НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
297
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В духа на взаимното
уважение
и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност.
В духа на взаимното
уважение
и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.
към текста >>
Музикантите
уважаваха
Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
Музикантите
уважаваха
Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".
към текста >>
На "Изгрева" идваха в знак на
уважение
и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
На "Изгрева" идваха в знак на
уважение
и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.
към текста >>
2.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на
уважение
към личността на Сталин.
Дойде 1953 година и едно голямо събитие. Умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс.
Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на
уважение
към личността на Сталин.
Тези двойки се сменяваха на два часа. Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка.
към текста >>
Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и
уважение
на Сталин.
С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс. Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин. Тези двойки се сменяваха на два часа.
Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и
уважение
на Сталин.
Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка. Но той отказва. Онези са изумени. "Защо?
към текста >>
Аз
уважавам
тези идеи, но не се прекланям пред идоли.
Онези са изумени. "Защо? " - го питат те. "Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл. Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство.
Аз
уважавам
тези идеи, но не се прекланям пред идоли.
Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад. Разпитват го. Той повтаря същото. Накрая идва един голям началник.
към текста >>
3.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я
уважаваше
- беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България. Името й бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна и имаше към сто килограма. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици.
Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я
уважаваше
- беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Защо казвам това ли? Ще разберете.
към текста >>
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и
уважение
, че е при нозете на Учителя.
Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя.
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и
уважение
, че е при нозете на Учителя.
Защо казвам това ли? Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си.
към текста >>
4.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя" Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото
уважавам
и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки.
"Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя" Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото
уважавам
и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки.
А и да считам, те не могат да се докажат. Те могат да се проверят само от онези, които са били в Школата на Духа. Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ.
към текста >>
Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват
уважението
си към Него.
Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти. Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя.
Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват
уважението
си към Него.
То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му.
към текста >>
5.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да
уважаваме
жената.
Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлезнахме в братския живот. Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години.
Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да
уважаваме
жената.
Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си. Не я унижаваше. Така се създадоха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот.
към текста >>
Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и
уважение
към жената.
Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да уважаваме жената. Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време.
Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и
уважение
към жената.
Учителят я третираше като себе си. Не я унижаваше. Така се създадоха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Ти попаднеш в едно общество, опознаваш се с хора, ти забогатяваш от това запознанство. Повод за откриването на Младежкият Окултен Клас дадохме ние младежите.
към текста >>
6.
34. КОСТНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Към мъртвите аз имам
уважение
.
Попита ме дали може да му направя мозайката на паметника. Съгласих се, отидох и видях. Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани. Дадох му идеята да се направи костница, т.е. да се направи саркофаг на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени.
„Към мъртвите аз имам
уважение
.
Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш? " „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло.
към текста >>
А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да
уважават
онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш?
Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани. Дадох му идеята да се направи костница, т.е. да се направи саркофаг на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени. „Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея.
А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да
уважават
онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш?
" „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото.
към текста >>
7.
65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Животът е Един във всички свои прояви, заради него трябва да
уважаваме
всички същества и да им отдаваме тяхното право.
Утринните Гимнастики. - Учителят пръв тури начало на тях. Той създаде система от упражнения с музика, които нарече Паневритмия. Чрез тях човек може да влезе в съгласие с ритъма на Големия Живот. Който познава онези чисти, слънчеви мелодии, простите и съвършени движения на Паневрит-мията, опитал е тяхното благотворно и обновително въздействие.
Животът е Един във всички свои прояви, заради него трябва да
уважаваме
всички същества и да им отдаваме тяхното право.
Един живот тече във всички човеци, затова ние ги наричаме Братя. Братството е живот на целокупното човечество. Всъщност, има само Един Живот. Народите трябва да живеят в мир. Те са едно голямо семейство.
към текста >>
Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и
уважение
.
Бялото Братство е носител на Идеята за Единството през вековете, където и да се е появявало. Братството е светло явление. То води човечеството напред, примирява и обединява народите. Хората на Братството са отлични работници във всички области на живота, където и да работят. Те са трудолюбиви, честни, добросъвестни - те са един здрав обществен елемент.
Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и
уважение
.
Учителят даде едно Учение за живота - Учение проверено и опитано. Животът е Велика Наука. Тя трябва да се изучава и прилага с Любов. Тогава човек се чувства здрав, радостен и щастлив, приобщен към Големия Всемирен Живот. И тъй, Новата Идея, която Учителят донесе, е: „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО" Послание От Братския Съвет до братята и сестрите, по случай Деня на Учителя -12 юли 1973 г.
към текста >>
8.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това е житната нива и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го
уважавам
и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше.
Но цялата литература е писана от жената на Николай Рьорих - Елена Шапошникова, като тя служи за медиум и тъй да се каже, други чрез нея, други сили работят. Въпрос: Значи за Бо-Ин-Ра аз бях чувал, че Учителят е казал, че е един окултист, обърнат с главата надолу. Какво ще кажеш по този въпрос? Отговор: Аз ако мога да намеря и да ти покажа нещо, и ще видиш нещо. Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми.
Това е житната нива и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го
уважавам
и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше.
Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна. И знам, че е наистина така, без да зная мнението на Учителя по този въпрос. Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето. И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно". А Учителят можеше само с една дума да ги спре.
към текста >>
С
уважение
към неговия житейски път.
Затова Русия трябва да остане непокътната, защото тя ще бъде приемница на Учението на Учителя Беинса Дуно. А за да потвърдим това аз се надявам, че дъщерята на Сава Калименов - Стефка ще предаде писмото на Амалия Вайланд за публикация в следващия том на „Изгревът", като ни го изпрати на ксерокс. По този начин ще помогне на баща си, на Русия и на Славянството, защото никой не е писал такива възторжени статии и стихове за Русия и за Славянството, освен баща й. Той бе истински славянофил - чист и идеен. Беше русофил - от началото до край!
С
уважение
към неговия житейски път.
Вергилий Кръстев
към текста >>
9.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и
уважение
.
на стр. 15.е публикувано „Отворено писмо", подписано от десет човека. За това, за да не остане прикрито и потъне в забрава това „Отворено писмо" от следващите поколения, аз съм принуден да го публикувам изцяло, за да се запознаят всички, че наистина съществува на едно и също място и „Изгревът", и „Тресавището". ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г. Тези трудове са плод на една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението на лични архиви на редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из живота на Братството с Учителя, както и оригинали на непубликуваното Слово на Учителя.
Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и
уважение
.
Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали. Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях. Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите? - Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО.
към текста >>
А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко
уважавахме
?
Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него?
А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко
уважавахме
?
Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата?
към текста >>
10.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и
уважение
.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г. Тези трудове са плод на една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението на лични архиви на редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из живота на Братството с Учителя, както и оригинали на непубликуваното Слово на Учителя.
Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и
уважение
.
Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали. Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях. Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите? - Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО.
към текста >>
А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко
уважавахме
?
Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него?
А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко
уважавахме
?
Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата?
към текста >>
11.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД
,
,
ТОМ 5
Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и
уважава
всичко онова, което Бог е създал.
Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и
уважава
всичко онова, което Бог е създал.
Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>
Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните
уважение
и почитания." 4.Х1.1937 г. София
Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било.
Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните
уважение
и почитания." 4.Х1.1937 г. София
към текста >>
12.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА
,
,
ТОМ 5
Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното
уважение
и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи.
Второто място бе за Паша. Тя като стенографка от самото начало работеше добре, беше прилежна и много трудолюбива. Подчертавам това на нейното постоянност и трудолюбие се дължат излизането и отпечатването на беседите. Да се стенографират, да се дешифрират, да се редактират беседите, да се проверяват шпалтите за допуснати печатни грешки, това бе една изключително уморителна работа и това отне десетки години на Паша. Където и когато се появяваше около Учителя тогава той я ограждаше с внимание: „А, Паша, казваше той, „това е за Паша".
Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното
уважение
и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи.
Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това.
към текста >>
Паша - най-
уважаваната
от Учителя.
А до мен на стража стоят ангели Божии и служители Божии, които поемат мисълта ми и тръгват да я реализират. Така отива и достига помощта на онзи, комуто аз съм я пожелал. Всеки има право да иска да бъде добре посрещнат, но духовете, които го преследват кармически му се явяват като пречка и те са неговите врагове и той първо трябва да се справи с тях и да разреши кармически и да изплати своите задължения към тях". Това положение за трите ученички се прие официално от Изгрева. Савка като най-приближената на Учителя.
Паша - най-
уважаваната
от Учителя.
А за Марийка - макар всички да виждаха и знаеха, че Учителят я приема често и работи с нея, смущаваха се от това положение и не искаха да го приемат като факт. Стана така, че на всички тайно и явно им се искаше Марийка да се махне от Учителя и от Изгрева. Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха пред Учителя. Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно. Аз работех с други величини на един друг свят и те не можеха да приемат този свят, защото този свят бе у тях и не можеха да търпят нещо, което бе в самите тях и то онова, което е в тях същото да излезе на показ и то пред Учителя.
към текста >>
13.
260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША
,
,
ТОМ 5
Тя изискваше
уважение
към себе си.
Първа, та първа ученичка. Е, беше първа ученичка, но свърши ли работата като първа ученичка? Не си я свърши. Доказателства? Има ги колкото щете. Паша Теодорова беше друга.
Тя изискваше
уважение
към себе си.
Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си. Искаше самоуважение и да я хвали някой. А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява. И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят.
към текста >>
Искаше
самоуважение
и да я хвали някой.
Има ги колкото щете. Паша Теодорова беше друга. Тя изискваше уважение към себе си. Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си.
Искаше
самоуважение
и да я хвали някой.
А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява. И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това.
към текста >>
А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да
уважава
Паша и още повече да я възхвалява.
Паша Теодорова беше друга. Тя изискваше уважение към себе си. Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си. Искаше самоуважение и да я хвали някой.
А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да
уважава
Паша и още повече да я възхвалява.
И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това. Като наблюдавах Учителя направо се изумявах от неговия подход и неговия метод.
към текста >>
А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно
уважение
, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша".
И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе. Аз стоях, гледах, слушах и не можах да проумея на какво се дължи всичко това и за какво се прави всичко това. Като наблюдавах Учителя направо се изумявах от неговия подход и неговия метод.
А Учителят като зърнеше Паша отнякъде да иде, казваше: „А-а-а, Паша" с едно
уважение
, едно внимание и като проточи това звукосъчетание: „А-а-а, Паша".
После се обърне към нея, като прекъсне разговора си с когото и да било около него и независимо колко важен да е в света. Учителят я запитва: „Добре ли сте, Паша? Добре ли ходихте? Как се чувствувате? Елате да си починете!
към текста >>
С този метод и с това външно внимание и зачитане на техните личности пред другите приятели означаваше, че Учителят им даваше да заемат определеното място и положение в обществото на човешкото
уважение
.
Елате да си починете! " Всички наоколо виждаха, че Учителят прекъсва разговора си, прекъсва общението си с онези, които са го заобиколили, защото идва Паша. А Паша също виждаше, че Учителят прекъсваше всяка работа, за да зачете заслугите й пред другите. И да потвърди нейното присъствие и нейното специално място до Учителя и в Школата му. Ще запитате защо това го допускаше Учителя?
С този метод и с това външно внимание и зачитане на техните личности пред другите приятели означаваше, че Учителят им даваше да заемат определеното място и положение в обществото на човешкото
уважение
.
Така Учителят им отделяше специално внимание? Защо ли? Ако не им го отделяше и не им го дадеше нямаше да работят. Да, това беше цялата Истина. Ако нямаше внимание от негова страна те нямаше да работят и щяха да се отклонят от пътя на ученика.
към текста >>
Така Учителят взе службата и поста на онзи, който трябваше да я
уважава
, да възхвалява, да отдава почести на личността Паша, за да работи.
Седна ли, преоблече ли се, заметна ли се да не изстине и тя пи ли топла вода? " Тези въпроси Учителят ги задава не на Паша директно, а на онези, които са около него и Паша може да ги слуша от разстояние 10-15 метра и е предоволна, че по такъв начин Учителят я държи близо де себе си, пази я, оценява я пред другите, защото тя заслужава. Когато пристигне в групата Учителят леко с ръка отстранява онези, които са застанали пред него и каже: „А-а-а, това е Паша, веднага да седне до мене! ", и посочва с ръка мястото. Тя сяда спокойно на своето си място, което е запазено и определено, място, което не всеки може да го вземе, защото тя, Паша заслужава.
Така Учителят взе службата и поста на онзи, който трябваше да я
уважава
, да възхвалява, да отдава почести на личността Паша, за да работи.
И това продължи през цялата Школа - 22 години и Учителят не пропусна нито веднъж да не си изпълни задължението. Иначе тя нямаше да работи. По този начин тя разви своето трудолюбие и свърши колосална работа, която друг не би свършил със стенографиране, дешифриране и подготвяне беседите на Учителя за печат. Аз тук не разказвам срещу Паша, а говоря за вътрешната Школа на Учителя, която за всеки човек бе строго определена и строго различна от другите. Моят път беше точно обратния.
към текста >>
14.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го
уважава
и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му.
Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов.
Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го
уважава
и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му.
Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя".
към текста >>
Харесват му сладкишите, харесва му
уважението
, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
Харесват му сладкишите, харесва му
уважението
, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка.
към текста >>
15.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го
уважава
и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му.
Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов.
Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го
уважава
и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му.
Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя".
към текста >>
Харесват му сладкишите, харесва му
уважението
, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
Харесват му сладкишите, харесва му
уважението
, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка.
към текста >>
16.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Ние искаме да имаме
уважението
на почитанието на другите хора.
Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова.
Ние искаме да имаме
уважението
на почитанието на другите хора.
Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки.
към текста >>
Но
уважението
и почитанието е свързано с тая свещена област.
Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора.
Но
уважението
и почитанието е свързано с тая свещена област.
Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област.
към текста >>
Ако си свързан с нея, ти ще имаш
уважението
и почитанието.
Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област.
Ако си свързан с нея, ти ще имаш
уважението
и почитанието.
Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога.
към текста >>
Уважаема
сестра Цанка, Получих ти писмото без братско и другарско обръщение, чисто по генералски.
Служителят на Бога: обича си държавата, народа, законите му, изпълнява ги и се ползува от тях. За него Конституцията е жива и свята. Член на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство" -дъновисти, (избран пожизнено, както другите). София, 20 юни 1961 г. Подпис: Никола Антов София, 26.септември 1962 г.
Уважаема
сестра Цанка, Получих ти писмото без братско и другарско обръщение, чисто по генералски.
Аз съм достатъчно зрял и кален от вас всички пет години та научих да ги прескачам без злобно. Сега по нататък делово: Пишеш ми кому да препратиш изпратените ти наряди за 1962/1963 г. там където имали условия да ги изпълнят? Заявявам, че навсякъде сме изпратили, а тези са за вас и вие сте длъжни да ги употребите разумно, като си създадете сами условия като окултен ученик. Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да наредиш как да ги четете, групово или по отделно.
към текста >>
17.
1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на баба си Друмка, моят зет, може би от
уважение
казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на баба си, ами ти си ги научила така да готвят".
По-късно почнахме да идваме в София, а също и да ходим на Рила. След като са се оженили те са се запознали с Учението на Учителя и са станали вегетарианци. Трябва да кажа, че майка ми готвеше много хубаво и веднъж беше направила кюфтета от гъби, от които занесохме на Учителя. Когато Учителят ги опита, той каза на сестрите, които бяха от антуража Му: „Идете при русенката да ви научи как да готвите". Или най-малкото да направите такива кюфтета от гъби, за което се иска не само изкуство, но и да можеш, а майка ми готвеше прекрасно.
Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на баба си Друмка, моят зет, може би от
уважение
казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на баба си, ами ти си ги научила така да готвят".
Но аз считам, че не мога да се сравня с нея. В нашия дом в Русе ние се хранехме в трапезарията, а имахме кухня, в която само се готвеше. Помня, че имаше едно сандъче в кухнята, на което аз заставах права и от него наблюдавах майка ми като готви. Не съм готвила като малка, но съм я гледала така. И който казва, че от гледане няма файда ще кажа, че не е вярно.
към текста >>
И може би за това те всички ме
уважаваха
на село.
Не че не е била религиозна, аз неправилно се изразих, вярваща е, обаче не ходеше на църква. Аз, когато исках да й се докарам, нали като годеница още, викам: „Майко, хайде да отидем на църква", в неделя де, а тя казваше: „Майка, ако искаш ти иди пък аз не ходя на църква". Рекох: „А-а, тук се разбрахме", защото заради нея щях да отида и така беше и тя наистина много ме обичаше, обаче умря рано, защото бе останала сама с 4 ^ 5 деца. Най-голям беше моят съпруг и той, затова когато тя умря и решиха да се делят, аз му казах: „Отиваш на село, няма да вземеш парченце земя от там. Ти си завършил, те са те издържали", макар че той завърши морското училище, където нямаше нужда да му пращат толкова пари както при другите училища, „но ти имаш образование и няма да вземеш абсолютно нищо".
И може би за това те всички ме
уважаваха
на село.
Не взе! А това е много важно. Аз му казах, няма да вземеш, после, когато трябваше да се тури паметник на гроба на моята свекърва, ние отидохме тука във Владая, поръчахме паметника двамата. Имахме тогава колата. Ние сега я продадохме миналата година и Ивайло, малкият ми син дойде с нас, беше малък още, но все пак дойде с нас и той много помогна да се тури паметника, защото копа, силен е.
към текста >>
18.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
С голямо
уважение
се отнасях към неговите певчески занимания.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН Имаше голям устрем в него.
С голямо
уважение
се отнасях към неговите певчески занимания.
Не ми омръзваше нито да мизеруваме, нито да гладуваме, нито да се ограничаваме в нещо, когато ставаше вьпрос той да има условия дори да си заплаща уроците по пеене. Той бе по големите работи, граничещи с чудесата, а пък аз се грижех за семейството. Онова, което му бе казал Учителят той не изпълни нищо. Защо? Много прибързваше. Изобщо никъде не заставаше, не се спираше и все намираше кусури.
към текста >>
Как да не го
уважават
?
Не минаваше ден някой да не мине и да не остави нещо за храна. Така прекарахме четири години. Симеон се бе записал в консерваторията в артистичния отдел, а Христина Морфова се залови с него да го обучава, че дори се стигна до там, да не позволява на Прокопова да се занимава с него. А това бяха музикални величия и педагози. Толкова много той ги спечели със своя глас.
Как да не го
уважават
?
Той беше отначало баритон, но Морфова му постави гласа към драматичен тенор. Той следва много време, че дори децата ни станаха ученици. Учителят ни даваше пари или пък някой ще ни остави нещо. Ежедневно се молех на Бога „за хляба наш насущний, дай ни го днес". Свършваше молитвата и той идваше по различен начин, но не чрез въздуха, а чрез ръцете на братята и сестрите от Изгрева.
към текста >>
19.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и
уважаван
от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните.
Помолих Магдалена да ми каже нещо за родителите си и тя в писмо от 5.XII.1989 г. ми пише следното: „В Русе имаше две групи приятели - богати и бедни. Баща ми Иван Петров, спадаше към вторите, второстепенните. Рано останал сирак, без баща, после и без майка - обикновен работник- електротехник. Завършил е във Варна в Морското училище.
На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и
уважаван
от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните.
Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш! " А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла. Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г. Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си. Казват: „Дайте й друга!
към текста >>
Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо
уважение
и умиление.
През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов.
Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо
уважение
и умиление.
В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки. Вкъщи си ги пееше и свиреше на китара.
към текста >>
20.
4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Но ако не отидеш, значи не ги
уважаваш
.
Недейте момчета! " Отивам след това при капитана на кораба или по право идва политическия командир, застава мирно пред мене, един голям мъж такъв и казва: „По нареждане на капитана вие ще трябва да се храните горе при офицерите". Казвам: „Ама защо, аз тука съм много добре". „Тоз въпрос капитана го решава", козирува и излезе. Сега, за да отида да се храня при капитана аз три пъти на ден ще трябва да се преобличам, защото ще трябва да си сменя тоалета.
Но ако не отидеш, значи не ги
уважаваш
.
И като влизам значи, капитана седи с жена си и сина си и политическия седи с жена си и сина си и на мен на една маса до тях, на която да се храня. И когато влизам аз, започва сервирането. И се сменя темата на разговора, почват да приказват за вегетарианството. Много мога да кажа по това. А друго нещо имам - във Варна имаше един голям комунист, на когото викаха „хищника".
към текста >>
И такова
уважение
.
Ама колко работи бих могла да разкажа, които не съм заслужила в този живот, тия доказателства, които Небето ми манифестира така и ми показа, няма да ги забравя през вечността. И много е прав Учителят като казва, че двете Школи и бялата и черната еднакво служат на Бога. Защо? Едната ще те изкуси, а другата ще ти даде път. Никога няма да го забравя това нещо. Никой път.
И такова
уважение
.
Да, аз съм на ясно. Не се възгордявам от тази работа, защото знам, че зад мене стои Учителят. Учителят с тебе ли е, на дъното на ада да бъдеш ще те извади невредим. Или да ти кажа още един друг случай: През май месец цялото комендантство отива на екскурзия. Цъфтят липите, а един камион е натоварен с агнета, хлябове и не зная какви глупости, а на другия камион сме ние.
към текста >>
21.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Като отидеш при някой по-възрастен човек да го почетеш, да поднесеш така
уважението
си към него.
В.: То е хубаво така да дойде човек, да поприказваш с него. Т.: Как не, как не, с човек да се срещнеш. Та животно с животно се среща, а къде е човек по-горен от тях. В.: Ти знаеш ли, спомням си, че някои от възрастните приятели се оплакват и с право ми казват: „Ти знаеш ли как бавно минава времето, никой не се мярка“. Понеже живота на хората се промени, хората се пръснаха от родните им места и всеки работи насам-натам.
Като отидеш при някой по-възрастен човек да го почетеш, да поднесеш така
уважението
си към него.
Така е по-трудно да си сам. Иначе е много лошо - сам си и никой няма. Т.: Лошо е да си сам и да кукаш сам. В.: Ти знаеш ли колко хора нямат деца, ти поне имаш деца. А колко хора имат деца, а все едно, че ги нямат.
към текста >>
Те ми донасят някогаш така... баница ще направят, едно друго нещо, снахата ме
уважава
.
В.: Сега можеш да си услужваш. Ех, ще ти сготвят едно ядене, ще ти донесат тука. Т.: Не, не, не искам. Дори и това не искам. Сам си готвя.
Те ми донасят някогаш така... баница ще направят, едно друго нещо, снахата ме
уважава
.
Дъщерите ми донесат. Аз пазя строго вегетарианство. Също и Косена едната дъщеря, а другата е Тодорка. Тя кара малко по старому. В.: Е, сега тази Косена като си припомни за ония времена вика: „Е-е-е, какво беше, какво остана“.
към текста >>
Уважават
ме.
И по-хубаво нека си бъдат отделно, да не си пречат. Пък когато дойдат и ти донесат една баница, нещо, донесат хлеб, ех, благодари на Бога и това е. Т.: Това е, най-напред на Бога, после на Учителя. В.: Да, на Бога. Т.: Аз нека ти кажем, доволен съм от дъщерите, доволен съм и от синовете си, внуци и всичко.
Уважават
ме.
Не мога да се оплача. В.: Ти знаеш ли, хората така как са ми се оплаквали и казват: „Ти знаеш ли, брат, кога беше Изгрева, ние бехме млади, имаше възрастни хора, изнемогват някои, някои си заминаваха, ние ходехме при тях, помагахме. Поне хлеб му занесеш. Това му занесеш, чорбичка. Отидеш... Ама сега ние станахме възрастни, никой при нас не се мерка.
към текста >>
Петър: Сега само да е добра пенсията, спокойствие, гости да посрещаш и никой не му казва нищо, ние го
уважаваме
.
Петър: Аз съм вече на 32 години и вижте целият съм вече побелял. Напрежение, много. В.: Напрежение, изнервя се човек, изразходва се. Т.: Абе и аз съм работил, горе в кариерата, тука имах ниви, семейство, требва да работим. В.: Да ходиш, да ореш, да копаеш - не е лека работа.
Петър: Сега само да е добра пенсията, спокойствие, гости да посрещаш и никой не му казва нищо, ние го
уважаваме
.
В.: Виж какво, има едно старо правило от ония времена, от времето на Мойсей, преди 3-4 хиляди години. Казва: уважавайте, почитайте.ба- щите си, за да се радвате на дълго здраве. Защото като не уважаваш, губи се връзката между рода, да се радвате на дълголетие. Виж старите хора как са го знаели. И то е действително така.
към текста >>
Казва:
уважавайте
, почитайте.ба- щите си, за да се радвате на дълго здраве.
В.: Напрежение, изнервя се човек, изразходва се. Т.: Абе и аз съм работил, горе в кариерата, тука имах ниви, семейство, требва да работим. В.: Да ходиш, да ореш, да копаеш - не е лека работа. Петър: Сега само да е добра пенсията, спокойствие, гости да посрещаш и никой не му казва нищо, ние го уважаваме. В.: Виж какво, има едно старо правило от ония времена, от времето на Мойсей, преди 3-4 хиляди години.
Казва:
уважавайте
, почитайте.ба- щите си, за да се радвате на дълго здраве.
Защото като не уважаваш, губи се връзката между рода, да се радвате на дълголетие. Виж старите хора как са го знаели. И то е действително така. Защото имаш една вътрешна тесна връзка между старото поколение и новото. Иначе режеш връзката между рода.
към текста >>
Защото като не
уважаваш
, губи се връзката между рода, да се радвате на дълголетие.
Т.: Абе и аз съм работил, горе в кариерата, тука имах ниви, семейство, требва да работим. В.: Да ходиш, да ореш, да копаеш - не е лека работа. Петър: Сега само да е добра пенсията, спокойствие, гости да посрещаш и никой не му казва нищо, ние го уважаваме. В.: Виж какво, има едно старо правило от ония времена, от времето на Мойсей, преди 3-4 хиляди години. Казва: уважавайте, почитайте.ба- щите си, за да се радвате на дълго здраве.
Защото като не
уважаваш
, губи се връзката между рода, да се радвате на дълголетие.
Виж старите хора как са го знаели. И то е действително така. Защото имаш една вътрешна тесна връзка между старото поколение и новото. Иначе режеш връзката между рода. Това е много важно, да ти бъде здрав рода, да черпиш сила от този род.
към текста >>
Уважавам
хората.
“ Той казал, че не се е борил за народна пенсия, а за идеи! Та беха го подгонили много преди известно време, но той си замина сега. Всички се умириха след това. Но беше човек на идеята. Т.: На мене никой нищо не ми е казал.
Уважавам
хората.
Там на сино му са направили паметник. В.: Да, аз минах и го видях. Т.: И улицата, първата улица е на неговото име. В.: То е все пак хубаво така, все пак да се почитат тия, които са си заминалите. Хубаво е да се почитат.
към текста >>
Е, някак си,
уважават
ме братята.
Сега това да го кажеш на младите, нема да повярват. Т.: Нема да повярват. Не, не казвам никому. В.: Няма да го възприемат, понеже не ти знаят живота. Т.: Да.
Е, някак си,
уважават
ме братята.
В.: Това е най-хубаво. Т.: Не, никой досега от тия що са дошли да управляват от 9.IX.1944 г. да ми е някой казал някаква дума или да каже, абе бай Темелко защо събираш тия хора там при тебе. Досега съм си в мир и така си карам. Това е.
към текста >>
Учителят влезне при нас, разправя хубави работи за живота как да се живее, как да си общуваме, как да се
уважаваме
едни други, все хубави работи разправяше.
В.: Да, „Заветът на Любовта“, последните беседи. Т.: Да, последните беседи тука са говорени. В.: И искам така да ми опишеш как протича един ден тогава, как е протичал. Сутрин ставате рано. Т.: Рано ставаме, вечер пак се- диме тука.
Учителят влезне при нас, разправя хубави работи за живота как да се живее, как да си общуваме, как да се
уважаваме
едни други, все хубави работи разправяше.
В.: И вие ставате сутрин в 5 часа, молитви, след това гимнастика, после беседа и закусвате. След това Учителят си имаше работа или приемаше гости. Т.: Да, приемаше гости. И пак долу на двора на масата на три смени обядваме и вечеряме. В.: Онази маса, която е на вънка, дървената маса.
към текста >>
Т.: По онова време аз се държех добре с моите съселяни и все ме
уважават
и днеска ме
уважават
.
Тая е цялата история. В.: Ами как се държаха тогава селяните? От самото село към тебе и към Него? Т.: Не обръщаха внимание, понеже си имаха работа, пък и сега всеки работи. В.: Не сега, а по онова време, по онова време.
Т.: По онова време аз се държех добре с моите съселяни и все ме
уважават
и днеска ме
уважават
.
Все викат: бай Темелко, а сега дедо Темелко. В.: Тогава беше бай Темелко. Ами за тази учителка Елена. Тя идва тука да учи. Т.: Учи децата и живееше у брат Симо на квартира.
към текста >>
22.
2. Среща със Словото на Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много
уважаван
и почитан от моите роднини, от моите братовчеди.
При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед. Моят род се славеше със своето меценатство и обичаше да помага на нуждаещите се хора и предимно на даровити хора. Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що.
Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много
уважаван
и почитан от моите роднини, от моите братовчеди.
Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“.
към текста >>
Това
уважение
беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура.
Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка. Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен.
Това
уважение
беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура.
Чувствах макар и още малка, че този човек, брат има дълбок вътрешен живот. Богат, който се отразяваше и навън. Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър характер. Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат. А очите му грееха като слънце, много привлекателен и мил човек.
към текста >>
23.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Той имаше едно чувство на
уважение
.
Имай предвид, че поповете взимаха разни резолюции срещу Учителя, но владиката Стефан - никога. Знаеш ли какво ми е казал Учителя за владиката Стефан? „Той е от стара Персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле." И вярно, смятам аз, че в един момент когато Учителят идва в България, не може официалния представител на църквата да бъде един обикновен поп. И той лоша карма с Учителя не свърза. Оставяше поповете си, те взимаха разни резолюции по съборите, нали.
Той имаше едно чувство на
уважение
.
В: А той какъв сан имаше в момента? Д: Той беше най-високия, митрополит беше в София, той не можа да стане патриарх. В: Митрополит на София. Това е най-големия пост тогава, после стана екзарх. Д: Най-големия пост беше тогава.
към текста >>
Д: Не, не, не и той сигурно си го признава, но виж какво сега, аз
уважавам
чувствата на хората.
Д: Да. Много елементарно нещо. В: защото аз не съм музикант, но като гледам, много елементарна работа. Д: Той свири както е мелодията, а пък отдолу въобще няма акомпанимент. В: Това не е акомпанимент на пиано.
Д: Не, не, не и той сигурно си го признава, но виж какво сега, аз
уважавам
чувствата на хората.
Те имаха едно много хубаво отношение към Учителя. Аз ги уважавам в края на краищата, те са едни предани музиканти, нали те си намериха мястото в Париж, в разни школи бяха, при добри педагози сигурно и нали всичко това заслужава адмирации. Аз казвам тия неща, ако бяха ги превъзмогнали може би щяха да имат по друг път, но това е. Никой не знае. В: Това са пътища невидими.
