НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
24
резултата в
23
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени,
отривисти
и бойки.
След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри.
Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени,
отривисти
и бойки.
Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона.
към текста >>
2.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
Аз се спрях и нещо отвън и отвътре ме спря и
отривисто
казах: „Слушам, Господи".
Аз също не правех изключение от останалите и аз се врях като тях и аз исках като малко дете всички неща, които се искат в детството. А той ни беше и Баща и Учител. А това не беше малко, а цяла привилегия. Така когато се приближавах към него за някакво мое вътрешно изискване той ме спря като вдигна ръката напред и нагоре с изправена длан все едно когато поздравяваше учениците си и ми каза: „Ако на тех, на Паша и на Савка дам десет, то на теб ще дам едно". А Паша беше стеног-рафката - Паша Теодорова, а Савка беше другата стенографка - Савка Керемидчиева.
Аз се спрях и нещо отвън и отвътре ме спря и
отривисто
казах: „Слушам, Господи".
Поклоних се и си отидох. Това беше една постановка на един живот, в който човек трябваше да служи. Трябваше да се започне с малките величини. Този урок за малките величини го учих цял живот. А какво научих още не съм сигурна.
към текста >>
3.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Речта на Белите Братя е
отривиста
, а на черните не.
Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото Учение. То няма изключение. Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: „Мислите ли, че това, което ви казва Учителят е вярно? " Белите Братя ще ви кажат: „Това е вярно".
Речта на Белите Братя е
отривиста
, а на черните не.
Когато Белите Братя ви говорят вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. И когато черните братя ви говорят усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината. Вие не знаете защо тая година се спря събора. Добре ли стана или зле стана? (Брат Иларионов: „Добре стана") Българите не могат да се убедят още в силата Божия, но ще се убедят.
към текста >>
4.
26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Христос даде ясна и
отривиста
мярка - „По делата им ще ги познаете!
Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората за своите разрушителни задачи, като им обещават Рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи. Така Ева беше измамена. Такива Еви ги е имало, има ги и сега. Това е докато вържат хората, а после почват с омразата, лъжата, насилието.
Христос даде ясна и
отривиста
мярка - „По делата им ще ги познаете!
" Пазете се от тях - тяхното лукавство няма край. На земята стават две явления, които са още загадка за човека. Това са вулканите и земетресенията. На земята има 522 действуващи вулкана, а годишно имаме средно по 100 000 земетресения. Вярно е, че само малка част от тях се усещат от хората, но сеизмографите ги улавят.
към текста >>
5.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Движения - резки,
отривисти
, повелителни.
Мускулести и снажни, но не пълни. Наглед дори изглеждат мършави. Това се дължи на холеричния им темперамент, който им придава по-резки черти и пo-мършав вид. Кожата им е мургаво-жълта. Ръцете - горещи и сухи.
Движения - резки,
отривисти
, повелителни.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Във всеки съвременен труд по Астрология има повече или по-малко подробно описание на 12-те зодиакални знака, с всичките им съответствия. Лицето изглежда триъгълно - едно, защото главата е разширена, под ушите и друго, защото брадата е трапецовидно удължена. Чело, не особено високо, коса гъста, остра и къдрава. Вежди дебели, често пъти сключени. Очите имат остър, енергичен блясък - очи на марсианци.
към текста >>
6.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Това проличава и от гласа му - силен и гръмлив - от резките,
отривисти
и повелителни думи, с които се обръща към своя вестовой, зает да лъска най-старателно ботушите му.
230 ÷ 235 Ще ви представя една малка сцена из живота. Действието се развива в дома на един млад офицер - поручик. Строен, снажен, широкоплещест, той цял кипи от енергия. Във всяко негово движение личи мускулна сила. Целият му външен вид показва характерните белези на марсианеца.
Това проличава и от гласа му - силен и гръмлив - от резките,
отривисти
и повелителни думи, с които се обръща към своя вестовой, зает да лъска най-старателно ботушите му.
