НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
44
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
2.
Учителят
като цигулар
5. На концерт с
Учителя
Беинса Дуно
6. Словото на Великия
Учител
за Адептите и
Учителите
от Хималаите
10. Отношението и
съзвучието
на човешките души към Бога
12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия
Учител
13. Старинната цигулка на
Учителя
17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на
Учителя
”
20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от
Учителя
21. Зловещият вой на сирените,
бученето
на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
26. Последните дни на
Учителя
и последният акорд
28. Слово за музиката на Великия
Учител
29. Слово за музикалното творчество на Великия
Учител
30. Песни от
Учителя
, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен”
41.
Учителят
готви общ обяд за изгревяни
44. Времето на Великия
Учител
48. Свещените думи на
Учителя
за ученика
50.
Учителят
6. С
Учителя
на концерт.
7. На концерт с
Учителя
.
8. На концерт с
Учителя
.
11. На музикален обяд до
Учителя
с д-р Жеков
15. Слово за Георги Куртев по
случай
една година от заминаването му
23. Окултната музика на
Учителя
28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на
Учителя
29. Музикални изяви и верността на ученика към
Учителя
30. Песните на
Учителя
в Мърчаево
34. Заръката на
Учителя
за песните и изпълнението на Неговата Воля
35. Не коригирай Божественото в песните на
Учителя
36. Как се защитаваха оригиналите на песните на
Учителя
44. Задачата на Ярмила от
Учителя
за Паневритмията и разрешението й от трите сестри
49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на
Учителя
51. Спиритизмът и Школата на
Учителя
52. Рудолф Щайнер и Всемировият
Учител
55.
Учителят
и толстоистите
57. Трите клона на Бялото Братство в Школата на
Учителя
58. Философията на йогите и Школата на
Учителя
69. Бележки – от частния разговор на
Учителя
с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев
71.
Учителят
и последните Му дни на Земята. Сватбата
72. Последните дни на
Учителя
73. Последни Слова на
Учителя
74. Последни разговори и откровения с
Учителя
76. Из разговорите с
Учителя
на Седемте рилски езера през месец юни 1942 г.
77. Болшевиките и Всемировият
Учител
4. На Рила с песните на
Учителя
5. Песните на
Учителя
и вселяване на Духът Божий
7. Ученици – музиканти в Школата на
Учителя
11. Последният концерт пред
Учителя
1. Песнопойката на Мария Тодорова с песните на
Учителя
2. Теорията на музиката и
Учителят
4. Как се записваха песните на
Учителя
6. Песните на
Учителя
16. Как
Учителят
даде песента “Идилията”
37. Търпението на
Учителя
38.
Учителят
, Стамболийски и анархистите
39.
Учителят
за цар Фердинанд и Балканската война
40.
Учителят
и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
41.
Учителят
за Фердинанд и Европейската война
42.
Учителят
и Английската империя, съгласно Божия план
44.
Учителят
за Втората световна война
45.
Учителят
за царуването на цар Борис III
46.
Учителят
и владетелите на България
49.
Учителят
, Георги Димитров и III Интернационал
53.
Учителят
пуска руснаците в България
54.
Учителят
е болен
2. Кой измисли песните на
Учителя
?
3. Паневритмията на
Учителя
и българският народ
3. Защо
Учителят
даде песента “Писмото”?
1.Песните на
Учителя
2. Как се записаха и издадоха песните на
Учителя
?
4. Музиканти при
Учителя
10. Побоят върху
Учителя
през 1936 г.
11. Последните дни на
Учителя
на земята
15. Кои изпълниха Волята на
Учителя
?
5. Кой бе
Учителят
?
ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ
УЧИТЕЛ
БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия
Учител
от Д-р Вергилий Кръстев
1. Всемировият
Учител
Беинса Дуно и България
2. Всемировият
Учител
Беинса Дуно и българите
3. Всемировият
Учител
Беинса Дуно и славянството
4. Кой е
Учителят
?
5. Кой е Мировият
Учител
?
6. Кой е Всемировият
Учител
?
7. Космогонията на Словото на Всемировия
Учител
Беинса Дуно.
8. Космогонията на Словото на Всемировия
Учител
Беинса Дуно.
10. Всемировият
Учител
Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
11. Великият
Учител
Беинса Дуно и Космогония на музиката Му
12. Словото на Всемировия
Учител
Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и
заучаваха
малки етюди или сонати.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на
Учителя
.
Учителят
с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.
Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети,
Учителят
откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
За такъв артист срещата с
Учителя
бе извор на безмерна радост.
Учителят
обича певческото изкуство.
Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото
Учителят
бе цигулар.
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си
научили
урока или пиесата, която трябва да изпълняват.
Учителят
не закъснява.
Според
случая
Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.
Но не само изпълнението привличаше
Учителя
.
Не скриваше почудата си от чудното
звучене
на четирите струни, опънати над малкия гриф.
Всеки цигулар задълго помни разговора с
Учителя
за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.
Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с
Учителя
след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.
Ако ви се
случи
да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.
Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на
Учителя
, или Неговите утринни лекции.
Има дни, когато
Учителят
влиза в клас със Своята цигулка.
Обикновено
Учителят
започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.
Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо
съзвучие
на финалните акорди.
Учителят
придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър.
Така се раждат песните, които впоследствие се
заучават
от голямото множество.
Повторното изпълнение на дадената песен
Учителят
прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента,
разучават
я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.
Старателно се
изучават
отделните партии.
На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да
прозвучи
в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
Учителят
взема
участие
в репетиционните часове като мълчалив слушател.
Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се
учи
да пее и свири".
Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да
заучите
нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.
Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте
учили
пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"
Учителят
като цигулар"
През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на
Учителя
.
От тази гледна точка, концертите за
Учителя
бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Учителят
пееше и свиреше.
Когато
Учителят
преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.
Ние заварихме
Учителя
като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици.
На Неговата цигулка
звучаха
най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.
Музикалният език на
Учителя
бе определен и чист.
Учителят
го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.
Учителят
познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще
прозвучи
.Един от бележитите музикални дни на
Учителя
бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
След обичайната молитва,
Учителят
слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.
В границите на три октави
Учителят
разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на
Учителя
за един филм, озаглавен "Лунната соната".
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с
Учителя
как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
Падаревски бе съвременник на
Учителя
, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
Учителят
бе вече между нас.
Учителят
слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита:
Последва мълчание, след което
Учителят
наново поде разговора:
Учителят
пак запита:
Учителят
продължи:
От пианото
зазвучаха
встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а
прозвуча
и "Лунната соната" на Бетховен.
На обичайното място до катедрата бе
Учителят
.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и
Учителя
.
