъртта.
В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението.
Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили
на
нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни
Христос
и да възкръснем в светлината
на
новия живот, победили греха и смъртта.
Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! Търсете истинската светлина! Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя скала; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина. Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината.
към текста >>
Христос
възкресе!
Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта.
Христос
възкресе!
Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! Търсете истинската светлина! Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя скала; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина. Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината. И като най-могъщ източник на светлина, това е величествения фар на небето — слънцето.
към текста >>
А туй се дължи
на
незачитането
на
онова духовно слънце —
Христос
, чиито лъчи са изтъкани от есенцията
на
животворния елексир — любовта.
Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове.
А туй се дължи
на
незачитането
на
онова духовно слънце —
Христос
, чиито лъчи са изтъкани от есенцията
на
животворния елексир — любовта.
И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат.
към текста >>
А това се дължи
на
пренебрежение светлината
на
духовното слънце —
Христос
.
Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр. И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието.
А това се дължи
на
пренебрежение светлината
на
духовното слънце —
Христос
.
„Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога!
към текста >>
А
Христос
.
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той.
А
Христос
.
това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина.
към текста >>
За мнозинството
Христос
е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи.
това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина.
За мнозинството
Христос
е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи.
И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта.
към текста >>
И затуй човек днес се лута из лабиринта
на
противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде
Христос
— любовта.
С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи.
И затуй човек днес се лута из лабиринта
на
противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде
Христос
— любовта.
И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир.
към текста >>
А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце —
Христос
.
— Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина!
А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце —
Христос
.
т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители.
към текста >>
А това е
Христос
, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители.
А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее.
А това е
Христос
, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители.
Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К. Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля.
към текста >>
Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта
на
творческото законодателство —
съграждането
на
нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение.
Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля. единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива.
Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта
на
творческото законодателство —
съграждането
на
нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение.
Така или иначе. България се нуждае от управници — истински творци, с ясен поглед за нещата, които да действат разумно и методично за издигането на този народ. Управници, които де не се увличат от партизански страсти, да не са слуги на партията или класата, от която произхождат, да не се заслепяват от блясъка ма властта, а винаги да си останат служители на народа. Ние вярваме, че такива хора има в България. Нека ги търсим и ги открием, защото те са толкова скромни, че сами никога не ще почнат да се натрапват и да претендират за ръководни лостове в държавата.
към текста >>
Христос
не отиде по гладък път, но по пътя
на
много страдания.
Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например кой от вас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близко до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има.
Христос
не отиде по гладък път, но по пътя
на
много страдания.
Казвате, че ще умрете. Но след като умрете, ще видите, че пак ще имате съзнание Има един живот, в който човек никога не остарява, един живот на вечна промяна. Когато отидеш при един извор, този извор не е същия, тази вода, която тече сега, не е същата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Това е вода, която вечно изтича.
към текста >>
Някои питат: „Има ли
прераждане
?
Всичко това, което виждате в днешната култура, ще изчезне. И с това, което сме завършили, ще образуваме новата култура. Близко е вече. пред вратата на нашите дни е новата култура, която ще бъде много по-висока от днешната. Тя ще представлява велик подем на човешкия дух.
Някои питат: „Има ли
прераждане
?
" — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“. Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане". Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот.
към текста >>
Хората гледат съвсем повърхностно
на
този закон за
прераждането
и казват: „Напразно е умрял
Христос
, ако има
прераждане
“.
пред вратата на нашите дни е новата култура, която ще бъде много по-висока от днешната. Тя ще представлява велик подем на човешкия дух. Някои питат: „Има ли прераждане? " — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма.
Хората гледат съвсем повърхностно
на
този закон за
прераждането
и казват: „Напразно е умрял
Христос
, ако има
прераждане
“.
Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане". Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си.
към текста >>
Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял
Христос
, ако няма
прераждане
".
Тя ще представлява велик подем на човешкия дух. Някои питат: „Има ли прераждане? " — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“.
Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял
Христос
, ако няма
прераждане
".
Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си. В горния свят не можеш да еволюираш, там условията са други.
към текста >>
Прераждането
трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността
на
Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот.