- Лъскай, лъскай, да светнат като джам. Мундира изчетка ли? - Тъй вярно, господин поручик. - Туй изчеткване ли е? - гръмва гневно гласът на поручика.
към текста >>
7.
6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
,
ТОМ 19
- Ела, ела, Саабей - тихо, ясно и
отривисто
промълви той.
Тя е - си мислеше Саабей, тя се показва и вечер след залеза на Слънцето. И тя някак като че ли беше вързана с въже и не можеше много да се отдалечава от Слънцето. Чудни са твоите загадки, о, великий Ормузд, - въздъхваше Саабей; - дали ще мога някога да надзърна в тях? Една нощ пак тръгна по каменните стъпала, който водеха към терасата. Когато се изкачи на най-горното стъпало, гледа пред себе си човек, тих, красив, с приветлива усмивка, вдъхващ пълно доверие, без да си спомня да го е виждал някъде.
- Ела, ела, Саабей - тихо, ясно и
отривисто
промълви той.
- Време е вече да прочетеш една страница от необятната книга на великия ни Създател. Аз съм един от слугите на Ормуздей, един от братята на слънчевото общество. Ние виждахме твоя копнеж и приехме да го задоволим дотолкова, доколкото ти можеш да носиш това, за да изпълниш известна задача тук между хората. Бъди смел и гледай да не се изплашиш от това, което ще стане с тебе. - Легни!
към текста >>
8.
9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
,
,
ТОМ 19
Христос даде ясна и
отривиста
мярка.
Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората, за своите разрушителни задачи, като им обещават рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи. Така Ева беше измамена. Такива Еви ги е имало и сега ги има. Това е докато вържат хората, после почват с омразата, лъжата, насилието.
Христос даде ясна и
отривиста
мярка.
„По делата им ще ги познаете”. Пазете се от тях, тяхното лукавство няма край. На Земята стават две явления, които са още загадка за човека, вулканите и земетресенията. На Земята има 522 действуващи вулкана. Годишно имаме средно по 100,000 земетресения.
към текста >>
9.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Речта ви да бъде
отривиста
.
Ученикът ще издържа изпитите. Ще питам Господа: да му отговарям или да премълча. Ако ми кажат: «Кажи! », ще отговоря. Ако ли ми каже: «Мълчи», ще мълча.
Речта ви да бъде
отривиста
.
Когато някой ви говори, ще му отговорите така: «Ще имам предвид. Това, което е вярно, ще го приема, а което не е вярно, ще Ви го върна назад на Вас.» Готвите се за Шестата раса, а ако постъпвате, мислите, чувствувате като другите, по какво ще се отличавате от тях!?! Да живеете особено. Някои от вас мислят, че са безпогрешни. Смирение трябва!
към текста >>
10.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Отривистата
реч трябва да се преработи.
«Любовта ме озари» - аз ще кажа така: трябва нещо да гори и кой го запали там, и защо го е турил там. «Душа ми разшири» - само чрез топлината се разширява, «а Духа укрепи» - мисълта укрепява. Вселява се само разумното у човека. Въздухът, водата не се вселяват. Благостта, за да се всели, трябва да я туриш при един ангел, и да се всели.
Отривистата
реч трябва да се преработи.
Затуй песента не върви. Къде е красотата на човека? В лицето, сърцето и в неговата мисъл. През кожата и мускулите на лицето се предава милосердие, благост, сила. Всичко в света се предава чрез мимика.
към текста >>
11.
Статия III-та Дънов
,
,
ТОМ 24
Изреченията му не са
отривисти
и плавни.
Като събеседник, Дънов се скъпи с думите си. Говори късо, мудно и отмерено. (34) Ала в публична реч той се съживява и далече не е тежкоезичен. (35) Като оратор, той не е блестящ лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен; и често е нелогичен.