Ние подразбрахме значението и смисъла на приема -
Учителят
бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
На балкона, опрян на перилата, бе застанал
Учителят
.
Учителят
ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на
Учителя
се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
Зная, че
Учителят
не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Пианото
прозвуча
.
Прозвуча
хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само
Учителят
можеше да направи.
Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между
Учителя
и незримите посетители на музикалното тържество.
Прозвуча
едва доловимото пианисимо.
Учителят
освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
Учителят
поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.
5.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Повечето от тях бяха
учителки
.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на
Учителя
.
Особено бяха доволни
учителките
.
След изпълнението на песента
Учителят
се обърна към мен с въпроса:
-
Учителят
към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
Без колебание отговорих на
Учителя
:
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност,
Учителят
започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
Слушахме изпълнението на
Учителя
.
Учителят
забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото.
Поисках
Учителят
да изпълни още веднъж песента.
Учителят
продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.
Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за
разучаване
.
Учителят
се обърна към всички в салона:
- Ще можете ли да
научите
новата песен?
Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни
учителки
, а между тях имаше и такива, които владееха пеене.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от
Учителя
- двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен,
Учителят
се обърна към нас с думите:
По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов,
Учителят
даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
6.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"На концерт с
Учителя
Беинса Дуно"
Най-често
Учителят
посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.
Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на
Учителя
подходящо и добро място за наблюдение и слушане.
Когато
Учителят
се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.
Придружаването на
Учителя
бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност.
Учителят
особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с
Учителя
за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.
Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на
Учителя
, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.
За нас, приятелите на
Учителя
, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.
Учителят
обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.
В такива
случаи
Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои
случаи
дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и
Учителят
.
Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските
училища
.
За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на
Учителя
.
Музикантите уважаваха
Учителя
, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към
Учителя
и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
Не бяха единични
случаите
, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на
Учителя
- на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех.
Така постъпи
Учителят
и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.
За тях
Учителят
бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".
От грубите и дебели струни
прозвуча
последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.
Ето, че във втората част трябваше да
прозвучи
"Фир Фюр Фен".
Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато
прозвучаха
полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.
Последният тон отдавна бе
отзвучал
, а лъкът на артиста още стоеше върху струните.
Учителят
бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на
Учителя
.
Учителят
обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.
В този смисъл Школата на
Учителя
бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и
учи
по законите на поезията, музиката и хармонията.
В Школата на
Учителя
музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.
"Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на
Учителя
, за съвременното човечество.
7.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Словото на Великия
Учител
за Адептите и
Учителите
от Хималаите"
Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на
Учителя
.
Това означаваше, че
Учителят
работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.
По едно време
Учителят
излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.
Помислих си, че
Учителят
отива някъде на гости - но нали беше много късно?
По едно време се чу как
Учителят
настройва цигулката Си.
А след това
Учителят
започна да свири.
Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на
Учителя
.
Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе
Учителят
свиреше.
След малко прозорецът се отвори, показа се главата на
Учителя
и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо?
" - "Нищо,
Учителю
.
Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и
Учители
от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.
Учителят
вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.
Това го бе казал веднъж
Учителят
.
Великият
Учител
бе на "Изгрева" в плът и кръв.
Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на
Учителя
, се отразява в Духовния свят?
Духът на Вселената бе Духът на Всемировия
Учител
.
Духът на Всемировия
Учител
бе Духът на Неговото Слово.
А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на
Учителя
, видях само това, че
Учителят
беше облечен официално и бе с шапка на главата.
Тогава чух и Словата на
Учителя
за Адептите и
Учителите
от Хималаите.
Словото на
Учителя
в песен и хармония.
8.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В Школата на
Учителя
аз дойдох като подготвен музикант.
Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на
Учителя
. Как?
А едновременно с това аз посещавах Школата и от
Учителя
бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас.
Първият
случай
изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение.
Отивам при
Учителя
и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен.
Учителят
ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече.
"Избирам,
Учителю
.
Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към
Учителя
.
Отивам отново при
Учителя
и Му разказвам всичко от игла до конец.
Кога друг път ще срещнеш Великия
Учител
в тази форма и ще разговаряш така с Него?
Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия
Учител
и до Духа Му?
" - "Разбирам,
Учителю
!
"Отказвам се,
Учителю
и оставам в Школата!
Великият
Учител
.
9.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на
Учителя
.
Като
научи
за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от
Учителя
".
Свирих с вдъхновение почти всички песни от
Учителя
.
Всички харесаха моето изпълнение и
получих
горещи поздравления.
Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за
Учителя
и за Словото.
Но това, гдето искаш да ни говориш за
Учителя
, ние си го знаем.
А да ходим до София и до
Учителя
и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам".
Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да
научим
някоя и друга песен на
Учителя
."
Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до
Учителя
, като описвам целия
случай
, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.
Затова исках пророческа дарба от
Учителя
.
Помолих я да предаде писмото на
Учителя
.
Савка
получава
писмото, отива и го прочита на
Учителя
.
След като я изслушва,
Учителят
отсича: "Пиши му: "Много искаш!
Получих
аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива.
Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред
Учителя
.
Този друг можеше да бъде само
Учителят
и никой друг.
Срам не срам, гузен не гузен - отивам при
Учителя
.
Учителят
слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.
Целувам ръка на
Учителя
и си тръгвам.
Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на
Учителя
в Айтос.
Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от
Учителя
като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.
Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от
Учителя
!
10.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Музиката на
Учителя
бе втъкана във времето на цялата Школа.
С песните на
Учителя
започвахме всяка беседа и с тях завършвахме.
Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че
Учителят
ме вика при себе си.
Но защо
Учителят
ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?
Отиди,
изучи
се и си сложи дипломата на стената!
Винаги преди беседа на
Учителя
, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.
Така всички се тонираме за предстоящата беседа на
Учителя
.
В същия момент, аз чувам в себе си думите на
Учителя
: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".
Влиза
Учителят
и започва своята беседа.
Накрая се приближавам към
Учителя
и Го поглеждам.
Винаги при концертни изпълнения на музиката на
Учителя
се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.
Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на
Учителя
и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.
Имахме и други
случаи
, с които много трудно можеше да се справим.
Аз не се стърпявам и отивам при
Учителя
, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти.
Изслуша ме
Учителят
и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".
Аз замълчах пред
Учителя
, наведох глава и си тръгнах.
Те приеха това разрешение на въпроса от
Учителя
като голяма задача, която имахме за разрешаване.
Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме,
учим
в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на
Учителя
.
Щом за
Учителя
важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на
Учителя
, която бе Воля на Живия Бог.
11.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отношение и
съзвучие
на човешките души към Бога
След завършване на концерта
Учителят
ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.