Някои питат: „Има ли прераждане? " — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“. Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане".
Прераждането
трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността
на
Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот.
Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си. В горния свят не можеш да еволюираш, там условията са други. Господ те праща с нови сили на земята, да продължиш усъвършенстването си.
към текста >>
Новият път, който
Христос
откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван.
Новият път Съдейки по името християни, което мнозинството днешни хора носят, ние бихме дошли до убеждението че тия хора наистина са приели учението на Христа и живеят с него. И тогава не ни остава нищо друго, освен да изпаднем в пълно отчаяние, знаейки, че щом и това светло учение, завещано ни от най-съвършения човек, не ни е довело до нещо добро, до щастие и свобода в живота, тогава никое друго учение и нищо не би могло да ни помогне. да облекчи нашето тежко положение. да ни зарадва и утеши. Обаче, като се вгледаме в постъпките и делата на хората, носещи името християни, като преценим целият им живот, тогава ние виждаме, че те все още вървят по старите пътища и че нямат нищо Христово в себе си, освен името.
Новият път, който
Христос
откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван.
Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Това е спасителният път, където обърканото, залутано всред мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода. Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата.
към текста >>
Такъв е новият път, по който
Христос
ни призова.
Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг. Всички хоро живеят. едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи. за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие.
Такъв е новият път, по който
Христос
ни призова.
И това е едничкият спасителен път. Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ. А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята. Тогава първи и най велики ще бъдат ония, които повече обичат и повече служат на другите, а най-малки и последни тия, които най малко обичат и жалеят само другите да им бъдат слуги.
към текста >>
Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път
на
обнова и
възраждане
, път
на
любов и взаимопомощ.
едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи. за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие. Такъв е новият път, по който Христос ни призова. И това е едничкият спасителен път.
Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път
на
обнова и
възраждане
, път
на
любов и взаимопомощ.
А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята. Тогава първи и най велики ще бъдат ония, които повече обичат и повече служат на другите, а най-малки и последни тия, които най малко обичат и жалеят само другите да им бъдат слуги. Това е новият и спасителен път на Христа, открит тъй отдавна. Той се извива пред нас и се губи в далечината нагоре ... Но ще го видим ли със своя помрачен духовен поглед и ще се устремим ли по него, за да достигнем благото и смисъла на своя земен живот, или още ще се лутаме, ще се губим по старите пътища, изморени, отчаяни, загубили всяка радост и светлина?
към текста >>
98.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че да бъдем повече време в съприкосновение с благодатните слънчеви лъчи, да използваме неговата сила за
възраждане
и
изграждане
на
нашия организъм.
Търсейки го. използвайки неговата благодатна светлина, ний можем да увеличим притока на живот в себе си. Отбягвайки го, лишавайки се по една или друга причина, от неговата творческа сила, ний почваме да губим своята жизненост. Ето защо. нужно е да наредим така живота си.
че да бъдем повече време в съприкосновение с благодатните слънчеви лъчи, да използваме неговата сила за
възраждане
и
изграждане
на
нашия организъм.
Всичко до тук казано е общоприета истина. Но до колко тази истина е възприето и приложена днес в живота? — За съжаление, твърде малко. Днес ние нямаме истински грижи за да може поне младото, подрастващо поколение да израсте всред благотворното влияние на слънчевата светлина и чистия въздух, близко до природата. Това, което се прави чрез летовища, курорти, екскурзии, е твърде малко, първо, защото то засяга малък брой лица и, второ, защото то е само кратковременна промяна на обикновените лоши условия на живота, след, което последните се възвръщат.
към текста >>
Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник
на
толкова болести и всеобщо
израждане
, е сам човека - отделната личност.
Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия.
Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник
на
толкова болести и всеобщо
израждане
, е сам човека - отделната личност.
Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха.
към текста >>
Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични
на
циментени гробници,
на
затвори, в които са погребани милиони хора от
раждането
си до самата си смърт?
Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия. Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот, източник на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност.
Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични
на
циментени гробници,
на
затвори, в които са погребани милиони хора от
раждането
си до самата си смърт?
Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха. Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни гробници, наречени модерни фабрики и жилища.
