Търсене в текстове за 'чест честта'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 588 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_04 Иде,иде,иде...

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда.
Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките.
към текста >>

2. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.
След време попаднах и на други тълкувания на числото 19. Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен. Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята. Това за вас е също една задача за разрешаване. Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта. Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител. И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг. А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
към текста >>

3. 10_08 Кой е Всемировият Учител?

ТОМ 1

Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога.
Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся. Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа. Днес, Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената Душа. Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога. А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога. Всемировият Учител е изявената Божествена Душа на Битието като еманация на Христовия Дух, на Абсолютния Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Битието чрез Духа Христов, чрез Духа на Вселената, чрез Духа Вечен в Христа. Той е Все и Вся. Всемировият Учител слезна между българите и славянството, за да създаде една нова еволюция на една нова епоха за идното човечество от Шестата раса.
към текста >>

Всемировият Учител слезна между българите и славянството, за да създаде една нова еволюция на една нова епоха за идното човечество от Шестата раса.
Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога. А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога. Всемировият Учител е изявената Божествена Душа на Битието като еманация на Христовия Дух, на Абсолютния Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Битието чрез Духа Христов, чрез Духа на Вселената, чрез Духа Вечен в Христа. Той е Все и Вся. Всемировият Учител слезна между българите и славянството, за да създаде една нова еволюция на една нова епоха за идното човечество от Шестата раса. Той даде учението на Единната Любов - Единение на Светлината във всички светове. Той даде учението на Единната Мъдрост - Единение на Виделината в целия Мир - Духовен Мир. Той даде учението на Единната Истина - Единение на Славата Божия, т.е. Светлината Божия в цялото Битие и Небитие. Целта на това Учение е: Всяко дихание да хвали Бога в свещен Мир и Хармония.
към текста >>

Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си.
(Йоана глава 17, стих 3). "Ако преди 2 000 години дойде Синът, то сега е дошъл Бащата" - заяви чрез Словото Си Всемировият Учител Беинса Дуно на чедата български чрез българска реч за человеческите синове на земята. Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството. А Бащата е Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>

Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството.
Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството. А Бащата е Всемировият Учител на Вселената. Това е Божественият Дух в еманация на Христовия Дух, чрез Господния Дух на Силите. Тук е Светата Троица. Всемировият Учител на Вселената е Бащата.
към текста >>

Така Светата Троица, представена от Отца, Сина и Святия Дух, се събра ведно и чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез българска реч се даде Словото на Бога за идното човечество.
Всемировият Учител е изява на Бога в Битието и проявление на Бога във Вселената, където обединява Битието и Небитието. Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство присъствуваше между българите и славянството. Името Му бе - Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно слезна на земята и се въплъти, като се роди в плът и кръв чрез българи: баща Константин и майка Добра и бе наречен Петър Константинов Дънов. Първом слезна върху Него Божественият Дух през 1897 година, 7 март, когато бе на тридесет и три години, после се всели в Него Христовият Дух през 1912 година, когато бе на четиридесет и осем години, а когато бе на петдесет и осем години по човешко летоброене - то Господният Дух се прослави чрез Него, като отвори за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство във Вселената на земята българска, в нейната столица, в местността "Изгрева". Така Светата Троица, представена от Отца, Сина и Святия Дух, се събра ведно и чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез българска реч се даде Словото на Бога за идното човечество. Словото на Бога за Идното човечество от Шестата раса е дадено чрез българска реч. Дадено е чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Четете го! Прилагайте го! Пребъдвайте в него!
към текста >>

Словото на Бога за Идното човечество от Шестата раса е дадено чрез българска реч.
Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство присъствуваше между българите и славянството. Името Му бе - Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно слезна на земята и се въплъти, като се роди в плът и кръв чрез българи: баща Константин и майка Добра и бе наречен Петър Константинов Дънов. Първом слезна върху Него Божественият Дух през 1897 година, 7 март, когато бе на тридесет и три години, после се всели в Него Христовият Дух през 1912 година, когато бе на четиридесет и осем години, а когато бе на петдесет и осем години по човешко летоброене - то Господният Дух се прослави чрез Него, като отвори за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство във Вселената на земята българска, в нейната столица, в местността "Изгрева". Така Светата Троица, представена от Отца, Сина и Святия Дух, се събра ведно и чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез българска реч се даде Словото на Бога за идното човечество. Словото на Бога за Идното човечество от Шестата раса е дадено чрез българска реч. Дадено е чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Четете го! Прилагайте го! Пребъдвайте в него! Живейте чрез него в Сила и Живот и го предавайте на следващите поколения, за да го предадат на представителите от Шестата раса от Идното човечество.
към текста >>

Живейте чрез него в Сила и Живот и го предавайте на следващите поколения, за да го предадат на представителите от Шестата раса от Идното човечество.
Словото на Бога за Идното човечество от Шестата раса е дадено чрез българска реч. Дадено е чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Четете го! Прилагайте го! Пребъдвайте в него! Живейте чрез него в Сила и Живот и го предавайте на следващите поколения, за да го предадат на представителите от Шестата раса от Идното човечество. Глава на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител. Той е Бащата. Той е Троицата между Бащата, Сина и Святия Дух. Всемировият Учител управлява Всемирното Велико Бяло Братство. А Всемирното Велико Бяло Братство управлява Вселената.
към текста >>

За вас остава Словото Му, а за нас остана честта, че предадохме на четмо и писмо българско Истината за Времената, когато Бог лично бе слезнал и посетил на земята българска человеческите синове, за да се изяви Словото Му и да се прояви Славата Му. Амин.
Ние, няколко поколения българи, бяхме свидетели на изявата на Бога в Сила и проявата на Бога в Живот чрез Словото на Великият Учител - Беинса Дуно. Нашето свидетелство ще го намерите в живота на нашите спомени и опитности, които имахме с Великия Учител. Ние сме живи там, в тези опитности, защото те бяха приложение на Божиите закони от Великия Учител. А вашето свидетелство ще го намерите в Словото Му и ще го получите, след като изпълните волята на Бога. А волята на Бога за всяка човешка душа е строго определена и вие ще я откриете в Словото Му. За вас остава Словото Му, а за нас остана честта, че предадохме на четмо и писмо българско Истината за Времената, когато Бог лично бе слезнал и посетил на земята българска человеческите синове, за да се изяви Словото Му и да се прояви Славата Му. Амин.
към текста >>

4. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

Галилей Величков

ТОМ 4

На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда.
35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ... Начален текст на песента: Иде, иде, иде... 7 януари 1939 година, първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителките. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Вкусният, но скромен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките.
към текста >>

5. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

ТОМ 5

Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество.
Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов. При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре. Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество. От друга страна по това време са известни изказванията на Учителя за края на войната и че България и Германия ще загубят войната и е наложително България да излезе час по-скоро от войната. Това вбесява правителството на Радославов и цар Фердинанд и решават да вземат конкретни мерки срещу него. Но затова е необходимо да се произнесат държавните инстанции за случая „Петър Дънов". След рапорта на софийския градоначалник до директора на вероизповеданията, то самият господин Семенов, началник на вероизповеданията изпраща своят отговор. Всичко това авторът на статията „Петър Дънов и неговото учение" Д.
към текста >>

Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда?
В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст. Михайловски, нито г-жа Чопова, нито мало-културният г. Чобанов щяха да намират слушатели и последователи-* Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувствува. Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда? Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието?
към текста >>

Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството.
Чобанов щяха да намират слушатели и последователи-* Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувствува. Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда? Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието? но има нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните след това се издават в брошури. Аз четох, повечето от тия брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковно-славянския език, г. Ст. Михайловски.
към текста >>

6. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

ТОМ 5

Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г.
Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие. Инак как може да се обясни неприязненото им държане към новото духовно движение. Нещо по-лошо. Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише.
към текста >>

Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията.
Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами.
към текста >>

Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен.
на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии.
към текста >>

Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо.
Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите! Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата.
към текста >>

7. 10. Строежът на кухнята на 7-те езера

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

И тъй сестра Йорданка имаше честта да бъде посетена от тия жени от с. Сапарево.
Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре. По такъв начин влизахме във връзка със селяните. Като дойдоха жените седнаха при нас и завързаха разговор със сестра Йорданка. Не зная какво са разговаряли, но като стигнахме на езерата и като минаха няколко дена и три-четири жени от Сапарево дойдоха специално да търсят сестра Йорданка. Изглежда, че нещо им е предсказала и то се е сбъднало, за да дойдат да я търсят на езерата. И тъй сестра Йорданка имаше честта да бъде посетена от тия жени от с. Сапарево. Още с пристигането си на Рила първата ми работа беше да ида да целуна ръка на Учителя и дори не бях си свалил багажа от рамото и Той ми каза: „Ти нали беше зидар? “ „Да“, казах. „Тук наредих на братята да направят кухня.“ Аз свалих товара, който носех на рамото си и като погледнах видях, че основите не са сложени както трябва и казах: „Учителю, камъните не са наредени добре“. А Той отговори: „Ами ти си майстор, а пък те не разбират, рекох“. Там бяха брат Пеню Ганев, брат Манол Иванов от Варна и др.
към текста >>

8. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

ТОМ 8

Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие. Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил!
към текста >>

Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път.
В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие. Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил! Вие знаете ли от къде идва?
към текста >>

Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение.
Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях. Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да й върне имота, но той никога не й върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.
към текста >>

Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя.
Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да й върне имота, но той никога не й върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава.
към текста >>

С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България.
Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя, когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ. И задачата на българския народ е да приеме това Учение и да го предаде на другите народи. А след като се повлиява от тези фалшиви учители, които са се провъзгласили, както Михаил, за "миров учител на великото всемирно бяло братство", това показва, че и те всъщност търсят фалша и търсят лъжата в духовния си път. Те не трябва да се поддават на агитацията на последователите на Михаил Иванов от целия свят, от различните страни и да следват пътя на Михаил и да издават книгите му в България.
към текста >>

Всъщност ние с мъжът ми бяхме много често в приемната без да можем да преминем бариерата.
отварят се грамадните врати, през които идват колите и се влиза до приемната където има голям, широк двор и паркинг където си оставят колите. А след това има една бариера след приемната, до която бариера никой не може да припари. Трябва да имаш специална карта, специално разрешение, за да можеш да минеш. Картите се плащат. Всеки плаща членски внос. Всъщност ние с мъжът ми бяхме много често в приемната без да можем да преминем бариерата. Почти всеки ден отивахме и така можахме да се видим с българите. На всичките тези българи аз казвах, че аз нямам нужда да се срещам с хората на Михаил и че всъщност има един единствен Учител, който слезе на тази земя да даде Словото Божие, че това е Великия Дух Беинса Дуно. Двама Учители няма. И всичкото това го казвах на българите. На всички го повтарях.
към текста >>

И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество.
Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо. И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество. Разбира се хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха "Господин Петър Дънов". А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия. Нали смешна работа. Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитхме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов.
към текста >>

Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство.
Всъщност това е може би една от единствените книги където споменава нещо за Учителя Петър Дънов, която в първите години е била издадена от Михаил, като той е казвал, че неговият Учител е в България и е Петър Дънов. Но по-късно той престава дори да Му споменава името и се провъзгласява за миров учител на великото всемирно бяло братство и украсява титлата си с тези велики, големи символи, които бил получил като посвещение в Индия. Всъщност защо бяха раздадени тези книжки на българската група? С това да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов? Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство. В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение.
И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят. Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна.
към текста >>

9. 09 - 52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Синко, пази си честта и честта на семейството си.
И наистина какво друго можеше да прави? Основите на техния дом, на тяхното семейство се рушаха. Бай Вълкан виждаше това, но все мълчеше, докато един ден намери удобен момент да каже на сина си: „Синко, пътят, по който си тръгнал, не е добър. Този път не те води към добро. Хората подмятат думи. Синко, пази си честта и честта на семейството си. От тая жена по-добра, по-работна, по-къщовница няма да намериш." Мълчеше синът му и нищо не отговаряше. Не мина много време и се разчу, че синът му завел дело за бракоразвод. Бащата познаваше сина си и обичаше истината, ето защо стана свидетел на снахата против сина. В съда каза самата истина и синът загуби делото, но бай Вълкан си спечели име на честен и справедлив човек, който обича истината. Говори се, че отвъд той бил посрещнат от Учителя и отведен в школата, а на бай Милю казал: „А ти сам ще намериш пътя!
към текста >>

В съда каза самата истина и синът загуби делото, но бай Вълкан си спечели име на честен и справедлив човек, който обича истината.
Хората подмятат думи. Синко, пази си честта и честта на семейството си. От тая жена по-добра, по-работна, по-къщовница няма да намериш." Мълчеше синът му и нищо не отговаряше. Не мина много време и се разчу, че синът му завел дело за бракоразвод. Бащата познаваше сина си и обичаше истината, ето защо стана свидетел на снахата против сина. В съда каза самата истина и синът загуби делото, но бай Вълкан си спечели име на честен и справедлив човек, който обича истината. Говори се, че отвъд той бил посрещнат от Учителя и отведен в школата, а на бай Милю казал: „А ти сам ще намериш пътя! " По разказа на Г. Куртев
към текста >>

10. 09 - 341. ПРЕДИ ДИСПУТА В ТЪРНОВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

То е учение на живия опит." В числото на тези осем ду ши бил включен и брат Васил Долапчиев, който ми припомни някои подробности около тоя диспут, на който и аз имах честта да присъствам.
При тази публична беседа поповете на православното духовенство бяха организирали диспут, с което искаха да провалят беседата. Предвиждайки това, Учителят предварително повикал брат Минчо Сотиров и му дал известни наставления и една формула, която да каже на осем души, които ще заемат различни места в салона и галерията. Казано им било щом някой стане да говори, те ще насочат мислъта си към него и мислено ще му кажат: „Ти си разумна душа, действай разумно! " А едновременно с това брат Симеон Симеонов да подема маршови песни, когато бъде нужно. И така диспутът се осуети и Учителят изнесе беседата за Новия живот, като каза приблизително следното: „Моето Учение не е за спор и диспут. То е учение на живия опит." В числото на тези осем ду ши бил включен и брат Васил Долапчиев, който ми припомни някои подробности около тоя диспут, на който и аз имах честта да присъствам. Разказал: Георги Събев.
към текста >>

11. I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ще се премахне суеверието, идолопоклонничеството, което се е внедрило от Стария Завет в новите времена със иконопоклонничество.
32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ Иконоборството започва при император Лъв III (717-741 г.) в Константинопол. Било решено да се премахне иконопочитанието, като по този начин църквата ще получи по-духовен характер. Ще се премахне суеверието, идолопоклонничеството, което се е внедрило от Стария Завет в новите времена със иконопоклонничество. В 726 г. издава указ срещу иконопочитанието. Започнало се е с разрушението на мозайките на църквите и унищожение на иконите. Били отнети земите на манастирите, унищожени манастири и намаляло духовенството, които се обогатявали за сметка на селяните. След смъртта на Лъв III на престола се качил синът му Константин V (741-775 г.), който свикал църковен събор на 10 февруари 754 г.
към текста >>

Едни били разрушени, други, превърнати в казарми за войската, понеже монасите били разпространители на идолопоклонничество.
След смъртта на Лъв III на престола се качил синът му Константин V (741-775 г.), който свикал църковен събор на 10 февруари 754 г. и било решено да се унищожат всички икони. Били анатемосани главните привърженици на култа към иконите. Иконите навсякъде са изхвърляни, изгаряни, мозаичните изображения се замазвали с вар. Решил да закрие всички манастири. Едни били разрушени, други, превърнати в казарми за войската, понеже монасите били разпространители на идолопоклонничество. За единствен образ на Исуса Христа се признавала Евхаристията. Престолонаследникът на Константин V бил синът му Лъв IV Хазари (775-785 г.), който също е бил иконоборец. Но след смъртта си оставил малолетен син и властта на империята минала в майка му Ирина, която била иконопочитателка. Синът се възкачил като Константин VI (780-878 г.) на престола. В 787 г.
към текста >>

Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството.
Иконопочитатели били цариградският патриарх Герман, Йоан Дамаскин, Теодор Студит. А Евсевий от Кесария, IV век е бил срещу култа на иконите. Иконоборството носи социална, политическа и религиозна революция. Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и манастири. Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството. Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на манастирите. А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение.
към текста >>

Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза.
Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на манастирите. А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото. На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите. Тъй като не можем да съзерцаваме безтелесното без съответни нам образи, иконата чрез материята ни въвежда към чуждия на материята Бог."
към текста >>

12. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА СБОРНИК в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение София, Издание на Св.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА СБОРНИК в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922. (стр. 86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и безпомощно селско наше население към бягство и преселение в градовете. Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу. Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил.
към текста >>

адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини.
Славейкова"); 2) Иска се Варна да бъде седалище на български епископ; 3) Изказва се мнение как да става избирането на свещеници, владици и екзарх; 4) Иска се училищата да бъдат под върховния надзор на екзарха, който може да назначава инспектори за тази цел, ала вътрешната тяхна уредба да принадлежи само на местните общини; 5) Да се отвори в Цариград висше българско учебно заведение; 6) Да се настои силно за включване и град Варна в българския екзархат, в противен случай да се оттегли Варненският представител; 7) Прави се предложение как да се събира владищината и да се предотвратят злоупотреби. Особено силно общината настоява: Варна да има свой български владика. Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание - общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение -цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна". Инак, представителят е длъжен да напусне Събора. При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението.
към текста >>

Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни.
Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища. Тези програми и устав са напечатани в издаваното от Т. х. Станчев в град Русе духовно списание „Слава", кн. X. 1873 г., стр. 157-160; те се потвърдяват от митрополита Симеона и подписват от участвувалите в събора учители: В.
към текста >>

Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д.
То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига.
към текста >>

Като Ви изпращам препис от това писмо, позволявам си да повторя това, което казах и устно, че голяма чест е за мене, гдето Вие, стар заслужил труженик, се заинтересувахте с моята дейност по учебното дело във Варна.
Ето дословно и писмото на митрополит Симеон до министъра на просвещението Д. Д. Агура, копие от което дядо Симеон ми изпрати на 26 юли т.г. при следното свое писмо: „Достопочтений Господине Ив. Церов, Вследствие разговора, който имахме за учебното дело във Варна, рових из книжата си и намерих едно писмо до Д. Д. Агура от май 1883 г. Като Ви изпращам препис от това писмо, позволявам си да повторя това, което казах и устно, че голяма чест е за мене, гдето Вие, стар заслужил труженик, се заинтересувахте с моята дейност по учебното дело във Варна. Но все продължавам да не споделям мисълта за каквито и да е празненства, каквито съвършено неочаквано се научих, че се предполагало се устроят. В дни на всенародна тъга и печал, каквито преживяваме сега, празненство, каквото се предполага да се нареди, намирам, че мъчно може да се оправдае. Затова моля да се изостави тази мисъл. Това казах и на други. Поднасям Ви почитанията си и оставам Ваш молитствовател во Христе Варненскии и Преславскии Симеон." Писмото на дяда Симеона лично до министра Агура гласи: „До Господина Д.
към текста >>

От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата.
Но при всичкия този успех, във Варна трябва още много да се направи, за да се положи учебното дяло на яки основи. Една от най-големите и най-важните спънки, които среща тука учебното дяло, е наемането на удобни помещения за училищата. Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет пъти досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна. От това обстоятелство произлизат не само извънредни и тежки разноски, ежегодни мъчнотии, безпокойствия и неприятности, защото не всеки си дава дома за училище, но и при ежегодното умножение числото на учещите се деца, училищното настоятелство не може с време да намери помещения, нито пък да отвори училищата на определеното от закона време. Неудобствата на тези частни домове се проявяват най-много зимно време, когато, поради натрупването на много деца в малки и тесни стаи, въздухът тъй се заразява, щото погнусява се человек да влезе, а камо ли да седи с часове в тях и да се учи. От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици. От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде тесен и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете. С тази цел се избра миналата година и мястото, гдето ще се построи зданието за гимназията, предвидя се още, струва ми се, и потребната сума в тазгодишния бюджет. Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом.
към текста >>

Но ний тука предполагаме, че тази пролет ще се започне построението на новото здание за реалката и като виждаме, че времето се минува и досега зданието не се е започнало, скърбим и питаме се дали ще замине и това лято, без да се направи нищо, и дали учащите се във Варна, без да се изключат и реалистите, ще имат злочестината да се натрупат в тесни и задушливи стаи, повечето поне от тях; защото колкото за идущата учебна година, каквото и да се правеше, нямаше възможност да се избегне злото.
Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката. Не зная какво се мисли там в София за тази работа. Но ний тука предполагаме, че тази пролет ще се започне построението на новото здание за реалката и като виждаме, че времето се минува и досега зданието не се е започнало, скърбим и питаме се дали ще замине и това лято, без да се направи нищо, и дали учащите се във Варна, без да се изключат и реалистите, ще имат злочестината да се натрупат в тесни и задушливи стаи, повечето поне от тях; защото колкото за идущата учебна година, каквото и да се правеше, нямаше възможност да се избегне злото. Но ако се предприемеше да се направи нещо отсега нататък, ще имаме надежда, че догодина зданието ще бъде свършено и готово. Ако, обаче, се пропусне това лято, тогава трябва да се чака бездруго още две години и за две години трябва да се търпят всичките мъчнотии, които среща днес учебното дяло във Варна. Затова Ви моля да се направи каквото е възможно, за да не се изостави това лято да замине, без да се изкарат поне основите и дуварите на новото здание за реалката. Аз Ви моля да ми простите, загдето се осмелих да Ви безпокоя за работи, които, вероятно, не влизат строго в моите длъжности. Но като виждам отблизо всичките неудобства на така наречените тука училища и като слушам мъмренията и оплакванията на всички, които служат по учебната част във Варна, както и на гражданите, помислих си, че няма да ми се вмени в погрешка това, гдето Ви писах.
към текста >>

Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка.
На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат. Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина. Посланието на фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки.
към текста >>

Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат.
Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат. Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина. Посланието на фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки. То е едно образцово литературно творение на века, в което се прокарзат две основни мисли.
към текста >>

Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство.
Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство. Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели).
към текста >>

Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии.
Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност. Високопреосвещений Симеон реши възвишена задача: изпълни дълг и към Църква, и към училища, и към хора в немотия - малки и големи; затуй и постига целта на живота си, затуй и всенародно е овенчан със слава. Блажен е неговият път!
към текста >>

Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син.
Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност. Високопреосвещений Симеон реши възвишена задача: изпълни дълг и към Църква, и към училища, и към хора в немотия - малки и големи; затуй и постига целта на живота си, затуй и всенародно е овенчан със слава. Блажен е неговият път! Варна, 14 август 1922 г. Ив. П. Церов
към текста >>

13. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

За добра чест, дядо Георги се отървал, заедно с други, и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град, с много светкавици и гърмежи, оплашиле пашата и той казал: Баашладъм калан Християнларън джянларънъ* (харизвам на останалите християни душите)" и така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги.
През 1820-21. година във време на гръцката завера по приследва-нието от страна на турското правителство, първенците гърци не са оставиле на мира и българските първенци, както в градовете, така и в селата, и е тия случаи -тябвапо да пострадат някои хора рт големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил, заедно с няколко йоще селски първенци биле вързани и закарани в град Мисемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георгя от с. Гупица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновниците ги хвърляли е морето или пък обесвали. Докато отиде дядо Георги е затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те - отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели и първият бил откаран и, заедно с други, хвърлен в морето! За добра чест, дядо Георги се отървал, заедно с други, и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град, с много светкавици и гърмежи, оплашиле пашата и той казал: Баашладъм калан Християнларън джянларънъ* (харизвам на останалите християни душите)" и така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряванието на гръцката завера, всеки тръгнал по работата си, обаче не било задълго време. През 1827-28 г. като се отворила руско-турската война и русите преминали Дунава, всичките села са развалиле и хората отишле по Балканите. Същото направиле и селата Голица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, но пак се развалили и до свършването на войната скитали са по горите. След подписванието на Одринския Мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои си са преселили в други села, а някои даже и в Русия.
към текста >>

Той, с честото си отивание в гр.
Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и са заселиле в с. Хадърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време вече да ожени сина си Атанаса и това и направил. След 5-6 годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и син му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за сякаква селска работа и да зимат неговото мнение. Той, с честото си отивание в гр. Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там. Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии. И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията. Като добил първенство Атанас, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там чястно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание, хем да са черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди.
към текста >>

И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията.
След 5-6 годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и син му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за сякаква селска работа и да зимат неговото мнение. Той, с честото си отивание в гр. Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там. Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии. И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията. Като добил първенство Атанас, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там чястно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание, хем да са черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Устово, Ахъ-Челебийско, бил дошел във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в селото.
към текста >>

14. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

ТОМ 12

Ако дъщерята пожертвува честта си, за да подобри материалното положение на баща си, как мислите, жертвали е?
Такава една разбойническа черна зона има, в която всички млади там залагат живота си, най-много младите. И ако вие не сте внимателни и вие може да оставите костите си в тази зона. Всичките тия обещания се дължат на тази зона, то са все лъжи, лъжи, реклами, афиши, афиши, лесни начини за обогатяване, за подмладяване, това било, онова било. Трябва човек да ви прекара през много големи страдания, вие още не сте плакали тъй, че като заплачете, вас да ви заплаче и сърцето ви и душата ви до дъното, тогава може у вас да се пробуди съзнанието. Аз ще ви попитам, вие сте на Добродетелта. Ако дъщерята пожертвува честта си, за да подобри материалното положение на баща си, как мислите, жертвали е? То е едно от най-големите престъпления, бащата да застави дъщеря си да пожертвува честта си, за да подобри материалното му положение. Твърдението, дето някои казват: „Трябва да падне човек, за да стане“, в туй няма философия. Падането извиква ставането. Грехът не извиква благодатта, защото благодатта си е благодат. И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония.
към текста >>

То е едно от най-големите престъпления, бащата да застави дъщеря си да пожертвува честта си, за да подобри материалното му положение.
И ако вие не сте внимателни и вие може да оставите костите си в тази зона. Всичките тия обещания се дължат на тази зона, то са все лъжи, лъжи, реклами, афиши, афиши, лесни начини за обогатяване, за подмладяване, това било, онова било. Трябва човек да ви прекара през много големи страдания, вие още не сте плакали тъй, че като заплачете, вас да ви заплаче и сърцето ви и душата ви до дъното, тогава може у вас да се пробуди съзнанието. Аз ще ви попитам, вие сте на Добродетелта. Ако дъщерята пожертвува честта си, за да подобри материалното положение на баща си, как мислите, жертвали е? То е едно от най-големите престъпления, бащата да застави дъщеря си да пожертвува честта си, за да подобри материалното му положение. Твърдението, дето някои казват: „Трябва да падне човек, за да стане“, в туй няма философия. Падането извиква ставането. Грехът не извиква благодатта, защото благодатта си е благодат. И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде.
към текста >>

Всички стремежи и идеи на съвременното човечество те са изложени на бит-пазар, няма какво да уповаваш.
За Царството Божие, ако не се отречете от баща си и майка си, вие не можете да бъдете жители на това Царство. Toe великия закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител. Съвременния свят, аз го уподобявам на бит-пазар с хиляди дюгени, дрехите са боядисани, но дрехите са все по-вехти и по-вехти. И като ги туриш още на първия ден, ще се нацепят и на втория ден, на третия ден ще бъдат скъсани. В който дюген да влезете, каквото и да вземете, все такъв ще бъде резултатът и затуй е падението. Всички стремежи и идеи на съвременното човечество те са изложени на бит-пазар, няма какво да уповаваш. Аз бих желал някой от вашия клас на когото вие можете да разчитате не само при един случай, но във всички случаи, кажете ми го. Аз имам една книга на великите ученици на добродетелите, там са имената на тия велики ученици. Кажете ми такъв, който и след 20 години като ви срещне, като ви види изоставена на пътя, да бъде същия, да не се измени. А той, като мине, ще каже: „Едно време ти беше много млада, а сега си остаряла.“ Да дойдем до вас. На вас може ли да се разчита?
към текста >>

15. 14. ПРИСТИГАНЕ В ТЪРНОВО ЗА СЪБОРА - 1 914г.

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Всички бяхме готови за подвизи, за да оправдаем честта направена ни от Учителя.
Аз като най-малък не би трябвало изобщо въпрос да правя за отпуск. Въпреки това настоях пред шефа си и на 4 август без разрешен отпуск потеглих за Търново с другите братя от Бургас. От всяка гара се присъединяваха и други братя и сестри пътуващи към същата цел. Видях познати от Айтос, Сливен, Ямбол, Стара Загора и така пътувахме до Велико Търново. Въодушевлението ни беше голямо, особенно на неколцината нови като мен. Всички бяхме готови за подвизи, за да оправдаем честта направена ни от Учителя. Пристигнахме в Търново. Същият ден ни посрещнаха на гарата неколцина от търновските братя. Настанени във файтони пристигнахме в града. За пръв път пътувах в тази посока и Търново ми направи особено впечатление с местоположението си - Янтра, моста над нея и къщите накацали една над друга. Всичко това съвпадаше с великото щастие да присъствувам на събора на Бялото Братство, да бъда около Учителя и всички тия стари братя и сестри, за които досега само бях слушал по име.
към текста >>

16. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Фалитът на старите идеи - Белият комунизъм „Всемирна летопис", Г.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Фалитът на старите идеи - Белият комунизъм „Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 1-3 Цели две години се изминаха от свършека на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скор още се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, не червения комунизъм.
към текста >>

1-3 Цели две години се изминаха от свършека на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Фалитът на старите идеи - Белият комунизъм „Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 1-3 Цели две години се изминаха от свършека на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скор още се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, не червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги", препускат от столица на столица, посрещат се и се изпращат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват" се с щедри обещания, „малки" и „големи" съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните" държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи -това са водителите на съвременното човечество.
към текста >>

Стари хора със стари идеи -това са водителите на съвременното човечество.
1-3 Цели две години се изминаха от свършека на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скор още се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, не червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги", препускат от столица на столица, посрещат се и се изпращат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват" се с щедри обещания, „малки" и „големи" съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните" държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи -това са водителите на съвременното човечество. Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е - вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите! И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползуват еднакво от плодовете на своя труд. „Не!
към текста >>

Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или някой народ.
Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите! И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползуват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! " - провикват се хората със старите идеи - „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците вълци или народите вълци". Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или някой народ. Викът „vae victis" - тежко на победения - се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство обаче издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи - това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучаването на живата природа е дало възможност на хората, например, да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват.
към текста >>

Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи - това са гробищата на съвременното човечество.
Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползуват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! " - провикват се хората със старите идеи - „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците вълци или народите вълци". Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или някой народ. Викът „vae victis" - тежко на победения - се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство обаче издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи - това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучаването на живата природа е дало възможност на хората, например, да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: например, чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им.
към текста >>

Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави.
Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: раждат се, ампутират се, изучават постоянно само анатомията си... През миналата война бидоха избити около 30 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5-6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек". Това е законът на любовта.
към текста >>

Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество.
С други думи, те правят всичко, само за да умират: раждат се, ампутират се, изучават постоянно само анатомията си... През миналата война бидоха избити около 30 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5-6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек". Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертвува живота си, имота си и честта си, с една реч, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лице живия Господ".
към текста >>

А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертвува живота си, имота си и честта си, с една реч, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лице живия Господ".
Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек". Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертвува живота си, имота си и честта си, с една реч, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лице живия Господ". На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ - своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници - ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето - жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди.
към текста >>

Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания.
„Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек". Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертвува живота си, имота си и честта си, с една реч, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лице живия Господ". На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ - своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници - ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето - жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко" (гл. 12:1-2 и 5).
към текста >>

Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството.
Един алтруизъм без условности и без граници - ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето - жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко" (гл. 12:1-2 и 5). Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството. Те са необходими за неговото развитие. Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат. И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята. Тия хора са същите ония 144 хиляди, за които се говори пак в Откровението (гл. 14), които са били видяни да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си.
към текста >>

И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята.
И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко" (гл. 12:1-2 и 5). Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството. Те са необходими за неговото развитие. Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат. И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята. Тия хора са същите ония 144 хиляди, за които се говори пак в Откровението (гл. 14), които са били видяни да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си. Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и потикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1 +4 + 4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл.
към текста >>

и потикват човечеството в новия път.
Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат. И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята. Тия хора са същите ония 144 хиляди, за които се говори пак в Откровението (гл. 14), които са били видяни да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си. Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и потикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1 +4 + 4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи". А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение. Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни.
към текста >>

Тяхното число 9 (1 +4 + 4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл.
И човечеството, бременно сега с една велика идея, ще роди новата епоха или, както се твърди в съвременния окултизъм, от слънцето иде една нова вълна, която засяга мозъците на духовно напредналите хора и последните се стараят да реализират идеята. Тия хора са същите ония 144 хиляди, за които се говори пак в Откровението (гл. 14), които са били видяни да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си. Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и потикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1 +4 + 4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи". А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение. Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, ни то растението.
към текста >>

А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение.
14), които са били видяни да стоят с Агнето на гората и имали името на неговия Отец написано на челата си. Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и потикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1 +4 + 4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи". А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение. Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, ни то растението. В природата има еднакви закони за всички и когато дойде времето, всеки се самопожертвува за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството.
към текста >>

Родителската любов, ако носи всичките качества на божествената, е в сила да претопи всяка нечистота в детската душа и да я отстрани.
Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разумява се, че при действието на чистата любов всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всяка лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание, и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките качества на божествената, е в сила да претопи всяка нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна... И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разумява се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които нямат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света.
към текста >>

новото човечество (гл. 21:1).
Следователно, в света идат сега две изключения. Ако при тях ние, със Земята попаднем в низходящата степен, цялата Слънчева система ще угасне и нашето Слънце ще потъмнее, а ако се намерим във възходящата степен, енергията на Слънцето ще се удесетори, поради което животът на Земята ще стане невъзможен. При тия изключения всеки човек трябва да бъде готов. Затова и Христос е казал: блажен е онзи раб, който господарят го намерил буден". И ония, 144 хиляди бели братя, за които споменахме по-горе според Откровението, ще употребят двете изключения, за да се създаде „ново небе" и „нова земя" т.е. новото човечество (гл. 21:1). Те са, които се намират навсякъде, виждат всичко, което се върши явно и тайно от човеците, и ще съдят всички за делата им. Това говорят данните на окултната наука, които са много по-стари от тия на съвременната официална наука. Последната има сведения само за събития от 8 хиляди години насам, а окултната наука ни учи за факти от много по-отдалечени епохи, тъй като човекът е живял много по-рано. А законите на Бялото Братство не са се изменили в течение на всички векове нито на една сто- милионна част. И така, трябва да проникне Христос в нас и около нас.
към текста >>

Прочее, старото човечество си отива - да живее новото човечество!
Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеще на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта, и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, засега, в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива - да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура!
към текста >>

17. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

ТОМ 15

Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
1919), с. 12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в иерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
към текста >>

Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска.
към текста >>

Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм.
Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите.
към текста >>

Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата.
към текста >>

Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете.
По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията.
към текста >>

Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип.
към текста >>

18. 8. ГЛАДЪТ ПРЕЗ ВОЙНАТА

ТОМ 16

Видях как жени си продаваха честта само за да им дадат войниците парче хляб.
Стражарите гонят децата, но те газят калта и търсят ечемичени зърна. В Драма отидох на пазарището и чудо там видях. Гражданите изнесли юргани, одеала, скъпи украшения и ги продаваха за хляб. Ако нямаше хляб, продаваха ги на безценица за български пари. В ръцете си държат пари, но само за да си купят хляб. Видях как жени си продаваха честта само за да им дадат войниците парче хляб. Аз видях това и упреквах войниците, че използуват глада, та да се гаврят с умиращите от глад жени. Излязох из града. Видях тъжни и страшни сцени и картини. Видях едно около 10-годишно момиче, седнало на една улица, облегнало се на една сграда и издъхващо, бе отправило очи към небето, А очите му насочени нагоре, само бялото им се виждаше. Тази картина няма да я забравя, докато съм жив.
към текста >>

19. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

ТОМ 16

Там го повикват нуждите на Отечеството ни пред Балканската война... Мъката е неописуема, но духът е несломим!
в Павел-баня и отраснал като обикновено българско селянче, най-несретно гледано и дори измъчвано от живота, както се измъчват почти всички деца на бедния български народ, Мазаров заболява от коремен тиф, като ученик в III отделение. Майка му е в недоумение. Изплашена, тя повиква бащата-войник. И той идва, за да се наплачат и двамата над полумъртвата си първа рожба. Тридневният отпуск на баща му се свършва и той оставя детето си нямо, за да замине, вместо за Казанлък, на границата. Там го повикват нуждите на Отечеството ни пред Балканската война... Мъката е неописуема, но духът е несломим! Постепенно, тежко се ниже времето. Детето оздравява и започва да говори наново. В бедната селска къща се ражда нов човек сякаш. И, след завършване на основното си образование в село, Мазаров продължава да учи в Казанлък. В петия клас прекъсва по домашни грижи и несгоди.
към текста >>

През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път.
Това беше вече един възмъжал, красив мъж, който работеше като обикновен, чер работник в предприятието и мечтаеше сладко, скрито, за Музикалната академия в София, а може би и нещо певече... - Поговорете му, вярвам, ще Ви послуша! Последните му думи при оная ни среща бяха изпратени с една мила, жизнерада и свойствена само нему усмивка. Вярата му, че аз ще склоня баща му, поне да не пречи на следването му, беше голяма. Следните години Мазаров е вече студент по пеение и скоро пътува с хор „Гусла" по Югославия, Италия и другаде. Академията завършва без прекъсване и става хорист в Народната опера. През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път. Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта! Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам. Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира. И в него остава убеждението, че гласът на Мазаров е чуден тенор, от какъвто особено много се нуждаела нашата опера по това време. Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.!
към текста >>

И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно.
Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица! Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба. Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко! Непринудено усмихнат ми рече той след завръщането си в България, като най-голям артист вече от Виенската опера, дето беше изсипано толкоз много злато в краката му, за да го имат само големите меценати на изкуството. Сега вече неговата песен, наистина, беше вълшебна за всички.
към текста >>

Трогнат до сълзи, Мазаров отговори: „Ваши Величества, г-н министьр-председателю, г-да министри, г-н директоре, драги колеги, скъпа и прескъпа публика, тъй като нямам този дар да изказвам благодарността си, ще ми простите, ако кажа по-малко думи, отколкото трябва.
Само усърдието, непоколебимата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех. Ние сме горди, че в твоето лице имаме достоен представител в първите европейски театри. Ти издигаш българското име на завидна висота и му отреждаш място сред първенците на певческото изкуство. Твоите успехи са успехи на цяла културна България и на нейната млада опера. Бъди здрав и бодър за още по-голяма слава..." Редуват се приветствия, цветя, награди! Трогнат до сълзи, Мазаров отговори: „Ваши Величества, г-н министьр-председателю, г-да министри, г-н директоре, драги колеги, скъпа и прескъпа публика, тъй като нямам този дар да изказвам благодарността си, ще ми простите, ако кажа по-малко думи, отколкото трябва. Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления. Вие ме правите извънредно щастлив. Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем!
към текста >>

Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления.
Ние сме горди, че в твоето лице имаме достоен представител в първите европейски театри. Ти издигаш българското име на завидна висота и му отреждаш място сред първенците на певческото изкуство. Твоите успехи са успехи на цяла културна България и на нейната млада опера. Бъди здрав и бодър за още по-голяма слава..." Редуват се приветствия, цветя, награди! Трогнат до сълзи, Мазаров отговори: „Ваши Величества, г-н министьр-председателю, г-да министри, г-н директоре, драги колеги, скъпа и прескъпа публика, тъй като нямам този дар да изказвам благодарността си, ще ми простите, ако кажа по-малко думи, отколкото трябва. Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления. Вие ме правите извънредно щастлив. Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние.
към текста >>

Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене.
Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни?
към текста >>

20. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

- Защото те са дали в плътта на своите деца и добри, и лоши качества.
И двете растат - и злото, и доброто. Ний трябва да работим над себе си. Всяка лоша постъпка в нас, ако не я очистим, ний ще я предадем на детето, тя ще иде в него и то ще изнесе погрешката на майката, макар че тя е скривала това в себе си. Всичко хубаво се предава и всичко лошо се предава. Не само грешките на майката и бащата, но даже и тези на деди и прадеди. Защо? - Защото те са дали в плътта на своите деца и добри, и лоши качества. Техните деца, което са могли, изправили са, а което не са, предали са го на техните деца. И последните, от четвъртия род, ликвидират с всички останали грешки. Майката, още като дете, трябва да носи хубави и красиви качества в себе си. Както майката, така и детето, те трябва да се приготвят за тези свещени моменти на майчинство. Днес, за жалост, майката иска да се освободи.от това хубаво и свещено име, счита го само като дълг да продължи рода, или да има едничко, да й лъже очите.
към текста >>

Майката, още като дете, трябва да носи хубави и красиви качества в себе си.
Всичко хубаво се предава и всичко лошо се предава. Не само грешките на майката и бащата, но даже и тези на деди и прадеди. Защо? - Защото те са дали в плътта на своите деца и добри, и лоши качества. Техните деца, което са могли, изправили са, а което не са, предали са го на техните деца. И последните, от четвъртия род, ликвидират с всички останали грешки. Майката, още като дете, трябва да носи хубави и красиви качества в себе си. Както майката, така и детето, те трябва да се приготвят за тези свещени моменти на майчинство. Днес, за жалост, майката иска да се освободи.от това хубаво и свещено име, счита го само като дълг да продължи рода, или да има едничко, да й лъже очите. А тази, която има три, четири, тя пъшка под тежестта на своята мисъл, как ще ги нахрани, как ще ги изучи, как ще ги ожени. Като че ли животът, който вложил Бог в тях, не е промиелил и не е предвидил за насъщните им нужди. Ако ний бихме живели по закона на любовта, щяхме да имаме всичко и тези, които идват след нас, ще наследят по-правилен живот.
към текста >>

Да се върнем назад и да погледнем в историята за добрите майки, които са родили най- великите мъже и най-великия - синът на Мария - Исус, в Когото Бог се прояви със Своята любов и изкупи цялото человечество.
За такива деца няма място на земята. Земята трябва да бъде засадена с най- идеалните хора, за да дадат пример на тия, които идат след тях. И за всичко това е виновна жената, която трябва да се приготви за майка. Какво по-хубаво и по-свещено има от майката? Майка, в пълния смисъл на думата! Да се върнем назад и да погледнем в историята за добрите майки, които са родили най- великите мъже и най-великия - синът на Мария - Исус, в Когото Бог се прояви със Своята любов и изкупи цялото человечество. Тези майки са се грижили не само за тяхното тяло, а и за душата им. В тях е имало свещена идея, че те ще извършат една поверена тям задача, за благото на техните малки братя. А днешната жена, още като го зачене и роди, завайка се как ще го отгледа и изхрани. Това зачеване е безсмислено, безцелно. Тук играе ролята само страстта, която предизвикала плода, вследствие на което се явява разочарованието.
към текста >>

Извиках жената от вън и помъмрих я, защо я оставила да падне, защо не я обикаля по-често, може би нещо ще поиска.
Коси разрошени, от месеци не видели гребен и в измъченото й лице от страдание не можах да я позная. „Кръстнице! " - извиках аз, защото ме е кръстила. Като я видях, стана ми болно на душата, защото я знаех каква жена беше. - „Ти ли си, кажи? " - А тя поклати глава, че е тя и две едри сълзи се отрониха от очите й. Извиках жената от вън и помъмрих я, защо я оставила да падне, защо не я обикаля по-често, може би нещо ще поиска. Аз пожелах да я подигна на кревата. В това време иде синът й и носи на майка си едно парче хляб и кашкавал. Аз го погледнах в очите и му казах: „Бе братко, това майка ли е или животно? Как оставихте тази чиста и хубава жена на времето си в тази мръсотия? А каква добра майка тя беше за вас." А той сурово ми отговори: „Че какво, нали съм оставил жена да я гледа?
към текста >>

Момата трябва да има чистота на мисли, чувства и желания, а бащата трябва да е честен, благороден и целомъдрен.
Е, за Бога, такива бракове могат ли да отгледат чисти потомци? Ти си въобразяваш, че нещо хубаво ще вземеш, но само с въображение не става. Ако ти искаш да си купиш нещо хубаво за ядене или за обличане, само с въображение ли го вземаш? Трябва да се купи, но трябва да имаш пари. Така е и със семейството. Момата трябва да има чистота на мисли, чувства и желания, а бащата трябва да е честен, благороден и целомъдрен. Само при тия качества може да ни дадат добри деца и то едно до две, защото за повече капитал нямаме. И затова, когато видя майка, че държи в ръцете си или на гърдите си дете, тя тъй нежно го поглежда, защото е вложила скъпи надежди и мечти и дава мило и драго, за да възрасти неговия живот, душата ми почва да плаче, защото, след вложената топла любов, ще се развие някое змийче, за да я ухапе, или пък ще се напие и ще вдигне ръка да я набие, а тя, от любов, пак няма него да упреква, а ще каже: „Пусти другари, майка, те те направиха така." Или ще я оставят на слугинята, а тя ще я остави без риза, оцапана и паднала на земята! Докато са малки, все са мили и сладки. За майката те са все таланти и гении. Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане.
към текста >>

Само при тия качества може да ни дадат добри деца и то едно до две, защото за повече капитал нямаме.
Ти си въобразяваш, че нещо хубаво ще вземеш, но само с въображение не става. Ако ти искаш да си купиш нещо хубаво за ядене или за обличане, само с въображение ли го вземаш? Трябва да се купи, но трябва да имаш пари. Така е и със семейството. Момата трябва да има чистота на мисли, чувства и желания, а бащата трябва да е честен, благороден и целомъдрен. Само при тия качества може да ни дадат добри деца и то едно до две, защото за повече капитал нямаме. И затова, когато видя майка, че държи в ръцете си или на гърдите си дете, тя тъй нежно го поглежда, защото е вложила скъпи надежди и мечти и дава мило и драго, за да възрасти неговия живот, душата ми почва да плаче, защото, след вложената топла любов, ще се развие някое змийче, за да я ухапе, или пък ще се напие и ще вдигне ръка да я набие, а тя, от любов, пак няма него да упреква, а ще каже: „Пусти другари, майка, те те направиха така." Или ще я оставят на слугинята, а тя ще я остави без риза, оцапана и паднала на земята! Докато са малки, все са мили и сладки. За майката те са все таланти и гении. Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане. Добре е да мислим доброто, но кога?
към текста >>

Намери си работа и почни честно и с труд да изкарваш своята прехрана и ще се прехвърлиш в друга среда.
" И аз казах. - „Ами кой те накара да тръгнеш в този път? " Аз му разправих цялата си история и всичките си страдания. Той се дръпна от мене и каза: „Ти, момиче, не си за такава професия, в тебе има и чистота, и свян. Ти си попаднала между такава среда, но може да излезеш от това положение. Намери си работа и почни честно и с труд да изкарваш своята прехрана и ще се прехвърлиш в друга среда. Вземи този наполеон от мене и си погаси първите нужди, докато намериш работа. Не се похабявай по този начин, защото последствията са страшни. Ако пък аз, че върша това, върша го, защото съм болен и неизлечим, затова, искам да забравя мъката си. Затова искам жени леки, непоправими, а ти върни се от пътя и никога не търси лесния път." О, мила, когато излязох оттам, за мене просветна целият живот, пред мене се явиха хиляди други пътища за работа, макар и трудни, но имаше изход. Излъгана, но аз няма да лъжа.
към текста >>

Вложил в нас тия качества за работа и те да излъчват също тъй добродетелите на благоухание, любов, нежност, милосърдие, състрадание.
А не знаят, че животът е по-скъп от всичко и че ако мъжът и жената вървят в правия път, Бог ще им избере другар и другарка, както отначало. За това Христос казва в Писанието: „туй, което Бог е съчетал, никой не може да го разлъчи". Какво Бог е съчетал? - Любовта и мъдростта, правдата и истината. Това Той е излъчил от Себе Си. Вложил в нас тия качества за работа и те да излъчват също тъй добродетелите на благоухание, любов, нежност, милосърдие, състрадание. Всяка негова постъпка да бъде жертва на себеотрицание. И кой може да раздели две такива души? - Никой! Те и да ги раздели някой, Бог ще ги събере пак отново, макар и през гори и морета да бъдат разделени. Ще ви разправя една приказка-легенда, от старо време, за да ви изясня законите, по които действува небето, че туй, което Боге събрал, никой не може да раздели.
към текста >>

Мисли, че е видение, но тя му казва: „Не бой се, миличък, наближава скоро да се върнем в своето отечество.
Навежда се той на коленете си и отпуснал сърцето си на свобода в последна мъка. В това време побутна го нещо по рамото. Обръща се той и какво да види? Той вижда своята скъпа другарка, която му бяха отнели на върха на неговото щастие. Той я гледа и не може да повярва. Мисли, че е видение, но тя му казва: „Не бой се, миличък, наближава скоро да се върнем в своето отечество. Ела и скрий се под леглото ми и като се изпълнят дните на клетвата, той ще ме заведе пак на същото място, а ти ще дойдеш с мене." Скрива го тя под нейното легло. Когато орелът е донасял храна, тя давала и на него. И така, те прекарали последните си дни в очакване и радост, че най-после ще дойде краят на техните страдания. Най-после дойде последният ден на срока, че трябва да занесе момата пред царя, за да му докаже, че той може да раздели това, което Бог е създал [събрал]. Грабва той момата заедно с леглото и я заниса в отечеството й, защото съборът пак е свикан от царя.
към текста >>

Грабва той момата заедно с леглото и я заниса в отечеството й, защото съборът пак е свикан от царя.
Мисли, че е видение, но тя му казва: „Не бой се, миличък, наближава скоро да се върнем в своето отечество. Ела и скрий се под леглото ми и като се изпълнят дните на клетвата, той ще ме заведе пак на същото място, а ти ще дойдеш с мене." Скрива го тя под нейното легло. Когато орелът е донасял храна, тя давала и на него. И така, те прекарали последните си дни в очакване и радост, че най-после ще дойде краят на техните страдания. Най-после дойде последният ден на срока, че трябва да занесе момата пред царя, за да му докаже, че той може да раздели това, което Бог е създал [събрал]. Грабва той момата заедно с леглото и я заниса в отечеството й, защото съборът пак е свикан от царя. Царят пак започва да учи хората и животните на Божиите пътища и закони, като в заключение казва, че туй, което Бог събере, никой не може да раздели. И тъкмо царят изговаря тези думи на своите поданици, ето пристига и орелът с булката заедно с нейното легло. Изправя я пред царя и казва: „Ето, царю, аз доказах противното на твоите думи, че което Бог събере, аз мога да разделя. Аз разделих тия двама млади, които отиваха да се венчават и взех булката из ръцете на младоженеца и ето, една година време както те са разделени и оправдавам моите думи." В това време момата отваря вратичката изпод леглото и момъкът излиза. Орелът вижда, че неговата хитрост се осуетява, че царевите думи са върни, че туй, което Бог събира, никой не може да го раздели, през толкова далечно пространство, Той пак ги събра!
към текста >>

Ще дойдат тогава отгоре най- велики музиканти, художници, поети, писатели, лекари, професори и велики учители, които ще дадат на човечеството напътване към светлина.
Та нима няма пробудено чувство в много души и сърца? Не е ли прокълнало из себе си белия цвят на чистота? Не вика ли то своите майки и сестри на почивка и да им даде почтеното място на майка? Не ще ли бъде радост за цялата земя, когато тя застане на това достойно за нея място? И тогава ще настъпи вечна пролет, ще се чуят гласове на песни, музика, естествените танци на веселата трепетлика и лекото скачане на бистрата водица Радостно, весело всичко из земята ще прокълне и звездите ще се усмихнат весело на тази чудна промяна, що става на земята. Ще дойдат тогава отгоре най- велики музиканти, художници, поети, писатели, лекари, професори и велики учители, които ще дадат на човечеството напътване към светлина. Земята ще се обърне на рай. Та нима няма сега хора, на които да е заговорило съзнанието и сърцата да не са почувствували отвращение от тази мизерна гледка на това паднало състояние, в което се намира майката, жената? Та нима мислим, че така ще остане това докрай? Погледнете в училищата и вижте децата си увити и оваляни в партизанства, настроени един против друг в тази крехка възраст, когато умът на детето трябва да бъде в най-идеални мисли и сърцето му - с най- възвишени топли чувства, паметта му чиста и прясна, приготвена за неговите уроци. Къде ще намери то прием, кой ще го научи на добро?
към текста >>

Погледнете една жена в лицето, когато не е намазана, ще видите, че лицето й е изгорено, сухо от тия разни помади и белила, за които прави толкова кавги с мъжа си, а понякога дава и честта си, за да стане хубава и красива.
Силите се изчерпват, нервите се изтощават. И ний виждаме навсякъде нервно болни майки и бащи. Бащите се изтощават от прекалена работа, за да набавят дома си с голям доход, което е пряко силите им, защото нуждите си сами ги увеличаваме. Или бащите, предадени на алкохол, разни никотини, скитане по театри, кабарета и какво ли не, а сън малко и не навреме, средства за курорти няма, ето нервната болест. Ако ние вървим по естествения път, ще бъдем хиляди пъти по-хубави от сега, при това мазане, което правим на лицата си. Погледнете една жена в лицето, когато не е намазана, ще видите, че лицето й е изгорено, сухо от тия разни помади и белила, за които прави толкова кавги с мъжа си, а понякога дава и честта си, за да стане хубава и красива. Когато майка й я гледаше, то бе чисто бяло, с розови бузи, а сега, черви се и пудри се, но лицето й е дряхло. Вътрешната мъка е изписана в нейните очи и се познава, макар тя да е турила лустросване от вън. 0, майки и сестри мои, да се върнем към хубавото име майка, което ни е дадено от природата. 0, как мило звучи то в душата ми и с нищо не искам да го изменя, ни с богатства, ни със знания, нито с разкошни дрехи, ни с питателна храна, ни с царски палати, - при това хубаво име - свещено призвание, да бъдем майки! След като майката дойде, всичко ще дойде, тя е любовта, а в любовта е живота.
към текста >>

21. 2. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Тези народи, които са носители на кармичните връзки, съществуващи между отделните индивиди, представляват биологичните органи на човечеството.
2. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА Няма да се спираме на символизма на планетите в индивидуалната астрология, но трябва да подчертаем, че значението на планетите в живота на различните народи е същото като значението им за отделните индивиди; тук обаче то действа в по-обширни области. Народите са, в известен смисъл, алхимичните лаборатории, в които се извършват трансформациите, необходими за усъвършенстването на душите. Тези народи, които са носители на кармичните връзки, съществуващи между отделните индивиди, представляват биологичните органи на човечеството. Те култивират биопсихичните енергии, необходими за живота на голямата социална индивидуалност, каквато представлява човешкият свят. Според причинните закони, за да може душите да се развиват хармонично, при въплътяването им те биват разпределяни в различни народи, откъдето черпят елементите, необходими за обогатяването на вътрешния им живот. В настоящата глава ще представим на читателя специалните значения на планетите. Това характеризиране ще ни помогне да разберем как тези значения си взаимодействат със знаците на Зодиака. Слънцето В астросоциологията, за един народ Слънцето символизира върховната власт, независимо от формата й, която зависи от степента на еволюция на народа, от кармата, която душите трябва да изкупят.
към текста >>

Той е рицарят на честта на страната и защитникът на справедливостта.
Марс Марс символизира войната, военната йерархия, полицията, въоръжаването, конфликтите от всякакъв вид и, в общи линии, силата и върховната изпълнителна власт на държавата. Той управлява хирургията и силата на младостта. Марс влияе върху мускулите в човешкото тяло. Той управлява също и тежката промишленост, желязото и огъня. Под неговото влияние са спортовете, произшествията, пожарите, социалните и революционните движения. Той е рицарят на честта на страната и защитникът на справедливостта. Юпитер Юпитер символизира религията, религиозните церемонии, религиозната и светската йерархия, законите и тяхното прилагане, най-вече в страните с капиталистическа система. Той управлява едрата търговия, големите финансови сделки, икономическия просперитет, успехите на великите учени. Той символизира висшата администрация, чиято изпълнителна власт е под влиянието на Марс. Под влиянието на Юпитер са също и съдебната власт, дипломацията, банките, големите борсови сделки, благотворителните дружества, филантропските институции. Когато е в добра позиция, Юпитер създава условията за хубавото време.
към текста >>

Уран Уран управлява висшата мисъл, модерните науки, окултните науки и сделките, осъществявани в сътрудничество.
Всички институции на работническата класа са под неговото влияние. Той ръководи и икономиите в националното стопанство. В метеорологията той дава сушата и понижава температурите. Психичните му предразположения са тежки и сиви, също като свойствата на неговия метал - оловото. Сатурн вдъхва предпазливостта на народните маси, както и търпението, упоритостта и постоянството. Уран Уран управлява висшата мисъл, модерните науки, окултните науки и сделките, осъществявани в сътрудничество. Той действа по неочакван и драстичен начин. Под негово влияние се поставят откритията, нововъведенията във всички области на живота, гражданските сдружения, профсъюзите, големите кооперативни съюзи и въздушният транспорт, както и електричеството, различните природни и химически газове, ядрените опити. Всички социални утопии са под влиянието на Уран, анархизмът и нихилизмът - също. Стр. 22/943 Уран има два полюса на действие: от една страна той символизира класата на капиталистите, която постига целите си с всички възможни средства. Това е една космополитична класа.
към текста >>

Под негово влияние се поставят откритията, нововъведенията във всички области на живота, гражданските сдружения, профсъюзите, големите кооперативни съюзи и въздушният транспорт, както и електричеството, различните природни и химически газове, ядрените опити.
В метеорологията той дава сушата и понижава температурите. Психичните му предразположения са тежки и сиви, също като свойствата на неговия метал - оловото. Сатурн вдъхва предпазливостта на народните маси, както и търпението, упоритостта и постоянството. Уран Уран управлява висшата мисъл, модерните науки, окултните науки и сделките, осъществявани в сътрудничество. Той действа по неочакван и драстичен начин. Под негово влияние се поставят откритията, нововъведенията във всички области на живота, гражданските сдружения, профсъюзите, големите кооперативни съюзи и въздушният транспорт, както и електричеството, различните природни и химически газове, ядрените опити. Всички социални утопии са под влиянието на Уран, анархизмът и нихилизмът - също. Стр. 22/943 Уран има два полюса на действие: от една страна той символизира класата на капиталистите, която постига целите си с всички възможни средства. Това е една космополитична класа. От друга страна Уран влияе върху диктатурите и олигархиите. В метеорологията, Уран предизвиква бурите, земетресенията, студа, гръмотевиците, градушката, накратко - резките промени във времето.
към текста >>

22. 3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

ТОМ 19

От друга страна-народите се явяват като биологически енергии, жизнено необходими в живота на голямата социологическа индивидуалност - човечеството.
3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА Ние не ще се спираме на символиката на планетите в индивидуалната астрология, но трябва да подчертаем, че тяхното означение в живота на отделните народи се явява като една по-широка проекция на същите електромагнитни сили, които действат в самите индивиди. Народите са онези алхимически лаборатории, в които се извършват дълбоки психични операции върху душите. Те съчетават онези сложни кармически врьзки, които съществуват помежду им. От друга страна-народите се явяват като биологически енергии, жизнено необходими в живота на голямата социологическа индивидуалност - човечеството. Душите, за да се развият всестранно, преминават постепенно чрез своите инкарнации през народите, за да придобият оттам елементите, необходими им за изграждане на техния вътрешен живот. В тази глава ние ще дадем специалното означение на планетите в света на астросоциологията. Тези характеристики са от важно значение, за да можем впоследствие да разберем как те се пречупват през електромагнитните полета на зодиакалните знаци. Ние ще започнем със Слънцето. В астросоциологията Слънцето в даден народ представлява върховният суверенитет, независимо в каква форма той е изразен.
към текста >>

Той е рицарят на честта и достойнството на страната и бранител на справедливостта.
Марс представлява всичките военни форми, военната йерархия, полицията, въоръженията, воините, конфликтите от всякакъв вид и изобщо силата и изпълнителната върховна власт в страната. Освен рицарската броня и сабя, той управлява и хирургическия нож, както и мъжката, младежката сила. Под негово влияние са мускулите в човешкия организъм. Той движи тежката индустрия, желязото и огъня. Той направлява спорта, лова, злополуките, пожарите и е динамичната пружина при революционните социални движения. Той е рицарят на честта и достойнството на страната и бранител на справедливостта. Юпитер е израз на маститата религиозност, на църковните церемонии, на религиозната и светска висша административна йерархия, на всичките институции в страната, които имат за задача да прилагат законите в страната (особено за страните от капиталистическата система). Под негова егида се намира търговията на едро, висшите финансови сделки, икономическият просперитет, както и постиженията в света на големите учени. В страната той представлява висшата администрация, чиято екзекутивност се извършва под влиянието на Марс. Съдопроизводството, дипломацията, банките, големите финансови борсови операции, благотворителните дружества, филантропичните институти - всичко това е под негово влияние. При добри позиции Юпитер създава условия за слънчево време и изобщо той е израз на изобилие и благополучие.
към текста >>

121/943 електричеството, различните химически и природни газове, ядрените операции и земните и подземни ядрени опити.
У масите той създава благоразумието, изчакването, търпението и постоянството. Уран направлява висшата мисъл, необикновените, модерните науки, окултните дисциплини и кооперативното дело. Той действа внезапно, изненадващо и революционно. Под негово влияние са откритията, нововъведенията във всички области на живота, гражданските групировки, синдикатите, големите кооперативни обединения и авиационния транспорт. Също така и Стр. 121/943 електричеството, различните химически и природни газове, ядрените операции и земните и подземни ядрени опити. Под влиянието на Уран се намират всички социални утопии, анархизма и нихилизма. Той има два полюса на действие - от една страна той представлява капиталистическата класа, непризнаваща никакви граници при достигане на целите си; тя е космополитична. Под негово влияние са също така диктатурите и олигархичните управления. От друга страна, другият му полюс управлява интернационалния анархизъм и нихилизъм. По отношение на времето.
към текста >>

23. 12. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРА НА «ДУХОВНА КУЛТУРА»

ТОМ 20

2-3) Уважаеми господине, Нямам честта да Ви познавам лично, пък и не се надея някога да имам, защото съм «дъновист», а те, според рапортьора от Старата школа са 15 000 в България, и ако Вие почнете да се запознавате с всеки от тях, ще загубите много от скъпото си време.
12. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРА НА «ДУХОВНА КУЛТУРА» (В. «Алфа» г. I, бр. 2, 25.IV.1924 г., стр. 2-3) Уважаеми господине, Нямам честта да Ви познавам лично, пък и не се надея някога да имам, защото съм «дъновист», а те, според рапортьора от Старата школа са 15 000 в България, и ако Вие почнете да се запознавате с всеки от тях, ще загубите много от скъпото си време. Считайки Ви за един достоен защитник на «светата» православна църква, аз Ви излагам моето разбиране за учението на г-н Дънов, което, струва ми се, се споделя от всичките ми съученици, с молба да ме коригирате там, където съм погрешен. Не мислете, че ако ми направите тази чест, трудът Ви ще остане безполезен. Ако аз съм един от безвъзвратно загубените за майката църква, има и други, които още не са. И нека Ви кажа това, което досега не е още казвано: г-н Дънов много ще Ви благодари, ако успеете да го освободите от един грамаден баласт, нужен само на поповете за удобство на техните крака и джебове, защото той не иска хиляди, а само неколцина. Защото повечето от тия, които му викат: «Учителю, Учителю», го следват само заради това, че ги храни с «хляб и риба».
към текста >>

Не мислете, че ако ми направите тази чест, трудът Ви ще остане безполезен.
«Алфа» г. I, бр. 2, 25.IV.1924 г., стр. 2-3) Уважаеми господине, Нямам честта да Ви познавам лично, пък и не се надея някога да имам, защото съм «дъновист», а те, според рапортьора от Старата школа са 15 000 в България, и ако Вие почнете да се запознавате с всеки от тях, ще загубите много от скъпото си време. Считайки Ви за един достоен защитник на «светата» православна църква, аз Ви излагам моето разбиране за учението на г-н Дънов, което, струва ми се, се споделя от всичките ми съученици, с молба да ме коригирате там, където съм погрешен. Не мислете, че ако ми направите тази чест, трудът Ви ще остане безполезен. Ако аз съм един от безвъзвратно загубените за майката църква, има и други, които още не са. И нека Ви кажа това, което досега не е още казвано: г-н Дънов много ще Ви благодари, ако успеете да го освободите от един грамаден баласт, нужен само на поповете за удобство на техните крака и джебове, защото той не иска хиляди, а само неколцина. Защото повечето от тия, които му викат: «Учителю, Учителю», го следват само заради това, че ги храни с «хляб и риба». И много от тях, ненахранени при първото им потропване на неговата врата, стават негови врагове и идат при Вас, да им стенографирате лъжите. Това обаче не ще го стресне, защото се повтаря от двадесет години вече.
към текста >>

А да служи човек на Бога, в случая - на Христа, защото църквата, която искате да защищавате - е основана от Него, значи да проповядва Любов, Мъдрост и Истина, защото те са качествата на Христа.
«Но - ще ми възразите Вие веднага, - ние на кого служим, не служим ли и ние на Бога? » Тъкмо тоя въпрос искам да Ви задам и аз, защото всеки човек, какво положение и да заема в обществото и с каквато култура и да е, може да служи на Бога (на една религия), на църквата или на народа. Защото религия, църква и народ не са едно и също нещо, както не са едно и също тяло, душа и дух, или ум, чувство и воля. Да служи човек на народа си, или на един народ изобщо, значи да проповядва патриотизъм, а следователно - и война. Да служи човек на една църква, значи да тълкува разни символи за вяра и разум, догми, обреди и пр. А да служи човек на Бога, в случая - на Христа, защото църквата, която искате да защищавате - е основана от Него, значи да проповядва Любов, Мъдрост и Истина, защото те са качествата на Христа. Е добре, кажете, кому служите вие? На Христа ли? Ако служите Нему, къде са вашите Любов, Мъдрост и Истина? Не, вие не служите на Христа, защото нямате Неговата Любов - вие предвождате войските на разни народи да се изтребват по-жестоко и от зверове. Вие не служите на Христа, защото нямате Неговата Мъдрост - вие изгонихте отдавна всичко интелигентно из храмовете.
към текста >>

24. 22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Трябва ли да вървим с водачи и партии, които се гонят безогледно със своите „противници”, а като дойде за плячка, се обединяват и не гледат на „морала”, „честта” и „интересите” на народа?
За безследно изчезналите не ще говорим - те не са малко, тях никой не ще дочака. Всички те страдаха и страдат затуй, че не мислеха като нас и нямаше едни истински родни братя, да им покажат верния път, а оставиха на хитри водачи да нахвърлят брат срещу брат, син срещу баща, баща срещу син, и да се колим и гоним, „как турците не са ни клали и гонили...” Над Европа се е надвесил отново призракът на войната, много по-страшна от тази през 1914 г, въпреки залъгалките на разни конференции за мир и играта на Обществото на народите. Трябва ли мъничка България да върви по отъпканите стари пътища, по които са я водили и водят досега в продължение на 53 години старите партии? Трябва ли да вървим след фалирали водачи, които сами на 9 юний 1923 г. се отказаха от политическите прийоми и прибягнаха до неполитическите пътища - превратите? Трябва ли да вървим с водачи и партии, които се гонят безогледно със своите „противници”, а като дойде за плячка, се обединяват и не гледат на „морала”, „честта” и „интересите” на народа? Трябва ли да вървим по водачи и партии, които досега ни клаха, гониха, затваряха, правиха закони, а сами ги нарушаваха и не изпълняват? Ще следвате ли водачи и партии, против които работи времето и животът, а те, за да постигнат целта и спрат новото, прибягват до насилието? Ще следвате ли водачи, които ви учиха, говориха, завършваха своите речи за революции и пр., а когато дойде време думите да станат дела, предпочетоха да прехвърлят границите и идат на топло из Европа, а вие да страдате и семействата ви? Не, не, хиляди пъти не - стига из стари пътища подир стари вожди. Всяка партия е била добра за времето си, както всяка дреха - за сезона си.
към текста >>

Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати!
Социално равенство. Юридическо неравенство, равни права на жените. Бързи смели реформи, изисквани от времето и от живота. Носени от нас, Ратниците на свободата. Българи и българки, 53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати! Но стига, стига бездейност, стига индиферентност! По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на живота, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките! ”- А на тези отдясно: „Приберете картечниците, че този, който нож вади - от нож умира.” Един е наш баща - Бог. Една е нашата майка - България. Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним.
към текста >>

По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на живота, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките!
Бързи смели реформи, изисквани от времето и от живота. Носени от нас, Ратниците на свободата. Българи и българки, 53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати! Но стига, стига бездейност, стига индиферентност! По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на живота, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките! ”- А на тези отдясно: „Приберете картечниците, че този, който нож вади - от нож умира.” Един е наш баща - Бог. Една е нашата майка - България. Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним. Защото страшен ще бъде часът, когато ни запитат: „Каине, Каине, що стори с брата си? ” Да не вървим по старите пътища и да не повтаряме стари грешки (през 1918, 1923, 1924, 1925 години).
към текста >>

Ний апелираме към всички гладни и жадни за правда и мир, честни справедливи нови хора, които имат сили в себе си, вяра в доброто и новото, да ни подкрепят, та с общи усилия да изградим нова България.* * Нови хора има из България между всички - вегетарианци, въздържатели, Толстоисти, ново общество, източноправославни, католици, езангелисти, Бялото братство, група Григори Петров и др.
”- А на тези отдясно: „Приберете картечниците, че този, който нож вади - от нож умира.” Един е наш баща - Бог. Една е нашата майка - България. Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним. Защото страшен ще бъде часът, когато ни запитат: „Каине, Каине, що стори с брата си? ” Да не вървим по старите пътища и да не повтаряме стари грешки (през 1918, 1923, 1924, 1925 години). Ний апелираме към всички гладни и жадни за правда и мир, честни справедливи нови хора, които имат сили в себе си, вяра в доброто и новото, да ни подкрепят, та с общи усилия да изградим нова България.* * Нови хора има из България между всички - вегетарианци, въздържатели, Толстоисти, ново общество, източноправославни, католици, езангелисти, Бялото братство, група Григори Петров и др. (бел. а.).
към текста >>

25. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

АНДРЕЙ ЛУЛЧЕВ

ТОМ 21

Преди два дни трима офицери инвалиди: капитан Машаров, с една ръка, подпоручик Лулчев - с патерици, и подпоручик Коматов, са напуснали болницата - хотел „Париж”, като са оставили рапорт, че в тия съдбоносни дни за Отечеството не могат да останат в болницата и че отиват да изпълнят своя последен Отечествен дълг.
След дълго лекуване и големи грижи от страна на лекарите, той, след дълго лежане, се повдига и с помощта надве патерици почва да се движи. През м. септемврий 1918 година, когато на фронта се почувства нужда от офицери, въпреки че Лулчев е бил с две патерици и едва се движил, той оставя рапорт на началника на 16-а местна болница, че дългът към Родината го зове да иде на фронта, за да изпълни дълга си към Родината, и заминава за фронта. По тоя случай вестник „Пряпорец”, бр. 217 - 1918 г, пише: „Достойни синове”. Преди два дни трима офицери инвалиди: капитан Машаров, с една ръка, подпоручик Лулчев - с патерици, и подпоручик Коматов, са напуснали болницата - хотел „Париж”, като са оставили рапорт, че в тия съдбоносни дни за Отечеството не могат да останат в болницата и че отиват да изпълнят своя последен Отечествен дълг. През тъжните септемврийски дни на 1918 г. той взема живо участие по усмиряването на разбунтувалите се войници около Радомир - София. Около Горна Баня той със слово убеждава 4000 души да си хвърлят оръжията и по тоя начин им спасява живота. Той е бил един от най-близките сподвижници през тия дни на покойния министър Михаил Такев. Трябва да отбележим, че като доброволец, войник и офицер, е изпълнил предано и храбро своя дълг към Родината - показван за пример в това отношение.
към текста >>

Но тоя борец и храбър защитник на отечествените идеали и днес не престава да бди и защищава своите бойни другари инвалиди и семействата на загиналите на полето на честта, издигайки високо глас за подобрение участта на пострадалите от войните.
Като народен представител, между своите избиратели се ползува с името на истински човек; „Това, което мисли, него говори; това, което говори, него прави; малко говори, повече твори”. В парламента той е упорит и смел защитник на онези, които дадоха всичко за Родината си. Напоследък той бе избран с абсолютно мнозинство и за председател на Македоно-одринските опълченски дружества в България. Той е щастливо съчетание: доброволец от Балканската война, военно-инвалид, запасен офицер, кавалер на ордена за храброст и боец от фронта. Произведен за бойно отличие. Но тоя борец и храбър защитник на отечествените идеали и днес не престава да бди и защищава своите бойни другари инвалиди и семействата на загиналите на полето на честта, издигайки високо глас за подобрение участта на пострадалите от войните. Като народен представител, по негово предложение се увеличи кредитът на бездомниците, пострадали от войните, от 30 на 50 милиона лева; по негово предложение се опрости кредитът на една част от пострадалите от войните, отпуснат преди двадесет години за строеж на жилища. По негов почин се извоюваха днес пенсии за изслужено време и военно-инвалидната и се отмени преосвидетелствуването на инвалидите от войните. Вечна слава и сърдечна признателност на бойния другар Андро Лулчев, другар на фронта, другар в живота и другар на всички пострадали от войните.
към текста >>

26. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

ТОМ 21

В София благодарното Отечество ги оставяше да спят по бараки във Военно-инвалидния дом, а често по пейките в Градската градина и хотел „Поляна”.
Повече от 25 години инвалидите се преосвидетелствуват. Инвалиди от Варна, Русе, Видин, от четирите краища на България идват в София на специално изследване. Хора с течащи рани, разстроени нерви, изгубено здраве, а преди години и слепите трябваше да се мъкнат по влакове, автомобили и каруци, за да. дойдат тук, в София, за да ги изследват. Здрави и млади хора се разболяват от дългото пътуване, а какво е състоянието на тия инвалиди при тежки пътувания, сами разбирате хала им. В София благодарното Отечество ги оставяше да спят по бараки във Военно-инвалидния дом, а често по пейките в Градската градина и хотел „Поляна”. За убийците и разбойниците, като дойдат в София, ги чакат модерни затвори, а инвалидите - хотел „Поляна”... На една коледа Н. В. Царят посети героите във В. И. дом - свари ги да са се събрали в дървените бараки и, за да им не подвява отдолу снегът, бяха постлали платнищата на изгнилия под. Студено и мрачно бе. Героите бяха дошли от различните краища на България, Н. В.
към текста >>

За честта на офицерите в комисиите, които знаеха що е война, рани, страдания фронтовашки, биваха внимателни и не допущаха младите лекари да си играят с инвалидите.
Разбирате ли, генерале? ” Гласът му трепереше от мъка, от това, което видя и чу в тая барака. Дълги години след това героите лежаха пак в тия бараки и зимно време зъзнеха от студ, а лятно време балдисваха от горещина. Но дотук не свършваха страданията на тия, които идваха за изследвания. Там младите лекари в повечето случаи бяха груби в медицинските комисии. За честта на офицерите в комисиите, които знаеха що е война, рани, страдания фронтовашки, биваха внимателни и не допущаха младите лекари да си играят с инвалидите. Много често се случваше в тия медицински комисии да намалят и отнемат проценти на инвалидите. Но в съда експертите лекари не само възвръщаха процентите, но и увеличаваха. Но това коствуваше на инвалида морални терзания, разтакания по съдилища, средства, нерви. Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!? Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия.
към текста >>

Много често се случваше в тия медицински комисии да намалят и отнемат проценти на инвалидите.
” Гласът му трепереше от мъка, от това, което видя и чу в тая барака. Дълги години след това героите лежаха пак в тия бараки и зимно време зъзнеха от студ, а лятно време балдисваха от горещина. Но дотук не свършваха страданията на тия, които идваха за изследвания. Там младите лекари в повечето случаи бяха груби в медицинските комисии. За честта на офицерите в комисиите, които знаеха що е война, рани, страдания фронтовашки, биваха внимателни и не допущаха младите лекари да си играят с инвалидите. Много често се случваше в тия медицински комисии да намалят и отнемат проценти на инвалидите. Но в съда експертите лекари не само възвръщаха процентите, но и увеличаваха. Но това коствуваше на инвалида морални терзания, разтакания по съдилища, средства, нерви. Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!? Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия. Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди.,А животът и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите.
към текста >>

Знаете ли какви качества трябва да има боецът, за да участвува в такива боеве?
Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаще очите! Там, където не се иска приказки красиви и реки от мастило, а обич голяма, обич към Родината, здрави нерви, силна воля, голяма обич към брата и другаря си отляво и дясно, за да дочакаш противника или стигнеш и удариш „на нож”. Това прочуто Българско „на нож! ” Знаете ли какво значи „на нож? ” Знаете ли какво нещо е ръкопашен бой? Знаете ли какви качества трябва да има боецът, за да участвува в такива боеве? Повече така се изтръгваха победите от врага! Така се гонеше врагът от окоп на окоп, от връх на връх, от победа към победа! Тука, в залата, моите бойни другари и тези, които са участвували в тия славни дни по бойните поля, ме разбират добре. Защото заедно сме делили радости и скърби, живот и смърт, победа и поражения. Но младите лекари и бивши някои министри не го разбираха и не го чувствуваха.
към текста >>

27. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

ТОМ 21

Смути се душата на честния боец и гражданин.
във войните - учуди света със своите подвизи по бойните поля, но и българските политици тогава учудиха света със своята неподготвеност. И това, което бе спечелено с толкова много кърви, страдания и жертви по бойните поля, рухна за един ден през тежките септемврийски дни на 1918 г. Как и защо стана така, кои са причините, за да рухнат идеалите и придобивките на цял народ, аз не ще се спирам и не е време да говорим за това сега. Едно зная аз и вярвам, че и Вие същото знаете: че тилът разруши фронта в 1918 г. Настана мрак. Смути се душата на честния боец и гражданин. Мнозина от Вас може би ще си спомнят как политиците тогава взеха да играят на държавен съд - търсене на виновниците за катастрофата - и взаимно да се обвиняват, да хвърлят всичко на онзи, който една октомврийска нощ беше напуснал България и нямаше възможност поне за момент да каже истината и да изобличи онези, които бяха му се кланяли до земята. Нему хвърлиха кривите дърва и всичко друго на войската ни. Победеният, изгубил шанса, няма приятели. Дълго, дълго търсиха нашите политици отговорностите и най-послеги намериха - онзи, който работи 30 години и не пожали ни средства, ни време да учи малки и големи общественици на всичко! Разбира се, и тия, които бяха по бойните поля - защо се бавят още, та не превземат по налъми и без дрехи Солун?
към текста >>

Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество.
Бойците, които бяха се завърнали от фронта оголели и обосели, с мъка в душата си не можеха да познаят ни хората, ни София. Мнозина от фронтоваците само си бяха изрязали пагоните на куртките си и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, но макар че беше си смъкнал само пагоните на куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби.
към текста >>

Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и достойнството си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси.
Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби. Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и достойнството си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси. Достоен протест на още по-достойни борци на родината ни. Не след много бях повикан от тогавашния министър на войната, покойния Стамболийски. Той при една среща призна своята грешка спрямо пострадалите от войните и я оправда с много работа, която го бе налегнала, и с онова настроение, с което той идва от село. Тогава той завърши: „Поручик Лулчев, предайте на Вашите другари, че това, което зависи от мене, ще го сторя. Благодаря Ви, че ме опомнихте.
към текста >>

И за неговата чест и памет, и за наша радост, те не останаха само думи.
Той при една среща призна своята грешка спрямо пострадалите от войните и я оправда с много работа, която го бе налегнала, и с онова настроение, с което той идва от село. Тогава той завърши: „Поручик Лулчев, предайте на Вашите другари, че това, което зависи от мене, ще го сторя. Благодаря Ви, че ме опомнихте. Героите на България заслужават по-друга участ оттая, която имат сега. Ще наредя да се почне работа веднага.” Това са дословно думите му. И за неговата чест и памет, и за наша радост, те не останаха само думи. Скоро около София, Пловдив, Варна, Русе, където се хвърлиха боклуците на тия градове, се размерваха местата и се раздадоха на онези, които нямат огнища. Няма да описвам радостта и мъката на тези бедни и бездомни хорица, които с непоносими усилия и страдания в скоро време обърнаха боклуците на тия градове в градини и се построиха къщурки. Много, много нощи и дни прекараха те на тия нови места, без да ядат и спят. Тогава държавата им отпусна заеми от Земеделската банка по 40 ÷ 50 000 лева, за да строят. Настана нов живот за тях.
към текста >>

Често българският чиновник, малък и голям, дава една трета от заплатата си за наем.
С този член се иска да се закупуват еврейските жилища за пострадалите от войните. Не бива героите на България да отиват в тия жилища. Те са свързани с много хубаво минало. Целта в нова и обединена България е друга: еврейските жилища да се откупят, да се вземат от държавата и да се дадат на бездомниците чиновници, било под наем, или да им се продават на изплащане. Не са добре и българските чиновници в големите градове с квартирния въпрос. Често българският чиновник, малък и голям, дава една трета от заплатата си за наем. Това не бива. Еврейските жилища да се дадат на тия мъченици, било под малък наем, или да им се продадат. Правителството ще намери формулата, но пострадалите от войните не бива да се вмъкват там. Постройката на нови жилища на пострадалите от войните бе част от един голям план, който се състоеше в това: да се групира на едно място всичко, което е заслужило в борбите за обединението на България - военни инвалиди, македоно-одринци, кавалери на ордена за храброст, бойци от фронта. Да се издигнат големи паметници, жилища на бездомниците - големи, каквито големи бяха и делата и подвизите на тия творци на нова и обединена България, Там да бъдат поставени в голям парк и бюстовете на големите ни военноначалници, там да бъдат и музеите.
към текста >>