Изреченията му не са
отривисти
и плавни.
Хуморът му не е твърде тънък. И фантазията му, като луд кон, често го отнася до непозволени за трезвия ум пътища и области. (36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет.
към текста >>
12.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
- Разправи, казва
отривисто
, разправи ти.
Сякаш ме чака. Ето Го, прекрасният, ето Го, същият, моят светъл Учител. Лицето Му е сериозно, непроницаемо. Като че ли е висока желязна врата със здрава заключалка. Дланите си опънал върху седалото на стола, въси вежди, както се въси Витоша, когато ще почне да вали.
- Разправи, казва
отривисто
, разправи ти.
- Но те всичко ви казали и, че \Л/ий сте доволен. -Ти разправи за „свещения мързел”. Сълзите ми запирани дълги месеци се леят по лицето ми, струи, потоци. Казвам, казвам, казвам. За всички поотделно казвам, пресичана от ридания.
към текста >>
13.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Тя иска същественото - първо идеята, съдържанието и то с къса
отривиста
реч.
Сякаш Той е човек като мене и направо Му казвам: Дай ми ги, о, дай ми ги Ти! Грабвам учебниците и отивам при Аня. Тя ме ръководи по български ,и немски езици. Правим разбор върху народни умотворения. Къде мога аз ’като нея да говоря!
Тя иска същественото - първо идеята, съдържанието и то с къса
отривиста
реч.
Да изясня мисълта, да предам чувствата. И тук ме обзема някакъв ужас. Но все пак тук усещам повече почва под нозете си. Доволна е от познанията ми по немски. Даже и г-жа Барутчийска ме похвали.
към текста >>
14.
3. Той живя Учението
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
В който момент го зададат те се саморазрушават.” И затова Учителят отговаря кратко и
отривисто
: “Аз живея в Него." Казано е всичко - даден е класически по своята простота отговор.
Как да докоснеш интимната страна на човешката душа? Една свещена област, в която човек не смее да стъпи с обути крака. И на този въпрос, както и на предидущия не се отговаря направо с да или не. Учителят казва: ’’Кощунство е да питаш има ли Бог? Ангелите не смеят да си зададат този въпрос.
В който момент го зададат те се саморазрушават.” И затова Учителят отговаря кратко и
отривисто
: “Аз живея в Него." Казано е всичко - даден е класически по своята простота отговор.
Една цяла концепция блести,и сияе - светът на неизмеримото, нематериалното, невидимото представлява за Него Велика Реалност. “В тази Реалност аз живея.” Този свят не е далеч, не е откъснат от Него. Не защото Той е Учител и разполага с огромни сили да бъде навсякъде, а защото и Той е човек - част от Цялото. Следователно, къде другаде ще живее и защо ще пита: "Къде живея? ” “Ходил ли си при Бога?
към текста >>
15.
4. Неуязвимият
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Не е нужно да се тълкува, всичко казано е премного живо, сами за себе си те премного говорят на ясен и
отривист
език.
От неговата дейност зависеше качеството на кръвта - продоволствието на милиардите клетки, които като него бяха също така изискани и от всичко най-много обичаха също като него дисциплината, реда и чистотата. Как се живее без стомах? Как се живее без кръв? Кръвта символизираше живота - кръвта, това беше истината в живота. Учението Му беше построено върху тези три принципа - Любовта, Мъдростта, Истината.
Не е нужно да се тълкува, всичко казано е премного живо, сами за себе си те премного говорят на ясен и
отривист
език.
Човекът трябваше да се научи да мисли, да чувствува, да действува правилно – човекът трябваше да се научи да диша, да се храни, да работи правилно. Човекът ще го видим в тези три вида дейности. Да се наместят трите системи бе огромна работа. И Той я свърши - показа и доказа, как може да се постигне това. Един ден това щеше да се види, разбере и опита, както днес виждаме и разбираме онова, което Той направи с нас и онова, което ние направихме със себе си.