към текста >>
Аз ги
уважавам
в края на краищата, те са едни предани музиканти, нали те си намериха мястото в Париж, в разни школи бяха, при добри педагози сигурно и нали всичко това заслужава адмирации.
В: защото аз не съм музикант, но като гледам, много елементарна работа. Д: Той свири както е мелодията, а пък отдолу въобще няма акомпанимент. В: Това не е акомпанимент на пиано. Д: Не, не, не и той сигурно си го признава, но виж какво сега, аз уважавам чувствата на хората. Те имаха едно много хубаво отношение към Учителя.
Аз ги
уважавам
в края на краищата, те са едни предани музиканти, нали те си намериха мястото в Париж, в разни школи бяха, при добри педагози сигурно и нали всичко това заслужава адмирации.
Аз казвам тия неща, ако бяха ги превъзмогнали може би щяха да имат по друг път, но това е. Никой не знае. В: Това са пътища невидими. В: Сега Учителят е пеел някои от песните и е показвал на Катя движенията, например "Запали се огъня". Д: Да.
към текста >>
24.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Аз
уважавам
нашите хора, най-малко заради предаността, която имат.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани чистотата на Учението? Д: За чистотата вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността.
Аз
уважавам
нашите хора, най-малко заради предаността, която имат.
Може да си правим ние грешките, нали? Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение. Този възторг, който имат. И действително, какво ми каза професор Фолкенхан, аз искам да го кажа този случай, Фолкенхан като пристигна, той е от Хумболтовия университет. В: Той какъв е по националност.
към текста >>
Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава
уважение
.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани чистотата на Учението? Д: За чистотата вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността. Аз уважавам нашите хора, най-малко заради предаността, която имат. Може да си правим ние грешките, нали?
Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава
уважение
.
Този възторг, който имат. И действително, какво ми каза професор Фолкенхан, аз искам да го кажа този случай, Фолкенхан като пристигна, той е от Хумболтовия университет. В: Той какъв е по националност. Д: Немец, германец, славист и дойде в България. В: Коя година?
към текста >>
25.
44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Той беше диригент и много ме
уважаваше
Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него.
Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа. В: Колко цигулки имаше Учителят? Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят.
Той беше диригент и много ме
уважаваше
Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него.
Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков.
към текста >>
Аз имам така най-дълбоко
уважение
към тая сестра като работник в Бялото Братство.
Д: Тя е най-интересната. Тя е завършила химичка. Тя беше онази стенографка, която Учителя на нея възложи да дешифрира беседите. От стенография да ги напише на пишеща машина и след това му ги четеше. Един толкова трудолюбив, толкова интересен човек.
Аз имам така най-дълбоко
уважение
към тая сестра като работник в Бялото Братство.
към текста >>
26.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК
,
,
ТОМ 8
Идваха да се къпят и ми правеше впечатление, че те много
уважаваха
г-жа Бочарова и после разбрах, че нейния съпруг, с него се е запознала във Виена, когато е следвал като студент по медицина, идват в България, създават си семейство и след 10-годишен живот той се увлича по някаква си сестра и напуска Казанлък и отива в Бургас да живее и я напуска нея с трите деца.
Сега нейния малък син беше ученик. Г-жа Бочарова я заварих вдовица с един син в гимназията, другия син в София следва медицина -Стефчо, а дъщеря й учителка в някакво село Казанлъшко женена за някакъв си военен. Тази жена, много мила, много умна жена, при нея идваха на гости, и то всеки... тя имаше турска баня вкъщи, там се къпеха и идваха на гости и Чудомир, писателя значи Чудомир с жена си. А жена му беше учителка в гимназията по рисуване, една много симпатична жена. Тя се казваше Чорбаджийска по баща.
Идваха да се къпят и ми правеше впечатление, че те много
уважаваха
г-жа Бочарова и после разбрах, че нейния съпруг, с него се е запознала във Виена, когато е следвал като студент по медицина, идват в България, създават си семейство и след 10-годишен живот той се увлича по някаква си сестра и напуска Казанлък и отива в Бургас да живее и я напуска нея с трите деца.
Всичките нейни близки с голямо уважение, с голяма почит към нея се притичат на помощ, помагат й кой както може. Тя дава под наем горните стаи, това е. И тя никога не се оплака. Беше много чиста, много спретната, много изискана, много етична жена. Много хубав живот съм имала при нея.
към текста >>
Всичките нейни близки с голямо
уважение
, с голяма почит към нея се притичат на помощ, помагат й кой както може.
Г-жа Бочарова я заварих вдовица с един син в гимназията, другия син в София следва медицина -Стефчо, а дъщеря й учителка в някакво село Казанлъшко женена за някакъв си военен. Тази жена, много мила, много умна жена, при нея идваха на гости, и то всеки... тя имаше турска баня вкъщи, там се къпеха и идваха на гости и Чудомир, писателя значи Чудомир с жена си. А жена му беше учителка в гимназията по рисуване, една много симпатична жена. Тя се казваше Чорбаджийска по баща. Идваха да се къпят и ми правеше впечатление, че те много уважаваха г-жа Бочарова и после разбрах, че нейния съпруг, с него се е запознала във Виена, когато е следвал като студент по медицина, идват в България, създават си семейство и след 10-годишен живот той се увлича по някаква си сестра и напуска Казанлък и отива в Бургас да живее и я напуска нея с трите деца.
Всичките нейни близки с голямо
уважение
, с голяма почит към нея се притичат на помощ, помагат й кой както може.
Тя дава под наем горните стаи, това е. И тя никога не се оплака. Беше много чиста, много спретната, много изискана, много етична жена. Много хубав живот съм имала при нея. Двете с италианката когато си вземахме заплатата винаги я канехме на ресторант.
към текста >>
27.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и
уважение
и някакъв си билкар с когото са се засре-щали в полетата край Виена.
След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат. След като завършва във Виена гимназия, той записва във Виенската техника инженерство и всичките негови професори разчитат, че той ще стане един прочут инженер, математик, понеже бил безкрайно способен в тая област.
Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и
уважение
и някакъв си билкар с когото са се засре-щали в полетата край Виена.
Той, Рудолф ходел вече да проучва развитите растения и билки, с който човек се разбирали на тяхната тема за влиянието на планетите върху билките и вече влиянието на билките върху човешкия организъм. Той завършва техникума и започва да предава уроци като частен учител в разни частни домове и един от интересните случаи, че в един дом на Виена той успява да подготви един ученик от гимназията, който е бил умствено изостанал. И той го подготвя така, че той завършва като отличник гимназията. След това това момче завършва медицина. Но във 1-вата световна война пада на фронта убит.
към текста >>
Той много
уважава
Гьоте, който е един от културтрегерите на света, не само на Германия.
Познава и Ничше. Той казва: "Когато аз трябва да проуча един човек, аз влизам в контакт с неговия лъч и го откривам в акашевите ръкописи и тогава мога да говоря за него". В: А кога организира Школата си? Веска: По-късно. Сега първо, той изнася сказки обаче: за Гьоте, за Шилер, за големите хора.
Той много
уважава
Гьоте, който е един от културтрегерите на света, не само на Германия.
Неговият труд е важен за светлината и за растенията. Той също така има много интересни есета върху природни явления, за гранита. И той бива избран в един екип с академици да обследват литературното наследство на Гьоте и Шилер във Ваймар. И като отиват там, той Гьоте казва така: "Имаше огромна разлика в тълкуванията, които даваха моите академични колеги и неговото тълкувание, което се ръководеше от един дълбок мистичен критерий". В това време той изнася сказки разбира се и понеже живее като бекяр така, една съпруга на един починал военен, която има синове в гимназията го поканва.
към текста >>
Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е
уважаван
, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си.
Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции. Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт.
Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е
уважаван
, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си.
В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи".
към текста >>
28.
2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.
,
,
ТОМ 8
До шерпа Тенцинг Норгей "
Уважаеми
г-н Тенцинг, Бихте ли бил така любезен да получите писмо от една българка.
2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.
До шерпа Тенцинг Норгей "
Уважаеми
г-н Тенцинг, Бихте ли бил така любезен да получите писмо от една българка.
Вашето име е известно на моите близки в семейството ми още от момента когато прочетох събитието на Монт Еверест, написано от сър Джон Хънт, което покри вашият тим със славата на първите успели изследователи, които можаха да донесат поздрав от най-високия връх на нашата земя на човечеството по целия свят. И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас. Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения.
към текста >>
И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето
уважение
и възхищение към вас.
2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г. До шерпа Тенцинг Норгей "Уважаеми г-н Тенцинг, Бихте ли бил така любезен да получите писмо от една българка. Вашето име е известно на моите близки в семейството ми още от момента когато прочетох събитието на Монт Еверест, написано от сър Джон Хънт, което покри вашият тим със славата на първите успели изследователи, които можаха да донесат поздрав от най-високия връх на нашата земя на човечеството по целия свят.
И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето
уважение
и възхищение към вас.
Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура.
към текста >>
Най-любезно ви моля,
уважаеми
г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли.
Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура.
Най-любезно ви моля,
уважаеми
г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли.
Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма! " (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му.
към текста >>
Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата
уважаема
съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх.
Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли.
Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата
уважаема
съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх.
Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма! " (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
към текста >>
Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият
уважаем
подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма!
Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх.
Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият
уважаем
подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма!
" (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
към текста >>
" (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко
уважение
към вас,
уважаеми
г-не.
Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма!
" (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко
уважение
към вас,
уважаеми
г-не.
Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
към текста >>
29.
3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон
,
,
ТОМ 8
"
Уважаеми
господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко
уважение
към вас.
3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон.
"
Уважаеми
господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко
уважение
към вас.
Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест. И тази книга извика в моето съзнание онези вълнуващи моменти, които аз изпитах докато четях вашата книга. Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март.
към текста >>
Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и
уважение
към вас, завинаги ваша.
Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение. И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания.
Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и
уважение
към вас, завинаги ваша.
С уважение: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.
към текста >>
С
уважение
: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.
Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение. И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания. Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша.
С
уважение
: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.
към текста >>
30.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН М-р Барнаби Браун Баденше Щрасе 32 10715 Берлин - Германия
Уважаеми
Барнаби, Съгласна съм с Вас, че недостатъчното познаване на кой и да е език лесно би могло да разстрои добро общуване.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН М-р Барнаби Браун Баденше Щрасе 32 10715 Берлин - Германия
Уважаеми
Барнаби, Съгласна съм с Вас, че недостатъчното познаване на кой и да е език лесно би могло да разстрои добро общуване.
И това е специално при случаите когато се превежда. Мнозина от нас започват да разбират, че превеждането е писмена форма подобна на творчеството в изкуството. Един истински човек на изкуството /артист/ се стреми да тълкува толкова ясно, колкото е възможно оригиналното значение на идеите изразени от композитора, писателя или поета. Превеждането не е лека задача и то е специално трудно при превеждането на Учението на Учителя. В този случай изискванията са много високи.
към текста >>
Този вид поезия изисква респект /
уважение
/.
Сега, бих желала да отговоря на Вашите специфични въпроси: ПЪРВО: „Първият ден на пролетта" е кръг /цикъл/ и бидейки такъв, важно е да се тръгва с десния крак. Обаче, следвайки музиката, някои движения в кръга започват с левия крак, което е правилно. ВТОРО: За 28-те движения, стихотворната част, сътворена от Олга Славчева е превъзходна. Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир.
Този вид поезия изисква респект /
уважение
/.
ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията. ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено.
към текста >>
Уважаеми
Барнаби,
уважавам
Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете.
Ето защо, ние учениците не считаме нито Неговите лекции, нито Неговите музикални композиции за колективни творби. Неговите музикални творения бяха плод на Божествено вдъхновение. „Не коригирайте Божественото", казваше Учителят. Изпращам Ви копие от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев. Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова.
Уважаеми
Барнаби,
уважавам
Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете.
Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги? Наистина „Пътят" не е лесно пътуване, но е славен този път. Може би най-добрата заслуга на всички нас би била, да оставим Паневритмията непокътната и всички ние да приемем стандартния текст. В духа на добра воля, любов и взаимно разбирателство оставам Ваша: Август, 25.1997 година Виола Йорданова Бауман
към текста >>
31.
7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 8
Всъщност Лулчев много е обичал и
уважавал
Учителя, защото е разбрал силата на неговия дух и кой дух работи чрез Учителя.
Така че той прие с радост тази насилствена смърт, и досега още не се знае къде се намира неговия гроб. Дори и моите родители, предимно моят баща Крум са отивали на тези събрания, които е правил брат Лулчев, за да може да слуша тези обяснения върху Словото на Учителя. Всъщност понеже братът е имал много големи знания, той е могъл добре да обяснява всичко, което Учителят е казвал в беседата. Но не го казвам, за да го оправдая. Да подчертая, че всъщност всички братя и сестри са вършили погрешки пред Великия Учител и всъщност колко по-напреднала е душата и духът, по-мощен и велик, толкова по-големи са били и погрешките и затова в сравнение с малките погрешки на братята и сестрите, които са били край Учителя, погрешките на Лулчев са били в много по-голям мащаб, затова така и говорят за него.
Всъщност Лулчев много е обичал и
уважавал
Учителя, защото е разбрал силата на неговия дух и кой дух работи чрез Учителя.
Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал. Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: "Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата? " Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля! " И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило.
към текста >>
Вярно е, че този брат е обичал и
уважавал
много Германия и германците и че е желаел всъщност в тази Втора световна война Германия да спечели.
Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: "Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата? " Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля! " И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило. Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител.
Вярно е, че този брат е обичал и
уважавал
много Германия и германците и че е желаел всъщност в тази Втора световна война Германия да спечели.
Това аз си го обяснявам с факта, че той всъщност беше съветник на царя, а пък царя беше един вид германец. И в действителност поддържайки в своето велико съзнание и своя мощен дух германците, той се е борил против Учителя, който е поддържал руснаците и славяните, които са се изявявали чрез руснаците. И Учителят е държал всъщност Русия да победи в тази война. И когато брат Лулчев разбира това положение, чрез един свой сън, който е даден в томовете на "Изгревът", той разбира, че един вид се бори срещу Учителя с тази си любов и желание германците да победят във войната. Той разбира тази своя погрешка и се коригира.
към текста >>
Моите родители са го
уважавали
дълбоко.
И след това казал на цялата група преди смъртта: "Не бойте се, братя, ето сега сме тук и само след един миг аз ще ви водя горе! " Това е било, той, с неговия велик дух, да помогне на всички, които си заминават в тази нощ от насилствена смърт. И сега ние всички трябва да разберем, че в Невидимия свят брат Лулчев сега е един от прекрасните, истински ученици на Учителя Велик. Нашето семейство е било много близко с този брат. Били сме и съседи, комшии с него.
Моите родители са го
уважавали
дълбоко.
Баща ми често пъти е отивал да го пита за различни съвети и братът му е давал много ценни съвети. Този брат е имал едно много дълбоко чувство и почитание и велика любов към моята майка. Това е довело до ревност от много сестри, специално сестри в Братството, които са разбирали тази любов и тази слабост на брата към майка ми и просто са ревнували. Майка ми е била тогава млада студентка и всъщност тя не е имала никаква физическа връзка с брата. Това е била някаква идеална любов и затова по-късно с цел да злословят срещу нашето семейство и срещу майка ми, някои братя и сестри наистина разпространили случая, че Светозар бил дете от брат Лулчев.
към текста >>
Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел,
уважението
му остава наполовина и лицемерно.
Където вечна светлина цари и новият живот е в пълни зари. Там ти иди, Любовта прослави, на Бога служи, ученик ти бъди! " Ето това беше брат Любомир Лулчев и аз с много голяма радост искам да разкажа за тези интимни моменти от живота на моята майка с този велик дух и за неговото велико преклонение пред Учителя. Той винаги казваше на майка ми, че нищо не прави без съгласието на Учителя и че е готов да чака и години решението на Учителя, когато майка ми ще напусне тази земя и ще се съберат отново във Вселената. И ето какво казва брата по повод на моята майка, която той в някои от своите романи нарича с нежното име Беба: "Но аз съм непреклонен за моята Беба.
Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел,
уважението
му остава наполовина и лицемерно.
Трудно е да ме излъжат. Да обичат мен, а да мразят моята Беба. Тя, това съм аз; а аз, това е тя. Но те не го разбират. Всички, които мразят Стефка и злословят срещу нея, а уважават мен, не са мои приятели.
към текста >>
Всички, които мразят Стефка и злословят срещу нея, а
уважават
мен, не са мои приятели.
Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел, уважението му остава наполовина и лицемерно. Трудно е да ме излъжат. Да обичат мен, а да мразят моята Беба. Тя, това съм аз; а аз, това е тя. Но те не го разбират.
Всички, които мразят Стефка и злословят срещу нея, а
уважават
мен, не са мои приятели.
Аз съм категоричен. Всички, които обичат мен, а мразят Стефка ще ги заставя да я обикнат, като няма да се спра пред нищо". Ето какво ми пише моя рожден брат Светозар в писмо от април т.г. за брат Любомир Лулчев: "В Братството повечето от половината и почти всички бяха врагове не на Учителя, а на себе си, на своето развитие, защото не слушаха и не изпълняваха съветите Му. Брат Лулчев беше с мощен дух, силна интуиция и владееше природните сили и умело си служеше с тях.
към текста >>
32.
11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
Те
уважават
техния си учител.
Аз я запитах нарочно: "От кого е тази Паневритмия? " Тя ми отговори: "От Петър Дънов". Та те наричат Михаил "учител" и смятат, че той е шефа на Голямото Бяло Всемирно Братство. А истинският Учител, те наричат Петър Дънов. Знаят за Него, но не знам какво.
Те
уважават
техния си учител.
Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета". Викат си брат и сестра и вдигат си дясната ръка за поздрав. Изглеждат мили и добри, но екзалтирани и фанатизирани. Всеки следобед отиваме към 3-4 часа и взимаме двете музикантки Надежда и Елена, за да ги заведем на плажа. Това сменя техния тежък ритъм в Бон Фен.
към текста >>
Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво
уважение
говори за Него - и ще разбереш.
Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно! " Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят. Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил.
Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво
уважение
говори за Него - и ще разбереш.
Че нали и за Нашия Учител се говореха разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето". И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена? " Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България.
към текста >>
Вътре, един вид, той изказва своята почит и
уважение
към Учителя.
Ние си заминаваме утре. Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция.
Вътре, един вид, той изказва своята почит и
уважение
към Учителя.
Не прочетох всичко, само отпред малко. Тук царува "Духът на Лъжата" и е време да се покаже на тези хора кой е истинският Учител и кой е Михаил! Иначе те са много мили и добри хора! А дали Учителят е съгласен? Ще видим.
към текста >>
33.
23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА
,
Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 8
С
уважение
: Вергилий Писмо до семейство Гобо, 14.07.1997 г., София от Вергилий Кръстев Здравейте брат Жан-Луи и Арлет Гобо, Обажда се Вергилий от София и ви пожелава живот и здраве. 1.
Другите няма от къде да го научат. 9. Благодаря още веднъж за твоето съдействие. Книгата - том VII е изпратена за печат. Беше жива, че нещо се реализира. Благодаря ти!
С
уважение
: Вергилий Писмо до семейство Гобо, 14.07.1997 г., София от Вергилий Кръстев Здравейте брат Жан-Луи и Арлет Гобо, Обажда се Вергилий от София и ви пожелава живот и здраве. 1.
Благодаря за вашата лепта, която получих чрез Величка и тя отиде за отпечатването на "Изгрева", том VII, който е вече под печат. До края на месец август ще го получите. 2. В том VII са поместени спомените на Анина Бертоли, за нейния баща Бертоли и за нейните преживелици в София и във Франция. Освен това са поместени и спомените на сестра й Мариета Бертоли. Включили сме много снимки от живота им с Учителя.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев Писмо до Величка Няголова, Париж, 18.Х.1997 г.
Тези лица в момента са починали. Ние знаем имената им, но не знаем техните лица. Изобщо всички снимки на Анина Бертоли. Ако се намерят негативи, да се приберат също. 11. Всички печатани беседи на български да ги прибере Величка при себе си в Париж.
С
уважение
: Вергилий Кръстев Писмо до Величка Няголова, Париж, 18.Х.1997 г.
от Вергилий Кръстев Здравей Величке, Много поздрави от Вергилий и Марийка от София. 1. След като чух от теб по телефона неприятната вест, че семейство Гобо се отказват от първоначалното си решение, то не ми оставаше друго освен да се ядосам. Чудя се на себе си как приех тази новина спокойно. Може би причината е в това, че вече свикнах българите да се отмятат към поети ангажименти към мен. Привикнах, но не се примирявам с това.
към текста >>
С пожелание за живот и здраве: Вергилий Кръстев Писмо до семейство Гобо от Вергилий Кръстев
Уважаемо
семейство Луис и Арлет Гобо, Много поздрави от Вергилий с пожелание за живот и здраве.
Те ми са обещани на мен и трябва да дойдат при мен. Тези, които ще съдействат ще работят не за мен, а за съхранение на Словото. Да ти пожелая всичко хубаво, живот и здраве на теб, на съпруга ти и на сина ти. Бъди спокойна, ти реализира нещо и остава да излезнат твоите опитности в том VIII, за да видиш, че нещо си реализирала сама и то при съдействието на Вергилий и Марийка. София, 18.Х.1997 г.
С пожелание за живот и здраве: Вергилий Кръстев Писмо до семейство Гобо от Вергилий Кръстев
Уважаемо
семейство Луис и Арлет Гобо, Много поздрави от Вергилий с пожелание за живот и здраве.
Настоящото писмо го пиша, след като чух по телефона гласът на Величка от Париж, че вие сте си променили решението и сте се отказали да предадете архива на Анина Бертоли, който е у вас. Във връзка с това ще направя изложение по точки. 1. Ако вие бяхте чели томовете на "Изгревът" от първи до VII в никакъв случай не бихте постъпили така, защото щяхте да видите, че за всички случки и събития на стотици хора стоят и се управляват от окултни закони посочени от Словото на Учителя Петър Дънов. Вие нарушавате тези закони. 2. Аз съм сигурен, че този съвет сте получили от някой българин, защото отначало аз чух по телефона вашия глас и разбрах, че от другата страна на телефона стоят добри и благородни хора.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев Писмо до Величка Няголова от Вергилий Кръстев Здравей Величке, Много поздрави от Вергилий и от Марийка.
Вие сте свидетели. Като финал на това отклонение застава и вашето решение да не ми предадете материалите на Анина Бертоли. Ако сте брат и сестра по Дух и сте ученици на Учителя Дънов, то имате време да се коригирате, защото знам, че сте умишлено заблудени от трети лица. Братството е не само идея, но то е живот на човека и се ръководи от Истината. София, 5.ХИ.1997 г.
С
уважение
: Вергилий Кръстев Писмо до Величка Няголова от Вергилий Кръстев Здравей Величке, Много поздрави от Вергилий и от Марийка.
Жива и здрава бъди! За да си довършим работата, за която сме изпратени на земята. След като по телефона чух, че семейство Гобо са ти изпратили писмо, в което споменават, че не се страхуват от нищо и от онова последното писмо, което ти им го преведе и изпрати, то аз казах какво ще направя. Аз знаех, че те няма да издържат психически. Така и стана.
към текста >>
34.
17.В 1931 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Как мога да помисля за такова нещо; така жестоко да оскърбя баща си, когото обичам и да хвърля петно на Учителя, когото дълбоко
уважавам
и обичам, и който само добро е внесъл в живота ми.
Мисълта, че съм изпъдена ме терзаеше. Имаше такива моменти на помрачение, че не исках да живея. Мислех за самоубийство. Изпаднах в обезсмисляне на живота си. У мене се надигаше едно възмущание срещу самата мен, от тоя мисъл.
Как мога да помисля за такова нещо; така жестоко да оскърбя баща си, когото обичам и да хвърля петно на Учителя, когото дълбоко
уважавам
и обичам, и който само добро е внесъл в живота ми.
Ако аз страдам, то е само по моя вина. Аз не послушах Учителя. Тогава си зададох въпроса: Накъде и какво ще правя? По това време, когато ме посещаваше мисълта за самоубийство, под влака се хвърли един писател - Н. Ракитин. Учителят беше казал, че когато човек преживява някакво отрицателно състояние, например отчаяние, той се свързва с всички други души, които преживяват същото състояние.
към текста >>
Уважението
и обичта, която имах към Учителя се възстанови.
Изтече мътилката, която дойде отвън, казах си: Кой каквото и да говори, то си е негова работа, а моята работа е да следвам пътя на ученика. Когато аз направих тази вътрешна проверка, какво искам в живота си и си отговорих, че искам да следвам пътя на ученичеството, у мене постепенно настана пълно успокоение. Не мислех вече за отрицателните неща, за които ми беше говорено. Такива мисли почти не ми посещаваха. Те бяха като мъгла, в която бях потънала и тя се вдигна и всичко стана по-светло.
Уважението
и обичта, която имах към Учителя се възстанови.
Избистри се и образът на Учителя, стана по-ясен и по-чист. Мракът и тъмнината, в която живях доста дълго време изчезнаха, просветна мисълта, че Учителят е единственото същество в този ми живот, което ми дава знание и светлина и че само оттам идва радостта ми. Дори преживяното под чуждото влияние на мисълта ми, като противовес на моето решение подсили чистият образ на Учителя. Махна се сянката, която временно беше хвърлена върху него. Аз го видях по-ясен и по-светъл.
към текста >>
35.
1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова
,
,
ТОМ 9
Уважаема
Мария Кисова, Настоящето писмо се пише от Вергилий.
1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова, ул. „Симеоновско шосе" №14, София. 10.11.1992 год.
Уважаема
Мария Кисова, Настоящето писмо се пише от Вергилий.
Това е третото писмо, което Ви пиша от няколко години насам, които съм изпращал винаги препоръчано. Последното писмо го изпратих във връзка с новината, която научих, че се издава „Изворът на Доброто" и че било отбелязано на корицата, че автор на този труд е Борис Николов. Тогава аз предупредих няколко човека да Ви предадат както на Вас така и на издателите, че ще бъдат дадени под съд от мен заради лъжа, плагиатство и кражба, понеже авторът на този труд е Боян Боев. Не след дълго време ми съобщиха най-официално, че корицата е променена и че е поставено името на Боян Боев. Аз изчаках за да видя как стоят нещата.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев Забележка на Редактора: Днес Мария Кисова върви от град на град в провинцията и говори срещу „Изгревът".
Преди да замина за Либия аз му предадох ключа от моята вила в Своге. А на Милка предадох към 600 писма от Учителя. Като се върнах от Либия не ми върнаха нито ключа, нито писмата, нито ми довеждат дъщерята. Е, питам какво е това? Чакам отговор по горните 12 точки и настоявам за среща.
С
уважение
: Вергилий Кръстев Забележка на Редактора: Днес Мария Кисова върви от град на град в провинцията и говори срещу „Изгревът".
Има защо да говори. Нека говори. И така трови последователите на Учителя Дънов в провинцията. И те вярват на нея, а не на „Изгревът". Но фактите са налице.
към текста >>
36.
2.Изпратено писмо - препоръчано до Георги Кръстев
,
,
ТОМ 9
Варна. 10.11.1992 г„ София
Уважаеми
непознати издатели от гр.
2.Изпратено писмо - препоръчано до Георги Кръстев, ул. „Сан Стефано" № 29, гр.
Варна. 10.11.1992 г„ София
Уважаеми
непознати издатели от гр.
Варна, Настоящето изложение от моя страна е продиктувано от поводи и причини, които ще изложа последователно по точки. 1. През есента на 1991 г. научих, че в гр. Варна ще бъде издадена книгата „Изворът на Доброто" от Петър Дънов като на страницата е било отбелязано, че онзи, който е записал и редактирал този труд е лицето Борис Николов. Тогава аз се възмутих от тази лъжа и предупредих няколко лица, които да Ви съобщят, че това е лъжа и че, ако това бъде написано, то лично аз ще Ви дам под съд за лъжа, кражба на авторски труд.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев
Надявам се, че съм точен и ще бъде добре разбран. Аз съм един от тези, които що годе е ориентиран и запознат о много неща за историята на Школата. Бялото Братство не е църква, не е секта, не е организация, не се управлява от устави, братски съвети, нито се зарегистрирва като юридическа личност. Това го има напечатано в Словото на Учителя. А ученик е този, който изпълнява волята на Всемировия Учител - Беинса Дуно чрез Словото Му.
С
уважение
: Вергилий Кръстев
към текста >>
37.
1.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Мария Митовска
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
София
Уважаема
Мария Митовска, Настоящето писмо се пише от Вергилий във връзка със следното: 1.
1.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Мария Митовска 25.05.1994 год.
София
Уважаема
Мария Митовска, Настоящето писмо се пише от Вергилий във връзка със следното: 1.
Купих си и се запознах с двете томчета „Свещени думи на Учителя", издание на Ваша милост, дори със запазена марка и с всички права запазени. Изданието е хубаво, хартията е хубава, но само дотук. 2. За сега аз имам чувството, че ти си подведена от Лалка Кръстева. 3. Напечатаният текст не е оригинал. Това си го чула от други, но трябва да го чуеш и от мен.
към текста >>
С
уважение
от човека, който може да потвърди с факти гореизложеното: Вергилий Кръстев.
А той не ги даде, за да направи услуга на теб и на Крум. 12. И понеже ти си подведена от Крум Въжаров и си подвластна нему, затова направи тази Паневритмия, която е провал. Ето кой те провали. А вторият път който те провали, това бе Лалка. А сега се оправяй сама.
С
уважение
от човека, който може да потвърди с факти гореизложеното: Вергилий Кръстев.
към текста >>
38.
2.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Лалка Кръстева
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
София
Уважаема
непозната Лалка Кръстева, Настоящето писмо се пише от Вергилий Кръстев. 1.
2.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Лалка Кръстева 26.05.1994 год.
София
Уважаема
непозната Лалка Кръстева, Настоящето писмо се пише от Вергилий Кръстев. 1.
С настоящето писмо аз изисквам да ми се предадат тефтерчетата на Савка Керемидчиева, които бяха откраднати от мен чрез Боянчо по Ваше настояване. Борис Николов още през 1972 год. бе ме определил заедно с Мария Тодорова за техен приемник и наследник и аз свърших тяхната работа. Той лично ме заведе и ми показа къде е скрит архива на Савка в една от морените на Бивака. Аз всичко заснех с фотоапарат и имам доказателства за този архив, че е предаден на мен.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев
И тогава други ще Ви съдят, а не аз. По-хубаво аз да Ви съдя, защото съм сърбал попарата както на Борис, така и на Боянчо, а още повече на Петър Филипов. Какво аз съм издържал с тях, само Бог знае. 9. Надявам се, че след като прочетете текста ще вземете правилно решение и Марийка Марашлиева ще дойде да вземе Вашия отговор. Ако си заключите вратата, това е също отговор.
С
уважение
: Вергилий Кръстев
към текста >>
39.
X. РАЗВРЪЗКАТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
София
Уважаема
Мариета Бертоли, С настоящето писмо Вергилий Кръстев Ви уведомява следното: 1.