Често се случва, щото хора с малък процент на изгубена работоспособност да са били големи герои.
24 от 1920 г.)”. Аз съм длъжен тук да заявя, че от тоя заем съм се ползувал и аз с 37 000 лева, като военно- инвалид, за да си построя къщурка. Тогава, в 1920 г., бях инвалид със 100 % изгубена работоспособност. Когато опростиха след това заемите на всички военно-инвалиди с 90 и 100 % изгубена работоспособност, мои бойни другари ме накараха и аз да подам заявление с удостоверение, за да ми се заличи и моят заем. Отказах. Смятах, че не са процентите, които ще покажат храбростта и заслугата на боеца. Често се случва, щото хора с малък процент на изгубена работоспособност да са били големи герои. Останах да споделя съдбата на всички мои другари, пострадали от войната. И ако днес ще защитя каузата на пострадалите от войните, правя го, за да изпълня дълга си към тях и да ви припомня: човек, когато умре, най-добре се познава колко е бил богат. Всички мислеха, че покойният Ляпчев, големият наш държавник, който има и голяма къща, е богат, но всички знаят, че на неговата госпожа се отпусна пенсия. От добро ли бе? Покойният Малинов не остави ли и той голямо име и къща?
към текста >>

Един човек, който основно познава въпроса, за голяма моя радост, бившият управител на Българската земеделска банка, е г-н д-р Никола Сакаров, За честта на хиляди пострадали от войните, чиято съдба е била близо до неговото сърце, аз вярвам, че той ще каже тук истината по тия заеми.
И като така, повярваха, че няма средства, и от тия подплашени хорица някои са ходили при г-н военния министър. Като не знаят отгде могат да си намерят средства, решили да ги посочат от другарите си. Давещият се и за сламка се лови, а гладният бърза. Господин военният министър безспорно много е зает и не имал време да се опознае детайлно с този въпрос и, както се научавам, той е казал, че други са искали това. Смятам, че той не бива да слуша хора, които не познават въпроса, защото сречено и казано закон не се обосновава. Един човек, който основно познава въпроса, за голяма моя радост, бившият управител на Българската земеделска банка, е г-н д-р Никола Сакаров, За честта на хиляди пострадали от войните, чиято съдба е била близо до неговото сърце, аз вярвам, че той ще каже тук истината по тия заеми. Едно мога да кажа и аз, който съм малък пионер за отпущане на тия заеми преди 22 години, и то с положителност, че и г- н Сакаров ще го потвърди. От анкетата, която стана по заповед на г-н Сакаров като управител на Българската земеделска банка, г-н д-р Сакаров установи, че тия заеми са несъбираеми. Ако решат да ги събират, заплатите на чиновниците ще бъдат много по-големи, отколкото събраните средства. Доктор Н. Сакаров: - Вярно е това.
към текста >>

Само силната обич към родната земя им даваше сила, вяра и кураж да се борят с много несгоди, морални и материални, в продължение на 25 години, и оставените им деца пеленачета от бащите им, които паднаха по бойните поля, да ги изгледат и възпитат да служат и те на Родината си с цялото си сърце и душа, макар и много често да са лягали гладни и ходили боси.
Аз няма да ви припомням за хилядите смъртни случаи от мизерия в миналото на сираци от войната и майки, и жени на убитите ни бойни другари. С 60 лв. пенсия не се живееше, а сираците получаваха пенсия на ден по-малко и от един хляб. Забравихме ли това? Знаете ли на какъв глад и страшна мизерия в миналото беше подложена българската светица с децата си? Само силната обич към родната земя им даваше сила, вяра и кураж да се борят с много несгоди, морални и материални, в продължение на 25 години, и оставените им деца пеленачета от бащите им, които паднаха по бойните поля, да ги изгледат и възпитат да служат и те на Родината си с цялото си сърце и душа, макар и много често да са лягали гладни и ходили боси. Не бива да изнасям тук картини от далечното минало, защото не е мястото и времето сега за това. Страшни дни изживяваха пострадалите от войните в миналото. Те не се поддават на описание. С новия законопроект искат да се събират отпуснатите заеми за пострадали от войните от 1920 г. около 45 милиона лева.
към текста >>

Да, богати са те всички, много богати със своята войнишка чест и душа; богати са със своите страдания и мъки!
Та малко ли бяха страданията им като деца, та трябваше и сега да им поднесем като награда този законопроект? Това не бива да правим. Нито е времето, нито е мястото. Богати били някои от военноинвалидите, наеми вземали и могли да плащат! Богати са всички, а не само някои! Да, богати са те всички, много богати със своята войнишка чест и душа; богати са със своите страдания и мъки! Ето, 25 години как страдат. Богати са със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в други полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за храброст, богати са с вяра за бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години! Ето богатството на пострадалите от войните. То с пари не се купува, то с празни приказки не се създава. В този законопроект чл.
към текста >>

28. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Не е нужно да изтъкваме обективните причини, по които браковете ни на времето бяха сключени не по християнски обред, защото те са общоизвестни: както у нас, така и другаде жената следва поданството, местожителството и името на съпруга си, а като логическа последица на тия формални гражданско-правни качества, добива религията на съпруга си и се венчава по религиозните обреди на неговата религия.
I, буква “б” от Закона за защита на нацията, и то по силата на влезли в законна сила определения, държани от коронни съдилища в страната ни, макар че отговарят на всички други изисквания на закона: са български поданици, встъпили са в брак с лица от български произход - с нас - преди 1 септември 1940 г., приели са християнството преди 23 януари 1941 г., т. е. преди влизането в сила на Закона за защита на нацията. При това, когато нашите мъже са приели християнството, бракът ни с тях бе благословен от християнската църква и като така единственият извършен някога помежду нас брак е станал християнски, тъй като покръстването има ретроактивно действие и като така би могло да се счете, че нашият брак, извършен преди 1 септември 1940 г, е християнски брак и в такъв случай да отговаря на новото изискване на чл. 33, ал. I от Закона за защита на нацията, и мъжете ни да не бъдат изключени от новия текст на Закона за защита на нацията, който изисква християнски брак преди 1 септември 1940 г. Не е нужно да изтъкваме обективните причини, по които браковете ни на времето бяха сключени не по християнски обред, защото те са общоизвестни: както у нас, така и другаде жената следва поданството, местожителството и името на съпруга си, а като логическа последица на тия формални гражданско-правни качества, добива религията на съпруга си и се венчава по религиозните обреди на неговата религия. А това се прави, за да се запази достойнството на мъжа, с оглед благоденствието на семейството. Независимо от това, нашите закони по онова време не правеха разлика и браковете, сключени по нормите на признатите от Държавната власт религии, имаха еднаква валидност, сила и значимост. Но имаше нещо по-значимо от нормите и обредите: Законите на човешката природа, законите на живота, които във всички страни закриляха и закрилят почтената любов между мъжа и жената, която еднакво е благословена от всички църкви и философско-религиозни учения, когато води към брак, към основаване на семейството - най-святата и фундаментална единица на човешките общежития. Нима за тази си законна любов, за устроените с толкова усилия и грижи семейни огнища, ние сега трябва да бъдем наказани? Кога и къде е била злепоставена тази законна любов и защо след основаване на нашите семейства ние трябва да ги рушим, когато законите на нашата страна по време на сключването на нашите бракове не забраняваха последните?
към текста >>

Нима ние, като родени чистокръвни българки, нямаме това човешко и гражданско право, което имат и другите българки - да имаме, след като повечето от нас са доста изстрадали в живота, едно семейно огнище, както се дава това право и на еврейките, омъжени за българи, които, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, не са обезправени и имат повече права от нас, защото са се венчали по религиозния обред на своите съпрузи - по християнски обред?
А това се прави, за да се запази достойнството на мъжа, с оглед благоденствието на семейството. Независимо от това, нашите закони по онова време не правеха разлика и браковете, сключени по нормите на признатите от Държавната власт религии, имаха еднаква валидност, сила и значимост. Но имаше нещо по-значимо от нормите и обредите: Законите на човешката природа, законите на живота, които във всички страни закриляха и закрилят почтената любов между мъжа и жената, която еднакво е благословена от всички църкви и философско-религиозни учения, когато води към брак, към основаване на семейството - най-святата и фундаментална единица на човешките общежития. Нима за тази си законна любов, за устроените с толкова усилия и грижи семейни огнища, ние сега трябва да бъдем наказани? Кога и къде е била злепоставена тази законна любов и защо след основаване на нашите семейства ние трябва да ги рушим, когато законите на нашата страна по време на сключването на нашите бракове не забраняваха последните? Нима ние, като родени чистокръвни българки, нямаме това човешко и гражданско право, което имат и другите българки - да имаме, след като повечето от нас са доста изстрадали в живота, едно семейно огнище, както се дава това право и на еврейките, омъжени за българи, които, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, не са обезправени и имат повече права от нас, защото са се венчали по религиозния обред на своите съпрузи - по християнски обред? Не, ние не искаме да повярваме, че законът иска и допуска това. Очевидно нашите толкова незначителни по брой случаи не са имани предвид, когато е работена последната наредба за уреждане на еврейския въпрос. Касателно нашите мъже евреи, тук е мястото да изтъкнем, че те отдавна - преди оженването им за нас, са отрасли и живели в българска среда, учили са в български училища, в български университети, преминали са през българската казарма, техни братя и бащи са принесли в жертва пред олтаря на Отечеството ни живота си, членували са само в български спортни, културни и друга позволени от законите на страната ни организации, а чрез нас и с нас, те са се напълно сраснали с нашия бит, традиции и история. Бракът им с нас е логическа последица на пълното им общение с всичко българско - живели й възпитани така, те не можеха да се оженят за други жени, освен за българки, пренебрегвайки, пропити от идеализъм, материалните облаги, които браковете с еврейки им предлагали. Най-после, ние имаме една народна поговорка, която напълно покрива нашата теза: “Откъде си?
към текста >>

Касателно нашите мъже евреи, тук е мястото да изтъкнем, че те отдавна - преди оженването им за нас, са отрасли и живели в българска среда, учили са в български училища, в български университети, преминали са през българската казарма, техни братя и бащи са принесли в жертва пред олтаря на Отечеството ни живота си, членували са само в български спортни, културни и друга позволени от законите на страната ни организации, а чрез нас и с нас, те са се напълно сраснали с нашия бит, традиции и история.
Нима за тази си законна любов, за устроените с толкова усилия и грижи семейни огнища, ние сега трябва да бъдем наказани? Кога и къде е била злепоставена тази законна любов и защо след основаване на нашите семейства ние трябва да ги рушим, когато законите на нашата страна по време на сключването на нашите бракове не забраняваха последните? Нима ние, като родени чистокръвни българки, нямаме това човешко и гражданско право, което имат и другите българки - да имаме, след като повечето от нас са доста изстрадали в живота, едно семейно огнище, както се дава това право и на еврейките, омъжени за българи, които, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, не са обезправени и имат повече права от нас, защото са се венчали по религиозния обред на своите съпрузи - по християнски обред? Не, ние не искаме да повярваме, че законът иска и допуска това. Очевидно нашите толкова незначителни по брой случаи не са имани предвид, когато е работена последната наредба за уреждане на еврейския въпрос. Касателно нашите мъже евреи, тук е мястото да изтъкнем, че те отдавна - преди оженването им за нас, са отрасли и живели в българска среда, учили са в български училища, в български университети, преминали са през българската казарма, техни братя и бащи са принесли в жертва пред олтаря на Отечеството ни живота си, членували са само в български спортни, културни и друга позволени от законите на страната ни организации, а чрез нас и с нас, те са се напълно сраснали с нашия бит, традиции и история. Бракът им с нас е логическа последица на пълното им общение с всичко българско - живели й възпитани така, те не можеха да се оженят за други жени, освен за българки, пренебрегвайки, пропити от идеализъм, материалните облаги, които браковете с еврейки им предлагали. Най-после, ние имаме една народна поговорка, която напълно покрива нашата теза: “Откъде си? - Откъдето е жената.” Но има нещо по-тягостно за нас. Това е съдбата и положението на нашите деца. Ние сме създали поколение - всяка от нас има по едно, две, три и повече деца - родени от нас - майки българки и мъжете ни евреи.
към текста >>

В колко песни, в кои епопеи се говори за бащата, когато се бележи някое лице - било с добри или лоши качества?
Нима тия деца не са откърмени от гърдите на майки българки? Нима тия деца могат да имат друг психически строеж, освен българския? Не сме ли ние - майките, които провеждаме традициите вкъщи? Трябва ли да се отрече възпитателното въздействие на майката върху поколението? В нашите народни песни не се ли възпява майката, когато се слави някой герой? В колко песни, в кои епопеи се говори за бащата, когато се бележи някое лице - било с добри или лоши качества? Къде и от кого трябва да търсят закрила тия невинни дечица, които са сраснали с всичко българско, които са прегърнали като единствени българския семеен бит, българските традиции и българската славна история? Най- после, нека ни бъде позволено да зададем въпроса, който е повик на невинните душички на нашите деца, без да се счете изпадане в нечовешка дребнавост: нима децата на майките еврейки, омъжени за българи, могат да бъдат по-чисти българи от нашите деца? А децата на смесени бракове помежду еврейки и българи, поради предвидени формални предпоставки в Закона за защита на нацията, се третират като българи поради това, че майките им, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, и като така венчани по тяхната религия - християнски брачен обред, са изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в Наредбата за уреждане на еврейския въпрос. Действително съществува правната норма, правният принцип, че незнанието на един закон не извинява никого. Но незнанието на кой закон?
към текста >>

А децата на смесени бракове помежду еврейки и българи, поради предвидени формални предпоставки в Закона за защита на нацията, се третират като българи поради това, че майките им, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, и като така венчани по тяхната религия - християнски брачен обред, са изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в Наредбата за уреждане на еврейския въпрос.
Трябва ли да се отрече възпитателното въздействие на майката върху поколението? В нашите народни песни не се ли възпява майката, когато се слави някой герой? В колко песни, в кои епопеи се говори за бащата, когато се бележи някое лице - било с добри или лоши качества? Къде и от кого трябва да търсят закрила тия невинни дечица, които са сраснали с всичко българско, които са прегърнали като единствени българския семеен бит, българските традиции и българската славна история? Най- после, нека ни бъде позволено да зададем въпроса, който е повик на невинните душички на нашите деца, без да се счете изпадане в нечовешка дребнавост: нима децата на майките еврейки, омъжени за българи, могат да бъдат по-чисти българи от нашите деца? А децата на смесени бракове помежду еврейки и българи, поради предвидени формални предпоставки в Закона за защита на нацията, се третират като българи поради това, че майките им, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, и като така венчани по тяхната религия - християнски брачен обред, са изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в Наредбата за уреждане на еврейския въпрос. Действително съществува правната норма, правният принцип, че незнанието на един закон не извинява никого. Но незнанието на кой закон? - Отнася се до съществуващия такъв. А ние не знаехме преди 5, 10, 15 и повече години, когато сме встъпили в брак с нашите мъже евреи, съществуващите тогава закони, а не знаехме, че ще бъдат създадени закони, които ще ни ограничат, както днес. Ако да бяхме поне подозрели такива законоположения, ние не бихме встъпили в брак с нашите мъже евреи, за да предпазим нас и децата си от тоя тормоз, който днес трябва да търпим, след като сме се родили в България и чисти българки.
към текста >>

Изгрев, София Господин Главен Обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, полковник от запаса, София: В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съд, съм се обръщал многократно за съдействието на г-н Любомир Лулчев да ходатайствува пред цар Борис, пред другите членове на царския двор, както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както и да се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша.
Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул. Искър №15 Относно дейността на задържания общественик Любомир Хр. Лулчев кв. Изгрев, София Господин Главен Обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, полковник от запаса, София: В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съд, съм се обръщал многократно за съдействието на г-н Любомир Лулчев да ходатайствува пред цар Борис, пред другите членове на царския двор, както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както и да се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Господин Лулчев предприе редица сполучливи застъпиичества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица и тези негови застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството и да се облекчи участта му. Отнасях се за застъпи и чество към г-н Лулчев в полза на еврейството, защото знаех, че той е човек с миролюбиви разбирания за живота, човеколюбив, демократ и при многократни разговори с него съм слушал да изказва своите убеждения относно демократизма, славянолюбието - братско отнасяне към съседите, и винаги е държал за пълен неутралитет на България. Познавайки го като такъв и като активен деец в това направление, си позволих да разкрия наболялото си сърце пред него. И аз зная, че той свърши твърде много човеколюбива работа сред властниците на мрачния фашистки режим. Това като Ви донасям, моля Ви, господин Главен Обвинител, да се вземе под внимание при преценяване дейността на г-н Любомир Лулчев всред властниците на миналите режими.
към текста >>

Господин Лулчев предприе редица сполучливи застъпиичества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица и тези негови застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството и да се облекчи участта му.
№ 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул. Искър №15 Относно дейността на задържания общественик Любомир Хр. Лулчев кв. Изгрев, София Господин Главен Обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, полковник от запаса, София: В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съд, съм се обръщал многократно за съдействието на г-н Любомир Лулчев да ходатайствува пред цар Борис, пред другите членове на царския двор, както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както и да се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Господин Лулчев предприе редица сполучливи застъпиичества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица и тези негови застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството и да се облекчи участта му. Отнасях се за застъпи и чество към г-н Лулчев в полза на еврейството, защото знаех, че той е човек с миролюбиви разбирания за живота, човеколюбив, демократ и при многократни разговори с него съм слушал да изказва своите убеждения относно демократизма, славянолюбието - братско отнасяне към съседите, и винаги е държал за пълен неутралитет на България. Познавайки го като такъв и като активен деец в това направление, си позволих да разкрия наболялото си сърце пред него. И аз зная, че той свърши твърде много човеколюбива работа сред властниците на мрачния фашистки режим. Това като Ви донасям, моля Ви, господин Главен Обвинител, да се вземе под внимание при преценяване дейността на г-н Любомир Лулчев всред властниците на миналите режими. Уверен в пълната справедливост на Народните обвинители и на Народния съд, оставам с отлични почитания и пожелания.
към текста >>

Отнасях се за застъпи и чество към г-н Лулчев в полза на еврейството, защото знаех, че той е човек с миролюбиви разбирания за живота, човеколюбив, демократ и при многократни разговори с него съм слушал да изказва своите убеждения относно демократизма, славянолюбието - братско отнасяне към съседите, и винаги е държал за пълен неутралитет на България.
До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул. Искър №15 Относно дейността на задържания общественик Любомир Хр. Лулчев кв. Изгрев, София Господин Главен Обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, полковник от запаса, София: В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съд, съм се обръщал многократно за съдействието на г-н Любомир Лулчев да ходатайствува пред цар Борис, пред другите членове на царския двор, както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както и да се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Господин Лулчев предприе редица сполучливи застъпиичества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица и тези негови застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството и да се облекчи участта му. Отнасях се за застъпи и чество към г-н Лулчев в полза на еврейството, защото знаех, че той е човек с миролюбиви разбирания за живота, човеколюбив, демократ и при многократни разговори с него съм слушал да изказва своите убеждения относно демократизма, славянолюбието - братско отнасяне към съседите, и винаги е държал за пълен неутралитет на България. Познавайки го като такъв и като активен деец в това направление, си позволих да разкрия наболялото си сърце пред него. И аз зная, че той свърши твърде много човеколюбива работа сред властниците на мрачния фашистки режим. Това като Ви донасям, моля Ви, господин Главен Обвинител, да се вземе под внимание при преценяване дейността на г-н Любомир Лулчев всред властниците на миналите режими. Уверен в пълната справедливост на Народните обвинители и на Народния съд, оставам с отлични почитания и пожелания. Равин, Председател на Върховния еврейски духовен съд (Подпис Дан.
към текста >>

Дупница Уважаеми Господин Лулчев, Благодарение на Вашето застъпничество, днес аз се намирам в средата на моето семейство.
Днес видях големия му син, доста е загрижен, а малкият само си играел - дете! Съща. 10. Писмо от гр. Дупница от 9.V.1943 г. до Любомир Лулчев 9.V.1943 г. гр. Дупница Уважаеми Господин Лулчев, Благодарение на Вашето застъпничество, днес аз се намирам в средата на моето семейство. За Великден бях освободен от затвора, един от малкото щастливци. Моля за извинение, че не Ви се обадих досега, причина за което е мисълта ми да дойда скоро в София и лично да изкажа благодарността си. Макар и малко късно, моля Ви да приемете както на семейството ми, така и лично моите благодарности за доброто дело, което направихте. Цялото семейство коленопреклонно благодарейки на Бога за всичката Му милост, молим да Ви дари със здраве, бодрост и дълъг живот, за да принасяте добрини и правите добри дела, както на нас. Зная, че Вие сте много зает и времето Ви е твърде скъпо, но ще Ви моля да ми разрешите да дойда при Вас, за да изкажа лично благодарността си.
към текста >>

Често си мисля за Вас и Вашия народ, на когото главите на колове набиват и Вие сте спокойни в Мърчаево, изучавате Божественото учение.
Но това дава обратни резултати, фактите говорят това. От село Усоица, където терорът е много по-голям, защото почти цялото село е комунизирано, изнесли са храна на шумкарите в гората. А в Саранци, тъкмо когато имаше най- много войска, разправят, че слезли шумкари и взели хляб, но мен ми се струва, че тези шумкари са преоблечени агенти, за да оправдаят и засилят терора. Едно момиче - сестриче на един арестуван, е викано в Новоселци и бито до насиняване и после го пуснали. Мисля си: “Да ни бият англичани, американци и шумкари - донякъде разбирам, но да ни бие властта - не разбирам.” Скоро ще видите, както отива положението, ще стане неудържимо. Често си мисля за Вас и Вашия народ, на когото главите на колове набиват и Вие сте спокойни в Мърчаево, изучавате Божественото учение. Вие ми казахте, че тези хора, защото нямали връзка с Вас, затова така ги мъчели. Един глас ми подшушва да се подложа на този терор аз, който имам връзка с Вас, за да се загрижите за останалите. Рядко слизам всред село, само по работа, но когато се завърна, бивам разсипан от мъка и жалост, че бият и тормозят идеалистите на България, става все повече и повече както в турско. Сещам се ония песни, където възпяват юнаци, на които турците набили главите на колове... Бих искал да дойда да Ви разкажа всичко, всичко това, което съм Ви написал е нищо, но се заяждат комендантите и не ме слушат. Тошо снощи си дойде и ми казва, че господин Калфов ставал министър-председател, зная че Ви е приятел - имайте в предвид арестуваните ученици, майките им са със зачервени очи, сега били преместени в Сливенския затвор, а трима не ги знаят къде са и семействата им са изселени от селото.
към текста >>

Предвид на това, аз Ви моля, не за мой интерес или за някаква близост с онеправданите учители, а само за изправяне на една крещяща несправедливост, на сигурно несъзнателно извършено от по-големите фактори зло (тяхната вина, ако има такава, се състои само в това, че са повярвали безкритично на някои безсъвестни шпиони), та казвам, за възстановяването на истината и правдата, за изличаването на една незаслужена обида, аз Ви моля, направете по възможност веднага необходимото, да се възвърне правото, честта и учителското звание и служба на всички тия уволнени учители, които са виновни за проникването на леви идеи в гимназията ни толкова, колкото съм виновен, да речем аз, или Вий, или пък - самият г-н министър на народното просвещение.
Не бих писал, ако не познавах добре тези хора и ако не бях най-искрено възмутен от тази постъпка, на която цялото гражданство тук гледа като наедно с нищо необяснимо и с нищо неоправдано действие на Министерството на народното просвещение. При това, нещо много интересно, доколкото ми е известно, никой от тия учители не е бил разпитван преди да му е съобщено решението - уволнение от всички училища в България - просто на просто - всичко това е станало “задочно”, без да са викани, без да са питани, без да им е дадена ни най-малка възможност да отговорят на обвиненията, които са хвърлени върху тях. Аз никъде не съм видял такъв съд, дори на бойното поле, пред лицето на врага, който да не дава думата на подсъдимите, а тук без никакво провинение и без никакво предварително съобщение, просто на просто им се съобщава, че са уволнени. Нека приносящата ви разправи подробно как стои работата, но аз мисля, че такава една постъпка никога не трябва да изхожда от Министерството на народното просвещение, и че тя трябва час по-скоро да се изправи. Това е истинско престъпление - да се стоваря вината и да се наказват невинни хора, още повече отлични работници, каквито малцина са, за българската просвета. Предвид на това, аз Ви моля, не за мой интерес или за някаква близост с онеправданите учители, а само за изправяне на една крещяща несправедливост, на сигурно несъзнателно извършено от по-големите фактори зло (тяхната вина, ако има такава, се състои само в това, че са повярвали безкритично на някои безсъвестни шпиони), та казвам, за възстановяването на истината и правдата, за изличаването на една незаслужена обида, аз Ви моля, направете по възможност веднага необходимото, да се възвърне правото, честта и учителското звание и служба на всички тия уволнени учители, които са виновни за проникването на леви идеи в гимназията ни толкова, колкото съм виновен, да речем аз, или Вий, или пък - самият г-н министър на народното просвещение. Тия хора са невинни и не трябва да се онеправдават. Една повторна и грижливо водена анкета веднага ще разкрие истината. А тази анкета трябва незабавно да стане, ако не бъдат възстановени веднага и без анкета, защото наистина ние тук - гражданите на Севлиево, само можем да се чудим и да недоумяваме как може да се вършат такива с нищо неоправдани действия като уволнянето на тия учители. Според мене дългът на по-големите фактори, след като възстановят справедливостта и се извинят пред незаслужено обидените учители, е да потърсят и хванат за ушите тия, които са ги обвинили, защото тяхната постъпка не може да бъде окачествена другояче, освен - съзнателно заблуждаване на Министерство на народното просвещение, което, бидейки далеч, не е могло да разкрие лъжата. Завършвам с надеждата, че в най-скоро време една голяма грешка ще бъде изправена.
към текста >>

Според мене дългът на по-големите фактори, след като възстановят справедливостта и се извинят пред незаслужено обидените учители, е да потърсят и хванат за ушите тия, които са ги обвинили, защото тяхната постъпка не може да бъде окачествена другояче, освен - съзнателно заблуждаване на Министерство на народното просвещение, което, бидейки далеч, не е могло да разкрие лъжата.
Това е истинско престъпление - да се стоваря вината и да се наказват невинни хора, още повече отлични работници, каквито малцина са, за българската просвета. Предвид на това, аз Ви моля, не за мой интерес или за някаква близост с онеправданите учители, а само за изправяне на една крещяща несправедливост, на сигурно несъзнателно извършено от по-големите фактори зло (тяхната вина, ако има такава, се състои само в това, че са повярвали безкритично на някои безсъвестни шпиони), та казвам, за възстановяването на истината и правдата, за изличаването на една незаслужена обида, аз Ви моля, направете по възможност веднага необходимото, да се възвърне правото, честта и учителското звание и служба на всички тия уволнени учители, които са виновни за проникването на леви идеи в гимназията ни толкова, колкото съм виновен, да речем аз, или Вий, или пък - самият г-н министър на народното просвещение. Тия хора са невинни и не трябва да се онеправдават. Една повторна и грижливо водена анкета веднага ще разкрие истината. А тази анкета трябва незабавно да стане, ако не бъдат възстановени веднага и без анкета, защото наистина ние тук - гражданите на Севлиево, само можем да се чудим и да недоумяваме как може да се вършат такива с нищо неоправдани действия като уволнянето на тия учители. Според мене дългът на по-големите фактори, след като възстановят справедливостта и се извинят пред незаслужено обидените учители, е да потърсят и хванат за ушите тия, които са ги обвинили, защото тяхната постъпка не може да бъде окачествена другояче, освен - съзнателно заблуждаване на Министерство на народното просвещение, което, бидейки далеч, не е могло да разкрие лъжата. Завършвам с надеждата, че в най-скоро време една голяма грешка ще бъде изправена. ________________________________________ * Това писмо е изпратено до министър Йоцов, който е написал резолюция; „Ако може нова анкета. Всеки да си представи оправдателни писма, препоръка от кмета или от свещеника или от гражданите или селяните и пр” (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев). 15. Писмо до Любомир Лулчев от адвокат Михаил Геновски от 17.ХI.1942 г.
към текста >>

С откровеността си често достига до дързост.
Цялото дело, заедно с присъдата, е изпратено в Министерството на Правосъдието. Там комисията още не се е занимала. Пращам Ви за двама от тях по едно портретче, за да имате външна представа за тях. Ето и малко сведения за тези младежи: 1) Слави п. Игнатов е млад ентусиазист. С откровеността си често достига до дързост. Ползува се с много хубаво име в Старозагорския край; роден е от село Оряховица, Старозагорско. Син на свещеник. В държанието си твърд и упорит, 2) Серги Златанов, роден от село Трекляново, Кюстендилско. От бедно семейство. С много усилия е достигнал положението на стопански деятел.
към текста >>

Психично е колеблив; взима своите решения необмислено и често изпада в грешки.
Син на свещеник. В държанието си твърд и упорит, 2) Серги Златанов, роден от село Трекляново, Кюстендилско. От бедно семейство. С много усилия е достигнал положението на стопански деятел. От 8 години е кооператор и преди възбуждането на наказателното преследване е арестуван като директор на кооперацията в село Сливница, Софийско. Психично е колеблив; взима своите решения необмислено и често изпада в грешки. Много симпатичен, оженен за една секретарка от Околийския съд, която е по-възрастна от него, и която беше уволнена от служба, след като се започна разглеждането на делото. 3) Антон Минев, роден от гр. Карнобат, оженен за бедна жена от Средногорието - има две деца. Жена му е сирак от войната. Той лично е участвувал в Тракийската чета на д-р Нейчев против гърците.
към текста >>

При разговор проявява качества на уравновесен и здравомислящ човек.
Външността му издава добродушен, но твърд човек. 4) Никола Гърнев, роден от село Либяхово, Неврокопско. Участвувал е в македонското движение на страна на протогеровистите и федералистите, В Балканската война е бил доброволец. Участвувал е като редовен войник във втората война. Платил е скъпа дан на македонските междуособици. При разговор проявява качества на уравновесен и здравомислящ човек. Фанатик в идейното си приобщаване - държи здраво и неотстъпно онова, което веднъж е приел. Поведението му предизвиква спонтанна симпатия към него. 5) Борис Николов Миланов, роден от с. Стрезимировци, Царибродско, Бил е кореспондент на чужди вестници. Връзката му с д-р Димитров е на идейно-политическа основа.
към текста >>

” Тук българската армия и чиновничеството са направили по-големи “постижения”, отколкото в Русия - не съществува частна собственост.
Дошъл полковият командир Данков в Серес, веднага взводният подофицер от 18 пост му занася една кошница грозде подарък. И откъде е набрал това грозде, мислите? Войниците нямат пари, нито толкова го обичат, за да му купят - те са го крали от лозята на пост Тумба; и от другите постове постоянно се бере грозде и праща в ядрото, да яде поручикът и неговите хора. Веднъж идва подофицерът, изпълняващ длъжността фелдфебел, и каза на войника Братан Стойков: “Поручикът иска риби да му хванеш.” Времето беше студено и войникът отказа. Когато после той отиде да си иска законната отпуска, поручикът му каза: “Каквото искам от Вас, Вие го не давате, какво искате от мен? ” Тук българската армия и чиновничеството са направили по-големи “постижения”, отколкото в Русия - не съществува частна собственост. Войниците от постовете и тези от 59-и Пирински полк, от 7-а дивизионна болница, стражарите, чиновниците и работниците от железопътната линия нападат лозя и градини и берат най-безпощадно, и ако случайно там е стопанинът, питат го: “Какво търсиш в лозето? ”, и ако нещо възрази - дигат пушката срещу него и той побягва и тогава като истински разбойници грабят. Един работен локомотив всеки ден минава, спира край лозята, набира грозде и си продължава. Агрономството правило оплакване до командира на Серския, но той казал: “Хванете ги и ги доведете”, което е абсолютно невъзможно войник с пушка и стражар да го хване собственикът. На войниците почти никакъв зарзават не се дава вече 20 дни, откак съм се завърнал от отпуск, картофи не са ни пращали, веднъж ни пратиха десетина извяхнали чушки и [зеле]ни патладжана, и около 1 килограм кромид лук, това е дажбата на зарзавата за 20 дни за 7 войника.
към текста >>

29. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Старшината Тильо Петков започна да ме наказва често с арест.
Една сутрин в батареята дойдоха около 15 стенографи, вземаха ми тетрадките със стенограмите ми и цял ден ги проучваха. Установи се, че съм писал само това, което ми е преподавано и ми върнаха тетрадките. Почувствах силна болка в слънчевият възел и горчивина в устата си и престанах да ям. Политическият ме насилваше да ям месо. Аз му заявих, че баба ми и дядо ми са били вегетарианци, баща ми, майка ми, „и аз също - и да ме убиете, няма да ям месо”. Старшината Тильо Петков започна да ме наказва често с арест. Казваше „Арестки” и ме вкарваха в празна стая до столовата. Мой колега по съдба беше Илийчо - Макарончо. За наказание ни караха следобед и вечер да мием чиниите. Мене ми се повдигаше и ми ставаше лошо. Илийчо миеше всичките чинии.
към текста >>

Често се излъчвах.
Учителят с един замах ми уреди почти всички въпроси. 84. Трети опит за разстрел Линията на живота ми, която беше прекъсната на 20-годишна възраст, се съедини. Яви се втора сатурнова линия, която започваше от венериния хълм. Съзнанието ми се промени и взех пак да си пея, както през 20-дневния пост. Разбрах, че плащам за грешки от минали животи. Често се излъчвах. Сутрин рано правехме учение с противогаз на главата, Батарейният Ангелов ми задава въпрос, но аз не го чух. Новобранците ме побутнаха и ми казаха въпроса. Аз . свалих противогаза с голямо закъснение. Той се ядоса и извика: „Марш навън, сега ще те разстрелям!
към текста >>

При честите братски срещи правеха трапези с баници и различни ястия.
Димитровград, брат Паню Балдъров, и редовно посещавах беседите, срещите. Казвах им почти всичко за живота, но помолих Учителя да намали виждането ми, защото виждах как бият хората по затворите, престъпления, които не можех да предотвратя - да помогна. Това стана. Ходех всяка неделя редовно на беседи, докато не пускаха никой да излезе от батареята. Офицер, ако имаше работа, трябваше да иска позволение от дежурния генерал в МНО. При честите братски срещи правеха трапези с баници и различни ястия. Аз търсех нещо леко за ядене - компот, понеже ядях 10-ина хапки. Следобед в неделя се връщах от беседа и вървях по пряк коларски път, който минаваше през житата. Пред мен се появи индус, който дигна ръката си и ме поздрави. Отговорих на поздрава му и се попитах: „Откъде ли е дошъл този индус? ” Обърнах се да го видя пак.
към текста >>

В казармата често идваха да ни изпитват по материалната част и по физкултура.
Отговорих на поздрава му и се попитах: „Откъде ли е дошъл този индус? ” Обърнах се да го видя пак. Беше изчезнал. Попитах ръководителя си какво означава тази среща. Обясни ми, че индусът идва от Агарта и ме поздравява за издържания от мене изпит. В казармата често идваха да ни изпитват по материалната част и по физкултура. Материалната част знаех добре, и когато дойдоха младите войници, им я преподавах. Предложиха ми да ми дадат чин сержант - отказах, Бях лек и лесно се катерех по върлината и играех на уредите, И на пост да бях, веднага ме освобождаваха да защищавам честта на батареята. В стрелбите наборниците ми не бяха добре. Аз стрелях отлично и винаги след стрелби получавах по 3 дена гарнизонна отпуска, която прекарвах при приятелите в Димитровград, През есента стана среща на лозето, което имаха духовните общества от Димитровград до с. Крепост. Запознах се с Влайчо, Леко и много други. 88.
към текста >>

Предложиха ми да ми дадат чин сержант - отказах, Бях лек и лесно се катерех по върлината и играех на уредите, И на пост да бях, веднага ме освобождаваха да защищавам честта на батареята.
Беше изчезнал. Попитах ръководителя си какво означава тази среща. Обясни ми, че индусът идва от Агарта и ме поздравява за издържания от мене изпит. В казармата често идваха да ни изпитват по материалната част и по физкултура. Материалната част знаех добре, и когато дойдоха младите войници, им я преподавах. Предложиха ми да ми дадат чин сержант - отказах, Бях лек и лесно се катерех по върлината и играех на уредите, И на пост да бях, веднага ме освобождаваха да защищавам честта на батареята. В стрелбите наборниците ми не бяха добре. Аз стрелях отлично и винаги след стрелби получавах по 3 дена гарнизонна отпуска, която прекарвах при приятелите в Димитровград, През есента стана среща на лозето, което имаха духовните общества от Димитровград до с. Крепост. Запознах се с Влайчо, Леко и много други. 88. Пепелянките През пролетта на 1953 г. ни вдигнаха по тревога и напуснахме батареята.
към текста >>

Той ходи често при с.
Помолих Ангелов да го пусне с мене и всяка неделя ходехме до Прослав и той се снабдяваше с храна за цяла седмица. Посещавах брат Михаил Стоицев и братския салон. 91. Уволнение на баща ми заради мене На 1.01.1953 г. уволняват (съкращават) баща ми от „Транспроект”, където работеше заради мене. Комунистите веднага взимат мерки. Той ходи често при с. Елена Казанлъклиева, която живееше в стая от къщата на Николай Дойнов. Тя му казва, че ще отиде пак да работи там, където е работил, но ще мине известно време. Назначават го като временен работник - V разряд. В трудното положение, в което се намира семейството ни: аз - в казармата и баща ми - без работа, майка ми взима от Петранка Михайлова 200 лв. назаем. Петранка идва няколко пъти да си иска парите, но нашите нямат и не могат да й ги върнат, Накрая идва и казва на майка ми, че й ги прощава тези пари и няма да й ги връща.
към текста >>

Често хижарят го нямаше, но печката беше заредена, кибритът-отгоре, и шише газ до печката.
В събота работехме до 13 часа, а в 17 часа тръгваше автобус от Орлов мост за Боровец, където пристигах към 19 часа. Тръгвах нагоре покрай двореца „Царска Бистрица”. Отдясно и отляво до мен заставаха две невидими същества, които ми казваха къде да стъпвам, за да ходя по пътеката, по която са ходили преди мен и да не пропадам в дълбокия сняг. Ходех в сняг до колене, при отклонение от пътеката ставаше над гърдите. Стигах хижата. Често хижарят го нямаше, но печката беше заредена, кибритът-отгоре, и шише газ до печката. Стоплях си вода и понякога преспивах и сутринта рано поемах нагоре. Обикновено продължавах направо към върха. Понякога нямаше метеоролог на върха. Преспивах на заслона, който беше добре оборудван. Знаех къде крият ключа.
към текста >>

Под Ястребец често чувах ръмженето на мечките.
Понякога нямаше метеоролог на върха. Преспивах на заслона, който беше добре оборудван. Знаех къде крият ключа. Посрещах изгрева, закусвах на заслона и се връщах в София. Лятото и есента в облачно и мъгливо време, като ходех през гората, краката ми напипваха пътеката. Под Ястребец често чувах ръмженето на мечките. Там имаха свое леговище. 93. Задача на Бивака Четях усилено беседите и реших да направя задачата за отиване на Витоша нощем през зимата. На Ел Шадай имаше заслон с 2 стаи, направен от брат Димитър Стоянов, в който се приютявахме през зимата и четяхме беседата в 10 часа. На 12.02.1956 г. ме събудиха в 24 часа, с казване на името ми – „Светозаре!
към текста >>

Казвай: „Идвайте по-често при мен.
Същото и от левия джоб. Каза ми: „Като те срещна друг път, ще ти ги дам.” След няколко дена му направиха обиск и му взеха скритите в дома му 120 милиона лева, Интернираха го в Белене, където след слизането от влака ги посрещат конни милиционери с камшици в ръце и така ги откарват в бараките. Габровци му дават пари да плаща на здрави, силни хора да изкопават нормата му, и така оцеля. Ще ми върне парите в друг живот. Майка ми взе открит лист и посети Ванга, която я извиква от края на опашката от насъбралите се над 100души. Казвай: „Идвайте по-често при мен. Вие светите и ми давате сили, а другите само взимат от мене, Дрехите ви са попаднали у бедно семейство, което е имало нужда точно от тях. Не ги търсете.” Тогава четях усилено беседите. В 1 часа ме събуждаха, като казваха името ми, и четях до 6 часа няколко беседи, като си правех записки на стенография. След това тръгвах на работа. Така успях да прочета издадените беседи 2 ÷ 3 пъти, по видове.
към текста >>

Обискът на 6.ХІІ.1957 г.* След свършване на лятната школа на Рила, всяка неделя ходехме на бивака Ел Шадай с Влад Пашов, Иван Антонов, Методи Константинов, Петър Филипов, Крум Въжароа, Борис Николов, Гавраил Величков, Петър Манев, Никола Гръблев, Атанас Николов и др, Вървейки нагоре, астролозите постоянно ме изпитваха, като ми казваха Асцендентът, Слънцето и Луната в кои знаци са, и да определя характера и качествата на човека.
Челото ми, което беше 3 см. се увеличи на 6 см. Придобих вътрешно знание, с което винаги можех да разполагам. Минавах през законите на Питагоровата школа и само мълчах, но записвах всичко важно по теми в тетрадки на стенография. Имах стотина такива тетрадки. 101. Обискът на 6.ХІІ.1957 г.* След свършване на лятната школа на Рила, всяка неделя ходехме на бивака Ел Шадай с Влад Пашов, Иван Антонов, Методи Константинов, Петър Филипов, Крум Въжароа, Борис Николов, Гавраил Величков, Петър Манев, Никола Гръблев, Атанас Николов и др, Вървейки нагоре, астролозите постоянно ме изпитваха, като ми казваха Асцендентът, Слънцето и Луната в кои знаци са, и да определя характера и качествата на човека. Виках на помощ интуицията си, разбирах за кого става въпрос и го описвах много добре. Влад Пашов ме учеше, а другите нищо не ми казваха по Астрология, а само ме изпитваха. През 1957 г. започнах да работя мозайки в „Софстрой” при майстор от бригадата на Борис - Илия Василев от Симеоново. В Братството ставаха много борби в Братския съвет между Антов и Коста Стефанов срещу Борис Николов и останалите от съвета.
към текста >>

Обектът се приема с отлично качество и след това няма никакви оплаквания.
Агентите, като не намериха нищо, в което да ме обвинят, отиват при началника ми Нешо Атанасов, който имаше ранг на министър, и му докладват: „Другарю началник, във Вашето управление има един голям враг на комунизма, който трябва да уволните. Той е дъновист. Става рано, посреща слънцето, не яде месо и не посещава събранията на ОФ организацията.” – „Как се казва този човек? ” - «Светозар Крумов.” – „Ами той ми е най-добрият работник. Когато комисията не приема някой наш обект, поради допуснати дефекти, изпращам него, и той оправя всичко. Обектът се приема с отлично качество и след това няма никакви оплаквания. Де да имам десетина като него, па каквито и да са: фашисти, дъновисти! Оставете човека на мира да си върши спокойно работата си! ” Това беше заповед за тях и те ме оставиха. Така за добрата ми работа, началникът ме отърва от това непоносимо преследване. 103. Обвиненията В работата бях дежурно виновен за всичко.
към текста >>

Домът им често беше обикалян от Любен евреинът.
Мария Тодорова всеки петък го посещаваше и носеше по две торби храна. Борбата продължаваше на Изгрева. На брат Борис не му беше лесно, а и тук борбата беше голяма. С Петър Филипов, на когото Борис повери сестра Мария след процеса, редовно я посещавахме. Сестра Мария беше много чувствителна и схващаше всичките злини, които се отправяха към тях. Домът им често беше обикалян от Любен евреинът. Направили магия двамата с Борис да си заминат за 48 часа. Мария усеща тежкото влияние и веднага ни извика. До източната страна на къщата имаше пчелен кошер, в който беше сложена магията (черна топка от парцали, преседели 40 дена в гробищата), обработи се и кака Станка, без да я пипа с ръка, я хвърли в реката.* На другия ден двамата извършители - Мария Иванова и Коста Стефанов, си заминаха в едно и също време. Опитаха се и на нас да сложат магия, но кучето Белчо ги подуши и взе да лае яростно. Веднага излязохме с баща ми и брат ми и видяхме Тошо босия, който бягаше по улицата.
към текста >>

Често ни гостуваха сестра Надка и брат Добри Ганев.
Той дойде от Русе, стана като строител софийски жител и си направи къща, в която живееше с брат си Илия. На 27.01.1965 г. почина брат му и можеха да му сложат някой агент да живее при него, понеже имаше жилищна криза. Покани ме да живея при него и аз отидох. Петър е духовен брат и всяка събота с него и Елена приготвяхме вечеря и провеждахме молитвен наряд с приятели от Изгрева и от провинцията. Често ни гостуваха сестра Надка и брат Добри Ганев. Надка беше сензитивна - проводник, и чрез нея говореше Учителят. Изпадаше в транс и Учителят чрез нея ни даваше напътствия как да се справяме с мъчнотиите, които ни съпътстваха.* Правени са много сеанси, на които присъстваха сестра Милка Периклиева, Верка Куртева, Райна Найденова и др. братя и сестри. На 27-и се събирахме всеки месец за Учителя и често при сестра Мария Тодорова. Прочитахме беседа, пеехме песни, понякога имахме и сеанси и вечеряхме.
към текста >>

На 27-и се събирахме всеки месец за Учителя и често при сестра Мария Тодорова.
Петър е духовен брат и всяка събота с него и Елена приготвяхме вечеря и провеждахме молитвен наряд с приятели от Изгрева и от провинцията. Често ни гостуваха сестра Надка и брат Добри Ганев. Надка беше сензитивна - проводник, и чрез нея говореше Учителят. Изпадаше в транс и Учителят чрез нея ни даваше напътствия как да се справяме с мъчнотиите, които ни съпътстваха.* Правени са много сеанси, на които присъстваха сестра Милка Периклиева, Верка Куртева, Райна Найденова и др. братя и сестри. На 27-и се събирахме всеки месец за Учителя и често при сестра Мария Тодорова. Прочитахме беседа, пеехме песни, понякога имахме и сеанси и вечеряхме. В Братството борбите не преставаха. Посред нощ пренасяхме вещи и беседи, останали от обирите, да ги запазим у Петър и на други места. * За Надка Куртева виж „Изгревът”, том X, стр. 491 ÷ 560.
към текста >>

Говорехме по братските въпроси, често той свиреше и искаше да направя записи.
” – „Разбира се.” Земята беше посипана от зрели череши, съборени от войника. Мястото на Учителя трябва да се пази и стопанисва. Всеки може да вземе участие в това дело. 117. Подвързаните беседи След 1976 г. започнах редовно да посещавам брат Гавраил Величков. Говорехме по братските въпроси, често той свиреше и искаше да направя записи. Не разбирах и направих малко записи. Помагах му в текущи ремонти на апартамента. Помагах му с каквото можех. Той се отдръпна от Петър Филипов. През ноември 1985 г,, като влязох при него, той отвори шкафа в кухнята и ми показа два реда подвързани беседи: „За тебе са, взимай ги.” Него ден се пренасях от един обект на друг и носех дрехите и инструментите си, и не можах да взема нищо.
към текста >>

Често го водеше на поликлиниката да го лекува.
Гледаше го, а аз работех. Павел порасна. Веднъж ме попита защо сме го кръстили Павел, когато няма никой в рода ни става име. Помисли малко и каза: „Понеже съм много палав! ” Действително беше много палав и подмладяваше майка си, като обикаляше по няколко пъти блока, и тя - след него. Често го водеше на поликлиниката да го лекува. През 1980 г. Павел влезе в детската градина и Елена стана чистачка в училището, за да го наблюдава. По характер и живот той беше много различен от другите комунистически деца и те не го обичаха. Често го биеха и тормозеха. През лятото ходехме на Мусала и езерата.
към текста >>

Често го биеха и тормозеха.
” Действително беше много палав и подмладяваше майка си, като обикаляше по няколко пъти блока, и тя - след него. Често го водеше на поликлиниката да го лекува. През 1980 г. Павел влезе в детската градина и Елена стана чистачка в училището, за да го наблюдава. По характер и живот той беше много различен от другите комунистически деца и те не го обичаха. Често го биеха и тормозеха. През лятото ходехме на Мусала и езерата. През есента на 1986 г. Павел го удариха с юмрук в главата и през пролетта на 1987 г. започна да има епилептични припадъци. Започнахме да го лекуваме по Димков с квас на главата и пиеше лекарства с алое.
към текста >>

Колю и Стоянка работеха в „Софстрой” паркет и често се срещахме по обектите.
Комунистите взимат мерки и изпращат военен да вземе мястото му и да се засели там. Всяка сутрин ходех при тях да си говорим. Предложих му да напусне това място и да си купи друго. Военният спечели делото и Колю купи място в кв. „Витоша”, където си построиха къща и в двора отглеждаха ягоди. Колю и Стоянка работеха в „Софстрой” паркет и често се срещахме по обектите. Комунистите не го оставят на мира, че се е отказал от тях и всяка вечер милицията идва с джипа, качват го в нея и цяла нощ го разкарват по София. Сутринта го връщат и той отива на работа не спал и не починал, а паркетът е много тежка работа, особено цикленето. Този тормоз продължава дълго време и той се разстройва психически, Стоянка го гледа няколко години и на 10.04.1981 г. той си замина. Братята му не предявиха никакви претенции към имота му, в купуването на който са му помагали, и всичко остана на сестра Стоянка.
към текста >>

Често й ходехме на гости.
Братята му не предявиха никакви претенции към имота му, в купуването на който са му помагали, и всичко остана на сестра Стоянка. Виждаме какви се последствията, когато човек спори с Бога. Никога не трябва да разчитаме на човешкото и материалния порядък, а само на Божественото. След магията сестра Стоянка живя още 12 години - от 1987 г. до 25.11.1999 г. Често й ходехме на гости. В нейния дом се срещахме с брат Николай Калерт, който посещава няколко пъти България, идващ от Латвия. Преди да си замине, сестра Мария Тодорова поверява 3 костюма на Учителя на сестра Стоянка. Тя казва на певицата Искра, след като си замине и взима костюмите на Учителя, да ги занесе в дома си, да извика и мене да присъствам. Бяхме няколко души. Костюмите бяха в добър вид.
към текста >>

30. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

ТОМ 22

Петър често придружава баща си Константин при изпълнение на неговите черковни обязаности във Варненската епархия.
се дипломира с дисертацията си „Наука и възпитание". 1893-1894 г.завършва едногодишен курс по практична медицина. В1895 г. се завръща в България и живее при сестра си Мария във Варна. Той има няколко срещи с Духа и разговори, на които му се обяснява каква е мисията му в България и трудната задача, която му предстои. Петър често придружава баща си Константин при изпълнение на неговите черковни обязаности във Варненската епархия. При едно такова посещение в село Тетово, Русенско, на 7/19.03.1897 г. в 5 часа сутринта в Петър Константинов Дънов се вселява Божият Дух, на неговата 33 годищна земна възраст и той става Учител, Койтоуправлява слънчевата система, слънцата, звездите и планетите. От този момент той става вселен и родовата му карма отпада от него. От слаб болнав човек, той се превръща в здрав силен младеж, който започва да лекува всичките физически и духовни недъзи на хората, които идват в допир с неговия дух. Както отбелязах, вселяването става точно в 5 часа, когато всички същества от космоса отправят ума си към Бога и му благодарят за всичките блага и благословения, с които ги е обсипал.
към текста >>

Видях сиянието и светлината, които го обгърнаха изцяло." С това се прекъсва и опекунството на баща му, който е искал да следва неговите черковни разбирания и път - често пъти са стигали до големи противоречия, показано от присъствието на Марс в четвърти дом, Марс точен квадрат Слънце и Плутон е в 4 дом.
От този момент той става вселен и родовата му карма отпада от него. От слаб болнав човек, той се превръща в здрав силен младеж, който започва да лекува всичките физически и духовни недъзи на хората, които идват в допир с неговия дух. Както отбелязах, вселяването става точно в 5 часа, когато всички същества от космоса отправят ума си към Бога и му благодарят за всичките блага и благословения, с които ги е обсипал. Точно в този свещен момент за нашите души, когато целият космос се моли, идва Божият Дух, като силна бяла светлина, която обгръща тялото на Петър и влиза вътре в него. Това става пред очите на баща му Константин, който е записал в библията си за това явление и казва: „Сбъдна се онова, което отдавна ми беше предизвестено за моя син Петър. Видях сиянието и светлината, които го обгърнаха изцяло." С това се прекъсва и опекунството на баща му, който е искал да следва неговите черковни разбирания и път - често пъти са стигали до големи противоречия, показано от присъствието на Марс в четвърти дом, Марс точен квадрат Слънце и Плутон е в 4 дом. Това показва, че трябва да напусне ограничителната среда, в която живее и я търпи и да отиде другаде, където условията ще бъдат много добри - в новото християнство, в което го води Божият Дух и което той трябва да го проповядва. Господарят на 4 дом в Близнаци е Меркурий, който се намира в зодиакалния знак Риби в първи дом. Риби е знакът на Христос и християнството. Учителят отбелязва затова събитие: „Докато бях роден, минах през големи страдания и тежки болезнени състояния, защото изплащах родовата си и българската карма. Като станах вселен, целият този тежък товар отпадна от плещите ми и аз станах служител на Бога - свободна душа в земния живот." Преди Петър да е навършил своята слънчева 33 годишна възраст, най- важната земна година от живота на човека, в него се вселява Божият Дух.
към текста >>

Така този типичен Водолей е най-високата градация, която съществува в човечеството, но се среща много рядко, поради вместването на една или повече планети в знака.
Везни дават красиво тяло (Асцендентният знак на радикса на Учителя), но той е по- женствен, докато Водолей в красота е истинска мъжка красота. Безстрашните му очи са благи, дълбоки, изпълнени с милост и щедрости. Челото е почти квадратно с добре развито самообладание и говори за големия интелект, който той притежава. Голямата му куполообразна глава говори за духовната страна на природата му. Брадата е добре развита, оформена и дава винаги цел на всичките си действия. Така този типичен Водолей е най-високата градация, която съществува в човечеството, но се среща много рядко, поради вместването на една или повече планети в знака. В този хороскоп на Учителя няма никакво вместване на планета, а в изгряващия знак е само главата на дракона, която е с Юпитерово влияние и е в 12 дом, в изгряващия зодиакален знак Водолей. Хората на Водолей са най-лоялните приятели, а и те привличат много приятели и ги запазват до края на живота си. Учителят е облагодетелстван от приятелите си, които са му били винаги в помощ и са поддържали неотклонно идеите му. Той има неизменно постоянство при следване на плана, който му е поставен и точно изпълнява повелите на курса, който е поел. Ще има финансови успехи, придобити от продължителни и настойчиви усилия.
към текста >>

Кармата (Сатурн) е поносима и често пъти е в зависимост от волята на родения, както го виждаме в живота на Учителя.
Лъвът отразява в знака Водолей любов, но не животинска, а най-фина, платонична, водеща винаги до приятелство от най-висока степен. Водолеите обичат всички хора и винаги влизат в положението им и им помагат. Съуправител на Водолей е и Сатурн, който постоянно съпътства живота на Учителя. В радикса (рождения хороскоп) Сатурн е на Асцендента в знака Везни, където е в екзалтация и е много силен. Тук влиянието му е значително омекотено и най-благотворно (в знака на Юпитер - Стрелец). Кармата (Сатурн) е поносима и често пъти е в зависимост от волята на родения, както го виждаме в живота на Учителя. Той, както Христос, имаше власт да положи душата си и да я вземе. На Асцендента 22°46' във Водолей изгрява звездата Денеб Алгеди (гама Козирог), 22° 15' във Водолей за 1897 г. Тази звезда проявява сатурново и юпитерово влияние. Денеб е гърба на съзвездието Козирог. По-рано тази звезда са я наричали Насхирой I.
към текста >>

Учителят проявява силен стремеж към честност, справедливост и отлично разбира и познава човешките натури и жизнения им път в развитието им на земята.
Денеб е гърба на съзвездието Козирог. По-рано тази звезда са я наричали Насхирой I. Тук Юпитер смекчава значително влиянието на Сатурн, като дава много промени в живота на родения по пътя към целта, която преследва. Тази звезда прави родения да е доволен от всичко. Да е съветник на всички хора, с които има отношение и да се ползва пред тях с особено доверие. Учителят проявява силен стремеж към честност, справедливост и отлично разбира и познава човешките натури и жизнения им път в развитието им на земята. Има много тънки и дълбоки вътрешни схващания за живота на всяка душа, което се дължи на извънредно високите вибрации на аурата на Учителя, която поема влиянията на всички заобикалящи го същества в пълнота. Тази звезда е добре поставена и аспектирана в хороскопите на крупни писатели, учени, физици, атомисти, като Бертолд Брехт и Сведенборг има съвпад със Слънцето - съвършени типове личности. Вернер фон Браун, Хайнц Гертман - конструктор на реактивни системи и Йохан Волфганг фон Гьоте имат съвпад с Уран. Томас Алва Едисон има тази звезда съвпад с Меркурий. Значи Учителят с този съвпад на Асцендента с Денеб поставя в основата на земния човешки живот едно ново знание, много по-високо от цялата човешка култура - най-великото от Божествения свят - Словото Божие за развитието на човешките души.
към текста >>

Учителят е израз на абсолютна честност и почтеност в постъпките си и намира винаги добрата оценка на обкръжаващите го.
Той има отлично устроено тяло и голяма приспособимост към условията на земния живот. По характер той е весел, изпълнен с желание за успех в живота - свършване на работата за Бога, която му е определена. Проявява изключителна смелост при всички видове трудности, които се явяват в пътя му. Животът му е радостен, оптимистичен, основан на добри дела, което е залог за успех във всяко начинание. Обича и умее да ръководи околните си и да упражнява въздействие върху съзнанията им. Учителят е израз на абсолютна честност и почтеност в постъпките си и намира винаги добрата оценка на обкръжаващите го. Слънцето в зодиакалния знак Риби дава склонност на Учителя да се усамотява, особено сред красотите на природата да медитира и се моли и да прави постоянна връзка с ръководителя на епохата на Риби - християнската епоха, с Исус Христос. Той постоянно посещава Учителя и му помага в общата им работа, която трябва да се свърши на земята. Учителят работи далеч от публиката, в пълна тайна във веригата и особено в Синархичната верига, съставена от 10-те ръководители на братствата. Тя просъществува до заминаването на Учителя, но почти нищо не се знае за вътрешната й организация и работата, която е вършила, ръководена пряко от Учителя. Слънцето 28°47'24" в зодиакалния знак Риби е в орбис (3°) и съвпад с точката на пролетното равноденствие (0° в Овен), което дава голям подем във физическия и духовния живот на Учителя.
към текста >>

Мъчно намират работа и често я напущат поради нанесени им обиди или от мързел.
Те не познаха Бога, въплътил се в България - Учителят Беинса Дуно и най-интелигентните българи водеха непрекъсната словесна борба с него. В този период на развитие аспектът прави българите нерешителни, променчиви и неспособни да следват определена цел в живота си. Хвърлят се безразсъдно във всякакви предприятия, но поради липса на настойчивост и воля, не достигат до добър край. Жената е крайно изтерзана и онеправдана в семейния живот. Българите нямат никакво уважение и почитание помежду си, към по-интелигентните от тях и управляващите ги. Мъчно намират работа и често я напущат поради нанесени им обиди или от мързел. Учителят ни учи: „Издигнете жената и я направете равноправна с мъжа." (Слънце в перихелий тригон Сатурн ретрограден) дава най- хубавите качества на Учителя: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила да доведе до добър край всяко начинание, независимо от пречките, които се явяват. Той притежава голямо благородство на душата си, изпълнен с добра воля и отзивчивост към благосъстоянието на околните. Проявява изключителна искреност и честност в отношенията и постъпките си към всички. Решенията му са неотменни и светъл път, по който може да мине всяка душа, устремена към Бога. Учителят има успех във всичките си дела, приема страданията с радост и благодари на Бога за всичко.
към текста >>

Учителят ни учи: „Издигнете жената и я направете равноправна с мъжа." (Слънце в перихелий тригон Сатурн ретрограден) дава най- хубавите качества на Учителя: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила да доведе до добър край всяко начинание, независимо от пречките, които се явяват.
В този период на развитие аспектът прави българите нерешителни, променчиви и неспособни да следват определена цел в живота си. Хвърлят се безразсъдно във всякакви предприятия, но поради липса на настойчивост и воля, не достигат до добър край. Жената е крайно изтерзана и онеправдана в семейния живот. Българите нямат никакво уважение и почитание помежду си, към по-интелигентните от тях и управляващите ги. Мъчно намират работа и често я напущат поради нанесени им обиди или от мързел. Учителят ни учи: „Издигнете жената и я направете равноправна с мъжа." (Слънце в перихелий тригон Сатурн ретрограден) дава най- хубавите качества на Учителя: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила да доведе до добър край всяко начинание, независимо от пречките, които се явяват. Той притежава голямо благородство на душата си, изпълнен с добра воля и отзивчивост към благосъстоянието на околните. Проявява изключителна искреност и честност в отношенията и постъпките си към всички. Решенията му са неотменни и светъл път, по който може да мине всяка душа, устремена към Бога. Учителят има успех във всичките си дела, приема страданията с радост и благодари на Бога за всичко. Ще има успех и признание след един слънчев цикъл от 22 години, считан от 1900 година.
към текста >>

Проявява изключителна искреност и честност в отношенията и постъпките си към всички.
Жената е крайно изтерзана и онеправдана в семейния живот. Българите нямат никакво уважение и почитание помежду си, към по-интелигентните от тях и управляващите ги. Мъчно намират работа и често я напущат поради нанесени им обиди или от мързел. Учителят ни учи: „Издигнете жената и я направете равноправна с мъжа." (Слънце в перихелий тригон Сатурн ретрограден) дава най- хубавите качества на Учителя: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила да доведе до добър край всяко начинание, независимо от пречките, които се явяват. Той притежава голямо благородство на душата си, изпълнен с добра воля и отзивчивост към благосъстоянието на околните. Проявява изключителна искреност и честност в отношенията и постъпките си към всички. Решенията му са неотменни и светъл път, по който може да мине всяка душа, устремена към Бога. Учителят има успех във всичките си дела, приема страданията с радост и благодари на Бога за всичко. Ще има успех и признание след един слънчев цикъл от 22 години, считан от 1900 година. (Откриване школата на Бялото братство.) (Слънце в перихелий точен квадрат Марс). Този аспект говори за големите разрушителни енергии, с които са обладани българите.
към текста >>

Винаги е в затруднение и често изменя курса на живота си, за който е агитирал и убеждавал другите.
Лесно и бързо развалят и рушат нещата, но после много мъчно ги създават отново. Показва водене на неразумни разрушителни войни със страшни последствия. Липсва им каузална мисъл и не мислят за последствията от деянията си. Това, което човек сам си направи, друг не може да му го направи. Българинът има сприхав, войнствен темперамент, но не е злобен и злопаметен. Винаги е в затруднение и често изменя курса на живота си, за който е агитирал и убеждавал другите. Тези влияния ни накараха да воюваме в междусъюзническата война и първата световна война, завършила катастрофално по вина на Фердинанд. Наложи се Учителят да спасява България по време на междусъюзническата война. Аспектът показва и враждебно отношение на българите към делата и Словото на Учителя, противодействие на доброто и любов-а. (Слънце в перихелий точен тригон Уран ретрограден). Учителят притежава подчертан интуитивен характер, изобретателен дух и независимост в проявите и отношенията си с външните хора.
към текста >>

" Учителят обичаше земеделието и градинарството и често отиваше да копае с брат Ради заедно.
Този аспект показва, че бунтовните духове, падналите ангели, които съставляват царството на ада под кората на земята, в центъра й, се подчиняват на волята на Учителя и правят това, което той им повелява. И те като същества от вселената изпълняват волята Божия. Веднъж Учителят пътува с трамваи придружен от брат Любомир Лулчев, и на спирка се качва един човек на предната платформа. Лулчев вижда, че той е член на черното братство и му казва веднага да слезе от трамвая. Той му отговаря: „Учителят не ме пъди, а ти защо ме пъдиш? " Учителят обичаше земеделието и градинарството и често отиваше да копае с брат Ради заедно. Той изпълняваше повелята на Великият, който чрез устата на всички учители, светии, пророци и мъдреци препоръчват на хората да обработват земята, за да имат правилна обмяна със съществата от плутоновия свят, за да бъдат здрави. И цар да е един човек, трябва да копае поне един час дневно земята през пролетта, за да бъде здрав, енергичен и бодър. Учителят отбелязва, че в шестата раса всички учени професори, музиканти ще копаят земята, но със златни мотики. Тогава земята ще дава 10 пъти повече продукти и хората ще се радват на голямо изобилие от блага. Златото е символ на слънцето, носител на големите блага, контото изпраща по цялата наша слънчева система.
към текста >>

Освен опасни отрицателни качества, Шеат има и силни положителни излъчвания, които могат да бъдат възприети от малък брой хора, изпълнени с висок ментален (умствен) и творчески потенциал, като например Йохан Гьоте и Фридрих Ницше, които имат съвпад на Шеат с Юпитер.
Това е отразено в беседата му „За съдба дойдох" държана 22 април 1928 г. в г. София. Тази констелация показва най-вече неудачни войни (Слънце точен квадрат Марс), от които България е била в опасност (междусъюзническата) да падне отново под турско и гръцко робство, от което Учителятя спаси. Първата атомна бомба избухна на 18.07.1945 г. Тогава звездата Шеат е била в съвпад по транзит с МС и полуквадрат Сатурн в хороскопа на Япония. Освен опасни отрицателни качества, Шеат има и силни положителни излъчвания, които могат да бъдат възприети от малък брой хора, изпълнени с висок ментален (умствен) и творчески потенциал, като например Йохан Гьоте и Фридрих Ницше, които имат съвпад на Шеат с Юпитер. Виктор Юго и Рудолф Щайнер имат съвпад на Шеат с Меркурий. При Учителя имаме съвпад със Слънцето, от което идват всичките блага, благословения и условия за развитието живота на човечеството. От това следва, че Учителят стои високо над всичките човешки светила и носи най-великата и важна литература за човечеството - Словото Божие, което обединява в цялост живота на земята и цялата вселена. (Луна в перихелий опозиция Слънце, квадрат Марс, полусекстил Юпитер, секстил Сатурн, секстил Уран ретрограден). (Луна в перихелий опозиция Слънце в перихелий), както писах, когато разглеждах аспектите на Слънцето, се отнася до душите на българите, които преди 2 хиляди години загубиха това велико чувство - любов към Бога и сега пред лицето на Бога трябва да го възстановят, да го познаят, приемат, възлюбят и започнат да му служат.
към текста >>

При Учителя имаме съвпад със Слънцето, от което идват всичките блага, благословения и условия за развитието живота на човечеството.
Тази констелация показва най-вече неудачни войни (Слънце точен квадрат Марс), от които България е била в опасност (междусъюзническата) да падне отново под турско и гръцко робство, от което Учителятя спаси. Първата атомна бомба избухна на 18.07.1945 г. Тогава звездата Шеат е била в съвпад по транзит с МС и полуквадрат Сатурн в хороскопа на Япония. Освен опасни отрицателни качества, Шеат има и силни положителни излъчвания, които могат да бъдат възприети от малък брой хора, изпълнени с висок ментален (умствен) и творчески потенциал, като например Йохан Гьоте и Фридрих Ницше, които имат съвпад на Шеат с Юпитер. Виктор Юго и Рудолф Щайнер имат съвпад на Шеат с Меркурий. При Учителя имаме съвпад със Слънцето, от което идват всичките блага, благословения и условия за развитието живота на човечеството. От това следва, че Учителят стои високо над всичките човешки светила и носи най-великата и важна литература за човечеството - Словото Божие, което обединява в цялост живота на земята и цялата вселена. (Луна в перихелий опозиция Слънце, квадрат Марс, полусекстил Юпитер, секстил Сатурн, секстил Уран ретрограден). (Луна в перихелий опозиция Слънце в перихелий), както писах, когато разглеждах аспектите на Слънцето, се отнася до душите на българите, които преди 2 хиляди години загубиха това велико чувство - любов към Бога и сега пред лицето на Бога трябва да го възстановят, да го познаят, приемат, възлюбят и започнат да му служат. Само тогава българите ще се освободят от нещастията и плачевното състояние, в което се намират - отвсякъде и всички да ги крадат и грабят. Когато се обърнат към Бога, от целия свят към България ще потекат средства, злато, храни и блага и българите ще попаднат в един райски живот, задоволени с всички необходими блага и неспиращо благоденствие.
към текста >>

От това следва, че Учителят стои високо над всичките човешки светила и носи най-великата и важна литература за човечеството - Словото Божие, което обединява в цялост живота на земята и цялата вселена.
Първата атомна бомба избухна на 18.07.1945 г. Тогава звездата Шеат е била в съвпад по транзит с МС и полуквадрат Сатурн в хороскопа на Япония. Освен опасни отрицателни качества, Шеат има и силни положителни излъчвания, които могат да бъдат възприети от малък брой хора, изпълнени с висок ментален (умствен) и творчески потенциал, като например Йохан Гьоте и Фридрих Ницше, които имат съвпад на Шеат с Юпитер. Виктор Юго и Рудолф Щайнер имат съвпад на Шеат с Меркурий. При Учителя имаме съвпад със Слънцето, от което идват всичките блага, благословения и условия за развитието живота на човечеството. От това следва, че Учителят стои високо над всичките човешки светила и носи най-великата и важна литература за човечеството - Словото Божие, което обединява в цялост живота на земята и цялата вселена. (Луна в перихелий опозиция Слънце, квадрат Марс, полусекстил Юпитер, секстил Сатурн, секстил Уран ретрограден). (Луна в перихелий опозиция Слънце в перихелий), както писах, когато разглеждах аспектите на Слънцето, се отнася до душите на българите, които преди 2 хиляди години загубиха това велико чувство - любов към Бога и сега пред лицето на Бога трябва да го възстановят, да го познаят, приемат, възлюбят и започнат да му служат. Само тогава българите ще се освободят от нещастията и плачевното състояние, в което се намират - отвсякъде и всички да ги крадат и грабят. Когато се обърнат към Бога, от целия свят към България ще потекат средства, злато, храни и блага и българите ще попаднат в един райски живот, задоволени с всички необходими блага и неспиращо благоденствие. (Луна в перихелий квадрат Марс) показва избухливият характер на българина, склонности да говори много, от което следват много скърби и неволи.
към текста >>

Към подчинените се проявяват взискателно и властно и изисква пълно покорство, често използва насилието.
(Луна в перихелий опозиция Слънце в перихелий), както писах, когато разглеждах аспектите на Слънцето, се отнася до душите на българите, които преди 2 хиляди години загубиха това велико чувство - любов към Бога и сега пред лицето на Бога трябва да го възстановят, да го познаят, приемат, възлюбят и започнат да му служат. Само тогава българите ще се освободят от нещастията и плачевното състояние, в което се намират - отвсякъде и всички да ги крадат и грабят. Когато се обърнат към Бога, от целия свят към България ще потекат средства, злато, храни и блага и българите ще попаднат в един райски живот, задоволени с всички необходими блага и неспиращо благоденствие. (Луна в перихелий квадрат Марс) показва избухливият характер на българина, склонности да говори много, от което следват много скърби и неволи. Винаги въстава срещу всяка заповед, нареждане, които ограничават неговите желания. Към подчинените се проявяват взискателно и властно и изисква пълно покорство, често използва насилието. Проявява голямо разточителство и е непоправим лъжец. От тази окаяна душа на българина небето иска да извае един отличен служител на Бога, изпълнен с любов. Това ще стане. (Луна в перихелий секстил Сатурн ретрограден) дава най-хубавите сатурнови качества на Учителя, като го прави много самоуверен, сериозен, уравновесен, методичен, пестелив, с грижа, такт и дипломатичност. Този аспект дава голям успех на Учителя в обществените отношения.
към текста >>

(Луна в перихелий секстил Сатурн ретрограден) дава най-хубавите сатурнови качества на Учителя, като го прави много самоуверен, сериозен, уравновесен, методичен, пестелив, с грижа, такт и дипломатичност.
Винаги въстава срещу всяка заповед, нареждане, които ограничават неговите желания. Към подчинените се проявяват взискателно и властно и изисква пълно покорство, често използва насилието. Проявява голямо разточителство и е непоправим лъжец. От тази окаяна душа на българина небето иска да извае един отличен служител на Бога, изпълнен с любов. Това ще стане. (Луна в перихелий секстил Сатурн ретрограден) дава най-хубавите сатурнови качества на Учителя, като го прави много самоуверен, сериозен, уравновесен, методичен, пестелив, с грижа, такт и дипломатичност. Този аспект дава голям успех на Учителя в обществените отношения. Той притежава високо съзнание за своята отговорност по отношение на честта и справедливостта към хората и Бога. Учителят спечелва с тези си качества доверието и любовта на заобикалящите го хора. Притежава неповторимо и неизчерпаемо търпение и упоритост за постигане на доброто и любовта в живота и никога не си служеше с насилие. Целят ад е изграден от неизпълнени обещания и насилия.
към текста >>

Той притежава високо съзнание за своята отговорност по отношение на честта и справедливостта към хората и Бога.
Проявява голямо разточителство и е непоправим лъжец. От тази окаяна душа на българина небето иска да извае един отличен служител на Бога, изпълнен с любов. Това ще стане. (Луна в перихелий секстил Сатурн ретрограден) дава най-хубавите сатурнови качества на Учителя, като го прави много самоуверен, сериозен, уравновесен, методичен, пестелив, с грижа, такт и дипломатичност. Този аспект дава голям успех на Учителя в обществените отношения. Той притежава високо съзнание за своята отговорност по отношение на честта и справедливостта към хората и Бога. Учителят спечелва с тези си качества доверието и любовта на заобикалящите го хора. Притежава неповторимо и неизчерпаемо търпение и упоритост за постигане на доброто и любовта в живота и никога не си служеше с насилие. Целят ад е изграден от неизпълнени обещания и насилия. Виждаме, че в радикса от Луна съвпад Сатурн, при вселяването аспектът се променя в Луна секстил Сатурн, който е пълен антипод на първия. Тоест, Учителят разреши този страшен кармичен проблем за душите на българите, заложен в радикса и те започват да дишат по-свободно.
към текста >>

Учителят спечелва с тези си качества доверието и любовта на заобикалящите го хора.
От тази окаяна душа на българина небето иска да извае един отличен служител на Бога, изпълнен с любов. Това ще стане. (Луна в перихелий секстил Сатурн ретрограден) дава най-хубавите сатурнови качества на Учителя, като го прави много самоуверен, сериозен, уравновесен, методичен, пестелив, с грижа, такт и дипломатичност. Този аспект дава голям успех на Учителя в обществените отношения. Той притежава високо съзнание за своята отговорност по отношение на честта и справедливостта към хората и Бога. Учителят спечелва с тези си качества доверието и любовта на заобикалящите го хора. Притежава неповторимо и неизчерпаемо търпение и упоритост за постигане на доброто и любовта в живота и никога не си служеше с насилие. Целят ад е изграден от неизпълнени обещания и насилия. Виждаме, че в радикса от Луна съвпад Сатурн, при вселяването аспектът се променя в Луна секстил Сатурн, който е пълен антипод на първия. Тоест, Учителят разреши този страшен кармичен проблем за душите на българите, заложен в радикса и те започват да дишат по-свободно. От тях отпадат много тежки кармични страдания, определени да ги платят при сегашната ликвидация на века.
към текста >>

Този аспект оформя в Учителя една оптимистична благородна природа, с отворено сърце, почтеност, честност, благосклонност, което го прави извънредно популярен.
Тоест, Учителят разреши този страшен кармичен проблем за душите на българите, заложен в радикса и те започват да дишат по-свободно. От тях отпадат много тежки кармични страдания, определени да ги платят при сегашната ликвидация на века. Учителят изведе българите от двете фатални войни, въвлечени в тях от Фердинанд и повторната опасност България да бъде поробена наново от турците и гърците. Велика е Божията милост към нас, малките, непослушни и неразумни негови деца. (Луна в перихелий полусекстил Юпитер ретрограден). Този аспект оформя в Учителя една оптимистична благородна природа, с отворено сърце, почтеност, честност, благосклонност, което го прави извънредно популярен. Душата му е непреривно свързана с Бялото братство и неговата глава - синът Божий, Исус Христос. Този аспект укрепва едновременно неговите умствени и телесни функции и създава в него здрав дух в здраво тяло, от което следва голяма лична привлекателност, с която той лекува постоянно физически и духовно болните, отправили молба към него. Учителят притежава високо издигнат идеал, недостижим за обикновените хора. Ползва се от едно обширно плодотворно изящно въображение, чрез което гради устоите на новия живот, предвиден да се изяви на земята. Тази констелация показва неизменен успех в живота му, както в материално, така и в духовно отношение.
към текста >>

Дава на Учителя сериозност, проникновеност и силна способност за съсредоточаване, които са неоценими качества за развитието на живота.
Влад Пашов, Николай Дойнов, Методи Константинов, и другите, понесоха последствията от тяхното жестоко отношение към астролозите и астрологията в миналото. Има една велика Божествена правда, която регулира целокупния живот на вселената. Тя се отменя - правдата (кармата) напълно само когато човек се обърне към Бога и започне да му служи беззаветно с любов. (Меркурий в перихелий квинтил Сатурн, квадрат Нептун, квадрат Плутон, латитюд Марс). (Меркурий в перихелий квинтил Сатурн ретрограден). Дава на Учителя сериозност, проникновеност и силна способност за съсредоточаване, които са неоценими качества за развитието на живота. Изпълнен е с благоразумие, дълбок изчерпателен ум, което води до пълен успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта му иде осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния успех на делото му. Предвидливостта и дипломатичността му го правят непобедим и той още от млади години се е отличавал със своите духовни способности и разумни методи на работа. Учителят е много сдържан, скрит, скромен в своите жестове и маниери, да не блести пред публиката. Той притежава непоколебима честност и крайна справедливост и затова му е дадено да управлява живота в цялата необятна вселена, да го планира и организира.
към текста >>

Той притежава непоколебима честност и крайна справедливост и затова му е дадено да управлява живота в цялата необятна вселена, да го планира и организира.
Дава на Учителя сериозност, проникновеност и силна способност за съсредоточаване, които са неоценими качества за развитието на живота. Изпълнен е с благоразумие, дълбок изчерпателен ум, което води до пълен успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта му иде осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния успех на делото му. Предвидливостта и дипломатичността му го правят непобедим и той още от млади години се е отличавал със своите духовни способности и разумни методи на работа. Учителят е много сдържан, скрит, скромен в своите жестове и маниери, да не блести пред публиката. Той притежава непоколебима честност и крайна справедливост и затова му е дадено да управлява живота в цялата необятна вселена, да го планира и организира. Виждаме, че в този хороскоп на вселяването на Божия Дух в Учителя е променен аспектът Меркурий точен квадрат Сатурн от радикса в положителния аспект Сатурн квинтил Меркурий. Първият аспект въздейства на Учителя да бъде ням до 6 годишна възраст, а новият Меркурий квинтил Сатурн отваря гласа му, за да изнесе Словото Божие по най-изискания лингвистичен начин. В разглеждания хороскоп Сатурн ретрограден е най-високо поставената планета, съвпад с МС. Свръхсъзнанието на Учителя работи изключително активно и благотворно върху обективния ум на българите (Меркурий) и той в бъдеше ще се промени коренно. (Меркурий в перихелий квадрат Нептун).
към текста >>

Този аспект ни запознава с хаотичния български обективен ум, безгрижен, мечтателен и често застрашен от отслабване на паметта.
Виждаме, че в този хороскоп на вселяването на Божия Дух в Учителя е променен аспектът Меркурий точен квадрат Сатурн от радикса в положителния аспект Сатурн квинтил Меркурий. Първият аспект въздейства на Учителя да бъде ням до 6 годишна възраст, а новият Меркурий квинтил Сатурн отваря гласа му, за да изнесе Словото Божие по най-изискания лингвистичен начин. В разглеждания хороскоп Сатурн ретрограден е най-високо поставената планета, съвпад с МС. Свръхсъзнанието на Учителя работи изключително активно и благотворно върху обективния ум на българите (Меркурий) и той в бъдеше ще се промени коренно. (Меркурий в перихелий квадрат Нептун). Този аспект ни запознава с хаотичния български обективен ум, безгрижен, мечтателен и често застрашен от отслабване на паметта. Стреми се да постигне известност, с непрекъснато безпокойство, но не е способен да се приспособява към новите условия - високото място, което иска да заеме. Като важно оръжие за постигане на целите си използва нашироко измамата, хитростта и клеветата. Преследван от постоянни несполуки, често българинът завършва живота си с необмислено самоубийство. (Меркурий в перихелий квадрат Плутон). Тази констелация показва големите умствени противоречия, помрачавания, ограничения, заблуждения и изопачавания, които изживяват българите.
към текста >>

Преследван от постоянни несполуки, често българинът завършва живота си с необмислено самоубийство.
Свръхсъзнанието на Учителя работи изключително активно и благотворно върху обективния ум на българите (Меркурий) и той в бъдеше ще се промени коренно. (Меркурий в перихелий квадрат Нептун). Този аспект ни запознава с хаотичния български обективен ум, безгрижен, мечтателен и често застрашен от отслабване на паметта. Стреми се да постигне известност, с непрекъснато безпокойство, но не е способен да се приспособява към новите условия - високото място, което иска да заеме. Като важно оръжие за постигане на целите си използва нашироко измамата, хитростта и клеветата. Преследван от постоянни несполуки, често българинът завършва живота си с необмислено самоубийство. (Меркурий в перихелий квадрат Плутон). Тази констелация показва големите умствени противоречия, помрачавания, ограничения, заблуждения и изопачавания, които изживяват българите. Те са готови да възприемат внушенията на най-престъпните духове на ада и да извършват големи престъпления. Цялата му умствена конюнктура е изградена върху себичността, егоизма, кражбата, лъжата и грабителството. Учителят е слязъл на земята да внесе малко светлина в черния тунел, в който е попаднал ума на българина.
към текста >>

