Търсене в текстове за 'щедро щедри щедър'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 3 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Как ще покажеш на един човек да бъде щедър?
Той казва: „Срам ме е да си извадя калпака. Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака.“ Вие искате да оправите хората, тогаз вие накълцвате ги така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра, иска да научи другите сестри и казва: „Да бъдеш много щедра.“ Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример. Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал и никой още не знае, че е давал нещо. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят. И то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление.
към текста >>

После, щедрият човек и друго качество трябва да има.
Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака.“ Вие искате да оправите хората, тогаз вие накълцвате ги така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра, иска да научи другите сестри и казва: „Да бъдеш много щедра.“ Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример. Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал и никой още не знае, че е давал нещо. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят. И то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление. Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта?
към текста >>

Вие може да бъдете щедри, но всички знаят.
Коя и да е сестра, иска да научи другите сестри и казва: „Да бъдеш много щедра.“ Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример. Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал и никой още не знае, че е давал нещо. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят. И то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление. Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта? Помнете всички следното: ти не може да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон.
към текста >>

Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта?
После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал и никой още не знае, че е давал нещо. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят. И то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление. Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта? Помнете всички следното: ти не може да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон. Ти никога не може да запалиш огъня, макар и да имаш една кутия кибрит, ако той е овлажнен. Значи, ако имаш една добродетел, може да я предадеш. Не се изискват за това големи усилия.
към текста >>

Ще кажеш: „Няма нищо, няма нищо“, ще бъдеш щедър.
Ти ще кажеш: „Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал.“ Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост. Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлив. Корените на справедливостта са турени в страха. Когато ти се страхуваш, от какво се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш. Ще кажеш: „Няма нищо, няма нищо“, ще бъдеш щедър. Ти като даваш, страхът ще престане. Страхът не е нещастие, но като мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, там се лъжеш. Тогава живееш без вяра. Страхът ти казва: „Върши волята Божия! “ И ако не вършиш волята Божия, има закон, има опасност.
към текста >>

2. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце.
Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял. Най-първо трябва да започне едно пречистване на тялото. Това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце. А пък като поискаш нещо от дядото, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал бабите колко са щедри. Тя си турила торба с орехи и едвам даде два ореха на детето, а не 5, 6,10 ореха. Тя му каже: „Утре пак ще ти дам.“ С много малко отплаща. Тя все казва: „Ако дам 10-20 ореха, ще се свършат орехите и няма кой да носи вода.“ Една баба, която може да накара детето само с орехи да й носи вода.
към текста >>

Аз съм наблюдавал бабите колко са щедри.
Това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце. А пък като поискаш нещо от дядото, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал бабите колко са щедри. Тя си турила торба с орехи и едвам даде два ореха на детето, а не 5, 6,10 ореха. Тя му каже: „Утре пак ще ти дам.“ С много малко отплаща. Тя все казва: „Ако дам 10-20 ореха, ще се свършат орехите и няма кой да носи вода.“ Една баба, която може да накара детето само с орехи да й носи вода. Аз съм срещал само един дядо. Той свири на гъдулка и децата играят.
към текста >>

Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър е той.
Дядото не с орехи подкупва, но със свирене. С това дава именно, как свири. Та казвам: Не трябва да се подкупвате с два ореха, но дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие доброволно, без да ви дадат нещо, да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър е той. Той половин час свири. А пък бабата даде два ореха и трепери. Той е щедър. Всички деца скачат и всички са доволни. Под „бабата“ тук аз разбирам стария живот Казвате: „Да направим добро.“ То е бабиното добро.
към текста >>

Той е щедър.
Свиренето е мисълта. Вие доброволно, без да ви дадат нещо, да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър е той. Той половин час свири. А пък бабата даде два ореха и трепери. Той е щедър. Всички деца скачат и всички са доволни. Под „бабата“ тук аз разбирам стария живот Казвате: „Да направим добро.“ То е бабиното добро. Орех даваш. По този начин децата няма да се оправят. Тези орехи не са нейни.
към текста >>