Освен банкнотите, вътре
Учителят
беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.
Аз също имам такава банкнота от
Учителя
.
Защо
Учителят
даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"?
Но тези пари се приемаха като особен жест на
Учителя
.
Това е един от примерите на
Учителя
за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на
Учителя
към музиката.
Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в
съзвучие
, поели пътя към Бога.
А този
случай
бе именно такъв.
На тези концерти се изпълняваха песни от
Учителя
и пиеси от класиката.
Когато
Учителят
сваляше и даваше Паневритмията,
участвуваха
много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.
Аз също взех дейно
участие
при
разучаването
на Паневритмията.
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около
Учителя
в салона, където Той даваше първите уроци за
разучаване
на Паневритмията.
След този
случай
той не ми говореше.
Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при
Учителя
и съм
разучавал
Паневритмията, теб не те е имало.
Но когато ти си бил при
Учителя
- мен също не ме е имало.
Учителят
се спря на Олга Славчева и тя го написа.
Казаха това на
Учителя
.
Но въпреки всичко, десетки години от този
случай
, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова
Учителят
беше определил нея.
Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал
Учителят
, не трябва да се изменя.
Но аз доживях тридесет години след заминаването на
Учителя
да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на
Учителя
.
Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на
Учителя
.
Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на
Учителя
, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони.
Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.
Учителят
много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.
Веднъж съм при
Учителя
и Го разпитвам за някои неща.
Беше добра изпълнителка на песните на
Учителя
.
Тя взе дейно
участие
при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията.
Книжката е издадена през 1942 година, като предварително
Учителят
я одобри и каза похвални думи за изданието.
Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на
Учителя
?
Стоим с
Учителя
и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и
съзвучие
на две човешки души.
Учителят
ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".
Учителят
продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."
Сега
уча
за отношенията между музикантите - а това не е шега работа.
Това го знам от
Учителя
.
Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска
Учителят
от нас.
Отначало ми се струваше, че много малко иска
Учителят
от нас.
Малко е за онези, които не са в
съзвучие
със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на
Учителя
и към Школата на
Учителя
.
Направихте ли разлика между отношение и
съзвучие
?
Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на
Учителя
.
Съзвучието
се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога.
Това
съзвучие
може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия
Учител
.
Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към
Учителя
и към Школата.
А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова
съзвучие
, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия
Учител
12.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от
Учителя
, за да започнем да свирим.
Обикновено
Учителят
кимваше с глава, това беше знак за началото.
Но сега
Учителят
стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната.
Ние виждаме, че има някаква причина, заради която
Учителят
се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда.
Учителят
ни погледна и даде знак на музикантите.
Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на
Учителя
.
Учителят
обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.
След като свършваше Паневритмията,
участниците
в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към
Учителя
да целуват десницата Му.
Така
получавахме
благословението Му.
Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на
Учителя
и председател на младежкия окултен клас.
Целунах ръка на
Учителя
и проговорих: "
Учителю
, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".
Учителят
погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Учителят
погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.
Дойдоха други приятели около
Учителя
и Го обсипаха с въпроси.
Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото
Учителят
се обръщаше към него по този начин.
Това няколко пъти ми го е казвал
Учителят
, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението."
Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се
учи
едно стихотворение наизуст.
Никой не бе го
учил
на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън.
Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на
Учителя
.
Тук нямаше
случайни
прераждания, тук нямаше
случайни
личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.
Ние, които бяхме в Школата на
Учителя
.
13.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Великото преселение на народите и техният парад пред Великия
Учител
"
Та това не бяха
случайни
люде, събрани от кол и въже.
Не бяха
случайни
тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия
Учител
.
Савка беше стенографка на
Учителя
и съществото, което
Учителят
допущаше най-близо до Себе Си.
Дори дочака времето, когато
Учителят
си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.
Сънувала как
Учителят
седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
"
Учителят
приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.
Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на
Учителя
, всички обърнали глава към Него и млъкнали.
Учителят
станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация.
Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред
Учителя
като застъпница на "Изгрева".
Те мълчешком вървели, а
Учителят
стоял прав.
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на
Учителя
: "Странник съм в този свят".
Колоната се изтеглила и
Учителят
отново седнал на Своя златен трон.
За човешкия сън
Учителят
разказва много неща.
Затова тя отива при
Учителя
и разказва всичко от начало до край.
Стои вкаменена като статуя пред
Учителя
и сълзи започват да текат от очите й.
Учителят
се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.
Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия
Учител
".
Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на
Учителя
, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.
Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе
случаен
и нейното присъствие в България и в Школата на
Учителя
не бе
случайно
.
Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият
Учител
бе слязъл на земята и бе отворил Школата.
Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че
Учителят
бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия
Учител
.
Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на
Учителя
.
14.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Старинната цигулка на
Учителя
"
Ние знаехме, че
Учителят
е следвал в Америка.
Учил
е богословие и медицина.
Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че
Учителят
има една стара цигулка - стар модел.
Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война
Учителят
е свирел на нея.
Случи
се така, че
Учителят
ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.
Учителят
ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа.
Учителят
не изнасилваше нещата.
Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която
Учителят
свиреше.
А аз знаех много неща за нея от самия
Учител
.
Всички вещи и неща при
Учителя
бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване.
Това е една грозна и дълга,
поучителна
история.
Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в салона и на който се свиреше по времето на
Учителя
.
Учителят
много го харесваше.
Но този приятел едва ли знае историята й - че
Учителят
още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.
А да се свири толкова години Великият
Учител
с един инструмент, това също не е малко.
Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която
Учителят
ми предлагаше.
През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на
Учителя
.
Но това не беше онази истинска цигулка, на която
Учителят
свиреше.
За цигулките на
Учителя
аз съм написал цяла изповед.
Написах и есе за
Учителя
като цигулар.
Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия
Учител
- Беинса Дуно.
А що се отнася до цигулката на
Учителя
- Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.
Разказах ви една тъжна история за старинната цигулка на
Учителя
.
Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на
Учителя
.
Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на
Учителя
.
15.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около
Учителя
и разговорът е весел и непринуден.
Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия
Учител
- къде осъзнато, къде неосъзнато.
Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с
Учителя
секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам.
Учителят
също го наблюдаваше.
То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с
Учителя
.
А бе, чувам, че наш Петър станал
Учител
, та отдавна се канех да те видя.
Какво правиш, какъв
Учител
си станал и на какво ги
учиш
тия хора, които са около теб?
Учителят
също мълчи и го гледа
безучастно
, все едно че гледа един стълб - неодушевен и
случайно
изпречил се пред нас.
Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в
училището
.
"
Учителят
мълчи, гледа го и нищо не казва.
После обръщаме поглед към
Учителя
.