към текста >>
16.
9. Добрият пастир
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Но няма да им се позволи.” Всичко е казано ясно,
отривисто
, недвусмислено.
За Него това не е трудно. Тръгва направо по обикновения път, действува бързо и точно, като хирург. Вика ги по отделно и направо, както се говори на обикновени хора с обикновения човешки език им казва: “Ще напуснете тази група. Тука са пет, такива като нея, аз ги познавам. Те са тези и тези... крадат Словото, крадат и учениците ми.
Но няма да им се позволи.” Всичко е казано ясно,
отривисто
, недвусмислено.
Няма иносказателен език, няма символи. Направо. Самозванецът не се смущава много, при това тя знае Кой стои насреща и не се страхува. Предварително им казва: “Той ще ви изпитва, вие бъдете готови за това.” Умната Милева казва това на Учителя - вие ни изпитвате. Думите са предадени дословно. Тогава се случва необикновеното, прекрасното, което никога ученикът не трябва да забравя - Учителят гледа сестра Милева, ние можем да си представим този поглед на Учителя, нека не сме присъствували на тази сцена.
към текста >>
17.
8. Законът и Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Неговият говор понякога биваше необикновен, речта Му получаваше ново непознато звучене,
отривиста
и категорична.
За българския народ тя крие тежко минало - петвековното робство е оставило дълбоки следи в душата и в бита на народа. С тази дума си е послужил Учителя в една от своите беседи. Ние се спираме на нея, тя ни звучи странно в Неговите уста, прави ни особено впечатление, оглеждаме я внимателно, за да я пренесем в един свят, наречен школа. Щом като е школа, естествено там ще има Учител и ученици. Между учениците, които слушат сме и ние.
Неговият говор понякога биваше необикновен, речта Му получаваше ново непознато звучене,
отривиста
и категорична.
Тогава казваха - Учителят днес беше много строг. Да, Той си служеше еднакво с големите височини и дълбочини на езика. Какво целеше, ние не питаме. Не питаме и днес. Онова, което искаме да разберем е нещо друго, което е скрито зад тези изблици, от които звучаха строго правилата на школата - основните закони, които учениците трябваше да спазват.
към текста >>
И бавно, спокойно, търпеливо, методически, а понякога бързо, мощно, светкавично,
отривисто
Той изрежда и излага на показ всички труфила на миналото на изложение, за да ги видят добре учениците.
Ученикът е нащрек и слуша - превърнал се е на слух. Учителят е застанал лице с лице с учениците и няма желание да премълчава онова, което ученикът трябва добре да помни. Той познава всички, цялата аудитория е на длан; познава отношенията им към Великата Първопричина най-напред, познава и тия към Него и към школата. Тия, които сега чинно са наредени пред Него и мълчаливо слушат са от най-различен състав, с различна култура, идват от различни светове и най-вече с различни интереси. Някои от тях са претоварени със знания, някои са претоварени от своето минало величие, някои носят като корона тщеславието, някои са горди, някои смирени и скромни, някои постоянно казват: “аз”, някои “Ти".
И бавно, спокойно, търпеливо, методически, а понякога бързо, мощно, светкавично,
отривисто
Той изрежда и излага на показ всички труфила на миналото на изложение, за да ги видят добре учениците.
И ония, които се чувствуват “големи" и знаят “много”, за какво ли са дошли в школата, те имат и смелостта и дързостта да поучават Своя Учител как да говори и какво да говори. Намират, че нещо у Него би могло да бъде другояче, например точно както те мислят по дадени въпроси и с това те се опитват да коригират работата в школата и методите на Учителя. Учителят споменава за такива “учени”. Ние не знаем кои са били тези напреднали ученици, които си позволявали да коригират Божественото и да критикуват Учителя. Една окултна школа няма нищо общо със света и оттам с всичките светски учебни заведения, макар, че и там принципът е същ.