Мариета Бертоли. Тя също се провали с писмото, което изпрати на семейство Гобо. А моя милост ги остави в историята. Помествам писмото до Мариета Бертоли. 19.06.1998 г.
София
Уважаема
Мариета Бертоли, С настоящето писмо Вергилий Кръстев Ви уведомява следното: 1.
Изпраща Ви едно съобщение, за да проверите развоя на едни събития, за които вероятно сте запознати. 2. Преди три години, заедно с Марийка Марашлиева Ви посетихме и аз Ви пуснах магнетофонния запис на Анина Бертоли и Вие чухте нейното желание, че архивът на Анина трябва да се върне в България и да се предаде лично на мен. Вие изобщо не възразихте, а дори ме улеснихте като казахте, че архива от Италия е бил прехвърлен във франция при Анина, а след нейното заминаване, той отива при семейство Гобо. Аз направих постъпки при семейство Гобо с помощта на Величка Няголова, които изобщо не знаеха какво се намира в куфарите освен моя милост. Аз имах опис оставен ми от Борис Николов за онова, което се намира при Анина Бертоли и той ме бе упълномощил да го прибера от Франция, за да се издаде.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев Бележка на Редактора: На 12.XI.1998 год.
Сега Вие също сте подведена. Затова коригирайте се и напишете им писмо, на семейство Гобо и на брат Ви, да направят постъпки и да ми се предаде архива на Анина. По този начин ще изпълните волята на Анина и на Борис Николов. Ако не го направите, ще остане в историята Вашето деяние като пример на отклонение. Не забравяйте, че работата на Вашият род аз съм я свършил и Вие чрез мене имате историческа проекция, а не чрез някой друг!
С
уважение
: Вергилий Кръстев Бележка на Редактора: На 12.XI.1998 год.
изпратих отново с препоръчано писмо на Мариета Бертоли съобщение със списък на отпечатаните досега оригинални годишнини от Словото на Учителя с 28 заглавия, като през 1998 год. са издадени 20 заглавия. Обърнах и внимание, че това е доказателство, че аз организирам и ръководя отпечатването на оригиналните беседи на Учителя. Настоявах да се коригира, като напише писмо до семейство Гобо, за да ми предадат оригиналните текстове на пишуща машина. Научаваме, че били докарани ксерокс копия на беседите от архива на Анина Бертоли.
към текста >>
40.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 9
Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на
уважение
.
Тъй свършват всички онези, които казват: Господи Боже и след това са се отрекли. Личните чувства са силно развити у българите. Ако моралните му чувства са толкова развити, българите щяха да бъдат гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство горе на главата на темето е вдлъбнато.
Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на
уважение
.
Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита баща си, дъщерята не почита майка си. Това се дължи на отсъствието на религиозното чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара планина.
към текста >>
Когато човек има развито религиозно чувство, той има
уважение
, почитание.
Сатурн и Марс характеризират българина. Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си характер. У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито.
Когато човек има развито религиозно чувство, той има
уважение
, почитание.
А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабото развито религиозно чувство. У българина трябва да се събуди моралния свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие. Българинът е суеверен.
към текста >>
А българинът критикува, не
уважава
.
Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си характер. У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание.
А българинът критикува, не
уважава
.
Това е поради слабото развито религиозно чувство. У българина трябва да се събуди моралния свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие. Българинът е суеверен. Българинът е смесица от няколко народа.
към текста >>
41.
08 - 09. КАК ДЕЙСТВУВА РАЗРУШЕНИЕТО?
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ограждайте се,
уважавайте
се и си давайте свобода.
Ето още интересни мисли от Учителя: Не се занимавайте с острите ръбове на хората. Запазете свещена дистанция помежду си, за да не си създавате взаимно спънки. Никаква критика. Не се свързвайте с отрицателните прояви, отмини ги. Злото прави човека уязвим.
Ограждайте се,
уважавайте
се и си давайте свобода.
Взаимна почит и уважение. Не търсете лесния път. т.е. не бягайте от мъчнотиите, защото те са необходими, полезни за развиване на полезни качества у вас. Туй съм го добавил аз. Ставайте и изправяйте погрешките си без отлагане.
към текста >>
Взаимна почит и
уважение
.
Запазете свещена дистанция помежду си, за да не си създавате взаимно спънки. Никаква критика. Не се свързвайте с отрицателните прояви, отмини ги. Злото прави човека уязвим. Ограждайте се, уважавайте се и си давайте свобода.
Взаимна почит и
уважение
.
Не търсете лесния път. т.е. не бягайте от мъчнотиите, защото те са необходими, полезни за развиване на полезни качества у вас. Туй съм го добавил аз. Ставайте и изправяйте погрешките си без отлагане. Вслушвайте се във вътрешния глас, тогава по-малко ще грешите.
към текста >>
42.
12 - 41. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Ходеше той при турци, българи, всички го
уважаваха
.
Отивала съм да я вземам и да я водя на разходка сутрин при изгрев слънце към парка. И като ги преглежда - две сестрички, майката, бащата починаха, по-големичката после той я нареди да работи, в болницата нещо да получава, някаква малка заплатичка, но преди това той хем ще им купи лекарсква и хем за хлебец, за това в едно пликче, без да го забележат, слага под възглавничката. И си отива, а те виждат после и така беше. Тъй целият град. Всички бедни хора.
Ходеше той при турци, българи, всички го
уважаваха
.
Бай Георги, фелдшера. Беше много, много честен, почтен, не се занимаваше той с интриги. В нашето Братство е нямало така едни други да се обиждат, да се оскърбяват, не. Много хубав живот премина Братството в Айтос. Приятелите от цяла България отиват по Петровден в Айтос и имаме много гости.
към текста >>
Тоз живот както се е запомнил, така продължава - и
уважение
има един към други, събираме се вечер.
Приятелите от цяла България отиват по Петровден в Айтос и имаме много гости. Там е едно огнище, тъй да се каже. В.К.: То зависи от ръководителя, щото както казва тя, не се създават крамоли. Надка: И после които го заместиха, нали по-млади братя постъпиха, в същия дух са продължили. И сега също, на, и Марко сега по същия дух продължава.
Тоз живот както се е запомнил, така продължава - и
уважение
има един към други, събираме се вечер.
Тоз даде вечеря, оня - посещаваме се и така хубав живот имаме. В.К.: Това е много трудна работа. Надка: Трудно, но непринудено става. Като че ли вече естествено става в нашия живот. В.К Той е работил за тая работа.
към текста >>
Той затова като описва живота му, Георги Събев гледа с
уважение
на това, защото го е познавал добре.
По естествен път гледа, сближили се. З.К.: Да, но той трябва да го работи с пост и молитва. Надка: Работеше. В.К.: Той работи нощем, по друг начин. Надка: Той много духовно работеше, целият му живот беше това.
Той затова като описва живота му, Георги Събев гледа с
уважение
на това, защото го е познавал добре.
А ние имаме това възпитание от баща ми. Нашата къща беше винаги пълна, ежедневно. Приятелите идваха от селата, прихождаха непрекъснато. В.К.: А Румито помни ли дядо си? Надка: Ами разбира се.
към текста >>
43.
17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
И аз съм готов да го приема и изпра тя с Любов С дълбоко
уважение
и Любов към всички вас, ви поздравявам с благопожелание, Бог да ви даде всичко най-хубаво, което душата ви желае.
Милевски и членове: брат Вълко Пенев, Добри Ганев, Васил К. Долапчиев, Янко Стоянов и Илия Чернев, които да ръководят братствата и занапред. Да вземат общи солидарни решения, с обща солидана отговорност, както пред Учителя и Бога, така и пред законите и наредбите на властите. Понеже имам вяра във всички вас, че ще приемете тази моя молба, предварително ви благодаря. Всеки брат или сестра, които в частния си живот има нужда от какъвто характер и да е, и желае, е свободен да кореспондира с мене писмено или устно.
И аз съм готов да го приема и изпра тя с Любов С дълбоко
уважение
и Любов към всички вас, ви поздравявам с благопожелание, Бог да ви даде всичко най-хубаво, което душата ви желае.
Ваш скромен и по-възрастен брат: Г. В. Куртев Гр. Айтос * * * Б. ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ /1899 -1976/ Велчо Иванов Милевски е роден през 1899 година в земеделско семейство. Има двама братя и две сестри.
към текста >>
А брат Георги много го
уважаваше
, посрещаше го като истински брат, с най-голяма любов.
Баща ми. Иван Кънев Терзиев до края на своя земен живот беше ръководител на Братската група, до завършване на своя земен живот. Той беше много ревностен и работеше всеотдайно за Делото Божие. Той поддържаше постоянна връзка с Георги Куртев от Айтос, като ходеше при него и там се заучаваха на времето всички песни и молитви. Той много беше предан към брат Георги и Учението.
А брат Георги много го
уважаваше
, посрещаше го като истински брат, с най-голяма любов.
Към края на 1951 година напуснах село Ябълчево и поех път към град Айтос потърсих си работа понеже почувствах, че в селото няма работа за мене. Тук си намерих вече къде да работя и останах в Айтос досега. Тук се запознахме със сестра Пенка, и така се стекоха обстоятелствата, че се оженихме. Тя, разбира се, беше от светските момичета, но ме разбра в моя път и моя живот. Впоследствие пое този път и тя и се разбираме много добре и работим за изпълнение и преизпълнение на Царството Божие на земята.
към текста >>
44.
18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
Уважаеми
Георги Събев, С настоящите редове се обажда един Ваш познайник, който се нарича Вергилий, комуто се сърдите несправедливо.
Съдействаха малцина и то скришом. Бояха се от онези, които се явиха да пречат. И то съзнателно. 4.Предоставям писмата, които бях изпратил на Георги Събев, за да се запознаете с фактите и да знаете, че първом предхожда падението на мнозина хора, докато дойдохме до възхода и възходящия път в себе си. * * * София, 11 февруари 1991 година.
Уважаеми
Георги Събев, С настоящите редове се обажда един Ваш познайник, който се нарича Вергилий, комуто се сърдите несправедливо.
Обаждам се във връзка на един стар мой ангажимент, поет спрямо Вас преди няколко години, когато работехме с Вас у дома. Вие знаете колко високо ценя Вашия труд, свързан със записване на опитностите на Братството в Айтос и на приятелите в България. Аз винаги съм смятал, че тези неща трябва да излезнат на едно място. В момента аз имам следната идея и предложение към Вас. То е свързано с предстоящото отпразнуване на 120 години от рождението на брат Георги Куртев.
към текста >>
* * *
Уважаеми
Георги Събев, Уведомявам ви към днешна дата, 20 март 1991 година, как стоят нещата: 1.
Ако си съгласен на моето предложение, то веднага се обади с няколко реда и веднага изпрати материала на Елена Николова. Това е единствения случай, когато аз мога да докажа пред теб, че аз съм верен и предан на обещанието си. Затова моля. приеми моето предложение. С поздрав: Вергилий Кръстев.
* * *
Уважаеми
Георги Събев, Уведомявам ви към днешна дата, 20 март 1991 година, как стоят нещата: 1.
След като получих Вашето съгласие, имах среща с Надка Боева и Дора Куртева и те се съгласиха, като аз използвах спомени на Дора, написани от мен преди години. Надка написа едно послание, то ще бъде четено на тържеството, а за сборника ще вземем материал от нейни спомени, които аз ги имам лично. Така от тях двете ще има материал, който не се повтаря с вашия - аз лично следя да няма повторения на Вашия материал! 2. Имах среща с Елена и тя в мое присъствие Ви написа писмо, че аз съм дал пари и че се задвижват нещата. Тя получи материала Ви за Георги Куртев.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев.
Затовааз толкова високо оценявам Вашия труд от време, години и жертва за една идея! В момента всички необходими материали са у мен от20 години за Георги Куртев - Ваши и мои. С Бога напред. Учителю, съдействай ни! Това е дело за прославяне синовете Божии с техните дела.
С
уважение
: Вергилий Кръстев.
* * * Уважаеми Георги Събев, Уведомявам ви към днешна дата, 10 май 1991 година, как стоят нещата: 1. Получих след три дни изпратения свитък с „История на чешмата в село Тополица", която бе включена веднага към общия материал. „Историята на Бургаското Братство" ще остане за следващия етап. А очеркът за художника Генчо Алексиев ще остане за следващата година, когато аз ще пусна една книга, озаглавена Художници на Изгрева", където вече съм събрал материал за Борис Георгиев, Цветанка Щилянова, Симеонова, Шаров, Влаевски и др., като ще направим и изложби, всяка седмица съпроводени с концерт от музиката на Учителя - така ще извадим из забвението нашите художници и ще дадем възможност на музикантите да се проявяват и изявяват, защото те са най-подготвени в този момент. Сега е времето на професионализма, а те като музиканти са длъжни да поддържат всичко на ниво. 2.
към текста >>
* * *
Уважаеми
Георги Събев, Уведомявам ви към днешна дата, 10 май 1991 година, как стоят нещата: 1.
В момента всички необходими материали са у мен от20 години за Георги Куртев - Ваши и мои. С Бога напред. Учителю, съдействай ни! Това е дело за прославяне синовете Божии с техните дела. С уважение: Вергилий Кръстев.
* * *
Уважаеми
Георги Събев, Уведомявам ви към днешна дата, 10 май 1991 година, как стоят нещата: 1.
Получих след три дни изпратения свитък с „История на чешмата в село Тополица", която бе включена веднага към общия материал. „Историята на Бургаското Братство" ще остане за следващия етап. А очеркът за художника Генчо Алексиев ще остане за следващата година, когато аз ще пусна една книга, озаглавена Художници на Изгрева", където вече съм събрал материал за Борис Георгиев, Цветанка Щилянова, Симеонова, Шаров, Влаевски и др., като ще направим и изложби, всяка седмица съпроводени с концерт от музиката на Учителя - така ще извадим из забвението нашите художници и ще дадем възможност на музикантите да се проявяват и изявяват, защото те са най-подготвени в този момент. Сега е времето на професионализма, а те като музиканти са длъжни да поддържат всичко на ниво. 2. Целият материал премина през мене.
към текста >>
Вергилий Кръстев * * *
Уважаеми
Георги Събев, Към днешна дата.
Аз взех Милка за жена през 1980 година, макар че виждах, че тя е хипнотизирана от Борис, като мислех, че нещата ще се оправят. Два месеца от брака ни в присъствието на Кралю се скарахме за Борис, защото аз казах своето мнение за него, че той е виновен за провала на Братството. Те скочиха и щяха да ми издерат очите, тогава видях цялата истина, че те му са подвластни и аз реагирах остро с думи, те си опаковаха багажа и ме напуснаха заради Борис. Напуснаха ме заради човек, комуто аз три пъти спасявах живота, комуто дадох жизнен кредит, като се молих на Учителя да вземе от мен и даде на него, за да довърши работата си, но той ме излъга и не свърши нищо. Тази лъжа сега се противопоставя на една работа за Бога, но ние ще победим, защото работим за делото на Учителя!
Вергилий Кръстев * * *
Уважаеми
Георги Събев, Към днешна дата.
10 юни 1991 година, нещата се развиват така: 1. Изпратихме съобщение за чествуването за Георги Куртев до ръководителите на всички кръжоци в страната, онези, които кореспондират с Братския съвет в София. Изпращам такова съобщение и до теб, нарочно изчаках една седмица, защото чаках други събития. След като пуснах съобщението, веднага бях атакуван, а не критикуван, защо ще се прави на Куртев, а не се прави на Боян Боев. Казах им: Когато ми предадете нещата на Боян, тогава ще го чествуваме.
към текста >>
45.
18 - 7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
До Надка Куртева Айтос
Уважаема
сестра Надка, Изминаха много месеци от нашата последна среща.
Тя беше още под въздействието на възбраната на майстор Борис, от който бе възмутена, но му се подчини. Изключително огорчена, но му се подчини! 7. Аз също бях крайно възмутен и знаех много отдавна, че тези хора изобщо не ме заслужават. Да не говорим за големия ми труд, непосилна борба, която водех за съхранение на историята на Айтоското Братство и то десетки години. * * * 8.07.1992 година. София.
До Надка Куртева Айтос
Уважаема
сестра Надка, Изминаха много месеци от нашата последна среща.
Вие обещахте че през декември 1992 година, когато идвате в София, за да посетите дъщеря си, да се видим и говорим, но пътищата ни се разминаха. Искам да Ви уведомя, че онова, което аз почнах да реализирам за Айтос и Братството, аз го свърших. Издадохме сборника за Георги Куртев и направихме концерт. Всичко легна на мой гръб и бяха вложени много средства по онова време. Но ние сполучихме.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев * * * Писмо на Вергилий Кръстев до Андон Кънев и Иван Топалов град Айтос 23.08.1995 год.
Затова Вие сте свободни да се определите. Ако не ми предадете тези материали, то за Вас ще бъде късно. А аз повече няма да се занимавам с този въпрос. И този, който ще загуби, това ще бъда Надка и Верка Куртеви, а не аз. Аз мога само да спечеля, защото работя за Бога.
С
уважение
: Вергилий Кръстев * * * Писмо на Вергилий Кръстев до Андон Кънев и Иван Топалов град Айтос 23.08.1995 год.
Уважаеми брат Андон Кънев. Уважаеми брат Иван Топалов. Позволете мида Ви поздравя по случай братската среща и да пожелая успех на брат Андон ка то ръководител. Няма да му е лесно, особено при наличие то на дъщерите на Георги Куртев, които смятат, че са принцеси. Пиша ви във връзка с една идея, която съм я задвижил от преди десетина години.
към текста >>
Уважаеми
брат Андон Кънев.
Ако не ми предадете тези материали, то за Вас ще бъде късно. А аз повече няма да се занимавам с този въпрос. И този, който ще загуби, това ще бъда Надка и Верка Куртеви, а не аз. Аз мога само да спечеля, защото работя за Бога. С уважение: Вергилий Кръстев * * * Писмо на Вергилий Кръстев до Андон Кънев и Иван Топалов град Айтос 23.08.1995 год.
Уважаеми
брат Андон Кънев.
Уважаеми брат Иван Топалов. Позволете мида Ви поздравя по случай братската среща и да пожелая успех на брат Андон ка то ръководител. Няма да му е лесно, особено при наличие то на дъщерите на Георги Куртев, които смятат, че са принцеси. Пиша ви във връзка с една идея, която съм я задвижил от преди десетина години. Така на 15.06.1991 год.
към текста >>
Уважаеми
брат Иван Топалов.
А аз повече няма да се занимавам с този въпрос. И този, който ще загуби, това ще бъда Надка и Верка Куртеви, а не аз. Аз мога само да спечеля, защото работя за Бога. С уважение: Вергилий Кръстев * * * Писмо на Вергилий Кръстев до Андон Кънев и Иван Топалов град Айтос 23.08.1995 год. Уважаеми брат Андон Кънев.
Уважаеми
брат Иван Топалов.
Позволете мида Ви поздравя по случай братската среща и да пожелая успех на брат Андон ка то ръководител. Няма да му е лесно, особено при наличие то на дъщерите на Георги Куртев, които смятат, че са принцеси. Пиша ви във връзка с една идея, която съм я задвижил от преди десетина години. Така на 15.06.1991 год. по случай 120-годишнината от рождението на брат Георги Куртев аз организирах и финансирах концерта в камерна зала „България".
към текста >>
46.
28 - 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г.
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Уважаема
Милка Кралева, Обажда се Жана Иванова от книжарница „ИЗГРЕВ", ул.
А Духът на Истината е в оригиналното Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно. 6. Съобщение за отпечатаното Слово на Учителя Дънов по оригинала с ISBN. 7. Съобщение за излизането от печат на „Изгрева", том IX. 8. Духът на Заблуждението и Духът на Опорочението в деянията на человеците земни. 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г.
Уважаема
Милка Кралева, Обажда се Жана Иванова от книжарница „ИЗГРЕВ", ул.
„Граф Игнатиев" 28, София 1000, във връзка със следното: 1. Преди 3 месеца вие официално заявихте пред 10-ина души в книжарницата, че ще ми изпратите на ксерокс-копие писмото, което сте изпратили до семейство Гобо. 2. Заявихте официално, че това, което е писал Вергилий Кръстев, не било вярно, а било другояче. Ето защо аз чакам вашето писмо, за да проверя кой си служи слъжа. 3. Вергилий Кръстев ми показа лично писмото на Величка Няголова от Париж, която след срещата си със семейство Гобо, получила отговор, че Милка Кралева и Георги Петков са изпратили писмо до тях, в което се казвало в никакъв случай да не се дава архива на Анина Бертоли на Вергилий Кръстев.
към текста >>
С
уважение
:/подпис/ /Жана Иванова/
Значи, вие успяхте да вземете книги от Павлина Даскалова от Програмата на Вергилий Кръстев, а едновременно пишете писма срещу Вергилий Кръстев на семейство Гобо и научаваме от идващите в книжарницата посетители, че вие говорите срещу „Изгрева" и срещу неговата Програма. Доколкото знам, имате дете от него. Ами утре, ако му се отворят очите на това дете, то веднага ще ви напусне. Чакам изпращането на обещаното ксерокс-копие писмо, защото онези 10 човека питат получила ли съм писмото. А пък Вергилий Кръстев ми каза, че майстор Борис е провалил цяло Братство, с хиляди хора и в момента също сте провалени от него с издаването промененото Слово на Учителя Петър Дънов.
С
уважение
:/подпис/ /Жана Иванова/
към текста >>
47.
28 - 4. ПИСМО НА ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 Г. НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Уважаемо
семейство Jean-Louis и Arlette Gobeau, 1.
4. ПИСМО НА ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 Г.
НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Уважаемо
семейство Jean-Louis и Arlette Gobeau, 1.
Настоящото писмо до вас се изпраща от Жана Венкова Иванова от София. Аз съм тази, която издава оригиналното Слово на Учителя Дънов, по програма, ръководена от Вергилий Кръстев. 2. Досега за 2 години сме издали 40 заглавия книги от оригиналното Слово на Учителя Дънов. До 31.08.1999 г. ще издадем още 10 заглавия.
към текста >>
С
уважение
: Жана Венкова Иванова Адрес: 1000 София ул.
Изпратете ми писмата на лъжата, да ги публикуваме, защото те сега тук отричат, че са писали писма срещу Вергилий Кръстев. Отричат, а ние знаем, че те лъжат, затова чакаме писмата им. Направете си една услуга към Истината. Сами си направете тази услуга. Друг случай в живота си няма да имате.
С
уважение
: Жана Венкова Иванова Адрес: 1000 София ул.
„Граф Игнатиев" 28 Жана Венкова Иванова книжарница „Изгрев" P.S. Ако изпращате писмо, изпратете го препоръчано, за да не се загуби.
към текста >>
48.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дъновски, ако и да участвувал в българското национално движение във Варна, винаги запазвал пълна коректност и нужното
уважение
към Порфирия, който сам бил твърде благосклонен към него.
Ако дотук не е било възможно да се проследи животът на Конст. Дъновски без да се засегне българското възраждане във Варна, то оттук нататък неговата дейност е още по-тясно свързана с развитието на последньото. На 30 ноември 1864 г. се поминал варненският гръцки митрополит Порфирий, при когото Конс. Дъновски служил като свещеник при митрополията и който умело лавирал по църковния въпрос между българи и гърци. Конст.
Дъновски, ако и да участвувал в българското национално движение във Варна, винаги запазвал пълна коректност и нужното
уважение
към Порфирия, който сам бил твърде благосклонен към него.
Същото нещо се забелязвало и от страна на варненските българи, които поддържали коректно сношение с митрополита: в 1862 г. Порфирий се явил сам и осветил l-то българско училищно здание. Със смъртта на Порфирия Конст. Дъновски се освободил от всички връзки с гръцката митрополия и смело издигнал знамето на българската отделна и самостоятелна църква във Варна. В самото начало на 1865 г.
към текста >>
Главно по подбудата на
уважаемия
варненски гражданин Янко Славчев, построило се в църковния двор на българската църква и се открило читалище „Возрождеже"; уредило се в началото на 1871 г.
По такъв начин Конст. Дъновски заел пак председателството на варненската община и като такъв продължил и по-нататък своята дейност. Във всички народополезни начинания, които варненската община предприемала, Конст. Дъновски взимал активно участие. Времето на неговото понататъшно служене като председател се ознаменувало с ред нови придобивки в национално църковно просветно отношение.
Главно по подбудата на
уважаемия
варненски гражданин Янко Славчев, построило се в църковния двор на българската църква и се открило читалище „Возрождеже"; уредило се в началото на 1871 г.
ученическо дружество „Просвещеже"; а през август 1879 г. варненската община, начело с Конст. Дъновски, решила и открила подписка за издигане на едно здание за девическо училище. Когато на 10 януари 1870 г във Варна се избрали подгласни избиратели за Варненска околия за избиране пратеник от Варненската епархия за народния събор в Цариград, Конст. Дъновски бил избран на първо място между подгласните.
към текста >>
49.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие,
уважение
и привързаност на своето паство и голям авторитет.
Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено. Едва няколко месеца преди момента, когато неговият покровител Йоаким II станал през 1873 г. наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, отдето не се върнал вече. На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит. През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност.
Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие,
уважение
и привързаност на своето паство и голям авторитет.
Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме.
към текста >>
Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора
уважаеми
, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика.
От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото.
Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора
уважаеми
, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика.
Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска. По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел. Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи.
към текста >>
50.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Да се
уважаваме
, това го иска Небето.
В тая стъпка, която ще вземем тая година, необходимо е да имаме това съзнание на Духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Човек може да влезе в рая, но да не е негов член, също както един човек може да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Духа - тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания и то да ги изпълни преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест.
Да се
уважаваме
, това го иска Небето.
Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
към текста >>
Да пазим своята свобода, това е
самоуважение
, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.
Затова вие трябва да се родите от Духа - тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания и то да ги изпълни преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето.
Да пазим своята свобода, това е
самоуважение
, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.
Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато дойде Духът да работи в глъбините на вашата душа в смирение, вие да знаете, че това е действие на Духа.
към текста >>
51.
Наряди за 1938 г.
,
,
ТОМ 12
Но в майчинската любов, към която имам всичкото
уважение
, има един малък егоизъм.
Любовта е, която иде да освободи света! А пък, когато се появи Христос, Когото вие очаквате, Той ще има температура 35 милиона градуса. Вие ще имате по 10 хиляди градуса, а Той ще има 35 милиона градуса. И казва Христос: „Моят мир ви оставям." Христос е за мира, за оня мир, който ще се обосновава на Любовта, на братството между всички хора - да познаят, че те са братя и сестри. Ние сега имаме майчинска култура.
Но в майчинската любов, към която имам всичкото
уважение
, има един малък егоизъм.
Тигрицата обича своите деца, но ще пожертвува някои за храната на децата си. А пък братската и сестринската любов стои по-горе. Майчинската любов, това са корените на живота; а пък сестринската и братската любов - това са клонищата на дървото на живота; а пък Божествената Любов-това са плодовете на това дърво. От корените на майчинската любов, от клонищата на братската и сестринската любов излизат плодовете, от които бъдещите хора ще се хранят. Това е дървото на живота.
към текста >>
Бог сега иде да ви научи да
уважавате
слънцето, в което живее човешката душа!
И човек си има едно малко слънце в пинеялната жлеза в центъра на мозъка. И в този център се намира седалището на човешката душа, казват сегашните учени. В това вътрешното слънце живее човешката душа. Вие имате едно вътрешно слънце, което Бог е поставил във вас. И ако живеете добре, чрез това вътрешно слънце ще придобиете знание.
Бог сега иде да ви научи да
уважавате
слънцето, в което живее човешката душа!
Вие със своите тревоги, безпокойствия помрачавате вашето слънце. Бог е така направил, че бъдещото царство, което ще дойде, ще дойде от вътре навън - чрез нашата любов, чрез взаимната любов на цялото човечество ще се реализират Божиите пътища на земята. Невидимият свят има нужда от работници. Всички вас ви приготовляват за работници, та като дойде Господ отвътре, да може чрез вашето сърце Божественото да се прояви. Ще бъдеш носител на Божествената Любов, на Божествената топлина и на Божествената светлина и знание.
към текста >>
52.
28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Така, как да кажа, за
уважение
.
М.Г.: За Борис Николов. Те го обвиняваха за това, че той е скрил златото. Пък то нали тогава в златни монети се е давало десятъка и среброто. Това беше дело пъклено на Антов. Той не беше човек.
Така, как да кажа, за
уважение
.
Ние например го изгонихме Антов от партийната група. Но както и да е, това е друг въпрос, но... В.К.: Той, Антов, защо е бил в концлагер след 9.09.1944 година? Поради какви нарушения? М.Г.: Ами аз не знам за какви, но той беше бояджийски кюп. Ту у земеделци, ту у тези, ту у широки, ту у не знам какви.
към текста >>
М.Г.: Той
уважаваше
и двете - и Паша, и Аня, нали, но сестра й Аня беше като помощник на Паша.
Отивах и викам: „Има ли нещо за Мунчо? " За ядене, защото аз бях гладна и миех чинии, шетах, туй, онуй, нали ми предаваше уроци. В.К.: Каква диплома й е дал? Учителят я написал върху хартия? М.Г.: Учителят й я дал, да, че единствено тя е завършила Школата и й е казал: „Ти най-малко неприятности си ми създала." В.К.: Вярно ли е това?
М.Г.: Той
уважаваше
и двете - и Паша, и Аня, нали, но сестра й Аня беше като помощник на Паша.
И аз съзирам сега като чета беседите някъде, кое е от Аня, и кое е от Паша. Понеже знам езика им, нали? В.К.: При самото редактиране. М.Г.: При самото редактиране на беседите. В.К.: И сега като ги четете, виждате ли го Учителя вътре в беседите?
към текста >>
53.
III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ
,
Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 13
Стамболийски" 50 София 1303
Уважаеми
господа редактори, Имах възможността чрез една моя позната българска еврейка да ми поднесе Вашия вестник, като ми посочи да се запозная с една статия в брой 22 от 16.11.1993 г.
Дори е много в този етап от времето и от историята на човечеството. Накая ще цитирам какво казва Учителят за еврейския народ: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в страната Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан като страна не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е място, където живеят съществата на Любовта." „А това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството." „Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят." 2. ЕДНО НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО ДО ЕВРЕЙСКИЯ ВЕСТНИК До господин Главен редактор: Самуел Франсез До господин Редактор: Алберт Авдала На вестник „Еврейски вести" Бул. „Ал.
Стамболийски" 50 София 1303
Уважаеми
господа редактори, Имах възможността чрез една моя позната българска еврейка да ми поднесе Вашия вестник, като ми посочи да се запозная с една статия в брой 22 от 16.11.1993 г.
Статията е озаглавена „В София пристигат директорът на Израелският Държавен архив", подписана от г-н Алберт Авдала. Запознах се със статията и разбрах, че г-н Мосек, български евреин, е дошъл в София, за да проучава архивите в България и да търси доказателства в тях, за да се открие кой е онзи, който спаси българските евреи от концлагерите на фашизма. Това начинание е похвално, усърдията също, но тайната за спасяването на българските евреи не е тайна, а една истина, която се знае от много хора, които са участвували в този исторически момент. В разстояние на 45 години отначало комунистическата партия, а след това и други партии си приписват заслугата за спасяването на евреите. Да не споменаваме опитите на различните политически лидери, да припишат част от заслугата на свое име.
