Намерени са 24 резултата от 23 текста с корен от думите : 'отривис'.
1. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ, НИКОЛАЙ ДОЙНОВ, ТОМ 1
- Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки.
След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. към текста >>
15. 4. Неуязвимият, Глава 1. Когато трапезата се вдигна, ТОМ 28
- Не е нужно да се тълкува, всичко казано е премного живо, сами за себе си те премного говорят на ясен и отривист език.
Учението Му беше построено върху тези три принципа - Любовта, Мъдростта, Истината. Не е нужно да се тълкува, всичко казано е премного живо, сами за себе си те премного говорят на ясен и отривист език. Човекът трябваше да се научи да мисли, да чувствува, да действува правилно – човекът трябваше да се научи да диша, да се храни, да работи правилно. Човекът ще го видим в тези три вида дейности. Да се наместят трите системи бе огромна работа. И Той я свърши - показа и доказа, как може да се постигне това. Един ден това щеше да се види, разбере и опита, както днес виждаме и разбираме онова, което Той направи с нас и онова, което ние направихме със себе си. към текста >>
17. 8. Законът и Школата, Глава 1. Откриване на Школата, ТОМ 28
- Неговият говор понякога биваше необикновен, речта Му получаваше ново непознато звучене, отривиста и категорична.
За българския народ тя крие тежко минало - петвековното робство е оставило дълбоки следи в душата и в бита на народа. С тази дума си е послужил Учителя в една от своите беседи. Ние се спираме на нея, тя ни звучи странно в Неговите уста, прави ни особено впечатление, оглеждаме я внимателно, за да я пренесем в един свят, наречен школа. Щом като е школа, естествено там ще има Учител и ученици. Между учениците, които слушат сме и ние. Неговият говор понякога биваше необикновен, речта Му получаваше ново непознато звучене, отривиста и категорична. Тогава казваха - Учителят днес беше много строг. Да, Той си служеше еднакво с големите височини и дълбочини на езика. Какво целеше, ние не питаме. Не питаме и днес. Онова, което искаме да разберем е нещо друго, което е скрито зад тези изблици, от които звучаха строго правилата на школата - основните закони, които учениците трябваше да спазват. към текста >>
- И бавно, спокойно, търпеливо, методически, а понякога бързо, мощно, светкавично, отривисто Той изрежда и излага на показ всички труфила на миналото на изложение, за да ги видят добре учениците.
Ученикът е нащрек и слуша - превърнал се е на слух. Учителят е застанал лице с лице с учениците и няма желание да премълчава онова, което ученикът трябва добре да помни. Той познава всички, цялата аудитория е на длан; познава отношенията им към Великата Първопричина най-напред, познава и тия към Него и към школата. Тия, които сега чинно са наредени пред Него и мълчаливо слушат са от най-различен състав, с различна култура, идват от различни светове и най-вече с различни интереси. Някои от тях са претоварени със знания, някои са претоварени от своето минало величие, някои носят като корона тщеславието, някои са горди, някои смирени и скромни, някои постоянно казват: “аз”, някои “Ти". И бавно, спокойно, търпеливо, методически, а понякога бързо, мощно, светкавично, отривисто Той изрежда и излага на показ всички труфила на миналото на изложение, за да ги видят добре учениците. И ония, които се чувствуват “големи" и знаят “много”, за какво ли са дошли в школата, те имат и смелостта и дързостта да поучават Своя Учител как да говори и какво да говори. Намират, че нещо у Него би могло да бъде другояче, например точно както те мислят по дадени въпроси и с това те се опитват да коригират работата в школата и методите на Учителя. Учителят споменава за такива “учени”. Ние не знаем кои са били тези напреднали ученици, които си позволявали да коригират Божественото и да критикуват Учителя. към текста >>
18. 12. “Вода газите, жадни ходите, Глава 2. Ученикът - път и живот, ТОМ 28
- Всичко, което днес го чухме, отдалечени близо две десетилетия речта ни звучи ясна, отривиста, определена, имаме непосредствено преживяване за всичко, което се беше случило, за всичко, което бе свалено на земята и за големите ценности, които ни предстояха да овладеем.