към текста >>
18.
12. “Вода газите, жадни ходите
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Всичко, което днес го чухме, отдалечени близо две десетилетия речта ни звучи ясна,
отривиста
, определена, имаме непосредствено преживяване за всичко, което се беше случило, за всичко, което бе свалено на земята и за големите ценности, които ни предстояха да овладеем.
Какво искате, какво не ви достига? Ето тук е нещо повече - както беше казал Христос на времето: “Царицата Южна открай земята дойде да чуе Соломоновата мъдрост, а тук е повече от нея." “Защо не се радвате, защо страдате? Повикани сте на празненство, на сватба, а вие не знаете, какво искате и какво не ви достига. Имате всичко от което се нуждаете. Имате и слънце, и въздух, и вода и хляб.” Великото беше слязло на земята, събитието беше рядко и би трябвало само да песнопеем, да хвалим Бога и да благодарим - да газим вода и да не ходим жадни.
Всичко, което днес го чухме, отдалечени близо две десетилетия речта ни звучи ясна,
отривиста
, определена, имаме непосредствено преживяване за всичко, което се беше случило, за всичко, което бе свалено на земята и за големите ценности, които ни предстояха да овладеем.
Днес разбираме смисъла на тази българска мъдрост, която звучи едновременно поучителна и едновременно заплашителна. Тя ни говори на разбран език и сякаш времето е същото, тембъра и силата на гласа същи, звученето правилно и докосва дълбоката ни същност. Ала ние сега имаме едно желание, не само да я чуем, а да я живеем пълно и богато, защото не сме вече същите и не слушаме, както някога. Сега, когато покрай нас пак бликат извори - те никога не са престанали да бликат, сега, когато човек пак може да ожаднее, не желаем да повтаряме същата грешка, искаме да газим вода и да пием от тази вода -повече от тогава ние разбираме днес, какво искаше да ни каже. Бликат ли днес изворите?
към текста >>
19.
21. Новата година -1977
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Кажи!...
Отривисто
фразата прозвуча и аз я чух.
Клепките се спущат за сън и след десет часа пристъпваш към спалното ложе. Но ето, ненадейно, малкото, дребното неизвестно откъде като птиченце заподскочило пред тебе зачурулика нещо неразбрано и ти се вслушваш и искаш да го уловиш и попиташ какво точно мълви, какво точно иска да ти каже в този час. Много е важно това, като поличба. Мое птиченце, мой свиден блян, моя красота, какво?... Шепота тутакси се превръща на задушевен призив, една топла дума долита, познаваш вече стила и бавно сричаш: Какво ще си пожелаеш за Новата година?
Кажи!...
Отривисто
фразата прозвуча и аз я чух.
Какво искам аз, какво да си пожелая на връх тази година, в тоя нощен час, какво?... Трепнах. Това за Новата 1977 година ли се отнася? Да. Тогава седнах и литнах. Вдълбочих в ония стари записи. Страниците прошумяха - миналото... Не, не, не го докосвай, ще прилича на старческа работа, не е интересно.
към текста >>
20.
7. Мярката (2.IX.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Речта Му бе ясна, точна,
отривиста
, абсолютно логична - акустична.
Невъзможно бе да се формулира, защото граничеше до неповторимите неща - не правим опит дори да докоснем тази част от живота Му. Знаеше какво става в света, най-вече знаеше какво става вътре в човека - борбите, въжделенията, идеалите, победите и пораженията, големите страдания и неокачествимите набези на лъжата, насилието, неправдата и жестокостта. Стоеше настрана и службата Му беше неоспорима - беше дошъл именно затова и възстановителният процес се извършваше по всичките правила на една нова законност, нова етика, но неразбрана за човека, нова логика. Не се съобразяваше с приетите норми, не изразяваше мисълта си по общоприетите правила. Словесните средства не се подчиняваха на никакви установени традиции.