към текста >>
С
уважение
: (подпис) Д-р Вергилий Кръстев Д-р Вергилий Кръстев Ул.
Аз съм я изнесъл и за българската общественост. Един трябва да се яви и да засвидетелствува за Истината. Аз изпълних своя дълг. Ако Вие желаете и сметнете, че това също се вменява във Ваш дълг, да изнесете Истината за спасяването на българските евреи, то аз ще приветствувам с най-искрени чувства едно такова Ваше действие. Ако не склоните, то аз си оставям един от Вашите читатели, които с особен интерес са прочели два броя от Вашия вестник и чрез него са получили подтик да напишат това писмо до Вашата Редакция.
С
уважение
: (подпис) Д-р Вергилий Кръстев Д-р Вергилий Кръстев Ул.
„Васил Друмев" N1 София 1505 10.01.1994 г. 3. ДЪНОВИСТИТЕ И НАШЕТО ОЦЕЛЯВАНЕ Бр. 5 от 4.03.1996 г. на вестник „Еврейски вести" Бях още дете, когато при разходки край Семинарията майка ми и баща ми ми показваха горичката, в която рано сутрин дъновистите ходели по росата и посрещали с песни слънцето. По техните думи, това били хора честни и почтени, заслужаващи уважение, които боготворели слънцето и природата, и се отнасяли един към друг като към братя.
към текста >>
По техните думи, това били хора честни и почтени, заслужаващи
уважение
, които боготворели слънцето и природата, и се отнасяли един към друг като към братя.
С уважение: (подпис) Д-р Вергилий Кръстев Д-р Вергилий Кръстев Ул. „Васил Друмев" N1 София 1505 10.01.1994 г. 3. ДЪНОВИСТИТЕ И НАШЕТО ОЦЕЛЯВАНЕ Бр. 5 от 4.03.1996 г. на вестник „Еврейски вести" Бях още дете, когато при разходки край Семинарията майка ми и баща ми ми показваха горичката, в която рано сутрин дъновистите ходели по росата и посрещали с песни слънцето.
По техните думи, това били хора честни и почтени, заслужаващи
уважение
, които боготворели слънцето и природата, и се отнасяли един към друг като към братя.
Трудно ми е само по тези мои детски спомени да дам оценка на едно религиозно течение, което надхвърли границите на България, а и не тази е целта ми. В енциклопедията дъновизмът е определен като секта, като мистично учение, съчетаващо в себе си християнските догми с елементи на будизма и на древноиндийския окултизъм, появило се у нас сред Първата световна война. Основано било от Петър Дънов (1864-1944 г.), който причислявал себе си към новосъздаващата се „шеста раса", чиято най-висша способност било ясновидството. Именно с това Дънов влияел върху Борис III, главно чрез съветника на царя Лулчев. Това влияние не бива да се надценява.
към текста >>
54.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Уважаваше
във висша степен свободата на мнението и на собственото решение.
Когато трябваше да реша какво да следвам, посъветвах се с Учителя. Той ми каза: „Ако се заемеш с медицината, цял живот ще се занимаваш с болни хора." Тогава се определих да следвам химия. Той не възрази нищо против тази дисциплина. Оставяше човек сам да решава; не даваше съвет в императивна форма, освен при важни и съдбоносни въпроси. Ето защо трябваше да се внимава и следи с голяма осторожност за мението на Учителя - изнасяше го в деликатна форма, без умисъл да се налага с разбирането си.
Уважаваше
във висша степен свободата на мнението и на собственото решение.
След започване на Втората световна война 1939-1945 г., при едно посещение при Учителя, зададох му такъв въпрос: „Главните противници в Европа са представители на диктатурата, едните на дясната, а другите на лявата. При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество. Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство.
към текста >>
Така и станало - след 2-3 дни се свързахме и тя се изпълни с доволство и признателност към Учителя, когото също много
уважаваше
, въпреки че не хранеше същите чувства към някои хора от това общество, които намираше за твърде разпуснати в едно или друго отношение.
Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм. Жена ми Иванка един ден отнесла тревогата си до Учителя и го запитала за мен. Той й казал, че след няколко дни ще разбере къде съм и какво правя.
Така и станало - след 2-3 дни се свързахме и тя се изпълни с доволство и признателност към Учителя, когото също много
уважаваше
, въпреки че не хранеше същите чувства към някои хора от това общество, които намираше за твърде разпуснати в едно или друго отношение.
Прекарването с Учителя на планината представляваше за съпровождащите го винаги едно важно, интересно и радостно събитие. По-дълго време прекарах с Учителя и братя и сестри една година на седемте езера, когато се започваха някои мероприятия там за улеснение на бивакуващите - заслон и каменна пътека-мост над мястото, където изтича второто езеро (там минава пътеката, идваща от първото езеро). Имаше нужда от много и силни ръце да изваждат, преместват и нареждат всякакви камъни, големи и малки. Минаващите туристи поглеждаха небрежно на тази игра с камънаците като да считаха, че се забавляваме поради нямане на друга работа. Обаче работещите се отнасяха много сериозно с всичко това и особено Учителят.
към текста >>
С такова
уважение
и внимание строителите се бяха отнесли към този зелен живот - никакво насилие!
Това налагаше разбира се нов труд, който ни се видя излишен, но ръководителят на работата ни каза тихо, но определено ясно и с упрек, че като сме нагласяли камъка, сме притиснали под него едно младо стръкче смрика. Отместихме наново камъка и смриката се изправи поожулена от нашата грубовата работа. Наблюдавах след това Учителя и разбрах каква голяма нежност и внимание проявяваше към растителния живот. На една от главните улици в големия швейцарски град Цюрих, току-що павирана и тротоарите подновени, се виждаше, че едно дърво расте към края на уличното платно, но не е нито в единия, нито в другия край на тротоара и явно пречи на интензивното движение. Въпреки това дървото е непокътнато, тротоарната линия (бордюрът) е изкривен нарочно, за да се включи дървото в тротоарната площ.
С такова
уважение
и внимание строителите се бяха отнесли към този зелен живот - никакво насилие!
Двата случая, които сега споменавам, винаги изпъкват заедно, асоциативно в паметта ми - доказателство и украса на една висока култура. Слушам и чета напоследък много да се говори пише и законодателствува по въпроса за околната среда. Всички мероприятия, които се предприемат и предвиждат, ми изглеждат палиативни. „Да не замърсяваме и увреждаме околната среда! " Та ние без задръжки увреждаме и замърсяваме нашата вътрешна среда!
към текста >>
55.
4. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА НА БОРИС ГЕОРГИЕВ НА „ИЗГРЕВА В СОФИЯ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Уважаеми
брат Христон, След получаването на писмото ти от 30.12.1989 г., в което ти споделяш с мен моя план и нашия включително, защото работата е обща, като всеки един от участниците в тази обща работа трябва да поеме своята отговорност и има възможността всеки един от тях да разработи отделна тема, от онази поредица, която сме замислили да се нарича: „ Борис Георгиев на Изгрева".
За Борис Георгиев виж „Изгревът", том III, стр. 75-76; номер 64, том VI, стр. 291 под номер 40; том IX, стр. 338, стр. 516. София, 16 януари 1990 г.
Уважаеми
брат Христон, След получаването на писмото ти от 30.12.1989 г., в което ти споделяш с мен моя план и нашия включително, защото работата е обща, като всеки един от участниците в тази обща работа трябва да поеме своята отговорност и има възможността всеки един от тях да разработи отделна тема, от онази поредица, която сме замислили да се нарича: „ Борис Георгиев на Изгрева".
По този начин ще се запази авторството на всеки един от участниците и ще бъде не само знак на автентичност, но и знак на историческа достоверност, защото всеки подписал своята тема, означава, че е автор на същата, и че това лице съществува в действителност. По този начин това ще бъде един колективен труд на всички ония, които могат да напишат нещо, които знаят и които имат отношение към тази тема. До настоящия момент за Борис Георгиев са писали много хора и това е видно в библиографията на последната книга, написана за него от Ирина Михалчева през 1987 г., както и нейната публикация от 1970 г. в „Известия на института за изкуствознание - БАН". Вероятно и други автори ще работят върху тази тема.
към текста >>
С
уважение
, от редакторската група: М.
Но ако се окаже дублиране, има два начина: или всеки да си помести своята публикация, или пък да се обединят в едно, като обработката им стане колективно на масата, на кръглата маса, и при споразумение от всички участници направената публикация ще носи името на всички участници. Това нещо е разумно и ще доведе до обединение на нашите усилия. А в какво: ние сме длъжни да запазим и съхраним проекцията на Школата на Учителя в лицето на всички съвременници, защото опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Желаем ти успех в работата. При възникнали въпроси, ние сме готови да съдействуваме.
С
уважение
, от редакторската група: М.
Великова Вергилий Кръстев 30.12.1989 г. Мила сестра Марийка, Отдавна съм получил писмото ви от 16.11. т. г. и Ви моля да ми простите, че чак сега ви отговарям. Твърде много време ни отнемат нашите лични работи около двора и др. ангажименти и едва сега отправям и годишните си поздравления, та дойде едва сега ред и до вас.
към текста >>
56.
5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Всички много го
уважаваха
и обичаха.
Пред Него е разтворена Библията. Къде са те? Предполагам, че съм ги предала на Петър Филипов. А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място. Още 18-годишен започна да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството ни, а по-късно създаде фабрика за разни изделия, чрез която се прехранваха 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селяни и селянки.
Всички много го
уважаваха
и обичаха.
Б) Сестра ми: „С много дарби, но да пази дробовете си! " Казва се Роза. Силно е желаела да стане певица, с много хубав глас, играла е в детски пиеси, оперети главна роля, но баща ми не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Студена зима. Стаята с пианото е неотоплена, тя получи воден плеврит, тъй много отслабна, че не може да се движи и говори, косата й пораства около 20 см.
към текста >>
Направил съм го от
уважение
към вашата майка!
Познати на Мара поискват уроци и за техните деца. Следващото лято завеждат сестра ми във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпраща за зимата и товари готови нарязани дърва, адресирани до мама. Минаха години, сестра ми искаше да заплати дължимото. „Не, нищо не ще приема!
Направил съм го от
уважение
към вашата майка!
" В) Новите въпроси ме задължават да разкажа повече подробности. Родителите ми наеха самостоятелна къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51. (Тя и досега стои, макар и доста преобразена.) В тази къща влязох 12-годишна, а излязох 21-годишна мома. Там идваше Коста, боледува сестра ми, идваше Учителят.
към текста >>
57.
6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Всички много го
уважавали
и обичали. 9.
на 1214 см. Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти - характерен жест, който може да се види на много снимки. Пред него е разтворена Библията. 8. Учителят бил казал на брат й, че го очаква светло бъдеще, че е много надарен - наистина още от малък джобът на престилката му е тежал от чукченца и пирони, които забивал навсякъде, където намери място. Още от 18-годишен започнал да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството им, а по-късно създал фабрика за разни изделия, която фабрика прехранвала 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селянки и селяни.
Всички много го
уважавали
и обичали. 9.
За сестра й: „Че има много дарби, но да пази дробовете си! " Тя силно желала да стане певица, с много хубав глас, играла била в детски пиеси и оперети главна роля, но баща им не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Зимата била студена, стаята с пианото - неотоплена и тя получила воден плеврит, и тъй много отслабнала, че не можела да се движи и говори. Косата й порастнала 20 см. съвсем бяла.
към текста >>
„Не, казал Гошо, нищо не ще приема, направил съм го от
уважение
към вашата майка." Родителите им наели самостоятелна къща на бул.
Майка й ушила няколко хубави рокли. Познати на Мара поискали уроци и за техните деца. Следващото лято завели сестра й Роза във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпратил за зимата товари готово нарязани дърва, адресирани за майка й. Минали години, Роза искала да заплати дължимото.
„Не, казал Гошо, нищо не ще приема, направил съм го от
уважение
към вашата майка." Родителите им наели самостоятелна къща на бул.
„Евлоги Георгиев" 51. Тя и досега стои, макар и доста преобразена. В тази къща Цветка влязла на 12 години и излязла на 22 - мома. Тук започва нейната изповед, която ще бъде изповед на една душа, слезнала на земята. СРЕЩА С ЦВЕТКА ЩИЛЯНОВА Марийка Марашлиева 24.09.1990 г.,10. ч.с.
към текста >>
58.
1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ
,
Борис Петров Шаров
,
ТОМ 13
Той, баща ми, беше човек толкова дисциплиниран, толкова изпълнителен и толкова много
уважаван
, че всичките му колеги знаеха, че той е с тези убеждения, обаче никога никой с нищо така не го е малтретирал, изобличавал.
Аз бях само на 12 години, на 13 години. Разбрах, заедно с моя брат си замина нещо у мама. Разбираш ли, тя се преобрази. Разбрах, че никога с нищо да не я занимавам, тежко й беше. Но това са работи, които няма да се повторят.
Той, баща ми, беше човек толкова дисциплиниран, толкова изпълнителен и толкова много
уважаван
, че всичките му колеги знаеха, че той е с тези убеждения, обаче никога никой с нищо така не го е малтретирал, изобличавал.
Това е много интересно нещо. И той знаеш ли, самият Светлин Русев, който също има една много голяма духовност, той го предложи и баща ми стана „Заслужил артист". Нали стана „Заслужил художник", без да го иска. Той беше вече болен, но получи и това звание. Искам да кажа, че не е пречило на него, не му е пречило разбиранията му.
към текста >>
Той беше с извънредно голяма етичност към своите колеги, с много голямо
уважение
се отнасяше към всички.
И той знаеш ли, самият Светлин Русев, който също има една много голяма духовност, той го предложи и баща ми стана „Заслужил артист". Нали стана „Заслужил художник", без да го иска. Той беше вече болен, но получи и това звание. Искам да кажа, че не е пречило на него, не му е пречило разбиранията му. Просто са ценели другото нещо, което той имаше.
Той беше с извънредно голяма етичност към своите колеги, с много голямо
уважение
се отнасяше към всички.
Може би това са ценели те. Вътрешната духовност по особен начин се възприема от хората и те я оценяват много добре. София, 14.11.1995 г.
към текста >>
59.
Приложение Трето
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Уважаема
Павлина Даскалова, 1.
Приложение Трето София, 23 август 1995 г.
Уважаема
Павлина Даскалова, 1.
Получих писмото ти от 14.06.1995 г. и днес отговарям. Когато получавах книгата „Изгревът", том II и III, дадох възможност на Иван да откупи 23 комплекта от II и III том на фабрична цена, т.е. да заплати само печата на книгите, някъде към 78 лева на книга. Другото остава за вас при продажба на книгите.
към текста >>
С
уважение
, Вергилий
Защото „Духът на Заблуждението" сега ръководи много хора. Последиците са налице. 16. Надявам се, че съм бил точен и изчерпателен. Имам молба към края на месец септември да ми се предаде една сума от книгите, които са продадени. Ако не ги искаш, ще си ги прибера при мен.
С
уважение
, Вергилий
към текста >>
60.
X. ЗАЩО СЕ ОСПОРВАТ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ЗЛАТЕВА В „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Уважаема
сестра Мария Златева, 1.
А отговорът е в документите, които тук предоставихме. Ще дойде време и подред да публикуваме това, което сме работили години наред с нея, т.е. с Мария Златева, и всички ще се убедят, че Силите на Разрушението, които сега са се развихрили, се управляват от Духа на Заблуждението чрез своите слуги. А Духът на Истината е в Словото на Учителя Дънов. Амин. 26.12.1999 г. София.
Уважаема
сестра Мария Златева, 1.
Изпращаме ти една книга „Изгревът", том IV. Там е поместена една твоя снимка от езерата. Такива са възможностите за печат. След време ще публикуваме другата твоя снимка, където си със същата носия и калъфа в ръка, и си на по-едър план на снимката. Сега предпочетох да публикуваме тази. 2.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий
Освен мене никой не знае какъв ценен труд ти си сътворила за песните на Учителя. Това ще се публикува по-късно от мен. Чакам твоя отговор чрез Марийка и предаването на горните неща в точка 2. и 3. Предай и твоите направени записи от теб с твоето вокално изпълнение.
С
уважение
: Вергилий
към текста >>
61.
XI. КОЙ И ЗАЩО И КАК СЕ ИЗДАВАТ „МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Уважаема
Весела Маркова, Имах възможността да се запозная с „Мислите за всеки ден", които сега се предоставят на нашето внимание.
И да отклонят искрените му последователи. 5. До днес са издадени два работни тома на „Изгревът", том XI и XII. Така този проблем е изнесен и описан. А за доказателство публикуваме писмото ми до Весела Маркова от 8.07.1992 г. * * * 8.07.1992 г.
Уважаема
Весела Маркова, Имах възможността да се запозная с „Мислите за всеки ден", които сега се предоставят на нашето внимание.
Искам да споделя едно мое мнение, което ако се съобразите с него, ще бъде за Ваше улеснение. Ако не се съобразите, то сте свободни да се движите по начина, по който се движите и сега. 1. Изданието, което е направено от вас, за мен е много добро като техническо изпълнение. Хартия, печат и подвързия. 2. Много добре съм запознат с всички проблеми и противодействия, които се явяват при една такава работа и познавам много добре цената на едно такова начинание и труд.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий
На този етап това нещо го няма. Взимат решение лица, които нямат тези три ценза. Освен това с тези решения те отклоняват онези, които могат да работят на този етап. Една от тези, които може да работи, това е Весела Маркова. 9. Тези пояснения бяха написани, за да се запознаете с тях, защото непременно ще се сблъскате с всичко онова, което бе написано по-горе.
С
уважение
: Вергилий
към текста >>
62.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1221-1240
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
1236 Щедър човек е онзи, който отделя от най- хубавото за другите.
Уважение
.
Тази работа е Негова. Свобода и работа 1235 .Ако сме свободни, ще извършим добре работата. Дошли сме на земята да бъдем свободни. Или другояче казано - да се научим да обичаме. Щедрият човек.
1236 Щедър човек е онзи, който отделя от най- хубавото за другите.
Уважение
.
1237 Научете се взаимно да се уважавате, заради Господа, Който живее във вас. Както уважавате Господа в себе си, тъй да Го уважавате и в другите - да виждате Господа в другите. Задача. 1238 Задача за през цялата година: Какво може да направите за Господа. Божественото присъствие е навсякъде. 1239 Ако един народ би гледал на друг народ, че в него Бог живее.
към текста >>
1237 Научете се взаимно да се
уважавате
, заради Господа, Който живее във вас.
Свобода и работа 1235 .Ако сме свободни, ще извършим добре работата. Дошли сме на земята да бъдем свободни. Или другояче казано - да се научим да обичаме. Щедрият човек. 1236 Щедър човек е онзи, който отделя от най- хубавото за другите. Уважение.
1237 Научете се взаимно да се
уважавате
, заради Господа, Който живее във вас.
Както уважавате Господа в себе си, тъй да Го уважавате и в другите - да виждате Господа в другите. Задача. 1238 Задача за през цялата година: Какво може да направите за Господа. Божественото присъствие е навсякъде. 1239 Ако един народ би гледал на друг народ, че в него Бог живее. Ако един дом би гледал на друг дом, че в него Бог живее; благодарете за най-малкото, което Бог е направил за вас.
към текста >>
Както
уважавате
Господа в себе си, тъй да Го
уважавате
и в другите - да виждате Господа в другите. Задача.
Дошли сме на земята да бъдем свободни. Или другояче казано - да се научим да обичаме. Щедрият човек. 1236 Щедър човек е онзи, който отделя от най- хубавото за другите. Уважение. 1237 Научете се взаимно да се уважавате, заради Господа, Който живее във вас.
Както
уважавате
Господа в себе си, тъй да Го
уважавате
и в другите - да виждате Господа в другите. Задача.
1238 Задача за през цялата година: Какво може да направите за Господа. Божественото присъствие е навсякъде. 1239 Ако един народ би гледал на друг народ, че в него Бог живее. Ако един дом би гледал на друг дом, че в него Бог живее; благодарете за най-малкото, което Бог е направил за вас. Гениалният човек 1240 Гениалният човек - като победи мъчнотиите, направи ги слуги.
към текста >>
63.
БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.
,
,
ТОМ 14
Най-първо трябва да имате любов и
уважение
един към други, каква любов можете да имате.
Страхливите не могат да наследят Царството Божие, при страх от външните условия. Второто положение: Между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония (да) не съществува. Някой път гледам за всевъзможни работи се явяват противоречия. Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите?
Най-първо трябва да имате любов и
уважение
един към други, каква любов можете да имате.
Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие.
към текста >>
Като срещнеш един човек, ти да го
уважаваш
и той да те
уважава
.
Второто положение: Между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония (да) не съществува. Някой път гледам за всевъзможни работи се явяват противоречия. Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други, каква любов можете да имате.
Като срещнеш един човек, ти да го
уважаваш
и той да те
уважава
.
Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината.
към текста >>
64.
27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
71 / допълнението/ може да се добави, че за
уважение
дейността му като деец през нашето Възраждане, неговият бюст е поставен към паметника на хаджи Димитър в гр.
Посочвам и страниците за тези поправки. 1. Наименованието на родното село на Учителя е Хадърча. Справка - Енциклопедията на Братя Данчеви, страница 1629. Също и на страница 1084, гдето се съобщава новото име на селото, преименовано Николаевка /страници в книгата 40, 42 и 45/. 2. За д-р Георги Миркович - Към последните редове на стр.
71 / допълнението/ може да се добави, че за
уважение
дейността му като деец през нашето Възраждане, неговият бюст е поставен към паметника на хаджи Димитър в гр.
Сливен, заедно с тия на други възрожденци - Добри Чинтулов и др. 3. За книгата „Завета на цветните лъчи на светлината" - споменава се на страници 68, 79,174. Уважавам всичко казано за това творение на Учителя, но имам да съобща някои факти, които внасят пълно изяснение. През 1945 г., след заминаване на Учителя, бях в комисията, която прегледа оставените от Него книжа. В тях се намери една фактура от Придворната печатница - София, именно, че там са отпечатани 500 броя от тази книжка през 1912 г.
към текста >>
Уважавам
всичко казано за това творение на Учителя, но имам да съобща някои факти, които внасят пълно изяснение.
Също и на страница 1084, гдето се съобщава новото име на селото, преименовано Николаевка /страници в книгата 40, 42 и 45/. 2. За д-р Георги Миркович - Към последните редове на стр. 71 / допълнението/ може да се добави, че за уважение дейността му като деец през нашето Възраждане, неговият бюст е поставен към паметника на хаджи Димитър в гр. Сливен, заедно с тия на други възрожденци - Добри Чинтулов и др. 3. За книгата „Завета на цветните лъчи на светлината" - споменава се на страници 68, 79,174.
Уважавам
всичко казано за това творение на Учителя, но имам да съобща някои факти, които внасят пълно изяснение.
През 1945 г., след заминаване на Учителя, бях в комисията, която прегледа оставените от Него книжа. В тях се намери една фактура от Придворната печатница - София, именно, че там са отпечатани 500 броя от тази книжка през 1912 г. Известни ми бяха доста подробности, които няма да изброявам, но затова пък обърнах внимание где е отпечатана и колко броя. От тази книжка, това издание, Учителят е раздал на присъстващите в Търново на събора 1912 г. И в следващите години е раздавал от книжката на други братя и сестри, които са Му поисквали, а и Той е намирал за добре да им даде.
към текста >>
65.
64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Да почита и
уважава
всичко онова, което Бог е създал.
Към първият - спада Бог, Природата и Човека. Към вторият - спада народ, държава и личност. Към третият - мозъчната симпатична система, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, който има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача, да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближният си и народа си.
Да почита и
уважава
всичко онова, което Бог е създал.
Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов към тях. Държавата е външната страна на българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюва свободата на своя народ, вършат една благородна работа.
към текста >>
Всякога сме говорили за Любовта и взаимните
уважения
и почитания.
Семейството е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството, бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и умраза към когото и да е.
Всякога сме говорили за Любовта и взаимните
уважения
и почитания.
П. К. Дънов - 4.Х. 1937 год. [1] „Сила и живот" - том I - VI
към текста >>
66.
2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и
уважение
към него.
Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и
уважение
към него.
Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството.
към текста >>
Уважението
към него беше всеобщо.
Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно.
Уважението
към него беше всеобщо.
Уйлсон е роден за възпитател. Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител.
към текста >>
Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично
себеуважение
и достолепие, за да може младият да
уважава
и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател.
Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично
себеуважение
и достолепие, за да може младият да
уважава
и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г.
към текста >>
67.
19. СИНАРХИЯ Статия трета
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Средството за постигане на тая цел е
уважението
към всичките религии и разяснението на тяхната общност.
Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира.
Средството за постигане на тая цел е
уважението
към всичките религии и разяснението на тяхната общност.
Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
към текста >>
Да се постигне това единство е възможно само като се
уважават
всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
Да се постигне това единство е възможно само като се
уважават
всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенствуваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.
към текста >>
68.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо
уважение
за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок.
P.) a la recente decouverte faite par M-rs Dickinson, d'une maniere toute fortuite, et qui rappelle a beaucoup d'egards la serie de recherhes entreprises ii у a une vingtaine d 'annees deja par notre compatriote Stephane Leduc. Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique. Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф.
Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо
уважение
за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок.
Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр.
към текста >>
Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege
Уважаеми
r.
5 (5.XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше.
Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege
Уважаеми
r.
Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр.
към текста >>
Уважаеми
брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре.
„Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г.
Уважаеми
брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре.
А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш ученик от VII кл. при педаг. училище 11. Проф.
към текста >>
Тук
Уважаеми
Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп.
298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението.
Тук
Уважаеми
Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп.
„Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.).
към текста >>
69.
IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца
,
,
ТОМ 16
Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва
уважението
на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите.
Баща - Коце Несторов Мазнейков, майка - Катя Мазнейкова, р. 1894 г., сестра - Евангелия Коцева Дерменджиева, р. 6.11.1918 г. На 11 години, заедно със семейството си пристигат като емигранти в София, поради политическите разбирания на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори. Баща й дълги години е работил като клисар в Софийската семинария и цялото семейство редовно посещава църквата.
Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва
уважението
на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите.
Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв. „Дианабад", като там се запознава с баща ми, също учител. Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство.
към текста >>
Внимателна, добра към всички, хората усещаха и
уважаваха
нейната голяма човечност и християнска душа, да помага на хората в беда с каквото може.
Кое по-напред: да се подготви за следващия ден за училище пред учениците си, да обърне внимание на своите деца вкъщи, да ги изпере, да им сготви, да ги изведе на разходка или да отдели внимание на възрастната си майка? Това е голямо геройство и голямо изпитание на майка ми и въпреки крехкото си здраве, намираше време и сили с всичко да се справи. Макар сърцето й да беше болно. То беше едно голямо сърце, пълно с голяма обич и топлина, което майка ми раздаваше на хората около себе си. Еднакво посрещаше гостите ни от Изгрева, така, както посрещаше роднините си от Югославия и роднинине на татко.
Внимателна, добра към всички, хората усещаха и
уважаваха
нейната голяма човечност и християнска душа, да помага на хората в беда с каквото може.
Беше и много добра учителка. Заради идеите на татко много пъти е имала неприятности в училище, но благодарение на твърдия си македонски дух, никога не е падала духом и винаги смело вървеше напред и все напред в трудния път на живота. Времето си върви, годините минават и неусетно децата са пораснали. Изпраща едно след друго на абитуриентски балове. След тях идва времето и на сватбите.
към текста >>
70.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Един конфликт с високопоставени (началство) и загубване
уважение
във фамилията, пред началствата (и по-високопоставените) или в обществото, треска, премеждие (нервност), караници, раздор.
При управител във въздушен знак влиянието добива едно интелектуално направление. Слънце в съвpад или лошите аспекти (полуквадрат. квадрат, опозиция) с Марс. Те са всички еднакво силни и енергични физически, със силна воля, самостоятелни, независими и решителни, но с необмислено (поведение) и с отсъствие на благоразумие. Смърт и отделяне на бащата или на сина.
Един конфликт с високопоставени (началство) и загубване
уважение
във фамилията, пред началствата (и по-високопоставените) или в обществото, треска, премеждие (нервност), караници, раздор.
Със съвпад може да се получи наследство, при лоши аспекти може да го изгуби. Съвпадьт не винаги е лош. Слънце в съвпад или добри аспекти (полусекстил, секстил, тригон) с Юпитер. Благоприличие, почтеност, учтивост, симпатии, надежда, упование, великодушие, благородство и честност. Благоприятен за здравето и жизнеността, сполуки в живота, популярност и обществени сполуки, сполучливи завладявания, зависещи от религията, църквите, пътуванията, законите, мореплаването, забавленията и пр.
към текста >>
Покровителство от високопоставените, достойнство, обществен пост, ползва се с
уважение
и добра воля.
Ако бъде много зле аспектиран, показва болести, които произвеждат смърт. Юпитер в IХ дом - Помага за развиване религиозната страна в човека. Благополучие от религията, философията, правото, пътуванията, привлича се често от мистицизма, окултизма или дава мечтателство, вьображение, двойно виждане и пр. Юпитер в Х дом - Печалба от бащата и от неговите владения. Щастие, кредит, издигане в живота.
Покровителство от високопоставените, достойнство, обществен пост, ползва се с
уважение
и добра воля.
Юпитер в XI дом - Носи много приятели, които ще бьдат с добро положение, удоволствие и печалба от всичко тук. Има обичта на обществото, ползва се сдобра мнение и популярност. Юпитер в XII дом - Симпатии. Благосклонност, всичко тук дава или получава; неприятели. Роденият е петимен да помага на другите и той също се нуждае от помощ.
към текста >>
Юпитер дава независимост и
самоуважение
, но ако бъда зле аспектирана, извиква бунт или извън мерно се
уважава
.
Има обичта на обществото, ползва се сдобра мнение и популярност. Юпитер в XII дом - Симпатии. Благосклонност, всичко тук дава или получава; неприятели. Роденият е петимен да помага на другите и той също се нуждае от помощ. Бележка: Ако е лошо поставен по знак, благословията на Юпитер се намалява (особено в Дева и Козирог), ако той получава един сериозно лош аспект от Слънце, Луна, Марс, Сатурн или Уран, той може да донесе чести скърби, мъчнотии, затруднения или загуби, идващи от предприятия или лица, означени от планетата, която праща лошия аспект.
Юпитер дава независимост и
самоуважение
, но ако бъда зле аспектирана, извиква бунт или извън мерно се
уважава
.
АСПЕКТИТЕ НА ЮПИТЕР Юпитер в добър аспект със Сатурн - печалба от наследство, сполучливи афери с пари, собственост въобще, добро влияние за владенията, бащата, началствата, постови сполуки в живота. Носи способност за финансист, печалби идат от наместване акциите, облигациите, банките и обществените пощи. Тригон е по-добър, отколкото съвпад. Юпитер в лош аспект със Сатурн - скърби и загуби в зависимост от пари, предприятия, пласмент, обществени неща, зависими от бащата и високопоставените. Това влияние произвежда понякой път нечестност, прави човека да бъде индиферентен към религията или прекалено набожен и нетолерантен.