Учителят
спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!
Учителят
ни поглежда.
Учителят
ме поглежда, става и си тръгва.
Дочувам думите на
Учителя
: "Ти си свободен!
Учителят
се обърна и продължи пътя към стаята Си.
Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до
Учителя
, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия
Учител
.
Урокът на
Учителя
е само за учениците на Школата.
Защото Духът на Истината слиза от Словото на Великия
Учител
.
Дълги години проумявах какво означават тези думи на
Учителя
.
Знаех лично от
Учителя
, че Божественият Дух слиза върху Него, когато е на 33 години, т.е.
Но тук
Учителят
бе споменал 19 години?
Реших, че ще дойде време, когато лично ще го чуя от устата на
Учителя
.
Но минаха години,
Учителят
си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.
Учителят
тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20.
Вероятно и вие ще срещнете в Словото на
Учителя
различни тълкувания за числото 19.
При всички
случаи
, то означава един завършен цикъл на земята.
Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия
Учител
.
А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на
Учителя
може да ме заведе!
16.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бях близо до
Учителя
и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този?
" - '
Учителю
, този е един от най-големите хирурзи в София."
Учителят
го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "
Учителю
, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава
Учителят
.
Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към
Учителя
.
Нали ние музикантите последни целуваме ръка на
Учителя
.
'
Учителю
, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче.
Учителят
ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.
Учителят
отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията.
А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама
Учителю
, това е много жестоко, не мога да го възприема."
"По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича
Учителят
.
"Но защо,
Учителю
, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез?
Учителят
спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва.
В такива
случаи
се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята.
Случи
се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група.
- Отиваме да питаме
Учителя
, тръгвай с мене!
Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на
Учителя
.
Заварихме
Учителя
да пие чай от едно бяло канче.
Учителят
ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!
"
Учителю
, вие знаете, че аз се занимавам с
изучаване
на хиромантия.
Какво е Вашето обяснение в
случая
?
Учителят
ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!
" Аз я подавам и
Учителят
я разглежда.
Учителят
посяга отново към чая и решава да пие.
Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на
Учителя
.
Като отпи няколко глътки,
Учителят
погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло.
Респектираше го моята съдба и думите, изказани от
Учителя
за бича Божий.
Ще
сполучиш
да се разпънеш докрай.
В братския живот аз взимах живо
участие
и преди, и след заминаването на
Учителя
.
Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога
получавах
сърдечни кризи.
Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти
смучат
енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.
Не вярвах, че той е служител не само на общината, но и на Великия
Учител
.
Приятелите се молеха денонощно и търсеха помощта на
Учителя
.
Накрая
Учителят
беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта.
Това според
Учителя
е идеалното разрешение.
Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да
получат
апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.
От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе
получил
гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята.
Посреща ме с думите: "Да знаеш, днес се родих,
получих
гарсониера.
17.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Поздрав на
Учителя
"
Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за
Учителя
.
Случило
се бе така, че и
Учителят
нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.
Учителят
, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.
" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара
Учителя
до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.
През този преход се
случиха
доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри.
Учителят
влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.
Но пред Първото езеро
Учителят
залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон.
Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха
Учителя
и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.
Това беше първият етап, когато
Учителят
трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество.
Учителят
се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.
Учителят
отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна.
Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на
Учителя
.
Накрая
Учителят
поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов".
Този ден
Учителят
оздравя.
Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато
Учителят
става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах,
Учителю
, Вие възкръснахте!
" - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И
Учителят
й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов".
Учителят
излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "
Учителят
оздравя!
Учителят
дойде!
"
Учителят
, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала.
Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на
Учителя
":
Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл,
Учителю
на Любовта,
Учителю
на Любовта,
Учителю
на Мъдростта.
Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия
Учител
.
След половин час
Учителят
стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите.
На следващия ден
Учителят
каза: "Време е да слизаме в града!
През времето на онези мъчителни дни, когато
Учителят
бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.
Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "
Учителят
си заминава.
Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили
Учителя
тук да умре".
Решават възрастните приятели да свалят
Учителя
в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
Като
научихме
това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме.
Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на
Учителя
на стража и готови за бой.
Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се
случи
нещо на
Учителя
." Казахме: "Приемаме".
Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на
Учителя
.
До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за
Учителя
през тези дни.
А когато
Учителят
оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога.
Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия
Учител
.
Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на
Учителя
, което Той лично, Всемировият
Учител
, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!
За това е необходимо знание и прозрение за Словото на
Учителя
.
След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който
Учителят
отново се върна във вече оздравялото Си тяло.
Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху
Учителя
.
Оказа се, че покушението върху
Учителя
има предистория, има причина, има и съответен повод.
И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и
случайни
, които ако се подредят последователно от
участниците
в тях, ще се види ужасната картина.
Това бе направено за да се попречи на Всемировия
Учител
да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи.
Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че
Учителят
трябваше да слезе на земята.
Но понеже Великият
Учител
бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".
И това бе казано на наши приятели и ученици на
Учителя
, които бяха офицери, и то - висши офицери в българската армия.
Те знаеха много добре какво означават думите на
Учителя
, но мълчаха и наблюдаваха развоя на събитията.
И те се завъртяха и отидоха към своя финал, както ги бе определил Великият
Учител
.
Христовия Дух и за
Учителя
, за българския народ и за Русия.
Това бе нашият поздрав от песента на
Учителя
, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия
Учител
отново между нас.
Поздрав от мен,
Учителю
любим,
Учителю
на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
18.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А че бяха на "Изгрева", че бяха на едно място, това се дължеше само на
Учителя
.
Само Словото на
Учителя
можеше да ни обедини.
На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като
Учителят
е влезнал и почнал да чете беседата.
Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на
Учителя
да говори.
Накрая
Учителят
не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
Веднъж една сестра отива да се оплаква на
Учителя
: "
Учителю
, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр.
Учителю
, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче?
"
Учителят
се усмихва и казва: "Не може, сестра.
Затова се казва, че Царството Божие насила се взима."
Учителят
вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.
Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети
Учителят
и е толкова възмутен, че отива с вестника при
Учителя
, показва му го и изказва своето възмущение.
Освен това, той иска разрешение от
Учителя
да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа.
Учителят
го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия.
Но нали взел позволение от
Учителя
, все някак се е наредило.
Така той изказал и им показал своята Истина за
Учителя
.
Друг път, в друг вестник, пишат отново против
Учителя
като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната.
Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху
Учителя
!
Защото
Учителят
цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период.
В такива
случаи
всички от "Изгрева" знаеха, че
Учителят
има работа и не приема никого.
Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където
Учителят
живееше.
Учителят
леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?
" Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж
Учителят
се меси в политиката на страна.
Учителят
отваря вратата и го пропуска в стаята Си.
Учителят
, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!
- Но да знаеш колко писма
получих
, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и
Учителят
Дънов също смята така.
Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от
Учителя
- "Кажи ми ти Истината".
- "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия
Учител
.
Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от
Учителя
." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от
Учителя
.
Отива на "Изгрева" и разказва всичко на
Учителя
.
Учителят
казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината".
Учителят
се усмихва.
19.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа
Учителят
каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство.
Тези думи на
Учителя
предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.
Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на
Учителя
и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година.
Те бяха чули оркестъра и музиката на
Учителя
и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на
Учителя
.
С тези мисли се приближавам към
Учителя
, целувам Му ръка и казвам: "Вижте,
Учителю
, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия."
Учителят
се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!
"
Учителю
, какво означава това?
Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия
Учител
мощта и силата на своя меч.
А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту
Учителя
, ту отдалечаващите се коне.
След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от
Учителя
.
През тези години ние не бяхме
безучастни
към събитията и много пъти говорехме пред
Учителя
и Го запитвахме как ще се развият събитията.
Учителят
само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития.
Веднъж някой Го запита така: "
Учителю
, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни?
Учителят
е мълчалив и строг.
"Ами
Учителю
, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят?
Ние, които сме се скупчили около
Учителя
, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.
Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия
Учител
човешки съзнания.
Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде
Учителят
.
20.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от
Учителя
"
И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до
Учителя
.
Ние знаехме за това, а
Учителят
мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат.
Затова той беше благодарен на
Учителя
.
Учителят
изнася Своята беседа.
Онези, които идваха, те започваха да
изучават
също някой инструмент, обикновено цигулка.
Учителят
говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу
Учителя
: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно.
Никой не си е позволявал да се обърне към
Учителя
така, както сега.
Учителят
спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант.
След беседата той чака
Учителя
, за да се дообясни с Него.
Ето
Учителят
излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж.
Учителят
го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.
Учителят
я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?
Друг
случай
няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността.
Защото нямаш смирение пред Бога."
Учителят
спира.
До този момент
Учителят
го наблюдава.
Разговорът и
случаят
за Игнат е приключен.
Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде
Учителят
измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.
Значи
Учителят
знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.
В Школата на
Учителя
нямаше половинчати неща.
Освен това, това беше Игнат, а той не беше
случаен
човек на"Изгрева".
Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на
Учителя
.
Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която
Учителят
му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
Сутринта отива при
Учителя
за обяснение.
Учителят
го приема.
"
Учителю
, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос."
Учителят
кимва.
Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред
Учителя
овъглените две клечки кибрит.
"
Учителю
, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка,
Учителю
?
"
Учителят
го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя.
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И
Учителят
посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
Игнат целува ръка и напуска стаята на
Учителя
.
Избираха не
случайни
хора, а заслужили в комунистическото движение.
Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос за
Учителя
.
Учителят
имаше много главоболия с мен.
Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит
Учителят
ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай.
21.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Зловещият вой на сирените,
бученето
на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога"
Онова, за което предупреждаваше
Учителя
преди двадесет години, се сбъдна през 1939 година.
Бученето
на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.
По това време
Учителят
бе на "Изгрева".
Учителят
бе вече станал строг.
Виждам
Учителя
- че е застанал по средата на поляната.
Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна
Учителя
, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.
Приближавам се и виждам, че
Учителят
е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.
Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "
Учителю
, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?
"
Учителят
сваля погледа си и го насочва към мен.
Учителят
подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.
И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде
безучастен
към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети.
Аз съм сам с
Учителя
на поляната.
Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен
Учителят
?
Учителят
схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Той не може да бъде
безучастен
към съдбините на Света.
22.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През време на Школата и в Словото на
Учителя
непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса.
Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че
Учителят
бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика.
Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на
Учителя
- да не се бъркам в политическия живот на страната.
Накрая не се стърпях, отивам при
Учителя
и Му казвам: "
Учителю
, искам Вашето становище по един въпрос."
Учителят
вдига глава.
Аз продължавам: "
Учителю
, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура?
"
Учителят
съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.
Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия
Учител
и с народа, при който Той е слязъл.
Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на
Учителя
.
Аз бях представител на Школата на
Учителя
.
Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият
Учител
.
Аз току-що бях там, за да
науча
Истината за тези немски колони, които дефилираха през София.
Аз чух думите на
Учителя
и видях немските колони, които дефилираха с песни.
И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият
Учител
.
Стана точно така, както
Учителят
предрече, каза и осъществи.
Това е закон на Школата на Великият
Учител
.
Аз бях свидетел на думите на
Учителя
и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
23.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Какво ли ще стане с Школата на
Учителя
?
През това време
Учителят
беше на "Изгрева".
Случи
се така, че бях свободен и когато се явих пред
Учителя
, разбрах, че Той ме чака да Му бъда придружител през предстоящите четиридесет дни.
Защо
Учителят
избра точно мен, не мога да кажа.
Вероятно
Учителят
имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен.
Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на
Учителя
.
Когато тръгвахме от "Изгрева", обикновено сестра Савка предварително приготвяше раницата на
Учителя
.
Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи за
Учителя
, както и кърпи.
Понякога
Учителят
говореше, но повечето време мълчеше.
Ние се връщахме привечер и понякога
Учителят
отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14.
На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема
Учителя
.
Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за
Учителя
, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.
Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с
Учителя
.
Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с
Учителя
.
Таман исках да запитам нещо
Учителя
- нещо у мен ме спираше.
Учителят
посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб.
След като го наряза,.
Учителят
се обърна леко и отправи поглед встрани.
Учителят
се усмихна и им извика: "Деца, елате тук!
Учителят
втори път ги подкани.
Накрая те се престрашиха, едно след друго пристъпиха към нас и застанаха пред
Учителя
.
После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на
Учителя
.
Аз се обърнах към
Учителя
и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас.
Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с
Учителя
.
Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на
Учителя
.
На раздяла,
Учителят
прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?
" Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах,
Учителю
!
На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с
Учителя
, се запътихме към Симеоново и Витоша.
Веднъж, една сестра попита
Учителя
: "Защо
Учителю
, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша?
"
Учителят
я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".
24.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен
бученето
на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена.
Така че, софиянци чуваха отдалече
бученето
, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите.
Така че, България бе обявила "символична война", а
получи
самолети, които бълваха над небето й огън и жупел.
В един от тези дни, когато аз придружавах
Учителя
на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри.
Но кой знае защо, след като излязохме горе,
Учителят
се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се.