към текста >>
Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората
на
новата култура, е възвръщането към естествената храна
на
човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за
изграждането
на
човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране.
И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва.
Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората
на
новата култура, е възвръщането към естествената храна
на
човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за
изграждането
на
човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране.
В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот. Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата.
към текста >>
Стотици милиони литри вино, ракия и бира се консумират ежегодно, хората затъпяват с това умствените си способности, прахосват състоянието си, спомагат за
израждането
и
на
бъдещите поколения, губят милиони килограми най-ценна храна.
Днес хората никак или твърде малко ценят плодовете. Не им отдават нужното значение като отлична и най-важна храна. Плодовете, които днес се произвеждат, в сравнение с истинските нужди на човечеството, са много малко. При това. по-голямата част от тях, вместо да послужат за храна в прясно състояние или да се преработят във вторични хранителни продукти, те се превръщат в спирт, и така, вместо храна, те стават отрова за човека.
Стотици милиони литри вино, ракия и бира се консумират ежегодно, хората затъпяват с това умствените си способности, прахосват състоянието си, спомагат за
израждането
и
на
бъдещите поколения, губят милиони килограми най-ценна храна.
На трапезата на днешния, културен човек рядко се минава без вино и ракия, а в колко случая и през колко време на годината ще видите на тая трапеза плодове? Голяма част от възрастните са вече извратени в това отношение. Като имат, месо, вино и ракия, те и не помислят за плодове. Но децата жадуват за плодове, техния неизвратен вкус, техните естествени склонности ги насочват към плодовете, от които те черпят сила и здраве. Обаче, според възрастните, предназначението на плодовете било да се направят на ракия и вино.
към текста >>
Христос
казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят.
В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си.
Христос
казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят.
За това се иска цяла наука. Специфични методи и начини име. Цялата природа — растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи. Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас.
към текста >>
А сега ни проповядват, че като умрем
Христос
ще ни даде живот.
Тя трябва да ни даде законите и методите как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот.
А сега ни проповядват, че като умрем
Христос
ще ни даде живот.
Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне.
към текста >>
с храненето, ако сте нетърпеливи например вземете такива храни които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол — една материя която ще ви послужи за
изграждане
на
търпението.
Тези мисли-киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост. За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези, които наричаме лоши, са киселини. Като съберете киселина и основа, ще получите съединение — сол. С този закон може да правим опити в себе си. Напр.
с храненето, ако сте нетърпеливи например вземете такива храни които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол — една материя която ще ви послужи за
изграждане
на
търпението.
Който не знае този закон- той яде само кисело, или само сладко, и не може да образува сол, която да му послужи за градеж. Сладките храни създават меките хора, а киселите създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол. За да може храната да мине в твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете, не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука.
към текста >>
Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше
Христос
: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към
възраждане
и обнова, по който зовеше
Христос
.
Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота.
Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше
Христос
: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към
възраждане
и обнова, по който зовеше
Христос
.
Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“. Колкото по скоро, толкова по-добре. Желая и цял свят да се обърка И, вярвам, това ще стане. Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“.
към текста >>
Христос
още преди две хиляди години е турил мощно начало
на
това „объркване“.
Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“. Колкото по скоро, толкова по-добре. Желая и цял свят да се обърка И, вярвам, това ще стане.
Христос
още преди две хиляди години е турил мощно начало
на
това „объркване“.
Може да се минат още две хиляди години, но хората що се „объркат" — в това вярвам аз, мили брат. И тая вяра ми дава сили да работя. Т. Ч. Възкресение от мъртвите Между днешните хора съществува голям спор по въпроса за възкресението на Лазаря и други чудеса, които е правил Исус, според Евангелието. Едни казват, че възкресението на тялото е възможно, други пък, обратно, твърдят че това е нещо невъзможно.
към текста >>
За това възкресение говори
Христос
и него Той е практикувал!
Той постоянно възкръсва, като облича, пререждайки се, все нови и нови тела за да черпи все нови и нови опитности. Смисъла, обаче, на евангелското възкресение е друг. Това е духовното възкресение, освобождаването на човешката душа от гнета на тъмнината, на злото. Това е скъсването веригите на заблуждението, на егоизма и греха в които е окован човек. Това е изгряването на слънцето на любовта, мъдростта и истината в човешката душа.