към текста >>
Ако бьде зле аспекгиран - голямо падение, което може да дойде внезапно, загуба на положението (репутация) и
уважението
, изгубване на популярността и богатството, смърт на бащата, ще срещнем много мьчнотии.
Смъртта на бащата. Ако пък бъде добре аспектиран, той носи щастие, което произхожда от земеделска работа и ако е силен - един дълъг живот. Неприятностите идат от покровителите или началниците. Сатурн в IX дом - Умът е сериозен и предвидлив в това, което се отнася до религията, философията и законите, но ако Сатурн е зле аспекгиран, роденият е небрежен към религията или се привързва към меланхоличните (мрачните) вярвания или странни вярвания, ще има смущения, които ще дойдат от пътуване в далечни страни и от законни афери. Сатурн в X дом - Ако бъде добре поставен по място и знак и е добре аспекгиран, означава издигане от живота, амбиция, силна воля, работлив, може да спечели и богатство.
Ако бьде зле аспекгиран - голямо падение, което може да дойде внезапно, загуба на положението (репутация) и
уважението
, изгубване на популярността и богатството, смърт на бащата, ще срещнем много мьчнотии.
Знаковете и аспектите са твърде важни тук. Това е една критична позиция. Сатурн в XI дом - Малко приятели. Но ако е добре аспектиран, те ще бъдат верни, сериозни, мьдри и по-богати, отколкото роденият и завзема служби, по-горни, отколкото той. Ако е зле аспектиран, той носи загуби, смущения, скандали, неприятелства и пр.
към текста >>
71.
B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 19
Дава указание за придобиване на богатство и голямо обществено влияние и
уважение
от всички, които влизат в допир с него.
Този аспект създава оратори с плодоносно въображение, със склонност към музиката, литературата и изкуствата. Роденият е представителна личност, много търсена заради добротата, любезността и съчувствието, които проявява към хората. Аспектът предразполага към всестранни успехи в живота и го предпазва от грижата за бъдещето. (Венера точен тригон с ретроградния Юпитер). Един от най-добрите признаци за успех и развитие в духовно отношение и непреривна връзка със съществата от Бялото братство.
Дава указание за придобиване на богатство и голямо обществено влияние и
уважение
от всички, които влизат в допир с него.
Характерът му е весел, благороден, оптимистичен, с добро и открито сърце. Ще проявява гостоприемство в най-висша степен и е привързан и много деен в реализирането на човеколюбиви начинания. Духът му е свободолюбив, уважаващ възгледите на хората, даже и на тия, които са съвсем различни от неговите. Постоянно ще посещава красотите на природата, откъдето ще придобива знание, сили и хармонично разположение. Има отлично изработен вкус към музиката, поезията, изкуствата.
към текста >>
Духът му е свободолюбив,
уважаващ
възгледите на хората, даже и на тия, които са съвсем различни от неговите.
(Венера точен тригон с ретроградния Юпитер). Един от най-добрите признаци за успех и развитие в духовно отношение и непреривна връзка със съществата от Бялото братство. Дава указание за придобиване на богатство и голямо обществено влияние и уважение от всички, които влизат в допир с него. Характерът му е весел, благороден, оптимистичен, с добро и открито сърце. Ще проявява гостоприемство в най-висша степен и е привързан и много деен в реализирането на човеколюбиви начинания.
Духът му е свободолюбив,
уважаващ
възгледите на хората, даже и на тия, които са съвсем различни от неговите.
Постоянно ще посещава красотите на природата, откъдето ще придобива знание, сили и хармонично разположение. Има отлично изработен вкус към музиката, поезията, изкуствата. Проявява се като даровит музикант - цигулар. (Венера паралел Уран). Учителят с голяма любов, вдъхновение и вещина предава Божията мъдрост на братята и сестрите, присъстващи на беседите му.
към текста >>
(Изнасянето и отпечатването на много томове от беседите му.) Учителят ще е
уважаван
за своята почтеност и искреност.
Дава най-добрите физически и духовни условия и възможности за правилното развитие на живота. Петър Дънов има весел, оптимистичен характер, винаги гледа добрата страна на нещата и никога не пада духом в часове на несполука. Притежава ум с широк кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение по въпросите след зряло размишление. Никога не взима прибързани решения, а изисква време за размисъл и щом стигне до известно заключение, то е неотменимо. Ще има голям успех в областта на литературата и науката.
(Изнасянето и отпечатването на много томове от беседите му.) Учителят ще е
уважаван
за своята почтеност и искреност.
Има вродено желание да посещава и проучва природата. Ще притежава здраве, богатство и голяма мъдрост - условия залекуване на всички болести. Меркурий и Юпитер - човешката и ангелската мъдрост, са носители и дарители на здраве и живот. Човек с такъв аспект (Мрекурий тригон Юпитер) намира лек за всяка неизлечима болест. Всички заобикалящи го хора се привързват към него, поради силните жизнени трептения, които се излъчват от неговата личност.
към текста >>
72.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
Уважаеми
бр.
15.02.1991 г. Любомир Стефанов” Предадоха ми бележката и направо побеснях. Написах му писмо и му го изпратих, заедно с една празна касетка, а снимките предадох на Мария Митовска, която беше от неговата група, за да не се загубят. Писмото ми е от 20.02.1991 г., а той си замина на 2.03.1991 г. Ето предоставям писмото ми до него, за да видите с какви хора съм работил.
Уважаеми
бр.
Крум Въжаров, Смятам да Ви уведомя за следното: 1. Още на 27.12 1990 г. Мария Митовска ми напомни, че трябва Ви върна снимките и аз още на следващия ден по телефона се уточних с нея, че понеже още не съм готов с преснемането, то след като бъда готов лично ще ги занеса на нея и ще ги предам да ги пази тя, за да могат те да бъдат съхранени. И това вече е направено и те трябва да бъдат у нея, а не при теб. Предадено е всичко на нея лично. 2.
към текста >>
С
уважение
, Вергилий.
А сега чрез мен ти вече имаш историческа следа като съвременник на Школата. Какво по-хубаво от това! 9. Затова бр. Крум, радвай се, че се намери някой да ти свърши работата, защото случаен човек не ти е съпроводен, а човек, който може да върши работата на другите. Аз също се радвам, че това бях аз!
С
уважение
, Вергилий.
(Подпис) 4. Крум Въжаров участвува в първата комисия за Паневритмията. Виж „Изгревът”, том I, стр.628 ÷ 631. А какво стана с този протокол може да се види: „Защо не се издава още истинската Паневритмия” в „Изгревът”, том IX, стр. 781 ÷ 783, том XIII, стр.
към текста >>
С
уважение
към читателя, Тодор Ковачев * Бележка на съставителя: За Мария Младенова и Илия Младенов виж в „Изгревът”, том VII, стр.
Никой не разбрал подготовката и провала на събитието. Полицаят вероятно е рапортувал на началника си, че там горе, в планината има една група от хора, водена от един кадрови офицер, която си гледа работата. А началникът със сигурност е изрекъл най-изтънчената си професионална благословия по майчина линия на клюаря, и е приключил дознанието. Така бай Иван само с две много кратки думички парирал действия на злосторници, за да си завърши работата без неприятности Учителят. Каква е неговата намеса, невидима за нас, може само да се досещаме.
С
уважение
към читателя, Тодор Ковачев * Бележка на съставителя: За Мария Младенова и Илия Младенов виж в „Изгревът”, том VII, стр.
3 ÷ 53. За Иван Антонов виж „Изгревът", том VII. стр. 333 ÷ 405. За лагера „Яворови присои” виж е „Изгревът”, том VII, стр. 155 ÷ 156.
към текста >>
Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и
уважение
.
313 ÷ 314 И тъй, започнете с любовта: любов към своята душа, т. е. към ближния си и най-после - към своя враг. - Как мога да възлюбя врага си? - Като възлюбиш първо Господа, после ближния си. Най-после ще възлюбиш врага си, Който е изпълнил първите два закона, лесно ще изпълни третия.
Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и
уважение
.
И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За тази черта ще го обича те. Само така ще развиете любовта в себе си. Само така ще проявите Христовото учение. Само така Христос ще влезе в сьрцето ви и ще ви открие това, за което душата ви копнее.
към текста >>
73.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Уважаеми
г-н Лулчев, Надявах се, че моят съпруг ще бъде скоро освободен и чаках търпеливо.
пехотна дивизия Господин п. Георгиев, Прилагам декларация относно г-н Лулчев, която може да бъде от полза при защитата му. Колкото и малко, надявам се да допринесе общо за преценка на деянията на Лулчев и за правилна насока на съдбата му. С почит: (Подпис Д-р Кадиев 22.ХII.1944 г., Кърджали 3. Писмо от д-р Мина Нотова-Узунова до Любомир Лулчев (Писмото е на официална бланка за рецепта) Д-р Мина Нотова-Узунова Очни болести ул, “Солунска” № 5, ъгъл с Ангел Кънчев тел: 2-62-48 София, 2.V.1943 г.
Уважаеми
г-н Лулчев, Надявах се, че моят съпруг ще бъде скоро освободен и чаках търпеливо.
Малкото ми дете обаче заболя тежко от гнойно възпаление на ушите, което се усложнява и налага рискована операция. Търсих всячески връзки с господина Министъра, но не успях. Касае се за дни, даже часове. Моля, помогнете ми. (Подпис): Д-р Нотова. 4.
към текста >>
Изложение от жените българки, омъжени за мъже евреи, приели християнството До
уважаемия
общественик, публицист и писател Любомир Лулчев Тук Изложение От жените-българки, омъжени за мъже-евреи, приели християнството и ползуващи се с права по член 33, алинея I, буква “б” от Закона за защита на нацията, публикуван в “Държавен вестник”, брой 16 от 23.I.1941 г.
Малкото ми дете обаче заболя тежко от гнойно възпаление на ушите, което се усложнява и налага рискована операция. Търсих всячески връзки с господина Министъра, но не успях. Касае се за дни, даже часове. Моля, помогнете ми. (Подпис): Д-р Нотова. 4.
Изложение от жените българки, омъжени за мъже евреи, приели християнството До
уважаемия
общественик, публицист и писател Любомир Лулчев Тук Изложение От жените-българки, омъжени за мъже-евреи, приели християнството и ползуващи се с права по член 33, алинея I, буква “б” от Закона за защита на нацията, публикуван в “Държавен вестник”, брой 16 от 23.I.1941 г.
Многоуважаемий Господин Лулчев, Подписаните сме родени българки, дъщери на известни български националисти, офицери от българската армия, познати родолюбиви семейства. Изповядваме християнската религия и сме омъжени за нашите мъже-евреи преди 1 септември 1940 година - така, както това изисква и новият текст на чл. 33, ал. I от Закона за защита на нацията, публикуван в “Държавен вестник”, брой 192 от 29.VIII.1942 г. Обаче бракът ни не е сключен по християнски обред, както изисква това пак новият текст на същия закон и само поради тази формалност нашите съпрузи, макар и християни, не ще могат да се ползуват от правата, придобити вече от тях на основание чл.
към текста >>
Многоуважаемий
Господин Лулчев, Подписаните сме родени българки, дъщери на известни български националисти, офицери от българската армия, познати родолюбиви семейства.
Търсих всячески връзки с господина Министъра, но не успях. Касае се за дни, даже часове. Моля, помогнете ми. (Подпис): Д-р Нотова. 4. Изложение от жените българки, омъжени за мъже евреи, приели християнството До уважаемия общественик, публицист и писател Любомир Лулчев Тук Изложение От жените-българки, омъжени за мъже-евреи, приели християнството и ползуващи се с права по член 33, алинея I, буква “б” от Закона за защита на нацията, публикуван в “Държавен вестник”, брой 16 от 23.I.1941 г.
Многоуважаемий
Господин Лулчев, Подписаните сме родени българки, дъщери на известни български националисти, офицери от българската армия, познати родолюбиви семейства.
Изповядваме християнската религия и сме омъжени за нашите мъже-евреи преди 1 септември 1940 година - така, както това изисква и новият текст на чл. 33, ал. I от Закона за защита на нацията, публикуван в “Държавен вестник”, брой 192 от 29.VIII.1942 г. Обаче бракът ни не е сключен по християнски обред, както изисква това пак новият текст на същия закон и само поради тази формалност нашите съпрузи, макар и християни, не ще могат да се ползуват от правата, придобити вече от тях на основание чл. 33, ал.
към текста >>
Ето защо, като имаме предвид,
Уважаеми
господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат
уважени
и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи.
Тия около 300 лица българи са: наши деца от първи бракове с лица от български произход (такива има около 18 случаи помежду нас), които доведени наши чисто български деца, при встъпването ни в брак с нашите мъже-евреи, бяха приети от последните като свои деца, не бяха ограничени тия деца касателно тяхната религиозна и българска битова свободи. Освен тия наши доведени деца, които са вече доста пораснали - в гимназиите или в университетите, с нас живеят - в почти всички семейства, наши майки, наши бащи немощни, наши по-малки братя и сестри, като за последните нашите мъже евреи полагат грижи не само за прехраната, но и за образованието им, възпитанието им, за професионално създаване и пр. Доскоро живеехме с надеждата, че нашите мъже, а косвено и ние, ще получим правата си, обаче от няколко дена ние живеем с ужаса и отчаянието, с които живеят и всички лица от еврейски произход, защото нашите мъже започнаха да получават от Комисарството за еврейските въпроси съобщения, с които им се отказва признаването на правата по чл. 52 от новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос и като така вече всички срокове, които са текли за лицата от еврейски произход, започнаха да текат и за нашите мъже. А с това в нашите български домове вече ще се прилагат всички ограничения и задължения по Закона за защита на нацията.
Ето защо, като имаме предвид,
Уважаеми
господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат
уважени
и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи.
Уважаеми господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки. И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи. В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция. София, 9 декемврий 1942 г. С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з.
към текста >>
Уважаеми
господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки.
Освен тия наши доведени деца, които са вече доста пораснали - в гимназиите или в университетите, с нас живеят - в почти всички семейства, наши майки, наши бащи немощни, наши по-малки братя и сестри, като за последните нашите мъже евреи полагат грижи не само за прехраната, но и за образованието им, възпитанието им, за професионално създаване и пр. Доскоро живеехме с надеждата, че нашите мъже, а косвено и ние, ще получим правата си, обаче от няколко дена ние живеем с ужаса и отчаянието, с които живеят и всички лица от еврейски произход, защото нашите мъже започнаха да получават от Комисарството за еврейските въпроси съобщения, с които им се отказва признаването на правата по чл. 52 от новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос и като така вече всички срокове, които са текли за лицата от еврейски произход, започнаха да текат и за нашите мъже. А с това в нашите български домове вече ще се прилагат всички ограничения и задължения по Закона за защита на нацията. Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи.
Уважаеми
господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки.
И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи. В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция. София, 9 декемврий 1942 г. С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з.
към текста >>
В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие,
Уважаеми
господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция.
52 от новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос и като така вече всички срокове, които са текли за лицата от еврейски произход, започнаха да текат и за нашите мъже. А с това в нашите български домове вече ще се прилагат всички ограничения и задължения по Закона за защита на нацията. Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи. Уважаеми господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки. И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи.
В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие,
Уважаеми
господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция.
София, 9 декемврий 1942 г. С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л.
към текста >>
С дълбоко към Вас
уважение
, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з.
Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи. Уважаеми господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки. И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи. В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция. София, 9 декемврий 1942 г.
С дълбоко към Вас
уважение
, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з.
подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х.
към текста >>
Дупница
Уважаеми
Господин Лулчев, Благодарение на Вашето застъпничество, днес аз се намирам в средата на моето семейство.
Днес видях големия му син, доста е загрижен, а малкият само си играел - дете! Съща. 10. Писмо от гр. Дупница от 9.V.1943 г. до Любомир Лулчев 9.V.1943 г. гр.
Дупница
Уважаеми
Господин Лулчев, Благодарение на Вашето застъпничество, днес аз се намирам в средата на моето семейство.
За Великден бях освободен от затвора, един от малкото щастливци. Моля за извинение, че не Ви се обадих досега, причина за което е мисълта ми да дойда скоро в София и лично да изкажа благодарността си. Макар и малко късно, моля Ви да приемете както на семейството ми, така и лично моите благодарности за доброто дело, което направихте. Цялото семейство коленопреклонно благодарейки на Бога за всичката Му милост, молим да Ви дари със здраве, бодрост и дълъг живот, за да принасяте добрини и правите добри дела, както на нас. Зная, че Вие сте много зает и времето Ви е твърде скъпо, но ще Ви моля да ми разрешите да дойда при Вас, за да изкажа лично благодарността си.
към текста >>
Тих, скромен, трудолюбив и отдаващ се всецяло на този, когото обича и
уважава
.
Фанатик в идейното си приобщаване - държи здраво и неотстъпно онова, което веднъж е приел. Поведението му предизвиква спонтанна симпатия към него. 5) Борис Николов Миланов, роден от с. Стрезимировци, Царибродско, Бил е кореспондент на чужди вестници. Връзката му с д-р Димитров е на идейно-политическа основа.
Тих, скромен, трудолюбив и отдаващ се всецяло на този, когото обича и
уважава
.
Искам да се възползувам от случая да Ви изкажа очарованието си от срещата и разговора с Вас. Дойдох при Вас с едно предубеждение и си излязох с чувството на благодарност, че имах случая да се видя с Вас. Напоследък събитията пробуждат и у мене тревога. Още от началото, след избухването на днешната война, съм бил уверен в поражението на днешна Германия. И не съм изненадан от това, което става.
към текста >>
Те всички разбират неговите нископробни маневри на заблуждение, но с това все повече и повече губят авторитет и
уважение
, само страхът от наказание и очакваното скорошно уволнение облекчава и задържа положението.
”, и ако нещо възрази - дигат пушката срещу него и той побягва и тогава като истински разбойници грабят. Един работен локомотив всеки ден минава, спира край лозята, набира грозде и си продължава. Агрономството правило оплакване до командира на Серския, но той казал: “Хванете ги и ги доведете”, което е абсолютно невъзможно войник с пушка и стражар да го хване собственикът. На войниците почти никакъв зарзават не се дава вече 20 дни, откак съм се завърнал от отпуск, картофи не са ни пращали, веднъж ни пратиха десетина извяхнали чушки и [зеле]ни патладжана, и около 1 килограм кромид лук, това е дажбата на зарзавата за 20 дни за 7 войника. Затова войниците нападат градините й се оправдават, като казват: “Нашите загуби са несравнено по-големи, вече 8 месеца сме запас, губим с хиляди.” Много ми е мъчно, че поручикът наглася така положението, че войниците от постовете ги тормозят заради мен, макар че те разбират, че не е заради мен, а за протеста [ми] от неговата несправедливост.
Те всички разбират неговите нископробни маневри на заблуждение, но с това все повече и повече губят авторитет и
уважение
, само страхът от наказание и очакваното скорошно уволнение облекчава и задържа положението.
Това пиша на коленете си в едни върбалаци, защото ме следят. Хайде, приемете най-сърдечните ми поздрави. Йордан. 17. Писмо до Любомир Лулчев от Русинка Караколева от Ксанти от15.VIII.1944 г. Уважаеми господин Лулчев, Не исках да Ви безпокоя и отнемам от времето.
към текста >>
Уважаеми
господин Лулчев, Не исках да Ви безпокоя и отнемам от времето.
Те всички разбират неговите нископробни маневри на заблуждение, но с това все повече и повече губят авторитет и уважение, само страхът от наказание и очакваното скорошно уволнение облекчава и задържа положението. Това пиша на коленете си в едни върбалаци, защото ме следят. Хайде, приемете най-сърдечните ми поздрави. Йордан. 17. Писмо до Любомир Лулчев от Русинка Караколева от Ксанти от15.VIII.1944 г.
Уважаеми
господин Лулчев, Не исках да Ви безпокоя и отнемам от времето.
Но виждам, че трябва вече да направя това. Ето, вече три месеца се мъча да открия подкрепителна спирка и до днес това не може да стане. А тя е така необходима за войниците. Също от един месец молим да ни се отпусне хасе или американ поне за десет престилки, за да могат самарянките да стажуват в болницата - и това не може. А болницата е пълна с ранени от акциите.
към текста >>
74.
IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп
,
,
ТОМ 21
Ще бъде
уважаван
за почтеността и искреността, които проявява.
(Меркурий точен съвпад Юпитер) е един от най-положителните аспекти. Дава весел и оптимистичен характер, способен да гледа на добрата страна на нещата и не пада духом в часове на несполука. Умът е с голям кръгозор, гъвкав, способен да разсъждава правилно и да установява твърдо решение след зряло размишление. Роденият не взема никога прибързани решения, а изисква време за размишление и като реши нещо, то е неотменимо. Показва успех в литературата и правосъдието.
Ще бъде
уважаван
за почтеността и искреността, които проявява.
Много благоприятно съчетание за литературата и за научни окултни познания - специално астрологията. Ще има достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат от неговите положителни жизнени трептения. Умът е свързан с идеите и новия живот, показан от Братството, със Словото, Има богати възможности да пътува до чужди страни (което отстъпих на сестра ми Величка и тя отиде във Франция). (Меркурий тригон Уран) дава оригинален, независим, своеобразен ум, въставащ срещу робството на модата, традицията и обществените условности.
към текста >>
Роденият ще придобие богатство, ще има сполучлив брак и голямо обществено влияние и
уважение
.
Мисловността му се издига и роденият се насочва към писателското поприще. Ще бъде обичан от братята и сестрите си, съседите и хората, които са в непосредствена връзка с него. Ще прави много къси щастливи пътувания (главно в планината). (Венераточен полусекстил Слънце, разтурящ се секстил Юпитер в перихелий, квадрат образуващ се с Медиум Цели и разтурящ се полусекстил Хирон). (Венера разтурящ се секстил Юпитер в перихелий) е много хубав признак за успех и щастие изобщо.
Роденият ще придобие богатство, ще има сполучлив брак и голямо обществено влияние и
уважение
.
Понеже аспектът е разтурящ се, това в пълна сила е било в минала инкарнация, а сега се проявява по-слабо. Роденият притежава весел характер, оптимистичен, с благородно и открито сърце. Гостоприемен в най-висша степен и деен в човеколюбиви начинания. Притежава свободолюбив дух, уважаващ възгледите на околните и дори различните от неговите. Роденият има дълбок вкус и разбиране на музиката.
към текста >>
Притежава свободолюбив дух,
уважаващ
възгледите на околните и дори различните от неговите.
(Венера разтурящ се секстил Юпитер в перихелий) е много хубав признак за успех и щастие изобщо. Роденият ще придобие богатство, ще има сполучлив брак и голямо обществено влияние и уважение. Понеже аспектът е разтурящ се, това в пълна сила е било в минала инкарнация, а сега се проявява по-слабо. Роденият притежава весел характер, оптимистичен, с благородно и открито сърце. Гостоприемен в най-висша степен и деен в човеколюбиви начинания.
Притежава свободолюбив дух,
уважаващ
възгледите на околните и дори различните от неговите.
Роденият има дълбок вкус и разбиране на музиката. МС (Венера образуващ се квадрат Медиум Цели) показва неразбиране и неправилно проявление на чувствата, идващи от свръхсъзнанието, като мисли и идеи, и от това- грешки и неприятности с жените. (Венера полусекстил Хирон) говори за пряко ръководство на ръководителя ми при връзките и отношенията с жените. Марс в VII дом е в перихелий, първата активна планета в хороскопа, следван от Юпитер в перихелий и Нептун в перихелий. Роденият е способен, трудолюбив съпруг, извънредно активен и неумолим в усилията за благосъстоянието на семейството.
към текста >>
И защо искаш да те почитат и
уважават
такива невежи хора?
Но той сега има пробудено съзнание и съвестно работи! Това е пак кармично. Да, аспектът ти Слънце съвпад Плутон е в осми дом, където Плутон е много силен, но над него по-високо е Слънцето, което много пъти те спасява от смъртта, която Плутон ти приготвя. Това е една постоянна борба за живота ти, в която Бог е над всичко. Остави миналото.
И защо искаш да те почитат и
уважават
такива невежи хора?
Че как се отнесоха с Христос? Ами с Учителя? Че тебе ли ще признаят? Добре, че се отърваваш вече от тях, защото носиш отговорност, като им даваш такава светлина; а те ти отговарят с тъмнина. Те не могат да се мерят с тебе и бъди снизходителен към тях.
към текста >>
75.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
,
,
ТОМ 21
Моят баща я
уважаваше
много и търсеше духовните й съвети, а и ясновидските й способности.
и аз съм била още малка. Спомням си я смътно. Но моят баща Крум отиваше често при нея. Тя живееше на Изгрева, в къщата на Николай Дойнов. Моят баща е бил дълго време без работа и тази сестра му е предсказала кога ще намери такава и това се е реализирало.
Моят баща я
уважаваше
много и търсеше духовните й съвети, а и ясновидските й способности.
И тя много му е помагала. 2. Надежда и Бончо Бочеви Величка Няголова Дъщерята на с. Казанлъклиева, Надежда (Надя) се омъжва за Бончо Бочев, И става едно голямо „чудо”. Зетят й Бончо Бочев е музикант и преподавател по цигулка и солфеж. И този „гений” създава хора на Софийските славейчета, по-късно става „Бодра смяна”, и той става ръководител и диригент, подпомаган от дъщеря си Лиляна.
към текста >>
И Лиляна си спомня с възхищение и
уважение
за този светъл Мъдрец.
Първата дъщеря на Бончо Бочев - Лиляна, става съратник и участник в работата на баща си Бончо Бочев. Тя свири на пиано, и тя е, която акомпанира навсякъде хора. Връзката й с баща й е много силна, и те са неразделни цял живот. Още като малка, с. Казанлъклиева е водила Лиляна на Изгрева, при Учителя.
И Лиляна си спомня с възхищение и
уважение
за този светъл Мъдрец.
И по телефона ми казва: „Да, баба ми Еленка ме водеше често при Учителя! Виждала съм Го! Познавам Го! ” Аз, Величка, като малка пеех много хубаво и бях много музикална. И се явих на изпит - конкурс да вляза в този хор.
към текста >>
Но дъщеря му Лиляна – „другарката Лиляна” ме обичаше и
уважаваше
много!
Не мога да забравя. И аз заявих, че съм вегетарианка и не ям месо! И веднага наредиха и ми дадоха пържени картофи и други неща. Важното е, че не се страхувах да го заявя! Бончо Бочев беше с леви убеждения.
Но дъщеря му Лиляна – „другарката Лиляна” ме обичаше и
уважаваше
много!
И се грижеше за мене като вегетарианка. Едно лято бяхме на летуване на морето, и само като казах, че аз не ям месо, приготвяха за мен специално, вегетарианско ядене, и то много хубаво! Със зеленчуци и салати! Често пъти, събрани в куп, край любимата ни Лиляна, тя ни разказваше и за баба си Еленка. „А аз имам една баба - Еленка - казваше Лиляна, тя ми тълкува сънищата!
към текста >>
Мъжът й ще дойде от водите и много ще я обича и
уважава
!
Очерците за хор „Бодра смяна” взех от книгата „Вълшебникът” - юбилеен сборник за Бончо Бочев, по случай 100 години от раждането му. Съставител и редактор - Минка Златева, професор в Софийския университет и бивша хористка, която добре познавам. Понеже Лиляна се привързва много за работата си да помага на баща си и участвува във всички мероприятия на хора, и да го ръководи с баща си, остава самотна в живота си и нейните родители започват да се тревожат за нея. Споделят мъката си със сестра Елена Казанлъклиева. А тя, нали е ясновидка, казва им: „А, не, Лиляна ще се омъжи, и то много добре ще бъде!
Мъжът й ще дойде от водите и много ще я обича и
уважава
!
” И действително така става. Лиляна Бочева се омъжва и мъжът й идва от Варна и мисля, че е инженер. Живеят чудесен брак - в приятелство и взаимно уважение. Нямат деца. И преди 1 ÷ 2 години мъжът й си заминава.
към текста >>
Живеят чудесен брак - в приятелство и взаимно
уважение
.
Споделят мъката си със сестра Елена Казанлъклиева. А тя, нали е ясновидка, казва им: „А, не, Лиляна ще се омъжи, и то много добре ще бъде! Мъжът й ще дойде от водите и много ще я обича и уважава! ” И действително така става. Лиляна Бочева се омъжва и мъжът й идва от Варна и мисля, че е инженер.
Живеят чудесен брак - в приятелство и взаимно
уважение
.
Нямат деца. И преди 1 ÷ 2 години мъжът й си заминава. И Лиляна не може да се утеши от скръб! Толкова силно се обичат. Това всичко лично Лиляна ми го разказа.
към текста >>
С
уважение
: Величка Няголова.
И ще завърша отново с песента на сестра Елена Казанлъклиева: „Поздрав на Учителя”: „Учителю, наш скъпи гост, привет от нас Ти приеми, със радост ний готови сме, да жертваме живота свой! ” И припева: „Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта! Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Мъдростта! » И тази песен е любима на Учителя. Нея Той най-много обича!
С
уважение
: Величка Няголова.
21.03.2003 г„ Франция 4.Песни от Елена Казанлъклиева Песни на Всемирнаго Братство. Част I. София 1921 г. Част II. София 1922 г. 1.
към текста >>
76.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Ще има добро обществено влияние и
уважение
от всички, които са около нея.
Пълно неразбирателство с жените и сестрите в Братството. (Луна съвпад Юпитер). Това е един от най-хубавите признаци за успех и щастие изобщо в живота. Благоприятства за придобиване на богатство и вкусване от всичките луксове на живота. Дава щастлив и сполучлив брак.
Ще има добро обществено влияние и
уважение
от всички, които са около нея.
Има весел, оптимистичен характер, благороден, с открито сърце. Тя е гостоприемна в най-висока степен, и привързана и дейна към човеколюбиви начинания. Има свободолюбив дух и уважава възгледите на другите, даже и на тези, които са съвсем различни от нейните. Ще обича пътуванията, удоволствията и винаги ще бъде пълна с жизненост. Има вкус и разбиране за музиката.
към текста >>
Има свободолюбив дух и
уважава
възгледите на другите, даже и на тези, които са съвсем различни от нейните.
Благоприятства за придобиване на богатство и вкусване от всичките луксове на живота. Дава щастлив и сполучлив брак. Ще има добро обществено влияние и уважение от всички, които са около нея. Има весел, оптимистичен характер, благороден, с открито сърце. Тя е гостоприемна в най-висока степен, и привързана и дейна към човеколюбиви начинания.
Има свободолюбив дух и
уважава
възгледите на другите, даже и на тези, които са съвсем различни от нейните.
Ще обича пътуванията, удоволствията и винаги ще бъде пълна с жизненост. Има вкус и разбиране за музиката. Този аспект говори за силна връзка и постоянно покровителство от страна на Бялото Братство. Нейната Луна 19°49' в Риби съвпад Юпитер са точен тригон със Слънцето на Учителя - 19°15' в Рак, с Венера на 17°19' в Рак и Меркурий на 12°06' в Рак. Това говори за една дълбока мистична вътрешна връзка с Учителя от векове, която продължава и сега, в тази инкарнация, в която сме дошли пред нозете на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
77.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
И това
уважение
към Учителя!