Щом
Учителят
казва, че тука трябва да спрем, значи тука е мястото, където трябва да отседнем.
Някъде по обяд се дочу в далечината
бученето
на самолетите.
Аз пристъпих към
Учителя
и съобщих: "
Учителю
, един заблудил се самолет идва към нас."
Учителят
го погледна и каза: "Не се е заблудил.
Учителят
гледа пред Себе Си.
Някой брат извика: "
Учителю
, там самолетът бомбардира отсрещния скат."
Учителят
вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.
Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и
Учителя
.
Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но
Учителят
им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями.
На следващия ден, когато придружавах
Учителя
, бяха дошли някои приятели специално да
изучат
и видят цялата тази история с бомбите, които не ни
улучиха
.
"Не яма, а гробница изкопаха,
Учителю
."
Учителят
го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.
Ние приятелите, които сме заобиколили
Учителя
се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем.
На следващия ден
Учителят
напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19
училища
.
Започва една нова епоха, която
Учителят
бе предопределил навремето.
За това предрешаване и предричане на тези събития от
Учителя
, ние знаехме от нашите разговори с
Учителя
, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.
Всички нейни колонии
получиха
независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров.
Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България,
получиха
ответ на заслуженото.
Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да
улучи
нас и Великия
Учител
- в тази гробница бе погребана английската империя.
Аз дочаках да се сбъднат думите на
Учителя
.
Остана да се сбъдне и другото пророчество на
Учителя
.
Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия
Учител
, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това.
Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия
Учител
.
25.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против
Учителя
и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас.
Учителят
с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?
Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия
Учител
.
Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй,
Учителят
в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.
По време на бомбардировките над София,
Учителят
каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия
Учител
, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.
Казаха на
Учителя
, а Той: "Те са умни и не посмяха.
За владичеството на турците в България
Учителят
бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.
Учителят
каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде
Учителят
." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и
Учителя
в България.
След Освобождението на България,
Учителят
беше казал: "Българите още не са свободни.
Това беше характерно по времето на Школата на
Учителя
за всички партии и движения.
Ние бяхме свидетели на тези събития и оценки на
Учителя
.
Учителят
се бе завърнал от Мърчаево на "Изгрева".
Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на
Учителя
за нея, предсказани 20 години преди това.
Отивам при
Учителя
и Му казвам: "
Учителю
, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти."
Учителят
се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг
случай
, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг
случай
Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."
Един месец преди да си замине
Учителят
, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
Бяха приети от
Учителя
и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо.
Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато
Учителят
си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е
Учителят
Дънов?
И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на
Учителя
, а лично
Учителят
бе изобличил Лулчев пред всички.
През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на
Учителя
.
Учителят
каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития.
Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу
Учителя
и срещу Братството.
Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват
Учителя
, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат."
Бог даде чрез Великия
Учител
Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса."
Учителят
си замина и ние останахме сами със Словото Му.
Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да
участвува
и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия
Учител
.
26.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Последните дни на
Учителя
и последният акорд"
След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година,
Учителят
с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево.
Присъствувах на някои от екскурзиите на
Учителя
в околностите на Мърчаево и из планината.
Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с
Учителя
.
Учителят
беше седнал на слънце.
Аз ги поглеждам и казвам: "
Учителю
, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща?
Тогава се бяхме
научили
да различаваме различните видове храчки.
Така че, моят въпрос към
Учителя
беше много точен и не подлежеше на съмнение.
Учителят
нищо не отговори. Мълчи.
След няколко дни белодробното възпаление стихва,
Учителят
е по-добре, но е много отслабнал.
Учителят
се завръща в София на 19 октомври.
Но към края на месеца
получава
остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба.
Това нещо се прави от онези, които обслужват
Учителя
, а това са братята и сестрите.
Учителят
в този момент иска помощ и я
получава
от приятелите.
Но към
Учителя
бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес.
Учителят
позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.
Учителят
, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
Тогаз
Учителят
предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака.
Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива
случаи
.
Години след това се говореше, че
Учителят
е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.
Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от
Учителя
да казва: "Бавно върви процесът!
" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже
Учителят
с тези думи.
Учителят
си замина.
А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват
Учителя
и да посегнат върху Него и живота Му.
Учителят
си беше заминал един ден преди това.
Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на
Учителя
, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно."
Учителя
на земята, на Всемировия
Учител
на земята.
27.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През един от дните, когато бях на посещение при
Учителя
, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса.
На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на
Учителя
за деня на пролетта.
Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично
Учителят
бе написал следното:
28.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Слово за музиката на Великия
Учител
"
Слово за музиката на Великия
Учител
В творчеството на
Учителя
музиката е неразделна от Словото.
Озвучаването
на Словото в песен е голямо изкуство.
Музиката на
Учителя
е характерна с това равенство.
Обаче песента
отзвучава
в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели.
Музиката на
Учителя
е характерна с възможностите за такова единство.
29.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Слово за музикалното творчество на Великия
Учител
"
Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от
Учителя
" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия".
Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто
звучи
в мажорните и в миньорните гами.
Безспорно е, че в тези
случаи
и ритмусът е съответен.
30.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Песни от
Учителя
, дадени с движения"
Разбира се, в такъв
случай
лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната.
31.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това правило важи и за песенния репертоар на Великия
Учител
- Беинса Дуно.
32.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В музиката тоновете могат да
звучат
последователно или едновременно.
Когато
звучат
последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи.
А когато тоновете
звучат
едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.
Музиката казва: както може да
звучи
до, ми, сол едновременно и тяхното
съзвучие
да
отзвучи
в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.
33.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Работеха, полагаха труд и
получаваха
по някой лев за прехраната си.
Знаех за едно изказване на
Учителя
, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.
Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на
Учителя
.
Учителят
ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!
След като свършваше беседата на
Учителя
, тръгвах за работа, като се спусках с колелото.
На втората година отивам отново при
Учителя
и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки.
Учителят
ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си!
Но трябваше да послушам
Учителя
.
Беше изминала половината от третата година и накрая, като не издържах, реших да отида отново при
Учителя
.
" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на
Учителя
.
Огледах го и Казах: "Това е кристал."
Учителят
продължаваше да се усмихва.
Учителят
имаше навик да
изучава
някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши.
" Аз бях завършил гимназия, бяхме
учили
ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията.
Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар."
Учителят
се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?
Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам
Учителя
.
Пред мен седи Великият
Учител
на Мирозданието на Вселената.
А до мен седи Великият
Учител
, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере.
Този урок бе даден чрез Словото на Великия
Учител
, което обхваща времето и пространството на Вселената.
Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на
Учителя
.
Аз, който бях според тях от света,
научих
урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и
получих
мир в себе си.