За това възкресение говори
Христос
и него Той е практикувал!
Защото, каква нужда има свободния дух. захвърлил веригите на плътта, от купищата разлагаща се материя на неговото захвърлено вече тяло? Явно е, че евангелското възкресение е духовен, а не физически процес. За да се види, че и Учителя на Бялото Братство има силата да възкресява духовно мъртвите днес хора, ние даваме следните, извадки от писмото на един затворкик: „Тук в затвора има десетина души, които са прочели беседите на Учителя и още няколко окултни книжки, които имам на разположение благодарение на г. С-в, който ги е набавил и ги остави при излизането си.
към текста >>
99.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Забравете годината
на
вашето плътско
раждане
.
Милс Ний сме свикнали да празнуваме рождения си ден и да мерим времето на своето телесно съществуваме. Това е голяма грешка. В същност, ние сме без начало и без край по дух, бидейки в недрата на Първичната Причина, която е също така безначална и безкрайна. Ние сме безсмъртни синове на Бога, и затова нашият живот няма нито начало, нито край. Поради това, най-добре ще бъде да престанем да мерим времето, да забравим, да се откажем от всяка идея, която ни води към отдалечаване, ограничаване или към отделяне от тая Първопричина.
Забравете годината
на
вашето плътско
раждане
.
Никога не говорете за него, нито пък го празнувайте. Отвърнете се от това, като от измама ма вашето смъртно чувство и обърнете съзнанието си към духовната си природа, към вечния живот сега, докато сте на земята. Ако понякога говорите или си спомняте за възрастта си, научете се да мислите така: Аз съм точно шестнадесетгодишен, или двадесетгодишен, никога по-стар. Вие сте дух, не тяло. А духът няма възраст.
към текста >>
„Царството Божие е вътре във вас" — казва
Христос
.
Умъртвете ги още сега. Една от тях е тая за времето, идея, породена от вярата, че вие сте тялото и че то има сила да твори причини и да чувствува. Това не е вярно. Само духът притежава тази сила. Когато умът схване тази мисъл за всемогъществото на Духа, то тялото я отразява като същинско огледало.
„Царството Божие е вътре във вас" — казва
Христос
.
Следователно то е в нашия ум и нашето сърце, и произтича от тях. Бръчките на лицето, отслабването на способностите ни, упадъка на физическото тяло, се причиняват не от времето, но от безпокойството и тревогите, които имаме обикновено зарад външни неща. Не работата, а скръбта прави тялото да грохва. Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това. „Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“.
към текста >>
Борсако) (Текстът
на
есперанто, може да се прочете от PDF- а) Вие ме питате как се яви в мене идеята да създам международен език и каква с историята
на
езика Есперанто от момента
на
неговото
раждане
до този ден.
И затова Природата постоянно насочва нашия ум в тази насока — за да реализираме щастието на всички. Само по този път ще се облечем в живота на безсмъртието и ще имаме условия де реализираме всичките си копнежи. Това е великата истина, която се внася сега в света, и която е пътя, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци. Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година. Писмо за произхода на Есперанто LETERO PRI LA DEVENO DЕ ESPERANTO (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н.
Борсако) (Текстът
на
есперанто, може да се прочете от PDF- а) Вие ме питате как се яви в мене идеята да създам международен език и каква с историята
на
езика Есперанто от момента
на
неговото
раждане
до този ден.
Цялата публична история на езика, т. е. започвайки от деня, когато аз открито излязох с него, ви е повече или по-малко позната; впрочем, с този период от развитието на езика, по много причини, ми е неудобно още да се занимавам; затова аз ще ви разкажа в общи черти само историята за раждането на езика. Ще ми бъде трудно да ви разкажа всичко това подробно, защото много неща и аз сам съм забравил. Идеята, за чието осъществяване аз посветих целия си живот, се яви в мене — смешно е да се каже — в най-ранното ми детинство и от тогава никога вече не ме е напускало; аз живеех с нея и даже не мога да се представя без нея. Това обстоятелство ще ви уясни отчасти защо аз съм работил с такава упоритост над нея и защо, въпреки всички трудности и горчивини, аз не се отказах от тази идея, както сториха мнозина други, работещи на същото поле.