Тези качества той ги е проявил в пълнота при изнасянето на беседите.
Учителят ще бъде много обичан от приятелите си, които ще му помагат при всички материални мъчнотии. Освен това Венера е в собствения си знак Телец, където е много силна. Дава печалби от собствени усилия. Учителят ще бъде много общителен, благосклонен и изпълнен с чиста платонична любов. Много устойчив във възгледите си, относно благоприличието и особено върху точния и хубав начин на изказване с подбиране на подходящи думи за случая. Тези качества той ги е проявил в пълнота при изнасянето на беседите. Когато си състави определено мнение за добро, то е неизменно и Учителят го поддържа упорито - това са Божиите закони, на които той е носител. В живота си той е щедър, но никога разточителен и цени с благодарност благата, които получава. Сестра прави хубав кекс за рождения си ден и го поднася на Учителя и приятелите събрани около него. Между тях е и един брат, с когато тя се скарала. Тя дала и на него парче кекс, но той не го изял, а го хвърлил на земята и си тръгнал.
към текста >>

Този аспект говори за връзване на малкия злосторник (Марс) и големия (Сатурн) от Венера, които едновременно се проявяват чрез Плутон и той (Плутон) съдържа в себе си положителните и отрицателни качества на двете планети.
(Венера паралел Уран ретрограден). Придава издигната интелигентност, интуитивна възприемчивост и голямо магнетично влияние върху заобикалящите го. Учителят има многобройни влиятелни и полезни приятели в живота си, силна любов към музиката и изкуствата. Аспектът говори и за силната му любов към Бога и проява на платонична любов към околните му същества. (Венера полусекстил Плутон). Този аспект говори за връзване на малкия злосторник (Марс) и големия (Сатурн) от Венера, които едновременно се проявяват чрез Плутон и той (Плутон) съдържа в себе си положителните и отрицателни качества на двете планети. Учителят лесно превръща отрицателните качества на Плутон в добри и се ползва от тях. Той няма никакви противоречия с другия пол, понеже той се е справил със съблазните и изкушенията и не търси връзка с хората, а само връзка с Бога - с хората има само отношения. Той няма врагове, а обича всички, които му правят най-големи пакости и при опасност ги спасява и лекува. Например архимандрит Стефан, осъден на смърт от ВМРО. Спасява и много други.
към текста >>

Учителят лесно превръща отрицателните качества на Плутон в добри и се ползва от тях.
Придава издигната интелигентност, интуитивна възприемчивост и голямо магнетично влияние върху заобикалящите го. Учителят има многобройни влиятелни и полезни приятели в живота си, силна любов към музиката и изкуствата. Аспектът говори и за силната му любов към Бога и проява на платонична любов към околните му същества. (Венера полусекстил Плутон). Този аспект говори за връзване на малкия злосторник (Марс) и големия (Сатурн) от Венера, които едновременно се проявяват чрез Плутон и той (Плутон) съдържа в себе си положителните и отрицателни качества на двете планети. Учителят лесно превръща отрицателните качества на Плутон в добри и се ползва от тях. Той няма никакви противоречия с другия пол, понеже той се е справил със съблазните и изкушенията и не търси връзка с хората, а само връзка с Бога - с хората има само отношения. Той няма врагове, а обича всички, които му правят най-големи пакости и при опасност ги спасява и лекува. Например архимандрит Стефан, осъден на смърт от ВМРО. Спасява и много други. (Марс точен квадрат Слънце, квиконс Уран, латитюд Меркурий и Сатурн).
към текста >>

Марс с 28°42' в зодиакалния знак Близнаци и е в съвпад с Мекалинам - бета колар 28°28' в Близнаци, която има качествата на Юпитер с известно влияние и на Марс и Венера.
Ще разширят зрителното си поле и ще бъдат благородни, носители на доброто. Ще започнат да признават на всяко същество съществуването на Божествената искрица, която е основа на Всемирното братство. (Марс латитюд Меркурий и Сатурн). От Божествения свят ще идват последователни вълни до българите, на разум и правилно разбиране (латитюд Меркурий) и прилагане напълно на правдата - основа на разумния живот (латитюд Сатурн). В1897 г. Марс с 28°42' в зодиакалния знак Близнаци и е в съвпад с Мекалинам - бета колар 28°28' в Близнаци, която има качествата на Юпитер с известно влияние и на Марс и Венера. В издигнатите духове дава голяма активност към науката и особено в писателското поприще. Този аспект, съвпад, говори за бъдещите писателски прояви на Учителя за изнасянето и напечатването на много книги - беседи, носители на новия живот. За обикновените хора съвпадът на Марс с тази звезда води до внезапна смърт. Като разглеждаме хороскопа за вселяването на Божия дух в Учителя, виждаме, че Слънцето, Луната и Меркурий са в перихелий, т.е. те са най-активните планети в хороскопа.
към текста >>

Тези планети няма да проявят силно своите качества, но наполовина достатъчно да дадат ход на Божественото в съзнанието на готовите българи.
За обикновените хора съвпадът на Марс с тази звезда води до внезапна смърт. Като разглеждаме хороскопа за вселяването на Божия дух в Учителя, виждаме, че Слънцето, Луната и Меркурий са в перихелий, т.е. те са най-активните планети в хороскопа. Значи Учителят работи най-активно върху духа, душата и обективния ум на българите. Има и три ретроградни планети: Юпитер, Сатурн и Уран, който е господарят на хороскопа и епохата. Тези планети няма да проявят силно своите качества, но наполовина достатъчно да дадат ход на Божественото в съзнанието на готовите българи. Уран - господарят на хороскопа ще прояви своята сила след стъпването на новата епоха на Водолей в 1914 г. на земята, а Юпитер и Сатурн - след един слънчев цикъл от 22 години - 1919 г., продължаване съборите в Търново след интернирането на Учителя във Варна. (Юпитер ретрограден полусекстил Луна, квадрат Сатурн, квадрат Уран, латитюд Нептун). (Юпитер ретрограден полусекстил Луна). Говорих за него при аспектите на Луната.
към текста >>

Често отделният българин е в тежест на обществото и има различни болести, като артериосклероза и други.
(Юпитер ретрограден полусекстил Луна). Говорих за него при аспектите на Луната. (Юпитер ретрограден квадрат Сатурн ретрограден). Този аспект говори за отклонението на българите от Бялото братство преди 2 хиляди години и непослушанието му към ангелската мъдрост (Юпитер) и борбата, която продължава да води срещу доброто и любовта, подтикван от своя господар, падналият бог Сатурн. Този аспект го прави колеблив с недоверчив ум, неспособен да вземе правилно решение, подозрителен и готов да се изостави на течението на събитията. Често отделният българин е в тежест на обществото и има различни болести, като артериосклероза и други. (Юпитер ретрограден квадрат Уран ретрограден). Този аспект говори за голямото непослушание на българите към нежните внушения идващи от ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествената мъдрост (Уран) и пълно незачитане на разумността в природата. Има постоянна борба между духа и плътта, между ума и сърцето. Българинът има характер с импулсивна природа, действащ внезапно, непредвидено и в ущърб на своите интереси. Говори за много загуби поради спекулации и спорове - войни и загуба на територии: Добруджа, Македония.
към текста >>

Българинът често ще променя занятията и местопребиваването си, Ще мигрира към градовете.
(Юпитер ретрограден квадрат Уран ретрограден). Този аспект говори за голямото непослушание на българите към нежните внушения идващи от ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествената мъдрост (Уран) и пълно незачитане на разумността в природата. Има постоянна борба между духа и плътта, между ума и сърцето. Българинът има характер с импулсивна природа, действащ внезапно, непредвидено и в ущърб на своите интереси. Говори за много загуби поради спекулации и спорове - войни и загуба на територии: Добруджа, Македония. Българинът често ще променя занятията и местопребиваването си, Ще мигрира към градовете. Ще има загуба и липса на приятели и добро име. Всичките държави на Балканския полуостров са върли врагове на българите. (Юпитер ретрограден латитюд Нептун). Този аспект говори за силното влияние на Божествената любов върху съзнанията на българите, загубили връзката си с Бялото братство (Юпитер) и с Христос. Външно българите минават за християни, но нямат вътрешна връзка с главата на Бялото братство - Христос и делата им не са християнски, а егоистични и продиктувани от отрицателните качества на падналия бог Сатурн - техният ръководител: съмнение, подозрение, ревност и силна омраза.
към текста >>

Външно българите минават за християни, но нямат вътрешна връзка с главата на Бялото братство - Христос и делата им не са християнски, а егоистични и продиктувани от отрицателните качества на падналия бог Сатурн - техният ръководител: съмнение, подозрение, ревност и силна омраза.
Българинът често ще променя занятията и местопребиваването си, Ще мигрира към градовете. Ще има загуба и липса на приятели и добро име. Всичките държави на Балканския полуостров са върли врагове на българите. (Юпитер ретрограден латитюд Нептун). Този аспект говори за силното влияние на Божествената любов върху съзнанията на българите, загубили връзката си с Бялото братство (Юпитер) и с Христос. Външно българите минават за християни, но нямат вътрешна връзка с главата на Бялото братство - Христос и делата им не са християнски, а егоистични и продиктувани от отрицателните качества на падналия бог Сатурн - техният ръководител: съмнение, подозрение, ревност и силна омраза. (Сатурн ретрограден, тригон Слънце, секстил Луна, квадрат Юпитер, съвпад Уран, латитюд Меркурий и Марс). (Сатурн ретрограден съвпад Уран ретрограден) - съвпад на господаря на българите (Сатурн) с Божествената мъдрост (Уран), които насочват българите към Словото Божие и новата епоха на Водолей. Този аспект изпълва Учителя с амбиция, решимост, способност да се съсредоточава върху разрешаването на важни въпроси, да проявява мъдро своят авторитет, да планира и систематизира. Притежава много силна интуиция и се ръководи в живота си от вътрешно проникновение. Винаги обмисля нещата и взема бавни решения.
към текста >>

Много пъти Учителят допущаше тези бури, като необходим за нас урок по безстрашие, който ние трябваше да издържим, но често се огъвахме.
В първите години, когато приятелите са зле екипирани, завалява и натрупва сняг. Всички отиват при Учителя и отправят към него своя мълчалив умолителен поглед. Той веднага излиза от палатката си, казва някаква магическа формула, прави движение с дясната си ръка настрани и веднага спира валежа, облаците се пръсват и огрява топлото слънце и за половин час стопява снега. По помръкналите лица на приятелите пак идва радостта и те със сълзи на очите му благодарят. Това голямо упование към Учителя проявено от братята и сестрите, говори че Учителят и в минали инкарнации много пъти ни е помагал и спасявал живота. Много пъти Учителят допущаше тези бури, като необходим за нас урок по безстрашие, който ние трябваше да издържим, но често се огъвахме. Този съвпад в мондиалните теми показва големи катастрофи, силни морски бури, политически революции и бунтове. Всичките тези негативни явления за този съвпад бяха под контрола на Учителя и той ги допускаше в нашия живот дотолкова, доколкото да изчезне от нас страха - това животинско качество и да се освободим от черните сили, които чрез него ни обсебваха. Учителят отбелязва в Словото си, че всички големи страдания на хората им се дават от невидимия свят, за да излезе страха от тях, тези тъмни адови сили, които са ги обсебили. Щом човек престане да се страхува, става свободен и страданията му се стопяват и не остава нищо от тях. (Уран ретрограден точен тригон Слънце, секстил Луна, квиконс Марс, квадрат Юпитер, сьвпад Сатурн и паралел Венера).
към текста >>

Всичките тези негативни явления за този съвпад бяха под контрола на Учителя и той ги допускаше в нашия живот дотолкова, доколкото да изчезне от нас страха - това животинско качество и да се освободим от черните сили, които чрез него ни обсебваха.
Той веднага излиза от палатката си, казва някаква магическа формула, прави движение с дясната си ръка настрани и веднага спира валежа, облаците се пръсват и огрява топлото слънце и за половин час стопява снега. По помръкналите лица на приятелите пак идва радостта и те със сълзи на очите му благодарят. Това голямо упование към Учителя проявено от братята и сестрите, говори че Учителят и в минали инкарнации много пъти ни е помагал и спасявал живота. Много пъти Учителят допущаше тези бури, като необходим за нас урок по безстрашие, който ние трябваше да издържим, но често се огъвахме. Този съвпад в мондиалните теми показва големи катастрофи, силни морски бури, политически революции и бунтове. Всичките тези негативни явления за този съвпад бяха под контрола на Учителя и той ги допускаше в нашия живот дотолкова, доколкото да изчезне от нас страха - това животинско качество и да се освободим от черните сили, които чрез него ни обсебваха. Учителят отбелязва в Словото си, че всички големи страдания на хората им се дават от невидимия свят, за да излезе страха от тях, тези тъмни адови сили, които са ги обсебили. Щом човек престане да се страхува, става свободен и страданията му се стопяват и не остава нищо от тях. (Уран ретрограден точен тригон Слънце, секстил Луна, квиконс Марс, квадрат Юпитер, сьвпад Сатурн и паралел Венера). Уран е господарят на хороскопа и на епохата и както в радикса се намира пак в 9 дом, но сега съвпад МС и богато аспектиран. Това говори, че великата Божия мъдрост постоянно ще тече през свръхсъзнанието на Учителя (Уран съвпад МС) и той по-късно, след 25 години, ще я изяви в пълнота на физическото поле с отваряне на школата на Бялото братство на земята 1922 г.
към текста >>

Затова Учителят често се занимаваше със сестрите, специално като създаде „Класа на добродетелите" и други.
Тя не се вижда в нашите северни ширини, но тя е най-близката звезда до земята и светлината от нея идва до нас за 4 светлинни години, дава на родения издигане в обществото, ще има голяма известност и власт в проявите на живота. Силите на тази звезда за обикновените хора предизвикват разваляне отношенията на родения с жените и внезапно прекъсване на някои отношения, дълго време поддържани. При Учителя, който стои над силите на тези влияния, няма подобни прояви. Напротив, в школата на Изгрева сестрите бяха винаги 2/3 от живеещите там, а братята - 1/3 и това съотношение се запази до заминаването му от този свят. Учителят ни обясняваше, че когато сестрите са разумни и не дават ход на низшите си чувства, те могат отлично да работят духовно, като създават най-добра духовна атмосфера за работа. Затова Учителят често се занимаваше със сестрите, специално като създаде „Класа на добродетелите" и други. В духовната работа на Учителя - изнасянето на Словото, Бунгула съвпад Уран и Сатурн създаваше пълен ред и порядък в класа и голямо задълбочаване на умовете на учениците му, (които слушаха и постоянно прилагаха Словото му) във великите истини, които той откриваше пред нас. Тези, които не можеха да разбират Словото на физическото поле, веднага отиваха в духовния свят (заспиваха в класа), където отлично го разбираха. Винаги при беседа в класа имаше „дежурни" около 10 до 15 слушатели, които спяха и поддържаха връзката на школата с духовния свят. (Нептун квадрат Меркурий, съвпад Плутон, латитюд Юпитер и секстил точката на щастието). (Нептун квадрат Меркурий).
към текста >>

Такива често вършат престъпления, като смятат, че изпълняват волята Божия.
Той казва, че тези учени са завършили висше образование, за да знаят как по-добре и майсторски да крадат и грабят българския народ. (Нептун съвпад Плутон). Този аспект говори, че българите в миналото са били ученици в школите на Бялото братство, но не са се учили добре - не са работили за Бога и хората около тях. Такива имаше и в Школата на Учителя, обсебени от низши тъмни духове, които внасяха в съзнанията им пагубни заблуждения, че им говорят ангели и висши същества. От това те правят много чудни глупости, като агитираха, че Бог и ангелите се проявяваха чрез тях. Такива често вършат престъпления, като смятат, че изпълняват волята Божия. Такива медиуми бяха Николина Балтова, Греблашева, Катя Зяпкова и други, които даваха ход предимно на чувствата и правеха много пакости. (Нептун латитюд Юпитер). От Божествения свят към българите се отправят мощни вълни от ангелската мъдрост (Юпитер) за промяна ума и психиката им, за да приемат Словото и братския живот, който скоро ще залее цялата земя. (Плутон полусекстил Венера, съвпад Нептун). Плутон в зодиакалния знак Близнаци - на обективния ум (Меркурий), показва големите заблуждения, с които е изпълнен ума на българите и неговите учени, професори, дали ход на материализма в живота си, който е в ущърб на своите ближни.
към текста >>

31. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Качеството на ангела е абсолютна чистота.
А проявлението на куба е проявление на човешкия свят. Правата линия има само едно измерение, не заема никакво пространство. Плоскостта е възможност на правата линия, а кубът има възможност на плоскостта. В ангелския свят не ви са потребни никакви работи, да нямате никаква тяжест. Ангелът няма желания, няма сила, но може да има сила. Качеството на ангела е абсолютна чистота. В тях има само разширение. Как разбирате думата «желание»? Желаеш - защо го искаш? Като не разбираме законите, ний си създаваме излишни страдания. Добродетелният човек продължава своя радиус, своята активност.
към текста >>

Човек в плът не може да прояви едни качества на един ангел.
Трябва ви знание на абсолютна справедливост. Бог има отношения към всички същества. Бог е извън страданията на хората. Той не страда, не е изменяем. У Бога всичко е възможно. Човек в плът не може да прояви едни качества на един ангел. Той може да има тия качества. Човек в себе си трябва да бъде верен. Всяка погрешка да изнисате и да изправяте. Стремете се да изнисате правдата в своя живот. И когато Бог съди нещата, виж как съди, и вземи поука!
към текста >>

Той може да има тия качества.
Бог има отношения към всички същества. Бог е извън страданията на хората. Той не страда, не е изменяем. У Бога всичко е възможно. Човек в плът не може да прояви едни качества на един ангел. Той може да има тия качества. Човек в себе си трябва да бъде верен. Всяка погрешка да изнисате и да изправяте. Стремете се да изнисате правдата в своя живот. И когато Бог съди нещата, виж как съди, и вземи поука! Законът на Бялото Братство е закон на справедливост.
към текста >>

Според великия морал честта не може да се възстанови чрез съд.
Човек е една жива душа, която има възможност да живее и придобие всичко, каквото желае да придобие. Всеки да направи анализ на себе си. Има чувства, обществени чувства, животински, чувства лични и морални. Този, който жертва чувствата - обществените, животинските, личните за моралните, той е човек. Висшето е победило низшето. Според великия морал честта не може да се възстанови чрез съд. Този, великия закон, на който се подчинява всичко низше, аз ще изпълня тоя закон. Господи, Ти ме слушай, а аз ще извършвам Твоята Воля. Ще се молите на Бога, да ни прислушва и да ни покаже погрешките как трябва да си ги изправим. Вложете новите теории в живота, и ако не дойдат плодове, не са теории. Нашето минало е порочно, но идат дедите ни от горе, които идат сега и ще ни спасят.
към текста >>

Юначество да седи в твоя ум, сърце, твоята душа и мощен Дух - то е човекът!
Изпъдили ли сте всичките си бесове от вас?! Виждаш един добър човек, той е богат, искат да го спрат. В ежедневния ви живот тези факти съществуват. Волята Божия е на тази Божия трапеза всички да ядат. «В името на Любовта, ние ти заповядваме или да я приемете, или да напуснете дома ми и да отидете във вашето царство.» (Така ще ги пъдите от себе си.) Да се служи на Бога е един велик акт. Юначество да седи в твоя ум, сърце, твоята душа и мощен Дух - то е човекът! Парата е символ на мъдрост. Умният човек трябва да има тази мъдрост. Ако имате свещена Любов, моят и вашият дом ще бъде отворен и пътят - отворен; трябва воля и вяра. 1) Да мислите право и да постъпвате право, всяка постъпка да бъде права. Всякога да казвате: «Така е рекъл Господ, така е Волята Божия.» Да решим тоя въпрос на жертвата.
към текста >>

Светлината е едно качество за мисление.
Всички да изпратите вашата мисъл по-интенсивна, да проникне Божествената Любов в нашите сърца, да придобиете блаженство и само при тия условия душата да придобие светлина, топлина и свобода. Всякой да прилага по малко на ден; не го отлагай, направи го! Всичко онова малко благородно, възвишено - прилагайте, прилагайте! Човешкият ум, който мисли, се разширява, сърцето се укрепява и волята - също. У човека, в съзнанието му има една малка лампа запалена, има и една клечка, и правило как да драсне клечката и да се запали лампата. Светлината е едно качество за мисление. А светлите духове - светлината е отвътре и отвън. Той е всякой ден млад и стар. Тази лампа да е запалена и да върви по нейните движения. Тя е ръководната звезда. Тия са забравените неща, които сте забравили, кога сте слезли на земята.
към текста >>

Малко количество на топлина.
Насоката е да придобием живота. В човешкия живот има две състояния: радост и скръб. Студ и топлина Земята ги произвежда сама. На Слънцето няма студ. Що е студ? Малко количество на топлина. Земята произвежда студ и топлина. Бог праща Своята Любов като Слънцето. Скръб и радост са наши. Ний, съвременните хора, мязаме на Наполеона, на Цезара. Накрая резултатите се свеждат към нищо.
към текста >>

32. 5. Дафинка Доганова и операцията на гърлото

ТОМ 24

Сега съжалявам, че има много да страдате." Честта може да бъде на думата - дала обещание.
Лекарят не може да констатира. Като лекуват [тази] работа, образува се тази, новата болест. Най-после намират един лекар, който намира, че причината е в гърлото и сега трябва да се прави операция. Рекох: "Защо не дойдохте по-рано? За пет пари е работата. Сега съжалявам, че има много да страдате." Честта може да бъде на думата - дала обещание. Казвам: "Хубаво, като сте дали обещание. Господ може навсякъде да помогне". Тя казва: "Тогава оставам." Всички ние на земята мязаме на тази сестра, която за 5 пари работа дойде да се прави операция. Една смокиня ще туриш и ще ти тури работата [в ред]. А пък сега трябва операция.
към текста >>

33. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

ТОМ 25

Отечеството ни преживя един погром, който изпълва сърцата на всички българи с голяма скръб.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРИЧИНИ, РАЗВОЙ И КРАЙ. ПО-ШИРОК ИСТОРИЧЕСКИ ОГЛЕД. ИСТИНСКАТА ВИНОВНОСТ ВЕЛИКО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ Софроний Ников София, печ. С. М. Стайков,1913. 30 с. Погром. Отечеството ни преживя един погром, който изпълва сърцата на всички българи с голяма скръб. Естествено е да желаем всички да се узнае кои са виновниците на това всенародно бедствие, и ако не да се накажат, то поне да получим онова успокоение, което винаги води подир себе си ясността. И българският народ с жадност чете полемиката в вестниците. Уви, обаче, истината не може да се намери във вестникарските препирни, тъй като изказаните мнения са всички едностранчиви. Във всички статии се прозира желанието да се стовари отговорността върху противния лагер и да се защити своя от всякаква вина. Естествено, при такива условия не може да се види истината.
към текста >>

Гешев, за честта на когото може да се каже, че той схванал положението и подал оставката си с мотивировка, че ако продължаваме тази фатална политика ще свършим с погром.
Можеше ли той да допусне, че велика Русия ще опозори името си като не попречи на контрагентите да спорят върху гарантирания от нея договор, но и сама тя да го наруши? Чистото русофилско сърце на д-р Данева не може да възприеме това, и с него целия народ. Разбира се, непосветеният народ не знае задкулисните машинации и затова смета за виновница само Сърбия, като чистосърдечно вярва на официалните публикации, че Русия ще запази договора; но един човек в самата среда на нещата трябваше да гледа по-трезво. Разбира се, това заслепение на д-р Данева си има своето оправдание както психологическо, тъй и историческо, но това ние ще разгледаме по-сетне и ще видим, че това е главната причина на погрома. Ако д-р Данев беше тогава се отърсил, той лично, от казаната хипноза, той щеше да последва примера на г. Гешев, за честта на когото може да се каже, че той схванал положението и подал оставката си с мотивировка, че ако продължаваме тази фатална политика ще свършим с погром. Ако д-р Данев беше също излязъл в оставка, щеше да бъде променена политиката, която щеше да започне първо с удовлетворение претенцията на Румъния, да продължи с наказанието на изменниците, и да свърши с друго очертание на картата. Но ... историята има строго определени пътища, които тя следва под диктовката на железни и неизменни закони, на които хората-дейци са само едни послушни оръдия. Имаше една велика историческа задача да се разрешава, и необходимостта на това разрешение е по-тежка отколкото силата на отделните личности да попречат... Манифестът на сръбския крал за обявяване война на България е вече готов и разпратен по частите; остава само да се пише датата и прочете на войските. Черногорският щаб на 11-й юни издава заповед за настъпване войските на крал Никола към София. Съюзените три армии вече напълно готови, когато нашата - не, което сигурно трябва да е било известно Неклюдову по чистосърдечните доклади на д-р Данева.
към текста >>

Един протест от страна на подло измамената честна България.
Един друг злетовски инцидент не е трудно да се създаде. Няма що, д-р Данев ще отива. Там неизбежно ще се подписва смъртта на Македония, но не подозирайки и въоръжения натиск, който е бил готов да се упражни, правителството предприема 17 юни. Тъкмо това и се чакало от противниците. 17 юни е един последен опит на спасение. Един протест от страна на подло измамената честна България. И пак тук вярата в "матушка" Русия, вярата в императора - лице свещено за русин и русофил - тласка нашите държавници да направят "един инцидент", може би да улеснят руската мисия, като с потупване "непослушните"сърби ги принудят да се подчинят на царствения арбитър". Защото, ако се мислеше за редовна борба, как ще се обясни, че я почваме без снаряди и. посред тържеството ни, да се спрем? Защото, ако се следваше борбата, на 18 вечерта IV-a армия щеше да бъде господарка на Велес, на 20 Скопие щеше да бъде в наши ръце, и може би до 25 от сръбската армия не щеше да се остави нищо, а до 30-й щеше да настигне същата участ и гръцката. На 18 юни ние спираме.
към текста >>

Главнокомандващият телеграфически поздравява IV армия като спасителка на отечеството.
На Калиманското поле сърбите правят свръхчовешки усилия да отблъснат 7-та наша дивизия, за да се съединят с гърците; това сторено, II-ра армия щеше да бъде окончателно унищожена, централната ни армия оградена и може би в Кюстендилското поле щеше да намери своя вечен гроб. На 5 юни 8 дивизия и Опълчението се хвърлиха към "Говедарник". Изморените и вече доста отпаднали духом войски на 6 юли вземат тази висота и застрашават Кочане и Щип. Десният фланг на сръбската армия се вижда в опасност от откъсване от центъра си; на 7-ми приема наляво и тъй се осуетява съединението на гърци със сърби. Положението е спасено. Главнокомандващият телеграфически поздравява IV армия като спасителка на отечеството. На 12 юли 6-та дивизия с нечеловечески усилия спира и отблъсва гърците при Пехчово и на 15, благодарение обходното действие на l-ва армия, гърците са застрашени от обграждане. На 16 гръцкият "победоносен" крал телеграфически моли румънците да принудят българите на петдневно примирие, иначе гробът на гръцкото величие е вече почти изкопан. На 17 примирието се подписва и макар то да почва от 18, един часа след пладне, гърците вдигат флаг още в 8 часа сутринта. Ако румънците не бяха заплашили с вземане София, на 19-20 юли от гръцката армия не щеше да остане освен жалки останки, а не е трудно да се каже какво щеше да стане и със сръбската, която беше сломена о железните гърди на IV-та армия. И тъй, предложения от Сърбия и сигурно одобрен от покровителката й план да се раздели България не успя благодарение само на този, който спря румъните и благодарение на нашата удивителна армия - народ.
към текста >>

Във всенародното нещастие честният и правият в борбата българин не се отчая, не се изгуби или опияни, а стреснат, направи усилия със своя ум и схвана, че спасението е само в твърдост и дисциплина.
съобщения, и поклон на железния български войник, който не се сломи от толкова несгоди и теглила! Поклон пред него особено за неговото благоразумие и естествена дисциплинираност, защото той не стори това, което всяка друга нация би сторила на наше место. Обградени отвред, нашите врагове бяха разпръснали навред, че у нас настъпила анархия, че сме си убили цар и министри, че кръв се леела по улиците. Нашите клеветници бяха прави да пишат тъй не можейки да проникнат вътре от блокуса - защото тъй щеше да бъде във всяка друга страна при същите условия. Но не така беше у нас. Във всенародното нещастие честният и правият в борбата българин не се отчая, не се изгуби или опияни, а стреснат, направи усилия със своя ум и схвана, че спасението е само в твърдост и дисциплина. Такъв народ има бъдеще, защото собствените му качества са една сила, която не могат да съсипят ни влияния на обширни империи, ни подли съюзи на фалирали държави, издигнати от праха от чужди усилия... Бързат преговорите за мир в Букурещ. Което е решено отрано то ще стане. Но въпреки увереността на Русия, че влиянието й е силно и че България ще остане в съюза, удивлението на всички е голямо от упорството на тази героична страна. Почти задушена, тя пак се бори. За пазарлък, т.
към текста >>

Такъв народ има бъдеще, защото собствените му качества са една сила, която не могат да съсипят ни влияния на обширни империи, ни подли съюзи на фалирали държави, издигнати от праха от чужди усилия... Бързат преговорите за мир в Букурещ.
Поклон пред него особено за неговото благоразумие и естествена дисциплинираност, защото той не стори това, което всяка друга нация би сторила на наше место. Обградени отвред, нашите врагове бяха разпръснали навред, че у нас настъпила анархия, че сме си убили цар и министри, че кръв се леела по улиците. Нашите клеветници бяха прави да пишат тъй не можейки да проникнат вътре от блокуса - защото тъй щеше да бъде във всяка друга страна при същите условия. Но не така беше у нас. Във всенародното нещастие честният и правият в борбата българин не се отчая, не се изгуби или опияни, а стреснат, направи усилия със своя ум и схвана, че спасението е само в твърдост и дисциплина. Такъв народ има бъдеще, защото собствените му качества са една сила, която не могат да съсипят ни влияния на обширни империи, ни подли съюзи на фалирали държави, издигнати от праха от чужди усилия... Бързат преговорите за мир в Букурещ. Което е решено отрано то ще стане. Но въпреки увереността на Русия, че влиянието й е силно и че България ще остане в съюза, удивлението на всички е голямо от упорството на тази героична страна. Почти задушена, тя пак се бори. За пазарлък, т. е., за да й дадат срещу влизането изново в съюза, вземат се още земи.
към текста >>

И понеже тази честна страна, която се гнуси от подлостта, е готова дори всичко да изгуби, но да не остава в един съюз устроен от Русия за съсипването на омразната й България и за падане от смърт една изменница, съюзените неприятели настояват за границата Струма и Места.
Което е решено отрано то ще стане. Но въпреки увереността на Русия, че влиянието й е силно и че България ще остане в съюза, удивлението на всички е голямо от упорството на тази героична страна. Почти задушена, тя пак се бори. За пазарлък, т. е., за да й дадат срещу влизането изново в съюза, вземат се още земи. И понеже тази честна страна, която се гнуси от подлостта, е готова дори всичко да изгуби, но да не остава в един съюз устроен от Русия за съсипването на омразната й България и за падане от смърт една изменница, съюзените неприятели настояват за границата Струма и Места. Българите се опират. Те не дават това, защото не са победени, а само спънати. И те бяха готови още да се бият, стига само да ги освободеше вече удовлетворената Румъния. Румъния може би щеше вече да остави свободен лъва да се разправи с отвратителните мишки, когато дойде ново "доброжелателно" влияние, дойде нова "помощ". Русия и Австрия предявиха своите резерви по Букурещкия договор, колкото да се залъже България с надежда и българските делегати подписаха.
към текста >>

И Гърция, извадената от тинята Гърция, водена от критянина Венизелос, който с помощта на България само виждаше отечеството си окончателно освободено, не щеше да прекъсва преговорите направо с България, ако не беше получила уверения, че ще има повече изгоди, ако почака от Русия да получи дела си - Русия, която искаше с тази си съдийска длъжност още повече да закрепи престижа си на Балканите.
От русофилско опиянение да отслужим и се отплатим на благодетелката си, ние померихме да вземем Цариград и открием Дарданелите за Русия. Русия като не ни видя съсипана от Турция, както тя очакваше, а велика сила, побоя се от една нова неприятелска сила на Балканите, не познавайки сърцето народно, и ни намрази и реши нашето съсипване. Ако не беше нашата безгранична вяра в Русия, особено у д-р Данева, този безхитростен човек, ние щяхме да се усъмним в гаранцията на руския император и още през ноември щяхме да помислим да свършваме с Турция и да отиваме с още пресни сили да пазим Македония от хищниците. Ако не беше Русия уверена, че има право и власт хем да откъсне части от задължената й България, за да си привлече нови протежета на сметка на нас и не беше уверила Сърбия, че хем ще бъде голяма за сметка на България, хем тази пак ще бъде заставена да остане в съюза и продължава да я пази от посегателството на Австрия, Сърбия нямаше да послуша. Защото, казахме го, за нея съюзът не бе за уголемяване, а за себесъхранение. И Гърция, извадената от тинята Гърция, водена от критянина Венизелос, който с помощта на България само виждаше отечеството си окончателно освободено, не щеше да прекъсва преговорите направо с България, ако не беше получила уверения, че ще има повече изгоди, ако почака от Русия да получи дела си - Русия, която искаше с тази си съдийска длъжност още повече да закрепи престижа си на Балканите. Черна Гора не щеше да извърши това грозно престъпление - да се нахвърли на благодетеля си, ако не й бе така заповядано от този, който я храни; можеше ли тя да не послуша? И най-после, когато от двадесет години насам бе явно, че руската политика на Балканите се стреми да даде Македония на Сърбия, и да отслаби България, как така нашите държавници подписаха договор, макар и с граница оставяща Македония на България? - Защото "имаха очи и не виждаха, имаха уши и не слушаха", русофилството ги беше заслепило. Да, войната нямаше да стане, ако руските дипломати не бяха използвали заслепените наши дипломати; заслепени от дълбоката признателност за нашето освобождение, а признателността заслепява тъй же добре, както и всяка друга страст и увлечение. Благородните пориви на сърцето са такава една страст каквато и порочните.
към текста >>

И за вашата велика задача - вземането на Цариград и излизането на Средиземно море, което е ваше право, ако вие поискате нашето сътрудничество, ние ще се притечем не само от гордо съзнание, че ние, малки, отиваме на помощ на вас, големи, но и главното, естествен закон е желанието у облагодетелствувания да се стреми към отплата.
- Ти имаш вече веднъж завинаги нашето сърце. По-силна гаранция за нашата верност не търси. Но ти ни виждаш буден и жив народ. Дай ни да се управляваме сами - което ще бъде, едно, истинско ползване от дарената ни свобода, и, друго, по-добре ще се управляваме като разбиращи по-добре от вас нашите нужди. Тъй използвайки всичките възможни блага от дадената ни свобода, ние още повече високо ще ценим вашата заслуга, и още повече ще се привързваме. И за вашата велика задача - вземането на Цариград и излизането на Средиземно море, което е ваше право, ако вие поискате нашето сътрудничество, ние ще се притечем не само от гордо съзнание, че ние, малки, отиваме на помощ на вас, големи, но и главното, естествен закон е желанието у облагодетелствувания да се стреми към отплата. Не се бъркайте във вътрешните ни работи и не ни изтъквайте постоянно стореното нам благодеяние, за да не би чрез изпитаната болка от бъркането и напомнянето да се изплати стореното благодеяние, да се изкорени признателността, и тъй ни изгубите. Стойте настрана! Разчитайте само на духовния закон на признателността, закон тъй же положителен и неизменен както и всички природни физически закони"... Уви! Изглежда, че и досега русите не допущат сериозността на закона за признателността. И правилното изучаване на нашите отношение с Русия през изминалите 35 год.
към текста >>

освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 200,000 души свои синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи също около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе тази придобивка на българското оръжие и го раздаде на своите нови протежета Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество!
Така също, може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощение на България; оттам доставка на амуниции за Сърбия; спиране нас и тикане Сърбия; оттам и желанието за пълното унищожение на България, ако не бе устойчивостта на неизтощимия докрай български селянин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 28 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г. освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 200,000 души свои синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи също около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе тази придобивка на българското оръжие и го раздаде на своите нови протежета Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество! И днес България и Русия са квит! И слава Богу! Взехме - дадохме! И ние днес сме свободни. Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на руското благодеяние.
към текста >>

Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне.
Спрямо Русия ние не ще изпитваме нищо освен болка, болката на откъсването от уважаваното и редното, но не и неприязън. Тя беше права да си вземе даденото. Разбира се, по-хубаво беше ние да се изплатяхме ней с откриването Дарданелите за нейните параходи и тогава бившата задълженост щеше да се преобърне в една тясна дружба, но така било угодно на Провидението. Сигурно, преживените болки от грубото вземане своето ще ни послужи много, като ни направи мъдри, защото наистина мъдростта е дъщеря на страданието. За Русия ние ще запазим един спомен за една благодетелка, която има нещастието по груб начин да си вземе своето, и една болка при съзнанието, че би могло да бъде по-добре, без да стават подигравки с договори, братство и приятелство, славянство и съседство. Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне. Нашите съседи, с които, сигурно, ние ще се разправяме в този общ катаклизъм, не ще могат да се приготвят, бидейки загрижени в тези къси години с уреждане двойно повече от старите им земи, като, при това, новите им придобивки са от неприятелски елемент. Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия. Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната. Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси.
към текста >>

Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия.
Разбира се, по-хубаво беше ние да се изплатяхме ней с откриването Дарданелите за нейните параходи и тогава бившата задълженост щеше да се преобърне в една тясна дружба, но така било угодно на Провидението. Сигурно, преживените болки от грубото вземане своето ще ни послужи много, като ни направи мъдри, защото наистина мъдростта е дъщеря на страданието. За Русия ние ще запазим един спомен за една благодетелка, която има нещастието по груб начин да си вземе своето, и една болка при съзнанието, че би могло да бъде по-добре, без да стават подигравки с договори, братство и приятелство, славянство и съседство. Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне. Нашите съседи, с които, сигурно, ние ще се разправяме в този общ катаклизъм, не ще могат да се приготвят, бидейки загрижени в тези къси години с уреждане двойно повече от старите им земи, като, при това, новите им придобивки са от неприятелски елемент. Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия. Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната. Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси. И ще настъпи нова ера в нашия исторически живот, ера на желана и законна независимост. И тогава само, под благодатното слънце на истинската свобода, ще разцъфти разкошно цвета на българския гений, мощен и свободен, и този самообладан, трезв и умен български народ ще отива от благосъстояние към по-високо.
към текста >>

И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната.
За Русия ние ще запазим един спомен за една благодетелка, която има нещастието по груб начин да си вземе своето, и една болка при съзнанието, че би могло да бъде по-добре, без да стават подигравки с договори, братство и приятелство, славянство и съседство. Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне. Нашите съседи, с които, сигурно, ние ще се разправяме в този общ катаклизъм, не ще могат да се приготвят, бидейки загрижени в тези къси години с уреждане двойно повече от старите им земи, като, при това, новите им придобивки са от неприятелски елемент. Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия. Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната. Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси. И ще настъпи нова ера в нашия исторически живот, ера на желана и законна независимост. И тогава само, под благодатното слънце на истинската свобода, ще разцъфти разкошно цвета на българския гений, мощен и свободен, и този самообладан, трезв и умен български народ ще отива от благосъстояние към по-високо. Да, ето бъдещето, което ни предстои, започващо от дългата и тежка Балканска война, която за пръв път ни откри широките врати на истинската свобода. Нека, прочее, остане Балканската война в нашата памет като истинска освободителна война.
към текста >>

Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси.
Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне. Нашите съседи, с които, сигурно, ние ще се разправяме в този общ катаклизъм, не ще могат да се приготвят, бидейки загрижени в тези къси години с уреждане двойно повече от старите им земи, като, при това, новите им придобивки са от неприятелски елемент. Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия. Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната. Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси. И ще настъпи нова ера в нашия исторически живот, ера на желана и законна независимост. И тогава само, под благодатното слънце на истинската свобода, ще разцъфти разкошно цвета на българския гений, мощен и свободен, и този самообладан, трезв и умен български народ ще отива от благосъстояние към по-високо. Да, ето бъдещето, което ни предстои, започващо от дългата и тежка Балканска война, която за пръв път ни откри широките врати на истинската свобода. Нека, прочее, остане Балканската война в нашата памет като истинска освободителна война. И нека да се възрадваме, да, сега да се възрадваме, на истинската свобода, която бяхме щастливи ние, нашето поколение, с своите мъки и кърви, да спечелим на нашата родина.
към текста >>

34. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

ТОМ 25

И тебе, създателко и покровителко на съюза, не те ли постоянно слушахме, не спряхме ли при Чаталджа, не искахме ли постоянно твоето посредничество, твоя арбитър?
Ако в старобългарско време сме правили грешки - бяхме достатъчно наказани с 500 години робство. А в новобългарското време напразно търсим грехове. Особено във войната. Не бяхме ли верни на съюза, не се ли изтощихме докрай за общата кауза? При всичко че ние сами изнесохме всичката тежест на войната, поискахме ли нещо повече от съюзниците си освен писаното в договорите? И тебе, създателко и покровителко на съюза, не те ли постоянно слушахме, не спряхме ли при Чаталджа, не искахме ли постоянно твоето посредничество, твоя арбитър? Кажи! Где ни е вината? Не бяхме ли героични, не проляхме ли скъпоценната кръв на 152,300 души, не изгубихме ли завинаги 52 хиляди мъже и не останаха ли между нас живи десетина хиляди осакатени? И когато ние дадохме платата за земя (кръв при победа) где ни е сега земята, где ни е придобивката? - Земята, придобивката ни, днес е у Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.
към текста >>

Няма нищо тайно, което да не стане явно, казва великия Учител на человечеството.
Но те платиха ли нещо за нея? Не, не платиха, защото не победиха. България бе спъната и те я ограбиха. Но сълзите поспряха. Пред прочистените успокоени погледи почна да се изправя истината. Няма нищо тайно, което да не стане явно, казва великия Учител на человечеството. Малко по малко се повдига завесата на мистерията и измъченият народ прониква, открива... и е удивен! Да, удивен е, защото страшни са въпросите, които се изпречват пред него. Неожидани са заключенията, които сами се натрапват от самите въпроси. Виж ти сама: 1. Според изложенията на нашите бивши министри (виж Мир и България) и тези на Ваучера, за който се казва, че бил посветен, Балканският съюз бил създаден по много причини, но една от тях била молбата, дори "със сълзи", казва Мир, на Сърбия, за да й се гарантира самостоятелно съществувание, поради стремлението на Австрия на юг.
към текста >>

Това тя трябваше да направи като една честна гарантка.
Естествено, Русия трябваше да трепери над своята многожелана рожба, над своето "дипломатическо тържество". Но сръбският циркуляр от 15 септември копаеше гроб на този съюз. Русия не може да не го е знаяла. Защо тя не му се е противопоставила? Или защо не е предупредила за него България? Това тя трябваше да направи като една честна гарантка. И тук се явяват две или: Или Русия наистина е имала нужда от тоя съюз, но не се е бояла от разстройството му надявайки се на авторитета си да принуди България да остане в съюза и след ограбването й; или е нямала нужда от него, а той е бил съставен само да се излъже България, за да влезе във война с Турция. При неуспех само България ще пострада и навярно ще требва второ руско спасение, а при успех Сърбия може да бъде уголемена за сметка на изтощена България. 3. От двадесет и повече години насам, явно за цял свят, руската политика на Балканите гонеше даването Македония на Сърбия, Назначаването на еп. Фирмилиан за Скопски митрополит, изпращането в Македония консули с инструкции да третират населението като сръбско, или македоно-славянско, мъката да премахнат схизмата, като изпъдят Екзарха от Турция и др., всичко това се виждаше и знаеше от всички. Със създаването на Балканския съюз, Русия изведнъж променяше своята политика; с § 2 от тайното приложение към съюзния договор тя даваше Македония на България.
към текста >>

Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия?
Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена? Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския свършек на войната? Да се бои от нас? - Но ние не сме претендирали за нещо повече от установеното в договора? И не само тя не демобилизираше, а по произволно избраната си граница Вардар, Брегалница, Злетовска река, тя вдигаше окопи, редути и телени заграждения.
към текста >>

Тъй ли постъпва един честен гарантин?
Той е категоричен. Към него е приложена карта с ясно теглена линия и с изрично подчертаване в договора, че в никой случай Сърбия не може да претендира за земя под тази линия. Кой друг, освен бъдещия съдия, можеше да учи, да дава надежда на Сърбия, да иска арбитраж по § 4? 12. Хартвиг. като представител на гарантина, руския император, защо още от зимата обещал на Сърбия до Вардар, когато не това гарантинът е гарантирал в договора? Тъй ли постъпва един честен гарантин? Или Хартвиг е действал от свое име? Тогава защо до сега не е наказан за това своеволие и сменен, а даже е високо награден? 13. Д-р Данев се хвали, че той най-после успял да "победи" руската дипломация, да решава по § 2 от договора и му било вече обещано, че на България ще бъде дадено и от спорната зона нещо. Но защо Русия, която сигурно требва да е треперела (!) над своето "дипломатическо тържество" - съюза, защо тя чака цели седем месеци да бъде "победена", а от самото начало не пази своите свещени права на арбитър? И още повече 14.
към текста >>

Подир завземането Одрин турците заведоха със специален трен кореспондента на Новое Время в Одрин и му устроиха военни игри, както не преди много бяха направили такава же чест на Пиер Лоти.
в 1876 и 1897 год. Когато тържествующе и подир победа отиваше към Белград и Атина? Уви! Известно е днес, че Русия сама е пратила и Румъния и Турция. Руски държавници и журналисти не скриват това пред нашите делегати, отишли подир войната да оправдават България пред руското общество. Подир завземането Одрин турците заведоха със специален трен кореспондента на Новое Время в Одрин и му устроиха военни игри, както не преди много бяха направили такава же чест на Пиер Лоти. От Пиер Лоти те видеха полза; не бяха ли видели турците полза и от Русия? Изпращането на Турция от Русия се прозира и в цитираното място от Гучковия орган, гдето се казваше, че защото България не дала доброволно отвъд Вардар на Сърбия (което Русия иска от 25 години насам), тя даде и Тракия на Турция. Новое Время, подир подписването на Букурещкия мир, не поздрави ли "искрено и от дълбочината на душата си балканските народи... с щастливия изход на техните усилия", като прибавя, - "нека се надяваме, че това е истински як и добросъвестен мир? " Да, защо Русия прати Турция против България, когато България, защищавайки гарантирания от нейния император договор, си беше навлякла нападението на довчерашните й съюзници, които, следователно са едничките нарушители на съюза - това "дипломатическо тържество" на Русия? 26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София.
към текста >>

27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба.
Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци? Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно? Или некой ще каже, че Русия е, която спре Румъния? Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция? Или ако те не са искали да я послушат, защо тя не си вдигна протекторската ръка от тех? 27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба. Как да не се бърка, когато вече от послушание към Русия и от нейни бъркания България не беше се потъкмила с румънци и турци, и беше вече окончателно подведена и оплетена? Да не се бърка, когато вече България е задушавана и остава само последна агония? Защо, о "светая" Русь, чието "свето" православие щяло да спаси един ден света, и ти, "хуманна" и "свободолюбива" Франция, която и до сега пееш на всички гласове нехуманността на елзаското робство под Германия на твоите синове, защо не помолихте силите, па и вие заедно с тях, да не се бъркате в балканската борба по-напред, а не сега, когато забъркахте работите, когато вече спънахте българския лъв? Защо не си спазихте прогласения неутралитет през всичкото време, и тогава щяхме да видим дали щеше Турция да остане в Европа, дали щеше да има Албания, и дали сърби, гърци и румънци нямаше да си спазят договорните съглашения? Франция ни е чужда страна, но Русия да иска да не се бърка никой, когато с бъркането си тя ни бе оплела и ние вече умирахме!
към текста >>

Да, твоите агенти тук никога не са могли да оценят величието на този мирен и честен народ и ти, мислейки го за народ неблагодарен, съсипа го... Ти го отритна, ти го оскърби в най-светите му вярвания, ти го постави почти на брега на гроба, и, след всичко до сега сторено, ти и го преследваш, като му пречиш да си намери заем и тъй да посрещне своите задължения честно и почтено.
Разбирате ли вие, руски люде, какво значи тази вяра, тази надежда? Ами замисляли ли сте се върху това, гдето, ето вече тридесет и три години, цел български народ, във всяка литургия, по четирите си краища, с любов и преданост поменава свещеното за него име на Царя - Освободителя? И го поменава дори и днес - но го поменува с болка, ох, с голяма болка! Ти не чувствуваше, ти не схващаше това, защото ти никога не си пращала у нас хора достойни, които да разберат това чисто и лъвско в същото време сърце. Ти не го разбираше и ти грубо, жестоко, немилостиво го оскърби и откъсна от тебе! Да, твоите агенти тук никога не са могли да оценят величието на този мирен и честен народ и ти, мислейки го за народ неблагодарен, съсипа го... Ти го отритна, ти го оскърби в най-светите му вярвания, ти го постави почти на брега на гроба, и, след всичко до сега сторено, ти и го преследваш, като му пречиш да си намери заем и тъй да посрещне своите задължения честно и почтено. Да, в твоята злоба, ти погна твоите първи министри, Сазонов и Коковцев, да тичат по европейските столици да позорят малка и съсипана поради послушание към тебе България, и да й пречат да излезе честно от своя позор; правиш това, но знай, че има Правда по-силна от Силата, че има Бог, истински Бог, не този, с който ти само залъгваш тълпата, но в който не вярваш, а Бог, Създателят на небето и на земята, и на вашата обширна и на нашата малечка страна. Да, има Бог, и вярвам, че Той е, който дава сила и кураж на моето честно и героично отечество да не пада духом, да не се бои от твоите угрози, да има вяра в живота... Прощавай вярвана и слушана някога Русия! Грубо отхвърленото и оскърбено сърце на българина не е озлобено против тебе, то е само измъчено. То имаше велики кумири - майчинско покровителство, славянско братство, съюзнишка верност, културно съседство, гаранция на "Велики Сили" (!), но то е окрадено от всичко това; то сега е празно, то е вече тъмно; няма вече свещения пламък на вярата да го осветлява. Всички тези кумири паднаха.
към текста >>

Да, в твоята злоба, ти погна твоите първи министри, Сазонов и Коковцев, да тичат по европейските столици да позорят малка и съсипана поради послушание към тебе България, и да й пречат да излезе честно от своя позор; правиш това, но знай, че има Правда по-силна от Силата, че има Бог, истински Бог, не този, с който ти само залъгваш тълпата, но в който не вярваш, а Бог, Създателят на небето и на земята, и на вашата обширна и на нашата малечка страна.
Ами замисляли ли сте се върху това, гдето, ето вече тридесет и три години, цел български народ, във всяка литургия, по четирите си краища, с любов и преданост поменава свещеното за него име на Царя - Освободителя? И го поменава дори и днес - но го поменува с болка, ох, с голяма болка! Ти не чувствуваше, ти не схващаше това, защото ти никога не си пращала у нас хора достойни, които да разберат това чисто и лъвско в същото време сърце. Ти не го разбираше и ти грубо, жестоко, немилостиво го оскърби и откъсна от тебе! Да, твоите агенти тук никога не са могли да оценят величието на този мирен и честен народ и ти, мислейки го за народ неблагодарен, съсипа го... Ти го отритна, ти го оскърби в най-светите му вярвания, ти го постави почти на брега на гроба, и, след всичко до сега сторено, ти и го преследваш, като му пречиш да си намери заем и тъй да посрещне своите задължения честно и почтено. Да, в твоята злоба, ти погна твоите първи министри, Сазонов и Коковцев, да тичат по европейските столици да позорят малка и съсипана поради послушание към тебе България, и да й пречат да излезе честно от своя позор; правиш това, но знай, че има Правда по-силна от Силата, че има Бог, истински Бог, не този, с който ти само залъгваш тълпата, но в който не вярваш, а Бог, Създателят на небето и на земята, и на вашата обширна и на нашата малечка страна. Да, има Бог, и вярвам, че Той е, който дава сила и кураж на моето честно и героично отечество да не пада духом, да не се бои от твоите угрози, да има вяра в живота... Прощавай вярвана и слушана някога Русия! Грубо отхвърленото и оскърбено сърце на българина не е озлобено против тебе, то е само измъчено. То имаше велики кумири - майчинско покровителство, славянско братство, съюзнишка верност, културно съседство, гаранция на "Велики Сили" (!), но то е окрадено от всичко това; то сега е празно, то е вече тъмно; няма вече свещения пламък на вярата да го осветлява. Всички тези кумири паднаха. Любов на освободител!
към текста >>

Да, има Бог, и вярвам, че Той е, който дава сила и кураж на моето честно и героично отечество да не пада духом, да не се бои от твоите угрози, да има вяра в живота... Прощавай вярвана и слушана някога Русия!
И го поменава дори и днес - но го поменува с болка, ох, с голяма болка! Ти не чувствуваше, ти не схващаше това, защото ти никога не си пращала у нас хора достойни, които да разберат това чисто и лъвско в същото време сърце. Ти не го разбираше и ти грубо, жестоко, немилостиво го оскърби и откъсна от тебе! Да, твоите агенти тук никога не са могли да оценят величието на този мирен и честен народ и ти, мислейки го за народ неблагодарен, съсипа го... Ти го отритна, ти го оскърби в най-светите му вярвания, ти го постави почти на брега на гроба, и, след всичко до сега сторено, ти и го преследваш, като му пречиш да си намери заем и тъй да посрещне своите задължения честно и почтено. Да, в твоята злоба, ти погна твоите първи министри, Сазонов и Коковцев, да тичат по европейските столици да позорят малка и съсипана поради послушание към тебе България, и да й пречат да излезе честно от своя позор; правиш това, но знай, че има Правда по-силна от Силата, че има Бог, истински Бог, не този, с който ти само залъгваш тълпата, но в който не вярваш, а Бог, Създателят на небето и на земята, и на вашата обширна и на нашата малечка страна. Да, има Бог, и вярвам, че Той е, който дава сила и кураж на моето честно и героично отечество да не пада духом, да не се бои от твоите угрози, да има вяра в живота... Прощавай вярвана и слушана някога Русия! Грубо отхвърленото и оскърбено сърце на българина не е озлобено против тебе, то е само измъчено. То имаше велики кумири - майчинско покровителство, славянско братство, съюзнишка верност, културно съседство, гаранция на "Велики Сили" (!), но то е окрадено от всичко това; то сега е празно, то е вече тъмно; няма вече свещения пламък на вярата да го осветлява. Всички тези кумири паднаха. Любов на освободител! Гаранция на покровител!
към текста >>

О, Европа, ти допусна през последната година страшни морални престъпления да се извършат в твоите предели: Русия не само не спази своята гаранция, но и използува своето положение на гарантин, за да достигне своите цели; Сърбия измени на дадена дума и подпис на своя крал; Гърция измени на своя съюзник и го ограби във времето, когато той се изтощаваше в борбата с общия враг; Черна Гора вдигна крак против тази, която я храни цяло зима; Румъния и не спази обещан неутралитет и използува случай да ограби; и твоите прословути "Велики Сили", като безчестни продажници продадоха на Турция своята дума и своята гаранция срещу концесии.
Гаранция на покровител! Братство на славянин! Верност на Христианин! Съседство на културен народ! Гаранция на "Велики Сили"! О, Европа, ти допусна през последната година страшни морални престъпления да се извършат в твоите предели: Русия не само не спази своята гаранция, но и използува своето положение на гарантин, за да достигне своите цели; Сърбия измени на дадена дума и подпис на своя крал; Гърция измени на своя съюзник и го ограби във времето, когато той се изтощаваше в борбата с общия враг; Черна Гора вдигна крак против тази, която я храни цяло зима; Румъния и не спази обещан неутралитет и използува случай да ограби; и твоите прословути "Велики Сили", като безчестни продажници продадоха на Турция своята дума и своята гаранция срещу концесии. Това са страшни престъпления. При такива светът не може да се държи. Светът се държи само на честност и верност - всичко това днес е потъпкано. Тежко ти, Европа! Ти извърши всичко това, за да избягаш уж от страшната катастрофа - общата война - но тъкмо с твоите безчестни дела ти приближи още повече тази катастрофа...
към текста >>

Светът се държи само на честност и верност - всичко това днес е потъпкано.
Съседство на културен народ! Гаранция на "Велики Сили"! О, Европа, ти допусна през последната година страшни морални престъпления да се извършат в твоите предели: Русия не само не спази своята гаранция, но и използува своето положение на гарантин, за да достигне своите цели; Сърбия измени на дадена дума и подпис на своя крал; Гърция измени на своя съюзник и го ограби във времето, когато той се изтощаваше в борбата с общия враг; Черна Гора вдигна крак против тази, която я храни цяло зима; Румъния и не спази обещан неутралитет и използува случай да ограби; и твоите прословути "Велики Сили", като безчестни продажници продадоха на Турция своята дума и своята гаранция срещу концесии. Това са страшни престъпления. При такива светът не може да се държи. Светът се държи само на честност и верност - всичко това днес е потъпкано. Тежко ти, Европа! Ти извърши всичко това, за да избягаш уж от страшната катастрофа - общата война - но тъкмо с твоите безчестни дела ти приближи още повече тази катастрофа...
към текста >>

Ти извърши всичко това, за да избягаш уж от страшната катастрофа - общата война - но тъкмо с твоите безчестни дела ти приближи още повече тази катастрофа...
О, Европа, ти допусна през последната година страшни морални престъпления да се извършат в твоите предели: Русия не само не спази своята гаранция, но и използува своето положение на гарантин, за да достигне своите цели; Сърбия измени на дадена дума и подпис на своя крал; Гърция измени на своя съюзник и го ограби във времето, когато той се изтощаваше в борбата с общия враг; Черна Гора вдигна крак против тази, която я храни цяло зима; Румъния и не спази обещан неутралитет и използува случай да ограби; и твоите прословути "Велики Сили", като безчестни продажници продадоха на Турция своята дума и своята гаранция срещу концесии. Това са страшни престъпления. При такива светът не може да се държи. Светът се държи само на честност и верност - всичко това днес е потъпкано. Тежко ти, Европа! Ти извърши всичко това, за да избягаш уж от страшната катастрофа - общата война - но тъкмо с твоите безчестни дела ти приближи още повече тази катастрофа...
към текста >>

35. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

На шестнадесетия ден от мобилизацията, Турция ще има против България приблизително еднакво количество войска и в следующите петнадесет дена, докато следва боя, турската войска и да се поувеличи от новодошли, обаче не ще има надмощие, поне над духа и стремителността на българската.
Читателите ще си спомнят, че на президенствата в Търново, по случай двадесет и петгодишнината на царя, генералитетът, като е изказал мнение, че българската армия е готова и може да нанесе победа над турската, е поправил тази многозначуща фраза: „но войната трябва да се свърши в петнадесет дена ". Тази фраза трябва да се разясни. За една война с Турция, българската армия може да бъде мобилизирана и съсредоточена, готова за бой, за петнадесет дена. Обаче, турската за една война с нас, за не по-малко от 45 дена. Освен гдето турците пипат по-мудно, но и техните места са разположени и далечни, и нямат достатъчно железници да им послужат. На шестнадесетия ден от мобилизацията, Турция ще има против България приблизително еднакво количество войска и в следующите петнадесет дена, докато следва боя, турската войска и да се поувеличи от новодошли, обаче не ще има надмощие, поне над духа и стремителността на българската. В тези, обаче, 15 дена войната трябва да е свършена - не с разбиването на Турция, защото тази империя няма да се даде само с разбиването на находящите и се войски на европейския бряг, а с поставянето и в такова положение, че и да натрупа всичките си многохилядни войски, тя вече да е безвредна. Какво трябва да се направи? - В края на тези 15 дена българската армия трябва да стигне до морето; останалата турска войска и да се трупа колкото иска зад морето тя ще е вече безвредна. Да се смята, че България може да се бие в Турция с цели армии би било абсурд. Ние можеше да разчитаме само на сега благоприятни, обстоятелството разделянето на Турция на две от Босфора и Дарданелите.
към текста >>

Благодарение естествената преграда, която представлява самата река, висотата на южните брегове и отбранителните качества на турската войска, българската ще може да бъде не само задържана, но дори и изтощена от напразни опити в продължение на цял месец и в туй време ще пристигне и се уреди цялата турска армия, дошла от азиатските провинции през Цариград, Мраморно море и Галиполи.
- В края на тези 15 дена българската армия трябва да стигне до морето; останалата турска войска и да се трупа колкото иска зад морето тя ще е вече безвредна. Да се смята, че България може да се бие в Турция с цели армии би било абсурд. Ние можеше да разчитаме само на сега благоприятни, обстоятелството разделянето на Турция на две от Босфора и Дарданелите. Иначе войната с Турция беше невъзможна. Това обстоятелство като е имал в предвид, генералният маршал фондер Голц паша (според недавнашна една негова стратегия в един немски журнал) е бил съставил такъв план за действие в една война с нас: Турците ще оставят всякакъв Одрин и Лозенград и ще срещнат атаките на българите. Благодарение естествената преграда, която представлява самата река, висотата на южните брегове и отбранителните качества на турската войска, българската ще може да бъде не само задържана, но дори и изтощена от напразни опити в продължение на цял месец и в туй време ще пристигне и се уреди цялата турска армия, дошла от азиатските провинции през Цариград, Мраморно море и Галиполи. И на четиридесет и петия ден вече повеждай турските войски напред и безпрепятствено ги заведи дори до Дунава. Ние трябва да благодарим на Провидението, че през августа, преди войната, паднаха младотурците и дадоха Кямил и Назъм наши. Последният мразеше немците; планът на фондер Голца той намираше за предателски - как ще оставят Одрин и Лозенград, как ще оставят гяурски крак да тъпчи турска земя и особено Султан Селим джамия! При това, старотурците си се носеха със славата на своите първи султани и войска, и смятаха за несериозна нашата сила; те бяха убедени, че даже без подготовка ще пометат нищожна България, както направиха 1876 год. със Сърбия и в 1897 год.
към текста >>

Ние трябва да съжаляваме, че командването на двете армии не беше дадено на по-старшия по чин и по-твърдия на характер генерал Кутинчев, или командването тук не го е взел сам генерал Савов, Кутинчев и Савов нямаше да допуснат никакви руснаци да им канерхат из щаба, и в този съдбоносен момент за отечеството щяха да мислят повече за него отколкото за Русия, към която нямат никакви обезателства.
Сега нека влезнем в душата на Радко Димитриев. От юноша, с потурки, той е взет в Русия, хранен и възпитаван на руски счет, свършил там академия, като емигрант там прибран и благодетелствуван, за рускиня женен. При тази обязаност, любов и привързаност към Русия, при него в първите дни и ноември стоят видни руски личности, пратени от правителството им, и чува той от тях „Влизате в Цариград, но там настъпвате Русия на мазола". Какво ще чувства в такъв момент един Радко Димитриев? Вед, ако се анализира добре душата му, ще се види, че в този момент той се е боял да не обиди и не послуша по-скоро Русия, отколкото България. Ние трябва да съжаляваме, че командването на двете армии не беше дадено на по-старшия по чин и по-твърдия на характер генерал Кутинчев, или командването тук не го е взел сам генерал Савов, Кутинчев и Савов нямаше да допуснат никакви руснаци да им канерхат из щаба, и в този съдбоносен момент за отечеството щяха да мислят повече за него отколкото за Русия, към която нямат никакви обезателства. При това, лично за себе си, те нямаше на кого да уповават в случай на неизпълнение на заповед, когато Радко Димитриев имаше на кого да уповава. За него Русия беше по-страшна, отколкото България. И така излезе, според поменатата статия не генерал Фичев, Главната квартира искала да смени ген. Радко Димитриев и да го даде под съд за неизпълнение на заповед, но не посмяла. Не знае ли тя, че Русия и война би ни обявила даже за по един косъм от главите на д-р Данев и Радко Димитриев?
към текста >>

Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест.
И тази заповед не е само на царя, а е на целия генерален щаб, който е изработвал плана на действие. 17 юни. След напечатването на толкова документи телеграми разменени между нашите дипломатически агенти в странство и Министерството на външните работи, днес стана вече ясно положението, изтъкнато от генерал Савов в неговото писмо напечатано във в. Дневник през месец декември, а именно: ако не бяхме нападали на 17 юни ние щяхме доброволно да подпишем присъдата на това, което беше наш народен идеал цели 35 години - Македония на Сърбия и Гърция. Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма.
към текста >>

Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя.
Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело.
към текста >>

Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд.
Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция.
към текста >>

Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа.
Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция. Ето какви последствия щеше да има: 1. Ние щяхме да се самооплюем като нация, защото щяхме без усилие да се откажем от правата си гарантирани от договори подписани от крале и министри и гарантирани от император. 2.
към текста >>

Македонският народ щеше да ни намрази и да се отвърне от нас - хората, които като бяхме видели първата национална искра да се задържа в техните Струга и Дебър, и като ги бяхме от 50 години хранили с надежда и поддържали материално този дух да не угасва, след една величествена война, подло сме се отказали от него и сме го предали на много по-тежко робство; щеше да ни намрази, за гдето сме го извадили от по-леко и по- поносимо робство и предали на по-тежкото. 3.
Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция. Ето какви последствия щеше да има: 1. Ние щяхме да се самооплюем като нация, защото щяхме без усилие да се откажем от правата си гарантирани от договори подписани от крале и министри и гарантирани от император. 2. Македонският народ щеше да ни намрази и да се отвърне от нас - хората, които като бяхме видели първата национална искра да се задържа в техните Струга и Дебър, и като ги бяхме от 50 години хранили с надежда и поддържали материално този дух да не угасва, след една величествена война, подло сме се отказали от него и сме го предали на много по-тежко робство; щеше да ни намрази, за гдето сме го извадили от по-леко и по- поносимо робство и предали на по-тежкото. 3. Ако 15-те хилядна Македоно-Одринска дивизия, съставена главно от мъже из зад Вардар, не направеше бунтове в страната, когато щяхме да ги разпущаме след проливане кръв за свобода, да отидат на ново по-лошо робство, то не щеше ли ние да изгорим от смърт от неокачествимото си лошо дело? . 4. Най-важното от политическо гледище - ние не щяхме да имаме право да излезем из Балканския съюз, защото доброволно сме подписали ревизията на договора, и това, след като сме разбили турската империя за да освободим всички земи от Мидия-Енос до Адриатическо море, и като облагодетелствуваните Гърция и Сърбия са се засилили извънредно много на наш гръб, ние все пак да останем в съюза, за да пазим Сърбия от Австрия, Гърция от Италия, с нашия висок кредит да въздигнем този на фалиралите наши грабители, и на края да служим на всемирната политика на Русия - тази Русия, която беше гарантирала един лъжлив договор, за да не го сдържи когато жертвата България, бъде изтощена! Не, и триста пъти, не! Балканският съюз бе един гроб за нас.
към текста >>

Ако 15-те хилядна Македоно-Одринска дивизия, съставена главно от мъже из зад Вардар, не направеше бунтове в страната, когато щяхме да ги разпущаме след проливане кръв за свобода, да отидат на ново по-лошо робство, то не щеше ли ние да изгорим от смърт от неокачествимото си лошо дело?
Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция. Ето какви последствия щеше да има: 1. Ние щяхме да се самооплюем като нация, защото щяхме без усилие да се откажем от правата си гарантирани от договори подписани от крале и министри и гарантирани от император. 2. Македонският народ щеше да ни намрази и да се отвърне от нас - хората, които като бяхме видели първата национална искра да се задържа в техните Струга и Дебър, и като ги бяхме от 50 години хранили с надежда и поддържали материално този дух да не угасва, след една величествена война, подло сме се отказали от него и сме го предали на много по-тежко робство; щеше да ни намрази, за гдето сме го извадили от по-леко и по- поносимо робство и предали на по-тежкото. 3. Ако 15-те хилядна Македоно-Одринска дивизия, съставена главно от мъже из зад Вардар, не направеше бунтове в страната, когато щяхме да ги разпущаме след проливане кръв за свобода, да отидат на ново по-лошо робство, то не щеше ли ние да изгорим от смърт от неокачествимото си лошо дело? . 4. Най-важното от политическо гледище - ние не щяхме да имаме право да излезем из Балканския съюз, защото доброволно сме подписали ревизията на договора, и това, след като сме разбили турската империя за да освободим всички земи от Мидия-Енос до Адриатическо море, и като облагодетелствуваните Гърция и Сърбия са се засилили извънредно много на наш гръб, ние все пак да останем в съюза, за да пазим Сърбия от Австрия, Гърция от Италия, с нашия висок кредит да въздигнем този на фалиралите наши грабители, и на края да служим на всемирната политика на Русия - тази Русия, която беше гарантирала един лъжлив договор, за да не го сдържи когато жертвата България, бъде изтощена! Не, и триста пъти, не! Балканският съюз бе един гроб за нас. Но щом като го бяхме направили: от славянска солидарност - да пазим Сърбия от Австрия; от признателност към Русия - да и помогнем във всеобщата война за разгромяването на Хабсбургската империя; от желание да постигнем националния си идеал - освобождението на братята българи в Македония и Одринско, па и па всички християни и други от турската империя - то ние можехме и трябваше да държим този съюз, за да продължаваме да изиграем веднъж започнатото хоро.
към текста >>

Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре.
Оставаше ли съюзът, или възобновяваше ли се той днес, той в мирно време щеше да послужи за икономическото съсипване на Австрия, а в случай на война и за политическо разгромяване. Тя разгромена, могат да последват само две последствия: или Русия да помогне всички славяни и австрийски и балкански - а тежко под пиянски некултурен ботуш, въоръжен с камшик и цезура; или Сърбия да се обедини. А стане ли тя 12 милиона с всички сърби от Унгария, тя ще ни присъедини към себе си само с един указ. Да я задържат признателност, благородство, славянство, християнство! Ако тя сега, малка, има нужда от море, тогава ще има още по-голяма и нищо на света няма да я задържи да не ни унищожи. Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре. Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно?
към текста >>

Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана!
Да я задържат признателност, благородство, славянство, християнство! Ако тя сега, малка, има нужда от море, тогава ще има още по-голяма и нищо на света няма да я задържи да не ни унищожи. Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре. Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно? Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно. Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини. Но там е всичкото зло на 18 юни.
към текста >>

който да отрезви този народ, стига се е държал като невъзрастен човек, който все по чужди врати без срам и честолюбие, който се срами и бои да ходи на собствените си къси, но здрави крака, а все подскача на чужди кокили.
Но като се вземе сега под внимание вече станалото, с нападението си на 17 юни ние днес имаме тези печалби: 1. Героичният акт - да не позволяваме да ни оплюват като нация: 2. Показахме на брата македонец, че дори съществуването си на карта сложихме за да останем нему верни; 3. Отхвърлихме един недостоен ярем - Балканския Съюз и 4. Най-главното, според мене, беше хубаво ударен по главата целия български народ от историческата истина - за която той беше затворил ушите си - че Русия не ни освобождавала от любов, нито ни покровителства от любов, и че когато ние, в даден момент, не искаме да я слушаме, то тя може да ни унищожи, както и без малко щеше да го направи, ако не и попречиха външните условия - удар. който да отрезви този народ, стига се е държал като невъзрастен човек, който все по чужди врати без срам и честолюбие, който се срами и бои да ходи на собствените си къси, но здрави крака, а все подскача на чужди кокили. Виждаме, следователно, че цар Фердинанд никак не е виновен в катастрофата на Отечеството, освен заедно с правителството, с което са действали съгласно. И ако всички са сбъркали, те всички трябва да поемат отговорността, а не да се сговаря само на него. И не е ли странно, недавно в. Камбана, органът на републиканците, намира царя за виновен в...бездействие! Ако се бърка - „личен режим"!
към текста >>

Виждаме, следователно, че цар Фердинанд никак не е виновен в катастрофата на Отечеството, освен заедно с правителството, с което са действали съгласно.
Героичният акт - да не позволяваме да ни оплюват като нация: 2. Показахме на брата македонец, че дори съществуването си на карта сложихме за да останем нему верни; 3. Отхвърлихме един недостоен ярем - Балканския Съюз и 4. Най-главното, според мене, беше хубаво ударен по главата целия български народ от историческата истина - за която той беше затворил ушите си - че Русия не ни освобождавала от любов, нито ни покровителства от любов, и че когато ние, в даден момент, не искаме да я слушаме, то тя може да ни унищожи, както и без малко щеше да го направи, ако не и попречиха външните условия - удар. който да отрезви този народ, стига се е държал като невъзрастен човек, който все по чужди врати без срам и честолюбие, който се срами и бои да ходи на собствените си къси, но здрави крака, а все подскача на чужди кокили. Виждаме, следователно, че цар Фердинанд никак не е виновен в катастрофата на Отечеството, освен заедно с правителството, с което са действали съгласно. И ако всички са сбъркали, те всички трябва да поемат отговорността, а не да се сговаря само на него. И не е ли странно, недавно в. Камбана, органът на републиканците, намира царя за виновен в...бездействие! Ако се бърка - „личен режим"! Ако не се бърка - бездействува!
към текста >>

Но той все пак бил „злото на България"; "злият гений на нашето Отечество"; "нищо добро не е той донесъл откак му е стъпил крака на таз земя".
И не е ли странно, недавно в. Камбана, органът на републиканците, намира царя за виновен в...бездействие! Ако се бърка - „личен режим"! Ако не се бърка - бездействува! И тъй зле, и инак зле! Но той все пак бил „злото на България"; "злият гений на нашето Отечество"; "нищо добро не е той донесъл откак му е стъпил крака на таз земя". Осъдително е едно такова безогледно ругание. На тълпата това може да се извини, но не и на претендирующите за интелигентност. Да се говори, че цар Фердинанд нищо добро не е сторил на страната ни, значи или непознаване на нашата нова история, или пък кривене на душата. Най-после историята на неговото царуване е пред нас развива се пред нашите очи. и ако досега не само сме се вгледвали и замисляли върху нея, то поне сега можем да сторим това, когато се много говори по този въпрос, за заслуги или вреди на цар Фердинанда.
към текста >>

Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море.
Вярно е, но трябва ли ние да се бъркаме в душата му и да търсим какви мотиви са го ръководили - когато идването му донесе успокоение и, може би живот? Трябва ли хлопащия вратата гладен да знае мотива, който е ръководил подаващия му пита хляб, за да му бъде благодарен за наситата? Па и где бихме намерили човек да рискува с живота си от любов или други алтруистични мотиви? Той дойде, страната започна да се успокоява и свободата ни вече се гарантираше - какво можехме да искаме повече? 2. Казахме, че като имаше вече законен княз на българския престол, желязната ръка на Стамболова трябваше да започне да поотслабва стегнатостта на юздите, но не трябваше да отпусне изведнъж. Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море. Ние няма да съдим тука Стамболова за неговите дела през периода на властването му до падането в 1894 год. Но те извикаха реакция, която трябваше рано или късно да се разиграй. 18 май 1894 година беше неизбежен, но тежко и-горко, ако с падането на първия министър трябваше да падне и властвующият княз. А това щеше да бъде неизбежно при едно условие - ако вторият княз имаше слабостта на първия - да се идентифицира с министрите си. Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с Каравелова викаше „който е против него е и против мене".
към текста >>

Висшите отечествени интереси го изискват.
Общата политика и тя го искаше - не можеше да се игнорира заслугата на Русия за освобождението на България от турско иго. Но спънки стояха по средата. Княгинята майка не даваше първородния й син да мине в православието; тя беше дошла в България за княгиня, когато друга принцеса не се наемаше да дойде, само при обещанието, че децата и ще бъдат оставени в нейната религия. Тук стоеше още като спънка обещание, дадено на римския папа, обещание, което не можеше лесно да бъде забравено от един предан на религията си католик. Жертви тежки, но те трябва да се направят. Висшите отечествени интереси го изискват. Ако князът беше ония личен егоист, какъвто ни го представляват, той щеше да се съпротиви на такива лични жертви . Тъмен облак се надвисваше над семейното му огнище. Не е за един честолюбив човек да откаже на даденото тържествено обещание на бъдеща жена - другарка, както и на главата на католическата църква, глава не тъй почитана както е у нас главата на православието. Какво нещо е то за един католик да не слуша своя папа, католик, за когото послушанието на папата е възведено в един от основните догми! Но това трябва да стане.
към текста >>

Не е за един честолюбив човек да откаже на даденото тържествено обещание на бъдеща жена - другарка, както и на главата на католическата църква, глава не тъй почитана както е у нас главата на православието.
Тук стоеше още като спънка обещание, дадено на римския папа, обещание, което не можеше лесно да бъде забравено от един предан на религията си католик. Жертви тежки, но те трябва да се направят. Висшите отечествени интереси го изискват. Ако князът беше ония личен егоист, какъвто ни го представляват, той щеше да се съпротиви на такива лични жертви . Тъмен облак се надвисваше над семейното му огнище. Не е за един честолюбив човек да откаже на даденото тържествено обещание на бъдеща жена - другарка, както и на главата на католическата църква, глава не тъй почитана както е у нас главата на православието. Какво нещо е то за един католик да не слуша своя папа, католик, за когото послушанието на папата е възведено в един от основните догми! Но това трябва да стане. Положение пак критическо. Тежко на страната без това примирение! И тук княз Фердинанд се показа на висотата на своето призвание - глава на народа.
към текста >>

Жертвата принесена, облакът остава над семейното огнище, личното честолюбие накърнено, но страната е освободена от криза, и всичко това по своя нормален ред след 8-9 бурни години. 4.
Положение пак критическо. Тежко на страната без това примирение! И тук княз Фердинанд се показа на висотата на своето призвание - глава на народа. Той пожертвува личното си щастие за народа; той остави себе си като човек, мъж и баща, за да остане само държавен глава на своя народ. Той даде да се покръсти син му при болната раздяла временно с наскърбената му жена, която излезе от страната, за да не гледа откъсването на любимия й първороден син от родната религия. Жертвата принесена, облакът остава над семейното огнище, личното честолюбие накърнено, но страната е освободена от криза, и всичко това по своя нормален ред след 8-9 бурни години. 4. Бурната епоха в България, която започна със Съединението, се дължеше изключително на войската. Винаги намесването на армията в политиката е било нещастие за една страна. Да се извади тази сила на държавата вън от партизанските борби беше един акт на държавническа мъдрост. Тогава политическата борба ще стане безопасна за държавния организъм, и само при това условие ще може да има политическа свобода - абсолютно необходима за политическо възпитание. В 1894 год.
към текста >>

Рачо Петров, човек послушен на княза - което послушание днес е една рядка добродетел - бърже беше направено всичко да се отведе войската вън от политиката; висши офицери бяха разместени, строги заповеди се издадоха за запазване всяко местенце в политиката; зададе се грамадна работа на офицерството за всестранното повдигане на войската и величествения резултат се достигна.
Да се извади тази сила на държавата вън от партизанските борби беше един акт на държавническа мъдрост. Тогава политическата борба ще стане безопасна за държавния организъм, и само при това условие ще може да има политическа свобода - абсолютно необходима за политическо възпитание. В 1894 год. Политическите страсти все още не бяха заглъхнали в офицерските среди. С помощта на ген. Рачо Петров, човек послушен на княза - което послушание днес е една рядка добродетел - бърже беше направено всичко да се отведе войската вън от политиката; висши офицери бяха разместени, строги заповеди се издадоха за запазване всяко местенце в политиката; зададе се грамадна работа на офицерството за всестранното повдигане на войската и величествения резултат се достигна. Но главната сила при достигането този резултат е в един елемент, който е предмет на хули от страна на социалистите, които в своето безогледно подражание на Франция не си дават сметка дали сме дорасли до тази стара страна, която, въпреки своите много столетия свободен политически живот, все пак не се решава да въведе пропорционалната изборна система. Този елемент е: Военният министър - човек военен и назначен с одобрението на царя. При наличността на нашите още неузрели политически нрави би било престъпление министърът на войната да бъде от партията и да не бъде частно отговорен пред постоянния елемент в управлението на държавата - царя. Но било неконструкционно, защото според основния ни закон всички министри трябвало да бъдат избрани от народа и да отговарят пред него. Да, но еднакво в конституцията е сложено, че главнокомандующ на армията е царят.
към текста >>

Благодарение на тия два фактора и банките и фабрикантите на Европа не чувствуват нужда да се борят и пращат своите пари и стоки у нас, които ние правилно като използуваме и честно като посрещаме нашите задължения още повече повишаваме кредита си и натрупваме собствени капитали.
6. За финансовата политика на нашата държава през годините на царуването на сегашния ни цар няма много да се каже. Тя е била чудесна, защото друго съждение не може да се направи предвид факта на народното благосъстояние. Това благосъстояние на народа, размерите на чието повдигане много ясно се вижда от размерите от растенето на бюджета - от 40 милиона на 200 - не можеше да дойде у нашия беден народ, неимащ никакви капитали, освен благодарение кредита. Кой създаде кредите? - Мъдрото управление и силната армия. Благодарение на тия два фактора и банките и фабрикантите на Европа не чувствуват нужда да се борят и пращат своите пари и стоки у нас, които ние правилно като използуваме и честно като посрещаме нашите задължения още повече повишаваме кредита си и натрупваме собствени капитали. Можем ли ние да имаме смелостта да откажем, че няма тук заслуги цар Фердинанд, като толкова важен фактор в нашето мъдро управление, както и като главнокомандующия на армията, комуто едничък е подчинен меняющия се военен министър? Само заслепеният партизанин може да откаже това. 7. Един достоен цар не трябва да гледа само да управлява добре; той трябва, доколкото зависи от него да осигури добро управление и за дълги години напред. Той трябва да остави добре приготвени наследници след себе си . Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на недостойни царе?
към текста >>

Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството.
Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на недостойни царе? Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота. Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството. Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие. И днес. когато ние си спомняме, че царят ни прекланя години и наближава към старост, ние не се боим за нашето бъдеще. От поминалата година, благодарение пълновъзрастието на Наследника, ние имаме и помощник на Царя, и с време този помощник ще възприема всичкото ръководство на държавния механизъм и когато главата ще слезе от сцената, ще се има негов пълен наместник и отечеството ни не ще види никаква криза. И този бъдещи наш цар е добре приготвен.
към текста >>