Още по времето на
Учителя
мнозинството от сестрите бяха
учителки
по селата.
Учителят
бе казал, че това е най-благородната професия за една жена.
За сестрите това бе условие и възможност да приложат някои идеи от Словото на
Учителя
във връзка с възпитанието на новото поколение.
Но при тях също се
получи
опит за отклонение от Школата.
Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат
учителските
си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят.
По този въпрос
Учителят
каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат
учителските
си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук.
А ако останете по местата си и работите като
учителки
, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като
учителки
по своите места.
По този въпрос аз имам мнението на
Учителя
."
И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш
Учител
!
Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на
Учителя
, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока.
Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал
Учителят
.
за
изучаване
на Словото на Великия
Учител
.
Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от
Учителя
и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи.
Без
изучаване
, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на
Учителя
.
Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на
Учителя
.
Ние имаме знанието, дадено от Словото на
Учителя
и имаме нашия опит от живите опитности с
Учителя
, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на
Учителя
.
И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на
Учителя
.
Винаги при такива
случаи
излизат пред очите ми онези два образа в стаята на
Учителя
- на буркана с бръмбара и кристала до него.
Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на
Учителя
.
Кой ги бе
научил
на това?
А който иска да бъде ученик на Школата на Великия
Учител
- трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на
Учителя
.
А това ще го откриете в Словото на Великия
Учител
!
34.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около
Учителя
и разговаряме.
Накрая
Учителят
ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме,
Учителю
, тука ни е добре при Вас."
Учителят
се усмихва и продължава: "Това е така.
И според това кой колко тежи, заплатено е за нас от
Учителя
.
Учителят
схваща нашата мисъл, усмихва се и продължава:
"
Учителю
, ние заслужаваме ли тази жертва от Вас?
"Вашето присъствие тук в Школата не е
случайно
.
Случайни
хора тук и да искат, не могат да дойдат.
Няма
случайни
неща в Школата на Бялото Братство, защото тук Божият Дух ръководи в Дух и Истина."
Някои от нас успяха да оползотворят свободното си време, което бе откупено от
Учителя
.
Това време беше за Школата на
Учителя
и който успя да разбере това, успя да се жертвува докрай и да устои.
Това е работа за Школата на
Учителя
и за Неговото Дело.
За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия
Учител
.
Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия
Учител
.
Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на
Учителя
.
А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия
Учител
и към Словото Му.
35.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По време на Школата на
Учителя
българският читател бе отрупан с голяма окултна литература.
Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на
Учителя
.
А много от приятелите не си купуваха книгите на
Учителя
- нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.
Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо,
Учителя
- тук, на "Изгрева", всеки ден?
Имаха ли нужда от нещо, отиваха при
Учителя
.
Искаха да питат нещо -
получаваха
отговор.
Искаха помощ -
получаваха
я.
С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме
Учителят
и ме пита какво съм си купил.
Учителят
погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо,
Учителю
, са я превели и издали нашите приятели?
Учениците не купуват беседите на Великия
Учител
, не ги четат и не работят върху тях и върху Словото Божие, а купуват Бо Ин Ра и мърсят съзнанието си и се отклоняват от Школата.
Но няма
случай
в аналите на Бялото Братство, когато тези неща да са останали ненаказани.
Учителят
си тръгва недоволен.
После видях тази книга в много ръце и на всеки повторих думите на
Учителя
за нея.
Но видях, че дойде това време, за което
Учителят
спомена, че всеки ще си плати за отклонението.
Този живот предварително бе откупен от
Учителя
, за да може ученикът да работи в Школата и да използува времето, определено за това.
36.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тръгваме на екскурзия на Витоша с
Учителя
, придружени с четири- пет души приятели.
Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна
Учителя
, какво ли ще каже.
А
Учителят
вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!
Учителят
също кусаше.
На следващия ден
Учителят
на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква.
Имаше и други
случаи
.
А мнението на
Учителя
бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.
Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че
Учителят
я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са.
Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на
Учителя
, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече.
Първо - послушанието към
Учителя
.
Учението на
Учителя
е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина.
Обаче тези туристи се обидиха, отишли при
Учителя
и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги
поучават
да не пушат и да захвърлят цигарите.
Учителят
с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.
Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с
Учителя
.
Споделиха това с
Учителя
.
Учителят
каза: "Ганчо не пуши, но пуши онзи дух, който е влязъл в него.
Удави ли се, то Ганчо ще се освободи от него и ще престане да пуши." Приятелите запомниха това изказване на
Учителя
.
Учителят
добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме.
37.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал
Учителят
, завърши с един изключителен и интересен финал.
Отива на следващия ден при
Учителя
и Му разказва целия
случай
- как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо.
Учителят
го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат.
Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И
Учителят
замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил.
Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета,
получили
хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца.
Молих се дълго на
Учителя
да го
получа
, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници.
Накрая го
получих
.
Отварям веднъж една беседа от
Учителя
и прочетох точно това, което ми трябваше.
В нея
Учителят
разказваше един
случай
с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
А
Учителят
продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
И
Учителят
продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа."
Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на
Учителя
се сбъднаха.
Така се сбъднаха думите на
Учителя
. Амин!
38.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През 1939 година беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на "Изгрева" и да се срещнат с
Учителя
.
Един ден
Учителят
внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава.
На следващия ден
Учителят
извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?
Учителят
съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си.
Учителят
остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва.
На следващия ден
Учителят
извиква Савка: "Те преминаха границата!
Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този
случай
.
След няколко дни се
получава
писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката.
По-късно се
получи
подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост.
Учителят
я беше нахлузил, за да могат те да поддържат с Него постоянна връзка, за да им помогне.
Този метод
Учителят
го бе използувал и с други братя по различен начин.
Тя беше ходила в Латвия и беше държала там сказки за Учението на
Учителя
.
Разказваха ми, че
Учителят
отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците.
Какви са били съображенията на
Учителя
да спира Савка, ние не знаем.
От личния опит, който имах с
Учителя
смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало.
За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към
Учителя
.
Савка си подготвя багажа,
получава
напътствие от
Учителя
и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение.
Но изнасям само тези
случаи
за поука и назидание.
Много рядко някой от нас
получаваше
по някое и друго писмо от останалите живи латвийци.
Ризата, която
Учителят
облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото.
Тук
Учителят
облече за тях латвийската риза.
Но там те трябваше да се облекат с дрехата на Словото на
Учителя
, за да се спасят.
Има един окултен закон от Словото на
Учителя
.
Словото на Бога бе Словото на
Учителя
.
39.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След беседите на
Учителя
обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което
Учителят
засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма.