Речта Му бе ясна, точна,
отривиста
, абсолютно логична - акустична.
Един ден щяха да се проучат щателно методите. Беше загуба, че не притежавахме магнетофонни записи. Всичко бе естествено, чисто, кристално просто и разбрано - разбран от всички хора на земята, независимо от национална и расова принадлежност. Водата, хляба, въздуха, светлината влизаха ясни, четливи и необходими в живота на всички живи същества на нашата планета. Това бяха думите, идеите, зад които стоеше Любовта - тая непозната, непроучена още сила, която чакаше човека и чийто чудеса не стихваха.
към текста >>
21.
22. “Говори Учителю: есе (2.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
За тоя час учениците са копнели неудържимо, чакали са векове, подготвяли се, молели са се” “Към Тебе Господи викам, с плътта си Господи ожидам, Вслушай се в зова на душата ми”, а на езика на нашето съвремие, бихме казали думата, която Той сполучливо я случи и я каза ясно, точно,
отривисто
, както ученикът може да я каже.
Нека изглежда огромно, нестихващо, неуловим като безкрайността на океана и на небето, но ние ще се приближим и непременно ще застанем смирено пред Неговото Слово и непременно ще се наведем и подложим шепите си на този извор, за да уталожим жаждата си, ще се наведем по всяко време, всеки ден, час и минута - океан е това. “Някои бързат" - (с. 117), казват: Защо Учителю не свършиш вече тази беседа. Чета тази мисъл у тях. Други казват: Дано Учителят каже още нещо. Още!...Още!...
За тоя час учениците са копнели неудържимо, чакали са векове, подготвяли се, молели са се” “Към Тебе Господи викам, с плътта си Господи ожидам, Вслушай се в зова на душата ми”, а на езика на нашето съвремие, бихме казали думата, която Той сполучливо я случи и я каза ясно, точно,
отривисто
, както ученикът може да я каже.
И учениците я казаха: “Говори, Учителю”. Бяха дни, бяха часове, беше събор на лятото 1927 година. Пътят на ученика се извиваше нагоре, чист без прах и без кал, здрав и хубав, изграден здраво, иззидан за вечни времена. По него щяха да минат новите хора, дошли на земята да учат най-великото изкуство - как да живеят, как да слушат, как да обичат. Книгата: “Пътят на ученика” беше факт.
към текста >>
22.
Тефтерче 4. Съборни - Рилски
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
Оставете предисловията - говорете
отривисто
!
Когато Господ говори, никой не трябва да спи. Когато Учителят говори, ученикът не трябва да спи. 12). Всяка една мъчнотия в света може да я премахнете щом се помолите. 13). Бъдете безпощадни към всяка една ваша погрешка. 14). Каквато и работа да почнеш, да имате благословението на Бога. 15).
Оставете предисловията - говорете
отривисто
!
16). Правила - сутрин ще си кажеш: "Аз трябва да имам поведението на един ангел. Моята мисъл - като поведението на Слънцето, моите чувства - като поведението на един извор." Съзнателният живот, като забава. Когато хората са праведни, животът е наслаждение. 17). Когато изправяте вашите погрешки, трябва да бъдете сериозни. 18). Едното лице на природата е много страшно, но другото е много красиво. 19).
към текста >>
23.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та
,
д-р Вергилий Кръсте
,
Събори 1926 -1927г.
Изреченията му не са
отривисти
и плавни.
Като събеседник, Дънов се скъпи с думите си. Говори късо, мудно и отмерено. (34) Ала в публична реч той се съживява и далече не е тежкоезичен. (35) Като оратор, той не е блестящ лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен; и често е нелогичен.
Изреченията му не са
отривисти
и плавни.
Хуморът му не е твърде тънък. И фантазията му, като луд кон, често го отнася до непозволени за трезвия ум пътища и области. (36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет.
към текста >>
НАГОРЕ