От поминалата година, благодарение пълновъзрастието на Наследника, ние имаме и помощник на Царя, и с време този помощник ще възприема всичкото ръководство на държавния механизъм и когато главата ще слезе от сцената, ще се има негов пълен наместник и отечеството ни не ще види никаква криза.
Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството. Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие. И днес. когато ние си спомняме, че царят ни прекланя години и наближава към старост, ние не се боим за нашето бъдеще. От поминалата година, благодарение пълновъзрастието на Наследника, ние имаме и помощник на Царя, и с време този помощник ще възприема всичкото ръководство на държавния механизъм и когато главата ще слезе от сцената, ще се има негов пълен наместник и отечеството ни не ще види никаква криза. И този бъдещи наш цар е добре приготвен. Тъй казват всички които са сведущи. Добре е подготвен благодарение само пак на царя Фердинанда, защото той е ония безличен човек, ония човек без амбиция, комуто е все едно какъв наследник оставя, като равнодушно гледа на своята страна. Ние хулим тази амбициозност у царя Фердинанда. но ние не се сещаме, че всичко, което той е неуморно е правил и още прави за страната ни, той го е вършил само поддържан и хранен от тази негова ненаситна амбиция.
към текста >>

Нашето отечество беше цели векове под робство и негов идеал трябваше да бъде да достигне пълна политическа независимост.
но ние не се сещаме, че всичко, което той е неуморно е правил и още прави за страната ни, той го е вършил само поддържан и хранен от тази негова ненаситна амбиция. И какво, наистина искаме ние - да няма той амбиция? Ами че това е все едно да искаме да не бъде той и цар и мъж? Че кое е най-голямото украшение на един мъж - не амбицията ли, която го прави нещо повече от безразличното нищо? 8. Друга една заслуга на цар Фердинанд в нашата нова история е Независимостта, и то достигната без война. Нашето отечество беше цели векове под робство и негов идеал трябваше да бъде да достигне пълна политическа независимост. След освобождението в 1878 г. до пълната независимост нас ни деляха две важни прегради - суверенството на Турция и задължението към Русия. Истинският цар, па и истинската интелигенция, която трябва да бъде идеалистична, трябва да горят от велика ревност да видят своето отечество да не бъде то само под физическо, но и под морално робство; да има не само физическа, но и морална свобода. На 22 септември 1908 год. ние се отървавахме от суверенитета, на 27 юли 1913 год.
към текста >>

Истинският цар, па и истинската интелигенция, която трябва да бъде идеалистична, трябва да горят от велика ревност да видят своето отечество да не бъде то само под физическо, но и под морално робство; да има не само физическа, но и морална свобода.
Че кое е най-голямото украшение на един мъж - не амбицията ли, която го прави нещо повече от безразличното нищо? 8. Друга една заслуга на цар Фердинанд в нашата нова история е Независимостта, и то достигната без война. Нашето отечество беше цели векове под робство и негов идеал трябваше да бъде да достигне пълна политическа независимост. След освобождението в 1878 г. до пълната независимост нас ни деляха две важни прегради - суверенството на Турция и задължението към Русия. Истинският цар, па и истинската интелигенция, която трябва да бъде идеалистична, трябва да горят от велика ревност да видят своето отечество да не бъде то само под физическо, но и под морално робство; да има не само физическа, но и морална свобода. На 22 септември 1908 год. ние се отървавахме от суверенитета, на 27 юли 1913 год. се отървахме и от благодеянието. Днес ние знаем какво нещо е война; оценяваме, следователно, великата заслуга от достигането първото само с пари. Освен това в 1908 год.
към текста >>

Който обича отечеството си трябва да трепери над царя си, да го тачи и пази от поругание, защото правейки така всеки с това тачи и пази отечеството си, неговото единство.
В такъв случай ние виждаме колко грешим, гдето тъй безсмислено го хокаме и обвиняваме. Това показва колко ние без да мислим съдим за делата на нашите истински благодетели. Ако ние бяхме добре възпитани в държавнически дух, трябваше при по-малко заслуги от страна на държавния ни глава, па даже и при никакви заслуги, или даже при явни вреди нанасяни на страната ни от негова страна, трябваше да пазим неговата особа от хули и обиди, просто от желание доброто на нашата държава. Наистина е право, че особата на държавния глава, какъвто и да е той, император, цар или председател, и каквито и да бъдат неговите заслуги и достойнства, трябва да се гледа като на свещена и неприкосновена, защото държавния глава е емблемата, символа на народното единство, е председателят на народа пред света. Даже да имаше държавният глава грешки трябваше да премълчават и прикриват, а не и да се съчиняват и разгласяват навред по пазарите. Който обича отечеството си трябва да трепери над царя си, да го тачи и пази от поругание, защото правейки така всеки с това тачи и пази отечеството си, неговото единство. А се указва, че ние имаме воглаве нашата страна един извънредно заслужил мъж и мъж с неизчерпаема енергия и амбиция, човек, който да въздигне, да създаде, да прослави нашата страна. Нека/прочее се вгледаме в нашата близка минала история и нека се вразумим. Нека не вършим най-непростимата грешка да хокаме вместо да бъдем признателни. А когато се научим и вразумим от действителността, да се привържем към нашия държавен глава и се заловим за работа, благодарейки на Правителството за щастието ни да имаме постоянен държавен водител, какъвто не може да бъде един председател на републиката, и при това такъв един и способен и заслужил цар. Най-после ако ние сме наклони да намираме само злини, то в нашия организъм династията ни и сегашния ни председател е най-малкото зло.
към текста >>

Този царски дом е наш дом, български дом, той е символ на нашето, българското, единство и ако обичаме нашето отечество, и ако не искаме неговото единство да не се накърнява, ние трябва да пазим символът свещено и неприкосновено - само това ще гарантира целостта, прогреса и величието на нашето отечество.
Кой баща може да допусне, че един баща може да не иска доброто на своя син? Още повече да се допусне това у един амбициозен човек, който е рискувал живота си именно за тази своя династия? Да, можем да допуснем грешки - а всеки човек греши - но по никой начин не и съзнателно желание злото. Да, можем да извиним това недоверие и тази нелюбов у нашия народ към Короната, но време е да размислим и теоретически да се убедим в необходимостта от съществуването на доверие и любов, и като достигнем това убеждение да се стараем, и усилено да се стараем, това убеждение полека-лека да стане у нас и настроение. Време е вече да се привържем и ние към нашия царски дом, както това е в другите народи. Този царски дом е наш дом, български дом, той е символ на нашето, българското, единство и ако обичаме нашето отечество, и ако не искаме неговото единство да не се накърнява, ние трябва да пазим символът свещено и неприкосновено - само това ще гарантира целостта, прогреса и величието на нашето отечество. За него, за нази си, ние трябва да обичаме и пазим царя и династията си. Да, време е да се накараме със себекултура, със себевъзпитание, да обичаме и вярваме.
към текста >>

36. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния живот, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния живот, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др. такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот. Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи!
към текста >>

Възрадвани от това разрешение, като по телефон се разнесе по пограничната охрана и до вечерта на 6 число и сутринта на 7 октомврий се зачуваха где по-редки, где по-чести пушечни гърмежи срещу пограничните турски постове и турски селища.
Как ще се върнем по домовете ни, какво ще разправяме на синове, внуци, жени, бабички, като ни питат, какво нещо е войната и колко противници сме уловили! Ще ни е срам да се върнем в къщи! Разрешете ни поне да си поиграем с "комшиите ни" на среща, да си хванем някой "роб"! ... Отговаряше им дружинния: Всичко ще бъде по вашето желание, а то е и желание на началството ни и на народа ни, който 40 години се е готвил за днешния ден. А пък като ви се ще роб отсега, хванете някоя "чалма"! Възрадвани от това разрешение, като по телефон се разнесе по пограничната охрана и до вечерта на 6 число и сутринта на 7 октомврий се зачуваха где по-редки, где по-чести пушечни гърмежи срещу пограничните турски постове и турски селища. Ехото на бердановските гърмежи разтърсваше цялата околност и даваше вид на топовен гърмеж! Тая изненадата, тая стрелба, застави турските погранични части и пограничното им население да "офейкат" и по този начин очистиха граничната линия и нашите "момчета и чичовци" веднага се разположиха на "квартири" в заетите турски постави помещения, както биха го направили в собствените си домове, защото досега, две седмици вече, те бяха наистина пак на "квартири", но под покривите на Странджанските дъбове и екипирани с по една селска аба-ямурлук, с торба домашна през рамо за хляб и патроните до хляба и въоръжени с пука берданова /"адам-бойлия" както турците ги наричаха/ и на главата калпак - руно, а тук-там се съзираше войнишка стара фуражка, до колкото ги имаше такива в ротния склад и обути всички със селски цървули. Продукти се подвозваха със селски кола от войсковите, от етапните магазини в Бургас - разстояние 35 километра. Обоза на дружината се състоеше от мирновременните дългоухи добичета на граничната рота и реквизираните такива от крайграничните села, неодобрени за редовните мобилизирани войскови части. При все това всички бяха весели, радостни, че били щастливи и те в живота си сега, ако и на стари години, да вземат участие в Освободителната война.
към текста >>

" ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с достойнство, с характер, с честолюбие и себеуважение, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества.
Герджиков, движещ се покрай Черноморския бряг и близката околност, в свръзка със съседната нему 2-ра Погранична рота, поручик Василев Бенедикт, заемаше последователно градовете Василико, Ахтопол и близките турски села, от които населението бе избягало заедно с "храбрия турски аскер", след като бе опитало силата на българското оръжие при с. Потурнак, гр. Василико. Зер, не лесно "дума се дава". "Сербезлика" при мирната обстановка се трансформира в страх при бойна обстановка. Философът мъдрец казва: "Звяра господар, а влечугът - подчинен! " ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с достойнство, с характер, с честолюбие и себеуважение, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества. Бойният поход на чичовците бе наистина "момчешки". Нито пълноводните реки и потоци на Странджа, нито планинските върхове на Странджанските пресечени неравности и гребени, нито дивните гори на поетичната и идилична Странджа, можеха да замедлят стремителния марш на опълченците-чичовци към техния обект. На връх след връх, на гребен след гребен, като соколи летци, а не като пешеходци, се изкачваха чичовците, оглеждайки, претърсваха, както някой ловец за своя дивеч и веднага изпращаха своите най-верни, точни и добросъвестни донесения: "Противника избягал, никъде не се вижда, връзка със съседните патрули имаме." Ротните командири са в недоумение - как можа да очисти противника своята територия и то така вихрено, че и следите му да се губят, когато вчера заран му ядохме топлия хляб от граничните фурни по постовете и в с. Гьок-Тепе! Дали не се е спрял някъде и дали не ще ни изненада! Нека по бавно вървим и не попаднем в засада... Обаче, когато човек има очи, които "виждат" далеко и през пространството и виждат самата действителност - реалност, боязливите мисли и донесения се пренебрегват.
към текста >>

Ако и не в задачата ми, споменуваме тия скъпи минути, за да се види, как в мили моменти, се вдълбочава българската душа от Свободна България и потърсва вливане с душата на досегашния роб българин, за да му отнеме натрупалата се скръб от несигурен живот, имот, чест и да внесе в него широта и свобода с бъдни светли дни за творческа продуктивна интензивна дейност... Свобода, свобода, свобода!
Турци няма в близост пред нас! " Тия ободрителни слова, енергичността и смелостта на действащите ротни командири, 1-ва и 2-ра роти, които бяха флангови, даваха вярата на началника водач, че успеха на днешното предприятие е осигурен... Часът е 4 след пладне. Лявото странично прикритие и от после авангардна рота, е пред М. Търново, посрещната братски от местното чисто българско население, с доказана патриотичност, преминава града и заема предлежащите висоти. В 4 1/2 часа централните 3-та и 4-та роти Севлиевци и Ловченци, а след тях и десният страничен отряд от 1-ва рота, са пред М. Търново. Ако и не в задачата ми, споменуваме тия скъпи минути, за да се види, как в мили моменти, се вдълбочава българската душа от Свободна България и потърсва вливане с душата на досегашния роб българин, за да му отнеме натрупалата се скръб от несигурен живот, имот, чест и да внесе в него широта и свобода с бъдни светли дни за творческа продуктивна интензивна дейност... Свобода, свобода, свобода! Българинът има душа обширна като вселената, творчески дарби са вложени в него и затова той се бори за широки граници, за да пласира набралата се кондензирана енергия, в полезно производство. Не му ли се даде тая свобода, той ще я пласира в друга насока, в разрушителност. Гората, балкана, кръчмата, хазартните и др. заведения, му дават условия за такава дейност. Малкотърновци очакваха да намерят тая търсена от векове свобода.
към текста >>

Умът е светъл и трезв, сърцето е чисто кристално, духът е бодър, пламенен... Общественици и народни водачи, възпитатели и просветители, духовници и политици, използвайте тия неоценими психични и умствени качества на българина, за общото благоденствие на страната.
доказва това. Получиха ли я от 1912 г. насам? Дадоха ли им се условия да развият своите творчески дарби и да ги вложат в продуктивна дейност и всестранно производство според местните условия! Дадоха ли им се съобщения модерни или даже и обикновени, в продължение на 15 вече години свободен живот и то при най-изгодни и богати природни богатства!... Душата на народа иска работа. Умът е светъл и трезв, сърцето е чисто кристално, духът е бодър, пламенен... Общественици и народни водачи, възпитатели и просветители, духовници и политици, използвайте тия неоценими психични и умствени качества на българина, за общото благоденствие на страната. Подобни качества само в българина има - самоотвержен, смел и решителен, и готов към всички жертви. Гордейте се, че сте водачи на подобен Богоизбран народ и носещ своето благословение за светло бъдеще!... Щадете тия качества като зеницата на очите си, не допускайте покварата им, не ги петнете, за да не му докарвате лишни страдания, които наистина ще го повдигнат повече с придобитите от тях опитности, но и загуби ще му донесат и замедляват неговия прогрес... Срещата бе неописуема. И наистина, може ли да се отдаде на перото онова, което душата чувствува! Може ли висшето да се подложи на перото на низшето!
към текста >>

Подобни качества само в българина има - самоотвержен, смел и решителен, и готов към всички жертви.
Получиха ли я от 1912 г. насам? Дадоха ли им се условия да развият своите творчески дарби и да ги вложат в продуктивна дейност и всестранно производство според местните условия! Дадоха ли им се съобщения модерни или даже и обикновени, в продължение на 15 вече години свободен живот и то при най-изгодни и богати природни богатства!... Душата на народа иска работа. Умът е светъл и трезв, сърцето е чисто кристално, духът е бодър, пламенен... Общественици и народни водачи, възпитатели и просветители, духовници и политици, използвайте тия неоценими психични и умствени качества на българина, за общото благоденствие на страната. Подобни качества само в българина има - самоотвержен, смел и решителен, и готов към всички жертви. Гордейте се, че сте водачи на подобен Богоизбран народ и носещ своето благословение за светло бъдеще!... Щадете тия качества като зеницата на очите си, не допускайте покварата им, не ги петнете, за да не му докарвате лишни страдания, които наистина ще го повдигнат повече с придобитите от тях опитности, но и загуби ще му донесат и замедляват неговия прогрес... Срещата бе неописуема. И наистина, може ли да се отдаде на перото онова, което душата чувствува! Може ли висшето да се подложи на перото на низшето! Може ли да се даде описание на Бога!...
към текста >>

Щадете тия качества като зеницата на очите си, не допускайте покварата им, не ги петнете, за да не му докарвате лишни страдания, които наистина ще го повдигнат повече с придобитите от тях опитности, но и загуби ще му донесат и замедляват неговия прогрес... Срещата бе неописуема.
Дадоха ли им се съобщения модерни или даже и обикновени, в продължение на 15 вече години свободен живот и то при най-изгодни и богати природни богатства!... Душата на народа иска работа. Умът е светъл и трезв, сърцето е чисто кристално, духът е бодър, пламенен... Общественици и народни водачи, възпитатели и просветители, духовници и политици, използвайте тия неоценими психични и умствени качества на българина, за общото благоденствие на страната. Подобни качества само в българина има - самоотвержен, смел и решителен, и готов към всички жертви. Гордейте се, че сте водачи на подобен Богоизбран народ и носещ своето благословение за светло бъдеще!... Щадете тия качества като зеницата на очите си, не допускайте покварата им, не ги петнете, за да не му докарвате лишни страдания, които наистина ще го повдигнат повече с придобитите от тях опитности, но и загуби ще му донесат и замедляват неговия прогрес... Срещата бе неописуема. И наистина, може ли да се отдаде на перото онова, което душата чувствува! Може ли висшето да се подложи на перото на низшето! Може ли да се даде описание на Бога!... Не, всичко това може само да се чувствува. И наистина, израза на тия братски чувства се вижда само, а устата мълчи.
към текста >>

Сазера... то е играла ролята на "Черен арап" в хайдут Сидер... Ето защо налагаше се да се вземат най-строги мерки за охрана, защото се знаеше още, че цялото това турско населени е въоръжено с маузерови пушки и изобилно количество патрони.
Ето едно име, от което тръпки побиват всеки българин, като чуе само името му. Населено с турци, кръвожадни до неописуемост. Цялото местно околно по-близко и по-далечно население е треперело от тия турци зверове. Цялото българско околно население е било ратай на това село. "Жива душа" както се казва, не е смеела да влезе в района на землището на с. Сазера... то е играла ролята на "Черен арап" в хайдут Сидер... Ето защо налагаше се да се вземат най-строги мерки за охрана, защото се знаеше още, че цялото това турско населени е въоръжено с маузерови пушки и изобилно количество патрони. А то отстоеше само на 8-10 километра от с. Паспалово, гдето бе дружината. Трябваше да се мине само по един коларски, малко нещо пообработен път. Другото бе пътеки из гората. Расчета на командира на дружината бе: Нощен марш със сигурни водачи от с.
към текста >>

Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива!
нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец. Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!... юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме! "... Ни сянка от смущение. Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива! Отговор последва веднага: "... Такъв късмет, г-н капитан, да се пооцапаме в противникова кръвчица, хайде от твои уста в Божи уши! " Продължаваше се марша... Спираме пред с. Куру-дере. Селяни, селянки бяха наизлезли за среща и кой каквото имал и успял да вземе, носи на ръце, за подарък на освободителя си български войник... С мощно "урра" дружината поздрави селото - селяните и "здрасти, здрасти братушки..., добре дошли, добре дошли, турците избягаха вчера, снощи... " се чуваха гласове в разни групи, образували се от селяни и войници. Почивка бе дадена. Наизвадиха се порциите месо от торбите-раници, сирене донесоха от селото и други хранителни продукти "царски обяд" се правеше... Вино пожелаха да донесат..., благодари им дружинния и пожела да не донасят за сега, защото път ни предстоеше, работа сериозна ни очакваше... "Е, както кажете господине!
към текста >>

Така днешния ден биде знаменателен с издръжливостта на българския воин и готовността му да развие максимум сили, за да изпълни своя свещен дълг към Родината си... ... Използува ли се всякога разумно тая готовност на жертви от страна на българина за общото благо в пътя на творчеството само?
От града се взема колкото може да събере в късото разполагаемо време и возимите в дружината за домакински нужди... Изпратиха се и патрули към всички посоки във форма на ваяр до с. Урумбегли и Инджекьой, защото от тях разчиташе да се събират най-точни данни за противника... Всички без изключение подчинени и началници вложиха максимум енергия, за да дадат за лишен път доказателства, че въпреки усиления поход от 4 часа сутринта до 8 часа вечерта, без спирки и без почивки, готови са нов дан да дадат за своята Родина, за общото благо на своето племе, като ще продължават и през нощта да работят и си осигурят успеха за утрешния ден... Депутация от града дойдоха, носиха храна за дружината и да молят дружината да се разположи на квартири в града, за да си отпочинат уморените старци и момчета - жилища свободни и определени вече, само гостите да отидат в града... Благодари им дружинния за тая братска покана, но отказа за тая вечер, докато се уясни положението за утрешния ден и бяхме поставени в известност за местонахождението на противника и неговите намерения... Патрул от града доведе пленници - 1 офицер и 25 редници, изостанали от бягащите на 11-того турска армия, след разбиването й при Лозенград... Младите граничари, които се прибраха при ротите си докладваха, че привечер, със заемането на Бунар Хисар, са водили престрелка с два ескадрони турци южно от Бунар Хисар, които били идвали откъм с. Колиби за Бунар Хисар, вероятно за да го заемат, но били заставени да се върнат обратно. Бунар Хисарци дадоха сведения, че отстъпващите на 11-того турски части в безпорядък, смесени с турско население от граничните и други турски села, с уплаха бягали и щом дошли до Бунар Хисар, били отклонени от шосето за Виза и им дали посока югоизточна, между Люле Бургас и Виза, за да не се явяват пред концентриращите се там пресни турски войски. Тия сведения предстоеше да се потвърдят и от други места още и вследствие се оказаха верни. Така днешния ден биде знаменателен с издръжливостта на българския воин и готовността му да развие максимум сили, за да изпълни своя свещен дълг към Родината си... ... Използува ли се всякога разумно тая готовност на жертви от страна на българина за общото благо в пътя на творчеството само? Имат отговор нашите общественици и водачи народни!... Хубав, от сутринта, есенен ден, 13 октомврий 1912 г., събота, ден на Сатурна, ден на служене Богу... Казват, било фатално число - 13-то. Що е фаталност? ...Наопаки, благодатно число е, благословено число е... Фатално е за хората на егоизма, на личния интерес, на измяната, на лъжата, но на идейните хора, на хората на Светлината, на xopata на Правдата, на Истината, на Любовта Божествена, това число носи щастие, радост, веселие, блаженство, победа над враговете, от каквато и естество да бъдат те видими и невидими... Така бе хубав слънчев ден до към привечер, когато дойде пороен дъжд с буря от запад... От тъмни зори командирът на дружината заобикаля верните си войници по ротно, поздравява ги братски, разменят се по някои шеги за "избягал турчин", всички са радостни, с весело изражение на лицата, готови за нова дейност в пътя на жертвата... Ясно личеше любознателността на всеки един, за да узнае какви са досегашните сведения за противника, къде той се намира, а къде са и нашите войски... Отговорът към всички и навсякъде бе един и същ: добре сме ние, а противника отстъпва и нашите са днес вече на път за насам, към Бунар-Хисар... До заранта, сведения от никъде още не се бяха получили, очакваха се обаче от изпратените през нощта патрули... През нощта се виждаха прожекторни светлини към Мидия и към Иниада, което идеше да потвърди имеющите се сведения от разни източници, че противникът стоварва войски при Мидия и от тоя пункт изпраща към Виза, но силно развълнуваното море пречи за успеха на десанта... Почнаха да пристигат последователно и патрулите от дружината, сведенията от които твърдяха за близостта на концентриращия се противник. Разузнавателните патрули към с.
към текста >>

Все таки, имали досега около 5000 души стоварени, а щели да бъдат около 35000 души, които стояли в параходите на котва... Всички сведения бяха последователно все по-сериозни и по- сериозни, докато към 9 часа преди пладне се чуха първите пушечни изстрели, постепенно зачестяващи се, по посока на наблюдателно- отбранителната застава, 1/2 рота, на височината срещу "Текето", по шосето Бунар Хисар - Виза, към моста на Пурлия, източно от Бунар Хисар на около 1/2 километра.
...Наопаки, благодатно число е, благословено число е... Фатално е за хората на егоизма, на личния интерес, на измяната, на лъжата, но на идейните хора, на хората на Светлината, на xopata на Правдата, на Истината, на Любовта Божествена, това число носи щастие, радост, веселие, блаженство, победа над враговете, от каквато и естество да бъдат те видими и невидими... Така бе хубав слънчев ден до към привечер, когато дойде пороен дъжд с буря от запад... От тъмни зори командирът на дружината заобикаля верните си войници по ротно, поздравява ги братски, разменят се по някои шеги за "избягал турчин", всички са радостни, с весело изражение на лицата, готови за нова дейност в пътя на жертвата... Ясно личеше любознателността на всеки един, за да узнае какви са досегашните сведения за противника, къде той се намира, а къде са и нашите войски... Отговорът към всички и навсякъде бе един и същ: добре сме ние, а противника отстъпва и нашите са днес вече на път за насам, към Бунар-Хисар... До заранта, сведения от никъде още не се бяха получили, очакваха се обаче от изпратените през нощта патрули... През нощта се виждаха прожекторни светлини към Мидия и към Иниада, което идеше да потвърди имеющите се сведения от разни източници, че противникът стоварва войски при Мидия и от тоя пункт изпраща към Виза, но силно развълнуваното море пречи за успеха на десанта... Почнаха да пристигат последователно и патрулите от дружината, сведенията от които твърдяха за близостта на концентриращия се противник. Разузнавателните патрули към с. Урум-бегли, с писмо от Димитър Гогов и Георги Калоянов, учител в това село ни дадоха първите твърде ценни сведения за разположението на противника при Виза, главните му сили от IV или III корпус - не знаеха точно, за находящия се южно от с. Соуджак 5000 пехота с 14 оръдия, при "Беклемето" и към "Текето" други 2500 души с 4 оръдия... Тия сведения се потвърдиха и от други българи местни жители, бягащи към нас. Твърдеше се и за извършващия се десант при Мидия, но бурното море пречело за бързото стоварване на войските и големите началстващи турски лица, били недоволни от това забавяне на десанта. Все таки, имали досега около 5000 души стоварени, а щели да бъдат около 35000 души, които стояли в параходите на котва... Всички сведения бяха последователно все по-сериозни и по- сериозни, докато към 9 часа преди пладне се чуха първите пушечни изстрели, постепенно зачестяващи се, по посока на наблюдателно- отбранителната застава, 1/2 рота, на височината срещу "Текето", по шосето Бунар Хисар - Виза, към моста на Пурлия, източно от Бунар Хисар на около 1/2 километра. До тоя час усилено се укрепяваше позицията, заета с три роти от дружината, а четвъртата рота - 2-ра Погранична, бе останала в прикритие на обозите на дружината и се намерваше към с. Куру-дере. Непрекъснатите обиколки на дружинния командир по позицията на дружината, било върху кон, било пеш, а също, такива обиколки и от страна на ротните командири, даваха мъжество на войниците. Тия мили, верни и предани на Родината чада, работеха неуморно и най-добросъвестно и прилежно през цялата нощ, по укрепяването на заетата позиция, но с какво? Повече с ръце и с помощта на малкото количество инструменти, както и по-рано се каза и то взет най-вече от града Бунар-Хисар. Й селяни и граждани от тоя град помагаха на "момчетата-чичовци" за по-голям успех в работата им.
към текста >>

Повече с ръце и с помощта на малкото количество инструменти, както и по-рано се каза и то взет най-вече от града Бунар-Хисар.
Твърдеше се и за извършващия се десант при Мидия, но бурното море пречело за бързото стоварване на войските и големите началстващи турски лица, били недоволни от това забавяне на десанта. Все таки, имали досега около 5000 души стоварени, а щели да бъдат около 35000 души, които стояли в параходите на котва... Всички сведения бяха последователно все по-сериозни и по- сериозни, докато към 9 часа преди пладне се чуха първите пушечни изстрели, постепенно зачестяващи се, по посока на наблюдателно- отбранителната застава, 1/2 рота, на височината срещу "Текето", по шосето Бунар Хисар - Виза, към моста на Пурлия, източно от Бунар Хисар на около 1/2 километра. До тоя час усилено се укрепяваше позицията, заета с три роти от дружината, а четвъртата рота - 2-ра Погранична, бе останала в прикритие на обозите на дружината и се намерваше към с. Куру-дере. Непрекъснатите обиколки на дружинния командир по позицията на дружината, било върху кон, било пеш, а също, такива обиколки и от страна на ротните командири, даваха мъжество на войниците. Тия мили, верни и предани на Родината чада, работеха неуморно и най-добросъвестно и прилежно през цялата нощ, по укрепяването на заетата позиция, но с какво? Повече с ръце и с помощта на малкото количество инструменти, както и по-рано се каза и то взет най-вече от града Бунар-Хисар. Й селяни и граждани от тоя град помагаха на "момчетата-чичовци" за по-голям успех в работата им. Като минаваше дружинния край войниците и ги поощряваше, всеки пак искаше да запита и да узнае какви новини ще им каже от най-последните донесения!? И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди. Имайте вяра в нас! "... На тръгване от всяка група или от ротата, командирът им казваше: "Нещо ново и проверено в истината, ако има, ще ви се каже.
към текста >>

И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди.
Непрекъснатите обиколки на дружинния командир по позицията на дружината, било върху кон, било пеш, а също, такива обиколки и от страна на ротните командири, даваха мъжество на войниците. Тия мили, верни и предани на Родината чада, работеха неуморно и най-добросъвестно и прилежно през цялата нощ, по укрепяването на заетата позиция, но с какво? Повече с ръце и с помощта на малкото количество инструменти, както и по-рано се каза и то взет най-вече от града Бунар-Хисар. Й селяни и граждани от тоя град помагаха на "момчетата-чичовци" за по-голям успех в работата им. Като минаваше дружинния край войниците и ги поощряваше, всеки пак искаше да запита и да узнае какви новини ще им каже от най-последните донесения!? И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди. Имайте вяра в нас! "... На тръгване от всяка група или от ротата, командирът им казваше: "Нещо ново и проверено в истината, ако има, ще ви се каже. Българинът обича истината и тя трябва да му се казва за обща полза на всички ни." Така се обикаляха всички роти, групи, работници по укрепяването и все е било необходимо са по няколко думи да се ободрят и тогава да се отиде до друга група рота... Бяха заети най-предните два хребета на кота 192.4 - около 700 метра пред Бунар-Хисар веригите и полянката. Стрелбата при наблюдателната - отбранителната застава се усили твърде много. Наблюдавайки с бинокъл, забелязваше се вече неприятелска верига от войници редовни, а не башибозук, както се мислеше по-рано.
към текста >>

Стрелбата му от батареята се усили и ускори, стана най-възможно честа, обаче пак никакъв отговор от страна на дружината - всичко бе занемяло..., ни отговор пушечен, ни движение от страна на противника не биваше пропуснато и за всичко се държеше точна сметка и се вадеха заключение за неговите бъдещи намерения - зер, очакваше се часа на разплатата, а той неминуемо трябваше да дойде най-скоро време.
Вторият снаряд падна на същото място, тоже без резултат. И понеже на тия поздрави на противника дружината не отговаряше - берданите мълчаха, противникът се одързости и почна да обсейва последователно и разхвърлено със снаряди и трите хребета пред Бунар-Хисар... Никой обаче не му отговаряше, па и хора не се надаха, освен полуротата, която бе отстъпила по-рано. Това мълчание на дружината твърде много тревожеше противника, силно го нервираше и той почна безсистемно да разхвърля своите снаряди по разните хребети на Бунар Хисарския масив. Пехотата му тоже пасуваше. Кавалерийските разузнаватели спокойно наблюдаваха отстрани. Стрелбата му от батареята се усили и ускори, стана най-възможно честа, обаче пак никакъв отговор от страна на дружината - всичко бе занемяло..., ни отговор пушечен, ни движение от страна на противника не биваше пропуснато и за всичко се държеше точна сметка и се вадеха заключение за неговите бъдещи намерения - зер, очакваше се часа на разплатата, а той неминуемо трябваше да дойде най-скоро време. Берданите чакаха своето време за действие - те като че се подиграваха с артилерията на противника - те не приемаха поздравите от оръдията му и безгрижно почиваха, а същевременно кондензираха своята енергия за важния момент, към който се приготовляваха за действие... Пълно спокойствие от страна на дружината, ние само наблюдавахме. Пехотата на противника още продължаваше да чака "артилерийската подготовка" на боя, а кавалерийските турски разезди на двата фланга на дружината тоже продължаваха още да наблюдават само и те в недоумение..., знаят, че противник има, а тоя противник нито се вижда, ни отговаря... Залегналите между канарите, в своите окопни трапчета опълченците не се помръдваха от местата си... и те чакаха "нещо", а за сега само наблюдаваха... Турската батарея "беснееше" в своя огън, но... всичко бе безрезултатно за нейните господари!... Часът е 1114 преди пладне. Дружинният командир произвеждаше рекогницировка за окончателно установяване силите на противника, настъпающ пред дружината. В това време пристигнаха от запад по шосето от Лозенград двама кавалеристи български, от 8 конен полк уморени и отпаднали физически от дълговременно пътуване и лутане / малко и грешка се направи, че не бяха взети имената на тия двама верни служители на родината, имената на които впоследствие потребваха, но не се намериха повече/.
към текста >>

".. Стрелбата още повече се зачести, докато се обърна на ад от куршуми вече, маузерови и усилена артилерийска стрелба срещу нашите бердани и няколко кринкови пушки и без какъвто и да било друг вид оръжие.
Василев, видимо противника заемаше своето напредване. Командирът на дружината, възседнал на своя кон, веднага отиде към десния фланг на позицията и сам гласно предаваше, че нашата 2-ра рота вече обхваща десния фланг на противника, ние няма да отстъпваме ни крачка назад, а да сме готови да срещнем атаката на противника, ако той е предприел такава, или ще преминем в настъпление в контраатака... Ще очакваме и пристигането на подкрепление от към Лозенград... Умилно бе изражението на всички тия верни чада на родината ни. На места отговаряха: "Няма да отстъпим, г-н капитан, тук ще се мре, ако това е волята Божия, а на други места изслушваха дружинния командир и погледа им сам гарантираше тяхната войнишка преданост и вярност до себепожертвувание. Така се завърна дружинния към левия фланг - най-опасното място на бойното разположение на дружината - там то бе критическо... На места войниците-чичовците-момчетата казваха на дружинния си: "Г-н капитан, ние и другите офицери, сме им потребни, колко офицери сте в дружината само 5 души, и защо така се излагате на открито пред врага. Господ Ви пази, но и вий заради нас се пазете! ".. Стрелбата още повече се зачести, докато се обърна на ад от куршуми вече, маузерови и усилена артилерийска стрелба срещу нашите бердани и няколко кринкови пушки и без какъвто и да било друг вид оръжие. Схващаше се, че противника вече бързаше да ускори със своята атака. Виждаха се и поддръжките му, които се приближаваха към веригите му. Оръдията едно по едно се преместваха на по-предна позиция. Една рота негова, движеща се покрай шосето и напред, дружинна поддръжка, бе много успешно обстрелвана, залпов огън на мерник 800 крачки и биде разпръсната с големи загуби и убити и ранени. Стрелбата от берданите се зачести, гдето имаше възможност да се нанасят сигурни поражения на противника - нашите храбреци пестяха патроните си за важни моменти, защото знаеха, че няма откъде да дойдат други.
към текста >>

Стрелбата от берданите се зачести, гдето имаше възможност да се нанасят сигурни поражения на противника - нашите храбреци пестяха патроните си за важни моменти, защото знаеха, че няма откъде да дойдат други.
".. Стрелбата още повече се зачести, докато се обърна на ад от куршуми вече, маузерови и усилена артилерийска стрелба срещу нашите бердани и няколко кринкови пушки и без какъвто и да било друг вид оръжие. Схващаше се, че противника вече бързаше да ускори със своята атака. Виждаха се и поддръжките му, които се приближаваха към веригите му. Оръдията едно по едно се преместваха на по-предна позиция. Една рота негова, движеща се покрай шосето и напред, дружинна поддръжка, бе много успешно обстрелвана, залпов огън на мерник 800 крачки и биде разпръсната с големи загуби и убити и ранени. Стрелбата от берданите се зачести, гдето имаше възможност да се нанасят сигурни поражения на противника - нашите храбреци пестяха патроните си за важни моменти, защото знаеха, че няма откъде да дойдат други. Постепенно стрелбата се зачестяваше все повече и повече. От нашата позиция почнаха да долитат донесения и се чуваха гласове: Т-н поручик, г-н капитан, пушката ми се задръсти; г-н пушката ми усечка получи, и по-нарядко, особено от към левия фланг, гдето противника бе най близо и трябваше да се отбива с огън, долитаха вече и гласове: "Патрони..., патрони..., дайте патрони! " Донесения идваха вече и в щаба на дружината от ротните командири за много повредени пушки и че бойците бездействуват поради липса на здрави пушки. На ранените веднага пушките се вземаха и даваха на здравите бойци. На всички донесения за повредени пушки, дружинния командир отговаряше: скоро ще имате маузерови пушки далнобойни, турците ще ни оставят техните си пушки... , само да има кой да ги носи.
към текста >>

Постепенно стрелбата се зачестяваше все повече и повече.
Схващаше се, че противника вече бързаше да ускори със своята атака. Виждаха се и поддръжките му, които се приближаваха към веригите му. Оръдията едно по едно се преместваха на по-предна позиция. Една рота негова, движеща се покрай шосето и напред, дружинна поддръжка, бе много успешно обстрелвана, залпов огън на мерник 800 крачки и биде разпръсната с големи загуби и убити и ранени. Стрелбата от берданите се зачести, гдето имаше възможност да се нанасят сигурни поражения на противника - нашите храбреци пестяха патроните си за важни моменти, защото знаеха, че няма откъде да дойдат други. Постепенно стрелбата се зачестяваше все повече и повече. От нашата позиция почнаха да долитат донесения и се чуваха гласове: Т-н поручик, г-н капитан, пушката ми се задръсти; г-н пушката ми усечка получи, и по-нарядко, особено от към левия фланг, гдето противника бе най близо и трябваше да се отбива с огън, долитаха вече и гласове: "Патрони..., патрони..., дайте патрони! " Донесения идваха вече и в щаба на дружината от ротните командири за много повредени пушки и че бойците бездействуват поради липса на здрави пушки. На ранените веднага пушките се вземаха и даваха на здравите бойци. На всички донесения за повредени пушки, дружинния командир отговаряше: скоро ще имате маузерови пушки далнобойни, турците ще ни оставят техните си пушки... , само да има кой да ги носи. В тия тежки моменти Б.
към текста >>

Противникът продължаваше да подтиква поддръжките си напред, а стрелбата му се учестяваше до най-възможната честа стрелба, но безсистемно разпокъсана, като че не виждаха и не гледаха накъде трябваше да стрелят.
" Донесения идваха вече и в щаба на дружината от ротните командири за много повредени пушки и че бойците бездействуват поради липса на здрави пушки. На ранените веднага пушките се вземаха и даваха на здравите бойци. На всички донесения за повредени пушки, дружинния командир отговаряше: скоро ще имате маузерови пушки далнобойни, турците ще ни оставят техните си пушки... , само да има кой да ги носи. В тия тежки моменти Б. Хисарци принесоха велика заслуга, като носеха с риск на живота си патрони, гдето се оказваше нужда. Противникът продължаваше да подтиква поддръжките си напред, а стрелбата му се учестяваше до най-възможната честа стрелба, но безсистемно разпокъсана, като че не виждаха и не гледаха накъде трябваше да стрелят. Нашите бойци тъкмо обратното всеки куршум трябваше "на място" да отиде и един противник по-малко да остане! Втора рота все още продължаваше настъпването си срещу десния фланг на противника, а от неговите действия като че личеше, че той не я бе още сериозно забелязал, или че не даваше вид на нейното присъствие!... Наистина, неговото разположение бе твърде ниско от местонахождението на ротата, характера на местността и прикриваше от погледа на предното му разположение... Може би и разездите му късно са донесли за появата на тая рота, имаше въобще тук една неяснота за противника... До тоя момент дружината имаше вече 5 убити и 9 ранени... Положението стана много критическо. Отиваше се до една фаза на боя, гдето големия процент повредени пушки бердани бяха годни само за ръкопашен бой и за удар на щик... Бързотечни мисли като че минаваха на дружинния командир. Той като че търсеше поука за начини на действия в подобни случаи, от военната история, поука от борба за действие между две воюващи страни при подобно техническо различие във въоръжението и като че никъде не намираше подобни примери... Той бе твърде сериозен, дълбоко в себе си замислен и като че се спираше само върху единствена надежда и вяра с любов пропита, вярата му към храбростта и верността на подчинените му войници и защитници и и наистина той имаше тая вяра, а и подчинените му имаха безпределна вяра в него, взаимното доверие съществуваше безукоризнено и неопетнено..,, но с "ръце" само, може ли да се води бой?...
към текста >>

Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството.
Напред "урра! "... Надигна се поручика с находящите се около му храбреци..., град от куршуми ги обсипа... , 3 души, убити паднаха... Налегнаха изправилите се храбреци! Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож! "... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли. Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството. Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци.
към текста >>

Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта.
" От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един. Турчин на дъжд не стои - бяга и се крие! " Така и стана.
към текста >>

Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода.
Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един. Турчин на дъжд не стои - бяга и се крие! " Така и стана. С тая буря от запад с дъжд, биещ и миещ лицата на турските пълчища сред нас и около Виза, българското оръжие ще бъде оставено на спокойствие поне за един ден!..., а отстъпващите турски отряди пред фронта на дружината бе обърнат в безпорядъчно бягство и попилян по разни насоки из мрачевината в настъпилата октомврийска тъмна нощ, без дума, в непозната за тях местност... Дружината се спря и закрепи на първата своя предпозиция, на най- историческия хребет на Бунар-Хисарските висоти... Боят бе окончателно спечелен за нас. Загуби имаше дружината: 30 убити, 2 умрели от раните и 37 ранени, а за противната страна, само убити повече от 280 души, прочетени на следния ден, между които двама ротни командири, а ранени неизвестно... Хвърлените две бомби върху турската поддръжка, в сгъстения й строй, за да бъде отстранена, дали 18 убити на камара един върху друг!...
към текста >>

... Не, господа, водачи народни, българина-славянин обича Истината по своето духовно естество, колкото и горчива да е тя... Кажете му я рязко той ще се стресне, но ще вземе мерки, ще събере своите общи сили- духовни, умствени и физически, па и материални и ще посрещне всички несгоди и спънки, които му противодействат в пътя на неговото творчество и ще ги парира, като вложи максимум усилия, но успеха в тоя път на своята дейност, той ще трябва да осигури... Проучете, опитайте и решавайте, т.е.
юлий, всяка вечер все в Солун "щяха да влизат" нашите войски, а те все на север отстъпват и бягат и от Солун се отдалечават. Резултатът бе ясен и много правдиво загатваха тогава верните граничари на дружинния командир, когато дружината находяща се към Белоградчик-Зайчар, а по подир и към Звонци-Пресека /Трънско/. "Г-н майор, ние не сме турци да ни лъжат..., ами нали идват наши ранени и отпускари и ни казват, че не в Солун, а отстъпват и бягат нашите към България и все наближават границата ни! "... Излизаше от това обстоятелство, че подчинените знаеха по добре положението от началника си дружинен командир!!!... И дружинният ни бе принуден и вече не ни съобщаваше официалните бюлетини за хода на военните действия... Тук малко се отклонихме от мисълта ми, за да дадем израз на едно практикувано от някои началстващи лица средства за подържане духът у подчинените си, чрез лъжата!... ... Не, господа, водачи народни, българина-славянин обича Истината по своето духовно естество, колкото и горчива да е тя... Кажете му я рязко той ще се стресне, но ще вземе мерки, ще събере своите общи сили- духовни, умствени и физически, па и материални и ще посрещне всички несгоди и спънки, които му противодействат в пътя на неговото творчество и ще ги парира, като вложи максимум усилия, но успеха в тоя път на своята дейност, той ще трябва да осигури... Проучете, опитайте и решавайте, т.е. прилагайте в своята обществена дейност, но само за общото благо!... Така се свърши днешния неравен бой, към 9 часа вечерта. Командирът на дружината, обикаляйки позицията на бойното разположение на дружината и размишлявайки за днешния успех, не успех на дружината... , а успеха на българското оръжие, и придружен в тоя си обиколка само от един войник, а тоя войник бе и "дружината поддръжка", вървеше по хребета спокоен, разглеждаше разположението на бойците си, които бяха доста размесени в тоя вихров бой, даваше наставленията си на началстващите лица, окуражаваше старците, поздравяваше ги за геройското им държание, и с успеха на дружината и българското оръжие и с отличното разрешение на възложената задача на дружината от страна на Главното командване... Така отиваше от група на група, от взвод на взвод, от рота на рота... Наближил средата на позицията, между две роти, дружинният командир се спира веднага... , не в положение да продължи повече пътя си... , краката му не се подчиняваха на неговата воля, той стои като вдървен, прави усилия върви, но напразно... , от кръста надолу неподвижен е той... , скован о мястото, на което бе спрял като от някоя невидима сила... Размишлява си той: дали от дъжда, че цял като измокрен е вече простинал и краката са се схванали... , чуди се той какво става с него... , работа предстои и трябва сам да обиколи подчинените си и даде понататъшните си наставления, а те го очакваха... , те знаеха, че той ще ги обиколи. В това положение дружинният повиква придружаващия го войник Иван Георгиев и казва: "Иване, тръгни напред и намери ротния командир на близката рота, кажи му че съм заболял, не мога повече да вървя, краката ми са схванати." Опитва се Иван, верния страж, да подтикне началника си към движение, но безуспешно... , нито крачка, нито стъпка напред, не може да стане помръдва нещо е сковало краката със земната повърхност... И тъкмо когато да тръгне Иван и потърси близкия ротен командир, пред двамата, дружинния и Иван, на около 20 крачки от тях, пада един снаряд оръдеен и ударен о твърдите камъни на терена, пръска се на хиляди парчета, които отлетяха към дъното на дерето, напред и дадоха своя рев и пищене, но без вреда за нас. Милото първо момче Иван казва на дружинния си: "Г-н капитан, тоя снаряд ще да е последния и той за нас беше наречен, но Господ ни спря тук на това място и не можа да ни напакости!
към текста >>

И те, подчинените имаха тоже пълна вяра в своя водач, че не ще ги хвърля безполезно в унищожителния огън на вековния угнетител, в ударите на петвековния бич на българското племе... И резултата доказа, че взаимното доверие, послушанието и водачеството, са били поставени на здрави основи.
Отговорът е един: На никакви!... А как биде приет тоя бой и защо?... Дали за да се изпълни дадената категорична заповед от Главната квартира, в един дух на единомислие и изчерпателност, че трябва да се спре противника и само през труповете на дружината да може да продължи пътя си на настъплението към Лозенград... А можеше ли да се достигне тоя резултат? - Можеше. Командирът на дружината имаше безгранично доверие към своите подчинени офицери и войници, пълна вяра в тяхната боеспособност и готовност за доброволна жертва пред общото благо, в пътя за реализиране племенния български идеал, към пътя на свободата. И те, подчинените имаха тоже пълна вяра в своя водач, че не ще ги хвърля безполезно в унищожителния огън на вековния угнетител, в ударите на петвековния бич на българското племе... И резултата доказа, че взаимното доверие, послушанието и водачеството, са били поставени на здрави основи. Късно след полунощ, към зазоряване на 14 октомврий, се завръща от Лозенград ординарец, който отнесе донесението ефр. Георги Георгиев и веднага се явява пред командира на дружината и му докладва: при най- бърз алюр тръгнал от позицията на дружината по шосето за Лозенград. По пътя за тоя град нашите войски стоят няма никакво движение. Навред от гдето минал съобщавал, че пресни турски войски настъпват към Лозенград. Някои се смеели, че бил уплашен, а други казвали му, че турците избягали за Цариград и вече им изгубили дирите и т.н.
към текста >>

"... При все това, с един ординарец бил отведен до щаба на 3-та армия... Там тоже прочели донесението, разпитал и устно ординареца за всичко що е било с дружината, казали му и наредили веднага да се донесе телеграфно в Главната квартира съдържанието на донесението и му дали разписка, че получили същото и отправят обратно и най-бързо в дружината гдето и се яви и пак добавя войнствения и твърд честолюбив Георги с думите: "Г-н капитан, много и колко много ми стана мъчно, че в Щаба на дивизията не ми вярваха нищо, колкото и да им твърдях истината, а толкова ми стана радостно, че в щаба на 3-та армия ме изслушаха и накрая и повторих им наново всичко и по-внимателно ме изслушваха до край... Много благодарни останаха, поздравяват ни..., имало и ваши познати офицери... Така е, за да имаме сигурен успех в едно предприятие и взаимна поддръжка, трябва да се вслушваме в донесенията, трябва да вярваме в думите на подчинените, и така вслушвайки се в молбите им, да се притичаме на помощ, за да облекчим положението им, а с това подпомагаме общото дело!...
Станало му мъчно на тоя храбрец, защо не му вярват както са му всякога вярвали в ротата, че той е човек и войник на истината и бил решил никому вече да не казва, а само да предаде донесението на началника си. В Лозенград го отвели в най-близкия щаб на дивизия, гдето лично се явил пред началника на дивизията, подал носещото донесение адресирано до Главната квартира, прочел го и със силен ироничен смях казал: "Вашият дружинен командир е видял бягащи турци башибозук, турците са вече на Чаталджа! Няма никаква турска войска! Но понеже донесението е до Главната квартира, го изпратихме"... Ординарецът обяснява и настойчиво докладва на г-н генерала, че турски войски настъпват откъм Виза, че сам лично видял оръдията с бинокъла на дружинния си командир, видял също и турските вериги пехотата и поддръжките им. Обаче отговора пак бил същият: "Няма ги вече, момче, не е истина това, няма ги вече турците! "... При все това, с един ординарец бил отведен до щаба на 3-та армия... Там тоже прочели донесението, разпитал и устно ординареца за всичко що е било с дружината, казали му и наредили веднага да се донесе телеграфно в Главната квартира съдържанието на донесението и му дали разписка, че получили същото и отправят обратно и най-бързо в дружината гдето и се яви и пак добавя войнствения и твърд честолюбив Георги с думите: "Г-н капитан, много и колко много ми стана мъчно, че в Щаба на дивизията не ми вярваха нищо, колкото и да им твърдях истината, а толкова ми стана радостно, че в щаба на 3-та армия ме изслушаха и накрая и повторих им наново всичко и по-внимателно ме изслушваха до край... Много благодарни останаха, поздравяват ни..., имало и ваши познати офицери... Така е, за да имаме сигурен успех в едно предприятие и взаимна поддръжка, трябва да се вслушваме в донесенията, трябва да вярваме в думите на подчинените, и така вслушвайки се в молбите им, да се притичаме на помощ, за да облекчим положението им, а с това подпомагаме общото дело!... Безверието е давало всякога отрицателни резултати. Място е тук, да допълним и поясним, че на 15 октомврий, същия началник на дивизия, след като бе минал вече по позицията, гдето дружината води своя бой на 13 октомврий и след като бе видял резултата от водения бой и прочел до 280 трупове на убити, както лично казваше на дружинния командир в щаба на дивизията в Бунар Хисар на 15 октомврий, коригира своето първо недоверие и съмнение, с думите: "Поздравете вашите опълченци и им кажете, че за тяхното геройство аз ще донеса най-подробно на Главнокомандващия... Те и вие прославихте България и българското оръжие"... И веднага нареди до интенданта на дивизията си, да се даде облекло, храна, колкото иска 10-а Погранична дружина и да си отпочинат опълченците и да възобновят силите си... Колкото се касае до бойното въоръжение и снаряжение, берданите бяха вече заменени с маузерови пушки, патрони, паласки, торби, раници и пр. от убитите и ранени турски войници, от изоставените такива от бегълците. Шинелите тоже бяха заменени с нови такива от турския аскер, т.е. ямурлуците по право бяха заменени с турски нови шинели... Получиха се много поздравителни телеграми от началстващите лица, всички с въодушевление изказваха радостта си от успеха на дружината и наричаха: "Славата и успеха на дружината бе слава и успех на цялото българско оръжие и на българския народ!
към текста >>

"... Дружината макар за малко време бе оттеглена, просушиха се героите чичовци и момчета, хапнаха си топла храна, каквато не бяха виждали от 11 октомврий, отпочинаха си, отдадоха почитта си на падналите герои братя, които лъвски се бориха с тях за честта на българина, като се погребаха убитите 32 души в общи голям гроб, наредени един до друг със своите вещи на самата кота 192.4, с опело извършено от Бунар Хисарския свещеник в присъствието на цялата дружина... 15 октомврий, ден хубав, топло есенно слънце продължаваше да просушава още недоизсъхналите дрехи и обуща. Понеделник.
Шинелите тоже бяха заменени с нови такива от турския аскер, т.е. ямурлуците по право бяха заменени с турски нови шинели... Получиха се много поздравителни телеграми от началстващите лица, всички с въодушевление изказваха радостта си от успеха на дружината и наричаха: "Славата и успеха на дружината бе слава и успех на цялото българско оръжие и на българския народ! "... По заповед на Главната квартира, получена чрез щаба на 5-а дивизия на дружината бе дадена почивка, като гарнизон в Лозенград, понеже е била много изморена, а когато да тръгне за тоя град, заповедта бе отменена и понеже била вече изпитана в боевете имала добра боеспособност и била готова и годна за по-велики дела, възложи се на дружината да охранява крайния ляв фланг на 3-а армия, на който фланг бе пък 5-а дивизия. И когато по повод на тая заповед командирът на дружината поиска инструкции от началника на същата дивизия, поне общи директиви за действията на дружината, особено пък, че съобщенията бяха твърде трудни и само с пешаци или конници трябваше да се подържа свръзката, той отговаря на дружинния с думите: "Капитане, имам вяра във вас лично, имам вяра във вашите подчинени, имам вяра във вашата инициатива и съм сигурен в запазване левия фланг на дивизията ми, на армията, а сега да отидем в столовата на щаба на дивизията на обед - ще ни бъдете гост! " Дружинният с няколко думи като благодари за изказаното доверие към верните му подчинени даде обещание на началника на дивизията само с думите: "Фланга на дивизията, на армията, ще бъде всякога запазен и осигурен, вярвайте в това Господин генерал! "... Дружината макар за малко време бе оттеглена, просушиха се героите чичовци и момчета, хапнаха си топла храна, каквато не бяха виждали от 11 октомврий, отпочинаха си, отдадоха почитта си на падналите герои братя, които лъвски се бориха с тях за честта на българина, като се погребаха убитите 32 души в общи голям гроб, наредени един до друг със своите вещи на самата кота 192.4, с опело извършено от Бунар Хисарския свещеник в присъствието на цялата дружина... 15 октомврий, ден хубав, топло есенно слънце продължаваше да просушава още недоизсъхналите дрехи и обуща. Понеделник. Днес дружината трябваше да си отпочива според дадената й по-рано заповед и да отстъпи мястото си, 1-а бойна линия на части от 5-а дивизия... Всичко е спокойно. Противникът и до днес не се бе още окопитил, още не се явява отникъде... Ясно е следователно, кои могат да бъдат причините за това. Помни той датата 13 октомврий. ето вече два дни минават и той се бои да се покаже, а всичко това дава възможност за правилни насоки при спокойно движение на нашите главни сили. Към 3 часа след пладне се получи в дружината заповед № 907, без дата от щаба на 3-а армия със съдържание: "Заминете с дружината си за с.
към текста >>

Обаче остана съмнението у всички, че може би има тук издайничество, но нали утре пък ще дойдем.
Който ни е помагал досега, Той ще ни помогне з тоя момент, и тая нощ, и утре! "... Ротните командири, според дадените им наставления, събраха войниците си от квартирите им и ги отвеждаха на край селото, на западната му крайнина, и построени под стрехите, на лунна сянка, за да не се виждат, очакваха и другите си хора и заповедите на дружинния. Като излезе на крайнината на селото дружинният командир забеляза, че улиците му са забарикадирани със селски кола и то доста нагъсто поставени. Запитва той кмета и първенците на селото, 10 души, които бяха взети заложници за сигурността на дружината и те му отговарят, че всяка заран идвали турски кавалеристи, та да се пазели от тях... А сега, като има в селото български аскер, защо ви е забарикадирването? - Отговарят пак същото. Обаче остана съмнението у всички, че може би има тук издайничество, но нали утре пък ще дойдем. Остави се тоя въпрос, за да не се вдига и създава тревога в тия тежки моменти. Обиколи дружинният всички роти, една по една, тихо премина покрай тях, лично им предаваше, че "отиваме на позиция", около селото - така да знаят и селяните и апелира най много за една образцова тишина през нощта, никакво дрънкане на оръжие, щикове, манерки за вода, никакви приказки, всеки взвод хората ще се държат "за полите си" човек о човек; взводния със своите водачи се държи за предстоящия взвод; всеки ротен със своите водачи ще се държи за предвървящата рота и сам дружинния с най-опитните вече добри верни смели водачи, застана на главата на дружинатам и никой никого да не търси за каквото и да било. На слабосилните да се облекчи товара... Часът е 1 през нощта, сряда, 17 октомврий. Лунна тиха нощ. Тихо, безшумно дружината тръгна в походен ред от с.
към текста >>

Евренджик, като избираше по тъмните, сенчестите места.
Остави се тоя въпрос, за да не се вдига и създава тревога в тия тежки моменти. Обиколи дружинният всички роти, една по една, тихо премина покрай тях, лично им предаваше, че "отиваме на позиция", около селото - така да знаят и селяните и апелира най много за една образцова тишина през нощта, никакво дрънкане на оръжие, щикове, манерки за вода, никакви приказки, всеки взвод хората ще се държат "за полите си" човек о човек; взводния със своите водачи се държи за предстоящия взвод; всеки ротен със своите водачи ще се държи за предвървящата рота и сам дружинния с най-опитните вече добри верни смели водачи, застана на главата на дружинатам и никой никого да не търси за каквото и да било. На слабосилните да се облекчи товара... Часът е 1 през нощта, сряда, 17 октомврий. Лунна тиха нощ. Тихо, безшумно дружината тръгна в походен ред от с. Евренджик, като избираше по тъмните, сенчестите места. Нищо не се чуваше, освен тихото тайнственото спокойно стъпване на оттеглящите се назад предани бойци от 10-та Погранична дружина, за да изпълняват възложената им задача: "охраната на левия фланг на 3-а армия заеман от 5-а дивизия"... и то без да успее да влезе във връзка и до сега, с тия, които тя щеше да охранява, а и те не я търсеха... Може би имаха нужда от охрана на фланга си, или пък не знаеха къде е този фланг!... В 3 часа сутринта, дружината бе вече створ на с. Сергин и южно от него, когато един патрул от охраната на обоза пресрещна командира на дружината и му докладва: привечер, снощи, водили престрелка с 35 турски кавалеристи, от които били убити 7 души и 5 коня, и пленили 2 коня, забарикадирали в едно отделно здание в самото село Сергин, ескадрония командир с 12 войници, а другите войници избягали източно от селото... Дружината вече се намерваше вън от зоната на влиянието на противника - те бе преминала вече западно от линията Соуджак - Сергин и можеше да се спре за едно отпочиване и наново да продължи пътя си, докато е още тъмно. Даде се малка почивка на дружината. Селото Сергин отстои на 3-4 километра от пътя на движението на дружината.
към текста >>

Мила картинка е тая обща братска трапеза между опълченци от 10-а Погранична дружина, действащата дружина от 45 полк, артилеристи и кавалеристи и какви ми ти разговори се водеха помежду им... Така и офицерите, след войнишкия обед седнаха и те на обща братска трапеза... Водачо народни, общественико, от всяко поле на твоята дейност, цениш ли безкористно това велико качество на себеотричане, като една голяма ценност и духовна заложба в душата на твоя единородец, в душата на българина?...
Обръща се към дружината командирът й и казва: "Момчета и братя, вие виждате, ето там спря вече дружина български герои и батарея бойци, които поразиха противника и той сега бяга... Те не са яли 5 дни топла храна и 3 дни хляб не са получавали, можем ли да ги приемем гости на нашата братска трапеза? "... Ние всеки ден имахме топла храна по два пъти и хляб изобилно..." Недоизказал още думите си дружинния командир и десетки гласове се обадиха: Т-н капитан, те са нашите синове... , ние ги посрещаме с радост, отстъпваме им всичката си храна, до довечера пак ще сготвим... , а и хляб имаме... Нека заповядат, па и така да бъдат посрещани и гощавани и нашите момчета, които са в 3 дивизия и кой знае къде сега и тя настъпва! "... ... Другарю боец и брате мой войнико... , чувствала ли е душата ти изблика на радостта и благодарността за подобно гостоприемство? Ако не си го изпитвал или сторил, не си ли поне чувал за подобна братска пожертвувателност по закона на Великата Жертва!... Отречи се от себе си, за да помогнеш на ближния си, на съидейника си... Перото не може да опише подобна картина на самопожертвувателност, на себеограничение, на братска жертва, макар и в най-малък размер... Тя само се чувствува от този, за когото се прави и от ония, които са били в положението на един подобен страдующ... Целият отряд на подполковник Шапкаров си споделиха топлата храна на дружината, получиха хляб, но помолиха, за да бъде истинска братска трапеза, трябва и дружината-опълченци да ядат заедно с тях, за да се знае, че всичко е споделено между стопани и гости!... Мила картинка е тая обща братска трапеза между опълченци от 10-а Погранична дружина, действащата дружина от 45 полк, артилеристи и кавалеристи и какви ми ти разговори се водеха помежду им... Така и офицерите, след войнишкия обед седнаха и те на обща братска трапеза... Водачо народни, общественико, от всяко поле на твоята дейност, цениш ли безкористно това велико качество на себеотричане, като една голяма ценност и духовна заложба в душата на твоя единородец, в душата на българина?... Задай си този въпрос, без да си отговаряш. Вливал ли си твоята душа в душата на тия, на които ти си застанал като водач, или пък, че те са те поставили за водач?... А чувствал ли си да се влива тяхната душа в твоята и да представлявате едно цяло по ум, по мисъл, по сърце?... Помни, водача и общественико, ако ти не влееш твоето духовно, умствено и волево естество в това на твоите подчинени, на твоите членове общественици и ако не потърсиш и не почувствуваш влиянието и на тяхната душа в твоята, и на тяхното сърце в твоето, и на техния ум в твоя, и на тяхната воля в твоята, т.е. ако не се доберете до хармонични помежду ви мисли, желания и действия, за общото благо и да виждат в тебе един постоянно светещ със силна светлина фар, силен светъл ум, знай, водачо и общественико, че ти ще бъдеш детрониран от самите собствени твои хора и членове на обществото ти, начело на които си застанал... В деня, в който ти си бил акламиран и величан, и не си отдал хвала Богу, не си отдал хвала на тия, които са те издигнали на своите плещи и ако същия ден измениш на хармонията, която ви е дала блестящи успехи, помни, в този същия ден вечерта "на залез слънце", ще залезе и твоята звезда и ще бъдеш поруган и разпнат от същите тия твои членове на обществото ти, ще бъдеш детрониран и унищожен... Обикни и обичай подчинените си бащински и те ще се жертват докрай за тебе, техния баща!
към текста >>

"Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество.
Произвеждаха се занятия, а с това се освежаваха знанията и се поддържаше дисциплината в частите, даваха се почивки, но само в самите войскови части, а не за по домовете - отпуск /доколкото се знае, в никоя дивизия не се даваха домашни отпуски/; допуснати бяха в някои части забави, игри, които впоследствие се обърнаха на прекалени развлечения в игра на карти и "черпня" винце или ракийца, и то между другари само, а по-подир между войници и подофицери, а още по-подир и между войници, подофицери и офицери. Все по същия ред и "невинната игра" на карти се обърна на хазартни игри "за забава", или "за убиване на времето", както се изразяваха някои... А още по сетне хазартните игри започнаха да стават със заемане на пари от подчинен на началник - разбира се, по "познанство" само, или по родство. Докато най сетне се достигна до положението, да виждате група от няколко души войници, подофицери и офицери, играят на карти, а до групата "лежи" буре с вино и чака своя ред да бъде изпразнено постепенно, както се изпразва джоба на картоиграча, който губи, постоянно губи и за да се засили, прави заеми от другаря си или от друг играч и това се в "интереса" на другарството и на компанията... А колкото за четиво, такова, Боже упази, та и "на война ли ще четем! " Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от характер исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!... Каква е характерната черта на българина? "Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество. Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни. Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск? За почиване ли? - Не, а за надзираване, за упътване и даване директиви на домашните си.
към текста >>

Артилерийската стрелба зачести твърде много, но и параходите още се движеха ту напред, ту в страни, не се бяха още установили... Изпрати се бързо донесение с конен ординарец до щаба на 5-а дивизия - единственото средство за свръзка от страна на дружината с когото и да било... Много пъти бяха искани телефони връзки, обаче "все нямаше", а на 26 - на следния ден след боя, дружината бе свързана с телефони... Почнаха да пристигат и от охраната последователно донесения за дошлите вече два турски "парахода" и шест миненоски, а те лодки - част моторни и част с лопати и са до брега вече и в тях турски пехотни войници... Дружинният непрекъснато наблюдаваше за маневрирането на противника... "Двата парахода" се спряха тъкмо срещу селото, обаче веднага обърнаха в южна посока и отминаха успоредно на брега и се закриха зад хребета край брега... Изстрелите от "двата парахода" или големи контр-торпильори, или малки крайцери продължаваха най-усилено по разни посоки и даваха най-разсеяна стрелба... Охраната на дружината бе залегнала край брега всеки елемент на своята позиция и чакаше удобния момент за действие.
Часът е само 6 и 10 минути пр. пладне и се даде първия топовен изстрел - снаряда падна всред селото и се пръсна, без да причини каквато и да било загуба. Движението на морските съдове продължаваше при най-бърз ход. Суматоха, "олелия" неописуема от страна на населението, всичко се разтича да бяга кой на където "очи му видят", а най-много бягаха в посока към гората по пътя за към село Странджа. Съветите към селяните, окуражаването им от страна на членовете от дружината не помогна с нищо, заплашванията тоже и се даде заповед: Веднага цялото село да бъде опразнено от населението и то отиде в западна посока, докато бъде повикано... Раздадоха се втори и трети изстрели: втория без взрив, се удари в стената на зданието на щаба на дружината и го разтърси само, а третия отиде нагоре високо над селото към гората. Артилерийската стрелба зачести твърде много, но и параходите още се движеха ту напред, ту в страни, не се бяха още установили... Изпрати се бързо донесение с конен ординарец до щаба на 5-а дивизия - единственото средство за свръзка от страна на дружината с когото и да било... Много пъти бяха искани телефони връзки, обаче "все нямаше", а на 26 - на следния ден след боя, дружината бе свързана с телефони... Почнаха да пристигат и от охраната последователно донесения за дошлите вече два турски "парахода" и шест миненоски, а те лодки - част моторни и част с лопати и са до брега вече и в тях турски пехотни войници... Дружинният непрекъснато наблюдаваше за маневрирането на противника... "Двата парахода" се спряха тъкмо срещу селото, обаче веднага обърнаха в южна посока и отминаха успоредно на брега и се закриха зад хребета край брега... Изстрелите от "двата парахода" или големи контр-торпильори, или малки крайцери продължаваха най-усилено по разни посоки и даваха най-разсеяна стрелба... Охраната на дружината бе залегнала край брега всеки елемент на своята позиция и чакаше удобния момент за действие. И на най-малката единица от охраната бе определена заблаговременно позицията от която трябваше да действува при нужда в свръзка със своите съседни елементи... На огъня от турската морска артилерия не се отговаря по никакъв начин от когото и да било, нито с огън, нито с движение, нито един човек не се движеше, като че всичко бе "замряло", като че нямаше "жива душа" край брега на морето. Това мълчание силно дразнеше турското командване и стрелбата им бе "много глупава" - без какъвто и да е ефект. А нашите "топчета" - берданите и кримки от доброволците местни жители - почиват и чакат своя ред. Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски. Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение.
към текста >>

Артилерийската стрелба се учести до най-голямата възможна бързина.
Това мълчание силно дразнеше турското командване и стрелбата им бе "много глупава" - без какъвто и да е ефект. А нашите "топчета" - берданите и кримки от доброволците местни жители - почиват и чакат своя ред. Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски. Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение. Другият параход спря срещу хребета... Ясно бе оттук, какви са намеренията на противника: а/ слезлите на брега срещу митническото здание да се насочат към селото и б/ слезлите на брега срещу хребета да заемат сами хребета и се затвърдят там, та по тоя начин да дадат възможност да слязат повече войски на брега и настъпят към вътрешността, и застрашават тила на нашето разположение при Странджа. Артилерийската стрелба се учести до най-голямата възможна бързина. Часът е 6 3/4 сутринта - 7 часа. Стрелбата от морската артилерия ако и най-честа, бе много разсеяна... Никакви загуби за дружината. В миг като че едновременно 6 лодки бяха отвързани от параходите и то досега ги влачеха със себе си из морето и се отправиха право към брега в 5-6 минути, лодките бяха на самия бряг и веднага наскачаха турските войници от тях, повече от 120-150 души, отлично екипирани, въоръжени и снаряжение, заеха брега и залегнаха... Разтоварените лодки бързо се връщат към параходите и почна товаренето на други войници от параходите за да слязат и те на брега. 2-ра Погранична рота, която заемаше охраната на брега, обстрелва залегналите на брега войници - това бе изненада за противника. Ясно личеше, че той не очакваше това... Суматоха се забеляза в неговите бойци... Обстреляй биде и от партизански отряд на подпоручик Никола Стоянов Милев от същата 2-ра Погранична рота, който току-що бе пристигнал от своите обиколки и проучвания.
към текста >>

Стрелбата от морската артилерия ако и най-честа, бе много разсеяна... Никакви загуби за дружината.
Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски. Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение. Другият параход спря срещу хребета... Ясно бе оттук, какви са намеренията на противника: а/ слезлите на брега срещу митническото здание да се насочат към селото и б/ слезлите на брега срещу хребета да заемат сами хребета и се затвърдят там, та по тоя начин да дадат възможност да слязат повече войски на брега и настъпят към вътрешността, и застрашават тила на нашето разположение при Странджа. Артилерийската стрелба се учести до най-голямата възможна бързина. Часът е 6 3/4 сутринта - 7 часа. Стрелбата от морската артилерия ако и най-честа, бе много разсеяна... Никакви загуби за дружината. В миг като че едновременно 6 лодки бяха отвързани от параходите и то досега ги влачеха със себе си из морето и се отправиха право към брега в 5-6 минути, лодките бяха на самия бряг и веднага наскачаха турските войници от тях, повече от 120-150 души, отлично екипирани, въоръжени и снаряжение, заеха брега и залегнаха... Разтоварените лодки бързо се връщат към параходите и почна товаренето на други войници от параходите за да слязат и те на брега. 2-ра Погранична рота, която заемаше охраната на брега, обстрелва залегналите на брега войници - това бе изненада за противника. Ясно личеше, че той не очакваше това... Суматоха се забеляза в неговите бойци... Обстреляй биде и от партизански отряд на подпоручик Никола Стоянов Милев от същата 2-ра Погранична рота, който току-що бе пристигнал от своите обиколки и проучвания. До това време вече бяха насочени трите роти от селото, гдето бяха по квартирите: 1-а Троянска опълченска рота зап. пор. Нено Добрев, по фронта пред селото и в подкрепа на своята полурота в митническото здание; 1-а Погранична рота поручик Табаков Тодор и 3-а опълченска Троянска рота з.
към текста >>

Огънят се учести.
Обстрелва и настъпващите по открито и системно, бавно, но сигурно с успех, взводове от същата рота, която идваше от селото..., ефекта и тук бе слаб - имахме само 7 ранени. Стрелбата бе до неимовереност разсеяна... При другия параход, срещу хребета се разиграват по сериозни сцени от страна на противника: някои лодки не искат да тръгнат за брега, ако и натоварени вече с войници, за да ги разтоварят. Войниците претендират и насилват /както казваха впоследствие пленниците им/ да се качат стях в лодките им и офицерите им, техните началници па и самия началник на доброволческия им отряд Арслан бей и тогава ще тръгнат те за слизане на брега... Нашата пушечна стрелба се усилва до най-голяма скорост. Партизанският отряд на подпоручик Стоянов Никола Милев тоже усилва стрелбата си и веднага преминава в настъпление заедно с двете роти, по хребета, с намерение да се атакува противника, преди да е успял да прибере своите хора от брега. Дадена бе вече заповед за обща атака от дружината. Огънят се учести. Противникът и той учести своя огън и по всичко личеше вече, че той се бе отказал от по-нататъшните си действия за стоварване бойци на брега, а бе съсредоточил всичкото си внимание да прибере обратно стоварените на брега негови хора, но пак наново... прави опит да изпрати към брега натоварените вече с войници лодки. В тоя момент на нашето настъпление, командирът на 2-а Погранична рота поручик Василев Бенедикт, в съгласие с действията на двете роти находящи се горе на хребета..., преминава в настъпление - контраатака, като повежда лично ротната си поддръжка, полурота, находяща се по северния склон н хребета, обаче излизайки от окрайната на гората и минавайки по една поляна, бива обстрелван от скрити на брега стрелби, из храсталака, убиват двама души от движещите се с него бойци, раняват трима души и самия него. Поручика раняват смъртоносно в корема, от която рана, след половин час почина. Така тоя доблестен офицер даде днес себе си изкупителна жертва за благото на родината, която тъй много обичаше и винаги в песни възпяваше и в декламации величаеше. Все в това време турските войници водят спор със своите началници - те сами, лично да ги отведат на брега, като се качат с тях в лодките... Забелязва се, че парахода срещу хребета се оттегля по навътре в морето, отдалечава се от лодките с войниците, които искали при себе си и своите началници офицери... Чува се един оръдеен "глух" изстрел, едната лодка се разцепва на две и веднага биде потопена с всички в нея войници.
към текста >>

Противникът и той учести своя огън и по всичко личеше вече, че той се бе отказал от по-нататъшните си действия за стоварване бойци на брега, а бе съсредоточил всичкото си внимание да прибере обратно стоварените на брега негови хора, но пак наново... прави опит да изпрати към брега натоварените вече с войници лодки.
Стрелбата бе до неимовереност разсеяна... При другия параход, срещу хребета се разиграват по сериозни сцени от страна на противника: някои лодки не искат да тръгнат за брега, ако и натоварени вече с войници, за да ги разтоварят. Войниците претендират и насилват /както казваха впоследствие пленниците им/ да се качат стях в лодките им и офицерите им, техните началници па и самия началник на доброволческия им отряд Арслан бей и тогава ще тръгнат те за слизане на брега... Нашата пушечна стрелба се усилва до най-голяма скорост. Партизанският отряд на подпоручик Стоянов Никола Милев тоже усилва стрелбата си и веднага преминава в настъпление заедно с двете роти, по хребета, с намерение да се атакува противника, преди да е успял да прибере своите хора от брега. Дадена бе вече заповед за обща атака от дружината. Огънят се учести. Противникът и той учести своя огън и по всичко личеше вече, че той се бе отказал от по-нататъшните си действия за стоварване бойци на брега, а бе съсредоточил всичкото си внимание да прибере обратно стоварените на брега негови хора, но пак наново... прави опит да изпрати към брега натоварените вече с войници лодки. В тоя момент на нашето настъпление, командирът на 2-а Погранична рота поручик Василев Бенедикт, в съгласие с действията на двете роти находящи се горе на хребета..., преминава в настъпление - контраатака, като повежда лично ротната си поддръжка, полурота, находяща се по северния склон н хребета, обаче излизайки от окрайната на гората и минавайки по една поляна, бива обстрелван от скрити на брега стрелби, из храсталака, убиват двама души от движещите се с него бойци, раняват трима души и самия него. Поручика раняват смъртоносно в корема, от която рана, след половин час почина. Така тоя доблестен офицер даде днес себе си изкупителна жертва за благото на родината, която тъй много обичаше и винаги в песни възпяваше и в декламации величаеше. Все в това време турските войници водят спор със своите началници - те сами, лично да ги отведат на брега, като се качат с тях в лодките... Забелязва се, че парахода срещу хребета се оттегля по навътре в морето, отдалечава се от лодките с войниците, които искали при себе си и своите началници офицери... Чува се един оръдеен "глух" изстрел, едната лодка се разцепва на две и веднага биде потопена с всички в нея войници. Върху празните лодки са успели в тая борба да се качат някои турски войници и да се върнат обратно в параходите си; идват наново две празни лодки за да вземат и други от брега войници, обаче усилената ни вече пушечна стрелба и започнатата атака срещу противника, не позволи да се качи никой в каквато и да била лодка.
към текста >>

Опитите на противника да прибере на борда си своите бойци остана без резултат, особено като виждаше енергичното настъпление на нашите роти и превъзходството ни в численост, а за качество няма какво и сравнение да се прави даже - морално противника бе окончателно сломен.
Така тоя доблестен офицер даде днес себе си изкупителна жертва за благото на родината, която тъй много обичаше и винаги в песни възпяваше и в декламации величаеше. Все в това време турските войници водят спор със своите началници - те сами, лично да ги отведат на брега, като се качат с тях в лодките... Забелязва се, че парахода срещу хребета се оттегля по навътре в морето, отдалечава се от лодките с войниците, които искали при себе си и своите началници офицери... Чува се един оръдеен "глух" изстрел, едната лодка се разцепва на две и веднага биде потопена с всички в нея войници. Върху празните лодки са успели в тая борба да се качат някои турски войници и да се върнат обратно в параходите си; идват наново две празни лодки за да вземат и други от брега войници, обаче усилената ни вече пушечна стрелба и започнатата атака срещу противника, не позволи да се качи никой в каквато и да била лодка. Гребците на друга лодка, опитващи се да се доближи до брега, бяха ранени и убити и лодката потопена... Друга лодка до самия бряг почти остана без гребци и биде взета от дружината като "трофей" и наименована впоследствие "Трофей Подима" и служеше на 10-а Погранична рота до 1920 г. в нуждите й... Стрелбата и настъплението продължаваше. Опитите на противника да прибере на борда си своите бойци остана без резултат, особено като виждаше енергичното настъпление на нашите роти и превъзходството ни в численост, а за качество няма какво и сравнение да се прави даже - морално противника бе окончателно сломен. Той се оттегляше вече навътре в морето, за да бъде недосегаем от пушечния ни огън. Той даде ранени и убити и пленени живи 28 человека... Лодките на противника под прикритието на своя артилерийски огън правиха нови отчаяни усилия да се доближат до брега и си вземат обратно хората - види се той не виждаше още, че те вече бяха във владение на българските храбреци... Всичките опити на противника бяха сполучливо осуетявани от безстрашните граничари, които без жал за своя живот, лъвски се хвъргаха към брега, за да достигнат до противника си турци и не им позволят по никакъв начин да се оттеглят на параходите си... Най-после "героя им" Арслан бей, даде своята заповед на параходите и те се оттеглиха във вътрешността на морето, като "поздравяваха" дружината с последователни оръдейни редки изстрели за "сбогом"!... Закритите по единично на разни места останали живи турци, дигаха и развяваха червени кърпички, знак, че се предават... Всичко затихваше. Убитите се погребаха, живите пленници, 28 человека, бидоха изпратени в щаба на 5-а дивизия. Целият отряд са били "Доброволци лазистанци" - "Лазистан гюнюлюси" - според надписа на турски език, написан, ушит върху платнена червена ивица с бели конци и пришити на левия ръкав над лакътя на всеки един от тях.
към текста >>

Южен вятър духа, топли вълни на пролет носи, природа да съживява, небе ясно, топлина изпраща, природа да възрастява... Морето тихо, като че световните бури са престанали и всичко е преминало в тихо движение, като че всичко се е отдало да работи за общия подем на човечеството!
Сутринта на следния ден, 28 януарий, още от ранни зори се забелязваше присъствието на товарни параходи и два контраторпильори, които бяха свързани с въжета от броненосеца и го теглеха назад - обаче всичките усилия да го освободят от засядането останаха напразни... Почна се разтоварването на парахода - броненосец, с едно постоянно движение на лодки натоварени от броненосеца до товарния параход - разтоварват ги и се връщат обратно за ново натоварване... Види се имаше стремеж да се облекчи парахода и тогава да го изтеглят назад... След пладне същия ден се появи североизточен вятър, който постоянно се усилваше, усилваха се и морските вълни, разтоварването ставаше много трудно и даже невъзможно. Бученето на морето бе през нощта силно и предвещаваше буря и на 29 януарий сутринта, морските вълни обливаха вече целия броненосец и той биде наклонен на една страна, бурята бе вече много силна. Наклона ставаше все по-голям и по- голям, докато на 30 януарий сутринта се видя, че целия почти броненосец е обърнат и повален и се виждаше коремната му част нагоре, и стана жертва на морските вълни, на вълните на неподдаващато се на проучване Черно море. Така загина и изчезна в морските вълни турския броненосец "Асари-и-Тефик", за да остави на спокойствие българския воин, находящ се в охрана на морския бряг, или в тила на бойното разположение на армията, защото нито единия, нито другия не искаха чуждото, и своето си недаваха. Загина "Асари-и-Тефик", дали че молбата на "момчетата" от 10-а Погранична дружина бе чута и веднага изпълнена, или пък "така му било писано", знаем, че случайности в природата няма, всичко почива на строги математически закони - всяко последствие е резултат на една по-раншна причина - двата велики неумолими "закони за причините и последствията" дирижират в цялата вселена... 11 март 1913 година, понеделник, с. Подима. Южен вятър духа, топли вълни на пролет носи, природа да съживява, небе ясно, топлина изпраща, природа да възрастява... Морето тихо, като че световните бури са престанали и всичко е преминало в тихо движение, като че всичко се е отдало да работи за общия подем на човечеството! Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/.
към текста >>

... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/. ... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?... Нека тоя въпрос винаги стои пред нас без да си отговаряме на него!... След общия другарски-братски обяд, двете роти тръгнаха за гр. Малко Търново, изпратени до навън от селото от братята си, другите две роти, които оставаха на бойния фронт и за в бъдеще, за огледало на младите българи, на своите си синове. 11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с. Бойници, на западната граница.
към текста >>

11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с.
Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/. ... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?... Нека тоя въпрос винаги стои пред нас без да си отговаряме на него!... След общия другарски-братски обяд, двете роти тръгнаха за гр. Малко Търново, изпратени до навън от селото от братята си, другите две роти, които оставаха на бойния фронт и за в бъдеще, за огледало на младите българи, на своите си синове. 11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с. Бойници, на западната граница. Политическото положение и бойното състояние и намерения за "дребната рая" неизвестно, и за водачите - предрешено! .. При все това, иска се "отгоре" да се знае мнението на войниците: да воюваме ли с досегашните ни съюзници сърби и гърци, или да не воюваме?... Положение смешно от една страна и трагично от друга: да се допитваме до подчинените си за известни мероприятия от държавен интерес, когато те не са в състояние да знаят нищо в момента, то значи да нямат вяра в себе си водача или началника, да няма вяра в успеха при реализирането на своя или общия идеал, та като е в това съмнение и след като претърпи крах, неуспех, да има смелостта да каже: "И вие, подчинените на народ и армия, бяхте всички съгласни с нас, водачите ви! "... Т.е.
към текста >>

37. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?...
Коя бе тая сила, която крепеше Бдинеца на неговата позиция, като че бе "вързан" върху й и противника със своите частични успехи само до в предните й окопи, не реализира нищо в тая борба, не можа да го "откърти", ако и да освен с материално превъзходство - бойно и домакинско, но още и числено петорно повече и трябваше, Бдинския полк с три дружинния си състав /4-тата бе на Галчица планина/ да се бори непрестанно и да отблъсква последователно бесните атаки от 31/2 французки дивизии, в осмодневната си борба. Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии. Питаме се, коя бе тая сила?... Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия живот. Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара. От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?... Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени! ",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги. Имаме примери от нашата история... 12 март 1917 година. Неуморима и без прекъсване работа по укрепването на позицията кота 1248 продължава под непрекъснатия гнет на противниковия огън.
към текста >>

Ядоха и войниците, тия мили деца, а още по-сладко ядоха и офицерите, като виждаха радостната усмивка на своите верни бойци, че поне топла чорбица оризена имаха, но и те бяха радостни и благодарни бяха, че началниците им са се погрижили... И от тоя ден нататък, полковата прехрана никога не оставяше полка без храна и то винаги най- доброкачествена и изобилна силна храна... Тоя малък факт мина и замина като ежедневник... , в забвение и то само като един изпълнен дълг от един началник... Но какво бе учудването на командира на полка, когато след 3-5-6 дни получава ред писма, телеграми от Видин, от разни лица, частни и длъжностни, и му благодарят за полаганите грижи за техните синове, братя, мъже, съграждани... Учуден от тия благодарности, командирът на полка запитва телефонистите, кой е съобщавал във Видин за подобни грижи и за какви грижи се отнасят тия благодарности?...
Как ще може да се поддържа духа у подчинените, при подобни обстоятелства, и при тежките условия на позицията тук?... Може ли един началник да се храни, а войниците му да стоят гладни?... Изправете веднага грешката, поне една оризова чорба, спържена, подмазнена да се приготви и тутакси донесе на позицията! "... Всичко бе изпълнено най-бързо и навреме... Недосетливост от страна на прехраната, ако и със стремеж да приготви нещо по-хубаво и за войниците, но не е правилно... , или за всички храна, или за никого, освен болните!... Към 91/2 часа бе донесена на позицията топла храна. Ядоха и войниците, тия мили деца, а още по-сладко ядоха и офицерите, като виждаха радостната усмивка на своите верни бойци, че поне топла чорбица оризена имаха, но и те бяха радостни и благодарни бяха, че началниците им са се погрижили... И от тоя ден нататък, полковата прехрана никога не оставяше полка без храна и то винаги най- доброкачествена и изобилна силна храна... Тоя малък факт мина и замина като ежедневник... , в забвение и то само като един изпълнен дълг от един началник... Но какво бе учудването на командира на полка, когато след 3-5-6 дни получава ред писма, телеграми от Видин, от разни лица, частни и длъжностни, и му благодарят за полаганите грижи за техните синове, братя, мъже, съграждани... Учуден от тия благодарности, командирът на полка запитва телефонистите, кой е съобщавал във Видин за подобни грижи и за какви грижи се отнасят тия благодарности?... Денонощно бдинците над апаратите си телефонисти, мили чада на Родината, докладват на командира си, че те всяка нощ, към 1-2 часа, след полунощ, когато всичко затихне, по щабовете, вземали телефонна линия право за Видин и говорили. А за в случая старшия телефонист, подоф. Стан.... като взел линията - права телефонна линия за Видин, преди 4-5 вечери, когато не бе приготвена храната за целия полк /освен тия за офицерите/ предал във Видин разговора между командира на полка и командира на нестроевата рота... 13 март 1917 година, на върха 1248 - северно от Битоля. През изтеклите два дни противникът непрестанно обстрелваше по целта в позиция на Бдинския полк и Ломския - разположен на Червената стена, западно от Битоля. Правеше пробни опити за атака - проучвания, на разни места, но се уверяваше след загуби, че противника - защитниците на позицията, бяха още "живи", а не избити, както са и предполагали!
към текста >>

Какви качества трябва да има такъв един началник?...
Противникът засили своя огън и пред 2-а дружина Бдинци. На десетина крачки от стоящите двама началници, паднаха едно след друго 3 снаряда от окопно оръдие!... Докато се разменят мисли от двамата началници от где се "обажда" тоя нов "гост", защото досега го нямаше, командирът на дружината, едър снажен, смел, храбър воин, скочи прав и се покатери по насипа на хода за съобщение, за да наблюдава за това окопно неприятелско нападение, па и без да му мине през ум, че с това се издава и нашето бойно разположение... В тоя миг, войника-ординарец, за свръзка отряд до тия двама началници, рипва, хваща десния крак на командира на дружината и смъква от насипа качилия се дружинен командир и казва: "Г-н подполковник, Вие сте потребен нам, на дружината и на командира на полка, защо се излагате така открито, аз мога да наблюдавам също така добре както и Вас! " И без да чака отговор, подхопна се и зае мястото на наблюдател и твърде бързо се откри мястото на новото окопно оръдие, което биде обстреляно и прекрати дейността си... Колко началници има с подобна обич от страна на подчинените си? И кое би ги заставило така да обичат своите началници и се жертват заради тях? Какви качества трябва да има такъв един началник?... Началници, любете подчинените си, грижете се бащински за тях, отнасяйте се майчински с тях и вие всякога ще имате тяхната готовност да се жертват заради вас! Противникът усилено се приготовляваше за една сериозна атака към "Куполната висота" на Червената стена. Тия негови приготовления се виждаха и наблюдава много добре от полковия наблюдателен пункт на Бдинския полк, от командира на 1/15 дружина и от наблюдателния пункт на бригадата /гдето са началник щаба на бригадата/. Противникът пренасяше чувалчета с пръста и леки рогатки, телени мрежи и се затвърдяваше постепенно с напредването си към заеманата от 3/15 дружина позиция. Какво трепетно състояние за страничните наблюдатели, да виждаш как твоя съидейник, съсед ще бъде нападнат и да не можеш да му помогнеш.
към текста >>

Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове разярени срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция.
Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с. Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к. 1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях жестокостта на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения... Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия. А и един преграден огън от страна на противника, би направил невъзможно такова едно предвижване, или ще бъде съпряжено с големи загуби, както бе това на 13 март... Привлече се полковата поддръжка напред. Залегнаха скритом, незабелязано от окото на противника, ротите от полковата поддръжка, като се настаниха добре в окопите /резервите/ и в ходовете за съобщения по самата кота 1248 - северно от самия тригонометрически пункт... Стрелбата на противника беснееше по разни посоки. Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове разярени срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция. Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка. Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!... Разпръснете се по-нашироко! " Отговарят няколко души: "Щом Вие сте тук, г-н подполковник, ние знаем, че ще бъдем запазени... Вас Господ Ви пази и нас чрез Вас ще запази! "... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра!
към текста >>

Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка.
Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к. 1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях жестокостта на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения... Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия. А и един преграден огън от страна на противника, би направил невъзможно такова едно предвижване, или ще бъде съпряжено с големи загуби, както бе това на 13 март... Привлече се полковата поддръжка напред. Залегнаха скритом, незабелязано от окото на противника, ротите от полковата поддръжка, като се настаниха добре в окопите /резервите/ и в ходовете за съобщения по самата кота 1248 - северно от самия тригонометрически пункт... Стрелбата на противника беснееше по разни посоки. Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове разярени срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция. Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка. Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!... Разпръснете се по-нашироко! " Отговарят няколко души: "Щом Вие сте тук, г-н подполковник, ние знаем, че ще бъдем запазени... Вас Господ Ви пази и нас чрез Вас ще запази! "... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра! Каква радост чувствува сърцето на всеки началник от привързаността на подчинените му и в най-тежките минути на живота им.
към текста >>

По тия съображения, към 41/2 часа трябваше да се очаква атаката на 58 французки полк, срещу издадения ъгъл на позицията на Бдинци... Цялата нощ бе прекарана в напрегнато състояние и следение количествата на снарядите и силата на неприятелската артилерия в разните пунктове от полковия участък, от което да се вади заключение и за вероятния избран за атака пункт от страна на противника.
Не останаха ни окопи, ни ходове за съобщения... До третия ден всичко бе "изорано" - ни следа от фортификационните постройки - мястото им не се познаваше... Французите действаха с принципа, че артилерията, не пехотата завладява неприятелските окопи, затова не пожалиха снаряди, сипеха ги изобилно и с ожесточение по бойния участък на Бдинския полк и отчасти, за маскировка и по Ломския полк, на Червената стена. Най- голямокалибрените оръдия, 21 с.-метрови разрушаваха "издадения ъгъл" и по всичко личеше, че там противникът ще насочи своята атака... По изчисление на нашите артилеристи, противникът бе изстрелял повече от 180 000 снаряди по позицията на полка, през тия дни... Тактиката на противника ни французи се проучва вече година почти от страна на полковите началници. Според начина на всяко негово действие знаеше се какви са и неговите намерения и методите за реализирането. И в случая, след подобна една подготовка на атака, знаеше се, че на третия ден сутринта, на разсъмване, противника непременно що предприеме атаката си. И тъй, французите винаги атакуваха, избираха началото на атаката си, ранната утрин, когато противникът е най-много уморен след нощно бодърстване и морални терзания от огнения гнет... И в днешния ден не можеше да бъде другояче - на разсъмване непременно трябваше да се очаква атака, особено след такива колосални разрушения на всичките без изключение видими фортификационни постройки - закрития, само галериите на Бдинци не знаеше противника где и са и те бяха здрави, с изключение на подредените във входовете галерии от попадналите случайно около тях снаряди. По тия съображения, към 41/2 часа трябваше да се очаква атаката на 58 французки полк, срещу издадения ъгъл на позицията на Бдинци... Цялата нощ бе прекарана в напрегнато състояние и следение количествата на снарядите и силата на неприятелската артилерия в разните пунктове от полковия участък, от което да се вади заключение и за вероятния избран за атака пункт от страна на противника. Връзка бе необходимо да се държи с всички предни елементи от бойното разположение, полка и навреме докладва за станалите промени, за да се имат предвид бъдещите намерения на противника и съобразно това се направят и нашите разпореждания, за да имаме свобода на действие и инициативата да бъде винаги в наши ръце... Всички щабни офицери бяха на поста си - все около централата на телефонната станция. Бе пък необходимо и едно малко ободряване, чрез една малка почивка от 1/2 часа уединение за да бъде началника освежен за важните моменти на боя. Командирът на полка съобщава на подчинените си предани и високо добросъвестни офицери от щаба на полка, които непрестанно бяха около му, ще се оттегли в землянката си за 1/2 час и само за извънредно важни донесения да го повикат, иначе, да го оставят съвсем спокоен. Има време за неприятелските пехотни действия. Часът е З1/2 сутринта... Така изолиран в своята къщичка-землянка, седнал на леглото си, той, к-ра на полка, по неговото казвание впоследствие, вдълбочава се в себе си, размишлява за хода на боя и възможните предстоящи действия на противника и последствията от тях и начините пък от наша страна за парирането им.
към текста >>

Дадоха се 4 български дивизии, с най-висок дотогава морален стабилитет, в пленничество, заложничество 1:6 сборната от 3-того разбира се и това бе за благото на Родината, и за благото и сигурността на противника, съчетание на две блага!...
В края на септемврий 1918 година, наложи се да се подпише примирието в Солун. Паметна дата ще остане 29 септемврий същата год. Историка ще каже защо е паметна: радостна или траурна?! И едното е паметно и другото е паметно! Всекиму според разбирането и схващането. Дадоха се 4 български дивизии, с най-висок дотогава морален стабилитет, в пленничество, заложничество 1:6 сборната от 3-того разбира се и това бе за благото на Родината, и за благото и сигурността на противника, съчетание на две блага!... Бдинският полк влизаше в състава на Бдинската дивизия - една от 4-те горни дивизии... И тоя полк се сдаваше в плен-заложник... На 2 октомврий, сряда, с.г. полка, след напускането позицията си при Братиндол по заповед и след като бе правил много обиколки в пътя на определения му път за отстъпление, достигна през г. Тетово при с. Желина. Тук се получи в тоя ден заповедта, че ще се сдава на противника оръжието, и др. имущества на полка и се предупреждаваше да се запазят или унищожат архиви, знамената на полка и пр., въобще да не се сдават ценности на противника... А кое бе най ценното?
към текста >>

Ето въпрос, който интересуваше и най-младия Бдинец... Събрани офицерите от полка, по случая, реши се да се изгори... Някои офицери предложиха да им се даде и да избягат със знамето в България от пленничество... Преодоля обаче мнението - да се изгори.
имущества на полка и се предупреждаваше да се запазят или унищожат архиви, знамената на полка и пр., въобще да не се сдават ценности на противника... А кое бе най ценното? То бе оная полкова светиня, която прибираше под своята закрила и групираше Бдинските лъвове и през 1885 година, и през 1912/13 година и през 1915/18 години... Това бе полковото знаме!... Как можеше да се опази то? Знаеше се, че всеки противник и най-глупавия, ако може да има глупав противник, ще иска непременно да притежава знамето на войсковите части, с които е водил боеве - това е най-голямата придобивка и гордостта за един победител. Какво да се прави знамето на Бдинския полк?... Ето въпрос, който интересуваше и най-младия Бдинец... Събрани офицерите от полка, по случая, реши се да се изгори... Някои офицери предложиха да им се даде и да избягат със знамето в България от пленничество... Преодоля обаче мнението - да се изгори. Командирът на полка обаче, с малцина офицери си бе решил какво ще стане с полковото знаме-светиня..., емблемата на привързаността към всичко чисто и свята в българската душа и Народния Главен Водач. Направиха онова, което бе решено... Вечерта, към 41/2 часа, полка бе построен в каре и полковото знаме с дръжката и калъфа, който обвиваше цялото място на плата и лъва над него, след назидателна реч пред всички полкови чинове и при изблик на душевни сълзи, биде изгорено тържествено и полка се разпусна, след окончателното обръщане на пепел "изгорялата" светиня... На 4 октомврий полка сдаде оръжието си при гара Жостов. Искаха се и знамената. Разпитваха се разни полкови чинове от французите, какво е станало с полковите знамена, обаче всички знаеха, че беше изгорено на Бдинци знамето, така и отговаряли на шпионските разпитвания от страна на французите... Обаче знамето на Бдинци, плата бе пришит в куртката на знаменосеца подофицер, лъвчето бе в командира на полка, също и патента на знамето... На 15 октомврий с.г. Бдинския полк минаваше покрай Битоля, на път за с.
към текста >>

Петров и отнесено в България... През юлий 1919 г., когато командира на полка се завръща от пленник- заложничество и се представлява във Военното министерство, получава знамето на полка и го отнася в полка във Видин, гдето на 19 юлий бе предадено на Бдинци, които, ако и в тягостно състояние, от моралните терзания на нахлулия в страната ни противник, дълбоко в душата си отдадоха хвала на другарите си герои, които са запазили високоценната за тях полкова светиня, появата на която бе изненада при празненството на края на октомврий 1926 година, когато се даваха "наградите за спасението на полковото знаме"... Така и в тая голяма война Бдинци излязоха с чест отначало и докрай, без каквото и да било петно при изпълнението на своя велик роден и племенен дълг в пътя на реализиране заветния исторически идеал - обединението на българското племе..., с дълбокото съзнание, че тяхното индивидуално благо е включено в общото народно благо!
полковник Йос. Петров, който говори пред офицерите пленници-заложници по ред служебни въпроси. Командирът на полка използува неговото присъствие и му заяви, че полковото знаме е в него и понеже французите обмисляли да дезинфекцират всички дрехи без изключение, по причина появилите се инфекциозни болести, помоли го, би ли се решил да получи това знаме и го отнесе във Военното ни министерство - София и при завръщането на командира, да си го получи от Министерството. Речено и свършено: срещу разписка знамето биде предадено на г. п-к И. Петров и отнесено в България... През юлий 1919 г., когато командира на полка се завръща от пленник- заложничество и се представлява във Военното министерство, получава знамето на полка и го отнася в полка във Видин, гдето на 19 юлий бе предадено на Бдинци, които, ако и в тягостно състояние, от моралните терзания на нахлулия в страната ни противник, дълбоко в душата си отдадоха хвала на другарите си герои, които са запазили високоценната за тях полкова светиня, появата на която бе изненада при празненството на края на октомврий 1926 година, когато се даваха "наградите за спасението на полковото знаме"... Така и в тая голяма война Бдинци излязоха с чест отначало и докрай, без каквото и да било петно при изпълнението на своя велик роден и племенен дълг в пътя на реализиране заветния исторически идеал - обединението на българското племе..., с дълбокото съзнание, че тяхното индивидуално благо е включено в общото народно благо! 14 януарий 1929 година Неделя Бургас
към текста >>

38. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество?
Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват живота на позицията. Самото техническо устройство на позицията, изобщо, представляваше по-големи удобства за противника, тъй като окопите и всички други фортификационни съоръжения бяха разположени на понижающия се склон към противника и бяха ясно видима цел за него от всички положения; друг щеше да бъде въпросът, ако ние бихме имали офанзивни задачи и преимущества, в какъвто случай противникът би очистил лесно целия масив до к. 821, ако ние бихме рекли да предприемем настъпление. Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор. И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината. Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество? И, ако нашата артилерия можеше да претендира за съперничене в известни отношения, това се дължеше единствено само на същия оня висок дух, който живееше и в артилериста, както и в пехотинеца. Ще бъдем несправедливи, ако отречем, че, макар и недостатъчна и несъвършена, работата, която биде извършена по укрепяване на позицията, може да се извърши в голяма степен благодарение мощната и будна закрила на нашата артилерия. Тук бдинци, чрез положените основи на своето безсмъртие, започнаха и дълго градиха новата неръкотворна постройка на старопрестолния си Бдин. Много кърви попиха тези пусти планински чукари и много братски кости погълна тази родна земя, която трябваше педя по педя, след големи жертви за врага, да бъде отстъпвана под бесния негов напор и срещу петорно по-силната негова артилерия! Тук се издигна и братската могила, която за късо време можа да стигне величината на едно малко градско гробище.
към текста >>

Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред!
Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра. Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден хаос! Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи! Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред! "... Дррр, дррр - тракат ядовито картечниците, свистят злокобно неприятелските куршуми над нашите глави!... Започна най-страшното-ръкопашният бой. Една наша група, водена от смел офицер, се хвърля на нож върху цяла неприятелска рота, навлязла в нашия окоп, но бива избивана от друга по-силна, настъпваща отзад с пресни сили неприятелска група. Нови усилия с нов устрем: група - след група, водени от наши офицери и подофицери, се хвърлят с презрение в обятията на смъртта. А светлината все прояснява края на нощта и зората започва да белее, но не за да възвести поздрава на деня, а да засили кръвожадността на врага!
към текста >>

Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите.
БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно. Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе. Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие! "... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота. Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите. И тези полуживи, с вдървени крайници и тъп безжизнен поглед, щастливци бяха безчувствени към похвалите, защото всичко преживяно беше един страшен кошмарен сън, който ги държеше още под хипноза на видения и изживян ужас. Но, когато в 4 часа след пладне на 31 март, те получиха сърдечния и личен поздрав на Престолонаследника, изведнъж по лицата им заигра блага животворна усмивка и едно мощно и гръмогласно войнишко "Ура" заля балканските усои и се отекна чак до върховете на Перистер. Това "Ура", изтръгнато непринудено от геройските им войнишки гърди, разнесе славата на полка като някоя красиво написана легенда, за да се носи от уста в уста и да бъде безсмъртна гордост на неговото завидно име! Току-що закусили, получили се заповед войниците да се построят общо на словесни занятия, за да им бъде прочетена от специално изпратения офицер следната ЗАПОВЕД по 1-а Бигада от 6-а пехотна Бдинска дивизия № 89 19 март 1917 г., 11/2 км сев. к. 1248 ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ Параграф 1 Обявява се благодарност Тази вечер и последната рота от 3-ти пехотен Бдински полк се снема от позицията и полкът се установи на почивка за ново организиране и привеждане в ред.
към текста >>

Хлябът им се даваше не всякога в нужното и полагаемото се количество по липса на достатъчни превозни средства, при всичко че началниците полагаха много големи грижи за това.
заемаше позиция за отбрана на кота 1248, най-важния пункт не само в участъка на дивизията, но и на корпуса. По-голямата част от полка през всичкото време бе в бойна част. Чиновете от полка съзнавайки нуждата от силно укрепена позиция със скривалища за бойците и картечниците при една позиционна война, каквато сега се водеше, денонощно работиха по усилването на своята позиция, според крайно оскъдните материали и средства за превоза им, направи се много повече от очакваното, за което от всички началствуващи лица полкът получи признателност и благодарност. За усилване позицията и скривалищата за бойната част работеше освен полковата, но и бригадната поддръжка. Топла храна на хората на позицията, вследствие силния неприятелски огън, не можеше да се докарва и дава всякога редовно. Хлябът им се даваше не всякога в нужното и полагаемото се количество по липса на достатъчни превозни средства, при всичко че началниците полагаха много големи грижи за това. Хората лежаха във влажните окопи и скривалища, които при дъжд се разкалваха - без постилка и завивка. От усилената работа и от артилерийския, минен, картечен и пушечен огън нито едно денонощие не са си отспивали. Всички тези лишения и несгоди бдинци понесоха с радост, съзнавайки положението на Отечеството ни и дълга си към Царя и Отечеството и бяха готови да понесат и много по-тежки трудности и лишения от тези, които понасяха. Нито един ден не мина, без да бъдат обстрелвани с артилерийски, минен, пушечен и картечен огън на противника. Никой не можеше безнаказано да си подаде главата от окопите и скривалищата през деня.
към текста >>

Всички тези лишения и несгоди бдинци понесоха с радост, съзнавайки положението на Отечеството ни и дълга си към Царя и Отечеството и бяха готови да понесат и много по-тежки трудности и лишения от тези, които понасяха.
За усилване позицията и скривалищата за бойната част работеше освен полковата, но и бригадната поддръжка. Топла храна на хората на позицията, вследствие силния неприятелски огън, не можеше да се докарва и дава всякога редовно. Хлябът им се даваше не всякога в нужното и полагаемото се количество по липса на достатъчни превозни средства, при всичко че началниците полагаха много големи грижи за това. Хората лежаха във влажните окопи и скривалища, които при дъжд се разкалваха - без постилка и завивка. От усилената работа и от артилерийския, минен, картечен и пушечен огън нито едно денонощие не са си отспивали. Всички тези лишения и несгоди бдинци понесоха с радост, съзнавайки положението на Отечеството ни и дълга си към Царя и Отечеството и бяха готови да понесат и много по-тежки трудности и лишения от тези, които понасяха. Нито един ден не мина, без да бъдат обстрелвани с артилерийски, минен, пушечен и картечен огън на противника. Никой не можеше безнаказано да си подаде главата от окопите и скривалищата през деня. При все това, при запитване за желающи да отидат в патрул - за узнаване разположението и силите на противника, за хващане пленници или друго рисковано предприятие, почти всички пожелаваха. Това показваше, колко е висок духът на бдинци и готовността им да си пожертвуват живота. Това много ме радваше и аз бях уверен, че бдинци в предстоящите бойни, решителни действия ще извършат още по-славни дела и ще покрият името на полка, знамето си и името на българското оръжие и своето име с още по- голяма слава, отколкото във войните през 1912, 1913, 1915 и 1916 години и в това очакване аз не останах излъган: показаната от тях храброст, самопожертвуване, упоритост и издръжливост надминаха много моето очакване.
към текста >>

Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех.
Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми. (подп.) Командир на бригадата полковник Николов Вярно, Бригаден адютант (подп.) Капитан Белоречки. Вх. № 2590 29.III.1917 г. До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери.
към текста >>

Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина.
№ 2590 29.III.1917 г. До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>

39. 1.12. ГАЛИЧИЦА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в.
1.12. ГАЛИЧИЦА Съдбата пожела да увеличи славата на полка и заради туй 4-та дружина биде снета от позицията и отправена към гр. Ресен, в който стигна на 2-и март. Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в. Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение. Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат.
към текста >>

И макар че тук беше една само дружина от полка, една шепа бдинци, те знаеха, че тук се решаваше честта и завидната слава не само на дружината, но и на целия полк - на хубавото и скъпо бдинско име.
Ето, редеят вече веригите, ние даваме загуби! Земята ври... Грамадни огнени гейзери, размесени с дим, камъни и сняг тресат със страшна сила земята и ни нанасят чувствителни загуби. И посред тоя ужас няколко гъсти пехотни вълни налитат бясно една след друга върху шепата наши герои от 14-а и 15-а роти, увенчали двете скалисти висоти, съставляващи ключа на цялата позиция. Започва една неравна, стръвна и ожесточена борба - борба на един срещу петдесет! Девет последователни атаки, една след друга по- ожесточени и по-кръвожадни! И макар че тук беше една само дружина от полка, една шепа бдинци, те знаеха, че тук се решаваше честта и завидната слава не само на дружината, но и на целия полк - на хубавото и скъпо бдинско име. Нещо повече - тук бе подложена на карта съдбата на Отечеството, съдбата на България! Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна. На бомбите се отговаря с бомби... Но, озверелият противник, подкрепян непрекъснато от своята мощна артилерия, повтаряше и потретяше бесните си атаки, все тъй, обаче, храбро и неустрашимо, както и първата, отбивани. Противникът е пред последните си усилия. В момента, обаче, в който той беше готов да скочи в нашите окопи, мощно "ура" процепва въздуха и стотици български ножове се насочват срещу гърдите му от нашите самоотвержени защитници, изтощени до крайна степен, обаче все още с железен и борчески дух.
към текста >>

Нещо повече - тук бе подложена на карта съдбата на Отечеството, съдбата на България!
Земята ври... Грамадни огнени гейзери, размесени с дим, камъни и сняг тресат със страшна сила земята и ни нанасят чувствителни загуби. И посред тоя ужас няколко гъсти пехотни вълни налитат бясно една след друга върху шепата наши герои от 14-а и 15-а роти, увенчали двете скалисти висоти, съставляващи ключа на цялата позиция. Започва една неравна, стръвна и ожесточена борба - борба на един срещу петдесет! Девет последователни атаки, една след друга по- ожесточени и по-кръвожадни! И макар че тук беше една само дружина от полка, една шепа бдинци, те знаеха, че тук се решаваше честта и завидната слава не само на дружината, но и на целия полк - на хубавото и скъпо бдинско име. Нещо повече - тук бе подложена на карта съдбата на Отечеството, съдбата на България! Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна. На бомбите се отговаря с бомби... Но, озверелият противник, подкрепян непрекъснато от своята мощна артилерия, повтаряше и потретяше бесните си атаки, все тъй, обаче, храбро и неустрашимо, както и първата, отбивани. Противникът е пред последните си усилия. В момента, обаче, в който той беше готов да скочи в нашите окопи, мощно "ура" процепва въздуха и стотици български ножове се насочват срещу гърдите му от нашите самоотвержени защитници, изтощени до крайна степен, обаче все още с железен и борчески дух. Врагът отстъпи.
към текста >>

Француският главнокомандващ генерал Сарай, лично наблюдаващ тези боеве, биде измамен в своята сметка и неговите надежди, което се доказва от намерените пред позицията книжа - да чества победата си в Ресен - бидоха осуетени.
Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна. На бомбите се отговаря с бомби... Но, озверелият противник, подкрепян непрекъснато от своята мощна артилерия, повтаряше и потретяше бесните си атаки, все тъй, обаче, храбро и неустрашимо, както и първата, отбивани. Противникът е пред последните си усилия. В момента, обаче, в който той беше готов да скочи в нашите окопи, мощно "ура" процепва въздуха и стотици български ножове се насочват срещу гърдите му от нашите самоотвержени защитници, изтощени до крайна степен, обаче все още с железен и борчески дух. Врагът отстъпи. Француският главнокомандващ генерал Сарай, лично наблюдаващ тези боеве, биде измамен в своята сметка и неговите надежди, което се доказва от намерените пред позицията книжа - да чества победата си в Ресен - бидоха осуетени. Трябваше при все това, да не заспиваме на колосалните наши успехи и да се вземат всички мерки на очаквателност, тъй като - ясно личеше - противникът ще повтори своите нападения. Веднага се дадоха нареждания за прибиране всички патрони и бомби на убитите, защото превозът на муниции, поради снежните навеища и лоши, непроходими пътища, почти невъзможен. Ние не бяхме излъгани в нашите очаквания. Тъкмо при съзряване, на 18 март, противникът започна яростно да обстрелва със своя разрушителен огън цялото наше разположение. Смъртта беше наново развъртяла своята главоломна коса и тук над снежната постеля, един след друг, намираха вечната си почивка уморените от дълги борби герои.
към текста >>

Честта на полковото знаме биде спасена.
Куршумите и бомбите отстъпват мястото си на камъните. О, велик час!... Няколко минути още и противникът ще се хвърли върху нашите окопи!... Но, тук стана нещо, което никой не можеше да предвиди и очаква: в гладните, измършавели и полузамръзнали тела се пробуди изведнъж лъвът, яростният Бдински лъв и всички защитници - здрави и ранени - до един мигновено изхвръкват из своите окопчета и с мощен вик "ура" насочват блестящите острила на своите ножове към гърдите на бясно щурмуващия противник! Той не можа да издържи, както никога, контраудара и позорно обърна гръб!... Честта на полковото знаме биде спасена. Шепа храбреци извършиха такива чудеса от храброст, които ги правеха достойни потомци на великата епопея при Шипка. България биде спасена!... Заглъхнаха оръдията, затихна просторът. Слаби слънчеви лъчи раздират мрака и след малко хоризонтът се прояснява. Един живителен съгряващ топлик пробужда като от тежък сън героите и едва сега чак, опомнени, те могат да разберат величието на извършения подвиг.
към текста >>

Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина.
Сменена от позицията, дружината се готвеше за път, за да влезе отново в разпореждането на началника на дивизията, когато на 25 март се получи от Председателя на Ресенската община следната телеграма: "До Командира на 4-а дружина - 3-и пехотен Бдински полк. Днес цялото гражданство привества на тържествената панахида за скъпите неоценими жертви на поверената ви дружина, които сложиха геройски костите си за спасяването на милата ни родина от неприятеля. Всички с умилено сърце и с трогнати души и благоговение отдадохме заслужената почит към тяхната памет. Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования. А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет. Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина. Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година. Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен.
към текста >>

Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска храброст ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление.
Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен. Всички с умилени сърца, трогнати и благоговейно, отдадоха заслужената почит към тяхната памет. Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска храброст ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление. А тяхната пролята кръв за спасяването на Ресен ще бъде в нашите сърца чувства на вечна признателност. Ние се прекланяме пред техния прах. А на останалите живи герои - Вам лично, на г-да офицерите, подофицерите и всички редници изказваме нашата най-сърдечна признателност и благодарност. Нищожен е този дар, който правим за войниците ви, но тяхната заслуга към Ресен ще бъде записана със златни букви в летописа на общината. А един ден, когато Ресенци издигнат паметника на свободата, се едри букви на първо място ще запишат името на дружината.
към текста >>

40. 3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Тук, с официална заповед и за пръв път му се съобщи страшната новина за фаталния пробив, също и за оставянето му във временно заложничество, понеже попаднал в числото на тия наши злочести войски, които са се намирали западно от Скопския меридиан.
3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО На 25 срещу 26 септемврий 1918 г., т.е. цели 10 дни след нещастния пробив на Добро поле, полкът се оттегли по заповед от укрепените си позиции по "Баба планина" и "Перистер" за гр. Скопие. На 26 сутринта пристигна в гр. Ресен, където влиза в общата колона на дивизията. От този ден до 2 октомврий - цели 7 денонощия, полкът при най-неблагоприятни условия, под натиска от противника, извърши тежки преходи, като изминаваше на ден по 30-55 км, а на 2 октомврий към 10 часа преди обед пристигна и се разположи до селото Царакиново - 20 км югозападно от Скопие на бивак. Тук, с официална заповед и за пръв път му се съобщи страшната новина за фаталния пробив, също и за оставянето му във временно заложничество, понеже попаднал в числото на тия наши злочести войски, които са се намирали западно от Скопския меридиан. Заповедта гласеше още: "Спасявайте знамената и унищожете ценностите, за да не попаднат в ръцете на противника." Заповедта бе тежка, но категорична, а неизпълнението й носеше страшни отговорности пред историята и народа. Всички ценности скоро се обърнаха на пепелища, но кой би дръзнал да изгори символа на нашата чест, в свещените дрипи на който се криеха толкова много духовни ценности, завещани на грядущите поколения - извор, от който те винаги ще черпят вдъхновение за морална и физическа мощ! А кой би бил спокоен зрител на предаването му във вражески ръце? Това не можеше да стане, макар че враговете ни бяха стегнали тясно кордона, с който бяхме обградени. Кордонът трябва да се пробие, макар че ще трябват още рискове, а може би и жертви.
към текста >>

Всички ценности скоро се обърнаха на пепелища, но кой би дръзнал да изгори символа на нашата чест, в свещените дрипи на който се криеха толкова много духовни ценности, завещани на грядущите поколения - извор, от който те винаги ще черпят вдъхновение за морална и физическа мощ!
На 26 сутринта пристигна в гр. Ресен, където влиза в общата колона на дивизията. От този ден до 2 октомврий - цели 7 денонощия, полкът при най-неблагоприятни условия, под натиска от противника, извърши тежки преходи, като изминаваше на ден по 30-55 км, а на 2 октомврий към 10 часа преди обед пристигна и се разположи до селото Царакиново - 20 км югозападно от Скопие на бивак. Тук, с официална заповед и за пръв път му се съобщи страшната новина за фаталния пробив, също и за оставянето му във временно заложничество, понеже попаднал в числото на тия наши злочести войски, които са се намирали западно от Скопския меридиан. Заповедта гласеше още: "Спасявайте знамената и унищожете ценностите, за да не попаднат в ръцете на противника." Заповедта бе тежка, но категорична, а неизпълнението й носеше страшни отговорности пред историята и народа. Всички ценности скоро се обърнаха на пепелища, но кой би дръзнал да изгори символа на нашата чест, в свещените дрипи на който се криеха толкова много духовни ценности, завещани на грядущите поколения - извор, от който те винаги ще черпят вдъхновение за морална и физическа мощ! А кой би бил спокоен зрител на предаването му във вражески ръце? Това не можеше да стане, макар че враговете ни бяха стегнали тясно кордона, с който бяхме обградени. Кордонът трябва да се пробие, макар че ще трябват още рискове, а може би и жертви. Потребно бе да се намерят героите, които да се подложат на нови смъртни изпитания, като поемат всички отговорности, но знамето да спасят. Полкът можеше временно да се лиши от него в новото си робство, а след това, ако съдбата би пожелала, той пак ще се събере под неговата сянка.
към текста >>

Предавам в ръцете ти честта не само на полка, а и тази на българската войска!
Към 1 часа след обед, в малка селска къщица, близо до самия бивак, при командира на полка бе повикана една малка група офицери, а заедно с тях и ст. подофицер Христо Петров, известен на всички в полка по своята храброст, неустрашимост, силно здраве и голяма неизчерпаема енергия. Това бе героят на полка, който притежаваше вече III степени от кръста за храброст, защото за него бе чуждо подлото чувство на страх и затова винаги, по желание бе участвал във всички най-опасни нощни предприятия на полка и с големи отличия. Жребият бе паднал и сега върху него - той бе избраника на командира на полка. Последният му довери тайната и възложи тежката и опасна задача - да пренесе знамето в България, като му даде всички потребни за случая наставления и добави: "Ако пренесеш знамето благополучно ти ще спечелиш славата на негов спасител, ако ли паднеш убит в дългия и опасен път и знамето пропадне, то този, който те изпраща сега е запазил и за себе си един куршум! Предавам в ръцете ти честта не само на полка, а и тази на българската войска! " Храбрецът изправи гордо глава, а в очите му заиграха светли пламъчета - израз на неговата готовност да се саможертва, но на подвиг велик да отлети! След това подгъна колене и целувайки ръка на началника си, проговори буйно: "Не, аз няма да умра, а знамето ще спася! " Тръгна. Разреши му се да си избере негови верни другари 6-7 души и с тях да замине. Веднага командирът на полка откъсна знамето от дръвцето му, опаса на голо тялото на героя и му пожела щастлив път, като заповяда веднага да го снабдят с храна, пари и здрави коне от I картечна рота.
към текста >>

Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от дръвцето и навития около горния му край кожен калъф, да го изгори и обърне на пепел, в близката до бивака, едра царевица, без какви да е остатъци.
Бориловец, Кулско и Никола Воденичарски от с. Ново село, Видинско. Там той довери и тайната за всякаква случайност. Добре снабдени с карабини и здрави коне те изчезват невидимо из бивака същата нощ. А в полкът още след пладне бе обявено, че знамето ще бъде "изгорено", за да не попадне в ръцете на противника, който не скрито бе заявил, че то ще украсява музеите му в Париж! Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от дръвцето и навития около горния му край кожен калъф, да го изгори и обърне на пепел, в близката до бивака, едра царевица, без какви да е остатъци. Не след много време, из царевицата се разнесе дрезгава като плачът на отчаянието команда: "На знамето, за почест! ", а след това черен стълб от дим се издигна от нея и разнесе из бивака. Когато пък пространството се изпълни с тъжната мелодия на "Кол славен", свирена от музиката на полка при това скрито погребение, тежка скръб потисна душите на хилядите славни борци, а очите им обърнати към свещения дим, търсеха да видят скъпия предмет... и сълзи едри закапаха по изгорелите им лица. Мнозина скрито минаваха и бродеха през свещената царевица - нова гробница на тяхната слава, но нищо не откриха, защото следите и остатъците бяха дълбоко заровени, а всеки имаше желанието да притежава поне прашинка от свещения прах... Лети нашата славна четница на своите здрави коне, минава долове, дерета и гори, кръстосва непристъпните усои на албанските планини и приближава вече сръбската граница. Пътищата са задръстени от обози - германски и австрийски - отстъпващи към Сърбия и през нея за земята си, а нашата бърза експедиция върви безспирно, пътища не търси, а отбива се от тях, препятствия не познава, опасности я не спират.
към текста >>

Не след много време, из царевицата се разнесе дрезгава като плачът на отчаянието команда: "На знамето, за почест!
Ново село, Видинско. Там той довери и тайната за всякаква случайност. Добре снабдени с карабини и здрави коне те изчезват невидимо из бивака същата нощ. А в полкът още след пладне бе обявено, че знамето ще бъде "изгорено", за да не попадне в ръцете на противника, който не скрито бе заявил, че то ще украсява музеите му в Париж! Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от дръвцето и навития около горния му край кожен калъф, да го изгори и обърне на пепел, в близката до бивака, едра царевица, без какви да е остатъци. Не след много време, из царевицата се разнесе дрезгава като плачът на отчаянието команда: "На знамето, за почест! ", а след това черен стълб от дим се издигна от нея и разнесе из бивака. Когато пък пространството се изпълни с тъжната мелодия на "Кол славен", свирена от музиката на полка при това скрито погребение, тежка скръб потисна душите на хилядите славни борци, а очите им обърнати към свещения дим, търсеха да видят скъпия предмет... и сълзи едри закапаха по изгорелите им лица. Мнозина скрито минаваха и бродеха през свещената царевица - нова гробница на тяхната слава, но нищо не откриха, защото следите и остатъците бяха дълбоко заровени, а всеки имаше желанието да притежава поне прашинка от свещения прах... Лети нашата славна четница на своите здрави коне, минава долове, дерета и гори, кръстосва непристъпните усои на албанските планини и приближава вече сръбската граница. Пътищата са задръстени от обози - германски и австрийски - отстъпващи към Сърбия и през нея за земята си, а нашата бърза експедиция върви безспирно, пътища не търси, а отбива се от тях, препятствия не познава, опасности я не спират. Срещнатите албански бандити са били нищо за тях - нашите сами налитали на тях и без пощада са ги унищожавали и бързо отминавали.
към текста >>

Така героят Христо Петров след дълго пътуване, всред много рискове и смъртни опасности, при тежки страдания - физически и душевни, пренесе полковото знаме благополучно през Албания и Сърбя в отечеството си.
Приет в комендантството, където открил тайната, той бил добре нахранен и с кола изпратен за гр. Видин, където пристигнал късно през нощта. На другия ден предава срещу разписка знамето на допълняющата дружина, а днес същото знаме е в 36-и пех. полк в гр. Оряхово, предадено му от бившата жандармерийска дружина. Така героят Христо Петров след дълго пътуване, всред много рискове и смъртни опасности, при тежки страдания - физически и душевни, пренесе полковото знаме благополучно през Албания и Сърбя в отечеството си. Честта на полка бе спасена! Подвигът е добре оценен и ст. подофицери Христо Петров и другарите му Васил Водов и Никола Воденичарски - негови сподвижници до сръбската граница, бяха наградени с повишение в по-горен чин и наградени с кръст а за храброст I степен от военния Министър, а впоследствие при голяма тържествена обстановка с участието на целия гарнизон и присъствието на много народ от града и селата при площада на паметника, Негово В. Царят чрез началника на гарнизона, награди героите със особения скъп знак "за спасяване знаме", а самото знаме - със сребърна гривна, върху която са написани техните имена.
към текста >>

Честта на полка бе спасена!
Видин, където пристигнал късно през нощта. На другия ден предава срещу разписка знамето на допълняющата дружина, а днес същото знаме е в 36-и пех. полк в гр. Оряхово, предадено му от бившата жандармерийска дружина. Така героят Христо Петров след дълго пътуване, всред много рискове и смъртни опасности, при тежки страдания - физически и душевни, пренесе полковото знаме благополучно през Албания и Сърбя в отечеството си. Честта на полка бе спасена! Подвигът е добре оценен и ст. подофицери Христо Петров и другарите му Васил Водов и Никола Воденичарски - негови сподвижници до сръбската граница, бяха наградени с повишение в по-горен чин и наградени с кръст а за храброст I степен от военния Министър, а впоследствие при голяма тържествена обстановка с участието на целия гарнизон и присъствието на много народ от града и селата при площада на паметника, Негово В. Царят чрез началника на гарнизона, награди героите със особения скъп знак "за спасяване знаме", а самото знаме - със сребърна гривна, върху която са написани техните имена.
към текста >>

41. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

ТОМ 25

III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ Лазар Михайлов Котев София, Лазар М.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ Лазар Михайлов Котев София, Лазар М. Котев, 1939.112 с. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО Скъпо е Отечеството за човека. В него той за пръв път е бил озарен от животворните слънчеви лъчи, изпитал е горещата майчина любов и нежните майчини целувки и милувки; в него, заобиколен от най-близките на сърцето си хора, той е бил гален и милван, бил е предмет на общо внимание и нежни грижи и е плувал в доволство, щастие и блаженство. В отечеството си човек е прекарал най-щастливите си дни, най- крехката си възраст - детинството, когато безгрижен и невинен като ангел, свободен и волен като птичка, радостен и щастлив, той е припкал неуморно и ненаситно по цял ден с милите си другарчета, прелитал е като пеперудка от едно място на друго, любувал се е на чудно красивата природа, и всичко туй е омайвало и пленявало впечатлителната му детска душа. В отечеството си той посрещнал вълшебната пролет с пременената в дивна зеленина и пленителна пъстрота природа, с белоснежното кокиче, златния минзухар, буйния кукуряк, нежния синчец и сладкото чуруликане на славея, и всичко това го е пренасяло благоговейно към небето и го е карало да благославя неволно великия творец, създателят на тази райска родна земя.
към текста >>

ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО Скъпо е Отечеството за човека.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ Лазар Михайлов Котев София, Лазар М. Котев, 1939.112 с. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО Скъпо е Отечеството за човека. В него той за пръв път е бил озарен от животворните слънчеви лъчи, изпитал е горещата майчина любов и нежните майчини целувки и милувки; в него, заобиколен от най-близките на сърцето си хора, той е бил гален и милван, бил е предмет на общо внимание и нежни грижи и е плувал в доволство, щастие и блаженство. В отечеството си човек е прекарал най-щастливите си дни, най- крехката си възраст - детинството, когато безгрижен и невинен като ангел, свободен и волен като птичка, радостен и щастлив, той е припкал неуморно и ненаситно по цял ден с милите си другарчета, прелитал е като пеперудка от едно място на друго, любувал се е на чудно красивата природа, и всичко туй е омайвало и пленявало впечатлителната му детска душа. В отечеството си той посрещнал вълшебната пролет с пременената в дивна зеленина и пленителна пъстрота природа, с белоснежното кокиче, златния минзухар, буйния кукуряк, нежния синчец и сладкото чуруликане на славея, и всичко това го е пренасяло благоговейно към небето и го е карало да благославя неволно великия творец, създателят на тази райска родна земя. Да, свидна е за човека родната земя! В нея той е прекарвал златното си детинство; всеки храст, всяка могилка, долчинка, горичка, полянка, крият в себе си мили и скъпи спомени за него - спомени, врязани дълбоко в крехката му душа и нежното му сърце.
към текста >>

В отечеството си човек е прекарал най-щастливите си дни, най- крехката си възраст - детинството, когато безгрижен и невинен като ангел, свободен и волен като птичка, радостен и щастлив, той е припкал неуморно и ненаситно по цял ден с милите си другарчета, прелитал е като пеперудка от едно място на друго, любувал се е на чудно красивата природа, и всичко туй е омайвало и пленявало впечатлителната му детска душа.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ Лазар Михайлов Котев София, Лазар М. Котев, 1939.112 с. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО Скъпо е Отечеството за човека. В него той за пръв път е бил озарен от животворните слънчеви лъчи, изпитал е горещата майчина любов и нежните майчини целувки и милувки; в него, заобиколен от най-близките на сърцето си хора, той е бил гален и милван, бил е предмет на общо внимание и нежни грижи и е плувал в доволство, щастие и блаженство. В отечеството си човек е прекарал най-щастливите си дни, най- крехката си възраст - детинството, когато безгрижен и невинен като ангел, свободен и волен като птичка, радостен и щастлив, той е припкал неуморно и ненаситно по цял ден с милите си другарчета, прелитал е като пеперудка от едно място на друго, любувал се е на чудно красивата природа, и всичко туй е омайвало и пленявало впечатлителната му детска душа. В отечеството си той посрещнал вълшебната пролет с пременената в дивна зеленина и пленителна пъстрота природа, с белоснежното кокиче, златния минзухар, буйния кукуряк, нежния синчец и сладкото чуруликане на славея, и всичко това го е пренасяло благоговейно към небето и го е карало да благославя неволно великия творец, създателят на тази райска родна земя. Да, свидна е за човека родната земя! В нея той е прекарвал златното си детинство; всеки храст, всяка могилка, долчинка, горичка, полянка, крият в себе си мили и скъпи спомени за него - спомени, врязани дълбоко в крехката му душа и нежното му сърце. Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище. Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества?
към текста >>

В отечеството си той посрещнал вълшебната пролет с пременената в дивна зеленина и пленителна пъстрота природа, с белоснежното кокиче, златния минзухар, буйния кукуряк, нежния синчец и сладкото чуруликане на славея, и всичко това го е пренасяло благоговейно към небето и го е карало да благославя неволно великия творец, създателят на тази райска родна земя.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ Лазар Михайлов Котев София, Лазар М. Котев, 1939.112 с. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО Скъпо е Отечеството за човека. В него той за пръв път е бил озарен от животворните слънчеви лъчи, изпитал е горещата майчина любов и нежните майчини целувки и милувки; в него, заобиколен от най-близките на сърцето си хора, той е бил гален и милван, бил е предмет на общо внимание и нежни грижи и е плувал в доволство, щастие и блаженство. В отечеството си човек е прекарал най-щастливите си дни, най- крехката си възраст - детинството, когато безгрижен и невинен като ангел, свободен и волен като птичка, радостен и щастлив, той е припкал неуморно и ненаситно по цял ден с милите си другарчета, прелитал е като пеперудка от едно място на друго, любувал се е на чудно красивата природа, и всичко туй е омайвало и пленявало впечатлителната му детска душа. В отечеството си той посрещнал вълшебната пролет с пременената в дивна зеленина и пленителна пъстрота природа, с белоснежното кокиче, златния минзухар, буйния кукуряк, нежния синчец и сладкото чуруликане на славея, и всичко това го е пренасяло благоговейно към небето и го е карало да благославя неволно великия творец, създателят на тази райска родна земя. Да, свидна е за човека родната земя! В нея той е прекарвал златното си детинство; всеки храст, всяка могилка, долчинка, горичка, полянка, крият в себе си мили и скъпи спомени за него - спомени, врязани дълбоко в крехката му душа и нежното му сърце. Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище. Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи.
към текста >>

Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни.
Да, свидна е за човека родната земя! В нея той е прекарвал златното си детинство; всеки храст, всяка могилка, долчинка, горичка, полянка, крият в себе си мили и скъпи спомени за него - спомени, врязани дълбоко в крехката му душа и нежното му сърце. Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище. Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи. Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни. Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина.
към текста >>

Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни.
В нея той е прекарвал златното си детинство; всеки храст, всяка могилка, долчинка, горичка, полянка, крият в себе си мили и скъпи спомени за него - спомени, врязани дълбоко в крехката му душа и нежното му сърце. Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище. Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи. Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни. Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея!
към текста >>

Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки.
Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи. Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни. Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик? Това го знае всеки, който е имал случай да се откъсне, макар и за малко, от бащиното си огнище, от милата си татковина и е бил принуден да живее в чужбина. Моята бащиния Мойта бащиния мила Е при Стара планина; Все за нея аз милея В тази чуждата страна.
към текста >>

Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина.
Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни. Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик? Това го знае всеки, който е имал случай да се откъсне, макар и за малко, от бащиното си огнище, от милата си татковина и е бил принуден да живее в чужбина. Моята бащиния Мойта бащиния мила Е при Стара планина; Все за нея аз милея В тази чуждата страна. За да се пак завърна там, Съм готов живот да дам.
към текста >>

Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик?
Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик? Това го знае всеки, който е имал случай да се откъсне, макар и за малко, от бащиното си огнище, от милата си татковина и е бил принуден да живее в чужбина. Моята бащиния Мойта бащиния мила Е при Стара планина; Все за нея аз милея В тази чуждата страна. За да се пак завърна там, Съм готов живот да дам. Ах, колко си ти драг за мен О, земен рай, рай най-блажен! Ах, дали ще пак да видя Дунава тих и засмян, И високи, горделиви С вечен сняг покрит Балкан.
към текста >>

Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие.
За да се пак завърна там, Съм готов живот да дам. Ах, колко си ти драг за мен О, земен рай, рай най-блажен! Ах, дали ще пак да видя Дунава тих и засмян, И високи, горделиви С вечен сняг покрит Балкан. В блаженство бих потънал цял, И нищо веч не бих желал. Ах, колко си ти драг за мен, О, земен рай, рай най-блажен! Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие. Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя.
към текста >>

Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго.
Ах, колко си ти драг за мен О, земен рай, рай най-блажен! Ах, дали ще пак да видя Дунава тих и засмян, И високи, горделиви С вечен сняг покрит Балкан. В блаженство бих потънал цял, И нищо веч не бих желал. Ах, колко си ти драг за мен, О, земен рай, рай най-блажен! Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие. Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие!
към текста >>

Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот.
Ах, колко си ти драг за мен, О, земен рай, рай най-блажен! Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие. Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие! И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва.
към текста >>

И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя.
Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие. Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие! И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано.
към текста >>

И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си!
Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие! И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано. Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот, живот и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и живота си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си. Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето.
към текста >>

Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано.
И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие! И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано. Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот, живот и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и живота си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си. Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето. Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много достойни синове, с които тя заслужено се гордее. На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр. Ботев, Любен Каравелов, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други?
към текста >>

Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот, живот и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и живота си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си.
И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие! И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано. Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот, живот и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и живота си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си. Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето. Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много достойни синове, с които тя заслужено се гордее. На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр. Ботев, Любен Каравелов, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други? Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас.
към текста >>

Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето.
И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано. Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот, живот и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и живота си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си. Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето. Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много достойни синове, с които тя заслужено се гордее. На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр. Ботев, Любен Каравелов, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други? Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си.
към текста >>

Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си.
Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето. Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много достойни синове, с които тя заслужено се гордее. На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр. Ботев, Любен Каравелов, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други? Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си. Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството. А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх!
към текста >>

Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството.
Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството. Отечество, люлка на моите отци Отечество, люлка на моите отци, На мойте герои, народни светци. За тебе сърцето ми само пламти, За мен не земя, рай земен си ти. Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти, Скитал съм се много, познавам света; Видял съм и чудни и славни места: Развити, свободни, честити земи, Но не тъй магнитни за сърцето ми. Родино моя, Но не тъй магнитни за сърцето ми, Звездите над тебе по-мили трептят, Цветята в полето по-сладки цъфтят, И птичето някак по-нежно цъфти... За мен не земя, а рай земен си ти, Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти. За теб аз волно изгнаник станах, Далеч по научни път разум сбирах, Да съм по-достоен за твоята любов, Кога ме повикаш, да кажа "готов", Родино моя, Кога ме повикаш да кажа "готов".
към текста >>

Отечество, люлка на моите отци Отечество, люлка на моите отци, На мойте герои, народни светци.
На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството. Отечество, люлка на моите отци Отечество, люлка на моите отци, На мойте герои, народни светци. За тебе сърцето ми само пламти, За мен не земя, рай земен си ти. Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти, Скитал съм се много, познавам света; Видял съм и чудни и славни места: Развити, свободни, честити земи, Но не тъй магнитни за сърцето ми. Родино моя, Но не тъй магнитни за сърцето ми, Звездите над тебе по-мили трептят, Цветята в полето по-сладки цъфтят, И птичето някак по-нежно цъфти... За мен не земя, а рай земен си ти, Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти. За теб аз волно изгнаник станах, Далеч по научни път разум сбирах, Да съм по-достоен за твоята любов, Кога ме повикаш, да кажа "готов", Родино моя, Кога ме повикаш да кажа "готов". Готов да отплащам синовна си дан, Да водя, да следвам народния керван, С перо или сабя, с везни ил остен, Каквото отредиш, че длъжност е мен.
към текста >>

Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти, Скитал съм се много, познавам света; Видял съм и чудни и славни места: Развити, свободни, честити земи, Но не тъй магнитни за сърцето ми.
Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството. Отечество, люлка на моите отци Отечество, люлка на моите отци, На мойте герои, народни светци. За тебе сърцето ми само пламти, За мен не земя, рай земен си ти. Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти, Скитал съм се много, познавам света; Видял съм и чудни и славни места: Развити, свободни, честити земи, Но не тъй магнитни за сърцето ми. Родино моя, Но не тъй магнитни за сърцето ми, Звездите над тебе по-мили трептят, Цветята в полето по-сладки цъфтят, И птичето някак по-нежно цъфти... За мен не земя, а рай земен си ти, Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти. За теб аз волно изгнаник станах, Далеч по научни път разум сбирах, Да съм по-достоен за твоята любов, Кога ме повикаш, да кажа "готов", Родино моя, Кога ме повикаш да кажа "готов". Готов да отплащам синовна си дан, Да водя, да следвам народния керван, С перо или сабя, с везни ил остен, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Родино моя, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Стоян Ватралски Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме.
към текста >>

Стоян Ватралски Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме.
Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти, Скитал съм се много, познавам света; Видял съм и чудни и славни места: Развити, свободни, честити земи, Но не тъй магнитни за сърцето ми. Родино моя, Но не тъй магнитни за сърцето ми, Звездите над тебе по-мили трептят, Цветята в полето по-сладки цъфтят, И птичето някак по-нежно цъфти... За мен не земя, а рай земен си ти, Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти. За теб аз волно изгнаник станах, Далеч по научни път разум сбирах, Да съм по-достоен за твоята любов, Кога ме повикаш, да кажа "готов", Родино моя, Кога ме повикаш да кажа "готов". Готов да отплащам синовна си дан, Да водя, да следвам народния керван, С перо или сабя, с везни ил остен, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Родино моя, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Стоян Ватралски Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме. Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое.
към текста >>

Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят.
Родино моя, Но не тъй магнитни за сърцето ми, Звездите над тебе по-мили трептят, Цветята в полето по-сладки цъфтят, И птичето някак по-нежно цъфти... За мен не земя, а рай земен си ти, Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти. За теб аз волно изгнаник станах, Далеч по научни път разум сбирах, Да съм по-достоен за твоята любов, Кога ме повикаш, да кажа "готов", Родино моя, Кога ме повикаш да кажа "готов". Готов да отплащам синовна си дан, Да водя, да следвам народния керван, С перо или сабя, с везни ил остен, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Родино моя, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Стоян Ватралски Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме. Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений.
към текста >>

Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество.
За теб аз волно изгнаник станах, Далеч по научни път разум сбирах, Да съм по-достоен за твоята любов, Кога ме повикаш, да кажа "готов", Родино моя, Кога ме повикаш да кажа "готов". Готов да отплащам синовна си дан, Да водя, да следвам народния керван, С перо или сабя, с везни ил остен, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Родино моя, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Стоян Ватралски Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме. Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството.
към текста >>

Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое.
Стоян Ватралски Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме. Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството. Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения.
към текста >>

Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството.
Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството. Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите. Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение.
към текста >>

Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности.
Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството. Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите. Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение. Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества.
към текста >>

Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества.
Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите. Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение. Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества. По-главни от тези отрицателни качества са: егоизъм (себелюбие), завист, липса на сговор и слабо развито чувство на родолюбив. Поради тези свои отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развито чувство на родолюбие, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към своята народност, към своя език и своето минало и слабо почита своите заслужили хора и своите народни светини. Българин, като изпадне в средата на хора от чужда народност, ще почне веднага да се приспособява към тях; ще се мъчи да говори техния език, да подражава маймунски на техните обичаи; ще възприеме и усвои постепенно всичко тяхно и в късо време ще се обезличи като българин. По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи. Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи.
към текста >>

По-главни от тези отрицателни качества са: егоизъм (себелюбие), завист, липса на сговор и слабо развито чувство на родолюбив.
Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите. Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение. Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества. По-главни от тези отрицателни качества са: егоизъм (себелюбие), завист, липса на сговор и слабо развито чувство на родолюбив. Поради тези свои отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развито чувство на родолюбие, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към своята народност, към своя език и своето минало и слабо почита своите заслужили хора и своите народни светини. Българин, като изпадне в средата на хора от чужда народност, ще почне веднага да се приспособява към тях; ще се мъчи да говори техния език, да подражава маймунски на техните обичаи; ще възприеме и усвои постепенно всичко тяхно и в късо време ще се обезличи като българин. По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи. Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи. Нека вземем пример в това отношение от народите със силно развито чувство на родолюбие и народно съзнание.
към текста >>

Поради тези свои отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развито чувство на родолюбие, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към своята народност, към своя език и своето минало и слабо почита своите заслужили хора и своите народни светини.
Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите. Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение. Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества. По-главни от тези отрицателни качества са: егоизъм (себелюбие), завист, липса на сговор и слабо развито чувство на родолюбив. Поради тези свои отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развито чувство на родолюбие, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към своята народност, към своя език и своето минало и слабо почита своите заслужили хора и своите народни светини. Българин, като изпадне в средата на хора от чужда народност, ще почне веднага да се приспособява към тях; ще се мъчи да говори техния език, да подражава маймунски на техните обичаи; ще възприеме и усвои постепенно всичко тяхно и в късо време ще се обезличи като българин. По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи. Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи. Нека вземем пример в това отношение от народите със силно развито чувство на родолюбие и народно съзнание. Например, англичаните и французите.
към текста >>

Англичанинът, където и да отиде не се отказва от своето Отечество.
Българин, като изпадне в средата на хора от чужда народност, ще почне веднага да се приспособява към тях; ще се мъчи да говори техния език, да подражава маймунски на техните обичаи; ще възприеме и усвои постепенно всичко тяхно и в късо време ще се обезличи като българин. По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи. Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи. Нека вземем пример в това отношение от народите със силно развито чувство на родолюбие и народно съзнание. Например, англичаните и французите. Англичанинът, където и да отиде не се отказва от своето Отечество. Ще накара другите да учат и говорят неговия език, но той техния - никога! А от народността и езика си англичанинът за нищо в света няма да се откаже и да приеме чужда народност и език. Мощна духом, съзнателна и горда е английската нация! На тези свои ценни качества именно тя дължи необикновените успехи, които е постигнала във всяко отношение, а особено: да стане владетелка на една четвърт част от земното кълбо. Ние имаме значителни малцинства под чужда власт, но те са съвършено неорганизирани и неподготвени да отстояват своите политически и културни права, затова са и най-зле поставени между всички други малцинства.
към текста >>

На тези свои ценни качества именно тя дължи необикновените успехи, които е постигнала във всяко отношение, а особено: да стане владетелка на една четвърт част от земното кълбо.
Например, англичаните и французите. Англичанинът, където и да отиде не се отказва от своето Отечество. Ще накара другите да учат и говорят неговия език, но той техния - никога! А от народността и езика си англичанинът за нищо в света няма да се откаже и да приеме чужда народност и език. Мощна духом, съзнателна и горда е английската нация! На тези свои ценни качества именно тя дължи необикновените успехи, които е постигнала във всяко отношение, а особено: да стане владетелка на една четвърт част от земното кълбо. Ние имаме значителни малцинства под чужда власт, но те са съвършено неорганизирани и неподготвени да отстояват своите политически и културни права, затова са и най-зле поставени между всички други малцинства. Немските и маджарските малцинства, напротив, силно сплотени и здраво организирани, водят смела и упорита борба за своите народностни права, поради което са си извоювали доста завидно положение. И в това отношение неуспехите на нашите малцинства се дължат на слабо развитото чувство на отечестволюбие, на национално съзнание и национална гордост. Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край. Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство.
към текста >>

И в това отношение неуспехите на нашите малцинства се дължат на слабо развитото чувство на отечестволюбие, на национално съзнание и национална гордост.
А от народността и езика си англичанинът за нищо в света няма да се откаже и да приеме чужда народност и език. Мощна духом, съзнателна и горда е английската нация! На тези свои ценни качества именно тя дължи необикновените успехи, които е постигнала във всяко отношение, а особено: да стане владетелка на една четвърт част от земното кълбо. Ние имаме значителни малцинства под чужда власт, но те са съвършено неорганизирани и неподготвени да отстояват своите политически и културни права, затова са и най-зле поставени между всички други малцинства. Немските и маджарските малцинства, напротив, силно сплотени и здраво организирани, водят смела и упорита борба за своите народностни права, поради което са си извоювали доста завидно положение. И в това отношение неуспехите на нашите малцинства се дължат на слабо развитото чувство на отечестволюбие, на национално съзнание и национална гордост. Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край. Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство. Това ще ни принуди да водим продължителна война, която може да се проточи с години. Днешните войни са съпроводени с извънредно големи физически и душевни напрежения, а тях може да издържи и понесе докрай само народ, въоръжен с необикновено търпение и постоянство и с неизтощима енергия. Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай.
към текста >>

Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край.
Мощна духом, съзнателна и горда е английската нация! На тези свои ценни качества именно тя дължи необикновените успехи, които е постигнала във всяко отношение, а особено: да стане владетелка на една четвърт част от земното кълбо. Ние имаме значителни малцинства под чужда власт, но те са съвършено неорганизирани и неподготвени да отстояват своите политически и културни права, затова са и най-зле поставени между всички други малцинства. Немските и маджарските малцинства, напротив, силно сплотени и здраво организирани, водят смела и упорита борба за своите народностни права, поради което са си извоювали доста завидно положение. И в това отношение неуспехите на нашите малцинства се дължат на слабо развитото чувство на отечестволюбие, на национално съзнание и национална гордост. Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край. Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство. Това ще ни принуди да водим продължителна война, която може да се проточи с години. Днешните войни са съпроводени с извънредно големи физически и душевни напрежения, а тях може да издържи и понесе докрай само народ, въоръжен с необикновено търпение и постоянство и с неизтощима енергия. Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай. Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост.
към текста >>

Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство.
На тези свои ценни качества именно тя дължи необикновените успехи, които е постигнала във всяко отношение, а особено: да стане владетелка на една четвърт част от земното кълбо. Ние имаме значителни малцинства под чужда власт, но те са съвършено неорганизирани и неподготвени да отстояват своите политически и културни права, затова са и най-зле поставени между всички други малцинства. Немските и маджарските малцинства, напротив, силно сплотени и здраво организирани, водят смела и упорита борба за своите народностни права, поради което са си извоювали доста завидно положение. И в това отношение неуспехите на нашите малцинства се дължат на слабо развитото чувство на отечестволюбие, на национално съзнание и национална гордост. Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край. Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство. Това ще ни принуди да водим продължителна война, която може да се проточи с години. Днешните войни са съпроводени с извънредно големи физически и душевни напрежения, а тях може да издържи и понесе докрай само народ, въоръжен с необикновено търпение и постоянство и с неизтощима енергия. Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай. Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия.
към текста >>

Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай.
И в това отношение неуспехите на нашите малцинства се дължат на слабо развитото чувство на отечестволюбие, на национално съзнание и национална гордост. Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край. Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство. Това ще ни принуди да водим продължителна война, която може да се проточи с години. Днешните войни са съпроводени с извънредно големи физически и душевни напрежения, а тях може да издържи и понесе докрай само народ, въоръжен с необикновено търпение и постоянство и с неизтощима енергия. Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай. Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия. На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят. А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството.
към текста >>

Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост.
Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край. Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство. Това ще ни принуди да водим продължителна война, която може да се проточи с години. Днешните войни са съпроводени с извънредно големи физически и душевни напрежения, а тях може да издържи и понесе докрай само народ, въоръжен с необикновено търпение и постоянство и с неизтощима енергия. Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай. Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия. На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят. А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството. Днешните войни представляват състезание на волите и характерите на воюващите страни.
към текста >>

Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят.
Днешните войни са съпроводени с извънредно големи физически и душевни напрежения, а тях може да издържи и понесе докрай само народ, въоръжен с необикновено търпение и постоянство и с неизтощима енергия. Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай. Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия. На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят. А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството. Днешните войни представляват състезание на волите и характерите на воюващите страни. Която от тия страни има по-силна воля и по-твърд характер, за да прояви по-голямо търпение, постоянство и упоритост, да издържи поне един час повече от противника си срещу неимоверните трудности, лишения и опасности на войната, та ще победи. А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината. За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната.
към текста >>

А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството.
Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай. Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия. На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят. А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството. Днешните войни представляват състезание на волите и характерите на воюващите страни. Която от тия страни има по-силна воля и по-твърд характер, за да прояви по-голямо търпение, постоянство и упоритост, да издържи поне един час повече от противника си срещу неимоверните трудности, лишения и опасности на войната, та ще победи. А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината. За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната. Но подобни успехи може да постигне само войска с висок морален дух, проникната от най-възвишено родолюбие и решена на всяка цена да победи.
към текста >>

А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината.
На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят. А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството. Днешните войни представляват състезание на волите и характерите на воюващите страни. Която от тия страни има по-силна воля и по-твърд характер, за да прояви по-голямо търпение, постоянство и упоритост, да издържи поне един час повече от противника си срещу неимоверните трудности, лишения и опасности на войната, та ще победи. А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината. За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната. Но подобни успехи може да постигне само войска с висок морален дух, проникната от най-възвишено родолюбие и решена на всяка цена да победи. Въоръжена с неизтощимо търпение и постоянство, такава войска и след претърпяването на ред поражения, няма да се отчае и да падне духом, а ще продължава търпеливо и упорито борбата, догдето изтощи противника и разколебае духа му и чак тогава тя ще му нанесе последния съкрушителен удар и ще спечели крайната победа. "Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", казва и самото свето Евангелие. Нашият народ е храбър, мъжествен, издръжлив и с корав дух и, ако беше възпитан и в дух на истинско отечестволюбие, той щеше да бъде непобедим, понеже чувството на родолюбие, щеше да го накара да постави интересите на Отечеството си над своите лични интереси, да прояви най- голямо търпение и постоянство, да издържи и най-продължителната война, но да не допусне да претърпи поражение.
към текста >>

Нашият народ е храбър, мъжествен, издръжлив и с корав дух и, ако беше възпитан и в дух на истинско отечестволюбие, той щеше да бъде непобедим, понеже чувството на родолюбие, щеше да го накара да постави интересите на Отечеството си над своите лични интереси, да прояви най- голямо търпение и постоянство, да издържи и най-продължителната война, но да не допусне да претърпи поражение.
А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината. За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната. Но подобни успехи може да постигне само войска с висок морален дух, проникната от най-възвишено родолюбие и решена на всяка цена да победи. Въоръжена с неизтощимо търпение и постоянство, такава войска и след претърпяването на ред поражения, няма да се отчае и да падне духом, а ще продължава търпеливо и упорито борбата, догдето изтощи противника и разколебае духа му и чак тогава тя ще му нанесе последния съкрушителен удар и ще спечели крайната победа. "Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", казва и самото свето Евангелие. Нашият народ е храбър, мъжествен, издръжлив и с корав дух и, ако беше възпитан и в дух на истинско отечестволюбие, той щеше да бъде непобедим, понеже чувството на родолюбие, щеше да го накара да постави интересите на Отечеството си над своите лични интереси, да прояви най- голямо търпение и постоянство, да издържи и най-продължителната война, но да не допусне да претърпи поражение. Ето защо, повелителен дълг се налага на българското семейство, училище, казарма и общество да развият до най-висока степен чувството на родолюбие в подрастващите поколения, ако искаме да осигурим бъдещото съществуване, преуспяване и благоденствие на Отечеството ни. Любовта към Родината ни задължава също да изпълним дълга си към нея, без да обръщаме внимание на това, дали са го изпълнили другите или не. Дългът към Отечеството е личен дълг и всеки трябва да го изпълни сам за себе си, като свой свещен дълг. Неизпълнението му от някого не дава основание никому другиму да не го изпълни и той. "Стадо без крастави не бива", казва пословицата.
към текста >>

Ето защо, повелителен дълг се налага на българското семейство, училище, казарма и общество да развият до най-висока степен чувството на родолюбие в подрастващите поколения, ако искаме да осигурим бъдещото съществуване, преуспяване и благоденствие на Отечеството ни.
За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната. Но подобни успехи може да постигне само войска с висок морален дух, проникната от най-възвишено родолюбие и решена на всяка цена да победи. Въоръжена с неизтощимо търпение и постоянство, такава войска и след претърпяването на ред поражения, няма да се отчае и да падне духом, а ще продължава търпеливо и упорито борбата, догдето изтощи противника и разколебае духа му и чак тогава тя ще му нанесе последния съкрушителен удар и ще спечели крайната победа. "Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", казва и самото свето Евангелие. Нашият народ е храбър, мъжествен, издръжлив и с корав дух и, ако беше възпитан и в дух на истинско отечестволюбие, той щеше да бъде непобедим, понеже чувството на родолюбие, щеше да го накара да постави интересите на Отечеството си над своите лични интереси, да прояви най- голямо търпение и постоянство, да издържи и най-продължителната война, но да не допусне да претърпи поражение. Ето защо, повелителен дълг се налага на българското семейство, училище, казарма и общество да развият до най-висока степен чувството на родолюбие в подрастващите поколения, ако искаме да осигурим бъдещото съществуване, преуспяване и благоденствие на Отечеството ни. Любовта към Родината ни задължава също да изпълним дълга си към нея, без да обръщаме внимание на това, дали са го изпълнили другите или не. Дългът към Отечеството е личен дълг и всеки трябва да го изпълни сам за себе си, като свой свещен дълг. Неизпълнението му от някого не дава основание никому другиму да не го изпълни и той. "Стадо без крастави не бива", казва пословицата. Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за достойно изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си.
към текста >>

Дългът към Отечеството е личен дълг и всеки трябва да го изпълни сам за себе си, като свой свещен дълг.
Въоръжена с неизтощимо търпение и постоянство, такава войска и след претърпяването на ред поражения, няма да се отчае и да падне духом, а ще продължава търпеливо и упорито борбата, догдето изтощи противника и разколебае духа му и чак тогава тя ще му нанесе последния съкрушителен удар и ще спечели крайната победа. "Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", казва и самото свето Евангелие. Нашият народ е храбър, мъжествен, издръжлив и с корав дух и, ако беше възпитан и в дух на истинско отечестволюбие, той щеше да бъде непобедим, понеже чувството на родолюбие, щеше да го накара да постави интересите на Отечеството си над своите лични интереси, да прояви най- голямо търпение и постоянство, да издържи и най-продължителната война, но да не допусне да претърпи поражение. Ето защо, повелителен дълг се налага на българското семейство, училище, казарма и общество да развият до най-висока степен чувството на родолюбие в подрастващите поколения, ако искаме да осигурим бъдещото съществуване, преуспяване и благоденствие на Отечеството ни. Любовта към Родината ни задължава също да изпълним дълга си към нея, без да обръщаме внимание на това, дали са го изпълнили другите или не. Дългът към Отечеството е личен дълг и всеки трябва да го изпълни сам за себе си, като свой свещен дълг. Неизпълнението му от някого не дава основание никому другиму да не го изпълни и той. "Стадо без крастави не бива", казва пословицата. Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за достойно изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си. Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг. а не как да избегне от изпълнението му.
към текста >>

Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за достойно изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си.
Ето защо, повелителен дълг се налага на българското семейство, училище, казарма и общество да развият до най-висока степен чувството на родолюбие в подрастващите поколения, ако искаме да осигурим бъдещото съществуване, преуспяване и благоденствие на Отечеството ни. Любовта към Родината ни задължава също да изпълним дълга си към нея, без да обръщаме внимание на това, дали са го изпълнили другите или не. Дългът към Отечеството е личен дълг и всеки трябва да го изпълни сам за себе си, като свой свещен дълг. Неизпълнението му от някого не дава основание никому другиму да не го изпълни и той. "Стадо без крастави не бива", казва пословицата. Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за достойно изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си. Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг. а не как да избегне от изпълнението му. През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример.
към текста >>

Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг.
Любовта към Родината ни задължава също да изпълним дълга си към нея, без да обръщаме внимание на това, дали са го изпълнили другите или не. Дългът към Отечеството е личен дълг и всеки трябва да го изпълни сам за себе си, като свой свещен дълг. Неизпълнението му от някого не дава основание никому другиму да не го изпълни и той. "Стадо без крастави не бива", казва пословицата. Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за достойно изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си. Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг. а не как да избегне от изпълнението му. През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример. Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни, недостойни синове на своето Отечество.
към текста >>

През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг.
Неизпълнението му от някого не дава основание никому другиму да не го изпълни и той. "Стадо без крастави не бива", казва пословицата. Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за достойно изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си. Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг. а не как да избегне от изпълнението му. През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример. Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни, недостойни синове на своето Отечество. Но родолюбивите и доблестни войници и граждани трябва да изобличават подобни войници и да не допускат тяхната зловредна агитация. Да се откажем от изпълнението на отечествения си дълг затова, че не са го били изпълнили други е крайно лекомислено и престъпно, защото с това се пакости не другиму, а на своето Отечество, като се оставя то без защита, на произвола на враговете.
към текста >>

Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни, недостойни синове на своето Отечество.
Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг. а не как да избегне от изпълнението му. През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример. Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни, недостойни синове на своето Отечество. Но родолюбивите и доблестни войници и граждани трябва да изобличават подобни войници и да не допускат тяхната зловредна агитация. Да се откажем от изпълнението на отечествения си дълг затова, че не са го били изпълнили други е крайно лекомислено и престъпно, защото с това се пакости не другиму, а на своето Отечество, като се оставя то без защита, на произвола на враговете. Това е същинско предателство против отечествените интереси.
към текста >>

Да се откажем от изпълнението на отечествения си дълг затова, че не са го били изпълнили други е крайно лекомислено и престъпно, защото с това се пакости не другиму, а на своето Отечество, като се оставя то без защита, на произвола на враговете.
През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример. Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни, недостойни синове на своето Отечество. Но родолюбивите и доблестни войници и граждани трябва да изобличават подобни войници и да не допускат тяхната зловредна агитация. Да се откажем от изпълнението на отечествения си дълг затова, че не са го били изпълнили други е крайно лекомислено и престъпно, защото с това се пакости не другиму, а на своето Отечество, като се оставя то без защита, на произвола на враговете. Това е същинско предателство против отечествените интереси.
към текста >>

Това е същинско предателство против отечествените интереси.
- За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример. Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни, недостойни синове на своето Отечество. Но родолюбивите и доблестни войници и граждани трябва да изобличават подобни войници и да не допускат тяхната зловредна агитация. Да се откажем от изпълнението на отечествения си дълг затова, че не са го били изпълнили други е крайно лекомислено и престъпно, защото с това се пакости не другиму, а на своето Отечество, като се оставя то без защита, на произвола на враговете. Това е същинско предателство против отечествените интереси.
към текста >>

42. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

ТОМ 25

" Казвам: "Дойдох на беседа." Той ме погледна и каза: "Отивай си веднага в честта!
III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова (д-р Тюлева, по мъж) магнетофонен запис, 1987 година В. (Вергилий Кръстев): Искам да ми разкажете първия случай, когато сте отишли на Изгрева при Учителя. М. (Митко Сотиров): Отиваме на беседата неделния ден, използвах си военната отпуска, бях мобилизиран в Божурище. След свършване на беседата, се образува шпалир, за да може да мине Той, и ме вижда и ми казва: "Какво правиш тук? " Казвам: "Дойдох на беседа." Той ме погледна и каза: "Отивай си веднага в честта! " В: Той Ви познаваше, че сте син на Райна Грозданова? М: Да, познаваше ме. Каза дори: "Митко, отивай си в честта! " Аз не възразявам абсолютно нищо и веднага отивам при леля си, където ми бяха военните дрехи, преобличам се веднага и с пристигането ми в Божурище стана нападението на сръбския шевролет, който удари Митницата. В: Какъв беше самолета, сръбски?
към текста >>

Каза дори: "Митко, отивай си в честта!
(Митко Сотиров): Отиваме на беседата неделния ден, използвах си военната отпуска, бях мобилизиран в Божурище. След свършване на беседата, се образува шпалир, за да може да мине Той, и ме вижда и ми казва: "Какво правиш тук? " Казвам: "Дойдох на беседа." Той ме погледна и каза: "Отивай си веднага в честта! " В: Той Ви познаваше, че сте син на Райна Грозданова? М: Да, познаваше ме. Каза дори: "Митко, отивай си в честта! " Аз не възразявам абсолютно нищо и веднага отивам при леля си, където ми бяха военните дрехи, преобличам се веднага и с пристигането ми в Божурище стана нападението на сръбския шевролет, който удари Митницата. В: Какъв беше самолета, сръбски? М: Сръбски. В: Той един самолет ли беше? М: Два самолета бяха, тъй наречени му казваха "Лисицата", който удари митницата и железопътната линия, която е за Драгоман и моста.
към текста >>

X: Изплати му ги най- най-честно. Ха-ха-ха!
В: Значи, българин дойде да помогне. Л: Значи, вместо да помогне, те ми отнеха премията на Университета. Да. В: То е обикновено така, българина винаги идва да попречи. Л: И то в момент, когато трябва да приготвям теза, тезиси, дисертации, всичко това, мен ми вземаха премията и тогава вуйчо ми даде пари и накрая като завърших, имах 119 000 лв. да давам на вуйчо си да давам с лихвите и му ги изплатих до стотинка. X: Изплати му ги най- най-честно. Ха-ха-ха! Л: Да, веднъж му дадох 50 000 лв. В: Значи така накрая. Л: Така ме наредиха. Дойде Иван Вълков, за да каже, че аз съм от антифашистко семейство. Защо? Да навреди на вуйчо ми.
към текста >>

43. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Годеникът й често й праща подаръци.
Дисонансите вече все повече взимали гражданственост в композициите. Право да си кажа, не разбирах какво говорят. Гледах и слушах без да разбирам. Навярно така е било и за германката, която не знаеше бъкел по български, та ние пък си говорихме с нея за други работи. Тя щеше скоро да се жени. Годеникът й често й праща подаръци. Телеграфически й поръчва букет за рождения ден от тукашните цветарници. Показа ми старинния пръстен на ръката й - скъп годенишки белег. Тя беше тъй щастлива и горда. На моите тънки пръстчета нямаше пръстен. На гърдите ми блестеше само златния пентаграм, подарен ми от Учителя.
към текста >>

Не е ли приятелството най-ценния дар на човечеството, прославено от древни поети и мъдреци.
Дълго милва главата ми, ръцете ми, после ме прегърна. Аз се разридах. Тогава той ме сложи върху коленете си и почна да ми говори. Каза ми, че аз съм му скъпа, но че той е ограничен поради службата си; че той няма право да има приятелка българка, защото е на важен дипломатически пост. През всичкото време целуваше бузите ми и ме питаше не съм ли доволна от това тайно, сърдечно приятелство. Не е ли приятелството най-ценния дар на човечеството, прославено от древни поети и мъдреци. Знае той какво искам аз... И той иска същото, но то не може да стане, то няма да стане никога! Сълзите ми се ронеха. Той ги бършеше със своята нежна кърпа. Аз го прегръщах мълчаливо и ронех сълзи върху гърдите му. Безмълвно му казвах колко ми е мил, как искам да сме заедно, винаги заедно.
към текста >>

Често ме заглежда с разнежен поглед.
Но кой ми ги стори така хубави? Разбира се, брат Боев. Колко много примери дава, с какви живи сравнения си служи само и само да бъде ясен. Тук настигнах Жечо. Той някак си неохотно учи. Често ме заглежда с разнежен поглед. Когато ми говори много се приближава. Дъхът му е много неприятен. Той не схваща това, а пък е мъчително да се диша подобна воня. Зъбите ли му, или някои аденоиди, или болен стомах - не зная. Дойде преди няколко дена с издута ученическа чанта.
към текста >>

Той все по-често идва и вре по-мъчно си отива... Голямата близост ме плаши.
Боже, колко беше хубав! Когато ние се целувахме, може би в същия миг умираше някой от тия уплашени младежи, които срещнах вчера. Шоколадите му седят небутнати. Не смея, не искам да ги изям. Струва ми се, че ще падна под някакво робство. Той все по-често идва и вре по-мъчно си отива... Голямата близост ме плаши. В школата аз съм отговорна за постъпките си. Аз дадох обещание да служа на Бога. Учителят обеща да ми помага, ако пазя чистота, пък аз накъде вървя? Подир стъпките на този самодоволен италиански аристократ не отивам ли към явна гибел? Защо тъй често идва?
към текста >>