Че кой не е правил? И колкото по-високо стои човек, повече и грешки прави. Ио този брат е бил връзката на Учителя с обществото и с правителството. И защо не някой друг, а той? Учителят го е избрал като най-подходящ!
И това
уважение
към Учителя!
Събувал си е обувките, когато е влизал в приемната Му, и когато Учителят му е давал някаква важна задача, винаги е козирувал като военен, с чувство на отговорност: „Слушам, Учителю! ” На него Учителят е възлагал едни от най-трудните задачи. Връзката с царя, с някои министри и генерали, също и при спасяването на евреите. Учителят казва: „Доведете ми Лулчев! ” И на него възлага задачата веднага да намери царя и да се отмени заповедта за отвеждането на евреите в Полша.
към текста >>
С
уважение
: Величка Няголова * Виж „Изгревът”, том VIII, стр.
И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос.
С
уважение
: Величка Няголова * Виж „Изгревът”, том VIII, стр.
543 ÷ 547. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Прилагат се на ксерокс-копие тези две песни от стр. 123 ÷ 124 и стр. 222 ÷ 224 от „Песни” на Величка Няголова. *** Аню = Йордан Андреев.
към текста >>
И той толкова много цени и
уважава
труда ти!
И тук е твоят пръст замесен! Никога не съм вярвала, че и те ще напишат! И много се радвам! А за Светозар - радвам се безкрайно! Небето му продължи живота, за да напише автобиографията си и др, спомени за Братството.
И той толкова много цени и
уважава
труда ти!
И ми пише така: „Животът, описан в „Изгревът” ще го минат почти всички хора, с някои изменения. Това е Живот пред лицето на Бога! ” Ще ти пратя и копие на последното писмо на Светозар до мене, което е също, и както винаги, много интересно! Сложи го с тези (56 ли бяха) писма на Светозар. И мерси!
към текста >>
78.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Уважаеми
слушатели, братя и сестри, Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред Бога, защото сме частица от Него, частица от цялото.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ЗЪБОЛЕКАР СТОИЦЕВ Сказки, държани на 8,9 и 10 март 1933 г. в салона на «Майчина грижа» в Пловдив, приходът от които бе в полза на сираците от войната. [1] Пловдив, 1933 г.
Уважаеми
слушатели, братя и сестри, Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред Бога, защото сме частица от Него, частица от цялото.
Обаче, според степента на нашето съзнание, едни проявяваме живота в една, други - в друга форма. Голяма част от хората, кои по-малко, кои повече, изучават и виждат в живота си доброто, виждат и знаят и злото; обаче, при проявлението си в живота, едни проявяват доброто само за себе си, егоистично, като искат другите да им правят все добро, а те се стремят да употребят за другите само злото. Такивато хора са представителите на Каиновото племе. Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са богати, живеят при добри условия и придобиват слава и почести. Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за Бога и Божественото.
към текста >>
Поради това ние отдаваме нашите
уважения
, нашия поклон на великана Толстой.
на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи.
Поради това ние отдаваме нашите
уважения
, нашия поклон на великана Толстой.
Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек! Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение.
към текста >>
Нека ме простят и всички братя и сестри толстоисти, които от сърце
уважаваме
!
А първите им хора ще носят и отговорност пред Христа, особено когато третират въпроси за чудесата и пр. в официални издания и ги отричат. С това те губят пред верующите християни, а особно пред духовните хора. Същевременно те подценяват и хубавото въздържание, и хубавото вегетарианство! Затова, нека ме прости самият Толстой, макар че си е заминал.
Нека ме простят и всички братя и сестри толстоисти, които от сърце
уважаваме
!
Ние изнасяме тази истина и тази изповед пред тях от любов към тях и от любов към Христа и Неговото учение, за да им помогнем. Според издигнати духовни хора, Толстой ще се прероди пак в Русия и ще продължи започнатото хубаво дело. Тогава той ще се коригира и с вярата, и мистицизма, и ще внесе истинско разбиране на Христовото учение. Ето защо руските властници трябва да дадат достъп на Христовото учение и да спрат насилието, ако искат да напредват. Един духовен закон, който Христос откри, гласи: както този, който съблазнява, така и този, който се съблазни, имат недостатъци.
към текста >>
Затова ние
уважаваме
всеки едного, който е с истйнска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели.
Новото духовно учение иска само заради една добра черта в един човек да го обикнем, защото и в него Бог живее, и да му помогнем както можем. А какво виждаме в света? Не, Христос скоро ще се прояви и ще иска отчет от всички хора, но най- много от християните. На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота! » Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание.
Затова ние
уважаваме
всеки едного, който е с истйнска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели.
А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия. Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното богатство! Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного. 9 декемврий 1933 г. Пловдив Зъболекар Стоицев ------------------------------------------------------------ [1] Тези три сказки са публикувани във вестник «Братство», издаван от Сава Калименов, като приложение към брой 112 от 16.1.1935 г.
към текста >>
79.
В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Бабаджов от 16.V.1936 г., Варна
Уважаеми
Господин Жеков, Получих и двете Ви писма.
[С друг почерк:] Ей, Юрданка, много здраве от мен! И чрез вас - нарочно за нашия любим Учител! Хариета [С друг почерк:] Много здраве и от мен. Ветко 4. Писмо до д-р Иван Жеков от Ст.
Бабаджов от 16.V.1936 г., Варна
Уважаеми
Господин Жеков, Получих и двете Ви писма.
На първото немах възможност да отговоря, понеже синът ми бе в Германия и немаше кой да напише писмото ми до Вас. Вашето лекарство ми помогна много в артериосклерозата, от която страдам. Докато преди да го вземам, аз много мъчно си свивах краката и не можех да се качвам по стълбите лесно, днес се чувствувам значително облекчен. Спокойно мога да правя разходки по два-три часа, без да чувствувам умора. Като Ви пиша горното, смятам, че ще Ви бъда полезен, изказвайки Ви благодарността си от Вашето лекарство.
към текста >>
До господин д-р Иван Жеков София
Уважаеми
господин Докторе, Изказвам своята крайна благодарност на изпратените от Вас две шишета лекарство (Ваш специалитет) за лекуването ми от Arterio Sclerosa, от която страдам от дълги години и благодарение на това Ваше лекарство, което употребявам вече в продължение на две години, аз се чувствам доста добре.
За всичко това повторно изказвам моята сърдечна признателност. С почитание: Георги Атанасов (преподавател по пиано, ул. «Тетевенска» № 64) 7. Писмо до д-р Иван Жеков от Д. Бабаджова от 15.XII.1936 г.
До господин д-р Иван Жеков София
Уважаеми
господин Докторе, Изказвам своята крайна благодарност на изпратените от Вас две шишета лекарство (Ваш специалитет) за лекуването ми от Arterio Sclerosa, от която страдам от дълги години и благодарение на това Ваше лекарство, което употребявам вече в продължение на две години, аз се чувствам доста добре.
Макар и да съм вече на 82-годишна възраст, аз благодарение на него се чувствам добре, мога да се движа доста свободно, ям добре, но само вегетариански храни, и спя доста добре. Понеже това лекарство ми се свърши, моля Ви, бъдете тъй добри и ми изпратете още едно шише, за да продължа лекуването си с него. Приемете моите благодарности и отличните ми към Вас почитания: Д. Бабаджова, гр. Русе 25.XII.1963 г. 8.
към текста >>
Златанова от 9.II.1937 г., Бяла Слатина
Уважаеми
Г-н Д-р Жеков, С това си писмо искам да Ви изкажа моите най-сърдечни благодарности, загдето ми помогнахте да се излекувам от моята болест - ишиас, артрит, неврит - различните лекари, които ме лекуваха, различни имена й даваха.
Понеже това лекарство ми се свърши, моля Ви, бъдете тъй добри и ми изпратете още едно шише, за да продължа лекуването си с него. Приемете моите благодарности и отличните ми към Вас почитания: Д. Бабаджова, гр. Русе 25.XII.1963 г. 8. Писмо до д-р Иван Жеков от М.
Златанова от 9.II.1937 г., Бяла Слатина
Уважаеми
Г-н Д-р Жеков, С това си писмо искам да Ви изкажа моите най-сърдечни благодарности, загдето ми помогнахте да се излекувам от моята болест - ишиас, артрит, неврит - различните лекари, които ме лекуваха, различни имена й даваха.
Цели седем месеца аз бях прикована на легло, измъчвана понякога от ужасни болки. Лежах и в къщи и четиридесет и девет дни в болница. Официалната медицина не можа да ми помогне. Нейните лекари ме лекуваха с прахове, инжекции и нагрявания - електрически, кварцови и рентгенови. Получавах само временни облекчения, и то докато траеше лекуването.
към текста >>
Господин Д-р Иван Жеков Тук
Уважаеми
Господине Докторе, С настоящото си ида да Ви благодаря за Вашите грижи, положени за пълното и положително излекуване на болестта СИНУЗИТ, от която страдах в продължение на три години, от която болест бях принудена да прибягна даже и до операция.
С почит: дълбоко Вам признателната М. Златанова 9.II.1937 г. Б. Слатина 9. Писмо до д-р Иван Жеков от Ир. Попова от 11.II.1937 г., София София, 11 февруарий 1937 г.
Господин Д-р Иван Жеков Тук
Уважаеми
Господине Докторе, С настоящото си ида да Ви благодаря за Вашите грижи, положени за пълното и положително излекуване на болестта СИНУЗИТ, от която страдах в продължение на три години, от която болест бях принудена да прибягна даже и до операция.
Ног в последния момент, благодарение на Вашите уверения, аз предпочетох да се подложа на лекуване по системата ЛУИ КУНЕ (ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ), от което лечение съм много доволна, защотог освен тази болест, аз се почувствувах много добре с общото здравословно състояние, благодарение, пак казвам, на Вашите грижи, за което повторно Ви благодаря. С почит: Ир. Попова. 10. Писмо до д-р Иван Жеков от Марко Ажи от 23.VII.1937 г. Машинна стругарска работилница «Технизан» Марко Ажи, конструктор, София, бул. «Хр.
към текста >>
Господин д-р Иван Жеков, Рилските езера
Уважаеми
Доктор Жеков, Получих почитаемото Ви и Ви много благодаря за грижата и за наставленията Ви.
Попова. 10. Писмо до д-р Иван Жеков от Марко Ажи от 23.VII.1937 г. Машинна стругарска работилница «Технизан» Марко Ажи, конструктор, София, бул. «Хр. Ботев» 84 Пощ. чекова с/ка 25-15 София, 23 юлий 1937 г.
Господин д-р Иван Жеков, Рилските езера
Уважаеми
Доктор Жеков, Получих почитаемото Ви и Ви много благодаря за грижата и за наставленията Ви.
Вероятно сега, след като се стопли времето, да е много хубаво към вас. Главоболът, за който Ви бях съобщил, малко поотслабна и поради туй, че днес почва наново да употребява от оставените прахчета (отварата, от която е пила десет дни и след туй седем дни почивка), не й дадох от препоръчаните шипки. Обаче, да Ви призная, не ми беше много ясно от кои именно шипки да се вземат - от сухи миналогодишни или от тазгодишни зелени. Състоянието на майка ми е също добро, както Ви писах, като се прибави и подобрението в преминаването на главобола и сега по-малко се поти през нощта. От сутрешната доза прах остава за още 5-6 дни и не знам като се свърши, какво да правим: да престане да я взима или ще ни посочите какво да правим.
към текста >>
Овчаров от 2.Х.1937 г., София
Уважаеми
Господин доктор Жеков, Считам свой приятен дълг да Ви изкажа моята голяма благодарност, загдето излекувахте майка ми.
Обаче, да Ви призная, не ми беше много ясно от кои именно шипки да се вземат - от сухи миналогодишни или от тазгодишни зелени. Състоянието на майка ми е също добро, както Ви писах, като се прибави и подобрението в преминаването на главобола и сега по-малко се поти през нощта. От сутрешната доза прах остава за още 5-6 дни и не знам като се свърши, какво да правим: да престане да я взима или ще ни посочите какво да правим. Приемете от всички ни нашите искрени почитания: (подпис: не се чете) 11. Писмо до д-р Иван Жеков от Ат.
Овчаров от 2.Х.1937 г., София
Уважаеми
Господин доктор Жеков, Считам свой приятен дълг да Ви изкажа моята голяма благодарност, загдето излекувахте майка ми.
Наистина, след като боледува преди около 16 години от жлъчка и лекарите бяха принудени да пристъпят към операция, при която й извадиха жлъчния мехур, ние мислехме, че тя вече няма да страда от чернод- робии заболявания. Обаче през месец май т. г. почувства непоносими болки в черния си дроб и легна тежко болна. Викахме много лекари, но те вдигаха рамене, не можеха да определят причините на болките и й даваха само упойни вещества, за да не чувства. При това тежко положение, Вие с Вашия начин на лекуване не само й облекчихте страданията, но я вдигнахте на крака, затворихте открилата се наново рана и днес тя е в състояние да ходи и се чувства добре.
към текста >>
«Опълченска» 64
Многоуважаеми
Господин Доктор Жеков, Изпитвам голяма радост, че мога с настоящото да Ви изкажа моите сърдечни благодарности за напълното излекувание на моята майка, госпожа Кум- бру Б.
Ботев» 84 Пощ. чекова с/ка 25-15 София 2 октомврий 1937 г. Телефон: 2-36-57 Поч. Г-н Д-р Иван Жеков гр. София ул.
«Опълченска» 64
Многоуважаеми
Господин Доктор Жеков, Изпитвам голяма радост, че мога с настоящото да Ви изкажа моите сърдечни благодарности за напълното излекувание на моята майка, госпожа Кум- бру Б.
Ажи, която днес се чувствува съвършено здрава, бодра и жизнерадостна, благодарение на вашето методично лечение, целесъобразно наложената диета и прецизните Ви наставления относно всека стъпка от периода на лечението. Майка ми страдаше от Cholangitis litiasica и за нейното лекувание прибег- нахме до съветите на един лекар специалист - интернист, който в желанието да бъде добросъвестен, потърси многократно консултациите си с видни наши професори. За съжаление, обаче, въпреки страданията на всички нас, въпреки многото лекарства и инжекции, не постигнахме никакъв резултат, и вместо подобрение, получихме едно такова влошение на здравето, че ние и самите лекари бяхме загубили всяка надежда. При тези тежки обстоятелства имах случаен разговор с един мой интимен приятел. Последният, след като му изложих всичките тревоги, които имахме с майка ми, поради болестта й, посъветва ме да се допитам до вас.
към текста >>
Д-р Иван Жеков Изгревът Тук
Уважаеми
г-н доктор Жеков, Преди всичко дължим смирено извинение за извънредно дългото забавяне настоящото ни.
Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров OT29.VIII.1939 г. ИНСПЕКТОР При Българска Земеделска и Кооперативна банка Централно управление, СОФИЯ Георги Ив. Овчаров София, 23 август 1939 г. До П. Г.
Д-р Иван Жеков Изгревът Тук
Уважаеми
г-н доктор Жеков, Преди всичко дължим смирено извинение за извънредно дългото забавяне настоящото ни.
Голямата причина и вина лежи преди всичко в мен, който служебно и трайно съм ангажиран в работа вън от София и се завръщам тук рядко и за твърде късо време. Че това е така, знаете и от времето, когато любезно се занимавахте с болестта на майка ми, време, през което почти никога не сте ме виждали в София. Чувствувайки се безкрайно задължени към Вас, г-н Докторе, нам, на моите близки и мен особено тежи това забавяне, от което бихте могли да изведете неоснователно неправилни заключения. Ние молим още веднъж да имате добрината и извините нашето неволно опущение. Разбирайки неудобствата и спънките, всред които сте поставени да развивате Вашата благотворна деятелност, ние се чувствуваме задължени да дадем реален писмен израз на нашата безкрайна благодарност за стореното от Вас за спасението на майка ни, извършено при отчайващи обстоятелства.
към текста >>
Макар и твърде късно, по полунощ и въпреки проливния дъжд, Вие,
уважаеми
г-н Докторе, не пожалихте труда и спокойствието си и благородно и человеколюбиво се отзовахте на отправената от брат ми покана и на километри надалеч, всред нощ и в дъжд се озовахте при болната ми майка, за да установите, че е загнил черният й дроб.
май 1937 г. майка ни заболява отново от някаква неизвестна болест, при което й се явиха много силни болки в областта на кръста и дясната предна страна около диафрагмата, изобилие на лиги в устата и висока температура. Това болестно състояние продължи 22 дни, като в това време нито един от виканите лекари не можа да установи и се справи с болестта, а вземаните лекарства очевидно не даваха търсените резултати. Така се стигна щото състоянието на майка ми ежедневно да се влошава, а лекарите се видяха безпомощни и ни дадоха да разберем, че положението й е безнадеждно. По волята на Бога и по една щастлива случайност брат ми Атанас среща свой приятел, който му препоръча да се обърнем към Вас и след това и двамата заедно идват да Ви потърсят.
Макар и твърде късно, по полунощ и въпреки проливния дъжд, Вие,
уважаеми
г-н Докторе, не пожалихте труда и спокойствието си и благородно и человеколюбиво се отзовахте на отправената от брат ми покана и на километри надалеч, всред нощ и в дъжд се озовахте при болната ми майка, за да установите, че е загнил черният й дроб.
Благодарение Вашата любезна намеса и дадените от Вас лекарства и нареждания по храненето, положението на майка ни удивително бързо започна да се поправя, така че фактическото излекувание биде завършено само в течение на един и половина месеца. Следва да отбележа, обаче, че 20-тина дни след започване на лекуванието на нашата майка, разрезът от правената й преди 16 години операция на жлъчката се разтвори на едно разстояние от 5-6 см и от него изтече набрана гной. След това, благодарение на дадените от Вас мехлеми, раната неимоверно бързо отново зарасна. Така благополучно се приключи лекуването и излекуването на майка ми, която остана вече по-нататък да изпълнява препоръчаната от Вас хранителна диета и до днес, слава Богу, е жива и здрава и с чувство на особена благодарност споменава името Ви. Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално уважение към Вас, като скромен и съвестен обществен служител.
към текста >>
Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално
уважение
към Вас, като скромен и съвестен обществен служител.
Макар и твърде късно, по полунощ и въпреки проливния дъжд, Вие, уважаеми г-н Докторе, не пожалихте труда и спокойствието си и благородно и человеколюбиво се отзовахте на отправената от брат ми покана и на километри надалеч, всред нощ и в дъжд се озовахте при болната ми майка, за да установите, че е загнил черният й дроб. Благодарение Вашата любезна намеса и дадените от Вас лекарства и нареждания по храненето, положението на майка ни удивително бързо започна да се поправя, така че фактическото излекувание биде завършено само в течение на един и половина месеца. Следва да отбележа, обаче, че 20-тина дни след започване на лекуванието на нашата майка, разрезът от правената й преди 16 години операция на жлъчката се разтвори на едно разстояние от 5-6 см и от него изтече набрана гной. След това, благодарение на дадените от Вас мехлеми, раната неимоверно бързо отново зарасна. Така благополучно се приключи лекуването и излекуването на майка ми, която остана вече по-нататък да изпълнява препоръчаната от Вас хранителна диета и до днес, слава Богу, е жива и здрава и с чувство на особена благодарност споменава името Ви.
Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално
уважение
към Вас, като скромен и съвестен обществен служител.
С всичко казано дотук ние още далеч не можем да опишем голямата психологическа паника, от която Вашето любезно, спокойно и самоуверено действуване ни избави. Считайки, че това наше писмо е твърде недостатъчен израз на дълбокото ни уважение и признателност към Вас, г-н Докторе, молим учтиво още веднъж да извините закъснението му и Ви подчертаваме, какво ще ни бъде особено удоволствие да ни посетите всякога, когато намерите за добре, като знаете, че винаги Вие ще бъдете нашият най-желан и драг гост. В очакване провидението да ни даде възможност по някакъв начин дейно да изразим нашата признателност, почтително Ви поздравлявам от името на моите близки и от мое име. Ваш: (подпис) 17. Лечебен мехлем за всякакви рани С д-р Гарофалов, син на нашия брат Гарофалов, при една среща случайна, дори неприятна, с един руски войник става в последствие едно запознанство и сближение.
към текста >>
Считайки, че това наше писмо е твърде недостатъчен израз на дълбокото ни
уважение
и признателност към Вас, г-н Докторе, молим учтиво още веднъж да извините закъснението му и Ви подчертаваме, какво ще ни бъде особено удоволствие да ни посетите всякога, когато намерите за добре, като знаете, че винаги Вие ще бъдете нашият най-желан и драг гост.
Следва да отбележа, обаче, че 20-тина дни след започване на лекуванието на нашата майка, разрезът от правената й преди 16 години операция на жлъчката се разтвори на едно разстояние от 5-6 см и от него изтече набрана гной. След това, благодарение на дадените от Вас мехлеми, раната неимоверно бързо отново зарасна. Така благополучно се приключи лекуването и излекуването на майка ми, която остана вече по-нататък да изпълнява препоръчаната от Вас хранителна диета и до днес, слава Богу, е жива и здрава и с чувство на особена благодарност споменава името Ви. Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално уважение към Вас, като скромен и съвестен обществен служител. С всичко казано дотук ние още далеч не можем да опишем голямата психологическа паника, от която Вашето любезно, спокойно и самоуверено действуване ни избави.
Считайки, че това наше писмо е твърде недостатъчен израз на дълбокото ни
уважение
и признателност към Вас, г-н Докторе, молим учтиво още веднъж да извините закъснението му и Ви подчертаваме, какво ще ни бъде особено удоволствие да ни посетите всякога, когато намерите за добре, като знаете, че винаги Вие ще бъдете нашият най-желан и драг гост.
В очакване провидението да ни даде възможност по някакъв начин дейно да изразим нашата признателност, почтително Ви поздравлявам от името на моите близки и от мое име. Ваш: (подпис) 17. Лечебен мехлем за всякакви рани С д-р Гарофалов, син на нашия брат Гарофалов, при една среща случайна, дори неприятна, с един руски войник става в последствие едно запознанство и сближение. Войникът му съобщава, че пепелта, получена от борови дърва, е най-положително средство за лекуванието на рани. Той, след като се скарали, разказва приключенията си на д-р Гарофалов, че в едно сражение срещу германците в Украйна бива смъртоносно наранен и в несвяст заринат от граната.
към текста >>
Уважаеми
Д-р Жеков, Искам писмено да си изкажа благодарността за лекуването на моята болест (цироза на черния дроб - Cirrhozie hepatis ), от която болест страдам от 2 !
Сърдечен признателен привет: (подписи А. Кръчмаров Е. Кръчмарова 20. Писмо до д-р Иван Жеков от 3л. Чуклева от 4.VI.1950 г., София София, 4.VI.1950 г.
Уважаеми
Д-р Жеков, Искам писмено да си изкажа благодарността за лекуването на моята болест (цироза на черния дроб - Cirrhozie hepatis ), от която болест страдам от 2 !
4 години и ме измъчваше много. Благодарение на Вашето природолечение с билки се спасих и отивам на голямо подобрение. Ще продължавам и занапред Вашето лекуване и Вашите съвети, докато напълно оздравея. Втори път Ви благодаря за всичко! С почит: Зл.
към текста >>
Уважаеми
др.
Втори път Ви благодаря за всичко! С почит: Зл. Чуклева 21. Писмо от 24.VII.1950 г. До другаря Д-р Иван Жеков Тук.
Уважаеми
др.
Докторе, Искам още веднъж, жена ми и аз, преди Вашето заминаване да изкажем благодарността си за големите грижи, които положихте за сина ни. Както и Вий казахте, можем да смятаме вече, че той е избавен от Вас от смъртта и с всеки изминат ден става все по-добре. Ний никога няма да забравим деня 20 април т. г., когато, изписвайки сина си от....................... в много тежко състояние, със страшната диагноза, поставена от лекарите - «остио саркома» и с ужасната присъда - смърт, дори и, ако се решим да му ампутираме крака - деня, в който Вий се заехте с неговото лекуване, и още тогава ни уверихте, че ще го излекувате. Днес, само три месеца от този ден, Ванко е по-поправен, откакто беше преди заболяването, кракът му е почти изправен и туморът - почти изчезнал.
към текста >>
Уважаеми
Докторе, През 1944 г., пребивавайки в гр.
Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров от 20.XII.1951 г. София, 20 декември 1951 г. Георги Ив. Овчаров Гладстон 46, София До д-р Иван Жеков, Тук.
Уважаеми
Докторе, През 1944 г., пребивавайки в гр.
Бургас, навярно вследствие преумора, заболях сърдечно. След като обикалях няколко лекари из града и след като си направих кардиограма, върху последната бе диагнозирано - ангина пекторис никот. В течение на няколко години след това си влачих болките, без да взема сериозни мерки за излекуването си, докато нуждата ме застави да напусна това свое небрежно отношение към здравето си. Вече бях чувал за Вас и знаех доста случаи на странно ефикасните резултати от Вашата лечителска интервенция. Отнесох се към Вас за съвет и лечение.
към текста >>
Това се дължи очевидно само на Вас и дадените ми от Вас билки,
уважаеми
Докторе, поради което Ви съм особено задължен и признателен.
Отнесох се към Вас за съвет и лечение. Не съм нито вегетарианец, нито въздържател и вярвам, ще си представите неохотата, с която приемах съветите Ви. Все пак, в интереса на здравето си, аз трябваше да възприема препоръчания ми от Вас метод на лечение. Бързам да отбележа, че още при употребата на втората доза от дадените ми от Вас билки, аз се чувствувах вече отлично, облекчен от всякакви болки и със спокойното самочувствие на здрав человек. Положението ми се подобряваше непрестанно и днес аз се считам отдавна вече напълно излекуван и здрав.
Това се дължи очевидно само на Вас и дадените ми от Вас билки,
уважаеми
Докторе, поради което Ви съм особено задължен и признателен.
Отбелязвайки накрая напълно безкористния Ви начин на лекуване, с което основателно трябва да бъдете горд, аз искам с настоящето си специално да изтъкна своята особена благодарност и почит към Вас! Ваш предан: (подпис) 24. Писмо до д-р Иван Жеков от Юрдана Ив. Овчарова от 25.XII.1951 г. София, 25 декември 1951 г.
към текста >>
«Жданов» 28 София
Уважаеми
Докторе, Чувствувам свой приятен дълг да отново да изразя моята и на близките телност за щастливото ми излекуване, вещи и благородни грижи.
Писмо до д-р Иван Жеков от Юрдана Ив. Овчарова от 25.XII.1951 г. София, 25 декември 1951 г. До Д-р Иван Жеков, Тук ЮРДАНА ИВ. ОВЧАРОВА Ул.
«Жданов» 28 София
Уважаеми
Докторе, Чувствувам свой приятен дълг да отново да изразя моята и на близките телност за щастливото ми излекуване, вещи и благородни грижи.
Драги Докторе, Ви отправя настоящето писмо, в което ми безкрайна благодарност и призна- което бе възможно само под Вашите И до днес не зная каква бе болестта ми, която ме бе свела бързо на легло, изтощаваше ме ежедневно и аз чувствувах вече изчерпването на последните ми сили, което ме свличаше сигурно в гроба. Гледаха ме безрезултатно различни лекари и един след друг се отказваха да могат да ми помогнат. Не можаха дори да установят точно диагнозата на болестта ми. Единствен д-р Клайн от Българския Червен кръст се съгласи да ме вземе на «изпитание», на което близките ми не се съгласиха, а аз предпочетох да си умра в къщи, вместо под ножа на «изпитанието». При това положение, при пълната ни безнадеждност и безпомощност, един щастлив случай ни насочи към Вас, за да получа чрез Вас своето изцерение.
към текста >>
С оглед на това, позволявам си да отбележа, че името Ви,
уважаеми
Докторе, и днес и винаги се споменава от мен, както и от близките ми навсякъде с особена почит и благодарност, а с настоящото си писмо желая отново да Ви уверя в безкрайната ми към Вас признателност.
Не можаха дори да установят точно диагнозата на болестта ми. Единствен д-р Клайн от Българския Червен кръст се съгласи да ме вземе на «изпитание», на което близките ми не се съгласиха, а аз предпочетох да си умра в къщи, вместо под ножа на «изпитанието». При това положение, при пълната ни безнадеждност и безпомощност, един щастлив случай ни насочи към Вас, за да получа чрез Вас своето изцерение. Подложена на една извънредно строга, граничеща с глад диета, но при безусловното и точно изпълнение на нарежданията Ви, аз, по пътя на приро- долечението, с приготвените ми от Вас билки и др. състави, макар и бавно, в течение само на няколко месеца напълно възстанових разрушеното си здраве и ето вече 14 години оттогава, слава Богу, не съм боледувала от никаква по- сериозна болест.
С оглед на това, позволявам си да отбележа, че името Ви,
уважаеми
Докторе, и днес и винаги се споменава от мен, както и от близките ми навсякъде с особена почит и благодарност, а с настоящото си писмо желая отново да Ви уверя в безкрайната ми към Вас признателност.
Пожелавам Ви крепко здраве и много успехи във Вашата благородна дейност: Юр. Овчарова 25. Писмо до д-р Иван Жеков от Ю. Георгиева от 18.111.1952 г. Уважаеми Д-р Жеков, Дължа да изкажа пред Вас моята признателност и големи благодарности за грижите, които положихте при лекуването на мъжа ми, а главно и заради подобреното му здравословно състояние в последно време.
към текста >>
Уважаеми
Д-р Жеков, Дължа да изкажа пред Вас моята признателност и големи благодарности за грижите, които положихте при лекуването на мъжа ми, а главно и заради подобреното му здравословно състояние в последно време.
С оглед на това, позволявам си да отбележа, че името Ви, уважаеми Докторе, и днес и винаги се споменава от мен, както и от близките ми навсякъде с особена почит и благодарност, а с настоящото си писмо желая отново да Ви уверя в безкрайната ми към Вас признателност. Пожелавам Ви крепко здраве и много успехи във Вашата благородна дейност: Юр. Овчарова 25. Писмо до д-р Иван Жеков от Ю. Георгиева от 18.111.1952 г.
Уважаеми
Д-р Жеков, Дължа да изкажа пред Вас моята признателност и големи благодарности за грижите, които положихте при лекуването на мъжа ми, а главно и заради подобреното му здравословно състояние в последно време.
След дългите страдания и лутания, които преживяхме от редица години, ние намерихме единствено при Вас честно отношение и успокоение. С това мое писмено обръщение към Вас аз бих искала да Ви окуража и с нова вяра във Вашия начин на лекуване да продължавате да помагате на нуждающите се като нас хора. Ето затова аз накратко желая да споделя и разкажа за пътя на болестта на моя другар. Първите признаци на болестта - припадъци с изпадане в пълно безсъзнание - започнаха още през 1944 г. Той беше подложен на прегледите и лекуването от редица лекари - специалисти на сърдечни, вътрешни и психиатрични заболявания.
към текста >>
80.
Б. ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
София
Многоуважаема
Госпожа Юрданке, С настоящето си писъмце изказвам своите сърдечни благодарности за приема, който ми оказахте.
Поздрав на Доктора, Савка, Елена, Люба и всички, всички. Сестрински поздрав: Сотирка 2.VIII.927 г. 6. Картичка от 17.IX.1930 г. до Юрданка Жекова от Христо Георгиев, София 17. IX. 1930 г.