За много от техните опитности съм запитвал лично
Учителя
и Той ми е давал обяснения.
Но е имало и такива
случаи
, при които
Учителят
даваше отговор на всички ни с някое свое действие.
А щом на "Изгрева", има Велик
Учител
и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото.
За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни
случаи
, при които
Учителят
е присъствувал в едно и също време на няколко места.
Но когато ги запитвах дали това
Учителят
го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.
При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели
Учителя
в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
И бяха категорични, че
Учителят
е присъствувал при тях с физическото си тяло.
Накрая
Учителят
реши да сложи точка на този спор по следния начин.
Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото
Учителят
държеше поредната неделна беседа.
По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на
Учителя
и я допира до стената.
"
Учителят
ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.
Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че
Учителят
се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
През това време
Учителят
седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата.
Нали е
Учител
?
Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на
Учителя
, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.
Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието."
Учителят
го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.
Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на
Учителя
.
Чу се отново друг глас: "Ами защо
Учителят
е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката?
Нали
Учителят
е винаги с будно съзнание?
Нали
Учителят
борави с Космическото Съзнание?
Ето,
Учителят
се задава и носи в ръце Библията Си.
Така и
Учителят
в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне.
Така започна тази беседа и
Учителят
даде отговор на повдигнатите въпроси.
Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото
Учителят
преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели.
Този
случай
е някъде от 1919 година и се развива в Търново.
Учителят
е на гости на приятелите в града.
Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и
Учителят
, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов.
Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е
учил
в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български.
Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко
Учителят
влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене?
А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас."
Учителят
отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.
А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат
Учителя
.
След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и
Учителят
влиза спокойно през вратата.
Само след секунди
Учителят
изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.
За втори път
Учителят
преминава през отключената вече врата.
Той я заключва и отново, за трети път,
Учителят
изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път.
За трети път
Учителят
влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас.
Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това
Учителят
отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
Този
случай
го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри.
Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично
Учителя
за тази история.
Питам го: "
Учителю
, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха.
Но искам да чуя от вас цялата Истина."
Учителят
ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия
Учител
да пита кой е Той.
Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия
Учител
между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.
Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия
Учител
и на Живия Бог. Амин!
Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на
Учителя
и да я отстояват с живота си докрай.
Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли
Учителят
лично им го е казвал.
Това бе кощунство пред
Учителя
, пред Школата Му и пред человеческия род, който бе изпратил своя представител пред Великия
Учител
, за да засвидетелствува той Кой е този
Учител
и за какво е дошъл!
40.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"
Учителят
готви общ обяд за изгревяни"
Учителят
беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!
Казаха на
Учителя
за това.
Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на
Учителя
.
Учителят
ги пое и ги сложи на масата Си.
Учителят
след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж.
Вие ще проверите това и ще проверите думите на
Учителя
.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии.
Един ден една сестра отива при
Учителя
и Му казва: "
Учителю
, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд.
Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд."
Учителят
я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.
Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес
Учителят
Сам ще сготви общия обяд.
Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали
Учителят
ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви.
Но
Учителят
стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа.
Наближава един час до обяд, а
Учителят
е още в стаята Си.
Значи
Учителят
закъснява с приготвянето на обяда!
Онези сестри в кухнята четат една беседа от
Учителя
и точно попадат на онзи израз, където
Учителят
разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека.
Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така
случайно
не се чете и че това сега може да се повтори, защото
Учителят
е вече закъснял да готви обяд в кухнята.
Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което
Учителят
ще нахрани всички на "Изгрева".
Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от
Учителя
.
Ето, идва уреченият час и
Учителят
се задава.
После
Учителят
махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки.
Учителят
мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка.
Накрая
Учителят
извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.
Така
Учителят
ни предаде един урок за чудесата.
На следващия ден
Учителят
каза: "Вие търсите чудеса.
То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината от Словото на Великия
Учител
."
Ето, така през времето на Школата, всеки ден,
Учителят
ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата.
Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия
Учител
.
41.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Излизахме веднъж седмично с
Учителя
, заедно с група приятели.
Случи
се така, че излязох сам в планината.
Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият
Учител
е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.
Реших, че трябва да споделя това всичко с
Учителя
и застанах под прозореца Му.
След малко
Учителят
отвори прозореца и ми каза да почакам.
Учителят
след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.
Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред
Учителя
.
Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "
Учителю
, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата?
"
Учителят
ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.
Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред
Учителя
и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе.
След малко
Учителят
проговорва: "Вдигни глава и запомни!
Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия
Учител
, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса.
Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия
Учител
.
Словото на Великия
Учител
слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките.
Учителят
ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен.
А трябваше да проумея всичко, което ми се
случи
този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на
Учителя
, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.
Вероятно тази случка трябваше да остане за онези, който ще дойдат след нас и които ще бъдат ученици по Дух на
Учителя
!
42.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В първите години, когато се устройваше "Изгревът",
Учителят
бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено.
Съобщават веднага с възмущение на
Учителя
новината за сторената кражба.
Съобщават новината на
Учителя
.
Но присъствувах на един невероятен
случай
, който искам да споделя с вас.
Извиква ме веднъж
Учителят
и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му.
Обръщам се към
Учителя
и казвам: "
Учителю
, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
"Ами
Учителю
, какво ще стане с всичко това?
Учителят
продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук.
Учителят
прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята.
След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на
Учителя
.
Учителят
беше прав.
Преди тридесет години
Учителят
си беше свършил работата и бе затворил Школата Си.
Защото "Изгревът" беше тогава, когато Великият
Учител
бе на земята и когато Неговата Школа бе тук, на "Изгрева".
Това е Истината за пребиваването на Великия
Учител
и на Бога между българите и славянството.
43.
2_44 Времето на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Времето на Великия
Учител
"
Намираме се на разговор при
Учителя
.
По едно време аз запитвам: "
Учителю
, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки?
"
Учителят
изведнъж се променя.
Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров
Учител
- толкова време да преживее и да живее на нея?
А днес на земята е слязъл Великият
Учител
и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това.
Не проумява, че това е времето на Великия
Учител
и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена.
Днешното Слово на Великия
Учител
твори нова Вселена в Божествения Свят.
Ето това е времето на Великия
Учител
." И това е Истината за Неговото Слово и за Неговата Школа!
44.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Макар че
Учителят
държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък.
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон,
Учителят
държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
Но как и защо се
случи
така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря.
Много по-късно, след заминаването на
Учителя
, запитвах възрастните приятели.
Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че
Учителят
разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
Смятахме, че ние разбираме светските неща, а
Учителят
е
Учител
за духовните неща.
НАГОРЕ