Защо тъй често идва?
Той все по-често идва и вре по-мъчно си отива... Голямата близост ме плаши. В школата аз съм отговорна за постъпките си. Аз дадох обещание да служа на Бога. Учителят обеща да ми помага, ако пазя чистота, пък аз накъде вървя? Подир стъпките на този самодоволен италиански аристократ не отивам ли към явна гибел? Защо тъй често идва? Не, вече не ми е сигурно с него. Той никога не попита от що живея. Защо с нищо не ми помогна? Нека ме обиди най-после с нещо оставено в някоя книга, стига с това да не се почувствувам зависима и заробена от него. Не, той не прави никакъв жест.
към текста >>

Щом той не мисли за честта ми, щом му е все едно какво ще кажат за мен.
Те станаха още по-богати. Имат нужда от още много стаи, така че аз трябва да напусна. Дава ми срок само 1 месец. Събрах всичките му писма и онзи голям шоколад, до който не бях се докоснала. Нека си вземе писмата - всичко нека си вземе. Щом той не мисли за честта ми, щом му е все едно какво ще кажат за мен. Тия скъпи писма целувани безброй пъти от мен. Но и той ми върна всичко още на другия ден, даже и бялото сребърно шалче. Не, не, само това няма да бъде. - Вземи го, вземи - молех го със сълзи на очи. Той се съжали над мен, питаше ме какво да мисли върху моите внезапни решения.
към текста >>

Че не мога да си позволявам волности както други жени и момичета, че нямам нищо друго на света освен едно добро, честно име.
Но и той ми върна всичко още на другия ден, даже и бялото сребърно шалче. Не, не, само това няма да бъде. - Вземи го, вземи - молех го със сълзи на очи. Той се съжали над мен, питаше ме какво да мисли върху моите внезапни решения. Пръскала се главата му от вчера, той не знае какво да мисли - неговата интелигентност не му достигала да ме разбере... Как да му разкрия душата си, че го обичам безумно, но че се боря за живота си. Че не мога да си позволявам волности както други жени и момичета, че нямам нищо друго на света освен едно добро, честно име. Че ако той иска мога да му стана съпруга, но не и така, не и така; че обичам шоколад, но не смея да го приема да не би да е подкуп на чувствата ми. Той си отиде. Добрият мой гълъб. Навярно ние никога вече няма да се видим. Писмата ми са тук.
към текста >>

Как грижливо ги е запазил, моите пламенни, глупави и често зли писма.
Той си отиде. Добрият мой гълъб. Навярно ние никога вече няма да се видим. Писмата ми са тук. Той ги е подредил по дати. Как грижливо ги е запазил, моите пламенни, глупави и често зли писма. Ето ме в градината при цветята. Всяка теменужка ми говореше - за някого. Аз можех да набера цял букет от тях, но не исках да пострада нито една. Нека и мен небето запази тъй. Дълго стоях над тях и плаках, плаках.
към текста >>

Тогава, честният добър човек призна, че не говори истината и, че онзи го накарал тъй да говори.
Пратен е от Учителя пак за онази Лулчевата школа. Скочих и направо му казах: - Лъжеш! Не те е пратил Учителя. По-добре прибери съпругата си от Балона, която си пропъдил. Кажи истината. Тогава, честният добър човек призна, че не говори истината и, че онзи го накарал тъй да говори. И за да му покажа, че ми е брат и че го обичам и уважавам като такъв, слагам още една чиния върху блестящата от седефи масичка и го каня на обяд. Така си хапнахме и се разбрахме по този въпрос веднъж за винаги. Учителят му казал същото: - Идете и вземете жена си, рекох. И наистина той отиде и си доведе своята Лучика. Нищо й няма на жената, но „онзи” иска да го откъсне от семейството, да му подари литературна сподвижница в моето лице и да му обере паричките.
към текста >>

Моите очи познават най-често сълзите на унижението.
Стаята е студена. Разнизах топлите си обувки, за да си легна. Но защо? Нека плача, нека оплача живота си. Моята младост премина в труд и мъка. Моите очи познават най-често сълзите на унижението. И той!... Идва посред нощ, когато кръста ме боли от седенето права цял ден до машината, той идва да смущава единственото ми благо - почивката. Хазаите ме презират. Те не искат моята дружба. Не ме викат на своите веселби.
към текста >>

- Болест ли, глад ли още по-тежък, бездомничество ли, или раздяла с него.
Господи, не давай вече да отивам при него, нито да го срещам. Размини пътищата ни. В моето оттегляне той вижда грубост, в моята скърб по него - невъзпитаност. Защо Учителят ми каза, че ме чакат още по-тежки страдания, че скоро ще мина през огън. Но какъв е този огън? - Болест ли, глад ли още по-тежък, бездомничество ли, или раздяла с него. Но нима ний не сме разделени. Че това още по начало е така. Ние нямаме един общ идеал. Той здраво се държи за световната лествица, по която се изкачва. Аз - за Бога, за Неговите вътрешни неумолими и неизменни закони.
към текста >>

44. 7. Аспекти

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

7. АСПЕКТИ За един математик, който разбира вътрешното съдържание на числата, стройният ред на десетичната бройна система крие нещо величествено в своята простота.
7. АСПЕКТИ За един математик, който разбира вътрешното съдържание на числата, стройният ред на десетичната бройна система крие нещо величествено в своята простота. Обикновеният човек трудно разбира чувствата, които вълнуват учения мъж. Великите неща не могат да се разберат от обикновени хора, те не разбират дори и онзи порой от явления и събития с които е изпълнен всекидневния им живот. Много от тези неща остават неразбрани, неуяснени, лишени за тяхното виждане от вътрешна връзка. Идеята за реалността на живота, идеята за Бога като реалност представлява една абстрактност, която, за да се обхване изисква се не само бистър ум, но и чисто сърце. Мисълта и чувството трябва да проникнат душата като светлина и топлина, за да се получи звучене като два тона, които образуват акорд.
към текста >>

Съмняваш се накрая и в човека, обезверяваш се в него, отричаш му ума, сърцето, най-вече душата, после честта, благородния му произход и пр.
Животът се усложнява, задълбочава, комплицира се. Хрумнало е на някого да отрича слънцето и той става оригинал. Жадните за новости го подемат и бедата е там, че започват да му подражават, не само в говоренето, но и в мисленето, а в последствие и в живота. И тогава започваш да се съмняваш, че в семето има кълн жив, сит и жизнеспособен, и че при наличието на влагата и топлината в него ще зазвучи нов живот. Съмняваш се, че има и слънце, което се притича на зова на земята. Съмняваш се накрая и в човека, обезверяваш се в него, отричаш му ума, сърцето, най-вече душата, после честта, благородния му произход и пр. Обливаш не само човека с пороя на отрицанието, но и целия век в който живееш като го развенчаваш безсмислено от всичко,, което е прекрасно, възвишено -от всичката влага и топлина. Такива философи положително страдат от някоя мъчнолечима болест. Те стават нервни, намусени, тровят своя живот и този на близките си. Причината лежи в непознаването и неразбирането на човека, няма представа за правилни отношения. Тежко заболяване, съвременно и чрез него дори някой може да се прослави.
към текста >>

Най-често по време на войните или след тях.
Предавали са цена на не ценни неща, самозаблуждавали са се. Това е болезнено състояние на века, на епохата, както и да го наричат, то няма нищо общо с живота, с човека и с естествените закони, които движат живота и света, освен като мимолетна промяна на времето, кратко метеорологическо явление. То е като болест. Временно състояние, което трябва да се лекува или да се премахне. Случват се тези неща. Най-често по време на войните или след тях. Човек трябва да промени посоката на мисълта си. Мислил е по един начин, сега ще мислиш по друг. Не вярваш, че от семето ще излезе пълен житен клас. Не вярваш, че в света няма лоши хора, а има само гладни хора. Като нахраниш гладния, той става добър.
към текста >>

45. 9. Три допирни точки

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Тази светлина, която на наш език наричаме виделина, представлява нещо, което трудно бихме могли да изразим с думи, тя не може да се окачестви или да се сравни.
Сянката в случая не е нищо друго, а очевидно доказателство, че зад нея има слънце, има светлина. Сянката следователно ни говори за една реалност. Изчезне ли тя, изчезва и сянката. Освен тази светлина в която ние сме убедени, съществува друга в която също сме убедени. Светлината, която възприемаме с нашия ум също може да се смята като израз на една съществуваща реалност. Тази светлина, която на наш език наричаме виделина, представлява нещо, което трудно бихме могли да изразим с думи, тя не може да се окачестви или да се сравни. Но кой би могъл да я отрече? Нещо повече тя е по-силна, по-реална от тази, която виждаме и нейния периметър на действие стига до безкрайността. От малкото дете, което не може да ни обясни начина по който е доловило естествения ред на числата и преливането на отделните букви, за да образува дума до великия учен откривател, който се домогва до истината, не могат да ни обяснят светкавичния миг на прозрение, когато към него лети лъчите на една светлина, за да стигне до глъбините на човешкия мозък и озари неговия ум и душа. Връзката е реална и нека да сметнем, че я долавяме с нашето поетическо виждане, за да твърдим, че ако не бе така то духовната, нематериалната светлина не би съществувала. Тук не е необходима и аналогията дори.
към текста >>

Всичко е сведено до нашата планета удостоена с честта да даде прием на човека, комуто не можем да откажем привилегията, че притежава дух, душа и сърце.
Първото място е човешкия дух, второто човешката душа, а третото човешкото сърце. Присъствието на Бога в духа на човека се усеща по един начин, това в душата по втори начин, а това в сърцето - по трети начин.” Звучи особено това твърдение. Като, че ли с това цели да катурне всичките ортодоксални разбирания по този въпрос. Не се казва, че това място е в неизвестни висини, не се казва кой стои наляво или на дясно. Тези три места не са далеч някъде в безкрайността, не са и неизвестни. Всичко е сведено до нашата планета удостоена с честта да даде прием на човека, комуто не можем да откажем привилегията, че притежава дух, душа и сърце. Тези три резиденции са достояние на човека. Тях Бог си ги избрал за свое седалище, за своя столица. Кога Бог присъствува в духа? Учителят казва: “Когато човек е грешен.” Каква картина?... Какво значи това?..
към текста >>

46. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Това беше богатата 1939 година, чийто неповторим блясък, щеше да изчезне зад ония тъмни и мрачни облаци, които предвещаваха апокалиптична буря през която човечеството щеше да мине.
Разбира се за нас този въпрос беше точно определен - на Рила. Никой не се двоумеше, никой не беше раздвоен и не се безпокоеше откъде ще намери пари, ако нямаше. Рила за нас беше място на отдих и летуване. Рила за нас беше нещо извънредно, великолепен свят, широко разтворен пред нас, за да се превърне мигом на школа и храм, където те чакаше чин и катедра. През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака. Това беше богатата 1939 година, чийто неповторим блясък, щеше да изчезне зад ония тъмни и мрачни облаци, които предвещаваха апокалиптична буря през която човечеството щеше да мине. Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя. Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят.
към текста >>

Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя.
Никой не се двоумеше, никой не беше раздвоен и не се безпокоеше откъде ще намери пари, ако нямаше. Рила за нас беше място на отдих и летуване. Рила за нас беше нещо извънредно, великолепен свят, широко разтворен пред нас, за да се превърне мигом на школа и храм, където те чакаше чин и катедра. През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака. Това беше богатата 1939 година, чийто неповторим блясък, щеше да изчезне зад ония тъмни и мрачни облаци, които предвещаваха апокалиптична буря през която човечеството щеше да мине. Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя. Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят. Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността, жестокостта и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите.
към текста >>

Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали.
През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака. Това беше богатата 1939 година, чийто неповторим блясък, щеше да изчезне зад ония тъмни и мрачни облаци, които предвещаваха апокалиптична буря през която човечеството щеше да мине. Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя. Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят. Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността, жестокостта и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите. Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието. Светът беше зашеметен, когато Съветска Русия влезе в съюз с Хитлерова Германия. Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност.
към текста >>

Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година.
Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността, жестокостта и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите. Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието. Светът беше зашеметен, когато Съветска Русия влезе в съюз с Хитлерова Германия. Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност. Днес може да се питаме: Какъв ли би бил облика на света, ако този съюз би просъществувал и дали големия пай от войните нямаше да се падне пак на “господарите” на моретата и океаните - макар, че войните никога не отделят от кървавата и скържавата лапа каква да е ценност? Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година. Втори зашеметяващ удар преживя човечеството, когато вандалите обърнаха пушките си и танковете срещу съюзниците като ги удариха по гръб. Всред гъстия настъпил хаос тогава лумнаха светлини и перспективата бързо се очерта - неприятелите се поляризираха и играта вече престана да се води задкулисно - изрази се направо гърди, срещу гърди. Намесиха се всички останали, които имаха резерв на морална сила и се наредиха като съюзници до една страна, чийто идеологичен и политически строй беше противоположен на техния Дребнавостите бяха турени на страна и ежбите на площадните журналистически среди бяха забравени и англичаните и американците подадоха ръка на Русия, на Славянството, което намери сили да се противопостави на съвременните варвари, които целяха не само квадратните метри на земята, но и душата на света. Русия се вдигна на крак и Сталин обеща на Бога, ако спечели войната да отвори вратите на православната църква. Историята е покъртителна, не защото големите атове, плуващи в някакъв мътен поток наречен дипломация, се бореха за пазари за канали, за злато, за суровини, а защото народите мъничко още вярваха, че трябва с нож да защитят педята земя, честта и дома.
към текста >>

Втори зашеметяващ удар преживя човечеството, когато вандалите обърнаха пушките си и танковете срещу съюзниците като ги удариха по гръб.
Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието. Светът беше зашеметен, когато Съветска Русия влезе в съюз с Хитлерова Германия. Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност. Днес може да се питаме: Какъв ли би бил облика на света, ако този съюз би просъществувал и дали големия пай от войните нямаше да се падне пак на “господарите” на моретата и океаните - макар, че войните никога не отделят от кървавата и скържавата лапа каква да е ценност? Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година. Втори зашеметяващ удар преживя човечеството, когато вандалите обърнаха пушките си и танковете срещу съюзниците като ги удариха по гръб. Всред гъстия настъпил хаос тогава лумнаха светлини и перспективата бързо се очерта - неприятелите се поляризираха и играта вече престана да се води задкулисно - изрази се направо гърди, срещу гърди. Намесиха се всички останали, които имаха резерв на морална сила и се наредиха като съюзници до една страна, чийто идеологичен и политически строй беше противоположен на техния Дребнавостите бяха турени на страна и ежбите на площадните журналистически среди бяха забравени и англичаните и американците подадоха ръка на Русия, на Славянството, което намери сили да се противопостави на съвременните варвари, които целяха не само квадратните метри на земята, но и душата на света. Русия се вдигна на крак и Сталин обеща на Бога, ако спечели войната да отвори вратите на православната църква. Историята е покъртителна, не защото големите атове, плуващи в някакъв мътен поток наречен дипломация, се бореха за пазари за канали, за злато, за суровини, а защото народите мъничко още вярваха, че трябва с нож да защитят педята земя, честта и дома. Тежко е след двадесет години да се връщаме на това време и на тези събития, когато отпреди половин век се въодушевявахме от идеята за братството, идея, която най-бурния век щеше да ни я поднесе като плод, който най-много щеше да се опита, именно - сладчината и укрепителната мощ не беше вече нещо далечно и нереално.
към текста >>

Историята е покъртителна, не защото големите атове, плуващи в някакъв мътен поток наречен дипломация, се бореха за пазари за канали, за злато, за суровини, а защото народите мъничко още вярваха, че трябва с нож да защитят педята земя, честта и дома.
Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година. Втори зашеметяващ удар преживя човечеството, когато вандалите обърнаха пушките си и танковете срещу съюзниците като ги удариха по гръб. Всред гъстия настъпил хаос тогава лумнаха светлини и перспективата бързо се очерта - неприятелите се поляризираха и играта вече престана да се води задкулисно - изрази се направо гърди, срещу гърди. Намесиха се всички останали, които имаха резерв на морална сила и се наредиха като съюзници до една страна, чийто идеологичен и политически строй беше противоположен на техния Дребнавостите бяха турени на страна и ежбите на площадните журналистически среди бяха забравени и англичаните и американците подадоха ръка на Русия, на Славянството, което намери сили да се противопостави на съвременните варвари, които целяха не само квадратните метри на земята, но и душата на света. Русия се вдигна на крак и Сталин обеща на Бога, ако спечели войната да отвори вратите на православната църква. Историята е покъртителна, не защото големите атове, плуващи в някакъв мътен поток наречен дипломация, се бореха за пазари за канали, за злато, за суровини, а защото народите мъничко още вярваха, че трябва с нож да защитят педята земя, честта и дома. Тежко е след двадесет години да се връщаме на това време и на тези събития, когато отпреди половин век се въодушевявахме от идеята за братството, идея, която най-бурния век щеше да ни я поднесе като плод, който най-много щеше да се опита, именно - сладчината и укрепителната мощ не беше вече нещо далечно и нереално. Имаме чувството, че в света си бяха дали среща старото и новото, лъжата и истината, свободата и насилието, любовта и жестокостта. И през тази именно година те щяха да се гледат очи в очи, за да се реши съдбата на едната и другата за сетен път, за вечни времена. “Лъжата ще се опита още веднъж да се лансира като истина, но няма да успее” беше казал Учителят. Народите вече не вярваха, народите бяха престанали вече да се вслушват в обещанията на вождовете, народите не искаха вече да бъдат спечелени за една кауза, която не им гарантираше мира, а им вещаеше само смърт и тъма, тъма и смърт.
към текста >>

Отзвуци за тази дружба не липсваха и от време на време те проехтяваха и раздираха сивите небеса на човечеството.
Правдата трябваше да възсияе, за да потекат потоците на Любовта; трябваше да изгрее слънцето на Любовта, което единствено можеше да разтопи ледената покривка, която сковаваше земята, сковаваше и човешките сърца. С ледоразбивачи, с железни съоръжения ледът нямаше да се разбие и разтопи. Само пролетта и само топлите слънчеви лъчи трябваше да пекнат - сама Любовта. Как странно звучи това след двадесет години от войната, когато на световната сцена атовете продължават да се състезават, да се гледат настървено - всички те, които изтръгнаха с мъка и кръв победата на 44 година да се подготвят за нова война. Приятелите от тая година, чийто плакати за дружба дълго висяха по стените, бяха забравени. Отзвуци за тази дружба не липсваха и от време на време те проехтяваха и раздираха сивите небеса на човечеството. Дали усещаха, че съдбата им беше определена и краят на световната драма събираше дланите на всички в едно общо, приятелско и братско ръкостискане! Руснаците мразеха ли своите съседи откъм севера, американците мразеха ли руснаците откъм юга? Изобщо народите по нашата земя, мразеха ли се? И ако единият имаше обилно хляб, а другият обилно музика и поезия, не можеха ли да седнат на една трапеза, да поделят материалните и духовните блага както това правеха всички разумни хора по земята, както това ставаше между приятели, между братя и между всички ония, които не можеха да живеят без изкуство, както не можеше да се живее и без хляб? Истинският живот не може и никога нямаше да може да се развива докато на земята липсваше приятелска, братска, безкористна обмяна.
към текста >>

Рила никога не е била толкова величествена, ласкава, добра, мека.
Руснаците мразеха ли своите съседи откъм севера, американците мразеха ли руснаците откъм юга? Изобщо народите по нашата земя, мразеха ли се? И ако единият имаше обилно хляб, а другият обилно музика и поезия, не можеха ли да седнат на една трапеза, да поделят материалните и духовните блага както това правеха всички разумни хора по земята, както това ставаше между приятели, между братя и между всички ония, които не можеха да живеят без изкуство, както не можеше да се живее и без хляб? Истинският живот не може и никога нямаше да може да се развива докато на земята липсваше приятелска, братска, безкористна обмяна. Каква година и какви дни, потокът на нашата мисъл ни отведе далеч и без да бъдем политици ни накара да преживеем тия години и страшни и тежки и на синура блести тридесет и деветата година - богата, светла, щедра. Рила никога не е била толкова величествена, ласкава, добра, мека. Сякаш се прощаваше с нас - един великолепен сезон приключваше и ние не подозирахме какво се криеше зад него - платното се тъчеше далеч и мекия удар на стана не стигаше до нас или ние не можехме да си помислим, че следващите ще бъдат различни. “Годината е хубава, каквото имате да правите, правете го сега - ако ще си правите къща, направете я сега, условията за всичко са богати” - каза Той. Да, годината беше забележителна. Природата, за да ни поднесе нещо изключително дълго време работи над своя шедьовър. Какво собствено се беше случило преди тази година - всичко беше и гладко и безоблачно, обаче, какво се случи през тази, когато започна втората световна война, едва ли ще забравим някога.
към текста >>

Годината беше богата и щедра, казваме сега - изворите текат обилно, нивите раждат много жито, дърветата увисват от едри плодове, гроздето е качествено и сладко, хамбарите са пълни, бъчвите също, селяните са доволни и щастливи.
Не искахме да си затваряме очите, нито да бъдем оригинални. Констатираме нещата и се мъчим да ги изсветлим от едно ново виждане, за да покажем на света не оная постановка, която всички виждаха, както всички я усещахме, а такава, каквато я виждаше Той. Нещата на земята за обикновените хора никога не изглеждат в тяхната дълбока реалност, такива, каквито са пред Мировото съзнание; зад тях стоеше нещо друго, което беше открито за Него. През един мъничък отвор ние се мъчим да надникнем, за да си обясним нещата и тяхното дълбоко значение. Небето на Рила през тази година беше кристално чисто, урожаят беше богат, топли бяха летните дълги дни, спокойно и тихо се живееше сякаш в света не се готвеха най-големите издевателства, които историята познаваше. Годината беше богата и щедра, казваме сега - изворите текат обилно, нивите раждат много жито, дърветата увисват от едри плодове, гроздето е качествено и сладко, хамбарите са пълни, бъчвите също, селяните са доволни и щастливи. Най-осезателно хубостта на тази година се почувствува в Рила. За нас тя остана незабравима, богато лято, дълго и щедро, наситено не само със светлината и топлината на щедрото слънце, но и с обилното Слово, което се разливаше като обилната вода на езерата. Тази година на Рила ние бяхме от 12 юли до 22 август. Четиридесет дни на Рила, това никога преди това не е било, не знаехме, че то никога след това нямаше да бъде... Беседа имаше всеки ден. Този рилски том под заглавие “Езикът на Любовта” беше напечатан още същата година.
към текста >>

Светът никога няма да забрави тъмните завои през които цялото човечество трябваше да мине - добре помним и ние.
Тази година на Рила ние бяхме от 12 юли до 22 август. Четиридесет дни на Рила, това никога преди това не е било, не знаехме, че то никога след това нямаше да бъде... Беседа имаше всеки ден. Този рилски том под заглавие “Езикът на Любовта” беше напечатан още същата година. Щастие беше да получиш този дар преди годината да е минала. Нищо не ни липсваше, заплашително беше това изобилие - блестящото небе сякаш криеше Какво се случи след това? Светът никога няма да забрави тъмните завои през които цялото човечество трябваше да мине - добре помним и ние. Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо. Историята на човечеството, изразена просто и своеобразно, както винаги правеше Той, когато оповестяваше онова, което щеше да стане. Неговите думи, прозвучали като предсказания винаги звучаха някак си просто и безшумно, скромно облечени, без фрапиращи тонове, без тенденция и умисъл, без заплаха. През този събор на това лято, което ни подари 32 беседи, които могат да бъдат програма, както правеше в надвечерието на Нова година, бъдещето беше очертано. Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи.
към текста >>

Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо.
Четиридесет дни на Рила, това никога преди това не е било, не знаехме, че то никога след това нямаше да бъде... Беседа имаше всеки ден. Този рилски том под заглавие “Езикът на Любовта” беше напечатан още същата година. Щастие беше да получиш този дар преди годината да е минала. Нищо не ни липсваше, заплашително беше това изобилие - блестящото небе сякаш криеше Какво се случи след това? Светът никога няма да забрави тъмните завои през които цялото човечество трябваше да мине - добре помним и ние. Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо. Историята на човечеството, изразена просто и своеобразно, както винаги правеше Той, когато оповестяваше онова, което щеше да стане. Неговите думи, прозвучали като предсказания винаги звучаха някак си просто и безшумно, скромно облечени, без фрапиращи тонове, без тенденция и умисъл, без заплаха. През този събор на това лято, което ни подари 32 беседи, които могат да бъдат програма, както правеше в надвечерието на Нова година, бъдещето беше очертано. Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи. Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44.
към текста >>

Историята на човечеството, изразена просто и своеобразно, както винаги правеше Той, когато оповестяваше онова, което щеше да стане.
Този рилски том под заглавие “Езикът на Любовта” беше напечатан още същата година. Щастие беше да получиш този дар преди годината да е минала. Нищо не ни липсваше, заплашително беше това изобилие - блестящото небе сякаш криеше Какво се случи след това? Светът никога няма да забрави тъмните завои през които цялото човечество трябваше да мине - добре помним и ние. Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо. Историята на човечеството, изразена просто и своеобразно, както винаги правеше Той, когато оповестяваше онова, което щеше да стане. Неговите думи, прозвучали като предсказания винаги звучаха някак си просто и безшумно, скромно облечени, без фрапиращи тонове, без тенденция и умисъл, без заплаха. През този събор на това лято, което ни подари 32 беседи, които могат да бъдат програма, както правеше в надвечерието на Нова година, бъдещето беше очертано. Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи. Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44. Той вдигна завесата и онова, което каза беше необикновено, невероятно.
към текста >>

Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи.
Светът никога няма да забрави тъмните завои през които цялото човечество трябваше да мине - добре помним и ние. Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо. Историята на човечеството, изразена просто и своеобразно, както винаги правеше Той, когато оповестяваше онова, което щеше да стане. Неговите думи, прозвучали като предсказания винаги звучаха някак си просто и безшумно, скромно облечени, без фрапиращи тонове, без тенденция и умисъл, без заплаха. През този събор на това лято, което ни подари 32 беседи, които могат да бъдат програма, както правеше в надвечерието на Нова година, бъдещето беше очертано. Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи. Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44. Той вдигна завесата и онова, което каза беше необикновено, невероятно. Когато го чухме тогава, без да си дадем труд да гадаем и разчетем символа, трябва да сме се зарадвали успокоили, че нищо лошо нямаше да се случи в света. Колко обикновени хора бяхме и колко не разбирахме същността на нещата, и колко ги взимахме в техния буквален смисъл. Когато навремето Христос каза на учениците си: “Не дойдох за мир, а за нож и огън ще запаля в света.” Учениците недоумяваха -Смиреният и Кроткият щеше да запали огън в света и Той го направи.
към текста >>

Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44.
Стъпка по стъпка се връщаме към тези години, изпълнени с много скръб, тревога и изпитания, едно усилно време, чиято история в случая не е предмет на нашата тема, тя е отбелязана някъде, спряхме се на тия събития, за да стигнем до онзи километражен знак, който открихме в началото на този път на годините, който бележеше не само една съдба, а съдбата на човечеството изобщо. Историята на човечеството, изразена просто и своеобразно, както винаги правеше Той, когато оповестяваше онова, което щеше да стане. Неговите думи, прозвучали като предсказания винаги звучаха някак си просто и безшумно, скромно облечени, без фрапиращи тонове, без тенденция и умисъл, без заплаха. През този събор на това лято, което ни подари 32 беседи, които могат да бъдат програма, както правеше в надвечерието на Нова година, бъдещето беше очертано. Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи. Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44. Той вдигна завесата и онова, което каза беше необикновено, невероятно. Когато го чухме тогава, без да си дадем труд да гадаем и разчетем символа, трябва да сме се зарадвали успокоили, че нищо лошо нямаше да се случи в света. Колко обикновени хора бяхме и колко не разбирахме същността на нещата, и колко ги взимахме в техния буквален смисъл. Когато навремето Христос каза на учениците си: “Не дойдох за мир, а за нож и огън ще запаля в света.” Учениците недоумяваха -Смиреният и Кроткият щеше да запали огън в света и Той го направи. Запали човечеството отвътре - революцията, която стана бе неповторима по значение и огромна по мащаб.
към текста >>

Запали човечеството отвътре - революцията, която стана бе неповторима по значение и огромна по мащаб.
Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44. Той вдигна завесата и онова, което каза беше необикновено, невероятно. Когато го чухме тогава, без да си дадем труд да гадаем и разчетем символа, трябва да сме се зарадвали успокоили, че нищо лошо нямаше да се случи в света. Колко обикновени хора бяхме и колко не разбирахме същността на нещата, и колко ги взимахме в техния буквален смисъл. Когато навремето Христос каза на учениците си: “Не дойдох за мир, а за нож и огън ще запаля в света.” Учениците недоумяваха -Смиреният и Кроткият щеше да запали огън в света и Той го направи. Запали човечеството отвътре - революцията, която стана бе неповторима по значение и огромна по мащаб. Сега, когато Учителят очерта перспективата, ние се зарадвахме. Ако знаехме какво ни носят следващите години, нямаше да изразим радостта си. Защо коментираме това сказание? Дословно ще го предадем, не за да се радваме днес, не и за да изнесем стила на Неговото Слово, начина на виждането, или мярката с която Той мереше великите и съдбоносни часове на човечеството. За нас бе важен светкавичния миг, който раздира завесата, за да ни покаже историческия проблясък, величествения завой в еволюционния път на човечеството, великото което се ражда и удара на съдбата, която засягаше живота на цялата планета и на всички живи същества в нея.
към текста >>

Дословно ще го предадем, не за да се радваме днес, не и за да изнесем стила на Неговото Слово, начина на виждането, или мярката с която Той мереше великите и съдбоносни часове на човечеството.
Когато навремето Христос каза на учениците си: “Не дойдох за мир, а за нож и огън ще запаля в света.” Учениците недоумяваха -Смиреният и Кроткият щеше да запали огън в света и Той го направи. Запали човечеството отвътре - революцията, която стана бе неповторима по значение и огромна по мащаб. Сега, когато Учителят очерта перспективата, ние се зарадвахме. Ако знаехме какво ни носят следващите години, нямаше да изразим радостта си. Защо коментираме това сказание? Дословно ще го предадем, не за да се радваме днес, не и за да изнесем стила на Неговото Слово, начина на виждането, или мярката с която Той мереше великите и съдбоносни часове на човечеството. За нас бе важен светкавичния миг, който раздира завесата, за да ни покаже историческия проблясък, величествения завой в еволюционния път на човечеството, великото което се ражда и удара на съдбата, която засягаше живота на цялата планета и на всички живи същества в нея. Той манипулираше с необикновени величини, всичко у Него беше несъизмеримо и необикновено. Дали след 1939 година народите щяха да се хванат за гушата, дали един безумец се готвеше да залее света в кръв и вопли, дали държави щяха да паднат и тронове да се строшат, дали лъжата за сетен път точеше изхабените си зъби; всичко това беше парадната страна на онова голямото, същественото, дълбокото, значимото, което щеше да промени човекът, семейството и целия свят отвътре. Нямаше да остане клетка от огромния човешки организъм да не бъде раздрусана. Това беше важно, реформата беше важна - “новото, което беше турено в ход и за което нямаше сила на небето и земята, което можеше да спре”.
към текста >>

За нас бе важен светкавичния миг, който раздира завесата, за да ни покаже историческия проблясък, величествения завой в еволюционния път на човечеството, великото което се ражда и удара на съдбата, която засягаше живота на цялата планета и на всички живи същества в нея.
Запали човечеството отвътре - революцията, която стана бе неповторима по значение и огромна по мащаб. Сега, когато Учителят очерта перспективата, ние се зарадвахме. Ако знаехме какво ни носят следващите години, нямаше да изразим радостта си. Защо коментираме това сказание? Дословно ще го предадем, не за да се радваме днес, не и за да изнесем стила на Неговото Слово, начина на виждането, или мярката с която Той мереше великите и съдбоносни часове на човечеството. За нас бе важен светкавичния миг, който раздира завесата, за да ни покаже историческия проблясък, величествения завой в еволюционния път на човечеството, великото което се ражда и удара на съдбата, която засягаше живота на цялата планета и на всички живи същества в нея. Той манипулираше с необикновени величини, всичко у Него беше несъизмеримо и необикновено. Дали след 1939 година народите щяха да се хванат за гушата, дали един безумец се готвеше да залее света в кръв и вопли, дали държави щяха да паднат и тронове да се строшат, дали лъжата за сетен път точеше изхабените си зъби; всичко това беше парадната страна на онова голямото, същественото, дълбокото, значимото, което щеше да промени човекът, семейството и целия свят отвътре. Нямаше да остане клетка от огромния човешки организъм да не бъде раздрусана. Това беше важно, реформата беше важна - “новото, което беше турено в ход и за което нямаше сила на небето и земята, което можеше да спре”. Новото непременно ще дойде - перспективата блестеше.
към текста >>

Защото нямаше необходимите качества, за да бъде водач на един милионен народ и на цялото славянство, което предстоеше да изиграе важна роля в историята на цялото човечество.
Хитлер дали беше от умните, от добрите, от силните хора? Светът се увери от кои беше той. Ние с политика не се занимаваме, малко след него за сатрап и самодържавец беше обявен Сталин. Той дали можеше да се тури в категорията на добрите, умните, силните хора? Негови хора намериха, че той не издържа и не беше от тази категория и го свалиха, детронираха го и го поругаха за многото страдания, които причини на народа. Защо? Защото нямаше необходимите качества, за да бъде водач на един милионен народ и на цялото славянство, което предстоеше да изиграе важна роля в историята на цялото човечество. Историята продължава и ще продължава, докато натрупа достатъчен материал от който ще се види колко верни бяха думите. Разчитането предоставяме на заинтересованите Нека следят, нека сверяват, нека разчитат знаците, историческите знаци, то не е символика, а обществено достояние - опитите на народите. Историята на държавните глави е и история на отделните хора със същата съдба. Казаното е вярно за всички хора на земята. Мярката е дадена и тя е валидна за хиляди поколения - “умен, добър и силен”.
към текста >>

Нека се опита човечеството да строи човешката личност, човешкото общество, семейство и държава без тях.
Ние няма да тълкуваме думите умен, добър и силен. Те крият безброй много гами, които звучат кристално чисти. Те са, които внасят в живота необходимия елемент, който споява живота, прави го красив, възвишен, здрав, правдив, смислен. Без този елемент животът се разпада, връзките се разслабват. Зад тези три думи се крият три принципа - светлина, топлина, свобода. Нека се опита човечеството да строи човешката личност, човешкото общество, семейство и държава без тях. Неудачните примери са хиляди. Древността лежи в развалини - в развалини ще легне и съвременната култура, ако. липсват принципите. Живот и култура са възможни само там, където цъфтят и зреят принципите - светлина, топлина, свобода. Бъдещето е само там.
към текста >>

“Законът е турен в ход” - силата му е неудържима - “Бъдещето, което чака човечеството е светло” - така го виждаше Той през тази паметна година.
“Нов свят се ражда". Как звучаха думите тогава и малко след това, когато катастрофата се разрази и вихрушките дойдоха?... Обръщаме глава от миналото и осторожно следим настоящия миг - четем и препрочитаме тези редове и изпитваме радост, не само защото преживяхме богатия духовен урожай на 1939 година, а защото виждаме днес да се сбъдват думите - кумирите падат, злото се разпада отвътре и саморазрушава се, разрухата на лъжата, на злото отива неминуемо към своя край; като ония неумолими агенти, които превръщат скалата в почва и пясъка в скала, всичките сили, които служеха на злото се превръщат сега само на тор - тор който ще натори нивите и градините на умните, на добрите, на силните. Защото, какво се крие зад тези думи - огромна творческа енергия - умен, добър и силен - тези енергии имат бъдеще; а какво може да даде глупостта, безумието, злото, безсилието? Те рано или късно ще се разрушат, а заедно с тях и всичките форми в които те са облечени независимо колко са пищни те. “Законът е турен в ход” - силата му е неудържима - “Бъдещето, което чака човечеството е светло” - така го виждаше Той през тази паметна година. Един том Рилски беседи е разтворен пред нас “Езикът на Любовта" -универсалния език на всички живи същества, населяващи цялата Вселена от тази година и от това място тоя език прозвуча като вик на съдба. “Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм кимвал що дрънка"..., Послание към Коринтяните, 13:1. Дрънкането подразбира отсъствие на разумност. Който върши неразумни неща, той всякога дрънка. Празните неща дрънкат.
към текста >>

Едно беше вярно, че идеята литна в света и човечеството неминуемо щеше да я чуе и възприеме.
Това бе основната линия на събора. Върху нея можеше да се мисли много. Кои я чуха, кои я разбраха, кои я приложиха? Вероятно умните, добрите, силните. Не чакаме отговор и нямаме право за това. Едно беше вярно, че идеята литна в света и човечеството неминуемо щеше да я чуе и възприеме. “Бъдещият свят е свят на любов, на разбирателство, на братство и на свобода между хората.” - каза Учителя на същия събор. Зад голямата радост и зад голямото добро винаги има нещо, което не само пълни, но и смущава. Природата, която идеално реди своето домакинство, когато предвижда тежка зима, нарежда урожая да бъде богат. Народа върху тези природни явления си построява цяла метеорологическа система за познаване и разгадаване на времето. И много често техните предсказания са по-точни от научните.
към текста >>

И много често техните предсказания са по-точни от научните.
Едно беше вярно, че идеята литна в света и човечеството неминуемо щеше да я чуе и възприеме. “Бъдещият свят е свят на любов, на разбирателство, на братство и на свобода между хората.” - каза Учителя на същия събор. Зад голямата радост и зад голямото добро винаги има нещо, което не само пълни, но и смущава. Природата, която идеално реди своето домакинство, когато предвижда тежка зима, нарежда урожая да бъде богат. Народа върху тези природни явления си построява цяла метеорологическа система за познаване и разгадаване на времето. И много често техните предсказания са по-точни от научните. Ако можехме да четем през оная блестяща 1939 година, богато и щедра, искряща от много светлини! Тя бе сита и богата не само за нас и за Братството, но и за всички хора по земята. След тази година пламна войната, огньовете още димят и хоризонтите лежат още прихлупени и тревогата не е изчезнала от земята. Годините, които ни делят по нищо не приличат на тая година - пътят на тези години очертан от обективното перо на историка ще ни разкаже всичко за тях - една тежка атмосфера дишаща смърт и едно сиво оловно небе над нашата обременена земя от много противоречия, заплахи и страдания. Мирният и спокойният живот на оная романтична година безвъзвратно бе изчезнал.
към текста >>

Търпеливо човечеството напрягаше сетни сили, за да изживее напрежението.
След тази година пламна войната, огньовете още димят и хоризонтите лежат още прихлупени и тревогата не е изчезнала от земята. Годините, които ни делят по нищо не приличат на тая година - пътят на тези години очертан от обективното перо на историка ще ни разкаже всичко за тях - една тежка атмосфера дишаща смърт и едно сиво оловно небе над нашата обременена земя от много противоречия, заплахи и страдания. Мирният и спокойният живот на оная романтична година безвъзвратно бе изчезнал. Животът закипя като вулкан и горещата лава всеки миг можеше да изригне. На Земята нямаше мирен кът, оазисите бяха изчезнали, пометени от твърдият като чук пестник на нашето време. Търпеливо човечеството напрягаше сетни сили, за да изживее напрежението. На Земята нищо не е вечно, най-малко вечни са сатрапите, насилниците, диктаторите. Зад всичко, което се случва в живота на човечеството и отделно за един човек има нещо скрито, таен шрифт, достъпен за мъдрите, които могат да четат символичния език на природата. Късно ние се връщаме на миналото и на живота изживян тогава 39 година, оглеждаме личната съдба, която едновременно бе съдба и на цялото човечество и заключаваме - тя бе поличба и откровение. Бихме желали подробно да нарисуваме таблото на тази година и бихме успяли. Но има ли смисъл днес, когато езикът е точен и разбран за всички.
към текста >>

Зад всичко, което се случва в живота на човечеството и отделно за един човек има нещо скрито, таен шрифт, достъпен за мъдрите, които могат да четат символичния език на природата.
Мирният и спокойният живот на оная романтична година безвъзвратно бе изчезнал. Животът закипя като вулкан и горещата лава всеки миг можеше да изригне. На Земята нямаше мирен кът, оазисите бяха изчезнали, пометени от твърдият като чук пестник на нашето време. Търпеливо човечеството напрягаше сетни сили, за да изживее напрежението. На Земята нищо не е вечно, най-малко вечни са сатрапите, насилниците, диктаторите. Зад всичко, което се случва в живота на човечеството и отделно за един човек има нещо скрито, таен шрифт, достъпен за мъдрите, които могат да четат символичния език на природата. Късно ние се връщаме на миналото и на живота изживян тогава 39 година, оглеждаме личната съдба, която едновременно бе съдба и на цялото човечество и заключаваме - тя бе поличба и откровение. Бихме желали подробно да нарисуваме таблото на тази година и бихме успяли. Но има ли смисъл днес, когато езикът е точен и разбран за всички. Тя беше връхна точка, събрала в шепите си всичките блага, които можеше да се изсипят на земята. Грижливо и с рядко умение те бяха сложени на трапезата, поканени бяха всички, за да има човечеството сили за големите изпитни.
към текста >>

Късно ние се връщаме на миналото и на живота изживян тогава 39 година, оглеждаме личната съдба, която едновременно бе съдба и на цялото човечество и заключаваме - тя бе поличба и откровение.
Животът закипя като вулкан и горещата лава всеки миг можеше да изригне. На Земята нямаше мирен кът, оазисите бяха изчезнали, пометени от твърдият като чук пестник на нашето време. Търпеливо човечеството напрягаше сетни сили, за да изживее напрежението. На Земята нищо не е вечно, най-малко вечни са сатрапите, насилниците, диктаторите. Зад всичко, което се случва в живота на човечеството и отделно за един човек има нещо скрито, таен шрифт, достъпен за мъдрите, които могат да четат символичния език на природата. Късно ние се връщаме на миналото и на живота изживян тогава 39 година, оглеждаме личната съдба, която едновременно бе съдба и на цялото човечество и заключаваме - тя бе поличба и откровение. Бихме желали подробно да нарисуваме таблото на тази година и бихме успяли. Но има ли смисъл днес, когато езикът е точен и разбран за всички. Тя беше връхна точка, събрала в шепите си всичките блага, които можеше да се изсипят на земята. Грижливо и с рядко умение те бяха сложени на трапезата, поканени бяха всички, за да има човечеството сили за големите изпитни. За нас тя представлява мъничка картина, малка поема от нашия живот, поема, която имаме желание да поместим изцяло в нашата монография, за да изразим голямата идея, поднесена през тази забележителна година - спокойна и безоблачна, с ослепително ярко и чисто небе, чиято светлина се разливаше на потоци.
към текста >>

Грижливо и с рядко умение те бяха сложени на трапезата, поканени бяха всички, за да има човечеството сили за големите изпитни.
Зад всичко, което се случва в живота на човечеството и отделно за един човек има нещо скрито, таен шрифт, достъпен за мъдрите, които могат да четат символичния език на природата. Късно ние се връщаме на миналото и на живота изживян тогава 39 година, оглеждаме личната съдба, която едновременно бе съдба и на цялото човечество и заключаваме - тя бе поличба и откровение. Бихме желали подробно да нарисуваме таблото на тази година и бихме успяли. Но има ли смисъл днес, когато езикът е точен и разбран за всички. Тя беше връхна точка, събрала в шепите си всичките блага, които можеше да се изсипят на земята. Грижливо и с рядко умение те бяха сложени на трапезата, поканени бяха всички, за да има човечеството сили за големите изпитни. За нас тя представлява мъничка картина, малка поема от нашия живот, поема, която имаме желание да поместим изцяло в нашата монография, за да изразим голямата идея, поднесена през тази забележителна година - спокойна и безоблачна, с ослепително ярко и чисто небе, чиято светлина се разливаше на потоци. Каква тишина и радост, какво небе и какъв урожай!... Водите на Рила се разливаха щедро, водопадите пееха пламенно, мъглите се гонеха и беше феерична тяхната игра, утрата бяха великолепни, а изгревите на Слънцето царствени; приказни бяха нощите и звездите едри и низко слезли, сякаш ни гледаха право в очите, за да ни оставят богатите златисти сияния. От 12 юли Петровден до 22 август, четиридесет дни на 2400 м. височина на лагер покрай езерата - двадесет и осем рилски беседи и четири на Изгрева събрани в едно стройно цяло!
към текста >>

Рядка година, която устрои финално тържество и се сключи величествен съюз между народите в навечерието на най-големите издевателства и жестокости, които щяха да се извият като унищожителен ураган над света.
Небето още беше безоблачно. От много държави бяха дошли гости - поканата за събора стигна до много народи. От Франция имаше най-голяма група; приблизително такава имаше от Латвия и Естония. Гости имаше от Югославия, Гърция, Швейцария, Германия, Италия. Сезонът беше великолепен. Рядка година, която устрои финално тържество и се сключи величествен съюз между народите в навечерието на най-големите издевателства и жестокости, които щяха да се извият като унищожителен ураган над света. Двадесетият век преживяваше най-острата криза и тъкмо по това време на Рила, в най-закотвеното място на Балканите на един връх, наречен “Молитвен” свещено място и средище на напреднали и възвишени същества, свързано с най-чистите и шеметни светове, се даваха беседите “Езикът на любовта”. Говореше Той. Ние слушахме. Слушаме и сега, когато светът сякаш се съвзема и опомня. Първа бледа ивица на изток светлее, когато будни дочакахме народите да жадуват за братство и да си подават ръката хора от петте континента.
към текста >>

Човечеството щеше да бъде изправено пред адовите врата, щеше да мине през огън, за да стигне окървавено и изстрадало до идеята за братство, за мир, за любов, като истински път за разрешаване всичките конфликти на земята.
Говореше Той. Ние слушахме. Слушаме и сега, когато светът сякаш се съвзема и опомня. Първа бледа ивица на изток светлее, когато будни дочакахме народите да жадуват за братство и да си подават ръката хора от петте континента. Той го каза, каза го тогава, когато се точеха ножовете и се лееха картечници, и се правеха опити с тежката вода. Човечеството щеше да бъде изправено пред адовите врата, щеше да мине през огън, за да стигне окървавено и изстрадало до идеята за братство, за мир, за любов, като истински път за разрешаване всичките конфликти на земята. Каза Той: “Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние се радваме, чрез всеки присъствуващ тук присъствува целият им народ. Чрез французите присъствува цяла Франция, чрез англичаните присъствува цяла Англия, чрез германците - цяла Германия, чрез шведите - цяла Швеция, чрез финландците - цяла Финландия, чрез гърците - цяла Гърция, чрез латвийците - цяла Латвия, чрез руснаците - цяла Русия, чрез югославците - цяла Югославия. Всички народи на които сега не споменаваме Имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на Великата покана на Възвишения свят.” На друго място същата година продължава: “Този, Който е говорил преди хиляди години, пак говори.
към текста >>

Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви.
Всички народи на които сега не споменаваме Имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на Великата покана на Възвишения свят.” На друго място същата година продължава: “Този, Който е говорил преди хиляди години, пак говори. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте! Светло е вашето бъдеще. Пред нас и пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри в името на Божията Любов.” Годината като дъх на безкрайното време е далеч от нас - учудено и странно ни гледа - нашето обикновено разбиране и виждане, не успя тогава да погледне и се наслади на перспективата. Колко вода изтече оттогава и колко преживя човечеството и колко още има да преживее. Какво имаме днес, което може да се смята за плюс и какво собствено се е случило в света, което да зарегистрира успеха в разбирателството между народите?... Ще кажем, оглеждайки нашия свят и нашето ученичество - научихме се да говорим по-малко, да мислим повече; извисихме се до ония висини, не само, когато бяхме на Рила и можехме да Го слушаме, но и сега, когато не сме там и не стоим при нозете Му. Думите стигат по незнайни пътища до нас - думите не са думи, а сила, динамични и крилати, проникващи до глъбините.
към текста >>

Колко вода изтече оттогава и колко преживя човечеството и колко още има да преживее.
Не се страхувайте! Светло е вашето бъдеще. Пред нас и пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри в името на Божията Любов.” Годината като дъх на безкрайното време е далеч от нас - учудено и странно ни гледа - нашето обикновено разбиране и виждане, не успя тогава да погледне и се наслади на перспективата. Колко вода изтече оттогава и колко преживя човечеството и колко още има да преживее. Какво имаме днес, което може да се смята за плюс и какво собствено се е случило в света, което да зарегистрира успеха в разбирателството между народите?... Ще кажем, оглеждайки нашия свят и нашето ученичество - научихме се да говорим по-малко, да мислим повече; извисихме се до ония висини, не само, когато бяхме на Рила и можехме да Го слушаме, но и сега, когато не сме там и не стоим при нозете Му. Думите стигат по незнайни пътища до нас - думите не са думи, а сила, динамични и крилати, проникващи до глъбините. Ние ги четем, слушаме ги и стигаме до техния вътрешен дълбок смисъл - светът се преустрояваше, планът за това преустройство беше нов, великолепен. Основните контури бяха нахвърлени още там, пред очите ни, на върха.
към текста >>

Ще кажем, оглеждайки нашия свят и нашето ученичество - научихме се да говорим по-малко, да мислим повече; извисихме се до ония висини, не само, когато бяхме на Рила и можехме да Го слушаме, но и сега, когато не сме там и не стоим при нозете Му.
Пред нас и пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри в името на Божията Любов.” Годината като дъх на безкрайното време е далеч от нас - учудено и странно ни гледа - нашето обикновено разбиране и виждане, не успя тогава да погледне и се наслади на перспективата. Колко вода изтече оттогава и колко преживя човечеството и колко още има да преживее. Какво имаме днес, което може да се смята за плюс и какво собствено се е случило в света, което да зарегистрира успеха в разбирателството между народите?... Ще кажем, оглеждайки нашия свят и нашето ученичество - научихме се да говорим по-малко, да мислим повече; извисихме се до ония висини, не само, когато бяхме на Рила и можехме да Го слушаме, но и сега, когато не сме там и не стоим при нозете Му. Думите стигат по незнайни пътища до нас - думите не са думи, а сила, динамични и крилати, проникващи до глъбините. Ние ги четем, слушаме ги и стигаме до техния вътрешен дълбок смисъл - светът се преустрояваше, планът за това преустройство беше нов, великолепен. Основните контури бяха нахвърлени още там, пред очите ни, на върха. Не е нужно да свидетелствуваме - светът щеше да стигне до Неговите думи и да ги опита. Думите сами ще говорят.
към текста >>

Небето над нас ще бъде кристал но чисто и ще бележи “светлото бъдеще на човечеството”, опряло след дълги борби и изпитания до свещените думи - Любовта, Мъдростта, Истината; и до основните качества на новият човек: умен, добър и силен.
Колко неща се случиха и колко неща ще се случат. На свой ред и ние имаме право да мечтаем - да свикаме някога събор, да преживеем радостта от тези великолепни празници и на този събор да се срещнем с приятели не само от споменатите държави, но и от неспоменатите, които този път уверени сме ще чуят поканата на Великата Реалност, за да дойдат от петте континента и преживеем радостта, че на земята голямата идея на нашето време - братството може да се реализира, трябва да се реализира. Ние няма да уговаряме с тях политически и икономически въпроси - има кой да върши тази работа и нека си я вършат, ние на никого не пречим, но нека и те не ни пречат, когато сложим на разискване въпросите за Любовта, въпросите за Светлината, въпросите за Свободата. Нашият език е интернационален и няма да има човек на земята, който да не ни разбере. Тогава ще си спомняме за 1939 година и ще седнем на скромната българска трапеза и преди да преломим българската пита, ухаеща на прясна пшеница, ще изпеем химна - “Братство Единство, ние искаме.” вярваме, убедени сме, че слънцето ще грее лъчезарно и спокойно, ще ни заговори на общ език и жадуваната радост ще изпълни сърцата ни, както става след дълга раздяла между приятели. Небето над нас ще бъде кристал но чисто и ще бележи “светлото бъдеще на човечеството”, опряло след дълги борби и изпитания до свещените думи - Любовта, Мъдростта, Истината; и до основните качества на новият човек: умен, добър и силен. Още за същата 1939 година - не питаме и не проверяваме и да бихме желали да направим това, не би могло да бъде възможно, най-уредената картотека не би могла да ни помогне тук, решително не би ни помогнала и летописната бележка. Единствено само Той би могъл да ни даде точни сведения. Голямата премия за която става дума в последната беседа от същия том “Близо и далеч” спечелена ли е била? Това се случи през втората половина на 1939 година на 22 септември 5 ч. сутринта. Дословно ето какво казва Учителят: “От днес нататък до края на тази година се определя една голяма премия на онзи, който през останалите три месеца от годината не каже една лоша дума, не допусне една лоша мисъл, не възприеме едно лошо чувство, не извърши ни една лоша постъпка.
към текста >>

Всичко лежеше богато, щедро, достъпно, като любовен акт на Невидимия свят, който никога сякаш не е погледнал към човечеството така снизходително и така топло, както сега.
Ония, които можеха да слушат и да разбират, знаеха, че богатството по тези въпроси беше огромно. Само мързеливите и тъпите нямаше да го разберат. Картината този път бе нарисувана с ярки бои и вътрешното съдържание блестеше. Към края на тази година, която може да се смята като бръмка от голямото дело, Той предлага премия. Какво не се направи за човека през това време, и какви перспективи не бяха открити! Всичко лежеше богато, щедро, достъпно, като любовен акт на Невидимия свят, който никога сякаш не е погледнал към човечеството така снизходително и така топло, както сега. Той не само закръгли тази картина, но ясно даде да се разбере, че условията бяха великолепни и от човека се искаше само усилия и готовност да прояви онова, което беше скрито като кълн в сърцето, в ума и във волята на човека. Предложи премия на смелчаците, които ще се заемат да направят опита. Ние чухме тази беседа и вероятно предложението ни направи впечатление, ала от тези три забележителни месеца не е останала никаква следа. Страницата е отшумяла и някога и някъде през вечността, вероятно ще се потърси отчет за тоя ден и час, когато човекът е бил поканен в надвечерието на най-големите издевателства, жестокости и насилия да манифестира своята дълбока човечност. Постиженията бяха равни на изкачването и овладяването на Монт - Еверест - най-високата точка на нашата земя.
към текста >>

Великите неща звучат просто, да, те винаги звучат просто и колко от значение е било през тая последна мирна година, човечеството да е дръзнало да се изкачи на тая височина; колко важно, колко необходимо е било да се даде отпор и решителен удар на тъмнината, която сега, като никога се опитваше с всички средства да дескридитира човека, да го сведе до първобитно състояние и малко повече дори - беше чудовищна идеята, беше апокалиптичен опита на тъмната световна реакция, намерила тогава своя инструмент в лицето на един, който носеше името човек!...
Той не само закръгли тази картина, но ясно даде да се разбере, че условията бяха великолепни и от човека се искаше само усилия и готовност да прояви онова, което беше скрито като кълн в сърцето, в ума и във волята на човека. Предложи премия на смелчаците, които ще се заемат да направят опита. Ние чухме тази беседа и вероятно предложението ни направи впечатление, ала от тези три забележителни месеца не е останала никаква следа. Страницата е отшумяла и някога и някъде през вечността, вероятно ще се потърси отчет за тоя ден и час, когато човекът е бил поканен в надвечерието на най-големите издевателства, жестокости и насилия да манифестира своята дълбока човечност. Постиженията бяха равни на изкачването и овладяването на Монт - Еверест - най-високата точка на нашата земя. Великите неща звучат просто, да, те винаги звучат просто и колко от значение е било през тая последна мирна година, човечеството да е дръзнало да се изкачи на тая височина; колко важно, колко необходимо е било да се даде отпор и решителен удар на тъмнината, която сега, като никога се опитваше с всички средства да дескридитира човека, да го сведе до първобитно състояние и малко повече дори - беше чудовищна идеята, беше апокалиптичен опита на тъмната световна реакция, намерила тогава своя инструмент в лицето на един, който носеше името човек!... Дали притежаваше човекът морални сили и здрав ли беше гръбнакът? Късно е вече да се питаме. Обикновените учители в човешките училища за класни упражнения никога не дават задачи, които да не могат да се решат -никога не дават материал, който не е бил предварително проучен, овладян, за да могат учениците да работят уверено и получат желания резултат. Такъв е реда в нашите училища. Всичко е съобразено със силите и възможностите на учениците.
към текста >>

Един завършен кръг беше очертан и основата на най-величествената сграда беше поставена - сградата - човека.
Господари сме ние. Ние сега ще уредим света по наше разбиране, ще турим “нов ред” и ще посочим път на човешките общества и народи. Път и ред, от които нямаше умен човек в света, който да не настръхне. А тук в центъра на Балканите в прекрасното и закотвено още пристанище - Изгрева, през едно ранно утро на септември 1939 година Той говореше за премия на човечността и показваше най-съвършения път за постижение -Добрата мисъл, доброто чувство, добрата дума и добрата постъпка. Приложени дори и за три месеца, те можеха да упражнят необикновен ефект. Един завършен кръг беше очертан и основата на най-величествената сграда беше поставена - сградата - човека. Защото какво представлява човека ако не притежаваше тези четири неща, четири скъпоценности, които единствено му даваха право да носи това име. Този образ бе излят като скулптурна цялост. Направи го Той по време, когато на Земята се готвеше най-страшната буря, направи го по време на най-тъмната реакция, по време, когато да се унищожи един човешки живот, беше равно да се смачка една дървеница. Времето беше събрало в огромните си шепи отрицателните и положителните сили, които водеха борбата от незапомнени времена - една борба, която сега получаваше своята връхна точка и най-върховния драматичен израз. Победата щеше да бъде нанесена.
към текста >>

Какво ще стане тогава с човечеството?
Разумният свят е отегчен от безпорядъка, който хората са внесли в света, от кривите човешки мисли, чувства и постъпки и заблуждения”. Продължава нататък: “Човешките недоразумения се отразяват във великия свят и произвеждат големи катаклизми, разумният свят е решил да накаже хората не с потоп, както едно време, но с огън. Хората са изкопали подземни скривалища, за да се пазят от собствените си бомби, но къде ще се скрият от огъня, който слиза отгоре? Този огън ще разтопи земята на дълбочина от 25 метра. Къде и как ще се крият хората от този огън? Какво ще стане тогава с човечеството? Вярно ли е това или не, всички ще го опитате. Няма да остане човек на земята, който да не мине през този огън. Вие трябва да бъдете готови, да издържите на този огън както издържаха тримата момци в огнената пещ. Този огън е започнал да действува вече. Че наистина той действува вижда се от разстройството на нервната система на хората, от техните психически и физически заболявания.
към текста >>

Човечеството е надхвърлило отдавна оная младенческа възраст, когато първичните сили са изпълвали целия вътрешен мир и всичко у него е било сложено елементарно и твърде диво в границите на един крайно обикновен живот.
За онези, които следват Божия път, този огън е благословение. За онези, които не следват този път, този огън е мъчение. Желая ви да следвате пътя на любовта.” Къде е човекът и до колко е развита неговата сетивност, за да чува и вижда не само грубата предметност на този свят, но и онова, което е над него и зад всичките форми и възприятия, които лежат за човека “несъществуващи” и “нереални”? Известни неща спират вниманието и тогава човек дръзва да тръгне по техните следи, за да се отзове не в някакъв далечен и непознат свят, а в света на изкуството - сферата, където се кръстосват необикновените мисли и чувства, за да се родят ония форми - чисти и възвишени, които будят у човека, чувства, разположения, настроение, наречени с името наслада, обикновено и познато име. Преживяното е далеч, много по-далеч от това понятие, което стига своята универсалност в света на емоциите, за да спре до обикновения живот. Човечеството е надхвърлило отдавна оная младенческа възраст, когато първичните сили са изпълвали целия вътрешен мир и всичко у него е било сложено елементарно и твърде диво в границите на един крайно обикновен живот. Онова, което някога е задоволявало човекът, по-късно неизбежно е било, загубва своята сила и блясък - границите са преодолени и ледът се разпуква. Настъпва пролетта. С обикновената човешка реч целим сега да осъвременим идеята, еднакво млада и стара, преминала като блестяща нишка от незапомнените времена, чийто пламенен дъх е бил уловен от библейските поети и мислители, за да стигне днес до нас сияющ и обновен от младенческия пламък на новата мисъл, новото чувство и новата етика. Някакъв обновителен вятър озонирала е атмосферата и бавно е подготвяла умовете и сърцата на хората, за да приемат и преживеят онова, което до вчера се е смятало далечно, недостижимо, а за някои дори и абсурдно. Пред нас още стои разтворена книгата “Езикът на Любовта” - наново тръгваме на дълго пътешествие, пътят е чист, сияен и нагорен и на места пак се спираме задъхани от много вълнение.
към текста >>

Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество.
Онова, което някога е задоволявало човекът, по-късно неизбежно е било, загубва своята сила и блясък - границите са преодолени и ледът се разпуква. Настъпва пролетта. С обикновената човешка реч целим сега да осъвременим идеята, еднакво млада и стара, преминала като блестяща нишка от незапомнените времена, чийто пламенен дъх е бил уловен от библейските поети и мислители, за да стигне днес до нас сияющ и обновен от младенческия пламък на новата мисъл, новото чувство и новата етика. Някакъв обновителен вятър озонирала е атмосферата и бавно е подготвяла умовете и сърцата на хората, за да приемат и преживеят онова, което до вчера се е смятало далечно, недостижимо, а за някои дори и абсурдно. Пред нас още стои разтворена книгата “Езикът на Любовта” - наново тръгваме на дълго пътешествие, пътят е чист, сияен и нагорен и на места пак се спираме задъхани от много вълнение. Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество. Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре. Невъзможно е да се спре тя, както е невъзможно да се спре потока от живот, който повлича пролетта, когато идва, претоварена от топлина и светлина. Светът на изкуството се превърна на фокус, който разпръсва и събира светлината и топлината - два живителни елемента, чрез които животът навлиза в нова фаза и обновеният отвътре човек, не само слуша музиката, но и мисли, чувствува, преживява и накрая пита: Какво се е случило, какво става?... Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото.
към текста >>

Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога.
Какво изразява стила на ораторията - ние не правим и нямаме намерение да правим разбор върху това произведение, ние само питаме, какво съдържат свещените думи в нея, това мощно Алилуйя и това свещено Амен? Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално. Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей.
към текста >>

Нека отричат тези живи мостове, тия нагорни и светящи стълби по които слизаха и се качваха незнайни пратеници, неизвестни служители, висши същества и приятели на човечеството, които идваха и си отиваха, за да поднесат на човека, на душата му не само вест долетяла от Безкрайността, но и неземни дарове за които душата жадуваше. “Слушайте!
Ако можехте да слушате, вие щяхте да чуете любовната песен на ангелите - слушайте гласа на Вашия Творец, Който днес ви говори. Слушайте както ние Го слушаме, слушайте любовната песен.” Песента в която се пее за отношението на душата към Великото. Нещата не лежаха вече така прости и реални от физическо гледище. Зад пищната багра имаше нещо друго, зад хармоничния акорд, звучаха неподозиращи октави, там, където свършваше човешкото започваше Божественото, там, където науката замлъкваше, започваше другата неизявената, непознатата наука, която учеше човека на изкуството да слуша и да вижда великите неща зад обикновените. Зад всичко стоеше и светеше Словото. Нека отричат тези живи мостове, тия нагорни и светящи стълби по които слизаха и се качваха незнайни пратеници, неизвестни служители, висши същества и приятели на човечеството, които идваха и си отиваха, за да поднесат на човека, на душата му не само вест долетяла от Безкрайността, но и неземни дарове за които душата жадуваше. “Слушайте! ”... Светящи мигове и думи казани на този събор, които не можеше да не бъдат изслушани благоговейно, и да се преживеят не само по времето на съборите в края на август или в началото на септември и казани не само за нас, но и на всичките дошли от цяла Европа гости. Нещо се случи тогава, то се долавяше не само от думите, но и от душите, умовете и сърцата на всички ученици -то изпълваше цялата атмосфера и човекът тръпнеше - беше дошъл в досег с Великото. Изживяното не се забравя и нещо повече изживяното тогава не бе единичен и неповторим миг; книгата стои пред нас, печатарското мастило, ръката на стенографа бяха успели да уловят момента и живия топлия дъх на истината остана да сияе не само до наши дни. Като свещен елей във вечността щяхме да отнесем преживяното, когато се разкрива пред душата образа на новата идейност, когато ти казват: Слушайте, не само песента на ангелите, а и гласа на Великото, което излива сега щедро Своята благословия. Една ръка се простира към човечеството.
към текста >>

Една ръка се простира към човечеството.
Нека отричат тези живи мостове, тия нагорни и светящи стълби по които слизаха и се качваха незнайни пратеници, неизвестни служители, висши същества и приятели на човечеството, които идваха и си отиваха, за да поднесат на човека, на душата му не само вест долетяла от Безкрайността, но и неземни дарове за които душата жадуваше. “Слушайте! ”... Светящи мигове и думи казани на този събор, които не можеше да не бъдат изслушани благоговейно, и да се преживеят не само по времето на съборите в края на август или в началото на септември и казани не само за нас, но и на всичките дошли от цяла Европа гости. Нещо се случи тогава, то се долавяше не само от думите, но и от душите, умовете и сърцата на всички ученици -то изпълваше цялата атмосфера и човекът тръпнеше - беше дошъл в досег с Великото. Изживяното не се забравя и нещо повече изживяното тогава не бе единичен и неповторим миг; книгата стои пред нас, печатарското мастило, ръката на стенографа бяха успели да уловят момента и живия топлия дъх на истината остана да сияе не само до наши дни. Като свещен елей във вечността щяхме да отнесем преживяното, когато се разкрива пред душата образа на новата идейност, когато ти казват: Слушайте, не само песента на ангелите, а и гласа на Великото, което излива сега щедро Своята благословия. Една ръка се простира към човечеството. В тази длан човекът можеше да сложи своята, за да премине невредим през очистителния огън, който беше запален вече в света. Всичко казано щеше да звучи и мощно и тихо, величествено и скромно и до нас пак щяха да стигнат думите: “Когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум, по сърце Бог ще му проговори - да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали. Посети ли ги Бог те ще изпитат голяма радост. Станете служители на Бога, Който днес ви говори.” - съборна беседа, 26 август 1939 г. Из тома: “Езикът на Любовта” - “Три ценни неща”.
към текста >>

Всичко казано щеше да звучи и мощно и тихо, величествено и скромно и до нас пак щяха да стигнат думите: “Когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум, по сърце Бог ще му проговори - да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали.
Нещо се случи тогава, то се долавяше не само от думите, но и от душите, умовете и сърцата на всички ученици -то изпълваше цялата атмосфера и човекът тръпнеше - беше дошъл в досег с Великото. Изживяното не се забравя и нещо повече изживяното тогава не бе единичен и неповторим миг; книгата стои пред нас, печатарското мастило, ръката на стенографа бяха успели да уловят момента и живия топлия дъх на истината остана да сияе не само до наши дни. Като свещен елей във вечността щяхме да отнесем преживяното, когато се разкрива пред душата образа на новата идейност, когато ти казват: Слушайте, не само песента на ангелите, а и гласа на Великото, което излива сега щедро Своята благословия. Една ръка се простира към човечеството. В тази длан човекът можеше да сложи своята, за да премине невредим през очистителния огън, който беше запален вече в света. Всичко казано щеше да звучи и мощно и тихо, величествено и скромно и до нас пак щяха да стигнат думите: “Когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум, по сърце Бог ще му проговори - да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали. Посети ли ги Бог те ще изпитат голяма радост. Станете служители на Бога, Който днес ви говори.” - съборна беседа, 26 август 1939 г. Из тома: “Езикът на Любовта” - “Три ценни неща”. Годината е отдалечена вече от нашето време, ала новата идейност с която започнахме този жив откъс от нашия живот под заглавието - “Съборите" блести все по-силно и по-силно. Живите идеи имат това свойство, че те за разлика от мъртвите, растат непрестанно.
към текста >>

Съборите са история на едно Братство, на едно учение, отразено до голяма степен в тия задушевни - и сърдечни срещи между хора, които бяха събрани не по силата на някакви лични интереси, не и по силата на обикновени човешки закони, а по силата на най-силната и устойчива спойка - Любовта, чрез която Той привлече всяка душа по отделно, всяко цвете от този огромен букет, чието ухание нямаше да спре само до тези, които свидетелствуваха, а щеше да се разпростре далеч, по-далеч от историята на една нация, за да обхване света, че тук в България това средище на духовен живот през двадесетия век живя и работи Той - Учител, поднесъл на човечеството духовно съкровище и живите принципи на братски, любовен живот между хората.
Из тома: “Езикът на Любовта” - “Три ценни неща”. Годината е отдалечена вече от нашето време, ала новата идейност с която започнахме този жив откъс от нашия живот под заглавието - “Съборите" блести все по-силно и по-силно. Живите идеи имат това свойство, че те за разлика от мъртвите, растат непрестанно. Един ден те ще стигнат като узрели плодове до всички хора по лицето на земята - “Приемете тези лъчи в себе си, за да имате изобилно живот, знания и свобода, които да посветите за служене на Бога, Който ви е дал всичко. Не се безпокойте за вас и за света.” Ще ги чуят всички, както сме ги чули и ние, ще се говори за тях и тяхното разбиране няма да представлява никаква трудност. Съборите са история на едно Братство, на едно учение, отразено до голяма степен в тия задушевни - и сърдечни срещи между хора, които бяха събрани не по силата на някакви лични интереси, не и по силата на обикновени човешки закони, а по силата на най-силната и устойчива спойка - Любовта, чрез която Той привлече всяка душа по отделно, всяко цвете от този огромен букет, чието ухание нямаше да спре само до тези, които свидетелствуваха, а щеше да се разпростре далеч, по-далеч от историята на една нация, за да обхване света, че тук в България това средище на духовен живот през двадесетия век живя и работи Той - Учител, поднесъл на човечеството духовно съкровище и живите принципи на братски, любовен живот между хората. Казаното и преживяното през тези събори никога нямаше да изчезне и тяхната живителна сила щеше да преживее вековете. Една победа бе нанесена и Великата Реалност щеше да гледа човека и до слуха му щяха да стигнат мощните думи: “Аз съм. Дойдох, за да ти кажа, приеми новото, което е слязло на земята и е спряло като натоварена кола пред прага на твоя дом.” Имаха ли право старите хора, когато казваха: Бог слиза да вечеря с чистите по сърце. Слиза ли Великото на земята? Слиза и тогава на земята настъпват велики преобразования, тогава се раждат велики люде, тогава копнежите на народите за братство, единство и мир се превръщат на мощна вълна и историята отбелязва времето като епохален момент.
към текста >>

Нямаше да се намери сила, която да спре течението и се противопостави на укрепващата мощ, която течеше и поеше поразената от дълга суша земя - обновяваше изнурения дух на обезвереното човечество и с топлата и мека майчина ръка изтриваше сълзите на изстрадалото човечество.
Дали подозирахме, когато влакът ни отнасяше, че никога вече нямаше да преживеем такъв събор, че никога вече небето на Рила нямаше да ни гледа с такава царствена синева, никога птичките нямаше да пеят така възторжено и никога на земята Той нямаше да насища с речта си, богата и свежа, атмосферата, въздуха със обилната светлина и топлина?... Всичките неща на Земята са конечни и тленни. Безконечен е само Той - Великия, Вечния - безконечни са Божиите закони, които лежаха като основание на Вселената. Тях никой не можеше да измени. Върху тези закони беше изградено Учението, Учение, което носеше белега на Божествеността, душата на Реалността. Нямаше да се намери сила, която да спре течението и се противопостави на укрепващата мощ, която течеше и поеше поразената от дълга суша земя - обновяваше изнурения дух на обезвереното човечество и с топлата и мека майчина ръка изтриваше сълзите на изстрадалото човечество. Ръката, която държеше меча беше разслабена, над света се простираше друга десница - мощна, животворяща. Жаждата за мир беше жажда за любов, за радост, за светлина, за свобода.
към текста >>

47. 28. Запознанството с Толстой

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Един ден, споделяйки мисли и чувства с един от фелдшерите в честта, Д. Ц.
постъпих в казармата за отбиване военната служба. Още с влизането в казармата аз изпитах едно силно болезнено чувство, преди всичко от това, че почувствувах свободата си ограничена. Не закъсняха първите уроци за младия войник, най-напред теоретично, после практично. На словесни занятия не можех да скривам своя вътрешен бунт против това, което слушах. Търпяха само със забележки моите отрицателни отговори, като считаха, че това е извинително за един млад войник. Един ден, споделяйки мисли и чувства с един от фелдшерите в честта, Д. Ц. той ми даде да прочета книжката „Времето наближава” от Лев Толстой. Това бе историята на един отказ от военна служба на белгиеца Вандервеер. Много се зарадвах, като огледах своя вътрешен мир в тая книжка. Всичките ония смътни мисли и чувства, които вълнуваха душата ми аз ги видях канализирани, оформени теоретично, а практично изразени чрез един отказ от военна служба. Тая форма на протест и борба, непозната ми дотогава, ми се видя единствено вярна и целесъобразна.
към текста >>

Наистина, тая книга може да „влуди” човека, който честно мисли.
Един неделен ден идвам в отпуск в София. Спирам у своите съграждани и приятели братята С. и Н. Б. На въпроса, къде си, леля им ми отговори, че току-що излезли, защото цялата нощ чели една книга, която ги просто „влудила” и ми посочи книгата „Какво трябва да правим” от Лев Толстой, превод пак от Сава Ничев. Жадно почвам да я чета, докато се върнат те. Наистина, тая книга може да „влуди” човека, който честно мисли. Връщат се за обяд моите приятели и споделяме взаимно възторга си от тая книга. Като не можах да я дочета в града, аз я вземах със себе си, и като пътувах пешком за Княжево, продължавах да я чета, не виждайки никого около себе си. При Павлово чувам глас: „Войник, защо не отдаваш чест? ” Вдигам очи и виждам пред себе си подпоручика от нашата част Давидов, сега убит генерал в църквата „Св. Неделя”. Извиних се, че съм се увлякъл в четене.
към текста >>

При Павлово чувам глас: „Войник, защо не отдаваш чест?
На въпроса, къде си, леля им ми отговори, че току-що излезли, защото цялата нощ чели една книга, която ги просто „влудила” и ми посочи книгата „Какво трябва да правим” от Лев Толстой, превод пак от Сава Ничев. Жадно почвам да я чета, докато се върнат те. Наистина, тая книга може да „влуди” човека, който честно мисли. Връщат се за обяд моите приятели и споделяме взаимно възторга си от тая книга. Като не можах да я дочета в града, аз я вземах със себе си, и като пътувах пешком за Княжево, продължавах да я чета, не виждайки никого около себе си. При Павлово чувам глас: „Войник, защо не отдаваш чест? ” Вдигам очи и виждам пред себе си подпоручика от нашата част Давидов, сега убит генерал в църквата „Св. Неделя”. Извиних се, че съм се увлякъл в четене. Той взе книгата, прегледа я и ми я върна със забележка да внимавам относно даването чест, а за книгата нищо не каза. Навярно, защото не познаваше нито автора, нито съдържанието й. Мръкна се, стана проверка, но книгата остана недочетена.
към текста >>

Той взе книгата, прегледа я и ми я върна със забележка да внимавам относно даването чест, а за книгата нищо не каза.
Връщат се за обяд моите приятели и споделяме взаимно възторга си от тая книга. Като не можах да я дочета в града, аз я вземах със себе си, и като пътувах пешком за Княжево, продължавах да я чета, не виждайки никого около себе си. При Павлово чувам глас: „Войник, защо не отдаваш чест? ” Вдигам очи и виждам пред себе си подпоручика от нашата част Давидов, сега убит генерал в църквата „Св. Неделя”. Извиних се, че съм се увлякъл в четене. Той взе книгата, прегледа я и ми я върна със забележка да внимавам относно даването чест, а за книгата нищо не каза. Навярно, защото не познаваше нито автора, нито съдържанието й. Мръкна се, стана проверка, но книгата остана недочетена. Не мога да заспя, искам да дочета книгата, но как? Издебвам дневалния, когато стои на външната врата, издърпвам войнишкото си сандъче изпод кревата, поставям го под снишената лампа и с усилие на зрението продължавам да чета. Сварва ме в това време дежурният фелдфебел, смъкна ме и ме блъсна в кревата, а книгата и той не прегледа.
към текста >>

Тогава аз почувствувах двойното качество на робството - физическото и моралното - и ми стана ясно, че духовното робство е много по-страшно.
Издебвам дневалния, когато стои на външната врата, издърпвам войнишкото си сандъче изпод кревата, поставям го под снишената лампа и с усилие на зрението продължавам да чета. Сварва ме в това време дежурният фелдфебел, смъкна ме и ме блъсна в кревата, а книгата и той не прегледа. След като си излезе фелдфебела, аз отново продължих тая операция, докато допрочетох книгата. Тая книга разкъса веригите на авторитета на ония, които освен, че поддържат злото, но с учените си и големи титли му дават и нравствен престиж. Толстой ме хвана за ръката, повдигна ме, за да видя, че тия хора са ми изглеждали големи, защото съм ги гледал легнал по корем. Тогава аз почувствувах двойното качество на робството - физическото и моралното - и ми стана ясно, че духовното робство е много по-страшно. Видях не цял народ, но цялото човечество оковано в духовно робство - видях го да почита и се кланя на кумира на злото, да вярва и служи на Молоха против собствените си интереси. С такава светлина заля душата ми тая книга, че аз веднага се освободих от лабиринта на вътрешните противоречия и заживях вече с ясна мисъл и поглед върху нещата. Настъпи време да ни обучават с пушки. С така събудена и осветлена съвест аз не можех да живея в такова страшно противоречие. Почнах да измервам силите си за една борба и за едно примирение с най-тежкото наказание.
към текста >>

Видях не цял народ, но цялото човечество оковано в духовно робство - видях го да почита и се кланя на кумира на злото, да вярва и служи на Молоха против собствените си интереси.
Сварва ме в това време дежурният фелдфебел, смъкна ме и ме блъсна в кревата, а книгата и той не прегледа. След като си излезе фелдфебела, аз отново продължих тая операция, докато допрочетох книгата. Тая книга разкъса веригите на авторитета на ония, които освен, че поддържат злото, но с учените си и големи титли му дават и нравствен престиж. Толстой ме хвана за ръката, повдигна ме, за да видя, че тия хора са ми изглеждали големи, защото съм ги гледал легнал по корем. Тогава аз почувствувах двойното качество на робството - физическото и моралното - и ми стана ясно, че духовното робство е много по-страшно. Видях не цял народ, но цялото човечество оковано в духовно робство - видях го да почита и се кланя на кумира на злото, да вярва и служи на Молоха против собствените си интереси. С такава светлина заля душата ми тая книга, че аз веднага се освободих от лабиринта на вътрешните противоречия и заживях вече с ясна мисъл и поглед върху нещата. Настъпи време да ни обучават с пушки. С така събудена и осветлена съвест аз не можех да живея в такова страшно противоречие. Почнах да измервам силите си за една борба и за едно примирение с най-тежкото наказание. Знаейки силата на милитаризма от една страна и неподготвеността на обществото да разбере такава една постъпка, аз очаквах най-тежкото наказание - смърт.
към текста >>

Бирюков и Владимир Григориевич Чертков, които продължаваха делото на Толстоя зад граница, при най-близкото сътрудничество на самия Толстой.
„Народен лист”, в който е напечатана тая статия, попада в Москва в ръцете на Николай Николаев, преводач и популяризатор на идеите на Хенри Джордж. Николаев препраща вестника на Лев Толстой в Ясна Поляна. Като прочел статията „На тихо пристанище” от Н. Цанов, Лев Толстой я изрязва и я изпраща в Женева на Павел Бирюков да я напечати в издаваното там на руски задгранично списание „Свободная мисль” и с поръка да влезе във връзка с мене. Още в един от най-близките броеве на списанието статията бива напечатана и аз влизам във връзка и с моите задгранични съмишленици в Женева и Лондон - П. Бирюков и Владимир Григориевич Чертков, които продължаваха делото на Толстоя зад граница, при най-близкото сътрудничество на самия Толстой. Все по същия случай Толстой отправи и едно писмо до българския вестник „Свободна мисъл”, редактиран тогава от г. д-р Н. Петков. В това писмо Толстой съветваше българското правителство и българския народ да не подражават на милитаристичните държави, а да вземат пример на миролюбие от „милата” Швейцария. Вече осъден в затвора, посети ме г. Найчо Цанов, станахме големи приятели и си останахме такива до край.
към текста >>

Освободил, както много други свои ученици, така и мене от властта на авторитета, Толстой често пъти ставаше жертва и на критиката на своите ученици.
Със силно развита съвест и тънко чувствителна душа, той страдаше особено силно след войната от широко развилата се корупция. Никога няма да забравя, когато еднъж през войната, разхождайки се с мене в градската градина, внезапно спря и като ме погледна втренчено, пророчески изрече; „Георги, помни ми думите, че ако не друг, Бог ще ни накаже, че вдигнахме ръка срещу русите”. Ето именно тоя човек със своята статия „На тихо пристанище” е първата връзка на Толстоя с мене. Трябва дебело подчертано да кажа, че ако политическите мъже поне у нас имаха нещо що-годе от добродетелите на дядо Найчо, животът би бил несравнено по-добър. И аз вярвам, че колкото повечето времето ни отдалечава от него, толкова повече неговият ореол на добър човек ще расте в нашите очи. Освободил, както много други свои ученици, така и мене от властта на авторитета, Толстой често пъти ставаше жертва и на критиката на своите ученици. В такива именно случаи той разкриваше величието на своята душа повече от всеки друг път и даваше израз на велика любов и велико смирение. Ако не бях изгубил известни писма, аз още сега бих документирал още веднъж неговото смирение и неговата любов към истината, която за него бе едничкият кумир. Тия сведения, които имат биографичен характер, ще дам по-късно, а може би ще ги оставя след своята смърт, за да се ползват бъдещите негови биографи. Едно мога да кажа, че след Христа аз не познавам човек, който така, без остатък, да е служил на Бога и на истината. С умиление си спомням сега всички ония щастливи минути, които съм преживял във връзка с тоя велик човек при неговия живот и след неговата смърт.
към текста >>