3. 14. Божествената градина

Глава 1. Откриване на Школата

Приехме поканата и се отзовахме на това място, което Той нарече: “БОЖЕСТВЕНИТЕ ГРАДИНИ, влезте и си изберете плодове по вкуса на вашето сърце и на вашия ум; откъснете си каквото желаете и колкото желаете.” Казано е всичко, зад думите звучи цялата концепция на Учението, принципите сияеха в идеален ред, Мъдростта се разливаше обилно, щедро, Истината блестеше, Любовта проникваше - градината беше отрупана с плодове, трапезата беше сложена, а на нея имаше всичко, от което човекът се нуждаеше.
Новото наднича през портата на нашето столетие, завесата е открехната и дългия разкошен ден стана достояние на ония, които бяха готови да построят арка и да дочакат красотата, да дочакат хуманността на 21 век. Посрещнахме новото и нека това посрещане да е протекло под грохота на многото войни и под знака на безброй тревоги, няма значение, защото другото беше толкова голямо и прекрасно!... Към казаното от историята, ние ще прибавим нещо, то никога няма да звучи като история, то ще си остане като документ и като наука - наука за душата и за живота. Фактическата истина никога нямаше да се оспори или фалшифицира; както и да я изразим философски или поетически тя ще остане да блести. Бяхме поканени. Приехме поканата и се отзовахме на това място, което Той нарече: “БОЖЕСТВЕНИТЕ ГРАДИНИ, влезте и си изберете плодове по вкуса на вашето сърце и на вашия ум; откъснете си каквото желаете и колкото желаете.” Казано е всичко, зад думите звучи цялата концепция на Учението, принципите сияеха в идеален ред, Мъдростта се разливаше обилно, щедро, Истината блестеше, Любовта проникваше - градината беше отрупана с плодове, трапезата беше сложена, а на нея имаше всичко, от което човекът се нуждаеше. Нямаше човешки вкус и нужда да не бъдат задоволени. За всекиго имаше по нещо. Школата беше акустична, Словото беше акустично. Градинарят беше щедър и топлосърдечно предлагаше: “Откъснете си, каквото пожелаете по ваш вкус.” И след това като ученици на тази школа и като натоварени пчели предстоеше да се разнесе Словото, да се поднесе, да се сподели с всички, които искрено жадуваха и се интересуваха. “Бъдете щедри, както са били щедри към вас.
към текста >>

Градинарят беше щедър и топлосърдечно предлагаше: “Откъснете си, каквото пожелаете по ваш вкус.” И след това като ученици на тази школа и като натоварени пчели предстоеше да се разнесе Словото, да се поднесе, да се сподели с всички, които искрено жадуваха и се интересуваха.
Бяхме поканени. Приехме поканата и се отзовахме на това място, което Той нарече: “БОЖЕСТВЕНИТЕ ГРАДИНИ, влезте и си изберете плодове по вкуса на вашето сърце и на вашия ум; откъснете си каквото желаете и колкото желаете.” Казано е всичко, зад думите звучи цялата концепция на Учението, принципите сияеха в идеален ред, Мъдростта се разливаше обилно, щедро, Истината блестеше, Любовта проникваше - градината беше отрупана с плодове, трапезата беше сложена, а на нея имаше всичко, от което човекът се нуждаеше. Нямаше човешки вкус и нужда да не бъдат задоволени. За всекиго имаше по нещо. Школата беше акустична, Словото беше акустично. Градинарят беше щедър и топлосърдечно предлагаше: “Откъснете си, каквото пожелаете по ваш вкус.” И след това като ученици на тази школа и като натоварени пчели предстоеше да се разнесе Словото, да се поднесе, да се сподели с всички, които искрено жадуваха и се интересуваха. “Бъдете щедри, както са били щедри към вас. Даром сте получили, даром го давайте." С очи към далечното минало, скъсили времето и пространството в оная евангелска обстановка, момента може да се преживее в прочутата Елеонска гора и петхилядния народ, който бе нахранен с пет хляба от щедрата ръка на Великия Човек. Образът е жив и езикът на символа премного свеж. Словото -узрелите и сладки плодове трябва да станат достояние на всички. Учениците трябва да го раздават безвъзмездно и така щедро, както са го получили.
към текста >>