София
Многоуважаема
Госпожа Юрданке, С настоящето си писъмце изказвам своите сърдечни благодарности за приема, който ми оказахте.
Трогнат съм от Вашето и на Господин Дончо внимание. Аз никога не ще забравя Вашата добра и благородна душа. Дано Всевишният Бог ни дарява живот и здраве и догодина пак да ни окажете същия прием. Ходих у господин Иванович и изпълних поръчката Ви за тиквите. Той се ангажира да Ви услужи.
към текста >>
Приемете израз на добрите ми
уважения
към Вас и господин Дончо.
Аз никога не ще забравя Вашата добра и благородна душа. Дано Всевишният Бог ни дарява живот и здраве и догодина пак да ни окажете същия прием. Ходих у господин Иванович и изпълних поръчката Ви за тиквите. Той се ангажира да Ви услужи. Ще Ви моля, ако е възможно, да ми донесете личната карта.
Приемете израз на добрите ми
уважения
към Вас и господин Дончо.
Приемете Вий и господин Дончо поздрави от сестричката ми Мара, която се радва, че сте били много любезни към мен, след като й разправих как съм прекарал. Господин Тодор също ви поздравлява. Христо Георгиев Министерство на Войната [1] Баучер - английски журналист, от когото е купено основното място за Изгрева. Вж. «Изгревът», том I, стр. 423-424. (бел.
към текста >>
81.
XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Уважаема
Невена Неделчева, ето, аз, Вергилий, те вкарвам в «Изгревът» с онова, което ми предаде твоето «Данче» или което аз имах.
«Има ли друг свят» - разкази 13. «Марта» - роман 14. «Всичко е за добро» 15. «Другарски спомени» - 1947 г. 16. «Как намерих Учителя» (истински случаи) -1938 г. 28.
Уважаема
Невена Неделчева, ето, аз, Вергилий, те вкарвам в «Изгревът» с онова, което ми предаде твоето «Данче» или което аз имах.
И го направих много добре. От мен - толкова. Няма да се загубиш във времето и в пространството. 29. А сега потърси другите, които ти разбиха архива и го разпръснаха, за да няма следа от теб. Потърси ги!
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев ------------ [1] За дедо Влайчо вж.
Това е написано на корицата на първото издание в София, 1926 г. Невена е поискала тази беседа от стенографките и я е издала на собствени разноски и след това в разстояние на 50 години я раздава собственоръчно През същата година д-р Михаил Стоицев я издава в гр. Пловдив. В момента от първото издание е запазена само една книжка. 32. По-добър завършек от тази беседа на Учителя няма. Затова бъдете чисти в сърцата си и светли в умовете си, ви пожелава Вергилий.
С
уважение
: Вергилий Кръстев ------------ [1] За дедо Влайчо вж.
«Изгревът», том III, стр. 129-131. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>
82.
I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Те
уважават
много Учителя и го направиха именно от
уважение
, а не с цел някаква задна мисъл.
«Йога», вярно, е че има и пропуски, неточности и недомислия, но принципно не виждам нищо лошо в иде- ята. Напоследък за Учителя се публикуваха статии в какви ли не списания и вестници, а сп. «Йога» е все пак духовно списание. Между впрочем съставители- те подходиха с голяма отговорност, специално искаха от нас разрешение затова и направиха каквото можаха. Допуснатите пропуски са от незнание, но нека не ги съдим така строго за това.
Те
уважават
много Учителя и го направиха именно от
уважение
, а не с цел някаква задна мисъл.
Винаги съм се учудвал, че има хора, които не виждат голямото, доброто, светлото в една идея, а непременно търсят недостатъците и негативното. Това в никакъв случай не съответства на завета, който ни остави Учителят. Изразявайки пожелание за по-добро и по-ползотворно сътрудничество в бъдеще, ти пожелавам всичко хубаво и светло. С поздрав: Жоро* 77. И накрая трябва да документираме излизането на «Паневритмия» през2004 г.
към текста >>
83.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
Учители и други интелигентни хора посрещнаха тия носители на просвета с приятелско настроение и
уважение
.
Новият Завет на български език се разнасяше и купуваше от народа с голям интерес. Жаждата да имат Словото Божие на матерния им език даваше голяма насърчение на ония, които иждивяха грамадни суми за превод и издаване на Словото Божие. Мотивите на купувачите не бяха еднакви; едни купуваха с радост, или както се изразява един: "Сладко ми беше, понеже езикът беше същия, на който майка ми говореше". Други, обаче, търсеха Новия Завет на матерния си език, не да го четат, а да го притежават в знак на народна вярност. Все-таки и в единия и в другия случай, служи се на народа.
Учители и други интелигентни хора посрещнаха тия носители на просвета с приятелско настроение и
уважение
.
При тая пълна липса на народна литература и за да попълнят голямата празнота, мисионерите веднага приготвиха "Начална книга" от 80 страници. Народът основаваше първоначални училища около това време, и затова тая книга се оказа твърде навременна. В най-късо време първото издание в 10,000 екземпляра бе изчерпано, и книгата бе преиздадена още седем пъти, и всичката разпродадена. Борбата с Фенер създаде не само твърде голямо недоволство, но и ожесточена борба против козните на гръцката църква, която се яви като враг на новопоявилата се религиозна и литературна книжнина. Тия първи опити ясно определиха бъдещата насока на дейност в България: български език, литература и то предимно Библията на български говорим език.
към текста >>
Българският народ е гледал винаги с особено
уважение
и почит към тия училища, които още от епохата на тъмното робство и до днес с особено постоянство и ревност изпълняват своето предназначение - просветата и възпитанието на младежта".
И днес, както от началото, голямото болшинство абонати на евангелския орган не са евангелисти, но пак го ценят високо заради неговата откровеност и тълкуване живота от гледището на превъзходните учения в Евангелията. Заедно с тая дейност, която евангелизма развиваше, отвориха се училища: едно Научно-богословско заведение в Пловдив (1860 г.); друго - Девическо в Стара Загора (1862 г.), които впоследствие бяха преместени в Самоков; друго в Битоля (1878 г.), и едно значително число основни училища, които бидоха преустановени и учениците поверени в народните училища, които пораснаха да отговарят на предназначението си. Двете училища в Самоков станаха гимназии и бяха признати за средно-учебни заведения наравно с народните гимназии. За да се види работата и прогреса на тия гимназии, ще си позволя да процитирам част от удостоверението на Министерството на Народното просвещение, с което ги припознава за равноправни с държавните гимназии, от дата 30 януарий 1915 г., под N 2448. Удостоверението гласи: "Министерството на Народнато просвещение на Царство България с настоящето удостоверява, че американските - мъжка и девическа гимназии в Самоков (България), основани от преди повече от 50 години и функциониращи и до днес, със своята просветна и възпитателна дейност са били през цялото свое съществуване центрове на духовна култура и напредък.
Българският народ е гледал винаги с особено
уважение
и почит към тия училища, които още от епохата на тъмното робство и до днес с особено постоянство и ревност изпълняват своето предназначение - просветата и възпитанието на младежта".
Това е авторитетен атестат и рецензия, следствие официалните ревизии, направени на тия училища от органи на Министерството; то е една истина, едно действително положение, от което българският народ е пожънал ценни плодове, възпитани и характерни сили за народно издигане. Характерът на българското евангелско движение и църкви прозира много ясно от дейността на пионерите му през 1876-77 г., или годината на "българските кланета". Когато турците избиваха българското население, покойният "дядоКларл остави дом и семейство в Самоков и отиде в своята благотворителна и спасителна мисия в Батак, Панагюрище, Клисура и другаде; не с цел да защитава евангелисти в места, дето нямаше никакви евангелисти, ада защити и подкрепи нещастните хора. По това време отиването в Батак значеше смърт но д-р Кларк и някои негови колеги съзнаваха своя дълг на добър самарянин: да превържат рани, да крепят гладни, да утешат съкрушени сърца, да обършат сълзи, и да затворят очите на хора, които предават Богу дух. Благотворителен комитет в Цариград беше събрал от разни източници, главно от Англия, чрез влиянието на приснопаметния г.
към текста >>
Уважаемият
старец отговори на благородната госпожа: "Не мога да ви препоръчам нито един, служете си с протестантите-българи, които г-н Кларк ще ви препоръча".
Когато турците избиваха българското население, покойният "дядоКларл остави дом и семейство в Самоков и отиде в своята благотворителна и спасителна мисия в Батак, Панагюрище, Клисура и другаде; не с цел да защитава евангелисти в места, дето нямаше никакви евангелисти, ада защити и подкрепи нещастните хора. По това време отиването в Батак значеше смърт но д-р Кларк и някои негови колеги съзнаваха своя дълг на добър самарянин: да превържат рани, да крепят гладни, да утешат съкрушени сърца, да обършат сълзи, и да затворят очите на хора, които предават Богу дух. Благотворителен комитет в Цариград беше събрал от разни източници, главно от Англия, чрез влиянието на приснопаметния г. Гладстон, сумата 15,970 турски лири, и нямаше друг смел, предаден на служене човек, както д-р Кларк, да раздаде тая сума от 207,610 лева златни на пострадалите. Лейди Странгфорд донесе от Англия още един милион лева за раздаване, и се отнесе до покойния митрополит Панарет в Пловдив да й препоръча верни лица за раздаване помощите, като не желаеше да накърни религиозните чувства нито на пострадали, нито на подозрители.
Уважаемият
старец отговори на благородната госпожа: "Не мога да ви препоръчам нито един, служете си с протестантите-българи, които г-н Кларк ще ви препоръча".
Така и стана. Имената Кларк и Марш са запаметени у населението и историята ще ги отбележи между най-великите в областта на благотворителността у нас. А ако погледнем на работата на евангелското движение и църкви в Македония, заслугата там не пада по-долу. Едно основно начало на евангелската работа в Македония беше да се проповядва и се даде Евангелието на всяка народност на собствения й език. Друго правило, да не се занимаваме с никакъв национализъм, а да служим на всички еднакво.
към текста >>
84.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Уважаеми
слушатели и четци!
4.3.17. Житейската философия на Ватралски Идеален характер Трите му основни начала и техния иерархичен ред Библиотека Стоян Ватралски. Свезка 3. София, Стоян Кръстов Ватралски, 1933. Да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог Михей 6:8; Мат. 23:23.
Уважаеми
слушатели и четци!
Моят цял съзнателен живот аз съм преминал в усърдно търсене на знание и искрено предаване придобивките си на готовите да ме слушат и четат Ако поживея, аз имам доста още да говоря и да пиша. Но ако съм заставен да се изкажа накратко, ако тая минута, например, узнаех, че след 10 минути ще издъхна, аз бих могъл на приятеля си, както и на приятеля на истината, да завещая всичката си житейска мъдрост в следните три заповедни изречения: "Да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш благоговейно със своя Бог". Тая съща мъдрост аз искам да препоръчам на България, и на любещите истината българи. Те може и да не си дадат труд да ме чуят. Ала чуят-нечуят, мой дълг е да им го кажа; защото аз съм положително убеден, че докато не оценят и приложат в живота и обществото си тези истини, тая трояка мъдрост, те няма да видят добро.
към текста >>
Михайловски с учението си за "Обща разплата": "На всеки, който люби истината - поклон и
уважение
; На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ И насърчение; А на деспот, от людска гибел що живее, Вражда, презрение." (Заб.
Правдата разпределява Всекиму, що заслужава. Който мисли, че Христос е учил да постъпваме към всички еднакво, нека прочете Словото на Гората: Мат. 5-7 глави, и главите 23 и 25. А подир, Апостол Павла (Римл. 13:7). Та не е ли прав и г.
Михайловски с учението си за "Обща разплата": "На всеки, който люби истината - поклон и
уважение
; На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ И насърчение; А на деспот, от людска гибел що живее, Вражда, презрение." (Заб.
Стоян Михайловски. Съчинения, т. I, с 51) * * * 2. Предимството на правдата. Защо трябва да се практикува и изисква от всички?
към текста >>
85.
А. Защо и за кого бяха написани спомените на Весела Несторова
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
София
Уважаеми
Апостол, 1.
Апостол ми се обажда по телефона и не може си обясни защо не са се събрали, да го извикат и да дискутират по въпроса. Обяснявам му, че това са мошеници и те точно това им е работата, да мамят. А това бе доказателство за него, за да види кой стои зад всичко това. А аз ви представям моето писмо до Апостол и до онези, които си разделиха архива на Весела. 07.06.2006 г.
София
Уважаеми
Апостол, 1.
В момента съм задвижил материалите за спомените на Весела Несторова. 2. Написал съм писмо от 4 страници до онези, които пазят архива. 3. Понеже е нечетлив почерка ми и те няма да го прочетат, затова прехвърли го на машинописен текст. Набери го на компютър и така им го предай. 4. Оригиналът от 4 страници съхраняваш ти, а ще им предадеш извадката от този текст от компютъра, като им извадиш на ксерокс моя ръкописен текст, за да видят, че е едно и също с твоя набран текст. 5.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий 07.06.2006 г.
След като им предадеш ксерокс-копието от 4 страници, плюс набрания от теб текст на компютър, плюс ксерокс-декларацията на Весела, ще им го занесеш. С това твоето задължение е изпълнено, както към мен, така и към Весела. 8. А какво ще предприемат-това си е тяхна работа. Аз съм направил каквото трябва. Всичко хубаво.
С
уважение
: Вергилий 07.06.2006 г.
София Уважаеми непознати пазители на архива на Весела Несторова, 1. Аз съм Вергилий Кръстев и съм този, който накара навремето Весела Несторова да си напише спомените за Школата на Учителя Дънов. 2. След като ги написа на пишуща машина от 195 страници, тя ми ги предаде, за да ги прочета. След като се запознах с тях, аз работих с нея няколко месеца, като я запитвах по точки, които си бях подготвил за нейния разказ. Тя отговаряше, а аз записвах на касетофон. 3.
към текста >>
София
Уважаеми
непознати пазители на архива на Весела Несторова, 1.
С това твоето задължение е изпълнено, както към мен, така и към Весела. 8. А какво ще предприемат-това си е тяхна работа. Аз съм направил каквото трябва. Всичко хубаво. С уважение: Вергилий 07.06.2006 г.
София
Уважаеми
непознати пазители на архива на Весела Несторова, 1.
Аз съм Вергилий Кръстев и съм този, който накара навремето Весела Несторова да си напише спомените за Школата на Учителя Дънов. 2. След като ги написа на пишуща машина от 195 страници, тя ми ги предаде, за да ги прочета. След като се запознах с тях, аз работих с нея няколко месеца, като я запитвах по точки, които си бях подготвил за нейния разказ. Тя отговаряше, а аз записвах на касетофон. 3. Така аз подготвих второ преработено издание с нея.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий На 9.
Отговорете си. Аз знам отговора. Нищо. 15. И така, аз чакам да ми се предаде архива на Весела. Ако не го предадете, аз ще си свърша моята работа, но това писмо ще го публикувам в "Изгревът".
С
уважение
: Вергилий На 9.
XII 2006г. изпратих препоръчано писмо до Апостол Апостолов от г. бургас, като му изпратих "Изгревът" т XXII и т XIII, за да им покаже снимките, които съм публикувал за Весела Несторова. И накрая тези от Бургас отказаха. 9. XII.
към текста >>
София
Уважаеми
Апостол, 1.
изпратих препоръчано писмо до Апостол Апостолов от г. бургас, като му изпратих "Изгревът" т XXII и т XIII, за да им покаже снимките, които съм публикувал за Весела Несторова. И накрая тези от Бургас отказаха. 9. XII. 2006 г.
София
Уважаеми
Апостол, 1.
в момента аз работя по "Изгревът" том XXIV, където са включени спомените на Весела Несторова. Включен е нейният текст от 197 с., където имам на ксерос копие и декларацията, че аз съм работил с нея за ново издание още през м. март 1989г. 2. Включил съм към този материал магнетофонните записи и обясненията, защото без него нищо не се разбира. 3. В "Изгревът" т.
към текста >>
С
уважение
: Вергилий Кръстев Заключение На 4 януари 2007 г.
Кажи му, че аз искам да ми се изпратят всички снимки и албума на Весела, за да мога да включа някои от тях в "Изгревът" т. XXIV. 9. Ако не се съгласят и не ги дадат повече няма да ходим при тях и да се заьимаваместях. 10. Каквото е трябвало да се направи от мен и от теб е направено. Аз ще си свърша работата и без тях.
С
уважение
: Вергилий Кръстев Заключение На 4 януари 2007 г.
по телефона от Бургас Апостол ми съобщава, че тези отказали да предадат снимките.
към текста >>
86.
I. ОПРАВДАНИЕ HA МИЛИТАРИЗМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Ние сме
уважавани
и третирани като равен член в европейския концерт, нашите представители са третирани с
уважение
, нашата стока се търси, кредитът ни расте.
И триумфът на триумфите за двадесетгодишната умна политика на царя и правителствата му е онова третиране, с което ни третират днес всички страни. Нашият престолонаследник миналата есен се ползваше с най-голямо внимание от руския император през време на големите руски маневри, а когато Италия започна своята триполитанска акция Фремденблат, официалният орган на австрийската дипломация писа: ,,Време е вече Австро-Унгария да се споразумее с България". С десет пъти по-малката България! Не с Румъния, която винаги е играла под гайдата на дипломатите във Виена? И ние като страна няма вече какво да искаме.
Ние сме
уважавани
и третирани като равен член в европейския концерт, нашите представители са третирани с
уважение
, нашата стока се търси, кредитът ни расте.
А това стана следствие уплаха на страната ни от опасностите, които ни окръжаваха преди 20 години. Това ни стресна, това ни направи да се организираме и замислим; и по един мирен начин, без война, ние достигнахме това, което Япония достигна с война. Ние похарчихме за войска и дипломация, и за представителство и реклами; много хиляди нашият цар похарчи за ходене, за канене на гости, за декориране, за паради, тържества и маневри - но ние трябваше да направим тия харчове, за да не правим много по-големи за война. И както Япония не изгуби даже материално като похарчи милиони за приготовление и война, толкова повече ние не изгубихме материално за тази наша мирна победа. Защото, виждате какво явление представлява нашата финансова политика през последните 18 години.
към текста >>
87.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и
уважение
.
Този закон е основен в всички царства, и животно, и растително, и човешко. Едно дърво оградено с други, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга в страни, докато достигне повече въздух и повече слънце. Тъй също и човека, както и обществените единици. И индивида и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много отлеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи.
Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и
уважение
.
Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен живот. Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с уважение; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е уважаван и надежден търговец. Тъй и една нация не е почтена, не е уважавана, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществувание. Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война. И не го ли чувствахме ние на всяка една крачка?
към текста >>
Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с
уважение
; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е
уважаван
и надежден търговец.
Тъй също и човека, както и обществените единици. И индивида и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много отлеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи. Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение. Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен живот.
Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с
уважение
; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е
уважаван
и надежден търговец.
Тъй и една нация не е почтена, не е уважавана, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществувание. Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война. И не го ли чувствахме ние на всяка една крачка? Не беше ли време, че когато някоя трета сила искаше да има работа с България, за да дойде при нас минаваше през Петербург? Или, ако инициативата беше от наша страна, нас принуждаваха да минаваме през Петербург?
към текста >>
Тъй и една нация не е почтена, не е
уважавана
, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществувание.
И индивида и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много отлеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи. Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение. Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен живот. Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с уважение; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е уважаван и надежден търговец.
Тъй и една нация не е почтена, не е
уважавана
, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществувание.
Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война. И не го ли чувствахме ние на всяка една крачка? Не беше ли време, че когато някоя трета сила искаше да има работа с България, за да дойде при нас минаваше през Петербург? Или, ако инициативата беше от наша страна, нас принуждаваха да минаваме през Петербург? И ние се считахме и хората ни считаха за под опекунство.
към текста >>
Спрямо Русия ние не ще изпитваме нищо освен болка, болката на откъсването от
уважаваното
и редното, но не и неприязън.
Не по-малко ни дължат те за дадените подписи. Подпис и дадена дума, когато не се изпълнят, са такова же задължение, както и получена помощ. И бъдещите ни отношения ще имат това преимущество за нас, че в случай на спречкване, ние ще се въодушевляваме от отмъщение - според древните теоретици на войната най-главното условие за успех. Нашите борби с тях ще бъдат популярни. А само популярните войни имат шанс за успех.
Спрямо Русия ние не ще изпитваме нищо освен болка, болката на откъсването от
уважаваното
и редното, но не и неприязън.
Тя беше права да си вземе даденото. Разбира се, по-хубаво беше ние да се изплатяхме ней с откриването Дарданелите за нейните параходи и тогава бившата задълженост щеше да се преобърне в една тясна дружба, но така било угодно на Провидението. Сигурно, преживените болки от грубото вземане своето ще ни послужи много, като ни направи мъдри, защото наистина мъдростта е дъщеря на страданието. За Русия ние ще запазим един спомен за една благодетелка, която има нещастието по груб начин да си вземе своето, и една болка при съзнанието, че би могло да бъде по-добре, без да стават подигравки с договори, братство и приятелство, славянство и съседство. Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне.
към текста >>
88.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и
уважение
.
Този закон е основен във всички царства, и животно, и растително, и човешко. Едно дърво оградено с друго, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга встрани, докато достигне повече въздух и повече слънце. Тъй също и човекът, както и обществените единици. И индивидът, и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много олеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи.
Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и
уважение
.
Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен живот. Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с уважение; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е уважаван и надежден търговец. Тъй и една нация не е почтена, не е уважавана, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществуване. Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война. И не го ли чувствахме на всяка една крачка?
към текста >>
Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с
уважение
; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е
уважаван
и надежден търговец.
Тъй също и човекът, както и обществените единици. И индивидът, и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много олеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи. Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение. Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен живот.
Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с
уважение
; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е
уважаван
и надежден търговец.
Тъй и една нация не е почтена, не е уважавана, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществуване. Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война. И не го ли чувствахме на всяка една крачка? Не беше ли време, че когато някоя трета сила искаше да има работа с България, за да дойде при нас минаваше през Петербург? Или, ако инициативата беше от наша страна, нас принуждаваха да минаваме през Петербург?
към текста >>
Тъй и една нация не е почтена, не е
уважавана
, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществуване.
И индивидът, и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много олеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи. Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение. Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен живот. Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с уважение; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е уважаван и надежден търговец.
Тъй и една нация не е почтена, не е
уважавана
, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществуване.
Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война. И не го ли чувствахме на всяка една крачка? Не беше ли време, че когато някоя трета сила искаше да има работа с България, за да дойде при нас минаваше през Петербург? Или, ако инициативата беше от наша страна, нас принуждаваха да минаваме през Петербург? Съединение - Русия трябва да почне признаването; нов княз - също: Независимост - също.
към текста >>
89.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
" ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с достойнство, с характер, с честолюбие и
себеуважение
, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества.
Герджиков, движещ се покрай Черноморския бряг и близката околност, в свръзка със съседната нему 2-ра Погранична рота, поручик Василев Бенедикт, заемаше последователно градовете Василико, Ахтопол и близките турски села, от които населението бе избягало заедно с "храбрия турски аскер", след като бе опитало силата на българското оръжие при с. Потурнак, гр. Василико. Зер, не лесно "дума се дава". "Сербезлика" при мирната обстановка се трансформира в страх при бойна обстановка. Философът мъдрец казва: "Звяра господар, а влечугът - подчинен!
" ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с достойнство, с характер, с честолюбие и
себеуважение
, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества.
Бойният поход на чичовците бе наистина "момчешки". Нито пълноводните реки и потоци на Странджа, нито планинските върхове на Странджанските пресечени неравности и гребени, нито дивните гори на поетичната и идилична Странджа, можеха да замедлят стремителния марш на опълченците-чичовци към техния обект. На връх след връх, на гребен след гребен, като соколи летци, а не като пешеходци, се изкачваха чичовците, оглеждайки, претърсваха, както някой ловец за своя дивеч и веднага изпращаха своите най-верни, точни и добросъвестни донесения: "Противника избягал, никъде не се вижда, връзка със съседните патрули имаме." Ротните командири са в недоумение - как можа да очисти противника своята територия и то така вихрено, че и следите му да се губят, когато вчера заран му ядохме топлия хляб от граничните фурни по постовете и в с. Гьок-Тепе! Дали не се е спрял някъде и дали не ще ни изненада! Нека по бавно вървим и не попаднем в засада... Обаче, когато човек има очи, които "виждат" далеко и през пространството и виждат самата действителност - реалност, боязливите мисли и донесения се пренебрегват.
към текста >>
Тачете обширността на българската душа, не вливайте смрад в нея, пазете чисто и кристално сърцето на българина от поквара... , знаещия, мъдрецът е смирен и любвеобилен, глупакът е горделивец и надменен... Бъдете мъдри и разумни,
уважавайте
всяка душа, която и тя като вас има един свещен идеал и се стреми към него, за да го достигне, за да го реализира!...
Те са дивизионери, щабни офицери, а пред тях се явил един обикновен армейски офицер, който трябва да знае само да изпълнява, който има само задължения. Затова види се и болшинството от тях при по-раншното запитване същите, за местонахождението на началника на дивизията, не счетоха за нужно да обърнат внимание даже на отправения им въпрос. Наистина, може би и не заслужаваше тяхното почтено внимание, един граничен офицер, обут в цървули с навуща бели и черни върви, с оплескани от кал куртка и панталони в къс шинел, с калпак, с герб, макар че тоя граничен офицер, заедно с подчинените си офицери опълченци от I и II призиви, не бяха си отпочинали три цели денонощия, 11, 12, 13 и 14 октомврий, макар че бяха изминали в един ден по планинските пътища поход от 45-50 километра на 12 число; макар че на каменистата позиция цяла нощ са се окопавали и на следния ден водили неравен бой с четворно по силен противник, на 13 число; измокрени от поройния дъжд същия ден вечерта; цялата нощ след това бодърстваха срещу възможно нови изненади от страна на настъпващия от към Виза противник и едва на 14 число можеха да си поотпочинат и то пак на 1-а бойна линия, ако и при липса на противник; макар и не яли цели 46 часа поради пълната импровизация на всички обози и бързото движение напред... Тия щабни господа не си даваха види се още отчет, че ако не бяха тия "чичовци" със своето себеотрицание, не щяха сега да седят спокойно на трапезата, а някъде много назад и "кой знае" при каква обстановка... и бойна, и домакинска! Но казваше си дружинния със своето спокойствие: простено да им бъде, защото горделивия човек е слепец, който не види къде върви и ще бъде заставен да се смири от самия закон на необходимостта, като опита последствията на своята гордост, както и дойдоха дните 17 и 18 октомврий. Помнете, господа водачи, светила на българската душа: КАКЪВТО Е КВАСА, ТАКОВА ЩЕ БЪДЕ И ТЕСТОТО!...
Тачете обширността на българската душа, не вливайте смрад в нея, пазете чисто и кристално сърцето на българина от поквара... , знаещия, мъдрецът е смирен и любвеобилен, глупакът е горделивец и надменен... Бъдете мъдри и разумни,
уважавайте
всяка душа, която и тя като вас има един свещен идеал и се стреми към него, за да го достигне, за да го реализира!...
Дойде началника на дивизията. Поканил дружинния да седне и почнал да дава своите наставления... Присъстващите, виждайки сериозния разговор между двамата и като разбрали види се, кой е тоя новодошъл, па като "приказва" и с началника на дивизията, тогава почнали да го поздравяват с "добре дошъл" и изказват похвали към него и дружината... Отговорът на дружинния както и всякога е къс, отговарял: "Ако сме изпълнили войнишкия ни дълг, ние сме радостни и доволни с вас! "... След получаването директивите от началника на дивизията и след обща закуска, дружинният се завръща при дружината си, носейки на своите "момчета" бащинските поздрави и похвали от началника на дивизията и изяви им неговата вяра, че и сега възложената на дружината задача, която е с много важен характер, ще бъде изпълнена най добросъвестно и с преданост за общото благо на армията и народа ни, като се осигури спокойствието на готвещите се да преминат вече в настъпление и бой редовните наши войскови части!... Вестта за новата заповед и задача на дружината бе изслушана най- съсредоточено и внимателно от всички подчинени. Дружинният отправи апел към верните си и послушни деца на Родината.
към текста >>
90.
12.3. ИЗПИТЪТ В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА НОВАТА ЕПОХА
,
В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.
,
ТОМ 25
Един народ, едно общество, което не е издържало този изпит, не е за
уважение
.
Всички, които образуват духовния свят, са минали през този изпит, следователно те са съвършен свят и вие не можете да влезете там, ако не издържите изпита си тук на земята. Ако една жена очаква да я вземе някой мъж, как ще я вземе той, ако тя не е издържала изпита в рова на лъвовете? Тя не може да очаква никаква любов от мъжа си. Нея я очаква нещастие. Същият закон е и с мъжа.
Един народ, едно общество, което не е издържало този изпит, не е за
уважение
.
Че в какво може да се уважава? Ако една жена може да пожертвува живота на мъж си, на 40 души още, какво ще я очаква? Има статистика в Америка, в Англия, дето се изброява числото на убитите мъже от една жена. Това ние наричаме "закон на израждане". И това са хора, които се крият под булото на молитвата.
към текста >>
Че в какво може да се
уважава
?
Ако една жена очаква да я вземе някой мъж, как ще я вземе той, ако тя не е издържала изпита в рова на лъвовете? Тя не може да очаква никаква любов от мъжа си. Нея я очаква нещастие. Същият закон е и с мъжа. Един народ, едно общество, което не е издържало този изпит, не е за уважение.
Че в какво може да се
уважава
?
Ако една жена може да пожертвува живота на мъж си, на 40 души още, какво ще я очаква? Има статистика в Америка, в Англия, дето се изброява числото на убитите мъже от една жена. Това ние наричаме "закон на израждане". И това са хора, които се крият под булото на молитвата. Ако човек би изнесъл съвременния живот и на религиозните и на светските, във всичката им голота, бихте се погнусили от онзи скрит разврат в него.
към текста >>
91.
I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА
,
Разговор с д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 25
И тя малко така, като първа учителка много я
уважаваха
.
Той е бил вече вътре и най-вече с тоя Пеню Киров от Бургас. Те идваха, аз си ги спомням много добре, чичо Пеню като дойдеше с брадата нали, започваше така да говори и майка ми се увлече, против което много беше баба ми. Баба ми не беше съгласна с това нейно увлечение и доста често си имаха така. В: В какъв смисъл, защо напук е работата? Л: Не работата, тя работа нямаше какво, защото ние си имахме винаги жена в къщи, нали, която да помагаше, но така въобще, защото тя беше баба ми, държеше много на църквата, нали, тя си ходеше редовно, тя си беше православна, така и държеше тя всяка неделя.
И тя малко така, като първа учителка много я
уважаваха
.
Тя събираше жени в къщи, стари, четеше им Софронието, четеше им разни книги, на кафе нали, тя си имаше специално салонче, където ги събираше. Така ценяха я много като културна жена. При нея идваха да им пише писма, да им пише това нали. Тогава за него време малко бяха начетените, културните и много уважавана беше въобще. В Сливен бяха много уважавани.