Фарът, чиито лъчи надхвърляха всяка граница, за да ориентират кораба на човека, със кончината на Толстоя не угасна, а продължава да свети още по-силно и да озарява душата и съвестта на човечеството.
С умиление си спомням посещението на неговия гроб в Ясна Поляна; с умиление си спомвам разказите на неговите живи сподвижници за неговата личност и неговия достоен за подражание живот. И аз съм твърде благодарен, най-малко, че съм съвременник на такъв велик титан на духа и мисълта, аз съм твърде много радостен, че делото на човека, който обяви кръстоносен поход на лъжата, измамата и насилието и чиято уста не се затвори пред всяка коронована лъжа, расте от ден на ден, за да награди бъдните поколения с една по-висока общественост, при която мирът и братството да са ръководни стимули. Калта, която закъснели в своето духовно развитие хора, са хвърлили някога върху Толстоя, хвърлят някъде още и сега, в бъдеще ще се превърне в злато и ореолът на Толстоя ще порасне до размерите на ореола на светеца. Тоя пророк на новото време, чийто зов към чист и свят живот огласяше не само пространната руска земя, но се отекваше зад нейните предели и зад пределите на нашия век, не е вече сам. Делото му е подето от перото на много негови другари по цялото земно кълбо и понеже е дело на Бога, то няма да умре, а ще възтържествува, за да се сбъднат великите думи на Исуса, че небето и земята ще преминат, но неговите думи не. Фарът, чиито лъчи надхвърляха всяка граница, за да ориентират кораба на човека, със кончината на Толстоя не угасна, а продължава да свети още по-силно и да озарява душата и съвестта на човечеството. Пред нас и пред бъдните поколения стои един живот с такава всестранна, многошумна и благотворна дейност, който вечно ще вдъхновява към по-високи и светли идеали; един живот, който бе най-голямата и страшна опозиция на всичко долно и мръсно; един живот, който създаде преврат в идеите и в общественото мнение в целия свят; един живот, който е най-скъпоценното съдържание на своя век; един живот, преминал през съмнения, борбите, паденията, ставанията, огорченията и духовните тържества, за да стигне славата, която още нито един смъртен не е виждал приживе. Това е животът на Лев Толстой, чийто изумителен гений не остави неразбутан нито един болен въпрос на живота. Нека този живот в черната рамка на нашата действителност блести като огромно слънце, което да осветява пътя на човечеството и да огрява сърцата и душите на ония, които копнеят за братство, мир и любов на земята.
към текста >>

Нека този живот в черната рамка на нашата действителност блести като огромно слънце, което да осветява пътя на човечеството и да огрява сърцата и душите на ония, които копнеят за братство, мир и любов на земята.
Тоя пророк на новото време, чийто зов към чист и свят живот огласяше не само пространната руска земя, но се отекваше зад нейните предели и зад пределите на нашия век, не е вече сам. Делото му е подето от перото на много негови другари по цялото земно кълбо и понеже е дело на Бога, то няма да умре, а ще възтържествува, за да се сбъднат великите думи на Исуса, че небето и земята ще преминат, но неговите думи не. Фарът, чиито лъчи надхвърляха всяка граница, за да ориентират кораба на човека, със кончината на Толстоя не угасна, а продължава да свети още по-силно и да озарява душата и съвестта на човечеството. Пред нас и пред бъдните поколения стои един живот с такава всестранна, многошумна и благотворна дейност, който вечно ще вдъхновява към по-високи и светли идеали; един живот, който бе най-голямата и страшна опозиция на всичко долно и мръсно; един живот, който създаде преврат в идеите и в общественото мнение в целия свят; един живот, който е най-скъпоценното съдържание на своя век; един живот, преминал през съмнения, борбите, паденията, ставанията, огорченията и духовните тържества, за да стигне славата, която още нито един смъртен не е виждал приживе. Това е животът на Лев Толстой, чийто изумителен гений не остави неразбутан нито един болен въпрос на живота. Нека този живот в черната рамка на нашата действителност блести като огромно слънце, което да осветява пътя на човечеството и да огрява сърцата и душите на ония, които копнеят за братство, мир и любов на земята.
към текста >>

48. 117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

„Душевно здраве”, редакторът на последното д-р Кирил Чолаков започва статията си под заглавие „Петър Дънов” със следните думи: „Проповядването на следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелствуват за психопатични заложби”.
117. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ И ОТРИЦАНИЕ НА ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА СТАТИЯТА „НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ. отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов Продължение НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ /Продължение от брой 263/ Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 264, 12.05.1939/1940, с. 1-3. В последния брой 5-6 на сп. „Душевно здраве”, редакторът на последното д-р Кирил Чолаков започва статията си под заглавие „Петър Дънов” със следните думи: „Проповядването на следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелствуват за психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население е с психопатични заложби”, заявява също така, че „трябва да имаме всякога предвид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбуждан от психопатични заложби”. Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота”, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално” а също така и на предположения за „халюцинации” и т.н., д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов.
към текста >>

Във всеки случай, отделът „Именити психопати” в списанието му продължава и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него.
По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население е с психопатични заложби”, заявява също така, че „трябва да имаме всякога предвид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбуждан от психопатични заложби”. Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота”, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално” а също така и на предположения за „халюцинации” и т.н., д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати” в списанието му продължава и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „Именити психопати”) списание; ние не можем, също така да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на д-р К. Ч. истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати.
към текста >>

относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум.
Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбуждан от психопатични заложби”. Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота”, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално” а също така и на предположения за „халюцинации” и т.н., д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати” в списанието му продължава и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „Именити психопати”) списание; ние не можем, също така да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на д-р К. Ч. истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати. Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че всъщност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност.
към текста >>

Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и са уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо.
Материалистичното схващане на света е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения”.Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране - за нереално, за „халюцинации", и да го смяташ за признак на психопатични заложби. Че има нещо „ненормално” в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране. Това, което изглежда ненормално за материалистичния ум е само една по-висша реалност, напълно естествена и нормална в една по-висока област, недостъпна за материалистически разсъждаващия ум. Следователно, ненормалното е в ума, който вижда ненормалност там, където тя не съществува.Това се отнася еднакво, както до твърденията за съществуването на психопатични заложби в гения, така също и до твърденията за съществуването на такива заложби в окултисти и теософи. Не че е изключена възможността в отделни единици от тия среди да съществуват някакви болестни предразположения и възможности. Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и са уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може да служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди д-р К. Чолаков. Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна. Както в единия, така и в другия случай, той приема за признаци на психопатични заложби всичко това, което е вън от кръга на материалистичното светоразбиране, което не може да се обясни, да се обоснове и да се хармонира с туй, което днес е общепознато и общепризнато и което се счита от някои „учени кръгове” за единствено реално и единствено възможно. Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни там, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът, в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видят с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарят до самата си основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена.
към текста >>

Но това съвсем не може да служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди д-р К. Чолаков.
Че има нещо „ненормално” в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране. Това, което изглежда ненормално за материалистичния ум е само една по-висша реалност, напълно естествена и нормална в една по-висока област, недостъпна за материалистически разсъждаващия ум. Следователно, ненормалното е в ума, който вижда ненормалност там, където тя не съществува.Това се отнася еднакво, както до твърденията за съществуването на психопатични заложби в гения, така също и до твърденията за съществуването на такива заложби в окултисти и теософи. Не че е изключена възможността в отделни единици от тия среди да съществуват някакви болестни предразположения и възможности. Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и са уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може да служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди д-р К. Чолаков. Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна. Както в единия, така и в другия случай, той приема за признаци на психопатични заложби всичко това, което е вън от кръга на материалистичното светоразбиране, което не може да се обясни, да се обоснове и да се хармонира с туй, което днес е общепознато и общепризнато и което се счита от някои „учени кръгове” за единствено реално и единствено възможно. Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни там, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът, в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видят с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарят до самата си основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена. Такава е съдбата на всички построения на материалистичния ум.
към текста >>

И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди, това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране.
д-р К. Ч. за това не биха стигнали страниците на нашия вестник. Нужно е да се каже много, дори извънредно много, за да се обясни, да се осветли и докаже на един човек това, което той никога не е допускал и което е свикнал, по инерция на ума, да отрича. Ние не ще си правим този труд. Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен” материалистически мироглед е сковал умовете на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той лека полека, ще разкрие белите конци, с които са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на д-р К. Ч. И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди, това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране. Геният не е ненормален. Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява да твърди това. Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичността? Не е ли тук, по-скоро, крива мярката на този, който мери гениите на човечеството с тази шаблонна, несъответствуваща на предмета мярка? Как можеш да измериш несъизмеримото?
към текста >>

Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичността?
Ние не ще си правим този труд. Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен” материалистически мироглед е сковал умовете на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той лека полека, ще разкрие белите конци, с които са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на д-р К. Ч. И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди, това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране. Геният не е ненормален. Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява да твърди това. Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичността? Не е ли тук, по-скоро, крива мярката на този, който мери гениите на човечеството с тази шаблонна, несъответствуваща на предмета мярка? Как можеш да измериш несъизмеримото? Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати" мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания? Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответствуващи за тях мерки, това е една „работа”, която по никой начин не може да се нарече сериозна.
към текста >>

Не е ли тук, по-скоро, крива мярката на този, който мери гениите на човечеството с тази шаблонна, несъответствуваща на предмета мярка?
Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен” материалистически мироглед е сковал умовете на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той лека полека, ще разкрие белите конци, с които са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на д-р К. Ч. И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди, това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране. Геният не е ненормален. Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява да твърди това. Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичността? Не е ли тук, по-скоро, крива мярката на този, който мери гениите на човечеството с тази шаблонна, несъответствуваща на предмета мярка? Как можеш да измериш несъизмеримото? Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати" мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания? Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответствуващи за тях мерки, това е една „работа”, която по никой начин не може да се нарече сериозна. Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, да го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността да го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, а, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото, изглежда г.
към текста >>

Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения.
Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява да твърди това. Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичността? Не е ли тук, по-скоро, крива мярката на този, който мери гениите на човечеството с тази шаблонна, несъответствуваща на предмета мярка? Как можеш да измериш несъизмеримото? Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати" мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания? Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответствуващи за тях мерки, това е една „работа”, която по никой начин не може да се нарече сериозна. Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, да го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността да го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, а, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото, изглежда г. К. Ч. няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него. Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която имено задача се е нагърбил в последния брой на списанието си.
към текста >>

опитвайки се да изследва, да прецени и окачестви г.
няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него. Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която имено задача се е нагърбил в последния брой на списанието си. Ти можеш да вземеш в ръката си една шепа вода от океана, ти можеш да вземеш в ръката си една шепа пръст от земята или да се опиташ да задържиш в ръката си една шепа въздух, и след това да твърдиш, че това е океана, това е земята, това е небето. Фактически, обаче, ти не ще познаваш нито земята, нито небето, нито океана. В такова смешно положение изпада К. Ч. опитвайки се да изследва, да прецени и окачестви г. Дънова, въз основа на отделни неправилно схващани и неправилно тълкувани цитати из беседите му, и още повече, въз основа на някои изказани мнения и схващания на някои негови бивши или настоящи последователи. Далеч е от вашите възможности, уважаеми г. Чолаков, да обхванете, в неговата цялост, това, което представлява от себе си Учителят на Всемирното Братство. Преди всичко вий не притежавате необходимия критерий, който е нужен за да можете да се справите с тази непосилна за вас задача, след като проучите и усвоите необходимата за тази цел и непозната вам материя. С вашата логика и с вашите мерки за нормално и психопатично, вий можете да отречете из основа не само г.
към текста >>

Дънова, но също така и Христа и всички учители на човечеството от най-дълбоката древност до днес, защото никак не е трудно да се констатира, че както у г.
Дънова, въз основа на отделни неправилно схващани и неправилно тълкувани цитати из беседите му, и още повече, въз основа на някои изказани мнения и схващания на някои негови бивши или настоящи последователи. Далеч е от вашите възможности, уважаеми г. Чолаков, да обхванете, в неговата цялост, това, което представлява от себе си Учителят на Всемирното Братство. Преди всичко вий не притежавате необходимия критерий, който е нужен за да можете да се справите с тази непосилна за вас задача, след като проучите и усвоите необходимата за тази цел и непозната вам материя. С вашата логика и с вашите мерки за нормално и психопатично, вий можете да отречете из основа не само г. Дънова, но също така и Христа и всички учители на човечеството от най-дълбоката древност до днес, защото никак не е трудно да се констатира, че както у г. Дънова, така и у всички тях, наистина липсва вашата външна, повърхностна, механическа логика, в замяна на която съществува една по-дълбока, основна, съществена и принципална логика, свързана със самия корен на битието, до която вашия поглед не може да проникне. Но ако вие не можете да измерите морските глъбини и небесните висини, ако не е по силите ви да проникнете и обгърнете това, което един велик дух представлява от себе си, това съвсем не значи, че имате правото да го третирате като нещо, което с вашите ограничени и шаблонни мерки можете да постигнете и изследвате. Колкото пък за последователите на г. Дънова, за различните окултисти и теософи, там вие можете да отправяте колкото обичате вашите стрели, защото и те са хора като всички и подлежат на всякакви грешки, страдания и болести, не по-малко и не по-вече, отколкото и вий сам. С. Калименов
към текста >>

49. 3.11. Хлябът.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Голямо проклятие виси над човечеството. Защо?
3.11. ХЛЯБЪТ „Трябва ли хлябът да се продава? - Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси над човечеството. Защо? - Защото продават хляба - великото благо на живота. Абсолютно забранено е да се продават хляба и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хляба без пари. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видяли добро до четвъртото поколение.
към текста >>

Ние не можем да търгуваме с честта си.
Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята." Учителят /Из беседата „Живата енергия", държана на 22 май, 1921 г., том „Новият човек", с. 192-198/ Има неща в живота, в света, с които ние не можем, с които ние нямаме право да търгуваме. Има неща свещени, които ние не можем, които ние не трябва да продаваме и купуване. Ние не можем да търгуваме с честта си. Ние не можем да продаваме съвестта си, името си, убежденията си. Ние не можем да продаваме сърцето си, душата си, вярата си. За каквито и да било земни блага, ние нямаме право да продаваме Истината, Правдата, Любовта!... Това са неща, които стоят високо, много по-високо над всичко земно, над всичко материално. Това са неща, които стоят високо над всичко временно, преходно.
към текста >>

Доколкото можем да даваме, да се жертвуваме безкористно за тези, които обичаме, за народа си, за човечеството, за една свещена идея, дотолкова ний можем да бъдем проводници на истинската любов.
Мислим, че това е именно любовта. И до такава степен сме опошлили тази свещена дума, това свещено понятие, че на нашия земен език те са загубили почти напълно своето първоначално, истинско. Божествено съдържание и значение... Дошли сме до престъпно отношение, до престъпни схващания и представи, до престъпно опошляване на любовта! Любов е това, което дава живот! Туй, което се жертвува, за да създаде и поддържа живота. Доколкото можем да даваме, да се жертвуваме безкористно за тези, които обичаме, за народа си, за човечеството, за една свещена идея, дотолкова ний можем да бъдем проводници на истинската любов. Великите Божествени истини не се доказват. Те са аксиоми, които непосредствено се възприемат от будното съзнание. Както въздуха за тялото, те са средата, в която живее нашата душа, нашият Дух. Смешно е да се доказва, че Слънцето грее. Че живота е създаден от Любовта.
към текста >>

Това ще бъде първата решителна стъпка към онова велико и светло бъдеще, към истинско братство и човещина, към мир, хармония и правда, към които цялото човечество, всички хора и народи, по-рано или по-късно ще тръгнат.
Че това, което животът, което великият идеал за всечовешкото братство изисква, ще бъде направено! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН! Трябва да приемем тази Божествена Истина! Трябва да приложим този велик Божествен Закон! Благословението на Бога, Божията благодат ще се излеят над тези, които смело и непоколебимо тръгнат по предначертания от Него път. Това ще бъде първата решителна стъпка към онова велико и светло бъдеще, към истинско братство и човещина, към мир, хармония и правда, към които цялото човечество, всички хора и народи, по-рано или по-късно ще тръгнат. ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН! Нека всички будни хора в нашата земя, както и в цялото човечество, държат тази мисъл в ума си. Мислите придобиват плът и кръв - мислите стават дела! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН!
към текста >>

Нека всички будни хора в нашата земя, както и в цялото човечество, държат тази мисъл в ума си.
Трябва да приемем тази Божествена Истина! Трябва да приложим този велик Божествен Закон! Благословението на Бога, Божията благодат ще се излеят над тези, които смело и непоколебимо тръгнат по предначертания от Него път. Това ще бъде първата решителна стъпка към онова велико и светло бъдеще, към истинско братство и човещина, към мир, хармония и правда, към които цялото човечество, всички хора и народи, по-рано или по-късно ще тръгнат. ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН! Нека всички будни хора в нашата земя, както и в цялото човечество, държат тази мисъл в ума си. Мислите придобиват плът и кръв - мислите стават дела! ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН!
към текста >>

50. 21. Учителят говори на верните ученици

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

На вас се падна честта да продължите Моето велико дело, което Аз оттук, отгоре продължавам да ръководя, докато то се увенчае с пълен успех!
21. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ НА ВЕРНИТЕ УЧЕНИЦИ Мир вам, мои любящи верни ученици! Аз ви подготвям от хиляди години за този велик момент на Земята, когато Славата Божия ще я залее навред! Аз Съм един вечен извор, от който вие може да черпите вода. Вие разбрахте колко е важен момента, в който сте сега на Земята! На вас се падна честта да продължите Моето велико дело, което Аз оттук, отгоре продължавам да ръководя, докато то се увенчае с пълен успех! Славата Божия да залее Земята, Светлината Божия да я озари, а Топлината Божия да я стопли! Тук съм ви приготвил жилище, но сега ви очаква огромна работа! Бъдете смели, неотстъпни от Великото дело на което служите, беззаветно предени на вашия Учител, на Делото Божие на Земята! Благославям и творчеството ти, което ще се ползва с голям успех на Земята. Сега работете, на Бога служете, Господ да излее своята милост и благодат над вас!
към текста >>

Благославям и творчеството ти, което ще се ползва с голям успех на Земята.
Вие разбрахте колко е важен момента, в който сте сега на Земята! На вас се падна честта да продължите Моето велико дело, което Аз оттук, отгоре продължавам да ръководя, докато то се увенчае с пълен успех! Славата Божия да залее Земята, Светлината Божия да я озари, а Топлината Божия да я стопли! Тук съм ви приготвил жилище, но сега ви очаква огромна работа! Бъдете смели, неотстъпни от Великото дело на което служите, беззаветно предени на вашия Учител, на Делото Божие на Земята! Благославям и творчеството ти, което ще се ползва с голям успех на Земята. Сега работете, на Бога служете, Господ да излее своята милост и благодат над вас! БРАТА ПРОДЪЛЖАВА: Благодаря ви за търпението мили мои приятели, но времето е хубаво! Както виждате Господ ви обича, стоплихме се. Запомнете този ден. Бях ви говорил за една изненада тук на Рила.
към текста >>

51. 49. Слово, говорено на 13 януари 1980 г. от брат Любомир Лулчев

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

И всички колективно работим над Земята, над човечеството.
Пиши Беба, пиши. Отказвайте се от всичко материално, хранете се по-малко, за да можете да издържите! Бъдете уверени, че всичко е за добро - за Славата Божия! При нас кипи велика работа! И ние се подготвяме за този момент. И всички колективно работим над Земята, над човечеството. В нашите лаборатории, велики специалисти изчисляват с абсолютна точност съдбата на всеки един индивид на Земята. Ние сме в мобилизация. Желая и вие да се включите в тази мобилизация. Да зарежете всичко, което ви спира и да работите съзнателно, защото земя и небе ще се отворят, но Божието решение ще се реализира. Вас ви приветства целия напреднал, възвишен свят, и с голяма любов ви напомнят, че вие сте от избраните работници!
към текста >>

Учителят ви крепи, целият разумен свят ви носи на ръце, за да можете да издържите тези крайни моменти, и да се увенчаете с честта да бъдете едни от учениците при въдворяване на Царството Божие на Земята.
Господ Сам ще посети Земята. Да бъде благословено името Му до века! Славата на Неговото велико дело, да се носи навред по Земята за вечни времена! Благословението Му да залее света, да възрасне в нашите души великото Му светло дело, и да се възцари Неговият живот във всичката своя пълнота, власт и сила. Дерзайте мои приятели, Бог е с вас! Учителят ви крепи, целият разумен свят ви носи на ръце, за да можете да издържите тези крайни моменти, и да се увенчаете с честта да бъдете едни от учениците при въдворяване на Царството Божие на Земята. Нямам повече думи да ви говоря по тези велики неща, но ще ви обсипвам с любов и благодат, защото вие заслужавате това. С небесен поздрав от безкрайната красива Вселена, от Светлините и разумните същества и от мене! Ваш невидим приятел! АМИН Господ да ви благослови!
към текста >>

52. 2.2. Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев. д-р Георги Миркович.

ТОМ 35

Ще се старая да пазя, да браня, да умножавам, да разпространявам правата, почестите, привилегиите и властта на светата Римска църква, вашия и на вашите гореречени наследници.
Клетва на дедо Йосива към Папата във време на ръкоположението му От тоя час за напред ще бъда верен и покорен на блаженият и на святата Римска църква, и на вас Папа Пия Деветий и на вашите наследници, които наследяват католически. Не ще да бъда в заговор или в съгласие, или в дело, за да изгубите живота си, или един став, или да се заробите, или да се тури ръка насилствено с някакъв начин върху вас, или върху тях - и да станат някои укори по каквато и да е причина. Но съветът, който ще ми поверите вие сами, или вашите посланници, или вашите писма, умишлено не ща да го открия никому за ваша вреда и за вреда на наследниците ви. Ще помогна вам и тям, за да въздържа и браня Римското първосвещенство и царските правдини на св. Петра, колкото ми позволява чинът, против секого. Ще се старая да пазя, да браня, да умножавам, да разпространявам правата, почестите, привилегиите и властта на светата Римска църква, вашия и на вашите гореречени наследници. Не ще да бъда в съвет, или в дело или в заговор в който се кроят против вас или против същата Римска църква, неща противни и вредни на лицата, на правото на честта, на състоянието и на властта им. Или ако позная, че такива неща се струват или се гледат да се сторят към когото и да бъде, ще го възспря колкото мога и колкото скоро ще го обадя на вас или на друго лице, чрез което да може да достигне до ваше знание. Ще пазя със сичката си сила и ще направя чрез други да се пазят правилата на светите лица, заповедите, заръчванията или разположенията, запазванията, придвижданията и апостолските заповеди. Колкото мога ще гоня и ще се боря с еретиците, схизматиците и с ония, които се подигнат против вас или против речените наследници. Ще обхождам праговете на апостолската църква във време определено в писмата на папа Сикстил пятого от блаженият памят.
към текста >>

Не ще да бъда в съвет, или в дело или в заговор в който се кроят против вас или против същата Римска църква, неща противни и вредни на лицата, на правото на честта, на състоянието и на властта им.
Не ще да бъда в заговор или в съгласие, или в дело, за да изгубите живота си, или един став, или да се заробите, или да се тури ръка насилствено с някакъв начин върху вас, или върху тях - и да станат някои укори по каквато и да е причина. Но съветът, който ще ми поверите вие сами, или вашите посланници, или вашите писма, умишлено не ща да го открия никому за ваша вреда и за вреда на наследниците ви. Ще помогна вам и тям, за да въздържа и браня Римското първосвещенство и царските правдини на св. Петра, колкото ми позволява чинът, против секого. Ще се старая да пазя, да браня, да умножавам, да разпространявам правата, почестите, привилегиите и властта на светата Римска църква, вашия и на вашите гореречени наследници. Не ще да бъда в съвет, или в дело или в заговор в който се кроят против вас или против същата Римска църква, неща противни и вредни на лицата, на правото на честта, на състоянието и на властта им. Или ако позная, че такива неща се струват или се гледат да се сторят към когото и да бъде, ще го възспря колкото мога и колкото скоро ще го обадя на вас или на друго лице, чрез което да може да достигне до ваше знание. Ще пазя със сичката си сила и ще направя чрез други да се пазят правилата на светите лица, заповедите, заръчванията или разположенията, запазванията, придвижданията и апостолските заповеди. Колкото мога ще гоня и ще се боря с еретиците, схизматиците и с ония, които се подигнат против вас или против речените наследници. Ще обхождам праговете на апостолската църква във време определено в писмата на папа Сикстил пятого от блаженият памят. Този е установеният камен въз когото наместника на святого Петра си е поставил църквата.
към текста >>

53. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток.
За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г.
към текста >>

За да не се излъжат еднородците в провинцията относително людието, които се решиха да се обевят унията на 1 декемврий, и за да се предопази въобще народът от подобна постъпка, събравшите се в метохът по-известни Българе решиха да испратят до всичките живущи вън от Цариград свои съотечественици едно възвание, в което, като им дават пояснителни сведения за станалото, ги съветват такожде да се не помамят подир агентите на пропагандата, но да стоят твърдо на истинно патриотическата народоспасителна и достолепна почва.
Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г. е най-благополучний ден от всичките, които преминахме откак нашите майки са ни донесли на свят. Денят 18 декемврий ще е за нас първий народен празник...” Щом се расчу, че някои от живущите в Цариград Българе приели уния с Римската Църква, всичките по-първи и по-благоразумни людие от нашите еднородци в турската столица се незабавно събраха на съвещание в метохът на българската църква гдето всичките едногласно осъдиха тая постъпка, като пагубна и унизителна за Българский народ, и всички се отзоваха с негодование и порицание за лицата, които бяха главните нейни виновници. Ония двамина от ръководещите люде, които бяха спомогнали за провъзгласеньето унията, споделиха това порицание срещу главните двигатели наравно с другите членове на събранието. Толкоз силно преобладаваше помежду по-зрелите и поредъчни в това време люде отвращението към мисълта, че Българский народ требва да отстъпи от праотеческото си вероисповедание, за да му се припознаят от турското правителство църковните правдини, щото всеки, който искаше да минува за человек от тая категория, се срамуваше да каже сочувствена дума за унията. За да не се излъжат еднородците в провинцията относително людието, които се решиха да се обевят унията на 1 декемврий, и за да се предопази въобще народът от подобна постъпка, събравшите се в метохът по-известни Българе решиха да испратят до всичките живущи вън от Цариград свои съотечественици едно възвание, в което, като им дават пояснителни сведения за станалото, ги съветват такожде да се не помамят подир агентите на пропагандата, но да стоят твърдо на истинно патриотическата народоспасителна и достолепна почва. Възванието, по нямане в това време народен вестник, се напечата на един отделен лист, който се распрати на всекъде, гдето живеят Българе. В това възвание на цариградските Българе до всичкий Българский народ се отражават твърде ясно възренията на представителите на чисто народната посока върху унията, тяхното мнение относително главните виновници на станалата в полза на католицизмът стъпка, и въобще се изрисоват много чърти от епохата. То е интересно за потомството във всичките тия отношения. Неговът текст е следний: „Отгде за захванем, пита извънредний лист на „Латиния” (т. е. „България”221) от 18 декемврий.
към текста >>

Съотечественици!
Кое е това народно духовенство? Кои са тези народни представници, за които хортува този народоубийствен лист? Какво видяха и що предосетиха тези мними представници, че отидоха да направиха потъпка, която за винаги ще да е срам за народът? Някой принуди ли ги, някой насили ли ги? Отгде таквази постъпка? Съотечественици! Здравата и голямата част на народът стои вярна на народната си вяра и постоянствова в решимостта си да добие със законен и честен начин онова, което желаем, по искането на религията ни222, сиреч народна независима йерархия. Всички ние имаме основателни надежди, че високото правителство на н. и. в. августейший ни цар няма да остави Българский народ да се онеправдава от гръцката патриаршия, но ще му удовлетвори законното желание. Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без характер.
към текста >>

Здравата и голямата част на народът стои вярна на народната си вяра и постоянствова в решимостта си да добие със законен и честен начин онова, което желаем, по искането на религията ни222, сиреч народна независима йерархия.
Кои са тези народни представници, за които хортува този народоубийствен лист? Какво видяха и що предосетиха тези мними представници, че отидоха да направиха потъпка, която за винаги ще да е срам за народът? Някой принуди ли ги, някой насили ли ги? Отгде таквази постъпка? Съотечественици! Здравата и голямата част на народът стои вярна на народната си вяра и постоянствова в решимостта си да добие със законен и честен начин онова, което желаем, по искането на религията ни222, сиреч народна независима йерархия. Всички ние имаме основателни надежди, че високото правителство на н. и. в. августейший ни цар няма да остави Българский народ да се онеправдава от гръцката патриаршия, но ще му удовлетвори законното желание. Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без характер. И може ли наистина да бъде другояче?
към текста >>

Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици.
августейший ни цар няма да остави Българский народ да се онеправдава от гръцката патриаршия, но ще му удовлетвори законното желание. Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без характер. И може ли наистина да бъде другояче? Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им безхарактерност и низост. Първий е известний предател Драган Цанков, който, като гледа, че целта, която гони наедно с папищашските калугери, не ще да се достигне, и той ще остане във вечно презрение, гоним от всекиго Българина, где да си е лъжи изрече в мерзский си лист, за да смути и обезкуражи народът, дано го потегли някак на страната си. Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения. Третий е някой си Манол Иванов от Загра. Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти. В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов.
към текста >>

Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят.
Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят. Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви.
към текста >>

Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов.
Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост!
към текста >>

Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи.
Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе.
към текста >>

Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение.
Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата.
към текста >>

Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици!
Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие. То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина. Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците.
към текста >>

Народът е чист от това безчестие.
Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие. То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина. Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците. В туй законно добиване требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици. Господ да продължи на многая лета благите му дни!
към текста >>

То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина.
Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие. То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина. Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците. В туй законно добиване требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици. Господ да продължи на многая лета благите му дни! Цариград, 22 декемврий 1860.
към текста >>

223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците.
Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие. То пада главно върху четирмата горе-речени агенти, сиреч върху Драгана Цанкова, който придоби гнусна известност в отечеството ни, и върху неговите едномисленици и сътрудници Георгя Мирковича, Манола Иванова Заграчанина и върху Никола Евтимова Сапунова Габровчанина. Кой из нас не желае да си добием народна независима йерархия, както иска Вярата ни? 223 Но работата не е да я добием с изменение на Вяра, по желанието на подкупените, безсовестните и най-главните неприятели на милото ни право, а със законен и честен начин, както иска целий наш народ и както е благоприлично пред человеците. В туй законно добиване требва да бъдат положени старанията на всеки истински Българин, него желаем и искаме и всички ние, и, с Божията воля, милостта на възлюблений ни господар, султан Абдул Меджида, няма да ни остави, без да испълни това горещо желание на всичките истински Българе, вернейши нему поданици. Господ да продължи на многая лета благите му дни! Цариград, 22 декемврий 1860. Духовенство: Макариополский Иларион, прежде Велешский Авксентий, йеромонах Иларион, споменуемий из лъган свещенодиакон Виссарион, свещенодиакон Рафаил, свещенодиакон Алексий. Народни представители: X.
към текста >>

В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от светите Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с.
В отговорът си, той като кореше всекак главатарите на народът в Цариград, посочваше превъсходството на положението, в което се намирали били униятите Българе пред православните, т. е. че първите били вече званично припозната община, а вторите се лъжели само с празни надежди. Възраженията, които се отправеха от православний българский стан срещу унията бяха предмет на особено внимание от страна на пропагандата. Тя се стараеше с всевъзможни начини да ги опровергне, за дано някак се склони по-скоро Българский народ да се подчини на папата. Понеже на простий народ, при преминуването от едно исповедание в друго, най-много прави впечатление променението в обредите, а пък от страна на противниците на унията се непрестанно твърдеше, че униятите променят Вяра, че и самите обреди на Православното Исповедание, които им се сега запазват, ще бъдат след време заменени с обреди чисто католически, то агентите на пропагандата намериха за добре, преди да дойде отговорът от папата върху молбата, отправена до него на 18 декемврий, да издаде Армено-католический патриарх Хассун едно писмо от името на Римский първосвещеник в смисъл такъв, щото да не остане никакво съмнение, че както догмите, така и обредите на Въсточното Исповедание ще бъдат запазени за Българете, които приемат уния. В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от светите Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с. папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене. Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове.
към текста >>

Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести.
Възраженията, които се отправеха от православний българский стан срещу унията бяха предмет на особено внимание от страна на пропагандата. Тя се стараеше с всевъзможни начини да ги опровергне, за дано някак се склони по-скоро Българский народ да се подчини на папата. Понеже на простий народ, при преминуването от едно исповедание в друго, най-много прави впечатление променението в обредите, а пък от страна на противниците на унията се непрестанно твърдеше, че униятите променят Вяра, че и самите обреди на Православното Исповедание, които им се сега запазват, ще бъдат след време заменени с обреди чисто католически, то агентите на пропагандата намериха за добре, преди да дойде отговорът от папата върху молбата, отправена до него на 18 декемврий, да издаде Армено-католический патриарх Хассун едно писмо от името на Римский първосвещеник в смисъл такъв, щото да не остане никакво съмнение, че както догмите, така и обредите на Въсточното Исповедание ще бъдат запазени за Българете, които приемат уния. В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от светите Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с. папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене. Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше.
към текста >>

В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове.
В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от светите Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с. папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене. Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе.
към текста >>

За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше.
Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе. Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци.
към текста >>

Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика.
Григорий, Св. Силвестър и проч., на които беше нееднократно чел житието в четьиминеите. Но че отпосле папите със своето властолюбие отстъпиха от чистотата на Христовото учение и допуснаха неизвестни на древните Отци нововъведения, той не знаеше това отчетливо. Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен. Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен. Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика. Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия. Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим.
към текста >>

Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия.
Силвестър и проч., на които беше нееднократно чел житието в четьиминеите. Но че отпосле папите със своето властолюбие отстъпиха от чистотата на Христовото учение и допуснаха неизвестни на древните Отци нововъведения, той не знаеше това отчетливо. Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен. Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен. Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика. Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия. Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович.
към текста >>

Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях.
Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен. Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен. Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика. Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия. Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович. Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230. Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский.
към текста >>

Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете.
Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен. Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика. Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия. Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете. Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо Йосиф Соколский требваше да се заведе в Рим. Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович. Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230. Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом.
към текста >>

„Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство!
Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий Миркович. Бъдещий архиепископ и патриарх на съединените Българе требваше да се съдружава и от един диакон, и за такъв се намери диакон Рафаил, монах от Рилский мънастир, който такожде бе приел унията и който по-после се произведе за епископ на униятите Българе в Едрине230. Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец. Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал. Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел. Но, щом се известил за нашето пристигане, извикал: „С молитвите на този добър народ (Българете) аз оздравех, и аз вардя първий прием за тяхната депутация. Само нека благоволят да потърпят два-три дни и да се помолят още за мене”.
към текста >>

Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните.
Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия. Патриарх Йоаким намери прочее за добре да направи някои маловажни устъпки на Българете, но, за да се вардят за напред в неприкосновеност правдините на Вселенский престол и за да бъде той по възможност ограден в бъдущето време срещу такива посегвания, каквито си позволиха цариградските Българе на чело с Илариона и Авксентия, негово светейшество намисли да съедини тия устъпки със строги мерки против нарушителите на каноните и на правдините на престолът. За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква. Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр.
към текста >>

Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей.
Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий.
към текста >>

„Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ.
Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий. Този събор, като зе във внимание противоканоническото поведение на Макариополский Илариона и на бивший Диррахийски Авксентия и като ги пригласи три пъти, според свещените канони, да дойдат да дадат пред него ответ, понеже се не евиха по непокорство, ги извъргна от архиерейский сан, като въздрузивши нов жъртвеник в самий център на Вселенский престол, като непокорни, като отстъпници и като нарушители на 31 и 35 апостолски правила, на 15 правило на Двукратний вселенски събор, на 5 правило на Антиохийский събор и пр.
към текста >>

В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език.
В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица. В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език. 2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията. 3) Едно Богословско училище ще се основе в съответствено място, за да се изучват в него Българете, които желаят да стъпят в духовно звание, и разноските на това училище ще се покриват от христиенете, находещи се в чисто българските епархии и други места на императорската ми държава, а уроците, които ще се преподават в него, за да не съдържат нищо противно на Въсточното Христиенско Вероисповедание, ще се определят с програма, съставена от патриаршията. 4) Надзорът върху това училище ще се възложи върху митрополитът на епархията, гдето ще се то намира, и върху настоятели, избирани испомежду испитани духовни лица. 5) Във всичките български училища ще се предпочита изучението на българский език и на неговата литература от всекий друг, като се въспретява всека книга със съдържание противно на православната Вяра и на императорското ми правителство. 6) За всеко нарушение на гореказаните распореждания и постановения относително училищата и за всек недосмотр при избранието на учителите, а така и за всеко немаренье от страна на последните в испълнение учителските им обезаности, вкратце за всеко нераденье и несъглеждане по надзорът и управлението на училището са отговорни митрополитът и настоятелите.
към текста >>

2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията.
Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица. В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език. 2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията. 3) Едно Богословско училище ще се основе в съответствено място, за да се изучват в него Българете, които желаят да стъпят в духовно звание, и разноските на това училище ще се покриват от христиенете, находещи се в чисто българските епархии и други места на императорската ми държава, а уроците, които ще се преподават в него, за да не съдържат нищо противно на Въсточното Христиенско Вероисповедание, ще се определят с програма, съставена от патриаршията. 4) Надзорът върху това училище ще се възложи върху митрополитът на епархията, гдето ще се то намира, и върху настоятели, избирани испомежду испитани духовни лица. 5) Във всичките български училища ще се предпочита изучението на българский език и на неговата литература от всекий друг, като се въспретява всека книга със съдържание противно на православната Вяра и на императорското ми правителство. 6) За всеко нарушение на гореказаните распореждания и постановения относително училищата и за всек недосмотр при избранието на учителите, а така и за всеко немаренье от страна на последните в испълнение учителските им обезаности, вкратце за всеко нераденье и несъглеждане по надзорът и управлението на училището са отговорни митрополитът и настоятелите. 7) Един или двама от митрополитите на България ще заседават, както и по-преди, в синодът на митрополитите, като ще се променят и заместяват, един подир друг, всеки две годин, по каноническо указание от патриархът.
към текста >>

Понеже гореизложените петнадесет члена се представиха на Високата ми Порта, както се каза, с мазбата, и, като се прочетоха и обсъдиха един по един в министерский съвет на държавното ми царство, се съобщиха и на самодържавието ми, и то се увери, че те отговарят на подобренията, които справедливо дирят христиенските жители в България, според настоящите им истински нужди, и че пълното им приспособление може да въдвори църковен мир посред известните със своето честно и добро поведение императорски мои поданици Българе, за това издадох високото си царско ираде, да се повестят непосредствено, а в същото време и всекий да побърза да направи искрено и прямодушно което требва, без да допуща нещо противно нему.
11) Измежду пребивающите в Цариград първенци Българе ще се избират и назначават някои за членове в настоятелствата (епитропствата) на патриаршията и на другите нейни учреждения. 12) За да се образуват децата на находещите се в столицата ми православни Българе и за да изучват собствений си език, ще се основе едно първоначално училище в оградата на българската църква под надзорът на патриаршията. 13) Званичните църковни книжа, които ще се испратят до митрополитите и епископите на чисто българските епархии, ще се пишат по гръцки и по български. 14) Патриаршията ще се грижи, по възможност, да улеснява и расправя относещите се до нея благословии просби и дела на Българете. 15) Патриаршията ще испровожда, кога е нужда, надлежни духовни лица за издирванье поведението на митрополитите и на епископите в България, както и на всичките въобще духовни лица и учители, и за исправление биващите отстъпления и недостатки. Понеже гореизложените петнадесет члена се представиха на Високата ми Порта, както се каза, с мазбата, и, като се прочетоха и обсъдиха един по един в министерский съвет на държавното ми царство, се съобщиха и на самодържавието ми, и то се увери, че те отговарят на подобренията, които справедливо дирят христиенските жители в България, според настоящите им истински нужди, и че пълното им приспособление може да въдвори църковен мир посред известните със своето честно и добро поведение императорски мои поданици Българе, за това издадох високото си царско ираде, да се повестят непосредствено, а в същото време и всекий да побърза да направи искрено и прямодушно което требва, без да допуща нещо противно нему. Поради това и се издаде настоящий ми императорски фирман, украсен и с високий ми царски автограф. Писа се в 1277 година от егирата в крайт на месец рамазан”. Съборът, който разгледа тия устъпки, намери за добре такожде да се назначат незабавно за Пловдив и Шумен, гдето катедрите бяха вакантни, Българе митрополити, и за Пловдивский, той одобри Ксантский митрополит Панарета, а за Шуменский - архимандрит Антима (отпосле български екзарх), който тогава беше учител в Богословското на остров Халки училище. И двете тия лица от българский род бяха отблизу известни на патриаршията.243 Един бърз поглед върху устъпките, които направи на Българете патриарх Йоаким показва, че тези устъпки са твърде несъществени и освен това еластични. Някои пък от членовете, в които те се заключават, не само че не представят някоя особена устъпка, но обезпечават нови права на патриаршията и обвързват Българете с нови задължения към нея.
към текста >>

Ние мислим още, че българете се броят между най-верните поданици на негово величество.
Като не са могли още да сполучат да се припознае официално от Високата Порта църковната им независимост, те се обръщат до Евангелский Съюз, който е припознат, като приятел и защитник на свободата в религиозно отношение, с молба да им не откаже поддръжката си. Долуподписаните се осмеляват, от страна на клонът на Евангелский Съюз в Цариград, да обърнат вниманието на ваше превъсходителство върху тая толкоз важна постъпка и да ви помолят да употребите вашето приятелско влияние пред султановото правителство, за да се съгласи то да отдели Българский народ, според желанието му, от ведомството на Цариградский патриарх. Позволете ни да изложим вкратце причините, които ни подбудиха да направим тая молба. 1) Движението на Българете, до колкото ни е позволено да съдим за него, е движение на цял народ, а не на една партия, и ние мислим, че то е излязло от събуждането на народний дух в българското население, който го подбужда да отваря училища и да търси с жадност Свещеното Писанье, преведено на Българский език, както свидетелствова за това продажбата на много хиляди екземпляри от преводът. 2) Ние мислим, че това движение е съвършено независимо от всеко друго влияние и от всека политическа комбинация, враждебна на султановото правителство. Ние мислим още, че българете се броят между най-верните поданици на негово величество. 3) Тяхното искане да им се възстанови правото да избират духовните си началници испомежду си, право, което са те упражнявали преди много векове и което им се отрича само от един век насам, е, според нас, искане, узаконено от Хатти-Хумаюнът, който обезпечава религиозната свобода на всичките поданици на султанът без различие. 4) Припознаването от султановото правителство независимостта на българските духовни началници от Цариградский патриарх се съвършено оправдава, според нас от фактът, че българското население е много повече на брой от гръцкото в Европейска Турция и, вероятно, се въскачва до четире-пет милиона. 5) Ние имаме основание да мислиме, че оплакванията на Българете са справедливи и че те проистичат от доказаното грабителство и непристойно поведение на повечето от гръцките владици. 6) Поддържането господството на гръцките владици в българските епархии, ни се чини, ще е твърде неблагоприятно за нравственото и умственото усъвършенство-ване на населенията, което ще може да се достига най-добре само с употребеньето народний език. 7) Очевидно е, че ако правителството на султанът не се съгласи да припознае на Българете правото да избират епископите си, една значителна част от тях ще гледа да достигне тая цел в споразуменье с папството, и така ще излезе един раскол, вреден на преобразованието, съсиплив за общината и противен на интересите на правител-ството.
към текста >>

„Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”.
Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки. Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква. Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни.
към текста >>

Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий.
Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка. Едни отиваха, други дохождаха. Но ония, които си отиваха, бяха все по-малко от тези, които дохождаха. Събраний около пастирете си народ не искаше да се разотиде. Какво са сторили тези невинни старци, се чуваха гласове из средата на множеството.
към текста >>

На това му се възрази, че ирадето е излязло, по злобата на гръцкий патрик; че на Българский народ се прави голяма несправедливост, която не ще да е добре известна на негово величество, султанът; че народът вярва, че, като се оплаче на негово величество за тая несправедливост, султанът ще бъде милостив и ще отмени заповедта си за заточението на българските владици.
Народът се остави да се бере около църквата, но в кварталът се испрати войска, която от време на време минуваше около църквата, за да напомнева на събраната тълпа, че никакво безчиние не ще се търпи. Два часа след залязването на слънцето, дойде в метохът сам министрът на полицията, съдружен от джандарми и достатъчно войска, и поиска да види Владиците. Щом влезе при тях, той им обеви пред всичкий народ, че е дошъл да непълни ирадето за заточението им. Неколцина от страна на народът му расправиха, един след друг, че Владиците нямат никаква вина, защото те не са направили друго освен, че са испълнили желанието на народът, на който не позволява совестта да припознава гръцкий патриарх за свой духовен началник, и за това нека по-добре се накаже всичкий народ, а не само те, ако наистина Българете са осъдени да бъдат роби на гръцката патриаршия. Пашата отговори, че веднаж като е излязло царско ираде, то требва да се испълни, каквото и да се казва. На това му се възрази, че ирадето е излязло, по злобата на гръцкий патрик; че на Българский народ се прави голяма несправедливост, която не ще да е добре известна на негово величество, султанът; че народът вярва, че, като се оплаче на негово величество за тая несправедливост, султанът ще бъде милостив и ще отмени заповедта си за заточението на българските владици. „Ние, добавихме онези, които говориха, сме решени да не предадем доброволно архипастирите си, догде не ни се даде възможност да представим на негово величество нашите оплаквания, та че вие не правете каквото щете.” Министрът на полицията отново расправи, че е невъзможно да не се испълни повелението на султанът, като се опитваше ту с кротост и сладост, ту със строгост и сърдитина да убеди народът да не се противи на испълнението на ирадето, но като видя, че той постоянствова да иска да му се даде време за представенье султану жалбата му, премълче и си отиде. Нощта мина без всекакви приключения. Народът не се разиде, но и полицията, която се евяваше сегис-тогис около метохът за наблюденье, не го пъдеше. На другий ден, Великий Петък, се избраха две депутации, от които едната да подаде жалба на султанът, когато ще отива в жамията за Богомолие, а другата да се представи на посланиците на великите държави и да им подаде прошение, Както в жалбата до султанът, така и в прошението до посланиците се излагаше несправедли-востта, която се прави на Българский народ, като му се не зачитат оплакванията против гръцкото духовенство и му се не припознават правдините по църковна част. Заключението на им беше молба да се припознае правото на Българский народ за църковно самоуправление и да се оставят в покой неговите архипастири.
към текста >>

„Ние, добавихме онези, които говориха, сме решени да не предадем доброволно архипастирите си, догде не ни се даде възможност да представим на негово величество нашите оплаквания, та че вие не правете каквото щете.” Министрът на полицията отново расправи, че е невъзможно да не се испълни повелението на султанът, като се опитваше ту с кротост и сладост, ту със строгост и сърдитина да убеди народът да не се противи на испълнението на ирадето, но като видя, че той постоянствова да иска да му се даде време за представенье султану жалбата му, премълче и си отиде.
Два часа след залязването на слънцето, дойде в метохът сам министрът на полицията, съдружен от джандарми и достатъчно войска, и поиска да види Владиците. Щом влезе при тях, той им обеви пред всичкий народ, че е дошъл да непълни ирадето за заточението им. Неколцина от страна на народът му расправиха, един след друг, че Владиците нямат никаква вина, защото те не са направили друго освен, че са испълнили желанието на народът, на който не позволява совестта да припознава гръцкий патриарх за свой духовен началник, и за това нека по-добре се накаже всичкий народ, а не само те, ако наистина Българете са осъдени да бъдат роби на гръцката патриаршия. Пашата отговори, че веднаж като е излязло царско ираде, то требва да се испълни, каквото и да се казва. На това му се възрази, че ирадето е излязло, по злобата на гръцкий патрик; че на Българский народ се прави голяма несправедливост, която не ще да е добре известна на негово величество, султанът; че народът вярва, че, като се оплаче на негово величество за тая несправедливост, султанът ще бъде милостив и ще отмени заповедта си за заточението на българските владици. „Ние, добавихме онези, които говориха, сме решени да не предадем доброволно архипастирите си, догде не ни се даде възможност да представим на негово величество нашите оплаквания, та че вие не правете каквото щете.” Министрът на полицията отново расправи, че е невъзможно да не се испълни повелението на султанът, като се опитваше ту с кротост и сладост, ту със строгост и сърдитина да убеди народът да не се противи на испълнението на ирадето, но като видя, че той постоянствова да иска да му се даде време за представенье султану жалбата му, премълче и си отиде. Нощта мина без всекакви приключения. Народът не се разиде, но и полицията, която се евяваше сегис-тогис около метохът за наблюденье, не го пъдеше. На другий ден, Великий Петък, се избраха две депутации, от които едната да подаде жалба на султанът, когато ще отива в жамията за Богомолие, а другата да се представи на посланиците на великите държави и да им подаде прошение, Както в жалбата до султанът, така и в прошението до посланиците се излагаше несправедли-востта, която се прави на Българский народ, като му се не зачитат оплакванията против гръцкото духовенство и му се не припознават правдините по църковна част. Заключението на им беше молба да се припознае правото на Българский народ за църковно самоуправление и да се оставят в покой неговите архипастири. И двете депутации испълниха възложеното им поръчение.
към текста >>

Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе!
След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века! Знаете всички, че до сега бяхме наедно, подвизаващи се за светото дело на Вярата и на народността. Сега настана време да се разделим телесно, а не душевно. Ние отиваме, по висока заповед, на заточение, защото ни представиха за бунтовници на народът, тогава като ние бяхме едни испълнители на светите заповеди на нашата Божествена Вяра, която Фанариотский патрик безсрамно тъпчи, за да притеснява всичкий наш народ. Съвестта ни е, възлюблени чада наши, чиста пред всесветаго Бога, и ние с душевна радост отиваме да пострадаем за правдата и истината.
към текста >>

Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене.
В светът ще бъдете скърбни, казал Иисус Христос на Апостолите, но дерзайте, защото аз надвих на светът. Скърбни сме сега и ние, братие, че ни гонят Фанариотите, тези нови Фарисеи и стари идолопоклонници, но дерзайте, защото победата ни е приготвена от самаго Иисуса Христа. Ние се борим с истото зло, с което се борил избавительт наш, Иисус Христос. Сегашните фанариотски калугери са едни нови Фарисеи, по-лоши от отколешните. Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели. Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение.
към текста >>

Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово.
Скърбни сме сега и ние, братие, че ни гонят Фанариотите, тези нови Фарисеи и стари идолопоклонници, но дерзайте, защото победата ни е приготвена от самаго Иисуса Христа. Ние се борим с истото зло, с което се борил избавительт наш, Иисус Христос. Сегашните фанариотски калугери са едни нови Фарисеи, по-лоши от отколешните. Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели. Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение. От тях вдъхновени, нашите свети архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието.
към текста >>

Нека бъдем уверени, че истата светост и чистота на нашите стремлениям са верен залог за сполучването на наште общи желания”.255 Идеалът, който бяха си начъртали нашите еднородци в борбата с Фанариотите и който така светло се рисуваше пред тях всред затруднителните събития, беше несравнено по-висок и по-увлекателен за религиозното и духовно чувство, отколкото перспективата, която им предстоеше, ако послушеха слугите на папството, и която беше изневеренье, отстъпничество, скъсване връзките на едноплеменноста, на вековните предания и вражда против истинските благодетели и доброжелатели на България, и ново порабощенье под една по-тежка духовна власт.
Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение. От тях вдъхновени, нашите свети архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието. Нека бъдем уверени, че истата светост и чистота на нашите стремлениям са верен залог за сполучването на наште общи желания”.255 Идеалът, който бяха си начъртали нашите еднородци в борбата с Фанариотите и който така светло се рисуваше пред тях всред затруднителните събития, беше несравнено по-висок и по-увлекателен за религиозното и духовно чувство, отколкото перспективата, която им предстоеше, ако послушеха слугите на папството, и която беше изневеренье, отстъпничество, скъсване връзките на едноплеменноста, на вековните предания и вражда против истинските благодетели и доброжелатели на България, и ново порабощенье под една по-тежка духовна власт. Представителите на първий естествено требваше да надделеят над защитниците на втората. Така и стана, както ще видим в следнята глава. _____________________________________________ 220) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Текстът е публикуван в т. 2.6.2.1. 221) Нашите еднородци не желаеха да нарекат органът на пропагандата с неговото име „България”, като виждаха, че е орган на чужди, а не български интереси.
към текста >>

Те всякога са отричали, да е той правил някой вид разбойничество с каква годе цел.
228) Названието Соколски старецът Йосиф имаше от Габровский мънастир, който, по мястото, гдето е построен, се нарича освен Габровски още и Соколски. По подражание на монасите на другите обители, игуменът и братията на мънастирът, прибавеха до имената си, кога се подписваха, названието Соколски. 229) За бивший игумен на Габровский мънастир Раковский каза тук- таме в списанията си (глед. между другите: „Българский вероисповеден въпрос с Фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма”), че бил разбойничил в младите си години. Ние сме имали възможността да проверим този слух у люде, които са знаели от много време и отблизо Йосифа Соколский. Те всякога са отричали, да е той правил някой вид разбойничество с каква годе цел. Може неговото ягко здравие, неговото юначество, неговото бързо ходене, неговото легко качване и слезване по горите, когато той беше даже осемдесет годишен старец, да са дали повод някому да предположи, че той при тия качества без друго ще да е бил предводител в младото си време на някоя чета разбойници. Но това предположение не се е подтвърдило с никой факт. 230) Диакон Рафаил се намираше в 1860 г. при бивший Велешский владика, Авксентий, като негов диякон. Той прие уния по причина на едно подозрение, което падна върху му, когато в началото на 1861 г.
към текста >>

Може неговото ягко здравие, неговото юначество, неговото бързо ходене, неговото легко качване и слезване по горите, когато той беше даже осемдесет годишен старец, да са дали повод някому да предположи, че той при тия качества без друго ще да е бил предводител в младото си време на някоя чета разбойници.
По подражание на монасите на другите обители, игуменът и братията на мънастирът, прибавеха до имената си, кога се подписваха, названието Соколски. 229) За бивший игумен на Габровский мънастир Раковский каза тук- таме в списанията си (глед. между другите: „Българский вероисповеден въпрос с Фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма”), че бил разбойничил в младите си години. Ние сме имали възможността да проверим този слух у люде, които са знаели от много време и отблизо Йосифа Соколский. Те всякога са отричали, да е той правил някой вид разбойничество с каква годе цел. Може неговото ягко здравие, неговото юначество, неговото бързо ходене, неговото легко качване и слезване по горите, когато той беше даже осемдесет годишен старец, да са дали повод някому да предположи, че той при тия качества без друго ще да е бил предводител в младото си време на някоя чета разбойници. Но това предположение не се е подтвърдило с никой факт. 230) Диакон Рафаил се намираше в 1860 г. при бивший Велешский владика, Авксентий, като негов диякон. Той прие уния по причина на едно подозрение, което падна върху му, когато в началото на 1861 г. се откраднаха на Авксентия около триста лири.
към текста >>

234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят.
III, стр. 65,66,67). Този разказ за пребиванието на Йосифа Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата. Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах. Но старецът Йосиф, очевидно, не е могъл да издържи тая роля. Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим. 234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят. Толкоз голяма беше неговата простота и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде. 235) „България”, год. III, стр. 68. 236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе. 237) Тойеонзисъщий Паисий, когото патриаршията, както и поменахме във втора глава, беше испратила в 1859 да управлява Самоковската епархия.
към текста >>

54. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Павел и на здравия разум, както и на всеобщата представа по този въпрос на цялото човечество.
Фанариотският клир се бореше всячески да промени толкова нашият народ, щото след време да не остане и следа за неговото историческо минало. В тази своя дейност фанариотите си служели със суеверието на народа и на самото духовенство, както и с невежеството, което владеело народа, и жестокостите на властта. Този клир грижливо следял за отдалечаване на всякакъв вид знание, което е насочено срещу системата на управление и интересите на патриаршията. Фанариотите твърдели, че народността е нещо отвратително и противно на самата наша християнска религия. 4. За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя език на училища, премахвайки нашия народен език както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап. Павел и на здравия разум, както и на всеобщата представа по този въпрос на цялото човечество. И за да доведат докрай тази адска политика, фанариотите започнаха да унищожават всичките книги, писани на нашия народен език, било ръкописни или печатни, като казват, че те са без стойност и значение. Тези книги те търсят навсякъде - и в манастирите, и в църквите, и дори в частните домове. И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня. Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата. 5.
към текста >>

Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те спокойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вярата, с децата и живота на народа така, както си искаха.
Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата. 5. Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт. От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6. Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те спокойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вярата, с децата и живота на народа така, както си искаха. Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, а робството го поставя в реда на животните, да чувствува само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно. Впрочем такъв народ какво ли би могъл да направи в подобни случаи?! Българинът не смееше да се обърне за помощ към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание. Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния. Фанариотските владици, като имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я надминат.
към текста >>

Много често те бяха вредни и за самите себе си, защото излизаха оттам със стари и напълно противонародни идеи, които са вредни за днешната кауза на народа ни.
Тези проклети фанариоти, като следваха целта си, по един твърде остроумен начин се стремяха към заменяне на кирилицата с гръцката азбука. Невежеството и неразбирането навлякоха на нашата родина и на нашия народ голямо нещастие, 7. Само тези от младежите, навлезли в лабиринта на тогавашното гръцко учение, го оценяват колко струва, които са вкусили от неговите плодове. Като се отдалечиха от естествения прав път след многогодишно безплодно лутане от 10-15 години и след като похарчиха много пари и най-ценното време на юношеството, тези младежи излязоха от тези учения още по-ненаучени. Те не познаваха дори онова, което е необходимо в самото начало за водене на обществения живот, нямаха идеи и представи и поради това бяха безполезни членове на онова общество, от което произлизаха. Много често те бяха вредни и за самите себе си, защото излизаха оттам със стари и напълно противонародни идеи, които са вредни за днешната кауза на народа ни. С чиста съвест приемаха, като да е математическа истина, а не софизъм и опасна грешка, мисълта: „Всеки не грък е варварин.” Подобни младежи правеха всичко възможно да превърнат своите съграждани българи в гърци, както това вършеха фанариотите, или пък доброволно отиваха като в заточение в някой гръцки град, защото мислеха, че е загубено времето да живеят между хора, които не са гърци. По този начин те сами се осъждаха на нещастие, живеейки в чужбина без родители и роднини, приятели и сродници. Те се унижаваха, защото още отначало започваха криво, продължаваха по-криво и свършваха най-криво. Така народът ежедневно губи цвета на своята младеж, от която очаква подобрение на положението си и един ден край на бедите си. 8. По този начин гърцизмът дотолкова се разпространи, че стана мода да се променя кръщелното и народното име с гръцко или пък в презиме с гръцко окончание.
към текста >>

С подкупи, интриги и обвинения на невинни хора, с глоби и налагане на църковните проклятия на честни и християнски семейства фанариотите успяваха да упражняват абсолютен политически и религиозен деспотизъм върху всички и във всичко.
Такова впрочем е така нареченото гръцко съсловие в нашите български градове, 11. Колкото повече напредваше фанариотската система, толкова повече тя се вкореняваше и простираше из цяла България. Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора. Посредством лъжата приспиваха властта и я командуваха, както си искат. С терора заплашваха народа и той не се осмеляваше да се противопостави на извършваните от архиереите непростими беззакония. С подкупи, интриги и обвинения на невинни хора, с глоби и налагане на църковните проклятия на честни и християнски семейства фанариотите успяваха да упражняват абсолютен политически и религиозен деспотизъм върху всички и във всичко. Затова никой не се осмеляваше да се възпротиви на никое несправедливо и отвратително дело на фанариотския владика, за да не попадне под неговия гняв и под гнева на властта. Такъв човек го очакваше пълно загиване. С подобни средства те успяха да вземат в ръцете си най-сетне всичко, така че никаква работа в общината не се извършваше без знанието на владиката и на неговите приближени. Но всичко ставаше с много пари, което караше членовете на общината да се противопоставят на неговите интереси. Така нашият народ предусещаше злото и познаваше неприятелите си, но не се решаваше да направи каквато и да е стъпка, за да се отърве, понеже от всички страни беше заобиколен от шпионите на фанариотския владика. 12.
към текста >>

Тези монаси идват в манастирите от народната маса и са обикновено хора невежи, суеверни, мързеливи и безнравствени, които, било че не желаят да имат или не могат да се занимават сред обществото с някаква честна дейност, отиват в манастирите, които са се превърнали в общо прибежище на подобни люде.
Калугерите от Ерусалим, Синайската планина, Света гора и от други места обикалят из епархиите, изпращани от своите началници да събират милостиня за поддържане на своите манастири. Тези калугери живеят постоянно или временно в дадена епархия и притежават за това писмено разрешение от владиката, за което те му плащат ежегодно по 1000, 2000-3000 гроша. И това зависи от големината на епархията. Този данък се нарича емватик. Тези калугери-таксидиоти, които остават временно в дадена епархия, плащат от 500 до 1000 гроша за едно позволително. Тези монаси идват в манастирите от народната маса и са обикновено хора невежи, суеверни, мързеливи и безнравствени, които, било че не желаят да имат или не могат да се занимават сред обществото с някаква честна дейност, отиват в манастирите, които са се превърнали в общо прибежище на подобни люде. Там, бидейки отначало най-обикновени слуги, се научават само да четат. Когато си почиват, те се задоволяват да се упражняват в четене на някои жития на монаси и постници, които са отдавна умрели. А тези жития са пълни с баснословни бабини дивотии. Затова прочитането на подобни книги е позорно и унизително за всеки умен човек, ако той е убеден, че това ще допринесе за спасението на душата му. Ежедневното им задължение в манастира е да работят каквото им нареди игуменът, да присъствуват на богослужението, което се извършва три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, да се молят, произнасяйки думи, които в повечето случаи не знаят какво означават.
към текста >>

В дейността им на таксидиоти им помагат мощите на светците, честният кръст, четенето на монашеските жития и други подобни.
Като минат този подготвителен период, те биват повишавани в степен свещеник и започват да изучават и стриктно да спазват църковния ред и канон. Но тъй като този ред е един и същ, за неговото усвояване не се изисква нито много ум, нито остроумие, нито голяма мъдрост, нито пък някаква специална наука. Достатъчно е калугерът да знае да служи според изискванията на старите предания и това е всичко. Изразите „Вярвай и не питай”, „Не пристъпвай старите предания” се използуват за неоправдателно оправдание. И като се упражнят във всичко това добре, започват да се готвят за таксидиоти, без което калугерът не може да получи големи права в манастира. В дейността им на таксидиоти им помагат мощите на светците, честният кръст, четенето на монашеските жития и други подобни. След всичко това началниците им ги пращат с писма сред народа да събират милостиня за нещастните християни. Такива са т. нар. таксидиоти, за които споменавам между другото, за да разберете по-добре намерението ми за какво искам да пиша, защото те играят важна роля в обществото... 14. Една идея пробужда друга, а една нужда ражда друга. След като разделиха християнското население в градовете на партии - гръцка и българска, като отнеха висшите задължения на християнската религия от бялото духовенство и ги възложиха на таксидиотите, т. е.
към текста >>

На владиците бяха подчинени и сърцето, и душата му, и просветата, и честта, и богатството, та дори и самият му живот, с една дума всичко.
Тези невежи и зависими същества бяха всичко в обществото и за обществото. 15. И така нашият злощастен народ придоби и имаше около себе си и вътре в себе си пет силни и враждебни неприятели: [1.] турското кръвожадно и варварско управление, [2.] фанариотската и противонародностната йерархия, [3.] новообразуваната, както е наречена по-горе, гръцка партия сред народа, [4.] таксидиотите-монаси и [5 ] учителите на незрялата младеж. Всичките те бяха против народа. Тяхната борба беше 5:1, но по сила може да се каже 53:13. Тази е, братя, причината, поради която нашият народ не можеше никога да извърши нещо голямо за себе си. На владиците бяха подчинени и сърцето, и душата му, и просветата, и честта, и богатството, та дори и самият му живот, с една дума всичко. Затова обществото, намирайки се в такова положение, на какво добро можеше да се надява?! О, колко са щастливи онези народи, които можеха да притежават тези фактори и да ги използуват за себе си. Народи, които веднъж загубят всичко това, много лесно се превръщат в същества, които живеят като животни. Това е изворът на всичките преследвания и на вечната вражда между човеците, на междуособните войни, на народните въстания и на гибелните войни между великите държави. Единият се стреми да отнеме благата на другия, а пък той бърза да ги защищава.
към текста >>

Всички имаха един общ символ - честния кръст, и един общ лозунг - „Сражавай се за вярата и за отечеството”.
Започнаха да основават различни търговски компании, да разширяват търговските си връзки с останалите просветени християнски народи; събираха парични помощи за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия... А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ. За българина е приятно да слуша да се говори против турците и подкрепя онези, които обикалят и говорят между народа, че турската държава скоро ще се сгромоляса. Всички копнеят за падането на Турция, след което ще настъпи подобрение на положението на християните. Те казваха: Нека Турция се махне от средата ни, та всички християнски народи да се възползуват от общите блага с братско равенство,. 18а. И наистина тогава изчезнаха национализмът, благородството, споровете и исканията на градските първенци. Всички имаха един общ символ - честния кръст, и един общ лозунг - „Сражавай се за вярата и за отечеството”. Тогава нашият български народ забрави нанесените му от гръцките фанариотски владици обиди. Затова и подаде ръката си с чисто сърце за създаване на съюз с останалите християни срещу общия враг. Всички като един мислеха по какъв начин да се освободят от надвисналата над тях в продължение на пет века опасност, за да получат всичките блага, като разрушат железния ярем и разкъсат неразкъсваемите вериги - всичко друго те изоставиха на заден план. 18б. Този общ тогава стремеж на християнските народи, които бяха обхванати от един дух и една мисъл, фанариотите, като не намираха сили да им се противопоставят, замислиха, ако това им се удаде, да го насочат за постигане на своите цели. Затова на първо време започнаха да говорят, че и те мислели и желаели същото.
към текста >>

Богородица, застъпничеството на която е много силно, поради което божествената милост тук се излива в голямо изобилие.
И тъй таксидиотите от Божи гроб канеха народа да посети Божи гроб, тези от Синайската планина да посетят Синайската планина. Първите изтъкваха факта, че именно в Ерусалим божественият Логос приел човешка плът и възвестил радостната вест. Там Христос е пострадал, бил погребан и най-сетне възкръснал. Синайските таксидиоти пък - че не другаде, а на Синайската планина слязъл от небесата сам бог и тук предал на Мойсей десетте заповеди. Останалите пък говореха, че Света гора е градината на св. Богородица, застъпничеството на която е много силно, поради което божествената милост тук се излива в голямо изобилие. И лековерният нещастен народ колкото по-злощастен беше, толкова повече се насочваше на групи към тези свещени места, като се надяваше, че ще бъде удостоен с всичките небесни и земни блага, с каквито той наистина обсипваше безделните и мързеливи калугери. С това този народ се отклоняваше от правилния път в противоположна посока и ставаше по-нещастен. Така той изразяваше своето лековерие и неразбиране. 21. Като си служеха с такива подбуди и науки или, по-добре е да се каже, лъженауки, тези проклетници постигаха целта си. Нашият народ започна да се занимава и изпълнява всичките отвлечени и безплодни калугерски и празни вярвания, като се ограничи в четенето на църковни книги, св.
към текста >>

Евангелие, синаксарите и други станали вече банални, като тези за спасението на грешниците или, по-добре е да се каже, за загиването на грешниците, които книги по съдържание са от най-долно качество.
И лековерният нещастен народ колкото по-злощастен беше, толкова повече се насочваше на групи към тези свещени места, като се надяваше, че ще бъде удостоен с всичките небесни и земни блага, с каквито той наистина обсипваше безделните и мързеливи калугери. С това този народ се отклоняваше от правилния път в противоположна посока и ставаше по-нещастен. Така той изразяваше своето лековерие и неразбиране. 21. Като си служеха с такива подбуди и науки или, по-добре е да се каже, лъженауки, тези проклетници постигаха целта си. Нашият народ започна да се занимава и изпълнява всичките отвлечени и безплодни калугерски и празни вярвания, като се ограничи в четенето на църковни книги, св. Евангелие, синаксарите и други станали вече банални, като тези за спасението на грешниците или, по-добре е да се каже, за загиването на грешниците, които книги по съдържание са от най-долно качество. Освен тях на народа бяха известни и други книги като: Синтип, Бертандор и Хрисанца, Историята на едно магаре, Свитата на Кносия и Александрия. Тези книги таксидиотите настоятелно препоръчваха. Всяко друго занимание те смятаха за празна работа, за губене на скъпоценно време и за смъртен грях. Изобщо народът стигна до такова положение, че не можеше да говори, нито да се изразява ясно и правилно в своите обикновени и ежедневни разговори. В него бе замъглена и най-малката представа за историята на нашите някогашни предци, че и те някога и във война, и в мирно време са вършели отлични дела между тогавашните велики и силни народи, но сега, както и много други, са попаднали под силата на злата съдба.
към текста >>

Матроните и някогашните сводници на Владиците, а често пъти и самите им наложници, като дойдеха в епархиите, биваха преименувани в майки, сестри, внучки... на владиката и започваха да се наричат кира или парамана (дойка) на митрополията.
Светските пък лица, които идваха с владиците, казваха, че са братя, внуци, зетьове, близки и сродници, и затова те биваха веднага назначавани, като им се определяше някаква служба в митрополията, да водят кореспонденцията или пък да отговарят за външните работи. Единият, който водеше кореспонденцията на владиката, се наричаше архиписар, другият пък се наричаше челеби на митрополията и служеше за таен съветник на владиката и регистратор на политическото отношение на митрополита с турските власти. Сред гражданите и християните от епархията тези хора се ползуваха с такава почит, каквато се отдаваше и на владиката. До вчера гладният, като се намираше в положение да може да си играе със съдбата на много човеци, без да отговаря за действията си пред някого, как ли би се отнасял, особено грък към българин, когато би могъл да постъпи несправедливо? Това нека каже някой друг, а пък аз казвам, че той след 5-6-годишно пребиваване се връща у дома си с твърде завидно богатство. 27. Матроните и някогашните сводници на Владиците, а често пъти и самите им наложници, като дойдеха в епархиите, биваха преименувани в майки, сестри, внучки... на владиката и започваха да се наричат кира или парамана (дойка) на митрополията. Всичките те между жените заемаха почетно място. Много често тези именно жени се налагаха и управляваха църковните работи в епархията в зависимост, разбира се, от влиянието, което те имаха върху владиката. Чрез тези жени фанариотските владици вкусваха от насладите на Афродита в най-пълна степен. 28. На всичките онези скитници, които можеха да се срещнат навсякъде под разни имена и по разни причини, срещу парично възнаграждение Владиците разрешаваха свободно да обикалят българските епархии. Това те използуваха за свое лично забогатяване.
към текста >>

Много често тези именно жени се налагаха и управляваха църковните работи в епархията в зависимост, разбира се, от влиянието, което те имаха върху владиката.
Сред гражданите и християните от епархията тези хора се ползуваха с такава почит, каквато се отдаваше и на владиката. До вчера гладният, като се намираше в положение да може да си играе със съдбата на много човеци, без да отговаря за действията си пред някого, как ли би се отнасял, особено грък към българин, когато би могъл да постъпи несправедливо? Това нека каже някой друг, а пък аз казвам, че той след 5-6-годишно пребиваване се връща у дома си с твърде завидно богатство. 27. Матроните и някогашните сводници на Владиците, а често пъти и самите им наложници, като дойдеха в епархиите, биваха преименувани в майки, сестри, внучки... на владиката и започваха да се наричат кира или парамана (дойка) на митрополията. Всичките те между жените заемаха почетно място. Много често тези именно жени се налагаха и управляваха църковните работи в епархията в зависимост, разбира се, от влиянието, което те имаха върху владиката. Чрез тези жени фанариотските владици вкусваха от насладите на Афродита в най-пълна степен. 28. На всичките онези скитници, които можеха да се срещнат навсякъде под разни имена и по разни причини, срещу парично възнаграждение Владиците разрешаваха свободно да обикалят българските епархии. Това те използуваха за свое лично забогатяване. Такива са различните капитани, пострадали при корабокрушение, лица, срещу които е възбудено незаконно преследване, християни-търговци, обрани от разбойници, родители на уж насила пленени синове и дъщери, насила помохамеданчени християни и много други скитници-гърци. За своето нещастно положение те се снабдяваха с документи с фалшиво съдържание, издавани от самите владици.
към текста >>

Дори техните прочути професори от катедрите хвърлят най-ядовити стрели и много често ни обсипват с всичките проклятия на света.
Каквото евреите на Христа: вместо манна - жлъчка, вместо любов - кръст, на който ежедневно разпъват българския народ. Нека някой ми каже каква помощ гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за подпомагането на някой нещастен българин? Кой грък е помогнал с нещо при издаването на някоя българска книжка? Никой. И нека някой ми каже, че аз лъжа. А днес освен отделни лица и гръцките вестници в своите колони непрекъснато публикуват статии против България с различни заглавия. Дори техните прочути професори от катедрите хвърлят най-ядовити стрели и много често ни обсипват с всичките проклятия на света. Самият аз често пъти съм слушал и виждал и в Атина, и в много други градове, и в събранията на гърци да се говори против нас, българите. 31. Не ги успокоиха и тези йезуитски изобретения. Владиците и техните приближени бяха неспокойни от ежедневното осъзнаване на собствените си престъпления. Те се съмняваха във всичките си макиавелски мерки, насочени срещу горкия български народ. Тяхната съвест, недоволствата срещу тях в провинциите, общата неблагосклонност на целия български народ, исканията на народа да си има свой еднороден и едноезичен владика, горчивите и остри изложения срещу тяхното поведение от страна на наши учени тук-там, всичко това, вместо да ги вразуми и да намалят непростимите си беззакония, те започнаха да се занимават с изобретяването на по-нови и по-лоши, по-ужасни и по-силни извъртания на всеки един случай.
към текста >>

Самият аз често пъти съм слушал и виждал и в Атина, и в много други градове, и в събранията на гърци да се говори против нас, българите. 31.
Нека някой ми каже каква помощ гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за подпомагането на някой нещастен българин? Кой грък е помогнал с нещо при издаването на някоя българска книжка? Никой. И нека някой ми каже, че аз лъжа. А днес освен отделни лица и гръцките вестници в своите колони непрекъснато публикуват статии против България с различни заглавия. Дори техните прочути професори от катедрите хвърлят най-ядовити стрели и много често ни обсипват с всичките проклятия на света. Самият аз често пъти съм слушал и виждал и в Атина, и в много други градове, и в събранията на гърци да се говори против нас, българите. 31. Не ги успокоиха и тези йезуитски изобретения. Владиците и техните приближени бяха неспокойни от ежедневното осъзнаване на собствените си престъпления. Те се съмняваха във всичките си макиавелски мерки, насочени срещу горкия български народ. Тяхната съвест, недоволствата срещу тях в провинциите, общата неблагосклонност на целия български народ, исканията на народа да си има свой еднороден и едноезичен владика, горчивите и остри изложения срещу тяхното поведение от страна на наши учени тук-там, всичко това, вместо да ги вразуми и да намалят непростимите си беззакония, те започнаха да се занимават с изобретяването на по-нови и по-лоши, по-ужасни и по-силни извъртания на всеки един случай. И затова днес всяко предложение, всеки въпрос, всеки процес относно религията проклетите владици представят пред властта като въстание.
към текста >>

Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване.
Най-верен свидетел на техния действия е животът. Затова, за да стане известна на читателите мерзостта на проклетите владици, ще съобщя буквално едно писмено изложение, направено от достоен мъж и предадено на един прочут дипломат през 1846 г. В този документ се потвърждават всичките извършени от владиците беззакония. 32. На 8 декември 1846 г. въпросното изложение бе предадено като писмо на г-н Дашков, вицеконсул в Молдо-Влахия. I. Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване. Епископските места в Турция се продават на Владиците на търг, затова след време техните цени се покачиха твърде много, които ръкоположените владици наведнъж или ежегодно по определена сума плащат на вселенския патриарх, на така наречените отбрани владици, на големците и на силните в турската власт: банкери, търговци, фанариоти, паши и други. Затова именно началниците се стремяха да запазят за себе си избирането на епархийските владици и да не се отстъпва това дело на самите епархии. Това право се смята за собственост на константинополския патриарх. И това става не в интерес на народа, нито се върши за издигане значението на православието, а за да могат по свое усмотрение да уволняват, да преместват, да избират и да назначават каквито, когато и където пожелаят. А поради честите промени те претоварват епархиите с нова и непоносима тежест. II.
към текста >>

А поради честите промени те претоварват епархиите с нова и непоносима тежест. II.
Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване. Епископските места в Турция се продават на Владиците на търг, затова след време техните цени се покачиха твърде много, които ръкоположените владици наведнъж или ежегодно по определена сума плащат на вселенския патриарх, на така наречените отбрани владици, на големците и на силните в турската власт: банкери, търговци, фанариоти, паши и други. Затова именно началниците се стремяха да запазят за себе си избирането на епархийските владици и да не се отстъпва това дело на самите епархии. Това право се смята за собственост на константинополския патриарх. И това става не в интерес на народа, нито се върши за издигане значението на православието, а за да могат по свое усмотрение да уволняват, да преместват, да избират и да назначават каквито, когато и където пожелаят. А поради честите промени те претоварват епархиите с нова и непоносима тежест. II. Всичките тези тайни съдружници и явни покровители и приятели снабдяват Владиците с препоръчителни писма до провинциалните власти; те им дават фермани и с това абсолютна власт над словесното им стадо. Пред властта те възхваляват верността на Владиците и отричат нападките и обвиненията, отправени срещу тях от народа или от другаде. Това те вършат, като извиняват всички архиерейски злоупотреби, а, от друга страна, като представят народа за непослушен, невъзпитан и варварски, който се противопоставя от злобно вироглавство, като не иска да плаща на своя суверен (т. е. владиката) законното му право, което той има, дадено му от султана. III. И така новоръкоположеният владика, след като предразположи към себе си всички в Цариград, заминава за епархията си с цяла свита, която му импонира във всичко, и дори понякога с хора, крайно безнравствени, с много подаръци за турските бейове и първенци-християни в епархията.
към текста >>

Чрез тях именно Владиците се запознаха със семейните работи на гражданите, чрез тях посегнаха и на семейната им чест.
Трето, негово задължение е да създаде група от свои приближени сред гражданите. Четвърто, да всее раздор сред гражданите, спорове между чорбаджиите и ако успее, да проникне и сред домашните тайни на гражданите, за да може да държи всичко под своя власт. Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в свещенодействията, който език народът не знае. В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки. Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост. Чрез тях именно Владиците се запознаха със семейните работи на гражданите, чрез тях посегнаха и на семейната им чест. Тези монаси им служат за шпиони сред народа в епархията и за да не бъда голословен, ще посоча само един пример. IV. Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския манастир „Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен. Като изповедник на всичките граждани той знаеше техните тайни и затова в продължение на 10 години беше бич и зъл демон за този град. По време на гръцкото въстание, понеже знаеше, че няколко от гражданите бяха съучастници на дружеството „За вярата”, стана причина за няколко години те да напуснат Сливен. Спокойни останаха само онези, които с пари удовлетвориха калугерската му алчност.
към текста >>

По негово искане владиката затвори училищата в града, афореса един от учителите и забрани на тамошните монаси и свещеници да служат само защото бяха изобличили нечестивите му дела.
Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския манастир „Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен. Като изповедник на всичките граждани той знаеше техните тайни и затова в продължение на 10 години беше бич и зъл демон за този град. По време на гръцкото въстание, понеже знаеше, че няколко от гражданите бяха съучастници на дружеството „За вярата”, стана причина за няколко години те да напуснат Сливен. Спокойни останаха само онези, които с пари удовлетвориха калугерската му алчност. Партений беше още блудник и педераст. По негово искане владиката затвори училищата в града, афореса един от учителите и забрани на тамошните монаси и свещеници да служат само защото бяха изобличили нечестивите му дела. Това стана на 10 януари 1827 г. в Сливен. Ето и други примери. V. Бившият търновски митрополит Панарет бил някога борец и гладиатор в Мала Азия, както за това свидетелствуват раните на раменете му. Освен това сам си признаваше, че е бил такъв, и дори се хвалеше с това си минало.
към текста >>

За това той много често ми говореше, когато през 1828 г.
Дори владиката с помощта на цариградските си приятели издействува неговото заточение. Но по божието благоволение той се спаси в Белград (Сърбия). За това заточение нямаше никаква сериозна причина и то стана за удоволствие на владиката, който искаше да покаже своята власт. VII. Пловдивският митрополит Никифор е роден на о-в Митилена. Той е неграмотен човек и положи много усилия да забрани в Пловдивското училище да се преподават други предмети освен октоих и псалтир. За това той много често ми говореше, когато през 1828 г. бях директор на тамошното училище. Митрополитът, след като извърши всичките обикновени владишки злоупотреби, обезчести девици и съпруги, издаваше решения за незаконни разводи и пр. За сводница му служеше родната му сестра, която бе в дъното на всичките му престъпления. Връх на всичките му безобразия бе това, дето събра всичките екземпляри от Св. Евангелие, преведено на български език от Неофит Рилски и сверено от него с руския превод, и ги изгори пред очите на народа, като че да принасяше жертвоприношение, и то не нещо друго, а най-свещената книга, за която сам бог нареди на християните да я четат.
към текста >>