към текста >>
започвайки от деня, когато аз открито излязох с него, ви е повече или по-малко позната; впрочем, с този период от развитието
на
езика, по много причини, ми е неудобно още да се занимавам; затова аз ще ви разкажа в общи черти само историята за
раждането
на
езика.
Това е великата истина, която се внася сега в света, и която е пътя, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци. Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 28 септември 1932 година. Писмо за произхода на Есперанто LETERO PRI LA DEVENO DЕ ESPERANTO (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако) (Текстът на есперанто, може да се прочете от PDF- а) Вие ме питате как се яви в мене идеята да създам международен език и каква с историята на езика Есперанто от момента на неговото раждане до този ден. Цялата публична история на езика, т. е.
започвайки от деня, когато аз открито излязох с него, ви е повече или по-малко позната; впрочем, с този период от развитието
на
езика, по много причини, ми е неудобно още да се занимавам; затова аз ще ви разкажа в общи черти само историята за
раждането
на
езика.
Ще ми бъде трудно да ви разкажа всичко това подробно, защото много неща и аз сам съм забравил. Идеята, за чието осъществяване аз посветих целия си живот, се яви в мене — смешно е да се каже — в най-ранното ми детинство и от тогава никога вече не ме е напускало; аз живеех с нея и даже не мога да се представя без нея. Това обстоятелство ще ви уясни отчасти защо аз съм работил с такава упоритост над нея и защо, въпреки всички трудности и горчивини, аз не се отказах от тази идея, както сториха мнозина други, работещи на същото поле. (следва) Силата на молитвата Ето един случай, който ясно ни говори, че често пъти Бог върши чудеса в отговор на нашата сърдечна молитва. Съгражданина ни Гоце Пецев, 52 годишен, на 22 август т. г.
към текста >>
100.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега някои чакат
Христос
да дойде от небето да спаси света.
Бога извън живота, любовта, мъдростта, истината и всички добродетели не можем да го познаем. Не можем да казваме нито че е, нито че не е. А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да го познаят. Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството. Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота.
Сега някои чакат
Христос
да дойде от небето да спаси света.
Щом туряте Христа вън от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото — Христос е центъра на вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух.
към текста >>
Божественото —
Христос
е центъра
на
вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност.
А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да го познаят. Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството. Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат Христос да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вън от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него.
Божественото —
Христос
е центъра
на
вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност.
Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух. туй което не се мени — това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вън от нас.
към текста >>
Туй,
на
което дължите цялото ваше съществувание, това е
Христос
.
Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството. Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат Христос да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вън от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото — Христос е центъра на вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност.
Туй,
на
което дължите цялото ваше съществувание, това е
Христос
.
И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух. туй което не се мени — това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вън от нас. Цялата вселена е по-малка от нас.
към текста >>
И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра
на
вашето битие, и това е
Христос
.
Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат Христос да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вън от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото — Христос е центъра на вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос.
И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра
на
вашето битие, и това е
Христос
.
Възможностите на нашия ум, на нашето сърце на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух. туй което не се мени — това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вън от нас. Цялата вселена е по-малка от нас. Човешката душа е по-голяма от цялата вселена — това е човека.
към текста >>
Възраждане
, месечно списание за въпросите
на
живота, редактор Ст.
Житно зърно, излязоха 1 и 2 броеве от седмата година. Абонамент 80 лв. годишно. Адрес: пощ. кутия 271 София. Здрав живот, месечно списание, орган на Българския Вегетариански Съюз, излиза в Казанлък, годишен абонамент 60 лв.
Възраждане
, месечно списание за въпросите
на
живота, редактор Ст.
Андрейчин, годишен абонамент 80 лева. Адрес: ул. „6 сепември“, № 3, София. Природен лекар, месечно списание за природно лекуване, природосъобразен живот и здравна просвета год. абонамент 75 лв.
към текста >>
НАГОРЕ