към текста >>
Тогава за него време малко бяха начетените, културните и много
уважавана
беше въобще.
Л: Не работата, тя работа нямаше какво, защото ние си имахме винаги жена в къщи, нали, която да помагаше, но така въобще, защото тя беше баба ми, държеше много на църквата, нали, тя си ходеше редовно, тя си беше православна, така и държеше тя всяка неделя. И тя малко така, като първа учителка много я уважаваха. Тя събираше жени в къщи, стари, четеше им Софронието, четеше им разни книги, на кафе нали, тя си имаше специално салонче, където ги събираше. Така ценяха я много като културна жена. При нея идваха да им пише писма, да им пише това нали.
Тогава за него време малко бяха начетените, културните и много
уважавана
беше въобще.
В Сливен бяха много уважавани. И след това, нали, знам, че почнаха да идват, имаше един Станев, доколкото си спомням от Сливен, Добрев, Гешеви. Много голяма група бяха те, събираха се много често жените у нас, и майка ми четеше беседите, занимаваха се. В; Тогава как са ходили, разправяха ми, че с бели рокли, с бели шапки? Л: Майка ми не, тя нали без мъж беше, тя не ходеше с бели рокли, не.
към текста >>
В Сливен бяха много
уважавани
.
И тя малко така, като първа учителка много я уважаваха. Тя събираше жени в къщи, стари, четеше им Софронието, четеше им разни книги, на кафе нали, тя си имаше специално салонче, където ги събираше. Така ценяха я много като културна жена. При нея идваха да им пише писма, да им пише това нали. Тогава за него време малко бяха начетените, културните и много уважавана беше въобще.
В Сливен бяха много
уважавани
.
И след това, нали, знам, че почнаха да идват, имаше един Станев, доколкото си спомням от Сливен, Добрев, Гешеви. Много голяма група бяха те, събираха се много често жените у нас, и майка ми четеше беседите, занимаваха се. В; Тогава как са ходили, разправяха ми, че с бели рокли, с бели шапки? Л: Майка ми не, тя нали без мъж беше, тя не ходеше с бели рокли, не. Другите ходеха така нали, но тя си ходеше елегантна винаги.
към текста >>
Някак си от
уважение
, не знам, така чувството ми беше нали да Му кажа г-н Дънов.
Бях в пансион, след това вече ни пускаха да си вземем квартира. Живях в частна квартира след това, 4 години живях в една квартира. В: Значи майка Ви през цялото време... Л: През всичкото време тя се съветваше с г-н Дънов. Първото нещо беше, ний не му казвахме Учителя, ний си Му казвахме г-н Дънов. И майка ми не Му казваше Учителя, и тя си Му казваше г-н Дънов.
Някак си от
уважение
, не знам, така чувството ми беше нали да Му кажа г-н Дънов.
Така си бяхме свикнали, и си Го знаехме. В: А като отивахте там, целувахте ли Му ръка? Л: О-о-о, винаги Му целувахме ръка. Винаги, Той така си ни поглади по главата. Винаги, целуваме Му рака, и Той поглади по главата, така си сложи ръката.
към текста >>
92.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
Макар че бяхме религиозни, много ни
уважаваше
и ни помагаше във всяко едно отношение - и пари и всичко.
Аз при нея живеех, като учех занаят тя много ми помогна. И нейния мъж беше един много добър човек, макар че беше политикант. Той беше в затвора, и аз трябваше да помагам на леля. Тя ни переше, така ни гледаше, а пък ние й помагахме с пари, така дойде време, станахме войници, в това време дойде преврата - 1944 г. Свяко ми излезе от затвора, стана голям човек, член на Президиума, обаче, ни даваше много голяма свобода.
Макар че бяхме религиозни, много ни
уважаваше
и ни помагаше във всяко едно отношение - и пари и всичко.
В: Свяко какво значи? К: Свяко значи или на сестра мъж, или на леля мъж. В: А тука е на леля Ви мъж? К: Да, тука е на леля ми мъж, лелинчо, както се казва. И аз почти до нейна възраст живях все при тях.
към текста >>
К: Майка ми, тя си ядеше месо, те на стари години насиляха към месото, но
уважаваше
разбиранията ни.
Него го викаха много често съседите по Коледа да коли прасетата, да ги подрежда както в село правят, трябва отвътре да го изчистят, но когато аз възприех вегетарианството и бях при тях, защото бях за известно време една година и три месеца при тях. той се замисли и ми каза: "Момчето ми спря да яде месо, а казва хората колят добичета. Няма да ходя." И който го поканваше да дойде да му заколи прасето, вика: "Не, аз Кралю не яде месо, и аз поне няма да коля." И тури точка на това нещо. Значи баща ми той не че спря да яде месо, но поне така се, това също беше хубаво нещо Това е значи горе-долу. В: А майка Ви?
К: Майка ми, тя си ядеше месо, те на стари години насиляха към месото, но
уважаваше
разбиранията ни.
Е те не могат селяни хора така да бъдат като нас, особено тука в тоя край. В Странджа почти нямаше религиозни хора, евангелисти почти нямаше даже, не окултисти и така си живяха. На стари години те дойдоха да живеят при мене, в моята къща, в моя двор, при нас бяха. И живяхме си, те отделно си живяха старите и ние по отделно, дойде време и си заминаха и така. В: Значи чрез Вас идва и... , постепенно се запознава с идеите.
към текста >>
Уважавахме
си ги и доста от тях са озадачени, и семето е посято в тях.
В: Ха, ха, ха! К: Така значи, ний минаваме през Разпятие, обаче, възкръснахме за новия живот, но за нас беше една истина. Точно така. минаваме от един живот към друг. И засега приятелите ни евангелистите, ний не ходим в църквата никак, те вече някой от тях ни поздравяват, но те не видяха абсолютно нищо лошо да говорим против Христа, против християнството, против тях.
Уважавахме
си ги и доста от тях са озадачени, и семето е посято в тях.
Те са с ограничено съзнание, доволни са от това, което имат. Също с балдъза ми, с шурея ми, които са в евангелската среда, по религиозни въпроси с тях не говорим, за да не спорим, обаче се уважаваме и така по този начин си живеем добре, помагаме си. В: А Вашата съпруга, майката на Милка, откъде е тя, пак от същото село ли е, нейният род откъде идва? К: Не, нейния род, баща й е от Лозенград. Нейния баща, дядо Петър се казва той, който като млад е станал евангелист и се е оженил в църквата.
към текста >>
Също с балдъза ми, с шурея ми, които са в евангелската среда, по религиозни въпроси с тях не говорим, за да не спорим, обаче се
уважаваме
и така по този начин си живеем добре, помагаме си.
Точно така. минаваме от един живот към друг. И засега приятелите ни евангелистите, ний не ходим в църквата никак, те вече някой от тях ни поздравяват, но те не видяха абсолютно нищо лошо да говорим против Христа, против християнството, против тях. Уважавахме си ги и доста от тях са озадачени, и семето е посято в тях. Те са с ограничено съзнание, доволни са от това, което имат.
Също с балдъза ми, с шурея ми, които са в евангелската среда, по религиозни въпроси с тях не говорим, за да не спорим, обаче се
уважаваме
и така по този начин си живеем добре, помагаме си.
В: А Вашата съпруга, майката на Милка, откъде е тя, пак от същото село ли е, нейният род откъде идва? К: Не, нейния род, баща й е от Лозенград. Нейния баща, дядо Петър се казва той, който като млад е станал евангелист и се е оженил в църквата. Имал е много чист, хубав живот. А е от Лозенград, преселен е в 1913-та година е дошъл в България, и по- късно в 1924-та, той тогава е бил малък се оженва тука и е имал три деца, от които първия е този Стефко, сина му, втората е Йорданка, третата е Марта.
към текста >>
Те са на
уважение
биле до края на живота си.
Тя била сираче, и тя евангелистка е била бабата. Много мила и добра жена беше, тя умря при дядото, при моите на стари години. Баба Стоянка, майка на Йорданка, тя като момиче е повярвала и е станала евангелистка в лостенец. Сираче е била, но решила да следва Бога, много ревностна е била, много чиста девица и така. Дядото като отишъл, тя била много бедна, обаче, той като я видял, имал вътрешно откровение и решил: "Ще го взема туй момиче." И я взима и от едно бедно положение я закарва в града и имаха един много примерен живот в евангелската църква.
Те са на
уважение
биле до края на живота си.
Много примерни. Дядо Петър, значи бащата на Йорданка толкоз е бил предан, значи като малък не можел да се научи да свири, пък имал една любовница и й купил на нея, като пораснал, й купил такава мандолина да се учи. Тя го изоставила после. А той пък, след туй като вече се оженил в евангелските среди и имал момче, и решава, въпреки че е работил в съседно село и живеели временно там, пращали момчето си да се учи на цигулка и той действително се научи да свири на цигулка, за да свири в църквата духовните песни. Той го изпълни това нещо много хубаво и след туй образува се в Бургас оркестър, влезе в оркестъра, макар че завърши техническо училище, влезе в оркестъра.
към текста >>
В оркестъра се издигна до пост помощник-концерт-майстор и до днеска значи той е на
уважение
.
Тя го изоставила после. А той пък, след туй като вече се оженил в евангелските среди и имал момче, и решава, въпреки че е работил в съседно село и живеели временно там, пращали момчето си да се учи на цигулка и той действително се научи да свири на цигулка, за да свири в църквата духовните песни. Той го изпълни това нещо много хубаво и след туй образува се в Бургас оркестър, влезе в оркестъра, макар че завърши техническо училище, влезе в оркестъра. В църквата продължи да си ходи, водеше, свиреше на органа, свиреше на цигулка. Завърши сетне гимназия задочно музикална.
В оркестъра се издигна до пост помощник-концерт-майстор и до днеска значи той е на
уважение
.
Църквата не напусна службите, въпреки че го викаха, и го мъмреха и го заканваха, че ще го уволнят, че не знам какво, той каза: "Най-големите музиканти в света са били духовни хора." Те са писали духовна музика, не можете да ми забраните. Аз ще поставя въпроса, ти си съвременен човек вика, аз съм съвременен човек, но аз разсъждавам правилно и виждам, че музикантите са високо духовни хора са били. Аз поне ги знам. И беше на уважение, нито го уволниха. - нищо, но беше в изправност във всяко едно отношение.
към текста >>
И беше на
уважение
, нито го уволниха.
Завърши сетне гимназия задочно музикална. В оркестъра се издигна до пост помощник-концерт-майстор и до днеска значи той е на уважение. Църквата не напусна службите, въпреки че го викаха, и го мъмреха и го заканваха, че ще го уволнят, че не знам какво, той каза: "Най-големите музиканти в света са били духовни хора." Те са писали духовна музика, не можете да ми забраните. Аз ще поставя въпроса, ти си съвременен човек вика, аз съм съвременен човек, но аз разсъждавам правилно и виждам, че музикантите са високо духовни хора са били. Аз поне ги знам.
И беше на
уважение
, нито го уволниха.
- нищо, но беше в изправност във всяко едно отношение. В: Много важно това. К: Балдъза ми, която пък е детска учителка, също са я викали в отдел "Просвета" да я мъмрят, или пък да й поставят въпрос да се откаже тя казала: "Аз, това ми е разбирането, аз като малка съм родена в тия среди, и затуй аз не мога да се откажа." И на нея също нищо не са направили, уважават я, но си гледа работата съвсем съзнателно с всичко такова, тя там не проповядва на децата, но ги учи, каквото е правилно са изправни, в това отношение рода на жена ми и нашия род са били в изправност. В: И така, в един определен момент Вие се запознавате с идеите на Учителя и впоследствие на къде се насочвате, към Бургас, към кои среди се насочвате, при кого отивате пръв за контакт в Братството? К Да, след като бях прочел вече тази книга "Учителят говори" в село и вече ми станаха така нови откровения вътрешно в ума вече, аз като дойдох в Бургас, най-напред нищо не предприемах.
към текста >>
К: Балдъза ми, която пък е детска учителка, също са я викали в отдел "Просвета" да я мъмрят, или пък да й поставят въпрос да се откаже тя казала: "Аз, това ми е разбирането, аз като малка съм родена в тия среди, и затуй аз не мога да се откажа." И на нея също нищо не са направили,
уважават
я, но си гледа работата съвсем съзнателно с всичко такова, тя там не проповядва на децата, но ги учи, каквото е правилно са изправни, в това отношение рода на жена ми и нашия род са били в изправност.
Аз ще поставя въпроса, ти си съвременен човек вика, аз съм съвременен човек, но аз разсъждавам правилно и виждам, че музикантите са високо духовни хора са били. Аз поне ги знам. И беше на уважение, нито го уволниха. - нищо, но беше в изправност във всяко едно отношение. В: Много важно това.
К: Балдъза ми, която пък е детска учителка, също са я викали в отдел "Просвета" да я мъмрят, или пък да й поставят въпрос да се откаже тя казала: "Аз, това ми е разбирането, аз като малка съм родена в тия среди, и затуй аз не мога да се откажа." И на нея също нищо не са направили,
уважават
я, но си гледа работата съвсем съзнателно с всичко такова, тя там не проповядва на децата, но ги учи, каквото е правилно са изправни, в това отношение рода на жена ми и нашия род са били в изправност.
В: И така, в един определен момент Вие се запознавате с идеите на Учителя и впоследствие на къде се насочвате, към Бургас, към кои среди се насочвате, при кого отивате пръв за контакт в Братството? К Да, след като бях прочел вече тази книга "Учителят говори" в село и вече ми станаха така нови откровения вътрешно в ума вече, аз като дойдох в Бургас, най-напред нищо не предприемах. Само четях беседи, даде ми ги Георги Челибиев имаше един, бивш евангелист, който също се беше прехвърлил в Братството, отишъл там. И него преди нас го изключиха той е първият, който го изключиха. Той значи ми даде няколко томчета които аз четях.
към текста >>
Обичам си всички приятели,
уважавам
ги, знам, че са на правата страна, но много... Това помогна доста много за едно положение, ако Братството например - полицията например, бяха така доволни, че аз не правя агитация за постоянно събиране в Айтос, а си държах, че се събираме, именно, в Бургаското Братство.
На градината ходех, те толкова често както обикновено приятелите около Айтос. Те го имат градината я имаха, като култ. Те като кажат градината и просто като в манастир, и като такова. Аз така не гледам на градината, макар, че имам една висока оценка какво работа е свършила и какво е всъщност. И до тая степен така на поклонение и на ходене като култ, не това нещо.
Обичам си всички приятели,
уважавам
ги, знам, че са на правата страна, но много... Това помогна доста много за едно положение, ако Братството например - полицията например, бяха така доволни, че аз не правя агитация за постоянно събиране в Айтос, а си държах, че се събираме, именно, в Бургаското Братство.
Всеки в гнездото си. Случвало се е на Петровден в Бургас няма един човек на Братството - Петровден, всички избягали и отишли в Айтос. Ние отидохме един ден с Йорданка и бяхме само двамата, всички в Айтос. И тогава един каза, бай Георги: "Бреей, те бургазлии с кучетата..." Действително така беше. Аз държах празниците да се провеждат в Бургас, защото това е светлина, която е нужна за хората, които са в Бургас.
към текста >>
93.
8. ГЕНЕРАЛИТЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Ние изобщо, като народ не се
уважаваме
.
8. ГЕНЕРАЛИТЕ За някои наши български генерали и за някои мои наблюдения и опитности искам да разкажа в това изложение. Нашите генерали не са добре оценени от нас българите.
Ние изобщо, като народ не се
уважаваме
.
Много наши генерали по достойнство и военно майсторство стоят на световно равнище. Ние стрижем върховете и затова и генералите у нас общо взето не се ползуват с общопризнатото уважение любов и симпатия. Генералите и те носят човешко сърце, и те край чисто своя специфичен живот на командири имат и свой обикновен човешки живот. Всеки човек има свой вътрешен окултен живот, основан на интуиция, на предвиждания, на вътрешно ръководство, на вяра, убеждения, характер и пр. Оттук и различията в проявите на тези качества.
към текста >>
Ние стрижем върховете и затова и генералите у нас общо взето не се ползуват с общопризнатото
уважение
любов и симпатия.
8. ГЕНЕРАЛИТЕ За някои наши български генерали и за някои мои наблюдения и опитности искам да разкажа в това изложение. Нашите генерали не са добре оценени от нас българите. Ние изобщо, като народ не се уважаваме. Много наши генерали по достойнство и военно майсторство стоят на световно равнище.
Ние стрижем върховете и затова и генералите у нас общо взето не се ползуват с общопризнатото
уважение
любов и симпатия.
Генералите и те носят човешко сърце, и те край чисто своя специфичен живот на командири имат и свой обикновен човешки живот. Всеки човек има свой вътрешен окултен живот, основан на интуиция, на предвиждания, на вътрешно ръководство, на вяра, убеждения, характер и пр. Оттук и различията в проявите на тези качества. Ето защо, без да споменавам имена, ще спомена за някои характерни случаи. 1. Бяха ми очертани от Учителя някои много важни, дори съдбоносни положения за развоя на някои събития у нас в годините, непосредствено преди Втората световна война.
към текста >>
94.
46. БОЯН БОЕВ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Има ли
уважение
и признателност, и любов към този наш духовен по-голям брат, който всичко даде за нас, за делото и за Бога, а ние стоим днес изправени пред неговата памет, като непризнателни деца и макар да се кичим с името "бели братя".
Има ли човек брат-ученик, който да не познава брат Боян Боев. Той остава между нас, като един жив образец, пример и идеал, за тези, които искат да бъдат истински окултни ученици на Учителя. Да сведем глави пред това име, което ни даде толкова много и което име не оценихме, уви, жалко, че и днес неговият гроб стои без ограда, без цветя, обрасъл с бурени, скрит за нас. Така, както той остана скрит, докато беше на земята. Има ли човек, на когото той да не е направил някакво добро, услуга, да не му е дал някакъв полезен съвет и то с усмивка, с добри думи или утеха.
Има ли
уважение
и признателност, и любов към този наш духовен по-голям брат, който всичко даде за нас, за делото и за Бога, а ние стоим днес изправени пред неговата памет, като непризнателни деца и макар да се кичим с името "бели братя".
Всичко това аз го казвам най-напред за себе си и нека всеки от нас помисли дали има нещо вярно и за самия него. Прости ми, брат Бояне, че без позволение говоря за теб. Аз зная, че ти и сега ще се усмихнеш и да кажеш: "Че си доволен, благодарен, че нищо не искаш и че всичко е за Слава Божия. " Брат Боян, докато беше между нас, страдаше от много тежка болест. Беше неподвижен, с големи болки от гнойни рани в краката.
към текста >>
Обичан и много
уважаван
от ученици и граждани.
Ето някои кратки бележки, казани за него от един друг наш брат. Боян Боев е с нисък ръст. интересна глава, чело като диамант, философ. Той е живата архива на Братството. Завършил естествени науки и е бил гимназиален учител.
Обичан и много
уважаван
от ученици и граждани.
Много от тях станаха последователи и ученици на Бялото Братство. Той е много популярен в Братството. С голяма ерудиция на учен и всестранно надарен човек. Притежава големи окултни знания, с които жевее и прилага. Писал е много статии и братски списания, издал е и някои съчинения с философско съдържание.
към текста >>
95.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Уважавам
ония писатели и поети, които със своето творчество могат да засегнат простите души, да пробудят едно сърце към благородни чувства, сърце което не е чувствувало отдавна.
Той иска да постъпи благородно към Вас, а и Вий трябва да се задоволите Вашето приятелство да седи на оная висота, за която някога Ви писах: учен мъж и добродетелна жена! Как може това, знаете! Вий трябва да сте чиста дева. Връщам се още за малко на поезията. За да проверите ценността на дадено творение, вслушвайте се не само в мненията на сведущите, но за опит прочитайте го и на някоя най-проста сестра или най-прост брат, като поискате и той да Ви каже какво е разбрал.
Уважавам
ония писатели и поети, които със своето творчество могат да засегнат простите души, да пробудят едно сърце към благородни чувства, сърце което не е чувствувало отдавна.
Най-после, прилагам Ви и „Добродетелният овчар”. С него сега не се занимавайте; виждам даже известни несъобразности, които са допуснати, но предоставям Вам да ги преработите някога. Особно внимание очаквам да обърнете в описание на природата, тъй като много миниатюрно е засегната от мен. Всякога за това сюжетче имайте пред вид Учителя, как големите светски хора с предубеждение гледат на Него. Но Той наистина им прави такива добрини в най-критичните моменти, че те явно съзнават за свръхестествената помощ и действително възпяват по много начини доброто, което ги постига.
към текста >>
Струва ми се, че ще изгубя
уважението
му.
И бих желала всички същества в този миг да са тъй щастливи, както мене! О, мило сираченце с мършавите бузички, какво те чака занапред? Но не, днес е ден на щастие и на радост. Вярно е, че много пъти той нежно ме е запитвал да ми помогне в училището. Но аз се уплашвах.
Струва ми се, че ще изгубя
уважението
му.
Струва ми се, че ще изменя на ония свещени девизи от Учителя, написани върху бели картончета закачени по стените ми. А когато завърши изпита, ето го, гледа ме изпитателно, предпазливо пита за „examina” [(нем.) изпити]. Когато му отговоря положително, лицето му светва от радост, прегръща ме нежно и тихо ме милва. Да, той ме вика да живея при него: „Ела, ще живеем като брат и сестра, винаги ще бъдем заедно, радост моя.” Но, сам се уплаши като че ли от това голямо обстоятелство, и вече - не повтори. Казвате, че след време, когато си замине той да го „заменя” с друг.
към текста >>
96.
22. Един модел [1925 г.]
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки; да го държи във връзка с Божественото в тоя свят; да обича Бога, ближните си, народа; да почита и
уважава
всичко онова, което Бог е създал.
Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: В природата съществуват три порядъка-идеален, реален и материален. Към първия спадат - Бог, природата и човекът. Към втория спада - народ, държава и личност. Към третия спада - мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки; да го държи във връзка с Божественото в тоя свят; да обича Бога, ближните си, народа; да почита и
уважава
всичко онова, което Бог е създал.
Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ - да подобрят отношенията с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>
Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните
уважения
и почитания.
Семейството е образ - каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да било.
Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните
уважения
и почитания.
4. XI. 1937 година София Дали щеше да бъде повикан пак и още колко пъти до последния ден от престоя Му на земята? Не чакаме отговор и не искаме. Този въпрос ще бъде отнесен към историята. За нас е доста да знаем, че Той през последната година е задал следния въпрос: ’’Колко пъти бях повикан в Обществената безопасност?
към текста >>
97.
36. Рудолф Щайнер. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Щайнер и сега е
уважаван
и сега е четен, и сега е държан на едно високо ниво, понеже и самия Учител така, да кажа ли какво е казал.
Започваме с Школата. Сега аз искам да ми разкажете последователно Вашата дейност не като печатар, но като човек, който започва да се занимава с печатно Слово, т.е. първите опити с Влад Пашов, как започвате да издавате вестник „Братство”, как се организирате и т.н. изобщо началото на печатната дейност. C.К.: Бяхте ме запитали за Щайнер, но долу-горе го казахме.
Щайнер и сега е
уважаван
и сега е четен, и сега е държан на едно високо ниво, понеже и самия Учител така, да кажа ли какво е казал.
В.К.: Да, да. С.К.: Брат Боев казва така: „Това е отклонение”, след това ще се върна да разкажа за печатарството, няма да забравя. Брат Боев разказва, това сега писано ли е, какво е що е. Казва: След една от беседите, които Учителят държа в Мърчаево, неделна беседа изглежда е било, нали Той в Мърчаево се оттегли след голямата бомбардировка - 10.01.1944 г. в София ще е било.
към текста >>
Поради това изказване, казва брат Боян Боев, към нас българските студенти, се отнасяха тогава с особено внимание и
уважение
.
485-492, 492-494.), която бе преводач от немски на български, и четеше немските класици в оригинал, и когато идваха германки и разговаряха с нея, признаваха: „Нас ни е срам, като ви слушаме как Вие говорите на немски литературно, както немските класици, а ние това не можем.” РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Из ръкописа на Сава Калименов. На българина. Т. 2 Боян Боев, един от най-близките ученици на Учителя, когато бил за първа година студент в Германия, преди да познава още Учителя, отива при Рудолф Щайнер, големият ясновидец и основател на Антропософското движение, като му казва, че иска да стане негов ученик. Щайнер обаче му отговоря: „Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България - като се завърнеш там, ти ще станеш негов ученик". Щайнер казал също, че поради това България е една много важна страна и че на нея и на цялото славянство предстои да играят голяма роля в бъдещето.
Поради това изказване, казва брат Боян Боев, към нас българските студенти, се отнасяха тогава с особено внимание и
уважение
.
Боян Боев съобщава също и следното: През време на евакуацията /поради бомбардировките над София в 1944 г./ след една неделна беседа в село Мърчаево, запитах Учителя: „Учителю, идат ли тук на вашите беседи, някои от големите окултисти, намиращи се в другия свят? " Учителят отговори: „Да. Между другите, тук редовно идват Седир и Рудолф Щайнер. Последният току що беше тук и ми каза: Учителю, чудно ми е как можете да изразявате такива велики идеи и мисли на тъй прост и общодостъпен език". /Известно е, че по-голямата част от творчеството на д-р Рудолф Щайнер е дадено на един високоинтелектуален и мъчнодостъпен за обикновения читател език, нещо което се обуславя до голяма степен от отвлечена материя, която той трактува в главните си съчинения: тълкуванията на Откровението, на Битието и на четирите Евангелия, както и цяла редица още специални лекции.
към текста >>
98.
66. Вестник „Братство“, Севлиево, Г. 2, бр. 20, 15.05.1930 – „Към живот или смърт“.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Брат Тошев, съдебен следовател, идва при баща ми, имат си взаимното
уважение
.
Дори и на други места я напечатаха в отделна книжка в София и другаде. Това беше един сполучлив опит да се защити Учението на Учителя. По този начин възстановихме впоследствие този брой, когато премина цялата буря*. Но следващия брой 21 започна на 1 юли 1930 г., значи след месец, а какво се случи дотогава? Ето какво.
Брат Тошев, съдебен следовател, идва при баща ми, имат си взаимното
уважение
.
Брат Стефан Тошев казва: „Бати Иванчо, аз поемам грижа за вестника каквото таквоз, ако има произшествия аз съм насреща”. Той ще бъде цензура. Съдебен следовател, нали с тежест така, уважаван човек. „Аз така съм насреща, бъди спокоен. Не се притеснявай, аз няма да допусна такива работи да се пише".
към текста >>
Съдебен следовател, нали с тежест така,
уважаван
човек.
Но следващия брой 21 започна на 1 юли 1930 г., значи след месец, а какво се случи дотогава? Ето какво. Брат Тошев, съдебен следовател, идва при баща ми, имат си взаимното уважение. Брат Стефан Тошев казва: „Бати Иванчо, аз поемам грижа за вестника каквото таквоз, ако има произшествия аз съм насреща”. Той ще бъде цензура.
Съдебен следовател, нали с тежест така,
уважаван
човек.
„Аз така съм насреща, бъди спокоен. Не се притеснявай, аз няма да допусна такива работи да се пише". И възстановява се вестника. В.К.: Носиш ли му ги на Тошев тия неща? С.К.: Ами, носил съм, как пък не, той ми има доверие.
към текста >>
99.
26.7. Жертвата, но в името на какво
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Всека една жертва е достойна за
уважение
, особено нейното.
26.7. ЖЕРТВАТА, НО В ИМЕТО НА КАКВО И след събитията на „Секирица" 1975 г., тя според мен се жертва в името на своята любов към Борис, към един човек крайно противоречив. Към това, което тя направи, няма нищо лошо да се жертваш в името на нещо и в името на некого.
Всека една жертва е достойна за
уважение
, особено нейното.
Аз също уважавам нейната жертва и се възхищавам! Тя реши задачата си като жена, която е обичала предано един мъж. Аз не съм виждал и не съм срещал такова нещо досега през живота си! Не съм виждал такава жена, с такава любов и жертва към даден мъж, когото е обичала! Но тя не си разреши задачата като ученик на Школата на Учителя, защото нейната жертва към един човек заради любовта си, тя прикри много неща, закри много неща.
към текста >>
Аз също
уважавам
нейната жертва и се възхищавам!
26.7. ЖЕРТВАТА, НО В ИМЕТО НА КАКВО И след събитията на „Секирица" 1975 г., тя според мен се жертва в името на своята любов към Борис, към един човек крайно противоречив. Към това, което тя направи, няма нищо лошо да се жертваш в името на нещо и в името на некого. Всека една жертва е достойна за уважение, особено нейното.
Аз също
уважавам
нейната жертва и се възхищавам!
Тя реши задачата си като жена, която е обичала предано един мъж. Аз не съм виждал и не съм срещал такова нещо досега през живота си! Не съм виждал такава жена, с такава любов и жертва към даден мъж, когото е обичала! Но тя не си разреши задачата като ученик на Школата на Учителя, защото нейната жертва към един човек заради любовта си, тя прикри много неща, закри много неща. И пазеше авторитета на Борис Николов, и не позволяваше да се види неговата двойнствена природа.
към текста >>
100.
5. Димитрина Антонова и нейните любезни племеници. 5.1. Вергилий Кръстев до Екатерина Маркова, дъщеря на рождена сестра на Димитрина Антон
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Уважаема
Екатерина Маркова, племенница на Димитрина Антонова, 1.
5. ДИМИТРИНА АНТОНОВА И НЕЙНИТЕ ЛЮБЕЗНИ ПЛЕМЕНИЦИ 5.1. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ДО ЕКАТЕРИНА МАРКОВА, ДЪЩЕРЯ НА РОЖДЕНА СЕСТРА НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА ИЗЛОЖЕНИЕ от Вергилий Николов Кръстев, живущ на ул. „Васил Друмев" №1, София 1505, тел. 9 44 79 53 до Екатерина Маркова - дъщеря на Мария Антонова Стефанова, която е рождена сестра на Димитрина Антонова Част I. КЪДЕ Е ИСТИНАТА И КЪДЕ Е ЛЪЖАТА?
Уважаема
Екатерина Маркова, племенница на Димитрина Антонова, 1.
Светозар Няголов по телефона ми съобщи за Вашите писма, изпратени до него, и за обвиненията, които отправяте към мен. Аз ги поисках, той ми ги предаде, аз ги прочетох. А преди това, преди да ги прочета, му казах да напише писмо до Райка, че всичко, което ми е било предадено от нея, ще й бъде върнато. И то лично на нея. А сега ще ви отговоря на обвиненията. 2.
към текста >>
" С
уважение
: Вергилий /подпис/ 10-13 часа на 25 декември 2005 г.
Да им пожелая успех! Аз бях до тук. А от тук нататък - те имат думата за решения. А аз с връщането на архива на Димитрина се освобождавам. Искам отново да бъда свободен човек и да кажа: „Да живее Свободата!
" С
уважение
: Вергилий /подпис/ 10-13 часа на 25 декември 2005 г.
П.П.: Настоящето изложение се преписа от ръкописа от Марина Иванова, в 4 екземпляра - за Екатерина, Райка, Светозар и Вергилий _____________________ * Концертите бяха 20 на брой!
към текста >>
НАГОРЕ