Великото беше слязло на земята, събитието беше рядко и би трябвало само да песнопеем, да хвалим Бога и да благодарим - да газим вода и да не ходим жадни. Всичко, което днес го чухме, отдалечени близо две десетилетия речта ни звучи ясна, отривиста, определена, имаме непосредствено преживяване за всичко, което се беше случило, за всичко, което бе свалено на земята и за големите ценности, които ни предстояха да овладеем. Днес разбираме смисъла на тази българска мъдрост, която звучи едновременно поучителна и едновременно заплашителна. Тя ни говори на разбран език и сякаш времето е същото, тембъра и силата на гласа същи, звученето правилно и докосва дълбоката ни същност. Ала ние сега имаме едно желание, не само да я чуем, а да я живеем пълно и богато, защото не сме вече същите и не слушаме, както някога. Сега, когато покрай нас пак бликат извори - те никога не са престанали да бликат, сега, когато човек пак може да ожаднее, не желаем да повтаряме същата грешка, искаме да газим вода и да пием от тази вода -повече от тогава ние разбираме днес, какво искаше да ни каже. Бликат ли днес изворите? към текста >>
19. 21. Новата година -1977, Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.), ТОМ 28
- Кажи!... Отривисто фразата прозвуча и аз я чух.
Но ето, ненадейно, малкото, дребното неизвестно откъде като птиченце заподскочило пред тебе зачурулика нещо неразбрано и ти се вслушваш и искаш да го уловиш и попиташ какво точно мълви, какво точно иска да ти каже в този час. Много е важно това, като поличба. Мое птиченце, мой свиден блян, моя красота, какво?... Шепота тутакси се превръща на задушевен призив, една топла дума долита, познаваш вече стила и бавно сричаш: Какво ще си пожелаеш за Новата година? Кажи!... Отривисто фразата прозвуча и аз я чух. Какво искам аз, какво да си пожелая на връх тази година, в тоя нощен час, какво?... към текста >>
20. 7. Мярката (2.IX.1969 г.), Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ, ТОМ 28
- Речта Му бе ясна, точна, отривиста, абсолютно логична - акустична.
Невъзможно бе да се формулира, защото граничеше до неповторимите неща - не правим опит дори да докоснем тази част от живота Му. Знаеше какво става в света, най-вече знаеше какво става вътре в човека - борбите, въжделенията, идеалите, победите и пораженията, големите страдания и неокачествимите набези на лъжата, насилието, неправдата и жестокостта. Стоеше настрана и службата Му беше неоспорима - беше дошъл именно затова и възстановителният процес се извършваше по всичките правила на една нова законност, нова етика, но неразбрана за човека, нова логика. Не се съобразяваше с приетите норми, не изразяваше мисълта си по общоприетите правила. Словесните средства не се подчиняваха на никакви установени традиции. Речта Му бе ясна, точна, отривиста, абсолютно логична - акустична. Един ден щяха да се проучат щателно методите. Беше загуба, че не притежавахме магнетофонни записи. Всичко бе естествено, чисто, кристално просто и разбрано - разбран от всички хора на земята, независимо от национална и расова принадлежност. към текста >>
21. 22. “Говори Учителю: есе (2.I.1977 г.), Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ, ТОМ 28
- За тоя час учениците са копнели неудържимо, чакали са векове, подготвяли се, молели са се” “Към Тебе Господи викам, с плътта си Господи ожидам, Вслушай се в зова на душата ми”, а на езика на нашето съвремие, бихме казали думата, която Той сполучливо я случи и я каза ясно, точно, отривисто, както ученикът може да я каже.
“Някои бързат" - (с. 117), казват: Защо Учителю не свършиш вече тази беседа. Чета тази мисъл у тях. Други казват: Дано Учителят каже още нещо. Още!...Още!... За тоя час учениците са копнели неудържимо, чакали са векове, подготвяли се, молели са се” “Към Тебе Господи викам, с плътта си Господи ожидам, Вслушай се в зова на душата ми”, а на езика на нашето съвремие, бихме казали думата, която Той сполучливо я случи и я каза ясно, точно, отривисто, както ученикът може да я каже. към текста >>