“Бъдете щедри, както са били щедри към вас.
Приехме поканата и се отзовахме на това място, което Той нарече: “БОЖЕСТВЕНИТЕ ГРАДИНИ, влезте и си изберете плодове по вкуса на вашето сърце и на вашия ум; откъснете си каквото желаете и колкото желаете.” Казано е всичко, зад думите звучи цялата концепция на Учението, принципите сияеха в идеален ред, Мъдростта се разливаше обилно, щедро, Истината блестеше, Любовта проникваше - градината беше отрупана с плодове, трапезата беше сложена, а на нея имаше всичко, от което човекът се нуждаеше. Нямаше човешки вкус и нужда да не бъдат задоволени. За всекиго имаше по нещо. Школата беше акустична, Словото беше акустично. Градинарят беше щедър и топлосърдечно предлагаше: “Откъснете си, каквото пожелаете по ваш вкус.” И след това като ученици на тази школа и като натоварени пчели предстоеше да се разнесе Словото, да се поднесе, да се сподели с всички, които искрено жадуваха и се интересуваха. “Бъдете щедри, както са били щедри към вас. Даром сте получили, даром го давайте." С очи към далечното минало, скъсили времето и пространството в оная евангелска обстановка, момента може да се преживее в прочутата Елеонска гора и петхилядния народ, който бе нахранен с пет хляба от щедрата ръка на Великия Човек. Образът е жив и езикът на символа премного свеж. Словото -узрелите и сладки плодове трябва да станат достояние на всички. Учениците трябва да го раздават безвъзмездно и така щедро, както са го получили. По света имаше много жаждущи, и копнеещи за новото, души.
към текста >>

Учениците трябва да го раздават безвъзмездно и така щедро, както са го получили.
Градинарят беше щедър и топлосърдечно предлагаше: “Откъснете си, каквото пожелаете по ваш вкус.” И след това като ученици на тази школа и като натоварени пчели предстоеше да се разнесе Словото, да се поднесе, да се сподели с всички, които искрено жадуваха и се интересуваха. “Бъдете щедри, както са били щедри към вас. Даром сте получили, даром го давайте." С очи към далечното минало, скъсили времето и пространството в оная евангелска обстановка, момента може да се преживее в прочутата Елеонска гора и петхилядния народ, който бе нахранен с пет хляба от щедрата ръка на Великия Човек. Образът е жив и езикът на символа премного свеж. Словото -узрелите и сладки плодове трябва да станат достояние на всички. Учениците трябва да го раздават безвъзмездно и така щедро, както са го получили. По света имаше много жаждущи, и копнеещи за новото, души. Много човешки умове бяха заинтересовани от новото, на тях именно трябваше да поднесем онова, което бяхме получили, опитали, преживяли. Божествените градини бяха отворени и нямаше да се затворят. Единственото което можехме да направим, за да изразим благодарността за всичко, което бяхме получили, беше да поведем чистите по сърце към тия градини и да им кажем същите думи - опитайте сладките и узрели плодове, узрели под лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината, за да разберете и вие великото, което се случи през нашето столетие, което Той обогати духовно като му предаде нов блясък и ново съдържание. Беше отворил школа - Божествена градина и беше сложил богата трапеза, обилна и щедра, да бъде задоволено всяко сърце и всеки ум, покани жадните души и им каза: “Изберете си, каквито плодове искате, яжте, нахранете се и предложете ги на всички, които ожидат новото.” Да се разнесе и раздаде Словото беше една от задачите на школата и на учениците - светлината и топлината да стигнат до всеки човешки ум и до всяко човешко сърце, ожидали любовта, мъдростта, истината.
към текста >>

0.74621820449829