Митрополитът, след като извърши всичките обикновени владишки злоупотреби, обезчести девици и съпруги, издаваше решения за незаконни разводи и пр.
За това заточение нямаше никаква сериозна причина и то стана за удоволствие на владиката, който искаше да покаже своята власт. VII. Пловдивският митрополит Никифор е роден на о-в Митилена. Той е неграмотен човек и положи много усилия да забрани в Пловдивското училище да се преподават други предмети освен октоих и псалтир. За това той много често ми говореше, когато през 1828 г. бях директор на тамошното училище. Митрополитът, след като извърши всичките обикновени владишки злоупотреби, обезчести девици и съпруги, издаваше решения за незаконни разводи и пр. За сводница му служеше родната му сестра, която бе в дъното на всичките му престъпления. Връх на всичките му безобразия бе това, дето събра всичките екземпляри от Св. Евангелие, преведено на български език от Неофит Рилски и сверено от него с руския превод, и ги изгори пред очите на народа, като че да принасяше жертвоприношение, и то не нещо друго, а най-свещената книга, за която сам бог нареди на християните да я четат. Той забрани също да се продава каквато и да е книга на български, като забрани за това и на учителите с писма, каквито изпрати из епархията. VIII. Скопският митрополит покрай другите беззакония незаконно аргоса един поп, като затвори и църквата в градчето Трън.
към текста >>

Поради това той много често се оплаква на патриаршията и моли да бъде освободен от непростимите беззакония, нечовечността, злоупотребите и неблагочестието на владиците от всичките български епархии, без да знае системата от тайни споразумения между тези владици и споменатите по-горе чиновници на патриаршията.
Народът от тези епархии протестира направо пред Високата порта, която вече се стреми към подобряване на моралното и материалното положение на своите многобройни народи, като въвежда нови закони и нов начин на конституционно управление. Но преспанският владика не обръща внимание на всичко това и руши всичко, което би допринесло за доброто на нашите съграждани. Той затваря училищата и преследва гражданите, които са против тази негова дейност. Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския Манасий” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.). От тези малко на брой и кратки примери става съвсем ясно, че злощастният ни народ страда ежедневно много. Поради това той много често се оплаква на патриаршията и моли да бъде освободен от непростимите беззакония, нечовечността, злоупотребите и неблагочестието на владиците от всичките български епархии, без да знае системата от тайни споразумения между тези владици и споменатите по-горе чиновници на патриаршията. Затова тя не само отхвърляше и сега отхвърля предложенията на народа, но и го обвинява в непослушание. За да бъде по-спокойна, тя арестува по-знатните, като ги праща на заточение или пък осъжда с още по-тежки присъди. Едни биват отравяни, какъвто беше случаят с Дионисий Казански (Котленски), други изпраща на заточение, както постъпи с Неофит, трети клевети, че замислят нещо лошо, както се случи с хаджи Иларион Стоянович от Елена. Учителите из провинцията обявява за безнравствени и безбожници. Това е общо оръжие на злите и порочните люде, което те насочват срещу доблестните мъже.
към текста >>

Неин главатар бе католическият епископ в Букурещ, който много често започна да обикаля българските земи.
От всичко това пострада нашият народ, защото поиска да си има свои религиозни водачи, еднонародни и едноезични, както това се изисква от самата църква и каквито имат народите по земята. Като видяха всичкото това нашите сънародници и като не се надяваха вече на никакво подобрение на собствената си съдба, сметнаха, че е по за предпочитане и по-сигурно да потърсят покровителството на папата, като обещаваха да преминат и към западноримската вяра. Това схващане досега бе подкрепено от 6 свещеници и техните енории и от мнозина първенци. До папа Пий IX бе изпратено писмо, което разясняваше въпроса. Тази постъпка засили още повече тайната пропаганда сред нашите сънародници. Неин главатар бе католическият епископ в Букурещ, който много често започна да обикаля българските земи. Друга група пък смята, че католицизмът не осигурява спокойно бъдеше на българите, и се насочиха към мюсюлманството, което е господствуваща религия в турското царство и която религия като приемат, им отваря вратите към политическите права в държавата. По този начин се освобождават завинаги от тежките притеснения на патриаршията и владиците, които нашите сънародници понасят толкова векове и бог знае колко още ще понасят, сковани с този железен ярем на шията. Тези мисли се разгласяват навсякъде почти явно и служат за съблазън за малодушните. Поради гръцкото фанариотско духовенство такива неща се зародиха и развиха сред горката наша България. На това трябва да се обърне сериозно внимание, защото е много опасно да не би тези идеи да се разпространят сред целия народ и тогава един бог знае докъде може да стигне и това зло.
към текста >>

Със своя скандален живот и клеветничеството си този човек смути съвестта на народа.
Тази зараза вмъкнаха сред нас препоръчаните от владиците гръцки учители, които бяха назначени из българските епархии. Цялата тяхна мъдрост се ограничаваше в четирите части на граматиката и с превода на малки откъси от старогръцките автори. Но безнравствеността и развратът, който те въведоха, са наистина нетърпими. Но беше ли възможно юноши, по произход и възпитание еднакви с това на владиците, да станат добри преподаватели и възпитатели на българската младеж? Достатъчен е примерът на пловдивския учител, някой си Цукалас, който бе препоръчан и избран от самата Патриаршия. Със своя скандален живот и клеветничеството си този човек смути съвестта на народа. Освен това Цукалас правеше опит да развращава нравите на младежите, които обучаваше. Пловдивчани, за които той бе станал непоносим, с мъка се отърваха от него. Но и като напусна Пловдив, този човек не престана да клевети нашия народ. Гръцките вестници и най-вече тези, които излизат в Цариград и Смирна, се пълнят със статии, писани от Цукалас против българите и българските учени. На това безобразие достойно отговори нашият (българският) вестник, като доказа, че този мръсник грък напълно съзнателно се опитва чрез клевети да компрометира нашите учени и по този начин да охули и народа ни.
към текста >>

Милостта, с която Ваше Величество щедро дарява всичките верни поданици, вървейки по стъпките и благородните намерения на нашия любим и уважаван самодържец султан Махмуд и Ваш баща (дано справедливият съдия и бог да въдвори душата му в рая), смелостта, която изяви с толкова много хатишерифи и особено с този от 18 февруари 1846 или 4 ревюлеверя 1262 г., дава сили на всеки верен поданик да се яви свободно и да изкаже страданията си, болките си и всичко, което той смята за полезно за напредъка и подобрението на верните поданици от цялото царство на Ваше Величество.
Затова и досега народът ни страда от този лош демон на гръцките учители. Тук ще приложа, за да стане известно на целия наш народ прошението, което тогава беше подадено до султан Абдул Меджид на 27 май 1846 г. в Русе и което бе преведено на турски език от г-н Г. Петров, таен съветник на сръбския княз Александър Карагеорги, който бе дошъл да поздрави султана. „Царю, Дано всеблагият и всемогъщ бог Ви надари с дълголетие и безсмъртна слава Вас, най-справедливия и най-милостивия наш баща и цар султан Абдул Меджид, амин! Милостта, с която Ваше Величество щедро дарява всичките верни поданици, вървейки по стъпките и благородните намерения на нашия любим и уважаван самодържец султан Махмуд и Ваш баща (дано справедливият съдия и бог да въдвори душата му в рая), смелостта, която изяви с толкова много хатишерифи и особено с този от 18 февруари 1846 или 4 ревюлеверя 1262 г., дава сили на всеки верен поданик да се яви свободно и да изкаже страданията си, болките си и всичко, което той смята за полезно за напредъка и подобрението на верните поданици от цялото царство на Ваше Величество. Това окуражи и нас, покорните и верните Ваши поданици, да се представим пред Вас и Ви принесем най-дълбоката благодарност от страна на целия ни народ за безбройните ежедневни Ваши грижи към нас, както и благопожеланията ни за здраве, дълговечност и слава на Ваше Величество и за заздравяване на силното Ви царство. При това осмеляваме се да предоставим на Вашата постоянна благоразумна и бащинска за настрижа уреждането на многобройните нередности, злоупотреби и грабежи, които вършат Владиците из епархиите на силното Ви царство и особено в България, та горещо молим за следното: 1. Да се определи точно годишната заплата на Владиците и броят на техните слуги, защото, докато всичките Ви министри и чиновници имат определени заплати и определен брой слуги, Владиците искат и получават без съвест, колкото могат, като за това си служат с всякакъв вид престъпления. В тази своя дейност те се опират на получения от Ваше Величество ферман, но никога нито го показват, нито го прочитат пред народа, за да научим при какви условия биват изпращани тези владици при нас. Те употребяват като средство за заплашване името на нашето правителство и на уважавания ни монарх и без всякакъв страх вършат най-невероятни закононарушения, неправди и грабежи.
към текста >>

Това окуражи и нас, покорните и верните Ваши поданици, да се представим пред Вас и Ви принесем най-дълбоката благодарност от страна на целия ни народ за безбройните ежедневни Ваши грижи към нас, както и благопожеланията ни за здраве, дълговечност и слава на Ваше Величество и за заздравяване на силното Ви царство.
Тук ще приложа, за да стане известно на целия наш народ прошението, което тогава беше подадено до султан Абдул Меджид на 27 май 1846 г. в Русе и което бе преведено на турски език от г-н Г. Петров, таен съветник на сръбския княз Александър Карагеорги, който бе дошъл да поздрави султана. „Царю, Дано всеблагият и всемогъщ бог Ви надари с дълголетие и безсмъртна слава Вас, най-справедливия и най-милостивия наш баща и цар султан Абдул Меджид, амин! Милостта, с която Ваше Величество щедро дарява всичките верни поданици, вървейки по стъпките и благородните намерения на нашия любим и уважаван самодържец султан Махмуд и Ваш баща (дано справедливият съдия и бог да въдвори душата му в рая), смелостта, която изяви с толкова много хатишерифи и особено с този от 18 февруари 1846 или 4 ревюлеверя 1262 г., дава сили на всеки верен поданик да се яви свободно и да изкаже страданията си, болките си и всичко, което той смята за полезно за напредъка и подобрението на верните поданици от цялото царство на Ваше Величество. Това окуражи и нас, покорните и верните Ваши поданици, да се представим пред Вас и Ви принесем най-дълбоката благодарност от страна на целия ни народ за безбройните ежедневни Ваши грижи към нас, както и благопожеланията ни за здраве, дълговечност и слава на Ваше Величество и за заздравяване на силното Ви царство. При това осмеляваме се да предоставим на Вашата постоянна благоразумна и бащинска за настрижа уреждането на многобройните нередности, злоупотреби и грабежи, които вършат Владиците из епархиите на силното Ви царство и особено в България, та горещо молим за следното: 1. Да се определи точно годишната заплата на Владиците и броят на техните слуги, защото, докато всичките Ви министри и чиновници имат определени заплати и определен брой слуги, Владиците искат и получават без съвест, колкото могат, като за това си служат с всякакъв вид престъпления. В тази своя дейност те се опират на получения от Ваше Величество ферман, но никога нито го показват, нито го прочитат пред народа, за да научим при какви условия биват изпращани тези владици при нас. Те употребяват като средство за заплашване името на нашето правителство и на уважавания ни монарх и без всякакъв страх вършат най-невероятни закононарушения, неправди и грабежи. Много пъти те вземат от бедняците и най-необходимите им домашни съдове, което не се върши и от жестоките разбойници.
към текста >>

В тази своя дейност те се опират на получения от Ваше Величество ферман, но никога нито го показват, нито го прочитат пред народа, за да научим при какви условия биват изпращани тези владици при нас.
„Царю, Дано всеблагият и всемогъщ бог Ви надари с дълголетие и безсмъртна слава Вас, най-справедливия и най-милостивия наш баща и цар султан Абдул Меджид, амин! Милостта, с която Ваше Величество щедро дарява всичките верни поданици, вървейки по стъпките и благородните намерения на нашия любим и уважаван самодържец султан Махмуд и Ваш баща (дано справедливият съдия и бог да въдвори душата му в рая), смелостта, която изяви с толкова много хатишерифи и особено с този от 18 февруари 1846 или 4 ревюлеверя 1262 г., дава сили на всеки верен поданик да се яви свободно и да изкаже страданията си, болките си и всичко, което той смята за полезно за напредъка и подобрението на верните поданици от цялото царство на Ваше Величество. Това окуражи и нас, покорните и верните Ваши поданици, да се представим пред Вас и Ви принесем най-дълбоката благодарност от страна на целия ни народ за безбройните ежедневни Ваши грижи към нас, както и благопожеланията ни за здраве, дълговечност и слава на Ваше Величество и за заздравяване на силното Ви царство. При това осмеляваме се да предоставим на Вашата постоянна благоразумна и бащинска за настрижа уреждането на многобройните нередности, злоупотреби и грабежи, които вършат Владиците из епархиите на силното Ви царство и особено в България, та горещо молим за следното: 1. Да се определи точно годишната заплата на Владиците и броят на техните слуги, защото, докато всичките Ви министри и чиновници имат определени заплати и определен брой слуги, Владиците искат и получават без съвест, колкото могат, като за това си служат с всякакъв вид престъпления. В тази своя дейност те се опират на получения от Ваше Величество ферман, но никога нито го показват, нито го прочитат пред народа, за да научим при какви условия биват изпращани тези владици при нас. Те употребяват като средство за заплашване името на нашето правителство и на уважавания ни монарх и без всякакъв страх вършат най-невероятни закононарушения, неправди и грабежи. Много пъти те вземат от бедняците и най-необходимите им домашни съдове, което не се върши и от жестоките разбойници. Като идват при нас, Владиците водят със себе си цяла свита от безсрамни и безнравствени слуги, които вършат всякакви безобразия, псуват народа, отнасят се жестоко с нашите свещеници. Става така, че и най-нищожният слуга на владиката е един малък архиерей в митрополията, който е по-лош и от титулярния владика. При обикаляне из епархията от тези разбойници страдат и селяните, и свещениците. 2.
към текста >>

Защото никой друг не може да познава религиозните интереси на верните поданици на Ваше Величество освен самите поданици, които, трябва да плащат толкова разноски и дългове, ще потърсят за владика мъж уважаван, добродетелен и достоен да заеме архиерейския сан.
Много пъти те вземат от бедняците и най-необходимите им домашни съдове, което не се върши и от жестоките разбойници. Като идват при нас, Владиците водят със себе си цяла свита от безсрамни и безнравствени слуги, които вършат всякакви безобразия, псуват народа, отнасят се жестоко с нашите свещеници. Става така, че и най-нищожният слуга на владиката е един малък архиерей в митрополията, който е по-лош и от титулярния владика. При обикаляне из епархията от тези разбойници страдат и селяните, и свещениците. 2. Понеже владиците биват назначавани за доброто на народа, а народът не се ражда, за да им робува и да ги храни без взаимна услуга, трябва да бъдат избирани от народа и само утвърждаването да става от надлежното място. Защото никой друг не може да познава религиозните интереси на верните поданици на Ваше Величество освен самите поданици, които, трябва да плащат толкова разноски и дългове, ще потърсят за владика мъж уважаван, добродетелен и достоен да заеме архиерейския сан. А изпращаните ни от патриаршията владици, по-голямата част от тях, да не кажем всичките, са неизвестни, невежи, безнравствени, неблагочестиви, лице-мерци и мислят само за забогатяване, а не и за лошите последствия. Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години. 3. Всичките народи имат за свещеници и архиереи едноплеменни и едно-езични на тях лица. Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава. Така например Нишкият е родом от о-в Андрос.
към текста >>

А изпращаните ни от патриаршията владици, по-голямата част от тях, да не кажем всичките, са неизвестни, невежи, безнравствени, неблагочестиви, лице-мерци и мислят само за забогатяване, а не и за лошите последствия.
Като идват при нас, Владиците водят със себе си цяла свита от безсрамни и безнравствени слуги, които вършат всякакви безобразия, псуват народа, отнасят се жестоко с нашите свещеници. Става така, че и най-нищожният слуга на владиката е един малък архиерей в митрополията, който е по-лош и от титулярния владика. При обикаляне из епархията от тези разбойници страдат и селяните, и свещениците. 2. Понеже владиците биват назначавани за доброто на народа, а народът не се ражда, за да им робува и да ги храни без взаимна услуга, трябва да бъдат избирани от народа и само утвърждаването да става от надлежното място. Защото никой друг не може да познава религиозните интереси на верните поданици на Ваше Величество освен самите поданици, които, трябва да плащат толкова разноски и дългове, ще потърсят за владика мъж уважаван, добродетелен и достоен да заеме архиерейския сан. А изпращаните ни от патриаршията владици, по-голямата част от тях, да не кажем всичките, са неизвестни, невежи, безнравствени, неблагочестиви, лице-мерци и мислят само за забогатяване, а не и за лошите последствия. Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години. 3. Всичките народи имат за свещеници и архиереи едноплеменни и едно-езични на тях лица. Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава. Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският.
към текста >>

Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват.
Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години. 3. Всичките народи имат за свещеници и архиереи едноплеменни и едно-езични на тях лица. Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава. Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският. Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват. Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ. Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество. И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове.
към текста >>

Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ.
Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава. Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският. Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват. Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ. Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество. И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела.
към текста >>

Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество.
Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският. Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват. Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ. Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество. И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни.
към текста >>

И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4.
От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският. Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват. Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ. Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество. И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни. Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама.
към текста >>

Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого.
Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ. Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с езика и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество. И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни. Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама. По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие.
към текста >>

Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама.
И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни. Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама. По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство.
към текста >>

По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5.
Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни. Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама. По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство. Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба.
към текста >>

Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие.
Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни. Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама. По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство. Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба. Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост.
към текста >>

Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба.
По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство. Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба. Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда.
към текста >>

Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост.
Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство. Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба. Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят.
към текста >>

Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6.
Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство. Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба. Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство. Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие. Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях.
към текста >>

Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят.
Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство. Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие. Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях. Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението. Ние, покорните и верните поданици на Ваше Величество, представяме това на Вашата бащинска доброта, като молим горещо да изпълните всичко това изцяло, за да се изкоренят за в бъдеще толкова многото причини за негодуване и самата несправедливост.
към текста >>

Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях.
Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство. Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие. Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях. Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението. Ние, покорните и верните поданици на Ваше Величество, представяме това на Вашата бащинска доброта, като молим горещо да изпълните всичко това изцяло, за да се изкоренят за в бъдеще толкова многото причини за негодуване и самата несправедливост. Всеблагият и всемогъщ бог да благослови и ощастливи всичките Ви благородни намерения, да Ви надари с дълговечен, славен и щастлив живот и да подчини под Вашите крака всеки враг и неприятел. На нашия миролюбив, милостив и силен самодържец султан Абдул Меджид покорни слуги и верни поданици.” Като научи с помощта на своите шпиони, че това прошение е предадено на самия султан от страна на целия ни народ и със знанието на самия генерал Грамбер, Патриаршията се смути, но благодарение на интригите, коварството и помощта на своите силни приятели в турското правителство успя да направи така, че прошението да остане без всякакво последствие.
към текста >>

Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението.
Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство. Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие. Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях. Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението. Ние, покорните и верните поданици на Ваше Величество, представяме това на Вашата бащинска доброта, като молим горещо да изпълните всичко това изцяло, за да се изкоренят за в бъдеще толкова многото причини за негодуване и самата несправедливост. Всеблагият и всемогъщ бог да благослови и ощастливи всичките Ви благородни намерения, да Ви надари с дълговечен, славен и щастлив живот и да подчини под Вашите крака всеки враг и неприятел. На нашия миролюбив, милостив и силен самодържец султан Абдул Меджид покорни слуги и верни поданици.” Като научи с помощта на своите шпиони, че това прошение е предадено на самия султан от страна на целия ни народ и със знанието на самия генерал Грамбер, Патриаршията се смути, но благодарение на интригите, коварството и помощта на своите силни приятели в турското правителство успя да направи така, че прошението да остане без всякакво последствие.
към текста >>

Ние, покорните и верните поданици на Ваше Величество, представяме това на Вашата бащинска доброта, като молим горещо да изпълните всичко това изцяло, за да се изкоренят за в бъдеще толкова многото причини за негодуване и самата несправедливост.
Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство. Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие. Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях. Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението. Ние, покорните и верните поданици на Ваше Величество, представяме това на Вашата бащинска доброта, като молим горещо да изпълните всичко това изцяло, за да се изкоренят за в бъдеще толкова многото причини за негодуване и самата несправедливост. Всеблагият и всемогъщ бог да благослови и ощастливи всичките Ви благородни намерения, да Ви надари с дълговечен, славен и щастлив живот и да подчини под Вашите крака всеки враг и неприятел. На нашия миролюбив, милостив и силен самодържец султан Абдул Меджид покорни слуги и верни поданици.” Като научи с помощта на своите шпиони, че това прошение е предадено на самия султан от страна на целия ни народ и със знанието на самия генерал Грамбер, Патриаршията се смути, но благодарение на интригите, коварството и помощта на своите силни приятели в турското правителство успя да направи така, че прошението да остане без всякакво последствие.
към текста >>

55. 5.4.2.6. Писмо № 6

ТОМ 35

В продължение на туй наше пребиваване, визирите на често се променяха.
Той само имаше свободен достъп между чиновниците - по причина, на което затворниците прибягваха до него за всяка нужда; с една дума той беше като посредник между затворниците и правителството; тъй той знаеше почти всички кой за какво е затворен и служеше в много отношения като шпионин на правителството. Колкото и услужлив да се гледаше в точността, той беше много забит фанариотин грък-българофоб до немай-каде. При всичко, че живеяхме наедно и прекарвахме като братя, той все се стараеше да открие нещо от мене по нашата работа за да предаде на правителството. В това отношение той беше предан на своите привички. Морално неговата подпорка ми е доволна заслужила с взамена на една не малка материална моя вреда - и сичко това по измама на неговия фанариотски характер. В продължение на туй наше пребиваване, визирите на често се променяха. На всеки нов везир по една комисия се назначаваше за разглеждане на нашето дело. Като гледахме, че никакъв край не зема туй наше дело, то и ние, на всеки везирът, не преставахме да подаваме прошения, от които случайно намерих едно написано на френски и подадено на Негово височество Мидхат-паша със следующето съдържание: „Ваше Височество, Почти четири години става от както се запрех във Видин, дето като се подложих на изпит в продължение на пет месеца, оправдах се и се освободих; при всичко туй, подир един месец и половина изново се затворих, и като ме поставиха в окови, изпратиха ме в Цариградския затвор, дето се намирам от 32 месеца без да съм повикан ни на изпит, ни на съд; още не зная дали съм за същото дело, за което бех във Видин или за друга некоя вина. Вехтото дело туй наречено политическо не беше освен една чиста фабрикация, една подла клевета, понеже как може да бъде политическо споразумение между хора, които не са се познавали никак и които са се запознали за пръв път в затвора? Но аз бях нечестит да се запра подир заминаването на Ваше Височество, който не беше веки да бди над справедливостта, която той сам уведе у българина, и като (за зла чест на турско) не съществуваха много Мидхат-пашовци, всичките наследници пренебрегна премного тая част. Сичките мои усилия за да бъде на конец отсъден останаха безплодни; едва ли можах да сполуча да прекарам делото си пред Върховния съд, което от 3 месеца насам се нахожда там без да ми е възможно да узная нещо положително.
към текста >>

Като гледахме, че никакъв край не зема туй наше дело, то и ние, на всеки везирът, не преставахме да подаваме прошения, от които случайно намерих едно написано на френски и подадено на Негово височество Мидхат-паша със следующето съдържание: „Ваше Височество, Почти четири години става от както се запрех във Видин, дето като се подложих на изпит в продължение на пет месеца, оправдах се и се освободих; при всичко туй, подир един месец и половина изново се затворих, и като ме поставиха в окови, изпратиха ме в Цариградския затвор, дето се намирам от 32 месеца без да съм повикан ни на изпит, ни на съд; още не зная дали съм за същото дело, за което бех във Видин или за друга некоя вина.
При всичко, че живеяхме наедно и прекарвахме като братя, той все се стараеше да открие нещо от мене по нашата работа за да предаде на правителството. В това отношение той беше предан на своите привички. Морално неговата подпорка ми е доволна заслужила с взамена на една не малка материална моя вреда - и сичко това по измама на неговия фанариотски характер. В продължение на туй наше пребиваване, визирите на често се променяха. На всеки нов везир по една комисия се назначаваше за разглеждане на нашето дело. Като гледахме, че никакъв край не зема туй наше дело, то и ние, на всеки везирът, не преставахме да подаваме прошения, от които случайно намерих едно написано на френски и подадено на Негово височество Мидхат-паша със следующето съдържание: „Ваше Височество, Почти четири години става от както се запрех във Видин, дето като се подложих на изпит в продължение на пет месеца, оправдах се и се освободих; при всичко туй, подир един месец и половина изново се затворих, и като ме поставиха в окови, изпратиха ме в Цариградския затвор, дето се намирам от 32 месеца без да съм повикан ни на изпит, ни на съд; още не зная дали съм за същото дело, за което бех във Видин или за друга некоя вина. Вехтото дело туй наречено политическо не беше освен една чиста фабрикация, една подла клевета, понеже как може да бъде политическо споразумение между хора, които не са се познавали никак и които са се запознали за пръв път в затвора? Но аз бях нечестит да се запра подир заминаването на Ваше Височество, който не беше веки да бди над справедливостта, която той сам уведе у българина, и като (за зла чест на турско) не съществуваха много Мидхат-пашовци, всичките наследници пренебрегна премного тая част. Сичките мои усилия за да бъде на конец отсъден останаха безплодни; едва ли можах да сполуча да прекарам делото си пред Върховния съд, което от 3 месеца насам се нахожда там без да ми е възможно да узная нещо положително. Следователно аз прихождам към Ваше Височество и покорно го моля да благоволи да даде нужните си заповеди за да ми се разгледа делото час по-скоро, понеже този предварителен затвор, от 4-ри години почти насам, като противозаконен чрезмерно разстрои здравето ми; много опитаната справедливост на Ваше Височество няма да възприеме никак да остави един невинен да пропадне жертва в затвора под една безчестна клевета и под една неупростима немарливост. Уверен във вашето милостиво сърце, имам честта да бъда най-покорният и най-долният слуга на Ваше Височество.” При сичките вънкашни старания и усилия, да ми се спомогне нещо, било от сродници, било от приятели - даже и приятели с доволно силно влияние - не бе възможно тъй лесно и скоро да се реши този наш неопределен въпрос.
към текста >>

Но аз бях нечестит да се запра подир заминаването на Ваше Височество, който не беше веки да бди над справедливостта, която той сам уведе у българина, и като (за зла чест на турско) не съществуваха много Мидхат-пашовци, всичките наследници пренебрегна премного тая част.
Морално неговата подпорка ми е доволна заслужила с взамена на една не малка материална моя вреда - и сичко това по измама на неговия фанариотски характер. В продължение на туй наше пребиваване, визирите на често се променяха. На всеки нов везир по една комисия се назначаваше за разглеждане на нашето дело. Като гледахме, че никакъв край не зема туй наше дело, то и ние, на всеки везирът, не преставахме да подаваме прошения, от които случайно намерих едно написано на френски и подадено на Негово височество Мидхат-паша със следующето съдържание: „Ваше Височество, Почти четири години става от както се запрех във Видин, дето като се подложих на изпит в продължение на пет месеца, оправдах се и се освободих; при всичко туй, подир един месец и половина изново се затворих, и като ме поставиха в окови, изпратиха ме в Цариградския затвор, дето се намирам от 32 месеца без да съм повикан ни на изпит, ни на съд; още не зная дали съм за същото дело, за което бех във Видин или за друга некоя вина. Вехтото дело туй наречено политическо не беше освен една чиста фабрикация, една подла клевета, понеже как може да бъде политическо споразумение между хора, които не са се познавали никак и които са се запознали за пръв път в затвора? Но аз бях нечестит да се запра подир заминаването на Ваше Височество, който не беше веки да бди над справедливостта, която той сам уведе у българина, и като (за зла чест на турско) не съществуваха много Мидхат-пашовци, всичките наследници пренебрегна премного тая част. Сичките мои усилия за да бъде на конец отсъден останаха безплодни; едва ли можах да сполуча да прекарам делото си пред Върховния съд, което от 3 месеца насам се нахожда там без да ми е възможно да узная нещо положително. Следователно аз прихождам към Ваше Височество и покорно го моля да благоволи да даде нужните си заповеди за да ми се разгледа делото час по-скоро, понеже този предварителен затвор, от 4-ри години почти насам, като противозаконен чрезмерно разстрои здравето ми; много опитаната справедливост на Ваше Височество няма да възприеме никак да остави един невинен да пропадне жертва в затвора под една безчестна клевета и под една неупростима немарливост. Уверен във вашето милостиво сърце, имам честта да бъда най-покорният и най-долният слуга на Ваше Височество.” При сичките вънкашни старания и усилия, да ми се спомогне нещо, било от сродници, било от приятели - даже и приятели с доволно силно влияние - не бе възможно тъй лесно и скоро да се реши този наш неопределен въпрос. При всичко туй, подир туй прошение, работата се поразклати до нейде. Появи се повиквание от страна на изследователя за разпитване върху течение на работата, която се види си остана до там открита до колкото и беше.
към текста >>

Следователно аз прихождам към Ваше Височество и покорно го моля да благоволи да даде нужните си заповеди за да ми се разгледа делото час по-скоро, понеже този предварителен затвор, от 4-ри години почти насам, като противозаконен чрезмерно разстрои здравето ми; много опитаната справедливост на Ваше Височество няма да възприеме никак да остави един невинен да пропадне жертва в затвора под една безчестна клевета и под една неупростима немарливост.
На всеки нов везир по една комисия се назначаваше за разглеждане на нашето дело. Като гледахме, че никакъв край не зема туй наше дело, то и ние, на всеки везирът, не преставахме да подаваме прошения, от които случайно намерих едно написано на френски и подадено на Негово височество Мидхат-паша със следующето съдържание: „Ваше Височество, Почти четири години става от както се запрех във Видин, дето като се подложих на изпит в продължение на пет месеца, оправдах се и се освободих; при всичко туй, подир един месец и половина изново се затворих, и като ме поставиха в окови, изпратиха ме в Цариградския затвор, дето се намирам от 32 месеца без да съм повикан ни на изпит, ни на съд; още не зная дали съм за същото дело, за което бех във Видин или за друга некоя вина. Вехтото дело туй наречено политическо не беше освен една чиста фабрикация, една подла клевета, понеже как може да бъде политическо споразумение между хора, които не са се познавали никак и които са се запознали за пръв път в затвора? Но аз бях нечестит да се запра подир заминаването на Ваше Височество, който не беше веки да бди над справедливостта, която той сам уведе у българина, и като (за зла чест на турско) не съществуваха много Мидхат-пашовци, всичките наследници пренебрегна премного тая част. Сичките мои усилия за да бъде на конец отсъден останаха безплодни; едва ли можах да сполуча да прекарам делото си пред Върховния съд, което от 3 месеца насам се нахожда там без да ми е възможно да узная нещо положително. Следователно аз прихождам към Ваше Височество и покорно го моля да благоволи да даде нужните си заповеди за да ми се разгледа делото час по-скоро, понеже този предварителен затвор, от 4-ри години почти насам, като противозаконен чрезмерно разстрои здравето ми; много опитаната справедливост на Ваше Височество няма да възприеме никак да остави един невинен да пропадне жертва в затвора под една безчестна клевета и под една неупростима немарливост. Уверен във вашето милостиво сърце, имам честта да бъда най-покорният и най-долният слуга на Ваше Височество.” При сичките вънкашни старания и усилия, да ми се спомогне нещо, било от сродници, било от приятели - даже и приятели с доволно силно влияние - не бе възможно тъй лесно и скоро да се реши този наш неопределен въпрос. При всичко туй, подир туй прошение, работата се поразклати до нейде. Появи се повиквание от страна на изследователя за разпитване върху течение на работата, която се види си остана до там открита до колкото и беше. Тая постъпка като беше станция на едно най-последньо изследвание продължи се почти една цяла година; подир която, види се, се решава и на четирима: Васил Ганчев - предателя, Георги Манчов, Брайно Кофарджиев и аз, да се заточим до живот в Диар-Бекир, а владиката Доротей, Софийския с време Митрополит, да се повика и подложи на изпит. Преди владиката да се постави на изследване, нази бързо-бързо ни изпратиха с парахода в Самсун - и това да не би да стане някакво споразумение помежду ни, от дето по сухо щяхме да се отведем в Диар-Бекир, под надзора на един юзбашия, който ни се даде още от Цариград.
към текста >>

Уверен във вашето милостиво сърце, имам честта да бъда най-покорният и най-долният слуга на Ваше Височество.” При сичките вънкашни старания и усилия, да ми се спомогне нещо, било от сродници, било от приятели - даже и приятели с доволно силно влияние - не бе възможно тъй лесно и скоро да се реши този наш неопределен въпрос.
Като гледахме, че никакъв край не зема туй наше дело, то и ние, на всеки везирът, не преставахме да подаваме прошения, от които случайно намерих едно написано на френски и подадено на Негово височество Мидхат-паша със следующето съдържание: „Ваше Височество, Почти четири години става от както се запрех във Видин, дето като се подложих на изпит в продължение на пет месеца, оправдах се и се освободих; при всичко туй, подир един месец и половина изново се затворих, и като ме поставиха в окови, изпратиха ме в Цариградския затвор, дето се намирам от 32 месеца без да съм повикан ни на изпит, ни на съд; още не зная дали съм за същото дело, за което бех във Видин или за друга некоя вина. Вехтото дело туй наречено политическо не беше освен една чиста фабрикация, една подла клевета, понеже как може да бъде политическо споразумение между хора, които не са се познавали никак и които са се запознали за пръв път в затвора? Но аз бях нечестит да се запра подир заминаването на Ваше Височество, който не беше веки да бди над справедливостта, която той сам уведе у българина, и като (за зла чест на турско) не съществуваха много Мидхат-пашовци, всичките наследници пренебрегна премного тая част. Сичките мои усилия за да бъде на конец отсъден останаха безплодни; едва ли можах да сполуча да прекарам делото си пред Върховния съд, което от 3 месеца насам се нахожда там без да ми е възможно да узная нещо положително. Следователно аз прихождам към Ваше Височество и покорно го моля да благоволи да даде нужните си заповеди за да ми се разгледа делото час по-скоро, понеже този предварителен затвор, от 4-ри години почти насам, като противозаконен чрезмерно разстрои здравето ми; много опитаната справедливост на Ваше Височество няма да възприеме никак да остави един невинен да пропадне жертва в затвора под една безчестна клевета и под една неупростима немарливост. Уверен във вашето милостиво сърце, имам честта да бъда най-покорният и най-долният слуга на Ваше Височество.” При сичките вънкашни старания и усилия, да ми се спомогне нещо, било от сродници, било от приятели - даже и приятели с доволно силно влияние - не бе възможно тъй лесно и скоро да се реши този наш неопределен въпрос. При всичко туй, подир туй прошение, работата се поразклати до нейде. Появи се повиквание от страна на изследователя за разпитване върху течение на работата, която се види си остана до там открита до колкото и беше. Тая постъпка като беше станция на едно най-последньо изследвание продължи се почти една цяла година; подир която, види се, се решава и на четирима: Васил Ганчев - предателя, Георги Манчов, Брайно Кофарджиев и аз, да се заточим до живот в Диар-Бекир, а владиката Доротей, Софийския с време Митрополит, да се повика и подложи на изпит. Преди владиката да се постави на изследване, нази бързо-бързо ни изпратиха с парахода в Самсун - и това да не би да стане някакво споразумение помежду ни, от дето по сухо щяхме да се отведем в Диар-Бекир, под надзора на един юзбашия, който ни се даде още от Цариград. Владиката, не подир дълго време на нашето заточение, остава вечна памят, както на нас тъй на своите духовни събратя, които не малко били в несносно положение, както се уча, по причина на неговото неприлично поведение.
към текста >>

56. 6.2.9. Протести срещу Униатското движение / Миркович.

ТОМ 35

Тя не можа да има уважение на лица, които не го заслужават, не може да отдава чест там дето не й прилича, следователно, тя не може да бъде угодна там дето здравият разум не владее.
6.2.9. ПРОТЕСТИ СРЕЩУ УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ Георги Миркович В: България (Цариград). Г. 2, бр. 93, 31 декември 1860, с. 628-629. Чистата съвест, от вера се не мами, ни от материя се обладава; телото, което тя влада, бива секоги невинно. Следователно душата му не може да има такава вера, която я предава, която я води в заблуждение, която й тъпче народността и която се развива в разкошност: в доходност за нея, е по-напред от тая вера, която я тъпче. Тя не можа да има уважение на лица, които не го заслужават, не може да отдава чест там дето не й прилича, следователно, тя не може да бъде угодна там дето здравият разум не владее. Това е било нашето начало и това ще бъде за всегда. Ако беше другояче, то не щяхме да имаме честта да се хулим от нашите чорбаджии, които носят сичката народна власт! (?) Но удивително ни се виде как, сичката им важност, дълбокият им разсъдък, народната им тяжест, големите техни имена, възприеха да говорят за низкостта и безхарактерността ни! Ако от истинна ние сме такива, делото ни не може да бъде освен съобразно; следователно то не заслужава никакво внимание - и най-паче от хора като тех важни по мнението си. В противен случай, здравият разум и хладнокръвието требваше да са техните водители.
към текста >>

Ако беше другояче, то не щяхме да имаме честта да се хулим от нашите чорбаджии, които носят сичката народна власт!
93, 31 декември 1860, с. 628-629. Чистата съвест, от вера се не мами, ни от материя се обладава; телото, което тя влада, бива секоги невинно. Следователно душата му не може да има такава вера, която я предава, която я води в заблуждение, която й тъпче народността и която се развива в разкошност: в доходност за нея, е по-напред от тая вера, която я тъпче. Тя не можа да има уважение на лица, които не го заслужават, не може да отдава чест там дето не й прилича, следователно, тя не може да бъде угодна там дето здравият разум не владее. Това е било нашето начало и това ще бъде за всегда. Ако беше другояче, то не щяхме да имаме честта да се хулим от нашите чорбаджии, които носят сичката народна власт! (?) Но удивително ни се виде как, сичката им важност, дълбокият им разсъдък, народната им тяжест, големите техни имена, възприеха да говорят за низкостта и безхарактерността ни! Ако от истинна ние сме такива, делото ни не може да бъде освен съобразно; следователно то не заслужава никакво внимание - и най-паче от хора като тех важни по мнението си. В противен случай, здравият разум и хладнокръвието требваше да са техните водители. Делото, което е по-силно от думите, и времето което открива сичките тези, ще покажат кои какви са. Стига само да помним що говорим и правим.
към текста >>

57. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

ТОМ 35

Бурмова, за честта, която ни отдади с изложението си - стига само да е от чисто сърце (?); това потвърдява, че нашият трудец си имал важност.
3, бр. 4, 3 юли 1861, с. 28-29. Слава Богу, че Г. Бурмова си свърши с последната Книжица, брой 21 критиката въз нашата Граматика - и то с големи крачки напоследък. Ние благодарим Г. Бурмова, за честта, която ни отдади с изложението си - стига само да е от чисто сърце (?); това потвърдява, че нашият трудец си имал важност. При всичкото благодарение, което му отдаваме за това към наз отношение, ние го молим, да упрости сега и нам нещо да кажем въз колкото той каза. С дозволението на Г. Бурмова, ние ще му забележим, че неговото изложение си е отклонило съвсем от пътя на една логическа критика. Ако Г. Бурмов постъпваше по целта, която Книжиците изискват - ползата на нашата Книжевност - той, като техен редактор, преди да начин да говори частно, требаше да сравни нашия труд с другите до сега Граматики, да покаже в какво отношение си нахожда той с тях - и коя му е разликата и каква е.
към текста >>

Бурмов, но ни наумява често, даже и там дето не тряба, француската Грам.
Бурмова и по неговото запатие456 в тая част, ще се надяваме да чуйме нещо по-добро и по-основателно в Граматическите части, отколкото той ни каза. Ние не представяме трудът си за достаточен, нито пък - за безгрешен. Последният параграф на предисловието ни като показва доволно това, показва и целта на нашия състав. Следователно сяка критика въз нас е едно удоволствие за нас - стига само да търси да открий по-точното. Не знайме с коя цел Г. Бурмов, но ни наумява често, даже и там дето не тряба, француската Грам. - и най-паче Ноела457 и Шапсала. Дали е да ни обори с това, че сме се повели по нея или по друга някоя, или е да покаже, че и он има познанство от франц. грам.? Ако е първото, ние секаме, че е несправедливо, защо кой да е да беше на наше място, и сам Г. Бурмов, щеше да има за повод не една, но и няколко. Ако е второто -е справедливо - и оставаме неговите бележки въз франциският език в Книжиците да отговарят: В бр.
към текста >>

Че прилагателните въобще определят съществителните, това може да се приеме; но, че сичките са ограничителни или незначителни и качествени, в това, секаше, че Г. Б.
7, 24 юли 1861, с. 54-55. а два хубави ножа - че то е числото. Следователно нашето мнение, не е едно с Г. Бурмовото. Г. Б. по обещанието си да разгледа сичките части, преминува в прилагателните, дето не намира нещо важно за забележване, ограничава се в некой определения, които намира несъобразни с неговото мнение. Че прилагателните въобще определят съществителните, това може да се приеме; но, че сичките са ограничителни или незначителни и качествени, в това, секаше, че Г. Б. има голема погрешка. Между качествените и незначителните се нахожда една явна разлика, която по необходимост ги дели. Ако може Г. Б. да ни покаже, че свойството на качествените се нахожда в незначителните; и че ограничението, което ни определят незначителните, съществува и в качествените, то тогава ние нема да му се противим. Но като сме уверени, че не може, ние дръзваме да кажем, че Г. Б.
към текста >>

Между качествените и незначителните се нахожда една явна разлика, която по необходимост ги дели.
Следователно нашето мнение, не е едно с Г. Бурмовото. Г. Б. по обещанието си да разгледа сичките части, преминува в прилагателните, дето не намира нещо важно за забележване, ограничава се в некой определения, които намира несъобразни с неговото мнение. Че прилагателните въобще определят съществителните, това може да се приеме; но, че сичките са ограничителни или незначителни и качествени, в това, секаше, че Г. Б. има голема погрешка. Между качествените и незначителните се нахожда една явна разлика, която по необходимост ги дели. Ако може Г. Б. да ни покаже, че свойството на качествените се нахожда в незначителните; и че ограничението, което ни определят незначителните, съществува и в качествените, то тогава ние нема да му се противим. Но като сме уверени, че не може, ние дръзваме да кажем, че Г. Б. като ненамерил какво да каже поискал без да премине тъй, да каже уш нещо. Всяко качествено свойство има степен; в значителните колко и да се приближават при горните, не може да са качествените, защото немат степен.
към текста >>

да ни покаже, че свойството на качествените се нахожда в незначителните; и че ограничението, което ни определят незначителните, съществува и в качествените, то тогава ние нема да му се противим.
по обещанието си да разгледа сичките части, преминува в прилагателните, дето не намира нещо важно за забележване, ограничава се в некой определения, които намира несъобразни с неговото мнение. Че прилагателните въобще определят съществителните, това може да се приеме; но, че сичките са ограничителни или незначителни и качествени, в това, секаше, че Г. Б. има голема погрешка. Между качествените и незначителните се нахожда една явна разлика, която по необходимост ги дели. Ако може Г. Б. да ни покаже, че свойството на качествените се нахожда в незначителните; и че ограничението, което ни определят незначителните, съществува и в качествените, то тогава ние нема да му се противим. Но като сме уверени, че не може, ние дръзваме да кажем, че Г. Б. като ненамерил какво да каже поискал без да премине тъй, да каже уш нещо. Всяко качествено свойство има степен; в значителните колко и да се приближават при горните, не може да са качествените, защото немат степен. И въз определението на числителите тоже Г. Б., казва нещо, но какво е?
към текста >>

Всяко качествено свойство има степен; в значителните колко и да се приближават при горните, не може да са качествените, защото немат степен.
Между качествените и незначителните се нахожда една явна разлика, която по необходимост ги дели. Ако може Г. Б. да ни покаже, че свойството на качествените се нахожда в незначителните; и че ограничението, което ни определят незначителните, съществува и в качествените, то тогава ние нема да му се противим. Но като сме уверени, че не може, ние дръзваме да кажем, че Г. Б. като ненамерил какво да каже поискал без да премине тъй, да каже уш нещо. Всяко качествено свойство има степен; в значителните колко и да се приближават при горните, не може да са качествените, защото немат степен. И въз определението на числителите тоже Г. Б., казва нещо, но какво е? Ние като не проумехме нищо, не знаеме той как е. Другите му забележки като немат никаква важност отпущаме ги - освен притежателните, че имат и пълно окончание, в това Г. Б. има пълно право.
към текста >>

Като начесто гледаме това негово изражение, ние се питаме: дали ние сме тънки или Г.
3, бр. 8, 31 юли 1861, с. 60-61. После Г. Б. доволно от кураж начнава да докаже, че немаме съслагателно наклонение в язикът си - и че ние ако сме го поставили, сме се увлекли от други граматики. И за да даде по-важност на мислите си, той зема нашето общо определение въз наклонението, за което като казва, че е съобразно с разумът на другите язици и граматики - притурга че е и тънко. Като начесто гледаме това негово изражение, ние се питаме: дали ние сме тънки или Г. Б-ов нема свет и ни намира такива - или он не може да бъде ясен, освен сам коги пише. Последното като се случва, въобще за секиго, треба да е по-вероятно. - В продължението си той следва да докаже даже, че ние се противоречим без да досети, че он сам пада в тая последователност. В началото, когато говорихме за падежите, той беше против непадежието - и сега ето как се изражава: „Добре разсъждавал Г. М-ч, когато полагал, че като нема едно име особени изменения в окончанието си, нема и падежи...” И това е да покаже, че и тук като нема изменение в окончанието, само с частиците, не може да бъде наклонение.
към текста >>

Г. Б., който поменува често французката граматика, треба да знае, че и тя има такива примери.
В началото, когато говорихме за падежите, той беше против непадежието - и сега ето как се изражава: „Добре разсъждавал Г. М-ч, когато полагал, че като нема едно име особени изменения в окончанието си, нема и падежи...” И това е да покаже, че и тук като нема изменение в окончанието, само с частиците, не може да бъде наклонение. Много е излъгал Г. Б-ов. Както окончанието на една реч може да земе изменение без значението и да се повреди - като: „дай ми, дай меня, или на меня”; ми, меня, значи се същото; тъй тоже, то може да остане също, като зема едно различно значение: важното е мисълта на думата, а не нейното материално изменение. И тъй: ПИШѪ и АКО, КАТО ПИШѪ, колко и да имат едно време и едно окончание, немат същото значение - следователно не могат да бъдат и на едно наклонение. Г. Б., който поменува често французката граматика, треба да знае, че и тя има такива примери. Но, какво ще каже Г. Б. за сложните глаголи, вид съвършен, които като немат сегашно време никога на ѫ или ѭ, при това с частиците го съставят, като: ако, като да кръстѭ, препишѫ, ще направѭ. Не е ли значението тук намира своето различие? Частиците като нямат никакво влияние въз значението, защо без тях не казваме: кръстѭ, препишѫ? Следователно Г. Б.
към текста >>

Често нашите глаголи земат за допълнение сегашното време на изявителното наклонение или, по-добре е да кажем, на съслагателното с частицата да и падат под същата категория; защо могѫ проче - могм да прочетѫ - да прочетѫ ми е можно\ както и казваме: искам да работѭ; желаѭ да придобиѭ; да свършѫ, ще дойда.
Не искаме да кажем, че нема какво да се каже - не; защо ние сами още днес намираме неща, които трябва да прибавим или да изменим, но, искаме да кажем, че добре треба да се внимава - и най-вече когито критикуваме, ако искаме полза да извлече трудът ни. (следува) Г. 3, бр. 9, 7 август 1861, с. 69-70. Че глаголите после могѫ и недѣй изпълняват длъжността на едно неопределително наклонение, то е точно; но нашата Грамм, като няма едно такова наклонение, ние сме длъжни, секаме, особените тези форми да ги сближим с онова, което имаме. Често нашите глаголи земат за допълнение сегашното време на изявителното наклонение или, по-добре е да кажем, на съслагателното с частицата да и падат под същата категория; защо могѫ проче - могм да прочетѫ - да прочетѫ ми е можно\ както и казваме: искам да работѭ; желаѭ да придобиѭ; да свършѫ, ще дойда. Под същата категория падат и формите, за които Г. Б. казва, че не сме споменали: щях да паднѫ... Сичките тези, по нашето мнение, са много малко наклонение съслагателно. Второто ни спрежение било по-малко обработено, отколкото първото - казва Г. Б. - и то защото сме казали в една забел.: че то няма условно изклонение; че изявителното му няма толкова времена, колкото първото - и че съслагателното му е лишено от отколе изминало време. Колкото за условното наклонение, Г. Б.
към текста >>

58. 6.3.13. Софиянци изгонват владиката Доротей. Извод от една дописка.

ТОМ 35

Примери се първо с народа, та тогава, ако ти не отдам приличната чест и ако не изпълня длъжността си, нека бъда виноват и пред Бога и пред человеците!
Попо Тошу му се молил много да го не излага в общенорадното негодувание, понеже народа никак не ще допусне да иди един българин свещеник в конака на фенерския владика. Но х. Юванчу като градски чорбаджия придумал попа да иди и отишел и он заедно с него. Дорчо като видял чорбаджията, че иде скочил с едно фенерско ласкателство та го посрещнал и тутакси заповядал на слугите си да въведат попа в стаята му и почнал да го нуди да му се поклони и да земе по фенерскому обичаю от него благослов(!), та тогава да иде да упее и погребе мрътвеца. Родолюбивия обаче поп му се отговорил: „аз не мога да постъпя противосъвестно и против волята народна. Примери се първо с народа, та тогава, ако ти не отдам приличната чест и ако не изпълня длъжността си, нека бъда виноват и пред Бога и пред человеците! ” Чорбаджи х. Юванчу, види седа е имал некое си тайно споразумение; излезва и остава тамо поп Тоша, без да продума една реч. Тогава Дорчовите слуги улавят бедния поп, а Дорчо с ножицата му остригва косата и брадата, земе му калимявката и гужда му един фес на главата, па си го отпусва като с поругание изревава: „Иди нека те види за пример народа ти! ” Същият ден (на 6 декември) почва да клепе клепалото на черквата „Св. Арахангел“ и купища народ се събира тамо и почва разярен да роптае и вика противно тая безчестна постъпка на фенерского ученика, щото се чува до управителя, който незабавно изпраща двама турци от главните членове на съвета придружени от воения полковник с няколко войника.
към текста >>

Арахангел“ и купища народ се събира тамо и почва разярен да роптае и вика противно тая безчестна постъпка на фенерского ученика, щото се чува до управителя, който незабавно изпраща двама турци от главните членове на съвета придружени от воения полковник с няколко войника.
Примери се първо с народа, та тогава, ако ти не отдам приличната чест и ако не изпълня длъжността си, нека бъда виноват и пред Бога и пред человеците! ” Чорбаджи х. Юванчу, види седа е имал некое си тайно споразумение; излезва и остава тамо поп Тоша, без да продума една реч. Тогава Дорчовите слуги улавят бедния поп, а Дорчо с ножицата му остригва косата и брадата, земе му калимявката и гужда му един фес на главата, па си го отпусва като с поругание изревава: „Иди нека те види за пример народа ти! ” Същият ден (на 6 декември) почва да клепе клепалото на черквата „Св. Арахангел“ и купища народ се събира тамо и почва разярен да роптае и вика противно тая безчестна постъпка на фенерского ученика, щото се чува до управителя, който незабавно изпраща двама турци от главните членове на съвета придружени от воения полковник с няколко войника. Тия пощо дошли в народния събор, без да изпитат каква е работата, почват да нудят народа да се разотиди, и да го заплашва, че ако не послуша това, зле ще бъде т. е. ще го ударят. Народът отговаря гръмогласно, че не може да търпи да се скверни святата му вяра от толкова безсъвестни владици фанариоти и да се обезчестяват невинните свещеници и че той ако е султанска послушна рая, няма да търпи веке да бъде похулен от фенерското духовенство. Казва че до де не изпъди того фанариота от града, не ще се разотиде. След този разговор, членовете на съвета си отиват и тутакси дохожда царската войска, сичките жандарми и самият управител Ахмед Ресим Ефенди.
към текста >>

Народът отговаря гръмогласно, че не може да търпи да се скверни святата му вяра от толкова безсъвестни владици фанариоти и да се обезчестяват невинните свещеници и че той ако е султанска послушна рая, няма да търпи веке да бъде похулен от фенерското духовенство.
Тогава Дорчовите слуги улавят бедния поп, а Дорчо с ножицата му остригва косата и брадата, земе му калимявката и гужда му един фес на главата, па си го отпусва като с поругание изревава: „Иди нека те види за пример народа ти! ” Същият ден (на 6 декември) почва да клепе клепалото на черквата „Св. Арахангел“ и купища народ се събира тамо и почва разярен да роптае и вика противно тая безчестна постъпка на фенерского ученика, щото се чува до управителя, който незабавно изпраща двама турци от главните членове на съвета придружени от воения полковник с няколко войника. Тия пощо дошли в народния събор, без да изпитат каква е работата, почват да нудят народа да се разотиди, и да го заплашва, че ако не послуша това, зле ще бъде т. е. ще го ударят. Народът отговаря гръмогласно, че не може да търпи да се скверни святата му вяра от толкова безсъвестни владици фанариоти и да се обезчестяват невинните свещеници и че той ако е султанска послушна рая, няма да търпи веке да бъде похулен от фенерското духовенство. Казва че до де не изпъди того фанариота от града, не ще се разотиде. След този разговор, членовете на съвета си отиват и тутакси дохожда царската войска, сичките жандарми и самият управител Ахмед Ресим Ефенди. Народът като видял това, всички едногласно извикват и се молят да ги отърве веке от того безбожного владика. Но управителя вместо да послуша молбата им, заповеда на войниците да ударят с байонети и саби и да разпръснат народа. Безоръжения народ след едно малко упиране, принуждава се да се разпръсне, като се нараняват неколко човека, между които на една жена се отрязва ръката.
към текста >>

Едно отделение от народа, разшива една ограда на Митрополията и влезва с цел да намери Дорча и да го извлече с безчестие от там, но войската успява та разпръсва и тех!
Казва че до де не изпъди того фанариота от града, не ще се разотиде. След този разговор, членовете на съвета си отиват и тутакси дохожда царската войска, сичките жандарми и самият управител Ахмед Ресим Ефенди. Народът като видял това, всички едногласно извикват и се молят да ги отърве веке от того безбожного владика. Но управителя вместо да послуша молбата им, заповеда на войниците да ударят с байонети и саби и да разпръснат народа. Безоръжения народ след едно малко упиране, принуждава се да се разпръсне, като се нараняват неколко човека, между които на една жена се отрязва ръката. Едно отделение от народа, разшива една ограда на Митрополията и влезва с цел да намери Дорча и да го извлече с безчестие от там, но войската успява та разпръсва и тех! В това също време пристига и жената на Поп Тошо и почва да вика на управителя за безчестието що е сторил Дорчо на мъжа и. Тя казва: „Вие кога допущате на този фанариотин да обезчестъ по такъв начин мъжете ни, аз искам брада за брада, аз ще острижа неговата и с туткал ще я полепкам на една кратуна, па пред вратата му ще я окача с кандило.” Управителят отговори: „Потрай, потрай, утре ще изследваме тая работа и аз не ще търпя да остане вече Дорчо тука.” Народът тогава извиква: - „Да живее царът! Да живее ваше п ре възходителство! ” На другия ден (9 декември) пак заклепа клепалото от църквата „Св. Арахангел Михаил“ и събра се множество народ.
към текста >>

В това също време пристига и жената на Поп Тошо и почва да вика на управителя за безчестието що е сторил Дорчо на мъжа и.
След този разговор, членовете на съвета си отиват и тутакси дохожда царската войска, сичките жандарми и самият управител Ахмед Ресим Ефенди. Народът като видял това, всички едногласно извикват и се молят да ги отърве веке от того безбожного владика. Но управителя вместо да послуша молбата им, заповеда на войниците да ударят с байонети и саби и да разпръснат народа. Безоръжения народ след едно малко упиране, принуждава се да се разпръсне, като се нараняват неколко човека, между които на една жена се отрязва ръката. Едно отделение от народа, разшива една ограда на Митрополията и влезва с цел да намери Дорча и да го извлече с безчестие от там, но войската успява та разпръсва и тех! В това също време пристига и жената на Поп Тошо и почва да вика на управителя за безчестието що е сторил Дорчо на мъжа и. Тя казва: „Вие кога допущате на този фанариотин да обезчестъ по такъв начин мъжете ни, аз искам брада за брада, аз ще острижа неговата и с туткал ще я полепкам на една кратуна, па пред вратата му ще я окача с кандило.” Управителят отговори: „Потрай, потрай, утре ще изследваме тая работа и аз не ще търпя да остане вече Дорчо тука.” Народът тогава извиква: - „Да живее царът! Да живее ваше п ре възходителство! ” На другия ден (9 декември) пак заклепа клепалото от църквата „Св. Арахангел Михаил“ и събра се множество народ. Сичките попове бяха облечени с най-великите си одежди и изпълниха великолепна божа служба, като по обичай споменаха имената на нашите свещеноначалници Иларион и Авскентий.
към текста >>

Тя казва: „Вие кога допущате на този фанариотин да обезчестъ по такъв начин мъжете ни, аз искам брада за брада, аз ще острижа неговата и с туткал ще я полепкам на една кратуна, па пред вратата му ще я окача с кандило.” Управителят отговори: „Потрай, потрай, утре ще изследваме тая работа и аз не ще търпя да остане вече Дорчо тука.” Народът тогава извиква: - „Да живее царът!
Народът като видял това, всички едногласно извикват и се молят да ги отърве веке от того безбожного владика. Но управителя вместо да послуша молбата им, заповеда на войниците да ударят с байонети и саби и да разпръснат народа. Безоръжения народ след едно малко упиране, принуждава се да се разпръсне, като се нараняват неколко човека, между които на една жена се отрязва ръката. Едно отделение от народа, разшива една ограда на Митрополията и влезва с цел да намери Дорча и да го извлече с безчестие от там, но войската успява та разпръсва и тех! В това също време пристига и жената на Поп Тошо и почва да вика на управителя за безчестието що е сторил Дорчо на мъжа и. Тя казва: „Вие кога допущате на този фанариотин да обезчестъ по такъв начин мъжете ни, аз искам брада за брада, аз ще острижа неговата и с туткал ще я полепкам на една кратуна, па пред вратата му ще я окача с кандило.” Управителят отговори: „Потрай, потрай, утре ще изследваме тая работа и аз не ще търпя да остане вече Дорчо тука.” Народът тогава извиква: - „Да живее царът! Да живее ваше п ре възходителство! ” На другия ден (9 декември) пак заклепа клепалото от църквата „Св. Арахангел Михаил“ и събра се множество народ. Сичките попове бяха облечени с най-великите си одежди и изпълниха великолепна божа служба, като по обичай споменаха имената на нашите свещеноначалници Иларион и Авскентий. След службата народа не се разотиде, но събра се още повече в черковния двор и проводиха три пъти до пашата да свърши онова, което бе обещал да изпъдят Дорча от града.
към текста >>

Тогава тие нагласиха прошение редовно, в което искаха да се изпъди и накаже Дорчо за това безчестие, което той нарочно в лицето на поп Тошо направи на цел народ и на целото българско свещенство.
Арахангел Михаил“ и събра се множество народ. Сичките попове бяха облечени с най-великите си одежди и изпълниха великолепна божа служба, като по обичай споменаха имената на нашите свещеноначалници Иларион и Авскентий. След службата народа не се разотиде, но събра се още повече в черковния двор и проводиха три пъти до пашата да свърши онова, което бе обещал да изпъдят Дорча от града. Управителят им отговорил, най-после, че телеграфирал в Цариград до В. Порта и чака отговор. Тогава тие нагласиха прошение редовно, в което искаха да се изпъди и накаже Дорчо за това безчестие, което той нарочно в лицето на поп Тошо направи на цел народ и на целото българско свещенство. Но от после народът реши да затвори чаршията и да се не лъже вече от обещания от днес на утре, както други пъти. Така ведно с прошението те събират и ключовете в една бахча и я занасят на управителя. Той приел прошението и им обещал, че ще го прати на Високата Порта, а ключовете не рачил да приеме. Гражданите решиха твърдо да не отварят чаршията, до де се не изчисти от града Дорчо, ключовете те задържаха в общественият дом. След това поп Тошо направа едно прошение, чрез което се иска защита на честта си от Дорчо и му се отговори също, че ще се съобщи отговора чрез В. Порта.
към текста >>

След това поп Тошо направа едно прошение, чрез което се иска защита на честта си от Дорчо и му се отговори също, че ще се съобщи отговора чрез В. Порта.
Тогава тие нагласиха прошение редовно, в което искаха да се изпъди и накаже Дорчо за това безчестие, което той нарочно в лицето на поп Тошо направи на цел народ и на целото българско свещенство. Но от после народът реши да затвори чаршията и да се не лъже вече от обещания от днес на утре, както други пъти. Така ведно с прошението те събират и ключовете в една бахча и я занасят на управителя. Той приел прошението и им обещал, че ще го прати на Високата Порта, а ключовете не рачил да приеме. Гражданите решиха твърдо да не отварят чаршията, до де се не изчисти от града Дорчо, ключовете те задържаха в общественият дом. След това поп Тошо направа едно прошение, чрез което се иска защита на честта си от Дорчо и му се отговори също, че ще се съобщи отговора чрез В. Порта. Дорчо не смее да излезе на вън. Гражданите всеки ден правят общи заседания в привременния общ имот. Днес софийския градоначалник Ахмед Расим Ефенди е обявил, че по телеграфа в 8 часа получил от Портата депеша, указваща вдигането на Дорча от София. А заимодавците му са го напекли от тогава, щото му не дават да шавне до де им не плати. Това известие зарадва твърде много софийските граждани, че ще се отърват вече от тоя богоумразнаго Дорчо, който таз вечер изчезва непременно от София ... Бележка на Е.
към текста >>

59. 6.5.3. Бесарабските българи.

ТОМ 35

Бедни разпилени българи, след като се лишиха от отечество и просвещение, надяваха се, че този народ при когото те отиват, ще им даде, ако не по-добро, то барем онова също просвещение, което е получил от них.
Тук като земам, че просвещението е невидима стихия, която действува с чрезмерна скорост и сила за щастието на кой да е народ, допущам, че само то едно може да спре и уварди един народ от секоя духовна болест и да отстрани от него сяко зло, което му носи гибелни потери. ... Тогава, когато Българите, по причина на историческите събития се разпръснаха по чужди земи и страни, трябваше да се лишат от духовната сила на науката, която прави народа жив по между други народи. ... Народното име трябваше да ся замълчи, прежната народна слава трябваше да ся загуби и на тяхно място да се чува име, да се разгласява слава на друг народ, който има щастие да земе добро място в световната история, и който като гледаше, че историческите обстоятелства помагат да обнаружва зверската си сила, осилваше нещастието на народът ни, дори най-после го принуди да се пресели в страна за него съвсем неизвестна. И наистина, българите не знаеха, че Бесарабия е дива и пуста. Те знаеха само, че отиват в една страна, гдето светите им учители Кирил и Методия, посеяха семената на християнската вяра, мислеха че отиват при такъв народ, който не само е увардил тези семена, но ги е усвоил в себе си и ги е удобрил тъй, щото от тях се е родил безценен плод. Бедни разпилени българи, след като се лишиха от отечество и просвещение, надяваха се, че този народ при когото те отиват, ще им даде, ако не по-добро, то барем онова също просвещение, което е получил от них. Но нищо не се сбъди. Той в течение на 50 години време, не само, че не напреднал в духовното си развитие, но останал в Бесарабия в това невежество, което донесал от отечеството си. Тъй българите след преселението си, принудени бяха да се ограничат само в обработването на дивата Бесарабия, която по причината на нейната пустота и дивота заеха толкова места, колкото им трябваше. Отпървом българите можаха да повярват, че всичките им мисли и надежди ще се изпълнят; защото по ходатайството на добраго Инзова471, който според многото си добрини, направени на българите, не ще остане от них, никога забравен - получиха по-сгодни от немските от немските колонисти права, с които се ползваха доста време. Тези права дадоха възможност на нашите българи да се домогнат тъй добре, щото след 50-60 години - те си направиха къщи, отгледаха си ниви, лозя, почти таквизи, както бяха оставили в България.
към текста >>

Той в течение на 50 години време, не само, че не напреднал в духовното си развитие, но останал в Бесарабия в това невежество, което донесал от отечеството си.
... Народното име трябваше да ся замълчи, прежната народна слава трябваше да ся загуби и на тяхно място да се чува име, да се разгласява слава на друг народ, който има щастие да земе добро място в световната история, и който като гледаше, че историческите обстоятелства помагат да обнаружва зверската си сила, осилваше нещастието на народът ни, дори най-после го принуди да се пресели в страна за него съвсем неизвестна. И наистина, българите не знаеха, че Бесарабия е дива и пуста. Те знаеха само, че отиват в една страна, гдето светите им учители Кирил и Методия, посеяха семената на християнската вяра, мислеха че отиват при такъв народ, който не само е увардил тези семена, но ги е усвоил в себе си и ги е удобрил тъй, щото от тях се е родил безценен плод. Бедни разпилени българи, след като се лишиха от отечество и просвещение, надяваха се, че този народ при когото те отиват, ще им даде, ако не по-добро, то барем онова също просвещение, което е получил от них. Но нищо не се сбъди. Той в течение на 50 години време, не само, че не напреднал в духовното си развитие, но останал в Бесарабия в това невежество, което донесал от отечеството си. Тъй българите след преселението си, принудени бяха да се ограничат само в обработването на дивата Бесарабия, която по причината на нейната пустота и дивота заеха толкова места, колкото им трябваше. Отпървом българите можаха да повярват, че всичките им мисли и надежди ще се изпълнят; защото по ходатайството на добраго Инзова471, който според многото си добрини, направени на българите, не ще остане от них, никога забравен - получиха по-сгодни от немските от немските колонисти права, с които се ползваха доста време. Тези права дадоха възможност на нашите българи да се домогнат тъй добре, щото след 50-60 години - те си направиха къщи, отгледаха си ниви, лозя, почти таквизи, както бяха оставили в България. Подир това българските преселенци отиваха много добре и прогрес в материално и в нравствено отношение беше видим помежду им. Но това беше само тогава, докато беше жив добрия и мъдрия Инзов, който ги управляваше, т.е.
към текста >>

Ето какви: „Ние сме готови да ви позволим да си откриете такова училище в колониите, ако зависеше от нас, но нека да си остане в тайна помежду ни: това е нежеланието на правителството, да не се дава висше образование на колонистите.“ Ей как това увехтяло немско чиновничество черни и морай своето правителство.
Такова добро намерение Болградци разпространиха по между сичките колонии, които наедно с тях наченаха да явяват в прошения да своето по-ближно [управление. Колонистите със своите просби само дразнеха врагите си и представителите на просвещението. Ив. Арендаренка и комитетските немци, а не помръдваха тяхната закоранелост. Колониалните управители, като бяха добре знакоми [запознати] с намерението на колонистите от техните прошения, извеждаха много различни препятствия, за да ги отбият от предприятието им. Впрочем, ний тука можем да приведем словесните отговори на колобиялните чиновници, тъй каквито те са ги дали на колонистите. Ето какви: „Ние сме готови да ви позволим да си откриете такова училище в колониите, ако зависеше от нас, но нека да си остане в тайна помежду ни: това е нежеланието на правителството, да не се дава висше образование на колонистите.“ Ей как това увехтяло немско чиновничество черни и морай своето правителство. В 1853 в Болград имаше едно взаимно училище, в което се поместваха около 200 ученика. Такова училище се управляваше от един учител с помощник. Старият учител беше Фридрих, а помощника му Искодра, и двамата немци. И двамата омазани като вареци, голи като пушки и поклонници на Бакхоса. Тези двама мъже в течение на дълго време са си доставяли веселие и другарство в Болград с първите пияници.
към текста >>

В 1854 двамина наши съотечествениците г.г.
Такова училище се управляваше от един учител с помощник. Старият учител беше Фридрих, а помощника му Искодра, и двамата немци. И двамата омазани като вареци, голи като пушки и поклонници на Бакхоса. Тези двама мъже в течение на дълго време са си доставяли веселие и другарство в Болград с първите пияници. Те като са се разпалвали от Бакхоса и спирта като ги е слънчасвал в очите, са разбивали главите на другарите си, но и техните не са били ... за това. В 1854 двамина наши съотечествениците г.г. Калянджи485 и Радулов486, от които първият беше свършил науката в Киевския университет, а вторият в Одеския лицей, по просбата на Болградчани се съгласиха да останат при тях учители. Впрочем трябва да кажа, че доде се изпълни това желанието на едните и на другите стоеше много скъпо, и при сичките си други трудове, трябваше да понесат големо оскърбление, не само от управляющий, но и от комитета, който е научен нищо да не прави, ако му се не възнагради труда и ако не се насити неговата монетна жедност. Наконец Болградчани успяха да си осамотят от тези двамина добри человеци и след като се очисти училището, и учението начена. Но не надълго. Не се мина много време, когато Арендоренко повелява да се изхвърли сичкото училищно имущество и го предава на военните за болница.
към текста >>

Секой може разум, председателите на комитета, които биваха немци с какво радушие приимат своите съотечественици, а пък наопаки, с какво равнодушие българите.
Те бяха при дните на нашите благодетели и добри началници, дядо Инзова и Буткова. При тяхното родителско попечение се разсипваха секой ден големите благодеяния на нас българите! “ Южният край на Бесарабската област и на Херсонската губерния е населен по-много от българи, сърби, и руси, останалата част са немци и си имат комитет, от който са и управляват от немци. Чиновниците на този комитет по многото са немци. Председателите, доколкото ний от 1859 помним, са били следните: Гаин, Розен, Мескахер, Иславин 488 489 и Гами. Секой може разум, председателите на комитета, които биваха немци с какво радушие приимат своите съотечественици, а пък наопаки, с какво равнодушие българите. Те, кога заминуват през някое немско село, не оставят къща, ремесленик490 да не посетят. Добрите от тях поощряват со слово и часто представят към награда. Но най-големият им надзор е над централното училище, което се намира в средата на немските колонии. Сараза. Такова училище се равнее с полугимназиите. В него предметите се преподават като и по другите немски училища на немски език.
към текста >>

В заключение остава да кажем, с голямо прискърбие за нашите българи, че честта им е насякъде еднаква, и гдето да иде българина, се ще го преследва нещастието.
Опитвали са се някои от болградските българи да постъпят на служба в комитета, но те са били без секо внимание приети и не са били чути техните просби. Председателят им се е отговарял, че не може да приеме на служба в комитета ония, които не знаят немски. И истина е, че от колонистите българи няма нито един да е служил и служи. Аз не знам, могат ли да се обязват491 българите да учат немски език, когати те от него нямат нужда? Те, като живеят в Русия, трябва да знаят руски, а пък като българи - български. В заключение остава да кажем, с голямо прискърбие за нашите българи, че честта им е насякъде еднаква, и гдето да иде българина, се ще го преследва нещастието. Например в Турско - българите страдаят от фенерското духовенство, в Русия пък от немските комитетски чиновници и земскополицейски заседатели. Тия комитетски чиновници немци тъй са зловредни за българите, както и ония фенерски агенти, които се намират в Турско със своите лъжовни и безосновни клевети и доноси....... ... Орачи, винари и добитовъдци, които цяла година са бъхтали, догде получат нищожно възнаграждение на труда си, са били принудени без време от бедността да продават на половин цена бедният доход от храната, виното и вълната. Макар да се намират из между Българските колонисти, които имат по няколкостотин овце и десетки говеда, но малко ще да се намерят, кои да умеят да приготвят сирене и масло за продан. Ползата, която извличат от своите си собствени трудове, заменяват с немците на коне, каруци, масло и други още железни обработени неща. Колонистите, като се изучат малко нещо децата да четат, и като лишени от средоточно492 училище, което може да ги приготви за някоя служба, нямат и добри занаятчии, но ги правят кръчмари, на които числото в сегашното време е доста голямо.
към текста >>

Те често сега зеха да си пущат со своите длъжници в хитрости.
Колонистите, като се изучат малко нещо децата да четат, и като лишени от средоточно492 училище, което може да ги приготви за някоя служба, нямат и добри занаятчии, но ги правят кръчмари, на които числото в сегашното време е доста голямо. Децата, които постъпват да слугуват в тези кръчми, изучават сичките възможни и вредни безнравия. Колонистите от година на година беднеят материално, тъй както и нравствено. Те се занимават с търговия, а пари нямат, орачлък, земя нямат, за скотовъдство - мера нямат. А от това постоянно зеха да беднеят и да си губят доверието. Те често сега зеха да си пущат со своите длъжници в хитрости. Българските колонисти, които се отличаваха, може да се каже, в сичка Бесарабия в честното си зимание-давание и данъка си плащаха с време, от тях сега се не изпразва конакът. Не ще бъде, мисля, излишно да направим едно сравнение на Българите и русите с немците колонисти, понеже помежду си са съседи и живеят в една област на занятието. (следва) Г. 1, бр. 31, 27 декември 1863, с. 123-124.
към текста >>

Българските колонисти, които се отличаваха, може да се каже, в сичка Бесарабия в честното си зимание-давание и данъка си плащаха с време, от тях сега се не изпразва конакът.
Децата, които постъпват да слугуват в тези кръчми, изучават сичките възможни и вредни безнравия. Колонистите от година на година беднеят материално, тъй както и нравствено. Те се занимават с търговия, а пари нямат, орачлък, земя нямат, за скотовъдство - мера нямат. А от това постоянно зеха да беднеят и да си губят доверието. Те често сега зеха да си пущат со своите длъжници в хитрости. Българските колонисти, които се отличаваха, може да се каже, в сичка Бесарабия в честното си зимание-давание и данъка си плащаха с време, от тях сега се не изпразва конакът. Не ще бъде, мисля, излишно да направим едно сравнение на Българите и русите с немците колонисти, понеже помежду си са съседи и живеят в една област на занятието. (следва) Г. 1, бр. 31, 27 декември 1863, с. 123-124. Нито един път человек, който не е живял в една страна и е непознат с нейното положение, не може да знае какво влияние може да има въздухът на нея и на нейната растителност.
към текста >>

Целта на това общество ще е, да се старае чрез убеждение да уговори съотечествениците си да жертвуват за възпитанието на бедните деца при средоточното училище и да склонява хората да си провождат децата да учат в училищата.
При него Богословски глас; 4. Книгопечатница; 5. Банка I. Възродителното книжовно общество да се състои от членове: почетни и обикновени. Почетните ще бъдат ония, които положат в годината по 20 рубли, а обикновени могат да бъдат сички, които платят по една рубла. Целта на това общество ще е, да се старае чрез убеждение да уговори съотечествениците си да жертвуват за възпитанието на бедните деца при средоточното училище и да склонява хората да си провождат децата да учат в училищата. На това общество не трябва да се ограничи числото на членовете, но напротив, доколкото е възможно да се увеличи. II. Средоточно училище трябва да се открие в средата на една от най-добрите българските колонии и да бъде от седем гимназиални класове. Обазът му по местно требование и нуждата на тая страна, а разпределението му, по мое мнение такова: 1. Молитви, Битописание, оглавление на черк. История, славянска Граматика и словесност; 2.
към текста >>

Но за зла чест преди да станат таквизи наредби, правителството го зе в столицата си, като достоен мъж и на мястото му има един хам от остатъка на нещастното потомство на Хама, син Ноя. Г.
Той е чист русин и макар в късо време да е бил председател на комитета, не е отблъсквал българите, които и до нине съставят най-добра за него памет. Кога е обикалял своята област с радост е посещавал къщите на българите и любопитно гледал техните ръкоделни работи и над кои е захвалял за техния труд; а най-много училищата гдето е виждал успех и порядък е поощрявал с награди. Просителите, които ходели при него, са се винаги приимали радушно, и той с търпение е слушал техните просби и е вниквал в тях. Сичките Българи са били крайно добре разположени към него и в ... време питаеха най-дълбока искреност. При него много въпроси са били възбудени, и най-паче за преобразованието на училищата в този край. Но за зла чест преди да станат таквизи наредби, правителството го зе в столицата си, като достоен мъж и на мястото му има един хам от остатъка на нещастното потомство на Хама, син Ноя. Г. Иславин ще остане в паметта на Българите, тъй както са останали запомнени, Инзов и Бутков. 489) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Владимир Александрович Иславин (1816-1895) - член на Съвета на министъра на земеделието и държавната собственост, етнограф. 490) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ремеслен (рус.: ремесленный) - занаятчийски.
към текста >>

60. 6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.

ТОМ 35

Отговорът ни към този наш съотечественик вече е написан, но оставихме за в идущия брой да го поместим... За до неделя также оставаме да обнародваме и проектът за училищата, този, за който говореше френския лист Пресса, и който не бил, както уверяваше този лист, подаден от носещите името български представители и в името на цял български народ, но както сега, имахме честта ... и злочестината да дознайме.
6.9.2. СВЕДЕНИЯ ЗА ПРОЕКТА ЗА УЧИЛИЩАТА В ДУНАВСКИ ВИЛАЕТ В: Македония (Цариград). Г. 1, бр. 48, 28 октомври 1867, с. 3. Друг един Сливненец отправя ни, и той чрез „Турция”, едно прямо писмо, в което с особена претенция на дълбокомислие и остроумие иронически ни разправя нещо все за тази работа и за проектът. Отговорът ни към този наш съотечественик вече е написан, но оставихме за в идущия брой да го поместим... За до неделя также оставаме да обнародваме и проектът за училищата, този, за който говореше френския лист Пресса, и който не бил, както уверяваше този лист, подаден от носещите името български представители и в името на цял български народ, но както сега, имахме честта ... и злочестината да дознайме. Чисти и почтени някои българи православни от Сливен били го изработили и връчили г-ну д-ру Мирковичу да го съобщи на Импер. правителство, и за който сега казва той, че Импер. Прав. не намерило за благосклонно да го удобри напълно. За сега ний се ограничаваме пътем и на бърза ръка да позабележим, че е скръбно наистина и твърде жалко това що виждаме, как по-умните и по-будните в народа ни человеци, па нека кажем и общини, самите които по-познават уж от работите и поемат присърце, и по-способни са, виждат да работят за общата полза на народа ни, захващат всякога частно да работят. Или и общо, ако предприемат нещо да вършат, скоро го обръщат на частно и падат в изключителност колкото безуспешни, толкоз и непростителни.
към текста >>

Жалко себелюбие на колко народно злочестини си причина!
Съставили и те проект, за който е думата, и който, по особеното благоусмотрение на лицето, върху което се наложило да действува за осъществяването му, трябвало да бъде потаен от всички почти българи, а известен на всичките поляци в града ни и в Едрене, и за който българските вестници трябваше да чакат от френските вестници да чуят неточни и неверни съобщения, по които да правят и те своите предположения и съображения, да падат в заблуждения и вместо разсъждения да са принудени да правят осъждения, и от това раздражения512 и прч. Защо тази изключителност? Защо тази тайнственост? И каква е ползата от нея? Но ето, че както рекох всяка община гледа само своята питка, и всякой деец се надява само на своите сили и всичките му усилия са да не оставя другиго да го предвари и да грабне той палмата на първенството и по умът и по способностите, но да се каже, че еди кой може, еди кой върши. Жалко себелюбие на колко народно злочестини си причина! ___________________________ За проектът разискван в Дунавский Вилает ний досега чакахме да видим или вилаетският вестник да пише нещо, или друг някой от страна да ни съобщи какво годе, как се е приело и одобрило, и едно и друго, но напразно. И нямо, и глухо там къде Дунав всичко православно изпълнение. Трябва да благодарим пак на тези, които се оплакват оти сме ги невежливо обидели, че пак от тях може нещо да се чуе. Стало би членовете на тази малка общинка са по-деятелни, по-любопитни, и по-способни от нашите. Колко са, а ето вред ги има, увират се, пъхат се, учат се що става - що не става, бъркат се горе, долу, не стоят мирни, все вършат нещо и все какво годе изкарват, когато нашите православници, едни лежат та натискат православието да не би да мръдне, а други са качили по него па препускат, хвърчат високо, високо по облаците до небето горе, та и не видят и не чуят що става и какво се върше по земята долу.
към текста >>

61. 6.11.4. Още жертви на предателството на фанариотина Доротей.

ТОМ 35

Защото те днес знаят твърде добре какво вършат техните еднородци в Влашко и не искат от тех друго нищо, само да им пазят честта и да не дават причина яза подозрение.
Но той се представил до едного Българин в Гюргево и го просил да му даде писмо препоръчително до някои лица в Цариград, като че уж се изпраща от комитета за народна цел, като му прибавил, че той имал отсреща негови хора готови да отидат в Балкана, само трябвало да съобщи работата на някои лица, за да знаят, че той отива в планината с народна цел. Реченият българин от Гюргево лесно повярвал на думите му и дал му едно писмо, което писмо се намерило при улавянето му и по следствие на това се компрометират няколко невинни лица, както що е д-р Миркович и др. Съобщавам ви това, г-не редакторе, да сторите добре и да го обнародвате, с намерение да знаят нашите еднородци във Влашко, щото да не се уверуват тъй лесно на кой бъде и испущват писма, които да компрометират отсрещните наши братя, които са в устата на вълка. Ако им сме искрени братя требва да знаем как да ги пазим от най-малкото подозрение, което може твърде лесно да хвърли в опасност живота им. При това ви казвам, че аз който съм дошъл наскоро от Българско, мога ви уверя, че нашите там страдающи братя твърде малко имат на ума си да чакат от Влашко нещо добро за тяхната грозна съдба! Защото те днес знаят твърде добре какво вършат техните еднородци в Влашко и не искат от тех друго нищо, само да им пазят честта и да не дават причина яза подозрение. Колкото за съдбата на народа си те, като страдающи, надяват се да знаят по-добре от тях какво треба да се върши и как треба да се постъпва по-умно. Отсрещните българе днес не желаят от техните братя във Влашко друго нищо, само да гледат и те да съдействуват, ако са искрени патриоти, за народното ни просвещение: да наредят училищата си поне колкото в Българско, да видят и тях да са направят женски дружества и др.; тогаз те повече ще им се радват и ще ги имат за истински патриоти! ”
към текста >>

НАГОРЕ

2.0253798961639